МАЛИН МАРИНОВ

II-ри курс ДРАМАТУРГИЯ

НАТФИЗ “ Кр. Сарафов “

“ РОМЕО и ЖУЛИЕТА “
/ откъс : второ действие, сц.4 - трето действие , сц.1 /

Действен анализ

Пиесата “ Ромео и Жулиета “, една от най-известните и популярни трагедии на

Уилям Шекспир / 1564 – 1616 /, е написана през 1594 година.Погледнато назад във
времето, това е така далече, че веднага възникват въпросите : С какво ме вълнува
този текст? Защо трябва да разглеждам взаимоотношенията на хора , живели
толкова отдавна? Съвременният човек се интересува от настоящето и
бъдещето.Той търси решения за днешните си проблеми и вълнения.Той търси пътя
към утрешното щастие и хармонията на духа с тялото.Да ! Отговорът е в това, че
тези въпроси са вечни и неизчерпаеми ! Защо ?
Защото природният инстинкт у човека не се променя, в зависимост от модните
увлечения или формалните естетически промени в обществата.Животинското
начало си остава водещо и основно за всяко едно действие или начин на поведение,
от страна на човека.
Ето защо смятам, че ако “хвърлим мост “ към времето на Ренесанса, ще открием
в онзи Ренесансов морал много общо с нашия съвременен мироглед.Какъв е, все
пак, моралът от онова време ? Човек унищожава всичко и всички, само за да бъде и
живее по-добре.Средствата нямат значение, важна е целта.Та нима днешният чавек
не е закърмен със същата естетика ?Нима моралът в днешното глобално общество,
е по-различен от този в пиесата “ Ромео и Жулиета “ , и по специално в откъса ?
Максимата : “ Целта оправдава средствата “ , изглежда , все още, е
вярна.Враждата ,или войната между хората погубва единствено тях, погубва
човешкото, божественото.Омразата не ражда нищо повече от едно безсмислено
съществуване.Нима не е всичко любов ?Любов в широкия смисъл на думата.Ето
това незачитане, на тази любов, е пагубно, фатално за хората.Защо омразата
надделява, когато Ромео се опитва да се сближи с “новия си роднина – Тибалт “ ?
Защо Меркуцио е така агресивен, и изпълнен с омраза, към заобикалящия го свят,
и особено към :
“Чумата да ги порази тези фъфлещи и превземащи се контета, дето само
знаят да кълчат езика ни : “ Голяма шпага ! Голям боец ! Голяма фльорца !
“?
И така, каква е пред-историята и историята на този малък откъс от пиесата ?
На една от градските улици, към обяд се забелязват приближаващите се фигури на
двама младежи.Това са Меркуцио и Бенволио – приятели на Ромео / прословутият
влюбен /.Те са развълнувани от липсата на Ромео, който, освен това, е
пренебрегнал тяхната компания, миналата вечер, заради някаква си “ бледо-хладна
Розалина “ .Меркуцио не одобрява случилото се, защото е загрижен за приятеля си
и собственото си спокойствие.Според него, Ромео вече не е онзи буен и
словоохотлив младеж, поради една, единствена причина – Любов.Меркуцио не
подозира в каква любов , и към кого са отправени мислите на влюбения
Ромео.Меркуцио смята ,че това е първична страст към опитната Розалина, но
съобщението на Бенволио, за писмото на Тибалт, променя поведението и
отношението му към нововъзникналите обстоятелства.Меркуцио отправя своите
хапливи забележки към Ромео, за да възвърне предишния му жив, жизнерадостен и
весел дух, като същевременно го укорява за глупостта която е извършил, като се е
забъркал с Капулети.Ромео , все пак, не е беззащитен.Той отвръща
предизвикателно на своя приятел и закачките започват.Бенволио се опитва да
защити Ромео и се противопоставя на Меркуцио, когато на хоризонта се появява “
едно огромно бяло платно “.На площада са застанали Дойката на Жулиета и
нейния слуга Пиетро срещу Ромео, Меркуцио и Бенволио.Младежите са
провокирани от вида на дебелата дойка и избухват в смях и непристойни
закачки.Меркуцио е неудържим в шегите си , и Дойката се засяга.Тя е дошла за да
предаде на Ромео, съобщението на Жулиета.Меркуцио всячески иска да и попречи,
но Ромео, все пак, възпира необузданото му поведение.Дойката е силно изплашена
от “лудия Меркуцио” и вбесена от апатичното поведение на своя слуга – Пиетро.
“ А ти бе, стоиш тук като пън и търпиш всеки нехранимайко да си прави
удоволствие с мен ! ... Негодник с негодник ! ... “
Разбира се, Дойката успява да предупреди влюбения Ромео да не се отнесе грубо
към нейната сладка и младичка господарка, и си тръгва.На улицата остава Ромео,
усмихващ се самодоволно.
Този откъс е доста интересен, от гледна точка на народностният тип атмосфера,
заложена в него.Човек не може да не забележи комедийното , леката клоунада на
Меркуцио и гротесковото поведение на Дойката и Пиетро.Характерете са разкрити
в няколко ,на пръв поглед, незначителни реплики.Меркуцио – остроумен и хаплив,
Бенволио – доброжелателен / дори името му е такова /, Ромео – буен, любезен, с
чувство за хумор, Дойката - сериозна и отговорна, Пиетро – сеирджия и т.н.
Технически разгледан, текстът в сцена 4 разкрива един метафоричен език :
1.Меркуцио - “ Неговото “ пунто-реверсо “ ... тези “пардоне-муа “... гъша
духовитост ... антична мадам “ 2. Ромео -Какъв дивеч си дигнал ?, абсолютна
комбинация на философия и народностно-демократичен дух.Речта е жива,
действена.Характерите са пълнокръвни.Специфичното, при Шекспир, е че той дава
физическа заявка за появата на определеното действащо лице на централното място
на сблъсъка, преди то да се е включило в самото действие.Зрителят се запознава с
персонажите постепенно и непринудено.

Кой е Ромео ? – младеж на около 20 години, родом от Верона, нахакан, наивен, син
на известна фамилия в града / Монтеки / , буен, обича шегите, участва в дуели,
безделник, все пак , е благородник, харесва жените, романтичен,държи се
благородно с приятелите си , и непоколебим с неприятелите, влюбен в Жулиета и
изгарящ от страст по Розалина.Иска да се ожени за Жулиета и да остане завинаги с
нея, мисли си, че може да надхитри Съдбата, хората, обществените норми и
порядки.Лоялен, смята че светът е идеален, когато човек е влюбен и обича.
Бенволио – приятел на Ромео, племенник на Монтеки, кибритлия,но плашлив и
предпазлив,самомнителен,напада по-слабите, но с по-силните от него е внимателен
и хрисим.Светла коса, среден на ръст, не така буен и смел като Ромео и
Меркуцио.Предан и верен приятел, емоционално неизграден като личност.
Меркуцио – роднина на княза / Ескал /.По-голям от Ромео и Бенволио с 2-3
години.Остроумен, трезвомислещ, сякаш разбиращ от всичко,образован,
войнствен, хаплив, шегаджия, самоуверен, здрав дух в здраво тяло.Тъмна коса,
матова кожа,по-висок от Ромео и Бенволио.

Дойката – възпълна жена, около 30-те, от простолюдието, съобразителна, по

своему хитра,привързана към Жулиета, същинска фурия, когато се разнервира, с
весел нрав, грижлива, желаеща щастието на Жулиета, готова дори на престъпление,
заради това.Силно комедийна фигура, властна с по-низшите от нея.

Пиетро – слугата, слабоват селски момьк, понякога ироничен, не особено умен,

слабохарактерен, около 20 годишен.

Тибалт – на възрастта на Меркуцио.Умел фехтовач, със самочувствие, стандартно

и ограничено мислене, средновековен морал, конте, животинско поведение, груб и
безцеремонен, гневлив, липса на човещина в душата му.

Князът – справедлив, но суров.Човек с авторитет.Неговата дума е закон.

И така, жанрово тази сцена бих я развил като комедийна, изпълнена с лек
драматизъм.Иронията играе голяма роля в диалозите, хуморът преобладава,дори
във вид на философска мисъл:
“ Но боя се ,че младият Ромео ще бъде по-стар, когато го намерите, отколкото
е бил, когато сте го търсили “ .Двусмислия като : “ ...а Ромео е с голямо Р
отпред “ , създават тази жива, весела атмосфера : “ Ах, вие смешник !С голямо
отпред ? “
Като цяло в тази сцена бих заложил най-вече на актьорската игра / комедия дел
арте /.Цветовата гама на отделните костюми ще намекват за характерите на
персонажите.Стилизирана декорация на театралното пространство и характерна,
музикална картина / средновековни баладични песни и инструментали /.Целта е да
се създаде една атмосфера, едновременно красива, романтична, провокираща към
размисъл, жива и жизнерадостна.
Външният пласт на сцената ще включва фактите и събитията, а именно –
влюбването на Ромео в Жулиета, пренебрагването на приятелите си , закъснението
му, хапливите закачки на Меркуцио, появата на Дойката и др.
Второ , конфликтността ,бита, представеният живот е предимно на личностна
основа.Тук няма противопоставяне на съсловия / бедни-богати /.По-скоро
личностните характери определят развитието на действието.Що се отнася до
идейната линия на откъса, въпросът е по-скоро етичен.Къде е границата на
позволеното и непозволеното ? Доколко някой може да дава съвети или да осмива
иронизира и намесва в междуличностните отношения на другите ?
 Цялостният облик на сцената ще бъде стегнат в композиционно отношение,
никаква излищна пищност на костюми, музика и декор.Сцена изпълнена с поезия,
лаконичност, но не пестеливост или липса на изразни средства.
СЦЕНОГРАФИЯ :
Декорът ще се състои от три-четири улични фенера, характерни за това
време.Улицата ще е перспективно изградена.В едната половина на улицата ще има
една двуколка със слама и спящ в нея човек, на който се виждат само краката от
коляното надолу.От другата страна на един от балконите ще има опънато въже и
закачени дрехи на него.
Осветлението ще служи за да се изобрази наближаващото пладне.Слънчева
светлина огрява улицата откъм едната страна.Слънцето е почти
отгоре.Възможността да се получи сянка на актьора ще е подходящ ефект за да
изглежда картината по-правдоподобна.
Звуковата картина ще е от голямо значение.Музиката ще е предимно от периода :
флейта, струнни инструменти и женски вокал.Ще се чуват цвъркащи птички ,
защото е пролет.Биещата камбана ще отмери времето 11.00 часа, когато пристигнат
Меркуцио и Бенволио.Едновременно с това, по покривите на къщите ще се чуват
мъркащи и мяукащи гонещи се котки и котараци.Италианска реч / на жена хокаща
някой / ще се чува преди появата на Дойката и Пиетро. Когато Меркуцио започва
да пее ще има лек съпровод на флейта и китара.
Костюми и данни за актьорите : Ромео –строен / 1.70-1.75 м /, бяла риза,
червено кепе с перо, черна връхна дреха и сив панталон, обувки с катарами, шпага
на кръста.Бенволио – зелен панталон, сива дреха, бяла риза, зелена шапка, слаб и
по-нисък от Ромео, шпага.Меркуцио – снажен / 1.80 м /, силен и плътен глас, черен
панталон, сива риза, червена дреха, сива шапка, шпага.Дойката – широка рокля,
вързана отзад коса, пълно и мощно телосложение, силен глас.Пиетро – кафяви
дрехи, без шапка, захабена риза, дълга разрошена коса, на ръст колкото
Бенволио.Тибалт – едър / 1.85 м / , богато украсен костюм в син цвят.Бяла
риза.Ботуши от сива волска кожа, шпага и кинжал.
В трето действие, сцена № 1 е една малка трагедия.На площада, край градския
фонтан, Меркуцио е решил да предпази приятеля си Ромео от надвисналата
опасност / Тибалт / .Бенволио е вцепенен от страх, понеже наоколо “ гъмжи от
Капулети “ и той иска да си тръгнат.Меркуцио е решен да се противопостави на
онова “ говедо Тибалт “ и започва да го провокира.Бенволио предчуства ,че ще се
случи нещо лошо и напразно се опитва да прекъсне препирнята между Меркуцио и
Тибалт, когато се появява Ромео, който има среща с Тибалт.Ромео е вежлив и се
извинява на Тибалт и го моли да бъдат “ роднини “ , но “ говедото Тибалт “ е
непоколебим, защото физическото превъзходство е в негова полза.Ромео е обречен,
когато Меркуцио не издържа на нахалството на Тибалт и на хрисимото и лакейско
поведение на Ромео и изважда шпагата си. “ Кураж, Тибалт ! “ Дуелът е като по
ноти, докато неподходящата намеса на Ромео не става причина шпагата на Тибалт
да прободе перфектно сражаващият се Меркуцио.Интересното, в случая, е че
Меркуцио не престава да иронизира ситуацията и собственото си
състояние.Приятелството е доказано за сметка на Меркуцио.Той е смъртоносно
ранен.Вестта за смъртта на Меркуцио провокира истинският характер на Ромео и
той възвръща решителността си. “ Върви си в небесата, кротък нрав ! Водач
бъди ми, огнедишащ гняв ! “ Той трябва да отмъсти за приятеля си, дори с риск
да бъде победен, или най-малкото, задържан от Княза, за нарушаване заповедта за
дуелите.Петното на позора е изтрито от лицето на Ромео, но неговия приятел –
Меркуцио го няма.Светът вече не е същият.Една човешка душа отива завинаги в
небитието.Една частица от “човешкия Космос “ изчезва и той осиротява.Всичко
става някак сиво и безразлично.Как се чувства човек в подобни моменти ?
Заслужава ли си да бъдем безразсъдни и безотговорни ? Не разрушаваме ли
собственото си щастие,когато емоцията на егото замъгли трезвия разсъдък ?
Животът не е ли твърде кратък за да заплащаме така скъпо ?
Ето това са част от въпросите , които бих искал да си зададе зрителят, след като
преживее катарзиса на смеха и страданието.
Сцените / № 4 от второ действие и №1 от трето действие / са изключително
красноречиви в жанрово и във философско-съдържателно отношение.Цялата
история претърпява сериозно развитие, като преминава от леката и забавна
комична форма, през драматизма на събитията и се стигне до фаталния завършек
на спектакъла.Тези две сцени предлагат на актьора да достигне до основните
състояния на човека и да накара зрителите да преживеят най-основните емоции на
душата. Преходът между двете сцени ще се извърши посредством звуковата
картина / музика и звуци на цвъркащи птички, камбанен звън отмерващ часовете,
шум от вървящи хора, италианска реч на различните занаятчии и подходящо
осветление / затъмнение и оттъмнение / .

ПРИМЕРЕН МИЗАНСЦЕН на 4-та сцена :

ДЕЙСТВИЕ по МИЗАНСЦЕН

В дъното на улицата се появяват крачещият напред Меркуцио, следван от

Бенволио.Те търсят Ромео.Меркуцио е обезпокоен от внезапното изчезване на
Ромео предишната вечер.Той подозира ,че в цялата работа е замесена
Розалина.Бенволио съобщава за писмото.Меркуцио става още по-неспокоен.Той
започва да размишлява, като се упътва към спряната двуколка за да седне, и да се
опита да преосмисли цялата ситуация, когато лекомисленото заявление на
приближилият се, до двуколката, Бенволио го провокира да избухне
разярен.Меркуцио се приближава към Бенволио и почти в лицето му припомня : “
Във всеки случай не е котешкият крал ! “, след това рязко се обръща, вади
шпагата си и напада яростно въображаемия си съперник – Тибалт.бенволио е
прикован и не знае какво да направи.” Дуелът “ на Меркуцио продължава с пълна
сила.Напред-назад, малко вляво, приклекване, скок, после напред към “
противника “, когато се оказва, със шпага в ръка насочена към треперещият
Бенволио. “ Неговото пунт-реверсо ! Неговият “ХОЙ “ ! “ Бенволио диша
учестено, притеснен от острието на шпагата, допряна в тялото му. “ Неговият ... “
КОЙ “ ? “... Меркуцио се спира на място, в мига в който шпагата му докосва
дрехата на Бенволио.Той леко се е изморил от “ буйното преследване на
противника си “ и отива да се отпусне върху сламата, в двуколката.През това време
в далечината на улицата се забелязва приближаващата се фигура на някакъв
човек.Бенволио се вглежда него, прави полу-крачка за да се увери в това което
вижда и съобщава на приятеля си приятната новина.” Ето го Ромео ... Ееей,
Ромеооо ! “ , след което тръгва към новопоявилия се за да го посрещне.Меркуцио
извръща глава , поглежда презрително и се захилва подигравателно.Ромео
наближава , а Меркуцио се е изправил и се насочва към Ромео. “ Бонжур , синьор
Ромео ! “ Двамата започват да се “ дуелират “ словесно.Меркуцио настъпва към
Ромео, до момента, в който се вбесява от нахалното поведение на по-малкия си
приятел и се нахвърля върху му.Ромео се съпротивлява достойно и двамата се
опитват да се победят.Ромео се е разярил и настъпва предизвикващият го
Меркуцио, който го напада и след това се отдръпва ,като оставя Ромео да го
гони.Играта загрубява, когато Бенволио се намесва и хваща Меркуцио през кръста
и го дръпва настрана. “ Стига толкова ! Прекъсвай ! “ , а Меркуцио се смее
подигравателно , задъхан от гонитбата на Ромео,който оправя раздърпаните си
дрехи, вдига напрашеното си кепе и го намества внимателно на главата си.Всички
се засмиват, когато ромео отбелязва появата на хоризонта. “ Платно на
хоризонта !” Тримата се обръщат към приближаващата се Дойка и нейният
слуга.От този момент нататък за Меркуцио има ново предизвикателство.Това е
дебелата Дойка.той започва да се шегува с нея, а Ромео е сдържан и се опитва да
смекчи прекалено фриволните шеги на приятеля си, като внимателно се
приближава към поизплашената Дойка, правейки знак, с ръка, на Меркуцио да
престане.Меркуцио и Бенволио започват да одумват “ сводницата “ ,отправяйки се
към двуколката, настрани от хилещите се ,на висок глас, Дойка и Ромео, когато
внезапно Меркуцио се извръща рязко и напада като бясно куче Дойката.Той ръмжи
срещу нея, хванал я за полата и я гони , а тя крещи от ужас.Ромео се спуска и
оттървава стресираната Дойка от ужасния луд, а останалите не могат да си поемат
дъх,превиващи се от смях.

БИБЛИОГРАФИЯ : 1. “ Ромео и Жулиета “ – превод Валери Петров

2. Статии-критика от проф.Марко Минков
3. “ История на театъра “ – библиотека “ НАТФИЗ “