„Истината и измамата за човешкия живот и изкуството ”!

Вапцаров има за цел да намери смисъла на съществуването си и неговия

живот. Вижда всичко от жестокия живот, как той смазва хората и ги
самоунищожава, но също така вижда любовта и вярата. В
стихотворвнието “Кино” можем да видим светогледа на поета. Той е по-
особен и е фокусиран върху изкуството и неговите връзки с реалния
свят.
Според твореца, изкуството трябва да показва реалните и актуални
тревоги на времето. То трябва да е огледало на реалния свят и да
показва емоциите и чувствата на хората в реалния живот. Неговата
гледна точка за изкуството се различава с тази на съвременния за него
свят.
В стихотворението са представени два свята. Единият свят е светът на
мечтите, където хората са идеализирани образи с прекрасен начин на
живот и външен вид. Всичко е прекалено хубаво за да е истина. Хората
са богати и това е представено посредством срещата на двете луксозни
лимузини. Героите са с чужди имена, което влиза в противоречие с това,
че филмът представя една човешка драма. Светът е представен като
идилия. От другата страна е представен реалният свят с обикновения
човек. Там отделната личност просто същевствува. Съществуването е
тягостно и не е представено с целувки, скъпи коли, наслада и романтика.
Реалността е доста по-неприемлива от филма. Тази идея е представена
посредством стиховете на поета. Чрез риторични въпроси той дава
отговор, чрез който цели да предизвика реакция и да сложи край на
филма.
Противопоставянето на реалността с филма ни помага да разберем
какво е истинска драма и стойностно изкуство. С последния стих слага
край на творбата и предава точно и ясно същинската идея свързана с
моралните ценности на обикновения трудещ се човек, а и със самия
него.