Елин Пелин

(1877-1949)
Кръщелното име на Елин Пелин е Димитър
Иванов Стоянов. Роден е на 18 юли (според други
източници – на 8 юли) 1877 г., който е едно
от единадесетте деца в семейството на Йото
Варджията и Стоянка Иванова в село Байлово.

Родната къща в
с. Байлово

с. Байлово
• Той израства в среда, където образованието било
на особена почит. Баща му редовно носел книги
от пазара в града, където продавал вар. В
домашната му библиотека били „Рибният
буквар“, „Под игото“ и съчиненията на Христо
Ботев и Любен Каравелов. Завършва началното
си образование в родното си село, след което
заминава да учи в София (1890 – 1891, първи
гимназиален клас), Златица, Панагюрище и
Сливен (1892 – 1894, където завършва
днешните 5 и 6 клас). Не завършва гимназия;
страстно се увлича в четене, основно опознава
българската и руската литература.
• Учител е в Байлово (1895 – 1896). През
1896г. прави опит да влезе в Рисувалното
училище. Рисуването, наред с четенето,
било една от големите му страсти. Не е
приет и се връща в Байлово, където през
следващите две години пише първите си
сериозни произведения.
От есента на 1899г. се установява в София,
където е притиснат от тежки финансови
проблеми.

• Домът на Елин
Пелин в Лозенец,
София, на
кръстената на
него улица „Елин
Пелин“ № 12
Умира на 3 декември 1949г. в София на
72-годишна възраст.

Гробът на Елин
Пелин в Софийските Бюст-паметник на
централни гробища писателя Елин
Пелин на
централния площад
на гр. Елин Пелин
 Елин Пелин е
един от най-
големите
художници на
българското село,
майстор на
късия разказ в
българската
литература.
 Творчество
“Елин Пелин започва да пише още докато е
ученик на село. През 1895г. обнародва първите си
творби: в сп. „Войнишка сбирка“ разказа „Мило
е отечеството", в ученическото списание „Извор“
разказа „На майчин гроб“, стихотворенията
„Зима“ и „Привет“. Под стихотворението „Тихи
тъги“ (ноември 1897), отпечатано в сп.
„Български преглед“, за пръв път се подписва с
псевдонима Елин Пелин. В младежките си
години се увлича повече от поезията. В зрялото
си творчество се насочва към разказа и
повестта, като продължава да пише детски и
хумористични стихотворения.
 Първата книга,
която е издадена е
“Разкази“ том I
(1904 г.)
• По жътва“ (1904 г.)
• „Пепел от цигарите ми“ (1905 г.—1910 г.)
• „От прозореца“ (1908 г.)
• „Златни люлки“ (1909 г., стихове за деца)
• „Разкази“, том II (1911 г.)
• „Гераците“ (1911 г., повест)
• „Мечтатели“ „Китка за юнака“ (1917 г.,
разкази)
• „Пижо и Пендо (1917 г., 2 попр. изд. 1918)
• „Гори Тилилейски“ (1919 г., приказки за
деца, наредени в стихове)
• „Петльо герест златоперест“ (1919 г., рус.
нар. приказки)
• „Сладкодумна баба“ (1919 г., нар.
приказки)
• „Правдата и кривдата“ (1920 г., нар.
приказки)
• „Избрани разкази“ (1922 г.)
• „Сборник от разкази“ (1923 г.)
• „Сватбата на Червенушко“ (1924 г., весела
история в стихове за деца)
• „Цар Шишко“ (1925 г., приказки в стихове)
• „Песнички“ (1927 г.)
• „Земя“ (1928 г., повест)
• „Черни рози“ (1928 г.)
• „Поточета бистри“ (1931 г., стихове за деца),
„Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно
хлапе“ (1933 г.)
• „Ян Бибиян на луната“ (1934 г.)
• „Аз, ти, той. Мили родни картинки“ (1936 г.)
• „Под манастирската лоза“ (1936 г.) „Дядовата
ръкавичка“ (1937 г.)
• „Кумчо Вълчо и Кума Лиса“ (1939 г., сценирана
приказка)
• „Три баби“ (1940 г.)
• „Щурче-свирче. Весели стихчета за момичета и
момчета“ (1940 г.)
• „Страшен вълк“ (1944 г., приказки в стихове)
• „Антология“ (1945 г.)
• „Избрани разкази“ (1946 г.)
• „Мили родни картинки. Весели разкази“ (1946 г.)
• „Избрани разкази“ (1949 г.)
• „Приказки и басни“ (1949 г.)
 Други псевдоними, които Елин Пелин е
използвал, са: Благолаж, Камен Шипков,
Елчо, Пан, Пелинаш, Поручик, Мито, Чер
Чемер, Иван Коприван, Горна Горчица,
Катерина и други