Professional Documents
Culture Documents
Приложение: Карти от БДА
Вместо предговор
Л и н г в и с т и ч н и я т м а к е д о н и з ъ м н е е н и щ о д р у г о о с в е н
о п о с р е д с т в е н а ф о р м а н а с ъ р б и з а ц и я н а б ъ л г а р с к и я е
з и к в г е о г р а ф с к а т а о б л а с т М а к е д о н и я, п р о д ъ л ж и л а о
т к р а я н а м и н а л и я в е к д о с е г а.
И з т о ч н о б ъ л г а р с к и т е о с о б е н о с т и са по-характерни за
източната и югоизточната част от македонската област и в редки случаи се
появяват и в западните й краища. Източнобългарските чврти в областта имат
предимно рупски (родопски и тракийски) характер, тъй като говорите в
Югоизточна Македония представляват естествено продължение на рупските
диалекти в Родопите и Тракия. В отделни случаи източнобългарските
изоглоси опасват най-южната част на македонския регион, след което завиват
на северозапад така, че стават типични и за някои най-западни диалекти
(Охридско, Дебърско и др.).
Пред нас и в този случай се рисува същата картина, която беше характерна за
територията, ззсегната от изясняването на еровете: а-диалектът, който ляга в
основата на писмената норма, в Р Македоние се свързва с район, не по-голям
от обширната територия на а-диалекта в Западна България. Централните а-
говори в Р България и Р Македония представляват неразкъсваема езикова
цялост, която се дели единствено от една граница – държавната.
Западните говори със застъпник на като а (маж, пат, заб, даб) във Велешко,
Кичевско, Битолско са част от големия западнобългарски диалект със същия
рефлекс, който се открива в значителни области на Северозападна и
Югозападна и по-малки райони от Източна България: Ботевградско,
Врачанско, Ихтиманско, Софийско, Пернишко, Самоковско, Кюстендилско,
Радомирско, Станкедимитровско, Пирдопско, Копривщенско, Клисурско и
някои райони в Родопите.
С к о п с к а т а н о р м а и м а о б л а с т е н (р е г и о н а л е н) х а р а к т е
р, не само заради това, че е създадена изкуствено по политическа поръчка (на
определена дата, място и с декрет) за разлика от естествените и нормални
езици в цивилизования свят (срв. езиците в другите европейски и
американски страни), не и заради това, че е отричана в България или зад
граница, а защото е о ф и ц и а л н а н о р м а с а м о з а е д и н р е г и о н
от географската област Македония, т.е. само за Вардарския дял. Останалите
две части – Пиринската и Беломорската – нямат никакво отношение към нея.
Докато до 1913 г. в течение на близо век българският книжовен език (въпреки
робството) е бил език на училището, литературата и печата за трите дяла, то
скопската норма все още не е стабилизирана и днес, дори във Вардарската
част, за което свидетелствува непрекъснатият езиков хаос. Изградена набързо
– за няколко дни – чрез гласуване от десетина не дотам прорветени учители и
общественици тя е чужда за македонските българи от Пирина и Беломорието.
1. Дипломатически архив ПП отделение ф. I, 1888 г., П., бр. 221 от 4.XII.1888 г. Цариград.
4. Бл. Конески, Граматика на македонскиот литературен jазик, дел I и II, Скопjе, 1966, с. 10.
5. Пак там.
ОКУМЕНТИ
` ЗА СЪЧИНЯВАНЕТО НА
МАКЕДОНСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК *
Ст.н.с., к.ф.н. Ив. Кочев и Ив. Александров
– "В думите бързо, дърво слушам един призвук като ъ, ама не съвсем и не
вярвам, че в македонския говор имаме пълно ъ. Искаме с това правописът да
го направим много фонетичен, но Киселинов много добре подчерта, че
съвсем фонетичен правопис не може да има. Ако искаме така да направим
фонетичен правопис, ще се излъжем" (Круме Тошески, с. 33).
– "3а и предлагам (!?) сръбското , ... Това, което се каза, че били
сръбски знаци - това е сръбска школа и първоначално са употребени в
Босненските паметници, в една Твърткова заповед. Ние усещаме тези звукове
и предлагам (!?) да ги приемем така, както сърбите ги имат. Има само една
лоша работа – подсещат за сръбско, но са много практични и с тях вече има
установена една практика у нас." (Круме Тошески, с. 44).
Репликиране:
Круме Тошески: Да не вземаме тази работа като вечна; като работа, която ше
остане за вечни времена... Вярвам, че в течение на 10-15 години ще дойдат
хора, които ще изменят това, което не струва. Затова трябва да намерим една
среда – малко Блаже ще отстъпи, малко Венко ще отстъпи и така ше намерим
средата" (с. 35).
Контрааргументи:
– "В централния македонски диалект имаме ль и нь, но не са толкова меки
както в сръбски език. Ако вземем знаците от сръбската азбука, нашите
ученици ще учат и сърбо-хърватски като държавен език и ще настъпят
бъркотии, ще се получи галиматия при изучаването на сърбо-хърватски по
отношение на изучаването на македонски. Съществуват македонски
диалекти, в които нямаме ль и нь.
Във Велес се казва коjн. Тук се е извършила метатеза на палатам. Ако вземем
л и н, това няма да бъде знакът, който е за сръбското ль и нь. и така ще се
прави разлика." (Ристо Проданов, с. 27).
– "Аз бих казал това са нашите а-говори, при които главната разлика е
замяната на старата буква (он или юс) в а ...
– "Прашането се реши со гласане (!?) ... Резултатот (!?) беше 5:4:1. 3а първата
форма гласава (!?) ... 3а втората форма гласава (!?)... За третата форма гласава
(!?)... (с. 69-70).
[Previous] [Next]
[Back to Index]
4. Със знак (!?) след определени твърдения, въведен от нас в текст в скоби,
обръщаме внимание на абсурдността на една или друга лансирана идея.
Леонида Лари,
румънска писателка от Молдавия,
(Literatura si arta am 18.8.1988)
Езиковият хаос
ПРИЛОЖЕНИE
КАРТА 1
КАРТА 2
КАРТА 3
Вид на гласната на мястото на старобългарската в думи от типа ЗЪБ, МЪЖ
КАРТА 4