ИВАН ВАЗОВ

/1850 –1921/

1. Патриархът на българската литература:

а/. Биографични данни:

- Роден през 1850 година в китното балканско градче Сопот.

- Баща му е заможен търговец, изискващ от сина си да продължи семейната
традиция.
- Още от дете се увлича от писането, от родната реч, приказките, пословиците и
поговорките и проявява жив интерес към литературните занимания.
- Особено влияние за изграждането на Иван Вазов като човек и творец има
училището. Завършва взаимното училище в Сопот.
- От 1865 г. продължава образованието си в Калофер, обучаван от бащата на
Христо Ботев-даскал Ботьо Петков. Завършва и Пловдивската гимназия, усвоява
гръцки, френски и турски език, което му отваря врати към чуждата литература,
която жадно чете.
- По настояване на своя баща през 1870 година Вазов е принуден да замине за
Румъния при чичо си, за да овладее търговския занаят.
- Успява да избяга в Браила, където прекарва известно време сред българските
хъшове. Престоят му сред тези родолюбци, принудени да живеят извън
страната ни, бележи създаването на значимата повест „Немили-недраги”.

б/. Творчество – през целия си живот Иван Вазов остава верен на България.
Описва всичко мило и родно. Твори в 20 епохи – преди и след
Освобождението. Темите, които засяга са времето и живота под османска
власт; стремежът към национално освобождение; възпяването на героичния
подвиг; красотата на родната природа; българският език и неговата ценност.
Работи като учител и преводач, включва се в различни родолюбиви
начинания - преди и след Освобождението, за кратко е министър на
народното просвещение. Но основното му призвание - писателството - дава
облика на живота му.

- През 1876 г. излиза първата му стихосбирка "Пряпорец и гусла", следват "Тъгите

на България" (1877), "Избавление" (1878), "Гусла" (1881), "Италия" (1884), "Поля
и гори" (1884), "Сливница" (1885) и други. В прозата започва с мемоарите
"Неотдавна" (1881) и продължава с "Повести и разкази в три тома" (1891-1893),
романите "Под игото" (1894) и "Нова земя" (1896).

- Наречен е Патриарх на българската литература, защото твори във всички

жанрове. Автор на първия български роман „Под игото“ и на текстове, дали
българската мярка за жанр и класика във всички литературни жанрове - сред
тях повестите "Немили-недраги", "Чичовци", комедиите "Службогонци",
"Вестникар ли?“, пътеписи Великата Рилска пустиня", поемите "Грамада"...
Пише литературна критика, мемоари, стихове за деца; участва дейно в
литературния живот, носейки цялата авторитетност на институцията писател.
Част от огромното му творчество не достига качествата на изброените творби,
което, както и динамиката на литературните процеси у нас, предизвикват
групата на "младите" - около сп. „Мисъл“ - да води литературна битка с
народния поет.