Будителите

на
Ямбол
Кои са народните будители?
Свети Кирил и Свети Методий
Паисий Хилендарски
Петър Берон
Братя Миладинови
Петко Славейков
Захари Стоянов
Васил Левски
Христо Ботев
Иван Вазов
 Народните будители са помогнали на народа да
се събуди от мрака и незнанието!
Първи ноември е Ден на народните будители. На
този ден отдаваме почит на родолюбивите
просветители. В годините на робство и
безправие, те са отваряли очите на българите за
светлината на буквите и знанието, за нашето
славно минало. Народните будители са светъл
пример за нас. Те са ни завещали своята смелост
и честност, своята дълбока любов към
отечеството.
 Dнес ще Ви припомним имената, както и
някой героични моменти от живота и делото,
на будителите от Ямбол. Хората, тук в нашия
град, посветили себе си на мисълта и словото.
Тези, обрекли се на дълг да „пробудят“ народа
от унеса на едното оцеляване и да го
подтикнат да се бори за едно по-добро „утре“!
Носителите на просвещението, духовната
светлина и свободата. Това са ямболските
будители!
 Ради Иванов Колесов
/26 ноември 1837 – 29 юни 1862/
будител, книжовник, поет, преводач и
революционер, инициатор за създаването на
първото читалище в Ямбол.
Воден от любознателността си ямболският младеж
заминава за учене в китното просветно градче
Елена. Там Ради Колесов се среща и запознава с
Георги Сава Раковски. През пролетта на 1855 г.
ямболецът дейно се включва в подготовката на
Дядо Николовото въстание. Заради предателство
възстанието се проваля, а Ради Колесов е хвърлен в
килия, където изяжда списъка с имената на всички
участници, за да не попаднат те в ръцете на
турците.
Прекарва близо 3 години в търновския затвор, където
се разболява от туберкулоза. Но дори зад решетките
Колесов не престава да се занимава с просветителска
и книжовна дейност. През 1859 г. 21-годишният
Колесов е освободен. Завръщането му в Ямбол се
усеща веднага. Славата на класното училище, в което
преподава заедно с Добри Чинтулов, привлича нови
ученици. Колесов и Чинтулов сплотяват ямболци
срещу домогванията на фанариоти и гръкомани и
градът се включва активно в църковната борба.
Първите резултати са, че всички свещеници в Ямбол
и околните села започват да служат на черковно-
славянски. В една от стаите на метоха при черквата
"Св. Георги" в началото на 1862 г. той и другарите
му създават първото в Ямбол "Благодетелно
българско читалище" - днешното „Съгласие”. Това
читалище е служило и за прикритие на
революционния комитет. Колесов се представя и
като добър поет и преводач. Ради Иванов Колесов
умира едва на 25 години. Целият град се стича на
погребението му в двора на черквата „Св. Троица".
 Даскал Атанас Кожухаров /1831 – 1888/ -
учител и будител, председател на читалище
„Съгласие“. След Освобождението е избран
за кмет, но се отказва от поста.
 Даскал Атанас М. Кожухаров е роден 1831 г. в
Каргона в семейство на кожухар. Ученик на Добри
Чинтулов. Учител в училището при църквата “Св.
Георги’’. Подържа контакти с видни дейци на
национално-освободителното движение:
Г.С.Раковски, Л.Каравелов, П.Р.Славейков и др. В
началото на 1879 г. е избран за кмет, но отстъпва на
Киро Георгакев. Той е ямболски представител на
редовните годишни законодателни сесии в Пловдив,
когато градът е в границите на Източна Румелия.
Починал през 1888 г.
 Това е само малка част от будителите на Ямбол!
Ради Иванов Колесов, Даскал Атанас Кожухаров, Добри
Чинтулов, Атанас Кратунов, Георги Дражев Хаджигеоргиев
са хора на Духа, Словото и Действието са запазили езика,
историята и духовните ни ценности през най-тежките
векове и периоди. Във времена, когато практически е
нямало България. Силата на техния дух и несломим копнеж
по свободата ни притеглят и днес, когато обръщаме поглед
назад към миналото. И ни кара да си спомним, да се
поучим, да се преклоним, да подражаваме и никога да не
забравяме!
Поклон пред паметта на всички будители, просветители,
възрожденци, революционери и герои.