Втори стамболовистки режим(1903-1908)и

управление на Демократическата партия(1908-

1911)
1.Стопанският възход през първото десетилетие
на 20 век.
След падане на цанковистите княз Фердинанд поверява
властта на народнолибералите (стамболовисти).На
министърпредседателският пост бива поставен
безпартийният ген. Рачо Петров.
Управлението на т.нар. Втори стамболовистки режим
съвпада с началото на най-бурния разцвет на българското
стопанство след Освобождението.
Тогава основната икономическа тенденция е
капиталистическа индустриализация.
Нарастването на земеделското производство се извършва с
по-бавни темпове.
Най-голямо внимание се обръща на модернизирането и
превъоражаването на армията.
Първото десетилетие на 20 век е и време на бурен разцвет
на наука и култура.Тогава творят талантливите поети,
писатели Иван Вазов, Пею Яворов, Елин Пелин и др.
Народното събрание и в администрирането на страната
стамболовистите са безогледни и си служат със сурови
походи.Те се сдобряват с княз Фердинанд, разчитайки, че
оставането им на власт е по-сигурно при съюз с монарха,
защото изборите се печелят от тези , на които той дава
управлението.Прокарват закон за закрила на неговата особа
с увеличени закони.
2.Партийна структура до войните.
През втория Стамболовистки режим партийнато структура
на страната добива пълният си облик.
През 1904г. се създава Радикалдемократическа партия.Така
в политическия живот на България функционират
Народнолибералната(Стамболовистка)партия,Либералната
партия,Народната, Прогресивнолибералната,
Демократичната партия, БЗС.Освен това през 1894г. се
създава Българската работническа социалдемократическа
партия. През 1903г. тя се разцепва на две партии-„тесни” и
„широки” социалисти.
Разделението на буржоазните политически сили се
подхранват и от действието на външнополитически
фактори. Според външнополитическата си ориентация се
делят на русофилски и русофобски.
3.Падане на втория Стамболовистки режим.
Недемократичната и груба политика на стамболовистите
предизвиква обществено недоволство.
През 1904г. Народната, Демократичната,
Прогресивнолибералната и Либералната партия се
обединяват в опозиционен блок. През 1907г. в него се
включват Радикалдемократическата партия и широките
социалисти
4.Режим на Демократическата партия.Обявяване
на българската независимост (22 септември
1908г.)
На 16 януари 1908г. княз Фердинанд възлага на
водача на демократите Александър Малинов да
състави пратителство. Това е премислен ход на
монарха. Съгласието на Ал. Маринов да поеме
самостоятелно властта всъщност разбива
Патриотичния блок от опозиционни на втория
Стамболовистки режим партии.
Степента на грамотност на българското
население е не само най-високото на Балканите,
но се състезава с европейските стандарти.
През юли 1908г. избухва Младотурската
революция.Започват предпазливи сондажи в
столиците на великите сили относно
възможността да се провъзгласи независимостта
на страната.
На 22 септември в старопрестолния град Велико
Търново със специален манифест напълно се
отхвърля зависимостта от Турция и България е
обявена за царство.
През 1909-1910г. Ал.Малинов води преговори с
руската дипломация за сключване на съюз.Те не
са довършени, защото от Петембург настояват
преди това да се сключи сръбско-българско
споразумение.На водените по същото време
сръбско-български преговори обаче отново се
сблъскват принципът за дележ, поддържан от
Сърбия, с този за автономия на Македония,
стриктно следван от българите.До споразумение
не се стига.

Задачи за домашна работа:

1.Кога е и какво се случва през
Илинденско-преображенско въстание?
2 август – ноември 1903 г
Въстанието отбелязва връхна точка в
националноосвободителната борба на
македонските и тракийски българи. По данни на
ВМОРО, заради потушаването на въстанието 30
000 души от засегнатите региони на Османската
империя бягат в България.
2.Разкажете ми за обявяването на българската
независимост.
Независимостта на България е провъзгласена на
22 септември (5 октомври нов стил) 1908 година
в Търново. С този акт българската държава
отхвърля политическата и финансовата си
зависимост от Османската империя, наложена ѝ
от големите европейски държави с Берлинския
договор, а българският княз приема титлата
„цар“.