Събирачът на трупове

Денис Българанов

Структурен анализ

Да поговорим за това как филмът „Събирачът на трупове” работи от

драматургична гледна точка.

Преди започне действието, филмът представя два пролога. Единият, в

който главният герой, Христо Дончев(Стоян Радев), сънува как влачи
собственият си труп. След което се събужда и виждаме мизерният му дом.
Тук сценографията играе ролята на характеристика на героя, защото
количеството мизерия, което се наблюдава в дома му е толкова гротескно, че
това неминуемо ни дава много информация за героя, неговия социален
статус. Също така виждаме и стара снимка на стената. На жена.

Втората част от пролога се състои в представянето на основния злодей

на филма. Бизнесмен, мутра, черни костюми и коли, дори има мустаци.
Първото нещо, което го виждаме да прави е да нареди на своите хора, да
убият семейство. Ние не знаем защо, но виждаме, че в колата има деца и, че,
на злодея – Роко(Михаил Билалов), не му пука. Той е едноизмерен герой,
затова не го наричам антагонист. Той не стои в опозиция на главния герой,
той е сюжетна функция, препятствие.

Първо действие

Стария свят

Христо и неговият колега, авера(Стефан Стефанов) работя към моргата, като

събират трупове. Явно го правят от много време. Виждаме техните
колегиални, полу приятелски отношения. Авера е от ромската малцинствена
група и понякога краде дрехи от труповете, на което Христо се
противопоставя. Това развива героя му, като го показва като човек, който има
морални ценности. След това има кратък разговор с Мими(Лидия Инджова),
която очевидно се интересува от него, докато той я отбягва, комуникира с нея
изразено неловко. Тъй като не му е неловко да говори с Авера, ние се чудим:
трудно му е да говори с жени, или само с нея. Във всяка сцена, в която
присъства, камерата обръща много внимание на огромните му сини очи и на
голямото му сиво работно яке. Това създава асоциации на чистосърдечност, а
също така, една много далечна асоциация със „Серафим” на Йордан Йовков.

Инцидентът

Накрая на работния ден, Христо и Авера трябва да оставят „трупарката”,

когато Христо се запознава с Катя(Теодора Духовникова), бясна и вулгарна
жена, която, ако трябва да съдим по дрехите, не е от неговата социална класа.
Преди да я заговори се пръска с дезодорант, за да скрие миризмата на смърт.
Това е повтарящ се мотив, който подсилва невинната крехкост на героя. Той
иска да избяга от миризмата, но никога не може.

Той отива на гроба на майка си. Там признава на нея и на зрителя каква е
неговата цел за това пътуване. Целта му е Катя. Защото тя е най-красивата
жена на света.

Особено е как филмът много се старае да я представи в очите ни като груб,

безсърдечен, вулгарен човек, без нито едно качество. След което ни
представя и нейната трагична история, изоставена от мъж, който я е
насилвал. Сама майка с дете. След това ни удря пак, с това, че тя има връзка
със злодея. И с пренебрежителното отношение към Мишо. Защото ние вече
го харесваме. Той е сладък малък тип, с големи очи. Тя е истинският
антагонист в историята, въпреки, че още не се е показала като такъв.

Но тук е представено първото препятствие. Тя иска някой да ѝ помогне с

продаването на колите.

Второ действие

Първият подсюжет

Детето на Авера е било изнасилено. Сега авера иска да убие човека, който го
е направил.
Части:

Първо действие

Старият свят

Инцидента

Колебание

Кулминация на първо действие

Второ действие

Препядствие

Препядствие

Мидпойнт(обрат)

Препятствие

Криза

Кулминация на второ действие

Трето действие

Кулминация на третото действие

Препядствие

Привършпване

Край
Планче

Фетишният характер на стоката

Герой

Как ни се показва класата му

Какво иска

Какво му пречи

Катя

Роко

Авера

Мими

Христо

Моментите, в които филмът „Събирачът на трупове” се справя най-

добре, са тези, в които ни поставя опозицията душевно и материално. Точно
от тук се поражда основният конфликт във филма, както и всичките му
препятствия. А те са класови. И тази непреодолима бариера е това, което
стои между героите и целта им да постигнат „добрият живот”.

Въпреки, че филмът изобщо не се интересува от темите за

експлоатация на труда от капиталиста или на отчуждението на труда от
работника, той показва една недвусмислена ситуация на класова борба.
Ситуация, в която материалното състояние противоречи на душевното
търсене. По този начин, героите стават отчуждени от мечтите си.

Една много основна, но често пренебрегвана теория, която Карл Маркс

представена в труда – „Капиталът” е за „Фетишният характер на стоката”1.
Той се изразява в това, че, що се отнася до стойността на един продукт,
трябва да се вземе в предвид факта, че той, освен функциите си, представлява
израз на някакъв блян, мечта, която е обвързана с възприятието на
потребителя. „..пълна с метафизични тънкости и теологични въртели…”1.
 Отправната ми точка е точно този характер на нещата, които изграждат
материалния свят. Защото те представляват нещо повече от сбора на
функциите и математическите си преимущества.

Това е много добре илюстрирано от самият филм: в сцената, в която

къщата на Катя(Теодора Духовникова) се сдобива с нова тоалетна, вътрешна;
в сцената, в която Христо(Стоян Радев) се сдобива с нов костюм, който му
позволява вече да не ходи изгърбен, а гордо да преследва своята любима2.
Чрез метафизиката на материалния свят, героите се опитват да постигнат
своите теологични цели.

Нека си поговорим за Катя.

В началото на филма тя е представена като целта на главния герой

Христо, но с течение на нещата осъзнаваме, че тя е антагониста. Тя е
причината за всичките му препятствия и това, което му пречи да постигне
своят „Добър живот”. Представена е като шумна, груба и неприятна жена,
която не зачита Христо като човешко същество, а като нещо низше, с което
може да прави каквото си иска. Въпреки, че понякога филмът ни кара да се
замислим, може би, дори да я разберем или да симпатизираме с нея, веднага
следва сцена, която отвращава.

След като тя му разказва за това как мъжът ѝ я е изоставил, а преди

това я е насилвал, следва сцената, в която тя казва на сина си снизхдително:
„…от всичките картини вкъщи, Ицето най-много хареса твоите… Да, ама ти
да не се възгордяваш много, той нищо не разбира от изкуство. Той… събира
трупове…”2.

Нейната вербална бруталност е във всеки кадър и тя цели да унищожи

каквото и достойнство да има Христо. Те не могат да бъдат заедно, заради
своите непреодолими класови различия, което филмът сам заявява.

Въпреки това, тя по никакъв начин не е избягала от капана на душата и

нещата(материалния свят).

Основната ѝ цел е да осигури материални богатства, които да

съответстват на нейното собствено възприятие за социалното ѝ положение.
Какво имам предвид. Тя си мисли, че „не е един евтин боклук”2, тя смята, че
заслужава коли, апартаменти, „някое друго бутиче”2. Смята, че боклучавата
къща, с външна тоалетна е нещо, което не приляга на интериорен дизайнер,
човек естет, с висше образование. Знаем това, защото тя не спира да ни го
казва.

До някъде филмът иска да ни убеди, че тя е толкова брутална, защото е

несигурна и това е защитен механизъм, но не мисля, че това е случаят,
защото дори, когато е сигурна, тогава е брутална, просто защото ѝ харесва.

Социалната ѝ класа ни се показва най-вече чрез сценографията и

костюмите ѝ. Къщата е мизерна отвън, отвътре е оправена и подредена, чиста
и така нататък. Но външната мизерия е толкова крайна… Дрехите ѝ,
бижутата, злато, къси поли, токчета в калта, почти е нелепо. Това го
регистрират и другите герои – социалната ѝ класа. Затова, като път към
сърцето ѝ Христо се предлага за роб на една принцеса.

Това което тя иска е да заеме обратно мястото си в социалната

йерархия. Готова е да направи всичко за това. Включително да си предаде
тялото на човекът, който я бие и я използва за любовница – Роко… Да
защити него, вместо синът си. Защото филмът иска да ни покаже, че тя е една
грижовна майка, която трябва да прави всичко това за детето си. Но, когато
Роко му чупи ръката(на детето), тя е сравнително приемаща. Това ни казва,
че тя е егоист. Прави го за себе си. За да бъде материално задоволена.

До такава степен, бруталният свят на стоките я е отчуждил от

собствените ѝ ценности, че той самият се е превърнал в нейният властник. Тя
се убеждава, че всичко е за бъдещето на детето, но всъщност, то е просто за
пари. Това е нейният „добър живот”

Следващият в списъка ми е Роко(Михаил Билалов). Безскрупулният

бизнесмен, който нищо не иска от света. Това е най-циничният персонаж.
Този който има парите и властва над щастието и живота на всички останали.
Това ни показва сцената в пролога, в която той не се колебае да убие едно
цяло семейство. Филмът не обяснява защо, това явно не е важно за нас. Ние
просто трябва да знаем, че на него не му пука за хората.
 Той е най-високо в класовата йерархия. Той е капиталиста, толкова над
всички останали, че властта му е измерима с всемогъщество. По един начин –
той е бог. Може да убие всеки, може да му даде материален живот. И това е
нещо, което героите знаят.

Тогава защо не спира да се връща при Катя? Защо ѝ обещава пет

етажно блокче, защо и подарява коли, след като може да прави с нея каквото
си иска?

Точно затова. Защото може. Може да я радва, натъжава, убива колкото

си иска. За него това е функция на неограничена от нищо консумацията на
благата на света. Той не се интересува от добрия живот, той е отчужден от
него, защото има всичко и всичко е фетишизирана стока.

И сега, стигаме до Христо Дончев.

Неговите сини и големи очи са нещо, което предизвиква внимание във

всеки кадър. Какво иска той? Жена или да не е сам, да не го е страх от
всичко, или да бъде добър човек?

Да. Всичко изброено.

Уникалното за Христо е, че това е един герой, който вътрешен

конфликт се изразява в това, че той е отчужден от мечтите си. Той мечтае за
любов и за край на самотата си, на страховете си. Филмът е много ясен, в
това отношение. Той мечтае за топлота и споделеност, която му е била
отказвана винаги. Всъщност, Стефан Радев играе все едно му е студено, през
цялото време. Леко трепери, малък човек, сгушен в огромни дрехи.

Той е в една гротескна ситуация на класова борба. Първо, срещу

буржоазните предразсъдъци на Катя, а в последствие, с всемогъществото на
Роко, което, на този етап е на живот и смърт.

Нейните буржоазни предразсъдъци се изразяват в това, че един човек,

който е необразован и работи подобна отвратителна работа просто не е
съвместим с нейната грация. Материалното благосъстояние се равнява на
чисто човешка стойност. Той не може да каже нищо, което е смислено, не
може да направи нищо смислено, той просто може да я излага. Нейното
право е да прави с него каквото си иска, просто защото той е по-низш. А
това, че тя му дава заповеди, за него е благо. Тя е слънцето, което огрява
мизерното му съществуване, и това е нещо, с което и двамата са
съгласни(Христо и Катя).

Отношенията между тях са много сходни на динамиката работодател –

работник. Докато работника създава допълнителна стойност, работодателя е
този, който събира благата със снизходителният аргумент, че работникът е
неспособен дори да осмисли тези блага. Една велика сцена е сцената точно
след като спят за пръв път. Тя се качва на него, използва го като ръб, става и
си тръгва. Това е момент, в който Христо не издържа. Защо не издържа,
защото неговата цел е жената. Да спи с жената е да постигне целта си. Тя да
се отнесе така с него е той да бъде отчужден от труда си. И той не издържа
повече. Застава пред нея, в хубавата баня, която е направил. „Аз го анрпавих,
всичко ще изпотроша”2. През цялата сцена, тя му се подиграва, защото той
отказва да я удари. Той е от ниската класа, няма да я удари, защото не е
силен, няма класово надмощие. Тя поне така си мисли. А той, той просто не
иска да бие жени. Но това което е склонен да направи е да въстане срещу
своеобразната експлоатация. Препратката е към философът Славой Жижек и
филмът от 1996та, „Прогнози за огън”. „ Често, капиталистът обвинява
пролетарият за това, че той иска да му отнеме мястото със сила. Но това не е
така. Това, което пролетарият иска, всъщност, е достъп до плодовете на труда
си”3. Затова Дончев хваща именно тесла и заплашва да унищожи цялата баня.
Когато тя вижда теслата и заплахата, тя се предава. За да запази
материалното си благополучие на всяка цена. Това е нейният добър живот.

Моментът на тотален класов бунт е когато Дончев убива Роко. По този

начин, той се освобождава от собствените си класови ограничения, както и
всички останали, които са подвластни на „капиталиста”. Това е моментът на
тотални разкрития, моментът, в който Христо престава да е отчужден,
надмогва страховете си и открива, че няма нужда да смята, че е от класата на
слугите. Чрез унищежението на тази социална структура, която пропагандира
насилие, смърт, агресия, страх, тъга, самота, чрез унищожението на този,
който движи цялата машина, в света на филма се постига баланс. Може би,
затова Христо не изпитва вина след това. Затова се усмихва и не ходи
прегърбен. Защото, в крайна сметка, той иска да прави добро, а този акт е
донесъл добро на целият свят. И, в крайна сметка, това го отвежда до
неговият добър живот.

Живот без ирационален страх и душевни кисти. Живот, споделен и

спокоен. С топлота.

Кара ме да си спомня за един цитат от филма „Телевизионна мрежа” от

1976г., който има подобни послания. „ Не трябва да ви казвам, че нещата са
зле, всеки знае, че нещата са зле. Доларът купува колкото петаче, банките
фалират, магазинерите държат оръжия под тезгяха. Гамени върлуват по
улиците и изглежда, че няма никой, който да знае какво да направи за това.
Няма край. Ние знам, че въздухът не става за дишане, дори храната ни не
става за ядене, стоим и гледаме новините, докато някой водещ ни казва, че
днес имаме 15 убийства и 63 случая на насилие все едно така трябва да бъде.
Знаем, че е зле, даже е още по-зле, ненормално е, все едно всичко навсякъде е
полудяло, затова не излизаме навън. Седим си вкъщи и малко по малко
светът, в който живеем се смалява. И само им казваме „Моля ви, просто ни
оставете на мира в нашите си къщи, оставете ме с моя тостер и телевизор и
радиото и нищо няма да казвам. Просто ни оставете намира”. Е, аз няма да ви
оставя намира. Искам да сте бесни. Не искам да протестирате, не искам да се
бунтувате, не искам да пишете на вашият конгресмен, защото не знам какво
да ви кажа да му пишете. Не знам какво да направя за депресията и
инфлацията и руснаците и плачещите по улиците, само знам, че първо трябва
да сте бесни. Трябва да кажете, аз съм човешко същество, по дяволите, моят
живот има стойност”4.
Библиография:

1 – Капиталът; Карл Маркс; Издателство на Българската Комунистическа

Партия;страница 61 – 71

2 – „Събирач на трупове”; Димитър Димитров; 2015г.

3 – “Predictions of fire” – 1996; Slavoj Zizek

4 – “Network” - 1976; Sidney Lumet