Човекът и съмнението в „Чорба от греховете на отец Никодим“

1. Увод

Елин Пелин е майсторът на късия разказ в българския литературен канон. Той е един от най-
добрите социални реалисти, защото защитава хуманистични и демократични възгледи и вярата
в добродетелите. Плод на късното му творчество е цикълът с разкази „Под манастирската
лоза“, в който проличава интереса на автора към философската проблематика. Тематичното
единство и съсредоточаването върху манастирската обител и монаха като образи, криещи
тайните на битието, говорят за една нетипичност и различност от досегашните произведения
на писателя. Основен проблем, засегнат и в разказа „Занемелите камбани“, поместен в цикъла,
който е общ за всички творби, е духовното съществуване на човека и смисъла на живота, който
тук е загатнат чрез съмнението.

2. Теза

Човекът в разказа е различният, открояващият се, търсещият своя смисъл чрез придобиване на
истината. Човешката душа е неспокойна, вечно диреща откровенията за същностното в
битието. Съмненията, чийто образ в текста са белите и черните зърна, представят лутането на
човека, който желае да достигне до отговорите на вечните въпроси, свързани с любовта,
осмислянето на живота, важността на духа и материята в изграждането на човешкото.
Провокациите чрез въпросите, задавани от отец Никодим, се стремят да представят човека
като нееднолик , защото доброто и злото са изначално заложени в душата му, идеята за
съмнението като част от смисъла на съществуването.

3. Аргументация
 ПЪРВА ВЕРИГА

Темата за смисъла на човешкия живот, изразен чрез съмнението на човека в разказа, прозира
още в заглавието.

- Коментар на заглавието- нееднозначност тълкуване на човека и света

- Света: още в първите редове противоспоставяне на празнично и делнично-
разминаването между видимо и същностно
- Отец Никодим също е представен чрез разминаването на видимо и същностно;
въведен чрез разказ в разказа; анализ на образа: Оказва се, че този мъж планина
изпитва особена обич към цветята и то към най-нежните и красивите – белите рози –
символ на чистота и невинност. Тази негова слабост показва, че въпреки
дългогодишното монашество отецът не се е отказал от живота, че въпреки
отшелничеството е запазил способността си да цени красотата и да и се радва. И още
една „страст” нарушава монолитността на образа – риболовът. Авторът я нарича
именно „страст”,макар да е известно, че с влизането си в манастира човекът се отказва
от всички земни радости и страсти.
 ВТОРА ВЕРИГА

Съмненията са заключени в черните и белите зърна- завет след смъртта. Общото между тях е
именно онова търсене на границата между доброто и злото, между греха и прошката. Душата
на отец Никодим е търсела отговари на същите въпроси, които измъчват хората и извън
манастирските стени. Чрез записаните върху хартията „грехове” на стария монах Елин Пелин
достига до обобщения за смисъла на живота, за онова, което прави човека човек.

- Черни зърна
 - Бели зърна
- Прочитане на откровенията и тълкуване
- Приключил своя разказ, отец Сисой задава въпрос, който си поставя човечеството
векове наред: „Какво нещо е човек!”. Колкото и странно да е, тази реплика само
външно наподабява въпрос, за което е подсказано с въпросителния поглед на стария
монах към неговия млад събеседник. Възклицателният знак в края на изречението
всъщност носи истинския смисъл на думите. Тази реплика крие и възхищението, но и
недоумението на мъдрия старец пред чудото и тайнството на човешката душа. Въпреки
годините си, старецът все още смята, че не е успял да се докосне до цялото богатство на
човешката същност. Младият гост на игумена бърза да направи своето заключение –
едновременно категорично, но и незряло – „Черно зърно”. Следващите думи на отец
Сисой всъщност осмислят не само този разказ, но и целия сборник като единно цяло –
„И черно, и бяло.” Това е човекът и според философията на самия автор, а тя има своите
корени изцяло в народната философия и в жизнелюбивото и утвърждаващо отношение
на българина към света.
4. Заключение

СЪПОСТАВКА: „Веселият монах“- съмнението при срещата с дявола- различност, търсенето на

познанието, това съмнение е и при отец Никодим; любовта към цветята- безсмъртието на
любовта като закон на живота, образ на естественото начало- Еникий укротява дивите зверове-
героите носят Бог в себе си по различен начин