Васил

Левски
{1837 - 1873}

Презентацията изработи:
Антония Иванова Кралева от 3а клас
ОУ,,Св. Климент Охридски” - Бургас
 Детството на Левски
Васил Иванов Кунчев, наречен Левски заради силата и храбростта си, е роден в град
Карлово на 6 (18) юли 1837г. Баща му – Иван Кунчев, бил занаятчия. Той боядисвал и
продавал гайтани. Гайтаните били плетени шнурове от вълна или памук, които се
пришиват върху дрехите за украса. Васил бил второто от общо петте деца на Иван
Кунчев и Гина Караиванова. Момчето тръгнало на училище през есентта на 1845 г. По
това време обучението продължавало само три години. В карловското училище бил
въведен “взаимоучителният метод”, където под надзора на учител по-големите ученици
обучавали по-малките. Васил се стараел, но не успял да научи много. В семейството му
се случило нещастие – бащата се разорил, а скоро след това и заболял тежко. Големите
деца трябвало да учат занаят, за да осигурят отрано прехраната си. След училище
Васил ходел да помага в работилницата на един майстор шивач. Когато навършило 11
години, момчето вече работело по цял ден при майстора си.
През 1851 г. семейство Кунчеви било сполетяно от нова беда – първо починал бащата, а
след него и най-малката дъщеря – Мария.
Дядото на Левски по бащина линия – Кунчо Видулов, бил буен и непокорен българин. През
1812 г. той убил един турски паша и трябвало да бяга от Карлово. Най-големият син на
Кунчо бил прочутият Видул войвода, който загинал в битка с турците в Троянския
Балкан.
Родната къща на Васил Левски
В Карлово
След освобождението тя останала
необитаема и се разрушила. През 1933
г. била възстановена в първоначалния
си вид. В двора на музея през 2000 г.
бил построен параклис.
Паметник на майката на
Апостола в двора на Националния
музей “Васил Левски” в Карлово
Гина Караиванова била родена в
Сопот в семейството на майстор
златар. През 1830 г. се омъжила за
Иван Кунчев, като след ранната му
смърт отгледала сама четирите си
деца – Яна, Васил, Христо и Петър.
 Дякон Игнатий
Въпреки бедността, в която е изпаднало семейството му, Васил Кунчев искал да
продължи образованието си. През 1852 г. майка му го завела при един от
своите братя – хаджи Василий. Той бил монах от Хилендарския манастир,
изпратен да събира средства от жителите на Карлово и околните села. Васил
приел да стане послушник на вуйчо си. Това означавало да му бъде слуга, а в
замяна да получава храна, подслон и напътствия за бъдещия си живот на
духовник. По време на църковните служби младият послушник се отличил с
прекрасен глас и с радост посещавал уроци по черковно пеене.
През 1855 г. хаджи Василий се преместил в Стара Загора. Васил Кунчев посещавал
трикласното училище в града и завършил едногодишен курс за свещеници.
През лятото на 1858 г. вуйчото и племенникът се завърнали в Карлово. Майката
искала да види сина си свещеник, но вуйчото настоявал младежът да стане
монах. Хаджи Василий обещал тържествено, че ще изпрати племенника си на
свои разноски в чужбина, за да получи добро религиозно образование. В края
на 1858 г. Васил Кунчев бил подстриган за монах и приел името Игнатий, а на
следващата година бил ръкоположен за дякон.
 Част от стенопис в карловската Реликварий с част от
църква “Света Богородица” отрязаните коси на Дякона

Те се пазят в параклиса
Той е нарисуван през 1997 г. от художника Дечко на Националния музей
Тодоров и пресъздава ръкополагането на монаха “Васил Левски” в Карлово.
Игнатий в дяконски сан.
 В легията
В една мартенска нощ на 1862 г. дякон Игнатий оседлал тайно коня на
вуйчо си и напуснал Карлово. След дълго пътуване достигнал Белград
и се записал в Първата българска, ръководена от Георги Раковски. По
това време Сърбия още не била напълно свободна държава. На
територияна й още имало крепости с турски гарнизони в тях. Най-
силен бил този в Белград. Българските легионери се готвели за
бъдещата война с Османската империя.
През месец юни 1862 г. в Белград избухнали сражения между християните
и турските войници. Макар и лошо въоръжени, българските легионери
превзели четирите порти на външната укрепена линия на крепостта.
По време на военните упражнения и най-вече в битките с турските
войници Дяконът проявил забележителна сила и смелост.
По време на участието си в Първата българска легия в Белград Васил
Кунчев получил прозвището си Левски, когато по време на военните
учения надскочил всички други легионери.
Снимка на Васил Левски в униформа Лично оръжие на Васил Левски
на Първата българска легия от музея в град Ловеч

Сабята е била съхранена в скривалището

на Апостола в Троянския манастир.
 Учител
След като първата легия била разпусната, Васил Левски се завърнал в Карлово. На
Великден, 1864 г., той сам отрязал дългите си коси на дякон и се отрекъл от
живота си на духовник. Косите били съхранени от майка му и сестра му Яна. Днес
част от тях се пазят във Военноисторическия музей в София, а друга част – в
музея в Карлово.
Васил Левски станал учител в близкото до Карлово село Войнягово. Той веднага
премахнал боя с пръчка – наказание, което по онова време било налагано в
много училища. Левски учел децата на родолюбие, като им разказвал за
славното минало на България. С по-големите ученици и младите мъже от селото
провеждал гимнастически упражнения като тези в Легията. Дейността му станала
известна на турската полиция и Левски бил принуден да напусне Войнягово. Той
се установил за кратко като учител в добруджанското село Еникьой, разположено
в делтата на Дунав. Отвъд реката било княжество Румъния.
През март 1867 г. Васил Левски отишъл в Букурещ, където Георги Раковски го
препоръчал за знаменосец в четата на Панайот Хитов.
Класна стая от възрожденско взаимно училище

То било възстановено
през 1972 г. в с.
Голям извор,
Ловешко, където
Васил Левски
основал
революционен
комитет.
 Знаменосец
Васил Левски се записал в четата на Панайот Хитов през
пролетта на 1867 г. Заради подвизите си в Легията, той
бил избран за знаменосец. На 28 април българските
юнаци преминали Дунава и се насочили към Балкана.
Четата имала указания да не влиза в открит бой с
турците и да не вдига българите на въстание. Тя
трябвало само да провери какви са революционните
настроения в страната.
На българска земя към четата се присъединили още мъже,
а много други били върнати, защото нямали оръжие.
Васил Левски описал част от похода на четата в
единственото си автобиографично стихотворение. От
него знаем, че когато наближили Карлово,
знаменосецът взел позволение от войводата да посети
града. Само при вида на въоръжения четник турските
постове се разбягали. При връщането си в Балкана
знаменосецът предупредил четата за приближаваща
турска потеря. Васил Левски взел участие във всички
сражения и отново се отличил с голяма храброст и
съобразителност.
“И ние сме хора и искаме да живеем човешки: да бъдем напълно свободни в земята
си, там където живее българинът... Ще имаме едно знаме, на което ще пише:
Свята и чиста република.”- из писмо на Васил Левски

“Знаменосецът ми Левски на
сън беше лек като заек – от
най-малкия шум рипваше и
се улавяше за оръжието.
Куршумът му всякога на
място удряше. В боя бе
пъргав и решителен като
лъв.”
- спомня си войводата
Панайот Хитов
 Революционер
На 11 декември 1868г. Васил Левски отпътувал с парахот от
Румъния за Цариград (Истанбул). По това време там
живеели около 30 000 българи, сред които имало много
пламенни родолюбци. Левски се срещнал с някои от тях, а
след това отправил към България. Първата двумесечна
обиколка го убедила, че е на прав път. Навсякъде, в
градове и села, намерил хора, готови да работят за
подготовката на въстание срещу османската власт. На 1
май 1869 г. Васил Левски предприел втора обиколка в
българските земи. Той създал първите комитети и
започнал изграждането на Вътрешната революционна
организация (ВРО). В края на 1869 г. Левски и Любен
Каравелов основали Българския централен
революционен комитет (БРЦК) в Букурещ.
За четири години (1869 - 1872) Левски сам създал
Вътрешната революционна организация в България. Снимка на Васил
Левски от 1870 г.
 Апостолът
Вътрешната революционна организация (ВРО) била управлявана от два центъра:
вътрешен – Привременно правителство в Ловеч, начело с Васил Левски и външен –
БРЦК в Букурещ, оглавен от Любен Каравелов. През пролетта на 1872 г. в румънската
столица се състояло общо събрание, на което присъствали дейци от българските
комитети и представители на революционната емиграция. На събранието бил одобрен
нов Устав, който включил основните идеи на Васил Левски, описани в неговата “Нареда
на работниците за освобождението на българския народ”. Делегатите приели и
Програма, според която главната цел на БРЦК била освобождението на България чрез
революция – “морална и с оръжие”.

Васил Левски бил избран за “главен апостол на

цяла България, Тракия и Македония.”
На 1 юни 1872 г. Левски се завърнал в страната.
Главният апостол създал нова структура на
организацията. През есентта на същата година
той определил за окръжни центрове комитетите
на Пазарджик, Стара Загора, Сливен, Търново и
с. Голям Извор.
 Процесът
Вътрешната революционна организация обхванала цялата
страна. Не всеки от членовете й обаче бил способен на
революционна дейност. Един от помощниците на Васил
Левски – Димитър Общи, организирал обир на пари,
събрани от турската власт като данъци. Скоро той бил
заловен и започнал да издава всичко, което знаел за
организацията. Васил Левски се отправил към Ловеч, за
да вземе и отнесе в Румъния архива на комитета.
На 27 декември 1872 г. Апостолът бил заловен от турски
войници в Къкринското ханче, близо до града. С усилен
конвой бил изпратен в София. Още на следващия ден,
макар и ранен при задържането в главата, бил изправен
на разпит. Васил Левски не издал никого, опазил
организацията и показал истинско безстрашие пред съда.
Смъртната присъда била издадена след няколко дни и
изпратена в Истанбул за одобрение. Султан Абдул Азис
подписал ферман, с който я потвърдил.
Обесването
Васил Левски бил обесен
на 18 февруари 1873 г. в
покрайнините на София.
След Освобождението
Захари Стоянов записал
спомените на поп Тодор,
който изповядал Апостола:
“Изповедта станала до
самата бесилница,
прекръстил се, преди да
приеме причастие. Казал,
че е свещенодякон. Че
каквото е правил, е
мислел, че е за народа и
проси прошка от Бога и от
народа.”
 “Ако служенето на народа е грях, то не искам прошка и от Бога!”

Обесването на Васил Левски

Христо Ботев

О, майко моя, родино мила,

защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
На чий гроб там тъй грозно грачеш?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко, Гарванът грачи грозно, зловещо,

затуй, че ти си черна робиня, псета и вълци вият в полята,
затуй, че твоят свещен глас, майко, старци се молят богу горещо,
е глас без помощ, глас във пустиня. жените плачат, пищят децата.

Плачи! Там близо край град София, Зимата пее свойта зла песен,
стърчи, аз видях, черно бесило, Вихрове гонят тръни в полето,
и твой син, Българийо, И студ, и и мраз, и плач без надежда
виси на него със страшна сила. Навяват на теб скръб на сърцето.
 Безсмъртният
Васил Левски пръв започнал да подготвя всеобщо въстание, като създал революционна
организация в българските земи. През целия си живот той показвал качества, които
го отличавали от всички останали революционери. Бил умен, честен, прозорлив,
смел и с непреклонна воля. Васил Левски е най-способният народен водач, който
България е имала.
- Аз съм се посветил на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае
какъв.
- Без революция сме загубени во веки веков.
- Времето е в нас и ние сме във времето - ние него преобръщаме и то нас преобръща.
- Дела трябват, а не думи.
- За Отечеството работя, байо! Кажи ти мойте и аз твоите кривини, па да се поправим и всички
да вървим наедно.
- Играем с живота на 7 милиона българи - трябва зряло да се постъпва.
- Историята ни няма да прикачи заслугите ми на другиму.
- Които искат да умрат за отечеството си, да бъдат готови.
- Нашите българи желаят свободата, но приемат я, ако им се поднесе в къщите на тепсия.
- Работим чисто български и не искаме да се водим по никого извън Българско.
- Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме.
- Часът на свободата призовава всеки българин да покаже на дело родолюбието си.
- Чисто народният човек се бори, докато може, ако не сполучи, трябва да умре в народната си
работа.
Из писмата на Васил Левски
Благодаря за
вниманието!