4,5,8,9,12,13,16,17

Стефан Караджа е Роден e на 11 май 1840 г. в село

Ичме, Ямболско. Той е български национален герой, революционер
от българското националноосвободително движение и войвода.
Родът на Стефан Димов се мести и е нает за селски говедар. За
известно време Караджата се обучава в обущарския занаят при зет
си Никола Станчев. Учи в Тулча, но поради липса на средства
напуска училище. Караджа е сред първите доброволци в
организираната от Раковски Първа българска легия в Белград.
Проявява се в сраженията с турците. След разпускане на легията се
завръща в Румъния, където се отдава изцяло на народната борба.
Няколко пъти преминава Дунав с революционни задачи. През 1866
г. за пръв път се присъединява към малка чета, водена от Хаджи
Димитър и Желю войвода. Година по късно постъпва във Втората
българска легия. А година по късно 1868 г. след разпускането на
легията, се връща в Румъния, където отново се събира с Хаджи
Димитър. По-късно в боя в местността Канлъдере край Вишовград,
Стефан Караджа е ранен тежко и е пленен от изпратените
от Мидхад паша войски. Полумъртъв е изправен пред съставения от
Мидхад паша извънреден съд, наречен престъпен съвет, и осъден
на смърт чрез обесване. На 30 юли 1868 г. умира от раните си в
Русенския затвор. Погребан е от баба Тонка.

Тонка Обретенова е родена през 1812 г. в село Червен, Русенско.

Женена е за известен търговец в Русе. От брака си имат пет
момчета и две момичета. Също така Баба Тонка или Тонка
Обретенова е изключителна фигура в нашата история - синоним на
жертвоготовност, отдаденост към делото на Освобождението, на
буден ум, добро сърце и извънмерна решителност в критичен
момент. Естествено се Включва в организираната
националноосвободителна борба. Оказва сериозна организационна,
морална и финансова помощ на Русенския частен революционен
комитет. Съратник и доверено лице на Васил Левски. Често в
къщата й гостували революционери, книжовници и други будни за
времето си хора като Георги Стойков Раковски, Стефан Караджа,
Ангел Кънчев, Любен Каравелов и др. А в борбата за освобождение
се включват и нейните деца. През 1867 г. синът й Петър Обретенов
влиза в Българската легия в Белград а година по-късно Ангел
Обретенов е сред участниците в четата на Хаджи Димитър и
Стефан Караджа. Петър Обретенов загива, а Ангел е заловен и
осъден на заточение в Диарбекир заедно с четата. В
освободителните борби се включва и дъщерята на Баба Тонка
Петрана Обретенова, ушила през 1875 г. знамето на
Червеноводската въстаническа чета, сформирана в русенското село
Червена вода, за участие в Априлското въстание. Баба Тонка
доживява Освобождението - отива си на преклонна възраст, видяла
с очите си руските части, които, минавайки Дунав, освобождават
Русе, и посреща заточените си синове.

Георги Бенковски е роден в Копривщица на 21 септември 1843 г.

Също така Бенковски е български революционер, основна фигура в
организацията и ръководител на Априлското въстание през 1876 г. в
4-ти Революционен окръг. В град Букурещ се запознава със Стоян
Заимов и се запалва по революционното дело. През лятото
на 1875 г. той е включен в групата революционери-подпалвачи
на Цариград. Целта на акта е да се предизвика смут в Османската
империя. А По време на обявяването на Априлското въстание, на 20
април 1876 г. в Копривщица, Бенковски е в Панагюрище заедно с
повечето други апостоли. Когато разбира, че в Копривщица вече се
бият, той обявява въстанието и в Панагюрище, след което бързо
сформира чета и тръгва да вдига и околните села. Също така с
Хвърковатата чета, неуморно обикаля целия регион и успява да
мобилизира и мотивира много въстаници, играе централна роля и
във военните действия на въстанието. На 12 май 1876 г. след
предателство от страна на дядо Въльо, пада в река Костина,
пронизан от куршума на баш-потеряджията Рюзгяр Хаджи Ахмед
ага. Главата му е пратена в Ботевград, а след това в София.

Христо Иванов(Големия) е роден на 14 септември 1840 г. в село

Усвоява като чирак два занаята – кожухарство и книговезство. Той е
известен и като Големия, Книговезеца, Ловчалията и Войводата и е
български националреволюционер, близък другар на Васил Левски,
участник в Българските легии в Белград, деен член на Търновския
частен революционен комитет и ВРО. През 1860 г. емигрира
в Сърбия. Тук се запознава с Георги Раковски и Васил Левски.
Постъпва в Първата българска легия (1862), където преминава
начално военно обучение. Участва в битките за Белградската
крепост при Варош капия, Сава капия и др. От 1862 г. активно
сътрудничи на Васил Левски и се ангажира със създаването на
Вътрешната революционна организация (ВРО). Заселва се във
Велико Търново и още през 1870 г. създава Търновския частен
революционен комитет, на който е председател, а по-късно
подпредседател. Подчинен е пряко на Васил Левски. След
обединението на ВРО и БРЦК получава от Левски пълномощно да
следи работата на шест комитета в района Русе-Търново-Стара
Загора-Сливен. След смъртта на Васил Левски продължава
революционната си дейност. Участва в част от заседанията на
Гюргевския революционен комитет.  Помощник е на Стефан
Стамболов в Първи търновски революционен окръг за Ловеч, Троян,
село Ново село и Севлиево. Участва в битки по време
на Априлското въстание при село Ново село, Дебневския боаз и
връх Марагидик. След Освобождението участва в създаването на
Комитетите „Единство“.