Елин Пелин

Росица Науменко
Житейски път
Елин Пелин е литературният псевдоним на
Димитър Иванов Стоянов.
Роден е на 18 юни 1877 година в село
Байлово, Софийско. Семейството му било
бедно и многодетно. Самият Елин Пелин е най-
малкото единадесето дете.
Независимо от материалното си положение,
родителите на автора полагат усилия децата
им да получат добро образование.
Бащата на Елин Пелин бил познат под прякора
Йото Варджията, защото, за да може да
изхранва семейството си, продавал вар на
пазара. Освен това, той се занимавал и с
множество други дейности, с които не само
купувал книги, които децата му с радост
четели, но и успял да отвори самофинансирано
училище в собствения си дом, за да има къде
да учат децата от селото.

This Photo by Unknown Author is licensed under CC BY-SA

Първоначално Елин Пелин учи в родното
си село, с после в София, Златица и
Панагюрище.
През 1895 година се завръща в родното
си село и става учител. Прави и вечерно
училище за хора, които не са имали
възможността да учат.
Голямата мечта на писателя обаче е да
стане художник. През 1896 кандидатства
в Рисувалното училище в София, но не го
приемат.
По-късно се мести в София, където сменя Членове на семейството на Елин Пелин
различни професии – репортер, редак-
тор, издател, библиотекар т.н. Но работа-
та му винаги остава свързана с книгите и
литературата.

This Photo by Unknown Author is licensed under CC BY-SA

Писателската професия обаче го обрича на мизерия. За
да му помогне, професор Иван Шишманов, който по
онова време е министър на просветата, го назнача-ва
на работа в Университетската библиотека.
По-късно е командирован във Франция (1906-1907), а
след завръщането си в Българи става „пазител“ в
хранилището на Народната библиотека.
По време на Първата световна война е изпратен на
фронта като военен репортер. В периода 1926-1944 е
уредник на музея „Иван Вазов“. Пише и издава
различни литературни вестници и списания. Член е на
Кръгът „Развигор“ между 1921 и 1924 г.: Тодор
литературния кръг „Развигор“ (1921-1927), в чието Боров, Елин Пелин, Александър Балабанов, Д. Б.
едноименно издание публикува свои произведения. Митов.

This Photo by Unknown Author is licensed under CC BY-SA

Творчество
Елин Пелин е автор на многобройни разкази, а
също и на стихотворения и повести. Негови
герои са обикновените селяни, които добиват
прехраната си с непосилен труд. Техните
радости и скърби, мечти, надежди и страдания
са в центъра на творбите му.
Той не само описва живота на селянина с
неговите неволи, но и способността му да
оцелява, да мечтае, да преодолява
ограниченията на бита.
Характерни за разказите му са социалният
критицизъм, търсенето на моралните
измерения на сблъсъка между човека и
държавата
Разказите на Елин Пелин

1. Трудът – мяра за смисъла на човешкото

присъствие:
Трудът е гаранция за оцеляването на човека –
полето е арена на непрестанната битка на човека
с немилостивата природа. В символно
метафоричен план трудът е акт, чрез който се
усвоява и преподрежда света, а в социален е
огледало на противоречията и
несправедливостите в обществото.
2. Трагика и всекидневие в кратката проза на
Елин Пелин:
В някои от разказите на писателя селянинът
рязко е противопоставен на природата –
внушена е безнадеждността, безизходицата,
трагичната самотност на човека, изоставен от
Бога.
Природата и социума са еднакво враждебни към
бедния трудещ се човек. Има липса на социални
перспективи.
3. Съпротивата срещу злото в Елин-Пелиновия свят чрез:
А) любовта („Ветрената мелница“, „Задушница“)
Б) мечтата, способността да се радваш на красивото, да го
създаваш („Мечтатели“, „Ветрената мелница“)
В) песента, приказката, танцът като начин човек да
преодолее всекидневието („Косачи“, „Ветрената мелница“)
Г) съпричастността („Андрешко“)
В) хумора („На оня свят“) За още информация за Елин Пелин
4. Структурно-композиционни особености на Елин- последвайте линковете зад
изображенията!
Пелиновите разкази:
❖ разказът е изграден около една-единствена случка,
разгръщаща се във времето бързо, устремена към своя
финал;
❖ Отсъства повествовател – той е „скрит“; не взима
думата, не обяснява, не дава пряко оценки и мнения;
❖ Героите са характеризирани най-вече чрез диалога;
❖ Особено място в повествованието заема пейзажът,
който задава емоционалната атмосфера;
 21.05.2020

Източници: Тотев, П., et al. Цялостна подготовка за матура по български език и литература част 1. София: ПЕРСЕЙ, 2012
Протохристова, К., et al. Литература 10. клас. София: КЛЕТ БЪЛГАРИЯ, 2019