Жизнелюбието/Виталността на българина във „Ветрената мелница“

1. Увод

Елин Пелин е майсторът на късия разказ в българския литературен канон. Той е един от най-
добрите социални реалисти, защото защитава хуманистични и демократични възгледи и вярата
в добродетелите. Симпатиите му са насочени към трудовия, малкия човек, който макар и част
от онеправданите, притежава непобедима духовна сила. Разказът „Ветрената мелница“,
написан през 1904г. и поместен в първи том с разкази, обединява двете основни теми на Елин-
Пелиновото творчество- страданието и спасението, разкривайки виталността на българина.

2. Теза

Творческият труд на майсторите, любовта, песента, танца като механизми за оцеляването на

духа; музиката и танца- апотеос на любовното вричане. Жизнелюбието в живота на българите
от разказа „Ветрената мелница“ се крие в творческия труд на двамата главни герои-дядо
Корчан и Дъбака, чиято инициатива да построят мелницата води до спасението на колектива.
Песента и танца са механизми, осъществяващи съхраняването и оцеляването на индивида в
момент на изпитание, а любовното вричане се явява техен апотеос.

3. Аргументация
 Формални особености:
- Заглавието- предмет на спасение, сътворено от двамата герои- човекът има духовна
сила до победи житейската неволя и злото чрез творческия си труд, силата на любовта
и жизнелюбието на танца и песента, но човекът е център, защото без неговия труд
нищо не е възможно
- Приказното- мотива за заприщените извори на живота:

сушата е образ на митичното зло в живота на човека + воденицата е извънсоциално

пространство, извън битовата патриархалност= изграждат пространство на граничността,
където човек реализира своите избори и доказва своя силен дух;

кризата се крие в цитатите- „разтъжи се угрижено селяшкото сърце“- поразена е вярата

(сърцето символизира вярата), отбелязва безсилието на човека пред стихията, сушата,
която посяга към хляба, но и към духа и духовните опори- вяра, надежда, любов+
„онемяване“ и „замлъкна“- отнемането на гласа- безсилие, гибел, напрегнатост на
очакване на злото, прииждащата сила на мъртвината, злокобна атмосфера

пейзажът при Елин Пелин- олицетворен, има важно значение за разбирането на героите,
той самият е превърнат в герой- цел: създава лирическата струя в текста, чрез природата се
чува гласа на разказвача

и спасението от подвига на юнака- подвига на двамата юнаци Корчан и Лазар-

построяването на мелницата, трудът е творчески, хълмът се превръща в пространство на
творческото осъществяване, на духовното извисяване, дъщерен образ на свещената
планина; приказно-легендарното- засилено чрез начина, по който са представени
събитията- ретроспективно като спомен, в минало свършено време от свидетелска
позиция- общовалидност на случващото се, времето е кратко, бързо води до събитията,
човекът остава във вечността- след години, когато всичко е само спомен, всеки ще разказва
за силата на човешкия дух- универсалните истини, които трябва да поднесе
 силата на героите: 1. Дядо Корчан- телесно ограбен- предпоставка за оплаване, но това не
му пречи да бъде жизнерадостен и е весел нрав- „здрав старчуга“- оксиморон, човек, който
носи в себе си духовна сила и различност в отношението към света, способност да живее
според законите на естеството, наречен „горянин“, което се свързва с името на Дъбака и
отпраща към дървото на живота; „похватни майсторски ръце“- сближени са чрез любовта
към труда, който ги вдъхновява, той е страст и удоволствие, вълнува ги процесът на
сътворяване, не подчиняват своя труд на изхранването; анализ на трудовия ден-
отрицателните думи- пълна всеотдайност, нищо не може да ги откъсне от желанието да
довършат своята работа, всеотдайно служене, защото героите трябва да се докажат пред
силите на злото; награда за усилието- облачето- точно от скелета на дядо Корчан- точно с
труда и силата на инициативността човекът е застанал срещу силите на злото

- Празникът поради възвръщането на живота и вярата, благодарение на труда- на преден

план за изнесени танца и песента
- „свирнята беше изкусна…“- духовното прераждане,с което човекът напуска битовото и
делничното, забравя за неволите и се случва преобразяването на хората; „заиграват
дрехите- хипербола- вълшебството на музиката; „политането“- извисяването, което
осъществява докосването до музиката- тя изгражда духовен свят, в който властват
радостта и щастието
- Танцовото надиграване- играе роля на сватбено вричане, апотеос на любовта; най-
силна изява на човешкия дух- приставането- жената нарушава всички ритуали и сама
избира мъжа на своето сърце- жеста на обвързването между двамата
- Анализ на танца- „затичва леко на пръсти“, „размаха с кърпата“, сравнението с лебед,
„унесено“, огъня- това е за Христина, Дъбака- забравата, стихията, политането, елен=
танцът е демонстрация на красотата, любовта и жизнеността
- Тълпата- усмивка и смях- признак на жизненост, любовта е най-могъщият победител
срещу злото, вричането е последният етап при победа над сушата- представено е
хармонизирането на света след танца- Лазар и Христина слизат към селото, а не към
воденицата- хармонизирана е връзката с колектива, чрез любовта те биват приобщени
към живота на общността
4. Заключение

Йовков- доразвива линията на разказа, Радичков, Емилиан Станев, Георги Господинов

(краткият) разказ има бъдеще и много талантливи имена доказват, че имат възможности за
разгръщане на проблематиката

СЪПОСТАВКА- „Напаст божия“- сушата като второ лице на злото, във „Ветрената мелница“ е
като хала, а в „Напаст божия“ е като огнена птица, адско слънце- описанието на сушата тук е
най-въздействащо, майсторството да изгражда образи с почти митичен характер

„Спасова могила“- надеждата за спасение, заложена във „Ветрената мелница“ в хълма