You are on page 1of 3

Софроний Врачански – книжовна и политическа дейност

Елица Михайлова, 9IS0100028, специалност История, III курс.


І. Хронология по въпроса: моля, изредете фактологията в хронологическа
последователност на принципа дата – събитие / факт / личност, която сте научили по
темата, формулирана най-горе на задачата (до 2 стандартни страници!).

1739 г. – Стойко Владиславов се ражда в Котел в заможно джелепско семейство.

1749 г. – Бащата на Стойко умира, което го превръща в сирак. Грижите за него биват поети от
чичо му.

1762 г. – Стойко Владиславов бива ръкоположен за свещеник в Котел срещу заплащане.

1765 г. – Стойко прави първия познат препис на Паисиевата хроника „История


славянобългарска“ в Котел.

1768 г. – По време на Руско-турската война от 1768 г. Стойко бил натоварен със задачата да
води записки относно настаняването на турските армии в квартири.

1774 г. – Стойко Владиславов напуска Котел.

1775 г. – Владиславов посещава Света гора, където най-вероятно прекарва 6 месеца.

1794 г. – Стойко отива в с. Арбанаси, където се намират синът и внуците му.

16.09.1794 г. – Стойко Владиславов бива ръкоположен за епископ на Врачанската епархия


срещу парична сума и приема името Софроний.

1797 г. – Кърджалиите на Осман Пазвантоглу нападат Враца, което принуждава Софроний да


избяга, като епископът отишъл в Оряховица.

1798 г. – Отново бяга поради опасност за живота си, но този път в Тетевен.

1800-1803 г. – Софроний Врачански бива задържан против волята си във Видин от Осман
Пазвантоглу.

1802 г. – Софроний Врачански написва своя първи видински сборник „Поучение и


словосказания на празников Господних“. Тази година епископът издава „Разкази и
разсъждения“.
1803-1804 г. – Софроний пише своето житие „Житие и страдание грешнаго Софрония“

1806 г. – В Римник Софроний отпечатва първата новобългарска книга „Кириакодромион


сиреч Неделник“, по-късно наричан „Софроние“.

1808 г. – Софроний изпраща в Петербург, Русия пълномощно на българските пратеници


Атанас Некович и Иван Замбин.

1809 г. – Софроний Врачански превежда „Театрон политикон, сиреч Гражданское позорище“.


Епископът става и ръководител на Букурещкия политически кръг.

1810 г. – Софроний пише „Възвание към българския народ“.

1813 г. – Софроний Врачански умира в Букурещ, Влашкото княжество.

ІІ. Отговорете като се мотивирате в рамките на до два абзаца на проблемния въпрос:


Какво знаете за историческата личност на Йовковия герой Индже войвода?

Българската възрожденска история често бива „преплетена“ с българския фолклор,


който възхвалява и митологизира исторически лица и събития и понякога успява напълно да
предаде погрешно впечатление за конкретната историческа личност или случка. Ярък пример
за това е историческата личност на Индже войвода, за когото е и разказът на Йордан Йовков
„Индже“ (от 1926 г.). Освен в Йовковия разказ личността на Индже присъства и в други родни
и чуждестранни литературни творби 1, но каква всъщност е истината зад тази българска
историческа личност, която оставя своя „отпечатък“ трайно в българското самосъзнание?

Наличната българска изворова документация не позволява да се направи цялостна


историческа картина за живота на Индже войвода, но дава достатъчно, за да може да се
проследи житейският път на войводата. Рожденото име на Индже войвода е Стоян, най-
вероятно роден в периода около 1755-1760 г. За родното място на Стоян има различни
изказани хипотези, но най-често срещаната е за с. Попово (Папазкьой), Ямболско, община
Болярово. Животът на младия Стоян не е бил лек. Останал без баща като дете, майка му се
жени повторно в Сливен, от където идва и другата хипотеза за родното място на Стоян. Едно
от изказаните становища е, че в своите младини Стоян е бил даден от доведения си баща в
еничарския корпус, но това едва ли е вероятно поради отменянето на девширмето в началото
1
В родната литература образът на Индже войвода може да бъде срещнат в романа „Индже Войвода“ от
Константин Петканов (1935 г.), в стихотворението „Индже“ на Петя Дубарова (1974 г.) и др. В
чуждестранната литература: повестта на А.С. Пушкин „Кърджалията“ (1834 г.)
на XVIII в. и това, че няма никаква фолклорна или историческа податка, че Стоян е приемал
някога исляма. Най-вероятно Стоян е участвал във войнушките войски в Цариград, откъдето
идва и името „Индже“, което на турски означава „тънък“ (най-вероятно става въпрос за
телосложението му). След 1792 г. Индже Стоян започва своята „кариера“ на кърджалия, като
във фолклора на кримските българи името на войводата е свързано с насилственото им
изселване от Граматиково в Руската империя. Също така за кърджалийските прояви на Стоян
Индже се говори и в Карнобат, Тетевен, Габрово, Калофер, Котел и др. Но все пак името на
Стоян Индже не фигурира в списъците на Високата порта относно опасните и силни
кърджалийски главатари, тъй че ролята на Индже, като кърджалия, едва ли е била толкова
голяма. Хайдушкият период на Стоян Индже се смята, че започва след 1800 г. Относно този
период има предположения за съставянето на хайдушка чета от войводата, която се бори по
време на размирните времена в Османската империя. Но все пак този период от живота на
Стоян Индже не е особено подкрепен с изворови документи, а основно с фолклорни мотиви.
Това, което е сигурно обаче е, че след 1806 г. Индже войвода емигрира в молдовската столица
Яш, където се жени за Екатерина и му се ражда син. В Яш Стоян успява да се издигне в
княжеския двор и да се превърне в гвардейски командир, като най-вероятно също така
завързва и приятелство със Стефан Богориди. Новият капитан Индже взема участие в битката
при с. Скулен при р. Прут срещу османските турци, в която битка губи и своя живот на 17/29
юни 1821 г.

БИБЛИОГРАФИЯ:

История на България. Т. 5. Българско възраждане ХVІІІ – средата на ХІХ в. Отг. Ред.


Н. Тодоров. София: Изд. На БАН, 1985

Митев, Пл. Българското възраждане. Лекционен курс. София: изд. Стандарт, 2012.

Павлов, Пл. Няколко бележки за Индже войвода.- В: България: метрополия и


диаспора (Сб. по случай 65-год. на проф. д.и.н. Николай Червенков). Кишинев, 2013, 139-146

Рачева, В. Въпросителни около политическата дейност на Софроний Врачански. –


История, 1995, № 1, 31 – 40

You might also like