ГРЯХ – ИЗКУПЛЕНИЕ

В РАЗКЗАИТЕ НА ЙОВКОВ
„Моите разкази са винаги свързани”
Йовков
1. Мястото на Йовков в развитието на
разказа
2. Особености на Йовковите разкази
3. Сборниците „Старопланински
легенди“ и „Вечери в Антимовския хан“
4. Красота – любов – доброта
5. Грях – изкупление - прошка
1. Мястото на Йовков в развитието на българския разказ -
Йовков има универсален подход към човека, разработва
„вечни” теми и проблеми.

• Йордан Йовков е един от тримата • Елин Пелин представя света такъв,

майстори на разказа, наред с Вазов и
Елин Пелин.
• Твори през първите десетилетия на XX
век – време на горчиви равносметки:
три войни, национална катастрофа,
погребан национален идеал,
Септемврийското въстание. Писателят
преживява и претворява в своята
проза националната криза.
какъвто е
• Йовков го изобразява такъв, какъвто
трябва да бъде.
• Рисува красив надреален свят, макар и
със средствата на реалистичното
изображение.
• Той създава разказ – синтез между
реализъм и романтика, между
фрагментарност и монолитност.
2. Особености на Йовковите разкази –
теми, мотиви, герои, похвати
 Циклизиране на Йовковите разкази

• „Песента на колелетата” (1926) и • „Вечери в Антимовския хан” (1928),

„Старопланински легенди” (1927)
• разказите са относително
самостоятелни, с различен
персонаж, като творбите са
обединени само от общи теми и
идеи
”Женско сърце”(1935) и ”Ако
можеха да говорят” (1936)
• персонажите се повтарят, разказите
са обвързани и сюжетно, обединени
са пространствено от Хана и Чифлика
В Йовковия разказ разказвачът
напълно изчезва,но скрит най-
дълбоко, най-пълно е въплътил
своята индивидуална философия.
3 тематични кръга:
• 1.войната
• 2.селският живот
• 3.героичното минало
4 периода в творчеството му:
• Първи период- военни разкази 1915-1918
• Разкази в 3 тома
• Втори период - в Букурещ: „Последна
радост” (1926) , „Песента на колелетата”
(преименуван при второто издание от 1933)
• Трети период - „Старопланински легенди”
(1927)
• Четвърти период – „Ако можеха да говорят”
(1936)
 3. Тематика:
Красота – любов - доброта
 Престъпление - наказание
Мотивът за пробуденото състрадание в Красотата ще спаси света.
разказа «Албена»
За духовния катарзис в «Индже»

• Добро – зло
• Грях – прошка

• Какво е грях?
• Грях ли е любовта?
Ако искаш да победиш целия свят, победи самия себе си.
 КРАСОТАТА РАЖДА ЛЮБОВ,
ЛЮБОВТА РАЖДА ДОБРО.
• Йовковият свят е наситен с топъл
хуманизъм.
• Постепенно писателят открива
голямата тема за страданието на
малкия човек, устремен към
надеждата.
• Тук красотата се преплита с
добротворството, с чудачеството.
• Йовковите разкази издигат в култ
красотата на тялото, на душата,
на жеста, на думата, на дрехата,
на природата, на света.
/Достоевски/
• всеки конфликт е нравствен,
всеки разказ проповядва добро
4. Цикъл разкази „СТАРОПЛАНИНСКИ ЛЕГЕНДИ”
Първата циклично организирана книга на Йовков

• „Всички тия предания, било

че в тях е вложен някой
мит,някоя случка или
особено събитие,биха били
твърде интересен и ценен
материал за мене.”
/из писмо на Йовков до
учителя Данаил Константинов от
Жеравна, 1925/
 Заглавието:
• Старо – отдалеченост във времето;
• Планински – отдалеченост в
пространството.
• Въпреки историческите и
легендарни материали, погледът
към човека е в екзистенциален, а
не в исторически план.
• ”историческото е само фон на
екзистенциалното” /Св.Игов/
• ДЕГЕРОИЗАЦИЯ на юнаците в
национален план
• ГЕРОИЗИРАНИ - в нравствен план
• Легенди - както във всяка
легенда :
• интересът е към
необикновеното,изключителното в
човека и живота,
• към чудото – онова, което е над
обикновената житейска логика
• налага се със своя висок нравствен
смисъл
Цикълът е поема за любовта и
красотата
• Легендите изразяват единен
философско-нравствен модел:
• идеята за прекрасното –
предварителната
цялост,обединяваща сборника
в неговата неделимост.
• Във всяка легенда героите са
поставени пред изключителна,
гранична ситуация, пред
съдбовно изпитание-
романтика и тържественост на
атмосферата
За красотата,любовта и мъдростта, за силни
и горди хора,живели в добро и грях
• ОСНОВЕН МОТИВ – за разоръжаването • Обединява романтично и
на човека – нравственият път на реалистично, историческо и
човека, който тръгва към любовта, т.е. легендарно, населена с романтични
хуманистично-екзистенциален план на фигури в легендарна светлина,
цикъла изграден по народни мотиви.
• НО:”Йовков е психологичен, не • Разгръща легендите
фолклорно-епичен.”(Св.Игов) ПСИХОЛОГИЧЕСКИ
Героите и красотата
• ИНДЖЕ.
• Името е от турски произход и означава
тънък, строен, изящен. Така
антропонимът представя своя носител
като личен на вид.
• Навява асоциации с Индра - сияйният
бог гръмовержец от Ведите, истинският
герой, смел войн с неудържима
енергия, който прочиства земята от
хтоничните изчадия.
• Конникът Индже е хубав, с походка на
хищник, очиства Ромъня от разбойници
и с делата си я оживява.
• ПАУНА.
• Паунът е свещена птица на Хера, една
от гръцките хипостази на Великата
Богиня, съпруга на Зевс - архетипът на
бащата, господарят в биокосмичен
план. Символ е на красота и
царственост.
• Във външността на Йовковата героиня
има достойнство на царица.
• Пауна - с големи кафяви очи.
Проблемът за греха и възмездието в разказа
„Индже” е осмислен чрез проблема за любовта и
доброто като прераждаща сила.
• Разказът „Индже” извежда проблема за греха, • Грях, който не може да се
изкуплението и възмездието. Грях е погазеното изкупи и опрости от човеците,
добро, то е зло, защото е прекрачената мярка. подлежи на неотменимо,
• Има грях, подлежащ на изкупление с добро - той неизбежно наказание. Затова
може да се опрости. Но има грехове, които не могат умира Индже.
да бъдат изкупени с добро, нито опростени — като
посегателството върху любовта и нейния плод. За
такъв грях има само възмездие – наказание свише.
• Но престъплението срещу рода и любовта е
неизкупимо. То подлежи на Божията справедливост,
която въздава възмездие за сторените грехове.
• Смъртта възмездие е венец на покаянието и
изкуплението и го очиства от неговите грехове.
 5. ЦИКЪЛЪТ “ВЕЧЕРИ В
АНТИМОВСКИЯ ХАН”
Включва 7 циклични разказа (1928):
1. „Дрямката на Калмука”
2. „Баща и син”
3. „Частният учител”
4. „Врагове”
5. „Една торба барут”
6. „Среща”
7. „Шепа пепел”
допълнително прибавя и 9 други -
нециклични, сред които 3 шедьовъра:
”Албена”
„По жицата”
„Грехът на Иван Белин”
• Общото пространство на протичащия
живот ХАНЪТ
• кръстопътен символ в балканската
литература – като
странноприемницата, кръчмата,
кафенето /”Под игото”/, но към него
водят много пътища
• Място за отмора и разтуха
• Място, където човекът е непознат,
неизвестен, равен с всички
• Част от равнината, но встрани от
главния път, от ежедневното
• В него човекът усеща освобождение от
досадата и умората на това ежедневие
 Ханът - дава простор на духа
Красотата на жената – дава свобода и надежда
• Не е безгреховно място – • Женската хубост на двете
пропиляват се имоти, Сарандовици – привличащият център
погубват се семейства, на ХАНА
опити за убийство, • Жената не е безгрешна, но създава
самоубиват се от любов. атмосфера-уютна и празнична
• Но и вглеждат се в • Буди мъжкото самочувствие,
надежда - усещат се свободни и
грешките си, покайват се приютени - тече потокът на живота
Престъпление – наказание
добро - зло

• Драмата на Албена е в брака й с

нехармоничен човек;
• Нарушена е житейската хармония,
която е първооснова на щастието.
Можем ли да простим греха на Албена?

• Грехът нарушава универсалната

сплотеност на битието, което
поражда необходимост от
възстановяване на хармонията.
• Алтернативата на греха е
изкуплението, чиято функция е да
възстанови космическото
равновесие.
 Любов - грях

• Общността опрощава любовта-

грях, но законът наказва
любовта-престъпление.
• Така хармонията е възстановена,
и макар че селото остава без
„И в тая тишина, и в тия няколко Албена, неговата алтернатива е
мига стана чудо, обърнаха се и най- запазването на моралната
коравите сърца, жалост и доброта идентичност чрез умението да
светна в очите на мъже и на жени.“ прощава, но и да наказва.
 Въпроси
• Грешна ли е Албена?
• Можем ли да й простим?
• Може ли красотата да е грях?
• Може ли любовта да е грях?
• Кое сме по-склонни да простим – греха от любов
или престъплението от любов?