Иван Вазов

1850 - 1921
Не хулете ме за мойте песни —
че напуснах ваший въздух болни,
че оставих улиците тесни
и мених ги с планините волни.

Много сили, много днес поети

гаснат в вихъра на страсти дребни;
на крилата, жадни за полети
там, виси сега топуз враждебни.

Скъден е животът ваш и жалък…

Гледам безучастие мъртвешко,
всичко пъпли; за насъщний залък
жертвува се всичко человешко…

Не корете!… Нека дъхам, братя,

въздух, лучи и лазур небесни
в планинските чистите обятйя.
Не съдете ме за мойте песни!

Нека малко слънце и природа

с тях да влезне в задуха ви тясна,
малко лъх от младост чиста,
прясна,
лъх от горски здравец и свобода.

Рилски манастир, 1891

Академик Иван Вазов е български
писател, поет, драматург и
народен будител, наричан често
„патриарх на българската
литература“. Твор-чеството на
Вазов е отражение на две
исторически епохи – Възражда-
нето и следоосвобожденска Бълга-
рия. Иван Вазов е академик на
Българската академия на науките и
министър на народното просвеще-
ние от 7.9.1897 г. до 30.01.1899 г.
от Народната партия.
Иван Минчов Вазов е роден на 9 юли (27
юни стар стил) 1850 г. в Сопот.Произхожда
от се-мейство на средно заможен търговец, в
което на почит са строгият ред и
патриархалността, уважение към
религиозните и битовите тради-ции,
отзивчивостта към възрожденските
просветителски и патриотични настроения.
Брат е на военните дейци Георги Вазов и
Владимир Вазов, както и на общественика и
политик Борис Вазов. Според Борис Вазов,
родът на Вазовите произхожда от Кирко
Иванов Арнаудов от село Яновени, който се
преселва в Сопот в края на 18-ти век, по
време на управлението на Али паша Вазов с братята и майка си
Янински.
Иван Вазов завършва местното взаимно и
класно училище, запознава се с оригинална
и преводна литература. С помощта на
учителя Партений Белчев, руски възпитаник,
отрано се приобщава и към руската поезия.
През 1865 г. учи гръцки и турски език в
Калоферското училище при Ботьо Петков
като става негов помощник поддаскал. Там
намира богата библиотека от френски и
руски книги, които изиграват голяма роля за
литературното му развитие.

Родният дом на Вазов Съба Вазова – майката

на поета
През 1866 г. се записва в 4-ти клас на Пловдивската гимна-
зия, ръководена от Йоаким Груев, където трябва да овладее
гръцки и турски език. Освен това Вазов усърдно изучава
френски език и се увлича от поезията на Пиер Беранже,
Виктор Юго и Алфонс дьо Ламартин. През 1868 г. баща му го
извиква в Сопот, за да поеме търговията, но Вазов не проя-
вява склонност към тази професия, а изпълва бащините си
тефтери със стихове (част от тях излизат през 1880 в
стихосбирката „Майска китка“. През 1870 г. в „Периодичес-
ко списание“ на Браилското книжовно дружество излиза и Пловдивската мъжка гимназия
първото му публикувано стихотворение „Борът“.

Йоаким Груев

Виктор Юго

Пиер Беранже Алфонс дьо Ламартин

 Емиграция в Румъния

Поетическата дейност на младия Вазов е покровителствана от

майка си Съба Вазова – общителна и ученолюбива жена, но
буди недоволството на баща му, решил да направи от сина си
търговец. С тази цел през 1870 г. Вазов е изпратен в Румъния
да практикува при своя чичо, търговец в Олтеница. Там обаче
Вазов остава верен на призванието си – научава румънски
език, запознава се с румънската поезия и пише стихове в
патриотично-просветителски дух, които печата в
„Периодическо списание“, списание „Читалище“, вестник
„Отечество“, вестник „Свобода“ и др. Една нощ бяга в Браила,
живее 2-3 месеца сред хъшовете в кръчмата на Нено
Тодоров – Странджата. Животът сред българските емигранти,
Христо Македонски
срещите с Ботев в Браила и Галац оказват въздействие върху
младия поет, у когото се пробуждат патриотът и гражданинът.

Нено Тодоров – Странджата Постановката "Хъшове" на Александър Морфов

През 1870 г. Вазов се връща в Сопот. По-късно учителства (1872-1873) в Мустафа
паша /днес Свиленград/, работи като преводач на строежа на железопътната линия
София-Кюстендил, усъвършенства френския език, учи немски език, опознава бита на
българ-ския селянин. През 1875 г. се завръща в родния си град и става член на
възобновения Сопотски революционен комитет.
След началото на Априлското въстание през 1876 г. Вазов заминава за Румъния и
става секретар на Българското централно благотворително общество в Букурещ. При
много трудни условия подготвя първите си стихосбирки „Пряпорец и гусла“ (с
псевдоним Пейчин) и „Тъгите на България“.
През Руско – турската война от 1877-1878 г., на която откликва със стихосбирката
„Избавление“, Вазов е писар в Свищов при губернатора Найден Геров, откъдето е
командирован до 6 март 1879 г. в Русе.

Найден Геров
Берковски период
В Берковица той е назначен за председател
на Окръжния съд (7 март 1879 – септември
1880 г.). Случай от съдебната му практика в
града го вдъхновява за написването на
пое-мата „Грамада“.
Пловдивски период
От 5 октомври 1880 г. Вазов се установява
в Пловдив, столицата на Източна Румелия.
Дейно участва в обществения и културен
живот на областта като депутат в Област-
ното събрание от Народната партия,
редактор, публицист, културен деец и
писател. Къщата-музей “Иван Вазов в Берковица
През 1881-1885 г., заедно със своя приятел
и съратник от този период Константин
Величков, Вазов участва в редактирането на
вестник „Народний глас“, от чиито
страници води борба срещу
суспендирането на Конституцията от княз
Александър Батенберг. През 1884-1885 г. е
подпредседател на Областното събрание.

Княз Александър Батенберг Константин Величков

В началото на 1881 г. Иван Вазов е избран за председател на Пловдивското научно
дружество и става главен редактор на издаваното от него списание „Наука“ – първото
сериозно научно-литературно периодично издание след Освобождението. През 1885
г. Вазов и Величков основават списание „Зора“ – първото чисто литературно
списание в България. В Пловдив те съставят и прочутата двутомна „Българска
христоматия“, която запознава българския читател с повече от 100 български и
чужди автори.
Пловдивският период е извънредно благоприятен за творческото развитие на Вазов.
Произведенията му от това време създават основата на българската
следосвобожденска литература в почти всички литературни жанрове, очертавайки и
редица от класическите ѝ върхове – цикълът от 12 оди „Епопея на забравените“,
стихотворенията „При Рилския манастир“, „Българският език“, „Към свободата“, „Не
се гаси туй, що не гасне“, „Новото гробище над Сливница“, повестите „Немили-
недраги“, „Чичовци“, разказа „Иде ли?” и др.

Оригинални илюстрации към романа
“Под игото”
Факсимиле от титулната страница
на романа “Под игото”
Руски период
След провала на проруския преврат през
1886г. Вазов, който е активен русофил,
заминава през Цариград за Одеса. Там той
пише романа „Под игото“, публикуван след
завръщането му в България в „Сборник за
народни умотворения, наука и книжнина“.
Софийски период
През 1889 г. Иван Вазов се връща в България и
се установява в София. През 1890 г. основава
списание „Денница“, което излиза 2 години.
По това време издава най-силните си
критично-реалистични разкази, събрани в
„Драски и шарки“ (в два тома). През 1895 г.
тържествено е чествана 25-годишната му
литературна дейност. Романът „Нова земя“ е
посрещнат от критиката толкова отрицателно,
че огорченият автор стига до мисълта да се
откаже от писане.
 След възстановяването на Народната
партия Вазов се включва активно в
нейната дейност и е избран за народен
представител през 1894 и 1896 г.
През 1897-1899 г. той е министър на
народното просвещение в третото
правителство на Константин Стоилов.
След това се оттегля от активния
политически живот, но през 1911 г.
отново е депутат в V Велико народно
събрание.

Някога сградата на Народното събрание е

изглеждала много по-различно от сега

Депутатите от Петото
велико
Константин Стоилов – Народно събрание
един отдаден на родината
си българин
Кабинетът на Константин Стоилов
 На Балканските войни през 1912-1918 г. откликва с 3
стихосбирки – поетична хроника на събитията. Вазов е
между тези, които се противопоставят на въвличането
на България в Първата световна война на страната на
Тройния съюз, но когато това става, възпява в
стиховете си победите на българските войски. Втората
национална катастрофа приема мъчително, с чувството,
Кабинетът на писателя че е дочакал разгрома на своя свят, но не изгубва вярата
си в бъдещето на България. През 1920 г. тържествено е
отпразнуван 70-годишният юбилей на Вазов, отдавна
вече спонтанно обявен за народен поет. Успял да види
всенародната любов и признателност, през 1921 г.
умира от разрив на сърцето в София. Действителен
член на Българското книжовно дружество (днес БАН) от
1881 г., почетен член на БАН от 1921 г.
Иван Вазов завещава цялото си имущество на един от
своите братя, който се намира в затруднено материално
Домът на Вазов в София положение. След смъртта му обаче министър-
председателят Александър Стамболийски прокарва
специален закон за създаване на музей на Иван Вазов, с
който къщата в София, авторските права и цялото
движимо имущество на писателя са национализирани
без компенсация. Вещите, намиращи се в трети лица,
трябва да бъдат предадени незабавно, като
нарушителите са заплашени с отговорност по закона за
разбойничеството.
Моите песни

И аз на своя ред ще си замина,

трева и мен ще расне над праха,
един ще жали, друг ще ме проклина,
но моите песни все ще се четaт!

И много имена и лесна слава

годините без жал ще изметaт,
ще ги покрие плесенна забрава,
но моите песни все ще се четaт.

В тях душата ми изля се цяла

с най-сладките си бисери, цветя,
в тях всичко светло, ценно си е дала,
в тях живей, звънти и тръпне тя!

В тях има зов за свобода, за правда,

любов и благи чувства ги красят
и светлий лик на нашата природа,
там моите песни все ще се четат!

Не ме смущава див вой от омрази,

не стряска ме на завистта гневът,
спокойно гледам в бъдещето ази:
там моите песни все ще се четaт!

Те жив са отклик на духа народен,

а той не мре дорде сърца туптят
от скръб и радост в края ни свободен,
и моите песни все ще се четaт!