„БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК“ –

ЗАЩИТА НА РОДНОТО
СЛОВО
ИВАН ВАЗОВ
1. Творческа история на творбата - от 1880 до
1886 г. Иван Вазов живее и твори в град
Пловдив. Този период от живота му се отличава
с изключителна творческа активност. Тогава
през (1883 г.) е написано произведението
„Българският език“, което е включено в
стихосбирката „Поля и гори“.
2. Повод за написването – грубите и неоснователни
оценки на някои чужденци и наши чуждопоклонници,
че езикът ни е груб, немузикален и на него не може да
се създават художествени произведения.

3. Жанр – Ода
4. Основни чувства – контрастни

Контраст - противоположност. Съпоставяне на

художествени изображения с противоположно съдържа
ние.
а) възхищение от богатството и
красотата на българския език;

б) гняв към хулителите и ругателите

на българския език;
5. Основни теми:

а) темата за красотата и изразните му

възможности;

б) темата за защитата на езика;

в) темата за хулите на чуждопоклонниците и

срамът поради клеветите;

г) темата за родното и чуждото;

6. Композиция - Стихотворението е изградено в осем
четиристишни строфи. Основен композиционен похват
е контрастът. Творбата е изградена като полемика.

Полемика – спор по важен обществен проблем;

аргументиране на различни мнения.