Романът „Дон Кихот“ на Мигел де Сервантес –

теми, композиция, герои

1. Темите в романа „Дон Кихот“ – в романа присъстват някои от най-

устойчивите теми на западноевропейската литература:
а/ темата за пътя и пътуването (рицарското странстване) -
пътуването като възможност за изграждане на човешката личност; стремеж
към свобода, духовно дирене и себепознание
б/ темата за лудостта – Луд / Безумец или мъдрец е Дон Кихот? - тази
тема, представена чрез Дон Кихот, е основен проблем при тълкуването на
романа, поведението му дава основания да се смята за луд, но разсъжденията
му са много разумни, лудостта му има и своите философско-психологически
състояния и първично се проявява рефлексът на човека да брани илюзиите си;
да поддържа илюзорна представа за живота си, която не го лишава
окончателно от трезвия поглед към нещата, но пък му дава сила да ги понася
и съжителства с тях, затова лудостта на Дон Кихот се представя като
фундаментална житейска мъдрост
б/ темата за господаря и слугата – неразделната двойка на рицаря и
неговия оръженосец е образцова реализация на традиционната фигура на
сдвоените образи, чрез които литературата поставя на обсъждане едни от
най-човешките проблеми като: властта и подчинението; природната
несъстоятелност на социалните роли

2. Композицията

а/ романът има сложна композиция - всяка една от двете му части е

разделена на значителен брой глави, всяка от които е номерирана и има свое
заглавие - пояснение

б/ главната сюжетна линия е свързана с приключенията на Дон Кихот

и Санчо Панса

в/ множество допълнителни истории - действието в романа е

представено основно като серия от епизоди и композицията на романа може
да бъде определена и като епизодична
 3. Героите
а/ сюжетът на романа„Дон Кихот“ е организиран основно около
отношенията между рицаря Дон Кихот и неговия оръженосец Санчо
Панса
б/ първоначалната представа е контрастно противопоставяне между
Дон Кихот и Санчо Панса на всевъзможни нива - външност и физика,
поведение и реч, а също и като тип световъзприемане; в двойката герои се
сблъскват мечти и действителност, идеализъм и практицизъм, сън и
безсъние, живот в миналото и живот в настоящето, поезия и проза
в/ впоследствие обаче решаващо става движението в отношенията
между двамата герои и промените, които всеки от тях претърпява в хода на
събитията:

- в съжителството си със Санчо Дон Кихот започва да проглежда

действителността, докато Санчо Панса от своя страна под влиянието
на Дон Кихот постепенно заменя доводите на практицизма с високите
аргументи на идеализма ;
- от двамата по-устойчив се оказва Санчо Панса, защото, здраво стъпил
на земята, той никога не губи окончателно стабилността си, независимо
от това, колко примамлива е някаква мечта;
- Дон Кихот, от друга страна, лишен от илюзиите, които като криле му
помагат да се носи високо над грубата реалност, при лишаването му от
тях сякаш пада и неподготвен за грубото съприкосновение с
действителността, загива;
- успешният приносител на високи идеали се оказва практичният Санчо,
но пък единственият му шанс да влезе в досег с тези идеали, е срещата
му с Дон Кихот;
- всеки от двамата герои се оказва немислим без другия;
- логиката в развитието на двойката герои утвърждава идеята, че най-
положителната човешка нагласа е трезвото, здравомислещо отношение
към света, което обаче да бъде извисено от идеала, надхвърлящ
границите на неамбициозната разумност и делничния практически
опит.
4. Характеристика на образите
а/ цялостна характеристика на образа на Дон Кихот
б/ цялостна характеристика на образа на Санчо Панса
в/ сравнителна характеристика на Дон Кихот и Санчо Панса