Родното и чуждото в

“Балкански Синдром”

ИНТЕРПРЕТАТИВНО СЪЧИНЕНИЕ НА
ВИКТОР ЧОЧКОВ
 Увод

Автор – Станислав Стратиев е българин драматург от втората

половина на двадесети век. В своите разкази, повести, фейлетони и
комедии авторът изследва отчуждението, изгубените хоризонти и
негативните измерения на българския модел.

Творба – Комедията “Балкански Синдром” е разказ

за неизличимото отклонение от нормата. Жанрът дава възможност
да се анализират и критикуват социалните и естетически проблеми
които оказват влияние върху живота на българина през 80-те
години на XX век.

Проблем – Контраста между родното и чуждото. Докато родното

се чувства удобно в своя застой и регрес, чуждото прогресира и се
усъвършенства.
 Теза

Комедията “Балкански Синдром” в сатиричен план

представя родното от времето на “перестройката”,
последиците от подменените ценности за добро и лошо и
зачестеното достойнство на традиционните добродетели.
Разминаване между народа и властта води до създаването
на едно абсурдно и алогично общество, което през
погледа на чуждия разум не може да бъде обяснено.
Пиесата поставя най-различни въпроси свързани с
възпитанието и бъдещето на новото поколение, родовите
връзки и ролята на изкуството в живота на човека.
Основният ценностен конфликт се поражда от контраста
между казаното и стореното в тогавашните времена.
 Аргументация

1. Абсурда на обществото и промяната на морали

и ценности:
 На бялата врана се налага да извърши престъпление, за да
бъдат чути неговите проблеми.
 “Около мене има вакуум, защото не съм лежал в затвора и
в гаража ми няма две коли”
 Пратеник от чужда цивилизация след внимателно
наблюдение коментира иронията и абсурда: Правилното ,
редното, ценното е ненормално и от него трябва да се
срамуваш, защото не ти е полезно.
 2.Разминаването на народа с властта

“Омръзна ми години с ватмана”

“Сега вее друг вятър..”
 Действията и мненията на народа са се влияли от
тогавашния политически “вятър”, а не от самите тях –
независимо дали са били съгласни или не.
“В буквара пише едно, във вестниците – друго, а в
живота става трето и четвърто”.
 Речената дума на правителството не е действителността,
която се случва в живота.
3. Проблемите възникнали от ценностните сблъсъци

Хората не знаят как да възпитават децата си,

което застрашава бъдещето на новото поколение.
“… Да се вкарат в затвора поне десет души-
приятели, колеги, началници..”
 Обществото е изгубило връзка със семейството, рода и
духовенството, превръщайки го в алчно и разединено.
“нали изкуството е отражение на живота, къде са
тези прекрасни хора”
 Тъй като изкуството е субективно отражение на живота, то
има възможността да ни покаже недостатъците на света в
който живеем.
 Заключение

Сатиричната комедия на Стратиев чрез погледа

на чуждото показва синдрома на българите,
който ние като народ трябва да се стремим да
избегнем и да не повтаряме. Абсурдните и
немислими ситуации, които са представени в
пиесата, могат да се превърнат в реалност, ако
народът като цяло не промени начина си на
мислене.