Professional Documents
Culture Documents
Антоанета Красимирова Антонова
Антоанета Красимирова Антонова
български революционер
и национален герой
Роден:
18 юли 1837
Карлово
Починал:
18 февруари* 1873
София
*
Годишнината се отбелязва традиционно на 19
февруари
Васил Иванов Кунчев, известен като Васил
Левски и Апостола на свободата, е идеолог и
организатор на българската национална
революция, основател на Вътрешната
революционна организация (ВРО) и на
Българския революционен централен комитет
(БРЦК), български национален герой.
Създадената от Левски Вътрешна революционна
организация е основата, на която стъпват
организаторите на Априлското въстание. Това
въстание и последвалата Руско-Турска война,
довеждат до възстановяване на държавата
България на европейската карта.
Васил е роден на 18 юли (6 юли стар стил) 1837 г. в Карлово в семейството
на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Има двама братя
— Христо и Петър — и две сестри — Яна и Марийка. Учи във взаимно
училище в гр. Карлово и в класното в Стара Загора. През 1851 г. баща му
умира и тримата братя остават да се грижат за семейството. Васил е на 14
и започва да учи абаджилък.
От 1855 г. е послушник при вуйчо си Василий, таксидиот на
Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора. Учи две години в
класно училище в Стара Загора и изкарва едногодишен курс за
подготовка на свещеници в Пловдивското класно епархийско училище
„ Св. Св. Кирил и Методий“, основано от Найден Геров през 1850 година.
На 7 декември 1858 г. приема монашеството и името Игнатий в
Сопотския манастир „Св. Спас“ под мантията на йеромонах Кирил, а през
следващата 1859 г. пловдивският митрополит Паисий го ръкополага за
йеродякон.
Някои автори свързват Левски с масонството, като допускат, че той бива
посветен като масон през 1861 г.Това твърдение е категорично отречено
от някои академични автори, макар те да не отхвърлят възможността
Левски да е бил запознат с масонските идеи. Той владее отлично няколко
езика: турски, гръцки и арменски, които се оказват полезни в
революционната му дейност.
Революционна дейност в Сърбия и Румъния
Левски в 1868
На 3 март 1862 г. заминава за Сърбия и взема участие в Първата
българска легия на Раковски в Белград. Запознава се отблизо с
бунтовните среди на българската емиграция. Заради своята
ловкост и храброст по време на сраженията с турците за
белградската крепост Васил получава името Левски (според
легендата е направил „лъвски“ скок по време на военни
упражнения в Сърбия). На този етап изпитва силно влияние на
Раковски и възприема идеята за организиране на чети, чрез
които да се вдигне народът на въстание. След разтурянето на
легията се присъединява към четата на дядо Ильо войвода.
През 1863 г. заминава за Румъния и след кратък престой се
завръща в България. През пролетта на 1864 г., навръх Великден
в Сопот, Левски в присъствието на най-близките си приятели
сам отрязва дългите си монашески коси. От този момент той
става мирски дякон (служител, помощник) на свободата Васил
Левски. Архимандрит Василий се опитва да възбуди църковно
следствие срещу племенника си, а Пловдивският митрополит
заплашва самия Василий с наказание, ако упорства в
настояването си.
От април 1864 до 1866 година Левски е учител в село
Войнягово, Карловско, след това от март до октомври
1866 година в добруджанското Еникьой, а от края на
годината до март 1867 година в съседното Конгаз. По-
близо до границата, той се надява да се свърже с
Раковски и да се запознае с неговите по-нататъшни
планове. Като учител Левски развива революционна
пропаганда сред народа и организира патриотични
дружини за бъдещото въстание. През 1866 година на
румънска земя се движи в средите на Хаджи Димитър и
Стефан Караджа. През ноември 1866 година се среща с
Раковски.
През 1867 г. по предложение на Раковски е определен за знаменосец в
четата на Панайот Хитов, която се подготвя за прехвърляне в България.
Заедно с четата изживява всички трудности и разочарования по време на
похода в Балкана през 1867 г. После заедно с четата преминава в Сърбия и
постъпва във Втората българска легия на Раковски (1867-1868). След
разтурянето ѝ той се разболява и остава 2 месеца в с. Зайчар. През това
време преосмисля изминатия път. Съмненията му в целесъобразността
на четническата тактика се превръщат в убеждение, че трябва да се търси
нов път за постигане на крайната цел. За пръв път изразява мнение, че
трябва предварителна подготовка на народа за участие в
освободителното дело. В писмо до Панайот Хитов загатва за своите
изводи и намерения, като му съобщава, че е решил да извърши нещо
голямо в полза на отечеството, „в което ако спечеля, печеля за цял народ,
ако загубя, губя само мене си“. В него се засилва недоверието спрямо
Сърбия и убеждението, че българите трябва да разчитат преди всичко на
себе си, а не на външни сили. Гибелта на четата на Хаджи Димитър и
Стефан Караджа окончателно го убеждава, че предварителната
подготовка е необходимо условие за победата на българската революция.
През август 1868 година, Левски отива в Букурещ, където се свързва с
Иван Касабов и дейците на „Българското общество“. Към това време се
отнася запознаването му с Христо Ботев и техният съвместен живот в
една изоставена вятърна мелница край Букурещ.
Организиране на революционни комитети
Със средствата, предоставени от „Българското общество“ и читалище „Братска любов“,
организация на „младите“, Левски заминава за Цариград с параход на 11 декември 1868
г., за да предприеме оттам първата си обиколка из българските земи. Тя е с
осведомителна цел. При извършването ѝ, Левски се запознава с условията и
възможностите за революционна дейност в българските земи. В началото на януари
1869 г. напуска турската столица и се отправя към Тракия и Северна България.
Преминава през Пловдив, Карлово, Сопот, Казанлък, Сливен, Велико Търново, Ловеч,
Плевен и Никопол. Навсякъде разговаря със свои доверени хора и познати, за да ги
спечели за делото. Обнадежден, че в непродължителен срок може да бъде обявено
въстание, Левски приключва своята обиколка и на 24 февруари се завръща в Румъния.