• жц

Никола Равашола и Стефан Николов Пано Ангелов Михаил Спиров

Пано Ангелов Аврамов Апостолов Развигоров (Мише)
Апостолов

• Виждайки тези личности, ние

моментално осъзнаваме,че те
не са ни познати, че не знаем
нищо за тях,че дори не сме ги
чували... А виждайки други
личности като следващите...
...ние моментално се успокояваме за своите
знания.Но в българската история има и много
други Апостоли,освен тези,за които
учим.Апостоли,рискували,и част от тях дали
живота си за България на бойното
поле.Революционери,на които също трябва да
изградим Пантеон на Безсмъртието,въпреки
тяхната относителна
анонимност.Революционери,които по някакъв
начин са обвързани с нашето училище.Воеводи,с
които всички ние от гимназията трябва да се
запознаем и с които трябва да се гордеем !
 Стефан Николов Аврамов

• Роден на 11 май 1862 година в

Калофер, в семейството на видния
цариградски търговец Никола Аврамов
и  Анна (1840-1922) – дъщеря на
чорбаджи Стойко Мирчов Шишев. Брат
на полк. Аврам Н. Аврамов (1859-1927),
Гена Н. Аврамова (умряла малка),
Васил Н. Аврамов (1863-1946), Ирина
Н. Аврамова (умряла малка), Елена Н.
Аврамова, Мария Н. Аврамова, Любина
Н. Аврамова и Владимир Н. Аврамов
(1880-1963).
• 1881г. – получава държавна стипендия на Източна Румелия
(годишен размер на стипендията : 6000 гроша)

• Следва педагогия в Загреб (Австро-Унгария)

• 1882г. – продължава образованието си в Прага (Чехия)
• 1883г. – завършва учителския институт в Прага (Чехия)
• 1883г. – учител и директор в Педагогическото
училище в Казанлък
• 1885г. – предводител на Втора казанлъшка
доброволческа дружина
• След това е учител и директор в Педагогическото училище в
Кюстендил (1888,1891),директор на Педагогическото училище в
Силистра (1898) и окръжен училищен инспектор във Варна
(1905).
• 1906г. – умира във Варна като окръжен училищен инспектор
 Втора казанлъшка доброволческа
учителско-ученическа чета
• В нея се включили 35 доброволци –
учители и ученици, почти всички от
педагогическото училище в Казанлък.
Четата отпътувала от града още на 15
септември 1885 г. за турската граница,
защото се очаквало нападение от
Турция в отговор на Съединението на
България. Четата останала там до края
войната.
• Участници в четата: 1. Стефан Н. Аврамов – от Калофер. Учител в
Казанлък. Предводител на четата; 2. Андрей М. Гяуров – учител,
помощник-ръководител на четата; 3. Антим Кравков – от Казанлък,
ученик; 4. Атанас Йовчев – от Казанлък, ученик; 5. Ботю Матев – от
Казанлък; 6. Васил Тодоров – от Казанлък; 7. Васил Шивачев – от с.
Каралаждаре; 8. Васил Велев – от с. Виден, Казанлъшко; 9. Влади
Диванов – от Казанлък; 10. Генчо Чоджиков – от Казанлък; 11. Георги
Дамянов – от Казанлък; 12. Димитър Атанасов – от Хасково; 13.
Димитър Грездев – от Казанлък; 14. Димитър Абаджиев – от Казанлък;
15. Деню Иванов – от Казанлък; 16. Димитър Тодоров – от Казанлък;
17. Захарий Митев – от Казанлък; 18. Иван П. Иванов – от с. Крън,
Казанлъшко; 19. Йовчо Убев – от Казанлък; 20. Йосиф Н. Раков – от
Казанлък; 21. Койчо Петров – от Казанлък; 22. Костасин Раев – от
Казанлък; 23. Коста Стоянов – от с. Кавлии, Казанлъшко; 24. Лазар
Стоянов – от Казанлък; 25. Никола Кинтимев – от Казанлък; 26. Никола
Шипков – от Казанлък; 27. Никола Петров Николов – от с. Виден,
Казанлъшко; 28. П. Касабов – от Стара Загора; 29. Петър Топузов – от
Казанлък. По-късно уредник на музея в Казанлък; 30. Стефан Маразов
– от Казанлък; 31. Стефан Тенев – от Казанлък; 32. Стефан Стоянов –
от Казанлък; 33. Тодор Цветев – от Казанлък; 34. Филип Петев – от
Велико Търново; 35. Христо Караджов – от с. Шипка, Казанлъшко.
 Михаил Спиров Развигоров
(Мише)
• Роден е през 1873 година в Щип в семейство
на революционери. Братята му Александър
и Емануил (Мане) също са видни дейци на
Вътрешната македоно-одринска революцио
нна организация
, а племенникът му - Ипократ Развигоров
(1900-1927) и синът му Страхил Развигоров
(1897-1948) са сред забележителните
фигури на ВМРО след
Първата световна война.
• учи в Педагогическото училище в Кюстендил,но е изключен заради
ученически бунт и
завършва средното си
образование в Педагогическото училище в
Казанлък
• 1895г. - включва се в редовете на ВМОРО в родния си град Кюстендил
• 1897г. – арестуван е и е осъден на доживотен затвор в Подрум кале в
Мала Азия
• Авг.1902г. – амнистиран е и се включва в подготовката на Илинденско-
Преображенското въстание
• 1904г. – става щипски околийски войвода
• 1906г. – избран е за член на Скопския окръжен комитет на ВМОРО.За
известно време,секретар на неговата чета е бъдещият ръководител на
ВМРО Тодор Александров
• 1907г. – според четникът Ефрем Чучков,Мише е предаден от Марко
Секулички,който участва в плана за разцепление на ВМОРО,план
съставен от чорбаджийската партия в Щип
• 21 март 1907г. – край Щип,четата на Мише Развигоров е обградена.За
да не попадне в турски ръце,той се самоубива в подпалена от врага
къща
Четата на Мише Развигоров Гробът на Мише Развигоров

Мише Развигоров,Даме Груев,Ефрем Нашето училище – гнездо на Апостоли

Чучков,Атанас Бабата
Сега,познавайки своите велики
предци,чувствате ли се по-горди
техни наследници? Започвате ли
да усещате революционния дух в
училище? Не усещате ли
отговорностите,които имаме и към
тях ? Не смятате ли,че са достойни
да ги обезсмъртим и да разсеем
тяхната анонимност?Ако още не
сте сигурни в отговорите си,вижте
и последния воевода...
 Пано Ангелов Апостолов
(Карабаджаков)
• Пано Ангелов е роден на 2 февруари 1879
година в село Башклисе, тогава в
Османската империя. Пано Ангелов
Апостолов произхожда от рода Карите,
изселници от Чирпанско и основатели на
Башкьой (Башклисе). Прадядо му Ангел е
прочут пехливанин, а неговият син Апостол
е четник в четата на Ангел войвода и загива
край Софлу.
• След Освобождението,Пано и семейството му се преместват в
хасковското село Брод.След завършване на основното си образование
в Брод, Пано
учи и завършва Казанлъшкото
педагогическо училище
• 1902г. – Пано отива да преподава в Бургаси се свързва с Михаил
Герджиков,Лазар Маджаров,Никола Равашола и други дейци на
ВМОРО.Избран е за участъков войвода на
Сърмашик,Звездец,Стоилово,Калово и Бяла вода.Обикаля селата из
Странджа и сформират “смъртни дружини”,правят се
съзаклятия,събира средства,набавя оръжие.
• Проявява забележителни организационни
качества,смелост,хладнокръвие,честност,в резултат на което печели
доверието на местното населението
• 28 март 1903г. – четата на Пано и четниците му Никола
Равашола,Георги Мутафов,Атанас Вълканов и Петко Пухов се намира
в Сърмашик (дн.Бръшлян),където в започналото сражение умират
ВОЙВОДАТА и Никола Равашола
• Смъртта им е възпята от Яни Попов в странджанската марсилеза “Ясен
месец”
Мъртвите тела на Пано Ангелов и
Никола Равашола в Малко
Търново

Яни Попов
хъ

Поклон,Апостоли ! Нека не
забравяме,че пред нас стои
задачата да продължим да
творим история в
бъдещето,черпейки сила и дух
от миналото.Защото и ний сме
дали нещо на света и имаме с
какво да се гордеем !!!