Илия Марков Попгеоргиев, по-известен като Ильо войвода или Дядо Ильо, е

български хайдутин и революционер, войвода, считан за национален герой и в

Македония. Често е определян и като "последния хайдутин". Роден е през 1805 в град
Берово. След спречкване с турския главатар, който задирял сестрите му, Ильо
заминава за Рилския манастир, където е назначен за пазач. Гони турците и
разбойническите шайки, среща се из Рила с хайдути, които намират подслон в
манастира.

1867 г. – Четата на Панайот Хитов със знаменосец Васил Левски преминава Дунав при
Тутракан. Четата на Филип Тотю преминава Дунав при Свищов. Чета, начело с Иван
Кулин, Еремия Българов и Найден Пешов, преминава от Зайчар през Връшка чука в
България. 1868 г. Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа преминава Дунав при с.
Вадим, Свищовско.

Press alt + / to open this menu

Facebook
Email or Password
Phone

Log In

Forgot account?
Sign Up
See more of Работилничка за Отличници on Facebook
Log In
or
Create New Account
Related Pages

 Аз, учителят

Education

 Логопедико

Education Website
  Внимание,памет ,мислене

Preschool

Педагози.бг

Personal Blog

 Детето играе

Website

 Как Се Прави-Уроци И Забавления

Home Decor

 Образователни помощни материали

Education Website

 Буквички

Education Website

 Детска Академия

Day Care

 Включващо обучение - ОУ "Проф. Марин Дринов"

Панагюрище

Education

 Дневна доза знание

Education Website

 Списание "Детска градина"

College & University

 Recent Post by Page
Работилничка за Отличници
March 10 at 8:46 AM
СРОДНИ ДУМИ Думите, които имат обща част и близко значение, са срод... See More
8888
81 Shares
Share
Работилничка за Отличници
February 28 at 2:50 AM
77
Share
Работилничка за Отличници
February 12 at 12:54 AM
КАК СЕ ПИШЕ?
7171
58 Shares
Share
English (US) · Српски · Shqip · Español · Português (Brasil)
Privacy · Terms · Advertising · Ad Choices · Cookies ·
More
Facebook © 2021

7. Желю войвода (Желю Христов Чернев, Дядо Желю) е български хайдутин, войвода и революционер.
Участник в Руско-турската война (1877-1878). Желю войвода е роден през 1828 година в Ямбол.
Първоначално участва в дружината на Димитър Калъчлията, а след неговото залавяне в четата на
Панайот Хитов. По време на Руско-турската война води доброволческа чета от 300 четници, която
действа в района на Котел. През зимата на 1878 г. участва в прочистването на Източна Стара планина
от башибозушки банди.
8. Радан войвода бил от последните защитници на крепостта Вратица. Те отстоявали свободата на
врачани със последни сили и без боеприпаси докато нашествениците прииждали все по-многобройни и
все по-настървени. Било в 1396 година - последните дни преди падането на средновековния град
Вратица под турско робство. Радан Войвода организирал отбраната и заедно с войската си останали
между последните защитници на крепостта. Със сетни сили и вече без боеприпаси те отстоявали
свободата на врачани.
9. Севастократор Момчил или Момчил войвода, Момчил юнак, е български феодален владетел в
Родопите и в Беломорска Тракия, живял през 14 век. Воин с внушителна физика, който е водил
самостоятелна политика в сложната ситуация на Балканите. Загинал геройски на бойното поле срещу
турските нашественици. Момчил войвода поразявал с физическите си качества. Бил толкова висок и
снажен, че всички се дивели на величествения му вид, а турският поет Енвери пише: "...приличаше на
минаре!"
10. Илия Марков Попгеоргиев, по-известен като Ильо войвода или Дядо Ильо, е български хайдутин и
революционер, войвода, считан за национален герой и в Македония. Често е определян и като
"последния хайдутин". Роден е през 1805 в град Берово. След спречкване с турския главатар, който
задирял сестрите му, Ильо заминава за Рилския манастир, където е назначен за пазач. Гони турците и
разбойническите шайки, среща се из Рила с хайдути, които намират подслон в манастира.
 Втора българска легия – Белград
Формирането на Втората българска легия (чета, Българска самоволска чета, Бугарска легия, Български
легион) в Белград през 1867 г. е значително събитие в национално-освободителното ни движение през XIX
в. Създадена със съдействието на Русия и като резултат на политическо споразумение между българската
Добродетелна дружина в Букурещ и сръбското правителство, тя е израз и на подема на българското
освободително движение, на борбата за политическо освобождение на България.

За начало на Втората легия се поставя датата 16 септември 1867 г., а тя продължава съществуването си до
юли 1868 г. Стояла е в Белград, столицата на Сърбия. Численият й състав бил около 200 български
доброволци. Легията имала една основна цел: да подготви във военно отношение кадри за ръководители на
бъдещото българско общонародно въстание, както и при необходимост да навлезе като специална
въоръжена българска формация в България. Тя трябвало да бъде една българска „военна академия“, макар и
да се намирала на сръбска територия.

Участници във Втората българска легия в Белград били младежи и мъже, преминали през четите,
хайдушките дружини, членове на тайните комитети в България, най-активната част от българската
революционна емиграция в Румъния, Сърбия, Русия и пр., дошли от много градове и села от различни кра-
ища на поробеното българско отечество. Според израза на един легист Втората легия станала „един букет от
емигранти, бунтовници и ученици“, хора с най-различни професии: учители, монаси, занаятчии, работници,
земеделци. Тук били и войводи като Панайот Хитов, Христо Македонски, Иван Кулин, Христо Книговезеца,
личности като Васил Левски.

Едновременно с легията в Белград имало още българи, събрани в Крагуевац и други пунктове около
сръбско-турската граница – над 1200 души. Те били ръководени от войводата Ильо Марков и други
български дейци.

Но сръбското правителство, водено от свои не особено приятелски спрямо българите съображения,

разтурило легията през лятото на 1868 г., разпръснало легистите, включително българските отряди в
Крагуевац и другаде. Те овладели военните науки, но не им дали възможност да отидат като организирана
военна сила на бой с турците.

Във втората българска легия участвали:

1. Капитан Ефрем Маркович – командир на легията. Сръбски офицер. Убит от крал Милан след
преврата в Сърбия през 1868 г. и свалянето на династията на Обреновичите;
2. Алекси Генов Свищовлията – от Свищов. След Освобождението живял в Русе;
3. Алекси Попангелов – от Свищов. След Освобождението учител в с. Прогорелец, Ломско;
4. Алекси Тодоров Пресков – от Свищов;
5. Ангел Вечо (Вечов) – живял в Крайова; 6. Ангел П. Радев – от Свищов. След Освобождението кител
на Силистра;
6. Ангел Тихов Обретенов (1837-1894) – роден в Русе, син на баба Тонка Обретенова. Участвал и в
четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа от 1868 г. Заточен в крепостта Сен Жан д’Акр, Мала
Азия, където прекарал 9 години;
7. Арсений (Арсо) Мартинов Македончето (Македонеца), (1843-1868). От Велес или някое село във
Велешко. Убит в Балкана като участник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през 1868 г.;
8. Атанас Клисуров Калофереца (Терзията) – от Калофер. Терзия, шивач;
9. Атанас Кралемарков – като негово родно място се сочат градовете Калофер, Тулча, Болград;
10. Атанас Найденов – от Крушево, Македония;
11. Атанас Черкеза – от Свищов;
12. Беню (Борис) Кочев Караконов (Караконовски), (1832-1898). Роден в Ловеч, починал във Варна. През
1867 г. като руски разузнавач обикаляли с полк. Артамонов България;
13. Васил Ганчев Плевналията – революционен деец от Плевен, заточен в Диар Бекир;
14. Васил Иванов – от Калофер;
15. Васил Левски – Апостолът на българската свобода. Роден в Карлово;
16. Васил Йонков Гложенски (1838-1889) – роден в с. Гложене, Тетевенско. Сподвижник на В. Левски,
заточеник в Диар Бекир. Участвал и в Първата легия, в чети, в Българското опълчение и пр.;
17. Васил Странски – от Калофер;
18. Велин (Велик) Попов – роден в Русе;
19. Величко Ангелов Попов (1847-1927) – родом от Стара Загора. Учител, другар на Хр. Ботев;
20. Венко (Невенко) Наботков – от Свищов;
21. Георги Матев Николов (1844-1876) – от Свищов. Убит като участник в четата на Хр. Ботев през 1876
г.;
22. Г. Н. – възможно Гюро Начев от с. Отец Паисиево, Карловско. Участник в отрядите на Гарибалди
(1866 г.), а после и в четата на Хр. Ботев, 1876 г.;
23. Георги А. Чернев (1833-1868) – роден в Търново. Участник в четата на П. Хитов, 1867 г., и на Хаджи
Димитър и Ст. Караджа от 1868 г., когато е убит.
25…. Димитров – от Тетевен;
24. Димитър… (Даскал Димитър) – от Сливен;
25. Димитър Асенов Атанасов – от Тулча. Участвал и в четата на П. Хитов в сръбско-турската война от
1876 г.;
26. Димитър Хаджиатанасов-Червената брада (1841-1868). Роден в Тулча. Убит в Балкана като четник от
четата на Хаджи Димитър и Ст. Караджа 1868 г.;
27. Димитър Берковски – от Берковица;
28. Димитър Георгиев (1844-след 1902) – роден в Търново, починал в Русе. Участвал и в сръбскотурската
война от 1876 г., в четата на П. Хитов;
29. Димитър Иванов – от Сопот, след Освобождението жител на Силистра;
30. Димитър Иванов Багрянов (1837-1917) – от Севлиево. Участник и в Първата легия, в четата на Хаджи
Димитър от 1864 г. и в четата на Хр. Ботев 1876 г. Заточеник в Акия, Мала Азия;
31. Димитър Икономов (Димитър Попхристов, Димитър Хаджиикономов), (1839-1896). Роден в Троян,
умрял във Варна. Учител. Участник и в четата на Хр. Ботев от 1876 г. Заточеник на о. Родос. След
Освобождението околийски управител, народен представител;
32. Димитър Капанов – от Сопот;
33. Димитър Иванов Мънзов (1842-1868) – роден в Лясковец, обесен в Търново като участник в четата на
Хаджи Димитър и Ст. Караджа от 1868 г.;
34. Димитър Николов Общи (Димитър Косовац) – участвал и в Първата легия и пр. Изпратен като
помощник на Левски, поради авантюризма си станал причина за провала на изградената от Апостола
тайна българска революционна организация. Обесен от турците 1873 г.;
35. Димитър К. Промков (Пронков) – от Габрово;
36. Димитър Сарията – от Тулча;
37. Димитър Тодоров (1847-1868) – от Сливен. Участвал в четата на П. Хитов от 1867 г. и в четата на
Хаджи Димитър и Ст. Караджа 1868 г., където бил записан под името Петър Тодоров и убит;
38. Добри Кьосето (Тръбача, Музиканта) – от Чирпан или от с. Дивдядо, Шуменско, или от Кучево село,
Македония. Убит на Бузлуджа през 1868 г. като участник в четата на Хаджи Димитър и Ст. Караджа;
39. Дончо Кафеджията от Галац – вероятно Дончо Стоянов от с. Бойновци, Габровско, баща на Никола
Войновски, военен ръководител на четата на Хр. Ботев от 1876 г.;
40. Драгутин Томай Томински – хърватин, по други сведения роден в Полша. Журналист, участник и в
дружините на Гарибалди от 1866 г. Самоубил се в С. Петербург през 1871 г.;
41. Еремия Гешев – от Зайчар;
42. Еремия Петров Българов (ок. 1835-1868) – от Лом. Учител. Участник и в Първата българска легия от
1862 г., в четата на Ив. Кулин – 1863 г., в Зайчарската чета от 1867 г. и в четата на Хаджи Димитър и
Ст. Караджа от 1868 г., когато е убит;
43. Желязко Петров (Петков) – от Ст. Загора;
44. Иван А. Зерделийски (1844-1931) – роден в Сливен, починал в Русе. Участник и в Първата легия и в
четата на П. Хитов от 1867 г.;
45. И. Ацо от Крайова;
46. Кара Иван – роден в Белоградчишко, участник и в Първата легия;
47. Иван Вълчев Соколов (1844-1907) – роден в с. Върба, Радомирско, починал в Пазарджик. Учител.
Комендант на Панагюрище през Априлското въстание 1876 г. След Освобождението офицер;
48. Иван М. Амзов – от Свищов;
49. Иван Магденов – от Прилеп;
50. Иван Молеров Македончето – от Банско;
51. Иван Иванов Мънзов (1848-1918) – роден в Лясковец, починал в Русе. Учител и журналист. След
Освобождението митнически служител и търговец;
52. Иван Панов – от Ниш;
53. Иван Петков;
54. Иван Пейчев – от Кюстендил;
55. Иван Петров (1841-1928) – роден в с. Лик, Врачанско – починал в Оряхово. Телеграфист. Участвал и
в Първата легия и в четата на Филип Тотьо през сръбско-турската война от 1876 г.;
56. Иван Петров Грозев (1847- 1910) – роден в Карлово, умрял в София. След Освобождението бил кмет
на София, индустриалец;
57. Иван Попов – роден в с. Горни Матеевци, Нишко, или в Ниш;
60 Иван Попхристов Кършовски – от Елена. Учител, журналист, участник в Първата легия и в много
други чети;
58. Иван (Иванчо) Станков Босниев (Станкович, Босниев) – от Търново, лекар;
59. Иван Хаджидимитров Хаджипенчев Заралията (1844-1922) – роден в Ст. Загора. Бакърджия. Пред-
седател на Търновския революционен комитет 1869-1875 г. Участвал и в сръбско-турската война от
1876 г. – в четата на П. Хитов;
60. Иван Цанков Дочев – от с. Жеравна, Котленско. Телеграфист. Участник и в Първата легия и в
Тулчанската чета от 1867 г.;
61. Иванчо Колев Василев (1842-1906) – роден в Ловеч. Участвал и в I легия и пр. Член на БРЦК – I
отделение. След Освобождението кмет на Ловеч;
62. Илия Стойков (Стаюков) – от Свищов;
63. Иова (Иван) Антонов – от гр. Малешево, Македония. Участвал и в сръбско-турската война от 1876 г.;
64. Йордан Георгиев – от Котел;
65. Йордан (Юр- дан)… – от Тулча;
66. Киро Марков;
70…. Коконката;
67. Коста Ефтимов Наполеона (1834-1868) – роден в Габрово. Ръководител на Габровското въстание и на
чета през 1862 г., участвал и в Критското въстание от 1866 г. Убит като четник в четата на Хаджи
Димитър и Ст. Караджа от 1868 г.;
68. Коста Каракашев – от Свищов;
69. Коста (Константин) Георгиев Кипров (Кипровски) – от Чипровци. Участник и в сръбско-турската
война от 1876 г. – чета на Хр. Македонски. След Освобождението адвокат;
70. Коста Лазаров;
71. Кочо С. Костадинов;
72. Лазар Костов – от Банско. Участвал и в I легия, войвода на чета в сръбско-турската война от 1876 г.
Баща на писателя-драматург Ст. Л. Костов;
73. Манол Наков – от с. Долни Тодорак, Кукушко. Участник и в Първата легия, в четата на Хр.
Македонски от 1864 г. и в четата на Хаджи Димитър и Ст. Караджа от 1868 г.;
74. Марин Николов Нейков (1840-1919) – от Свищов. Участвал и в четата на Хаджи Димитър и Ст.
Караджа. Заточеник;
75. Михаил Атанасов (Танасов, Атанасович) – от Ниш. Участвал и в сръбско- турската война от 1876 г.
като лекар на българските доброволци;
76. Михаил Георгиев Греков (Стоян Чакъров), (1847-1922). Роден в с. Дермен дере, Бесарабия, умрял в
София. Учител, революционен деец;
77. Михаил Рашков;
78. Мичо… – от Босна, Югославия;
79. Найден Атанасов Папанинов (Пешов, Първанов), (1840-1876). Роден в Лом, загинал в сръбско-
турската война от 1876 г. Офицер в руската армия. Участник и в четата на Ив. Кулин от 1867 г.;
80. Наум Симеонов – роден в Македония. След Освобождението жител на Ловеч;
81. Ненчо Искров Налбантина – от Копривщица. Участвал и в Априлското въстание от 1876 г.;
82. Никола Георчев (Георгиев) – писар в легията;
83. Никола Димитров Боров (Бората) – от Сливен, учител, после юнкер в Одеса;
84. Никола Иванов – от Сопот;
85. Никола Капанов – от Сопот, след Освобождението жител на Силистра;
86. Никола Петков Ковачев – роден ок. 1840 г. в Сопот. Учител в Ловеч и София;
87. Никола Христов Сукнаров (1848-1895) – роден в Свищов. Учител. След Освобождението кмет на Со-
фия, министър и пр.;
88. Никола Трифонов – от Прилеп; 93. Никола Цонков (Цойнов) – от Котел;
89. Никола Я. Тумпаров;
90. Николай Костов – от Свищов;
91. Панайот Иванов Хитов (1830-1918) – роден в Сливен, след Освобождението жител на Русе. Прочут
войвода, предводител на чети;
92. Панайот Хаджиянакиев – от Русе;
93. Панталей (Пантели, Пандели) Вълнев (Вълчев, Вълев) – от Свищов;
94. Панчо Досев (Досиев) – роден в Добрич или Варна. Загинал в сръбско-турската война от 1876 г. в
четата на Хр. Македонски. Участник и в I легия;
95. Пенчо Блъсков – от Калофер или Клисура;
96. Пенчо Терзията;
97. Пенчо Гарибалди – от Габрово. Вероятно участвал и в дружините на Гарибалди в Италия през 1866
г.;
98. Пенчо Димитров Черковски (1849-1924) – от Дряново. Учител. След Освобождението окръжен упра-
вител в Белоградчик и Враца, починал в Русе;
99. Петко Банов (Баков) – от Сливен;
100.Петко Георгиев – писар в една от четите на легията;
101.Петко Едрецов – от с. Кортен, Новозагорско. След Освобождението съдия във Варна;
102.Петър Вълчев – от Русе;
103.Петър Гениша – от Пирот;
104.Петър Лазаров Мишайков – роден в Битоля. През 1876 г. един от организаторите на българските
доброволчески чети в Сръбско-турската война. След Освобождението – жител на Варна;
105.Петър Дянков – дошъл в легията от Крайова;
106.Петър Иванов Иванов (1847-1927) – родом от Ст. Загора. Учител и книжовник. След Освобождението
училищен инспектор, окръжен управител Член на БАН;
107.Петър Иванов Кунчев Левски (1844-1881) – от Карлово. Брат на В. Левски. Участвал и в четата на Хр.
Ботев от 1876 г.;
108.Петър Недев Йорданов (1838-1876) – роден в Търново, убит в Балкана като четшШ от четата на Хр.
Ботев. Участвал и в Първата българска легия; 114. Петър Панов – от Сливен;
109.Петър Пантелеев (1844-1903) – от Свищов. Участвал и в сръбско-турската война от 1876 г. и в
Българското опълчение през Освободителната война;
110.Петър Попов – от Сливен;
111.Петър Тихов Обретенов (1842-1868) – роден в Русе, син на баба Тонка Обретенова. Убит в Канлъ
дере, Севлиевско, като участник в четата на Хаджи Димитър и Ст. Караджа от 1868 г.;
112.Рафаел Асенов Атанасов – от Тулча (роден в Шумен);
113.Сава… – от Турно Северин;
114.Сава Ангелов – от Свищов. Участник и в Тулчанската чета и в четата на П. Хитов от 1867 г.;
115.Сава Младенов (1845 – 1876) – от Тетевен. Куриер на В. Левски. Убит като участник в четата на Xp.
Ботев в Тетевенския балкан;
116.Симеон Станчев – от Сливен. Участник и в Пл;
117.Сотир (Спас) Бисеров – роден 1848 г. в Търново. Участвал и в четата на Филип Тотьо през сръбско-
турската война от 1876 г. и в Българското опълчение в Освободителната война;
118.Сотир Пеев – от Велес;
119.Спас Георгиев Шишков – роден 1847 г. в Цариброд. След Освобождението жител Силистра;
120.Спас Шишманов – от Пирот;
121.Спиро Джеров (Геров) Македонеца (1834-1868) – роден в Битоля. Убит като четник в четата на
Хаджи Димитър и Ст. Караджа в 1868 г., заловен, осъден, обесен;
122.Стефан Петров (Петрович) Балкански – от Габрово. Участвал и в сръбско-турската война от 1876 г.
като предводител на българска доброволческа чета. Офицер в сръбската армия, след Освобождението
– в българската армия;
123.Стефан С. Арабоолу – роден в Одрин, в Одринско, или в Тополовград. Участвал и в четите на Хаджи
Димитър от 1864, 1865 г., и в четата на П. Хитов от 1867 г. След Освобождението живял в Силистра и
Русе;
124.Стефан Тодоров Димов Караджата (1840-1868) – роден в с. Ичме, Елховско, обесен в Русе. Един от
героите на българското националноосвободително движение. Участник и предводител на много чети.
Бил и в Първата легия.;
125.Дядо Стоян…;
126.Стоян Цанев – от Лясковец. Убит като доброволец в сръбско-турската война от 1876 г.;
127.Страшимир Панайотов;
128.Теньо Милошев – роден 1843 г. в Ст. Загора. Участвал и в Старозагорското въстание от 1875 г.;
129.Тодор Ковачев Ходжата (1838-1884) – от Свищов. Участвал и в Първата легия и в сръбско-турската
война от 1876 г.;
130.Тодор Мъндриков (Мандринов);
131.Тома Панталеев Дочев (1842-1918) – от Свищов. Участвал и в Първата легия. След Освобождението
окръжен управител, чиновник, предприемач;
132.Тома Станчев Хитров (1835-1907) – от Ловеч. Фотограф. Революционен апостол през 1875 г.
Участвал и в сръбско-турската война от 1876 г. в четата на ФТ;
133.Трайко Стефанов – от Зайчар;
134.Трифон Л. Панов (1846-1918) – роден в с. Мокреш, Ломско, починал във Видин. След
Освобождението съдия, адвокат, народен представител;
135.Христо Бурмов – от с. Нова махла (дн. Априлово), Габровско;
136.Христо Василев Гецин Бръмбаров (1841-1877) – роден в Етрополе, убит като опълченец в
Българското опълчение през Освободителната война. Участвал и в четата на Хр. Ботев от 1876 г. и в
сръбско-турската война от 1876 г.;
137.Христо Гайтанджиев;
138.Христо Генков Филов (Филипов) – от Калофер;
139.Христо Иванов – от Свищов. След Освобождението бил адвокат в Русе;
140.Христо Иванов Книговезеца (Къкриненеца, Големия), (1838-1896) – роден в с. Къкрина, Ловешко,
умрял в Търново.. Известен националреволюционер и сподвижник на Левски, участник в и
предводител на много чети. Член на БРЦК-I отделение в Ловеч. След Освобождението избиран за
народен представител;
141.Христо Иванов Кулин (1850-1911) – роден в с. Медковец, син на войводата Иван Кулин. Участвал
или предвождал няколко чети. След Освобождението бил околийски управител в различни градове,
после столичен градоначалник;
142.Христо Иванов Кунчев Левски (1840-1870) – роден в Карлово. Брат на В. Левски. Починал в
Букурещ;
143.Христо Иванов Чаушев (Чавушев) – от Карлово;
144.Христо Николов Кралемарков – от Болград, а по други сведения – от Габрово или Калофер. Участвал
и в сръбско-турската война от 1876 г.;
145.Христо Краличев;
146.Христо (Хицо) Лазаров Дейков (1851-1914) – от Ловеч. Касапин. Участвал и в четата на Хр. Ботев от
1876 г.;
147.Христо Николов Македонски (1831-1907) – роден в с. Горни Тодорак, Кукушко. Войвода на
хайдушки и други чети. Участвал и в Първата легия, както и в четата на Хаджи Димитър и Ст.
Караджа от 1868 г.;
148.Христо Петков Дряновски – от с. Ганчовец, Дряновско. Участник в няколко чети. Убит като четник в
четата на Хаджи Димитър и Ст. Караджа през 1868 г.;
149.Христо Пецов – от Габрово;
150.Христо Сяров (1848-1917) – от Ст. Загора. След Освобождението – фабрикант;
151.Христо Хаджийорданов Брадел – от Елена. Хайдутин. Участвал и в четата на П. Хитов от 1867 г.;
152.Христо Цонев Колаксъзов Латинеца – роден в с. Къкрина, Ловешко. Участвал и в Пл. Помощник на
В. Левски;
153.Христофор Стефанов;
154.Цеко Петков Войвода (1897-1881) – роден в с. Дългошевци, Ломско. Участвал в няколко въстания,
чети, в Кримската война, в Първата легия, войвода на чети и пр.;
155.Янко Николов Ванков (1842-1923) – от Свищов.
Лит.: Шарова, К. Втората българска легия в Белград (1867-1868). – В: Сб. Мих. Димитров. С„ 1974, 445-
503:
Василев, В. Добавки по състава на Втората българска легия. – ИПр., 1992, № 5, 94-98;
Чолов, П. За състава на Втората българска легия в Белград (1867-1868). – ИП, 1991, № 9,63-78. В
студията е посочена изчерпателна библиография по въпроса, както и за всеки отделен участник във
Втората българска легия.
източник: Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, автор: Петър Чолов

Зайчарска чета на Иван Кулин

Сформирала се в Зайчар, Сърбия, между 16 юни и 20 юли 1867 г. по внушение на Георги Раковски и с
усилията на известния патриот Иван Кулин.
Имало и обещания на сръбското правителство да й помогне при въоръжаването и прехвърлянето й през
сръбско-турската граница, дори да мобилизира 900 сърби опълченци като нейно прикритие. Числото на
четата (всъщност отряд) нараснало на 500—600 доброволци, събрани между българите — местни и
емигранти, които живеели в Зайчарско. Първоначално в четата се записали 370 души. Предвождали я Ив.
Кулин и синът му Христо Ив. Кулин.

Четата се съсредоточила в с. Вотина, Зайчарско. Помощник-войвода на Ив. Кулин станал Герго Капитански,
а военен ръководител — Еремия Българов, офицер в сръбската армия. Четата носела 3 знамена, като
главното от тях било знамето на Г. Раковски — на Първата българска легия в Белград от 1862 г. След
Освобождението същото знаме се намирало в Черноречкото окръжно военно управление в Сърбия.

На 20 юли 1867 г. Ив. Кулин извел четата от с. Вотина и я завел до самата турска граница, към „Връшка
чука“, в м. Затворената поляна. Еремия Българов разделил четата на 4 роти — всяка със свое знаме, с
началници стотници. Целта на четата била да се съедини с четата на П. Хитов и с другите български чети в
Балкана и да се започне общонародно въстание за освобождението на България. Обаче по нареждане на
сръбското правителство окръжният управител на Княжевац — Иоца Наумович, предупредил турския
управител на Видин Азис паша за четата и последният взел мерки да се прегради пътя й на мястото на
очакваното прехвърляне в България. Четата на Ив. Кулин все пак навлязла в българска земя. За 3—4 дни тя
достигнала с. Раковица и Раковския манастир, Кулска околия, както и до планинските върхове над
Белоградчик. Четниците били пресрещнати от изпратената от Видин турска войска в състав 1000 пехотинци
и 100 конници. Станала кървава битка. Четата приела сражението. Но в решителния момент тя била
нападната изненадващо в гръб от сръбската милиция на Княжевацки окръг начело с окръжния й управител
Иоца Наумович. Напълно обградени от турци и от сърби, четниците трябвало да се сражават цял ден в
района на Връшка чука. Паднали убити 40 българи, много други били ранени, останалите пленени от
сръбската милиция и откарани в Княжевац. Мнозина от българските доброволци после били съдени от
сръбската власт.

Открити са имената на следните участници в Зайчарската чета на Ив. Кулин от 1867 г.:

1. Иван Кулин — войвода на четата. Роден в с. Медковец, Ломско. Участник и предводител на много
български чети;
2. Герго Цветков Капитански — от с. Раковица Кулско. Също участник и ръководител на няколко
български чети;
3. Еремия Петров Българов — роден през 1842 г. в с. Макреш, Ломско. Учител. Военен ръководител на
четата. Убит през 1868 г. в Канлъ дере, Севлиевско, като участник в четата на Хаджи Димитър и
Стефан Караджа;
4. Цеко Спасов — от с. Старопатица, Кулско. Знаменосец на четата. Участвал и в други народни и
революционни чети;
5. Найден Атанасков (Пешов) Папанинов (Първанов) — от Лом. Роден в Лом ок. 1840 г. Член на щаба
на четата. Участвал и във Втората българска легия. Убит 1876 г. в Сръбско- турската война;
6. Христо Ив. Кулин — син на войводата. Ръководител на обоза на четата. Участвал и във Втората
българска легия. Войвода на чета в сръбско-турската война от 1876 г.;
7. Илия Петков тръбач на четата;
8. Поп Петко Велков Добринов — свещеник на четата;
9. Никола Гергов — от с. Медковец. Член на щаба на четата. Коларо-железар. Живял 6 години в Зайчар;
10. Гено Миков — жител на Зайчар;
11. Илия Владич — от с. Шарбановци, Сърбия;
12. Петър… —- емигрант, пандурин в гр. Болевац;
13. Стоян Пешов — жител на с. Вратарница;
14. Стоян Хайдутина — жител на с. Вратарница.
Лит.: Бурмов, Ал. Цит. съч., 92—93;
Димитров, F. Цит. съч., 274—275;
Кузманов, П. Документи за четата на Иван Кулин през 1867 г. — ВИС, 1969, № 1, 58—79.
източник: Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, автор: Петър Чолов

Чета на Филип Тотьо (1867)

Една от най-популярните чети в българската история. Дейността й, битките й с турските войски и потери
през 1867 г. направили силно впечатление на поробеното българско население и революционната ни
емиграция. Турската власт начело с валията на Русе Мидхат паша взела бързи и решителни мерки за
разгрома на четата, а после за кървава разправа с ятаците и съчувствениците й. Но целта на четата станала
широко известна. А тя била — заедно с четата на П. Хитов и другите български чети да се започне цялостна
борба за освобождението на България.
В историческата литература и в разкази за нейни участници и съвременници се посочва, че в нея били
включени 32-ма човека. Избити и заточени били още 7 души ятаци и пр., свързани с четата.
Начело с войводата си Филип Тотьо четата тръгнала от гр. Зимнич, Румъния, на 14 май 1867 г. Най-напред
тя се укрила на един остров в Дунава пред Свищов и на следната нощ, на 15 май, слязла на българския бряг
при устието на малка рекичка между Свищов и с. Вардим. Укрила се в гората „Мазуня“ до с. Царевец,
Свищовско, където убила трима турци. На следната нощ продължила за вътрешността на страната.
Преминала край селата Лъжене (дн. Малчика), Бутово и Върбовка, Павликенско. Но след вдигнатата тревога
в Свищов, проследена от турските потери, четата била нападната в гората „Пустията“ край с. Върбовка и
неколцина четници били убити, други заловени, трети разпръснати. Общи загуби — 16 души, половината
чета. Изскубнала се от потерята, на 21 май войводата повел четата към с. Бяла черква, където се укрила в м.
Илийчовата кория. Още същата вечер продължила за Дряново и Балкана. Край с. Ялово, Дряновско,
последвало ново сражение и загуби на четата: трима убити, двама заловени и двама изгубени. С останалите
десетина четници Филип Тотьо продължил движението към Балкана. Преминали през колибите Радковци—
Търновци—Илювци—Кладин дял—Горановци и наближили Кръстец. При ново сражение с неотстъпно
преследващите я потери четата изгубила още един четник. За да се оттърве от преследвачите си, войводата
повел хората си на юг. Спуснали се към с. Шипка, прегазили р. Тунджа, минали наново през с. Павел баня и
пак се върнали към Балкана, в посока Юмрукчал (дн. Ботев връх). Но с предводителя на четата вече
останали само 4 четници. Най- сетне на 20 юли 1867 г. в Златишкия балкан след двумесечно движение
останките от четата на Филип Тотю се присъединили към четата на П. Хитов и се насочили към Сърбия.
Участници в четата на Филип Тотьо:

1. Филип Тотьо — войвода на четата;

2. Никола (Нено) Тодоров Странджата — от Търново. Знаменосец на четата. Съдържател на кафене в
Браила. Много известен сред българската революционна емигратция в Румъния; 3. Константин
(Костаки) Атанасов Хаджипаков (Костаки Гюргевлията) — роден през 1845 г. в Плевен, обесен в
Русе 1867 г. Дребен търговец. Писар (секретар) на четата;
3. Аврам Колев Дашков — роден в 1832 г. в колибите Дашковци до Габрово. Табак. Обесен в Габрово
през 1867 г.;
4. Георги Иваницов Хаджиконстантинов — роден в Свищов. Присъединил се към четата в Свищов.
Съсечен от турците;
5. Георги Замфиров Велезлията (Арнаутина) — от гр. Велес, Македония. Роден ок. 1840 г. Отделил се
от четата при с. Ялово, убит при р. Искър;
6. Димитър Михалачков Търсина (Софиялията) — от София. Заловен след боя при с. Върбовка, обесен
от турците в Търново;
7. Иван Кьордончев (Тончев, Свищовлията) — родом от Свищов, присъединил се към четата в родния
си град. Заловен след боя в „Пустията“, обесен;
8. Иван (Йово) Петрович Черногореца — от Черна гора, Югославия. Вървял докрай с войводата.
Присъединил се към П. Хитовата чета;
9. Иван Шипкалията — от с. Шипка, Казанлъшко. Подзнаменосец на четата. Убит при с. Върбовка;
10. Иван Шопа (Пиротчанина) — от Пиротско;
11. Киро Мирчев — от с. Павел баня, Казанлъшко. С Ф. Тотьо се присъединили към П. Хитовата чета.
Участвал и във Ф. Тотьовата чета от 1866 г.;
12. Манол Чауш роден в Казанлък ок. 1840 г.;
13. Милан Лапчевич (Сърбина) — от гр. Крушевац, Югославия. След разгрома на четата с войводата се
присъединили към П. Хитовата чета;
14. Михаил Делията (Дели Михал, Фурунджията) — от Сливен. Роден ок. 1840 г. Участвал и във Ф.
Тотьовата чета от 1866 г. Убит от турците;
15. Хаджи Никола Костадинов Атанасов — Македонеца — роден ок. 1820 г. в гр. Тиквеш, Македония.
Стар хайдутин. Спасил се, по-късно починал в един манастир в Света гора;
16. Никола (Кольо) Петров (Турчин Кольо) — от с. Турия, Казанлъшко;
17. Никола Софиялията (Касапина) — роден в София (Етрополе, с. Лъкатник Софийско). Обесен в
Търново;
19 Пано (Пани) Григоров Драгоев — роден в 1837 г. в с. Гозница, Ловешко (сега кв. на Ловеч).
Заловен и хвърлен във видинския затвор. Избягал от затвора и се върнал в Румъния. След
Освобождението живял в с. Сваленик, Русенско;
18. Петър Иванов Тичев (Кабакчииванов, Дългият, Петър Тютюнджи) — от Свищов. Роден в 1841 г.
Присъединил се към четата в Свищов. Дребен търговец — бакалин. Убит около Дряново;
19. Стойчо Върбовкалията — от с. Върбовка, Павликенско. Убит в гората „Пустията“ край родното си
село;
20. Стойчо Мазлев — роден ок. 1843 г. в с. Брестово, Ловешко. Заловен, осъден и обесен в Ловеч;
21. Тодор Пеев Кавръка (Каръка) — някъде отбелязван като Пейо Каръктодоров. Роден в Свищов, където
се присъединил към четата. Ранен при с. Върбовка, заловен и обесен от турците.
22. Тодор Петров Чешмеджията (Чешмеджв Петров) — от Свищов. Участвал и в четата на Ф. Тотьо през
1866 г.;
23. Трайко… – от гр. Сопот. След боя при с. Върбовка заловен в гр. Бяла. Осъден и обесен в Русе;
24. Филип… — неизвестно откъде е. Заловен от турците;
25. Христо Марков Старика (Демиркапания) — от с. Бабово, Русенско, или от Македония. Хайдутин в
Македония от 1847 до 1862 г.;
26. Цени (Цаньо) Георгиев Бояджиев (Свищовлията) — роден ок. 1839 г. в Свищов. Заловен в с.
Абланово, Русенско, осъден и обесен в Русе;
27. Цоньо Захралията — от Стара Загора. Ранен при с. Върбовка, заловен, осъден и обесен в Търново;
28. Тодор Киряков Шекерджията — от Свищов. Присъединил се към четата от Свищов;
29. Симо Македонеца — от Свищов. Присъединил се към четата от там. Заловен и обесен в Търново;
30. Тодор Цанков Македонеца — от Свищов. Заловен при Върбовка, обесен в Свищов.
Други лица, чието участие в четата не е доказано или са били нейни ятаци, помагачи и са пострадали заради
връзките си с нея:

33. Иваница Ангелов Иванов (1847 1938) — от Свищов. Осъден на заточение, изпратен в Диар Бекир.
След Освобождението жител на Русе, банков чиновник;
34. Данаил Илиев Неболиев (1840—1915) — от Свищов. Заточен в Диар Бекир;
35. Хаджи Никола Григоров — роден в 1840 г. в Свищов. Заточен в Диар Бекир, където престоял до 1873
г.;
36. Димитър Цонков – роден в 1835 г. в Свищов. Осъден на 6 години заточение в Диар Бекир;
37. Иван Янков — абаджия. Неизвестно откъде е. Осъден на 15 години затвор, заточен в Диар Бекир с
присъда, че бил „четник от четата на Филип Тотьо в 1867 г.;
38. Никола Т. Враджалиев — от Свищов. Заточен и починал в Диар Бекир;
39. Ангел Събев — от с. Лъжене (Малчика), община гр. Левски. Ятак на четата. Обесен в Търново.
Спорно е участието в четата на следните лица:

40. Иван Просешкия — неизвестно откъде;

41. Стефан Иовчев — от Лясковец;
42. Никола Ц. Щутйлов — от Лясковец;
43. Яни… — от Лясковец;
44. Димитър Цонев — от Елена;
45. Никола Иванов — от Елена;
46. Стефан Петков — от Елена;
47. Михаил Цанев — от Елена;
48. Г. Цонков — от Калофер;
49. Димитър Христов — от Калофер;
50. Никола Бракалов — от Калофер;
51. Стойко Косовски — от Калофер.
Лит.:Великов,Ст. Н.Ферманджиев.Филип-Тотьовата чета през 1867г. — ИП, 1969, № 6, 81—95;
Георгиев, Й. Цит. съч.;
Ганчев, Ст. Свищов. Принос за историята му. Свищов, 1929, 306—308, 324—358;
Димитров, Г. Княжество България, ч. 2, 257—258; Драганов, Т. Цит. съч.;
Кършовски, П. С. Из миналото. Документи по политическото ни възраждане. Кн. 1. Елена, 1927, с. 16; кн.
2, 1929, с. 22, 129, 137;
Луканов, Ст. Четата на Филип Тотьо из Балкана. Участието на ловчанци в нея. — Заря на комунизма
(Ловеч), № 72, 22 юни 1978, с. 3;
Лулчев, Хр. Един заслужил българин. – Мир, 43, № 11223, 18 дек. 1937 с. 4;
Документи за българската история. Т. 3. С., 1940 с. 458,459,474;
Еленски сборник. С., 1968, с. 47, Сб. Лясковец. С., 1970, с. 112;
Начов, Н. Калоофер в миналото 1707-1877. С 338;
Симидов, Ф. Цит. съч., с. 281,412;
Стоянов, З. Четите в България на Филип Тотьо, Хаджи Димитър и Стефан Караджа. С., 1940, 13—52;
Xристов, Г. Свищов в миналото. Свищов, 1937, 225-237.
източник: Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, автор: Петър Чолов

Чета на Панайот Хитов (1867)

Тръгнала с 31 доброволци, четата на Панайот Хитов от 1867 г. постепенно нараствала с присъединяването
на хора от четите „Златна надежда“ и на Филип Тотьо, за да достигне до 48 четници. Тя преминала Дунав от
Румъния, източно от Тутракан, близо до с. Пожарево, на 28 април 1867 г. Оттук маршрутът й бил: с. Белица
— Побит камък — западно покрай Разград — с. Благоево — течението на р. Черни Лом (горното) — с.
Пролаз на изток (Търговищко) — между Омуртаг и с. Камбурово — между селата Зелена морава и Горско
село, Омуртагско — с. Тича, Котленско — околностите на Котел. До това място пристигнали на 10 май 1867
г., т.е. след близо 2 седмици поход. Все в околностите на Котел на 12 май станало и присъединяването на
тулчанската чета „Златна надежда“ към П. Хитовата. На 13 май пък Цонко Петранов се отделил с 9 четници
за изпълнението на специални задачи, свързани с общия план за движение и дейност на четата на П. Хитов.
През Жеравна — Нейково — Ичера четата се запътила към Сливенския балкан и на 16 май стигнала до
Сливен.
До края на май и през юни 1867 г. четата на П. Хитов се е движила главно из Източна Стара планина, в
Сливенския и Котленския балкан.
През цялото близо тримесечно време на движението си по Балкана четата на П. Хитов имала чести сблъсъци
с турски потери. След присъединяването на четата „Златна надежда“ към нея на 12 май още 2 групи от други
чети се влели също в нея: на 28 май от четата на Тодор Харбоолу и през юли от разбитата чета на Филип
Тотьо. На 21 юни 1867 г. четата пак се разделила на две. Жельо Чернев със 17 човека останал да обикаля из
Сливенския балкан, а войводата Хитов повел другите 23 четника към Сърбия, все по билото на Стара
планина. Минали по Троянския, Тетевенския, Златишкия и пр. балкан, като неведнъж се сблъсквали с
турските потери, попадали в засади, пресрещали ги. В Сърбия ги задържали около месец в Княжевац, докато
сръбското правителство реши въпроса какво да прави с четниците. После повечето от участниците в четата
се включили в създаващата се Втора българска легия в Белград.
Списъкът на четниците от Хитовата чета е почти изчерпателен, или възможно най-пълен, в сравнение с
редица други чети. Участници:
1. Панайот Хитов — от Сливен. Войвода на четата;
2. Жельо Хр. Чернев — от с. Карапча, Ямболско — подвойвода;
3. Васил Левски — знаменосец на четата;
4. Иван Попхристов Кършовски (1839—1914) — писар на четата. Роден в Елена. Учител, журналист, а
след Освобождението съдебен служител. Революционен деец. Участвал и в Първата и Втората
българска легия в Белград, както и във въстанието на Никола Филиповски от 1856 г.;
5. Бойко Нешов Тончев (Ганчев) — от Копривщица. Участвал и в Първата българска легия;
6. Васил Николов Недялков (1840—1929) — роден в Карлово;
7. Вълко Янчев (Курте байрактар, дядо Курте) — роден в Кортен. Преди това бил и в хайдушките
дружини на Бойчо войвода Цеперански;
8. Гани (Ганчо) Краят Шумналията (Край Ганьо) родом от Шумен. Убит през есента на 1867 г.;
9. Георги… — от Плевен;
10. Георги Попов — от Свищов;
11. Георги Иванов — от Котел (някъде отбелязано — Сливен);
12. Георги А. Чернев (1843—1868) — от Търново. Убит в Канлъдере, Севлиевско, като участник в четата
на Хаджи Димитър и Ст. Караджа от 1868 г.;
13. Георги Хаджииванов Тулчалията — роден в с. Турия, Казанлъшко през 1840 г. Жител на Тулча.
Дошъл с четата „Златна надежда“, после останал с групата на Цонко Петранов. Убит като четник на
Хаджи Димитър и Ст. Караджа в 1868 г.;
14. Димитър Димов — от Лясковец;
15. Димитър Николов Дишлията (Дишлийски, Пехливанина) — от Сливен. Предводител на
самостоятелна чета в 1869 г. Участвал и в четата на Хр. Ботев, 1876 г. Заточеник в Сен Жан д’Акр;
16. Димитър (Петър) Тодоров (1847—1868) — от Сливен. Участвал и във Втората българска легия. Убит
като четник на Хаджи Димитър и Ст. Караджа в 1868 г.;
17. Дянко Димитров — от с. Шипка, Казанлъшко;
18. Иван А. Зерделийски (1844—1931) — от Сливен. Участвал и във Втората българска легия;
19. Иван Георгиев Петров (1840—1914) — от Пазарджик. След Освобождението живял в Русе и Видин;
20. Иван Георгиев Сапунов (Черния, Иван- чо Тютюнджията), (1843—1911). Роден в Казанлък. След
Освобождението живял в Айтос;
21. И… Д… — от Сливен;
22. Иван Колюв — от Стара Загора. Присъединил се към четата около Сливен, но престоял в нея само
няколко дни. Бил пазач в руското консулство във Варна;
23. Иван Петров — от Лом. Дошъл от четата на Филип Тотьо;
24. Иван (Йово) Петрович (Черногореца). Роден в Черна гора, Югославия. Преди това бил в четата на
Филип Тотьо;
25. Иван Русев Бъчовар (Фучеджията) — от Чирпан. Включил се в четата с група, дошла от Варна;
26. Иван Тодоров Капетан — от Търново. Участвал и в Първата българска легия от 1862 г. Загинал в
Тетевенския балкан;
27. Илия… — от Сливен;
28. Илия Господинов (Гунчо войвода) — роден в Сливен. Обущар. Убит през 1868 г. като предводител
— с Тодор Харбоолу, на самостоятелна чета;
29. Кольо (Никола) Петров Турчина — от с. Турия, Казанлъшко;
30. Кръстю (Кънчо) Попхристов Кършовски — от Елена, брат на Иван Кършовски. След
Освобождението живял в с. Мустафа Бейлер, Балчишко, после изселено. Починал в 1899 г.;
31. Киро Мирчев — преди това в четата на Филип Тотьо. Присъединил се към Хитовата чета в
Златишкия балкан;
32. Милан Лапчевич — от Крушевац, Сърбия. Преди това — в четата на Филип Тотьо;
33. Михаил Николов — от Търново;
34. Михаил Цонев — от Сливен. Участвал и в четата на Хаджи Димитър от 1864 г.;
35. Сава Ангелов Славчев — роден в 1843 г. в Свищов. Участвал и в Тулчанската чета „Златна надежда“
от 1867 г. и във Втората българска легия;
36. Стефан Йовчев — от Лясковец (по други сведения — от Копривщица);
37. Стоян Велков Софийски (Шопа, Кулаксъза) — роден в с. Желява, Софийско през 1842 г. Убит в 1873
г. като предводител (с Йордан Стоянов от Котел) на самостоятелна чета;
38. Стоян Петков — от Казанлък;
39. Тодор Донев Харбов (Харбоолу) — от Сливен. Предводител и на самостоятелни чети. Убит в 1868 г.;
40. Трендафил Андреев (дядо Трендафил) — от с. Върбица, Преславско;
41. Филип Тотьо войвода — от с. Гърците, Търновско. Предводител на много чети. Присъединил се към
Хитовата чета в Златишкия балкан след разгрома на собствената му чета в 1867 г.;
42. Христо Градечанина (хаджи Сеид, хаджи Саид, хаджи Санда) — от с. Градец, Котленско;
43. Христо Петков Ботев (Генчович, Ганчович) Дряновски (1839—1868) — роден в с. Ганчовец,
Дряновско. Бил и в четата „Златна надежда“ от 1868 г. Убит като участник в четата на Хаджи
Димитър и Ст. Караджа в 1868 г.;
44. Христо Хаджи Йорданов Брадел — от Елена. Учител;
45. Цонко Кънев Петранов — от Котел; роден през 1817 г.; починал в 1905 г. в с. Медово, Поморийско;
46. Янко… — от гр. Тополовград;
47. Стефан Господинов (Хитрия, Топтанджията), (1841—1868) — от Сливен. Участвал и в други чети.
Убит като четник в четата на Хаджи Димитър и Ст. Караджа.
Не е доказано, но според някои сведения като участници в тази чета на П. Хитов се сочат и следните лица:

49. Венко Попов — от Карлово;

50. Видьо… — от с. Александрово, Казанлъшко;
51. Георги… — от Македония;
52. Деню Касев (Косев?) — от с. Шипка;
53. Дянко Карастоев — от с. Шипка;
54. Никифор… — от Севлиево;
55. Никола… — от Бесарабия;
56. Никола Кавалджиев — от Пловдив;
57. Димитър… — от Сърбия;
58. Калчо Мачев — от с. Шипка;
59. Стефан Бостанджийски — от Карлово;
60, Стефан Арабоолу — от Одринско;
60. Стефан Д. Орешков — от с. Шипка;
61. Стайко… — от Калофер;
62. Стефан… — сродник на Стефан Караджа;
63. Петко… — от с. Великово, Добричко;
64. Христо Бостанджийски— от Карлово;
65. Христо Петров.
Лит.: Великов, Ст., Н. Ферманджиев. Панайот Хитовата чета от 1867 г. Брой и състав. — В: Сб. Михаил
Димитров, 1974, 311—333;
Димитров, Г. Княжество България, ч. 2, 254—256;
Македонски, Хр. Н. Записки с. 229;
Симидов, Ф. Прочутият Филип Тотьо войвода. С., 1979,407—416;
Xитов, П. Моето пътуване по Стара планина и др.
източник: Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, автор: Петър Чолов

Чета на Христо Иванов Големия (Книговезеца)

Останала е почти неизвестна в историческата ни литература. Като емигрант в Кайро, Египет, Книговезеца
събрал през 1867 г. 120 българи — главно абаджии, в египетската столица и в гр. Александрия, и с параход
ги повел към Румъния. Целта му била да се включат заедно с четите на Панайот Хитов, Филип Тотьо и др. в
проектираното народно въстание.
Но неговата чета закъсняла. Войводата разпуснал четата в Браила; някои от участниците в нея заминали в
Сърбия и се включили във Втората българска легия от 1867—1868 г. Нямаме сведения кои са били
участниците в четата на Христо Книговезеца.

Лит.: Георгиев, Хр. Христо Иванов—Големия. — Подофицерски журнал, 1939, № 14, 45-48.
източник: Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, автор: Петър Чолов
 Чета на Никола Войводов и Цвятко Павлович
Сведенията за нея са съвсем оскъдни. Тя също трябвало да премине в Българиялрез бурната 1867 г. Това
обаче трябвало да стане не през Дунав, а през сръбско-турската граница. Четата била организирана в Браила
и придвижването й към Сърбия трябвало да започне в началото на август 1867 г. с различни кораби. То
действително започнало по групи. Двамата ръководители на четата — Никола Войводов, роден във Враца, и
Цвятко Павлович, от Сърбия, от български произход, пътували отделно от четата на австрийския параход
„Германия“. Издадени, при опит те да бъдат заловени в Русе на кораба от турската полиция, станала
престрелка и предводителите на четата паднали убити. Така планираните задачи на четата не се изпълнили,
а четниците се разпилели. В четата участвали и Михаил Греков, роден в с. Дермен дере, Бесарабия, който
веднага след това се включил във Втората българска легия в Белград.

Лит.: Греков, М. Спомени. С., 1971; Македонски, Хр. Н. Записки… С., 1973, с. 212.
източник: Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, автор: Петър Чолов

Чета на Хаджи Димитър (1867)

За съществуването на такава чета няма спор. Липсват обаче каквито и да било данни къде, кога точно през
1867 г. и от колко души била организирана.
Явно след мерките на турското и румънското правителство тя не успяла да премине в България, както някои
други чети от 1867 г., но за нея свидетелстват документи и съвременици.

Лит.: Документи за българската история. Т. 3. С., 1940, с. 459; Македонски, Хр.Н. Записки…, с. 43.
източник: Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, автор: Петър Чолов

Кършовски, П. С. Из миналото. Документи по политическото ни възраждане. Кн. 1. Елена, 1927,

с. 16; кн. 2, 1929, с. 22, 129, 137;

Стоянов, З. Четите в България на Филип Тотьо, Хаджи Димитър и Стефан Караджа. С., 1940,
13—52

Македонски, Хр. Н. Записки с. 229;