Пенчо Славейков

(1866-1912)
1.Семейна среда и ученически години-роден в гр.Трявна в семейството на бележития
възрожденски деец и писател Петко Славейков.
През зимата на 1884г. замръзва на р.Марица и заболява тежко. Цели 23г. живее със
съзнанието, че е наказан да страда.
1885г. се сближава с Алеко Константинов. Двамата сътрудничат на сп. „Библиотека св.
Климент“.
1888г. Славейков издава първия си поетически сборник „Момини сълзи“, който по-късно
унищожава, защото счита, че творбите му са нестойности.
1892г. в сп. „Мисъл“ се появяват първите му стойностни творби –„Фрина“, „Сърце на
сърцата“, „Успокоения“, „Cis moll“.
Записва да следва философия в Лайпциг, където прекарва от 1892-1898г.
2. Завръщане в България и активна творческа дейност
Един от основателите на сп. „Мисъл“ с гл.редактор Кръстев. С идването на Яворов в София
се създава кръгът „Мисъл“, чийто истински духовен водач е Славейков.
През. 1911г е уволнен от директорското място в Народната библиотека и дълбоко огорчен
Славейков заминава за Италия.
През май 1912г. Славейков умира в Брунате(Италия, близо до езерото Комо).
Смъртта ощетява възможността му да бъде удостоен с Нобелова награда, за която е
предложен.
През 1921г. тленните останки са пренесени и погребани в България.
Основни книги на Славейков: „Епически песни“1896г., „Блянове“1898г., „Сън за
щастие“1906г.; „На острова на блажените“1910г.; през 1911-1913г. излизат отделни части от
поемата „Кървава песен“.