 Васил Друмев е роден в

началото на 1841г.
1841г в гр.Шумен
като пето и последно дете на
почтено и набожно еснафско
семейство.

 В шуменското взаимно училище,

а по-късно и в основното учили-
ще, Друмев учи при образовани
и популярни учители -Сава
Филаретов и Сава Доброплодни.
 Като завършва училище през 1856г.
1856г ,
Друмев е назначен за помощник – учител.

 В Одеса Друмев постъпва като стипен-

диант в Духовната семинария, след като
е преседял една година в четирикласно
училище.

 През 1858г.
1858г за надзирател в пансиона на
семинарията е назначен Г. С. Раковски и
Друмев не само се запознава с прочутия по това време български
войвода и революционер, писател и редактор на вестници, но получава
и първите уроци по истинско родолюбие.
родолюбие
 Отзовава се на призива на Раковски през
1861г за участие в Първа българска
1861г.
легия.

 Друмев влиза в стълкновение с Раковски,

Раковски
поради неволно нарушение на една негова
заповед, за което бива “изваден” на
разстрел и е спасен от Стефан Караджа.

Стефан Караджа
 През месец юни 1865г.
1865г Друмев завършва
с отличен успех Одеската семинария и
постъпва пак като стипендиант в
Киевската духовна академия.

 Също така е учител в Браила.

 Скоро след това Друмев се връща в Галац

при своя другар от дети-нство В.
Стоянов, с когото взима живо участие
при създаването на Книжовното
дружество (днес БАН), а по-късно и
негов председател.

В.Стоянов
 По-късно участва в редакцията на “Периодическо списание”
и написва статиите: “За отхраната” и “Животописание на
Стойко Владиславов Софроний”.

 В Одеса Друмев пише първите си стихове „Светливо слънце ся

роди...“ и „Милно и жално към въсток гледа...“

 Още двадесетгодишен той пише първата си литературна твор

ба- “Нещастна фамилия”, определена също така като една
от първите оригинални български повести.

 Друмев пише след това и други повести: “Ученик и благодетели

или чуждото си е все чуждо”, но най-зрялата и завършена творба
остава драмата “Иванку, убиецът на Асеня I”.
“Иванку, убиецът на Асеня I” “Нещастна фамилия”
 През 1873г.
1873г Друмев отива в Тулча, където на
16 юни митрополит Григорий го ръкополага за
йеродякон с име Климент,
Климент а на 21 април 1874г.
1874г
бива ръкоположен за епископ с титлата
Браницки.

 В Тулча и Тулченско Климент Браницки още

при първите си стъпки спечелва обичта на
населението, което в негово лице вижда не само
един достоен духовен пастир, но и
олицетворение на всичко хубаво, каквото е
способен да създаде българският народ.
 На 26 октомври 1878г.
1878г митрополит
Климент е натоварен да управлява
овдовялата Търновска епархия.
епархия

 В служба на народната свобода протича и

цялата по-нататъшна дейност на
Климент Браницки. За канонически
митрополит бива назначен с княжески
указ на 12 юни 1884г.
1884г
 На Климент бива възложе-
но от Министерството на
народното просвещение да
отвори и уреди Търновската
девическа гимназия, която
ръководи като директор
година и половина.

 Ръководи и Мъжката
гимназия
 Участие в Учредителното събрание .

 Климент Браницки е избран за член на 15-членната комисия, на която

е възложено да прегледа руския проект за конституция.

 Участва в първото Велико Народно събрание и в обществено-

политическите борби около устройството на новата
българска държава.

 Бива избран и за председател на току-що основаното дружество

“Червен кръст”, което изиграва непредполагаема помощна и
хуманитарна роля по време на Сръбско-българската война.
 Два пъти е министър-председател,
бил е и министър на просвещението

 Стефан Стамболов, като регент, често се

съветва с митрополит Климент по важни
държавни въпроси, но скоро тези
отношения се влошават.

 Към 1887г.,
1887г когато княз Фердинанд се
възкачва на престола, назрява сериозен
конфликт между правителството и
Климент Браницки, поради открито
излаганите русофилски възгледи на
митрополита.
 Към 1890 г.г тази борба се смекчава
“външно” и Климент Браницки,
който по настоя-ването на
светската власт не е вече член на
Синода, е оставен на мира.

 Проектът за изменение на чл. 38 от

Конституцията създава условия за
борба на митрополит Климент с
правителството.

 Съдът осъжда Климент Браницки на

15- годишен затвор или вечно
заточение в Гложенския манастир.
 На процеса митрополит
Климент произнесъл
блестяща защитна реч.
Спокойно и доблестно той
оборва несъстоятелните
обвинения срещу него.
 След година и няколко месеца, след
падането на Стамболов, е освободен
— несметни тълпи българи го
посрещат отново в Търново с
огромен надпис: "Правдата и
невинността винаги побеждават!“

 Макар да е бил изтощен от затвора,

той приема да застане начело на
избраната от Народното събрание
депутация и да разреши бляскаво
възложените му задачи.
 След неколкогодишно боледуване
почива в София на 10 юли 1901 г.
Смъртните му останки са пренесени
в Търново и погребани на 14 юли в
съборната черква "Св. Богородица".

 Когато откриват гроба му

петдесет години по-късно,
намират тялото му
нетленно.