Българите и руско-турската война 1806 – 1812

Александра Димитрова, 010, 8 ноември 2023 г.

І. Хронология по въпроса: моля, изредете фактологията в хронологическа последователност на

принципа дата – събитие / факт / личност, която сте научили по темата, формулирана най-горе на
задачата (до 2 стандартни страници!).

1804-1813 – Първо сръбско въстание

1804 – българско пратеничество в Русия – Иван Замбин и Атанас Некович
1804, октомври – българската делегация пристига в Русия
1805, септември – Османската империя се присъединява към англо-руския съюз
1805-1806 – 2650 български преселници емигрирали в Русия
1806 – създава се Руска канцелария на чело с А. Я. Коронелли, занимаваща се с изселничеството
1806, октомври – Русия обявава война на Османската империя
1806 – Софроний Врачански отпечатва „Неделник“
1807 – руските войници достигат Дунавския басейн
1807, април – бунт на селяните от Подунавието и присъединяването им към отрядите на Хайдут
Велко
1807 – изработване на правила за организиране на преселничестовото и снабдяването на
емигрантите със земя
1807, 1 септември – обнародван императорски указ, предвиждащ снабдяването на преселниците
със земя
1808, 29 февруари – Иван Замбин представя пред Азиатския департамент три важни документа за
българската кауза
1808, есента – Иван Замбин умира
1808-1809 – вълна от българи се присъединява към сръбските отряди
1809 – създава се политически кръг на българските емигранти в Букурещ, начело със Софроний
Врачански
1810, май – въстание на българите от района на Разград
1810, 21 септември – масово преселение на българи от от Свищов преминават левия бръг на
Дунава и се заселват в Нови Свищов
1810, октомври – Възвания на Софроний Врачански към българското население
1810, есента – в района на Разград е изпратен Мехмед Джеляледин
1810 – руските военни удобряват идеята за създаване на самостоятелна българска военна
единица
1811, пролетта – формиране на българска самостоятелна военна единица
 1811, края на май – формиране на „българска кавалерия“
1811 – Софроний Врачански подготвя „Молба“ към руския генерал М. Кутузов
1811, лятото – доклад на генерал Кутузов, споменаващ заслугите на българската войска
1811 – поражение на Исмаил бей край Слобозия, нанесено от частите на генерал Воронцов;
участие на български части под ръководстното на Хайдут Велко
1811, есента – преговори за мир между Русия и Османската империя
1811 – вълна от български бежанци към Букурещ
1812, май 16/28 – подписан е Букурещкият мир
1813 – смъртта на Софроний Врачански

ІІ. Отговорете като се мотивирате в рамките на до два абзаца на проблемния въпрос: В коя
област са по-големи приносите на епископ Софроний – като книжовник или като политик?

В своя житейски път епископ Софроний поддържа контакти с много видни личности, част от
историята на този период. Тяхното влияние става причина за неговите последвалите действия в
рамките на развилите се исторически събития.
Контактите му с Паисий Хилендарски стават причина за интереса на Софроний към историята и
търсенето на повече информация за българската история, което довежда до първия препис на
„История славянобългарска“. След това събитие приносите на врачанският епископ в сферата на
книжнината са многобройни. Няма да се спираме подробно на тях в рамките на този текст, те могат
да се прочетат подробно в литературата поставена в библиографията.
Участието на Софроний в политиката по онова време е свързано с подобряване на положението
на българите в рамките на Османската империя, а в последствие и извън нея. Неговите политически
творби са впечатляващи за епохата си и доказват тезата, че той е човек на Новото време.
Според материалите, с който се запознах в опита си да дам отговор на този въпрос, извадих
следния извод за общия принос на Софроний Врачански.
Политическите възгледи на Софроний са началото на бъдещите национално-освободителни
инициативи. За него са писали много видни революционери от следващото поколение. Без да
омаловажавам огромния му принос в сферата на културата, смятам че политическите му
постижения са по-големи в рамките на епохата.
В заключение би било редно да споменем, че приноса на Софроний в политиката не би бил
такъв, ако не беше високото му ниво на образование.
Общия принос на Софроний Врачански към българите е огромен, тъй като той е вдъхновител на
много бъдещи книжовници и борци за национално освобождение.
 Библиография
История на България. Т. 5. Българско възраждане ХVІІІ – средата на ХІХ в. Отг. Ред. Н. Тодоров.
София: Изд. На БАН, 1985; 171-177
История на българите. Т. ІІ. Късно средновековие и Възраждане. София: Труд, 2003; 407-408
Рачева, В. Въпросителни около политическата дейност на Софроний Врачански. – История, 1995,
№ 1, 31 – 40
Митев, П. Българското Възраждане (лекционен курс). София: Стандарт 2012 ; 45-48