БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА-11 КЛАС

Прочетете текста и запишете основното в тетрадките си.

БЪЛГАРСКОТО СЕЛО В РАЗКАЗИТЕ НА ЕЛИН ПЕЛИН
Още първите отзиви на критици като Владимир Василев, Симеон Радев и д-р
Кръстев определят Елин Пелин като „певец на българското село”. Такова определение,
вярно по своята същност, трябва да бъде преосмислено и разширено във връзка с
актуалното тълкуване на неговите разкази. Творчеството на Елин Пелин реалистично
пресъздава живота не само на селото, а на цялата българска действителност в началото на
XX век. Писателят извежда на нова висота българския разказ. В сравнение с Вазов, който
пише очеркови, фрагментарни и с изявено авторово присъствие разкази, Елин Пелин
създава кратки, изчистени творби, характеризиращи се с обективност, предметност,
лаконизъм и важна роля на пейзажа.
РАЗКАЗИТЕ НА ЕЛИН ПЕЛИН
1.Трудът - мяра за смисъла на човешкото присъствие в света: Трудът е гаранция за
оцеляването на човека - полето е арена на непрестанната битка на човека с немилостивата
природа. В символно-метафоричен план трудът е върховен съзидателен акт, чрез който се
усвоява и преподрежда света. В социален план той е огледало на противоречията и
несправедливостите в обществото. Всички тези измерения на труда в разказите на Елин
Пелин често се преплитат.
2. Трагика и всекидневие в кратката проза на Елин Пелин: В някои от разказите на
писателя селянинът рязко е противопоставен на природата - внушена е безнадеждността,
безизходицата и трагичната самотност на човека, изоставен от Божието присъствие.
Природното и социалното са еднакво враждебни към бедния труженик. Липса на социални
перспективи.
3. Съпротивата срещу злото в Елин-Пелиновия свят чрез: а.) любовта („Ветрената
мелница”, „Задушница”); б.) мечтата, способността да се радваш на красивота, да го
създаваш („Мечтатели”, „Ветрената мелница”); в.) песента, приказката, танцът като начин
човек да преодолее всекидневието, да открие истините за душата („Косачи”, „Ветрената
мелница”); г.) съпричастността („Андрешко”); д.) хумора („На оня свят”).
4. Структурно-композиционни особености на Елин-Пелиновите разкази: разказът е
изграден около една-единствена случка, бързо разгръщаща се във времето, устремена към
своя финал; отсъства натрапчивата намеса на повествовател - той е „скрит”, не взема
думата, за да обяснява, за да заявява пряко оценки и мнения; героите са характеризирани
най-вече чрез диалога; особено място в повествованието заема пейзажът, който задава
емоционалната атмосфера на текста.