Алманах Македония PDF

ПРЕДГОВОР
Алманах „Македония” е историческо издание, което още със своята поява на бял свят през 1931 година
предизвиква изключително голям интерес, както в България, така и в Европа и САЩ. То отразява в образи
дългогодишната борба на българите от Македония за културна и национална свобода. С това издание
нашите предшественици са отдали дължимото на всички по-значителни фигури, които са се борили за
българщината в тази многострадална българска земя – Македония.
Алманах „Македония” излиза за пръв път в една епоха, когато Вардарска и Егейска Македония се намират
под сръбска и гръцка окупация, а българите там изнемогват, поставени в един жесток режим на асимилация
и репресии, провеждани като политика от Атина и Белград. Тази епоха е изпълнена и с велики примери
на саможертва и героизъм в борбата на ВМРО за оцеляването на българското име в Македония.
Алманахът е имал за цел не само да увековечи образите на стотици известни или по-малко известни
ратници за възраждането и запазването на българщината в Македония, той е имал своето значение не
само като паметник и свидетелство за миналото, той е и един завет за бъдещите български поколения,
които са поемали по трънливия път към македонската голгота. Предаван от ръка на ръка, не само като
пожълтели страници, но и като завещание, като един обет към бъдещето.
Така той стигна и до нас – оцелял в превратността на времето и изпитанията на вече отминалата тота-
литарна епоха.
В ХХІ век нациите вече имат своите нови идеи и визия за бъдещето, но за българите, наред с новите
върхове, към които се стремим, Македония и българщината в нея ще продължават да бъдат част от нашия
голям общобългарски идеал.
През 2008 г. се навършват 115 г. от основаването на Българския Македоно-Одрински революционен
комитет (по-късно ВМРО) и 105 г. от Илинденско-Преображенското въстание. По повод на тези две ве-
лики събития няколко млади дейци на съвременната ВМРО положиха усилия да преиздадат и допълнят
Алманах „Македония”, дело благородно и родолюбиво, което заслужава само адмирации и е само един
от знаците, че каузата е жива и борбата продължава.
Както издателите от 1931 г., така и ние сме уверени, че Алманаха ще остане като неопровержимо до-
казателство за българската култура, история и същност на Македония, но и като оръжие в борбата за
тържеството на една благородна и справедлива кауза.
Красимир Каракачанов
Председател на ВМРО
Алманах „Македония” се преиздаде благодарение на:

Фондация „Българи от Македония”
Красимир Каракачанов – председател на ВМРО
Мирослав Мурджов – народен представител от ВМРО
Бойко Ватев – народен представител от ВМРО
Николай Кънчев – народен представител от ВМРО
Борис Ячев – народен представител от ВМРО
„Приста ойл”
Чавдар Ангелов, ВМРО – Казанлък
Костадин Костадинов, ВМРО - Варна
ВМРО – Велико Търново
Петко Атанасов, ВМРО – Пловдив
Илко Илиев, ВМРО – Пловдив
Георги Дракалиев, ВМРО – Бургас
ВМРО „Вардарско слънце” – Несебър
Иван Иванов, Казанлък
Нелко Аврамов, Провадия
Григор Кочев – Голето, Несебър
Ивайло Зартов, Бургас
доц. Пламен Павлов, Велико Търново
Атанас Енчев, Русе
„Танграм медия” ООД - Таня Литова, Ивайло Манахов
Предпечат: „Танграм медия” ООД

ISBN: 978-954-92064-1-8
Фондация ВМРО
Варна - София, 2008 г.
УРЕЖДА РЕДАКЦИОНЕНЪ КОМИТЕТЪ
REDIGÉ PAR LE COMITÉ DE REDACTION
СОФИЯ
1931
Предговоръ
„Македония на Македонцитѣ”
Гладстонъ.
О тъ 1918 година насамъ Македония се намира въ ново, по-грозно робство нежели презъ
турския режимъ. Нѣкои отъ Великитѣ сили—победителки, имаха интересъ да задоволятъ
своитѣ съюзници въ войната на всѣка цена, тъпчейки истината и справедливостьта. Други
отъ тия сили, както и просвѣтенитѣ умове въ свѣта, които имаха тяжесть при разрешаване
проблемата на свѣтовното умиротворение, не познаваха самото действително положение
въ Македония. Общественото мнение въ Европа и Америка тоже слабо познаваше нашата
родина, за да реагира противъ неправдата и по тоя начинъ да загаси хвърлената искра
за бѫдещъ пожаръ.
Отъ друга страна враговетѣ на македонската свобода, ловки и предвидливи, бѣха
употрѣбили и употрѣбяватъ всички простени и непростени срѣдства, за да заблуждаватъ
свѣта въ своя полза.
Така напримѣръ, сръбски банки и голѣми индустриални и търговски фирми
подпомогнаха да се издаде презъ 1926 год. единъ алманахъ подъ име „Royaume des
Serbes, Croates et Slaves” и като специално приложение на прочутото френско списание
„L’illustration économique et financiere” се раздаде даромъ на абонатитѣ на последното. Въ
редъ статии, писани отъ сръбски известни учени, държавни мѫже и художници, се изнася
предъ свѣта „сръбския” характеръ на Македония. Тамъ е изтъкнато, че Св. Климентъ е
старъ сърбинъ, а едноименната църква въ Охридъ, че е творба на сръбска рѫка и пр. Така,
безъ всѣка скрупула работятъ неприятелитѣ на Македония и печелятъ привърженици на
своята кауза.
А какво правеха рѫководителитѣ на македонското освободително движение до
1918 година, за да спечелятъ мѣродавнитѣ крѫгове въ свѣтовната политика и просвѣтеното
обществено мнение ?
Не може да се откаже фактътъ, че се пускаха въ обръщение книжовни трудове
по положението въ Македония, но всичко това се вършеше на дребно, безсистемно,
периодически — съ една дума по-скоро инцидентно, а не планомѣрно.
Нуждата отъ една разширена и непрекѫсната дейность съ задача да се запознае
свѣтътъ съ нашата родина, съ нейнитѣ история и завети, се налага.
Тази потрѣбность на времето, особено силно се чувствува сега, когато
разгорещенитѣ страсти отъ войнитѣ сѫ позагаснали, когато държавни и учени мѫже —
жреци на истината и справедливостьта, загрижено посочватъ на народитѣ опасностьта
отъ пристрастнитѣ парижки договори, когато свѣтовната съвесть се събужда и отъ день
на день расте нейната симпатия къмъ онеправданитѣ.
Схващайки исканията на времето, група учители и общественици — синове на
Македония — преди 21/2 години взеха инициативата да поработятъ въ тази посока съ
вѣра, че ще задоволятъ една повеля на времето.
Въ изпълнение на тази задача инициаторитѣ решиха да приготвятъ и издадатъ
албумъ-алманахъ подъ името „ М а к е д о н и я ” . Но освенъ това албумъ-алманахътъ гони
и други не по-малко важни цели, а именно:
Македонскиятъ въпросъ е въ пѫтя на своето разрешение, но краятъ не може да
се предвиди и не е така близъкъ, както се желае отъ измѫченитѣ. Предстои дълга, може
би, още по-упорита борба.
Приемницитѣ на днешнитѣ ратници трѣбва да заематъ мѣстата си подготвени
с ъ в с е с т р а н н о п о з н а в а н е н а р о д и н а т а с и . Инициаторитѣ се надѣватъ,
IV
че тѣхниятъ трудъ ще бѫде полезенъ въ това отношение, най-малко като справочникъ.
Македонскитѣ революционни борби, както и борбитѣ за запазване народностьта,
представляватъ най-възвишения развой отъ историята на македонския българинъ и като
такива иматъ висока възпитателна цена.
За пощаденитѣ отъ смъртьта дейци ще бѫде една утеха, ако тѣ видятъ,
че тѣхнитѣ дѣла не се забравятъ, а се изтъкватъ за назидание на младитѣ поколения.
Приятелитѣ на Македония ще намѣрятъ въ нашия скроменъ трудъ доста
доказателства, събрани наедно, и ще бѫдатъ улеснени, за да ги противопоставятъ на
заблуди, пръскани отъ заинтересовани врагове на истината.
Така схваната цельта на изданието, инициаторитѣ изработиха плана на
съдържанието съ огледъ да се представи всестранно истинскиятъ ликъ на Македония въ
нейната история и въ сегашното й положение. Какъ е изпълнена тази задача се вижда отъ
самия албумъ-алманахъ.
Като основа на работата при избирането и изложението на материалитѣ се
поставиха три начала:
Македония на македонцитѣ. Съ огледъ на това начало дадохме мѣсто на всички
македонски народности въ нѣкои отдѣли и съ удоволствие бихме разширили това
мѣсто, ако бихме имали нужднитѣ сведения и ако бихме били подкрепени отъ нѣкои
представители на тия народности, до които (представители) бѣхме се обърнали съ молба
въ тая смисъль.
Второто изходно начало е: Македония е българска земя и нейниятъ животъ
носи български характеръ. Това признание, потвърдено отъ историята и науката, не
значи игнориране правото на другитѣ македонски народности. Свещениятъ идеалъ на
македонския българинъ е автономна Македония — една гаранция за тѣхнитѣ права.
Третото начало е: избѣгване на всѣки поводъ, който би нарушилъ единодушието на
македонската емиграция. Силна и сплотена емиграция около едно началство. Историята
ще постави всѣкиго на мѣстото му.
Излизайки отъ това начало, приготвениятъ планъ заедно съ съответнитѣ
материали, редакционниятъ комитетъ поднесе на прегледъ и одобрение отъ страна на
Македонския националенъ комитетъ, като върховенъ вождъ на македонската емиграция.
Съ писмо № 4987 отъ б юли 1919 г. Комитетътъ отговори одобрително.
Сѫщо така бѣха запознати съ инициативата и другитѣ рѫководни македонски
крѫгове, които обѣщаха всѣко морално съдействие.
Осигурени съ насърдченията отъ страна на поменатитѣ учреждения, инициаторитѣ
се отправиха съ молба за сътрудничество до видни наши и чуждестранни учени, писатели,
държавници и художници, чиито отговори бѣха тоже благоприятни.
Получиха се въ редакцията на албума и съчувствени отговори отъ г. г. професоритѣ:
д-ръ Г. Кацаровъ, Б. Филовъ, д.ръ Ал. Тодоровъ — Баланъ, Ив. Снѣгаровъ, Н. Благоевъ, Ст.
Младеновъ, отъ г. г. д-ръ Джидровъ, д-ръ С. Мезанъ, Хр. Поповъ, секретарь на Св. Синодъ,
Хр. Бързицовъ, Д. Христовъ, Н. Мушмовъ, д-ръ Ан. Димитровъ, д-ръ К. Станишевъ, Йорд.
Чкатровъ, Ат. Илиевъ и много др.
Отъ чужбина г. г. Г. Вайгандъ, Л. Ламушъ, проф. Каснеръ, Енрико Дамяни, А.
Раппопоръ и др.
Много отъ постѫпилитѣ статии не можаха да бѫдатъ използувани за албума.
Редакционниятъ комитетъ възнамѣрява да ги употрѣби за единъ македонски
сборникъ.
На всички гореизброени учреждения и лица дължимъ искрена благодарность,
а особено на д-ръ К. Станишевъ, К. Георгиевъ, д-ръ Л. Милетичъ, Вас. Василевъ, Ант.
Кецкаровъ, Мих. Николовъ, Л. Димитровъ, Г, Велевъ, Малешевското братство, Трайче
Благоевъ, Т. Шапардановъ, В. Трифоновъ, Ап. Христовъ, Т. Станковъ, О. Устичковъ,
Настоятелството на униятската черква въ София, Йосифъ Чешмеджиевъ, Ив. Миладиновъ,
Кр. Атанасовъ отъ Плѣвенъ, Анаст. Лозанчевъ, Израилска Консистория — София, Иорд.
Чкатровъ, Райна Руменова.
Тукъ трѣбва да изтъкнемъ братското съдействие, което ни указаха нашитѣ
сътрудници: г-нъ Лазаръ Томовъ, гимназияленъ учитель, който редактира цѣлия IV
отдѣлъ — Селища и редъ статии въ VI и X отдѣли съ много други ценни услуги, г-нъ Стеф.
Аврамовъ, който сътрудничи въ IX отдѣлъ — македонскиятъ въпросъ, запасния генералъ
г. Д. Добревски, който оказа ценни услуги при изработване на плана въ техническо
отношение.
V
Смѣтаме за потрѣбно да кажемъ нѣколко думи за последния отдѣлъ —
П р и я т е л и т ѣ н а М а к е д о н и я . Много малко имена сѫ застѫпени — признаваме
това.
Приятелитѣ на нашата родина отъ день на день растятъ, защото справедливостьта
и истината не могатъ да бѫдатъ сподавени. Защото свѣтътъ не оскудява отъ безпристрастни
мѫже, защото блѣсъка на златото не всѣка съвесть може да зашемети.
Въ тия тежки времена, които прекарва злочестата ни земя, нашата радость и
надежда е гласътъ на доблестнитѣ синове на мира и културата.
Помѣствайки тѣхнитѣ ликове въ нашия албумъ — ние изпълняваме дългъ на
свещенъ споменъ, благодарность и признателность на македонеца къмъ всички покойни
и живи защитници на нашето дѣло, както и къмъ непоменатитѣ приятели на Македония.
Изказваме искрената си скърбь, че не можахме да удостоимъ изданието си съ ликоветѣ на
последнитѣ, въпрѣки желанието и грижата за това.
При нареждането на портретитѣ водихме се по хронологически методъ:
илюстрациитѣ на събитията сѫ класирани по периоди и вървятъ по времето на появата си
до колкото това е било възможно да се спази. Сѫщото е и съ ония личности, на които сме
гледали да избираме мѣстото имъ споредъ времето на най-интензивната имъ дейность
или при развоя на нѣкое бележито събитие, дето тѣхното участие ясно е подчертано.
И когато едно и сѫщо лице е факторъ въ повече събития, ние повтаряме портрета
му за спазване връзката между дейци и действия.
Въ други случаи портретътъ се помѣства само по датата на смъртьта.
Но и въ тоя редъ има изключения. Много портрети ни се изпратиха къмъ края на
работата и ние бѣхме принудени да имъ дадемъ мѣсто, неотговаряще на хронопогическия
редъ. Такива сѫ образитѣ поставени въ Т. СХХХІ, СХХХІІ и др. на отдѣла.
Що се отнася до количеството на образитѣ, ще кажемъ, че гледахме да бѫдатъ
застѫпени въ албума всички покрайнини отъ родината, всички дейци, макаръ и съ най-
скромна заслуга. И ако отсѫтствуватъ образитѣ на по-видни нѣкои ратници, не е цѣлата
вина у насъ. Апелирахме, молихме, просехме и нѣмахме щастието да бѫдемъ удостоени
съ отговоръ или пъкъ много късно биваше даванъ такъвъ.
За качествената страна на албума или, по-право, за художествената му
стойность, ние направихме най-голѣмитѣ жертви. Ала постиженията въ това отношение
не отговарятъ на жертвитѣ и желанието ни. Това се дължи главно на обстоятелството,
че бѣхме принудени да оперираме съ стари клишета, а нови не можаха да се правятъ
поради липса на снимки — оригинали, ликоветѣ на мнозина дейци, макаръ оригинални,
бѣха доста повредени отъ времето и небрежностьта, много ликове сѫ възпроизведени отъ
втора рѫка — отъ образи въ книги и вестници. А така трѣбваше да се постѫпи, за да се не
лишимъ отъ важни снимки на лица, изгледи и пр.
При техническото състояние на печатарското изкуство въ България не можеше
да се постигне по голѣмо съвършенство безъ рискъ да пропадне изданието или да стане
недостѫпно.
Пъкъ и нашата цель не е да дадемъ чисто художествено издание — за това е много
още рано. Ние предлагаме единъ по-скроменъ трудъ — единъ илюстрованъ п р и н о с ъ
къмъ историческия животъ на македонския българинъ.
Ние вѣрваме, че тоя приносъ може да послужи като с п р а в о ч н и к ъ , въ чиито
страници има много напоръ, великъ стремежъ къмъ единъ свещенъ заветъ, още по велики
жертви, и главно, избликъ на вѣра въ бѫдещето.
РЕДАКЦИОНЕНЪ КОМИТЕТЪ.
VI
Списъкъ
НА ЛИЦА, КОИТО МАТЕРИЯЛНО И МОРАЛНО СѪ НАСЪРДЧИЛИ ИЗДАНИЕТО
Окрѫжния съветъ и Постоянната комисия В. Пѣевъ, А. Д. — София.

— Петричъ. Г. Евтимовъ — София.
Македонска Народна Банка — София. Иеродяконъ Трендовъ — София.
Македонска Кооперативна Банка — София. Бр. Темелкови — с. Склаве.
Д. К. Стояновъ — Плѣвенъ. Д. Пенчевъ, аптекарь — Петричъ.
Авр. Чальовски — София. Н-во на черквата „Св. Людвигъ”
Д. Балѫкчиевъ — София. — Пловдивъ.
Т. Д. Кършевъ — София. Популярната банка — Банско.
Наумъ Христовъ — София. Популярната банка — Разлогъ
Т. Бакрачевъ — София. Популярната банка — Горна-Джумая.
Д-ръ Русевъ — София. Ф. Николовъ — Кърджали.
Д-ръ Добриновъ — София. П. Тодоровъ — Хасково.
Р. Василевъ — София. Сл. попъ Велевъ — Неврокопъ.
П. Спирковъ — София. М. попъ Велевъ — Неврокопъ
Г. Поцковъ —- София. Д. Бакаловъ — Св. Врачъ
Н. Янакиевъ — София. Илия Гулабчевъ — Леринъ.
Г. Бочевъ — София. Яковъ Цвѣтановъ — Кичево.
Сп. Настевъ — София. Ана Тошева — София, Мария Богданова
Спасъ Темелковъ — София. — София.
Т. Поповъ — София. Н. Филиповъ—с. Якоруда, и др.
СЪДЪРЖАНИЕ
СЪДЪРЖАНИЕ
стр.
1. Предговоръ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . ІІІ
2. Посвещение
3. Приложение: цвѣтна картина „Македонка отъ Скопска Черна-Гора”
Отдѣлъ I. — Живописна Македония
Илюстрация Обяснителенъ текстъ
Табло № Стр. №
4. Пиринъ — долината на рѣка Дамяница . . . . . . корица
5. Картина „Еделвайсъ” и стихотворение “Къмъ
Родината” . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . задъ корица
6. Име . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 1 1
7. Граници . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . — 1 2
8. Бѣло море . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . — 1 3
9. Морски брѣгове . . . . . . . . . . . . . . . . . . — 1 4
10. Островъ Тасосъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . — 2 5
11. Солунски заливъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . — 2 б
12. Македония — срѣдецътъ на Балканския
полуостровъ — самостойно политическо цѣло . . — 2 7
13. Изгледъ на повърхнината . . . . . . . . . . . . . — 2 8
14. Характеристика на македонскитѣ рѣки . . . . . . — 3 9
15. Климатъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . — 4 10
16. Върхъ Мусала . . . . . . . . . . . . . . . . . . . I 1 1/1
4
17. Рила планина . . . . . . . . . . . . . . . . . . . І 2 2
18. Погледъ на Пиринъ отъ Разлогъ . . . . . . . . . . II 3
4 3/2
19. Вечеренъ изгледъ на Пиринъ . . . . . . . . . . . ІІ 4
20. Дългото езеро въ Пиринъ . . . . . . . . . . . . . II 5 4 5/3
21. Пиринъ планина (общъ изгледъ) . . . . . . . . . III б
4 3/2
22. Величественъ изгледъ отъ Пиринъ . . . . . . . . IV 7
23. Ель-Тепе и Тодоринъ върхъ въ Пиринъ . . . . . . IV 8 5 8/4
24. Рупелски проходъ . . . . . . . . . . . . . . . . . V 9 5 9/5
25. Кресненска клисура . . . . . . . . . . . . . . . . V 10 5 10/6
26. Бѣласица планина . . . . . . . . . . . . . . . . . VI 11 5 11/7
27. Рѣка Струма . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . VI 12 5 12/8
28. Атонъ (Св. Гора) . . . . . . . . . . . . . . . . . . VII 13 5 13/9
29. Рендина боазъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . VII 14 5 14/10
30. Хилядогодишно дърво въ Лѫгадина . . . . . . . VII 15 6 15/11
31. Рѣка Галикъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . VIII 16 6 16/12
32. Дойранското езеро . . . . . . . . . . . . . . . . VIII 17 6 17/13
33. Демиръ капия . . . . . . . . . . . . . . . . . . . IX 18 6 18/14
34. Аджи-гьолъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . IX 19 6 19/15
35. Олимпъ планина . . . . . . . . . . . . . . . . . . X 20 —
36. Беязъ-куле (Солунъ) . . . . . . . . . . . . . . . . Х 21 6 21/16
37. Водопадъ въ гр. Воденъ . . . . . . . . . . . . . . XI 22 6 22/17
38. Изгледъ отъ гевгелийско . . . . . . . . . . . . . XI 23 —
39. Островското езеро. . . . . . . . . . . . . . . . . XII 24 6 24/18
40. Изгледъ отъ Мориховскитѣ планини . . . . . . . XII 25 6 25/19
41. Леринската долина . . . . . . . . . . . . . . . . ХІІІ 26 7 26/20
42. Преспанското езеро . . . . . . . . . . . . . . . . XIV 27 7 27/21
43. Костурското езеро . . . . . . . . . . . . . . . . . XIV 28 7 28/22
44. Пелистеръ планина . . . . . . . . . . . . . . . . XV 29 7 29/23
VIII
Табло № стр. №
45. Рѣка Черна (битолски Демиръ-Хисаръ) . . . . . . XV 30 7 30/24
46. Мостътъ „Расимъ-бегъ” въ Мaрихово . . . . . . . XVI 31 — —
47. Присадски (Бабуна) проходъ . . . . . . . . . . . XVI 32 7 32/25
48. Рѣка Тополка (велешко) . . . . . . . . . . . . . . XVII 33 7 33/26
49. Плетварски проходъ . . . . . . . . . . . . . . . . XVIII 34 7 34/27
50. Изгледи по течението на р. Вардаръ,
51. велешко . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . XVIII 35—36 — —
52. Калето край Вардаръ въ Скопйе . . . . . . . . . . XIX 37 — —
53. Вардар при Скопйе . . . . . . . . . . . . . . . . XIX 38 — —
54. Върхъ Люботрънъ (Шаръ планина) . . . . . . . . . XX 39 7 39/28
55. Матка или устието на р. Трѣска при Скопйе . . . . XX 40 8 40/29
56. Аязмото (Скопийе) . . . . . . . . . . . . . . . . . XX 41 — —
57. Изгледъ отъ Скопска Черногория . . . . . . . . . XXI 42 8 42/30
58. Шаръ планина съ върха Кобилица . . . . . . . . XXI 43 8 43/31
59. Изворитѣ на р. Вардаръ . . . . . . . . . . . . . . XXII 44 8 44/32
60. Проходъ Яма. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . XXII 45 8 45/33
61. Кърчинъ планина (дебърско) . . . . . . . . . . . ХХШ 46 8 46/34
62. Панорама отъ Охридъ . . . . . . . . . . . . . . . XXIII 47 8 47/35
63. Рѣка Черни Дринъ (стружко) . . . . . . . . . . . . XXIV 48 8 48/36
64. Заливче въ Охридското езеро . . . . . . . . . . . XXIV 49 — —
65. Приложение: Лунна нощь надъ Охридското езеро — — — —
Отдѣлъ II. — Ж
Жит
ители
ел и и нос
носии
ии
66. Селска женска носия отъ Гостиваръ . . . . . . . . корица — —

67. Миячка носия . . . . . . . . . . . . . . . . . . . задъ корица — —
68. Историческата сѫдба на Македония . . . . . . . . — — 9 —
69. Заселение на славянитѣ въ Балканския
полуостровъ и въ Македония . . . . . . . . . . . — — 11 —
70. Българска държава и народность (побългаряване на
македонцитѣ) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . — — 12 —
71. Българскиятъ народъ въ Македония . . . . . . . . — — 13 —
72. Етническа анкета . . . . . . . . . . . . . . . . . — — 15 —
73. Две необорими доказателства . . . . . . . . . . . — — 18 —
74. Изопачаване на най-новата история . . . . . . . . — — 19 —
75. Население и народи въ Македония . . . . . . . . . — — 19 —
76. Турчинътъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . — — 11 —
77. Гъркътъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . — — 21 —
78. Ромънецътъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . — — 22 —
79. Албанецътъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . — — 23 —
80. Евреинътъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . — — 24 —
81. Цигани . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . — — 25 —
82. Арменци . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . — — 25 —
83. Група отъ македонци въ национални носии . . . . I 1 2 —
84. Селска носия въ радовишко . . . . . . . . . . . . І 2 — —
85. Селска носия въ кумановско. . . . . . . . . . . . . I 3 — —
86. Селски носии отъ скопско . . . . . . . . . . . . . ІІ 4—8 — —
87. Скопска женска носия . . . . . . . . . . . . . . . III 9 — —
88. Селски женски носии отъ Пологъ . . . . . . . . . III 10—11 — —
89. Градска женска носия отъ Тетово . . . . . . . . . IV 12 — —
90. Градска мѫжка носия отъ Тетово . . . . . . . . . IV 13 — —
91. Градска женска носия отъ Гостиваръ . . . . . . . IV 14 — —
92. Носии отъ гостиварско . . . . . . . . . . . . . . . V 15—16 — —
93. Женски носии отъ село Смилево (битолско) . . . . VI 17—18 — —
94. Женски носии отъ село Смилево (битолско) . . . . VII 19—20 — —
95. Носии отъ Галичникъ . . . . . . . . . . . . . . . VII 21 — —
96. Носии отъ Дебъръ . . . . . . . . . . . . . . . . . VIII 22—24 — —
97. Градска стара носия отъ Струга . . . . . . . . . . IX 25 — —
98. Селска носия отъ охридско . . . . . . . . . . . . IX 26 — —
99. Носии отъ ресенско . . . . . . . . . . . . . . . . IX 27 — —
100. Градска женска носия отъ Ресенъ . . . . . . . . . X 28 — —
101. Селска женска носия отъ битолско . . . . . . . . X 29 — —
102. Мѫжка селска носия отъ Морихово (битолско) . X 30 — —
103. Селяни отъ прилепско поле . . . . . . . . . . . . XI 31—33 — —
104. Бърсячки женски носии отъ кичевско . . . . . . . . XII 34—35 — —
IX
105. Мѫжки селски носии отъ велешко . . . . . . . XII 36 — —
106. Велешка селска женска носия . . . . . . . . . XIII 37 — —
107. Носии отъ тиквешко . . . . . . . . . . . . . . XIII 38 — —
108. Селски носии отъ Енидже-Вардаръ . . . . . . ХІІІ 39 — —
109. Женска селска носия отъ щипско . . . . . . . XIV 40 — —
110. Носия отъ с. Конско . . . . . . . . . . . . . . XIV 41 — —
111. Селянка отъ с. Конско . . . . . . . . . . . . . XV 42 — —
112. Селянинъ отъ с. Конско . . . . . . . . . . . . XV 43 — —
113. Селянки отъ костурско . . . . . . . . . . . . . XV 44 — —
114. Селянка отъ Киречкьой (солунско). . . . . . . XV 45 — —
115. Женска носия отъ воденско . . . . . . . . . . XVI 46 — —
116. Женски носии ОТЪ сѣрски и драмски окрѫзи . XVI 47—48 — —
117. Селски костюми отъ източна Македония . . . XVII 49—53 — —
118. Селски костюми отъ източна Македония . . . XVIII 54—57 — —
119. Носии отъ петричко . . . . . . . . . . . . . . XIX 58 — —
120. Лазарки отъ с. Пиринъ (неврокопско) . . . . . . XIX 59 — —
121. Сватба въ Галичникъ . . . . . . . . . . . . . . XX 60 — —
122. Сватбари въ скопско . . . . . . . . . . . . . . XX 61 — —
123. Селско хоро въ кумановско . . . . . . . . . . XX 62 — —
124. Селско хоро въ Скопска Черна-гора . . . . . . XXI 63 — —
125. Сватба въ стружко . . . . . . . . . . . . . . . XXI 64 — —
126. Завеждане булката на вода (Галичникъ) . . . . XXI 65 — —
127. На чешмата въ Галичникъ . . . . . . . . . . . XXII 66 — —
128. На герана (кладенецъ) въ Струга . . . . . . . XXII 67 — —
129. На пазаря въ Щипъ. . . . . . . . . . . . . . . ХХІІІ 68 — —
130. Съседки . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . ХХІІІ 69 — —
131. Свещеникъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . ХХІІІ 70 — —
132. Задушница . . . . . . . . . . . . . . . . . . . XXIV 71 — —
133. Погребение . . . . . . . . . . . . . . . . . . XXIV 72 — —
134. Съборъ въ монастиря Св. Илия (скопско) . . . . XXV 73 — —
135. Майсторскиятъ еснафъ отъ гр. Прилепъ на
гости въ монастиря Трѣскавецъ . . . . . . . . XXVI 74 — —
136. Турско кафене . . . . . . . . . . . . . . . . . XXVII 75 — —
137. На разговоръ . . . . . . . . . . . . . . . . . XXVII 76 — —
138. Забавляватъ се . . . . . . . . . . . . . . . . . XXVII 77 — —
139. Турски селянинъ . . . . . . . . . . . . . . . . XXVII 78 — —
140. Ханъмки . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . XXVIII 79 — —
141. Албанци . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . XXVIII 80 — —
142. Албанка . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . XXVIII 81 — —
143. Евреи . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . XXIX 82 — —
144. Гръцки селяни отъ солунско . . . . . . . . . . XXIX 83-84 — —
145. Власи. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . XXX 85 — —
146. Циганка и циганинъ . . . . . . . . . . . . . . XXX 86—87 — —
147. Приложение. Цвѣтна картина „Смилевка” . . . — —
Отдѣлъ III — С топански

т опанс ки живот
жив отъ
ъ
148. Пладнуване . . . . . . . . . . . . . . . . . . корица — —

149. Приложение. „Македонска Кооперативна
банка въ София” . . . . . . . . . . . . . . . . задъ корица 35 —
150. Попска кѫща (отъ вънъ) . . . . . . . . . . . . І 1
151. Попска кѫща (отъ вѫтре) . . . . . . . . . . . I 2
27 —
152. Вѫтрешность на селска кѫща . . . . . . . . . I 3
153. Тъкане платно . . . . . . . . . . . . . . . . . I 4
154. Стивосване памукъ . . . . . . . . . . . . . . I 5 32 —
155. Сновене . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . II 6
156. Предене на вълна . . . . . . . . . . . . . . . II 7 31 —
157. Пране . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . II 8
158. Лепене лепешки за гориво . . . . . . . . . . . II 9
159. Носене вода . . . . . . . . . . . . . . . . . . II 10
160. Оране . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . III 11 27 —
161. Копане . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . III 12
162. Жетва . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . III 13
163. Вършитба съ волове . . . . . . . . . . . . . . IV 14
X
Илюстрация Обяснителен текстъ
164. Сипване жито въ чували . . . . . . . . . IV 15
165. Прибиране на хранитѣ . . . . . . . . . V 16 27 —
166. Хамбаръ за храни . . . . . . . . . . . . V 17
167. Обикновена воденица (отъ вънъ) . . . . VI 18
32 —
168. Рѫчна мелница . . . . . . . . . . . . . VI 19
169. Обикновена воденица (отъ вѫтре) . . . . VI 20
170. Ронене царевица . . . . . . . . . . . . VI 21
29 —
171. Водовадно колце за напояване . . . . . VI 22
172. Пчеларникъ . . . . . . . . . . . . . . . VII 23 31 —
173. Мелница за изстискване на зейтинъ . . . VII 24 32 —
174. Примитивно сушене на тютюнъ . . . . . VI 25 29 —
175. Мандра . . . . . . . . . . . . . . . . . VIII 26 30 —
176. Мълзене овце . . . . . . . . . . . . . . VIII 27 30 —
177. Дъскорѣзница въ Пиринъ . . . . . . . . VIII 28
178. Афионъ . . . . . . . . . . . . . . . . . VIII 29 29 —
179. Камилски керванъ . . . . . . . . . . . . IX 30
180. Кираджии . . . . . . . . . . . . . . . . IX 31 30 —
181. Дойранската гара . . . . . . . . . . . . IX 32
182. Ханъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . IX 33
183. Чифликъ Бърдовци . . . . . . . . . . . Х 34 27 —
184. Чифликъ Субашъ-кьой . . . . . . . . . . Х 35 27 —
185. Селяни на пазаръ . . . . . . . . . . . . ХІ 36
186. Вършитба въ Разлога. . . . . . . . . . . ХІ 37 27 —
187. Пазаръ на грънчарски издѣлия . . . . . ХІ 38 32 —
188. Продавачъ на плодове. . . . . . . . . . ХІ 39 29 —
189. Охридски риби . . . . . . . . . . . . . ХІІ 40
190. Рибари съ чунъ . . . . . . . . . . . . . . ХІІ 41
191. Теглене мрежа . . . . . . . . . . . . . . ХІІ 42
192. Рибарска кѫща край Охридското езеро . XIII 43 32 —
193. Вардарски риби . . . . . . . . . . . . . XIII 44
194. Легла на риби въ Вардаръ край с.
Зелениково . . . . . . . . . . . . . . . XIII 45
195. Желѣзния пѫтъ презъ Демиръ-Капия . . XIII 46 35 —
196. Столарь . . . . . . . . . . . . . . . . . XIV 47 32 —
197. Свиларска фабрика въ Гумендже . . . . XIV 48 32 —
198. Приложение: цвѣтна картина
“Зеленчуковия пазаръ въ Битоля” . . . .
Отдѣлъ IV — Селища
199. Велесъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . корица — —

200. Карта на Македония . . . . . . . . . . . задъ корица — —
Солунски виляетъ
201. Панорама Солунъ . . . . . . . . . . . . I 1 1

202. Пристанище на гр. Солунъ . . . . . . . II 2 2
203. Солунъ — Моло . . . . . . . . . . . . . II 3 3
204. Солунъ — главната улица . . . . . . . . III 4 4
205. Солунъ — стара улица . . . . . . . . . . III 5 39 5
206. Солунъ — стариятъ градъ . . . . . . . . III 6 6
207. Солунъ — кварталъ „Св. Георги” . . . . . IV 7 7
208. Къмъ Чаушъ-монастиръ . . . . . . . . . IV 8 8
209. Къмъ площада — стариятъ градъ . . . . IV 9 9
210. Воденъ — общъ изгледъ . . . . . . . . . V 10 10
39
211. Воденъ — градинитѣ . . . . . . . . . . V 11 11
212. Гевгели — главната улица . . . . . . . . VI 12 12
39
213. Гевгели . . . . . . . . . . . . . . . . . VI 13 13
214. Боймица (гевгелийско) . . . . . . . . . VII 14 40 14
215. Гумендже . . . . . . . . . . . . . . . . VII 15 40 15
216. Градъ Беръ . . . . . . . . . . . . . . . . VIII 16 16
40
217. Около р. Бистрица (берско) . . . . . . . VIII 17 17
218. Гр. Неготинъ (тиквешко) . . . . . . . . . IX 18 40 18
219. Кавадарци . . . . . . . . . . . . . . . . IX 19 19
40
220. Кавадарци — правителственъ домъ . . . X 20 20
221. Село Бошава . . . . . . . . . . . . . . . X 21 40 21
222. Село Конопище . . . . . . . . . . . . . X 22 — 22
223. Гр. Струмица . . . . . . . . . . . . . . XI 23 23
40
224. Гр. Струмица — главната улица . . . . . ХІ 24 24
XI
225. Село Конско . . . . . . . . . . . . . . . . . . XII 25 25
226. Град Дойранъ . . . . . . . . . . . . . . . . . XII 26—27 40 26—27
227. Дойранъ — изгледъ на езерото . . . . . . . . XII 28 28
228. Дойранъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . ХIII 29 29
229. Село Валандово . . . . . . . . . . . . . . . . XIII 30 40 30
230. Село Смоквица . . . . . . . . . . . . . . . . XIII 31 40 31
231. Село Фурка. . . . . . . . . . . . . . . . . . . XIII 32 40 32
232. Гр. Кукушъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . XIV 33 33
40
233. Последнитѣ дни на Кукушъ . . . . . . . . . . XV 34 34
234. Лѫгадина. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . XV 35 41 35
235. Гр. Сѣръ — общъ изгледъ . . . . . . . . . . . XVI 36 41 36
236. Гр. Демиръ-хисаръ . . . . . . . . . . . . . . XVII 37 41 37
237. Село Горни-порой . . . . . . . . . . . . . . . XVIII 38 41 39
238. Улица въ Горно-броди . . . . . . . . . . . . . ХVIII 39 39
41
239. Село Горно-броди. . . . . . . . . . . . . . . XVIII 40 40
240. Гр. Петричъ — изгледъ . . . . . . . . . . . . XIX 41 41
241. Гр. Петричъ — главната улица. . . . . . . . . ХIХ 42 41 42
242. Гр. Петричъ — общъ изгледъ . . . . . . . . . ХIХ 43 43
243. Мелникъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . ХХ 44 41 44
244. Гр. Св. Врачъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . ХХ 45 45
41
245. Гр. Св. Врачъ — общински минерални бани . . ХХ 46 46
246. Гр. Банско . . . . . . . . . . . . . . . . . . . ХХI 47 47
247. Гр. Банско — улица . . . . . . . . . . . . . . ХХI 48 42 48
248. Гр. Банско — общъ изгледъ . . . . . . . . . . XXI 49 49
249. Разлогъ (Мехомия) — главната улица . . . . . XXII 50 50
250. Разлогъ (Мехомия) — общъ изгледъ . . . . . . XXII 51 42 51
251. Разлог — улица . . . . . . . . . . . . . . . . XXII 52 52
252. Село Добринище (Разлогъ) . . . . . . . . . . XXIII 53 42 53
253. Село Бѣлица (Разлогъ) . . . . . . . . . . . . . XXIII 54 42 54
254. Село Якоруда (Разлогъ) . . . . . . . . . . . . ХХIII 55 42 55
255. Горна-Джумая — Общъ изгледъ . . . . . . . . XXIV 56 56
256. Горна-Джумая — Стариятъ градъ . . . . . . . XXV 57 57
257. Горна-Джумая — Кметството . . . . . . . . . XXVI 58 58
358. Горна-Джумая — главната улица . . . . . . . XXVII 59 42 59
259. Горна-Джумая — часовникътъ . . . . . . . . . XXVII 60 60
260. Горна-Джумая — чаршията . . . . . . . . . . XXVII 61 61
261. Горна-Джумая — кварталътъ на складоветѣ . XXVIII 62 62
262. Гр. Неврокопъ . . . . . . . . . . . . . . . . . XXIX 63 42 63
263. Гр. Драма . . . . . . . . . . . . . . . . . . . XXIX 64 42 64
264. Гр. Кавала . . . . . . . . . . . . . . . . . . . XXX 65—66 42 65-66
Битолски вилаетъ
265. Битоля — Общъ изгледъ . . . . . . . . . . . . XXXI 67 67

266. Битоля — Широкъ сокакъ . . . . . . . . . . . XXXII 68 68
267. Битоля — Общъ изгледъ . . . . . . . . . . . . ХХХII 69 69
268. Битоля — Турски гробища . . . . . . . . . . . ХХХIII 70 43 70
269. Битоля — Улица Драгоръ . . . . . . . . . . . XXXIII 71 71
270. Битоля — Други улици отъ града . . . . . . . XXXIV 72—74 72—74
271. Битоля — Турската махала . . . . . . . . . . XXXV 75 75
272. Село Смилево . . . . . . . . . . . . . . . . . XXXV 76 43 76
273. Село Брусникъ . . . . . . . . . . . . . . . . . XXXVI 77 43 77
274. Село Гопешъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . XXXVI 78 43 78
275. Село Могила . . . . . . . . . . . . . . . . . . XXXVI 79 43 79
276. Село Крушйе . . . . . . . . . . . . . . . . . . XXXVI 80
277, Градъ Ресенъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . XXXVII 81 81
44
278. Улица въ Ресенъ . . . . . . . . . . . . . . . . XXXVIII 82 82
279. Село Леорѣка . . . . . . . . . . . . . . . . . XXXVIII 83
280. Село Избища. . . . . . . . . . . . . . . . . . XXXVIII 84 44 84
281. Охридъ — Общъ изгледъ . . . . . . . . . . . XXXIX 85 85
282. Охридъ — Разни изгледи . . . . . . . . . . . . ХL 86—88 86—88
283. Охридъ — Общъ изгледъ . . . . . . . . . . . XLI 89 89
284. Охридъ — Панорама . . . . . . . . . . . . . XLI 90 90
285. Улица въ Охридъ . . . . . . . . . . . . . . . ХLII 91 44 91
286. Охридъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . ХLII 92 92
287. Охридъ — Крайбрѣжието . . . . . . . . . . . . XLII 93 93
288. Охридъ — „Студенчища” . . . . . . . . . . . . ХLIII 94 94
289. Охридъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . ХLIII 95 95
XII
290. Струга — общъ изгледъ . . . . . . . . . . ХLIV 96 96
291. Струга — край езерото . . . . . . . . . . ХLIV 97 97
14
292. Струга — далянитѣ . . . . . . . . . . . . ХLIV 98 98
293. Струга — кѫщата на Г. Чакъровъ . . . . . ХLV 99 99
294. Дебъръ — общъ изгледъ . . . . . . . . . . ХLV 100 44 100
295. Село Янче . . . . . . . . . . . . . . . . . ХLVI 101 44 101
296. Село Лазаро-поле . . . . . . . . . . . . . XLVI 102 44 102
297. Село Гаре . . . . . . . . . . . . . . . . . XLVII 103 44 103
298. Села срещу монастиря „Св. Иванъ Бигоръ . ХLVII 104 44 104
299. Градъ Галичникъ . . . . . . . . . . . . . . XLVIII 105—106 44 105—106
300. Градъ Кичево . . . . . . . . . . . . . . . XLIX 107—108 45 107—108
301. Село Цѣръ . . . . . . . . . . . . . . . . . L 109 45 109
302. Крушевски улици и кѫщи . . . . . . . . . L 110—111 110—111
45
303. Градъ Крушово — общъ изгледъ . . . . . LI 112 112
304. Градъ Прилепъ — общъ изгледъ. . . . . . LII 113 113
305. Градъ Прилепъ — край рѣката. . . . . . . LII 114 114
45
306. Градъ Прилепъ — турска махала . . . . . LIII 115 115
307. Градъ Прилепъ — мостътъ „Галата” . . . . LIII 116 116
308. Село Витолища . . . . . . . . . . . . . . LIV 117 117
309. Село Бешища . . . . . . . . . . . . . . . LIV 118 45 118
310. Село Дреново . . . . . . . . . . . . . . . LIV 119 45 119
311. Село Ракле . . . . . . . . . . . . . . . . . LIV 120 45 120
312. Село Плетваръ . . . . . . . . . . . . . . . LIV 121 45 121
313. Градъ Леринъ — общъ изгледъ . . . . . . LV 122 122
314. Градъ Леринъ — площадъ . . . . . . . . . LV 123 46 123
315. Градъ Леринъ — другъ изгледъ . . . . . . LV 124 124
316. Село Пѫтеле . . . . . . . . . . . . . . . . LVI 125 46 125
317. Село Горничево . . . . . . . . . . . . . . LVI 126 46 126
318. Село Острово . . . . . . . . . . . . . . . LVII 127 46 127
319. Градъ Костуръ — общъ изгледъ . . . . . . LVII 128 128
46
320. Градъ Костуръ съ езерото . . . . . . . . . LVIII 129—130 129—130
321. Село Смърдешъ . . . . . . . . . . . . . . LIX 131 46 131
322. Село Загоричани. . . . . . . . . . . . . . LIX 132 46 132
323. Градъ Емборе (кайлярска околия) LХ 133 46 133
Скопски виляетъ
324. Скопйе — общъ изгледъ . . . . . . . . . . LXI 134 134

325. Скопйе — другъ общъ изгледъ . . . . . . LXII 135 135
326. Скопйе — калето . . . . . . . . . . . . . LXII 136 136
327. Скопйе — улица и пазаря . . . . . . . . . LXII 137—138 137—138
328. Скопйе — изгледъ отъ горе . . . . . . . . LXIII 139 139
46
329. Скопйе — край Вардара . . . . . . . . . LXIII 140 140
330. Скопйе — край града . . . . . . . . . . . LXIII 141—142 141—142
331. Скопйе — край Вардара отъ лѣво . . . . . LXIV 143 143
332. Скопйе — пазарище . . . . . . . . . . . . LXIV 144 144
333. Край Вардара отъ дѣсно . . . . . . . . . . LXIV 145 145
334. Градъ Куманово — общъ изгледъ . . . . . LXV 146 146
47
335. Куманово — площадъ „20 октомврий” . . . LXVI 147 147
336. Градъ Паланка — общъ изгледъ . . . . . . LXVI 148 47 148
337. Градъ Кратово . . . . . . . . . . . . . . . LXVII 149 149
47
338. Градъ Кратово — общъ изгледъ . . . . . . LXVIII 150—151 150—151
339. Село Злетово . . . . . . . . . . . . . . . LXIX 152 47 152
340. Градъ Кочани — площадъ . . . . . . . . . LXIX 153 153
47
341. Градъ Кочани — общъ изгледъ . . . . . . LXIX 154 154
342. Село Виница . . . . . . . . . . . . . . . . LXX 155 47 155
343. Царево-село . . . . . . . . . . . . . . . . LXX 156 48 156
344. Градъ Пехчево . . . . . . . . . . . . . . . LXXI 157 48 157
345. Градъ Радовишъ . . . . . . . . . . . . . . LXXI 158 48 158
346. Градъ Щипъ — общъ изгледъ . . . . . . . LXXII 159 48 159
347. Градъ Щипъ — улици отъ града . . . . . . LXXII 1б0—1б1 160—161
348. Градъ Щипъ — общъ изгледъ отъ горе . LXXIII 162 162
349. Градъ Щипъ — мостътъ на рѣка Отиня . . LXXIII 163 163
350. Градъ Щипъ съ Хисаря . . . . . . . . . . . LXXIV 164 40 164
351. Щипъ — улица „Мише Развигоровъ” . . . . LXXIV 165 165
352. Щипъ — Ново-село . . . . . . . . . . . . LXXIV 166 166
353. Градъ Велесъ — общъ изгледъ. . . . . . . LXXV 167 167
354. Градъ Велесъ — изгледъ отъ юго-западъ LXXV 168 168
XIII
356. Градъ Велесъ — другъ изгледъ . . . . . . . . LXXVII 170 170
357. Градъ Велесъ — пазаръ за овощия. . . . . . . LXXVII 171 171
48
358. Разни изгледи отъ гр. Велесъ и околията . . . LXXVIII 172—176 172—176
359. Улици отъ гр. Велесъ . . . . . . . . . . . . . LXXIX 177—179 177—1/9
360. Градъ Тетово . . . . . . . . . . . . . . . . . LХХХ 180 180
361. Улици отъ гр. Тетово . . . . . . . . . . . . . LХХХ 181—182 181-182
49
362. Разни изгледи отъ Тетово . . . . . . . . . . . LХХХI 183—185 183-185
363. Градъ Тетово гледанъ отъ високо . . . . . . . LХХХII 186 186
364. Градъ Гостиваръ . . . . . . . . . . . . . . . . LXXXII 187 49 187
365. Приложение: Градъ Велесъ . . . . . . . . . . — — — —
Отдѣлъ V — Здраве и спортъ
366. Даниел Бланшу . . . . . . . . . . . . . . . . корица 51 —

367. Георги Данаиловъ . . . . . . . . . . . . . . . I 1 51 1
368. Скопски български юнаци въ Прага . . . . . . I 2 — —
369. Гимнастически курсъ въ Солунъ презъ 1912
год. за македонскитѣ учители . . . . . . . . . II 3 — —
370. Упражнение на гимнастическия курсъ въ
Солунъ, 1912 г. . . . . . . . . . . . . . . . . II 4 — —
371. Солунски юнакъ, 1911 г. . . . . . . . . . . . III 5 — —
372. Упражнения на Солунски юнакъ . . . . . . . . III 6 — —
373. Юнашко д-во „Пелистеръ”, Битоля . . . . . . IV 7 — —
374. Българско юнашко д-во въ Леринъ . . . . . . IV 8 — —
375. Старата минерална баня въ гр. Неврокопъ . . V 9 — —
376. Борци помаци въ с. Бѣлица, Разложко. . . . . V 10 — —
377. Горещитѣ минерални извори въ Св. Врачъ . . V 11 — —
378. Старата минерална баня въ с. Полесица, Св.
Врачко . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . V 12 — —
379. Юнашкото д-во „Пиринъ” въ Разлогъ . . . . . VI 13 — —
380. Курортъ „Папазъ-чаиръ” въ неврокопско . . . VI 14 — —
381. Туристи къмъ Пиринъ . . . . . . . . . . . . . VI 15 — —
382. Туристическа хижа въ Пиринъ, неврокопско . VI 16 — —
383. Българско юнашко д-во „Брѣгалница” въ гр.
Щипъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . VII 17 — —
384. Градската болница въ Св. Врачъ . . . . . . . . VII 18 — —
385. Приложение: Цвѣтна картина “На чешмата” . . — — — —
386. Младежки организации въ Македония преди
балканската война . . . . . . . . . . . . . . . — — — —
387. Лѣчебни води въ Македония . . . . . . . . . . — — — —
Отдѣлъ VI — Вѣра и черква
388. Какво въздействие е оказалъ Паисий върху своя

народъ? . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . — — 55 —
389. Българската църква отъ основаването на св.
Екзархия до балканската война . . . . . . . . — — 56 —
390. Българи протестанти въ Македония . . . . . . — — 59 —
391. Българи мохамедани (помаци) въ Македония . — — 59 —
392. Българи католици въ Македония . . . . . . . — — 61 —
393. Св. Князъ Борисъ . . . . . . . . . . . . . . . . корица 62 —
394. Св. Св. Кирилъ и Методий . . . . . . . . . . . I 1 62 1
395. Св. Седмочисленици . . . . . . . . . . . . . II 2 62 2
396. Карта на македонскитѣ български епархии . . III 3 62 3
Будитeли
397. Отецъ Паисий . . . . . . . . . . . . . . . . . IV 4 4

63
398. Автографъ на О. Паисий... . . . . . . . . . . . IV 5 5
XIV
399. Поменикъ на будителитѣ . . . . . . . . . . . . V б 63 6
Христофоръ Жефаровичъ — Дойранъ
Хаджи Якимъ Кърчовски — с. Осломеви (кичевско)
Хаджи попъ Теодоси Синаитски — Дойранъ
Захари Струмски
Йорданъ хаджи Константиновъ (Джинотъ) —
Велесъ
Павелъ Божигробски — с. Кониково (Ен. Вардаръ)
Архим. Антимъ Ризовъ — с. Калково (струмишко)
Българска книга
400. Букваръ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . VI 7 — —
401. Повесть . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . VI 8 — —
402. Кирилъ Пейчиновичъ . . . . . . . . . . . . . . VI 9 9
403. Подписъ на К. Пейчиновичъ . . . . . . . . . . . VI 10 10
63
404. Огледало . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . VII 11 11
405. К. Пейчиновичъ . . . . . . . . . . . . . . . . . VII 12 12
406. Начално учение . . . . . . . . . . . . . . . . . VII 13 — —
407. Книга „Утешение”. . . . . . . . . . . . . . . . . VII 14 — —
408. Предговоръ отъ хаджи папа Теодосия . . . . . VIII 15—16
409. Евангелие . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . VIII 17 — —
410. Български народни пѣсни отъ Бр. Миладинови . IX 18 — —
411. К. Миладиновъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . IX 19 19
412. IX 20 64 20
Д. Миладиновъ . . . . . . . . . . . . . . . . .
Борци за народна черква
413. Неофитъ Бозвели . . . . . . . . . . . . . . . . . X 21 64 21

414. Иларионъ Макариополски . . . . . . . . . . . . X 22 64 22
415. Неофитъ Рилски . . . . . . . . . . . . . . . . . X 23 64 23
416. Партений Зографски . . . . . . . . . . . . . . X 24 64 24
417. Тримата заточеници . . . . . . . . . . . . . . . XI 25 64 25
418. Гробоветѣ имъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . XI 26 — —
419. Стефанъ Богориди . . . . . . . . . . . . . . . . ХІІ 27 64 27
420. Гаврилъ Кръстевичъ . . . . . . . . . . . . . . . ХІІ 28 65 28
421. Георги Золотовичъ . . . . . . . . . . . . . . . . ХІІ 29 65 29
422. Христо Тъпчилещовъ . . . . . . . . . . . . . . ХІІ 30 65 30
423. Никола Тъпчилещовъ . . . . . . . . . . . . . . XII 31 65 31
424. Марко Балабановъ . . . . . . . . . . . . . . . . ХІІІ 32 65 32
425. Д-ръ Ст. Чомаковъ . . . . . . . . . . . . . . . . ХІІІ 33 65 33
426. П. Р. Славейковъ . . . . . . . . . . . . . . . . . ХІІІ 34 65 34
427. Иванъ Найденовъ . . . . . . . . . . . . . . . . ХІІІ 35 65 35
428. Драганъ Цанковъ . . . . . . . . . . . . . . . . ХІІІ 36 65 36
429. Григоръ Пърличевъ . . . . . . . . . . . . . . . XIV 37 66 37
430. К. Шапкаревъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . XIV 38 66 38
431. Р. Жинзифовъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . XIV 39 66 39
432. Арсени Костенцевъ . . . . . . . . . . . . . . . XIV 40 66 40
433. Тодоръ Кусевъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . XV 41 — —
434. Ст. Костовъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . XV 42 — —
435. Г. Гоговъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . XV 43 66 43
436. К. Сарафовъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . XV 44 — —
437. К. Шулевъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . XV 45 66 45
438. М. Кюркчиевъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . XV 46 46
439. Икономъ П. Георгиевъ . . . . . . . . . . . . . . XV 47 47
66
440. Попъ Тодоръ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . XV 48 48
441. К. Гутовъ — (нѣма снимка) . . . . . . . . . . . . XV 49 —
Мѣстни дейци за народна черква
442. Дим. Робевъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . XVI 50 66 50

443. Ив. Занешевъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . XVI 51 67 51
444. Илия Весовъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . XVI 52 67 52
445. А. и К. Петковичъ . . . . . . . . . . . . . . . . XVI 53 67 53
446. Хаджи Димко . . . . . . . . . . . . . . . . . . XVII 54 67 54
XV
447. Дим. Кочоолу . . . . . . . . . . . . . . . XVII 55 67 55
448. П. Д. Радевъ . . . . . . . . . . . . . . . . XVII 56 67 56
449. Народни дейци (драмско) . . . . . . . . . XVII 56-а 67 56-а
450. Дѣдо Пенчо . . . . . . . . . . . . . . . . XVII 57 67 57
451. Хаджи Георги . . . . . . . . . . . . . . . X /II 58 67 58
452. Архимандритъ Софроний . . . . . . . . . XVIII 59 67 59
453, Свещеникъ Кръсте . . . . . . . . . . . . . XVIII 60 67 60
454. Попъ Търпо . . . . . . . . . . . . . . . . XVIII 61 67 61
455. Нако Станишевъ . . . . . . . . . . . . . . XVIII 62 67 62
456. Свещеникъ Андонъ Дамяновъ . . . . . . . XIX 63 67 63
457. Дѣдо Младенъ Карабски . . . . . . . . . . XIX 64 67 64
458. Свещеникъ К. Гулабчевъ . . . . . . . . . . XIX 65 67 65
459. Д-ръ Мишайковъ . . . . . . . . . . . . . XIX 66 — —
460. Зафиръ Тасевъ . . . . . . . . . . . . . . . XIX 67 67 67
461. Игуменъ Кесарий . . . . . . . . . . . . . XX 68 67 68
462. Свещеникъ Димитъръ Давидовъ . . . . . . XX 69 67 69
463. Диме Биолчевъ . . . . . . . . . . . . . . . XX 70 67 70
464. Христо Сребърниковъ . . . . . . . . . . . XX 71 67 71
465. Христо Константиновъ . . . . . . . . . . . XXI 72 67 72
466. Янаки Тотевъ . . . . . . . . . . . . . . . XXI 73 67 73
467. Карайове . . . . . . . . . . . . . . . . . . XXI 74 67 74
468. Кральо Марковъ . . . . . . . . . . . . . . XXI 75 67 75
469. Трайче Чайчаревъ . . . . . . . . . . . . . XXI 76 67 76
470. Серафимъ Петровъ . . . . . . . . . . . . XXII 77 67 77
471. Димитъръ Павловъ . . . . . . . . . . . . . XXII 78 67 78
472. Георги Чакъровъ . . . . . . . . . . . . . . XXII 79 67 79
Учредяване и управление на българската черква — Българска Екзархия

473. Факсимиле отъ фермана . . . . . . . . . . ХХІІІ 80 67 80
474. Народния съборъ въ Цариградъ . . . . . . XXIV 81 67 81
475. Четене на фермана . . . . . . . . . . . . XXV 82 — —
476. Първи Св. Синодъ при Екзархията. . . . . XXV 83 — —
477. Екзархъ Антимъ І . . . . . . . . . . . . . XXVI 84 67 84
478. Екзархъ Йосифъ І . . . . . . . . . . . . . XXVI 85 69 85
479. Освещаването на желѣзната черква “Св.
Стефанъ” . . . . . . . . . . . . . . . . . . XXVII 86 69 86
480. 25-годишния юбилей на Негово
Блаженство Екзархъ Йосифъ I . . . . . . . XXVII 87 69 87
Македонскитѣ епархии
I. Охридска епархия
481. Митрополитъ Натанаилъ. . . . . . . . . . XXVIII 88 69 88
482. Митрополитъ Синесий . . . . . . . . . . . XXVIII 89 70 89
483. Митрополитъ Григорий . . . . . . . . . . XXVIII 90 70 90
484. Митрополитъ Методий . . . . . . . . . . XXVIII 91 — —
485. Митрополитъ Борисъ . . . . . . . . . . . XXVIII 92 70 92
II. Скопска епархия
486. Митрополитъ Доротей . . . . . . . . . . . XXIX 93 70 93
487. Митрополитъ Кирилъ . . . . . . . . . . . XXIX 94 70 94
488. Митрополитъ Максимъ . . . . . . . . . . XXIX 95 70 95
489. Митрополитъ Синесий . . . . . . . . . . . XXIX 96 — —
490. Митрополитъ Теодосий . . . . . . . . . . XXIX 97 70 97
491. Митрополитъ Неофитъ . . . . . . . . . . XXIX 98 70 98
III. Велешка епархия
492. Митрополитъ Авксентий Велешки . . . . . XXX 99 70 99
493. Митрополитъ Генадий . . . . . . . . . . . XXX 100 71 100
494. Митрополитъ Дамаскинъ . . . . . . . . . XXX 101 71 101
495. Митрополитъ Авксентий II . . . . . . . . . XXX 102 71 102
496. Митрополитъ Милетий . . . . . . . . . . . XXX 103 71 103
IV. Пелагонийска епархия
497. Митрополитъ Евстатий . . . . . . . . . . XXXI 104 71 104
498. Митрополитъ Григорий . . . . . . . . . . . XXXI 105 — —
499. Митрополитъ Авксентий . . . . . . . . . . XXXI 106 — —
V. Дебърска епархия
500. Митрополитъ Козма Пречистански . . . . XXXI 107 71 107
501. Митрополитъ Иларионъ Нишавски . . . . XXXI 108 71 108
XVI
VI. Струмишка епархия

502. Митрополитъ Дамаскинъ . . . . . . . . . . . . XXXII 109 — —
503. Митрополитъ Герасимъ . . . . . . . . . . . . . XXXII 110 71 110
VII. Неврокопска епархия

504. Митрополитъ Иларионъ . . . . . . . . . . . . . XXXII 111 71 111
505. Митрополитъ Макарий . . . . . . . . . . . . . XXXII 112 72 112
506. Изгоненитѣ митрополити отъ Македония . . . . ХХХIII 113 72 113
Митрополити родомъ отъ Македония
507. Митрополитъ Панаретъ Пловдивски. . . . . . . XXXIV 114 72 114

508. Митрополитъ Милетий Софийски . . . . . . . . XXXIV 115 72 115
509. Митрополитъ Методий Ст.-Загорски . . . . . . XXXIV 116 72 116
510. Епископъ Панаретъ Брѣгалнишки . . . . . . . . XXXV 117 73 117
Други видни духовници
511. Архимандритъ Йона . . . . . . . . . . . . . . . XXXV 118 73 118

512. Архимандритъ Евлогий . . . . . . . . . . . . . XXXV 119 73 119
513. Иеродяконъ Йосифъ . . . . . . . . . . . . . . . XXXV 120 73 120
514. Иеромонахъ Теофанъ . . . . . . . . . . . . . . XXXV 121 — —
515. Архимандритъ Методий . . . . . . . . . . . . . XXXVI 122 73 122
516. Свещеникъ Георги Петровъ . . . . . . . . . . . XXXVI 123 73 123
517. Свещеникъ Ангелъ Константиновъ . . . . . . . XXXVI 124 73 124
518. Протойерей Чешмеджиевъ . . . . . . . . . . . XXXVII 125 — —
519. Свещеникъ Наумъ Мечкуевски . . . . . . . . . . XXXVII 126 73 126
520. Свещеникъ Никола Филиповъ . . . . . . . . . . XXXVII 127 73 127
521. Свещеникъ Стаматъ . . . . . . . . . . . . . . . XXXVII 128 74 128
522. Свещеникъ Телятиновъ . . . . . . . . . . . . . XXXVII 129 74 129
523. Свещеникъ Михаилъ Атанасовъ . . . . . . . . . XXXVIII 131 — —
524. Свещеникъ Христо . . . . . . . . . . . . . . . . XXXVIII 132 74 132
525. Свещеникъ Антонъ Алтипармаковъ . . . . . . . XXXVIII 133 74 133
526. Свещеникъ Иванъ Мицовъ . . . . . . . . . . . . XXXVIII 134 74 134
527. Икономъ Воловаровъ . . . . . . . . . . . . . . XXXVIII 135 — —
528. Свещеникъ Илия Чоневъ . . . . . . . . . . . . . XXXIX 136 74 136
529. Протоиерей Шишковъ . . . . . . . . . . . . . . XXXIX 137 74 137
530. Свещеникъ Левъ Поповъ . . . . . . . . . . . . . XXXIX 138 74 138
531. Свещеникъ Лазаръ Замфировъ . . . . . . . . . XXXIX 139 74 139
532. Икономъ Григоръ п. Димитровъ . . . . . . . . . XXXIX 140 74 140
533. Свещеникъ Георги Мандичевъ . . . . . . . . . . XL 141 74 141
234. Свещеникъ Г, Ив. Гелевъ . . . . . . . . . . . . . ХL 142 74 142
535. Свещеникъ Никола . . . . . . . . . . . . . . . ХL 143 — —
536. Свещеникъ Иванъ Антоновъ . . . . . . . . . . . XL 144 74 144
Българска униятска църква въ Македония
537. Епископъ Епифани Шановъ . . . . . . . . . . . ХLI 145 75 145

538. Униятски свещеници . . . . . . . . . . . . . . ХLI 146 75 146
539. Милосердна сестра Христина Алоати . . . . . . ХLII 147 75 148
540. Епископъ Лазаръ Младеновъ съ група заточеници XLII 148 75 148
541. Представители на израилската черква . . . . . ХLIII 149—150 75 149—150
Отдѣлъ VI — Молитвени домове
542. Молитвени домове . . . . . . . . . . . . . . . — — 77 —

543. Желѣзната църква „Св. Стефанъ” въ Цариградъ и
старата църква. . . . . . . . . . . . . . . . . . корица 78 —
544. Цариградъ — Историческиятъ метохъ
при Екзархията . . . . . . . . . . . . . . . . . I 1 78 1
545. Цариградъ — Новото здание на Екзархията . . I 2 — 2
546 Цариградъ — Старото здание на Екзархията . . II 3 — 3
547 Рилскиятъ монастиръ „Св. Иванъ” . . . . . . . . III 4 78 4
XVII
548. Вечеренъ изгледъ на монастиря „Св. Наумъ” край
Охридското езеро ................................................ IV 5 5
549. Монастиръ „Св. Наумъ” — Изгледъ отъ езерото ... IV 6 78 6
550. Монастиръ „Св. Наумъ” край брѣга на Охридското
езеро..................................................................... V 7 7
551. Охридъ — Църквата „Св. София” .......................... V 8 79 8
552. Охридъ — Монастиръ „Калище” ........................... VI 9 79 9
553. Охридъ — Монастиръ „Св. Петка”......................... VI 10 79 10
554. Охридъ — Монастиръ „Св. Иванъ Канео” .............. VII 11 79 11
555. Охридъ — Църквата „Св. Климентъ” ..................... VII 12 12
79
556. Охридъ — Входъ въ църквата “Св. Климентъ”....... VII 13 13
557. Общъ изгледъ на монастиря „Св. Иванъ Бигоръ”
(околия дебърска) ................................................. VIII 14 79 14
558. Църквата въ монастиря ,,Св. Иванъ Бигоръ” ......... VIII 15 15
559. Кичево — Монастиръ „Пречиста” .......................... IX 16 16
80
560. Църквата въ монастиря „Пречиста” ....................... IX 17 17
561. Църквата Въ гр. Гостиваръ .................................... X 18 81 18
562. Църквата „Св. Богородица” въ гр. Тетово ............. X 19 81 19
563. Монастиръ „Св. Атанасъ” въ с. Лешокъ, тетовско.. XI 20 20
564. Църквата въ монастиря „Св. Атанасъ” ................... XI 21 81 21
Гробътъ на К. Пейчиновичъ въ монастиря „Св.
565. XII 22 22
Атанасъ” ................................................................
566. Входъ въ Монастиря „Св.’Атанасъ”........................ XII 23 23
567. Скопйе — Църквата „Св. Богородица” .................. XIII 24 81 24
568. Скопйе — Църквата „Св. Спасъ” ............................ XIII 25 81 25
569. Гюришкия монастиръ — Скопйе ........................... XIV 26 81 26
570. Монастиря „Св. Архангелъ” — Скопйе .................. XIV 27 — —
571. Нерезкия монастиръ — Скопйе ............................ XIV 28 81 28
572. Монастиръ „Св. Марко” — Скопйе ........................ XV 29 81 29
573. Монастиръ „Св. Архангелъ”, с. Кучевища —
Скопйе .................................................................. XV 30 81 30
574. Църквата „Св. Георги”, с. Старо-Нагоричани
— кумановско ....................................................... XVI 31 81 31
575. Църквата въ с. Младо-Нагоричани — кумановско . XVI 32 81 32
576. Куманово — Църквата „Св. Никола” ...................... XVII 33 81 33
577. Куманово — Монастиръ „Св. Прохоръ Пчински” ... XVII 34 81 34
578. Паланка — Градската църква ............................... XVIII 35 — —
579. Монастиръ „Св. Иоакимъ Осоговски” .................... XVIII 36 82 36
580. Кратово — Лѣсновския монастиръ ........................ XIX 37 82 37
581. Църквата въ Лѣсновския монастиръ...................... XIX 38 38
582. Кочани — Монастиръ „Св. Пантелеймонъ” ............ XX 39 82 39
583. Щипъ — Църквата „Св. Спасъ” .............................. XX 40 82 40
584. Щипъ — Църквата „Св. Никола” ............................ XXI 41 82 41
585. Щипъ — Старата църква ....................................... XXI 42 82 42
586. Велесъ — Църквата „Св. Пантелеймонъ” ............... XXII 43 82 43
587. Велесъ — Монастиря „Св. Арахангелъ” ................. XXII 44 82 44
588. Градската църква въ Кавадарци ........................... XXIII 45 82 45
589. Положкия монастиръ ............................................ XXIII 46 82 46
590. Църквата „Св. Св. Кирилъ и Методий” въ гр.
Гевгели ................................................................. XXIV 47 — —
591. Църквата въ гр. Кавадарци ................................... XXIV 48 — —
592. Църквата „Св. Благовещение” въ гр. Прилепъ ..... XXV 49 83 49
XVIII
593. Църквата „Св. Димитъръ” въ с. Варошъ
(прилепско) . . . . . . . . . . . . . . . . . . XXV 50 — —
594. Монастиръ “Св. Архангелъ” въ с. Варошъ
(Прилепско) . . . . . . . . . . . . . . . . . . XXVI 51 83 51
595. Монастиръ „Трѣскавецъ” — Прилепъ . . . . . XXVI 52 83 52
59б. Църквата „Св. Богородица” въ гр. Крушово . . XXVII 53 83 53
597. Влашката църква въ гр. Крушово . . . . . . . XXVII 54 — —
598. Крушово — Монастиръ „Св. Спасъ” . . . . . . XXVII 55 — —
599. Монастирски здания — Крушойо . . . . . . . XXVIII 56 — —
600. Монастиръ ,,Св. Спасъ” съ сиропиталището
— Крушово . . . . . . . . . . . . . . . . . . . XXVIII 57 — —
601. Слѣпченския монастиръ . . . . . . . . . . . . XXVIII 58 83 58
602. Църквата „Св. Недѣля” въ гр. Битоля . . . . . . XXIX 59 83 58
603. Църквата „Св. Илия” въ с. Велмевци . . . . . . XXIX 60 83 60
604. Църквата „Св. Кирилъ и Методий” въ гр. Ресенъ XXX 61 84 61
605. Монастиръ въ с. Сливье Сресенско) . . . . . . XXX 62 — —
606. Църквата „Св. Георги” въ Солунъ . . . . . . . XXXI 63 — —
607. Църквата въ гр. Дойранъ . . . . . . . . . . . XXXI 64 84 64
608. Сѣръ — монастиръ „Св. Иванъ” . . . . . . . . XXXII 65 84 65
609. Църквата въ с. Крушово (демиръ-хисарско) . . XXXII 66 84 66
610. Църквата въ гр. Банско . . . . . . . . . . . . XXXIII 67 84 67
611. Църквата въ с. Зарово . . . . . . . . . . . . . XXXIII 68 84 68
612. Църквата въ с. Симитли . . . . . . . . . . . . XXXIV 69 84 69
613. Гюмендже — църквата „Св. Богородица” . . . XXXIV 70 84 70
614. Митрополията въ гр. Битоля . . . . . . . . . . XXXV 71 84 71
615. Митрополията въ Гр. Неврокопъ. . . . . . . . XXXVI 72 84 72
616. Зографскиятъ монастиръ Св. Гора . . . . . . . XXXVI 73-76 84 73—76
617. Хилендарскйятъ Монастиръ въ Св. Гора . . . . XXXVII 77 84 77
618. Солунъ — Зейтинлъкъ — Общъ изгледъ . . . . XXXVIII 78 78
85
619. Домъ на милосърднитѣ сестри (Зейтинлъкъ) . XXXVIII 79 79
620. Църквата въ с. Долно-Тодораци . . . . . . . XXXIX 80 80
621. Скопйе — Якубъ джамия . . . . . . . . . . . . ХL 81 81

622. Скопйе — Мурадъ джамия . . . . . . . . . . . ХL 82 82
623. Вѫтрешностьта на Мурадъ джамия . . . . . . ХL 83 83
624. Голѣмата джамия въ гр. Скопйе . . . . . . . . ХLI 84 84
625. Вѫтрешность на голѣмата джамия въ Скопйе . ХLI 85 85
626. Дервишъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . XLII 86 85 86
627. Ходжа . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . XLII 87 87
628. Скопйе — Джамията въ Калето . . . . . . . . ХLII 88 88
629. Турбе-Теке . . . . . . . . . . . . . . . . . . ХLIII 89 89
630. Предверие на джамията съ омивалникъ . . . . ХLIII 90 90
631. Шарена джамия въ гр. Тетово . . . . . . . . . ХLIII 91 91
Отдѣлъ VII — Просвѣта и култура
632. Развитие на българското училищно дѣло въ

Македония . . . . . . . . . . . . . . . . . . . — — 87
633. Български училища открити въ Македония
преди учредяването на Екзархията . . . . . . — — 83
634. Женското образование въ Македония . . . . .
635. Солунската мѫжка гимназия „Св. Св. Кирилъ и
Методий” . . . . . . . . . . . . . . . . . . . — 92 —
636. Печатното дѣло въ Македония до 1912 година — — 92 —
637. Читалищата въ Македония. . . . . . . . . . . — — 94 —
638. Матицата . . . . . . . . . . . . . . . . . . . — — 94 —
XIX

639. Македонски поети, писатели, драматурзи,
критици, артисти, педагози и общественици . — — 95 —
640. Гръцка пропаганда . . . . . . . . . . . . . . — — 96 —
641. Носители на култура. . . . . . . . . . . . . . — — 98 —
642. Сръбска пропаганда въ Македония . . . . . . — — 98 —
643. Св, Климентъ Охридски . . . . . . . . . . . . корица — — —
644. Сравнителна карта на учебното дѣло на
християнскитѣ народи въ Македония презъ задъ корица — — —
учеб. 1903-1904 г. . . . . . . . . . . . . . .
645. А. Рилски монастиръ. . . . . . . . . . . . . . I 1 —
Б. Поменикъ: І 1 —
Якимъ Кърчовски
Ст. Салганджиевъ
Йорданъ Константиновъ
Василъ Поповичъ
Георги Милетичъ
—
Дяконъ Агапий
Кост. БОСИЛКОВЪ
Петъръ Орловъ
Георги Динковъ 104
Славка Динкова
В. Монастиръ Пречиста . . . . . . . . . . . . I 1
Г. Д-ръ П. Беронъ . . . . . . . . . . . . . . . І 1
Д. Рибниятъ букваръ . . . . . . . . . . . . . . I 1
Е. Отецъ Неофитъ Рилски, патриархъ на
българскитѣ учители . . . . . . . . . . . . . I 1
Ж. Бигорскиятъ монастиръ „Св. Иванъ”
(Дебъръ) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . І 1
3. Осоговскиятъ монастиръ „Св. Йоакимъ” . . I 1
646. Димитъръ Ризовъ . . . . . . . . . . . . . . . II 2 105 2
647. Фания Янева . . . . . . . . . . . . . . . . . . II 3 105 3
648. Битолското сиропиталище . . . . . . . . . . II 4 105 4
649. Юлиянъ Шумлянски . . . . . . . . . . . . . . ІІІ 5 105 5
650. Захария Шумлянска . . . . . . . . . . . . . . III 6 106 6
651. Мария Трайкова . . . . . . . . . . . . . . . . III 7 106 7
652. Ученичкитѣ отъ III класъ на Битолската
гимназия презъ 1892-93 учебна година . . . III 8 — —
653. Райко Жинзифовъ . . . . . . . . . . . . . . . IV 9 106 9
654. Професоръ Димитъръ Матовъ . . . . . . . . . IV 10 106 10
655. Велешко училищно настоятелство . . . . . . . IV 11 — —
656. Г. Палашевъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . IV 12 106 12
657. Димитъръ Кушевъ . . . . . . . . . . . . . . . IV 13 106 13
658. Баба Недѣля Петкова . . . . . . . . . . . . . V 14 106 14
659. Станислава Караиванова . . . . . . . . . . . V 15 106 15
660. Г. Гоговъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . V 16 106 16
661. Българското училище въ гр. Воденъ . . . . . . V 17 — —
662. Българското училище въ гр. Гумендже . . . . VI 18 — —
663. Учителскиятъ персоналъ въ гр. Гевгели . . . . VI 19 — —
664. Читалището въ гр. Горна-Джумая . . . . . . . VII 20 — —
665. Антонъ П. Стоиловъ . . . . . . . . . . . . . . VII 21 106 21
666. Христо П. Стоиловъ . . . . . . . . . . . . . . VII 22 106 22
667. Стоянъ П. Божовъ . . . . . . . . . . . . . . . VII 23 107 23
668. Дим. Хр. Бързицовъ . . . . . . . . . . . . . . VIII 24 107 24
669. Никола Янишлиевъ . . . . . . . . . . . . . . VIII 25 107 25
670. Учителитѣ отъ българското училище въ
Енидже-вардаръ . . . . . . . . . . . . . . . . VIII 26 — —
671. Д. В. Македонски . . . . . . . . . . . . . . . IX 27 107 27
672. Благой Димитровъ . . . . . . . . . . . . . . . IX 28 107 28
673. Иванъ Василевъ . . . . . . . . . . . . . . . . IX 29 107 29
674. Иванъ Шумковъ . . . . . . . . . . . . . . . . X 30 107 30
675. Българското училище въ с. Цѣръ (битолско) . . X 31 — —
676. Ефтимъ Наковъ. . . . . . . . . . . . . . . . . XI 32 107 32
677. Йосифъ Даскаловъ . . . . . . . . . . . . . . . XI 33 107 33
678. Учителитѣ въ българското училище въ гр.
Кратово . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . XI 34 — —
XX

679. Дяконъ Йосифъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . XII 35 107 35
680. Новата българска прогимназия въ гр. Крушово . . . XII 36 — —
681. Старото народно българско училище въ гр.
Крушово . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . XII 37 — —
682. Професоръ Никола Милевъ . . . . . . . . . . . . . XIII 38 107 38
683. Г. Пейковъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . XIII 39 108 39
684. Кузманъ Хр. Шапардановъ . . . . . . . . . . . . . . XIII 40 108 40
685. Никола Яневъ, поетъ . . . . . . . . . . . . . . . . . XIV 41 108 41
686. Училище на униятитѣ въ гр. Кукушъ . . . . . . . . . XIV 42 — —
687. Учители и ученици отъ българското училище въ гр.
Куманово . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . XV 43 — —
688. Българското училище въ с. Върбяни (Екши-су) . . . XV 44 — —
689. Спиро Гулабчевъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . XVI 45 108 45
690. Константинъ Стояновъ . . . . . . . . . . . . . . . . XVI 46 108 46
691. Трифунъ Ивановъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . XVI 47 108 47
692. Димитъръ Гулабчевъ . . . . . . . . . . . . . . . . . XVI 48 108 48
693. Димитъръ Прусалковъ . . . . . . . . . . . . . . . . XVI 49 108 49
694. Темелко х. Янковъ въ Мелникъ . . . . . . . . . . . XVII 50 108 50
695. Архиерейскиятъ намѣстникъ Гайдаровъ И учителитѣ
въ гр. Мелникъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . XVII 51 — —
696. Прогимназията въ гр. Св. Врачъ . . . . . . . . . . . XVII 52 — —
697. Хаджи Иванъ Тодоровъ . . . . . . . . . . . . . . . XVIII 53 — —
698. Прогимназията въ с. Якоруда . . . . . . . . . . . . XVIII 54 — —
699. Гр. Пърличевъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . XIX 55 108 55
700. Кузманъ Шапкаревъ . . . . . . . . . . . . . . . . . XIX 56 108 56
701. Якимъ Стрезовъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . XIX 57 108 57—58
702. Андроникъ Иосифчевъ. . . . . . . . . . . . . . . . XIX 58 — —
703. Антонъ Митановъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . XIX 59 108 59
704. Гимназията „Гоце Дѣлчевъ” въ гр. Петричъ . . . . . XX 60 — —
705. Учителитѣ въ с. Бѣлица (разложко) . . . . . . . . . XX 61 — —
706. Марко Цепенковъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . XXI 62 108 62
707. Константинъ Поменовъ . . . . . . . . . . . . . . . XXI 63 108 63
708. Никола Ганчевъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . XXI 64 108 64
709. Атанасъ Бадевъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . XXI 65 109 65
710. Йорданъ Ивановъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . XXI 66 109 66
711. Коне Самарджиевъ . . . . . . . . . . . . . . . . . ХХII 67 109 67
712. Цв. Сѣнокозлиева . . . . . . . . . . . . . . . . . . XXII 68 109 68
713. Учителскиятъ персоналъ въ гр, Прилепъ презъ
1892—93 год. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . XXII 69 — —
714. Трети класъ на девическото училище въ гр.
Прилепъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . ХХIII 70 — —
715. Читалището въ гр. Прилепъ . . . . . . . . . . . . . XXIII 71 — —
716. Н. Глиговъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . XXIV 72 109 72
717. Илия Трендафиловъ . . . . . . . . . . . . . . . . . XXIV 73 — —
718. Свещеникъ Филипъ Стояновъ съ своитѣ ученици въ
с. Якоруда . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . XXIV 74 109 74
719. Училището въ с. Якоруда . . . . . . . . . . . . . . XXV 75 — —
720. Трайко Китанчев . . . . . . . . . . . . . . . . . . . XXV 76 — —
721. Д-ръ Д. Владовъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . XXV 77 109 77
722. Д-ръ Бачевъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . XXV 78 109 78
723. Екатерина Симидчиева . . . . . . . . . . . . . . . XXVI 79 — —
724. Тима Икономова . . . . . . . . . . . . . . . . . . . XXVI 80 110 80
725. Старото училище въ гр. Скопйе . . . . . . . . . . . XXVI 81 — —
726. Женското д-во „Ек. Симидчиева” . . . . . . . . . . XXVI 82 — —
727. Солунската мѫжка гимназия. . . . . . . . . . . . . XXVII 83 — —
728. Учители и ученици въ Солунската мѫжка гимназия . XXVII 84 — —
729. Учители и ученици на Солунската мѫжка гимназия
презъ 1888/89 г. . . . . . . . . . . . . . . . . . . XXVIII 85—86 — —
730. Царева Алексиева (Миладинова) . . . . . . . . . . XXIX 87 110 87
731. Мария Думбалакова . . . . . . . . . . . . . . . . . XXIX 88 110 88
732. Царева Алексиева и първия девически пансионъ въ
гр. Солунъ (1882/83) . . . . . . . . . . . . . . . . XXIX 89 — —
733. Първиятъ випускъ на девическата гимназия въ гр.
Солунъ (1895/96 г.) съ директоръ М. Сарафовъ . . XXIX 90 — —
734. Ученички отъ Солунската девическа гимназия презъ
1888/89 и 1899/900 г. . . . . . . . . . . . . . . . . XXX 91—92 — —
XXI
735. Ученичкитѣ отъ Солунската девическа гимназия
презъ 1892/93 г. . . . . . . . . . . . . . . . . ХХХІ 93 — —
736. Възпитаницитѣ на милосърднитѣ сестри въ гр.
Кукушъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . ХХХІ 94 — —
737. Католическата семинария (Зейтин-ликъ) въ гр.
Солунъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . ХХХII 95 — —
738. Основно училище въ гр. Кукушъ издържано отъ
милосерднитѣ сестри „Евхаристки” . . . . . . ХХХII 96 — —
739. Еврейско сиропиталище въ Солунъ . . . . . . ХХХIII 97 — —
740. Учителскиятъ персоналъ при Сѣрското
педагогическо училище и ученицитѣ . . . . . . XXXIII 98 — —
741. Персоналъ и ученици отъ Педагогическото
училище въ гр. Сѣръ . . . . . . . . . . . . . . XXXIV 99-100 — —
742. Праздникътъ „Св. Св. Кирилъ и Методий” въ гр.
Сѣръ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . XXXV 101 — —
743. А. Никовъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . XXXV 102 110 102
744. Андрей Стояновъ . . . . . . . . . . . . . . . XXXV 103 110 103
745. Проф. Йосифъ Ковачевъ . . . . . . . . . . . . XXXVI 104 110 104
746. Арсений Костенцевъ . . . . . . . . . . . . . . XXXVI 105 110 105
747. Учителки въ гр. Щипъ презъ 1915-1916 г. . . XXXVI 106 — —
748. Училищенъ хоръ въ гр. Щипъ 1917-1918 г. . . . XXXVII 107 — —
749. Педагогически курсъ на македонскитѣ учителки
(забавачки) въ Солунъ . . . . . . . . . . . . . XXXVII 108 — —
750. Конгресътъ на македонскитѣ учители въ гр.
Солунъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . XXXVIII 109 110 109
751. П р и л о ж е н и е : Цвѣтна таблица за сравнение
на учебното дѣло на македонскитѣ българи съ
онова на гърцитѣ и сърбоманитѣ въ Македония
и балканскитѣ държави . . . . . . . . . . . . — — — —
Отдѣлъ VIII — Изкуство
752. Църквата „Св. Климентъ” въ гр. Охридъ . . . .

Стенопись на „Св. 40 мѫченици” въ църквата корица
при с. Водоча, струмишко . . . . . . . . . . . — —
753. Поменикъ на знайни и незнайни живописци
(зографи), скулптори (марангози), архитекти,
дюлгерия, златари и др. . . . . . . . . . . . . зад корица — —
754. Великата църква „Св. София”, източната й
часть, IX—X вѣкъ . . . . . . . . . . . . . . . . I 1 1
755. Западната часть на охридската църква „Св. 111
София” отъ 1317 г. . . . . . . . . . . . . . . I 2 2
756. Притвора на охридската църква „Св. София” отъ
1317 г. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . I 3 3
757. О-въ Ахилъ — Резиденция на царь Самуилъ . I 4 4
758. Царь Самуиловата базилика „Св. Ахилъ” на
едноименния о-въ, X в. . . . . . . . . . . . . II 5 111 5
759. Великата църква „Св. Ахилъ”, североизточната
й страна . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . II 6 6
760. Изпостническитѣ келии на брѣга на
II 7 112 7
Преспанското езеро . . . . . . . . . . . . . .
761. Църквата „Св. Стефанъ” въ гр. Костуръ, Х-ХІ в. II 8 112 8
762. Надгробна плоча на царь Самуиловата семейна
гробница, намѣрена въ църквата „Св. Георги” . II 9 — —
763. Църквата ,,Св. Врачъ” въ Костуръ, Х-ХІ в. . . . II 10 112 10
Село Германъ (преспанско) — старата църква
764. „Св. Германъ” отъ 1006 г. . . . . . . . . . . . III 11 112 11
XXII
Илюстрация Обяснителенъ Текстъ

765. Охридъ — църквата „Св. Наумъ” отъ X в., купола
ù отъ XIV в. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . III 12 112 12
766. Вѫтрешностьта на църквата „Св. Наумъ”. . . . . III 13 112 13
767. Гр. Костуръ — църквата „Св. Богородица”,
X—XI в. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . IV 14 — —
768. Село Старо-Нагоричани (кумановско) —
църквата „Св. Георги”, построена въ ХІ в. . . . . IV 15 15
112
769. Часть отъ църквата въ с. Младо-Нагоричани . . IV 16 16
770. Църквата „Св. Богородица” въ с. Велюса,
струмишко, отъ XI в. . . . . . . . . . . . . . . . IV 17 112 17
771. Църквата съ Нерезкия монастиръ (скопско),
построена отъ Алексий Комненъ въ 1164 г. . . . V 18 112 18
772. Самата църква . . . . . . . . . . . . . . . . . . V 19 — —
773. Друга часть отъ църквата въ Нерезкия монастиръ V 20 — —
774. Друга часть отъ сѫщата църква . . . . . . . . . V 21 — —
775. Църквата въ монастиря „Трѣскавецъ”
(прилепско), XII в. . . . . . . . . . . . . . . . . VI 22 22
112
776. Църквата съ часть отъ монастирскитѣ здания . . VI 23 23
777. Охридъ — Изгледъ отъ църквата “Св. Иванъ” . . VI 24 112 24
778. Охридъ — Църквата „Св. Констан тинъ и Елена”
отъ ХІІІ—XIV в. . . . . . . . . . . . . . . . . . . VI 25 112 25
779. Варошъ (прилепско) — Старата църква,
построена XII—XIII в. . . . . . . . . . . . . . . . VI 26 112 26
780. Църквата въ с. Дутли (сѣрско), построена къмъ
края на ХІІІ в. . . . . . . . . . . . . . . . . . . VI 27 112 27
781. Църквата „Св. Никола” при Сѣръ отъ ХІІІ в. . . . VII 28 — —
782. Сѫщата църква, гледана отъ западъ . . . . . . VII 29 — —
783. Църквата „Св. Арахангелъ” въ с. Кучевища
(скопско), XIV в. . . . . . . . . . . . . . . . . . VII 30 — —
784. Църквата „Св. Богородица” — марковия
монастиръ при Скопйе, XIII в. . . . . . . . . . . VII 31 112 31
785. Часть отъ църквата, гледана отъ високо. . . . . VII 32 112 32
786. Охридъ — Църквата „Св. Климентъ Охридски”
(Св. Богородица), построена въ 1295 г. . . . . . VIII 33 33
112
787. Сѫщата, гледана отъ други страни . . . . . . . VIII 34 -35 34-35
788. Църквата при с. Водоча (струмишко) отъ ХІІ в. . IX 36 113 36
789. Старата църква (Фития) въ Щипъ отъ 1332 г. . . IX 37 113 37
790. Село Матейче (скопско) — Църквата „Св.
Богородица” отъ XIV в. . . . . . . . . . . . . . X З8 38
113
791. Църквата въ с. Матейче отъ по-ново време . . . X 39 39
792. Люботено (скопско) — Църквата построена презъ
1337 г. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . X 40 113 40
793. Развалена оригинална църква въ с. Лубанци,
скопско . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . X 41 113 41
794. О-въ Малиградъ въ Преспанското езеро . . . . X 42 113 42
795. Църквата „Св. Богородица” въ о-въ Малиградъ,
построена презъ 1369 год. . . . . . . . . . . . X 43 43
113
796. Интересенъ изгледъ на сѫщата църква . . . . . XI 44 44
797. Църквата „Св. Спасъ” въ с. Емпория (близо до
Корча) отъ 1390 г. . . . . . . . . . . . . . . . . XI 45 113 45
798. Църквата въ с. Варошъ, прилепско, XIV в. . . . . XI 46 113 46
799. Охридъ — Църквата „Св. Заумъ” отъ 1371 г. . . XI 47 113 47
XXIII
800. Църквата въ Марковия монастиръ (скопско) . . . . XI 48 112 48
801. Общъ изгледъ на стария монастиръ „Св. Иванъ
Бигоръ” (дебърска околия). . . . . . . . . . . . . XII 49 — —
802. Типична самобитна стара архитектурна сграда въ
монастиря . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . ХІІ 50 113 49—51
803. Църквата гледана отъ къмъ входа . . . . . . . . . XII 51 — —
804. Старата църква въ Охридъ . . . . . . . . . . . . XII 52 — —
805. Монастирския коридоръ . . . . . . . . . . . . . . ХІІІ 53 — —
806. Струга — Типична стара улица съ типични
архитектурни кѫщи . . . . . . . . . . . . . . . . ХІІІ 54 — —
807. Църквата „Св. Пантелеймонъ” въ гр. Велесъ отъ
1840 г. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . XIV 55 — —
808. гр. Кратово — Лесновския монастиръ . . . . . . . XIV 56 — —
809. Гостиваръ — Оригинални архитектурни кѫщи . . XV 57—59 — —
810. с. Гопешъ (битолско) — оригинални архитектурни
кѫщи . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . XV 60—62 — —
811. Мраморна плоча отъ църквата „Св. София” въ
Охридъ (X—XI в.). . . . . . . . . . . . . . . . . . XVI 63 — —
812. Дървенъ релефъ на Св. Климентъ Охридски . . . XVI 64 — —
813. Мраморна плоча отъ църквата „Св. София” —
Охридъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . XVI 65 — —
814. Части отъ мраморенъ фризъ — с. Дреново
(прилепско) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . XVI 66 — —
815. Дървена врата отъ църквата „Св. Никола” въ
Охридъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . XVI 67 — —
816. Приложение: Ц в ѣ т н а к а р т и н а С в .
Климентъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . — — — —
817. Мраморенъ амвонъ отъ църквата „Св. София”
— Охридъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . XVII 68 — —
818. Мраморна плоча отъ църквата въ Нерезкия
монастиръ, скопско (XI—XII в.). . . . . . . . . . . XVII 69 — —
819. Дървена врата отъ слѣпченския монастиръ (ХV в.) XVII 70 — —
820. Царскитѣ двери на църквата „Св. Климентъ” въ
Охридъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . XVII 71 — —
821. Иконостасъ на църквата „Св. Климентъ” въ Охридъ XVIII 72 — —
822. Иконостасъ на църквата въ гр. Банско. . . . . . . XVIII 73 — —
823. Иконостасъ на изгорѣлата въ възстанието
българска църква въ гр. Крушово . . . . . . . . . XVIII 74 — —
824. Дървена масичка въ монастиря при с. Зързе,
прилепско . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . XVIII 75 — —
825. Иконостасъ на монастирската църква „Св. Иванъ
Бигоръ” . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . XVIII 76 — —
826. Царскитѣ двери на мон. църква „Св. Ив. Бигоръ” . XIX 77 — —
827. Часть отъ иконостаса на църквата въ гр. Банско . XIX 78 — —
828. Рѣзба отъ монастирски иноностасъ . . . . . . . . XX 79 — —
829. Фрагменти отъ сѫщата рѣзба . . . . . . . . . . . XX 80—82 — —
830. Фрагменти отъ рѣзбата на иконостаса на
скопската църква „Св. Спасъ” . . . . . . . . . . . XX 83 — —
831. „Майстерската” изработена въ иконостаса на
сѫщата църква . . . . . . . . . . . . . . . . . . . XX 84 — —
832. „Въздухътъ” въ олтаря на монастирската църква . XXI 85 — —
833. Иконостасътъ на скопската църква “Св. Спасъ” . . XXI 86 — —
834. Царскитѣ двери на сѫщата църква . . . . . . . . XXII 87 — —
835. Фрагментъ отъ рѣзбата на сѫщата църква . . . . . ХХІІІ 88 — —
XXIV
И л ю с т р ация Обяснителенъ текстъ
836. Рѣзба отъ иконостаса на църквата „Св.
Богородица” въ гр. Татаръ Пазарджикъ,
работена отъ сѫщитѣ майстори, които сѫ
работили рѣзбитѣ на Бигорския монастиръ и
„Св. Спасъ” въ Скопйе . . . . . . . . . . . . . . XXIII 89 — —
837. Гино Чурановъ, рѣзбарь отъ с. Смилево,
битолско . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . ХХІІІ 90 — —
838. Фрагментъ отъ рѣзба, изработена отъ
семейството Алексиеви отъ с. Осои, галичко . . XXIII 91 — —
839. Лазаръ Алексиевъ . . . . . . . . . . . . . . . . ХХІІІ 92 — —
840. Несторъ Алексиевъ . . . . . . . . . . . . . . . ХХІІІ 93 — —
Семейство Филиповци
841. Потомцитѣ на българската стара дебърска

школа: семейство Филиповци . . . . . . . . . . XXIV 94-104 — —
Златарство
842. Ликътъ на св. Климентъ отъ сребро върху

евангелието отъ XIV в. . . . . . . . . . . . . . . XXV 105 — —
843. Начална корица на евангелие на „Св. Климентъ”
въ Охридъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . XXV 106 — —
844. Подвързия на евангелие отъ 1596 г. намѣрено
въ околията на Щипъ . . . . . . . . . . . . . . XXV 107 — —
845. Сребърно евангелие отъ 1659 г. намѣрено въ гр.
Воденъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . XXV 108 — —
846. Сребърни изработки на кръстове,
дарохранителници, пафти и други накити на
български народни носии . . . . . . . . . . . . XXVI 109-112 — —
847. Живопись — — 114 —
848. Икони: Благовещение, Христосъ благославя, Св.

Богородица съ Христа отъ XI, XII, XIII и XIV в. . . XXVII 113-114 — —
849. Разни стенописи въ църкви и монастирски
църкви . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . XXVIII 118-121 — —
850. Стенопись отъ църквата на Марковия монастиръ
(скопско) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . XXIX 122-123 — —
851. Стенопись и фрагментъ отъ стенопись въ
църквата „Стари Св. Климентъ” въ гр. Охридъ . XXIX 124-125 — —
852. Чудотворната икона на св. Климентъ Охридски XXX 126 — —
853. Портретна стенопись надъ гроба на св.
Климентъ Охридски . . . . . . . . . . . . . . . XXX 127 — —
854. Стенопись отъ черквата при с. Водоча ,
струмишко . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . XXX 128 — —
855. Стенопись при сѫщата черква на югозападния
пиластеръ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . XXXI 129 — —
856. Ликъ Св. Богородица, нарисуванъ на скала при
Трѣскавецкия монастиръ, прилепско . . . . . . XXXI 130 — —
857. Фрагментъ отъ стенопись на Св. 40 мѫченици въ
църквата при с. Водоча (струмишко) . . . . . . XXXI 131 — —
858. Стенопись — Ликътъ на Св. Наумъ въ църквата
„Св. Наумъ”. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . XXXI 132 — —
859. Стенопись — Ликътъ на българския князъ Борисъ
I — Михаилъ, въ монастирската църква „Св.
Наумъ” при Охридъ . . . . . . . . . . . . . . . XXXII 133 — —
860. Стенопись — Ликоветѣ на св. Наумъ и св.
Климентъ при сѫщата църква . . . . . . . . . . XXXII 134 — —
861. Стенопись — Портретъ на катигуменъ Стефанъ
отъ Пловдивъ отъ 1806 год. . . . . . . . . . . . XXXII 135 — —
XXV
862. Живописенъ изгледъ на самия монастиръ „Св.
Наумъ” при Охридъ, построенъ оть българския
князъ Борисъ І . . . . . . . . . . . . . . . . . . XXXII 136 — —
863. Стенопись — Композиция на „Св.
Седмочисленици” въ монастирската църква „Св.
Наумъ” при Охридъ . . . . . . . . . . . . . . . XXXII 137 — —
Семейство Фърчковци
864. Общо табло на старата дебърска зографска
фамилия Фърчковци . . . . . . . . . . . . . . . ХХХIII 138—144 — —
865. Стенопись отъ живитѣ наследници на сѫщата
фамилия . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . XXXIV 145—146 — —
866. Графика — — 113 —
867. Орнаменти и букви отъ рѫкописи върху

евангелия и др. отъ XII в. . . . . . . . . . . . . XXXIV 147—150 — —
868. Листъ отъ рѫкописъ върху охридското
апостолско евангелие отъ XII в. (кирилица и
глаголица) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . XXXV 151 — 152 — —
869. Надписъ на гроба на св. Климентъ Охридски . . XXXV 153 — —
870. Гравюра — — 113 —
871. Разни видове печати, изработени отъ македонски

гравьори за нуждитѣ на еснафи, общини и др.
въ Македония . . . . . . . . . . . . . . . . . . XXXVI 145—165 — —
872. Везба — — 115 —
873. Копринени епитафи (плащаници) отъ 1282 год. и

по-сетне . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . XXXVII 166—170 — —
Шевици
874. Македонски народни шевици . . . . . . . . . . XXXVIII 171—175 —
115
875. Македонски народни шевици . . . . . . . . . . ХХХIХ 176—180 —
Музика
876. Алекс. п. Орушевъ . . . . . . . . . . . . . . . . XL 181 — —
877. Димитъръ Павловъ . . . . . . . . . . . . . . . . XL 182 — —
878. А. Бадевъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . XL 183 — —
879. Георги Момчеджиковъ . . . . . . . . . . . . . . XL 184 — —
880. Иванъ Караджовъ . . . . . . . . . . . . . . . . ХL 185 — —
881. Никола Янишлиевъ . . . . . . . . . . . . . . . ХL 186 — —
882. Ученически хоръ при педагогическото училище
въ гр. Сѣръ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . ХLI 187 — —
883. Градски смѣсенъ хоръ въ Дебъръ . . . . . . . . XLI 188 — —
884. Ученически хоръ „Славейче” въ Солунъ . . . . . ХLI 189 — —
885. Български македонски пѣсни
Записалъ Йосифъ Чешмеджиевъ ХLII/ХLVI — 116 —
886. Приложение: 2 цвѣтни картини “Шевици” . . . . — — — —
Отдѣлъ IX — Революционно движение

887 Знаме . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . корица 1 3 корица
888. Клетвата . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . І — 3 1
Предтечи
889. Хайдушко гнѣздо . . . . . . . . . . . . . . . . ІІ 2 3 2
890. Стою войвода . . . . . . . . . . . . . . . . . . II 3 3 3
891. Зюмбюлъ войвода . . . . . . . . . . . . . . . . II 4 3 4
892. Дончо Златковъ III 5 4 5
893. Ванчо Карасулията . . . . . . . . . . . . . . . . III 6 4 6
894. Осоговскиятъ монастиръ . . . . . . . . . . . . III 7 4 7
895. Василъ Левски . . . . . . . . . . . . . . . . . . ІІІ 8 4 8
XXVI
896. Иеромонахъ Аверкий . . . . . . . . . . . . . . III 9 4 9
897. Илю войвода . . . . . . . . . . . . . . . . . . . IV 10 4 10
898. Икономъ Ангелъ . . . . . . . . . . . . . . . . . IV 11 5 11
899. Спиро Джеровъ . . . . . . . . . . . . . . . . . IV 12 5 12
900. Кресненско възстание . . . . . . . . . . . . . . V — 5 —
901. Константинъ Георгиевъ . . . . . . . . . . . . . V 13 5 13
902. Станислава Караиванова . . . . . . . . . . . . V 14 5 14
903. Никола Ивановъ . . . . . . . . . . . . . . . . . V 15 5 15
Началото на МакедонСКИЯ въпросъ
904. Берлинския конгресъ . . . . . . . . . . . . . . VI 16 5 16
905. Слѣпченския монастиръ . . . . . . . . . . . . . VII 17 6 17
906. Попъ Ристе . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . VII 18 б 18
907. Ангелъ Спространовъ . . . . . . . . . . . . . . VII 19 б 19
908. Тодоръ Милевъ . . . . . . . . . . . . . . . . . VII 20 б 20
909. Чакревци. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . VII 21 б 21
910. Димитъръ Ризовъ . . . . . . . . . . . . . . . . VIII 22 6 22
911. Диме Коровъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . VIII 23 б 23
912. Н. Ронаковъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . VIII 24 7 24
913. Четата на Коне Павлевъ . . . . . . . . . . . . . VIII 25 7 25
Начало на В.М.Р.О.
914. Дамянъ Груевъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . IX 26 7
915. Д-ръ Хр. Татарчевъ . . . . . . . . . . . . . . . IX 27 7
916. Петъръ п. Арсовъ . . . . . . . . . . . . . . . . IX 28 7 26—31
917. Антонъ Димитровъ. . . . . . . . . . . . . . . . IX 29 7
918. Христо Батанджиевъ . . . . . . . . . . . . . . . IX 30 7
919. Иванъ хаджи Николовъ . . . . . . . . . . . . . IX 31 7
920. Черквата „Св. св. Кирилъ и Методи” въ Ресеннъ . X 32 7
921. Освещаването на черквата „св. св. Кирилъ и 32—33
Методи” въ Ресенъ . . . . . . . . . . . . . . . . X 33 7
922. Трайко Китанчев . . . . . . . . . . . . . . . . . XI 34 7 34
923. Ефремъ Караивановъ . . . . . . . . . . . . . . XI 35 8 35
924. Поручикъ Начевъ. . . . . . . . . . . . . . . . . XI 36 8 36
925. Градъ Мелникъ. . . . . . . . . . . . . . . . . . XI 37 8 37
Апостоли на В.М. Р. О.
926. Дамянъ Груевъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . XII 38 8 38—42 (249)
927. Пере Тошовъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . XII 39 — —
928. Гоце Дѣлчевъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . XII 40 — —
929. Христо Матовъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . XII 41 — —
930. Борисъ Сарафовъ . . . . . . . . . . . . . . . . ХІІ 42 — —
931. Георче Петровъ . . . . . . . . . . . . . . . . . ХІІІ 43 8 43
932. М. Попето . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . ХІІІ 44 8 44
933. Павелъ Христовъ . . . . . . . . . . . . . . . . . ХІІІ 45 8 45
934. Тодоръ Лазаровъ . . . . . . . . . . . . . . . . ХІІІ 46 8 46
935. Тома Давидовъ . . . . . . . . . . . . . . . . . ХІІІ 47 9 47
936. Ан. Лозанчевъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . XIV 48 9 48
937. Георги Пешковъ . . . . . . . . . . . . . . . . . XIV 49 9 49
938. Григоръ Попевъ . . . . . . . . . . . . . . . . . XIV 50 10 50
939. Д. Груевъ и Ал. х. Пановъ . . . . . . . . . . . . XIV 51 10 51
1897—1902 год.
940. с. Виница . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . XV 52 10 52
941. Йосифъ Даскаловъ . . . . . . . . . . . . . . . . XV 53 10 53
942. Мише Развигоровъ . . . . . . . . . . . . . . . . XV 54 28 269
943. Мицо Дѣлчевъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . XVI 55 10 55
944. Стоянъ Лазаровъ . . . . . . . . . . . . . . . . . XVI 56 10 56
945. Юрданъ Гавазовъ . . . . . . . . . . . . . . . . XVI 57 10 57
946. Христо Чемковъ . . . . . . . . . . . . . . . . . XVI 58 10 58
947. Комитетътъ на Борисъ Сарафовъ . . . . . . . . XVII 59 11 59
948. Христо Станишевъ . . . . . . . . . . . . . . . . XVII 60 11 60
949. Пантелей Урумовъ . . . . . . . . . . . . . . . . XVII 61 11 61
950. Антонъ П. Стояновъ . . . . . . . . . . . . . . . XVII 62 11 62
951. Светославъ Мерджановъ . . . . . . . . . . . . . XVIII 63 11 63
952. Петъръ Соколовъ . . . . . . . . . . . . . . . . XVIII 64 11 64
953. Георги Ивановъ (М. Лерински). . . . . . . . . . XVIII 65 11 65
954. Александъръ Малинковъ . . . . . . . . . . . . . XVIII 66 11 66
955. Методи Патчевъ . . . . . . . . . . . . . . . . . XVIII 67 11 67
XXVII
956. Яне Сандански . . . . . . . . . . . . . . . . XIX 68 11 68
957. Четата на сѣрския революционенъ окрѫгъ . XIX 69 — —
958. Мѣстото дето бѣше пленена мисъ Стонъ . . XIX 70 — —
959. Кръстю Асеновъ . . . . . . . . . . . . . . . XIX 71 12 71
960. Христо Чернопеевъ . . . . . . . . . . . . . XX 72 12 72
961. Поручикъ Каназиревъ . . . . . . . . . . . . XX 73 12 73
962. Майоръ Д. Ат. Думбалаковъ . . . . . . . . . XX 74 12 74
963. Хр. Чернопѣевъ всрѣдъ народа въ гората . . XX 75 — —
864. Мирче Ацевъ . . . . . . . . . . . . . . . . . XXI 76 12 76
965. Дине Абдурахмановъ . . . . . . . . . . . . XXI 77 13 77
966. Рампо Сп. Пешковъ . . . . . . . . . . . . . XXI 78 13 78
967. Кузо П. Стефовъ (Блатски) . . . . . . . . . . XXI 79 13 79
1902 — Горно Джумайско революционно движение

968. Стоянъ Михайловски . . . . . . . . . . . . XXII 80 13 80
969. Генералъ Ив. Цончевъ . . . . . . . . . . . . XXII 81 13 81
970. Заклинане на кореспондентитѣ . . . . . . . XXII 82 14 82
971. Четата на генералъ Ив. Цончевъ . . . . . . . XXIII 83 — —
972. Мичманъ Т. Саевъ . . . . . . . . . . . . . . XXIII 84 14 84
973. Четата на Саевъ и Левтеровъ . . . . . . . . ХХІІІ 85 — —
974. Полковникъ Анастасъ Янковъ . . . . . . . . XXIV 86 14 86
975. Полковникъ Стефанъ Николовъ . . . . . . . XXIV 87 14 87
976. Четата на генералъ Ив. Цончевъ . . . . . . . XXIV 88 — —
977. Щабъ на четата на Йор. Стояновъ . . . . . . XXV 89 15 89—90
978. Четата на Йор. Стояновъ. . . . . . . . . . . XXV 90 15 89—90
979. Н. Левтеровъ . . . . . . . . . . . . . . . . . XXVI 91 15 91
980. Подпоручикъ Настевъ . . . . . . . . . . . . XXVI 92 15 92
981. Илия Балтовъ . . . . . . . . . . . . . . . . XXVI 93 15 93
982. Софрони Стояновъ . . . . . . . . . . . . . XXVI 94 15 94
983. Иванъ Станковъ . . . . . . . . . . . . . . . XXVI 95 15 95
984. Иванъ Ботушановъ . . . . . . . . . . . . . . XXVI 96 15 96
1903 година
935. Иванъ Гарвановъ . . . . . . . . . . . . . . . XXVII 97 27 266
986. Солунската мѫжка гимназия. . . . . . . . . XXVII 98 15 98
987. Гоце Дѣлчевъ . . . . . . . . . . . . . . . . XXVIII 99 15 99
988. Кивотътъ на Гоце Дѣлчевъ . . . . . . . . . . XXVIII 100 16 100
989. Никола Дѣлчевъ, баща на Г. Дѣлчевъ . . . . XXVIII 101 16 101
990. Миланъ Дѣлчевъ . . . . . . . . . . . . . . . XXVIII 102 16 102
991. Гоце Дѣлчевъ на хладовина . . . . . . . . . XXIX 103 — —
992. Факс. отъ писмо на Г. Дѣлчевъ . . . . . . . . XXIX 104 — —
1903 г. — Солунскитѣ атентати 16 — ХХХІ
993. Параходъ „Гладилквивиръ” XXX 105 16 105

994. Отоманската банка въ гр. Солунъ XXX 106 16 106
995. Илия Тръчковъ . . . . . . . . . . . . . . . . XXXI 107 17 107
996. Константинъ Ив. Кирковъ . . . . . . . . . . XXXI 108 17 108
997. Орцето . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . XXXI 109 17 109
998. Миланъ Арсовъ . . . . . . . . . . . . . . . XXXI 110 17 110
999. Г. Богдановъ . . . . . . . . . . . . . . . . . XXXI 111 18
111—112
1000. Г. Бошнаковъ . . . . . . . . . . . . . . . . . XXXI 112 18
1903 г. — Илинденското възстание

1001. Дамянъ Груевъ . . . . . . . . . . . . . . . . XXXII 113 — —
1002. Борисъ Сарафовъ . . . . . . . . . . . . . . XXXII 114 — —
1003. Ан. Лозанчевъ . . . . . . . . . . . . . . . . XXXII 115 — —
1903 г. —Илинденското възстание — Битолски районъ

1004. Георги Сугаревъ . . . . . . . . . . . . . . . XXXIII 116 18 116
1005. Евстатий Мъгленски . . . . . . . . . . . . . XXXIII 117 18 117
1006. Георги Павловъ . . . . . . . . . . . . . . . XXXIII 118 18 118
1007. Четата на Георги Сугаревъ . . . . . . . . . XXXIII 119 — —
1008. Миселъ Дупенски . . . . . . . . . . . . . . XXXIV 120 18 120
1009. Спиро Олчевъ . . . . . . . . . . . . . . . . XXXIV 121 18 121
XXVIII
И л ю с т р ация Обяснителенъ текстъ
1010. Славко Арсовъ . . . . . . . . . . . . . . . . . XXXIV 122 18 122
1011. Четата на Славко Арсовъ . . . . . . . . . . . XXXIV 123 — —
1012. Капитанъ Христо Саракиновъ . . . . . . . . . XXXV 124 18 124
1013. Лука Ивановъ . . . . . . . . . . . . . . . . . XXXV 125 19 125
1014. Георче Петровъ . . . . . . . . . . . . . . . . XXXV 126 — —
1015. Четата на Лука Ивановъ . . . . . . . . . . . . XXXV 127 — —
1903 г. — Илинденско възстание — Кичевски районъ
1016. Лука Джеровъ . . . . . . . . . . . . . . . . . XXXVI 128 19 128

1017. Стоянъ Донски . . . . . . . . . . . . . . . . . XXXVI 129 19 129
1018. Ванчо Сърбако . . . . . . . . . . . . . . . . . XXXVI 130 19 130
1019. Пешо Паша . . . . . . . . . . . . . . . . . . XXXVI 131 19 131
1020. Четата на Смиле войвода . . . . . . . . . . . XXXVI 132 — —
1903 г. — Илинденско възстание — Крушовски районъ
1021. Изгледъ на градъ Крушово . . . . . . . . . . XXXVII 133 19 133

1022. Революционни рѫководители въ гр. Крушово. XXXVII 134 19 134
1023. Крушово — кѫщата, дето се прогласи
възстанието . . . . . . . . . . . . . . . . . . XXXVIII 135 19 135
1024. Рѫководното мѣсто на възстанието . . . . . . XXXVIII 136 — —
1025. Изгорѣла турска казарма . . . . . . . . . . . XXXVIII 137 — —
1026. Никола Каревъ . . . . . . . . . . . . . . . . . XXXIX 138 19 138
1027. Велю Марковъ . . . . . . . . . . . . . . . . . XXXIX 139 20 139
1028. Пито Гулевъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . XXXIX 143 20 140
1029. Иванъ Наумовъ Алябака . . . . . . . . . . . . XXXIX 141 20 141
1030. Андрей Димовъ . . . . . . . . . . . . . . . . XXXIX 142 20 142
1031. Мѣстностьта „Куличе” . . . . . . . . . . . . . ХL 143 20 143
1032. Гюрчинъ войвода . . . . . . . . . . . . . . . XL 144 20 144
1033. Йорданъ Пиперката . . . . . . . . . . . . . . XL 145 20 145
1034. Дяконъ Евстатий . . . . . . . . . . . . . . . . ХL 146 20 146
1035. Четата на Пито Гулевъ . . . . . . . . . . . . . XLI 147 — —
1036. Четата на Иванъ Наумовъ . . . . . . . . . . . ХLII 148 — —
1037. Блаже Кръстевъ . . . . . . . . . . . . . . . . ХLII 149 20 149
1038. Четата на Коста войвода . . . . . . . . . . . . ХLII 150 — —
1039. Четата на М. Христовъ . . . . . . . . . . . . . XLIII 151 20 151
1040. Спилитѣ, дето се развили боеветѣ . . . . . . XLIII 15г — —
1041. Опожарено Крушово . . . . . . . . . . . . . . XLIV 153 — —
1042. Историч. черква въ гр. Крушово . . . . . . . XLIV 154 20 154
1903 г. — Илинденско възстание — Kостурски районъ
1043. Б. Сарафовъ и Чакаларовъ . . . . . . . . . . . ХLV 155 — —

1044. Василъ Чакаларовъ. . . . . . . . . . . . . . . XIV 156 20 156
1045. Щабъ при В. Чакаларовъ . . . . . . . . . . . . ХLV 157 — —
1046. Лазаръ п. Трайковъ . . . . . . . . . . . . . . ХLV 158 20 158
1047. Пандо Кляшевъ . . . . . . . . . . . . . . . . XLV 159 21 159
1048. Полковникъ Ан. Янковъ . . . . . . . . . . . . ХLVI 160 — —
1049. В. Чакаларовъ . . . . . . . . . . . . . . . . . ХLVI 161 — —
1050. Митре Влаха . . . . . . . . . . . . . . . . . . ХLVI 162 21 162
1051. Иванъ Поповъ (подпоручикъ) . . . . . . . . . ХLVI 163 21 163
1052. Никола Андреевъ . . . . . . . . . . . . . . . ХLVI 164 21 164
1053. Ат. Кършяковъ . . . . . . . . . . . . . . . . . ХLVII 165 21 165
1054. Стерйо Стерйовски . . . . . . . . . . . . . . XLVII 166 21 166
1055. Пандо Сидовъ . . . . . . . . . . . . . . . . . XLVII 167 21 167
1056. Христо Цветковъ . . . . . . . . . . . . . . . . XLVII 168 21 168
1057. Петър Погончевъ. . . . . . . . . . . . . . . . ХLVII 169 21 169
1058. Марко Ивановъ . . . . . . . . . . . . . . . . ХLVIII 170 21 170
1059. Кузо Стефовъ . . . . . . . . . . . . . . . . . ХLVIII 171 21 171
10бО. Г. Д. Икономовъ . . . . . . . . . . . . . . . . XLVIII 172 21 172
1061. Илия Димитровъ . . . . . . . . . . . . . . . . ХLVIII 173 21 173
1062. Манолъ Розовъ . . . . . . . . . . . . . . . . . ХLVIII 174 21 174
1063. Стефо Настевъ . . . . . . . . . . . . . . . . . ХLIX 175 22 175
1064. Костурски четници ХLIX 176 — —
1065. Четата на Митре Влаха . . . . . . . . . . . . ХLIХ 177 — —
1066. Н. Андреевъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . L 178 — —
1067. Четата на Н. Андреевъ . . . . . . . . . . . . . L 179 — —
XXIX

1903 г. — Илинденско възстание — Лерински районъ
1068. Михаилъ Чековъ . . . . . . . . . . . . . . . . . LI 180 22 180

1069. Х. П. Русински . . . . . . . . . . . . . . . . . . LI 181 22 181
1070. А. Турунджовъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . LI 182 22 182
1071. Илия Лерински. . . . . . . . . . . . . . . . . . LI 183 22 183
1072. Лечо Гйошевъ-Церовски . . . . . . . . . . . . . LI 184 22 184
1073. Пандилъ Шишковъ . . . . . . . . . . . . . . . . LII 185 22 185
1074. Дѣдо Кочо Цонката . . . . . . . . . . . . . . . LII 186 22 186
1075. Лерински войводи . . . . . . . . . . . . . . . . LII 187 — —
1903 г. — Илинденско възстание — Охридски районъ
1076. Ант. Кецкаровъ . . . . . . . . . . . . . . . . . LIII 188 22 188

1077. Наумъ Цвѣтиновъ . . . . . . . . . . . . . . . . LIII 189 22 189
1078. Хр. Узуновъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . LIII 190 22 190
1079. Александъръ Чакъровъ . . . . . . . . . . . . . LIII 191 22 191
1080. Н. Златаревъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . LIII 192 22 192
1081. Лазаръ Димитровъ . . . . . . . . . . . . . . . . LIV 193 22 193
1082. Смиле Войдановъ . . . . . . . . . . . . . . . . LIV 194 22 194
1083. Войводи отъ рѣканско . . . . . . . . . . . . . . LIV 195 23 195
1084. Цвѣтко Христовъ . . . . . . . . . . . . . . . . . LIV 196 23 196
1085. Д. Матлиевъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . LIV 197 23 197
Революционни дейци (1903—1907 г.)
1086. Дим. Гущановъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . LV 198 23 198

1087. Димитъръ Ив. Милевъ . . . . . . . . . . . . . . LV 199 23 199
1088. Борисъ Сугаревъ . . . . . . . . . . . . . . . . . LV 200 23 200
1089. Георги Папанчевъ . . . . . . . . . . . . . . . . LV 201 23 201
1090. Тале Христовъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . LVI 202 23 202
1091. Юлий Розенталъ . . . . . . . . . . . . . . . . . LVI 203 23 203
1092. Дим. Дечевъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . LVI 204 23 204
1093. М. Марковъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . LVI 205 23 205
1094. Романъ Мишайковъ . . . . . . . . . . . . . . . LVI 206 23 206
1095. Йорданъ Варналиевъ . . . . . . . . . . . . . . LVII 207 23 207
1096. Александъръ Соколовъ . . . . . . . . . . . . . LVII 208 23 208
1097. Коце Арсовъ Лазаровъ . . . . . . . . . . . . . . LVII 209 23 209
1098, Тимо Ангеловъ. . . . . . . . . . . . . . . . . . LVII 210 24 210
1099. Георги Хр. Корубиновъ . . . . . . . . . . . . . LVII 211 24 211
1100. Христо Ив. Дулевъ . . . . . . . . . . . . . . . . LVIII 212 24 212
1101. Максимъ Костовъ Неновъ . . . . . . . . . . . . LVIII 213 24 213
1102. Иванъ Ципорановъ . . . . . . . . . . . . . . . . LVIII 214 24 214
1103. Василъ Поповъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . LIX 215 24 215
1104. Стоянъ Божовъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . LIX 216 24 216
1105. Григоръ Манасиевъ . . . . . . . . . . . . . . . LIX 217 24 217
1106. Четата на Григоръ Манасиевъ . . . . . . . . . . LIX 218 — —
1107. Никола Дечевъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . LХ 219 24 219
1108. Четата на Никола Дечевъ . . . . . . . . . . . . LХ 220 — —
1109. Симеонъ Витановъ Молеровъ . . . . . . . . . . LXI 221 24 221
1110. Парашкевъ Цвѣтковъ . . . . . . . . . . . . . . . LXI 222 24 222
1111. Коце Мазнейковъ . . . . . . . . . . . . . . . . LXI 223 24 223
1112. Войводитѣ на съветъ . . . . . . . . . . . . . . . LXI 224 25 224
1113. Лазаръ п. Трайковъ . . . . . . . . . . . . . . . LXII 225 — —
1114. Никола Каранджуловъ . . . . . . . . . . . . . . LXII 226 25 226
1115. Четата на Кръсто Българията . . . . . . . . . . LXII 227 — —
1116. Гоно Яневъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . LXII 228 25 228
1117. Димитъръ п. Стаматовъ . . . . . . . . . . . . . LXII 229 25 229
1118. Скопско горско рѫководно тѣло . . . . . . . . LXIII 230 — —
1119. Четата на Мише Развигоровъ . . . . . . . . . . LXIII 231 — —
1120. Сава Михайловъ . . . . . . . . . . . . . . . . . LXIV 232 25 232
1121. Атанасъ Бабата . . . . . . . . . . . . . . . . . LXIV 233 25 233
1122. Четата на Ат. Бабата . . . . . . . . . . . . . . . LXIV 234 — —
1123. Христо Узуновъ . . . . . . . . . . . . . . . . . LXV 235 — —
1124. Андрей Казеповъ . . . . . . . . . . . . . . . . LXV 236 25 236
1125. Ангелъ Андреевъ . . . . . . . . . . . . . . . . LXV 237 25 237
1126. Константинъ Нунковъ . . . . . . . . . . . . . . LXVI 238 26 238
XXX
1127. Атанасъ Тешовалията . . . . . . . . . . . . LXVI 239 26 239
1128. Четата на Ив. Карасулията . . . . . . . . . . LXVI 240 — —
1129. Иванъ Карасулията . . . . . . . . . . . . . . LXVI 241 — —
1130. Четата на Стефанъ Димитровъ . . . . . . . LXVI 242 26 242
1131. Христо Димитровъ . . . . . . . . . . . . . . LXVI 243 26 243
1132. Четата на Хр. Димитровъ . . . . . . . . . . LXVII 244 — —
1133. Четата на П. Самарджиевъ. . . . . . . . . . LXVII 245 26 245
1134. Четата на Д. Димитровъ . . . . . . . . . . . LXVIII 246 26 246
1135. Четата на П. Радевъ . . . . . . . . . . . . . LXIX 247 — —
1136. Съединенитѣ чети . . . . . . . . . . . . . . LXIX 248 — —
1137. Даме Груевъ . . . . . . . . . . . . . . . . . LXX 249 26 249
1138. Факсимиле отъ писмото на Д. Груевъ . . . . LXX 250 — —
1139. Д. Груевъ на смъртно легло . . . . . . . . . LXXI 251 — —
1140. Санде Китановъ . . . . . . . . . . . . . . . LXXI 252 26 252
1141. Гробътъ на Даме Груевъ . . . . . . . . . . . LXXI 253 — —
1142. Панихида за Д. Груевъ. . . . . . . . . . . . LXXI 254 — —
1143. П. Милев . . . . . . . . . . . . . . . . . . . LXXII 255 26 255
1144. Петъръ Юруковъ . . . . . . . . . . . . . . . LXXII 256 26 256
1145. Четата на Петъръ Юруковъ . . . . . . . . . LXXII 257 — —
1146. Георги Ацевъ . . . . . . . . . . . . . . . . LXXIII 258 27 258
1147. Четата на Георги Ацевъ . . . . . . . . . . . LXXIII 259 — —
1148. Велю Марковъ . . . . . . . . . . . . . . . . LXXIV 260 — —
1149. Четата на П. Константиновъ . . . . . . . . . LXXIV 261 27 261
1150. Пейо Р. Гавриловъ . . . . . . . . . . . . . . LXXV 262 27 262
1151. Йонъ Пашата . . . . . . . . . . . . . . . . . LXXV 263 27 263
1152. Михаилъ Даевъ . . . . . . . . . . . . . . . LXXV 264 27 264
1153. Павелъ Наумовъ . . . . . . . . . . . . . . . LXXV 265 27 265
1154. Иванъ Г. Гарвановъ . . . . . . . . . . . . . LXXVI 266 27 266
1155. Борисъ Сарафовъ . . . . . . . . . . . . . . LXXVI 267 27 267
1156. Факсимиле отъ писмото на Б. Сарафовъ . . . LXXVI 268 — —
1157. Мише Развигоровъ . . . . . . . . . . . . . . LXXVII 269 28 269
1158. Бащата на М. Развигоровъ . . . . . . . . . . LXXVII 270 — —
1159. Дана Развигорова — майка на Мише . . . . LXXVII 271 — —
1160. Гробътъ на Мише Развигоровъ . . . . . . . . LXXVIII 272 — —
1161. Домътъ на М. Развигоровъ . . . . . . . . . . LXXVIII 273 — —
1162. Развалини отъ кѫщата, дето е загиналъ М.
Развигоровъ . . . . . . . . . . . . . . . . . LXXVIII 274 — —
1163. Трендафилъ Ат. Думбалаковъ . . . . . . . . LXXIX 275 29 275
1164. “Ножотъ” . . . . . . . . . . . . . . . . . . . LXXIX 276 29 276
1165. Тома Николовъ . . . . . . . . . . . . . . . LXXX 277 29 277
1166. Симеонъ Денковъ . . . . . . . . . . . . . . LХХХ 278 29 278
1167. Петъръ Васковъ . . . . . . . . . . . . . . . LХХХ 279 29 279
1168. Лазаръ Маджаровъ. . . . . . . . . . . . . . LХХХ 280 30 280
1169. Четата на Ал. Симеоновъ . . . . . . . . . . LХХХI 281 — —
1170. Ал. Станоевъ . . . . . . . . . . . . . . . . . LХХХL 282 30 282
1171. Гйоре Ленищанецъ . . . . . . . . . . . . . LХХХI 283 30 283
Реформи 1902 — 1908
1172. Султанъ Абдулъ Хамидъ . . . . . . . . . . . LХХХII 284
1173. Хилми паша . . . . . . . . . . . . . . . . . LХХХII 285
1174. Австрийски мандатьоръ . . . . . . . . . . . LХХХII 286
1175. Руски мандатьоръ . . . . . . . . . . . . . . LХХХII 287
1176. Австр. мандатьоръ Рапапортъ . . . . . . . . LХХХIII 288
1177. Френски жандарм. инструкторъ . . . . . . . LХХХIII 289
1178. Шефътъ на рускитѣ жандарм. инструктори . LХХХIII 290 284—290
30,31,32, 33, 288—290
Хуриетъ — 1908 год. 34 и 288—290
1179. Ниази бей . . . . . . . . . . . . . . . . . . LXXXIV 291 35 287
1180. Енверъ бей . . . . . . . . . . . . . . . . . . LXXXIV 292 288—290
1181. Султанъ Мехмедъ Решадъ V . . . . . . . . . LXXXIV 293 289—290
1182. Махмудъ Шевкетъ паша . . . . . . . . . . . LXXXIV 294
1183. Яне Сандански, глава на българскитѣ
доброволци . . . . . . . . . . . . . . . . . LXXXIV 295
1184. Войводи отъ битолски окрѫгъ . . . . . . . . LXXXV 296
1185. Панихида за паднали четници . . . . . . . LXXXV 297
1186. Войвода Кръстю Лазаровъ . . . . . . . . . . LXXXVI 298
XXXI

1187. Войвода Кр. Лазаровъ тържествено влиза въ
Куманово . . . . . . . . . . . . . . . . . . . LXXXVI 299 — —
1188. Кимонъ Георгиевъ . . . . . . . . . . . . . . . LXXXVII 300 35 300
1189. Спиро Келемановъ . . . . . . . . . . . . . . . LXXXVII 301 35 301
1190. Гаврилъ Стоилковъ . . . . . . . . . . . . . . LXXXVII 302 35 302
1191. Петъръ Хр. Германчето . . . . . . . . . . . . LXXXVII 303 35 303
1192. Българскитѣ конституционни клубове въ
Македония . . . . . . . . . . . . . . . . . . . LXXXVIII 304—305 35 304—305
1193. Четата на Христо Цвѣтковъ . . . . . . . . . . LXXXIX 306 — —
1194. Добри Даскаловъ . . . . . . . . . . . . . . . LХХХIХ 307 37 307
1195. Четата на Добри Даскаловъ . . . . . . . . . . LXXXIX 308 — —
1196. Тодоръ Александровъ . . . . . . . . . . . . . ХС 309 — —
1197. Пейо Яворовъ . . . . . . . . . . . . . . . . . ХС 310 37 310
1198. Четата на В. Аджаларски . . . . . . . . . . . ХС 311 — —
1199. Василъ Аджаларски . . . . . . . . . . . . . . ХСI 312 37 312
1200. Георги Мучитановъ Касапчето . . . . . . . . . ХСI 313 37 313
1201. Кръстю Льондевъ . . . . . . . . . . . . . . . ХСI 314 37 314
1202. Апостолъ Петковъ . . . . . . . . . . . . . . . ХСI 315 37 315
1203. Четата на Апостолъ Петковъ . . . . . . . . . . ХСII 116 — —
1204. Площадъ въ Кочани, дето стана бомбения
атентатъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . ХСIII 317 37 317
1205. Четата на Даме Мартиновъ . . . . . . . . . . ХСIII 318 — —
1206. Пере Тошовъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . ХСIV 319 37 319
1207. Факсимиле отъ писмо на П. Тошовъ . . . . . . ХСIV 320 — 320
Периодъ 1912 — 1915
1208. Димитъръ Ивановъ . . . . . . . . . . . . . . . ХСV 321 38 321

1209. Кръстю Българията . . . . . . . . . . . . . . ХСV 322 38 322
1210. Георги Мончевъ . . . . . . . . . . . . . . . . ХСV 323 38 323
1211. Леко Джорлевъ . . . . . . . . . . . . . . . . ХСV 324 39 324
1212. Владимиръ Сланковъ . . . . . . . . . . . . . ХСVI 325 39 325
1213. Четата на Владимиръ Сланковъ . . . . . . . . ХСVI 326 39 326
1214. Мостътъ въ гр. Велесъ . . . . . . . . . . . . . ХСVI 327 — —
1215. Четата на Кръсто Трайковъ . . . . . . . . . . ХСVII 328 — —
1216. Кръсто Трайковъ . . . . . . . . . . . . . . . . ХСVII 329 39 329
1217. Даме Поповъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . ХСVII 330 39 330
1218. Ангелъ Б. Джаневъ . . . . . . . . . . . . . . . ХСVIII 331 39 331
1219. Ефремъ Миладиновъ . . . . . . . . . . . . . . ХСVIII 332 39 332
1220. Четата на Ефремъ Миладиновъ . . . . . . . . ХСVIII 333 — —
1221. Т. Александровъ и П. Яворовъ . . . . . . . . . ХСIХ 334 — —
1222. Илия Йосифовъ . . . . . . . . . . . . . . . . ХСIХ 335 39 335
1223. Иванъ Дѣлчевъ . . . . . . . . . . . . . . . . . ХСIХ 336 39 336
1224. Калъчевъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . ХСIХ 337 39 337
1225. Убити четници въ Кумановско въ мѣстностьта
„Орловецъ”. . . . . . . . . . . . . . . . . . . С 338—339 39 338—339
1226. Мѣстностьта „Орловецъ” . . . . . . . . . . . . С 340 39 340
1227. Село Валандово . . . . . . . . . . . . . . . . СI 341 — —
1228. Четитѣ, които нападнаха село Валандово . . . СI 342 — —
1229. Четата на майоръ Д. Думбалаковъ . . . . . . . СII 343 — —
1230. Четата на Д. Думбалаковъ . . . . . . . . . . . СII 344 — —
1916 — 1917 год.
1231. Полков. Борисъ Дранговъ . . . . . . . . . . . СIII 345 — —

1232. Факсимиле отъ писмо на Борисъ Дранговъ . . CIII 346 — —
1233. Гробътъ на Борисъ Дранговъ . . . . . . . . . СIII 347 39 347
Нови времена — до последни дни
1234. Христо Матовъ . . . . . . . . . . . . . . . . . СIV 348 40

348—З49
1235. Факсимиле отъ писмо на Хр. Матовъ . . . . . СIV 349 40
1236. Вънде войвода (стариятъ) . . . . . . . . . . . СV 350 40 350
1237. Лазаръ Дивлянецъ . . . . . . . . . . . . . . . СV 351
40 351—352
1238. Четата на Лазаръ Дивлянецъ . . . . . . . . . СV 352
1239. Стоянъ Мълчанковъ . . . . . . . . . . . . . . СVI 353 40 353
1240. Ефремъ Чучковъ . . . . . . . . . . . . . . . . СVI 354 41 354
1241. Гроба на Любомиръ Весовъ . . . . . . . . . . СVI 355 41 355—356
1242. Любомиръ Весовъ . . . . . . . . . . . . . . . СVI 356 41 355—356
1243. Илия Кушевъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . СVI 357 41 357
XXXII
Илюстрация Обяснителенъ текст

1244. Майката на Тодоръ Александровъ. . . . . . . СVII 358
1245. Бащата на Тодоръ Александровъ . . . . . . . СVII 359
1246. Тодоръ Александровъ на младини . . . . . . СVII 360
1247. Дъщерята на Тодоръ Александровъ . . . . . . СVII 361
1248. Синътъ на Тодоръ Александровъ . . . . . . . СVII 362
1249. Тодоръ Александровъ . . . . . . . . . . . . . СVIII 363
1250. Факсимиле отъ писмо на Т. Александровъ . . СVIII 364
1251. Т. Александровъ на работа въ гората . . . . . СVIII 365 358—372
1252. Т. Александровъ на работа . . . . . . . . . . СIХ 366 41
1253. Кѫщата, дето е билъ Т.Александровъ преди да
е убитъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . СIХ 367
1254. Мѣстото, дето е убитъ Тодоръ . . . . . . . . . СХ 368
1255. Гробътъ на Т. Александровъ . . . . . . . . . . СХ 369
1256. Черквицата, дето е гроба на Тодоръ
Александровъ . . . . . . . . . . . . . . . . . СХ 370
1257. Т. Александровъ . . . . . . . . . . . . . . . . СХI 371
1258. Паметникъ на Т. Александровъ . . . . . . . . СХI 372
1259. Панзо Зафировъ . . . . . . . . . . . . . . . . СХI 373 — —
1260. М. Велиновъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . СХII 374 42
1261. М. Трайковъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . СХII 375 42
1262. М. Недѣлковъ . . . . . . . . . . . . . . . . . СХII 376 42 378
1263. Илия Стойчевъ . . . . . . . . . . . . . . . . . СХII 377 42
1264. Ст. Бичиклиевъ. . . . . . . . . . . . . . . . . СХII 378 42
1265. Димитъръ Домазетовъ . . . . . . . . . . . . . СХIII 379 42 379
1266. Петъръ Станчевъ . . . . . . . . . . . . . . . . СХIII 380 — —
1267. Анг. Димитровъ . . . . . . . . . . . . . . . . СХIII 381 42 381
1268. Саздо Гручински . . . . . . . . . . . . . . . . СХIV 382 42 382
1269. Мите Церски . . . . . . . . . . . . . . . . . . СХIV 383 42 383
1270. В. Ихчиевъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . СХIV 384 — —
1271. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . СХIV 385 — —
1272. Миланъ Тачевъ . . . . . . . . . . . . . . . . . СХV 386 — —
1273. П. Костовъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . CXV 387 — —
1274. Н. Гулевъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . СХV 388 — —
1275. Траянъ Ивановъ . . . . . . . . . . . . . . . . СХV 389 42 389
1276. Иванъ Момчиловъ . . . . . . . . . . . . . . . СХVI 390 — —
1277. Ипократъ Развигоровъ . . . . . . . . . . . . . СХVI 391 43 391
1278. Крумъ Бановъ . . . . . . . . . . . . . . . . . СХVI 392 — —
1279. М. Колевъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . СХVI 393 — —
1280. Тодоръ Димковъ . . . . . . . . . . . . . . . . CXVII 394 43 394
1281. Йосифъ Кировъ . . . . . . . . . . . . . . . . CXVII 395 43 395
1282. Сп Станковъ . . . . . . . . . . . . . . . . . СХVII 396 43 396
1283. М. Атанасовъ. . . . . . . . . . . . . . . . . . CXVII 397 43 397
1284. Тр. Поцковъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . CXVIII 398 43 398
1285. Чупариновъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . CXVIII 399 43 399
1286. Славчо Судички . . . . . . . . . . . . . . . . СХVIII 400 43 400
1287. Цвѣтко Спасовъ . . . . . . . . . . . . . . . . СХVIII 401 43 401
1288. Стоянъ Лековъ . . . . . . . . . . . . . . . . . СХIХ 402 43 402
1289. Шаренъ Ампо . . . . . . . . . . . . . . . . . СХIХ 403 43 403
1290. Стефанъ Петковъ — Сиркето . . . . . . . . . СХХ 404 43 404
1291. Ст. Ивановъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . СХХ 405 43 404
1292. Ципушевъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . СХХ 406 43 406
1293. Лилинковъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . СХХ 407 43 407
1294. Тодоръ Йордановъ . . . . . . . . . . . . . . СХХI 408 43 408
1295. Тома Куюмджиевъ . . . . . . . . . . . . . . . СХХI 409 44 409
1296. Благой Моневъ . . . . . . . . . . . . . . . . . СХХI 410 44 410
1297. Алексо Стефановъ Симеоновъ . . . . . . . . . СХХII 411 44 411
1298. Христо Петровъ . . . . . . . . . . . . . . . . СХХII 412 44 412
1299. Велешката чета на Петъръ Сиркето . . . . . . CXXIII 413 — —
1300. Лакавишката чета на Траянъ Лакавишки . . . СХХIII 414 — —
1301. Кратовската чета на Мите Опилски . . . . . . СХХIV 415 — —
1302. Кочанската чета . . . . . . . . . . . . . . . . СХХIV 416 — —
1303. Скопската чета на Кръстю Кумановски и
Величко Веляновъ . . . . . . . . . . . . . . . СХХV 417 — —
1304. Паланечката чета . . . . . . . . . . . . . . . СХХV 418 — —
1305. Кумановска и скопска чети . . . . . . . . . . СХХVI 419 — —
1306. Четата на Давко Данаиловъ . . . . . . . . . . СХХVI 420 — —
1307. Прилепската чета на Петре Пашата . . . . . . СХХVII 421 44 421
XXXIII
1308. Струмишката чега на Г. Въндевъ и Миланъ
Постоларски . . . . . . . . . . . . . . . . . СХХVII 422 43 422
1309. Тиквешката чета . . . . . . . . . . . . . . . СХХVIII 423 — —
1310. Царевоселската чета . . . . . . . . . . . . . СХХVIII 424 — —
1311. Турска чета на Шабанъ Облешевски . . . . . СХХIХ 425 — —
1312. Цвѣтанъ Спасовъ Орешевски . . . . . . . . СХХIХ 426 44 426
1313. Димитъръ Георгиевъ Негревски . . . . . . . СХХIХ 427 44 427
Отъ разни времена
1314. П. Ацевъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . СХХХ 428 44 428

1315. Ат. Д. Бѣлчевъ . . . . . . . . . . . . . . . . СХХХ 429 44 429
1316. Джоджо Хр. Баничановъ . . . . . . . . . . . СХХХ 430 44 430
1317. Диме Стояновъ Берберчето . . . . . . . . . СХХХ 431 44 431
1318. Стефанъ Н. Аврамовъ . . . . . . . . . . . . СХХХI 432 44 432
1319. Наумъ Буфчето . . . . . . . . . . . . . . . . СХХХI 433 44 433
1320. Славчо Абазовъ . . . . . . . . . . . . . . . СХХХI 434 44 434
1321. Аргиръ (Шакиръ) Гермовъ . . . . . . . . . . СХХХI 435 44 435
1322. М. Георгиевъ Струмишки . . . . . . . . . . СХХХI 436 44 436
1323. Христо Куслевъ . . . . . . . . . . . . . . . СХХХII 437 44 437
1324. Христо Гавазовъ . . . . . . . . . . . . . . . СХХХII 438 44 438
1325. Иванъ Гюрлуковъ . . . . . . . . . . . . . . СХХХII 439 45 439
1326. Иванъ Анастасовъ . . . . . . . . . . . . . . СХХХII 440 45 440
1327. Данчо Т. Джангалозовъ . . . . . . . . . . . СХХХII 441 45 441
1328. Ат. Ивановъ . . . . . . . . . . . . . . . . . СХХХIII 442 45 442
1329. Александъръ Ефтимовъ . . . . . . . . . . . СХХХIII 443 45 443
1330. Константинъ Кондовъ . . . . . . . . . . . . СХХХIII 444 45 444
1331. Димко Могилчето . . . . . . . . . . . . . . СХХХIII 445 45 445
1332. Трайко Кральо . . . . . . . . . . . . . . . . СХХХIII 446 45 446
1333. Атанасъ Мурджевъ . . . . . . . . . . . . . . СХХХIV 447 45 447
1334. Д. Стояновъ . . . . . . . . . . . . . . . . . СХХХIV 448 45 448
1335. Славе Младеновъ . . . . . . . . . . . . . . СХХХIV 449 46 449
1336. Наумъ Димитровъ . . . . . . . . . . . . . . СХХХIV 450 46 450
1337. Шерифъ Сюлимановъ . . . . . . . . . . . . СХХХV 451 46 451
1338. Стою Хаджийски . . . . . . . . . . . . . . . СХХХV 452 46 452
1339. Димитъръ Филдишевъ . . . . . . . . . . . . СХХХV 453 46 453
1340. Табло на заслужили дейци отъ Тиквешъ . . СХХХV 454 46 454
1341. Атанасъ Нивички . . . . . . . . . . . . . . . СХХХV 455 46 455
1342. Иванъ Гърчето . . . . . . . . . . . . . . . . СХХХVI 456 46 456
1343. Никола Алтипармаковъ . . . . . . . . . . . СXXXVI 457 46 457
1344. Наумъ Йосифовъ . . . . . . . . . . . . . . . СХХХVI 458 46 458
1345. Ангелъ Авр. Чупаровъ . . . . . . . . . . . . СХХХVI 459 46 459
1346. Боянъ Милчиновъ . . . . . . . . . . . . . . СХХХVI 460 46 460
1347. Аргиръ Манасиевъ . . . . . . . . . . . . . . СХХХVI 461 46 461
1348. Д-ръ Петъръ Кушевъ . . . . . . . . . . . . . СХХХVII 462 46 462
1349. Д. Чавдаровъ. . . . . . . . . . . . . . . . . СХХХVII 463 46 463—465
1350. Кочо Лютата . . . . . . . . . . . . . . . . . СХХХVII 464 46 463—465
1351. Ст. Филиповъ . . . . . . . . . . . . . . . . СХХХVII 465 46 463—465
1352. Ст. Пандаловъ . . . . . . . . . . . . . . . . СХХХVII 466 — —
1353. Дим. К. Цвѣтковъ. . . . . . . . . . . . . . . СХХХVII 467 46 467
1354. Станишъ Наковъ . . . . . . . . . . . . . . . СХХХVII 468 46 468
1355. Григоръ Ивановъ (Гичето) . . . . . . . . . . СХХХVIII 469 47 469
1356. Боянъ Панайотовъ . . . . . . . . . . . . . . СХХХVIII 470 47 470
1357. Спиро Димитровъ . . . . . . . . . . . . . . СХХХVIII 471 47 471—474
1358. Йосифъ Пеневъ . . . . . . . . . . . . . . . СХХХVIII 472 47 471—474
1359. Г. Радевъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . СХХХVIII 473 47 471—474
1360. В. Димитровъ . . . . . . . . . . . . . . . . СХХХVIII 474 47 471—474
1361. Никола Троячанецъ . . . . . . . . . . . . . СХХХIХ 475 47 475
Мѫченици
1362. Т. Милевъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . СХХХIХ 476 — —

1363. Йосифъ Даскаловъ . . . . . . . . . . . . . . СХХХIХ 477 — —
1364. Петъръ Миховъ . . . . . . . . . . . . . . . . СХL 478 47 478
1365. Братска могила на убити при село Варошъ
— прилепско. . . . . . . . . . . . . . . . . СХL 479 — —
1366. Заточеници въ Диярбекиръ . . . . . . . . . СХL 480 47 480
1367. Баща и синъ ослѣпени и убити . . . . . . . СХLI 481 — —
1368 Опожарено Крушово . . . . . . . . . . . . . СХLI 482 48 482
XXXIV
1369. Обесването на Христоманъ . . . . . . . . . . СХLII 483 48 483
1370. Обесването на Алекс. Турунджовъ . . . . . . СХLII 484 — —
1371. Развалини въ с. Мокрени—1904 г. . . . . . . СХLIII 485 48 485
1372. Селени надъ развалини въ г. Гюмендже. . . . СХLIII 466 48 486
1373. Село Смърдешъ . . . . . . . . . . . . . . . . СХLIII 487 48 487
1374. Затворътъ „Беязъ-куле” . . . . . . . . . . . . СХLIV 488 48 488—489
1375. Затворътъ „Еди-куле” . . . . . . . . . . . . . СХLIV 489 48 488—489
1376. Затворътъ „Куршумли-ханъ” . . . . . . . . . . СХLIV 490 48 490—491
1377. Затворътъ въ гр. Битоля . . . . . . . . . . . . СХLV 491 48 490—491
1378. Бано Кушевъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . СХLV 492 49 492
1379. Свещеникъ Владимиръ Живковъ . . . . . . . . СХLV 493 49 493
1380. Погребението на Хр. Ст. Вълкановъ . . . . . . СХLVI 494 49 494
1381. Спиро Суруджиевъ . . . . . . . . . . . . . . СХLVII 495 49 495
1382. Атанасъ Никовъ . . . . . . . . . . . . . . . . СХLVII 496 49 496
1383. Село Загоричани. . . . . . . . . . . . . . . . СХLVII 497 49 497—498
1384. Развалини отъ с. Загоричани . . . . . . . . . CXLVIII 498 49 497—498
1385. с. Старчища-Костурско—разрушено . . . . . СХLVIII 499 49 499
1386. Костурскиятъ гръцки митрополитъ,
каймакамина и военния комендантъ при топа,
насоченъ срещу български села . . . . . . . . CXLIX 500 48 500
1387. Екатерина Симидчиева . . . . . . . . . . . . CXLIX 501 49 501
1388. Псалтиръ п. Антоновъ . . . . . . . . . . . . . СХLIХ 502 50 502
1389. Свещ. Алек. Захариевъ . . . . . . . . . . . . СХLIХ 503 50 503
1390. Архимандритъ Евлоги . . . . . . . . . . . . . СL 504 50 504
1391. Атанасъ Поповъ . . . . . . . . . . . . . . . . СL 505 50 505
1392. Йоше Глъбочански . . . . . . . . . . . . . . . СL 506 50 506
1393. Григоръ Лазенковъ . . . . . . . . . . . . . . СL 507 50 507
1394. Развалини отъ с. Лесковица-щ-ско . . . . . . СLI 508 — —
1395. Заклани отъ сърбитѣ въ Дебърско . . . . . . . СLI 509 — —
1396. Иеромонахъ Софроний . . . . . . . . . . . . СLII 510 50 510
1397. Игуменъ Партений . . . . . . . . . . . . . . . СLII 511 50 511
1398. Георги п. Ангеловъ . . . . . . . . . . . . . . СLII 512 50 512
1399. Анастасъ Лютвиевъ . . . . . . . . . . . . . . СLII 513 50 513
1400. Иванъ Фурнаджиевъ . . . . . . . . . . . . . . СLII 514 50 514
1401. Григоръ Кондовъ . . . . . . . . . . . . . . . СLII 515 50 515
1402. Г. Смилковъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . СLIII 516 50 516
1403. Василка Зойчева . . . . . . . . . . . . . . . . CLIII 517 50 517
1404. Група заточеници отъ Радовишъ . . . . . . . СLIII 518 — —
1405. Христо К. Вельовъ . . . . . . . . . . . . . . . СLIV 519 51 519
1406. Иванъ Странджата . . . . . . . . . . . . . . . СLIV 520 51 520
1407. Ефтимъ Яневъ Карамановъ . . . . . . . . . . . СLIV 521 51 521
1408. Грозданка Зафирчева . . . . . . . . . . . . . СLIV 522 51 522
1409. Свещ. Исачевъ Фръчковски . . . . . . . . . . СLIV 523 51 523
1410. Карагюлева . . . . . . . . . . . . . . . . . . СLIV 524 51 524
1411. Кирилъ Григоровъ — застрелянъ отъ сърбите . СLV 525 51 525
1412. Манифестация по случай кървавитѣ злодеяния
на сърбитѣ въ с. Гарванъ — Радовишко . . . . СLV 526 51 526
1413. Мише Гавриловъ—баща на Ив. Михайловъ,
убитъ отъ сърбитѣ . . . . . . . . . . . . . . . СLVI 527 51 527
1414. Христо—братъ на Ив. Михайловъ, убитъ отъ
сърбитѣ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . СLVI 528 51 528
1415. Свещ. Ив. Авр. Чупаровъ. . . . . . . . . . . . СLVI 529 51 529
1416. Дѣдо Филипъ Митревъ . . . . . . . . . . . . . СLVI 530 51 530
1417. Жертви на гърцитѣ СLVII 531, 532 — —
БѣжанцИ
1418. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . СLVIII —
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . СLIХ — Статия
52
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . СLХ — „Бѣжанци”
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . СLХL —
Последни ДНИ
1419. Йорданъ Гюрковъ . . . . . . . . . . . . . . . СLХII 544 — —

1420. Вѣнецъ отъ Македония. . . . . . . . . . . . . СLХII 545 — —
1421. Предъ черквата, опѣлото на Йорданъ Гюрковъ СLХIII 546 — —
XXXV
1422.
Погребално шествие на Йорданъ Гюрковъ . .
СLХIII 547 — —
1423. Приложения:
Скопски мѫченици
Ефремъ Чучковъ
Рѫководно тѣло на Илинденската организация
презъ 1930/31 г.
Четата на Хр. Чернопѣевъ
Група офицери и военни чиновници отъ М.-
одринското опълчение (1912-1913 г.)
Емиграция и легални организации
1424. Македонски домъ въ гр. София . . . . . . . . корица — 1 корица

1425. Македонскиятъ сегашенъ периодически печатъ
I 1 — —
Македонски националенъ комитетъ
1426. Д-ръ К. Станишевъ . . . . . . . . . . . . . . II 2 1 2

1427. Иванъ Каранджуловъ . . . . . . . . . . . . . III 3 1 з
1428. Владимиръ Кусевъ . . . . . . . . . . . . . . . III 4 1 4
1429. Конгресътъ на Македонскитѣ благотворителни
братства . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . III 5 1 5
1430. Приложение:
„Македонски националенъ комитетъ” 18
Македонски Наученъ Институтъ и македонски интелектуални сили
1431. Професоръ д-ръ Л. Милетичъ . . . . . . . . . IV 6 3 б

1432. Изданията на Македонския наученъ институтъ
IV 7 3 7
1433. Проф. Ив. Георговъ . . . . . . . . . . . . . . V 8 3 8
1434. Проф. Никола Стояновъ . . . . . . . . . . . . V 9 3 9
1435 Проф. Александъръ Балабановъ . . . . . . . . V 10 3 10
1436 Проф. Александъръ Станишевъ . . . . . . . . V 11 3 11
1437. Проф. М. Арнаудовъ . . . . . . . . . . . . . . V 12 3 12
1438. Проф. Д. Мишайковъ . . . . . . . . . . . . . V 13 3 13
1439. Проф. Н. Благоевъ . . . . . . . . . . . . . . . VI 14 3 14
1440. Проф. Ив. Снѣгаровъ . . . . . . . . . . . . . VI 15 3 15
1441. Проф. К. Стефановъ . . . . . . . . . . . . . . VI 16 4 16
1442. Проф. Ст. Баджовъ. . . . . . . . . . . . . . . VI 17 4 17
1443. Проф. Д. Силяновски . . . . . . . . . . . . . VI 18 ‘4 18
1444. Проф. Д. Ивановъ . . . . . . . . . . . . . . . VI 19 4 19
1445. Проф. Д. Матовъ . . . . . . . . . . . . . . . . VII 20 4 20
1446. Проф. Йосифъ Ковачевъ . . . . . . . . . . . . VII 21 4 21
1447. Д-ръ Крумъ Дрончиловъ . . . . . . . . . . . . VII 22 4 22
1448. Проф. Никола Милевъ . . . . . . . . . . . . . VII 23 5 23
1449. Д-ръ Михаилъ Ивановъ . . . . . . . . . . . . VII 24 5 24
1450. Никола Мушмовъ . . . . . . . . . . . . . . . VIII 25 5 25
1451. Андрей Протичъ . . . . . . . . . . . . . . . VIII 26 5 26
1452. Диаманди Ихчиевъ . . . . . . . . . . . . . . VIII 27 5 27
1453. Георги Баласчевъ . . . . . . . . . . . . . . . VIII 28 6 28
1454. Перикли Чилевъ . . . . . . . . . . . . . . . . VIII 29 б 29
1455. Константинъ Стояновъ . . . . . . . . . . . . . VIII 30 б 30
1456. Христо Поповъ . . . . . . . . . . . . . . . . . IX 31 6 31
1457. Професоръ П. Диневъ . . . . . . . . . . . . . IX 32 6 32
1458. Д-ръ Никола Ихчиевъ . . . . . . . . . . . . . IX 33 6 33
1459. Епископъ Борисъ . . . . . . . . . . . . . . . IX 34 б 34
1460. Стефанъ Ср, п. Петровъ . . . . . . . . . . . . IX 35 б 35
1461. Христо Силяновъ . . . . . . . . . . . . . . . X 36 6 36
1462. Войданъ Чернодрински . . . . . . . . . . . . X 37 6 37
1463. Антонъ Страшимировъ . . . . . . . . . . . . X 38 7 38
1464. Кръстю Сарафовъ . . . . . . . . . . . . . . . X 39 7 39
1465. Теодоръ В. Траяновъ . . . . . . . . . . . . . X 40 7 40
1466. Никола Ив. Генадиевъ . . . . . . . . . . . . . XI 41 7 41
1467. Ан. Драндаръ . . . . . . . . . . . . . . . . . XI 42 7 42
1468. Д-ръ Александъръ Радевъ . . . . . . . . . . . XI 43 7 43
1469. Д-ръ Петъръ Джидровъ . . . . . . . . . . . . XI 44 7 44
XXXVI

1470. Тодоръ Павловъ . . . . . . . . . . . . . . . . XI 45 8 45
1471. Дѣдо Димитъръ Благоевъ . . . . . . . . . . . ХІІ 46 8 46
1472. В. Главиновъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . XII 47 8 47
1473. Харитонъ Ив. Генадиевъ . . . . . . . . . . . . ХІІ 48 8 48
1474. Стоянъ Христовъ . . . . . . . . . . . . . . . . ХІІ 49 8 49
1475. Никола Робевъ . . . . . . . . . . . . . . . . . XII 50 8 50
1476. Павелъ Генадиевъ . . . . . . . . . . . . . . . ХІІ 51 8 51
1477. Отецъ Методий Устичковъ . . . . . . . . . . . XII 52 8 52
1478. Христо Г. Бучковъ . . . . . . . . . . . . . . . ХІІІ 53 9 53
1479. Свѣтозаръ Ивановъ Тонджоровъ . . . . . . . . ХІІІ 54 9 54
1480. Сребренъ п. Петровъ . . . . . . . . . . . . . XIII 55 9 55
1481. Андрей Йорд. Богдановъ . . . . . . . . . . . ХІІІ 56 9 56
1482. Тодоръ К. Таневъ . . . . . . . . . . . . . . . ХІІІ 57 9 57
1483. Арсо Лазаровъ . . . . . . . . . . . . . . . . . ХІІІ 58 9 58
1484. Тримата: Д. Шалевъ, Григоръ Анастасовъ и
Дим. Илиевъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . XIV 59 10 59
Македонски благотворителни братства и др.
1485. Н-во на Щипското благотворително братство

XV 60 19 60
1486. Освещаване знамето на Прилепското братство
XV 61 19 —
1487. Н-во на Ресенско спомагателно д-во . . . . . XVI 62 19 62
1438. Н-во на Демиръ-Хисарското братство . . . . XVI 63 19 63
1489. Н-во на Горно-Джумайското братство . . . . XVII 64—65 20 64—65
1490. Н во на Мак. бл. братство - Станимака . . . . XVIII 66 20 66
1491. Н-во на Мак. благотвор. братство с.
Пиперица, Св. Врачко . . . . . . . . . . . . . XVIII 67 20 67
1492. Н-во на Мак. благотвор. братство въ гр.
Петричъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . XIX 68 20 68
1493. Н-во на Мак. благотвор. братство въ с.
Плоски, Св. Врачко . . . . . . . . . . . . . . XIX 69 20 69
1494. Н-во на Мак. благотвор. братство въ с. Белица XX 70 20 70
1495. Н-во на Малешевското благотвор. братство . XX 71 20 71
1496. К. Петковъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . XX 72 20 72
1497. Д. И. Буклиевъ . . . . . . . . . . . . . . . . . XX 73 20 73
1498. И. Казанджиева . . . . . . . . . . . . . . . . XX 74 — —
1499. Петрички окрѫженъ съветъ . . . . . . . . . . XXI 75 — —
1500. Черковно н-во въ Горна-Джумая . . . . . . . XXI 76 — —
Илинденска организация
1501. Конгресъ на „Илинденската организация”. . . ХХІІ 77 10 77
Македонска младежка организация
1502. Димитъръ Титизовъ . . . . . . . . . . . . . . XXIII 78 10 78

1503. Конгресъ на Македонския младежки съюзъ . . XXIII 79 10 79
1504. Соф. театрална група при Македонската
младежка организация . . . . . . . . . . . . XXIV 80 — —
1505. Македонска сбирка въ Перникъ . . . . . . . . XXIV 81 — —
1506. Македонска сбирка въ Г. Джумая . . . . . . . XXIV 82 — —
Македонски женски съюзъ
1507. Делегатки на учредителния конгресъ на Мак.

женски дружества въ България . . . . . . . . XXV 83 10 83
1508. Олга Радева . . . . . . . . . . . . . . . . . . XXV 84 10 84
1509. Райна Дрангова . . . . . . . . . . . . . . . . XXV 85 10 85
1510. Делегатки на редовенъ конгресъ на
Македонски женски съюзъ . . . . . . . . . . . XXVІ 86 — —
1511. Н-во на Мак. женско благотвор. дружество въ
гр. Горна-Джумая . . . . . . . . . . . . . . . XXVI 87 — —
XXXVII
1512. Група девойки, членки на Македонската
женска дружба въ София . . . . . . . . XXVII
1513. Изложба на македонски шевици въ 88—97 10 88—97
Женева . . . . . . . . . . . . . . . . . . XXVIII
Македонката общественица
1514. Менча Кърничева . . . . . . . . . . . . XXIX 98 10 98

1515. Мара Бунева . . . . . . . . . . . . . . . XXIX 99 11 99
1516. Баба Кръста . . . . . . . . . . . . . . . XXIX 100 11 100
1517. Дона Ив. Каранджулова . . . . . . . . XXIX 101 11 101
1518. Баба Велика Търпова . . . . . . . . . . XXIX 102 — —
Американската емиграция
1519. VI редовенъ конгресъ на Македонскитѣ

организации въ Америка . . . . . . . . XXX 103 12 103—104
1520. V редовенъ конгресъ на сѫщитѣ
организации . . . . . . . . . . . . . . . XXXI 104 12 103—104
1521. Н-во на българ. благотворит. д во
„Подкрепа” въ Цариградъ . . . . . . . . XXXI 105 13 105
1522. Кочо Мавродиевъ . . . . . . . . . . . . XXXII 106 13 106
1523. Петъръ Сарафовъ . . . . . . . . . . . . XXXII 107 13 107
1524. Архимандритъ Харитонъ . . . . . . . . ХХХII 108 14 108
1525. Икономъ Константинъ Саевъ . . . . . . XXXII 109 14 109
1526. Спасъ Прокопиевъ . . . . . . . . . . . . ХХХII 110 14 110
1527. Анастасия Добревска . . . . . . . . . . ХХХIII 111 14 111
1528. Даскалъ Георги Ив. Зюмбюлевъ . . . . . ХХХIII 112 14 112
1529. Ахилъ Минджовъ . . . . . . . . . . . . ХХХIII 113 15 113
1530. Евгения Янчулева . . . . . . . . . . . . ХХХIII 114 15 114
1531. Константинъ Станишевъ . . . . . . . . . ХХХIII 115 15 115
Благодетели
1532. Климентъ Спространовъ . . . . . . . . . XXXIV 116 15 116
1533. Димче х. Кочовъ . . . . . . . . . . . . . XXXIV 117 15 117
1534. Екатерина Стаменова . . . . . . . . . . XXXIV 118 15 118—119
1535. Димитъръ Стаменовъ . . . . . . . . . . XXXIV 119 15 118—119
1536. Хаджи Георги п. Ивановъ . . . . . . . . XXXV 120 15 120
1537. Ангелина х. Илиева . . . . . . . . . . . XXXV 121 15 121
1538. Н. Дишковъ . . . . . . . . . . . . . . . XXXV 121-а 16 121-а
1539. Илия х. Георгиевъ . . . . . . . . . . . . XXXV 122 16 122
1540. Пантелей Н. Баджовъ . . . . . . . . . . XXXV 123 16 123
Разни дейци
1541. Йорданъ К. Ризовъ . . . . . . . . . . . . XXXVI 124 16 124
1542. Илия П. Спирковъ . . . . . . . . . . . . XXXVI 125 16 125
1543. Иванъ Марковъ. . . . . . . . . . . . . . XXXVI 126 16 126
1544. Йосифъ Чешмеджиевъ . . . . . . . . . . XXXVI 127 16 127
1545. Василъ Здравевъ . . . . . . . . . . . . . XXXVI 128 16 128
1546. Мане Развигоровъ . . . . . . . . . . . . XXXVI 129 16 129
Радетели за Македония
1547. Тодоръ Станковъ . . . . . . . . . . . . XXXVII 130 16 130

1548. Илия Димушевъ . . . . . . . . . . . . . XXXVII 131 17 131
1549. Пане Прошовъ . . . . . . . . . . . . . . XXXVII 132 17 132
1550. Георче п. Ангеловъ . . . . . . . . . . . XXXVII 133 17 133
1551. Иванъ Поповъ . . . . . . . . . . . . . . XXXVII 134 17 134
1552. Вангелъ Стояновъ . . . . . . . . . . . . ХХХVII 135 17 135
1553. Божилъ Райновъ . . . . . . . . . . . . . ХХХVIII 136 17 136
1554. Стоянъ Шанговъ . . . . . . . . . . . . . ХХХVIII 137 17 137
1555. Христо Г. Дановъ . . . . . . . . . . . . ХХХVIII 138 17 138
1556. Василъ Кънчевъ . . . . . . . . . . . . . ХХХVIII 139 17 139
1357. Ржководно тѣло на Цариградския
революционенъ комитетъ . . . . . . . . ХХХIХ 140 18 140
1558. Коста Стояновъ . . . . . . . . . . . . . ХL 141 18 141
1559. Димитъръ К. Стояновъ . . . . . . . . . . ХL 142 18 142
1560. Странно търговско дружество
„Напредъкъ”, Плевенъ . . . . . . . . . . ХL 143 11 143
XXXVIII
1561. Група бѣжански деца отъ разни краища
на Македония, издържани отъ фондъ
„Родиленъ домъ”, основанъ отъ Коста
Стояновъ . . . . . . . . . . . . . . . . . ХLI 144 — —
1562. Приложение:
Ликътъ на Кемалъ паша
Отдѣлъ X. Приятели на Македония

1563. Уилямъ Е. Гладстонъ . . . . . . . . . . . корица — —
1564. Щросмайеръ . . . . . . . . . . . . . . . I 1 1 1
1565. Народни пѣсни, събрани отъ Бр.
Миладинови . . . . . . . . . . . . . . . I 2 1 2
1566. Уйлямъ Гладстонъ . . . . . . . . . . . . II 3 1 3
1567. Джеймсъ Баучеръ . . . . . . . . . . . . II 4 1 4
1568. Пиерсъ О’ Махони . . . . . . . . . . . . III 5 5
1569. Леди П. О’Махони . . . . . . . . . . . . III 6 2 6
1570. Сиропиталището . . . . . . . . . . . . III 7 7
1571. Леди Гроганъ . . . . . . . . . . . . . . IV 8 3 8
1572. Едуардъ Бойлъ . . . . . . . . . . . . . . IV 9 3 9
1573. Хаскелъ . . . . . . . . . . . . . . . . . IV 10 3 10
1574. Ноелъ Бъкстонъ . . . . . . . . . . . . . IV 11 3 11
1575. Лордъ Томсонъ . . . . . . . . . . . . . V 12 3 12
1576. Бенъ Райли . . . . . . . . . . . . . . . . V 13 3 13
1577. Удр. Уилсонъ . . . . . . . . . . . . . . V 14 3 14
1578. П. Карнеджи . . . . . . . . . . . . . . . VI 15 3 15
1579. Хейлсъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . VI 16 3 16
1680. Мисъ Патрикъ Макдоналдъ . . . . . . . VI 17 3 17
1581. Сириджиянъ . . . . . . . . . . . . . . . VII 18 3 18
1582. Кристопоръ . . . . . . . . . . . . . . . VII 19 4 19
1583. Харипъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . VII 20 4 20
1584. Татулъ Зарморянъ . . . . . . . . . . . . VII 21 4 21
1585. Дж. Гарибалди . . . . . . . . . . . . . . VIII 22 4 22
1586. Мон. Ронкали . . . . . . . . . . . . . . VIII 23 4 23
1587. Донъ Галони . . . . . . . . . . . . . . . VIII 24 4 24
1588. Сестра Хр. Алоати . . . . . . . . . . . . IX 25 4 25
1589. В. Морело . . . . . . . . . . . . . . . . IX 26 4 26
1590. Професоръ Енрико Дамяни . . . . . . . IX 27 4 27
1591. Иночензо Капо . . . . . . . . . . . . . . IX 28 5 28
1592. Жоржъ Нурижиянъ . . . . . . . . . . . . IX 29 5 29
1593. Проф. Густавъ Вайгандъ . . . . . . . . . X 30 5 30
1594. Професоръ Каснеръ . . . . . . . . . . . X 31 5 31
1595. Проф. Вайгандъ заедно съ студентите . X 32 — —
1596. Валтеръ Е. Брелъ . . . . . . . . . . . . . XI 33 6 33
1597. Вилхелмъ Кубе . . . . . . . . . . . . . . XI 34 6 34
1598. Вандервелдъ . . . . . . . . . . . . . . . XI 35 6 35
1599. Д-ръ Шрупъ . . . . . . . . . . . . . . . XI 36 6 36
1600. Проф. П. Н. Милюковъ . . . . . . . . . . XII 37 6 37
1601. Графъ Игнатиевъ. . . . . . . . . . . . . XII 38 6 38
1602. Раймондъ Пържевалски . . . . . . . . . XIII 39 6 39
1603. Бор. Тагѣевъ . . . . . . . . . . . . . . . ХIII 40 б 40
1604. Проф. П. Кондаковъ . . . . . . . . . . . ХIII 41 7 41
1605. Г. Перчецъ . . . . . . . . . . . . . . . . XIII 42 — —
1606. А. Рапапорт . . . . . . . . . . . . . . . XIV 43 7 43
1607. Проф. Г. Фехеръ . . . . . . . . . . . . . XIV 44 7 44
1608. Тахауеръ . . . . . . . . . . . . . . . . . XIV 45 7 45
1609. Проф. Луи Леже . . . . . . . . . . . . . XIV 46 7 46
1610. Леонъ Ламушъ . . . . . . . . . . . . . . XV 47 7 47
1611. Жустенъ Годаръ . . . . . . . . . . . . . ХVI 48 7 48
1612. Ами Буе . . . . . . . . . . . . . . . . . XVI 49 7 49
1613. Ж. Десбонъ. . . . . . . . . . . . . . . . XVI 50 8 —
1614. Проф. Алфонсъ.Оларъ . . . . . . . . . . XVI 51 8 —
1615. Проф. К. Иречекъ . . . . . . . . . . . . XVI 52 8 —
1616. Ст. Радичъ . . . . . . . . . . . . . . . . XVII 53 53
1617. Павелъ Радичъ . . . . . . . . . . . . . . XVII 54 54
1618. Г. Басаричекъ . . . . . . . . . . . . . . XVII 55 55
1619. А. Павеличъ . . . . . . . . . . . . . . . XVII 56 8 56
1620. Д-ръ Трумбичъ . . . . . . . . . . . . . XVII 57 57
1621. Д-ръ Вл. Мачекъ . . . . . . . . . . . . . XVII 58 58
XXXIX
1622. Проф.Я. Ягич. . . . . . . . . . . . . . . . . . . XVIII 59 9 59
1623 Ст. Верковичъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . XVIII 60 9 60
1624 Мърквичка . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . XVIII 61 9 61
1625 Владимиръ Сисъ . . . . . . . . . . . . . . . . . XVIII 62 9 62
1626 Лудвигъ Куба . . . . . . . . . . . . . . . . . . XIX 63 9 63
1627 Проф. Л. Нидерле . . . . . . . . . . . . . . . . XIX 64 10 64
1628. П р и л о ж е н и е : цвѣт. картина „Дебърска и разложка носии”
1629. Проф. Л. М. Селищевъ . . . . . . . . . . . . . . — — 10 —
1630. Лордъ Джемсъ Брайсъ . . . . . . . . . . . . . . — — 10 —
1631. К. Д. Бальмонтъ . . . . . . . . . . . . . . . . . — — 10 —
1632. Леди Кингъ Луизъ . . . . . . . . . . . . . . . . — — 10 —
1633. X. Н. Брайлсфордъ . . . . . . . . . . . . . . . . — — 10 —
1634. П. И. Щафарикъ . . . . . . . . . . . . . . . . . — — 11 —
1635. Макензи и Ѫрби . . . . . . . . . . . . . . . . . — — 12 —
1636. Сѫр. Артѫръ Джонъ Евансъ . . . . . . . . . . .
1637. Обяснителенъ текстъ къмъ илюстрациитѣ отъ
отдѣлъ I до отдѣлъ VIII включително отъ 118
стр. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
1638. Обяснителенъ текстъ къмъ илюстрациитѣ на IX
отдѣлъ, часть I — революционно движение, отъ
стр. 56 . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
1639. Обяснителенъ текстъ къмъ илюстрациитѣ на
IX отдѣлъ, часть II — Легални организации
отъ 30 стр., съ следнитѣ статии: Началото на
революционната организация въ Македония . . 21
Дейностьта на ВМРО презъ младотурския
режимъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 23
Новото робство . . . . . . . . . . . . . . . . . 23
Революционниятъ методъ въ македонското
освободително движение . . . . . . . . . . . . 24
Малцинства . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 25
Петицията на поробена Македония до О. Н. . . 26
Дѣлото на тримата . . . . . . . . . . . . . . . 28
Македонския студенски съюзъ въ чужбина . . . 28
Прахъ въ очите . . . . . . . . . . . . . . . . . 29
Мустафа Кемалъ паша . . . . . . . . . . . . . . 30
1640. Обяснителенъ текстъ къмъ илюстрациитѣ на Х
отдѣлъ, отъ 11 стр. . . . . . . . . . . . . . . .
1641. Хронология . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
1642. Политическа анкета . . . . . . . . . . . . . . .
1643. Статистически таблици (36) . . . . . . . . . . .
1644. Библиография . . . . . . . . . . . . . . . . . .
1645. Етнографска карта на Македония . . . . . . . .
Македонка отъ Скопска Черна-гора
Macédonienne de Tcherna-gora (Skopie) проф. Ив. В. Мърквичка
Албумъ “Македония”
ЖИВОПИСНА
МАКЕДОНИЯ
LA MACÉDOINE PITTORESQUE
Пиринъ - долината на рѣка Дамяница

Pirin - La valée du fleuve Damianitza
Широкъ е божия свѣтъ-земята неизбродна...

Въ безгрижна младина кѫде ли азъ не бѣхъ?
Далечъ, далечъ отъ тебъ, земя свещена, родна,
Кѫде не скитахъ азъ?...но никѫде подобна
На тебе не видѣхъ...
Иванъ Иончевъ
I ОТДѢЛЪ I SECTION
КЪМЪ РОДИНАТА
О майко моя изтерзана,
Тъй безутешно ме боли,
Боли за твойта жива рана
И простреленитѣ орли.
Ти пи до дъно горъкъ жребий,
Но твойтѣ най-свидни деца,
Прокудени далекъ отъ тебе,
Нетлененъ пламъ таятъ въ сърца.
И ти ще дигнешъ пакъ чело,
Ще скѫсашъ хладнитѣ окови,
Ще бликнатъ въ твоето тѣло
Отъ кълна огненъ сили нови.
И твоя погледъ ще съзре
Свободни планини, полета,
Отъ Шаръ до Бѣлото море
Пропити отъ кръвьта ти света.
Любомиръ Весовъ
Албумъ “Македония” Табло I
1. Върхъ Мусалa¹ - Le mont Moussala¹

2. Рила планина - Le mont Rila
Албумъ “Македония” Табло II
3. Погледъ на Пиринъ от Разлога: ² - Vue du mont Pirin prise de Razloga ²

4. Вечеренъ изгледъ на Пиринъ - Vue du soir du mont Pirin
5. Дългото езро въ Пиринъ ³ - Le long lac du mont Pirin ³
Албумъ “Македония” Табло III
6. Пиринъ планина - Le mont Pirin (общъ изгледъ - vue générale)

Албумъ “Македония” Табло IV
7. Величественъ изгледъ отъ Пиринъ - Vue magnifique sur le mont Pirin

8. Ель-Тепе и Тодоринъ връхъ въ Пиринъ ⁴ - El-Tépé et Todorin-vrch au Pirin⁴
Албумъ “Македония” Табло V
10
9. Рупелски проходъ⁵ - Le défilé da Roupele ⁵

10. Кресненска клисура⁶ - Le défilé Kresna ⁶
Албумъ “Македония” Табло VI
11
12
11. Бѣласица планина ⁷ - Le mont de Belasitza ⁷

12. Река Струма ⁸ - Le fleuve de Strouma ⁸
Албумъ “Македония” Табло VII
13
14
15
13. Атонъ (Св. Гора) ⁹ - Le mont Athos ⁹

14. Рендина богазъ ¹⁰ (изтичане на р. Струма) - Rendina bogaz ¹⁰ (l’embouchure du fleuve Strouma)
15. Хилядогодишно дърво въ Лѫгадина¹¹ - Un arbre millénaire à Lagadina¹¹
Албумъ “Македония” Табло VIII
16
17
16. Река Галикъ¹² - Le riviere de galik¹²

17. Дойранското езеро¹³ - Le lac de Doïran¹³
Албумъ “Македония” Табло IX
18
19
18. Демиръ Капия¹⁴ - Le défilé de Demir-Kapou (sur le Vardar)¹⁴

19. Аджи-гьолъ¹⁵ - Le lac de Adji-ghol¹⁵
Албумъ “Македония” Табло X
20
21
20. Олимп планина - Le mond d’Olimpe

21. Беазъ-куле (Солунъ)¹⁶ - La Tourblanche à Salonique¹⁶
Албумъ “Македония” Табло XI
22
23
22. Водопадъ въ гр. Воденъ¹⁷ - Le cascade de Voden¹⁷

23. Изгледъ от Гевгелийско - Vue de Vardar près de Guévguéli
Албумъ “Македония” Табло XII
24
25
24. Островското езеро ¹⁸ - Le lac d’Ostrovo ¹⁸

25. Изгледъ отъ Мориховскитѣ планини ¹⁹ - Vue de la Chaine des montagnes de Morihovo ¹⁹
Албумъ “Македония” Табло XIII
26
26. Леринската долина ²⁰ - La valée de Lérin (Florina) ²⁰

Албумъ “Македония” Табло XIV
27
28
27. Костурското езеро ²¹ - Le lac de Kostour ²¹

28. Преспенското езеро²² - Le lac de Prespa²²
Албумъ “Македония” Табло XV
29
30
29. Пелистеръ планина²³ - Le mont de Pelister²³

30. Река Черна²⁴ (Битолски Демиръ-Хисаръ) - La rivière Tcherna²⁴ (anec Demir-Hissar,
region de Monastir)
Албумъ “Македония” Табло XVI
31
32
31. Мостътъ “Расимъ-бегъ” въ Морихово - Le pont “Rasim-Beg” (region de Morihovo)

32. Присадски (Бабуна) проходъ ²⁵ - La défilé “Prissade” de mont Babouna ²⁵
Албумъ “Македония” Табло XVII
33
33. Рѣка Тополка (Велешко) ²⁶ - La rivière Topolka, region de Véles ²⁶

Албумъ “Македония” Табло XVIII
34
36
35
34. Плетварски проходъ ²⁷ - Le défilé de Pletvar ²⁷

35. и 36. Изгледи по течението на р. Вардаръ (Велешко) - Vues prise de Vardar dans
la région de Véles
Албумъ “Македония” Табло XIX
37
38
37. Калето край Вардаръ (Скопйе) - La citadelle au bord du Vardar près de Skopié
38. Вардаръ при Скопйе - Vardar à Skopié
Албумъ “Македония” Табло XX
39
41
40
39. Върхъ Люботрънъ ²⁸ (Шаръ планина) - Le sommet Lubotran ²⁸ (du m. Char)

40. Матка или устието на р. Треска край Скопйе ²⁹ - Matka ou Vembouchere de la riviére Treska
près de Skopié ²⁹
41. Аязмото (Скопие) - Le “Aïazmo” un coin de Skopié
Албумъ “Македония” Табло XXI
42
43
42. Изгледъ отъ Скопска Черногория ³⁰ - Vue prise sur Skopska Tchernagoria - region de Skopié ³⁰
43. Шаръ планина съ върха Кобилица ³¹ - Le mont Char avec le sommet Kobilitza ³¹
Албумъ “Македония” Табло XXII
44
45
44. Изворитѣ на р. Вардаръ³² - Les sources du fleuve Vardar³²

45. Проходъ Яма³³ - Le défilé de Jama³³
Албумъ “Македония” Табло XXIII
46
47
46. Кърчинъ планина (Дебърско)³⁴ - Le mont Kartchin - région de Debar³⁴

47. Панорама отъ Охридъ³⁵ - Vue panoramique de Ochrid³⁵
Албумъ “Македония” Табло XXIV
48
49
48. Река Черни Дринъ (Стружко)³⁶ - La rivière Tcherni-Drin - region de Strouga³⁶

49. Заливче въ Охридското езеро - Le golfe du lac d’Ochrid
Лунна нощь надъ Охридското езеро - Vue au clair de la lune prise sur le lac d’Ochrid
Обществото е сводъ
отъ свързани помежду
си камъни и той ще се
срути, ако не се кре-
пятъ взаимно.
Сенека
Ъ
Л
Ѣ N
Д
Т IO
О T
II E
C
S
II
Селска женска носия отъ гостиварско - Costume

de femme de village dans la région de Gostivar
ЖИТЕЛИ И НОСИИ
HABITANTS ET COSTUMES
Миячка носия въ Крушово - Costume de myak dans la région de Krouchovo
1. Група отъ македонци въ национални носии- Un groupe des Macédoniens en costumes nationaux
2. Селска носия отъ радовишко¹ - Costume paysan dans la région de Radovich¹
3. Селска носия отъ кумановско² - Costume paysan dans la région de Koumanovo²
4 5
6 8
4-8. Селски носии отъ скопско³ - Costumes paysans dans la région d’Uskub (Skopié) ³
10 11
9. Скопска женска носия - Costume de femme dans la région d’Uskub (Skopié)
10-11. Селски женски носии отъ Пологъ⁴ - Costume de femmes paysans dans la région Polog⁴
12 13
14
12. Градска женска носия отъ Тетово⁵ - Costume de femme bourgeoise de Tétovo⁵
13. Градска мѫжка носия отъ Тетово - Costume d’homme bourgeois de Tétovo
14. Градска женска носия отъ Гостиваръ⁶ - Costume de femme bourgeoise de Gostivar⁶
15
16
15-16. Носии отъ гостиварско - Costumes dans la région de Gostivar

17
18
17-18. Женски носии отъ с. Смилево (Битолско)⁸ - Costumes de femmes villageoises de Smilevo⁸
19 20
21
19-20. Женски носии отъ с. Смилево (Битолско)⁸ - Costumes des femmes

de village Smilevo (ar. de Monastir)⁸
21. Носии отъ Галичникъ⁹ - Costumes de Galitchnik⁹
22
23 24
22-23-24. Носии отъ Дебъръ¹⁰ - Costumes de Debar¹⁰

25 26
27
25. Градска стара носия отъ Струга¹¹ - Costume ancien de femme bourgeoise à Strouga¹¹
26. Селска носия отъ охридско - Costume paysan dans la région d’Ochrid
27. Носия отъ ресенско¹² - Costumes dans la région de Ressen¹²
28
29 30
28. Градска женска носия отъ Ресенъ - Costume de femme bourgeoise à Ressen
29. Селска женска носия отъ Битолско - Costume de femme paysane dans la region
de Monastir
30. Мѫжка селска носия от Морихово (Битолско)¹³ - Costume d’homme paysan
de Morichovo (distr. de Monastir)¹³
31
33
32
31-32-33. Селяни отъ Прилепското поле - Paysans dans les champs de Prilep
34
35
36
34-35. Бърсячки женски носии отъ кичевско¹³ - Costumes de femme des Bersyatzi dans
la région de Kitchevo¹⁴
36. Мѫжки селски носии от велешко - Costumes d’homme paysan dans la région de Vélés
37
38
39
37. Велешка селска женска носия - Costume de femme paysan dans la région de Vélés
38. Носии отъ тиквешко - Costumes dans la région de Tikvech
39. Селски носии отъ Енидже-Вардаръ - Costumes de villages d’Enidjé-Vardar
40
41
40. Женска селска носия отъ Щипско - Costume de femme paysane dans
la region de Chtip
41. Носия отъ с. Конско¹⁶ - Costume du village de Konsko¹⁶
42 43
45
44
42. Селянка отъ с. Конско - Une paysanne de village de Konsko

43. Селянин отъ с. Конско - Un paysan de village de Konsko
44. Селянки отъ костурско - Les paysannes dans le district de Kostour
45. Селянка отъ Киречкьой (солунско)¹⁸ - Une paysanne de village Kiretch-keuy (ar. de Salonique)¹⁸
46
48
47
46. Женска носия отъ воденско - Costume de femme dans la région de Voden
47. Женски носии отъ с рски и драмски окръзи - Costumes des femmes dans les districts
de Seres et de Drama
49
50
51 52 53
49-53. Селски костюми отъ източна Македония¹⁹ - Costumes des paysans dans la région
de Macédoine orientale¹⁹
54
55
56
57
54-57. Селски костюми отъ източна Македония¹⁹ - Costumes des paysans dans la région
de Macèdoine orientale¹⁹
58
59
58. Носии отъ Петричко - Costumes nationals dans la région de Petritch

59. Лазарки отъ с. Пиринъ (Неврокопско)²⁰ - Danseuses à saint Lazar dans
la village Pirin²⁰
60
61
62
60. Сватба въ Галичникъ - Un mariage dans le district de Galitchnik

61. Сватбари въ скопско - Une noce dans le district d’Uskub
62. Селско хоро въ кумановско - Un choro (ronde) des paysans dans la région
de Koumanovo
63
64
65
63. Селско хоро въ скопска Черна-гора - Un choro (ronde) des paysans

à Tchérna-gora d’Uskub
64. Сватба въ стружко - Un mariage dans le district de Strouga
65. Завеждане булката на вода (Галичникъ) - Une jeune-marise conduite
à la fontaine (Galitchnik)
66
67
66. На чешмата въ Галичникъ - A la fontaine à Galitchnik

67. На герана (кладенецъ) въ Струга²³ - Un puits à Strouga²³
68
69
70
68. На пазаря въ Щипъ - Au marché à Chtip

69. Съседки - Les voisines
70. Селски свещеникъ - Un prêtre villageois
71
72
71. Задушница²⁴ - Le jour des moris²⁴

72. Погребение - Procession de mort
Албумъ “Македония” Табло XXV
73
73. Съборъ въ монастиря Св. Илия (скопско)²⁵ - Fête nationale au monastère du saint Elie (Uskub)²⁵
Албумъ “Македония” Табло XXVI
74
74. Майсторскиятъ еснафъ отъ гр. Прилепъ на гости въ монастиря Трескавецъ²⁶ - Les maçons coopérés
de Prilep visitants au monastère Treskavetz²⁶
Албумъ “Македония” Табло XXVII
75
77
76
78
75. Турски пушачи²⁷ - Des feumes turques²⁷

76. Мухабетъ - Causeuses
77. Въ турско кафене - Au cafené turque
78. Турски селянинъ - Un paysan turc
Албумъ “Македония” Табло XXVIII
80
79
81
79. Ханъмки - Des femmes turques

80. Албанци²⁸ - Des albanais²⁸
81. Албанка - Une albanaise
Албумъ “Македония” Табло XXIX
82
83 84
82. Евреи - Des juïfs

83-84. Гръцки селяни отъ Солунско³⁰ - Des paysans grecs du district de Salonique³⁰
Албумъ “Македония” Табло XXX
85
86 87
85. Власи³⁰ - Des Valaques³⁰

86-87. Циганка и циганинъ³¹ - Des Tziganes (Bohémiens)³¹
Македонка (Смилево) проф. Ив. В. Мърквичка
Macédonienne (Smilevo)
Пладнуване - Au repos
С III III L
Т О S A
О E
Т
П C V
Д T I
А
Ѣ I E
Н
Л O
С
Ъ N É
К
И C
O
Трудътъ ни избавя N
Ж O
И отъ три голѣми зли-
ни: досада, порокъ M
В I
О и бедность.
Волтеръ Q
Т U
Ъ E
Македонска кооперативна банка въ гр. София - La Banque coopérative macédoniene à Sofia

1 2
4 5
1. Попска кѫща (отъ вънъ) - Maison rurale de prêtre (en dehors)

2. Попска кѫща (отъ вътре) - Maison rurale de prêtre (en dedans)
3. Вѫтрешность на селска кѫща - L’interieur de la maison rurale
4. Тъкане платно - Le tissage de la toile
5. Стивосване памукъ¹ - Le broiement de coton¹
6
7
10
9
6. Сноване - L’ourdissage
7. Предене на вълна - Le filage de la laine
8. Пране - Le lessivage
9. Лепене лепешки за гориво² - Le collage des fientes pour le combustible²
10. Носене вода - Le portage de l’eau
11 12
13
11. Оране - Le labourage

12. Копане - Le piochage
13. Жетва³ - La moisson³
14
15
14. Вършидба съ волове - Le depiquage avec des boeufs

15. Сипване жито въ чували - Le versement du blé dans les sacs
16
17
16. Прибиране на хранитѣ - Le cueillage des céréales

17. Хамбаръ за храни - Le grenier
18 19
20
21
22
18. Обикновена воденица (отъ вънъ) - Le moulin ordinaire à eau (en dehors)
19. Ръчна мелница - Le moulin à bras de la maison
20. Обикновена воденица (отъ вѫтре) - L’interieur de moulin ordinaire rural
21. Ронене царевица - L’égrenage du maïs
22. Водовадно колелце за напояване - La roue pour l’arrosage
23
25
24
23. Пчеларникъ⁴ - Le rucher⁴

24. Мелница за изтискване зехтинъ⁵ - Le pressoir à huile⁵
25. Примитивно сушене на тютюнъ⁶ - Le séchage primitif du tabak⁶
26 27
28
29
26. Мандра - Le bercail

27. Мълзене овце - On trait les brébis
28. Дъскорѣзница въ Пиринъ - La scierie à Pirin
29. Афионъ - Le pavôt (Opium)
30
32
31
33
30. Камилски керванъ - Une caravane des chameaux

31. Кираджии - Les transports
32. Дойранската гара - La gare de Doïran
33. Ханъ - Un auberge
34
35
34. Чифликъ Бърдовци¹³ - La ferme de Berdovtzi¹³

35. Чифликъ Субашъ-кьой - La ferme de Soubache-keuy
36
37
38 39
36. Селяни на пазаръ - Les paysans à marché

37. Вършитба въ Разлога - Le depiquage en Razlog
38. Пазаръ на грънчарски издѣлия¹⁴ - Le marché de pôterie¹⁴
39. Продавачъ на плодове¹⁵ - Un vendeur des fruits¹⁵
40
41
42
40. Охридски риби - Les poissons du lac d’Ochrid

41. Рибари съ чунъ - Les pêscheurs avec leurs barques
42. Теглене мрежа - Le tirage du filet en dehors du lac
43
44
45
46
43. Рибарска кѫща край Охридското езеро - Une maison de pêcheurs au bord du lac d’Ochrid
44. Вардарски риби - Poissons de Vardar
45. Легла на риба въ Вардаръ край с. Зелениково - Poissons de Vardar près Zalenicovo
46. Желѣзния пѫть презъ Демиръ-Капия - Le chemin de fer à Demir-Kapou
47
48
47. Столаръ - Le menusier

48. Свиларска фабрика въ Гумендже¹⁷ - Une fabrique de soie à Goumendjé¹⁷
Зеленчуковия пазар въ Битоля
Le marché de légumes à Bitolia Albert Gatman
ЕДИННА
И НЕРАЗДѢЛНА
МАКЕДОНИЯ
(Основенъ принципъ)
СЕЛИЩА
VILLES ET VILLAGES
Велесъ Vélés
IV ОТДѢЛЪ IV SECTION
Карта на Македония - La carte de la Macédoine
СОЛУНСКИ ВИЛЯЕТЪ
1
1. Панорама Солунъ¹ - Panorama de Salonique¹
2. Пристанище на гр. Солунъ² - Le port de Salonique²

3. Солунъ - Моло - Salonique - Mollo
6
5
4. Солунъ - Главната улица - Salonique - La grande rue

5. Солунъ - Стара улица - Salonique - L’ancienne rue
6. Солунъ - Стариятъ градъ - Salonique - L’ancienne ville
7. Солунъ - Кварталъ “Св. Георги” - Salonique - Le quartier “S. Georges”

8. Къмъ Чаушъ - Монастиръ - Le monastere de côté de Tchaouch
9. Къмъ площада - Стариятъ градъ - De côté du la place est l’ancienne ville
10
11
10. Воденъ - Общъ изгледъ³ - Voden - Vue générale³

11. Воденъ - Градинитѣ - Voden - Les jardins
12
13
12. Гевгели - Главната улица⁴ - Guévguéli - La grande rue⁴

13. Гевгели - La ville de Guévguéli
14
15
14. Боймица (Гевгелийско)⁵ - Le village de Boïmitza (près de Guévgueli)⁵

15. Гумендже⁶ - La ville de Goumendjé⁶
16
17
16. Градъ Беръ⁷ - La ville de Bère⁷

17. Около р. Бистрица (Берско) - Aux environs de la rivière de Bistritza (près de Bère)
18
19
18. Гр. Неготинъ (Тиквешко)⁸ - La ville de Negotine (prés de Tikvech)⁸

19. Кавадарци - La ville de Cavadartzi (prés de Tikvech)
20
21
22
20. Кавадарци - Правителственъ домъ - La ville de Cavadartzi

- Le konak - résidence du gouverneur
21. Село Бошава¹⁰ - Le village de Bochava¹⁰
22. Село Конопище¹¹ - Le village de Konopichté¹¹
23
24
23. Гр. Струмица¹² - La ville de Stroumitza¹²

24. Гр. Струмица - Главната улица - La ville de Stroumitza - La grande rue
25
26
27
28
25. Село Конско¹³ - Le village de Konsko¹³

26-27. Гр. Дойранъ¹⁴ - La ville de Doïran¹⁴
28. Дойранъ - изгледъ отъ езерото - La ville de Doïran - Vue du lac
29
30
31 32
29. Дойранъ - Doïran

30. Село Валандово¹⁵ - Le village de Valandovo¹⁵
31. Село Смоквица¹⁶ - Le village de Smokvitza¹⁶
32. Село Фурка¹⁷ - Le village de Fourka¹⁷
33
33. Гр. Кукушъ¹⁸ - La ville de Koukouch¹⁸

34
35
34. Последнитѣ дни на Кукушъ - Les derniers jours de Koukouch

35. Лѫгадина¹⁹ - La ville de Leugadina ¹⁹
36
36. Гр. Сѣръ - Общъ изгледъ²⁰ - Sérèce - Vue générale²⁰
37
37. Гр. Демиръ-Хисаръ²¹ - Demir-Hissar²¹
38
39
40
38. Село Горни-Порой²² - Le village de Gorni-Poroï²²

39. Улица въ Горно-Броди - La rue dans le village de Gorni-Brodi
40. Село Горно-Броди²³ - Le village de Gorni-Brodi²³
41
42
43
41. Гр. Петричъ - Изгледъ²⁴ - Pétritch - Vue de la ville²⁴

42. Гр. Петричъ - Главната улица - Pétritch - La grande rue
43. Гр. Петричъ - Общъ изгледъ - Pétritch - Vue générale
44
45
46
44. Мелникъ²⁵ - La ville de Melnik²⁵
45. Гр. Св. Врачъ²⁶ - La ville de Svéti-Vratch²⁶
46. Гр. Св. Врачъ - Общински минерални бани - Les bains minéraux de Svéti-Vratch
47
48
49
47. Гр. Банско - La ville de Bansko

48. Гр. Банско - улица - Une rue de la ville de Bansko
49. Гр. Банско - Общъ изгледъ - La ville de Bansko - Vue générale
50
51
52
50. Разлогъ (Мехомия) - Главна улица²⁸ - La ville Raslog (Méhomia) - La grande rue²⁸
51. Разлогъ (Мехомия) - Общъ изгледъ - La ville de Raslog (Méhomia) - Vue générale
52. Разлогъ - Улица - Raslog - Une rue
53
54
55
53. Село Добринище (Разлогъ)²⁹ - Le village de Dobrinichte (près de Raslog)²⁹

54. Село Бѣлица (Разлогъ)³⁰ - Le village de Bélitza (près de Raslog)³⁰
55. Село Якоруда (Разлогъ)³¹ - Le village de Jakoruda (près de Raslog)³¹
56
56. Горна-Джумая - Общъ изгледъ³² - La ville Gorna-Djoumaïa - Vue génerale³²

57
57. Горна-Джумая - Стариятъ градъ - Gorna-Djoumaïa - La

ville antique
58
58. Горна-Джумая - Кметството - Gorna-Djoumaïa - La mairie

59
60
61
59. Горна-Джумая - Главната улица - Gorna-Djoumaïa - La grande rue

60. Горна-Джумая - Часовникътъ - Gorna-Djoumaïa - L’horloge
61. Горна-Джумая - Чаршията - Gorna-Djoumaïa - Le marché
62
62. Горна-Джумая - Кварталътъ на складоветѣ - Gorna-Djoumaïa - Le quartier des dépôts

63
64
63. Гр. Неврокопъ³³ - La ville de Névrokop³³

64. Гр. Драма - La ville de Drama
65
66
65-66. Гр. Кавала35 - La ville de Cavalla35

Албумъ “Македония” Табло XXXI
БИТОЛСКИ ВИЛЯЕТЪ
67
67. Битоля - Общъ изгледъ50 - Monastir - Vue générale50

Албумъ “Македония” Табло XXXII
68
69
68. Битоля - Широкъ сокакъ - Monastir - La rue Chirok socak

69. Битоля - Общъ изгледъ - Monastir - Vue générale
Албумъ “Македония” Табло XXXIII
70
71
70. Битоля - Турски гробища - Monastir - Les cimetiers turcs

71. Битоля - Улица Драгоръ - Monastir - La rue Dragor
Албумъ “Македония” Табло XXXIV
73
72
74
72-74. Битоля - Други улици отъ града - Monastir - Les autres rues de la ville
Албумъ “Македония” Табло XXXV
75
76
75. Битоля - Турска махала - Monastir - Le quartier turc

76. Село Смилево51 - Le village de Smilévo51
Албумъ “Македония” Табло XXXVI
77
78 79
80
77. Село Брусникъ52 - Le village de Brousnik52

78. Село Гопешъ53 - Le village de Gopech53
79. Село Могила54 - Le village de Moghila54
80. Село Крушйе55 - Le village de Krouchié55
Албумъ “Македония” Табло XXXVII
81
81. Градъ Ресенъ56 - La ville de Ressen56

Албумъ “Македония” Табло XXXVIII
82
83
84
82. Улица въ Ресенъ - Rue de Ressen

83. Село Леорека57 - Le village de Léoréka57
84. Село Избища58 - Le village de Izbichta58
Албумъ “Македония” Табло XXXIX
85
85. Охридъ - Общъ изгледъ59 - La ville d’Ochrid - Vue générale59

Албумъ “Македония” Табло XL
86
87 88
86-88. Охридъ - Разни изгледи - La ville d’Ochrid - Autres vues de la ville

Албумъ “Македония” Табло XLI
89
90
89. Охридъ - Общъ изгледъ - La ville d’Ochrid - Vue générale

90. Охридъ - Панорама - La ville d’Ochrid - Panorame
Албумъ “Македония” Табло XLII
91
92 93
91. Улица въ Охридъ - Rue d’Ochrid

92. Охридъ - La ville d’Ochrid
93. Охридъ - Крайбрѣжие - La ville d’Ochrid - Au bord du lac
Албумъ “Македония” Табло XLIII
94
95
94. Охридъ - “Студенчища” - Ochrid - “Studentchichta”

95. Охридъ - Ochrid
Албумъ “Македония” Табло XLIV
96
97
98
96. Струга - Общъ изгледъ60 - La ville de Strouga - Vue générale60

97. Струга - Край езерото - La ville de Strouga - Auprès du lac
98. Струга - Далянитѣ - La ville de Strouga - Les Dalianes
Албумъ “Македония” Табло XLV
99
100
99. Струга - Кѫщата на Г. Чакъровъ - La ville de Strouga - La maisson de G. Tchacaroff

100. Дебъръ - Общъ изгледъ61 - La ville de Débar - Vue générale61
Албумъ “Македония” Табло XLVI
101
102
101. Село Янче62 - Le village de Iantché62

102. Село Лазаро-поле63 - Le village de Lazaro-polé63
Албумъ “Македония” Табло XLVII
103
104
103. Село Гаре64 - Le village de Garé64

104. Села срещу монастиря “Св. Иванъ Бигоръ” - Les villages au contrés du monastére “Bigor”
Албумъ “Македония” Табло XLVIII
105
106
105-106. Градъ Галичникъ65 - La ville de Galitchnik65

Албумъ “Македония” Табло XLIX
107
108
107-108. Градъ Кичево66 - La ville de Kitchevo66

Албумъ “Македония” Табло L
109
111
110
109. Село Цѣръ67 - Le village de Tzère67

110-111. Крушовски улици и кѫщи68 - Les rues et les maisons de la ville de Krouchovo68
Албумъ “Македония” Табло LI
112
112. Градъ Крушово - Общъ изгледъ - Krouchovo - Vue générale

Албумъ “Македония” Табло LII
113
114
113. Градъ Прилепъ - Общъ изгледъ69 - La ville de Prilep - Vue générale69

114. Градъ Прилепъ - Край рѣката - La ville de Prilep - Près de la rivière
Албумъ “Македония” Табло LIII
115
116
115. Градъ Прилепъ - Турска махала - La ville de Prilep - La quartier turc

116. Градъ Прилепъ - Мостътъ “Галата” - La ville de Prilep - Le pont “Galata”
Албумъ “Македония” Табло LIV
117
118
119
120
121
117. Село Витолища70 - Le village de Vitolichta70

118. Село Бешища71 - Le village de Bechichta71
119. Село Дреново72 - Le village de Drenovo72
120. Село Ракле73 - Le village de Raklé73
121. Село Плетваръ74 - Le village de Pletvar74
Албумъ “Македония” Табло LV
122
123
124
122. Градъ Леринъ - Общъ изгледъ75 - La ville de Lerin - Vue générale75

123. Градъ Леринъ - Площадъ - La ville de Lerin - Une place
124. Градъ Леринъ - Другъ изгледъ - La ville de Lerin - Autre vue de la ville
Албумъ “Македония” Табло LVI
125
126
125. Село Пѫтеле76 - Le village de Patélè76

126. Село Горничево77 - Le village de Gornitchevo77
Албумъ “Македония” Табло LVII
127
128
127. Село Острово78 - Le village d’Ostrovo78

128. Градъ Костуръ - Общъ изгледъ79 - La ville de Kostour - Vue générale79
Албумъ “Македония” Табло LVIII
129
130
129-130. Градъ Костуръ съ езерото - La ville de Kostour avec le lac

Албумъ “Македония” Табло LIX
131
132
131. Село Смърдешъ80 - Le village de Smardech80

132. Село Загоричани81 - Le village de Zagoritchani81
Албумъ “Македония” Табло LX
133
133. Градъ Емборе (Кайлярска околия)82 - La ville d’Emboré (district de Kaïliari)82

Албумъ “Македония” Табло LXI
СКОПСКИ ВИЛЯЕТЪ
134
134. Скопие - Общъ изгледъ85 - La ville de Skopié (Uskub) - Vue générale85
Албумъ “Македония” Табло LXII
135
136
137
138
135. Скопие - Другъ общъ изгледъ - La ville de Skopié - L’autre vue générale
136. Скопие - Калето - La ville de Skopie - La citadelle
137-138. Скопие - Улица и пазаря - Une rue et la place
Албумъ “Македония” Табло LXIII
139
140
141 142
139. Скопие - Изгледъ отъ горе - La ville de Skopié - Vue d’en haut
140. Скопие - Край Вардаръ - La ville de Skopié - Au bord du Vardar
141-142. Скопие - Край града - La ville de Skopié - Auprés da la ville
Албумъ “Македония” Табло LXIV
143
144
145
143. Скопие - Край Вардаръ отъ лѣво - La ville de Skopié - Au bord du Vardar (rive gauche)
144. Скопие - Пазарище - La ville de Skopié - Le marché
145. Край Вардаръ отъ дѣсно - La ville de Skopié - Au bord du Vardar (rive droite)
Албумъ “Македония” Табло LXV
146
146. Градъ Куманово - Общъ изгледъ84 - La ville de Koumanovo - Vue générale84

Албумъ “Македония” Табло LXVI
147
148
147. Куманово - Площадъ “20 октомврий” - La ville de Koumanovo - La place de “20 october”
148. Градъ Паланка - Общъ изгледъ85 - La ville de Palanka - Vue générale85
Албумъ “Македония” Табло LXVII
149
149. Градъ Кратово86 - La ville de Kratovo86

Албумъ “Македония” Табло LXVIII
150
151
150-151. Градъ Кратово - Общъ изгледъ - La ville de Kratovo - Vue générale

Албумъ “Македония” Табло LXIX
152
153
154
152. Село Злетово87 - Le village de Zlétovo87

153. Градъ Кочани - Площадъ88 - La ville de Kotchani - La place88
154. Градъ Кочани - Общъ изгледъ - La ville de Kotchani - Vue générale
Албумъ “Македония” Табло LXX
155
156
155. Село Виница89 - La village de Vinitza89

156. Царево-село90 - Le village de Tzarevo-sélo90
Албумъ “Македония” Табло LXXI
157
158
157. Градъ Пехчево91 - La ville de Péhtchévo91

158. Градъ Радовишъ92 - La ville de Radoviche92
Албумъ “Македония” Табло LXXII
159
160 160
159. Градъ Щипъ - Общъ изгледъ93 - La ville de Chtip - Vue générale93

160-161. Градъ Щипъ - Улици отъ града - La ville de Chtip - Les rues de la ville
Албумъ “Македония” Табло LXXIII
162
163
164
162. Градъ Щипъ - Общъ изгледъ отъ горе - La ville de Chtip - Vue générale en d’haut
163. Градъ Щипъ - Мостъ на рѣката Отиня - La ville de Chtip - Le pont sur la rivière Otinia
164. Градъ Щипъ съ Хисаря - La ville de Chtip avec le Hissar
Албумъ “Македония” Табло LXXIV
165
166
165. Щипъ - Улица “Мише развигоров”- La ville de Chtip - Rue “Miché Razvigorov”
166. Щипъ - Ново-село - La villende Chtip - Novo-selo
Албумъ “Македония” Табло LXXV
167
167. Градъ Велесъ - Общъ изгледъ94 - La ville de Velés - Vue générale94

Албумъ “Македония” Табло LXXVI
168
169
168. Градъ Велесъ - Изгледъ отъ юго-западъ - La ville de Vélés - Vue sur le sud-est
169. Градъ Велесъ - Голѣмиятъ мостъ въ града - La ville de Vélés - Le pont grand en ville
Албумъ “Македония” Табло LXXVII
170
171
170. Градъ Велесъ - Другъ изгледъ - La ville de Vélés - Autre vue

171. Градъ Велесъ - Пазаръ за овощия - La ville de Vélés - Le marché aux fruits
Албумъ “Македония” Табло LXXVIII
172 173
174
176
175
172-176. Разни изгледи отъ гр. Велесъ и околията - Les autres vues de la ville Vélés et son environ
Албумъ “Македония” Табло LXXIX
178
177
179
177-179. Улици отъ гр. Велесъ - Les rues de la ville de Vélés

Албумъ “Македония” Табло LXXX
180
182
181
180. Градъ Тетово95 - La ville de Tétovo95

181-182. Улици отъ гр. Тетово - Les rues de la ville de Tétovo
Албумъ “Македония” Табло LXXXI
183
184 185
183-185. Разни изгледи отъ гр. Тетово - Les autres vues de la ville de Tétovo
Албумъ “Македония” Табло LXXXII
186
187
186. Градъ Тетово гледанъ отъ високо - La ville de Tétovo vue en d’haut
187. Градъ Гостиваръ96 - La ville de Gostivar96
ЗДРАВЕ И СПОРТЪ
LA SANTÉ et SPORTE
Има здраве, има всичко

(Народна пословица)
Даниелъ Бланшудъ - Daniel Blanchoud
ОТДѢЛЪ V SECTION V
1. Данаиловъ - Danaïloff 2. Скопски български юнаци въ Прага, 1912 г. - Des

iounaks bulgares de Skopié à Prague en 1912.
3. Гимнастически курсъ въ Солунъ през 1912 г. за македонскитѣ учители - Cours

de gymnastique à Salonique en 1912 pour les instituteurs macédoniens 4. Упражнение на
гимнастическия курсъ въ Солунъ, 1912 - Exercices de cours du gymnastique à Salonique, 1912
5. Гимнастически курсъ въ Солунъ през 1912 г. за македонскитѣ учители - Cours

de gymnastique à Salonique en 1912 pour les instituteurs macédoniens
6. Упражнение на гимнастическия курсъ въ Солунъ, 1912 - Exercices de cours du gymnastique à
Salonique, 1912
7. Юнашко д-во “Пелистеръ”, Битоля - Société gimnastique “Pelister” a Monastir

8. Българско юнашко д-во въ Леринъ - Société gimnastique “Iounak” à Florina
9 10
11 12
9. Старата минерална баня въ гр. Неврокопъ - Le vieux bain minérale dans la ville de Nevrocop 10. Борци помаци въ с. Бѣлица, Разложко - Des atlets
pomaks dans le village Belitza, arr-t Razlog 11. Горещитѣ минерални извори въ Св. Врачъ - Les sourses minérales chaudes à Sveti-Vratche 12. Старата
минерална баня въ с. Полесица, Св. Врачко - Les vieux bain minérale dans le village Polesitza, Sveti-Vratche
13
14
15 16
13. Юнашко д-во “Пиринъ” въ Разлогъ - Société gimnastique “Pirin” à Razlogue 14. Курортъ “Папазъ-чаиръ” въ Неврокопско - Centre balnéaire “Papas-tchaïre,
près de Nevrocope 15. Туристи къмъ Пиринъ - Les touristes vers Pirin 16. Туристическа хижа въ Пиринъ, Неврокопско - Cabane touristique à Pirin, Nevrocope
17
18
17. Българско юнашко д-во “Брѣгалница” въ гр. Щипъ - Société gymnastique “Bregalnitza” à Chtipe
18. Градската болница въ Св. Врачъ - Hôpitale de la ville de Sveti-Vratche
Македонка
Macédonienne проф. В. Антоновъ
Македония - На чешмата
Macédonienne à la fontaine Alfonso Corradi
ВѢРА и ЧЕРКВА
EGLISES et RELIGIONS
СЪ НАМИ БОГЪ
VI SECTION
VI ОТДѢЛЪ
Св. Князъ Борисъ Saint Tzar Boris1

1. Св. Св. Кирил и Методи - Saints Cyrile et Méthode

2. Св. Седмочисленици - Les sept saints2

3. Карта на македонскитѣ български епархии - Carte des Diocès Macedoniennes Bulgares

Á Ú Ë Å À Ð Ñ Ê À Ê Í È Å À
9 10
7. Букваръ - L’alphabet 8. Повестъ - Conte 9. Кирилъ Пейчиновичъ - Cyrile Peytchinovitch5

10. Подписъ на К. Пейчиновичъ - La signature de Cyrile Peytchinovitch
12
11
13 14
11. Огледало - Le miroir 13. Начално учение - Etude premier
12. К. Пейчиновичъ - Kiril Peytchinovitch 14. Книга “Утешение” - Le livre “La Consolation”
15 16
17
15-16. Предговоръ отъ хаджи папа Теодосия - Préface écrit par Papà Teodossi 17. Евангелие - L’Evangile
18
19 20
18. Български народни пѣсни отъ бр. Миладинови - Chansons bulgares par les frèrers Miladinovi
19. К. Миладиновъ - K. Miladinov6 20. Д. Миладиновъ - D. Miladinov
Борци за народна черква
21
22
23 24
21. Неофитъ Бозвели - Néophite Bozvely7 22. Иларионъ Макариополски - Ilarion Makariopolsky8
23. Неофитъ Рилски - Néophite Rilsky9 24. Партений Зографски - Parteny Zographsky10
25
26
25. Тримата заточеници - Les trois exilés11

26. Гробоветѣ имъ - Les tombeaux des trois exilés
27 28
29
31
30
27. Стефанъ Богориди - Stephan Bogoridy12 30. Христо Тъпчилещовъ - Christo Taptchilechtoff15
28. Гаврилъ Кръстовичъ - Gavril Kristovitch13 31. Никола Тъпчилещовъ - Nicolas Taptchilechtoff
29. Георги Золотовичъ - Gheorghi Zolotovitch14
32 33
34
36
35
32. Марко Балабановъ - Marko Balabanoff16 35. Ив. Найденовъ - Iv. Naydenoff19
33. Д-ръ Ст. Чомаковъ - Dr. St. Tchomakoff17 36. Драганъ Цанковъ - Dragan Tzankoff20
34. П. Р. Славейковъ - P. R. Slaveykoff18
37 38
39 40
37. Гр. Пърличевъ - Gr. Parlitcheff21 39. Р. Жинзифовъ - R. Jinziphoff23

38. К. Шапкаревъ - K. Chapkareff22 40. Ар. Костенцевъ - Ar. Kostentzeff24
41 42 43
44 45 46
47 48
41. Тодоръ Кусевъ - Thodor Kousseff25 42. Ст. Костовъ - St. Kostoff26 43. Г. Гоговъ - G. Gogoff27
44. К. Сарафовъ - K. Saraphoff28 45. К. Шулевъ - K. Chouleff29 46. М. Кюркчиевъ - M. Kurktchieff30
47. Икономъ П. Георгиевъ - Le prêtre P. Gheorghieff31 48. Попъ Тодоръ - Le prêtre Theodor32
Мѣстни дейци за народна черква
50 51
52 53
50. Дим. Робевъ - Dim. Robeff34 51. Ив. Занешевъ - Iv. Zanecheff35
52. Ил. Весовъ - Il. Vessoff37 53. А. и К. Петковичъ - A. et K. Petkovitch38
54 55
56
56-a
57 58
54. Хаджи Димко - Hadji Dimko39 55. Дим. Кочоолу - Dim. Kotchoolou40 56. П. Д. Радевъ - P. D. Radeff
56-а. Народни дейци (драмско) - Les hommes de l’activité nationale 57. Дѣдо Печо - Dédo Petcho41
58. Хаджи Георги - Hadji Gheorghi42
60
59
61 62
59. Архим. Софроний - L’archimandrite Sophroni43 60. Свещ. Кръсте - Le prêtre Kristé44
61. Попъ Търпо - Le prêtre Tarpo45 62. Нако Станишевъ - Nako Stanicheff46
64
63
65
66 67
63. Свещ. Дамяновъ - Le prêtre Damianoff47 64. Дѣдо Младенъ Карановски - Dédo Mladen Karanovsky48
65. Свещ. К. Гулабчевъ - Le prêtre Goulabtcheff49 66. Д-ръ Мишайковъ - Dr. Michaykoff50
67. Зафиръ Тасевъ - Zafir Tasseff51
68 69
70 71
68. Игуменъ Кесарий - Igoumen Kessary 69. Свещ. Давидовъ - Le prêtre Davidoff52 70. Диме Биолчевъ
- Dime Bioltcheff53 71. Христо Сребърниковъ - Christo Srébarnikoff54
72 73
74
75 76
72. Хр. Константиновъ - Hr. Konstantinoff55 73. Янаки Тотевъ - Janaki Toteff56 74. Карайове - Karayové57
75. Кральо Марковъ - Kralio Markoff58 76. Тр. Чайчаревъ - Tr. Tchaytchareff59
77 78
79
77. Серафимъ Петровъ - Séraphim Petroff60

78. Д. Павловъ - D. Pavloff61
79. Г. Чакъровъ - Gh. Tchakaroff62
Учредяване и управление на българската черква -
Българска Екзархия
80
80. Факсимиле отъ фермана - La copiè du “Ferman”63
81
81. Народния съборъ въ Цариградъ - Le congrès national à Costantinople64

82
83
82. Четене на фермана - La lecture du “Férman”65

83. Първи Св. Синодъ при Екзархията - Le premier Saint-Synode auprès de l’Exarchat à Costantinople66
84
85
84. Екзархъ Антимъ I - L’exarque Antim I67 85. Екзархъ Иосифъ I - L’Exarque Jossiphe I68
86
87
86. Освещаването на желѣзната църква “Св. Стефанъ” - L’inauguration de l’église “Saint Stéphan” - construktion en fer.
87. 25-годишния юбилей на Негово Блаженство Екзархъ Иосифъ I - 25 ans de service de l’Exarque Jossiphe I.
МАКЕДОНСКИТѢ ЕПАРХИИ
I Охридска епархия 69
88 89
90 91
92
88. Митрополитъ Натанаилъ - L’archevêque Natanail 89. Митрополитъ Синесий - L’archevêque Sinessiy
89. Митрополитъ Григорий - L’archevêque Grigory 91. Метрополитъ Методи - L’archevêque Méthody
92. Митрополитъ Борисъ - L’archevêque Boris
II Скопска епархия 70
93 94
95 96
97 98
93. Митрополитъ Доротей - L’archevêque Dorotey 94. Митрополитъ Кирилъ - L’archevêque Kiril
95. Митрополитъ Максимъ - L’archevêque Maxim 96. Митрополитъ Синесий - L’archevêque Sinessy
96. Метрополитъ Теодосий - L’archevêque Theodossy 98. Митрополитъ Неофитъ - L’archevêque Neophite
III Велешка епархия 71
99 100
101 102
103
99. Митрополитъ Авксентий Велешки - L’archevêque Avxenty Velechky 100. Метрополитъ Генадий - L’archevêque
Génadiy 101. Митрополитъ Дамаскинъ - L’archevêque Damaskine 102. Митрополитъ Авксенти II - L’archevêque
Avxenty II 103. Митрополитъ Милетий - L’archevêque Milétiy
IV Пелагонийска епархия 72
104 105
106
V Дебърска епархия 73
107 108
104. Митрополитъ Евстатий - L’archevêque Evstatiy 105. Митрополитъ Григорий - L’archevêque Grigoriy
106. Митрополитъ Авксентий - L’archevêque Avxentiy 107. Митрополитъ Козма Пречистански - L’archevêque
Kozma Prétchistansky 108. Митрополитъ Иларионъ Нишавски - L’archevêque Ilarion Nichavsky
V Струмишка епархия 74
109 110
VI Неврокопска епархия 75
111 112
109. Митрополитъ Дамаскинъ - L’archevêque Damaskine 110. Митрополитъ Герасимъ - L’archevêque

Gérassim 111. Митрополитъ Иларионъ - L’archevêque Ilarion 112. Митрополитъ Макарий - L’archevêque Makariy
113
113. Изгоненитѣ митрополити отъ Македония - Les évêques bulgares de Macédoine chassés de leurs diocèses par les Serbes en 1913
Митрополити родомъ отъ Македония
114 115
116
114. Митрополитъ Панаретъ Пловдивски - L’archevêque Panaret (Philipople)77

115. Митрополитъ Милетий Софийски - L’archevêque Milety (Sofia)78
116. Митрополитъ Методий Ст.-Загорски - L’archevêque Methode (Stara-Zagora)79
117
Други видни духовници
118 119
120 121
117. Епископъ Панаретъ Брѣгалнишки - L’évêque Panaret Bregalnichky80 118. Архимандритъ Иона
- L’archimandrite Iona81 119. Архимандритъ Евлогий - L’archimandrite Evloghy82 120. Иеродяконъ
Иосифъ - L’ierodiakon Joseph83 121. Иеромонахъ Теофанъ - L’ieromonahe Theophan84
122
123 124
122. Архимандритъ Методий - L’archimandrite Methode85
123. Свещеникъ Георги Петровъ - Le prêtre Gheorghi Petroff86
124. Свещеникъ Ангелъ Константиновъ - Le prêtre Anghel Konstantinoff87
125 126
127 128 129
125. Проториерей Чешмеджиевъ - Le prêtre Tchechmedjieff88 126. Свещ. Наумъ Меткуевски - Le

prêtre Naoum Metkouevsky89 127. Свещ. Никола Филиповъ - Le prêtre Nicola Philipoff90 128. Свещ.
Стаматъ - Le prêtre Stamate91 129. Свещ. Телятиновъ - Le prêtre Teliatinoff92
130 131
132 133
134 135
131. Свещ. Мих. Атанасовъ - Le prêtre Mich. Atanassoff93 132. Свещ. Христо - Le prêtre Christo94
133. Свещ. Антонъ Алтипармаковъ - Le prêtre Anton Altiparmakoff95 134. Свещ. Ив. Мицовъ - Le
prêtre Iv. Mitzoff96 135. Икономъ Воловаровъ - Le prêtre Volovaroff97
137
136
138 139 140
136. Свещеникъ Илия Чоневъ - Le prêtre Ilia Tchoneff98 137. Протоиерей Шишковъ - Le prêtre Chichkoff99
138. Свещеникъ Левъ Поповъ - Le prêtre Lev Popoff100 139. Свещеникъ Лазаръ Замфировъ - Le prêtre
Lazar Zamphiroff101 140. Икономъ Гр. п. Димитровъ - Le prêtre Gr. p. Dimitroff102
141 142
143 144
141. Свещ. Гворги Мандичевъ - Le prêtre G. Manditcheff103 142. Свещ. Г. Ив. Гелевъ - Le prêtre G. Iv. Gheleff104
143. Свещ. Никола - Le prêtre Nicolas 144. Свещ. Ив. Антоновъ - Le prêtre Iv. Antonoff105
Българска Униятска Църква въ Македония
145
146
145. Епископъ Епифани Шановъ - L’évêque Epifani Chanoff106
146. Униятски свещеници - Les prêtres de l’église bulgare (catolique)
147
148
147. Милосърдна сестра Христина Алоати - La soeur de charité Christina Aloati

148. Епископъ Лазаръ Младеновъ съ група заточеници - L’évêque Lazar Mladenoff avec un
groupe exilès107
150
149
149-150. Представители на израилската черква - Les répresentateurs de l’Église juive108

МОЛИТВЕНИ ДОМОВЕ
EGLISES et MOSQUÉES
Старата българска църква “Св. Стефанъ” въ Цариградъ

L’ancienne église bulgare “St. Stephan” à Stamboul1
Желѣзната църква “Св. Стефанъ” въ Цариградъ

L’église de construction en fer “St. Stephan” à Stamboul2
1. Цариградъ - Историческиятъ метохъ при Екзархията - Stamboul - Le cloître

historique de l’Exarchat
2. Цариградъ - Новото здание на Екзархията - Stamboul - Le nouveau bâtiment
du dôme de l’Exarchat
3. Цариградъ - Старото здание на Екзархията - Stamboul - L’ancien bâtiment du dôme de l’Exarchat

4. Рилскиятъ монастиръ “Св. Иванъ” - Le monastère de Rila “St. Ivan”4

5. Вечеренъ изгледъ на монастиря “Св. Наумъ” край охридското езеро - Vue prise
au crépuscul du soir sur la monastére “Svety Naoum” au bord5
6. Монастиръ “Св. Наумъ” - Изгледъ отъ езерото - Le monastére “Svéty Naoum”
- Vue du lac
7. Монастиръ “Св. Наумъ” край брѣга на охридското езеро - Ohrid - Le très ancien
monastère “Svéty Naoum” au bord du lac d’Ohrida
8. Охридъ - Църквата “Св. София” - Ohrid - L’église “Sveta Sophia”6
10
9. Охридъ - Монастиръ “Калище” - Ohrid - Le monastère “Kalichté”

10. Охридъ - Монастиръ “Св. Петка” - Ohrid - Le monastére “Svéta-Petka”
11
12
13
11. Охридъ - Монастиръ “Св. Иванъ Канео” - Ohrid - Le monastére “Svety Ivan Kanéo”
12. Охридъ - Църквата “Св. Климентъ” - Ohrid - L’église très ancienne historique “Svety Kliment”
13. Охридъ - Входъ въ църквата “Св. Климентъ” - Ohrid - L’entrée principale de l’église “Svety
Kliment”
14
15
14. Общъ изгледъ на монастиря “Св. Иванъ Бигоръ” (околия Дебърска) -

Débar - Vue générale du monastère “Svety Ivan Bigor”8
15. Църквата въ монастиря “Св. Иванъ Бигоръ” - L’eglise du monastère
“Svety Ivan Bigor”
16
17
16. Кичево - Монастир “Пречиста” - Kitchévo - Le monastére “Prétchista”

17. Църквата въ монастиря “Пречиста” - L’église du monastère “Prétchista”
18
19
18. Църквата въ гр. Гостиваръ - Gostivar - L’église de la ville10

19. Църквата “Св. Богородица” въ гр. Тетово - Tétovo - L’église “Svéta
Bogoroditza” de la ville
20
21
20. Монастиръ “Св. Атанасъ” въ с. Лешокъ, Тетовско - Tétovo - Le monastère “Svety Athanasse”11
21. Църквата въ монастиря - L’église du monastère
22
23
22. Гробътъ на К. Пейчиновичъ въ монастиря “Св. Атанасъ” - Le

tombeau de Kiril Peytschinovitche au monastère “Svety Athanasse”
23. Входъ въ монастиря “Св. Атанасъ” - L’entrée au monastère
“Svety Athanasse”
24
25
24. Скопие - Църквата “Св. Богородица” - Skopié - L’église cathédrale de la ville

“Sveta Bogoroditza”12
25. Скопие - Църквата “Св. Спас” - Skopié - L’église “Svety-Spasse”13
26
27
28
26. Гюришкия монастиръ - Скопие - Skopié (Uskub) - Le monastère du village de “Guriche”14

27. Монастиря “Св. Арахангелъ” - Скопие - Skopié (Uskub) - Le monastère “Svety Arahanguel”
28. Нерезкия монастиръ - Скопие - Skopié - Le monastère du village de “Nerez”15
29
30
29. Монастиръ “Св. Марко” - Скопие - Skopié (Uskub) - Le monastère “Svety Marko”16
30. Монастиръ “Св. Арахангелъ”, с. Кучевища - Скопие - Skopié (Uskub) - Le monastère
“Svety-Arahanguel” au village de Koutchevichta
31
32
31. Църквата “Св. Георги” въ с. Старо-Нагоричани (Кумановско) - Koumanovo -

L’église “Svety-Gheorghi” au village de Staro-Nagoritchani17
32. Църквата въ с. Младо-Нагоричани (Кумановско) - Koumanovo - L’église au vil-
lage de Mlado-Nagoritchani
33
34
33. Куманово - Църквата “Св. Никола” - Koumanovo - L’église de la ville “St. Nicolas”18
34. Куманово - Монастиръ “Св. Прохоръ Пчински” - Koumanovo - Le monastère “Svety Prohor Ptchinsky”19
35
36
35. Криворѣчна паланка - Градската църква - Krivoretchna-Palanka - L’église de la ville

36. Криворѣчна паланка - Монастиръ “Св. Иоакимъ Осоговски” - Krivoretchna-Palanka - Le
monastère “Svety Ioakim Ossogovsky”20
37
38
37. Кратово - Лѣсновскиятъ монастиръ - Kratovo - Le monastère de Lesnovo21

38. Кратово - Църквата въ лѣсновския монастиръ - Kratovo - L’église “Svety-Ga-
vril” du monastère de Lesnovo
39
40
39. Кочани - Монастиръ - “Св. Пантелеймонъ” - Kotchani - Le monastère “Svety Pantéleymon”

40. Щипъ - Църквата “Св. Спасъ” - Chtip - L’église “Svety Spasse”22
41
42
41. Щипъ - Църквата “Св. Никола” - Chtip - L’église “Svety Nicolas”

42. Щипъ - Старата църква - Chtip - L’ancienne église
43
44
43. Велесъ - Църквата “Св. Пантелеймонъ” - Veles - L’église “Svety Pantéleymon”23

44. Велесъ - Монастиря “Св. Архангелъ” - Veles - Le monastère “Svety Arahanguel”
45
46
45. Градската църква въ гр. Кавадарци - L’église de la ville de Kavadartzi (dans la valée
de Tikveche)
46. Положкиятъ монастиръ - Le monastère de “Polog”
47
48
47. Църквата “Св. Св. Кирил и Методий” въ гр. Гевгели - L’église “Svéty Cyrile et Méthody” à Guevgueli24
48. Църквата въ гр. Кавадарци - L’église de la ville de Kavadartzi
49
50
49. Църквата “Св. Благовещение” въ гр. Прилепъ - L’eglise de “l’Assomption” à Prillep25

50. Църквата “Св. Димитрий” въ с. Варошъ (Прилепско) - L’église “Svety Dimitre” au village de
Varoche (arrondissement de Prilep)26
51
52
51. Монастиръ “Св. Арахангелъ” въ с. Варошъ (Прилепско) - Le monastère “Svety-Arahanghel” au village

de Varoche (arrondissement de Prilep)27
52. Монастиръ “Трѣскавецъ” - Прилепъ - Le monastère “Treskavetz” à Prilep28
53
54
55
53. Църквата “Св. Богородица” въ гр. Крушово - L’église “Sveta Bogoroditza” à Krouchovo29
54. Влашката църква въ гр. Крушово - L’église valaque à Krouchovo
55. Крушово - Монастиръ “Св. Спасъ” - Le monastère “Svety Spasse” à Krouchovo30
56
57
58
56. Монастирски здания - Крушово - Bâtiments du monastère à Krouchovo

57. Монастиръ “Св. Спасъ” съ сиропиталището - Крушово - Le monastère “Svety-
Spasse” avec l’Orphelinat à Krouchovo
58. Слѣпченския монастиръ - Le monastère de Sleptché31
59
60
59. Църквата “Св. Недѣля” въ гр. Битоля - L’église “Sveta-Nedelya” à Bitolya (Monastir)32
60. Църквата “Св. Илия” въ с. Велмевци - L’église “Svety Ilia” au village Velmevtzy33
61
62
61. Църквата “Св. Кирилъ и Методий” въ гр. Ресенъ - L’église “Svéty Ciryle
et Méthode” à Ressen (ville en Macedoine de l’ouest)34
62. Монастиръ въ с. Сливье (Ресенско) - Le monastère au village Slivye
(arrondissement de Ressen)
63
64
63. Църквата “Св. Георги” въ Солунъ - L’église “Saint Georges” à Salonique

64. Църквата въ гр. Дойранъ - L’église à Doïran
65
66
65. Сѣръ - Монастиръ “Св. Иванъ” - Sérès - Le Monastère “Saint Ivan”35
66. Църквата въ с. Крушево (Демиръ-Хисарско) - L’église du village “Krouchevo”
(arrondissement de Demir-Hissar)
67
68
67. Църквата въ гр. Банско - L’église à Bansko (arrondissement de Raslog)37

68. Църквата въ с. Зарово - L’église à village de Zarovo
69
70
69. Църквата въ с. Симитли - L’église à Simitly (arrondissement de Gorna-Djoumaya)38

70. Гюмендже - Църквата “Св. Богородица” - Goumendjé - L’église “Saint Marie”
71
72
71. Митрополията въ гр. Битоля - Le dôme de l’évêque à Bitolia (Monastir)

72. Митрополията въ гр. Неврокопъ - Le dôme de l’évêque à Nevrokope
73
75
74
76
73-76. Зографскиятъ монастиръ въ “Св. Гора” - Le monastère historique
“Zographe” à Sveta-Gora près de Salonique39
77
77. Хилендарскиятъ монастиръ въ Св. Гора - Le monastère historique “Hilendar” à “Sveta-Gora” (presqu’ile “Chalcidique”, près de Salonique)40
78
79
78. Солунъ - Зейтинлъкъ - Общъ изгледъ - La ville de Salonique - Zeitinlak - Vue générale*
79. Домъ на милосърднитѣ сестри (Зейтинлъкъ) - Hospice de soeurs de charité (Zeitinlak)
80
80. Църквата въ с. Долно-Тодораци - L’église du village de Dolno-Todoratzi

81 82
83
81. Скопие - Якубъ джамия - La mosquée nommée “Jakoub Djamia” à Skopié

82. Скопие - Мурадъ джамия - La mosquée nommée “Mourad Djamia” à Skopié
83. Вѫтрешность на Мурадъ джамия - Vue sur l’intérieur de la mosquée
“Mourad Djamia”
84
85
84. Голѣмата джамия въ гр. Скопие - La “Grande Mosquée” à Skopié

85. Вѫтрешность на голѣмата джамия въ гр. Скопие - Vue sur l’interieur de la
“Grande Mosquée” à Skopié
86 87
88
86. Дервишъ - Un derviche (moine musulam)

87. Ходжа - Un hodja
88. Скопие - Джамията въ Калето - La mosquée à l’endroit nommé
“Kaleto” à Skopié (Uskub)
89 90
89
89. Турбе-Теке - “Tourbé-Téké”41

90. Предверие на джамия съ омивалникъ въ гр. Скопие - L’entrée
à la mosquée avec le lavabo
91. Шарена джамия въ гр. Тетово - La mosquée “Charena Djamia”
(mosquée garnie) à Tétovo
ПРОСВѢТА и КУЛТУРА
L’INSTRUKTION ET LA CULTURE
Науката е четири очи

(Народна пословица)
Св. Климентъ Охридски - Saint Clément d’Ochrida
VII ОТДѢЛЪ VII SECTION

Сравнителна карта на учебното дѣло на християнскитѣ народи въ Македония презъ учебната 1903-904
година - Carte comporative d’ l’Oeuve de l’Instruction des populations chrétiennes en Macédoine au cours de
l’anné 1903-904
Б. ПОМЕНИКЪ:
Якимъ Кърчовски
Ст. Салганджиевъ
Йорд. Константиновъ
Василъ Поповичъ
Георги Милетичъ
Евка Милетичъ
Дяконъ Агапий
Кост. Босилковъ
B
А
Д
Е
Г
Петъръ Орловъ
Георги Динковъ
Славка Динкова
и всички знайни и
незнайни труженици
въ олтаря на народната
просвѣта
Ж 1 З
А. Рилски монастиръ - Monastère de Rila Б. Поменикъ - Memento В. Монастирътъ Пречиста (Кичево) - Le monastère
de la Sainte Vierge Immaculé (Prechista) Г. Д-ръ Беронъ - Dr. V. Béron Д. Рибниятъ букваръ отъ 1824 г. - L’abécédaire
dit de poisson de 1824 Е. Отецъ Неофитъ Рилски, патриархъ на българскитѣ учители - Le père Néophite Rilski, pa-
triarche des professeur bulgares Ж. Бигорскиятъ мнастиръ “Св. Иванъ” (Дебъръ) - Le monastère de Bigor “Saint Jean à
Debar” З. Осоговскиятъ монастиръ “Св. Йоакимъ” - Le monastère d’Ossogova “St. Jakim”
2. Димитъръ Ризовъ - D. Rizoff, publiciste 3. Фания Янева - Fania Ianeva

4. Битолското сиропиталище - Orphelinat bulgare de Monastir (Bitolia)
5 6
5. Юлиянъ Шумлянски - Iulian Choumlianski 6. Захария Шумлянска - Zacharia Choumlianska 7. Мария

Трайкова - Marie Traikova 8. Ученичкитѣ отъ III класъ на Битолската гимназия презъ 1892-93 учебна
година - Les élèves de la troisieme classe de la gimnase bulgare à Monastir (1892-93)
9
10
11
12 13
9. Райко Жинзифовъ - Raïko Jinzifoff 10. Професоръ Димитъръ Матовъ - Le professeur d’Université
Dimitri Matoff 11. Велешко училищно настоятелство - Comité administratif scolaire de Vélès 12. Георги
Палашевъ - Gueorgui Palacheff 13. Димитъръ Кушевъ - Dimitri Koucheff
15
14
16
17
14. Баба Недѣля Петкова - Baba (grande-mère) Nédèlia Petkova 15. Станислава Караиванова - Stanislava
Karaïvanova 16. Г. Гоговъ - G. Gogoff 17. Българското училище въ гр. Воденъ - L’école bulgare à Voden
18
19
18. Българското училище въ гр. Гюмендже - L’école bulgare à Goumendjé

19. Учителскиятъ персоналъ въ гр. Гевгели - Le personelle des instituteurs à Ghevgheli
20
21
22 23
20. Читалището въ гр. Горна-Джумая - La salle de lecture à G.-Djoumaïa

21. Антонъ П. Стоиловъ - Anton P. Stoïloff
22. Христо П. Стоиловъ - Christo P. Stoïloff
23. Георги Божовъ - Gueorgui Bojoff
24
25
26
24. Христо Бързицовъ - Christo Brzitzoff 25. Никола Янишлиевъ - Nicolas Jan-
ichlieff 26. Учителитѣ отъ българското училище въ гр. Енидже-Вардаръ (1905 г.)
- Les professeurs de l’école bulgare à Enidjé-Vardar(1905)
27 28
29
27. Д. В. Македонски - D. V. Makedonski

28. Благой Димитровъ - Blagoi Dimitroff
29. Иванъ Василевъ - Ivan Vassileff
30
31
30. Иванъ Шумковъ - Ivan Choumkoff

31. Българското училище въ с. Цѣръ (Битолско) - L’école bulgare du village de Tzer (arr. Bitolia)
32
33
34
32. Ефтимъ Наковъ - Eftim Nacoff 33. Иосифъ Даскаловъ - Joseph Dascaloff
34. Учителитѣ въ българското училище въ гр. Кратово - Les instituteurs dans
l’école bulgare à Kratovo
36
35
37
35. Дяконъ Иосифъ - Le diacre Joseph 36. Новата българска прогимназия въ гр. Крушово - La
progymnase nouvelle bulgare à Krouchovo 37. Старото народно българско училище въ гр.
Крушово - L’école ancienne bulgare à Krouchovo
38
39 40
38. Професоръ Никола Милевъ - Le professeur d’Université Nicolas Mileff 39. Константинъ
Дамяновъ - Constantine Damianoff 40. Кузманъ Хр. Шапардановъ - Kouzman Ch. Chapardanoff
41
42
41. Никола Яневъ, поетъ - Nicolas Ianeff, poête 42. Училище на униятитѣ
въ гр. Кукушъ - L’ecole de catolique bulgare à Koukouch
43
44
43. Учители и ученици отъ българското училище въ гр. Куманово - Les professeurs et les élèves
des école bulgare à Koumanovo 44. Българското училище въ с. Върбяни (Екши-Су) Леринско -
L’école bulgare du village de Vrbiani (Florina)
45
46
47
48 49
45. Спиро Гулабчевъ - Spiro Goulabtcheff 46. Константинъ Стояновъ - Constantin Stoïanoff 47.
Трифунъ Ивановъ - Trifon Ivanoff 48. Димитъръ Гулабчевъ - Dimitre Goulabtcheff 49. Димитъръ
Прусалковъ - Dimitri Proussalcoff
50
51
52
50. Темелко Х. Янковъ въ Мелникъ - Temelko Hadji Iancoff de Melnik 51. Архиерейскиятъ
намѣстникъ Гайдаровъ и учителитѣ въ гр. Мелникъ - Le vicaire de l’évêque et les instituteurs à
Melnik 52. Прогимназията въ гр. Св. Врачъ - La progymnase de Sveti-Vratch
53
54
53. Хаджи Иванъ Тодоровъ - Hadji Ivan Theodoroff 54. Прогимназията въ

с. Якоруда - La progymnase de Iacorouda
55 56
57
58
59
55. Гр. Пърличевъ - Gr. Parlitcheff 56. Кузманъ Шапкаревъ - Kozma Chapkareff 57. Якимъ
Стрезовъ - Iakim Strezoff 58. Андроникъ Иосифчевъ - Andronik Iossiftcheff 59. Антонъ
Митановъ - Anton Mitanoff
60
61
60. Гимназията “Гоце Дѣлчевъ” въ гр. Петричъ - La gymnase “Gotzé Deltchev” à

Petritch 61. Учителитѣ въ с. Бѣлица (Разложко) - Les instituteurs à Belitza (Razlog)
62
63
64
65 66
62. Марко Цепенковъ - Marko Tzepenkoff 63. Константинъ Поменовъ - Constantin Pomenoff 64. Никола
Ганчевъ - Nicolas Gantcheff 65. Атанасъ Бадевъ - Athanas Badeff 66. Иорданъ Ивановъ - Iordan Ivanoff
67 68
69
67. Коне Самарджиевъ - Koné Samardjieff 68. Цв. Сенокозлиева - Tzv. Senokozlieva 69. Учителскиятъ
персоналъ въ гр. Прилепъ 1892-93 год. - Le professorat de Prilep pendant l’anée 1892-93
70
71
70. Трети класъ на Девическото училище въ гр. Прилепъ - La troisième classe de la progymnase de filles
à Prilep 71. Читалището въ гр. Прилепъ - Salle de lecture à Prilep
72 73
74
72. Н. Глиловъ - N. Gliloff 73. Илия Трендафиловъ - Ilia Trendafiloff 74. Свещеникъ Филипъ Стояновъ
съ своитѣ ученици въ с. Якоруда - Le prêtre Philipe Stoyanoff avec ses élèves du village de Iakorouda pen-
dant l’année 1896-1897
75
76
78
77
75. Училището въ с. Якоруда - L’école à Iakorouda 76. Трайко Китанчевъ - Traïco Kitantcheff 77. Д-ръ
Д. Владовъ - Dr. D. Vladoff 78. Д-ръ Башевъ - D-r Bacheff
79
80
81
82
79. Екатерина Симидчиева - Ekathérina Simidtchieva 80. Тима Икономова - Tima Ikonomo-
va 81. Старото училище въ гр. Скопие - L’école ancien à Uskub 82. Женското дружество “Ек.
Симидчиева” въ гр. Скопие - La société féminine “Ekathérina Simidtchieva (Uskub)
83
84
83. Солунска мѫжка гимназия - La Gymnase pour garçons à Salonique 84. Учители и ученици въ
Солунската мѫжка гимназия - Profésseurs et élèves du Gymnase de garçons de Salonique
85
86
85-86. Учители и ученици на Солунската м. гимназия презъ 1888-89 год. - Pro-

fesseurs et élèves du Gymnase des Garçons de Salonique pendant l’année 1888-89
87 88
89
90
87. Царева Алексиева (Миладинова) - Tzareva Alexieva (Miladinova) 88. Мария Думбалакова
- Marie Doumbalakova 89. Царева Алексиева и първиятъ девически пансионъ въ гр. Солунъ
(1882-83 г.) - Tzareva Alexieva et premier pansionat pour filles de Salonique (1882-83) 90.
Първиятъ випускъ на девическата гимназия въ гр. Солунъ (1895-96 г.) съ дир. М. Сарафовъ -
Les premiers bachots du gymnase des filles à Salonique en 1895-96, avec le directeur M. Sarafoff
91
92
91-92. Ученички отъ Солунската девическа гимназия презъ 1888-89 г. и 1899-
900 г. - Ecolières du Gymnase des jeunes filles de Salonique (1888-89 et 1899-900)
93
94
93. Ученичкитѣ отъ Солунската девическа гимназия презъ 1892-93 год. - Les
élèves de la Gymnase des jeunnes filles pendant 1892-93 94. Възпитаницитѣ на
милосърднитѣ сестри въ гр. Кукушъ - Les pupiles des soeurs de charité à Koukouche
95
96
95. Католическата Семинария (Зейтинлъкъ) въ гр. Солунъ - Le séminaire

catolique (Zeitinlik) à Salonique 96. Основно училище въ гр. Кукушъ
издържано отъ милосърднитѣ сестри “Евхаристки” - L’école primaire à
Koukouche soutenu par les soeurs de charité “Evcharisters”
97
98
97. Еврейското сиропиталище въ гр. Солунъ - Orphelinat juif de Salonique 98.

Учителскиятъ персоналъ при Сѣрското педагогическо училище и ученицитѣ - Corps ensei-
gnant et élèves de l’école pédagogique de Serrès
99
100
99-100. Персоналъ и ученици отъ Педагогическото училище въ гр. Сѣръ - Les professeurs
et les élèves d’école normal à Serrès
101
103
102
101. Праздникътъ “Св. Св. Кирилъ и Методи” въ гр. Сѣръ - La fête de Saint Cyril et Methode
à Serrès 102. А. Никовъ - А. Nicoff 103. Андрей Стояновъ - André Stoyanoff
104 105
106
104. Професоръ Иосифъ Ковачевъ - Professeur Joseph Kovatcheff 105. Арсений

Костенцевъ - Arseni Costéntzeff 106. Учителки въ гр. Щипъ презъ 1915-16 учебна година
- Les institutrices à Chtip pendant l’année 1915-16
107
108
107. Училищенъ хоръ въ гр. Щипъ 1917-18 год. - Choeur scolaire à Chtip en 1917-18 108. Педагогически курсъ на
македонскитѣ учителки (забавачки) въ гр. Солунъ - Cours pédagogique des institutrices macédoniennes à Salonique
109
109. Конгресътъ на македонскитѣ учители въ гр. Солунъ - Le congrés des instituteurs macédoniens à Salonique
Отдѣлъ VII Табло No ......
СРАВНЕНИЕ
на учебното дѣло на македонскитѣ българи съ онова на гърцитѣ и
сърбоманитѣ въ Македония и съ Балканскитѣ държави
О S
Т E
Д C
T
Ѣ
I
Л
O
Ъ N
VIII VIII
ИЗКУСТВО
L’ART
Църквата “Св. Климентъ” въ гр. Охридъ

L’église “S-t Climent” à Ochrida
Стенописъ на “Св. 40 мѫченици” въ църквата при с.

Водоча, струмишко - Iconographie des “S-ts 40 martyrs”
dans l’église du village Vodotcha (près de Stroumitza)
Изкуството е откровение
на душата
Въ паметъ на знайнитѣ и незнайни
работници изъ областьта на пластичнитѣ
изкуства: живописци (зографи), скулптори (марангозчий),
архитекти, дюлгери, златари и пр.
“Масторъ Андреа що прави църквата въ Велесъ”,

1840 год.
“...масторъ Петре, Филипъ, Никола, братя отъ
Галичникъ”, (църквата Св. Спасъ, Скопие, въ 1835 г.)
“...рукою х. Константина зуграфъ” - Велесъ
“...азъ грѣшни Теодосия образомъ сии Зографъ
въ лѣто отъ Христа 1813” - Ново-село (Щипско)
“...рокою Захария Зографа Христовича
болгарина отъ Македонски Самоковъ - 1849”
“...изъ руки Дича Зографа отъ Дебърско село
Тросанче - 1870 г.”
“...Блажо Зографъ Дамяновичъ Скопие - 1838 г.”
“...написа се съ рѫката на зографа Търпо, синъ
на зографа Константина отъ Корица (Корча) 1806 -
Св. Наумъ (Охридъ)”
“...рука Петре Филиповъ отъ Гари 1824, Макари
отъ Галичникъ, бугари отъ Мала-рѣка”
“...Арсени отъ Гари”
“...Дѣдо Симонъ от Гари”
“...Кръсто Симовъ”
“...Димитъръ Михаиловъ”
и пр...
АРХИТЕКТУРА
2 3
1. Великата църква “Св. София”, източната й часть, IX-X вѣкъ - L’église randiose de “S-te Sophie”
la partie de l’est; du IX-X siècle 2. Западната часть на охридската църква “Св. София” отъ 1317
год. - La partie de l’ouest de l’église “S-te Sophie” à Ochrida de l’année 1317 3. Притвора на
охридската църква “Св. София” отъ 1317 г. - L’éntrée de l’église d’Ochrida “S-te Sophie” de 1317
4. О-въ Ахилъ - Резиденция на царъ Самуилъ - L’ile Achile - Résidance du tzar Samouil
5 6
7
8
10
9
5. Царъ Самуиловата базилика “Св. Ахилъ” на едноименния о-въ, X вѣкъ - La basilique “S-te Achile” du tzar Samuil sur l’île du
même nome 6. Великата църква “Св. Ахилъ” - североизт. й страна - La grandiose église “S-te Achile” - la partie du nord 7.
Изпостническитѣ килии на брѣга на Преспанското езеро - Les hermitages au bord du lac de Prespa 8. Църквата “Св. Стефанъ”
въ Костуръ, X-XI в. - L’église “S-te Stefan” à Kastoria, X-XI siècle 9. Надгробна плоча на царь Самуиловата семейна гробница,
намѣрена въ църквата “Св. Германъ” - L’épitaphie de la tombe de famille du tzar Samouil, trouvée dans l’église “S-te Gherman”
10. Църквата “Св. Врачъ” въ Костуръ, X-XI в. - L’église “S-te Vratche” à Kastoria, X-XI siècle
11
12
13
11. Село Германъ (Преспанско) - Старата църква “Св. Германъ” отъ 1006 г. - Семейната гробница на бълг. царь
Самуилъ - Le village de Ghermane (Prespa) - La ville église “S-te Ghermane” de l’année 1006 - La tombe de famille du
tzar Samouil 12. Охридъ - Църквата “Св. Наумъ” отъ X вѣкъ, а купола й отъ XIV в. - Ochrida - L’église “S-te Naoum”
du X siècle, la coupole date du XIV siècle 13. Вѫтрешностьта на църквата “Св. Наумъ” - L’intérieur de l’église “S-te
Naoum”
14
15
16
17
14. Гр. Костуръ-Църквата “Св. Богородица”, X-XI в. - Kastoria-L’église “S-te Bogoroditza” du X-XI siècle 15. Село Старо
Нагоричани (Кумановско)-Църквата “Св. Георги” (основитѣ й сѫ отъ XI в., а горната часть е реставрирана отъ Милутина въ
1312-1313 г.) - Le village de Staro-Nagoritchani (près du Kumanovo)-L’église “S-te Georges”, dont les fondations datent du XI
siècle, tandisque la battise fut restaurée de Miloutin en 1312-1313 16. Часть отъ църквата въ с. Младо-Нагоричани - Une partie
de l’église dans le village Mlado-Nagoritchani 17. Църквата “Св. Богородица” въ с. Велюса, струмишко, отъ XI в. - L’église “S-te
Bogoroditza” dans le village Velussa (près de Stroumitza) du XI siècle
18
20
19
21
17. Църквата съ Нерезкия монастиръ (Скопско), построена отъ Алексия Комнина въ 1164 г. - L’église avec le Monastère de Ne-
rezi (près de Skopié) construite par Alexia Komnina en 1164 19. Самата църква - L’église-même 20. Друга часть отъ църквата
въ Нерезкия монастиръ - D’autre partie de l’église du Monastère de Nerezi 21. Друга часть отъ сѫщата църква - D’autre partie
de la même église
23
22
25
24
26 27
22. Църквата въ монастира “Трѣскавецъ” (Прилепско), XII в. - L’église du monastère “Trescavetz” (près du Prilep), du XII siècle
23. Църквата съ часть отъ монастирскитѣ здания - L’église avec une partie des édifices du monastère 24. Охридъ - Изгледъ
отъ църквата “Св. Иванъ” - Ochrida - Vue de l’église “S-te Jean” 25. Охридъ - Църквата “Св. Константинъ и Елена” отъ XIII-
XIV в. - Ochrida - L’église “S-te Constantin et Hellène” du XIII-XIV siècle 26. Варошъ (Прилепско)-Старата църква, построена
презъ XII-XIII в. - Varoche (près de Prilep)-La vieille église construite vers le XII-XIII siècle 27. Църквата въ с. Дутли (Сѣрско),
построена къмъ края на XIII в. - L’église dans le village Doutli (près de Serres), construite vers la fin XIII siècle
28 29
30
31 32
28. Църквата “Св. Никола” при Сѣръ, гледана отвѫтре къмъ края на XIII в. - L’église “S-te Nicolas” à Serres, vue de l’interieur,
construite vers la fin du XIII siècle 29. Сѫщата църква “Св. Никола”, гледана отъ западъ - La même église “S-t Nicolas” vue de
l’ouest 30. Църквата “Св. Арахангелъ” въ с. Кучевища (Скопско), XIV в., наново реставрирана - L’église “S-te Archange” dans le
village Koutchevichta (près Scopié) du XIV siècle, nouvellement restaurée 31. Църквата “Св. Богородица” - Марковия монастиръ
при Скопие, XIII в. - L’église “S-te Bogoroditza” - le monastère de Marco près de Scopié du XIII siècle 32. Часть отъ църквата,
гледана отъ високо - Une partie de l’église vue d’en haut
33
34
35
33. Охридъ-Църквата “Св. Климентъ Охридски” (Св. Богородица), построена въ 1295 г. - Ochrida - L’église “S-te Clément”
d’Ochrida (S-te Bogoroditza) construite en 1295 34. Източната часть на църквата съ абсидитѣ - La partie d’est de l’église avec
les murailles 35. Североизточната часть на църквата заедно съ старитѣ градски гробища - La partie
nord-est de l’église avec le vieux cimetière de la ville
36
37
36. Църквата при с. Водоча (Струмишко), построена къмъ XII или началото на XIII в. - L’église près du village Vo-
dotcha (district de Stroumitza) construite vers la fin du XII ou le commencement du XIII siècle 37. Старата църква
(Фития) въ Щипъ, построена презъ 1332 г. - La vieille église (Fitia) à Chtipe, construite en 1332
38
39
40 41
42 43
38. С. Матейче (Скопско)-Църквата “Св. Богородица” отъ XIV в. - Le village Matheïtché (près Scopié)-L’église “S-te Bo-
goroditza” du XIV siècle 39. Църквата въ с. Матейче отъ по-ново време - L’église dans le village Matheïtché dans le nou-
veau temps 40. Люботено (Скопско)-Църквата построена презъ 1337 г. - Le village Luboteno (près Scopié)-L’église est
construite en 1337 41. Развалена оригинална църква въ с. Лубанци (Скопско) - Ruines de l’église originale dans le village
Loubantzi (près de Scopié) 42. Църквата “Св. Богородица” въ о-въ Малиградъ, построена презъ 1369 г. - L’église “S-te
Bogoroditza” dans l’île Maligrade, bâtie en 1369
45
44
46 47
48
44. Интересенъ изгледъ на църквата “Св. Богородица” въ островъ Малиградъ - Vue interessante de l’église “S-te Bo-
goroditza” dans l’île de Maligrade 45. Църквата “Св. Спасъ” въ с. Емпория (близо до Корча), построена презъ 1390 г.
- L’église “S-te Spasse” dans le village Emporia (près Kortcha) construite en 1390 46. Църквата въ с. Варошъ (Прилепско),
XIV в. - L’église dans le village Varoche (près de Prilep) 47. Охридъ-Църквата “Св. Заумъ”, построена презъ 1371 г. -
Ochrida-L’église “S-t Zaoum” construite en 1371 48. Църквата въ Марковия монастиръ (Скопско) - L’église du monastère
du Marco
49 50
51
52
49. Общъ изгледъ на стария монастиръ “Св. Иванъ Бигоръ” (Дебърска околия) - Vue générale du vieux monastère “S-te Jean
Bigor” (district de Debra) 50. Типична самобитна стара архитектурна сграда въ монастира - Vieille architecture primitive
et typique d’une batise dans le monastère 51. Църквата гледана откъмъ входа за въ двора на монастира - Vue de l’église
du coté de l’entrée de la cour 52. Старата църква въ Охридъ - La vieille église à Ochrida
53
54
53. Монастирския коридоръ - La corridor d’un monastère 54. Струга-Типична стара улица съ типични архитектурни
кѫщи - Strouga-Vieille rue typique avec maisons d’architecture originale
55
56
55. Вътрешностьта на църквата “Св. Пантелеймонъ” въ Велесъ, построена презъ 1840 год. - L’interieur de
l’église “S-te Panteleimon” à Veles, construite en 1840 56. Гр. Кратово-Църквата при Лѣсновския монастиръ -
Kratovo - L’église du “Monastère Lesnovo”
57 58
59
60
61 62
57. Гостиваръ-Оригинална архитектурна кѫща - Gostivar - Maison d’architecture originale 58. Кѫща съ оригинална
структурна форма - Maison de structure originale 59. Гостиваръ - Типична македонска кѫща - Gostivar-Maison
typique macédonienne 60. Село Гопешъ (битолско) - Оригинална архитектурна кѫща - Le village Gopeche (près
Bitolia) - Maison d’architecture originale 61. Вѫтрешностьта (дворъ) на градска кѫща - L’interieur (la cour) d’une
maison de ville 62. Стара градска улица - Vieille rue de la ville
СКУЛПТУРА
63 65
64
66
67
63. Мраморна плоча отъ църквата “Св. София” въ гр. Охридъ (X-XI в.) - Dalle de marbre, de l’église “S-t Sophie” à
Ochrida (X-XI siècle) 64. Дървенъ релйефъ на Св. Климентъ Охридски - Relief en bois de S-t Clément d’Ochrida 65.
Мраморна плоча отъ църквата “Св. София” въ гр. Охридъ (X-XI в.) - Dalle de marbre de l’église “S-t Sophie” à Ochrida
(X-XI siècle) 66. Части отъ мраморенъ фризъ отъ с. Дрѣново, прилепско - Parties d’une fryse de marbre, du village
de Drénovo, district de Prilep 67. Дървена врата отъ църквата “Св. Никола” въ гр. Охридъ (XII-XIII в.) - Porte en bois
de l’église “S-t Nicolas” à Ochrida (XII-XIII siècle)
Дървенъ релйефъ на Св. Климентъ Охридски - Gravure en bois de S-t Clément d’Ochrida
69
68
70 71
68. Мраморенъ амвонъ отъ църквата “Св. София” въ гр. Охридъ - Ambon de marbre dans l’église “S-t Sophie” à
Ochrida 69. Мраморна плоча отъ църквата въ нерезкия монастиръ, скопско (XI-XII в.) - Dalle de marbre, de l’église
du couvent de Nérèze, district de Scopié (XI-XII siècle) 70. Дървена врата отъ слѣпченския монастиръ (XV в.) - Porte
en bois du monastère de Sleptché (XV siècle) 71. Царскитѣ двери на църквата “Св. Климентъ” въ гр. Охридъ - La
porte royale de l’église “S-t Clément” à Ochrida
72 73
74
75 76
72. Иконостасъ на църквата “Св. Климентъ” въ гр. Охридъ - Ikonostase de l’église “St. Clément” á Ochrida
73. Иконостасъ на църквата въ с. Банско - Iconostase de l’église au village de Bansco 74. Иконостасъ на изгорѣлата
църква презъ време на илинденското възстание българска църква въ гр. Крушово - Iconostase de l’église bul-
gare de Krouchovo incendiée pendant l’insurrection de la S-t Elie 75. Дървена масичка отъ монастиря при с.
Зързе, прилепско - Petite table en bois du monastère près du village de Zarzé, district de Prilep 76. Иконостасъ на
монастирската църква “Св. Ив. Бигоръ” - L’iconostase de l’église du monastère “Saint Jean de Bigore”
77
78
77. Царскитѣ двери на монастирската църква “Св. Ив. Бигоръ” - La porte royale de l’église du monastère “Saint Jean Bigore”
78. Часть отъ иконостаса въ църквата на гр. Банско - Une partie de l’iconostase de l’église de Bansco
79
80
81
82
83 84
79. Резба отъ монастирския иконостасъ - Gravure de l’iconostase de monastère 81. Фрагментъ отъ резбата
- Fragment de la gravure 81. Фрагменти отъ сѫщата резба - Fragments de la même gravure 82. Тронътъ
отъ монастирската църква - Le thrône dans l’église du monastère 83. Фрагментъ отъ резбата въ олтаря на
скопската църква “Св. Спасъ”, работена отъ сѫщитѣ майстори, които сѫ работили резбата въ църквата “Св.
Ив. Бигоръ” - Fragment de la gravure dans l’autel de l’église de Scopié “S-t Spasse”, executée par les même
graveurs qui ont fait les gravures à l’église “S-t Jean de Bigore” 84. “Майсторската” изработена въ самия
иконостасъ въ църквата “Св. Спасъ” - Скопие - La “Maïstorska”, executée dans l’iconostase même de l’église
“S-t Spase” à Scopié
85
86
85. “Въздухътъ” въ олтаря на монастирската църква - “L’Air” de l’autel de l’église du monastère

86. Иконостасътъ на скопската църква “Св. Спасъ” - L’iconostase l’église de Scopié “S-t Spasse”
87
87. Царските двери заедно съ часть отъ иконостаса въ църквата “Св. Спасъ” въ гр. Скопие - La porte royale avec une partie de l’iconostase de l’église “S-t Spasse” dans la
ville de Scopié
88
89
90 91
92 93
88. Фрагментъ отъ резбата на скопската църква “Св. Спасъ” - Fragment de la gravure de l’église “S-t Spasse” à
Scopié 89. Резба на иконостаса на църквата “Св. Богородица” въ гр. Татаръ-Пазарджикъ, работена отъ сѫщитѣ
майстори, които сѫ работили резбата в Бигорския манастиръ и въ църквата “Св. Спасъ” въ Скопие - Gravure de
l’iconostase de l’église “Notre Dame” de Tatare-Pazardjik, executée par les mêmes graveurs, qui exéqutèrent les gra-
vures du monastère “S-t Jean de Bigore” et celles de l’eglise “S-t Spasse” à Scopié 90. Гино Чурановъ, резбаръ отъ с.
Смилево, битолско - Guino Tchouranoff, graveur du village de Smilévo, district de Bitolia 91. Фрагментъ отъ резба,
изработена отъ семейството Алексиеви отъ с. Осои-Галичко - Fragment d’une gravure, exequtée par la famille
Alexieff du village d’Ossoï, district de Galitchnik 62. Лазаръ Алексиевъ - Lazare Alexieff 93. Несторъ Алексиевъ
- Nestor Alexieff
94 95
96 97 98 99 100
101 102
104
103
Потомцитѣ на българската стара дебърска школа: Семейство Филиповци - Les descendants de la vieille école bul-
gare de Débar la famille des Philipoff 94. Филипъ Ивановъ Филиповъ - Philipe Ivanoff Philipoff 95. Стефанъ Василевъ
Филиповъ - Stéphane Vassileff Philipoff 96. Атанасъ Филиповъ - Athanase Philipoff 97. Дичо Филиповъ - Ditcho
Philipoff 98. Иванъ Филиповъ - Ivan Philipoff 99. Иосифъ Филиповъ - Iossif Philipoff 100. Несторъ Филиповъ -
Nestor Philipoff 101. Петъръ Филиповъ - Petar Philipoff 102. Гале Филиповъ - Galé Philipoff 103. Една група отъ
семейството Филипови, снети въ ателието си - Une groupe de la famille Philipoff, photographiée dans leur attelier
104. Друга снимка отъ семейството Филипови - Une autre photographie, représentant la famille Philipoff
ЗЛАТАРСТВО
106
105
108
107
105. Ликътъ на Св. Климентъ Охридски върху сребърна обкова на Охридското патриаршеско евангелие отъ XIV
в. - L’image de S-t Clément d’Ochrida sur la reliure d’argent patriarcal, du XIV siècle 106. Началната корица на
евангелието на “Св. Климентъ” въ гр. Охридъ - Page initial de l’évangile de l’église “S-t Clément à Ochrida 107.
Подвързия на евангелие отъ 1596 г., намѣрено въ околностьта на гр. Щипъ - Reliure d’un évangile de 1596,
trouvé dans les environs de la ville de Chtip 108. Сребърно евангелие отъ 1659 г., намѣрено въ гр. Воденъ -
Evangile d’argent de 1659, trouvé dans la ville de Vodène
109
110
111
112
113
109. Кръстове и дарохранителница въ монастирската църква “Св. Ив. Бигоръ” - Croix et ostensoir dans l’église
du monastère “S-t Jean Bigore” 110. Иконостасъ на “12-тѣ праздника” отъ църквата “Св. Климентъ” въ гр.
Охридъ - Iconostase des “douze fêtes” dans l’église “S-t Clement” d’Ochrida 111. Накитъ отъ български народни
носии (XVIII-XIX в.) - Parure de costumes nationaux bulgares (XVIII-XIX siècle) 113. Пафти отъ български народни
носии (XVIII-XIX в.) - Agrafes de costumes nationaux bulgares (XVIII-XIX siècle) 113. Накити отъ български
народни носии (XVIII-XIX в.) - Parures de costumes nationaux bulgares (XVIII-XIX siècle)
ЖИВОПИСЬ
114 115
116 117
114. Благовещение; лѣва половина (икона) въ църквата “Св. Климентъ” въ гр. Охридъ (Св. Богородица) (XI-XII
в.) - L’anonciation; moitié gauche (image dans l’église “S-t Clément” à Ochrida - Notre Dame) 115. Благовещение;
дѣсна половина - L’anonciation - moitié droite 116. Христосъ благославящъ; икона отъ църквата “Св. Климентъ”
(Св. Богородица) въ гр. Охридъ, XIII-XIV в. - Le Christ bénissant - image dans l’église “S-t Clèment” (Notre Dame)
à Ochrida, XIII-XIV siècle 117. Св. Богородица съ Христа; икона отъ църквата “Св. Климентъ” (Св. Богородица)
въ гр. Охридъ, XIII-XIV в. - La Mère Sainte avec le Christ - image dans l’église “S-t Clément” (Notre Dame), à
Ochrida, XIII-XIV siècle
118 119
120 121
118. Стенопись отъ западната стена на църквата “Св. Богородица” на островъ Мали-градъ (Преспанско езеро), 1369 г.
- Fresque sur le mur occidental de l’église “Notre Dame”, à l’île “Mali-grade” (lac de Prespa), de l’année 1369 119. Стенопись
отъ южната стена на църквата на островъ “Градъ” (Преспанско езеро) - Fresque sur le mur méridional de l’église à l’île
“Grade” (lac de Prespa) 120. Часть отъ амвона на иконостаса въ църквата на Нерезкия монастиръ (Скопско) - Une partie
de l’ambon de l’iconostase à l’église du monastère de Nerèse, district de Scopié 121. Стенопись на ктитори въ църквата на
Трѣскавецкия монастиръ близо до гр. Прилепъ - Fresque de fondateurs de l’église du monastère de Treskavetz, près de la
ville de Prilep
123
122
124 125
122 и 123. Стенопись отъ църквата на Марковия монастиръ (Скопско) - Fresque à l’église du monastère de
Marco, district de Scopié 124. Стенопись отъ църквата “Стари Св. Климентъ” въ гр. Охридъ (отъ лѣво на
дѣсно: Св. Климентъ, Св. Никола и Св. Наумъ), XIV в. - Fresque à l’église “S-t Clément le Vieux”, à Ochrida (de
gauche à droite: S-t Clément, S-t Nicolas et S-t Naoum), XIV siècle 125. Фрагментъ отъ стенопись отъ църквата
“Стари Св. Климентъ” въ гр. Охридъ - Св. Климентъ Охридски - Fragment d’une fresque à l’église “S-t Clément
le Vieux”, à Ochrida - S-t Clément d’Ochrida
126
127
128
126. Чудотворната икона на Св. Климентъ Охридски въ църквата “Св. Климентъ” (Св. Богородица) въ гр.
Охридъ - L’image miraculeuse de S-t Clement d’Ochrida dans l’église “S-t Clément” (Notre Dame) à Ochrida
127. Портретна стенописъ, находяща се надъ гроба на Св. Климентъ Охридски въ църквата “Св. Климентъ”
(Св. Богородица) въ гр. Охридъ - Fresque-portrait se trouvant au dessus du tombeau de S-t Clément d’Ochrida
dans l’église “S-t Clement”(Notre Dame), à Ochrida 128. Стенопись отъ църквата при с. Водоча, струмишко.
Северната страна на дѣсния предапсиденъ пиластеръ - Fresque à l’église qui se trouve prés du village de Vo-
dotcha, district de Stroumitza
129
131
130
132
129. Стенопись отъ църквата при с. Водоча, струмишко. Северната страна на югозападния пиластеръ - Fresque
à l’église, se trouvant près du village de Vodotcha, district de Stroumitza. Le coté septentional du pilastère sud-
ouest 130. Ликъ Св. Богородица, нарисуванъ на скала при Трѣскавецкия монастиръ, прилепско - image de
la Mére Sainte, executée sur un rocher près du monastère de Treskavetz, district de Prilep 131. Фрагментъ отъ
стенопись на “Св. 40 мѫченици” въ църквата при с. Водоча (струмишко) - Fragment d’une fresque représent-
ant “Les 40 mortyrs” à l’église qui se trouve près du village de Vodotcha district de Stroumitza 132. Стенопись
- Ликътъ на Св. Наумъ въ църквата “Св. Наумъ” - Fresque de S-t Naum dans l’église “Saint Naoum”
134
133
136
137
135
133. Стенопись-Ликътъ на българския князъ Борисъ I-Михаилъ въ монастирската църква “Св. Наумъ” при Охридъ - Fresque-
L’image du prince bulgare Boris I-Mikael, dans l’église du monastère “S-t Naoum”, près de la ville d’Ochrida 134. Стенопись-
Ликоветѣ на Св. Наумъ и Св. Климентъ въ монастирската църква “Св. Наумъ” при Охридъ - Fresque-les images de S-t Naoum et de
S-t Clément dans l’église du monastère “S-t Naoum” près d’Ochrida 135. Стенопись-Една отъ последнитѣ стенописи, портрета на
катигуменъ Стефанъ отъ Пловдивъ отъ 1806 г. - Fresque-Une des dernières, représentant le portrait du catigoumène Stéphane de
Plovdiv, de l’année 1806 136. Живописенъ изгледъ на самия мнастиръ “Св. Наумъ” при Охридъ, построенъ отъ българския князъ
Борис I - Vue pittoresque du monastère “S-t Naoum”, près d’Ochrida, bâti par le prince Boris I 137. Стенопись-Композиция на “Св.
Седмочисленици” въ монастирската църква “Св. Наумъ” при Охридъ - Fresque-Compositions représentant les “Saints Sedmotch-
islenitzi”, dans l’église du monastère “S-t Naoum”, près d’Ochrida
СЕМЕЙСТВО ФЪРЧКОВЦИ
138
140 141
139
142 143 144
138. Общо табло на Фърчковци - Tableau général des Phartchovski 139. Христо Макриевъ Фърчковски -
Christo Makrieff Phartchkovski 140. Свещ. Исачевъ Фърчковски - Le prêtre Issatcheff Phartchkovski 141.
Пере Христовъ Фърчковски - Péré Christoff Phartchkovski 142. Апостолъ Христовъ Фърчковски - Apostole
Christoff Phartchkovski 143. Христо Апостоловъ Фърчковски - Christo Apostoloff Phartchkovski 144. Илия
Перевъ Фърчковски - Ilia Péreff Phartchkovski
146
Г Р А Ф И К А
145
148
147
150
149
145. Стенопись отъ живитѣ наследници на старата дебърска зографска фамилия Фърчковци, а именно: Ат. Христовъ, Илия
Петровъ и Христо Апостоловъ Фръчковци - Fresque exécutée par les descendants vivants de la vieille famille de peintres d’images
saintes Phartchkovski, notamment: Atanase Christoff, Ilia Petroff et Christo Apostoloff Phartchkovski 146. Стенопись отъ сѫщитѣ
живи майстори - Fresque par les même 147. Орнаменти и букви отъ рѫкописа на апостолското евангелие отъ слѣпченския
монастиръ (битолско) - Ornementations et lettres du manuscrit de l’evangile apostolique du monastère de Sleptchani, district de
Bitolia 148. Орнаментъ отъ български писменъ паметникъ - Ornement d’un monument litéraire bulgare 149 и 150. Букви и
орнаменти отъ рѫкописа на охридското апостолско евангелие отъ края на XII в. - Lettres et ornementations d’un manuscrit de
l’évangile apostolique d’Ochrida, de la fin du XII siècle
151
152
153
151-152. Оригинална снимка - Листь отъ рѫкописа на охридското апостолско евангелие отъ края на XII в.
(кирилица и глаголица) - Copie originale - Une page du manuscrit de l’évangile apostolique d’Ochrida, de la
fin du XII siècle (kirilitza et glagolitza) 153. Надписъ надъ гроба на Св. Климентъ Охридски - Inscription sur
le tombeau de S-t Clément d’Ochrida
Г Р А В Ю Р А
154 155 156
157 159
158
161
160 162
164
163
165
154-165. Разни видове печати, които сѫ изработени отъ македонски гравьори за нуждитѣ на еснафи,
общини и др. въ Македония - Differentes sortes de cachets, exécutés par des graveurs macédoniens pour les
besions de certains bourgeois, municipalités etc. en Macédoine
В Е З Б А
166
167
168
170
169
166. Копринена епитафия (плащаница) отъ Андроника Палеолога, подарена на църквата “Св. Климентъ Охридски”
въ гр. Охридъ презъ 1282 г. - Saint suaire de soie, donné par Andronique Paléologue à l’église “S-t Clément” d’Ochrida,
dans la ville de même nom, pendant l’année 1282 167 и 168. Пелена (обвивка) запазена въ ризницата на църквата
“Св. Климентъ” - Nappe d’autel, conservé dans la trésorerie de l’église “S-t Clément” 169. Седефена рипида въ
монастирската църква “Св. Иоанъ Предтеча” близо до Сѣръ - Eventail sacremental de nacre dans l’église du couvent
“S-t Jean le Précurseur”, près de la ville de Serrès 170. Плащаница въ църквата “Св. Богородица” въ Солунъ - Saint
suaire dans l’église “Notre Dame” de Salonique
Ш Е В И Ц И
171
172 173
174
175
171-175. Македонски народни шевици - Broderies nationales macédoniennes

Македонска шевица - Рѫкавъ отъ Битолска риза
Broderie macédonienne - Manche d’une chemise de bitolia
Македонска шевица - Фрагментъ отъ Овче-полско

Broderie macédonienne - Fragment de Ovtchepole
176
177
178 179
180
176-180. Македонски народни шевици - Broderies nationales macédoniennes

М У З И К А
181 182
183
184
185
186
181. Ал. п. Орушевъ - Al. p. Oroucheff 182. Дим. Павловъ - Dim. Pavloff 183. А. Бадевъ - A. Badeff
184. Г. Момчеджиковъ - Gh. Momtchedjicoff 185. Ив. Караджовъ - Iv. Karadjoff
186. Н. Янишлиевъ - N. Ianichlieff
187
188
189
187. Ученическиятъ хоръ при педагогическото училище въ гр. Сѣръ - L’orchestre scolaire
de l’école pedagogique á Serrès 188. Градски смѣсенъ хоръ въ Дебъръ - Choeur mixte de
la ville de Debra 189. Ученическиятъ хоръ “Славейче” въ Солунъ - Le choeur des élèvres
“Slaveitché” à Salonique - 1911/12
БЪЛГАРСКИ МАКЕДОНСКИ ПѢСНИ
Записалъ Иос. Чешмеджиевъ
Македонска шевица - Фрагменти отъ разни краища:
Скопско
Битолско
Кичевско
Сѣрско
Broderie macédonienne - Frammenti di diversi regioni di:
Scopie
Bitolia
Chicevo
Serres
МАКЕДОНСКИЯТЪ ВЪПРОСЪ
La question macédonienne
МАКЕДОНИЯ НА МАКЕДОНЦИТѢ
(У. Е. Гладстонъ)
Възстаническо знаме - Le drapeau révolutionaire
ОТДѢЛЪ VIII SECTION VIII

ЗА НЕЯ НИЙ СЕ БОРИМЪ

ЗА НЕЯ НИЕ МРЕМЪ
1. При полагане клетва - Pretant serment

3 4
2. Хайдушко гнѣздо - Lieu de rendez-vous de révolutionaires 3. Стою войвода -

Stoiu voïvoda 4. Зюмбюлъ войвода - Zumbul voïvoda
6
5
1872 г. ИЕРОМОНАХЪ
АВЕРКИЙ
5. Дончо Златковъ - Dontcho Zlatkoff 6. Ванчо Карасулията - Vantcho Karasouliata

7. Осоговскиятъ монастиръ - Le monastère, nommé “Osogovsky” 8. В. Левски - V.
Levsky 9. Иеромонахъ Аверкий - Le moine-prêtre Averky
10
1876-1878
11 12
10. Илю Войвода - Iliu Voïvoda 11. Икономъ Ангелъ - Le prêtre Angel
12. Спиро Джеровъ - Spiro Djéroff
13
14
15
13. Константин п. Георгиевъ - Constantine pope Gheorghieff 14. Станислава

Караиванова - Stanislava Karaïvanova 15. Никола Ивановъ - Nicolas Ivanoff
НАЧАЛО НА МАКЕДОНСКИЯ ВЪПРОСЪ
16
16. Берлинскиятъ конгресъ - начало на македонския въпросъ - Le congrès de Berlin - a la tête de la question macédonienne
ОХРИДСКОТО СЪЗАКЛЯТИЕ
1880-1881
17 18
19 20
ЧАКРЕВЦИ
21
17. Слѣпченскиятъ монастиръ - Le monastère de Sleptché 18. Попъ Ристе - Le

prêtre Risté 19. Ангелъ Спространовъ - Angel Sprostranoff 20. Тодоръ Милевъ
- Todor Mileff 21. Чакревци - Tchakrevtzy
1884-1886
22
23
25
24
22. Дим. Ризов - Dim. Rizoff 23. Диме Коровъ - Dime Koroff 24. Н. Рoкановъ -
N. Rokanoff 25. Четата на Коне Павлевъ - Le bande de Koné Pavleff
НАЧАЛОТО НА В.М.Р.О.
ОСНОВАТЕЛИ
26 27 28
29
30 31
26. Д. Груевъ - D. Groueff 27. Д-ръ Хр. Татарчевъ - Dr. Chr. Tatartcheff 28. Петъръ п. Арсовъ - P. pope Arsoff 29. Антонъ
Димитровъ - A. Dimitroff 30. Хр. Батанджиевъ - Christo Batandjieff 31. Ив. х. Николовъ - Iv. hadji Nicoloff
1894
32
33
32. Черквата “Св. Кирилъ и Методий” въ гр. Ресенъ - L’église “Saints Cyril et Meth-
ode” dans la ville de Ressen 33. Освещаването на черквата “Св. Кирилъ и Методий”
въ гр. Ресенъ (1894) - L’inauguration de l’église “Saints Cyril et Methode” dans la ville
de Ressen (1894)
1895 год.
34 35
36
37
34. Трайко Китанчевъ - Traïko Kitantcheff 35. Ефремъ Карановъ - Ephréme Karanoff
36. Поручикъ Начевъ - Le lieutenant Natcheff 37. Градъ Мелникъ - La ville de Melnik
АПОСТОЛИ НА В.М.Р.О.
38 39
40
41 42
38. Д. Груевъ - D. Groueff 39. П. Тошевъ - P. Tocheff 40. Гоце Делчевъ - G. Deltcheff
41. Хр. Матовъ - Chr. Matoff 42. Бор. Сарафовъ - Bor. Saraphoff
43 44
45
46 47
43. Г. Петровъ - G. Petroff 44. М. Попето - M. Popeto 45. Павелъ Христовъ - Pavel Christoff
46. Тодоръ Лазаровъ - Todor Lazaroff 47. Тома Давидовъ - Tomas Davidoff
49
48
50 51
48. Ан. Лозанчевъ - An. Lozantcheff 49. Г. Пешковъ - G. Pechkoff 50. Григоръ Попевъ - Gr. Popeff
51. Д. Груевъ и Ал. х. Пановъ - D. Groueff et Al. hadji Panoff
ВИНИШКА АФЕРА
1897 г.
52
53 54
52. Село Виница - Le village de Vinitza 53. Иосифъ Даскаловъ - Josephe Daskaloff
54. Мише Развигоровъ - Michel Razvigoroff
55
56
58
57
55. М. Делчевъ - M. Déltcheff 56. Ст. Лазовъ - St. Lasoff 57. Юрд. Гавазовъ - Iord. Gavasoff
58. Хр. Чемковъ - Chr. Tchémcoff
59
60
61 62
59. Комитетътъ на Борисъ Сарафовъ - Le comité des révolutionnaires-Boris Saraphoff

60. Хр. Станишевъ - Chr. Stanicheff 61. П. Урумовъ - P. Ouroumoff 62. Антонъ
П. Стояновъ - Ant. P. Stoïanoff
64
63
65
66 67
63. Св. Мерджановъ - Sv. Merdjanoff 64. П. Соколовъ - P. Sokoloff 65. Г. Ивановъ (М. Лерински)
- G. Ivanoff (M. Lerinsky) 66. Ал. Mалинковъ - Al. Malinkoff 67. М. Патчевъ - M. Pattcheff
68 69
71
70
68. Яне Сандански - Iané Sandansky 69. Четата на Сѣрски рев. окрѫгъ - La tchéta révo-
lutionnaire du sanjak de Sèr. 70. Мѣстото, гдето бѣше пленена мисъ Стонъ отъ В.М.Р.О.
- L’endroit où fut captivée Miss Stone par l’O.E.R.M. 71. Кръстю Асѣновъ - Krestu Assenoff
73
72 74
75
72. Хр. Чернопѣевъ - Chr. Tchérnopéeff 73. Пор. Каназиревъ - Leutenant

Kanasireff 74. Майоръ Д. Ат. Думбалаковъ - Le majeur D. Aht. Doumbalacoff
75. Хр. Чернопѣевъ всрѣдъ народа въ гората - Chr. Tchérnopéeff parmi
le peuple dans la forèt
77
76
79
78
76. Мирче Ацевъ - M. Atzeff 77. Дине Абдурахмановъ - D. Abdourahmanoff

78. Р. Пешковъ - R. Pechcoff 79. К. Стефановъ (Блатски) - K. Stefanoff (Blatsky)
ГОРНО-ДЖУМАЙСКО РЕВОЛЮЦИОННО ДВИЖЕНИЕ
1902
80
81
82
80. Ст. Михайловски - St. Michaïlovsky 81. Генералъ Ив. Цончевъ - Le général Iv. Tzontcheff
82. Заклинание на кореспондентитѣ Хайлсъ и Тагѣевъ - Prestation de serment des corre-
spondants Hales et Taguéeff
83
85
84
83. Четата на ген. Ив. Цончевъ - La tchéta du général Iv. Tzontcheff 84. Мичманъ Т. Саевъ - Le michman du vaisseau T.
Saeff 85. Четата на мичм. Т. Саевъ и Н. Лефтеровъ - La tchéta du michman du vaisseau T. Saeff et N. Lévtéroff
80
81
82
86. Полк. Анаст. Янковъ - Le colonel Anast. Iankoff 87. Полковникъ Ст.
Николовъ - Le colonel St. Nicolloff 88. Четата на ген. Ив. Цончевъ - La
tcheta du général Iv. Tzontcheff
89
90
89. Щабъ на четата на Иорд. Стояновъ - Chefs revolutionaires de la

tcheta de Iord. Stoïanoff 90. Четата на Иорд. Стояновъ - La cheta de
Iord. Stoïanoff
ПОДПОРУЧИКЪ
НАСТЕВЪ
91 92 93
94 95 96
91. Н. Лефтеровъ - N. Levteroff 92. Подпоручикъ Настевъ - Le sous-liutenant Nasteff 93. Илия Балтовъ - Ilia Baltoff 94. Софр. Стояновъ
- Sofr. Stoïanoff 95. Иванъ Станковъ - Iv. Stancoff 96. Иванъ Ботушановъ - Iv. Botouchanoff
1903
97
98
97. Ив. Гарвановъ - Iv. Garvanoff 98. Солунската мѫжка гимназия

La gymnase bulgare des garçons à Salonique
99
100
101 102
99. Гоце Дѣлчевъ - Gotzé Deltcheff 100. Кивотът на Гоце Дѣлчевъ - L’arche d’alliance
de Gotzé Deltcheff 101. Никола Дѣлчевъ, баща на Гоце Дѣлчевъ - Nicolas Deltcheff,
père de Gotzé Deltcheff 102. М. Дѣлчевъ - М. Deltcheff
103
104
103. Гоце Дѣлчевъ на хладовина - Gotzé Deltcheff а l’air frais 104. Факсимиле от
писмо на Гоце Дѣлчевъ - Facsimile d’une lettre de G. Deltcheff
1903 год.
СОЛУНСКИТѢ АТЕНТАТИ
105
106
105. Параходътъ “Гвадилквивиръ” - Vapeur “Guadilkvivir” 106. Отоманската банка

въ гр. Солунъ - Banque Ottomane de Salonique
1903 год.
СОЛУНСКИТѢ АТЕНТАТИ
107 108
ОРЦЕТО
(ИОРД. ИОРГАНДЖИЕВЪ)
109
110 111 112
107. Илия Тръчковъ - llia Tratchoff 108. К. Кирковъ - K. Kirkoff 109. Орцето (Иорд. Иорганджиевъ) -
Ortzeto (Iord. Iorgandjieff) 110. М. Арсовъ - M. Arsoff 111. Г. Богдановъ - G. Bogdanoff 112. Г. Бошнаковъ
- G. Bochnakoff
1903 г.
ИЛИНДЕНСКОТО
ВЪЗСТАНИЕ
113
114 115
ГЛАВНИЯ ЩАБЪ НА ВЪЗСТАНИЕТО
113. Д. Груевъ - D. Groueff 114. Борисъ Сарафовъ - B. Saraphoff

115. Ан. Лозанчевъ - An. Lozantcheff
1903 г.
Илинденско възстание - Битолски районъ
116 117 118
119
116. Г. Сугаревъ - G. Sougareff 117. Евстатий Мъгленски - Evstaty

Maglensky 118. Георги Павловъ - G. Pavloff 119. Четата на Г. Сугаревъ
- La tchéta de G. Sougareff
1903 г.
120 121
122
123
120. Миселъ Дупенски - Missel Doupensky 121. Спиро Олчевъ - Spiro Oltcheff 122.
Славко Арсовъ - Slavco Arsoff 123. Четата на Славко Арсовъ - La tchéta de Sl. Arsoff
1903 г.
124 125
126
127
124. Капитан Хр. Саракиновъ - Le capitain Christo Sarakinoff 125. Лука Ивановъ - Louka Ivanoff
126. Г. Петровъ - G. Petroff 127. Четата на Лука Ивановъ - La tchéta de Louka Ivanoff
1903 г.
Илинденското възстание - Кичев. районъ
128 129 131
130
132
128. Лука Джеровъ - Louka Djeroff 129. Ст. Донски - St. Donsky 130. Ванчо Сърбако -
Vantcho Sarbako 131. Пешо Паша - Pecho Pacha 132. Четата на Смиле войвода - La tchéta de Smile voïvoda
1903 г.
Илинденското възстание - Крушов. районъ
133
134
133. Изгледъ на гр. Крушово - Vue de la ville de Krouchovo 134. Революционни рѫководители
въ гр. Крушово (1903) - Chefs révolutionnaires à Krouchevo (1903)
1903 г.
135
136
137
135. Крушово-Кѫщата, отгдето се провъзгласи възстанието - La maison à Krouchevo, où l’on proclama

la grande insurréction 136. Рѫководното мѣсто на възстанието - Le lieu où furent données les
instruction sur la marche de l’insurréction 137. Изгорѣла турска казарма - La caserne turque incendiée
1903 г.
139
138
140
141
142
138. Никола Каревъ - Nicolas Kareff 139. Велю Марковъ - Veliu Marcoff 140. Пито Гулевъ
- Pito Gouleff 141. Иванъ Наумовъ Алябако - Ivan Naoumoff Aliabako 142. Андрей Димовъ - Andrei Dimoff
1903 г.
143
145
144
146
143. Мѣстностьта “Куличе” - L’endroit “Koulitché” 144. Гюрчинъ войвода - Ghiurtchin voïvoda
145. Иорданъ Пиперката - Iordan Pipercata 146. Дяконъ Евстатий - Le diacre Evstaty
1903 г.
147
147. Четата на Пито Гулевъ - La tchéta de Pito Gouleff
1903 г.
148
149
150
148. Четата на Ив. Наумовъ - La tchéta de Iv. Naoumoff 149. Блаже Кръстевъ - Blajé Kresteff
150. Четата на Коста войвода - La tchéta de voïvode Kosta
1903 г.
151
152
151. Четата на M. Христовъ - La tchéta de M. Christoff 152. Спилитѣ, кѫдето се развили боеветѣ на 27 юлий
1903 г. - Les rochers sauvages et sans parchemin dans lesquels avaient lieu les combats du 27 juillet 1903
1903 г.
153
154
153. Опожарено Крушово - La ville de Krouchovo incendiée

154. Историческата черква въ гр. Крушово - L’église historique à Krouchovo
1903 г.
Илинденско възстание - Костурски районъ
156
155
157
158
159
155. Борисъ Сарафовъ и Чакаларовъ - B. Saraphoff et V. Tchacalaroff 156. В.

Чакаларовъ - V. Tchacalaroff 157. Щабъ на революционеритѣ при В. Чакаларовъ
- L’Etat majeur des révolutionnaires chez V. Tchacalaroff 158. Лазаръ п. Трайковъ
- Lazar pop Traïkoff 159. П. Кляшевъ - P. Kliacheff
1903 г.
160
161
162
163 164
160. Полковникъ Ан. Янковъ - Le colonel An. Iancoff 161. В. Чакаларовъ - V. Tchacalaroff
162. Митре Влаха - Mitre Vlacha 163. Иванъ Поповъ - Ivan Popoff
164. Никола Андреевъ - Nicola Andréeff
Албумъ “Македония” Табло XLVII
Илинденско възстание - Костур. районъ

1903 г.
165 166
167
169
168
165. Ат. Кършяковъ - At. Karchiakoff 166. Стерйо Стерйовски - Sterio Steriovsky
167. Пандо Сидовъ - Pando Sidoff 168. Хр. Цвѣтковъ - Chr. Tzvetkoff 169. П.
Погончевъ - P. Pogontcheff
Албумъ “Македония” Табло XLVIII
170 171
172
173
174
170. Марко Ивановъ - Marco Ivanoff 171. Кузо Стефановъ - Kouzo Stefoff
172. Г. Д. Икономовъ - G. D. Ikonomoff 173. Илия Димитровъ - Ilia Dimitroff
174. Манолъ Розовъ - Manol Rozoff
Албумъ “Македония” Табло XLIX
1903 г.
175
176
177
175. Стефо Настевъ - Stefo Nasteff 176. Костурски четници - Des révolutionnaires de Kastoria
177. Четата на Митре Влаха - La tchéta de Mitré Vlacha
Албумъ “Македония” Табло L
1903 г.
178
179
178. Н. Андреевъ - N. Andréeff 179. Четата на Н. Андреевъ - La tchéta de N. Andréeff

Албумъ “Македония” Табло LI
1903 г.
Илинденското възстание - Лерин. районъ
180 181
182
183
184
180. М. Чековъ - M. Tchecoff 181. Н. П. Русински - N. P. Roussinsky 182. А. Турунджовъ -

A. Touroundjoff 183. Илия Лерински - Ilia Lerinsky 184. Лечо Церовски - Letcho Tzerovsky
1903 г.
185 186
187
185. П. Шишковъ - P. Chichkoff 186. Дѣдо Кочо Цонката - Dédo Kotcho Tzonkata
187. Лерински войводи - Les voïvodes de Lerin
1903 г.
Илинденско възстание - Охрид. районъ
188
189
192
190 191
188. Ант. Кецкаровъ - Ant. Ketzkaroff 189. Наумъ Цвѣтиновъ - Naoum Tzvetinoff
190. Хр. Узуновъ - Chr. Ouzounoff 191. Ал. Чакъровъ - Al. Tchacaroff 192. Н. Златаревъ - N. Zlatareff
Албумъ “Македония” Табло LIV
1903 г.
194
193
195
196 197
193. Лазаръ Димитровъ - L. Dimitroff 194. Смиле Войдановъ - Sm.

Voïdanoff 195. Войводи отъ Рѣканско - Les voïvodes de Rieka
196. Цв. Христовъ - Tzv. Christoff 167. Д. Матлиевъ - D. Matlieff
Албумъ “Македония” Табло LV
РЕВОЛЮЦИОННИ ДЕЙЦИ
Загинали презъ периода 1903 - 1907 г. включително
199
198
200
201
198. Д. Гущановъ - D. Gouchtanoff 199. Д. Милевъ - D. Mileff 200. Б. Сугаревъ

- B. Sougareff 201. Г. Папанчевъ - G. Papantcheff
Албумъ “Македония” Табло LVI
203
202
204
205 206
202. Тале Христовъ - Talé Christoff 203. Юлий Розенталъ - July Rozental 204. Дим.
Дечевъ - D. Detcheff 205. М. Марковъ - M. Marcoff 206. Р. Мишайковъ - R. Michaïcoff
Албумъ “Македония” Табло LVII
207 208
209
210 211
207. Иорданъ Варналиевъ - Iord. Varnalieff 208. Ал. Соколовъ - Al. Socoloff 209. К. Арсовъ
Лазаровъ - K. Arsoff Lazaroff 210. Тимо Ангеловъ - T. Angeloff 211. Г. Курубиновъ - Gh. Kour-
oubinoff
Албумъ “Македония” Табло LVIII
1903 г.
212
213
214
212. Хр. Дулевъ - Chr. Douleff 213. М. Неновъ - M. Nenoff 214. Ив. Ципорановъ - Iv. Tziporanoff
Албумъ “Македония” Табло LIX
216
215
217
218
215. В. Поповъ - V. Popoff 216. Ст. Божовъ - St. Bojoff 217. Гр. Манасиевъ - Gr. Manasieff
218. Четата на Гр. Манасиевъ - La tchéta de Gr. Manasieff
Албумъ “Македония” Табло LX
219
220
219. Н. Дечевъ - N. Detcheff 220. Четата на Н. Дечевъ - La tchéta de N. Detcheff

Албумъ “Македония” Табло LXI
221
222
223
224
221. С. Витановъ (Молеровъ) - S. Vitanoff (Moleroff) 222. П. Цвѣтковъ - P. Tzvetcoff

223. К. Мазнейковъ - K. Mazneïkoff 224. Войводитѣ на съветъ (Ат. Бабата, Б.
Стойчевъ и др.) - Le conseil des voïvodes (A. Babata, B. Stoïtcheff etc.)
Албумъ “Македония” Табло LXII
226
225
227
229
228
225. Л. п. Трайковъ - L. pop Traicoff 226. Н. Каранджуловъ - N. Karanjouloff 227. Четата на
Кр. Българията - La tchéta de Kr. Balgariata 228. Гоно Яневъ - Gono Ianeff
229. Дим. п. Стаматовъ - Dim. pop Stamatoff
Албумъ “Македония” Табло LXIII
230
231
230. Скопско горско рѫководно тѣло - Etat Majeur des révolutinnaires du district de Scopié
231. Четата на М. Развигоровъ и др. - La tchéta de M. Razvigoroff etc.
Албумъ “Македония” Табло LXIV
1905 г.
233
232
234
232. Сава Михайловъ - Sava Michaïloff 233. Ат. Бабата - At. Babata
234. Четата на Ат. Бабата - La tchéta de At. Babata
Албумъ “Македония” Табло LXV
1905 г.
235
236 237
235. Хр. Узуновъ - Chr. Ouzounoff 236. Андрей Казеповъ - Andrei Kazepoff
237. Ан. Андреевъ - An. Andréeff
Албумъ “Македония” Табло LXVI
1905 г.
238
239
240
241
243
242
238. Конст. Нунковъ - Const. Nouncoff 239. Ат. Пешовалията - At. Pechovaliata 240. Четата на
Ив. Карасулията - La tchéta de Iv. Karassouliata 241. Ив. Карасулията - Iv. Karassouliata
242. Четата на Ст. Димитровъ - La tchéta de St. Dimitroff 243. Хр. Димитровъ - Chr. Dimitroff
Албумъ “Македония” Табло LXVII
1905 г.
244
245
244. Четата на Хр. Димитровъ - La tchéta de Chr. Dimitroff

245. Четата на П. Самарджиевъ - La tchéta de P. Samardjieff
Албумъ “Македония” Табло LXVIII
1905 г.
246
246. Четата на Д. Димитровъ - La tchéta de D. Dimitroff
Албумъ “Македония” Табло LXIX
1905 г.
247
248
247. Четата на П. Радевъ - La tchéta de P. Radeff 248. Съединенитѣ чети на Ефр. Чучковъ, М.
Развигоровъ, Ат. Бабата, П. Константиновъ и др. - Les tchéta unies des voïvodes
Efr. Tchoutchkoff, M. Razvigoroff, At. Babata, P. Constantinoff et autres
Албумъ “Македония” Табло LXX
1906 г.
250
249
249. Д. Груевъ - D. Groueff 250. Факсимиле отъ писмото на Д. Груевъ - Facsimilé d’une lettre de D. Groueff
Албумъ “Македония” Табло LXXI
1906 г.
251
252
254
253
251. Д. Груевъ на смъртно легло - Damian Groueff au lit mortel 252. С. Китановъ - S. Kitanoff 253. Гробътъ
на Д. Груевъ - Le tombeau de D. Groueff 254. Панихидата за Д. Груевъ - Réquiem pour le feu D. Groueff
Албумъ “Македония” Табло LXXII
1906 г.
255
256
257
255. П. Милевъ - P. Mileff 256. П. Хр. Юруковъ - P. Chr. Iuroucoff

257. Четата на П. Юруковъ - La tchéta de P. Iuroucoff
1906 г.
258
259
258. Г. Ацевъ - Gh. Atzeff 259. Четата на Г. Ацевъ - La tchéta de Gh. Atzeff
Албумъ “Македония” Табло LXXIV
1906 г.
260
261
260. Вельо Марковъ - Velio Marcoff

261. Четата на П. Константиновъ - La tchéta de P. Constantinoff
Албумъ “Македония” Табло LXXV
1906 г.
262
263
265
264
262. П. Гарваловъ - P. Garvaloff 263. Ионъ Пашата - Ion Pachata 264. М. Даевъ - M. Daeff
265. П. Наумовъ - P. Naoumoff
Албумъ “Македония” Табло LXXVI
1907 г.
266
267
268
266. Ив. Гарвановъ - Iv. Garvanoff 267. Б. Сарафовъ - B. Sarafoff

268. Факсимиле отъ писмо на Б. Сарафовъ - Facsimilé d’une lettre de B. Sarafoff
Албумъ “Македония” Табло LXXVII
1907 г.
269
270
271
269. М. Развигоровъ - M. Razvigoroff 270. Бащата на Мише, Сп. Развигоровъ

- Le prètre de Miché, Sp. Razvigoroff 271. Дана Развигорова, майката на Мише
- Dana Razvigorova, la mère de Miché
1907 г.
272
274
273
272. Гробътъ на М. Развигоровъ - Le tombeau de M. Razvigoroff 273. Домътъ на М.

Развигоровъ - La maison de M. Razvigoroff 274. Развалини отъ кѫщата, кѫдето М.
Развигоровъ е загиналъ - Les ruines de la maison où tomba de voïvode M. Razvigoroff
Албумъ “Македония” Табло LXXIX
1907 г.
275
276
275. Тр. Думбалаковъ - Tr. Doumbalacoff 276. “Ножътъ” - “Le Noje”
Албумъ “Македония” Табло LXXX
1907 г.
277 278
279 280
277. Т. Николовъ - T. Nicoloff 278. Сим. Денковъ - Sim. Dencoff 279. П. Васковъ - P. Vascoff
280. Л. Маджаровъ - L. Madjaroff
Албумъ “Македония” Табло LXXXI
1907 г.
281
283
282
281. Четата на Ал. Симоновъ - La tchéta de Al. Simonoff 282. Ал. Станоевъ - Al. Stanoeff
283. Гьоре Ленишанецъ - Ghéoré Lenichtanetz
Албумъ “Македония” Табло LXXXII
РЕФОРМИ
1902 - 1908 г.
284
285
286 287
284. Султанъ Абдулъ Хамидъ - Le Soultan Abdoul Hamid 285. Хилми паша - Hilmi Pacha
286. Австрийскиятъ мандатьоръ за реформи въ Македония, Мюлеръ - Le mandataire autrichien
Muler, pour les réformes en Macédoine 287. Рускиятъ мандатьоръ за реформи въ Македония,
Петряевъ - Le mandataire russe Petryaeff, pour les réformes en Macédoine
Албумъ “Македония” Табло LXXXIII
288
289
290
288. Австрийскиятъ мандатьоръ следъ смъртта на Мюлеръ, А. Рапопортъ - Le mandataire autrichien A. Rap-
oport, après la mort de Muler 289. Френскиятъ жандармерийски инструкторъ въ сѣрския санджакъ, Леонъ
Ламушъ - L’instructeur de la gendarmerie au sandjak de Ser, le français Leon Lamouche 290. Шефътъ на рускитѣ
жандармерийски инструктори въ солунския санджакъ, полк. Н. Суринъ - Le chef des instructeurs russes de la
gendarmerie du sandjak de Salonique-le colonel N. Sourine
Албумъ “Македония” Табло LXXXIV
ХУРИЕТЪ - 1908 г.
291
292
293
294 295
291. Ниази бей, единъ отъ главнитѣ младотурци презъ 1908 г. - Niasi Bey, un des principaux chefs des jeunesturcs
revoltés en 1908 292. Енверъ бей, единъ отъ главнитѣ водители на младотурската революция презъ 1908 г. - Enver
Bey, un des premiers chefs de la révolution jeune-turque en 1908 293. Султанъ Мехмедъ Решадъ V - Le Sultan Me-
hmed Rechad V 294. Махмудъ Шевкетъ паша, водитель на младотурскитѣ македонски войски противъ старотурцитѣ
въ Цариградъ - Maxmoud Chevket Pacha, le chef des armées jeunes-turques de la Macédoine, contre les vieux-turcs á
Constantinople 295. Яне Сандански, глава на българскитѣ доброволци противъ старотурцитѣ - Iané Sandansky, le
chef des volontiers bulgares contre les vieux-turcs
Албумъ “Македония” Табло LXXXV
296
297
296. Войводи отъ битолския окрѫгъ на хуриетскитѣ тържества въ гр. Битоля презъ 1908 г. - Les voïvodes du vilayet
de Bitolia, pendant les fêtes du Hourriet en 1908 à Bitolia 297. Панихида за падналитѣ български революционери въ
с. Апоскепъ, Костурско, презъ 1908 г. - Requiem pour les révolutionnaires bulgares morts, dans le village de Aposcеp,
arr-t de Kostour en 1908
Албумъ “Македония” Табло LXXXVI
298
299
298. Войвода Кр. Лазаровъ - Le voïvode Cr. Lasaroff 299. Войвода Кр. Лазаровъ съ четитѣ отъ Кумановско на хуриетскитѣ
тържествавъ гр. Куманово, 1908 г. - Les voïvode Cr. Lasaroff avec les tchétas de Koumanovo et l’arrondissement lors des
fêtes solonelles du Hourriet en 1908 à Koumanovo
Албумъ “Македония” Табло LXXXVII
1908 г.
300
301
303
302
300. Солунскиятъ войвода Кимонъ Георгиевъ - Le voïvode de Salonique K. Gheorghieff

301. Спиро Келемановъ, терористъ - Spiro Kélémanoff 302. Гаврилъ Стоилковъ, малешевски
войвода - G. Stoïlcoff, le voïvode de Maléchévo 303. Петъръ Германчето - P. Ghermantchéto
Албумъ “Македония” Табло LXXXVIII
1908 - 1912
304
305
304. Учредителниятъ конгресъ на българскитѣ конституционни клубове въ гр. Солунъ презъ 1908 - Le congrès con-
stituant des cercles bulgares de la Constitution à Salonique en 1908
305. Първиятъ редовенъ конгресъ на българскитѣ конституционни клубове въ гр. Солунъ презъ 1909 - Le premier
congrès des cercles bulgares de la Constitution à Salonique en 1909
Албумъ “Македония” Табло LXXXIX
306
307
308
306. Четата на Хр. Цвѣтковъ - La tchéta de Chr. Tzvetcoff 307. Добри Даскаловъ - D. Dascaloff
308. Четата на Добри Даскаловъ - La tchéta de D. Dascaloff
Албумъ “Македония” Табло XC
310
309
311
309. Тодоръ Александровъ - T. Alexandroff 310. П. К. Яворовъ - P. K. Iavoroff

311. Четата на В. Аджаларски - La tchéta de V. Adjalarsky
Албумъ “Македония” Табло XCI
313
312
315
314
312. В. Аджаларски - V. Adjalarsky 313. Георги Мучитановъ Касапчето - Gh. Moutchitanoff

Kassaptchéto 314. Кр. Льондевъ - Cr. Leundeff 315. Апостолъ Петковъ - Ap. Petcoff
Албумъ “Македония” Табло XCII
316
316. Четата на Ап. Петковъ - La tchéta de Ap. Petcoff

Албумъ “Македония” Табло XCIII
317
318
317. Площадътъ, дето стана бомбения атентатъ въ гр. Кочани презъ 1912 г. - La Place, où fut
commis l’attentat à la bombe dans la ville de Kotchani en 1912
318. Четата на Даме Мартиновъ - La tchéta de Damé Martinoff
Албумъ “Македония” Табло XCIV
319 320
319. Пере Тошевъ - Péré Tocheff 320. Факсимиле отъ писмо на Пере Тошевъ - Facsimilé d’une lettre de P. Tocheff
Албумъ “Македония” Табло XCV
1912 - 1915 г.
322
321
323
324
321. Димитъръ Ивановъ - im. Ivanoff 322. Кр. Българията - Kr. Balgariata 323. Георги
Мончевъ - Gheorghi Montcheff 324. Леко Джорлевъ - Leco Djorleff
Албумъ “Македония” Табло XCVI
326
325
327
325. Вл. Сланковъ - Vl. Slancoff 326. Четата на Вл. Сланковъ - La tchéta de Vl. Slancoff 327. Мостътъ въ гр. Велесъ - Le pont de la ville de Vélès
Албумъ “Македония” Табло XCVII
328
329
330
328. Четата на Кр. Трайковъ - La tchéta de Cr. Traïcoff 329. Кръсто Трайковъ - Cr. Traïcoff
330. Даме Поповъ - Damé Popoff
Албумъ “Македония” Табло XCVIII
331 332
333
331. Ангелъ Б. Джаневъ - Anghel B. Djaneff 332. Ефремъ Миладиновъ - Efrem

Miladinoff 333. Четата на Ефр. Миладиновъ - La tchéta de Efrem Miladinoff
Албумъ “Македония” Табло XCIX
334
335
336 337
334. Тодоръ Александровъ и П. К. Яворовъ - T. Alexandroff et P. K. Iavoroff

335. Илия Иосифовъ - Ilia Iossifoff 336. Ив. Дѣлчевъ - Iv. Deltcheff 337. Калъчевъ - Kalatcheff
Албумъ “Македония” Табло C
339
338
340
338-339. Убити при мѣстностьта “Орловецъ” четници на Кумановската чета - Le révolutionnaires

de la tchéta de Koumanovo tués au lieu-dit “Orlovetz” 340. Мѣстностьта “Орловецъ”, кѫдето стана
сражението на 28. VIII. 1915 г. - Le lieu-dit “Orlovetz” où eut lieu le combat de 28. VIII. 1915
Албумъ “Македония” Табло CI
341
342
341. Село Валандово - Le village de Valandovo

342. Четитѣ, които нападнаха сърбитѣ при с. с. Валандово и Удово презъ 1915 г. - Les tchétas, qui
attaquèrent les serbes près des villages de Valandovo et Oudovo en 1915
Албумъ “Македония” Табло CII
343
344
343. Четата на майоръ Д. Думбалаковъ - La tchéta de D. Doumbalacoff

344. Четата на М. Думбалаковъ - La tchéta de M. Doumbalacoff
Албумъ “Македония” Табло CIII
1916 - 1917 г.
345 346
347
345. Полк. Борисъ Дранговъ - Le colonel B. Drangoff 346. Факсимиле отъ писмо на полк. Б. Дранговъ
- Facsimilé d’une lettre du colonel B. Drangoff 347. Гробътъ на Б. Дранговъ - Le tombeau de B. Dran-
goff
Албумъ “Македония” Табло CIV
348
349
348. Хр. Матовъ - Chr. Matoff 349. Факсимиле отъ писмо на Хр. Матовъ - Facsimile d’une lettre de Chr. Matoff
Албумъ “Македония” Табло CV
351
350
352
350. Вънде войвода (стариятъ) - Le voïvode Vande (le vieil) 351. Лазаръ Дивлянецъ
- Lazar Divlianetz 352. Четата на Л. Дивлянецъ - La tchéta de L. Divlianetz
Албумъ “Македония” Табло CVI
353 354
355
356 357
353. Ст. Мълчанковъ - St. Maltchancoff 354. Ефр. Чучковъ - Efr. Tchoutchoff 355. Крушовскитѣ
гробища, кѫдето почива Л. Весовъ - La simetière où reposent les restes de L. Vessoff 356. Л. Весовъ
- L. Vessoff 357. Илия Кушевъ - Ilia Koucheff
Албумъ “Македония” Табло CVII
358
359
360
361 362
358. Майката на Т. Александровъ - La mère de Thodor Alexandroff 359. Бащата на

Т. Александровъ - Le père de Th. Alexandroff 360. Т. Александровъ на младини -
Th. Alexandroff pendant sa jeunesse 361. Дъщерята на Т. Александровъ - La fille
de Th. Alexandroff 362. Синътъ на Т. Александровъ - Le fils de Th. Alexandroff
Албумъ “Македония” Табло CVIII
364
363
365
363. Тодоръ Александровъ въ облѣкло на войвода - Thodor Alexandroff, vêtu comme

voïvode 364. Факсимиле - Facsimilé 365. Тодоръ Александровъ на работа въ гората
- Thodor Alexandroff, travaillant dans la forêt
Албумъ “Македония” Табло CIX
366
367
366. Тодоръ Александровъ на работа - Thodor Alexandroff travaillant

367. Кѫщата, дето Тодоръ се отби преди да падне убитъ - La maison que Thodor
visita avant de tomber mort
Албумъ “Македония” Табло CX
369
368
370
368. Лобното мѣсто, дето Тодоръ бѣ убитъ - Le calvaire où Thodor fut tué 369. Гробътъ
на Тодоръ Александровъ - Le tombeau de Thodor 370. Черквицата, дето се намира
гробътъ на Тодоръ - La petite église où se trouve le tombeau de Thodor
Албумъ “Македония” Табло CXI
371
372 373
371. Тодоръ Александровъ - Thodor Alexandroff 372. Паметникътъ на

Тодоръ Александровъ въ Кюстендилъ - Le monument de Thodor Alexandroff à Kustendil
372. Панзо Зафировъ - Panzo Zafiroff
Албумъ “Македония” Табло CXII
374 375
376
377 378
374. М. Велиновъ - M. Velinoff 375. М. Трайковъ - M. Traïkoff 376. М. Недѣлковъ -

M.Nedelcoff 377. Илия Стойчевъ - Il. Stoïtcheff 378. Ст. Бичиклиевъ - St. Bitchiklieff
Албумъ “Македония” Табло CXIII
379
380
381
379. Д. Домазетовъ - D. Domazetoff 380. П. Станчевъ - P. Stantcheff

381. Анг. Димитровъ - Angh. Dimitroff
Албумъ “Македония” Табло CXIV
382 383
384
385
382. Саздо - Sazdo 383. Мите Церски - Mité Tzerski 384. В. Ихчиевъ - V. Ichtchieff
Албумъ “Македония” Табло CXV
387
386
388 389
386. Миланъ Тачевъ - Milan Tatcheff 387. П. Костовъ - P. Kostoff 388. Н. Гулевъ
- N. Gouleff 389. Тр. Ивановъ - Tr. Ivanoff
Албумъ “Македония” Табло CXVI
390 391
392 393
390. Ив. Момчиловъ - Iv. Momtchiloff 391. Ипократъ Развигоровъ - Ipokrate

Razvigoroff 392. Крумъ Бановъ - Kroum Banoff 393. М. Колевъ - M. Koleff
Албумъ “Македония” Табло CXVII
394 395
396
397
394. Тодоръ Димковъ - Thodor Dimcoff 395. Иосифъ Кировъ - Iossiphe Kiroff
396. Сп. Станковъ - Sp. Stancoff 397. М. Атанасовъ - M. Atanasoff
Албумъ “Македония” Табло CXVIII
399
398
401
400
398. Тр. Поцковъ - Tr. Potzcoff 399. Чупариновъ - Tchouparinoff

400. Славко Судички - Slavco Souditchki 401. Цв. Спасовъ - Tzv. Spassoff
Албумъ “Македония” Табло CXIX
403
402
402. Стоянъ Лековъ, Царотъ - Stoïan Lecoff, Tzarot 403. Шаренъ Ампо - Charen Ampo
Албумъ “Македония” Табло CXX
404 405
406
407
404. Стефанъ Петковъ, Сиркето - Stefan Petcoff, Sirketo 405. Ст. Ивановъ - St. Ivanoff
406. Ципушевъ - Tzipoucheff 407. Лилинковъ - Lilincoff
Албумъ “Македония” Табло CXXI
408
409
410
408. Т. Йордановъ - Th. Iordanoff 409. Т. Куюмджиевъ - T. Kouioumdjieff

410. Бл. Моневъ - Bl. Moneff
Албумъ “Македония” Табло CXXII
412
411
411. Ал. Симоновъ - Al. Simonoff 412. Христо Петровъ - Chr. Petroff
Албумъ “Македония” Табло CXXIII
413
414
413. Велешката чета на Петковъ, Сиркето - La tchéta de Vélès, commandée par

Petcoff, Sirketo 414. Лакавишката чета на Траянъ Лакавишки - La tchéta de Lacavitza,
commandée par Trayan Lacavichky
Албумъ “Македония” Табло CXXIV
415
416
415. Кратовската чета на Мите Опилски - La tchéta de Kratovo, commandée par Mité Opilsky
416. Кочанската чета - La tchéta de Kotchani
Албумъ “Македония” Табло CXXV
417
418
417. Кръстю Кратовски и Величко Веляновъ (скопската чета) - Krestu Kratovsky et

Velitchko Velyanoff (La tchéta de Scopié) 418. Паланечката чета - La tchéta de Palanca
Албумъ “Македония” Табло CXVI
419
420
419. Кумановската и скопска чети - Les tchétas de Koumanovo et Scopié

420. Четата на Дафко Данаиловъ - La tchéta de Dafco Danayloff
Албумъ “Македония” Табло CXXVII
421
422
421. Прилепската чета на Петре Пашата - La tchéta de Prilep, commandée par Petré Pachata
422. Струмишката чета на Г. Въндовъ и Миланъ Постоларски - La tchéta de Stroumitza, commandée
par G. Vandeff et Milan Postolarsky
Албумъ “Македония” Табло CXXVIII
423
424
423. Тиквешката чета - La tchéta de Ticvech

424. Царево-селската чета - La tchéta de Tzarévo-Selo
Албумъ “Македония” Табло CXXIX
425
426 427
425. Турска чета под воеводството на Шабанъ Облешевски, оперираща въ Щипско - Une tchéta turque,
commandée par le voïvode Chaban Oblechevsky et qui a operé dans la région de Chtip 426. Цвѣтанъ
Спасовъ Орешевски - Tzvetan Spassoff Orechevski 427. Дим. Георгиев Негревски - Dim. Gheorghieff
Negrevski
Албумъ “Македония” Табло CXXX
ОТЪ РАЗНИ ВРЕМЕНА
429
428
431
430
428. П. Ацевъ - P. Atzeff 429. Ат. Д. Бѣлчевъ - At. D. Beltcheff 430. Джоджо Хр. Баничановъ
- Djodjo Chr. Banitchanoff 431. Диме Стояновъ Берберчето - Dimé Stoyanoff Berbertchetto
Албумъ “Македония” Табло CXXXI
432 433
434
435 436
432. Ст. Н. Аврамовъ - St. N. Avramoff 433. Наумъ Буфчето - Naoum Bouftcheto 434. Славчо Абазовъ -
Slavtcho Abazoff 435. Аргиръ (Шакиръ) Гермовъ - Argir (Chakir) Ghermoff 436. М. Георгиевъ Струмишки
- M. Gheorghieff Stroumichki
Албумъ “Македония” Табло CXXXII
438
437
439
440
441
437. Христо Куслевъ - Chr. Cousleff 438. Христо Гавазовъ - Chr. Gavazoff 439. Ив. Гюрлуковъ
- Iv. Gurloukoff 440. Ив. Анастасовъ - Iv. Anastassoff 441. Данчо Т. Джангалозовъ - Dantcho T.
Djangalozoff
Албумъ “Македония” Табло CXXXIII
442
443
444
445 446
442. Ат. Ивановъ - At. Ivanoff 443. Ал. Евтимовъ - Al. Evtimoff 444. К. Кондовъ - K. Kondoff
445. Д. Могилчето - D. Moghiltcheto 446. Трайко Кральо - Traïko Kralio
Албумъ “Македония” Табло CXXXIV
448
447
449 450
447. Ат. Мурджевъ - At. Mourdjeff 448. Д. Стояновъ - D. Stoyanoff 449. С. Младеновъ -
S. Mladenoff 450. Наумъ Димитровъ - Naoum Dimitroff
Табло CXXXV
452
451
453 454 455

451. Шерифъ Сулемановъ - Chérif Soulimanoff 452. Стою Хаджийски - Stoyo Hadjisky 453. Д. Филдишевъ - D. Fildicheff 454. Табло въ
паметъ на заслужилитѣ дейци отъ Тиквешъ - Tableau en mémoire du service des auteurs de Ticvech 455. Ат. Нивички - Ath. Nivitchky
Албумъ “Македония” Табло CXXXVI
457
458
456
459 460
461
456. Ив. Гърчето - Iv. Gartcheto 457. Н. Алтипармаковъ - N. Altiparmacoff 458. Н. Иосифовъ - N. Iosifoff 459. Анг. Авр. Чупаровъ
- Angh. Avr. Tchouparoff 460. Б. Милчиновъ - B. Miltchinoff 461. Арг. Манасиевъ - Arg. Manassieff
Албумъ “Македония” Табло CXXXVII
462 463 464 465
466 467 468
462. Д-ръ Кушевъ - Dr. P. Koucheff 463. Д. Чавдаровъ - D. Tchavdaroff 464. Кочо Лютата - K. Liutata 465. Ст. Филиповъ - St.
Filipoff 466. Ст. Пандаловъ - St. Pandaloff 467. Дим. К. Цвѣтковъ - Dim. K. Tzvetcoff 468. Станишъ Наковъ - Staniche Nacoff
Албумъ “Македония” Табло CXXXVIII
469 470 471
472 473 474
469. Гр. Ивановъ - Gr. Ivanoff 470. Б. Панайотовъ - B. Panayotoff 471. Спиро Димитровъ - Sp. Dimitroff 472. Иосифъ Пеновъ
- Iossiphe Penoff 473. Г. Радевъ - Gh. Radeff 474. В. Димитровъ - V. Dimitroff
Албумъ “Македония” Табло CXXXIX
475
МѪЧЕНИЦИ
ТУРСКИ РЕЖИМЪ
476 477
Македонски страдания - Опасни минути проф. Ив. Мърквичка
Souffrances macédoniennes - Des moments périculeux
Албумъ “Македония” Табло CXL
478
479
480
478. П. Миховъ - P. Mihoff 479. Братска могила на осемь души крушовчани,

убити при с. Варошъ, прилепско - Le tombeau-colline fraternelle des huit habitants
de Krouchévo, tués près du village de Varoch, arr-t de Prilép 480. Заточеници въ
Диарбекиръ - Les exilés à Diarbekir
Албумъ “Македония” Табло CXLI
481
482
481. Баща и синъ Бидинови отъ гр. Крушово, ослѣпени и убити - Le père et le fils Bidinovi de
Krouchovo, rendus aveugles et ensuite massacrés 482. Опожарено Крушово следъ първитѣ
дни на възстанието - La ville de Krouchovo, incendiée lors des premiers jours de l’insurréction
Албумъ “Македония” Табло CXLII
483
484
483. Христоманъ - Christoman 484. Обѣсването на Ал. Турунджовъ на 16. VIII. 1905 г. въ Битоля - La potence de Al. Touroundjoff, le 16 Août 1905 à Bitolia
Албумъ “Македония” Табло CXLIII
485 486
487
485. Развалини въ с. Мокрени, 1904 г. - Les ruines du village de Mokréni, 1904

486. Селяни надъ развалини въ гр. Гюмендже - Des paysans devant les ruines de
la ville de Goumendjé 487. Село Смърдешъ - Le village de Smardech
Албумъ “Македония” Табло CXLIV
ЗАТВОРИ
488
489
490
488. Затворътъ “Беязъ-куле” (Канли куле) въ гр. Солунъ - La bastille “Beyaz-koulé” (Kanly koulé)
à Salonique (La prison appelée la tour sanglante) 489. Затворътъ “Еди-куле” въ гр. Солунъ - La
bastille “Edi-koulé” á Salonique 490. Затворътъ “Куршумли ханъ” - La bastille “Krouchoumli han”
Албумъ “Македония” Табло CXLV
491
493
492
491. Затворътъ въ гр. Битоля - La prison à Bitolia 492. Бано Кушевъ - Bano Koucheff
493. Свещ. Влад. Живковъ - Le prêtre Vlad. Jivcoff
Албумъ “Македония” Табло CXLVI
494
494. Погребението на Хр. Ст. Вълкановъ - Les funerailles de Chr. St. Valcanoff
Албумъ “Македония” Табло CXLVII
495 496
497
495. Спиро Суруджиевъ - Spiro Souroudjieff 496. А. Никовъ - A. Nicoff 497. Село Загоричани - Le village
de Zagoritchani
Албумъ “Македония” Табло CXLVIII
498 499
500
498. Развалини отъ с. Загоричани - Les ruines du village de Zagoritchani 499. Село Старчища,
Костурско, разрушено отъ гръцка чета - Le village de Startchichta, arr-t de Kostour détruit par une
bande grecque 500. Костурскиятъ гръцки митрополитъ, каймакаминътъ и воен. комендантъ при
топа, насоченъ срещу български села - L’archevêque grec de Kostour, les sousprefet et le com-
mendant militair près du canon dirigé vers les villages bulgares
Албумъ “Македония” Табло CXLIX
501 502
503
501. Екатерина Симидчиева - Ekaterina Simidtchiéva 502. Псалтиръ п. Антоновъ -

Psaltir pop Antonoff 503. Свещ. Ал. Захариевъ - Le prêtre Al. Zaharieff
Албумъ “Македония” Табло CL
ПОДЪ ГЪРЦИЯ
504
505
507
506
504. Архим. Евлогий - Archimandrite Evloghii 505. Атанасъ Поповъ - Atanas Popoff
506. Иоше Глъбочански - Ioché Glabotchansky 507. Григоръ Лазенковъ - Grigor Lasencoff
Албумъ “Македония” Табло CLI
СРЪБСКИ РЕЖИМЪ
508
509
508. Развалини отъ с. Лѣсковица, Щипско, изгорено отъ сърбитѣ - Ruines du village de
Léscovitza, arr-t de Chtip, incendié par les serbes 509. Заклани отъ сърбитѣ българи отъ
Дебърско презъ 1914 г. - Bulgares massacrés par les serbes aux environs de Debar en 1914
Албумъ “Македония” Табло CLII
511
510 512
513 514 515

510. Иеромонахъ Софроний - Le moine Sofroniï 511. Игуменъ Партений - Le superieur Parteniï 512. Г. п. Ангеловъ - G. pop Anghélloff
513. Анастасъ Лютвиевъ - Anastas Lutvieff 514. Иванъ Фурнаджиевъ - Ivan Fournadjieff 515. Григоръ Кондовъ - Grigor Kondoff
Албумъ “Македония” Табло CLIII
517
516
518
516. Г. Смилковъ - G. Smilcoff 517. Василка Зойчева - Vassilka Zoïtcheva 518. Група
граждани отъ Радовишъ, изпратени отъ сърбитѣ на заточение въ Албания презъ 1914 г. -
Un groupe de citoyens de Radovich, envoyés en exile en Albanie par les serbes á l’an 1914
Албумъ “Македония” Табло CLIV
СРЪБСКИ РЕЖИМЪ
1919 - 1930 год.
520 521
519
522 523 524

519. Христо К. Вельовъ - Christo K. Velioff 520. Иванъ Странджата - Iv. Strandjata 521. Евтимъ Яневъ Карамановъ - Evtim Ianeff Karamanoff
522. Грозданка Зафирчева - Grozdanka Zaphirtchéva 523. Свещ. Исачевъ Фърчковски - Le prêtre Issatcheff Fartchkovsky 524. Карагюлева - Karaguléva
Албумъ “Македония” Табло CLV
525
526
525. Застрелянъ отъ сърбитѣ - Un fusillé par les serbes 526. Манифестация по случай кървавитѣ
злодеяния на сърбитѣ въ с. Гарванъ, околия Радовишка - Une manifestation imposante à l’occasion
des executions sanglantes des serbes, commis dans le village de Garvan, arr-t de Radovich
Албумъ “Македония” Табло CLVI
527
528
529
530
527. Бащата на Ив. Михайловъ - Le père de Iv. Michaïloff 528. Братътъ на Ив. Михайловъ - Le frère
de Iv. Michaïloff 529. Свещ. Ив. Авр. Чупаровъ - Le prêtre Iv. Avr. Tchouparoff 530. Дѣдо Ф. Митевъ
- Le vieuillard F. Mitreff
Албумъ “Македония” Табло CLVII
531
532
531 и 532. Жертви на гърцитѣ - Les victimes des grecs

Албумъ “Македония” Табло CLVIII
БѢЖАНЦИ
533
534
533. Македонски бѣжанци, събрани надъ едно дете, починало отъ студъ и мизерия - Quelques
réfugiés macédoniens reunis autour d’un enfant mort par suit la faime et la misère
534. Бѣжанка надъ гроба на своето дете - Une réfugiée au tombeau de son enfant
Албумъ “Македония” Табло CLIX
535
536
537
535 и 536. Групи старци и жени - бѣжанци отъ изгорѣлитѣ отъ гърцитѣ села: Долно-Броди,
Горно-Броди и Калапотъ, Сѣрско - Des groupes de vieuillards et de femmes, réfugiés des vil-
lages de Dolno-Brodi, Gorno-Brodi et Kalapot arr-t de Sèr, incendiés par les grecs 537. Група
бѣжански деца въ Свиленградъ - Un groupe d’enfants des réfugiés à Svilengrad
Албумъ “Македония” Табло CLX
538
539
540
538-540. Бѣжанци - Les réfugiés

Албумъ “Македония” Табло CLXI
541
542
543
541-543. Жертви - Des victimes

Албумъ “Македония” Табло CLXII
ПОСЛЕДНИ ДНИ
544
545
544. Иорданъ Гюрковъ - Iordan Gurcoff

545. Вѣнецъ отъ Македония - La couronne de la Macédoine
Албумъ “Македония” Табло CLXIII
546
547
546. Предъ черквата, кѫдето се извърши опѣлото на Йорд. Гюрковъ - Devant l’église où
furent sélèbrées les funerailles de Iordan Gurkoff 547. Тленнитѣ останки на Йорд. Гюрковъ и
погребалното шествие - Les restes funeraires de Iordan Gurkoff et la procession les accomag-
nant
Скопските мъченици
Осѫденитѣ студенти въ гр. Скопие отъ сръбскитѣ сѫдилища (седналитѣ отъ лѣво
къмъ дѣсно): Д. Гюзелевъ, Д. Нецевъ, Б. Андреевъ, Б. Светиевъ; (правитѣ): Ст.
Боздовъ, Хар. Фукаровъ, Д. Чкатровъ, Ив. Шоповъ и Т. Гичевъ.
Ses Martyrs de Skopié

Ses étudiants Macédoniéns Condaninés par les tribunaux Serbes à Skopié (assis de
gauche à droit): D. Ghiuseleff, D. Netzeff, B. Andréeff, B. Svétieff; (debout) St. Bozdoff,
Har. Foukaroff, D. Tchkatroff, Jv. Chtopoff et T. Ghitcheff.
ЕФРЕМЪ ЧУЧКОВЪ
е роденъ въ гр. Щипъ презъ 1870 год. Починалъ въ
гр. София на 1 октомврий 1923 г. Завършилъ срѣдно
образование. Следвалъ военното училище, което
напусналъ заедно съ Гоце Дѣлчевъ. Учителствувалъ редъ
години. Въ гр. Мелникъ и Пехчево учителствувалъ подъ
чуждо име въ качеството революционенъ организаторъ.
Като такъвъ на инспекторска длъжность е билъ въ гр.
Щипъ. Билъ е членъ на Централния революционенъ
комитетъ и скопски окрѫженъ войвода. При пресилена
и продължителна революционна дейност получава
неизлѣчима стомашна болест, отъ която и починалъ.
РѪКОВОДНОТО ТѢЛО НА ИЛИНДЕНСКАТА

ОРГАНИЗАЦИЯ
ПРЕЗЪ 1930/31 г.
П. Мърмевъ - Членъ-съветникъ и редакторъ на сп. Дим. Ивановъ - Председатель, родомъ отъ Екши-су
Илюстрация “Илиндень”, родомъ отъ гр. (леринско). Вземалъ участие въ освобод.
Прилепъ. Вземалъ е участие въ револ. движение въ крушовско и ресенско.
борби въ прилепско и битолско.
Л. Томовъ - Подпредседатель, родомъ отъ с. Годлево Г. Ив. Бѣлевъ - Секретарь, родомъ отъ гр. Охридъ,
(разложко). Учавствувалъ е въ револ. Участвувалъ въ револ. борби презъ
борби въ сѣрско и скопско. 1902/03 г.
П. К. Марковъ - Чл.-съветникъ, родомъ Дам. Наумовъ - Касиеръ, родомъ отъ Стеф. Аврамовъ - Чл.-съветникъ,
отъ с. Загоричани Смилево (битолско). родомъ отъ гр.
(костурско), взелъ Вземалъ е участие Чирпанъ. Взелъ е
участие въ револ. въ освоб. движение участие като четникъ
борби презъ 1903 г. въ преди и въ време на презъ 1903-1906
леринско възстанието (1903 г.) год. въ Македония.
въ битолско.
Четата на Хр. Чернопѣевъ

La tcheta de Chr. Tchérnopeeff
Офицеритѣ и военнитѣ чиновници на Македоно-Одринското опълчение (1912-13 г.)

Groupe d’officiers et de fonctionnaires militaires des volontaires de la Légion Macédo-Adrianopolitains. (1912-1913 année)
LA QUESTION MACEDONIENNE
II
ЛЕГАЛНИ ОРГАНИЗАЦИИ
ORGANISATIONS LEGALES
Македонскиятъ домъ въ гр. София - Le foyer des

Macédoniens à Sofia
1. Македонскиятъ сегашенъ периодически печатъ - La presse périodique actuelle macédonienne

2. Д-ръ К. Станишевъ - D-r K. Stanicheff

3. Иванъ Каранджуловъ - Ivan Karandjouloff 4. Вл. Кусевъ - Vl. Kousseff

5. Конгресъ на македонскитѣ благотворителни братства - Les congrès des
associations de bienfaisance fraternelle macédoniennes
МАКЕДОНСКИ НАЦИОНАЛЕНЪ КОМИТЕТЪ
7 10
2 1 3
8 11
4 5 6
1. Д-ръ К. Д. Станишевъ, председатель Dr. K. D. Stanicheff - president

2. Дим. Михайловъ, подпредседатель Dim. Mihaïloff - souspresident
3. Манолъ (Емануилъ) Димитровъ, Emanouil Dimitroff - souspresident
подпредседатель Vassil Iv. Vassileff - secrétaire des
4. Вас. Ив. Василевъ, политически секретарь affaires politiques
5. Ник. Габровски, касиеръ Nicolas Gabrovsky - caissier
6. Козма Георгиевъ (Чурановъ) - Kozma Gheorghieff - secrétaire
организационенъ секретарь d’organizations
7. Йор. Ачковъ Iord. Atchkoff
8. Г. п. Конст. Апостоловъ Gh. p. K. Apostoloff
9 9. Щерю Божиновъ съветници Cheterio Bojinoff conseillers 12
10. Ив. Трифуновъ Iv. Trifounoff
11. Т. х. Стояновъ Tod. hadji Stoyanoff
12. Ст. Бидиковъ St. Bidikoff
(Гледай обяснителенъ текстъ стр. 18)
6. Проф. Д-ръ Л. Милетичъ - Le prof. Dr. L. Miletitch 7. Изданията на Македонския наученъ

институтъ - Les éditions de l’institut Macédonien de Sciences
10
9
8
11 12 13
8. Проф. Ив. Георговъ - Le prof. Iv. Ghéorgoff 9. Проф. Ник. Стояновъ - Le prof. Nic. Stoyanoff 10. Проф. Ал. Балабановъ - Le prof. Al. Balabanoff
11. Проф. Ал. Станишевъ - Le prof. Al. Stanicheff 12. Проф. М. Арнаудовъ - Le prof. M. Arnaudoff 13. Проф. Д. Мишайковъ - Le prof. D. Michaykoff
14 15 16
17 18 19
14. Проф. Н. Благоевъ - Le prof. N. Blagoeff 15. Проф. Ив. Снѣгаровъ - Le prof. Iv. Snegaroff 16. Проф. К. Стефанов - Le prof. K. Stefanoff
17. Проф. Ст. Баджовъ - Le prof. St. Badjoff 18. Силяновски - Silyanovsky 19. Проф. Д. Ивановъ - Le prof. D. Ivanoff
20 21
22 23 24
20. Проф. Д. Матовъ - Le prof. D. Matoff 21. Проф. Иос. Ковачевъ - Le prof. Ios. Kovatcheff 22. Д-ръ Крумъ Дрончиловъ - Dr. Kroum Drontchiloff
23. Проф. Н. Милевъ - Le prof. N. Mileff 24. Д-ръ Мих. Ивановъ - Dr. Mih. Ivanoff
25 26 27
28 29 30
25. Н. Мушмовъ - N. Mouchmoff 26. А. Протичъ - A. Protich 27. Диаманди Ихчиевъ - Diamandi Ichtchieff 28. Георги Баласчевъ - Ghéorghi
Balastcheff 29. П. Чилевъ - P. Tchileff 30. К. Стояновъ - K. Stoyanoff
31 32
34
33 31. Хр. Поповъ - Chr. Popoff 32. Проф. П. Диневъ - Le prof. P. Dineff 35
33. Д-ръ Никола Ихчиевъ - Dr. Nicolas Ichtchieff 34. Епископъ Борисъ -
L’evecue Boris 35. Ст. С. п. Петровъ - St. S. pop Petroff
36
38
37
39 40
36. Хр. Силяновъ - Chr. Silyanoff 37. Войданъ Чернодрински - Voydan Tchérnodrinsky 38. Ант.
Страшимиров - Ant. Strachimiroff 39. Кр. Сарафовъ - Kr. Sarafoff 40. Т. Траяновъ - T. Trayanoff
41
42
44
41. Н. Генадиевъ - N. Ghénadieff 42. А. Драндаръ - A. Drandar 43. Ал. Радевъ -

43 45
Al. Radeff 44. Д-ръ П. Джидровъ - Dr. P. Djidroff 45. Т. Павловъ - T. Pavloff
47 48
46
49 50 51
46. Дѣдо Д. Благоевъ - Dédo D. Blagoeff 47. В. Главиновъ - V. Glavinoff 48. Х. Генадиевъ - H. Ghénadieff 49. Ст. Христовъ - St. Christoff
50. Н. Робевъ - N. Robeff 51. П. Генадиевъ - P. Ghénadieff
53
52
54
55 56
52. Перъ Методий Устичковъ - Père Methodi Oustitchcoff 53. Хр. Бучковъ - Chr. Boutchoff 54. Ив. Тонджоровъ - Iv. Tondjorofff
55. Ср. п. Петровъ - Sr. pop Petroff 56. Ан. Богдановъ - An. Bogdanoff 57. Тодоръ К. Таневъ - Todor K. Taneff 57
58
59
58. Арсо Лазаровъ - Arso Lazaroff

59. Тримата: Д. Шалевъ, Гр. Атанасовъ и Д. Илиевъ - Les trois: D. Chaleff, Gr. Atanasoff et D. Ilieff
60
61
60. Настоятелството на Щипското благотворително братство въ Гр. София - Le conseil administratif

de l’association de bienfaisance fraternelle de Chtip, à Sofia 61. освещаване знамето на Прилепското
благотворително братстео въ гр. София - L’inauguration du drapeau de l’association de bienfaisance
fraternelle de Prilep, à Sofia
62
63
62. Настоятелството на Ресенското спомагателно дружество въ гр. София - Le conseil

administratif de la societé de secour de Ressin, a Sofia 63. Настоятелство на Демиръ-
Хисарското благотв. братство въ гр. София - Le conseil administratif de l’association de
bienfaisance fraternelle de Demir-Hissar, á Sofia
64
65
64 и 65. Настоятелствата на Горно-Джумайското макед. културно просветно

благотворително братство “Тодоръ Александровъ” - Le conseils administratifs de
l’association de bienfaisance fraternelle, de culture et d’instruction, “Todor Alexandroff”, à
Gorna-Djoumaya
66
67
66. Настоятелство и контролна комисия на Македонското емигрантско културно просвѣтно

братство въ гр. Станимака - Le conseil administratif et la commission de contrôle de l’association
fraternelle de culture e d’instruction des émigrants Macédoniens - Stanimaka 67. Настоятелството
на Македонското благотворително братство въ с. Пиперица, св. врачко - Le conseil adminis-
tratif de l’association de bienfaisance fraternelle à Pipéritza, arr-t de Sv. Vratch
68
69
68. Настоятелството на Македонското благотворително братство въ гр. Петричъ

- Le conseil administratif de l’association de bienfaisance fraternelle macédonienne
à Petritch 69. Настоятелството на Македонското благотворително братство въ с.
Плоски, св. врачко - Le conseil administratif de l’association de bienfaisance
macédonienne à Ploski, arr-t de Sv Vratch
72
70
73
71
74
70. Настоятелството на Македонското благотворително братство въ с. Бѣлица - Le conseil

administratif de l’association de bienfaisance fraternelle à Belitza 71. Настоятелството на
Малешевското благотворително братство въ гр. София - Le conseil administratif de l’association
de bienfaisance fraternelle “Maléchevo”, à Sofia 72. К. Петковъ - K. Petkoff 73. Д. И. Буклиевъ
- D. I. Bouklieff 74. И. Казанджиева - I. Kazandjiéva
75
76
75. Петричкиятъ окрѫженъ съветъ съ председатель: Г. п. Ангеловъ; постоянна

комисия: А. Димчевъ, К. Алексиевъ и М. Гочковъ - Le conseil du department de
Petritch; Président: G. pop Anguéloff; commission permanante: A. Dimtcheff, K.
Alexieff et M. Gotchcoff 76. Черковно настоятелство въ гр. Горна-Джумая - Le
conseil écléastique de Gorna-Djoumaya
ИЛИНДЕНСКА ОРГАНИЗАЦИЯ
77
77. Конгресъ на “Илинденската организация” - Le congrès de l’organisation “Ilinden”

МАКЕДОНСКАТА
МЛАДЕЖКА ОРГАНИЗАЦИЯ
78
79
78. Д. Титизовъ - D. Titizoff 79. Конгресъ на “Македонския младежки

съюзъ” - Le congrès de l’Union des Jeunes Macédoniens
80 81
82
80. Софийска театрална трупа при Македонската млад. организация - La

troupe artistique de l’organisation des jeunes macédoniens à Sofia
81. Македонска сбирка въ гр. Перникъ - Une réunion macédonienne à Pernik
82. Македонска сбирка въ гр. Горна-Джумая - Une réunion macédonienne
à Gorna-Djoumaya
МАКЕДОНСКИ ЖЕНСКИ СЪЮЗЪ
83
85
84
83. Делегаткитѣ на учредителния конгресъ на македонскитѣ женски дружества въ България

- Les déléguées du congrès constituant des associations des femmes Macédoniennes en Bulgarie
84. Олга Радева - Olga Radéva 85. Райна Дрангова - Raïna Drangova
86
87
86. Делегаткитѣ на - редовенъ конгресъ на Македонския женски съюзъ

- Les déléguées du - congrès de l’union des femmes Macédoniennes
87. Настоятелство на Македонското женско благотворително дружество
въ гр. Горна-Джумая - Le conseil administratif de l’association de bien
faisance des femmes Macédoniennes à Gorna-Djoumaya
88
89 90
91 92
88. Група девойки, членки на Македонската женска дружба въ гр. София - Les jeunnes macé-
doniennes, membres à l’association des femmes macédoniennes à Sofia
89-92. Изложба на македонски шевици въ гр. Женева отъ Македонския женски съюзъ -
L’exposition des brodéries macédoniennes à Jénève, par l’union des femmes macédoniennes
93 94
95
96 97
93-97. Изложба на македонски шевици въ Женева отъ Македонския женски съюзъ - L’exposition
des brodéries macédoniennes à Jénève, par l’union des femmes macédoniennes
МАКЕДОНКАТА ОБЩЕСТВЕНИЦА
99
98
100 101 102
98. Менча Кърничева - Mentcha Karnitchéva 99. М. Бунева - Mara Bounéva 100. Баба Кръста - Baba Kresta
101. Дона Ив. Каранджулова - Dona Iv. Karandjoulova 102. Баба Велика Търпова - Baba Vélica Tarpova
103
103. VI редовен конгресъ на Македонскитѣ организации въ Съединенитѣ щати и Канада - Le

congrès permanant des organisation macédoniennes aux Etats Unis et Kanada
104
105
104. V Конгресъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ

щати и Канада - Le congrès des organizations politiques macédoniennes aux
Etats Unis et Kanada 105. Настоятелството на българското благотворително
дружество “Подкрепа” въ Цариградъ - Le conseil administratif de l’association
bulgare de bienfaisance “Podkrépa”, à Constantinople
106
107
108
109
110
106. Кочо Мавродиевъ - Kotcho Mavrodieff 107. П. Сарафовъ - P. Sarafoff 108. Архимандритъ Харитонъ -
L’archimandrite Hariton 109. Свещеникъ К. Саевъ - Le prêtre K. Saeff 110. Спасъ Прокопиевъ - Spass Procopieff
112
111
113 114 115
111. Ан. Добревска - An. Dobrévska 112. Даскалъ Георги Ив. Зюмбюлевъ - Dascal Ghéorghi Iv.
Zumbuleff 113. Ахилъ Минджовъ - Ahil Mindjoff 114. Евгения Янчулева - Evghénia Iantchouleva
115. К. Г. Станишевъ, Френчето - K. G. Stanicheff, Frentchéto
БЛАГОДЕТЕЛИ
116 117
118 119
116. Кл. Спространовъ - Kl. Sprostranoff 117. Д. х. Кочовъ - D. hadji Kotchoff

118. Екатерина Стаменова - Ekathérina Stamenova 119. Стаменовъ - Stamenoff
120 121
121-a
122 123
120. Хаджи Георги п. Ивановъ - Hadji Ghéorghi pop Ivanoff 121. Ангелина х. Георгиева - Anghélina hadji
Ghéorghieva 121-a. Н. Дишковъ - N. Dichkoff 122. Илия х. Георгиевъ - Ilia hadji Ghéorghieff
123. П. Н. Баджовъ - P. N. Badjoff
124 126
125
127 128 129

124. Иорд. К. Ризовъ - Iord. K. Risoff 125. Илия П. Спирковъ - Ilia pop Spircoff 126. Ив. Марковъ - Iv. Marcoff 127. Иосифъ
Чешмеджиевъ - Iossif Tcherchmédjieff 128. В. Здравевъ - V. Zdraveff 129. Мане Развигоровъ - Mané Razvigoroff
130 131
132
133 134
130. Т. Станковъ - T. Stancoff 131. Илия Димушевъ - Ilia Dimoucheff 132. П. Прошевъ - P. Procheff
133. Г. п. Ангеловъ - Gh. p. Angheloff 134. Ив. Поповъ - Iv. Popoff 135. Вангелъ Стояновъ - Vanghel Stoyanoff 135
РАДѢТЕЛИ ЗА МАКЕДОНИЯ
136
137
138 139
136. Божилъ Райновъ - Bojille Raynoff 137. Ст. Шанговъ - St. Changoff 138. Хр. Г. Дановъ
- Chr. Ch. Danoff 139. В. Кънчевъ - V. Kantcheff
140
140. Революционниятъ комитетъ въ Цариградъ презъ 1903 г., въ състава на който влизатъ: проф. Никола Милевъ, Тома Бакрачевъ, Петъръ Тошевъ
и др. - Le comité révolutionnaire à Constantinople en 1903, dans lequel figurent le professeur Nicolas Mileff, Toma Bakratcheff, Petre Tocheff etc.
142
141
143
141. Коста Стояновъ - Kosta Stoyanoff 142. Дим. К. Стояновъ - Dim. K. Stoyanoff
143. Първата разписка отъ банка “Напрѣдъкъ” въ гр. Плѣвенъ, основана презъ 1876 г. - Le
premier reçu de la Banqie “Napredak” à Pleven, fondée en 1876
144
144. Група на бѣжански деца отъ разни краища на Македония отъ основнитѣ училища въ гр. Плѣвенъ, облечени съ комплектно облѣкло презъ
1931 г. отъ фондъ “Родиленъ домъ”, основанъ отъ Коста Стояновъ - Un groupe d’enfants des réfugiés de divers endroits de la Macédoine étudiant
dans les écoles primaires à Pleven, avec les vêtements fournis par le fond “Rodilen Dom”, fondé par Kosta Stoyanoff
Мустафа Кемалъ паша, председатель на турската република - Moustafa Kemal

Pacha, Président de la République Turque
ПРИЯТЕЛИ НА МАКЕДОНИЯ
DES AMIS DE LA MACEDOINE
Македония на македонцитѣ
ОТДѢЛЪ X SECTION X
Уилямъ Е. Гладстонъ - Wil. Evart Gladston

1 2
1. Щросмайеръ - Chtrosmaïer 2. Народни песни - “Chants nationals” par les frères Miladinovi
3. Уилямъ Гладстонъ - William Gladston 4. Джеймсъ Баучеръ - James Baoutcher

5. Пиерсъ О’Махони - P. O’Mahoni 6. Леди П. О’Махони - Lady P. O’Mahoni

7. Сиропиталището - L’orphelinat
10 11
8. Леди Гроганъ - Lady Grogan 9. Едуардъ Бойль - Edward Boyl

10. Хаскель - Haskel 11. Ноелъ Бъкстонъ - Noël Bakston
12 13
14
12. Лордъ Томсонъ - Lord Tomson 13. Бенъ Райли - Ben Raïly 14. Удр. Уилсонъ - Oudr. Wilson
16
15
17
15. П. Карнеджи - P. Karnedji 16. Хейлсъ - Hals 17. Мисъ Патриция Макдоналдъ
- Miss Patricia Makdonald
18 19
21
20
18. Сиримиджиянъ - Sirimidjian 19. Кристопоръ - Cristopore 20. Харипъ - Harip

21. Татулъ Зарморянъ - Tatoul Zarmorian
22
23 24
22. Дж. Гарибалди - Dj. Garibaldi 23. Мон. Ронкали - Mons. Roncali
24. Донъ Галони - Don Galoni
26
25
28
27
29
25. Сестра Хр. Алоати - La soeur de charité Chr. Aloati 26. В. Морело - W. Morello 27. Проф. Енрико
Дамяни - Prof. Enriko Damiani 28. Иночензо Капо - Inotchenso Kapo 29. Ж. Нурижиянъ - G. Nourijian
31
30
32
30. Проф. Густавъ Вайгандъ - Prof. G. Waïgand 31. Проф. Каснеръ - Prof. Kasner
32. Проф. Вайгандъ заедно съ студентитѣ - Prof. Waïgand avec les etudiants
33 34
36
35
33. Валтеръ Е. Брелъ - Walter E. Brell 34. Вилхелмъ Кубе - Wilhelm Koube
35. Вандервелдъ - Wanderweld 36. Д-ръ Щрупъ - D-r Chtroup
37 38
37. Проф. П. Н. Милюковъ - Prof. P. N. Milukoff 38. Графъ Игнатиевъ - Conte Ignatieff
39 40
41 42
39. Раймондъ Пържевалски - R. Parjevalsky 40. Бор. Тагѣевъ - Bor. Tagheeff 41. Проф. П.
Кондаковъ - Prof. P. Kondakoff 42. Г. Перчецъ - G. Pertchetz
44
43
45
46
43. А. Рапопортъ - A. Rapoport 44. Проф. Г. Фехеръ - Prof. G. Feher 45. Тахауеръ -
Tahaouer 46. Проф. Луи Леже - Prof. Loui Legé
47
48
Табло XV
47. Леонъ Ламушъ - Leon Lamouche 48. Жустенъ Годаръ - J. Godar

50
49
52
51
49. Ами Буе - Ami Boué 50. Ж. Десбонъ - G. Desbon 51. Проф. Алфонсъ Оларъ -
Prof. A. Olar 52. Проф. К. Иречекъ - Prof. K. Iretchek
53 54 55
56 57 58
53. Ст. Радичъ - St. Raditch 54. П. Радичъ - P. Raditch 55. Г. Басаричекъ - G. Bassaritchek 56. А. Павеличъ - A. Pavelitch 57. Д-ръ
Трумбичъ - D-r Troumbitch 58. Д-ръ Вл. Мачекъ - D-r Wl. Matchek
60
59
62
61
59. Проф. В. Ягичъ - Prof. V. Iaghitch 60. Ст. Верковичъ - St. Verkovitch
61. Мърквичка - Markvitchka 62. Вл. Сисъ - Vl. Sisse
64
63
63. Лудвигъ Куба - Ludvig Kouba 64. Проф. Л. Нидерле - Prof. L. Niderlé
Македонка отъ Дебъръ Македонка отъ Банско
Macédonienne de Debar проф. Ив. В. Мърквичка Macédonienne de Bansco проф. Ив. В. Мърквичка
ОБЯСНИТЕЛЕНЪ ТЕКСТЪ
ОТДѢЛЪ 1
1. Име 3. Бѣло море

Стариятъ географъ С т р а б о н ъ твърди, Е г е й с к о море се нарича и Бѣло въ проти-
че името Македония излиза отъ онова на еди- воположность на Черно море, тъй като водитѣ
нъ господарь на едно отъ древнитѣ македонски на последното иматъ мѫтенъ цвѣтъ, а Бѣлото се
племена. отличава съ своитѣ изумрудни води. Черно море
Историцитѣ P o i r s o n и C a y x *) при- изобщо е студено, намусено, бурно, страшно.
ематъ, че страната е добила името си отъ една Бѣлото — наопаки: топло, свѣтло, тихо, весело.
колона п е л а с г и , която около 1302 година То носи още и името Архипелагъ. Подъ нари-
преди Рождество Христово е била изгонена отъ цателното име “архипелагъ” въ географията се
царь Хестиотидъ Кадмейски и се заселила око- разбира море съ множество гѫсто пръснати ос-
ло Пиндъ, отдето по-късно се разпрострѣла до трови. Такова е и нашето, което е богато въ това
областьта Е м а т и я . Тази колона била известна отношение.
съ името м а к е д о н ц и . Бѣло море е частъ отъ Срѣдиземното и се
Областьта Ематия се намирала по долното намира между странитѣ: Македония отъ северъ,
течение на рѣкитѣ Бистрица и Вардаръ съ глав- Тесалия и Гърция отъ западъ, Мала Азия отъ из-
ни градове Едеса (Воденъ), Пела и Бероя (Кара- токъ и о-въ Критъ отъ югъ.
ферия или Беръ). То е скачено чрезъ Дарданелския протокъ
Изобщо, относно името Македония — отъ съ Мраморно море и чрезъ Босфора съ Черно; на
кѫде иде то и що означава — нищо положител- югъ — съ Йоническо.
но не се знае. Дължината му отъ северъ къмъ югъ достига
*) Poirson et Cayx — „Precis d’Histore ancienne”. 600 клм. и ширината — отъ западъ къмъ изтокъ
— 250 до 450 километра.
2. Граници Егейско море е младо; то е възникнало
главно въ дилувиялната епоха и човѣкътъ е билъ
Македония лежи между 40°—42° с. ш. и
свидетель на многочисленитѣ катастрофи, кои-
33°—43° източна дължина отъ Гринвичъ.
Най-източниятъ край на страната е при ус- то сѫ придружавали процеситѣ на пропукване,
тието на р. Места, най-западния около гр. Де- размѣстване и потѫване, процеси, които и въ
бъръ, най-северния къмъ прешовската седлови- днешно време се изразяватъ въ чести землетре-
на, а най-южния при голѣмия завой на р. Бист- сения и вулканическа дейность.
рица, гдето образува извитока, за да се обърне Многочисленитѣ острови, които сега се из-
къмъ басеина на Бѣло море. дигатъ високо надъ морското равнище въ Бѣло
За южна граница служи вододѣла на рѣка море, сѫ върхове и високи плата на потѫнали
Бистрица, после, като отива на изтокъ, стига планини, чието продължение въ Мала Азия и
вододѣла на Камбуница планина и право върви Гърция личи ясно; а типичнитѣ тѣсни прото-
къмъ Солунския заливъ. Съ морския брѣгъ отъ ци между островитѣ и континентитѣ, както и
последния, та чакъ до устието на рѣка Места между самитѣ острови, сѫ потопени долини на
свършва южната граница на Македония. потѫнали планини.
Източната граница върви по долината Крайбрѣжнитѣ острови Тасосъ, Самотраки,
на рѣка Места и по западнитѣ разклонения на Имбросъ и отдалечения Лемносъ сѫ родопски
Родопитѣ. острови.
Северната граница пресича Рила планина,
долината на рѣка Струма, върви по Осогово, 4. Морскитѣ брѣгове
отива по вододѣлнитѣ планини между рѣкитѣ
Вардаръ и Морава до Шаръ планина. Отъ южната и югоизточната страна Маке-
Съ нея започва западната граница, която дония се мие отъ Бѣло море, което образува
минава по Дешатъ планина до градъ Дебъръ — южния й брѣгъ. Той започва отъ устието на рѣка
Черни Дринъ, по вододѣла на планинитѣ между Бистрица и свършва до устието на рѣка Места.
рѣкитѣ Черни Дринъ и Шкумба, между рѣкитѣ Македонскиятъ морски брѣгъ е доста вре-
Бистрица, Деволъ, Осумъ и Воюца, по планинитѣ занъ въ сушата и сравнително добре развитъ за
Грамосъ и Пиндъ и стига гръцката граница отъ съобщения. На изтокъ отъ полуостровъ Света
1911 година. Гора лежи Орфанския заливъ, много отворенъ
Тия граници сѫ географски и етнографски за южнитѣ вѣтрове; после иде скалистъ брѣгъ
и се приематъ отъ всички безпристрастни учени. до западната страна на Кавалския заливъ, чиито
Въ тия граници Македония представя една източенъ брѣгъ е низъкъ и блатливъ чакъ до ус-
естествена цѣлость, обиколена съ вѣнецъ пла- тието на Места.
нини отъ северъ, изтокъ и западъ, а само отъ Покрай тоя брѣгъ се разтилатъ житницитѣ
югъ допира до морето, къмъ което е наведена на Македония, пресечени отъ голѣмитѣ македон-
и излива водитѣ си. (Таблица 1, А и Б). ски рѣки и богато напоявани. Тѣ сѫ солунската
2
кампания, сѣрското поле, часть отъ драмското Поради това то трѣбваше да бѫде подѣлено
и сари-шабанско. между околнитѣ държави. Тази подѣлба е въ
Нѣкога по тѣзи брѣгове е цъвтѣлъ култу- ущърбъ и за интереситѣ на тѣзи държави, кои-
ренъ животъ. то иматъ по едно парче земя отъ македонската
Тамъ сѫ били наредени търговскитѣ гра- область и за самата географска и етнограф-
дове: Терме, Помидея, Менде. Касандра, Ам- ска Македония. Ето защо на Македония, като
фиполисъ, Филипи и пр. По тоя брѣгъ се нами- географска и народностна цѣлость, предстои
ратъ следнитѣ заливи: Солунския, Орфанския и да се даде самостойно автономно управление.
Кавалския. Между първия и втория се простира Само единна Македония, като географско по-
далече въ морето едно продължение отъ кон- нятие и като етнографско единство, може да
тинента, чиито краища тоже сѫ изрезани, та носи въ себе си залозитѣ за необходима поли-
образуватъ отъ себе си три полуострова. Това тическа и стопанска стабилность.
продължение е Халкидонския полуостровъ, а Политическото и стопанско значение на
краищницитѣ му сѫ полуостровитѣ Касандра, автономна Македония за балканскитѣ държави
Лонгосъ и Атосъ (св. Гора) съ заливитѣ Касанд- ще бѫде това, което е Швейцария за околнитѣ
рийски и Лонгосъ между тѣхъ. държави. Автономна Македония — това е
Швейцария на балканитѣ. Тъй както Швейца-
5. Островъ Тасосъ рия е вѫзелния пунктъ на голѣмитѣ европейски
държави: Германия, Франция, Австрия, Италия,
Къмъ територията на Македония спада и така и автономна Македония по силата на сво-
едничкия неинъ островъ Тасосъ, който се на- ето географско положение ще бѫде вѫзеленъ
мира въ кавалския заливъ срещу устието на пунктъ на всички балкански държави
рѣка Места.
Между острова и материка въ тасоския 8. Изгледъ на повърхнината
протокъ лежи малкото островче Тасопулъ
(дете на Тасосъ), което, наистина, е откъсна- (Изъ „Петрографско — минерални изучвания въ
то отъ последния островъ. Тасосъ е подводно Македония”. Професоръ Д-ръ Г. Бончевъ)
продължение на родопския масивъ. Македония по своята повърхность пред-
Както се спомена и по-горе, Македония ставлява повечето планинистъ край. Поглед-
има три по-важни залива. Отъ тѣхъ съ свѣтовно ната отъ ПТИЧИ полетъ ИЛИ отъ коя да е висока
значение е хоризонтална точка, до дето обхваща взо-
рътъ, тя се представлява, заета отъ планини съ
6. Солунскиятъ заливъ разни форми, разенъ изгледъ, разна голѣмина
който се вдава далеко въ сушата съ посока отъ и съ разна посока. Едни отъ тѣхъ сѫ свързани
юго-западъ къмъ северо-изтокъ. Тѣснината помежду си, а други раздѣлени съ котловини,
между вардарската делта и голѣмия Карабуру- клисури и рѣчни легла. Часть отъ тия плани-
нъ прѣдставлява южната граница на вътреш- ни сѫ продължение на Динарскитѣ Алпи, часть
ния заливъ. Тукъ рѣка Вардаръ постоянно на- въ свръзка съ рило-родопския масивъ, а часть
сипва морето, увеличава сушата и образува сѫ уединени и представляватъ самостоятелни
пространна подводна делта. Южната граница масиви, чисто мѣстни, вѫтрешни планини.
на вѫтрешния заливъ се изтъква не само отъ По тая си специфична особеность, тя се
тѣснината, а и отъ една подводна плиткость, явява преходенъ типъ между чисто планинс-
която се разстила по срѣдата и има дълбочина кия край на западнитѣ отдѣли на полуострова
18’3 метра. Вжтре въ залива, който, въ посока и равниннитѣ му части въ източната полови-
отъ северъ къмъ югъ, има дължина 17—18 клм. на.
и ширина около 13 клм, се срѣщатъ дълбочини Голѣмитѣ гребенести планини въ страна-
отъ 20—30 метра. та сж: Шаръ-планииа, Рудока, Корабъ, Мокра,
Западното крайбрѣжие на Солунския за- Камия, Селечка, Галичица, Караджица, Църна
ливъ е делтно. Сегашнитѣ рѣки: Вардаръ, Га- гора, Осогово, Плачковица, Огражденъ, Ма-
ликъ, Пейзански потокъ и тѣхнитѣ по раншни лешевска, Пиринъ, Али-ботушъ съ Сенгелъ,
рѫкави и устия сѫ докарали тукъ много наноси Бѣласица, Кожухъ и пр. и пр. Голѣми масив-
отъ пѣсъкъ, тиня и чакълъ. ни планини сѫ: Баба планина, Якупица, Китка,
Заливътъ се засипва непрекѫснато. Когато Стогово, Караорманъ и пр. По-малкитѣ плани-
рѣкитѣ, които се изтичатъ въ Солунския заливъ, ни сѫ по-многобройни, такива сж: Яма, Бист-
сѫ мѫтни, разлива се тѣхната по-лека мѫтна ра, Дешатъ, Дрѣнова, Жеговецъ, Пѣсъкъ, Добра
вода върху бистрата морска, и повърхнината вода, Бабуна, Клепа, Бигла, Козякъ, Църнолева,
на залива добива жълтеникъвъ цвѣтъ. Велика, Козница, Коджа-балканъ, Суха-гора,
Източниятъ брѣгъ образува на повечето Голекъ, Лисецъ, Плавица, Радова, Благуша
мѣста стръмни спускове, които се състоятъ отъ и пр. Ридовъ типъ сѫ планинитѣ ОКОЛО Овче-
хоризонтални неогенски пластове отъ жълте- поле; на югъ и юго-изтокъ отъ Щипъ: Жеденъ,
никава глина и пѣсъкъ. Отъ такива пластове сѫ Богословецъ, Бушева, планинитѣ около Киче-
съставени голѣмия и малкия Карабурунъ. во, Бродъ, Крушово и пр. Високитѣ планини въ
Македония сѫ съ надморска височина между
7. Македония — срѣдецътъ на Балканския 1400—1800 метра, но има измежду тѣхъ и съ
полуостровъ — самостойно политическо по-високи планинисти отдѣли (гребени и вър-
цѣло хове) надъ 2000 метра. Посоката на планинитѣ
въ Македония е една отъ най-разнообразнитѣ;
Независимо отъ днешнитѣ политически тамъ има планини съ източно-западна посока,
граници на Балканския полуостровъ маке- как вито сж напримѣръ: Бѣласица, Плачкови-
донската географска область — срѣдецътъ на ца, Огражденъ, Каршияка; има и други съ се-
Балкана, спада въ сферата на потрѣбноститѣ веро-западна и юго-източна посока, каквито
като необходима земя за стопански и тър- сѫ: Осоговската, Козякъ, Караджица, Велика,
говски нужди на четири балкански държа- Църнолева и др. Не сѫ по-малко планинитѣ
ви, които опиратъ о нея. Това сѫ: България, почти съ северо-южна посока, напр. Пири-
Югославия, Албания и Гърция. При днешнитѣ нъ, Малешевскитѣ, Галичица Бигла, Мокра,
политически отношения македонското гео- Суха-гора, Челойца, Селечка, Дешатъ, Кора-
графско и етнографско единство не може- бъ И др. Има планини и съ северо-източна и
ше да бѫде владѣно отъ една само държава. юго-западна посока, напримѣръ: Али-ботушъ,
3
Сенгелъ планина, Кожухъ планина, Шаръ, Ко- (Таворска клисура, Демиръ капия, Циганс-
ритникъ, Черна гора, Нидже и пр. кия проходъ), дето могатъ да се срещнатъ
Съобразно съ положението на планинитѣ дълбочини отъ 3 метра. Срѣдната дълбочи-
въ областьта сѫ разположени и нейнитѣ рав- на е около 11/2—2 метра до нивото на водата.
нища или котловини. Македонскитѣ равнища Благодарение на липсата отъ силни изво-
иматъ надморска височина 200—400 метра ри, презъ лѣтнитѣ горещини водата намалява
(гледай таблица 2 и 3). почти наполовина въ македонскитѣ по-голѣми
рѣки, а по-малкитѣ се обръщатъ въ суходоли-
Табло VI — 2/8) ща.
Македонскитѣ рѣки, които идатъ отъ
9. Характеристика на македонскитѣ рѣки стръмни височини, често въ горното си тече-
ние сѫ претрупани съ каменяци, а коритото въ
Македония има петь главни рѣчни арте- долното течение често се задръства съ пѣсъци,
рии: Места, Струма, Вардаръ, Черни Дринъ понеже обикновено брѣговетѣ сѫ обезлѣсени.
и Бистрица. Три отъ тѣхъ образуватъ естест-
Това задръстване често става причина
вени граници на Македония и я отдѣлятъ отъ
македонскитѣ рѣки да си мѣнятъ леглото, а
съседнитѣ области, именно: на изтокъ р. Места
особено устието.
я отдѣля отъ Тракия, на западъ р. Черни Дринъ
Се на сѫщата причина се дължи и факта, че
— отъ Албания, на югъ Бистрица — отъ Теса-
лия. Две отъ тѣзи рѣки — последнитѣ служатъ и голѣмитѣ рѣки въ Македония се изтичатъ чрезъ
за етнографски предѣли: Черни Дринъ отдѣля многобройни рѫкави, между които се образу-
българскитѣ маси отъ албанскитѣ, Бистрица ватъ делти. Рѣкитѣ Вардаръ и Бистрица про-
— българскитѣ отъ гърцкитѣ, макаръ оттатъкъ гресивно задръстватъ Солунския заливъ като съ
и отсамъ тѣзи рѣки да живѣятъ още смѣсено тия своитѣ рѫкави дълбоко се вдаватъ въ него.
народи. Отъ македонскитѣ рѣки най-чистоводни
Македонскитѣ рѣки изливатъ водитѣ си въ сѫ: Места и Черни Дринъ, понеже коритата имъ
два морски басейна — Егейско море и Адриа- сѫ каменисти.
тическото (само р. Черни Дринъ). Тѣхнитѣ ко- Изброенитѣ рѣки сѫ богати съ риба. Въ
рита иматъ следнитѣ главни посоки: долното течение на р. Вардаръ изобилно се
Рѣка Ч е р н и Д р и н ъ върви отъ югъ къмъ въди сомъ. Често се срѣщатъ сомове тежки до
северъ въ Македония, а после (презъ Албания) 10 и повече килограма; въ срѣдното — шаранъ,
завива отъ изтокъ къмъ западъ. но невкусенъ.
Рѣка В а р д а р ъ въ горното си течение Изобилието си на риба рѣка Черни Дринъ
върви отъ западъ къмъ северо-изтокъ, после на дължи на своя резервоаръ — Охридското езеро
излизане отъ скопската долина взема юго-из- и то на не голѣмо разстояние отъ него.
точно направление. Рѣка Места е богата съ планинска пастърва
Рѣка С т р у м а , чиито извори и горно тече- само въ горното течение, а по-доле рибата на-
ние не спадатъ въ Македония, има юго-източна малява поради праговетѣ на коритото й.
посока, както и нейната съседка по корито рѣка Напротивъ, р. Струма е богата въ долно-
Места. то си течение и въ оная нейна часть, която е
Рѣка Б и с т р и ц а отначало тече къмъ югъ, въ непосрѣдствено съприкосновение съ езеро
прави голѣмъ завой и обръща къмъ северо-из- Тахиносъ. Сѫщото може да се каже и за р. Бис-
токъ, а при устието си държи източно направ- трица.
ление. Притоцитѣ на голѣмитѣ македонски
Тѣзи голѣми рѣки, заедно съ своитѣ по- рѣки по своето рибно богатство надминаватъ
важни притоци образуватъ л ѫ ч и с т а р ѣ ч н а главнитѣ рѣки.
м р е ж а , та разпокѫсватъ повърхнината на об- Въ това отношение най-честита е р. Вели-
ластьта, която иначе би притежавала затворени ка, (Треска) най-богата съ разновидна и вкусна
долини и следователно, слабодостѫпни пок- риба: пастърва, мрена, шаранъ и пр.
райнини. Македонскитѣ рѣчни корита сѫ най- Следъ нея върви р. Черна — богата съ сомъ.
удобнитѣ артерии за преходъ, особено като Като пѫть за съобщение Вардаръ има голѣмо
се има предъ очи височината и неудобностьта значение за Балканския полуостровъ и цент-
на македонскитѣ планински проходи. И наис- рална Европа, а смѣло може да му се даде и
тина, голѣма часть отъ тия проходи сѫ дѣло мирово.
на несѫществующи вече или измѣстени рѣчни Посрѣдствомъ коритото, на р. Морава, съ
води. Напримѣръ, Плетварския (рѣка Раецъ). която образува една непрекѫсната линия, вод-
Рѣкитѣ на Македония почти сѫ слабовод- ната линия се прекѫсва отъ Прешовската сед-
ни и плитки, съ изключение на тия, що текатъ ловина, много удобна за преходъ отъ едното
презъ тѣсни планински долини. корито до другото. Вардаръ пресича Бълкан-
Тѣ дължатъ водитѣ си главно на ския полуостровъ на две половини: западна и
атмосфернитѣ актуелни валежи или на голѣми източна, а така сѫщо и Македония. Тази линия
водни резервуари. започва отъ северъ отъ Дунава (близо Бѣлградъ)
Рѣка Ч е р н и Д р и н ъ , ако се вземе ней- и върви на юго-изтокъ до Бѣло море — Солун-
ното начало отъ изтичането ù изъ Охридското ския заливъ. Тази рѣчна линия свързва срѣдна
езеро, добива водитѣ си отъ тоя резервоаръ, Европа съ Срѣдиземно море и по-нататъкъ съ
защото по пѫтя ù презъ Македония нѣма никак- старитѣ континенти: Азия и Африка.
ви важни притоци, а е доста пълноводна и дъл- Въ южния край на тая линия се намира
бока. Дълбочината си, проче, дължи на тѣсното най-сгодното пристанище въ юго-източна Ев-
корито, стегнато между твърди скали. ропа — Солунското. По тоя начинъ срѣдна Ев-
Рѣка В а р д а р ъ има сравнително сла- ропа се докарва въ най-прѣка линия съ Суецкия
би извори, ала отъ едната ù страна се издига каналъ.
пространния шарски масивъ, който щедро да- Друга македонска рѣка съ по-малко значе-
рява водитѣ си; пѫтьтъ на рѣката е доста дъ- ние е р. Струма. Тя свързва централна България
лъгъ (370 клм.) и голѣми притоци я поятъ изъ съ Егейско море.
течението. Въпрѣки това, тя не притежава съот- Рѣка Места нѣма това значение, но като вод-
ветното количество вода, защото при разлива на сила съ значителни наклони при една усъвър-
си въ скопско и солунско губи голѣма часть. Тя шенствувана техника, може да бѫде източникъ
не е много дълбока, освенъ презъ тѣснинитѣ на неизчерпаема енергия. (Гледай таблица 4).
4
10. Климатъ (Гледай таблица 6) винаги е покрито съ мъгла.
На самия върхъ прѣспитѣ сѫ покрити отгоре
Табло I — 1, 2. съ червенъ снегъ, дебелъ 1—2 см., а подъ него
пакъ бѣлъ.
Р и л а п л а н и н а . И геоложки и орог- ВЪ пазвитѣ на тоя великанъ се криятъ най-
рафски Рила и Родопитѣ сѫ тъй тѣсно свързани високитѣ рилски алпийски езера: Голѣмото ле-
въ единъ рило-родопски масивъ, щото е почти дено (Бузли-гьолъ) и малкото Бузли-гьолъ.
невъзможно да се прокара естествена граница Колкото се възкачваме, гледката става по
помежду имъ. Рила е най-красивата и най-ви- очарователна. Хоризонтътъ се разширява, предъ
сока планина въ България, втора по височина насъ изплуватъ нови планини, нови върхове,
въ Балканския полуостровъ следъ Олимпъ. Тя като че ли нѣкой невидимъ човѣкъ бавно отдръп-
е въ срѣдата на полуострова и като грамаденъ ва завесата, която до тогава е държалъ скрита
планински вѫзелъ се свързва съ всички околни отъ очитѣ ни.
планини, а като хорстъ се издига надъ околнитѣ Когато стигаме на Мусала, като че ли нѣкаква
ней полета: дупнишко, самоковско, разложко, тяжесть падна отъ плещитѣ ни. Изведнъжъ ста-
джумайско и дълбоката струмска долина. Рила на свѣтло, просторно, широко. Обръщаме се на
планина заема около 2,000 кв. клм. повърхнина една на друга страна и намъ се струва, че хори-
и има 22 върха, които надминаватъ височината зонтътъ е избѣгалъ на стотина километра далечъ.
2,700 м. Най-високъ върхъ е М у с а л а - 2,925 Планинитѣ, хаотично разхвърлени подъ насъ,
м. Отвънъ тя изглежда като цѣлостенъ масивъ, тѣхнитѣ стотина ту остри, ту тѫпи върхове съ
стръменъ къмъ всички страни, обаче вѫтре тя е тѣхнитѣ зелени плещи и каменисти урви, обра-
много разпокѫсана и разчленена отъ рѣкитѣ Ис- зуватъ една удивителна панорама. Ние гледаме
къръ, Рилска и притоцитѣ имъ. Най-високитѣ вър- тия планини отъ птичи погледъ, като че ли подъ
хове на Рила представляватъ назѫбени, изрѣзани насъ е простряна огромна релефна карта, кра-
пирамиди или остри скалисти чуки, голи или ищата на която се губятъ въ мъглявитѣ бѣлезнини
тукъ тамъ покрити съ лишеи. Подъ скалиститѣ на хоризонта.
върхове, до 2,000 м., е поясътъ на пасищата,
циркуситѣ, прѣспитѣ и езерата. Рила има ши- Табло II — 3/2
роки била, покрити съ разкошни пасища, които П и р и н ъ п л а н и н а е далечъ нейде въ по-
подъ прѣспитѣ и потоцитѣ презъ цѣлото лѣто сѫ соката, отдето идеше Струма въ чистия и лазуре-
тъмно-зелени алпийски ливади. Въ този поясъ нъ фонъ на небето, сѣкашъ изрѣзана и включена
сѫ и прѣспитѣ. Въ нея лѣте има нѣколко стотинъ въ рамки между стръмни стени, далечъ отъ се-
прѣспи, дълги отъ 10—100 м., а едни (при Еди веръ, като загадъчно и странно видение, издига-
гьолъ) дори 1,000 м. Снѣгътъ на прѣспитѣ е де- ше се самотна и висока планина, покрита още съ
белъ до единъ човѣшки ръстъ, а нѣкѫде и до 20 снѣгъ, сѣкашъ цѣла изваяна отъ чистъ и девственъ
м. Лѣте снѣгътъ се бавно топи и подържа водитѣ мраморъ. Върху нея блѣщеха брилянтнитѣ искри
на езерата и рѣкитѣ. Най-голѣмо украшение на на слънцето, обграждаше я отвсѣкѫде нежната
Рила сѫ алпийскитѣ й езера. Тѣ сѫ разположе- синина на небето. Това бѣше Пиринъ.
ни на дъната на фуниеподобни котловини (цир- За пръвъ пѫть азъ виждахъ Пиринъ. Предъ
куси), на височина 2,100 до 2,400 м. Водата на очитѣ ми стоеше сѫщиятъ образъ, който е въз-
езерата е бистра, прозрачна; дълбоки сѫ отъ ставалъ въ въображението ми, всрѣдъ епичния
1—30 м., а температурата много низка. Най-ви- лъхъ и суровитѣ картини на хайдушкитѣ пѣсни.
сокото езеро (Ледено езеро) подъ в. Мусала и Азъ виждахъ Пиринъ наистина хубавъ, гордъ,
презъ лѣтото е покрито съ ледъ. Рила има въ 94 изправенъ високо въ небето, и отъ тамъ въ царс-
циркуси 145 езера. Рила има най-голѣмо водно твено величие и могѫщество спрѣлъ тежъкъ, не-
богатство, понеже получава голѣмъ валежъ; тя подвиженъ погледъ надъ високи други плани-
е най-голѣмия хидрографски центъръ на Бал- ни и усои. И властно, неотразимо възкръсваше
канския полуостровъ. Отъ Рила водятъ началото едно голѣмо минало, многоцвѣтниятъ и кипящъ
си голѣмитѣ рѣки: Искъръ (Бѣли, Лѣви и Черни), животъ на цѣли вѣкове, въ които има толкова
Бистрица, Джерманъ, Рилска, Илийна и др. Рила много величие, толкова много поезия и красота,
има богати букови, дѫбови и иглолистни гори, че не едно събитие е добило фантастичностьта
часть отъ които поради недостѫпностьта й, още на приказка и не една личность продължава да
не сѫ пипнати. Въ горитѣ й се въдятъ много диви живѣе въ боготворението на митъ.
животни (вълци, мечки, глигани, рисове, елени, Колко подвизи, колко свето мѫченичество
сърни, соколи и др.), а въ рѣкитѣ и нѣкои езера и колко безкръстни гробове на всѣка пѫтека и
— пастърва. Минералнитѣ богатства на Рила не на всѣка чука на тоя Пиринъ. Пиринъ, по чий-
сѫ добре изучени; въ нея има магнетитъ, гале- то снѣжни урви цъвтятъ еделвайси. Пиринъ съ
нитъ, халкопиритъ, въ рѣкитѣ й златенъ пѣсъкъ, а цвѣтнитѣ си и зелени ливади, съ прохладнитѣ
при политѣ й горещи минерални извори. сѣнки на вѣковнитѣ си гори. Пиринъ съ овчаритѣ
Въ срѣдата на Рила е голѣмия Рилски монас- и ваклитѣ стада, съ студенитѣ си кладенци и
тиръ. Той е центъръ на всички пѫтища по Рила; синитѣ си бистри езера, въ които се къпятъ само-
шосе го съединява съ Дупница и пѫтека съ Са- диви. Понѣкога природата щедро изсипва много
моковъ, Чамъ Кория и Разлогъ. Рила планина се красота и много дарове само на едно мѣсто и
раздѣля на четири дѣла: 1) мусалски, 2) центра- свързва за всѣкога съ него сѫдбинитѣ на единъ
ленъ, 3) сѣверо-западенъ и 4) юго-западенъ. народъ. И както въ древнитѣ религии, въ душа-
Табло I — 1/1 та на народа се поражда и живѣе една мистич-
на обичь и поклонение къмъ това мѣсто. Пиринъ
В ъ р х ъ М у с а л а е най-високия рилски има това поклонение и тая любовь.
върхъ (2925 м. високъ). Йорд. Йовковъ
Върхътъ Мусала има посока отъ северъ къмъ
югъ; отличава се съ широкия си гърбъ, който Табло ІI - 5/3
само тукъ тамъ е прошаренъ съ остри издигнати-
ни. Той се издига стръмно къмъ западъ въ дола Д ъ л г о т о е з е р о . Пиринъ планина, както и
на бѣли Искъръ, дето се спущатъ най-голѣмитѣ Рила, е богата съ а л п и й с к и е з е р а , които
рилски лавини, а на изтокъ се отварятъ циркуси, блѣстятъ като зелени и тъмносини изумруди
въ които има езера. и сѫ най-голѣмата негова украса. Наричатъ ги
Лицето на Мусала много рѣдко е чисто, а „Пирински очи”.
5
На брой сѫ около 40. Между тѣхъ най- сѫ пръснати на единъ часъ и повече растояние
голѣмото е Попово езеро (Папазъ гьолъ), а най- една отъ друга. На името на селото е наречена
красивото е Д ъ л г о т о е з е р о . и клисурата.
Табло IV — 8/4 Табло VI — 11/7
Е л ь - Т е п е е най-високия върхъ на Пири- Б ѣ л а с и ц а п л а н и н а . Билото на Бѣласица
нъ (2920 м.) прилича на гръбначенъ стълбъ съ островърхи
За тоя върхъ народа казва: „Който се изкачи прешлени, никакви плата или валози не се ши-
на Ель-тепе (Елинъ върхъ), той е половинъ хад- рятъ по него. Разломенитѣ меки шисти, гнай-
жия”. сови скали наумяватъ развалини. Буковата гора
„Следъ малко всички бѣхме на върха. (Ель- отъ северъ достига до билото. Само висинитѣ на
тепе, б. р.) Чудна панорама се откри предъ гребена сѫ голи, лѣте обрасли съ горски билки
насъ. Сребриститѣ слънчеви лѫчи едвамъ се и низкорасла хвойна, а зиме сѫ легло на дебели
показваха и удряха по многобройнитѣ скалис- снѣжни прѣспи.
ти върхове, отразявайки се въ бистритѣ езерни Най-добро време за възлизане върху гре-
води. Далечъ на югъ се виждаше историческа- бена на Бѣласица имаме въ юли и августъ; презъ
та Бѣласица, задъ нея Круша, а още по-нада- другитѣ месеци на годината тя не е твърде
леко, на югъ, Бѣлото море, покрито съ мъгла гостолюбива. Наметне ли бѣлъ кожухъ, Бѣласица
като съ бѣло було. На западъ едвамъ се виждаха става неприветна и трѣбва да ù се чудимъ от
силуетитѣ на западно македонскитѣ планини, далечъ: хубавица е ненагледна, ала е каприз-
дето тѫгитѣ на роба даваха особена украса и на като всѣка гизда! Разсмѣло, гледашъ, слън-
повдигаха велики спомени за велики подвизи це гордото й чело, но ето че скоро пакъ се на-
на безбройнитѣ мжченици”. мръщила, сиви мъгли я обвили, бури завилнѣли,
Единъ пѫтникъ вихри буки разлюлѣли. Тежко на пѫтника въ та-
кова време!
Т о д о р и н ъ в ъ р х ъ , братъ на Ель-тепе, Къмъ северъ и югъ стръмно се спускатъ два-
се издига право срещу Банско и мами пѫтника та склона на Бѣласица, набраздени съ дълбоки
съ своитѣ диви и величествени скали, между ко- долища, по които шумятъ бистри потоци и се
ито има дълбоко врѣзани пропасти. пѣнятъ буйни водопади.
Табло V — 9/5 (VI — 12/8) На югъ Бѣласица спуска голи сипеи и те-
раси. Само въ дълбокитѣ долища тукъ тамъ е
Рѣка С т р у м а става много голѣма благо- облѣчена съ гора. Ала северниятъ й склонъ е
дарение на водитѣ, които приема въ срѣдното покритъ съ вѣковенъ буковъ лѣсъ, който й преда-
си течение, напуща мелнишката низина и вли- ва величава хубость. Къмъ подножието й растятъ
за въ една планинска тѣснина, която се обра- китни явори и кестени, които красятъ политѣ й,
зува отъ Ченгелъ-Дагъ (Сенгеловска планина) както кѫдритѣ на невестина премѣна! Рошава
и Бѣласица. Тази тѣснина е известна отъ старо тераса се растила отъ подножието на Бѣласица
време съ името Рупелски проходъ. къмъ порѣчието на р. Струмица, която се вие въ
Рупелския проходъ е широкъ и удобенъ. тѣсни лѫки подъ политѣ на Огражденъ. Глед-
Дължината му достига 10 клм., а широчината ката й е особено красива къмъ края на лѣтото,
му е около 500 метра. Краищата на Сенгелъ- когато ясно зеленитѣ оризови ниви прошаратъ
дагъ, които образуватъ лѣвата стена на прохо- дългата тераса, що отъ единъ до другъ край
да, сѫ стръмни и голи, а на Бѣласица — гористи. представя китна райска градина. Тукъ растатъ
Рѣката тече много прибрано и тукъ е най-дъл- величави елхи и явори, зрѣятъ сочни череши,
бока. Въ срѣдата тѣснината се отваря до единъ мерджанъ гроздове, смокини и хлѣбни кестени.
и половина клм. широчина. Отъ лѣво е разполо- На високитѣ дървета висятъ плодоносни лози.
жено селото Рупелъ. Бистри потоци, шумящи по стръмнитѣ долища,
разхлаждатъ и поятъ презъ лѣтото множество
Табло V—10/6 градинки и нивя, които селякътъ е оградилъ съ
К р е с н е н с к а к л и с у р а . Канаритѣ на високи каменни зидове. Рѣка Струмица поглъща
Кресна стръмно опиратъ до рѣката; по нѣкои бистроструйнитѣ потоци, които чудно сѫ наб-
мѣста достигатъ голѣма височина, до 400—500 раздили терасата съ долища и кѫщи, и се мъкне
м. надъ рѣката. По нѣкѫде се синеятъ голитѣ презъ петричка долина къмъ изтокъ.
скали, по нѣкѫде стръмнинитѣ сѫ покрити съ Табло VI — 12/8
гора; а на много мѣста трудолюбивиятъ селя-
нинъ е посадилъ лозя на такива стръмни мѣста, Р . С т р у м а . Гледай статия № 9—харак-
дето човѣкъ едвамъ може да се катери. Напра- теристика на македонскитѣ рѣки и съответната
вени сѫ малки квадратчета, обградени съ сухи таблица.
зидове, а между тѣхъ сѫ оставени тѣсни вадич- Табло VII — 13/9
ки, за да се стича водата въ време на дъждове
и да пълзятъ хората между тѣхъ. И въ тия почти С в . Г о р а . Отъ Солунския заливъ до Ор-
отвесни каменливи плоскости стърчатъ редо- фанския лежи Халкидонския полуостровъ. Отъ
ве отъ тънки лозови пръчки. Съ кървавъ поть горната му страна се издаватъ три краищници
се изкарва прехраната по тия планински диви — полуостровитѣ: Касандра, Лонгосъ и Св. Гора
мѣста. Въ замѣна на тежкия трудъ, каменливитѣ (Атонъ). Най-важенъ отъ тритѣ краищници е
едвамъ достѫпни лози раждатъ, ако и малко, но най-източния — Св. Гора (Атосъ, Хоросъ, Атонъ).
прекрасно грозде, отъ което се прави едно отъ Той е забележителенъ по своята дивна природ-
най-хубавитѣ вина въ Македония. Кресненското на красота, по своята историческа сѫдба и като
вино е прочуто по своя вкусъ и пивкость. мѣстонаходище на 20 голѣми православни мо-
Кресна планина е скалиста и завършва настири, 12 скитове и около 100 монашески ки-
съ голѣма тераса. По тая тераса сѫ разпиляни лии. Всичкитѣ образуватъ една автономна мона-
кресненскитѣ села на височина отъ 500 метра шеска република. Светогорскиятъ п-въ обхваща
на рѣката. дължина около 45 клм. и на ширъ 5-10 клм.
По върховетѣ на отвеснитѣ канари сѫ пръс-
нати малки кѫщички, които отдолу изглеждатъ Табло VII—14/10
като черни орли, накацали по върхищата. Р е н д и н а б о а з ъ . Западниятъ брѣгъ на Со-
Високо надъ 400 метра въ една такава те- лунския заливъ, между светогорскитѣ бърда и край
раса е разхвърлено селото Кресна, чиито кѫщи нитѣ хълмове на пл. Бешикъ-дагъ, представлява
6
низка часть отъ Лѫгадинската котловина. Тукъ до р. Галикъ; то се пълни отъ дъждовна и снѣжна
се намира изтока на водитѣ отъ езерото Беши- вода и понѣкога цѣло пресъхва. На дъното му
къ гьолъ, които се изливатъ въ Орфански заливъ оставатъ слоеве отъ соль, която се събира отъ
чрезъ една много кѫса рѣкичка по име Рендина околното население, но нагорча малко.
боазъ (Рифтонъ), покрита съ зеленина, предим-
но чемширъ, дафино и пр. — прелестенъ кѫтъ. Табло X — 21/16
Тоя изтокъ образува единъ проходъ. Б е я з ъ - к у л е . Стара римска кула, която въ
Табло VII — 15/11 турско време служеше за затворъ съ най-гроз-
но име „канли-куле” (кървава кула). Огледва се
Л ѫ г а д и н с к о п о л е . То заема по-ви- надъ водитѣ на Солунски заливъ.
соката западна часть отъ лѫгадинската низина.
Полето е добре обработено и добре населено. Табло XI — 22/17
На едно малко пространство сѫ наредени около В о д е н с к и в о д о п а д и . Много краища
12 села и единъ градецъ. Полето ражда пре- на Македония сѫ чудно хубави. Тѣхъ можемъ да
красна пшеница, която е главниятъ поминъкъ на посочимъ като всесвѣтски красиви кѫтове, кои-
населението; на него виреятъ добре и другитѣ то нѣматъ равни на себе си. Воденъ, напримѣръ,
храни, сѫщо и памука. По ридоветѣ има до- е разкошенъ даръ на природата, резултатъ отъ
ста лозя. Южната часть на полето е завзето отъ най-хармонично съчетание на природнитѣ
плиткото Лѫгадинско езеро. Въ този прекрасенъ сили. Помислете си, едно плато върху което
кѫтъ не сѫ рѣдкость хилядогодишни дървета. лежи градъ Воденъ; много негови кѫщи стър-
чатъ надъ самия спускъ и изъ тѣхнитѣ прозорци
Табло VIII — 16/12 се открива омаенъ изгледъ къмъ широкото поле,
Р . Г а л и к ъ . Главна водна артерия въ ку- покрито съ гѫста растителность, чиято прѣснота
кушкото хълмодолие и часть отъ солунско е р. и хубава зелена боя ни поразява съ своитѣ най-
Галикъ. Тя извира високо въ Круша планина. различни нюанси. Това красно поле носи хуба-
Рѣката е богата съ златоносенъ пѣсъкъ. вото име Лѫгъ.
Околното население нѣкога много се е занима- Рѣката Вода или Нияса, раздѣлена естес-
вало съ плавене на злато. твено и отъ човѣшка рѫка на много води, на-
Р. Галикъ, станала вече многоводна, навли- влиза стремливо въ града и тече ту презъ от-
за въ солунското поле, и се влива въ Солунския крити полянки между грамадни стари платани,
заливъ. наричани тукъ явори, ту се провира изъ тѣснитѣ
Въ голѣми горещини Галикъ пресъхва, а улици на града, покрити съ лози, нависнали
пролѣть и есень не може да се гази. Изобщо сѫщевременно съ узрѣли гроздове и благоухан-
Галикъ е много плитка рѣка и постоянно мѣсти ни цвѣтя, ту се губи въ самитѣ кѫщи, до като
коритото, като засипва съ много пѣсъкъ устието стигне най-после рѫба на платото и полети съ
си. шумъ къмъ низината. Грандиозни сѫ водопадитѣ
Галикъ е дълга 72 клм. съ басеинъ 1155,31 на Тиволи въ Италия, които скачатъ сѫщо отъ
кв. км. Старото й име било Ексидоросъ. високото травертиново плато, но на тѣхъ липсва
оная растителна обвивка, която придава особена
Табло VIII — 17/13 прелесть на воденскитѣ. Предъ бистритѣ скоко-
Д о й р а н с к о т о е з е р о . Гледай таблица ве вода, която се хвърля съ мощь отъ височината
№ 5 отъ статистическитѣ таблици, точка 6. и ту се губи въ зеленина, ту, ударена о нѣкоя
издаднина, се пръска на прахъ, за да се събе-
Табло IX — 18/14 ре малко по-долу въ нѣкой улей, издълбанъ въ
Д е м и р ъ К а п и я . Като напусне Тиквешъ, травертина, и стигне най-после дъното, дето се
Вардаръ навлиза трети пѫть въ планинска образуватъ често красиви малки езера, — може
тѣснина. да дойде въ възторгъ и най-голѣмия меланхо-
Тази тѣснина е известната Демиръ-капия, ликъ. Предъ величественитѣ водопади може да
чиято дѣсна страна се образува отъ Кожухъ пла- почувствува всѣки човѣкъ наслада и потикъ на
нина. ума къмъ разсъждения отъ различенъ характеръ.
Рѣката съ шумъ се вмъква между дветѣ ко- Поетътъ, който търси възвишеното, силното и
лосални стени. Лѣвата стена е една гола, много пленителното въ природата, ще усѣти предъ
висока скала като съ ножъ прорѣзана отъ вър- воденскитѣ водопади трепетъ въ сърдцето си и
ха до дъното. Тя е пукната по срѣдата и отъ римитѣ ще се наредатъ отъ само себе си, за да
пукнатината шуми малко поточе. Високо по изразятъ блѣсъка и шума на водата и чуднитѣ
остритѣ зѫбести върхове на скалата се съглеж- шарки на дѫгата, образувана отъ капкитѣ, които
датъ отдѣлни дръвчета, като китки набодени по обвиватъ склона на платото и кърмятъ богатата
сивия варовикъ. растителность по него.
Отъ дѣсна страна скалата е сѫщо тъй стръм- Табло XII — 24/18
на, но не е отвесна: тя се издава надъ самата
пѣнлива рѣка и надъ тая издаднина е пробитъ О с т р о в с к о е з е р о . Гледай таблица
тунелъ, презъ който минава желѣзница. №5, точка 11, отъ статистич. таблици.
Омайна, вълшебна картина представлява
тая часть отъ клисурата нощно време при пълна Табло XII — 25/19
месечина. М а р и х о в о . Мариховската область на
Горе купчината дървета изглеждатъ като северъ се загражда отъ редъ високи и стръмни
древни войници, бдящи надъ пропастьта, на планини, измежду които най-голѣми сѫ Преш-
дъното на която клокочи буйния Вардаръ. ленъ, Руенъ и Радобилската. Между битолската
Развалинитѣ, неравномѣрно огрѣяни отъ котловина и областьта се издига Селечката; по
луната, представляватъ фантастични образи на дѣсната страна на Черна се редатъ мариховско-
животни, на човѣшки великани. мегленскитѣ планини, начело съ Нидже и върха
Възкръсва миналото и човѣкъ тогава отдава Каймакъ-Чаланъ.
пълно право на народа, който вѣрва, че Крали Стѣгнато отъ редъ планински великани —
Марко тукъ обитава и че е още „живъ”. Марихово представлява едно дълбоко вдлъб-
нато корито, което е дълго около 50 клм., съ
Табло IX—19/15 обща квадратура 1390 кв. клм. и срѣдна висо-
А д ж и - г ь о л ъ ( г о р ч и во е з е р о ) е малко чина около 1000 м. Марихово е най-високата
езерце въ кукушкото хълмодолие (Македония), котловина въ Македония.
7
Табло XIII — 26/20 Водата е черна, сигурно е обагрена отъ
Л е р и н с к а д о л и н а . Най-южната часть черната желѣзна руда, която се намира надъ с.
отъ Пелагонийската равнина се казва Леринска Желѣзнецъ — до брѣга на самата рѣка; малко
долина, по името на разположения въ западна- по-долу отъ главния изворъ.
та ù половина гр. Леринъ. Тукъ е най-горното течение на Черна. Тукъ
Най-добре напоявана и много плодородна. се отваря красива долина, широка 2—3 клм.
Отъ западъ се издигатъ разклоненията на Пе- Рѣката приема безбройни буйни планински
ристеръ и Баба планина, които образуватъ еди- притоци, та значително наголѣмява. Тази доли-
нъ много дълъгъ проходъ — Псодерски — пѫть на носи името Желѣзничка или Демиръ-Хисаръ.
отъ Пелагония къмъ костурско. Табло XVI — 32/25
Табло XIV — 27/21 Б а б у н а п л а н и н а . Отъ върхъ Якубица
(въ Македония) главната верига взема ю.-и. по-
П о П р е с п а н с к о т о е з е р о . Пѫтникътъ, сока и е известна подъ името Бабуна планина
който иска да обиколи езерото, ще потърси дори до прохода Плетварски, източно отъ При-
тука лодка. А по брѣга на преспанското езе- лепъ. Бабуна има остъръ гребенъ, а върховетѣ
ро живѣятъ рибари отъ охридскитѣ села, кои- ù сѫ стръмни и скалисти. Срѣдната ù височина
то иматъ хубавъ чунъ, и който иска да пѫтува достига около 1,300 м., а отдѣлни върхове до
навѫтре, трѣбва да наеме чуна отъ рибаритѣ, 1,503 м. Западнитѣ склонове на планината сѫ
които стоятъ тукъ. Чуна е една първобитна лод- стръмни и кѫси, понеже прилепското поле опи-
ка, направена отъ три коруби. Едната е основа- ра до самата планина. Тукъ на много мѣста пла-
та, а дветѣ отъ страни образуватъ издути мехо- нината е гола и скалиста. Източнитѣ й склоно-
ве. На предната часть трима чунари теглятъ съ ве сѫ сѫщо тъй стръмни й покрити съ букови и
лопати, все оть дѣсна страна, на задната часть дѫбови гори. Отъ политѣ на планината излизатъ
стои кормчиятъ съ лопата, тегли отъ лѣвата низки хълмове, които пълнятъ коритата на р. р.
страна, а сѫщевременно управлява кърмата. Тополка и Бабуна и образуватъ планинска кот-
Понеже има само единъ удобенъ чунъ за плава- ловина, позната подъ името Азотъ. Югоизточ-
не, притежателитѣ искатъ толкова отъ пѫтника, ниятъ край на Бабуна се свършва съ други два
колкото мислятъ, че ще може да имъ даде. високи и лични върхове—Златовърхъ и Козякъ,
Отъ Шурленци до Койнско, селища по брѣга между които се намира Б а б у н с к и п р о х о д ъ
на Преспанското езеро, се отива за три часа съ (обр. № 32/25). Южно отъ Козякъ стои друга
чуна. Весело е пѫтуването по тия мѣста. Въ най- седловина, известна подъ името П л е т в а р с -
горещитѣ юлски дни тукъ е прохлада. Чунътъ к и п р о х о д ъ (обр. № 34/27), южно отъ който
леко пълзи по повърхнината на езернитѣ води. следва последната часть отъ бабунската верига,
Слаби вълни шаратъ езерото. Тихъ приятенъ известна подъ името Селечка планина съ високъ
вѣтрецъ подухва. Душата на пѫтника се обхваща върхъ.
отъ едно неопредѣлено чувство. Нѣщо приятно,
упоително, нѣщо тежко, мѫчително. Предъ Табло XVII - 33/26
очитѣ стои красивата природа въ пълното си Р . Т о п о л к а води началото си отъ
величие: Койнскиятъ ридъ, покритъ съ гѫста Южнитѣ склонове на Якупица. Коритото й е
зелена гора; грамаднитѣ планински скали сложно и само въ горното течение е гористо.
отъ Галичица си спущатъ нозетѣ въ водата; При с. Лѣсиче прави голѣмъ завой на югъ и пос-
хубавитѣ селца наоколо пленяватъ душата на ле обръща на с.-и. Като минава презъ единъ дъ-
пжтника; но тѫжни възпоминания за миналото лбокъ проломъ, се излива въ Вардаръ на югъ отъ
смущаватъ веселото настроение на пѫтника Велесъ.
българинъ. Табло XVIII — 34/27
Табло XIV - 28/22 Плетварски п р о х о д ъ . Източното
К о с т у р с к о е з е р о . Гледай таблица №5, разклонение на Бабуна планина, което свършва
точка 8. съ върха Козякъ, се снишава и образува седло-
вина, която непосрѣдствено се свързва съ Се-
Табло XV — 29/23 лечка планина.
П е л и с т е р ъ или П е р и с т е р ъ (въ за- Тази седловина носи името Плетварски
падно-македонската верига). Високъ масивъ, проходъ отъ селото Плетваръ. Намира се точно
който представлява една голѣма планина меж- на изтокъ отъ гр. Прилепъ. Плетварския про-
ду Пелагонийското поле и Преспанското езе- ходъ е най-удобния пѫть отъ пелагонийската
ро. Високитѣ части на планината представля- равнина къмъ Вардара. Презъ тия села минава
ватъ остри гребени, срѣднитѣ части сѫ покрити тѣснолинейка отъ с. Градско за Прилепъ.
съ борови гори, подъ които се начева широкъ Табло ХХ — 39/28
поясъ, обрасълъ съ едъръ папратъ. Отъ високия Ш а р ъ п л а н и н а . Най-хубава е за окото
върхъ на Пелистеръ се открива чудесна гледка презъ м. юни, когато нейнитѣ склонове и пред-
на четиритѣхъ страни и се гледа цѣла западна гория сѫ облѣчени въ зелена премѣна. Гледана
Македония. На югъ се вижда чакъ Пиндъ, на за- отъ южна или северна страна, Шаръ изглежда
падъ се гледа Преспа съ нейното езеро, на се- като нѣкой тигъръ, изпруженъ безгрижно на по-
веръ погледа се губи въ маса вериги и върхове чивка. Нейниятъ бѣлъ зименъ покривъ е раздра-
на Шаръ, на изтокъ се простира Пелагонийската нъ и накѫсанъ на парчета отъ камениститѣ и ос-
равнина, а задъ нея се вижда върха Индже. три върхове, които сѫ подали глава презъ него,
за да стигнатъ небесата.
Табло XV — 30/24
Тогава, наистина, е шарена планина тоя
Д е м и р ъ - х и с а р с к о (битолско). Рѣка древенъ Скардусъ. Най-величествения й върхъ
Черна или Църна въ старо време е била известна е Люботрънъ.
съ името Еригонъ; турцитѣ я наричатъ Кара-су Л ю б о т р ъ н ъ е най-високъ върхъ на Шаръ
(черна вода). планина (2,510 м.), който поразява съ своята
Тя е дълга 189,5 клм., а басейнътъ ù дър- грандиозность. Той е отдѣленъ отъ веригата съ
жи пространство отъ 5697,18 кв. клм. Тя е най- една седловина, затова изглежда като усамоте-
голѣмия притокъ на р. Вардаръ. нъ планински колосъ, съ стръмни голи склонове,
Черна извира въ политѣ на Илинската пла- покрити съ буйни треви. Върхътъ се състои отъ
нина, близо до прохода Илинска църква и то бѣлъ варовикъ, който на нѣкои мѣста се обръща
отъ една пещерна падина, която се казва Църна на бѣлъ мраморъ и затова отдалече има плени-
дупка или Скакало. теленъ изгледъ.
8
Дивенъ изгледъ се открива отъ върха Лю- Табло XXIII — 47/35
ботрънъ. Въ подножието му се вижда една чер-
на зеюща пропасть по-дълбока отъ 2,500 м. О х р и д с к о т о е з е р о . Простира се въ
— това е прохода Качаникъ; на юго-западъ се най-западния край на Македония. Обща повър-
простира прекрасното Тетовско поле, вѣчно ус- хнина 270,90 кв. км.; надморска височина 710
михнато, като младо девойче, презъ пазвитѣ на м.; дълбочина 285 м., прозрачность извънред-
което се вие сребристата р. Пена, а на длъжъ на, температурата му никога не пада по-доле
като змия се спружилъ Вардаръ. Далече на югъ отъ +4°С. Въдятъ се 16 видове риба. Годишно
дремятъ бѣлоснѣжния Перистеръ и Нидже. Къмъ рибно производство въ турско време за около
изтокъ се протакатъ Осоговскитѣ планини, а 4000 зл. напалеона (2,000,000 лв).
задъ тѣхъ мъждеятъ въ утринни розови пламъци Само въ една нощь могатъ да се изловятъ
върховетѣ на Рила. около 10,000 кгр. ягула.
Въ Европа нѣма по-красиво езеро отъ Ох-
Табло XX — 40/28 ридското.
Р ѣ к а В е л и к а ( р . Т р е с к а ) , извира отъ Надъ насъ е ясно ведро небо и предъ насъ
политѣ на прохода Яма, тече презъ кичевското гладко като огледало и дълго, широко колко-
поле, после завива на изтокъ и навлиза въ еди- то самото небе езеро. Слънцето крадешкомъ
нъ дивъ и скалистъ проломъ, известенъ съ име- нѣкакъ се оглежда въ него и при всѣко оглежда-
то Порѣче. Рѣката се провира низъ едно кори- не отроня въ дълбинитѣ му снопъ лѫчи, които
то, обсипано съ голѣми скалисти прагове презъ бързо се спускатъ, да се разливатъ въ безчис-
които яростно прескача и съ голѣмъ трѣсъкъ се лени дѫги. Една обширна, необятна, гладка
стреми къмъ устието, за да излѣзе въ скопска- повърхнина, излѣна сѣкашъ отъ стъкло, стои,
та котловина. Отъ Порѣче надоле реката носи не мърда; само отъ минута на минута по нея се
името Треска. чертаятъ несмѣтни лѫкатушки, коиго се гонятъ
Тамъ дето Треска се влива въ Вардаръ се една друга. И колкото лѫкатушкитѣ се гонятъ,
нарича „Матка” — единъ величественъ кѫтъ съ толкова повече тѣ растатъ, наголѣмяватъ и ста-
дива хубость. ватъ необятни за окото. Гледашъ езерото и не
М а т к а . Колкото Треска отива на северъ, можешъ да различишъ повърхнината ли му гле-
толкова по-недостѫпно е коритото й. Много дашъ или небесния лазуръ, падналъ съ звездитѣ
живописно мѣсто е изхода отъ тѣснината. Рѣката си, та покрилъ езерото. Тукъ лѫчитѣ на слънцето
излиза като отъ пукнатина и пада съ голѣмъ се срѣщатъ съ лѫкатушкитѣ, посипватъ повърх-
трѣсъкъ по стръмни скали. Отъ дветѣ ù страни нината съ блѣсъка на брилянта и образуватъ хи-
стърчатъ високи и съвсемъ отвесни планини съ ляди искроментни звездици; тамъ, край брѣга,
голи черни стени и съ тѫпи върхове, или чудно бѣлата езерна ружа, разцъвтѣла, нежна, сочна,
изрѣзани чуки, по които има древни развалини. погледва мило въ лѫкатушкитѣ; далечъ татъкъ
Табло XXI — 42/30 бѣлиятъ лебедъ плува, разперя бѣлитѣ си колко
С к о п с к а Ч е р н а Г о р а . Отъ тоя върхъ платна на ладия крила, кѫпи се, гмурка се, ог-
планината започва да се снишава и върви съ лежда се въ езерото; а още по-нататъкъ малка
широко тѫпо било между най горното корито ладийка се хлъзга по повърхнината на езерото,
на Вардаръ и на Българска Морава. Въ най-се- веслата й цепятъ тихитѣ води и при всѣко удря-
верния си край е много снишена и се пресича не тънки струи се издигатъ, блѣсватъ съ сребъ-
отъ Българска Морава. ренъ цвѣтъ и изчезватъ.
Отъ частьта, която се намира между Табло XXIV — 48/36
върховетѣ Чучерски и Орелъ се спускатъ на югъ
стръмно склонове, които навлизатъ въ скопско Д а л я н ъ . На 600 метра отъ излаза на р.
поле много снишени и се обръщатъ на хълмо- Черни Дринъ тя се разширява и отъ пѣсъчнитѣ
ве. Между самата планина и нейнитѣ хълмове наноси сѫ образувани три продълговати остров-
се простира хълмистата падина Черногория чета. Между брѣговетѣ на рѣкитѣ и последнитѣ
или Скопска Църна Гора, прорѣзана отъ много има четири протоци на водата. Островчетата
планински буйни по тоци сѫ живописни доли- се съединяватъ напрѣко съ сушата чрезъ тѣсни
ни, които сѫ гѫсто населени. Отъ хълмоветѣ на дървени мостчета, които се допиратъ до вода-
Черногорията си води началото р. Българска та и се казватъ кревати. На креватитѣ се при-
Морава. крепватъ 3—4 метра лѣси отъ лѣскови пръчки.
Черногорията е населена отъ българи и ал- Освенъ тѣхъ има по-малки лѣси отъ 20—25
банци. Въ нейнитѣ планински пазви сѫ накацали пръчки и тия лѣси се казватъ протонци. Първитѣ
десетки монастирища, та затова нѣкой я нари- се поставятъ на темели и се държатъ яко и не-
чатъ скопска Св. Гора. подвижно; малкитѣ се прикрепватъ между дъ-
Табло XXI — 43/31 ното и креватитѣ съ колове и леко се изкарватъ.
Рибитѣ, като се спускатъ отъ езерото по рѣката,
К о б и л и ц а (2371 м.). Високъ, стръменъ, достигатъ до лѣситѣ и протонцитѣ и като тър-
конусообразенъ върхъ на Шаръ-планина. Въ са- сятъ мѣсто за минаване, отиватъ покрай тѣхъ
мото подножие на върха откъмъ западъ се на- къмъ сушата, дето сѫ направени водни примки,
мира важния шарски проходъ, по който се ми- наречени котеци. Тамъ влизатъ свободно, за-
нава отъ Тетово за Призренъ. щото входоветѣ се отварятъ навѫтре, обаче не
Табло XXII — 44/32 могатъ да излѣзатъ назадъ, защото входа се за-
пушва и има издадени остри пръчки, които бо-
Р . В а р д а р ъ . Гледай статия №9 — харак- дятъ рибата. Отъ тоя капанъ рибата се черпи съ
теристика на македонскитѣ рѣки. тъй нареченитѣ сакове.
Табло XXII — 45/33 Ч е р н и Д р и н ъ . Тъкмо на мѣстото, дето
сѫ далянитѣ, започва струмското поле, презъ
Я м а . Дълбокъ проходъ между Бистра пла- което се извива рѣката. То е равно и гѫсто насе-
нина и Стогово планина; той е мѫчнопроходимъ, лено. Земята му е глинеста и не много сгодна за
но, понеже е единственъ между областитѣ Де- произвеждане на храни; за това пъкъ има мно-
бъръ и Кичево, много се посещава. го и пространни ливади, както и доста овощ-
ни градини. Албанската верига се издига отъ
Табло XXIII — 46/34
западъ и съ своя гребенъ образува границата
К ъ р ч и н ъ п л а н и н а . Най-западното раз на Македония и вододѣлъ между рѣка Дринъ и
клонение на шарския масивъ, което достига до Шкумба. Презъ полето рѣката е многоводна и
гр. Дебъръ. дълбока, та не може да се гази.
ОТДѢЛЪ II
Историческата сѫдба на Македония
І. Македонско владичество на македонския престолъ следъ смъртьта на

Касандра билъ Антигонъ Гонатъ. Той се опъл-
„Съ името М а к е д о н и я въ древностьта се чилъ противъ пришелцитѣ и ги изпъдилъ. Въ
означавала приморската равнина, която се про- благодарность за това спасение на Македония
стирала по долното течение на р. р. Бистрица сѫщиятъ билъ признатъ за нейнъ държавенъ
и Вардаръ, и която е станала основа на м а к е - глава и основалъ нова македонска династия.
д о н с к а т а д ъ р ж а в а . По-късно къмъ нея се Презъ времето на пуническитѣ войни, ко-
причислила и вѫтрешната планинска область ито Римъ води срещу Анибала, македонското
или горна Македония съ следнитѣ нейни час- царство гледало да използува трудното поло-
ти: О р е с т и д а (костурско), Линкестида и Пе- жение на римлянитѣ и да обезпечи независи-
лагония по р. Черна — битолско) и Елимея по мостьта си.
срѣдното течение на р. Бистрица. Тия области Македонскиятъ царь Филипъ V сключилъ
до IV вѣкъ преди Христа съставлявали отдѣлни съюзъ съ Анибала, но последниятъ не мо-
племенни княжества, които се намирали въ из- жалъ да смаже противника си. Следъ свърш-
вестна зависимость отъ Долно-Македонското ване на пуническитѣ войни Римъ подбудилъ
царство. неприятелитѣ на Македония да се опълчатъ про-
До възцаряването на Ф и л и п а I I (359 — тивъ нея и самъ повелъ войната, която се свър-
336 г.) тия племена запазили своята полунеза- шила съ поражение за Филипа при Киноскефале
висимость; Филипъ унищожилъ тия васални кня- (197 год. преди Христа). Филипъ платилъ тежка
жества и ги обединилъ въ здрава монархическа контрибуция и призналъ свободата на гръцкитѣ
държава, която се опирала на добре обучена и градове.
дисциплинирана войска и устроилъ прочутитѣ Римлянитѣ, вече осигурени отъ Македо-
македонски фаланги, въ които служели дребнитѣ ния, почнали да правятъ опити за подчинение
земевладѣлци — селянитѣ, като пѣхота; едритѣ на гръцкитѣ градове, които отново потърсили
землевладѣлци или боляритѣ пъкъ служили въ помощьта на Филипа. Римъ не могълъ да допус-
тежко въорѫжената конница. не засилването на македонското царство и обя-
Опрѣнъ на тая сила, Филипъ усмирилъ съ вилъ втора война на Македония. Въ битката при
седнитѣ тракийски и илирийски племена, оси- Пидна (168 г. преди Христа) македонцитѣ били
гурилъ границитѣ и покорилъ гръцкитѣ градо- разбити и македонската държава била покорена
ве по македонския и тракийския брѣгъ. По тоя отъ римлянитѣ.
начинъ стигналъ до морето. Следъ тия успѣхи
той леко подчинилъ и самата Елада, отъ която
е билъ признатъ за вождъ (хегемонъ) на всички II. РИМСКО владичество
гръцки държавици, които обединилъ въ единъ
съюзъ. Така Филипъ II турилъ основата на мощна Римлянитѣ раздѣлили Македония на чети-
държава. ри самостоятелни области, които се управлява-
Неговъ замѣстникъ е прочутиятъ македон- ли отъ магистрати, назначавани отъ Римъ и отъ
ски царь А л е к с а н д ъ р ъ В е л и к и , който ца- съвети, въ които влизали мѣстни представители.
рувалъ отъ 336 до 323 год. преди Христа. Поз- Македония почнала да живѣе полунезави-
нати сѫ неговитѣ походи въ Азия, завладяване- симо. Презъ 149 год. преди Христа македонцитѣ
то на персийското царство и навлизането му въ вдигнали възстание, което бързо било потуше-
Индия. но, и Македония била обърната въ римска про-
Бащата създалъ отъ едно малко княжество винция подъ управлението на римски прокон-
голѣмо балканско царство; синътъ отъ балканс- сулъ.
ко царство направилъ свѣтовна македонска им- Главенъ градъ на провинцията станалъ Те-
перия. Но по тоя пѫть Александъръ изчерпилъ салоники (Солунъ), който, благодарение на цен-
до крайна степень силитѣ на Македония и за- тралното си положение що заемалъ, понеже биль
творилъ пѫтя й къмъ истинско национално ве- на пѫтя отъ Европа за Азия, скоро станалъ най-
личие. Като полководецъ и организаторъ той е цвѣтущето селище на Балканския полуостровъ.
билъ наистина великъ, но като политикъ е билъ Обаче, самата страна, поради честитѣ вой-
непредвидливъ. Стомахътъ на малка Македония ни презъ време на самостойния й животъ, много
не е можалъ да асимилира толкова много и раз- е обезлюдѣла. Римскиятъ императоръ Августъ
новидна маса отъ народи. колонизиралъ главнитѣ градове Филипи, Дионъ,
Следъ неговата смърть полководцитѣ му за- Пела, Касандра, Беръ, Стоби и пр. и на нѣкои отъ
почнали взаимни борби за короната. Въ 301 г. пре- тия градове далъ правото на римски общини.
ди Христа александровата империя била подѣлена Македония, благодарение на римскитѣ ле-
между последнитѣ и въ Македония се затвърдилъ гионни колонии и други срѣдства, могла срав-
Касандъръ, основателя на гр. Солунъ. нително да се успокои за известно време.
Въ 279 г. въ Македония се явяватъ к е л т и и Отъ първата половина на III вѣкъ сл. Христа
опустошили страната. Единъ отъ претендентитѣ почнали нашествията на варваритѣ.
10
На сцената се явяватъ готитѣ, които въ 268 и частно въ Македония, се говори другаде.
год. нахълтали въ Македония, опустошили я и Сега ще хвърлимъ единъ бѣгълъ погледъ
стигнали до Солунъ, който градъ обсадили съ върху разширението на българската държава въ
флота. Императоръ Клавдий II ги нападналъ, про- Македония.
гонилъ ги по р. Морава и при Нишъ ги разбилъ Благодарение сродството въ езикъ и родъ
съвършено (269 година). на мизийскитѣ славяни — ядката на българска-
Следъ тѣхъ идатъ нови пришелци — вестъ- та държава — съ македонскитѣ, Македония по
готитѣ, които, подкарани отъ хунитѣ, минали Ду- п р а в о бѣше нераздѣлна часть отъ българската
нава и нахлули въ Мизия и Тракия. държава, а по силата на о р ѫ ж и е т о тя скоро
Въ 393 г. тѣхниятъ царь Аларихъ нападналъ стана и de facto такава.
Македония, Илирия и Гърция, но наскоро зами- 1)Царь Б о р и с ъ (852 — 907 г.) владѣеше
налъ за Италия. Македония, за кѫдето изпрати като просвѣтитель
Въ 441 г. хунитѣ минали Дунава и опустоши- св. Климента Охридски.
ли Балканския полуостровъ чакъ до Елада. 2) Неговиятъ синъ—С и м е о н ъ Вели-
Подиръ тѣхъ започватъ голѣмитѣ приидвания к и (858 до 927 г.) е покорилъ и останалата
на славянитѣ, които свършватъ съ заселване на часть отъ Македония, а именно: “Македонскитѣ
балканскитѣ земи. прибрѣжни области около стенитѣ на Солунъ,
Презъ този периодъ отъ време спада и поя- подчинилъ Тесалия, Епиръ до околноститѣ на
вяването и разпространяването на християнство- Артенския заливъ и адриятическото крайбрѣжие
то въ Македония. Тукъ христовото учение много отъ устието на Калама срещу Корфу до устието
рано е проникнало. Знае се, че апостолъ Павелъ на Дринъ.*)
основалъ черквитѣ въ Солунъ и Филипи (послани- 3) Следъ смъртьта на Симеона Велики се
ята му до солунянитѣ и филипянитѣ). Още презъ възцари синъ му П е т ъ р ъ , по-скоро светецъ
първитѣ два вѣка отъ християнската ера е имало нежели държавенъ мѫжъ. Презъ негово време
християнски общини въ македонскитѣ градове: северо-източната часть отъ българското царс-
Солунъ, Филипи, Верея, Стоби, (Градско на Вар- тво попадна подъ византийска власть — импе-
даръ) и Скупи (Скопйе). раторъ Иоанъ Цимисхий.
Императоръ Диоклецианъ заповѣдалъ пре- 4) Тъкмо тогава „македонскитѣ българи и
следването на последователитѣ на християнската велможи не се подчиниха на Византия и осно-
религия (св. великомѫченикъ Димитри Солунски). ваха нова своя държава, която пакъ нарекоха
Презъ 330 година Константинъ Велики пре- българско царство”. Юначниятъ ц а р ь С а м у -
несълъ столицата отъ Римъ въ малкия градецъ на и л ъ (977 до 1014 г.) брани мѫжествено сво-
Босфора — Византия (Цариградъ или Константи- ята българска държава, властвува надъ нея 37
нополъ). години отъ столнитѣ градове София, Мъгленъ,
Презъ 395 година римската империя се Воденъ, Преспа, Охридъ и когато следъ дълги
раздѣлила на две половини: източна и западна. и кръвопролитни войни при наследницитѣ на
Съ това се туря началото на нова държа- Самуила падна Македония подъ Византия (1018
ва, която носи името на престолния си градъ — г.), визaнтийскиятъ императоръ Василий се на-
Византия. рече по народностьта на покореното население
„Българоубиецъ”.
III. Византийско владичество И тъй, първото българско царство сѫществува
отъ 679 до 1019 година и Македония дѣли за-
Византийската империя обемала земитѣ: дружна сѫдба съ него повече отъ 150 години.
Тракия, Мизия, Македония, Гърция, Критъ, Сирия, Българскиятъ народъ робува подъ Византия
Египетъ, М. Азия и Понтъ. Тя е траяла до 1453 г. до 1186 г.
— падането на Цариградъ въ турски рѫце. Презъ този тѫженъ периодъ македонскитѣ
Въ тая часть отъ римската империя е българи възстанаха презъ 1040 година начело
господствувала гръцката култура и гръцки съ Петъръ Делянъ, презъ 1067 г и презъ 1083 г.
езикъ, а по-късно, когато станало раздѣление начело съ Георги Войтехъ.
на християнската черква на източна и западна, Презъ 1186 год. севернитѣ българи възста-
въ духовно отношение тя попаднала подъ наха подъ водителството на братята П е т ъ р ъ и
ведомството на цариградския патриархъ и съ А с е н ъ и възобновиха българското царство въ
помощьта на черквата придобила е досѫщъ Мизия съ столица В. Търново.
гърцки обликъ. Ц а р ь К а л о я н ъ (1196—1207 г.) включи
Великото преселение на народитѣ, въ предѣлитѣ на държавата си цѣла Македония,
нашествието на славянитѣ, нападението на безъ Солунъ и Халкида. Македония стоя катo
аспаруховитѣ българи и войнитѣ съ перси и часть отъ българското царство до срѣдата на XIII
араби — всичко това сѫ били голѣми сътресения вѣкъ, сиречъ около 50 години.
за източната империя, която постепенно е И така Македония е била нераздѣлна часть
стеснявала границитѣ си, за да се прибере въ отъ българската държава въ продължение на
недрата на Балканския полуостровъ. повече отъ 200 години.
Арабитѣ завладѣли Вавилония и
Месопотамия, Сирия и Палестиня, Египетъ V. Сръбско владичество
(623—640 г.) и пр.
Пъкъ и самитѣ граници на Византия въ Сърбитѣ се явяватъ за първи пѫть въ Маке-
полуострова се стеснили: на обезлюденитѣ мѣста дония къмъ края на ХІІІ вѣкъ.
покрай Дунава и равнинитѣ до него се настанили Северна Македония съ градоветѣ Скопйе,
въ северо-западния край — сърбо-хървати, а въ Тетово и Дебъръ завладѣ сръбския краль Милу-
северо-източния край — Мизия — въ 679 година тинъ (1282-1321 г.); неговиятъ наследникъ Сте-
се образувала българска държава. фанъ Дечански (1321—1331 г.) превзе Велесъ и
Отъ тука нататъкъ вече стожеръ на Щипъ; синъ му Стефанъ Душанъ Силни (1331—
византийската история сѫ борбитѣ съ тази 1355 г.) презъ 1334 г. превзе Прилепъ, въ 1342
държава. г. — Воденъ, Струмица и Мелникъ, а въ 1345 г.
— Сѣръ.
IV. Българска държава
Какъ се образува българското царс-

тво и какъ се роди българския народъ изобщо *) К. Иречекъ — Историята на българитѣ стр. 217
11
Веднага следъ Душана престола наследи северна Македония.
Урошъ (1355—1371 г.), човѣкъ слабъ, безъ енер- Началото на XV вѣкъ заварва турцитѣ като
гия и авторитетъ. Не се минаха и десеть години, господари на Македония, каквито оставатъ до
когато голѣмото царство се раздроби. 1912 година, сир. повече отъ петь вѣка.
З а п а д н а М а к е д о н и я биде грабната Ужасно е пострадала Македония презъ
отъ Вълкашина, който въ 1366 г. се прогласи за тия черни вѣкове, особено презъ първитѣ
краль съ столица гр. П р и л е п ъ и биде насле- десетилѣтия.
денъ отъ сина си прочутия Крали Марко, заги- Боляри и първенци сѫ били или силомъ по-
налъ презъ 1394 год. въ Ромъния като турски турчвани, или масово избивани, или изселвани
васалъ. Източна М а к е д о н и я с ъ С ѣ р ъ взе въ Мала Азия.
урошевия братъ Углешъ, а с е в е р н а съ столи- Обезлюдѣли македонскитѣ градове отъ
ца Кюстендилъ се задържа отъ Деяновци. българско население. Полскитѣ села отъ
Споредъ горното юго-източна Македония, плодороднитѣ равнини били обърнати на чиф-
Сѣръ и околностьта му били подъ сръбска дъ- лици, подарявани отъ султана на заслужили
ржава 10 години (1345—1354); Воденъ, Стру- турски голѣмци, а служителитѣ имъ били обър-
мица и Мелникъ — 13 години; прилепско — 21 нати въ лични тѣхни роби.
години; велешко и щипско — 25 г. (1330—1355); Много отъ полскитѣ села опустѣли, за-
Скопйе, Дебъръ и Тетово — 73 г. Значи сърбитѣ, щото жителитѣ имъ избѣгвали въ планинскитѣ
макаръ отчасти, сѫ владеяли Македония около недостѫпни недра.
70—80 г. Всички по-важни пунктове били заселени
Сърбитѣ въ Македония не сѫ оставили трайни съ турски пришелци, нарочно доведени тукъ
следи, освенъ нѣколко архитектурни паметни- отъ Азия.
ци ОТЪ религиозенъ характеръ, тъй като тѣхното Отъ начало турскитѣ султани се държели
владичество е било кратко и разпокѫсано. толерантно по отношение вѣрата, ала това не
Едновременно съ раздробяването на душа- имъ попречило да обърнатъ всички християнски
новото царство развиватъ се подобни печални по-хубави храмове въ джамии и да забранятъ
събития и въ българското. Сѫщо и въ Византия. да се строятъ нови.
Отъ тия нескончаеми ежби бърза да се въз- Тази забрана е траяла чакъ до 1835 г., ко-
ползува единъ новъ народъ отъ турански произ- гато била отмѣнена. Отъ тогава датиратъ много
ходъ. Това сѫ о с м а н с к и т ѣ т у р ц и . нови черкви въ Македония.
Помацитѣ отъ родопско, кочанско, тиквеш-
VI. Османско или турско владичество ко, кичевско и пр. насила сѫ потурчени презъ
XVI в., а и по-късно.
Турцитѣ се появили на Балканския п-въ око- Божи бичъ е било за българитѣ образуване-
ло 1350 г. и въ 2—3 години време сполучватъ да то на я н и ч а р с к и т ѣ п о л к о в е .
се настанятъ въ Галиполския п-въ. Презъ 1362 По-късно се явяватъ и други напасти: кърд-
г. турскиятъ военачалникъ Евреносъ завзелъ жалии, даалии, спахии, които изтрѣбвали мир-
голѣма часть отъ южна Македония; крепостьта ното население, грабили имота му и разполага-
Вардаръ (сегашно Енидже) била разрушена и ли съ честьта и дома му.
основанъ последния чисто турски градъ. Другаде говоримъ за македонскитѣ бълга-
Другъ турски пълководецъ Лалашехинъ ри въ новитѣ времена.
ударилъ на северъ и превзелъ Одринъ (1360 г.), И въпрѣки всички тия страдания, българ-
който станалъ първа турска столица въ Европа; ския народъ въ Македония не билъ задушенъ
после покорилъ Ст. Загора и Пловдивъ и отъ окончателно и не се далъ да бѫде погълнатъ.
тамъ съ последователни нападения завладѣлъ Той дочака знаменитата 1912 година, ко-
българското царство, чиято столица Търново гато вѣковнитѣ му завети: свобода, самостоя-
паднала ВЪ турски рѫце презъ 1393 год. телность бѣха на прага на действителностьта.
Турцитѣ напредвали победоносно Ала той попадна въ ново робство подъ сър-
по всичкитѣ посоки на Балканския п-въ би и гърци.
Македонскитѣ градове попадали въ тѣхни рѫце Хилядо деветстотинъ и петнадесетата го-
единъ подиръ други. дина му донесе нови надежди, за да бѫдатъ по-
Около 1374 г. падатъ Кюстендилъ, Сѣръ, газени съ мира отъ Ньоий (1919.) и Македония
Кавала, Драма, Велесъ (1375 г.), Кратово и цѣла разпокѫсана и повърната къмъ ново робство!..
Заселение на славянитѣ въ Балканския п-овъ и въ Македония
Сегашнитѣ югославянски народи — българи вѣкъ попаднаха подъ властьта на аваритѣ,

сърбо-хървати и словинци не сѫ туземци въ които владѣяха тамъ два и половина вѣка;
странитѣ, които сега заематъ, тѣ сѫ дошли отъ долнедунавската група бѣше свободна,
северъ. самостойна. Първитѣ нападатъ Византия като
Югославянското преселение на Балканския аварски подвластници и заедно съ аваритѣ, а
п-овъ е станало въ свръзка съ голѣмото движение вторитѣ действуватъ на своя глава. Тѣ, сиречъ
на срѣдноазийскитѣ и източноевропейски долнедунавскитѣ славяни, първи се засилватъ
народи и съ политическитѣ условия, настанали на Балканския полуостровъ, като заематъ по-
въ византийската империя въ края на старитѣ и плоднитѣ югоизточни области, а панонскитѣ
въ началото на срѣднитѣ вѣкове. славяни дохождатъ по-късно и се заселватъ въ
Освободенитѣ отъ германскитѣ племена северо-западната часть на полуострова. Презъ
земи на северъ отъ Дунава били заети отъ VI и VII вѣкове днешна Ромъния е била населена
славянитѣ къмъ края на V вѣкъ. съ славяни и тя се наричала С л а в и н и я .
Въ края на тоя вѣкъ и презъ следующия Тѣзи славяни живѣели заседналъ животъ,
югославянитѣ образували две голѣми заселени имали свои села и обработвали земята. Тѣ
групи: едната срѣднедунавска — въ нѣкогашна захванали да нападатъ византийскитѣ области
Панония и сегашно западно Маджарско, другата за плячка и за ловене роби и скоро се завръщали
— долнедунавска, на северъ отъ долния Дунавъ, въ отечеството си.
въ нѣкогашна Дакия (отъ устието на Дунава та Начало за заселване на югославянитѣ
дори до Тиса на западъ). въ византийската империя е дала самата
Панонскитѣ славяни къмъ срѣдата на VI Византия.
12
За да избави земитѣ си отъ постоянни напа- чалото на VII вѣкъ се настанили като постоянни
дения последната поканила югославянитѣ да се жители и владетели.
заселятъ въ обезлюденитѣ и опустошени облас- Така била заселена и Македония, и вече въ
ти. Юстиниянъ I предложилъ на антитѣ (единъ VII вѣкъ тя има напълно славянски ликъ.
клонъ отъ дунавскитѣ славяни) гр. Турисъ при Сега се явява ново питане: кои именно сла-
Дунава съ задължение тѣ да пазятъ границата вяни сѫ се заселили въ Македония и въ каква
отъ хунитѣ. Въ византийската войска имало цѣли етнична и езикова близость се нахождали съ
славянски отреди съ свои военачалници, които другитѣ околни славяни на полуострова.
достигнали най-високи длъжности. Най-важнитѣ доказателства за принадлеж-
Когато въ началото на VI вѣкъ зачестили ностьта на Македонскитѣ славяни, като северо-
войнитѣ съ Персия, византийскиятъ отпоръ сре- източна балканска група се свеждатъ къмъ три
щу славянитѣ ослабналъ много. групи: 1) и с т о р и ч е с к а , 2) е т н о г р а ф с к а
При императора Фока (601-610 год.) глав- и 3) е з и к о в и .
ното ядро на византийскитѣ войски отъ Дунава 1 ) И с т о р и ч е с к а : Арменската география
заминало за Персия, балканскитѣ земи останали на псевдо— Мойсея Хоренски отъ 670—680 год.;
безъ защита и долнодунавскитѣ славяни поч- Чудесата на св. Димитрия Солунски; охридския
нали да се заселватъ въ плодороднитѣ земи на архиепископъ Теофилактъ; старобългарскиятъ
Мизия, Тракия и Македония, познати тѣмъ отъ преводъ на Манасиевата хроника и пр. и пр.
нападенията. Въ времето на императоръ Ирак- 2 ) Е т н и ч е с к и . Еднаквитѣ племенни и то-
ли (610-641г.) се явяватъ нови врагове и Визан- пографски названия въ рускитѣ, българскитѣ и
тия, заета съ войни въ Персия, Сирия, Египетъ, македонскитѣ земи:
била безсилна да брани балканскитѣ земи. То- Племето севери (сѫщото име и въ Русия),
гава е станало и най-главното преселение на с м о л е н и (градъ Смоленскъ въ Русия), д р а -
славянитѣ на югъ отъ Дунава. г о в и т и (дреговичи въ Русия), рускиятъ градъ
Въ новото си отечество долнодунавскитѣ П л ь с к о в ъ и старата българска столица П л ь -
славяни продължавали да живѣятъ по старому с к о в ъ , руския градъ П е р е я с л а в л ь и бъл-
въ племенни организации. Въ тая група, засе- гарския П р е с л а в ъ и др.
лена отъ Морава до Черно море и на югъ до 3) Езиковни. Източната (долнедунавска)
Бѣло море влизали следнитѣ племена: с е в е р и група строго е запазила кирило-методиевата
по източна Стара планина; с е д е м ь непознати употрѣба на звуковетѣ ѣ, ѫ, , ъ, ь, ы, , жд; а
племена въ Мизия; т и м о ч а н и край рѣка Ти- западната група — сърбо-хърватската, въ X вѣкъ
мокъ; м о р а в ц и край Морава; д р а г о в и т и , вече е знаела други съответни звукове ѣ = е,
с а г у д а т и , р ѫ х и н и около Солунъ; с т р у м - ѫ=у, я = е, ъ и ь = ъ, ы = и, щ = ћ, жд = ҕ.
ц и по долна Струма; с м о л е н и по р. Мѣста Тукъ съвсемъ не е умѣстно да предаваме
между Струма и Родопитъ; б ъ р с я ц и въ срѣдна примѣри отъ названия, съдържащи изброенитѣ
Македония отъ Охридъ до Велесъ. звукове (гледай „Б ъ л г а р и т ѣ в ъ М а к е д о -
Славянската вълна продължила на югъ и до- н и я ” отъ г. професоръ Йорд. Ивановъ (стр. XXV,
стигнала до Тесалия, Епиръ и Морея, дето въ на- XXVI, XXVII, XXVIII и XXIX).
Българска държава и народности — (побългаряване на македонскитѣ славяни)
Прабългари зовемъ оня войнственъ туран- По потекло прабългаритѣ припадатъ къмъ

ски народъ, часть отъ който презъ 679 година, срѣдноазиятскитѣ турански народи, които жи-
начело на своя вождъ Аспаруха, мина долния вели като номади скотовъдци и говорѣли тюрк-
Дунавъ, разби византийскитѣ войски и турна ско наречие. По българския езикъ и организация
начало на нова българска държава на Балкан- тѣ били сродни съ хунитѣ, хазаритѣ, куманитѣ,
ския п-овъ. Съ своята мощна военна уредба съ сегашнитѣ чуваши на Волга и други турско-
прабългаритѣ включиха постепенно въ своята татарски народи.
държава, било доброволно, било принудител- Следъ разпадането на хунското царство въ
но, враждуващитѣ срещу Византия славянски V в. прабългаритѣ се вестяватъ въ края на сѫщия
племена на югъ отъ Дунава, именно: югоизточ- вѣкъ като самостоенъ народъ на северъ отъ Ду-
ната имъ половина. Благодарение на голѣмата нава. Въ 482 год. се поменава за пръвъ пѫть
численостъ на славянското население и бла- тѣхното име, когато византийския ймператоръ
годарение на християнството, което особено Зенонъ ги поканилъ за свои съюзници противъ
спомагаше да се слѣятъ завоеватели и под-
остготитѣ.
чинени, малобройната сравнително орда на
аспаруховитѣ прабългари се стопи и погълна Презъ следния VI вѣкъ прабългаритѣ напа-
отъ славянитѣ. И вмѣсто отдѣлнитѣ мѣстни пле- датъ често на югъ отъ Дунава и опустощаватъ
менни названия, като севери, смолени, струм- земитѣ отъ Цариградъ до Термопилитѣ. Тѣ се
ци и други, славянитѣ приеха общото обеди- явяватъ тогава било сами, било задружно съ
нително политическо име на завоевателитѣ славяните, гепидитѣ, и аваритѣ.
„българи”, като запазиха изобщо своята битова Ще рече, преди да минатъ Дунава
особеность и славянския езикъ, досѫщъ така, прабългарскитѣ племена обитавали около две
както стана съ франкитѣ въ Галия, съ ворязитѣ столѣтия северно отъ Азовско и Черно море-
въ Русия и пр. та като самостойни и на западъ въ Маджарс-
Догдето е траяло дѣлото на асимилация- ко, дето известно време били подъ аваритѣ. На
та, често пѫти славянитѣ се поменаватъ отдѣлно северъ отъ Дунава тѣ имали свои князе и своя
отъ прабългаритѣ; особено отдѣлно се поменава държава, която отъ 679 година продължила жи-
„язикъ словеньскъ”, на който се разви и голѣма вота си и на югъ отъ Дунава.
книжнина, възприета най-сетне заедно съ съот- Въ земитѣ на своето княжество на северъ
ветния езикъ отъ прабългаритѣ. А когато аси- отъ Дунава прабългаритѣ сѫ имали и славя-
милацията бѣше привършена, тогава общиятъ ни. Това съжителство и общи нападения срещу
езикъ взе да се нарича съ държавното име „б ъ л Византия говорятъ, че прабългаритѣ, още пре-
г а р с к и ” , при все че се различаваше съвсемъ ди да минатъ Дунава, сѫ се опознали съ своитѣ
отъ езика на п р а б ъ л г а р и т ѣ . бѫдещи сънародници и че още тамъ е могло да
13
стане известно кръстосване между дветѣ раз- Прабългари и славяни взаимно си помага-
лични етнични групи. ли: 688 г., 758—759 г., 762 г., 766 г. и пр. и
Въ новозаетата земя отъ Византия — пр.
цѣла сегашна Добруджа и източна Мизия — 3) А т о в а с ъ т р у д н и ч е с т в о е било
прабългаритѣ намѣрили осемь отдѣлни славян- толкова мощно за обединение.
ски племена. Едно отъ тѣзи (северитѣ) трѣбвало 4)Етничното и езиково единство
да пази източния балканъ отъ византийски на- между мизийскитѣ славяни и македонскитѣ спо-
падения; а другитѣ седемь — западната граница могнало е тоже за сливането.
отъ нахлуване на аваритѣ. Значи, прабългаритѣ 5) Х р и с т и я н с т в о т о е направило най-
сѫ се опрѣли на помощьта на славянскитѣ пле- дълбоката и бърза спойка между дветѣ племена;
мена, заварени въ овладяната страна. По-на- то дало пѫть на женитбитѣ между прабългари и
татъкъ новата държава се засилва и се шири за славяни, а когато станало държавна религия въ
смѣтка на Византия, като присъединява западна 865 г. процесътъ на асимилацията билъ бързо
Мизия, Македония (отъ първата половина на IX приключенъ. Презъ X вѣкъ, вмѣсто прабългарс-
в.), Албания, Епиръ и Тесалия. ко малцинство и славянско мнозинство, на бо-
Въ тия прошарени граници главното ядро жия свѣтъ е заживѣлъ вече новъ голѣмъ народъ
съставляваха славянскитѣ племена. Владетелс- „ б ъ л г а р и ” съ славянски езикъ.
киятъ народъ съ своята военна и администра-
6)С л а в я н с к а т а к н и ж н и н а още пове-
тивна организация е държалъ обединено сла-
вянското население, всѣкога готово къмъ раз- че е спомогнала за ускоряване процеса на обе-
дробяване. А понеже северо-източна България динението и чрезъ нея то се утвърдило на вѣчни
е била заета и заселена отъ прабългаритѣ, тамъ времена.
и смѣсицата на двата различни етнични елемен- Прабългаритѣ нѣмаха книжнина на свой
ти е станала най-кръстосана. Много по-слабо езикъ. Зачатъцитѣ на тая книжнина идатъ отъ
сѫ били засѣгнати отъ прабългарска кръвь юго- Македония, но тя скоро стана общо достояние
западнитѣ области на държавата. Процесътъ на на обединенитѣ племена. Тя бѣше пригодена
претопяването на владетелското малцинство за черквата, но скоро мина и въ чертозитѣ на
срѣдъ славянитѣ е траялъ около два и половина висшата управителна класа и царския дворъ.
вѣка. Царетѣ ставатъ най-голѣмитѣ й проводници и
За тоя исторически резултатъ, дето побе- покрови тели. Борисъ дава гостоприемство на
дители и завоеватели се слѣха въ единъ народъ, Климента, Наума, Ангелария, Константина и пр.
дето победителитѣ изгубиха своя езикъ, за да Климентъ разработва славянската книга въ Ма-
наложатъ отъ друга страна името си и органи- кедония, на всѣкѫде проповѣдва и самъ отваря
заторската си вещина, сѫ помагали редъ усло- училище. Сѫщото върши Наумъ.
вия, отъ които по-главни сѫ били: Неговиятъ синъ Симеонъ е самъ книжовникъ
1) Численото надмощие на славянитѣ; и заедно съ Йоана Екзарха Български, епископъ
2) Държавната идея на прабългарскитѣ Константинъ и презвитеръ Григорий завежда
владетели да закрѣпятъ и проширятъ държа- цѣла школа и шири българската книжнина.
вата си, като обединятъ подъ своята крепка Скоро тя прекрачва прага на българската
организация неорганизиранитѣ славянски държава и се отзовава далече въ Русия, Сърбия,
племена. Въ тоя случай славянитѣ, безъ да Ромъния и др.
губятъ своята вѫтрешна самобитность и са- 7)При тия условия за обединяване
мостойность, се явяваха като федерати къмъ на славянскитѣ племена и стопяването на
централната власть. Отначало не е вървѣло прабългаритѣ въ единъ народъ — б ъ л г а р с к и ,
гладко това обединение, но желѣзната военна има и едно друго положение, което много е
организация е надвила надъ слабитѣ и раз- улеснило за разпространяването и закрепването
пущени славянски племена. По-късно, когато на името българинъ въ Македония.
последнитѣ вкусили плода отъ желѣзната дис- Презъ VII вѣкъ, когато въ Мизия се настани-
циплина било за запазване на своитѣ огнища ли аспаруховитѣ българи, една значителна бъ-
отъ неприятелски нашедствия, които слабата лгарска орда, дошла отъ Панония, се заселила
византийска империя не е могла да отблъс- въ сърдцето на Македония въ Битолското поле,
ква, било като сътрудници съ равни права въ въ кераминския лагеръ. Тая орда била водена
задружни войни и оплячкосвания, славянскитѣ отъ своя князъ Куберъ. Неинъ съседъ е било сла-
племена се сближили съ завоевателитѣ и ги
вянското племе д р а г о в и т и , което живѣло
подкрѣпвали.
Това сливане много по-леко е ставало съ между Солунъ и Беръ. Лагерътъ Керамия се на-
славянскитѣ племена въ софийско, Македония и миралъ въ полето между Битоля и Прилепъ, на
Тракия, защото тѣхното единство съ славянитѣ отъ пѫтя що водѣлъ отъ Хераклия (Битоля) до Стоби
Мизия е било пълно и мощно. Докогато сръбскитѣ (сега Градско на Вардара).
и хърватскитѣ племена при опититѣ на царь Бориса А това значи, че македонскитѣ славяни доб-
и Симеона да ги обедини къмъ държавата си били ре сѫ познавали бѫдещитѣ си господари — отъ
безуспѣшни — македонскитѣ славяни доброволно една страна и отъ друга — тѣзи орди сѫ изиг-
се присъединявали къмъ войскитѣ на българскитѣ рали важна роль за спояване на последнитѣ съ
господари противъ Византия. славя нитѣ въ Македония.
Българскиятъ народъ въ Македония
Както е известно отъ историята, славянитѣ Имената и племеннитѣ различия у

въ старо време сѫ живѣели на групи, наречени македонскитѣ българи отдавна сѫ изгубени ос-
п л е м е н а . Македонскитѣ славяни тоже живѣли венъ последното име, което е запазено до днесъ
на племена, отъ които познати сѫ следнитѣ: и се дава главно на жителитѣ отъ кичевско.
р ѫ х и н и около Солунъ; на изтокъ отъ тѣхъ По вида на селищата, плана на жилищата,
с т р у м ц и ; и на западъ отъ първитѣ — с а г у - облѣклото, начина на живота, говора и психика-
д а т и ; между Солунъ и Беръ — д р а г о в и т и ; та македонскиятъ българинъ може да се разгле-
между Велесъ и Охридъ — б ъ р с я ц и . да по групи. Такива групи разпознаваме четири:
14
1) северо-източна, 2) северо-западна, 3) запад- имало толкова много занаятчии и организира-
на и 4) юго-западна. ни еснафи, както въ тая часть отъ Македония.
Първата група се нарича шопи. Тя завзема Изобщо, бърсякътъ е консерваторъ и съ
Разложката котловина, долината на Места до благоговение се отнася къкъ старитѣ обичаи и
срѣдата на Момина клисура, горна-джумайска нрави; въпрѣки това той е много любознателенъ
околия съ срѣдното течение на р. Струма до и въ никоя друга македонска покрайнина не е
градоветѣ Мелникъ и Петричъ; цѣлата долина имало толкова училища.
на р. Струмешница съ градоветѣ Струмица и Между бърсяцитѣ най-добре е запазена
Радовишъ, цѣлата долина на р. Брѣгалница съ семейната нравственость и сплотеность. Въ не-
Малешево, Пиянецъ, Кочани и части отъ Щипско, давнашни времена между бърсячкитѣ села, пъкъ
долината на р. Пчиня, притока й Крива рѣка съ и въ градоветѣ, се срѣщаха голѣми родове отъ
градоветѣ Кратово, Паланка и Куманово. 50—80 члена, живущи подъ единъ покривъ и по
Това сѫ най-широкитѣ граници на шопска- образеца на древната славянска з а д р у г а .
та область въ Македония. Но вънъ отъ послед- Благодарение на това обстоятелство села-
ната прехвърлятъ и въ България, като населяватъ та въ бърсячката область сѫ доста голѣми, на
радомирска, брезничка, софийска, кюстендилс- близко разстояние едно отъ друго и обикновено
ка, самоковска и дупнишка околии; следъ това построени въ долинитѣ на рѣкитѣ.
минаватъ въ сръбската държава и се простиратъ Кѫщитѣ въ селата сѫ приземни, едноетаж-
отъ Вранска Пчиня чакъ до Пиротъ. ни, градени отъ непечени кирпичи и мазани съ
Шопитѣ живѣятъ обикновено въ села отъ каль.
р а з п р ъ с н а т ъ типъ на отдѣлни махали, ко- Селската кѫща се състои отъ една про-
ито сѫ раздалечени често пѫти отъ 5 до 7 клм. странна стая „ к у й к ь а ” ; половината служи за
една отъ друга и носятъ особени имена.
помещение на семейството, а другата половина
Жителитѣ отъ една такава махала почти за добитъкъ („пондила”); предъ входната врата
всѣкога сѫ съ роднински връзки. обикновено въ „ т р е м а ” се пристройва малка
Махалитѣ сѫ раздѣлени съ дълбоки доло- стаичка з а г о с т и и дето обикновено булкитѣ
ве и кѫщитѣ сѫ кацнали на нѣкой хълмъ или държатъ дрехитѣ си.
брѣгъ. Бърсячката мѫжка носия се състои отъ беч-
Жилищата сѫ прости плетени колиби, пок- ви, кувче или доламче, джамаданъ, кожухъ,
рити съ слама, състоящи се отъ една простран-
обяла, навуща и опинци, а презъ праздницитѣ
на стая, често безъ куминъ и съ едно прозорче. ч е в л и (кондури).
Рѣдко има кѫщни градини. Женската носия е много тежка и се със-
Облѣклото на шопитѣ се състои: отъ грама- тои: на главата шарена (младитѣ) кърпа, шамия,
денъ рунестъ калпакъ, тѣсни въ крачулитѣ по-
шарена риза по рѫкавитѣ, гърдитѣ и доле по
тури, кожухъ съ вълната отъ вънъ и пр.
политѣ, поясъ дълъгъ отъ 10—15 метра, калци,
Женската носия се състои отъ сукманъ, бѣла
рѫкавчета, ресачка или клашникъ и пр
риза, шарена съ четвороѫглени фигури при-
стилка. (Гледай табло I, № № 2 и 3; табло XX, № Най-чистъ бърсячки типъ се срѣща въ ки-
62). чевско.
Шопитѣ сѫ плещести, иматъ срѣденъ ръстъ На западъ отъ последното, преко пл. Бист-
съ сиви коси и мургави лица, скритъ погледъ и ра, се намира мѣстностьта Р ѣ к а съ центъръ гр.
често се приструватъ, че нищо не виждатъ. Да- Галичникъ. Населението на тая мѣстность се на-
ватъ си видъ на простаци, на тромави хора и рича м и я ц и .
само се подсмиватъ скритомъ, когато нѣкой се Мияцитѣ сѫ красиви планинци и между
опитва да използува тѣхната простота. женитѣ се срѣщатъ истински хубавици съ пра-
Позорно се счита у шопитѣ да се изгуби вилни черти.
бащина земя и да се тръгне по чужди врати за Миякътъ е предимно скотовъдецъ.
работа. Вѣчната борба съ разни крадци на добитъ-
Той беззаветно обича огнището си. За да къ и зулумджии, които нерѣдко нападатъ и се-
го запази, жертвува своя животъ. Между всички лищата, създала отъ мияка, човѣкъ смѣлъ, хитъ-
други славянски групи шопътъ е най-издърж- ръ и духовитъ.
ливъ. Миякътъ е художникътъ между българскитѣ
Войнитѣ доказаха колко храбъръ и хлад- македонски групи. Отъ тия мѣста сѫ излизали и
нокръвенъ е той въ време на опастность. излизатъ бележити живописци и архитекти.
Отъ Овче-поле на западъ постепенно се Миячката набожность е пословична: нѣма
изгубва характера на шопското население и миякъ, който да не знае черковния редъ.
колкото се доближава до Вардара, къмъ Веле- Селата въ миячката область сѫ голѣми съ
съ, толкова се приближава до другата група високи кѫщи отъ по нѣколко стаи.
— западнитѣ македонци. Мѫжката носия се състои отъ бѣли бечви
Както казахме по-горе, самото племенно съ тѣсни крачули и обточени съ черни гайтани,
име бърсяци се е запазило до сега и отговаря кече на главата, кепаре, минтанъ; а най-личната
тъкмо на поменатата група. дреха е д е б ъ р с к а б ѣ л а д о л а м а отъ ша-
Бърсяцитѣ населяватъ велешка, прилепска, екъ или свита, бѣла или червена.
кичевска, битолска, ресенска и охридска око- Изобщо мѫжката миячка носия е много
лии. повлияна отъ албанската.
Бърсякътъ е сухъ, съ изпъкналъ лобъ, заос- Женската миячка носия е най-красивата
трена брада, остъръ гърбавъ носъ, тъмна кожа и българска и най-разкошната.
малки очи. Женскитѣ дрехи сѫ: даритма (покривало
Бърсякътъ отъ полскитѣ села, поради сто- за главата), клашеникъ, кошуля, долама, елече,
пански неблагоприятенъ за него редъ презъ дъ- минтанъ, кожувче и пр.
лгия робски режимъ, е съ затворенъ характеръ, Поради голѣми налитания отъ страна на
но много наклоненъ къмъ хуморъ. албанцитѣ, много мияци си напуснали своитѣ
Въ опасни случаи той е находчивъ и реши- села и се заселили въ близкитѣ околии. Мияч-
теленъ. ки селища сѫ: Елховецъ, (кичевско), Папради-
Жителитѣ се отличаватъ съ спекулативенъ ща и Ореше (велешко), с Смилево (битолско) и
духъ и като търговци не падатъ по-доле отъ гр. Крушово, дето съставляватъ мнозинство отъ
евреитѣ и власитѣ. Никѫде въ Македония не е жителитѣ.
15
Въ стружка и дебърска околии населението празно), малко мизийско хладнокръвие и мал-
образува преходъ отъ бърсяцитѣ къмъ мияцитѣ. ко македонско тупе ги прави въ чиновнишкото
(Гледай табла IV — 13 и VIII). поприще да каратъ и мизийци и тракийци и ма-
кедонци да имъ завиждатъ. Особено е вражде-
Отъ друга страна миячко-бърсячката об- бенъ къмъ рупцитѣ южнобългарскиятъ печенегъ,
ласть се свързва чрезъ жителитѣ отъ гостиварс- — той имъ вика кой знае защо, „рупци — дупци
ко, тетовско и скопско съ областьта на шопитѣ. — калмици”. Навѣрно защото загорецътъ е ла-
(Гледай табла I, II и III). комъ, крадливъ и предпочита кръчмата предъ
черквата, а рупецътъ и тукъ е твърде порядъче-
На югъ отъ битолската околия въ леринс- нъ, кажете напълно почтенъ! Той е благоприли-
ко, костурско, кайлярско, мъгленско, воденско, ченъ до перфидность — отъ всички български
гевгелийско И пр. живѣятъ българитѣ отъ ю г о - групи най-малко байганювщина има у рупцитѣ!
з а п а д н а т а група. Юго-западнитѣ българи сѫ Тѣ сѫ строго коректни къмъ чуждото и сѫ ре-
по-мекъ и по-неподвиженъ народъ, съ изклю- лигиозни, т. е. пазятъ поститѣ, непременно ги
чение на ония отъ леринско, кайлярско, Долна пазятъ, даже когато сѫ висши чиновници и доб-
преспа и костурско. ри рушветчии. А това сърди загореца, защото
Тукъ сѫ запазени най-характернитѣ чер- го срами; и той е добъръ семейникъ, и той носи
ти отъ старо-славянския езикъ, именно, Бога въ душата си, но не умѣе, като рупеца,
н о с о в к и т ѣ : зѪМбъ, рЕНцъ, трЪНки, крѪНгъ и пр. изискано да го тачи... нито пъкъ въобще може
Това е най-ценното свидетелство за тождестве- да се докара „предъ кума”.
ностьта на стария (кириловски) езикъ съ сегаш- Съ тѣзи качества българинътъ по одринско
ния български и разрешава въпроса за кого сѫ и изъ Родопитѣ е и въ политическитѣ борби по
превели солунскитѣ братя св. Писание. степененъ, отколкото човѣкътъ въ коя да е дру-
Въ най-южния край и най-отдалечения отъ га отъ българскитѣ групи. Рупецътъ се пригаж-
българ. центъръ, предъ самитѣ врати на ели- да къмъ режимитѣ, къмъ обстоятелствата, къмъ
низма, южнитѣ българи упорито сѫ запазвали хората — „докарва се”, и умѣе прилично да го
своята народность и съ невидено геройство сѫ направи: нѣма да го видите никога съ съвсемъ
бранили каузата на Македония. открито политическо вѣрую, но и никога не се
Никой другъ македонски край не е далъ мѣта, като риба на сухо; нѣщо което често се
толкова борци и мѫченици за просвѣта и сво- срѣща у македонцитѣ.
бода, както костурско и леринско. Сѫщо и по начина на живѣене най-дисцип-
(Гледай табло XV — 44) линирани между българскитѣ групи сѫ рупцитѣ.
Мизиецътъ е хладенъ и поносливъ, но мѫчно се
Последната група е ю г о и з т о ч н а т а , ко- преструва. А тукъ има и този елементъ, нарече-
ято завзима околиитѣ: сѣрска, демиръ-хисарс- нъ въ политиката у насъ „византийщина”. Селата
ка, драмска, кавалска и пр. на рупцитѣ сѫ тихи и чисти, седѣнкитѣ — при-
На тая група нѣкои писатели даватъ името лични. Тѣ на първенцитѣ никога не възразяватъ,
рупци и мърваци. а предъ чорбаджията прекланятъ глава хитро,
Рупцитѣ по езикъ и темпераментъ сѫ пре- почти дипломатично. И затова иматъ политика-
ходъ между севернитѣ и южни българи —ми- ни и чорбаджии, които на мѣсто умѣятъ да се
зийци и македонци. Въ тѣхъ много изгладено се държатъ като държавни канцлери, увѣрени въ
съчетаватъ крайноститѣ на българизма. И като приспособливостьта на народа си.
всичко изгладено, тѣ куцатъ въ оригиналитетъ.
Въ никоя българска група нѣма да срещнете Изобщо македонскиятъ българинъ се от-
такива кадифяни фигури, като срѣдъ рупци. У личава съ симпатичнитѣ качества: трудолюбивъ,
тѣхъ всичко е умѣрено; и сръднята, и лукавство- спестовенъ, скроменъ, набоженъ, строго при-
то, и умътъ... държащъ се о старитѣ традиции, но и доста лю-
Да, тѣ и по умъ сѫ умѣрени, не отиватъ до бознателенъ и податливъ къмъ култура и про-
самовглѫбяване, нито се втурватъ по нови идеи. гресъ.
Сѫщински службаши — типове на бюрократи Но той е упоритъ, „инатчия”, което качество
— търсете у рупци; тѣ умѣятъ да изчакатъ реда понѣкога се обръща въ необмислено твърдог-
си за повишение, безъ да позволятъ нѣкому, да лавие; неможе да търпи издигането на съседа
ги превари. Много гръцка лустра съ доста гръц- си по-високо отъ себе си; недовѣрчивъ и пр.
ки думи „калеко”, „калтята”. „калимана”, „харко- Тия качества сѫ общи на цѣлия български
ма”, „мицирико”, „паратико”, (т. е. не викатъ на народъ.
ЕТНИЧЕСКА АНКЕТА
ЧУЖДЕСТРАННИ СВИДЕТЕЛСТВА ЗА БЪЛГАРСКИЯ ЛИКЪ НА МАКЕДОНИЯ
I. Гръцки свидетелства у б и е ц а (E. Gauloubinsky. Histoire des eglises or

1. Ж и т и е т о н а с в . Д и м и т р и я С о - thodoxes, Moscou, 1871 р. 259 еtс.
л у н с к и (Cf. A. Tougard. De l’histore profane, 5. Охридски архиепископъ Т е о ф и л а к -
Paris 1874, pages 186—190). т ъ , гръкъ. (Theophylacti epistola I, II ed damio
2 . И в а н ъ К а м е н и а т а (I. Cameniata — XXI XXVII. XXXIV etc Ed Meursio).
De excidio Thessalonicensi ed Bonnae, p. 495— 6 . И о а н ъ С к и л и ц а , историкъ отъ ХI
496, 514. вѣкъ (B. Prokie. Die Zusatze in der Handschrift des
3. Привилегиитѣ отъ византийския импера- lohanes Skylitzes. Munchen 1906, р. 35—38).
торъ Р о м а н ъ I и грамотитѣ на св. Гора отъ 7. Rekaymene отъ XI вѣкъ. (Petropoli 1896,
942, 943 и 982 год. (I. Ivanoff. Antiquites bul- page 67—70).
gares en Macedoine, (р. 21—23). 8 . Н и к и т а Х о н и а т ъ , византийски хро-
4. Грамотитѣ на В а с и л и й I I Б ъ л г а р о - нологъ (Historia — Ed Bonnae, p. 612—613).
16
9. Д и м и т р и Х о м а т и а н ъ , охридски (Крива Паланка) и го назовава „български мо-
архиепископъ отъ ХII/ХIII вѣкъ (I. Ivanoff. Les настиръ” (К. Иречекъ).
Bulgares en Macedoine, Sofia, 1917, р. 147). 7. Далматинецътъ Ф. Петанчикъ говори
1 0 . Г е о р г и А к р о п о л и т ъ отъ ХIII в. за Нишъ — „градъ нѣкога великолепенъ, сега
(Historia, p. 125). (1502 г.) почти село, чиито жители сѫ турци и
11. Византийския императоръ А н д р о н и - българи (Радъ, ХLIX, 121).
к ъ I I П а л е о л о г ъ (1272—1328) (N. P. Kon- 8. Отъ 1557 г.до 1766 г. една часть отъ
dakoff, La Macedoine 1909, IV). северна Македония (Скопйе, Тетово, Щипъ и
12. Н и к и ф о р ъ Г р и г о р и отъ XIV в. пр.) попаднаха подъ ипекския сърбски патри-
(Historia Byzantinae, pages 375—379). архъ.
13. В и з а н т и й с к и я императоръ Всички ипекски патриарси отъ тоя пери-
А н д р о н и к ъ I I I (Heusey et Daumet — Mis- одъ се титулиратъ „Патриархъ на всички сър-
sion archeologique de Macedoine, Paris 1876, p. би и българи” (Споменикъ XXXVI. 93; LI, 110 и
453). пр.).
14. Е п и р о т с к а т а х р о н и к а (Edit G. 9. „Ний пристигнахме въ Велесъ, б ъ л г а р -
Destaunis, Petrograde 1858, p. 21—22). ски г р а д ъ , пише сърбския писатель Доро-
15. Н и к о д и м ъ Х а г и о р и т а с ъ отъ тей Рачанинъ презъ 1704 год. (Гласникъ XXXI,
ХVIII/ХIХ вѣкъ (1799). 299).
1 6 . А т а н а с ъ С т а г и р и т а с ъ (1819 10. ВЪ пѫтеписа на рагузкия житель Мари-
г.). нъ Кабога отъ 1706 г. четемъ: „село Страцино,
17. М . Г е д е о н ъ , секретарь на патри-
на пѫтя отъ Кр. Паланка — Куманово е населе-
аршията, 1824-1826 год., стр. 688.
но съ б ъ л г а р и ” .
18. Сборникъ отъ житията на гръцкитѣ
11. „Свещеникъ Янко, родомъ отъ Ох-
сѣрски митрополити отъ 1603 до 1825 г.
ридъ— българска земя, синъ на Стояна бълга-
19. П . А р а в а н т и н о с ъ , гръцки гео-
рина” — (Регистъра на бѣлградската митропо-
графъ и историкъ (1856—1857 год.)
лия (Споменикъ ХLII, 104).
20. Г . А . М а н о , гръцки консулъ въ Фло-
12. Въ регистритѣ на монастиря Фрушка-
ренция (1861 г.).
гора отъ 1753 год. бѣжанцитѣ отъ Македония,
21. Гръцкия сѣрски митрополитъ
а именно отъ Кратово, Катраница (на югъ отъ
Н е о ф и т о с ъ (1872 г.).
Воденъ), Смолани (прилепско) се наричатъ „по
22. М. А. Сактурия, гръцки консулъ въ Сѣръ
народность българи отъ българска земя”. (Д. Ру-
въ своя рапортъ до Министра на Външнитѣ ра-
варацъ. Описания на сърбскитѣ монастири въ
боти въ Атина (31 януари 1909 г.).
Фрушка гора отъ 1753 г. стр. 22, 98, 99 и пр.).
23. Вестникъ „Еласъ” № 10 отъ 1913 год.
13. Сърбскиятъ патриархъ В. Бъркичъ
2 4 . А т . Х а л к и о п у л о с ъ въ своя трудъ
въ своето „Описание на турскитѣ провинции
„Македония”, публикуванъ въ в. „ А т и н а ” отъ
въ 1771 г, нарича градоветѣ Сѣръ, Скопие,
1913 год.
Охридъ български, съ български езикъ въ
25. П . Д е к а с о с ъ , шефъ на земледѣлие-
българска земя. (Споменикъ X, 47, 50, 54).
то при Солунското губернаторство, въ труда
14. Герасимъ З е л и ч ъ , сърбски
му „Земледѣлието въ Македония”, обнародва-
пѫтешественикъ, въ 1784 г. спрѣлъ въ Солу-
но презъ 1914 год. въ Атина и пр. нъ и пише: гърци и българи сѫ размесени и
26. Списъкъ на български села
не се знае кой е гъркъ, кой българинъ. Тукъ се
в ъ С ѣ р с к а т а е п а р х и я , подаденъ отъ
говори на гърцки, на български и особено на
сѣрския гърцки митрополитъ Апостолосъ до
турски. (Живота на Г. Зеличъ. Бѣлградъ, 1897
Министра на Външнитѣ работи въ Атина —
г. I, 111).
1915 г.
15. Вукъ Караджичъ, сърбски етнографъ
27. Солунския вестникъ, „Н е а А л и т и я ”
признава, че М а к е д о н и я е населена съ бъл-
въ броя си отъ 6 ЮНИ 1915 год.
гари. (Преписка на Вука I, 348).
16. Сърбския вестникъ „ с ъ р б с к и н а -
II. Сръбско-хърватски свидетелства р о д н и н о в и н и ”, бр. бр. отъ 33 до 43 отъ
1. Сърбскиятъ краль М и л у т и н ъ носѣше 1844 год.
титлата „ ц а р ь н а б ъ л г а р и т ѣ ” (В. Маку- 17. Въ сърбската етнографска карта отъ Д.
шевъ, италиянски архиви (С. Петербургъ 1871 Давидовичъ, излѣзла на свѣтъ презъ 1848 г.,
г., стр. 13). Скопие не се числи въ сърбскитѣ земи.
2. Сърбскиятъ краль С т е ф а н ъ Д у ш а н ъ 18. Етнографската карта подъ името
носѣше и се подписваше съ тая титла. (Южно- „ С ъ р б и я и о б л а с т и т ѣ д е т о ж и в ѣ я т ъ
славянски паметници, II, Загребъ,1870 г. стр. с ъ р б и ” публикувана въ Бѣлградъ презъ 1853
278). г. отъ професоръ Г Дежарденъ отбелязва
3. Сърбскиятъ хронистъ М и х а и л ъ о т ъ градоветѣ Видинъ, Пиротъ, Лѣсковецъ, Враня и
О с т р о в и ц а нарича Краль-Марка „князь на Скопйе като български градове.
българитѣ” (Гласникъ XVIII, стр. 75—76). 19. Въ 1860 г. Верковичъ, членъ отъ Крал-
4. Князъ Кост. Деянъ, управитель на север- ската академия на наукитѣ въ Бѣлградъ, обна-
на Македония, се нарича въ старитѣ кондики родва въ последния сборникъ „Народне песме
на Пчинския монастиръ „Глава на българитѣ” македонских бугаре”.
(споменикъ XXIX, стр. 9). 20. Въ политико-етнографския сборни-
5. Далматинскиятъ поетъ А. Качичъ — Ми- къ „Зимзелен”, написанъ отъ сърбския ученъ
ошичъ отъ XV в. назовава „Войвода Янко отъ Г. Хаджичъ и издаденъ въ Виена презъ 1858 г.
Дебъръ — българинъ”. (Разговоръ угодни. За- М а к е д о н и я , заедно съ Мизия и Тракия сѫ
гребъ 1896 год. български земи (стр. 70).
6. Рагузката република въ 1474 год. по- 21. Академикътъ Фр. Рачки, хърватинъ опре
дарила 20 златника на монастиръ св. Иоакимъ дѣля границитѣ на българския народъ отъ Ду-
17
навъ до Бѣло море и отъ Черно море до Мора- evoluzione storica de le Nazione balcaniche”,
ва и Черни Дринъ (Видов-дан, броя отъ 29/ІІІ Milano, 1915 г., публициста Арнолдо Фран-
18). кароли въ съчинението си „Dalla Serbia inv-
22. Сърбски дневникъ, който се редак- asa alle Trincee di Salonicco”, Milano 1916.
тираше отъ секретаря на князъ Милоша въ
броеветѣ си отъ 4. VI 1858 г., 20. IV 1850 г., V. НѢМСКИ свидетелства
13. III 1860 г., 14.IV. 1860 г., 26. VI 1860 г. и 3.
VII 1860 г.) признава македонцитѣ за българи А. Гризебахъ, професоръ (1839 г.), авс-
и Македония като българска земя. трийския консулъ И. Г. фонъ Ханъ (1858—1863
23. Сѫщото признава и сърбския вестни- год.), X. Бартъ (1862г.), X. Кипертъ, прочутъ
къ „Видов-дан” въ броя си отъ 13 февруари географъ и картографь (1876 г.), Карлъ Саксъ,
1868 г. австрийски консулъ (етнографска карта на ев-
24. Тоже сърбскиятъ вестникъ „Единство” ропейска Турция, 1878 г.), професоръ Густавъ
въ кореспонденция отъ Цариградъ съ дата Вайгандъ въ многобройнитѣ му трудове, про-
19 май 1871 год., като изброява имената на фесоръ Кетлеръ (1917 г.), проф. д-ръ Дитрихъ
представителитѣ въ църковния съборъ, твър- Шеферъ (1918 г.), проф. Щулце-Иена, профе-
ди, че Македония е българска область. соръ Дафлайнъ и много други учени, военни,
25. Учениятъ сърбинъ Стоянъ Новаковичъ публицисти германци.
осѫди теорията на Милошъ Милоевичъ, който VI. Руски свидетелства
твърдѣше, че нѣма българи, а авторътъ нарече
маниякъ. (Гласникъ XXXVIII 346, 347). Пѫтешественика В. Г. Барски (1725
26. Идеологътъ на новия сърбизъмъ въ г.),Юрий Ив. Венелинъ (1829 г.), монахъ Пар-
Македония, сърбскиятъ професоръ И. Цуичъ тений (1839 г.), Викторъ Ив. Григоровичъ (1845
не може да отрече общо признатия фактъ, че г.), Хилфердингъ (1857 год.), М. Т. Карлова
македонскитѣ славяни наричатъ себе си бъл- (1868 г.), В. Макушевъ (1867 г.), М. Ф. Мир-
гари (Бележки върху етнографията на Маке- ковичъ (етнографска карта на славянскитѣ на-
дония — Парижъ, 1907 г., стр. 7). роди — 1867 г.), графъ Н. П. Игнатиевъ (1878
27. Другъ сърбинъ, Светозаръ Томичъ, г.), А. С. Анучинъ (1878 г.), В. Тепловъ (статис-
констатира, че жителитѣ отъ северна Македо- тика и „гръцко-българския черковенъ въпро-
ния, имено: отъ Скопска Черна-гора сами се съ споредь неиздадени източници” (1889 г.),
наричатъ българи („Населението на сърбскитѣ Н. Скрябинъ, руски консулъ въ Битоля (1885
страни” — Бѣлградъ, томъ III, 507). г.), Руската академия на наукитѣ (мисията ù въ
28. А. Бѣличъ, професоръ по славистика въ Македония презъ 1900 г. начело съ проф. Н.
бѣлградския университетъ, признава сѫщото. П. Кондаковъ), Благотворителното славянско
(„Сърби и българи въ балканската война” дружество въ Петроградъ (Славянски извес-
— Петроградъ, 1911 год., стр. 40, 66—67). тия. Петроградъ, януари 1915 г.).
Той признава, че сѫществува едно ма-
кедонско българско наречие въ околиитѣ де- VII. Турски свидетелства
бърска, охридска, костурска, въ долината на
долни Вардаръ и въ източна Македония” (ibid. Турскиятъ историкъ Сеадединъ (XVII в.) въ
38, 60). неговата „Корона на историитѣ”.
29. „Мемоари изъ III српско-турског и IІ Рѫкописътъ на „Общата и турската исто-
српско-бугарског рата 1912—1913”. рия” отъ Рамазанъ-Зааде (1638 г.).
30. Операциjски Дневник VII пука, ІI по- Прочутиятъ турски географъ Хаджи Калфа
зива, разпоред № 1103, 27 априлъ 1913 год. (XVII вѣкъ), (гледай „Румелия и Босна”, Виена,
Свидетелствуватъ неволно за българския 1812 г., стр. 88, 97, 98, 140).
ликъ на Македония. Пѫтописътъ (Сиахатъ-Намехъ) отъ турс-
кия писатель Евлиа Челеби (XVII в.), 564, 571.
III. Англо-американски свидетелства Турскитѣ актове отъ 1679 год., относно
предимствата на раята отъ българската раса
Вилямъ Мартимъ Лике (Leake) 1814 г., въ околиитѣ кумановска и кочанска. (Колек-
Давидъ Уркхардъ (Urquhard) 1831 г., Вилямъ ция отъ официалнитѣ регистри на турскитѣ
Дантонъ 1862/63 г., лордъ Странгфордъ 1863 сѫдилища при Нарочната библиотека въ Со-
г., Г. М. Макензи и А. П. Ирби 1863 г., Енцик- фия подъ № 85).
лопедия Британика 1875 г., статистиката въ Печатитѣ на българскитѣ еснафи носѣха
Journal of the Sta tistical Society of London vol XI надписи на турски и български езици и турс-
1877 г., Артуръ Джонъ Евансъ (1889 г.), д-ръ кото правителство официално ги приемаше въ
Г. Уошбърнъ, директоръ на Робертъ-колежъ въ всѣкакви дѣла.
Цариградъ (1909 г.), американския милионеръ (Гледай печатитѣ въ отдѣлъ VIII, Изкуство-
Джонъ В. Баярдъ (1873 г.), д-ръ Ед. Б. Хаскелъ гравюра, табло XXXVI, № № 154—165 вкл.).
(статия „Националностьта на македонското
население”), 1917 г., Леонъ Доминиянъ („The VIII. Френски свидетелства
frontiers of Languages and Nacionality in Eu-
rope” 1917 г,), лондонското списание Quartar- Вилхелмъ Тирски — 1168 г., (Historia re
ly Review — броя отъ октомври 1917 год., The
rum etc., гл. XVIII), Робертъ Реймски — 1081 г.,
Nation — въ броя отъ 18. X. 1918 година.
Феликсъ де Божуръ — 1829 г., Е. М. Кузинери
IV. Италиянски свидетелства — 1831 г., Пукевиль—1820—21 г., Ами Буе —
1840 и 1850 г., И. А. Бланки, Г. Лежанъ — 1861
Венецианецътъ Бенедито Рамберти (1539 г., д-ръ С. Ф. Пойе — 1860 г., С. Аларъ — 1854
г.), Лоренцо Бернардо (1591 г.), архиепис- г., А. Дозонъ — 1875 г., проф. Е. Дотанъ —
копъ Андрей въ писмо ДО кардиналитѣ на кон- 1878 г., великиятъ географъ Елизе Реклю —
грегацията на вѣроизповѣдната пропаганда 1879 г., Е. Ф. Енгелхардъ 1882—1884 г., спе-
(di propaganda fide) отъ 10 августъ 1659 г., циалната военна школа въ Сенъ-Сиръ въ свое-
етнографския атласъ на Европа, издание на то издание „Курсъ по география” — 1911/1912
географския институтъ „Agostini L’Europa et- уч. година, Луй Леже (Grand Enciclopedie,
nico linguistica Navara, 1916— 1918 г., проф. т. VIII, стр. 400) и въ много негови трудове,
Анджело Перниче въ своя трудъ „Origine ed Леонъ Ламушъ въ трудоветѣ му „La Bulgarie
18
d a n s l e p a s s e e t l e p r e s e n t — Paris, при св. Синодъ. Въ този часословъ, написа-
1892, L a P e n i n s u l e b a l c a n i q u e — Paris, нъ, както се вижда отъ езика и съдържанието
1899, L a n a i s s a n c e d e l ’ E t a t a l b a n a i s му, отъ сръбски църковници и за употрѣба въ
e t c , Викторъ Бераръ въ неговия трудъ Le Tur- сръбски земи, на 14 февруари, когато се праз-
quie et l’Hellenisme contemporain, Paris, 1896, днува паметьта на св. Кирила, сѫ помѣстени
etc. Геренъ-Санжанъ въ Historie de la Bulgarie, тропаръ, кондакъ и слава въ честь на свете-
Paris, 1912 и много други. ца. Интересна е славата, която буквално гла-
си така: „Тобою въса сръпская земля хвалится
IX. Чехо-словашки свидетелства светителю Кириле; словесь божествени книги
бльгарьскаго езика научилъ еси. Проповѣдникъ
Павелъ Йосифъ Шафарикъ (бележки злато словеса уста благодать. Темже хвалеще
1826/27 г. се любовiю моли се подаждъ намъ молитвами
Д-ръ Ив. Шафарикъ, директоръ на народ- си преподобие Отче съгрѣшенiемъ оставленiе,
ната библиотека въ Бѣлградъ — 1865 г., Конст. душамъ нашимъ велiю милость”.
Иречекъ въ „Историята на българитѣ”, Прага, Отъ тая църковна пѣсень ясно се вижда,
1876 год. че въ XV и по-раншнитѣ вѣкове, т. е. въ по-
Люборъ Нидерле въ знаменитото съчине- близкитѣ до св. св. Кирила и Методия времена,
ние „Славянската раса”, Прага — 1901 г. сръбскитѣ книжовници не наричали св. Кири-
Чешкиятъ вестникъ „Часъ”, органъ на зна- ла сърбинъ, нито пъкъ могли да помислятъ, че
менития Масарикъ, въ броя си отъ 22 юни 1913 той билъ написалъ божествена книга на сръб-
г. ски езикъ. Напротивъ, тѣ открито и изрично
X. Швейцарски и белгийски свидетелства изповѣдватъ, че св. Кирилъ просвѣтилъ сръб-
ския народъ съ божествена книга, т. е. съ сло-
Емиль Кюпферъ, проф., въ труда си „La вото Божие, на български езикъ, поради което
Macedoine et les Bulgares”, Lausanne — 1918 и цѣлата сръбска земя се хвалила съ него. Съ
г. други думи, въ далечнитѣ минали вѣкове об-
Морисъ Мюре, проф. отъ Лозанския уни- щепризната истина била, че езикътъ въ книгитѣ
верситетъ въ в. „Gazette de Eausanne”, № № отъ на св. св. Кирилъ и Методия е билъ български.
19.У.1915 година, 9.VI. с. г., 23.VI с. г., 16.VIII
с. г., 21.VIII с.г., 4 и 24 IX с. г. XII. П р и г о р н и т ѣ с в и д е т е л с т в а з а
Професоръ Розие въ сѫщия вестникъ въ народностьта на македонскитѣ
броя отъ 4.VII. 1915 г. с л авяни ще прибавимъ и нѣколко
Публицистътъ Луй Авение, въ статията му официални:
„Българитѣ”, обнародвана въ женевския вест-
никъ „L a S u i s s e ” на 18.11.1915 г. 1) Молбата на кукушани отъ 12 юли 1859
Полковникъ Фердинандъ Леконтъ, въ кни- г. до Н. Светейшество Папата, съ която, като
гата „Войната на Изтокъ въ 1876—77 г.” приематъ унията, искатъ архиерей отъ бъл-
Учениятъ белгиецъ Д’Омалусъ д’Алои гарска народность.
(D’Omallus d’Halloy) въ съчинението си Des 2) Прошението на охридчани отъ 9 апри-
races humains ou elements d’ethnographie”, лъ 1861 год. до турската власть.
1845 год. 3) Декларацията на българитѣ — унияти
Знаменитиятъ економистъ и публицистъ отъ Енидже-Вардаръ съ дата 6 августъ 1867
Емиль Лавеле, въ книгата му „La Peninsule des год., въ която заявяватъ, че сѫ българи.
Balkans”, Bruxelles — 1886 г. 4) Проектътъ за сръбско-българската кон-
Вождътъ на социалиститѣ въ Белгия — федерация отъ 1867 г., въ който Македония се
бившиятъ министъръ Вандервелдъ и др. признава за българска земя.
5) Прошението на кумановскитѣ жители
XI. Две необорими доказателства отъ 2 мартъ 1868 г., съ което искатъ български
архиереи за епархията.
Първото доказателство е следното: 6) Султанскиятъ ферманъ отъ 28 февруа-
Въ църквата „Св. Троица” въ Враня (Сър- ри 1870 година, съ който се учредява Българ-
бия), презъ 1918 год. видѣхме иконата св. св. ска екзархия и пр.
Кирилъ и Методий, изписана „изъ руки Дича 7) Преброяването отъ 1872 г., наредено
Зографа Дебранецъ отъ с. Тресенче, 1850 год. отъ турското правителство и въ резултатъ на
апр. 1-й”. На иконата стои следния тропаръ: което (преброяване) се утвърди българското
,,3вѣзди Болгарскiя отъ Солуня возciявшiя мнозинство въ охридската и скопската епар-
и чрезъ Константинъ-градъ въ домъ Борисовъ хии и се разреши изпращането на български
до-стигшiя, егоже и крестивше, послѣжде и владици.
всю землю болгарскую крещенiемъ и ученiемъ 8) Цариградската конференция отъ 1876
евангелскимъ просвѣтившiя, ублажимъ зла- год. (гледай Bleue-Book. Turkey № 2 — 1877
тословесньiя учители Кирила и Методiя: тi ибо година, стр. 153).
намъ — болгаромъ письмена сотвориша и кни- 9) Протоколитѣ отъ Санъ-Стефанския до-
ги “преложиша яже къ наставленiю, да всѣхъ говоръ отъ 19. II. 1878 г. и картата.
прiобрящутъ, якоже Павелъ Христу, и спасуть 1 0 ) Р а п о р т и т ѣ : на М. Шублие отъ
правовѣрiемъ души нашя”. 4.III.1902 г., френски консулъ въ Битоля; М.
Отъ тоя тропаръ се вижда, че въ първата Констанъ, френски посланикъ въ Цариградъ
половина на 18-тия вѣкъ, когато Сърбия вече е (6.X.1902 г.); Стегъ, френски консулъ въ Солу-
била свободно княжество, българитѣ въ чисто нъ (15.X.1902 г.); особено важни сѫ рапортитѣ
българския градъ Враня (днешна Сърбия) сво- на Констанъ до ми нистъра на външнитѣ рабо-
бодно тачели паметьта на своитѣ родни свет- ти въ Франция Делкасе отъ 11 августъ до 22 с.
ци и ги наричали български звѣзди, като ги м. 1903 г. и мн. др.
облажавали, задето имъ изнамѣрили българс- 11) Протеститѣ на македонскитѣ българи
ка азбука, на която сѫ написали преведенитѣ отъ разни градове на Македония до Отоманс-
отъ тѣхъ Евангелие и други свещени книги. кия парламентъ въ 1908—1909 г.
Второто доказателство намираме въ еди- 12) Договоръ за сръбско-български съюзъ
нъ старъ (отъ XV вѣкъ) рѫкописенъ църковно- отъ 29 февруари 1912 г.
славянски часословъ, записанъ подъ № 229 въ 13) Съглашението между гърци и българи
църковния Историко-археологически музей за доброволното изселване и т. н.
19
Изопачаване на най-новата ни история

Ако по научнитѣ етнографски въпроси повече отъ хиляда години, столѣтие по столѣтие
сръбската брошура, „Българитѣ и югославянитѣ”, сѫществуването на „българи” въ Македония, пи-
печатана на френски (Bulgares et lougoslaves, сачътъ на французки писаната сръбска брошура,
editee par l’Association lougoslave pour la Societe явно предназначена не за невежи сръбски чита-
de nations, Belgrade, 1928), както се посочи по- тели, си позволява и тукъ да изнесе плоската из-
горе, си поз волява толкова много неистини и мислица, която ще цитувамъ тукъ, за да се види
си служи съ плитки софизми, двойно по-малко още по добре моралната страна на срѣдствата,
се зачита истината по въпроси отъ политичес- съ които отъ Бѣлградъ се води борбата прогивъ
ко естество въ главата „Политически прегледъ” българитѣ: „Ако името българинъ толкова чес-
(21—27). Обаче по тая материя изопачаването то е отбелязано отъ чуждитѣ пѫтешественици,
на фактитѣ много по-ясно личи, та може само това е затуй, защото славянскитѣ селяни въ
да посочимъ най-главнитѣ, току прокарани за- областитѣ, изложени на жестокости, се прину-
блуждения. дили да избѣгватъ името сърбинъ, зле гледа-
Първо, не е истина, че краль Миланъ съв- но и преследвано отъ турцитѣ вследствие на
семъ неочаквано нападналъ българитѣ въ 1885 постояннитѣ бунтувания, а особено следъ въз-
година, когато тя струпала силитѣ си на турската станието, което въ началото на 19 вѣкъ отне отъ
граница по поводъ на прокламираното присъе- турцитѣ северна Сърбия, Тѣзи факти се потвър-
динение на Източна Румелия, подтикнато ужъ дяватъ още и отъ факта, че въ рѫкописи, надписи
отъ Австрия. Напротивъ, това Сърбия направи и пр. по Македония, почти не се намираше пре-
съзнателно, за да ослаби България и да попре- ди 19 вѣкъ името българинъ, когато, напротивъ,
чи на понататъшното засилване на българския името сърбинъ е въ общо употрѣбление. Не е ли
народъ. Тази ненависть на Сърбия, въ бѫдещитѣ това едно доказателство, че отъ сръбското въз-
политически смѣтки на която отъ по-отдавна е стание въ 1804 год. насамъ населението е било
влизало завладяването на Македония, се про- принудено да прибѣгне особено предъ турцитѣ
яви още по-явно въ 1913 год. Тогава тя нару- и чужденцитѣ, да си служи съ името „бугари”,
ши съюзния си договоръ съ България отъ 1912 за да даде доказателство на лоялность. Защо-
год. и не рачи да изпразни окупираната часть то турцитѣ сѫ предпочитали името българи-
отъ Македония, която тя съгласно съ тоя дого- нъ предъ името сърбинъ, първото означаваще
воръ бѣше признала за принадлежаща на Бъл- покорни поданици, а второто — бунтуващи се
гария, а се сдружи съ Гърция противъ съюзни- станали независими” (23—24) Цитуваното не
цата България и успѣ съ помощьта и на турцитѣ се нуждае отъ обяснение. Авторътъ не е забе-
и ромънитѣ да я ограби, което и се санкционира лежилъ, че малко преди това самъ казва дру-
съ Букурещкия договоръ въ 1913 год. За тѣзи га измислица, че ужъ въ Турция народноститѣ
най-важни събития, обаче, брошурата мълчи, се разпознавали само по вѣрата имъ.
макаръ че по македонския въпросъ съюзниятъ Тъкмо въ рѫкописнитѣ източници, както
договоръ отъ 1912 год. ни говори въ полза на по-горе видѣхме казано у Иречека (Geschichte
българския характеръ на Македония много по- der Serben), още въ старо време, много преди да
убедително отъ всички други исторически до- дойдатъ турцитѣ, македонскитѣ славяни сѫ се
казателства. Подобна доказателна сила има и наричали българи, а нито тогава, нито по-сетне
плебисцитътъ, който Турция следъ учредяване- нигде не се говори за сърби въ източницитѣ ка-
то на Българската екзархия въ 1870 год. напра- сателно славянското население.
ви въ Македония и въ разултатъ на който доб- Сръбскиятъ авторъ не се ни сеща, че фо-
роволно се обяви цѣлото славянско население нетиката на името „бугари” въ Македония до-
за българско и се присъедини къмъ Екзархията. казва противното, че тъкмо сърбитѣ, когато сѫ
И това важно събитие се премълчава, а се каз- имали власть въ Македония, така сѫ наричали
ва, че въ турскитѣ статистики били споменати българитѣ споредъ своята фонетика; както каз-
привърженицитѣ на Екзархията като българи, ватъ напр. и вукъ вмѣсто вълкъ, мучи вмѣсто
защото се знаело, че въ Турция народноститѣ мълчи и пр.
се отличавали споредъ своята вѣра. А българ- Въ главата „Сегашното състояние” се раз
ската пропаганда се е постарала да представи правятъ още по явни измислици въ смисъль, че
тѣзи лъжливи цифри за основа на изучванията всичко въ Македония е въ най-добъръ редъ, че
на мнозина европейски учени (23). Но борбата има „общъ напредъкъ”, че населението е довол-
за самостоятелна българска черква, Екзархията, но, че охотно и масово се посещаватъ сръбскитѣ
противъ патриаршията бѣше народностна борба училища, че има въ разни градове устроени
между българи и гърци, което турското прави- градски театри, че населението въ голѣмо число
телство знаеше, а не борба религиозна, понеже се явявало на урнитѣ да гласува за народни пред
и еднитѣ и другитѣ принадлежатъ къмъ една и ставители, че македонската емиграция въ Бълга-
сѫща православна християнска църква, та мно- рия била незначителна — не повече отъ 10,244
го плитко и много просто обяснява сръбскиятъ души и пр. и пр. Ако има безредици, терористич-
авторъ тѣзи исторически факти, рѫководенъ ни акции и пр., това се дължи, казва се тамъ, на
само отъ своята политическа тенденция. македонската революционна организация, под-
И въ тази брошура е изнесено куриозно- стрекавана отъ България и пр. На македонцитѣ
то сръбско обяснение на името българинъ, чието борци се отрича всѣко патриотично чувство. Из
сѫществуване и въ Македония не дава покой на въртанията на сръбския печатъ по тая тема сѫ
сръбскитѣ политици. Въпрѣки факта, че всичкитѣ нескончаеми и неподражаеми. Тѣ достатъчно се
достовѣрни исторически източници, върху които опровергавагъ отъ сегашното действително пе-
се основава историята на Византия, Гърция, Бъ- чално състояние на работитѣ въ Македония, ста-
лгария и Сърбия, установяватъ презъ течение на нало известно вече на цѣлъ свѣтъ.
Население и народи въ Македония
Македония при едно пространство отъ 66,725 срѣдно на 1 кв. клм. се пада по 30,4 души —
кв. клм., броеше (1912 г.) 2,301,767* жители или гѫстота на населението.
*) По статистиката на Йорданъ Ивановъ. Разнитѣ части на Македония иматъ раз-
20
лична гѫстота, както следва: Никакъ нѣмаше турци въ разложка, св.
горска, малешевска, рѣканска, анаселишка и
1) Мариховско отъ 0—15 ж. на 1 кв. клм. гребенска околии.
2) Ресенско, неготинско, кавадарско, дой-
ранско, гевгелийско, малешевско, радовишко, В. Гърци
кочанско, галичничко и пр. отъ 15—25 ж. на 1 Компактно населяватъ анаселишка (94),
кв. клм. Касандра (88) и гребенска (65) околии. Раз-
3) Охридско, дебърско, кичевско, прилеп- редени сѫ въ св. горска, берска, правишка,
ско, велешко, щипско, струмишко, паланечко кожанска и зъхненска околии (46—32). Въ
отъ 25—40 ж. на 1 кв. клм. сѣрската околия едва достигатъ до 25%, бла-
4) Гостиварско, скопско, преспанско, кра- годарение на самия градъ Сѣръ, дето сѫ гра-
товско отъ 40—50 ж. на 1 кв.клм. мадно мнозинство. Въ лѫгадинската околия
5) Битолско, стружко и тетовско отъ 50— достигатъ до 72%, солунската до 20%, кавал-
70 ж. на 1 кв.клм. ска (18), костурска (13) и още въ 4 други отъ
9 до 2%.
Това за Македония подъ Югославия. Никакъ гърци нѣма въ 21 македонски око-
лии.
Петричкия окрѫгъ, който е въ границитѣ Гърцитѣ въ Македония живѣятъ глав-
на българското царство, има срѣдна гѫстота но въ градоветѣ. Гръцки характеръ имаха
27,5 на кв. клм. следнитѣ градове: Сѣръ, Солунъ, Драма, Ка-
За Македония подъ гръцка власть не раз- вала, Костуръ, Мелникъ и нѣкои други, дето
полагаме съ сведения. погърченитѣ власи придаваха сила на гърциз-
(Тукъ се отнасятъ таблици 7, 8 и 9 отъ ма. Напримѣръ: Битоля, Воденъ и пр.
отдѣлъ II). Гръцки села въ Македония имаше най-
Населението на Македония се състои отъ много въ сѣрска, солунска, драмска, берска и
следнитѣ народностни групи: българи, турци, други околии.
гърци, власи, албанци, цигани, евреи и други.
(Таблица № 9). Г. Албанци
Кѫде сѫ разселени тия групи изъ разнитѣ Въ Македония албанцитѣ представлява-
покрайнини на Македония — това наглед- ха въ турско време нѣкаква важность само въ
но ни представя цвѣтната етнографска карта, граничнитѣ съ Албания македонски околии.
приложена въ края следъ обяснителния текс- Така въ дебърска околия достигаха до 46%, въ
тъ. А за да видимъ коя етническа група въ кои тетовска 35%, въ рѣканска 27%, въ орешовс-
околии преобладава числено, даваме по-доле ка 25%, въ кичевска 15%, въ кумановска 14%,
нужднитѣ данни, смѣтано въ проценти. въ скопска 13%, въ охридска 12%, въ 5 околии
числото имъ бѣше по-малко отъ 10%, а най-
А. Българи малко въ костурско (4%), И въ велешко (2%).
Отъ 1—10% въ околиитѣ: саришабанска, Въ 35 околии нѣмаше масово албанско
правишка и Анаселица. население.
Отъ 11—20%: Св. Гора, кавалска, берска Д. Власи
(16) солунска (18) и кайлярска (20)
Отъ 21—30%: лѫгадинска (25) Власитѣ представляватъ по-голѣма маса
Отъ 31—40%: драмска (34), дойранска, население въ гребенска околия—32%, после въ
зъх-ненска, сѣрска (38) и тетовска (40) гевгелийска — 26%, въ берска — 20%, въ би-
Отъ 41—50%: гевгелийска (42), радовиш- толска 15%, въ три околии по 6%, въ други три
ка, щипска (45), дебърска (48) и кукушка (50) по 4%, въ две по 3%, въ три по 2% и въ седъмь
Отъ 51—60%: скопска (55), струмишка, околии достигатъ едва по 1%.
кочанска и битолска (60) Е. Евреи
Отъ 61—70%: демиръ-хисарска (61), ле-
ринска, мелнишка, велешка, костурска (68) и Само въ гр. Солунъ иматъ грамадно мно-
петричка зинство — съставлявать 35% отъ цѣлото насе-
Отъ 71—80%: кумановска (71), охридска, ление въ солунска околия, 4% въ битолска, по
рѣканска, прешовска, енидже-вардарска, ки- 2% въ четири околии и по 1% въ три.
чевска и по 80% прилепска, неврокопска и г.-
джумайска Ж. Цигани
Отъ 81—90%: воденска (82), кратовска и
кр.-паланечка (88) Само въ св. Гора нѣма цигани, а въ всички
ОТЪ 91 и по-горе: тиквешка (92), разлож- други живѣятъ осѣдло и скитнически.
ка (96) и малешевска (97) Най-много цигани има въ правишка око-
Българи нѣмаше презъ тур. режимъ въ лия — 9%, въ драмско — б%, въ кавалско и ле-
околиитѣ: гребенска, кожанска и касандрийс- ринско по 5%, въ осъмь околии по 4%, въ шесть
ка*. — 3%, въ осъмь — 2% и въ тринадесть по 1%.
Освенъ изброенитѣ народности въ Маке-
Б. Турци дония живѣеха още: р у с и въ св. Гора и Со-
лунъ около 4,000 души; ч е р к е з и въ сѣрска
Турцитѣ имаха надмощие въ околиитѣ: околия, Драма Гевгели, Скопйе, леринска
саришабанска (85), кайлярска, кавалска, околия и др. — всичко около 300 души: н е г -
дойранска, кожанска, радовишка, щипска и р и —около 200 до 300 души; з а п а д н о - е в -
лѫгадинска (50), а отъ 25 до 49% имаха въ р о п е й ц и — въ Солунъ, Битоля, Скопйе око-
скопска, сѣрска, петричка, велешка, д. хисар- ло 10,000 души.
ска, гевгелийска, кочанска, струмишка, ку- А колко сърби има въ Македония и кѫде
кушка, драмска и правишка (49). Малцинство, живѣятъ тѣхнитѣ маси?
по доле отъ 10%, бѣха въ битолска, охридска, „Само сърби нѣма въ Македония” — пи-
паланечка, дебърска, костурска (5) и тиквешка шеше блаженопочившия митрополитъ Методи
околии. Кусевъ, родомъ отъ Македония.
Сърби, не македонци, можеше да
*) Етнография и Статистика — В. Кънчевъ се намѣрятъ въ турско време въ Скопйе,
21
въ Куманово или въ Солунъ, но тѣ живѣеха въ Гръцката статистика отъ 1878 год. и отъ
Македония като пришелци, дошли за работа 1899 (Кл. Николаидисъ), Делияни, А. Халкио-
отъ сърбското кралство. Такива се наброяваха полисъ (13. IV 1913 год.) непризнаватъ никакви
не повече отъ 500 души въ цѣла Македония и то сърби въ Македония и пр, и пр.
повечето чиновници въ разни консулства. (Гледай статист. таблица отд. II, № 9).
Турчинътъ (татаринътъ, черкезинътъ)
Наблюдаваме ли нѣкой турчинъ като лич- и коравосърдечно. Не само че ще извърши голѣма

ность, той, въ противоположность на другитѣ несправедливость спрямо изнудва нитѣ, но той не
балкански народи, има въ себе си голѣма симпа- дава и петь пари за неговия хри стиянски животъ.
тичность. Голѣмото му спокойствие при всички Колко е страдало македонското християн-
случаи, неговото прекалено гостолюбие и учти- ско население отъ алчностьта и страстолюбието
вость спрѣмо чужденцитѣ, неговиятъ любезенъ на турското чиновничество и войницитѣ, то се
и откровенъ погледъ действуватъ привлекател- знае, съ перо не може да се опише. Една при-
но. Той е любезенъ, щедъръ, обещава всичко близителна представа може да добие за това
възможно, но не мисли да изпълни дадената човѣкъ, при прочитането на Вазовия романъ
дума. Той е спокоенъ и предоставя всичката си „Подъ игото”.
работа, а особено душевната — да я вършатъ Тамъ дето турчинътъ не може да бѫде вече
другитѣ. Азъ не вѣрвамъ, че въ него липсва ин- господарь, както е случаятъ въ България, той
телигентность, но той нѣма нито желание, нито предпочита да се изсели въ Анадола, понеже
търпение за интензивна наука.
неговата национална гордость не му позволя-
Многочисленитѣ шеги и анекдоти, които
слушаме за турцитѣ, иматъ основанието си най- ва да живѣе подчиненъ подъ гявуритѣ. По тази
често въ разцеплението между явно носеното причина мнозина отъ турското население сѫ се
достойнство и експертизата и на сѫщинското изселили и отъ Македония.
пълно невежество, което трѣбва да се укрие, Много по-лоши отъ турцитѣ сѫ татаритѣ,
отъ което впоследствие се явяватъ комическитѣ а още по-лоши — черкезитѣ, които вселяватъ
епизоди. ужасъ у населението, кѫдето се появятъ. Следъ
Че турчинътъ, следъ като се е наялъ добре Кримската война около 100,000 татари и 50,000
и разполага достатъчно съ пари, може да бжде черкези сѫ били преселени (колонизирани) на
добродушенъ и снисходителенъ, даже и спрямо Балканитѣ, обаче, само една малка часть отъ
злосторницитѣ и длъжницитѣ си, сѫ ми разказ- тѣхъ сѫ се настанили въ Македония. Като моха-
вали често селяни за това. медани, тѣ считатъ християнското население за
Обаче, когато се касае да си набави срѣдства, нищожество и го гледатъ съ презрение. Грабежа
турскиятъ чиновникъ може да постѫпва свирѣпо и плячката за тѣхъ се счита позволена.
Гъркътъ
Между българското и гръцко племе спокойна правдивость и горда самоувѣреность,

сѫществува особена психична разлика. която се кърми оть вѣрата въ завещанитѣ имъ
Географичната база на гръцкото племе сѫ отъ бащи и дѣди благодатни земи, занаяти и
планинскитѣ и пустинни егейски острови (въ начертанъ пѫть на усъвършенствуване. Гъркътъ
по-голѣмата си часть голи скали), какъвто е и веднага потрива рѫце и намира своето мѣсто
характерътъ на Пелопонеския полуостровъ. Из- тъкмо въ очебийната празднина срѣдъ тоя чуж-
ключение прави Тесалия съ полетата си, дето дъ за него животъ. А то е мѣстото на хитрината.
живѣятъ гърцизирани славяни1). Една часть и Гъркътъ не подозира, че това мѣсто е праздно,
отъ о-въ Критъ прави изключение отъ този общъ защото хората сѫ отрекли по вѣковенъ опитъ
характеръ на гръцкитѣ земи, но затова, може всѣка трайность и целесъобразность на хитри-
би, критянитѣ и днесъ сѫ въ преднитѣ редове ната; не, той предполага, че това е тъй, защо-
на гръцкия общественъ животъ. Защото пустин- то е намѣрилъ наивна и просташка срѣда. И се
ниятъ характеръ на родината е направилъ гър- втурва на работа. И успѣва. Но заедно съ това,
ка да не вѣрва на благоденствие чрезъ трудъ. въ кѫсо време той се очертава въ новата срѣда
Въ своитѣ пущинаци гръцкото население живѣе такъвъ, какъвто е, и става невъзможенъ; или за-
много примитивно и въ нечувани лишения; то дига набраното си богатство и бѣга далечъ въ
не знае месна храна; основа на гръцката на- по-друга срѣда или, ако остане, бива разоренъ
родна кухня е дървеното масло. Родината на
и докаранъ до просешка тояга. Защото въ края
гърка не го е подтиквала и насърдчавала къмъ
на краищата здравия смисълъ не може да не
благоденствие чрезъ трудъ и усъвършенствува-
ния на срѣдствата за производство. Но вследс- победи хитрината.
твие на това, че гъркътъ е по-ленивъ, отколкото Даже презъ най-тъмния периодъ на тур-
сѫ въобще южанитѣ: наопаки, той разполага съ ското владичество, когато всички пазари сѫ
живость и пъргавина, които му се предаватъ отъ попаднали въ рѫцетѣ на гърцитѣ по щастли-
скалистия характеръ на островитѣ и които той во стечение на обстоятелствата — даже тогава
добива отъ своята втора родина — морето. Но гърцитѣ не сѫ съумяли да овладѣятъ тѣзи паза-
психично гъркътъ се облѣга повече на хитрина- ри; явили сѫ се венециянци и сиракузци, кои-
та, отколкото на здравия смисълъ, който е ос- то сѫ ги измѣстили. Гърцитѣ се задържали пакъ
новата на работния човѣкъ въ всички народи. И само по брѣговетѣ на моретата — около своитѣ
когато гъркътъ се откѫсне отъ роднитѣ си скали колонии, които сѫ сѫществували и сѫще ству-
и отъ морето, вижда се удивенъ; въ новата за ватъ въ връзка съ морето — съ племенната база,
него срѣда хората изглеждатъ наивни съ своята егейскитѣ острови. Защото една несъстоятелна
легенда е, че гъркътъ, който е много подвиженъ
1
) Погълнати още въ първигѣ времена, когато и прави впечатление на голѣмъ спекулантъ, е и
попаднали задъ голѣмитѣ гръцки планини Олимпъ и добъръ търговецъ.
Пиндъ. Търговията повече отъ всѣкоя друга профе-
22
сия изисква характеръ, честь, деноноще- Българинътъ е прибѣгналъ до езика на гърцитѣ,
нъ трудъ и здравъ смисълъ. А не сѫ тъкмо тѣзи за да ги охарактеризира; за нашия народъ
националнитѣ качества на гърка. И той се отзо- гъркътъ е „от вънъ кукла, отвѫтре панукла”.
вава вредомъ чуждъ, уронва се, изгубва уваже- Гъркътъ е „суетно високомѣренъ”, „при-
ние и кредитъ и се вижда принуденъ да потърси низено лукавъ” и „ехидно жестокъ”, споредъ
— и да се скрие при свойтѣ въ гръцка колония. концепцията на българската народна филосо-
А тукъ той е щастливъ, ако успѣе да се задър- фия. А българското сърдце отъ вѣкове твърди
жи въ крѫга на избраницитѣ. Но това е мжчно. едно: „гъркътъ е подълъ и страхливъ”. Въ всичко
Всѣка гръцка колонийка представлява два край- това можемъ да откриемъ елементи и племенна
ни лагера: маса, изпаднала въ нищета, и шепа вражда. Но едно е безспорно; тѣзи жлъчни син-
избраници, които я експлоатиратъ безмилост- тези показватъ основната разлика между пси-
но и я държатъ въ страшно невежество и лъжа. хологията на двата народа.
Ромънецътъ
Сравнително късни пришълци отъ югъ и мъни и отвъддунавскитѣ. Второто е възникнало

югозападъ — македонските ромъни, било пора- като присмивателно прозвище, поради честа-
ди малочисленостьта си (въ цѣла Македония се та употрѣба въ ромънски езикъ на звука „ц”:
наброяватъ по настоящемъ около 70,000 души), Професоръ Вайгандъ, най-добриятъ поз-
било поради особеноститѣ на своя народенъ навачъ на македонскитѣ ромъни, открива у
характеръ, който ярко ги отлѫчва отъ останало- последнитѣ два физически типа.
то население, и до днесъ иматъ значение пре- Единиятъ господствува на западъ покрай
димно като интересенъ етнографски елементъ, албанската граница. Отличава се съ русъ цвѣтъ
безъ особено влияние въ политико-обществе- на коситѣ, съ ръстъ по-високъ отъ срѣденъ, чес-
ния животъ на страната. Малко по-голѣмъ е то съ едро тѣлосложение, съ закрѫглено висо-
тѣхния дѣлъ въ икономическия животъ, въ кой- ко чело, сурови черти на лицето, голѣми уста,
то играятъ известна роля, главно посръдствомъ маслинени или тъмно кафяви очи, буйни вежди,
ония свои сънародници, които, като занаятчии кьосаво лице или съ малки мустачки. Движени-
и търговци, работятъ въ различнитѣ градове на ето имъ е бавно, почти тържествено. Говорятъ
Македония. гърлено и високо. Вторятъ типъ се срѣща на
Въпрѣки протеститѣ отъ ромънска страна, югъ. Ръстътъ имъ е по малъкъ отъ срѣденъ, ши-
надѣляващото мнение за произхода, както на роко тѣло съ изпъкнали гърди, глава по-често
македонскитѣ ромъни, така и на отвъддунавскитѣ ѫглеста и съ низко чело, коси възкѫдрави, чер-
е онова, което поставя люлката на цѣлокупния ни или кафяви, вежди черни и гѫсти, очи умни,
ромънски народъ на Балканския полуостровъ, и движение бързо и енергично.
то въ границитѣ на старата римска провинция Ромънскитѣ села, обикновено кацнали по
— Срѣдиземна Дакия. високи планински склонове, разположени ам-
Въ своята балканска прародина ромънитѣ фитеатрално, съ хубави и солидно съзидани съ
прекарватъ до IX вѣкъ, когато започва и тѣхното градски изгледъ кѫщи, бѣлосани, прилѣпени
разселване. Най-напредъ се откѫсватъ отъ об- една до друга, правятъ отрадно впечатление.
щия клонъ южнитѣ ромъни, които, странству- Заселенитѣ на постоянно мѣстожителство
вайки известно време по богатитѣ пасбища на ромъни се дѣлятъ по поминъкъ на три групи:
македонскитѣ планини, засѣдатъ въ Пиндъ и кръчмари, занаятчии и търговци. Като кръчмари
изпълватъ Тесалия и Епиръ. Споредъ запазе- ромънитѣ сѫ известни не само въ Македония, но
ни откѫслечни сведения главния поминъкъ на почти по-цѣлия Балкански полуостровъ. Тѣхнитѣ
южнитѣ ромъни, въ тая толкова отдалечена епо- кръчми (ханове), разположени, обикновено, на
ха, е билъ сѫщия, какъвто е и днесъ. И тогава, и оживени пѫтища и въ близость до нѣкое село,
днесъ, ромънитѣ пасятъ стадата си по планинитѣ сѫ снабдени и съ всички необходими бакалс-
на южна Македония и Албания, а зиме слизатъ ки стоки. Спекулантския и практиченъ умъ на
отново въ Тесалия. ромънеца го тика къмъ все по-голѣми завое-
При нашествието на турцитѣ, въ тая часть вания въ търговията. Скоро той се преселва въ
на полуострова положението на ромънитѣ не се България, Сърбия, Ромъния, Виена, Южна Русия
промѣня особено много. Приютени по високитѣ и Египетъ и съ своитѣ изключителни търговски
планински склонове, тѣ се радватъ на извест- способности достига до грамадни богатства.
на свобода и се развиватъ почти нормално, но На трето мѣсто идатъ занаятчиитѣ — ромънци,
все подъ силно културно влияние на околното главно шивачи, обущари, самарджии, златари.
гръцко население. Необикновена сръчность и вкусъ проявява ро-
Въ втората половина, обаче, на VIII вѣкъ и мънеца въ изработването на разнообразни фи-
началото на IX вѣкъ положението се промѣня. лиграни издѣлия.
Поради голѣмото си богатство ромънскитѣ гра- Друго едно познато още отъ срѣднитѣ
дове ставатъ обектъ за грабежитѣ на турци и ал- вѣкове занятие на южнитѣ ромъни е обслуж-
банци, които безсмислено ги разоряватъ. Голѣма ването на търговскитѣ сношения въ страната
часть отъ тѣхнитѣ жители избѣгватъ на северъ. посрѣдствомъ собствени товарни животни, из-
Тогава, именно, се създаватъ по-значителнитѣ вършено отъ тьй нареченитѣ кираджии. Завити
ромънски селища въ Македония, отъ тогава ро- въ своитѣ черни гуни, тѣ най-често нощуватъ
мънския елеменъ влиза въ по-тѣсно съприкос- на открито. Изобщо ромънскиятъ пастиръ и ки-
новение съ главната народностна маса въ Ма- раджия е крайно невзискателенъ човѣкъ и се за-
кедония — съ македонскитѣ българи. доволява съ много малко. Тѣхната всѣкидневна
Днесъ ромъни се срѣщатъ въ Македония храна е единъ коматъ хлѣбъ и парче сирене.
где по-малко, где повече. Главната, обаче, маса По отношение на чужди народност-
на македонските ромъни се намира въ западна ни влияния македонскитѣ ромъни предста-
и южна Македония. вятъ единъ крайно неустойчивъ елементъ.
Българското население нарича ромънитѣ Наистина, тѣхното упорство срещу мохаме-
съ две имена, а имено: „куцовласи” и „цинца- данството е забележително. Такива масо-
ри”. Въ първото отъ тѣхъ се сочи на различие- ви помохамеданчвания, какъвто е случая съ
то, което сѫществува между македонскитѣ ро- босненскитѣ сърби или нашитѣ помаци, у тѣхъ
23
не се срещатъ. Причина за това е било тѣхното вилъ тая основна черта у македонскитѣ ромъни.
уединение по високитѣ планини, гдето тѣ мо- Всеизвестно е, че името „цинцаринъ” у българите
жаха да се запазятъ чисти отъ чужди примѣси е станало нарицателно име, съ което се означава
въ по-ново време, обаче, съ настѫпването на изобщо човѣкъ скѫперникъ. Ромънецътъ е най-
новитѣ обществени отношения срѣдъ маке- малко идеалистъ между всички народности въ
донското население и при постепенното про- Македония. Той изразходва всичкитѣ си жизне-
никване на ромънския елементъ отъ високитѣ ни сили, туку-речи, въ трупане изключително на
планини къмъ по-голѣми и по-населени пунк- материални блага и богатства, особено ромънс-
тове, власитѣ биватъ подложени на силни на- киятъ кръчмарски типъ, който съ спекулантскитѣ
родностни влияния. Най-голѣмо е влиянието, си способности надминава гърка и евреина.
упражнявано посрѣдствомъ черкви и училища, Къмъ отрицателнитѣ качества на неговия харак-
на гърцизма. Не могатъ да се отрекатъ голѣмитѣ теръ можемъ да отнесемъ и голѣмото отвраще-
успѣхи на гърцизма между македонските ромъ- ние къмъ тежкия физически трудъ.
ни. Днесъ голѣма часть отъ последнитѣ е изгубе- Ромънецътъ е много слабо привързанъ къмъ
на безвъзвратно за ромънската националность. земята. Наистина, срѣщатъ се тукъ-таме ро-
Не е малко и влиянието на българитѣ, което въ мънци земледѣлци. Но това сѫ земледѣлци по
никой случаи не е упражнявано съзнателно, а неволя, заставени отъ тежкитѣ условия на об-
е резултатъ отъ самото положение на нѣщата, становката, въ която живѣятъ, да се заловятъ съ
тъй като винаги при не еднакви народности обработва нето на земята, но не и отъ любовь
поглъща оная, която е културно и числено по- къмъ нея. Напразно бихме търсили изъ ромънитѣ
мощна. Поради всичко това македонскитѣ ро- въ Македония ковачи каменоделци, копачи или
мъни, които сѫ принудени да даватъ, но не и носачи. У тѣхъ като че ли има съзнание, че сѫ
да поглъщатъ национални примѣси, сѫ запази- предопредѣлени за по-висши и по-доходни
ли расата си доста чиста и се отлѫчватъ ярко, професии.
както споменахме, съ особеноститѣ на своя спе- Трѣбва, обаче, да подчертаемъ безуко-
цифиченъ народенъ характеръ, отъ останалото ризнената чистота въ морално отнашенйе на
население на Македония. тѣхнитѣ нрави. Ромънката е трудолюбива и
Усилията на ромънската пропаганда, под- вѣрна помощница на своя съпругъ. Чистотата въ
помагана отъ ромънското правителство въ нейния домъ е образцова. Познато е сѫщо тъй и
Букурещъ, която започва доста рано въ Ма- искреното гостоприемство на ромъно-македон-
кедония, не е могла да достигне до сега за- ската фамилия. Ромънецътъ е обикновено трез-
доволителенъ резултатъ. Първото ромънско венъ. Пиянства въ тѣхъ се срѣщатъ почти като
училище въ Македония бива открито въ 1854 изключение.
г. въ селото Търново — Битолско. Отъ тога- Къмъ борбитѣ на македонското населе-
ва насамъ ромънски училища и черкви се от- ние за свобода на ромънитѣ въ Македония сѫ
криватъ навсѣкѫде, дето има ромъни, все пакъ се отнасяли винаги съ най-голѣмо съчувствие.
голѣма часть отъ македонскитѣ ромъни оста- Има случаи даже, когато тѣхни сънародници за-
ватъ фанатично привързани къмъ гърцизма. ставатъ въ редицитѣ на борещитѣ се за народ-
Една отъ най-характернитѣ черти на ни правдини македонски чети. Презъ време на
македонскитѣ ромъни е тѣхното скѫперничество. Илинденското възстание, доста голѣма часть отъ
Българинътъ, който умѣе добре да схваща македонскитѣ ромъни сподѣли нещастията на
недостатъцитѣ на своитѣ съседи, хубаво е доло- македонското население.
Албанецътъ
Вихърътъ на народностнитѣ нашествия детелствува фактътъ че и днесъ у албанцитѣ, ако

въ Балканския полуостровъ, предизвиканъ отъ и мохамедани, почитьта къмъ св. Наума, чиито
голѣмото раздвижване на народитѣ, чрезъ не- останки се покоятъ на южния брѣгъ на Охридс-
равни, но непрекѫснати и бурни тласъци на кото езеро, е доста голѣма.
маси отъ изтокъ и северъ, бѣ причина, щото ет- Следъ турското нашествие бързото при-
нографскиятъ обликъ на нашия полуостровъ, емане на мохамеданството отъ висшитѣ кла-
въ течение на цѣли вѣкове преди идването и си и отъ голѣма часть на народа създаде на
окончателното установяване на славянитѣ тукъ албанцитѣ едно привилегировано положение
(VI—VII вѣкъ) пъкъ и по-късно, да заприлича на срѣдъ останалитѣ подвластни на турската им-
една истинска кинематографна лента, по коя- перия народи. Мрачната, планиниста, неплодо-
то една дълга върволица отъ народи минаватъ и родна и бедна Албания, населена съ буйно вой-
отминаватъ, други изчезватъ безследно, а трети нствено, съ грабителски инстинкти, население,
тъкмо въ тоя водовъртежъ, чрезъ разни и неуло- което въпрѣки немотията си, се размножаваше
вими за историята народностни комбинации, се много, стана изходище на една силна колониза-
възйематъ къмъ новъ исторически животъ. Къмъ ция къмъ съседнитѣ страни. Разположенитѣ тукъ,
последната група спадатъ и албанцитѣ. подъ самитѣ източни албански планини, хуба-
За пръвъ пѫть въ историята за албанцитѣ ви и плодородни македонски полета: Тетовско,
като отдѣленъ народъ се споменува въ XI вѣкъ. Кичевско, Кочанско и низинитѣ около езерата
Разпокѫсани на дребни и враждуващи помежду Охридско и Преспанско бѣха притегателнитѣ
си родове, подъ водителството на мѣстни князе, пунктове за албанскитѣ колонисти. Най-стари
албанцитѣ не можаха да се обединятъ, до най- албански колонии имаме въ областьта на Охрид-
ново време, въ една политическа единица, съ ското и Преспанското езера, гдето се спомену-
самостоенъ държавенъ животъ. Презъ срѣднитѣ ватъ албанци още въ 1328 год. Обаче, масовото
вѣкове Албания влизаше въ състава и на дветѣ колонизиране на западнитѣ и северо-западни
български царства, като важна провинция. Стра- македонски покрайнини е отъ по-ново време,
ната бѣ силно колонизирана съ българи славяни. отъ XVII— XVIII в. и началото на XIX в.
Особено срѣдна и южна Албания отъ р. Шкум- Въ 1698 год. избухва война между Австрия
ба до Епиръ. Религиозно просвѣтната дейность и Турция. Следъ оттеглянето на австрийскитѣ
на св. Климента, св. Наума и тѣхнитв ученици войски, които бѣха заели сегашна стара Сърбия,
обхващаше дълго време и албанскитѣ области. сръбското население, за да избѣгне жестокоститѣ
Следитѣ на българското културно влияние ли- на турскитѣ войски — масово емигрира въ южна
чатъ и до днесъ. За силата на това влияние сви- Австрия.
24
Отъ тогава датиратъ и албанскитѣ селища се борятъ за надмощие върху непросвѣтената
въ стара Сърбия, по-голѣмата часть отъ която и така късно съзнала се национално народна
днесъ е албанска. маса. Мохамеданитѣ албанци бѣха подъ турско
„Една умѣла сръбска пропаганда, казва влияние. Православнитѣ албанци отъ Рѣка бѣха
професоръ Вайгандъ, хвърли пѣсъкъ въ очитѣ екзархисти. Тѣ имаха и български училища.
на Европа, та не можа да се види, че сръбскитѣ Албанцитѣ сѫ народъ крайно свободо-
претенции върху тѣзи земи нѣматъ етнографска любивъ, който не търпи подчинение. Извест-
основа”. но е, че въ турската държава тамъ, дето има-
Албанцитѣ наричатъ себе си шкипетари, ше компактно албанско население, последното
което ще рече планинци. Въ Македония е по- живѣеше почти въ независимо положение. От-
пулярно турското название арнаути. Цѣлиятъ казваше да плаща данъци, да служи въ войс-
албански народъ се дѣли на два голѣми дѣла, ката. Войнствено и жестоко — това население
между които има значителни диалектични, фи- много често служеше на турската власть, като
зични и културни различия. Единиятъ дѣлъ е на груба сила срещу вълнуващето се българско на-
тъй нареченитѣ тоски, а другиятъ — на гегитѣ. селение. Свойството на мохамеданството е да
Сѫщо тъй и въ вѣрско отношение албанскиятъ споява своитѣ изповѣдници и да ги прави рели-
народъ, който е едновременно най-малочисле- гиозни фанатици, тъй като нравитѣ и обичаитѣ
ниятъ между народитѣ на Балканския полуос- на мохамеданитѣ сѫ тѣсно свързани съ тѣхната
тровъ, не е единенъ. Съответно на различнитѣ религия. Поради това — специфичнитѣ народ-
културни влияния, които сѫ действували въ ни особености на албанцитѣ често се губеха съ
разнитѣ албански области — италиянско, турско, тѣзи на турцитѣ. Обаче не винаги. Различието
българско и гръцко — една часть отъ албанцитѣ най-много изпъкваше у интелигентнитѣ албан-
сѫ мохамедани, друга католици, а трета пра- ци, въ чиито обществени прояви проличаваше
вославни. Тѣ живѣятъ въ бедни планински села голѣмата енергия на албанската раса. Най-
на родове, които често раздѣля кръвна враж- крупнитѣ политически и обществени движения;
да. При крайната непригодность на земитѣ имъ не само въ миналото, но и въ най-ново време,
къмъ обработване, почти изключителното тѣхно бѣха подклаждани и рѫководени отъ албанци.
занятие е скотовъдството. Сѫщото се отнася за Най-симпатичното качество на албанеца
албанцитѣ на македонска земя. е неговата пословична вѣрность. Това именно
Македонскитѣ албанци, както и тѣхнитѣ качество, свързано съ неговото безстрашие и
събратя ОТВЪДЪ границата на Македония попа- храбрость, правѣха отъ албанеца монополизи-
датъ отрано подъ чужди пропаганди, които ранъ гавазинъ, дворски и кѫщенъ пазачъ.
Евреинътъ
Евреитѣ още въ най-старо време сѫ Аркадий (395—408 г.) започва византийското

придружавали едноезичнитѣ имъ съседи — владичество надъ Македония. При тоя импера-
финикийцитѣ, въ тѣхнитѣ странствувания по торъ македонскитѣ евреи още се ползували отъ
моретата и заедно съ тѣхъ сѫ стигали до Босфо- царската закрила.
ра Кимерийски, на северъ по черно море, а на Съ възцаряването на Теодосий II (408—450)
западъ до Мароко и Испания. Още въ IV вѣкъ пр. започватъ гоненията и при императоръ Юсти-
Хр. култътъ на семитското божество Елъ (сино- нияна преследванията на друговѣрцитѣ става
нимъ на Йехова) е билъ доста разпространенъ държавна система; свидетелскитѣ показания отъ
на Балканския п-овъ и храмоветѣ на това бо- евреинъ противъ християнинъ не се приемали
жество сѫ били единъ видъ прикрити синагоги. предъ сѫда; изключени сѫ били отъ управлени-
Еврейскиятъ царь Иродъ Агрипа спомена- ето на градскитѣ общини, а задължени били да
ва за стари еврейски поселения въ Македония; плащатъ общински данъци; не могли да праз-
сѫщото потвърждава и александрийския фило- днуватъ пасхата преди Великдень; забранено
софъ Филонъ. било да се чете библията на еврейски езикъ въ
При появата на християнството синагогитѣ; насилствено били заставяни да се
сѫществували сѫ синагоги въ Солунъ, Филипи и кръщаватъ и пр.
Берое (Беръ-Караферия); а еврейската сѫботна Следващитѣ вѣкове сѫ съвсемъ нѣми по от
почивка се спазвала отъ множество поеврей- ношение на македонското еврейство. Едва за въ
чени елини и македонци. Апостолъ Павелъ е края на XI вѣкъ има оскъдни сведения. Импера-
проповѣдвалъ въ тия градове и основалъ чер- торъ Алексий Комненъ е освободилъ Солунска-
кви, за които и писалъ послания. („Послание до та еврейска община отъ налози. Вѣроятно е, че
солунянитѣ”). По онова време четвъртината отъ тази община е отпаднала толкова, че не е могла
Солунъ е била еврейска. да плаща.
Еврейското население въ Македония се Къмъ края на 1096 г. всрѣдъ солунскитѣ
увеличава, поради притока отъ бѣжанци, идещъ
евреи се пораждатъ силни месиянски надежди.
отъ Палестиня следъ разрушението на втория
Напредването на кръстоносцитѣ къмъ Иеруса-
храмъ въ Иерусалимъ (70 г. сл. Хр.)
Презъ време на римския езически режимъ лимъ, унищожаването съ огънь и мечь на мно-
евреитѣ въ Македония свободно сѫ изповѣдвали жество еврейски общини, лежещи на пжтя имъ,
своята вѣра, а по-късно придобили и правото на се тълкуватъ като сигуренъ признакъ, че ерата,
римски граждани. По-късно, следъ признава- пълна съ страдание, предвещава идването на
не на християнската религия за държавна (325 очаквания спаситель отъ давидовия родъ. Даже
г.) почватъ гонения противъ евреитѣ въ трако- учениятъ равинъ Тобия Бенъ Елиезеръ, духове-
илирийскитѣ провинции. нъ глава на македонското еврейство, не е билъ
Не е известно на какъвъ езикъ сѫ говорили чуждъ на месиянското движение.
македонскитѣ евреи, но най-вѣроятно е, че тѣ Т о б и я б е н ъ Е л и е з е р ъ е роденъ презъ
си служили съ гръцки до 1492 год. XI в. въ гр. Костуръ, дето е живѣлъ дълго време.
Презъ IV в. римската империя се раздѣля Той билъ основно запознатъ съ Талмуда и еврей-
на две половини: източна и западна. Македо- ската граматика. Авторъ е на бележитото съчи-
ния влиза въ първата половина. Съ императоръ нение L e k a k h T o v , написано къмъ 1907 г. То е
25
не само коментаръ на петокнижието отъ библи- лили тамошната еврейска община и придали на
ята, но съдържа сѫщо и изследвания върху из- града еврейски ликъ.
вънредно трудни въпроси отъ еврейската гра- Отъ тогава вече Солунъ става центъръ на
матика, както и твърде изяшни и точни преводи македонското еврейство. Презъ първата поло-
отъ еврейско-вавилонски. вина на XVII в. солунскитѣ евреи достигнали до
Той е истински талантъ въ поезията. голѣмо благосъстояние. Ала около 1667 г. тамъ
Другъ виденъ ученъ мѫжъ, родомъ отъ Кос- се появилъ нѣкой одрински евреинъ, който се
туръ, е М а й е р ъ К о с т у р с к и , ученикъ на прогласилъ за Месия.
първия. Солунското еврейство се раздѣлило на два
Покръстениятъ евреинъ Л е в ъ М у н г ъ е враждебни лагери. Новиятъ Месия билъ наклеве-
заемалъ митрополитския тронъ въ Охридъ. тенъ предъ турското правителство и, за да спаси
Ала най-бележитъ евреинъ по своята дъл- живота си, се потурчилъ. Заедно съ него се по-
бока ученость е И у д а б е н ъ М о ш е М о с - турчили и последователитѣ му. Турцитѣ наричатъ
к о н и , който прави честь на епохата, на племе- тия еврейски потурняци съ името дюнме.
то си и на македонската земя, чийто е синъ. Дюнметата си изгубили своя езикъ. Гово-
Този талмудистъ, езиковедъ и философъ е рятъ и живѣятъ по турски. Тѣ сѫ много интели-
роденъ въ 1328 г. въ гр. Охридъ. Училъ се въ Хио- гентни и въ турско време даваха способни чи-
съ, Кипъръ, Беръ, Лаодикия, Египетъ и пѫтувалъ новници.
въ Мароко, Италия и Навара. Грамадна е била До преди заселването на български тър-
неговата частна библиотека отъ арабски, еврейс- говци изъ вѫтрешностьта на Македония (1880
ки, старо-гръцки автори. Той познавалъ основно г.), цѣлата търговска область бѣше въ рѫцетѣ на
различнитѣ философски школи и е авторъ на мно- солунскитѣ евреи.
жество съчинения отъ най-разнообразенъ харак- Презъ турско време гр. Солунъ броеше
теръ, които и днесъ будятъ интересъ. около 150,000 жители, отъ които около 80,000
Както казахме по-горе, евреитѣ въ Македо- бѣха евреи.
ния при византийското владичество сѫ били пре- Въ другитѣ македонски градове тѣ не
следвани и еврейскитѣ общини почти западнали. съставляваха важна сила. Въ Битоля имаше око-
Положението имъ е било малко по-друго въ ло 5—6000 евреи, въ гр. Сѣръ — около 1000 и
македонскитѣ области подъ българско господс- по-малко имаше въ градоветѣ: Струмица, Беръ,
тво. Единъ отъ асеновцитѣ ималъ жена еврейка. Костуръ и Скопие.
На евреитѣ се гледало като на пълноправни Въ другитѣ македонски селища почти
граждани. нѣмаше никакви евреи.
Ала положението имъ значително се подоб- Общото число на евреитѣ въ Македония до
рило въ Солунъ и другитѣ македонски градове, стигаше до 90,000 ж. — крѫгло число.
когато тѣ попаднали въ турски рѫце. Македонскитѣ евреи винаги сѫ подкреп-
Нѣщо повече. Когато въ 1492 год. отъ Испа- вали българското народно дѣло, както и осво-
ния били изпѫдени хиляди семейства, тѣ намѣрили бодител ното движение. Тѣ бѣха едни отъ най-
подслонъ въ Солунъ и съ това още повече заси- добритѣ приятели на македонския българинъ.
Цигани
Циганитѣ живѣятъ, както се знае, на доста никога не сж могли да се привържатъ по единъ

голѣми групи. Тѣ се считатъ като потомци на постояненъ начинъ къмъ земята и ако и да сѫ
париитѣ, които ще да сѫ дошли отъ Индостана проявили предпочитане къмъ известни мѣста, тѣ
въ Европа, презъ Мала Азия, къмъ срѣдата на XV сѫ почти винаги въ постоянно движение и из-
вѣкъ. чезватъ и за най-малката причина. Тѣ ненавиж-
Циганинътъ, дори номадътъ има често датъ удобствата на живота, обичатъ бездѣлието,
пжти интересно и интелигентно лице. Окото му макаръ и да сѫ необикновено интелигентни и
е бадемово-черно, пълно съ огънь, носъ изобщо срѫчни за всичко, което искатъ да научатъ или
орловъ. И ако нозетѣ му не сѫ понѣкога много предприематъ. Съ единъ чукъ и наковалня, ду-
сухи, може да се нарече дори хубавецъ, ако и хало и клещи, съ нѣколко пили и свределъ, тѣ
да е много мургавъ, дори кафянъ, съ черни и упражняватъ занаята на ковачи, калайджии, та-
остри коси. Пълнотата на тѣлото му е чужда. Ко- лигари. Тѣ сѫ още пощенски куриери, ковачи,
гато женитѣ имъ сѫ много млади и особено, ако казанджии, рудокопи и палачи. Тѣ иматъ му-
сѫ номади, иматъ пленителни черти, елегантно
тѣло и голѣмо кокетство. Често, за голѣмо ваше зикално ухо и вкусъ къмъ музиката — музика
удивление, виждате да излиза отъ нѣкоя мръсна странна, безъ съмнение, чиято нескончаема и
катуна младо момиче съ чисто и хубаво облѣкло. безъ тактъ пѣсень свършва съ това, че почва да
Въ основата си характерътъ имъ остава единъ и става търпима.
сжщъ. Тѣ сѫ живи, пъргави и подвижни, могатъ Циганкитѣ предатъ, шиятъ дрехи, вра-
да бѫдатъ и весели и меланхолични, хитри сѫ, чуватъ и продаватъ билки, а когато сѫ млади,
отмъстителни и чувствени безъ чувство на при- продаватъ тѣлото си на първодошлия. Децата
личие. Живѣятъ смѣсени: баща, майка и деца пъкъ тичатъ подиръ пѫтницитѣ и просятъ ми-
върху една и сѫща слама, винаги заедно съ до- лостиня.
битъка си, отъ който тѣ се различаватъ само по Наредъ циганитѣ сѫ ненавиждани отъ всич-
грубостьта на апетититѣ си и безочливостьта въ ки съсловия на населението, на която ненависть
удовлетворението имъ. Тѣ смѣнятъ религията си тѣ отговарятъ съ една прекалена безочливость.
така лесно, както и мѣстожителството си, като
Арменци
Въ срѣднитѣ вѣкове е имало арменци въ Презъ турския режимъ въ Солунъ имаше

Македония. около 150 семейства, въ Драма—12, Битоля—
Спомени за това сѫ очувани въ имената на около 25, Сѣръ — 10 и въ разнитѣ градове по
леринскитѣ села Арменско, Арменово, и пр. Въ нѣколко семейства на чиновници.
Солунъ е имало нѣкога голѣма и богата армен- Всичко въ Македония около 1,000—1,500
ска колония. души.
О Т Д Ѣ Л Ъ III
Табло I — 1 до 5; II — 9
Македонската селянка – българката – е рав-
ноправенъ членъ въ семейството. Тя разпореж-
Селища и жилища да съ спестения трудъ и спечеленото връзва въ
„триста вѫзли, за да се найде за черни дни”.
Отъ 2700 (крѫгло) селища въ Македония
Безъ помощьта и спестовностьта на нашата
само около 60 сѫ признати за градове и палан-
селянка не би имало здраво земледѣлие, защо-
ки, другитѣ сѫ села. Пъкъ и самитѣ паланки и
то да се поразшири оставената отъ баща орна
градчета не сѫ нищо друго освенъ по-голѣми
земя е свещено правило, о което строго се при-
села съ чаршия и нѣколко обществени заведе-
държатъ нашитѣ селяни.
ния.
Отъ цѣлото население на страната 7б% Земледѣлие
живѣят въ села, а само 24% въ градове. Оттукъ
следва, че Македония е селска страна. Отъ таблица № 8, точка 5, се вижда, че отъ
По своето устройство македонскитѣ села цѣлото активно македонско население 75% сѫ
представляватъ три групи: 1) осоговска или земледѣлци, 10% сѫ скотовъдци и риболовци,
шопска, 2) чифликчийска и 3) миячка. 5% сѫ занаятчии, 3% сѫ търговци, 2% сѫ индус-
Първата група се простира въ северна Ма- триалци и 5% сѫ съ разни свободни професии,
кедония. Селищата сѫ раздалечени едно отъ рентиери и пр.
друго по на нѣколко километра. Самитѣ части Значи, основата на стопанския жи-
на селищата – махалитѣ, сѫ тоже разредени съ вотъ въ Македония е земледѣлието, за което
по 2–5 кѫщи на купчинки, кацнали по рѫтове и сѫществуватъ всички естествени благоприятни
бърда и раздѣлени помежду си чрезъ пропасти условия.
и долове. Работната земя е малка и обикновено 1) Климатътъ съ своето разнообразие, съ
граничи съ жилището. своята лекость и задоволителна влажность спо-
Втората група селища се намира въ мага до висока степень за вирението на всички
голѣмитѣ котловини: сѣрска, пелагонийска, со- видове стопански култури.
лунска и проче. 2) Страната се радва на широки плодо-
Обикновено тѣ сѫ разположени на равно, родни полета (солунското, пелагонийското,
близо до нѣкоя вода и пѫть. Жилищата сѫ съ ши- сѣрското, Овче-поле и пр.) и богати рѣчни до-
роки дворове, въ срѣдата съ гумно и отдѣлени лини и котловини.
отъ съседа съ плетъ. Въ чифлигарскитѣ села на 3) Разпредѣлението на водитѣ по повърх-
всѣки чифликчийски дворъ стърчи кула. нината е лѫчисто и това условие е доста важно
Миячката група се срѣща въ най-западна за равномѣрното напояване на страната. Дейс-
Македония по недрата на Бистра, Дешатъ, Ко- твително често се срѣщатъ пространства съ за-
рабъ и проче. Селата сѫ сбити, голѣми. Жили- стояли води, блата и мочурлуци (блата въ скоп-
щата здрави, градени отъ камъкъ и обикновено ско, блато въ прилепско, при завоя на р. Черна,
на 2 етажа. Улички тѣсни, стръмни, но чисти. Сари-Гьолското, Сари-шабанско и пр.), обаче
Въ чисто българскитѣ села, чийто брой над- тия вредни условия сѫ леко отстраними.
вишава числото 1700, населението се групира Но, ако природнитѣ условия сѫ били бла-
въ голѣми семейства, чиито членове обикновено гоприятни, социалнитѣ, напротивъ, сѫ били отъ
сѫ на брой 20–30, а има и случаи и до 60–80. най-тежкитѣ.
Дѣдо, бащи, синове, внуци живѣятъ, работятъ Известно е, че завладенитѣ отъ турското
задружно по древния славянски обичай, извес- орѫжие земи сѫ били държавно владение, дър-
тенъ съ името з а д р у г а. Три четвърти отъ жавенъ имотъ. По силата на турския законъ тия
годината мѫжкитѣ членове сѫ вънъ отъ дома, по имоти били неотемлимо право на държавния
кяръ. Женската челядь, подъ заповѣдитѣ на най- глава.
старата въ дома, върши по редъ своята работа, За да награди своитѣ военни сподвижни-
а презъ време на полскитѣ занятия тя е помощ- ци, които образували военно съсловие съ името
никъ на мѫжа и не оставя по работоспособность спахии, монархътъ отстѫпвалъ отъ завладенитѣ
по-назадъ отъ него. земи голѣми пространства. Тия отстѫпени
Дома тя меси, пере, готви, приготовлява земи се наричали спахилъци – по името на
дрехи, постилки и т. н. Въ полето жъне, копае, притежателитѣ – спахии. Заедно съ отстѫпената
върше, прибира хранитѣ. Въ гората сече и носи земя вървѣли и хората, раята (покорници), кои-
дърва за горене или, при липса на такива, тя то сѫ я обработвали. По тоя начинъ последнитѣ,
събира и суши говежди лепешки – запасъ отъ ставали имотъ на своитѣ господари, отъ чиято
гориво за презъ зимата. воля е зависѣла тѣхната сѫдба.
28
Отстѫпенитѣ участъци земя заедно съ сгра- сетъкъ — най-ужасния и съсипателенъ за мало-
дитѣ и хората образували поземелна собстве- имотния земледѣлецъ.
ность — отначало доживотна, а после наследс- Освенъ тѣзи трѣбва да споменемъ и насил-
твена — известна съ името ч и ф л и к ъ. ственитѣ данъци, налагани отъ разни зулумд-
Управлението на чифлика обикновено се жии било на цѣло село общо, било частно върху
повѣрявало на едно лице, мохамеданинъ, който нѣкои имотни семейства. Така въ Порѣче всѣко
носѣлъ името к ь а я , а съ пазенето на посѣвитѣ село е плащало по 15—20 лири годишно на
се натоварвало друго лице, тоже мохамеданинъ разни кръвопийци, живущи въ тоя край.
— пѫдарьтъ. Сѫщата участь сѫ изпитвали и селата въ
Кьаята и пѫдарьтъ сѫ били истинскитѣ гос- прилепско, охридско и др. При това положение
подари надъ работницитѣ на чифлика; тѣ сѫ и дума не може да става за нѣкакво рационално
играли най-черната роль въ живота на маке- земледѣлие въ Македония.
донския земледѣлецъ. Обикновено въ срѣдата Въпрѣки всички тия тежки прѣчки на
на сградитѣ на чифлика се издигала една 2—3 земледѣлческия трудъ, македонскиятъ селяни-
етажна кѫща, много яко построена — цѣла кре- нъ не остави да опустѣятъ роднитѣ му полета и
пость. съ своята издържливость, спестовность, трудо-
Тая сграда носи името кула. Въ долния ета- любие надвива ударитѣ на сѫдбата. Македония,
жъ се помѣствалъ хамбара съ хранитѣ, а горниятъ благодарение на тия качества на нейнитѣ селс-
етажъ служелъ за жилище на кьаята и пѫдарьтъ. ки жители, остава пакъ житница на Балканския
Имало отдѣлни стаи за лѣтно жилище на харе- полуостровъ.
ма—семейството на землевладѣлеца. Тия кули (Табло X — 34 и 35).
сѫ били и сѫдилище и затворъ за беззащитнитѣ Сега нека потвърдимъ съ факти нашето по-
землеработници, които не сѫ имали правото да следно заключение, като представимъ нейнитѣ
се оплачатъ нѣкому. Тѣ сѫ били момци (слуги) стопански източници — нейнитѣ природни бо-
на господаритѣ си, истински парии, лишени отъ гатства, нейното производство.
своя покривъ и отъ всичко, което може да на- Обаче преди да влѣзнемъ въ разглеждане на
помни едно човѣшко сѫществуване. Момцитѣ поставения въпросъ, смѣтаме за умѣстно да на-
сѫ работили само срещу опредѣлено възна- правимъ едно малко отклонение, като се спремъ
граждение — х а к ъ, който рѣдко получавали на сегашното административно разпредѣление
напълно. на разпокѫсана Македония. За тая цель ние об-
Тоя годишенъ хакъ се състоялъ отъ 80—100 ръщаме вниманието върху статистическа табли-
крини смѣсено жито, 100 до 120 гроша, 3—6 ца № 29, стр. 20.
оки газъ, 10 — 12 оки фасулъ и 10—15 оки соль. Сега на въпроса.
Това се плащало на цѣло семейство, което има- Презъ 1926 г. македонскитѣ окрѫзи при-
ло една възрастна мѫжка сила. тежаваха едно пространство отъ обработваема
Но случвало се въ едно семейство да има площь, възлизаща на числото 762,110 хара. По
повече мѫжка челядь и тогава положение- количеството на обработваемата площь първо
то се поизмѣняло. Особено ако кьаята е билъ мѣсто държи скопски окрѫгъ (13,5%); следъ него
мекъ човѣкъ или лакомъ да направи положе- идатъ по редъ: битолски, сѣрски, драмски и пр.;
ние за смѣтка на своя господарь — работата е най-малко има петричкия (7,2%)
тръгвала къмъ освобождение отъ момството. Съ Сравнително съ балканскитѣ държави:
спестенитѣ срѣдства семейството си набавяло на Юго-славия — 34,5%, България—33,5%, Гър-
първо време свой добитъкъ и свой инвентаръ. ция—12,1%, Македония има 11,3% обработвае-
Тогава то могло да търси дѣлъ отъ труда си ма площь.
и да стане ортакъ (съдружникъ) или изполичарь
на землевладѣлеца. Храни
Последниятъ давалъ земята, семето и жили-
щето, а изполичара — труда и инструментитѣ. Най-важно мѣсто въ обработваемата площь
Отъ полученитѣ произведения се сваляло ко- държи културата на хранитѣ.
личеството на семето, стойностьта на данъка и (Гледай стат. т-ци 10, 11 и 12, стр. 10 и 11)
остатъкътъ се дѣлилъ по равно. Изполичарьтъ е Отъ житата господствующъ редъ държи
получавалъ не повече отъ 20% свой дѣлъ. Пшеница
Но той ималъ и други задължения; а) да
превозва хранитѣ, да доставя дърва за горене (Статистическа таблица № 10)
на господаревата кѫща, да работи 10—11 дена За да се види кои окрѫзи отъ Македония
презъ годината безплатно въ именията на гос- произвеждатъ най-много пшеница, ние при-
подаря вънъ отъ района на чифлика (градини, веждаме тукъ следнитѣ данни за 1927 година.
бостани, лозя) да подържа работата въ водени- Битолски окрѫгъ, солунски, скопски, ко-
цата на господаря и пр. и пр. жански, сѣрски, воденски, халкидийски, ле-
Оть горе на всичко тежала а н г а р и я т а — рински, брѣгалнички, петрички, драмски и най-
задължително безплатно работене, безъ срокъ и малко кавалски.
опредѣлено мѣсто. Най-добра пшеница излиза отъ пелаго-
Ортаци сѫ ставали най-често и нийската и солунската равнини по богатство на
малоимотнитѣ християни, чиито имоти се на- нишесте, а най-тежко зърно иматъ скопската и
мирали въ нѣкой близъкъ районъ на чифлика. кумановската.
Трета степень земледѣлци сѫ били ония,
който обработвали собствена земя. Числото имъ Ръжь
било малко и работната земя обикновено била
разпокѫсана на дребни парчета. Тѣ се радвали Р ъ ж ь т а вирѣе на една височина отъ
сравнително на по свободенъ животъ особено 1500 метра. Тя е разпространена особено въ
въ селища, дето не е имало чифлици. планинскитѣ области на северо-западна Ма-
Но тѣ сѫ страдали пакъ отъ тежестьта на кедония. Планинското население употрѣбява
данъци. Като по имотни били облагани най хлѣбъ отъ ръжь.
произволно и пристрастно. По главни данъци: Най-много се сѣе въ битолски окрѫгъ, пос-
1) бедель (воененъ); 2) емлякъ, (сгради); 3) ле въ скопски, петрички, брѣгалнички, солунски
йолъ-параси (пѫтна повиность); 4) бегликъ (да- и пр.
накъ за овцетѣ и пр.; 5) шахси-вергиси; 6) де- Най-много се добива ръжь въ скопски ок-
29
рѫгъ. После идатъ: битолски, петрички, (Статистическа таблица № 14).
брѣгалнички, солунски и пр. (статист. таблица К о н о п ъ се обработва въ скопско, а най-
№ 12). доброкачественъ излиза отъ кумановско.
Л е н ъ (Статистическа таблица № 14).
Ечмикъ А н а с о н ъ . Анасонътъ се сѣе за благо-
уханнитѣ му семена, които се употрѣбяватъ при
Ечмикътъ се сѣе въ планинскитѣ мѣстности приготовяване на ракията и за цѣръ и др. Презъ
и високитѣ равнини и служи за храна на до- 1927 година всичко засѣто 98 хара и произве-
битъка и хората. дено 537 кантара. Най-вече се сѣе въ лерински
Най-много се сѣе въ солунски окрѫгъ окрѫгъ.
(25,919 хара), битолски (21,061 хара), скопски
(20,200, хара, а най-малко въ петричкия (2,831 Градинарство
хара).
(Гледай ст. таблица № 12, стр. 11). (Гледай статистическа таблица № 17, стр.
16).
Просо и овесъ Ч е р в е н ъ п и п е р ъ се приготовлява най-
много и най-хубавъ въ мъгленско и въ битолс-
П р о с о т о и о в е с ъ т ъ по количеството кото село Буково („буковски пиперъ”).
на производството не играе важна роль въ ма- (Статистическа таблица № 17).
кедонското земледѣлие. Сѣятъ се обикновено Ф а с у л ъ се съе навсѣкѫде, но най-добро-
въ планинскитѣ краища и служатъ като храна на качественъ излиза отъ охридско, кичевско, ко-
човѣка презъ зимата. Приготовлява се въ смѣсь чанско, воденско и др.
отъ ръжь и царевица, най-долнокачествения (Статистическа таблица № 17).
хлѣбъ.
Просото служи и за добиване на питието Фуражъ
боза.
(Гледай стат. таблица 12). Презъ 1927 година били засѣти 51,079
хара и произведени 1,083,190 кантара, отъ ко-
Царевица ито само отъ ливади 419,555 хара съ 919,438
кантара. Люцерна и детелина 3,728 хара съ
Презъ 1927 г. е произведено количеството 108,800 кантара.
858,061 кантара, отъ които на скопски окрѫгъ (Статистическа таблица № 19).
се падатъ 142,927 к., битолския 120,692 к., во-
денския 87,000 к.,сѣрския 80,833 к. и пр. Най- Лозарство
малко е произвелъ брѣгалничкиятъ 16,279 к. и
халкидическиятъ само 4,451 к. Главнитѣ лозарски центрове въ Македония
(Гледай стат. таблица № 12). сѫ: Тиквешъ, Велесъ, Суровичъ, Гюмендже, Не-
гушъ, Скопие, Мелникъ, Лъгадина и Енидже-
Оризъ Вардаръ.
Гюмендженското вино се равнява съ испан-
Това растение вирѣе въ нѣкои мѣстности, скитѣ и френски вина; а негушкото прилича на
които иматъ въ изобилие рѣчна застояла вода и бургундскитѣ.
се радватъ на мекъ климатъ. Най-силни вина сѫ гюмендженското и не-
Тия мѣстности сѫ; гушкото.
1) Кочанската долина, дето се ражда про- Трапезно хубаво грозде излиза отъ велеш-
чутия „кочански оризъ” — най-хубавия на ко, лъгадинско, воденско и пр.
Балканитѣ. (Статистическа таблица № 18).
2) По течението на р. Струмица, въ радо-
вишка околия и петричко. Овощарство
3) По р. Тополка (велешко) — до с. Богоми-
ла. Най-богата овощарска область въ Македо-
4) По р. Вардаръ (Скопие, Велесъ Гевгели). ния сѫ мѣстноститѣ, наредени по югоизточнитъ
5) Сѣрско. разклонения на Шаръ планина.
Ето нѣкои данни относно производството Тетово се слави съ своитѣ я б ъ л к и .
на ориза: презъ 1914 год. засѣто 263 хара, про- Порѣче и охридско съ своитѣ едри и вкусни
изведено 2,260 кантара; презъ 1917 г. засѣто череши.
243 хара, а произведено 2,328 кантара. Воденско, лъгадинско и солунско дава смо-
(Гледай статистическа таблица 12). кини, бадеми, нарове.
Св. Гора ражда прочутитѣ лешници.
Индустриялни растения Малешевско, петричко и струмишко — сли-
ви; мариховско — едри до половинъ килограмъ
Въ това число влизатъ следнитѣ растения: круши „ г ъ р л е с т и ” . Орѣхи съ меки люспи ще
тютюна, мака, сусама, памука, лена, конопа, намѣримъ въ кичевско, Порѣче и охридско.
анасона и др. Съ своитѣ бостани е прочуто кичевско и ко-
Т ю т ю н ъ (Гледай статист, таблица № 13, чанско.
стр. 11 (обр. табло VII — 25). Македония при подобрени условия би била
О п и у м ъ (афионъ) и маково семе става царството на овощията и би дала поминъкъ на
много добре въ тиквешко, велешко, щипско, хиляди семейства.
струмишко и радовишко. (Статистическа таблица № 16).
(Статистическа таблица № 15, обр. табло Съ к е с т е н и се слави Бѣласица планина,
VIII-39). особено петричко, а не по-долни кестени про-
С у с а м ъ се сѣе въ цѣла южна и юго-запад- извежда Порѣче, Тетово, Скопйе, Черна-гора,
на Македония, както и покрай Вардаръ. Отличе- охридско и битолско.
нъ сусамъ дава струмишко, солунско и сѣрско. (Статистическа таблица № 16).
(Статистическа таблица № 15). З а р з а л и (кайсии) се раждатъ навсѣкѫде,
П а м у к ъ най-доброкачественъ излиза въ но най-вкусни сѫ воденскитъ и велешкитѣ.
сѣрско и солунско. Съе се още въ околиитѣ: Ка- (Статистическа таблица № 16).
вала, Струмица, Петричъ и по долината на р. Орѣхи доброкачествени и въ изобилие се
Вардаръ чакъ до Велесъ. намиратъ въ кумановско и петричко. Въ кичевско
30
преди войнитѣ се срѣщаха цѣли гори, а така Миячкитѣ българи трѣбвало да наематъ па-
сѫщо и въ Демиръ-Хисаръ (битолско). зачи албанци и да плащатъ д е р у д ж и л ъ к ъ
(Статистическа таблица № 16). на нѣкой влиятеленъ гега, за да пази стадата,
С м о к и н и се срѣщатъ въ изобилие въ к ѫ ш л и т ѣ (мандритѣ или бачилата).
при-морската часть на южна Македония и по Големитѣ произволи въ облагането съ да-
долината на р. Вардаръ до тиквешко. Най-едра, нъкъ бегликъ върху живата стока тоже се отра-
ароматична и вкусна смокиня ни дава воденс- зило гибелно върху тоя клонъ отъ стопанство-
ко. то.
(Статистическа таблица № 16). Голѣмитѣ държавни реквизиции, никога
Б а д е м и се раждатъ въ солунско, халки- неизплатени, сѫ съсипали много кьаи (стопани
дика, кожанско и пр. на стада).
(Статистическа таблица № 16). Най-сетне събитията, които повече отъ 40
Въ Халкидонския полуостровъ расте на от- години се развиватъ въ Македония, винаги сѫ
крито л и м о н а и п о р т о к а л а , но въ незна- излагали пастиритѣ на подозрение отъ страна на
чително количество. властитѣ, а това подозрение не е било сухо, а
(Статистическа таблица № 16). често се отразявало гибелно за стопани и до-
битъкъ.
Гори
Волове, крави и биволи
Македония, нѣкога богата съ простран-
ни гори, въ по-новитѣ времена, благодарение Рогатиятъ добитъкъ въ Македония не е отъ
на политическитѣ условия, невежество на на- добра порода. Напротивъ, поради лошото от-
селението и лакомството за обработваема земя, гледване, повече на паша, добитъкътъ е дребе-
е много обезлесена, да не кажемъ опустошена. нъ. Изключение прави кумановската порода и
Вредата отъ това за стопанския и здравословния оная отъ солунско, що се отнася до биволитѣ.
животъ на страната е грамадна. Най-много волове и крави се срѣщатъ въ
Днесъ въ Македония горитѣ завзиматъ окрѫзитѣ солунски, скопски, петрички, битолс-
едно пространство отъ 1,010,000 хара крѫгло ки, сѣрски, кожански, брѣгалнички, а най-малко
число или 15.1% отъ нейната повърхнина. Меж- въ кавалския (отъ 114,169 глави до 15,445).
ду балканскитѣ държави въ това отношение само Биволи има въ солунски, битолски, скопс-
Гърция стои по-доле отъ нея. ки, сѣрски, воденски и петрички окрѫзи, а най-
Отъ разнитѣ македонски области северо- малко халкидийски (8,840 до 38 глави).
източна Македония или петричкия окржгъ е По числото на биволитѣ Македония държи
най-богатъ съ гори: той има 179,437 хара гори 2-ро мѣсто въ свѣта.
(26%). По числото на воловетѣ — на 100 жители
Въ частьта на Македония подъ гръцка власть въ Македония се падатъ по 33 глави, тя държи
горитѣ обхващатъ едно пространство отъ 643,773 3-то мѣсто на балканитѣ, а на 100 кв. клм. тя има
хара (18,8%), а въ югославянската часть едва до- 1009 волове и 75 биволи.
стигатъ до 187,000 хара (7,20/0). (Статистическа таблица № 20).
Най-добре запазени гори имаше въ Мари-
хово (борова гора), по Бѣласица (кестенова), ма- Товаренъ добитъкъ и коне
лешевско, осоговията, Нидже планина и проче.
Конятъ като товарно животно е играелъ, па
и сега играе, въ Македония видна роль въ сто-
Скотовъдство панския животъ, защото при липса на модер-
ни срѣдства за съобщение, той е извършвалъ
Нераздѣлно почти отъ земледѣлието, ското- почти цѣлия транспортъ на стоки отъ единъ за
въдството е втория главенъ изворъ за поминъкъ другъ край. Прочутитѣ нѣкога „ к е р в а н и ” — 50
на македонското население. Всѣко селско дома- до 100 товарени съ стока коне, съпровождани
кинство притежава най-малко по една крава за отъ кираджии, сѫ внасяли животъ и радость,
млѣко или 5—6 овци или толкова кози. Най- дето разтоварвали. Много пѣсни възпѣвали
бедно и окаяно селско семейство е онова, което младежитѣ кираджии и тъхнитъ кервани.
нѣма доенъ добитъкъ да облажи кѫщата. Македонскитѣ коне сѫ дребни, ала много
Добитъкътъ се отгледва съвършено прими- издържливи.
тивно. Въ планинскитѣ мѣстности неработния Най-добра порода се срѣща въ кумановско
добитъкъ (пашатия) почти цѣла година живѣе и Овче-поле, а така сѫщо въ скопско и покрай
на открито и никога не знае грижи за него отъ Брѣгалница.
стопанинъ. (Статистическа таблица № 20).
По пространнитѣ равнини, особено въ М а г а р е т а и м у л е т а (мъски) се срѣ-
влаж-нитѣ имъ части, дето изобилствува сочна щатъ на всѣкѫде изъ Македония, но вторитѣ за-
трева, пасятъ доста голѣми ергелета отъ коне, мѣстватъ коня напълно въ планински мѣстности,
говеда и стада отъ овце. особено по урвитѣ и сипеитѣ, кждето това жи-
Другиятъ добитъкъ първенствува по качес- вотно е истински даръ за тамошнитѣ жители.
тво и количество въ северна Македония, главно Мулета има най-вече по р. Брѣгалница,
кумановско, Овче поле; биволътъ — въ южната скопско, солунско, кожанско, драмско, сѣрско,
часть; овцетѣ — въ Пелагония. а най-малко има воденско.
Много овце пасятъ по Кампания (солунско), Магарета: солунско, битолско, скопско, ко-
саришабанско, но тѣ идатъ тукъ на зимовище жанско и проче.
отъ западна Македония. (Статистическа таблица №20).
Нѣкога скотовъдството е било доста раз-
вито въ западна Македония, особено въ миячко.
Но, отъ когато албанцитѣ почнали да настѫпватъ Овцевъдство
въ Македония и заграбванията на цѣли стада
християнска стока задушило всѣка възможность Когато се говори за скотовъдство въ Маке-
за работа, опустѣли недогледнитѣ пасбища по дония, трѣбва да се разбира по-скоро о в ц е -
Шаръ, Бистра, Дупница и проче. в ъ д с т в о , понеже отгледването на овцата съста-
31
влява главното занятие на македонския ско- Свине
товъдецъ и то ангажирва всичкитѣ му грижи и
трудъ. Македонскиятъ селянинъ съвсемъ рѣдко Числото на свинетѣ въ Македония достига
притежава стада само отъ кози. Козата и овцата надъ 200,000 глави.
вървятъ заедно въ македонското стопанство. Най-много свине се срѣщатъ въ битолски
Общиятъ тѣхенъ брой възлиза на крѫглата окрѫгъ, а следъ това: скопски, солунски, кожан-
цифра 5,300,000 глави, отъ които овцетѣ до- ски, петрички.
стигатъ до 31/2 милиона. Най-добра порода се отгледва въ мале-
Македония държи второ мѣсто по броя на шевско, битолско и брѣгалнишко.
овцетѣ и козитѣ между балканскитѣ държави На 100 жители се падатъ по 224 глави и
(България първо). На 100 жители се падатъ по въ това отношение Македония държи последно
138 овце и по 72 кози. мѣсто между балканскитѣ държави.
Съ скотовъдството се занимаватъ една Този фактъ се дължи на робството подъ
часть отъ българитѣ, власитѣ (каракачани) и турцитѣ.
албанцитѣ. (Статистическа таблица № 20).
Първитѣ живѣятъ въ рѣканско — реканскитѣ
мияци, които зимно време пасятъ стадата си Птицевъдство
по южна приморска Македония, а лѣтно — по По броя на птицитѣ, отгледвани за месо-
западнитѣ разклонения на Шаръ, Бистра плани- то и яйцата имъ, първо мѣсто държи солунския
на, Стогова и проче. окрѫгъ, после идатъ: сѣрския, скопския, драм-
Вторитѣ сѫ истински номади и прекар- ския, кожанския, воденския, петричкия, лерин-
ватъ живота си между стадата си, чиито пасища ския, брѣгалничкия, кавалския и най-сетне хал-
се срѣщали главно по Пиндъ, прехвърля къмъ кидийския.
Олимпъ и даже въ вѫтрешностьта на планинска Цѣла Македония брои 3,241,174 глави.
Македония. Кокошкитѣ съставляватъ 95% отъ всичкитѣ
Третата група скотовъдци сѫ тоже номади. птици.
Тѣхнитѣ колиби сѫ пръснати по главната широ- (Статистическа таблица № 20).
ка верига (Корабъ, Кобилица, Даутица, Карад-
жица и проче). Медъ
Най-изкусни скотовъди сѫ мияцитѣ. Ми-
ячкото сирене държи първо мѣсто въ Македо- Пчеларството е третостепено занятие у
ния. Македонскитѣ овце даватъ малко количес- македонския селянинъ. На всѣкѫде се срѣщатъ
тво вълна (1—2 кгр. на глава) остра и нечиста. пчелни кошери, но само за домашни нужди.
Най-доброкачествена вълна се изкарва отъ Овче Най-много кошери се намиратъ въ петрич-
поле. Влашката вълна е долнокачествена. ко (7,965) сравнително пространството му.
Презъ 1907 година е изкарано 3,127,000 Въ Македония подъ сръбска власть броятъ
кгр. вълна отъ цѣла Македония. на кошеритѣ достига до 19,000. Въ турско вре-
Най-вкусно месо даватъ овцетѣ отъ Пела- ме, напр. презъ 1907 г., въ цѣла Македония е
гония. произведено около 843,240 кгр. медъ.
(Статистическа таблица № 20). (Статистическа таблица № 50).
Сурови и обработени кожи Копринарство
Споредъ вноса и износа на сурови и обра-
ботени кожи, Македония може да се смѣта като Отглеждането на копринената буба води
индустриална страна въ това отношение. началото си отъ византийско време. Особено
Солунъ е центърътъ за експедиция на всич- развито е копринарството въ долинитѣ на р.
ки кожи отъ македонскитѣ покрайнини, а сѫщо Вардаръ и Бистрица, а най-цъвтяще е въ ку-
и отъ Албания. кушко, гевгелийско и воденско. До 1860 год.
Суровитѣ кожи, които съставляватъ глав- бубарството било много развито, но следъ тая
на часть отъ търговията, сѫ предимно агнешки, година то взело да отпада поради появилата се
ярешки и кози. тогава болесть по бубитѣ. Следъ десеть години
Даннитѣ, които даваме по-доле, показватъ въ Македония почнало да се внася японско бу-
числото и вида на тоя артикулъ*). бено семе и заниманието съ буби бързо се съв-
агнешки ярешки овчи козьи зело.
730,000 975,000 340,000 330,000 После почнали да внасятъ френско семе и
то взело връхъ.
Вълна Наравно съ последното се внася и италиян-
ско семе.
Годишно производство около 1,280,000 Въ Македония бубата се отглежда прими-
кгр. тивно, но въпрѣки това, македонскитѣ буби сѫ
За търговия се употрѣбява годишно около отъ добро качество и държатъ срѣдно мѣсто
192,000 кгр. бѣла вълна и 384,000 кгр. черна въ европейскитѣ пазари. Пашкулитѣ отъ Воде-
вълна. нъ, Гевгели, Кукушъ, Гюмендже стоятъ на първо
Има фабрики и заведения за сукно въ Гю- мѣсто. Следъ тѣхъ идатъ пашкулитѣ отъ Стру-
мендже, Клисура, Гребена, Магарево и Диово. мица, Дойранъ, Негушъ, Горни и Долни Порой.
Въ Солунъ има 1 модерно заведение съ 100 Отъ четири килограма македонски пашку-
конски сили и съ дневно производство 100 мет- ли се изкарва около единъ килограмъ коприна.
ра и въ Негушъ съ 350 конски сили. Презъ 1909 г. сѫ произведени 400,000 кгр.
Общо годишно производство на шаеци и за приблизителна стойность 2,274,000 лв. (то-
сукно въ Македония — 230,000 до 250,000 мет- гавашенъ курсъ), а презъ 1910 г. за 5,500,000 лв.
ра. затни. Последнитѣ години достигна до 800,000
клгр. пашкули.
Въ гевгелийско, струмишко, дойранско и
*) Изъ „Bolletin commersial de Macedoine”, изда- воденско пашкулното производство е главно
ванъ презъ свѣтовната война отъ генералния щабъ на срѣдство за поминъкъ на населението.
източната френска армия Въ Гевгели сѫществуватъ 7 инсталации за
32
печене на пашкули. Фабриката на Бр, Накови 3) при с. с. Ореше и Радуше (Скопие — Те-
може да опече до 64,000 кгр. пашкули, на Али тово),
ефенди до 20,000 кгр. и пр. Всичко въ Гевгели 4) Йерекини (Халкидика) и пр.
може да се опекатъ около 100,000 кгр. пашкули
за сезонъ. Дребна индустрия — занаятчийство — еснафи
(Образъ табло XIV — 48).
Когато турцитѣ завладѣха македонскитѣ
Ловъ градове, християнскитѣ първенци биваха или
избивани или силомъ потурчвани, или пре-
За да се види каква облага има македон- следвани въ по-голѣмитѣ центрове — Цари-
ското стопанство отъ лова и изтрѣблението на градъ и въ Мала Азия.
горскитѣ диви животни, даваме тази таблица. Пощадена остава простата маса, на която
Приблизителна цифра на кожитѣ отъ ди- се позволявало да живѣе по краищата въ особ-
вечъ: ни махали и която силомъ е била заставяна да
Заешки........................................200,000 слугува въ турскитѣ домове срещу едно кучешко
Лисичи ........................................10,000 препитание.
Диви котки .................................2,000 Цѣли християнски семейства обикаляли
Язовци ........................................3,000 двора на нѣкой виденъ ага или бей и смѣтани
Куници (бѣлки) ...........................5,000 дори „ с т о к а ” на господаря си, който абсолют-
Самуръ (видра).... .......................500 но е разполагалъ съ живота и честьта на своитѣ
Вълчи ..........................................600 роби, често продавани и на пазаря.
Чакалски .....................................2,000 Изключение сѫ правили отъ това положе-
ние селищата, които по султанско благоволение
Общата стойность на суровитѣ кожи, изне- сѫ се ползували съ особени права. Старата сто-
сени отъ Македония, се движи между 4 и 41/2 лица с. Варошъ (стария градъ Прилепъ) винаги
милиона франка. е билъ чистъ отъ турско население, Марихово
— сѫщо, Тиквешъ (после изпотурченъ), кичевс-
Риболовъ ко, галичко и т. н.
Въ Македония много малко сѫ привилеги-
Гледай статист, таблица № 21, стр. 15 (обр. рованите селища. Много отъ тѣхъ сѫ останали
табло XII — 40, 41, 42, 43, 44 и 45). чисти, благодарение на планинската мѣстность
Индустрия й отдалеченость отъ центроветѣ.
Съ утихването на завоевателнитѣ войни,
Индустрията, въ съвременно значение на турцитѣ, обогатени отъ заграбени съкровища
думата, въ Македония още е въ зародишъ, тъй и подарени земи, отдали се на разкошенъ жи-
като само нѣкои клонове отъ нея сѫ застѫпени вотъ за смѣтка на поробенитѣ. Нуждитѣ на раз-
и то не въ голѣми размѣри. Едра индустрия въ коша и охолния животъ наложили потрѣба отъ
Македония още не сѫществува освенъ тютюне- нови работни рѫце и по тоя начинъ се появило
вата и брашнената. въ градоветѣ ново съсловие — занаятчийството.
Причинитѣ за това сѫ много, ала най-глав- Това обяснение не е едностранчиво. Наистина
нитѣ сѫ: 1) социалнитѣ условия въ турския ре- и въ завоевателния периодъ е имало отдѣлни
жимъ, когато всѣка инициатива въ това отноше- единици или групи, които сѫ работили разни
ние носѣше удари за инициаторитѣ; 2) липса на занаяти за турската войска, за турския домъ и за
нужднитѣ капитали; 3) липса на обща просвѣта своитѣ нужди, но тия занятия ставали подъ над-
и главно професионална; 4) съсипателна конку- зоръ и принудително, не на опредѣлено мѣсто и
ренция отъ страна на европейския производи- време, а най-често въ самитѣ военни лагери.
тель и 5) слабата култура на населението, което Първоначално турцитѣ сѫ докарвали майс-
не отиваше по-далече отъ удовлетворение на тори отъ старитѣ огнища или главнитѣ селища.
примитивнитѣ си нужди. Тия майстори предимно сѫ бивали потурняци и
1) Поменахме, че тютюневото производс- сѫ се ползували съ известни права.
тво ангажираше една по-едра индустрия. Отъ Упражнението на занятието се предавало
27,000 работници, ангажирани въ крупната ин- по наследство. Ето защо и въ най-ново вре-
дустрия повече отъ десеть хиляди работятъ въ ме въ македонскитѣ градове се срѣщаха заня-
т ю т ю н е в и т ѣ ф а б р и к и . Най-голѣмитѣ тю- тия изключително въ турски рѫце. Табацитѣ,
тюневи заведения се намиратъ въ Кавала, после налбантитѣ, глашатаите, орѫжейнитѣ майстори,
въ Солунъ и Сѣръ. бръснаритѣ и много други бѣха турци или мо-
2) Следъ това иде т е к с т и л н а т а инду- хамедани.
с т р и я . Тя брои 28 фабрики, отъ които 15 за Краятъ на XVIII и началото на ХІХ вѣкъ за
памукъ, 8 за вълнени издѣлия, 2 за конопени и Турция се ознаменува съ редъ реформи; унищо-
чували и пр. Отъ това число: 11 има въ Солунъ, жение на яничарствато, засилване на централна-
8 въ Негушъ, 3 въ Сѣръ и 6 въ Воденъ и дру- та власть въ турскитѣ провинции, въвеждане на
гаде. Отъ тукъ следва, че Негушъ по числото на редовна войска по европейски образецъ и др.
текстилното производство държи първо мѣсто Настава общо кипене ВЪ Турция. Разни паши
(50%), после иде Солунъ (25%), Сѣръ (15%) и пр. (видинския, янинския, шкодранския) се повди-
Въ Скопйе, въ Солунъ и въ нѣкои други гра- гатъ противъ централното правителство, което
дове има фабрики за плетени издѣлия. въ края на краищата излиза победитель.
3) Единъ много важенъ клонъ, който би мо- Настава ерата на сравнително успокояване
гълъ да бѫде източникъ на благосъстояние, е отвѫтре. Отвънъ идатъ нови напасти. Сърбитѣ
м и н н а т а и н д у с т р и я . Македония е доста бо- се освобождаватъ, следъ тѣхъ гърцитѣ. Презъ
гата съ полезни руди, но разработването имъ се наполеоновитѣ войни и руско-турскитѣ животъ-
спъва отъ липсата на добри пѫтни съобщения и тъ на турската държава е застрашенъ. Централ-
каменни вѫглища или, изобщо, отъ естествена ното правителство гледа да внесе спокойствие
двигателна сила. между християнскитѣ си поданици. До 1835 г.
Въ Македония има разработени следнитѣ бѣше забранено да се строятъ нови църкви. Нея
рудници; 1) при с. Рожденъ (Марихово — ти- година се разреши строежа и въ Македония. Отъ
квешко) на фирмата Alatinie & Charo (Алшаръ) 1835 до 1842 год. се построяватъ повече отъ 20
сега не сѫществующа, черкви. Християнскитѣ жени могатъ да ходятъ
2) при с. Изворъ (Халкидонски п-въ), вече незабулени.
33
Християнскитѣ майстори придобиватъ рав- всецѣло отъ еснафитѣ. Скоро следъ това настѫпи
ни права съ турскитѣ си колеги. окончателно скѫсване на връзкитѣ съ битолския
При тая сравнително по-широка свобода гръцки владика и цариградската патриаршия, и
явяватъ се християни — майстори въ чаршията, прилепската община се реконструира въ духа
отначало бивши калфи при мохамедани, а пос- на народната църква.
ле подъ тѣхно покровителство отлични и само- Всички градски еснафи подпечатиха и
стоятелни занаятчии. подписаха едно прошение до Високата Порта,
Занаятчийството въ Македония разцъвтя- подкрепено отъ прилепска и битолска околии,
ва въ периода отъ 1830 до 1875 година, ко- съ което се искаше български владика.
гато зянаятчиитѣ се групиратъ въ корпорации Българскитѣ прилепски еснафи възобнови-
— еснафи. ха монастиритѣ “Трескавецъ” и “Св. Арахангелъ
Тия еснафи съ течение на времето биватъ Михаилъ” надъ с. Варошъ. Надписътъ: „съ иж-
признати отъ закона като юридически личности дивение еснафъ болгарски...” до скоро личеше.
съ свои правилници и устави, съ еснафски печа- Велешката чаршия се затваря презъ 1911 г.
ти и събрания. Властитѣ сами почитатъ еснафс- или 1912 г., когато младотурцитѣ убиха родо-
кия институтъ и обличатъ съ сила еснафскитѣ любивия Бано Кушевъ — баща на Илия Кушевъ.
решения. Въ най-цвѣтуще положение бѣха еснафитѣ
Главниятъ майсторъ (уста-башията) съ въ западна Македония и на първо мѣсто стоеше
своитѣ съветници (ази) е мѣродавна инстанция гр. Прилепъ, дето задъ народнитѣ работи сто-
за всички членове на съсловието. Еснафитѣ раз- еха като мощни стълбове 42 еснафи съ своитѣ
полагатъ и съ материални срѣдства въ услуга на каси на обща сума 7,000-8,000 лири турски
еснафитѣ членове, а най-вече за подкрепа на (1900 год.).
общонародни интереси. Силни бѣха българскитѣ еснафи въ Битоля,
Достатъчни сѫ нѣколко факти, за да илюс- дето броятъ имъ достигаше до 30, после Веле-
триратъ дейностьта и значението на нашитѣ ес- съ, Щипъ, Скопйе, Охридъ, Кукушъ.
нафи. Мѣстото не ни позволява да споменемъ
По инициативата на незабравимия побор- кѫде какви занаяти най-добре бѣха застѫпени.
никъ и мѫченикъ за българското възраждане— Къмъ дребната индустрия трѣбва да при-
Неофитъ Бозвели, презъ 1848 г. българскитѣ числимъ и д о м а ш н а т а , що се работѣло въ
еснафи въ Цариградъ: абаджийски, джелеп- кѫщи и главно отъ женска рѫка.
ски, кюркчийски (охридчани и прилепчани), Въ Крушово се работѣха чорапи, фланели и
хлѣбарски (тетовчани), градинарски (преспан- покривки; въ Гопешъ (битолско) — аби, покрив-
ци), млѣкарски (костурчани) и пр., издигнаха ки и пр.; въ Прилепъ — отлични килими. Презъ
първата българска черква „Св. С т е ф а н ъ ” въ 1909-10 г. тамъ се откри килимарско училище.
столицата на султанитѣ. Въ Сѣръ се тъчеха нѣкога по кѫщитѣ памуч-
Отъ нея се роди най-изкусната по своята ни аладжи, топчета или маници, отъ които се
техника черква на Балканския полуостровъ, ко- шиеха дрехи.
ято носи сѫщото име. Добри домашни шаеци излизаха отъ
Терзийскиятъ еснафъ въ Солунъ, още презъ рѣканско, битолско.
четиридесетьтѣ години на миналото столѣтие — Женитѣ въ Воденъ тъчеха много хубави
е издържалъ славяно-българско училище. Той и копринени платна за продань, но всичката тази
дюлгерскиятъ еснафъ сѫ помагали материално домашна индустрия се поглъщаше отъ мѣстнитѣ
на училището. пазари.
Еснафитѣ въ Охридъ, рѫководени отъ
своитѣ будители Григоръ Пърличевъ, К. Шапка- Гурбетчилъкъ
ревъ и др. подеха отчаяна борба противъ гръц-
кия владика презъ 1863—69 год. и борбата имъ Отъ македонскитѣ планински мѣстности,
се увѣнча съ успѣхъ. Старославниятъ Охридъ се дето работната земя е малоразмѣрна, за
освободи отъ фанариотското иго. Еснафскитѣ да посрѣща нуждитѣ на земледѣлеца; отъ
каси се изпразниха, за да се построи училище покрайнинитѣ, дето нѣкога скотовъдецътъ е
въ махалата “Кошище”. намиралъ своя поминъкъ въ отгледване на до-
Касапитѣ, рибаритѣ, градинаритѣ и др. би- битъкъ, но дето поради зулуми е пресекналъ тоя
толски еснафи заобиколили българската черква източникъ; най-после отъ слабороднитѣ кѫтове,
“Св. Неделя” и съ дърва, камъни и юмруци, от- дето нѣкои отъ клоноветѣ на поминъка е замрѣлъ
блъснаха една гъркоманска тълпа, която идеше по много причини — мѫжкото население на-
да нападне събранитѣ на молитва българи въ пуска бащинитѣ огнища за кратко или по-дълго
единъ недѣленъ день презъ 1868 год. време и търси препитание въ съседнитѣ околии
Българскитѣ битолски еснафи разтвориха на държавата или заминава задъ граница.
широко своитѣ каси и помогнаха да се издигне Това отсѫтствие отъ родното мѣсто се на-
красивата сграда на централнитѣ основни на- рича гурбетлъкъ.
родни училища. На гурбетъ отиваха българитѣ отъ дебърско
До 1865—66 год. прилепенитѣ църков- като дюлгери въ Солунъ, рѣканци като иконо-
но-училищни работи се водеха отъ една кла- писци, резбари и пр. въ цѣла Македония и вънъ
са на имотници, т. е. чорбаджии. Работитѣ отъ нея, крушовчани въ Македония, въ Бълга-
вървѣха мудно, тежко—по темпа и характера рия, Влашко, Египетъ и др., охридчани въ Ца-
на водителитѣ. Прилепскитѣ еснафи не бѣха риградъ, България и пр.; ресенчани като гра-
доволни отъ това рѫководство. Възнегодуваха, динари въ Цариградъ, Смирна, Одринъ, Варна
вдигнаха се на кракъ всички еднодушно и по- и пр.; костурчани само млѣкари; тетовчани като
искаха една църковна община, въ чийто съставъ хлѣбари и т. н.
да влизатъ еснафски представители и се нало- Въ чужбина стоеха известно време, обикно-
жиха. вено работното, и около Митровдень се връща-
Общината се преизбра и отъ 12-тѣ члена, ха. Тогава опустѣлитѣ отъ мѫже градове и села
10 бѣха еснафлии, пълни съ житейска опит- се оживяваха. Настѫпваше обща радость. Презъ
ность, мѫже съ несломима енергия и въодуше- зимния сезонъ ставаха сватби и гощавки. Пукне
вени отъ високи пориви за народенъ напредъкъ. ли пролѣть заминаватъ гурбетчиитѣ и се връща
Общинскитѣ работи се издигатъ високо: въ 1876 унилостьта по домоветѣ.
год. се отвори читалище “Надежда”, издържано На гурбетъ се живѣеше при най-голѣма стег-
34
натость, по-скоро недояждане, за да се скѫта бода и просторъ за воленъ животъ е образувана
нѣкоя пара за „до м а ” , за д а н ъ к а , за м а м е - македонската емиграция.
л е д ж и я т а (лихвара) и за черни дни. Неопису-
ема радость наставаше, когато к и р а д ж и я т а По настоящемъ македонска емиграция се
донесеше к н и г а о т ъ я б а н а и п е ш к е ш ъ намира въ:
(даръ) за майка бечка шамия, за булка “и н с к а 1) Цариградъ — около 5,000 души,
к у т и я ” , за татко “низа” бройници и пр. Каква 2) Америка — около 25,000 души,
тѫга вѣе отъ пѣснитѣ по скитнала мѫжка под- 3) други държави — около 30,000—40,000
пора! души:
Кираджията е братъ. Коньтъ му е добъръ Най-многобройна, най-мощна и органи-
аберджия. зирана е македонската емиграция въ България,
Годишно отъ Македония заминаваха не по- чието число е надъ 400,000 души.
малко отъ 20,000 души на гурбетъ. Другаде говоримъ какъ е организира-
Много отъ тия гурбетчии оставаха за вина- на политически и културно. Тукъ ще изложимъ
ги на мѣстото, дето печелиха и тамъ прибираха нейната стопанска мощь като колективитетъ съ
за винаги своитѣ семейства. Отъ тия гурбетчии, специална задача да се помогне въ финансово
отъ разни забѣгнали въ чужбина да търсятъ сво- отношение на македонеца.
Македонскитѣ финансови институти въ България
Самопомощьта е реалниятъ залогъ за про- придобивки, реализирани отъ бащи, дѣди и

сперитетъ. Тя е елементъ, доказателство за кул- прадѣди ведно съ неговия приносъ къмъ тѣзи
тивирано и проявено съзнание за моралитетъ. придобивки, останаха въ родината на благо-
При изостренитѣ егоистични прояви на мате- усмотрението на завоевателитѣ. При неуморе-
риялния миръ въ днешнитѣ условия на частенъ нъ честенъ трудъ, безпримѣрна пестеливость и
и общественъ животъ цененъ мораленъ фон- житейска предвидливость — здравитѣ елемен-
даментъ е организираната колективна само- ти на неговата материялна култура, завѣщана
помощь на материялна база. Ако ли пъкъ въ му отъ прадѣеди въ градежа на материялния
устоитѣ на тази материялна самопомощь поста- животъ, македонскиятъ българинъ частно въ
вите единъ вживѣнъ у масата спомоществовате- България успѣ въ сравнително малко години да
ли идеалъ — дѣлото на тази колективна само- се добере до материялни придобивки, които му
помощь е закрѫглено, непоклатимо. дадоха вече надежди за по-спокойно матери-
Придобивкитѣ на недоволния и неспокоенъ ялно творчество.
човѣшки духъ трѣбва да бѫдатъ предварително За да може, обаче, да даде по-пространно
обезпечени чрезъ благата — живеца на матери- развитие на своитѣ ценни материялни инициа-
ялизма. тиви, като запази облика на тѣзи инициативи и
Силата на колективната и материялна са- тѣхния преуспѣхъ за преуспѣха на своята лич-
мопомощь е огромна и необходима за запаз- на кауза и за преуспѣха на каузата на своето
ване, възсъздаване и подобрение частнитѣ ма- общежитие, македонскиятъ българинъ, предъ
териялистични инициативи, членуващи въ тази видъ дълготрайната политическа борба, която
самопомощь, защото, оставени сами на себе си, като националность трѣбва да води, съзна не-
биха само вегетирали безъ да могатъ да дадатъ отложната нужда отъ създаването на чисто свои
възможния и желанъ резултатъ отъ частенъ и финансови институти, въ чиито жили да влѣе
по-общъ интересъ или просто биха се удуши- своя чиста кръвь за засилване кръвообръщени-
ли въ една тежка невъзможность за материяленъ ето на отдѣлнитѣ членуващи въ това общежитие
преуспѣхъ. инициативи и общо това на цѣлото общежитие.
Така е съ разнороднитѣ обществени об- Това високо съзнание, при здрава материялна
щежития, а особено това е така съ голѣмото култура за колективна самопомощь, въ чиито
общежитие на македонската емиграция вънъ основи като гранитенъ фондаментъ лежи висо-
отъ предѣлитѣ на родината. Насилена въ раз- коморалния идеалъ — свободата на заробеното
ни тежки времена да напусне своята родина, отечество — извика на животъ двата македон-
поради хода на историческата необходимость ски финансови институти въ България: М а к е -
— до реализиране своя идеалъ, македонската донска Народна Банка и Македонс-
емиграция е изхвърлена презъ граница въ раз- ка Кооперативна Банка.
ни близки и далечни страни, оставени на своята Въ по-едри щрихи предаваме по-долу
собствена изгнаническа сѫдба. Грамадната маса успѣхитѣ на тѣзи два чисто македонски финан-
отъ тази емиграция се настани въ братска Бъл- сови институти. Тѣзи успѣхи сѫ плодъ на дей-
гария. Ползуващъ се съ всички права на граж- ность, развита въ разстояние на пълни 2 годи-
данина въ тази страна, македонецътъ трѣбваше ни отъ основаването на Македонска Народна
да почне отъ „а”, „б”-то въ градежа на своя ма- Банка и 6 години за Македонска Кооперативна
терияленъ животъ, защото всички материялни Банка.
Македонска Народна Банка

Основаването на М а к е д о н с к а Н а р о д - това дѣло биде най-сетне реализирано презъ
н а Б а н к а е замислено още презъ 1908 г. 1929 год. при голѣмия ентусиазъмъ на цѣлата
при учредяването на Съюза на македонскитѣ емиграция.
български конституционни клубове въ Солу- Основниятъ капиталъ на банката бѣше
нъ въ връзка съ обявената презъ тази година 20,000,000 лв., който биде покритъ чрезъ под-
конституция. Провалянето на конституция- писка въ продължение само на половинъ часъ
та отъ 1908 год. и последвалата я съ тероръ при учредяването й презъ м. мартъ 1929 годи-
обезорѫжителна акция презъ 1909 година на, а презъ юли 1930 г. сѫщиятъ капиталъ биде
убиха тази инициатива още въ самото й нача- увеличенъ на 40,000,000 лв.
ло. Следъ последната война идеята за учре- Банката започна да функционира отъ 26.
дяването на подобна банка е подемена и ра- VI. 1929 година.
зисквана отъ първитѣ македонски емигрант- Македонска Народна Банка има за обек-
ски институти и лица въ България, до като тъ снабдяването съ достѫпенъ кредитъ по-едритѣ
35
търговци, индустриялци и занаятчии чрезъ най-симпатично съдържание писма — предло-
сконтиране търговски портофейлъ, чрезъ те- жения на услуги, отправени й отъ страна на пър-
кущи дебиторни смѣтки срещу депозиране на востепенни банки въ чужбина. Трѣбва да се от-
търговски портофейлъ и др. гаранции, чрезъ бележи при това, че М а к е д о н с к а Нар. Б а н к а
отпущане акредитиви срещу доставки на стоки се роди въ най-труднитѣ моменти въ стопан-
отъ странство и пр. Банката отпуща заеми сре- ския животъ на България и, въпрѣки буритѣ на
щу залогъ на бѣжански облигации (6% Б. Д. 3. тази криза, тя даде голѣмъ тласъкъ напредъ на
1923 год.) и приема сѫщитѣ на хранение, безъ всички свои смѣтки, като обслужи чрезъ креди-
да взима въ своя полза каквато и да било коми- тиране и съвети и спаси отъ крахъ доста честни
сиона за пазенето на облигациитѣ, като следи търговци — клиенти на банката.
редовно тиражитѣ на последнитѣ и се грижи за М а к е д о н с к а Н а р . Б а н к а има четири
инкасирането и отчитането на излѣзлитѣ въ ти- клона, а именно: въ Св.Врачъ, Петричъ, Невро-
ражъ облигации, съгласно обнародвания въ Д. копъ и Горна-Джумая, които бидоха открити въ
В. брой 31 отъ 12. V. 1931 г. „Законъ за прилага- течение на 1930 год. Тѣзи четири клона раз-
не чл. 1 отъ спогодбата Кафандарисъ-Молловъ виватъ голѣма дейность съ отлични резултати.
9.ХІІ.1927 г.”. Тѣзи б месечни тиражи сѫ въ сила Тѣ кредитиратъ цѣлата область и се радватъ на
отъ 1. VI. 1931 год. ценното съдействие на населението. Въ стопан-
Македонска Нар. Б а н к а върши ския подемъ на тази почвено и климатически
преводи въ всички населени мѣста въ България богата область банката ще изиграе въ бѫдаще
и чужбина. Нейни кореспонденти въ странство най-благотворна роля.
сѫ първостепенни банки, при които се ползува За погледъ върху хода на операциитѣ на
съ най-добъръ приемъ и кредитъ. Нека забеле- М а к е д о н с к а Н а р . Б а н к а нека послужи
жимъ, че още преди основаването на банката се следната таблица, съдържаща данни за по-важ-
получиха на неинъ адресъ доста обширни и съ ните смѣтки.
акционеритѣ
операциитѣ
Пласиментъ
Фондове
Брой на
Брой на
Основен Раздаденъ ди-

Година Влогове Общъ оборотъ
капитал видентъ
дебитори портфейлъ
1929 1,233 20,000,000.— 253,040.— 12, 41,230.80 3,721,800.— 31,491,200.— 9,009.— 677,017,064.65 10%, лв.500,000.—
1930 1,512 40,000,000.— 717,909.— 48,573,430.30 20,494,404.50 56,549,653.— 62,000.— 2,169,515.128.35 8% лв. 1,691,552.—
1931 1,521 40,000,000.— 717,909.— 53,113,619.80 17,237,573.35 66,385,054.— 56,419.— 1,679,947,475. 40 —
(до края
на м. май)
Македонска Кооперативна Банка
Тази банка биде основана презъ 1925 год. доставки на кооперативни начала на сурови
Нейното основаване е дѣло на сѫщитѣ маке- материяли, чрезъ сконтиране търговски пор-
донски емигрантски институти — Национал- тофейлъ, чрезъ заеми срещу порѫчителство
ния комитетъ и благотворителнитѣ братства съ пакъ на свои членове, чрезъ откриване текущи
ценното съдействие на наши първенци. дебиторни смѣтки, гарантирани съ търговски
Въ учредяването на тази банка сѫ участ- портофейлъ или други гаранции. И тази банка
вували 77 индивидуални членове и единъ ко- отпуща заеми срещу залогъ на бѣжански обли-
лективенъ — Прилепската Кооперативна Банка гации, които приема и на хранение като следи
съ обща сума на дѣловия имъ капиталъ отъ лв. за тиражитѣ имъ и се грижи за инкасирането
118,500. — Това е, така да се каже, основния на сумитѣ на излѣзлитѣ въ тиражъ облигации.
капиталъ, върху който ще се гради бѫдащето Членове на М а к е д о н с к а К о о п е р . Б а н к а
на тази банка. Развитието на М а к е д о н с к а могатъ да бѫдатъ само граждани отъ македон-
К о о п е р . Б а н к а презъ изтеклитѣ години ски произходъ и македонски зетьове, живущи
може да се види отъ по-долу помѣстената таб- въ София или околнитѣ на този градъ общини.
лица. Минималното участие въ капитала на банката
Основана по изискванията на закона за за членоветѣ е 5 дѣла по 100 лв. единъ дѣлъ.
кооперативнитѣ сдружения и рѫководеща се по Никой отъ членоветѣ, обаче, не може да прите-
неговитѣ постановления, района за операциитѣ жава повече отъ 200 дѣла.
на тази банка е ограниченъ и обхваща само гр. М а к е д о н с к а К о о п е р . Б а н к а раз-
София и близкитѣ околни общини. Невъзмож- полага съ кореспонденти въ цѣла България и
ностьта да простира своитѣ операции вънъ отъ върши преводи за всички заселени мѣста въ Бъ-
този малъкъ районъ биде превъзмогната съ ос- лгария, кѫдето има популярни банки — члено-
новаването на М а к е д о н с к а Нар. Б а н к а , ко- ве на Центр. Кооп. Банка.
ято има неограниченъ районъ за своитѣ банко- По брой на членоветѣ М а к е д . К о о п е -
ви операции. р а т и в н а Б а н к а заема второ мѣсто между
М а к е д о н с к а К о о п е р . Б а н к а кре- кооперативнитѣ банки въ България.
дитира само своитѣ членове—занаятчии, дреб- Ето и самия ходъ на по-важнитѣ смѣтки на
ни търговци и др. за производителни и др. тази банка за времето отъ 1925 — 1931 год.
действителни нужди чрезъ организиране общи (края на май).
36
Пласиментъ
Брой на Дяловъ Разни Брой на
Година Влогове дебитори и Общъ оборотъ
членоветѣ капиталъ фондове операциитѣ
портфейлъ
1925 337.— 387,300.— 8,320.— 212,025.— 229,500.— 204 1,725,218.—
1926 1,751.— 3,245,300.— 227,519.— 3,720,410.— 8,982,106.— 8,244 92,401,789.—
1927 2,434.— 8,947,100.— 1,333,419.— 9,588,822.— 25,309,797.— 24,737 317,025,174..—
1928 3,338.— 12,107,800.— 2,993,136.— 14,611,093.— 42,688,080.— 43,535 569,055,427.—
1929 4,029.— 17,293,200.— 4,476,698.— 19,592,861.— 56,235,383.— 59,568 956,690,899.—
1930 4,103.— 18,018,800.— 5,478,260.— 25,776,718.— 58,447,167.— 51,123 735,809,441.—
1931 4,158.— 18,300,000.—*) 5,150,000.— 35,700,000.— 61,100,000.— 22,374 404,000,000.—

(къмъ 1. VI)
*) Изплатени сѫ гласуванитѣ на общото годишно събрание помощи съ разлика до сумата отъ 1930 г.
Въ организацията и дейностьта на тѣзи два Основаването на тѣзи два финансови ин-

македонски институти лъха мила, топла демок- ститути задоволи една належаща нужда. Дей-
ратичность. Тѣзи институти се ползуватъ съ аб- ностьта имъ е ясно доказателство и указание
солютно пълната подкрепа на цѣлата емигра- за стопанскитѣ способности на македонс-
ция и се радватъ на отлични симпатии всрѣдъ кия българинъ, който е напълно готовъ, щото
мѣстнитѣ и чуждестранни (за Мак. Нар. Банка) чрезъ влагане своитѣ срѣдства и международно
кредитни институти, при които разполагатъ и изтъкнати и признати стопански способности въ
ползуватъ при нужда много добри кредити. стопански и финансови инициативи въ негова-
Отъ оборота на тѣзи две банки и та богата свободна родина — Македония, за да
реализиранитѣ резултати е видно, че тѣ сѫ вече сътрудничи въ миръ съ най-голѣмъ ентусиазъмъ
напълно стабилизирани финансови кредитни и успѣхъ на международна база за просперите-
институти, радващи се на голѣмъ напредъкъ. та на общочовѣшката стопанска култура.
Стан. Топуковъ
Пѫтни съобщения
Устройството на македонската повърхни- то върви по течението на рѣка Морава, свързва

на благоприятствува за пѫтни съобщения как- срѣдна Европа съ Егея и стария материкъ.
то вѫтре въ страната, тъй между последната и Центъръ на тоя пѫть е Скопйе. Отъ тоя градъ
нейнитѣ съседи отвън. единъ клонъ отива къмъ Куманово—Паланка—
Най-главнитѣ и удобни пѫтища въ Маке- Девебаиръ — Кюстендилъ; другъ — противопо-
дония минаватъ по долинитѣ на рѣкитѣ. Отъ ложна посока къмъ Тетово—Пологъ—Маврово
Скопйе до Солунъ върви главната пѫтна арте- — Дебъръ.
рия по рѣка Вардаръ и свързва северо-западна Въ западна Македония централенъ вѫзелъ,
Македония съ бѣло море при Солунъ. По тече- много оживенъ нѣкога, бѣше Б и т о л я . Отъ него
нието на рѣка Бистрица се излиза отъ костурско отиваше шосе за Прилепъ—Градско; Б и т о л я —
къмъ морето; по течение на рѣка Велика (Треска) Ресенъ—Охридъ—Струга—Дебъръ—Елбасанъ
— отъ Кичево къмъ Скопийе; по рѣка Черна—отъ (Албания); Б и т о л я—Леринъ — проходъ Псо-
Демир-Хисаръ (битолско) презъ пелагонийската дери — Костуръ; Битоля—Демиръ-Хисаръ—Ки-
равнина по р.Раецъ къмъ рѣка Вардаръ и оттамъ чево.
въ Солунъ или Велесъ и Скопйе. Въ източна Македония центъръ на пѫтищата
Рѣка Струма отваря пѫть отъ централна Бъ- бѣше С ѣ р ъ, отъ дето взимаха начало много
лгария къмъ морето; рѣка Брѣгалница отъ Ма- важни пѫтища за северо-западна, източна, за-
лешъ—Кочани—Щипъ къмъ Вардара и т. н. падна и юго-западна Македония.
Въ старо време най-важна роль е играелъ Днесъ по много отъ важнитѣ македонски
прочутиятъ пѫть Via Egnatia, който започвалъ отъ пѫтища свири локомотива.
градъ Дурацо (Драчъ) на Адриатическо море, по Центъръ на македонскитѣ желѣзници е ма-
рѣка Шкумба, охридската котловина, ресенска- кедонската столица С о л у н ъ . Таблица № 23,
та, битолска, островска, воденската низина и стр. 16, ни дава сведения за желѣзни пѫтища въ
стигалъ до Солунъ, а оттамъ на изтокъ продъл- Македония.
жавалъ до Цариградъ. Тоя пѫть свързвалъ Алба-
ния съ Македония. Той и до днесъ не е изгубилъ Т ъ р г о в и я (Статистическа таблица № 26).
много отъ своето значение. С о л у н ъ (Статистическа таблица № 27).
Още по-голѣма важность съ право се дава К а в а л а (Статистическа таблица № 28).
на международния пѫть Бѣлградъ—Скопйе, кой-
О Т Д ѣ Л Ъ IV
Административно разпредѣление на Македония презъ турско време

За да могатъ да се разбератъ събитията, Той бѣше и председатель на околийския
които се развиваха въ Македония презъ тече- съветъ (и д а р е м е д ж л и с и), въ който
нието на повече отъ половина вѣкъ, нуждно е да влизаха членове по право: кадията, мюфтията,
се знае какъ областьта бѣше раздѣлена въ адми- малъ-мюдури (финансовия началникъ), тахри-
нистративно отношение презъ турския режимъ. радъ-кятиби (главния секретарь), митрополи-
За това ние предлагаме единъ прегледъ на тътъ или неговия замѣстникъ и по изборъ отъ
турското административно разпредѣление, ко- населението: отъ муслюманитѣ двама и отъ
ето бѣше въ сила до края на турското владичес- християнитѣ толкова. Тоя съветъ се занимава-
тво надъ предметната область. ше съ благоустройственитѣ дѣла на околията,
Македония бѣше разпредѣлена на три просвѣтата, разхвърляне на данъцитѣ и пр.
голѣми единици, наречени в и л я е ти (губер- Четвърта, по-висша инстанция, бѣше
нии), а именно: окрѫжниятъ управитель или мютесарифа, който
С о л у н с к и при 35,000 кв. км. съ 1,134,000 управляваше санджака.
жители И при него имаше окрѫженъ съветъ (мю-
Б и т о л с к и при 28,500 кв. км. съ 848,900 тесарифлъкъ меджлиси) почти въ сѫщия съставъ
жители и както и предидущия.
К о с о в с к и (С к о п с к и) при 32,900 кв. Най-висша административна власть въ про-
км. съ 1,038,100 жители. винцията бѣше в а л и я т а — глава на виляета.
Тритѣ тѣзи виляети съставляваха македонс- Виляетския съветъ се състоеше отъ валия-
ката територия и въ официалнитѣ книжа носѣха та, председатель или, въ негово отсѫтствие, отъ
името румелийски виляети. помощника (муавина) му, който най-често би-
Виляетитѣ се подраздѣляха на по-малки ваше и мютесарифъ на централния санджакъ.
административни единици — санджаци или Членове: кадията, мюфтията, дефтердара (конт-
мютесарифлъкъ (окрѫгъ); последнитѣ се състо- рольора), мектубчията (секретаря), дефтерхаане
яха отъ кази (околии), а казитѣ отъ подоколии мюдури, сир. директора на поземлената собс-
или н а х и и. Всѣка нахия се образуваше отъ твеность, митрополита, хакамъ-баши (главния
нѣколко общини (мюхтарства), съставени отъ равинъ), двама муслюмани и двама християни.
едно или нѣколко села заедно. Тамъ кѫдето имаше епархии съ български
И тъй най-малката административна еди- архиереи, последнитѣ или тѣхнитѣ замѣстници
ница бѣше о б щ и н а т а , на чело на която сто- биваха членове на мѣстния меджлисъ. Решени-
еше общинския к м е т ъ ( м ю х т а р ъ ) съ неговитѣ ята на единъ меджлисъ отъ по-нисша админис-
помощници или а з и . Мюхтарътъ и азитѣ обра- тративна единица се обжалваха въ съответния
зуваха с т а р е й ш и н с к и с ъ в е т ъ и управляваха отъ по-висше стѫпало.
работитѣ на общината. Като помощници и подчинени бѣха поли-
Тѣхни изпълнителни органи бѣха с е л с к и я цията съ жандармерийскитѣ отряди.
п ѫ д а р ь (полякъ) и п р о т у г е р о (селски гла- Всѣки виляетъ разполагаше съ единъ пол-
шатай). къ (алай) жандармерия отъ 1600 души. Начал-
Въ нахията глава на управлението бѣше никътъ на жандармерийски полкъ се казваше
мюдурътъ съ помошникъ писаря (кятибъ). а л а й - б е й , който по чинъ биваше или пол-
Aко центърътъ на подоколията бѣше гра- ковникъ или подполковникъ.
децъ и, особено, ако имаше турско население, Въ санджацитѣ бѣше разквартированъ по
при мюдурътъ сѫществуваха и други органи: единъ батальонъ (табуръ) жандарми или 400
к а д и я — нѣщо като мирови сѫдия; м у ф т и я души начело съ единъ б и н б а ш и я и 4 юзъ-
— вѣроизповѣденъ началникъ на муслюманитѣ. башии (поручици) пехотни и 1 кавалерийски,
Въ такъвъ случай мюдурътъ, кятибътъ и 4 мюлязими (подпоручици) пехотни и 1 кава-
последнитѣ двама, заедно съ двама муслюма- лерийски, 4 джурналъ емини пехотни и 1 ка-
ни и двама християни, избирани отъ мѣстното валерийски и най-после по единъ батальоненъ
население — всичкитѣ осемь души образуваха писарь.
н а х и й с к и с ъ в е т ъ (м е д ж л и с ъ ), който се Обикновено батальонътъ биваше пръс-
занимаваше съ благоустройството на подоко- натъ изъ градоветѣ на санджака и въ всѣки
лията. по-голѣмъ градъ квартируваше по една
На чело на управлението въ околията (ка- жандармерийска рота (булюкъ) подъ на-
зата) стоеше к а й м а к а м и н ъ т ъ (околийски чалството на единъ булюкъ баши, обик-
началникъ). новено мюлязиминъ, който завеждаше
38
и продоволствието на ротата и даваше отчетъ Най-долната сборна група бѣше б у л ю к а
предъ полковия жандармерийски контроль- (рота), после идеше т а б у р ъ (батальонъ), пос-
оръ. Всѣка рота имаше по единъ башъ-чаушъ ле алай (полкъ), дивизия и корпусъ (орда).
(федфебелъ) и 4 души чауши (старши). Подъ В о е н а ч а л н и ц и : подпоручикъ (мюля-
тѣхно началство ставаха преследванията на зимъ), поручикъ (юзбаши), капитанъ (кол’аси),
разбойницитѣ. Жандармерията се набираше изъ майоръ (бинбаши), подполковникъ (каймакамъ),
мѣстно мохамеданско население по доброво- полковникъ (миралай) и генералъ (паша).
ленъ начинъ и то съ срокъ за 1—2 години, безъ Д о л н и ч и н о в е : онбаши (старши) и ча-
огледъ на образование и поведение. Пред- ушъ (фелдфебелъ).
почитаха се елементитѣ съ изпитана умраза Войницитѣ (аскеръ) се набираха само отъ
къмъ християнското население и особено така мохамеданското население; по-късно (1910 г.)
нареченитѣ б а б а и т и (юнаци). За да се разбе- почнаха да се взиматъ и християни.
ре защо турскиятъ административенъ персоналъ Редовнитѣ войници (низамъ) служеха отъ
бѣше толкова корумпиранъ, ние даваме сведе- 3—5 години; после идеха запаснитѣ отъ първа
ния за заплатитѣ на некои отъ чиновницитѣ. степень (редифи), които се повикваха при нуж-
До когато висшиятъ административенъ пер- да за 1 година, но оставаха въ редоветѣ и по
соналъ получаваше тлъсти заплати, срѣдниятъ, 3—4 години, опълчението (мустахфази) и пр.
особено низшиятъ, се задоволяваше съ най-ми- По вида на орѫжието: пехота (пиаде), ка-
зерни възнаграждения. Така, валията получаваше валерия (сувари) и артилерия (топчи).
60,000 гроша месечно, мютесарифитѣ отъ 12,000 Освенъ това при тежко положение за дъ-
до 15,000 гроша (60,000 до 75,000 лева сега- ржавата свикваха се и доброволци (башибозукъ)
шенъ курсъ), каймакамитѣ получаваха отъ 800 — чумата за християнското население.
до 1200 гроша месечно, мюдуритѣ — отъ 300 до Другитѣ клонове отъ държавното управ-
500 гр. месечно, алай бея получаваше месечно ление не представляватъ интересъ, понеже не
2000 гр., а простия жандармъ — едва 80 до 100 сѫ оказвали важно влияние върху политическия
гроша. И ето защо тия бедни държавни служите- животъ на Македония.
ли бѣха най-лесно подкупими и служеха на Бога
и на Мамона. Взяткитѣ и подаръцитѣ (рушветъ и Централното управление
бакшишъ) бѣха лостътъ въ държавнитѣ дѣла и тѣ
разгромиха най-вече турската държава. На чело на турската империя стоеше дъ-
ржавниятъ глава — султанътъ или падишахътъ,
Не по-малъкъ интересъ представляватъ който бѣше неограниченъ монархъ, въ чиито
сѫдебнитѣ учреждения. рѫце се намираше законодателната и изпълни-
Въ всѣки каймакамлъкъ (каза, околия) има- телна властъ и отъ чиято воля зависѣше сѫдбата
ше сѫдъ отъ I инстанция (бидаетъ мехкеме), въ на държавата.
съставъ: кадията (председателъ), главенъ сек- Неговъ помощникъ за духовнитѣ (муслю-
ретаръ и двама члeна: единъ мохамеданинъ и мански) дѣла бѣше Шеихъ-юлъ-исляма, а за
единъ християнинъ. Единъ отъ членоветѣ бѣше гражданскитѣ — великиятъ везиръ (садразами-
и следователь (мюстентикъ). нъ). И двамата султанови замѣстници бѣха из-
Той решаваше дѣла отъ категорията бирани, назначавани и смѣнявани по султанска
простѫпки (кабахетъ) и престѫпление (джума), заповѣдъ.
които влѣчеха наказание до 3 год. затворъ. По- Великиятъ везиръ отговаряше на министъ-
горна инстанция бѣше сѫда при мютеса риф- ръ-председателъ въ модерната държава. Той
лъка (санджака—окрѫга), сир като II инстанция, посочваше своитѣ колеги министри, а султан-
който се подраздѣляше на две отдѣления: граж- ското благоволение одобряваше представената
данско и углавно. При последното вече имаше листа. Въ Турция имаше 12 министерства или
специални прокурори и следователи (мудеи- везирства.
умумъ). Въ виляетското седалище сѫществуваше Всичкитѣ министри (везири) се събираха на
и другъ сѫдъ — виляетски (иети-талие), дето съветъ въ сградата, която доби известното име
се разгледваха углавни дѣла за предателство и В и с о к а п о р т а . Това име осѫществяваше
бунтовничество. върховното управление на турската държава.
Тия сѫдилища се състоеха отъ председа- Когато младотурцитѣ свалиха тогавашния
тель и 4 члена (2 мохамедани и 2 немохаме- султанъ Абдулъ-Хамидъ (1908 год.) и прогла-
дани). Сжществуваха и търговски сѫдилища сиха конституция, властьта на султана се огра-
(Тиджаретъ). ничи и мина, на видъ поне, въ рѫцете на на-
Касационниятъ сѫдъ имаше седалището си родното събрание, състояще се отъ две камари:
въ Цариградъ. събрание и сенатъ.
Въ Турция при режима на абсолютния мо- Като дадохме тѣзи кратки бележки за управ-
нархизъмъ законитѣ се съставяха въ Държавния лението на османската монархия, тукъ ще при-
Съветъ (Шурай-девлетъ), а се туряха въ изпъл- бавимъ и административното разпредѣление на
нение по волята на държавния глава — султана, Македония презъ турския режимъ (1911 и 1912
чрезъ султанско ираде (указъ). год.)
Правосѫдието се основаваше на два зако-
на: по модерното законодателство и по мус-
люманското право, основано на религията I СОЛУНСКИ ВИЛЯЕТЪ
(Корана). Отъ тамъ идваше големиятъ хаосъ въ
правосѫдието. Въ по-низшитѣ сѫдилища глав-
ната роль играеше председателя—обикновено 1. Солунски санджакъ съ 14 кази: Солунска,
привърженикъ на старото право (шерията) и Катеринска, Ен. Вардарска, Берска, Воденска,
правоверенъ муслюманъ, често фанатикъ. Тиквешка, Велешка, Струмишка, Гевгелийска,
Заплатитѣ на сѫдебнитѣ чиновници не бѣха Дойранска, Кукушка, Лѫгадинска, Касандра, Св.
по-високи отъ ония на административнитѣ. Тѣ Гора.
варираха отъ 400—1200 гроша месечно. Ето 2. Сѣрски санджакъ съ 8 кази: Сѣрска,
защо най-лесно се подкупваха сѫдебнитѣ чи- Зѫхненска, Демиръ-Хисарска, Петричка, Мел-
новници и най-голѣмъ хаосъ цареше въ тия уч- нишка, Горно-Джумайска, Разложка и Невро-
реждения. копска.
Военнитѣ учреждения стоеха на по-добра 3. Драмски санджакъ съ 4 кази: Драмска,
основа. Правишка, Кавалска и Сари-Шабанска.
39
II СКОПСКИ ВИЛЯЕТЪ дължи на разпокѫсването неговия хинтерлан-
дъ — Македония. Бѫдещето на този голѣмъ
1. Скопски санджакъ съ 9 кази: Скопска, портъ е въ създаването на автономна и неза-
Кумановска, Прешовска, Крива-Паланечка, висима Македония. Тукъ се кръстосватъ най-
Малешевска, Щипска и Радовишка. голѣмитѣ пѫтища, които идватъ отъ Битоля,
2. Призренски санджакъ само Тетовска Митровица, Лариса, Бѣлградъ и Цариградъ—
каза и часть отъ Гилянска. Одринъ и го правятъ пристанище не само на
Македония вече, но и на Албания, Стара-Сър-
III БИТОЛСКИ ВИЛЯЕТЪ бия и на всички български земи. Затова Со-
лунъ си остава най-важното пристанище на
1. Битолски санджакъ съ 5 кази: Битолска, Бѣло море съ свѣтовно значение.
Прилепска, Леринска, Кичевска и Охридска. Сега е модеренъ градъ съ електрическо
Градоветѣ: Ресенъ, Струга, Крушово бѣха освѣтление, трамваи, прави улици, паркове и
подоколии (нахии). пр.
2. Дебърски санджакъ съ 2 кази: Горни
Дебъръ (гр. Дебъръ) и Рѣка (гр. Галичникъ). Табло V — 10 и 11
3. Корчански санджакъ само: Старовска г р . В о д е н ъ ( E d e s s a ) , 12,000 жи-
околия (на югъ отъ Охридското езеро), Кос- тели. Воденската околия има 24,570 жители,
турска и Биглишка нахии (въ горното течение отъ които 15,200 българи, а останалитѣ сѫ:
на рѣкитѣ Бистрица и Деволъ). турци, власи, албанци, цигани и разни други.
4. Серфидженски санджакъ съ 4 кази: На- Градътъ Воденъ е живописно разположенъ въ
селишка, Гребенска, Кожанска (по рѣка Бист- политѣ на Нидже планина на р. Вода, която
рица) и Кайлярска (около Островското езеро). събира водитѣ си отъ Нисийскитѣ езера, ми-
нава презъ Владовския проходъ и навлиза въ
Селища: града, като образува живописни водопади.
Той е потъналъ въ зеленина, овощия, орѣхи,
Табло I, II, III, IV - 1, 2, 3, 4, 5, б, 7, 8 и 9 нарове, черници, смокини, бадеми и платани.
Той е единъ отъ най-важнитѣ бубарски цент-
г р . С о л у н ъ , 120,000 жители. Солун- рове въ Македония. Има фабрики за памучна
ската околия има 161,000 жители, отъ които прежда, ж. п. гара е на линията Солунъ—Би-
българи 27,500, евреи 64,000, турци 28,000, толя и е важенъ търговски центъръ, дето става
останалитѣ гърци, власи, албанци, цигани и пазаръ отъ Воденската и Мъгленска котлови-
разни. Разположенъ е въ дъното на хубавъ и ни. Пръвъ пѫть е открито българско училище
удобенъ заливъ на Бѣлото море. Основанъ е въ презъ 1862 г. Взима живо участие въ борбитѣ
времето на Александъръ Македонски отъ Ка- за освобождението на Македония, кѫдето се
сандъръ и нареченъ Тесалоники по името на подвизаваше най-много легендарниятъ вой-
жена му, която е била сестра на Александъ- вода Лука Ивановъ, родомъ отъ гр. Панагю-
ръ Велики. Въ римско време градътъ е броялъ рище. Воденъ си остава най-важния овощар-
220,000 души и е достигналъ най-голѣмото ски центъръ въ южна Македония.
величие. Подъ византийцитѣ е билъ до 1423
год. При стенитѣ му е загиналъ измѣннически Табло VI - 12 и 13
българскиятъ царь Калоянъ. До 1430 г. е билъ
подъ венециянцитѣ, а следъ това, превзетъ г р . Г е в г е л и (5,000 жители). Гевгелийс-
отъ султанъ Мурадъ II, е билъ подъ турско ката околия има 45,015 души жители, отъ кои-
владичество до 1912 г., когато го превзеха то 20,300 българи, 14,500 турци, а останалитѣ
съюзническитѣ войски и мина подъ гръц- власи и цигани. Разположенъ е въ равнината
ка власть. Градътъ е разположенъ амфите- между р. Вардаръ и р. Лубница. Полето му е
атрално на Солунския заливъ и има диве- часть отъ Вардарската долина, но е заградено
нъ изгледъ откъмъ морето. Стари зѫбчести съ хълмове и представлява единъ красивъ и ху-
стени заграждатъ града и образуватъ силна бавъ кѫтъ, отделенъ като нѣщо самостоятелно.
крепость, известна въ старо време. Солунъ е Градътъ е потъналъ всрѣдъ черничеви градини
най-голѣмиятъ македонски градъ и най-важ- и лозя. И когато пролѣтно време се разлистятъ
ното дебуше за износната и вносна търговия дърветата, гледката е величествена. Кѫщитѣ
за цѣла Македония. Преди заграбването на му добиватъ изгледъ на отдѣлни вили, пръс-
града отъ гърцитѣ, българитѣ имаха мѫжка нати изъ зеленината. Изкарва годишно около
и девическа гимназия, търговска гимназия, за 5 милиона лева пашкули. Има 2 фабрики
българо-католическо училище и нѣколко ос- за точене коприна. Гевгели прилича на малъкъ
новни училища. Солунъ е родното мѣсто на модеренъ градъ. Взимаше живо участие въ
двамата братя Св. Кирилъ и Методи, които просвѣтното дѣло и въ революционнитѣ бор-
туриха основитѣ на българската писменость, би за свободата на Македония, но презъ време
българското възраждане и история. Българ- на войната пострада твърде много, понеже се
ско училище имаше още презъ 1833 г. Тукъ намираше на фронта. Сега градътъ наново се
се откри първата българска мѫжка гимназия, съвзема и бѫдещето му е пакъ въ бубарство-
която изигра най-важната роль въ черковно- то. Най-видни отъ дейцитѣ презъ време на
училищното дѣло и революционнитѣ борби, възраждането въ града сѫ били: Георги Бая-
като създаде плеада самоотвержени борци въ лцалиевъ и Ичо Мамковъ, Дѣльо Каркаляшевъ
областьта на просвѣтата и борбата за осво- отъ с. Богданци, Христо Узуновъ отъ с. Стоя-
бождението на Македония. Тукъ бѣ и седа- ково и Яно Смоквицалиевъ отъ с. Смоквица. За
лището на Ц. К. на В. М. Р. О. до Балканската пръвъ пѫть въ града се е отворило и уредило
война. Тукъ сѫ се подвизавали и основателитѣ българско училище презъ годинитѣ 1878—79
на В. М. Р. О. като учители: Даме Груевъ, Пере г. Революционната идея е била проникнала
Тошовъ, Хр. Матовъ, Г. Петровъ, Ив. Гарва- въ града и околията още презъ 1894 година.
новъ и др. Въ последно време, е и фабриченъ Най-виднитѣ дейци революционери сѫ: Сава
центъръ. Има фабрики за брашна, памучна Михайловъ, Аргиръ Манасиевъ, Апостолъ Пет-
прежда, пиво, сапунъ, тухли и пр. Но негово- ковъ, Иванъ Карасулията, Ташо Мицовъ, Сте-
то търговско значение е най-голѣмо. Следъ фанъ Мандаловъ, Гоно Яновъ, Леонидъ Трай-
окупирането отъ гърцитѣ, въпреки голѣмитѣ ковъ, Петрушъ Каркаляшевъ, Дѣльо Богдански
усилия, чувствува се единъ упадъкъ, който се и други.
40
Табло VIІ — 14 струмишко сѫ били Хрельо, Оливеръ и следъ
падането на сръбската държава миналъ въ
с . Б о й м и ц а , гевгелийско, 1,845 жители, рѫцетѣ на Константинъ Деянъ. Следъ това пада
българи сѫ болшинство. Населението е много подъ турцитѣ, като е влизалъ въ предѣлитѣ на
събудено и дало дейци както въ черковно-учи- кюстендилския санджакъ. Българско училище
лищното дѣло, така и въ революционното. То е отворено презъ 1862 г. Презъ турско вре-
излѫчи изъ своята срѣда легендарния войвода ме българитѣ имаха български митрополитъ
Апостолъ Петковъ. и града бѣ центъръ на струмишкия револю-
Табло VII - 15 ционенъ окрѫгъ. Той бѣ просвѣтния центъ-
ръ на цѣлия край и взимаше живо участие въ
гр. Г у м е н д ж е, 3,150 жители, всички революционнитѣ борби. Тамъ се подвизаваха
българи. Влиза въ енидже-вардарската околия. войводитѣ Христо Чернопѣевъ, Симеонъ Вита-
Разположенъ е красиво въ Боймията, въ политѣ новъ Молеровъ, Самарджиевъ, Николаевъ и др.
на Паякъ Планина. Населението се занимава съ Околията му произвежда жито, оризъ, памукъ,
земедѣлие и скотовъдство. Най-много се обра- сусамъ, макъ, овощия, лозя и надалечъ отъ гра-
ботва лозата. Приготовляватъ се много хубави да се намиратъ хубавитѣ минерални бани при
гюмендженски вина. Българско училище има с. Банско.
още отъ 1832 г. Населението е взимало участие
въ революционнитѣ борби. Табло XII и XIII - 26, 27, 28 и 39
Табло VIII - 16 и 17 г р . Д о й р а н ъ ( П о л е н и н ъ ) , 7,000 жители.
Дойранска околия има 38,200 жители, отъ които
гр. Б е р ъ (Караферия), (12,000 жители). б ъ л г а р и 20,000, а останалитѣ: турци, цига-
Околията му има 40,280 жители, отъ които бъ- ни и др. Разположенъ е на хубавото Дойранско
лгари 7,250 души, а останалитѣ турци, гърци, езеро, между Карадагската верига и Бѣласица.
власи, цигани и разни. Околностьта на езерото е красива. Котловината
Разположенъ е при политѣ на Докса плани- е достѫпна и презъ нея минава най-важния пѫть
на, недалече отъ рѣката Бистрица и е населенъ за Сѣръ и Солунъ. Дойранъ е родно мѣсто на
предимно съ гърци и турци. Населението му се Теодоси Синаитски, писатель, учитель и първи
занимава съ обработване лозата, памука, ово- печатарь въ с. Ватоша, тиквешко, и Христофоръ
щията и зърненитѣ храни. Има голѣми фабрики Жефаровичъ, писатель. Презъ турското робство
за памучна прежда, сукна и маслобойни. Дойранъ и околията сѫ взимаха живо участие въ
Табло IX — 18 просвѣтната и революционна борба. Дойранци
се занимаватъ съ малко земледѣлие, скотовъдс-
г р . Н е г о т и н ъ влиза въ тиквешката око- тво и най-вече риболовство. Презъ европейс-
лия, съ 2,395 жители. Почти цѣлото население е ката война бѣше театъръ на военнитѣ действие
българско и се занимава главно съ обработва- и бѣ опустошенъ, разоренъ. Сега представлява
нето на лозата и мака. Винаги е имало българ- жалки развалини. Населението му е избѣгало и
ско училище въ града. Намира се на Вардара и пръснато изъ разнитѣ краища на България. Сега
служеше въ миналото като пунктъ за премина- е подъ сръбска власть.
ване на революционнитѣ чети къмъ битолския
виляетъ. Родно мѣсто е на войводата Пешо Са- Табло XIIІ — 30
марджиевъ. Градътъ е взелъ активно участие въ с . В а л а н д о в о , 1,500 жители. Както
революционнитѣ борби. въ миналото, така и сега влиза въ дойранска-
Табло X — 19 и 20 та околия. Разположено е въ южнитѣ склонове
на Благуша и Чепели Балканъ. Южно отъ него
г р . К а в а д а р ц и — тиквешко. Околи- се простира прочутото плодородно Боймийс-
ята има 45,350 ж., отъ които бълг. 42,500, а ко поле. Населението му е предимно българ-
останалитѣ турци и разни. Центъръ е на ти- ско и се занимава съ земледѣлие, скотовъдс-
квешката околия, населена съ компактно бъ- тво, бубарство, овощарство и др. Тукъ вире-
лгарско население — помаци. Намира се въ ятъ най-хубавитѣ нарове и десертно грозде.
плодородното тиквешко поле, което произвеж- Жителитѣ на това село сѫ взели живо участие въ
да най-много макъ и вино. Тиквешко вземаше революционнитѣ борби, като важенъ вѫзелъ и
активно участие въ революционнитѣ борби и пунктъ при минаването на четитѣ къмъ западна
даде самоотвержени борци, между които Пешо Македония.
Самарджиевъ, Добри Даскаловъ, Александъръ
Станоевъ, Миланъ п. Михаиловъ и др. Табло XIII —31
Табло X — 21 С е л о С м о к в и ц а е въ гевгелийска око-
лия съ 560 жители. Мѣстностьта е плодородна.
с . Б о ш а в а е разположено по коритото
на малката рѣка Бошава — единъ прелестенъ Табло XIIІ — 32
кѫтъ, кѫдето зимата трае съвсемъ кратко време. с . Ф у р к а , дойранско, 420 жители българи.
Радва се на единъ мекъ и здравъ климатъ. Бога- Презъ време на войната около него станаха
то е съ лозя, оризъ, опиумъ и памукъ. голѣми сражения и селото бѣ унищожено. Сега
Табло XI — 23, 24 наново се съвзема. Населението се занимава съ
земедѣлие, черници и др.
гр. С т р у м и ц а, 12,000 жит., центъръ
на струмишката околия, която брои 40,882 ж. Табло ХІV/ХV — 33 и 34
Отъ тѣхъ сѫ бълг. 32,602, турци 14,900 и др. г р . К у к у ш ъ — 12,000 жители. Ку-
Разположенъ е въ политѣ на Бѣласица, на р. кушка околия има 35,860 жители, отъ които
Струмешница. Старото му име, споредъ нѣкои, 20,000 българи, останалитѣ турци, цигани и
е Понтъ. По нѣкои стари източници се нарича др. Градътъ разположенъ на ж. п. линия Солу-
Тивериополъ, а по-късно славянитѣ го нарекли нъ—Цариградъ 40 клм. с. и. отъ Солунъ. Не-
Струмица. Градътъ става известенъ отъ време- далечъ е отъ Арджанското блато. Населени-
то на Василий II Българоубиецъ къмъ 1019 г. ето му е будно и се занимава съ земедѣлие,
До срѣдата на XVIII в. влизалъ въ предѣлитѣ на скотовъдство и риболовство. Взимало е учас-
търновското царство, после миналъ въ рѫцетѣ тие въ революционното движение и излѫчи
на византийцитѣ. При Душана войводи на изъ своята срѣда най-великия македон-
41
ски апостолъ и революционеръ Гоце Дѣлчевъ. което е взело живо участие въ революционнитѣ
Презъ балканската война той бѣ окончателно борби, като удобенъ пунктъ за движението на
разрушенъ отъ гръцкитѣ войски. Население- четитѣ около Бѣласица. Населението му се за-
то му се пръсна като емигранти въ България, а нимава изключително съ земледѣлие, бубарство
гърцитѣ го заселиха съ бѣжанци. и лозарство.
Табло XV — 35 Табло XVIII - 39, 40
г р . Л ѫ г а д и н а , (2,500 жители). Центъ- с. Г о р н о-Б р о д и (5,000 жит.). Разпо-
ръ на лѫгадинската околия, която брои 37,100 ложено е въ политѣ на Карадагъ (Черна Гора)
жители, отъ които българи 8,300, турци 19,500, и влиза въ сѣрската околия. Има будно насе-
а останалитѣ гърци, албанци и цигани. ление, което упорито се бори срещу гръцкото
Градътъ е разположенъ недалечъ отъ езе- духовно иго. Населението му се занимава мал-
рото подъ сѫщото име. Населението се занима- ко съ земледѣлие, а повече съ ковачество, зи-
ва съ земледѣлие, скотовъдство и риболовство. дарство, камбанарство, часовникарство и др. Въ
околноститѣ му се намира въ изобилие желѣзна
Табло XVI — 36 руда, отъ която сѫ добивали по примитивенъ
г р . С ѣ р ъ — 28,000 жители. Населението начинъ чрезъ мадани— самокови, желѣзо. Род-
на околията възлиза на 93,950 жители, отъ кои- но мѣсто е на старитѣ хайдути братя Зюмбю-
то 28,250 жители сѫ българи, а останалитѣ тур- леви, защитници на онеправданото население.
ци, гърци, власи, цигани и други. Той е единъ Оттукъ е родомъ и войводата Георги Радевъ,
отъ най-старитѣ градове на Балкана и името му Трандафиловъ и Бижевъ, революционери, обе-
се среща още отъ V в. пр. Хр. Първитѣ поселе- сени отъ турскитѣ власти въ Сѣръ, Атанасъ Ни-
ници на града сѫ били сирепеонитѣ — тракийс- ковъ, революционеръ — книжарь въ Съръ, убитъ
ко племе. Навѣрно градътъ се е наричалъ Сири, отъ гърцитѣ и Г. Баждаревъ. Населението му се
споредъ Херодота, отъ кѫдето е произлѣзло пръсна изъ цѣла България вследствие на изга-
сегашното му име. Следъ туй го владеятъ рим- рянето му презъ време на междусъюзническата
ляни, византийци, българи и въ 1419 г. го за- война презъ 1913 год.
владяватъ турцитѣ. Разположенъ е въ политѣ на Табло XIX - 41, 42, 43
Шарлията въ плодородното сѣрско поле. Въ не-
далечното минало той е билъ прочутъ съ своя г р . П е т р и ч ъ (10,000 жит.). Разполо-
керванъ панаиръ, дето сѫ се стичали търгов- женъ е въ политѣ на Бѣласица, недалечъ отъ р.
ци отъ Мала-Азия, Ромъния, България, Сърбия, Струмица, окрѫженъ градъ, сега въ предѣлитѣ
Гърция, Австрия и Германия. Той ималъ голѣмо на България. Петричката околия брои 38,550
търговско значение, особено, съ продажбата на жители. Следъ освобождението на града чувс-
памукъ, макъ, зърнени храни, овощия, сусамъ, твително се подобри въ хигиенично и здра-
анасонъ, маслини и др. Работятъ се и памучни вословно отношение. Населението му се зани-
платове. Станция е на ж. п. линия Солунъ—Де- мава предимно съ земледѣлие и скотовъдство;
деагачъ. Градътъ е потъналъ въ зеленина. Пло- обработва се макъ, оризъ, сусамъ, анасонъ,
дородното сѣрско поле е давало поминъкъ на тютюнъ и овощарство: кестени, бадеми, наро-
голѣма часть отъ градското и селско население. ве, смокини, ябълки, круши и пр. Недалечъ отъ
Право каза Ами Буе: „Вѣнецътъ на плодородие- града се намира седловината „Ключъ”, кѫдето
то въ Балканския полуостровъ е сѣрското поле, е станало сражението между царь Самуилъ съ
което се пои отъ р. Струма, която се разлива Василий Българоубиеца въ 1014 г. Население-
и оставя благотворна утайка”. Въ турско време то е планинско и водило упорита борба срещу
българитѣ имаха педагогическо училище, про- турското иго.
гимназия и първоначално училище. Градътъ бѣ
центъръ на революционната борба въ сѣрския Табло XX - 44
санджакъ. Макаръ че въ града бѣ по-силенъ г р . М е л н и к ъ имаше 5,000 ж. въ турско
гръцкиятъ елементъ, обаче въ цѣлия санджакъ време, а сега 672 жители само българи. Името
българското население бѣ подавляюще, затова си градътъ е добилъ отъ натрупанитѣ материали
навсѣкѫде изъ града се говорѣше български. отъ рѣкитѣ, — наноси, които мѣстното населе-
Презъ междусъюзнишката война градътъ пос- ние наричало мелове. Разположенъ е въ единъ
трада твърде много. Сега е въ гръцки рѫце и голѣмъ долъ въ политѣ на Пиринъ, при много
отпада въ търговско отношение, понеже хин- лошо мѣстоположение, съ голъмо историческо
терланда му е разкѫсанъ. Надъ града въ хубава значение. Тукъ сѫ заселвали заточеници гърци
мѣстность е монастира Св. Иванъ. въ изгнание презъ византийско време. Презъ ІІ-
Табло XVII - 37 то българско царство е билъ седалище на вой-
вода Деспотъ Славъ, — известна крепость. Въ
г р . Д е м и р ъ-Х и с а р ъ ( В а л о в и щ а ) околностьта има нѣколко останки отъ крепости
има 6,000 ж., а околията има 42,500 жители, отъ и нѣколко монастири, отъ които най-хубавия е
които българи 22,100, турци 17,160, останалитѣ Роженския. Населението се занимава съ лозарс-
власи, гърци и др. Разположенъ е въ политѣ на тво, тютюнева култура, овощарство. Прочути сѫ
Шарлия планина, на Демирхисарската рѣка. Не- мелнишкитѣ вина. Надъ града, на около 1 часъ
далечъ отъ града има топли минерални извори и е растояние, се намира гроба на македонския
станция на ж. п. линия Солунъ — Цариградъ. Де- вождъ Тодоръ Александровъ, при монастиря
мирхисарското поле е часть отъ сѣрското и е из- Св. Богородица, дето народа ежегодно се сти-
вестно съ голѣмото плодородие на зърнени хра- ча на поклонение, а въ Роженския монастиръ е
ни, памукъ, сусамъ, анасонъ, лозя и пр. Населе- гробътъ на войводата Яне Сандански. Въ 1895 г.
нието взимаше живо участие въ революционнитѣ Борисъ Сарафовъ съ чети нападна града и влѣзе
борби. Даде войводитѣ дѣдо Илия Кърчовалията, въ правителствения домъ.
Георги Башлията, Георги Кашиналията.
Табло XX — 45, 46
Табло XVIII — 38
г р . С в . В р а ч ъ (4,000 жит.). Разположенъ е
с . Г о р н и - П о р о й (2,000 жители). Влиза на р. Св. Врачка Бистрица амфитеатрално на единъ
въ демиръ-хисарската околия. Разположено е хълмъ. Населението му се състои главно отъ бѣжан-
въ южнитѣ склонове на Бѣласица планина. Чис- ци. Градътъ е добилъ името си отъ минералнитѣ
то българско селище съ събудено население, води, находящи се въ самия градъ, горещи и
42
лѣковити. Населението въ св. врачка околия е на виднитѣ революционери Тодоръ Саевъ и
31,588 ж., които въ болшинството сѫ българи, а Лука попъ Теофиловъ.
останалитѣ — турци, цигани и пр. Занимава се
главно съ лозарство, тютюнъ, овощия, зърнени Табло XXIII - 55
храни. Градътъ отъ день на день напредва и е с. Я к о р у д а (4,700 жители) добило името
централно мѣсто на околията. Презъ време на си отъ растението „ягоридки”. Чисто българс-
европейската война тукъ бѣ щаба на II армия, ко селище, на пѫтя Разлогъ—Юндола—Чепино.
който се погрижи и направи единъ хубавъ паркъ Край селището се намиратъ останки отъ стара
и уреди минералнитѣ бани. Революционни дей- крепость. Въ селото има прогимназия. Населе-
ци въ околията сѫ били Яне Сандански, Таската, нието се занимава съ земедѣлие, скотовъдство
Врански и др. и използува обширнитѣ гори. Приготовляватъ
Табло XXI - 47, 48, 49 катранъ. Родно мѣсто е на семейството П. Р.
Славейкови.
гр. Б а н с к о (5,068 жит.). Разположенъ е
въ политѣ на Пиринъ, на р. Глазне, курорте- Табло ХХIV/ХХVIII — 56, 57, 58, 59, 66, 61 и 61
нъ градецъ. Добилъ е името си, защото, спо- гр. Г о р н а - Д ж у м а я (10,000 ж.) е раз-
редъ мѣстното население, е билъ седалище на положенъ на р. Горно-Джумайска Бистрица,
„банъ” или пъкъ отъ минералнитѣ извори надъ въ политѣ на Рила. Населението въ околията е
града. Пръвъ пѫть е уредено класно училище въ 38,854 жители българи. Има топли минерални
1866 год., но винаги е имало българско учили- извори въ града; населението се занимава съ
ще. Има събудено и предприемчиво българско земедѣлие, лозарство, овощарство, памукъ. Въ
население, което се занимава съ земледѣлие, околията — въ селата Симитли и Осеново има
дърводѣлство, кожарство, желѣзарство и др. минерални извори, а въ с. Сърбиново е мината
Родно мѣсто е на българския просвѣтитель и Пиринъ за каменни вѫглища. Следъ освобожде-
педагогъ Неофитъ Рилски. Населението му взи- нието му градътъ се насели съ много бѣжанци,
маше живо участие въ революционнитѣ борби. планира се и съвършено се преустрои. Има
Старинни останки сѫ крепостьта „Ситанъ”, чер- много голѣми тютюневи складове и гимназия.
квата „Св. Богородица”, „Св. Троица” и кулата съ Бѫдещето на града е въ засилването на тютю-
часовникъ. Бѫдещето на града е въ уредбата му невата култура. Населението винаги е запазило
като курортно мѣсто. Родно мѣсто на виднитѣ своя националенъ духъ. Гръцката пропаганда
македонски революционери: Сим. В. Молеровъ, не могла да проникне. Въ борбата срещу тур-
Радонъ Тодевъ, Борисъ Тодевъ и до. Въ мина- ското иго взе масово участие въ възстанията
лото града е далъ видни търговци, държавни презъ 1878 г., 1902 г. и 1903 г.
мѫже и множество дейци въ просвѣтата.
Табло XXIX — 63
Табло XXII — 50, 51, 52
г р . Н е в р о к о п ъ (8,000 жит.) е разположе-
гр. Р а з л о г ъ (5,345 жители българи). нъ въ политѣ на Пирина, на Неврокопската рѣка,
Разположенъ е на Бѣларѣка и Яза. Има красиво недалечъ отъ р. Места и развалинитѣ на древния
мѣстоположение въ политѣ на Пирина. Околи- градъ Никополисъ ад Нестумъ. Населението въ
ята брои 32,156 жители българско население, околията е 50,937 ж., отъ които 90% сѫ българи.
което се занимава съ земледѣлие и скотовъдс- Въ града сѫ развити грънчарство, семерджийс-
тво, дърводѣлство, грънчарство и др. Издига тво, опинчарство и става много оживенъ пана-
се като курортенъ градъ. Вземалъ е живо учас- иръ презъ есеньта и ежеседмиченъ пазаръ отъ
тие въ просвѣтното дѣло, даде видни дейци въ голѣмата околия. Има електрическо освѣтление.
възраждането: икономъ Никола Ангеловъ, Нико- Населението му се занимава съ земледѣлие, об-
ла Каназиревъ и дѣдо Иванъ Даскала. Въ 1903 г. работване на тютюнъ и има голѣма тютюнева
бѣ изгоренъ отъ турцитѣ, като даде скѫпи жер- кооперация. Неврокопъ и околията взеха живо
тви отъ влѣзналитѣ възстаници въ града, между участие въ революционнитѣ борби и дадоха
които Иванъ Юруковъ, Никола Сидеровъ и др. видни дейци: Борисъ Сарафовъ отъ с. Либяхово,
Сѫщо пострада и презъ 1912 год. — голѣма Стоянъ Мълчанковъ отъ с. Скребатно, Атанасъ
часть отъ града бѣ изгорена. Сега отъ день на Тешовалията, Калиманцалията и др.
день се подобрява. Има електрическа мрежа.
Табло XXIX - 64
Табло XXIII — 53
г р . Д р а м а (15,000 ж.). Драмската околия
с. Д о б р и н и щ а (1,700 ж.) е разположе- има 64,320 ж., отъ които българи 14,500, турци
но на Добринишката рѣка въ политѣ на Пиринъ 37,500, останалите гърци, власи, цигани и пр.
Има хубави минерални извори, които привли- Разположенъ въ политѣ на Бозъдагъ, центъръ на
чатъ вниманието на много курортисти и отъ го- драмското плодородно пола, гара на ж. п. линия
дина на година повече се посещава. Има 8 ми- Солунъ—Дедеагачъ. Въ града има голѣмъ карс-
нерални извори, добре уредена прогимназия. товъ изворъ, който пои драмското поле. Прочутъ
Селото се намира на пѫтя Разлогъ—Неврокопъ. е съ хубавия си тютюнъ, който се произвежда въ
Презъ 1912/913 г. бѣше изгорено отъ гърцкитѣ цѣлата околия, има голѣми тютюневи складо-
войски. Сега наново се пресъздава като хубаво ве, работилници. Населението му въ околията
курортно селище. се занимава съ обработване на памукъ. тютюнъ,
сусамъ, анасонъ, лозата и зърнени храни.
Табло XXIII — 54
Табло XXX - 65 и 66
с. Б ѣ л и ц а (3,000 ж.) е разположено на
р. Бѣличка и Вотруча въ политѣ на Рила. Презъ гр. К а в а л а (30,000 ж.). Кавала е центъръ
1903 г. селото бѣ изгорено отъ турскитѣ войс- на околия, която брои 38,185 ж., отъ които бъ-
ки и населението емигрира въ България. Следъ лгари 3,750, 13,500 турци, 14,600 гърци и др.
дадената амнистия отново се върна, и съ трудъ Разположенъ е на Кавалския заливъ срещу ост-
наново се съгради хубаво планинско селище. ровъ Тасосъ, и е второ пристанище следъ солун-
То е съ приятенъ и здравъ климатъ. Има добре ското. Износно-вносно пристанище на тютюнъ,
уредена прогимназия, читалище и въ недалеч- памукъ, пашкули и пр. на хинтерланда между
но минало ще бѫде гара на ж. п. линия Чепи- рѣкитѣ Места и Струма. Недалечъ отъ града се
но—Разлогъ—Неврокопъ и шосето София—Са- намиратъ развалинитѣ на древния гр. Филипи,
моковъ—Разлогъ—Неврокопъ. Родно мѣсто е столица на Филипъ Македонски.
43
Въ града има голѣми работилници за сор- дигна масово съ орѫжие въ рѫка противъ тур-
тиране на тютюна и голѣми тютюневи складове. ската тирания. Изразъ на най-голѣмъ протестъ
Сега града е въ упадъкъ, понеже хинтерланда бѣ революционната борба въ битолско, която
му е разкѫсанъ. Бѫдещето и на това пристани- се изрази масово. Битолско излѫчи изъ своитѣ
ще е въ създаването на автономна Македoния. редове видни дейци въ борбата, каквито бѣха:
Георги Сугаревъ, Павелъ Христовъ, Георги п.
Табло XXXI, XXXII, XXXIII, XXXIV, XXXV - 67, 68, Христовъ и др.
69, 70, 71, 72, 73, 74, 75 Битолско взема живо участие съ свое-
то будно население и въ балканската война.
гр. Б и т о л я (50,000 жит.). Битолската око- Преди тази война въ Битоля българитѣ имаха
лия има 125,230 жители, отъ които 70,550 бъ- мѫжка и девическа гимназии, свещеническо
лгари, останалитѣ сѫ турци, гърци, власи, ал- училище, девическо стопанско училище, мно-
банци, цигани и разни. Битоля е разположенъ го основни училища, митрополитъ и български
красиво въ политѣ на Перистеръ планина въ консулъ. Въ Битоля има развити занаяти: шива-
западния край на Битолското (Пелагонийско) чество, гайтанджийство, обущарство и др. Би-
поле, което е било житницата на западна Ма- толя е центъръ на много важни пѫтища. Тукъ
кедония. Древния градъ е билъ Хераклия. До е минавалъ стария пѫть Виа-Игнация отъ Ду-
мѣстото на древния градъ е билъ основанъ въ рацо—Охридъ—Битоля—Солунъ. До него стига
срѣднитѣ вѣкове новия градъ Битоля, който по- желѣзницата Солунъ—Битоля. Града е голѣмъ
ради удобното си мѣсто за живѣене (обитава- търговски центъръ съ голѣма чаршия, въ която
не) е добилъ името Битоля. Въ околноститѣ има се стича целия окрѫгъ и дето всички говорятъ
много монастири, затова гърцитѣ го нарекли на български езикъ. Презъ време на последнитѣ
Монастирионъ. Още презъ първото българско събития Битоля се намираше на фронта на
царство Битоля е станалъ известенъ книжове- първа линия и затова градътъ много пострада
нъ центъръ. Населението му е будно и винаги е и много отъ гражданитѣ емигрираха. Пелаго-
взимало живо участие въ църковно-училищнитѣ нийското поле е много плодородно, особено за
борби за духовна свобода. Европейскитѣ обработване на зърнени храни, лозя и овощия.
пѫтешественици и учени Ами Буе, Гризебахъ, По него сѫ разположени около 300 селища. То
Григоровичъ, Ханъ и други категорично пот- е било и остава житница на западна Македония.
върдяватъ въ своитѣ съчинения българския ха- Бѫдещето на града е въ създаване на свободна
рактеръ на Битоля и околията му. Населението и независима Македония.
въ Битоля и околностьта е било винаги будно и
достойно е защищавало интереситѣ на българ- Табло XXXV — 76
ската нация. За независимостьта на черквата и с. С м и л е в о , битолско, 2,200 жители бъл-
училището то е излѫчило изъ своята срѣда вид- гари, населението се занимава съ строителство,
ни дейци, каквито сѫ д-ръ Мишайковъ, братя като почти всичкитѣ способни за работа хора
Робеви, Петраки Радевъ, които сѫ били първитѣ сѫ гурбетчии. Има много събудено българско
неуморими пионери за народното възражда- население, което излѫчи изъ своята срѣда най-
не въ този край. Въ продължение на 10 години видния апостолъ и организаторъ на ВМРО —
безшумно тѣ работѣха и движението за духовно Даме Груевъ. То е сгушено въ пазвитѣ на Бигла
освобождение напредна и взе изгледъ на ма- планина. Тукъ бѣше презъ илинденското възта-
сово, народно, което се манифестира не единъ ние щабътъ, въ него стана конгресътъ и оттамъ
пѫть съ протести противъ гърцкитѣ владици и се обяви възстанието. Смилево се държа герой-
съ желание за родна автономна черква и учили- ски единь месецъ въ рѫцетѣ на възстанницитѣ и
ще. Първиятъ протестъ на битолскитѣ българи е отстѫпиха предъ напора на Бахтияръ-пашовата
билъ направенъ още презъ 1850—60 години. Въ грамадна армия, като сполучиха да измъкнатъ
1866 г. е отворено първото българско училище, женитѣ и децата вънъ отъ селото въ гората.
което се посещавало отъ 50 ученика. Въ 1869 г. Смилево е родно мѣсто на Георги Павлевъ Чу-
българитѣ взеха черквата при св. Недѣля, като рановъ, рѫководитель на селото, а презъ време
отвориха и второ училище. Съ това тѣ дори из- на възстанието изпълняваше длъжностьта гор-
превариха разрешението на черковния въпро- ски началникъ.
съ. Още тогава учителитѣ и учителкитѣ на гра-
да и околията бѣха сгрупирани въ едно общо Табло XXXVI - 77
учителско дружество, което броеше вече 120
С е л о Б р у с н и к ъ , 750 жители. Спада въ
члена. Младежьта бѣ групирана въ отдѣлно
битолската околия, не далечъ отъ града, въ са-
дружество, а по-късно въ гимнастическо дру-
митѣ недра на Пелистеръ планина. Има вели-
жество „Пелистерски юнакъ”. Националния ха-
колепна природа съ кристална и лека вода за
рактеръ на града се манифестираше най-доб-
пиене.
ре на праздника св. Кирилъ и Методи, когато
Бележито е по борбитѣ съ битолския гръцки
единъ голѣмъ кортежъ отъ множество гражда-
владика, чието усилие да го погърчи излѣзнаха
ни и селяни начело съ свещенството тръгваше
ялови.
отъ черквата Св. Богородица до гимназията.
Всичко това бѣ непринудено, мило и очудваше Табло XXXVI — 78
чужденцитѣ, а гърци и власи въ униние виждаха
величието на българския народъ. Но битолчани С е л о Г о п е ш ъ , битолска околия, е въ не-
и битолско не по-малко взеха живо участие и драта на пл. Пелистеръ, броеше около 2500 жи-
въ революционнитѣ борби. Тукъ се подвизаваха тели — цинцари. Мѫжетѣ бѣха златари, шивачи
като учители основателитѣ на В. М. Р. О.: Пере и ханджии въ Битоля и разпръснати въ чужбина.
Тошовъ, Дамянъ Груевъ, Гьорче Петровъ, Василъ Много хубави кѫщи съ добра мобилировка ки-
Пасковъ, Гирджиковъ и плеада други борци. Тѣ чеха селото.
кръстосваха и свързаха съ революционни ор- Табло XXXVI — 79
ганизации почти цѣлия битолски виляетъ и съ
велико търпение понасяха всичките беди, не- с. М о г и л а — 850 жители. Намира се на
щастия, гонения и преследвания на турската около 6 клм. отъ Битоля. Населението му е бъл-
власть, като чакаха съ умиление великия день гарско съ турски чифлици.
за отплата срещу турското иго. Този день бѣ, Презъ пролѣтьта на 1903 година тукъ за-
Илиндень, 1903 година, когато битолчани за- гина войводата Парашкевъ Цвѣтковъ, когато
едно съ всичкото население въ този край се по- селото бѣше изгорено.
44
Табло ХХХVII/ХХХVIII - 81, 82 задъ полето отстрани се издигатъ високи горис-
ти планини, по политѣ на които сѫ изпъстрени
гр. Р е с е н ъ (4,000 ж,). Ресенската околия множество села, поради която панорама, насе-
има 25,915 ж., отъ които българи 22,000, турци лението казва: „Като Струга нѣма друга”. Струга
1,750 и разни. Градъ въ Преспанската котлови- е известенъ съ своитѣ градини, грънчарскитѣ си
на, съ много събудено население, на пѫтя Би- изделия, хубавия си климатъ. Слави се съ своитѣ
толя—Охридъ. Родно мѣсто е на Трайко Китан- даляни, въ които се лови вкусна пастърва и ягу-
чевъ, д-ръ Владовъ, д-ръ Татарчевъ—дейци въ ла. Родно место на братя Миладинови и голѣмия
просвѣтното и революционно дѣло. Население- революционеръ Христо Матовъ. Въ Струга още
то му се занимава съ земедѣлие и градинарство, отъ старо време е имало българско училище.
което е силно развито. Голѣми пространства сѫ
посадени съ ябълкови и крушови дървета, които Табло ХLV — 100
даватъ изобиленъ соченъ и едъръ плодъ, който
се цени твърде много и намира широкъ пазаръ. гр. Д е б ъ р ъ има 12,000 жители. Околията
И селенитѣ и гражданите сѫ гурбетчии. Въ тоя има 60,480 жит., отъ които 23,550 българи, а
край се подвизаваха преди и следъ възстанието останалитѣ — турци, албанци, цигани и разни.
много революционни чети, между които четата Градъ Дебъръ е разположенъ при южнитѣ
на Славейко Арсовъ и дяконъ Евстатий. Четата склонове на Корабъ планина. Мѣстото, дето е
на дякона води голѣмо сражение въ чифлика разположенъ, е издигнато надъ долината на
Вълко дере, кѫдето паднаха убити 5 четници, р. Черни Дринъ. Презъ града минава планин-
между които и Константинъ Крачоловъ, племен- ски буенъ потокъ, който презъ лѣтото нама-
никъ на поета революционеръ П. К. Яворовъ. Ре- лява водитѣ си. Градътъ се дѣли на две части:
сенъ е роденъ градъ и на видния хуриетски дее- Горни Дебъръ и Долни Дебърь. Кѫщитѣ му сѫ
цъ Ниязи ефенди. Въ Ресенъ презъ 1906 г. падна яки сгради, групирани почти една върху дру-
убитъ най-смѣлиятъ битолски терористъ Боянъ га. Дебърчани сѫ предприемчиви и се занима-
Панайотовъ следъ застрелването на сърбомана ватъ предимно съ казанджийство, пушкарство,
Ставро Нанчевъ. ковачество, майстори строители и резбари.
Земледѣлието е слабо развито. Сѣе се повече
Табло XXXVII — 84 царевица, която едвамъ изхранва население-
с. И з б и щ а — преспанско, ресенска око- то. Горите сѫ почти унищожени Сѣе се и мал-
лия, българско село. Тукъ презъ м. августъ 1903 ко тютюнъ. Дебъръ е свързанъ съ пѫтища, ко-
година стана едно отъ най-голѣмитѣ сражения ито отиватъ за Скопйе, Битоля и Елбасанъ. Въ
между възстаницитѣ и турскитѣ войски. околноститѣ има много минерални богатства:
гипсъ, мраморъ и желѣзна руда, а на 5 кило-
Табло ХХХІХ/ХLІІІ - 85, 86, 87, 88, 89, 93 91, метра отъ града са намиратъ прочутитѣ ми-
92, 93, 94 и 95 нерални извори при с. Баня. Дебърчани сѫ
г р . О х р и д ъ (15,000 ж.) е центъръ на и прочути резбари-зографи. Такива има и въ
охридската околия съ население 55,720 ж., околнитѣ села и образуватъ отделна школа, из-
отъ които българи сѫ 48,468, турци 5,000, вестна подъ името „Галичко-Дебърска зограф-
останалитѣ власи, албанци и др. Разположенъ ска школа”. Въ града се събира доста голѣмъ
е въ охридската котловина, надвесенъ надъ пазаръ, на който се говори почти само бъл-
синитѣ води на дивното Охридско езеро- гарски. Въ околностьта на Дебъръ има много
Охридъ е единъ отъ най-хубавитѣ и красиви голѣми села, които сѫ населени съ жители, за-
градове. Въ древно време той е носилъ името нимаващи се съ скотовъдство и дърводѣлство.
Лихнида. Презъ него е минавалъ стария римс- Дебърските дърводелци скитатъ по цѣлия бал-
ки пѫть „в и а Игнация”. Като български градъ кански полуостровъ и сѫ известни като едни
той заема първо мѣсто въ нашата просвета. отъ най-добритѣ майстори. Недалече отъ гра-
Тукъ сѫ действували първитѣ ученици на св, да се намира монастирътъ св. Ив. Бигоръ, който
Кирилъ и Методи — св. Климентъ, св. Наумъ, е известенъ като културно просвѣтенъ центъръ
св. Седмочисленици. Охридъ е билъ столица още отъ далечното минало на тъмното робство.
на царь Самуила и Охридската патриаршия, Въ монастира се намира черква, въ която има
която просѫществува до 1767 год., затова най-хубавата резба, която привлича внимани-
града е билъ най-важния български духове- ето на много чужденци.
нъ центъръ презъ тежкото двойно робство. Въ
най-ново време Охридъ взе живо участие въ Табло ХLVI — 101
духовнитѣ борби на българския народъ и даде
с. Я н ч е, въ рѣканска околия (галичко),
на целия народъ голѣмъ брой учители и дей-
брои 400 жители: 240 българи екзархисти и 160
ци, между които Григоръ Пърличевъ, Георги
българи помаци. Типъ на миячко село.
Чакъровъ, К. Шапкаревъ, Д. Узуновъ и по-пос-
ле П. Огняновъ, Спространовъ, Филевъ и др. Табло ХLVI — 102
Въ революционнитѣ борби взе най-активно
участие, особено, въ илинденското възстание. с . Л а з а р о п о л е има 2,640 ж. българи.
Даде видни борци за свободата на Македония Влиза въ галичка околия. Както въ Галичникъ и
като Н. Филипчевъ, М. Патчевъ, Хр. Узуновъ, Гаре, тъй и въ Лазарополе населението се за-
Арг. Мариновъ и др. Населението му се зани- нимава съ скотовъдство, строителство, ико-
мава съ риболовство, лозарство, овощарство нопиство, резбарство. Никаква пропаганда не
и занаятчийство. Бждещето на града е само е успѣла въ селото. Винаги е имало българско
като стане курортенъ центъръ. Въ Охридъ ви- училище и черква.
наги е имало българско училище. Табло ХLVII — 103
с . Г а р е има 1000 жители българи. Насе-
Табло ХLIV и XLV — 96, 97, 98, 99 лението се занимава съ строителство, резбарс-
гр. С т р у г а (5,000 ж.) е заселенъ отъ дветѣ тво и иконопиство. Оттукъ сѫ излезли прочути
страни на р. Черни Дринъ, която се изтича отъ резбари.
водитѣ на Охридското езеро. Кѫщите му сѫ на- Табло XLVIII — 105/106
редени по двата брѣга на рѣката, като отъ една-
та страна се виждатъ синитѣ води на езерото, а гр. Г а л и ч н и к ъ има 4,000 жители. Пре-
отъ другата се зеленеятъ хубави ниви и ливади, а ди балканската война Галичникъ влизаше въ
45
дебърската околия, обаче следъ общоевропей- всрѣдъ недрата на Баба планина на живопис-
ската война той образува отдѣленъ околийски но мѣсто, отъ гдето се вижда прилепското и
центъръ съ население 25,000 жители. Галич- битолско (Пелагонийско) полета, а така сѫщо и
никъ е разположенъ въ политѣ на Бистра пла- Морихово. Старъ градъ, основанъ преди 5 вѣка
нина между Гостиваръ на северъ и Дебъръ на отъ преселници дебърчани, а въ града при-
югъ. Цѣлата околия има планински характеръ. дошли куцовласи, преселници отъ разорения
Има будно население, което се занимава пре- градъ Моско-поле. Българскиятъ духъ въ града
димно съ скотовъдство, столарство, иконо- е билъ винаги буденъ. Крушовчани взеха живо
писъ и резбарство. Цела школа сѫ създали участие въ илинденското възстание.
галичкитѣ зографо-иконописци Земледѣлието
е много слабо застѫпено. Ето защо населени- Табло LII и LIII - 113, 114, 115, 116
ето странствува по цѣлия Балкански полуос- г р . П р и л е п ъ (25,000 ж.). Околията има
тровъ. Тукъ не е могла да проникне никаква 67,745 ж., отъ които 50,000 българи, 7,950
пропаганда. Галичани никога не сѫ влизали турци, останалитѣ албанци, цигани и др. Раз-
въ чужда черква, нито децата имъ сѫ посеща- положенъ е въ политѣ на Бабуна планина.
вали чужди училища. Винаги сѫ взимали учас- Преди покоряването му отъ турцитѣ градътъ
тие въ националните борби, споделяли сѫ на- е билъ разположенъ при „Маркови кули” при
равно скърби и радости и сѫ запазили своитѣ единъ отъ южнитѣ склонове на Бабуна, дето
нрави и обичаи на стари българи. Винаги сѫ сега се намира с.Варошъ. Самиятъ градъ се на-
се отнасяли съчувствено къмъ всѣко културно мира въ разкошна котловина между Маркови
начинание. Когато хаджи Иоакимъ Кърчовски кули и Селечка планина. На западъ отъ При-
почна въ началото на 19-и вѣкъ (1819 г.) да лепъ се простира плодородното Пелагоний-
печати своята книга „Различни полезни поу- ско поле, задъ което величествено се издига
чения” жителитѣ на Галичникъ и Лазарополе Пелистеръ, на югъ се намира Морихово, а на
се абонирали и подкрепили издателството. северъ Крушово, Порѣчието и Азотъ. Градътъ
Въ много селища на Македония и България по има красивъ изгледъ, чистъ и здравъ климатъ.
иконостаситѣ на черквитѣ се виждатъ хубави Населението се занимава съ занаятчийство и
скулптурни работи и икони, направени отъ търговия. Въ околията произвеждатъ хубавъ
майсторитѣ, излезли отъ този край, какъвто е тютюнъ, овощия, зърнени храни и лозарство.
иконостаса на черквата св. Спасъ въ Скопие, Има много будно българско население, което
гдето върху едно отъ крилата личатъ имената е взело живо участие въ всичкитѣ наши цър-
на първия майсторъ Петъръ Филиповъ отъ Гари, ковни и училищни борби. Тукъ е станалъ пър-
Макария отъ Галичникъ, българи. Още преди виятъ учителски съборъ. Българско училище
1851 год. Галичникъ има българско училище, е имало още въ тъмната епоха. Въ черковно
за което свидетелствува Йорданъ хаджи Кон- училищното дѣло сѫ работили Христо Дамя-
стантиновъ Джинотъ въ писмото отъ него до новичъ Логотетъ, който взелъ отъ Цариградъ
Александъръ Екзархъ, запазено въ Софийския разрешение въ 1833 година за строежъ на бъ-
етнографски музей. Сърбитѣ незаконно за- лгарската черква, Тодоръ Кусевъ, митрополи-
грабиха и този край, като употрѣбяватъ всич- тъ Методи Кусевъ и др.
ки срѣдства да асимилиратъ населението, но Въ прилепско и мориховско сѫ се подвиза-
то упорито и здраво се държи въ стремежа си вали старитѣ народни хайдути Диме Шике,
да запази своя националенъ колоритъ. Гали- Спиро Църне, Чакре, Георги Лажо и Коне. При-
чани взеха живо участие въ революционнитѣ лепъ даде видни дейци въ революционнитѣ
борби и дадоха своитѣ скѫпи жертви предъ борби, между които сѫ : Пере Тошовъ, Гьорче
олтаря на свободата. Петровъ, Петъръ Ацевъ, Георги Ацевъ, Мирчо
Табло XLIX — 107 и 108 Ацевъ, Н. Каранджуловъ, Георги и Н. Пешко-
ви, Д. Поповъ, Ст. Гавазовъ и др.
г р . К и ч е в о (4,000 ж.). Кичевска околия
има 40,675 жители, отъ които 32,100 българи, Табло LIV — 117
останалите албанци, гърци и др. Разположено
е въ западния кѫтъ на кичевското поле. Неда- с. В и т о л и щ а — мориховско, 1225 жите-
лечъ отъ града се намира монастира „св. Пре- ли българи. Едно отъ най-добритѣ убѣжища на
чиста”. Тукъ бѣ седалище на български мит- революционнитѣ чети.
рополитъ до 1913 г. Населението се занимава
Табло LIV — 118
съ овощарство и малко земедѣлие, скотовъдс-
тво, а най-вече сѫ гурбетчии и се занимаватъ с . Б е ш и щ а влиза въ мѣстностьта Марко-
съ хлѣбарство, овощарство. Кичево и околията во — прилепско; брои 960 жители българи. Има
дадоха много революционни сили, между ко- българско училище отъ 1890 г. насамъ. Презъ
ито войводитѣ Софрони Стояновъ, Наке вой- 1905 и 1906 год. селото бѣше два пѫти напад-
вода, а единъ отъ най-виднитѣ войводи въ тоя нато отъ гръцки андарти, за да се отмѣтне отъ
край презъ периода 1905—1907 година бѣше екзархията, ала напраздно.
околийския войвода Пешо Радевъ Пашата, кой-
то бѣ вселилъ страхъ всрѣдъ аскера и баши- Табло LIV — 119
бозука. с . Д р ѣ н о в о е помашко село въ мѣст-
Табло L — 109 ностьта Р а е ц ъ. Близо подъ селото се простира
клисурата на р. Раецъ. При една воденица до
с. Ц е р ъ е голѣмо чисто българско село самия пѫть, що води отъ Прилепъ за Тиквешъ,
(1,500 жители) съ българско училище, чиято презъ месецъ май 1912 година бѣше убитъ Пере
сграда можеше да прави честь и на по-голѣми Тошовъ.
градове. Революционната организация бѣше
намѣрила достѫпъ още презъ 1896—1897 г. То Табло LIV - 120
се смѣташе за нейна крепость. С е л о Р а к л е по природа спада къмъ Ти-
Това село роди борцитѣ Софр. Стояновъ, квешъ — богато лозарско мѣсто. Брои 580 жи-
Ив. Пардовъ, Сим. Пардовъ и много други. тели—всички българи Има първоначално учи-
Табло L и LI — 110, 111, 112 лище.
Наблизо е мѣстностьта „Ножот”, дето презъ
гр. К р у шо в о (9,030 ж.) е разположенъ м. юни 1907 година се самоизбиха 54 четници.
46
Табло LIV — 121 Табло LVII/LVIII - 128, 129, 130
С е л о П л е т в а р ъ е н а изтокъ отъ гр. гр. К о с т у р ъ (8,000) жители. Костурска-
Прилепъ при плетварския проходъ. Чисто бъл- та околия има 74,070 жители, отъ които 40,250
гарско село съ 472 ж. българи. Училище е имало българи, а останалитѣ турци, гърци, власи,
преди учредяване на Екзархията. Въ околность- албанци, цигани и разни.
та му има мраморни кариери. Костуръ е разположенъ на единъ полуост-
ровъ на едноименното езеро. Мѣстоположение-
Табло LV - 122, 123, 124 то му е амфитеатрално. Въ околията има голѣми
гр. Л е р и н ъ има 12,000 жители. Околията и хубави български селища съ будно население.
има 60,025 жители, отъ които 37,782 българи, Борбата на костурчани срещу гръцкото духовно
останалитѣ гърци, турци, албанци, власи, ци- иго бѣ ожесточена, но съ пълна победа за бъл-
гани и др. гарската кауза. Заедно съ леринци взеха живо
Леринъ е на ж. п. линия Солунъ—Битоля, участие въ илинденското възстание, като масово
8 клм. далечъ отъ гарата. Административенъ се бориха срещу турската тирания. Население-
центъръ на леринско поле. Най-старото му име то се занимава съ скотовъдство и земледѣлие.
е било Пологуня. Преименоването му въ Лери- Много отиватъ въ чужбина, дето се занимаватъ
нъ станало по името на войводата Леро, който съ млѣкарство, майстори строители и др.
се подвизавалъ въ тая околия. Леринъ е разпо- Доста голѣма емиграция има отъ костурско
ложенъ при изхода на равнината, която грани- въ Америка и сѫ добри патриоти и благодетели.
чи съ две разклонения на Нерезката планина. Табло LIX — 131
Шосето за Костуръ и Корча минава презъ града.
Около града на бърдото има следи отъ стара С е л о С м ъ р д е ш ъ се намира въ костур-
крепость. Още отецъ Паисий въ своята история ска околия, въ мѣстностьта Кореща, и е голѣмо
говори за светия ангелъ, който билъ отъ Ле- българско село съ 1,800 жители. Има добре
ринъ. Пѫтешественикътъ Пукевилъ презъ 1800 наредено основно училище, което сѫществува
година миналъ презъ леринското поле и каз- повече отъ 20 години до 1912 г.
ва, че населението му било българско; Сѫщото Това село бѣше най-силна опора на българ-
твърди и австрийскиятъ консулъ Ханъ, който щината въ костурско и яка крепость на револю-
миналъ презъ 1858 година. Българско учили- ционната организация.
ще сѫществувало въ Леринъ още въ 1860 г. Ле- Заради това бѣше изгаряно на два пѫти отъ
ринци почнаха открита борба срещу гръцкото турцитѣ и често нападано и опустошавано отъ
иго още презъ сѫщата година. Презъ 1872 го- гръцкитѣ андарти.
дина победата е пълна. Леринъ има хубавъ и Родно мѣсто е на Василъ Чакаларовъ, Пан-
приятенъ климатъ, а надъ града изворъ съ ки- до Кляшевъ, Стерьо Стерйовски — славни бор-
села вода. Населението въ града и околията ци за свободата на Македония.
се занимава съ земледѣлие и скотовъдство. Но
много отъ ТѣХЪ странствуватъ въ чужбина, като Табло LIX - 132
добри млѣкари и пр. Леринци взеха живо учас- с. З а г о р и ч а н и — костурско, 3,300 ж.
тие и въ революционната борба, като дадоха българи, голѣма крепость на българското насе-
смѣли и самоотвержени борци и войводи, като ление. Въ 1903 г. въ селото влѣзоха андартскитѣ
дѣдо Кочо отъ Зелениче, Дине Абдурахманъ отъ чети и го изгориха. Въ възстанието население-
с. Пѫтеле, Золе отъ с. Баница, дѣдо Ильо отъ с то взе живо и масово участие. Родно мѣсто е на
Горно Неволяни, Тане Стойчевъ отъ с. Горни- войводата полковникъ Янковъ.
чево.
Въ околията се подвизаваше и войводата Табло LX — 133
Марко Лерински, който бѣ единъ отъ първитѣ гр. Е м б о р е — кайлярско, 1,500 жители.
и ревностни организатори. Той създаде цѣла Влиза въ кайлярската околия. Емборе е събуде-
школа отъ свои последователи. Населението въ но селище въ западна Македония, което даде
Леринско взе живо участие и масово въ илин- видни дейци въ духовното и просвѣтно дѣло и
денското възстание подъ рѫководството на Ла- служеше като крепость въ западния край, сега
заръ п. Трайковъ и Василъ Чакаларовъ. Въ 1913 има доста учители и професори въ България,
година града бѣ взетъ отъ гърцитѣ, които и сега родени отъ Емборе. Населението му се занимава
още тъпчатъ коститѣ на падналитѣ борци за съ земледѣлие) скотовъдство и занаятчийство.
свободата на Македония.
Табло LVI — 125 Табло LXI/LXIV—134, 135, 136, 137, 138,

139, 140, 141, 142, 143, 144, 145
с. П ѫ т е л е има 1,810 жители, отъ които
1,750 българи (леринска околия). Намира се на
брѣга на малко езеро. Родно мѣсто на войвода- С к о п й е — 50,000 жители. Скопската око-
та Кръстьо Льондевъ. лия има 94,590 жители, отъ които 41,609 бъл-
гари, 20,765 турци, 13,240 албанци, останалитѣ
Табло LVI - 126 разни.
Той е най-хубавия градъ въ северна Маке-
С е л о Г о р н и ч е в о , леринска околия, дония, разположенъ на двата брѣга на р. Вар-
съ 1,000 жители българи, добри родолюбци и даръ, между двете бърда въ с. з. часть на
мѫченици за своя езикъ.
Скопското поле. Известень отъ древно вре-
Табло LVII — 127 ме като главенъ градъ на Дардания, населена
съ илирийското племе дардани. Тогава е но-
с. О с т р о в о се намира на северозапад- силъ името Скупи. Около 168 г. преди Хрис-
ната часть на Островското езеро. На северъ та римлянитѣ покорили Дардания и града се
отъ селото има плодородна долина въ политѣ издигналъ въ тѣхни рѫце. Въ времето на Кон-
на Нидже. Острово е гара на ж. п. линия Со- стантинъ Велики той билъ седалище на римс-
лунъ—Битоля и е икономически центъръ на ки префектъ. При преселението на народитѣ
околното население. Населението се занима- Дардания е била опустошена, сѫщо и Скопйе.
ва съ обработка на зърнени храни и лозарство. Културата на римляните и християнитѣ падна-
Цѣлото население взимаше активно участие въ ла. Следъ това дохождатъ славянски колонис-
революционнитѣ борби. ти. Въ 565 и 527 г. пр. Христа византийскиятъ
47
императоръ Юстинянъ укрепилъ града и го на- околноститѣ му се е добивало по примитиве-
рекълъ Юстинияна Прима. Скопйе падналъ въ нъ начинъ желѣзо. Прочутиятъ пѫтешественикъ
рѫцетѣ на турцитѣ въ 1389 г. следъ боя на Ко- Ами Буе говори за града още въ 1836 г.,
сово поле. Градътъ въ XVI и XVII ВѣКЪ е билъ въ като споменава за желѣзнитѣ складове и за
цвѣтуще състояние. Старинни останки въ града тюфекчийскитѣ работилници. Населението се
сѫ Куршумли-ханъ, Капанъ-ханъ и Сули-ханъ. занимава предимно съ строителство, грънчарс-
Хубави джамии красятъ града. Скопйе има буд- тво, абаджилъкъ и пр. Развито е лозарството и
но население и е първия градъ, който вдигна овощарството. Наблизо до града въ политѣ на
още презъ 1830 г. протестъ противъ гръцкитѣ Осоговската планина се намира историческия
владици. Когато на сцената се появи черковния монастиръ „Св. Йоакимъ Осоговски”.
въпросъ, тѣ застанаха на чело на тази борба. До- Българско училище има отъ 1833 год.
стойни синове, които енергично се бореха про-
тивъ духовното иго, бѣха: Зафиръ Малешъ, Ка- Табло LXVII-LXVIII—149, 150, 151
райове, Георги Роглевъ, Богданъ Таневъ, Хаджи г р . К р а т о в о (5,000 жит.). Кратовската
Кочо Икономовъ, Иванъ Ковалаковъ и др. Още околия има 23,730 жит., българи 19,515, турци
въ 1839 г. е открито общинско училище, въ кое- 3,650, а останалитѣ разни.
то е училъ Павелъ Хърватъ, калугеръ отъ дебър- Разположенъ е между Плавица и Лисецъ, въ
ския монастиръ св. Иванъ Бигоръ. Следъ него е долината на Кратовската рѣка. При Константина
билъ въ града учитель Йорданъ Константиновъ Тихъ Кратово е билъ известенъ рударски цен-
Джинотъ. Преди балканската война скопскитѣ търъ. Въ града има старинни останки отъ това
българи имаха 3 хубави църкви, едно педа- време: 7 кули и подземни скривалища, мосто-
гогическо училище, едно девическо училище, ве и др., които придаватъ особенъ изгледъ на
едно свещеническо училище, едно стопанс- града. Презъ турско време града се е ползу-
ко училище и 10 основни училища. Въ Скопйе валъ съ особени привилегии поради рудницитѣ
презъ 1569 г. е отворена първата печатница на си, въ които се добивало желѣзо, медь, олово.
Кара-Трифонъ. Кратовци сѫ били добри златари и сѫ скитали
Населението се занимава предимно съ по цѣла България да промиватъ злато. Въ града
занаятчийство: гайтанджилъкъ, абаджилъкъ, главно се е работило мутафчилъкъ, табаклъкъ и
памукчилъкъ, изработватъ се хубави цигарета, др. Кратовци взеха участие въ революционнитѣ
кожени издѣлия, има мелници, пивоварна фаб- борби и излѫчиха отъ своитѣ редове извест-
рика, черварска фабрика, желѣзарска фабрика ния учитель-революционеръ Йосифъ Даскаловъ
и много маслобойни работилници. Около гра- и други. Надъ града се намира историческия
да има хубави овощни и зеленчукови градини. лесновски монастиръ „Св. Гаврилъ”, просвѣтенъ
Скопското поле се слави съ плодородието на центъръ. Българско училище има още отъ 1820
зърнени храни, макъ, бостани, сусамъ, анасо- год.
нъ и лозарство, винарство, съ хубави скопски
вина. Табло LXIX — 152
Скопйе е вѫзелъ на много шосета и ж. п. с . З л е т о в о , кратовска околия, 500 жите-
линии, а именно: ж. п. линия Солунъ-Скопйе— ли. Разположено е въ политѣ на Осоговската пла-
Нишъ; Скопйе—Митровица; Скопйе—Тетово нина на дѣсния брѣгъ на Злетовската рѣка. Влиза
—Охридъ. Въ търговско отношение заема пър- въ кратовска околия. Населението му е взимало
во мѣсто между градоветѣ въ Македония подъ живо участие въ революционнитѣ борби, като
сръбска власть. важенъ вѫзелъ за движението на четитѣ. Главно-
Скопйе взе живо участие въ революционнитѣ то занятие на населението е земледѣлието. Об-
борби, като даде видни дейци, между които работва се най-много зърнени храни и оризъ.
Борисъ Дранговъ, Василъ Аджаларски и др. Нѣкога по рѣката сѫ промивали злато.
Табло LXV, LXVI — 146, 147 Табло LXIX — 153 и 154
гр. Ку ма н о в о—15,000 ж. Населението въ г р . К о ч а н и (17,000 жители). Околията
околията е 51,970 ж., отъ които българи 33,430 има 35,610 жители, отъ които 18,700 българи,
ж , турци 6,400 ж., останалитѣ албанци, цигани а останалитѣ турци, власи и др.
и пр. Намира се на линията Скопйе - Нишъ, въ Разположено е на Кочанската рѣка —
плодородното кумановско поле. Населението малъкъ притокъ на Брѣгалница, въ южнитѣ поли
въ града и околията предимно се занимава съ на Осоговската планина. Стариятъ градъ, спо-
земледѣлие и тамъ излиза много хубаво жито и редъ преданията, билъ малко по-нагоре, при с.
ечмикъ. Кумановци взеха живо участие въ чер- Градче. Намира се въ долината на р. Брѣгалница
ковно-училищнитѣ и революционни борби. Из- — кочанско поле, и се слави съ обработването
несоха на гърба си тази борба, като излѫчи изъ на най-хубавъ оризъ. Населението отъ града и
своитѣ редове единъ отъ най-храбритѣ войво- околията взе живо участие въ революционнитѣ
ди Кръсто Лазаровъ. Въ борбитѣ срещу турската борби и даде много жертви. Българско училище
тирания падна въ кумановско известния войво- има още отъ 1830 год. Бѫдещето на града е въ
да Констатинъ Нунковъ, родомъ отъ гр. Чирпа- напредъка на земледѣлието, оризовата култура
нъ. и афиона. Не далечъ отъ града има топли ми-
Българско училище е отворено още презъ нерални извори.
1835 год. Въ защита на българската черква и
училище загина и учителката Ек. Авкс. Симид- Табло LXX - 155
чиева. с . В и н и ц а (кочанско) — 2,000 жители.
Табло LXVI — 148 Разположено е въ политѣ на Плачковица планина
южно отъ гр Кочани. Има будно население, ко-
г р . К р и в о р ѣ ч н а П а л а н к а - 3,000 ето още при основаването на революционната
ж. Околията брои 27,330 ж., отъ които бълга- организация възприе идеитѣ й. Стана известно
ри 24,250. Разположенъ е въ западнитѣ поли на съ винишката афера презъ 1897 година, поне-
Осоговската планина на шосето Скопйе—Кюс- же бѣ вѫзелъ на съобщенията въ този край въ
тендилъ, за да пази прохода Девебаиръ. Осно- революционно отношение. Населението се за-
ванъ е отъ турцитѣ презъ 1654 г. Около гра- нимава съ земледѣлие и скотовъдство, особено
да се намиратъ желѣзни рудници, затова въ съ лозарство. Приготовляватъ хубави вина.
48
Табло LХХ - 156 навъ. Презъ срѣднитѣ вѣкове поради географ-
ското си мѣстоположение е билъ силна кре-
Ц а р е в о с е л о (2,000 ж. българи). Цен- пость. Презъ първото и второ българско царс-
търъ е на южния Пиянецъ на р. Брѣгалница, тво ималъ голѣмо значение и е билъ голѣмъ
красиво разположенъ въ политѣ на Голакъ градъ. Следъ битката на Самуила при Бѣласица
планина. Цѣлото селище е потънало въ овощ- градътъ е миналъ въ рѫцетѣ на византийцитѣ.
ни градини съ ябълки, сливи, круши и пр. Турцитѣ взели града отъ Константинъ Деянъ.
Главния поминъкъ на населението е Въ 17 вѣкъ ВЪ поменика на Зографския Атонски
земледѣлието — обработване зърненитѣ монастиръ се споменава, че между дарителитѣ
храни и скотовъдството. Този планинс- на монастиря има и такива отъ Щипъ, които сѫ
ки кѫтъ винаги е давалъ прибѣжище на били българи отъ българските земи.
революционеритѣ. Пиянецъ носи името си Феликсъ Божуръ, френски консулъ въ Со-
отъ древното племе пеони. лунъ, въ едно пжтешествие изъ Македония
Табло LХХI — 157 публикува въ 1820 година данни, отъ които
се вижда, че населението въ Щипъ, Велесъ и
гр. П е х ч е в о, малешевска околия и Скопйе е въ по-голѣмата си часть християнс-
центъръ въ турско време — 3,000 ж. българи ко българско. Къмъ 1815 год. въ Щипъ е има-
и турци. Сега околията е въ с. Берово. ло българско училище Българската азбука не
Околията брои 29,266 (подъ турс- е била унищожена нито въ Щипъ, нито почти
ка власть), отъ които българи 19,757, а въ цѣла северна Македония. Презъ 1856 годи-
останалитѣ турци и цигани. Градътъ е разпо- на Ами Буе описва града като голѣмъ цвѣтущъ
ложенъ на р. Кадънка, въ политѣ на Кадийца индустриаленъ центъръ съ 20,000 жите-
планина. ли, населенъ предимно съ българи и турци.
Подъ селището има хубави овощни сли- Българитѣ отъ Щипъ още преди създаването
вови градини и ливади. Населението, обаче, на Българската екзархия сѫ дали молба до Ви-
повече се занимава съ скотовъдство и по- соката порта противъ гърцкия владика, който
малко съ земледѣлие. Цѣлата околия брои правилъ голѣми злодеяния. Щипянитѣ сѫ били
около 45 селища, отъ които по-голѣми сѫ голѣми радетели въ полето на просвѣтата.
Владимирово, Берово (сега околийски цен- Първитѣ учители тукъ сѫ били: Мане, Павле
търъ), Русиново и пр. Населението е планин- — ученикъ на Неофитъ Рилски, попъ Анаста-
ско, свободолюбиво и затова винаги е било съ, Гьорги Милетичъ, а по-после Димитъръ
въ преднитѣ редове въ борбата срещу тур- Бѣлояновъ, Михаилъ Ковачевъ и прочутия пе-
ското иго. дагогъ учитель Иосифъ Ковачевъ. Въ 1875 го-
Още въ 187б г. 8 май, подигнаха възстание дина щипяни иматъ деятелно читалище. Още
срещу турската власть подъ рѫководството въ 70-тѣ години на 19-ти вѣкъ видни щипя-
на войводата Димитъръ П. Георгиевъ. ни взиматъ участие въ борбитѣ за политичес-
Отъ този край е и стария хайдутинъ Ильо ка свобода. Такива сѫ били Арсо Костенцевъ
войвода и нѣколко души негови последова- и Георги Живковъ. Въ по-ново време щипяни
тели. Малешевско игра важна роль и въ ма- приеха революционнитѣ идеи, посадени отъ
кедонското революционно дѣло. То даде на видните дейци Дамянъ Груевъ и Гоце Делчевъ,
организацията видни борци, като Ив. Паша- които сѫ били учители и първи апостоли за
лията, В. Димитровъ, Сер. Парталевъ, В. Пех- основаването на В. М. Р. О. Щипяни излѫчиха
ливана, Арсо Даскала, Христо Кутруля и др. изъ своята срѣда самоотвержени дейци, как-
Сега подъ сърбска власть упорито запазватъ вито сѫ Тодоръ Лазаровъ, Мише Развигоровъ,
своитѣ традиции, езикъ и народность. голѣмия организаторъ и шефъ на В. М. Р. О.
Табло LХХI — 158 Тодоръ Александровъ и въ най-ново време са-
моотвержения войнъ и революцонеръ Иорда-
г р . Р а д о в и ш ъ (6,230 жители). Радо- нъ Гюрковъ. Щипъ сега е подъ сърбска власть,
вишката околия брои 11,925 жители, отъ ко- но населението открито и упорито се съпро-
ито 11,000 българи, другитѣ турци и цига- тивлява на сърбскитѣ домогвания.
ни. Населението се занимава съ занаят-
Радовишъ е разположенъ въ политѣ на чийство, кожухарство, обущарство и други.
Плачковица. Мѣстното предание говори, че Земледѣлците обработватъ макъ, зърнени
си е добилъ името отъ НѢКОЯ си кралица Рада, храни, овощия, лозя и други.
чиято крепость била при развалинитѣ надъ Щипъ си остава единъ важенъ културно
града. Турцитѣ превзели града и убили Рада. просвѣтенъ центъръ.
Стариятъ градъ е билъ по-горе отъ сегашния. Ново-село (Щипско) е нераздѣлна часть
Въ X и XI вѣкове, въ Самуилово време, Ра- отъ града — като отделенъ кварталъ. Спо-
довишъ билъ подъ струмишката епископия. редъ преданието Ново-село е по-рано за-
Презъ 14 вѣкъ влизала въ състава на Констан- селено като селище. Въ черковно училищно
тиновото княжество. отношение е било отдѣлно отъ града.
Радовишкото поле е плодородно. Обра-
ботва се макъ, зеленчукъ, лозя и пр. Градътъ Табло LХХV/LХХIХ - 167/179
има стариненъ изгледъ съ събудено населе- г р . В е л е с ъ (20,000 жит.). Околията
ние, което взе живо участие въ македонскитѣ му има 55,104 жители, отъ които българи
революционни борби. 35,734, а останалитѣ турци, власи и цигани.
Табло LХХII/LХХIV — 159, 160, 161, 162, Велесъ е разположенъ амфитеат-
163, 164, 165, 166 рално, на двата брѣга на рѣка Вардаръ.
Мѣстоположението му е живописно. Кѫщитѣ
гр. Щ и п ъ (16,000 жители). Околията сѫ наредени една върху друга и вечерно
му има 49,607 жители, отъ които българи време представляватъ феерична картина.
22,492, а останалитѣ турци, евреи и цигани. Дветѣ части сѫ съединени съ мостъ, затова
Градъ Щипъ е разположенъ на рѣката турцитѣ сѫ го нарекли Кюпрюлю. Центъръ е
Брѣгалница въ политѣ на Плачковица на хъл- билъ на нѣкогашната Пеония. Въ третия вѣкъ
мисто мѣсто. Отъ римско време е известенъ преди Христа се казвалъ Билазора — пеонско
подъ името Астибо. Византийцитѣ го нарекли название, и отъ него презъ срѣднитѣ векове
Стипионъ, а славянитѣ Щипъ. Презъ Астиба е се развило името Велесъ. На албански езикъ,
минавалъ и римскиятъ пѫть за Сердика и Ду- който е близъкъ до илирийския, „ора” ще рече
49
мостъ и отъ тамъ е съставено това име Би- българския духъ въ този край. Покрай него
лазора. Стариятъ градъ билъ по-долу, при и други такива дейци черпѣха своята сила
махалата „Долни градъ”, при рѣата Тополка. и мощь, за да продължатъ по-нататъкъ да
Въ Самуилово време е билъ голѣмъ градъ и довършатъ наченатото дѣло на Кирилъ Пей-
заемалъ видно мѣсто между градоветѣ отъ чиновичъ. Турцитѣ и албанцитѣ сѫ новодо-
битолскага епископия. Следъ това попада шли гости въ този край, понеже и тѣ гово-
подъ Византия, а въ 1330 год. влиза въ севе- рятъ български езикъ, а срѣщатъ се и мно-
ро-македонското княжество на Константинъ го помаци българи, които тука населението
Деянъ. Велешани сѫ взимали живо участие нарича торбеши. Тетовчани странствуватъ
въ черковно училищнитѣ борби срещу гръц- твърде много въ чужбина, кѫдето сѫ имали
кото иго. Родно мѣсто е на виднитѣ дейци възможность да се срѣщатъ съ по-напредна-
просвѣтители Йорданъ Хаджи Нонстантиновъ ли хора и, когато се връщали въ родната си
Джинотъ, П. Миховъ и др. земя, сѫ се старали да приложатъ това, ко-
Велесъ даде много голѣмъ брой учите- ето сѫ видѣли въ чужбина. Тетовчани взеха
ли, професори, тьрговци, занаятчии, които и живо участие при разрешението на църков-
сега сѫ пръснати въ разни страни, най-вече ния въпросъ. Българското училище въ Тетово
въ България. Не по-малки сѫ заслугитѣ на не бѣше прекѫсвано никога.
велешани и въ областьта на политическитѣ Презъ 1832 год. тукъ е билъ учитель
борби, тѣ прегърнаха идеитѣ на революци- Христо Чучковъ, който се е училъ въ дебърс-
онната организация още въ първитѣ дни и кия монастиръ “Св. Иванъ Бигоръ”.
излжчиха отъ средата си Голѣми конспира- А по-късно тукъ се е прдвизавалъ като
тори, каквито бѣха тѣзи на солунския атен- учитель презъ 1867—1863 год. Иорданъ
татъ презъ 1903 год. и още много други, Хаджи Константиновъ Джинотъ. Още въ 1858
между които личатъ войводитѣ: Петъръ Вас- година градътъ има голѣма училищна сгра-
ковъ, Иванъ Алябака, Панчо Константиновъ, да. Презъ време на революционнитѣ борби
Секула, Ораовдолски, Велко Апостоловъ По- тетовци не останаха по-назадъ, а прегърна-
падийски, Павелъ Наумовъ, Иванъ Варнали- ха напълно идеята на революцията. Въ този
евъ, Каме Дворищанинъ, Каме Улански, То- край сѫ се подвизавали като революцион-
доръ Ораовчановъ и др., а така сжщо пад- ни дейци и основатели монахътъ свещени-
наха убити войводитѣ Никола Дечевъ отъ Ст. къ Аверкий, свещеникъ Симеонъ Мисовъ, Ге-
Загора, Стефанъ Димитровъ — Зелениче, ле- орги Тодоровъ, Лазаръ хаджи Серафимовъ,
ринско, Стефанъ Сиркето — Чирпанъ, Мирчо Михаилъ Младеновъ и още много други. Въ
Атанасовъ—Тръстеникъ, кратовско, Георги най-ново време Тетово даде героинята Мара
Гърчевъ—Кратово, Георги Ацевъ—Прилепъ, Бунева.
Симеонъ Денковъ—София, Тодоръ Дочевъ— Тетовско поле (Долни Пологъ) се отли-
Ст. Загора, Владимиръ Сланковъ — Щипъ, и чава съ своето плодородие на зърнени хра-
въ последно време младежитѣ Илия Кушевъ и ни, овощия, ябълки и кестени, варива, фа-
Л. Весовъ. сулъ, грахъ, леща и други. Въ града е разви-
Населението се занимава съ търговия и то и занаятчийството. Презъ Тетово минава
занаятчийство — грънчарство, обущарство, пѫтьтъ Скопие, Дервента, Охридъ, по който
шивачество и др,, а около града и въ око- върви и тѣснолинейна линия, построена отъ
лията се обработва мака, лозята, озощията българскитѣ войски презъ общо-европейс-
и малко зърнени храни. Въ града има доста ката война.
много маслобойни работилници — две фаб-
рики. Станция е на желѣзопѫтната линия съ Табло LХХХII - 187
международно значение. гр. Гостиваръ (10,000 жители). Околията
Велешани сѫ имали български училища има 33,870 жители, отъ които 11,000 бъл-
още въ 1810 год. и най-уредено къмъ 1840 гари, а останалитѣ турци, власи, албанци и
год. цигани
Табло LХХХ/LХХХII — 180/186 Разположенъ е на лѣвия брѣгъ на рѣката
Вардаръ, въ южния край на Долни Пологъ.
гр. Тетово (22,000 жители). Цѣлата око- Гостиварскитѣ българи сѫщо така сѫ странс-
лия има 63,980 жители, отъ които 22,840 бъ- твували въ чужбина като хлѣбари, млѣкари,
лгари, 13,750 турци, а останалитѣ албанци, дюлгери и други и затуй сѫ били будни и
власи, цигани и други. предприемчиви. Презъ турско време особено
Тетово е разположенъ на Тетовската сѫ посещавали Цариградъ, дето сѫ взимали
рѣка, притокъ на Вардара всрѣдъ плодород- участие въ църковно-училищнитѣ борби. Как-
ното поле „Долни-Пологъ”, заградено отъ то въ тетовско, така и въ гостиварско гръцка-
Шаръ-планина и Суха гора, потънало въ зе- та пропаганда не е могла да пустне никак-
ленина и оросявано отъ множество притоци, ви корени. Това се дължи до голѣма степень
идящи отъ различни страни. Благодарение на монастиритѣ св. Иванъ Бигоръ въ Дебъръ,
на своето географско положение, той е билъ св. Пречиста при Кичево и св. Атанасий при
запазенъ, изолиранъ и недостѫпенъ за чужда с. Лешокъ, които сѫ били истински гнѣзда и
външна пропаганда, каквато е била гръцката. разсадници на просвѣта и родолюбие. Гости-
Нравитѣ, обичаитѣ, езика и религията винаги варското поле прилича отдалече на една гра-
сѫ запазени въ своята примитивна чистота. дина потънала въ зеленина. И тукъ както въ
Религиозната служба винаги е била извър- Тетово вирѣятъ най-хубавитѣ ябълки на Бал-
швана на български езикъ. И въ времето на канския полуостровъ, кестени, орехи и вари-
най-силното гръцко влияние, гръцкия езикъ ва. Още въ далечното минало населението се
и гръцката култура неможаха до проникнатъ е занимавало и съ скотовъдство, като сѫ от-
въ тетовска околия. Не малко е заслугата въ глеждали овци, кози и едъръ рогатъ добитъ-
това отношение на монастира “Св. Атанасий” къ. Лѣтно време по Шаръ планина, а зимно
при селото Лешокъ, който бѣ свърталище на време сѫ слизали изъ низинитѣ и равнинитѣ
видни дейци въ време на възраждането на въ Македония. Както всички македонци, така
българския народъ. Тукъ въ селото Теарци и гостиварци не останаха назадъ съ участие-
е роденъ Кирилъ Пейчиновичъ, който още то си и въ революционнитѣ борби. Българско
въ 1816 година съ своето „Огледало” буди училище има още презъ 1850 година.
50
ДОПЪЛНEНИE
с. Б о г о м и л а — велешко, 500 ж. българи. етнографътъ Бошнакъ Стефанъ Верковичъ беле-
Намира се въ мѣстностьта „Aзотъ” въ една чудно жи, че енидже-вардарската околия е българска
хубава котловина съ богата растителность. То е по народность. Английскитѣ пѫтешественички
родното мѣсто на попъ Богомилъ, родоначал- Макензи и Ерби въ 1863 год. казватъ, че тукъ има
ника на богомилското учение. Богомила е тоже българи, които сѫ жадни за наука и просвѣта
родно мѣсто на единъ отъ основателитѣ на В. М. и, за да запазятъ българския си езикъ, станаха
Р. О. — Петъръ попъ Арсовъ. Презъ 1918 год. унияти. Още въ 1867 година иматъ своя черква
сръбската власть и чети избиха виднитѣ маке- и отварятъ първото българско училище. Следъ
донски деятели въ това село Aндрея попъ Aрсовъ създаването на Българската екзархия още по
— учитель и братята Чикбаеви. се засилва националния подемъ, като на чело
с . В а т о ш а — тиквешко, съ 1,808 жители, на тази борба стоятъ първенцитѣ отъ града и
отъ които 1760 българи. Културно-просвѣтенъ околията: П. Пожарлиевъ, Тодоръ Касапъ, Ива-
центъръ, въ който е отворена първата българска нъ Кара Ивановъ, Хаджи Дионисий и др., кога-
печатница въ Македония отъ Тодоръ Синаитс- то развѣха открито българското знаме и водеха
ки. борбата срещу гръцкото духовно иго. Борбата
с . В ъ р б е н и ( Е к ш и - с у ) , 1,500 ж. се увенча съ пъленъ успѣхъ. Следъ малко време,
Влиза въ леринската околия. Разположено е къмъ 1895 год. се основа и революционната
въ северозападната часть на Врабчанската организация, дето се подвизаваше легендар-
блатна низина. Върбени се отличава съ хуба- ния Апостолъ войвода. Негови последователи
во мѣстоположение и съ своитe кисели извори, бѣха още Бабянски, Чауша и други.
отгдето е добило името си Екшису, което значи Населението въ града и околията се за-
кисела вода. Изворитѣ се намиратъ въ селото. нимава съ земледѣлие, скотовъдство и рибо-
Отъ тѣзи извори блика изобилна вода, която ловство. Обработва се памука, бубитѣ, зърнени
кара две-три воденици. Тя е приятна на вкусъ храни и други. Сега българското население бѣ
и е лѣковита. Помага на стомаха за храносми- принудено по силата на гръцко българската
лането. Населението му е будно и се занимава конвенция да се изсели въ България въ компакт-
съ земледѣлие, скотовъдство и занаятчийство. на маса въ Бургазъ и Станимака.
Сега остава въ гръцка територия въ леринска с. З и л я х о в о , зъхненско, драмско, 2,825
околия. Въ турско време спадаше къмъ охрид- жители, отъ които 150 българи, 850 турци, 80
ската епархия. Още въ ранни времена е вли- гърци и турци приели християнството 1,850
зало въ ведомството на Българската екзархия. души. Населението се занимава предимно съ
За пръвъ пѫть е отворено българско училище земедѣлие, тютюнева и памучна култури.
презъ 1866 год. Отъ това село сѫ родени д- З ъ х н е н с к а о к о л и я има 42,407 жи-
ръ Мишайковъ, вождъ на битолскитe българи, тели, отъ които турци 6,260, българи 16,290 и
и неговиятъ братъ пловдивскиятъ митрополитъ др.
Панаретъ. Даде следнитѣ революционни бор- с. К р у ш о в о , демиръ-хисарска околия,
ци: П. Шишковъ, Турунджовъ. 2,510 жители, отъ които 2,450 българи, остатъ-
С е л о Г а р в а н ъ — радовишко, 500 жи- ка цигани. Намира се въ политѣ на Али-Ботушъ.
тели българи, въ гънкитѣ на Конечка планина, Има планинско събудено българско население,
между р. Лѫкавица и Вардара. Презъ двойното което даде Т. Гологановъ, отпосле скопския
робство населението е имало буденъ духъ и е митрополитъ Теодоси и Илия Гологановъ, бив-
дало много жертви. Отъ 1913 г. насамъ се на- шъ редакторъ на в. „Македония” и „Реформи”.
мира подъ Сърбия. Презъ това тежко робство тѣ Извънредно събудено население. Има хубава
сѫщо се отличиха съ запазването на своитѣ на- черква, която бѣ гордость за българското насе-
родностни интереси. Презъ 1913 год. сърбитѣ ление.
го опожариха, като обвиниха населението, че е с. К ъ р ч о в о — демиръ-хисарска око-
давало помощь въ милиция на българската вой- лия, 1,150 ж. само българи. Населението му се
ска. Презъ 1922 г. по заповедь на Добрица Мат- занимава предимно съ скотовъдство и малко
ковичъ населението бе обвинено въ бунтъ и бѣха земледѣлие. Въ революционно отношение то
избити масово събудени българи отъ селото. даде войводите Дѣдо Илия Кърчовалията, синъ
гр. Е н и д ж е - В а р д а р ъ (12,000 жи- му Мито Дѣдоилиевъ, Георги Башлията и др.
тели). Енидже-Вардарската околия има 35,042 г р . Н е г у ш ъ , 6,110 жители, отъ които
жители, отъ които 19,950 българи, 12,500 тур- българи 1,500, гърци и власи 3,500, влиза въ
ци и останалитѣ власи, цигани и съвсемъ малко берската околия. Намира се на северъ отъ гр.
гърци. Беръ. Населението му се занимава съ земедѣлие,
Градътъ е разположенъ на енидже-вардар- лозарство и памучна култура. Има хубави вина.
ското езеро, 35 км. далечъ отъ Солунъ. На 5 км. Въ Беръ има фабрика за памучна прежда.
на югоизтокъ се намиратъ остатъцитѣ отъ стария с. Т ъ р л и с ъ , 800 жители, неврокопска
македонски градъ, столицата на Александъръ околия. Въ турско време влизаше въ неврокоп-
Македонски — Пела. Енидже Вардаръ е извес- ската околия, а следъ войнитѣ остана въ гръц-
тенъ подъ името Пазаръ. Названието Енидже е ка територия. Голѣма часть отъ населението му
турско, което показва, че той е билъ възобновенъ избѣга въ България, а онова, което остана, сил-
въ по-ново време. Нуждата да се основе е била но се тероризира отъ гърцитѣ, какъвто бѣ слу-
да служи като конакъ на пѫтницитѣ за Солунъ. чая презъ 1923 год., когато 20 души търлисчани
Пръвъ пѫть за този градъ споменава пратеника бѣха избити по пжтя отъ Търлисъ за Броди отъ
на венецианската република Лоренцо Бернар- гърцкитѣ военни власти.
до, който презъ 1590 г. премина Македония, за Родно мѣсто е на Динката, войвода, обесе-
да отиде въ Цариградъ. Въ срѣдата на 19 вѣкъ нъ въ Сѣръ отъ турскитѣ власти.
отдѣлъ v
Даниелъ Бланшу
Юнакътъ Д. Бланшу е роденъ на 14 септем- въ солунскитѣ български мѫжки гимназии за

ври 1860 г. въ гр. Лозана (Швейцария). Общото учитель по физическото възпитание, а покрай
си образование получилъ въ родния си градъ, това той не закъснѣ (както въ България) да съз-
а специалното—учитель по физическо възпита- даде юнашко дружество на българитѣ въ Солунъ.
ние— въ федералното гимнастическо дружест- Подъ неговото рѫководство се създадоха таки-
во, въ разни специални курсове и въ интерна- ва и въ Битоля, Скопйе, Прилепъ, Кичево, Веле-
ционалната академия по гимнастика и танци въ съ, Ресенъ, Струга, Леринъ, Охридъ и други. Въ
Парижъ. Солунъ уреди въ 1909 година първия месеченъ
Въ своето отечество е билъ учитель и глава- курсъ за главатари и учители по гимнастика, съ
тарь въ разни юнашки дружества до 1894 год. което твърде много помогна за развоя на на-
Презъ нея година Бланшу бѣше поканенъ отъ родното дѣло въ страдалната наша Македония.
българското правителство за учитель по гим- Съ особенъ възторгъ той даваше за агитация
настика и физическо възпитание. презъ зимния сезонъ голѣми представления съ
Въ новото мѣстослужене той разшири сво- гимнастически игри, рѫченици, уреди, пирами-
ята дейность и вънъ отъ училищнитѣ стени. Той ди и пр., а лѣтно време (на св. Кирилъ и Методи)
се зае съ инициативата да основава юнашки се даваха голѣми задружни игри и състезания.
дружества. Първо такова се роди въ Кюстендилъ Въ 1912 год. по покана на пражкитѣ соколи,
съ името „Осоговия”. До 1908 година числото юнакътъ Бланшу уреди екскурзия до Прага съ
нарастна и престижа се издигна на юнашкитѣ солунски и скопски юнаци. Въ София и Прага
дружества въ България. Всичко това се дължи македонски юнаци бѣха предметъ на особено
на неуморимия г. Бланшу, който е пионера на внимание.
разумното и методическо възпитание на мла- Свършването на балканската война прину-
дежьта и който е вдъхналъ толкова родолюбие ди Д. Бланшу да се прибере отново въ Бълга-
и дисциплина въ редоветѣ на българскитѣ юна- рия.
ци. Днесъ г. Бланшу живее въ София и не пре-
Съ тая преданость къмъ призванието си и става да съдействува на всѣка инициатива, която
съ горещата любовь къмъ българската младежь гони цельта, изразена въ девиза: „Здрава душа
презъ 1908 година Д. Бланшу бива премѣстенъ въ здраво тело”.
Табло I — 1
Г е о р г и Д а н а и л о в ъ е роденъ презъ юнакъ”. Презъ 1908 година заминалъ като ор-

1877 г. Синъ е на Данаилъ Ивановъ, родомъ отъ ганизаторъ на юнашкитѣ дружества въ Македо-
гр. Кратово. Свършилъ педагогическото учили- ния и учитель въ гр. Скопйе. Взелъ живо участие
ще въ Кюстендилъ и Курсоветѣ по гимнастика въ въ всички войни и е награденъ съ три ордена
Прага — Чехия. Билъ учитель и дългогодишенъ за храбрость и офицерски чинъ. Починалъ на 5
главатарь на юнашкото дружество „Осоговски май 1928 година.
Младежки организации въ Македония преди Балканската война
Известно е, че на 11/24 юли 1908 година Веднага следъ хуриета въ Солунъ се обра-
младотурцитѣ провъзгласиха конституция въ Тур- зува гимнастическо дружество съ име „Солунски
ция и съ тоя си актъ отвориха вратитѣ на новъ по- юнакъ”. Това дружество презъ 1909 год. броеше
свободенъ животъ, макаръ и за кратко време. повече отъ 70 члена.
Всички народи на Отоманската империя То за кратко време концентрира около себе
побързаха да използуватъ новото положение си всички солунски български младежи и възбу-
за свои народностни културни цели, особено ди неприязнени чувства на зависть отъ страна
македонскитѣ българи, чиято тайна революци- на народнитѣ ни врагове. Самото правителство
онна организация временно бѣше се разтурила. взе да гледа на него съ криво око и да му прави
Усилено заработиха за легално организиране въ често пѫти голѣми прѣчки. Въпрѣки това, „Со-
полето на просвѣтата и политическия животъ. лунски юнакъ” бързо напредваше и стана ядка и
Създадоха се клубоветѣ. Изникнаха нови образецъ за другитѣ подобни дружества, които
български вестници и списания. Отвориха се се образуваха въ по-малкитѣ македонски гра-
нови печатници. При клубоветѣ се наредиха дове.
библиотеки, читални и пр. Изобщо младотур- Освенъ това въ Солунъ дохождаха отъ про-
скиятъ актъ отъ 11 юли събуди отначало свѣтли винцията много мледежи и престояваха тамъ като
надежди и извика за животъ всичкитѣ духовни временни членове на тамошното дружество и по
сили на македонеца. тоя начинъ се подготвиха за главатари и рѫково-
52
дители на юнашки дружества въ своитѣ родни кръстено съ името „ И о а к и м ъ К ъ р ч о в с к и ” .
мѣста. Неговъ рѫководитель бѣше Стоянъ Настевъ, ро-
Сѫщо така всички почти ученици и ученич- домъ отъ сѫщия градъ и ученикъ отъ Битолс-
ки отъ горнитѣ класове на солунскитѣ гимназии ката гимназия. Последното броеше 125 члена
бѣха стѫпили въ редоветѣ на „Солунски юнакъ” — юнаци и юнакини. Неговъ почетенъ предсе-
и впоследствие станаха пионери на юнашкото датель бѣше самиятъ каймакаминъ Ружди-бей,
дѣло. родомъ албанецъ, свършилъ Янинската гръцка
Презъ 1909 год. се образува юнашко дру- гимназия и следвалъ въ Европа.
жество и въ Битоля, което носѣше името „П е - На 11 май — св. св. Кирилъ и Методи —
л и с т е р ъ ” и броеше надъ 200 членове. „Кичевски юнакъ” даде публично своитѣ игри и
При него, както и при „Солунски юнакъ”, се възхити самото турско офицерство.
образува оркестъръ отъ духови инструменти. Юнашки дружества и училищни оркестри
Музиката, невиденитѣ до тогава чудесни или общограждански се явиха вредомъ по цѣла
игри на юнаци и юнакини, красивата форма, Македония: въ Велесъ — „Вардарски юнакъ”, въ
братскиятъ животъ привлѣкоха всичко младо въ Ресенъ, въ с. Янковецъ (ресенско), Струга—„Бр.
редоветѣ на дружеството и по тоя начинъ мла- Миладинови”, Скопйе и пр. и пр.
дежьта се сплоти въ еднакви чувства и мисли. Презъ 1910 г. чешкитѣ юнашки дружества
Въ гр. Прилепъ презъ есеньта на 1909 г. се или, както тѣ се наричатъ, „Чешки соколи”
образува юнашкото дружество „3 л а т о в ъ р х ъ ”, поканиха гимнастическитѣ дружества отъ
което веднага доби силата на мощна организа- Отоманската империя на конгресъ въ Прага.
ция съ 600 членове. Новообразуваниятъ тукъ „му- Тамъ се явиха само представителитѣ отъ
зикаленъ отрядъ”, както се наричаше тогава, се македонскитѣ български юнашки дружества, по
съедини съ училищния оркестъръ, сѫществующъ простата причина, че не сѫществуваха подобни
още отъ 1900—901 г. и по тоя начинъ музикал- дружества на други нации въ Македония.
ния съставъ достигна до 40 сили. Какво бѣше значението на юнашкитѣ
Въ 1910 год. младотурцитѣ заплашиха съ дружества за националното съзнание на
конфискуване на музиката и разтурване на дру- македонския българинъ и за неговото
жеството. политическо и културно възпитание?
После настѫпи обезорѫжителната акция на „Всѣки излетъ на юнашкитѣ дружества до
населението и Торгутъ-паша официално забра- кое и да е село или градецъ бѣше истински
ни сѫществуването на дружеството и музиката. праздникъ на населението; селянитѣ съ радость
Инструментитѣ бѣха изпокрити. канѣха българскитѣ орли и съ възхищение ги
Когато презъ м. октомври 1912 г., въ време посрѣщаха.
на Балканската война, сърбитѣ влѣзоха въ При- Тия приеми правѣха да туптятъ по-
лепъ, членоветѣ на разтуреното юнашко дру- силно българскитѣ сърдца и вдъхваха вѣра въ
жество изкараха на бѣлъ свѣтъ инструментитѣ и бѫдещето”. („La Macedoine” № 13, 1919 г.).
отидоха да посрещнатъ сръбския престолонас-
ледникъ — сегашния югославянски краль. Презъ м. августъ 1910 г. младотурцитѣ
Юнацитѣ се явиха предъ квартирата на предприеха бѣсенъ походъ противъ всѣка
последния и изсвириха „Шуми Марица”, ала проява на културенъ и политически животъ.
високиятъ освободитель още при първия куплетъ Приложиха обезорѫжителната акция съ една
даде сърдитъ знакъ да се махне музиката. Не се чисто хамидовска жестокость и туриха точка на
минаха 3—4 месеци, тя биде конфискувана отъ живота на всички дружества, читалища и т. н.
сръбскитѣ власти подъ предлогъ да се услужи Така погина и нашето юнашко дѣло.
на освободителната армия. Презъ време на сръбския режимъ не изник-
Юнашко дружество презъ 1909 год. се об- на ни едно културно учреждение, а камо ли
разува и въ затънтения градецъ Кичево и бѣше юнашко дружество.
Лѣчебни води въ Македония
На едно пространство отъ 66,000 кв. клм., Л ѫ г а д и н с к и т ѣ (Лонгоза). Температура

каквото държи Македония, ще намѣрите, главно на водата 36°С.
въ северна Македония, повече отъ изворитѣ съ Г е в г е л и й с к и т ѣ (негоричка баня) близо
топли и студени минерални води. до Гевгели (1 часъ), симпурна вода, кална, съ t
Това обстоятелство се дължи на особения 39°С и изливъ 500 литри въ 1 секунда. Лѣчи рев-
геологически строежъ на страната, защото на- матизъмъ.
шиятъ теренъ е еруптивенъ и въ по-голѣмата си Г е в г е л и й с к а к и с е л а в о д а , алкал-
часть изобилствува съ дълбоки пукнатини (дис- на и желѣзна съ t 25,3°С и съ изливъ 8 литри въ
локации). секунда. Пие се. Лѣкува стомашни и бъбречни
По-главни отъ минералнитѣ извори сѫ болести.
следнитѣ: К о н с к и и з в о р и (5) сѫ далече 30 клм.
Н е в р о к о п с к и т ѣ . Температура на во- отъ Гевгели. Желѣзна вода съ t 10—15°С и из-
дата 45°С. ливъ 150 литри въ секунда. Лѣкува както и пре-
дишната.
Р а з л о ж к и т ѣ . Въ с. Баня. Температура на
Щ и п с к и т ѣ , отъ които най-важна е ба-
водата 56°С. Въ с. Добринище. Температура на нята „Кежовица” въ политѣ на хълма (Хисаря) на
водата 42° С. юго-западъ отъ Ново село и „Лѫджи”, топли из-
С в . В р а ч к и т ѣ . Температура на водата вори въ леглото на рѣка Брѣгалница, които сѫ
72—83,8°С. нѣколко, наредени по права линия съ t 66°С и
С и м и т л и й с к и т ѣ бани или „изворитѣ въ малъкъ изливъ. Кежовица има t 46—48°С и тоже
с. Симитли”. Температура на водата 54°С. малъкъ изливъ.
Г о р н о д ж у м а й с к и б а н и въ гр. Горна Тия бани и извори служатъ за кѫпене и пи-
Джумая съ примитивна постройка. Температура ене и лѣкуватъ дихателнитѣ органи, стомашнитѣ
на водата 46°С и женскитѣ болести. Много се посещаватъ.
53
В ъ с. Баня (кочанско) има топълъ изворъ съ а) При с. Косоврасти има горещи и хладни
t 55°С. съ 41/4 литри изливъ въ 1 секунда. Служи извори: първитѣ съ t 48°С и изливъ 10 литри въ
за пиене и кѫпене. секунда ; вторитѣ съ t 24°С съ изливъ 5—6 лит-
В ъ з е м л и щ е т о н а с . Ш л е г о в о (кра- ри. Всички сѫ сѣрни и отдѣлятъ много бигоръ.
товско) извиратъ на 2 мѣста кисели минерални б) При с. Пишкопия — топълъ извора съ t
води съ силенъ металически вкусъ. Водата не се 39°С и 4—5 литри изливъ въ секунда.
пие. Сѫщо и при кратовска рѣка има извори съ в) При с. Баница на северо-западъ отъ гр.
кисела вода, обърната на чешма съ 250 грама Дебъръ има топли и хладни извори: еднитѣ съ t
изливъ въ 1 секунда. 42°С и изливъ 6—8 литри въ секунда сѫ сѣрни;
Така сѫщо около с. Плешинци (кратовско) другитѣ съ t 39°С и 200 гр. изливъ въ секунда сѫ
има потокъ съ име „Пещеръ”, въ който извира желѣзни. Първитѣ даватъ голѣма утайка, която
кладенецъ съ сѣроводородна вода съ изливъ 0’5 се уталожва на длъжъ по течението на водата
кгр. въ 1 секунда. Тая вода отдѣля сѣрни газове и стига до 2 клм. Утайката е бѣлъ арагонитъ и
и дава черно-вѫглена утайка. образува заоблени каскади съ много красивъ
Най-важнитѣ и най-добре уреденитѣ бани изгледъ.
сѫ к а т л а н о в с к и т ѣ , на пѫтя отъ Велесъ за Около с. Коселъ (охридско) има сѣроводоро-
Скопйе, край рѣка Пчиня, дето прави голѣмия денъ изворъ, именуванъ „Д у в л о ”, който
изхвърля на повърхностьта сѣроводороденъ
завой. Тукъ се намиратъ много пукнатини и отъ
газъ съ шумъ и голѣмъ напоръ, като водоскокъ.
тѣхъ извиратъ водитѣ. Цѣлата мѣстность мирише на развалени яйца.
Главниятъ изворъ има t 41.5°С и изливъ Такъвъ изворъ има и при с. Велгощи.
230 литри въ секунда. Водата съдържа много Водата на тия извори отдавна е пресъхна-
сѣроводородъ и е алкална. ла.
Лѣчи ревматизъмъ и подагра. Тя се посе- Край Битоля е извора „Кисела вода”, която
щава най-много въ Македония. битолчани употрѣбяватъ най-много за пиене.
На 17 клм. отъ Скопйе се намира извора При леринското село Върбени или Екши-
„Цървена вода” съ главенъ химически съставъ Су, сир. Кисела вода, има тоже извори отъ тоя
хлоръ и желѣзо. Водата му служи за пиене. видъ.
На пѫтя за Велесъ— Прилепъ има студенъ До село Сланско (кичевско) се намиратъ
(t 12°С) изворъ, пропитъ съ сѣроводородъ, който два малки извори съ солена вода, чиято соле-
мирише отдалече. Изливъ 1,5 литри въ секунда. ность достига 6%. Селянитѣ употрѣбяватъ вода-
Сѫщо „ З ъ р ъ п о п е ” — възкиселъ изворъ. та, вмѣсто соль за готвене. Нѣкога тукъ се копа-
Въ нaй-отдалечения северо-западенъ край ела соль, но сега работата е изоставена.
на Македония — дебърско, се намиратъ доста Левуново. Температура на водата 70°С.
термални извори. Марикостино. Температура на водата 60° С.
отдѣлъ VI
Какво въздействие е оказалъ Паисий върху своя народъ?
Отецъ Паисий е ималъ ясно съзнание за зна- Славейковъ, азъ мислѣхъ едностранчиво, само
чението на своя трудъ, като се обръщалъ къмъ какъ да спася душата си, а следъ прочитането
съвременницитѣ си и питомницитѣ съ думитѣ: — на тая история азъ си зададохъ цель, какъ да
„Преписвайте тая история! Платете, да ви я пре- спася народа си т. е. какъ да му вдъхна патри-
пишатъ, които умѣятъ да пишатъ, и пазете я да се отизъмъ. Прочитането и преписването на тая
не загуби!” На неговия заветъ мнозина се отзо- история даде друго направление на моитѣ же-
ваватъ. По стѫпкитѣ му тръгватъ редица ученици лания и на моята деятелность” По нататъкъ Сла-
и последователи, които не само преписватѣ, но вейковъ пише, че следъ като той и единъ неговъ
и преработватъ, допълнятъ и разпространяватъ приятель преписали историята, тръгнали да я
между народа славянобългарската история. Ед- разпространяватъ и четатъ по търновскитѣ села.
новременно тя се е разпространявала по всички Това признание на Славейковъ е характерно не
български краища и е будила патриотическото само за него самия, но изобщо за поколението
съзнание у народа. Въ 1844 г. била преработена отъ края на XVIII и първата половина на мина-
отъ Христакия Павловичъ и за пръвъ пѫть напе- лия вѣкъ, което е било преситено отъ черковно-
чатана. Това още повече спомогнало за нейното релиигиозната книжнина. За него историята на
широко разпространение. Безъ съмнение, тая Паисия е било цѣло откровение.
живо написана книга е била твърде интересно Въ единъ преписъ срѣщаме петь еднакви бе-
четиво за българина: разправяла му е увлека- лежки на читатели отъ различни мѣста; първата
телно за неговото унижение и го е предпазва- отъ тѣхъ, отъ 1772 г., гласи: — „Азъ, Макария йе-
ла отъ гръцки домогвания: будила е гордость у ромонахъ хилендарски, прочетохъ тая история
него, карала го е да се чувствува вече силенъ въ и разумѣхъ съдържанието й. И вие се потрудете,
борбата си съ гърцитѣ, давала му е основания, братя, прочетете я, да ви бѫде на полза, — за
необорими доводи, да се противопоставя на на българитѣ и за пакость на гърцитѣ”. А колко
гръцкитѣ и сърбски насмѣшки. Будила е любоз- много е странствувалъ тоя преписъ и въ рѫцетѣ
нателностьта на българския четецъ. Въ нея той е на колцина четци се е намиралъ, се вижда отъ
намиралъ ясно изразени ония мисли и чувства, това, че едната бележка е писана отъ хилен-
които по-рано смѫтно сѫ бродили въ неговата дарския йеромонахъ Макари въ 1772г.,—втора-
душа и на които не е билъ въ състояние да даде та — отъ жеравненския попъ Георги въ 1776 г.,
опредѣленъ изразъ. Преписитѣ сѫ били нарече- третата — отъ котленския попъ Велико въ 1779
ни отъ самия народъ, царственици, царостав- г., четвъртата — отъ русенския учитель Никола
ници. Това име показва съ какво благоговение попъ Лазаровъ, а петата — отъ сливенския мо-
се е отнасялъ простия народъ къмъ книгата на нахъ Серафимъ въ 1794 г. Всички тия бележки
Паисия. Чели сѫ я ревностно въ кѫщи и въ учи- се намиратъ въ единъ и сѫщи рѫкописъ, който
лище. Никоя българска книга преди това не е въпрѣки едно твърде дълго странствуване, ос-
била тъй много четена. На нея сѫ гледали като таналъ е неповреденъ.
на народна библия, поставяли сѫ я въ църква, Въ другъ преписъ срѣщаме едно интересно
редомъ съ евангелието. Котленския преписъ призна ние на преписвача, който моли четцитѣ да
е билъ поставенъ за вѣчно пазене въ църквата го простятъ за грѣшкитѣ въ правописа — имен-
„Св. ап. Петъръ и Павелъ”. Преписвачътъ, попъ но, защото не е ималъ за цель да покаже изкус-
Стойко, бележи, “който открадне тая история, твото си; той видѣлъ, че българскиятъ народъ
да бѫде афоресанъ и проклетъ отъ Бога Савао- „е стигналъ въ конечно забравение и укорение,
та, отъ дванайсетьтѣ апостоли, отъ светитѣ отци защото ни единъ отъ нашитѣ българи, не само
и отъ четиримата евангелисти. Тучъ и желѣзо, проститѣ, но и ученитѣ не го поменуватъ веки въ
и камъкъ да се стопи на онзи свѣтъ, той ни во сегашното време”... поради това съставилъ тая
вѣки”. история (Единъ читатель вмъква въ прочетения
За влиянието на славянобългарската ис- преписъ следната бележка! „Лѣтопись българ-
тория върху съвременницитѣ на Паисия и по- ска заради българския народъ: който чете, съ
колението следъ него можемъ да сѫдимъ отъ внимание да чете, да познае, че българитѣ сѫ
бележкитѣ, що срещаме изъ различни пре- имали царство”. Въ преписи отъ по-късно вре-
писи и преработки, а сѫщо тъй и отъ призна- ме срѣщаме изображения на различни гербове
нията на нѣкои книжовници и учители следъ и царе, взети отъ помената “Стематография” на
Паисия. Петко Р. Славейковъ пише въ своитѣ Жефаровича, а сѫщо и пѣсни отъ Качича-Мио-
спомени, че къмъ 1842 г. мислѣлъ да се пока- шичъ. Следъ разказа за падането на българско-
лугери подъ влияние на житията, които челъ, то царство единъ преписвачъ отправя следния
ала баща му, простъ казанджия, го отбилъ отъ възгласъ къмъ българи и гърци: „Ахъ, ахъ! воис-
това намѣрение, като му далъ да чете и препи- тина, ахъ отъ безумие, ахъ отъ завистъ: всички
ше Паисиевата история. „До сега, продължава щѣха да сѫ царе и господари, а сега сички тур-
56
ски роби и говедари. Единъ други се тикаха, и ветъ. Тѣ тръгватъ по стѫпкитѣ му, вѣрни на не-
двамата пропаднаха въ пропасть люта и въ уста говия възгласъ: „Ти, българино, знай своя родъ и
лъвова, да ги ядатъ живи и турцитѣ да ги гле- езикъ и учи се на свой езикъ!” Въ тѣхнитѣ произ-
датъ”. Другъ преписвачъ намира твърде слаби ведения ние често долавяме ехо отъ паисиевитѣ
и смирени паисиевитѣ отговори на сръбскитѣ позиви къмъ просвѣтна и народна пробуда.
подигравки, изоставя ги и ги замѣства съ дру- Но, както истински ученици, тѣ се опитватъ да
ги — по-остри и по-язвителни. Той пише: идатъ по-нататъкъ отъ своя учитель, да дораз-
„Латинскиятъ лѣтописъ Мавробиръ и фран- виятъ онова, което у него е едва набелязано и
цускиятъ лѣтописъ казватъ: „Сърбитѣ сѫ най- загатнато. Последователитѣ на Паисия влагатъ
непотрѣбниятъ отъ всички славянски народи, силитѣ си въ уреждане на училища. Тѣ работятъ
защото хулятъ законътъ Божи”.
за пробуждането на тъмнитѣ народни маси, бо-
Въздействието на Паисия върху духовния
животъ ние долавяме отразено въ литература- рятъ се съ прѣчкитѣ, които спиратъ народното
та. Основнитѣ възгледи и схващания, прокара- възраждане — на първо мѣсто съ гръцката ду-
ни въ славянобългарската история, проникватъ ховна власть. Просвѣтата считатъ за основа на
въ по нататъшната литература, намиратъ свои национално съзнание. Тѣ си поставятъ за цель
застѫпници, които ги поставятъ на по-широ- да осѫществятъ идеалитѣ на Паисия. Отдаватъ
ка основа. Заедно съ това се домогватъ да ги се на широка просвѣтителна дейность, — въ
изразятъ въ една по-нова и по съответна фор- сѫщото време чертаятъ нови посоки, поставятъ
ма. — Изобщо, дейностьта на книжовницитѣ и нови задачи на живота, разширяватъ крѫга на
народнитѣ будители следъ Паисия въ много от- паисиевитѣ идеи и по тоя начинъ даватъ новъ
ношения е въ непосрѣдна връзка съ неговия за- тласъкъ на възраждането.
Българската черква отъ основаването на св. Екзархия до балканската война
Тежко и непоносимо бѣ положението на бъ- съ по-голѣмъ темпъ. Цариградскитѣ българи въ

лгарския народъ подъ турското политическо и общи събрания и съ общи решения решили да
гръцко духовно иго. Българскиятъ народъ билъ съградятъ храмъ, който въ 1849 год. билъ вече
почти забравенъ отъ всички, дори и отъ ученитѣ, готовъ, безъ разрешение на гръцкия патриархъ.
които се занимавали съ славянски въпроси. Сиг- По това време започнали и отъ други краища
налъ за духовна пробуда бѣ даденъ отъ хилен- на българскитѣ земи да се сипатъ оплаквания
дарския монахъ Паисий въ 1762 год. съ своя- срещу гръцкитѣ владици. Като опорна точка
та История. Той тури основата и началото на на българитѣ послужилъ Хати-Шерифа, а следъ
възраждането и създаде свои последователи, 1856 год., Кримската война, на Хати-Хамаюна,
които употрѣбиха неимовѣрни усилия за събуж- който предвиждалъ да се направи преброяване
дането на народа ни. Такъвъ достоенъ неговъ на християнскитѣ общини и да се уважатъ ис-
ученикъ бѣ Стойко Владиславовъ — Софроний канията на народа. За тази цель Високата Пор-
Врачански. По стѫпкитѣ на тѣзи възродители та предписва на патриарха да свика църковенъ
вървятъ Василий Евстатиевъ Априловъ, Никола съборъ и макаръ че патриархътъ не билъ накло-
Палаузовъ, които първи основаха и отвориха въ ненъ да свика такъвъ, събора билъ откритъ. Отъ
1835 г. българско училище, уредено въ Габрово. българитѣ били избрани четирима представи-
Сигналъ за духовна пробуда и независима бъл- тели. Българскитѣ представители подали едно
гарска Черква още въ 1833 год. дадоха скопяни заявление до събора, въ което предявили своитѣ
и самоковци, а вече въ 1838 год. Сѫщото искатъ искания, между които и това, че за владици въ
и търновци, български владици за своитѣ епар- българскитѣ епархии да се изпращатъ такива
хии. Недоволни отъ грабителството, сребролю- лица, които знаятъ българския езикъ. Това иска-
бието, безчестието на гръцкитѣ духовни лица, не било отхвърлено отъ събора и на българскитѣ
тѣ предявиха предъ Високата Порта съ мемоари представители е било дадено да разбератъ, че
своитѣ протести и искания за самостоятелна бъ- нито едно отъ исканията имъ нѣма да бѫдатъ
лгарска черква. Къмъ 1840 год. търновци изпра- удовлетворени.
щатъ петь души представители, за да се оплачатъ Българитѣ отъ Цариградъ, недоволни отъ
отъ гръцкия митрополитъ. Въ Цариградъ по това това положение и отъ решенията на събора, са-
време били вече Неофитъ Бозвелията и Иларио- мостоятелно о б р а з у в а л и ц ъ р к о в н а о б -
нъ Стояновичъ Михайловски — двамата достой- щ и н а . Борбата, намѣсто да ослабва, се засил-
ни вождове въ борбата за независима българска вала все повече и повече. Протестни искания
черква. Тѣ научили търновскитѣ представители идатъ отъ Видинъ, Охридъ, Шуменъ и пр. По
да искатъ български владика и то Неофитъ Боз- настояване на българитѣ отъ Цариградъ, Ила-
велията. Патриархътъ не удовлетворилъ искани- рионъ билъ рѫкоположенъ за епископъ въ 1858
ята имъ, а изпратилъ за владика пакъ гъркъ, а за год. подъ името епископъ Иларионъ Макарио-
протосингелъ Неофита. Владиката, недоволенъ полски и п р е д с т а в и т е л ь н а Б ъ л г а р с -
отъ Неофита, въ 1841 год. го изпраща на заточе- ката Църква въ Цариградъ.
ние въ св. Гора. По настояването на търновци, той На 3 априлъ 1860 год., Великдень, Иларионъ
билъ повърнатъ въ 1844 год. и отново се поставя Макариополски служилъ литургия въ храма и по
на чело съ Илариона да работи за добиване на желание на народа не споменалъ името на патри-
духовни права на потъпкания български народъ. арха. Всички единодушно заявили, че се от казватъ
Неофитъ и Иларионъ първи пѫть даватъ проше- да признаватъ патриарха за глава на черквата, а
ние до Високата Порта съ седемь точки, като ис- за такъвъ избиратъ отъ своя страна своя любимъ
кали българи архиереи въ нѣкои отъ епархиитѣ. вождъ Иларионъ. Патриархътъ се възмутилъ
Иларионъ далъ изложение до великия вези- страшно и искалъ отъ правителството да заточи
ръ, съ което съ факти излагалъ намѣрението на Илариона. Станалото въ Цариградъ, като молния
гърцитѣ да погърчатъ българския народъ. Пат- се разнесло изъ българскитѣ земи и започнали да
риархътъ възмутенъ отъ тази постѫпка, ядосанъ не признаватъ за духовенъ глава цариградския
до неимовѣрность, наредилъ да се заточатъ два- патриархъ. Това направили и двамата митропо-
мата водачи въ Принцовитѣ острови, а по-пос- лити: Авксенти Велешки и Паисий Пловдивски,
ле въ Св. Гора. Бозвелията умрѣлъ презъ 1846 г. които се присъединили къмъ Илариона. Пат-
Борбата, обаче, не преставала, а продължавала риархъ Кирилъ, недоволенъ, подалъ си остав-
57
ката и на негово мѣсто билъ избранъ Иоакимъ решилъ да го приложи. Това много зарадвало
II, безъ да взематъ участие българитѣ въ избора. българитѣ и по искане на великия везиръ из-
Той се опиталъ да застави българскитѣ предста- брали привремененъ съветъ, който да изработи
вители да го признаятъ и да поискатъ прошка. проекть за Уставъ на българската черква. Презъ
Това не станало. Затова въ 1864 год. 24 февруа- 1871 год. въ Цариградъ се събрали предста-
ри билъ свиканъ наново съборъ, който низверг- вители отъ всички епархии, които преработи-
налъ Илариона и Авксентий. Двамата водачи по ли Устава и го поднесли на утвърждение отъ
желание на патриарха били заточени въ Мала правителството. Главнитѣ постановления на
Азия. Преди заминаването имъ тѣ изпратили Устава сѫ: 1) Автокефалната българска църква
послание къмъ българския народъ подъ името подъ името Екзархия е неотдѣленъ членъ отъ
„Завѣтъ” съ което увещавали народа да се държи единната Света Съборна и Апостолска Църква.
здраво въ борбата срещу фанариотитѣ гърци. Тя се състои отъ всичкитѣ български епархии
Опитъ за разрешение на българо-гръцката въ отоманската държава. 2) Екзархията се уп-
разпра направилъ съборътъ, но предложения- равлява отъ Свети Синодъ, на който председа-
та не били възприети отъ 30-тѣ представители тель е Негово Блаженство Българския Екзархъ, а
българи въ Цариградъ, които единодушно за- всѣка епархия се управлява отъ митрополитъ 3)
явили, че искатъ отъ патриарха да признае не- Светиятъ Синодъ се състои отъ 4 души митро-
зависимостьта на българската йерархия. Такива полити. При Екзархията има и единъ Върхове-
опити за разпрата сѫ правили нѣкои турски ми- нъ Мирски Съветъ отъ 6 души, председатель на
нистри съ представители гърци и бългaри, като който е пакъ екзархътъ. При митрополията има
желаели да турятъ край на препирнята, като: Смѣсенъ Епархийски Съветъ, на който предсе-
Фуадъ паша, Али паша и др. Презъ времето на датель е митрополита и се състои отъ 3 духовни
патриарситѣ Софроний II и Григорий VI сѫщо сѫ и отъ 5 мирски лица.
правени опити чрезъ общи събрания да турятъ На 27 януари 1872 год. турското прави-
край на разпрата, но все безуспѣшно, поради телство, като видѣло, че патриархътъ не приема
нежеланието на гърцитѣ да се вслушатъ въ ис- фермана, възвърнало заточенитѣ владици и се
канията на българитѣ. Подиръ всички тѣзи раз- съгласило на 11 февруари с. год. да се избере
нообразни, но несполучливи опити да се разре- екзархъ. На 12 февруари 1872 год. билъ избра-
ши тоя въпросъ, оставало само едно срѣдство, а нъ за екзархъ Иларионъ Ловчански, който се от-
то е било да се намѣси турското правителство. казалъ и на 16 февруари билъ избранъ видин-
Най-после турското правителство употрѣбило и ския митрополитъ Антимъ I, а на 23 февруари
това срѣдство. На 28 февруари 1870 год. изда- 1872 г. билъ утвърденъ избора му отъ турското
ло решение, еднакво задължително и за гръцкия правителство.
патриархъ и за българитѣ. Великиятъ везиръ Али Антимъ I следъ встѫпването му на екзар-
паша повикалъ при себе си първенци българи и хийския престолъ направилъ нови опити предъ
гърци и имъ далъ ферманъ, състоящъ се отъ 11 патриарха да го приеме и да признае фермана
члена, въ който се съдържало разрешението на за основаването на Екзархията, но патриархъ-
разпрата. Въ този ферманъ се признава незави- тъ предлагалъ съвсемъ неприемливи и пагубни
симостьта на българската православна черква,
за българската църква условия. Краятъ на тази
като се позволява да се основе Българска Екзар-
ожесточена борба завършилъ така: на 11 май
хия на чело съ екзархъ. Въ фермана се избро-
яватъ, въ чл. 10-и, епархиитѣ, които ще бѫдатъ 1872 г. екзархъ Антимъ I заедно съ Илариона
въ ведомството й. Всѣка друга неупомѣната Ловчански, Иларионъ Макариополски, Панаретъ
епархия може да се присъедини къмъ Св. Ек- Пловдивски и много духовници служилъ въ бъ-
зархия, стига да се поиска отъ 2/3 отъ населе- лгарския храмъ въ Фенеръ и въ време на литур-
нието. Патриархъ Григорий VI не призналъ фер гията билъ прочетенъ актъ, съ който българска-
мана, като искалъ да му се разреши да свика та черква се провъзгласява за н е з а в и с и м а .
вселенски съборъ, но, понеже не му удовлет- Патриархътъ, ядосанъ отъ този актъ, повикалъ
ворили молбата, той си подалъ оставката и на помѣстенъ съборъ на 29 августъ 1872 год., кой-
негово мѣсто билъ избранъ Антимъ I, който по- то подъ давлението на фанариотитѣ гърци про-
канилъ българитѣ първенци и владици да се възгласилъ българитѣ за схизматици на 16 сеп-
споразумѣятъ. Въ края, обаче, той поискалъ да тември 1871 год. Този актъ не билъ признатъ
се измѣни чл. 10 отъ фермана, като се намалятъ не само отъ българитѣ, но и отъ иерусалимския
епархиитѣ подъ ведомството на Екзархията и патриархъ, руската черква и др. понеже събо-
да се опредѣли точно екзархийската область. ра, който взелъ това решение билъ незаконе-
Това възмутило извънредно много българитѣ нъ. Българи не сѫ участвували въ него, нито сѫ
отъ Цариградъ и за лишенъ пѫтъ се убедили, че били поканени да присѫствуватъ въ разисква-
и Антимъ не може да направи нищо и че той е нията му. При това положение, Екзархията взе-
неискренъ и лукавъ. ла да действува самостоятелно. Тя поискала отъ
По искането на народа въ 1872 год. три- Портата берати за търновската, самоковската и
мата български владици отслужили литургия въ нишката епархии. Портата се съгласила и този
българската черква, макаръ че патриархътъ не актъ билъ първия голѣмъ успѣхъ на Антимъ. Ек-
имъ позволилъ. Разсърденъ отъ тази постѫпка зархътъ съ послание уведомилъ паството си, че
на владицитѣ, патриархътъ безъ никакъвъ сѫдъ нетрѣбва да го смущава схизмата, а да се дър-
извергналъ отъ епископски санъ Илариона жи въ догмитѣ на православната вѣра. Въ това
Ловчански и Панарета Пловдивски, а Иларио- време отношенията на турското правителство
нъ Макариополски отлѫчилъ отъ черквата, като къмъ екзарха били измѣнчиви, въ зависимость
сѫщевременно искалъ отъ Портата да изпрати отъ великия везиръ дали е билъ разположе-
на заточение владицитѣ въ Измитъ и да растури нъ къмъ българитѣ или не. Портата предло-
привременния български съветъ въ Цариградъ. жила на екзарха и патриарха да се помирятъ,
На 21 януари 1872 г. Портата изпратила но като се запази фермана. На тази основа
тримата владици на заточение. Българитѣ били екзархътъ се съгласилъ да се почнатъ прего-
възмутени отъ постѫпката на патриарха и по- вори, но сѫщевременно предявилъ искания за
искали отъ Портата освобождението имъ. Три берати за митрополити въ Охридъ, Битоля и
пѫти великиятъ везиръ питалъ патриарха дали Скопйе. Помирението не могло да стане пакъ
да позволи да се върнатъ и се изпълни фермана, по вина на патриарха. Населението все пове-
но патриархътъ все отказвалъ. Тогава той самъ че се изказвало въ полза на Екзархията и това
58
било като резултатъ отъ разпитванията на тур- мата му не била чута. Въпроса се протака цѣли
ската власть, кѫде има българи въ болшинс- 12 години, докато въ 1890 год. Портата се
тво. Портата издала бератъ за митрополити въ съгласила да се изпратятъ митрополити въ Ох-
Охридъ и Скопйе, — новъ голѣмъ успѣхъ. Ек- ридъ и Скопйе. Само подиръ 4 години, въ 1894
зархътъ започналъ сѫщевременно да урежда год., издаватъ се берати за митрополити въ Ве-
вѫтрешно черквата, като поискалъ отъ Пор- лесъ и Неврокопъ, а малко следъ туй назнача-
тата да му разреши да свика Синодъ и Съветъ ватъ се такива и за Битоля, Дебъръ и Струмица.
при Екзархията, а сѫщо да събира и данъкъ отъ Развитието на черквата и училището вървѣше
епархиитѣ за нуждитѣ на черквата и училищата. заедно. Негово Блаженство Екзархъ Иосифъ I
Къмъ 1876 г. настѫпили тежки времена за бъл- се грижеше както за уреждането на все повече
гарската черква, поради априлското възстание. и повече черкви, така и за отварянето на все
Черковно-училищнитѣ работи вървѣли мудно, повече и повече училища въ Македония. Него-
поради това че турското правителство взело да вото внимание бѣ съсрѣдоточено повече за Ма-
гледа съ лошо око на Антимъ I, но последни- кедония, гдето населението бѣ подъ гнета на
ятъ не се стресналъ отъ нищо, а енергически се турското иго и не по-малко подъ давлението
застѫпвалъ за интереситѣ на българското насе- на гръцкитѣ козни, които бѣха винаги въ услу-
ление и, въорѫженъ съ факти, противопоставялъ га на турската власть. Съ напредъка на черков-
се на лъжливитѣ доноси отъ страна на гърцитѣ. но-училищното дѣло се повдигаше народно-
По своя инициатива той изпратилъ Шоповъ въ то съзнание у българина и все повече и пове-
Батакъ, Перущица, Панагюрище, Копривщица че влиянието на Екзархията се ширеше. Почти
и други селища, а въ Македония — Шишеджи- отъвсѣкѫде постѫпваха молби съ искания, че се
евъ, за да събератъ сведения за страданията на отказватъ отъ патриаршията и минаватъ въ ло-
българския народъ. Следъ представенитѣ све- ното на Св. Екзархия. Въпрѣки голѣмитѣ козни и
дения, приготвилъ мемоаръ и го предалъ на клевети на гръцкитѣ фанариоти, всичкитѣ иска-
чуждитѣ посланици. Портата, като се научила ха да ги признае турското правителство, че сѫ
за това, възнегодувала противъ Антима и отъ българи, а не гърци.
тогава положението му станало тежко. Но той Така развитието на българското черковно
не се отчаялъ и разколебалъ, а възложилъ на Ст. училищно дѣло продължаваше до обявяването
Панаретовъ отново да приготви единъ обшире- на балканската война презъ 1912 год.
нъ мемоаръ, който предалъ на представителитѣ Управлението на българската черква въ
въ конференцията презъ 1876 г. като посо-
турската държава се подраздѣляше на три сте-
чилъ и мѣркитѣ за подобрение положението на
пени: 1) Епархии съ митрополитски престоли,
българитѣ въ Отоманската държава.
2) епархии безъ митрополити, но съ официална
Още повече Портата възнегодувала про- екзархийска власть и 3) епархии, безъ позната-
тивъ Антимъ I, като разбрала, че Марко Бала- та официална власть.
бановъ и Драганъ Цанковъ сѫ заминали като Къмъ първата степень бѣха епархиитѣ: 1)
представители на българския народъ да изло- Охридско-Преспанска, на чело на която стоеше
жатъ предъ великитѣ европейски държави по- митрополитъ Борисъ, 2) Скопската — митропо-
ложението на българитѣ и да предяватъ иска- литъ Неофитъ, 3) Пелагонийската — митропо-
нията му. Турското правителство поискало сва- литъ Авксентий ; 4) Неврокопската — митропо-
лянето на Антимъ I. Понеже положението било литъ Иларионъ, 5) Велешката — митрополитъ
извънредно тежко, то на мѣстото на Антимъ I
Милетий, 6) Струмишката — митрополитъ Ге-
билъ избранъ на 22 априлъ 1877 год. за екзар-
расимъ 7) Дебърската — митрополитъ Козма и
хъ ловчанскиятъ митрополитъ Иосифъ I — мир-
помощника му епископъ Иларионъ.
ското му име Лазаръ Йовчевъ, роденъ въ градъ
Къмъ втората степень — епархии безъ мит-
Калоферъ на 5 май 1840 год. Той бѣ образова-
нъ човѣкъ, подготвенъ достойно за този постъ. ропо лити, бѣха: дойранската, мелнишката, кос-
Свършилъ юридически факултетъ въ Парижъ и турската, леринската, воденската, солунската,
владѣещъ добре френски езикъ. Когато Йосифъ сѣрската, драмската и нѣкои въ Тракия, които
I бѣ избранъ за екзархъ, положението на бъл- се признаваха официално отъ турската власть и
гарската черква бѣ тежко, но той вещо и так- се рѫководѣха отъ Екзархията.
тично рѫководѣше черковно-училищното дѣло. Къмъ третата степень влизаха нѣкои епар-
Почва се освободителната война въ 1877 год., хии въ Тракия и Македония, гдето българс-
която свърши съ Санъ-Стефанския договоръ на кия елементъ не бѣ оформенъ и бѣ по-слабъ.
19 февруари 1878 год. Оформяването на българския елементъ продъ-
Великото дѣло на Санъ-Стефанския дого- лжаваше.
воръ бѣ разрушено отъ Берлинския договоръ. Подъ ведомството на Българската Екзархия
Българскитѣ земи бѣха разпокѫсани така: Ма- въ М акедония влизаха 2,446 селища съ 900,000
кедония и Тракия останаха подъ турска власть, българско население. Презъ 1911 год. имаше
Моравско се даде на Сърбия, Добруджа—на 62 монастира, 1,294 черкви, 1,132 свещеници,
Ромъния, източна Румелия стана автономна об- 7 митрополити, 7 управляющи епархии. Учи-
ласть. Освобождаваше се само северна Бълга- лищното дѣло броеше: 1141 училища съ 1,776
рия и западна България, отъ които се образува учители и 63,869 ученици. При такова положе-
българското княжество. Този жестокъ договоръ ние на черковно-училищното дѣло ни завари въ
хвърли българския народъ въ страшни изпита- 1912 год. балканска та война.
ния и страдания, които и до сега продължаватъ. За разпредѣлението на монастири, църкви
Положението на черквата бѣше тежко, особено и селища въ епархиитѣ на екзархийската об-
въ Македония и Одринско. Негово Блаженство ласть гледай № 4 отъ обяснителния текстъ на
Българския Екзархъ Иосифъ I трѣбваше следъ отдѣлъ V и таблица № 31.
войната да направлява българското черковно- Следъ злополучната междусъюзничес-
училищно дѣло при съвършено трудни неудачни ка война Македония въ по-голѣмата часть
обстоятелства. Въпрѣки това той не пропускаше бѣ заграбена безъ всѣкакво основание отъ
нито единъ моментъ достойно да защити пра- гърци и сърби, както следва: 30,000 кв. ки-
вата кауза на българската черква и училище. лометра отъ северна и северо-западна Ма-
Още въ 1878 год. той поиска разрешение кедония заграбиха сърбитѣ; 24,000 кв. ки-
отъ Високата Порта да се изпратятъ български лометра — южна Македония, най-хубава-
митрополити въ Охридъ, Велесъ и Скопие. Ду- та часть заграбиха гърцитѣ. Западна Тракия
59
отъ р. Марица до Места сѫщо остана подъ на черковно-учипищното дѣло въ Македония.
гърцитѣ, а източна Тракия — подъ турска власть. Въпрѣки постановленията на договора за мал-
Освободи се само малка часть по долинитѣ на цинствата тѣ и до сега не разрешаватъ да има
рѣкитѣ Струма и Места — Пиринската область никакви български черкви и училища, забраня-
— северния й дѣлъ. Новитѣ поробители на Ма- ватъ свободното говорене на български езикъ,
кедония— сърби и гърци, следъ окупацията на не позволяватъ достѫпа на никаква българска
тѣзи земи изпѫдиха българскитѣ митрополити и книга. Ето до каква степень стигна черковно-
свещеници, изпѫдиха всички събудени интели- училищното дѣло на Македония, въпрѣки неед-
гентни синове на тази многострадална страна, нократното искане на българското население
затвориха училищата и черквитѣ, като забрани- предъ външния свѣтъ да се застѫпи за роднитѣ
ха да се говори български езикъ и турнаха край имъ черкви и училища.
Българи протестанти въ Македония
Едвамъ въ началото на XIX вѣкъ, подиръ Мисионеритѣ разпространяваха между

кримската война, въ противовесъ разпростра- българитѣ доста много печатни произведе-
нението на католицизма, между българитѣ въ ния: библията, евангелието и други книжки съ
Турция се явяватъ протестантски мисионери. морално съдържание, написани на достѫпенъ
Сѫщо религиозни причини ги подтикнали да български езикъ. Тѣ навсѣкѫде намираха при-
проповѣдватъ словото божие. Мисионеритѣ се емъ между българитѣ.
изпращаха главно отъ северо-американскитѣ Въ Македония протестанството се разви-
конгресисти на дружество Християнски Бърдъ и ваше едновременно. Мисионеритѣ сѫ повече на
методиститѣ. Главнитѣ имъ срѣдства за разпро- д-ство Бърдъ — конгресисти. Винаги свободно се
странението на протестанството сѫ: движеха изъ турската държава и имаха възмож-
1. У ч и л и щ а т а . Първо училище открили ность да проучватъ тежкото положение на роба.
въ Цариградъ — Робертъ Колежъ. Голѣма часть Протестанството въ Македония преди
отъ ученицитѣ сѫ българчета. Видни българи, 1912 г. имаше:
политически дейци, сѫ добили образованието Въ разложка околия—гр. Банско, гр. Раз-
си въ това училище. логъ, с. Якоруда, с. Баня, с. Елешница — всичко
По-после основали и девическо училище, около 130—140 кѫщи.
въ което сѫ следвали и българи православни. Въ струмишка околия —55 кѫщи, главно
Въ 1860 тод. открили училище въ Плов- въ с. Моноспитово; въ радовишко — 41 кѫщи;
дивъ, после премѣстено въ Самоковъ. Въ 1863 г. въ Кукушъ — 13 кѫщи; неврокопско (с. Гърме-
основали училище въ Стара-Загора, което следъ нъ) — 10 кѫщи; тиквешко — 4 кѫщи; въ Битоля
възстанията било премѣстено въ Самоковъ. По — 30 кѫщи; в Скопйе — 10 кѫщи. Всичко имаше
настоящемъ американскитѣ срѣдни училища въ 290—300 кѫщи, около 3,000 души.
Самоковъ сѫ премѣстени въ с. Симеоново, со- Мисионеритѣ винаги получаваха добъръ
фийско. Сѫщитѣ иматъ уредени училища съ приемъ между българитѣ, затова между тѣхъ глав-
пансионъ въ Ловечъ, основни училища въ София, но работеха чрезъ училищата, устно и писмено.
Пловдивъ, Ямболъ и пр. Въ тежкитѣ моменти за българското племе тѣ се
2. У с т н а п р о п о в ѣ д ь . Протестантскитѣ явяваха въ помощь съ своята благотворителность
мисионери отъ Америка — мѫже и жени, българи и защита на онеправданитѣ и гоненитѣ.
такива, подготвени въ Америка или тукъ, усърд- Мисъ Стонъ, която бѣ заловена отъ В.М.Р.О.
но кръстосватъ българскитѣ земи и проповѣдватъ по пѫтя отъ Банско за Горна-Джумая, при
Св. Евангелия. Подпрѣната скала, бѣ библейска работничка
3. П е ч а т н и п р о и з в е д е н и я . В. „Зор- между българитѣ. Потиснатитѣ българи подъ
ница” още преди освобождението на България сръбска власть нѣматъ вѣрска и езиковна свобо-
излизаше въ Цариградъ, а сега въ София. Чете- да, а сѫщо и подъ гръцка власть, затова мнози-
ше се почти изъ цѣла Македония. на се изселиха въ България.
Българи мохамедани (помаци) въ Македония
Въ 14 вѣкъ (1353 г.) турцьтѣ минали при Га- 1) Поединично отъ боляритѣ, богатитѣ,
липолския п-въ и почнали да завзематъ земитѣ велможитѣ съ цель да избѣгнатъ преследва-
на Балканския п-въ. Тѣ съ голѣмъ устремъ про- не и запазятъ имотитѣ си и привилегирова-
дължили да разширяватъ своитѣ владения. Ха- ното си положение. То е сѫществувало презъ
ресали единъ пѫть въ всѣко отношение Балканс- всичкото време на турското владичество. Отъ
кия п-въ поради географското мѣстоположение, тѣзи видни хора нѣкои сѫ се издигали до ви-
благоприятния климатъ и плодородната земя, соки постове, били сѫ въ услуга на турската
искали да се закрепнатъ въ новитѣ земи. Силата държава, преследвали сѫ българитѣ. Тѣзи по-
и мощьта на турската империя презъ срѣднитѣ турняци сѫ били най-голѣмитѣ гонители на
вѣкове се дължи преди всичко на мохамеданския останалитѣ тѣхни братя християни българи.
вѣрски култъ и фанатизьмъ. Мохамеданизмътъ се
налагалъ съ ножъ надъ християнския народъ. 2) Масово потурчване на цѣли селища и об-
Турцитѣ муслюмани вѣрвали въ пророкъ ласти сѫ ставали насилствено, съ кървопроли-
Мохамеда и смѣтали себе си за правовѣрни, а тия, по стратегически, държавно политически и
раята — гяури — невѣрващитѣ въ динъ-исляма военни цели. Въ потурняцитѣ насаждали сѫщия
безправни роби, подчинени на муслюманина. фанатизъмъ. Тѣ сѫ винаги държани далечъ отъ
Помохамеданчванитѣ българи, гърци, ал- братята си християни българи и често се насъс-
банци, сърби, цигани и др. се приемали напъл- квани срещу запазилитѣ праотческата си вѣра.
но въ лоното на новата вѣра и изгубвали народ- Потурчването е ставало и при нѣкои други слу чаи
ностьта си, езика, битовитѣ обичаи и традиции. — гладни години, когато сѫ заставяни да при-
Още при дохождането на турцитѣ е започ- ематъ муслюманизма, за да имъ се дадатъ хра-
нало и потурчването на българина : ни. Това твърди и историческиятъ документъ на
60
Методи Драгиновъ отъ с. Корова (Чепино), Отъ дѣсно на р. Места българи-мохамеда-
намѣренъ отъ Захариевъ. ни има въ с. Брѣзница, Лозница и Корница, въ
Много малко автентични документи имаме които до скоро бѣха запазени голѣми спомени
запазени, но ако о време сме се заинтересува- отъ тѣхното минало.
ли, могли сме да издиримъ повече. И сега не е Въ басейна на Струма сѫ селата Осеново,
късно да се преровятъ турскитѣ и гръцки архи- Цѣрово, Крупникъ, Симитли и по на югъ при из-
ви, въ които ще се намѣрятъ ценни сведения. хода отъ Кресненската клисура—Брѣзница, Мо-
О т ъ к о г а з а п о ч в а п о т у р ч в а н е - ровци, Сливница на дѣсния брѣгъ и Ново село и
то. Грънчари на лѣвия.
Има белези, които показватъ, че българс- Въ долината на Брѣгалница има три по-
кото селско население е потурчвано на голѣми машки групи: 1) Малешевска: гр. Пехчево и с.
маси още въ XV и началото на XVI вѣкове. Има с. Берово и Ратово и 2) Пиянецъ по на северъ
исторически данни, че султанъ Селимъ I (1512— съ центъръ Царево село. Около Царево село
1520 г.) намислилъ да потурчи християнитѣ има петь българо-мохамедански и 4 смѣсени
поданици. Той издалъ заповѣдь да се обърнатъ съ християни села. На всѣкѫде се вижда, че
черквитѣ на джамии, да се забрани богослу- сѫ обръщали внимание повече на пѫтищата и
жението на християнитѣ и всѣки, който се не стратегическитѣ пунктове.
покори, смъртно да се наказва. Великиятъ ве- Въ кумановско има 2 села, въ скопско—
зиръ Пири паша и муфтията Джемали се проти- едно, Юмерлери. Около Бѣласица при прохода
вопоставили и убедили султана да отмѣни тая Дова тепе сѫ селата Палмешъ, Горно и Долно
жестока заповѣдь. Много черкви били обърнати Горбалово. Въ сѣрско българи-мохамедани има
на джамии. въ село Ени-Кьой, а около Кушница има повече
Въ единъ преписъ на паисиевата история и то главно въ с. Пренджово и Каналѫ.
има притурка, въ която нѣкой си писачъ разказ- Около Шаръ планина има нѣколко купчини
ва, какъ султанъ Селимъ изпратилъ 33 хилядна — наречени торбеши. Най-голѣма е дебърската
войска срещу българитѣ въ България, Тракия и група торбеши. На югозападъ отъ Дебъръ, до
Македония и отъ Драма до Босна изпотурчилъ Охридското езеро има 4 чисто торбешки и 11
всичко. Френскиятъ пѫтешественикъ Лежанъ се смѣсени.
научилъ, че Синанъ паша съ мечъ потурчилъ на- Втората група торбеши се намира въ Жупа-
селението около Шаръ-планина, около 40 хи- та. Състои се отъ 4 торбешки села и 5 смѣсени
ляди християни край потока Бѣла рѣка, пoсле съ българи-християни. Третата е на северо-
нареченъ Черна рѣка. Сѫщиятъ разрушилъ мо- изтокъ отъ Дебъръ въ м. Рѣка до р. Радика. Тя
настиря “Св. Георги” при Вълковичъ въ Пологъ и брои 8 почти торбешки и 4 смѣсени. Въ Гор-
“Св. Арахангелъ” въ Рѣка. Сѫщиятъ Синанъ паша ния Пологъ има българо-мохамедани три села:
потурчилъ много села въ дебърско. По искане Голѣмо село, Вранвовци, близо до Гостиваръ и
на беговетѣ потурчването било спрѣно, защото с. Елавяни.
нѣмало кой да имъ работи земята. Торбеши има въ скопската околия 6 села:
Потурчването въ Македония продължавало Пагаруша, Долно-Количани, Цвѣтово, Умово,
до най-ново време. Въ Македония много бъл- Държилово и Евлово. Тѣзи торбеши сѫ пресе-
гари сѫ се изгубили въ турскитѣ маси. лени отъ Дебъръ. Въ велешко отъ сѫщата група
Нѣкои села сѫ били заставени да приематъ е с. Враньовци.
исляма дори къмъ края на 18 вѣкъ и началото Потурчването на Шарската область е поч-
на 19 вѣкъ. нало въ времето на султанъ Селимъ I.
Де има въ Македония българи Споредъ домашенъ лѣтописецъ това е на-
мохамедани (помаци). правилъ везирътъ Синанъ паша, „който почналъ
Най-голѣмата група сѫ родопскитѣ, кои- отъ Драма даже до Босна все изтурчилъ”. Тога-
то наричатъ помаци, шарскитѣ — торбеши, а въ ва били разорени и монастиритѣ Св. Иванъ Би-
Кичево българитѣ-мохамедани се наричатъ отъ горъ и Св. Пречиста. Турченето на торбешитѣ
албанцитѣ аповци. продължавало до началото на XIX в. Отъ тогава
Тѣ самитѣ се смѣтатъ за турци. насамъ масови потурчвания не е имало, защото
Родопската група е най-многочислена и страдали интереситѣ на мохамеданитѣ бейове.
голѣма часть отъ нея лежи въ Македония. По- Нѣмало кой да работи нивитѣ имъ. Торбешитѣ
турчването на родопскитѣ българи почнало още по езикъ, нрави, обичаи, облѣкло напълно при-
отъ 1495 год. въ времето на султанъ Баязидъ II, личатъ на съседитѣ имъ християни-българи.
и продължило до началото на XIX вѣкъ. Населе- Кичевската група потурняци аповци сѫ въ
нието на чепинското корито е било потурчено две купчини. Едната въ Горно Кичево по пѫтя
отъ 1656 до 1661 г. Чепинци били наклеветени за Тетово и Скопйе въ 6 села, а втората—Долно
отъ пловдивския гръцки владика Гаврилъ предъ Кичево изцѣло или отчасти въ 7 села. Всички сѫ
пашата, че сѫ непокорни, бунтовници. край р. Велика отъ Кичево надолу. Това е стана-
По този поводъ великиятъ везиръ Мехмедъ ло много отдавна и спомени по родове има.
Кюпрюли съ много войска потеглилъ отъ Плов- Въ прилепската кааза има малка група въ 3
дивъ, Чепино, Разлогъ, къмъ Солунъ и наси- села: Дебрище, Пещялево и Лажани, смѣсено съ
ла потурчилъ населението. Въ Чепино свикалъ християни.
първенцитѣ на чело съ банъ Велю и ги заставилъ Въ ресенско — града Ресенъ и с. Съпотс-
да приематъ мохамеданството, като ги запла- ко, Лахци, Царедворъ, Дърменъ и Подмочани,
шилъ, че нѣма да получатъ храна отъ царскитѣ смѣсени съ християни-българи.
хамбари и ще бѫдатъ избити. Между Преспа и Охридъ, въ планинскитѣ
При това тежко положение тѣ приели мус- височини на главния пѫть, с. Буково приело мо-
люманството. Населението отъ прохода Авра- хамеданството къмъ края на 18 вѣкъ.
мовски (разложко), отъ с. Бабякъ по западнитѣ Въ костурско има българи-мохамедани въ
склонове, които спадатъ въ Македония, въ по- 14 села, отъ които най-късно е потурчено с.
голѣмата часть приели мохамеданството. Въ Жервенъ.
южната часть е мѣстностьта Чечъ съ главенъ Друга голѣма група е тиквешката мохаме-
центъръ с. Берово. Въ Разлогъ българи-моха- дано българска група, която се дѣли на три: пър-
медани има въ с. Бабякъ, с. Якоруда, с. Бѣлица, во въ дѣсно отъ Вардаръ гр. Кавадарци, втората
с Бачево, въ гр. Разлогъ, с. Баня и с. Добрини- отлѣво на Вардаръ и третата покрай лѣвия брѣгъ
ща. на Църна съ центъръ Дрѣново, всичко 27 села.
61
Потурчването на Тиквешъ е станало по- Македонскитѣ българи-мохамедани сѫ за-
рано, въ времето на Сулейманъ II Великолѣпни, пазили своя бащинъ езикъ на всѣкѫде и много
когато започнали да нахлуватъ коняритѣ отъ обичаи и традиции.
югъ, отъ Бохемия и заплашвали да завзематъ Навсѣкѫдѣ сѫ изгубили националното
имотитѣ на населението. Тѣ говорятъ сѫщо чис- съзнание, поради силния религиозенъ фана-
тъ български езикъ, тизъмъ, всаденъ у тѣхъ отъ ходжитѣ.
Най-последната група е мъгленската, Мъг- Но на много мѣста, особено въ Родопитѣ, ма-
ленъ е хубава красива и разкошна котловина въ лешевско, пиянечко, дебърско има следи, обичаи
политѣ на Нидже и Кожухъ планина, напоявана и вѣрвания противни на корана, каквито сѫ:
отъ р. Мъгленица. 1. Кълнятъ се въ „комката”, „света Богоро-
Споредъ пѫтешественика Ханъ, който ми- дица” и пр.
налъ презъ 1863 год., мъгленскитѣ българи 2. На джамиитѣ въ много села на покривитѣ
били потурчени къмъ втората половина на 18 сѫ запазени и желѣзни кръстове (с. Брѣзница,
вѣкъ. Това станало на Великдень. Хората били Лѫжница — неврокопско, Сениковъ Родопитѣ.
на черква. Войска заобиколила черквата и вла- 3. Пазятъ се и сега стари книги въ семейс-
диката предумалъ населението да се потур- твата, защото „бабата” (бащата) тъй порѫчалъ
чи, за да си запазятъ живота, имота, децата и при смъртьта си на децата.
женитѣ. Тѣзи, които не приели да променатъ 4. На всѣкѫде се помнятъ и знаятъ
вѣрата, избѣгали. Споредъ Верковича причи- черквицитѣ, макаръ и разорени — Св. Илия, Св.
ната била, както и въ Чепино, гръцки клевети Георги, Св. Димитъръ и пр.
предъ турската власть. Мъгленскитѣ бегове и 5. Св. Богородица, Св. Георги се почитатъ и
аги потурнаци сѫ владѣтели на голѣми земи, лошо не се говори за тѣхъ.
чифлици. Християнитѣ нѣматъ собствена земя. 6. Тайно женитѣ, като месатъ хлѣбъ, пра-
Мъгленскитѣ българи-мохамедани сѫ фанати- вятъ кръстъ.
ци и много лошо се отнасяли къмъ християнитѣ, 7. Пѣсни при седенкитѣ, повѣрията,
както тиквешкитѣ и родопскитѣ. Въ Мъгленско обредитѣ при раждане, или сватба, напълно сѫ
има заселени и много кумани, арменци, турци и запазени и др. много подобни.
др. Българитѣ мохамедани сѫ горди и непокор- Българитѣ-мохамедани сѫ здрави, развити
ни. Ако проследишъ на всѣкѫде потурчването, и красиви. Тѣ сѫ давали на турската войска вой-
ще дойдешъ до следнитѣ заключения : ници въ гвардията, но сѫ чисти българи съ ху-
1. Потурчвани сѫ селища при важни дру- бавъ български езикъ. Всички пѫтешественици
мища и важни стратегически мѣста. отбелязватъ тоя печаленъ фактъ за българското
2. Турцитѣ сѫ насилвали планинински племе.
мѣстности съ по-юначно и смѣло българско на- И до сега продължаватъ да живѣятъ въ за-
селение, както е случая въ Чепино, Чечъ, Разлогъ бвение и още нѣматъ пълно съзнание за своя
и пр. националенъ произходъ.
Българи католици въ Македония
Опититѣ на римската черква да подчини изгонени. Между българитѣ по-голѣмъ успѣхъ

подъ своя власть българитѣ презъ I и II българс- имали францисканцитѣ, които изпращали отъ
ко царство останали безъ успѣхъ, не сполучили. Босна, Хърватско, Далмация, като превежда-
Презъ XIV вѣкъ, къмъ 1353 г., когато турцитѣ на- ли и книги на достѫпенъ български езикъ. По-
хлули въ Балкански полуостровъ, като завладѣли ради войнитѣ съ Австрия, Турция изпъдила
и българскитѣ земи, настѫпили по-благоприят- католическитѣ проповѣдници, но, по настоява-
ни моменти за католицизма. Римскитѣ папи за- не на австрийския консулъ, тѣ пакъ били повър-
почнали отново да действуватъ съ цель да пока- нати въ началото на XVIII вѣкъ. Успѣхътъ на
толичатъ православнитѣ християни. За тая цѣль католическитѣ проповѣдници между българитѣ
папа Григорий XIII основалъ въ Римъ училище, билъ малъкъ.
за да приготви и вербува свои последователи и Броятъ на покатоличенитѣ българи къмъ
проповедници. Въ него приемали ученици пра- срѣдата на XVIII вѣкъ не надминавалъ 30,000.
вославни — турски поданици. Когато българо-гръцката църковна разпра
Успѣхъ нѣмали, защото населението не- се засилила, поради лошото държане на гръц-
охотно приемало тия свои синове отстѫпници кото духовенство къмъ българитѣ, католичес-
отъ своята вѣра. киятъ агитаторъ намѣрилъ момента сгоденъ, за
Папа Григорий опиталъ друго срѣдство. да склони българитѣ, да приематъ унията, като
Той образувалъ дружество подъ име п р о п а - признаятъ папата за глава на своята църква и
г а н д а , но и то нѣмало успѣхъ, защото турцитѣ запазятъ православието. Ето защо при всѣки
започнали да гледатъ съ недовѣрие на римскитѣ случай на недоволство съветвали българитѣ да
агенти. Въ началото на XVIII вѣкъ турцитѣ съзрѣли се обърнатъ къмъ папата. Такива случаи често
по-голѣма опасность отъ православна Русия. За се отдавали поради предизвикателното грубо и
това отношенията имъ къмъ католическитѣ аген- лошо държане на гръцкото духовенство, потъ-
ти се измѣнили. Папата, възползуванъ отъ това, нало въ кражби, развратъ и др.
започналъ да усилва своята дейность, пращалъ Католическата пропаганда издавала и свой
повече агенти. органъ в. “България”, който подканялъ българитѣ
Особенна дейность развили разнитѣ ка- да се обърнатъ къмъ папата.
толически ордени, най-вече иезуититѣ и Въ 1859 год. българитѣ отъ полянската
францисканцитѣ. (дойранската епархия), въ която влизали и ку-
Главнитѣ имъ срѣдства били отварянето на кушани, били недоволни отъ гръцкия владика
училища и монастири. Милетий, затова поискали отъ патриарха да
Висшето гръцко духовенство не обръща- имъ изпрати българинъ владика. Патриархътъ
ло отначало голѣмо внимание на католициз- не удовлетворилъ молбата имъ и това повече
ма, даже нѣкои били и подкупени. Защитници разсърдило и ожесточило българитѣ отъ епар-
на православието се явили английскиятъ и хо- хията.
ландскиятъ представители въ турската империя. Католическитѣ пропагандатори, като се на-
Тѣ успѣли да убедятъ турската власть въ опас- учили за недоволството на кукушани, отишли вед-
тностьта отъ пропагандата и иезуититѣ били нага и ги наговорили да подадатъ молба до па-
62
пата, като го признаватъ за свой духовенъ на- Йосифа и го признало за духовенъ началникъ
чалникъ. Това е първиятъ опитъ за приемане на на униятитѣ българи.
унията отъ българитѣ. Иезуититѣ впоследствие принуждавали
Въ просбата си до папата отъ 12 юли 1859 г. архиепископа да въведе въ униятската черква
кукушани отблъсвали само гръцкото духовенс- католическитѣ обреди.
тво, като лошо и нечестиво и признавало папата. Поради това той билъ разочорованъ отъ
Като узнали за постѫпката на кукушани, постѫпката си. Подъ влиянието на П. Р. Славей-
цариградскитѣ българи изпратили при тѣхъ Ила- ковъ напусналъ Цариградъ и заминалъ за Русия.
рионъ Макариополски и Дим. Миладиновъ. Тѣ Поселилъ се въ Киевско — Печерската лавра,
успѣли да склонятъ кукушани да се откажатъ отъ дето живѣлъ до смъртьта си — 30 септ. 1879 г.
унията и заставили патриарха да рѫкоположи Съ послание до униятитѣ той пояснилъ
за поленински епископъ българина Партени. Но защо напустналъ Цариградъ и ги молилъ да си
съ това не се свършва католическата дейность. останатъ въ православната вѣра.
Напротивъ, по-усилено заработили. Тѣ вижда- Видни последователи отъ Македония на
ли упорството на патриарха да не назначава униятството сѫ:
български владици въ българскитѣ епархии, а 1. Епифани Шановъ, униятски епископъ,
това подготвило почва за тѣхната дейность. В. родомъ отъ гр. Казанлъкъ.
„България” постояно твърдѣлъ, че българскиятъ 2. Лазаръ Младеновъ, униятски епископъ
народъ напраздно очаква отъ патриарха добро отъ Банско, умрѣлъ въ Римъ.
за черквата си, за възобновяване на йерархията, Униятството пустна коренъ между
и подканялъ да се обърнатъ къмъ папата. българитѣ, макаръ и слаби въ кукушко, дойран-
Начело на това движение застаналъ Драга- ско, гевгелийско, енидже-вардарско и битолс-
нъ Цанковъ, заедно съ двесте души българи въ ко.
Цариградъ. Храмове има въ всѣко по-голѣмо селище.
На 18 декември 1860 г. Др. Цанковъ съ Издържаха училища и развиваха благотвори-
последователитѣ подписали заявление до папа телность. Училища имаха въ Солунъ, Одринъ и
Пий IX чрезъ Брюнони, латински архкепископъ др. Главно срѣдство: устната и писмена пропа-
въ Цариградъ, като предявили следното: ганда. По-късно българитѣ католици и право-
1. Да се възобнови народната каноническа славни заживѣха въ добри отношения. Въ борба-
българска йерархия, като й запазятъ обрядитѣ, та срещу турското иго задружно действуваха.
обичаитѣ и езика при богослужението въ Ето и статистически данни за българитѣ
българскитѣ храмове. католици преди 1912 г. (балканската война):
2. Признаватъ папата за свой глава. въ Солунъ— 5 кѫщи, въ с. Юнчи—25 кѫщи, въ
Брюнони приелъ молбата, изпратилъ я съ кукушката околия—356 кѫщи, въ гевгелийската
хо датайство до папа Пий IX, който възприелъ околия—70 кѫщи, въ дойранската околия — 101
всичко и предложилъ да си избератъ едно до- кѫщи, въ Ениджде-Вардаръ — 13 кѫщи, всичко
стойно лице българинъ за патриархъ. За такъвъ 570 кѫщи съ около 4000 жители. Въ Скопйе има
билъ из бранъ Йосифъ Соколски, игуменъ на 150 души албанци, католици. Подиръ балканс-
габровския Соколски монастиръ. На 15 мартъ ката война отъ кукушко, гевгелийско и дойранс-
1861 г. архимандритъ Соколски, Драганъ Цан- ко българитѣ католици по силата на създаденитѣ
ковъ, д-ръ Георги Мирковичъ, дяконъ Рафаила, лоши политически ус ловия подъ сръбска и гръц-
придружени отъ Бора, потеглили за Римъ. ка власть напустнаха голѣма часть родината си
На 2 априлъ 1861 год. самиятъ папа Пий IX и сѫ бѣжанци въ България, най-вече въ София,
рѫкоположилъ архим. Йосифъ за архиепископъ кѫдето образуваха отдѣлна униятска черква и
и апостолически намѣстникъ на съединенитѣ си съградиха свой храмъ. Живо се интересуватъ
българи, а на 14 с. м. билъ въ Цариградъ. Тур- отъ тежката сѫдба на своята родина и взиматъ
ското правителство издало бератъ на архиеп. участие въ легалнитѣ македонски борби.
Корица не само отъ славянството, а и отъ цѣлия хрис-

тиянски “свѣтъ.
К н я з ъ ( ц а р ь ) Б о р и с ъ І (852—907
год.). Въ негово време българскиятъ народъ се Табло II — 2
покръстилъ и се турило началото на самосто- С в е т и С е д м о ч и с л е н и ц и . Българ-
ятелна народна черква съ първия неинъ глава ската черква подъ това име слави паметьта на
а р х и е п и с к о п ъ Й о с и ф ъ (870 г.). солунскитѣ братя — славянскитѣ просвѣтители
Табло I — 1 Кирилъ и Методи и тѣхнитѣ ученици: Климен-
тъ Охридски, Наумъ, Гораздъ, Ангелари и Сава,
С в . С в . К и р и л ъ и М е т о д и . Първитѣ които сѫ живѣли презъ времето на князъ Бори-
апостоли и просвѣтители на цѣлото славянство са и неговия синъ Симеонъ и се подвизавали за
и на българския народъ сѫ синове на Македо- културното издигане на българския народъ.
ния (Солунъ). К и р и л ъ или Константинъ свър-
шилъ въ Цариградъ и билъ библиотекари при Табло III — 3
патриаршеската библиотека. Заради голѣмата
му ученость билъ нареченъ ф и л о с о ф ъ . Македонскитѣ епархии
М е т о д и , съ мирско име Михаилъ, билъ (до 1912 г.) (гл. табло ІІІ)
управитель на область, но после се покалуге- градове села
рилъ.
Кирилъ наредилъ славянската азбука и за- I.О х р и д с к а 4 223 О х р и д ъ , Струга,
едно съ брата си превелъ Св. Писание отъ гръц- Ресенъ и Крушово.
ки на славянски. Съ това турили началото на II.С к о п с к а 10 645 Скопйе, Куманово,
българската книжнина и положили основитѣ на Кратово, Паланка,
българското културно издигане. Кочани, Щипъ,
Познати сѫ дѣлата и заслугитѣ на светитѣ Тетово, Гостиваръ,
братя, заради което тѣхната паметь се почита Прешово, Пехчево.
63
градове села г., Будинъ. Умрѣлъ около 1820 г.
Хаджи попъ Теодосий Синаитс-
III. Пелагонийска 2 216 Битоля, Прилепъ. к и е родомъ отъ гр. Дойранъ. Той билъ първи-
ятъ български печатарь, който уредилъ първа-
IV. Неврокопска 2 92 Неврокопъ, та българска печатница въ Солунъ презъ 1838
Г.-Джумая. година и въ която сѫ се печатили много книги
на „славяно-болгарский или на „простий езикъ
V. Велешка 1 84 Велесъ. болгарский”.
VI. Струмишка 4 165 Струмица, Кава- Тази печатница била изгорена следъ две
дарци, Радовишъ, години.
часть отъ Малеш. З а х а р и й С т р у м с к и . Книжовникъ и
деецъ за българска просвѣта презъ епохата на
VII. Дебър река 3 183 Дебъръ, Кичево, черковнитѣ борби.
Галичникъ. Йорданъ Хаджи Константиновъ
Д ж и н о т ъ се родилъ въ гр. Велесъ презъ 1818
VIII. Кукушка 2 87 Кукушъ, година, а починалъ презъ 1882 г. Билъ учитель
Дойранъ. агитаторъ, проповѣдникъ и писатель. Той учи-
IX. Мелнишка 3 178 Мелникъ, Петричъ, телствувалъ въ Скопйе, Тетово. Дойранъ, При-
Д. Хисаръ. лепъ, Биголя и пр.
Билъ е редовенъ дописникъ на цариград-
X. Костурска 2 117 Костуръ, Хру- ски вестникъ и съ своитѣ дописки е всѣвалъ ен-
пище. тусиазъмъ въ борбата срещу гръцкото духовно
иго.
XI. Леринска 2 106 Леринъ, Емборе Заради тази му дейность билъ наклевете-
XII. Воденска 4 100 Воденъ, Гевгели, нъ на турцитѣ като бунтовникъ и изпратенъ на
Енидже-Вардаръ, заточение въ М. Азия. По пѫтя отъ изтезание
Сѫботско. изгубилъ едното си око. Следъ завръщането му
отъ заточение, неговиятъ борчески духъ не от-
XIII. Солунска 2 52 Солунъ, Лѫгадина. падналъ.
XIV. Сѣрска 1 111 Сѣръ. П а в е л ъ Б о ж и г р о б с к и или архиман-
дритъ Хаджи Павелъ Божигробски е родомъ отъ
XV. Драмска 2 57 Драма, Зѫхна. с. Кониково (енидже-вардарско), неизвестно
коя година, както не се знае и де се училъ. Знае
ХVI. К с а н т и й с к а 3 29 Кавала, Устово, се само, че е билъ протосингелъ на иерусалим-
(не цѣла въ Македония) Ксанти. ския патриархъ Кирилъ съ мѣстоседалище гр.
Солунъ. Съ него е билъ много близъкъ и му е
повлиялъ да не признава схизмата, произнесе-
на отъ фенерската патриаршия върху българс-
ката църква. Павелъ билъ отличенъ българинъ
Табло IV — 4 и благодарение на неговитѣ съвети българитѣ
отъ ен. вардарско, воденско, гевгелийско презъ
60-тѣ години отъ минало то столѣтие се събу-
О т е ц ъ П а и с и й е роденъ презъ 1721 дили и отворили български училища. Въ Солунъ
год. въ разложко и още младъ приелъ монашес- се открило българско училище (1866 г.) бла-
ки чинъ, като се прибралъ въ Св. Гора. годарение материялнага подкрепа, що давалъ
Въ Хилендарския и Зографския монастири, Павелъ. Самъ той е превелъ нѣколко глави отъ
дето е живѣлъ, е написалъ „История славяно- евангелието и то на воденско наречие и ги пе-
болгарская” въ 1762 година и съ нея той от- чатили съ гръцки букви въ печатницата на Дър-
прави мощенъ зовъ къмъ потиснатия български жиловича (1852 г.).
народъ, загубилъ народностно съзнание, да се Архимандритъ Хаджи Павелъ презъ 1867
събуди и да се не отвращава отъ своя родъ и г., станалъ игуменъ на Лесновския монастиръ
езикъ. при Кратово и стоялъ до 1870 г. Тамъ развилъ
Табло V — 6 такава жива дейность, че градоветѣ Щипъ, Ве-
лесъ, Паланка, Куманово се надпреварвали въ
Х р и с т о ф о р ъ Ж е ф а р о в и ч ъ е роде- покани да ги посети. Презъ 1870 г. воденската
нъ въ гр. Дойранъ въ началото на XVIII вѣкъ. По църковна община го моли да дойде за неинъ
професия е билъ свещеникъ, но билъ и подви- председатель; сѫщо и солунската
женъ търговецъ на църковни потрѣби, които По настояване на българскитѣ владици въ
разнасялъ по славянскитѣ земи. Цариградъ Хаджи Павелъ презъ месецъ октом-
Презъ 1741 година въ Виена издалъ напи- ври 1871 година заминалъ за председаталь на
саната отъ него книга „Стематография”, която битолската община, но по пѫтя умрѣлъ.
съдържа гербоветѣ на всички славянски страни, Архимандритъ Антимъ Ризовъ е
въ това число и на Македония. родомъ отъ с. Калково (струмишко). Получилъ
Починалъ е въ Москва на 18 септември образованието си въ Атина и билъ учитель въ бо-
1753 година. гословската патриаршеска школа въ Цариградъ.
Х а д ж и Я к и м ъ К ъ р ч о в с к и е роденъ Запозналъ се съ водителитѣ на църковна-
въ с. Осломени (кичевско), училъ се е въ Пре- та борба — Иларионъ Макариополски, д-ръ Ст.
чистанския монастиръ. После учителствувалъ въ Чомаковъ и др. — той станалъ тѣхенъ сподвиж-
Дебърския монастиръ „Св. Иванъ Бигоръ” много никъ въ търсене правото отъ българския народъ
години. за българска самостоятелна черква.
Той е първия български писатель, що за-
хваналъ да печати книги на новобългарско на-
речие. Табло VI — 9
Презъ 1814 г. въ Будинъ печатилъ „Повесть
ради страшнаго и втораго пришедствия Хрис- Кирилъ Пейчиновичъ. Ран-
това”, „Митарства” въ 1817 г. въ Будинъ, „Чудеса ното пробуждане на народната свес-
пресвятая Богородица” 1817 г. въ Будинъ. тьвъ скопско — единъ край, който заста-
„Разчитна поучителна наставления”, 1819 на начело на нашата църковна борба, се
64
дължи до голѣма степень на благотворното год. Презъ 1858 год. той билъ рѫкоположенъ
влияние н а К и р и л ъ П е й ч и н о в и ч ъ . Той е въ епископски чинъ и като такъвъ не преста-
една отъ най-крупнитѣ фигури въ зората на валъ да води борбата до край. На Великдень,
българското възраждане. Родилъ се къмъ вто- 1860 г., въ време на службата, отхвърля име-
рата половина на XVIII в. въ с. Теарци (тетовс- то на патриарха и съ тоя актъ прогласява не-
ко). Още дете заминава съ баща си и чича си въ зависимостьта на българската църква. За тая
Св. Гора, въ Хилендарския монастиръ, и тамъ постѫпка бива изпратенъ на заточение въ Кю-
приема монашески чинъ. Около 1802 година тая. Следъ връщането си (1864 г.) поема от-
става игуменъ на марковия монастиръ „Св. Ди- ново борбата и когато се състави тъй нарече-
митри” край гр. Скопйе и тукъ написва книга- ния „ с м ѣ с е н ъ с ъ в е т ъ ”, застана на чело по
та „Огледало”, печатана въ 1816 год. въ Буда- изработване устава на бѫдещата независима
Пеща и предназначена „прѣо простѣйшымъ българска църква и води сѫдбинитѣ до учре-
и некнижнымъ язикомъ болгарскымъ”. Около дяване на Екзархията (1870 г.). Следъ избира-
1818-1819 Г. се завръща въ родното село и нето на българския екзархъ, Иларионъ замина
възобновява тамошния монастиръ „Св. Ата- въ епархията си. Презъ 1875 год. се върна въ
насъ”, на който става игуменъ. Тукъ написва Цариградъ по служебна работа и сѫщата го-
втора книга „Утѣшеше грѣшнымъ”, печатана дина почина.
презъ 1840 г. въ печатницата на Хаджи Тео-
доси Синаитски въ Солунъ. Кирилъ почина на Табло X — 23
12 мартъ 1845 год. Н е о ф и т ъ Р и л с к и — „Патриархътъ на
Табло IX — 19 и 20 българскитѣ педагозни филолози” — е роденъ
въ гр. Банско (разложко) презъ 1813 година, а
Б р а т я Д и м и т ъ р ъ и К о н с т а н т и н ъ умрѣлъ въ Рилския монастиръ въ 1881 год.
М и л а д и н о в и , родомъ отъ Струга, и два- Въ 1830 год. той туря основитѣ на първо-
мата умрѣха отровени въ цариградския за- то българско модерно образцово училище въ
творъ въ 1862 год. отъ тъмничари, подкупени Габрово — знаменитата Априловска гимназия,
отъ гърцитѣ. въ която сѫ получили образованието си сто-
Димитъръ Миладиновъ (1810—1862) е тици видни български общественици. После
учителствувалъ въ Охридъ, Кукушъ, Битоля, учителствувалъ изъ разни градове. Въ 1852 г.
Прилепъ, Струга и всѣкѫде агитиралъ за на- билъ назначенъ за професоръ по славянски
родното пробуждане на българитѣ въ Маке- езикъ въ висшата богословска патриаршеска
дония. школа на островъ Халки.
Костантинъ Миладиновъ следвалъ по фи- Неофитъ е написалъ многобройни трудо-
лология въ атинския и московския университе- ве, отъ които по-важни сѫ :
ти. Съставилъ първия „Сборникъ отъ българс- „Взаимнопоучителна таблица”, Крагуе-
ки народни пѣсни”, събрани въ Македония отъ вацъ, 1835 г., „Българска граматика”, Крагу-
него и отъ брата му и издадени на разноски евацъ, 1835 г., „Живота и дѣлата на св. Иванъ
на хърватския епископъ Юр. Щросмайеръ въ Рилски”, Бѣлградъ, 1836 год., „Новий заветъ”,
Загребъ презъ 1861 г. Смирна, 1830 г., „Славянска христоматия”,
Цариградъ, 1852 г., „Речникъ на български
Табло X — 21 езикъ” и пр.
Неофитъ Бозвели (Хи- Табло X — 24
лендарски) е първиятъ доблесте-
нъ борецъ противъ гръцката патриар- Партений З о г р а ф с к и . Галични-
шия за родна българска черква и училище. къ е родното мѣсто на Павелъ Н. Василковъ.
Роденъ е въ Котелъ и още младъ се пока- Той е роденъ презъ 1820 година, наимено-
лугерилъ въ Хилендарския монастиръ. ванъ Партений качеството си на монахъ, на
Заедно съ Илариона Макариополски сѫ когото патриархътъ му повѣри владишкото
били стожера за българитѣ въ Цариградъ, сѣдалище на Кукушъ презъ 1859 г. и който
около който се наредили по-късно плеада бѣ, десеть години по-късно — нишавски вла-
борци. дика съ сѣдалище въ Пиротъ. Въ качеството
Неофитъ Бозвели е единъ мѫченикъ за на- си на писатель хаджи Партений Зографски
родната ни черква. Той починалъ въ Св. Гора писа по въпроса за литературния български
презъ 1849 год. като заточеникъ и затворникъ езикъ, който споредъ него, не требвало да
въ една мрачна кула, дето билъ изпратенъ по пренебрѣгва македонския диалектъ, — който
клеветитѣ на гръцката патриаршия. съставлява часть отъ общия български езикъ.
Неофитъ Бозвели е билъ и плодовитъ Нѣкой отъ книгитѣ му сѫщо бѣха писани на
книжовникъ. Той написалъ: „Священий крат- този диалектъ. Въ качеството си на фолкло-
кий катихизисъ” (Крагуевацъ, 1835 г.), „Крат- ристъ, той събра и напечати много пѣсни отъ
кая Св. История и Св. Катихизисъ” (Бѣлградъ, Македония.
1835), „Славяно-болгарское детоводство” въ
6 книги: Букваръ, Разния нравоучения, Гра- Табло XI — 25
матика, Аритметика, География, Предручни Т р и м а т а з а т о ч е н и ц и . Следъ от-
послателникъ и Мати Болгария. хвърляне патриаршеското име отъ службата
и провъзгласяване независимостьта на бъл-
Табло X — 22 гарската черква, гръцкиятъ патриархъ насто-
ялъ предъ турското правителство да бѫдатъ
И л а р и о н ъ Макариополски и Неофитъ изпратени на заточение българскитѣ владици
Б о з в е л и сѫ най-старитѣ и най-голѣмитѣ Иларионъ, Паиси и Авксенти. Това е станало
поборници по църковния въпросъ и мѫченици на 10 V (н. ст.) 1851 година.
за възтържествуване на българското право.
Иларионъ е роденъ въ гр. Елена презъ Табло XII — 27
1810 г. Презъ 1841 г. отишелъ въ последния
градъ и тамъ се запозналъ съ Бозвели, ко- К н я з ъ С т е ф а н ъ Б о г о р и д и . Роде-
муто станалъ неговъ горещъ последователь нъ е въ гр. Котелъ и е внукъ на С о ф р о н и й
въ борбата съ Фенеръ. За тази явна дейность В р а ч а н с к и . Князъ Стефанъ е билъ високъ
противъ патриаршията билъ изпратенъ на за- турски чиновникъ — управитель на Молда-
точение въ Св. Гора, дето е стоялъ до 1848 вия, самоски князъ и пр. Съ негова помощъ е
65
съградена първата българска черква въ Фенеръ дивь дължи своето възраждане твърде много
(Цариградъ), за която е подарилъ собствения на тоя народенъ деецъ, който олицетворява-
си домъ. Роденъ е презъ 1770 год. Починалъ е ше въ себе си цѣлата история на българско-
презъ 1859 год. въ Цариградъ. то възраждане. Той бѣше единъ отъ ония, ко-
ито първи разпалиха духа за борба противъ
Табло XII — 28 враговетѣ на езика и народностьта.
Гаврилъ Кръстевичъ. Българс- Чомаковъ се родилъ въ Копривщица презъ
ки дьржавникъ, писатель и главенъ деецъ по 1817 г., а починалъ въ Пловдивъ презъ 1893
църковния въпросъ. Роденъ е въ Котелъ презъ г.
1820 г., а починалъ въ Цариградъ презъ 1898 По професия лѣкарь, той се училъ въ Ати-
г. Свършилъ по правото въ Парижъ. Следъ за- на и Флоренция. Д-ръ Чомаковъ е билъ ли-
връщането станалъ секретарь на князъ Бого- цето, което силно се възпротивило на реше-
риди, а после и управитель на о-въ Самосъ. нието на народния църковенъ съборъ да се
Билъ е членъ въ върховния сѫдъ въ Цариградъ. не допускатъ въ събранието делегатитѣ на
Отъ 1834 г. до съединението бѣше главенъ македонскитѣ епархии.
управитель на И. Румелия. Кръстевичъ бѣше Следъ учредяването на Екзархията той
душата на работитѣ по църковния въпросъ, станалъ членъ на Екзархийския съветъ.
членъ на Екзархийския съветъ и пръвъ ораторъ Въ Турция е билъ членъ на държавния
въ народния църковенъ съборъ. Написалъ е съветъ, а въ освободена България — министъръ
разни исторически и филологически статии въ на просвѣщението и народенъ представитель.
списание “Български книжици”, „Любословие”,
„Цариградски вестникъ”. Най-главно негово Табло XIII — 34
историческо съчинение е И с т о р и я б ъ л -
гарскога народа. П . Р . С л а в е й к о в ъ . Потеклото му е
Табло XII — 29 отъ с. Якоруда (Македония), отдето неговитѣ
родители се изселили.
Г е о р г и З о л о т о в и ч ъ . Родомъ е отъ Той е роденъ въ Трѣвна около 1825/1827
Калоферъ въ Цариградъ. Умрѣлъ въ Монпелие година, а почина въ София презъ 1895 г.
(Франция) презъ 1881 год. Единъ отъ водачитѣ Всестранна е неговата обществена дей-
на българския народъ презъ последнитѣ дни ность: учитель, поетъ, общественикъ, трибунъ,
на черковната борба. на всѣкѫде и всѣкога на щрекъ за запазване на
Табло XII — 30 народнитѣ права, мѫченикъ и апостолъ, който
проповѣдва повече отъ половина вѣкъ идеята,
Х р и с т о Т ъ п ч и л е щ о в ъ . Родомъ е че безъ култура нѣма свобода и че свобода-
отъ Калоферъ презъ 1808 г. Починалъ въ Ца- та е стѫпало къмъ прогреса — ето кой е Пет-
риградъ презъ 1875 година. Голѣмъ търговецъ ко Рачевъ Славейковъ. Безбройни сѫ неговитѣ
въ турската столица и близъкъ приятель на книжовни трудове — оригинални и преводни;
всички високи турски сановници. Тѣзи връзки многочислени сѫ вестницитѣ и списанията,
умѣло из ползувалъ за народни цели. които той е редакти ралъ или въ КОИТО е взи-
Водачъ на българския народъ при разре- малъ най-живо участие.
шаване на църковния въпросъ. Въ черковнитѣ борби Славейковъ е еди-
Табло XII — 31 нъ отъ великитѣ стълбове; той винаги даваше
тласъка и никога не даваше знакъ на умора.
Н и к о л а Т ъ п ч и л е щ о в ъ . Въ гр. Кало- За неговия животъ и неговитѣ подвизи
феръ се е родилъ презъ 1817 година. Виде- има цѣла литература.
нъ цариградски търговецъ съ тежка важность „Избрани съчинения” подъ редакцията на
предъ турското правителство. Голѣмъ трудъ и сина му Пенчо Славейковъ (София 1901), в.
материялни жертви вложилъ при съграждане- „Знаме” (бр. бр. 88—95 отъ 1895), въ „Българ-
то на първата българска черква въ Цариградъ ски прегледъ” кн. V (1896), кн. VIII, „Българска
(1858 г.). По негово настояване предъ пат- сбирка” г. II, кн. 8 и др.
риаршията билъ рѫкоположенъ въ епикопски
чинъ Иларионъ Макариополски. При разреша- Табло XIII — 35
ване на черковния въпросъ е вложилъ голѣмъ
трудъ за победата на българския народъ по
тоя въпросъ. И в а н ъ Н а й д е н о в ъ . Отличенъ българ-
ски учитель, публицистъ и единъ отъ виднитѣ
Табло XIII — 32 дейци по църковния въпросъ. Роденъ въ Ка-
занлъкъ презъ 1834 г., а починалъ въ 1886 го-
М а р к о Б а л а б а н о в ъ е роденъ въ гр. дина.
Клисура презъ 1837 г. Свършилъ богословско- Като публицистъ, той е водилъ борба
то училище въ островъ Халки и правото въ Па- противъ гръцкитѣ домогвания и рѫководилъ
рижъ. Презъ 1871 година станалъ секретарь на българското обществено мнение.
Св. Синодъ при Българската екзархия. Редак-
тиралъ е списанието „Читалище”, а по-късно
и в. „Вѣкъ”. Следъ баташкото клане, заедно съ Табло ХІІІ — 36
Драганъ Цанкова, заобиколиха европейскитѣ
дворове, за да освѣтлятъ дипломатитѣ върху Д р а г а н ъ Ц а н к о в ъ . Виденъ български
печалното положение на България и да искатъ публицистъ, голѣмъ общественикъ и държав-
тѣхното посрѣдничество. Следъ освобожде- никъ, горещъ борецъ за народна църква.
нието на България биде нѣколко пѫти наро- Цанковъ се родилъ въ гр. Свищовъ презъ
денъ представитель, министъръ на външнитѣ 1828 г. Свършилъ наукитѣ си въ Русия и Вие-
работи, български дипломатически агентъ въ на.
Цариградъ и пр. Редъ години бѣше професоръ По църковния въпросъ той е отстоявалъ
въ университета. Той е написалъ и превелъ принципа или пълна независимость на бъл-
много книги. гарската църква, или борба до край.
Табло ХІІІ — 33 Той е билъ вдъхновитель на идеята да се
приеме унията съ папата и по тоя пѫть да се
Д-ръ С т о я н ъ Ч о м а к о в ъ . Градъ Плов- дойде до цельта. Ходилъ въ Римъ и по негово
66
настояване билъ рѫкоположенъ за униятски на 80 болести, около 2,000 имена на градове,
български владика Йосифъ Соколски. села, рѣки, планини и пр. въ Македония; имена
Цанковъ е заемалъ много високи длъжнос- на птици риби, треви, цвѣтя и пр.; повече отъ
ти презъ турския режимъ, а въ свободна Бъл- 200 разни думи и изрази съ оригинално зна-
гария билъ министъръ и основатель на партия. чение и пр.
Редактиралъ е повече отъ 5—6 вестници и е
написалъ редъ книги. Табло XIV — 39
Тяло XIV — 37 Р а й к о И в а н о в ъ Ж и н з и ф о в ъ е ро-

денъ презъ 1839 год. въ гр. Велесъ. Свършилъ
Г р и г о р ъ П ъ р л и ч е в ъ е роденъ на историко-филологическия факултетъ въ Моск-
18/30 януари 1830 година въ гр. Охридъ. ва и останалъ като учитель по елински езикъ въ
Презъ 1849 г. заминалъ за Атина, кѫдето сѫщия градъ. Той сътрудничилъ въ много рус-
постѫпилъ въ университета. ки списания и написалъ редъ статии въ пол-
Атинскиятъ университетъ обявилъ конкур- за на българския народъ, а най-вече по цър-
съ за написване на поетическо творение. Пър- ковния въпросъ и запозналъ руския народъ съ
личевъ написалъ поемата „О Арматолосъ” съ живота и аспирациитѣ на българитѣ. Превелъ
сюжетъ изъ живота на македонския българи- на български „Слово о полкѣ игоровѣ”, „Кра-
нъ и на 13/25 февруари 1860 г. получилъ на- ледворски рѫкописъ” и пр.
градата 1030 драхми и л а в р о в ъ в ѣ н е ц ъ . Жинзифовъ е авторъ на известната „Кърва-
Ректорътъ му предложилъ да бѫде изпратенъ ва кошуля”, поема изъ живота на македонеца
въ странство на стипендия. Пърличевъ откло- (1870 г.), а сѫщо и на редъ стихотворения.
нилъ предложението и се върналъ въ Охридъ, Жинзифовъ се помина въ Москва презъ 1877
дето станалъ учитель. г.
Явно обучавалъ на гръцки езикъ, обаче
проповѣдвалъ на възрастнитъ, че е време да Табло XIV — 40
се изхвърли гръцкия езикъ отъ училището и А р с е н и К о с т е н ц е в ъ е роденъ въ
черквата и да се поиска възстановяването на гр. Щипъ презъ 1842 г., а починалъ въ Со-
българската самостоятелна черква. Гръцки- фия презъ 1923 г. Той е единъ отъ най-рев-
ятъ владика го наклеветилъ като бунтовникъ и ностнитъ апостоли на българската просвѣта
Пърличевъ билъ отстраненъ отъ Охридъ въ за- въ Македония. Той е отварялъ училища тамъ,
твора на гр. Дебъръ. Следъ връщането си той дето гърцизма бѣше пусналъ дълбоки корени
застаналъ на чело на борбата и въ 1867 година — струмишко, костурско и пр. Неговата книга
охридчани се обявили за отцепени отъ гръц- „Спомени” най-добре свидетелствува при ка-
ката патриаршия. кви тежки условия е служилъ на своя народъ и
Пърличевъ е учителствувалъ повече отъ 30 какво е далъ на тоя последния.
години. Той е авторъ на прочутата пѣсень „Во
хилядо шестдесеть и второ лѣто”, която е бу- Табло XV — 43
дила възторгъ у съвременицитѣ съ своя зовъ за Г е о р г и Г о г о в ъ отъ гр. Воденъ е билъ
родна църква. делегатъ отъ воденска епархия въ първия цър-
Починалъ въ гр. Охридъ презъ 1893 година. ковенъ съборъ въ Цариградъ.
Гоговъ най-много спомогналъ за отваря-
Табло XIV — 38 не на българското училище въ Воденъ, и самъ
К у з м а н ъ А . Ш а п к а р е в ъ е роденъ въ от стѫпилъ кѫщата си за училище.
гр. Охридъ презъ 1834 година. Училъ се е при Табло XV — 45
своя вуйчо Якимъ Стрезовъ.
Презъ 1855 година става учитель по гръц- К о н с т а н т и н ъ Ш у л е в ъ , членъ на вид-
ки езикъ и като такъвъ обиколилъ цѣла Маке- ното велешко семейство Шулеви, е билъ деле-
дония. гатъ въ първия народенъ църковенъ съборъ въ
Учителствувалъ въ родния си градъ, въ Цариградъ, който е заседавалъ тамъ отъ яну-
Прилепъ, Кукушъ, Солунъ и пр. ари до юли 1871 год. по въпроса за управле-
Когато кипежътъ за отхвърляне фана- нието на Екзархията и избирането на първия
риотското иго достигналъ своя върхъ въ Ох- екзархъ.
ридъ, Шапкаревъ, който отначало тайно Табло XV — 41 до 48
проповѣдвалъ освобождение ревностнитѣ по-
Делегатитѣ на българския народенъ
борници, заедно съ незабравимия великъ ро-
с ъ б о р ъ въ Цариградъ за устройството на Бъ-
долюбецъ и будитель Григоръ Пърличевъ, от-
лгарската екзархия (януари — юли 1871 г.) Въ
хвърля гръцкия езикъ отъ училището и отваря
тоя съборъ сѫ участвували делегати отъ цѣла
война на гръцкия владика, която се свърши
България, Мизия, Тракия, Моравско, Добруджа
славно за охридчани.
и Македония. Отъ последнята сѫ били пред-
Негови книжовни трудове сѫ: „По народ-
ставени 7 епархии съ следнитѣ 9 души деле-
ната медицина номенклатура въ Македония”,
гати:
„Документи по възраждането”, „Материяли за
1. Охридска епархия — Манолъ Кюркчи-
животописанието на Бр. Миладинови” и др.
евъ, 2) Битолска — Тодоръ Кусевичъ, 3) Велеш-
Най-сериозната му работа като книжов-
ка — Костантинъ Шулевъ, 4) Скопска — Иконо-
никъ е капиталната сбирка отъ народни умот-
мъ попъ Георги и Стоянъ Костовъ, 5) Кукушко-
ворения, събирани презъ дългия му учителски
дойранска — Попъ Тодоръ и Костадинъ попъ
животъ изъ Македония.
Гутовъ, 6) Воденска — Георги Гоговъ и 7) Не-
Тоя скѫпоцененъ материялъ започва да
врокопска — Коста Сарафовъ.
излиза на бѣлъ свѣтъ отъ 1884 г. насамъ и сѫ
отпечатани осемь обемисти томове съ пове- Табло XVI — 50
че отъ 150 печатни коли. Въ тия осемь томове
сѫ помѣстени повече отъ 1,250 пѣсни и исто- Д и м и т ъ р ъ А . Р о б е в ъ , виденъ деецъ
рически предания; повече отъ 200 приказки; по черковния въпросъ въ Битоля, съ голѣмо вли-
1,503 пословици; надъ 400 гатанки; 80 разни яние както надъ българското население тъй и
мѫжки и женски игри; голъмо количество оби- сръдъ турскитѣ власти. Билъ е български депу-
чаи и суевѣрия; описание на българскитѣ но- татъ отъ битолско въ отоманския парламентъ на
сии въ западна Македония; българскитѣ имена Мидхатъ-паша въ Цариградъ презъ 1876 година.
67
Табло XVI — 51 денъ въ с. Вранещица (кичевско) около 1840
г., а починалъ на 1.Х.1911 г., като игуменъ
И в а н ъ З а н е ш е в ъ , родомъ отъ гр. на пречистанския монастиръ, какъвто е билъ
Воденъ, е единъ горещъ родолюбецъ, който въ продължение на 27 години. Презъ негово
не жалилъ жертви, за да се открие българс- време се откри (1888 г.) модерно училище въ
ко училище въ града и самъ е билъ водачъ на монастиря, издигна се икономическото поло-
воденскитѣ българи въ борбитѣ имъ срещу жение на последния до толкова, че съ негови
гърцитѣ презъ бурната епоха на черковния срѣдства и на отговорноститѣ на игумена се
въпросъ. издържаха български училища въ гр. Кичево.
Табло XVI — 52 Архимандритъ Софроний бѣше светецъ за ки-
чевското население.
И л и я В е с о в ъ (1832—1895 година),
родомъ отъ Велесъ, е взелъ участие въ борбитѣ Табло XVIIІ — 60
по българския църковенъ въпросъ. Билъ е три Свещеникъ Кръстьо Стефановъ,
години членъ въ казалийския съветъ и четири родомъ отъ с. Орланци (кичевско), български
години членъ въ сѫда, като представитель на учитель презъ 1835—1842 г. и противникъ на
българитѣ. Избиранъ билъ постоянно членъ въ сръбската пропаганда въ кичевско. Презъ 1912
настоятелството на българскитѣ училища. г. сърбитѣ го отровиха.
Табло XVI — 53 Табло XVIII — 61
К о с т а н т и н ъ П е т к о в и ч ъ е единъ отъ И к о н о м ъ Т ъ р п о П о п о в с к и е роде-
сподвижницитѣ на митрополитъ Натанаила. нъ въ с. Косинецъ (костурско) на 21 май 1846
Презъ 1852 г. отишелъ въ Св. Гора, за да про- год., а почина въ София.
учи тамъ славянски рѫкописи. Плодъ отъ това Свършилъ е „Великата народна гимназия”
пѫтуване е била студията му “Обзоръ Атонс- въ Цариградъ на гръцки, а презъ 1868-69 го-
кихъ древности”, обнародвана презъ 1865 год. дина следвалъ е българското фенерско учили-
като приложение на VI томъ — “Записки импер. ще.
академии наука” № 4. Той е превелъ „Песня Презъ 1869 до 1871 година е билъ бъл-
древная чешкия о судѣ любаши, съ преводомъ гарски учитель въ гр. Воденъ и после въ кос-
на българскiе нарѣчие” (Спргл. 1852 г.), сѫщо турско повече отъ 20 години.
и „Борисъ, пръви царь на българыты. (Цари- Презъ 1893 г. е рѫкоположенъ въ свеще-
градъ, 1853) отъ Юсифина Турможодская”. нически чинъ и непрекѫснато е билъ предсе-
А н д р е й П е т к о в и ч ъ е родомъ отъ Ве- датель на разни български черковни общини,
лесъ. Следвалъ въ Одеса и отъ тамъ е изпра- архиерейски намѣстникъ и пр.
щалъ стихотворения за българския в-къ „Ца-
риградски вестникъ” (1859—1860 г.) Табло XVIII — 62
И двамата братя сѫ били руски консули въ
Дубровникъ, Яшъ и другаде. Кога сѫ умрѣли, Н а к о С т а н и ш е в ъ е бележитъ дее-
кѫде и що сѫ оставили — не е известно. цъ по черковния въпросъ преди създаване на
„Български книжовници отъ Македония” Екзархията. Той е сполучилъ да доведе бъл-
— Ан. П. Стоиловъ. гарски владика въ Кукушъ, дебранина Партени
Зографски, цѣли 15 години преди създаване-
Табло XVII — 54 то на Екзархията (1859 год.).
Х а д ж и Д и м к о отъ с. Горно-Броди е Табло XIX — 63
народенъ водитель въ борбитѣ противъ гръц-
ката патриаршия въ 1870 година. С в е щ . А н д о н ъ Д а м я н о в ъ е старъ
Табло XVII — 55 деецъ по българското народно възраждане въ
гр. Куманово.
Д и м и т ъ р ъ К о ч о - о г л у отъ с. Просе-
ченъ (драмско) е народенъ водитель въ бор- Табло XIX — 64
бата на българитѣ противъ гръцката патриар-
шия. Д ѣ д о М л а д е н ъ К а р а п с к и , виденъ
на роденъ български деецъ въ гр. Куманово.
Табло XVII — 56
Табло XIX — 65
П е т ъ р ъ Д . Р а д е в ъ отъ гр. Битоля,
членъ на родолюбиво семейство и самъ деецъ Свещ. Константинъ Гулабчевъ
въ черковнитѣ борби противъ гърцитѣ. е родомъ отъ гр. Леринъ. Билъ е единъ отъ
Табло XVII — 56-а дейцитѣ, които сѫ се борили противъ гръцката
патриаршия въ леринско. Повече отъ 20 годи-
Свещеникъ Партений, Андрея ни е билъ председатель на българската общи-
Т. Гяуровъ и Андрея А. Букурещ- на въ родния си градъ.
л и е в ъ сѫ известни деятели за българска чер-
ква и училище въ драмско. Табло XIX — 67
Табло ХVII — 57 Х а д ж и З а ф и р ъ Т а с е в ъ отъ Кумано-

во, виденъ борецъ противъ гръцката патриар-
Д ѣ д о П е ч о Х а д ж и - о г л у отъ с. шия.
Плевня (драмско) се е отличилъ като водитель
въ борбата на българитѣ противъ гръцката Табло XX — 68
патриаршия. Иеромонахъ хаджи Кесарий е
Табло XVII — 58 билъ около 50 години игуменъ на монастиря
“Св. Иоакимъ Осоговски” и се отличавалъ съ
Х а д ж и Г е о р г и И в а н о в ъ , отъ с. Да- своето родолюбие.
лакъ, е следвалъ училище въ Атина и е старъ
учитель въ село Просеченъ (драмско). Табло XX — 69
Табло XVIII — 59 С в е щ . Д и м и т ъ р ъ Д а в и д о в ъ отъ

Криворѣчна Паланка е виденъ деецъ по бъл-
Архимандритъ С о ф р о н и й е ро- гарския църковенъ въпросъ.
68
Табло XX - 70 лоно.
Д и м е Б и о л ч е в ъ . Вѣренъ другаръ и Табло XXIV — 81
сподвижникъ на Методий Кусевъ. Една блага
душа, мѫдъръ мѫжъ. Много далекогледенъ въ Първиятъ български народенъ
народнитѣ работи и горещъ работникъ въ по- с ъ б о р ъ в ъ Ц а р и г р а д ъ се открилъ презъ
лето на свѣстяването на българина въ западна месецъ януари 1871 година и заседавалъ до м.
Македония. юли сѫщата година.
Роденъ презъ 1845 год., починалъ презъ Въ тоя съборъ сѫ участвували делегати отъ
1894 год. цѣлото българско отечество: Мизия, Тракия,
Моравско, Добружа и Македония, Отъ тази
Табло XX — 71 последната сѫ били представени въ събора 7
епархии.
Х р и с т о С р е б ъ р н и к о в ъ е родомъ Тоя съборъ разгледалъ и приелъ екзар-
отъ гр. Радовишъ и е виденъ деецъ по черков- хийския уставъ и избралъ за български екзар-
ния въпросъ. хъ — Антимъ I Видински.
Табло XXI — 72
Табло XXVI — 84
Христофоръ Константиновъ
Т ю ф е к ч и е в ъ е родомъ отъ гр. Радовишъ и Е к з а р х ъ А н т и м ъ І . Възраждането
известенъ народенъ водитель въ своя край по на българитѣ и църковнитѣ борби съ гърцитѣ
черковния въпросъ. доведоха до признаването на независима бъ-
лгарска църква съ фермана отъ 28 февруари
Табло XXI — 73 1870 год. Видинскиятъ митрополитъ Антимъ
Я н а к и Т о т е в ъ е роденъ въ гр. Скопйе. бѣ избранъ за пръвъ български екзархъ, кой-
Училъ се въ българско училище въ сжщия градъ то въ деня на народния праздникъ св. Кирилъ
презъ 1845 — 1848 год. и взималъ участие въ и Методи, 1872 год., извършилъ първата си
народнитѣ работи. тържествена служба съ прочитане на бера-
та за утвърждението му като екзархъ. Само
Табло XXI — 74 подъ жезъла на Антимъ І българскиятъ народъ
И в а н ъ К а р а й о в е в ъ . Народенъ води- е живѣлъ обединенъ въ църковно и духовно
тель въ Скопйе презъ време на борбата за бъ- отношение — отъ северна и южна България,
лгарска екзархия. отъ Македония и Тракия, отъ Добруджа и Мо-
равско. Той рѫкополага първитѣ български
Табло ХХІ - 75 митрополити — Самоковски Доситей, Нишки
Викторъ, Пиротски или Нишавски Партений,
К р а л ь о х . М а р к о в ъ е отъ Скопйе. Скопски Доротей, Велешки Дамаскинъ, Пе-
Виденъ деецъ въ борбитѣ за народна черква. лагонийски Евстатий, Охридски Натанаилъ,
Табло XXI — 76 Софийски Милетий, Кюстендилски Иларио-
нъ, Доростоло-червенски Григорий, Троянско
Т р а й ч е Ч а й ч а р е в ъ , председатель на — Ловчански Иосифъ, Варненско-Преславски
българското читалище „Развитие” въ Скопйе Симеонъ и др.
презъ 1873 год. Преди избирането му за екзархъ, той
Табло XXII — 77 е пращанъ да прави разследвания противъ
гръцки владици въ Виза, Лозенградъ, Одри-
С е р а ф и м ъ П е т р о в ъ е родолюбивъ нъ, Мала Азия; сѫщо да води борба противъ
българинъ отъ гр. Тетово и противникъ на чуждитѣ религиозни пропаганди въ Малко-
сръбската пропаганда, заради което е убитъ Търново, Кукушъ, Дойранъ, Солунъ, Енидже-
отъ сърбитѣ. Вардаръ, Воденъ. Надаренъ билъ съ красноре-
Табло ХХІІ — 78 чие. Гърцитѣ въ Цариградъ го наричали новъ
Златоустъ. Роденъ е въ Лозенградъ къмъ 1816
Д и м и т ъ р ъ П а в л о в ъ е роденъ въ г. Родителитѣ му — майка Гена и баща Миха-
Щипъ презъ 1850 г. Свършилъ пловдивската илъ, сѫ отъ чисто българско село Татарларъ,
гимназия и билъ много години бълг. учитель. одринско.
Билъ е и делегатъ отъ Щипъ въ събора по изра- Свѣтското име на екзархъ Антимъ I е Ата-
ботването екзархийски уставъ въ Цариградъ. насъ. Майка му Гена била умна и предприемчива
Табло XXII — 79 жена. Тя отрано започнала да бабува и помага
на болни, станала известна въ цѣлия Лозенг-
Г е о р г и Ч а к ъ р о в ъ отъ Струга е спод- радъ и била почитана отъ всички — българи,
вижникъ на братя Миладинови, виденъ наро- турци, гърци. Отъ войскитѣ на Дибичъ, които
денъ деецъ по черковния въпросъ въ стружко и квартирували въ Лозенградъ презъ 1829—30
охридско. Презъ 1876 г. е билъ български де- год., българитѣ чули славяно-българско четмо
путатъ въ отоманския парламентъ на Мидхадъ и пѣние въ църковнитѣ служби. Ето защо Гена
паша въ Цариградъ. Неговиятъ родъ даде вид- искала не само синъ й да ходи на училище; за
ни революционери — борци за освобождени- да не остане простъ човѣкъ, но непременно да
ето на Македония. се изучи и на „българска книга”, а не само по
гръцки. Тъй закърменъ, Атанасъ избѣгалъ отъ
Табло XXIII — 80 абаджийския занаятъ въ Цариградъ, дето го
Султанскиятъ ферманъ. завелъ баща му, и се покалугерилъ въ Св. Гора
Църковнитѣ борби траеха около 40 години подъ духовното име Антимъ. Свършилъ пръвъ
(1828 г. или 1830 г. до 1870 г.) по редъ и пръвъ по успѣхъ духовното училище
На 28 февруари 1870 г. султанътъ издаде на островъ Халки и после съ отличие духовна-
височайши ферманъ, съ който се прогласяваше та академия въ Москва.
И утвърдяваше независимостьта на българска- Като екзархъ Антимъ І се държалъ достойно
та църква и се създаваше върховно църковно и служилъ като добъръ пастиръ готовъ да жертву-
управление — Б ъ л г а р с к а Е к з а р х и я . ва живота си за своето стадо. Той нарежда да се
Членъ 10 опредѣляше границитѣ на пос- изнесатъ въ печата статистика и данни за народ
ледната и начина, по който можеше да бѫде ноститѣ въ европейска Турция, съ което изтъква
прието християнското население въ нейното численото надмощие на българитѣ; протестира
69
за баташкитѣ и други кланета, подготвя да се целѣше да се унищожи екзархията, като се
събератъ и изнесатъ сведения за тѣхъ въ чуж- премѣсти седалището й въ новоосвободенитѣ
дестранната преса, като праща Др. Цанковъ и земи. То не признаваше екзарха като вождъ на
М. Балабановъ предъ европейскитѣ дворове; българитѣ въ империята и взе редъ мѣрки да се
държи връзка съ генералъ Игнатиевъ и пише затворятъ българскитѣ училища.
на руския императоръ Александъръ ІІ за избав- Мѫдростьта на екзархъ Йосифъ, негови-
лението на българитѣ. Той решително отхвър- ятъ тактъ на истински дипломатъ надви тежко-
ля искането на Мидхадъ паша да заяви предъ то положение, въ което пъшкаше българската
Цариградската конференция, че българитѣ църква. Презъ 1894 г. султанътъ изравни пра-
живѣятъ щастливо подъ султанската власть и вата на екзарха съ ония на гръцкия патриархъ.
постига цельта си съ обявяването на руско- Блажен-ниятъ Йосифъ успѣ, благодарение на
турската война, ако и следъ петь дни, на 17 отмѣрени постѫпки, да издействува издаване-
априлъ 1877 год., да е сваленъ отъ екзархийс- то на берати за владици на 7 епархии въ Ма-
кия престолъ и пратенъ на заточение въ Ангора кедония.
да сподѣли участьта на всички борци за осво- Рѫководството на учебното дѣло изцѣло се
бождението ни. Връщането му презъ пролѣтьта пое отъ Екзархията и то достигна до завидна
на 1878 год. е народенъ триумфъ въ родния висота.
му градъ Лозенградъ, въ Одринъ, презъ с. Та- Балканската война (1912 г.) унищожи раз-
тарларъ, София, Видинъ. На 22 февруари 1879 воя на църковното и просвѣтно дѣло въ Маке-
г. въ Търново Антимъ I е избранъ единодуш- дония и екзархийското управление, парализи-
но председатель на Учредителното народно рано въ основитѣ си съ попадането на Македо-
събрание, сѫщо и на I Велико народно събра- ния въ ново робство, остана като призракъ да
ние, което избра първия български князъ. Той пълни съ тѫга сърдцата на всички българи.
води делегацията въ Русия да благодари за ос- Екзархъ Йосифъ се настани въ България,
вобождението ни отъ турцитѣ. При обсадата на дето сѫдбата, тъй безпощадна, покоси неговия
Видинъ, презъ 1885 г., той свободно обикаля светителски животъ.
съ кола града и насърдчава защитницитѣ му. Блажениятъ екзархъ Йосифъ почина презъ
Починалъ е преди 40 години, на 14 декември 1916 година.
1888 г. и погребанъ въ видинското кале, где-
то сега му се построи мавзолей. Неговитѣ дѣла Табло XXVII — 86
и заслуги за цѣлокупния български народъ го Освещението на църквата „Св.
поставятъ въ първата редица на историческитѣ С т е ф а н ъ ” . Вмѣсто старата българска църк-
ни личности. ва „Св. С т е ф а н ъ ” въ Цариградъ, построена
Първиятъ екзархъ Антимъ I е историческо презъ 1858 година, Екзархията сь одобрение
олицетворение на цѣлокупностьта на българ- на мѣродавнитѣ крѫгове бѣше решила издигане
ския на родъ, която следъ дълги борби е пос- храмъ-паметникъ съ сѫщото име и въ споменъ
тигната презъ втората половина на XIX вѣкъ, на борбитѣ за независимо църковно управле-
но която следъ него се накърни. Постигането й ние. Цѣлата постройка е желѣзна и се инста-
отново остава народенъ идеалъ на бѫдещето. лира презъ 1897 год. Следната година стана
освещението съ участие на представители отъ
Табло XXVI — 85 всички български краища.
Е к з а р х ъ Й о с и ф ъ I . Лазаръ Йовчевъ, Табло XXVII — 87
мирското име на екзархъ Йосифъ, е роденъ
презъ 1840 год. въ гр. Калоферъ. Отъ 1861 до 2 5 г о д и ш н и я ю б и л е й . Екзархъ Йо-
1864 год, следвалъ въ френското училище въ сифъ I пое екзархийския постъ презъ 1877 го-
Цариградъ и после заминалъ за Парижъ. дина. Въ 1902 г. се навършиха 25 години отъ
Като свършилъ правнитѣ науки въ френ- неговото светителствуване. Презъ нея година
ската столица, върналъ се въ Цариградъ и се се отпразднува 25 годишенъ юбилей на Негово
настанилъ на служба въ търговско сѫдилище. Блаженство съ участието на делегати отъ всич-
Службата не му пречела да се занимава съ ки краища на българското отечество.
народнитѣ работи и да пише по вестници въ Табло XXVIII — 88
защита на българскитѣ интереси. Лазаръ Йов-
чевъ е редактиралъ една (1871/72) година сп. М и т р о п о л и т ъ Н а т а н а и л ъ е роденъ
„Читалище” и е помѣстилъ въ него научни ста- въ с. Кучевища, Скопска Черна-гора, презъ 1811
тии, които и днесъ иматъ цена. По това време год. Монашески санъ приелъ въ св. Зографски
билъ назначенъ за секретарь на Екзархията. монастиръ въ св. Гора. Образованието си по-
Презъ 1874 година, по настояване на то- лучилъ въ Кишиневската духовна семинария и
гавашния екзархъ Антимъ, биде рѫкоположенъ въ Казанската духовна академия. Билъ игуме-
въ иночески чинъ и взе името Йосифъ. нъ на Зографския монастиръ и управитель на
Нуждитѣ на времето наложиха да се оби- зографскитѣ метоси въ Ромъния. Отъ 1872 год.
коли екзархийската область и да се научи на е митрополитъ. Най-напредъ на Охридската
мѣстото нейното състояние. Съ тая задача бѣше епархия (до 1878 год.) сетне — въ ловчанската
натоваренъ архимандритъ Йосифъ (1875 г.), (до 1890 год). Отъ септември 1890 год. е билъ
която изпълни блѣскаво. Следната година бѣше въ Пловдивъ, дето посрѣдъ общи симпатии и
рѫкоположенъ за митрополитъ на Ловчанската обща обичь на хилядното си паство на 18 сеп-
епархия. тември 1905 г. починалъ.
Съ обявяването на руско-турската война Цѣлиятъ животъ на тоя народенъ све-
(1877 г.) бѣше отстраненъ отъ поста екзархъ тия е единъ нанизъ отъ благодеяния и безко-
Антимъ I и черквата биде обезоглавена. ристни добрини. Населението въ градоветѣ
Въ тоя критически моментъ биде повѣрено Охридъ, Ловечъ и Пловдивъ знаятъ кой е
кормилото на българската черква въ рѫцетѣ на дѣдо Натанаилъ, Владиката. Тѣ добре разби-
ловчанския митрополитъ Йосифъ, който и ста- ратъ, защо той „народна светиня” се нарича
на екзархъ, втори по редъ. и защо сме длъжни съ тая „народна светиня”
Тежка бѣше задачата на новия духовенъ да се гордѣемъ. Свѣтлитѣ дѣла на тоя тру-
началникъ на българитѣ, особено следъ склю- женикъ сѫ безчетни, заслугитѣ му неопису-
чването на Берлинския договоръ (1878 г.). еми. Величавиятъ образъ и добродѣтелниятъ
Турското правителство на всѣка цена му животъ сѫ признати отъ всички.
70
Табло XXVIII — 89 отива за учитель въ Клисура, дето тоже взима
участие въ тайната революционна организа-
М и т р о п о л и т ъ С и н е с и й е родомъ ция.
отъ Кюстендилъ. Следъ митрополитъ Максимъ На 1 юли 1872 г. става дяконъ на плов-
въ 1894 г. бѣ пратенъ за управляющъ епархи- дивския митрополитъ Панаретъ. Когато презъ
ята, а наскоро е избранъ и утвърденъ за тая 1876 г. срѣдногорското възстание избухна-
епархия митрополитъ Синесий. Той стоя като ло, дяконъ Максимъ е събиралъ сведения за
скопски митрополитъ до 1909 г., отъ когато турскитѣ звѣрства и ги препращалъ въ Цари-
поради старость не е можалъ вече да управля- градъ. Презъ 1876 г. дяконъ Максимъ заминалъ
ва епархията. за Киевъ и постѫпилъ въ тамошната духовна
Табло XXVIII — 90 семинария. Подиръ свършване курса учител-
ствувалъ изъ родни градове. Презъ 1885 го-
М и т р о п о л и т ъ Г р и г о р и й П е л а - дина билъ възведенъ въ архимандритски чинъ
г о н и й с к и е родомъ отъ Ст. Загора, билъ и изпратенъ за управляющъ старозагорската
по-рано охридски митрополитъ, а презъ 1890 епархия.
година е билъ избранъ за пръвъ битолски мит- Презъ 1892 година скопската епархия го
рополитъ. Той се е грижилъ извънредно много избира за свой пастиръ. Въ Скопйе е стоялъ две
за просвѣтата въ епархийтѣ, гдето е работилъ, години и поради нѣкои недоразумения подалъ
като е жертвувалъ и свои срѣдства за това. Но- оставка. Въ Цариградъ стоялъ като предстоя-
вото училище въ Охридъ е съградено по него- тель на църквата “Св. Стефанъ” до 1897 годи-
ва инициатива и съ значителни лични негови на, а отъ тогава до 1906 г. е билъ управляющъ
пожертвувания. За постройка на централното ловчанската епархия.
основно училище въ Битоля е подарилъ 1,000 Отъ 25/ІХ сѫщата година и до днесъ е ка-
турски лири. По негова инициатива е пост- нонически кириархъ на пловдивската епархия,
роено и зданието за българската митрополия а отъ 1913 година председатель на Св. бъл-
и др. Той се е ползувалъ съ голѣмо влияние гарския синодъ до 1928 г., когато поради бо-
предъ населението и е ималъ силенъ автори- лесть подалъ оставка.
тетъ предъ турската власть. Негово Високопреосвещенство Максимъ
Табло XXVIII — 92 минава за единъ отъ най добритѣ българс-
ки църковни оратори. Той е написалъ много
М и т р о п о л и т ъ Б о р и с ъ е роденъ въ проповѣди и други.
Стара-Загора, богословското академическо
образование получилъ въ Русия; презъ 1911 го- Табло ХХІХ — 97
дина избранъ за кириархъ на охридската епар- Митрополитъ Теодосий Скопс-
хия, отъ дето сърбитѣ силомъ го отстраниха к и . Родомъ е отъ село Търлисъ. Училъ се въ
презъ 1913 год. Понастоящемъ е намѣстникъ монастиря “Св. Иванъ Предтеча” край Сѣръ.
на българския екзархъ въ Цариградъ. Въ 1862 г. се покалугерилъ. После свършилъ
Табло XXIX — 93 сѣрската гръцка гимназия. Въ 1873 г. станалъ
председатель на българската община въ Сѣръ,
М и т р о п о л и т ъ Д о р о т е й . На 8/20 дето гърцитѣ сѫ били една голѣма сила, на
юний 1872 година солунската епархия избра които той доблестно се противопоставялъ. Въ
за свой кириархъ митрополитъ Доротей, кой- 1874 г. билъ произведенъ въ архимандритски
то стоя въ Скопйе около една година и биде чинъ и изпратенъ отъ Екзархията за намѣстникъ
замѣстенъ отъ митрополитъ Кирилъ. на българския митрополитъ въ Н и ш ъ .
Табло XXIX — 94 Въ 1885 г. билъ рѫкоположенъ за митро-
политъ и въ 1889 година заминалъ за Скопйе
М и т р о п о л и т ъ К и р и л ъ . Следъ като като кириархъ на скопската епархия. Като
излѣзна султанскиятъ ферманъ за създаване такъвъ стоя до 1892 г., а после се отеглилъ
Екзархията, съгласно чл. 10 отъ тоя ферма- въ София. Теодосий е превелъ на български:
нъ, въ Скопйе и епархията стана плебисцитъ, „Изгубения рай” отъ Милтона, „Мѫченици” отъ
за да се види дали две трети отъ християнс- Шатобрияна, „Живота на И. Христа” отъ Фера-
кото население е българско и дали желае да ра, „Произхождение на човѣка или хармония
бѫде подъ ведомството на Екзархията. Въ това на християнството съ науката” отъ Скалцуни и
гласуване не две трети, а деветь десети отъ много други.
християнското население на епархията за- Митрополитъ Теодосий почина въ София
яви, че е българско и че желае за свой духове- преди 5—6 години.
нъ началникъ екзарха. Поради това Високата
порта издаде бератъ за владика въ Скопйе и Табло XXIX — 93
първъ митрополитъ стана Доротей. ТОЙ стоя М и т р о п о л и т ъ Н е о ф и т ъ е родомъ
до 1875 г. Подиръ него вторъ скопски мит- отъ гр. Охридъ. Като български скопски мит-
рополитъ бѣ митрополитъ Кирилъ. Той СТОЯ рополитъ презъ 1913 година е билъ изгоненъ
отъ 1875 г. до 1877 г. т. е. до рускотурска- отъ епархията си и екстерниранъ въ България
та война, когато турското правителство вдиг- отъ сърбскитѣ власти.
на отъ Македония всички български владици.
Табло XXX — 99
Табло XXIX — 93
Митрополитъ Авксенти Велеш-
М и т р о п о л и т ъ М а к с и м ъ . Родилъ се к и ( с т а р и ) е роденъ въ Самоковъ. Свър-
въ село Орѣшакъ (троянско) презъ 1850 годи- шилъ гръцко богословско училище. Изпратенъ
на. за владика въ градъ Велесъ. Когато Иларионъ
Още на седемьгодишна възрасть Макариополски се отмѣтна отъ гръцката пат-
постѫпилъ въ троянския монастиръ при вуйча риаршия и й обяви безпощадна война, при него
си архиман-дритъ Макарий. Малкиятъ Мари- се присъедини и Авксенти Велешки. На Велик-
нъ (Максимъ) училъ се въ монастиря и после день, 1860 година, двамата архиреи служиха
въ Ловечъ, Сопотъ и пр. Презъ 1869 г. станалъ въ българската църква Св. Стефанъ и отхвър-
учитель въ троянския монастиръ, дето Левски лиха гръцкото иго. Н а 2 9 I V 1 8 6 1 г о д и -
основалъ революиионенъ комитетъ. Въ тоя ко- н а с т . с т . б ѣ ш е з а т о ч е н ъ в ъ И з м и т ъ
митетъ е билъ членъ Максимъ. Другата година д о к р а я н а ж и в о т а с и — 1 8 6 7 г .
71
Табло XXX — 100 Табло XXXI — 107
Митрополитъ Генади Девронъ. Митрополитъ Козма Пречистан-
Роденъ е въ село Подкожани (охридско) око- с к и е роденъ около 1835 година въ с. Ор-
ло 1800 година. Около 1840 година встѫпилъ линци (кичевско). Училъ се въ Пречистанския
въ монашески чинъ. Къмъ 1860 година пат- монастиръ, а после въ различни македонски
риаршията го рѫкоположила за епископъ. Въ градове. Рано се помонашилъ въ сѫщата оби-
1864 година добилъ митрополитската катедра тель. Презъ 1873 год. билъ избранъ за игуменъ
въ градъ Дебъръ и от тамъ името Девронъ (по на последната, съградилъ училище въ монас-
гръцки). тиря. Устроилъ трапезария и прибралъ десет-
Въ 1870 година билъ назначенъ отъ пат- ки селски деца, да ги учи на роденъ езикъ, а
риаршията за митрополитъ на градъ Велесъ, за сѫщевременно подготвялъ околията да се от-
да утеши духа на велешани, но тамъ той от- каже отъ гръцката патриаршия.
хвърлилъ Патриаршията и се присъединилъ На 11 май 1874 г. кичевско отхвърлило
къмъ своето паство. Починалъ въ Битоля презъ гръцкото иго. По интриги на гръцкия владика,
1876 година. Козма билъ изпратенъ на заточение въ св. Гора,
дето стоялъ до 1876 г. Отъ 1881 г. нататъкъ
Табло XXX — 101 той служи като председатель на общинитѣ
М и т р о п о л и т ъ Д а м а с к и н ъ е билъ въ Солунъ, Битоля, Дебъръ. Въ 1897 г. биде
учитель въ гр. Велесъ отъ 1849 до 1856 г. и рѫкоположенъ за дебърски митрополитъ и като
тамъ пръвъ е въвелъ обучението по ланкастер- такъвъ сърбитѣ го екстернираха презъ 1915 г,
ската метода. По-сетне, съ учредяването на Ек- въ България. Презъ месецъ януари 1916 г. се
зархията, велешани избрали Дамаскина за свой върна въ епархията си, дето и почина.
митрополитъ и такъвъ билъ отъ 1872—1875 г. Табло XXXI — 108
Табло XXX — 102 Нишавски епископъ Иларионъ
Митрополитъ Авксен- е родомъ отъ Лозенградъ (Тракия), свършилъ
тий ІІ Велешки е свър- богословскитѣ науки въ Русия; рѫкоположенъ
шилъ богословскитѣ науки въ Русия. въ епископски санъ презъ 1910 г. и изпратенъ
На 24 априлъ 1894 г. билъ рѫкоположенъ сѫщата година като помощникъ на стария ки-
за велешки митрополитъ, който постъ държалъ чевско-дебърски митрополитъ Козма въ гр. Ки-
до 1907 г. Следъ смъртьта на пелагонийски чево, отдето сърбитѣ презъ 1913 год. го екстер-
Григорий, премѣстенъ бѣ въ Битоля. нираха въ България. Сега е помощникъ на со-
Презъ младотурския режимъ бѣше избранъ фийския митрополитъ съ седалище Кюстендилъ.
въ отоманския парламентъ за сенаторъ. Почина Табло XXXII — 110
въ Цариградъ.
Струмишки митрополитъ Ге-
Табло XXX — 103 р а с и м ъ . На 1 декември 1918 г. се помина
М и т р о п о л и т ъ М и л е т и й . Високоп- въ гр. София високопреосвещения Герасимъ
реосвещения митрополитъ Милетий Велешки Струмишки. Родното му мѣсто е гр. Мустафа
управляваше Българската екзархия въ Цари- паша (1860 г.). Свършилъ духовна семинария
градъ следъ смъртьта на екзархъ Иосифъ I и въ Киевъ. До 1891 г. той е законоучитель при
тамъ почина на 14 августъ 1924 година. Солунската мѫжка гимназия и дяконъ. Сѫщата
Роденъ е въ Битоля на 29 февруари 1868 година става иеромонахъ и бива изпратенъ
година. Свърши духовното училище въ Одри- отъ Екзархията за председатель на българс-
нъ, после духовната семинария и академията ката община въ гр. Струмица, дето гърцизма
въ Киевъ (Русия). бѣ пустналъ дълбоки корени. Тукъ Герасимъ се
Въ духовното звание бѣ посветенъ презъ издига на висотата на общественика и безко-
1888 год., а презъ 1900 година възведенъ вь ристния труженикъ.
архимандритски чинъ и натоваренъ съ управ- Заради неуморната му дейность и способ-
лението на одринската епархия. ностьта да привърже къмъ себе си население-
На 11 май 1908 год. бѣ рѫкоположенъ въ то, той самъ си спечели архиерейска мантия.
епископски чинъ и назначенъ за митрополи- На 22 декември 1897 г. Герасимъ е избранъ
тъ на велешката епархия, който постъ държа за канонически пастиръ на струмишката епархия.
до сръбската окупация на Македония, когато Митрополитъ Герасимъ бѣше енергиченъ и
сърбитѣ го изгониха заедно съ другитѣ маке- общителенъ човѣкъ, надаренъ съ голѣмо крас-
донски митрополити. норечие. Той бѣше и добъръ писатель. Негови
сѫ: 1) Описание на монастиритѣ въ струмишка
Табло XXXI — 104 епархия; 2) Описание на струмишко ; 3) Крат-
ки църковни поучения (3 тома); 4) Рѫководство
Митрополитъ Евстатий Пелаго- за богослужението на православната църква и
н и й с к и . Щомъ българската екзархия се на- пр.
реди, веднага тя поиска отъ турското прави-
телство да пристѫпи къмъ преброяване хрис- Табло XXXII—111
тиянското население въ Македония и съгласно
резултатитѣ да разреши изпращането на бъл- Митрополитъ Иларионъ Невро-
гарски архиереи. к о п с к и . Роденъ е въ с. Цѣрова-Кория (тър-
Презъ 1874—75 г. стана преброяване въ новско) презъ 1850 година, а починалъ въ мар-
пелагонийската епархия и впоследствие пра- тъ 1895 г. въ Търново. Презъ 1871 година е
вителството трѣбваше да позволи избирането рѫкоположенъ въ монашески чинъ.
на пастиръ за тая епархия. Свършилъ петропавловската семинария,
Екзархията избра и рѫкоположи Е в с т а - а въ 1884 г. — Одеската. Учителствувалъ въ
т и я , който доби титлата пелагонийски. Солунъ, Одринъ, Цариградъ. Въ 1891 годи-
Ала Високата порта не утвърди избора. на става председатель на сѣрската българска
Евстатий замина като управляющъ одринската църковна община и развива една високородо-
епархия и отъ тамъ рѫководѣше управлението любива дейность.
и на пелагонийската до деня на смъртьта си. Въ 1894 година Иларионъ бива възведенъ
72
въ епископски чинъ и избранъ за законенъ най-главнитѣ възражения противъ истинската
пастиръ на неврокопската епархия. вѣра, 4) Антиенциклика и много проповѣди.
Поради болесть презъ 1912 година се На Св. Синодъ е оставилъ завещание око-
отегли отъ епархията си. ло 3500 зл. наполеони, отъ лихвитѣ на които
Митрополитъ Иларионъ е завещалъ за бо- да се издаватъ книги съ религиозно и нравс-
гоугодни дѣла една сума крѫгло огъ 200,000 твено съдържание.
лева предимно на градъ Неврокопъ.
Табло XXXIV—116
Табло XXXII — 112
Митрополитъ Макарий е роденъ въ село Митрополитъ Методий Кусевъ. Тодоръ
Драгижево (търновско) презъ 1876 година. Йовчевъ Кусевъ, по-късно старозагорски мит-
Свършилъ търновското и самоковското ду- рополитъ Методий, е роденъ въ гр. Прилепъ
ховни училища, киевската семинария и петер- презъ 1838 година.
бургската духовна академия (1934 година). Училъ се при мѣстнитѣ учители, а после
Петь години изпълнявалъ длъжностьта и при Миладиновъ, Йорданъ Джинотъ и др.
учи тель-надзиратель при софийската семи- Панаиритѣ които сѫ ставали въ градъ При-
нария, после билъ назначенъ за протосингелъ лепъ. давали му възможность да се опознае
при Св. Синодъ. На 1 септември 1912 година съ всички тогавашни по-видни интелигентни
билъ рѫкоположенъ въ епископски санъ, а на сили, съ които той е билъ въ дружба.
27 мартъ 1916 година билъ избранъ и про- Презъ 1867 година въ Прилепъ се отваря
гласенъ за канонически кириархъ на невро- читалище „Надежда”, на което душата е билъ
копската епархия, който постъ изпълнява и до Тодоръ Кусевъ.
сега. По онова време въ Прилепъ нѣмало по-
Високопреосвещениятъ Макарий е сътруд- ученолюбивъ и по-начетенъ младежъ отъ Ку-
ничилъ въ „Църковенъ вестникъ”, „Християнска севъ.
мисъль”, написалъ книгитѣ „Литургика”, „Све- Въ събранията, които сѪ ставали въ чи-
щено писание”, превелъ „Църковно красноре- талищата, той пленявалъ слушателитѣ си съ
чие” отъ Пѣвницки. Понастоящемъ е членъ на красноречие и убедителность.
Св. български синодъ. Когато презъ месецъ януари 1881 година
народнитѣ представители отъ цѣлото българ-
Табло XXXIII — 113 ско отечество се събрали въ Цариградъ, за да
устроятъ управлението на младата българска
Изгоненитѣ български владици. Въ оку-
църква и Тодоръ Кусевъ е заминалъ за тоя на-
пираната отъ сърбитѣ македонска земя презъ
роденъ съборъ като представитель отъ пела-
1913 година имаше 6 български епархии: :
гонийската епархия.
пелагонийска — митрополитъ Авксентий, де-
На 12 февруари сѫщата година, въ едно
бърска — Козма, велешка — Милетий, скопска
отъ заседанията на събора, се изказало мнение
- Неофитъ, охридска — Борисъ. Като помощ-
да се не допускатъ делегатитѣ отъ епархиитѣ,
никъ на престарелия митрополитъ Козма бѣше
непоменати въ членъ 10 отъ фермана. Ку-
епископъ Иларионъ Нишавски.
севъ поисква думата и съ своето красноречие
Презъ месецъ юли сѫщата година, следъ
и убедителность разплаква събора, който съ
голѣмъ тормозъ, сърбитѣ изпѫдиха реченитѣ
рѫкоплескане приелъ оспорванитѣ делегати.
пастири вънъ отъ границитѣ и тѣ се прибраха
Презъ 1872 година Тодоръ става сек-
въ България.
ретарь на прилепската българска църковна
Табло XXXIV — 114 община и поелъ въ рѫцетѣ управлението и
рѫководството на народнитѣ работи въ цѣлата
Митрополитъ Панаретъ (1805—1883 го- епархия.
дина). Роденъ въ село Пѫтеле (леринско), Следната година се свиква архиерейски
свършилъ богословскитѣ науки въ атинския съборъ при екзархията съ участие на миряни.
университетъ и тамъ се запозналъ съ Илари- Кусевъ втори пѫть заминава въ Цариградъ и
она Макариополски. Надѫханъ отъ него съ съ своята вещина и познаване народнитѣ ра-
народно чувство, върналъ се въ Цариградъ. боти привлича вниманието на екзарха, по чи-
Патриаршията го рѫкоположила презъ 1851 ето настояване се подстригалъ въ монашески
година за скеченски владика. Около 1862 го- чинъ съ името Методий.
дина билъ премѣстенъ за пловдивски и тамъ Презъ 1875 г. е повишенъ въ архиманд-
почналъ явна борба срещу елинизма и се от- ритски чинъ и изпратенъ да управлява плов-
казалъ отъ Фенеръ. Отстраненъ отъ Пловдивъ, дивската епархия.
той се прибра въ Цариградъ и живѣ тамъ, като Архимандритъ Методий проявява своя
низверженъ отъ патриарха въ 1872 г. Виденъ мощенъ духъ, своята неустрашимость и не-
деецъ въ църковнитѣ борби. Българскиятъ ек- уморна енергия въ време на баташкитѣ клане-
зархъ Антимъ I го изпрати нея година отново та (1876), като събира материяли по турскитѣ
въ Пловдивъ, дето бѣ до края на живота си. изстѫпления и самъ заминава за Цариградъ да
Табло XXXIV — 115 предаде събранитѣ сведения на европейскитѣ
кореспонденти.
Митрополитъ Милетий. Роденъ е презъ Какво потресно впечатление направи-
1833 година въ градъ Струмица Още младъ ха тия сведения въ европейската обществена
постѫпилъ въ зографския монастиръ като пос- съвесть и какви бѣха последствията — това е
лушникъ и ученикъ на чича си — архиманд- известно.
ритъ Антимъ Ризовъ. Заминалъ въ Атина, дето Презъ 1879 година доблестниятъ архи-
свършилъ духовна семинария и следвалъ въ мандритъ се намира въ щаба на руската глав-
университета. Около 1870 година завърналъ на квартира и моли да се не изоставя Македо-
се въ Цариградъ като разпаленъ родолюбецъ. ния подъ ново робство.
Презъ 1872 година билъ рѫкоположенъ въ Когато екзархъ Йосифъ се намираше въ Бъл-
епископски санъ и прогласенъ за пастирона- гария и не можеше да се върне поради прѣчки отъ
чалникъ на софийската епархия. турска страна, Методий, като екзархийски про-
Той превелъ и написалъ: 1) Догматичес- тосингелъ, управляваше дѣлата на Екзархията.
ко Богословие отъ Платона, 2) Българска- Презъ това време (1879—1881 година) се из-
та правда и гръцката кривда, 3) Отговора на работи редовенъ екзархийски бюджетъ, учреди
73
се у ч и л и щ н о п о п е ч и т е л с т в о (после тие съ Насте Стояновъ и Петъръ Шумковъ по
училищенъ отдѣлъ) и се внесе редъ и система въ отваряне на български параклисъ въ Солунъ.
управлението на учебното дѣло въ Македония.
Благодарение на неговитѣ енергични постѫпки Табло XXXV — 119
презъ това време се откри първата българска А р х и м а н д р и т ъ Е в л о г и й . Свѣтското
гимназия въ Македония — с о л у н с к а т а . му име бѣше Спиро Светиовъ, роденъ въ Битоля
Презъ 1886 година Методий заминава за презъ 1878 година.
Русия, дето постѫпва въ киевската духовна се- Свърши V класъ на Солунската българска
минария и после свършва петербургската ака- гимназия и постѫпи въ духовната семинария
демия. въ Цариградъ, а после следва въ богословския
Презъ 1892 година става ректоръ на ду- факултетъ въ гр. Черновецъ. Презъ 1912 год.
ховната семинария въ Цариградъ, а следната бѣше произведенъ въ архимандритски чинъ и
година бива рѫкоположенъ въ епископски чинъ назначенъ за управляющъ солунската епархия.
съ титла Велички епископъ и назначенъ за уп- На 3 юли 1913 г., следъ прогласяването на
равляющъ старозагорската епархия. междусъюзническата война, биде арестуванъ
Въ 1896 година бива избранъ за кириархъ отъ гърцитѣ. Веднага го качватъ на единъ па-
на тая епархия и като такъвъ почина въ Стара раходъ и оттамъ го хвърлятъ въ морето, като
Загора на 1 ноември 1922 г. предварително му окачватъ тяжесть на шията,
Освенъ тия велики заслуги къмъ българс- за да потъне въ дълбочинитѣ.
ката църква и къмъ българския народъ, Него-
во Високопреосвещенство има и книжовни отъ Табло XXXV - 120
политически и религиозенъ характеръ: Иеродяконъ Иосифъ Николовъ е
1) „Само сърби нѣма въ Македония”, 3) роденъ въ Крушово (битолско) презъ 1870 г., а
„Послание до Уилсона”, 3) „Трактати за без- починалъ въ сѫщия градъ въ 1902 г.
смъртието на душата” и др. Свършилъ V класъ на солунската мѫжка
Табло XXXV — 117 гимназия и станалъ учитель въ монастиря Пре-
чиста (кичевско).
Брѣгалнички епископъ Панаретъ Презъ 1890 г. се рѫкоположилъ и като
е роденъ презъ 1885 г. въ село Подмочани, духовно лице съ своитѣ сладкодумни беседи
родното мѣсто на Трайко Китанчевъ. Следъ като спечелилъ сърдцата на населението. Когато
свършилъ солунската гимназия, постѫпилъ въ В.М.Р.О. се яви, той й стана най-преданъ слу-
цариградската духовна семинария, свършилъ житель.
съ отличие и билъ подстриганъ монахъ лично Иеродяконъ Иосифъ съ еднаква ревность
отъ Негово блаженство екзарха. Отъ тамъ билъ събиралъ народни умотворения и ги обнаро-
изпратенъ въ Москва (Русия), кѫдето свърш- двалъ въ в. „Новини” (отъ бр. 40—70, Цари-
ва духовната академия. 13 години е учителс- градъ, 1894 г.)
твувалъ въ цариградската духовна семинария,
кѫдето постепено получава чинъть архиманд- Табло XXXVI — 122
ритъ. Отъ тамъ изпратенъ билъ за архиерейски
Архимандритъ Методи Димовъ
намѣстникъ въ градъ Костуръ. Съ добрия си ха-
рактеръ и любезнитѣ обноски къмъ своето пас- е роденъ отъ Воденъ, бившъ ректоръ на све-
тво, успѣва да повърне 36 села погърчени къмъ щеническото училище въ Скопйе и протосин-
Св. Екзархия. Въ 1912 г. отива въ Солунъ при гелъ на скопския митрополитъ. Презъ 1913
генералъ Хесапчиевъ и Маджаровъ, предъ ко- год. сърбитѣ, следъ побой, сѫ го изпъдили отъ
ито докладва за приготовленията на гръцкитѣ Скопйе.
власти за война. На връщане узнаватъ гърцитѣ и Архимандритъ Методи починалъ въ Со-
моментално го арестуватъ, като го предупреж- фия.
даватъ, че ще бѫде интерниранъ. Следъ това Табло XXXVI — 123
качватъ го на параходъ съ цель да го хвърлятъ
въ морето: обаче, благодарение на приятелс- С в е щ е н и к ъ Г е о р г и П е т р о в ъ е ро-
твото съ австрийския консулъ, сполучва да се денъ въ с. Зарово презъ 1810 г., почина въ 1912
спаси. Въ европейската война постѫпва добро- год. Рѫкоположенъ презъ 1871 год., виденъ
волецъ въ ІІІ-й македонски полкъ, отъ кѫдето църковенъ деецъ отъ солунско, който много
получава кръстъ за храбрость. Известно време е е допринесълъ за народностното съзнание на
билъ протосингелъ въ Скопйе при митрополитъ българитѣ отъ лѫгадинско.
Неофита. Следъ войната постѫпва игуменъ въ Табло XXXVI — 124
Бачковския монастиръ. Отъ тамъ назначава се
ректоръ при пловдивската духовна семинария, Свещеникъ Ангелъ Констан-
кѫдето стоя 8 години. Презъ 1926 година се т и н о в ъ е роденъ въ с. Зарово (лѫгадинско)
рѫкополага епископъ Брѣгалнички. Понастоя- презъ 1834 г. Починалъ въ 1914 год. Въпрѣки
щемъ е игуменъ въ Бачковския монастиръ. преследванията отъ страна на гърцитѣ той ос-
таналъ вѣренъ синъ на българската църква и
Табло XXXV — 118 отличенъ деецъ по закрепване на българския
духъ въ родното мѣсто и околията.
Архимандритъ Йона Маджаровъ
съ мирско име Иванъ Маджаровъ, е роденъ въ Твбло XXXVII — 126
село Негованъ (лѫгадинско — солунско) презъ Свещеникъ Наумъ Мечкуевски
1849 г. отъ родители българи. Основно обра- отъ с. Мечкуевци (щипско), е голѣмъ противни-
зование получилъ въ родното си село по гръцки къ на сръбскитѣ изтѫпления и грабежи и затова
езикъ и го продължилъ въ гръцката гимназия въ много преследванъ отъ тѣхъ.
Сѣръ до IV класъ.
За да спаси живота си, избѣгалъ. Сърбите
Скоро следъ свършване на учението
изтрепали отъ бой домашнитѣ му и запалили
си въ Сѣръ, Ив. Маджаровъ се задомилъ и се
кѫщата, въ която изгорѣли четирима.
рѫкоположилъ за дяконъ на гръцкия митропо-
литъ въ Солунъ. Обаче не се минало и година Табло XXXVII — 127
време, родолюбието надвило у него, напус-
налъ гръцката митрополия и дошелъ въ род- Свещеникъ Никола п. Филиповъ
ната си църква да й служи. Взелъ живо учас- е роденъ въ гр. Банско презъ 1832 г. Училъ се
74
при Неофитъ Рилски въ Рилския монастиръ и въ Билъ е учитель 6—7 години въ Струга и Ох-
мелнишкото училище. Учителствувалъ въ Маке- ридъ. Презъ 1908 г. встѫпилъ въ свещенически
дония и Мизия, а после се рѫкоположилъ и билъ чинъ и изпратенъ за архиерейски намѣстникъ въ
енорийски свещеникъ въ София. Крушово, Сѫботско (воденско), въ чаталджанс-
Написалъ е доста книги съ религиозно- ко, силиврийско и чорленско.
нравствено съдържание. Починалъ презъ 1896 Презъ балканската война се настанява въ
год. София и следва въ университета. Билъ е секре-
таръ на свещеническото братство, делегатъ въ
Табло XXXVII — 128 македонскитѣ конгреси, воененъ свещеникъ и
Свещеникъ Стаматъ Георгиевъ пр.
отъ с. Бугариново (солунско) е виденъ народенъ Сега е уредникъ въ столицата.
деецъ, убитъ отъ гърцитѣ въ Солунъ презъ 1904 г. Табло XXXIX — 139
Табло XXXVII — 129 Свещеникъ Лазаръ Замфировъ е
Свещеникъ Христо Телятиновъ роденъ въ с. Преотъ (щипско) презъ 1864 год.
е роденъ въ гр. Дойранъ презъ 1849 г., а по- Презъ 1895 г. билъ рѫкоположенъ въ све-
чиналъ презъ 1913 г., бившъ председатель на щенически чинъ.
църковни общини въ Македония и преданъ синъ Той е билъ по-скоро революционеръ, от-
на черквата. колкото божи служитель. Още презъ 1895 г.
влиза въ редоветѣ на революционната органи-
Табло XXXVIII — 132 зация и такъвъ си остава до 1912 год., макаръ и
Свещеникъ Христо п. Христовъ да билъ осѫжданъ и затварянъ нѣколко пѫти.
отъ гр. Крушово е билъ съучастникъ въ охридс- Табло XXXIX — 140
кото съзаклятие презъ 1880 год. и е заседавалъ
въ тайното събрание, станало презъ пролѣтьта Икономъ Григорий п. Димит-
на поменатата година, въ Слѣпченския монас- р о в ъ . Родилъ се презъ 1864 г. въ гр. Неготино
тиръ. (тиквешко). Свършилъ Солунската гимназия и
Следъ разкриването на това съзаклятие, 15 години наредъ учителствувалъ изъ разни ма-
турското правителство заловило и свещеникъ кедонски градове. Презъ мартъ 1902 год. билъ
Христо п. Христовъ и го изпратило на заточение рѫкоположенъ въ свещенически чинъ и изпра-
въ Родосъ. тенъ за председатель на българската църковна
община въ Костуръ, дето илинденското възста-
Табло XXXVIII — 133 ние го заварило. Свещ. Григорий е изпиталъ
С в е щ е н и к ъ А . А л т и п а р м а к о в ъ отъ страданията на истински мѫченикъ въ Костуръ—
Битоля, бившъ архиереи. Замѣстникъ на пелаго- едва спасилъ живота си. Върху него сѫ били
нийския митрополитъ, съ голѣми заслуги къмъ правени две покушения отъ страна на гърцитѣ.
българската черква и българския народъ, като Въпрѣки всички бедствия той не се отдалечилъ
самоотвержено е бранилъ неговитѣ народнос- отъ поста си и не се боялъ да подържа духа на
тни права. паството си въ най-бурно време. Въ Костуръ
Икономъ Григорий е стоялъ до октомври 1905
Табло XXXVIII — 134 г. Презъ неговата рѫка сѫ минали почти всички
С в е щ е н и к ъ И в а н ъ М и ц о в ъ отъ село помощи, предназначени за опустошения край И
Владимирово (малешевско) е революционенъ ТОЙ, съ презрение къмъ опасностьта за живота
борецъ противъ турски и сръбски яремъ. си, облекчавалъ гладуващото население. Дѣдо
Григорий се простилъ съ костурско като после-
Табло XXXIX — 136 денъ сиромахъ.
С в е щ е н и к ъ И л . Ч о н е в ъ отъ гр. Кру- Отъ тогава до 1913 година е изпълнявалъ
шово (битолско), бившъ учитель и революци- сѫщата длъжность изъ разни градове: Кавадар-
онеръ, който съ кръстъ въ рѫка проповѣдвалъ ци Лозенградъ, Дойранъ, Кукушъ, дето гръцко-
словото на любовьта и свободата. то нашествие го заварва и изгонва.
Отъ 1913 год. насамъ живѣе въ София.
Табло XXXIX — 137
Табло ХL — 141
Протойерей Ив. Д. Шишковъ е
роденъ презъ 1867 г. въ с. Зрѣлци (костурс- Свещеникъ Георги Мандичевъ
ко), свършилъ духовната семинария въ Одринъ отъ гр. Кукушъ, съ педагогическо образование,
(1888 г.). бившъ дългогодишенъ народенъ учитель, а пос-
Следъ това редъ години учителствувалъ и ле свещеникъ и архиерейски намѣстникъ.
презъ 1901 г. се рѫкоположилъ въ свещеничес- Табло XL — 142
ки чинъ. Като председатель на българската об-
щина въ гр. Д.-Хисаръ, въ свръзка съ революци- Свещеникъ Георги Ив. Гелевъ е
онното движение билъ наклеветенъ отъ гръцкия роденъ въ с. Острово (воденско) презъ 1876
владика и арестуванъ. Лежалъ е въ повече отъ г., рѫкоположенъ въ свещенически чинъ презъ
5 затвора и билъ подложенъ на голѣми изтеза- 1909 г. Постѫпилъ като членъ въ революцион-
ния. Презъ илинденското възстание участвувалъ ната организация, участвувалъ като четникъ въ
въ борбитѣ. Отъ 1908—1911 г. заемалъ длъж- четитѣ на войводитѣ Коце Настовъ, Лазаръ Ре-
ностьта архиерейски намѣстникъ въ тракийс- довчето, Г. Тодевъ и Кара Ташо.
ко. Балканската война го намѣрила въ Гевгели, Табло ХL — 144
дето билъ подложенъ отъ сърбитѣ на грозни
мѫчения. П р о т о й е р е й И в а н ъ А н т о н о в ъ , ро-
Следъ 1918 година се завърналъ въ Бълга- домъ отъ гр. Петричъ, съ срѣдно образование,
рия и сега свещенодействува въ Бургасъ. бившъ архиерейски намѣстникъ въ нѣкои маке-
донски градове. Въ Прилепъ презъ 1912 и 1913
Табло XXXIX — 133 г. той открито се обяви противъ сръбскитѣ до-
С в е щ е н и к ъ Л е в ъ П о п о в ъ е роденъ могвания да изхвърли българската проповѣдь
въ гр. Струга презъ 1832 год. Свършилъ класи- отъ църквата и да закриля българското учили-
ческата гимназия въ гр. Битоля. По-късно свър- ще. За това бѣше арестуванъ, изтезаванъ и екс-
шилъ и Цариградската духовна семинария. терниранъ въ България (юни 1913 год.).
75
Протойерей Антоновъ се помина въ гр. Лу- та, а въ 1892 год. закупватъ българското селце-
ковитъ преди 3—4 години. чифликъ Палпорци (гевгелийско) съ цѣлата му
мѣстность отъ турскитѣ бегове, дето основаватъ
Табло ХLI — 145 единъ монастиръ за български католически сес-
Н . В . П р е о с в е щ е н с т в о Е п и ф а - три, наречени Евхаристинки отъ източния об-
н и й е роденъ въ гр. Казанлъкъ на 18 октомври рядъ, едно женско и едно мѫжко сиропиталище
1849 г. Свършилъ духовното си образование въ съ едно девическо прогимназиялно училище.
Римъ. Табло ХLII — 148
На 23 юли 1895 год. билъ назначенъ за
епископъ на българскитѣ католици въ Македо- Н. В. Преосвещенство Л. Мла-
ния съ седалище Кукушъ. д е н о в ъ , родомъ отъ Разлогъ (Мехомия), свър-
Следъ междусъюзническата балканска вой- шилъ висше духовно образование въ парижката
на останалъ въ Солунъ. Въ разгара на общата семинирия на Отцитѣ Лазаристи. Въ 1883 год.
европейска война, съглашенскитѣ военни влас- билъ рѫкоположенъ за епископъ на българитѣ
ти го изпращатъ на заточение въ гръцкитѣ ост- католици отъ източния обрядъ въ Македония съ
рови, като добъръ българинъ. седалище Кукушъ.
Способенъ и ревностенъ, той придобива
Тебло ХLI - 146 голѣмо влияние предъ турското правителство,
У н и я т с к и т ѣ с в е щ е н и ц и въ Македо- истински защитникъ на българскитѣ девици отъ
ния. Гледай статията къмъ този отдѣлъ подъ за- турскитѣ посѣгателства. Презъ 1894 год. билъ
главие „Унияти”. повиканъ въ Римъ, дето и свършилъ днитѣ си въ
1917 година.
Табло ХLII — 147
Табло ХLIII — 149
С е с т р а Х р и с т и н а А л о а т и , роде-
на презъ 1858 год. въ Торино (Италия), почина Я к о б ъ М а й е р ъ , великиятъ равинъ на
1920 год. Палестиня, е родомъ отъ гр. Солунъ и добъръ
Сестра Хр. Алоати, заедно съ по-възрастния приятели на потиснатитѣ свои съотечествени-
си братъ отецъ Йосифъ Алоати, още въ детскитѣ ци.
си години мечтаели да посветятъ живота си въ Табло ХLIII — 150
благотворителни дѣла между българитѣ въ Ма-
кедония. Д а в и д ъ П и п а н о , бившъ главенъ рави-
Въ 1888 год. основали първото сиропита- нъ на Солунъ. Родомъ е отъ сѫщия градъ и от-
лище въ Солунъ за беднитѣ български момиче- личенъ македонецъ.
ОТДѣЛЪ VI
Молитвени домове
Както е известно отъ църковната история, толи” и пр., въ Охридъ — “Св. София”...
християнството въ Македония е проникнало още Отъ тия черни времена има много бълга-
въ апостолскитѣ времена. Апостолитѣ Павелъ и ри и българки, които заради името Христово сѫ
Сила, заедно съ последователитѣ имъ Лука и получили мѫченически вѣнецъ: св. Георги Кра-
Тимотей, сѫ посетили македонскитѣ градове товски, св. Злата Мегленска, св. Атанасъ Лерин-
Филипи, Солунъ и др. и сѫ основали първитѣ ски, св. Падапий Смолянски и др.
християнски църкви, до които апостолъ Павелъ Макаръ гоненето на християнството отъ
изпраща посланията си (къмъ солунянитѣ, къмъ страна на завоевателитѣ съ течение на времето
филипянитѣ). и да е отслабнало, но възбраната да се строятъ
Християнството въ Македония се утвърдило нови храмове е траяла чакъ до 1835 год., кога-
рано и нейното население до края на III вѣкъ е то султанътъ разрешилъ да се удовлетворяватъ
станало християнско съ изключение на онова по християнскитѣ нужди отъ молитвени домове.
отстраненитѣ планински мѣстности. Отъ 1835 год. до 1870 година въ Македония
Когато императоръ Домициянъ отпочналъ има построени или подновени повече отъ стоти-
гоненията противъ христовата вѣра, намѣрили на храмове: гр. Прилепъ (до 1835 нѣмалъ цър-
се много вѣрващи въ Христа, които мѫченически ква), Битоля, Крушово, Кичево, Гостиваръ и пр.
загинали отъ езическия палачъ. Християнитѣ отъ такива селища сѫ отивали
Такъвъ е и примѣрътъ съ св. Димитръ Со на черкуване въ нѣкой съседенъ монастиръ или
лунски, войникъ отъ благороденъ родъ. въ нѣкоя селска църква и съвсемъ рѣдко 1—2
Презъ течение на вѣковетѣ надъ Македония пѫти презъ годината за пречистяване.
сѫ връхлетѣли много бури, които еднакво зле сѫ Велика е ролята на монастиритѣ въ Маке-
се отразявали и върху духовния животъ на насе- дония, понеже тѣ сѫ били едничкото хранили-
лението ù, а най-вече върху вънкашния култъ. ще на христовата вѣра, утѣшение и подкрѣпа на
Норманитѣ опустошавали македонскитѣ християнския духъ.
брѣгове, нападнали и Св. Гора, опустошили я и Ето какво говори нашиятъ голѣмъ поетъ,
опленили много скѫпоценности. покойниятъ Ив. Вазовъ, по тоя въпросъ.
Презъ време на кръстоноснитѣ похо- Н а ш и т ѣ м о н а с т и р и . Цвѣтущитѣ поли,
ди, чиито пѫть е минавалъ презъ Балканс- хълбоци, долини на нашитѣ планини въ Бълга-
кия полуостровъ, не по-малко сѫ пострадали рия сѫ насѣяни съ много обители. Скѫпи сѫ за
православнитѣ. насъ българскитѣ монастири, почтени останки
Ала върхътъ на страданията е било презъ отъ твърдинитѣ, въ които се е запазилъ живъ
времето на турското завладяване. българския народенъ духъ, много време скри-
Всички боляри, велможи и по-видни люде жали на отцовския завѣтъ и гнѣзда, изъ които
трѣбвало да приематъ исляма или да загинатъ сѫ изхвръкнали орлетата - възвестители на зо-
отъ меча на невѣрника. рата на българското пробуждане. Тѣ сѫ жива
Почти всички храмове въ по-голѣмитѣ се- и трогателна история на една епоха, толкова
лища били обърнати въ джамии или събаряни славна и толкова мрачна. Когато бѣхъ еднажъ
до основа. Съграждане на нови храмове е било въ боянската стара черква, азъ си казахъ, че на
строго забранено. сѫщото това мѣсто, може би, Иванъ Шишманъ
Особено тежки изпитания понесла хрис- се е молилъ на колѣне Господу за погибающа-
тиянската вѣра въ времето на султанъ Селимъ та си държава... И азъ мислено възкресихъ тоя
II (1512—1520 год.) Въ единъ съвремененъ трагически образъ предъ себе си, видѣхъ го и
лѣтописъ, четемъ: „а в ъ М а к е д о н и я и з п - странни тръпки минаха презъ цѣлото ми тѣло!..
рати своя везиръ съ ЗЗ хиляди вой- И кой може отрече, че той не се е молилъ, въ
ска. Начиная отъ Драма дори до ония времена на топла вѣра и не е цѣлувалъ
Б о с н а , в с и ч к о п о т у р ч и .” земята тамъ, дето сега тъпчеше равнодушния
Масовото потурчване въ Македония е тра- имъ потомъкъ ? После, монастиритѣ сѫ еднич-
яло до края на XVIII в., а поединичното, насилс- кото украшение на нашитѣ безлюдни планини,
твено, до последно време. гори и пущинаци. Тѣ замѣнятъ въ тѣхъ хотелитѣ,
Тукъ нѣма да изброяваме имената на вилитѣ, лѣтнитѣ дворци, стариннитѣ замъци, съ
преобърнатитѣ въ джамии храмове. Доста е които сѫ поръсени подобнитѣ мѣста въ западна
да споменемъ, че въ Солунъ сѫ били обър- Европа. Тѣ ги оживяватъ съ присѫствието си, съ
нати въ джамии такива християнски общо- разходкитѣ си, които привличатъ лѣте градскитѣ
почитани светини, каквито сѫ били черквитѣ семейства, съ сбороветѣ си, които свикватъ
“Св. Димитъръ”, “Св. Георги”, “Св. Апос- селското население и правятъ да екне цѣлата
78
планина отъ радость и животъ... Тѣ даватъ на “Св. Гаврилъ”, пчинския “Св. Прохоръ”, осо-
християнската религия, доста тѫжна, въ сравне- говския “Св. Иоакимъ” и други по-малки.
ние съ елинската, окраска. Всѣко очарователно III С к о п с к а г р у п а : Нерески, марковият
кѫтче въ нашитѣ планини, всѣка райска долинка, м. “Св. Димитри”, Матка, Гюришкия и др.
дето шумоли горица и клокоче ручейка, е дала IV П р и л е п с к а г р у п а : Трѣскавецъ, ва-
прибѣжище на едно кичесто монастирче — до- рошкия “Св. Арахангелъ”, зързеския, слѣпченския,
казателство, че нашитѣ прадѣди не сѫ били тъй прилепския; въ М а р и о в о : Мелница, Манасти-
лоши естети, и че ако сѫ изписвали лоши карти- рецъ, Чебренъ.
ни, то познавали сѫ кои сѫ хубавитѣ. V О х р и д с к а г р у п а : “Св. Наумъ”, Калми-
Македония е богата съ монастири. ца, лешанския “Всѣхъ Святихъ”, “Св. Петка” и пр.
По броя на мѣстонахождението Важни монастири по разнитѣ околии има: де-
македонскитѣ монастири се раздѣлятъ на 5 групи: бърския “Св. И в а н ъ Б и г о р ъ ” , кичевския П р е -
I А т о н с к а г р у п а и л и с в . г о р с к а : ч и с т а , демирхисарския (битолско) “ С в . И в а -
Зографъ (български), Хилендаръ (български, въ н ъ С л ѣ п ч а н с к и ” , тетовския “Св . А т а н а с ъ ”
сръбски ржце), Ватопедъ (гръцки), Илински Скитъ при с. Лешокъ, велешки “Св . А р а х а н г е л ъ ” ,
(руски), Русикъ (руски) и пр. “Св. Димитри”, чичевски “Св . А р а х а н г е л ъ ” ,
II Северо-източна м а к е д о н с к а сѣрски “Св. Никола”, “Св . И в а н ъ П р е д т е ч а ”
г р у п а : кочанския монастиръ, лесновския и много други.
Старата екзархийска църква “Св. Стефанъ” лението научило неговиятъ благоугоденъ жи-
вотъ, цѣли тълпи завървѣли къмъ божия човѣкъ
Старата българска черква въ Фенеръ (Ца- да търсятъ помощьта му. Изцѣлявалъ болни и
риградь) е била издигната на мѣстото на еди- утешавалъ опечаленитѣ.
нъ незавиденъ параклисъ презъ 1858 годи- Около него се събрали на постоянно жи-
на. Мѣстото за черквата е било подарено отъ телство много млади люде, които сѫ се отка-
извѣстния български родолюбецъ и вождъ въ зали отъ тоя свѣтъ и образували монашеско об-
борбитѣ по черковния въпросъ князъ Стефанъ щество, на което е билъ началникъ св. Иванъ.
Богориди. Починалъ около 96 год. Неговитѣ ученици из-
Той издействувалъ отъ правителството и дигнали надъ гроба му храмъ и жилища. По тоя
патриаршията да бѫде рѫкоположенъ въ епис- начинъ се турила основата на днешния Рилски
копски чинъ Иларионъ Макариополски и да монастиръ. Не се минало 50 години отъ смър-
бѫде назначенъ като прдстоятель на черквата. тьта на светителя и монастирътъ западналъ.
Презъ 1896 г. на мѣстото на тази малка Мощитѣ на основателя били пренесени въ Со-
българска светиня се издигна великолѣпния фия, а после унгарцитѣ, въ едно нападение на
храмъ, построенъ цѣлъ отъ желѣзо и мраморъ. града, вдигнали ги съ себе си, отъ които на свой
Презъ 1898 г. стана освещението му. редъ ги отнели гърцитѣ. Презъ 1395—1396 г.,
Табло I — 1 когато турцитѣ покорили България, разорили
и монастиря. Едва въ началото на XV в. отново
М е т о х ъ т ъ при Българска екзархия е ста- билъ издигнатъ и мощитѣ били пренесени отъ
ра сграда отъ първата половина на XIX вѣкъ. Велико Търново въ монастиря (1470 г.). Много
Той е билъ стожерътъ, около който се вър- бедствия сѫ връхлетѣли тая светиня. Последния
тѣли всички дейци по черковния въпросъ. Тукъ пѫть монастиря е изгорѣлъ въ 1833 год. Тогава
сѫ се срѣщали всички народни пратеници отъ Неофитъ Рилски съ помощьта на князъ Стефанъ
българското отечество. Тукъ сѫ ставали събра- Богориди издействувалъ ферманъ да се пост-
нията на народнитѣ делегати въ първия наро- рои при насъ каменна сграда, която и до днесъ
денъ съборъ и пр. сѫществува.
Табло III — 4 За заслугитѣ на Рилската обитель къмъ
възраждането на българския народъ може да се
напише цѣлъ томъ. Доста е да подчертаемъ, че
Монастирътъ “Св. Иванъ Рилски” отъ него излѣзълъ единъ отъ най-великитѣ по-
борници за народна черква и просвѣта — п а т -
Въ недрата на най-високия балкански ма- риархътъ на българскитѣ книжов-
сивъ, Рила планина, се крие едно отъ най- ници и педагози — помѣнатиятъ
старитѣ и най-почитани български светилища, Неофитъ Рилски.
а именно, р и л с к а т а о б и т е л ь .
Рилската обитель “Св. И в а н ъ Р и л с к и ” се Табло IV/V — 5, 6, 7.
намира тъкмо въ срѣдата на главнитѣ български С в е т и Н а у м ъ . Този монастиръ от-
области: Мизия, Тракия и Македония. Тя служи давна се слави по цѣла Македония. Постро-
за стожеръ и духовна връзка между синоветѣ на енъ е на едно ОТЪ най-пленителнитѣ мѣста въ
тия области. тази толкозъ хубава страна. Въ политѣ на Суха
Рилската обитель презъ всички вѣкове е гора, право на юго-източната страна на езе-
била хранилище на най-важни и скѫпи памет- рото се намира една малка падина между го-
ници: рѫкописи, грамоти, икони и пр. Винаги ристи хълмове. Хълмоветѣ сѫ се наредили на-
е била пазитель на праотческата вѣра и въ нея около му като дѫга, на която единиятъ край е
сѫ намирали подслонъ и утеха всички жени за при селото Тумелишча, а другиятъ е опрѣлъ до
божие слово на роденъ езикъ. езерото при монастира “Св. Наумъ”. И само-
Монастирътъ е основанъ отъ пустинножи- то езеро се е вдало малко навѫтре въ сушата
теля св. Иванъ, който се родилъ въ с. Скрино между тѣзи две мѣста. На юго-източния край
около 876 година. Още младъ встѫпилъ въ ино- на тая падина нѣколко голѣми извори единъ
чески чинъ и се отстранилъ отъ свѣта. Отначало до другъ избликватъ голѣмо количество бистра
живѣлъ край брѣговетѣ на Струма, около Пер- като сълза вода. На единъ отъ тѣзи извори сѫ
никъ, после въ гѫститѣ гори на Витоша и най- построени монастирскитѣ воденици, на други
сетне въ недрата на Рила — една тъмна пещера, тепавицитѣ. Водата отъ изворитѣ се събира току
дето днесъ е „Старата постница”. Когато насе- до тѣхъ и образува едно малко езерце. Вѫтре въ
79
езерцето има едно малко островче, покрито ва омаенъ изгледъ къмъ югъ чакъ до монастира
съ ливади и гора. Това бистро езерце, окичено Св. Наумъ. Вмѣсто тая древна светиня сега се
съ най-хубава зеленина наоколо, съ едно див- намира възобновена църква на сѫщото мѣсто.
но островче вѫтре, е толкозъ гиздаво, щото
и най-равнодушниятъ къмъ природата би се Табло VII—12 и 13
омаялъ отъ хубавината му. Презъ единъ широкъ С в . К л и м е н т ъ . На най-високия хълмъ
каналъ водата отъ тукъ се излива въ голѣмото срѣдъ гр. Охридъ се издига известната църк-
езеро. Този каналъ се нарича Дринъ. Народътъ ва Св. Климентъ. Въ старо време тя е била мо-
отъ околностьта е забележилъ, че тукъ сѫ най- настиръ Св. Богородица (Перивлепта). Сега е
голѣмитѣ извори на езерото, следователно и останало само църквата и до нея е построено
на рѣката Дринъ, която излиза отъ него. За училището. Съградено е въ 1295 г., а къмъ нея
това и той е нареченъ Дринъ, като начало на придаденъ е престола на Св. Григорий Бого-
голѣмата рѣка. Мѣстностьта между изворитѣ съ словъ въ 1355 година. Въ църковнитѣ стѣни
островчето е на речена Острова. сѫ взидани нѣколко образни плочи отъ твърде
На една висока тераса, която е издигната грубо, съвсемъ не гръцко изкуство. Отъ старата
между Дринъ и езерото е построенъ отъ царь вѫтрешна живописъ е останало твърде малко, и
Бориса монастира Св. Наумъ, така щото отъ то тъй зачадено, че едвамъ може да се отличи.
една страна зданията стръмно сѫ надвесени Пѫтувачитѣ разгледали съ свѣщи образътъ на
надъ брѣга на Охридското езеро, а отъ друга династа Остоя (или Стоя) Раяковичъ, сродникъ
тѣ стоятъ надъ малко полегатия брѣгъ на Дри- на Краля Марка и зетъ на жупана Гропа. Ос-
нъ. тоя е билъ господарь на градъ Костуръ (1372-
А надъ него отгоре се издига единъ преху- 1379). Образътъ се отнася къмъ годината на
бавъ хълмъ, облѣченъ въ гѫста гора. смъртьта му. Една плащаница отъ тънка свила,
Монастирътъ е билъ грамаденъ въ старитѣ шита съ злато, сребро и свила, е тънка работа
времена. Той е билъ разоренъ въ смутнитѣ вре-
отъ старо време, дарувана отъ царя Андроника
мена на османското владичество, но църквата
Палеологъ. Той нарича въ посвещението Бога
никога не е била съвсемъ разсипвана.
Църквата се намира въ двора и е загра- „пастиръ на българитѣ”. Дървена статуя (оре-
дена откъмъ голѣмото езеро съ монастирскитѣ лиефъ) Климентова отъ IV вѣкъ стояла по-рано
здания. Тя е едно старо, не много голѣмо зда- при лѣвитѣ врата на иконостаса, а сега се пази
ние, малко навѫтре въ земята. Живописьта е въ ризницата. Въ църквата ще е била пренесе-
нова. Тукъ е образътъ на царь Бориса, който на изъ монастирската трапеза, дето може да е
е изписанъ високо съ дълга брада отъ една- стояла изправена на игуменското мѣсто. Сла-
та страна на църковнитѣ врата. Между другитѣ венскиятъ надписъ надъ Климентовия гробъ се
изображения тукъ стоятъ онѣзи на Св. Седмо- отнася къмъ времето на архиепископа Прохо-
численици: Кирилъ и Методи, Сава, Ангелари, ра (1549 година). Надъ гроба виси икона на
Климентъ съ архирейско облѣкло и Св. Наумъ светеца (отъ XVI вѣкъ), когото представя въ
въ калугерски дрехи. Всичкитѣ надписи сѫ епископско облѣкло съ кръстоватъ омофоръ.
гръцки. Монастирътъ има грамадни приходи. Въ иконостаса горе сѫ смѣстени деветь ху-
Три села сѫ негови чифлици. Освенъ това, той бави старинни приложни икони, обковани въ
има ниви, ливади, гори, дюкяни, кѫщи въ мно- сребро, украсени съ хубави ковани образи
го села и градове по околнитѣ мѣста. Но най- възъ отдѣлно сглобени пластини и съ емайло-
главни приходи на монастира сѫ отъ събора, ви вѣнци. Иконитѣ сѫ голѣми до 1 метъръ, въ
който става тукъ на Св. Наумъ, 26 юни. Тогазъ кутии подъ стъкло, изработени въ XI-XIV вѣкъ.
се стича отъ околностьта голѣма маса народъ Нѣкои сѫ били пренесени тукъ изъ „митропо-
на поклонение и всѣкой оставя лептата си на лията”, сир. Св. София. Въ тѣхъ се съдържатъ
олтаря. Въ това време става и панаиръ въ мо- славенски типове на светиитѣ и славенска ук-
настира. За този монастиръ е станала голѣма раса (орнаментика), даже и прѣки спомени за
борба между българитѣ и гъркоманитѣ. политически събития, както напримѣръ единъ
образъ на „епископа Николая”.
Табло V — 8
Табло VIII — 14 — 15
С в е т а С о ф и я се намира въ гр. Охридъ
и е обърната отъ турцитѣ въ джамия съ име Ая- Бигорскиятъ монастиръ Св.
София. И в а н ъ се намира всрѣдъ планинската область
Пристроениятъ западенъ притворъ е отъ Рѣка, така наречена по рѣката Радика, която я
1317 година, а самата църква води началото прѣсича и която извира отъ северо-източнитѣ
си отъ VI вѣкъ. Била е катедрална църква. Въ склонове на планината Корабъ, а се влива подъ
нея се съхранявали много ценни старини, ико- градъ Дебъръ въ черния Дринъ. Монастирътъ е
ни и рѫкописи. духовния центъръ на българщината въ дебър-
Табло VI — 9 ско.
Въпрѣки голѣмото значение, което има
Монастиръ Калище, посветенъ този монастиръ за историята на българското
на Св. Богородица Пречиста, се намира на народно възраждане въ тоя край, до сега поч-
северозападния брѣгъ на охридското езеро. ти нищо не се е писало у насъ за него. Гледка-
Тоя монастиръ е отъ XIV вѣкъ и обновенъ билъ та къмъ монастира е чудесна. Монастирскитѣ
отъ султанката Мара. сгради сѫ по тънали въ зеленина всрѣдъ гѫста
Табло VI — 10 гора отъ дѫбъ, липа, орѣхъ, дрѣнъ. Тукъ рѣка
Радика живописно криволичи, а далече на се-
М о н а с т и р ъ т ъ с в . П е т к а на изтокъ веръ надъ планинитѣ високо стърчи тѫпиятъ
отъ гр. Охридъ е стара светиня, но сега за- конусообразенъ върхъ Корабъ. Долината по
паднала. цѣлия пѫть отъ Галичникъ (на 1,200 м. висо-
Табло VII — 11 чина) до Св. Иванъ Бигоръ е очарователно ху-
бава. Отивайки нататъкъ къмъ монастиря не-
К а н е о . М о н а с т и р ъ С в . И в а н ъ надейно се открива чудна панорама при село
Б о г о с л о в ъ или К а н е о е стара българска Янче, най-хубавото по сгради и положение,
светиня, разположена на единъ вдаденъ въ ох- което видѣхъ въ дебърско. Картината е наис-
ридското езеро високъ брѣгъ, отдето се откри- тина вълшебна.
80
Монастирската църква е голѣмо здание, отъ юго-изтокъ и югъ, се ограничава отъ стръм-
което прави, извѫтре гледана, силно впечат- нини. Всрѣдъ монастирския дворъ се издига
ление, главно съ голѣмиятъ си куполъ, покрай църквата, която е една отъ най-голѣмитѣ цър-
която отпредъ, откъмъ входа на църквата, има кви въ Македония. Зидана е изцѣло отъ дѣланъ
и една по-малъкъ куполъ. гранитенъ камъкъ и има форма на голѣмъ кубъ,
Неизвестниятъ архитектъ е билъ очевид- надъ който стърчи хубаво и величествено кубе.
но твърде даровитъ майсторъ отъ дебърско. Прозорцитѣ сѫ малки и високи, та винаги въ
Трѣбва да се признае, че неговиятъ строежъ е църквата владѣе тайнственъ полумракъ.
оригиналенъ и твърде сполучливъ. Втора цър- Изображенията по стенитѣ на църквата не
ква отъ тоя родъ въ западна Македония нѣма. сѫ съ голѣма художествена стойность, но ония
Тя заслужава по-основателно да се опише отъ въ олтаря, както и царскитѣ икони сѫ изработе-
специалисти. ни много вещо.
Най-скѫпоценното украшение на монас- Самата монастирска сграда, която обикаля
тирския храмъ, което винаги ще привлича лю- монастиря, не е голѣмъ. Брои всичко 30 стаи.
бопитни посетители отъ най-далечни мѣста, е Монастирътъ носи името Пречиста, защото
художествената резба на иконостаса, израбо- е посветенъ на пречистата божия майка — св.
тенъ отъ мѣстни самоуци-художници резбари, Богородица.
учили това си изкуство по наследство, види се, Два съборни дни има тоя монастиръ: на 15
отъ старо време. Отъ разпитването въ монас- августъ — Успѣние богородици и на 8 септем-
тиря и въ близкия Галичникъ се установи, че ври — Рождество Богородично (малка Богоро-
майсторитѣ произхождатъ отъ Галичникъ и отъ дица).
близкитѣ български села Осой и Гаре. Главниятъ
Въ последния праздникъ съборътъ е най-
представитель на тази резбарска школа е билъ
многолюденъ.
Макарий Негриевъ Фърчковски отъ Галичникъ.
Оригиналното въ иконостаса, което пра- Тогава Пречиста заприличва на развъл-
ви извънредно цененъ тоя нашъ художественъ нувано море, на огроменъ мравунякъ. Тукъ се
паметникъ, е преди всичко въ орнаментална- събирать много и разнообразни облѣкла, фи-
та композиция и сетне въ извънредно финна- зиономии, нрави, обичаи, понятия, идеи, тѫги,
та резба върху орѣхово дърво. Въ тази резба неволи. Трѣбва човѣкъ да се случи въ монастиря
се виждатъ много декоративни елементи въ на такъвъ день, за да разбере грамадната цент-
най-свободни и естествени съчетания, споредъ рализаторска роль на Пречиста. На тия два дена
мене, ненадминати до сега нигде и единствени въ монастиря се събиратъ десетки хиляди хора
по рода си въ резбарското изкуство. отъ три епархии: дебърската (кичевско, дебър-
Ще трѣбва по-подробно и основателно ско, рѣканско, порѣчко); охридската (охридско,
да се изучатъ отъ наши специалисти всички стружко, дебърца, желѣзничко); скопската (гос-
резбарски издѣлия, излѣзли отъ рѫката на тия тиварско и тетовско), а сѫщо гости идатъ отъ
наши дебърски мияци, чеда на най-даровитото прилепско и битолско.
въ всѣко отношение българско племе до день Миналото на монастиря Пречиста се крие
днешенъ. въ дълбокъ мракъ. На мѣстото на сегашната
Иконописцитѣ сѫ били тъй сѫщо отъ Маке- черква, която е строена въ 1848 г., имало ста-
дония. Главнитѣ икони по иконостаса сѫ дѣло ра черквица, която е била малко по-доле — въ
на нѣкой си Димитъръ Михайловъ отъ с. Сама- мѣстностьта К ъ р н и н о и съ това име монас-
рина (битолско). тиря се нарича още Кърнински или Кърчовски.
Най-ценна е чудотворната икона на св. По всѣка вѣроятность монастиря води началото
Ивана, която е много стара и която споредъ мо- си отъ предтурскитѣ завоевания.
настирското предание сама е дошла въ новата Много пѫти е билъ съсипванъ отъ пожаръ
църква отъ стария монастирски храмъ, който е и ограбванъ отъ разбойници. Последниятъ пѫть
билъ на друго мѣсто. е билъ опожаренъ презъ 1835 г., и много за-
По историята на монастиря, както и изо- падналъ. Но отъ втората половина на миналия
бщо по въпроса за старостьта на монастирската вѣкъ взима бързо да напредва, благодарение
църква и монастирскитѣ згради задоволите- усилието на неговитѣ трудолюбиви и благочес-
ленъ отговоръ дава монастирскиятъ рѫкописъ тиви игумени — блажено почившитѣ митропо-
„Великiи поменикъ”. литъ Козма Пречистански, архимандритъ Соф-
Поменикътъ, за жалость, не съдържа много роний и др.
данни за миналото на монастиря. Въ началото се Преди последното нещастие на монасти-
казва, че той билъ основанъ на 1020 год. Спо- ря, около края на XVIII в., тукъ имало образцо-
редъ още живото предание у околното населе- во монастирско училище, дето се училъ хаджи
ние, въ стария монастиръ, преди да се изгради Иоакимъ Кърчовски, Иванъ Генадиевъ, виденъ
новата църква, имало една малка църквица, не черковенъ пѣвецъ, композиторъ и пр.
далечъ въ гората, гдето се намира скала отъ Въ ново време покойниятъ дяконъ Йоси-
шупливъ камъкъ „бигоръ”, както и сега наричатъ фъ Николовъ е издигналъ това училище и той
такъвъ камъкъ въ дебърско, отъ гдето произли- въвелъ модерна програма на обучение, редъ и
за и прозвището на монастиря “Бигоръ”. дисциплина, та било привлекло много ученици
не само отъ кичевско, а и отъ съседнитѣ око-
Табло IX — 16, 17 лии.
Монастирътъ има голѣми заслуги за събуж-
Кичевскиятъ монастиръ „Пречиста” дането на българина въ тоя край.
Презъ 1870 г. той начело повежда борба-
Едва ли има другъ монастиръ въ Македо- та противъ гръцката патриаршия и рѫководи
ния, който да е игралъ такава сѫдбоносна роль цѣлата околия.
въ народно-вѣрския животъ на македонския Отъ негови срѣдства се подпомагало учи-
българинъ, както монастирътъ Пречиста. лището въ Кичево. До последно време отпуска-
Пречиста се намира на 2 часа пѫть на юго- ше пари на беднитѣ села да си строятъ училища.
западъ отъ гр. Кичево срѣдъ гѫста дѫбова гора, Когато презъ Илинденското възстание ал-
при основата на единъ високъ хълмъ отъ така бански пълчища тръгнаха да опустошаватъ
нареченитѣ Монастирски върои. обительта, мѣстното мохамеданско (помаци)
Монастирската сграда има форма на крѫгъ население се възпротиви и го запази: на такава
и не заема много голѣмо пространство, защото, почить се радва поменатия монастиръ.
81
Табло X — 18 съ съ художествена резба, изработена отъ маке-
донски майстори-художници, както свидетелс-
Ц ъ р к в а т а С в . С в . К и р и л ъ и М е - твува запазения на иконостаса надписъ: „Перви
т о д и въ гр. Гостиваръ е съградена презъ 1912 майсторъ Филиповъ отъ Гари, Мак(а)рия отъ Га-
год. по инициативата на тамошния енорийски личникъ. Бугари дебрани отъ Мала Рѣка 1824”.
свещеникъ. Тѣ сѫ украсили съ високо художествена резба и
Табло X — 19 други църкви въ Македония.
Ц ъ р к в а т а С в . Б о г о р о д и ц а въ гр. Табло XIV — 26
Тетово е била много стара и малка сграда. Г ю р и ш к и я т ъ м о н а с т и р ъ въ св. Ни-
Презъ балканската война билъ издигнатъ колско е важенъ революционенъ пунктъ.
на нейно мѣсто голѣмъ красивъ храмъ въ честь Тукъ се извърши известното голѣмо клане
на св. св. апостоли Кирилъ и Методи. на българи отъ турцитѣ презъ 1912 г.
Табло ХІ/ХІІ — 20, 21, 22, 23 Табло XIV — 28
Лешокски монастиръ “Св. Атанасъ” Нерезки монастиръ св. Пантелей
Монастирътъ се намира надъ с. Лешокъ се намира 1/2 часъ далече отъ Скопйе. Съграде-
(Пологъ), което село е далече 11/2 ч. на с-и. отъ нъ е билъ въ 1164 година, но сега е останала
гр. Тетово. само църквата — една гиздава постройка съ 5
Срѣдъ сѣнчести дървеса, лозя и градини, кубета.
кръстосани отъ кристални планински потоци, За тия монастири скопскитѣ българи сѫ во-
върви пѫтя отъ селото къмъ монастиря. дили пропаганда.
Бѣли стени окрѫжаватъ последния. Въ дво- Табло XV — 29
ра се намира гостоприемницата, училището,
жилища за братята и мънинка черквица, а малко М а р к о в ъ м о н а с т и р ъ . При българс-
на страна — гроба на отецъ Кирилъ Пейчино- кото с. Сушица, 4 часа отъ Скопйе, се намира
вичъ съ надгробенъ надписъ, приготвенъ лично известния М а р к о в ъ м о н а с т и р ъ с в . Д и -
отъ покойника, а до гроба шурти хладна чешма. м и т р и , издигнатъ отъ Вълкашинъ, баща на
Задъ оградата на двора, срѣдъ овощни дървета Крали Марка, въ 1345 год. Градежътъ се отли-
се издига старинната черква св. Богородица. чава съ стилъ отъ XIV вѣкъ.
По-рано монастирътъ билъ разположенъ
горе въ Шаръ планина. Споредъ Кирила стара- Табло XV — 30
та обитель е била съградена отъ сръбския краль М о н а с т и р ъ А р а х а н г е л ъ . Тоя мо-
Лазаръ надъ с. Лешокъ при укрепленията, чийто настиръ е съграденъ презъ 1641 год. Намира се
останки и днесъ се виждатъ. до с. Кучевища, родното мѣсто на митрополитъ
Черквата на стария монастиръ носила името Натанаилъ.
Св. Атанаси, сега разрушена. Покойниятъ проф. Монастирътъ е добре запазенъ и служи за
М. Дриновъ твърди, че монастиря сѫществувалъ селска църква, макаръ такава и да има.
преди Лазаря, сир. още въ XIII в.
Обаче, после билъ пренесенъ по-доле къмъ Табло XVI — 31
чифлика му, дето се намирала сегашната Св. Бо Църквата въ Старо-Нагоричани,
городица (успение). Отъ природни стихии чер- тоже кумановско. Тази църква носи името с в .
квата и сградитѣ около нея били разрушени и Г е о р г и и води началото си отъ XIV в. По сво-
монастиря запустѣлъ. Около 1600 г. монасти- ята величавость тя е едъна отъ първитѣ отъ оная
рътъ билъ подновенъ отъ скопския митрополитъ епоха и представлява кѫсенъ византийски стилъ
Никаноръ, родомъ отъ с. Лешокъ. Но въ 1770 г. отъ разцвѣта на сръбската архитектура. Въ нея
отново напасть голѣма постигнала обительта, църква се намиратъ ликоветѣ на св. св. Кирилъ
защото яничари го ограбили и подпалили. и Методи.
Следъ това нещастие монастирътъ взелъ
лека полека да се оправя, и когато станалъ не- Табло XVI — 32
говъ игуменъ Кирилъ, билъ отново изграденъ. Църквата въ с. Младо-Нагори-
Това е било въ началото на XIX в. ч а н и (кумановско) е стара сграда отъ ХІІІ вѣкъ.
Отъ тогава Лешокската светиня сѫществува Тукъ сѫ почивали останкитѣ на българския царь
спокойно и служи за разсадникъ на духовна Михаилъ, който е падналъ презъ 1330 г. въ боя
просвѣта и благочестие въ цѣлия Пологъ. при Велбѫждъ (Кюстендилъ).
Самото име Кирилъ Пейчиновичъ свиде-
телствува какво значение има монастиря при Табло XVII - 33
пробуждането на македонския българинъ. С т а р а т а ч е р к в а с в е т и Н и к о л а е из-
Табло XIII — 24 вестна и по голѣмитѣ борби, които кумановскитѣ
граждани водиха съ сърбоманитѣ. Последнитѣ
Катедралната църква св. Бого- бѣха подкрепяни отъ турската власть.
р о д и ц а въ гр. Скопйе. Хаджи Трайко е ви-
денъ деятель отъ епохата на възраждането въ Табло XVII — 34
Скопйе. Въ 1822 г. начело съ Хаджи Трайко ско-
пяни сѫ поискали отъ патриаршията български Монастиря “Св. Прохоръ Пчински”
владика и съ това първи турятъ начало на об-
щоцърковния въпросъ. Той подарилъ мѣсто за Прохоровитѣ родители живѣели въ едно
построяване на катедрална църква и положилъ овчеполско село, дето се родилъ и бѫдещиять
много усърдие и грижи, докато издействувалъ пустинножитель. Когато станалъ пълнолѣтенъ,
отъ турскитѣ власти разрешение за построява- той напусналъ свѣтския животъ и се отеглилъ въ
нето й. Църквата св. Богородица е построена една пещера край Старо-Нагоричани (куманов-
презъ 1835 г. ско).
Табло ХШ — 25 Въ тази пещера Прохоръ прекаралъ
дълги години въ постъ, молитва и бо-
Ц ъ р к в а т а с в . С п а с ъ , която е съгра- гоугодни дѣла. Когато тази мѣстность
дена не далече отъ крепостьта на гр. Скопйе, била нападната отъ печенегитѣ, часть
притежава едно ценно съкровище — иконоста- отъ които презъ 1049 г. се заселила
82
въ Овчеполе, Прохоръ се премѣстилъ въ уе- понеже сѫ го крепили заможнитѣ рударски
динената планинска мѣстность Козякъ. Тамъ, градове Кратово и Злетово.
надъ р. Пчиня, си избралъ постница, дето и Въ монастиря се съхранявали много
починалъ. Византийскиятъ императоръ Дио- рѫкописи и тукъ е писалъ своитѣ спомени бъ-
генъ, комуто светецътъ е предсказалъ, че ще лгарскиятъ писатель Станиславъ.
стане царь, издигналъ черква “Св. Прохоръ” на Монастирътъ е подържалъ връзки съ Ру-
лѣвия брѣгъ на р. Пчиня, подъ село Ябланица, сия, дето негови хора съ разрешение на рус-
кѫдето поставилъ коститѣ му. кия царь, сѫ ходили за милостиня и оттамъ
Монастирътъ “Св. Прохоръ Пчински” или сѫ донасяли книги и одежди за черквитѣ въ
“Св. Отецъ”, както го наричатъ мѣстнитѣ жите- околнитѣ селища.
ли, е построенъ презъ XI в. Лесновскиятъ монастиръ презъ XVII-XVIII
Презъ дългото турско робство пчинска- в. е билъ огнище на черковна литературна ра-
та обителъ е прекарала много беди и едва не бота и е подържалъ училище на славяно-бъл-
запустѣла. Обаче монастирскитѣ отци съумѣли гарски езикъ, което сѫществуваше до послед-
сѫ да прибератъ доста голѣма библиотека и но време.
да запазятъ нѣкои интересни рѫкописи, пре- Въ тоя монастиръ се съхранявала голѣма
димно жития. Тукъ е имало и килийно учили- библиотека съ ценни рѫкописи, сега пръснати
ще за приготовление на свещеници. въ Бѣлградъ, София, Русия и др.
Табло XVIII — 36 Табло XX — 39
Монастирътъ св. Иоакимъ Осо- Кочанския монастиръ св. Пан-
г о в с к и отстои на единъ часъ разстояние т е л е й м о н ъ е съграденъ отскоро не далечъ
отъ градъ Криворѣчна Паланка. Монастирътъ отъ стария монастиръ — светиня, която вѣрно
се намира на изтокъ отъ града въ недрата на е пазила бащината вѣра, въпрѣки насилстве-
осоговската планина, въ една, запазена отъ ното настѫпление на мохамеданството въ тоя
човѣшкото око и заградена отъ гѫсти букови край презъ времето на султанъ Селимъ.
и дѫбови гори, клисура. Този монастиръ е отъ
старо време и е построенъ въ честь и паметь Табло XX — 40
на светията Иоакимъ, единъ отъ духовнитѣ С в . С п а с ъ въ Щипъ е стара черква на лѣвия
ученици на св. Иванъ Рилски. Той е билъ из- брѣгъ на р. Отиня. Тя е отъ времето на българс-
дигнатъ презъ XII вѣкъ съ срѣдствата на нѣкой кия царь Константинъ Деянъ, отъ втората поло-
поклоникъ на светеца, за чиито дѣла се знаело вина на XIV в. Цѣлата черква е изписана съ лико-
въ цѣло Паланечко. Монастирътъ е билъ вед- ве на светци и съ славяно-български надписи.
нъжъ разрушенъ до основи отъ турскитѣ орди
и по-късно, съ съдействието и срѣдствата на Табло ХХІ — 41
първитѣ паланечки деятели начело съ Хаджи Ц ъ р к в а т а С в . Н и к о л а въ Щипъ се спо-
Стефанъ — монастирътъ бива възобновенъ. менава още въ XIV вѣкъ, но въ днешния си видъ
Сега монастирътъ се състои отъ голѣмата чер- е възобновена презъ 1867 година съ общена-
ква на св. Иоакимъ — съ шесть кубета, която родна помощь, както се вижда отъ мраморната
свободно може да побере хиляда богомол- плоча — надписъ, надъ западната входна врата.
ци и която по устройство е еднаква съ тая въ
Рилския монастиръ. До този храмъ има една Табло ХХІ-42
малка черква „св. Богородица”. Сѫщо така има Църквата Св. Арахангелъ Ми-
нѣколко сгради за посетителитѣ на монасти- х а и л ъ и л и „ Ф и т и я т а ” въ гр. Щипъ, както
ра. я нарича населението, е съградена отъ кесаря
Презъ 1870 год. Василъ Левски е посѣтилъ Стефанъ Хреля, който съградилъ и кулата въ
монастира, заедно съ Т. Пѣевъ по работа, свър- Рилския монастиръ презъ 1303 година.
зана съ освободителното дѣло. Въ монастира е Тоя Хреля, който въ народния епосъ носи
работилъ и живѣлъ игумена-старецъ Аверкий. името „Релю Крилатица” е билъ владѣтель,
Голѣмъ будитель въ областьта на духов- почти независимъ на една часть отъ северна
ното ни възраждане, дѣдо Аверкий не пре- Македония съ градове Мелникъ, Кюстендилъ,
ставалъ отъ скромната монастирска келия да Струмица и Щипъ.
пробужда националното съзнание на народа
и на тогавашната ни интелигенция. Табло XXII — 43
Табло XIX — 37/38 Въ 1840 г. велешани построяватъ висо-
ко отъ дѣсно на р. Вардаръ ч е р к в а т а с в .
Лесновския монастиръ св. Гав- П а н т е л е й . Има надписъ: „Созида се храмъ
р и л ъ се намира въ склоноветѣ на П л а в и ц а сей во имя Святаго Великомученика Пантале-
планина разклонена отъ Осогово, край Злето- мона въ лѣто спасителево 1840”.
во (кратовско). Сѫществувалъ и преди Гаври-
ла, който е билъ родомъ отъ с. Осиче (пала- Табло XXII — 44
нечко). Той билъ синъ на богати родители и М о н а с т и р ъ т ъ с в А р а х а н г е л ъ се
за времето си билъ доста книжовенъ и набо- намира въ мѣстностьта „Клепи” при с. Чичево.
женъ. Следъ смъртьта на жена си се подстри- Намѣренъ е църковенъ печатъ отъ 1709 г.
галъ въ лесновския монастиръ и се отстранилъ
да живѣе въ единъ скитъ Облакъ-върхъ, дето Табло XXIII — 45
прекаралъ много години въ неизвестность и Близо до Кавадарци се намира малкия
свършилъ живота си. Това е ставало презъ XI- м о н а с т и р ъ С в . Г е о р г и съ гиздава цър-
XII столѣтие. ква.
Презъ време на турското покоряване на (Погрѣшно е именувана градска църква въ
северна Македония, мощитѣ на светеца били Кавадарци).
зане сени на съхранение въ В. Търново.
Лесновскиятъ монастиръ е билъ обширна Табло XXIII — 46
калугерска община съ много братя и служи- Положкия монастиръ Св. Ара-
тели. Монастирътъ и презъ първитѣ години на х а н г е л ъ М и х а и л ъ се намира въ Тиквешъ
турското владичество, XV в., е преуспѣвалъ, въ единъ планински кѫтъ съ омайна окол-
83
Монастирътъ датира отъ ХІІ вѣкъ и презъ „Чардацитѣ” сѫ двуетажни съ около 60 голѣми и
турското робство е билъ крепитель на хрис- добре уредени стаи. Въ 1866 г. изгоряли всич-
тиянската вѣра. Въ него се подвизавали мо- ки монастирски сгради, съ изключение на тра-
наси преписвачи на стари славяно-български пезарията. Следната (1867) година еснафитѣ и
рѫкописи. населението издигатъ днешнитѣ постройки.
Въ по-старо време монастирската биб-
Тавло XXV — 49 лиотека е била богата съ стари книги, писани
Ц ъ р к в а т а с в . Б л а г о в е щ е н и е въ на кожа и съ разни царски хрисовули, които
гр. Прилепъ е градена презъ 1835—1838 го- по-късно сѫ били задигнати отъ чуждестранни
дина. Ферманътъ на тази църква гласи „Църква пѫтешественици. Сѫдейки по писмени памет-
за български народъ въ гр. Прилепъ”. Иконос- ници, монастирътъ е ималъ голѣми имущес-
тасътъ и владишкия тронъ сѫ богата резба отъ тва. Той е билъ даряванъ и отъ короновани
рѫката на нѣкой „дебранецъ”. владѣтели.
Табло XXVI — 51 Табло XXVII — 53
Монастиръ св. Арахангелъ (Ар- Българската черква св. Богоро-
х и а н г е л ъ ) въ с. Варошъ се намира 15 мину- д и ц а въ гр. Крушово, съ иконостасна фин-
ти далечина отъ гр. Прилепъ. на резба, биде опожарена и ограбена презъ
Споредъ преданието въ това село е имало първитѣ дни на м. августъ 1903 г., въ време на
77 църкви, отъ които за сега сѫ уцѣлѣли 5—6, илинденското възстание.
било напълно, било отчасти. Табло XXVIII — 58
Монастирътъ крие началото си въ
далечнитѣ древни времена, но е билъ разру- Слѣпченския монастиръ св.
шенъ на нѣколко пѫти. И в а н ъ П р е д т е ч а споредъ едно предание
Монастирската църква е възобновена води своя произходъ отъ дебърския монасти-
презъ 1858 год. и осветена на 28. IV. ст. ст. ръ св. Иванъ Предтеча (Бигоръ). Той е разпо-
1861 год. отъ „ Н е г о в о п р е о с в е щ е н с - ложенъ въ една гориста мѣстность, между два
тво митрополита пелагонийскаго дълбоки дола, които събиратъ водата на малка
г. Венедикта Поповича Византий- рѣкичка. Монастирътъ е известенъ далечъ по
с к а г о ”. Намиратъ се по стенитѣ на църквата съседнитѣ околии. Очарователната природа,
стари образи и надписи. достѫпностьта му, близостьта съ Битоля, Ресе-
нъ, Крушово и Прилепъ твърде много сѫ спо-
Табло XXVII — 52 могнали за неговата популярность. Гледката
отъ монастира е пленителна.
М о н а с т и р ъ т ъ „ Т р ѣ с к а в е ц ъ ” е на Отъ тукъ се вижда устието на р. Черна,
голѣма почить у прилепчани. Охридчани иматъ презъ което тя навлиза въ битолското поле, съ
своя св. Климентъ, въ името на когото се къл- брѣгове потънали въ зеленина и нагиздени съ
нятъ, а прилепчани иматъ своята св. Богороди- красиви селца. Задъ Черна по източна посо-
ца (Трѣскавецъ). Ето защо прилепчанинътъ за ка се чертае прилепското поле съ множество
свой дългъ счита да заведе и своя гостъ-чуж- високи и бѣлосани бейски кули; по на северъ
денецъ на монастира Трѣскавецъ, за да се види се бѣлѣе мраморносребристия Козякъ, Селечка
и да се поклони и той на тая светиня, съ която планина, Златовърхъ и др. — едно пространс-
се гордѣе предъ близки и далечни лица. тво повече отъ 12 ч. пѫть.
Трѣскавецъ е далечъ отъ Прилепъ 2 часа, Монастирскитѣ сгради иматъ видъ на
построенъ високо въ скалиститѣ бабунски раз- четириѫгълникъ, посрѣдъ които личи малка
клонения на „Злато-върхъ”. Отъ с. Дабница черква на мѣстото на старата. Отъ последната
почва нанагорнището, което върви изъ криви сѫ запазени само таблото и нѣколко икони, две
козьи пѫтеки по надвесени скали и камъни, дѫбови врати, единъ пергаментъ — поменикъ,
като че ли грозящи всѣки мигъ да се спуснатъ и и други дребни нѣща. Една отъ старитѣ ико-
отърколятъ върху пѫтника, за да го направятъ ни носи дата 1628 г.. Около това време трѣбва
на смачканъ листъ. До монастира се пѫтува да е билъ подновенъ монастира. Паметни-
пеша или съ конь. Макаръ и много труденъ кътъ е дълъгъ 1 аршинъ и широкъ 3/4 аршина,
пѫтя, пѫтникътъ не се чувствува уморенъ, като раздѣленъ на стѫлбици съ имена на архиепис-
стигне монастира. Умората бърже се губи предъ копи, митрополити, епископи и пр. Въ монас-
мисъльта, че човѣкъ е стигналъ най-сетне до тира има около 20 килии за монаси. Имало е
небеснитѣ висини, кѫдето въздухътъ е по-лекъ богата библиотека, гостилница и „занданъ” за
и не само се вдиша, но просто се „гълта”. Отъ арестъ на духовни лица.
Трѣскавецъ се виждатъ високитѣ върхове на Монастирътъ притежава имоти изъ
Шаръ, Пелистеръ, Бигла, а прилепското и би- обилнитѣ села въ гр. Битоля и другаде. При
толското полета изглеждатъ като две тепсии, него имаше и първоначално училище. Проек-
сложени една до друга. Особено величествена тираше се откриване класно училище съ пан-
е гледката сутринь, преди изгрѣвъ слънце, ко- сионъ за децата отъ околнитѣ села.
гато първитѣ лѫчи получатъ своето отражение
отъ стъклата на Крушово, което отражение се Табло XXIX — 59
улавя като на екранъ по трѣскавечкитѣ висо-
чини. Още по-пленителна е гледката въ ранна Ц ъ р к в а т а с в . Н е д ѣ л я въ гр. Битоля
есенна сутринь, когато по цѣлото подножие е съградена презъ 1862 година като български
на „Трѣскавецъ” се носи полегнала мъгла като храмъ съ разрешението на тогавашния гръцки
вълни въ морето. Тогава прилепското поле, владика. Тази църква е видѣла всички борби на
наистина, дава илюзия на море. българския народъ въ тоя градъ и е хранилище
на останкитѣ на много заслужили лица.
Черквата е добре запазена и разпредѣлена
на петь отдѣления. На мѣста има втора, дори Табло XXIX — 60
и трета живопись. Тука е и старинния образъ
на св. Кн. Борисъ, изобразенъ до поясъ и съ Църквата въ с. Велмевци
царска корона и скиптъръ. Но около черквата (Д.хисарско) е известна, че въ нея възстаницитѣ
сѫ монанастирскитѣ огради съ трапезарията, презъ 1903 г. сѫ се клели да мратъ за свобо-
въ която се намира каменна трапеза и камен- дата и от тамъ прогласили възстанието въ тоя
ни столове наоколо за голѣмия брой калугери. край.
84
Табло XXX — 61 Табло XXXV — 71
Църквата св. св. Кирилъ и Ме- Б ъ л г а р с к а т а м и т р о п о л и я въ гр. Би-
т о д и въ гр. Ресенъ е нова, градена е презъ толя градена въ времето на пелагонийския мит-
1893—94 год., а до тогава ресенскитѣ бълга- рополитъ Григори (1905—1907 год.). Това зда-
ри сѫ се черкували въ монастиря на ближното ние бѣше гордость за битолския българинъ.
село Янковецъ. Избѣгвали да посѣщаватъ стара-
та градска църква, предадена на гърчеющитѣ се Табло ХХХV — 72
населени власи. Митрополията въ Неврокопъ.
По случай освещаването на църквата презъ Едно великолепно здание, градено презъ 1929
1894 г. тукъ се срѣщнали основателитѣ на рево- година.
люционната организация, и сѫ размѣнили мис-
ли. Табло XXXVI — 73/76
Табло ХХХІ — 64 З о г р а ф с к и я т ъ м о н а с т и р ъ се нами-

ра въ св. Гора (Атонъ). Той е основанъ отъ трима
Българитѣ въ. гр. Дойранъ се обявиха про- братя българи — Мойсей, Аронъ и Иоанъ изъ гр.
тивъ гръцката патриаршия още преди учредя- Охридъ въ 898 год. Покровитель на обитель-
ването на Екзархията. Ала въ града имаше вли- та е св. Георги, защото, споредъ преданието,
ятелни гъркомани, които не отстѫпваха градс- неговиятъ образъ се изобразилъ самъ отъ себе
ката църква на българскитѣ мнозинства. си (зографисалъ) на една бѣла чиста дъска и съ
Особено на това се противеше тамошния това Богъ е показалъ на чие име да се посвети
гръцки владика, подкрепванъ отъ солунскитѣ монастиря.
гърци. Зографъ презъ всички времена е билъ и си
Едва презъ 1911 год. българитѣ се сдо- останалъ български, защото въ него монастиръ
биха съ своя църква св. Илия, която по монаситѣ винаги сѫ били българи.
мѣстоположението си нѣма втора въ цѣла из- Въ монастиря се съхраняватъ много стари
точна Македония. български паметници. Въ него довършилъ Отецъ
Табло XXXII — 65 Паисий своята история. Монастирътъ е помагалъ
материално на българското училище въ Солунъ
Монастирътъ св. Иванъ Предтеча и снабдявалъ съ църковни книги и одежди мно-
( П р о д р о м о с ъ ) близо до с. Лакосъ (сѣрско) го български църкви въ Македония.
въ една разкошна долина на пл. Боздагъ, потъ-
налъ въ маслинова гора, е светиня отъ XIV в., Табло XXXVII — 77
построена отъ сръбския краль Душанъ Силни.
На тоя монастиръ е билъ игуменъ презъ Х и л е н д а р с к и я т ъ м о н а с т и р ъ лежи
първата половина на миналото столѣтие архи- на източната страна на планината Атонъ, не да-
мандритъ Теодоси, чичо на покойния скопски лече отъ шийката, която отдѣля Света-Гора отъ
български митрополитъ Теодоси. материка, на два и половина часа пѫть отъ Зог-
Архимандритъ Теодоси тайно училъ много рафъ, половинъ часъ отъ морето и шесть часа
монаси българи на славянски езикъ и създалъ отъ Карея. Разположението му е много красиво
отъ монастиря гнѣздо на бѫдещи будители въ — всрѣдъ една равнина, въ гѫста гора, съ над-
тоя край. виснали надъ нея по стръмната страна ровове,
които обикалятъ монастиря отъ вси страни, така
Табло XXXII — 66 че дори и отъ близко не се забелѣзва.
Село Крушово (демиръ-хисарска околия) Хилендаръ е основанъ въ края на ХІІ вѣкъ
притежава селска църква, която е творба на ма- следъ р. Хр. Основатели сѫ царетѣ-монаси
кедонски архитекти — самоуци, но по своята Симеонъ и синътъ му Сава — архиепископъ сръб-
грамадность и изящна постройка прави впечат- ски. Монастирътъ Хилендаръ, както и всичкитѣ
ление на фина западно-европейска архитектура. светогорски монастири, представя замъкъ, кой-
то има видъ на триѫгълникъ, съ стени и здания
Табло ХХХІІІ — 67 отъ дветѣ страни и съ високи кули и бойници.
Градъ Банско (разложко) притежава голѣма Съборниятъ храмъ, въ честь на „Въведе-
и красива църква с в . Т р о и ц а , градена презъ ние Богородично”, по величественость, красо-
1835 година, а въ двора й се намира една та и богатство на материала, отъ който е пос-
голѣма кула, 30 метра висока. Тя прилича на троенъ, надминава почти всички храмове на
църковнитѣ кули въ срѣдна Европа и е снабдена Света-Гора. Той стои всрѣдъ самия монастиръ,
съ часовникъ. отдѣленъ отъ всички здания, на трайна и висока
Табло ХХХІІІ — 68 основа. Построенъ е отъ голѣми дѣлани камъ-
ни, постланъ е на много мѣста, вѫтре и вънъ,
Село Зарово, чисто българско село въ со- съ мраморни плочи и, споредъ светогорския
лунско. Църквата му, особено камбанарията, е обичай, разположението му е кръстообраз-
една гиздава сграда, каквато рѣдко се намира но. Колонитѣ, на които той се държи, на брой
изъ този край. двадесеть и шесть, сѫ отъ цѣлъ бѣлъ мраморъ;
Табло XXXIV — 69 мраморни сѫ рамкитѣ на вратитѣ и прозорцитѣ;
между прозорцитѣ отвѫтре и от вънъ се нами-
Църквата - паметникъ въ с. Симитли (гор- ратъ мраморни четириѫгълни и крѫгли колони.
но-джумайско), която наскоро се издигна, е Подътъ на цѣлия храмъ е мозайка, състояща се
единъ храмъ-паметникъ на загиналитѣ борци отъ различенъ цвѣтъ и видъ мраморни плочки,
отъ тоя край за свободата на Македония. съединени помежду си много изкусно. Външнитѣ
Табло XXXIV — 70 и вѫтрешнитѣ врати на храми сѫ единадесеть, а
прозорцитѣ сто и четири. Иконостасътъ е дър-
Малкиятъ градецъ Гюмендже, близо до венъ и позлатенъ. Храмътъ е цѣлъ украсенъ съ
Солунъ и станция на желѣзницата, бѣше едно икони, кандила, скѫпоценни кръстове, висящи
отъ най-събуденитѣ селища въ централна Ма- по стенитѣ; църковната посѫдина е доста бога-
кедония. Още преди учредяване на Българска- та. Въ храма се намиратъ петь чудотворни ико-
та екзархия, то имаше свое училище и църква. ни, всѣка отъ които има своята крайно интерес-
Църквата „с в . Б о г о р о д и ц а ” е съградена въ на история.
старо време. Освенъ събора, има още десеть параклиса,
85
а вънъ отъ монастира се намиратъ тридесеть (царь на царетѣ) или с у л т а н а (властоносецъ).
малки църкви. По тоя исторически пѫть турскитѣ султани
Хилендарскиятъ монастиръ е билъ по-рано следъ покорение на арабскитѣ земи, бидейки
чисто сръбски; сега, макаръ и да се слави още за по вѣра мохамедани, станали светски вождове
сръбски, по население е станалъ почти българс- и духовни началници на правовѣрнитѣ.
ки, защото монаситѣ въ по-голѣмата си часть сѫ Тѣ съсрѣдоточили въ рѫцетѣ си свѣтската и
българи. Цѣлото братство се състои отъ около духовна власть.
сто души. По тоя начинъ е създадена една теокра-
Владенията на Хилендаръ въ Света-Гора сѫ тическа държава на чело съ абсолютенъ госпо-
много обширни: къмъ северо-изтокъ се прости- дарь, представитель на Бога и пророка.
ратъ до шийката на Атонския полуостровъ, на Султанътъ отъ своя страна и по своя воля е
западъ до Зографъ, а къмъ югъ почти до Карея. раздѣлилъ властьта между двама свои помощ-
Но вънъ отъ Атонъ той има малко имоти. ници.
Свѣтската власть предоставилъ на своя ве-
Табло XXXVIII — 78/79 зиръ (служитель), който отъ негово име и воля
З е й т и н л ъ к а . На западната страна вънъ е неговъ мандаторъ относно управлението на
отъ градъ Солунъ, на дѣсно отъ пѫтя за Ку- държавата.
кушъ, се намира единъ прелестенъ кѫтъ съ мо- Духовната е предоставилъ на ш е и х ъ -
дерни здания. Това е З е й т и н л ъ к а , дето се ю л ь и с л я м а , тълкуватель и началникъ на ис-
помѣщава духовната семинария на българитѣ- ляма.
католици (унияти), други учебни заведения и Въ по-старитѣ времена никакъвъ по-важе-
домътъ на милосерднитѣ сестри отъ мисията нъ държавенъ актъ не се извършвалъ безъ м н е -
„Seours de Sainte Vincent de Paul”. н и е т о ( ф е т в а ) на последния.
Въ тази семинария много българи отъ ку- Шеихъ-юль ислямътъ има своитѣ подчине-
кушко и гевгелийско сѫ получили образование- ни помощници по тълкуване на вѣрата и све-
то заедно съ изучване на френски езикъ. щения законъ (шериата) въ лицето на духовнитѣ
съсловия „ с о ф т и ” и „у л е м и ”, които сѫ оказ-
Мохамеданството вали голѣмо влияние върху държавния животъ на
империята и които живѣятъ главно въ столицата.
(Къмъ Табло ХL — ХLIII) Изпълнението на религиознитѣ обре-
Мохамеданството или ислямътъ (муслю- ди се извършва отъ и м а м и т ѣ (ходжитѣ) въ
манството) е „ Б о ж и е т о в е р о и з п о в е д а - молитвенитѣ домове, известни съ името мечетъ
н и е ” , което заповѣдва пълна преданость Богу (джамия), които въ провинциалнитѣ градове
и безусловно подчинение на неговата воля, безъ признаватъ за свой шефъ въ тълкуване на све-
която ни едно създание не може да сѫществува, щеното ислямско писание (корана), както и на
никакво движение не може да става, никакво шериата - мюфтията.
събиране не може да се върши. Къмъ тая категория служители на вѣрата
„Каквото е предопредѣлено, това и става”. може да се причисли и кадията, но неговата
Тоя принципъ заедно съ другъ единъ ед- функция е повече свѣтска и сѫдебна. За това
накво важенъ съ него, а именно: „нѣма другъ кадиитѣ въ по-ново време не бѣха числени подъ
Богъ освенъ Бога и Мохамедъ неговия прате- ведомството на правосѫдието. Кадията играеше
никъ” образуватъ основата на мохамеданската ролята на модерния мирови сѫдия плюсъ нѣкой
религия. атрибути, основани на шериата.
Първиятъ принципъ е най-чистъ ф а т а - Въ главни черти такова бѣше устройството
л и з ъ м ъ (предопредѣление, „писано” или „ре- на мохамеданската църква
чено”), отъ които човѣкъ не може да избѣгне. И мохамеданството има своитѣ отшелни-
Тоя мирогледъ е миналъ и въ живота на нашия ци отъ мира сего — аскети или калугери (добри
българинъ и играе голѣма роль въ частния жи- старци), а не м о н а с и , понеже турскитѣ аскети
вотъ, пъкъ даже и въ обществения. или д е р в и ш и могатъ да се женятъ.
Отъ втория принципъ следва, че Моха- Тѣхното свърталище се нарича теке. Има
медъ е пророкъ на пророцитѣ и най-близъкъ до характеръ на християнски монастиръ. Начални-
Бога. Неговитѣ приемници на земята сѫ негови къ на текето се нарича ш е ф ъ (шеихъ). Обик-
представители и божи помазаници и на тѣхъ по новено при нѣкои голѣми текета сѫществува
волята на Бога (Алаха) е предоставено на зе- училище за духовно образование или както се
мята рѫководството на живота на правовѣрнитѣ нарича м е д р е с е .
(муслюмани). Между мохамеданитѣ въ турската държава
Първъ и непосрѣдственъ наследникъ на има доста секти, отъ които най-забележителна
пророка тукъ на земята е х а л и ф а или х а - е сектата б е к т а ш л и и , които пиятъ вино и не
л и ф ъ - и - р е с у л ъ - А л а х ъ (намѣстникъ на се придържатъ строго о мохамеданскитѣ обре-
божия пророкъ). Първъ намѣстникъ е билъ А б и - ди. И тѣ иматъ своитѣ текета.
Бекиръ.
Съ течение на времето намѣстничеството е Табло ХLIII — 89
минало върху династията на абасидитѣ. Когато Т ю л б е или т у р б е се нарича издиг-
тѣхната държава се разпокѫсала и била покоре- натъ паметникъ отъ тухли въ видъ на арки отъ
на отъ турцитѣ, халифското наследство е мина- всичкитѣ му четири страни за възпоминание на
ло въ рѫцетѣ на турския вождъ — п а д и ш а х а нѣкоя муслюманска знаменитость.
ОТДѣЛЪ VII
Развитие на българското училищно дѣло въ Македония
Възраждането на българския народъ започ- ето на членоветѣ на „ М а к е д о н с к а д р у ж и -

на отъ Македония. н а ” , държано на Връбница сѫщата година.
Както е известно, първиятъ будитель на на- Ние виждаме, че въ единъ периодъ отъ 40
родностното съзнание у българина е светогор- години (1830—1870 г.) се отварятъ нови, а ста-
ския монахъ П а и с и й , родомъ отъ Македония, ри училища се преобръщатъ на модерни и чис-
който написа И с т о р и я с л а в я н о - б о л г а р - лото имъ е достигнало до 120 само въ Македо-
с к а въ Хилендарския монастиръ на Атонъ. ния. Това е количественъ напредъкъ. По-важенъ
Неговото дѣло подтикна мнозина по-буд- е качествения.
ни македонски синове да продължатъ наче- Презъ времето отъ 1830-1850 год. старитѣ
натата работа. По-главнитѣ сѫ: иеромонахъ часословски (килийни) училища, приютени въ
Якимъ Кърчовски отъ кичевско, иеромонахъ нѣкоя прихлупена стаичка, рѫководени отъ
Кирилъ Пейчиновичъ отъ с. Теарци (тетовско), нѣкой свещеникъ или даскалъ — терзия, издъ-
архимандритъ Хаджи Теодосий отъ Дойранъ, ржани отъ подаянията на учащитѣ се — ставатъ
архимандритъ Антимъ Ризовъ отъ с. Калково общински на цѣлото селище, прибиратъ се въ
(струмишко), Павелъ Божигробски отъ Кониково нарочно построени сгради, рѫководятъ се отъ
(енидже-вардарско) и др. повече учителски сили, вече подготвени за зва-
Тѣ сѫ писали своитѣ книги предимно за нието си, издържатъ се отъ цѣлото селище и
простия народъ на п р о с т ъ с л а в я н о - б ъ л - пр.
г а р с к и е з и к ъ (Гледай табла V, VI VII и VIII, По това време учителствуватъ пионеритѣ
отдѣлъ VI — Вѣра и черква). на българската просвѣта и борцитѣ за народни
По монастиритѣ въ западна Македония права: Бр. Миладинови, Жинзифовъ, Гр. Пър-
сѫществували училища за подготовка на духов- личевъ, Йорданъ Джинотъ, Д. Узуновъ, Монахъ
ници, дето се учило на славянски. Данаилъ (въ Велесъ), Димитъръ Бѣлаяна (Щипъ)
Презъ XVII в. запазени сѫ монастирски учи- и пр.
лища въ Осоговската обитель, Трѣскавецъ, Св. Х а т и - х у м а ю н ъ т ъ отъ 1856 година
Иванъ Бигоръ, Положкия монастиръ и др. внася новъ поривъ въ българскитѣ борби про-
Презъ XVIII вѣкъ и въ началото на XIX вѣкъ тивъ елинизма. Настѫпва новъ периодъ, който
срѣщатъ се училища при всички по-видни мо- трая до учредяването на Българската екзархия
настири въ Македония, а не сѫ рѣдкость и по — 1870 г.
градоветѣ: с. Варошъ (Прилепь) има училище Смѣло може да се твърди, че тия 14 години
презъ 1782 г., с. Лешко (Горна-Джумая) — въ съставляватъ най-бурното, но и най-творческо-
1802 г., гр. Велесъ — 1810 г. въ рилския ме- то време отъ новата българска история.
тохъ, с. Орланци (кичевско) и Крива Паланка Презъ речения периодъ училищното дѣло
— презъ 1817 г., Кратово — 1818 год., въ скоп- се рѫководи отъ мѣстнитѣ църковно-училищни
ското село Кучевища — 1826 год., село Витоли- общини. Учебнитѣ програми, реда и учебното
ща (мориховско) — 1823 г. Презъ 1830 година време почти се уреждатъ и ставатъ еднакви за
сѫществували училища по стария типъ, сир. мо- всички учебни заведения.
настирски (килийни) въ градове: Скопйе, Щипъ, Презъ сѫщия периодъ Йосифъ Ковачевъ от-
Берово и Малешъ. крива първото педагогическо училище въ градъ
Презъ периода 1840—1850 г. въведена е Щипъ, дето се стекли ученици отъ цѣла Македо-
навсѣкѫде линкастерската метода, а отъ 1860— ния — бѫдещи просвѣтни работници.
1870 г. — звучната ; едновременно съ това Сѫщиятъ Ковачевъ напечата „ Ш к о л с к а
презъ ТОЯ периодъ вече въ градоветѣ се отварятъ п е д а г о г и к а ” , която силно тикна последно-
отдѣлни девически училища и се обособяватъ то въ пѫтя на съвременнитѣ искания на разум-
въ отдѣлни групи горни училища или класни, въ ното възпитание.
които сѫ застѫпени повече или по-малко обще- Неговиятъ букваръ по звучната метода на-
образователни предмети. прави цѣлъ превратъ въ методитѣ по обучение.
Броятъ на училищата къмъ 1870 година до Въ Цариградъ почва да излиза сери-
стигна цифрата 117, а числото на ученицитѣ е озното списание „Ч и т а л и щ е ”, вещо
надъ 12,000, както това може да се види отъ от- подреждано съ отборъ статии отъ обще-
нета на С. С. Бобчевъ, който е обиколилъ (1874 ственъ характеръ, предимно изъ облас-
г.) цѣла Македония и е докладванъ въ събрани- тьта на възпитанието. Неговото прило-
88
жение „Рѫководитель” даваше интересни ста- отъ които отидоха на бесилката, на заточение
тии по обучението и рѫководенето на учебното и въ затвора.
дѣло. Числото на българскитѣ учители презъ тоя
Отъ 1865 г. до 1870 г. и нататъкъ навсѣкѫде периодъ падна подъ сто.
изникватъ ч и т а л и щ а съ библиотеки, съ сказ- Гръцката пропаганда подъ рѫководството
ки и беседи въ праздницитѣ и съ вечерни и на фенерската патриаршия разви невидена до-
недѣлни курсове за обучение на неграмотнитѣ тогава дейность, та и самата Висока Порта се
и малограмотнитѣ. изплаши отъ нейния успѣхъ. Скоро тя уреди въ
Презъ него време учителствуватъ главнитѣ центрове на провинцията просвѣтни
преданнитѣ просвѣтни ратници: комисии (меарифъ комисионъ), предъ които
Йосифъ Ковачевъ, Гр. Пърличевъ, К. Шап- българскитѣ учители трѣбваше да държатъ из-
каревъ, К. Босилковъ, В. Поповичъ, Вас. Ал. вестенъ изпитъ за да получатъ право на учител-
Кюрдалевъ, Ст. Костовъ, Йорданъ Джинотъ, Ив. ствуване.
Шумковъ, дяконъ Агапи Войновъ, Елисей п. Те- Омекна положението и се създаде по-сво-
офиловъ, Г. Икономовъ, В. Манчевъ, В. Нейчевъ, бодна атмосфера за българското училищно
Ст. Салганджиевъ, Н. Ганчевъ. В. Мачуковски, дѣло.
Тодоръ Неновъ, Георче и Никола Мустреви, Настѫпва новъ периодъ, плодовитъ съ
Якимъ Сапунджиевъ, А. Йосифчевъ, Търпо По- успѣхи.
повски и др. Въ полето на женското образова- Тоя периодъ държа отъ 1881 до 1897 год.
ние се подвизавала първата негова пионерка — до винишката афера.
Баба Недѣля Петкова съ дъщеря й Станислава По-важни придобивки за църковно-учи-
Караиванова, Славка Динкова, Евка Милетичъ, лищното дѣло сѫ следнитѣ :
Сава Палашева и пр. Презъ 1880-81 г. се отваря солунската
Съ припознаването на българската църква мѫжка гимназия, следната учебна година се
за самостоятелна (султанския ферманъ отъ 28 заражда и девическото класно училище въ Со-
февруари 1870 г. ст. ст.) настѫпва ново вре- лунъ, а после гимназия.
ме. Повиканъ е българския народъ да вземе Въ 1883-84 год. при Екзархията се образу-
сѫдбинитѣ на църковно училищното дѣло въ ва у ч и л и щ е н ъ о т д ѣ л ъ , задачата на който
свои рѫце. Въ Цариградъ е свиканъ Н а р о д е - бѣше да съсрѣдоточи рѫководството на учили-
н ъ с ъ б о р ъ съ представители на цѣлото бъл- щата въ Турция, въ една рѫка, да обезпечи ма-
гарско племе, въ това число и Македония. териално сѫществуването имъ, да унифицира
Съборътъ се занима близо 11/2 година съ учебната материя, да въведе общъ редъ и пр.
изработване устава на младата българска цър- Сѫщата година въ Прилепъ се отвори ду-
ква. Тогава и после цѣлото внимание бѣше ховно училище, което поради интригитѣ на
погълнато отъ въпроса за организирането на гърцитѣ биде примѣстено въ Одринъ.
Екзархията. Избра се първия български ек- Пакъ около това време въ Битоля и Скопйе
зархъ Антимъ, а презъ 1874 г. се изпратиха се турна началото на гимназии, като тѣхнитѣ
българскитѣ архиереи за Македония — въ Ох- класни училища ставатъ ІV-то класни съ про-
ридъ и Скопйе. грама на бѫдещи гимназии.
Още не закрепнала българската цър- Презъ 1890 год. българската църква въ Ма-
ква, наставатъ събитията отъ 1876 година кедония придобива за скопската и охридската
— срѣдногорското възстание, после иде рус- епархии титулярни архиереи презъ 1894 год.
ко-турската война. Всичко това се отразява — за Велесъ и Неврокопъ, презъ 1896 г. — за
най-зле върху училищното дѣло. Много учили- Битоля и Кичево (епархия дебърска). Образу-
ща бѣха закрити презъ тия размирни времена, ва се св. Синодъ при Екзархията. Презъ 1894
много учители, пострадаха. Единъ застой се г. правата на Екзархията относно училищата се
почувствува. Презъ 1877 год. първиятъ българ- изравняватъ съ ония на патриаршията, вследс-
ски екзархъ бѣ сваленъ отъ турското правител- твие на което броятъ на училищата бързо се
ство и изпратенъ на заточение. увеличава. Презъ 1886-87 г. въ Македония има
Българската църква биде обезглавена, 353 училища съ 656 учители и 18,315 ученици,
приемникътъ на Антима — новоизбраниятъ ек- презъ 1896-97 — 696 училища съ 1,081 учите-
зархъ Йосифъ, изпадна въ положение на пълно ли и 28,436 ученици.
бездействие и гледаше какъ враговетѣ на бъл- Тоя грамаденъ успѣхъ стресна враговетѣ на
гарския народъ брулѣха плодоветѣ на дълго- българския народъ въ Македония. Презъ 1896
годишната борба. г. сърбскиятъ краль посети Цариградъ и лично
Току що се свърши войната, интереситѣ води преговори съ гръцката патриаршия за обща
на църквата наложиха на екзарха да посети акция противъ българското просвѣтно дѣло.
новоосвободенитѣ земи. Той замина за Плов- Сръбската пропаганда, чиято засилена
дивъ (1880 г.) Ала неговото завръщане въ Ца- дейность започва отъ 1886 г., напраздно се
риградъ стана проблематично. Турското пра- мѫчеше да печели почва, въпрѣки безсмисле-
вителство упорито настояваше да се премѣсти ното пръскане на парични срѣдства.
седалището на екзарха въ Пловдивъ или София Тогава сръбското правителство се съгласи,
и по тоя начинъ да пресече неговитѣ връзки съ щото сърбскитѣ училища да минатъ подъ ве-
българитѣ отъ новоосвободенитѣ земи. домството на патриаршията и подъ нейно пок-
Особено тежъкъ бѣше ударътъ, нанесенъ ровителство да сѫществуватъ, понеже въ Тур-
съ решението на турското правителство: н и - ция не се признаваше сърбски народъ. Презъ
кой българинъ да не учителствува 1897 год. сърбитѣ успѣха да бѫдатъ признати
безъ разрешение на мѣстния гръц- като такъвъ само въ косовски вилаетъ, а виниш-
к и м и т р о п о л и т ъ и пр. (1881 година). ката афера имъ помогна да бѫдатъ признати и
Въ силата на това решение повече отъ 50 въ другитѣ виляети на Европейска Турция.
български училища останаха безъ учители и И въпрѣки това, броятъ на българскитѣ
бѣха затворени. училища растѣше :
Изобщо, периодътъ отъ 1876—1880 го- Презъ 1903-904 учебна година има
дина може да се смѣта като черно премеж- 859 училища съ 1358 учители и 44,833
дие за просвѣтата на македонския българинъ. ученици срещу 538 училища, 1,004 учи-
Презъ него време много страдания изпатиха тели и 32,357 ученици патриаршес-
просвѣтенитѣ и по-събуденитѣ дейци, мнозина ки и срѣщу 137 училища, 277 учители и 400
89
ученици сърбомански (Brancoff — La Macedoine Йосифъ, се замѣни съ синодално. Презъ 1908 г.
et sa population Chretienne). македонскитѣ митрополити по редъ и съгласно
За този периодъ ще трѣбва да прибавимъ и устава образуваха С в . С и н о д ъ при българс-
други важни постижения въ църковно-училищ- ката църква въ Цариградъ. Наскоро подиръ това
ното дѣло, а именно: бѣше избранъ и М и р с к и с ъ в е т ъ при Екзар-
Презъ 1889-90 г. въ Солунъ почна да изли- хията и така се състави с м ѣ с е н и я е к з а р -
за списание „Книжици за прочитъ”, въ Цариградъ х и й с к и с ъ в е т ъ .
се появи в. „Новини”, а после в. „Вести”, списание Екзархийската область въ Турция претърпѣ
„Библиотека”. Въ 1883 г. К. Самарджиевъ основа ново административно разпредѣление, а имен-
книжарница въ Солунъ. Той впоследствие из- но: разпредѣлена бѣше на 7 епархии съ титу-
даваше календарче „Св. Св. Кирилъ и Методи”. лярни архиереи, 14 епархии, управлявани отъ
Къмъ 1890 г. се отвори втора книжарница на Ив. митрополитски замѣстници и 27 духовни об-
х. Николовъ и тя издаваше редъ години кален- щини начело съ председатели.
даръ „Солунъ”. Въ всички по-главни градове на Мирскиятъ см. съветъ реши да се образуватъ
Македония се отвориха книжарници: Скопие при всички намѣстничества и общини фондове
съ календаръ „Вардаръ”, Прилепъ съ календаръ за издръжка на църковно-училищното дѣло.
„Прилепъ”, Велесъ сѫщо и пр. Книжарницитѣ въ Това решение биде възприето отъ всичкитѣ
Солунъ издаваха всички учебници, както и биб- епархийски и общински съвети и бѣха турени
лиотека „За деца”. основитѣ на предвиденитѣ фондове.
Сѫщиятъ К. Самарджиевъ, въ съдружие съ 2. Учебното дѣло презъ въпросното време
италиянеца Муратори, отвори печатница въ Со- доби най-голѣмъ тласъкъ.
лунъ, което се последва по-късно отъ друга на Българинътъ въ предѣлитѣ на Македония се
Ярцевъ. радваше на следнитѣ срѣдни учебни заведения.
Презъ 1887 година при солунската мѫжка 1) Мѫжка класическа гимназия въ Солунъ.
гимназия се отваря педагогическо отдѣление; 2) „ търговска „ „
презъ 1893-94 г. — класическо отдѣление, ко- 3) Девическа гимназия въ сѫщия градъ.
ето презъ 1899-900 г. се замѣсти съ търговска 4) Педагогическо училище въ Скопйе.
гимназия. 5) Сѫщо такова въ Сѣръ.
Сѣрското третокласно училище отъ нача- 6) Мѫжка реална гимназия въ Битоля.
лото на 1896-97 г. се издига въ педагогическо; 7) Девическа „ „ „
сѫщото става и съ Скопското третокласно, кое- 8) Стопанско девич. училище въ Скопйе.
то отъ 1895-96 г. се обръща въ пъленъ педаго- Освенъ тѣхъ други специални училища има-
гически семинаръ. ме: свещенически въ Скопйе, земледѣлско при
Битолското класно училище презъ 1899- Велесъ, килимарски въ Прилепъ, а при класнитѣ
1900 г. става пълна класическа гимназия. училища въ Кичево, Прилепъ, Щипъ и пр.—жен-
Одринското духовно училище презъ ски рѫкодѣлни курсове.
1891/92 г. се пренася въ Цариградъ и се об- Числото на прогимназиите отъ 17 въ
ръща въ пълна духовна семинария и т. н. 1886/87 уч. година достигнаха до 66 презъ
Илинденското възстание внесе известно 1909/910 г.
сътресение въ църковно-училищното дѣло на 3. Основното образование, при всичкитѣ
македонскитѣ българи. Неприятелитѣ помисли- несгоди и прѣчки, нарастна отъ 353 училища
ха, че всичкия български успѣхъ е проваленъ и презъ 1886/1887 уч. година на 1,141 презъ
стръвно се нахвърлиха върху сломения македо- 1911/1912 уч. год. и остави задъ себе си
нецъ да използуватъ нещастията му за свои ин- основнитѣ училища на гъркомани и сърбомани,
тереси. Отъ 1905 година започва въорѫжениятъ както това показва цвѣтната таблица.
курсъ на сръбската и гръцката пропаганда въ То се разшири както по села, тъй и по полъ
Македония, така ревностно препорѫчанъ и кре- между българското население въ Македония.
пенъ оть турското правителство. Неумѣстно е Така презъ 1886-1887 уч. г. броятъ на селскитѣ
тукъ да се описватъ изстѫпленията на гръцкитѣ училища бѣше около 300, а презъ 1909-1910
андарти, сръбскитѣ кумети и турскитѣ банди, уч. г. стигна до 787. Числото на ученичкитѣ
които се нахвърлиха надъ българина. отъ 2,093 въ 1886-1887 г. възкачи на 7,239 въ
Последниятъ водѣше борбата едновремен- 1899-1900. г.
но на три фронта. Сърби и гърци можеха да се Презъ 1903-904 уч. г. всички български по-
радватъ само на времененъ успѣхъ. Щомъ маке- голѣми селища имаха училища. Само малкитѣ
донскиятъ българинъ се съвзе отъ разорението чифликчийски села и нѣкои затънтени селища
на турскитѣ пълчища, застана на първото си по- въ планините поради бедность и несгоди, се ли-
ложение. Още презъ 1907 година младотурцитѣ шаваха отъ просвѣтни домове; но пакъ купъ отъ
потърсиха пѫть да влѣзнатъ въ споразумение съ тѣхъ биваха концентрирани въ едно по-голѣмо
В.М.Р.О. и да третиратъ съ нея бѫдещето на тур- пунктово селище и тамъ се събираха децата отъ
ската империя като равенъ съ равенъ. околнитѣ. При подобни случаи сѫществуваха
Младотурскиятъ режимъ отначало донесе малки икономически пансиони, издържани отъ
успокоение въ редоветѣ на македонския бълга- учащитѣ се въ натура.
ринъ, който веднага се залови да дотъкми из- Като резултатъ отъ разпространението на
губеното срѣдъ борбитѣ и да тласне културното училищата се констатираше утешителния фактъ,
си дѣло напредъ. че и въ най-малкитѣ селца се намираха десетки
Българската интелегенция въ Македония, на младежи, които умѣеха да четатъ и пишатъ.
чело съ рѫководнитѣ крѫгове вписва въ програ- Макаръ обучението и да не бѣше задължи-
мата си издигане на църковно-училищното дѣло. телно, обаче рѣдко, съвсемъ рѣдко изключение
И започна отново стѣгане на редоветѣ за бѣше, щото деца на училищна възрасть да не
лоялно съревнование въ полето на напредъка. посещаватъ училището. Забавачницитѣ, първитѣ
Презъ тоя най-последенъ периодъ бъл- и вторитѣ отдѣления навсѣкѫде бѣха препълне-
гарскиятъ народъ въ Турция успѣ да зачисли ни съобразно числото на децата отъ населеното
следнитѣ постижения : мѣсто.
1. Висшето църковно управление доби Числото на учителитѣ презъ 1886
пълното си оформяване както предписваше — 87 г. бѣше 675, а презъ 1911 — 912
екзархийския уставъ. Личното управление на — 1,776. До когато презъ 1893 — 1894 уч.
българската църква, рѫководено отъ екзархъ г. учители съ педагогическа подготовка
90
достигаха едва числото 99, презъ 1899-900 уч. издаваха вестницитѣ: “Право”, “Отечество”, “Ро-
год. стигнаха до 224 учители и учителки. дина”, “Конституционна заря”, “Учителски вест-
Отъ числото на учителитѣ презъ 1899-900 никъ”, спис. “Културно единство” и пр.
г. българи македонци бѣха 1,426, българи не 12. Пакъ по това време македонското учи-
македонци 21 и отъ другаде 4. телство се сдружи въ У ч и т е л с к и С ъ ю з ъ ,
Презъ 1899-900 г. се издържаха 250 учи- който отъ начало броеше около 600 членове
лища отъ самото селище, 672 отъ Екзархията и съ каса, печатенъ органъ, представителство и
250 смѣсено. мѣстни клонове, които презъ 1910 година стиг-
Презъ предметния периодъ се преработи- наха числото 50. Сдруженото учителство държа
ха и окончателно приеха плана на обучението, конгресъ въ гр. Солунъ презъ 1908 и 1910 го-
учебнитѣ предмети, седмичнитѣ програми. дина и стабилизира своето положение. (Отдѣлъ
До когато презъ първитѣ години липсва- VII, табло XXVIII —109).
ха учебници за срѣднитѣ учебни заведения и За да се изтъкне по-ясно положението на
още повече за прогимназиитѣ, презъ периода българското училищно дѣло въ Македония, въ
отъ 1900-901 г. сѫ на лице учебници по всички сравнение съ учебното дѣло на сърби и гър-
предмети и то застѫпени съ по нѣколко автори. ци, ние прилагаме къмъ края на отдѣла цвѣтна
4. При Солунската мѫжка гимназия е пови- сравнителна таблица.
канъ специалистъ препараторъ — покойниятъ Ала и презъ този последенъ периодъ бъл-
Юл. Шумлянски. Той имаше задачата да снабди гарското училищно църковно дѣло не остана въ
срѣднитѣ училища, както и класнитѣ съ помага- спокойствие.
ла по обучението. При всички класни училища Следъ 1908 год. младотурцитѣ не устояха
се създадоха у ч и л и щ н и к а б и н е т и , кои- на обещанието за братство, равенство и сво-
то правѣха силно впечатление на посетителитѣ, бода на отоманскитѣ народи. Упоени отъ ле-
особено на другородцитѣ. кия успѣхъ на своята революция, пожелаха да
5. За печатното дѣло, за читалищата, отоманизиратъ всички други народи и отпоч-
книжарницитѣ, юнашкитѣ дружества и пр., го- наха гонения противъ културнитѣ учреждения
воримъ другаде. на нетурскитѣ си съотечественици. Най-силно,
6. За подобрение методитѣ въ обучението най-упорито и последователно отправиха сво-
презъ лѣтнитѣ ваканции се отваряха времен- ята ненависть къмъ българското църковно-учи-
ни педагогически курсове, а презъ течение на лищно дѣло. Монастири, черкви, училища сило-
учебната година учителскиятъ персоналъ при мъ се отнемаха отъ българи и се предаваха на
по-голѣмитѣ селища уреждаше педагогически сърби и гърци. Обезорѫжителната акция бѣше
конференции съ участието на селскитѣ учите- върхътъ на преследването; най-събуденитѣ ин-
ли. телигентни българи на първо мѣсто попаднаха
7. При всѣко училище въ градоветѣ и по- въ затворитѣ или напуснаха родната страна.
голѣмитѣ села бѣха уреждани училищно-граж- Тази буйна хайка противъ македонския
дански библиотеки. Така кичевското училище българинъ извика на работа нелегалнитѣ акции
притежаваше библиотека съ 1,200 разни пе- на В. М. Р. О., която презъ 1908 г. бѣше сви-
дагогически, научни и литературни съчинения; ла знамето, за да чака развитието на събитията.
галичкото въ библиотеката си имаше около Последваха атентати и турски жестокости.
2,000 книги, крушовското — 1,650, дебърско- Младотурцитѣ предизвикаха балканска-
то — 1,300, прилепското — 6,300, солунската та война, която тури кръстъ на живота на ото-
мѫжка гимназия притежаваше една библиотека манската империя въ Европа и повлѣче гибелни
съ повече отъ 12,000 наименования и т. н. резултати за културното дѣло на българина въ
8. Недѣлнитѣ или праздничнитѣ учили- Македония.
ща, които се съживиха отъ началото на 1880 И тъй, развитието на българското-училищ-
г., замѣстиха нѣкогашнитѣ читалища отъ но дѣло, започнало своя интензивенъ животъ отъ
седемдесетьтѣ години. четиридесетъ години на миналия вѣкъ, трая по
Битолското недѣлно училище издаде на вече отъ 70 години и записа въ своята история
свои срѣдства редъ популярни книжки за на- свѣтли страници срещу цената на многобройни
рода: „Стопанинъ и ратай”, „Длъжноститѣ на скѫпи жертви.
човѣка” и пр. Трѣбваше топоветѣ на Европа да забухтятъ,
9. При училищния отдѣлъ на Екзархията се за да съборятъ сградата, която толкова поко-
тури основата на редовна и сериозна училищна ления строиха. Зданието е само съборено, но
статистика и педагогически научни наблюде- волята у строителя е неразрушима, защото ма-
ния. кедонскиятъ българинъ преди всичко цени кул-
10. Солунската мжжка гимназия имаше час- турния напредъкъ; за него той е правилъ и прави
тна метеорологическа станция, за която г. про- всички жертви и когато неговото мирно разви-
фесоръ Д-ръ Каснеръ се произнесе съ голѣма тие се спъва отъ кѫдето и да е, тоя македонецъ
похвала като първа заведена отъ тоя родъ въ намира сили въ себе си да отстрани прѣчкитѣ; у
Турция. него пребивава вѣрата, че мракътъ е само една
11. Освенъ екзархийския в-къ “Новини” изкуствена завеса и неговата творческа рѫка не
(“Вести” следъ 1908 година) въ Македония се минуемо ще я раздере.
Български училища, открити въ Македония преди учредяването на Екзархията
Презъ XVIII вѣкъ има училища въ монастиритѣ 1820. Кратово. — Учителствува сжщия. Мо-
Трѣскавецъ, Чебренъ (мориховско), Св. Ив. Би- настиръ Слѣпче (Прилепъ) — келийно училище.
горъ (рѣканско), Лесновски (Св. Прохоръ Пчин- 1826. Въ монастиръ Св. Арахангелъ при
ски), Щипъ, Прилепъ. с. Кучевища (скопско) имало голѣмо училище,
1802. Въ с. Лешко (г. джумайско) дето се учили повече отъ 100 деца.
сѫществувало българско училище. 1828. с. Витолища (мориховско). — Отво-
1810. Велесъ. — Въ рилския метохъ имало рено било училище отъ монаха Люнгуръ.
училище съ учитель попъ Наумъ. 1830. Берово (Малешъ). — Има ке-
1817. Кичево. — Учителствувалъ известния лийно училище. Монастиръ Пречис-
будитель х. Иоакимъ Кърчовски. Крива Паланка. та (кичевско) — сѫщо Скопйе — Тая годи-
— Въ кѫщата на Паспалеви съ учитель Йовче. на се открило главното централно учили-
91
ще. Щипъ. — Презъ нея година тамъ учителс- Струмица. — Отваря се българско училище съ
твувалъ Трайко Клисаровъ отъ сѫщия градъ. учитель Константинъ Чуклевъ. Лѣтовски монас-
1832. Оризари (кочанско) се открило за тиръ. — Въздига се училищна сграда. с. Челопе-
първи пѫть. Тетово. — Открито за първи пѫть къ (тетовско) — Отворено българско училище.
съ учитель Христо Чкулка отъ сѫщия градъ. Ку- 1862. Кукушъ. — Съградено е българско
маново. — Тукъ имало училище съ 2 учители, на училище. Въ с. Водица (разложко), се отваря
които се плащало отъ църковната каса. училище съ учитель Ил. Т. Радославовъ. Воденъ
1833. Солунъ. — Сжществувало килийно — Георги Гоговъ отваря училище въ своя домъ,
училище. а сѫщо и параклисъ: сѫщо и с. с. Висока (солун-
1840. Кукушъ. — Димитъръ Миладиновъ ско), Новосело, Хортанъ, Лайново, Айватово,
открива българско училище. Валжа, Дремиглава, Тлозевна, Негованъ, Сухо,
1842. Башино село (велешко). — Има учи- и гр. Кочани.
лище съ 80 ученици. 1863. Солунъ. — Построено е българско
1843. Прилепъ. — Съградило се цент- училище. Въ с. Церъ (Кичево). — Открива се бъ-
ралното училище. Довезенци (кумановско) — лгарско училище. с. Попчево (струмишко) — съ
сѫщо. учитель Арс. Костенцевъ. Горни-Броди (сѣрско)
1844. Мирковци (скопско). — за 1-ви пѫть — учителѣтъ Георги отъ с. Либяхово изхвърля
се открива. гръцки езикъ отъ училището и го замѣня съ бъ-
Въ Велесъ, Щипъ, Баня (разложко), Горна лгарски. Неврокопъ.— Българското училище,
Джумая учениятъ руски пѫтешественикъ В. Гри- по-рано затворено отъ интригитѣ на гръцкия
горовичъ намѣрилъ училища добере уредени. владика, отново се отваря съ учитель Тодоръ
1845. Велесъ. — Учителствува Иорд. Джи- Неновъ отъ Т.-Пазарджикъ.
нотъ и училището е било известно по своята 1864. Вранещица (кичевско). — отваря се
добра уредба, та въ него се стекли ученици отъ българско училище. Ваняни (скопско) — сѫщо.
Тетово, Куманово и други. Башино село (ве- Костуръ — Първо българско училище.
лешко) отворено е училище. 1865. Прилепъ. — Баба Недѣля Петкова
1848. Скопйе. — въ Чайръ-махала се отк- отвори за първи пѫть девическо училище. Би-
рило българско училище. толя — учительтъ Василъ Манчевъ обръща до-
1853. Гостиваръ. — Сѫществувало българ- тогавашното училище въ модерно; с. Велмевци
ско училище съ учитель Лазаръ. Боровецъ (ох- (дебърско) — отваря се училище и е съградено
ридско) — открито училище. Скопие, Махала зданието; с. Спространи — сѫщо; с. Богдан-
Араджи Села динъ — за първи пѫть отворено ци (гевгелийско) — учительтъ Андонъ Амповъ
училище. замѣнява гръцкия езикъ съ български въ обуче-
1851. Кучевища (скопско). — Отворено бъ- нието; с. Кокошинье (кумановско) — отваря се
лгарско училище. българско училище.
1852. Мон. Лешокъ (тетовско). — отворено 1866. Солунъ. — Презъ тази година се от-
българско училище. ворило девическо училище съ учителка Славка
1854. Велесъ. — Училището е нагодено по Динкова и съ срѣдства на Павелъ Божигробс-
ланкастерската метода. ки отъ с. Кониково (ениджевардарско). Охридъ
1855. Гиляни. — Имало училище съ учитель — по подбуда на Григоръ Пърличевъ градскитѣ
Йосифъ Ковачевъ отъ Щипъ. еснафи уредили народна еснафска каса въ по-
1859. Виница. — За първи пѫть се отва- мощь на народни дѣла. Струмишко въ селата:
ря училище. с. Робово (струмишко). — Имало Ново село, Дабиня, Василево, Водоча и Пенчево
училище. Охридъ — Мустреви Георче и Нико- се откриватъ за първи пѫть български училища.
ла (баща и синъ) отварятъ вечерно училище и Банско (разложко) — уредило се училището по-
районно, въ които обучаватъ възрастни хора на модеренъ начинъ. Емборе (кайлярско) — свещ.
български езикъ. Димитри отваря българско училище; Кукушъ —
1860. Присовяни (охридско). — за пър- открито е девическо училище; Луково (струмиш-
ви пѫть училище. Мон. Корпино (кратовско) ко) сѫщо така. — Открито училище Бѣловище
— сѫщо. с. Блатце (кочанско) — сѫщо. Кава- (тотовско) — Чучеръ (скопско); мон. Св. Никита
дарци (тиквешко) — сѫщо. Орланци (кичевско) (скопско); Сколарци (кочанско) сѫщо се откри-
— сѫщо. Бугариево (солунско) — сѫщо. Ватоша ва българско училище. Въ Лазарополе (дебърс-
(тиквешко) — сѫщо Охридъ. — Въ махалата Ко- ко) се открива вече основно училище съ около
шино се построило училищно помѣщение. 200 ученика и съ учители поредно: попъ Кос-
1887. Кукушъ. — Учителствува Райко Жин- та, Василко Икономовъ, Несторъ Ивановъ и др.
зифовъ. Г- Джумая има българско училищно 1867. с. Бистрица (велешко) открито е за
настоятелство. Сѫщо тамъ е основанъ и учи- първи пжть българско училище, с. Гиноецъ
лищенъ фондъ. Струга. — Изхвърля се гръцки (дебърско), с. Жалювина (кратовско), с. Кленье
езикъ отъ училището и се въвежда български. (дебърско), с. Кожажинъ. с. Долна Гнойница
1856. Неврокопъ. — Отваря се за първи пѫть (охридско), с. Истемникъ (кочанско), с. Кукли-
българско училище съ учитель дѣдо Господинъ ца (кратовско), с. Кр. Паланка, с. Пеучево, с.
(Даскалъ Константинъ). Ватоша (тиквешко) има Радовишъ, с. Лисолайман (битолско), Ореовецъ
българско училище съ Даскалъ Камче. (велешко), ман. Св. Пантелей (кочанско), Бого-
1858. Нивичани (кочанско).—За първи мила (велешко), Галичникъ, Побуфье (скопско),
пѫть се отвори българско училище. Охридъ. Вевчани (охридско), ман. Св. Иванъ (мелниш-
— Въвежда се преподаване четене и краснопи- ко). Радовишъ има добре уредено училище съ
съ на български езикъ, вмѣсто на гръцки. Въ с. учитель Хр. Алексиевъ отъ Горна Джумая. Стру-
Лазарополе (дебърско) имало килийно училище мица — българско училище съ двама учители,
съ около 120 ученика съ учитель попъ Маринъ но гръцкия владика Иеротей ги пропѫжда. Ох-
отъ сѫщото село. ридъ — съ срѣдствата на еснафската каса била
1861. Щипъ. Презъ тая година въ гр. Щипъ назначена за учителка баба Недѣля Петкова.
учителствува Георги Милетичъ, който обучавалъ Щипъ — известниятъ педагогъ Йосифъ Кова-
на български и въвелъ ланкастерската метода. чевъ отваря първо педагогическо училище, въ
Сѫщата година Евка Милетичъ отваря девичес- което се учили младежи отъ България, Тракия
ко училище. Тетово. — Тая година е построена и Македония. Тетово — учителствува Йорданъ
хубава сграда за училище. Битоля. — Открито Джинотъ.
е за първи пѫть българско девическо училище. 1868. с. Владимирово (Малешъ). — отворено
92
училище, с. Драчево Скопско) — сѫщо, въ с. пѫть се открива училище. Неготино (тиквешко)
Дреноко (дебърско), гр. Леринъ (охридско), — сѫщо. Охридъ на 15—27 IX. билъ изхвърленъ
село Бетица (мариховско), с. Зърновци (кочанс- гръцкия езикь отъ тритѣ български градски учи-
ко), село Осой (дебърско), с. Псача (паланечко), лища. По инициативата на Наумъ Спространовъ
с. Смилево (битолско), с. Топлица (битолско), с. се отваря читалище.
Търканя (кочанско), гр. Гостиваръ, Петричъ, Ре- 1870. Прилепъ. — Втори пѫть се отваря де-
сенъ — отваря се първи пѫть българско улилище вическо училище отъ учителката Сава Палашева,
съ учитель Лазаръ п. Яневъ отъ Велесъ. С. Варо- което бѣше затворено цѣли 4 години. Нерези
шъ (прилепско) — построено е училище. Кри- (дебърско) — първи пѫть отворено училище.
ва Паланка — образувана българска църковна Сѫщо въ Ореовъ-долъ (велешко), Ябланица (де-
община и е официално призната отъ турскитѣ бърско), Премка (кичевско), Таймища (гостивар-
власти. Куманово — отваря се 1 класъ съ учитель ско), Луково (рѣканско), Папрадище (велешко),
Михаилъ Поповъ отъ Враня. Стеблово (дебърско). Сѣръ — открито отъ Ст.
1869. с. Лазарополе (рѣканско) за първи Салгънджиевъ. Петричъ — съ учитель Иерод.
пѫть се отваря българско училище. Желѣзна- Агапи. Сѫщо въ с. Височенъ (драмско), с. Топол-
рѫка (гостиварско) — сѫщо. Солунъ — съставе- чани (прилепско), с. Доленъ (неврокопско), Св.
на първата българска община. Пехчево — уре- Врачъ, с. Орманли, с. Калиманци, с. Кресна, с.
дено училище съ учитель Арсени Костенцевъ. Богданци (гевгелийско), с. Стояково. с. Гявато,
Крушово — имало девическо и мѫжко учили- с. Гърчица, с. Смолъ, с. Богородица, с. Боянци,
ще съ учитель Ив. В. Шумковъ. Воденъ — вто- с. Орѣховица, с. Лъвово — съ учитель Тодоръ
ри пжть се отваря българско училище, закрито Лъвовски, гр. Гумендѫе, съ учитель Хр. Михай-
поради гръцки интриги. Учитель иеродяконъ ловъ отъ Ливатово, 70—80 ученици; с. Градецъ
Агапи Войновъ. Загоричани (костурско) — учи- (Кр. Паланка), с. Луке, с. Търново, с. Петрапен-
лище добре уредено съ учитель Георги Динковъ ца, с. Ранковци, с. Стрещинъ, с. Опила, с Пехча,
отъ с. Държилово. Ново село (битолско)— първи с. Преколница.
Женското образование въ Македония
Славяно-българското четмо и писмо нико- та ни: Прилепъ, Битоля, Охридъ, Воденъ, и пр.
га не е угасвало въ Македония. Въ скѫтанитѣ изъ Нейни сътрудници сѫ дъщеря й Станислава, Евка
планинскитѣ дебри обители: „Св. Иванъ Бигоръ”, Милетичъ, майка на г. проф. д-ръ Л. Милетичъ.
„Пречиста”, „Трѣскавецъ”, „Св. Прохоръ Пчински” Тя е открила женско училище въ Щипъ и е
и пр. то си е свило гнѣздо и оттамъ е подържало участвувала първа въ модерното вече девическо
искрата на спомена за старитѣ свѣтли дни. училище въ Велесъ.
А въ тия огнища сѫ имали достѫпъ само Евка Петрова родомъ отъ Велесъ, първа е
нѣкои синове на свещенически семейства или и учила въ девическото училище въ Скопйе.
други, които се готвели да встѫпятъ въ духовно Незабравимата и гореща родолюбка и
звание. Македонката нѣмала достѫпъ тамъ. просвѣтителка на Солунъ е Славка Динкова.
Една щастлива проява имаме въ Велесъ Да споменемъ въ тоя редъ и Славка Пала-
презъ петдесетьтѣ години на миналото столѣтие. шева отъ Велесъ и плеада други ратници въ по-
Презъ него време сѫществувало е въ тоя градъ лето на женското образование.
отдѣлно училище „за девойки”, въ което се пре- Резултатътъ отъ тѣхния трудъ въ тритѣ ви-
подавало четене, писане и черковно пѣене. То ляета на Македония е следния:
се посещавало отъ 60 ученички. Основни Класни
Тази проява се считала за новаторство и у-ща у-лки учен.
единъ видъ героизъмъ на времето.
Отъ 1850 година насамъ вече македонс- презъ 1886-87 г. 24 43 1,567 5 14 182
кото момиче прекрачва прага на училището, а 1891-92 г. 45 64 2,667 3 19 264
неговитѣ родители, схващайки нуждата на вре- 1899-900 г. 91 186 5,064 6 22 678
мето, сериозно се заематъ да създадатъ отдѣлни Презъ 1912-13 год. това число надхвърля-
училища за женската си челядь. Такива училища ше 10,000 ученички.
се отварятъ: въ 1861 г. — въ Щипъ, въ 1865 г. Отъ малкитѣ основни училища въ градоветѣ
— въ Прилепъ, въ1866 г. — въ Кукушъ и Солунъ, Солунъ, Битоля и Скопйе се родиха девическитѣ
въ 1867 г. — Охридъ, въ 1868 г. — въ Битоля, въ гимназии въ Солунъ и Битоля и петокласна (съ
1869 г. — въ Крушово, въ 1870-71 г. — въ Во- домакински отдѣлъ) въ Скопйе; рѫкодѣлниятъ
денъ, въ 1872 г. — въ Крива Паланка, въ 1874 г. двугодишенъ курсъ и килимарското училище въ
— въ Скопйе, въ 1865 г. — въ Струга и пр. гр. Прилепъ; рѫкодѣлни отдѣли въ много други
Въ другитѣ градове и села, дето е имало градове: Кичево, Велесъ и пр.
училище, заради икономия, момичетата се уче- Отъ 1890-91 до 1900-901 уч. год. въ со-
ли заедно съ момчетата въ смѣсени училища. лунската девическа гимназия сѫ свършили 197
Пионерка за просвѣтата на македонската ученички, отъ които 166 сѫ станали учителки;
жена се явява на първо мѣсто Баба Недѣля Пет- 14 отъ тѣхъ продължили въ френското солунско
кова, която е съдействувала за откриване на де- девическо училище, 4 въ Прага; 1 въ Женева, 2
вически училища въ много градове на родина- въ софийския университетъ.
Солунската мѫжка гимназия „Св. Св. Кирилъ и Методий”
„Това българско училище, малко и бедно щинското българско училище въ Солунъ

както си е, ще расте постепенно и единъ день отъ 1867-68 година, създадено отъ при-
ще държи първо мѣсто между другитѣ учебни снопаметната Славка Динкова и издържа-
заведения въ града”. но съ нейни срѣдства и отъ благодеянието
Пророчеството на мѫдрия турски държав- на родолюбивия монахъ Павелъ Божигробс-
никъ Мидхадъ паша — бившъ управитель на ду- ки, както и отъ терзийския еснафъ въ града.
навския виляетъ и великъ везиръ на отоманската Презъ 1873-74 г. имало 20-25
империя, се сбѫдна. ученици, следната година достиг-
Солунската м. гимназия е рожба на об- нали до 35, а презъ 1877-78 г. се
93
закрило поради нѣмане срѣдства и поради год. и II курсъ, което е траяло до 1895-96 уч. г.
настаналитѣ политически събития. Отново от- включително.
крито е било презъ 1879-80 г. съ 40—50 ученици; Презъ 1893-91 г. при гимназията се откри-
презъ 1880-81 г. вече има четири отдѣления и ло класическо отдѣление, което сѫществува до
втори класъ съ 87 ученици и ученички смѣсено. 1897-8 уч. г.; въ началото на учеб. 1899-900 г.,
Отъ 5 октомври 1881 година малкото солун- вмѣсто него, се открива търговски курсъ, който
ско училище се прогласява за „Солунска мѫжка после се прероди въ търговска гимназия.
гимназия” и се кръщава съ името „Св. Кирилъ Отъ сѫщото Славкино бедно училище се
и Методий”. Тогава минава подъ ведомството родиха: Солунската девическа гимназия „Св.
на Св. Екзархия. Понеже отначало нѣмало до- Благовещение” и петь основни училища. Презъ
статъчно ученици, отъ Кукушъ дошли тридесеть учебната 1912-13 година солунскитѣ българи се
жадни за наука младежи, а сѫщо и отъ нѣкой радваха на една примѣрно уредена забавачни-
други градове и работата на училището се пос- ца, петь основни училища, една мѫжка гимна-
тавя въ редъ. Презъ тая година (1881-82) гим- зия, една търговска, една девическа и едно сто-
назията имала 123 ученика и се отваря ІІІ класъ. панско за млади девойки. Числото на ученицитѣ
Сѫщата година гимназията се снабдила съ свое надминаваше 1,300 съ 80 учители и учителки.
помѣщение. Единъ фактъ: всѣки праздникъ въ Отъ 1885-86 уч. год., когато солунска-
солунския параклисъ билъ пусканъ дискосъ за та мѫжка гимназия даде първия си випускъ, до
събиране помощи за гимназията и всѣкога па- 1900-901 г. вкл. тя е дала 341 ученици съ свър-
дали по 17 до 20 лири турски. шенъ гимна зияленъ курсъ и 120 съ педагоги-
Така се турила основата на македонско чески. Отъ тѣхъ около 130 сѫ станали учители и
срѣдно учебно заведение. 104 продължили образованието си въ по-висши
Презъ 1882-83 г. вече е IV класна и презъ учебни заведения.
1886-7 уч. г. става VII класна съ 129 ученици. Ето защо солунската мѫжка гимназия съ
Презъ 1837-88 уч. г. при гимназията се открива пълно основание може да се титулира alma ma-
педагогическо отдѣление съ I курсъ, а следната ter (родна майка) на македонското учебно дѣло.
Печатното дѣло въ Македония до 1912 год.
Всички наши книжовници отъ първата поло- ческия и караманлийски” 1841 и пр.
вина на XIX вѣкъ, даже и по-късно, сѫ печатили Печатницата е работила до самата смърть
своитѣ съчинения вънъ отъ предѣлитѣ на отечес- на х. Теодосий, който е починалъ въ Дойранъ
твото: Будинъ, Крагуевацъ, Букурещъ, Бѣлградъ, презъ 1839 год.
Цариградъ, Смирна и пр. Българска печатница въ Македония имаме
Печатането въ тия чужди центрове е било вече следъ десеть години, а именно презъ 1852
свързано съ голѣми трудности за самитѣ автори год., основана отъ Константина (Динко) Държи-
или преводачи, съ тежки разноски и неприят- ловъ отъ с. Държилово (воденско), въ съдружие
ни изненади. Особено пъкъ експедирането на съ брата му Кирияка. Гърцитѣ му прѣчили да ра-
отпечатанитѣ книги, като се иматъ предвидъ боти съ български букви та печатилъ на българ-
тогавашнитѣ пѫтни съобщения. ски езикъ, но съ гръцки букви.
Ето защо мнозина книжовници и заинтере- Въ нея печатница е печатано Евангелието
совани лица много често сѫ си задавали въпро- на воденски говоръ, преведено отъ хаджи Пав-
са за учредяване на народна печатница. ла Божигробски.
Пръвъ съ осѫществяването на тая мисъль се Понеже Константинъ — Динката, е билъ
заелъ архимандритъ хаджи Теодоси Синаитс- единъ събуденъ българинъ, който усърдно е
ки. работилъ за свѣстяването на своитѣ сънарод-
Той е роденъ въ гр. Дойранъ около края на ници, солунскитѣ гърци ги наклеветили предъ
XVIII в. Училъ се въ Цариградъ. Въ 1831 г. билъ властитѣ и печатницата била затворена около
назначенъ въ Солунъ за чредникъ на черквата 1859 година.
“Св. Мина”. Хаджи Теодосий обиколилъ цѣла Съ закриването на тази печатница българитѣ
Македония и се запозналъ съ Кирилъ Пейчи- въ Македония вече се лишили отъ една необхо-
новичъ. Сигурно подъ негово влияние Теодо- димость за тѣхното просвѣщение.
сий замислилъ да отвори българска печатница. Книжовнитѣ трудове на македонци-кни-
Презъ 1838 год. той осѫществилъ намѣрението жовници, живущи въ Македония, се печатили
си. вънъ отъ послѣдната.
Преди печатницата да бѫде отворена въ Нуждата отъ българска печатница въ
Солунъ, тя е сѫществувала тайно въ с. Ватоша предѣлитѣ на Македония била въпиюща, ала
(Тиквешъ). обстоятелствата така се стекли, че удовлетворе-
Буквитѣ и машинитѣ били донесени отъ нието й оставало назадъ.
даскалъ Камче, който е билъ учитель въ сѫщото Това праздно мѣсто въ срѣдствата за народ-
село по часословната метода. Той я донесълъ от на просвѣта било запълнено едва презъ 1888 г.
Бѣлградъ презъ 1836 или 1837 г. Презъ нея година Коне Самарджиевъ откри
Въ нея сѫ печатани нѣкои книжки, малки по българско отдѣление при печатницата на ита-
форматъ и съ морално-религиозно съдържа- лиянеца С. Муратори въ Солунъ.
ние. Въ тая печатница сѫ печатани календарче-
Едва когато хаджи Теодоси Синаитски, тата „Св. Кирилъ и Методий”, издавани отъ Са-
който е далъ срѣдствата за купуването на пе- марджиевъ; книгата „Домашенъ лѣкарь”, десети-
чатницата, е получилъ разрешение, тя била пре- ци учебници за основното училище, повече отъ
несена въ Солунъ. 70 разни прочитни книги; сп. „Книжици за про-
Презъ 1839 г. печатницата изгорѣ. Съ па- читъ”, сп. „Културно единство” и много други.
ричната подкрепа на Пейчиновича тя е била Тази печатница проживѣ единъ ползотво-
подновена сѫщата година и печатани сѫ били. ренъ животъ до балканската война.
„Служение еврейское”, „Утешение грешнимъ” Въ Солунъ следъ хуриета (1908 год.) се от-
(1840) отъ самия Пейчиновичъ, „Книгата за на- вори и друга българска печатница на Йорд. Яр-
учение трихъ язиковъ: славянобългарски и гре- цевъ и работи до 1913 год.
94
Читалищата въ Македония
1) Б и т о л я . За основаване на читалището презъ 1869 ГОД. ТО се осѫществува обаче едва

намираме известия въ в. „България” г. II, брое- следъ две години и половина. Носи името „Св.
ве 64 до 179, отъ 8 юни 1860 г. „Съгласието” Климентъ” и се посещава добре отъ охридчани.
за неговото създаване гласи: „Долуподписанитѣ 7) П р и л е п ъ . Читалището е основано
се обричаме чрезъ нашата помощь да обдържа- презъ 1868 год. Презъ 1869 год. то развива вече
ме едно общо читалище българско, въ което да една похвална дейность. Грижи се освенъ това и
има български вестници и отъ други още раз- за българитѣ въ Солунъ, за които „размишлява”
ни езици, така и една книгохранителница отъ въ всѣко свое заседание. Може би подъ влияни-
български книги и отъ други списания на разни ето на него прилепчани, щипяни и велешани се
европейски езици. Основателитѣ членове пла- залавятъ да събиратъ срѣдства за въздигане на
щатъ 500 гроша на година, а обикновенитѣ по български храмъ въ Солунъ.
60 гроша. Първитѣ иматъ права на по-жизненъ 8. С к о п й е . За читалището имаме весть
гласъ, а вторитѣ — само за една година”. само отъ 1875 год. въ в. „День”, год. I, бр. 20,
2 ) В е л е с ъ . Първата весть за читалище стр., 7 отъ 23 юни.
намираме въ в. „Македония”, година III, бр. 41, 9 . С о л у н ъ . Идеята за читалище се про-
стр. 3 отъ 30 септември 1869 г. То се е нари- пагандира още отъ 1869 год. (в. „Право”, год.
чало „Просвѣщение”. Желанието на гражданитѣ IV, бр. 25, стр. 99 отъ 16 августъ 1869 г.), но
било да се прибератъ въ него младежитѣ, за да кога е основано, не се знае точно. За всѣки слу-
не си изпрозяватъ времето изъ кафенетата. чай презъ 1874 год, то, наречено „Възраждане”,
3. В о д е н ъ . Читалището е основано презъ развива една похвална дейность. Задачата му е:
1870 год. Печата му е елипсовиденъ съ надпи- 1) да спомага на училището, както и града, така
съ: горе:— „Българско читалище”, доле — „Во- и въ цѣлата епархия и 2) да подпомага беднитѣ
денъ”, въ срѣдата стои отворена книга съ дата граждани и беднитѣ ученици, като разпростра-
1870 г. и емблемата на братството — две зало- нява просвѣтата между народа и областьта.
вени рѫце. Не ще съмнение, че освенъ тия читалища
4 ) К р и в о р ѣ ч н а П а л а н к а . За чита- сѫществували и други, за които липсватъ све-
лище се заговорва сериозно презъ 1869 год., дения, и било защото тѣхната дейность е била
когато се и основа. Отначало е имало повече по-малко достойна за отбелязване, било за-
отъ 40 члена. Сѫщевременно то играе роля и на щото сѫ се намирали и мѣстности, по-малко
практично училище. достѫпни за външни посетители. Но и тия чи-
5) К у к у ш ъ . Читалището е основано въ на- талища сѫ достатъчно да ни дадатъ единъ пор-
чалото на 1869 год. Отъ първо е имало 49 члена. третъ за националнитѣ и културнитѣ стремежи
6) О х р и д ъ . По подбуда отъ главния учи- на българина въ Македония презъ време на тур-
тель Григоръ Пърличевъ се замисли за читалище ското робство.
Матицата
Презъ 1852 год. архимандритъ Натанаилъ Такава матица се основа въ Цариградъ.

(по-после охридски митрополитъ), родомъ отъ Споредъ устава на последната, дейностьта
с Кучевища (скопско) и учениятъ Константинъ на матицата се разпадаше на три клона: чисто
Петковичъ, родомъ отъ Башино-село (велеш- книжовенъ — издаване всебългарски календари
ко), бѣха се заели да основатъ едно дружест- и редъ популярни книги за народа, черковно-
во съ цель да се грижи за разпространение на училищенъ — грижи за отваряне и подържане
просвѣтата. на черкви и училища; стопански — който ще се
Едва следъ 25—26 години наново се поде- занимава съ прибирането на приходите пра-
ма въпроса за основаване на матица. вилното имъ употрѣбление, грижи за създаване
На 30 ноември ст. ст. г-нъ Ал. Теодоровъ на банка, кооперация и пр. и пр.
— Баланъ държа беседа въ българския конс- Поради тази трояка дейность на матица-
титуционенъ клубъ въ Цариградъ и обясни на та избраха се и три отбора: книжовенъ, чер-
слушателитѣ ползата отъ основаването на една ковно-училищенъ и стопанственъ, съ своитѣ
българска матица и какъ може да стане то. рѫководители.
Съ тая беседа се възбуди единъ живъ ин- Разрастването на матицата, нуждата отъ
тересъ между цариградскитѣ българи, които се ревизия на нейния уставъ, много опущения и
отзоваха насърдчително за инициаторитѣ. празднотии въ сѫщия и пр. не даваха харак-
Едновременно съ това движение на теръ на постоянно и затвърдено рѫководство.
цариградскитѣ българи за българската матица Уставътъ трѣбваше да се измѣни и допълни така,
въ една отъ книгитѣ на списанието „Културно щото да стане основенъ законъ на матицата.
единство”, издавано отъ книжовника А. Стра- Преценявайки тия нужди управителниятъ
шимировъ въ Солунъ, се появи позивъ. съветъ на матицата свика учредителенъ съборъ.
Съ тоя позивъ се препорѫчваше образува- Съборътъ се откри въ Солунъ и трая три
нето на школска матица, която да събира отъ дена: 22, 23 и 24, априлъ 1910 год.
свои членове и нечленове българи членски Заседанията се водеха въ помѣщението на
вноски, дарения, завещания и съ тия приходи Солунската мѫжка гимназия.
да се крепи учебното дѣло. Присѫтствуваха 28 души, а именно: 4 отъ
Въ плана на другъ позивъ пъкъ се предвиж- Цариградъ, отъ Солунъ 3, отъ Гостиваръ 3,
даше основаване на народна печатница, народна Струмица, Дойранъ, Одринъ, Леринъ, Охридъ,
банка, народенъ домъ, народна библиотека, ко- Щипъ, Прилепъ, Мехомия, М. Търново, Скече, с.
оперативно общонародно сдружение съ мѣстни Еникьой (скеченско), Сѣръ, Драма, Воденъ, Не-
клонове за производство и консумация и т. н. врокопъ по 1, отъ Битоля 2 и отъ Скопие 3.
Идеята за едно всенародно сдружение, съ Презъ 1911 год. матицата вървѣ мудно. Не-
широкъ просвѣто-стопанственъ замахъ застана благоприятни обстоятелства спъваха хода й. Осо-
на краката си. бено обезорѫжителната акция (1910), която хвърли
95
въ затвора хиляди отлични дейци, мнозина 1912 година бѣше още по неблагоприятна.
пропѫди задъ граница, а мнозина насилствено Започнаха усилени революционни движения,
изгубиха живота си. придружени съ атентати и турски изтѫпления.
На 14 августъ 1911 г. въ Одринъ се откри Разшаваха се столицитѣ на балканскитѣ държави.
втория редовенъ съборъ. Присѫствуваха 17 Сключиха се съюзи и избухна балканската вой-
представители. Съборътъ трая три дена. на, отъ която Турция излѣзе унищожена почти.
Македонски поети, писатели, драматурзи, критици, историци,

артисти, педагози и общественици
Македония е родила едни отъ първитѣ настоящи директори на гимназии: Антоновъ,
хора на българското племе. Нѣма духовенъ Г. Раевъ Христофоровъ и Т. Велевъ; бившиятъ
клонъ, който да не е представенъ отъ македо- секретарь на Министерството на просвѣтата Ф.
нецъ. Учени, писатели, артисти изобилствуватъ Маноловъ, главниятъ училищенъ инспекторъ Н.
въ свободна България — нѣкои чисти македон- Доревъ, началникътъ на срѣдното образование
ци, други отъ македонски произходъ. и авторъ на много учебници П. Мартулковъ,
Самъ отецъ Паисий, първиятъ български главниятъ секретарь на Св. Синодъ Хр. Поповъ,
историописецъ, е отъ македонски произходъ. ректорътъ на Пловдивската семенария епископъ
Следватъ: Жинзифовъ, Жефаровичъ, Хаджи Панаретъ, ректорътъ на Софийската семинария
Якимъ Кърчовски, Кирилъ Пейчиновичъ, Не- епископъ Борисъ, бившиятъ председатель на
офитъ Рилски, Григоръ Пърличевъ, Хаджи попъ Върховния касационенъ сѫдъ Ив. Каранджу-
Теодоси (пръвъ български печатарь, отъ Дойра- ловъ, покойникъ, прокурорътъ на Софийския
нъ) братя Димитъръ и Константинъ Миладинови, окрѫженъ сѫдъ Чайлевъ, председательтъ на
митрополитъ Натанаилъ, митрополитъ Партени, Софийския окрѫженъ сѫдъ Ил. Александровъ,
Йорданъ х. Константиновъ Джинотъ, Йосифъ директорътъ на Хигиеническия институтъ д-ръ
Ковачевъ. Вл. Руменовъ, директорътъ на бактериологичес-
До 1878 година Македония е дала 15 мир- кия институтъ д-ръ М. Ивановъ, директорътъ на
ски и 12 духовни книжовници. държавнитѣ дългове д-ръ Н. Стояновъ, дирек-
Въ четитѣ на хаджи Димитъръ, Стефанъ Ка- торътъ на Държавната печатница Ал. Македон-
раджа, Филипъ Тотю, Хр. Ботевъ и др. сѫ учас- ски и пр. и пр.
твували македонци отъ всички краища на Ма- Македонци сѫ и директоритѣ на софийскитѣ
кедония. Георги Измирлиевъ отъ Горна-Джумая прогимназии II, VI, VIII, XIII, XV, XVII и XVIII.
се издигналъ до главенъ организаторъ на ре- Числото на българомакедонскитѣ педагози
волюционното движение въ търновски окрѫгъ. въ провинцията е голѣмо, но съ поимененъ спи-
Въ Горна Орѣховица е построенъ паметникъ за съкъ не разполагаме.
Измирлиевъ. Дъщерята на прочутата македонс- Голѣмиятъ промишленикъ Чековъ, фаб-
ка учителка баба Недѣля Петкова — Станислава, рикантъ на копринени платове, е роденъ въ с.
е шила четнишки знамена. Екши-су.
Въ борбата за освобождението на българ- Освенъ изброенитѣ държавници: Ляпчевъ,
ското племе, отъ което, за жалость, бѣ освобо- Генадиевъ, Ризовъ и С Радевъ, трѣбва да опо-
дена само една часть, сѫ участвували безброй вестимъ и Димитъръ Благоевъ, създатель на ра-
българи отъ Македония. ботническата партия; П. Джидровъ, виденъ со-
Отсетне, въ свободната часть на българско- циалистъ; Ил. Георговъ — виденъ радикалъ.
то племе — България, голѣмъ брой македонци Голѣмъ е броятъ и на македонцитѣ журна-
заеха първи мѣста, а нѣкои застанаха и като во- листи :
дители на партии. Самъ днешниятъ министъръ Покойниятъ Никола Милевъ („Слово”)
председатель на България, г. Андрей Ляпчевъ, е многократниятъ председатель на Д-вото на
чистъ македонецъ. Да изброимъ: Никола Гена- столичнитѣ журналисти В. Пасковъ и редак-
диевъ, Димитъръ Ризовъ, Симеонъ Радевъ и др. торъ на в. “Знаме” ; Георги Кулишевъ (бившъ
Между македонскитѣ българи има и таки- редакторъ на „Слово”, „Свободна речь” и „Ма-
ва съ всестранни дарби. Тѣ се явяватъ ту като кедония”), Димитъръ Хр. Бързицовъ (в. „Миръ”,
политици, ту като журналисти, ту като критици бившъ дългогодишенъ редакторъ на цариград-
(Симеонъ Радевъ, напр.) ския в-къ „Вести”, известенъ преводачъ и кни-
Единъ отъ първитѣ български професори жовникъ Хр. Силяновъ (председатель на д-вото
— Милетичъ, е сѫщо македонецъ. Той е пред- на столичнитѣ журналисти, бившъ редакторъ на
седатель на Българската Академия на наукитѣ. „Демократически сговоръ” и др., сега редакторъ
Билъ е и ректоръ на Държавния универиситетъ. на в. „Сила”), Ст. Симеоновъ („Ехо де Бюлгари”),
Името му, благодарение научнитѣ му трудове, е Д. Крапчевъ (директоръ на в. „Зора”), Хр. Д. Бър-
известно далечъ задъ предѣлитѣ на България. зицовъ (редактиралъ в. „Зора” и др. вестници
Професоръ Георговъ — единъ ученъ отъ и списания, сега въ в. „Миръ” авторъ на хумо-
първи рангъ, сѫщо е македонецъ. ристични книги и др.), Д. Ризовъ (в. „Независи-
Професоръ Балабановъ — една внушителна мость” — Смиловъ), П. Завоевъ (в. „Македония”),
фигура въ българския културенъ животъ — уче- Н. Митевъ („Своб. речь”) и др.
нъ литераторъ, общественикъ, е отъ Щипъ. Не- Първиятъ български седмиченъ литера-
говиятъ братъ, Никола Балабановъ, е отличенъ туренъ вестникъ „Развигоръ” е създаденъ отъ
артистъ (Народния театъръ). проф. Ал. Балабановъ.
Двама директори на Етнографския музей Неуморимиятъ литературенъ деецъ, проф.
— А. П. Стоиловъ и Ст. Л. Костовъ, сѫщо сѫ ма- Михаилъ Арнаудовъ, сѫщо е македонецъ.
кедонци. Вториятъ е и най-плодовитиятъ авто- Едни отъ най-добритѣ учебници сѫ съста-
ръ на драматически произведения („Златната вени отъ македонцитѣ Д. Мирчевъ, Ив. Доревъ,
мина”, „Голѣмановъ”, „Министърътъ”, „Тя и два- Климентъ Карагюлевъ, П. Мартулковъ, Д. Цо-
мата”, „Симеонъ” и др.) невъ, Л. Симидчиевъ, Ив. Бояджиевъ, Благой
Ст. Протичъ, бившъ директоръ на Народния Димитровъ, Г. Раевъ. Георги Трайчевъ е авторъ
музей, заемащъ сѫщо първо мѣсто въ културния на много трудове върху Македония и редакторъ
животъ на България, е македонецъ. на Македонска библиотека. Н. Мушмовъ, най-
Македонци сѫ още: педагозитѣ, бивши и известниятъ нумизматикъ е македонецъ.
96
Между македонскитѣ дипломати личатъ Борисъ и Драганъ Зографови, Вл. п. Анастасовъ
Гоце Радевъ, Панче Мишевъ, Симеонъ Радевъ, (поетъ), Христо Смирненски и пр.
Добре Живковъ, Поменовъ, Т. Павловъ, Панче Между артиститѣ ще споменемъ: Кръстю
Доревъ, д-ръ Генадиевъ. Сарафовъ, Катя Спиридонова-Бързицова, Доб-
Бившиятъ таенъ съветникъ на царь Ферди- ри х. Янковъ, Чернодрински, Люба Кръстева,
нандъ, Драндаровъ и частниятъ секретарь, Ди- Петъръ Бѣлогушевъ, Р. Ризовъ, Никола Балаба-
митъръ Наумовъ, сѫщо сѫ македонци. новъ и др.
Както казахме, македонскитѣ българи сѫ Голѣмъ е броятъ и на виднитѣ българома-
всестранно дарени. кедонски военни, архитекти, инженери и други
Дипломатътъ Панче Доревъ, макаръ и не първенци въ свободната часть на племето — Бъ-
специалистъ туркологъ, е обогатилъ българска- лгария.
та историческа съкровищнища съ много ценни Не влиза въ задачата ни да споменемъ
документи изъ турскитѣ архиви отъ времето на македонскитѣ борци, които съ смѣлостьта си
нашето робство. станаха легенда не само за българското пле-
Социалистътъ Джидровъ е колкото полити- ме, но и далечъ задъ границата. За честь на
къ, толкова и журналистъ и ученъ. македонцитѣ, броятъ на тия борци е грамаде-
Убитиятъ Василъ Пундевъ бѣ и македонски нъ и не може да се побере въ една статия. Не
деецъ и литературенъ критикъ. можемъ, обаче, да не споменемъ поне нѣколко
Въ чистата литература македонцитѣ сѫщо имена: Гоце Дѣлчевъ, Даме Груевъ, Пере То-
иматъ много представители. шовъ, Тодоръ Александровъ, Мара Бунева.
Алеко Константиновъ, П. Р. Славейковъ, Македонското племе е дало и чеда, които
Пенчо Славейковъ, Каравеловъ, Димитъръ Стра- сѫ станали светии за цѣлия български родъ: св.
шимировъ, Антонъ Страшимировъ и др. сѫ отъ Кирилъ и св. Методи, св. Климентъ, св. Наумъ.
македонско потекло. Колко македонски светии, учени, писатели,
Македонци сѫ и Людмилъ Стояновъ, Лю- и изобщо първенци има въ Бѣлградъ?
бомиръ Весовъ, Никола Джеровъ, Ат. Далчевъ,
Гръцката пропаганда
Смѣло може да се твърди, че центъръ на убива волята на тоя народъ за самостоятелно

българската история сѫ борбитѣ между българ- сѫществуване.
ския и гръцкия народи, водени още отъ появя- 4) Презъ време на руско-турската война по
ването на българската държава и непрекѫснати внушение на гръцкитѣ цариградски крѫгове,
и до днесъ. Бѣше време, когато се смѣташе, бива сваленъ българскиятъ екзархъ Антимъ I отъ
че на българския народъ е нанесенъ смъртенъ поста и изпратенъ на заточение.
ударъ отъ страна на вѣчния му врагъ. Цѣлиятъ 5) Презъ сѫщата война гръцки отряди отъ
културенъ свѣтъ приемаше, че българскиятъ на- доброволци пристигнаха въ Цариградъ на по-
родъ не сѫществува; а съ най-голѣмо удовол- мощь на турското орѫжие противъ свобода-
ствие плуваха въ тази илюзия самитѣ победи- та на християни. Самъ патриархътъ благосло-
тели, смѣтайки българскиятъ народъ потъналъ ви тия доброволчески отряди, но турцитѣ ги
вече въ гръцкото море. Всѣки християнинъ на разпѫдиха като негодници.
изтокъ бѣше елинъ. 6) Когато по Берлинския договоръ Тра-
Духътъ на новитѣ времена събуди заличе- кия биде прогласена за свободна провинция съ
ния народъ и той потърси да живѣе като само- автономно управление, гърцитѣ разбраха, че
стоятелно цѣло. мечтитѣ за тази е л и н с к а (!) о б л а с т ь се из-
Рѫководнитѣ крѫгове на елинизма се сеп- паряватъ.
наха и, за да задържатъ за елинизма плячката, Патриархътъ и неговитѣ подведомствени
която сѫдбата имъ поднесе благодарение на архиереи подписаха и изпратиха до Европа
турското орѫжие, върнаха се къмъ старитѣ изпи- махзари, какво населението е доволно отъ тур-
тани методи на борба безъ огледъ на срѣдства ския режимъ и желае да остане подъ скиптъра
и моралъ. на султана.
Всѣки по-събуденъ българинъ, който се 7) На 16/28.XI.1872 г. гръцкия съборъ,
опитваше да прѣчи на елинизацията, биваше съставенъ само отъ архиереи — гърци, произне-
немилосърдно гоненъ. Броятъ на жертвитѣ отъ се надъ цѣлия български народъ проклятие и го
тия гонения е безкраенъ, както сѫ много и раз- обяви за с х и з м а т и к ъ , като съ това целѣше да
новидни срѣдствата и начинитѣ на мѫченията. отсече отъ общения тоя народъ съ православния
Тукъ ще споменемъ само най-бележититѣ и свѣтъ и да го представи като отстѫпникъ отъ
отъ общъ характеръ, сир. такива удари, които се православието. На тоя съборъ тѫжителитѣ бѣха
отнасятъ направо до сѫдбата на цѣлия българ- сѫдии и не бѣше даже повиканъ обвиняемия да
ски народъ. се оправдава. Повечето отъ православнитѣ цър-
1) Неофитъ Бозвели настоява за българи кви: руската, ромънската, сръбската и иеруса-
архиереи въ българскитѣ епархии. По постѫпки лимската мълчаливо не одобриха вердикта на
отъ фенерския патриархъ бива изпратенъ на за- гръцкия съборъ.
точение въ Св. Гора и тамъ въ затвора умира. 8) На 17 май 1880 г. екзархъ Йосифъ I билъ
2) По клевета отъ сѫщата патриаршия би- поканенъ въ министерството на правосѫдието и
ватъ откарани въ Цариградъ братята К. и Д. Ми- вѣроизповеданията въ Цариградъ и му било съ
ладинови, хвърлени въ занданъ и тамъ отрове- общено, че турското правителство било готово
ни. А тѣ бѣха издали сборникъ отъ български на- да разреши назначението на български влади-
родни умотворения — едно необходимо дока- ци, но при условие облѣклото на българското
зателство за неелинския родъ на македонскитѣ духовенство да се измѣни, понеже иначе патри-
християни. аршията ще се възпротиви, а то не може да не
3) По искането на вселенския патриархъ държи смѣтка за нейния протестъ. И тъй, вла-
бѣха изпратени на заточение тримата български дишкия въпросъ останалъ да чака други време-
архиереи Иларионъ, Авксентий и Паисий, които на.
отхвърлиха името на първия. 9) Презъ 1881 г. патриаршията издейству-
Патриаршията смѣташе, че отстранявай- вала отъ турското правителство много полезно за
ки духовнитѣ водители на българския народъ, нея решение: „н и к о й б ъ л гар и н ъ н е м о ж е д а
97
у ч и т е л с т в у в а б е з ъ р а з р е ш е н и е н а светейшество патриархъ Иоакимъ, който под-
м ѣ с т н и я г р ъ ц к и м и т р о п о л и т ъ , з а - несе Протеста съ следнитѣ заключителни думи:
щ о т о в ъ з ъ о с н о в а н а п р и в и л е г и и т ѣ “Н. И. Величество, комуто принадлежи правото
н а п р а в о с л а в н а т а ц ъ р к в а т о й б и л ъ и властьта да наказва, покрай атрибутитѣ на
о т г о в о р е н ъ п р е д ъ п р а в и т е л с т в о т о своето суверенство има и дара да утешава и
з а п р о с в ѣ щ е н и е т о и в ъ з п и т а н и е т о облекчава” (21. VIII. 1903 г.).
на православното юношество. 3) Когато възстанието биде потушено,
Повече отъ 50 български училища сѫ били гръцкитѣ водители помислиха, че македонско-
закрити по силата на това решение, отъ кое- то българско население въ своето отчаяние ще
то и самата Висока Порта се уплашила. Тога- се втурне смирено да цѣлува дѣсница и леко
ва се уредили вь главнитѣ центрове меарифъ ще се прибере въ лоното на великата църква.
— комисии (просвѣтни комисии), предъ които Оттогава сѫ известни окрѫжни отъ патри-
учителитѣ били длъжни да държатъ изпитъ и арха и Св. Синодъ до гръцкигѣ митрополити
да получаватъ отъ тѣхъ правото на учителству- въ Македония, съ които окрѫжни се даваха на-
ване. ставления какъ да се постѫпва съ свещеници
9) На 30. VI (12. VII) 1885 г. екзархътъ упо- — схизматици, обърнали се за милость.
рито настоявалъ предъ турското правителство По онова време много бракове се приз-
за издаване бератитѣ на скопския и охридския наха за незаконни, бидейки благословени отъ
митрополити. свещеници — схизматици; имаше случаи отно-
Патриаршията, подкрепена отъ Гърция, во да се освещаватъ църковни престоли и пр.
заявявала, че ще затвори своитѣ черкви и учи- Иконата на солунскитѣ славянски първоучите-
лища, ако желанието на екзарха бѫде удов- ли навсѣкѫде бѣше отстранена отъ църквитѣ,
летворено, които ставаха патриаршески.
10) Още по-силни сѫ били протеститѣ на (Окр. окр. 28. IX. 1901, 29. I. 1902 и 21 XII,
Фенеръ, когато сѫ се издали бератитѣ за скоп- 1902 ст. стилъ).*)
ския и охридския владици (26. VII. и 9. VIII 4) Още по-типиченъ примѣръ на гръцката
1890 г.), а особено презъ 1894 г., когато цър- злоба и коварство е аферата съ пелагонийския
ковно-училищнитѣ права на Екзархията били български митрополитъ Григорий.
изравнени съ ония на патриаршията. Презъ месецъ ноември 1903 г. митропо-
Тогава били затворени, въ знакъ на про- литътъ обиколи разоренитѣ костурски села отъ
тестъ, гръцкитѣ църкви въ Цариградъ. възстанието, за да раздава помощи. За това
11) Презъ 1896 г. сръбскиятъ краль Алек- имаше разрешение отъ главния инспекторъ
сандъръ Обреновичъ, чрезъ пълномощния не- Хилми паша и одобрение отъ централното
говъ министъръ въ Цариградъ, влиза въ спо- правителство. Отива въ с. Шестеово (костурс-
разумение съ фенерската патриаршия за обща ко).
акция противъ българското църковно-училищ- Току що почналъ работа, пристига поли-
но дѣло въ Македония. цейски отъ Костуръ съ покана да се яви тамъ.
По силата на това споразумение Хилен- Митрополитътъ заминава за града, но се оказва,
дарскиятъ монастиръ минава въ сръбски рѫце; че никой го не канилъ. Костурскитѣ гърци де-
разрешава се на сърбитѣ да изпратятъ при монстриратъ предъ кѫщата, дето спрѣлъ Григо-
скопския и призренския митрополити, по на- рий и заплашватъ да го малтретиратъ. Намѣсва
родностъ гърци, протосингели сърби, които се войската. Тогава самъ гръцкия мѣстенъ вла-
въ сѫщность да управляватъ тия епархии до дика Германъ, яхналъ на конь, върви на чело на
смъртьта на титуляритѣ имъ; а следъ това да манифестантитѣ и иска изпѫждането на бъл-
бѫдатъ рѫкоположени архиереи отъ сръбска гарския митрополитъ, който въпрѣки канонитѣ
народность. Това споразумение отпосле се встѫпилъ въ чужда епархия. Митрополитътъ
изпълни точно: скопския протосингелъ Диони- Григорий, подъ защитата на 2 роти въ бойно
сий стана призренски митрополитъ, въ Скопйе въорѫжение заминава обратно въ Шестово, но
се рѫкоположи Фирмилиянъ, за дебърско-ки- и тамъ бива спрѣнъ въ работата и върнатъ въ
чевски — Варнава и пр. Битоля. Щомъ Григорий напусналъ квартирата
Скопскиятъ владика Методий бѣше ис- на архиерейския български намѣстникъ све-
тинско орѫдие въ рѫцетѣ на скопския сръбски щеникъ Гр. п. Димитровъ, дето митрополитътъ
консулъ. Сѫщото бѣше и дебърско-велешкия спрѣлъ, били изпратени двама гръцки теро-
Антимъ (гл. „Белешке о старой Србии — Ма- ристи — Мичо и Еминъ, да убиятъ последния,
кедонии” отъ консула Тод. П. Стайковичъ — който отсѫствувалъ, придружавайки митропо-
1915.) лита Григорий.
Ала най-престѫпно се отнесоха гръцкитѣ Въ последствие се оказало, че повикване-
мѣродавни крѫгове къмъ общата кауза на Ма- то на Григорий било планъ на гръцкия влади-
кедония — свободата на всички македонс- ка, за да отбие последния отъ обиколката му;
ки християнски населения — презъ време на а извикването въ Битоля се извършило поради
илинденското възстание (1903 г.). силнитѣ протести на гръцката патриаршия.
6) Ала върхътъ на гръцкото лукавство до-
Доказателства: стига презъ време на европейскитѣ конгреси
около Парижъ презъ 1919 г.
1) Протестътъ на патриаршескитѣ митро- Гърция, галеното дете на Ев-
полити отъ Тракия и Македония отъ 10. VIII. ропа, успѣва да наложи „Дого-
1903 г., подписанъ отъ 19 гръцки владици, от- ворътъ за доброволното изселване...”
правенъ до Високата Порта, до посланницитѣ Една гавра съ беззащитнитѣ и едно вѣчно
на великитѣ сили въ Цариградъ и до пресата. петно по челото на силнитѣ на деня...
Въ тоя протестъ се поднасяха коленоп- Съ тоя актъ е турена една точка въ хода
реклонно чувства на вѣрноподанность къмъ на културния напредъкъ на македонския
султана, изказваше се отъ името на македонс- българинъ.
кото население благодарность за султанското Бѫдещето ще започне съ новъ редъ, защо-
отеческо управление и се клеймеха най-дол- то справедливостьта и истината ще наложатъ
но всички ония, що сѫ взели орѫжие, като се това.
наричаха кръвопийци, грабители и орѫдия на
чужди интереси.
2) Още по-мазенъ е такрира на негово *) Гледай „Църков. вестникъ” бр. 38 отъ 19.ІХ.1903 г.
98
Носители на култура
На лѣво и на дѣсно нашитѣ „братя” сърбитѣ Отъ тия цифри се вижда, че Сърбия не само
трѫбятъ предъ цивилизования свѣтъ, че тѣ сѫ не е знаменосецъ на културата, ами държи пос-
обсебили Македония освенъ въ името на кръв- ледно мѣсто въ реда на първоначалното обра-
ни братски връзки (sic), но и въ интереса на зование между балканскитѣ държави.
човѣшкия прогресъ, защото тѣ носили въ осво-
бодената отъ тѣхъ (!) страна просвѣта и култура; ***
че тѣхната мисия, тѣхниятъ ангажиментъ предъ
хуманна Европа сѫ били да втикнатъ въ пѫтя Допреди учредяването на Екзархията, око-
на напредъка закъснѣлата Македония поради ло 1870 година, Македония броеше 73 българ-
петвѣковното й робство. ски училища. Това число почти се удвоява око-
Вънъ отъ това, нашитѣ културоносители ло 1876-77 г., а именно достига цифрата 118
се стараятъ да затвърдятъ вѣрата, че всичко, училища.
каквото се е вършило въ просвѣтното поле въ Наистина, българскиятъ църковенъ въпросъ
Македония до преди тѣхното идване тамъ, е най-рано се повдигна въ Македония, въ Скопйе
било дѣло на пропаганда, а не на напредъкъ и презъ 1829 година, ала общо се поде отъ маке-
просвѣщение. донския народъ едва презъ периода 1840-1850 г.
За да видимъ, до колко културоносителс- Значи, въ продължение на нѣкакви 20-40
твото на сърбитѣ почива върху здравитѣ основи години (1840—1870 г.), когато македонецътъ
на действителностьта, следва да се запознаемъ, се бори за духовна свобода и народна църква,
доколко е развита културата между народа въ той отваря просвѣтни домове съ свои срѣдства
самата сръбска държава. и по свой починъ, съзнавайки, че тия домове ще
Най-надеждния критерий за измѣрване си бѫдатъ крепости противъ всѣкакви чужди домо-
лата на културата на единъ народъ, на една дъ- гвания и източници за събуждане на народното
ржава, е състоянието на първоначалното обра- съзнание.
зование — този квасъ и крайѫгъленъ камъкъ, Сърбия, държава съ единъ свободенъ пе-
върху който се гради всѣка култура. тдесетгодишенъ животъ, господарка на своитѣ
За да се запознаемъ съ това състояние, сѫдбини, при едно население отъ 1,350,000 ж.,
ние ще повикаме на помощь суровитѣ цифри, съ материялни и постоянни срѣдства, презъ пе-
почерпани отъ официално издание на самото риода (1875-76 г.) брои 534 училища.
сръбско министерство на просвѣтата, а имен- Нека имаме предвидъ и това, че почти по-
но: „Notice sur d’instruction publique en Serbie”— ловината отъ общия брой на македонскитѣ бъл-
Paris — 1900. гари не стоятъ въ редоветѣ на борещитѣ се свои
Ето какъ се представлява положението на братя противъ фанариотското иго, а, напро-
първоначалното образование въ Сърбия въ стра- тивъ, съ своята пасивность и невежество влизатъ
ницитѣ на тази официална статистика. въ вражеския лагеръ.
години училища учители ученици при население Следъ двадесеть години македонскиятъ
1845 173 187 5,847 915,080 ж. българинъ има:
1855 274 306 9,716 998,919 „ (1896-97 уч. год.) 630 учил. съ 35,499 ученика,
1865 321 391 14,694 1,216,348 „ а кралство Сърбия
1875 534 667 23,238 1,353,890 „ (1895-96 уч. год.) 977 учил. съ 73,522 ученика.
1885 565 925 41,703 1,901,736 „ По онова време Сърбия броеше едно на-
1895 977 1,816 73,522 2,312,484 „ селение отъ 2,312,485 души срещу 800,000
1899 1,105 1,921 85,887 души българи — екзархисти (Prof. G. Weigand,
Die Nationalen Bestrebungen der Balkansvolker
*** — Leipzig, 1898 г.) сир. въ
Да видимъ сега, какво мѣсто заемаше Сър- 1 училище 1 ученикъ
бия по своето първоначално образование въ се пада на: се пада на:
реда на съседнитѣ й държави и доколко е осно- въ кралство Сърбия 2,367 ж. 31 ж.
вателна нейната претенция за културтрегерство въ Македония (за
на Балканитѣ. българи екзарх.) 1,269 ж. 22-23 ж.
Въ книгата „Народната просвѣта въ Швей- Македонскиятъ българинъ презъ
цария и балканскитѣ държави” отъ г. Д. Мишевъ, 1899-900 год. имаше 719 училища съ 36,674 учен.,
която на френски езикъ бѣше издадена отъ Цен- а кралство Сърбия
тралата на Съюза на народноститѣ, срѣщаме 1899 год. 1,105 училища съ 85,887 учен.
следнитѣ данни. Сиречь:
На 1000 1 училище на 1 учен. на
жители Мак. българинъ 1,114 жит. 21-22 ж.
учител- се падатъ Крал. Сърбия 2,093 жит. 27 жит.
Държави население ство ученици ученици Още едно малко сравнение:
Швейцария 3,647,479 19,174 724,762 200 Споредъ статистиката на г. W. Sis (Mazedo-
Берн. кант. 624,641 3,449 137,914 220 nien — стр. 91) за 1911-12 уч. година на 100 души
България 4,183,819 12,715 504,879 121 македонски българи се падатъ по 6-7 ученика,
Гърция 2,631,952 5,811 306,481 117 а въ Ромъния на 100 жители „ 5-9 ученика
Ромъния 6,777,722 11,532 598,888 88 Сърбия „ „ 4 „
Сърбия 2,821,015 3,069 146,396 51 Гърция „ „ 3-7 „
Сръбската пропаганда въ Македония
За начало на сръбската пропаганда въ Ма- аспирации върху български земи, особено за

кедония мнозина приематъ времето следъ под- едно разширение на югъ къмъ Македония.
писването на Берлинския договоръ (1878 г.). Когато презъ 1867 г. представителитѣ на бъ-
Въ сѫщность, сърбитѣ, сир. сръбскитѣ офи- лгарския народъ уговаряха сръбско-българската
циални крѫгове никога не сѫ спирали своитѣ програма за Югославянска държава съ самостоя-
99
телни членове България—Тракия—Македония ланъ, частниятъ му секретарь, 12 министри, 8
— князъ Михаилъ и неговитѣ министри останаха държавни съветници, 30 градски общини, 8
недоволни, защото видѣха, че българитѣ лесно полка, 26 дружества и пр.
се не подаватъ. Въ това време Михаилъ успѣва Въ края на първата година числото на
да увѣри Високата Порта въ добритѣ чувства членоветѣ достигна до 4,200 души и за 4 месе-
на сръбския народъ и не пропусна случая да се ци събра 67,157,5 лева по тогавашенъ курсъ.
споразумѣе тайно съ Ромъния за смѣтка на бъл- За 1887 г. въ сръбския държавенъ бюд-
гарски земи въ Македония. жетъ личеше специално перо отъ 100,000 лева
А какво значи изпращането на археологи- „н а д о с т о й н е е з а с т у п а т ь е д р ж а в н и х
ческа мисия въ лицето на Ст. Верковича, който, и н т е р е с а н а с т р а н и ”.
като честенъ и добросъвестенъ ученъ, пред- Въ 1890 г. сръбското правителство офици-
почете да служи на истината, пренебрѣгвайки ално взе въ свои рѫце дѣлото на пропагандата и
тайнитѣ замисли на дипломацията. предвиде въ бюджета си 300,000 лв., а за 1891
А изпращането на цѣли товари учебници — 500,000 лв., число, което остана неизменено
— сръбска история, земльописъ и др. — съ каква до 1901 година.
цель ставаше, ако не да се сондира почвата? Освенъ тия суми отпускани сѫ били още:
Известниятъ патриархъ на сръбския шови- 1) отъ общинитѣ въ Сърбия годишно 85,000 лв.
низъмъ Милошъ С. Милоевичъ презъ 1873 год. 2) Д-во Св. Сава 100,000,,
отвори въ Бѣлградъ специална школа за деца 3) Славянското благотворително обще-
изъ неосвободенитѣ сръбски(!) земи. Въ тази ство въ Русия (1887—1901) подъ
школа, именувана „ В т о р о о т д ѣ л е н и е н а формата „Пособие за южнитѣ сла-
Б о г о с л о в и е т о ”, бѣха приети 80 ученици вяни” 40,000„
отъ Нишъ, Лѣсковецъ, Враня, Куманово, Кратово, 4) отъ сръбскитѣ богаташи въ Австрия 100,000„
Кочани, Велесъ, Охридъ, Прилепъ, Щипъ, Битоля 5) излишъкъ отъ министерството на
и пр. външнитѣ работи съ кралски указъ 10,000„
Вѣрно е, че Сърбия почна да претендира за 6) По бюджета 500,000„
Македония открито следъ конгреса въ Берлинъ, Всичко 925,000„
защото Австро-Унгария имаше полза да отвли-
ча вниманието на съседката си отъ окупиранитѣ Щомъ дружеството Св. Сава закрѣпна, от-
отъ нея сръбски земи — Босна и Херцеговина. даде се на енергична дейность.
Въ интереса на Виена бѣше да сѫществува По негово настояване презъ 1886 г. се от-
вѣчно търкане между балканскитѣ славянски вориха сръбски консулства въ Солунъ и Скопйе,
държави Сърбия и България — и като съблазни- а презъ 1888 год. и въ Битоля. Тия консули има-
телна ябълка посочена бѣше Македония. ха най-главна задача да отварятъ сръбски учи-
Годинитѣ 1878—1881 минаха въ грижи за лища въ Солунъ, Скопйе, Дебъръ и нѣкои села
вѫтрешното закрѣпване на сръбската държава въ кумановско, скопско, тетовско, гостиварско,
и, главно, въ борба за денационализиране на кичевско и пр. Та по тоя начинъ да свържатъ въ
Моравско. една непрекѫсната мрежа и отворенитѣ дото-
Отъ 1881 год. въ Сърбия започватъ да мис- гава сръбски училища.
лятъ по-често за Македония и да работятъ за Самото сръбско правителство офици-
печелене почва въ полза на сръбската кауза. ално се завзе да отвори пѫть на пропаганда-
Отначало пипнешкомъ и въ името на нѣкакво та. То работеше: да спечели благоволението
славянство почнаха сондитѣ отъ македонцитѣ, на турското правителство, което признаваше
находящи се вь Сърбия като гурбетчии. Съ бла- отворенитѣ сръбски училища въ косовски виля-
ги обещания и заплашвания пробиваха пѫть етъ като частни, да се прошири припознаването
макаръ и разсѣяно. Презъ 1882 г. привлекоха и въ другитѣ македонски виляети и да признае
свещеникъ Ристо отъ с. Рудникъ, велешко, както сѫществуването на сръбски народъ.
и нѣкои селяни отъ Башино-село, тоже велешко. Сѫщевременно то работеше и предъ гръц-
По тоя начинъ сполучиха да си създадатъ база и ката патриаршия, за да вземе тя подъ свое пок-
скоро се настаниха въ голѣмото село Богомила, ровителство сръбската кауза въ Македония,
центъръ на Азотъ — една планинска мѣстность особено въ северна Македония. Въ тая часть отъ
между Велесъ, Прилепъ и Порѣче. Презъ 1884 последната елинизмътъ почти несѫществуваше,
г. правиха опити за пробиване въ Порѣче и въ пъкъ и за да се прѣчи на българското църковно-
резултатъ сполучиха да придобиятъ нѣколко училищно дѣло, трѣбваше да се подържа про-
привърженици въ с.с. Крапа, Црѣшнево, Стро- пагандата.
вия, чиито жители като бичкиджии работѣха въ За това патриаршията склони, щото нейнитѣ
Сърбия. владици въ Скопие и Дебъръ-Велесъ да бѫдатъ
Така вървѣ съ единични успѣхи до сръбско- въ пълна услуга на сръбската пропаганда.
българската война презъ 1885 г. За да се види какъ сръбскитѣ консули из-
Следъ Сливница, Драгоманъ, Пиротъ, ко- ползуваха патриаршескитѣ владици, ще цити-
гато трѣбваше да се застѫпи сръбската покро- раме нѣкои извлечения отъ книгата „Бележке о
вителка — Австрия, за да не падне Нишъ въ бъл- Старой Србий — Македоний”, авторъ на която
гарски рѫце — сърбитѣ се стрѣснаха. Разбраха, е Тодоръ П. Стайковичъ, сръбски консулъ въ
че неосвободенитѣ славяни ще тежнѣятъ къмъ Скопйе.
по-силния и че сръбската позиция е въ опас- 1) „Отидохъ при митрополитъ Методий
ность. и му съобщихъ всичко онова, що върши бъ-
Веднага следъ войната официална и инте- лгарския владика и неговитѣ хора за побъл-
лектуална Сърбия се втурна на работа — да спа- гаряването на сърбитѣ. По този случай казахъ
сява сръбската кауза въ Македония. му, че ще пиша лично на патриарха и ще го
Презъ м. августъ 1886 год. въ Бѣлградъ се моля да прати свое довѣрено лице въ скоп-
основа дружество „С в . С а в а ”, което имаше за ската епархия, за да види и чуе, какъ между
цель да подпомага за разпространение на сръб- народа владѣе вѣрата, че Екзархията се рад-
ската просвѣта въ с р ъ б с к и т ѣ н е о с в о б о - ва на по-голѣми права отколкото патриарши-
д е н и земи, въ това число и Македония. Сега ята, а това става, защото екзархийскиятъ вла-
вече Македония се призна открито за „сръбска” дика и неговитѣ люде непрестанно пѫтуватъ и
страна. проповѣдватъ за важностьта и силата на Екзар-
Въ това дружество влизаха: самъ краль Ми- хията. „Не е достатъчно, рекохъ му, че вие оби-
100
чате сърбитѣ, когато вънъ отъ митрополията санджакъ, бел. моя) за 62 години отъ възкре-
никѫде не излизате, нито пъкъ пращате своя сяването на сръбската държава, намѣрихъ 41
протосингепъ”. Този упрѣкъ не бѣше приятенъ сръбски училища съ 46 учители и 5 учителки.”
за Методия, ала не остана безъ резултатъ. Той „Между това, въ сѫщата тая стара Сърбия
ми отговори, че Сърбия счита за свое отечест- и Македония, десеть години следъ като Русия
во и желае да остави коститѣ си тамъ”. създаде България, намѣрихъ български учили-
Митрополитъ Методий бѣше патриаршес- ща: 194 основни — мѫжки 176, девически 18,
ки владика въ Скопйе и съгласно едно спо- съ 208 учители, 33 учителки и 9728 ученици и
разумение между патриаршията и сръбското ученички; срѣдни училища: седмокласна бъл-
правителство, той бѣше длъженъ да застѫпва гарска гимназия въ Солунъ съ 293 ученика и 15
интереситѣ на сръбската пропаганда и да учители, и петокласна девическа гимназия съ
бѫде въ нейна услуга. Срещу това получаваше 63 ученички и 5 учителки; български четири-
редовна заплата. класни прогимназии: въ Скопйе, Велесъ, Щипъ.
2) „Митрополитъ Методий, като патри- Воденъ, Прилепъ и Битоля съ 531 ученика и 28
аршески владика, започва да работи полезно, учители; намѣрихъ третокласни прогимназии
ала велешко-дебърския Антимъ и струмишкия въ Кукушъ и Сѣресъ съ 54 ученика и 5 учители;
Иоакимъ, като че ли не сѫществуватъ. Тѣ нищо прогимназии въ Гюмендже, Неврокопъ, Мел-
не работятъ и не взиматъ никакви мѣрки про- никъ, Петричъ, Плѣвня, Крива-Паланка, Тето-
тивъ грабителската българска пропаганда, а во, Охридъ, Леринъ, Емборе, Ресенъ, Дебъръ и
само сеиръ си гледатъ. Както се научавамъ, тѣ Кичево съ 208 ученика и 16 учители; срѣдни
нищо не долагатъ въ патриаршията, а камо ли женски училища — въ Скопйе, Битоля, При-
да бранятъ своитѣ права за отваряне на учи- лепъ, Кукушъ, Воденъ и Велесъ съ 122 ученички
лища. Велешко-дебърския е загазилъ още по- и 10 учителки.”
грозно, понеже не знае нито дума отъ славян- „Това проучване ме страшно потресе. Съ
ски и съ паството си се разговаря на турски”. всичкитѣ бележки се затекохъ право при ми-
„Околo консулствата се навъртаха цѣла нистъръ президента. Той ме изслуша внима-
колония отъ агитатори, представители на дру- телно, па тогава ми каза спокойно:
жество Св. Сава, учители, готови да завзематъ „Това е, наистина, единъ твърде сериозенъ
мѣста. Отвориха се сръбски хотели, гостилни- въпросъ, но азъ подържамъ, че съ него трѣбва
ци, кафенета, ханища съ съдържатели сърби да се занимава военниятъ министъръ. — Таки-
отъ Косово или кралството. Всичко това ста- ва въпроси се решаватъ съ топове”.
ваше, за да се покаже на свѣта, че има сърби. Сръбскитѣ официални крѫгове, както и
Въ Битоля сръбския консулъ, заедно съ пред- водителитѣ на пропагандата съзнаваха напъл-
ставителя на д-во Св. Сава, наеха здание за но ясно, че докато не застанатъ на чело пас-
нѣкакво земледѣлческо училище, обиколиха тири сърби, а не гръцки владици — каузата не
селата, за да привлекатъ ученици, обещаваха ще печели. Ето защо рано още повдигнаха тоя
тлъсти заплати, ала не успѣха да отворятъ учи- въпросъ. Въ Скопйе пропагандата имаше по-
лището по липса на ученици. здраво положение отколкото другаде, понеже
Не по-добъръ бѣше резултатътъ и въ скоп- тамъ живѣеха около 30—40 семейства изъ Ста-
ско, макаръ и положението тамъ да бѣше мно- ра Сърбия, заселени по работа.
го по-благоприятно за пропагандата. Елинизмътъ се представляваше тоже отъ
Самитѣ меродавни сръбски крѫгове при- 20—30 кѫщи, погърчени власи. Самитѣ та-
знаваха това фалшиво положение и го изтък- мошни гръцки митрополити Паисий и после
ватъ въ тайната конференция, свикана въ Методий имаха и личенъ и общъ интересъ да
Бѣлградъ отъ министра на външнитѣ работи подпомагатъ пропагандата, за да прѣчатъ на
Иванъ Жуйовичъ на 23 юлий 1905 год. българското църковно-училищно дѣло. Рус-
„Г-нъ Ив. Жуйовичъ слага предъ конферен- кото правителство въ лицето на своитѣ кон-
цията въпроса за нашето (сръбското) културно сули, тоже усърдно помагаше; а и турското
просвѣтно дѣло въ Мекедония и като посочва правителство желаеше едно разслабване на
на това, че има училища съ много малко деца българитѣ. Особено тая политика взе надмо-
и мѣста, дето нѣма сръбски кѫщи, пита: дали щие презъ времето на косовския валия Хавъзъ-
не би трѣбвало да се ограничи нашето дѣло въ паша.
тази насока?” Всичкитѣ изброени условия окуражи-
Другъ виденъ сръбски държавенъ мѫжъ ха сръбската пропаганда да поиска щото въ
ето що пише по тоя въпросъ: Скопйе и Призренъ на първо време да бѫдатъ
„Днесъ дълго се занимавахъ съ проучва- настанени архиереи отъ сръбска народность.
нето на училищата на нашитѣ братя въ Стара Както предъ Високата Порта, тъй и предъ
Сърбия (Македония). За училищната година патриаршията въ Цариградъ, усилено работѣха
1887-88 намѣрихъ въ призренски окрѫгъ 5 посланницитѣ: Ст. Новаковичъ, Сава Груи-
мѫжки и едно девическо училища, въ тетовски чъ, д-ръ Вл. Джеорджевичъ и др. Презъ 1896
окрѫгъ — 6 мѫжки и едно девическо училища; г. сръбскиятъ краль Александъръ Обренови-
въ скопския окрѫгъ — всичко 3 мѫжки училища чъ посети турската столица и разговаря лич-
съ трима учители; въ велешкия — едно учили- но съ гръцкия патриархъ. Повдигнатъ е билъ
ще въ Велесъ съ единъ учитель; въ охридско, и въпроса за сръбски владици за поменатитѣ
дебърско, гилянско — само по едно училище. по-горе епархии. Патриаршията е отговори-
Въ прищинския окрѫгъ намѣрихъ 8 училища ла, че докато сѫ живи митрополититѣ Милетий
съ 9 учители; ипекски окрѫгъ — 2 мѫжки и 1 въ Призренъ и Методий въ Скопйе, въпросътъ
девическо училища съ 1 учитель, въ дяковски не може да се разреши, освенъ да се изпра-
окрѫгъ — само 1 училище съ 1 учи тель; въ ву- тятъ при тѣхъ сърби протосингели. Въ Скопйе
читрънско и митровишко — всичко на всичко отиде архимандритъ Диониси Петровичъ. Не
по 1 мѫжко училище съ по 1 учитель; въ ново- се мина и седмица, той замина въ Кумано-
пазарско — 1 мѫжко и 1 девическо училище съ во, дето на 1 януари ст. ст. 1893 г. се вмък-
2 учители и 1 учителка; най-после въ сенички на въ тамошната градска черква подъ екзар-
окрѫгъ — 1 мѫжко и едно девическо училище хийско ведомство да служи. Трѣбваше по-
съ 1 учитель и една учителка.” лицията да го изкара силомъ отъ службата
„И така, въ всичкитѣ 15 окрѫга отъ Стара и да го конвоира обратно още сѫщия день.
Сърбия (разбирай Македония и Новопазарски Презъ 1895 г. почина призренския гръцки
101
владика и Дионисий бѣше рѫкоположенъ за ти- Солунъ, като отиде далече въ единъ затънтенъ
туляръ. кѫтъ — въ монастиря „Скалоти” (до Дедеага-
Вмѣсто него дойде новъ протосингелъ ар- чъ) и тамъ се рѫкоположи на 15 юни 1902 г. ст.
химандритъ Никифоръ Перичъ. Наскоро следъ ст. Фирмилиянъ не се радва на митрополитския
това почина голѣмия сръбски приятель Методий жезълъ. Почина на 20. XII. 1903 година.
Скопски. Пропагандата разви най-енергична На 31. I. 1904 год. бѣше рѫкоположенъ на
дейность да бѫде рѫкоположенъ сръбския Ни- опраздненото мѣсто Севастиянъ Дебелковичъ,
кифоръ. Патриаршиститѣ гъркомани се опълчи- ала следъ една година и той се помина безъ
ха противъ него и настоятелно поискаха да бѫде даже да види епархията си.
махнатъ. Въ противенъ случай, тѣ заплашиха, че Трети по редъ бѣше скопски патриаршески
ще минатъ подъ ведомството на Екзархията. (сръбски) владика Викенти Кърджаличъ.
Патриаршията изпрати охридския свой Една друга мечта на сръбската пропаган-
митрополитъ Амвроси въ Скопйе, да помири да бѣше да настанатъ сърбинъ владика и на
патриаршиститѣ, но скоро и той взе тѣхната дебърско-велешката епархия, която макаръ и
страна и упорито се противопостави на прото- двойна се управляваше отъ единъ кириархъ.
сингела, когото обвини въ незачитане правата Съ помощьта на младотурцитѣ и съдействието
на титуляра. на патриаршията за такъвъ биде рѫкоположенъ
Никифоръ биде повиканъ отъ Скопйе да се презъ 1910 година Варнава, сегашниятъ сръбски
яви на сѫдъ предъ патриаршията. Той отказа да патриархъ. Голѣмиятъ идеалъ бѣше да бѫдатъ
стори това и силомъ остана въ Скопйе. рѫкоположени сърби на митрополитскитѣ пре-
Скопскитѣ българи не стоеха съ скръсте- столи на пелагонийската и охридската епархии
ни рѫце. Раздоритѣ между тѣхъ, които бѣха се и по тоя начинъ да се тури основата на С р ъ б -
породили по-рано, престанаха съ идването на с к а е к з а р х и я в ъ М а к е д о н и я .
новия владика Синесий. Еснафитѣ и енориитѣ се Сърбитѣ, особено агентитѣ на тѣхната
сплотиха. Лица, връзъ които имаше съмнение, пропаганда, имаха интересъ да надуватъ пос-
че съчувствуватъ на сърбитѣ, бѣха изолирани и тиженията си въ църковната администрация съ
съ тѣхъ прекратени всѣкакви роднински и об- голѣми успѣхи, основани на волята на населе-
ществени връзки. Благодарение на тия мѣрки, нието.
скоро Нерезкия монастиръ се върна въ лоното Въ сѫщность това е най-дебелата изма-
на българската църква. ма. Успѣхътъ въ това отношение не иде отъ
Настѫпи 1897 год. Турското правителство народното съзнание, а отъ благоволението на
направи официално преброяване на гъркомани враговетѣ на народа. Сърбитѣ обясняватъ успѣха
и сърбомани. на Екзархията съ обстоятелството, че народъ-
На страната на сръбската пропаганда се тъ мразелъ гръцката патриаршия и бѣгаль отъ
обявиха едва 28 кѫщи, Амвросий спечели и Ни- нея. А последната бѣше, която свои правилегии
кофоръ трѣбваше да се махне. Той бѣше наказа- прехвърляше на свои протежета, сир. на сръб-
нъ и отъ патриаршията. ската пропаганда.
Тогава официална Сърбия, а заедно съ нея Преброяването отъ 1896 год. въ Скопйе
и всички крепители на пропагандата въ Маке- между патриаршиститѣ сърбомани и гъркомани
дония възнегодуваха срещу своитѣ консули, показа, че първитѣ бѣха застѫпени само съ 28
агитатори и рѫководители и на мнозина бѣше кѫщи срещу 63 (?). Тогава може ли да се вѣрва
спрѣна заплатата. на сръбската статистика отъ Иванъ Ивановичъ и
Сръбското правителство изпрати въ Цари- В. Иоксичъ отъ 1900 год. че въ казитѣ скопска,
градъ архимандритъ Фирмилиянъ Дражичъ и кумановска, гостиварска, кратовска, кочанска,
поиска да бѫде рѫкоположенъ за скопски мит- паланечка и тетовска имало 5,756 кжщи или
рополитъ. 46,048 сърби патриаршисти, срещу 168,000 ек-
Патриаршията най-после склони да прово- зархисти?
ди Фирмилияна като протосингелъ въ Скопйе и Повтаряме, успѣхътъ въ църковно-админи
да го остави да управлява епархията, но Амвро- стративно отношение се дължи на интереситѣ
сий да СИ остане като титуляръ, който да живѣе на гърци, турци и нѣкои велики сили.
въ Цариградъ за смѣтка на сръбското правител- Още единъ пѫть въ това се увѣряваме отъ
ство. самия ръстъ на учебното дѣло на сръбската про-
Архимандритъ Фирмилиянъ замина за паганда въ Македония.
Скопйе, но биде съвършено зле посрещнатъ Както става ясно отъ следната таблица:
отъ патриаршиститѣ, които не го допуснаха въ училища учители ученици
черква. Турското правителство затвори черква- 1887/88*) 41 51 —
та. Най-сетне следъ много натискъ отъ Сърбия, 1892/92 112 150 4,551
както и отъ страна на патриаршията, черквата 1896/97 92 131 3,335
бѣше отворена на Фирмилияна съ условие две 1903/904 135 265 3,612
недѣли да се служи на гръцки и една на сла- 1911/912 141 283 3,305
вянски. Фалшътъ е очевиденъ:
Силни и енергични бѣха протеститѣ на За 1911/912 г. на 1 училище падатъ по 23-24 уче-
скопскитѣ българи, начело съ митрополита имъ. ници
Но сърбигѣ имаха задъ себе си въ Цариградъ во- За 1911/912 г. на 1 училище падатъ по 2 учители,
лята на върховното турско управление, подкре- или 2 учители на 24 деца!!!
пата на руското посолство, действието на сръб- И докогато презъ първитѣ години число-
ската легация, на черногорската и самата пат- то на учащитѣ се върти около 4,500 — 5,000,
риаршия. Отъ българска страна само Екзархията презъ последнитѣ години то спада подъ 4,000.
правеше силна опозиция, слабо подкрепена Сърбитѣ го надуватъ до 10,000 въ Македония и
отъ българското правителство, което тогава се стара Сърбия.
водѣше по диктовката на велика царска Русия. Другь единъ фактъ още по-важенъ е срав-
Фирмилиянъ се настани въ Скопйе. По-късно нението на числото на ученицитѣ съ онова на
той трѣбваше да замине въ Солунъ по нарежда- сръбското население, както го изтъкватъ самитѣ
не на патриаршията и да бѫде рѫкоположенъ въ сръбски статистики.
епископски чинъ отъ тамошния гръцки митро- Напримѣръ - скопската епархия, дето про-
политъ Атанасий. Ала солунскитѣ гърци устрои-
ха бурни манифестации и Фирмилиянъ напусна *) Въ числото влизатъ и тия отъ Косово.
102
пагандата сама се смѣташе за силна и затвър- клети отъ Бога и афоресани отъ апостолската
дена. (Македония и македонци — Иванъ Ива- църква и т. н.
новичъ) Тамъ се изброяваха сърби православ- Изобщо, сръбската пропаганда не се спи-
ни 10,082 к ѫ щ и или 80,565 ж и т е л и (sic), раше предъ никакви пѫтища, не се свенеше
а учебното дѣло бѣше въ това положение: 108 предъ никаква съвесть, само да получи благо-
училища, отъ които основни 93 съ 156 учители и приятни резултати за себе си. Ала едно отъ най-
около 2,000 ученици. Парадоксъ: 10,000 кѫщи чернитѣ срѣдства за разширение на сръбската
даватъ 2,000 ученици или петь кѫщи само еди- пропаганда бѣше безогледния тероръ, вършенъ
нъ ученикъ!!.. надъ неподатливи селища или видни личнос-
Нека при това прибавимъ, че въ броя на ти, било направо чрезъ въорѫженитѣ органи на
училищата влизаха и срѣднитѣ (Скопйе), дето се пропагандата, било посрѣдствено — чрезъ на-
учеха около 500 ученици, а така сѫщо въ пред- емни убийци.
метната сръбска статистика сѫ смѣтани учили- Жертвитѣ, загинали отъ сръбския тероръ,
щата и жителитѣ отъ прешовска кааза. сѫ неизброими.
Срещу тия постижения на сръбска- Тукъ ще дадемъ само единъ кратъкъ спи-
та пропаганда ние противопоставяме наша- съкъ за пострадалитѣ българи презъ 1905-6 год.
та сравнителна (цвѣтна) таблица, заета отъ
На 26 ноември 1906 година въ с. Кѫшани,
книгата на г. Вл. Сисъ „Mazedonien” стр. 92,
отъ дето се вижда. П р и р а с т ъ к а за вре- кумановско, убити отъ една сръбска банда 4
мето 1904—1912 год. или за 8 години: българи; на 11 декемврий друга банда напада
училища учители ученици с. Бѣляковци, кумановско, бие и изтезава много
Български +282 +418 +19,036 селяни; на 8 януарий 1907 год. бити и изтезава-
Сърбски +6 +18 -307 ни отъ сръбска банда най-виднитѣ българи въ с.
Сега да разгледаме срѣдствата, съ които си с. Гуненци и Станчо, паланешко; на 9 с. м. една
служеше сръбската пропаганда, за да постигне банда напада с. Отошница и завлича съ себе си
ТОЯ „ с и я е н ъ ” успѣхъ (!!).
7 души българи; на 11 с. м. една сръбска бан-
да напада с. Бѣляковци, кумановско, и изгаря
Срѣдства 5 кѫщи; на 23 с. м. друга банда, подъ началс-
твото на капитанъ Илие Миховче, напада една
Парични сватба въ село Сарандиново, прилепско, залавя
1) Презъ 1900/901 учебна година въ 8 души българи отъ с. Кривогащани и ги насича
С к о п с к а т а е п а р х и я имаше 70*) училища, на кѫсове; на 25 с. м. въ с. Поповяни, кичевско,
127 учители и 1,576 ученици; изразходвани сѫ убити отъ една сръбска банда 2 мѫжа и 3 жени;
били 5,210,61 лири турски или се падатъ на 1 на 9 февруарий свещеникътъ на с. Мургашъ
училище по 74,5 лири, на 1 учитель по 41 лири, бива убитъ отъ сръбска банда; на 15 с. м. убитъ
на 1 ученикъ по 3 лири турски. отъ турци, плащани отъ сръбската пропаганда,
2) В е л е ш к а е п а р х и я за 8 училища, 16 българскиятъ архиерейски намѣстникъ въ Кума-
учители и 198 ученици е похарчено само за за- ново; на 20, 21, и 22 с. м. селата Бразда, Глухо-
плата на учителитѣ 668 златни наполеона или во и Мирковци, скопско, нападани по нѣколко
се пада: на 1 училище по 86 наполеона, на 1 пѫти наредъ отъ сръбски банди и съ тероръ за-
учитель по 415 наполеона и на 1 ученикъ по ставени да признаятъ патриаршията; на 20 с. м.
3,30 наполеона въ с. Младо-Нагоричани, кумановско, убитъ отъ
И ако се прибавятъ заплатитѣ на агентитѣ, сръбската пропаганда българскиятъ учитель; на
на подкупенитѣ, за наеми, учебници, издръжка 7 априлъ банда отъ 80 души загражда с. Облав-
— понеже всичко бѣше за смѣтка на пропаган- ци, открива огънь и изгаря нѣколко кѫщи; на 28
дата — смѣтката отива далече... юли друга сръбска банда влиза въ с. Кокино, съ-
Изобщо срѣдствата, съ които сръбската сича най-видния въ селото българинъ и откарва
пропаганда си служеше за своитѣ цели се свеж- съ себе си 6 души селяни; въ началото на месецъ
датъ къмъ тия групи: августъ сръбска банда убива Спиро Георгиевъ и
1) Редовнитѣ месечни награди (заплати), следъ това и майка му Ангелина отъ с. Бѣляковци,
еднократни помощи, помагане на бедни семейс- кумановско; на 9 с. м. друга банда влиза въ с.
тва, издържане на ученици напълно или отчас- Коници и изгаря плѣвнитѣ, сѣното, снопитѣ на
ти, обещание за намаление на данъци и тегоби много българи; на 16 с. м. голѣма сръбска банда
въ съгласие съ мѣстнитѣ власти, покровителство напада за пети пжть с. Бѣляковци, кумановско,
на нѣкой подкупенъ чиновникъ или влиятеленъ ранява мнозина и ограбва селото; цѣли 4 месе-
турски бей, ага, а най-вече на нѣкой известенъ ца отъ май до септемврий НѢКОЛКО сръбски банди
насилникъ, допускане въ предѣлитѣ на кралс- нападатъ последователно селата въ Азотъ, ве-
твото съ обещание за настаняване на духовна лешко, и тероризуватъ българитѣ, за да ги за-
работа, медицинска безплатна помощь. ставятъ да се обяватъ за сърби; на 5 септемврий
2) Да се компрометира нѣкой виденъ сръбска банда отъ 100 души загражда село Бис-
българинъ първенецъ или общественикъ предъ трица и цѣли 3 часа стреля непрекѫснато, като
властитѣ или между обществото. ранява много селяни; на 8 с. м. сръбска банда
3) Да се натовари нѣкои по-беденъ родо- напада с. Подържи-конь, паланешко, залавя 4
любивъ българинъ съ тежки данъци, тегоби и българи, откарва ги съ себе си и ги убива; на
разкарвания и да се внесе смутъ въ икономи- 11 октомври друга сръбска банда напада села-
ческото му положение. та Кадиево и Орахъ, убива 4 българи и откарва
4) Да се внесе раздоръ между по-първитѣ съ себе си овцетѣ на много селяни; на 29 с. м.
българи, изкустно възбуждайки зависть и по- сръбска банда залавя 3 българи отъ с. Облавци
дозрение. и ги убива; на 1 ноември друга сръбска банда
5) Агентитѣ на пропагандата си слу- напада с. Младо-Нагоричани, кумановско, из-
жеха предъ простото население съ хуле- гаря 3 кѫщи, 2 колиби и 15 кола сѣно; сѫщия
не духовенството и интелигенцията, как- день сръбска банда загражда с. Сланско, ки-
то и изобщо българската църква, като чевско, и пленява 15 души българи; 11 декем-
отстѫпници на православната вѣра, про- ври една сръбска банда напада с. Бѣляковци и
изгаря нѣколко кѫщи; на 25 мартъ 1907 сръб-
*) Отъ тѣхъ 5 класни, 1 пълна мѫжка гимназия и едно ска банда напада с. Брезница, скопско, изгаря
петокласно девическо училище съ рѫкодѣлно отдѣление нѣколко кѫщи и убива 1 българинъ; на 1 с. м.
103
друга сръбска банда напада с. Изворъ, ве- бѣха система въ пропаганднитѣ действия.
лешко, изгаря 7 кѫщи и отвлича съ себе си 18 Най-сетне и въ и к о н о м и ч е с к о т о по-
души българи и пр. и пр. ложение на македонското население пропа-
гандата има своето зловредно влияние. Обик-
Последствия новено селянитѣ търгуваха съ града на кре-
дитъ.
Какви сѫ били моралнитѣ последствия за Много села, дето пропагандата има-
македонското население отъ дейностьта на ше болшинство привърженици, бѣха сило-
сръбската пропаганда? мъ спирани да не пазаруватъ отъ града. По
Съ огледъ на нѣкакъвъ много жела- тоя начинъ се нанасяше чувствителна загуба
нъ успѣхъ агентитѣ на пропагандата не се на търговцитѣ, които губѣха своитѣ клиен-
стѣснявали да се вмъкнатъ и въ самото с е - ти, а още повече своитѣ взимания (вересии).
м е й с т в о и да скаратъ братъ съ брата; да По селата се отваряха дюкяни съ стока и за-
разведатъ съпрузи или да позволятъ връзки, дължително селянитѣ трѣбвааше да купуватъ
каквито християнския законъ отрича. отъ тѣхъ. Облагитѣ отиваха въ джебоветѣ на
Стотици сѫ случаитѣ да се свързватъ въ влиятелнитѣ сърбомани отъ селото.
бракъ кръвни сродници и да бѫдатъ вѣнчавани Не можемъ да изброимъ всичкитѣ пакости,
отъ сръбски (патриаршески) попове, въпрѣки които пропагандата е причинила на македон-
правилата на черквата. ското население. Дотука казаното характери-
Ч е р к в а т а не по-малко е страдала отъ зира нейната дейность (1886—1912 г.) като
безкрупулното отнасяне къмъ нея отъ страна отрицателна, която само е спъвала културния
на агентитѣ на сръбската пропаганда. напредъкъ на Македония, безъ да е спечелила
Обикновено явление бѣше да се внесе здрава почва за себе си. И ако сърбитѣ спече-
раздоръ въ срѣдата на свещеницитѣ отъ едно лиха Македония — това никакъ не е дѣло на
селище, за да се спечели една страна и по тоя пропагандата.
начинъ да се вмъкне пропагандата. Повече отъ единъ вѣкъ е изтекло отъ
Или ако нѣкое духовно лице се провини като македонскиятъ българинъ се е възро-
въ морално отношение, или дисциплинар- дилъ за новъ народностенъ животъ. Неизб-
но или прояви алчность, такова лице едва е роими сѫ жертвитѣ, които той е далъ, за да
могло да бѫде наказвано отъ началството му, се изправи на крака и да тръгне въ пѫтя на
защото агентитѣ на пропагандата посрѣщаха напредъка. Тия жертви, тия напори, това из-
такива престѫпници като мѫченици. дигане отъ праха на забравата е чисто дѣло
Много монастири имаха своитѣ настояте- на собственитѣ му мишци, неговъ трудъ и
ли и предстоятели лично отговорници предъ плодъ, почти безъ никаква чужда помощь.
властитѣ като собственици (мутевелии). Да се Неговата воля за творчески животъ преодолѣ
привлече такова лице значеше да се придобие кознитѣ и домогванията на неприятелитѣ му
монастиря, а следъ него и селото или селата и той се видѣ господарь на своитѣ сѫдбини
около него. Историята съ Нерезкия, Марков- и на две мощни културни срѣдства, черквата
ския, Трѣскавечкия, Зързеския и много други и училището и близъкъ до осѫществяването
прѣсни сѫ въ паметьта ни. на единъ свещенъ заветъ — свободата.
Най-много е било тормозено въ своя жи- Тогава именно се явява въ дома му еди-
вотъ отъ атакитѣ на сръбската пропаганда нъ голѣмъ врагъ, подъ образа на умилкващъ
училището. се братъ, и съ светотатствена рѫка се готви да
По силата на единъ турски законъ въ всѣко забие ножа на злобата право въ сърдцето. Тоя
селище, дето би се явили 25 семейства да ис- братъ бѣше сърбинъ или по-право неговитѣ
катъ отваряне на училище, властитѣ разреша- държавни представители. Появи се сръбската
вали, стига да сѫ имали интересъ за това. пропаганда, която съ йезуитски срѣдства по
При обещанието отъ страна на пропаган- осѫдителни пѫтища посегна да внесе разру-
дата, че отцепницитѣ не ще се грижатъ нито шение въ вѣковното постижение на единъ на-
за формалноститѣ, нито за разноскитѣ по пос- родъ; да раздроби сплотеностьта му, да па-
трояване на сградата или за наема й, нито за рализира волята му за дейность и да го уни-
издръжката на училището, че ученицитѣ ще щожи като самобитна цѣлость, за да заграби
се радватъ на подарени учебници, на дрешки плодоветѣ на жертвитѣ и борбитѣ. Съ какви
и други облаги — винаги подмамката е била срѣдства си служеше сръбската пропаганда
успѣшна — отцеплението готово. Следъ това — това показахме.
отцепницитѣ, подучени отъ покровителитѣ си, Изправенъ при такива положения маке-
повдигали споръ предъ властитѣ за дѣлъ отъ донскиятъ българинъ можеше ли да не реагира
старото училище. По тоя начинъ въ селището и да не потърси пѫтищата на законна защита?
се създавали условия за вѣчна вражда. Срещу попълзновенията на сръбската
Благодарение на тоя родъ дейность отъ пропаганда македонскиятъ българинъ е въз-
страна на пропагандата — въ училището мѫчно ставалъ като единъ човѣкъ и проявявалъ своитѣ
се подържало реда и дисциплината било по възмущения, търсейки по лояленъ начинъ не-
отношение учители или учащи се. прикосновеностьта на своитѣ народни права.
Въ о с в о б о д и т е л н о т о движение на
македонското население сръбската пропаган- Примѣри:
да се е държала винаги или дебнешкомъ, пъл-
зяще, заявявайки, че тя не е врагъ на свободата Презъ 1896 г. м. септември битолски-
и предавайки си видъ, че спомага. Така бѣше ятъ гръцки владика, по внушение на сръбския
презъ илинденското възстание и до него. Или, консулъ, се запѫтва въ прилепския монастиръ
по-късно, когато счете, че македонската ре- Слѣпче да го отнима отъ българитѣ. На мина-
волюционна организация е мъртва — тя про- ване презъ града той изпита яростьта на на-
яви отвратителни противодействия. рода и не бѣше допуснатъ до монастира.
Да си припомнимъ в ъ о р ѫ ж е н и я к у р - Повече отъ 50 души граждани бѣха арес-
съ на пропагандитѣ с р ъ б с к а и тувани и осѫдени за фесатъ (бунтъ).
гръцка подъ покровителството на Презъ 1910 г. сърбитѣ, опитвайки се
т у р с к о т о п р а в и т е л с т в о о т ъ 1905— да грабнатъ монастира Трѣскавецъ, ту-
1908 год. риха рѫка на сѣно отъ монастирски имо-
Щпионажътъ, предателството, убийствата ти. Цѣлъ градъ се вдигна и слаби жени
104
насоченитѣ срещу имъ щикове отъ нѣколко ес- Презъ м. октомври 1894 г. пропагандата
кадрона конница. се опитва да отвори училище въ гр. Щипъ въ
Презъ 1898 г. въ Прилепъ се отваря сръбско кѫщата на Зафиръ Сарафина и тамъ изпраща
училище. Градътъ се вълнува. Правителството учитель и учителка безъ да има поне единъ за-
арестува българскитѣ учители и много по-вид- писанъ ученикъ. Една депутация отъ името на
ни граждани. града се явява предъ каймакамина и му заявява:
Презъ 1898 г. въ гр. Велесъ става голѣмъ или ще бѫдатъ изпѫдени отъ града сръбскитѣ
митингъ противъ заграбването на черквата на учители или гражданитѣ ще се изселятъ. Щипя-
Башино-село. ни тържествували.
Презъ 1901 г. въ сѫщия градъ бива убитъ На 5 февруари 1895 г. нѣколцина сърбома-
отъ сръбската пропаганда чрезъ наеменъ убиецъ ни въ Кочани се опитватъ да завладѣятъ църква-
Даме Шурковъ. Велешани затварятъ чаршията та. Става сбиване и правителството се намѣсва
четири дни и искатъ наказанието на убийцитѣ. въ полза на българитѣ.
Презъ 1892 г. въ Скопйе се отваря първото Презъ м. юлий 1910 г. кичевчани протес-
сръбско училище. Скопяни на чело съ своитѣ ес- тиратъ противъ посещението на града имъ отъ
нафи протестиратъ и заплашватъ, че народътъ сърбския епископъ Варнава. Въ Струга се явява да
не ще се умири, до когато не се затвори учили- печели привърженици за сръбската пропаган-
щето. Правителството го затваря. да нѣкой си стружанецъ Е в р о в ъ . Гражданитѣ
На 1 януари 1893 г. протосингелътъ на го преследватъ почти всѣки день съ дудукания
скопския гръцки владика архимандритъ Диони- и гаври. Най-сетне агитаторътъ се махва без-
сий отива въ Куманово и силомъ влиза въ цър- следно, и пр.
квата да служи. Кумановци протестиратъ и съ Въ заключение ще добавимъ, че македон-
своята демонстрация принуждаватъ правител- скиятъ българинъ всѣкога е реагиралъ противъ
ството да изкара отъ служба Дионисия и подъ насоченитѣ срещу него враждебни действия,
конвой да го върнатъ въ Скопйе. бранилъ е своята национална самобитность,
Въ същия градъ загина мѫченически не- щитилъ е своитѣ права за култура и свобода и
забравимата Екатерина Симидчиева, бранейки не ще престане да отстоява истината и спра-
градската църква отъ грабителската рѫка на ведливостьта до деня на тѣхното възтържеству-
пропагандата. ване.
Табло І — 1 народно събуждане. Той сполучилъ да отво-

ри българско училище и цѣли 7 години стоялъ
Я к и м ъ К ъ р ч о в с к и (гл. отдѣлъ V, табло здраво на поста си. Гърцитѣ два пѫти посегнали
V-6). върху живота му, но той не напускалъ поста.
Табло I — 1 Следъ освобождението на България
Салганджиевъ отива въ София, за да моли да
Салганджиевъ Стефанъ Колчевъ се присъедини сѣрско къмъ освободенитѣ земи.
е единъ отъ най-виднитѣ дейци по духовното Тая молба остана пуста и връщането на Салган-
възраждане на българитѣ въ солунско, сѣрско и джиевъ въ Турция вече става невъзможно.
пр. Въ България заема административни длъж-
Роденъ презъ 1847 година въ Стара Загора, ности: околийски началникъ, акцизенъ начал-
дето добилъ основното си образование. Свър- никъ и проче.
шилъ българското фенерско училище въ Цари- Салганджиевъ е написалъ много статии за
градъ и следвалъ въ богословското гръцко учи- положението въ Македония. Особено ценни сѫ
лище въ Халки. Въ Цариградъ се запозналъ съ ония по етнографията, фолклора и пр.
водителитѣ на българското възраждане, които
ценейки способноститѣ му, го изпратили въ Со- Табло I -1
лунъ за борба срещу гърцизма. Въ 1867 година Иорд. Константиновъ Джинотъ
се проектирало издаването на солунски виляет- (гл. отдѣлъ VI, табло I — 6).
ски вестникъ, списванъ на български, турски и
гръцки езици. За заведующъ българския отдѣлъ Табло I — 1
билъ опредѣленъ Салганджиевъ. Вестникарска-
та длъжность му налагала да се опознае съ по- Г е о р г и М и л е т и ч ъ , сърбинъ отъ Вой-
ложението и съ разни лица. водина (Австро-Унгария), дошелъ въ Маке-
Съ тактъ и умение той успѣлъ да си при- дония като сръбски учитель. Обаче, когато се
добие благоволението на самия валия Акифъ увѣрилъ на мѣстото, че македонецътъ не е сър-
паша, българинъ по родъ. И се отдалъ на не- бинъ, той се предалъ отъ душа да му служи като
уморна и народна дейность. Презъ това време просвѣтитель и да закрѣпва неговото народ-
гърцитѣ успѣли да закриятъ старото училище и ностно съзнание.
да разтурятъ българската община. Всичко бъл- Милетичъ е учителствувалъ въ Щипъ и др. и
гарско е замрѣло. Презъ 1868 година Салганд- неговата съпруга — Евка, родомъ отъ последния
жиевъ свиква народно събрание; избира то об- градъ, е една отъ пионеркитѣ на женското об-
щината и училището се отваря отново. Нему се разование въ Македония.
дължи и първото четене на апостола на българ- Табло І—1
ски езикъ въ нѣкой гръцки църкви, както и пър-
вото отпразднуване паметьта на българскитѣ Д я к о н ъ А г а п и В о й н о в ъ . Чуденъ типъ
просвѣтители св. св. Ки рилъ и Методи съ служба на смѣлъ народенъ учитель и проповѣдникъ.
въ тѣхна честь въ гръцката църква „Агия Доксе”. Ангелъ Войновъ е роденъ въ Кюстендилъ презъ
Следъ две години българскиятъ отдѣлъ, по 1838 година и училъ по гръцки.
гръцки интриги, билъ закритъ и Салганджиевъ Презъ 1857 година станалъ учитель въ Ца-
останалъ безъ работа. Отъ Цариградъ го изпра- рево-село (пиянечко), дето отворилъ за първъ
тили въ Сѣръ. И тукъ вещо успѣлъ да се доближи пѫть българско училище.
до видни турци, съ помощьта на които успѣлъ да После билъ чиновникъ при владиката Дио-
образува тѣсенъ крѫгъ около себе си и въпрѣки носи и презъ 1863 година билъ рѫкоположенъ за
най-черни гръцки клевети да пробие пѫть за дяконъ съ име Агапи. Презъ 1866 година се от-
105
рича отъ гръцкия владика и става дяконъ на съ Георги Сава Раковски и му е давалъ редовни
църквата „Св. Стефанъ” зъ Цариградъ, дето и сведения за борбитѣ на българитѣ отъ солунс-
учителствувалъ. Презъ 1869 година е изпра- ко, кукушко и дойранско.
тенъ въ Солунъ и тукъ открива българско учи- Константинъ е починалъ въ Солунъ презъ
лище, но, поради гръцки клевети, напусналъ 1890 година.
града и отишелъ въ Воденъ, кѫдето на 5/17.
XI сѫщата година отваря тоже за пръвъ пѫть Табло I — 1
българско училище. Тамъ стоялъ само една Веняминъ Мачуковски е роденъ около
седмица. Вързанъ и пребитъ, билъ откаранъ въ 1847 год. въ с. Мачуково (гевгелийско), училъ
Солунъ. Презъ мартъ 1870 година отваря пър- се въ селото, Ен.-Вардаръ и Солунъ по гръцки.
во училище въ Струмица, кѫдето работилъ 2 Подъ влияние на зографскитѣ монаси се пока-
години, но нападнатъ, за да го убиятъ, успѣлъ лугерилъ и отишелъ въ Зографския монастиръ,
да се отърве и избѣгалъ. После обиколилъ по гдето билъ рѫкоположенъ въ иеродяконски
всички македонски градове и проповѣдвалъ чинъ. Монастирската управа го изпратила на
борба противъ гръцкото иго. Презъ 1872 го- учение въ духовната семинария въ Москва, но
дина виждаме го въ Прилепъ, по случай пана- после се разтригалъ и постѫпилъ въ историко-
ира. Въ тамошното читалище цѣли дни говори филологическия факултетъ на университета въ
предъ българи отъ всички краища на Маке- сѫщия градъ. Поради болесть не довършилъ
дония за събуждане и отваряне училища; об- и се върналъ въ селото, а следнитѣ 1867/68
ръща се къмъ прилепчани и съ пламено слово г., 1868/69 г. и 1869/70 г. е билъ учитель въ
ги съветва да откриятъ затвореното девическо гръцко училище. После заминалъ за Цариградъ
училище. Следъ освобождението дяконъ Ага- и станалъ директоръ на в. „Източно време”. Въ
пи се прибира въ България и презъ месецъ май 1877 г. редактиралъ в. „Цариградъ”. Презъ
1902 година почина въ Кюстендилъ, забраве- руско-турската война билъ изпратенъ на за-
нъ отъ всички и въ сетна сиромашия. точение въ Родосъ, отдето се върналъ тежко
Табло І — 1 боленъ и презъ 1878 год. починалъ.
Георги Динковъ е синъ на Константинъ Дъ- Табло II — 2

ржиловичъ. Роденъ е въ Солунъ презъ 1857 г. Димитъръ Ризовъ (Гл. отд. IX, табло VIII
Учителствувалъ изъ Македония, кѫдето съби- — 22).
ралъ материали по география и фолклоръ. Табло ІІ — 3
Билъ секретарь на Стефанъ Богориди. Наро-
денъ будитель. Починалъ презъ 1875 г. Фания Янева е родена въ градъ Охридъ
презъ 1860 година. Баща й се казвалъ Анас-
Табло I — 1 тасъ Никушевъ. Първоначалното си образова-
Славка Динкова е дъщеря на Константи- ние получила въ Битоля при прочутата трудо-
нъ Държиловичъ. Тя е писала доста статии: За любива учителка Недѣля, въ кѫщата на Хаджи
възпитанието на девойкитѣ, Първитѣ възпита- Петковъ. Презъ 1831 година учителствувала въ
телни основи и пр. презъ време учителству- градъ Битоля, а въ 1883 година била назначена
ването ù въ гр. Солунъ. Починала презъ 1868 за учителка въ градъ Костуръ, дето привлекла
год. доста момичета въ българското училище, но
затова пъкъ била силно гонена отъ костур-
Табло I — 1 ския гръцки владика. Оженила се въ Костуръ
за Иванъ Д. Яневъ. Понастоящемъ живѣе като
Неофитъ Рилски (Гл. отдѣлъ VI-а, табло X емигрантка въ градъ Бургазъ.
— 23).
Табло ІІ — 4
Табло I — 1
Битолско сиропиталище — съ Донка Ка-
Д-ръ П. Беронъ (Петъръ X. Беровичъ) е ро- ранджулова (Гл. отд. IX, табло ХІХ — 101).
денъ около 1795 год. въ гр. Котелъ. Добилъ
образованието си въ Букурещъ и Брашовъ, а Табло III — 5
свършилъ медицина въ Мюнхенъ. Следъ това
е билъ окрѫженъ лѣкарь въ Крайова (Ромъния). Юлиянъ Шумлянски е роденъ въ градъ
Написалъ е редъ научни книги. Презъ 1924 Лембергъ (Полша). Като революционеръ за
год. напечатълъ „Букваръ съ различни поуче- свободата на родината си е водилъ 25 години
ния за българскитѣ училища”, който е известе- борба. Осѫденъ е билъ на заточение въ Сиби-
нъ въ нашата книжнина съ името „Рибенъ бук- ръ, отъ дето избѣгалъ и се заселилъ въ Бълга-
варъ”, нареченъ така поради отпечатания на рия. Тукъ се предава на любимото си занятие
крайната страница образъ на делфинъ, което — препараторъ на животни. При царь Ферди-
децата смѣтали за риба. Тоя букваръ е напра- нанда е билъ дългогодишенъ чиновникъ като
вилъ цѣлъ превратъ въ нашето училище. препараторъ и награденъ съ орденъ. Уредилъ
е добре царския естественъ музей и много
Табло I—1 естествени кабинети по училищата въ София,
Русе, Варна, а особено при солунската гимна-
Коне Т. (Динка) Държиловичъ е роденъ зия и други прогимназии изъ Македония.
презъ втората половина на XVIII вѣкъ въ с. Дър- Заедно съ г-жата си Захария е взималъ
жилово (воденско). Свършилъ гръцко училище. живо участие въ легалната македонска осво-
Презъ 1852 година се прибралъ въ Солунъ при бодителна борба. Неговитѣ връзки съ консули
брата си Кириякъ и отворили печатница. Оба- и чужденци въ Солунъ сѫ спомогнали да спа-
че, поради гръцки интриги, не му било разре- сява мнозина отъ затвора и заточение.
шено да има български или славянски букви, Обаче, напоследъкъ, когато Македония
а се печатало съ гръцки букви на български минава подъ гръцка власть, самъ става жертва
езикъ. Въ тая печатница е печатано евангелие- на тиранията. Битъ и изтезаванъ отъ гърцитѣ,
то, преведено на воденско наречие отъ Хаджи презъ 1914 г. е билъ изпратенъ на заточение
Павла Божигробски. Подъ влиянието на пос- заедно съ г-жата си въ единъ гръцки островъ.
ледния Констатинъ е станалъ разпаленъ бъл- После освободенъ, съ разклатено здраве, се
гаринъ и ратувалъ за свестяване на своитѣ съ- завръща въ България, дето е починалъ презъ
народници. Държиловичъ е билъ въ преписка 1920 г.
106
Табло III — 6 за учителка дъщеря си Станислава, и пакъ се
връща въ Охридъ, за да продължи дѣлото си.
З а х а р и я Ш у м и я н с к а . Известна на Презъ 1870 год. Баба Недѣля отива въ Велесъ, а
всички съ своята неуморима дейность за роди- следната година виждаме я учителка въ Солу-
ната си въ продължение на 30 години. Следъ нъ, заедно съ дъщеря си. На 12 май 1872 год.
завършване срѣдното си образование въ Плов- отново отваря българско училище, затворено
дивъ, става учителка въ гр. Одринъ, Скопйе, следъ смъртьта на Славка Динкова. Съ голѣмъ
Воденъ и Солунъ, а като съпруга на Шумлян- трудъ сгрупирала около себе си солунскитѣ
ски се връща въ гр. Битоля, дето основава си- българки и основала женско благотворително
ропиталище. Почти безъ никакъвъ бюджетъ и дружество „Възраждане”. Въ Солунъ сполучила
опредѣлени материални срѣдства, но съ съ- да пробие пѫть въ околнитѣ села и да прибе-
действието и подаяние на родолюбивитѣ бъ- ре въ училището нѣколко селски момичета —
лгари отъ гр. Битоля и околията прибира 120 бѫдещи учителки.
деца, крѫгли сираци, останали такива вследс- Баба Недѣля учителствувала въ Солунъ за-
твие илинденското възстание, настанява ги едно съ дъщеря си презъ 1875-76 год.
въ пансионъ и се грижи за тѣхъ като истинска И дветѣ сѫ били членове на тайния рево-
майка, а самата остава нещастна съ еднород- люционенъ комитетъ въ Солунъ, който е билъ
ния си синъ глухонѣмъ, който остава и до дне- въ връзка съ водителитѣ на срѣдногорското
съ такъвъ. възстание.
Презъ 1914 г., когато Македония остава въ Дъщерята лично е извезала възстаничес-
робство подъ гръцко ИГО, тя съ мѫжа си Юлия- кото знаме за малешевскитѣ възстаници.
нъ Шумлянски биватъ заточени въ единъ гръцки Следъ освобождението на България дветѣ
островъ, кѫдето следъ редъ душевни и тѣлесни просвѣтителки се прибрали въ България, дето
терзания се завръщатъ въ София, кѫдето пре- продължили своята дейность.
карватъ незавидно старинитѣ си.
Табло V — 15
Табло ІІІ — 7
С т а н и с л а в а П е т к о в а е дъщеря на
Р а й н а Т р а й к о в а , погрѣшно записана първата българска учителка въ Македония
Мария, е родена отъ гр. Битоля, дългогодишна баба Недѣля Петкова. Славка е била учител-
учителка и преданна работничка на освободи- ка въ Воденъ, Солунъ и др. Тя е ушила знаме-
телното дѣло. то за разложкото възстание поезъ 1876 год.,
Табло ІV — 9 рѫководено отъ Дим. Беровски, на което пи-
шеше девиза: „станете да ви освободя”. Родена
Р а й к о Ж и н з и ф о в ъ (гледай отдѣлъ VI, е презъ 1858 г., починала въ гр. София преди
табло ХIV-39). 5—6 години.
Табло IV — 10 Табло V — 16
Д и м . М а т о в ъ (гледай отдѣлъ IХ-2, таб- Г е о р г и Г о г о в ъ отъ Воденъ, горещъ
ло VII—20). родолюбецъ и вождъ на воденската околия въ
Табло IV — 12 борбитѣ по църковния въпросъ. Самъ учитель,
той е отстѫпилъ своята кѫща даромъ за бъл-
„ Г е о р г и А . П а л а ш е в ъ е роденъ въ гарско училище, въ което е учителствувала Баба
гр. Велесъ презъ 1873 год. Свършилъ солун. Недѣля Петкова.
гимназия, учителствувалъ въ гр. Скопйе. Пос- Въ народния съборъ, който се състоя въ
ле следвалъ въ Германия по художество. На Цариградъ презъ 1870—1871 год., Гоговъ бѣше
връщане се спира въ София и тамъ почва ре- представитель на воденската епархия.
дактирането на всеизвестното списание „Кар-
тинна галерия”, предназначено за естетичес- Табло VII — 21
кото възпитание на подрастващето поколение,
но еднакво високо ценена и отъ възрастнитѣ. А н т о н ъ П . С т о и л о в ъ е роденъ въ
Въ Скопйе следъ погрома бѣше членъ отъ ко- село Лешко (горно-джумайско). Почина въ Со-
мисията за подпомагане бѣжанцитѣ. Георги фия презъ 1929 год.
напоследъкъ бѣше тежко грохналъ здравно и Свършилъ педагогическото отдѣление на
отиде на лѣчение въ болницата. Презъ априлъ Солунската гимназия и Софийския универси-
1926 г. предаде Богу духъ, неутешенъ отъ ни- тетъ — филология.
каква блага дума.” Билъ е учитель въ Прилепъ, после дирек-
торъ на Солунската гимназия, въ Сѣръ, Одринъ,
Табло IV — 13 а сѫщо и главенъ екзархийски инспекторъ.
Д и м и т ъ р ъ К у ш е в ъ отъ гр. Велесъ, Още ученикъ, той се предалъ на изучване
старъ учитель и общественъ деецъ, който дълги народното словесно творчество, за тая цель за-
години е взималъ участие въ народнитѣ работи. писвалъ народни умотворения отъ джумайско,
прилепско и др.
Следъ балканскитѣ войни се прибралъ въ
Табло V — 14 България и постѫпилъ на служба въ етнографи-
Б а б а Н е д ѣ л я П е т к о в а , първата пио- ческия музей, дето смъртьта го заварила като
нерка на женското образование въ Македония. уредникъ.
Родена е презъ 1826 год. въ Сопотъ (Ю. Бълга- Многобройни сѫ неговитѣ научни трудове
рия), починала въ София презъ 1894 година. по фолклоръ, история, педагогически статии,
Свършила килийно училище въ Сопотския обществени и пр.
женски монастиръ. Презъ 1856 година става
учителка въ София, Самоковъ, Прилепъ, дето Табло VII — 22
презъ 1865-66 год, отваря първото девическо Х р и с т о П . С т о и л о в ъ е роденъ на
училище. 15.VIII 1879 г. въ с. Лешко (горно-джумай-
Презъ 1867-68 год. отива въ Охридъ и ско) и починалъ на 6 май 1908 год. въ гр.
тамъ отваря девическо училище, но, наклеве- Пловдивъ. Специалистъ по славянска фило-
тена отъ гръцкия владика, срѣдъ зима и болна, логия и докторъ по философия. Сътрудни-
заминала за Битоля. Въ последния градъ туря къ на много списания и вестници. Написалъ
началото на девическо образование, остава редъ статии и обнародвалъ отличенъ фол-
107
клоренъ материалъ. Най-цененъ неговъ трудъ е първо въ Емборе, когато цѣлото село и неговата
дисертацията му К л а с и ф и к а ц и я н а с т и - кѫща бѣха нападнати отъ гръцки андартски чети,
л и с т и ч н и о б я с н е н и я н а б ъ л г а р с к и т ѣ но безуспѣшно, поради указана имъ съпротива,
народни гатанки. а после въ Солунъ, дето бѣше тежко раненъ.
Следъ оздравяването си, той продължава
Табло VII — 23 учителската си дейность въ Емборе — до 1910
С т о я н ъ Б о ж о в ъ (гледай отдѣлъ IX— г. и въ Битоля — до 1913 год., когато бива из-
216). гоненъ отъ сърбитѣ заедно съ много други бъ-
лгарски учители отъ Битоля, Охридъ, Ресенъ,
Табло VIII — 24 Прилепъ и пр. въ България.
Д и м . Х р . Б ъ р з и ц о в ъ е родомъ отъ гр. Табло X — 30
Дойранъ, журналистъ и писатель.
Като журналистъ той бѣше редакторъ на И в а н ъ Б . Ш у м к о в ъ е роденъ презъ м.
екзархийския вестникъ „Новини” въ Цариградъ, мартъ 1838 г. въ с. Церъ, кичевско. Още първата
а като писатель е превелъ много книжки пре- година остава безъ баща, а на другата година
димно за народа и децата. майка му се омѫжва въ с. Вранещица (кичевско),
та още отъ малъкъ бива лишенъ отъ родителски
Табло VIII — 25 милувки и грижи. На 3 — 4-та година бива из-
Н и к о л а Я н и ш л и е в ъ е роденъ въ гр. пратенъ при роднини въ Крушово, а презъ 1846
Дойранъ презъ 1878 г., починалъ на 17.ХІ.1924 г. — пакъ при роднини — въ Бѣлградъ, гдето
г. Свършилъ солунската гимназия, добилъ не- бива много зле третиранъ и принуденъ да скита
пълно висше образование въ гр. Загребъ и учи- отъ кѫща на кѫща да си предлага труда срещу
телствувалъ последователно въ Битоля, Скопйе, насѫщния, като сѫщевременно се учи въ учили-
Деде Агачъ и Цариградъ. Познавачъ на черков- щето на А. Поповичъ. 1846—1862 г. прекарва
ното и свѣтско пѣние, навсѣкѫде е образувалъ въ ученичество: Бѣлградъ, Свищовъ, Ломъ, Буку-
смѣсени черковно-училищни хорове, които на- рещъ, Русия и Атина. Издържката си е изкарвалъ
времето бѣха гордость за македонския бълга- повече съ собственъ трудъ. Презъ 1862—78 г.
ринъ. проявилъ усилена деятелность като бунтовни-
къ, революционеръ, граматикъ и пр. Подготвялъ
Табло IX — 27 населението за изгонването на гръцкитѣ власти.
Д и м и т ъ р ъ В . М а к е д о н с к и . Българ- Билъ е въ връзка съ Раковски и Левски. Осѫжданъ
ски учитель, адвокатъ, публицистъ. Роденъ е въ билъ на смърть и заточаванъ въ Кайро (Африка)
Емборе (кайлярско) презъ 1847 г. Падна убитъ въ презъ 1878 год. Презъ 1878 до 1907 г. се е от-
Пера (Цариградъ) на 21 февруари 1898 г. Свър- далъ на чиновничество и литературна дейность
шилъ българско училище въ Цариградъ, а пос- (свои и преводи 14 съчинения). Почина на вели-
ле гръцко и френско пакъ тамъ. Въ църковнитѣ ки петъкъ 1913 г.
борби игра жива роль. Следъ освобождението Табло ХІ — 32
на България се установи въ София като адвокатъ
и журналистъ. Въ София редактира в. „Съгла- Е ф т и м ъ Н а к о в ъ е роденъ въ градъ Ко-
сие”, а въ Цариградъ отиде презъ 1898 год. и чани, свършилъ солунската българска гимназия
редактира в. „Новини”. Той е превелъ турско- и по математика въ софийския университетъ.
то наследствено право, „Свободата” отъ Дж. Ст. Учителствувалъ е около 35 години въ градъ Ко-
Миль и отъ гръцки книгата на проф. Каролиди. чани, Скопйе, Битоля, Солунъ, Щипъ, Сѣръ и пр.
Винаги проявявайки голѣмъ интересъ къмъ
Табло IX — 28 македонската освободителна кауза, на която
Б л а г о й Д и м и т р о в ъ е синъ на родо- вѣрно служилъ споредъ силитѣ си.
любивия труженикъ свещеникъ Димитрий. Дъл- Почина на 5.Х. 1929 година въ София.
гогодишенъ учитель въ гр. Емборе (кайлярско). Табло XI — 33
Благой се родилъ въ сѫщия градецъ презъ 1856
г. Свършилъ Пловдивската гимназия, а после по Й о с и ф ъ Д а с к а л о в ъ (Гл. отдѣлъ IX/І
математика въ Русия. Дълги години е учителству- —53).
валъ въ Солунъ, дето е взималъ живо участие въ Табло XII — 35
освободителното дѣло. Подозренъ отъ турскитѣ
власти, билъ принуденъ да се пресели въ Бъл- Д я к о н ъ Й о с и ф ъ (Гл. отдѣлъ VI-а — 120).
гария и да продължи просвѣтителната си дей- Табло XIII — 38
ность като учитель въ разни гимназии въ София
и другаде. Благой Димитровъ е авторъ на много Н и к о л а М и л е в ъ (Гл. отдѣлъ IХ/II — 29).
учебници по математика. Макаръ и на преклон-
ни години, той не престава да взима живо учас- Табло XIII — 39
тие въ общественитѣ работи на емиграцията. (Подъ този номеръ е погрѣшно писа-
Дѣдо Благой, както е известенъ между но Константинъ Дамяновъ, да се чете: Г е о р -
македонцитѣ, е действителенъ членъ на Маке- г и П е й к о в ъ ). Известенъ срѣдъ населението
донския Наученъ Институтъ. въ Македонска Боймия подъ името „учительтъ
Табло IX — 29 Гоно”. Роденъ е на 14. IX. 1848 г. въ Гуменд-
же. Той е гръцки възпитаникъ, както мнозина
И в а н ъ В а с и л е в ъ е роденъ въ Емборе, наши културни дейци. Основното си образо-
кайлярско, презъ 1864 год. Следвалъ до IV кла- вание получилъ въ родния си градъ, а класно-
съ въ Сливенъ, допълнилъ образоввнието си съ то въ добре уреденото гръцко училище въ гр.
завършване курса по теория и хармония на му- Беръ, но преди това той билъ запознатъ съ сла-
зиката въ женевската консерватория. Учителс- вянобългарската азбука отъ о. Харалампий Ап-
твувалъ е въ с. Жеравна, котленско, 1 година, а дариновъ, зографски духсвникъ въ Гумендже.
следъ това въ Македония: Емборе, Воденъ, Со- Следъ като се завърналъ отъ Беръ, отъ 1867/68
лунъ и Битоля. г. до 1913 г., непрекѫснато е учителствувалъ
Въ упорита борба противъ турското робс- въ разни боимски села и главно въ Гумендже,
тво, той е водилъ и една тежка борба противъ а следъ междусъюзнишката война — въ Бъл-
гръцката пропаганда въ кайлярско. Презъ 1907 гария до 1919/920 година. Презъ всичкото
г. на два пѫти гърцитѣ се опитаха да го убиятъ: това време той е билъ български учитель, като
108
въ повечето отъ селата, дето населението се Табло XVII — 50
пробуждало и изявявало желание да си отвори
българско училище, той винаги е билъ първия Т е м е л к о Д . Я н е в ъ е роденъ презъ
български учитель. Тихъ по характеръ, той бѣше 1848 година въ село Склаве (мелнишко). Еди-
чуждъ на революционни подвизи, но турско- нъ отъ първитѣ сподвижници по църковно-
то правителство го преследваше като опасенъ училищнитѣ ни борби въ мелнишко. Първото
човѣкъ за държавата и като голѣмъ комита-ре- училище открива въ Мелникъ и става гражда-
волюционеръ. Неговата заслуга къмъ българс- нинъ тамъ, кѫдето като единственъ български
кото племе се заключава въ това, че въ продъ- книжарь до 1913 година е отстоявалъ наци-
лжение на повече отъ 53 години той ревностно оналната ни кауза. Влиятеленъ българинъ въ
работи за развитието на учебното дѣло. мелнишко. Следъ хуриета е избранъ отъ сѣрски
окрѫгъ за членъ на постоянното присѫтствие
Табло VII — 39 (текстъ) при валията въ Солунъ. Починалъ на 29 авгус-
тъ 1913 год., следъ като се завърналъ отъ Гър-
К о с т а н т и н ъ Д а м я н о в ъ е роденъ ция, кѫдето бѣше завлеченъ отъ гърцитѣ при
презъ 1850 година въ село Б. Блаца, костурско. отстѫплението.
Свършилъ е основното образование въ родно-
то си село на гръцки, а въ Цариградъ следвалъ Табло ХIХ — 55
при българското фенерско училище. Учител-
ствувалъ на много мѣста изъ костурско и ле- Г р и г о р ъ П ъ р л и ч е в ъ (Гл. отдѣлъ VI-а
ринско. Следъ нещастната 1912 г. прибра се въ — 37).
Русе при синовете и презъ 1927 г. почина. Табло XIX — 56
Табло XIII —40 К у з м а н ъ Ш а п к а р о в ъ (Гл. отдѣлъ VI-а
Кузманъ Христовъ Шапардановъ — 38).
е роденъ презъ 1849 година въ село Българс- Табло XIX — 57/58
ко Блаца, костурско. Учителствувалъ въ градъ
Фере. Презъ 1878 година билъ затворенъ отъ Якимъ Стрѣзовъ и Андроникъ
турцитѣ, обвиненъ отъ сѫщитѣ въ шпионство Й о с и в ч е в ъ сѫ родомъ отъ гр. Охридъ, едни
въ полза на руситѣ. До 1883 година е учитель отъ първитѣ борци срещу гръцката патриаршия,
въ село Цѣрово, пловдивско. Отпосле става стари учители и сътрудници на цариградскитѣ
учитель въ село Смординя, костурско. Поради български вестници.
гръцки клевети, той е често гоненъ и затваря- Табло XIX — 59
нъ. Починалъ презъ 1893 година далечъ отъ
родния си край. А н т о н ъ М и т а н о в ъ е роденъ отъ Ох-
ридъ, банкеръ въ Цариградъ и дългогодише-
Табло XIV — 41 нъ касиеръ-кредиторъ на Екзархията. 1) Той
Н и к о л а Я н е в ъ е роденъ въ гр. Кукушъ, събиралъ помощитѣ отъ цариградскитѣ бълга-
много обещающъ талантливъ белетристъ. По- ри за училищата въ Македония. При отваряне
чина въ София презъ 1924 г. въ разцвѣта на на солунската гимназия Митановъ е авансиралъ
младостьта си. голѣми суми безъ никакви лихви и гаранции. 2)
презъ негови рѫце минавала субсидията за учи-
Табло ХVI — 45 тели и учебни пособия, които Екзархията изп-
С п и р о Г у л а б ч е в ъ отъ гр. Леринъ, ращала на общинитѣ въ западна Македония.
книжарь и книжовникъ. Написалъ е нѣколко Табло XVI — 62
разкази изъ живота на македонския селянинъ.
Разказътъ „ Д ѣ д о С т о й о ” е най-добрия. Не- М а р к о К . Ц е п е н к о в ъ е роденъ въ
гови сѫ 2 брошури съ полемически характеръ Крушово, а още отъ ранни младини преселенъ
противъ домогванията на гърци и сърби. въ Прилепъ.
Свършилъ часословско училище и се пре-
Табло XVI — 46 далъ на търговия. Жеденъ за наука, запозналъ се
Константинъ Стояновъ Вълка- съ Димитъръ Миладиновъ и К. Шапкаревъ. Подъ
н о в ъ (гледай отдѣлъ IX, II часть, табло VIII, 30, тѣхно влияние захваналъ да записва фолкло-
стр. 6). ренъ материялъ и до края на живота си, 29. XII
1920 година, не е престаналъ този свой трудъ.
Табло XVI — 47 Събралъ е и обнародвалъ 85 народни пѣсни,
Т р и ф у н ъ И в а н о в ъ е роденъ въ с. 389 вѣрвания, 184 приказки, 400 пословици и
Екши-Су, леринско. Учителствувалъ 42 години, пр. и пр. — всичко около 600 печатни страни-
отъ които 22 въ Екши-су. Починалъ на 13. II. ци.
1920 г. на 85 годишна възрастъ. Табло ХХI — 63
Табло XVI — 48 Д-ръ Константинъ Поменовъ е
Д и м и т ъ р ъ Г у л а б ч е в ъ е роденъ въ роденъ въ Прилепъ, свършилъ правния факул-
Леринъ презъ 1860 година, а починалъ въ 1908 тетъ въ Хайделбергъ (Германия). Бѣше народе-
година. Той е билъ първия български учитель нъ представитель въ учредителното народно
въ Леринъ презъ 1882—1883 година, дето е събрание въ гр. Търново, а по-сетне министъръ
служилъ на народа си даромъ. на правосѫдието въ 1884 год. и презъ 1893/94
Сѫщевремено отворилъ и книжарница съ год. Презъ 1902 и 1903 г. бѣ дипломатически
разни книги — издание на евангелското дру- представитель на България въ Виена.
жество. Табло ХХI — 64
Табло XVI — 49 Н и к о л а Г а н ч е в ъ Е н и ч а р е в ъ . Презъ
Д и м и т ъ р ъ П р у с а л к о в ъ е роденъ въ 1866-67 уч. година отива въ гр. Прилепъ за учи-
село Арменари (леринско). Билъ е първия бъ- тель, дето непрекѫснато учителствува до 1877-
лгарски учитель въ голѣмото леринско село 78 г. По негова инициатива е основано въ Прилепъ
Екши-су, а после учителствувалъ въ градъ Ле- презъ 1867 г. читалището „Надежда”. Той издиг-
ринъ и другаде. налъ прилепскитѣ училища на завидна висота,
Починалъ презъ 1925 година. като въвелъ програмата на пловдивската тога-
109
вашна гимназия. Ганчевъ е съдействувалъ за Дългогодишенъ учитель. Пръвъ инициаторъ за
сгрупирането на еснафитѣ като църковно-учи- откриване прогимназия въ с. Бѣлица, кѫдето е
лищенъ факторъ. Написалъ е „Спомени” — цен- проявилъ и други народополезни начинания.
на книга за състоянието на църковно-училищ-
ното дѣло по онова време. Табло XXIV — 74
Табло ХХІ — 65 Свещеникъ Филипъ Стояновъ е
А т а н а с ъ Б а д е в ъ е роденъ въ гр. При- роденъ въ с. Якоруда на 1 май 1840 год., а по-
лепъ презъ 1860 година. Починалъ презъ 1908 чиналъ на 1 май 1912 год. Въ младинитѣ си е
година. билъ ковачъ и неграмотенъ. Научилъ се да чете
Още като учитель въ гимназията Бадевъ и пише едва въ 25-та си година, когато се за-
взима участие въ хора на Н. Николаевъ въ София домилъ. Сродникътъ на жена му, Георги Назар-
и му става помощникъ регентъ. Презъ 1884-5 човъ, свършилъ класното училище въ София,
година учителствува въ мѣстната гимназия въ билъ учитель въ това време въ Якоруда, заелъ
гр. Солунъ. Следъ това заминава за Русия, дето се съ него, подготвилъ го и го изпратилъ при
свършва вокална музика. Следъ завръщането владиката, покойния Натанаилъ, въ Ловечъ да
учителствува 4 години въ Солунъ. Атанасъ Ба- се рѫкоположи за свещеникъ на мѣстото на по-
девъ е съставилъ З л а т о у с т о в а л и т у р г и я чиналия учитель и свещеникъ Стойко Гришнинъ.
за смесенъ хоръ (Лайпцигъ, 1898 година), въ Свещеникъ Филипъ билъ рѫкоположенъ въ Те-
която е вложенъ даръ на лично творчество по тевенъ 1867 год. въ май.
хармонизация на източни напѣви. Отъ това време и до смъртьта си, той бѣ еди-
нъ отъ първитѣ дейци въ културно-просвѣтното
Табло XXI — 66 и освободително дѣло въ селото.
Първиятъ мѣстенъ революционенъ коми-
Ю р д а н ъ И в а н о в ъ е роденъ на 14 фев- тетъ презъ зимата на 1876 год. се състави въ
руари презъ 1862 година въ градъ Прилепъ. неговия домъ, дето бѣ отседналъ пълномощ-
Починалъ на 12 мартъ 1907 година въ градъ никътъ на Т.-Пазарджикския комитетъ, Кузма-
София. На държавна служба билъ въ продълже- нъ Бѣльовеца. От тогава, взетъ на око отъ турс-
ние на 27 години. ката власть, не веднажъ е хвърлянъ въ затвора,
Книжовната му дейность почва отъ 1878 битъ и изтезаванъ. Въ 1876 год., месецъ май,
година, когато бива обнародвана въ вестни- съ всичкитѣ други съзаклятници е откаранъ въ
къ „Зорница” баснята К а л у г е р ъ и в ъ л к ъ , Сѣръ. Отъ тукъ самъ той билъ вдигнатъ и изп-
преводъ отъ И. Денисовъ. Като сътрудникъ на ратенъ въ края на юли подъ конвой презъ Не-
много вестници и списания, той е написалъ врокопъ, Доспатъ, Пещера за Пловдивъ за очна
много ценни статии: Финансово-исторически среща съ Кузмана. Тукъ го сварила и амнисти-
прегледъ върху налога на сольта въ българско- ята, дадена отъ Абдулъ Хамидъ по случай въз-
то княжество, контрола върху разходитѣ на на- шедствието му на престола и така се спасилъ
родното събрание, Страница изъ историята на отъ вѫжето. По обратенъ пѫть той билъ върнатъ
македонското възраждане, къмъ историята на въ Сѣръ, отъ дето последенъ билъ пуснатъ и то
възраждането на градъ Охридъ, Григоръ Пър- срещу откупъ.
личевъ, Документи по българското възражда- Следъ 45 години служене на Бога и на на-
не и др. Най-цененъ неговъ цѣлостенъ трудъ е рода почина на 72 години.
книгата Б ъ л г а р с к и я п е р и о д и ч е с к и п е -
чатъ отъ възраждането му до днесъ Табло XXV — 76
(1844—1890 година).
Табло XXII — 67 Т р а й к о К и т а н ч е в ъ (гл. отдѣлъ X), таб-
ло XI — 34).
К о н е Г . С а м а р д ж и е в ъ е роденъ въ гр.
Прилепъ презъ 1854 година. Свършилъ пър- Табло ХХV — 77
воначално училище, но съ четене на книги ви-
соко се издигналъ. Единъ отъ основателитѣ и Д - р ъ Д и м и т ъ р ъ В л а д о в ъ е роденъ
крепителитѣ на читалището въ Прилепъ. отъ гр. Ресенъ, членъ на Върховния македонс-
На 1 септември 1883 година отворилъ бъ- ки комитетъ въ София, лѣкарь въ Битоля. Презъ
лгарска книжарница въ Солунъ, а презъ 1888 турския режимъ бѣ раненъ отъ турцитѣ. Почина
година и печатница, която издаде повече отъ презъ 1916 год. въ София.
50 разни прочитни книги, много учебници,
списанието „Книжици за прочитъ”, календарче Табло ХХV — 78
„Св. Кирилъ и Методий” (12 години) И пр.
Коне почина презъ 1912 година въ Солу- Д - р ъ А н д р е я Б а ш е в ъ е роденъ на
нъ. 13.ІІ.1900 год. въ гр. Елена, синъ на Д-ръ На-
умъ Башевъ, родители македонци отъ Ресенъ.
Табло ХХІІ — 68 Свършилъ медицина въ мюнхенския универси-
Ц в ѣ т а н к а С ѣ н о к о з л и е в а отъ гр. тетъ презъ 1923 год. Освенъ на професията си,
Прилепъ, родена презъ 1875 година, свърши- той се отдава живо на организиране студент-
ла девическата гимназия въ София. Тя е била ството въ България и е единъ отъ виновницитѣ
директорка на прилепскитѣ девически училища за привличане на българското студентство въ
презъ 1900-901 и 1901-902 уч. год. и членка на международната студентска организация. Като
В. М. Р. О. Следъ залавяне на кореспонденция секретарь на екзекутивния комитетъ на между-
съ революционенъ характеръ, била е арестува- народната студентска конференция, той пре-
на и лежала въ прилепския и битолски затвори, следваше неуклонно една цель: привличането
дето се отличила съ достойно държане предъ и признаването на македонското студентство
турскитѣ сѫдилища. като самостоятелна единица въ този голѣмъ
Освободена отъ затвора, но съ прогнили международенъ съюзъ.
дробове, тя е починала около 1906 година. Като публицистъ е писалъ много статии, за
щищавайки каузата на Македония.
Табло XXIV — 72
Почина на 24.IX.1929 г. при изпълнение на
И в а н ъ Н и к о л о в ъ Г л и г о в ъ е ро- своя служебенъ дългъ отъ неизлѣчима инфекция
денъ презъ 1871 год. въ с. Бѣлица, разложко. — добита при операция.
110
Табло XXV — 79 Табло XXXIV — 103
А н д р е й С т о я н о в ъ е роденъ въ гр. Те-
Е к а т е р и н а С и м и д ч и е в а (Гл. отдѣлъ тово. Билъ е учитель въ разни градове на Ма-
IX -№ 501). кедония повече отъ 15 години. Виденъ обще-
ственикъ, публицистъ и фолклористъ. Стояновъ
Табло XXV— 80
е билъ редовенъ сътрудникъ на в. в. “Новини”,
Т и м а Д и м и т р о в а И к о н о м о в а е ро- “Вести” и др.
дена въ гр. Велесъ на 15. I. 1861 год. Деятелна Отъ неговото перо сѫ излѣзли много статии
председателка и членка на женски благотвори- — географско и битово описание на тетовско
и Полога, приказки, пословици, п р е д а н и я и
телни дружества.
пр.
Табло ХХІХ — 87 Табло XXXIV — 104
Й о с и ф ъ К о в а ч е в ъ . (Гл. отдѣлъ ІХ/ІІ—21).
Ц а р е в н а П . А л е к с и е в а , дъщеря на
Димитъръ Миладиновъ, е родена въ Струга на Табло XXXVI — 105
1.І. 1856 г. Учила въ Струга. Презъ 1866 г. зами- Д и м . П а в л о в ъ (Гл. отдѣлъ VIII — 182).
нава на учение въ Русия. Презъ 1874 г. завършва
Киевската Фундуклеевска девическа гимназия. Табло XXXVIII — 109
Презъ сѫщата година учителствува въ Шумен- Въ учредителния конгресъ на Българския
ското девическо педагогическо училище, на учителски съюзъ въ Македония и Одринско, ста-
което и била главна учителка до 1880 година. налъ презъ 1909 г. въ Солунъ, сѫ участвували
Презъ учебната 1880—1882 година по редъ е делегати отъ 38 учителски дружества отъ разни
повикана да уреди девически срѣдни учили- градове на Македония и Одринско. Следъ за-
ща въ Етрополе и Свищовъ. Отъ лѣтото 1882 грабването на части отъ Македония отъ сърби и
до 1888 г. била учителка и сетне управителка гърци, не само че всички български училища и
на Солунската девическа гимназия. Въ 1889-90 черкви бѣха отнети отъ българитѣ и учителскитѣ
година е била директорка на прилепското де- български дружества закрити, но и всички бъл-
вическо училище. По настоящемъ живѣе въ Со- гарски учители бѣха арестувани и изгонени задъ
фия. граница, като нѣкои платиха съ главитѣ си сво-
ето желание да запазятъ народното си име и да
Табло XXIX — 88 живѣятъ въ Македония.
Д - р ъ И в . Х р . А л о в ъ е роденъ презъ
Мария Думбалакова отъ Солунъ,
1851 г. въ гр. Гюмендже. Свършилъ медицинския
дългогодишна учителка. факултетъ въ Атина и се установилъ на практи-
Табло VII — 102 ка въ родния си градъ. Помагалъ на население-
то, лѣкувалъ ранени и болни революционери и
А т а н а с ъ Н и к о в ъ е родомъ отъ Гор- взималъ участие въ самитѣ борби. Впоследствие
но Броди, сѣрско, първи български книжарь въ билъ лѣкарь въ Кукушъ и дивизионенъ воененъ
Сѣръ, голѣмъ патриотъ, дългогодишенъ членъ лѣкарь презъ време на войната. Напоследъкъ
на окрѫжния революционенъ комитетъ, убитъ билъ околийски лѣкарь въ гр. Неврокопъ, кѫдето
изъ засада въ Сѣръ на 30 октомври 1903 год. починалъ на 15. II. 1919 год.
ОТДѣЛЪ VIII
Aрхитектура Табло I — 1, 2 и 3
„Въ северна Македония, особено въ окол- „ Ц ъ р к в а т а С в . С о ф и я въ Охридъ.
ностьта на Скопйе, срѣщаме цѣла редица архи- Първиятъ строителенъ периодъ на църквата би
тектурни паметници, върху които тукъ нѣма да трѣбвало да се отнесе въ втората половина на IX
се спреме по-подробно. Нѣкои отъ тѣхъ, които вѣкъ. Може да се допусне, че тъкмо царь Саму-
датиратъ отъ втората половина на XIV вѣкъ, сѫ илъ е извършилъ или поне започналъ разшире-
били издигнати по порѫчка на сръбски крале и нието на първоначалната постройка”.
войводи повреме на сръбското владичество въ „Църквата въ днешния си видъ е засводена
Македония. По тази причина мнозина считатъ трикорабна базилика съ пиластри, дълга 39 мет-
тѣзи църкви за паметници на сръбската архитек- ра, съ три апсиди, но безъ странични емпори.
тура. Обаче, едно подробно сравнение показва, Сводътъ на главния корабъ е слабо заостренъ,
че тѣ се схождатъ много повече съ българскитѣ, а страничнитѣ кораби иматъ полуцилиндрични
отколкото съ сръбскитѣ църкви. Характеренъ е сводове. И тритѣ кораби се намиратъ подъ еди-
въ това отношение преди всичко самия градежъ нъ общъ покривъ”.
на църквитѣ. Въ Сърбия ние намираме предимно „Вѫтрешностьта на църквата, съ нейнитѣ
чисто каменни постройки. Въ Македония, както и широки и гладки плоскости, съ нейнитѣ високи
въ България, напротивъ, пластоветѣ отъ каменни сводове и голѣми арки, се отличава по строга-
блокове се смѣнятъ съ пластове отъ тухли. Разчле- та си простота. Това впечатление се усилва още
нението на външнитѣ стени на църквитѣ прина- повече отъ обстоятелството, че стенитѣ нѣматъ
длежи въ Сърбия къмъ изключенията. Въ Македо- никакви архитектурни украшения или профили.
ния и въ България това разчленение принадлежи Оскѫдниятъ достѫпъ на свѣтлината, която про-
къмъ най-типичнитѣ черти на постройкитѣ. Още никва само презъ нѣколко не особено голѣми
по-очевидни сѫ различията въ декорацията на прозорци, създава особено мистическо настро-
стенитѣ. Сръбскитѣ архитектурни „школи”, как- ение, което се намира въ пълна хармония съ об-
то тази отъ „Рашка”, така и „Моравската” школа, щия характеръ на сградата, съ нейната старин-
употрѣбяватъ доста много каменни скулптурни ность и религиозно предназначение”.
украшения, особено при рамкитѣ на вратитѣ и „Църквата има две предверия, отъ които
прозорцитѣ, а така сѫщо и при декорацията на всѣко едно е на два етажа. На северната страна
слѣпитѣ арки. Този видъ декорация въ Македо- на едното предверие се намира малка построй-
ния и България е почти непознатъ; вмѣсто него ка, която изглежда да е служила за гробница”.
въ тѣзи страни имаме тухлени инкрустации и Табло I и II — 4, 5 и 6
гледжосани глинени трѫбички. Наистина, не би
могло да се откаже, че известни сръбски вли- „ Ц ъ р к в а т а С в . А х и л ъ , на острова съ
яния сѫ проникнали и въ Македония. Обаче по сѫщото име въ по-малкото отъ Преспанскитѣ
всичко се вижда, че тѣ не сѫ могли да оставатъ езера, отъ която сѫ запазени значителни ос-
по-дълбоки следи въ мѣстното строително из- татъци, носи названието си отъ Св. Ахила,
куство. Изобщо взето, македонскитѣ църкви не епископъ Лариски при Константинъ Вели-
притежаватъ ония типични особности, които от- ки, чиито мощи Самуилъ пренесълъ отъ Лари-
личаватъ срѣдновѣковната сръбска архитектура. са въ Преспа. Църквата е била съградена отъ
Отъ това се вижда най-добре, че сръбскитѣ Самуила при пренасянето на мощитѣ или тя е
крале, които презъ време на своето владичество сѫществувала отъ по-рано и е била преимену-
въ Македония сѫ издигнали цѣла редица пост- вана отъ Самуила по името на светеца. Може да
ройки въ тази страна, не сѫ довели своитѣ архи- се предположи, че тя е една отъ седемьтѣ ка-
текти отъ Сърбия, но сѫ прибѣгнали до помощь- тедрални църкви, съградени отъ царь Бориса”.
та на мѣстнитѣ майстори. „Църквата е трикорабна базилика съ пи-
Впрочемъ, трѣбва да се изтъкне, че ластри, дълга около 40 метра, съ три апсиди и
срѣдневѣковнитѣ църкви въ Македония иматъ съ емпори надъ страничните кораби. Апсидитѣ
свои типични особности въ подробноститѣ и по иматъ отвънъ крѫгла форма. Главната апсида, въ
тази причина тѣ не би трѣбвало да се разглеж- която се отварятъ три високи прозореца, заема
датъ едностранчиво. Ние ще трѣбва да предо- почти цѣлата широчина на централния корабъ
ставимъ на бѫдещитѣ по-обстойни изучвания да и прави впечатление съ своитѣ мощни размѣри.
опредѣлятъ тѣхното мѣсто въ общото развитие Пиластритѣ, които преминаватъ направо въ
на църковната архитектура на Балканския полу- полукрѫгли арки, безъ посрѣдничеството на ке-
островъ”. мпфери или капители, се издигатъ на два етажа”.
112
Табло II — 7 ри въ скопско, а имено на Нерезкия, Марковия
и пр., които водятъ началото си отъ XII, XIII или
Изпостническитѣ килии на брѣга на Пре-
XIV вѣкъ, много си приличатъ на архитектурата
спанското езеро сѫ вдълбани въ скалитѣ
отъ църквата Св. Иванъ Канео въ Охридъ. Отъ
непристѫпни дупки въ видъ на стаички, въ ко-
своя страна последната много напомнюва въ
ито монаси сѫ изживѣвали въ аскетизъмъ своя
своята постройка друга една охридска светиня
животъ.
— имено Св. Климентъ”.
Табло II — 8, 10 и 14
Табло VI — 22-23
„Църквитѣ Св . Богородица , Св .
Ц ъ р к в а т а С в . Б о г о р о д и ц а въ мо-
С т е ф а н ъ и С в . В р а ч ъ въ Костуръ произ-
настира Трѣскавецъ, край гр. Прилепъ, пос-
хождатъ отъ XI вѣкъ. При тѣхъ главниятъ корабъ
троена е къмъ IX в. Отпосле е реставрирана.
достига една необикновенна за размѣритѣ на
Тя е куполна съ голѣмъ централенъ куполъ въ
тѣзи църкви височина. Тѣзи базилики образу-
срѣдата и два купола отпредъ. Църквата е три-
ватъ една еднородна група, която ние можемъ
корабна базилика. По начина на строежа си
да считаме като характерна за Македония и ко-
прилича на църквата „Св. Ахилъ” въ Преспанс-
ято е упражнила известно влияние върху цър-
кото езеро, която, както се допуска, е строена
ковната архитектура въ северна Гърция, дето
презъ времето на царь Борисъ.
сѫщо така се срѣщатъ нѣкои подобни построй-
ки”. Табло VI — 24
Табло III — 11
„ Църквата Св. Иванъ въ гр. Охридъ
„ Ц ъ р к в а т а С в . Г е р м а н ъ въ с. Гер- която прави впечатление преди всичко съ сво-
манъ на Преспанското езеро, която, изглежда, ето красиво мѣстоположение на брѣга на езе-
е била съградена още въ 1006 год. отъ Самуила рото, има сѫщите отличителни белези на църк-
и която, следователно, може да се означи като вата Св. Климентъ. Тя произхожда вѣроятно отъ
най-стара кръстовидна куполна църква въ Ма- XIV вѣкъ, но е била преправяна въ по-ново вре-
кедония. Тя се отличава отъ по-къснитѣ подоб- ме. Запазенитѣ стари части, къмъ които прина-
ни църкви главно по това, че нейниятъ куполъ длежи куполътъ, а така сѫщо и трапецовидната
се издига върху единъ сравнително низъкъ и отвънъ апсида, даватъ достатъчно указания за
при това крѫгълъ барабанъ. За подпорки подъ нейния първоначаленъ изгледъ”.
купола служатъ четири дебели пиластра”.
Табло VI — 25
Табло III — 12 и 13
„Църквата Св. Константинъ и Еле-
„ Ц ъ р к в а т а с в . Н а у м ъ въ гр. Охридъ
н а в ъ г р . О х р и д ъ представя особено ар-
се намира на южния брѣтъ на Охридското езеро,
хитектурно историченъ интересъ. Тя е малка.
въ която се намира и гробътъ на светеца. Пред-
Покривътъ й получилъ едно съвсемъ необикно-
дверието на църквата съ своя низъкъ и плосъкъ
вено разрешение. Вмѣсто куполъ, тя има единъ
куполъ и съ дветѣ малки мраморни колони, ко-
издигнатъ по-високо напреченъ цилиндриче-
ито завършватъ съ трапецовидни капители, се
нъ сводъ, на който обаче въ вѫтрешностьта на
отклонява отъ обикновената строителна схема
църквата не съответствува никакъвъ напреченъ
и показва едно по-богато разчленение на про-
корабъ”.
странството”.
Табло IV — 15 и 16 Табло VI — 26
„ Ц ъ р к в а т а с в . Г е о р г и въ Старо „ Ц ъ р к в а т а С в . Д и м и т р и й въ с. Ва-
Нагоричани, скопско, въ сегашната си фор- рошъ, прилепско, е построена около XIII вѣкъ.
ма, която тя добила въ началото на XIV вѣкъ е Тя е кръстовидна куполна църква върху квад-
кръстовидна петкуполна църква отъ цариград- ратна основа. Два цилиндрични свода се кръс-
ски типъ. Обаче, първоначалната постройка, тосватъ подъ правъ ѫгълъ. Върху квадрата на
подробноститѣ на която днесъ вече не могатъ пресичането се издига куполътъ, който се кре-
да се установятъ, изглежда, да произхожда отъ пи върху високъ барабанъ”.
XI вѣкъ”.
„Църквата въ с. Младо Нагоричани, коя- Табло VI — 27
то сѫщо така по-късно е била преправяна на
нѣколко пѫти, но чиято пъкъ първоначална Ц ъ р к в а т а в ъ с . Д у т л и , сѣрско, е
постройка ще трѣбва да се отнесе къмъ XI вѣкъ, сѫщо построена около XIII вѣкъ и е кръстовид-
е трикорабна куполна базилика съ снишенъ на куполна.
главенъ корабъ”. Табло VII — 31, 32 и 48
„Ориенталскитѣ или по-точно арменскитѣ
особености на тѣзи две църкви се заключаватъ Ц ъ р к в а т а С в . Б о г о р о д и ц а въ Мар-
въ тѣхната каменна облицовка въ формата на ковия монастиръ при Скопйе е кръстовидна ку-
тѣхнитѣ прозорци”. полна.
Табло IV — 17 Табло VIII — 33-35
„ Ц ъ р к в а т а С в . Б о г о р о д и ц а въ с. „ Ц ъ р к в а т а С в . К л и м е н т ъ въ Ох-
Велюса, струмишко, датира отъ 1080 год. Тя ридъ, която е била съградена въ 1295 г. и е
е кръстовидна петкуполна църква отъ цари- била посветена първоначално на Св. Богоро-
градски типъ. Нейното главно отдѣление има дица е кръстовидна куполна църква съ под-
въ планъ форматъ не четирилистникъ съ четири порки по срѣдата отъ провинциаленъ типъ.
голѣми конхи, скачени съ арки, върху които се По своя планъ, ако се оставятъ на страна по-
издига куполътъ”. къснитѣ пристройки, тя се схожда почти на-
Табло V — 18-27 пълно съ църквата въ с. Германъ, обаче въ над-
стройката тя показва значително различие.
„ Ц ъ р к в и т ѣ на многобройнитѣ монасти- Нейниятъ куполъ, който се издига надъ ви-
113
сокъ осмостененъ барабанъ, е прорѣзанъ отъ Табло XII — 49-51
високи, богато пропилувани прозорци, които
сѫ отдѣлени единъ отъ другъ съ полуколонки. Църквата въ монастиря св. Ива-
Предверието е раздѣлено посрѣдствомъ две н ъ Б и г о р ъ . Монастирътъ “Св. Иванъ Бигоръ”
двойки стенни полупиластри на три части, отъ се намира срѣдъ планинската область Рѣка.
които срѣдната има плосъкъ куполъ, а дветѣ Монастирската църква е голѣмо здание, което
странични сѫ засводени съ кръстати сводове. прави силно впечатление, главно съ голѣмата
Напрѣчниятъ корабъ е маркиранъ и въ външ- си купола, покрай която отпредъ, откъмъ вхо-
ния изгледъ на църквата подъ формата на две да на черквата има и една по-малка купола. По
голѣми слѣпи арки. Външнитѣ стени на църквата основния си планъ черквата е сполучлива ком-
сѫ гладки, неразчленени. Само главната отвънъ бинация отъ ротонда съ примѣси по образецъ
трапецовидна апсида има на външната си стра- на византийскитѣ двекуполни църкви. Отсетне
на три декоративни ниши, които заематъ почти приградена е паянтова камбанария предъ мал-
цѣлата височина на апсидата. Тухленитѣ инк- ката купола. Неизвестниятъ архитектъ, очевид-
рустации сѫ прости и оскѫдни”. но твърде даровитъ майсторъ отъ Дебърско, е
могълъ да се рѫководи при съставянето на своя
Табло IX — 36 планъ по образеца отъ двата типа, каквито ги
има, напр., въ Солунъ. Трѣбва да се признае, че
Ц ъ р к в а т а п р и с . В о д о ч а , струмиш- неговата концепция е оригинална и твърде спо-
ко, спада къмъ ония църкви, които сѫ строе- лучлива. Втора черква отъ тоя родъ въ западна
ни презъ време византийското владичество въ Македония нѣма (п р о ф . М и л е т и ч ъ ).
България.
Обяснителниятъ текстъ на отдѣлъ „Изкуство” — архи-
Табло IX — 37
тектура, обграденъ въ кавички, сѫ извадки отъ статиитѣ на
Църквата Св. Арахангелъ Ми- проф. Б. Филовъ.
х а и л ъ въ Щипъ е градена презъ XIV в. и до- Графика
сущъ прилича на църквата отъ монастира Св.
Марко въ скопско. Тази църква при турското Преди изнамирането на книгопечатането
завладѣване на страната е била обърната въ (XV в.) графиката е била силно развита. Главно
джамия и преименувана съ името Фития, чие- по монастиритѣ монаси и послушници сѫ пре-
то значение е неизвестно. Тя е била съградена писвали църковнитѣ книги, св. Писание, еван-
отъ кесарь Стефанъ Хреля Драговоля, владѣтель гелията и др. Самото естество на работата за-
на градоветѣ Мелникъ, Кюстендилъ, Струмица ставяло графицитѣ да се духовно издигатъ и да
и Щипъ. Сѫщиятъ оня Хреля или Реля, който е изработватъ своя естетически усѣтъ. Обаче, що
съградилъ кулата въ Рилския монастиръ. се отнася до красотата на отдѣлнитѣ букви, тѣ
сѫ били ограничени отъ нуждата писаното да
Табло X — 38, 39 бѫде четливо.
Ц ъ р к в а т а с в . Б о г о р о д и ц а въ Ма- Ала въпрѣки това ограничение отъ поме-
тейче е била съградена въ времето на Исака натата нужда, графицитѣ не могли да не да-
Комнинъ (1047—1050 г.). Показва чисто визан- датъ волность на своя художественъ усѣтъ.
тийски форми. Тя е кръстовидна петкуполна Първитѣ букви, съ които започвали текстоветѣ
църква отъ цариградски типъ, съ удължено из- по църковнитѣ книги сѫ ги рисувили стилно и
точно рамо на кръста. ги украсявали съ красиви орнаменти, обикнове-
но, съ червено мастило.
Табло X — 40 Между запазенитѣ писмени паметници се
Ц ъ р к в а т а в ъ с . Л ю б о т е н о , скопско, срѣщатъ стилизирани букви отъ най-разнооб-
е постройка отъ 1337 год., кръстовидна куполна. разно естество и съ най-разнообразни украси.
Срѣщатъ се стилизирвани букви съ живо-
Табло X — 41 тински мотиви и орнаменти. Други изобразя-
Ц ъ р к в а т а в ъ с . Л у б а н ц и , скопско, ватъ фигури на животни, чиито тѣла сѫ извити
сѫщо е кръстовидна куполна. или преплетени наспоредъ, изискванията на
формата на стилизирваната буква
Табло X — 42 Често се срѣщатъ човѣшки фигури, само
О с т р о в ъ М а л и г р а д ъ на Преспанско- рѫце или други части на тѣлото, нагодени къмъ
то езеро е една гола канара, издигаща се надъ формата на буквата, която се рисувала.
езерото, съ множество развалини по нея. За украса на тѣзи рисувани букви често си
служили и съ фигури, изобразяващи разни рас-
Табло Х-ХI — 43, 44 тения, клонки отъ дървета, лозата и др.
Ц ъ р к в а т а с в . Б о г о р о д и ц а на ост- Обаче, най-голѣмъ дѣлъ въ украса на
ровъ Малиградъ е постройка безъ архитектурни буквитѣ е взимала специфичната българска ор-
особености, освенъ че е построена подъ сѣнката наментна плетеница, която по оргиналность и
на една огромна висяща канара. разнообразность на комбинациитѣ нѣма четь.
Въ ценния паметникъ „Охридско апостолс-
Табло XI — 45 ко евангелие” — книга, която датира отъ XII вѣкъ,
почти всички начални букви на отдѣлнитѣ гла-
Ц ъ р к в и ц а т а с в . С п а с ъ въ с. Емпо- ви сѫ красиво стилизирани. Особена ценность
рия, корчанско, е куполна и построена презъ представя това писано евангелие, като препи-
1390 год свано на кирилица и глаголица. То е образецъ
Табло XI — 46 на древно-българското графично изкуство.
В ъ с . В а р о ш ъ к ъ м ъ XIII и XIV вѣкове Гравюра
сѫ се построили множество църквици, една отъ
които е и изобразената.
Въ Македония се проявявала предим-
Табло XI — 47 но въ изрезването на украси върху медни
сѫдове за домашно употрѣбление, върху ме-
Ц ъ р к в а т а с в . З а у м ъ въ Охридъ е пос- талически предмети за употрѣба въ църквитѣ и
троена презъ 1371 година. Тя е сѫщо кръсто- монастиритѣ, върху оловнитѣ пагури за ракия,
видна куполна църква. камбани и пр.
114
Изрезванията, които сѫ правили на меднитѣ а особенно останалитѣ сирачета и то не по-
и други сѫдове сѫ отъ най-разнообразно ес- възрастни отъ 7—8 години.
тество. Гравирани сѫ красиви орнаменти, тур- Понеже въ старитѣ времена е нѣмало
ски текстове отъ корана, източни символи на уредени училища иконописцитѣ сѫ били
тепсии и паници за домашна употрѣба въ тур- сѫщевременно и учители на четмо и писмо, а
ски кѫщи. така сѫщо и на черковно пѣние и пр. По такъвъ
На сѫдоветѣ пъкъ предназначени за до- начинъ преди обѣдъ ученицитѣ се занимавали съ
машна употрѣба въ християнскитѣ кѫщи четмо, писмо и черковно пѣние, а следъ обѣдъ
гравйорскитѣ украси се срѣщатъ и въ най- се учили да рисуватъ. Рисуването се изучавало
обикновенитѣ металически предмети. На на сини каменни плочи съ бѣли каменни моли-
котлитѣ, гюмоветѣ и легенитѣ обикновената ви. Сѫщевременно ученицитѣ били и чираци,
гравюра е била малки орнаменти по краищата, изпълнявайки всички прислуги въ майстерска-
при които се притуряло годината на изработка- та, като на всѣкиго е била строго опредѣлена
та, името на майстора, който ги е изработвалъ и работа. Това положение на ученичество е тра-
името на стопанина, за когото се изработвалъ. яло 3—4 години въ родното имъ мѣсто. Щомъ
На сѫдоветѣ за ястия и на тепсиитѣ, особено на детето-ученикъ навършвало 11—12 годишна
тѣзи последнитѣ отъ величина надъ 1 метъръ въ възрасть и, ако е било физически здраво, зами-
диаметъръ, които сѫ служили за софра, освенъ навало съ майсторитѣ на гурбетъ.
орнаментнитѣ украси изобразявали сѫ образи Всѣки единъ майсторъ иконописецъ или
на светии или събития изъ историята на хрис- резбаръ е вземалъ при себе си 5—6 души по-
тиянската църква. мощници майстори, калфи и чираци, като е об-
Освенъ годината на изработката, името на разувалъ една група.
майстора лѣяръ, който е билъ сѫщевременно и За голѣма радость, въ оная тъмна епоха,
гравйоръ и името на църквата, за която е лѣта иконописцитѣ и резбари въ галичко-дебър-
камбаната, на тазъ последната, макаръ и рѣдко, ския край въ своята професия сѫ представля-
се срѣщатъ гравюри на кръстъ, слаби орнамен- вали една обща задруга, която се рѫководѣла
ти и други. отъ най-почтеннитѣ и съ влияние майстори,
Най-много разпространени сѫ гравюритѣ които пъкъ отъ своя страна сѫ разпредѣляли
върху пагуритѣ за ракия. Както се знае, тѣ сѫ областитѣ, въ които всѣка група да упражня-
оловни сѫдове и гравирането по тѣхъ е срав- ва своята професия. Изобщо казано, галичко-
нително по-леко. Най-често сѫ изрезвани сти- дебърскитѣ иконописци и резбари сѫ работили
лизирани геометрически фигури. Повечето отъ и сѫ били търсени въ цѣлия Балкански полуост-
тѣхъ сѫ еднотипни. Почти на всѣки пагуръ най- ровъ, Русия, Ромъния, Турция, Мала-Азия, Еги-
малко е изрезана годината на направата. петъ и пр.
Юридическитѣ личности: монастиритѣ, Цѣлата вѫтрешна украса на храмоветѣ
еснафитѣ и църковно училищнитѣ общини сѫ е била предприемана и изпълнявана отъ тъй
били длъжни да иматъ печати. Както и днесъ разпръснатитѣ групи, които сѫ изработвали
околовръстъ на единъ пиринченъ крѫгъ се из- резбарството, гипсовата скулптура, стенна-
резвало името на юридическата личность, за та иконопись и декоративната, а така сѫщо и
която е билъ предназначенъ печата, годината подвижнитѣ икони.
и мѣстожителството. По срѣдата се изрезвалъ Чирацитѣ и калфитѣ въ време на рабо-
символъ или подходяща украса, която често тата сѫ били посветявани отъ майсторитѣ въ
бивала хубава миниатюрна гравьорска работа. четиритѣхъ отдѣла за първо време, а въ пос-
На сѫдове, предназначени за употрѣба въ ледствие, следъ като майстора е преценявалъ
църкви и монастири, обикновено сѫ гравирали коя специалность се повече отдава на всѣки
образа на кръста, на Исуса Христа, на св. Бого- отдѣленъ чиракъ или калфа, въ нея специялно
родица или другъ светия съ подходящи за слу- го въвеждалъ, за да може да излѣзе отъ него
чая красиви орнаменти. Понеже тѣзи сѫдове сѫ добъръ специалистъ въ даденъ отдѣлъ.
най-често подарявани отъ богомолци, то име- Майсторитѣ иконописци и резбари отъ на-
ната на последнитѣ били гравирани до година- селението сѫ били наричани зографи и даскали.
та на извършеното подаряване. Последното име имъ било дадено, защото при
Често се гравирало името на майстора на украсата на всѣка една църква, вечерно време
металическия предметъ и името на светеца, въ и въ празднични дни събирали сѫ мѣстни деца
честь на когото се правилъ дара. при своитѣ калфи и чираци, които обучавали
Образи отъ 154 — 165 представляватъ раз- на четмо, писмо и черковно пѣние. Всичко това
ни видове гравирани печати. е издигнало зографитѣ въ очитѣ на народа до
Гравирали сѫ още най-разнообразни укра- такава степень, че имъ е било указвано голѣма
си като павти, обеци, гривни, пояси, пръстени, почить и уважение.
дивити, орѫжия и др., изработени отъ разнооб- Мнозина отъ младитѣ зографи сѫ се ожен-
разенъ металъ. вали за момичета отъ видни семейства, въ ония
области на балканитѣ, кѫдето сѫ работили хра-
Нашето иконопиство и резбарство въ дебърско мове, като по такъвъ начинъ мнозина отъ тѣхъ
сѫ оставали на постоянно мѣстожителство тамъ.
По предание отъ дѣди и прадѣди и отъ Впоследствие отъ мѣстни деца тия зографи сѫ
редъ исторически факти се знае, че иконопис- организирали мѣстни школи за иконопиство и
твото и резбарството е дошло отъ Солунъ-Ато- резбарство.
нъ (Св. Гора), а не, както нѣкои твърдятъ, отъ По предание се знае, че трѣвненската,
западъ. Това ясно се подчертава отъ строго самоковската, неврокопската, и много други
подържания източно-православенъ стилъ на школи сѫ били плодъ на оженили се тамъ зог-
всички икони въ нашитѣ храмове, рисувани отъ рафи отъ галичко-дебърския край. Нѣкои отъ
майсторитѣ-иконописци отъ галичко-дебърс- тия школи и до днесъ иматъ роднински връзки
ката школа. Тази школа се е развила и ширила помежду си.
по цѣлия Балкански полуостровъ, благодаре- Макаръ че носи името дебърска школа,
ние на нейната особенна организация и строга обаче, трѣбва да се знае, че въ гр. Дебъръ, кой-
дисциплина. то е населенъ повечето съ турци и албанци,
Всѣки иконописецъ е приелъ при себе си нѣмало е условия да се развие това изкуство.
ученици не само своитѣ синове и внуци, но Дебъръ е административенъ центъръ на окрѫга
и всички по-близки родственици-младежи, и околията. Всички села носили името Дебърски
115
край, а пъкъ иконопиството и резбарството сѫ пелената (обвивка), запазена отъ древни време-
се развили и разширили въ голѣмъ масщабъ въ на въ ризницата на черквата св. Клименъ въ Ох-
галичката околия, съ центъръ гр. Галичникъ и ридъ На тази обвивка извънредно живо е изоб-
селата: Лазарополе, Тресонче, Росоки, Сушица, разенъ Исусъ Христосъ на кръста (табло XXX-
Гаре, Осой и др., които се намиратъ въ дебритѣ VII—167 и 168) Най-разпространени сѫ, обаче,
на Бистра планина, Дешатъ планина, Яма пла- църковнитѣ везии на хоругви и антимиси. Отъ
нина и Стогово планина. тѣхъ ще споменемъ само хоругвитѣ на монас-
Благодарение на упорития трудъ и посто- тиря св. Иванъ Слѣпчански, които, изглежда, сѫ
янство въ работата, строгитѣ нрави и обичаи, работени непосрѣдствено следъ съграждането
запазени отъ мияшкото население въ тоя край, на монастиря, и антимисътъ въ църквата св. Бо-
почитьта и уважението спрямо нѣкои по-издиг- городица въ монастиря Трѣскавецъ.
нати старци зографи въ Галичко се е чувствувало Обаче, сѫществуващата въ Македония вез-
голѣма сплотеность и единодушие, благодаре- ба подъ чуждо влияние не е била само църков-
ние на които ценни качества между народнитѣ на. Царственитѣ одежди, дрехитѣ на велмо-
маси, зографското изкуство въ тоя край се е из- жи, боляри и на всички високопоставени лица
дигнало въ С а м о р о д н а н а р о д н а ш к о л а , сѫ били обшивани съ везмо, което сѫщо било
която школа нѣколко столѣтия е работила и е подъ влиянието на Византия. Съ унищожението
украсила маса художествени храмове на Бал- на тази последната и съ създаването на нейно
канския полуостровъ и другаде, продължава и мѣсто отоманска империя везията на източнитѣ
днесъ да работи въ тази область, като нейнитѣ народи, заедно съ обичаи и носии постепенно
потомци и днесъ още съ упоритъ трудъ и посто- започнала да се налага и въ Македония. Тази
янство продължаватъ да пазятъ завета на своитѣ везия, която се е проявявала въ везене на пан-
дѣди и красятъ българскитѣ храмове съ своето тофки, платнени обуща, кърпи за лице, женски
изкуство. колани, елечета, чепкени и пр. се е наложила на
Ап. Х р и с т о в ъ. градското население въ Македония, станала на-
викъ и се срастнала съ живота особено на маке-
Везба донската девойка. Не веднажъ въ македонскитѣ
пѣсни се спомина за везията на македонската
Изтънчването на естетическитѣ усѣщания девойка като нейно любимо занятие. Така:
у човѣка всѣкога сѫ били причина за потикъ и
стремежъ за задоволяването на еститически “Гергевъ везитъ бѣла Цена,
нужди. Човѣшкиятъ погледъ, спирайки се на Билюръ игла, конецъ сърма”
природата, на хората и обстановката, която го или
окрѫжавала, все повече и повече изисквалъ да „Седнала Яна подъ бѣла лоза,
се задоволява. Простотата на носиитѣ и реда на На гергевъ вези, майка си колни”
домашната обстановка постепенно отстѫпилъ и др.
мѣсто на киченето, на създаването отъ просто-
тата кичесто съчетание на цвѣтове, образи и Предъ нуждата отъ задоволяване везията,
предмети. Плодъ на едно подобно еволюиране която е била голѣма украса най-вече за дрехитѣ
е и везбата. на турското и албанско население (бейове и
Всрѣдъ нашия народъ везбата се е развива- аги) изникнало цѣло еснафско съсловие сърма-
ла двустранно. киши, които образували цѣла чаршия въ Битоля,
Везенето на черковни одежди, черковни Солунъ, Дебъръ и Скопйе. Това съсловие се е
платнени принадлежности, домашни украси и състояло предимно отъ власи и създало най-
такива на дрехи, които сѫ се наложили на насе- разнообразни сърмени и гайтанени плетеници
лението като мода, дошла отвънъ, е било подъ за украса на турскитѣ дрехи. Сега това съсловие
силното, за да не кажемъ изключителното вли- се почти изгубило.
яние на везбата, която е сѫществувала между Появяването на хайдутитѣ въ Македония
народитѣ, отъ кѫдето се е пренасяла. подигнало хероическото настроение въ стра-
Везенитѣ украси на църковни покривки, ната. Млади девойки, възхитени отъ дѣлата на
одежди, платове и платнени икони, плащаници роднитѣ юнаци, по цѣли дни сѫ се грижили за
и др., които сѫ служили за украса или служене въ удовлетворение тѣхнитѣ нужди. Все изъ тѣхната
църквитѣ, както цѣлата църковна обредность и срѣда сѫ били тѣзи, които при образуването на
обичаи, сѫ били пренесени отъ Византия. Презъ новитѣ хайдушки дружини сѫ везали свиленитѣ
онова време, когато Балканскиятъ полуостровъ имъ знамена, безъ които тѣ не сѫ се движили.
съ силенъ устремъ се е християнизиралъ, везе- Този възторгъ на девойкитѣ и почитьта къмъ
нето съ сърмени конци и коприна е било силно грижата, която се проявявала при везенето на
развито. Монахини и монаси търпѣливо сѫ ра- знамената, не останала невъзпѣта отъ народа:
ботили надъ скѫпи платове съ игла въ рѫка и сѫ
създали работи отъ висока художествена стой-
ность. Везеното въ много случаи служило и като „Леле, Яно, мила моя керко,
скѫпа и ценна украса на рисувани икони. кому везишъ свиленото знаме...”
До каква висока степень на развитие е
стигнала везбата свидетелствува ни и до днесъ Отпосле сѫ везани подобни знамена на
съхраняваната плащаница въ охридската цър- възстаническитѣ чети. Тѣ сѫ били отъ черве-
ква св. Климентъ. Тя е подарена отъ Андрони- нъ коприненъ платъ, на които сѫ изрѣзвали въ
къ Палеологъ презъ 1282 г. На нея е извезано срѣдата кръстъ или възправенъ лъвъ или пъкъ
тѣлото на Исуса Христа съ коприна и сърма така девойка съ развѣти коси и въ рѫка развѣто знаме.
живо, че и до днесъ буди възхищението на зри- Едно подобно знаме, везано преди 55 го-
теля (Табло XXXVII - 166). дини отъ покойната народна учителка Станис-
Високо художествена везба е плащаница- лава П. Караиванова въ Солунъ за възстаницитѣ
та, която е въ църквата св. Богородица въ гр. въ Малешъ, се пази днесъ като светиня въ Кюс-
Солунъ. Тя сѫщо е везана съ сърма и коприна. тендилъ. На полето на знамето е извезанъ де-
По форма се различава отъ онази на Андроникъ визъ „Станете — да ви освободя”.
Палеологъ по това, че е по продълговатъ пара- Отъ по-ново време сѫщо сѫ запазени по-
лелограмъ, на който сѫ извезани три събития изъ добни реликви: стружкото, зеленичкото, заго-
живота на Исуса Христа (табло XXXVII — 170). ричанското и др. знамена.
Съ висока художествена стойность е сѫщо Другъ видъ знамена изъ обикновения животъ
116
везали сѫ наричанитѣ съ турското име байраци, видни педагози чрезъ опити, правени надъ деца
които се употрѣбявали за различни обичаи. Въ въ оная възрасть, когато още не имъ е втълпено
долния текстъ на народната пѣсень се говори за харесването на цвѣтоветѣ отъ околната срѣда.
подобенъ родъ знамена: Наредъ съ тѣзи три основни цвѣта на бъ-
лгарската народна шевица въ Македония, сѫ
По пать одамъ, за пать прашамъ застѫпени, жълтия, зеления, небесно-синия,
Дека седитъ калешъ Грозда, почти никакъ розовия. При съчетаването на тѣзи
Калешъ Грозда вапцарката, цвѣтове творецътъ на македонската народ-
Да ми вапца два байрака на шевица е правилъ взискателенъ подборъ на
Единъ зеленъ, други цървенъ; самитѣ тонове въ тѣхното съотношение.
Зеленио за на сватба, Македонската българка краси съ тази своя
Цървенио за на войска... творческа украса рѫкавитѣ на бѣлитѣ си ризи,
нагръдницитѣ, кърпитѣ, покривалата, политѣ,
Вънъ отъ тази везба, която се е развивала долната часть на ризитѣ, особено по проте-
подъ чуждо влияние предимно въ градоветѣ на жението на краката въ лѣво и дѣсно, корула на
Македония, друго везене, което днесъ е извест- мѫжка риза и мѫжкитѣ нагръдници, бѣли ризи
но по цѣлъ свѣтъ като българска народна шеви- и пр.
ца, се е развивало самобитно въ селата, населе- Общиятъ тонъ на шевичната украса на
ни съ македонски българи. Това везене е единс- женскитѣ носии на македонската българка се
твената украса на женскитѣ носии на населенитѣ принагажда наспроти възрастьта на лицата.
съ българи македонски краища. Шевицитѣ на младежкитѣ женски дрехи въ об-
Никаква легенда, никакво особенно ука- щия тонъ се отличаватъ съ по-голѣма яркость
зание не може да се срещне за развитието на на цвѣтоветѣ, преобладаващъ отъ които е пур-
българската македонска народна шевица, за да пурно червениятъ и винениятъ. На дрехи на
може положително да се установи какъ е раз- по-възрастни жени между 30 и 50 години пре-
расло това дивно творение на българския на- обладаващи цвѣтове сѫ тъмно червениятъ, а за
роденъ духъ. Безсъмнено е, обаче, че българ- старитѣ — тъмно виненитѣ и въобще тъмнитѣ
ската народна шевица въ Македония се е раз- цвѣтове.
вивала отъ простото везене, защото шевици се Най-характернитѣ македонски шевици,
срѣщатъ, макаръ и да не сѫ достигнали такова които се отличаватъ съ особена красота сѫ:
художествено развитие, у всички славянски на- миячкитѣ, отъ които най-красиви сѫ въ с. Сми-
роди; че българската народна шевица въ Маке- лево, битолско; бърсячкитѣ, срещу които на рав-
дония е самобитна, защото рѣзко се отличава на нога стоятъ на селянката отъ Скопска Черна
отъ шевицата на другитѣ славянски народи и че Гора и източно македонската народна шевица.
тя е едно съвършенно съчетание на цвѣтове и
фигури, защото не се намира народъ въ свѣта, Народнитѣ напѣви на македонскитѣ българи
който да не я хареса.
Основата на българската народна шевица Езикътъ, нравитѣ, обичаитѣ, историческитѣ
въ Македония е въ шева безъ шиене — везене- събития и свързанитѣ съ тѣхъ видими и невиди-
то. Най-употрѣбяемата техника на това везене е ми изрази на душевни вълнения — въплотени въ
заденъ бодъ (бодъ въ бодъ до бодъ), по рѣдко се разнородни форми на изкуствата, съставляватъ
употрѣбява кръстосания бодъ. Една специфич- пълния националенъ обликъ на единъ народъ.
ность на тази шевица е тази, че освенъ фигуритѣ Отъ хилядолѣтие и до днесъ Македония,
сѫ извезани и междуфигурнитѣ пространства недѣлима часть отъ България, е гнѣздо на най-
— фона, така че везбата изглежда на пъстъръ възвишено българско самосъзнание, доказа-
миниатюренъ килимъ. телство на което сѫ безбройнитѣ исторически
Фигуритѣ въобще сѫ геометрични чер- и културни документи отъ далечно и близко
тежи съ най-разнообразни пречупени линии. минало. И днешната горчива участь на люлката
Обаче, тѣзи чертежи не сѫ нито произволни, на българщината — Македония, нещастно по-
нито безразборни. Въ основата на геомет- паднала подъ непоносимия гнетъ, за жалость,
рическия най-зигзаговиденъ чертежъ стои на „ б р а т с к о ” племе, и героичната съпроти-
образъ на цвѣтъ, звѣзда, животински образъ ва на нейното население срещу тоя нетърпимъ
(конь) или нѣкои подобия на фигури, кои- гнетъ, е ново доказателство за неугасимото
то даватъ най-щастливото съчетание по ус- тамъ българско съзнание.
мотрението на народния творчески духъ. Македония съ несретитѣ на нейния безс-
Величинитѣ на тѣзи стилизирвания въ една порно български народъ, буди днесъ съвеститѣ
композиция започватъ отъ такива, които се за- на всички, които станаха виновници за това
пълватъ съ единъ пореденъ бодъ и достигатъ състояние и не безъ основание е страхътъ отъ
до запълващи се съ 15—20 поредни бодове. нови бури, които биха обгърнали свѣта поради
Бодоветѣ вървятъ по нишкитѣ на тъканьта анахроничнитѣ стремежи на едно самозабра-
на платното. Концитѣ сѫ вълнени или памучни, вило се племе, рѫководено отъ идеитѣ на не-
усуквани и боядисвани отъ самитѣ везачки или възвратимото далечно минало за претопяване и
тѣхни по-стари учители, ако можемъ така да заличаване на народи съ самобитенъ културенъ
се изразимъ за съседката, снахата, свекървата, и националенъ обликъ.
стрината, лелята и пр., които сѫ давали съвети Безброй сѫ защитницитѣ на нещастния бъл-
на младитѣ при изработването на везани дрехи гарски македонски народъ. Не само нейнитѣ ге-
и вещи. роично себеотрекли се чеда бранятъ Македония
Обаче това, което дава най-съвършения отъ загиване. Не само духоветѣ на падналитѣ за
изгледъ на шевицата на македонския българинъ нейната свобода я окрилятъ. Не е и пробуде-
е щастливото съчетание на цвѣтоветѣ. Преоб- ната съвесть на поставената въ безизходность
ладающъ цвѣтъ е пурпурно червениятъ, тъмно Европа, която се терзае отъ последствията на
червениятъ и черниятъ. неразумната голѣма война. Тя има между мно-
Твърдението на нѣкои, че влечението на гото свои защитници единъ великъ закрилникъ
македонската българка най-вече къмъ пурпурно и въ оня свой даръ божий, който и вѣковнитѣ
червениятъ цвѣтъ е дошло подъ чуждо влияние, насилия надъ човѣшката съвесть не могатъ да й
намъ ни се вижда несъстоятелно. Това влече- отнематъ, това сѫ словеснитѣ и тонови изрази
ние по-скоро е вродения инстинктъ на човѣка на душевнитѣ вълнения на народа — пѣснитѣ въ
да харесва пурпура, което е изпитано отъ много слова и нераздѣлнитѣ съ тѣхъ напѣви.
117
Кой българинъ и чужденецъ не изпит- толя и др., изследванията на Ф р . Н и к о л и ч ъ
ва днесъ силата на героичния български духъ, (1847 г.), въ които явно се говори отъ почтения
слушайки новия революционенъ маршъ на ма- старъ сърбинъ, че Вардаръ, най-голѣмата рѣка
кедонеца? Кой безъ сълзи може да изслуша въ Македония, тече презъ български земи и пр.
днесъ новата пѣсень „ З а м и с л е н о т о ч е л о Днесъ Македония, нещастно попаднала въ
н а Б а б у н а ” , словесно и тоново въплощение непоносимия новъ яремъ на „брата” сърбинъ, се
на скръбното чувство, на плачътъ на поробе- зове „Южна Сърбия”. Но пѣснитѣ на македонс-
ния македонски българинъ и на въжделенията кия българинъ сѫ недоловими въ своитѣ тънкос-
и упованията му въ неговия вѣренъ синъ? Кой не ти за чужденцитѣ сърби. Тѣ се видоизмѣнятъ по
се чувствува като скала въ своето българско на- езиковни и музикални сѫщности и доближени
ционално съзнание, слушайки примитивнитѣ и до сръбскитѣ, се разнасятъ чрезъ радиото и въ
сладостни напѣви, излѫчени отъ душата на на- училищата като ю г о с л а в я н с к и . И окастре-
рода и завещани му отъ вѣковетѣ чрезъ поколе- ната свободна България, до черноморскитѣ и
нията? бѣломорски брѣгове, се смѣта отъ носителитѣ
Само жестоки исторически събития, жесто- на новата държавническа сръбска идея неосво-
ката човѣшка мъсть може да опита (и само да бодена часть отъ Велика Югославия. Сама по-
опита) да отчужди народа отъ тоя му свещенъ себе щастлива фантастика, но съ лошо подбра-
дарь — езикъ и напѣви, преобразявайки ги до ни методи въ днешния демократиченъ миръ за
неузнаваемость. Отъ хилядолѣтие и гърцитѣ се осѫществяване, методи, които могатъ да дове-
опитаха да ни заличатъ като народъ, посягайки датъ до голѣмо разочарование тия, които дне-
на езика и напѣвитѣ ни, но несполучиха. Защо- съ безъ всѣкаква далечна размисъль ги провеж-
то не гасне лесно националния духъ; свещенъ е датъ.
огънятъ, който го подържа. Българскитѣ македонски напѣви иматъ
Въ миналото ние имахме собствена словес- всичкитѣ особености, главно метрични и рит-
на и художествена култура въ изобразително- мични, отбѣлязвани въ пѣснитѣ на българитѣ
то и тоново изкуство — музиката. Опитаха се отъ Мизия, Тракия, до Бесарабия. Тѣ сѫ особе-
гърцитѣ чрезъ нечестивъ огънь (аутодафе) да я ности, характерни за близко-източната музика
унищожатъ, а съ това и нацията ни, но не успѣха. и за щастие въ пъленъ комплексъ запазени въ
Все пакъ останаха паметници, запазени въ стра- нашата страна. Сърбитѣ, бидейки въ по-близъ-
ната и вънъ отъ нея, чрезъ които даровити ис- къ контактъ съ културна Австрия, сѫ доближи-
торици и археолози възкресиха и продължаватъ ли своитѣ народни мелодии до европейскитѣ и
да освѣтляватъ това славно наше минало. днесъ, както всички западняци нѣматъ усѣтъ за
Много наши знаменити черковни пѣвци и схващане оригиналнитѣ метрични и ритмични
свещеници забѣгнаха презъ 15 вѣкъ на северъ, форми, присѫщи въ близкоизточната музика,
отнесоха тамъ плодоветѣ на черковното бъл- клонъ отъ която е нашата съ славянски оттенъкъ
гарско тоново изкуство, което по-късно въ Ру- въ мелодийна архитектоника. Най-характерна-
сия се запази въ множество писменни паметни- та сѫщность въ македонскитѣ напѣви, както и въ
ци съ безлинейни и линейни нотни знаци. Тѣ ще тия отъ свободна България сѫ тактовитѣ фор-
се пренесатъ пакъ у насъ, за да възпламнатъ въ ми съ полуудължени времена, въ отношение 3:2
нови тонови форми чрезъ творческия гений на къмъ обикновеното тактово време. За основно
днешна и бѫдеща България. време, неподаваще се на поддѣление въ тия
Монастирскитѣ килии и селата, кацнали въ тактови форми служи едно първично (основ-
потайнитѣ гънки на гори и планини, отстоява- но) постоянно движение съ бързина отъ 320 до
ха твърдо срещу ударитѣ на злата сѫдба, па- 420 и повече на минута. Двѣ такива първични
зейки свещенния огънь на националния духъ и движения образуватъ о б и к н о в е н о т а к т о -
дочакаха деньтъ да освѣтятъ съ запалени факли в о време, и три — п о л у у д ъ л ж е н о време.
душитѣ на робския народъ за ново възкресение. Комбинации отъ тѣхъ образуватъ редица ори-
Съ много човѣшки жертви и незнайни за други гинални тактови и ритмични форми, основи и
народи страдания дойде деньтъ на това въз- на разнообразни танци.
кресение чрезъ усилията и на цѣлия народъ и Ако приемемъ за отбелязване първичното
чрезъ великата помощь на мощна братска Русия. движение (основно движение, χ ρ ο ν ο ς προτος)
Свободата ни завари като овчарски и работе- шестнадесетината нота,5 тактовитѣ форми се
нъ народъ, съ заличени следи на минали слав- очертаватъ съ дробитѣ / 16
(2+3), 6
/ 16
(3+3), 7/16
ни времена, но съ духъ каленъ презъ вѣковни (3+2+2 и, 2+2+3), /16 (3+2+3), /16 (2+2+2+З и
8 9
борби и съ вѣра и чувство за бързъ културенъ и 2+3+2+2), 10/16 (3+2+2+3), 11/16 (2+2+3+2+2,
националенъ възходъ. 3+2+2+2+2) 12/16 (3+2+2+2+3, 3+2+2+3+2),
Това, което и никаква зла умисъль не бѣ
въ състояние да унищожи презъ вѣковетѣ, е 13 4 5 5 4+5, 4+5 5
/16 ( + ) 14/16 ( + - ) и други по-
простонародното творчество, свързано съ 8 6 6 6 6 6
бита, нравитѣ и обичаитѣ на народа, а именно
п ѣ с е н ь т а в ъ с л о в а и т о н о в е . Записа- сложни, като не сѫ изключени и обикновенитѣ
ни отъ скоро пѣснитѣ ни отъ всички краища на правилни мѣрки.
България, съ своитѣ еднакви мелодични, мето- Интересуващиятъ се отъ по-пространно ус-
дични и ритмични особености, показватъ без- вояване особеноститѣ на българскитѣ македон-
съмнената единность на българитѣ отъ Мизия, ски пѣсни, да разгледа приложенитѣ въ насто-
Тракия, Македония и Бесарабия. До великата ящия сборникъ нотирани пѣсни отъ г. И. Чеш-
европейска война това не се отричаше и отъ меджиевъ, а тъй сѫщо излѣзлия скоро отъ печатъ
сръбскитѣ учени филолози, етнографи и музи- с б о р н и к ъ о т ъ р а з р а б о т е н и 6 6 н а -
колози. Притежаваме рѫкописи съ печати отъ р о д н и п ѣ с н и н а м а к е д о н с к и т е б ъ л -
сръбски пѣвчески дружества, озаглавени като г а р и о т ъ п р о ф . Д о б р и Х р и с т о в ъ (изда-
„ р у к о в е т и ” (китки или п о т п у р и ) отъ бъл- ние на Научния македонски институтъ въ София).
гарски македонски пѣсни. Не сѫ загубени за Не по-малко е богатството и въ тоно-
учения свѣтъ „ п е с м а р н и ц и т ѣ ” отъ българс- вата основа на македонскитѣ пѣсни. Пок-
ки пѣсни, събрани и записани отъ сърбина В у к ъ рай диатоничнитѣ тонови стълбици, мело-
К а р а д ж и ч ъ , тия отъ С т . В е р к о в и ч ъ , из- дична основа на черковнитѣ тоналности,
дадени презъ 1868 г. въ Прага, записани отъ македонскитѣ напѣви се движатъ и вър-
6ългарскитѣ покрайнини въ Сѣресъ, Велесъ, Би- ху оригинални и различни тонови стъл-
118
бици съ увеличени секунди, както и върху такива нагледъ проститѣ български народни пѣсни
безъ полутония (пектатонната гама). Присѫщитѣ очудватъ. Безсъмнение тукъ имаме на лице и
на източната музика 1/4 тонни отношения не сѫ приемственость отъ нѣкогашна далечна култу-
чужди и въ македонскитѣ пѣсни. ра на близкия изтокъ, която обаче не би била
Съзирайки отчасти тѣзи метрични, ритмич- възможна безъ личния природенъ даръ къмъ му-
ни, тоналностни (tonalitet-ни) особности и въ зика на славянския български народъ и особе-
простонародната албанска, гръцка и турска му- но на македонския, който въ средневѣковието
зика, явява се въпроса за тѣхния първиченъ про- (XII век) е обдарилъ близкия изтокъ съ пѣвецъ и
изходъ. Музиколожката наука не ще закъснѣе, пѣснотворецъ не по-малко славенъ и отъ митич-
вѣрвамъ, да даде разяснения на тоя интересенъ ния Орфей, а именно наричания на времето ан-
въпросъ, свързанъ съ историята за преселението гелогласенъ Иоанъ Кукузелъ. Както по богатство
и връзкитѣ на народитѣ. Това, обаче, което отъ на поетичнитѣ мотиви, предадени въ завършени
никого не може да се оспори днесъ при налич- и красиви форми, тъй и по мелодика разнооб-
ностьта на десятки хиляди напѣви, нотирани и разна и свежа, македонската пѣсень е нацио-
пазени въ Софийския Етнографически музей, е, нална гордость на днесъ нечовѣчно потиснатия
че нашата народна музика отъ свободна Бъл- народъ, който непоколебливо отстоява своитѣ
гария и Македония крие най-богатъ комплек- права съ вѣра за близкия день на свещенната
съ отъ оригинални особености, въ сравнение свобода, миръ и благоденствие.
съ народната музика на останалитѣ балканс-
ки народи. Тѣзи финни музикални особености Д. Христовъ
говорятъ похвално за музикалнитѣ дарования Професоръ въ Държ. Муз. Акад., членъ на
на българина, защото закономѣрноститѣ осо- Бълг. Академия на Наукитѣ.
бено въ метричнитѣ и ритмичнитѣ форми въ
Благодаримъ на персонала отъ Народния Археологически Музей, особено на музейския фотографъ

г. Георги Трайчевъ за даденитѣ отъ тѣхъ снимки.
къмъ
ИЛЮСТРАЦИЯ
ОТДѢЛЪ IX
3
КОРИЦА. Знаме. Това е общото знаме на яло отъ д ъ л г а п у ш к а б о й л и я на

македонскитѣ революционери; на рамо; ч и ф т е п и щ о л и и я т а г а н ъ
него личи лозунга „ с в о б о д а или на поясъ и о с т р а с а б я ф р е н г и я
с м ъ р т ь”, който е най-свещения презъ кръста. Облѣклото понѣкога
идеалъ за всѣки македонски борецъ. бивало много разкошно; ч е р в е н а
Табло I. К л е т ва т а на р е в о л юци о н е - ч о х е н а долама , набрани сви-
1 р ит ѣ . — Посветяването въ тайнитѣ т а - п о т у р и, с ъ р м е н о - в е з а н ъ
на революционното дѣло, или, както д ж а м а д а н ъ и шамски ( д а м а с к и )
се казва, „покръстването” е ставало по п о я с ъ к о п р и н е н ъ.
следния тържественъ начинъ: предъ Хайдутитѣ живѣели по
едно разтворено евангелие, на което непристѫпнитѣ планински кѫтове
сѫ били кръстосани револверъ и кама, или „хайдушки гнѣзда”, каквото ни
кръщаваниятъ въ „дѣлото” е полагалъ представлява картината № 2 въ таб-
следната клетва: ло II. Тази последната е снимка отъ
„Заклевамъ се въ вѣрата, съвестьта единъ непристѫпенъ кѫтъ въ пл. Бу-
и честьта си, че ще работя за свобода- шева-чешма (крушовско), дето се
та на Македония и Одринско съ всички навъртали много хайдути, а често
свои сили и срѣдства, че не ще издамъ и върли разбойници. Когато е било
никога тайнитѣ на революционното потрѣбно хайдутитѣ слизали и на по-
дѣло, а въ случай, че ще направя това лето. Селянитѣ и овчаритѣ сѫ били
нѣщо, да бѫда убитъ съ тоя револверъ най-вѣрнитѣ имъ приятели; за храна
или съ тая кама, които цѣлувамъ, ами- и припаси, както и за разузнаване, тѣ
нъ”. Следъ това революционерътъ се си служили съ тия приятели.
прекръствалъ и цѣлувалъ евангелието, Хайдутитѣ нападали турскитѣ
камата и револвера. Снимката пред- разбойници и насилници, но не за-
ставя евангелието, камата и револве- качали турското мирно население. Тѣ
ра, надъ които сѫ полагали клетвата причаквали турски бейове и аги, за
революционнитѣ работници презъ да ги обиратъ; сѫщото правели и съ
1895 год. християнски чорбаджии — народни
Табло II. Х а й д у т и . Хайдутитѣ сѫ били изедници. Часть отъ плячката винаги
волни балкански борци, не противъ се отдѣляла за благотворителни цели:
2 общeнародното тегло — робството, подпомагане черкви и монастири,
а по-скоро отмъстители на отдѣлни доставяне храна и облѣкло на сираци
потисници и изедници, които сѫ и вдовици, и пр.
изяли душата на нѣкой нещастенъ Нашитѣ хайдути отъ свѣтлия пе-
робъ, или сѫ поругали честь на без- риодъ на хайдутството сѫ единъ видъ
защитна жена, или сѫ осквернили карлъ-мооровци отъ типа на нѣмския
божи домъ, или сѫ ограбили трудъ драматургъ Шилеръ („Разбойници”).
и имотъ на бедната рая. Хайдутитѣ Тѣ сѫ първитѣ предвестници за на-
се събирали и образували вѣрна и родно освобождение отъ робското
сговорна дружина, която се е състо- иго: тѣ сѫ подържали у потиснатия
яла отъ 10 до 50 души о т б о р ъ народъ духа за свобода. Ето защо
юнаци. Разбойници (харамии) не простиятъ народъ ги обожавалъ и ги
сѫ приемали въ дружината; нари- възпѣлъ.
чали ги к о к о ш к а р и и съ орѫжие По-бележити отъ македонскитѣ
често ги гонили. Въ дружината вли- хайдути сѫ: Левентъ Корчо отъ щип-
зали и жени, напр. Сирма войвода, ско, Лалушъ войвода, капитанъ Мала-
Румена и пр. Най-опитния и храбрия мата, Манушъ войвода и мн. др.
между момчетата или юнацитѣ се из- На хайдушки начала сѫ се под-
биралъ за в о й в о д а, който отъ своя визавали изъ македонскитѣ планини
страна назначавалъ, пакъ изъ между и войводитѣ: Стою (3), Зюмбюлъ (4),
юнацитѣ, свой помощникъ— бай- Дончо Златковъ (5) и Иванчо Карасу-
рактаря (знаменосеца). Подъ развѣто лията (6). но по-после, когато се по-
знаме хайдутитѣ давали клетва, че ще яви В. М. Р. О., тѣ станаха едни отъ
бѫдатъ вѣрни едни на други и покор- най-добритѣ нейни сподвижници.
ни на войводата, че ще бѫдатъ спра- Табло II. С т о й о в о й в о д а отъ с. Скри-
ведливи, че ще бранятъ християнитѣ 3 жево (зъхненско), е участвувалъ въ кре-
и ще отмѫщаватъ за невинно убититѣ сненското бълг. възстание презъ 1878
и онеправданитѣ, че не ще се пре- г. и е дългогодишенъ борецъ срещу
даватъ на турцитѣ живи, нито ще се турцитѣ.
отдѣлятъ отъ другаритѣ си. Табло II. На З ю м б ю л ъ в ой в о д а сѫщинското
Орѫжието на хайдутитѣ се състо- 4 име е Георги Зимбилевъ. Родомъ е отъ
4
с. Горно-Броди (сѣрско) презъ 1878 за освобождение на цѣлокупното бъ-
г. Когато Санъ-Стефанска България лгарско племе. Аверки е починалъ
биде разпокѫсана въ Берлинъ на презъ 1881 год.
части, той се обявява за бунтовни- Табло IV. И л ь о в о й в о д а , като човѣкъ и
къ, образува чета и въ продълже- 10 хайдутинъ, може да се каже, е живъ
ние на 20 години е билъ плашили- изразъ на планинитѣ малешевски по
ще за турцитѣ и турската власть въ горна Брѣгалница. Нѣма българс-
сѣрско. ка малешевска кѫща, която да не е
Табло III. Д о н ч о в о й в о д а . — Дон- пращала свой стопанинъ,братъ или
5 чо Златковъ е роденъ въ с. Палатъ синъ да хайдутствува по малешев-
(петричко) презъ 1865 година. Той ската планина, по Голакъ, по Пи-
е синъ на славния Златко войвода, ринъ, Плачковица, Осогово и Рила,
който геройски се борилъ противъ нѣма между българитѣ по-гордъ и
турската тирания. Дончо е свършилъ свободолюбивъ край отъ малашевс-
четвърто отдѣление въ гр. Дупница, кия. Малешевецътъ съ своята голо-
дето баща му се преселилъ. Презъ тия, своето дигноглавие и бодрость
1884 г. Дончо образува своя дружи- е българския черногорецъ, балкан-
на и по примѣра на баща си навли- ски албанецъ, а Ильо войвода бѣше
за въ Македония. Презъ 1902 и 1903 истински малешевецъ. Роденъ въ с.
година рѫководи сраженията въ своя Б е р о в о въ началото на XIX вѣкъ,
районъ — Петричъ. Ильо Марковъ прекаралъ младинитѣ
Табло III. И в а н ч о К а р а с у л и я т а — Ро- си като пандуринъ въ Рилския мо-
6 денъ въ с. Карасуле (солунско). Билъ е настиръ и като миренъ земледѣлецъ
дълги години войвода на гевгелийс- въ родния си край. Поводъ да стане
ката околийска чета. Падналъ убитъ хайдутинъ дало убийството на брата
въ сражение съ турцитѣ презъ м. юли му Станко презъ 1848 год. въ време
1905 г. на жетва отъ турци-спахии. Заедно
Табло III. М о н а с т и р ъ т ъ „ С в е т и Иоакимъ съ юнака Стоименъ, който станалъ
7 О с о г о в с к и ” е основанъ въ старо- байрактаръ, Ильо събралъ малка от-
българско време. Българскиятъ царь брана чета и въ скоро време името
Калоянъ (1196-1207) го е посетилъ му се прочуло по цѣла северна Ма-
на праздника свети Иоакимъ (16 ав- кедония. Потери, войска, лошо вре-
густъ ст. ст.). Осоговската обитель е ме — нищо не помагало, а името на
била хранилище презъ цѣли вѣкове Ильо войвода все растѣло, четата се
на български народни традиции. уголѣмила до 300 души и власть-
Презъ 1872 г. тукъ е имало револ. та не знаела що да стори. По едно
комитетъ. Въ монастира е дохождалъ време войводата, преоблѣченъ на
лично и бълг. револ. дяконъ Василъ вѫгляръ, дошелъ въ градъ Кюстен-
Левски и се е срѣщалъ съ тогавашния дилъ, влѣзълъ срѣдъ конака и, като
игуменъ Аверки. си излѣзълъ, обадилъ за идването
Табло III. В а с и л ъ Л е в с к и (Дяконътъ) си на изпоплашенитѣ турци. Когато
8 — Великиятъ апостолъ и организа- кюстендилския каймакаминъ уло-
торъ на свободата за цѣлото българ- вилъ жената и децата на войводата
ско обединено племе. Той е обхо- и ги затворилъ съ цель да си отмъс-
дилъ всички български страни, за да ти, Ильо веднага проводилъ писмо
проповѣдва общо организирано въз- до турчина да освободи запрѣнитѣ,
стание противъ тиранията. Посетилъ защото не щѣлъ да остави здраво
е македонскитѣ градове Щипъ, Ку- нищо турско, ни човѣкъ, нито имотъ.
кушъ и Осоговския монастиръ, дето Каймакаминътъ освободилъ ведна-
е основалъ комитетъ. Василъ Левски га Ильовица и децата й. Остроуми-
е роденъ въ Карлово презъ 1837 г., ето, пъргавината и решителностьта
а е обесенъвъ София на 6-18 февр. на Ильовата чета разколебали всѣка
1873 год. надежда у турцитѣ; проводенитѣ въ
Табло III. Иеромонахъ Аверки, из- потера сеймени и бюлюкъ-башии
9 в е с т е н ъ п о д ъ и м е т о даскалъ знаели, че не отиватъ срещу Ильо-
А в е р к и я п о п ъ С т о я н о в ъ , ро- войвода, а къмъ гроба си.
домъ отъ с. Рила, възпиталъ се въ Презъ 1861 г. Ильо войвода го
Рилския монастиръ и Сѣрското гръц- виждаме въ Бѣлградъ, дето заедно
ко училище. Той се подстригалъ въ съ Раковски и Иванъ Кулинъ обучава
речения монастиръ и се предалъ на българскитѣ доброволци и се готви за
учителство изъ разни градове на оте- българското възстание, което щѣло да
чеството ни. Отъ 1858 до 1878 г. той се подпомогне отъ сърбитѣ. На 5 юни
е игуменъ на осоговския монастиръ 1862 г. буната въ бѣлградско захва-
„Св. Иоакимъ”. Презъ юни 1872 г. нала. Следъ отдръпване на сърбитѣ
стариятъ 70 год. учитель е председа- въ Топчидере, Раковски и Ильо про-
тель на втория македонски български дължили боя 4—5 часа време, когато
револ. комитетъ съ помощницитѣ си: съ появяването на чуждитѣ консули
свещ. Филотей, учительтъ въ Паланка действията били прекратени. Заедно
Дим. Петровъ Любеновъ и Дим. Пче- съ това и кроеното българско въз-
лински. Комитетътъ билъ основанъ стание трѣбвало да заглъхне, и Хад-
отъ революционниятъ апостолъ То- жи-Ставревата буна въ Търново била
доръ Пѣевъ. потушена безславно. Ильо войвода
Има данни, които трѣбва да се ималъ въ баталийона си 1200 момче-
приематъ съ резерва, че презъ 1872 та. Той останалъ въ Сърбия и полу-
година въ монастира е гостувалъ чилъ пенсия. Презъ 1876 г. Ильо Мар-
Василъ Левски и тукъ е посѣялъ семетo ковъ на чело на една чета отъ около
5
300 доброволци, повечето бълга- наречения „Каршиякъ”. Повече отъ
ри, взелъ участие въ сръбско-турска- два месеца възстаналия робъ бѣ гос-
та война. Въ време на руско-турската подарь на огнищата си, безъ да бѫде
война Ильо войвода влѣзе въ Кюстен- обезпокояванъ отъ турски налита-
дилъ съ четата си, па послѣ замина за ния. Презъ м. декември с. г. мно-
пиянешко и малешевско, отдето следъ гобройни турски пълчища нахлуха
нѣколко месечно „царуване” се завър- въ възстаналитѣ мѣста, прогониха
на, когато тѣзи краища по Берлинския възстаницитѣ и всичко обърнаха на
договоръ останаха подъ Турция. Пен- пепелище. Възстанието биде поту-
сионираниятъ отъ сърбско и българс- шено по най-жестокъ начинъ.
ко правителство войвода се установи Табло V. К о н с т а н т и н ъ попъ Г е о р г и е в ъ
на покой въ Кюстендилъ съ втората 13 е роденъ въ с. Берово (малешевско).
си жена—сръбкиня, и при синоветѣ Главенъ вождъ на малешевското въз-
си. Единъ отъ синоветѣ му биде убитъ стание презъ 1876 год., което ста-
надъ града въ една хайдушка чета. нало въ свръзка съ срѣдногорското
Дѣдо Ильо го зарови край града, на възстание въ Тракия.
една височинка до софийския пѫть, Табло V. Станислава Караиванова
току при бесѣдката наречена „Кръс- 14 ( П е т к о в а ), дъщеря на пионерката
то”. Презъ сръбско-българската война за образованието на македонската
(1885 год.) дѣдо Ильо за последенъ жена. Като майка си — баба Недѣля
пѫть събра сили и образува голѣма Петкова — и Станислава е бродила
чета, съ която удари къмъ краишкитѣ изъ цѣла Македония, за да отваря бъ-
и врански села. Тогава сърбското пра- лгарски училища и да учителствува въ
вителство отне пенсията на войводата. тѣхъ. Презъ 1876 година тя учителс-
Дѣдо Ильо се помина въ дълбока ста- твува въ Солунъ, дето бѣше се образу-
рость (93 години) въ Кюстендилъ, на валъ таенъ революц. комитетъ, кой-
17 априлъ 1898 год. то бѣше въ връзка съ водителитѣ на
Табло IV. 11 И к о н о м ъ Н и к о л а А н г е л о в ъ м а л е ш е в с к о т о револ. движе-
11 е роденъ въ гр. Разлогъ (Мехомия) н и е . Тя извеза знамето за готвещото
презъ 1838 год. Свършилъ е килий- се зъзстание сълозунгъ: „Станете да
но училище, но като любознателенъ ви о с в о б о д я ” . Въ нейния домъ се
самичъкъ допълнилъ образованието събирали солунскитѣ съзаклятници и
си. Взелъ е участие въ готвеното въз- тя е служела за връзка между тѣхъ.
стание въ Разлога презъ 1876 година Табло V. Н и к о л а И в а н о в ъ е роденъ отъ
и самичъкъ е стоялъ на чело на гру- Банско (разложко). Той бѣше единъ
па възстаници. Следъ потушаване на 15 отъ водителитѣ на разложкото въз-
възстанието билъ заловенъ и хвър- стание презъ 1878 година.
ленъ въ разни затвори: Пазарджикъ, Табло VI. Ч л е н ъ 2 3 (Берлинскиятъ дого-
Сѣръ и пр. 16 воръ). — „Високата порта задължава
Доживѣлъ е дълбоки старини и се точно да въведе на островъ Критъ
винаги е билъ инициаторъ на родо- органический уставъ отъ 1860 г. съ
любиви начинания. приличнитѣ измѣнения”.
Табло IV. С пи р о Д же р о въ М ак е д он с к и . „Подобни устави примѣнени на
12 Градъ Битоля е неговото родно мѣстнитѣ нужди, съ изключение на
мѣсто, дето пръвъ пѫть видѣлъ божи освобождението отъ даждията дару-
свѣтъ презъ 1835 год. Още отъ ранни вано на Критъ, ще се въведжтъ и въ
младини е билъ немирна глава сре- другитѣ части отъ Европейска Тур-
щу турския гнетъ. Презъ 1862 година ция, за които не е предвидѣно (пос-
става членъ на гръцката з а в ѣ р а въ тарано) особенно устройство чрѣзъ
Битоля. Предадени отъ гръцкия тамо- настоящий доповоръ”.
шенъ владика Венедикъ, членоветѣ й „Високата Порта ще натовари
били заточени. Между тѣхъ е и Спи- особенни комисии, въ които туземс-
ро. Избѣгва отъ заточение и замина- кото насѣление ще има голѣмо число
ва за Ромъния, дето влиза въ четата прѣдставители, съ изработванието
на славния войвода Хаджи Димитъ- на подробноститѣ на тѣзи нови уста-
ръ. Съ него той иде въ България, за ви на всяка провинция”.
да се бори съ тирани. „Проектитѣ на организацията
На 17-29 юли 1868 г. пада изработени отъ тия комисии, ще се
мъртавъ на Бозлуджа. представятъ на разглѣдванието на Ви-
Табло V. К р е с н е н с к о в ъ з с т а н и е (1878 соката Порта, която, прѣди да издаде
г.) Презъ втората половина на м. ок- потрѣбнитѣ актове върху турянето въ
томри 1878 год. жителитѣ отъ с. с. дѣйствие на тѣзи проекти, дължна е да
Кресна, Ощава, Мечкулъ, Сѣнокосъ, испита мнѣнието на Европейската ко-
Осиново, Врабча и др., въорѫжени мисия въ Источна Румелия”.
първобитно, нападнаха турския гар- Н а ч а л о т о на М а к е д о н с к и я
низонъ край Кресненската клисура, в ъ п р о с ъ (1878 г.) — Македон-
и го заробиха, прибраха орѫжието скиятъ въпросъ, като самостоятеле-
му, а аскера пръснаха. Въ продъл- нъ и новъ, изпъкна на политическата
жение на нѣколко дни всички турс- сцена незабавно следъ Берлинския
ки отряди, които пазѣха струмскитѣ конгресъ, защото е негова нещастна
постове бидоха избити или прогоне- рожба. Мъртвородения 23 членъ съ
ни. По тоя начинъ, цѣлата мѣстность математическа точность насочи всич-
около клисурата, наречена Кресна, ки сѫдбоносни фази, презъ които
попадна въ рѫцетѣ на възстаницитѣ. той трѣбваше да премине, и всички
Следъ тия победи, възстаницитѣ пре- кървави перипетии, които трѣбваше
газиха р. Струма и навлѣзоха въ така да преживѣе...
6
Решенията на Берлинския конг- Табло VII. Ч а к р е в ц и. „Четворица юнаци отъ
ресъ предизвикаха великъ потрѣсъ въ 21 балканъ ми слѣзоха, право въ При-
душата на хрисгиянитѣ въ Македония лепъ пойдо’а”. Тия четирима юнаци
и Одринско. Ударътъ бѣ тъй силенъ бѣха: Д и м е Ч а к р е в ъ , неговиятъ
и шеметенъ, розовитѣ надежди тъй по-малъкъ братъ Михаилъ и тѣхнитѣ
разбити, щото само народъ, роденъ другари Илия Радобилецъ и Тодоръ
и израстналъ въ неволи и страдания, Бочварчето Отишли въ града, за да
можеше да пренесе... Още конгреса разрешатъ нѣкои въпроси отъ наро-
не бѣ закритъ и въ цѣлата страна се денъ и личенъ характеръ. Другаритѣ
започна революционно брожение. съставяли чета — нелегални борци,
Въ кѫсо време изникнаха тайни ре- противъ турскитѣ кървопийци, кои-
волюционни комитети. Навсѣкѫде се то преследвала и избивала. На самъ
забелязваше трѣскави приготовления день на великдень четата гостувала
за вѫорѫженъ протестъ. въ дома на Кондови. Вражеско око ги
Табло VII. О х р и д с к о с ъ з а к л я т и е (1880 издало на турцитѣ.
17 г.) Въ най-голѣмия разгаръ на пра- Нѣколко хиляди турски добро-
вителствения тероръ въ югозапад- волци, жандари и редовна войска
ната часть на Македония, въ охрид- заобиколили кѫщата и искали да се
ско бѣ запазено и закрепнало доста предадатъ четницитѣ или ще изго-
широко съзаклятие, което обгръща- рятъ последнята ведно съ всички на-
ше и една часть отъ битолската каза ходящи се въ нея домакини и гости.
(демиръ-хисарско, крушевско и ре- Започнало кърваво сражение.
сенско). Въ надвечерието, когато то Михаилъ и Тоде се опитватъ да си
щѣше да се прояви въ повсемѣстна отворятъ пѫть и падатъ убити. Диме
народна буна противъ турското без- и Илия оставатъ вѫтре и водятъ бор-
правие (пролѣтьта на 1880 г.), биде ба, като повалятъ повече отъ 15 души
издадено отъ игумена (гръкъ) на турци. Най-сетнетѣ се самоубиватъ,
Слѣпчанския монастиръ (демиръ- но живи не се предаватъ.
хисарско) и осуетено. Всички видни Първиятъ примѣръ на саможертва.
съзаклятници изъ тия мѣста бидоха Народътъ въ тъмна нощь и късна
изловени, мнозина осѫдени и изп- доба излизаше по дворове и сочеше
ратени на заточение. къмъ гробоветѣ на тия жертви, какъ
Табло VII. С ве щ . Р и с т е п о п ъ Р и с т е в ъ , ро- Богъ отъ небето спуска кандило надъ
18 домъ отъ гр. Крушово. вѣчнитѣ имъ жилища.
Въ завѣрата, известна подъ име- Събитието се извърши на втория
то „Охридско съзаклятие” е билъ день на великдень 1881 год.
членъ и присѫтствувалъ въ събора, Табло VIII. Д и м и т ъ р ъ Р и з о в ъ родомъ отъ
станалъ презъ пролѣтьта на 1880 22 гр. Битоля.
год. въ Слѣпчанския монастиръ (обр. Редакторъ на в. „Западна Бълга-
Т. VII — 17). рия” и др.; взималъ дейно участие въ
Заедно съ другитѣ арестувани македонскитѣ работи, като заедно
съзаклятници и той билъ изпратенъ съ Д. Коровъ, Пере Тошовъ и други
на заточение въ о-въ Родосъ. образувалъ чети и ги изпращалъ въ
Табло VII. А н г е л ъ С п р о с т р а н о в ъ . Вед- Македония за борба съ тур. тирания.
19 нага следъ Берлинския конгресъ, Бившъ народенъ представитель въ Н.
като протестъ, че Македония остава Събрание въ София, дипломатически
пакъ подъ робство, въ много маке- български представитель въ Цетина,
донски градове се организираха Римъ и напоследъкъ пълномощенъ
тайни съзаклятия за възстание съ министъръ въ Римъ; дето и се помина
орѫжие въ рѫка. Ангелъ Спростра- презъ 1917 година.
новъ е взелъ участие въ това движе- Писалъ е много книги на поли-
ние въ охридско. тически, национални и икономичес-
Табло VII. Т о д о р ъ М и л е в ъ отъ гр. Скопие. ки теми. Капиталенъ трудъ е неговия
20 Веднага следъ Берлинския конгресъ исторически „Атласъ на българскитѣ
отъ Скопйе и отъ много други гра- земи” и пр.
дове се направиха писмени протести Табло VIII. Д и м е К о н с т . К о р о в ъ е ро-
до великитѣ сили, че се разпокѫсва 23 денъ въ гр. Прилепъ около 1843—45
Санъ-Стефанска България и се ос- година.
тавя Македония пакъ подъ турс- Училъ се при старитѣ даскали
ко робство. А когато протеститѣ не на часословъ, а после при прочутия
хванаха мѣсто, въ много градове на Иорданъ Джинотъ. Билъ е търговецъ
Македония се организираха рево- на тютюнъ. Преди освобождението
люционни съзаклятия, та съ орѫжие на България заедно съ Ицо Гавазо,
въ рѫка да се добие свободата й и Илия Цървенковъ, Кайкаръ и др. из-
обединението й съ свободното Бъл- държвали мѣстенъ револ. комитетъ
гарско княжество или поне да се до- съ цель да образуватъ хвърчащи дру-
биятъ автономни права, каквито се жини отъ млади юнаци — к у м е т и,
дадоха на южна България, наречена за да гонятъ и убиватъ тур. деребеи.
Източна Румелия. Тодоръ Милевъ е Следъ охридското съзаклятие,
билъ членъ на това революционно като се открило, че Диме издържа тия
съзаклятие въ гр. Скопйе. За тая му комити, избѣгва въ България, въ гр.
дейность той е билъ осѫденъ и из- Кюстендилъ. Тамъ отваря фабрика за
пратенъ на заточение въ Мала-Азия, тютюни и има блѣскавъ успѣхъ, но не
дето е и загиналъ. забравя поробения си край. Въ спо-
7
разумение съ Д. Ризовъ и други дей- падна убитъ на 23 декември 1906
ци образува чети и ги изпраща въ год. Хр. Батанджиевъ биде погубенъ
Македония на свои срѣдства. подло отъ гърцитѣ презъ 1913 годи-
Четата на Коне Павлевъ (обр. 25) на по време на установяването имъ
е въорѫжена и изпратена отъ Диме. въ Солунъ.
И днесъ Диме, вече на преклон- Табло X. Ч е р к в а т а „Св. К и р и л ъ и М е -
ни години, мечтае да сложи кости въ 32—33 т о д и ” въ Р е с е н ъ . Тая българска
своя роденъ кѫтъ. черква е нова. Освещението и е ста-
Табло VIII. Н и ч о Р о к а н ъ . Неговата рево- нало презъ 1894 г., за което сѫ били
24 люционна дейность се отнася преди поканени гости отъ цѣла Македония.
основаването на В.М.Р.О., а именно, Тогава е станала първата среща на
около 1884—1888 години. Тогава революционитѣ дейци и сѫ туре-
въ прилепско сѫ действували мѣстни ни първитѣ основи на Македонската
чети, чиято цѣль е била много тѣсна: вѫтрешна революционна организа-
да преследватъ турскитѣ насилници. ция.
Такива чети сѫ били на Спасъ Табло XI. Т р а й к о К и т а н ч е в ъ е роде-
отъ с. Дренъ, на Бешмаде отъ Варо- 34 нъ въ с. Подмочани (ресенско) презъ
шъ, Коне Павлевъ и др. 1858 год., а почина презъ м. авгус-
Ничо Роканъ е билъ посрѣдника тъ 1895 г. Училъ се въ Цариградъ въ
между тѣхъ и града, като всичко имъ фенерското класно училище, въ Ки-
набавялъ: храна, облѣкло, орѫжие. евската духовна семинария, чиито
По-късно, когато е станалъ не- курсъ свършилъ презъ 1879 г. и пос-
възможенъ предъ турскитѣ власти, той ле следвалъ една година по правото
забѣгва въ гората и става четникъ. въ московския университетъ, който
Повече отъ 3 години бродилъ напусналъ по болесть.
балкана като борецъ за родината си. Презъ 1880-81 става учитель въ
Табло VIII. К о н е П а в л е в ъ . Роденъ е въ Петропавловската семинария. След-
25 гр. Прилепъ. Свършилъ прилепско- ната година е учитель въ българ.
то училище и веднага следъ осво- гимназия въ Солунъ и по нататъкъ
бождението заминава за България, редъ години изъ разни градове въ
дето става чиновникъ. Но буйна гла- България. Билъ е сѫщо и училищенъ
ва и жадна за свободата на родния инспекторъ. Презъ 1890 година е из-
си край презъ 1885 г. се записва въ бранъ за народенъ представивитель,
четата на руския полковникъ Калму- който въ камарата бѣше любимъ ора-
ковъ. Четата нахлува въ Македония, торъ и мѫдъръ опонентъ.
но бива разбита при с. Градецъ (Де- Противникъ на русофилитѣ и
миръ-Капия) и се разпръсва. Коне се близъкъ по идеи до либералитѣ, не
отдѣля и сполучва да се прехвърли въ се побоя да изобличи последнитѣ,
прилепско. Образува чета отъ 8 души когато тѣ вършеха беззакония. По
и става войвода. Тази чета била пла- тая причина бѣше уволненъ отъ ин-
шило за турскитѣ бабаити и пѫдари. спектор. длъжность и после интер-
На Тодоровъ-день 1886 г. чета- ниранъ, и затворенъ въ хасковския
та отива въ монастира „Св. Арангелъ” затворъ, дето прележа три години.
(с. Варошъ) да се пречисти, но била Презъ 1894 год. добива сво-
открита и избита. Коне, раненъ, пада бодата си и пакъ е избранъ за депу-
живъ въ рѫцетѣ на турцитѣ, които сѫ татъ.
го отровили. (в. Илиндень, VI. 14. 9. Каквито постове да заемаше, Тр.
IV 1925- портретъ). Китанчевъ никакъ не забравяше Ма-
Табло IX. О сн о в а т е л и т ѣ н а В ѫтр е ш н ата кедония. Бѣше си поставилъ за цѣль
26—31 м а ке до н ска р е в о л юци о н н а о р - да обедини македон. емиграция въ
г а н из а ц и я ( В . М . Р . О . ) царството да посочи нейната дей-
По инциативата на първоапос- ность къмъ извоюване свободата на
тола на македонската освободителна поробената родина и да ги измъкне
идея — Дамянъ Груевъ, родомъ отъ с. отъ рѫцетѣ на партизанството.
Смилево (битолско) съ участието на Така сѫщо той работѣлъ и между
македонскитѣ синове: Д-ръ Хрис- офицеритѣ македонци и ги сгрупир-
то Татарчевъ, отъ гр. Ресенъ, Петъ- ва въ офицерски братства.
ръ попъ Арсовъ отъ с. Богомила (ве- Благодарение на усиленитѣ не-
лешко), учитель въ Солунската мѫжка гови грижи обединената емиграция,
гимназия, Антонъ Димитровъ отъ с. сформирана въ братства, се свиква на
Айватово (солунско), тоже учитель, пьрвъ конгресъ презъ 1895 год. и за
Иванъ х. Николовъ отъ Кукушъ, бъ- председатель бива избранъ Китанчевъ.
лгарски книжарь въ Солунъ и Христо Конгресътъ избра рѫководно посто-
Батанджиевъ отъ Гумендже, секре- янно тѣло - Комитетъ — и за неговъ
тарь при Българската солунска об- председатель поменатия Трайко.
щина, презъ месецъ декември 1892- Презъ м. юни и юли сѫщата го-
1893 година се конституира първото дина група македонски офицери
рѫководно тѣло на Вѫтрешната ма- начело съ Бор. Сарафовъ, поручи-
кедонска революционна организа- ци Начевъ и Мутафовъ и др. пред-
ция съ председатель Д-ръ Хр. Татар- приематъ навлизане въ Македония
чевъ. и превзиматъ гр. Мелникъ. Скоро
Отъ изброенитѣ лица живи сѫ: Та- напускатъ страната почти позор-
тарчевъ, Ант. Димитровъ, Ив. х. Нико- но и вредоносно за роба. Китан-
ловъ, Петъръ п. Арсовъ, а Д. Груевъ чевъ, отдавна съ разслабено сърдце,
8
при вестьта за погрома получава връща се въ Македония и става учи-
сърдеченъ ударъ и умира. тель въ Щипъ, Битоля, Скопие, Со-
Китанчевъ се подвизавалъ и на лунъ. Презъ 1898 е избранъ за зад-
книжовното поле и е написалъ редъ граниченъ представитель на В.М.Р.О.
статии. Тѣ сѫ събрани въ единъ томъ Многобройни сѫ статиитѣ му, обна-
и издадени отъ Македонския наученъ родвани въ спис. „Македоно-Одрин-
институтъ. ски” прегледъ” и въ други списания
Табло XI. Ефремъ Карановъ . Роденъ е въ гр. и вестници по македонския въпросъ.
35 Кратово презъ 1854 год., а починалъ Гьорче, заедно съ Хр. Матовъ сѫ най-
въ Кюстендилъ на 6.XII.1927 година. добритѣ и най-вещи идеалози на ос-
Той е свършилъ университета въ вободителното ни движение. Гьорче
гр. Харковъ (Русия). Учителствувалъ е Петровъ е обиколилъ почти цѣла Ма-
въ гр. Щипъ, Кюстендилъ и др. кедония и своитѣ изучвания обнаро-
Билъ е подпредседатель на ма- двалъ въ капиталния си трудъ „Ма-
кедонския комитетъ въ София. Поз- териали за изучване на Македония”.
натъ е като добъръ събирачъ на бъ- София 1896 г.
лгарския фолклоръ отъ кратовско, Презъ Илинденското възста-
кумановско и пр. ние замина на чело на голѣма чета и
Табло XI. Поручикъ Петъръ попъ На - действуваше въ Мориово. Въ хурие-
36 чевъ е роденъ въ гр. Сливенъ презъ та се върна въ Солунъ и заедно съ А.
1869 год., запасенъ поручикъ отъ Страшимировъ издаваше списание
българската армия. Пролѣтьта презъ „Културно списание”. Презъ войнитѣ
1895 г. замина за Македония съ чета 1915—18 г. бѣше председатель на
отъ 158 възстаници. На 11 юли, на Орѫж. постоянна комисия въ Битоля,
имения му день, четата е обградена а после окрѫженъ управитель. Гьорче
отъ турска войска до с. Калиманци и загина трагически презъ 1921 годи-
тамъ пада убитъ. Дружината се поема на.
отъ другаря му поручикъ Н. Мутафовъ Табло XIII. Михаилъ Попето , е роденъ въ
— роденъ отъ Шуменъ презъ 1868 г., 44 София, 1871 г., отъ родители бистри-
но и той пада отъ турски куршумъ на чани (горно-джумайско). Още презъ
19 юли 1895 год. 1895 г.постѫпилъ въ редоветѣ на
Табло XI. Движение презъ 1895 година . борцитѣ. Като агитаторъ и организа-
37 Вълненията и клането въ Мала-Азия торъ обиколилъ сѣрско, демиръ-хи-
не минаха безследно и за Македония. сарско, поройско, кукушко, солунско,
Македонската емиграция въ България, гевгелийско, струмишко, воденско,
която брои повече отъ 250 хиляди малешевско, пиянечко и джумайско.
души, намисли да изкористи тоя мо- Той е единъ отъ родоначалницитѣ на
ментъ за своето отечество и, възпол- организационнитѣ чети: Марко Вой-
зувана отъ намѣсата на дипломаци- вода, Хр. Чернопѣевъ, Кръсто Бъл-
ята по арменския въпросъ, надѣваше гарията и други сѫ негови ученици.
се да предизвика подобна намѣса за Следъ 7 годишна непрекъсната ре-
решението и на македонския въпро- волюционна дейность Попето падна
съ, като издигне и него на сцената. убитъ въ сражение съ турска войска
И наистина, движението, което тая при с. Гавалянци (кукушко) на 3 ап-
емиграция създаде въ нѣкои мѣста на рилъ 1903 година.
Македония презъ лѣтото 1895 година, Табло XIII. Павелъ Христовъ е роденъ въ с. Ца-
породи въ дипломацията известенъ 45 пари (битолско) презъ 1874 година.
страхъ отъ сериозни усложнения на Свършилъ педагогическото училище
балканския полуостровъ. Тогавашно- въ гр. Ломъ и е билъ повече отъ 5—6
то българско правителство, ослонено години учитель.
на току-що станалото помирение, Презъ 1894 година вли-
поиска да бѫдатъ направени извест- за въ редоветѣ на В. М. Р. О. и като
ни подобрения и въ Македония. Рус- рѫководитель въ Прилепъ, Битоля,
киятъ посланикъ въ Цариградъ, г. Не- Кичево, Костуръ и др. агитира и раз-
лидовъ, подържа тия искания предъ шири дѣлото на свободата.
турското правителство въ смисълъ, Много години бѣше рѫководитель
щото току-що изработенитѣ рефор- и членъ на окрѫжния битолски коми-
ми за Армения да бѫдатъ разширени тетъ. Презъ възстанието взе участие
и върху европейскитѣ виляети. Сул- въ костурско и леринско.
танътъ, уплашенъ отъ нови усложне- Презъ 1910—11 год. прави отъ
ния - отстѫпи, и въ края на м. априлъ В. М. Р. О. и задграниченъ предста-
1896 година издаде декретъ за „Ре- витель въ София.
форми въ румелийскитѣ виляети”. Презъ периода на войнитѣ е билъ
Табло XII. Биографически сведения за на активна длъжность въ редоветѣ на
38—42 апостолитѣ на В. М. Р. О. се даватъ армията и изпълнявалъ специални
другаде — при годинитѣ на смъртьта задачи за улеснение хода на осво-
имъ. бождението.
Табло XIII. Гьорче Петровъ . — Роденъ е Павелъ Христовъ почина отъ ту-
43 презъ 1864 г. с. Трояци (прилепско). беркулоза презъ 1922 год. въ черна
Като шестокласенъ ученикъ отъ гр. мизерия.
Пловдивъ презъ сърбско-българската Табло XIII. Тодоръ Лазаровъ е роденъ въ гр.
война (1885 г.) постѫпва доброво- 46 Щипъ; свършилъ VI класъ на Солунс-
лецъ въ българската армия. ката българска гимназия. По занятие
Следъ свършването на войната, търговецъ.
9
Въ революционната организа- Обикаляйки районитѣ си, стига
ция постѫпи презъ 1894 — 1895 го- въ с. ѫрбино (охридско). Тамъ бива
дина, покръстенъ отъ Даме Груевъ. откритъ отъ многохиляденъ турски
До последния си день (18 октомв- аскеръ.
ри 1912 година), остана вѣренъ ней На помощь се дига цѣлия край
служитель. за своя милъ войвода. Съсипана е
Черни патила изпита Тодоръ турската потера и, за неинъ позоръ,
въ името на освободителното дѣло. удря на бѣгъ.
Презъ 1898 година бѣ хвърленъ въ Въ единъ върховенъ моментъ на
затвора и подложенъ на безчовѣчни обща радость, той взима бинокъла
мѫки — отъ бой почна да плюе кръвь. си и се изправя да види, какъ бѣга
Отъ това изтезание води началото неприятеля. Скрити турски войници
туберкулозата у него. съ единъ залпъ повалятъ войводата.
Четири години лежа въ скопския Скръбьта на народа е велика и
и прищинския затвори. Съвсемъ раз- загубата незамѣнима. Това свиде-
строенъ тѣлесно, следъ възстанието телствува всенародната пѣсень, пѣта
отъ 1903 година, още не поправилъ въ цѣла Македония и която (пѣсень)
дробоветѣ си, бѣ изпратенъ на за- гласи: „Стани, Давидовъ, стани, юна-
точение въ Дамаскъ, дето престоява ко, народа те чака” — едно творение
три години и окончателно се съсип- на македонския робъ, пълно съ тѫга,
ва здравето му. Младотурската ре- любовь и благоговение къмъ загина-
волюция го амнистира. Връща се въ лия герой.
родината и пакъ се отдава въ служене Табло XIV. А н а с т а с ъ Д. Л о з а н ч е в ъ е
на народа си. Взима участие въ учре- 48 синъ на градинарь, съ прогимн. об-
дяването на българскитѣ конститу- разование, бившъ учитель и фото-
ционни клубове като членъ въ цен- графъ въ градъ Битоля. Когато Даме
тралното управително тѣло. Разоча- се завръща отъ България и става
рованъ отъ младотурската свобода, учитель въ родното си село Сми-
връща се пакъ къмъ революционния лево, Лозанчевъ става неговъ пръвъ
пѫть на действие. Въ общо съгласие съмишленикъ и ратникъ за освобож-
съ своитѣ сподвижници и съмишле- дението на Македония по пѫтя на
ници: Тодоръ Александровъ, Павелъ всенародно възстание. На Лозанчевъ
Христовъ, Хр. Чернопѣевъ, П. Чаулевъ се дължи основаването на револ.
образуватъ централенъ комитетъ и мрежа въ Битоля и битолско. Като
възприематъ тактиката на атентатитѣ фотографъ, обикаля градове и села.
и разрушенията. Вредомъ агитира.
Централниятъ комитетъ изп- Анастасъ винаги е билъ единъ
рати Тодоръ Лазаровъ и П. Христовъ отъ рѫководителитѣ на револ. дѣло
за свои задгранични представители въ битолско и западна Македония.
въ България. Цѣлата преписка и всички револю-
Следватъ редъ атентати и следъ ционни канони сѫ били въ негови
тѣхъ обща мобилизация и балканс- рѫце. Презъ илинденското възста-
ката война. Всички другари и при- ние Лозанчевъ заедно съ Д. Груевъ и
ятели на Т. Лазаровъ съ радость Б. Сарафовъ бѣше членъ отъ главния
тръгватъ за бойното поле. Послед- щабъ на въорѫженитѣ възстанически
ниятъ, стигналъ до безнадежднитѣ сили. По настоящемъ живѣе въ Со-
дни на здравето, сломенъ, че не фия.
може съ орѫжие да умре въ редоветѣ Табло XIV. Г е о р г и П е ш к о в ъ е членъ отъ
на борбата — посѣга на живота си и 49 семейството Спиро Пешковъ, извес-
... Миръ на праха му! тно по своето родолюбие.
Табло XIII. То м а Д а в идо в ъ е роденъ въ гр. Бащата Спиро бѣше богатъ и
47 Ловечъ (България) около 1868 година. крупенъ търговецъ на вѫжарски
Участвува въ сръбско-българ- издѣлия и търгуваше съ цѣла Маке-
ската война презъ 1885 год. и като дония и вранско.
запасенъ подпоручикъ презъ 1895 Дълги години бѣше съветникъ
година при нападението на гр. Мел- на църковната община въ родния си
никъ. Въ Сарафовия комитетъ презъ градъ Прилепъ.
1899 година бѣше членъ и играеше Най-голѣмиятъ синъ Георги,
една роль на сериозенъ умъ, който следъ като свърши прогимназиялно
бѣ далечъ отъ всѣкакви течения, ка- образование, отдаде се на бащиното
квито по онова време сѫществуваха си занятие и рѫководѣше дѣлата на
срѣдъ македонската организация. фирмата.
Огорченъ отъ вѫтрешнитѣ ежби, Презъ 1892 година последната
тихо и безъ всѣкакви парадирания откри клонъ въ Битоля и Георги оти-
заминава за Македония. Презъ м. де тамъ. Като любознателенъ мла-
септември 1902 г., следъ голѣмо дежъ той свързваше запознанство съ
сражение съ турски потери на гра- всички мѣстни интелегентни граж-
ницата, пробива си пѫть. Успѣва да дани. Презъ това време въ Битоля
мине Вардара и се настанява като често се спохождаше отъ учителитѣ
войвода въ битолско. Кръстосва ох- Пере Тошовъ и Даме Груевъ, които
ридско и демирхисарско; въвежда по-после се настаниха въ тоя градъ,
строгъ редъ между боевитѣ сили за да сѣятъ семето на революцион-
на организацията; навсѣкѫде вна- ни идеи. Георги, като съгражданинъ,
ся духъ на вѣра и самоотвержение и близко запознатъ съ Пере скоро ста-
така издига до култъ каузата на Ма- на близъкъ и на двамата. Последнитѣ
кедония. посветиха Георги въ дѣлото.
10
Той е единъ отъ най-старитѣ и ужъ скрита архива. Щомъ стигатъ до
най-видни агитатори. Благодарение скалата прекръства се и мигомъ се
на т ъ р г о в с к и т ѣ си връзки отъ хвърля надолу въ пропастьта.
своя страна привлѣче голѣма часть Табло XVI. М и цо Д ѣ л че в ъ , братъ на про-
отъ българитѣ въ Битоля, Прилепъ, 55 чутия революционеръ Гоце Дѣлчевъ,
Охридъ, Ресенъ и пр. Георги Пеш- отъ гр. Кукушъ. Роденъ е презъ 1875
ковъ бѣше членъ отъ окрѫжния коми- г., убитъ при с. Баляци, гевгелийско,
тетъ въ Битоля. Презъ илинденското презъ 1899 год.
възстание напусна работата си и за- Табло XVI. С т о я н ъ Л а з о в ъ отъ гр. Прилепъ
мина въ редоветѣ на борцитѣ. Врагъ 56 е единъ отъ най-голѣмитѣ терорис-
на сърбомани и гъркомани той оби- ти — изпълнители на заповѣдитѣ на
коли Порѣче, дето сърбската пропа- В.М.Р.О. що се отнася до наказание
ганда бѣше си свила гнѣздо. Георги на предатели и отстѫпници спрямо
загина като войникъ презъ междуо- освободителното дѣло.
собната война при отеглюването на По заповѣдь на В. М. Р. О. той
българскитѣ войски. Презъ м. юни заминава за солунско презъ 1896
1913 г. падна убитъ около Сѣръ. год. и убива тамъ единъ бегликчия -
Табло XIV. Г р и г о р ъ Н . П о п е в ъ е роденъ върлъ потисникъ на сиромашията.
50 въ гр. Прилепъ, съ третокласно об- На 23 януари 1899 год. (ст.
разование, синъ на богато търговско ст.) той екзекутира родоотстѫпника
семейство и самъ той крупенъ тър- Тоде п. Антовъ срѣдъ турскитѣ ма-
говецъ. Влѣзналъ въ организацията хали въ Прилепъ. Погнатъ отъ турска
презъ 1894 г. и като човѣкъ съ голѣми тълпа, той се закрива въ една щерна
търговски връзки въ з. Македония, за вода и оттамъ се защищава, като
силно подействува върху растежа и поваля съ куршуми нѣколцина отъ
силата на революционното дѣло. Бѣ гонителитѣ си.
близъкъ приятель на Груевъ и негова Най-сетне и той пада убитъ.
дѣсна рѫка въ битолско. Ст. Лазовъ е роденъ презъ 1871 г.
Табло XIV. А л е к с а н д ъ р ъ х ад ж и П а - Табло XVI. Иорданъ Ицовъ Гавазовъ.
51 н о в ъ . — Синъ на видния прилепски 57 Крушата паднала подъ крушата.
богаташъ и крупенъ търговецъ Хад- Бащата, врагъ на тиранията и неуст-
жи Пано х. Илиевъ, голѣмъ благо- рашимъ борецъ, предава тия си ка-
детель на прилепскитѣ училища, на чества и на сина си. Иорданъ е из-
които по завещание и лично въ раз- вънредно буенъ, не търпи насилие и,
ни времена подарилъ надъ 1500 т. л. силенъ като лъвъ, не чака да го на-
(1,000,000 лв). паднатъ.
Презъ 1893—94 г. Александъръ Въ организацията постѫпва
свърши солунската гимназия и още презъ първитѣ нейни дни, 1894 го-
на ученическата скамейка бѣ въведе- дина, буенъ организаторъ и теро-
нъ въ револ. организация лично отъ ристъ.
самия Д. Груевъ. Следната учебна Презъ 1893 година попада
година става учитель въ Прилепъ и въ битолския затворъ между най-
основава първия мѣстенъ револ. ко- прочутитѣ душегубци — турци и ал-
митетъ. Ранната смърть на тоя въз- банци. Третиратъ го като робъ. Иор-
торженъ деецъ за свободата на Ма- данъ самъ-самичъкъ се сбива единъ
кедония тури точка на бѫдещата му день, поваля единъ противникъ, от-
родолюбива дейность. нима му камата и завладѣва поло-
Табло XV. Село В и н и ц а служеше като жението. Всички благоговѣятъ вече
52 главенъ пунктъ за канала на револ. предъ него.
организация въ първитѣ години Не следъ много време Иорданъ
(1894—97) и за складище на орѫжие успѣва да избѣга отъ затвора и зами-
и припаси Презъ 1897 г. турскитѣ нава въ България.
власти откриха това и тогава се съз- Тамъ заедно съ другаря му Хр.
даде прочутата първа револ. „ви- Чемковъ образуватъ чета и се връщатъ
нишка афера”, жертва на която ста- въ Македония да чакатъ четата око-
наха десетки събудени българи отъ ло гр. Прилепъ. Прикрили се въ една
околнитѣ мѣста, които бидоха изби- прилепска кѫща, биватъ открити отъ
ти или истезавани и осѫдени на дъл- властитѣ и обсадени. При обсадата
гогодишенъ затворъ и заточение. Гавазовъ убива главатаря на потера-
Табло XV. Учительтъ-революцио- та — полицейски приставъ.
55 неръ Й о с и ф ъ Д а с к а л о в ъ. Обсаденитѣ се борятъ до пос-
Когато при винишката афера, 1897 леденъ куршумъ и решаватъ да се
година, турскитѣ власти откриха ве- самоизбиятъ. — „Чемка, дръжъ се!”
ществени доказателства (складове, Другарьтъ му отваря устата и братс-
пушки, бомби) за сѫществуването ки куршумъ пробива черепа му.
на револ. мак. организация, тѣ за- Самъ Иорданъ налапва дулото
ловиха между другитѣ и революц. на своя револверъ и настѫпва край
организаторъ въ кратовско учителя на единъ юнашки животъ...
Йосифъ Даскаловъ. Подложенъ на Табло XVI. Х р и с т о Ч е м к о в ъ , родомъ отъ
най-грозни инквизиторски мѫчения 58 градъ Щипъ, бѣ организаторъ и аги-
презъ нѣколко денонощия наредъ, таторъ. Обсаденъ въ Прилепъ отъ
за да го накаратъ да издаде нѣщо, турцитѣ презъ 1898 г. заедно съ
отвежда мѫчителитѣ си къмъ една Иорданъ Гавазовъ, се самоуби, за да
скала близо до града да потърсятъ не падне живъ въ турски рѫце.
11
Табло XVII. Ликоветѣ на членоветѣ на Върховния при м. „Камъне” се водило силно сра-
59 македоно-одрински комитетъ презъ жение. Ранени и четиримата (войво-
1903 год.: Б о р и с ъ С а р а ф о в ъ дата и трима четници) биватъ зало-
(въ срѣдата), Т о м а Д а в и д о в ъ вени, осѫдени на смърть и обесени
(отъ лѣво), В л а д и м и р ъ К о в а - въ Одринъ.
ч е в ъ (до него), Г е о р г и П е т р о в ъ Табло XVIII. П е т ъ р ъ С о к о л о в ъ е роденъ
и Г е о р г и М и н к о в ъ. 64 въ гр. Кюстендилъ. Заедно съ Мер-
Табло XVII. Х р и с т о С т а н и ш е в ъ . Роде- джановъ и Бедросъ Серемджиянъ,
60 нъ е въ гр. Кукушъ презъ 1863 год., начело на многобройна чета дейс-
дето свършва основното си образо- твуваха презъ 1901 г. въ одринско.
вание, после класическа гимназия въ При едно сражение до Одринъ Со-
София и по инженерство въ Грандъ коловъ падна тежко раненъ и почина
(Белгия). отъ ранитѣ си.
Вѣренъ синъ на традицията на Табло XVIII В ой в о д а М а р к о Л е р и н с к и
своя многоброенъ родъ — Стани- 65 (Георги Ивановъ) е родомъ отъ гр.
шевци — изъ чиято срѣда повече отъ Котелъ. Той е единъ отъ първитѣ ор-
половина вѣкъ излизатъ отлични ро- ганизатори на юго-западна Маке-
долюбци и той още рано поема кръс- дония. При него сѫ школували мно-
та на безкористенъ, служитель предъ зина видни войводи въ битол. рево-
олтаря на народното просвѣтително люц. окрѫгъ. Убитъ е въ сражение съ
и освободително дѣло. турцитѣ презъ 1902 г. въ с. Пѫтеле.
Презъ 1896 г. виждаме го каси- Табло XVIII С а н д о М а л и н о в ъ отъ Щипъ
еръ на младата македонска органи- 66 на на 6 януари 1904 г. е билъ обгра-
зация; презъ годинитѣ 1897—1899 денъ отъ турска войска въ една кѫща
вече е председатель на комитета, на щипската махала „Ново-село.”
сѫщо презъ 1902 г. и редъ години е Сражавайки се храбро, той убилъ 16
заемалъ активна длъжность въ полза войника, 1 мулязимъ, 1 юзбашия и,
на македонската кауза. раненъ, си пробилъ пѫть. Наскоро
Табло XVII. П а н т е л е й У р у м о в ъ, родомъ следъ това се поминалъ. Погребанъ
61 отъ Велесъ, бившъ председатель на билъ нощно време въ двора на черк-
апелативния сѫдъ въ София и на вър- вата „Св. Арахангелъ”.
ховния революционенъ комитетъ. Табло XVIII Методи Патчевъ, героятъ
Табло XVII. А н т о н ъ П. С т о я н о в ъ. Ро- 67 на Кадино-село (прилепско), кой-
62 денъ е въ с. Стояково (гевгелийско); то заедно съ 6 свои другари намѣри
свърши солунската гимназия и не смъртьта въ една кула на това село,
следъ много време замина за Бълга- на 25.Ш (7.IV) 1902 г. Роденъ е въ
рия, дето учителствуваше. Това става градъ Охридъ на 7.19. V. 1875.
около 1899/900 година. Като свърши III кл. въ родния
По това време между македон- градъ, прибра се чиракъ при еди-
ската емиграция закипва бурна дей- нъ съотечественикъ — кожухарь въ
ность за освобождението на Маке- Пловдивъ, Презъ м. августъ 1896 се
дония. Антонъ напуска учителската връща дома и се уславя за учитель.
длъжность и бива избранъ за секре- Влиза въ редоветѣ на освободител-
тарь на македонския комитетъ. ното дѣло. Презъ 1897-98 г. е въ
Презъ 1903 год. българското Кичево и сѣе семето на свобода-
правителство разтури македонския та. Интереситѣ на освободително-
комитетъ. А. П. Стояновъ не пре- то дѣло налагатъ изтрѣблението на
става да работи, като заминава за единъ врагъ. Затова била потрѣбна
Македония. Постѫпва въ четата на смѣла рѫка. Такава бѣше на Методи
Чернопѣевъ. На 6 априлъ 1903 год. Патчевъ, който презъ 1898 г. поваля
четата влиза въ сражение съ мно- предателя мъртавъ на охридскитѣ
гоброенъ турски аскеръ при върха улици.
Готенъ. Въ разгара на борбата пада Властьта залови Патчева и го за-
пронизанъ отъ куршумъ храбриятъ твори. Презъ VIII. 1901 година Пат-
учитель и секретарь — Антонъ П. чевъ е на свобода и бива назначенъ
Стояновъ. за учитель въ Прилепъ, но властьта
Табло XVIII. С в е т о с л а в ъ М е р д ж а н о в ъ. не го допуска.
63 Роденъ на 16/28 VI 1876 год. въ Кар- Преследванъ отъ нея, Патчевъ
нобатъ. Свършилъ VI кл. въ Русе. става нелегаленъ и отива въ четата
Презъ 1890 г. заминалъ за Же- на войвода Марко Лерински.
нева да се учи. Тамъ се запозналъ Следъ известно време бива
съ македонски революционери и назначенъ за прилепски войво-
влѣзналъ въ тѣхния крѫгъ. Като се да и внася известно усмирение въ
върналъ презъ ваканцията въ София, организациитѣ въ тоя край, кѫдето
порѫчано му било да обиколи Бълга- ежбитѣ бѣха достигнали върха.
рия и да събира помощи за дѣлото. На 25. III. 1902 г. (ст. ст.) отива
Презъ 1893 г. отишелъ въ Солунъ съ по работа въ Кадино-село. Предаде-
важна мисия. Презъ 1899 г. заедно нъ бива на турцитѣ. Следъ 24 часова
съ Дѣлчевъ обиколилъ източна Маке- обсада и геройска съпротива четата
дония по ревизия на четитѣ. се самоизбива.
Когато Сарафовъ билъ затво- Табло XIX Я н и С а н д а н с к и е родомъ отъ
ренъ отъ правителството въ София, 68 с. Влахи, мелнишко. Участвувалъ въ
Мерджановъ заелъ неговото мѣсто. четнишкото движение презъ 1895 г.,
Презъ 1901 г. заминалъ съ чета за когато билъ раненъ, а следъ това е
одринско. Въ свиленградско зало- деятеленъ членъ на емигрантската
вилъ сина на единъ паша за откупъ организация въ Дупница. Отъ 1901
въ полза на дѣлото. Силни потери г. става войвода въ Макед о н с к а -
открили четата му. На 5/18. VI с. г. т а околия. Заедно съ Хр. Черно-
12
пѣевъ и Кръстю Асеновъ участвува ди много неблагоприятни усло-
въ пленяването на Мисъ-Стонъ, за вия, особено въ из. Македония, той
чието освобождение организацията братски се отзова и даде редъ сра-
получи голѣма сума пари за своитѣ жения въ разложко противъ турцитѣ.
цели. Оттогава Сандански доби- Следъ тоя периодъ отъ борчес-
ва известность. Отъ 1903 г. насамъ кия си животъ Черньопѣевъ пакъ е на
той бѣ мелнишки войвода и пред- сцената. Съ великия покойникъ То-
седатель на сѣрския революционе- доръ Александровъ отново продъ-
нъ окрѫженъ комитетъ. Сандански лжаватъ борбата противъ хуриета и
почина трагично презъ пролѣтьта на сѫ членове на ВМРО.
1915 год. Така тоя храбъръ воинъ, слад-
Табло XIX К р ъ с т ю А с е н о в ъ е роденъ въ кодуменъ събеседникъ, отъ чийто
71 Сливенъ презъ 1877 г. отъ сестрата слова слушателитѣ му оставаха въ
на войводата хаджи Димитъръ. По- възторгъ, и неуморимъ бродникъ
ради необикновената му физичес- свърши великия си животъ, като тру-
ка сила е известенъ въ Македония женикъ на македонската свобода.
съ прѣкоритѣ: „Мечката”, „Черке- Табло XX. П о р у ч и к ъ К а н а з и р е в ъ отъ
за”, „Огнения даскалъ отъ Лешко”, 73 разложко, взелъ живо участие въ
„Владѣтель на Арджанското езеро” и горноджумайското възстание презъ
„Хероя при Постуларе”. Убитъ е при 1902 год. и се отличилъ съ храб-
с. Корнишоръ, енидже-вардарско, рость достойна за похвала.
на 8 септ. 1903 г. Табло XX. Димитъръ А т а н а с о в ъ Дум-
Табло XX. Черньо Пѣевъ. Между 74 б а л а к о в ъ е родомъ отъ с. Сухо
72 македонцитѣ е известенъ съ името (солунско). Той започна първоначал-
Христо Черньопѣевъ. Той е единъ ното си учение въ гръцко селско учи-
отъ най-виднитѣ войводи и следъ лище, а по горното си образование
Сандански държи първо мѣсто като довърши последователно въ солун-
боева сила отсамъ Вардара. Роденъ ската българска гимназия и софийс-
е презъ 1868 г. въ с. Дерманци кото военно учиище. Въ 1895 година
(плѣвенско). Димитъръ взе участие като войвода
Свършва трети класъ въ Плѣвенъ въ четнишкитѣ действия, организи-
и служи въ войската отъ 1889 до рани отъ комитета на Трайко Китан-
1899 год. съ чинъ фелдфебелъ. чевъ.
Следъ нахлуването на офицеритѣ Презъ 1902 г. Димитъръ се хвър-
въ мелнишко презъ лѣтото на 1895 ли между първитѣ въ възстанието въ
г. той решава да влѣзне въ редоветѣ джумайско, а на следнята година,
на македонскитѣ борци. Първата му презъ време на илинденското въз-
работа е била да образува крѫжокъ стание, той взе най-юнашко участие
въ своята дружина и скоро успѣва. въ възстаническитѣ действия въ не-
Презъ 1898 година заминава за Со- врокопско и Пиринъ. Следъ това Ди-
лунъ въ услуга на централния коми- митъръ постѫпи пакъ на служба въ
тетъ, като инструкторъ на младежи, конницата, завърши кавалерийския
бѫдещи горски дейци. Презъ 1900 курсъ. Войната презъ 1912 година
г. заминава въ гевгелийската чета, го завари въ чина ротмистъръ (капи-
водена отъ Мих. Попето и изпълня- танъ) и нея той прекара на чело на
ва мисията агитаторъ между селс- славната 3-а солунска дружина.
кото население. Сѫщото върши и въ Следъ балканската война той се
кукушко. При тия обиколки Черньо отдаде на журналистическа дей-
Пѣевъ се натъква на обсада, когато ность.
е посетилъ с. Баялци (4. II. 1901 г.) Въ общата европейска война бѣ
Цѣли 14 часа е траяло сражението! командиръ на 3-ра дружина отъ 3-
13 четници — срещу турски войни- и македонски полкъ, 11 македонс-
ци и доброволци отъ 500 души наго- ка дивизия и въ боеветѣ при Черна,
ре. Четата се изтеглюва съ 7 жертви. на 31 октомври 1915 год., падна на
Следъ кратко престояване въ Бълга- поста си като националенъ герой.
рия, връща се отново въ Македония Тѣлото му бѣ погребано съ
— Разлога. голѣма тържественость въ гр. Велесъ
Понеже организацията се нуж- предъ олтаря на черквата „св. Пан-
даеше отъ пари, решено бѣ да се за- телей”.
лови нѣкой богатъ турчинъ или ев- Димитъръ Атанасовъ Думба-
ропеецъ и да му се наложи откупъ. лаковъ бѣше единъ виденъ синъ на
По това време пѫтуваше американ- своето време, своята срѣда и своя
ката Мисъ Стонъ съ проповѣдническа роденъ край. Рицаръ по душа и
мисия. Чернопѣевъ, Сандански и др. джентлементъ по традиции, той
решаватъ нея да заловятъ и това ста- бѣше отличенъ и като офицеръ, ре-
ва при мѣстностьта Предѣлъ (Пи- волюционеръ и човѣкъ.
ринъ) на пѫтя Банско-Джумая при Табло XXI Мирче Ацевъ Оровчанецъ
„ П о д п р ѣ н а т а с к а л а ” на 21 ав- 76 е роденъ презъ 1859 год. въ с.
густъ 1901 г. Орѣховецъ (прилепско). Свършва ос-
После Черньопѣевъ заминава за новно училище. Билъ е овчарь, ора-
струмишко и тамъ вещо действува. чъ и кираджия. Турци отъ с. Сирково
Обаче ежбитѣ между „в ъ р х о в исти” (тиквешко) убиватъ баща му. Тогава
и „цент р а л и с т и ” и него завличатъ Мирче решава да отмѫщава и влиза въ
и той губи сили и жертви въ борба съ четата на Коне Павлевъ. Ала турската
първитѣ. власть научава, че денемъ е орачъ, а
Илинденското възстание ноще комита, хваща го и го изпра-
му не дава мира; макаръ и не- ща въ солунския затворъ, гдето пре-
съгласенъ за вдигането му пора- стоя много години. Отъ Солунъ из-
13
бѣга въ София. Обвиненъ по убийс- Ст. М и х а й л о в с к и е заемалъ
твото на Ст, Стамболовъ, биде хвър- разни държавни служби: билъ е гла-
ленъ въ затвора и лежа три години. венъ секретарь въ Министерството на
Презъ 1899 год. замина съ чета правосѫдието, членъ въ апелативния
за неврокопско и даде блѣскави сра- сѫдъ и пр.
жения на 16/28 IХ при Папасъ-Чаиръ Той е единъ отъ основателитѣ
и на 18/31. X. с. г. при с. Цървенг- на вестницитѣ „Софиянецъ” и „На-
радъ. предъ”.
Другата година заминава първо Мастития писатель остави голѣмо
за неврокопско, а следъ 4 месеца по- книжовно богатство. Отъ неговото
теглюва за прилепско. При с. Уланци перо сѫ излѣзли следнитѣ трудо-
(Тиквешъ) четата бива открита и въ ве: „Книга за българския народъ”,
сражението съ аскера Мирче пада „Отъ развала къмъ провала”, „Днесъ
убитъ. е чукъ— утре наковалня”. „Novissima
Табло XXI. Д и н е А б д у р а м а н о в ъ , отъ verba”, „Ева или грѣхопадението”,
77 с. Пѫтеле (леринско). Влѣзналъ въ „Нашитѣ вестникари и газетари”, „Не-
революционната организация мно- домлъвки” — афоризми напечатани
го рано, още презъ 1898 г. или 96 г. въ „Българска сбирка”, „Бунтътъ на
Другарь на войводата Марко. Следъ робитѣ”, „Какво щѣхъ да говоря, ако
убийството на последния, цѣли шесть бѣхъ български делегатъ въ Парижъ”.
дни се сражава съ хилядна турска Отъ философскитѣ му трудо-
войска, подпомаганъ отъ сестра му. ве разпръснати изъ разни вестници
Когато свършили патронитѣ, се са- и списания (най-вече въ в-къ „На-
моубили на 2. VIII 1902 год. предъ”) по-важни сѫ „Живи идеи”
Табло XXI. Р а м п о С п . П е ш к о в ъ . Семейс- — философски фрагменти.
78 твото Спиро Пешковъ отъ Прилепъ За насъ, македонцитѣ, е важна
бѣше заможно и известно съ свое- неговата дейность като поборникъ
то родолюбие. Главата Спиро бѣше на поробената ни Родина.
много години членъ на мѣстната чер- Презъ 1902 год. е избранъ за
ковно-училищна община. Не падна- председатель на Върховния македо-
ха по-доле отъ бащата и неговитѣ но-одрински комитетъ.
синове: Г е о р г и , Н и к о л а (Колю) и На френски езикъ, който
най-малкия Х а р а л м п и (Рампо). владѣеше като майчиния си, написа
Рампо е роденъ презъ 1877 г. и книгитѣ: “La Zizanie slave”, “Serbes
още въ първата година на ВМРО ста- et Bulgares” — Sophia 1902 г.. „Pro
ва неинъ членъ (1894 г.). Младъ, ала Macedonia”, Sophia 1901 ГОД.
безъ страхъ и укоръ юноша. На сѫщия езикъ е публикувалъ
За тия му качества организация- ДЪЛГИ писма до разни видни обще-
та го избра за свой терористъ и аги- ственици, между които и едно дълго
таторъ. Като търговецъ на вѫжени и обстойно послание по македонския
издѣлия, той обикаляше цѣла Маке- въпросъ до парижката публицистка
дония и на всѣкѫде сѣеше семето на и филантропка княгиня Вишневска;
свободата. друго такова писмо— до великия ве-
Като терористъ, той изпълни зиръ въ Цариградъ следъ солунския
смъртната присѫда на шпионина атентатъ.
Ташко Филиповъ презъ 1897 г. Въ България е държалъ много
Презъ 1901 г. попада въ затво- пѫти сказки по нашия въпросъ. Една
ра, който съсипа здравето му и го отъ най-блесгящитѣ е оная, държана
отвлѣче въ гроба. на 15 мартъ 1903 год.
Рампо почина на 28 априлъ 1902г. Табло XXII. Г е н е р а л ъ И в а н ъ Ц о н ч е в ъ .
Табло XXI К у з о П. С т е ф о в ъ, отъ с. За- 81 Неговото родно мѣсто е живопис-
79 горичани (костурско), презъ 1875 г. ния балкански градецъ Дрѣново
свършва солунската гимназия и става (с. България), дето е видѣлъ пръвъ
учитель. пѫть божия свѣтъ на 10 септември
Въ организацията влиза около 1859 г. Презъ руско-турската вой-
1898— 99 г. Презъ 1901 год. попада на 1878 г. е билъ доброволецъ въ
въ затворъ. Каранъ на сѫдъ въ Корча, редоветѣ на българското опълче-
избѣгва отъ рѫцетѣ на стражаритѣ. ние. Веднага следъ освобождението
Нелегаленъ вече, избранъ е за вой- постѫпилъ въ Военното училище и
вода въ костурско. презъ 1879/80 уч. година излѣзълъ
На 15. II. 1902 год., пакъ на пѫть, отъ него въ чинъ подпоручикъ. Него-
бива обсаденъ и тежко раненъ, но вата способность и интелигентность
сполучва да избѣга и се прибира въ се хвърля въ очитѣ на началството
дома на годеницата си Вас. Иванова. му и презъ 1883 г. е командирова-
Тамъ умира, а следъ него се само- нъ въ XII дивизия на рускитѣ войски.
убива и неговата скѫпа другарка. Презъ сръбско-българската война е
Табло XXII. С т о я н ъ М и х а й л о в с к и . Роденъ въ чинъ капитанъ и дружиненъ ко-
80 е въ гр. Елена презъ 1856 год. Ос- мандиръ при Преславския полкъ.
новното си образование е получилъ При Сливница бѣше тежко раненъ.
въ гр. В. Търново, срѣдното — въ После бързо се издига въ званието
цариградския лицей, а висшето по началникъ на Искърския полкъ, и на-
право — въ Парижъ презъ 1879 год. чалникъ на II бригада отъ Бдинската
Презъ 1874 е билъ учитель въ дивизия. Макаръ предъ него да ле-
гр. Дойранъ, после въ Първа софий- жеше едно бѫдеще съ блѣскава ка-
ска мѫжка гимназия. Много години е риера, страданията на толкова още
билъ професоръ въ софийския уни- неосвободени братя не му дава-
верситетъ. ха покой. Отзивчивъ на тия вопли,
14
той захвърли чинове и блага — на- намѣри своята геройска кончина.
пусна длъжностьта и постѫпи въ Табло XXIV. П о л к о в н и к ъ А н . Янковъ. Анас-
редоветѣ на борцитѣ за свободенъ 86 тасъ Янковъ е роденъ презъ 1857
животъ на Македония. Презъ 1901 година въ с. Загоричани (костурс-
г. отъ XI конгресъ на македонската ко). Къмъ петнадесетгодишната си
емиграция биде избранъ за под- възрасть заминава за Цариградъ и
председатель на Върховния маке- тамъ свършва българското класно
донски комитетъ и заедно съ масти- училище.
тия писатель Ст. Михайловски (пред- Когато се отвори руско-тур-
седатель) заработи съ най-висша ската война Янковъ се записва за
енергия и преданость за достигане доброволецъ и като опълченецъ
на целитѣ. отъ пета дружина взима участие въ
Тъкмо презъ това време въ боеветѣ при Шипка, Шейново и Ст.
срѣдата на македонската емиграция Загора, кѫдето бива раненъ. Следъ
бѣха се разразили две противополож- освобождението на България ведна-
ни разбирания на революционнитѣ га постѫпва въ военното училище,
методи. Цончевъ и неговитѣ под- чиито курсъ свършилъ и, произведе-
ръжници, съгласно своитѣ възгледи нъ въ чинъ подпоручикъ, презъ сър-
бѣха за бърза и енергична револю- беко-българската война участвува въ
ционна дейность. боеветѣ при Царибродъ, Пиротъ, и
Плодъ на тоя възгледъ бѣше ре- бива награденъ съ орденъ за храб-
волюционното движение презъ 1902 рость.
г., известно съ името „горно джу- Презь 1896 год. посети Солунъ и
майско”. Кой отъ противницитѣ бѣше влѣзна въ сношение съ македонскитѣ
правъ — резултатитѣ доказаха, но революционни крѫгове.
това движение бѣше диктувано отъ Оттогава той се отдава всецѣло на
искреното желание да се помогне на дѣлото на македонскатата свобода.
своя братъ подъ робство. Презъ 1902 год., въ време на
Презъ време на джумайското въз- горно-джумайското възстание, и той
стание Цончевъ, начело на 80 души е въ редоветѣ на борцитѣ.
четници, обикаляше постоянно бойния Юначниятъ полковникъ не стои
театъръ и самъ влизаше въ борба съ съ скръстени рѫце и презъ велико-
врага. На 31.Х даде славно сражение то възстание отъ 1903 год. Макаръ
на Чаталътепе до с. Бистрица и раз- далечъ отъ театъра на илинденскитѣ
пръсна многохиляденъ турски аскеръ. борби, той лети да помогне на своитѣ
Тамъ той получи нова рана. братя. Нахлува въ Македония, дава
Презъ време на великото въз- блѣскави битки въ петричко, горно-
стание отъ 1903 год. генералъ Цон- джумайско и задържа срещу себе си
чевъ не остана глухъ предъ зова на голѣми турски сили. Полека лека си
своя братъ. Той нахлу въ източна пробива пѫть до възстаналитѣ кра-
Македония и въ редъ боеве при с. с. ища макаръ късно, обаче не безпо-
Пиринъ, Бистрица, Луково, Разлогъ и лезно, защото неговото появяване въ
др. Сполучи да ангажира много не- погроменитѣ краища внесе духъ на
приятелски сили. съживяване и надежди.
Следъ възстанието Цончевъ не Следъ илинденското възстание
изгуби вѣрата въ близката свобода на Янковъ броди изъ цѣла Македония и
Македония. Ала изтощеното му здра- всѣкѫде внасяше бодрость и жедъ за
ве налагаше спокойствие. Болестьта продължаване борбата.
го събори въ гроба презъ 1908 г. Въ тия обиколки на 15 априлъ
Табло XXII. Срещата въ Пиринъ-планина, презъ 1906 год- спре въ с. Влахи (мелниш-
82 време на илинденското възстание ко). Предаденъ отъ зло око, биде
презъ 1903 година, на генералъ Ива- обиколенъ отъ многохилядна турска
нъ Цончевъ и подполковникъ Сте- войска. Въ упорито сражение слав-
фанъ Николовъ съ чуждестраннитѣ ния десетгодишенъ войвода падна
кореспонденти А. Г. Хейлсъ, корес- въ неравна и славна борба.
пондентъ на английския вестникъ Полковникъ Янковъ, пословично
„Дейли Нюсъ” и Борисъ Тагѣевъ, офи- скроменъ, безукорно честенъ, благъ и
церъ отъ руската армия и кореспон- милъ другарь, който ценѣше освобо-
дентъ на руския вестникъ „Русскиiя дителното цѣло по-горе отъ всичко,
Вѣдомости”. И двамата кореспон- презрѣ чинъ и положение, захвърли
денти сѫ взели участие въ бойнитѣ семейство, плю на житейскитѣ слас-
действия, като доброволци. ти и умре за Македония.
Табло ХХIII. Т о д о р ъ С а е в ъ . Македонски- Табло XXIV. Полковникъ Стефанъ
84 ятъ деецъ и известенъ войвода То- 87 Н и к о л о в ъ . Роденъ е въ гр. При-
доръ Саевъ е роденъ на 27.ХII.1872 г. лепъ на 9.1Х.1859 год. Като членъ
въ с. Бѣлица, разложко. Въ София той на революционната организация,
е завършилъ III класъ и следъ сполу- става съветникъ въ Върховния маке-
чливо издържанъ изпитъ постѫпилъ донски революционенъ комитетъ и
въ Триесткото морско училище. взима живо участие въ джумайското
Следъ завършването на това учили- възстание презъ 1902 год., сѫщо и
ще Саевъ постѫпва въ Софийското презъ илинденското, като действу-
военно училище отъ което въ 1895 г. ваше къмъ Струма. Презъ голѣмата
получава първия офицерски чинъ. солунска афера посети гр. Солунъ и
Въ Македония той влиза отново изпълни една деликатна патриоти-
презъ 1903 год., кѫдето въ с. Цапаре- ческа мисия.
во, обсаденъ, се бие съ придошлитѣ Полковникъ Николовъ почина
турски пълчища. При отстѫпването презъ 1917 г. отъ болесть.
15
Табло XXV. З а п а с н и я т ъ к а п и т а н ъ Ю р . шва и постѫпва въ Софийското воен-
89-90 С т о я н о в ъ е роденъ въ с. Дол- но училище. Като юнкеръ не показва
на Вереница, фердинандска околия особена наклонность комъ войнщи-
(1869). Презъ сърбско-българската ната. Напротивъ, често пренебрѣгва
война постѫпва доброволецъ и скоро прекаленитѣ заповѣди на началство-
бива произведенъ унтеръ-офицеръ. то, търпи дисциплинарни наказания
Въ сражението при Брѣзникъ бива и най-сетне бива изключенъ отъ за-
раненъ и плененъ. Избѣгва отъ пленъ ведението заради с о ц и а л и с т и -
и участвува въ настѫплението къмъ ч е с к и идеи.
Пиротъ. Награденъ е собственорѫчно Презъ 1893-94 година въ Ма-
отъ князъ Александъръ I съ ордена кедония вече се роди вѫтрешната
за храбрость III степень. Следъ това македонска революционна орга-
свършва военното училище. низация, а въ България идеята за
Отъ 1900 год. се предава въорѫжено всенародно движение
всецѣло на македонското освободи- противъ тиранията бѣше на пѫтя
телно дѣло и като войвода дава ре- къмъ въплотяване. Изключениятъ
дица сражения на турцитѣ въ джу- Гоце психологически бѣше готовъ
майско презъ 1902 г. и 1903 год. да поеме кръста на апостолъ на тази
Умрѣлъ презъ 1907 год. идея. Гоце Дѣлчевъ замина за Маке-
Табло XXVI. М . Л е ф т е р о в ъ , Нас те в ъ , И л . доония и става учитель въ гр. Щипъ,
91, 92, Б а л т о въ , И в а н ъ С тан к о в ъ и И в . дето намира свой другарь по убеж-
93, 95 Б о т у ша но въ сѫ рѫководители на дение — Даме Груевъ — и тамъ ос-
и 96 отдѣлни чети и отряди, които сѫ новаватъ революционенъ комитетъ.
участвували въ в ъ з с т а н и е т о , из- Младиятъ учитель учеше децата да
вестно съ името г о р н о-д ж у - се не клеветятъ, че езика ще имъ от-
майско. реже; ако нѣкой бие нѣкого, битиятъ
Първата пушка гръмна въ с. да не остава длъженъ и пр.
Желѣзница на 6 октомври 1902 г. и Презъ 1895 година настѫпватъ
скоро всички села въ околията въз- важни събития — арменскитѣ кланета.
станаха. Въпрѣки юначеството на Общественото мнение въ Евро-
войводи и четници, въпрѣки възтор- па -силно е възмутено и любопитно
га и самоотверженостьта на населе- да знае истината. Вѫтрешната орга-
нието — движението не трая повече низация нѣма свои печатни органи.
отъ 2 седмици. Гоце отива въ София и урежда тоя
Табло XXVI. С о ф р о н и С т о я н о в ъ . Юнач- жизненъ въпросъ. Почва да излиза в.
94 ниятъ борецъ за свободата на Маке- „Право”.Тамъ, заедно съ Китанчева и
дония е роденъ въ с. Цѣръ (кичевско) други дейци успѣва да урегулира от-
на 8.Х.1871 год. ст. ст. Презъ 1884 ношенията между разнитѣ македон-
година идва въ София, гдето свърш- ски сдружения, да обедини тѣхната
ва V класъ на гимназията и постѫпва дейность и плодъ отъ тоя трудъ бѣше
въ военното училище. Достигналъ първия македонски конгресъ презъ
чина поручикъ, се уволнява по свое м. мартъ 1895 г.
желание. На 11.—27.III.1900 г. той Следъ това връща се въ Маке-
встѫпя въ редоветѣ на македонскитѣ дония, обикаля градове и села и
борци. Борещъ се съ турската тира- навсѣкѫде основава революционни
ния, той падна жертва за свободата комитети. Следната 1895-96 годи-
на 15—28 априлъ 1903 год. на Дѣлчевъ остава като директоръ на
Табло XXVII. С о л у н ска т а б ъ л гар с к а мѫж к а щипскитѣ училища, а въ действитеп-
98 г и м н а з и я , открита презъ учебната ность е рѫководитель на революци-
1880/81 год. Това е македонската онното дѣло и тукъ урежда комитет-
българска „Alma mater”. ска поща и комитетски каналъ.
Презъ първитѣ дни на м. януари Презъ нея година биде зало-
1903 год. въ нейното помѣщение за- венъ кираджията Доне Стояновъ съ
седаваше конгреса на македонскитѣ товари бомби, които му бѣше далъ
революционни рѫководители, пред- Дѣлчевъ да занесе въ Битоля. Доне
ставляващи повечето отъ маке- не предаде никого, но последниятъ
донскитѣ революционни околии. На стана вече невъзможенъ въ Щипъ.
тоя конгресъ се реши да се вдигне Презъ сѫщата година стана конгре-
възстание презъ лѣтото на помена- са на организацията и се изработи
тата година. „Уставъ на революционната орга-
Табло XXVIII. Г о ц е ( Г е о р г и ) Д ѣ л ч е в ъ е низация”, доста националистиченъ
99 синъ на Никола Дѣлчевъ и Султана по духъ. По-късно, по настояването
Дѣлчева. Роденъ е въ градъ Кукушъ на самия Гоце, устава се изработи въ
на 29 януари 1871 год. Той расте по-либерална насока — за членове
подъ своеобразната строгость на на организацията приемаха се и не-
баща си и подъ прекалената бла- българи. Учебната 1896/97 г. Гоце
гость на майка си. Но синътъ не ста- прекара въ Банско като учитель, но
ва нито треперко, нито разглезенко. се скарва съ общинаритѣ и на 8 де-
Като свършва трети класъ, бащата го кември се прощава съ учителството,
задържа на занаятъ. Следъ 2 години за да се посвети всецѣло на освобо-
(1888) отива пакъ на учение въ Со- дителното дѣло.
лунъ. Като гимназистъ се проявява Понеже революционната ор-
начетенъ, смѣлъ и съ свой израбо- ганизация бѣше порастнала мно-
тенъ мирогледъ, чиято смисъль се го и въ Македония и между маке-
изяснява отъ неговата любима фра- донската емиграция въ България,
за: И л и е м а л к о д а б ѫ д е м ъ нейнитѣ интереси наложиха нуж-
с а м о ч о в ѣ ц и . Петия класъ свър- дата отъ задгранично представи-
16
телство въ България. Дѣлчевъ и Гьор- който непрекѫснато гори кандило.
че Петровъ беха избрани и опълно- Табло XXVIII. Н и к о л а Д ѣ л ч е в ъ , родо-
мощени за задгранични представи- 101 мъ отъ гр. Кукушъ. Той е баща на
тели. Тогава се постига едно удов- великия апостолъ Гоце. Стари-
летворително разбирателство между ятъ Дѣлчевъ „ б ѣ ш е п о з н а т ъ на
В. М. Р. О. и върховния комитетъ, с ъ г р а ж д а н и т ѣ си съ т в ъ р д е
който представляваше обединената ю н а ш к и т ѣ си н а к л о н н о с т и ” .
емиграция въ България. Той бѣше трънъ въ очитѣ на турцитѣ,
Все презъ това време Гоце влиза защото не се страхуваше да ги пре-
въ споразумение съ арменски револю- дизвиква, когато намираше за нужно.
ционери и съ тѣхна помощь урежда Турцитѣ почитаха юнацитѣ и невол-
„фабрика” за лѣене на бомби и приго- но отдаваха и к р а м ъ (почитание)
товление на взривни вещества. Фабри- на сърдцатия Никола. Много отъ до-
ката се намираше въ скрититѣ недра стойнствата на бащата се предадоха
на осоговскитѣ планини, въ мѣрата на въ душата на сина.
село Саблеръ (кюстендилско). Табло XXIII. М и л а н ъ Д ѣ л ч е в ъ , братъ на без-
Ала издържането на фабриката 102 смъртния Гоце, роденъ е въ Кукушъ
изисква голѣми срѣдства. Гоце на- и още юноша тръгналъ по пѫтя на
мислюва срѣдствата да г р а б н е отъ брата си — грабналъ орѫжие про-
г р а б и телитѣ. Тогава заминава за тивъ тиранията и хваналъ гората.
Македония и предприема отвлича- Той даде своя животъ за свобо-
ния на богати турци — грабители на дата на родната земя презъ 1902 г.
народната поть. Обгражда кѫщата Табло XXX. Френския параходъ „Гвадилкви-
на черкеза въ с. Буковецъ (кочанско), 105 виръ” бомбардиранъ на 27.IV.1903
залавя струмишкия Назлъмъ бей, сле- г. въ солунското пристанище съ ди-
ди други богаташи— турци и гърци, намитенъ пакетъ отъ младежа рево-
но не му се усмихва щастието. люцинеръ-анархистъ Павелъ Шатевъ
Настанаха тежки времена за отъ гр. Куманово.
организацията. Въ България разни Табло XXX. Това сѫ развалинитѣ отъ сгра-
течения разпокѫсваха единодуши- 106 дата на Отоманска банка въ Солунъ,
ето на македонската емиграция. Въ вдигната съ динамитъ на 28.IV.1903
Македония безброй афери и разкри- година отъ младитѣ атентатори—
тия оредяваха местата на доблестни анархисти: Орцето, Мечето, К. Кир-
борци. Много видни дейци легнаха ковъ, Ил. Тръчковъ и пр.
въ гроба, други отидоха на заточе- Петь минути преди взрива атен-
ние или гниеха въ затворитѣ. Гоце се таторите предупреждаватъ директо-
разтича да попълва празднитѣ ре- ра на банката да напусне зданието.
дове, да насърдчава, да увеличава и Табло XXXI. К л а н е въ С о л у н ъ . „Въ Солунъ
подкрепва духа. се извърши грозно и безразборно
Гоце преживѣваше върховни мо- клане на хора. Никакви оправдания
менти. Бѣше духъ и дѣсница. 1899 и и протести не сѫ въ състояние да го
1900 години Гоце прекара въ пос- поправятъ. И азъ, който зная цената
тоянни обиколки изъ Македония. Въ на кръвьта, съжелявамъ и прокли-
1—2 месеца той обиколи западна намъ това повече отъ всѣкиго. Но
Македония. Султанътъ напразно обе- азъ запазвамъ възмущението си за
щаваше 2000 лири за главата му. сѫщинскитѣ автори на атентатитѣ —
Разярилитѣ се ежби между вър- за ония, които отъ 50 години наса-
ховисти и централисти (комите- мъ непрестанно тикаха македонцитѣ
та на Ст. Михайловски — генералъ къмъ тая слѣпа улица. Колкото се от-
Цончевъ и В.М.Р.О.) наложиха на нася до изпълнителитѣ на атентата,
Дѣлчева обиколка въ източна Ма- азъ не мога да забравя, че тѣ, носей-
кедония. Освенъ мисията да уве- ки бомбата съзнаваха, че отиватъ да
щава крепителитѣ на вѫтрешната мратъ! Тѣ пролеха кръвьта на дру-
организация да не се подаватъ на гите безъ двоумение, безъ скруполи;
агитациитѣ на върховиститѣ той но безъ колебание тѣ дадоха и сво-
щѣше да присѫтствува на свикания ята! Тѣхното престѫпление е, може
отъ него конгресъ въ недрата на пл. би, неизкупимо, но и тѣхния куражъ
Али-Ботушъ, за да се обсѫди поло- е, безсъмнено, героиченъ!”
жението съ огледъ на решението за Такава присѫда чете за
вдигане на възстание, както бѣ ре- солунскитѣ атентати синътъ на ре-
шилъ конгреса въ Солунъ (2—3—4 волюционна Франция, Викторъ Бе-
януари 1903 г.). рердъ. Предъ тая приеѫда ние се
Презъ тая му обиколка на 19 ап- прекланяме и само добавяме: тия
рилъ (2 май ст. ст.) 1903 година се атентати бѣха изразъ на наболѣлата
отбива въ с. Баница (сѣрско), дето и изстрадала душа на християнско-
престоява два дена. На 21 кѫщата, то население, гръмовенъ протестъ
дето квартируваше Гоце, както и срещу освирепѣлата турска управа,
цѣлото село, сѫ обсадени здраво първия избликъ на всенародно отча-
отъ турска войска. Започва кърваво яние... На 14 априлъ 1903 г. следъ
сражение и великиятъ Гоце, неумо- пладне, единъ младъ момъкъ, скром-
римиятъ Дѣлчевъ бива поваленъ отъ но облѣченъ и съ пакетъ подъ мишца,
неприятелски куршумъ.. плахо се изкачваше по стѫпалата на
Табло XXVIII. К и в о т а ( С а р к о ф а г ъ т ъ) съ френския параходъ„Гвадилквивиръ
100 тленнитъ останки на великия ма- ”пусналъ котва въ солунското при-
кедонски революционеръ Гоце станище и бѣ разтоварилъ муниции
Дѣлчевъ, който се пази7 въ специална за турската армия. Не бѣха изминали
стая въ помѣщението на „Илинденс- нѣколко минути и... ужасенъ екотъ
ката организация” въ София, и предъ разтърси залива! „Гвадилквивиръ”
17
цѣлъ горѣше въ пламъци... Съ турскитѣ войски и жандармерия, или
изплашенитѣ пасажери и млади- пъкъ се самозастреляха, за да не пад-
ятъ момъкъ напусна парахода — тоя натъ живи въ рѫцетѣ на последнитѣ.
пѫть безъ пакетъ — и благополучно Тѣхното геройско и самоотвeржено
стигна на брѣга. На другата зарань дѣло смая турската държава.
„Гвадилквивиръ” стърчеше въ залива Изнасяме портрета на Кирковъ
като праздно корито... отъ време на ученичеството му, по-
На 15 с. м., въ 10 часа вечерьта, неже нѣмаме на разположение другъ
тренътъ, идящъ отъ Цариградъ, до портретъ.
солунската гара нагази динамитенъ Табло XXXI. О р д а н ъ О р г а н д ж и е в ъ (Ор-
патронъ... Пострадаха само локомо- 109 цето). Орцето е синъ на Велесъ, дето
тива и прозорцитѣ на вагонитѣ. е роденъ презъ 1881 год. Той бѣше
На 16 с. м., вечерьта, цѣлиятъ Со- живо олицетворение на извънред-
лунъ бѣ потъналъ въ мракъ. Градскитѣ но силна воля, упорита твърдость и
газопроводни трѫби бѣха скъсани... непоколебимо постоянство. Орцето
Едновременно съ това, подзе- питаеше пламенна вѣра въ избрания
менъ адски пукотъ стрѣсна града... пѫть, но зачиташе еднакво и чуждитѣ
Помещението на „Banque Ottom- убеждения върху методитѣ за борба
mane”, находяще се въ „френска- и срещу тиранията. Не можеше да
та махала”, бѣ вдигнато на възду- търпи светотатство.
ха посрѣдствомъ подземни мини и Орцето бѣше крайно бруталенъ
цѣло пламтѣше... Всрѣдъ настѫпилия и дори нахаленъ, що се отнасяше до
ужасъ, файтонджийски коли съ мла- изпълнение на мисията. Не желаеше
ди ездачи като вихъръ се носѣха и най-малки опущения. Изобщо, Ор-
изъ главната солунска улица, и изъ цето притежаваше качества на на-
тѣхъ, сѫщо като презъ праздника на чалникъ и рѫководитель, той бѣше
цвѣтята (Fête des fleurs) въ Парижъ, душата на съзаклятието, центъръ на
хвърчеха по опредѣлени направле- работата и фокуса на волята на всич-
ния нѣкакви „топки”, които при па- ки свои другари. Той винаги се на-
дането си издаваха страшенъ пу- лагаше, колчемъ се отнасяше въпро-
котъ и се преобръщаха на стотини са до общата задача.
парчета... Колитѣ съ младитѣ ездачи За величието на Орцевия духъ
минаха край банката, изгубиха се въ най-добра илюстрация ни дава
тъмнината и скоро се показаха край подвига, извършенъ отъ Орцето на
солунския кей — „Молло”, бълвайки 16.IV.1903 год., опредѣленъ день
изъ себе адски топки... за атентата на Отоманската банка въ
Това бѣха бомбитѣ на Солунъ. Още на 15 Орце влиза въ из-
македонскитѣ революционери... бата на банката, за да стои тамъ до 16
Табло XXXI. И л и я Т р ъ ч к о в ъ . Илия бѣше вечерьта и да очаква изгасването на
107 най-мълчаливиятъ отъ всички, ала въ ламбитѣ — знакъ за започване атен-
замѣна на това, той бѣше най-изпъл- тата. Петь минути следъ знака Орце-
нителниятъ и дѣловъ герой. Както то запалва фитилитѣ на поставенитѣ
общата работа на Орце не можеше динамитни пакети и, понеже фити-
да върви безъ сътрудничеството на ла е билъ дълъгъ 14—15 см. излиза
Коста, защото двамата взаимно се отъ мазето на банката, прибира се въ
допълваха, така и въ отдѣлната кон- дюкяна и бърже се изкачва на вто-
кретна акция Илия Тръчковъ допъл- рия етажъ на банката, дето живѣеше
ваше Мечето. Илия, макаръ и много семейството на банковия директоръ.
по-младъ отъ Мечето, бѣше храбъръ Съобщава му да бѣга и успѣва следъ
експанзивенъ по природа. Тѣзи ка- това да се прибере у дома си.
чества на Илия ярко го отличаваха На 17 с. м. следъ обѣдъ Орце-
отъ останалитѣ съзаклятници, ма- то отъ балкона на кѫщата си хвър-
каръ да притежаваше и той повече- ля бомба и привлича около нея цѣли
то отъ качествата на останалитѣ свои отряди войска. Захваща се сражение
другари. между него и последната. Той хвър-
Илия бѣше младъ, връстникъ на ля бомби, а аскера отговаря съ за-
Коста и Орце, образованъ, физичес- лпове и като се свършватъ бомбитѣ,
ки достатъчно развитъ, колкото ат- Орцето се застрелва съ револвера
летъ, толкова и левентъ по душа и си. Втурва се войската въ дома му и
външность. Като венецъ на всичко въ иска да измушка мъртвото тѣло, ала
характера на Илия бѣше свойствена- командующия Арабъ-бимбаши за-
та му дързость при появата на опас- бранява, казвайки имъ, че трѣбва да
тностьта и безаветна преданость се вземе примѣръ отъ тоя неустра-
къмъ другаритѣ и дѣлото. шимъ герой.
Табло XXXI. К о н с т а н т и н ъ И в . К и р к о в ъ е Табло XXXI М и л а н ъ А р с о в ъ . Презъ м. май
108 единъ отъ деветимата смѣли младе- 110 падна тежко боленъ скѫпиятъ ни
жи революционери, които извърши- другарь, съучастникъ въ сол. атен-
ха презъ 1903 година знаменититѣ татъ Миланъ А р с о в ъ , родомъ отъ
атентати надъ парахода „Гвадилкви- с. Ораховецъ (велешко). Той отдав-
виръ”, надъ инсталацията за газово на страдаше отъ хроническа анги-
освѣтление въ града и надъ Отоман- на, бѣше доста слабъ, а следъ като
ската банка въ Солунъ Банката е била настѫпиха горещинитѣ, той съвър-
подкопана и хвърлена въ въздуха шено отпадна и вече не ставаше отъ
съ динамитъ. Атентаторитѣ измрѣха леглото си. Младъ човѣкъ, 24 год.,
геройски или при самото извърш- високъ ръстъ, бѣло сухо лице, чер-
ване на атентатитѣ или въ борба по ни очи и още по-черни коси, бѣха
улицитѣ съ неговитѣ отличителни черти.
18
Следъ нѣколко дни почина. Той съ Отъ 1. XI 1897 г. до края на 1909 г.
смъртьта си, очуди синца ни. Ние е катедраленъ дяконъ въ Пловдивъ,
останахме тъй трогнати отъ набли- а въ началото на 1900 г. е дяконъ
жаването на неговата смърть, че въ българската черква въ Букурещъ.
сълзитѣ почнаха да текатъ отъ очитѣ Презъ януари 1903 г., виждайки, че
ни. Не можахме да спремъ сълзитѣ за свободата на брата-робъ, не ще
си, даже, следъ като той издъхна. Въ молитва, а мотика, той напуща Буку-
предпоследната минута, преди да рещъ и заминава въ битолско.
затвори очитѣ си, видѣ какъ текатъ Презъ илинденското възстание
нашитѣ сълзи. Това бѣше моментъ, дяконътъ бѣше началникъ на гяват-
какъвто рѣдко изпитватъ и могатъ да колския районъ, като следъ злопо-
понесатъ всички хора, когато смър- лучния край на възстанието той за-
тьта имъ наближи. На 8 юни следъ едно съ Даме Груевъ, Г. Сугаревъ и
обѣдъ, когато слънцето наближа- Хр. Узуновъ възстановиха въ битолс-
ваше да цѣлуне върховетѣ на най- ко организациитѣ, които бѣха взели
високитѣ пѣсъчливи хълмове, които участие въ възстанието. Презъ Бал-
се гледаха далечъ въ хоризонта, ние канската и Европейската войни, като
цѣлунахме починалия си другарь войвода, съ четата си взе активно
преди да го поставимъ въ черния участие въ воденско, Мъгленията и
гробъ. Пѣсъкътъ покри и него. пр.
Табло XXXI. Къмъ загиналитѣ борци — атента- Табло XXXIII. Г е о р г и П а в л е в ъ Ч у р а н о в ъ ,
111—112 тори, презъ днитѣ на 16—20 апри- 118 рѫководитель на с. Смилево отъ
лъ 1903 год., въ Солунъ трѣбва да се 1894 г. до 1903 год. Презъ време на
причислятъ Г. Б о г д а н о в ъ отъ В е - възстанието бѣ гяватски войвода.
л е с ъ и М а р к о Б о ш н а к о в ъ , както Табло XXXIV. М и с е Д у п е н с к и отъ пре-
и Д. М е ч е в ъ , П и н г о в ъ , П а в е л ъ 120 спанско, войвода и защитникъ на
Ш а т е в ъ — атентатори на парахода преспанско презъ илинденското
Гвадилквивиръ. възстание.
Табло XXXIII. Г е о р г и С у г а р е в ъ . Роденъ Табло XXXIV. С п и р о О л ч е в ъ . Подъ негово
116 е презъ 1876 година въ гр. Битоля, 121 рѫководство станаха редъ сраже-
дето и получи гимназиялно образо- ния презъ илинденското възстание
вание отъ 1895—96 до 1901 година. въ преспанско. Като войвода прояви
Презъ нея година става нелегале- доблесть и човѣколюбие.
нъ поради настаналитѣ разкрития и Табло XXXIV. С л а в к о А р с о в ъ . На 22 ав-
афери. Въ града Сугаревъ е членъ въ 122 густъ 1904 год. близо до с. Гигян-
окрѫжния комитетъ. Като става неле- ци (кратовско) четитѣ на Сл. Арсовъ
галенъ, сформирва малка чета и оби- и Ст. Донски, които бѣха обсаде-
каля изъ битолско, демиръ-хисарско, ни отъ турска пехота и кавалерия,
ресенско, крушовско, прилепско, като дадоха шестчасово сражение и
стѣга редоветѣ въ организацията и въпрѣки голата мѣстность, отблъс-
готви населението за възстание. наха настѫпващитѣ превъзходни
Презъ 1903 год. възстанието го неприятелски сили. Тукъ падна теж-
заварва окрѫженъ войвода и бива ко раненъ и младия войвода Славко,
избранъ за горски началникъ. Суга- който се самоуби, за да не падне въ
ревъ храбро се бори презъ бурното пленъ.
време. Следъ туй настѫпва периода Славко служи вѣрно на ВМРО
на разочарованието на населението. почти 6 години: отъ 1898 год., вед-
Тъкмо тогава Г. Сугаревъ се оказва нага следъ излизане отъ училището
достоенъ вождъ и борецъ. (V класъ въ София).
Постоянно обикаля разоренитѣ Презъ тия години бѣ агитаторъ
възстанически райони и на всѣкѫде и организаторъ въ кичевско и при-
внася струя на бодрость и нови на- лепско, дето бѣше учитель. Попа-
дежди. Разорилъ здравето си, презъ да въ затвора презъ 1900 год. Тамъ
1904 г. заминава задъ граница да между българи, албанци и власи сѣе
готви и събира сили и срѣдства вече семето на свободата.
срещу два врага: турци и гърци. Спасенъ отъ затвора, отива въ
Презъ следната година връща се на- гората и става простъ четникъ. Шко-
задъ, навлиза въ Мариово, дето бѣха лувалъ при най-опитния македонс-
плувнали гръцки чети, за да погър- ки войвода Марко Лерински, скоро
чватъ силомъ населението. Славко бива избранъ за войвода въ
Въ схватка съ една такава чета ресенско, дето илинденското въз-
изпада обсаденъ отъ турска войска и стание го заварва. Вещо, храбро и
на 5 априлъ 1905 г. намира гроба си енергично води борбата срещу врага
близо до с. Пиралово. и слага орѫжие само, когато се увѣри
Табло XXXIII Д я к о н ъ Е в с т а т и й е роденъ въ безполезностьта на съпротивата.
117 въ 1873 г. въ с. Нестрамъ-Колъ, кос- Разстроеното му здраве му на-
турско. Въ 1888 г. той става послуш- ложи лѣчение и той замина въ от-
никъ въ Хилендарския монастиръ и пуска за България; но, недолѣкуванъ,
постѫпва въ килийното училище, а въпрѣки съветитѣ на лѣкари, той
въ 1892 г. въ цариградската семи- скоро се върна въ района си, дето
нария. По нареждане на Екзархията гръцки чети бѣха нахлули.
той става служащъ въ българската На пѫть за района си загина ге-
община въ Солунъ, но бива заподоз- ройски.
рянъ въ нелегална дейность и изп- Табло XXXV. К ап и тан ъ Х р . Са р а к и н о в ъ ,
ратенъ отъ Даме Груевъ въ България. 124 родомъ отъ с. Саракиново, воденс-
Въ 1897 г. той е дяконъ въ софий- ко. Като войвода участвува въ въз-
ската черква „Св. Никола Старий”. станията презъ 1902—1903 год.
19
Табло XXXV. Л у к а И в а н о в ъ е роденъ въ 1,000 м. Градецътъ въ турско време
125 гр. Панагюрище (България) презъ броеше около 9,000 души, отъ кои-
1867 год. Свършилъ военното учи- то повече отъ половината българи,
лище съ чинъ подпоручикъ. Още а останалитѣ власи, заселени тукъ
отъ 1885 година е взималъ участие къмъ 1788 година.
въ македонскитѣ работи, а като ре- Турци граждани нѣмаше ни-
довенъ членъ на революционната какви, освенъ семействата на
организация постѫпва презъ 1900 чиновницитѣ — около десетина и
г. Въ 1903 г. е избранъ за воденски 20—50 войници като охрана на
околийски войвода и презъ възста- чиновницитѣ.
нието действува енергично про- Презъ време на възстанието
тивъ турскитѣ отряди, за да държи градеца 6ѣше подоколия (мюдур-
силитѣ имъ. Подиръ потушването лукъ) и влизаше административно
на първото, въ воденско завърлу- въ битолска околия.
ваха гръцки андарти. Лука се явява Повечето мѫже бѣха гурбет-
отново въ района си и води отчаяна чии и се прибираха по домоветѣ си
борба срещу турци и гърци. Презъ презъ зимата.
1905 г. пленява цѣла гръцка чета. Българитѣ притежаваха своя
На 13 августъ 1906 г. Лука загина черква, основно училище и про-
като борецъ. гимназия съ 350 ученици и десети-
Табло XXXVI. Л у к а Д ж е р о в ъ , родомъ отъ на учители; власитѣ — основно учи-
128 гр. Битоля, свършилъ Солунската лище съ 60 ученици и гръкоманитѣ
гимназия, бившъ учитель изъ Маке- (часть отъ власитѣ) сѫщо имаха свое
дония, единъ отъ най-раннитѣ ре- училище.
волюционни дейци, войвода и чле- Планинското разположение
нъ отъ щаба на възстанницитѣ отъ на градеца, чистотата му отъ тур-
кичевско презъ време на илинденс- ско население, далечностьта отъ
кото възстание. военнитѣ центрове — всички тия ус-
Табло XXXVI. С т о я н ъ Д о н с к и е родомъ ловия наложиха на рѫководителитѣ
129 отъ с. Битоша (битолско). на ВМРО да приематъ решението,
Единъ день — 1894 г., става въ щото възстанието да се почне отъ
селото сватба и нѣкакъвъ турчинъ тоя градецъ и на 2 августъ 1903 г.
отъ друго село нахално се натрап- то избухна съ една епична сила,
ва съ похотни желания. Стоянъ го предъ която остана очуденъ свѣта.
хваща за яката и го изхвърля вънъ; Табло XXXVII. Щ а б ъ т ъ на в ъ з с т а н и ц и т ѣ
следъ 5-6 дена наново се срещатъ и 134 въ Крушово. Многобройнитѣ и
турчина пада мъртавъ. Тогава става въорѫжени възстанишки сили въ
балкански соколъ. Презъ 1895 год. Крушово и крушовско имаха за свой
е четникъ въ четитѣ, образувани отъ рѫководитель единъ щабъ, състоящъ
покойния Тр. Китанчевъ. Въ едно се отъ петь души. На снимката тѣ сѫ
сражение пада въ пленъ въ турски лицата, седнали отпредъ (по имена-
рѫце. Осѫждатъ го на 101 година та имъ отъ лѣво на дѣсно): 1) Тодоръ
затворъ и го изпращатъ на заточе- Павловъ отъ Велесъ 2) А. Хаджиевъ
ние въ Диарбекиръ. Следъ амнисти- отъ Струга, директоръ на прогимна-
ята Стоянъ се завръща въ с. Смилево зията въ Крушово 3) подпор. Тодоръ
и става войвода на чета въ ресенс- Христовъ 4) Тома Николовъ отъ Кру-
ко. Презъ илинденското възстание шово 5) Никола Каревъ, учитель отъ
Донски храбро защищава с. Сми- Крушово.
лево. Особено блѣскава е защитата Табло XXXVIII. К ѫ щ а т а в ъ която е
при позицията „ Г ь о р е в ъ г р о б ъ ” . 135 п р о г л а сено в ъ з с т а н и е т о въ
Презъ 190,4 год. наново заминава К р у ш о в о . Въ тая историческа
съ чета за Македония и при с. Гу- кѫща на 3 августъ въ 12 ч. на полу-
лянци, предадена отъ сърби, биде нощь сѫ били събрани членоветѣ на
сгащена; въ неравенъ бой Донски рѫководното тѣло на крушовската
сложи своитѣ кости за свободата на революционна околия и нѣкой отъ
родината си. бойнитѣ другари-инструктори на
Табло XXXVI. В а н ч о С ъ р б а к ъ . Роденъ въ с. възстанието. Тамъ е била прочетена
130 Вранещица (кичевско). Още младъ прокламацията на главния възста-
заминава за България, гдето става нически щабъ.
хлѣбарь. На 1 .IV.1903 г. връща се Табло XXXIX. Н и к о л а К а р е в ъ е роденъ
съ чета въ Македония 138 въ гр. Крушово презъ 1877 годи-
На 22.III.1903 г. се сражава като на, свършилъ е IV класъ въ Битолс-
войвода съ 300 възстаници срещу ката гимназия и станалъ народенъ
хиляди войници. На 24.1У.1905 г. учитель въ с. Горно-Дивяци, гдето
той е убитъ въ с. Цѣръ. билъ привлеченъ за освободител-
Табло XXXVI. П е ш о Р а д е в ъ П а ш а т а . Пе- ното дѣло. Въ 1902 год. учителству-
131 търъ Радевъ, нареченъ Пешо Паша, валъ въ гр. Крушово и билъ избранъ
е билъ войвода на българска чета за членъ въ рѫководното тѣло. Съ
въ „Поречето” (кичевско) следъ мѣстната чета обикалялъ селата.
голѣмото македонско възстание въ Въ смилевския конгресъ (1903
1903 г. Уцѣлѣлъ следъ редъ сраже- г.) билъ избранъ за горски начал-
ния съ турския аскеръ, съ измама е никъ и участвувалъ въ всички сра-
билъ убитъ отъ сърбитѣ. жения около Крушово презъ време
Табло XXXVII. Г р а д ъ К р у ш о в о се на- на възстанието. На 27 априлъ 1905
131 мира въ з. Македония, въ недра- година Никола заедно съ 18 четни-
та на планината Бу ш е в а чешма, ци падналъ убитъ въ сражение при
на една надморска височина около с. Райчени (кратовско).
20
Табло XXXIX В е л ю М а р к о в ъ , родомъ отъ Тамъ и падналъ мъртавъ, защи-
139 Крушово, е билъ единъ отъ първитѣ щавайки свободата.
интелегентни организационни вой- Табло ХLII. Ч е т а т а на М. Х р и с т о в ъ. По-
води въ крушовско. Убитъ е въ сра- 151 ручикъ М. Христовъ, родомъ отъ Кру-
жение съ турска войска презъ 1906 шово, взе участие въ възстанието на
г. въ с. Ракитница. родния си градъ като командующъ
Табло XXXIX В о й в о д а П и т о Г у л е в ъ е единъ боевитѣ сили и даде славни сра-
140 отъ най-смѣлитѣ водители на чети въ жения, особено въ първитѣ дни. Но
голѣмото възстание презъ 1903 г. въ предъ извънредно голѣмитѣ боеви
Крушово. Сражавайки се отчаяно съ предимства на противника — редов-
многото войска, той загинва геройс- на войска на брой 5 полка съ кавале-
ки съ голѣма часть отъ възстаницитѣ рия и артилерия — бѣше принуденъ
въ мѣстностьта „Мечкинъ камъкъ” да отстѫпи.
Табло XXXIX И в а н ъ Н а у м о в ъ А л я б а к а . Табло ХLIV. И с т о р и ч е с к а т а черква въ
141 Роденъ е около 1870 г. въ с. Орло- 154 К р у шово. Тая черква била тъкмо
вецъ (велешко). Въ организацията срещу турския конакъ. Въ голѣмото
влиза около 1900 год. и първона- възстание презъ 1903 г. възстаницитѣ
чално се подвизава въ одринско като въ Крушово обсадили конака презъ
мѣстенъ войвода. Въ време на илин- една нощь, открили, най-напредъ
денското възстание той води голѣми огънь отъ мѣстото предъ черквата.
чети срещу казармитѣ въ Крушово, При потушване на възстанието чер-
и съ пѣсеньта „живъ е той” превзи- квата биде изгорена отъ турцитѣ,
ма последнитѣ. Погрома следъ въз- следъ като биде обрана. Въ нея се
станието не го отчая. Той обиколи намираше великолепенъ иконоста-
презъ 1904 г. прилепско, крушовско, съ, паметникъ на рѣзбарско изкуст-
кичевско и велешко, като навсѣкѫде во, дѣло на двама българи, които сѫ
внася вѣра. Славни сѫ неговитѣ сра- го работили 12 години.
жения при с. Павлешени (Куманово), Табло ХLV В а с и л ъ Ч а к а л а р о в ъ е рево-
съ сръбскитѣ чети въ Виръ и Кра- 156 люционеръ-организаторъ и вой-
па, с. Орѣше и Попадия. Сърбитѣ вода въ костурско. Взима учас-
треперѣха отъ него. тие и въ голѣмото възстание презъ
Той падна убитъ отъ турската 1903 год. като главенъ водитель на
войска при с. Бѣлица презъ 1907 год. възстаницитѣ въ костурско. Презъ
Табло XXXIX. А н д р е й Д и м о в ъ, храбъръ междусъюзнишката война той на
142 защитникъ на градъ Крушово презъ чело на партизански отрядъ се про-
време на турскитѣ налитания отъ мъкна въ тила на гръцката армия и
5—7 августъ 1903 год., сложи кости, загина геройски въ бой съ гръцко
защищавайки родния си край. войсково отдѣление на 20 юли
Табло ХL. Мѣстностьта „Куличе” е надъ 1913 год.
143 самия градъ Крушово. Оттамъ се Табло ХLV. Л а з а р ъ п. Т р а й к о в ъ е роденъ
водѣха нападенията на града презъ 158 въ с. Дѫмбени (костурско). Свърш-
първитѣ дни на илинденското въз- ва солунската гимназия презъ 1898
стание. година и още ученикъ се посвеща-
Табло XL. Г ю р ч и н ъ в о й в о д а , родомъ отъ ва на революционното дѣло. Презъ
с. Сланско, крушовско, е единъ отъ ваканциитѣ обикаля костурско и
144
старитѣ нелегални дейци, близъкъ нему се дължи голѣмия успѣхъ, щото
другаръ на Йорданъ Пиперката. Той всѣко село отъ тоя край да бѫде ор-
е падналъ убитъ въ сражение съ тур- ганизирано. Падналъ въ рѫцетѣ на
ска войска презъ 1894 година. потисницитѣ, четири години лежа въ
Табло ХL. И о р д а н ъ П и п е р к а т а . Човѣкъ корчанския затворъ. Въ началото на
отъ село, простъ и неукъ, но съ не- 1904 год., щомъ бѣше освободенъ,
145 съмнени умствени дарби и военни замина въ гората.
похвати: на в с ѣ к ѫ д е и н и к ѫ д е . Презъ илинденското възстание
Турцитѣ не можаха да разбератъ като членъ отъ щаба разви жива дей-
неговата тактика; адмирираха го и ность, особено, при отстѫплението.
вѣрваха, че духове го защищаватъ. Нему се дължи умното прикриване
Роденъ е въ с. Козица (кичевско). на революционнитѣ боеви сили и на
Четува и войводствува непрекъс- беззащитното население.
нато редъ години, дава повече отъ Взе участие въ повече отъ 40
15 сражения и просто изхвърква отъ сражения съ врага. Презъ м. септемв-
рѫцетѣ на врага. Взема участие въ ри при с. Пчанища (мариово) въ сра-
илинденското възстание и въ кичев- жение бѣше тежко раненъ. Връща се
ско, крушовско, биотлско и пр. Пад- въ костурско, дето се присланя при
на убитъ презъ августъ 1903 г. бившия колега по орѫжие Коте. Сре-
Табло ХL. Д я к о н ъ Е в с т а т и й , родомъ щу скѫпи подкупи последния убива
146 отъ Крушово, по народность влахъ и болния войвода и главата му изпраща
дяконъ на черквата. При защитата на на гръцкия началникъ на андартитѣ,
града падна убитъ. а той я предава на турцитѣ.
Табло ХLII. Блаже К р ъ с т е в ъ Бирин- Три дни тази глава стърчеше,
ч е т о е родомъ отъ демирхисарс- закачена на вратата на правителс-
149
кото селоБирино (битолско). Билъ е твения домъ въ Костуръ...
районенъ войвода и взелъ участие въ Лазаръ п. Трайковъ бѣше поетъ
илинденското възстание при напа- съ вдъхновение и кристална просто-
дението на Крушово. та въ стила.
21
Табло XIV. Пандо Кляшевъ , родомъ отъ с. ра. Участвувалъ въ 33 сражения сре-
159 Смърдешъ (костурско), е дългогоди- щу турци и гърци.
шенъ войвода въ костурско, добъ- Табло XLVII. Х р и с т о Ц в ѣ т к о в ъ отъ с. Коном-
ръ интелегентенъ агитаторъ. Убитъ е 168 лади, войвода и отъ най-юначнитѣ
презъ 1908 г. въ с. Дреновски (костур- рѫководители презъ илинденското
ско) въ сражение съ турска войска. възстание.
Табло ХLVI. М и т р е В л а х а П а н д у р о в ъ отъ Табло ХLVII. 168 К о с т у р с к и
162 с. Кономлади, безграмотенъ, но при- герои. Най-отдалечената българска
родно много уменъ, духовитъ, оби- покрайнина въ Македония бѣше най-
чанъ и отъ враговетѣ. Загиналъ презъ яката крепость на българщината и
1906 г. най-сигурното гнездо на революци-
Табло XLVI. П о д п о р у ч и к ъ Ив. П о п о в ъ онната организация. Самоотвержени
163 е родомъ отъ гр. Неврокопъ. Отъ и храбри борци е далъ костурския
1912 година остава като войвода край. Чада на тоя кѫтъ отъ Македония
въ леринско, костурско и кайлярско. сѫ: Чакаларовъ, Лазаръ п. Трайковъ,
Презъ време на балканската война П. Кляшевъ, А. Кършаковъ, Н. Андре-
много допринася за очистването на евъ, Стерьо Стерьовски и цѣла плеада
повѣренитѣ му райони отъ турскитѣ отъ славни имена.
войски. Тукъ трѣбва да споменемъ още:
Вследствие на тежко неизлѣчимо Лазаръ М о с к о в ъ отъ с.
боледуване, придобито отъ лишения Дѫмбени, съ класическо образование,
и простуда, изпадналъ въ отчаяние загиналъ презъ 1902 год. като войво-
и презъ 1926 година се самоуби при да.
Черни връхъ на Витоша. Т ъ р п е н ъ М а р к о в ъ отъ с.
Табло XLVI. Никола Андреевъ е роденъ въ Вишени, учитель.
164 с. Мокрени (костурско) презъ 1889 Михаилъ (Мушето) Нико-
г.; свършилъ VI класъ на класическа- л о в ъ, съ висше образование по фи-
та гимназия въ Битоля и следвалъ въ лософия, учитель и идеаленъ борецъ.
софийското военно училище, което Колю Добролицки, Търпо Четар-
преди време напусналъ, за да влѣзе ски, Дано Врещенски, Стерьо Таш-
въ редоветѣ на революционната ор- ковъ, Кост. Желегацки, Тома Янковъ,
ганизация. Известенъ е по своята аги- Кир. Хр. Искуртовъ, Вангелъ п. Хрис-
таторска спосбность. Той се подви- товъ, Ат. Петровъ отъ Шестеово, Ге-
завалъ като войвода въ костурско и е орги Христовъ отъ Хрупища, Дичо
взелъ участие въ илинденското възста- Антоновъ, Пандо Чуковъ, Цильо Ко-
ние. Отличилъ се при превземането на тевъ, Тр. Желевски, Петъръ Гайковъ и
влашкия градецъ Невеско. др, и др. — паднали за свободата на
Падналъ убитъ презъ м. августъ родината.
1911 година. Табло XLVII. П е т ъ р ъ П о г о н ч е в ъ отъ с. За-
Табло ХLVII. Атанасъ Кършаковь , е родомъ 169 горичани, войвода презъ възстанието
165 отъ Косинецъ, костурско. Единъ месецъ загиналъ презъ 1904 г. въ Емборе.
преди обявяването на илинденско- Табло XLVIII. М а р к о И в а н о в ъ съ другари,
то възстание, биде раненъ и раната не 170 виденъ революционенъ ратникъ отъ
му позволи да вземе участие въ само- костурско.
то възстание. Следъ оздравяването си, Табло XLVIII. Кузо попъ Диновъ е роденъ въ
обаче, на чело на своя чета, води люти 171 с. Българска Блаца (костурско), свър-
боеве съ турскитѣ войски и гръцкитѣ ши гръцка гимназия и стана българ-
андарти, които по това време дейс- ски учитель и членъ терористъ на В.
твуваха заедно. Въ единъ отъ тия боеве М. Р. О. Презъ периода 1905 — 1907
при с. Гърче, костурската Костенария, година въ Костурско мощно върлу-
той падна убитъ, оставяйки име на при- ваха гръцки андарти подъ покрови-
казенъ юнакъ. телството на турското правителство и
Табло XLVII. С т е р ь о Ант. С т е р ь о в с к и , всичко българско изтезаваха, за да се
166 роденъ въ 1876 г. въ с. Смърдешъ. прибере въ Лоното на гръцката пат-
Свършилъ III кл. Въ 1902 година отива риаршия.
въ Македония. Презъ илинденското Кузо п. Диновъ се запретна съ
възстание е районенъ войвода и на унищожението на тия дошлаци отъ
31.VIII 1903 г. се сражава при с. Апос- вънъ и турски протежета и успѣ да
кепъ. На 31. V. 1903 г. при Локвата е парализира тѣхната дейность.
раненъ на 3 мѣста, но съ бомби успѣва На 17 ноември 1907 година,
да се измъкне. обсаденъ отъ турскитѣ потери въ с.
Презъ май 1905 г. въ преспанс- Черешница, за да не падне въ тѣхни
ко въ сражение съ андарти бива убитъ рѫце се самоуби.
отъ засада. Табло XLVIII. Г. Д. И к о н о м о в ъ единъ отъ
Табло ХLVII. П а н д о С и д о в ъ отъ с. Джупани- 172 водителитѣ на възстанницитѣ въ кос-
167 ца (костурско). Свършилъ пети класъ турско; участвувалъ въ редъ сраже-
на битолската гимназия и още учени- ния.
къ влѣзналъ въ редоветѣ на В М Р О. Табло XLVIII. Илия Димитровъ отъ костур-
Много години е билъ рѫководитель 173 ско; водитель на боеви сили презъ
и организаторъ въ костурско и учас- голѣмото възстание.
тковъ войвода въ Кореща-колъ. Презъ Табло XLVIII. М а н о л ъ Р о з о в ъ . Роденъ е въ
време на илинденското възстание 174 с. Бобища (костурско) презъ 1876.
храбро се борилъ и пръвъ успѣлъ да Презъ илинденското възстание цѣ-
превземе отъ турцитѣ градеца Клису- ло костурско преброди и геройски се
22
сражава. Въ края на възстанието за- Табло LIII. Д ѣ д о К очо Х р . Ц о н к а т а е отъ с.
едно съ костурскитѣ водители на бо- 186 Зелениче (леринско), дългогодишенъ
рящия се народъ: Ив. Поповъ и Ла- революционенъ борецъ и войвода на
заръ п. Трайковъ, макаръ заграденъ търсенски участъкъ (леринско). Убитъ
отъ многохиляденъ турски аскеръ, се е презъ 1903 год. въ с. Търсье.
прехвърлиха въ Марихово. При вър- Табло LIII. Охридско горско революционно
ха Соколъ (Нидже планина) четата бѣ 188-192 началство презъ Илинденското въз-
обградена и даде решително сра- стание — 1903 година:
жение. Манолъ командувалъ и пѣелъ 1. Антонъ Ев. К е ц к а -
пѣсеньта „Хубава си, моя горо”. Еди- р о в ъ отъ Охридъ, роденъ 1865
нъ куршумъ го поваля мъртавъ. год.
Табло XLIX. С т е ф о Н а с т е в ъ е роденъ 2. Х р и с т о У з у н о в ъ отъ
175 презъ 1874 год. въ с. Церово (кос- Охридъ, роденъ 1879 год., †1906
турско). год.
Покръстенъ въ Битоля отъ Чем- 3. Н а у м ъ Ч а к ъ р о в ъ отъ
ковъ презъ 1894 г. Презъ възстание- Струга, роденъ 1868 г., † 1903 год.
то е участвувалъ като войвода на чета 4. Н а у м ъ Ц в ѣ т и н о в ъ отъ
отъ 80 души при Чеганъ, Муртеница, Охридъ, роденъ 1873 год.
Осоитѣ Барбешъ и др. 5. А л е к с а н д ъ р ъ
Табло LI. М и х а и л ъ Ч е к о в ъ отъ с. Екши Ч а к ъ р о в ъ отъ Струга, роденъ
180 су (Върбени), леринска околия, старъ 1869 г., †1909 год.
деецъ и началникъ на възстаничес- 6. Н а у м ъ З л а т а р е в ъ отъ
ки отрядъ презъ паметнитѣ дни отъ Охридъ, роденъ 1874 г., †1903 г.
1903 г. 7. Лазаръ Димитровъ
Храбъръ защитникъ на лерин- отъ с. Лазарополе, роденъ 1867 г.
ско. Табло LIII. Х р и с т о У з у н о в ъ отъ Охридъ
Табло LI. Никола Петровъ Русенски 190 е единъ отъ най-виднитѣ революци-
181 отъ с. Рус и н о в о , малешевско. Пър- онери организатори въ охридско и
виятъ организаторъ и организацио- главенъ началникъ на възстаницитѣ въ
ненъ войвода въ охридско, прилеп- охридско и струмско презъ голѣмото
ско, крушовско, кичевско и битолско илинденско възстание.
демирхисарско. Революционната му Следъ потушването на възста-
дейность почва отъ 1895 г. заедно съ нието Узуновъ заедно съ Даме Гру-
Михаилъ Попето, съ когото следватъ евъ остана на мѣстото си да подържа
княжевската школа за подофице- духа на населението, което, макаръ
ри и следъ това пакъ заминаватъ и крайно разорено, не изневѣри на
за Македония. Съ тѣхъ заминава и водителитѣ си. Даваше имъ приемъ,’
Гоце Дѣлчевъ. Въ малешевско зала- та скоро можа да се възсъздаде и
вятъ единъ бегъ, който впоследствие стегне революционната мрежа. На
избѣгалъ и, споредъ Гоце, това е 24 априлъ 1895 г. Узуновъ съ четата
първата имъ несполука. си биде откритъ въ с. Цѣръ (битолс-
Табло LI. А л е к с а Т у р у н д ж о в ъ (La Мас. ко) и обграденъ отъ много вой ска.
182 бр. 26/1919 г.) Сражавайки се, той и четницитѣ му,
Роденъ въ Екшису (леринско), 13 души, виждатъ, че не ще могатъ
четникъ и мѣстенъ войвода. Презъ да си пробиятъ пѫть. Като привър-
1904 г. арестуванъ отъ турцитѣ. На- шили патронитѣ си, за да не попад-
правилъ опитъ да се хвърли отъ про- натъ живи решаватъ да се самоуби-
зореца на затвора, но не сполучилъ. ятъ. ‘Преди да се самоубие Узуновъ
Осѫденъ на смърть и на 19 августъ написва и дава на селянитѣ шифро-
1905 г. обесенъ всрѣдъ пазаря въ гр. вано писмо, въ което пише: „Нашата
Битоля. идея ще бжде постигната. Ето защо
Табло LI. И л и я Л е р и н с к и е дълго- умирамъ спокоенъ. Бѫдете искренни
183 годишенъ четникъ, а презъ време на и пазете основнитѣ закони на орга-
илинденскитѣ дни войвода. низацията.”
Табло LI. Лечо Гьошевъ Настевъ, Табло LIV. Л а з а р ъ Д и м и т р о в ъ е роденъ
184 роденъ въ с. Цѣрово, леринско, свър- 193 въ с. Лазарополе (реканско), съ вис-
шилъ VI класъ въ Битолската класи- ше образование, по професия учи-
ческа гимназия, бившъ учитель, при- тель. Въ редоветѣ на революционна-
ема четата на Марко войвода и презъ та организация постѫпилъ още презъ
време на голѣмото възстание води първитѣ години на последната.
сражения при с. с. Търсье, Буфъ, Не- Делегатъ въ солунския конгресъ
воляни, Невеска, Баница, Екши-су, отъ месецъ януари 1903 год., кой-
Горничево, Чеганъ и пр. Убитъ въ то е решавалъ въпроса за вдигане
сражението при с. Пиперчина, ле- на въз- стание, тамъ Л. Димитровъ
ринско, на 15 августъ 1903 г. проявилъ едно здраво познаване на
Табло LII. П а ндил ъ Шишко в ъ родомъ отъ работитѣ въ живота на ВМРО. Презъ
185 леринското с. Върбени (Екши-су), самото възстание (илинденското) е
бившъ именитъ л е р и н с к и в о й - билъ членъ отъ горското началство за
в о д а . На 7 ноември 1929 година Охридско-Кичевско-Дебърски рево-
той падна убитъ всрѣдъ софийскитѣ люционенъ възстанически районъ.
улици отъ злодейски куршуми. Ма- Табло LIV. С м и л е В о й д а н о в ъ е роденъ въ
кедонската междуособица глътна 194 с. Лактинье (охридско) презъ 1872 г.
още единъ скѫпъ и свиденъ маке- Училъ въ монастиря Пречиста (кичев-
донски синъ. ско).
23
Билъ учитель въ родното си ното му тѣло.
село. Табло LVI. Т а л е Х р и с т о в ъ е синъ на бедни
Презъ 1897 г. влѣзналъ въ ор- 202 родители. Роденъ е презъ 1878 г. въ
ганизацията. Презъ време на инлин- Прилепъ. Свърши курса на битолс-
денското възстание е билъ участъ- ката мѫжка гимназия и презъ 1909 г.
ковъ войвода и се проявилъ като стана учитель въ родното си мѣсто.
храбъръ борецъ и находчивъ вож- Още на ученическата скамейка бѣше
дъ. влѣзналъ въ редоветѣ на революци-
Табло LIV. Иванъ Дуковъ Пендарс- онната организация и се отличилъ
195 к и о т ъ Галичникъ е войвода на като вещъ агитаторъ между мла-
мѣстната революционна българска дежьта. Като учитель той вече става
чета. Той е убитъ преди голѣмото душата на организацията въ При-
илинденско възстание. лепъ и прилепско. Въ първитѣ дни на
Табло LIV. Ц в ѣ т к о Х р и с т о в ъ отъ ох- м. юли 1903 г., сир. въ надвечери-
196 ридско, старъ революционенъ рат- ето на илинденското възстание, той
никъ и войвода въ охридско; боевъ замина за балкана да изпълни пос-
началникъ на голѣмъ отрядъ отъ въз- ледния си дългъ — да сложи кости
станици презъ илинденското въз- за свободата на родния си край. Въ
стание. едно сражение съ турска потера,
Табло LIV. Д и м и т ъ р ъ М а т л и е в ъ отъ гр. бива раненъ. Сполучва да се укрие
197 Охридъ; началникъ на четнишки от- въ една пещера, но гладенъ, жеде-
рядъ презъ време на възстанието. нъ, боленъ и преуморенъ, предава
Табло LV. Д и м и т ъ р ъ Г у щ а н о в ъ е ро- Богу духъ на 23 юли 1903 год. сир.
198 денъ въ с. Крушево (сѣрско демиръ- една седмица преди да дигне роба
хисарско). Свършилъ е въ Лозана и знамето на свободата.
следъ свършване наукитѣ си, вър- Табло LVI. Ю л и й Ц . Р о з е н т а л ъ . На 12 но-
налъ се дома и станалъ членъ на ре- 203 ември 1903 год. четата на интели-
волюционната организация, а после гентниятъ войвода Никола Дечевъ се
и войвода. Заедно съ Гоце Дѣлчевъ срещна съ турска потера близо до
обикалялъ по ревизия четитѣ въ с. Луково, кратовско, кѫдето даде
сѣрски окрѫгъ. На 4 май 1903 г. сражение. Тукъ падна убитъ Юлий Ц.
били обсадени отъ турски войски. Въ Розенталъ, талантливъ младежъ, ро-
завързалото се сражение и двамата денъ въ Иркутскъ— Сибиръ — на 14
борци паднали убити. юни 1872 год., синъ на благородна
Табло LV. Д и м и т ъ р ъ Ив. М и л е в ъ, ро- полска фамилия. Неговиятъ баща
199 денъ въ гр. Охридъ, на 15|27 фев- д-ръ Розенталъ емигриралъ въ Бъл-
руари 1882 год. свършилъ V гим- гария презъ 1880 год.
назиаленъ класъ и на 7/19 XI 1898 Табло LVI. Д и м и т ъ р ъ Д е ч е в ъ , родомъ
год. и военното училище въ София. 204 отъ гр. Сливенъ, запасенъ офицеръ,
Презъ м. мартъ 1903 год заминалъ убитъ въ сражение съ турска потера
за Македония съ четата на Софро- край Велесъ.
ни Стояновъ и др. Падналъ убитъ въ Табло LVI. М а р к о М а р к о в ъ, студентъ по
сражение съ турска потера на 15/28 205 математика, загиналъ на 12 ноември
IV с. г. при с. Габрово. 1903 г. при с. Луково (кратовско) въ
Табло LV. Б о р и с ъ Ил. С у г а р е в ъ, роде- четата на Н. Дечевъ.
200 нъ въ гр. Прилепъ на 12/24 III 1878 Табло LIV. Р о м а н ъ М и ш а й к о в ъ е ро-
год., свършилъ трети класъ въ род- 206 денъ въ Варна презъ 1883 г., учени-
ното си мѣсто, V класъ въ мѫжката къ отъ софийската гимназия. Членъ е
солунска гимназия и военното учи- отъ видното семейство Мишайкови,
лище въ София. по произходъ отъ с. Пѫтеле (лерин-
Произведенъ въ първи офицер- ско). Романъ е внукъ на родолюбивия
ски чинъ презъ 1900 год., подпо- Д-ръ К. Мишайковъ и на Пловдивс-
ручикъ Б. Сугаревъ заминава презъ кия митрополитъ Панаретъ. Падна
пролѣтьта на 1903 год. въ Македо- убитъ като четникъ въ четата на Н.
ния заедно съ Софрони Стояновъ Дечевъ на 10. IV. 1903 год.
и намира гроба си въ редоветѣ на Табло LVI. Йорданъ Варналиевъ,
борцитѣ. Убитъ е въ сражение на 207 родомъ отъ гр. Велесъ, убитъ въ
15/28 IV 1903 год. сражение съ турцитѣ презъ 1903 го-
Табло LV. Г е о р г и Ив. П а п а н ч е в ъ е дина въ щипското село Карбинци.
201 роденъ въ гр. Сливенъ презъ 1878 Табло LVII. А л е к с а н д ъ р ъ С о к о л о в ъ
год., завършилъ гимназията въ род- 208 (1882— 1903 год.) е роденъ презъ
ния си градъ, следъ което постѫпва 1882 год, въ София. Той е синъ на
въ школата за запасни подпоручици войвода отъ легията и сръбско-тур-
въ с. Княжево—край София. Следъ ската война Сима Соколовъ отъ село
излазянето му оттамъ, като запа- Грознатовци, трънско. Александъръ
сенъ офицеръ отъ българската ар- Соколовъ бѣше студентъ-математи-
мия, установява се въ Търново като къ. Загина на 5.IX. 1903 г. въ сраже-
търговецъ. Тамъ завръзва връзки съ нието на четата на Николай Дечевъ
македонскитѣ срѣди и даже оти- въ кратовско, между селата Витоша
ва въ София да участвува на тѣхенъ и Лѣски на пѫть за велешко.
конгресъ. На 29-5-903 год. въ на- Табло LVII. Коце Aрсовъ Лазаровъ
вечерието на възстанието, когато е 209 отъ Щипъ, достоенъ синъ на из-
събралъ на съвещание въ с. Баница вестния Арсо Лазаровъ, временния
воеводитѣ отъ района си, изненадва председатель на сръбската скуп-
ги многоброенъ аскеръ. Опитвайки щина презъ 1925 год., избранъ
се да пробиятъ кордона му, нѣколко отъ Македония. Следъ като завър-
куршума смъртно пронизватъ строй- ши гимназиалното си образование
24
презъ 1902 год. вихрено застава въ Табло LIX. С т о я н ъ Б о ж о в ъ . Роденъ е на
редоветѣ на революционното дви- 216 19.V.1864 год. въ с. Кърчево (сѣрско
жение. Последното много нѣщо е Демиръ Хисарско. Свършилъ V класъ
очаквало Отъ тоя идеаленъ младежь, на Пловдивската гимназия и прекъс-
обаче родината преждевременно налъ, защото презъ 1885 г. се записва
отне живота му. Презъ 1903 год. ге- въ доброволческия легионъ противъ
ройски падна пронизанъ съ куршумъ сърбитѣ. Дълги години е билъ учитель
въ прочутото сражение въ с. Кар- директоръ и училищенъ инспекторъ.
бинци (щипско). Презъ 1896 г. или 1897 г. става членъ
Табло LVII. Т и м о А н г е л о в ъ (Ефтимъ на революционната организация.
210 Царя) отъ гр. Берковица. Завършилъ Презъ 1903 г. той бива интер-
желѣзарското училище въ Самоковъ. ниранъ въ родното село, а наскоро
Войвода отъ групата на Чернопѣева. избѣгва въ гората като нелегаленъ и
Той бѣше единъ отъ дейцитѣ по въ едно сражение съ турския аскеръ
уреждането първата фабрика за бом- пада убитъ на 28.IX с. год.
би и др. съорѫжения заедно съ Велко Табло LIX. Г р и г о р ъ М а н а с и е в ъ , ро-
Миковъ, Никола Дечевъ, Петъръ Юру- 217 домъ отъ Кратово, е дългогодишенъ
ковъ, Дѣлчо Коцевъ, Душо Желевъ и учитель въ него градъ. Като органи-
др. подъ патронажа на Гоце Дѣлчевъ. заторъ вследствие на едно разкритие
При пренасяне на бомби презъ 1903 билъ арестуванъ и изпратенъ на за-
г. въ гр. Пловдивъ, по една случай- точение отъ турцитѣ, отдето се вър-
ность една бомба пада и експлоди- налъ презъ 1910 год., Убитъ е при с
ра, възпламени другитѣ бомби. Ста- Луково (кратовско) въ сражение съ
наха жертва Тимо Ангеловъ и Мила- турцитѣ, като четникъ въ възстани-
нъ попъ Михаиловъ отъ Кавадарци ческата чета на Никола Дечевъ, заги-
— учитель. налъ заедно съ него.
Тимо бѣше храбъръ и самоот- Табло LX. Н и к о л а Д е ч е в ъ е роденъ въ
верженъ революционеръ. 219 Стара Загора (1880 г.), свършилъ
Табло LVII. Г е о р г и Хр. К о р у б и н о в ъ . желѣзарското училище въ Самоковъ,
211 Роденъ е въ гр. Прилепъ презъ 1873 членъ на революционната организа-
год., свършилъ втори класъ. По за- ция отъ 1898 год., убитъ като войво-
нятие шивачъ на мѫжки европейски да на 25 септември 1903 год. въ сра-
дрехи. Членъ въ революционната ор- жение въ с. Луково, кратовско.
ганизация отъ 1895 г. Буенъ, решите- Табло LXI. Симеонъ Витановъ Моле-
ленъ и неустрашимъ. На 25.XII.1901 221 р о в ъ отъ Разлогъ; падналъ жертва
г. срѣдъ прилепската чаршия стреля на своя дългъ къмъ отечеството презъ
и убива прочутия разбойникъ Уска- 1903 год.
та, който бѣше се приготвилъ да бие Табло LXI. Парашкевъ Цвѣтковъ
единъ другарь на Георги. Вседствие 222 е синъ на срѣдна рѫка по богатство
на това избѣгва въ България и влиза родители. П. Цвѣтковъ е роденъ въ
въ четата на Борисъ Сарафовъ презъ гр. Плѣвенъ презъ 1875 год. Свърши
м. мартъ 1902 год. Когато тя биде софийската мѫжка гимназия, учител-
открита и се сражава съ турски ас- ствува три гoдини и после презъ 1897
керъ при с. Владимирово (малешев- год. замина за Европа (Прага и Дрез-
ско), Георги излѣзълъ отъ позиция, за денъ) да учи музика. На връщане пов-
да помогне на свой другарь и пада торно се предаде на учителско поп-
убитъ. рище, а презъ 1902 г. бива назначенъ
Табло LVII. И в а н ъ Д у л е в ъ отъ Галични- за учитель въ битолската гимназия.
212 къ, войвода, убитъ въ сражение съ Тамъ въ Македония се преда-
турцитѣ презъ 1903 год. ва всецѣло въ служене на свобода-
Табло LVIII. М а к с и м ъ К о с т о в ъ , отъ с. та. На 8/21 май 1903 г. Парашкевъ
213 Рѫбетино (кичевско), е голѣмъ бъл- се намѣри съ четата въ с. Могила
гарски патриотъ. Образувалъ българ- (битолско) и тамъ бѣше откритъ отъ
ски революционенъ крѫжокъ отъ свои турцитѣ. Повече отъ 5,000 души ас-
съотечественици въ самия Бѣлградъ. керъ се стече и обиколи селото.
Убитъ е на 11 юни 1903 г. въ сраже- Момцитѣ храбро се биха до после-
ние съ турска потера. денъ куршумъ. Тукъ намѣри смъртьта
Табло LVIII. И в а н ъ Ц и п о р а но в ъ. На си и героя Парашкевъ
214 26.VI.1903 г. Ив. Хр. Ципорановъ на- Табло LXI. К о с т а М а з н е й к о в ъ . Роденъ
пусналъ военното ветеринарно учи- 223 е въ гр. Струмица презъ 1882 год.
лище и заминалъ за Македония да се Свършва трети класъ въ родното си
бори за нейнитѣ права. При м. „ Р а - мѣсто. Следъ това става учитель въ
д о в а с к а л а ” (кратовско) намѣри с. Робово, а после въ с. Добрейци.
смъртьта си тоя младъ поклоникъ на Презъ 1899 г. Коста, подозренъ отъ
свободата. Роденъ е въ гр. Сливенъ властьта като организаторъ и теро-
на 30.VIII.1883 год. ристъ на революционната органи-
Табло LIX. В а с и л ъ П о п о в ъ, отъ гр. Ста- зация, избѣгва въ България. Следъ
215 ра-Загора. Високоинтелегентенъ мо- като броди изъ македонскитѣ пла-
мъкъ съ солидно образование. Пле- нини въ четата на Бозуковъ, бидейки
нителенъ образъ на единъ мѫдъръ боленъ и слабъ, Сарафовъ го задър-
по умъ и девица по любовь къмъ жа въ София като терористъ. Презъ
ближния. Жрецъ на свободата и като 1901 г. заминава съ една чета като
такъвъ падна мъртавъ при с. Баница агитаторъ въ малешевско, а следъ
(островско) презъ 1903 години. три месеца става районенъ вой-
25
вода въ радовишко. Като такъвъ една чета вь гевгелийско и прояви
той има много кървави срещи съ трѣскава организаторска дейность.
турцитѣ и винаги излизаше геройски Въ края на 1903 год. той бѣ
отъ сраженията. Презъ 1903 г. даде изпратенъ съ особена мисия въ
4 сражения: на 1/14 априлъ при с. Бѣлградъ, гдето стоя 4 месеца.
Лѣски (кочанско), на 2/15 надъ с. После се завърна въ София съ
Шипковица, на 3/16 с. м. — с. Вла- разтроено здраве, но съ бодъръ духъ
димирово (Малешъ). На 11/24 май следеше освободителното дѣло.
при с. Иньово се бие съ многочис- На 28 януари 1904 г. Сава на-
ленъ турски аскеръ и пада убитъ... чело на една чета замина за гевге-
(Спис. „Македония” год, I/ 5 лийско, но щомъ премина Вардара,
— стр. 25) бѣ обсаденъ отъ турска войска и по-
Табло LXI. Б о б и С т о й ч е в ъ отъ гр. Дрѣново диръ юнашка борба, загина въ пъл-
224 е запасенъ унтеръ-офицеръ отъ ния разцвѣтъ на силитѣ си.
българската армия, четникъ отъ 1902 Табло LXIV. А т а н а с ъ Б а б а т а . Вѫтрешната
год. Работилъ въ щипско, кумановс- 233 революционна организация съ
ко, кратовско, скопско. Убитъ презъ смъртьта на Атанасъ Бабата изгуби
октомври 1906 г. като кумановски една отъ първитѣ боеви сили.
войвода въ сражение съ турцитѣ при Той служи вѣрно и самоотвер-
с. Логунци. жено на македонското освободи-
Табло LXII. Н и к о л а К а р а н д ж у л о в ъ . (La телно дѣло въ продължение на 8
226 Maced, бр. 14, 1919 год.) — Роденъ години, отъ 1897 г. до 1905 г., и
е в ъ г р . Прилепъ презъ 1880 год. работи въ повече отъ 16 района.
Свърши педагогическо училище въ Той не знаеше умора и бѣше из-
Загребъ. Редъ години учителствува вънредно смѣлъ и духовитъ; и най-
въ родния си градъ и другаде. голѣмата опасность не можеше да
Презъ 1898 год. въ Прилепъ го смути. Самъ винаги спокоенъ и
влиза въ редоветѣ на революцион- даже веселъ, вдъхваше у своитѣ
ната организация. Презъ 1902 год. хора презрение къмъ смъртьта. По-
попада въ битолския затворъ; заед- вече отъ 30 сражения води и винаги
но съ другари разрушава една стена своитѣ юнаци измъкваше здрави и
на последния и избѣгва. Става не- читави, макаръ самъ той да бѣ на-
легаленъ и войвода на чета. На 28 раняванъ много пѫти.
юли 1904 г. четата му е открита отъ Презъ време на илинденското
турцитѣ въ околноститѣ на с. Селце възстание Бабата действуваше въ
(прилепско) и се отваря люта борба, кратовско.
въ която Никола пада убитъ отъ тур- На 25 юни 1905 г. Атанасъ съ
ски куршумъ. 13 души другари на пѫтя между се-
Табло LXII. Г о н о Г . Я н е в ъ е род. въ лата Куклица и Пендакъ бѣ забеля-
228 с.Смоквица (гевгелийско) презъ занъ отъ войска.
1874 год. Революционенъ деецъ отъ Четата се дръпва къмъ върха
младини. Убитъ на 6.ХII.1904 год. „Видинъ”. Обиколена отъ войски
Табло LXII. Д и м и т ъ р ъ попъ С т а м а т о в ъ и башибозукъ на брой повече отъ
229 (La Maced — бр. 55, 19 год.) е ро- 3,000 души, четата прие боя. Къмъ
денъ презъ 1880 год. въ с. Бугари- 11 часа пристига и турска конница
ево (солунско). Свърши солунската отъ 100 души, атакува обсаденитѣ,
мѫжка гимназия и още като учени- но бива пръсната въ пъленъ безпо-
къ се посвети на организационно- рядъкъ.
то дѣло. Учителствува редъ години. Къмъ 2 ч. сл. пл. артилерия об-
После бива избранъ за войвода и съ стрелва позициитѣ на четата.
чета заминава за малешевско. При Борцитѣ не се даватъ и от-
с. Митрошинци презъ 1904 год. въ блъсватъ бѣснитѣ арнаути; атаката
сражение съ турцитѣ падна убитъ. ослабва. Но срѣдъ рѣдката стрел-
Табло LXII. С а в а М и х а й л о в ъ е роденъ въ ба се зачуватъ револверни изстре-
232 с. Мачуково (гевгелийско). Основ- ли и великия зовъ: „Да ж и в ѣ е
ното образование свърши въ селото свободна М а к е д о ния!”
си, IV кл. въ Цариградъ, а VII кл. въ Доблестнитѣ борци сами турятъ
Солунъ. край на живота си, но предварител-
Като ученикъ отъ VI класъ става но изчупватъ пушки, патрондаши,
членъ на ученически революционе- бинокли и унищожаватъ архивата.
нъ крѫжокъ. Табло LXI. А н д р е й К а з е п о в ъ . Роденъ
Следъ свършване на гимназията 236 презъ 1878 год. въ гр. Ресенъ. За-
въ 1895 г. става учитель. Обаче учи- върши пълния курсъ на солунската
телската си работа той оставаше на гимназия. Учителствува въ Банско и
заденъ планъ, а преди всичко бѣше Струмица отъ 1900 г. до 24 апри-
буенъ революционеръ съ възтор- лъ 1904 г., когато биде убитъ при с.
жената вѣра на апостолъ на единъ Сѣнокосъ (кресненско). Той бѣ са-
идеалъ — свободата на Македония. моотверженъ борецъ за свободата
Въ работата съ Мисъ Стонъ той на Македония, за която сложи кости
игра голѣма роль и откритъ отъ влас- въ нейнитѣ недра. Загина като кре-
тьта, той напусна легалния животъ сненски войвода.
и постѫпи въ редоветѣ на горскитѣ Табло LXV. А н г е л ъ А н д р е е в ъ е роде-
борци. 237 нъ въ с. Рудари (преспанско) презъ
Презъ януари 1903 г. води 1867 год.
26
Училъ по гръцки, и още младежъ въ Самоковъ. Отъ 1900 г. е четникъ,
заминалъ на гурбетъ въ Анадолъ и после войвода въ тиквешко. Следъ
после въ Варна. Тамъ се записва въ шестгодишна непрекъсната и само-
Стрелченското дружество и става отвержена борба биде убитъ презъ
членъ на революционната органи- септември 1906 год. въ сражение съ
зация. Презъ 1902 год. заедно съ турцитѣ между с. с. Петрово и Кли-
Давидовъ влиза въ Македония, въ сура.
битолско. Табло LXVIII. Д е я н ъ Д и м и т р о в ъ е родомъ
Следъ смъртьта на последния 246 отъ Охридъ. Действувлъ въ охрид-
обикаля района съ самостоятелна ска околия презъ времето 1905—
чета. 1907 г. Убитъ 1910 год.
Презъ илинденско възстание е Табло LXX. Д а м е Г р у е в ъ . “Даме Груевъ!
подвойвода на преспанския боевъ 249 това име е кървавата и славна епо-
участъкъ и влиза въ 4 сражения. По- пея на възстанала Македония, то
диръ утихване на бурята завръща се е скѫпиятъ завѣтъ македонецу да
въ България. милѣе за свободата и да я брани отъ
Табло LXVI. К о н с т а н т и н ъ Н у н к о в ъ . Ро- посѣгателство”...
238 денъ е въ Чирпанъ на 21 май 1878 Даме Груевъ е една отъ
г. Падна убитъ при с. Кѫшани, кума- централнитѣ фигури отъ редицата
новско, на 7 февруари 1905 г. дейци въ историята на македонс-
Въ началото на 1900 г. зами- кото освободително движение. Не-
на за г-джумайско и четири годи- говата дейность, неговото име из-
ни по редъ обикаляше Македония пълва голѣма часть отъ историята на
и одринско. Бѣ единъ отъ най- македонската освободителна борба.
преданнитѣ дейци на освободител- Той е единъ отъ основателитѣ на В.
ното дѣло. М. Р. Организация презъ 1893 г. и
Габло LXVI. Атанасъ Тешовалията е членъ на първия централенъ коми-
239 роденъ въ с. Тешово (неврокопско) тетъ, основанъ презъ 1894 г. подъ
презъ 1866 г. Презъ 1897 излиза председателството на Д-ръ Хр. Та-
въ балкана и на хайдушки начала тарчевъ.
действува съ познатитѣ хайдушки Даме Груевъ е роденъ презъ
чети на Давко, Дончо и Мосрука. 1871 г. въ славното и хубаво село
Обаче, бай Атанасъ оста- Смилево, битолско, дето се даде
ва недоволенъ отъ тѣхнитѣ дѣла и, първия сигналъ за възстанието въ
презъ 1899 год., следъ една сре- битолския революционенъ окрѫгъ
ща съ Гоце Дѣлчевъ, се отказва отъ и дето се намираше презъ време на
дотогавашнитѣ си другари. Нѣщо възстанието революционния щабъ.
повече — той ги преследва и Мосру- Даме Груевъ е убитъ въ борба
ка загива отъ неговата рѫка. срещу турската потера на 10 (23)
Той влѣзе въ първата организа- декември 1906 г. при с. Русиново
ционна чета на сѣрския революци- (малешевско).
оненъ окрѫгъ подъ началството на Табло LXXI. С а н д е К и т а н о в ъ е родомъ
дѣдо Илия Кърчовалията. 252 отъ с. Лешко (г.-джумайско), ин-
Презъ 1901 година става самъ телигентенъ и храбъръ борецъ,
войвода на неврокопския районъ. вѣренъ другарь и съратникъ на Д.
Презъ възстанието Тешовалията не Груевъ. Загина заедно съ него
се ангажира въ голѣми сражения, но при с Русиново (малешевско) на
той бѣше най-полезенъ следъ него. 23 декември 1926 год.
Когато много войводи и четници Табло LXXII. П. М и л е в ъ е родомъ отъ гр.
напуснаха страната, населението 255 Радомиръ (България)—Принесе се
остана като осиротѣло. Турски раз- въ жертва на своята любовь къмъ
бойници, гръцки андарти и разни потиснатитѣ.
шпиони нападаха тоя край, разчи- Табло LXXII. П е т ъ р ъ Ю р у к о в ъ . Балкан-
тайки на леки успѣхи. Тешовалията 256 ското градче Карлово (България) е
съ достойна за очудване енергия родило тоя борецъ за македонската
като мълния се нахвърли и очисти свобода.
тоя край отъ вражески походи. Още като ученикъ въ
Обикаляйки своя районъ, на 25 желѣзарското училище въ гр. Са-
май 1905 год. четата попада между моковъ влиза въ връзки съ Гоце
два огъня къмъ върха Али-ботушъ. Дѣлчевъ, става неговъ последо-
Въ неравна, но блѣскава борба пад- ватель и съ другаритѣ си основа-
на убитъ тоя виденъ войвода. ватъ „ Ж е л ѣ з н и я т ъ у ч е н и ч е с -
Табло LXVI. Велешката чета подъ к и р е в о л ю ц и о н е н ъ крѫжокъ.”
242 войводството на Стефанъ Крѫжокътъ основава работилница
Д и м и т р о в ъ . Стефанъ Димитровъ за изработване на бомби и орѫжие.
е единъ отъ добритѣ организатори Другаритѣ не се задоволяватъ съ
и заслужили войводи въ велешко. седяща работа. Презъ 1901 год.
Той е убить въ сражение съ турцитѣ поематъ пѫтя за Македония. Презъ
презъ 1905 г. 1902 год. Юруковъ влиза въ ти-
Табло LXVI. Христо Димитровъ Кутру- квешко съ Ат. Бабата и скоро става
243 л я . Родомъ отъ Малешъ, околийски помощникъ войвода, а презъ 1904
войвода, загиналъ презъ 1905 год. г. става титуляръ. Презъ тия две го-
Табло LXVII Петъръ Д. Самарджиевъ дини Юруковъ води петь сражения.
243 е роденъ презъ 1877 г. въ Неготи- Презъ 1905 г. бива премѣстенъ за
но, тиквешко. Свърши III прогимна- крушовски войвода. Презъ есень-
зияленъ класъ въ родния си градъ и та получава заповѣдь да пренесе
следъ това желѣзарското училище орѫжие отъ щипско и на пѫтя се от-
27
бива въ монастиря Прилепецъ (при- на 23 декември 1859 год. Презъ
лепско) да пренощува. турско-руската война убити сѫ ба-
Турци го откриватъ и отъ заса- щата, дѣдото и чичото на Ивана
да тежко го нараняватъ. Дълго вре- отъ Сюлиманъ-пашовитѣ войски,
ме се лѣкува въ Прилепъ и Крушо- когато отново превзели града при
во, но вследствие на усложнение на отсѫтствието на руситѣ. Срѣдното
ранитѣ умира. образование получи вь родното си
Табло LXXIII. Г е о р г и А ц е в ъ . Роденъ е въ с. мѣсто и въ Пловдивъ. Презъ 1893
258 Орѣвойцъ (прилепско) къмъ 1883 г. год. свърши висшето училище въ
Първоначално и прогимназиално София по физика и после се спе-
образование получи въ Прилепъ, а циализира въ Виена, дето работи въ
презъ 1902 год. следва скопското кабинета на видния ученъ Експеръ.
педагогическо училище. Презъ 1903 Презъ учебната 1894-95 год.
г. става четникъ въ четата на брата става учитель въ солунската гимна-
си Петъръ. Убива единъ шпионинъ зия. Презъ 1896 год., посветенъ отъ
и избѣгва пакъ при старитѣ си дру- Д. Груевъ, става членъ на В. М. Р. О.
гари. После става войвода и презъ Отначало Гарвановъ се при-
две години води славни сражения държаше къмъ течението да се не
противъ турци, гърци и сърби. предприема никакво революцион-
Табло LXXIV. Поручикъ Панайотъ но движение, а да се засили кул-
261 К о с т а д и н о в ъ отъ Велесъ бѣ еди- турния иапредъкъ на македонския
нъ отъ най-добритѣ войводи на ор- българинъ. Въ тоя духъ той работи
ганизацията. Презъ 1903 г. съ 200 въ Солунъ, кѫдето основава заедно
души той даде на върха „Китка”, съ други съмишленици „ б р а т ство”
кочанско, едно голѣмо сражение, и пр.
въ което паднаха убити 90 души Гореща борба се води между
турци, а само единъ бѣ раненъ отъ привърженицитѣ на първото тече-
четницитѣ. Той падна убитъ презъ ние и В. М. Р. О.
1906 г. По-подиръ Гарвановъ подава
Табло LXXV. П е й о Р а д е в ъ Г а р в а л о в ъ е рѫка на централния комитетъ на В.
262 родомъ отъ гр. Чирпанъ презъ 1876 М. Р. О., става председатель на пос-
г. По занятие бѣ магистъръ по фар- ледния и работи самоотвержено,
мация. Той бѣше човѣкъ съ високъ Подъ негово председателство на 1,
интелектъ и буенъ революционеръ, 2 и 3 януари 1903 год. се събра та-
смѣлъ и самоотверженъ. Като драм- енъ конгресъ въ солунската мѫжка
ски войвода, заедно съ четницитѣ гимназия отъ делегати на В.М.Р.О.
си Димитъръ Каракузовъ отъ с. Ка- изъ цѣла Македония и решава да
лопашъ, драмско, и Димо попъ Иг- се дигне възстание презъ лѣтото на
натовъ отъ битолско, по решение на 1903 година.
сѣрското окрѫжно тѣло, влѣзоха въ Следъ възстанието Ив. Гврва-
Драма, преоблѣчени въ хубави ев- новъ заминава за България и работи
ропейски дрехи и съ алени фесо- за свободата на Македония.
ве. Привечеръ направиха атентата На 10 декември 1907 година
въ гръцкото казино. Презъ време Гарвановъ заедно съ Бор. Сарафовъ
на атентата паднаха убити двамата падна убитъ въ София отъ против-
четници, а само Гарваловъ се спа- ници на тѣхното убеждение.
си. Табло LXXVI. Б о р и с ъ С а р а ф о в ъ е синъ на
Презъ сѫщата година Пейо Ра- 267 Петъръ Сарафовъ, бележитъ култу-
девъ Гарваловъ падна убитъ въ едно ренъ деецъ и мѫченикъ запросвѣтата
сражение съ турската войска. на своя народъ. Дѣдото на Борисъ
Табло LXXV. И в а н ъ П а ш а т а . Родомъ е отъ — архимандритъ Харитонъ, и чи-
263 с. Логобарци (битолско). Отъ 1904 чото Коста Сарафовъ сѫ едни отъ
до 1905 година е действувалъ като първитѣ водители по черковния
войвода. въпросъ въ източна Македония.
Въ Ени-махала (гр. Битоля), Борисъ Сарафовъ е роденъ на
срѣдъ града е обѣсилъ турския по- 13 юли 1872 год. въ с. Либяхово
лицай Али-ефенди. Иванъ пашата е (неврокопско).
умрѣлъ въ Битоля презъ 1906 год. и Следъ свършване основното
тържествено билъ погребанъ до ол- училище въ селото, завели го въ
таря въ църквата св. Недѣля, безъ да Солунъ, дето свършва VI класъ отъ
знае властьта, че покойника е тър- тамошната българска гимназия и
сения отъ нея подъ дърво и камъкъ постѫпва въ софийското военно
Иванъ Пашата. При погребението училище.
имало повече отъ 1,000 души на- Още невръстно дете Борисъ е
родъ. видѣлъ теглата на своя баща-зато-
Табло LXXV. М и х а и л ъ Д а е в ъ е родомъ ченикъ въ Мала-Азия и опропастя-
264 отъ гр. Балчикъ (България), войвода ването на семейството си и още то-
на драмската революционна око- гава въ неговата душа се ражда ом-
лия. Убитъ е презъ 1907 год. разата къмъ тиранията. Щомъ свър-
Табло LXXV. П а в е л ъ Н а у м о в ъ е родомъ шва военното училище, Борисъ се
265 отъ велешко. Той бѣ кичевски вой- запознава съ по-виднитѣ хора отъ
вода, а презъ 1907 г. битолски. македонската емиграция въ София
Табло LXXVI. И в а н ъ Г е о р г и е в ъ Г а р в а - и на първо мѣсто съ Трайко Китан-
266 н о в ъ. Роденъ е въ Стара-Загора чевъ, единъ отъ най-голѣмитѣ рат-
28
ници за свободата на Македония. които влизаше въ сношение. На тия
Презъ лѣтото на 1895 г. тогавашния черти той дължи голѣма популярность
македонски комитетъ, начело съ Ки- между сънародници и чужденци.
танчева, образува голѣми чети и ги Табло LXXVII. М и ш е Р а з в и г о р о в ъ , първи-
изпрати въ Македония, предимно 269 ятъ другарь и приятель на Даме Гру-
източна. Борисъ пое началството на евъ и Гоце Дѣлчевъ, незабравимиятъ
една такава чета и проникна презъ и величавъ образъ на борческа Маке-
Разлога и Пирина чакъ до гр. Мел- дония, неуморимъ апостолъ и рево-
никъ, който на 12 юли с. г. бѣше въ люционеръ, организаторъ и духове-
негови рѫце, макаръ само за нѣколко децъ на осемьтѣ скопски революци-
дни. Тоя подвигъ издигна името му онни околии и „ангелътъ хранитель”
и му даде първенствующе мѣсто въ на Овчеполията, както мѣстното на-
редоветѣ на борческа Македония. селение на времето го наричаше, е
Оттогава до деня на трагическата си роденъ въ гр. Щипъ презъ 1873 год.
смърть стоя на върха на тия редове. Произхожда отъ едно старо и родо-
Презъ 1899 г. бѣ избранъ за любиво еснафско семейство.
председатель на Върховния македо- Още като ученикъ въ Щипъ,
но-одринско комитетъ въ България. кѫдето Мише завърши трети прогим-
Като такъвъ той разви една невидена назияленъ класъ и въ Кюсгендилъ и
и нечута до тогава дейность по орга- Казанлъкъ, кѫдето завърши педаго-
низирането на емиграцията въ дру- гическо училище, той се отличаваше
жества. Братствата и дружествата отъ съ своя буенъ характеръ. Но своето
50 надминаха надъ 150. Организира истинско кръщение въ революцион-
печата. Работи за сключване на еди- ния огънь Мише получи въ Щипъ като
нъ патриотически македонски заемъ. учитель, кѫдето незабравимитѣ Даме
Когато бѣше близъкъ успѣха да се и Гоце сѫщо учителствуваха презъ
реализира заема — правителството 1893-94 год.
го арестува по случай убийството на Сладъ страховитата винишка
букурешкия журналистъ Михайляно. афера презъ 1897 год. наедно съ
Оправданъ и освободенъ отъ за- много революционери Мише биде
твора, замина за Швейцария, Фран- уловенъ и пратенъ въ затвора. Ин-
ция и Англия, за да печели приятели квизицията надъ арестуванитѣ ре-
на македонската кауза. волюционери се рѫководѣше лично
Нека признаемъ, че навсѣкжде отъ прочутия скопски полицай Де-
намираше радушенъ приемъ. рвишъ ефенди. Страшни и неопи-
Крѫговетѣ, срѣдъ които се движеше, суеми бѣха мѫкитѣ на българитѣ въ
бѣха очаровани отъ него. брѣгалнишкия край. Мише Развиго-
На 22 януари 1903 г. Сарафовъ ровъ, който отъ затвора наблюдава-
съ голѣма чета навлѣзе въ Македо- ше тия мѫки, не можа да ги поне-
ния. Заобиколи почти всички райо- се и реши да поеме върху себз си
ни на западъ отъ Вардара и се сре- цѣлата отговорность. Той призна,
ща съ всички стари революционни че е готвилъ възстание и е доставялъ
дейци. Той агитираше навсѣкѫде, че пушки и бомби за борба съ турската
е дошло време за в ъ з с т а н и е . До власть. Тая негова доблесть и само-
известна степень нему се дължи ре- пожертвуванието му спасиха десет-
шението на солунския конгресъ отъ ки граждани отъ мѫки, а сѫщо тъй
2—3 януари 1903 год. да се вдигне се спаси и мѣстната революционна
възстание презъ сѫщата година. организация отъ разгромъ. Разви-
Вьзстанието се вдигна и Бо- горова сѫдиха и осѫдиха на дожи-
рисъ, заедно съ Д. Груевъ и Анаст. вотенъ затворъ. Пратиха го да изле-
Лозанчевъ, по решение на събора жава наказанието въ Подрумъ-кале,
въ с. Смилево, влиза членъ въ глав- отъ кѫдето презъ 1902 год. биде ам-
ния щабъ на боевитѣ възстанически нистиранъ. Следъ една малка почив-
сили. Неговото име презъ тоя буре- ка въ България за възстановяване на
нъ периодъ бѣше едно знаме, него- разклатеното си здраве, той замина
вото присѫтствие — източникъ на съ чета въ Македония. За свой райо-
енергия и храбрость, неговата дума нъ избра щипска околия. Следъ 1903
— заповѣдь. Той бѣ въ редоветѣ на година Мише Развигоровъ е единъ
борцитѣ въ битолско, демирхисарс- отъ първитѣ интелигентни войводи
ко, леринско, костурско и кѫде не! въ източна Македония. Презъ 1906
Възстанието утихна, но той още г. окрѫжниятъ конгресъ въ скопско
9 месеца обикаляше македонскитѣ го назначи за нелегаленъ членъ въ
балкани и внасяше насърдчение и окрѫжния комитетъ. Сега вече рево-
вѣра между покрусеното население. люционната дейность на Мише до-
Презъ 1905 г. той пакъ заоби- стига своя връхъ. Той е на всѣкѫде и
коли Македония, за да инспектира никѫде. Той е ангелътъ-пазитель на
районитѣ и стѣгне организацията. брѣгалнишкия край. Той е и сѫдия и
Отъ 1906 г. до деня на смъртьта, учитель. Въ кратко време Овчеполи-
заедно съ Гарвановъ и Хр. Матовъ, ята получи новъ ликъ. Беговетѣ фео-
изпълняваше длъжностьта задгра- дали напустнаха земитѣ си. Откупи-
ниченъ представитель на В.М.Р.О. въ ха ги довчерашнитѣ „момци-роби”.
София, когато на 11 декември биде Презъ 1907 година силата на Мише
убитъ отъ коварна братска ржка. Развигоровъ получи такъвъ реаленъ
Най-могжщитѣ черти отъ не- образъ, че следъ залѣзъ слънце отъ
говия характеръ бѣха — общител- Скопие до Радовишъ и отъ Кратово
ностьта му и умението да очаровава до Велесъ турчинъ не смѣеше да се
и привързва къмъ себе си хората, съ покаже на открито.
29
Но предателското око дебнеше По заповѣдь на сѫщия три хи-
Развигорова и Му кроеше примка. На ляди щикове се издигатъ за по-
2 априлъ 1907 година той биде оби- честь и последователно три залпа
коленъ отъ турския аскеръ въ кѫщата се изстрелватъ въ въздуха съ викове:
на Петъръ Брашнара въ Хисарска- „Алахъ, Алахъ”! Италиянскиятъ жан-
та махала въ Щипъ. Нежелаейки да дармерийски инструкторъ капитанъ
падне живъ въ рѫцетѣ на душманитѣ, Луции фотографира героитѣ и вед-
следъ упорито сражение, и когато нага се дава заповѣдь за погребе-
цѣлата махала бѣше запалена отъ ние.
турцитѣ, Мише наедно съ вѣрнитѣ На „ Н о ж о т ъ ” — това е една
си другари Петъръ Жабата и Мила- славна и велика страница отъ маке-
нъ Кръстевъ се самоуби. Извадиха го донската епопея...
овѫгленъ отъ опожарената кѫща. Табло LXXX. Т о м а Н и к о л о в ъ е роденъ въ
Табло LXXIX. Трендафилъ Атан. Дум- 277 с. Котево — св. врачко — единъ отъ
275 б а л а к о в ъ е роденъ въ с. Сухо първитѣ организатори въ мелнишко
(солунско) презъ 1889 год. Падна заедно съ Сандански. Свършилъ ду-
убитъ заедно съ 54 души четници на ховната семинария въ Цариградъ.
мѣстностьта „Ножотъ” (прилепско) Учителствувалъ въ мелнишко, Дол-
на 15 юли 1907 г. на-Джумая, Енидже-Вардаръ. Презъ
Табло LXXIX. Н а „ Н о ж о т ъ ” . Въ началото на 1907 год. трагично загиналъ въ едно
276 юли 1907 г. въ Бабуна планина, меж- сражение въ родното му село заедно
ду селата Попадия, Никодимъ и Рак- съ другаритѣ си.
ле, бѣха се събрали четитѣ на Тане Табло LXXX. С и м е о н ъ Д е н к о в ъ . Ето
Николовъ, М. Чаковъ, Хр. Цвѣтковъ, 278 едно свето име и единъ скѫпъ ликъ!
Петъръ Ацевъ, М. Найдовъ и Георги Единъ юноша съ сърдце на пречиста
Мариховскио съ 150 четници и око- девица. Такива характери сѫ рѣдки
ло 300 милиционери, за да обсѫдятъ въ нашия революционенъ животъ.
мѣркитѣ срещу попълзновенията на И нѣщо по-чудно, съ благостьта на
сръбската пропаганда. душата си живѣе въ пълна хармония
Едно отдѣление отъ тия сили смѣлия духъ срѣдъ критически мо-
подъ командата на Атанасъ Поповъ менти.
оть костурско и Трендафилъ Дум- „До като има робска страна, въ
балаковъ отъ с. Сухо се настани на която нашитѣ братя безмилостно се
върха „Ножотъ” надъ с. Ракле. Тѣ изтрѣбватъ, престѫпно е ние да сто-
бѣха 54 души. Шпионско око донес- имъ тука!” Той се прощава съ учи-
ло на властитѣ за тоя сборъ и повече лище и домъ и отива въ Македония.
отъ 3,000 щикове, освенъ башибо- Полицията го връща, но Симеонъ
зукъ, се стече къмъ върха, обсади го отново тръгва за лобното мѣсто.
здраво и съ бързи движения стегна Бащата като лудъ го дири по
обсадния обрѫчъ. села и планини, синътъ се отзовава
Турската войска се предводи- на братския зовъ и предпочита плача
телствуваше отъ известния по-после на роба предъ бащини сълзи.
Енверъ-бей. Симеонъ е вече въ чета и се сре-
Обсаденитѣ като лъвове се за- ща съ турски потери. Раненъ, връща
щищаваха. На 16 юли, още не пук- се дома на лѣчение.
нала зората, боятъ се почва съ ожес- Излѣкуванъ, на 22 ноември от-
точение. Борбата трая до обѣдъ. ново тръгва, но обстоятелствата го
Последнитѣ куршуми се изстрелватъ принуждаватъ да се върне и залови
отъ страна на обсаденитѣ. за работа.
Енверъ-бей кани юнацитѣ да — Не, тука ше се задуша, трѣбва
се предадатъ. Срѣдъ адския огънь да се иде още единъ пѫть въ Маке-
на неприятеля едни отъ четницитѣ дония, задето тегли, сърдце ранено
хвърлятъ бомби, други чупятъ пушки — казваше той. Каза и тръгна. Про-
и револвери, трети горятъ муниции. би Вардара и се озова въ кичевско, а
Чуватъ се последнитѣ бойни после мина и въ велешко...
пѣсни. Заредяватъ се седемь бомби, Взе участие въ 11 сражения. Въ
върху които всички оцѣлѣли и ране- едно отъ тѣхъ падна тежко раненъ
ни борци налягатъ и срѣдъ трѣсъка неговъ другарь. Симо остана пок-
на запаленитѣ бомби, парчета отъ рай него, защото с ъ в е с т ь т а не
рѫце и крака, отъ кости и месо се му позв о л я в а да го и з о с т а в и .
пръскатъ по всички страни на „Но- Следъ нѣколко дни другаритѣ би-
жотъ”. Турцитѣ оставатъ вцепенени ватъ открити и на 15 февруари 1907
отъ ужасъ, а водителитѣ имъ замаяни г. Денковъ изпълни своя дългъ до
отъ величието на саможертвата. край. Склопи очи въ Македония и за
Срѣдъ гробно мълчание войскитѣ Македония.
се изкачватъ на самото полесраже- Табло LXXX. П е т ъ р ъ В а с к о в ъ отъ Веле-
ние. Нѣкои войници се опитватъ да 279 съ е следвалъ по математика въ соф.
претършуватъ мъртвитѣ. университетъ. Той като революци-
Енверъ-бей се обръща къмъ оненъ организаторъ при една оби-
войницитѣ; „Никой да не смѣе да се колка въ одринско на 23 ноември
докосне и оскверни героитѣ. Виж- 1907 г. заедно съ Лазаръ Маджаровъ
дате ли какъ комититѣ презиратъ и цѣлата му чета бива обграденъ отъ
смъртьта?... Биятъ се и мратъ като турско войсково отдѣление. Почи-
герои...” налъ при с Лѫджа, деде-агачко.
30
Табло LXXX. Л а з а р ъ М а д ж а р о в ъ , родомъ инспектори на т у р с к а служба; съз-
280 отъ с. Негованъ, солунско, е виде- даване отдѣленъ бюджетъ за всѣки
нъ революционеръ и дългогодише- вилаетъ, контролиранъ отъ О т о -
нъ войвода. Убитъ е отъ турцитѣ при м а н с к а т а б а н к а ; замѣняване
с. Лѫджа, деде-агачко, презъ 1907 на десетъка съ поземленъ налогъ;
год. смѣняване на поляцитѣ (пѫдаритѣ)
Табло LXXXI. Александъръ Станоевъ турци въ християнските села съ
282 отъ Неготинъ, тиквешко, свършилъ християни и учредяване за тритѣ
битолската класическа гимназия, македонски вилаети специаленъ
бившъ членъ на централния коми- инспекторатъ.
тетъ въ Солунъ, умрѣлъ въ 1907 г. Тоя проектъ, познатъ съ името
следъ продължително боледуване „виенски”, бѣше само по име евро-
отъ рана, добита следъ несполуч- пейски, а по форма и духъ — ч и с -
ливъ опитъ за самоубийство, за да т о т у р с к и , понеже му липсваше
не бѫде заловенъ. европейски контролъ и га-
Табло LXXXI. Г ь о р е С п . Л е н и щ а н е ц ъ е ро- р а н ц и я за сигурното прилагане.
283 домъ отъ прилепското село Ленища. Македонското население
Загиналъ като войвода презъ 1907 духовито нарече тия реформи
год. въ сражение съ турска потера. пѫдарски.
Табло LXXXII. Реформи и реформато- По заповѣдь на султана Хилми
284–290 р и . Горно-Джумайското възстание, -паша на 21 декември 1902 год.
макаръ нагледъ незначително, пре- замина въ Македония, за да прила-
дизвика сериозна загриженость въ га ноемврийското ираде. Съ съгла-
дипломатическитѣ крѫгове. сието на европейската дипломация
Това възстание подчерта раз- нему се възложи мандата да прила-
капаностьта на турската империя и га виенския проектъ. По тоя начинъ
невъзможностьта сама да прокара Хилми-паша стана едновременно
известни реформи въ духа на вре- мандаторъ и на султанъ Хамида и на
мето. А всичко това не отговаряше Европа. . .
на интереситѣ на Европа. Първата мѣрка на Хилми-паша
Още джумайското движение не бѣше да блокира християнскитѣ
бѣще утихнало и руския представи- села, махали и колиби съ войска и
тель въ Цариградъ получи заповѣдь башибозукъ подъ предлогъ, че дири
отъ своя господарь да изработи орѫжие и размирници.
проектъ за реформи въ Турция и на- Обиски, гощавки, оргии...
стойчиво да изиска отъ В. Порта Втората мѣрка да настани на
прилагането имъ. квартира войски по домове, учили-
Султанъ Абдулъ Хамидъ, пред- ща, монастири и даже въ черкви...
чувствувайки какво може да излѣзне Третата — да съсипе материал-
отъ тоя руски проектъ, презъ м. но- но християнитѣ търговци, занаятчии
ември 1902 год. издаде ираде за и земледѣлци.
реформи въ европейскитѣ виляети. Четвъртата — да убие у хрис-
Тѣ не съдържаха въ себе си тиянското население надеждата отъ
нищо сѫществено, освенъ голи фра- европейскитѣ реформи и да под-
зи за „ р е д ъ, з а к о н н о с т ь и рови авторитета на европейската
р а в н о п р а в н о с т ь ” , и завърш- намѣса.
ваха съ учредяването на специаленъ Като плодъ отъ тая дейность на
инспекторатъ за тритѣ македонски мандатора последваха:
вилаети. На инспекторския постъ Опожаряване и клане въ с. Бал-
бѣше назначенъ Хилми-паша и му се дово (29. IV. 1903), въ с. Баница
възложи длъжностьта „ р е ф о р м а - (сѣрско) — (4.V. с. г.) въ с. Смърдешъ
торъ” (костурско) — 22 май, атентатитѣ и
Европейската дипломация из- клането въ Солунъ, клането въ Бито-
глеждаше доволна отъ тая „султан- ля на Гюргьовъдень с. г. и пр. и пр.
ска милость” къмъ християнитѣ. Но безъ да говоримъ за убити, ранени,
вмѣсто да се подобри положението, ограбени и обезчестени.
то се влошаваше до крайность. Сра- Това състояние на работитѣ въ
женията между чети и турския аскеръ македонскитѣ вилаети, дето Хилми
честѣха и турския тероръ, .подтика- -паша прилагаше реформитѣ на Ев-
нъ отъ реформатора, се усили до ви- ропа, предизвика и ускори бурята,
сока степень. Кипенето на духоветѣ, известна подъ името и л и н д е н с -
особено въ България, се ширеше. ко възстание.
Катастрофата бѣше на прага. Дип- Табло LXXXII. Международните ежби
ломацията пакъ се раздвижи. в ъ Македония. Въпрѣки
288–290
Рускиятъ министъръ на външнитѣ присѫтствието на цивилнитѣ агенти
работи посети Виена и тамъ се пре- и европейски инструктори, въпрѣки
работи руския проектъ за реформи. тѣхнитѣ съвети и застѫпвания, глав-
Въ първитѣ дни на м. февруари 1903 ниятъ инспекторъ Хилми-паша, за
год. се врѫчи на султана, който го да урони престижа на тия чужденци
прие съ разтворени обятия. прeдъ очитѣ на мастното насeлениe,
Главнитѣ реформи въ тоя про- изкустно раздухваше сѫществующия
ектъ се свеждаха въ следнитѣ точки: антагонизъмъ между християнските
реорганизиране на полицията и народности въ Македония. Водимъ отъ
жандармерията чрезъ чуждестранни принципа: р а з д ѣ л я й и в л а д е й ,
31
противъ своето желание, самъ под- ве, бѣха аташирани къмъ генерал-
копаваше държавния животъ. ния щабъ на главния инспекторъ по
Тъкмо по това време се разра- реформитѣ Хюсейнъ Хилми-паша. Тѣ
зиха най-голѣмитѣ гонения между Имаха всичкитѣ възможности да изу-
българи и гърци отъ една страна, чатъ начинитѣ, съ които си служеше
българи и сърби отъ друга. По него- вѫтрешната революционна органи-
ва заповѣдь тайно се сформирваха зация, основаването и действието на
турски комити и турски банди, кои- мѣстнитѣ комитети, тѣхнитѣ срѣдства
то убиваха по-събуденитѣ българи, за съобщения, тѣхното държание по
тероризираха селата и съ орѫжие отношение на населенията, дейс-
помагаха на българскитѣ врагове твието на групитѣ и пр. . .
— гърци и сърби. Най-сетне присѫтствието на
Непреодолими прѣчки се съз- чуждестранни офицери въ Солунъ и
дадоха на българското църковно- въ главнитѣ градове на Македония,
училищно дѣло. Чисто български резултагь на забърканото положе-
черкви, монастири и училища се от- ние, създадено въ областьта чрезъ
нимаха отъ рѫцетѣ на българското действието на българскитѣ чети,
мнозинство и се предаваха на гърци бѣше дало на привърженицитѣ на
и сърби. комитета „Обединение и Напредъ-
Редовни и запасни войски се къ” особено голѣми улеснения, за да
разквартируваха по села, домове, бѫдатъ въ течение на европейскитѣ
училища и монастири. Хранѣха се за работи, да получаватъ вестници и
смѣтка на домакинитѣ и се предава- книги, които, иначе, бѣха забране-
ха на оргии и грабежи. ни.
Никога въ Македония не сѫ ца- Особено офицеритѣ подър-
рували по-голѣма анархия и по-сис- жаха твърде сърдечни отношения
тематично изтребление на мирно- съ тѣхнитѣ другари чужденци и въ
то население. Подробности за това тѣхнитѣ разговори си даваха смѣтка
печално положение ни дава книгата за по-нисшето положение на своята
на г. Draganov-La Macedoine est les страна и за причинитѣ на това поло-
Reformes-Paris 1906 г. жение, което ги водеше, естествено,
Табло LXXXIII. Б ъ л г а р и т ѣ и м л а д о - т у р - до нуждата да търсятъ срѣдства за
288–290 с к а т а р е в о л ю ц и я . Въпрѣки че туряне край на това унижение.
революцията отъ 25 юли 1908 годи- Най-сетне нека не забравяме,
на имаше главно турски националенъ че революционнитѣ движения въ Ма-
характеръ, българитѣ, турски подан- кедония бѣха заставили на нѣколко
ници, упражниха върху това събитие пѫти правителството да мобилизи-
влияниe, което, макаръ и странично, ра цѣли баталйони отъ редифи (ре-
имаше грамадно значение. зервни полкове), които разполагаха
Знайно е, че причината, която съ кадри отъ действующи офице-
накара младотурцитѣ да действуйатъ, ри, но чиито редници бѣха хора на
бѣше намѣсата на западнитѣ велики възрасть отъ 27—35 години, завър-
сили презъ 1904 г. вследствие спо- шили отдавна воената си тегоба въ
разумението имъ въ Мюргщегъ. Ко- низамъ (действующа армия), главно
гато отоманскитѣ патриоти, особено семейни хора и глави на семейства.
офицеритѣ, видоха презъ м. априлъ Оттукъ и сериозното недоволство въ
на сѫщата година, пристигането окрѫзитѣ, въ които се рекрутираха
на много европейски офицери въ тѣзи баталйони, чиито най-голѣмъ
главнитѣ градове на Македония на- брой се намираше въ Мала-Азия. Това
чело съ генерали и полковници, ко- обстоятелство по-късно ще изиграе
ито носѣха чуждестранни униформи, важна роль за неутрализирането на
помислиха, че безъ едно енергично силитѣ, съ които правителството на
действие за противопоставяне на Абдулъ Хамидъ ще се опита да по-
некадърностьта на съветницитѣ на туши младотурското движение.
Абдулъ Хамида турската империя Не е безъ интересъ да се отбе-
върви къмъ провала, и че нейното лежи, че единъ отъ шефоветѣ на Ко-
окончателно разпокѫсване не е вече митета „Обединение и Напредъкъ”,
далече. Ниязи бей, бѣше родомъ отъ Ресенъ,
Така че, европейската намѣса малъкъ градецъ, разположенъ между
презъ 1904 г. се дължеше изключи- Битоля и Охридъ, огнище на горе-
телно на действието на българскитѣ щъ български патриотизъмъ и родно
революционни организации, а мѣсто на важни личности. Рожден-
именно, на илинденското възстание, ната срѣда безъ съмнение не е ос-
което увѣнча дѣлото на вѫтрешната танала безъ да окаже влияние върху
организация, като бѣше вьзпламе- турския офицеръ и въ сѫщность ние
нило цѣла Македония и една часть го виждаме веднага следъ вдигане-
отъ Тракия, държа въ безизходность то на знамето на бунта, да замина-
турскитѣ сили въ продължение на ва за свойто родно мѣсто заедно съ
около три месеца. нѣколко свои подбрани другари и
Оть друга страна, организация- да се готви да води борбата по ма-
та на българскитѣ македонски коми- ниера на българскитѣ комити,
тети бѣше послужила като примѣръ Прочее, безъ да губи вре-
и образецъ на младотурцитѣ за ос- ме, той влиза въ връзка съ тѣхъ,
новаването на комитета „Итихатъ ве като имъ декларира, че же-
Тереки”— Обединение и Напредъкъ. лае да се бие за свободата и ра-
Известно е, че главнитѣ актьори на венството. Българскитѣ шефове,
движението, Енверъ и Ниязи бего- безъ да взиматъ страна, обѣща-
32
ватъ да пазятъ неутралитетъ, като се и председательтъ на камарата на
въздържатъ отъ каквато и да било не- депутатитѣ покорно прекланяха гла-
приятелска акция. ва предъ бунтуващитѣ войници, като
Когато възстанието избухна въ подаваха своитѣ оставки, единственъ
Битоля, Скопие, Сѣресъ и Солунъ, българскиятъ депутатъ отъ Битоля г.
правителството нареди да бѫде из- Панчо Доревъ бѣше, който протестира
вършена мобилизация и да бѫдатъ противъ насилието, извършено надъ
изпратени въ Македония полкове отъ националното представителство.
анадолски редифи. Но младотурскитѣ Това намѣрение да се възстанови
офицери, нѣкои отъ тѣхъ преоблѣчени, тиранията бѣше предизвикало най-
се бѣха смѣсили съ войницитѣ и, въз- силни протести въ Македония. Енер-
ползувайки се отъ недоволството, за гичниятъ муширъ (маршалъ) Махмудъ
което поменахме преди малко, можа- Шевкетъ реши да тръгне съ своята
ха да убѣдятъ последнитѣ, че тѣхнитѣ войскова часть срещу Цариградъ, за
безпокойства произлизатъ отъ лошо- да възстанови конституционния редъ.
то цариградско правителство. По този Той бѣше подържанъ отъ цѣлото на-
начинъ частитѣ, които се желаеше да селение безъ разлика на национал-
бѫдатъ изпратени въ Битоля, отказаха ность. Много доброволци християни
да напуснатъ Солунъ. и израилтяни се бѣха записали доб-
Когато революцията възтържест- роволци, за да вървятъ въ редоветѣ на
вува и сполучи да възстанови Консти- защитницитѣ на отоманската свобода.
туцията отъ 1876 година, едно пълно И тукъ българитѣ се отличиха. Презъ
спокойствие като на сънь се настани тѣзи дни се намирахъ въ хубавия
въ тази Македония, толкова много малъкъ градецъ Дойранъ, художест-
размирна до тогава. Четитѣ свалятъ венно разположенъ на брѣга на свое-
своето орѫжие, като тѣхнитѣ шефо- то езеро, и, при едно мое посещение
ве пристигатъ въ Солунъ, кѫдето тѣ въ Конституционния клубъ, можахъ
биватъ акламирани отъ тълпата и се да си дамъ смътка за взетитѣ вече
побратимяватъ въ градскитѣ градини мѣрки и за грижигѣ и бързината на
съ турскитѣ офицери, съ които се бѣха българитѣ да взематъ участие. Броятъ
били до вчера. на българитѣ доброволци бѣше така
Още съ организирането на но- голѣмъ, че бѣше напълно възможно да
вия режимъ, българитѣ, разчитайки се състави единъ цѣлъ легионъ, ко-
на искреностьта на обещанията на мандуванъ отъ войводитѣ Сандански
младотурцитѣ, като: политическа сво- и Паница, чието поведение въ други
бода, равенство на всички отоманс- случай биваше често бламирано, кои-
ки поданници, зачитане религиитѣ то, отъ друга страна, при настоящитѣ
и националнитѣ традиции, бѣха на- обстоятелства дадоха доказателство
пълно разположени да участвуватъ на удобенъ патриотизъмъ.
въ политическия животъ, като дадатъ По този начинъ една българска
своето съдействие на едно либерал- часть влѣзе въ Цариградъ съ победо-
но правителство. Революционнитѣ носната армия на Махмудъ Шевкетъ
клубове бѣха превърнати на българ- Паша.
ски Конституционни клубове. Съ отеглянето на Абдулъ Хамида
За изборитѣ бидоха сключени стариятъ режимъ изчезваше оконча-
договори съ представители на коми- телно. Можеше, прочее, да се оча-
тета “Обединение и Напредъкъ”. Оба- ква нова ера на свобода, равенство
че още отъ този моментъ започнаха и сътрудничество на разнитѣ наци-
да се явяватъ мѫчнотии. Видѣ се, че оналности въ империята. Особено,
при разграничаването на районитѣ българитѣ, следъ даденитѣ вече отъ
за избирането на гласници, адми- тѣхъ доказателства на лоялность,
нистрацията желаеше да осигури на трѣбваше да се надѣватъ на добро
всѣка цена болшинството ни турцитѣ третиране.
и да намали по този начинъ броя на Нищо подобно, обаче, не стана, за
християнскитѣ депутати. Само чети- нещастие. Младотурцитѣ, бѫдащитѣ
рима души българи бидоха избрани: властодръжци, забравиха обещанията
г. г. Панчо Доревъ отъ Битоля, Павловъ си: тѣ забравиха сѫщо съдействието,
— отъ Скопие, Влаховъ — отъ Солунъ което бѣха получили отъ нетурскитѣ
и Делиевь отъ Сѣресъ. На основание националности и поеха като грижа
съотношението на разнитѣ народнос- унификацията на отоманската импе-
ти, българитѣ отъ тритѣ виляета въ рия, като се има за основа турската
Македония трѣбваше да иматъ 11 де- националность, останала най-надире
путати. Въ 1876 година битолскиятъ отъ всички други националности, ко-
виляетъ бѣше изпратилъ въ турския ито населяваха различ-нитѣ провин-
парламентъ трима български депута- ции на Турция.
ти, а въ 1908 година — само единъ! Тази цель бѣше невъзможно да
Въпрѣки малкия брой на бѫде постигната и асимилационна-
българскитѣ депутати, последнитѣ та политика на новия режимъ като
трѣбваше да заематъ едно почет- резултатъ получи повдигането сре-
но мѣсто въ турския парламентъ и щу нея на всички нетурци, даже и
да взематъ живо и полезно участие мюсулманското население въ Европа
въ тѣзи разисквания. При държавния — албанцитѣ. Въ Азия арабитѣ възста-
превратъ презъ 1909 година, съ който наха.
Абдулъ Хамидъ се опита да възстано- Мѣркитѣ, които бѣха на-
ви своята абсолютна власть и да уни- ложени отъ комитета Обедине-
щожи резултатитѣ на либералната ре- ние и Напрѣдъкъ, обезорѫжението
волюция, тогава, когато министритѣ на християнитѣ въ Македония,
33
премахването на политическитѣ тая точка Високата Порта прояви
сдружения, които имаха нацио- голѣма упоритость и само когато
наленъ характеръ — между тѣхъ и разбра, че Европа е единодушна въ
Българскитѣ конституционни клу- намѣрението си, склони да приеме
бове — намѣрението да се коло- изцѣло реформитѣ.
низира Македония съ мохаджири Това бѣше на 8 априлъ 1904 год.
(преселници), дошли отъ Босна, за На 19 с. м. европейскитѣ офицери
да създадатъ тамъ изкуствено едно пристигнаха въ Солунъ и заминаха
мусулманско болшинство, неопит- за мѣстоназначенията: австрийскитѣ
ностьта, съ която се отнасяха къмъ въ скопския санджакъ, италиянскитѣ
християнитѣ, задължителната воен- въ битолския санджакъ и костурската
на служба на последнитѣ — мѣрка, каза (корчански санджакъ), рускитѣ
която сама по себе си бѣше възп- въ солунския санджакъ, френскитѣ
риета и даже желана отъ българитѣ въ сѣрския и английскитѣ въ драм-
— всички тѣзи обстоятелства под- ския. Германия не участвуваше въ
помогнаха само за увеличението на акцията.
войнственото неприятелско настро- Австрийскитѣ офицери бѣха
ение на християнитѣ, които вижда- повечето туркофили. Единъ отъ тѣзи
ха, че положението имъ ставаше по- умиротворители даваше съветъ на
лошо отколкото подъ владичество- турцитѣ да обърнатъ топоветѣ къмъ
то на Абдулъ Хамида. Оттукъ идва мирнитѣ села, когато Атанасъ Бабата
и сближението между българитѣ и геройски умираше въ кумановско.
тѣхнитѣ съперници—гърци и сърби, Английскитѣ офицери се държе-
сключването на споразумението и ха официално, но джентлементски.
балканската война, която е прелю- Рускитѣ, начело съ своя шефъ
дие на голѣмата европейска война. полковникъ Н. Суринъ, се държеха
Благодарение на грѣшката на братски, особено г. Н. С у р и н ъ —
младотурцитѣ, тѣхното неразби- единъ утешитель на онеправданитѣ,
ране на истинското положение и при когото тѣ намираха всѣкога
реалнитѣ интереси на Турция, тази топълъ приемъ.
страна биде въвлечена въ една пъл- Францускитѣ, съ присѫщата на
на катастрофа. нацията имъ любовь къмъ свобода-
За нещастие, резултатътъ не та, винаги сѫ били на страната на
бѣше по-изгоденъ и за българския угнетенитѣ.
народъ, който следъ голѣми уси- Между тѣзи офицери — рицари,
лия, огромни жертви и блѣстящи македонското население не може да
побѣди почти нищо не можа да спе- забрави доблестния французинъ г.
чели за себе си, а напротивъ видя Леонъ Ламушъ, който възлюби маке-
какъ неговитѣ съседи се уголѣмиха, донския мѫченикъ и никога не пре-
като една часть отъ неговитѣ деца стана отъ тогава и до днешни дни да
бидоха подхвърлени на едно иго служи преданно на истината и спра-
много по-тежко отколкото това на ведливостьта, да брани македонска-
турцитѣ. Съвсемъ друго би било, та кауза и да изобличава алчностьта
ако младотурцитѣ, разбирайки на враговетѣ на последната.
собствения си интересъ, бѣха при- Не по-малка симпатия и бла-
ели рѫката, която имъ подаваха годарность спечелиха италиянскитѣ
българитѣ и да бѣха дали на Маке- офицери, чието име е свързано съ
дония автономията, която послед- много акции на справедливость
ната искаше въ границитѣ на ото- и горещо желание да се помогне
манската империя. нанещастнитѣ. Та кой македонецъ
Табло LXXXII. Цивилнитѣ агенти и отъ битолския виляетъ не помни
287 ж а н д армерийскитѣ инс- доблестния полковникъ г-нъ Лоди,
т р у к т о р и . Една отъ главнитѣ капитана г-нъ Лучи и... мили и
точки въ Мюрщегскитѣ реформи бѣше скѫпи имена, които не сѫ жалили
назначението на двама мандатьори положението си само да защитятъ
на заинтересованитѣ две велики сили беззащитнитѣ.
— Русия и Австро-Унгария и тѣ побър- Ние съжаляваме много, че
заха да ги назначатъ. Първата назна- нѣмаме на рѫка ликоветѣ на тия ма-
чи Демерикъ, а втората — Мюлеръ; а кедонски приятели.
следъ смъртьта имъ бѣха замѣстени съ Жандармерийскитѣ инструкто-
Петряевъ, русинъ и А. Рапапортъ, авс- ри — европейски офицери, макарь
триецъ. Подъ името цивилни агенти и тѣсно ограничени въ своитѣ права,
тѣ трѣбваше да упражняватъ надзоръ макаръ и да действуваха подъ строгъ
по прилагането на реформитѣ и да контролъ и вѣчно подозрение, спра-
съставляватъ единъ видъ съветъ за- ведливостьта изисква да подчерта-
едно съ главния инспекторъ — Хил- емъ, че тѣ изиграха, доколкото зави-
ми-паша, при когото и се аташираха. сеше отъ тѣхъ, благотворна роль; тѣ
Ала Портата правеше толкова прѣчки бѣха за роба веществени доказател-
и ограничения, щото тѣхната мисия ства за слабостьта на турската власть
рискуваше да пропадне. и единъ етапъ на усилена вѣра, че
Друга важна точка отъ програ- края на робството наближава.
мата бѣше преобразуване на турска- Табло LXXXIII. Мюрщегскитѣ рефор-
та жандармерия подъ рѫководството 288–290 м и . Илинденското възстание бѣше
на европейски офицери-инструкто- една голѣма изненада за свѣта. То
ри съ свой шефъ европеецъ. внесе неописуема тревога въ всички
На 2 февруари 1904 год. дой- европейски крѫгове, защото надъ
де въ Цариградъ като шефъ на жан- балканитѣ се издигаха страхови-
дармерията генералъ Де Джор- ти облаци, пълни съ електричество,
жисъ отъ италиянската армия съ готово да се разрази и да обхване
петь европейски инструктори. И по цѣла Европа.
34
Най-голѣма бѣше тревoгата между повѣрена на единъ генералъ отъ чуж-
дипломацията, макаръ тя и нейнитѣ да нарадность на служба при импе-
печатни органи да си придаваха из- раторското правителство, при когото
гледъ на спокойствие. Дипломаци- да бѫдатъ аташирани военни лица на
ята прикриваше действителностьта великитѣ сили, и които ще раздѣлятъ
и я подценяваше, но общественото помежду си окрѫзитѣ, гдето тѣ ще
мнение не спѣше. Нечуванитѣ турски развиватъ деятелностьта си като кон-
ужаси събудиха обществената съвесть трольори, инструктори и реоргани-
и общъ енергиченъ повикъ се издиг- затори. По този начинъ тѣ ще могатъ
на противъ авторитѣ на последнитѣ и да наблюдаватѣ и поведението на
противъ бездействието на диплома- войската спрямо населението.
цията. б) Тия офицери ще могатъ да по-
Дипломацията бѣше прину- искатъ, ако това имъ се види необхо-
дена да заговори и най-напредъ димо, и помощьта на други офицери
рѫководителитѣ на дветѣ най-заин- и подофицери тоже чужденци.
тересовани държави — Русия и Авс- 3. Следъ като усмиряването
тро-Унгария. на страната бѫде установено, да се
На 17 (30) септември 1903 го- поиска отъ императорското пра-
дина стана свиждане между руския вителство едно изменение на те-
императоръ Николай II и Францъ Ио- риториялного разпредѣление на
сифъ въ щирийския градецъ Мюр- административнитѣ единици, съ цель
щегъ, дето присѫтствуваха тѣхнитѣ да се групиратъ по-правилно разнитѣ
първи министри. Тамъ изработиха националности.
новъ проектъ за реформи, известни 4. Въ сѫщото време да се иска ре-
подъ името Мюрщегски реформи. На организацията на административнитѣ
22 октомври проекта бѣ врѫченъ на и сѫдебни учреждения, въ които ще
В. Порта и тя се съгласи да го приеме бѫде желателно да се допуснатъ и
едва на 25 ноември. Ето пълния тек- туземнитѣ християни и да се бла-
стъ на програмата на Мюрщегскитѣ гоприятствува за разширението на
реформи: мѣстнитѣ свободи (автономии).
1. За да се установи контролъ 5. Да се основатъ веднага въ
върху деятелностьта на отоманската по-важнитѣ центрове на виляетитѣ
власть относително прилагането на смѣсени комисии, съставени отъ ед-
реформитѣ, трѣбва да се назначатъ накво число християни и мохамедани,
при Хилми паша специални цивилни за разглеждането на политическитѣ
агенти отъ страна на Австро-Унгария престѫпления и други, направени
и Русия, които да бѫдатъ задължени презъ време на смутоветѣ. Въ тѣзи
да придружаватъ навсѣкѫде глав- комисии трѣбва да взематъ участие и
ния инспекторъ, да обръщатъ вни- консулскитѣ представители на Авс-
манието му върху нуждитѣ на хрис- тро-Унгария и Русия.
тиянското население, да отбелязватъ 6. Да се изискатъ отъ турското
злоупотрѣбленията на мѣстнитѣ влас- правителство суми, предназначени
ти, да съобщаватъ съответствуващитѣ специално:
забележки на посланицитѣ въ Цари- а) За завръщане въ
градъ и да донасятъ на правител- мѣстожителствата ония християнски
ствата си за всичко, което се случва фамилии, които сѫ избѣгали въ Бъл-
въ страната. Като помощници на гария и другаде.
гореказанитѣ агенти да се назначатъ б) За помощи на християнитѣ,
секретари и драгомани, които ще които сѫ изгубили своитѣ имоти и
бѫдатъ натоварени да изпълняватъ жилища.
тѣхнитѣ заповѣди и за това ще имъ в) За пресъзиждане на кѫщитѣ,
бѫде разрешено да правятъ обикол- църквитѣ и училищата, разрушени отъ
ки, за да разпитватъ жителитѣ въ се- турцитѣ презъ възстанието.
лата, да надзираватъ мѣстната власть Комисиитѣ, въ които ще засе-
и пр. Понеже задачата на цивилнитѣ даватъ и християни старейшини, ще
агенти е да бдятъ върху прокарване- решаватъ за раздаването на тия суми.
то на реформитѣ и умиротворяването Австро-Унгарскитѣ и рускитѣ консули
на населението тѣхниятъ мандатъ ще ще бдятъ за тѣхното разпредѣление.
изтече следъ две години отъ деньтъ 7. Въ християнскитѣ села, из-
на назначаването имъ. горени отъ турскитѣ войски и баши-
Високата Порта да се задължи бозуци, християнитѣ жители, които
да предпише на мастната власть да сѫ се завърнали, ще бѫдатъ освобо-
даде на тѣзи агенти всичкитѣ улесне- дени презъ една година отъ всѣкакъвъ
ния, за да могатъ тѣзи последнитѣ да данъкъ.
изпълняватъ своята мисия. 8. Турското правителство
2. Понеже реорганизацията на да се задължи да въведе отново и
турската жандармерия и полиция сѫ незабавно реформитѣ, означени въ
най-сѫщественитѣ мѣрки за успокое- приготвения презъ м. февруари т. г.
нието на страната, належаще е да се проектъ, както и тѣзи, на които не-
изиска отъ Портата и тая реформа. обходимостьта ще бѫде отсетне по-
Като се вземе предвидъ, че чувствувана.
нѣколцината шведски офицери и 9. Понеже повечето отъ про-
други, които непознавайки нито изшествията и звѣрствата сѫ извърше-
езика, нито мѣстнитѣ условил, не сѫ ни отъ илявето и редифитѣ отъ II класа
могли да бѫдатъ полезни, желанието и отъ башибозуцитѣ, необходимо е,
е да се прибавятъ къмъ първоначал- щото първитѣ да бѫдатъ разпуснати и
ния проектъ следующитѣ изменения занапредъ да се забрани формиране-
и допълнения: то на башибозушки шайки.
а) Реорганизацията на жандар- Табло LXXXIII. Р а з ш и р я в а н е н а М ю р щ е г с-
мерията въ тритѣ виляети да бѫде 288–290 к и т ѣ р е ф о р м и. Въ края на месецъ
35
декември 1904 година френскиятъ ралъ-губернаторъ, християнинъ или
цариградски посланикъ г. Конста- мюслюманинъ, за 10 години и то съ
нъ пишеше до своето правителство: съгласието на тия сили.
„Положението въ Македония е чувс- Русия предлага другъ проектъ.
твително натежнѣло въ течение на За да се постигне съгласие между
този месецъ. Крайната бавность, съ двата проекта на 10 юни 1908 годи-
която се извършва преобразуването на става свиждането на английския
на жандармерията и лошата воля, все кралъ Едуардъ VII и руския импера-
повече и повече очевидна, каквато торъ Николай II въ Р е в а л ъ. На тая
властитѣ правятъ въ тоя случай, уве- знаменита Р е в а л ска с р е щ а руски-
личаватъ безспокойствието въ всички ятъ министъръ на външнитѣ работи
срѣди. Изглежда, че въ Македония Изволски и английскиятъ Харвингъ
все повече и повече се шири мнени- устройваха общъ англо-руски про-
ето, какво не може вече да се разчи- ектъ за реформи, който водеше къмъ
та върху реформитѣ, а б ъ л г а р и т ѣ , автономия на Македония.
с ч и т а й к и себе като п р и ц е л ъ на На 10 юли с. г. младотурцитѣ из-
с и с т е м а т и ч н а враждебность на вършиха държавенъ превратъ, извес-
правителството, изглеждать все по- тенъ съ името Х у р и е т ъ .
вече и повече решени да прибѣгнатъ Табло LXXXVII. К и м о н ъ Г е о р г и е в ъ отъ с.
къмъ възстание”. 300 Негованъ, солунско, е дългогодише-
При това положение руското и нъ войвода въ поройската револю-
австро-унгарското правителство под- ционна околия, гдето е билъ убитъ
каниха Англия, Франция и Италия да се въ сражение съ турска войска презъ
врѫчи нова нота на Портата, съ която 1908 год.
да се иска увеличение на европейскитѣ Табло XXXVII. С п и р о К е л е м а н о в ъ е ро-
офицери и продължение на мандата 301 денъ въ гр. Щипъ, единъ отъ най-
имъ. А съ нотата си отъ 20 декември преданнитѣ революционери. По-
с. г. лордъ Лансдоунъ иска незабав- чиналъ 1907 година отъ придобита
но поставяне на дневенъ редъ и фи- болесть изъ турскитѣ затвори.
нансови реформи. Първото искане се Табло LXXXVII. Г а в р и л ъ С т о и л к о в ъ , отъ с.
удовлетвори, макаръ и доста късно. 302 Смоймирово (малешевско), е четникъ
Числото на офицеритѣ се увеличи до презъ турския режимъ и войвода на
23 души (15 януари 1905 година) и българска чета презъ сръбския ре-
мандата имъ се продължи съ още се- жимъ. Сражавалъ се е съ сърбитѣ.
демь години. Табло LXXXVII. П е т ъ р ъ Х р и с т о в ъ Г е р м а н -
Не така скоро се изглади 303 чето е родомъ отъ с. Германъ (пре-
въпроса съ финансовитѣ реформи. спанско). Отъ 1899 година е членъ
Преговоритѣ се протакаха цѣли две на организацията. Въ време на илин-
години и Портата подъ разни пред- денското възстание като войвода на
лози отказваше. Най-сетне великитѣ голѣма чета смѣло брани селата отъ
сили решаватъ да употрѣбатъ натис- пожаръ и клане. Непрестанно напада
къ и една международна флота на 26 турския башибозукъ и заплашва, че
ноември окупира митницата и теле- за едно изгорено християнско село,
графа на о-въ Митилинъ. той ще подпали 2 турски.
Часть отъ флотата потеглю- Заминава после въ Америка, но
ва къмъ Дарданелитѣ и султанско- презъ 1905 г. се връща и пакъ застава
то правителство прекланя глава: по на чело. Три години броди планинитѣ
сѫщество прие реформитѣ, а на 26 като преспански войвода. На 28 фев-
априлъ 1907 година изцѣло и напъл- руари 1908 г. въ сражение при с.
но. Дропитища съ турска войска се само-
Не се минаха и 4 месеца, презъ убива, за да не падне въ пленъ.
месецъ августъ с.г. дипломация- Табло LXXXVIII. Българските конститу-
та поставя на дневенъ редъ въпро- 304–305 ц и о н н и к л у б о в е въ М а к е д о -
са за с ѫ д е б н и т ѣ р е ф о р м и . Въ ния.
свръзка съ други междуевропейс- Срещата на руския императоръ
ки въпроси, като Марокския, Мала- съ английския краль въ Ревалъ, по-
Азия, дава се мѣсто въ разговоритѣ и бутна младотурцитѣ къмъ бързи ак-
на м а к е д о н с к и я . А тия разгово- ции и съ силата на орѫжието тѣ се
ри и срещи сѫ много чести: наложиха на Султанъ Абдулъ Хамидъ
Вилхелмъ II и Николай II въ Сви- да провъзгласи Турция за конститу-
немюнде (3—7 августъ), Вилхелмъ II и ционна държава.
Едуардъ VII въ Вилхелмсхафенъ (4 с. На 10/23 юли 1908 год. послед-
м.), Едуардъ VII и Францъ Иосифъ въ ната осъмна въ нова ера, пълна съ
Ишль (15 августъ), Едуардъ VII и Кле- надежди за бѫдащето.
мансо въ Мариенбадъ (22 с. м.), Тито- Намѣсата на европейската дип-
ни и Еренталъ въ Дезмо и въ Семерини ломация автоматически спре; рево-
(24 с. м.), Ж. Камбонъ и графъ Бюловъ люциционната организация при съз-
въ Нордерней (24 с. м.) и пр. даденото положение сви знамена.
Петь дена следъ срещата въ Новото време искаше нови методи за
Ишль Австрия и Русия съобщаватъ извоюване свободата на Македония
на посланицитѣ една програма за до автономна форма.
сѫдебни реформи. В. Порта, разбира Единъ отъ тѣзи методи бѣше пре-
се, прави силна опозиция и протака групирането на силитѣ на почвата на
решението на въпроса. конституцията, така щото въ новитѣ
На 10 мартъ 1908 година съръ групи да влѣзне всѣки буденъ и свобо-
Едуардъ Грей предложи на великитѣ долюбивъ българинъ и съ общи сили на
сили назначаването на единъ гене- всички македонци да се пази консти-
36
туцията отъ всѣко посѣгателство и да Хр. Матовъ и Т. Александровъ.
се чисти пѫтя за нейното развитие. Като плодъ на дейностьта на
По тоя начинъ се роди идеята за македонските клубове се явиха кни-
основаване на конституционнитѣ жовни трудове: „Конституцията на
клубове въ Македония. Отоманската империя”, издание на
На 26 юли (8 VIII), въ Солунъ, централното бюро, разни брошури
избраната за тържествата българс- по конституционното право и пр.
ка комисия се събра и обмислюва- Тогава се родиха и вестницитѣ:
ше плана на участието отъ страна „Конституционна заря”, „Народна
на македонскитѣ българи въ конс- воля”, „Право”, списание „Културно
титуционното управление въ облас- единство” и пр.
тьта. Въ тока на размѣненитѣ мисли Заблика единъ буенъ, обще-
изникналъ въпроса за уреждане на ственъ животъ, пъленъ съ надежди,
конституционни клубове. На другия макаръ че въ дейностьта на младо-
день, 27 юли (6. VIII). въ Солунъ сѫ турците още рано-рано пролича
били свикани гражданитѣ на учре- „играта на конституция”.
дително събрание, въ което фор- Младотурския комитетъ „Единс-
мално сѫ били положени основитѣ тво и Напредъкъ” („Иттихадъ ве Те-
на първия български клубъ въ Турция реки”), който тайно приготви рево-
и била избрана комисия за изработ- люционното движение въ средата на
ване уставъ. Въ едно друго заседа- турската македонска армия, а после
ние устава е билъ приетъ и избрано явно дирижираше конституцион-
настоятелство. Презъ течението на ното движение, не се забави да си
месецъ августъ 1908 год. цѣла Ма- покаже картите. Тъй като постиг-
кедония се покри отъ мрежата на на първата и най-главната цель да
конституционнитѣ клубове. По-доле отстрана европейската намеса въ
даваме сведения за числото на тия сѫдбините на Отоманската импе-
клубове. рия, можа по тоя начинъ да осуети
Едновременно съ основаване- програмата на ревалската среща.
то на последнитѣ зрѣеше идеята за Следъ тази сполука той се зае да
свикване на к о н г р е с ъ, който да консолидира новия режимъ, потуши
свърже всички въ едно цѣло и да из- бунтътъ на цариградските войски,
работи политическата програма. преданни на стария режимъ и сва-
Тая идея се роди пакъ въ Солу- ли отъ престола Султанъ Абдулъ Ха-
нъ и въ края на месецъ августъ та- мида съ помощьта на македонските
мошния клубъ отправи окрѫжно до войски начело съ Махмутъ Шевкетъ
българскитѣ общини въ Македония да паша, въ които взеха участие хиляди
се погрижатъ (да основатъ клубове въ българи. на чело съ Яне Сандански.
района си. Съ сѫщото окрѫжно се по- Младотурците заздравиха положе-
канваха съставените вече клубове на нието си и станаха пълни господари
конгресъ. Конгресътъ се свика въ Со- на държавата. Комитетътъ „Единс-
лунъ и заседава отъ 7 до 13 септемв- тво и Напредъкъ” стана диктаторъ и
ри старъ стилъ, като държа презъ това постави като изходна точка на сво-
време 10 заседания. Присѫтствуваха ята бѫдаща дейность отоманизира-
69 делегати. За да пояснимъ харак- нето на всички нетурски народнос-
тера на дейностьта на македонските ти въ държавата и народностното
конституционни клубове, ще напра- имъ обезличаване. За него вече не
вимъ нѣколко извлѣчения отъ поли- сѫществуваха българи, гърци, вла-
тическата програма: си и пр., а имаше само отомани съ
1. „Групиране на отдѣлнитѣ единъ единственъ официаленъ езикъ
националности въ нови админист- — турския, и съ анулиране на всич-
ративни единици, по-възможность ки права, които християнскитѣ на-
по-еднородни, съ областно самоуп- родности въ Турция бѣха придобили
равление”. презъ петвѣковното владичество на
2. „Образование на матеренъ отоманскитѣ султани.
езикъ”. Първата младотурска мѣрка про-
3. „Правата на отоманските тивъ националното свободно разви-
българи въ религиозно и културно тие на нетурскитѣ народности бѣше:
отношение, спечелени по силата на „Закона на сдруженията въ отоманс-
държавни актове, произхождащи кото царство”, гласуванъ отъ турския
отъ върховната или изпълнителна парламентъ на 3 августъ ст. ст. 1909
власть, се запазватъ”. година. Тоя законъ бѣше насоченъ
Така определени границите на тъкмо срещу живота на клубоветѣ. Въ
дейностьта на конституционните клу- духа на тоя законъ се налагаше из-
бове, последните се отдадоха всецело вестно изменение въ устава на пос-
на работа, пълна съ енергия и служене ледните, което ограничаваше твърде
на свободата по-легаленъ пѫть. много тѣхната дейность.
Тукъ е уместно да изтъкнемъ, че По-късно последния настоятел-
легалното въ политическата програ- но поиска да се махне названието,
ма искане областно самоуправление което посочваше националностьта
не беше друго освенъ цельта, която на клуба и да се замѣни съ общо на-
революционната организация гоне- звание „Отомански конституционенъ
ше; само думата „автономия”, която клубъ”, вмѣсто „Български конститу-
беше плашило за турците, бе заме- ционенъ клубъ”.
нена съ израза „областно самоуправ- Едновременно съ това младотур-
ление”. Това главно програмно ис- ците почнаха явно да подозиратъ клу-
кане беше поставено въ основата на бовете и на всѣка стѫпка да правятъ
конституционната клубна дейность пречки. Нѣщо повече: много клубове
по настояване на предвидливите то- бѣха обискирани, книжата имъ задиг-
гавашни революционни водители: нати и дейностьта имъ спрена.
37
Отъ день на день положението 1911 година.
ставаше по-грозно; младотурцитѣ Табло XCIII. К о ч а н и . На това мѣсто смѣли
почнаха да преследватъ по- 317 революционери отъ Кочани поста-
събуденитѣ българи, особено вятъ на 1 августъ 1912 год. адска
революционнитѣ дейци. Преследва- машина, която ужасно експлоди-
нето се изрази въ убийства и тероръ ра. Озвѣренитѣ турци се нахвърлятъ
— сѫщото положение, което царѣше върху българското население и из-
и презъ времето на стария режимъ. вършватъ формено клане: избиватъ
Благодарение на тоя ме- 39 души българи и много раняватъ.
тодъ на действие отъ страна на Това произшедствие предизвика
младотурцитѣ, живота на клубоветѣ, буря отъ негодувание въ свобод-
още презъ есеньта на 1909 годи- на България и подготви духоветѣ
на, почна да гасне и презъ първитъ за освободителната война противъ
месеци на следващата година вече турцитѣ.
нѣмаше поменъ отъ български клу- Табло XCIV. П е р е Т о ш о в ъ е роденъ въ гр.
бове. 319 Прилепъ презъ 1865 или 1866 год.
И така, младотурскиятъ хуриетъ Първоначалното образование за-
отъ 1908 година излѣзе единъ фар- върши въ родния си градъ. Презъ
съ, който, както е известно, по късно 1882—83 учебна год. отива въ Со-
свърши много трагично за Отоманс- лунъ, дето се учи до 1885 г. Презъ
ката империя презъ 1912 година! последната година въ пансиона на
Табло LXXXIX. Д о б р и Д а с к а л о в ъ, отъ Ка- Солунската м. гимназия се залавя
307 вардарци, бившъ тиквешки войвода, една христоматия отъ авторитѣ Ве-
убитъ презъ време на Хуриета. личковъ-Вазовъ. Властьта иска да
Табло XC. Пѣйо Я в о р о в ъ, родомъ отъ гр. закрие гимназията и най-сетне се
310 Чирпанъ, е единъ отъ първитѣ млади задоволила съ отстранението на
български поети, писатели и жур- ученика— собственикъ на опасната
налисти. Дълги години той взима книга. Тоя ученикъ е Пере. Той е от-
най-живо участие въ борбитѣ за сво- страненъ отъ гимназията, макаръ за
бодата на Македония и обединени- лице, и е поставенъ подъ полицейс-
ето на българското племе. Билъ е съ ки надзоръ. Въ началото на 1886 г.,
разни чети въ Македония: въ кочанс- заедно съ други свои съученици, за-
ко, малешевско, неврокопско и Раз- минава за Пловдивъ и постѫпва въ VI
лога. Той е редакторъ въ София на класъ на тамошната гимназия.
в. „Дѣло”, органъ на задграничното Съединението стана и сърбитѣ
представителство на Вѫтрешната м. обявиха братоубийствена война
о. р. организация, а въ Македония, презъ ноември 1885 год. Пере То-
като четникъ (въ Разлога), е издавалъ шовъ влиза въ доброволческия от-
таенъ революционенъ хектографи- рядъ и отива да брани съединена
ранъ листъ. България.
Табло XCI. В а с и л ъ А д ж а л а р с к и е ро- Презъ нощьта на 15 ноември ст.
312 домъ отъ с. Аджалари (скопско), дъл- ст. взима участие въ боеветѣ подъ
гогодишенъ околийски войвода въ Пиротъ и за показаната смѣлость е
скопската околия. Той водилъ много награденъ съ орденъ „за храбрость”.
сражения съ турцитѣ. Презъ зимата До 1890 год. остава въ кня-
на 1904 г. въ една кула въ с. Ибра- жеството, като винаги е близъкъ до
имово е билъ обсаденъ съ четатата македонскитѣ крѫгове, които работятъ
си. Сражавайки се храбро, на смръ- за освобождението на Македония.
чаване съ бомби въ рѫка сполучилъ Учебната 1892—93 година за-
да си пробие пѫть. Той биде убитъ едно съ Даме Груевъ прекарватъ въ
отъ турцитѣ въ градъ Скопйе презъ Прилепъ като учители.
1910 г. Тамъ поставятъ основата на
Табло XCI. Георги М у ч и т а н о в ъ касап- една систематично организирана
313 ч е т о , гр. Крушово, 1882—1911 г., революционна борба противъ турс-
по народность куцовлахъ, бившъ кия яремъ и привличатъ за тая кауза
воденски войвода, убитъ заедно съ привърженици.
ениджевардарския войвода Апос- Следнята учебна година Тошовъ
толъ Петковъ презъ 1911 год. отива като учитель въ Скопие и тамъ
Табло ХСI. К р ъ с т ю Л ь о н д е в ъ , отъ с. сѣе семето за свободата. Отъ 1894—
314 Пѫтеле, леринско, бившъ лерински 95 година до 1898 г. виждаме го на
войвода, сѫденъ и застрелянъ отъ сѫщата длъжность въ Битолската м.
сърбитѣ презъ 1928 г. като органи- гимназия, гдето се така служи на ве-
заторъ по убийството не ренегата- ликия идеалъ.
журналистъ Спасъ Поповичъ. Отъ 1898 год. до 1901 г. той е
Табло XCI. Апостолъ Петковъ, вой- вече на длъжность въ Солунъ, като
315 в о д а енидже-вардарски, прикрива действителната мисия, ор-
още отъ 1899 г. действувалъ въ най- ганизаторъ и апостолъ. Вследствие
южния край на Македония до рѣка известната „солунска афера”, Пере е
Бистрица. Прочутъ бѣ предъ турци изправенъ предъ специаленъ еѫдъ
и европейци по това, че бѣ пъленъ въ Солунъ и осѫденъ на заточение въ
господарь на голѣмото енидженско Подрумъ-Кале (М. Азия), кѫдето пре-
блато; колкото пѫти много войска е карва до амнистията презъ 1902 год.
заграждала блатото, за да го улови Амнистиранъ, връща се въ Со-
и избие четата му, никога не е спо- лунъ и оттамъ въ Битоля и Прилепъ,
лучвала. Водилъ е съ четата си много гдето вече живѣе полулегално.
сражения съ турцитѣ. Най-сетне е Обявяването на възстанието презъ
починалъ трагично на 15 августъ 1903 год. го заварва все тамъ. Макаръ
38
и несъгласенъ за обявяването, той ето му само въ духовнитѣ сфери на
се поставя на чeло на мориховския македонското движение”. (С Радевъ
районъ и се бори въ редоветѣ на —„Великитѣ сѣнки”).
възстаналия робъ. Погрома не го от- Табло XCV. Д и м и т ъ р ъ И в а н о в ъ. Два ме-
чайва. Той остава въ родината си, за 321 сеца следъ Букурещкия миръ, презъ
да насърдчава и крепи духа. 1913 г , съ който България биде за
Презъ 1905 г. П. Тошовъ е тоже втори пѫть разпокѫсана, недовол-
членъ въ конгреса станалъ въ Рила ното население въ охридско, струж-
планина, известенъ подъ името ко и дебърско пропѫди сръбскитѣ
„Рилски конгресъ”. войски и установи за нѣколко време
Страдащъ отъ тежка болесть мѣстни революционни власти. Единъ
въ стомаха, изтощенъ физически и отъ водителитѣ, който намѣри сво-
изнуренъ душевно отъ стеклитѣ се ята смърть презъ това възстание бѣ
злокобни по революционното дѣло Димитъръ Ивановъ. Той бѣ револю-
събития, Пере заминава за България ционеръ рѫководитель и въ турско
и стои тамо до хуриета. време.
Презъ 1908 година се връща Табло XCV. К р ъ с т ю Б ъ л г а р и я т а , дъл-
отъ България въ Солунъ. Тамъ взима 322 гогодишенъ войвода, бѣ се всецѣло
участие, заедно съ г. Ан. Страшими- посвѣтилъ на революционна дей-
ровъ, въ списването на в. „Конститу- ность. Той оцѣлѣ презъ всичкитѣ
ционна заря”. многобройни сражения, които води
Презъ 1910—911 учебна годи- като войвода. Българията почина въ
на става училищенъ инспекторъ, но войната противъ сърбите презъ 1913
скоро бива уволненъ и предложено г.
му бѣ секретарска длъжность въ ца- Табло XCV. В а с и л ъ М о н ч е в ъ е роденъ
риградския екзархийски в-къ „Вес- 323 въ Прилепъ. Той взелъ живо участие
ти”. Той се отказва и заминава за въ устройването на недѣлнитѣ учи-
София. Пада тежко боленъ въ бол- лища въ родния си градъ и въ раз-
ницата на д-ръ Сарафовъ. пространяването на тогавашната
Останалъ безъ срѣдства за книжнина. Подозрѣнъ отъ властьта,
живѣене, разни приятели му ги пред- той отива въ Солунъ. Става хоте-
лагатъ, но той отказва, като гладува лиеръ. Неговиятъ хотелъ „Бошнакъ
по цѣли дни и страда за „една цига- ханъ”, а после „Вардаръ”, е игралъ
ра тютюнъ”... ролята на революционно гнѣздо за
Ала още отъ детинство Пере хората на организацията. Благоро-
бѣше лунатикъ и въ съня си високо денъ, добъръ и преданъ всецѣло на
крѣкаше. дѣлото, той пожертвува за него себе
Единъ день, следъ едно ужасно си и семейството си. Презъ 1913 го-
крѣщене презъ нощьта, Пере взи- дина, една нощь гърцитѣ пленяватъ
ма решение да не продължава да Мончева и го отвеждатъ на островъ
бѫде товаръ и да замине за родния Трикери, който стана, както за мно-
си край. Той напуска столицата на зина други, неговъ гробъ.
България, като бѣше се снабдилъ Презъ сѫщата 1913 г. загина
съ цѣла библиотека отъ книги по пакъ отъ гръцка рѫка и неговиятъ
земледѣлие, тръгва на пѫть за Ма- синъ Георги Мончевъ. Цѣлиятъ жи-
кедония, кѫдето въ чифлика си иска вотъ на Георги Мончевъ е посветенъ
да се предаде на миренъ и отшел- на революционната борба на Маке-
нически животъ. дония. Още като ученикъ въ Солун-
Единъ день получава паспорта ската гимназия, Георги е вече членъ
си, нагоренъ на единия край. При- на революционната организация и
ятели и познати надушили, че отъ й оказва ценни услуги: посвещава
турската легация взели сѫ всички въ дѣлото другари отъ гимназията,
мѣрки да се не завърне Пере въ дома посрѣдничи между революционнитѣ
си; но Пере бѣше махналъ съ рѫка органи въ Солунъ и работницитѣ въ
на живота. „Единъ пѫть се умира. За провинцията, върши и самъ смѣли
мене нѣма по-голѣмо щастие отъ акции. Билъ е четникъ въ битолс-
това да сложа кости въ родна земя” ко презъ илинденското възстание,
— Переви думи казани въ кафене после легаленъ деецъ въ Солунъ,
„Македония” на 16. IV. 1912 г. предъ отново четникъ въ солунско и ку-
приятели. кушко, участвувалъ въ революци-
Характеристика. „Пере онния конгресъ (1906 г.), членъ на
Тошовъ е между най-голѣмитѣ маке- конституционнитѣ клубове, презъ
донски дейци най-неизвестния. Той 1912 година, осѫденъ задочно отъ
живѣ въ самота и умрѣ незабеляза- турцитѣ въ връзка съ енидже-вар-
но. Неговиятъ тихъ и меланхоличенъ дарската афера, избѣгалъ въ Бълга-
образъ е, обаче, пъленъ съ рѣдко и рия, отдето, безъ да дочака мобили-
скѫпоценно очарование. зацията, се връща въ Македония, въ
У никой отъ съратницитѣ му кукушко и солунско, начело на рево-
вѫтрешния животъ не бѣ тъй чис- люционна чета.
тъ, съсрѣдоточенъ и изобиленъ съ Когато на 21 юни 1913 година
нравствено богатство, както у него. българскитѣ войски се оттеглятъ отъ
Руската литература бѣ упражнила Кукушъ, Мончевъ остава съ дружина-
върху му много силно влияние, но и та си, бие се докрай и не желаейки
въ основа той имаше всичкитѣ черти да преживѣе българския неуспѣхъ,
на една хубава славянска душа: доб- насочва револвера си, но куршумътъ
рота, нежность, вкусъ къмъ съзерца- неуспѣва да го срази напълно и по-
теленъ животъ. А заедно съ това — лумъртавъ Мончевъ пада въ вражес-
като истински славянинъ — и единъ ки рѫце. Следъ невъобразими мѫки
отенъкъ на безволие, който спъваше е починалъ въ една отъ военнитѣ
неговото дѣло и ограничи влияни- болници въ Солунъ.
39
Георги Мончевъ и Василъ Табло XCVIII. А н г е л ъ Б о г е в ъ Джаневъ, вой-
Мончевъ оставиха единъ отъ най- 331 вода отъ прилепската околийска ре-
блѣскавитѣ примѣри за честна и са- волюционна чета, която се сражава
моотвержена служба на народното съ сръбско войсково отдѣление надъ
дѣло. c. Прилепецъ.
Тавло XCV. А л е к с o Д ж о р л е в ъ . Село Баница Табло XCVIII. Е ф р е м ъ М и л а д и н о в ъ , отъ с.
314 (леринско) е родното му мѣсто. Още 332–333 Криви-долъ (щипско), е смѣлъ рево-
отъ младини постѫпилъ въ редоветѣ люционеръ, убитъ въ бой съ сърбитѣ
на македонската революционна ор- въ 1915 година като войвода на
ганизация и билъ избранъ за мѣстенъ щипската революционна околия.
войвода. Взелъ живо участие въ ве- Табло XCIX. И л и я Й о с и ф о в ъ е роденъ
ликото възстание презъ 1903 г. 335 презъ 1888 година въ Охридъ. Рево-
По-късно билъ заточенъ отъ люционната му дейностъ почва презъ
турскитѣ власти и изпратенъ на за- 1907 година като четникъ и помощ-
точение въ Фезанъ (Африка) Презъ никъ войвода на битолския войвода
1908 г. билъ амнистиранъ отъ въ полето Ст. Пирчевъ. Следъ хури-
младотурцитѣ. Върналъ се въ ро- ета Илия, поради революционна
дината. Презъ войната отъ 1912 дейность, бѣ осѫденъ и лежа 3 го-
год. съ своята чета помагалъ на дини затворъ. Въ началото на 1912
гърцитѣ като на съюзници, а кога- година той — едва що излѣзълъ отъ
то последнитѣ измѣниха, Джорлевъ затвора — заедно съ свои другари
обърна орѫжието си противъ тѣхъ. направи атентата върху банка „Са-
Поради лишения и простуда презъ лоникъ” въ Битоля, следъ което бѣ
войнитѣ той падна тежко боленъ и избранъ за битолски полски войво-
умре презъ 1915 г. да. Презъ 1914 година, подготвяйки
Табло XCVI. В л а д и м и р ъ С л а н к о в ъ е ро- своя чета, биде предаденъ и осѫденъ
325 денъ презъ 1889 год. въ щипско отъ сърбитѣ. При откарването му за
Ново-село. Свърши тамъ I класъ. Скопие съ букаи и синджири на хан-
Още момъкъ е членъ въ органи- чето „Зъръ попе” въ Бабуна планина
зацията. Презъ 1908 г. отива въ Со- бѣ убитъ следъ жестоко мѫчение отъ
лунъ. Прави покушение противъ Яни сръбскитѣ пандури. Така завърши
Сандански. своя жизненъ край тоя младъ рево-
Презъ 1909 год. събира селскитѣ люционеръ.
каси. Залавятъ турцитѣ писмо и 200 Табло С. На 28 августъ 1915 година ста-
турски лири. Заловенъ, докаранъ е въ 336-337, на кръвопролитно сражение между
Щипъ. Измѫченъ. Въ Скопие осѫденъ 338-339, българската чета отъ кумановско и
на 6 години тъмниченъ затворъ. 340 сръбска потера.
Следъ година е изпратенъ на Презъ тия дни загинаха Ив.
заточение въ М.-Азия. Амнистира- Дѣлчевъ, Калъчевъ и др.
нъ, връща се и влиза въ четата на Т. Мѣстностьта, дето стана сраже-
Александровъ. Обикалятъ солунско. нието се нарича Орловецъ (куманов-
Въ балканската война действува въ ско).
тила на турцитѣ. Табло CIII. Б о р и с ъ Д р а н г о в ъ е роденъ
Презъ 1914 г. съ 7 души обика- 347 въ гр. Скопие на 3 мартъ 1872 годи-
ля като войвода велешко. Обсаденъ, на. Свърши педагогическо училище
пада убитъ въ сражение заедно съ въ родния си градъ, а после въ Со-
всички другари. фийското военно училище. На 1. I.
Табло XCVI. Ч е т а т а н а В л а д и м и р ъ С л а н - 1895 година е произведенъ въ чинъ
325–326 к о в ъ отъ с. Ново-село (щипско). подпоручикъ, а на 1. I. 1899 годи-
Коме Дворински отъ с. Дворища (ве- на вече става поручикъ и минава на
лешко), Ицо Бондиковъ отъ гр. Веле- служба къмъ Втори коненъ полкъ въ
съ. Ильо Касевъ отъ с. Чичово (велеш- гр. Ломъ. Презъ възстанието Бори-
ко). Борисъ Иордановъ отъ с. Орао- съ напуска длъжностьта и заминава
вецъ (велешко), Георги Табаковъ отъ за Македония да се бие въ редоветѣ
радомирско. на възстаналия робъ съ една чета
Табло XCVII. К р ъ с т ю Т р а й к о в ъ е отъ ре- отъ 120 ДУШИ. Четата дава блѣскаво
329 сенско, преспански околийски вой- сражение въ планина Плавица (кра-
вода, който се бореше за свободата товско). Презъ 1904 год. Дранговъ
на Македония презъ първия сръбски продължава образованието си въ Во-
режимъ. енната академия въ С Петербургъ.
Табло XCVII. Д а м е П о п о в ъ петнадесеть го- Следъ това е билъ назначенъ за ес-
330 дини съ пушка въ рѫка отстоявалъ кадроненъ командиръ на 10 коненъ
свободата на Македония срещу тур- полкъ въ гр. Шуменъ.
ци и срещу сърби; и въ прилепско и Балканската война го завари като
въ разложко; атентаторъ, терористъ ротенъ командиръ и преподаватель
и планински борецъ. по тактика въ Военното училище.
Презъ 1912 година извър- Презъ войнитѣ отъ 1914 — 1918 го-
ши 4 атентата; презъ 1908 година дина бѣше командиръ на 5 пѣхотенъ
срѣдъ прилепската чаршия заед- македонски полкъ, началникъ на
но съ другаря си Гьорица напада школата за запасни офицери и най-
родоотстѫпника и шпионина Веле после командиръ на 9 пѣхотенъ пол-
Апчевъ и пр. къ. На 25. V. 1917 година на кота
Даме е роденъ въ с. Долнени 1050, въ завоя на Черна, единъ сна-
(прилепско) около 1875 година. рядъ отне живота му.
40
Дранговъ написа многоцене- робени, живота на Христо Матовъ
ната книга „Помни войната”, съвети не по-малко бѣ изложенъ на опас-
къмъ войници. тности. Македонската революция,
Табло CIV. Х р и с т о М а т о в ъ е роденъ презъ сѫщо като другитѣ революции, изя-
348–349 1872 година въ гр. Струга, починалъ де много отъ своитѣ деца. Не вед-
въ София на 10. II. 1922 година. нъжъ страститѣ при фракционнитѣ
Той бѣ роденъ за ученъ, но ста- борби взимаха връхъ надъ мисъль-
на революционeръ. та и затъмняваха съвеститѣ. Матовъ
Още като студентъ Христо Ма- отстояваше твърдо убеждението си
товъ е написалъ подъ псевдонимъ при всички случаи и стоеше непо-
Дримколовъ отлично аргументира- колебимо на поста си. “Водачътъ не
ната етнографска студия „Сръбскитѣ трѣбва да върви по течението, да се
претенции въ западна България”. приспособява къмъ меняващитѣ се
Печатана е въ списанието „Българ- настроения на маситѣ: неговъ дългъ
ски прегледъ”, 1894 година, а по- е да издигне и проститѣ до своитѣ
късно въ отдѣлна брошура. Бидейки разбирания; инакъ той престава да
директоръ и учитель въ IV класното бѫде водачъ, и става жалъкъ дема-
училище въ гр. Сѣръ, Матовъ е напи- гогъ, който неминуемо ще изгуби
салъ филологическата студия „Уда- своя престижъ”. И Христо Матовъ
рението въ западно-българскитѣ съ своята честность и прямолиней-
говори”. Този му трудъ, публикува- ность запази до края обаянието си
нъ въ Сборника на Министерството на силна личность срѣдъ приятели и
на народното просвѣщение, е стро- противници. Не случайно той носе-
го наученъ и се отличава съ голѣма ше псевдонимъ името на последния
стегнатость на изложението. Дума римски републиканецъ Брутъ.
нѣма излишна. Табло CV. В ъ н д о в о й в о д а (стариятъ) е
И по темпераментъ, и по умс- 350 роденъ презъ 1858 г. въ с. Лѣски,
твени способности, и по подготовка, гевгелийско. Отровенъ е отъ гърцитѣ
Христо Матовъ бѣ предназначенъ отъ презъ 1917 г. въ солунския затворъ.
природата за научни изследвания. Презъ време на схватката въ гр. Со-
Но той чу воплитѣ на населението въ лунъ между българскитѣ войски и
„земята бойна на Самуила” и, плене- гръцкитѣ той взе живо участие. Въндо
нъ отъ очарованието на освободи- бѣ куриеръ на В. М. Р. О. отъ 1898
телния идеалъ, беззаветно се преда- година и четникъ на Иванъ Карасу-
де на пълната съ опасности револю- лията и Апостолъ Петковъ. Като вой-
ционна работа. Защото Христо Ма- вода борилъ се е противъ гърцитѣ.
товъ имаше и велико сърдце: тѣзи, Обиколилъ енидже-вардарско, гев-
що не го познаватъ отблизо, нека гелийско, сѣрско и е далъ множество
прочетатъ тритѣ му стихотворения и сражения на турски войски и гръцки
ще се увѣратъ въ това. Но и да не бѣха чети.
пѣснитѣ му, нима цѣлия му животъ не Табло CV. Л а з а р ъ Д и в л я н е ц ъ е роденъ
говори за една широка любвеобилна 351–352 въ с. Дивля (скопско) презъ 1880 год.
душа, за която страдаше съ болкитѣ Безграмотенъ, въ 1909 година изли-
на цѣлъ единъ народъ? за нелегаленъ, а презъ 1924 година
Като директоръ и учитель въ бѣ убитъ отъ сърбитѣ.
Скопие, Христо Матовъ, току що уз- Табло CVI. С т о я н ъ М ъ л ч а н к о в ъ , чедо на
налъ за основаването на Вѫтрешната 353 живописното родопско с. Скребатно
революционна организация, възп- (неврокопска околия). Роденъ презъ
риема идеята и се отдава всецѣло 1875 година, а убитъ е отъ братска
на дѣлото. Той образува първия ре- рѫка на 22 априлъ 1920 г. въ раз-
волюционенъ комитетъ въ Скопйе и ложко.
издава тамъ хектографиранъ рево- Още като ученикъ въ солунската
люционенъ вестникъ. Отъ тогазъ на- гимназия, чийто курсъ е свършилъ,
самъ биографията на Матовъ, подоб- влиза въ редоветѣ на революционнс
но на биографиитѣ на най-близкитѣ то дѣло и презъ възстанието взима
му другари — Даме Груевъ, Гоце живо участие на чело на голѣма чета
Дѣлчевъ и Пере Тошовъ, — е и исто- въ пиринската область.
рия на македонското освободител- После става учитель въ родния
но движение. Съ болесть въ гърдитѣ си край и, подозренъ отъ турцитѣ,
и недостатъкъ въ ходилата, той не бива затворенъ въ солунския затворъ
можа да вземе участие съ орѫжие въ и осѫденъ на обесване. Присѫдата
рѫка въ възстанията, макаръ и горе- бива отмѣнена съ доживотенъ за-
що да желаеше това. Като членъ въ творъ — изпращатъ го на заточение
централния комитетъ и задграни- въ Родосъ. Амнистиранъ презъ 1911
ченъ представитель, обаче, Христо г., завръща се въ България, дето учи-
Матовъ има неоценими заслуги: той телствува. Бурнитѣ години (1912—
бѣ голѣма рѫководна сила на орга- 1918) прекарва подъ орѫжие срещу
низацията. Съ перо и устно слово враговетѣ.
той действуваше главно върху ин- Останалъ живъ и здравъ следъ
телигенцията и посрѣдствомъ нея тоя периодъ, установява се въ осво-
срѣдъ маситѣ. Но той бѣ достѫпенъ бодения свой роденъ край и презъ
и за най-проститѣ четници. Три пѫти 1918 год. бива избранъ за народе-
бѣ хвърленъ въ затворъ; последния нъ представитель. Тая висока честь,
пѫть на заточение въ Подрумъ-Кале оказана на единъ скроменъ учитель
(Мала Азия). Макаръ повидимому и общественъ ратникъ за справед-
да бѣ настрана отъ самата кърва- ливость и култура, отне живота на
ва борба между поробители и по- Мълчанковъ.
41
Табло CVI. Е ф р е м ъ Ч у ч к о в ъ , учитель, е успѣватъ напълно. Много години
354 роденъ въ Щипъ, дългогодишенъ щипската революционна околия се
войвода и членъ на централния ко- е сочила за образецъ въ организа-
митетъ на ВМРО. Въ продължение на ционно отношение. Турцитѣ скоро
30 години не преставаше да рабо- подушватъ какъвъ родъ „учителска”
ти за свободата на своето отечество. дейность развива главниятъ учитель
Той придоби неизлѣчима болесть, Александровъ и още презъ ноемв-
която носи презъ цѣлия си животъ. ри му забраняватъ да учителству-
Табло CVI. Л ю б о м и р ъ В е с о в ъ е отъ Ве- ва и даже да стѫпва въ училището.
355–356 лесъ, революционеръ и поетъ, пад- Благодарение стегнатата органи-
на убитъ при сражение съ сръбска зация въ Щипъ, обаче, той е про-
потера въ началото на м. ноември дължавалъ още цѣли два месеца да
1922 г. въ крушовско. върши своята работа като главенъ и
Табло CVI. Илия К у ш е в ъ , отъ Велесъ, винаги е бивалъ навреме предизвес-
357 б и в ш ъ п о р у ч и к ъ отъ българска- тяванъ отъ граждани, когато орга-
та армия и бившъ студентъ, велешки ни на турската власть сѫ идвали да
войвода, убитъ съ подла измѣна на правятъ провѣрка, дали той отива въ
29 ноември при с. Руевци. училище или не. На 10 януари 1905
Заедно съ него сѫ убити и год., поради заловено писмо следъ
другаритѣ му: Георги Вардарски, отъ сражението въ с. Лезово на турцитѣ
с. Крайница, велешко, и Мане Кра- съ четата на Мише Развигоровъ,
товски — дългогодишни четници и Александровъ бива потърсенъ отъ
войводи. турцитѣ да бѫде арестуванъ. Кѫщата
Табло CVII—CXI. Т о д о р ъ А л е к с а н д р о в ъ му била обградена, но той успѣва да
358–372 е роденъ на 4 мартъ 1881 год. въ гр. се изплъзне отъ рѫцетѣ имъ и ведна-
Щипъ. Свършилъ скопското у ч и л и - га отива въ четата на Мише Развиго-
щ е презъ 1897 год., той става учи- ровъ и става секретарь на четата. На
тель и организаторъ-рѫководитель първия окрѫженъ конгресъ на скоп-
въ Кочани, Виница и Кратово. Въ на- ския революционенъ окрѫгъ (16—12
чалото на 1903 г. при подготовката 1909 год.), като делегатъ на щипс-
на голѣмото илинденско възстание ката революционна околия, той бива
— той е билъ учитель въ Кочани и избранъ за секретарь на конгреса.
околийски рѫководитель на кочан- На 1906 год. той заболѣва отъ
ската революционна околия, презъ стомашно разстройство и по съвети
която сѫ минали много чети и ма- на лѣкари, есеньта остава учитель въ
териали почти за цѣла Македония. гр. Бургасъ. Презъ сѫщата година
Съ негово съдействие сѫ прекара- (2—10 VIII) той взима участие въ II ре-
ни презъ кочанско голѣма часть отъ довенъ конгресъ на скопския окрѫгъ,
експлозивитѣ, които презъ априлъ като делегатъ на щипската револю-
1903 г. послужиха за известнитѣ ционна околия. Като узнава, обаче,
солунски атентати: вдигане въ въз- за убийството на Мише Развигоровъ,
духа на Банкъ Отоманъ, газовото той напуска учителството презъ
освѣтление, парахода Гвадилквивиръ пролѣтьта на 1906 год. и заминава
и др. Предаденъ отъ кочански власи, пакъ за Македония като секретарь на
отъ които искалъ налогъ за подго- кочанския околийски войвода Симе-
товка на възстанието, Александровъ онъ Георгиевъ. На III редовенъ кон-
биде арестуванъ на 3 мартъ 1903 г. гресъ на скопския революционенъ
и още сѫщата нощь съ много голѣма окрѫгъ на 8—14. XI 1907 год., като
стража — за да не бѫде освободе- делегатъ на кочанската околийска
нъ изъ пѫтя отъ организации, чети чета бива избранъ отъ конгреса на-
и милиция — бива закаранъ за Ско- право за окрѫженъ войвода на скоп-
пье при македонския губернаторъ ския революционенъ окрѫгъ заедно
отъ реформената акция — Хилми- съ Ефремъ Чучковъ. На 23 юли 1907
паша. Понеже при обиска въ кварти- год., като обявиха младотурцитѣ
рата му били намѣрени шифрова- своя хуриетъ, следъ като се легали-
ни писма и печатенъ правилникъ за зираха първи всички чети на сѣрския
четитѣ, Александровъ бива осѫденъ и струмишкия окрѫзи, избързаха
отъ скоп-ския извънреденъ сѫдъ да влѣзнатъ въ градоветѣ и четитѣ
на 5 години тъмниченъ затворъ. отъ битолския и солунски окрѫзи.
Въ затвора престоява около 13 ме- Ефремъ Чучковъ и Александровъ,
сеца. Презъ априлъ 1904 г. той бива предвиждайки, че съ тая революция
освободенъ отъ затвора следствие — фарсъ, младотурцитѣ целятъ да
голѣмата политическа амнистия, на- се спасятъ отъ реформената акция,
речена Начевичева — последния я за да задържатъ подъ турско робс-
издействува като специаленъ прате- тво Македония, задържаха четитѣ
никъ на българското правителство на скопския революционенъ окрѫгъ
въ Цариградъ следъ илинденското седмици по-късно, до като укриятъ
възстание за водене преговори съ орѫжието и подготвятъ селянитѣ за
турцитѣ. временно пасуване до по-удобе-
Презъ 1903/1904 год. Алексан- нъ моментъ. Следъ легализиране на
дроаъ бива назначенъ главенъ учи- четитѣ, Александровъ продължаваше
тель въ II-класното училище въ гр. да обикаля градове и села въ скоп-
Щипъ, (махала Ново-село) и като ския революционенъ окрѫгъ, въ на-
членъ на околийското рѫководно чалото „да се вижда съ приятели”, а
тѣло, заедно съ двамата великани на по-късно като окрѫженъ „ревизоръ”
македонското освободително дви- на черкви, училищни здания, монас-
жение: околийския рѫководитель тири и пр. съ цель да подържа духа
Тодоръ Лазаровъ и войводата Мише у борческото население.
Развигоровъ, се заематъ да органи- На 2 августъ 1909 г. властьта въ
зиратъ гр. Щипъ и околията. Въ това Щипъ се опита да арестува Александрова
42
но той успѣ да избѣга. Следъ една разпореждане къмъ 8 тунджанска
малка обиколка като нелегале- дивизия, на която е принесълъ съ
нъ въ нѣкои околии на скопския другаритѣ си голѣми услуги.
революционенъ окрѫгъ, той за- Следъ погрома (1913 г.) той
минава за България на почивка и е останалъ да живѣе въ България,
за да не излага преждевременно отдето презъ 1913, 1914 и 1915
населението. Презъ пролѣтьта на г. е правилъ агитаторски групи за
1910 год. той заминава съ чета въ подържане духа въ Македония и за
скопския революционенъ окрѫгъ, възсъздаване организазацията.
възстановява организацията тамъ Презъ време на голѣмата война е
и съ успѣхъ се бори противъ жес- билъ въ щаба на партизанската рота
токата обезорѫжителна акция на при 3-а бригада на 11 Македонс-
младотурцитѣ, като успѣва да запа- ка дивизия. Той се занимава тукъ
зи голѣма часть отъ орѫжието и да съ полезнитѣ инициативи: издаване
прибере голѣми парични срѣдства серии книжки (библиотека), вестни-
за засилване организацията. Съ това ци „Народность” и „Nation”, албума
спасено орѫжие и събрани пари на „Македония въ образи” и пр. Вед-
скопския революционенъ окрѫгъ Т. нага следъ погрома Александровъ
Александровъ услужи и на дейцитѣ се заема да възстанови връзкитѣ
отъ другитѣ революционни окрѫзи съ поробенитѣ части на Македония
за възсъздаване и засилване орга- и да събира редовни сведения за
низацията тамъ. вършенитѣ отъ сърби и гърци тамъ
Въ началото на 1911 г. се пос- зулуми.
тига пълно разбирателство меж- На 4 ноември 1919 г. той бива
ду дейцитѣ на засилената вече В. арестуванъ като „виновникъ за пог-
М, Р. О. и се избира съ писменно рома”, а избѣгалъ отъ затвора на 13
разбирателство, съгласно правил- с. м.
ника на организацията, централ- Презъ пролѣтьта 1920 г. зами-
ния комитетъ въ съставъ: 1) Христо нава съ чета въ Македония. Загина
Чернопѣевъ, 2) Т. Александровъ, 3) трагично.
П. Чаулевъ и 4) допълняющъ членъ Табко CXII. П е т ь ж е р т в и н а д ъ л г а . На
Ал. Протогеровъ. 378 22 юли 1924 год. едно отдѣление
Презъ пролѣтьта 1911 г. отъ четата на войводата Панче Ми-
Чернопѣевъ, Александровъ и Ча- хаиловъ биде нападнато отъ сърб-
улевъ заминаватъ за Цетина, да се ска потера близо до село Калиман-
срѣщатъ съ албански водители, съ ци (околия Царево-село). Тукъ пад-
цель да се споразумѣятъ за задруж- наха следнитѣ революционери:
на дейность противъ турското иго. 1) Мирче Велиновъ отъ с. Церъ,
Презъ лѣтото и есеньта на 1911 2) Мише Трайчевъ отъ Щипъ, 3)
г. и презъ лѣтото на 1912 год. подъ Мишо Недѣлковъ отъ София, висо-
рѫководството на Александровъ, коинтелегентенъ младежъ съ свѣтло
войводитѣ и атентаторскитѣ мѣстни бѫдаще, 4) Стоилъ Бичиклиевъ отъ
власти извършиха систематично Щипъ, 5) Ильо Стойчевъ Златановъ
редица динамитни атентати надъ отъ с. Дулица (царево-селско).
тренове, желѣзопѫтни мостове и Табло CXIII. М и т к о Д о м а з е т о в ъ е ро-
гари, надъ жандармерийски посто- 379 денъ въ гр. Щипъ презъ 1905 годи-
ве, въ градове и на др. много мѣста на. Български студентъ, изпратенъ
въ Македония. въ сръбски казарми по заповѣдь
Презъ лѣтото на 1912 г. и на великия жупанъ Матковичъ, по-
при обявяването войната между неже билъ подозренъ. Тамъ бива
съюзенитѣ балкански държави и безчовѣчно изтезаванъ. Нарочно
Турция, Александровъ съ нѣколко подмаменъ отъ единъ сръбски кап-
души другари се е движилъ въ ку- ралъ, който му казалъ, че му пома-
кушко и солунско, дето сѫ пред- га да избѣга, Домазетовъ стига до
приели преди и следъ обявяване с. Царево-село, но тамъ попада на
на войната редица атентати надъ скроена засада и бива заловенъ.
тренове, на австрийската поща и Убитъ е до сѫщото село на 28
трамваитѣ въ Солунъ, на моста при априлъ 1925 година.
Ново-село до гр. Солунъ и пр. Табло CXIII. А н г е л ъ Д и м и т р о в ъ , теро-
Следъ обявяване войната презъ 381 ристъ, е убитъ въ 1925 година.
1912 г., той съдействува въ армиитѣ Табло CXIV. С а з д о Г р у ч и н с к и е убитъ
на съюзнитѣ балкански държави и 382 презъ 1924 година въ кочанско въ
съ кукушката чета и милиция успѣва сражение съ сърбитѣ.
нѣколко дена преди да стигнатъ Табло CXIV. М и т е Ц е р с к и , кочански
българскитѣ войски, да завземе гр. 383 войвода. Убитъ е презъ 1924 годи-
Кукушъ, да спре ж. п. съобщение на на при с. Калиманци.
турцитѣ до р. Галикъ, да обезорѫжи Тавло CXV. Т р а я н ъ И в а н о в ъ е родо-
турското население тамъ и приготви 389 мъ отъ Кочани. На 13 IX 1926 го-
и складира голѣми запаси храни за дина въ 6 часа сутриньта между с.
бързо настѫпващата (съ обозъ отъ Облешево и Кочани край желѣзния
волски коли) българска армия. пѫть е билъ застрелянъ отъ сръбски
Въ началото на 1913 г. бива из- джелати Траянъ Ивановъ. Той бѣше
пратенъ въ македонското опълче- обвиненъ, че на 22 юни 1924 годи-
ние, дето бива зачисленъ въ щаба на въ сражение на четата, въ която
на III македонска бригада. и той е билъ, убилъ двама сръбски
Презъ междусъюзнишката вой- жандарми.
на Александровъ е билъ даденъ въ Следъ прочитането на присѫдата и
43
на последната молитва, сръбския въ време на комунистическитѣ без-
свещеникъ поканилъ Траяна да се редици въ България.
изповѣда. Траянъ отговорилъ, че не Табло CXVIII. С л а в к о С у д и ч к и . Въ сра-
желае, защото душата му е чиста. Не 400 жение раненъ, заловенъ и съ своето
се съгласилъ да му вържатъ и очитѣ. ножче убилъ двама отъ пазачитѣ, ко-
Така безтрепетно посрещналъ Тра- ито сѫ го водили на смърть.
янъ сръбския куршумъ и умрѣлъ съ Табло CXVIII. Ц в ѣ т а н ъ С п а с о в ъ , куманов-
възгласа „Да живѣе свободна Маке- 401 ски войвода, е убитъ близо до Кра-
дония”. тово.
Табло CXVI. Ипократъ Развигоровъ Табло CXIX. С т о я н ъ Л е к о в ъ Ц а р о т ъ , отъ
391 внукъ на Мише Развигоровъ. Роде- 402 Кратово, е убитъ на първия день на
нъ е въ гр. Щипъ презъ 1900 година. Великдень, 1924 година, въ сраже-
Баща му Томе Развигоровъ бѣ старъ ние съ сръбска потера. Дългогоди-
дългогодишенъ учитель въ с. Не- шенъ безстрашенъ войвода.
манци и с. св. Николе. Ипократъ бѣ Табло CXIX. Ш а р е н ъ А м п о , отъ село Дулица
съ основно образование, по занятие 403 (кочанско), прочутъ войвода, убитъ
фурнаджия. Отъ 1922 година става въ сражение съ сръбски войски презъ
четникъ. 1925 година.
На 5 XII. 1927 г. падна убитъ Табло CXX. С т е ф а н ъ П е т к о в ъ С и р к е т о е
сръбския генералъ Ковачевичъ, еди- 404 роденъ въ гр. Чирпанъ презъ 1868 г.
нъ отъ заклетитѣ врагове на бъл- Презъ 1918 година, презъ време
гарина и на македонската свобо- на отстѫплението, той бѣше начал-
да. Единъ отъ атентаторитѣ бѣше и никъ на полицейската секция въ гр.
Ипократъ заедно съ своя си другаръ Велесъ. Когато всичко отстѫпваше
Лилинковъ. Забѣгватъ въ плани- и бѣгаше къмъ България, Стефанъ
на Плачковица. Следъ нѣколко дни Петковъ се обръща къмъ велешани
бѣха открити въ една пещера. Без- съ думитѣ: „Отъ днесъ нататъкъ азъ
бройна сръбска потера обсади пе- пакъ ше бѫда между Васъ, защото
щерата и 20 часа се води сражение. Велесъ стана моето второ отечество
Самоотверженитѣ борци, следъ като и редомъ съ васъ ще се боря срещу
свършили бойнитѣ си припаси, за поробителя”. И така той остана като
да не се предадатъ живи въ сръбски организаторъ и войвода цѣли че-
рѫце, последната бомба оставатъ за тири години въ Велесъ и велешко,
себе си. Двамата вѣрни другари до- преоблѣченъ въ просяшки дрехи.
стойно изпълниха дълга си къмъ за- Стефанъ Петковъ, поради голѣмо
робеното отечество. физическо изтощение, умря презъ
Табло CXVII. Т о д о р ъ Д и м к о в ъ , револю- 1926 година, обаче, той всрѣдъ ве-
394 ционеръ. Раненъ на 15 VI 1927 го- лешани остави неизличими спомени
дина при с. Дрѣнъкъ (кумановско), се на революционна добродетель за
самоубилъ. вѣчни времена.
Табло CXVII. Й о с и ф ъ К и р о в ъ (Йоската), Табло CXX. С т а н и м и р ъ И в а н о в ъ е ро-
395 революционеръ отъ с. Враци-тур- 405 денъ въ с. Бигла (царево-селско),
ци (кукушко), загина въ сражение съ свършилъ трети класъ въ Царево-
гърцитѣ презъ 1929 година. село, постѫпилъ презъ 1920 година
Табло CXVII. Спасъ Станковъ Стефа- въ четата на войводата Ефремъ Чуч-
396 н о в ъ. На 16 юни 1927 година една ковъ. Петь години броди по планини
революционна чета води сражение за свободата на Македония.
съ сръбска потера. Презъ нощьта въ Презъ м. май 1925 година въ
схватката бива раненъ единъ четни- сражение съ сръбска потера падна
къ, който не могълъ да се оттегли убитъ близо до родното си село.
отъ засадата. На другия день бива Табло CXX. К и р и л ъ Ц и п у ш е в ъ е родомъ
откритъ въ едно долче и започва от- 406 отъ Радовишъ, студентъ. Заподоз-
чаяна борба. Ранения герой изстрел- ренъ отъ сърбитѣ като съучастникъ
ва всичкитѣ патрони и после се са- въ заговора на скопскитѣ студен-
моубива. ти, билъ изведенъ къмъ българската
Тоя четникъ бѣше Спасъ Ст. Сте- граница съ измама, ужъ ще бѫде ек-
фановъ, роденъ на 20 май 1900 го- стерниранъ въ България, обаче бива
дина въ с. Любанци (скопско). убитъ при мѣстностьта Иесенецъ
Табло CXVII. М а н о А т а н а с о в ъ в ъ сраже- (1929 година).
397 ние при с. Дрѣнъкъ (кумановско) на Табло CXX. И л . Л и л и н к о в ъ , е родомъ
15 юни 1927 година, като четникъ 407 отъ, гр. Щипъ. Убитъ е въ пещеритѣ
отъ четата на Дафко Данаиловъ, бѣ на планина Плачковица въ борба съ
тежко раненъ и се самоуби. Мано сърбитѣ.
Атанасовъ е родомъ отъ с. Доганица Табло CXXI. Т о д о р ъ п. И о р д а н о в ъ е ро-
(босилеградско). Загина на 25 го- 408 денъ въ гр. Кочани презъ 1904 годи-
дишна възрасть. на, свършилъ гимназията въ гр. Щипъ
Табло CXVIII. Т р а й к о П а ц к о в ъ е роденъ и следъ това заминалъ да следва въ
398 въ Щипъ. Загиналъ презъ 1925 год. Бѣлградъ.
въ едно сражение на щипската чета Когато презъ юни 1927 го-
съ сърбитѣ. дина сърбитѣ откриха аферата
Табло CXVIII. Д о н ч о Ч у п а р и н о в ъ , отъ съ 20 души македонски студен-
399 гр. Панагюрище, членъ отъ ре- ти въ затвора противъ сръбската
волюционната организация, за- тирания, началникътъ на тайна-
гиналъ презъ 1925 година та полиция Жика Лазичъ повика Т.
44
п. Йордановъ и го заплаши съ най- Табло CXXX. А т а н а с ъ Б ѣ л ч е в ъ отъ с. Руси-
грозното изтезание, за да изкопни 429 ново (малешевско), съ срѣдно обра-
сведения. Тодоръ поискалъ време зование и дългогодишенъ народенъ
да помисли. На 23 юни 1927 годи- учитель, агитаторъ и организаторъ.
на той се хвърли подъ колелата на Вследствие на своята жива дейность,
желѣзницата въ Бѣлградъ. напуска училището и става нелегале-
нъ.
Табло CXXI. Т о м а К у ю м д ж и е в ъ , отъ
409 градъ Струмица, на 12 декември Табло CXXX. Д ж о д ж о Х р . Б а н и ч а н и н ъ е
1927 година е грабнатъ отъ дома му 430 роденъ въ с. Ракита, дългогодишенъ
и убитъ предъ струмишкия затворъ кайлярски войвода, убитъ презъ 1917
подъ предлогъ, че бѣгалъ. г. при Поградецъ.
Табло CXXI. Б л а г о й М о н е в ъ . двадесеть Табло СХХХ. Д и м е С т о я н о в ъ Б е р б е р ч е -

410 и петь годишенъ младежъ, родомъ 431 т о е роденъ въ гр. Велесъ презъ 1875
отъ гр. Щипъ, студентъ по архитек- год. Основно образование получилъ
тура въ Бѣлградъ. Преди да положи въ родното си мѣсто.
последния си изпитъ върналъ се при Въ револ. организация влиза
майка си, да се види съ нея. Една презъ 1900 година. Следъ убийство-
нощь бива грабнатъ отъ сръбската то на единъ шпионинъ, бидейки по-
инквизиция и безследно изчезналъ дозренъ, избѣгалъ въ гората. Билъ е
отъ нейната черна рѫка. нѣколко години кратовски войвода.
Диме е умрѣлъ отъ туберкулоза
Табло CXXII. Алексо Стефановъ Симо- въ рилския монастиръ презъ 1910
411 н о в ски е роденъ въ с. Радово (би- год.
толски Демиръ-Хисаръ) презъ 1869
година. Табло CXXXI. С т е ф а н ъ Н. А в р а м о в ъ е ро-
Отъ тридесеть години съ орѫжие 432 денъ въ гр. Чирпанъ презъ 1885 год.,
въ рѫка броди македонскитѣ де- македонски революционеръ отъ
бри противъ турци и сърби. Взелъ е 1902—1907 година, взелъ активно
участие въ повече отъ 20 сражения. участие въ борбитѣ съ сръбската про-
паганда. Авторъ е на „Революционни
Тaбло CXXII. Х р и с т о П е т р о в ъ, отъ с. Чи- борби въ Азотъ и Порѣчието”, изда-
412 чево (велешко) падналъ убитъ презъ ние на Македонския наученъ инсти-
1925 г. въ сражение на четата тутъ.
П. Станчевъ противъ сърбитѣ.
Табло CXXXI. Н а у м ъ Б у ф ч е т о , родомъ отъ
Табло CXXVII. П е т ъ р ъ К о с т о в ъ (Петре- 433 битолското село Буфъ, войвода на
421 Паша) е родомъ отъ гр. Прилепъ, буфския революционенъ районъ.
прилепски околийски войвода,
презъ 1927 г. загина въ неравенъ Табло CXXXI. Славчо Абазовъ , отъ с. Злетово
бой съ сръбска потера. 434 (кратовско), роденъ презъ 1884 годи-
на, почина на 7. II. 1928 година. По-
Табло CXXVII. Г е о р г и В ъ н д е в ъ е роде- голѣмата часть отъ живота си посвети
422 нъ въ с. Лѣсково (гевгелийско) презъ на Македония и като революционеръ
1906 год., синъ на храбрия войвода й служи вѣрно и предано.
Вънде. Още на 16 годишна възрасть
влиза въ революционната организа- Табло CXXXI. К р ъ с т о Г е р м о в ъ (Шакиръ)
ция като четникъ при влашкия вой- 435 е роденъ въ гр. Прилепъ презъ 1876
вода Щерю Юнака; после при баща година, бившъ войвода въ Марихово
си като неговъ секретарь. Презъ (прилепско), дето бѣше страшилище
1913 год. гърцитѣ го затварятъ и за турци и гърци.
осѫждатъ на смърть, но директорътъ
на солунския затворъ го спаси, като Табло CXXXI. М а н у ш ъ Г е о р г и е в ъ е отъ
го закри. По-после Георги бѣше ос- 436 струмишко, войвода на струмишката
вободенъ и стана пакъ нелегаленъ околия.
— като войвода въ струмишко.
Тaбло CXXXII. Х р и с т о К у с л е в ъ е роденъ
Табло CXXIX. Ц вѣт а н ъ С па со в ъ Ор ѣ ш ов с к и 437 презъ 1877 год. въ гр. Кукушъ, свър-
426 и 427 и Д им ит ъ р ъ Г е о р г и е в ъ Н е гр е в - шилъ солунската гимназия, бившъ
ски — дългогодишни македонски учитель.
борци, загинали за свободата на Другаръ на Гоце Дѣлчевъ, съ ко-
родната си земя. гото е обикалялъ Македония, а после
войвода въ струмишко.
Табло CXXX. П е т ъ р ъ А ц е в ъ е роденъ
428 въ с. Орѣховецъ (прилепско), членъ Табло CXXXII. И ц о (Христо) Гава-
отъ семейството Симоновци, което 438 з о в ъ е баща на прочутия храбрецъ
е дало три жертви за родината: ба- Йорданъ Гавазовъ отъ гр. Прилепъ.
щата, братята: Мирче и Гога Аце- По занятие желѣзарь — бележитъ
ви. техникъ и усъвършенствуватель на
Петъръ е бившъ учи- желѣзния плугъ, известенъ подъ име-
тель, постѫпилъ въ редоветѣ на то “македонски”.
В. М. Р. О. презъ 1898 година като Заедно съ неговия другаръ Илия
организаторъ, а после и войвода въ Цървенковъ били вѣрни ятаци на
прилепско. Участвувалъ въ илинден- комититѣ отъ старата школа. Той
ското възстание. Днесъ той живѣе въ пренасялъ орѫжие на последнитѣ въ
Пловдивъ. Азотъ, Порѣче, прилепско и пр.
45
Табло CXXXII. И в а н ъ п. Т а л е в ъ Г ю р л у - 1900-901 г. е членъ въ битолския
439 к о в ъ е роденъ въ с. Кривогащани окрѫженъ комитетъ на В. М. Р. О.
(прилепско), убитъ отъ сърбски по- и рѫководитель на ученическата
тери въ сражение съ тѣхъ на 7 ок- организация въ гимназията въ Би-
томври 1920 г. толя, отъ кѫдето се приготовлява-
Иванъ бѣше агитаторъ на орга- ха бѫдащи рѫководители, като Хр.
низацията. Силяновъ, Лазаръ Московъ, Илия
Той извърши бомбенитѣ атента- Талевъ и много други, до 1.IV.1903
ти въ Прилепъ на 10. X. 1912 годи- г. Отъ 1. IV. 1903 год. до 1.XII.1903
на, върху желѣзницата при с. Съл- г. е горски началникъ на буфски
пъ (велешко), въ с. Витолища презъ районъ и Горна Преспа, с. Германъ
1912 г. и пр. и другитѣ. Презъ 1908 год. до 1. IX.
Табло CXXXII. И в а н ъ А н а с т а с о в ъ отъ Ма- 1910 г. е членъ въ новия битолски
440—441 лешъ и Д а н ч о Д ж а н г а л о з о в ъ окрѫженъ комитетъ. Отъ 1910 год.
отъ Кукушъ, четници и районни е осѫденъ съ другитѣ членове на
войводи редъ години. Загинали за окрѫжния комитетъ отъ турския во-
Македония. енно полеви сѫдъ на бесилка. Следъ
Табло CXXXIII. А т а н а с ъ И в а н о в ъ е ро- протестъ, присѫдата е отмѣнена съ
442 денъ въ гр. Прилепъ презъ 1874 г. доживотенъ затворъ. Изпратенъ на
Билъ е първоначаленъ учитель въ с. заточение. Презъ м. октомври 1921
с. Небрѣгово, Бучинъ, Дуйне, Варо- год. избѣгва отъ заточение съ Г. п.
шъ (прилепско) и градоветѣ: При- Христовъ и Василъ Клисара отъ гр.
лепъ и Ресенъ (1901-1902 г.) Крушово. Презъ 1912 год. съ чета
При организирането отъ Да- навлизатъ вѫтре и взиматъ участие
мянъ Груевъ първия революционе- при освобождаването на Битоля.
нъ крѫжокъ въ гр. Прилепъ билъ въ Табло CXXXIII. К о с т а д и н ъ ( К о с т а ) К о н д о в ъ
рѫководното тѣло, като секретарь 444 е роденъ въ гр. Прилепъ около 1873
на комитета, която длъжность за- година, запасенъ офицеръ и юристъ
емалъ въ продължение на нѣколко по образование, бившъ околийски
години, презъ които организацията началникъ. Постѫпилъ въ редоветѣ
разрастваше и вземаше все по силни на ВМРО презъ 1896 година и дейс-
и мощни позиции срещу неприяте- твувалъ въ из. Македония.
ля — турцитѣ. Отъ първитѣ години Табло CXXXIII. Д и м к о С а р в а н о в ъ ( М о -
устройваха се терористически гру- 445 г и л ч е т о ) , родомъ отъ с. Могила
пи, които изпълняваха разни акции (битолско). Почти неграмотенъ, но
срещу неприятелитѣ на органи- горещъ родолюбецъ и неприми-
зацията, а по късно образуваха се римъ врагъ на тиранията.
чети изъ околията и за тероръ вър- Презъ илинденското възстание
ху известни злодеи турци. Атанасъ като простъ четникъ се билъ въ би-
Ивановъ всѣкога е билъ въ контактъ тол. ройонъ.
съ терориститѣ въ града и четитѣ Заради храбростьта му и опит-
въ околията. Лежалъ е въ прилепс- ностьта презъ 1904 год. билъ из-
кия затворъ нѣколко пѫти по силно бранъ за войвода на битолската
подозрение, а сѫщо и въ битолския околия и такъвъ е билъ до м. мартъ
затворъ близо една година, следъ 1907 г., когато е падналъ убитъ при
което заминава въ прилепската чета с. Ношпалъ (битолско).
на Петъръ Aцевъ презъ м. декември Табло CXXXIII. Т р а й к о К р а л о е родомъ
1902 г. 446 отъ с. Бърникъ (битолско), дългого-
Въ началото на 1903 г. следъ дишенъ революционеръ и войвода,
посрещането при с. Никодинъ (при- загиналъ на поста си презъ 1907
лепско) и изпращането при с. Пу- година.
турусъ (битолско) на Борисъ Сара- Табло CXXXIV. А т а н а с ъ П е р е в ъ М у р д -
фовъ съ четата си, прилепската чета 447 ж е в ъ , синъ на заможно семейство
се раздѣли на 2 части. Въ първата въ гр. Прилепъ, е роденъ около 1875
чета остана Петъръ Ацевъ, а вто- година и възпитаникъ на Солун.
рата подъ войводството на Христо българ. мѫж. гимназия.
Оклевъ (Попето) почна да обикаля Атанасъ е интименъ другаръ
за агитация полскитѣ прилепскисе- на Даме, Пере и Гьорче. Той е еди-
ла. Въ тази чета при Христо Оклевъ нъ отъ най-старитѣ крепители на
Атанасъ Ивановъ бѣ секретарь-аги- В. М. Р. О. и, може би, първия по
таторъ. Презъ 1904 година Ат. Ива- време неинъ работникъ. Като дѣсна
новъ дохажда въ България, дето рѫка на Даме, той е билъ най-мощ-
става чиновникъ въ Дирекцията на ния агитаторъ на освободителната
статистиката. Нѣколко години е идея между учащата се младежь.
билъ съветникъ въ бюрото на при- Обиколилъ цѣла Македония да
лепското братство. По настоящемъ проповѣдва и свързва.
е пенсионеръ. Самъ е четувалъ и водилъ чета.
Табло CXXXIII. А л е к с а н д ъ р ъ Е в т и м овъ Сега живѣе въ София.
443 е роденъ въ гр. Битоля презъ 1874 Табло CXXXIV. Димитъръ Стояновъ
год., бившъ основенъ учитель. Презъ 448 Ж и т о ш а н е ц ъ е роденъ въ гр.
1895—1896 учебна година е учи- Крушово. Още много младъ (1908
тель въ село Бухъ и рѫководитель год.) постѫпва въ редоветѣ на ре-
на В. М. Р. О. въ градъ Леринъ и вол. организация и като борецъ отъ
околията съ секретаря на сѫщото четитѣ на Тодоръ Александровъ,
у-ля Тею Кировъ, отъ гр. Лери- Мише Недѣлковъ, Атан. Калчевъ и
нъ. Презъ 1899-900 г. е градски Янко Влаха, броди изъ Македония
рѫководитель въ гр. Битоля. Презъ за борба срещу поробителитѣ й.
46
Той почина въ София презъ време той взема активно участие за
1927 година. създаването въ Битоля на юнашко
Табло CXXXIV. С л а в е Хр. М л а д е н о в с к и , дружество. Въ сѫщото време той
449 отъ с. Владимирово (малешевско), бѣ назначенъ Гяватколски войвода
дългогодишенъ куриеръ на ВМРО, и му се възложи организирането
добъръ организаторъ и малешевски на атентати въ Битоля и битолс-
войвода. До него е четника Ефтимъ ко. Презъ балканската война той
Левеновъ, куриеръ на организаци- взе активно участие като войвода,
ята. като въ 1913 г. презъ м. май се яви
Табло CXXXIV. Н а у м ъ Ц в ѣ т и н о в ъ е ро- въ тилъ на сръбската армия въ ох-
450 денъ въ Охридъ и бѣше членъ на ридско; презъ европейската война
горското рѫководно тѣло презъ той тоже участвува като войвода, а
илинденското възстание въ охрид- отъ 1923 година досега на нѣколко
ския революционенъ районъ. пѫти влиза въ охридско като вой-
Табло CXXXV. Ш е р и ф ъ С ю л и м а н о в ъ отъ вода съ своя чета.
451 гр. Прилепъ, терористъ на ВМРО. Съ своята желѣзна структура и
Той наказа родоотстѫпника сър- себеотрицание, той не малко вой-
боманинъ Глигоръ Лямевъ отъ с. води и четници при раняването
Небрѣгово (прилепско), бившъ бъл- имъ е носилъ на гръбъ и ги е спася-
гарски войвода, а после на сръбска валъ отъ явна смърть. Той бѣше и си
служба. остана безумно храбъръ револю-
Табло CXXXV. С т о ю Х а д ж и й с к и , старъ войво- ционеръ, готовъ на саможертва за
452 да, загиналъ въ борба съ турцитѣ. свободата на родината.
Табло CXXXV. Д и м и т ъ р ъ Ф и л д и ш е в ъ отъ Табло CXXXVI. Ангелко Аврамовъ Чу-
453 гр. Охридъ; постѫпилъ въ редоветѣ 459 п а р о в ъ ( 1878-1907 г.) Ангелко е
на нелегалнитѣ дейци презъ м. яну- родомъ отъ с. Папрадища, велешко.
ари 1903 год., като четникъ подъ Той бѣ единъ отъ най-преданнитѣ
заповѣдитѣ на войводата Параскевъ организационни дейци. Презъ
Цвѣтковъ, комуто бѣше секратарь. есеньта на 1907 г.е натоваренъ отъ
Презъ м. мартъ сѫщата годи- районния войвода Миланъ Зми-
на четата на Параскевъ Цвѣтковъ ята да занесе писмо въ Велесъ до
бѣше обсадена отъ турска войска градското рѫководно тѣло. Поради
въ битолското село Могила и из- предателство на сърбомани, меж-
бита. Тукъ намѣри гроба си и мла- ду с. с. Чашка и Еловецъ, деврието
дия секретарь рамо до рамо съ своя иска да го обискира, но, за да не
войвода. попадне писмото въ властьта, той
Табло CXXXV. Т и к в е ш к о т а б л о . За Пе- поглъща писмото и се застрелва.
454 търъ Юруковъ. Ал. Станоевъ, Пешо Така гордо Ангелко запази
Самарджиевъ и Добри Даскаловъ честьта на своя миячки родъ.
сведения се даватъ другаде (спо- Табло CXXXVI. Б о р и с ъ Хр. М и л ч и н о в ъ
редъ номерата на ликоветѣ имъ), 460 е роденъ презъ 1879 г., убитъ на 17
И о в а н ч е п о п ъ А н т о в ъ отъ юли 1913 г. на „Султанъ тепе” при
с. Ватоша (тиквешко), съ срѣдно мѣстностьта „Кравица” въ борба съ
образование и бившъ учитель. сърбитѣ.
Постѫпилъ въ организацията презъ Още много младъ е постѫпилъ
1902 г., преданъ работникъ. Ста- въ редоветѣ на борцитѣ за свободата
налъ жертва на дълга си и на лю- на Македония, за която и падналъ
бовьта къмъ отечеството. М и л а н ъ убитъ.
Н . М и х а й л о в ъ, революционеръ Табло CXXXVI. А р г и р ъ М а н а с и е в ъ , отъ
отъ Кавадарци. 461 гевгелийско, е дългогодишенъ вой-
Табло CXXXV. А т а н а с ъ Н и в и ч к и , стру- вода. Той е революционенъ борецъ,
455 мишки войвода, загиналъ за свобо- който е работилъ сѫщевременно и
дата на Македония. за просвѣтата на повѣрения му ре-
Табло CXXXVI. И в а н ъ А н а с т а с о в ъ Г ъ р - волюционенъ районъ, като насър-
456 ч е т о , роденъ въ гр. Мелникъ презъ дчавалъ всѣка културно просвѣтна
1880 г., бившъ учитель, посветенъ инициатива.
въ организацията презъ 1899 год. Табло CXXXVII. Д-ръ П е т ъ р ъ В а с к о в ъ
и отличенъ агитаторъ въ поройско 462 е родомъ отъ гр. Велесъ, лѣкарь и
и демиръ-хисарско. Любимецъ на членъ на ВМРО, за целитѣ на която
Гоце Дѣлчевъ. неуморно работи и днесъ.
Табло CXXXVI. Н и к о л а К. А л т и п а р м а - Табло CXXXVI. Д. Ч а в д а р о в ъ отъ гр. Са-
457 к о в ъ починалъ на 27. X. 1927 г. 463—465 моковъ, Кочо Л ю т а т а отъ с. Ле-
Въ организацията (1894 г.) билъ вуново (неврокопско) и С т. Ф и -
градски рѫководитель и секретарь л и п о в ъ отъ с. Старчища — рат-
на комитета въ Битоля. ници за македонската свобода.
Лежалъ въ затвора на три Табло CXXXVII. Димитъръ Коне
пѫти. 467 Цвѣтковъ
Табло CXXXVI. Н а у м ъ Й о с и ф о в ъ е ро- Членъ на организацията, на ко-
денъ презъ 1886 г. въ Охридъ. Ре- ято е помагалъ съ срѣдства и съси-
458
волюционната си дейность започ- палъ поради това семейството си.
ва презъ илинденското възстание, Починалъ като войникъ презъ 1913
следъ което редъ години участву- година.
ва като четникъ въ четата на Ива- Табло CXXXVII. С т а н и ш ъ Н а к о в ъ е отъ
нъ Наумовъ Алябака. Въ хуриетско 468 кукушкитѣ села, кукушки войвода.
47
Табло CXXXVIII. Г р и г о р ъ И в а н о в ъ (Ги- колкото бѣха на редица. При врата-
469 чето) е роденъ презъ 1883 година та на затвора, отъ който щѣхме да
въ с. Горно Неволяни, леринско. На- потеглимъ на пѫть, бѣха поставени
пусналъ учението си въ цариградс- по двама войници отъ дветѣ стра-
ката семинария, за да вземе участие ни- Когато почнахме да излизаме,
въ илинденското възстание. До 1909 войницитѣ ни мушкаха съ щиковетѣ
год. учителствуваше въ сѫщото село; си. И подъ носа на каймакамина 16
на 11 май 1913 година е арестуванъ души промушнати кой въ мозъка, кой
отъ гръцкитѣ власти и интерниранъ въ ушитѣ, издъхнаха моментално, а
въ островъ Итаки, кѫдето е държанъ 19 души промушнати, оставихме въ
до амнистията. агония. Следъ единъ месецъ се на-
Презъ 1916 година, когато сѫ учихме, че тѣ сѫ били доумъртвени
настѫпили българскитѣ войски въ отъ насъбралата се тълпа. 33 души
леринско, подозренъ въ шпионажъ, бѣхме по-леко мушнати и вървѣхме
бива арестуванъ отъ съглашенскитѣ облѣни въ кръвь до гр. Диаръ-Беки-
военни власти. Изтезаванъ до ръ, гдето р. Тигъръ биде шастлива
смърть, интернирали го въ Мар- да омие кръвьта на мѫченицитѣ за
силия, отъ кѫдето се завръща едва свободата. Потеглихме отъ гр. Суве-
презъ 1919 година. Въпрѣки всичко, рикъ, терзани отъ ужасна мѫчителна
той не напуща роденъ кѫтъ, кѫдето неизвестность, която още повече се
го намира смъртьта на 19 августъ увеличаваше отъ ужасната азиятска
1927 година. жега. Но за да не изпаднемъ въ край-
Табло CXXXVIII. Б о я н ъ П а н а й о т о в ъ , (1883— но отчаяние, което би помрачило ча-
470 1906), е единъ отъ смѣлитѣ терорис- ровния блѣсъкъ на идеала, за който
ти на градъ Битоля. Много гърко- най-ежеминутно бивахме подлага-
мани той премахна. Като четникъ и ни на явна смърть, и провидението
терористъ той бѣ обичанъ отъ битол- — това чудно провидение, ни дой-
чани. Презъ 1906 година на Бояна бѣ де на помощь, за да влѣе и укрепи
възложена задачата да убие сърбо- угасналитѣ въ насъ сили и да постави
манина Коста Ставревъ Нанчовъ, по въ недоумение кърволочнитѣ тира-
народность влахъ. Боянъ се отзова ни. 16, 17 и 18 ноември ще останатъ
въ Ресенъ. Причаква Нанчовъ и съ из- паметна дата за насъ оцѣлѣлитѣ за-
ваденъ револверъ му заявява: „Така точеници. Срѣдъ ужасната жега, въ
умиратъ предателитѣ”, следъ кое- мигъ на небето появи се малко об-
то го застрелва. Обаче, въ сѫщото лаче, стоейки винаги предъ слънце-
време бива обиколенъ отъ въорже- то, за да ни пази сѣнка. По която и
ни турци и Боянъ, за да не падне въ посока да вървѣхме, то винаги сто-
тѣхни рѫце, се самоубива. еше надъ нашитѣ глави и ни пазеше
Така въ Ресенъ загина въ отъ ужасния слънчевъ пекъ. На едно
разцвѣта на своята свидна младость мѣсто, по заповѣдь на придружава-
единъ отъ предтечитѣ на револю- щия ни мулязиминъ Гамби ефенди,
ционния тероризъмъ, който винаги ние бѣхме спрѣни на почивка поло-
се явяваше като дамоклиевъ мечъ винъ часъ, а облачето се си стоеше
предъ очитѣ на продажницитѣ. надъ насъ. Това обстоятелство пос-
Табло CXXXVIII. С п и р о Д и м и т р о в ъ отъ мути мулязимина и смегчи коравото
471—474 с. Градово, И о с и ф ъ П е н е в ъ отъ му сърдце. Той заповѣда да снематъ
село Радибушъ, Г. Р а д е в ъ и В. отъ насъ всѣкакви вериги и вѫжета
Димитровъ отъ с. Берово, нелегални и тъй, отвързани, ние се движихме
борци, сложили кости за поробения до вечерьта на 16 ноемри, а нощьта
си братъ. прекарахме на открито, безъ какви-
Табло CXXXIX. Н и к о л а Т р о я ч а н е ц ъ е родо- то и да е завивки.
475 мъ отъ с. Трояци (прилепско), учас- Седъмдесетодневното ни
твувалъ въ предорганизационнитѣ пѫтуване, гладни, голи, въ ужасни
движения изъ прилепско презъ пе- физически и душевни мѫки, накара
риода 1885—1890 година, после ни да се простремъ като умрѣли въ
влѣзналъ въ ВМРО като членъ и вой- килиитѣ на затвора и едвамъ следъ
вода много години наредъ. 10 дни можахме да излѣзнемъ въ
Табло CXL. П е т ъ р ъ М и х о в ъ, отъ Велесъ, двора на тоя затворъ, който се със-
478 бѣ учитель и директоръ на прогим- тоеше отъ 48 стаи дълги и широки
назия въ родния си градъ. Още при по 2-3 метра. Каменнитѣ подове
основаването на революционна- на тия стаи много допринесоха за
та организация той става усърденъ тежкото заболѣване на мнозина отъ
работникъ въ нея. Презъ м. априлъ насъ, които бѣхме абсолютно безъ
1902 г. той бива докаранъ вързанъ въ никакви завивки. Като се поокопи-
Скопйе, гдето единъ день се намѣри тихме, ние се заехме съ обсѫждане
убитъ отъ стражата на затвора. на мѣркитѣ, които трѣбваше да взе-
Табло CXL. Д иа р б е ки р ски тѣ з ато че н и ци мемъ за подобрението на тежко-
480 На 10 ноември 1903 г. пристигнахме то положение въ затвора, отъ кой-
въ гр. Суверикъ, последна инстанция то не ни пускаха въ града, макаръ
за крайната точка на нашето заточе- че бѣхме осѫдени на заточение съ
ние—Диаръ-Бекиръ. По нареждане право да се движимъ свободно изъ
на диаръ-бекирскитѣ власти, тукъ гр. Диаръ-Бекиръ. Писахме 2 писма,
бѣхме задържани 2 дни. На шестия едното до арменското общество,
день ни приготвиха за потеглюване което въ града възлиза на внуши-
въ следния редъ: вързанитѣ съ вѫжета телната цифра 15,000 души, а дру-
ни наредиха по двама, а вързанитѣ гото до американското благотвори-
съ вериги по вратоветѣ, останаха по телно братство. Арменското обще-
48
ство събра доста облѣкло и завив- херметически затворихме и вмък-
ки, но въпрѣки горещото съчувс- нахме въ камъка следния надписъ:
твие къмъ насъ и настойчиви мол- „Македонски българи въ Диа-
би предъ властитѣ да ни раздаде ръ-Бекиръ, 1903-1904 година”. И
всичко това, не му бѣ позволено да преобърнахме камъка, като го пос-
извърши това човѣколюбиво дѣло. тавихме на други четири по-малки
А американското благотворително камъни.
братство ни снабди съ сламени- Следъ 54 дни стигнахме бла-
ци, като следъ 20 дни отъ негова гополучно, безъ да дадемъ ни една
страна се яви при насъ американ- жертва, въ нашата мила родина, за
ския пълномощникъ съ 4 милосър- свободата на която е тъй благород-
дни сестри, придруженъ отъ двама но да се работи, тъй възвишено да
представители на властьта, раздаде се страда и тъй сладко да се мре!
на всѣкиго по една дебела памучна Табло CXLI. Опожарено Крушово.
антерия, ризи, гащи, чорапи, сапунъ 482 Революционнитѣ чети, които на 2
и по 10 гроша. Тая помощь много ни августъ (20 юли — Илинденъ) 1903
спомогна временно, докато можах- год. обсадиха гр. Крушово, държа-
ме чрезъ писмо до домашнитѣ да се ха въ свои рѫце града десеть дни.
снабдимъ съ срѣдства, което можа На 12 августъ цѣла турска армия
да стане едва следъ 3 месеца. Въ отъ 10—15 хиляди бойци атакуваха
това време ние правехме постѫпки възстанницитѣ и следъ кървопроли-
предъ валията за облекчение на на- тенъ бой, последнитѣ се оттеглиха.
шата участь, но всичкитѣ ни молби Турцитѣ влѣзнаха въ града и се пре-
отидоха напусто. Еднажъ синътъ на дадоха на звѣрски изстѫпления.
валията и секретарьтъ, по народ- Крушово по онова време бѣше
ность гъркъ, на име Георгиядисъ, ни poдоколия (нахия): града и 7 села.
посетиха и гъркътъ захвана да ни Изгорени бѣха: 4 селища, 217 кѫщи
ругае, като казваше, че заслужаваме и 210 магазина въ Крушово, изкла-
не помощь, а да бѫдемъ всички из- ни 139 души, обезчестени 165 жени
дупчени съ нажежено желѣзо. Ние и моми, и ограбени 1171 семейс-
кипнахме, взехме да го блъскаме тва.
на вънъ отъ затвора и благодарение Табло CXLII. О б е с в а н е т о н а р е в о л ю ц и -
на стражата можа да спаси живота 482 онера Христоманъ, отъ Стру-
си. Въ диаръ-бекирския затворъ се м и ц а . На 4 юни 1904 г. Христома-
поминаха отъ нанесенитѣ имъ рани нъ извършилъ атентатъ съ динамитъ
25 души затворници, които бѣха върху трена по линията Гевгели —
погребани въ арменскитѣ гробища, Солунъ. Той бѣ обесенъ срѣдъ градъ
кѫдето презъ арменското възстание Гевгели презъ юли 1904 година.
сѫ били погребани изкланитѣ въ Табло CXLIII. Село М о к р е н и (костурско) съ
града 5,000 души арменци. 485 чисто българско население, никакъ
Когато пѫтувахме отъ Халепъ до не податливо на гръцкитѣ домо-
Диаръ-Бекиръ, ни се даваше вмѣсто гвания. При едно сражение селото
хлѣбъ, арабско бѣло просо, прилич- биде нападнато отъ турски войски
но на леща, изкълцано въ каменни и гръцки андарти и опожарено.
дибечета. То приличаше на ярма, Табло CXLIII. Г р а д ъ Г у м е н д ж е , чисто бъл-
която се дава на добитъка за хра- 486 гарско селище.
на. Тая ярма се изпичаше въ видъ на Основа на революционното
мукавена кора съ обемъ 40-50 сан- дѣло е турена презъ 1896 год. отъ
тиметра въ окрѫжность и по едно учителя Алекс. Чакъровъ. Презъ
такова парче ни се даваше дажба за възстанието мнозина граждани се
24 часа. присъединиха къмъ четитѣ на Апос-
Както споменахме, пѫтуването толъ Петковъ, Иванчо Карасулията и
ни до Диаръ-Бекиръ трая 70 дни. Кръстьо Асеновъ, взеха участие въ
Отъ Битоля потеглихме 323 души, нападането на града и разбиването
отъ които 121 загинаха дока- на гарнизона. Следъ това турцитъ
то стигнахме до Диаръ-Бекиръ, а нападнаха града и го опожариха.
именно: на 5 души бѣха пръснати Табло CXLIII. С. С м ъ р д е ш ъ (костурско),
мозъцитѣ,42 съсечени, 48 прому- 487 голѣмо българо-eкзархийско село.
шени съ щикъ и 26 умрѣли отъ рани, На 8-21 май 1903 година при се-
умора и други изтезания. Съжаля- лото стана голѣмо сражение между
вамъ, че не мога да задоволя любо- една чета и турски аскеръ.
питството на почитаемитѣ си четци Следъ сражението, на 22 с. м.,
да узнаятъ имената на всички 323 турската войска нахлу въ селото,
заточеници, понеже написаната ми запали го отъ четири страни, изби
тетрадка съ тѣхнитѣ имена е уни- 87 души селяни, нарани 50 души,
щожена отъ домашнитѣ ми въ При- изгорѣ 166 кѫщи, обезчести 35 жени
лепъ отъ страхъ предъ турския ти- и ограби по-имотнитѣ домове.
ранически режимъ. Табло CXLIV-CXL. Македонскитѣ виля-
На 10 априлъ 1904 г. получих- 488—489, е т с к и з а т в о р и : „Беязъ-Куле”
ме радостното известие, че се дава 490—491 (Бѣла-кула) е старовремска кре-
амнистия на политическитѣ затвор- пость въ гр. Солунъ; старото й име
ници, че сме освободени. На 14 с. и общеприетото бѣше „Канли-куле”
м. потеглихме обратно, като меж- (кръвна кула), но съ султанско ира-
ду Береджикъ и Урфа отъ страна на де бѣше забранено да се спомена-
пѫтя преобърнахме единъ грамаде- ва това име, което будѣше ужасъ.
нъ камъкъ и издълбахме съ чукчета, Презъ м. май 1903 г. въ тоя затворъ
както и написахме на книга, която лежеха надъ 1,000 македонци.
49
„Еди-куле” (седемь кули) е тоже никъ въ българската митрополия и
стара солунска крепость, обърната училищното настоятелство. Съ своя
на затворъ, дето презъ сѫщото вре- авторитетъ, както и съ своята мате-
ме бѣха затворени надъ 300 души. риална и морална подкрепа винаги
„ К у р ш у м л и - х а н ъ ” е древ- е стоялъ въ първигѣ редове за всѣко
на римска постройка. Нѣкога е слу- народополезно и патриотично на-
жила за керванъ-сарай сир. домъ чинание. Популярна личность меж-
за складиране стоки. Тамъ има ку- ду търговския свѣтъ въ Македония.
бета, покрити съ олово (куршумъ) Следъ балканската война, 1913
и оттамъ иде името куршумли. Въ г., е билъ закаранъ, заедно съ ар-
тоя затворъ сѫ лежали много будни химандритъ Евлоги, Батанджиевъ и
синове на Македония. Презъ вре- Илия на заточение въ о-въ Трикери.
ме на винишката афера (1898 год.) Тѣ бѣха одушени и хвърлени отъ
въ него сѫ лежали 578 българи отъ парахода „Екатерини” при Коринт-
скопския виляетъ. ския протокъ. Участьта на Спиро
Битолския затворъ, Суруджиевъ е по-друга: вмѣсто да
особено отдѣлението му „Катилъ- бѫде убитъ и хвърленъ въ морето,
хане” (злодейцитѣ) е било страхъ и биде отровенъ като заточеникъ въ
трепетъ за християнскитѣ затвор- Трикери.
ници. Тукъ затваряли най-кръвнитѣ Табло CXLVII. А т а н. Г. Н и к о в ъ отъ с. Гор-
злодеи и между тѣхъ поставяли по 496 но-Броди, български книжарь
нѣколцина българи, които сѫ били въ Сѣръ, убитъ отъ гърцитѣ презъ
истински роби на последнитѣ и м. октомври 1906 г., като събуденъ
трѣбвало да плащатъ данъкъ на българинъ.
нѣкои по-видни по злодейство ка- Табло CXLVII—CXLVIII. С е л о З а г о р и ч а н и .
тилъ, за да ги покровителствува. 497—498 Презъ 1902 година то е броело
Презъ септември 1902 год. въ повече отъ 600 великолепни кѫщи.
тия затвори сѫ лежали 428 брлга- Пръвъ пѫть българско училище се
ри. открило презъ 1869 год., и отъ това
Табло CXLV. 492 Б а н о К у ш е в ъ е роде- село започватъ борбитѣ противъ
492 нъ въ гр. Велесъ презъ 1863 год. гръцката патриаршия. Жителитѣ
Свършилъ Солунската мѫжка гим- му взеха участие въ илинденското
назия; цѣлъ животъ посветилъ за възстание. На 27 августъ 1903 г.
просвѣтата на македонския бълга- селото бѣ опожарено и ограбено.
ринъ като учитель и училищенъ ин- Следъ погрома гръцкия вла-
спекторъ. Бано Кушевъ бѣше единъ дика отъ Костуръ, Каравангелисъ,
легаленъ членъ на революционната на всѣка цена искаше да го под-
организация и голѣмъ противникъ чини. Селото упорствуваше и биде
на младо-турския режимъ, който наказано.
искаше да обезличи всички нетур- На 25 мартъ 1905 год. андар-
ски народи въ отоманската импе- ти го нападнаха и избиха 67 души:
рия и да отнеме тѣхната народна баби, деца, жени..., защото бѣха
самостоятелна културна уредба. българи.
Той падна убитъ срѣдъ градъ Табло CXLVIII. С е л о С т а р ч и щ а (костур-
Велесъ отъ младотурски куршумъ 499 ско), изгорено презъ 1904 год. отъ
презъ 1910 г. гърци и турци, защото не рачи да
Негови синове сѫ борцитѣ за мине подъ патриаршията.
Македония. Илия и Тодоръ Куше- Табло CXLVIII. Т у р ц и и г ъ р ц и . Веднага
ви, които паднаха въ Македония въ 500 следъ потушването на илинденс-
борба съ сърбитѣ. кото възстание, гърцитѣ се хвър-
Табло CXLV. С в е щ. В д а д и м и р ъ Ж и в - лиха върху съкрушеното българ-
493 к о в ъ е отъ Щипъ, единъ отъ. ско население въ костурско, за да
първитѣ посвѣтени на дѣлото го принуждаватъ да се отказва отъ
отъ Гоце и Мише. По нарежда- родната си черква и да минаватъ
не на организацията тогава го подъ ведомството на патриаршия-
рѫкоположиха за архиерейски та. Въ това отношение тѣ бѣха ши-
намѣстникъ. роко подпомогнати отъ турскитѣ
Презъ обезорѫжителната ак- власти, на които отъ своя страна
ция, 1910 г., за да тури край на из- бѣха въ услуга съ шпионство и инт-
тезанието, се самоуби въ Щипъ. риги. Гърци и турци бѣха въ съюзъ.
Табло CXLVI. Христо С т о я н о в ъ Вълка- Емисаритѣ на елинизма, въорѫжени
494 новъ е родомъ отъ с. Пѣсочница, андарти, подъ благосклонното
леринско. Учитель въ битолската покровителство на властитѣ, нах-
българска гимназия, биде убитъ луваха въ нѣкое екзархийско село
презъ 1906 г. на бѣлъ день срѣдъ и предлагаха да се откаже отъ ек-
гр. Битоля отъ гръцки терористи, зархията. Въ случай на упоритость,
които убиваха безъ изборъ всѣки първенцитѣ биваха избити, а село-
по-виденъ българинъ. Убийцитѣ се то предавано на огънь отъ турската
скриха въ полицейския участъкъ. артилерия.
Табло CXLVII. С п и р о К. С у р у д ж и е в ъ Нашата картина представлява
495 е родомъ отъ щипско, Ново-село. костурския гръцки владика заедно
Принадлежи къмъ едно видно ро- съ коменданта на турскитѣ войски,
долюбиво семейство. Отъ млади готови да бомбардиратъ едно упо-
години се преселилъ въ Солунъ, рито българско село.
гдето въ скоро време се издигналъ Табло CXLIX. Е к а т е р и н а С и -
като голѣмъ търговецъ и обще- 501 м и д ч и е в а е родена въ гр.
ственикъ. Билъ е постояненъ съвет- Скопие, учителка въ гр. Ку-
50
маново. Презъ 1895 г. сърбитѣ, съ убитъ отъ сръбскитѣ власти, понеже
помощьта на турцитѣ, направиха бѣше избранъ за кметъ на селото.
опитъ да отнематъ отъ кумановскитѣ Табло CL. Г р и г о р Ь Л а з е н к о в ъ отъ ле-
българи градската черква “Св. Ни- 507 ринско, починалъ отъ изтезание, на
кола”. Българитѣ отъ тоя градъ об- което сѫ го подложили гръцкитѣ
градиха черквата и не допуснаха власти като бившъ български рево-
никой да се добере до нея. люционеръ.
Повиканата войска съ голи Табло CLII. И е р о м о н а х ъ С о ф р о н и , игу-
байонети се нахвърли върху 507 менъ на кичевския монастиръ Пре-
беззащитнитѣ жени, предводител- чиста, бившъ революционеръ, биде
ствувани отъ неустрашимата ро- убитъ отъ сръбскитѣ власти презъ
долюбка Екатерина. Нѣколко ножа 1913 година, понеже не изпълнилъ
промушиха водителката, която заповѣдь да предаде управлението
бѣше въ положение. Тя издъхна на на монастиря въ сръбски рѫце.
мѣстото. Табло CLII. Иеромонахъ Партений,
Две жертви предъ олтаря на 511 игуменъ на бигорския монастиръ
родолюбието. “Св. Иванъ” (рѣканско), бѣше жесто-
Табло CXLIX. Псалтиръ п о п ъ Ан- ко изтезаванъ, а после убитъ, защо-
502 т о н о в ъ е родомъ отъ Куманово, то не даде декларация, че монасти-
младъ революционeръ, преданъ на ря е сръбски. (1913-14 г.)
организацията, бѣ вѣроломно убитъ Табло CLII. Въ сѫщото време, заедно съ игу-
отъ сърбитѣ въ самата Сърбия презъ 512 мена, бѣше взетъ отъ властитѣ и
1904 год. Агентитѣ на сръбската свещеника Георги попъ Ангеловъ,
пропаганда въ Македония бѣха въ когото разпнали на кръстъ и отъ
връзка съ други такива въ Сърбия, дветѣ му страни поставили два-
на които съобщаваха, когато нѣкои ма селяни отъ с. Слатино—Русе и
събудени българи или революци- Христо Николови.
онни дейци пѫтуваха презъ Сърбия Табло CLII. А н а с т а с ъ Л ю т в и е в ъ отъ
за България; последнитѣ ги изде- 513 гр. Прилепъ, български учитель, на
бваха, смъкваха ги на нѣкоя сръбска 4-17 декември 1912 година, още
гара и ги убиваха безследно при презъ медения месецъ на балканс-
съдействието на сръбскитѣ власти. ката война, биде задигнатъ отъ ве-
Табло CXLIX. С в е щ е н и к ъ А л е к с а н д ъ - черинката, дадена по случай рож-
503 р ъ З а х а р и е в ъ отъ гр. Щипъ. За- дения день на престолонаследни-
вършилъ образованието си въ Щипъ. ка Александъръ Карагьоргевичъ, и
Ученикъ на Йосифъ Ковачевъ. Пър- безследно изчезналъ.
воначално учитель въ щипско Но- Вината му бѣше, защото въ про-
восело, а следъ туй рѫкоположенъ изнесения отъ него тостъ п о х в а -
за свещеникъ. Назначаванъ като л и бълг а р с к а т а а р м и я , безъ
архиерейски намѣстникъ въ Гев- да игнорира подвига и на сръбска-
гели, Воденъ и на разни мѣста въ та.
Македония. Досгоенъ пастиръ и Табло CLII. И в а н ъ Ф у р н а д ж и е в ъ отъ
служитель на народа си. Обичанъ 514 с. Зърновци (кочанско), убитъ презъ
и уважаванъ отъ населението. Като юни 1913 година отъ сърбитѣ за-
архиерейски намѣстникъ достойно едно съ 6 негови другари между се-
е защищавалъ черковната и наци- лата Лѣски и Зърновци.
онална кауза. Убитъ на 18.II.1905 Табло CLII. Г р и г о р ъ И в . К о н д о в ъ отъ
год. като архиерейски намѣстникъ 515 видното прилепско семейство Кон-
въ Куманово отъ наемници сърби дови, крупенъ търговецъ и българ-
провокатори. Погребението му бѣ ски книжарь въ Прилепъ, грабнатъ
единъ протестъ на българското на- бѣше отъ дома му презъ м. ноем-
селение въ Куманово и околията. ври 1915 год. и неизвестно кѫде е
Три дни чаршията бѣ затворена въ убитъ и заровенъ отъ сърбитѣ.
знакъ на протестенъ трауръ. Табло CLIII. Георги Смиляновъ Кьо-
Табло CL. Архимандритъ Евлогий е 516 с е в ъ, отъ градъ Пехчево, е рево-
504 роденъ въ Битоля. Свършилъ бого- люционеръ-организаторъ и отча-
словския факултетъ въ Черновицъ. янъ борецъ противъ сръбския ре-
Управляваше солунската епархия жимъ презъ 1912-1915 г. На вели-
отъ 1910 г. — 1913 г. Заради непо- ки петъкъ 1915 г. сръбскитѣ власти
колебимия му патриотизъмъ на 19 го задигнали отъ дома му, мѫчили
юни 1913 г. бѣ застрелянъ и хвър- го ужасно и сѫ го погребали живъ
ленъ въ морето отъ гръцкия пара- заедно съ брата му Ивана, съ Гав-
ходъ „Екатерини”, на който бѣха рилъ Ингипизовъ и съ още четири-
натоварени за интерниране много ма други, убити отъ сърбитѣ граж-
македонски българи. дани.
Табло CL. А т а н а с ъ П о п о в ъ е отъ Табло CLIII. В а с и л к а Д. З о й ч е в а отъ
505 леринско, бившъ организаторъ на Скопйе, дете на 8-9 годишна
517
В. М. Р. О., убитъ отъ гърцитѣ. възрасть. Презъ 1912-13 годи-
Табло CL. Й о ш е Г л ъ б о ч а н с к и отъ с. на бѣше срещната на улицата отъ
506 Подмочани (ресенско), нѣкогашенъ престолонаследника Александъръ
членъ на В. М. Р. О. и взелъ живо Карагеоргевичъ и запитана: шта си?
участие въ илинденското възста- — Детето отговорило, че е б ъ л -
ние презъ 1903 г. като участъковъ гарка.
войвода. Презъ м. юни 1926 г. биде Принцътъ й ударилъ плесница.
51
Табло CLIV. Х р и с т о В е л ь о в ъ е виденъ Траянъ Тасевъ на 23 год.възрасть
519 първенецъ отъ с. Цапари (битолско) Стое Коцевъ „ 34 ,, ,,
и членъ на В. М. Р. О. презъ турско Пане Коцевъ „ 28 ,, ,,
време. Презъ първата сръбска оку- Стоянъ Филиповъ „ 25 ,, ,,
пация бѣше най-тежко изтезаванъ Доне Василевъ „ 29 ,, ,,
отъ самитѣ сръбски власти. М о н е В а с и л е в ъ „ 12 ,, ,,
Табло CLIV. Иванъ Странджата и Па- Ив. Василевъ „ 35 ,, ,,
520 в е л ъ Д у д у к о в ъ , отъ малешев- Мите Здравевъ „ 19 ,, ,,
ско, сѫ били живи хвърлени отъ Дим. Колевъ „ 37 ,, ,,
сърбитѣ въ единъ бунаръ въ гр. Пе- А т а н а с ъ К о л е в ъ „ 13 ,, ,,
хчево (1914 год.). Богатинъ Георгиевъ „ 23 ,, ,,
Табло CLIV. Е ф т и м ъ Яневъ Карама- Петре Георгиевъ „ 40 ,, ,,
521 н о в ъ , отъ гр. Радовишъ, е съсе- Яне Потевъ „ 59 ,, ,,
ченъ отъ сърбитѣ. Съ него избиха Ефтимъ Петрушевъ „ 20 ,, ,,
още десетина негови съграждани, Василъ Симеоновъ „ 27 ,, ,,
неподатливи на посърбяване. Костадинъ Цвѣтковъ „ 31 ,, ,,
Табло CLIV. Г р о з д а н к а З а ф и р ч е в а е
522 родена въ гр. Велесъ презъ 1906
г. Убита е на 2 юли 1925 год. въ Жертвитѣ стоеха непогреба-
общината отъ сръбския чиновникъ ни цѣли шесть дена. Когато били
Б. Димитриевичъ, защото не му се допуснати селянитѣ да прибератъ
отдала. мъртвитѣ, жената Цвѣта Томева отъ
Табло CLIV. С в е щ е н и к ъ О в е н т и Ф ъ р - силно сътресение, паднала и издъ-
523 ч к о в ски отъ гр. Галичникъ, бъ- хнала. Известието за това звѣрско
лгарски архиерейски намѣстникъ злодеяние потресе цѣлата емиг-
презъ сърбската окупация. Хвърле- рация въ България. На 15 априлъ
нъ е отъ сърбитѣ отъ една висока се отслужи заупокойка въ София
скала и намѣренъ съ раздробени при стечение на повече отъ 20,000
кости. души.
Табло CLIV. Л ю б а К а р а г ю л е в а е ро- На б априлъ 1924 год. по слу-
524 дена презъ 1898 г. въ гр. Охридъ. чай годишнината се отслужи тоже
Студентка отъ Соф. университетъ. тържествена заупокойка въ софий-
Върнала се дома презъ 1918 или ската катедрала “Св. Недѣля”.
1919 г. Арестувана е отъ сърбитѣ, Нашата снимка представлява
защото се признавала за българка. това печално тържество.
На 17 май 1923 г. починала въ за-
твора отъ изтезания. Табло CLVI. М и ш е Г а в р и л о в ъ и него-
Табло CLIV. К и р и л ъ Г р и г о р о в ъ е ро- 527 и 528 виятъ синъ Христо — баща и братъ
525 домъ отъ гр. Щипъ. Презъ 1924 на македонския революционенъ
година той убива ренегата Стоя- вождъ Иванъ Михайловъ, на мос-
нъ Мишевъ, следъ което успѣва да та на р. Отиня (Щипъ— Ново село)
се укрие. Обаче, презъ 1925 год. бѣха убити отъ сърбски куршумъ за
бива заловенъ отъ сърбитѣ и на 30 отмъщение поради убийството на
юли сѫщата година го застреляха. сърбекия генералъ Ковачевичъ въ
Македония въ негово лице загуби Щипъ. Подобно отмъщение турцитѣ
единъ преданъ синъ въ разгара на не се осмѣляваха да правятъ.
неговитѣ жизнени сили (21 годи- Табло CLVI. Свещеникъ Иванъ Авра-
шенъ). 529 мовъ Ч у п а р о в ъ (1880—913
год.). Отецъ Иванъ бѣше свещени-
Табло CLV. И з б и в а н е т о н а б ъ л г а р и в ъ с . къ въ с. Папрадища, велешко. Той
526 Г а р в а н ъ ( р а д о в и ш к о ) . На З мартъ бѣше винаги на своя постъ. Подго-
1923 г., по заповѣдь на управителя ненъ бѣ отъ сръбската пропаганда,
на Брѣгалничката область Добри- която искаше съ пари да го подку-
ца Матковичъ, бѣха застреляни 28 пи, които той презря. Той е единъ
души селяни подъ предлогъ, че сѫ отъ най-непокваренитѣ и трезви
давали убѣжище на македонскитѣ дейци на В. М. Р. О. въ Азотъ. На
комити, а въ сѫщность, народния 16 юни 1913 год., при започване на
български духъ бѣше буденъ въ военнитѣ действия между България
това село и трѣбваше да се съкру- и Сърбия бѣ заловенъ отъ сърбскитѣ
ши. Ето имената на жертвитѣ: власти, като свещеникъ въ Велесъ,
и следъ тежки изтезания бива насе-
ченъ на парчета и хвърленъ въ Вар-
Тане Ивановъ на 50 год.възрасть даръ. Така отецъ Иванъ завърши
Петрушъ Ивановъ „ 47 „ „ своята пастирска кариера и, като
Димитъръ Ивановъ „ 41 „ „ роденъ синъ на Македония, остана
Петрушъ Атанасовъ „ 21 „ „ вѣренъ на твърдия си миячки родъ
Георги Милевъ „ 22 „ „ — не стана „прави” сърбинъ.
Ефремъ Траяновъ „ 30 „ „ Табло CLVI. Д ѣ д о Ф и л и п ъ М и т р е в ъ ,
Стефко Траяновъ „ 39 „ ,, 530 отъ с. Патрикъ (щипско), билъ под-
Петрушъ А. Веляновъ „ 35 „ ,, ложенъ отъ сърбитѣ на изгаряне въ
Костадинъ Здравевъ „ 18 ,, ,, кѫщата на Доне Домазетовъ заед-
Христоманъ Поцевъ „ 57 „ „ но съ 11 души селяни. Той успѣлъ
Георги Деневъ „ 31 ,, ,, да избѣга, а другаритѣ му изгорѣли
Тасе Ефтимовъ „ 52 ,, ,, живи.
52
Табло CLVI. Село С м и л е в о (битолска око- сира датата на илинденското въз-
лия), чисто българско селище, чии- стание. Презъ време на самото въз-
то жители сѫ отъ българското племе стание тукъ квартируваше главния
м и я ц и , родно мѣсто на македон- щабъ на възстаналитѣ.
ския революционенъ апостолъ Да- По-късно селото бѣше цѣло из-
мянъ Груевъ. Презъ 1903 год. тукъ горено отъ турцитѣ и голѣма часть
се състоя конгресъ на македонскитѣ отъ жителитѣ избити.
революционери, въ който се фик-
Бѣжанци
Още въ първитѣ дни на свободното си веръ да дирятъ нова родина. Европа въ име-
сѫществуване България бѣше изправена предъ то на братската любовь и запазване фамозния
една тежка задача, а именно да разрешава миръ обрече на скитане и неволи още 30,000
въпроса за настаняването на своитѣ еднород- семейства или около 150,000 души: немощни
ци, които прибѣгваха въ нейнитѣ предѣли, за старци, невръстни деца, беззащитни жени.
да търсятъ свобода или да спасяватъ животъ и Нашитѣ картини (подъ № № 533 до
честь. 543) даватъ слабо понятие за мизерията на
Така, следъ подписването на берлинс- прокуденицитѣ. Но интереситѣ на победителитѣ
кия договоръ една голѣма вълна отъ бѣжанци отъ свѣтовната война искатъ жертви; за да запа-
изъ Македония и Тракия се прибра въ зятъ придобивкитѣ на победата...
новоосвободенитѣ земи. Тази вълна броеше не Ако сега пожелаемъ да знаемъ общото
по-малко отъ 10 до 15,000 души изъ Македо- число на македонскитѣ бѣжанци въ цѣла Бъл-
ния и то, главно, отъ севернитѣ й покрайнини, гария, ние ще имаме единъ сборъ отъ 230,000
дето се развиха презъ 1878 година разложкото души. Това число, наистина, не е точно, защо-
и кресненското възстания. то нѣма официални дани, но, въ всѣки случай,
Втора вълна отъ бѣжанци донесе на Бъл- то е минимално. Тоя сборъ е отъ бѣжанци, ко-
гария едно ново число отъ 5,000—8,000 души, ито масово сѫ придошли въ България. Ако при
идеща отъ горно-джумайско и петричко следъ това придадемъ числото на поединичнитѣ или
известното горно-джумайско възстание презъ въ малко групи приидвания, което годишно не
есеньта на 1902 година. Една часть отъ тия е по малко отъ 1,000 души, ще имаме за единъ
нещастници се завърна при разрушенитѣ си 50 годишенъ периодъ още 50,000 или крѫгло
домове, а по-голѣмата остана въ свободната 280,000 бѣжанци въ България.
страна. Освенъ тия има македонци, които сѫ до-
Трета, още по-голѣма вълна, изхвърли шли доброволно, търсейки свободенъ животъ и
илинденското възстание презъ 1903 година. по-добъръ поминъкъ. Тѣхното число не е уста-
Числото на избѣгалитѣ не е точно новено, но не е по-малко отъ 100,000.
опредѣлено, но то варира между 25,000— Най-сетне къмъ числото на македонцитѣ
30,000 души. въ цѣла България трѣбва да се споменатъ и
Обезорѫжителната акция презъ 1910 го- жителитѣ отъ петричкия окрѫгъ, който мирнитѣ
дина, предприета отъ турското правителство, договори не засегнаха и остана като часть отъ
увеличи числото на македонскитѣ бѣжанци съ територията на българската държава. Презъ
нови нещастници, не по-малко отъ 3,000— 1913-14 година неговото туземно население
5,000 души. се изчисляваше на 80,000 жители. Прибавено
Следъ свършване на междусъюзническата при общото число на македонцитѣ въ България,
война, единъ грамаденъ напливъ отъ бѣжанци и получава се крѫглия сборъ 500,000 жители въ
прокудени македонци намѣриха подслонъ при цѣла България отъ македонски произходъ.
своитѣ братя. Числото имъ не е по-доле отъ Македонцитѣ въ царството масово живѣятъ
30,000 души. въ следнитѣ окрѫзи:
Ала вълната на емиграцията въ България 1) Петричкия — почти 100 %
никога не е била тъй велика и сѫдбоносна за 2) София (града) около 25 %
последната, както оная, която е резултатъ отъ 3) Пловдивския „ 15 %
погрома презъ 1918 година. Тогава моще- 4) Кюстендилския „ 12 %
нъ потокъ отъ бѣжанци залѣ цѣлото българско 5) Бургазкия „ 10 %
царство и едва не спре живота му. Създаденото 6) Хасковски „ 20 %
икономическо положение близко до разорение отъ цѣлото население и т. н.
и сега, следъ 12 години, остава почти сѫщото. Тази е численната мощь на м а к е д о н с -
То е дѣло на европейскитѣ дипломати, които к а т а е м и г р а ц и я . Тя е организирана въ
безъ огледъ на истина и справедливость, води- благотворителни братства, организации, съюзи
ми само отъ чувството на отмъщение и алчность, и дружби. Македонскитѣ благотворителни
тикнаха победенитѣ народи въ пропастьта на братства на брой сѫ 210.
отчаянието, безъ да държатъ смѣтка, че хвър- Братствата образуватъ единъ съюзъ, чийто
лятъ свѣта въ нови утрешни пламъци. рѫководно тѣло е Н а ц и о н а л н и я м а к е -
Нещастниятъ Ньойски договоръ, особе- д о н с к и к о м и т е т ъ (гледай № 5 и 7, обяс-
но прославената к о н в е н ц и я между Гър- нителния текстъ отд. IX). За другитѣ организа-
ция и България относно д о б р о в о л н о т о ции и съюзи гледай № 77,79, 83 и 103 отъ обяс-
и з с е л в а н е е върха на лукавство и злоба. нителния текстъ. Сега да видимъ каква морална
Миротворцитѣ гонѣха двойна цель: да се обез- мощь представлява македонската емиграция въ
люди Македония отъ българското население и българската държава. Тя е дала на последната
да се смаже победена България подъ товара на много видни общественици, учени, писатели,
грижи и срѣдства по облекчаване участьта на чиновници, духовници и пр., а имено:
стохиляднитѣ бѣжанци. (до 1917 година)
На 27 ноември 1919 година се подписа 8 министри
поменатата конвенция отъ България и Гърция 13 дипломати
и официална Европа благослови изпразване- 54 депутати
то на Македония отъ нейнитѣ собствени чеда. 12 митрополити
Последнитѣ д о б р о в о л н о тръгнаха на се- 12 професори въ универиситета
53
84 учени, писатели и публицисти иматъ своитѣ специални издания.
32 художници, скулптори, артисти и пр. 5. М л а д е ж к и я т ъ с ъ ю з ъ въ България
30 дейци по просвѣта и култура издава мeсечно списание „ Р о д и н а ” .
96 висши магистрати, сѫдии и адвокати Това списание излиза месечно въ размѣръ
70 висши административни чиновници отъ 2—3 печатни коли съ много ценни илюст-
70 лѣкари рации. Сѫщата организация издава и стененъ
32 видни инжинери и архитекти календаръ — художествено издание, а по-рано
226 активни офицери в. “Устремъ”. Негово издание сѫ редъ книги изъ
453 запасни офицери македонския животъ, албумъ „Пиринъ” и пр.
отъ които: 8 генерали, 17 полковници и 43 6. И л и н д е н с к а т а о р г а н и з а ц и я —
подполковници. „ И л ю с т р а ц и я И л и н д е н ь ”, която помѣства
Следъ това иде числото на народнитѣ статии изъ миналото на Македония, главно, изъ
учители, а имено: 568 въ основнитѣ училища, революционния й животъ.
прогимназиитѣ и пр. и 96 въ духовнитѣ (до 7-8. Македонската академическа мла-
1911 година) и 2000 крѫло число други по дежь въ България всѣка година издава сборникъ
нисши чиновници. „ И л и н д е н ь ” въ 10 — 15 печатни коли съ ста-
Рѫководнитѣ крѫгове на македонската тии изъ живота на македонцитѣ, а отъ време на
емиграция разполагатъ и съ друго едно морал- време и листъ „Вардаръ”.
но срѣдство за защита на македонската народ- 9. Академическата младежь въ европейскитѣ
ностна и политическа кауза. Думата е за м а к е - университети, която е организирана въ съюзъ,
д о н с к и я п е р и о д и ч е с к и п е ч а т ъ. има свой органъ „La jeune macédoine, revue men-
1. Органъ на цѣлата емиграция е вестникъ suelle de l’Union des Associations d’Etudiants
„ М а к е д о н и я ” , който излиза непрекѫснато Macédoniens à l’Etranger”, който отъ началото
цѣли 12 години — отначало като седмичникъ, а на тая година излиза месечно на френски езикъ
отъ октомври 1926 година насамъ всѣкидневно въ Парижъ.
въ София. Тиражъ 15,000 екземпляра. 10. Тя издава и хвърчащи листове — разко-
2. Като задгранично издание, органъ предъ шно издание — на всички по-главни европей-
чуждия свѣтъ емиграцията има вѣстникъ „La ски езици и ги разпръсва между редакциитѣ и
Масédoine”, който излиза 1 пѫть презъ седми- ученитѣ въ Европа и Америка.
цата на френски (и не рѣдко и на други чужди Много отъ братствата издаватъ безсрочно
езици) въ Женева. разни листове и книги, напримѣръ:
3. Македонската емиграция въ Америка Кукушкото — листъ „Гоце Дѣлчевъ”, при-
има си специаленъ печатенъ органъ подъ име лепското — „Пере Тошовъ”, костурското — кни-
„М а к е д о н с к а т р и б у н а ” , който излиза гата „Костурско”, велешкото — „Градъ Велесъ”,
седмично на български и често пѫти съ статии охридското — албумъ „Охридъ”, стружкото
на английски езикъ. — албумъ „Струга”, щипското — албумъ „Щипъ”,
4. За научно изследване на Македония крушовското — солиденъ и разкошенъ албумъ
и опознаване съ нейния животъ за защита на въ паметь на илинденското възстание и пр. и
нейнитѣ интереси и за разпръсване заблужде- пр.
нията, които враговетѣ сѣятъ относно народ- Стариятъ учитель и неуморимъ просвѣтенъ
ностьта и правата на нейното население М а - труженикъ г. Г. Трайчевъ отъ редъ години из-
кедонскиятъ наученъ институтъ дава „Македонска библиотека”, отъ която до-
(гледай № 7) издава списанието „ М а к е д о н - сега сѫ излѣзли около 10 номера: Преспа,
с к и п р е г л е д ъ ”, който излиза въ 4-6 печатни Дойранското езеро, Марихово, Градъ Прилепъ,
коли, годишно 4 пѫти. Духовнитѣ качества на македонския българинъ,
Другитѣ македонски съюзи и организации Моето учителство и др.
ДОПЪЛНЕНИЕ
Въпрѣки грижитѣ ни да помѣстимъ ликоветѣ на всички труженици на македонското осво-
бодително дѣло; въпрѣки желанието ни да дадемъ биографически сведения за тия македонски
пионери, ние нѣмахме щастието да сторимъ това, защото липсваха ни съответнитѣ материяли. На
времето бѣхме отправили апелъ чрезъ вестници и писма до културни групи и частни лица, обаче
не се удостоихме съ отговоръ.
И за да попълнимъ една празднота въ нашето издание и главно, за да отдадемъ почить къмъ
свещената паметь на Починалитѣ народни дейци и благодарность къмъ пощаденитѣ отъ смъртьта
— прилагаме въ края това допълнение на въпроснитѣ скромни ратници за свободата на Македо-
ния.
А Асенъ Партеничевъ — Ломъ

Андонъ Димитровъ — Охридъ
Андонъ Кьосето — велешко
Атанасъ Петровъ — с. Петрово Ангелъ Малински — с. Малино
Арнаудовъ — Мустафа-паша Алекс. Стефановъ — Радово
Ангелъ Найковъ — Свищовъ Арсо Даскало — Берово
Анастасъ Милевъ — малешевско Ангелъ Секуловъ — Безирникъ
Ал. Кошка войвода — с. Гопешъ Ангелъ Преспански — Преспа
Алекс. Ивановъ — Ипекъ Ант. Бозуковъ — Кортенъ
Ал. Буйновъ — Шуменъ А. Поройлията — Д. Порой
54
А. Стоянчевъ — В. Търново ната присѫда за Доне бѣше нищо.
А. К. Томовъ — Гевгели По-късно амнистиранъ отъ турскитѣ
А. п. Тодоровъ — Банско власти, и измѫчванъ отъ тежки бо-
Атанасъ Градоборлията — с. Градоборъ, лести, придобити въ затвора въ Би-
солунско толя, почина на 16 априлъ 1930 год.
въ гр. Кюстендилъ.
Дѣдо Петъръ — М. Църско
Б Дзоле Стойчевъ — Ст. Загора
Б. Стрезовъ — Рѣсенъ Д. Каминалията — Камина
Борисъ Илиевъ — Берковица Динката Търлиевъ — Неврокопъ
Б. Зографски — Велесъ Дуко Ивановъ — Панагюрище
Бойко Чавдаровъ — Д. Дере Д. Мнгеловъ — Манище
Бедросъ Сирмиджиевъ — пл. Дѣлчо Гоцевъ — Харманли
Божинъ Брайковъ — Кътина Д. Стефановъ — Бесарабия
Баба Агния — Щипъ Д. Златковъ — Пиротъ
Борисъ Пуздерлиевъ — Щипъ Д. Запряновъ — Хасково
Душо Желевъ — Еркечъ
Дѣдо Илия — Кърчово
В Димитъръ Тодоровъ — Банско
Дине Клюсевъ — с. Екши-су
Василъ Чивличанчето Дедо Трайко Скандалията — Щипъ
В. Дервишовъ — Скопйе Димитъръ С. Домазетовъ — с. Ябланица
Васе Пехливзновъ — Будиница (дебърско)
В. Ив. Чоговъ — Берово Доне Терански — Щипъ
Василъ Диамандиевъ —- Охридъ Доне Чомковъ — Щипъ
Войвода Наке Яневъ — с. Лахтчани Доне Звездинъ — Щипъ
Владимиръ Пинговъ Дионисъ Пикалеца — Кочани
Г Е
Гоце Бак. Междурѣчки Екатерина Арнаудова — с. Либяхово
Георги Кънчевъ — Лапово Ефремъ Кардафачки — щипско
Георги Гешановъ — Панагюрище
Гоце Димчевъ (Карчо) — Кукушъ
Гого Кировъ — Карасуле 3
Георги Скрижовски — Скрижово
Г. Чакъровъ — Банско Зафиръ Христовъ — Мачуково
Гоце Несторовъ — с. Крацово
Григоръ Фикийнъ — Щипъ И
И. Секулишки — с. Секулица
Д Ив. Пашалията — с. Берово
Доне Стояновъ Тошевъ, синъ на бедни роди- Ив. Бойчевъ — Шуменъ
тели, роденъ въ с. Ерджели—щипско. Ив. Битраковъ — Охридъ
Още младъ се посвещава на револю- Ив. Илиевъ — Битоля
ционното движение въ родна Маке- Илия Матлиевъ — Струмица
дония и става неинъ пръвъ куриеръ и Иорданъ Тренковъ — Прилепъ
туря началото на мѫченичеството вь Иванъ Бѣлевъ — Велесъ
освободителната й борба. Иванъ Господаровъ — Либяхово
Заловенъ въ гр. Битоля, заедно Иванъ Ботошановъ — Якоруда
съ нѣколко товара бомби, поставе- Ив. Жилевъ — Д. Броди
ни въ чували, пълни съ оризъ, Доне Игнатъ Мангъровъ — Кратово
бива подложенъ на най-звѣрски Ил. Балтовъ — Буково
изтезания, за да каже отъ кѫде сѫ Ил. Карабиберовъ — Сливенъ
бомбитѣ, кой му ги е далъ и за каква Илия Коларовъ — с. Обая, сѣрско
цель. Нито строгиятъ карцеръ, нито Илия П. Дигаловъ — Въмбелъ
горещитѣ желѣза, нито спицитѣ подъ Иванъ Пардовъ — Церъ (кичевско)
ноктите му и горещитѣ яйца подъ Йорданъ Цицонковъ — Щипъ
мишницитѣ и слабинитѣ му бѣха въ Йорданъ Миразчиевъ — Щипъ
състояние да го накаратъ да издаде
тайната. „Не знамъ” бѣше отговорътъ К
му и съ тоя отговоръ той постави
въ недоумение и мѫчителитѣ си, и Кръсто Тихаилевъ — Драгоище
обществената съвесть. Доживот- Кочо Зеленичевски
55
Караташо — Воденъ Подпоручикъ Тодоръ Христовъ — Велесъ
Капитанъ Мановъ — Кочани П. Самарджиевъ — Ст. Загора
Капитанъ Танушевъ — Крушово П. Самарджиевъ — с. Неготино
Кръсто Наумовъ — Прилепъ Павле Давковъ — с. Сърбиново
Кант. П. Стойчевъ — Мехомия Пецо Георгиевъ — Битоля
Кръсто Трайковъ — Круше Павле Караасанъ — Лазарополе
К. X. Мановъ — Струме Поручикъ Константиновъ — Велесъ
К. Димитровъ — Манякъ Толе Паша — Крушевица
Коста Полето — Смоквица Пар. Пановъ — Фотягошъ
К. Самарджиевъ — с. Дабиля, струмишко Петъръ Ангеловъ — Кленово
Кочо Лютата — с. Левуново Петъръ Колевъ — с. Лезово (щипско)
Кръсто Алексиевъ — Дебъръ Пане Гочевъ — Щипъ
Пано Пищоло — Щипъ
Л
Р
Л. Дѣловъ — Ораховецъ
Лазо Киселинчевъ — с. Смърдешъ Радонъ Г. Тодевъ — Банско
М С
Михаилъ Странджа — Ески-Джумая Ст. Вълевъ — Троянъ
Михаилъ Гирджиковъ — Пловдивъ Ст. Бакаловъ — Петричъ
М. Ботковъ — Мехомия Спиро Ивановъ — Карасуле
М. Пр. Робковъ — Крива Стоянъ Трайковъ — с. Мачуково
Марко Лазевъ — с. Косачъ Ст. Стояновъ — с. Оризари
Марко Ивановъ — Палйоръ Стефо Безевински — с. Струле
Миле Ставревъ — Струма Стойко Христовъ — Карасуле
Мито И. Камовъ — Шутово Славчо Ковачевъ — Щипъ
Миланъ Гюрлуковъ — Прилепъ Стоянъ Пардовъ — с. Цѣръ
Михаилъ Чаковъ — Гумендже Стефо Бобевъ — Търново
Мих. Николовъ — Бобища Спасъ Войденовъ — Лактина
Миланъ Кръстевъ — Берцово Сотиръ Атанасовъ — Малешъ
Методи Стойчевъ — Крушово Ст. Ив. Чавдаръ — Ст.-Загора
Мирче Найдовъ — с. М.Койнаре, прилепско Серафимъ Парталевъ — Берово
Михаилъ Моневъ — Кратово Сп. Димитровъ — Градево
Мите Баба-Агнийнъ глухия — Щипъ Стою войвода — с. Скрижево
Моне Протогеровъ — Щипъ Ст. Б. Ганчевъ — Русе
Мите хаджи Мишевъ — Щипъ Стоянъ Филиповъ — с. Старчище
Стаматъ Недѣлковъ — Чадово
Стою Лазаровъ — с. Годлево (разложко)
Н
Сребра Апостолова — Леринъ
Никола Геройски — с. Круше Секула Хр. Ораовдолски — велешко
Никола Герасимовъ — Охридъ Стефо Николовъ Скендеръ — с. Бѣгена
Н. Филиповъ — Черешенци (преспанско)
Н. Арнаутчето — Гостиваръ Стоянъ Поповъ Гушле — с. Косинецъ
Н. Жековъ — Ст.-Загора Симониката (Моне Вратесйо) — Щипъ
Никола Пушкаровъ — Пирдопъ
Т
Н. Дечевъ — Ст.-Загора
Никола Кокаревъ — Ресенъ Тошо Ивановъ — Т. Сейменъ
Никола Никулиевъ — Алистрати, зъхненско Тале Мирчевъ — Прилепъ
Наумъ Руковъ — с. Косинецъ (костурско) Тале Стойчевъ — с. Горанчево
Никола Христовъ—с. Негованъ (леринско) Ташко Цвѣтковъ — с. Сушица
Т. Николе — Крушово
Т. Шаламоновъ — Бѣлица
П
Тасе Христовъ — Охридъ
Петъръ Китановъ — с. Лешко, горно- Тошо войвода — Банско
джумайско Ташко Арсовъ — Охридъ
П. Дѣловъ — Богданци Тодоръ Дочевъ — Ст.-Загора
Пелю Калчевъ — Богданци Толчевъ — Велесъ
П. Р. Малинчевъ — с. Д. Райково Тане Николовъ — Хасково
Поручикъ Мутафовъ — Шуменъ Таската — с. Враня
56
Тодоръ Христовъ — София X
Трайко Павловъ — Саде
Трайко Йотовъ — Драглище Хр. Андреевъ — Неокосъ
Тодоръ Браяновъ — Битоля Хр. Дсеновъ — Рѣсенъ
Трайчо Славковъ — с. Карбинци (щипско) Хр. Ив. Контевъ — Севлиево
Трайчо Бахчаванджията — Щипъ Хр. 3. Пармаковъ — Охридъ
Ф Я
Фоте Кирчевъ — Зеленичево Янаки Яневъ — Ловчани
ОТДѣЛЪ X
Табло I — 1 за всичко онова, което става на Балканитѣ око-

Щросмайеръ Й о с и ф ъ , знаменитъ ло Срѣдна Гора, Стара Планина и Родопитѣ отъ
хърватски патриотъ, католически епископъ, ро- турскитѣ пълчища и башибозуци. Този великъ
денъ въ гр. Осйекъ (Славония) презъ 1815 год., и мощенъ гласъ бѣ гласътъ на великия Уилямъ
а починалъ въ Дяковаръ презъ 1905 година. Евардъ Гладстонъ. По поводъ на това той напи-
Въ качеството на дяковарски епископъ той са известнитѣ брошури: „Ужаситѣ въ България”
е принесълъ неоценима заслуга на хърватския и „Източния въпросъ”, 1876 год. и „Уроци по
народъ: основалъ педагогически семинаръ, съз- клане”, 1877 год. Гладстонъ е държалъ много
далъ Загребската академия на наукитѣ. Негово речи изъ цѣла Англия, говорилъ е на митинги,
дѣло е университетътъ въ Загребъ и картинната като извика високо: “Турцитѣ трѣбва да се вдиг-
галерия, завещана на академията. Той постро- натъ отъ Европа съ цѣлия си багажъ”. Гладстонъ
илъ великолепенъ храмъ въ Дяковаръ и сполу- високо е протестиралъ противъ унищожението
чилъ да се разреши отъ папата въвеждането на на Санъ-Стефанския договоръ, защото е билъ
хърватския езикъ въ богослужението. убеденъ, че българскиятъ народъ не ще прода-
За насъ, македонцитѣ, най-голѣмото бла- де независимостьта си. Когато презъ 1880 год.
годеяние е направилъ, като помогналъ да се Австрия се готвеше да нахлуе тайно до Солунъ,
издадатъ Н а р о д н и п ѣ с н и отъ Б р. Милади- Гладстонъ въ едно отъ заседанията на парла-
нови (1861 г., Загребъ). Той внушилъ на Д. Ми- мента издигна високо гласъ противъ стремежа й
ладиновъ да ги издаде съ български букви, а не къмъ изтокъ, като защити ярко независимостьта
съ гръцки, съ каквито били написани. на балканскитѣ народи. Той казваше, че въпро-
сътъ за свободата на Македония ще се разреши,
Табло I — 2 когато се тури за основа принципа: „Македония
на македонцитѣ”. Гладстонъ е не само великъ и
„Народни пѣсни” отъ бр.Миладинови. (Гле- бележитъ дипломатъ, който виждаше далечъ въ
дай отдѣлъ VI, табло IX — № 19). бѫдещето, но бѣ сѫщевременно и ученъ и пло-
довитъ писатель. Гладстонъ бѣше богословъ,
Табло II — 3 историкъ и вѣрующъ християнинъ. Той се по-
мина въ 1895 г., но завеща на насъ македонцитѣ
У и л я м ъ Е в а р д ъ Г л а д с т о н ъ . „Маке- две главни рѫководни начала: 1) Македония на
дония на македонцитѣ”. македонцитѣ и 2) Долу рѫцетѣ на всѣки, кой-
Роденъ е въ гр. Ливерпулъ презъ 1809 год. то иска да посегне на нашата самостойность.
Синъ на богатъ търговецъ. той получилъ блѣстяще Българина оцени неговата дейность и съ почить
образование, като свършилъ класическитѣ на- и уважение винаги ще си спомнюва за великия
уки въ Етонъ и Оксфордския университетъ презъ англичанинъ Уилямъ Гладстонъ.
1831 год. Избранъ за народенъ представитель
въ камарата на общинитѣ, проявилъ високи ора- Табло II — 4
торски дарби, мощна енергия и ясенъ погледъ
върху бѫдещето на своето отечество и онова на Д ж е й м с ъ Д . Б а у ч е р ъ „е най-компе-
Европа. Въ най-скоро време той става единъ отъ тентното и авторитетно лице по балканскитѣ
любимцитѣ на обществото въ Англия. Въ 1847 работи. Той презъ цѣлия си животъ служи най-
г. става министъръ на колониитѣ и помогналъ предано и сърдечно на македонската кауза”.
много, за да се прокара закона за свободната Джеймсъ Баучеръ произхожда отъ една ста-
търговия. Той винаги, като голѣмъ благородни- ра нормандска фамилия, преселена още презъ
къ, е издигалъ високо гласъ на протестъ противъ срѣднитѣ вѣкове въ Ирландия, гдето е роденъ.
подтисничеството. Кой българинъ не си припом- Висшето си образование е получилъ въ Кемб-
нюва съ голѣма благодарность името на Уилямъ риджския университетъ по класическитѣ науки.
Гладстонъ, който въ 1876 год., следъ априлското Презъ 1903 год. — следъ илинденското
възстание, когато българската земя бѣше напо- възстание — Баучеръ обикаля цѣла окървавена
ена съ кръвьта на хиляди деца, моми и старци, Македония, хвърля снопъ свѣтлина върху герой-
когато българското племе рискуваше да бѫде ското дѣло на възстаналия македонецъ; обстой-
унищожено и заличено отъ вѣроломната турс- но и всестранно обяснява причинитѣ на борба-
ка политика, когато враговетѣ на нашия народъ та; съ гласа на библейски пророкъ разтрѫбява
лукаво потриваха рѫцетѣ си отъ радость, само турскитѣ звѣрства и съ горещъ апелъ позовава
единъ благороденъ мощенъ гласъ се издигна въ културното човѣчество да спаси единъ малъкъ
английския парламентъ и поиска смѣтка отъ ци- по число, ала великъ по духъ за свобода народъ.
вилизована Европа и на първо мѣсто отъ Англия Въ Лондонъ по негово настояване и съ съ-
2
действие на Балканския комитетъ, се отваря все- учеръ, синъ на единъ каленъ въ самообладание
народна подписка за помощь. народъ, милъ покойникъ за всѣко македонско
Видни благородни англичани като Брайлсъ, сърдце !...
Фаръ, Махони и др. се отправятъ въ Македония Нека свои и чужди знаятъ, че тогавашнитѣ не-
и много сълзи на клети вдовици, на грохнали гови сълзи сѫ и сега проклятие противъ сѫщитѣ,
старци, на безпомощни невръстни сирачета сѫ които продължаватъ дѣлото на тогавашния бан-
изтрити отъ благородната английска рѫка. дитизъмъ!...
Въ тия критически времена за родината ни, Баучеръ идваше отъ Битоля, дето току що
по инициативата на незабравимия О’Махони и бѣше пристйгналъ отъ Лондонъ, за да види съ
апела на Баучеръ, се основава Битолското си- очитѣ си, какво вършатъ съ македонскитѣ бъл-
ропиталище. Въ 1910 г., когато младотурцитѣ гари съединенитѣ сили на Цариградъ, Атина,
предприеха обезорѫжителната акция съ цель Бѣлградъ — сили на мрака противъ свѣтлината,
да омалодушатъ всѣко желание за свобода и да на тиранството противъ свободата! Той идваше
затриятъ по-събуденитѣ българи, Баучеръ пакъ тогава при насъ, като пратеникъ на европейската
бърза за Македония. И тукъ неговото изобличи- преса, която чрезъ него искаше да чуе истината
телно перо излѣзе по-силно отъ турския ятага- за новитѣ опустошения и кланета, устройвани въ
нъ. земята ни, сега вече подъ знамето на кръста...
Следъ Ньойския договоръ ние чуваме какъ Свѣтътъ чу тая истина.—Баучеръ, апостолътъ
се издига гласа на Баучера противъ неправдитѣ, на македонската правда предъ чуждия свѣтъ, въ
що ни донесе тоя европейски актъ. в. “Таймсъ” живо описа виденото и чутото въ село
Специално за Македония, той мисли, че Смилево и остро порица андартската акция, ко-
е извършена една историческа нечута грѣшка, ято горѣше и окървяваше Македония подъ явния
едно престѫпление противъ принципа на патронажъ на турцитѣ.
самоопредѣлението и едно посегателство вър- Много кръвь бѣше изтекло отъ ранитѣ, които
ху свободата на цѣлъ народъ, борещъ се повече революционна Македония получи въ юначнитѣ
отъ 30 години за нея. Тъкмо презъ най-тежкия илинденски бойове; отмалѣла бѣше нейната сна-
периодъ отъ нашето съкрушение— презъ 1921 га отъ умора и напрежение, когато нахлуха отъ
г., Баучеръ обиколи Македония и се запозна съ Атина и Бѣлградъ чети, за да изтрѣбватъ всѣки,
положението на народа, подъ новитѣ потисни- който носѣше името борецъ — името македонски
ци. Презъ месецъ септември 1921 год. се уста- българинъ.
нови въ София, като главенъ кореспондентъ на Вилнѣеше по нашата земя страшния андарт-
Балканския полуостровъ, ала не бѣ за много. На ски бандитизъмъ, мизеренъ по подбуди, идея
30 декември сѫщата година той се пресели въ и цель; безогледенъ при избора на жертви и
вѣчностьта, като остави завѣтъ: останкитѣ му да срѣдства за борба противъ ония, които се борѣха
почиватъ въ българска земя, която той най-много за право и бащиния.
обичаше, следъ своето отечество. Баучеръ анкетира пакоститѣ на тая чума, ко-
ято въ Загоричани изби богомолци; въ Зелениче-
Табло II — 4 во сватбари, а въ Смилево — празничари; виде и
чу всичко лошо сторено отъ тая чума, която уби-
Б а у ч е р ъ въ С м и л е в о . Родното мѣсто на ваше близкитѣ на ония, които, като тѣхъ едно
Дамянъ Груевъ, квартира на илинденското въз- време, мѫчеха се да сломятъ султанското иго!
стание презъ 1903 год., бѣше много хубаво село, Баучеръ срещна при насъ много печаль, чу мно-
съ 400 красиви, свѣтли и просторни кѫщи, ам- го ридания и разбра много тегла. Откликна се въ
фитеатрално наредени, групирани въ три маха- сърдцето на великия човѣкъ, почувствува жалби
ли, съ черква, съ отлично наредено първокласно и... отрони въ сълзи — сълзи на укоръ противъ
училище и съ петь учителски сили. всички сѫдбоносци въ свѣта, които търпятъ ка-
Сегашното Смилево е като лицето на човѣкъ, сапи и касапници надъ правото и съвестьта на
който много е страдалъ, много е патилъ. То е единъ народъ — македонския народъ!
оредѣло, а дето нѣкога имаше кѫщи и кипѣше въ Срѣдъ дебритѣ на святата обитель почива
тѣхъ животъ, радость и надежди, тамъ сега е об- той, който винаги ще е живъ за македонеца.
расло съ трева и бурени. Нѣкогашното Смилево Поклонъ!
не е сегашното и не може да е, защото отъ тогава
и до сега, Македония бѣлъ день не виде и не си е
отдъхнала отъ непрекѫснатитѣ бѣди, за да почне Табло III — 5, 6, 7
наново да цъвти. То е разнебитено, защото две
огнени вихрушки минаха надъ главата му и го
опустошаваха. Презъ 1903 год., следъ Илиндень,
го опожариха турцитѣ до кракъ, а презъ 1906 П и ъ р с ъ О ’ М а х о н и : „Боже, избави ни отъ
год. месецъ августъ, когато сбираше сили за от- освободителитѣ ни”. Високохуманниятъ ирлан-
поръ следъ люто нанесени рани, предъ неговитѣ децъ е единъ отъ яркитѣ защитници на маке-
печални останки, предъ неговия мѫченически донската свобода и единъ доблестенъ борецъ за
образъ, се яви внезапно една гръцко-турска бан- правда и истина. Той силно изобличи сръбската
да и го нападна: изби 12 смилевчани и опожари управия презъ 1913 год. въ Македония, както и
25 отъ новопостроенитѣ кѫщи. сръбскитѣ подли домогвания по отношение на
Недѣля бѣше тогава, а на другия день, сѫщата. Доказателство е книгата му „Писма до
понедѣлникъ, Баучеръ, заедно съ трима англий- Англия”, въ началото на която стои изречението:
ски журналисти, се отзова въ Смилево и спре „Боже, избави ни отъ освободителитѣ ни”.
предъ още не изстиналитѣ трупове на касапски Особено силно нападна О’Махони сърбитѣ,
съсеченитѣ 12 души, отъ които петима избити когато тѣ затвориха основаното съ негово съ-
на едно мѣсто — въ селската кръчма. Ридаеха действие и подкрѣпа въ Битоля сиропиталище
женитѣ, плачеха децата. Тѫжна бѣше гледката за сираци, които сѫ останали такива вследствие
— Баучеръ се просълзи! Всички видѣха, когато на илинденското възстание. Което турцитѣ не
едри сълзи овлажиха неговитѣ бузи — сълзи на си позволиха, сърбитѣ християни, православни
съчувствие и на проклятие. Това се случи съ Ба- славяни, допуснаха, като закриха това човѣко-
3
любиво заведение и питомцитѣ му бѣха Съединенитѣ Щати въ Америка, който презъ
разпилѣни изъ страната като пилци. време на преговоритѣ за приключване на
Освенъ това сиропиталище О’Махони ос- свѣтовната война предложи четиринадесети
нова съ свои срѣдства и друго такова въ София, точки, целейки едно трайно умиротворение
наречено „Св. Патрикий”, въ което намѣриха на свѣта. Ако рѫководителитѣ на сѫдбинитѣ на
приютъ 33 сираци отъ Македония и Одринско. свѣта бѣха приели искрено предложението на
Македония ще му бѫде вѣчно признател- американския председатель, Европа не би била
на. вѣчно терзана отъ изгледитѣ на нова война и не
Той е роденъ въ Ирландия. Почина презъ биха били допуенати толкова неправди къмъ
м. ноември 1930 година. победенитѣ.
Четиринадесетьтѣ Уилсонови точки послу-
Табло IV — 8 жиха за вѫдица на победенитѣ и съ нищо не по-
добриха участьта на народитѣ, защото авторътъ
Л е д и Г р о г а н ъ . На нея македонцитѣ много имъ остана безсиленъ предъ мощьта на егоизма
дължатъ за правилното опознаване съ македон- на победителитѣ.
ския въпросъ на английското общество. Тя не Името на Уилсона е единъ протестъ про-
щади трудъ да доказва предъ свѣта колко не- тивъ алчностьта за завладяване чужди земи и
справедливо се постѫпи съ българския народъ, поробяване на слаби народи. Отъ тая гледна
хвърляйки въ робство голѣмъ дѣлъ отъ него. точка помѣстваме лика на доблестния америка-
Табло IV — 9 нецъ.
С ъ р ъ Е д у а р д ъ Б о й л ъ , английски виденъ Табло VI — 15

държавенъ мѫжъ и членъ отъ Балканския Коми- А н д р е К а р н е г и , прочутъ американ-
тетъ. ски милиардеръ и голѣмъ филантропъ. Отъ
Табло IV — 10 фонда, основанъ отъ него за умиротворение
на свѣта, бѣше изпратена специална комисия
Д - р ъ Е д у а р д ъ Х а с к е л ъ е синъ на бла- на Балканитѣ презъ 1913 година да анкетира
городна Америка. Още отъ младини той се е изстѫпленията презъ време на войнитѣ отъ 1912
посветилъ на просвѣтна работа. Билъ е много и 1913 година. Въ тази комисия влизаха и Проф.
години въ Македония и е работилъ съ една чис- П. Милюковъ, Брайлсфордъ и др.
та обичь всрѣдъ народа за неговото културно Благодарение на нейния докладъ евро-
издигане. пейското обществено мнение разбра кому при-
Писалъ е много статии въ чужди вестници и надлежи Македония и изобличи гърци и сърби
нѣкои книги за Македония и за нейната права кау- като алчни похитители.
за. И днесъ, макаръ и да е въ напреднала възрасть
— не престава да пише и работи за Македония. Табло VI — 16
Табло IV — 11 А . Г . Х е й л с ъ , родомъ отъ Австралия, ка-

питанъ отъ колониалната английска армия, ко-
Братя Ноелъ и Чарлсъ Бъкстонъ. респондентъ на английския вестникъ „Дейли
Две имена известни на всѣки македонски ро- Нюсъ” и специаленъ пратеникъ на Лордъ Розбе-
долюбецъ. Отъ 1903 година и до сега двама- ри, е взелъ като доброволецъ участие въ четата
та братя неуморно се грижатъ за правилното на генералъ Цончевъ въ 1903 година.
разрешение на македонския въпросъ. Всест-
ранно запознати съ положението на Балканитѣ, Табло VI — 17
тѣ сѫ едни отъ най-главнитѣ авторитети по М и с ъ П а т р и ц и я М а к д о н а л д ъ на 3 де-
проблемитѣ на „близкия изтокъ” и тѣхната дума кември 1925 година въ Ню-Йоркъ даде кон-
по тия въпроси се смѣта въ Англия за автори- цертъ отъ славянски пѣсни.
тетна. Тя изпѣ съ особенъ ентусиазъмъ няколко
Дълги години Ноелъ Бъкстонъ бѣше пред- македонски пѣсни и живо заинтересува амери-
седатели на „ Б а л к а н с к и я К о м и т е т ъ ” въ канското общество съ сѫдбата на македонцитѣ.
Англия, който се състои отъ видни депутати и
държавни мѫже. И днесъ братя Бъкстонъ не сѫ
престанали да работятъ въ полза на мира на Табло VII — 18
Балканитѣ, препорѫчвайки, че умирение може
да настане, само ако се разреши справедливо
македонския въпросъ. Б е д р о с ъ С и р и м д ж и я н ъ - Б е д о , по
народности арменецъ, роденъ въ Пловдивъ
Табло V — 12 презъ 1869 година, свършилъ Пловдивската
българска гимназия и Военното училище въ Со-
Л о р д ъ Т о м с о н ъ , бившъ министъръ на фия и съ чинъ подпоручикъ напусналъ армията.
въздухоплаването въ Англия, загиналъ трагичес- Заминалъ за Армения, дето 4 години наредъ се
ки преди 2—3 години. Голѣмъ приятель на българ- борилъ за нейната свобода.
ския народъ и защитникъ на македонскитѣ роби. Върналъ се въ България и се предалъ на
Табло V — 13 литературна дейности, като е списвалъ много
статии по арменското и македонско освободи-
Б е н ъ Р а й л и , английски общественикъ. телно движение.
Членъ отъ парламента и голѣмъ познавачъ на Презъ 1901 година заедно съ Св. Мерджа-
балканскитѣ въпроси. Отличенъ приятель на новъ и П. Соколовъ образуватъ армено-маке-
Македония. донска чета и заминаха за Одринско. Предаде-
ни, тѣ геройски се биха, ала тежко ранени, по-
Табло V — 14 паднаха въ турски рѫце — Бедо и Мерджановъ
— и на 27.ХI. 1901 година бидоха обесени въ
Удроу Уилсонъ, председатель на Одринъ.
4
Табло VII — 19 освободитель на Сиракуза, равенъ на Боливаръ,
прочутия освободитель на Централна Америка;
А в е д и с ъ А х о р о н я н ъ - Х а р и п ъ . Ро-
не по-малъкъ по величие отъ Вашингтонъ, съз-
денъ е презъ 1866 год. въ с. Иктиръ, руска Ар-
дателя на независимостьта на Северна Амери-
мения, Кавказъ. Свършилъ арменската гимназия
ка.
въ Ечмиязинъ и после висше образование.
Следъ смъртьта на Гарибалди вдъхновени
Отъ 1890 година той почва да се явява въ
поети отъ разни страни възпѣха неговитѣ под-
литературата съ разкази, „Капка млѣко”, „Чиво”,
визи, възвеличиха неговото дѣло, обезсмъртиха
„Въ затвора”, „Честьта”, „Призори”, „Революцио-
неговото име на пламененъ апостолъ на свобо-
нерката” и др.
дата и неуморимъ борецъ за човѣшки правди-
Харипъ и като белетристъ, и катороманистъ,
ни.
и като драматургъ, и като поетъ, социологъ и
публицистъ е отразилъ въ художественитѣ си Табло VIII - 23
творения теглата и радоститѣ на своя народъ.
Негово В. Преосвещенство Мон-
„Долината на сълзитѣ” е една трогателна драма
синьоръ Джузепе Анжело Ронкали е
изъ живота на арменскитѣ борци за свободата
роденъ на 25 ноември 1881 год. въ гр. Бергамо
на родината си.
— Италия.
Той е единъ голѣмъ приятель на Македо-
Билъ е произведенъ архиепископъ Арео-
ния и близъкъ на мнозина македонски дейци.
полски.
Табло VII — 20 Отъ 1925 година до днесъ остава папс-
ки пратеникъ въ България, съ цель да повдигне
Кристопоръ Микаелянъ, роденъ
католицитѣ чрезъ по-висше образование, вина-
на 11 мартъ 1859 година въ гр. Акулисъ (Ар-
ги съ примѣренъ християнски моралъ и граж-
мения). Въ гр. Тифлисъ свършилъ висшия учи-
данска просвѣта.
телски институтъ, следъ което учителствувалъ.
Неговото пребиваване между българитѣ
Арменскиятъ народъ, високо интелиген-
е ценно още и по това, че е издействувалъ отъ
тенъ и надаренъ съ търговски достойнства, съ
сегашния папа Пий XI, близо тридесеть и петь
едно дълго историческо минало — изнемогваше
милиона лв. за бѣжанцитѣ, за пострадалитѣ отъ
подъ една грозна тирания въ разпокѫсаното му
землетресението и за построяване на срутенигѣ
отечество. Пионерътъ на европейската култура
черкви.
въ близкия азиятски изтокъ се намираше подъ
Неговата щедрость и неизмѣнната му доб-
гнета на Русия, Турция и Персия.
рота сѫ известни на всички, които го познаватъ.
Неговитѣ най добри синове работѣха за
Той всѣкога е указвалъ уважение и благо-
обединението на отечеството — свободно и не-
склонность къмъ македонцитѣ, историята на
зависимо и презъ осемдесетьтѣ години на ми-
които познава добре и цени тѣхнитѣ законни
налото столѣтие туриха основитѣ на тайна ре-
стремежи.
волюционна организация — една чудна дѣлова
организация, въ която бѣха привикани всички Табло VIII — 24
арменци отъ цѣлия свѣтъ.
Д о н ъ Ф р а н ч е с к о Г а л о н и , роденъ на
Единъ отъ основаталитѣ и най-доб-
8 февруари 1890 год. въ гр. Брешия — Италия.
ри организатори бѣше Кристопоръ Микаеля-
Голѣмъ ратникъ за италияно-българското сбли-
нъ, човѣкъ съ голѣми дарби за обществени-
жение. Следъ войната бива натоваренъ отъ ита-
къ и съ високъ моралъ на аскетъ, който всичко
лиянското правителство да събира коститѣ на
бѣше си отказалъ и всичко далъ на Армения.
падналитѣ италиянски войници изъ Македония.
На 4 мартъ 1905 год., когато въ София, въ
Покъртенъ отъ трагедията на бѣжанцитѣ изъ
политѣ на Витоша лѣеше бомби срещу тирания-
поробенитѣ краища на България, той се посве-
та, единъ взривъ покоси живота му.
щава въ служба на българската кауза и по-къс-
Кристопоръ бѣше единъ приятель на Ма-
но става основатель и директоръ на културно-
кедония, нѣщо повече — единъ братъ, кой-
просвѣтния и благотворителенъ институтъ „Op-
то следъ Армения нея най-много обичаше.
era Italiana Орега Pro Oriente” въ София, чрезъ
Табло VII — 21 който запознава българския народъ съ италиян-
ската култура. Той е най-голѣмия благодетель
Т а т у л ъ З а р м о р я н ъ , родомъ отъ тра-
на Македонскитѣ Сестри бѣжанки, наречени Ев-
кийския градъ Малгара, четникъ отъ армено-
харистини, които възпитаватъ и изхранватъ пи-
македонската чета на Бедросъ Сиримджиянъ
томки сираци.
— Светославъ Мерджановъ, падналъ геройски
убитъ въ сражение на четата съ турска потера въ Табло IX — 25
Одринско презъ м. юли 1901 година.
С е с т р а Х р и с т и н а А л о а т и . (Гледай
Табло VIII — 22 отд. VI, Т. XLII - 147)
Джузепе Г а р и б а л д и . Единъ отъ
вдъхновителитѣ и създателитѣ на днешна Ита- Табло IX — 26
лия е великиятъ и неустрашимъ пълководецъ
С е н а т о р ъ В. М о р е л л о , виденъ итали-
Джузепе Гарибалди.
янски юристъ и писатель, който защищавайки
Съ пълно право може да се каже, че Гари-
Дим. Стефановъ, защищаваше каузата на Ма-
балди е най-великиятъ герой отъ древностьта
кедония предъ сѫдилището въ Милано и предъ
и настоящето. Той бѣ великъ космополитиченъ
общественото мнение въ Италия и на Западъ.
хуманистъ, великъ патриотъ и великъ полково-
Д. Стефановъ уби П. Чаулевъ по заповѣдь
децъ; не търситель на нови идеали, но човѣкъ
на В. М. Р. О.
на дѣлото, неуморимъ апостолъ на великитѣ
идеи за свобода, братство и напредъкъ; смѣлъ Табло IX — 27
като лъвъ, съ сърдце нѣжно като на девица,
безкористенъ, равенъ на коринтския Тразибулъ, П р о ф е с о р ъ Е н р и к о Д а м я н и , доцен-
живѣлъ преди повече отъ три вѣка до Христа, тъ по славянскитѣ литератури въ Римския универ-
5
ситетъ, неуморимъ ратникъ за итало-българ- ския български народъ. Още въ съчинението си
ското културно сближение и искренъ приятель „За аромънитѣ”, той посвещава много мѣсто и
на македонското племе. за македонскитѣ българи. Маститиятъ профе-
соръ устно и печатно, винаги е издигалъ гласъ
Табло IX - 2
288 въ полза на македонския робъ, като е изтъквалъ
предъ свѣта, че е извършена голѣма неправда съ
И н о ч е н ц о К а п а е роденъ презъ 1875 г. този народъ, който има единственото желание
въ Турино, дето още като ученикъ редактиралъ да живѣе свободенъ животъ. Въ съчинението си
списанието “La Bandi”. После той сътрудничеше „Аспирациитѣ на балканскитѣ народи”, профе-
въ в. “L’Italia del Popоlo” и въ списание “Lucifero” соръ Вайгандъ опредѣля нашето мѣсто въ реда
Превъзходенъ юристъ, той е единъ талантливъ на балканскитѣ народи, като ярко защищава
ораторъ съ име предъ свѣта. И. Капа бѣше единъ интереситѣ на поробения македонски народъ.
отъ защитницитѣ на Д. Стефановъ предъ сѫда Въ всички по-решителни и по-критически мо-
въ Милано. менти презъ последнитѣ 40 години, той винаги
Той съ свидна вещина бранѣше дѣлото на открито е излизалъ да каже тежката си дума въ
Македония предъ апелaтивния сѫдъ въ помена- разни нѣмски вестници въ полза на македонския
тия градъ. българинъ. Особено силно впечатление напра-
Табло IX — 29 виха на западно-европейския свѣтъ брошуритѣ
му „Народностнитѣ стремежи на Балканския
Д - р ъ Ж о р ж ъ Н у р и ж а н ъ , италиян- полуостровъ”, преведени отъ професоръ Ив.
ски публицистъ, роденъ въ гр. Ливорно (Ита- Георговъ. Надъ всичко поставя, преди всичко,
лия) на 23 септември 1892 год. Свършилъ е чистата наука и чрезъ това служи и на насъ. Той
правнитѣ науки въ Римския университетъ. Още предприема пѫтувания по нашитѣ поробени и
съвсемъ младъ, въ първитѣ студентски години, свободни земи презъ 1889, 1893, 1904 и 1919
той е чувствувалъ голѣмата неправда, нанесе- година, като научно изследва, наблюдава и
на на малкитѣ и потиснати народи и отъ то- всичко оформява въ 32 тома годишници съ све-
гава той изпъква като искренъ защитникъ на дения за българския езикъ, за българския фол-
злочестия македонски народъ. Първитѣ работи клоръ, за българската етнография и за българс-
за Македония г. Нурижанъ печата въ списание ката топографна номенклатура. За да привлѣче
“Хуманитас” (1913 год.) по-после въ известно- още повече вниманието на чужденцитѣ къмъ
то академическо списание: “Ла жита Италиана” българщината, той основа въ 1906 год. въ Лай-
(1913—1914 год.). пцигъ подъ свое директорство: „Институтъ за
Следъ войната г. Нурижанъ се отдава българския езикъ”. Много по-голѣма е заслугата
всецѣло на общественото поприще и става ре- му за македонския българинъ съ неговото съчи-
довенъ дописникъ на редица меродавни итали- нение „Етнографията на Македония”. Съ сѫщата
янски вестници. Негови статии по македонския цель и сѫщитѣ пориви е написалъ и българска
въпросъ се печататъ въ вестницитѣ : “Il secolo”, граматика и българо-нѣмски речникъ. До сво-
“Il Resto del Carlino”, “Il Piccolo della sera”, “Im- ята смърть професоръ Вайгандъ продължаваше
pero”, “Corriere Adriatico” и др. Въ 1921 год. г. да работи за благото на Македония, като дори
Нурижанъ заедно съ балканския кореспондентъ неговата кѫща винаги бѣ отворена за всѣки,
на в. “Temps” г. Жантизонъ и кореспондента на който би пожелалъ да го посети и се уведоми за
в. “Times” г. Колинсъ, по поканата на Македонс- всичко, отъ което би ималъ нужда по македон-
кия Националенъ Комитетъ, предприе обстойна ския въпросъ. Професоръ Вайгандъ не бѣ само
анкета на сръбско българската граница, изна- ученъ, но той притежаваше ценнитѣ качества на
сяйки смѣло всичкитѣ издевателства, извърше- ума и благородството. Въ гърдитѣ му туптѣше
ни отъ страна на сърбитѣ спрямо беззащитното винаги отзивчиво човѣшко сърдце, затова не
македонско население. Анкетата на г. Нурижа- пожали трудъ презъ време на страшнитѣ бедс-
нъ се появи тогава въ меродавния италиянски в. твия за македонцитѣ да подкрепи бѣжанцитѣ,
“Idea Nazionale”, чийто директоръ бѣ г. Федер- като апелираше къмъ германското общество
цони, сегашниятъ председатель на италиян- да се притече на помощъ на прокуденитѣ отъ
ския сенатъ. Напоследъкъ г. Нурижанъ печата роднитѣ си огнища бѣжанци. Неговата врата бѣ
новъ трудъ: “Dieci anni di vita bulgara”, въ който винаги отворена за македонскитѣ студенти въ
отдѣля цѣла глава за македонския въпросъ. Лайпцигъ. Той винаги ги посрѣщаше съ усмивка
и имъ даваше насърдчение въ бѫдещата борба
Табло X — 30 за освобождението на Македония.
Македония дължи много на този благо-
Г у с т а в ъ В а й г а н д ъ е роденъ на 1 фев- роденъ. и ученъ нѣмецъ, който на 2 февруарий
руврий 1860 год. въ гр. Дюисбургъ -— Рейнска- 1930 г. отпразднува своята 70 годишна отъ
та область, а се помина миналата 1930 година. рождението, си деятелность и по този случай
Малцина сѫ чужденцитѣ, които познаватъ македонскиятъ българинъ отъ всички краища на
тъй добре родината ни — Македония, както поробенитѣ земи засвидетелствува своето по-
Лайпцигския професоръ Д-ръ Густавъ Вайгандъ. читание и уважение къмъ мастития ученъ про-
Още по-малко сѫ онѣзи, които посвещаватъ своя фесоръ Вайгандъ. Той не е вече между живитѣ,
животъ за благото на потиснатитѣ, на слабитѣ и но ние всички ще си спомняме съ умиление и съ
на онеправданитѣ. Още младъ ученъ, едва току чиста радость и възторгъ името на професоръ
преминалъ отъ гимназиялната катедра къмъ Вайгандъ.
професорската въ Лайпцигския университетъ,
той насочва погледитѣ си на югъ, къмъ Балкан- Табло X - 31
ския полуостровъ. У него се заражда интересъ
къмъ езика на аромънитѣ въ Македония. За да Професоръ д-ръ Карлъ Каснеръ
се запознае по-отблизо съ тѣхъ, предприема е роденъ на 1- XI - 1864 г. въ Берлинъ. Свър-
пѫтуване до Пиндъ и юго-западна Македония. шилъ астрономия и метеорология въ универси-
Но тукъ той се натѫква на другъ единъ народъ, тета на тоя градъ. Метеорологъ и астрономъ,
пъленъ съ творчески заложби, именно македон- заемалъ и други важни длъжности.
6
Нѣколко пѫти е посетилъ България, а презъ и водителитѣ на конституционалиститѣ, обе-
1909 год. и Македония. Своитѣ пѫтни впечатле- динени въ група „Освобождение”. На 1908 год.
ния отъ последната е обнародвалъ и на българ- Милюковъ билъ избранъ членъ на Господарс-
ски въ сборникъ „Илиндень” (1903—1926 год.). твена Дума отъ Петербургъ, като взималъ живо
Голѣмъ българолюбецъ и отличенъ македонски участие въ работитѣ на Думата. Презъ 1906 год.
приятель. основалъ вестникъ „Речь”, на който останалъ ре-
дакторъ до сѫществуването му. На 1912 год. до-
Табло XI — 33 шелъ на Балканитѣ и билъ членъ на Карнегиевата
комисия отъ 1913 год., въ която взелъ най-живо
В а л т е р ъ Б р е л ъ , германски журналистъ, участие, като написалъ по голѣмата й часть и съ
кореспондентъ на известната телеграфна аген- това помогналъ да се отхвърлятъ обвинения-
ция “Telegraphen Union”, както и на вестницитѣ: та срещу българитѣ, хвърляни отъ сърби и гър-
“Berliner Lokalanzeiger”, “Der Tag”, “Koelnische Volk- ци. Въ първото временно правителство въ Русия
szeitung”, “Die Woche”. Брелъ бѣ първия германски е взималъ поста министъръ на външнитѣ работи
кореспондентъ, който участвува презъ 1927 г. въ до 15 май 1917 год. Отъ 1918 год. е емигрантъ
Скопйе въ процеса срещу македонскитѣ студен- отпърво въ Лондонъ, а после въ Парижъ, гдето
ти. Той е единъ искренъ приятель на македонс- редактира вестникъ “Последния новости”. Освенъ
кия народъ. многото статии писани по македонския въпросъ
Табло XI — 34 въ разни вестници и списания, Милюковъ говори
за Македония и въ следнитѣ свои съчинения: 1)
В и л х е л м ъ К у б е , по народность гер- Християнския древности западной Македонии;
манецъ, членъ отъ пруския ландтагъ и виденъ 2) Македония и Европейския держави; 3) Сербо
немски общественикъ, възторженъ приятель на болгарския отношения по македонскому вопро-
Македония. су; 4) Балканский кризисъ и политика Изволска-
го; 5) Анкета на Балканитѣ (това е Карнегиевата
Табло XI — 35 анкета). По настоящемъ той продължава да се
интересува живо отъ македонския въпросъ и да
В а н д е р в е л д ъ , белгийски бележитъ дъ- защитява правата кауза на Македония.
ржавникъ, бившъ министъръ и водитель на соци-
алистическата цартия. Табло XII — 38
Преди 3—4 години посети София и живо
се заинтересува за сѫдбата на македонскитѣ Графъ Николай Павловичъ Игна-
бѣжанци. т и е в ъ . Роденъ е въ Петербургъ презъ 1832 г. Той
е участвувалъ въ Кримската война (1855 г.) и до-
Табло XI — 36 стигналъ до чина генералъ. Отъ 1863 г. встѫпилъ
въ дипломатическо поприще и следната година
К а р л ъ Ш р у п ъ , професоръ по държавно билъ изпратенъ като руски посланикъ въ Цари-
право въ университета на Франкфурдъ на Майнъ, градъ, на който постъ стоялъ до 1877 год. Вели-
членъ въ Института за международно право, чле- ки сѫ заслугитѣ на графъ Игнатиевъ къмъ българ-
нъ отъ Международната дипломатическа акаде- ския народъ презъ време на църковния въпросъ
мия, членъ отъ бюрото на германскитѣ дружества и особено при сключването на Санъ-Стефанския
за правата на човѣка и пр. и пр. договоръ, съ който се постигаше обединението
Написа капиталния трудъ „Юридическото на българското племе въ една държава.
положение на македонцитѣ въ Югославия” и съ Не негова е отговорностьта за осуетяването
авторитета на съвременната юридическа наука на българския идеалъ.
изтъкна предъ свѣта правата на македонцитѣ за Графъ Игнатиевъ се помина презъ 1908
свободенъ народностенъ животъ. год.
Табло XII — 37 Табло XIII — 39
Павелъ Николаевичъ Милюковъ е Р а й м о н д ъ Г р. П р ъ ж е в а льски. Раймон-
роденъ на 15 януарий 1859 година въ Тверската дъ Григоровичъ Пържевальски е роденъ презъ
губерния. Като завършилъ филологическия фа- 1870 год. въ Русия. По произходъ Пръжевальски
култетъ на Московския университетъ, Милюковъ е е полякъ.
билъ назначенъ за учитель въ Москва и почналъ да Свършилъ университета, той се предалъ на
се готви за професоръ по руска история. Ученикъ публицистика.
на знаменития историкъ Ключовски, Милюковъ, Като кореспондентъ на разни руски и полски
следъ като защитилъ дисертацията си по руска вестници, той дойде въ България презъ 1902 г.,
история за съчинението „Държавно устройство нарами пушка и замина за Македония въ четата
при Петъръ Великий”, билъ назначенъ доцентъ на генералъ Цончевъ. Отъ македонскитѣ балкани
по руска история въ Московския университетъ. изпращаше редовно статии въ полскитѣ вестни-
Презъ 1893 год. е билъ арестуванъ и изгоненъ ци и пръвъ освѣтли полското общество за нашитѣ
отъ царската власть задъ граница. По това вре- борби и идеали. Неговитѣ статии направиха об-
ме билъ поканенъ отъ Софийския университетъ ратъ въ мнението на полската интелигенция.
да вземе катедрата по история. На драго сърдце Поминалъ се на 14. IV 1903 г.
Милюковъ приелъ и преживѣлъ въ София до 1902
год. като професоръ въ Висшето Училище. Презъ Табло XIII - 40
време пребиваването въ София, Милюковъ изуча-
валъ македонския въпросъ и става единъ отъ най- Б о р и с ъ Л е о н и д о в и ч ъ Т а г е е в ъ . Ро-
добритѣ познавачи. Той взелъ участие въ експе- денъ е на 13 ноември 1871 год. въ Русуя. Училъ
дицията на Петербургската академия на наукитѣ, се е въ Морския кадетски корпусъ и после въ во-
изпратена въ Македония подъ рѫководството енна академия, следъ което е билъ произведе-
на академика Кондаковъ. Презъ 1903 година се нъ офицеръ. Презъ 1903 год. — илинденското
връща отново въ Русия и се предава на политичес- възстание, дойде въ България, замина съ четитѣ
ка дейность, като става единъ отъ основателитѣ въ Пирина, като взема живо участие въ сражение
7
при Добро поле и въ Пиринъ като началникъ на логия; 6) Сава, Дунавъ и Балкана — пѫтуване у
отдѣлна дружина въ отряда на полковникъ Ст. словенцитѣ, хърватитѣ, сърбитѣ и българитѣ; 7)
Николовъ. Борисъ Леонидовичъ Тагеевъ е отъ Непозната България и пр. Леже е билъ сътруд-
рѣдкитѣ руски синове, който обичаше роба маке- никъ на много француски списания и вестници.
донецъ и на дѣло засвицетелствува тая си обичь, Сѫщо така е билъ членъ на много Академии на
като се хвърли въ борба срещу турскитѣ пълчища. наукитѣ. Той се помина въ Парижъ презъ 1923
г, Има голѣми заслуги и къмъ нашата Родина.
Табло XIII - 41 Въ своитѣ многобройни съчинения съ една безу-
корна съвестность и научно безпристрастие, той
Никодимъ Павловичъ Кондаковъ, утвърди българския произходъ на македонскитѣ
прочутъ руски ученъ мѫжъ, роденъ презъ 1844 славяни, като издигна високо гласа си въ защи-
г., починалъ въ 1924 г. на 16 февруари въ Прага. та на поробена Македония.
Презъ 1900 г., заедно съ други учени руси.
обиколи Македония, съ цель да изучи нейната Табло XV — 47
история и етнография. Плодъ отъ тия изучвания
е капиталното му съчинение „Македония, ар- Л е о н ъ Л а м у ш ъ е роденъ въ 1860 г. вѣ
хеологическо пѫтуване”, което се появи презъ Франция. Още като младъ офицеръ отъ френ-
1909 година. ската армия проявява живъ интересъ къмъ
Въ тази книга, както и въ по-къснитѣ науч- сѫдбинитѣ на балканскитѣ народи, проучва
ни трудове, Кондаковъ твърди какво Македония тѣхния езикъ, нрави и обичаи. Г-нъ Леон Ламушъ
е българска страна. познава отлично българския езикъ. Неговитѣ съ-
чинения по географията на балканскитѣ наро-
Табло XIV — 43 ди, за българската Екзархия, сѫ пълни съ мно-
гобройни и ценни данни, отъ които се вижда, че
Алфредъ Риттеръ Раппапортъ Македония е българска земя. Когато презъ 1904
Фонъ А р б е н г а у е бившъ австроунгарски кон- год. се въведоха реформи въ турската жандар-
сулъ въ Призренъ и Скопйе презъ 1900 - 1909 г., мерия и на турското правителство бѣха наложе-
бившъ дългогодишенъ началникъ на отдѣление ни европейски инструктори, Леонъ Ламушъ бѣ
при министерството на външнитѣ работи въ Ви- изпратенъ отъ френското правителство заедно
ена. Той говори за Македония като човѣкъ, кой- съ други още французи въ френската мисия, ко-
то наблюдавалъ на самото мѣсто нейния животъ ято имаше за свой районѣ Сѣрския санджакъ съ
и нейнитѣ борби. седалище гр. Сѣръ. Той безспирно обикаляше
Р а п п а п о р т ъ е наследилъ покойния авс- цѣлия санджакъ отъ село на село и отъ сърдце и
трийски цивиленъ агентъ Мюлеръ. дуща се възмущаваше отъ гръцкитѣ козни и отъ
Раппапортъ е написалъ интересната книга преследванията на турскитѣ власти срещу бъ-
„Въ страната на мѫченицитѣ”, преведена и на бъ- лгарското население. Следъ прогласяването на
лгарски. Тоя трудъ брани каузата на Македония. турския лъжливъ хуриетъ презъ 1908 г. и така
Табло XIV — 44 наречената турска конституция, европейскиятъ
контролъ въ Македония бѣ намаленъ. Извика-
П р о ф . Д - р ъ Г е з а Ф е х е р ъ , мад- нъ въ Цариградъ, гдето Инструкторитѣ стана-
жарски историкъ-археологъ. До сега той се е ха турски чиновници съ задача да реформи-
посветилъ върху историята на прабългарската ратъ жандармерията въ цѣлата империя, Леонъ
култура. Писалъ е много студии върху старитѣ Ламушъ прекара 5 години въ Македония и съ
култури на Балканитѣ. За Македония е написалъ рѣдко трудолюбие и безпристрастность проучи
статии върху нейната стара култура въ свръзка най-вѣрно стремежитѣ и болкитѣ на македонс-
съ прабългарската. кия робъ. Като изразъ на протестъ срещу домо-
гванията на гърци, сърби и турци да съкрушатъ
Табло XIV — 45 будния духъ у българина сѫ неговитѣ многоб-
ройни статии, помѣстени въ разни най-важни
Т а х а у е р ъ Б о л е с л а в ъ , унгарски жур- френски вестници и списания, гдето ни нашия
налистъ, кореспондентъ на унгарската теле- народъ и ратува за неговитѣ права. Името на
графна агенция и вестницитѣ: “The Chicago Tri- Леонъ Ламушъ е скѫпо и мило за македонския
bune and the Daily News”, “Messager Polonais”, българинъ, защото въ негово лице Македония
“Revue Hoengrie”. вижда единъ неуморимъ защитникъ за свобода-
Тахауеръ е добъръ познавачъ на македон- та на народностьта и правата на роба.
ския въпросъ и голѣмъ защитникъ на македон-
ския народъ. Табло XV — 48
Табло XIV — 46 Ж у с т е н ъ Г о д а р ъ , по народность фран-
Л у и Л е ж е , е роденъ презъ 1843 год. въ цузинъ, депутатъ отъ френския парламентъ и
Тулуза — Франция, и свършилъ наукитѣ си въ ли- бившъ министъръ въ Франция. Надъханъ отъ
цея “Лудвигъ Великий”. Въ 1863 год. се отдалъ справедливостьта и истината, превъзходенъ
на изучване полската литература и полския ези- познавачъ на балканскитѣ въпроси, Годаръ е
къ. Следната година направилъ научна обикол- единъ ревностенъ защитникъ на македонската
ка въ Чехия и изучавалъ чешкия езикъ и животъ. кауза. При всѣки удобенъ случай той не изпуска
Презъ 1867 год. билъ поканенъ отъ знаменития да говори предъ френското общество за Маке-
хърватски епископъ Щросмайеръ да дойде въ дония и да разбулва фалшътъ на враговетѣ й,
Хърватско, което обиколи. Присѫтствувалъ на които заблуждаватъ свѣта, като твърдятъ, че на-
освещението на Хърватската Академия. Въ 1868 шата родина не е българска земя. Въ лицето на
год. излиза неговото съчинение: „Обръщането г. Ж. Годаръ Македония има единъ авторитете-
на славянитѣ въ християнството”. Сѫщата го- нъ защитникъ.
дина става професоръ при Сорбоната, гдето
преподавалъ история на Славянската литерату- Табло XVI — 49
ра. Презъ 1882 год. той посетилъ и България.
Неговитѣ по главни съчинения сѫ: А м и Б у е е роденъ въ Хамбургъ презъ
1) Лѣтописътъ на калугера; 2) Кирилъ и Ме- 1794 г. Починалъ въ Виена презъ 1884 г. Той е
тодий ; 3) Нови славянски студии; 4) Славянския пѫтувалъ презъ цѣла европейска Турция чети-
свѣтъ; 5) Кратъкъ очеркъ на Славянската мито- ри години (1836 — 1839 г.) и описалъ своитѣ
8
изучвания въ неговото прочуто съчинение „Евро- нове и дъщери на Македония и бѣжанцитѣ отъ
пейска Турция” (Парижъ, 1840 г.). Ами Буе твър- останалитѣ подъ чуждо иго български земи. Тро-
ди, че населението въ Македония е българско и гнатъ въ дълбочинитѣ на душата си отъ плачев-
напълно сродно съ онова отъ Мизия и Тракия. ното положение на бѣжанцитѣ, той не закъснѣ да
изкаже съ възторжени слова предъ француско-
Табло XVI — 50 то общество и да се застѫпва за онеправданитѣ
български краища. останали подъ чуждо иго.
Ж о р ж ъ Д е с б о н ъ е роденъ въ малкия Той бѣ дълбоко убеденъ, че само съ създаване
градецъ Мобурге (френскитѣ Пиринеи). Полу- на благоприятни условия за свободенъ животъ
чилъ висшето си образование въ парижкия фа- на всички народности на Балканитѣ ще могатъ
култетъ по правото, кѫдето получилъ докторс- да успокоятъ онеправданитѣ и поробени пок-
ката си титла. Още младъ служилъ въ админист- райнини отъ българското отечество. Зачитането
рацията. Следъ това е билъ натоваренъ съ важни правата на онеправданитѣ и гарантиране живо-
мисии въ Швейцария, Полша, Холандия, Египетъ, та имъ е единственото правилно разрешение на
Палестиня и др. Десбонъ извоювалъ длъжность- балканския въпросъ. Алфонсъ Оларъ не е вече
та юристконсултъ на черногорското правител- между живитѣ, но той, съ пламеннитѣ си слова
ство и като такъвъ удала му се възможность да въ защита на онеправдания македонецъ, вѣчно
се запознае съ характера на славянскитѣ народи ще живѣе въ неговото сърдце и душа.
на Балканитѣ. Тѣзи негови изучвания сѫ го до-
вели до убеждението, че българскиятъ народъ Табло XVI — 52
изобщо, а частно македонскиятъ българинъ, е
жертва на голѣма несправедливость. Отъ тамъ К о н с т а н т и н ъ И р е ч е к ъ е роденъ въ
се ражда неговата искренна симпатия, плодъ на Прага презъ 1834 год. Свършилъ Пражкия уни-
която е и неговото капитално съчинение: „ Б ъ л - верситетъ съ титлата д-ръ по философия. Въ
г а р и я с л е д ъ Н ь о й ския м и р е н ъ д о г о - 1872 г. обнародвалъ въ Виена: „Книгописъ на
в о р ъ” — една блѣскава защита на българина и българската книжнина”. Въ 1876 г. неговата „Ис-
неговитѣ права. тория на българитѣ”. Презъ 1879 год. билъ по-
Десбонъ притежава блѣскаво перо и плени- каненъ за главенъ секретарь на Министерството
телно красноречие, които той употрѣбява вина- на народната просвѣта въ София, а презъ 1881
ги въ полза на истината и правдата. и 1882 год. станалъ министъръ на Народното
просвѣщение. Въ 1884 год. зае катедрата по
Табло XVI — 51 всеобща история въ Пражкия университетъ, а въ
1893 год. — професоръ по славянскитѣ науки въ
А л ф о н с ъ О л а р ъ е роденъ презъ 1849 Виена. Написалъ е съчинението: „Княжество Бъ-
г. въ Монбронъ (Департамента Шаратъ — Фран- лгария” и „Пѫтни бележки изъ България”. Много
ция), по произходъ е вандеецъ. Следъ свършва- високо научни статии е написалъ въ “Archive fur
нето презъ 1873 г. на “Ecole Normale Superieur”, slaviche philologie”, въ „Периодическо списание”
школа, която даде на Франция видни полити- въ София. Константинъ Иречекъ съ необорими
чески мѫже, общественици и учени като Жоре- данни е доказалъ, че Македония е българска
съ, Бергсонъ, Ерио и пр. Оларъ прекара редъ страна. Това е най-голѣмата му заслуга къмъ
години въ южна Франция като учитель въ лицея поробена Македония.
въ Нимъ и Ница, а следъ това като доцентъ въ
Ексъ и Монпелие. Въ френския югъ Оларъ е въ Табло XVII — 42, 53/58
контактъ съ политичесскитѣ деятели отъ лѣвитѣ
течения и следъ като прекаралъ известно време Х ъ р в а т с к и т ѣ в о д и т е л и . По силата
въ Лионския и Поатийския университети, минава на съглашението, постигнато презъ 1918 год. на
въ Сорбоната. Това е презъ режима на Комбъ, о-въ Корфу, между сръбската държава отъ една
когато се почна борбата за oтдѣлянето на цър- страна и отъ друга хървати и словенци, следъ
квата отъ държавата, и когато се тури основата свѣтовната война тия три народа се обединиха
на Лигата за защита правата на човѣка и граж- въ една троеименна държава на сърби—хърва-
данина. Съ перо и слово той неуморно рабо- ти—словенци (СХС), която после се преимену-
ти за възтържествуване на правата и истината. ва въ Югославия. Сърбия поиска да рѫководи
Хилядитѣ негови слушатели студенти, пръсна- сѫдбинигѣ на хървати и словенци по единъ ори-
ти по четиритѣ краища на свѣта си спомнятъ съ енталски начинъ, поставяйки за изходна точка
умиление вестьта за смъртьта му и винаги ще си своитѣ сръбски интереси по-горе отъ общитѣ
възобновяватъ неговитѣ напѫтствия на младитѣ на троединната държава, и игнорирайки пра-
за борба срещу потисницитѣ на неосвободенитѣ вата на обединенитѣ. Отъ тамъ се появи кон-
народи. За насъ е отъ голѣмо значение една не- фликта между Сърбия и Хърватско и Словения.
гова статия, писача преди 14 години, нѣколко На чело на тоя конфликтъ застанаха да бранятъ
месеци преди избухването на общоевропейска- хърватскитѣ права и култура: Стефанъ Радичъ,
та война, по случай онеправданието на българ- Павелъ Радичъ, д-ръ Мачекъ, Перчецъ, и др.
ския народъ. Оларъ казва: „Отдадохъ почить на Хърватскитѣ водители въ борбата, която
истината. Убеденъ съмъ, че България има право и водятъ за спасение на родната си култура, по-
има голѣмо бѫдеще”. Голѣмата война предизвика дадоха рѫка на всички потѫпкани народи въ
учредяването на Обществото на Народитѣ и той югославянската — сръбската — държава и на
застана още въ първия моментъ като председа- първо мѣсто на македонскитѣ борци, чието оте-
тель на француското сдружение за Обществото чество изпитва сѫщата участь.
на Народитѣ. Следъ войната Балканитѣ пред- На 20. IV. 1929 год. между пълномощни-
ставляваха голѣмъ интересъ за него и той ги къ на хърватскитѣ борци и такъвъ отъ страна на
посети лично, за да се осведоми за непоноси- македонския националенъ комитетъ се постигна
мото положение, създадено на близкия изтокъ. пълно споразумение за общи действия противъ
Особено ценно за насъ е последното пѫтуване тиранията на сърбитѣ и нейнитѣ домогвания да
презъ 1927 год., когато участвува въ София на обезличи югославянскитѣ народи.
конференцията на сдружението за Обществото Даваме текста на това съглашение, а
на Народитѣ. Тукъ той непосрѣдствено имаше въ илюстрационния отдѣлъ и ликоветѣ на
възможность да види хилядитѣ прокудени си- хърватскитѣ водители. (Табло XVII - 42, 53/58).
9
Декларация ха Люботрънъ и свършимъ съ най-южната, т. е.
Срѣдиземно море”. Неговата заслуга се състои
Презъ време на братското посещение, ко- въ това, че на много мѣста агитиралъ и пома-
ето хърватскиятъ народенъ представитель д-ръ галъ да се отворятъ български черкви и учили-
Анте Павеличъ и градския застѫпникъ на градъ ща, а съ това будилъ българския духъ въ Ма-
Загребъ Густавъ Перчецъ направиха на Нацио- кедония. Вмѣсто да бѫде сръбски емисаръ, той
налния комитетъ на македонскитѣ емигрантски станалъ истински проповѣдникъ на истината и
организации въ България, отъ дветѣ страни се като човѣкъ на науката вѣрно й служилъ. Други
констатира, че невъзможниятъ режимъ, на кой- негови трудове сѫ: „Сборникъ народне песме
то сѫ подложени Хърватско и Македония, имъ македонскихъ бугара”. Книгата съдържа 335
налага еднакво да координиратъ извоюване на народни пѣсни отъ сѣрско, разложко, дебърско,
човѣшки и национални права, политическа сво- прилепско и велешко. Презъ 1874 год. и 1881
бода и пълна държавна независимость на Хър- год. въ Бѣлградъ излѣзла отъ печатъ прочутата
ватско и на Македония. „Веда словена” въ 2 тома. Въ 1890 год. Верко-
По този случай дветѣ страни заявяватъ, че вичъ издалъ съчинението си „Топографическо-
въ бѫдеще тѣ ще напрегнатъ и обединятъ уси- етнографически очеркъ Македонии” съ карта
лията си за постигане тѣзи идеали на двата на народноститѣ отъ русина Комаровъ. Освенъ
братски народа. това той е печаталъ и писалъ много статии и
София, 20 априлъ 1929 година. брошури въ хърватски, сръбски и руски вестни-
ци по етнографията и статистикитѣ на Македо-
Табло XVIII — 59 ния. Българскиятъ народъ винаги ще си спомня
В а т р о с л а в ъ Я г и ч ъ е патриарха на сла- съ умиление за тоя добросъвестенъ ученъ, кой-
вянската филология. Той е роденъ презъ 1838 то пренебрегна своето спокойствие и матери-
година въ градъ Вараджинъ (Хърватско), а по- ални интереси въ полза на истината за благото
чина въ 1923 год. По народность е хърватинъ. на македонския българинъ.
Свършилъ е историко-филологическия факул- Табло XVIII — 61
тетъ въ Виенския университетъ и станалъ учи-
тель по езицитѣ въ гимназията въ Загребъ. Билъ П р о ф . И в . В . М ъ р к в и ч к а , худож-
е професоръ по славянска филология въ Одеса, никъ, роденъ презъ 1857 г. въ Видимъ, Че-
Берлинъ, Петербургъ и отъ 1880 год. въ Виен- хия. Свършилъ въ Прага и Мюнхенъ по живо-
ския университетъ. Този бележитъ археологъ и пись и декоративно изкуство. До 1919 година
прочутъ историкъ е посвѣтилъ много статии и бѣше преподаватель въ рисувалното училище,
на нашата родина — Македония, като винаги сегашна художествена академия и е единъ отъ
е защищавалъ въ името на науката и справед- основателитѣ й. Работилъ е много студии, бюс-
ливостьта нашия народъ отъ домогванията на тове и етнографски картини изъ Македония.
алчни съседи. Въ 1871 год. той е основалъ про- Наговитѣ картини отъ македонскитѣ носии бу-
чутото списание “Archive fur slaviche philologie”, дятъ много голѣмъ интересъ въ изложбитѣ на
отъ което излѣзнали около 47 тома съ беле- западъ.
жити трудове на разни славянски и инородни
именити слависти. Табло XVIII — 62
Табло XVIII — 60 Владимиръ С и с ъ , по народность

чехъ, писатель и публицистъ. Той се предалъ
С т е ф а н ъ И. В е р к о в и ч ъ е ро- на изучване балканскитѣ страни и специално
денъ въ с. Углята (Босна) презъ 1827 година, а Македония, въ която пѫтувалъ. Той написалъ
почина въ София презъ 1893 год. Подиръ Севас- книгата “Macedonien”, въ която съ една безпри-
тополската война съ голѣмъ устремъ и съ нова страстна вещина доказва, че славянското насе-
сила се повдига българския черковенъ въпро- ление въ тази земя е българско. Въ редъ статии,
съ. Сърбия решава да използува тоя български публикувани въ чешкитѣ вестници, Сисъ запоз-
подемъ за своя облага. На видъ загрижена за нава чешкото общество съ македонското насе-
участьта на своитѣ поробени братя българитѣ, ление и оспорва правото на сърби и гърци да
тя преследваше скритата цель да ги вкара въ владѣятъ въпросната земя.
своята кошара. И за туй решила да изпрати
свои емисари въ Македония. Единъ отъ тѣхъ е Табло XIX — 63
билъ и Стефанъ Верковичъ. У насъ той дойде Л ю д в и к ъ К у б а . Виденъ съвремененъ
презъ 1856 година съ цель: „да буди с л а в я н - чешки художникъ и музикантъ. Той е съби-
с к о т о съз н а н и е на н а р о д а въ М а к е - ралъ пѣсни отъ славянски страни. Напоследъ-
д о н и я . ” За своя область на действие той из- къ пропѫтува Македония, записа голѣмъ брой
бралъ източна Македония съ центъръ гр. Сѣръ, пѣсни и ги обнародва въ отдѣленъ томъ подъ
кѫдето проучи стария монастиръ “Св. Иванъ”, име: „ М а к е д о н с к и пѣсни”. Людвикъ Куба
надъ града Сѣръ. Верковичъ съ рѣдко трудо- изтъкна българския характеръ на македонскитѣ
любие се заелъ да събира рѫкописи на родни пѣсни и този фактъ вбѣси сръбскитѣ шовинис-
пѣсни, географски и етнографски материали. ти.
Десеть години той живѣлъ между славянското Презъ м. юний 1929 г. сръбскиятъ ученъ
население на източна Македония, като изу- Милое Милоевичъ, професоръ въ бѣлградския
чавалъ живота, нравитѣ, обичаитѣ, езика му и университетъ говори въ Държавната музикал-
дошелъ до заключение, че нѣма никакви сърби, на академия въ Прага на тема: „ П ѣ с н и т ѣ и з ъ
а всички сѫ българи. Въ 1867 год. Верковичъ южна Сърбия и новиятъ югославян-
изпраща въ Москва на професоръ Н. А. Поповъ ски национализъмъ”.
своята книга: „Описание бита македонскихъ Професорътъ чете: „И за голѣмо
болгаръ”. Въ това съчинение Верковичъ каз- съжаление срѣдъ вашия народъ се
ва: „Въобще Македония е населена съ народъ, намери единъ ученъ, който твърди,
който говори най-чистъ български езикъ, като че пѣснитѣ въ южна Сърбия били
почнемъ отъ най-северната граница отъ вър- ч и с т о б ъ л г а р с к и п ѣ с н и ”.
10
Тогава Л. Куба, който бѣше между на македонцитѣ.
присѫтствуващитѣ, става силно възмутенъ и съ Тя е държала и публични събрания въ за-
рѫка на гърдитѣ се провиква: „Ано, пане профе- щита на тази кауза.
соре, то йсемъ я”!... (Да, господинъ професоре, X . Н . Б р а й л с ф о р т ъ , енергиченъ и
то съмъ азъ) и напуска демонстративно залата, горещъ защитникъ на македонския българи-
която се изпразва. Поради това сръбскиятъ уче- нъ. Живѣ въ Битолско презъ 1903 год., а пос-
нъ не довършва сказката си. ле, въ 1913 год., бѣше членъ въ международ-
ната анкетна комисия, изпратена отъ Карнеги-
Табло XIX — 64 евия фондъ, за да анкетира изстѫпленията на
съюзницитѣ презъ войнитѣ отъ 1912 и 1913 год.
П р о ф . Д - р ъ Л . Н и д е р л е е роденъ въ Въ неговата книга „ М а к е д о н и я и н е й н и т ѣ р
Клатовъ (Чехия) на 20 септември 1865 година. а си”, твърди, че сръбската пропаганда въ Маке-
Свършилъ е наукитѣ въ университетитѣ въ Прага, дония е изкуствено движение.
Парижъ и Лондонъ. Той владѣе 16 езика и още П а в е л ъ Й о с и ф ъ Ш а ф а р и к ъ е роде-
на 24 годишна възрасть започва своята научна нъ презъ 1795 г. въ градеца Кобеларово (Унга-
кариера. Днесъ е професоръ и единъ отъ най- рия), а умрѣлъ въ Парижъ презъ 1861 год. По на-
авторитетнитѣ слависти. По-забележителни не- родность е билъ словакъ. Най-напредъ се училъ
гови трудове сѫ: „За произхода на славянитѣ” въ Унгария, а после заминалъ въ Германия — въ
(1896 г.), „Човѣчеството въ предисторическото Йенския университетъ, гдето изучавалъ бого-
време” (1898 г.), „Славянски свѣтъ” (1910 г.) и словие, философия, история и др. На 25 год. си
най-капиталното — „Славянски старини”. възрасть се занимавалъ усилено съ изучаване-
Професоръ Нидерле съ голѣма симпатия то на славянския животъ, славянската история
е проучвалъ македонския въпросъ и още презъ и съ изследване, на славянскитѣ паметници. Въ
1901 г. посвещава ценната студия „Македонско 1827 год. издалъ: „История на словенския ези-
отечество”. Тая студия е първата въ Чехия. къ и литература на всички наречия”.” Въ 1828
Въ редица статии въ в. „Народни листи” год. издалъ съчиненията си „За произхождени-
е водилъ полемика съ сръбскитѣ шовинисти и ето на славянитѣ”. Въ 1837 год. — „Славянски
безпристрастно е изобличавалъ тѣхнитѣ до- старини”. Презъ 1848 год. написва съчинението
могвания. Паметна е лекцията му отъ 11 юни „Разцъвтяването на славянската литература въ
1913 г., когато се обърна къмъ аудиторията си България”.
съ апелъ къмъ чешкитѣ студенти, че М а к е д о - Шафарикъ има голѣмо значение за насъ
н и я е б ъ л г а р ска с т р а н а и ги покани да македонскитѣ българи, понеже за пръвъ пѫть
не забравятъ страданията на другитѣ славянски той отъ славянскитѣ учени опредѣля по-точно
народи. границитѣ между сръбското и българското пле-
П р о ф . А . М . С е л и щ е в ъ , русинъ по на- мена. Споредъ него северна граница е западно
родность, безпристрастенъ ученъ славянологъ. отъ Призренъ—Шаръ планина, а на югъ взима
Написалъ: „Очерки по македонской диа- градоветѣ Билица и Костуръ, обгръща Влахо-
лектологий” (Казанъ, 1918 год.), „Пологъ и его Клисура и Берскитѣ села и стига до Солунъ.
болгарское население” (1930 година) и пр. Той М а к е н з и и Ѫ р б и , две благородни ан-
е изнесълъ въ своигѣ трудове истината, че Ма- гличанки, който пѫтуваха изъ Македония презъ
кед о н и я е л ю л к а т а на с т а р а т а и нова 1866 г. и обнародваха проучванията си въ едно
б ъ л г а р с к а п и с м е н о с т ь и на б ъ л г а р с - обемисто съчинение, снабдено съ етнографи-
к о то в ъ з р а ж д а н е . ческа карта. Великиятъ Гладстонъ написа пред-
Л о р д ъ Д ж е м с ъ Б р а й с ъ . Синъ на Бри- говоръ къмъ второто издание. Общественото
тания, горещъ приятель на потиснатитѣ народи, мнение въ Англия биде освѣтлено върху народ-
особено на македонския робъ. ностния характеръ на Македония и печатътъ
Презъ зимата на 1903 г., когато нащитѣ оцени високо труда на дветѣ пѫтешественици.
братя отъ западна Македония умираха отъ Ѫрби почина презъ Балканската война въ Чер-
гладъ и студъ, Джемсъ Брайсъ се затече срѣдъ на-гора.
сурова зима и обриса много сълзи. Когато се С ъ р ъ А р т ѫ р ъ Д ж . Е в а н с ъ е единъ
върна въ Лондонъ, той издигна гласъ за Ма- отъ най-дълбокитѣ познавачи на балканската
кедония въ много публични събрания, както и етнография. Той е пѫтувалъ въ Гърция, Сърбия,
въ парламента, настоявайки за автономията на България, а най-много изъ Македония. Презъ
Македония. На 20 априлъ 1920 г., когато въ осъмдесетьтѣ години на миналото столѣтие
горната камара на английския парламентъ се Сѫръ Артѫръ обнародва въ мѣродавния анг-
разисквалъ въпроса за ратификацията на Ньой- лийски в-къ „Манчестеръ Гардианъ” една кар-
ския договоръ, Джемсъ Брайсъ държалъ една та, въ която опредѣли мѣстото на българитѣ въ
знаменателна и пророческа речь и оеѫдилъ ан- Балкана и Македония. Презъ 1913 година той
глийската дипломация по отношение на маке- авторитетно обори твърденията на нѣкои сръб-
донския въпросъ. ски учени, че Македония е сръбска земя. Съръ
Лордъ Джемсъ Брайсъ почина на 22 януари Артѫръ Дж. Евансъ е човѣкъ на чистата наука и
1922 г. въ Лондонъ. отъ нейното име защищава правата на маке-
К. Д. Б а л ь м о н т ъ е единъ отъ най- донския българинъ.
прочутитѣ руски поети. Дълбоко съжаляваме, че нѣмахме възмож-
Той съ жарь брани каузата на поробена ность да дадемъ ликоветѣ и биографиитѣ на
Македония. много македонски приятели, които, водими
Л е д и К и н г ъ Л у и з ъ , родомъ англи- отъ истината и справедливостьта, сѫ изди-
чанка и членъ на благодетелното Дружество на гали и продължаватъ да издигатъ гласъ къмъ
приятелитѣ (Quakers), на два пѫти е пѫтувала просвѣтеното обществено мнение на западъ
въ Македония презъ 1903 г. и е раздавала по- и въ Америка въ полза на потѫпканото маке-
мощи на по страдалитѣ отъ възстанието. Тя е донско население и да предупрежцаватъ свѣта,
написала книгата „ К р и т и ч е с к и в р е м е н а че историята си отмъщава за всѣка неправда...
въ Т у р ц и я и о т г о в о р н о с т ь т а на А н г - На тѣхния гласъ Македония дължи събуж-
л и я ” , въ която бичува европейската диплома- дането на свѣтовната съвесть и неоспоримитѣ
ция за несправедливото отнасяне къмъ каузата симпатии, които растятъ всѣки день къмъ нея.
11
За нѣкои отъ тия приятели даваме биогра- Gustave Therlg. Parvis, D-r Fritzler, Cesare Splan-
фически сведения, а за други — само споме- zion, Francis de Pressense, M. Ramsey, Voiciech
наваме имената въ знакъ на дълбока призна- Dombrowscki, E. Rupfer, Harold Spener Spender,
телность и топла благодарность — едничката Al. Grabiasky, Attilio Tamaro, Gustavo Traglia, Lu-
отплата, която македонскиятъ българинъ може igi Luzzati, D-r Henri Atkinson, D-r Hans Uebers-
да поднесе на своитѣ приятели и защитници: berger, Guido Pucio, Theodore Berkas, Iunius Wood,
Докторъ Легрекъ, Шарлъ Риве, Робертъ Пе- Italo Zingarelli, Gino Berri, Corrado Zoli, Vico Man-
летие, Браилсфордъ, Фердинандъ — Лопъ, Раулъ tegazza, Luciano Magrini, Colonaelle Lodi, Раулъ
Лабри, Л. Немановъ, Карлъ Сартили, Валтеръ Ко- Естоние, Arthur I. Andrews, Frederik W. Pitt, R. H.
линсъ, Облакъ, Лерой Ф. Острандъръ, Т. Ив. Ус- Markham, Barno De Gerando, D-r Lorkovitch, Cecil
пенски, проф. И. А Лънделъ, D-r Richard Kollod, Melvil и пр.
13
ХРОНОЛОГИЯ
1741 г. Христофоръ Жефаровичъ, род. отъ гр. то на българския народъ се обърнали до

Дойранъ, издаде въ Виена книгата „Сте- „Евангелския съюзъ” и подали меморан-
матография”, която съдържа гербоветѣ на думъ до Америка и Англия за защита на
разнитѣ балкански области, а сѫщо и на народностьта и езика си.
Македония. 1861г. Вселенскиятъ патриархъ заточи
1762 г. Отецъ Паисий написа своята „Славяно- българскитѣ владици: Иларионъ, Авксен-
българска история”. тий и Паисий.
1767 г. Унищожение на охридската патриар- 1861 г. Въ Загребъ се отпечатиха „Български на-
шия. родни пѣсни” — Бр. Миладинови.
1836 г. Отворена е първата българска печатни- 1862 г. Въ цариградскитѣ тъмници бѣха умърт-
ца въ гр. Солунъ. вени отъ фанариотитѣ Бр. Д. и К. Милади-
1838 г. Въ гр. Солунъ е избухналъ голѣмъ по- нови.
жаръ, отъ който е изгорѣла и българската 1862 г. Малешевецъ въ Бѣлградъ образува единъ
печатница. отрядъ подъ името „Македонски”, който
1839 г. (2/ХI) Прогласи се Гюлханския Хатише- се числѣше къмъ българската легия, чиято
рифъ. цель бѣше освобождението на България,
Тракия и Македония съ помощьта на Сър-
1841 г. Патриаршията изпрати на заточение въ бия.
св. Гора Неофитъ Бозвели.
1863 г. Въ Цариградъ почна да излиза в. „Зорни-
1843 г. Презъ нея година Ангелко Палашевъ въ ца” подъ редакцията на д-ръ Лонгь.
гр. Велесъ е наредилъ училищно настоя-
телство. 1866 г. Въ Цариградъ се основа д-во „Читали-
ще”, което отъ 1.Х.1870 г. почна да издава
1845 г. Великиятъ везиръ Решидъ паша образу- сп. „Читалище”.
валъ тъй нареченитѣ съвети („меджлиси”),
въ които за пръвъ пѫть дотогава бѣха до- 1867 г. (27.III) Българскитѣ първенци въ Цари-
пуснати като членове и християни. градъ подаватъ прошение до Фуадъ-паша
и искатъ самостоятелна българска църква.
1846 г. Князъ Стефанъ Богориди, роденъ въ гр.
Котелъ, издействува отъ султана разре- 1868 г. Иосифъ Ковачевъ открилъ въ Щипъ педа-
шение за изграждане българска църква въ гогически курсъ.
Цариградъ. 1868 (19/XII) Велешни изпъдиха гръцкия влади-
1849 г. Иорданъ Константиновъ Джинотъ бѣше ка.
главенъ учитель въ гр. Скопйе и въведе 1869 г. Въ Прилепъ се отвори българско читали-
ланкастерската метода. ще „Надежда”.
1849 г. Въ българския параклисъ на Фенеръ (Ца- 1869 г. (21.Х) Въ Скопие станало едноцърк-
риградъ) се отслужи първа литургия на вие и се изхвърлило отъ службата името
славянски въ присѫтствието на всички ма- на гръцкия владика Паисий Скопски, а се
кедонски еснафи. споменавало на Иларионъ Макариополс-
1851 г. Високата порта заповѣда писмено на все- ки.
ленската цариградска патриаршия да 1870 г. На 28.II излѣзе султанскиятъ ферманъ, съ
се занимае съ опредѣляне заплатитѣ на който се признава самостоятелностьта на
владицитѣ, противъ алчностьта на които българския екзархъ като духовенъ глава
се бѣше повдигналъ българскиятъ народъ. на българския народъ.
1852 г. Въ гр. Солунъ се отвори втора българс- 1870 г. (1.IX) Въ Велесъ се основа читалище
ка печатница на Кириякъ Държиловичъ отъ „Просвѣщение”.
гр. Воденъ. 1871 г. На 14.V народнитѣ представители въ
1856 г.(1б/II) Султанътъ издаде прочутия Хати- българския народенъ църковенъ съборъ
хумаюнъ. 1856(18/III) Бѣше подписанъ па- подписаха екзархийския уставъ.
рижкиятъ трактатъ, съ който се покрови- 1871 г. Въ гр. Прилепъ стана презъ м. августъ
телствуватъ християнитѣ въ Турция. първи учителски съборъ.
1858 г. Отъ тази година почна да се праздну- 1872 г. Въ гр. Солунъ се основа женското благо-
ва като всенароденъ праздникъ 11 Май творително д-во „Възраждане”.
— деня на славянскитѣ просвѣтители св.
св. Кирилъ и Методи. 1872 г. Василъ Левски е дошелъ въ осоговския
монастиръ и въ една среща съ игумена
1859 г. Въ гр. Кукушъ бѣ изпратенъ за владика отецъ Аверки уредилъ таенъ революцио-
Партений Зографски. ненъ комитетъ.
1859 г. Кукушани подадоха заявление за уния съ 1872 г. На 5.VI скопяни избраха за свой духове-
католическата църква. нъ началникъ митрополитъ Доситей, който
1860 г. На самия Великъдень при св. служба на 5.Х с. г. пристигна и зае катедрата си.
въ цариградската църква „Св. Стефанъ” 1872(16.IX) Гръцкиятъ помѣстенъ съборъ въ Ца-
българитѣ отхвърлиха името на вселенс- риградъ прогласи българитѣ за схизмати-
кия патриархъ. ци.
1860 г. Стеф. Верковичъ издаде въ Бѣлградъ „На- 1873 г. За първи пѫть се служи въ гр. Солунъ
родне песме Македонискихъ бугара”. въ новооткрития параклисъ божествена
1861 г. (13/I) Българитѣ въ Цариградъ отъ име- служба на славянски езикъ.
14
1874 г. Натанаилъ зае архиепископския тронъ въ мира мѣстна милиция отъ християни, която
гр. Охридъ и стоя до 1878 г. — руско-тур- носѣше име „фахрий” и се борѣше противъ
ската война. разбойници.
1874 г. Гърцитѣ сполучили да отнематъ отъ 1890 г. Екзархията сполучи да издействува три
българитѣ монастиря св. Наумъ Охридски. берата за владици въ Скопие, Охридъ и
1875 г. (1.XII) Султанътъ издаде ферманъ за ре- Струмица.
форми въ цѣлата империя. 1892 г. Въ Охридъ почина стариятъ учитель Гри-
1878 г. Св. Стефански прелиминаренъ (предва- горъ Пърличевъ, борецъ за църков. правди-
рителенъ) договоръ бѣше сключенъ на 18.II ни.
(3.III) между Русия и Турция въ цариградс- 1892 г. Група македонски дейци: М. Татарчевъ,
кото село Санъ-Стефано. Споредъ този до- Ив. х. Николовъ, Д. Груевъ, П. Арсовъ и др.
говоръ се обединяваше българския народъ въ Солунъ туриха начало на Револ. органи-
отъ България, Тракия и Македония въ една зация за свободата на Македония.
свободна и независима държава. 1894 г. Д. Груевъ и Г. Дѣлчевъ основаха I македон-
1878 г. Презъ м. юний въ Берлинъ се сключи окон- ски мѣстенъ таенъ революционенъ комитетъ
чателенъ договоръ между Русия и Турция. въ Щипъ.
Областьта България бѣше прогласена за ва- 1894 г. Градоветѣ Солунъ и Битоля бѣха свързани
сално княжество: Тракия — въ автономна съ желѣзница.
провинция, а Македония — повърната подъ 1894 г. Презъ августъ (15) се извърши освещава-
турско иго. нето на българската църква въ Ресенъ, гдето
1878 г. (8.XI) Избухна възстанието въ разложко, отишли видни революционни дейци: Даме,
което бѣ потушено на 15.XI.1878 г. Сѫщо и Пере, Лозанчевъ и др., и гдето изработиха I
въ кресненско. революционенъ правилникъ и обща дирек-
1880 г. Европейската конференция въ Цариградъ тива за дейноть.
изработи проектъ възъ основа на чл. 23 отъ 1895 г. (19.III) Конгресъ на Македонскитѣ дружес-
Берлинския договоръ за реформи въ Маке- тва въ България подъ председателството на
дония. Тр. Китанчевъ.
1880 г. Въ демиръ-хисарския (битолско) монасти- 1895 г. Презъ м. юли се обяви възстание въ изт.
ръ „Слѣпче” стана първо общо събрание отъ Македония. Четитѣ превзеха гр. Мелникъ и
видни лица изъ Прилепъ, Охридъ, Битоля, водѣха ожесточени сражения съ турския ас-
Крушово и др., за да се обмисли пѫтя за ос- керъ.
вобождението на Македония. 1895 г. На 1.VIII се помина Тр. Китанчевъ.
1880 г. Презъ м. септември с. г. турскитѣ власти 1896 г. (11.XI) Султанътъ издаде ираде, съ което се
откриха плановетѣ и арестуваха много пър- заповѣдваше да се разширятъ предвиденитѣ
венци въ тия градове, нѣкои отъ които бѣха за Армения реформи и върху всички вила-
заточени въ о-въ Родосъ. Това революцион- ети.
но движение е известно подъ името „Деми- 1897 г. (27.XI) Прочутата винишка афера: 111 бити,
ръ-хисарско съзаклятие”. 90 изтезавани, 5 умрѣли, 13 жени изнасиле-
1881 г. (14.I) Почина отецъ Неофитъ Рилски. До ни, 5 убити, 228 арестувани и 10 заточени.
нея година струмишкиятъ гръцки митропо- 1898 (7.IX) Аферата въ с Дѣдино (радовишко).
литъ носѣше титлата „Екзархъ на Българска Арестувани 120, изтезавани 127, осѫдени
Македония”. 23, умрѣли въ затвора 6.
1881 г. Откри се българска мѫжка гимназия въ гр. 1900 г. (2.IX) Сражение на четата на Апостолъ
Солунъ. Петковъ при Гаргоникъ, гевгелийско.
1881 г. Една чета отъ четирима комити: Диме Ча- 1901 г. (7.II) Голѣмата солунска афера. Арестувани
кревъ, Михаилъ Чакревъ, Тоде Бочварь и 27 души, между които и членоветѣ на цен-
Илия бѣ открита въ една прилепска кѫща. тралния комитетъ: Ив. х. Николовъ, Татар-
Четиримата предпочетоха да се избиятъ по- чевъ, П. Тошевъ и др., и изпратени на зато-
между си, за да не бѫдатъ живи изгорени чение.
или заловени. 1901 г. (11.X) Сражение между четата подъ вой-
1882 г. Въ Турция бѣ издаденъ законъ, по силата водството на Килифарски съ аскеръ при с.
на който всѣко село или махала можеше да Клиново (Тиквешъ).
открие училище, ако пожелаятъ това повече 1902 г. Презъ февруари султанътъ обяви голѣма
отъ 30 кѫщи. амнистия за политически македонски дей-
1884 г. Въ цѣла България станаха многолюдни ци, осѫдени отъ турскитѣ сѫдилища.
митинги, които искаха да се приложи чл. 1902 г. (22.V) Бѣха изпратени на заточение въ
23 отъ Берлинския договоръ — реформи въ Мала-Азия Даме Груевъ и др.
Македония. 1902 г. (2 и З.УШ) Държа се конгресъ на Македо-
1884 г. Презъ тази година се откри духовно учи- но-Одринския комитетъ.
лище въ Прилепъ. 1902 г. (5.IX) Четитѣ на войводитѣ Саевъ, Левте-
1885 г. Македонската дружина въ София започна ровъ, Дончо се сражаватъ съ турцитѣ при с.
да издава на български и френски в. „Маке- с. Тросково и Кумарица (Горна-Джумая).
донски гласъ”. 1902 г. (23.1Х) Пукна първа пушка въ горно-джу-
1885 г. Сърбитѣ обявиха война на България и въ майско (с. Желѣзница) срещу македонскитѣ
тази война хиляди македонски синове взеха тирани.
участие. 1902 г. (2.Х) Сражение на четата на Коста Поповъ
1887 г. При солунската мѫжка гимназия се откри съ турска потера при с. Барбарево (стру-
педагогически курсъ за учители въ Македо- мишко).
ния. 1902 г. (18.Х). Афера въ с. Старашево (сѣрско).
1888 г. Въ гр. Скопие се загнѣзди сръбска пропа- Арестувани 25 и изтезавани 9 души.
ганда. 1902 г. (20.Х) Сражение на четата на полков. Ян-
1888 г. На 1 .XII. въ Видинъ почина I бълг. екзархъ ковъ при „Бабишки стени” (костурско).
Антимъ I. 1902 г. (26.X) Сражение на четата на Ангелъ Ви-
1890 г. Битолскиятъ валия Али Рифатъ паша сфор- нишки въ с. Драгобраща, кочанско.
15
1902 г.(28.Х) Голѣмата афера известна подъ 1903 (29.IV) Бомбардирана бѣше въ гр. Со-
името „Струмишка”. Арестувани сѫ 428 лунъ Отоманската банка и разрушени
души, изтезавани — 230. газопроводнитѣ трѫби въ сѫщия градъ отъ
1902 г. Презъ ноември султанътъ издаде ираде български революционери.
за реформи и назначи за инспекторъ по 1903 г. (1.V.) Сражение на четата на кичевския
прилагането имъ Хюсеинъ Хилми паша. войвода Ванчо при с. Латово (кичевско).
1902 г. Въ Скопйe се свика събрание отъ 1903 г. (4.V.) При с. Баница (сѣрско) загина въ
гражданитѣ, което реши да се затворятъ сражение съ турцитѣ великиятъ револю-
чаршията, училищата и църквитѣ, ако ционенъ вождъ Гоце Дѣлчевъ заедно съ
сръбскиятъ владика Фирмилиянъ дойде. другаря си Дим. Гущановъ отъ с. Старчища
1903 г. (8.I) Сражение на селската чета отъ село (неврокопско).
Велющи (охридско) съ аскера. 1903 (5.V) Въ с. Смилево (битолско) се събра ре-
1903 (22.I) Сражение на четата на Пенчо съ ас- волюционния конгресъ отъ битол. револ.
кера при с. Избища, ресенско. окрѫгъ и реши датата на Илинденското
1903 г. (6.II) Сражение между аскера и четата на възстание.
Андонъ Кьосето при с. Асанлия (радовишко). 1903 г. (5.V) Полицая Исмаилъ ефенди обикаля
1903 г. (18.II.) Сражение на четитѣ подъ вое- чаршията и кафенетата въ гр. Петричъ и
водството на Чернопѣевъ, Байчевъ, Жековъ заповѣдва да не се говори български.
и П. Самарджиевъ въ Ново-село (кочанско). 1903 г. (6.V) Въ Битоля на самъ Георгьовдень
1903 г. (22.II) Сражение на четитѣ подъ воеводс- турцитѣ изклаха и убиха повече отъ 50
твото на Сл. Арсовъ, П. Стрезовъ, Н. Кока- души християни.
левъ и Пенчо при с. Любойно (ресенско). 1903 г. (6.V) Сражение на четата на Ив. Вапца-
1903 г. (27.II) Сражение на четитѣ на Б. Сара- ровъ при с. Голешево (демиръ-хисарско).
фовъ и Кр. Асѣнковъ въ с. Владимирово 1903 г. (8.V) Войводата Арсо Мицковъ се сража-
(Малешъ). ва съ аскеръ при с. Брѫждани (кичевско).
1903 г. (5.III) Сражение между четата на Ге- 1903 г. (9.V) Сражение на четата на Кр. Асеновъ
орги Радевъ и аскера въ с. Горно-Броди при Луковецъ (воденско).
(сѣрско). 1903 г. (9.V) Сражение между аскера и четата на
1903 г. (9.III) Турски аскеръ опожари с. Жерве С. Атанасовъ при с. Луково (кратовско).
(воденско). 1903 г. (15.V) Алексо Поройлията се сражава съ
1903 г. (9.III) Сражение на аскера и четата на Апос- аскера при с. Горни-Порой.
толъ войвода при с. Бойлища (гевгелийско). 1903 г. (21.V) Четитѣ на войводитѣ Дончо
1903 г. (9.III). Сражение между четитѣ на Тодоръ Чернопѣевъ и Бакаловъ водятъ сражение
Саевъ и К. Ностревъ съ аскера при върха съ аскеръ при Огражденъ.
„Чавкитѣ” (Малешъ). 1903 г. (22.V) Опожаряване на с. Смърдешъ
1903 г. (9.III) Сражение на четата на Бъчваровъ (костурско).
при с. Карбинци (щипско). 1903 г. (23.V) Сражение на четата на Ив. Кара-
1903 г. (III). Сражение на четата на Гоце Несто- сулията при в. „Падалище” (е.-вардарско).
ровъ при с. Оризарци (е.-вардарско). 1903 г. (24.V) Сражение на войводата Мазней-
1903 г. (6.IV). При върха Готенъ (Малешево) ковъ съ аскеръ при с. Дѣдино (радовишко).
падна въ сражение съ турски аскеръ вой- 1903 г. (24.V) Тоя день стана голѣмото сражение
водата Антонъ попъ Стояновъ. на четата на Н. Жековъ при с. Негриновци
1903 г. (10.IV) При с. Цапарево (петричко) пада (радовишко).
следъ сражение убитъ отъ засада Тодоръ 1903 г. (25.V) Четата на Иорд. Стояновъ се бие
Саевъ. съ аскера при село Голакъ (г.-джумайско).
1903 г. (14.IV). Сражение между аскера и четитѣ 1903 г. (26.V) Четитѣ на Дончо Лефтеровъ,
на Хр. Чернопѣевъ, Дечевъ, Т. Ангеловъ, Чернопѣевъ и Кутруля водятъ дълго сра-
Мазнейковъ при с Лѣски (кочанско). жение съ потери на Барбиревската плани-
1903 г. (18.IV). Турското правителство въ Сѣръ на (струмишко).
арестува учители и ученици отъ българс- 1903 г. (VI) При с. Градоборъ загина съ цѣлата
кото училище и заповѣда никой да не из- чета Атанасъ Градоборлията (Солунско).
лиза оттамъ — училището. 1903 г. (2.VI) Сражение на четата на Чукалевъ съ
1902 г. (19.IV). Сражение на четата на Христо аскера при Песодери, (леринско).
Попето при село Запърчани (прилепско). 1903 г. (3.VI) Четитѣ на Лаз. п. Трайковъ, М. Ро-
1903 г. (19.IV). Четитѣ на войводитѣ Чернопѣевъ, зовъ, П. Кляшевъ и В. Чакаларовъ водятъ
Дечевъ, Т. Ангеловъ, Лефтеровъ и Мазней- ожесточено сражение съ аскеръ въ с. Же-
ковъ се сражаватъ съ аскера при в. Готенъ льово (костурско).
(Малешъ). 1903 г. (15.VI) Тоя день се сражава съ аскера че-
1903 г. (20.IV) Ученицитѣ отъ сѣрското педаго- тата на войводата Стаменъ въ с. Смилян-
гическо училище бѣха съ сопи изгонени да ци, радомирско.
си идатъ по роднитѣ мѣста. 1903 г. (7.VI) Съединенитѣ чети на войводитѣ Та-
1903 г. (23.IV). Сражение на аскера съ четитѣ на нушевъ, Д. Кашиналията, Г. Станчовалията,
Боби Стойчевъ и Сандо Георгиевъ при с. Ат. Тетовалията и Ст. Филиповъ, водятъ бой
Стуболъ (кратовско). съ аскера при в. Голешъ (Демиръ-хисарско).
1903 г. (24.IV) Сражение на аскера съ четата 1903 г. (7.VI) Дойранския гръцки митрополи-
на Алексо Поройлията при с. Игуменецъ тъ като подчинилъ подъ свое ведомс-
(петричко). тво силомъ с. с. Паторосъ и Аконджа е
1903 г. (24.IV). Турскитѣ власти затварятъ българ- прерѫкопололожилъ екзархийскитѣ све-
ското училище и пансиона въ гр. Демиръ— щеници — Димитъръ и Мито Гюзелевъ.
Хисаръ (сѣрско). Учителитѣ интерниратъ. 1903 г. (22.VII) Въ Робетинъ-Колъ Ванчо Сърбако
1903 (27.IV) Потопяването на парахода Гвадил- съ 300 възстаници води сражение.
квивиръ отъ македонски роволюционери. 1903 г. (17.VIII) Кметътъ на гр. Костуръ (гъркъ)
1903 (27.IV) Въ голѣми сражения при с. с. Ло- поставя въ българското училище на квар-
годажъ и Габрово (г.-джумайско) меж- тира 20—30 солдати и по тоя начинъ за-
ду четитѣ на войводитѣ Ал. Протогеровъ тваря училището.
загиватъ: Софр. Стояновъ, Бор. Сугаревъ, 1903 г. (19.VIII) Предъ очитѣ на гръцкия владика
Дим. Милевъ. въ Костуръ и по негова заповѣдь е снета
16
иконата на св. св. Кирилъ и Методи отъ Солунъ финансови делегати.
костурския български параклисъ, изкѫсана 1905 г. (13.Х) Въ Скопие се конституира евро-
и изхвърлена на боклука. пейска комисия заедно съ Хилми-паша за
1903 г. (30.VIII) Сражение при с. Апоскепъ на контролъ на реформитѣ въ Македония.
Стерйо А. Стерйовски и аскеръ. 1905 г. (23.Х) Хилми-паша заминава за Солунъ,
1903 г. (8.IХ) Войводата Кръстю Асеновъ биде ала съ него заминава и финансовата ко-
убитъ въ с. Корнишоръ (енидже-вардарско). мисия.
1903 г. (17.IХ) Турцитѣ изгорѣха с. Бѣлица (раз- 1905 г (14.Х) Посланицитѣ въ Цариградъ ре-
ложко). шаватъ да поканятъ за последенъ пѫть В.
1903 г. (З.Х) Голѣмрто сражение между аскеръ и Порта да приеме финансовитѣ реформи.
възстаници при с. Боища. 1905 г. (26.ХII) Международната ‘ флота (Англия,
1903 г. (21.ХI) Срещу повикания отъ турскитѣ Италия, Франция, Австрия, Русия) окупира
власти въ Костуръ българ. митрополитъ о-въ Митилинъ, за да наложи финансовитѣ
Григорий, гърцитѣ отъ тоя градъ, по вну- реформи въ Турция.
шение на гръцкия владика, се събрали изъ 1905 г. (6.ХII) В. Порта прие отчасти (по принци-
улицитѣ и демонстрирали, задето е до- пъ) финансовитѣ реформи.
пуснатъ въ града български владика. 1905 г. 16.XII Портата приема изцѣло финансовитѣ
1903 г. (21.ХI) Гърцитѣ въ Костуръ следъ замина- реформи.
ване на Пелагонийски Григорий се опитали 1905 г. (17.XII) Тоя день Хилми-паша влиза въ
да убиятъ въ дома му архиер. намѣстникъ сношение съ финан. комисия. Флотата ос-
въ Костуръ, ала безуспѣшно. вобождава о-въ Митилинъ.
1904 г. (2.II) Генералъ Де Джорджисъ, шефъ на 1906 г. (1.V) Ресенската чета на дяконъ Евстатий
инструкторитѣ за реформи въ жандарме- се сражава съ Ниязи бей при с. Вълкодере,
рията, пристигна въ Цариградъ съ 5 евро- кѫдето паднали убити Конст. Пѣевъ Крачо-
пейски офицери. ловъ, Жечо Павловъ, Велчо Загоровъ и П.
1904 г. (4.VI) Стана експлозия въ конвенционал- Станевъ.
ния влакъ на излизане отъ Гевгели. 1906 г. (9.ХI) Постига се споразумение и финан-
1904 г. (9.VII) При с. Гилянци въ мѣстностьта совата реформа влиза въ изпълнение, но
„Лингура” (Кратово—Щипъ) сражението Англия иска широки политически реформи.
на войводитѣ Славко Арсовъ, Ст. Донски, 1906 г. (23.ХII) При с. Русиново (Малешъ) загина
Атан. Бабата е траяло 6 часа. Раненъ билъ въ сражение съ турски аскеръ основате-
Славко и се самоубилъ. лятъ на Македон. рев. организация Даме
1904 г. (10.VII) Извършени бѣха два атентата: Груевъ съ своитѣ другари: Сандо Китановъ
единъ на 395 клм. по желѣзницата Солу- и Кирчо.
нъ—Деде-Агачъ, а другия на 47 клм. по 1907 г. (25.IV) Протоколътъ за увеличение 3%
линията за Скопие. се подписва отъ всички велики сили и отъ
1904 г. (28.VII) Четитѣ на войводитѣ П. Ацевъ и Турция.
Н. Каранджуловъ водятъ сражение въ м. 1907 г. (13.VII) Италиянскиятъ министъръ Тито-
„Кюлето” при с. Селце (прилепско), гдето ни и австрийскиятъ Еренталъ се срещатъ
падна убитъ Н. Каранджуловъ. въ Делзио.
1904 г. (29.VII) Воденската околийска чета води 1907 г. (3—7.VIII) Свиждане на германския им-
сражение съ аскеръ. ператоръ Вилхелмъ II и руския царь Нико-
1904 г. (26.VIII) Битолската окол. чета води сра- лай II въ Свинемюнде.
жение до с. Драгошани (битолско). 1907 г. (14.VIII) Среща между германския им-
1904 г. (15.XII) Арестувани бѣха председателя ператоръ Вилхелмъ II и английския краль
на българ. църковна община въ гр. Щипъ Едуардъ VII въ Вилхелмсхафенъ.
и членоветѣ. 1907 г. (15.VIII) Среща на Едуарда VII и австрий-
1904 г. (20.XII) Лордъ Ландсдоунъ съ нота до Тур- ския императоръ Францъ Иосифъ въ Ишлъ.
ция иска въвеждане на финансови реформи. 1907 г. (25.VIII) Русия и Австрия съобщаватъ на
1905 г. (15.ІІ) Високата Порта възприема увели- посланицитѣ въ Цариградъ проекта за
чението на европ. офицери—инструктори сѫдебна реформа.
за македонскитѣ вилаети. 1907 г. (21.VIII) Среща на Едуарда VII и френс-
1905 г. (4.II) Турскитѣ войски сѫ запалили с. Кук- кия министъръ Клемансо въ Мариенбадъ.
лишъ (струмишко) съ 105 кѫщи, отъ които 1907 г. Срещата на Жюлъ Камбонъ (Франция) съ
64 изгорѣли, избити 38 души, останалитѣ графъ Бюловъ (Германия) въ Нардерней.
кѫщи сѫ били ограбени. 1907 г. (27.VIII) Титони и Еренталъ втори пѫть се
1905 г. (25.II) Сражение на четата Георги Ацевъ срещатъ въ Семерингъ.
до с. Църници, прилепско. 1907 г. (17.IX) Рускиятъ посланикъ въ Цариградъ
1905 г. (4.III) Голѣмото сражение на четата на Ив. Зиновиевъ предава на своитѣ колеги тур-
Наумовъ Алябака при Градище, кумановско. ския проектъ.
1905 г. (9.ІІІ) Следъ сражение съ четитѣ на Лука, 1907 г. (25.IХ) Въ срещата между Изволс-
Тане и Таню запалено е с. Жерви, воденс- ки и Еренталъ е изработенъ новъ проек-
ко, и избити 23 мѫже, 9 ж. и 2 деца. тъ за сѫдебни реформи и съобщенъ на
1905 г. (23.III) Франция предлага 4 точки за фи- посланицитѣ въ Цариградъ.
нансови реформи въ Македония. 1907 г. (X) Цариградскитѣ посланици разиск-
1905 г. (8.V) Австрия отправя нота до Турция за ватъ върху проекта за сѫдебни реформи.
финансови реформи. 1907 г. (10.ХII) Въ София бѣха убити отъ подлата
1905 г. (24.VI) Австрия повторно подава нота въ рѫка на Паница революционнитѣ водите-
сѫщия духъ. ли: Ив. Гарвановъ и Б. Сарафовъ.
1905 г. Въ Гумендже е открита българ. чета; води 1908 г. (10.III) Съръ Едуардъ Грей предложилъ на
се сражение и сѫ опожарени 30 кѫщи. европейскитѣ правителства да се назначи
1905 г. (10.VII) Султанътъ отхвърля искането на единъ генералъ губернаторъ на Македо-
великитѣ сили за финансови реформи. ния за 10 години.
1905 г. (6.VIII) Ресенската чета на дяконъ Евста- 1908 (14.III) Портата отговаря на посланицитѣ,
тий се сражава при с. Крапа съ сръбска чета. че тя е съгласна да се продължи мандата
1905 г. (16.VIII) Посланицитѣ въ Цариградъ ре- на чуждестраннитѣ агенти въ Македония
шаватъ да изпратятъ при Хилми-паша въ за още 7 години.
17
1908 г. (10.VI) Става свиждането между царь 1912 г. (1.VIII) Извършенъ бѣ атентатъ въ Коча-
Николай II и английския краль Едуардъ VII ни. Изклани 39 души българи, 50 тежко и
въ Ревалъ, гдето Изволски и съръ Харвингъ 170 леко ранени. 1912 г. (10.IХ) Атентатъ
установяватъ общъ англо-руски проектъ въ гр. Дойранъ.
за широка автономия на Македония. 1912 г. (18.Х) Избухна войната между Турция и
1908 г. (20.VI) Биде публикувана официална ан- България.
глийска нота, съ която се обявяваше, че е 1913 г. (27.II) Сърбскитѣ власти обявиха на на-
постигнато съгласие между Англия и Русия селението въ Велесъ, че града остава на
по македонския въпросъ. Сърбия.
1908 г. (9. VII) Гарнизснитѣ въ Битоля и Солунъ 1913 г. (29.IV) Обезорѫжаване отъ страна на
се обявиха възстанали противъ хамидовия сърбския битолски околийски началникъ
режимъ и изискаха провъзгласяване на на с. Цапари (битолско) при ужасни изте-
конституция. зания и побоища.
1908 г. (11.VII) Ведомството на Бълг. екзархия 1913 г. (6.VI) Венизелосъ и Пашичъ сключиха
претърпѣ административно ново разделе- тайна конвенция за дѣлежъ на Македония
ние на епархии съ митрополити (7), епар- противъ България.
хии (14) съ вакантни митрополитски пре- 1913 г. (17.VI) Сърбскитѣ власти арестуваха 9
столи и пр. основни български учители, 10 класни
1908 г. (11.VII) Тоя день се провъзгласи консти- учители, инспектори, секретари на митро-
туцията въ Отаманската империя, като се полията и много други учители отъ околи-
възстанови старата конституция отъ 1876 г. ята въ гр. Битоля.
1903 г. (7.VII) Тоя день е свикано въ гр. Солу- 1913 г. (20.VI) Въ гр. Битоля сърбитѣ затвориха
нъ събрание отъ граждани и се постави- 87 души първенци, свещеници и търговци.
ли първитѣ основи на конституционния 1913 г. (23.VI) Българскитѣ свещеници и пър-
клубъ. Избрала се комисия за изработване венци въ Скопие били изпозатворени отъ
проектоуставъ. сърбитѣ, 99 отъ тѣхъ изпратени на заточе-
1908 г. (7-13.IX) Въ Солунъ траяха заседания- ние въ Митровица.
та на I-вия конгресъ на българ. македон. 1913 г. (27.VI) Избухна между-съюзническата
констит. клубове. балканска война.
1908 г. (12.IХ.) Тоя день се прие отъ I учре- 1913 г. (13.VII) Бѣха екстернирани въ България
дителенъ конгресъ общия уставъ на всички затворени учители.
конституционнитѣ клубове. 1914 г. (16.VIII) Велешката чета подъ войводс-
1908 г. (13.IХ) Конгресътъ на конституционнитѣ твото на Влад. Сланковъ бомбардира
клубове изб а централно бюро: председа- желѣзницата при с. Скаченци.
тель: Т. Карайововъ и членове: В. Руменовъ, 1914 г. (5.Х) Кумановската чета на Кръстю Ла-
Т. Лазаровъ, Е. Ляпчевъ и Б. Мончевъ. заровъ открита при с. Пезово (кумановско)
1908. г. (19.ХI) При Св. Екзархия се учреди Св. дава второ сражение безъ жертва.
Синодъ. 1914 г. (17.Х) Сѫщата чета въ с. Патетино води
1908 г. (4.ХII) Въ Цариградъ се откри I сесия на ново сражение и бива убитъ четника Кълъ-
младотурския парламентъ и I парламен- човъ отъ Кукушъ.
тарна година на Отоман. империя, като се 1914 г. На свѣтлия вторникъ съединенитѣ чети
не смѣта парламента отъ 1876 г. на Колю Лефтеровъ, П. Чаулевъ, Дим. Не-
1909 г. (30.I) При Бълг. Екзархия се създаде Ек- дковъ, Мито Патриклията, Ефрем Мила-
зархийския смесенъ съветъ. диновъ, П. Овчаровъ и Хр. Чаушевъ, около
1909 г. (10.II) Образува се „Българска матица” въ 400 революционери атакуваха Валандово
Турция и презъ нея година излѣзе първия и Удово, биха се презъ цѣлата нощь, ос-
й годишникъ „Лѣтоструй”. тавиха на полесражението 28 революцио-
1909 г. (10.II) Приетъ е устава на „Българска ма- нери, обаче избиха 470 войника и 7 офи-
тица”. цери, като предизвикаха паника всрѣдъ
1909 г. (4—5.IV) Македонскитѣ отомански сърбската армия.
войски, въ които влѣзоха нѣколко хиля- 1915 г. (27—30.VIII) Въ „Бислимъ” до с. Добро-
ди македонски българи като добровол- шани (кумановско) — 6 клм. до града, че-
ци начело съ генералъ Махмудъ Шевкетъ тата на Кр. Лазаровъ, състояща се отъ 39
паша, заминаха въ Цариградъ да накажатъ души, води 4 дни сражение съ 3 дружини
бунтовницитѣ. сърбска войска. Тя изгуби 13 души убити,
1909 г. (5.IV) Отоманската флота отново се върна 14 заловени, а 12 тежко ранени ведно съ
въ защита на младотурския режимъ и за- воеводата се спасиха.
плаши гнѣздото на старотурцитѣ — Стам- 1915 г. (11 и 17.Х) Организационни чети скѫсаха
булъ, съ бомбардиране. телеграфнитѣ и телефонни жици на
1909 г. (12.IV) Победенитѣ войски, привърже- сърбскитѣ постове въ Македония.
ници на старотурцитѣ и султанътъ се пре- 1915 г. (14.Х.) България обяви война на Сърбия.
дадоха и господарь на положението стана 1919 г. (10.IХ) Югославия възприе общитѣ поста-
Махмудъ-Шевкетъ паша. новления на договоритѣ за малцинствата.
1909 г. (13.VI) Бунтъ въ Цариградъ про- 1920 г. (22.IV) На пѫтя отъ Неврокопъ за Мехо-
тивъ младотурцитѣ. Войската арестува мия падна отъ български куршумъ Стоянъ
офицеритѣ си и иска връщането на старо- Мълчанковъ.
то положение — абсолютна монархия. 1922 г. Почина въ София голѣмиятъ македонски
1910 г. (17.ХI) Въ Велесъ бѣше убитъ отъ турци деецъ Христо Матовъ.
Бано Кушевъ, инспекторъ на българскитѣ 1922 г. (6.VI) Помина се въ София дългого-
училища. дишниятъ войвода и родолюбецъ Павелъ
1911 г. (4.XII) Атентатъ въ гр. Щипъ. Избити 20 Христовъ отъ с. Цапари.
българи и ранени 300. 1922 г. (1.ХI) Негово Високопреосвѣщенство
1912 г. (5.V) Отъ наемници на младотурския ко- митрополитъ Методи Кусевичъ се пресели
митетъ при дрѣновската клисура падна въ вѣчностьта.
убитъ Пере Тошевъ. 1922 г. (1.ХI) Биде убитъ отъ сръбска потера Лю-
18
бомиръ Весовъ, революционеръ-поетъ отъ сражение съ сръбската жандармерия, где-
гр. Велесъ. то билъ убитъ Панчо Трайчевъ, четникъ
1922 г. (29.ХI) Падна убитъ при с. Рулевци ве- отъ Щипъ.
лешкиятъ войвода Илия Кушевъ. 1925 г. (13.VIII) Тоя день конгресътъ на свѣтовния
1923 г. (З.VII) Срѣдъ бѣлъ день на пазаря въ с. съюзъ за сближение на църквитѣ, събранъ
Виница (кочанско) е убитъ отъ български въ Стокхоломъ, опредѣли специална ко-
терористи ренегата Мито Соколарски. мисия, която да изложи предъ О. Н. поло-
1923 г. (6.IX) Декларация на В. М. Р. О. № 531 за жението на българ. бѣжанци и да моли за
целитѣ и пѫтищата на сѫщата. облекчение участьта имъ.
1924 г. (5—6.II) Шесточленна чета напада станция 1925 г. (19—20.Х) Гърцитѣ нападатъ и бомбар-
Гумендже. диратъ българскитѣ постове по Бѣласица.
1924 г. Голѣмото сражение на четата на Цвѣтко Сѫщо селата въ петричко и града.
Орѣшковъ при с. Нежилово, паланечко. 1925 г. (25.Х недѣля) Откри се Македонската ко-
1924 г. (1.VIII) Декларация на В. М. Р. О. оперативна банка — София.
№ 772 подписана отъ Ал. Протоге- 1926 г. (30—31.V) Учредителниятъ конгресъ на
ровъ и Т. Александровъ — каква цель Съюза на женскитѣ макед. д-ва.
гони В. М. Р. О. и нейното отношение 1926 г. (25—28.VI) Събрание на унията за О. Н.
къмъ съветска Русия, България и проче. въ Лондонъ по въпроса за правата на мал-
1924 г. (2.VIII) Сражение при с. Смоларе, стру- цинствата. Македон. делегатъ бѣ проф. А.
миишко, гдето бѣха убити отъ сърбитѣ Милетичъ.
Асень Чопаковъ. 1926 г. (28.VII) Сражение отъ 36 ч. въ гора „Кос-
1924 г. (3.VIII) Биде убитъ великиятъ револ. вож- туръ” близо до Крива-Паланка между бъл-
дъ Т. Александровъ. гарска чета и сърбска жандармерия.
1924 г. (12.IХ) Кървавитѣ произшествия въ Г.- 1926 г. (25.VIII) Кървави изтѫпления отъ сръбска
Джумая, въ който день В. М. Р. О. очисти жандармерия и арнаути въ с. с Любанци и
убийцитѣ на Т. Ллександровъ и пресѣче Булачани, скопско. Подъ предлогъ, че сѫ
пѫтя на про дажницитѣ да турятъ рѫка на крили комити, бити сѫ 20 души, отъ които
нея. 8 смъртоносно.
1925 г. (20.V) Тоя день сърбскиятъ сѫдъ въ Щипъ 1926 г. (26—27.VIII) Въ гр. Женева заседава II
осѫди на смърть Кирилъ Григоровъ и 8 конгресъ на малцинствата.
души на затворъ поради убийството на 1926 г. (13.IХ) Между с. Облешово и гр. Кочани
родоотстѫпника Стоянъ Митевъ. застрелянъ бѣше четника Траянъ Ивановъ,
1925 г. (29.V) Въ пл. Горенъ, радовишко, се води осѫденъ отъ сръбския сѫдъ на смърть.
19
Политическа анкета за Македония
„Има нѣщо колкото трогателно толкова и основаването на онова, що трѣбваше да бѫде

комично въ лековѣрието на хърватитѣ, които за обединеното кралство на южнитѣ славяни”.
24 часа трѣбваше да се убедятъ, ча краль Алек- Сп. „Ниръ Истъ” — декемврий 1928 г.
сандъръ уреди диктатурата, за да даде хърват- „Волята за миръ” трѣбва да се прокара само
ска автономия, и че, като унищожи старата кон- нѣколко крачки по-нататъкъ, за да се премах-
ституция, той веднага ще даде нова. Беднитѣ натъ “комитаджиитѣ”, които въ тази часть на
хървати! Сѫдбата имъ е да бѫдатъ лъгани; тѣ свѣта сѫ главно патриотични македонци, боря-
мислятъ, че получаватъ „свобода”,когато вой- щи се за своята независимость, както сърбитѣ,
ната имъ даде само единъ Карагеоргевичъ за гърцитѣ и българитѣ сѫ се борили презъ мина-
краль вмѣсто Хабсбургъ. Изгубиха областната си лия вѣкъ. Една автономна Македония въ орби-
автономия и останаха наново излъгани”. тата на Югославия, или една славянска феде-
рация, навѣрно, би имала множество вѫтрешни
„Организацията днесъ сѫществува, защото
мѫчнотии, но би имала и една възпитателна
Македония е извънредно по-бедна, отколкото е
стойность за Югославия, Гърция и България. Отъ
била нѣкога, и защото има твърде голѣма раз-
това разрешение може да се получи само доб-
лика въ положението между придошлитѣ сърби
ро”.
и туземнитѣ славяни. Нѣма свободни избори, нѣма
Спис. „Ниръ Истъ” — 5. XI. 1925 г.
действително македонско представителство въ
парламента. Македонскитѣ войници сѫ разпръс- „Европа е напълно запозната днесъ съ ма-
нати изъ сърбскитѣ полкове и всичко се върши, кедонската проблема и не се нуждае отъ нови
за да се направи, щото единъ отъ най-упорититѣ убийства и атентати, за да се осведоми до-
и издържливи народи въ свѣта да почувствува, сежно състоянието на нѣщата въ тази область.
че нѣма нито националность, нито положение, Онова, що тя иска, и което е търсила напраз-
ако не се подчини на посърбяване. Може би, дно презъ последнитѣ нѣколко години, е еди-
мѣстнитѣ македонци не сѫ достатъчно дорас- нъ достатъченъ дълъгъ периодъ на миръ въ Ма-
ли за автономията, която тѣ биха предпочели”. кедония, за да й позволи да упражни натискъ
В. „Дейли телеграфъ”. върху собственитѣ срѣди за едно подобрение
въ участьта на македонцитѣ. До тогава, до ко-
„Докато македонцитѣ бѫдатъ потискани отъ
гато атентатитѣ продължаватъ, нейнитѣ рѫце сѫ
сърбитѣ, както неотдавна отъ турцитѣ, истинско
свързани, защото тя не може да покани, което
разбирателство между Бѣлградъ и София е не-
и да е правителство да се преклони предъ си-
възможно. Югославянската диктатура, като всѣка
лата. Македонската революционна организация
друга, не разрешава нищо. . . . . .
убеждава себе си, че тероризма е неинъ пох-
Югославия не би била силна, ако хървати и
ватъ за отговоръ на преследванията”.
македонци образуватъ съюзъ противъ сърбското
Английското сп. „Ниръ Истъ”.
потисничество. Опасностьта за мира е очевидна”.
(В. „Манчестеръ Гардиянъ” отъ 8. VIII. 1929 г. ). „Трѣбва да се признае съ съжаление, че не
може да не се уважатъ хърватскитѣ обвинения
„Борбитѣ на македонцитѣ сѫ единъ стре-
срещу сърбитѣ. Между друго, за начина по кой-
межъ къмъ свобода на единъ ясно обособенъ
то сърбитѣ се справятъ съ македонския въпросъ,
и съзнателенъ народъ. (Съръ Едуардъ Бойль,
хърватитѣ не ще искатъ да бѫдатъ държани отъ
председатель на „Лондонското дружество за
чуждото обществено мнение съвмѣстно отго-
близкия и срѣдния изтокъ”).
ворни съ сърбитѣ”.
(Сп. „Контемпорери ревю”, кн. м. юний 1927 г.)
Английско списание „Ниръ Истъ”.
„Ако следъ единъ разуменъ промеждутъкъ
„Би било признание въ невежество по
кралятъ намѣри за възможно да преработи кон-
балканскитѣ работи, което не може да се при-
ституцията по такъвъ начинъ, че да намали тази
пише на никое отъ дветѣ правителства, да се
глупава централизация и да даде на Хърватско
предполага, че македонскиятъ въпросъ може да
и Македония известна форма на автономия, ис-
се реши чрезъ строги действия срещу нѣколцина
торията ще оправдае неговия актъ. Но, ако той
водители. Затова, ако цельта бѣ да се отстра-
продължава политиката на управляване цѣлата
ни македонския въпросъ отъ европейската по-
Югославия отъ Бѣлградъ, нѣма съмнение, че ис-
литика, необходимо бѣ едновременно да на-
торията ще говори съ голѣма строгость за него-
правятъ известни постѫпки за осигуряване на
вия актъ. Едничкия начинъ да се уредятъ сръбс-
македонцитѣ въ „Южна Сърбия”, облекчение отъ
ко-балканскитѣ проблеми е да се даде на Маке-
жалбитѣ, които държатъ македонския въпросъ
дония самоуправление.
откритъ. Като има предъ видъ, отъ хърватския
(В. „Манчестеръ Гардиянъ”).
примѣръ, какво значи сръбско господство, Ев-
„Твърдението, тъй дълго подържано отъ ропа не може да претендира, че разрешението
Бѣлградъ, че нѣма македонски въпросъ, днесъ на македонската проблема трѣбва да се търси
вече не издържа критика. Последователнитѣ само въ постѫпки въ София. Затова ако се пред-
сърбски правителства сѫ отговорни за полага, че се представя случай за справяне съ
сѫществуването на черногорския въпросъ, на проблемата, трѣбва да се съжалява, че не е на-
македонския въпросъ и на хърватския въпро- правено едно по-широко усилие.
съ, и то само въ периода отъ десеть години отъ Голѣмото лондонско списание „Ниръ Истъ”.
20
„Динамитнитѣ атентати, които сѫ извър- народъ”.
шени напоследъкъ въ Гевгели и по желѣзницитѣ “Лозунгътъ на организацията е: Свобо-
Скопие —Гевгели, отново изпъкватъ на вид- да или смърть! Нейнитѣ привърженици не се
но мѣсто македонскитѣ революционери. Тѣзи предаватъ живи на неприятеля. Тѣ знаятъ само
атентати изглежда да сѫ предназначени да едно: борба срещу чуждото насилническо гос-
послужатъ като предисловие на редица по- подство”.
добни актове, представяни за репресии срещу Вестникъ “Таreспостъ”, който излиза въ Грацъ
затварянето и лошото отнасяне съ 48 македон- — Австрия.
ски студенти отъ университетитѣ въ Бѣлградъ, „Въ бѣлградското министерство на земле-
Любляна, Загребъ. Тѣзи младежи сѫ арестувани дѣлието се работи върху единъ законопроектъ
въ кѫщитѣ имъ презъ време на лѣтната вакан- за преселването въ Македония на безимотнитѣ
ция”. немци и маджари отъ Войводина, които щѣли
Янглийскиятъ в-къ „Таймсъ”. да бѫдатъ настанени на изоставенитѣ турс-
„Разумно ще бѫде отъ тази територия да се ки имоти у насъ. Съ това размѣстване се цели
образува една независима Македония, уреде- да се парализира влиянието на народностнитѣ
на по образа на Швейцария, дето всѣка народ- малцинства, като се разредятъ тѣхнитѣ компак-
ность ще се развива свободно, при запазване тни маси. Покрай това съображение сигурно
правата на другитѣ народности. има и друго. Понеже въ Македония и безь това
По нататъкъ тя, безъ да бѫде предметъ на има вече единъ истински адъ, въ който се уни-
разногласия, ще стана една връзка между бал- щожаватъ македонскитѣ населения, удобно би
канските държави. Тя ще стане ядката на една било да се вкаратъ въ сѫщия адъ и онѣзи немци
бѫдеща балканска федерация”. и маджари, които сѫщо подлежатъ на унищо-
(L’Etoil Belgeоt 2. X. 1919 год.) жения. Удобството въ случая ще бѫде голѣмо,
„И въ всички разговори, въ всички писания защото Войводина не е Македония, която е до-
върху балканското разбирателство—скептични ста далечъ отъ западния свѣтъ”.
или наивни, прекалено оптимистични или без- Немския в-къ „Дойнесъ Фалксблатъ”.
надеждни — натъкваме се на едно име: Маке- „Рѣдко решителната роля на В. М. Р. О. е
дония. Всички конфликти между балканските била така ярко изразена както днесъ. В. М. Р. О.
народи, всичката напластена умраза, готова да е дамоклиевия мечъ на Балкана — тя не може да
избухне страшно — съ една дума всички опас- се хване, и кѫдето се слага въорѫжената й рѫка,
ности, които застрашавагъ, сѫ концентрирани тамъ оставатъ кървави следи. Тя е навсѣкѫде и
въ единъ фокусъ: Македония”. никѫде. И рѣдко сѫ случаитѣ, когато нѣкой чуж-
„Ле Нуво Журъ”, белгийско списание денецъ успѣва да надникне въ тая тайна ор-
„Договорътъ отъ Ньоий не държи смѣтка ганизация, която неизмено сѫществува отъ 35
за македонските искания и днесъ, повече отъ години насамъ”.
всѣкога, Гърция и Югославия се мѫчатъ да из- „И все пакъ азъ стояхъ единъ день предъ
коренятъ всѣка национална идея и да извър- Иванъ Михайловъ и чухъ отъ устата му бѫдещата
шатъ и най-отвратителнитѣ атентати противъ програма на революционната организация.
македонския героиченъ народъ. Първата пе- Най-голѣмото очудване за новака сѫ комититѣ,
тиция, изпратена презъ 1922 год. до О. Н. бѣ които сами се наричатъ „четници” т. е. при-
посрѣщната отрицателно. И все пакъ всѣки спра- надлежатъ на една чета (група). Ни следа отъ
ведливъ и колко-годе интелегентенъ, но преди дивачество и балканска разбойническа роман-
всичко честенъ човѣкъ, трѣбва да се съгласи, че тика. Това сѫ чисти, спретнати хора, младежи
раздѣлата на македонската земя, така както я и по-стари мѫже съ безупречни униформи, съ
извършиха договоритѣ, е единъ чудовищенъ богато въорѫжение — карабини, револвери и
актъ, противенъна културнитѣ и економически странични орѫжия, рѫчни гранати”.
интереси на Македония, и който е сѫщо за хи- (Балканския сътрудникъ на герман. в-къ „Кьол-
ляди македонци източникъ на физически раз- нише Фолксцайтунгъ” отъ 8.Х.1928).
рушения и морални страдания”. „Гърция и България признаха македонскитѣ
„Повече отъ всѣкога тамъ, въ Македония, малцинства, а Югославия твърди, че изобщо
сърдцата биятъ въ единение за една автономна нѣма никакви македонци. При прокарването
Македония. Не отъ умраза, отъ революционно на границата на балканскитѣ държави дори не
разположение или наклонность народътъ дири се прави опитъ да се държи смѣтка за народ-
повелително своята независимость, но одухот- ностьта на населението. Председательтъ Вил-
воренъ отъ чистъ национализъмъ, здраво усво- сонъ дори заявяваше, че правото на народитѣ
енъ и държащъ смѣтка за правото на еднакво за самоопредѣляне трѣбва да се прилага
третиране на всички народи, способни за жи- само къмъ победенитѣ държави. По тоя начи-
вотъ.” нъ македонцитѣ бѣха изложени на постоянно
(Белгийскиятъ в-къ “Het Volk”—септември 1917 брожение и озлобление”.
год.) В-къ „Кьолнише Цайтунгъ”.
„Има само едно справедливо и практичес- „Най-важното е, че разрешението на ма-
ко разрешение; гарантирането на национална кедонския въпросъ чрезъ мирнитѣ догово-
и културна свобода за всѣко малцинство и въ ри не бѣше справедливо разрешение, по-
всѣка страна. Това разрешение трѣбва да бѫде неже не се взе подъ внимание правото на
предшедствувано отъ едно разрешение на учи- самоопредѣление на македонцитѣ и тѣхната
лищното дѣло и свободата на езика”. територия изчезна чрезъ раздѣлянето й на три
(Изъ „Франкфуртеръ Цайтунгъ” — 12.V.1929 г ). части и чрезъ насилническото сърбизиране и
„Всѣки може да мисли за македонцитѣ, гърцизиране на даденитѣ на Сърбия и Гърция
както си иска, но никой не може да отрече, че части, което не можеше да се хареса на маке-
тѣ се борятъ героично за своята свобода”. донците. Има само едно истинско разрешение
(Виенския в. “Die Zeit” въ статията си „Възстани- на македонския въпросъ: признаване на право-
ето на Македония”). то за самоопредѣление на македонцитѣ, което
„В. М. Р. О. е сѫщинското правителство на обещаха победителитѣ въ свѣтовната война и
страната. Тя сѫществува тайно отъ официал- което пожертвуваха за Сърбия и Гърция”.
ното правителство, има свои особени закони, Вестникъ „Кьолнише Цайтунгъ”
свое собствено правосѫдие, свой данъци, своя „Историческата география на Балканитѣ ни
поща. Тя не е дѣло на нѣколко немирни хора, учи, че всички движения отъ значение тамъ иматъ
напротивъ, тя се крепи на цѣлия македонски своя произходъ, въ триѫгълника София — Нишъ
21
— Скопие, оная планинска область, отъ която из- „Онова, което ми причинява особена изне-
виратъ Вардаръ, Марица, Морава, входната врата нада въ случая е, че сериозни английски вест-
на югъ и северъ. Древнитѣ течения, които въ тая ници усвояватъ напълно и безъ резерва бъл-
область сѫ проникнали въ душитѣ на народитѣ, гаро-македонскитѣ гледища. И днесъ, следъ
иматъ едно политическо значение, което далеко свѣтовната война, която се предполага, че е
превишава локалното значение. създала едно положение и статукво на право и
Немскиятъ в-къ „Националъ Цайтунгъ”. миръ, английскитѣ вестници още продължаватъ
„Какво знаемъ ние, които сме най-бли- да говорятъ за македонския въпросъ. Сѫщо така
зо до Балкана, повече отъ другитѣ народи за както бѣше и въ времето на Гладстона. Намиратъ
тази борба, която Македония води? Кой разбира се дори вестници, които проповѣдватъ, какво
този народъ, въпрѣки яснотата на неговия викъ? единственото разрешение на този въпросъ било
В. М. Р. О. има за цель да обедини подѣлената да се възприеме формулата, която така фанатич-
Македония въ нейнитѣ географически граници и но подържатъ българо-македонскитѣ комитети:
да извоюва политическата автономия. Може ли „Македония на македонцитѣ”.
да се изрази по-ясно лозунгътъ „Македония за „Това разрешение, обаче, не е нищо друго
македонцитѣ”? освенъ прикриване на истинскитѣ цели, що пре-
В-къ „Вийнеръ Алгемайне Цайтунгъ”. следватъ въ случая тѣзи комитети, именно: „Ма-
кедония на българитѣ”.
„Почвата на В. М. Р. О. е подготвена отъ на- (Атин. в-къ „Врадини”—априлъ 1929 г.)
силието на властитѣ, безправието на население-
то, стопанскитѣ нужди, социалния натискъ”. „Нито единъ сериозенъ авторъ не е подози-
„Че Организацията сега си служи съ по-ос- ралъ сѫществуването на тѣзи сърбски малцинс-
три мѣрки, това би трѣбвало да се счита за от- тва. И турскитѣ статистики сѫ ги смѣтали съвсемъ
говоръ срещу малтретирането на македонскитѣ за пренебрѣгване, дори когато сръбската про-
студенти”. паганда получи отъ Високата порта официално-
„Бомбитѣ и атентатитѣ отъ тази седмица сѫ то признаване на сърбската народность въ Ото-
визитната картичка, която казва на македонското манската империя”.
население и на югославянскитѣ власти: ние сме “Messager d’Athenes” — 7.I.1926 г.
още тука! Отъ друга страна тѣзи терористически „Преди Сърбия да повдига въпроси за мал-
актове, както въ турско време така и сега, трѣбва цинства и се опитва да открива несѫществующи
да спомнятъ на Европа за македон. въпросъ и въ сърбска Македония „изтезавани братя”,
затова тѣ започнаха съ заседанията на О. Н.”. трѣбваше, преди всичко, да се взре въ своитѣ
В-къ „Форверцъ” — октомврий 1927 г., органъ на собствени интереси, въ своята собствена мо-
герман. социалист. партия. зайка и да предпази отъ избухване на неудър-
„Отъ германска страна решително се отхвър- жими националистични прояви особено сръб-
ля мнението, че г. Щреземанъ е направилъ пред- ска Македония, дето българското население
ложението си предъ Обществото на народитѣ, за съставя голѣмо мнозинство, и на което тя сама
да защити германскитѣ малцинства. Въпросътъ за даде първа правото да се домогва съ помощь-
малцинствата не е специаленъ германски въпро- та на собственитѣ си сили и съ помощь отвънъ
съ, а по-скоро единъ въпросъ на правото или по- за своитѣ национални права и националното си
литически въпросъ, който интересува всички кул- обединение”.
турни държави. Както едно време се действуваше (В. „Неа Алития”—13.I.1926 г.)
за религиозна свобода, така и сега се работи за „Така още единъ пѫть се сложи на европей-
приложението на Уйлсоновитѣ четиринадесеть ската сцена македонския въпросъ. Въ интереса
точки. Тоя въпросъ съставлява часть отъ нацио- на мира на Балканитѣ трѣбва да бѫде призната
налния въпросъ въ политическата область”. обществена и политическа независимость на ма-
Немскиятъ в-къ „Моргенблатъ” кедонския народъ. Затова и днесъ е напраздно
„Така въ крайграничнитѣ области на Леринъ, преследването на Революционната македонска
Костуръ, Суровичъ, Караджово, Воденъ и Енид- организация, която подържа националния духъ
же-Вардарско, съгласно тайнитѣ нареждания и желѣзната воля на македонцитѣ да добиятъ
отъ македонския комитетъ, българското насе- своята свобода и независимость. Историята оп-
ление въ горнитѣ области на всѣка цена отбѣгва роверга старата статистика на Пашичъ, който
да говори гръцки езикъ въ своитѣ сдѣлки съ пророкуваше пълна асимилация на македонския
настаненитѣ тамъ бѣжанци, дошли отъ М.-Азия, елементъ въ продължение на десеть години, за-
говорейки само български, подъ предлогъ че не щото Македония днесъ живѣе въ една голѣма ре-
знае гръцки; за свое оправдание и за да избѣгне волюционна и национална активность”.
преследвания, казва, че говори македонски, и Италианското списание „Реалта”
по тоя начинъ прави първата стѫпка къмъ ав- „Само съ една омиротворена Македония,
тономията на Македония, за да отвори пѫть на зачитана и закриляна, ще може да се направи
българското завоевание”. възможно пълното омиротворение на духоветѣ
„Чрезъ систематическото отбѣгване на гръц- въ разнитѣ балкански държави”.
кия езикъ заставиха настаненитѣ тамъ многоб- (Енрико Тоци въ сп. „Еки е Коменти” отъ 5.III.1926) г.
ройни бѣжанци да изучатъ български езикъ; съ
време подъ покровителството на гръцкото уп- „Доста вѣроятно е той (Щреземанъ) да не е
равление единствения най-разпространенъ ези- избралъ случайно тоя моментъ, въ който следъ
къ между туркофонитѣ бѣжанци ще бѫде българ- бѣлградския държавенъ превратъ вниманието
скиятъ — обстоятелство, което ще дава поводъ е било насочено не само къмъ Хърватско, но и
на българитѣ и на европейската дипломация къмъ Македония, кѫдето се говори открито, че тя
постоянно да изтъкватъ българския характеръ желае да се сдружи съ Хърватско противъ сръб-
на тия области. Време е вече да се събудимъ и ското тиранично потисничество. Съ тази стѫпка,
да вземемъ целесъобразни мѣрки за изкоренява- която е имала вече своя отгласъ не само въ Ма-
нето на тая българска опастность чрезъ изселва- кедония, но и срѣдъ всичкитѣ малцинства, Герма-
не; всѣки, който говори български, да се счита ния цели, очевидно, да застане начело на едно
пропагандаторъ и да се замѣства съ бѣжанци, движение да искаме да не бѫде вече илюзорно
които ще могатъ да устоятъ при една отбра- онова покровителство на малцинствата, което е
на на всѣкакво чуждо нашествие и налагане”. единъ дългъ пренебрѣгванъ до сега отъ О. Н.”
(Атинскиятъ “Борсовъ вестникъ” отъ 25.ХI.1928 г.) Италианското списание „Еки е Коменти”
22
„Има и други малцинства — ония на ще послужи за окончателно разбиване на една
македонцитѣ, попаднали подъ сърбското иго, кампания на лъжи, която презъ последнитѣ ме-
чието положение е много тежко. Жестокоститѣ сеци се бѣ засилила, за да опетни най-благо-
надъ жертвитѣ не могатъ да не разкѫсатъ този роцното движение на независимость и свобода
заговоръ на мълчание на часть отъ европейския въ Европа”.
печатъ и да не повдигатъ сѫщия викъ на ужасъ Италианскиятъ в-къ „Илъ Тевере”.
въ цивилизования свѣтъ, както това бѣше, кога- „Малцинствата въ Македония имаха въ
то великиятъ старецъ Гладстонъ издаде прочу- договора отъ Ньоий една гаранция, която е
тата си брошура”. въ голѣмъ контрастъ съ реалностьта. Нуждно
Списание „Еки е Коменти”—15 мартъ 1929 г. е да се обезорѫжатъ духоветѣ. И въ ориента
„Макаръ никакво обезпокоително събще- трѣбва да проникне убеждението, че ерата на
ние да не се е получавало вече отъ Югославия авангюритѣ следъ войната е свършена”.
и макаръ едно пълно спокойствие да изглежда (Итал. в. „Иль Мондо” - октомврий 1925).
да е замѣстило безредията отъ миналата есень „Не далечъ отъ менъ въ езерото се оглежда
и държавния превратъ на краль Александъръ, шзпката и камшика на единъ сръбски стражаръ,
френскитѣ политически крѫгове продължаватъ а това е достатъчно да ви въведе въ известна
да се безпокоятъ отъ положението въ тая бал- печална реалность. Още отъ границата чужде-
канска область”. нецътъ, който влиза въ Македония, чувствува
„Напротивъ, това привидно спокойствие, една тежка атмосфера и единъ крещящъ кон-
въ което изглежда да се е привършила буря- трастъ между хубостьта на природата и всичко
та, която въ продължение на толкова години онова, което придружава единъ безподобенъ
е разтърсвала страната, подхранва страха, че полицейски режимъ”.
огъня тлѣе подъ пепельта, и че нови внезапни (Итал. в-къ „Имперо” отъ 26 априлъ 1925 г.)
усложнения могатъ да възникнатъ въ едно близ-
ко бѫдаще”. „Югославянската политика, несамостоятел-
В-къ „Иль Джорнале д’Италия” отъ 13.III.1929 г.
на, несправедлива и недалновидна, започна да
представлява едно плашило и нищо повече. Да
„И поради това именно македонскиятъ се настоява, че разрешението на една каква да е
въпросъ остава да бѫде най-трудния и най- балканска криза да преминава презъ Бѣлградъ,
живия елементъ на по-общия и вече вѣковенъ значи да се изострятъ съперничества и страхове”.
източенъ въпросъ”. Вестникъ „Ресто дель Карлино”.
„Македонцитѣ искатъ едно много просто
нѣщо: независимость, единство, свобода. Всич- „Колкото въ Женева да се опитватъ да дър-
ки съседни държави, съ изключение България и жатъ високо утопията за святость и ненакърни-
много далечни държави сѫ имали и иматъ те- мость на мира, драмата на Македония остава от-
риториални аспирации и надъ Македония. Що крита предъ Европа съ своитѣ кървави страници”.
се отнася до далечнитѣ държави, тѣ или не поз- „Хората, които решиха въ Парижъ сѫдбата
наватъ действителнитѣ рамки на македонския на народитѣ не бѣха безпристрастни соломо-
въпросъ, или ги познавать много добре, за да новци и арахангели на правдата”.
Италиянскиятъ вестникъ „Пополо д’Италия”.
искатъ, занимавайки се съ единъ тъй роман-
тиченъ въпросъ, какъвто е свободата на единъ „Трагедията на Македония произли-
потиснатъ народъ, да рискуватъ да компроме- за отъ една грѣшка и отъ една неправда. От-
тиратъ полезни приятелства и съюзи”. говорностьта не е на комититѣ — колкото и
Миланскиятъ в-къ „Кориере дела Сера” балканскитѣ народи да сѫ сами по себе страш-
„Но сѫществува сѫщо една македонска ре- ни — а на договоритѣ за миръ, които раздѣлиха
волюционна организация. Подобни организа- народитѣ произволно, служейки на импери-
ции, макаръ и съ не тъй насилствени методи, алистични програми, създавайки кървави не-
сѫществуватъ въ Германия. Достатъчно е да се правди. Трагедията на Македония не ще свър-
спомене нейния „Фербандъ фюръ Дойчтумъ имъ ши съ щипския атентатъ и не ще се изцѣри съ
Аусланде”, въ Австрия — „Андреасъ Хоферъ”, репресалиитѣ срещу разоржжена България”.
въ Югославия— „Народна отбрана” и разнитѣ „Следъ грѣшкитѣ на уилсонизма демокра-
„бѣли” и „черни” рѫце. За дейностьта на тая бъ- цията поема нови отговорности въ Женева, кж-
лгарска организация може често да се съжа- дето тѣзи, които говорятъ за миръ, не познаватъ
лява. Но тя почти никога не може да се конт- страданията на подтиснатитѣ”.
(В-къ „Пестеръ Лойдъ” отъ 7.Х.1927 г.).
ролира отъ София, отъ отговорното българско
правителство, понеже нейната основа е въ бъл- „По отношение на Македония новия режимъ
гарския елементъ, останалъ въ новитѣ югосла- не донесе нищо ново и Македония си остава
вянски граници, който е толкова по-благопри- „Южна Сърбия”. Българитѣ очакваха поне отъ
ятно разположенъ къмъ революционнитѣ дви- краля една по-обективна преценка относително
жения, колкото по-угнетителни ставатъ тамъ Македония и повече склоность, една справед-
югославянскитѣ методи на управлението”. лива спогодба относително тая спорна область”.
Вестникъ „Джорнале д’Италия” (В. „Пестеръ Лойдъ” 221.929 г.).
„Много пѫти сме констатирвали въ исто- „Въ момента, когато се говори за държави-
рията, па и днесъ констатираме и не само въ тампонъ, не е ли време да запитаме: не може ли
Македония, на срамни варварски опити да се да се създаде отъ Македония подобна държава?
насилватъ народностни малцинства съ несъ- И защо македонцитѣ да не могатъ да разпола-
творимо интелектуално превъзходство, съ не- гатъ съ себе си и своето право?”
досегаемо, ненадминато историческо минало. (В. „Actions Francaise”, отъ 13.УП.1919 г.).
Изглежда, че на земята гениятъ на злото трѣбва „Тъкмо усилията на Бѣлградъ да асими-
понѣкога да се въплотява въ една държава, коя- лира македонскитѣ българи — усилия, ко-
то действува само чрезъ насилия, и която живѣе ито до днесъ не дадоха никакви резултати
само чрезъ денационализиране. Такава бѣше — сѫ една отъ главнитѣ причини за кървавитѣ
вчера Австрия. Такива сѫ народитѣ, които дне- борби въ Македония, които отъ македон-
съ й подражаватъ”. ския въпросъ правятъ една истинска опас-
Римскиятъ в-къ „Ла Волонта д’Италия”. ность за балканския миръ. Настаненитѣ отъ
„Великолепниятъ успѣхъ на македонския Гърция малоазиятски бѣжанци въ Македо-
конгресъ, събралъ се презъ тия дни въ София, ния не могатъ да разрешатъ въпроса за Ма-
23
кедония подъ гръцко иго, защото има изгоне- ”Независимостъта на Македония е цельта,
ни отъ роднитѣ имъ огнища, които работятъ за която тѣ (комитаджиитѣ) преследватъ упорито
завръщането си въ родината. Този „последенъ съ всички срѣдства. „Свобода или смъртъ” е ло-
изгледъ” на македонския въпросъ съвсемъ не зунгътъ имъ”.
изглежда, че ще бѫде последенъ.” (“Le Petit Journal” отъ 10. VI, 1928 г.).
(Въ илюстрованъ месечникъ “Large”, Албертъ
Пиньо) „Македонскиятъ въпросъ е едно трагичес-
„Не е мѫчно да си въобрази човѣкъ следъ ко събитие съ почти непоправими последствия.
това убийство паниката, въ която ще изпаднатъ Нека разгледаме по-кротко този македонски
въ Македония всички близки, които иматъ сино- въпросъ, по който се излѣ много мастило, мно-
ве или братя, които се борятъ за свободата на го кръвь, и по който още толкова кръвь може да
тѣхната родина. Въ времето на султанитѣ, което се излѣе, ако не се разреши по начинъ, който да
се смѣташе като време на най-кървавъ тероръ, задоволява въжделенията на македонцитѣ”.
(В-къ “La Voix” отъ 8. IX. 1929 г.)
никога бащитѣ не се държеха отговорни за
дѣлата на тѣхнитѣ синове. Сега, когато Македо- „Македонското движение съвсемъ не е дви-
ния е окупирана отъ християнски власти, които жение на българския иредентизъмъ, а обратно
се назоваватъ “освободителки”, самата поли- — едно движение за народностна независи-
ция убива бащитѣ заради деянията на синоветѣ, мость”.
нѣщо, което е най-голѣмо посегатaелство върху (F. de Gerondo въ в. “Petit Journal” отъ 17. III. 1926 г.)
правата на човѣка и гражданина”.
Френскиятъ демократически листъ “Демократъ” „Едно лоялно сътрудничество предполага
отъ 4. XII 1928 година. политически свободи. Македония е лишена отъ
„Има положения, които не могатъ да се такива. Тѣ трѣбва да й бѫдатъ дадени. Въ този
продължаватъ. Югославия се състои отъ осемь смисълъ всички приятели на Югославия трѣбва
части: Сърбия, Македония (присъединена презъ да даватъ съвети на последната, за да престане
1913 год.) Черна-гора, Босна, Херцеговина, революционната борба, която изтощава кралс-
Далмация, Хърватско и Словенско”. твото и заплашва мира.
„Тия областни части бѣха хвърлени въ сѫдъ (Раулъ Естоние въ спис. „Ла ревю Мондиялъ” отъ
за разтопяване, но тѣ не се разтопиха, защото юни 1929 г.).
искатъ да не имъ оставятъ тѣхния особенъ жи- „Обаче, хиляди македонски бѣжанци
вотъ, който сѫ запазили цѣли столѣтия и чийто живѣятъ, въ България. За тѣхъ и за македонцитѣ
споменъ е още живъ.” живущи въ Югославия тѣ искатъ гаранцията за
Публицистъ Вилиямъ Мартенъ въ „Журналъ де известни свободи. Само тѣзи свободи могатъ да
Женевъ” — декември 1928 г. турятъ край на революционната дейность, за ко-
„Македонскиятъ въпросъ е въ основата на тия ято София не е отговорна, и която е последица,
отношения, че безъ признаване сѫществуването а не причина. По тази точка може да се смѣта, че
на българско малцинство въ Македония, не е българското обществено мнение е единодушно,
възможно никакво трайно разбирателство меж- и че никое правителство не би могло да му се
ду Югославия и България”. противопостави, даже ако би искало това.
Голѣмиятъ парижки в-къ “Танъ” В-къ “Танъ” отъ 20 мартъ 1929 г.
МАКЕДОНСКИЯТЪ
II
ЛЕГАЛНИ ОРГАНИЗАЦИИ
Табло II — 2 Табло III — 4
Д-ръ К о н с т а н т и н ъ С т а н и ш е в ъ . Той В л а д и м и р ъ Г . К у с е в ъ, роденъ

е синъ на будния български градъ Кукушъ. презъ 1867 г. въ гр. Прилепъ; следвалъ софий-
Роденъ е презъ 1877 година, свършилъ ската класическа гимназия и завършилъ плов-
гимназията въ Солунъ и следвалъ медицина въ дивската класическа гимназия; като ученикъ отъ
Берлинъ. пловдивската гимназия, взелъ е, заедно съ Ан-
Отъ 1924 година до днесъ е председатель дрей Ляпчевъ, Никола Генадиевъ, Пере Тошовъ,
на Македонския националенъ комитетъ. Гьорче Петровъ и други тѣхни другари — маке-
Въ качеството на такъвъ, той е представ- дончета, живо участие въ съединението на южна
лявалъ македонската емиграция и защищавалъ съ северна България; взелъ е сѫщо участие като
доблестно правата на македонското население доброволецъ въ сръбско-българската война отъ
въ редъ европейски конференции, сбирки и др., 1885 година; учителствувалъ въ гр. Одринъ и въ
както и предъ самото Общество на народитѣ. Цариградъ; бившъ директоръ на цариградската
Отъ неговото перо сѫ излѣзли отлични ста- прогимназия; свършилъ правнитѣ науки въ юри-
тии по македонската кауза. дическия факултетъ на С.-Петербургския уни-
Г-нъ д-ръ К. Станишевъ отъ 2 години наса- верситетъ; бившъ членъ, прокуроръ и предсе-
мъ е народенъ представитель. датель на разни сѫдилища; бившъ председатель
на софийския окрѫженъ сѫдъ; председатель на
македонския обединителенъ конгресъ отъ 1923
Табло III — 3 година и на други редовни конгреси; бившъ
И в а н ъ К а р а н д ж у л о в ъ . На 5 май председатель на Македонския националенъ ко-
1930 година се помина въ гр. София на пре- митетъ; по настоящемъ адвокатъ въ гр. София,
клонни години бившиятъ главенъ прокуроръ на членъ на Висшия адвокатски съветъ, народенъ
Върховния касационенъ сѫдъ въ София, българ- представитель и председатель при мѣстното
ски представитель въ втората хагска конферен- братство въ София.
ция за миръ и дългогодишенъ председатель на Табло III — 5
Македонския националенъ комитетъ — И в а н ъ
К а р а н д ж у л о в ъ . Той е роденъ въ гр. При-
лепъ (Македония) презъ 1856 година. МАКЕДОНСКИ ЛЕГАЛНИ ОРГАНИЗАЦИИ СЛЕДЪ
Синъ на родолюбеца Коне Чонинъ, Каранд- ОБЩАТА ВОЙНА
жуловъ тръгна по пѫтя на баща си още отъ ран-
ни младини и като него всецѣло се отдаде на Македонскитѣ организации се появиха от-
народното събуждане чрезъ просвѣта. ново въ България едва следъ общата война, ко-
Когато Иванъ свърши образованието си гато Македония попадна подъ ново по-грозно
въ гр. Прилепъ, баща му се изселва въ Битоля робство — подъ сърби и гърци.
и тамъ младия Каранджуловъ става народенъ Новата организация носеше името: С ъ ю з ъ
учитель. на м а к е д о н с к и т ѣ б р а т с т в а в ъ Б ъ л -
После постѫпва въ Робертъ-колежъ (Ца- г а рия на чело съ единъ изпълнителенъ коми-
риградъ) и, следъ свършване курса, пакъ става тетъ: устава на тоя съюзъ бѣ приетъ презъ 1920
учитель въ Битоля. год. въ редовния XVII съборъ на братствата, ста-
Участвува въ в. “Зорница” като редовенъ ко- налъ презъ месецъ май с. г.
респондентъ отъ западна Македония; превежда Цельта на тоя съюзъ бѣ следната:
драми на Шекспира и др. Чл. 1. — Македонскитѣ емигранти въ Бъл-
Презъ 1888/89 г. завършва правнитѣ науки гария, безъ разлика на народность, вѣра, полъ
въ Франция и следъ връщането му остава въ Бъ- и политическо убеждение, се организиратъ въ
лгария. Заема разни длъжности: членъ сѫдия въ културно благотворителни братства. Отъ своя
окрѫжни сѫдилища, председатель на апелати- страна всички братства образуватъ „Съюзъ на
венъ сѫдъ, прокуроръ и пр. македонскитѣ братства въ България”.
Презъ 1923 год. бива избранъ за народенъ Чл. 2. Съюзътъ има за цель:
представитель въ петричкия окрѫгъ и тоя постъ а. Да ратува по легаленъ начинъ за възди-
заемаше до деня на смъртьта си. гане Македония въ нейнитѣ географически и
Покойниятъ се отличаваше съ блѣскава икономически граници въ автономна държава,
ораторска дарба и бележита тактичность въ независима отъ балканскитѣ държави;
народнитѣ работи. б. Издигане емиграцията въ културно-про-
Македонскитѣ прокуденици гледаха на бе- свѣтно отношение.
лежития покойникъ като на менторъ въ освобо- в. Подпомагане материално нуждаещитѣ
дителното дѣло. се емигранти.
2
СРѢДСТВА 1. Да ратува по легаленъ начинъ за възди-
гане Македония въ нейнитѣ географически и
Чл. 3. За постигане на горната цель Съюзътъ икономически граници въ независима държа-
си служи съ следующитѣ срѣдства: ва съ пълно и равно участие въ управлението и
а. Организиране емиграцията въ братства; на всички населващи я народности, при пълно
б. Издава брошури, вестници и книги за равенство и право, и при еднакви вѣрски, на-
освѣтление общественото мнение въ странство родностни и политически права за тѣхъ. Новата
и въ България по македонския въпросъ. държава да бѫде поставена подъ покровителс-
в. Влиза въ непосрѣдствени връзки съ всич- твото на О. Н.
ки македонски легални сдружения, гдето и да 2. Да култивира идеята за образуване Бал-
сѫ, които преследватъ сѫщата цель. канска федерация, за да се премахнатъ по тоя
г. Излага положението на Родината предъ начинъ съперничеството между балканскитѣ на-
всички наши и чуждестранни културни и поли- роди и примиратъ тѣхнитѣ културни, стопански
ти- чески организации и иска тѣхната подкрепа и политически интереси.
за достигане главната цель. 3. Да популяризира македонската к а у з а
д. Прави постѫпки и апели предъ чужде- всрѣдъ чуждия свѣтъ.
страннитѣ правителства и народни събрания 4. Да сплотява и обединява македонскитѣ
(камари) и предъ всички международни факто- емигранти безъ разлика на вѣра и народность,
ри, които биха допринесли за достигане неза- като ги организира въ културното и материал-
висимостьта на Македония. ното имъ въздигане и работи за политическото
е. Устройва научни беседи, публични съ- имъ възпитание въ духа на своята цель.
брания и събори за популяризиране на цельта. 5. Да помага на нуждающитѣ се емигран-
ж. Събира членски вноски, приема пожер- ти, членове на организацията, и да действува за
твувания, устройва вечеринки, концерти и дру- културно-стопанския напредъкъ на Македония.
ги такива.
...................................... III. СРЪДСТВА
......................................
Скоро следъ това, презъ месецъ декември Чл. 4. За постигане на своята цель, Съюзната
1920 година, следъ станалия вторъ великъ маке- организация си служи, чрезъ своитѣ установени
донски съборъ, биде основана и втора македон- управителни тѣла, съ следующитѣ срѣдства:
ска организация, наречена „ Ф е д е р а т и в н а ” . 1. Издава вестници, списания и др. за
На това пакостно раздвоение всрѣдъ маке- освѣтляване общественото мнение на всѣкѫде
донската емиграция се турна край едва презъ по македонския въпросъ;
месецъ януари 1923 год. въ обединителния 2. Свиква публични събрания, урежда сказ-
съборъ на съюзенитѣ македонски братства и ки и реферати;
федеративни дружества, свиканъ въ София. Въ 3. Влиза чрезъ Висшия съюзенъ комитетъ, а
тоя бележитъ съборъ съ акламации бѣ прокла- въ отсѫтствие на такъвъ — чрезъ съюзнитѣ коми-
мирано обединението и бѣ приетъ следния ус- тети въ отдѣлнитѣ държави, въ лични и писмени
тавъ: отношения съ обществени и политически фак-
тори и организации, ратуващи за правата на
I. НАИМЕНОВАНИЕ, ХАРАКТЕРЪ И ЗНАЧЕНИЕ народитѣ, за да ги освѣтлява по македонския
Чл. 1. — Македонскитѣ емигранти и тѣхнитѣ въпросъ и спечели подкрепата имъ за своята
потомци се организиратъ въ национални и кул- цель;
турно-просвѣтни или благотворителни братс- 4. Създава материални източници - от-
тва или дружества. крива подписки, основава общо македонски
Въ всѣка отдѣлна държава (България, Тур- финансови учреждения, приема дарения отъ
ция, Ромъния, Албания, Америка и другаде) тия всѣкиго, който съчувствува на македонската ка-
дружества или братства, чиито членове сѫ отъ уза, съ изключение само отъ срѣди прѣко или
една и сѫща народность, се групиратъ въ наци- косвено заинтере совани въ вреда на македон-
онални организации, въ националенъ комитетъ, ския въпросъ;
които се съюзяватъ и образуватъ обща съюзна 5. Устройва утра, вечеринки, концерти и
организация на македонскитѣ емигранти, съ пр. и събира членски вноски и доброволни по-
съюзенъ комитетъ въ всѣка държава и съ единъ жертвувания.
Висшъ съюзенъ комитетъ съ седалище въ Евро- ......................................
па, но вънъ отъ балканскитѣ държави. Обединената братствена организация,
Националнитѣ секции се представляватъ стегната и дисциплинирана, отъ день на день
по равно въ съюзнитѣ комитети. расте, заяква и крепне все повече и повече. Тя
Чл. 2. — Съюзната организация на сега брои около 200 братства изъ разнитѣ гра-
македонскитѣ емигранти и националнитѣ орга- дове и села въ България. На чело на тая орга-
низации, отъ които тя е съставена, сѫ безуслов- низация стои Националенъ македонски коми-
но легални сдружения. тетъ отъ 12 души съ седалище въ София. Нему
Несъвмѣстимо съ характера и назначението единствено е дадено правото отъ македонскитѣ
на организацията сѫ: организации въ България да представлява въ
1. Принудителнитѣ действия отъ какъвто и чужбина македонската емиграция въ България
да е характеръ за увеличаване числото на чле- и да говори и да действува отъ нейно име. На-
новетѣ или за набавяне материални срѣдства; ционалниятъ комитетъ развива похвална всест-
2. Намѣсата въ вѫтрешния политически жи- ранна дейность у насъ и въ чужбина, на всѣкѫде,
вотъ на държавитѣ, въ които сѫществуватъ на дето трѣбва да бѫде защитена македонската ка-
ционални и съюзни организации или само дру- уза; на всѣкѫде, дето трѣбва да бѫде посочена
жества. великата неправда, извършена съ Македония;
на всѣкѫде, дето трѣбва да бѫдатъ изтъкнати
II. ЦЕЛЬ теглата и патилата на македонското население
въ Македония, неговитѣ искания и копнежи, ис-
Чл. 3. — Съюзната организация на канията и копнежитѣ и на македонската емиг-
македонскитѣ емигранти, чиито девизъ е: М а - рация и въ България.
к е д о н и я на м а к е д о н ц и т ѣ , има за Организираната македонска емиграция има
цель: свой ежедневенъ вестникъ „ М а к е д о н и я ”.
3
Освенъ братствена организация, въ Бълга- университетъ. По настоящемъ е директоръ на
рия сѫществуватъ и други. Държавнитѣ дългове.
Табло IV — 6 Табло V — 10
П р о ф . Д - р ъ Л ю б . М и л е т и ч ъ , ро- Проф. Д-ръ Александъръ Мих.
денъ на I. 186З год. въ гр. Щипъ (Македония); Б а л а б а н о в ъ е роденъ на 30 I 1879 година
свършилъ Загребската класическа гимназия. въ гр. Щипъ, Македония. Първоначалното об-
Следвалъ по филология въ Загребъ и Прага разование свършилъ въ Щипъ, а гимназиялното
презъ 1882—1885 г., въ Загребъ положилъ до- — въ Солунъ и София; висше — класическа фи-
кторски изпитъ по философия и славянска фи- лология, въ Лайпцигъ и Ерлангенъ. Въ Ерланге-
лология презъ юли 1889 год; сега е редовенъ нъ взелъ званието си докторъ по философията
професоръ по славянска филология при Софий- презъ 1904 г. Сега е редовенъ професоръ по
ския държавенъ университетъ; председатель на гръцка филология при Софийския държавенъ
Българската академия на наукитѣ; председатель университетъ.
на Македонския наученъ институтъ; почетенъ
членъ на Италианския институтъ за източна Ев- Табло V — 11
ропа и Римъ и пр.
Проф. Д-ръ Александъръ Ста-
Табло IV — 7 н и ш е в ъ е роденъ на 28. XII. 1886 година въ
гр. Кукушъ, Македония. Свършилъ първоначал-
Македонски наученъ инсти- но у-ще и прогимназия въ гр. Кукушъ (1900 г.),
т у т ъ въ София. Той е основанъ презъ 1924 гимназия — въ Солунъ. Следвалъ два семестъра
година по инициативата на Националния маке- по естествени науки въ Софийския университетъ
донски комитетъ. презъ 1904 г., по медицина въ Мюнхенъ презъ
Цельта на института е: 1910 година. Билъ на специализация въ хирур-
а. Да спомага за проучване на историята, гическата клиника и по зоолого-математичес-
етнографията, географията и стопанския жи- кия институтъ въ Хайделбергъ и Мюнхенъ презъ
вотъ на Македония; 1910 и 1920 год. Сега е редовенъ професоръ по
б. Да събира исторически материяли по хирургическа клиника при Софийския държаве-
освободителнитѣ борби на македонскитѣ бъл- нъ университетъ.
гари и да подготви една системна и подробна
история на тия борби; Табло V — 12
в. Да издава научно-литературно списание,
както и други трудове съ огледъ къмъ целитѣ, Проф. Д-ръ Мих. П. Арнаудовъ е
посочени въ точка а и б, и пр. роденъ на 5. X. 1878 год. въ гр. Русе. Родителитѣ
Институтътъ издава: му сѫ родомъ отъ Македония.
I. Списание „Македонски пре- Срѣдно образование свършилъ въ гр. Русе, а
г л е д ъ ” . До м. май 1930 год. отъ това списа- висша славянска филология въ висшето училище
ние сѫ излѣзли 12 книги. въ София презъ 1898 год. Специализиралъ въ
II. Македонска библиотека. Лайпцигъ, Берлинъ и Прага три години (1898-
Излѣзли 13 книги. 1900 и 1903-1904 год.). Взелъ е докторатъ отъ
I I I . Материали за мак. освоб. движение, пражкия чешки университетъ. Сега е редовенъ
излѣзли 10 книги и професоръ по сравнителна литературна исто-
IV. Отдѣлни съчинения, излѣзли 5 книги рия при Софийския държавенъ университетъ.
Табло V — 8 Табло V — 13
Проф. Д-ръ Иванъ А.Георговъ е Проф. Димитъръ Ив. Мишайковъ

роденъ презъ 1862 година въ гр. Велесъ (Маке- е роденъ на 27. I. 1883 год. въ гр. Татаръ-Па-
дония). Свършилъ до II прогимназиаленъ класъ зарджикъ. Родителитѣ му сѫ отъ Македония.
въ Велесъ презъ 1874 год., а VI, VII, VIII класо- Свършилъ по правсто въ София. Следъ това спе-
ве въ виенското гражданско училище (Bürger- циализиралъ по статистика въ Мюнхенъ.
schule). II— IV кл. въ виенското педагогическо Сега е редовенъ професоръ по статистика
училище (Lehrerbildungsanstalt), по философия при Софийския държавенъ университетъ.
въ университета въ Йена (Германия) презъ 1888 Табло VI — 14
год. и въ Faculté des lettres на Женевския уни-
верситетъ презъ учебната 1885-1886 год. Презъ П р о ф . Н и к о л а П . Б л а г о е в ъ е ро-
февруари 1888 година въ Йена положилъ до- денъ на 15.11.1868 год. въ с. Ракита, кайлярс-
кторски изпитъ по философия, математика и ка околия, южна Македония. Получилъ основно
санскритски езикъ. образование въ с. Ракита, прогимназиялно въ гр.
Сега е редовенъ професоръ по история на Леринъ, класическа гимназия (гръцка) въ Бито-
философията при Софийския държавенъ уни- ля, по право въ Бѣлградския университетъ презъ
верситетъ. юли 1894 год. Сега е извънреденъ професоръ
по история на българското и славянско право
Табло V — 9 при Софийския държавенъ университетъ.
П р о ф . д - р ъ Н . С т о я н о в ъ е ро- Табло VI — 15
денъ на 3. II. 1874 година въ гр. Дойранъ,
Македония. Свършилъ първоначално и гим- П р о ф . И в а н ъ С н ѣ г а р о в ъ е роде-
назиялно образование въ София презъ 1892 нъ на 30.IХ.1883 год, въ; гр. Охридъ, Македо-
година; математическия отдѣлъ на висшето ния. Свършилъ първоначално гръцко у-ще (до
училище въ София свършилъ презъ 1895 год., V отдѣление) въ Охридъ, българска прогимна-
специализиралъ се въ университета въ Тулуза зия въ Охридъ, духовна семинария въ Цариградъ
— Франция, свършилъ съ лисансие по матема- (1891—1906), духовна академия въ Москва и въ
тика, специализиралъ се сѫщо по математи- Киевъ презъ 1912 год. съ степень, кандидатъ по
ческа физика въ Франция и Германия (Гьотин- богословие.
генъ). Отъ 1920 до 1926 година билъ профе- Сега е професоръ въ богословския факул-
соръ по астрономия при Софийския държавенъ тетъ при Софийския държавенъ университетъ.
4
Табло VI — 16 славянска филология и етнография въвъ Виена
и Лайпцигъ.
Проф. Константинъ Стефановъ Въ Солунъ той редактираше спис. „Книжи-
е роденъ на 25. IV. 1879 година въ гр. Раз- ца за прочитъ.”
логъ. Свършилъ първоначално училище въ гр. Съ голѣмъ жаръ Матовъ се предаде на ма-
Банско, гимназия въ Пловдивъ отъ 1888—1899 кедонското дѣло, като стана и членъ на Върхов-
год., американската гимназия въ Самоковъ отъ ния македонски комитетъ.
1890—1892 год., монсонската академия въ
Съединенитѣ Щати, презъ 1892—1896 г., йен- Табло VII — 21
ския университетъ, Масачузетъ, Съединенитѣ
Щати, отъ 1896—1901 год., берлинския уни- И о с и ф ъ К о в а ч е в ъ. Роденъ е на 14 яну-
верситетъ презъ 1902—1903 год. ари 1839 год. въ гр. Щипъ, гдето получилъ ки-
Сега е редовенъ доцентъ по английски лийно образование. Презъ 1855 год. е учител-
езикъ и литература при Софийския държавенъ ствувалъ въ с. Гиляни (прешовско). Следъ това
университетъ. заминалъ да се учи въ Бѣлградъ, гдето свър-
шилъ курса на тамошната духовна семинария.
Табло VI — 17 Презъ 1864 година отдало му се да отиде въ
Русия и постѫпилъ въ духовната академия на
П р о ф . С т е ф а н ъ Б а д ж о в ъ е роденъ гр. Киевъ.
на 31 май 1888 год. въ гр. Крушово. Свършилъ Следъ свършване на академията билъ на-
основното си образование въ родния си градъ, значенъ за учитель въ Габрово, гдето въвелъ
срѣдно въ Чехия, гр. Смиховъ, а висше худо- нова метода за обучение, която той наричалъ
жествено въ Прага. „н а г л е д н а и з в у ч н а ”, а з а пропаганди-
Участвувалъ е въ много изложби, както въ рането ù уредилъ курсове и беседи съ основнитѣ
България, тъй и въ чужбина, като художникъ- габровски учители. Наклеветенъ, турското пра-
декораторъ. Сега е редовенъ професоръ при вителство го изгонва отъ Габрово, та Ковачевъ
Художествената академия въ София. билъ принуденъ да се прибере въ родното си
мѣсто. Тамъ се условилъ за учитель въ махалата
Табло VI — 18 Ново-село, гдето въвелъ новата метода и ре-
Проф. Димитъръ Силяновски е формиралъ тогавашното килийно училище въ
роденъ на 25.Х.1892 год. въ гр. Крушово (Ма- к л а с н о съ двугодишенъ курсъ. Това училище
кедония). Свършилъ основно училище, прогим- е било нѣщо като педагогическо, въ което се
назия и гимназия — въ София презъ 1910 год.; учили младежи отъ Габрово, Велесъ, Тиквешъ,
правнитѣ и държавни науки въ Соф. университетъ Прилепъ, София, Плѣвенъ и др. и е дало презъ
презъ 1915 год.; на специялизация по изучване 1871 год. първи випускъ, добре подготвени
сѫдопроизводството и дѣлопроизводството въ учителски сили.
Германия и Австрия презъ 1925 год. Презъ 1872 год. К о в а ч е в ъ миналъ въ
Сега е редовенъ доцентъ по гражданско централното градско училище, което преобър-
сѫдопроизводство при Софийския държавенъ налъ въ сѫщинско педагогическо. Сѫщата годи-
университетъ. на е билъ назначенъ отъ скопския митрополитъ
за училищенъ инспекторъ въ Кюстендилъ. Въ
Табло VI — 19 родния си градъ открилъ недѣлно училище, въ
което държалъ беседи на научни и възпитател-
П р о ф . Д . П . И в а н о в ъ е роденъ презъ ни теми; преподавалъ четиво и писмо на без-
1875 г. въ с. Годлево, разложко. Срѣдно обра- грамотни и ширилъ български духъ и любовь
зование получилъ въ кюстендилската педаго- къмъ родината.
гическа гимназия. Висше образование получилъ Презъ 1873 год. станалъ главенъ учитель
въ пражката консерватория, пражката оперна въ Прилепъ, гдето развилъ високо просвѣтна
школа на Пивода по солово и оперно пѣние. дейность. Презъ 1877 год., въ началото на рус-
Единъ отъ основателитѣ на нашата Опера ко-турската война, Ковачевъ билъ изпѫденъ отъ
като първи теноръ, и на Муз. академия, въ ко- Прилепъ и съ голѣми мѫки сполучилъ да избѣга
ято е отъ 1914 год. Издалъ: Отбрани народни въ новоосвободена България. Въ последната
пѣсни „Вѣнецъ”. заемаше високи длъжности: окрѫженъ инспек-
торъ, народенъ представитель и пр. Отъ 1888 г.
Табло VII - 20 стана професоръ по педагогия въ висшето учи-
лище. На 31 декември 1898 год. почина. Той
Д и м и т ъ р ъ М а т о в ъ е роденъ на 15 завеща 20,000 лв. на военното училище; цѣлата
май 1864 год. въ гр. Велесъ отъ родители чис- си грамадна библиотека на солунската мѫжка
ти българи. Димитъръ въ началото на учебната гимназия и на цариградската духовна семина-
1878-79 година билъ изпратенъ въ гр. Нико- рия.
лаевъ (въ Русия) да постѫпи въ пансиона на То-
доръ Минковъ и да следва въ тамкашната Алек- Табло VII - 22
сандровска класическа гимназия. Въ 1884 год.
се записалъ за редовенъ студентъ въ историко- Д - р ъ К р у м ъ Д р о н ч и л о в ъ . На 12
филологическия факултетъ на Харковския уни- ноември 1925 год. се помина въ гр. София Д-ръ
верситетъ. Тукъ той слушалъ главно лекциитѣ Крумъ Дрончиловъ, роденъ въ гр. Самоковъ
на известния дълбокъ мислитель по езикозна- презъ 1889 година. По баща е македонецъ отъ
ние проф. А. А. Потебня и на нашия съотечест- с. Драглище (разложко). Крумъ се училъ въ Са-
веникъ по история проф. М. Дриновъ. моковъ и Пловдивъ, учителствувалъ нѣколко
Следъ свършване на университета въ Хар- години и после свършилъ по география въ Бер-
ковъ, Матовъ се завърналъ въ родния си край, линския университетъ. На 1920 г. бѣше назна-
и то не въ свободна България, а въ нещастната ченъ за доцентъ по география въ Софийския
своя Македония. Той си предложилъ услугитѣ университетъ. Презъ 1925 г. бѣше предприелъ
на Екзархията и билъ назначенъ за учебната научни издирвания на Пиринъ планина и слу-
1889-90 година учитель по български езикъ въ чайна смърть (автомобилна катастрофа) го отне
солунската мѫжка гимназия. отъ наукитѣ и отъ Македония, за чието изучване
Следъ двегодишно учителствуване въ Солунъ, той бѣше посвѣтилъ голѣмъ трудъ, и която мно-
Матовъ заминалъ да се усъвършенствува по го още очакваше отъ него.
5
Табло VII — 23 лаборатория. Отъ 1909—1912 год. д-ръ М.
Ивановъ взима участие въ Върховния медицин-
Н и к о л а М и л е в ъ е роденъ въ най-юж- ски съветъ като членъ на последния, а въ 1924
ния край на българското отечество — въ село година, малко преди смъртьта си, той бѣ на-
Мокрени, костурско. Училъ се е въ родното си значенъ за председатель на сѫщия. Има голѣми
село, а впоследствие въ Цариградъ, въ Галата- заслуги въ областьта на бактериологията. По-
Сарайския лицей. Следъ свършването на лицея чиналъ е на 19 августъ 1924 година на 58-го-
той дойде въ София, гдето постѫпи въ истори- дишна възрасть.
ко филологическия факултетъ на университета.
Оцененъ отъ своитѣ професори, Милевъ бѣ из- Табло VIII —25
пратенъ по-късно да се специализира въ Вие-
на. Тукъ той работи най-усърдно при Иречека и Н и к о л а А. М у ш м о в ъ е роденъ въ
проф. Юберсбергеръ, които сѫ били възхитени Струга на 14 май 1869 год. Училъ се въ родния
отъ неговитѣ способности. „Ние двамата, Ире- си градъ.
чекъ и азъ, — писа следъ смъртьта му г. Юберс- Въ България дошелъ презъ 1885 год. и се
бергеръ — виждахме у Милева бѫдещия исто- училъ въ католишкото французско училище.
рикъ на България”. Една година следвалъ и въ Парижъ.
Подиръ балканската война Милевъ се ха- На служба е постжпилъ въ народния музей
билитира за редовенъ доцентъ по нова история на 11 февруари 1894 год. като секретарь-сче-
съ труда си „Католишката пропаганда въ Бъл- товодитель, а отъ 1918 год. заема сегашната
гария презъ XVII вѣкъ”. Не по малко ценни сѫ си длъжность уредникъ на нумизматическия
неговитѣ студии върху българското възраждане отдѣлъ.
и върху събитията, които го предшедствуваха Известенъ е у насъ и въ странство като нумиз-
и съпровождаха : „Известия за състоянието на матъ и специалистъ по българска нумизматика.
Турция въ края на XVIII вѣкъ” (въ „Списанието на Писалъ е трудове по, нумизматика на бъл-
Академията” 1913 г., кн. 6); „Факторитѣ на бъл- гарски, френски и нѣмски.
гарското възраждане” (въ Сборника въ честь на Действителенъ членъ е на Българския ар-
проф. Ив. Д. Шишмановъ, 1920 г.). хеологически институтъ. Дописенъ членъ е на
Презъ 1917 год. Милевъ временно напуска Виенското нумизматическо дружество и на Чех-
университета, за да заеме поста директоръ на ското нумизматическо дружество въ Прага. По-
печата при Министерството на външнитѣ ра- четенъ членъ е на Румънското нумизматическо
боти. Следъ войната отново се върна въ уни- дружество.
верситета и наскоро замина въ задгранична Награденъ е отъ българския царь съ среб-
командировка въ Италия. Тукъ, въ Флоренция ъренъ медалъ за „Наука и изкуство”.
и особено въ Римъ, той е открилъ нови важни
източници за нашата история, по-специално Табло VIII — 26
за епохата, която бѣше предметъ на неговитѣ А н д р е й П р о т и ч ъ , роденъ въ Велесъ
изучвания. на 20 декември 1875 год. Свършилъ гимназия
Милевъ често прекѫсваше своята научна въ София. Следвалъ по литература, филосо-
работа. Надаренъ съ отзивчива душа и съ вина- фия и история на изкуствата въ Хайделбергъ,
ги будно чувство на дългъ, той се притичаше да Дрезденъ и Лайпцигъ. Следъ завръщането му
заеме онова мѣсто, което му се виждаше най- отъ чужбина той се отдава на театрална, лите-
пригодно, за да служи по-добре на своя родъ и ратурна и художествена критика (1902—1908
на своето отечество. Неговата дейность поради год.). Следъ това бѣше дълги години директоръ
това протече повече на общественото и журна- на Народния археологически музей въ София.
листическо поле.
Съ неподражаемъ талантъ Милевъ рѫководи
последователно два отъ най-голѣмитѣ българ- Табло VIII-27
ски вестници: Echo de Bulgarie и Слово. Той
сътрудничеше въ още много български вест- Д и а м а н д и А н д р е е в ъ И х ч и е в ъ . За
ници и списания, както и не рѣдко пишеше въ историята на балканскитѣ славяни презъ XIV—
важни органи на международния печатъ. XIX вѣкове отъ голѣмо значение е събирането на
Презъ последнитѣ законодателни избори турския материалъ.
Милевъ бѣ избранъ за народенъ представителъ. Голѣма заслуга за изнасянето на свѣтъ на
Той биде изпращанъ многократно въ чужбина този архивенъ материалъ си спечели българинътъ
съ разни мисии. Д. А. Ихчиевъ. Въ „Сборника” на Министерство-
то на просвѣщението излѣзоха отъ него турски
Табло VII — 24 правителствени преписки за разбойническитѣ
чети на кърджалиитѣ около 1800 година, за
Д - р ъ М и х а и л ъ И в а н о в ъ . Роденъ е видинския паша Османъ Пазвантооглу, единъ
въ Прилепъ на 19 августъ 1866 год. Получилъ приносъ къмъ историята на спахиитѣ въ ос-
е първоначалното си образование въ родното манската държава споредъ турски документи.
си мѣсто. Въ 1880 год. напуща Македония и Въ „Известия” на историческото дружество въ
заминава въ България да продължи образова- София (1905—1907 година), той издаде ма-
нието си. Завършилъ VI класъ на I-ва софий- териалъ за българската история подъ турското
ска мѫжка гимназия, той заминава да следва владичество. Въ „Периодическото списание” на
медицина въ Цюрихския медицински факул- книжовното дружество той обнародва твърде
тетъ, който завършва въ 1891 год. Завър- важни приноси къмъ историята на „войника”, на
налъ се въ България като лѣкарь, той става за християнскитѣ села, задължени да носятъ воен-
кратко време воененъ лѣкарь въ София, следъ на служба (свезка 75), турски известия за битка-
което заминава за Парижъ, гдето въ продъл- та при Варна въ 1444 година (свезка 67), една
жение на две години изучава бактериология статия за турскитѣ документи на монастира „Св.
при великия Пастьоръ. Завърналъ се въ София Иванъ Рилски” (68), материали изъ турскитѣ ар-
въ края на 1893 год., той бива назначенъ за хиви (свезка 69). Въ „Списанието на българското
началникъ на Бактериологическия институтъ икономическо дружество” той отпечата памет-
въ София. На тази служба остава съ малки ници за историята на занаятчийскитѣ съсловия,
прекѫсвания до 1920 година, следъ което се наречени „еснафи” (книж. 11), на панаиритѣ
пенсионира и урежда своя бактериологическа и пазарнитѣ дни въ южна България, върху
6
правата на чифликчиитѣ и пр. Той е починалъ Табло IX — 32
на 13 мартъ (изт. кален.) 1913 година въ Кюс-
тендилъ. Ихчиевъ е роденъ въ Велесъ на 8-20 П р о ф . П е т ъ р ъ Д и н е в ъ е роденъ
ноември 1854 год. презъ 1888 г. въ с. Команичево, костурско. Пър-
воначално и срѣдно образование получилъ въ
Табло VIII — 28 цариградския метохъ, одринската гимназия и
цариградската семинария. Висшето си образо-
Г е о р г и Б а л а с ч е в ъ , роденъ въ гр. Ох- вание получилъ въ императорската консервато-
ридъ, първоначалното и трикласно образование рия въ Петербургъ. Завършилъ е и юридическия
получилъ въ родния си градъ, гимназиялно въ факултетъ на императорския университетъ въ
Солунъ, висше по история въ София. Той е из- сѫщия градъ. Впоследствие е билъ кандидатъ
далъ редъ съчинения по история и археология и професоръ въ казанската консерватория по из-
е редакторъ на списанието „Минало”. точна музика. Отъ 1922 г. е въ София, гдето е
издалъ една четиригласна литургия и една триг-
Табло VIII — 29 ласна народна литургия. Тоже е издалъ и четири
хармонизирани хубави македонски пѣсни.
П е р и к л и Т. Ч и л е в ъ е роденъ на
27.Х.1864 г., починалъ на 26 февруари 1925 Табло IX — 33
год., въ историческия градъ Крушово (битолс-
ко), гдето свършва първоначалното и основно Д - р ъ Н и к о л а И х ч и е в ъ , синъ на из-
училище, а презъ 1880 год. солунската гръцка вестния туркологъ Д и а м а н д и И х ч и е в ъ ,
гимназия и атинския университетъ по класичес- е роденъ въ градъ Велесъ, Македония, на 23
ка филология — 1883 год. януари 1890 год. Загиналъ като поручикъ въ 53
Учителствувалъ въ гр. Крушово, а отъ 1 сеп- пехотенъ полкъ на 16 октомври 1916 година въ
тември 1894 год. става учитель въ I соф. мѫжка Добруджа.
гимназия до края на живота си. Той е биль пре- Свършилъ по славянска и германска фи-
подаватель по класическитѣ езици на Н. В. Царь лологии въ Лайпцигъ и Прага при професоритѣ
Борисъ III, както и на Т. Ц. Височества Кирилъ, Лескинъ, Сиверсъ и Вайгандъ (Лайпцигъ) и На-
Евдокия и Надежда. стърнекъ и Поливка (Прага). Положилъ доктор-
Чилевъ бѣше отличенъ педагогъ и прека- ски изпитъ. Научната му дисертация е написана
лено скроменъ човѣкъ: незлобивъ, ч е с т е н ъ и на нѣмски и озаглавена: „Глаголнитѣ времена въ
справедливъ. българския езикъ”. Печаталъ е въ отдѣлни спи-
Сѫщо той бѣше членъ на музейния коми- сания много научни статии и студии.
тетъ при Етнографическия музей отъ 1 мартъ
1909 год. Табло IX — 34
Презъ време на балканската война той слу- Е п и с к о п ъ Б о р и с ъ С т о б и й с к и . Въ
жи въ опълчението по охрана на желѣзопѫтната дълбокитѣ стари времена Стоби е билъ градъ
линия при с. Калище (радомирско); а презъ ев- край Вардара и седалище на епископъ.
ропейската война той бѣше командированъ да Преосвещения Борисъ носи тази титла въ
обиколи нѣкои албански селища въ западна Ма- споменъ на тази древна епископия.
кедония и Албания. Епископъ Борисъ е родомъ отъ с. Гявато
Чилевъ владѣеше гръцки, латински, нѣмски, (битолско), съ висше богословско образование.
френски, ромънски и албански езици. Отъ нѣколко години насамъ е ректоръ на ду-
Той е авторъ на много научни трудове. ховната семинария въ София. Миналата годи-
За него може да се каже: Vir magna pru- на бѣше посветенъ въ епископски санъ поради
dentia. заслугитѣ му къмъ черквата.
Табло VIII - 30 Табло IX - 35
Константинъ Стояновъ Вълка- С т е ф а н ъ С р . п о п ъ П е т р о в ъ , ма-
н о в ъ е роденъ въ с. Пѣсочница (леринска око- кедонецъ, умре въ София като асистентъ при
лия). Завърши курса на солунската българска юридическия факултетъ въ гр. София.
гимназия, по история софийския университетъ.
Владѣеше отлично езицитѣ: латински, Табло X — 36
френски, нѣмски, руски, гръцки и пр.
Учителствува въ Македония повече отъ де- Х р и с т о С и л я н о в ъ . Виденъ публи-
сеть години. Подозренъ отъ турскитѣ власти, цистъ и редакторъ на в. “Сила”, както и на други
замина и се настани въ България, дето учител- периодически издания въ миналото. Поетъ съ
ствува около 15 години въ различни гимназии, високъ патриотически полетъ, плодъ отъ който
духовнитѣ семинарии въ Пловдивъ, София и пр. сѫ: „Сбирка стихотворения изъ революционния
Сътрудничи въ в. “Независима Македония”, спи- животъ на Македония”, книгитѣ: „Отъ Витоша до
сания: “Македония”, “Илиндень”, “Устремъ” и др. Грамосъ”, „Изповѣдьта на единъ четникъ” и пр.
Многобройни сѫ неговитѣ статии по македонс- Самъ активенъ революционеръ и днесъ г.
кия въпросъ. Силяновъ не престава да работи за свободата
на поробената си родина.
Табло IX — 31 Сега е народенъ представитель и пред-
седатель на дружеството на софийскитѣ жур-
Х р . П о п о в ъ , с е к р е т а р ь въ Св. Си- налисти. Хр. Силяновъ е роденъ въ Цариградъ
нодъ на българската църква, е презъ 1880 г. отъ баща охридчанинъ. Свършилъ
роденъ на 2 мартъ 1876 година въ с. Владово, е по история въ софийския университетъ.
воденско (Македония).
Свършилъ е курса на московската духовна Табло X — 37
академия съ първата учена степень, билъ е учи-
тель въ цариградската българска духовна се- В о й д а н ъ Ч е р н о д р и н с к и , е роденъ
минария, солунската българска мѫжка гимназия на 2 януари 1875 г. въ с. Селци (Жупа), дебърско,
и софийската духовна семинария. Авторъ е на Македония. Бившъ учитель въ Македония. Авторъ
много книги. Отъ осемь години е секретарь на на драмата „Македонска кървава свадба”, либре-
Св. Синодъ. то на опера „Цвѣта”, сѫщо на драмитѣ: „Отъ гла-
7
вата си патиме” (3 действия), „Царь Пиръ” (5 българската сцена образи, всѣки отъ които е
действия), „Славъ Драгота” (2 действия) и др. епоха въ историята на българското изкуство.
Основатель на македонския театъръ презъ 1909 Презъ 1919 год. основава театъръ “Рене-
год. и рѫководитель на сѫщия до сегашни дни. сансъ”, а презъ 1921 год. Народния театър, зара-
Съ трупата е пропѫтувалъ нѣколко пѫти Бъ- ди неговитѣ заслуги къмъ родната сцена му уст-
лгария, презъ хуриета — Македония, а презъ ройва праздникъ за 30 годишната му артистична
1903—1904 г. — Сърбия. дейность и бѣ награденъ съ орденъ св. Алексан-
дъръ IV степень отъ Негово Величество Царя.
Табло X — 38
А н т о н ъ С т р а ш и м и р о в ъ . Измежду Табло X — 40
нашитѣ писатели името на Антонъ Страшими-
ровъ заема несъмненно предно мѣсто не само съ Т е о д о р ъ В. Т р а я н о в ъ — п о е т ъ .
това, че литературното му дѣло е най-голѣмо, Роденъ е на 30 януари 1882 год. въ Т.-Пазард-
но и поради това, че то обхваща цѣлостно на- жикъ. Родителитѣ му сѫ отъ Македония. Първо-
шиятъ културенъ животъ. началното си и срѣдно образование е добилъ въ
Антонъ Страшимировъ е роденъ въ Вар- София, а висше въ Австрия и Германия. Издалъ е
на презъ 1872 г. Явява се въ печата на 22 год. много стихотворни сбирки: „Пѣсень на пѣснитѣ”,
възрасть — 1895 г., като едновременно печата „Regina Mortua”, „Химни и балади”, „Български
повести и разкази въ професорското списание балади” и др., Той е редакторъ на литературно-
„Български прегледъ” на С. С. Бобчевъ, въ „Мисъль” то списание „Хиперионъ”.
на Д-ръ К. Кръстевъ, въ „День” на Янко Сакѫзовъ Табло XI — 41
и въ „Ново време” на дѣдо Благоевъ. Презъ 1901
г. народния театъръ му игра „Вампиръ”, българс- Н и к о л а И в . Г е н а д и е в ъ , отъ гр. Би-
ката академия му издава селския романъ „Есенни толя, свършилъ пловдивската гимназия и по
дни”, после получава първия литературенъ кон- правото въ Белгия. Единъ отъ най-бележититѣ
курсъ въ България при фонда „Ив. Вазовъ” съ по- софийски юристи и голѣмъ ораторъ. Билъ е пъл-
вестьта „Кръстопѫть”, а сѫщо и цѣлия конкурсъ номощенъ министъръ въ разни европейски сто-
за драма и комедия при откриване на държавния лици и нѣколко пѫти министъръ по търговията и
театъръ — съ „Отвъдъ” и „Свекърва”. земледѣлието, както и министъръ на външнитѣ
Тридесеть и петь години непрекѫсната пи- работи въ България.
сателска и обществена дейность! Антонъ Стра- Презъ 1924 г. загина трагически въ София.
шимировъ ни даде завършени драми, комедии,
разкази, повести, романи. Той пръвъ проучи Табло XI — 42
цѣлия народъ и даде сравнителна характе-
ристика на нашитѣ диалектни групи (откри и А н т о н ъ Д р а н д а р ъ е български кни-
цѣла нова такава „рупци”) Като географъ той жовникъ и публицистъ, синъ на богатъ велешки
пръвъ проучи черноморския брѣгъ, Родопитѣ и търговецъ. Роденъ е презъ 1837 година въ гр.
Бѣломорието. Като македонецъ по произхожде- Велесъ. Още дете билъ изпратенъ въ Буда-пеща,
ние (отъ Разлога подъ Пиринъ) той презъ цѣлия въ кантората на баща си и дѣда си, и въ тоя гра-
си животъ е съ македонскитѣ революционери, цъ свършилъ гимназия, а после въ лондонския
които овѣковѣчи съ „Войни и освобождение” и университетъ — право и дипломация. Следъ
съ романа „Роби” (два тома). Като редакторъ това се завърналъ въ Македония — Солунъ дето
на литературни списания той лансира първитѣ продължилъ търговията на баща си.
наши лирици и писатели — Трифонъ Куневъ, Като се освободи България, той се прибралъ
Теодоръ Траяновъ, Христо Ясеновъ, Николай тукъ и билъ чиновникъ — началникъ на печата и
Лилиевъ, Йорданъ Йовковъ, Георги Райчевъ и пр. Подалъ оставка и се предалъ на публицис-
др. Единственъ писатель, който отъ 1900 год. тика. Антонъ владеялъ езицитѣ: турски, нѣмски,
не е заемалъ държавна служба: живѣе само отъ френски, английски и пр. По важни негови съ-
перото си! Познатъ е въ всѣки кѫтъ на страната чинения, написани на френски езикъ, сѫ: 1)
ни — като будитель на мисъль — сказки, като “Въпроса за капитулациитѣ”, 2) „Кия за Алексан-
драматургъ, като най четния у насъ писатель, дъръ Батембергъ”. 3) „Търговскитѣ договори”, 4)
като познавачъ на народа и земята му. „Правата на България”, 5) „Политическитѣ съби-
тия въ България” и пр.
Табло X — 39
Тдбло XI — 43
К р ъ с т ь о С а р а ф о в ъ, роденъ на 6 ап-
рилъ 1876 год. въ с. Либяхово, неврокопско. Д - р ъ А л е к с а н д ъ р ъ Р a д е в ъ , беле-
Получилъ образование въ основнитѣ учулища и житъ юристъ и писатель; бившъ министъръ на
гимназии на Сѣресъ, Одринъ и София. Отъ ран- правосѫдието въ България.
но юношество въ него се проявява силенъ стре- Радевъ е родомъ отъ гр. Битоля.
межъ къмъ сцената.
Пръвъ пѫть той излиза на сцената въ те- Табло XI — 44
атъръ “Зора”. Въ 1895 г. получава стипендия по
драматическо изкуство отъ Министерството на Д - р ъ П е т ъ р ъ Д ж и д р о в ъ е роденъ въ
просвѣщението. Заминава за Петроградъ. Тамъ, Щипъ на 20 май 1876 год. Завършилъ първона-
съ помощьта на графъ Игнатиевъ, постѫпва въ чалното си образование и първи класъ въ родния
началото на 1896 год. въ императорската дра- си градъ. Невръстенъ, той е билъ изпратенъ въ
матична школа. Завършва я съ успѣхъ и получава България по желанието на учителя Петъръ Ве-
звание „некласенъ художникъ” т. е. свободенъ льовъ. Завършва кюстендилското педагогическо
артистъ. Завърналъ се въ България. Презъ 1899 училище на 17 годишна възрасть. Желанието на
г. постѫпва въ трупата „Сълза и Смѣхъ”, кѫдето младия педагогъ е било да се посвети на учи-
дебютира съ неособенъ успѣхъ. телство въ родния край и е пожелалъ да бѫде
Презъ 1907 г. заедно съ свои именни- назначенъ въ щипското новоселско училище.
ци другари основаватъ „Свободенъ театъ- Тогавашното училищно настоятелство не уважи-
ръ”, а въ годината 1906 г. той е първосте- ло молбата на завършилия образованието си въ
пененъ артистъ въ новопостроения отъ дъ- България. Младиятъ Петъръ Джидровъ съ горесть
ржавата Народенъ театръ. Тукъ той развива напуска роденъ градъ и бива назначенъ учитель
своитѣ всеобхватни способности и дава на въ софийскитѣ основни училища. Увлеченъ въ
8
социалистическия идеалъ, той е eдинъ отъ фия на 7. VI. 1924.
инициаторитѣ за образуването на учителско-
то дружество „Неофитъ Рилски”. Сътрудничи съ Табло XII — 47
перото си въ учителския вестникъ, държи сказки
и следъ три годишно учителствуване бива из- В а с и л ъ Г л а в и н о в ъ е роденъ въ гр.
ключенъ заради една социалистическа сказка. Велесъ презъ 1867 год., ученикъ на даскала
Този печаленъ инцидентъ е станалъ причина П. Джинотъ. Презъ 1889 година се установява въ
Джидровъ да замине за странство въ Берлинъ и София, влиза въ връзка съ мѣстната социалис-
Цюрихъ, кждето завършва висшето си образо- тическа интелегенция, повлиява се отъ нея и отъ
вание по правнитѣ науки. тогава до смъртьта си — 24. I. 1929 год., остава
Настанява се адвокатъ въ София и чрезъ последователенъ на своитѣ социалистически и
своитѣ усилия прави пѫть въ тая професия на комунистически разбирания.
младото поколение. Тази свободна професия Тихъ и положителенъ пропагандистъ — В.
му дава възможность да се прояви като енерги- Главиновъ е единъ отъ първитѣ пионери на со-
ченъ социалистически деецъ и бива избранъ въ циализма въ Македония.
централния комитетъ на българската социалде- Той е първиятъ редакторъ на първия маке-
мократическа партия. донски социалистически вестникъ „Работничес-
За Великото народно събрание презъ 1911 ка искра”.
година той бѣ избранъ народенъ представитель, Табло XII — 48
кѫдето се прояви съ голѣмата речь по измене-
нието на чл. 17 отъ конституцията. По-късно Х а р и т о н ъ И в . Г е н а д и е в ъ е роденъ
билъ е често избиранъ за членъ на парламента, въ гр. Битоля презъ 1861 год. и е синъ на извес-
какъвто бѣше и презъ време на всеобщата вой- тния църковенъ пѣвецъ Ив. Генадиевъ и внукъ
на. Презъ 1917 г. е билъ членъ на делегацията, на митрополита Генади Девронъ. Свършилъ
изпратена въ стокхолмската мирна конферен- битолската гръцка гимназия, пловдивската бъ-
ция, а презъ 1918 год., следъ погрома, зае пос- лгарска и цариградския турски лицеи. Отлич-
та м и н и с т ъ р ъ на п р а в о с ѫ д и е т о въ но владѣелъ гръцки, турски, влашки и френски
широкия коалиционенъ кабинетъ. Като министъ- езици. Той е основатели на първия български
ръ той прокара „закона за конфискация на не- ежедневенъ вестникъ. Главенъ редакторъ на
законно придобититѣ богатства” и учреди осо- вестникъ „Балканска зора” (1-13. III. 1890 год.)
бена изпитателна комисия при министерството Отличенъ преводачъ, той превелъ отъ гръц-
за издирване на престѫпления, вършени презъ ки: „Дяволътъ въ Турция”, отъ френски: „Вѣра,
време на войната. надежда и любовь”, „Графъ Монте Кристо”, „Гор-
Като политикъ и общественикъ Д-ръ Джид- ски царь”, „Парижъ въ Америка”, „Ледената пус-
ровъ е издалъ множество брошури; като юристъ тиня”, „Човѣкътъ, който се смѣе”, „Клетницитѣ”
той е коментиралъ въ ш е с т ь тома т ъ р г о в с - „Капитанъ Немо”, „Чаниларъ” и много други; отъ
к и я з а к о н ъ . Редактиралъ е списанията „Соци- руски: „На вторъ планъ”;
алдемократъ” и „Архивъ за стопанска и социал- Съчинилъ „Българо-френски речникъ”,
на политика”, което привърши VI година. Много „Орендорфюва метода”, „Grammaire théoritique
негови речи сѫ стенографирани и отпечатани. et pratique de la langue bulgare a l’usage des
Такава е речьта, която държа по покана на ма- Français”, „Пространенъ писмовникъ”. Билъ е ко-
кедонското студентско д-во „Вардаръ” презъ респондентъ на чужди вестници и пр.
1930 г. „ П р о б л е м ъ т ъ за М а к е д о н и я ” .
Д-ръ Джидровъ е билъ привърженикъ на идеята Табло XII — 49
за автономията на Македония и такъвъ го виж-
даме въ последната му речь. С т о я н ъ Х р и с т о в ъ , родомъ отъ костур-
Като роденъ отъ Македония, юристъ и об- ско, американски възпитаникъ, живѣе въ Ню-
щественикъ, г. Д-ръ Джидровъ биде избранъ Йоркъ. Той е кореспондентъ на много амери-
презъ 1930 г. за председатель на управителния кански вестници.
съветъ на Македонската народна банка. Преди 2 години обиколи Балканитѣ и ходи
въ Македония.
Табло XI — 45 Подиръ това той публикува редъ изчерпа-
телни статии върху положението въ Македония,
Т о д о р ъ П а в л о в ъ е роденъ отъ Ско- които бѣха съчувствено посрещнати отъ амери-
пие. Свършилъ по социалнитѣ науки въ Швей- канското обществено мнение.
цария. Депутатъ въ отоманския парламенъ въ
Цариградъ. Български генераленъ консулъ, Табло XII — 50
шарже д’аферъ въ Албания, сега пълномощенъ
министъръ въ Ангора. Н и к о л а Р о б е в ъ е роденъ отъ гр.
Битоля, виденъ деецъ по черковния въпросъ и
Табло XII — 46 единъ отъ представителитѣ на българския на-
родъ въ гр. Битоля предъ турскитѣ власти.
Д ѣ д о Д и м . Б л а г о е в ъ е роденъ презъ
1857 год. въ село Загоричани — костурско; ос-
новно образование е получилъ въ родното си Табло XII — 51
село, а срѣдно и висше образование въ Москва П а в е л ъ Г е н а д и е в ъ е членъ отъ вид-
и Санктъ Петербургъ . ното семейство Генадиеви, родомъ отъ гр. Би-
Родоначалникъ на научния социализъмъ и толя, председатель на Върховната смѣтна пала-
патриархъ на комунизма въ България, единъ отъ та въ София.
основателитѣ на руската комунистическа партия
и такъвъ на българската. Табло XIII — 52
Икономистъ, политикъ, философъ, народе-
нъ трибунъ и безкористенъ общественъ деецъ. О т е ц ъ М е т о д и й У с т и ч к о в ъ е роде-
До края на живота си останалъ вѣренъ на нъ на 15 юни 1867 год. въ гр. Щипъ, виденъ членъ
своя идеалъ и искренъ приятель на всички по- отъ мисията на ордена на августинцитѣ успенци.
робени и угнетени народи и класи, както и на Негово преподобие е писатель по философски и
своята родина — Македония. Той почина въ Со- религиозни въпроси. Отъ неговото перо излѣзе
9
преведена отъ латински езикъ прочутата книга „Нюйоркски Таймсъ” и пр. Редовно и всестран-
„Подражание на Христа”. Голѣмъ родолюбецъ, но опознаваше американското общество съ по-
присърдце милѣе за Македония. ложението въ Македония и нему се дължи за
американскитѣ симпатии къмъ македонцитѣ.
Табло XIII — 53 Той е авторъ на много книги на английски езикъ
изъ българския животъ. Написалъ е романа „Сто-
Х р и с т о Г. Б у ч к о в ъ е роденъ презъ янъ новобранецътъ” на български. Свѣтозаръ се
1857 г. въ гр. Кукушъ, синъ на Георги хаджи помина въ София презъ 1924 год.
Бучковъ.
Следъ завършване основното си образова- Табло XIII — 55
ние въ Кукушъ, той постѫпва като стипендиантъ
въ току що основания отъ султанъ Абдулъ-Азисъ С р е б р е н ъ п. П е т р о в ъ е родомъ отъ
императорски лицей въ Цариградъ. леринското село Екши-су (Върбени). Свършилъ
Въ 1876 год., при обявяването на руско- софийския университетъ. Бившъ гимназиаленъ
турската война, на 19-годишна възрасть, той учитель и училищенъ инспекторъ. Презъ 1917-
забѣгва съ цель да постѫпи доброволецъ срещу 18 година битолски окрѫженъ управитель.
турцитѣ. Заловенъ чакъ въ Русе, безъ да успѣе Редакторъ на в. „Конституционна заря”, из-
да мине Дунава, и посрѣдъ зима, босъ и пар- лизащъ въ Солунъ презъ 1909 година. Публи-
цаливъ, бива докаранъ пешкомъ обратно въ Ку- цистъ и общественикъ. Презъ 1923 год. ходи въ
кушъ и арестуванъ известно време. Америка да организира македонската емигра-
Следъ утихването на положението, става ция. Бившъ народенъ представитель.
учитель.
Въ Солунъ той става първия директоръ на Табло XIII — 56
народното училище и пансиона съ всичко 7
души ученици, събрани отъ него изъ околность- Андрей Йордановъ Богдановъ
та. ( Б о г д о н и ч к а т а ) . Той е отъ видното велеш-
Когато кукушани, по дипломатически съоб- ко семейство Богдановци, роденъ въ Велесъ
ражения, бѣха минали отъ патриаршизма въ презъ 1848 год., учителствувалъ въ Воденъ, Ве-
униятството, за да стигнатъ до екзархизма, той лесъ, София и др.
бива арестуванъ дълго време заедно съ много Общественикъ и привърженикъ на Стамбо-
други борци. лова и партията му; висшъ чиновникъ въ разни
Въ качеството си на главенъ учитель, въ про- министерства, често бивалъ изпращанъ по раз-
дължение на повече отъ 12 години, той обикаля ни мѣста за защита на българската кауза. Богда-
всички важни центрове на Македония, Скопйе, новъ билъ пом. кметъ на ст. София.
Струмица, Воденъ и пр., гдето е имало да се Табло XIII — 57
основаватъ и закрѣпватъ български училища, за
която цель Екзархията го е смѣтала за най-под- Т о д о р ъ К . Т а н е в ъ е роденъ въ гр.
ходящъ за каузата отъ неговитѣ съвременници, Велесъ, 1855 година. Свършилъ въ Загребъ.
и, особено, отъ неговитѣ приятели и сподвиж- Служилъ 35 год. наредъ по учебното дѣло въ
ници: г. Б о ж и л ъ Р а й н о в ъ , живъ и добре Македония и България, именно: Велесъ, Битоля,
известенъ деецъ отъ тази епоха, и покойнитѣ Солунъ и другаде. Билъ е подначалникъ въ Ми-
Арсений Костенцевъ и Кузманъ нистерството на народното просвѣщеиие (Со-
Ш а п к а р о в ъ , съ които той е съставлявалъ фия) цѣли деветь години. Въ Цариградъ билъ
една прочута на времето си четворка, замѣсена четири години секретарь на училищния отдѣлъ
въ всичкитѣ решителни моменти на черковна- при българската Екзархия.
та борба по цѣла Македония. Така, въ вихъра Превелъ заедно съ г-нъ Иля Гудевъ
на борбата съ гъркоманството въ Солунъ, той е учебницитѣ по педагогия на хърватския учитель
билъ осѫденъ на заточение въ Анадола, обаче е Ст. Басаричекъ, именно: Об щ а п е д а г о г и я ,
билъ спасенъ съ съдействието на личния си при- С п е ци ал н а М е тод и к а , Д и д а к т и к а и И с -
ятель, стария Наумъ Спространовъ, драгомани- то р и я н а Пе д агоги я та . Дълго време съ тѣзи
нъ въ руското консулство. Така сѫщо въ Воденъ, учебници си служеха въ нашитѣ педагогически
той бива наклеветенъ предъ каймакамина Атешъ училища. Превели сѫщо отъ хърватски съчине-
бей, облѣченъ на времето въ изключителни пра- нието на Даворинъ Тръстенякъ „ М л а д ъ у ч и -
ва, който решава да го интернира. Нѣкои турци, т е л ь ” , практическо рѫководство за начинаю-
обаче, го спасяватъ, като изтъкватъ, че той доб- щъ учитель.
роволно преподава френски езикъ на тѣхнитѣ
деца въ турското училище. Табло XIV — 58
Той е билъ пръвъ драгоманъ на българско-
то дипломатическо агентство въ Цариградъ. А р с о Л а з а р о в ъ , отъ Щипъ, е роденъ
Той има и книжовна заслуга. Съ упоритъ презъ 1845 год. Синъ на едно отъ най-старитѣ
трудъ въ продължение на дълги години при- родолюбиви семейства — хаджи Димитовци,
готви единъ грамаденъ турско-български и бъ- което семейство е взело живо участие въ чер-
лгаро-турски речникъ отъ около 140 коли общо, ковната борба.
който, обаче, не можа да бѫде отпечатанъ по- Арсо Лазаровъ е получилъ образованието
ради изгубването на часть отъ материала. си при бащата на професоръ Милетичъ, учитель
Презъ мартъ 1913 год. внезапно почина въ тогава въ Щипъ и при Йосифъ Ковачевъ. Той е
София. билъ винаги пръвъ на всѣка родолюбива и пат-
риотична инициатива въ Щипъ — твърдъ бъл-
Табло XIII — 54 гаринъ, уважаванъ както отъ българското, тъй и
отъ турското и европейско население въ града.
С в ѣ т о з а р ъ И в . Т о н д ж о р о в ъ е ро- Виденъ търговецъ на манифактура.
денъ въ 1870 г. въ Банско. Добилъ основното При заробването на Македония отъ сърбитѣ
образование въ Пловдивъ, срѣдното въ Само- бѣ избранъ за народенъ представитель въ сръб-
ковъ и висшето въ Харвардския университетъ ския парламентъ. При откриването на скупщи-
въ Бостонъ (Америка). Владеющъ отлично 4—5 ната, както е известно на всички, той бѣ избранъ
езици, той се отдалъ на журналистиката. Бѣше като най-старъ да открие скупщината. Той то-
главенъ балкански кореспондентъ на много анг- гава има доблестьта и смѣлостьта да произнесе
лийски и американски вестници: „Дейли-Нюсъ”, речьта си на български езикъ.
10
Табло XIV - 59 рано въ Виена, сега въ Парижъ. Издава годише-
нъ сборникъ „Илиндень” и годишенъ спомененъ
Д и м и т ъ р ъ И л и е в ъ, роденъ отъ с. листъ „Вардаръ„.
Варошъ, Прилепско, презъ 1894 г. Свършилъ III Академическо македонско дружество има
класъ въ Прилепъ, а срѣдно образование въ Со- и въ гр. Варна при тамошната търговска акаде-
фия. Довършилъ юридическото си образование въ мия, което сѫщо е членъ на общия академичес-
Бѣлградъ и се установилъ за адвокатъ въ гр. Веле- ки съюзъ.
съ. Защитникъ на македонскитѣ студенти, сѫдени
въ гр. Скопйе. Сега е въ Европа, задграниченъ Табло XXV — 83
представитель на поробенитѣ македонци.
Д и м и т р ъ Ш а л е в ъ е роденъ презъ 1894 Ж е н с к и м а к е д о н с к и с ъ ю з ъ . Тоя
г. въ гр. Скопйе. Първоначалното и трикласно об- съюзъ брои около 45 дружества въ София и
разование получилъ въ родния си градъ, гимнази- въ провинцията. Цельта на съюза е култур-
ялно въ Солунъ, а висше юридическо въ София. но-просвѣтна както и да възпитава македонс-
Билъ е адвокатъ въ Скопйе, София и др. ката челядь въ любовь и саможертва за роди-
Сега е задграниченъ представитель на ната. Къмъ тоя съюзъ се числи и Задругата на
поробенитѣ македонци въ Европа. македонскитѣ девойки.
Г р и г о р ъ А н а с т а с о в ъ е роденъ
презъ 1877 година въ Кавадарци. Основното Табло XXV — 84
си образование получилъ въ родния си градъ, Г - ж а О л г а А л . Р а д е в а е родена въ
срѣдно въ Солунъ и Кюстендилъ, висше въ заг- гр. Велесъ, жена на покойния бившъ министъръ
ребския юридически факултетъ. Билъ адвокатъ Ал. П. Радевъ. Следвала е въ родния си градъ,
въ Кавадарци, Скопйе и др. Билъ депутатъ въ София и Германия.
скупщината отъ 1921—1927 год. Взелъ живо Тя е председателка на Македонския женски
участие въ винишката афера, за която е билъ и съюзъ въ България съ седалище София.
въ затвора. Сега е задграниченъ представитель
на поробенитѣ македонци въ Европа. Табло XXV — 85
Табло XXII — 77 Г-ж а Р а й н а п о л к о в н и к ъ Б . Д р а н -
г о в а е родена презъ 1882 год. въ гр. Кюс-
Илинденската организация тендилъ, родителитѣ й сѫ отъ Македония, пър-
брои около 148 дружества съ свое рѫководно воначално и срѣдно образование е получила въ
тѣло въ София. Цельта на тая организация е вза- Кюстендилъ и Ломъ.
имоспомагателна и културно-просвѣтна. При Тя е една отъ основателкитѣ на Македонс-
организацията има и посмъртна каса. кия женски съюзъ.
За членъ на Илинденската организация
може да бѫде само бившъ македоно-одрински Табло XXVII и XXVIII — 88-97
революционеръ.
Рѫководното тѣло издава илюстрация Македонската изложба въ Женева
„Илиндень”. Съюзътъ на македонскитѣ жени уреди презъ
1930 година изложба отъ македонски шеви-
Табло XXIII — 78 ци, която трая отъ 20 септември до 9 ноември
сѫщата година.
Д и м и т ъ р ъ Т и т и з о в ъ е роденъ въ Изложбата се помѣстваше въ салонитѣ на
гр. Скопйе презъ 1901 год., свършилъ гимназия Musée d’Arts et d’Historie.
въ София и следваше по правото въ софийския Тя бѣше посетена отъ мнозина членове на
държавенъ университетъ. Обществото на Народитѣ, всички почти журна-
Той бѣше единъ отъ главнитѣ инициатори листи, дошли въ Женева по случай събранието
за създаване съюза на македонскитѣ младежи на О. Н., видни учени и общественици и голѣма
въ България и презъ 1925 година биде избранъ маса туристи.
за организаторъ на младежкия съюзъ. Европейската критика се отзова доста пох-
Като организаторъ, посети всички кѫтища, вално за изложбата.
дето живѣятъ македонски прокуденици.
Навсѣкѫде внасяше духъ на бодрость и вѣра
въ тържеството на правдата. Самъ дълбо- Табло XXIX — 98
ко вѣрующъ, вредомъ е печелилъ сърдцата на
младитѣ македонци. М е н ч а К ъ р н и ч е в а . На 8 май 1925 го-
Нему се дължи така бързото разширяване дина въ голѣмия виенски Бургъ-театъръ (градс-
мрежата на младежкия съюзъ и сплотеностьта ки-театъръ), се даваше „Перъ Гинтъ”, творение на
въ редоветѣ на последния. великия норвежки поетъ Ибсенъ. Тъкмо въ най-
Ето защо покрусена остана македонската трагическия моментъ, въ най-патетичното мѣсто
младежь, когато се пръсна вестьта за неговата на пиесата, когато очитѣ на всички зрители бѣха
ранна смърть — дѣло на единъ слѣпъ случай. приковани къмъ сценaтa — потъване на кораба,
Той биде премазанъ отъ автомобилъ на 1 ок- съ който Перъ Гинтъ се връщаше въ родната земя
томври 1929 год. на една отъ софийскитѣ улици. една друга сцена се разигра: една млада маке-
донка застреля зрителя Тодоръ Паница.
Табло XXII — 79 Кой бѣше Тодоръ Паница ?
Той не е македонецъ. Още преди илинден-
М л а д е ж к и м а к е д о н с к и съюзъ. ското възстание влѣзна въ редоветѣ на маке-
Тоя съюзъ брои около 220 младежки дружества донската революционна организация.
съ около 20,000 члена. Следъ това той се присъедини къмъ фрак-
Цельта на съюза е културо-просвѣтна, как- цията на Яне Сандански, който искаше на всѣка
то и да култивира въ македонската младежь лю- цена да върви въ унисонъ съ младотурцитѣ и
бовь и саможертва за родината. Издава списа- имаше свои възгледи по дейностьта на револю-
ние „Родина”. ционната организация, тъкмо противоположни
Студентско македонско дру- на българскитѣ народни интереси.
ж е с т в о „ В а р д а р ъ ” въ София. То се числи Тоя Паница, дѣсна рѫка на Сандански, на 10
къмъ общия съюзъ на студентскитѣ македонски декември 1907 год. уби въ София представителитѣ
дружества въ чужбина съ свой секретариятъ по- на В. М. Р. О. — Ив. Гарвановъ и Бор.
11
Сарафовъ. Това подло убийство биде осѫдено Табло XXIX — 101
отъ всички. Самъ авторътъ избѣга въ Пирина при Македонско женско благотво-
своя шефъ, но бѣше задочно осѫденъ отъ офи- р и т е л н о д р у ж е с т в о въ София и сиропи-
циалното сѫдилище на обесване. талище „Битоля”.
Конгресътъ на В. М. Р. О., държанъ на 7— Въ 1903 г., по време на илинденското въз-
14 мартъ 1908 година въ македонскитѣ пла- стание, въ София се основа Македонското жен-
нини произнесе смъртна присѫда за убиеца и ско благотворително дружество съ главна цель:
вдъхновителитѣ. подпомагане нещастнитѣ македонки отвъдъ
Настанаха тревожнитѣ времена на войнитѣ Рила и Одринско и откриване сиропиталища въ
и вѫтрешната организация бѣше погълната отъ Македония, на първо време въ гр. Битоля.
злобата на времето. Дружеството още не закрепнало, трѣбваше
Погромътъ отъ 1919 година съвсемъ отвле- веднага да се притече въ помощь на хилядитѣ
че вниманието на борцитѣ отъ изпълнение на бѣжанци, надошли въ свободна България, най-
присѫди върху низки престѫпници. много въ София, избѣгали отъ родния край голи
Следъ погрома организацията се окопити и боси, за да се спасятъ отъ турцитѣ, които,
и се съживи, като тръгна по нови пѫтища. Срѣдъ разярени, всичко живо подлагаха подъ ножъ и
тия последнитѣ се издигна нова опасна прѣчка: мѫки.
група македонци на чело съ Дим. Влаховъ, д-ръ Въ 1908 г. дружеството, възползувано отъ
Ф. Атанасовъ, Славе Пановъ и др. се поставиха въ хуриета въ Турция, посрѣдствомъ свои деле-
услуга на земледѣлскитѣ министри, най-голѣми гатки, откри своето първо сиропиталище въ
гонители на В. М. Р. О. и всичко македонско. Съ гр. Битоля подъ название „Надежда”. По това
тѣхъ бѣше и осѫдения Паница, който се отличи време тамъ г-жа Захария Шумлянска бѣше ос-
наново съ редъ деяния противъ организацията. новала дружеството „Утеха”, което подържаше
Тия отстѫпници, преследвани отъ пос- безплатни ученически трапезарии и 20 крѫгли
ледната, избѣгаха въ Виена и тамъ образуваха сираци.
ново гнѣздо, дето влѣзнаха въ връзка съ рускитѣ Дветѣ дружества, предъ видъ, че целитѣ
болшевици и срещу тѣхното злато обѣщаваха имъ бѣха еднакви, се слѣха заедно да работятъ.
да съкрушатъ В. М. Р. О или да я свърнатъ отъ Първоначално въ сиропиталището постѫпили 50
нейния исторически пѫть. Най-опасенъ бѣше деца и постепенно се увеличили до 100, въ тра-
Паница. пезарията сѫщо били 100 ученици. По тоя начи-
Намѣри се една възторжена македонска нъ дѣлото много напредваше, обаче, за голѣмо
девойка и съ своята крехка мишница повали съжаление, сиропиталището биде закрито презъ
огрубѣлия въ злодѣяния врагъ. 1913г. отъ нашитѣ врагове — сърбитѣ, които и
Тази дѣвица е Менча Кърничева, сега чес- едно сиропиталище не можеха да търпятъ. Така
тита съпруга на младия македонски революци- М. ж. б-но д-во и дружеството „Утеха” завърши-
оненъ вождъ Иванъ Михайловъ. ха своята кратка дейность въ Македония.
Табло XXIX — 99 По време на войнитѣ М. ж. б-но д-во работи
неуморно за облекчение участьта на бѣжанцитѣ
М а р а Б у н е в а е родена презъ 1902 годи- на брой 5,000 души, надошли въ София, като ги
на въ гр. Тетово отъ баща Никола Буневъ. Жена снабдяваше въ продължение на единъ месецъ и
на българския кавалерийски офицеръ Хранковъ половина съ топла храна и облѣкло, съ ушиване
отъ Русе. дрехи горни и долни за македонскитѣ добро-
На 13. I. 1928 година на пладне въ Скопйе волци и раненитѣ войници.
уби юрисконсулта на скопското велико жупанс- Въ 1915 г., преследвайки главната си
тво Велимиръ Преличъ, който е водилъ поли- цель, дружеството, за да подкрепи часть отъ
цейско следствие надъ студентитѣ, осѫдени отъ хиляднитѣ сираци, оставени на произвола на
скопския сѫдъ. Той бѣше най-върлия врагъ на сѫдбата, въпрѣки че нѣмаше срѣдства, откри
македонскитѣ българи. наново своето сиропиталище въ София на 15
Съ тоя подвигъ тя подчерта предъ свѣта, февруари, като го назова по национални съоб-
че македонскиятъ въпросъ не замира, че маке- ражения „Битоля”. Първоначално въ него се
донскиятъ българинъ, безъ разлика на полъ и приютиха 25 сирачета и въ края на годината
възрасть, винаги е готовъ да принесе себе си въ достигнаха до 57 души. Днесъ, 1931 г., въ си-
жертва на олтаря на македонската свобода. ропиталището има 75 питомци, отѣ 7 до 14 г.
Веднага щомъ Мара повали народния възрасть, отъ които 28 момичета и 47 момчета.
врагъ, тя посегна на живота си, умирайки съ Всички следватъ основнитѣ училища и прогим-
незабвенитѣ слова на велика патриотка: „Азъ назията до като завършатъ III класъ, следъ това
у м и р а м ъ за о т е ч е с т в о т о ” — единъ за- отпускатъ се отъ заведението. Настоятелство-
ветъ на македонската жена и едно знаме, подъ то се грижи да се настанятъ на занаятъ за тѣзи,
което ето вече 50 години се бори македонеца. които нѣматъ никакви роднини, които се учатъ
добре, ако се яви нѣкои благодетель, може да
Табло XXIX — 100 продължатъ учението си.
Голѣмия напливъ на сираци, неудобното
Б а б а К р ъ с т а е отъ гр. Охридъ, майка помѣщение, а най-страшното бѣше изостре-
на революционеритѣ Наумъ, Владимиръ и Илия ната жилищна криза, която накара дружество-
Йосифови. то, въпрѣки липсата на срѣдства, да започне да
Въ продължение на много години нейната строи собственъ домъ за сиропиталище.
кѫща е била свърталище на всички революци- Настоятелството заработи усилено и въ 1924
онни дейци, както презъ турския режимъ, тъй г. положи основния камъкъ на благотворителния
и презъ сръбския. Много пѫти тя бѣше викана, домъ. Въ 1926 г. първото крило на тоя домъ се
арестувана и изтезавана отъ властитѣ, но нико- завърши благополучно, благодарение на Соф.
га тя не измѣни на дѣлото; винаги отговаряше Гр. Община, на държавата, на всички дарите-
достойно и безъ страхъ, като внасяше куражъ въ ли и родолюбци, сѫщо и на деятелната стро-
сърдцата на младитѣ революционери работни- ителна комисия въ съставъ г-нъ Т. Киселиновъ,
ци. председатель, г-нъ Н. Габровски, касиеръ, г-да
12
Кр. Теодосиевъ и М. Виларовъ, съветници и г- то да се скѫтва за черни дни, или за „Стария
нъ архитектъ Вл. Весовъ. Още сѫщата годинa край”. Прибавете при това и обстоятелството,
питомцитѣ се настаниха въ него. Настоятелс- че македонската емиграция въ Америка, е била
твото насърдчено отъ този успѣхъ и въ жела- лишена отъ интелигентни сили, които нами-
нието си да даде подслонъ на още сираци, въ раха приютъ и прехрана главно въ предѣлитѣ
1928 г. предприе постройката и на второто на царство България, за да стане ясно, защо
крило, което наскоро ще бѫде готово и попъл- македонцитѣ, въ първитѣ години отъ тѣх ното
нено съ около 200 сираци, ако срѣдствата зa пристигане въ Америка, сѫ били настанявани
издръжката имъ се осигури. на най-черната физическа работа. Характерно
Въ строителния комитетъ освенъ цѣлото е да се забележи, че въ началото македонцитѣ
настоятелство и гореизброенитѣ отъ комисия- не сѫ търсели работа по фабрикитѣ. Тѣ сѫ се
та, влизатъ още 12 души членове на комитета. настаня вали предимно при желѣзопѫтнитѣ
Председателка на дружеството непрекъс- компании, които сѫ ги изпращали за постройка
нато отъ 1912 г. до 1931 г. е г-жа Дона Ив. на нови желѣзопѫтни линии. Тамъ тѣ сѫ живѣли
Каранджулова, която е работила и като под- групово — 30—50 души въ единъ вагонъ или
председателка на сѫщото дружество презъ палатка.
1908 год. и 1910 год. Г-жа Дона Каранджулова Съ течение на времето, обаче, по-буднитѣ
е вдовица на голѣмия македонски родолюбецъ отъ тѣхъ сѫ се настанили въ градоветѣ и сѫ
и дългогодишенъ вождъ на македонската еми- търсили препитание по фабрикитѣ. Тѣ сѫ
грация Иванъ Каранджуловъ. послужили като примѣръ на останалитѣ свои
сънародници и сѫ напускали на голѣми гру-
Табло XXX—XXXI — 103—104 пи тежкия животъ по желѣзопѫтнитѣ линии.
Навлизането въ градоветѣ на македонцитѣ
К р а т к и б е л е ж к и върху живота и е новия етапъ отъ историята на тѣхния еми-
дейностьта на македонската емиграция въ грантски животъ, който етапъ ги поставя въ
американскитѣ Съединени щати и Канада. непосрѣдствена връзка съ американското об-
До лѣтото на 1903 година, т. е. до провъз- щество, дава имъ възможность да се запозна-
гласяването на голѣмото илинденско възста- ятъ съ английски езикъ, както и да започнатъ
ние въ Македония, случаитѣ на емигриране на единъ организационенъ животъ на своя наци-
македонци въ Америка сѫ били много рѣдки. онална почва. Мнозина отъ тѣхъ отваряли ма-
Позната е привързаностьта на македонеца къмъ газини, гостилници, кафенета и други заведе-
неговия домъ, семейство и родна страна, за да ния, като закрепвали материално и подобрява-
си обяснимъ лесно горното явление. Голѣмата ли значително начина на своя животъ. Състава
маса отъ народа ни въ Македония е оставала по на македонската емиграция се увеличава вече
своитѣ родни огнища, кѫдето всрѣдъ тежкитѣ и съ нѣкои интелигентни сили, които сѫ идва-
и икономически политически условия е воде- ли отъ Европа, повикани отъ своитѣ братя въ
ла своя скроменъ животъ, съ надежда за по- Америка или пъкъ прокудени отъ тежкия де-
добри дни. Америка, отъ друга страна, е мно- спотизъмъ на турското управление. Мнозина,
го далече отъ Македония, за да представлява сѫщо така, сѫ изтеглювали своитѣ семейства
съблазнителенъ обектъ за емигриране. Само отъ Македония поради постоянното робство,
най-смѣлитѣ и въ нѣкои случаи наклонни къмъ което е сѫществувало тамъ и нежеланието имъ
авантюри личности, сѫ се решавали да преско- да живѣятъ подъ ужаситѣ на това робство.
чатъ океана, срѣдъ общата скръбь и отчаяние Характерно е да се отбележи за македон-
на тѣхнитѣ домашни. Илинденското възстание, ската емиграция въ Америка, че нѣколкото хи-
обаче, остави купища отъ развалини и гроби- ляди километра, които сѫ раздѣляли нея отъ
ща въ югозападната часть на нашето отечество. Мекедония, не сѫ прекѫсвали живата връзка,
Селата бѣха опустошени и унищожени. Хиля- която сѫществува между майка и нейнитѣ рож-
ди селяни измрѣха презъ възстанието, хиляди би. Тѣзи македонци бѣха занесли съ себе си
други останаха безъ хлѣбъ и покривъ. Спасени споменитѣ за една епична борба, която се во-
отъ вихъра на преживяния ужасъ, тѣ бѣха за- деше за освобождение на тѣхното отечество. Тѣ
страшени да измратъ отъ гладъ и лишения. самитѣ бѣха участници въ тази освободителна
Тѣзи именно събития отъ 1903 година борба и много естествено е, че тѣ не останаха
тласнаха мѫжкото население отъ тѣзи области чужди къмъ сѫ дбата на своята родина. Още въ
къмъ емигриране, за да се осигури прехраната първитѣ години отъ тѣхното емигриране тѣ сѫ
на семействата и се възстанови разрушеното. събирали голѣми материални помощи, които
Тогава се тури началото на масовото емигри- сѫ били изпращани за непосрѣдственитѣ нужди
ране къмъ Америка и съ това могатъ да се обяс- на борбата, за подпомагане на пострадалитѣ
нятъ следнитѣ две обстоятелства: семейства, за издигането на нови черкви, учи-
1. Че македонската емиграция въ Америка лища, библиотеки въ роднитѣ имъ села и пр.
е предимно селска по своя съставъ и Презъ следващитѣ години вече македонцитѣ
2. Че тая емиграция е главно отъ югоза- създаватъ свои чисто политически народни ор-
падната часть на Македония или по общо — отъ ганизации, чиято цель е била да се даде пра-
територията на Македония, намираща се на за- вилно освѣтление на свѣта върху истинскитѣ
падъ отъ рѣка Вардаръ, кѫдето се развиха най- стремежи на македонското население, като се
голѣмитѣ революционни действия презъ 1903 подкрепва съ всички сили неговия идеалъ за
г. извоюване на една цѣлокупна автономна Ма-
Македонцитѣ отиваха въ Америка безъ кедония.
най-елементарни познания по английски ези- Тѣзи организации сѫ развили широ-
къ, по сѫществуващитѣ условия въ тая презоке- ка и разнородна дейность. Най-бележития
анска земя. Нито пъкъ тѣ имаха предварително тѣхенъ конгресъ е онзи отъ 1918 година, кой-
установени връзки съ нѣкои лица или органи- то се е състоялъ въ Чикаго, Ил. и който е мо-
зация въ Съединенитѣ щати и Канада, върху лилъ американския президентъ Уилсонъ да се
които биха могли да разчитатъ за помощь въ застѫпи за справедливитѣ искания на маке-
случай на нужда. Единственото нѣщо, на което донското население. Сключениятъ договоръ,
тѣ се уповаваха бѣше тѣхната физическа сила обаче, покруси надеждитѣ на нашия народъ
и готовность да постѫпятъ на каквато и да е и частно на македонската емиграция въ Аме-
работа, стига тя да гарантира прехраната на рика. Македония бѣше подѣлена и поставе-
семействата имъ и известенъ излишекъ, кой- на подъ по-лошо робство отъ турското. Вѣ-
13
рата въ Уилсона угасна и се замѣни съ едно на печата, което е въ връзка съ редакциитѣ на
чувство на силно негодувание и остра болка американскитѣ вестници и списания и отдѣлни
отъ загубената родина. Тогава македонцитѣ въ лица, на които изпраща редовно сведения вър-
Америка прекарватъ единъ периодъ отъ 2—3 ху положението въ Македония и терора, който
години на лутане и търсене спасение за своето се упражнява надъ нейното население.
отечество въ новитѣ обществени течения, кои- Преди три години Централниятъ комитетъ
то обещаваха премахване на всѣкакво робство започна да издава брошури отъ библиотека Pro
отъ човѣчеството и настѫпването на една ера Macedonia, чрезъ които се разглежда етногра-
на пълна справедливость и равенство. Това по- фическия характеръ на македонскитѣ национа-
ложение продължи до края 1921 година, ко- листи, борбата на Македония и пр. Тѣзи брошу-
гато се туриха основитѣ на новия С ъ юз ъ н а ри се издаватъ на английски езикъ.
м акед о н скит ѣ п о л и т и ч е ск и о р ган и з аци и Членоветѣ на Съюза образуваха и една кор-
въ ам е р и ка н скит ѣ С ъ е ди не н и щ ати и К а - порация — The Macedonian Tribune, която изда-
нада . Една 50 хилядна македонска емигра- ва въ Индиянополисъ вестникъ „ М а к е д о н с к а
ция неможеше да се храни повече съ химери и т р и б у н а ” — официаленъ органъ на Съюза. Въ
повѣрва въ собственитѣ си сили, които потърси тази корпорация участвуватъ съ своитѣ капитали
да организира, както това бѣха направили от- и Съюза, респективно Централниятъ комитетъ и
давна тѣхнитѣ сънародници въ самата Македо- отдѣлнитѣ организации (като юридически лич-
ния и въ България. ности.)
Съюзътъ на М. П. О. е поставенъ на чисто При много отъ организациитѣ има женски
народни начала. Въ неговитѣ редове влиза- секции, юнашки дружества, хорове, оркестри,
тъ всички македонки и македонци (родени въ вечерни училища и пр.
Македония или пъкъ синове и дъщери на маке- Македонската емиграция въ Америка на
донци), които сѫ навършили 18 годишната си много мѣста е създала и селски дружества, ко-
възрасть и се съгласяватъ да работятъ за изво- ито обединяватъ около себе си емигранти отъ
юване на независимостьта на нашето отечест- едно и сѫщо село въ Македония и иматъ за цель
во. Членове (членки) на Съюза могатъ да бѫдатъ (особено преди 1912 г.) да издигатъ черкви,
всички македонки или македонци безъ разлика училища, библиотеки въ родното мѣсто, да си
на тѣхната народность, политически или рели- подпомагатъ взаимно и пр.
гиозни убеждения. Всѣки членъ е длъженъ да Въ Америка сѫществуватъ и нѣколко ма-
плаща 50 центи месечно вносъ плюсъ едно- кедоно-български черкви, които обслужватъ
дневна заплата за годината. религиознитѣ нужди на емиграцията.
Организациитѣ сѫ поставени на демокра-
тически начала. Тѣ се рѫководятъ отъ настоя- Табло XXXI — 105
телства, избрани за една година отъ общо член-
ски събрания. Смѣткитѣ имъ се преглеждатъ отъ Българско благотворително
контролна комисия. друж е с т в о „ П о д к р е п а ” въ Ц а р и г р а д ъ
Всички организации образуватъ единъ — С т а м б у л ъ . Презъ 1920 година група
съюзъ, който се рѫководи отъ централенъ ко- македонски българи решиха да основатъ маке-
митетъ, избранъ отъ редовнитѣ годишни кон- донско благотворително братство въ Цариградъ
греси, на които присѫтствуватъ делегати отъ на мѣстото на закритото презъ време на бал-
всѣка организация. Централниятъ Комитетъ се канската война дружество.
състои отъ 7 члена и презъ последнитѣ шесть Между основателитѣ на първо мѣсто сѫ:
години неговото седалище е въ Индиянополи- Аргиръ Трифуновъ, Пандо Анастасовъ, Гаврилъ
съ, Инд. Георгиевъ, Пандо Стумбевъ, Коста Темчевъ,
Съюзътъ се състои отъ двадесеть организа- Спиро Василевъ, Василъ Христовъ, Ламбо Игна-
ции. Най-голѣмитѣ отъ тѣхъ сѫ въ Индиянопо- товъ и др. Дружеството брои надъ 250 редовни
лисъ, Инд.; Детроитъ, Мич.; Фортъ-Уейнъ, Инд.; члена, изключително македонци. Цельта е кул-
Акронъ, О; Янгстаунъ. О.; Питсбургъ, Пен.; Стил- турно-просвѣтна и благотворителна. Името му,
тонъ, Пен.; Менсвилдъ, О.; Клевеландъ, О. и пр. вмѣсто Македонско братство, биде измѣнено
— тамъ, кѫдето емиграцията е най-многочисле- отъ самата власть на: Българско благотворител-
на. Но и другитѣ организации, като въ Ню-Йор- но дружество „Подкрепа”.
къ, Н. Й.; Сиракюзъ, Н. Й.; Дейтонъ, Д.; Сприг- Табло XXXII — 106
филдъ, О.; Синсинати, О.; Гранитъ Сити, Ин.; Чи-
каго, Ил.; Лансингъ, Мич.; Толидо, О.; Лерейнъ, К о ч о М а в р о д и е в ъ ( М а в р о в ъ ) е ро-
О.; Кентонъ, О.; Тери, Инд.; Мидландъ, О. и пр. денъ въ с. Гайтаниново, неврокопско, убитъ на
развиватъ — постоянна и усилена дейность. Въ 50 годишна възрасть отъ гърцитѣ презъ време
Канада има две организации — първата, една на войната (1913 год.) въ гр. Сѣресъ.
отъ най-могѫщитѣ и най-активни организации Дългогодишенъ учитель, директоръ и учи-
на съюза М. П. О., „Правда” въ Торонто, Онт. и лищенъ инспекторъ на училищата отъ сѣрско,
другата въ Киченеръ, Онт. Съюза се издържа отъ драмско, петричко и неврокопско.
срѣдствата, които внасятъ въ централната каса Основатель на I българско училище въ гр.
отдѣлнитѣ организации, отъ членски вноски Петричъ, което носи и неговото име.
(50%), цѣлата сума отъ еднодневната заплата на Презъ дългогодишната си училищна дей-
членоветѣ, и 50% отъ всички други приходи на ность той е билъ многократно затварянъ и из-
организацията — вечеринки, излети, честитки тезаванъ въ турскитѣ зандани по клеветничест-
за сватби и именни дни, подаръци и др. вото на гърцитѣ, което въ неговото лице имали
Организациитѣ работятъ на мѣстна почва единъ голѣмъ противникъ.
за изяснение на македонската проблема предъ Баща на известния нашъ художникъ Благой
американското общество. Тѣ се стремятъ сѫщо Мавровъ.
така да организиратъ въ своитѣ редове всички
македонски емигранти и да ги държатъ въ пос- Табло XXXII — 107
тоянна връзка съ нуждитѣ на поробена Македо-
ния. Централниятъ комитетъ води общия животъ П е т ъ р ъ В . С а р а ф о в ъ е роденъ на 15
на съюза. За улеснение на неговата политическа октомври 1842 год. въ с. Гайтаниново (неврокоп-
дейность въ Ню-Йоркъ, Н. Й., сѫществува отъ ско). Тукъ той започналъ своето образование при
две години насамъ М а к е д о н с к о т о бюро даскалъ Георги Ив. Зимбилевъ, който пръвъ въ
14
оня край въвелъ ланкастерската метода на обу- чево, Леринъ, Гевгели, Радовишъ и др. Билъ е
чение. свещеникъ и въ България — всичко 36 години,
Следъ като свършилъ селското училище, отъ които 16 години подъ ведомството на Св.
баща му — заможенъ и ученолюбивъ селянинъ Екзархия.
— го завелъ въ Сѣръ, гдето Петъръ продължилъ Взималъ е живо участие въ революционнитѣ
образованието си въ тамошната гръцка прогим- борби за свободата на Македония, като легале-
назия, която свършилъ презъ 1860 год. Следъ нъ деецъ и съ синджиръ на шията, заедно съ 10
това като учитель на гръцки учителствувалъ въ души българи отъ Радовишъ, презъ 1901 год. е
разни села изъ неврокопско. билъ закаранъ въ скопския централенъ затворъ,
Въ 1879 год. заедно съ своя братъ Кос- дето е лежалъ 9 месеца. Оправданъ, билъ осво-
та Сарафовъ и тъста си отецъ Харитонъ, бившъ денъ, но да не заема никаква служба въ Турция.
софийски архиерей още въ турско, взема живо
участие въ борбитѣ противъ патриаршията и Табло XXXII — 110
гръцката пропаганда и пръвъ отваря въ Мелникъ
българско училище. С п а с ъ п о п ъ П р о к о п о в ъ , известенъ
Следъ освобождението, презъ 1885 г. билъ изъ сѣрския санджакъ подъ името „Даскала Спа-
извиканъ отъ Екзархията въ Цариградъ, която го съ”. — Роденъ презъ 1843 г. въ с. Гайтаниново,
назначила за инспекоръ на училищата въ източ- неврокопска кааза, починалъ презъ 1917 г. въ
на Македония съ седалище въ Сѣръ, дето той София.
открива наново закритото българско училище, Основното си образование е завършилъ въ
основано по-рано отъ С. Сълганджиевъ. Презъ народното бълг. училище въ родното си село, а
годинитѣ на неговото действие въ сѣрско, не- въ гр. Сѣресъ—гръцка гимназия.
врокопско, петричко и драмско, гръцкия ези- На 16-годишната си възрасть става народе-
къ билъ изхвърленъ и замѣненъ съ български нъ български учитель въ с. Ючдурукъ, неврокоп-
въ училищата и черквитѣ на всички български ско, следъ което отива да продължава образо-
села. ванието си. Учителствувалъ е всичко 31 години и
Въ 1885 год. по доноситѣ на единъ подку- то само въ Македония. Той и другаритѣ му х. Ге-
пенъ отъ гърцитѣ паша бива заедно съ тъста си орги, П. Сарафовъ, Никола Лазаровъ, К. Мавро-
изпратенъ на заточение въ Мала-Азия (Карама- диевъ отъ Гайтаниново и др. — сѫ основателитѣ
ния), отдето въ 1883 год. избѣгва и се прибира на първия „Народенъ комитетъ” (1875 год.) въ
въ България. Тукъ, въ София, следъ дългогодиш- драмско (гл. запискитѣ му).
но изгнаничество почина презъ 1915. г. Отъ 1871 година започналъ да събира су-
рови материали и да записва съвременнитѣ
Табло XXXII — 108 събития по нашитѣ църковно-училищни борби.
Той написва единъ грамаденъ томъ отъ 2,000
Архимандритъ Харитонъ Карпу- страници, който се съхранява въ Бълг. академия
з о в ъ е роденъ презъ 1827 год. въ с. Либяхово на наукитѣ въ София и който, съ улеснението на
(неврокопско); училъ се въ монастира “Св. Ива- синъ му въ скоро време ще бѫде издаденъ.
нъ Предтеча” (Продромосъ) близо до гр. Сѣръ.
Презъ 1850 год. постѫпилъ въ монашески чинъ. Табло ХХХШ — 111
Презъ 1858 год. сѣрския гръцки владика му взелъ
300 лири турски и не рачилъ да му ги повърне, Анастасия (Сийка) генералъ
заради това о. Харитонъ заминалъ за Цариградъ Д о б р е в с к а , дъщеря на адвоката Георги Цу-
и сполучилъ да си вземе паритѣ, но заедно съ кевъ, е родена въ гр. Свищовъ на 11 юли 1884
това се отказалъ отъ гръцката патриаршия и въ год.
1860 г., като се върналъ въ селото, повелъ бор- Свършила е девическа гимназия въ София
ба противъ гърцизма. За единъ периодъ отъ 10 и още отъ ранни младини е проявила наклон-
години неврокопската епархия съ малки изклю- ность къмъ поезия. Плодъ на вдъхновението сѫ
чения признала своята народность. нейнитѣ досега излѣзли три стихотворни сбир-
Въ 1870 год. вече Харитонъ билъ председа- ки: Душевни акорди (1927 год.), Картини изъ
тель на българската община въ Неврокопъ, а въ живота (1930 г.), Тѫжни припѣви (1930 г.).
1873 год. неврокопската епархия го избрала за Въ тѣхъ е дадено доста мѣсто на дълбока и
свой епископъ. непритворна симпатия къмъ македонския бъл-
Обаче Високата Порта не пожелала да ут- гаринъ и висока вѣра въ свѣтлата му бѫднина.
върди неговия изборъ и българскиятъ екзархъ Табло ХХХШ - 112
го изпратилъ за архиерейски намѣстникъ въ гр.
Берковица, а после и въ София като помощникъ Даскалъ Георги Ивановъ - Зим-
на митрополита. б и л е в ъ ; роденъ въ с. Либяхово, неврокопс-
Следъ освобождението на България станалъ ко, презъ 1820 год. Той се е училъ въ родно-
председатель на сѣрската българска община. то си село Либяхово. Следъ това се е училъ въ
Презъ 1885 год., по гръцки интриги, турс- монастиря „Св. Иванъ Продромъ”, находящъ се
кото правителство го изпратило на заточение въ не много далечъ отъ гр. Сѣръ, въ който градъ
М.-Азия, отдето следната година билъ освобо- е завършилъ образованието си на староелински
денъ и се завърналъ въ София. езикъ. Учителствувалъ е:
Презъ 1899 год. починалъ въ тоя градъ. О. а) въ с. Либяхово презъ учебната 1856-57 г.
Харитонъ е дѣдо по майка на Борисъ Сарафовъ. б) въ с. Гайтаниново презъ учебната 1857 -
Табло XXXII — 109 58 до 1860-61 год. включително.
в) въ с. Просѣченъ презъ учебната 1861 - 62
И к о н о м ъ К о н с т а н т и н ъ С а е в ъ . Ро- до 1867-68 година включително.
денъ е въ с. Бѣлица, разложко, презъ 1861 год. г) въ с. Горно-Броди, сѣрско, презъ учебна-
Свършилъ III класъ въ солунската българска та 1868 - 69 до 1870 - 71 година включително.
мѫжка гимназия и два педагогически курса въ д) въ Цариградъ при българското училище
Пещера и Панагюрише. Учителствувалъ 12 го- въ Фенеръ презъ учебната 1879 - 80 год., гдето
дини: въ родното си село, гр. Банско и др. се поболя отъ тифусъ и предаде Богу духъ въ
Презъ 1894 год. се рѫкоположилъ за све- първитѣ дни на месецъ мартъ 1880 година.
щеникъ и станалъ архиерейски намѣстникъ. Като Той не преставаше да работи по разни на-
такъвъ билъ въ градоветѣ: Горна-Джумая, Ки- чини за събуждането на народния духъ. Отъ него
15
има много рѫкописни преводи отъ гръцки на черковнитѣ борби на родния си градъ, а по-
български: недѣлни, празднични и други еван- късно бѣше единъ отъ членоветѣ на прилепския
гелия, на молитви за водосвѣтъ, кръщение и мѣстенъ таенъ комитетъ, който подържаше ко-
вѣнчание, на слова за празднични дни, които се мити противъ турскитѣ кървопийци. Презъ 1881
четѣха съ желание отъ свещеницитѣ и се слушаха година правителството разкрива имената на
отъ народа съ голѣмо внимание и задоволство. участницитѣ и Димче избѣгва въ България.
Георги Ив. Зимбилевъ смѣло и заслужено И въ свободна България той не забравя
може да се нарече първия просвѣтитель, а за- отечеството си. Следъ смъртьта си остави на
едно съ това, и народенъ будитель на източна Македонския наученъ институтъ за съграждане
Македония, а именно: на сѣрско, драмско, не- Общъ македонски домъ сумата сто и петдесеть
врокопско и мелнишко, начиная отъ 1850 год. хиляди лева, която образува фондъ съ името
И той е единъ отъ организаторитѣ на „Не- „ Д и м ч е и С о ф и я х. Кочови”.
врокопско - Сѣрско - Драмско - Мелнишко учи- София е неговата съпруга, вече на 76 го-
телско просвѣтно дружество”, основано въ гр. дишна възрасть.
Неврокопъ презъ есеньта на 1873 година.
Табло ХХХIV — 118—119
Табло XXXIII — 113
Е к а т е р и н а и Д . С т а м е н о в и . Майка
А х и л ъ Н. М и н д ж о в ъ е родомъ отъ и синъ, родомъ отъ Паланка, софийски жители,
гр. Охридъ. Учителствувалъ 48 години, отъ ко- вече покойници.
ито 25 години въ разни мѣста на Македония, Подарили сѫ на братството една кѫща въ
като класенъ учитель, главенъ учитель, учили- София на стойность отъ 200—300,000 лева за
щенъ инспекторъ и секретарь на митрополии, а благотворителна цель.
последнитѣ 17 год. е учителствувалъ въ свобод-
на България. Табло ХХХV — 120
Понастоящемъ е пенсионеръ.
Х а д ж и Г ь о р г и п . И в а н о в ъ , родомъ
Табло XXХIII — 114 отъ с. Волъкъ, драмско, презъ 1844 год. Училъ
се по гръцки и става учитель въ с. Просѣченъ,
Е в г е н и я Я н ч у л е в а е родена въ гр. драмско.
Прилепъ презъ 1875 година; свършила Солунс- Понеже въ това време български езикъ не
ката девическа гимназия, следъ което се преда- билъ известенъ, той самъ прониква въ него и въ
ла на учителско звание. Учителствувала въ разни училището тайно заменя гръцкия езикъ съ бъ-
македонски градове и най-много въ родния си лгарски. Сѫщевременно запознава възрастнитѣ
градъ, дето е била директорка на девическата съ красотата на родната речь, учи ги на бъл-
прогимназия и съ своята строгость, опитность, гарски, запалва въ душитѣ имъ любовьта къмъ
неизчерпаема енергия е успѣла да издигне на всичко българско и тѣ решаватъ да се отрекатъ
завидна висота училището, а съ своята извъну- отъ гръцкото духовно началство. Съ голѣмото
чилищна дейность, като основателка на недѣлно си парично състояние, отива чакъ въ Цариградъ,
училище за безграмотни и малограмотни жени е лично узаконява откриването на българско учи-
оставила мили спомени между съгражданитѣ си. лище, което самъ съгражда, доставя български
общински печатъ отъ Цариградъ и върши много
Табло XXХIII — 115 други благодеяния.
Въ 1869 год. първенцитѣ отъ драмско,
К о н с т а н т и н ъ Г . С т а н и ш е в ъ (Френ- сѣрско, неврокопско, мелнишко, демиръ-хи-
чето) е роденъ въ гр. Кукушъ, единъ отъ най- сарско се събиратъ въ с. Гайтаниново, невро-
интелигентнитѣ българи въ тоя градъ. копско и решаватъ да се отрекатъ отъ патрика.
Той притежавалъ една доста голѣма и уре- Хаджи Гьорги е ималъ да се справи съ много
дена библиотека отъ български книги, канилъ трудна задача, защото гръцкия езикъ въ учи-
младитѣ си съграждани на беседи и раздавалъ лища и църкви е билъ силно закрепостенъ въ
или препорѫчвалъ имъ какво да четатъ. Той е драмско.
билъ въ близки връзки съ Гоце, комуто още като По негова инициатива и по тая на Нико-
ученикъ е внушавалъ, че спасението на българ- ла П. Пѫдаревъ, учитель въ с. Г. Броди, сѣрско,
ския народъ може да дойде по революционенъ свикватъ учителски съборъ въ Неврокопъ презъ
пѫть. Сѫщото проповѣдвалъ на всички младе- 1873 година. На тоя съборъ било решено да се
жи, заради което билъ подведенъ подъ отго- образува учителско дружество, което да помага
ворность отъ правителството. на бедни български училища и ученици. Гьорги
Табло ХХХ1V — 116 билъ избранъ за писарь на дружеството.
Той умре на 60 годишна възрасть.
К л и м е н т ъ С п р о с т р а н о в ъ е роденъ
въ гр. Охридъ презъ 1857 год., а починалъ въ Табло ХХХV — 121
София презъ априлъ 1931 год. Свършилъ про-
гимназията въ Охридъ, дошелъ въ България и А н г е л и н а х. Г е о р г и е в а . Родена е въ
постѫпилъ на държавна служба: ковчежникъ, с. Просѣченъ (драмско) презъ 1846 година отъ
главенъ касиеръ и пр. родители Георги Гичевъ и Екатерина Балбо-
Билъ е и учитель 3—4 години. жиева. Оженена за Георги попъ Ивановъ отъ с.
Въ Великото народно събрание, което из- Волъкъ (зъхненско), учитель и после търговецъ.
бра за князъ на България Фердинандъ, той билъ Останала вдовица и изгубила отъ злодейска
народенъ представитель. рѫка едничкия си синъ — Илия х. Георгиевъ, тя
Климентъ Спространовъ не е забравялъ ро- намира утеха въ благотворителностьта. Нѣма въ
дината си. Презъ 1926 година той подари на драмско село и градче, на които тя да не е по-
Македонския наученъ институтъ сумата 100,000 магала — на училищата имъ, черквитѣ, беднитѣ
лв.; на охридското братство 10,000 лв. и пр. и пр. Общата стойность на подаръцитѣ надми-
нава единъ милионъ лева.
Табло ХХХIV — 117 Сега тя живѣе въ Пловдивъ и се смѣта като
майка на всички бедни.
Д и м ч е х . К о ч о в ъ е роденъ въ При- Ала най-щедро тя помагала на македонскитѣ
лепъ презъ 1850 година. Той взе участие въ организации, къмъ които проявява живъ интересъ.
16
Табло ХХXV — 121a люционно-националнитѣ борби въ родния си
градъ.
Н . Д и ш к о в ъ . Роденъ презъ 1852 го- Презъ винишката афера осѫденъ на обесва-
дина, въ гр. Прилепъ. Свършилъ първоначално не, а въ последствие помилванъ отъ турцитѣ.
училище. Участникъ при образуването на еснафскитѣ тъ-
Презъ време на борбитѣ за освобождение рговски сдружения въ Велесъ и Солунъ. Почи-
отъ робство и следъ това бива принуденъ да налъ презъ 1930 год.
търси прибежище въ свободна вече България.
Презъ 1885 г. взима участие презъ сръбс- Табло XXXVI - 125
ко-българската война като доброволецъ въ от-
ряда на капитанъ Паница. И л и я п о п ъ С п и р к о в ъ , отъ гр. При-
Въ 1893 год. напуща общ. служба и започ- лепъ, адвокатъ. Въ македонската организация
ва предприемачество, като взима за постройка винаги е стоялъ въ първитѣ редове на дейцитѣ,
часть отъ желѣзопѫтната линия София—Радо- които ратуватъ за свободата на родината си.
миръ и Шуменъ—Каспичанъ. Строилъ е шосета Заемалъ видни обществени длъжности.
и мостове изъ цѣла България. Основитѣ на чер-
квата „Ал. Невски” и паметника „Ц. Освободи- Табло XXXVI — 126.
тель”. Неговата строителна дейность продъл- И в а н ъ М а р к о в ъ. Родомъ отъ гр. При-
жава до Балканската война. лепъ. Бившъ председатель на прилепското
Табло XXXV — 122 братство.
И л и я х . Г ь о р г и е в ъ . Роденъ въ с. Табло XXXVI — 127

Просѣченъ, драмско, на 1882 год. Образовани- Й о с и ф ъ Ч е ш м е д ж и е в ъ е роденъ на
ето си получилъ въ Просѣченъ, Сѣресъ и Солу- 21.ХІІ. 1890 година въ гр. Скопйе. Следвалъ е въ
нъ. Отъ рано баща му го поставя приемникъ въ Скопйе, Солунъ, Цариградъ въ духовната се-
търговията му съ чутния драмски тютюнъ. минария. Завършилъ композиционния отдѣлъ
Той спомогна да бѫде отворено въ Драма въ Кралската консерватория въ Лайпцигъ при
българско училище и параклисъ, снабди ги съ Крелъ и Вегеръ. Учителствувалъ въ софийски
потрѣби, придаде къмъ тѣхъ и гробища; въз- гимназии, образцовъ учитель въ Държавна-
дигна въ с Просѣченъ българска черква, за коя- та музикална академия. Сега е въ културното
то завеща 220 лири турски. Облѣче въ еднаква отдѣление при Министерството на просвѣтата
носия ученицитѣ отъ българския пансионъ въ по записване народни пѣсни, Композиралъ
Просѣченъ; бѣше основатель-членъ на „Бъл- операта „Меглена”, 4 симфонични поеми, 3
гарска Матица”, за която се задължи да внася увертюри, балетни сцени, пѣсни съ съпроводъ
по 200 гроща всѣки месецъ; дари на турската на пияно и много училищни пѣсни. Въ много
болница въ Драма 150 турски лири, обгради я ежедневници и списания сѫ помѣстени кри-
съ желѣзенъ стоборъ и натъкми пълно 20 легла; тични статии и етюди върху българската ма-
пръвъ записа 150 лири за музикално училище кедонска пѣсень.
на младо-турския комитетъ, кѫдето членува
отъ 11 юли 1906 год. Табло XXXVI — 128
Тоя младъ, интелегентенъ и мѫдъръ бъл-
гаринъ бѣ пречка за гърцитѣ въ Драма. Тѣ не В а с и л ъ З д р а в е в ъ , отъ гр. Прилепъ,
можеха да му простятъ за тая му безпредѣлна бившъ кметъ на София.
служба предъ олтаря на българското процъв-
тяване и нѣколко пѫти бѣ клеветенъ предъ Табло XXXVI — 129
турцитѣ, че е комита. Той е затварянъ, но по
консулски настоявания пусканъ, стрелянъ отъ М а н е Р а з в и г о р о в ъ е братъ на Мише
гърци, докато на 10 май 1909 год. пада убитъ Развигоровъ. Роденъ е презъ 1886 год. въ гр.
въ Скече. Шипъ. Почина презъ 1919 г. Учителствуваше
въ гр. Щипъ и сѫщевременно бѣ околийски
Табло XXXV — 123 рѫководитель на организацията въ сѫщия градъ
презъ време на обезорѫжителната акция.
П а н т е л е й Н. Б а д ж о в ъ е роденъ
въ гр. Прилепъ презъ 1860 год. Следъ завър- Табло XXXVII — 130
шване на срѣдното си образование учителс-
твувалъ последователно въ Самоковъ, Битоля, Т о д о р ъ С т а н к о в ъ е роденъ на 28
Тетово и Воденъ. Свършилъ при голѣма мизе- януари 1875 г. въ гр. Прилепъ. Свършилъ со-
рия на многочленното си семейство юридичес- лунската гимназия презъ 1888-94 год, и още
кия факултетъ на софийския университетъ и се ученикъ билъ покръстенъ отъ Даме Груевъ.
установилъ като адвокатъ въ София. Издавалъ Учителствувалъ въ Прилепъ, Щипъ, Радо-
вестникъ „Промишлено-търговски вестникъ” вишъ Крушово и др., дето подъ формата на
въ продължение на три години и в. „Поминъ- учитель е билъ организаторъ на В. М. Р. О. и
къ” въ продължение на две години. Написалъ спомогналъ да се разшири и закрепне раволю-
множество статии въ ежедневници и списания ционната организация здраво.
предимно по политико-економически въпроси. Презъ винишката афера падналъ въ за-
Авторъ е на пьрва по рода си излѣзла книга вь твора презъ 1898 год. и лежалъ 2 години въ
България „Юридически речникъ”. Благодетель. Скопйе и Прищина.
Членъ е на Македонския наученъ институтъ и е Презъ илинденското възстание е взелъ
единъ отъ основателитѣ на „Българското ико- живо участие въ одринско и Македония.
номическо дружество”. Тодоръ е участвувалъ въ всичкитѣ войни
По-после презъ времето отъ 8-ІІІ. 1916 г. до
Табло XXXVI — 124 22-ІХ. 1918 г. билъ кметъ на гр. Щипъ.
Следъ погрома става пакъ чиновникъ.
Й о р д а н ъ К. Р и з о в ъ . Роденъ въ гр. Ве- Тодоръ Станковъ справедливо се смѣта за
лесъ, ученикъ на познатия български патриотъ сподвижникъ на Даме Груевъ и Гоце Дѣлчевъ,
Йорданъ Хаджиконстантиновъ — Джинотъ. Взелъ съ които е билъ учитель въ Щипъ и тѣхна дѣсна
живо участие въ черковно-училищнитѣ и рево- рѫка въ агитациитѣ.
17
Табло XXXVII — 131 учебно заведение.
Божилъ Райновъ, К. Шапкаревъ и Хр. Буч-
И л и я Д и м у ш е в ъ , синъ на Димушъ Тър- ковъ сѫ честита тройка, която си подала рѫка,
пеновъ отъ гр. Леринъ, голѣмъ богаташъ и кре- за да създаде отъ гр. Солунъ културенъ българ-
питель на българщината въ леринска околия. ски центъръ.
Илия е роденъ презъ 1876 год., свършилъ IV Райновъ е роденъ въ гр. Котелъ (България).
класъ въ битолската гимназия. Посветенъ въ ре- И сега, на преклонни години, не престава да
волюционната организация отъ Пере Тошовъ. обича и да работи съ перо за каузата на Маке-
Отъ 1897 до 1900 г. билъ е касиеръ на око- дония.
лийската организация въ леринско, а отъ 1901
г. — главенъ рѫководитель и е въ тѣсна дружба Табло XXXVIII — 137
съ именития лерински войвода Марко Лерински
(Георги Ивановъ). Братски сѫ дѣлили грижи за С т о я н ъ С. Ш а н г о в ъ . На 10 августъ
издигането на революционното дѣло. Участву- 1925 година се помина въ София Ст. С. Шан-
валъ въ битолския конгресъ презъ 1905 година говъ, роденъ на 11 августъ 1867 година въ с.
и отъ него билъ избранъ за касиеръ на окрѫга. Ениджия (лозенградско). Той е единъ отъ най-
Презъ управлението на младотурцитѣ едва виднитѣ основатели на ежедневния български
не билъ убитъ, поради което избѣгалъ презъ печатъ и единъ отъ най-горещитѣ защитници
1913 година съ чета отъ 21 души, проникналъ на македоно-одринското освободително дви-
чакъ до Леринъ и падналъ въ гръцки рѫце. жение.
Осѫденъ на смърть, а после, смекчено на- Кой не познава Шанговата поща, която да-
казанието съ доживотенъ затворъ, излежавалъ ваше непрекѫснато цѣли години най-обширни
въ атинската тюрма, отдето на 7 мартъ 1914 сведения за Македония и кой не ще си припомни
година билъ освободенъ и се прибралъ въ Бъ- съ благодарность за неговата инициатива за ми-
лгария. тинги, събрания и др. по македонския въпросъ?
Сега живѣе въ Бургасъ и е председатель на
тамошната илинденска организация. Табло XXXVIII — 138
Табло XXXVII — 132 Х р и с т о Г. Д а н о в ъ е роденъ презъ

1828 г. въ гр. Клисура (Тракия), училъ се при
П а н е П р о ш о в ъ е отъ Щипъ, роденъ презъ знаменититѣ за времето си български учители
1866 год., по занятие обущарь. Презъ 1894 год., Сава Радуловъ и Найденъ Геровъ.
когато дохаждатъ за учители Гоце Дѣлчевъ, Дамя- Отъ 1849 до 1858 година е билъ учитель, а
нъ Груевъ, Дели Ивановъ, да поставятъ основитѣ въ последната година е основалъ въ Пловдивъ
на В. М. Р. О., единъ отъ първитѣ съзаклятници въ първата българска книжарница.
Щипъ за „дѣлото” се явява Пане Прошовъ. Единъ Тази книжарница изигра голѣма роль не
отъ най-ревностнитѣ легални дейци. само въ събуждането и просвѣщението на бъ-
Чрезъ приятелство съ турцитѣ винаги е лгарския народъ въобще, но и за оная часть
успѣвалъ да узнава полицейскитѣ разпоредби за отъ последния въ Македония. Тя бѣше еди-
обискъ и е предупреждавалъ на време скрититѣ нъ видъ училищенъ отдѣлъ, който търсѣше
нелегални дейци. Гоце го е наричалъ „Жаверъ”. препорѫчваше и даже назначаваше учители за
Отъ 1905 год става нелегаленъ и избѣгва въ много македонски градове.
София, кѫдето сега прекарва старитѣ си години. Тази книжарница снабдяваше училищата
съ учебници и учебни помагала на най-благо-
Табло XXXVII — 133 приятни условия.
По-късно, презъ 1868-69 г., книжарницата
Г й о р ч е п о п ъ А н г е л о в ъ е родо- отвори свои клонове въ Солунъ и Велесъ.
мъ отъ с. Зарово. Председатель на Петричкия Дановъ е и педагогически деецъ. Той е
окрѫженъ съветъ отъ 1922—1931 година. съставилъ повече отъ 50 разни учебници и учи-
лищни книги.
Табло XXXVII — 134 Патриархътъ на българското книжарство се
И в а н ъ П о п о в ъ е роденъ въ гр. Враня помина презъ 1912 година.
(Сърбия) презъ 1840 год., старъ учитель въ Ма-
кедония. Табло XXXVIII — 139
Наклеветенъ отъ гърцитѣ като бунтовникъ, В а с и л ъ К ъ н ч е в ъ, макаръ и не македо-
билъ осѫденъ отъ турското правителство на стро- нецъ, обичаше Македония много повече отъ хи-
гъ тъмниченъ затворъ. Лежалъ въ солунската кре- ляди македонци и главно той й служи съ голѣма
пость „Беязъ-Куле” петь години и три месеца. мѫдра любовь. За нейното изучване той напра-
Починалъ презъ 1915 година. ви толкова много, щото едва ли има равенъ на
Табло XXXVII — 135 себе си. И опозналъ я всестранно той бѣше ней-
нъ трибунъ предъ приятели и врагове, дори и
В а н г е л ъ С т о я н о в ъ (житошанецъ) ро- на чужбина.
домъ отъ гр. Крушово, на 31 година, емигриралъ В. Кънчевъ е роденъ въ гр. Вратца. Основ-
презъ 1922 год., председатель на младежката ното образование е получилъ въ родното си
македонска организация „Тодоръ Александ- мѣсто, а висшето — по химия — въ Германия.
ровъ” въ гара Бѣлово и основатель на благотво- Презъ 1889 г. е учителствувалъ въ Солунската
рителното братство „Питу Гулевъ”, гара Бѣлово, гимназия, гдето заедно съ други колеги редак-
и неинъ подпредседатель. тира списанието „Книжици за прочитъ”, после
нѣколко години е директоръ на сѣрското педа-
Табло XXXVIII — 136 гогическо училище.
Отъ Сѣръ бива премѣстенъ въ Цариградъ
Б о ж и л ъ Р а й н о в ъ е единъ отъ голѣмитѣ като главенъ екзархийски инспекторъ и въ ка-
пионери на македонската просвѣта. Той е пър- чеството на такъвъ пропѫтува и посети цѣла Ма-
виятъ директоръ на българската мѫжка гимна- кедония и изнесе въ печата нейния животъ. Кън-
зия въ гр. Солунъ (1880-1881 Г.) и благодаре- чевъ написа следнитѣ книги: „Етнография и ста-
ние на неговия тактъ, гимназията още на първо тистика на Македония”— 1900 год. 2) „Орохид-
време почва да се издига до образцово срѣдно рография на Македония” 3) „Пѫтни съобщения въ
18
Македония” — 1898 год. и много други. Той живота си, а главно съ предсмъртното си заве-
бѣше и белетристъ. щание.
Като народенъ представитель на 14. ХІ. Въ своето завещание К о с т а С т о я н о в ъ
1899 год. държа паметната речь „Турция и Бъл- между другото оставя 2 милиона лева, както и
гария”; на 29. IV. 1898 год. държа сказка въ сла- единъ недвижимъ имотъ въ центъра на града,
вянска беседа „Положението на Македония” състоящъ се отъ 6 магазини, на приблизител-
Василъ Кънчевъ падна убитъ отъ рѫката на на стойность 1,500,000 лева, за издръжката
умопомраченъ човѣкъ на 6. II. 1903 година като на родиленъ домъ въ гр. Плѣвенъ, като 1/10 отъ
министъръ на просвѣтата. доходитѣ ежегодно да се отдѣлятъ за нуждитѣ
на бедни ученици при плѣвенскитѣ основни
Табло ХХХIХ —140 училища предимно такива отъ Емборе или деца
на македонски бѣжански семейства.
Рѫководното тѣло на Цариград- Независимо отъ горното покойниятъ е да-
с к и я р е в о л ю ц и о н е н ъ к о м и т е т ъ , кой- рилъ значителни суми на мѣстнитѣ черкви, бла-
то приемаше и препращаше взривни материа- готворителни и спортни организации и др.
ли за извършване атентати въ Македония, като
голѣмия солунски атентатъ и пр.; съдействува Табло ХL — 142
на хиляди костурчани, ресенчани, леринчани,
охридчани и други да заминатъ за роднитѣ си Д и м. К. С т о я н о в ъ е наследникъ на
мѣста и взематъ участие въ илинденското въз- К. Стояновъ. Роденъ е въ с. Емборе, свършилъ
стание презъ 1903 г солунската гимназия. Понастоящемъ живѣе въ
гр. Плѣвенъ, кѫдето се ползува съ почитьта на
Табло ХL — 141 своитѣ съграждани. Въ дейностьта си се оказа
достоенъ наследникъ на покойния К. Стояновъ.
К о с т а С т о я н о в ъ е роденъ въ с. Ембо- Сѫщиятъ щедро подпомогна настоящето изда-
ре, кайлярска околия — Македония, презъ 1848 ние, съ което поощри реализирането на този
г. Произхожда отъ скромно и бедно семейство. трудъ.
Презъ 1863 год. дохожда въ Плѣвенъ, нѣколко
години работи изъ околнитѣ села и окончателно Табло ХL — 143
се установява въ града презъ 1876 год. Сѫщата
година съ брата си Дим. Стояновъ и Дим. Конс- Странно търговско дружест-
тантиновъ, тоже отъ Емборе — плѣвенски бла- во „Напредъкъ”, П л ѣ в е н ъ . Понеже
годетель, и други сънародници образуватъ тър- основателитѣ на дружеството били преселници
говската фирма: Стояновъ—Константиновъ и Сие, въ Плѣвенъ отъ севлиевско и отъ Македония, тѣ
която фирма непрекѫснато сѫществува отъ тога- го нарекли, „странно”. То било основано презъ
ва и до днесъ и на която той остава съдружникъ и 1875 год. и започнало работата си въ началото
деятель до смъртьта си — 4. IX. 1929 год. на 1876 год. Първия вносъ е билъ по една лира
Презъ цѣлия си животъ се посвещава на ор- турска, а следъ това седмично по два гроша. Не
ганизирана и плодоносна стопанска дейность. сме могли да намѣримъ първитѣ акции, но сре-
Въ резултатъ на неговия и другаритѣ му, съд- шу седмичнитѣ вноски се е давалъ билетъ. № 1
ружници отъ фирмата, трудъ едно следъ друго е издаденъ на 31 октомври 1876 г., на Петъръ
никнатъ разновидни тѣхни предприятия и ско- Рачевъ, (кочанътъ отъ тази разписка е илюстри-
ро следъ освобождението на България тя доби- ранъ тукъ. Другата часть е изгубена).
ва обликъ на мощна и ползуваща се съ завидно „Основатели били:
реноме кѫща дори вънъ отъ предѣлитѣ на Бъл- Георги Костовъ, Атанасъ Костовъ, Димитъръ
гария. Минава като главна експортна кѫща на Стояновъ, Дим. Константиновъ, Хр. Г. Върбеновъ,
зърнени храни и притежателитѣ на фирмата съ г-жа Костова (съпруга на основателя Г. Костовъ)
право могатъ да се нарекатъ родоначалници на и други, д р у ж е с т в о т о е и м а л о з а ц е л ь
мелничарската индустрия въ северна България. да помага и на Революционния ко-
Покойниятъ е билъ единъ отъ най-голѣмитѣ митетъ въ Букурещъ, на когото то
акционери на мѣстната акц. банка „Напредъкъ” б и л о и з п р а щ а л о с у м и . „Изъ кн. „Акци-
и бившъ председатель въ управителния й съветъ; онерното дѣло въ странство и у насъ„ — проф.
основатель и членъ акционеръ е билъ и на Бъл- Ан. Цанковъ, Д. Мишайковъ, Ст. Бочевъ.
гарското параходно д-во въ Варна и др. Любопитно е, че нѣкои отъ основателитѣ
Билъ е голѣмъ родолюбецъ, живо се е ин- взели акции и на името на децата си и едно
тересувалъ отъ сѫдбата на своята Родина и ос- бебе-акционеръ отъ онова време—М. Г. Кос-
тро и болезнено е посрещналъ развръзката на товъ• Последниятъ бѣ напоследъкъ управителЬ
борбата за освобождението на родния му край. на дружеството — станало сега акционерна
Ала и до последни дни на живота си той не е банка „Напредъкъ” — единственото българско
изгубилъ вѣрата въ тържеството на идеалитѣ на акционерно дружество, оцѣляло отъ предо-
българското племе. свободителната епоха и до сега. Сегашниятъ
Своето родолюбие и хуманность той за- председатель г. Коста Стояновъ е братъ на ос-
свидетелствувалъ съ редъ благодеяния презъ нователния членъ, Дим. Стояновъ.
Македонски националенъ комитетъ
Д - р ъ С т а н и ш е в ъ , председатель (гле- год.) и 5 години секретарь на Екзархията и инс-

дай № 2 отъ обясн. текстъ — табло II, стр. 1). пекторъ на българскитѣ училища въ Турция.
Д и м и т ъ р ъ В . М и х а й л о в ъ, роденъ Билъ е 16 години председатель на Битол-
на 12 октомври 1873 год. въ гр. Битоля. ското братство, подпредседатель на македонс-
Основното и гимназиалното си образова- кото д-во въ София, касиеръ на Благодетелния
ние получилъ въ родния си градъ, а висшето въ съюзъ, подпредседатель на Изпълнителния ма-
Софийския и Мюнхенския университети. кед. комитетъ, подпредседатель на Македонс-
Учителствувалъ е 8 години въ I Соф. мѫжка кия националенъ комитетъ и пр.
гимназия, 1 година въ I Соф. девическа гимна- Манолъ (Емануилъ) Благоевъ Ди-
зия, 20 години въ Софийската духовна семина- м и т р о в ъ , роденъ на 10 X. 1894 год. въ гр. Ем-
рия. Билъ е една година преподаватель по гръц- боре, свършилъ софийската класическа гимназия,
ки езикъ въ Военната академия въ София (1914 а висше—юристъ, въ софийския университетъ. За-
19
пасенъ подпоручикъ, участвувалъ презъ общо- Г е о р г и п. К о н с т . А п о с т о л о в ъ, роде-
европeйската война въ 26 пехотенъ полкъ. За- нъ на 23 априлъ 1898 г. въ гр. Криворѣчна Па-
емалъ различни служби въ Министерството на ланка — Македония.
правосѫдието като мирови сѫдия въ София и Свършилъ гимназиално образование и вис-
провинцията и замѣстникъ прокуроръ въ Со- ше по математика и физика въ София. Две го-
фийския окрѫженъ сѫдъ. По настоящемъ е ад- дини специализиралъ по техническа механика
вокатъ. Отъ 1925 г. до днесъ е членъ на Маке- въ Берлинъ, запасенъ подпоручикъ отъ арти-
донския националенъ комитетъ, а презъ 1931 г. лерията. Участвувалъ въ европейската война на
е подпредседатель. македонския фронтъ.
В а с и л ъ И в . В а с и л е в ъ , роденъ въ Ем- Учитель по математика и механика въ Соф.
боре на 19 октомври 1897 год. срѣдно механо-електротехническо училище.
Първоначалното си образование получилъ Членъ на Македонския националенъ коми-
въ родното си мѣсто, а срѣдното — въ Солунъ тетъ отъ 1926 година.
(българска търговска гимназия) и Варна. Щ е р ь о Б о ж и н о в ъ Б о я д ж и е в ъ , ро-
До 1924 година заема разни банкови служ- денъ на 29. VI 1894 год. въ гр. Солунъ. Свършилъ
би, публицистъ и кооперативенъ деятель. реалната гимназия въ Солунъ и военното учили-
Дългогодишенъ председатель на македон- ще въ София. Участвувалъ е въ общоевропейс-
ската младежка организация въ Варна. Въ 1923 ката война въ 60-и полкъ и се уволнилъ въ чинъ
година бива избранъ за организаторъ на Маке- капитанъ. Останалъ инвалидъ, бившъ дългого-
донския младежки съюзъ, а въ 1924 год. и на дишенъ председатель на Солунското братство.
братствата въ България — до 1927 год., кога- Понастоящемъ е избранъ членъ въ Македонския
то бива избранъ за членъ на Комитета. До 1929 националенъ комитетъ. Сега е търговедъ.
год. е членъ и организационенъ секретарь, а отъ И в а н ъ Т р и ф у н о в ъ , роденъ на 19 сеп-
тогава до сега, членъ и политически секретарь тември 1893 год., с. Бабчоръ, костурско — Ма-
на Комитета. кедония. Свършилъ гимназия въ Солунъ и полу-
Н и к о л а С о т и р о в ъ Г а б р о в с к и , роде- висше образование въ Софийския юридически
нъ въ гр. Крушово на 29. IV. 1871 год., запасенъ факултетъ.
полковникъ отъ артилерията. Билъ е главенъ ре- Свършилъ военното на Н. В. училище въ
визоръ въ дирекцията на трудовата повиность. София. Участвувалъ като офицеръ презъ цѣлата
Гимназиално образование и военно училище е европейска война. Членъ е на Македонския на-
завършилъ въ София. ционаленъ комитетъ отъ 1929 год.
Той непрекѫснато отъ 1924 г. и до днесъ е Т о д о р ъ Лаз. х. С т о я н о в ъ, роденъ на
избиранъ за членъ въ Македонския националенъ 29 януари 1884 год. въ гр. Велесъ — Македо-
комитетъ. ния. Свършилъ педагогическото училище въ гр.
К о з м а Г е о р г и е в ъ Ч у р а н о в ъ , роденъ Скопие презъ 1900—1901 год. Билъ е учитель,
въ гр. Смилево, битолско. Свършилъ класическа главенъ учитель и учил. инспекторъ въ различни
гимназия въ Битоля и висша математика въ Со- градове на Македония.
фийския държавенъ университетъ. Билъ е гим- Зап. подпоручикъ отъ армията. Инвалидъ съ
назиаленъ учитель въ Одринъ, Сѣръ, Солунъ и голѣма инвалидность отъ последната европейс-
Стара Загора, а напоследъкъ директоръ въ не- ка война. Членъ на Македонския нац. комитетъ
пълната гимназия въ Анхиало. отъ 1929 год., пенсионеръ.
Понастоящемъ е избранъ членъ въ Маке- С т е ф а н ъ И в а н о в ъ Б и д и к о в ъ , роде-
донския националенъ комитетъ и изпълнява нъ на 22. XII. 1886 год. въ гр. Кратово — Маке-
длъжностьта организационенъ секретарь. дония. Свършилъ скопското педагогическо учи-
Й о р д а н ъ И л и е в ъ А ч к о в ъ , роденъ лише и учителствувалъ въ гр. Кратово, Паланка,
презъ 1877 год. въ гр. Прилепъ. Свършилъ кла- Струмица и Цариградъ и отъ 1922 година въ гр.
сическата гимназия въ Солунъ, висша славянска София.
филология въ София и правото въ Лозана. Запа- Презъ последната война се е числилъ въ
сенъ капитанъ, участвувалъ въ редовната армия партизанския отрядъ и е награденъ съ орденъ
презъ балканската и общоевропейската войни. за гражданска и военна заслуги.
Бившъ председатель на Прилепското братство. Избранъ за членъ на Македонския нац. ко-
Сега е избранъ членъ въ Македонския национа- митетъ въ IX редовенъ конгресъ.
ленъ комитетъ.
Благотворителни братства
Табло XV—60 ативата на братството се основа Македонски на-

ученъ институтъ, както и първата женска група.
Щи пско б л а г о т в о р и т е л н о б р атс тв о
„Т одо р ъ А л е кса н др о въ ” . Настоятелство Табло XVI—62
— първи редъ отъ лѣво на дѣсно: Ст. Шанда- Р е с е н с к о б р а т с т в о „Трайко Китан-
ровъ, председатель; Владо Икономовъ, единъ чевъ”. Председатель: Коста Николовъ, касиеръ
отъ родолюбивитѣ щипски граждани, подпред- въ кооперативната македонска банка, бившъ
седатель; Григоръ Александровъ, желѣзничарь, гимназиаленъ учитель въ Македония; подпред-
съветникъ; втори редъ: Андонъ Хр. Пиперевски, седатель: Бенчо Еф. Гещаковъ; секретарь: Геор-
търговецъ, ангросистъ на колониалъ въ София ги Балиевъ; касиеръ. Наце Дански и съветници:
— заемалъ е видни обществени народополез- Анастасъ Ляпчевъ и Дим. Павловъ.
ни длъжности въ Солунъ и Щипъ; Йорданъ Мит-
ровъ, секретарь; Ал. Развигоровъ, съветникъ и Табло XVI—63
Хр. Пешевъ, Касиеръ, индустриялецъ на захар-
ни издѣлия въ София. Братството е едно отъ Демиръ-Хисарското (битол-
първитѣ, основани въ София благотворителни с к о ) благотворително братство е осно-
братства (1899 год.). Едно отъ крупнитѣ дѣла на вано презъ 1891 год. Първитѣ основате-
братството е издаването на сборникъ отъ бъл- ли на братството сѫ родолюбивитѣ бъл-
гарски народни пѣсни въ Македония отъ Панчо гари-македонци: Янаки Ангеловъ отъ с.
Михайловъ (1923 г.). Сѫщата година по иници- Голѣмо Цѣрско, Спиро Ивановъ и Никодинъ
20
Стояновъ отъ с. Цѣрско и др. Презъ 1929 г. Понеже братството е най-близко до сръб-
братството брои повече отъ 200 члена. Сѫщата ската и гръцка граници, често пѫти се посещава
година е образувана и женска група при братс- отъ чужденци, идящи на Балкана за запознаване
твото. — Членове на настоятелството презъ тая съ положението тукъ. Така презъ 1929 год., по-
година сѫ: председатель: Алексо Стефановъ; сетено бѣше отъ двама журналисти, една ко-
секретарь: Георги Колевъ; подпредседатель: мисия отъ английско дружество и единъ шефъ
Георги Стояновъ; касиеръ: Методи Илиевъ — на международенъ икономически институтъ.
втори ред отъ лѣво на дѣсно; съветници: Смиле Следъ като всички тѣ узнаваха положението на
Велевъ, Ив. Стояновъ, Силянъ Трайчевъ — пър- бѣжанцитѣ и следъ като имъ бѣха съобщавани
вия редъ. целитѣ и срѣдствата въ борбата, всички си за-
минаваха увѣрени въ правотата на македонска-
Табло ХVII—64 и 65 та кауза и съ обещания, че оставатъ за винаги
приятели на Македония.
Г о р н о-Д жумайско благотво-
При братството ни е образувана отъ преди
рително братство „Тодоръ Алексан-
4 години женска секция, която развива голѣма
д р о в ъ ” . Брои повече отъ 1200 редовни члена.
дейность.
Едно отъ отлично организиранитѣ братства. На-
Настоятелството на братството се състои
стоятелството на братството презъ 1929 годи-
отъ: председатель: Дончо Лазаровъ; подпред-
на е било подъ председателството на Георче п.
седатель Андрея Садразамовъ; секр.-каси-
Ангеловъ при съставъ: подпредседатель: Иванъ
еръ: Димитъръ Г. Мешковъ; съветници: Никола
Илиевъ; секретарь-касиеръ: Илия Т. Орлиновъ и
Георгиевъ, Никола п. Георгиевъ, Тодоръ Стоя-
съветници: Иванъ Марковъ, Дели Кировъ, Георги
новъ и Димитъръ Георгиевъ.
Т. Московъ и Ив.Клифовъ. Презъ 1930 год. подъ
председателството на Хр. Кенинъ, подофицеръ, Табло XIX — 69
и членове: Георги п. Ангеловъ, Ив. Илиевъ, Ор-
линовъ, Мицо Христовъ, Миланъ Деликировъ и Благотворителнодружество „Али
Иванъ Марковъ. Б о т у ш ъ ” , св. врачко — основано презъ 1925 г.
— основатели: Илия Халяновъ, Иванъ Невѣнчинъ
Табло XVIII—66 и Иванъ Парапановъ, бѣжанци отъ с. Крушово
(демиръ-хисарско). Братството брои повече отъ
Македонско благотворително
50 редовни члена.
б р а т с т в о въ Станимака, основано на 10 но-
Настоятелството въ съставъ : Ив. п. Весели-
ември 1921 год. съ 503 члена отъ всички кра-
новъ (председатель), Г. Граматиковъ (секретарь),
ища на Македония. При дружеството има женс-
Велю Костадиновъ (касиеръ) и съветници: Нико-
ка секция. Управителното тѣло—председатель:
ла Данаиловъ, П. Чалъковъ и Стоянъ Дриновъ.
Ив. х. Костовъ; подпредседатель: Перикълъ
Алексиевъ; секретарь: Маринъ Ванчев; касиеръ: Табло XX — 70
Кост. Филиповъ; съветници: Хр. Сърбиновъ, Ван-
гелъ Пехливанчевъ, Гйошо п. Яневъ. Контролна Македонско б л а г о т в о р и т е л н о д р у -
комисия: Стойчо Атанасовъ, Ив. Кожухаровъ и ж е с т в о въ с. Бѣлица (св. врачко) — основано
Тома Ковачевъ. презъ 1924 год., съ повече отъ 125 члена. На-
стоятелство подъ председателството на Ат. Д.
Табло ХVIII—67 Начевъ, съ членове — Никола Манолевъ, Иванъ
Продановъ, Анг. Петровъ, Яно п. Яновъ.
Македонско благотворително
б р а т с т в о „ Й о с и ф ъ К и р о в ъ ” въ с. Пипе- Табло XX — 71
рица (св. врачко). Председатель: Георги А. Хад-
жиевъ; подпредседатель: Никола Стефановъ и Малешевско благотворително
членове: Марко Г. Газевъ (библиотекарь), Желю б р а т с т в о въ София — едно отъ най-старитѣ
Г. Димовъ, Стоянъ Н. Хаджовъ и Косто Д. Жаровъ братства. Председатель — Асенъ Марчинковъ,
отъ с. Петрово. подпредседатель — Трайко Благоевъ, секре-
тарь — Крежовъ, членъ — Ат. Кузмановъ.
Табло XIX — 68
Табло XX — 71, 72, 73
Петричко македонско благо-
творително братство “Хр. Матовъ”. Македонско благотворително братс-
Бѣжанци въ гр. Петричъ сѫ настанени още тво „Трайко Мечевъ” въ квартала „Мара Буне-
презъ 1913 г. Поради настаняването имъ на ва”, София — основано презъ 1926 год. Основа-
сигурно и постоянно мѣстожителство и пора- тели: Конст. Пешковъ отъ с. Смоквица (гевгелий-
ди настѫпването на общоевропейската война, ско). Дамянъ Буюклиевъ — отъ с. Ябланица (де-
братството е образувано къмъ края на 1919 год. бърско), и Пошка Казанджиева — инициаторка
Основатели сѫ били г. г. Ат. Маджаровъ, Ат. Ка- за образуване женската секция при братството.
либацевъ, Ангелъ Дончевъ, Георги Тушиновъ,
Иванъ Узуновъ, Д. Георгиевъ и др. Освен горнитѣ братства въ София има още:
Сега братството брои 560 члена,
разпредѣлени на 18 тридесетки съ по три де- Битолско, Велешко, Воденско, Гевгелий-
сетки. Всички съобщения и нареждания се из- ско, Драмско, Дойранско, Дебърско, Енидже
вършватъ чрезъ тридесетаритѣ и десетаритѣ. Вардарско, Кайлярско, Кумановско, Костурско,
Презъ 1930 година братството построи Кичевско, Кочанско, Крушовско, Кукушко, Кра-
свой братственъ домъ въ центъра на града. За товско, Католическата лига, Леринско, Малко
тая цель е вече събрана отъ доброволни пожер- Папрадищко, Охридско, Паланечко, Прилепско,
твувания една сума надъ 600,000 лв. Радовишко, Галичко-рѣканско, Сѣрско, Солунс-
Презъ 1929 г. братството е дало едно ко, Скопско, Струмишко, Стружко, Смилевско,
представление, имало е 5 общи събрания и 26 Тиквешко, Тетовско, Гостиварско, Красноселс-
заседания на братственото настоятелство. ко, Княжевско и с. Надежда.
21
Провинциални братства
Анхиалско, Айтоско, с. Атолово (ямболско); Мездра, Малъкъ-Чардакъ (пловдивско), Мари-

Айдиново (пещерско), Алекария (анхиалско), костиново (свети Врачъ), Морава (свищовско),
Бургазко, Борисовградско, Бѣлащица (плов- Митлиово (петричко), Манджово (св. врачко),
дивско), с. Баня (анхиалско), Бѣла (варненс- Нова Загора, Никополъ, Неврокопъ, Нови-Па-
ко), с. Башикърово (пазарджишко), с. Радешево заръ, Насва-кьой (пловдивско), Ново-Ходжово
(плѣвенско), Батакъ (пещерско), гара Бѣлово, (свети Врачъ), Орта-Кьой, Орѣхово, Овча-Мо-
с. Бешли (орѣховско), с. Брѣзница (петричко), гила (свищовско), Пловдивъ, Плѣвенъ, Перникъ
Варна, Видинъ, Враца, с. Въксенъ (петричко), с. (мината), Петричъ, Провадия, Пещера, Попово,
Врана (петричко), Горна-Орѣховица, Габрово, Перущица, Петрово (Свети Врачъ), Плоски (мел-
Гюешево (кюстендилско), с. Горни Воденъ (ста- нишко), Бѣла-Слатина, Пателяница (татаръ-па-
нимашко), с. Галово (орѣховско), Горни Чиф- зарджишко), Пиперица (Свети Врачъ), Русе, Ра-
ликъ (провадийско), Голѣмо Конаре (пловдив- домиръ, Разградъ, Разлогъ, Равда (анхиалско),
ско), с. Горно Спанчево (св. врачко), с. Гложене Рила (дупнишко), Ружинци (бѣлослатинско),
(орѣховско), с. Гореле (петричко), гр. Дупница, Ракитово (Пещерско), Стара-Загора, Свилен-
Дарждере, Долни Дѫбникъ (плѣвенско), Долни градъ, Самоковъ, Станимака, Свети Врачъ,
Чифликъ (варненско), Даутли (анхиалско), с. Свищовъ, Севлиево, Сливенъ, Сливница (со-
Долни Луковитъ (орѣховско), с. Дудене (плов- фийско), Сливовикъ (ломско), Симитли (гор-
дивско), Дълги Геранъ, (пловдивско), Долна но-джумайско), Власи, (анхиалско), Сарамбей,
Баня (ихтиманско), Долно Спанчево (св. врач- Ставерци (орѣховско), Старчево (петричко),
ко), Долни Воденъ (станимашко), Ески Джу- Саладиново (никополско), Склаве (свети Вра-
мая, Елхово, Елидере (татаръ-пазарджишко), чъ), Скъртъ (петричко), Татаръ-Пазарджикъ,
Елисейна (врачанско), Ени-кьой (пловдивско), Велико-Търново, Троянъ, Т.-Тръстеникъ (нико-
Егридере, Игралище (петричко), Кюстендилъ, полско), Телишъ (луковитско), гара Тръмбешъ,
Кушу-Кавакъ, Карнобатъ, Кърджали, Кула, Ка- Тополница (петричко), Фердинандъ, Фотакларъ
вакли, Казанлъкъ, с. Крупникъ (Горна-Джумая), (кърджалийско), Хасково, Харманли, Хайреди-
Карлово, с. Кукленъ (станимашко), с. Кюсе-Му- нъ (орѣховско), Църча (татаръ-пазарджишко),
ратово (татаръ-пазарджишко), Кричимъ (плов- Чирпанъ, Брѣзово (пловдивско), Чимосъ (анхи-
дивско), Кесарево (Горна-Орѣховица), Криво- алско), Червенъ Брѣгъ, Чаушово (свищовско),
долъ (врачанско), Куртово-Конаре (пловдив- Чучулигово (свети врачко), Шуменъ, Шияково
ско), Камена (петричко), Кнежа (орѣховско), (никополско), Ширбаново (петричко), Ямболъ,
Крива бара (ломско), Козлодуй (орѣховско), Хотинци (русенско), Хърсово (свети врач ко),
Караисенъ (свищовско), Ключъ (петричко), Ку- Лехово (Свети Врачъ), Добри-Лаки (петричко),
лата (свети Врачъ), Коиловци (никополско), Скобелево (чирпанско), Мечкюръ (пловдивс-
Ломъ, Ловечъ, Левски (плѣвенско), Левуново ко), гара Раднево, Марино-Поле (Свети Врачъ),
(свети Врачъ), Мелникъ, Месемврия, Махала- Демиръ-Дишли (пловдивско), Копривленъ (не-
та (плѣвенско), Мандрица (орта-кьойско), гара врокопско).
Начало на революционната организация въ Македония
Солунъ, благодарение на своето имаше за цель да подлъгва бедни, недовол-

мѣстоположение, като естественъ излазъ на цѣла ни или изпѫждани за лошо поведение ученици
Македония къмъ морето, бѣше станалъ не само отъ българскитѣ училища въ Солунъ. Макаръ че
тър говски, но и просвѣтенъ центъръ на българитѣ нѣмаше нито единъ сърбинъ въ Солунъ, все пакъ
въ Македония. На редъ съ цвѣтущитѣ търговски безпокойствието бѣше голѣмо отъ настаняване-
фирми, като тѣзи на: братя х. Мишеви и Никола то на тѣзи сръбски агенти въ най-южния край на
п. Стефановъ отъ Велесъ, на братя Христо и Дим. Македония.
Златареви отъ Кукушъ; комисионерскитѣ кѫщи Съглеждайки голѣмата опасность, която за
на братя Дамянъ Петрови, Пиперкови, братя Ку- страшаваше българщината въ Македония отъ
ситасеви и Мурджевъ отъ Прилепъ и други, се засилващата се сръбска пропаганда, която от-
издигаше и Солунската мѫжка гимназия, отдето давна вече бѣ минала границата на Шаръ-пла-
излѣзоха най-добритѣ македонски синове. Тамъ нина група интелигентни и родолюбиви младе-
(въ Солунъ) се стичаха всички по-събудени ма- жи се събраха да о б с ѫ д я т ъ с р ѣ д с т в а т а
кедонци българи отъ вѫтрешностьта, за да раз- за борба срещу това зло. На 23 октомври 1893
ширятъ своето образование и бѫдатъ полезни год. тѣ решиха да турятъ основитѣ на една кон-
на своята родина, която имаше толкова голѣма спиративна организация, която да гледа и ор-
нужда отъ просвѣтени хора. Поради оживѣнитѣ ганизира българитѣ въ Македония за успѣшна
търговски връзки съ чужбина, въ Солунъ лесно борба срещу гръцката и сръбска пропаганди,
проникваха свободолюбивитѣ идеи на западна и крайната цель на която бѣше създаването на
Европа и патриотичниятъ духъ на свободна Бъ- а в т о н о м н а Ма к ед о н и я
лгария. Тѣ се разпространяваха главно между Идеята за тази организация бѣ дадена отъ
младата и родолюбива интелигенция. Благо- Иванъ х. Николовъ, родомъ отъ Кукушъ. Възпри-
дарение на тѣзи свои предимства, Солунъ можа ета отъ Андонъ Димитровъ отъ с. Айватово (со-
да застане на чело въ борбата ни за политичес- лунско) И Дамянъ Груевъ отъ с. Смилево (битол-
ко освобождение. Тамъ бѣ създадена отъ група ско), тя биде внушена на д-ръ Христо Татарчевъ
младежи идеалисти революционната организа- отъ Рѣсенъ, който, като единственъ българинъ
ция, на която бѣ сѫдено да изиграе грамадна лѣкарь, се ползуваше съ симпатиитѣ на всич-
роля въ македонското движение. ки българи не само въ гр. Солунъ, но и въ цѣла
Непосрѣдственъ поводъ за създаването на Македония. Идеята допадна на схващанията на
революционната организация даде откриване- Петъръ х. Арсовъ отъ с. Богомила (велешко) и на
то на сръбско училище въ Солунъ. Това учили- Христо Батанджиевъ отъ Гумендже.
ще имаше за преподаватели българи-ренега- Първата среща стана въ квартирата на Хр.
ти, като Иванъ Величъ отъ Дебъръ, Н. Попови- Батанджиевъ, бивша квартира на Ив. х. Нико-
чъ отъ Битоля и други, всички бивши питомци ловъ до „Челеби-Бакалъ”; а втората, и окон-
на Солунската мѫжка гимназия, свършивши чателна, въ квартирата на Андонъ Димитровъ,
и Бѣлградската висша школа. Това училище срещу кѫщата сега на братя Дамянъ Петрови,
22
бившия български пансионъ, известенъ подъ среща се състоя на 15 августъ 1894 год. въ гр.
името „Спандони”. Рѣсенъ, по случай освѣщаването на новопостро-
Организацията бѣ основана подъ името: ения храмъ „Св. Св. Кирилъ и Методи” въ сѫщия
„Македонска революционна организация”. За градъ. Тази сбирка бѣше и първия конгресъ на
председатель бѣ избранъ единодушно, ува- Македонската революционна организация.
жавания отъ всички ни, д-ръ Хр. Татарчевъ; за Д-ръ Хр. Татарчевъ се завърна отъ сбирката
подпредседатель — Ив. х. Николовъ, за секре- пъленъ съ голѣми надежди, че дѣлото преуспѣва
тарь — Дамянъ Груевъ, за касиеръ Андонъ Ди- на всѣкѫде, и че ще се увѣнчае съ пъленъ ус-
митровъ; а останалитѣ двама: Петъръ п. Арсовъ и пѣхъ. При връщането си отъ Рѣсенъ въ Битоля,
Хр. Батанджиевъ — за съветници. Всѣки отъ насъ другаритѣ му успѣха да повлияятъ на Пере То-
се задължи да действува тамъ, кѫдето виждаше, шовъ, тогава учитель тамъ, да прегърне идеята.
че може да има най-голѣмъ шансъ да пропа- И действително, презъ м. октомври 1894 год.,
гандира идеята. Организацията бѣ възприела той бѣ причисленъ къмъ организацията.
следнитѣ два принципа: т а и н с т в е н о с т ь т а Д-ръ Татарчевъ, съ своето често сновене
и а в т о р и т е т н о с т ь т а . Възложено бѣ на до Кукушъ и обратно, можа да достави срѣдства
Петъръ п. Арсовъ да изработи устава. Смѣташе за организацията. Отъ тѣхъ Централниятъ ко-
се, че въ една автономна Македония, подъ га- митетъ раздаде на първо време взаимообразно
ранцията на великитѣ сили, българскиятъ еле- известни суми на по-слабитѣ мѣстни организа-
ментъ, който съставляваше въ страната грамад- ции.
но мнозинство, ще може най-лесно да развива Революционниятъ крѫжокъ въ Щипъ се съз-
своитѣ борби въ всѣко отношение. даде презъ 1894 год. отъ главния учитель Туше
Веднага следъ съставянето на централното Дели Ивановъ (отъ Кукушъ), заедно съ Гоце Дѣл-
управително тѣло, д-ръ Хр. Татарчевъ, въ качес- чевъ, сѫщо учитель тамъ (пакъ отъ Кукушъ).
твото си на лѣкарь, тръгна да обикаля градове Христо Матовъ бѣ зачисленъ въ организа-
тѣ: Гевгели, Дойранъ, Струмица, Кочани, Радо- цията презъ 1895 год., а Георче Петровъ, до то-
вишъ, Щипъ, Кратово, Скопие, Велесъ, а специ- гава отявленъ противникъ на организацията,
ално Кукушъ, кѫдето, благодарение на своитѣ се зачисли къмъ нея едва въ началото на 1896
голѣми връзки и авторитетъ, можа да привлече год. Нахлуването на върховистски чети отъ Бъ-
голѣмъ брой съмишленици къмъ дѣлото. лгария презъ 1895 година и вредитѣ, причи-
На Андонъ Димитровъ бѣ възложено орга- нени отъ това нахлуване на дѣлото, стрѣснаха
низирането и рѫководството на новитѣ членове организаторитѣ въ Македония. Много тежко
на организацията въ Солунъ. Той имаше връз- впечатление направи докарването въ Солунъ,
ки съ еснафа и турскитѣ чиновници; като учи- завързани за рѫцетѣ одрипавѣли селяни отъ се-
тель по турски езикъ въ българската гимназия лата въ горно джумайско, мелнишко и невро-
и по български езикъ въ турската гимназия, той копско. Яви се нужда да се свика втора сбир-
доста умѣло можа да използува това свое по- ка, за да се обмислятъ мѣркитѣ, какъ да се тури
ложение за целитѣ на организацията. На първо край на това ненормално положение. Сбир-
мѣсто, нуждно бѣше да се организиратъ пѫтища ката се състоя презъ великденската ваканция
за революционно сношение съ вѫтрешностьта на 1896 год. въ гр. Солунъ, въ квартирата на
на Македония и съ чужбина. За тази цель, следъ Андонъ Димитровъ, която се намираше срещу
дълго оглашение, той успѣ да подведе подъ мѫжката гимназия. Въ нея взеха участие всич-
клетва двама силни въ своята вѣра българи, а ки рѫководни лица на организацията, които
именно: Василъ Мончевъ отъ Прилепъ, съдър- бѣха пристигнали въ Солунъ тайно, понеже по-
жатель на хотелъ „Бошнакъ-ханъ”, и Стефанъ голѣмата часть отъ тѣхъ бѣха екзархийски слу-
Матлиевъ отъ Охридъ, търговецъ на погребал- жители и, като такива, строго се преследваха
ни вещи. На Василъ Мончевъ бѣше възложено да за революционна дейность отъ своето началс-
улеснява посрещането и изпращането на хората тво. На сбирката присѫтствуваха: д-ръ Христо
на организацията, идващи отъ вѫтрешностьта. Татарчевъ, Дам. Груевъ и Ант. Димитровъ, като
Стефанъ Матлиевъ бѣше натоваренъ да осво- представители на гр. Солунъ, Гоце Дѣлчевъ —
бождава отъ митницитѣ революционната лите- на Щипъ, Велко Думевъ — Велесъ, Хр. Матовъ
ратура и материалитѣ, които евентуално биха — Скопие, Вангелъ Калейчевъ — Сѣръ, Гьорче
пристигнали по море за организационни цели. Петровъ — Битоля и др.
Уреждането на тѣзи канали позволяваше на хо- Реши се, да се влѣзе въ контактъ съ
рата на организацията безпрепятствено да се рѫководителитѣ на Върховния комитетъ въ
движатъ. Уредено бѣше и специално бюро, ко- София и да имъ се внуши, да не пакостятъ на
ето снабдяваше сѫщитѣ съ редовни документи дѣлото съ необмислени нахлувания отъ вънъ.
за пжтуване (нуфузи, тескерета и паспорти). Господата отъ София, не само че не се вслушаха
Първиятъ мѣстенъ комитетъ на гр. Солунъ въ молбата на Централния комитетъ въ Солунъ,
се състоеше отъ рѫководителя Андонъ Димит- но презъ 1898 г. тѣ внушиха на свои приятели
ровъ, и членове: Василъ Мончевъ, Стефанъ Мат- въ Солунъ — Гарвановъ и компания — да осно-
лиевъ, Тодоръ Гавазовъ (отъ Прилепъ) и Христо ватъ единъ контра-комитетъ. Комитетътъ бѣше
Червенъ Ивановъ (отъ гр. Кукушъ). Лѣтно време основанъ подъ името „Революционно братство”.
заседанията ставаха на открито перипатичес- Съ основаването на този комитетъ се тури на-
ки. Обикновено се отиваше на разходка къмъ чало на разкола въ македонското освободи-
мелницата на Алатини (близо до малкия Кара- телно движение. Отъ тогава датиратъ борбитѣ
бурунъ), кѫдето почти не живѣеха българи и между върховисти и централисти, която борба
следователно по-лесно можеше да се избѣгне причини грамадна пакость на освобождението.
будното око на полицията. Тази борба не е утихнала и до сега. На нея се
Дѣлото бѣше подето съ голѣмъ ентусиазъ- дължи, може би, и последното разцепление въ
мъ и въ кратко време цѣла Македония бѣ про- редоветѣ на В. М. Р. О.
шаре на отъ малки революционни ядра. Стана Основатель
нужда да се обмислятъ мѣркитѣ за една по-
планомѣрна дейность. Налагаше се обща среща
на рѫководителитѣ отъ цѣлата страна. Такава
23
Дейностьта на В. М. Р. О презъ младо-турския режимъ
Не се мина и цѣла година отъ обявяване- с. Конаре (скопско).

то на хуриета (11 юли 1908 г.) и младотурцитѣ, Атентатитѣ при гаритѣ Зелениково, скопс-
авторитѣ на държавния превратъ въ Турция, ко и Килиндиръ, кукушко.
обърнаха гръбъ на всички свои обещания за Атентатътъ противъ жандармерийския пос-
братство, равенство и свобода и проявиха тъ при Велесъ.
такъвъ безогледенъ шовинизъмъ, че всички не- Атентатътъ по желѣзнопѫтната линия Со-
турски народности въ империята почнаха да лунъ—Цариградъ срещу товарния влакъ при
третиратъ като врагове, щомъ се не поддаваха преминаването му на 20 ноември 1911 год. не-
на отоманизиране, сир. щомъ искаха да запа- далечъ отъ Деде-Агачъ.
зятъ националнитѣ си физиономии. Атентатитѣ въ Радовишъ и въ Битоля близо
Нѣщо повече: при Банкъ де Салоникъ.
Тѣ почнаха да преследватъ и убиватъ Атентатътъ при Дойранъ срещу трена по
водителитѣ и по-виднитѣ лица. Особено силно линията Солунъ-Цариградъ.
бѣ гонението противъ българитѣ. За илюстра- Разрушаването на влогалището при велеш-
ция ще приведемъ нѣколко примѣри: ката гара.
1) Спиро Стефановъ отъ с. Полчища (при Атентатитѣ въ турскитѣ околийски управ-
лепско), убитъ; 2) Митре Славковъ отъ с. Ко- ления въ Кичево и Крушово.
селъ (охридско); 3) Мире Чечиковъ отъ с. Чега- Атентатитѣ въ градоветѣ Кавадарци, Ох-
нъ (островско); 4) К. Щкуртовъ отъ с. Наричани ридъ и Прилепъ.
(костурско); 5) Ганджо Клайчевъ отъ с. Гюпчево Атентатитѣ въ Солунъ, гдето избухнаха ди-
(енидженско); 6) Сава Цвѣтановъ отъ с. Д. Солйе намитни бомби въ австрийската поща, трамвай-
(скопско); 7) Василъ Аджаларски отъ Скопйе ното депо.
8) Бано Кушевъ, училищенъ инспекторъ, Атентатитѣ въ Дойранъ, гдето отъ експло-
убитъ; зията бѣха убити 13 души турци, тежко ране-
9) Пере Тошовъ, единъ отъ стълбоветѣ на ни 17 души турци, леко ранени 25 турци и 4
В. М. Р. О. падна убитъ на пѫть за дома си и дълга българи. Ала най-голѣмъ ефектъ направиха
низа отъ имена се на видни македонски българи. атентатитѣ въ Щипъ и Кочани.
Обезорѫжителната акция, предприета отъ На 4 декември 1911 год., пазаренъ день въ
младотурцитѣ презъ 1910 година, съсипа хиля- Щипъ, избухна една динамитна бомба въ кан-
ди добри македонски синове и внесе разорение тарджийницата близо до джамията. Ефектътъ
срѣдъ селското население. Особено мохаджир- е билъ тъй силенъ, че всички, намиращи се на
ската политика на насилствено изселване на ту- пазаря, почнали да бѣгатъ. Въ туй време една
земното население и колонизация на мохаме- тълпа мюсюлмани нападатъ българитѣ и извър-
дани на тѣхната опразднена земя. Училища и шватъ формено клане; убити сѫ 20 души бълга-
черкви силомъ биваха отнемани отъ българи и ри и ранени около 300 души. Въ този погромъ
подарявани на сърбомани и гъркомани. сѫ замесени полицейски агенти, жандарми и
Чашата се препълни. Българското населе- войници. Този атентатъ направи силно впечат-
ние настръхна и стария духъ за борба закипѣ. ление въ цѣла Македония, а клането предизвика
Водителитѣ на Революционната организация голѣмо негодувание въ царство България, гдето
намѣриха, че настѫпи моментъ да се развие и тъй следѣха съ трепетъ систематичното пре-
знамето на бойцитѣ, които бѣха прекѫснали следване на българитѣ въ Македония.
борбата презъ първитѣ две хуриетски години въ На 1 августъ 1912 год. бѣ извършенъ атен-
очакване на по-добри времена. татътъ въ Кочани. Тамъ бѣха изклани 39 души
На чело на В. М. Р. О. сега застанаха българи, 50 тежко и 170 леко ранени. Това тра-
изпитанитѣ войводи: Тодоръ Александровъ, П. гично произшедствие развълнува още по-силно
Чаулевъ и Чернопѣевъ, а за задгранични пред- общественото мнение въ България.
ставители бѣха: Тодоръ Лазаровъ и Павелъ Ултранационалистичната политика на мла-
Христовъ. до-турското управление застраши и тѣзи малко
Вжтрешната организация държеше смѣтка правдини на нетурскитѣ народности въ импе-
за своитѣ сили и пое нова тактика на борба — рията, които що годе осигуряваха самостой-
а т е н т а т и т ѣ , които и зачестиха както след- ното имъ културно развитие. Заинтересованитѣ
ва: балкански държави въ участьта на съплеменнитѣ
По гаритѣ Аджерлеръ (кумановско), ст. Ку- имъ населения въ Турция потърсиха пѫтища на
маново, Бояново и Мировци (прешовско). споразумение. Така стана възможенъ съюзътъ
Разрушенъ бѣше правителствения домъ въ между балканскитѣ държави въ 1912 год.
НОВОТО робство
Балканската война се обяви при неопису- даха да се изхвърли ъ отъ всички табла на
емъ ентусиазъмъ въ всички обществени слоеве фирмитѣ; въведоха задължително празднуване
на съюзенитѣ балкански държави, води се съ на на сърбски черковни и държавни праздници. Съ
растващо подозрение и свърши съ погромъ за една дума, почнаха една денационализаторска
най-мощния съюзникъ — българския народъ. политика — точно по шаблона на младотурцитѣ.
Букурещкия миръ бѣше вѣнецъ. Македония бѣше Сѫщото положение бѣше и въ Гърция.
разпокѫсана и най-голѣмата ù часть попадна въ Не можеше да не се потърсятъ отъ страна на
рѫцетѣ на враговетѣ — по-върли отъ старитѣ потиснатитѣ старитѣ революционни пѫтища.
потисници — турцитѣ. Възкръсна пакъ Вѫтрешната македонска
Още отъ първия месецъ на встѫпването си, революционна организация. Старитѣ вождове
сърбитѣ подеха борба противъ българската на- — Тодоръ Александровъ, Хр. Матовъ и пр. от-
родность. ново сѫ на чело.
На 18 декември 1912 г. въ Прилепъ бѣше Изникватъ почти въ всички македонски око-
убитъ българския учитель Анаст. Лютвиевъ; про- лии нови чети: въ битолско — четата на Кръстю
гониха българскитѣ четници, затвориха училища Льондовъ, въ прилепско — Дамянъ Поповъ, въ
та, подъ предлогъ, че било военно време; заповѣ- велешко — Владимиръ Сланковъ, въ кумановско
24
— Кръстьо Лазаровъ, въ тиквешко — Лазаръ 5. Криво-паланската чета подъ начал-
Тодоровъ, въ скопско — Лазаръ Велковъ Див- ството на Петко Стефановъ презъ м. мартъ
лянецъ, въ кратовско — Дончо Ангеловъ, въ 1915 година води две денонощни сражения съ
ресенско — Кръстьо Трайковъ, въ гевгелийс- сръбскитѣ потери при с. Градецъ.
ко—Дельо Тушински, въ малешевско—Петко 6. Щипската чета на Ефремъ Младеновъ се
Стефановъ и пр. и пр. сражава при Богословецъ.
Тѣзи чети постоянно сѫ въ движение и ето 7. Прилепската чета на чело съ войвода
защо често влизатъ въ стълкновение съ потеритѣ, Даме Поповъ се бие при Червената стена и пр.
които на всѣка стѫпка ги преследватъ. и пр.
Тукъ ще споменемъ само нѣкои сражения, Четитѣ извършиха и единъ отъ голѣмо
дадени отъ четитѣ срещу преследващитѣ ги. значение атентатъ: бомбардираха мостоветѣ
1. Кумановския войвода Кръстю Лазаровъ Кара-дачкия и Видосирския на Демиръ-капия
се сражава на 4, 5, 7 октомври 1914 г. при с. с. (вардарско), та много се попрѣчи на сръбската
Кетеново, Пезово, Патерино, 9 юни 1915 год. войска да се снабдява съ припаси.
при м. Островица; 27, 28 и 29 августъ с. г. и Ще споменемъ и за нападението на с. с.
пр. Валандово и Удово, станции на желѣзницата
2. Кратовската чета съ войвода Дончо Ан- Со-лунъ—Скопие, станало презъ априлъ 1915
геловъ води три сражения въ с. с. Мушково, год, дето паднаха 470 души сърбски войни-
Ямица, Койково и пр. ци и 7 офицери, срещу 28 души отъ страна на
3. Велешката чета на Вл. Сланковъ извър- четитѣ — 400 души на брой.
ши атентатъ на желѣзопѫтната линия при с. Ве- Нито мѣстото, нито предназначението на
ноле и после при с. Скачанци (16. VIII. 1914 г.) нашия албумъ помагатъ да се простираме по-
(велешко) води сражение и цѣлата чета става вечко върху дѣлата на В. М. Р. О., презъ време
жертва заедно съ войводата. на свѣтовната война, а по общото признание тя
4. Малешевската чета на Гаве Стоиловъ се е отъ грамадно значение, защото около 80,000
сражава при с. Негрево, планина Сливница, македонски синове се отзоваха подъ знамето
Симова рѣка, Смаймирово и пр. на освободителната война.
Революционниятъ методъ въ македонското освободително движение
Македония — плодната нива на българския твърде умѣстенъ изрекътъ, че червениятъ сул-

смѣлъ духъ и на високата българска просвѣта танъ е замѣстенъ въ Македония съ християнски
— бѣ заприличала, особено следъ 1918 год., на управления.
една цѣлина, върху която нейнитѣ поробители По какъвъ начинъ, при това положение, мо-
се готвѣха да сѣятъ безпрепятствено своитѣ на- жеше, да се прояви въ Македония българскиятъ
ционални тръне. Като такава тя се рисуваше въ духъ и какъ свѣтътъ би могълъ да разбере, че
съзнанието на чуждия свѣтъ, на мнозина бълга- въ тая страна нито владѣе повече редъ и закон-
ри отъ свободна България и особено на нейнитѣ ность, отколкото подъ властьта на турцитѣ, нито
владѣтели: сърби и гърци. въ нея живѣятъ гърци и сърби, нито най-после,
Тодоръ Александровъ пусна въ тази цѣлина македонскиятъ въпросъ е разрешенъ оконча-
дълбоки бразди, които възстановиха продълже- телно.
нието на българската история въ Македония и Ние поддържаме, че македонскиятъ духъ
дадоха тонъ за борчество на цѣла една епоха. можеше да се прояви само по-нелегаленъ пѫть;
Затуй намъ се вижда неестествено да се когато всички условия за единъ взривъ сѫ на
казватъ прибързани приказки и да се вадятъ лице, той нѣма да закъснѣе да избухне.
още по-прибързани заключения върху дѣлото Революционната борба, която се започна
на Тодора и на В. М. Р. О., за да се угажда на противъ сърби и гърци, е борба съвършено не-
временни или нечисти смѣтки. Ние имаме пред- отвратима. Безъ тази героична и свещенна бор-
видъ похватитѣ на нѣкои българи, които отри- ба свѣтътъ би счелъ, че историята на македонс-
чатъ исторически истини, безъ да искатъ да зна- кия българинъ е спрѣла на 1912 г. Съ нея, обаче,
ятъ, че съ това се уврежда една висша правда, въпросната история продължи и ще продължава
стоеща въ връзка съ дълбоки интереси на самия за общо удивление на свѣта и даже при посте-
български народъ. пенното изоставяне на теорията, която се стара-
Вземайки поводъ отъ годишнината отъ еше да оправдае насилствено денационализи-
смъртьта на Тодоръ Александровъ, ние искаме ране на Македония. Съ огледъ на възможноститѣ
да изложимъ накратко нѣкои схващания въ са- за национално самозапазване, борбата противъ
мата революционна организация за нейния ме- гърци и сърби, макаръ и водена отъ всѣка стра-
тодъ на борба и съпротивление срещу чуждото на при по-мѫчни условия, има по-голѣмо оп-
господство. равдание от колкото борбата срещу турцитѣ.
Положително е, че ако турцитѣ продължа- Съ метода и плана на Екзарха, българинъ подъ
ваха да владѣятъ Македония и следъ 1912 г., тѣ турско владичество все пакъ можеше да живѣе и
щѣха да назоватъ македонскитѣ българи съ сѫ- да се развива, когато сега единствено методътъ
щото име, съ което ги наричаха въ продълже- на Караджата можа и трѣбваше да възстанови и
ние на 500 години. Въ сравнение съ днешното подържа надеждитѣ и изгледитѣ за спасение.
наше окаяно положение, много блажено е вре- Подхвърля ни се, че революционното дви-
мето, когато турскиятъ султанъ признаваше съ жение срѣщало неодобрение въ външни поли-
ферманъ българския народъ следъ черковната тически фактори. Когато Тодоръ Александровъ
борба. Най-голѣмото наше разочарование отъ започна да се бори преди десеть години, още
1912 година насамъ произхожда отъ две об- по-малко одобрения имаше отъ въпроснитѣ
стоятелства: отъ отричането на българското на- фактори. Както споменахме по-горе, дне-
родно име въ Македония отъ страна на гърци и съ е на лице постепенната заинтересованость
сърби и отъ явното или мълчаливо одобрение на и промѣна на мненията въ много политически
тѣхната политика въ нѣкои държави. срѣди по отношение на македонския въпросъ.
Следъ 1918 г. мнозина считаха, че маке- Не е желателно за насъ да се аргументираме
донскиятъ народъ е окончателно разрешенъ подробно по тая точка. Но защо нѣкои бълга-
чрезъ договора отъ Ньоий. За множеството фа- ри, като се позоваватъ на мненията на чужден-
рисеи на западната цивилизация се виждаше ци, съ особена охота взиматъ напълно отри-
25
цателно становище спрямо нашата борба? Тия ха борба на времето, не решиха да упорству-
българи немогатъ да ни посочатъ другъ възмо- ватъ докрай и резултатътъ е известенъ: никой
женъ методъ за борба; самитѣ тѣ биха прави- отъ чужбина не дойде да ги възкръсва, нито
ли сѫщото, що вършимъ ние, ако изпаднѣха въ пъкъ България се сѣти да се застѫпи за тѣхнитѣ
нашето положение. Най-после, тѣ не взематъ потъпкани права. Ако при днешното кипеще
предвидъ мнението и на други чужденци, които състояние на македонския въпросъ България не
смѣтатъ за напълно основателенъ революцион- намира възможности да се застжпва за поробе-
ния на чинъ на борба срещу робството. ния си братъ, нима ще намѣри по-голѣмо право
На какво да отдадемъ поведението на та- и основание да се застѫпва, ако съ Македония
кива българи; на тѣхната демагогия ли, или на би станало евентуално това, което стана съ По-
липсата на политическа мисъль у тѣхъ? моравия.
Нека не се забрави, обаче, че вънъ отъ Само гордость и куражъ трѣбва да буди въ
крайнитѣ политически постижения предъ чуж- всѣко българско сърдце борбата, която македон
дия свѣтъ, революционната борба има свои важ- цитѣ водятъ. Ако тя е революционна, отговорни
ни задачи и постига добри резултати и на чисто сѫ затова, преди всичко, ония велики държави,
домашна почва. Това е една интимна за освобо- които за свои интереси създадоха и крепятъ
дителното движение материя, която ние по дъ- едно положение, противно на всѣка правда и
лгъ не можемъ да изяснаваме въ подробноститѣ което струва толкова кръвь на нашия народъ и
ù. Отъ друга страна, бидейки проява главно на на Европа.
българска вѣра и воля, македонското револю- Ние, които сме имали възможность да зна-
ционно движение само по себе си упражнява емъ намѣренията на Тодоръ Александровъ следъ
ценно въздействие и върху родолюбцитѣ въ са- 1918 г., заявяваме, че и неговото искренно жела
мата България. Нека си спомнимъ нещастната ние бѣше да види въ Македония започната и во
1918 година. Тогава вѣрващитѣ въ бѫдещето на дена легална народна борба. Но намѣренията
българщината, които биха могли да одобрятъ на поробителитѣ се оказаха по-силни отъ най-
какъвто и да е рискъ и жертва за едно родолю- добритѣ желания на македонцитѣ. Това е едно
биво дѣло, трѣбваше да се търсятъ съ фенеръ минало, отъ което органически произхожда
въ България. Ако говоримъ отъ чисто българско сегашната борба.
становище за македонското дѣло, нека на гор- И въ този случай ние искаме да подчерта-
ната констатация се спратъ най-вече тѣзи бъл емъ неизмѣнното и отдавна установено мне-
гари отъ Царството, които днесъ отричатъ наша ние въ нашитѣ редове, а именно: ако цѣлитѣ,
та борба. Подобна констатация не може да пос- които В. М. Р. О. преследва, биха могли да се
лужи като доводъ на заинтересувани чужденци осѫществятъ по други пжтища, тя доброволно
да оспорватъ самостойностьта на македонското ще измѣни своя методъ на действие. Обаче, на
дѣло, понеже ние говоримъ за морални и на- лице трѣбва да бѫдатъ дѣла и гаранции — без-
родностни връзки между свободни и поробени различно отъ чия страна идатъ тѣ — задоволя-
българи, които връзки историята е установила и ващи македонцитѣ. На праздни приказки нѣма
които ние желаемъ да останатъ навѣки живи. защо да се осланяме. Иначе революционниятъ
Казва се още, че поради македонското ре- методъ ще бѫде прилаганъ, незави симо отъ
волюционно движение българската държава обстоятелството, че тоя методъ тукъ или тамъ,
не могла да изпълни дълга си спрямо страда- по едни или други съображения, ще срѣща и
щия въ Македония българинъ. Никой отъ ония, неодобрение.
които искрено и сериозно следятъ развитие- Ще кажемъ пакъ, че най-неоправдано и
то на македонския въпросъ нѣма да повѣрва най-безсмислено си остава за насъ неодобре-
въ това. Българскитѣ правителства всѣкога с нието, което иде отъ слѣпата партизанщина въ
длъжни и свободни да се застѫпватъ за пра- България. Тая партизанщина има непростимъ
вата на македонскитѣ българи стига да иматъ грѣхъ и предъ свободния българинъ за това, че
съзнанието и куража за това. Отъ факта, че въ продължение на 50 години се лута въ омагьо-
последнитѣ, бидейки тъй зле поставени, пред- санъ крѫгъ, не способна да създаде, даже следъ
почитатъ да теглятъ рисковетѣ на една рево страшната катастрофа отъ 1918 г., единство-
люционна борба, ОТКОЛКОТО да загинатъ, произ то поне по сѫдбоноснитѣ за нацията въпроси
хожда още едно по-голѣмо право и основание на външната политика, А нейниятъ най-тежъкъ
за българскитѣ правителства да правятъ съот- грѣхъ предъ Македония е въ това, че отъ 1893
ветни постѫпки. Но ако тѣ, вмѣсто да изпълнятъ г. насамъ, тя не е чужда на всички прѣчки, които
дълга си, осѫждатъ македонцитѣ за борбата подкопаваха единството и силата на македон-
имъ, следва ли да се приеме, че последнитѣ, ското дѣло.
за да угодятъ на българскитѣ правителства, би Македонския духъ е по-силенъ отъ всѣкакви
трѣбвало да търпятъ робството като стадо, за прѣчки и ние сме увѣрени, че на края той ще
да повѣрва всѣки, че сѫ се вече денационали- възтържествува надъ всички тѣхъ. За това, ко-
зирали, или че никога не сѫ били и българи ? . . ето е отъ 1918 г. насамъ, тоя духъ се дължи на
Споредъ насъ преди всичко угнетениятъ трѣбва величавия образъ на покойния Тодоръ Алек-
да говори самъ за себе си и да действува. сандровъ, предъ който ние днесъ стоимъ, а и
Да вземемъ единъ примѣръ. Българитѣ въ бѫдащитѣ поколѣния ще стоятъ съ почить и бла-
Поморавия не се организираха и не поде- гоговение. (изъ в. Македония)
Ив. Михайловъ
Малцинствата
Просвѣтенитѣ умове и благороднитѣ сър- твата, безъ намѣрение, обаче, да ги прило-
дца на нашия континентъ съ радость посрещ- жатъ нѣкога.
наха 14-тѣ точки на Уилсона и се надѣваха на Това пролича, още когато на другия день,
единъ справедливъ безъ победители и побе- следъ като Давидовичъ подписа Сенъ-Жермен-
дени миръ. Политицитѣ и дипломатитѣ, оба- ския договоръ, сърбитѣ се провикнаха — „нѣма
че, вслушвайки се, между другото и въ гласа Македония, има южна Сърбия, нѣма българи
на своитѣ още ожесточени народи — победи- въ нея, има прави сърби”. Това подсказваше на
тели, пакъ се поклониха на вѣчния принципъ насъ, македонскитѣ българи, и гръцкиятъ „Абе-
vae victis. Тѣ вписаха въ договоритѣ за миръ цедаръ”.
или въ отдѣлни анекси и клаузи за малцинс- Тезата на Мело Франко за асимилацията на
26
малцинствата, удобрявана даже и отъ Чембърлей- на Солунъ сръбскитѣ държавници търсятъ хо-
нъ, подчертаваше сѫщитѣ намѣрения и къмъ всич- могенна народна маса отъ Бѣлградъ до Егейско
ки други потиснати народностни малцинства. море. И зарадъ това днесъ македонскиятъ бъл-
Наспорилитѣ се веднага следъ Парижкия гаринъ е подложенъ на невъобразимъ по своята
договоръ за миръ международни дружества и жестокость режимъ и по дветѣ страни на Варда-
лиги за защита правата на малцинствата, при ра. За неговата асимилация, въпрѣки протеста
чиито нескончаеми конференции и конгреси на европейската об ществена съвесть, сърбитѣ съ
първитѣ цигулки държеха многобройнитѣ де- завидна енергия и настойчивость проповѣдватъ
легати, изпращани неофициално отъ прави- теориитѣ на Цвиича и Бѣлича, които между про-
телствата на странитѣ-победителки, имаха за чемъ гордото и силно национално самосъзнание
цель да приспиватъ истинскитѣ и далновидни на македонскитѣ българи системно опровер-
европейски общественици, които въ интере- гава всѣки день и всѣки часъ. Схванали, обаче,
са на човечеството търсѣха право и правда за въ последно време, че измислицитѣ само уве-
всички поданици въ дадена държава. Тѣ имаха личаватъ интереса на европейското обществе-
за цель, будейки надежди за по-добро бѫдеще но мнение къмъ онеправданите малцинства, че
въ душитѣ на угнетенитѣ и замайвайки раде- тоя интересъ все повече расте, сърбитѣ днесъ
те литѣ за миръ между народитѣ, да печелятъ прибѣгватъ и къмъ други умувания.
нужд ното време за по-безропотното асимили- Тѣхни агенти презъ миналия месецъ мартъ
ране на малцинствата, останали въ рѫцетѣ на въ Женева проповѣдваха, че договоритѣ за миръ
победителитѣ. не ги задължавали да даватъ права на малцин-
Малцинствата, обаче, се указаха навредъ ствата, живущи въ страни, присъединени къмъ
много корави. Тѣ не проличаха като тѣсто, при- тѣхната държава по-рано отъ 1919 год., докато
годено за всѣкаква форма. Десеть години изми- въ Сенжерменскиятъ договоръ въ чл. 9, алинея II
наха вече отъ приключването на голѣмата война е казано: постановленията на тоя членъ важатъ
и повика за свобода на националната съвесть само за земитѣ, съединени къмъ Сърбия или
зарадъ всѣкиго все повече и повече се засилва. къмъ С. X. С. отъ 1 януари 1913 год. насамъ. А
Отъ друга страна пъкъ времето лѣкува всичко. тъкмо въ тоя членъ именно се говори за правата
Ненавистьта отстѫпва мѣсто на по-благородни на малцинствата.
човѣшки чувства и кара свѣтътъ все повече и по- Сѫщитѣ агенти се позоваватъ на едно свое-
вече да се вслушва въ гласа на човѣколюбцитѣ, го рода тълкувание договоритѣ за миръ, като
които добре рисуватъ, до какви нови кръвоп- твърдятъ, че еднаквитѣ по раса и вѣра и близки
ролития може да се стигне пакъ, ако днешното по езикъ малцинства трѣбвало да бѫдатъ аси-
положение продължи. милирани отъ мнозинствата, съгласно духа, но
Дандюранъ и Стреземанъ презъ послед- не и буквата на договоритѣ за миръ.
ната мартенска сесия на О. Н. смѣло потърсиха Македонскитѣ българи, обаче, сѫ убедени,
пѫть за приложение обещанитѣ въ договоритѣ че въпрѣки всичко честната европейска общест-
клаузи за права на малцинствата. Чембърлейнъ вена съвесть ще се наложи и че и тѣ рано или
се поправи въ смисъль че той е разбиралъ теза- късно ще добиятъ право да се учатъ и да се мо-
та на Мело Франко само като едно приобщение лятъ на Бога на своя майчинъ езикъ, както и да
духътъ на мнозинствата за запазване днешнитѣ добиятъ въ родната си земя и всички политиче-
граници на държавитѣ, въ които тѣ живѣятъ, но ски и граждански свободи.
не че малцинствата трѣбва да приематъ ези- Тѣ иматъ пълна вѣра, че съвременнитѣ ве-
ка, вѣрата, нравитѣ, традициитѣ и културата на ликани, поклонници на великитѣ човѣшки доб-
мнозинствата. родетели — любовь и истина, ще вразумятъ
Впечатлението отъ последната конферен- угнетителитѣ, че всичкитѣ народи-победите-
ция на Съвета на О. Н. е, че на 4 мартъ т. г. се ли, като подкачимъ отъ поляцитѣ, освободени
тури едно начало за действително прилагане отъ насадената отъ душитѣ имъ злоба поради
правата на малцинствата; че то ще подкачи за голѣмитѣ кръвопролития на всесвѣтската война,
всѣка държава поотдѣлно по-рано или по-къс- ще си спомнятъ своето недавнашно минало, ще
но, споредъ степеньта на културното развитие създадатъ условия за чес тенъ трудъ и творение
на отдѣлнитѣ народи. на блага за всѣко човѣшко сѫщество подъ божи-
За голѣмо съжаление нѣма перспективи за ето небе. Тѣ вѣрватъ, че скоро ще дойде день,
насъ македонскитѣ българи, да настѫпятъ скоро когато, заедно съ своитѣ народни съотечестве-
по-честити дни въ предѣлитѣ на днешна Югос- ници, ще заживѣятъ въ миръ и любовь при пълна
лавия. Тамъ днесъ управляватъ военнитѣ, които свобода за всѣкиго въ предѣлитѣ на своята ро-
не могатъ да се освободятъ отъ химеритѣ си за дина. Дай боже другитѣ български малцинства,
една велика Сърбия. Управницитѣ на тая дъ- пъкъ и всички други такива по свѣта да получатъ
ржава тровятъ своя народъ, като систематичес- въ скоро време сѫщото, за да зацари братска
ки насаждатъ въ душата му нечовѣшки чувства хармония между човѣцитѣ.
къмъ всичко, което не е сръбско. За владението Д-ръ К. Д. Станишевъ
Петицията на поробена Македония до О. Н.
Скопие, декември 1929 г. протекция сѫ признати сѫщо за българското

До Негово Превъзходителство съръ Ерикъ население въ Югославия, присъединено къмъ
Дръмондъ, главенъ секретарь на О. Н. въ Же- нея следъ споменатата дата. Основавайки се на
нева. тоя договоръ, населението се обръща къмъ О. Н.
По силата на чл. 2 отъ договора, подписанъ съ молба, то да изпълни и приложи договора за
въ Сенъ-Жерменъ на 10 септемри 1919 г. между по кровителството на малцинствата въ дадения
главнитѣ съюзни сили и кралство Сърбия, Хърват- слу чай за българското малцинство въ Югосла-
ско и Словения, покровителството на малцинства- вия, дето то съставя компактна маса всрѣдъ на-
та, които живѣятъ въ кралството е подъ гаранция- селението, което живѣе въ Македония.
та на О. Н. Подписвайки тоя договоръ, кралството Десеть години минаха отъ сключването на
пое, съобразно съ тоя договоръ, задължението да договора за миръ. Въпрѣки това Сенжерменския
даде права на всички малцинства, включени въ договоръ за покровителство на малцинствата си
границитѣ му следъ 1 януари 1913 г. остана мъртва буква. Нѣщо повече: българскитѣ
По силата на всичко това, тия права и тая малцинства въ Югославия сѫ не само лишени отъ
27
предвиденитѣ права въ тоя договоръ, но сѫ и Ваше Превъзходителство, българското насе-
подложени на една системна денационализация ление въ Македония има дълбока вѣра къмъ ве-
и насилствена асимилация, лишени сѫ отъ поли- ликата мисия на О. Н. и иска да вѣрва, че то бди
тически права и сѫ превърнати на икономически надъ точното прилагане на международнитѣ
роби и обречени на мизерия. договори. Затова, имайки съзнание за правата,
Противно на сѫществуващитѣ договори които му сж гарантирани като малцинство отъ
югославянското правителство унищожи всички Сенжерменския договоръ и въпрѣки голѣмитѣ
наши културни институти — национални, об- страдания поради насилствената асимилация
разователни и политически — затваряйки 641 на югославянското правителство, българско-
български училища съ 37,000 ученици, прого- то население въ Македония, организирано въ
ни 1,013 български учители, конфискува и пре- своитѣ национални организации, реши да ни
върна въ сръбски черкви 761 български черкви, изпрати въ Женева въ качеството на негови за-
изпѫди шестима владици, прогони и унищо- конни представители, за да отправимъ до О. Н.
жи 833 български свещеници, унищожи всички тая петиция и да искаме неговата протекция въ
български библиотеки и читали ща, въ които ние качеството на национално малцинство въ Югос-
се учихме на майчиния си български езикъ, за- лавия — нѣщо, отъ което до сега ние не сме се
брани български вестници и списания въ Маке- ползували, вследствие познатото поведение на
дония. Съ една речь югославянското правител- югославянското правителство.
ство разруши въ Македония всичко, което може Ние, долуподписанитѣ югославянски пода-
да служи за национално, културно и социално ници, родени и живущи въ Македония, сме за-
развитие на македонскитѣ българи. емали разни обществени и политически служби
Въ преследването на своята политика за и сме участвували въ политическия животъ на
унищожаване българщината въ Македония нашата страна, въ качеството си на представи-
югославянското правителство прибѣгва дори тели на българското национално малцинство въ
къмъ мѣрки, които навсѣкѫде се считатъ като Югославия, приехме деликатната и патриоти-
пълно отрицание на съвременната цивилизация ческа мисия да отправимъ до О. Н. тая петиция,
и елементарнитѣ понятия за свобода: убедени, че съ тоя актъ ние изпълняваме единъ
а. Въпрѣки чл. 7 отъ Сенжерменския дого- дългъ къмъ нашия собственъ народъ и цивили-
воръ, то ни забрани да си служимъ по улицитѣ зованото човѣчество, защото ние вѣрваме, че
съ нашия майчинъ български езикъ, както въ подпомагаме, за да се отстранятъ по миролю-
частнитѣ си отношения, въ търговията, въ събра- бивъ пѫть угрози за мира.
нията и пр. безъ да може да става дума за Излагайки всичко това, ние си позволяваме
употрѣбяването на българския езикъ въ публи- да обърнемъ внимание на О. Н. върху опаснос-
кации и въ печатъ. Употрѣбяването на нашия бъ- ти тѣ, които заплашватъ самото сѫществуване на
лгарски езикъ въ държавните общинскитѣ и др. българското население въ Югославия.
учреждения е напълно забранено; Ние заявяваме въ сѫщото време, че всич-
b. Нашитѣ имена бѣха насилствено промѣ- ки тия и други изложени досега факти въ
нени съ сръбски окончания. петициитѣ, представени било отъ емигрантска-
Кръщаването на нашитѣ деца съ национал- та организация на македонцитѣ, било отъ други
ни имена е забранено и ние сме заставени да организации, като Балканския комитетъ въ Лон-
ги кръщаваме по единъ списъкъ, изработенъ отъ донъ, француската лига за правата на човѣка,
сръбскитѣ църковни власти специално за Маке- или американската лига, напълно отговарятъ на
дония; действителностьта и на желанията на българс-
с. Четенето на български книги и български кото население въ Югославия.
вестници е забранено подъ страхъ на най-тежко За да се отстрани тежкото и непоноси-
наказание и ние никога нѣмаме възможностьта мо положение, въ което се намира българско-
да прочетемъ нито единъ редъ на нашия май- то малцинство въ Югославия, положение, което
чинъ езикъ. Четирима младежи бѣха осѫдени въ създава всички условия за нежелателни събития,
Кавадарци, защото у тѣхъ е била намѣрена една ние вѣрваме, че е необходимо и целесъобразно
българска книга. да се взематъ следнитѣ мѣрки:
d. Пѣнието на български народни пѣсни се 1. Да се признае националностьта на маке-
счита за престѫпление. донското население и строго да се съблюдава
Въ Тетово много граждани, начело съ еди- подъ контрола на Обществото на народитѣ до-
нъ свещеникъ, бѣха осѫдени защото сѫ пѣли на говора за покровителството на малцинствата.
едно празденство български пѣсни ; 2. Да се позволи завръщането въ Македония
е. Югославянскитѣ власти ни забраниха да на нашитѣ емигрирали братя.
празднуваме нашитѣ национални и обичайни 3. Да се амнистиратъ всички политически
праздници, именитѣ и еснафски праздници, на- затворници, осѫдени отъ сръбскитѣ сѫдилища
лагайки ни вмѣсто тѣхъ сръбската „слава”. само за това, защото тѣ сѫ искали права и сво-
1. За да улеснятъ асимилацията, властитѣ на боди, гарантирани отъ договора за покровител-
силствено заставятъ да се женятъ млади моми- ство на малцинствата.
чета и жени отъ Македония за сръбски жандар- 4. Да се разреши отварянето на българскитѣ
ми, до ведени тамъ, и всички протести противъ черкви и училища, издигнати съ толкова жертви
това насилие досега сѫ били безъ резултагъ. отъ самото население преди сръбското влади-
д. На македонската интелигенция се от- чество въ Македония.
казватъ всички общински и държавни служби. 5. За да се контролира изпълнението на пое
Тѣхнитѣ заявления се оставятъ безъ последс- титѣ задължения отъ югославянското правител-
твия и самитѣ тѣ се пропѫждатъ отъ кралството, ство по силата на договоритѣ да се изпрати въ
както бѣше случая съ г-жа д-ръ Пиперкова отъ Македония една специална комисия, назначена
Скопйе, д-ръ Наумовъ отъ Охридъ, д-ръ Ци- отъ О. Н., която да бди за изпълнението на тоя
пушевъ отъ Велесъ или се интерниратъ, както е договоръ.
случая съ инж. Караджовъ и д-ръ Тошановъ. отъ Ваше Превъзходителство, македонското на-
Щипъ, или се убиватъ, какъвто бѣше неотдав- селение, което ние имаме честьта да представ-
на случаятъ съ Благой Моневъ отъ Щипъ, Рампо ляваме посрещна съ радость новината за Вашето
Поповъ отъ Прилепъ и пр. — безъ да говоримъ идване въ югославянската столица. Това е доказа-
за многобройнитѣ убийства, които станаха по- телство за вѣрата, която има това население къмъ
рано. О. Н. и за голѣмата му мисия да въдвори една ера на
28
пълна толерантность въ отношенията между ще бѫде оправдана, като Ваше Превъзходител-
народите, толерантность необходима за мира. ство даде ходъ на тая петиция.
Ние сме убедени, че тая вѣра на нашитѣ братя Д. Шалевъ, Д. Илиевъ, Гр. Анастасовъ
Дѣлото на тримата
Въ Бѣлградъ, обикновено словоохотли- които предизвикаха създаването на О. Н. При

ви по всѣка македонска акция, която развързва това, като прибавимъ, че подателитѣ на петици-
рѫцетѣ на властьта имъ за тероръ и произволи, ята сѫ югославянски поданици и хора съ ВИДНО
не обѣлватъ зѫбъ по петицията на Шалевъ, Или- обществено положение, които идватъ направо
евъ и Анастасовъ, отправена до О. Н. отъ името отъ Македония, отстранява се и подозрението
на живущитѣ въ Македония българи. Тамъ, въ за чужда интрига.
Бѣлградъ добре разбраха и оцениха тая акция, Накѫсо: Македония заговори сама — и въ
която търси международното морално сътруд- това се състои голѣмото значение на дѣлото на
ничество и поставя новитѣ „югославянски” уп- тримата.
равници предъ едно съвсемъ ново положение. Свикнали съ шумни революционни борби
Досега бѣлградската власть се защи- и ефектни политически състезания, при които
щаваше, опрена на държавната самозащита: ползата и фразата се налагатъ надъ правилна-
македонскитѣ революционери, по свой починъ та оценка на събитията, мнозина, може би, не
или подъ влиянието на чужда интрига, атакуватъ отдаватъ много голѣмо значение на скромната
„Югославия” и смущаватъ мирното население въ акция на тримата, макаръ героическиятъ еле-
Македония; коя държава не би взела ,,нужднитѣ” ментъ и международниятъ ефектъ отъ нея да сѫ
мѣрки противъ подобенъ начинъ на действие? неизмѣримо по-голѣми отъ много шумни акции
Сега положението е друго: тримата, които оти- на революцията.
доха въ Женева, не само не атакуватъ държавата, И още: по пѫтя на македонското освободи
но действуватъ въ името на нейното вѫтрешно телно движение, следъ създаването на македон
заздравяване. Въ своята петиция тѣ указватъ, ския националенъ комитетъ, акцията на тримата
че съвре менното разбиране за сѫщностьта и иде да покаже, че това движение намѣри най-
задачитѣ на държавата е несъвмѣстимо съ ре- сетне правилната изходна точка за своя успѣхъ
жима, който сърбитѣ въведоха въ Македония, а при новитѣ международни условия.
още по-малко — съ международнитѣ интереси, Бръшлянъ
Македонски студентски съюзъ въ чужбина
Младата македонска интелигенция въ чуж- боръ Нидерле и Лудвигъ Куба — Прага, проф. П.
бина не можеше да остане безучастна къмъ стра- Н. Милюковъ — Парижъ, проф. Любомиръ Ми-
данията и стремежитѣ на своя народъ. Родена летичъ — София и д-ръ Анте Павеличъ.
и откърмена въ борба за свобода и щастлива По-главнитѣ задачи на съюза, които сѫще-
бѫднина, още въ ранна възрасть тя трѣбваше да временно се преследватъ и отъ отдѣлнитѣ дру-
преживѣе моменти на всенародна скърбь и да жества, сѫ: да се организира цѣлата македонс-
изпие горчивата чаша на изгнанието. ка академическа младежь, за да се приучи къмъ
Изгубила родината си, обаче, тя не изгуби организационенъ животъ; да се възпитава въ
любовьта си къмъ нея и желанието й да я види духъ на родолюбие и обществена деятелность;
пакъ свободна. Но, за да стане това, трѣбваше да се култивиратъ въ нея граждански доброде-
да бѫде далечъ отъ отчаянието и бездейность- тели; да се опознае тя съ миналото, бита и въж-
та. И тя пожела да вложи усилията си въ освобо- деленията на македонския народъ; да се при-
дителната борба. Плодъ на желание е създава- учи и къмъ народополезна служба. Извънъ тѣзи
нето на македонскитѣ студентски дружества въ възпитателни и просвѣтителни задачи съюзътъ
София, Берлинъ. Парижъ, Виена и др. Това бѣха и дружествата иматъ и тежката задача да пред-
първитѣ македонски студентски дружества. ставляватъ културния ликъ на Македония въ
Презъ месецъ януари 1925 година, въ гр. чужбина, да освѣтляватъ чуждото обществено
Лайпцигъ — Германия, се състоя учредителния мнение върху народния идеалъ и днешното
конгресъ на македонския студентски съюзъ. положение, вЪ което македонския народъ е из-
Презъ 1928 год., месецъ февруари, въ гр. Фран- падналъ. Тази задача още повече се усложнява
кфуртъ на Майнъ — Германия, се състоя пър- отъ факта, че пропагандата на нашитѣ против-
вия редовенъ конгресъ. Тази година пъкъ, въ ници е извънредно много силна. Тя води нача-
гр. Мюнхенъ — Германия, презъ месецъ юли, се лото си отдавна. Сърбитѣ и гърцитѣ не сѫ жа-
състоя втория редовенъ конгресъ. лили нито трудъ, нито срѣдства, за да заблуж-
Понастоящемъ македонския студентски даватъ обществото и да натрупватъ цѣлъ облакъ
съюзъ има 14 дружества въ следнитѣ гредове: отъ неистини и изопачени факти върху нашата
Парижъ, Монпелие, Нанси, Стразбургъ, Ли- кауза. Тѣ и сега продължаватъ съ двойно повече
ежъ, Берлинъ, Франкфуртъ, Дармщатъ, Мюнхе- срѣдства и съ утроена енергия.
нъ, Виена, Грацъ, Италия, X..., София и Варна. Обаче колкото и тежка да е освѣтлителната
Има изгледи да се основатъ нови дружества, дейность, тя ще продължи. Досегашнитѣ труд-
особено въ Франция, кѫдето наплива на маке- ности и успѣхи ще послужатъ за поука, за да
донски студенти е голѣмъ, докато въ Германия може да се развие въ бѫдеще една просвѣтител-
числото на дружественитѣ членове намалява, на дейность по-смислена и въ по-голѣмъ ма-
поради поскѫпнѣлъ животъ. Числото пъкъ на щабъ. За решилитѣ да работятъ и се борятъ за
организиранитѣ македонски студенти е при- свобода не сѫществуватъ невъзможности. Още
близително 450. повече, когато тѣ иматъ на своя страна и най-
Съюзътъ има следнитѣ почетни членове: могѫщото орѫжие — правдата.
Проф. Густавъ Вайгандъ — Лайпцигъ, проф. Лу- Н. Коларовъ
29
Прахъ въ очитѣ
Значи Пуниша Рачичъ е осѫденъ и то на 20 Срещу д-ръ Басаричекъ и Павле Радичъ —

години затворъ! казва той — е стрелялъ въ самоотбрана, понеже
Неосведоменитѣ чужденци оставатъ съ впе- тѣ тръгнали къмъ него съ дигнати рѫце. Въ Гран-
чатлението, че сѫдътъ е изпълнилъ сьоя дългъ. джа е стрелялъ сѫщо така въ моментъ на само-
Но за съжаление не е така. защита, защото Степанъ Радичъ ужъ е викналъ
Случаятъ е искалъ сутриньта, въ деня на къмъ Гранджа да стреля, да убие и защото по
убийствата да пристигна въ Бѣлградъ и да следниятъ се пипналъ за джоба. За Радичъ казва,
присѫтствувамъ на страшното, непознато въ че не е искалъ да го убие, защото, ако е искалъ,
историята на парламентаризма, злодеяние на могълъ е.
бѣлградскитѣ „братя”. Това казва Пуниша. А коя въ сѫщность е
Влѣзохъ въ журналистическата ложа (въ лѣво истината?
отъ председателя на скупщината) въ момента, Пуниша стреляше отъ трибуната, която е
когато започна да говори хърватскиятъ народе- толкова висока и никой отъ доле не можеше да
нъ представитель професоръ Машровичъ, кой- го достигне. Нито единъ отъ раненитѣ и убититѣ
то предупреди, че съ статиитѣ въ бѣлградския нѣмаше орѫжие. Ако нѣкой отъ тѣхъ, имаше
правителственъ в. „Единство” и съ повтарянитѣ орѫжие, то щѣше да се намѣри, когато ги пре-
въ скупщината закани се създава атмосфера за несоха въ болницата.
убийства. Това действително можеше да се по- Стреляйки въ Павле Радичъ, Рачичъ се про
чувствува. Може би това мое чувство бѣше при- викна, че сѫщо и него търси. Степанъ Радичъ
чина да следя съ голѣмо внимание цѣлото раз- нищо не каза, Гранджа сѫщо не посегна къмъ
витие на заседанието. джоба си. Веднага следъ първия изстрелъ, Гран-
При първия изтрелъ настана паника. Нѣкои джа легна върху банката предъ Степанъ Ради-
журналисти избѣгаха вънъ, а други тичаха между чъ, за да го заслони и то съ лице къмъ Радичъ,
банкитѣ насамъ натамъ. Азъ останахъ на мѣстото а съ гърба си къмъ Пуниша. Пуниша стреля въ
си, за да видя по-добре какво ще стане. Затова Степанъ Радичъ между банкитѣ и Гранджа. За-
мога да твърдя, че видяхъ цѣлото събитие. Но това Гранджа е раненъ въ рѫката, върху която
не допускахъ, че Пуниша ще продължи да стре- лежеше. Когато Гранджа се изправи отъ болка,
ля. И когато той продължи да убива, всичко ми вследствие на получената рана и по тоя начинъ
стана ясно. (Бѣше ми мѫчно, че не носѣхъ ни- Радичъ остана незаслоненъ, Пуниша повторно
какво орѫжие, за да попреча на Пуниша Рачи- стреля въ него.
чъ да продължи да стреля. При моето тръгване Далече бихъ отишелъ, ако взема да изредя
отъ Загребъ, тамъ никой не предчувствуваше, че и всички други моменти.
работитѣ въ Бѣлградъ сѫ стигнали до тамъ). Ясно Ще свърша съ присѫдата. Сѫдътъ, наисти-
ми бѣше и това, защо преди извършването на на, призна, че Пуниша Рачичъ е стрелялъ умиш-
убийствата, председательтъ на скупщината Нин- лено срещу водителя на хърватския селски на
ко Перичъ покани формално Пуниша — когато родъ Степанъ Радичъ, когото смъртно нарани и
вече последниятъ искаше да седне — да говори срещу неговитѣ другари, но не намѣри, че уби-
за лично обяснение (Перичъ мислеше, че Пуниша ецътъ е стрелялъ съ предумисълъ, за да не бѫде
ще говори на всѣка цена и ще предизвика буря, принуденъ да го осѫди на смърть.
при все че той не би му е далъ думата и така би Всички, даже и неосведоменитѣ, пъкъ и са-
се получило впечатление, че Пуниша е говорилъ митѣ сѫдии, въ дълбочината на своята душа, сѫ
безъ позволението на председателя. Но, когато увѣрени, че Пуниша Рачичъ извърши грозното
председателятъ видя, че Пуниша ще седне, вед- злодеяние въ скупщината съ предумисълъ и по
нага самъ му даде думата за лично обяснение). предварително приготвенъ планъ. Ето какъ и
Като се знае всичко това, ясно става, че защо:
Пуниша извърши своето злодеяние по предва- Нѣколко дни преди убийствата въ скупщи-
рително споразумение, съ предумисълъ, хлад- ната, правителствениятъ в. „Единство” открито
нокръвно и по точно изработенъ планъ. Дока- писа, че Радичъ трѣбва да бѫде убитъ. Пуниша
зателство за това е фактътъ, че Рачичъ избѣга, Рачичъ и неговитѣ оправдани другари явно сѫ
безъ нѣкой да му попречи, презъ министерската се заканвали въ скупщината, че кръвь ще се лѣе
стая, по предварително приготвенъ пѫть. Чакалъ и че глави ще падатъ. Презъ време на фатално-
го е автомобилъ, а въ галерията е имало много то скупщинско заседание хърватскиятъ народе-
въорѫжени комити, които сѫ били въ изправ- нъ представитель проф. Машровичъ предупре-
ность за всѣки случай. ди за всичко това скупщината. Пуниша носи въ
Когато интелектуалнитѣ съучастници на скупщината револверъ и следъ половинъ часъ
Пуниша Рачичъ схванаха създаденото настрое- следъ Машровичевото предупреждение трещятъ
ние, особено срѣдъ външния свѣтъ, посъветва- изстрели отъ неговия револверъ, тече кръвь и
ха го самъ да се предаде, тъй като опасность за падатъ глави. Д-ръ Пернаръ седѣше недалечъ
живота му нѣма да има, нѣщо което се потвърди въ дѣсно отъ Пуниша, и на последния бѣше по-
и ОТЪ присѫдата. лесно да стреля срещу д-ръ Пернаръ отъ своето
Менъ още сѫщия день ми стана ясно какви мѣсто. Но Пуниша се качва на трибуната, за да
ще бѫдатъ процесътъ и присѫдата. За да бѫдатъ може отъ по-високо мѣсто да намѣри онѣзи, ко-
освободени неговитѣ интелектуални участници ито му трѣбваха и, за да може добре да засло-
отъ всѣко подозрение, Рачичъ трѣбваше да бѫде ни рѫката си и сигурно да стреля, въ което, за
осѫденъ строго. Какво ще стане съ него после, съжаление, успѣ. Освенъ нѣкои бележки, които
това е другъ въпросъ. Никой не може да контро- направи, Степанъ Радичъ тоя день въобще нищо
лира, дали Пуниша излежава наказанието си или не говорѣше, седѣше мирно и четѣше вестници.
не. Даже самиятъ сѫдъ не допусна на процеса Пуниша нѣмаше никаква причина да стреля въ
всички журналисти. Радичъ.
Пуниша се защищаваше, че е стрелялъ въ Въ всичко това има повече отъ колкото сѫ
възбудено състояние, тъй като д-ръ Пернаръ го нуждни доказателства, че Пуниша Рачичъ извър-
е обидилъ и се е опиталъ да извади револверъ. ши злодеянието въ скупщината по предварително
30
споразумение, по точно изработенъ планъ и съ телектуални съучастници.
предумисълъ и съгласно сърбскиятъ наказателе- И сега, обаче, обществото ги знае. Извест-
нъ законъ трѣбваше да бѫде осѫденъ на смърть но е сѫщо и това, че два дена преди страшнитѣ
и все пакъ не го осѫдиха! Защо? Защото въ та- убийства, Пуниша Рачичъ бѣше въ двореца.
къвъ случай Пуниша би издалъ всички свои ин- Г. Перчецъ
Мустафа Кемалъ Паша
Той е строитель и реформаторъ отъ голѣмъ та правата на Анадолъ и Румелия. Презъ 1920
мащабъ на нова Турция. Роденъ е въ Солунъ год. става председатель на великото народно
презъ 1883 година, като дете на турски санов- събрание въ Ангора. Следната година Кемалъ е
никъ. Завършилъ е срѣдното си образование въ вече генералисимусъ на турската армия. Презъ
Битоля. Следвалъ е въ Военното училище въ Ца- 1923 година той е председатель на току що ор-
риградъ, следъ свършване на което бива пре- ганизираната републиканска народна партия,
мѣстенъ въ Дамаскъ поради свободолюбивитѣ отъ името на която се избира за президентъ на
му идеи. Тамъ той организирва „Лига за сво- турската република.
бодата”. Изгоненъ въ Яфа, той избѣгва презъ Ето въ най-едри линии битието — житие
Атина за Солунъ, кѫдето намира приемъ при на Мустафа Кемалъ, творецътъ на днешна ре-
революционния комитетъ и става дѣсна рѫка фор- мирана Турция. Какъ тоя оригиналенъ об-
на Махмудъ Шефкетъ, рѫководительтъ на коми- щественикъ катурна поднесенитѣ на победена
тета „Единство и Напредъкъ”. Презъ 1912 год. Турция за подписъ договори за миръ, каква роля
той заедно съ Фети и Енверъ е съучастникъ на играеше турската делегация въ Лозана подъ
възстанието противъ италиянцитѣ въ Триполи- гърма на победоноснитѣ турски войски въ Ана-
тания. Следната година Кемалъ става воененъ долъ, какъ тия войски съ голѣма храбростъ мо-
аташе въ София. Следъ избухване на голѣмата жаха да прогонятъ гръцката армия, всичко това
война — той е билъ противникъ на идеята за става понятно отъ излѣзлитѣ на нѣмски езикъ
турската намѣса въ тая война, става команду- два голѣми тома подъ название: 1) „Пѫтятъ къмъ
ващъ на дарданелскитѣ войски, които нанасятъ свободата” и 2) „Националната революция” Gasi
силни удари на англичанитѣ. Следъ примирие- Mustafa Kemal Pascha, Der Weg zur Ereiheit, I Bd,
то Кемалъ е инспекторъ на 3 армия въ Анадолъ die nationale Revolution, Il Bd. - 1928 Koehler
и председатель на комитета на съюза за защи- Verlag Leipcig.
СТАТИСТИЧЕСКИ
ТАБЛИЦИ
ПО ОТДѣЛЪ I ТАБЛИЦА 1
Сравнителна таблица на повърхнината на Македония и съседнитѣ държави

Tableau comparatif de la supérficie de la Macedoine et les Etats voisins
La tavola comparativa della superficie della Macedonia e degli Stati vicini.
Пространство
А superficie
Кв. клм.
Chilom. Quadrati
Македония (цѣлокупна) — La Macedoine (entiere) — La Macedonia (intera)• • • • • • • • • 66,725
Албания — L’Albanie — L’Albania• • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • 28,000
България (1920 г.) — La Bulgarie — La Bulgaria (1920)• • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • 105,324
Гърция (крѫгло) — La Grece (environ) — La Grecia (circa)• • • • • • • • • • • • • • • • • • 120,000
Югославия (1919 г.) — La Iugoslavie (1919) — La Iugoslavia (1919)• • • • • • • • • • • • • 263,320
Б. Разпокѫсана Македония — La Macedoine divisee

— La Macedonia divisa.
Дадени земи на Югославия — Les terres annexees a la Iugoslavie — Territori concessi

alla Iugoslavia• • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • 34,153
Дадени земи на Гърция — Les terres annexees a la Grece — Territori concessi alla
Grecia• • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • 25,774
Дадени земи на България — Les terres annexees a la Bulgarie — Territori concessi
alla Bulgaria• • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • •• • 6,798
Сравнителна таблица на полетата и низинитѣ въ Македония

Tableau comparatif des champs et des plaines en Macedoine
Tavola comparativa dei campi e delle pianure in Macedonia
(по Ж. Радевъ и професоръ Цуичъ)
(d’apres J. Radev et le professeur Zwiitch)
(di G. Radev e del professorre Zwic)
Височина надъ Кв. клм.

Име морското равнище
Elevation du niveau Kilom.
№ Nom de la mer Carr.
Nome Altezza sul livello Kilom.
del mare quadrati
1 БИТОЛСКО (Пелагонийско) — Bitolia (plaine de Pelagonie) — Bitolio
(pianura di Pelagoine)• • • • • • • • • • • • • • • • • • • 607 1.213
2 Драмско поле — Drama (plain de) — Drama (pianura di) • • • • 72 559
3 Кумановско поле — Koumanovo (plain de) — Kumanovo (pianura di) 300-460 300-480
4 Скопско поле — Scopie (plain de) — Scopie (pianura di)• • • • • 254 165
5 Солунско поле — Salonique (plain de) — Salonicco (pianura di)• • 20 1.715
6 Сѣрско поле — Seres (plain de) — Seres (pianura di)• • • • • • 47 1.258
7 Тетовски пологъ — Tetovo (plain de) — Tetovo (pianura di) • • • 429 232
8 Тиквешки пологъ — Tikvech (plain de) — Tikvesc (pianura di) • • • 282 1.741
9 Овче поле — Ovche pole. — Ovcie pole• • • • • • • • • • • 400-666 1.397’22
10 Преспанска котловина — Vallee de Prespa — Valle di Prespa • • • 860 45
11 Радовишка котловина — Vallee de Radovich — Valle di Radovisc• • 343 31’9
12 Кичевска котловина — Vallee de Kitchevo — Valle di Kicevo• • • 614 43’56
13 Струмишка котловина — Vallee de Stroumitza — Valle di
Strumitza• • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • • 239 257’30
4
ПО ОТДѣЛЪ І ТАБЛИЦА 3
Таблица на височинитѣ въ Македония

Tableau des elevations en Macedoine
Tavola delle altezze in Macedonia
Върхове Отъ коя планина Височина

Sommets De la montagne Hauteur
№
Cime Dei monti Altezza

1 Св. Илия — St. Ilia — S. Ilia• • • • • • • Олимпъ — Olimp — Olimp• • • • • • • • 2,985
2 Мусала — Moussala — Mussalla• • • • • • Рила. — Rila• • • • • • • • • • • • • • 2,923
3 Ель-Тепе — El-Tepe — El-Tepe• • • • • Пиринъ — Pirin — Pirin• • • • • • • • • • 2,920
4 Перистеръ — Perister — Perister • • • • • Зап. мак. верига — La chene occ. de la

Macéd. — La catena occ. della Macedonia• • 2,549
5 Якупица — Iakoupitza — Iakupitza• • • • Вардар. верига — La chene de Vardar —
La catena del Vardar• • • • • • • • • • 2,530
6 Каймакъ-чаланъ — Kaimak-tchalan —
Kaimak-tcialan• • • • • • • • • • • Нидже — Nidjie — Nidjie• • • • • • • • • 2,525
7 Люботрънъ — Lubotran — Lubotran• • • • Шаръ-планина — Char — Sar• • • • • • • 2,510
8 Стогово — Stogovo — Stogovo• • • • • • Запад. Македония — Macedoine occidentale

— Macedonia occidentale• • • • • • 2,297
9 Руенъ — Rouen — Ruen• • • • • • • • • Осогово — Ossogovo — Ossogovo • • • • • 2,253
10 Султанъ-тепе — Soultan-tepe — Sultan-tepe Осогово — Ossogovo — Ossogovo• • • • • 2,103
11 Снѣжникъ — Snejnik — Snejnik• • • • • • Запад. Македония — Macédoine occidentale

— Macedonia occidentale• • • • • • 2,068
12 Вичъ — Vitch — Vitch • • • • • • • • • Запад. Македония — Macédoine occidentale
Macedonia occidentale• • • • • • • • • 2,065
13 Корабъ — Korab — Korab• • • • • • • • Шаръ — Char — Char• • • • • • • • • • 2,050
14 Галичица — Galitchitza — Galitchitza• • • Запад. Македония — Macédoine occidentale

Macedonia occidentale• • • • • • • • • 2,043
15 Чупино — Tchoupino — Tcupino• • • • • Плачковица — Platchkoviza — Platchkoviza• • 2,000
16 Кобилица — Kobilitza — kobilitza• • • • • Шаръ — Char — Sar• • • • • • • • • • • 1,981
17 Китка — Kitka — Kitka• • • • • • • • • Осогово — Ossogovo — Ossogovo• • • • • 1,901
18 Даутица — Daoutitza — Dautitza• • • • • Вардар. верига — Vardar (chêne de)

Vardar (catena di)• • • • • • • • • • • 1,855
19 Али-Ботушъ — Ali-Botuch — Ali Botusc • • Али-Ботушъ — Ali-Botouch — Ali-Botuch• • • 1,800
20 Високи — Vissoki — Vissoki• • • • • • • Селечка — Seletchka — Selecka• • • • • • 1,674
21 Патерица — Pateritza — Pateritza• • • • • Осогово — Ossogovo — Ossogovo• • • • • 1.673
22 Докса — Doxa — Doxa• • • • • • • • • Южна Македония — Macéd. du Sud —

Macedonia del Sud• • • • • • • • • • 1.608
23 Козякъ — Kosiak — Kosiak• • • • • • • • Бабуна — Babouna — Babuna• • • • • • • 1.556
24 Голакъ — Golak — Golak• • • • • • • • Скоп. Ч.-Гора — Montenegro de Skopie —

Montenegro di Scopie• • • • • • • • • 1.551
25 Златовърхъ — Zlatovarh — Zlatovarh• • • • Бабуна — Babouna — Babuna• • • • • • • 1.458
26 Орелъ — Orel — Orel• • • • • • • • • • Скоп. Ч.-Гора — Montenegro de Skopie —

27 Чучеръ — Tchoutcher — Tcutcer• • • • • Скоп. Ч.-Гора — Montenegro de Scopie —
28 Ключъ — Klutch — Kluc• • • • • • • • • Осогово — Ossogovo — Ossogovo• • • • • 1.207
29 Хортачъ — Hortatch — Hortac• • • • • • Южна Македония — Macéd. du Sub —

Macedonia del Sub• • • • • • • • • • 1.200
5
Сравнителна таблица на голѣмитѣ македонски рѣки
Tableau comporatif des grandes rivieres en Macédoine
Tavola comparativa dei grandi fiumi in Macedonia
Bacino in kilometri
Lunghezzo in km.
kilometers carres
Дължина въ клм.
Басейнъ въ кв.
Longueur en
Bassens en
quadrati
И М E З а б е л е ж к а
kilom.
клм.
№ Nom Observations
Nome Osservazioni
1 Бистрица — Bistritza — Bistritza• • • • • • • 226 4,044

2 Брѣгалница — Bregalnitza — Bregalnitza• • • 163 4,275
3 Вардаръ — Vardar — Vardar• • • • • • • • 370 27,925
4 Галикъ — Galik — Galik• • • • • • • • • • 72 1,155-31
5 Драматица — Dramatitza — Dramatiza• • • • 66 2,074
6 Мѣста — Mesta — Mesta• • • • • • • • • 266 2,777
7 Пчиня — Ptchinia — Pcinia• • • • • • • • • 120 3,141
8 Струма — Strouma — Struma• • • • • • • 200 10,761 Само въ Македония
Seulement en Macédoine
Струма общо — Strouma en general — Solo in Macedonia
Struma in genele• • • • • • • • • • • • 392 16,279’91 Македония и цѣла България
La Macédoine et toute la Bulgarie
9 Струмица — Stroumitza — Strumitza• • • • 94 2,124 La Macedonia e tutta la Bulgaria
10 Черна — Tcherna — Tcerna• • • • • • • • 190 5,697
11 Черни-Дринъ — Tcherni-Drin — Tcerni-Drin • 127 — Не изучено
Ne sont pas ancore etudies
Non sono ancora studiati
Сравнителна таблица на македонскитѣ езера
Тableau comparatif des lacs en Macedoine
Tavola comparativa dei laghi in Macedonia
— kilometric quadrati
Надморска височина
Размеръ — Superficie
Басейнъ въ кв. клм.

Longueur en kilom.
Bacino in kilometri
Lunghezzo in km.
kilometers carres
kilometers carres
И М E Б Е Л Е Ж К А
№ Nom Observations
— Superfice
Bassens en
кв. клм. —
Nome Osservazioni
quadrati
Големината на Енидже-
1 Арджанско — Ardjansko — Ardgiansko • — 15’30 2—3 Вардарско се мени според
годишнитѣ времена, защото
2 Ая-Василъ — Aia-Vassil — Aia-Vassil • • — 50’86 8’40 то е по-скоро блато; зиме
далеко разлѣто, а лете
3 Бешикъ-гьолъ — Bechik ghiol — Bescik ghiol 50 69’29 22’30 — сухо по краищата.
La superficie du lac d’Enidje-
4 Бутковско — Boutkovsko — Butkovsko• • • 30 19’00 плитко Vardar change en rapport
des saisons, etant donne
5 Врабча — Vrabtcha — Vrabtcia• • • • • околo 4’32 “ qu’il est plutot un etang
570 pendant I’hiver s’etend en
6 Дойранско — Doiran — Doiran • • • 42’65 10 large, arors que pendant l’ete
148 a ses bords enseches.
7 Енидже-Вардарско — Ehidjie-Vardar — La superfice del lago di
Enidje-Vardar • • • • • • • • • • 4—10 неопределено 2 Enidje-Vardar subisce delle
variazioni nei diversi periodi
8 Костурско — Kostour — Kostur • • • • 870 28’00 10’30 dell’anno. Non essendo un
vero lago, nella stagione
9 Лѫгадинско — Lagadino — Lagadino• • — — — delle pioggie la sua superfice
si allarga, mentre nell’estate
10 Преспанско — Préspa — Prespa 190 338’00 54’20 aniene il contrario.
Сѫщото Ая-Василъ.
11 Островско — Ostrovo — Ostrovo• • • • 528 76’00 16’70 La note plus haut est egale
aussi pour le lac Aia-Vassil.
12 Охридско — Ochrida — Ochrida• • • • 690 270’90 285’70 Il lago di Aia-Vassil presenta
le stesse caratteristiche.
13 Тахиносъ — Tahinos — Tahinos • • • • 8 157’00 3’5
ПО ОТДѣЛЪ І ТАБЛИЦА 6
КЛИМАТЪ — CLIMAT — CLIMA
Климатични пунктове
Regions climatiques
Zone climatiche
Срѣдна годишна темпепатура

Température moyenne pour l’annee
entiere
Temperatura media durante l’anno
Срѣдна относителна жлажност въ 2
часа сл. пл.
Humidité rélative moyene a 14 h.
Umidita relative media alle h. 14
Срѣдна височина на дъжда въ m.m.
(м.м.)
Hauteur moyenne de la pluje en m.m.
Altezza media delle piogie in m.m.
Броя на дъждовните дни съ височина
от 1 m.m. нагоре
Nombre des jornees pluvieuses avec
plus d’un m.m.
Numero delle giornate piovose com
piu di un m.m.
Височина на дъжда в м.м. (мили
метри)
Hauteur de la pluie en m.m.
Altezza della piogia in m.m.
Срѣдно най-голямо количество дъжд
въ 1 ден
Pluie maximum dans une seule
journee
Ploggiia massima in una giornata
Географическа ширина
Latitude
Latitudine
Географическа дължина
Longitude
Longitudine
Надморска височина в м.
Elévation en m.
Altezza in m.
Срѣдна температура през м. януари
Température moyenne au mois de
Janvier
Temperatura media nel mese di
Gennaio
Срѣдна температура през м. юли
Température moyenne au mois de
Juillet
Temperature media nel mese di Juglio
Скопйе — Scopie (Uscub) —Scopie

(Uscub) +12,0°C 57 505 68 7,3 40 42°0’ 21°26’ 245 -0,5° 22,7°
Удово —Oudovo — Udovo +15,2°C 63 590 — — — 41°21’ 22°27’ 101 5,5° 26,4°
Прилеп — Prilep — Prilep • • +12,0°C 63 410 — — — 41°20’ 21°34’ 676 2,9° 22,2°
Драма — Drama — Drma • • +14,7°C 67 520 — — — 41°8’ 24°11’ 102 5,0° 25,2°
Битоля — Bitolia — Bitolia • • +11,2°C — 710 112 6,2 — 41°2’ 21°22’ 620 1,2° 21,6°
6
Кавала — Kavala — kavala • • +15,9°C — 670 76 8,5 — 40°55’ 24°22’ 12 5,8° 25,3°
Солун — Salonique — Salonicco +15,8°C 65 560 88 6,7 52 40°3’ 22°57’ 39 5,3° 26,1°
ПО ОТДѣЛЪ II ТАБЛИЦА 7
Сравнителна таблица на населението въ Македония и съседнитѣ държави
Tableau comparatif de la population en Macédoine celle des etats voisins
Tavola comparata della populazione in Macedonia e negli stati vicini
А) До Балканската война (1912) — Avant la guerre Balkanique (1912) — В. Подиръ срѣтовната война (Македония разпокжсана) — Apres la guerre
Proma della guerr balkanica (1912) Mondiale — (La Macedoine ) — Dopo la Guerra europea (La Macedonia
fu semembrata)
Македония броеше — La Macedoine comptait — La Mace- ж.—habit. ж.—habit.
Donia contava • • • • • • • • • • • • • • • 2,301,767 България крѫгло — La Bulgarie environ — La Bulgaria circa 5,000,000
България — La Bulgarie — La Bulgaria • • • • • • • • • 4,338,000 Гърция “ — La Gréce ” — La Grecia “ 6,000,000
Гърция — La Gréce — La Grecia • • • • • • • • • • • • 2,643,000 Югославия “ — La Yougoslavie “ — La Iugoslavia “ 13,000,000
Сърбия — La Sérbie — La Serbia • • • • • • • • • • • • 2,957,000 Ромъния “ — La Roumanie “ — La Romania “ 15,000000
Ромъния — La Roumanie — La Romania• • • • • • • • • • • 771,000 В. Мъжко население въ Македония — Population masculine en
Черна-Гора — Le Montenegro — Il Montenegro • • • • • • • • 220,000 Macedoine environ — La populazione maschile della Macedonia
e di circa• • • • • • • • • • • • • • • 1,200,000
Женското население крѫгло — Population feminine environ —
La populazione femminile circa • • • • • • • • 1,100,000
7
ПО ОТДѣЛЪ ІІ ТАБЛИЦА 8
Населението по:
La population suivant:
La popolazione nei riguardi:
1. Гѫстотата общо — la densité total — la densita ......................................... 30,4

2. Приръстъ презъ 1850 — 1850 г. на населението въ Македония — жит. habit.
L’augmentation 1850—1860 de la population de la Macédoine —
L’incremento della popolatione nel 1850—1860 della Macedonia 1,460.000
Въ 1900 г. населението на Македония бѣше — En 1900 la population de
la Macédoine etait — la popolazione della Macedonia era 2,250,000
Въ 1912 г. населението на Македония бѣше — En 1912 1la population de
la Macédoine etait — la popolazione della Macedonia era 2,300,000
Срѣденъ приръстъ за 12 години 50,000 ж. или
Augmentation moyenne pour 12 ans 50,000 habitants оu
L’incremento medio per 12 anni 50,000 abit .......................................... 2%
3. По полъ: Par le sexe: Per sesso:
мѫже — hommes — homini .................................................................. 58%
жени — femmes — donne ....................................................................42%
4. Градското население — La population des villes — La popolazione
delle citta ............................................................................................. 24%
Селското население — La population des villages — La popolazione
del villaggi ...........................................................................................76%
5. По занятие — Dans toute la Macédoine — Da tutta la Macedonia:
Земледѣлци — Agriculteurs — Agricolturi.............................................75%
Скотовъдци — Elevage de bestiaux — Allevatori di bestiame ............... 9,5%
Рибари и ловци — Pecheurs et chasseurs — Pesciaiuoli e cacciatori ..... 0,5%
Занаятчии и индустриални работници — Professions et ouvriers
industriaux — Artigiani e operai ............................................................... 7%
Търговци — Commercants — Commercianti ............................................ 3%
Разни — Divers — Vari ............................................................................. 5%
8
ПО ОТДѣЛЪ ІІ
Tableau des données statistiques concer-
Bulga-
Date de publi-
Nationalite
siatisticien
population
cation de sa
total de la
Exarchistes
statique
Nombre
STATISTIQUES ET PUBLIKATIONS
du
Partiar-
№
chistes
Prince Tcherkasky — Documents pour l’étude de la Bulgarie.
1 Russe 1877 1,771,220 872,780
Bucarest 1877, 2-e partie.
V. Teploff — Données statistiques concernant la Bulgarie, la Thrace et la
2 Russe 1877 1,479,4175) — —
Macédoine. Petersbourg, 1877 (en russe).
3 Statistique grecque — Blue Book, Turkey № 31. 6) Grec 1878 1,329,000 337,000 —
Statistique officielle turque — Ethnographie de la Macédoine.

4 Turc 1881 745,353 — —
Philippopoli, 1881.
St. Verkovitch - Aperçu ethnographique et lopographique de la Macédoine.
5 Serbe 1889 1,949,043 1,029,119
Petersbourg, 1889 (en russe):
6 Spiro Goptchevitch — Macédonien und Allserbien, Wien, 1889. /2) Serbe 1839 2,870,620 — —
7 Prof. G. Weigand — Dte Nationaten Bestrëbungen der Balkansvölker. Allemand 1892 2,275,000 800,000 300,000
8 D-r Cleanthes Nicolaïdes — Macédonien. Berlin, 1899. Grec 1899 1,820,500 — —

Vassil Kantcheff — Macédoine. Ethnographie et statistique.
9 Bulgare 1900 2,268,224 1,032,53313)
Sofia, 1900 (en bulgare).
10 Gaston Routier — La Macédoine et les puissances. Paris, 1904. 21) Français 1904 3,148,000 — —
11 Delyani — Statistique grecque. 20) Grec 1904 1,724,818 — —

Statistique officielle turque —des vilayets de Salonique, de Bitolia et de
12 Kossovo — publiées à Salonique dans le journal „Asr” numéro 994 de
Turc 1905 2,911,720 757,732 —
1904 sur l’ordre du gouverneur général des trois vilayets Hilmi-Pacha.
13 Statistique officielle turque — Même journal numéro du 2 Janvier 1905. Turc 1905 2,903,920 575,734 687,962
14 Journal „Le Temps” — K° 15950 (février, 1905, Paris). Français 1905 2,782,000 — —
15 D. M. Brankoff — La Macédoine et sa population chrétienne. Paris, 1905. Bulgare 1905 2,291,121 — —
16 Noe Constantin — Les Roumains. Koutzo-valaques. Bucare-t, 1913. 25) Roumain 1905 2,200,527 512,000
Prof. T. D. Florinsky — Population slave. Aperçu statistique-ethnographique
17 Russe 1905 1,556,000 — —
de la population slave de nos jours. Kiew, 1907 (en russe)
18 Robert Pelletier — La vérité sur la Bulgarie. Paris, 1913. Français 1905 1,437,000 — —
Richard von Mach — Der Machtbâteich des bulgarischen Exarchats in der

19 Allemand 1906 1,334,827 817,480 348,590
Tùrkei. Leipzig — Neuchatel, 1906,
20 VI. Sis — Macédonien. Zurich, 1918. 27) Tchèque 1912 2,173,849 896,982
Prof. lordan Ivanoff — La question Macédonienne aix point de vue histo-
21 Bulgare 1912 2,342,524 — —
rique, ethnographique et statistique. Paris, 1920.
A. Halkiopoulos — Données statistiques Publiée dans les numéros des mois
22 Grec 1913 1,704,899 313,27028)
de Mars et d’Avri 1913 du journal „Athènes”.
Léon Dominian — The frontiers of Langauge and Nationality in Europe
23 Américain 1917 1,438,084 1,172,136
Publisched for the American Geographical Society of New-York, 1917. 30)
Observations: 7) Les pomaks étant de musulmans ainsi que les bulgares

patriarchistes ne sont pas comptés.
1) Le Prince Tcherkasky ne fait pas entrer en ligne de compte les 8) Dans ce nombre tous les chrétiens patriarchistes sont
Bulgares pomaks. comptés comme grecs.
2) Sousentendre les Musulmans, le Turcs, les, Albanais, en général 9) Turcs et Albanais sont considérés comme musulmans.
tous les mahométans. 10)Le statistique turque concerne seulement les trois
3) Les tziganes du sandjak d’Uskub sont au nombre de 2450 et le vilayets: de Salonique, d’Uskub et de Bitolia. Dans ce
reste sont des Juifs. nombre sont comptés les mahométans, y compris po-
4) Dans ce nombre le Prince Tcherka’ky compte les 20,000 circas- maks, turcs al* banais.
siens du sandjak de Salonique. 11)L’auteur a omis de mentionner dans ce nombre les
5) Sans compter les turcs. juifs de Salonique, de Bitolia, de Verria et de Cavalla.
6) Cette statistique a été envoyée au Congrès de Berlin en 12)Cette statistique est complètement fause, et 11 n’a pas
1878 de la part des organisations grecques par l’inter- lieu de le démontrer, car tout voyageur qui a traversé
médiaire de Lord Leard, ambassadeur de Grande Breta- la Macédoine a pu constater sa flagrante contradiction
gne a Conitantinople, et elle se rapporte aussi aux sand- avec la realité.
jak de Salonique, de Bitolia, de Serrés et de Drama. 13)Dans ce nombre sont compté» aussi les bulgares
patriarchistes.
CONCLUSION: 1) Aucune, des statistiques étrangères — y compris les statistiques turques et

grecques-ne reconnaissent l’existence d’un élément serbe en Mecédoine; 2) Le nombre de l’élément grec
en Macédoine indiqué dans les statistiques grecques ne figure que réduit de la moitié dans les statistiques
9
ТАБЛИЦА 9
nant la population en Macedoine
res
Aroumains
Tziganes
Albanais
Serbes
Divers
Grecs
Turcs
Juifs
Pomaks
Observation
Total
— 872,7001) 124,250 — 187,800 516,2202) 42,8503) 27,4004)

*)Ces Serbes sont du vilayet de Kossovo
— 1,172,136 190,047 41,284*) 63,895 — 12,055 — — — au nord de Char-Planina.
Sont comples seulement les chretiens.
— 337,0007) 438,0008) — 70,000 349,0009) — — 135,000*) *)35,000 sont de sujets etrangers.
— 500,554 22,892 — 17,260 185,53510) 4,196 13,991 925
288,092 1,317,131 222,740 — 74,375 240,264 78,790 10,568 1,61211) 3,483
57,600 201,140 2,048,320 69,665 231,400 165,620 28,730 64,645 3,500
100,000 1,200,000 220,000 — 70,000 695,000 — 90,000 —
454,700a) 656,300 — b)
41,200 576,600 — — — 91,700 a b) — Slaves.
148,80314) 1,181,936 228,70215) 700 80,76716) 499,20417) 128,71118) 54,55719) 67,840 16,407
— 1,136,000 322,000 210,00022) 183,000 474,000 661,000 89,000 93,000 —
— 332,142 652,795 ? 25,101 634,017 8,911 53,147 18,685
— 896,496 307,000 199,71723) 1,505,507*) — — — *) — mohametans.
— 1,203,696 — 199,717 1,500,507 — — —
— 1,200,000 270,000 150,00024) 72,000 410,000 600,000 — 80,000 —
— 1,172,136 190,047 — 63,895 840,433 12,006 12,604 — —
— 512,000 193,000 21,700 350,000 1,030,420 — 65,600 2,807
— 1,132,000 — 424,00024) — — — — — —
— 1,172,000 190,000 — 63,000 — 12,000 — — —
— 1,166,070 95,005 — 56,118 — 6,036 8,550 — 3,048
150,030 1,047,012 204,367 — 67,865 520,845 184,300 43,100 106,360
— 1,103,111 267,862 — 79,401 548,225 194,195 43,370 — 106,360
— 313,270 660,915 4,000 8,500 618,14729) — 88,000 12,067
— 1,172,136 190,047 — 63,895 — 12,006 — — —
14) Sous le nom de pomaks, il faut sousentendre les Char-Planina

bulgares-mahométans. 24) Journal „Le Temps» dans sa statistique fait entrer en
13) Grecs: 214,32? chrétiens et 14,373 — musulmans. ligne de compte un partie de la Vieille Serbie aussi.
16) Rroumains: 77,257 chrétiens et 3,500 mahométans 25) L’auteur étant un aroumain, il a considérablement grossi
(meglentzi). le nombre de ses nationaux au détriment des bu’gares et
17) Turcs : 5,240 — chrétiens. des turcs.
18) Albanais: 9,500 chrétiens et 119,201 mahométans 25) Sont comptés les serbes du vilayet de Kossovo.
19) Tziganes: 19,500 chrétiens et 35,057 mahométans. 27) Statistique pour 1917 de VI. Sis: Bulgares — 996,890,
20) Cette statistique grecque est fausse, elle est turcs
imaginaire tout comme celle de Spiro Goptchevitch. —480,900, grecs — 300,360, albanais — 130,000,
21) Gaston Routier fournit des données concernant la aroumains
population des trois vilayets (Salonique, Bitolia et —58.000, tziganes — 43.370, divers — 305,360.23)
Uskub), de la Macédoine de la vieille Serbie et d’une 28) Exclusivement les bulgares chrétiens (exarchistes).
partie de l’Albanie. 29) Sont comptés tous les mahométans: turcs, albanais, tzi-
22) Ces Serbes sont de Vieille Serbie au nord de Char- ganes, bulgares, pomaks, etc.
Planina, que l’auteur avait en vue. Les Serbes comptés 30) L. Dominian ne donne des données vtatistiques que sur
dans ce nombre sont du vilayet de Kossovo au nord de a population chrétienne de la Macédoine.
étrangères et 3) Au contraire toutes les statistiques étrangères reproduisent approximativement las

données qui figurent dans (es statistiques bulgares concernant le nombre de la population bulgare en
Macédoine.
10
ПО ОТДѣЛЪ III ТАБЛИЦА 10

Обработвана и необработвана земя въ Македония презъ 1926/27 год. и засѣти култури въ %
La terre labourée et non labourée en Macédoine en 1926/1927 et les cultures plantées en %.
La terra coltivata e non coltivata in Macedonia durante 1926/1927 e le culture piantate in %.
Цѣлата повърхнина на обраб.
La terre labouree
La terra coltivata
земя Засѣти пространства съ Въ проценти
La superficie totale de la terre
Seulement
Отъ цѣлата
Solamente
La terre enserrée avec en %
работена
labourée
La superficie totale délia terra La terra seminata di in %
Caмо
coltivata
I Храни — céréales — cereali 46,68
II Индустр. растения — plantes
industrielles— piante ïndustriali 41,26
696,354 ha III Фуражни — de fourrage —
11,3%
6,672,470 ha di foraggio 3,24
IV Лозя — vignes — vigne 2,03
V Зеленчуци — légumes — Ie-
gumi 1,96
VI Други — autres — altri 4,83
Отъ I: Пшеница — froment — frumento 21,73%
Овес — avoine — avena 8,70%
Царевица — maïs — granturco 7,07%
Отъ II: Тютюнъ — tabac — tabacchi 38,37%
ПО ОТДЪЛЪ III ТАБЛИЦА 11
Разпределение на културитѣ върху обработваемата земна плоскость въ Македония

презъ 1910,1911 година
Distribution des cultures sur la surface terrestre en Macédoine, en 1910/1911
Distribuzione délie coltivazioni sulia superfice coltivabile délia Macedonia nel 1910/11
Зеленчуци и
Текстилни и
Вилаети съ зърнени храни картофи Лозя
маслодайни
Districts céréales légumes et pom- vignes
plantes industrielles
Distretti cereali mes de terre vigne
piante industriali
legumi e patate
xкa. xкa. xкa. хкa.
Солунски—Salonique—Salonicco 200,000 81% 10,000 4% 14,000 6% 20,000 8%
БИТОЛСКИ — Bitolia — Bitcglia 180,000 89% 8,000 3% 4,000 5% 2,000 1%
Скопски — Scopié — Scopie 310,000 91% 10,000 2% 11,000 3% 8,000 2%
II Производство и доходи — Productioni et revenus — Produzione e rendite

За лв. кгр. За лв. мap. мap.
Солунски—Salonique—Salonicco 5 мил.хкл. 45 M. 389,000 2,5 M 12,000,000 20,000,000
БИТОЛСКИ — Bitolia — BitogIia 3,7 „ „ 422,000 7,500,000 10,000,000
Скопски — Scopié — Scopie 6 „ „ 379,000 6,000,000 5,000,000
Извлечение изъ рапорта на А. Краль, австроунгарски консулъ въ Турция преди балканската

война.
Extrait du rapport de Mr. A. Kral, consul de l’Austrich-Hongrie en Turquie avant la guerre
balcanique.
Estratto dell rapporto di Mr. A. Kral, console dell, Austria-Ungheria in Turchla, prima délia guerra
balcanic.
11
ПО ОТДѢЛЪ III ТАБЛИЦА 12

Земледѣлческото производство въ Македония презъ 1927 год.
Produits agricoles en Macédoine en 1927
Prodotti agicoli in Macedonia nel 1927
Terre ensemencee en
Grano acquistato in
Произведение Забележка
Добито зърно въ
Ettari di terreno
Grain acquis en
Засѣта земя въ
Nomenclature Observation
quintaux
NomencIatura Osservazioni
seminati
hectares
кинтала
хектара
quintali
Македония броеше презъ
Пшеница — Froment — Frumento 220,720 1,809,653 1926/27 год. 2,570,020 жители,
Рѫжъ — Seigle — Segala 89,611 723,268 следов. на един човѣкъ се
Смѣсь — Mélange (du froments et seigle) пада крѫгло 190 кгр. отъ
Miscela (frumento e segala) 2,031 16,763 произведеното зърно.
Ечемикъ — Orge — Orzo 123,331 1,158,306 La Macédoine comptait en
Овес — Avoine — Avena 38,959 291,871 1926/27 — 2,570,020 âmes, c. a.
Просо — Millet — Miglio 609 1,958 d. sur chaque habitant tombait
Царевица — Maïs — Granoturco 115,189 858,061 env. 190 kgr. du blé produit.
Оризъ — Riz — Riso 1,490 16,754 In Macedonia, nel 1926 e 27
Разни зърнени храни — Divers céréales furono calcolati 2,570,020 abi-
— Cereali diversi 62 489 tanti di modo che a agnuno
spettavano circa 190 kg.
ПО ОТДѢЛЪ III ТАБЛИЦА 13

Македонскиятъ тютюнъ
Македония се слави съ своя тютюнъ, който се разпродава почти въ цѣла Европа и въ северна Африка.
По производството на тютюнъ Македония се дѣли на три области:
1. К а в а л с к а о б л а с т ь , която се простира между коритата на р. р. Струма и Места; 2, Северо-
западна или с к о п с к а , по течението на р. Вардаръ и нейнитѣ лѣви притоци; 3. Западна или п р и л е п с к а
о б л а с т ь , която обхваща северната половина на пелагонийската равнина.
Междинни райони, които свързватъ поменатитѣ области сѫ: кукушкия, дойранския, тиквешкия, които
иматъ своя центъръ въ солунската равнина (кампания) и отъ която на югъ слизатъ районитѣ: ениджевардарски,
воденски, лерински, кайлярски, караферски и пр,
Най-доброкачествениятъ тютюнъ излиза отъ източна Македония — кавалската область, а най-хубавиятъ
отъ всички балкански Тютюни е д р а м с к и я т ъ , известенъ съ прочутия си ароматъ и съ името „бох ча”.
Почти цѣлата първа область сега спада въ територията на Гърция и повече отъ половината на
тютюневото производство въ Македония излиза отъ тази часть на Македония.
Ето какво количество тютюнъ е произведено въ гръцка Македония отъ 1910 г. до 1926 г.
1910 — 10,619,917 оки, 1911 — 11,642,349 оки, 1912 — 7,408,964 оки,
1920 — 10,400,089 „ , 1924 — 13,398,995 „ , 1926 — 19,000,000 или 24,320,000 кгр.
Въ Македония подъ властьта на сърбитѣ презъ 1929 г. е произведено около 6,000,000 кгр.
Българска Македония е дала около 3.000.000 кгр. или всичко надъ 33 милиона кгр.
Презъ 1911 година презъ Солунъ е изнесено въ странство тютюнъ за 96 мил. франка и презъ Кавала за
20,000,000 — всичко 116 мил. франка.
II tabacco macedone
Macedonia e conosciuta con il suo tabacco, il quale si vende quasi in tutta l’Europa e in Affrica
settèntrionale.
Circa la produzione il tabaco la Macedonia si divide in tre regioni :
1. La regione di Cavala, la quaIe si est-nde fra il bacino dei fiumi Mesta e Strumа. 2. Regione nord-ovest
oppure di Scopie lungo la corrente del fiume Vardar e i suoi affluenti sinistri. 3. Regione occidentale o di Prilep, la
quale abbraccia la meta settèntrionale délia r-ianura di Pelagone-
Regioni mezzane, che congiungono le suindicate regioni sono quelle di Kukusc, Doiran, Tikvesc, avente il
loro centro neIIa pianura di Salonicco (Campagna).
Il migior tabacco é délla Macedonia orientale — la regione di Kavala, mentre il miglio- tabacco di tutta la
Penisola Balcanica é quello di Dram*, noto con il suo aroma e con il suo nome „bohcia”.
Quasi tutta la prima regione attualmente si trova nel territcrio greco e più délia meta délia produzione dei
tabachi in Macedonia é appunto di questa regione.
Ecco la quantita di tabacco prodotto nella Macedonia greca dal 1910 al 1926:
1910 — 10,619,917 oki 1920 — 10,400,089 oki
1911 — 11,642,349 ,, 1924 — 13,398,995 ,,
1912 — 7,408,964 ,, 1926 — 19,000,000 ,,
Nella Macedonia sctto il dominio serbo nel 1929 é stato prodotto circa 6,000,000 chili di tabacco. La
Macedonia bulgara ha prodotto circa 3,000,000 di chili.
Nel 1911 é stato esportato tabacco dal porto di Salonicco per l’estero per 96 milioni di franchi, mentre
attraverso il porto di Kavala per 20,000,000 di franchi, ossia in tutto 116 milioni di franchi.
12
Текстилни растения: памукъ и др.

Plantes textiles : Coton etc.
Piante tessili :
Production en paquets
Произведени пакети
Nombre des ouvriers
Numero degli operai
impegnati al Javoro
Klgr. de colon use
Число на работн.
Force mortice chv

Двигателна сила
Години — Annes
pour l’industrie
Употрѣбено за
Pacchi prodotti
Мѣстопроизводство
Forza mortice
Chilogrammi
Lieu de’ production
работа кгр.
Работници
Luogo délia produzione
Ouvriers
— Anno
Operai
1874 rp. Негушъ — Negouch — Negusc . . . . . 6,000 400,000 130 300 80,000
1888 „ „ — „ — „ .. . . . 3,000 200,000 80 200 40,000
1906 „ „ — „ — „ .. . . . 4,000 300,000 100 250 60,000
1895 „ Воденъ — Voden — Voden . . . . . . 14,000 800,000 180 600 150,000
1907 „ „ — „ — „ .. . . . 500 250,000 100 300 45,000
1903 „ Беръ — Ber — Ber . . . . . . . 500 300,000 100 300 60,000
1906 „ „ — „ — „ .. . . . 3,500 200,000 100 120 40,000
1886 „ Солунъ — SaIonique — SaIonicco 7,000 600,000 180 300 150,000
1886 „ „ — „ — „ .. ... 10,000 800,000 200 400 150,000
1910 „ „ — „ — „ .. ... 4,000 200,000 100 200 40,000
Засѣто Произведено
1927 Памукъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 6,192 xap. 36,990 метр. кантари

1927 Ленъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 101 „ 330 метр. кантари
Македония подъ
1927 Конопъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 425 „ 3,262 българи и сърби
Други земледѣлчески растения

Altre culture agricole
Enseme en hectares
Production par 100

Seminanza in ettari
Произв. м. кант.
Название
Nomination
Засѣто хара
Produzione
Nominazione
Стойност
Години
Valeure
Annees
Valore
Anni
klgr.
xapa M. кантари лева Презъ 1911/912 г. изнесено отъ Солунъ опиумъ за

Опиумъ — Opium 1880 — 120 500,000 7,500,000 лв. ведно съ реколтата отъ по-ранни
— Opium 1912 — 1,500 4,500,000 години.
Сусамъ — Miglie En 1911|1912 fut exporté de SaIonique opium pour
— Miglio 1927 7,994 16,179 — 7,500,000 levas y compris la récolte des années
Шафранъ — Safran précédentes.
— Zafferano — — — —
Durante 1911/912 è stato esportato da SaIonicco per
Анасонъ — Anice 7,500,000 di leva opium insieme con le precedenti
— Anice 1927 98 537 — récolte.
13

Овощия
Fruits
Frutta
Arbres fruitiers
Alberi fruttiferi
Производство
№ per ordine
Название на овощията Забележка
Produzione
№ по редъ
Production
№ d’ordre
Nomenclature des fruits Observation
Дървчета
La nominazione della frutta Osservazione
1921 год. 1927 год.

1
) Само за Македония подъ
1 Сливи — Prunes — Prugne . . . . . . . . . . . . . Югославия.
1,028,6661) 41,418 1
) Seulement pour la Mace-doine
2 Ябълки — Pommes — Mele. . . . . . . . . . . . . 1,757,606 29,116
3 Круши — Piores — Pere . . . . . . . . . . . . . . . sous le domaine de la
1,214,087 34,055 Yougoslavie
4 Орѣхи — Noix — Noci . . . . . . . . . . . . . . . . 65,505 31,181
5 Кестени — Chataignes — Castagne . . . . . .
1
) Solamente nella Macedonia sotto
— 18,778 il dominio della Iugoslavia
6 Смокини — Fignes — Fichi . . . . . . . . . . . . . — 1,557
7 Лимони и портокали — Citrons & oranges Безъ българска Македония
— Limoni e arianci . . . . . . . . . . . . . . . . . . Sans la Macedoine bulgare.
— 12,000 Senza la Macedonia bulga.
8 Маслини — Olives — Olive . . . . . . . . . . . . . — 18,316

Градинарство
Horticulture
Ortaggi
ГОДИНИ Засѣто въ х. ettari Произведено въ кантари Забележка

ANNES Plantation en hectares Production par 100 klgr. Observation
Gli anni Seminato in ettari Prodotto in 100 kgr. Osservazione
1927 ГОД. 3,858 397,375 Общо — Total — Totale

3,565 97,963 Картофи — Pommes de terre — Potate
Червенъ пиперъ — Poivre rouge — Pepe
597 16,165 rosso
297 13,633 Домати — Domates — Pomadori

Лозя
Vignes — Vigne
Произведени кгр.
ГОДИНИ Засѣто Стойность въ лева Забележка
Production en klgr.
Annes Plantes Valeure en levas Il Observation
Prodotto in
Anni Seminato valore in levas Osservazioneе
chilogrammi
324,228 уврата 306,560,000 16,200,000

1889
ouvrats — uvrat (Superficie зл. фр. — frs or —
equavalente a 919 metri franchi oro
quadrati)
Само изнесено за ядене
— 20,000,000 за 5,000,000 Exporie seulemeni pour
1909
зл. фр. — ffrs or consomation
14,785 26,730,900 106,923,600 лева Esportato solamento per
1927
х. ара — hectares — ettari кгр. - klgr. — chili. — levas — leva consumo.
14
Гори и пасбища
Forêts — Foreste
Pâturages — Pascole
Х е к т а р и
Hectarres %
Ettari
Гори - Forêts - Foreste . . . . . . . . . . . . . . . 1,070,370 58,18

Пасбища - Paturage - Pascoli . . . . . . . . . . 22,504 6,66
Ливади - Prairies - Prati . . . . . . . . . . . . . . 71,802 3,90
Скотовъдството и пр. въ Македония

Elevage des bestiaux et autres en Macédoine
Allevamento di bestiame, ecc. in Macedonia
1907/908 1922 1927

Н а з в а н и я год. год. год.
Nomenclature
Nominazione
Глави
Nombre — Capi
Говеда — Boeufs — Bestiame 385,150 517,119 701,338
Биволи — Buffles — Bufoli 32,559 27,613 37,706
Коне — Cheveaux — Cavalli 72,697 77,345 145,445
Мулета — Mulets — Muli — 2,992 195,610
Свини — Porcs — Porci 74,314 102,065 207,458
Овци — Moutons — Pecore 1,433,769 1,792 002 3,003,749
КОЗИ — Chévres — Capre 657,234 498,333 1,368,235
Птици — Volailles — Uccelli — 1,057,080 3,241,174 Яйца изнесени
Пчели — Ruches — Api — 56,666 — 540,000 парчета
кошари Exportés 540,000
morceaux d’oeufs
Esportate 540,000 uova
15
Македонски езера — Изобилие, видъ и производство

Lès lacs de la Macédoine — Abondance, aspect et production
I laghi macedoni — Abbondanza, specie e produzione
Production annuelle
Год. производство
Produzion annuale
Езера Видъ на рибата
Производство
Lacs Sorte de poisson
Повърхнина
Дълбочина
Profondeur
Laghi Specie di pesci
Production
Prodizione
Profondita
Superficie
Superficie
Дойранско 4,266 хар. 10 м. Белвица, шаранъ, перкия, на 1 хар. 325,000

ягула, сомъ и бѣла риба 76 кгр. кгр.
de Doyran héct. Bélvitza, perchia, anguille, sur un hect. Klg.
silure, carpe et poisson 76 Kgr. klgr.
blanche.....
di Doiran ettari Belvitza, carpione, angu- 76 klgr.
il!a, siluro e pesce bianco
Преспанско 33,000 „ 54 ,, Риба отъ рода на шарана; 3 кгр. 100,000,, Срѣдно за

пастърва и ягула 1922—1925 г.
de Préspâ Poissons della sorte de la 3 kgr. Moyennement
carpe; truites et anguille pour 1922—1925
di Prespa Pesci délla specie di 3 klgr. In média per
carpione trotta e anguilla 1922—1925
Охридско 27,000 ,, 286,, Бѣлвица, летница, 15 кгр. 400,000 ,, ,, 1922—1926 г.

пастърва, щука, шаранъ,
d’Ochrida Bélvitza, Iétnitza, truite, 15 kgr.
carpe, silure et brochet
di Ochrida Belvitza, letnitza, trotta, 15 klgr.
carpione, siluro ...

Копринарство
Sériciculture
Sericultura
Години Произведено кгр. Стойность въ лева Забележка

Années Productionen kgr. Valeure en levas Observation
Anni Prodotto in klgr. Il valore in leva Osservazione
1889 1,299,892 2,437,296
1912 1,282,000 3,000,000 Oколо — environ — circa
1925
1,198,810 — Нѣма сведения за България, а се отнасятъ за
1927 Македония подъ сърбска и гръцка власть.
Ces renseignements sont seulement pour la
Macédoine sous les domaines Serbe et Grecque,
étant donné que pour ia Macédoine Bulgare
manques des renseignements.
Mancano informazione per la Bulgaria, mentre
queste si rlferiscono alla Macedonia sotto il
dominio serbo e greco.
Таблица за желѣзницитѣ въ Македония
Tableau des chemins de fer en Macédoine
Tavola délla ferrovie in Macedonia
Ж е л ѣ з н и ц и ПѫтницИ
Chemins de fer — Ferrovie Voyageurs — Viaggiatori
1909 год. 1910 год.

З а б е л е ж к и
Observations
Клонове Osservazione
№
Les voies ferrées — Ferrovie
Открита отъ
Ouverte depuis
In che anno e
avvenuta I’inau
gurazione
Пристигнали
въ Солун
Arrives a
Salonidue
Arrivati a
Salonicco
Стпѫтували
Partis de S/que
Partiti da
Salonicco
Пристигнали
Arrives
Arrivati
Отпѫтували
Partis
Partiti
Дължина клм.
1 Солунъ — Скопие Salonique — Scopié Salonicco —
Skopie . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 1873 243,1 68,772 46,836 — —
16
2 Скопие — Митровица Scopié — Mitrovitza Scopie —

Mitrovica . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 1874 119,8 — — — —
3 Скопие — Зибевче Scopié — Zibevtche Scopie —
Zibevce . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 1888 84,9 — — — —
4 Солунъ — Битоля Salonique — Bitolia Salonicco —
Bitoglia . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 1894 218,6 12,111 6,719 84,726 94,927
5 Солунъ — Окчиларъ Salonique — Octchilar Salonicco —
Occilar . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 1906 270 64,087 67,495 — —
6 Солунъ — гръцка граница Salonique — la frontière
grecque Salonicco — la frontiera greca . . . . . . . . 1914 53 — — — —
Скопие — Тетово — Гостиваръ — Кичево — Охридъ . . . следъ
7 après
Scopié — Tetovo — Gostivar — Kitchévo — Ochrida . . doppo
Scopié — Tetovo — Gostivar — Kicevo — Ochrida . . . 1918 230,5 — — — —
8 Градско — Прилепъ — Битоля Gradsko — Prilep —
Bitolia Gradsko — Prilep — Bitoglia . . . . . . . . . . . “ 134,7 Тѣснолинейна
— — — —
9 Радомиръ — Дупница — Петричъ Radomir — Doupnitza chemin de fer-étroit:
— Petritch Radomir — Dupniza — Pétrich . . . . . . . . . “ 97,1 — — — —
10 Скопие — Радуше Scopié — Radouché Scopié —
Radusche . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . “ 26 Сѫщо—idem
— — — —
11 Велесъ — Щипъ — Кочани Vélès — Chtip — Kotchani
Veles — Sctip — Kociani . . . . . . . . . . . . . . . . . 1926 86,1 Сѫщо—idem
— — — —
Всичко — Total — Totale. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 1,563’8
17

Рударството въ Македония
L’industrie minière en Macédoine
L’industria miniera in Macedonia
Години Антимонъ Арсенова руда Хромови руди Пиритъ

Années Antymon Arsenic Chromelite Pirite
Anni Antimone Arsenico Cromato Pirite
1891 — 1895 4,003 t. 2,000 t. — —
1916/17 — — 25,000 t. —
1927 — — — 10/50 t.
Забележка: 1) Антимонови и арсенови руди въ Морихово, Скопие, Куманово.

2) Магнезитъ, пиритъ и галенитъ въ с. Изворъ (Халкидически п-овъ).
3) Хромъ при с. с. Ореше и Радуше (Тетово—Скопие).
4) Пиритъ въ с. Изворъ.
5) Цинкови руди на о-въ Тасосъ и пр.
Observations: 1) Il ya de mine d’antymon et d’arsenic à Morihovo, arr-t de Scopié et Koumanovo.
2) Magnezit, pirite et galenit — au village de kvor (l’île Chalchidique).
3) Chrom — près des village de Oréché et Radouché (arr-t de Tétovo—Scopié).
4) Pirite — au village de Izvcr.
5) Mines de zinc il y a â l’île Tassos etc. etc.
Observazione: 1) Vi sono minière di antimone e di arsenico a Monhovo, distretto di Scopié e Kumanovo.
2) Magnesiie, pirite e galenite — presso il vi.laggio Izvor (Isola Calchidica).
3) Cromo — presso il villaggio di Oresce e Radusce, distretto Tetovd — Scopié.
4) Pirite — presso iI villaggio di Izvor.
5) Minière di zinco vi esistono nell’isola Tassos, ecc
Индустрията въ Македония
L’industrie en Macédoine
L’industria in Macedonia
Броя на фабричнитѣ заведения Работници Конски сили Вложенъ капиталъ

Nombre des établissement industrielles Ouvriers Force motrice en chev. Capital
II numéro degli stabilimenti industriali Opérai H. P. Capitale
451) 27,0002) 22,0003) 1,800,000 лв.
Забележка: 1) Отъ 45 въ Македония: сърб. часть — 32, въ гръцка — 10 и въ българска — 2—3.

2) Крѫгло и приблизително число; отъ тѣхъ 19,310 (1929 г.) въ тютюневи заведения.
3) Отъ 2200} сили: 8,830 сѫ водни конски сили, 3/10 — 6,600 отъ течно гориво, 4,400 парни
сили и 2,200 електрически.
4) Отъ цѣлия капиталъ повече отъ половината е чуждестраненъ.
5) Отъ цѣлото работно население: 75% сѫ земледѣлци, 10% скотовъдци, 5% занаятчии, 5%
търговци и 2% едри индустриалци.
Observations: 1) 45 sont en Macédoine-dont en Macédoine sous la Serbie 32, sous la Grèce 10 et sous la
Bulgarie 2—3.
2) Nombre arrondi et approximatif, à savoire: 19,310 (1929) dans la manifacture du tabac.
3) De 22,000 f. chv.: 8,000 sont par force-motrice d’eau, 3/10—6,600 en huiles, 4,400 en va-peure
et 2,200 au courant électrique.
4) De tous le capital plus de la moitié est d’étranger.
5) De toute la main d’oeuvre: 75% sont des agricoles paysans et 10% élevage de bestiaux, 5%
appartiennent aux professions, 3% sont commerçants et 2% sont industriels.
Observazione: 1) 45 sono in Macedonia, di cui 32 nella Macedonia sotto il dominio serbo, 10 inquella sotto il
dominio greco e 2—3 in quella sotto il dominio bulgaro.
2) Numéro preciso e aoprossimativo, di cui 19,310 nelle manifatture di tabacco
3) Di 22,003 C. F : 8,800 sono H. P. ad acqua, 6,603 C. F.—,4,400 in vapore e 2,200 elettrici.
4) Più délia meta dell’intero capitale é straniero.
5) Di tutta la mano d’bpera: 75% sono agricoltori, 10% sono elebatori di bestiarni, artigiani 5%,
commerçant 13% ed 2% industriali.
Движение на корабитѣ въ Солунското пристанище презъ 1910 год.

Navigation au port de Salonique en 1910
Navigazione nel porto di Salonicco nel 1910
Приходъ лири Движение параходи и

СТОКА И ДОБИТЪКЪ
турски гемии
Месеци Marchandise et bestiaux
Revenus en livres Navigation des vapeurs et
Mois Merci e bestiame
turques des voiliers
18
Mesi
ВНОСЪ И3НОСЪ
Rendito in lire Navigazione dei vapori e
Import Export
turche dei velieri
Importazione Esportazione
■■
Разни стоки Пощ. колети Добитъкъ Разни стоки Пощ. колети Добитъкъ
ЧИСЛО Тонажъ (тона) (число) (глави) (тона) (число) (глави)
Divers march- Colis postaux Bestiaux Divers marchand, Colis poztaux Bestiaux
Nombre Tonnes and, (tonnes) (nombre) (tonnes)
(nombre) (nombre) (nombre)
Numéro Ton. Merci diverse Folli postali Bestiame Merci diverse Coll. postali Bestiame
(ton.) (numéro) (numéro) (ton.) (numéro) (numéro)
Всичко I и II
6-месечие
Total des deux
45,310 4,481 1,077,959 128,799 79 176,896 321,654 16,282 650
moites
Totale del due
semestri
19
Пристанище Солунъ презъ 1928 год.

Le port de Salonique 1928
Il porto di Salonicco durante 1928
ВНОСЪ ИЗНОСЪ ВЛЪЗЛИ ПАРАХОДИ

Import Export Bateaux entres
Importazione Exportazione Piroscafi
Tonnellaggio
СТОКИ Стоки Знамена
Tonnellate
Tonnellate
Tonages
Marchandises Merchandises Drapeaux
Тонажъ
Tonnes
Tonnes
Тона
Тона
Merci Merci Bandiera
Жито — Cereales — Ce- Тютюни — Tabacs — Гръцки — Greqes

riali 79,640 Tabacchi 24,375 Greci...........1,018 548,360
Горски произведения—
Produits forestiers Сурови материяли — Италиянски — Italiens
— Prodotti forestiali 52,769 Materiaux bruts — Italiani..................153 278,750
Сур. минерали — Mine- Materiali greggi 5,656
raux — Minerali greggi 23,269 Английски — Anglais
Циментъ — Ciment — Вина — Vins — Vini 1,774 Inglesi.................142 255,829
Cimento 21,358
Брашна — Farines — Други — Autres — Altri 10,958 Германски — Alle-
Farina 20,708 mands — Tedeschi 66 101,333
Нафтъ — Neft. — Nafta 12,605
Петроли — Petrole — 12,109 С. X. С. — Iougoslaves
Petroglio S. H. S. ...................57 49,093
Други — Autres — Altri 148,860
Общо — Total — Totale 371,318 Общо — Total — Totale 42,763 — —
Пристанището Кавала презъ 1925 и 1926 год.

Le port de Kavala en 1925 — 1926
Il porto di Kavala durante 1925 е 1926
ВНОСЪ ИЗНОСЪ Движение на параходитѣ

Import Export Mouvement des bateaux
Importazione Exportazione Il movimento dei piroscafi
Години
Annees
Тона — Tonnes Тона — Tonnes Стойность — Valeur Параходи — Ba- Тони — Tonnes
Anni
Tonnellate Tonnellate Valore teaux — Piroscafi Tonnellate
1925 18,946 10,427 — 517 1,222,410,364 дрх. 884 535,924
1926 27,510 11,327 1,361,443,887 „ 952 505,998
Тютюнъ — Tabac — Tabacco
1925 12,464,412 оки
1926 13,085,167 „
20
ПО ОТДѣЛЪ IV ТАБЛИЦА 29
Населението въ Македония презъ 1926 — 1928 година
La population de la Macédoine dans la péride 1926 — 1928
La popolazione della Macedonia durante il periodo 1926 — 1928
I. Македония подъ Гърция — I. La Macédoine sous le domaine grecque — I. La Macedonia

sotto il dominio greco
жители
habitants
Солунски окрѫгъ — District de Solonique — Distretto di Salonicco ....................... 539,986 abitanti
Халкидика „ — „ „ Chalkidique — „ „ Halkidika ....................... 64,799
Драмски „ — „ „ Drama — „ „ Drama ........................... 111,532
Кавалски „ — „ „ Kavala — „ „ Kavala ........................... 119,140
Сѣрски „ — „ „ Sér — „ „ Seres ............................. 182,710
Воденски „ — „ „ Voden — „ „ Voden ........................... 97,167
Кожански „ — „ „ Kojani — ,, „ Kodiani.......................... 125,722
Лерински „ — „ „ Lérine — ,, „ Lerin............................... 172,361
1,413,457
II. Македония подъ сръбска власть — II. La Macedoine sous le domaine serbe —
II. La Macedonia sotto il dominio serbo.
Битолски окрѫгъ — District de Bitolia — Distretto di Bittoglia .......................... 377,927
Скопски ,, — „ „ Scopie — „ „ Scopie ............................. 477.641
Брѣгалнички „ — „ „ Bregalnitza — „ „ Bregalniza ........................ 114,808
970,376
III. Македония подъ България — III La Macedoine sous le domaine Bulgare — III. La
Macedonia sotto il dominio Bulgaro
Петрички окрѫгъ — District de Petritch — il distretto di Petritch................................ 186,167 186,167
Всичко въ Македония — Toteaux en Macédoine — In tutto la Macedonia ..................2,570,000
ПО ОТДѣЛЪ IV ТАБЛИЦА 30
Числото на селищата въ Македония презъ 1886 година по народность
Il numero dei loughi abitati in Macedonia nei 1886 secondo la nazionalita
Em. Laveleye — La Pêninsule des Dalkans, Bruxelles 1886
Народнос ти
Всичко въ вилаета
Regioni
Окрѫзи
Bulgari e romeni
Околии
(санджаци)
Bulgari e turchi
Неопределени
Гърци и турци
Bulgari e greci
Бълг. и гърци
Бълг. и турци
Бълг. и власи
Greci e turchi
Sangiaccati di
Кази
Българи
distretto
Rumeni
Bulgari
Turchi
Турци
Гърци
Власи
Greci
Varii
Солунски — Salo-
nique — Salonicco 8 392 141 1 3 159 8 — — 2 706
Сѣрски — Ser —
Seres 5 242 96 — — 125 24 23 2 3 516
Скопски — Scopie
Scopie 8 502 90 — — 124 — — — — 716
Битолски — Bitolia
Bitoglia 9 576 131 3 1 62 13 — 3 8 796
Всичко — Total —
Totale 30 1,712 458 4 4 470 45 23 5 13 2,734
Селища = 2,734
ПО ОТДѣЛЪ VI ТАБЛИЦА 31
Числото на църквитѣ, параклиситѣ и монастиритѣ въ Македония презъ 1906 г., по кази и църковно ведомство
Nombre des églises, des chapelles et des couvents en Macédoine en 1906 par les arrondissement et Tadministration cléricales
Numéro délie chiese, délie cappelle e dei couyenti in Macedonia nel 1906 per distretti e amministrazioni eclesiastiche
Екзархисти Патриаршисти Общи Смѣсени Всичко

de l’Exarchat Du Patriarcat Communs Mixtes Total
Имена на казитѣ dell’Esarcato Del Patriarcato Comuni Misti Totale
Nom des
№ d’orde
arrondissement
№ по редъ
№ d’ordine
Nome del distretto
21
Църкви и параклиси
Eglises & chappelle
Chiese e cappelle
Монастири
Couvents
Couventi
Eglises & chappelle
Chiese e cappelle
Монастири
Couvents
Couventi
Eglises & chappelle
Chiese e cappelle
Монастири
Couvents
Couventi
Eglises & chappelle
Chiese e cappelle
Монастири
Couvents
Couventi
Eglises & chappelle
Chiese e cappelle
Монастири
Couvents
Couventi
Унияти
Unitifs
Uniati (unitieri)
Протестанти
Protestants
Protestanti
Власи
Aroumains
Arumeni
Eglises & chappelle
Chiese e cappelle
Монастири
Couvents
Couventi
Всичко въобще
Totaux
Totali
Солунски вилаетъ
1
Salonique — Salo-
nicco 438 6 278 21 1 — 2 — 10 — 9 2 — 740 27 767
Битолски вилаетъ
2
Bitolia — Bitglia • 544 24 262 19 26 1 39 1 4 — — — 1 876 45 921
Скопски вилаетъ
3
Scopié — Scopie • 250 21 1 — 41 8 3 — 17 — — 1 — 313 29 342
Всичко въ цѣла
Македония — Totaux
en Macédoine entière 1232 51 541 40 68 9 44 1 31 — 9 3 1 1928 101 2,030
— Totali neli’intere
Macedonia
1
) Cristiani de rito orientale aderenti al consiglio de Firenze.
ПО ОТДѣЛЪ IX ТАБЛИЦА 32
Броятъ на сраженията дадени отъ революционнитѣ чети въ Македония отъ 1898 до 1903 год.
Le compte des combats entre les révolutionnaires et les représentants des autorités en Macédoine de l’an 1898 à 1903.
Conto dei combattimenti fra i rivoluzionari e i rappresentanti délie autorita ni Macedonia dall’anno 1898 alianno 1903.
Сблъскани сили Жертви

Rencontre des forces Victimes
Incontri della forze Vittime
По вилаети Брой на сраженията Сражението е траяло часове
Par les vilayets Le nombre des combats Le combat dura heures...
22
Secondo i distretti di Il numéro dei combattimenti Il combattimento duro ore...
Чети
Revolutionnaires
Rivoluzionari
Потери
Milices
Militi
Убити четници
Revolutionnaires
tues
Rivoluzionari
uccisi
Самоубийци
Suicides
Suicidi
Турски жертви
Victimes torques
Vittime turche
Солунски — Salonique —
Salonicco 55 1,846 15,550 80 1 750 7781/2
Битолски — Bitolia —
Bitoglia 46 1,154 15,385 145 — 1,088 393
Скопски — Scopié —
Scopie 21 1,080 1,901 185 15 1,501 1541/4
Всичко — Total — Totale 122 4,080 32,836 410 16 3,339 1,3253/4

23
Жертвитѣ отъ Илинденското възстание

То зае една площь отъ 10,000 кв. клм. съ 300,000 християнско население
станаха...........................................................................240 сражения
възстаници............................................................26,408 души
войници..............................................................350,931 души
убити и ранени.........................................................994 възстаници
убити и ранени.......................................................5,321 войници
опожарени............................................................12,440 сгради
невинно изклани.....................................................4,694 жертви
изнасилени.............................................................3,122 жени и моми
заграбени....................................................................72 моми
останали безъ покривъ..........................................70,835 души
Les victimes de l’insurrection d’Ilinden

L’insurrection a occupé une superficie de 10,000 km. carrés d’une population de 300,000 â mes.
240 combats y ont eu lieu avec 26,408 révolutionnaires contra une armée de 350,931 soldats
tués et blessés révolutionnaires ............................................. 994
tués et blessés soldats ........................................................ 5,321
édifices incendiées ............................................................. 12,440
victimes de la population égcrgés innocents .......................4,694
violées filles et femmes .......................................................3,122
filles ravies ............................................................................. 72
restés sans domiciles ........................................................70,835
Le vittime délia grande rivoluzione macedone d’Ilinden — l’anno 1903

Guesta inzurrezione ha compreso un teneno di 10,000 chilometri quard. con 300,000 abitanti
hanno avuto luogo ................................................... ..240 combattimenti
rivoluzionari attivi ............................................ .....26,408 persone
soldati ............................................................... ..350,931 persone
cadduti e feriti ......................................................... ..994 rivoluzionari
cadduti e feriti ...................................................... ..5,321 soldati
incendiate ........................................................ .....12,400 abitazioni
inocenti massacrati .......................................... .......4,694 vittime
violate.................................................................. ...3,122 donne e ragazze
rapite ..................................................................... ......72 fanciul’e
restati senza tetto ..................................................70,835 abitanti
24
Македония даде на Царство България — La Macedoine donna au

royaume de Bulgarie — La Macedonia ha doto al regno di Bulgaria
Министри и дипломати — ministres et diplomates — ministri e diplomatici ................................20

Владици — archevêques — vescovi ..............................................................................................11
Депутати — deputés, environ — deputati, circa ............................................................................50
Професори — professeurs— professori ...................................................................................... 12
Лѣкари и инженери — docteurs en medécine et ingénieurs — medici e ingenieri ...................... 100
Писатели и публицисти — ecrivaines et publicistes — scrittoni e pubblicisti piu di.................... 100
Офицери (8 генерали) — officiers de l’armee (8 générals) — ufficiali (8 generali) ...................... 750
Прогимназиални и гимназиални учители — proffeseurs des gymnases et
progymnases — insegnanti ginnasiali e proginnasiali ..........................................................570
Загубитѣ на българското племе, изчислени отъ проф. М. Милюковъ

Подъ Сърбия екзархисти 617,077
„ „ сърбомани 50,000
Подъ Гърция екзархисти 183,530
„ „ патриаршисти 100,000
Всичко 950,607
Живущи въ 2,069 заселени мѣста съ 7 митрополити, 1,310 свещеници, 1,625 черкви, 73 монастири,
2 м. гимназии съ 28 учители и 503 ученици, 5 педагогически училища съ 64 учители и 832 ученици, една
търговска гимназия съ 10 учители и 150 ученика, една семинария съ 10 учители и 150 ученика, 3 свещенически
училища съ 14 учители и 110 ученици, 1,273 основни училища съ 2,118 учители и учителки и 72,454 учащи, 88
класни училища съ 4,419 ученици — всичко 1,383 училища съ 2,248 учители и учителки и 78,682 учащи се.
Les pertes de la nationnalité bulgare, évaluées par professeur M. Milucoff

Sous la domination serbe: echsarchistes 617.077
„ „ „ serbomanes 50,000
Sous la domination grecque: echsarchistes 183,530
„ „ „ grecomanes 100,000
au total 950,607
Habitant 2069 localités peuplées avec 7 evêques, 1,310 prêtres, 1,625 églises, 73 monastères, 2
gymnases de garçons avec 28 professeurs et 503 élèves, 5 écoles pédagogiques avec 64 professeurs et 832
élèves, une école de commerce avec 10 professeurs et 150 élèves, une académie avec 10 professeurs et 150
élèves, 3 écoles de prêtres avec 14 professeurs et 110 élèves, 1,273 écoles pimaires avec 2,118 professeurs et
72,454 élèves, 88 écoles secondaires avec 4,419 élèves — au total 1,373 écoles avec 2,248 professeurs des deux
sexes, et 72,682 élèves.
Le perdite délia nazionalità bulgara seconds Pevaluazion del prof. M. Miliucoff

Sotto la Serbia exarhisti 617,077
„ „ serbomani 50,000
Sotto la Greccia exarhisti 183,530
„ „ grecomani 100,000
in tutto 950,607
Abitanti 2,069 localité con 7 arcivescovi, 1,310 preti, 1,625 chiese, 73 monasteri, 2 ginnasie oi ragazzi
con 28 professori e 503 aliievi, 5 scuole pedagogxhie con 64 insegnanti e 832 allievi, un ginnasio commerciale
con 10 insegnanti e 150 allievi, 3 scuole teologiche di preti con 14 insegnanti e 110 allievi, 1,273 scuole primarie
con 2,118 insegnanti e 72,454 allievi, 88 scuole secondarie con 4,419 allievi — insieme 1,373 scuole con 2,248
insegnanti e 78,682 allievi.
Библиография
BIBLIOGRAFIA
За да дадемъ възможность на нашитѣ читатели да се запознаятъ по-подробно съ лика и

живота на нашата родина, предлагаме настоящия отдѣлъ — библиография за Македония.
Тукъ е умѣстно да изтъкнемъ утешителния фактъ, че интереса къмъ сѫдбинитѣ на
Македония все повече и повече расте както между българското общество, тъй и между просвѣтеното
западно-европейско и американско. Особено трѣбва да се подчертае факта, че тоя живъ интересъ
прогресира даже и между рѫководнитѣ крѫгове на дипломацията.
Презъ последнитѣ години като плодъ на тоя интересъ се появиха многобройни съчинения,
посветени на родината ни, които защищаваха справедливостьта и истината.
Въ предложения библиографиченъ отдѣлъ даваме мѣсто на поменатитѣ книжовни
трудове.
Най-после, ще трѣбва да. отбележимъ и друга една радостна проява що се отнася до
подържане интереса къмъ Македония и нейната кауза.
Думата ни е за изданията на Македонския наученъ институтъ, Националния комитетъ и
пр.
Списъкъ на тѣзи издания даваме отдѣлно на друго мѣсто.
Pour donner la possibilité de nos lecteurs de connaître en détail la vie et Paspecte de notre
patrie, nous proposons la section présente — Bibliographia de la Macédoine.
II est opportun de relever ici le fait consiliant, que l’intérêt:’ de la destinée de la Macédoine
croît de plus en plus, tant dans la société bulgare, quant dans celle de l’Europe et de l’Amérique. Surtout
on doit souligner le fait que cet intérêt vif progresse parmi les milieux dirigeant de Ia diplomatie.
Durant les dernières années comme fruit de cet intérêt paraissèrent de nombreux ouvrages
dédiées à notre patrie, en défence de la vérité et de la justice.
Dans la section proposée de la bibliographia nous donons lieu des ouvrages meniionnées.
Enfin nous devons marquer une autre manifestation allègre, à ce qu’il conserne le maintenu
du l’intérêt vers Ia Macédoine et sa cause.
Nous voulons attirer l’attention sur les éditions de l’J istitut Macédonien de Sciences, le
Comité National etc.
Une liste de ses éditions nous publion également dans le présent almanach.
Per da-e la possibilité ai nostri Iettori di conoscere più dettagli tamente la vita délia nostra
patria presentiamo la parte délia bibliografia macedone.
Riteniamo opportuno di rilevare il fatto consolante che l’intéresse verso le sorti délia Macedon
la aumenta sempre di più, tanto fra il popolo buIgaro, quanto in Europa e in America. In modo partîcclare
dobbiamo sottolineare il fatto che taie vivo interesse progredisce anche fra i circoli dirigenti délia
diplomazia.
Durante quest’ultimi anni corne frutto di taie interesse apparvero parecchie pubblicazioni
dedicate alla nostra Patria, in difesa délia nostra giusta causa nazionale.
Nel detto riparto bibliografico diamo luogo anche a tutte le pubblicazioni accennate in questo
almanacco.
Infine dobbiamo rilevare uni altra manifestazione confortante, che concerne il mantenimento
dell’interesse sempre più intenso verso la Macedonia e la sua causa. Cioé vogliamo alludere aile edizioni
deU’Istituto Scentifico Macedone, del Comitato Nazionale Macedone, ed altri.
L’elenco di tali edizioni ne diamo a parte.
LIBRI BULGARICI Страшимировъ Ант. — Въ южнитѣ земи — София

— Македония въ образи — Издание на
Общо Комитета за изучване българ. земи —
Блъсковъ А. полк. — Военно-исторически София, 1919 г.
очеркъ на Македония — София, 1904 г. ПО о т д ѣ л ъ I
Ивановъ Йорд. професоръ — Северна Благоевъ Т. — Бѣласица — София, 1927 год.
Македония — София, 1906 г. (Луксозното издание)
Петровъ Г. — Материали за изучване на Бончевъ Г. проф. — Петрографски и минерални
Македония — София, 1896 г. изучвания въ Македония.
2
Ванковъ Л. — Геоложки изучвания въ юго- И. генералъ — Охридъ въ снимка — изд.
западна Тракия и източна Македония. — „Охр. благотв. братство” — София, 1926
Спис. Бълг. Акад. Наукитѣ, кн. XXV,1923 г. год. 1 серия.
Вестителевъ Г. — Острово и неговата околность
— Сп. „Макед. прегл.” г. III., кн. II.
Георгиевъ С. проф. — Родопитѣ и Рилската пла- По о т д ѣ л ъ II
нинска система и нихната растителность
— Мсб., кн. III и IV. Алексиевъ Арсений—Етнографски бележки за
Делирадевъ П. — Осогово — София, 1927 г. полянитѣ, мияцитѣ и бърсяцитѣ.—СбрНУм.
Дървинговъ П. — Пиринъ и борбата въ кн. XXX, 1924 г. Ивановъ Йор. проф. —
неговитѣнедра. Българитѣ въ Македония (II изд.), София,
Илковъ Д. — Екскурзия до езерата на Рила — Въ 1927
Сбм. XIV Илковъ Д.—Пологъ — В-къ „Незав. Иширковъ А. проф. — Западнитѣ граници на
Македония”, г. IV, бр. 174. българ. земи — София, 1925 г.
Илковъ Д. — Скопско поле — В-къ „Нез. Иширковъ А. проф. — Приносъ къмъ етногра-
Макед.” год. IV, бр. 175. Иширковъ А. фията на македонскитѣ славяни (II изд.), Со-
проф. — Македония, име и граници (за фия, 1907.
разнитѣ покрайнини) — списание „Макед. Матовъ Дим. — Остатъци отъ звуковетѣ ъм, ън,
Прегледъ,” год. III, кн. 1. ем, ен въ Костурския говоръ — „Книж. за
Иширковъ А. проф. — Охридско езеро. прочить”, Солунъ, кн. I, 1889 г.
Кременъ Михаилъ — Брѣгалница. Никифоровъ К. — Южна Македония въ началото
Кънчевъ В. — Рѣка Струма—спис. „Книж. за на XIX столѣтие (по Пукевилъ) — Период,
прочить” — Солунъ, кн. VIII—X, 1892 г. сп., кн. XXV и XXVI, (1888 год.).
Кънчевъ В. — Рѣка Мѣста — „Библиотека” — Радевъ Ж. проф. — Географска и етнографска
Пловдивъ, год. I (1894), книга IV. Македония — „Макед. прегледъ”, год. 1,
Кънчевъ В. — Св. Гора (пѫтни бележки)—„Библио- кн. II.
тека”, год. II (1896), кн. 14, 15 и 16. Шишковъ Ст. и Георгиевъ Йорд. — Югоизточна
Кънчевъ В. — Лѫгадинското поле — спис. Македония. — Пловдивъ, 1917 год.
„Книжици за прочить — Солунъ, кн. IV,
1890 г. П о о т д ѣ л ъ III
Кънчевъ В. — Тетовско — Спис. „Библиотека”
— Пловдивъ, 1894 год., год. I, книга I. — Тютюн, производитель въ източна Маке-
Кънчевъ В. — Кресненската клисура — Библ. „Св. дония — Н. М., бр. 26/923 г.
Климентъ”, год. III, 1889 г. — Общъ погледъ върху икон. положение на
Кънчевъ В. — Орохидрографията на Македония Македония подъ сърбска власть — Н. М.,
— София, 1911 год. бр. 279/23 г.
Петковъ Ст. Д-ръ — Енидже-Вардарската — Македон. тържище — Значението на Солунъ
равнина и Енидж. блато (езеро) — „Водната — Н, М., бр. 28/923 г.
и водораслова флори на ю.-западна — Сувати (пасбища въ Македония) — Н, М.,
Македония,” стр. 47 и т. н. бр. 52/924 г.
Петковъ Ст. Д-ръ — По югозападнитѣ кѫтове — Солунъ и хинтерланда му (статия на в.
на Македония — (Българ. Сбирка XVII), от- „Таймсъ”) — Н. М., бр. 150/926 г.
дѣлна брошура, стр. 49 — София, 1910 г. — Тютюн, производство въ Македония — Н.
Радевъ Ж. проф. — Рила планина — Спис. „Ес- М., бр. 1781926 г.
тествознание”, год. I, кн. 4 и 5.
Радевъ Ж. проф. — Орохидрографски бележки По о т д ѣ л ъ IV
върху Рила планина — „Естествознание”,
год. I, кн. 4 и 5. Баласчевъ Г.— Градъ Охридъ и котловината му
Рачевъ К. — Рила планина — „Географско четиво” въ думи и образи — София, 1915 г.
г. Ш, № 1. Вестителевъ Г. — Градъ Воденъ — сп. „Мак.
Рачевъ К. — Западна Македония — София. Рачевъ прегл.” г. I, кн. II.
К. — Македонскитѣ езера. Вайгандъ Г. Д-ръ — Мегленъ — „Аромъни”, Плов-
Росенъ П. — Презъ Азотъ — сп. „Македония”, г. дивъ, 1898 г.
I, кн. 8. Димовъ Методи архимандритъ — Градъ Воденъ
Томовъ Лазаръ — Пиринъ— София, 1925. — София, 1920 г.
Трайчевъ Г. — Дойранъ и Дойранското езеро Завоевъ Петъръ — Градъ Щипъ — София, 1928
— София, 1924 год. г.
Трайчеъ Г.— Преспанското езеро — София, Илковъ Д. — Марихово — в. „Н.М.”, г. IV, бр.
1924 год. 175
Фичевъ И. генералъ — Орографията на шарската Илковъ Д. — Тиквешъ — в-къ „Независ. Македония
планин. система — (Въ трудове на Българ- бр. 157, 1926 г.
ското природоизпитателно д-во), кн. 1. Иширковъ А. проф. — Къмъ Дебъръ и Струга -
Фичевъ И. генералъ — Албумъ „Пиринъ” — Изд. сп. „Македония” (Г. Бажд.), г. I, кн. 10.
Македон. младеж. съюзъ — 1925, София. Фичевъ Иширковъ А. проф. — Градъ Солунъ.
3
Иширковъ А. проф. — Струмишко. и V. София, 1909.
Кантарджиевъ Т. — При Охридъ, Преспа и на Радевъ С. — Македония и Българ. възраждане
Шкумба. въ XIX в. — София, 1927 (кн. 7—8—9 „Мак.
Карановъ Ер. — Описание на кратовската каза б-ка”).
— „Период, сп.”, кн. XI и XII. Снѣгаровъ Ив. проф. — Историята на Охридската
Кънчевъ В. — Пѫтуване по долинитѣ на Струма, архиепископия, Т. I. — София, 1924
Мѣста и Брѣгалница — Мсб. 1894 — 96, кн. Снѣгаровъ Ив. проф. — Българскиятъ
X — XIII. първоучитель Св. Климентъ Охридски.
Кънчевъ В. — Руднишката нахия — „Библиотека”, Животъ и дейность, София, 1927.
г. 1,1894 г. Стоиловъ А. П. — Въ Трѣскавецкия монастиръ
Кънчевъ В. — Драма и околноститѣ му — — Мсб., кн. XVI и XVII, 1900 г.
„Библиотека”, г. II, 1896, кн. 12. Стоиловъ А. П — Български книжовници отъ
Кънчевъ В. — Една разходка по Солунско — Македония — София, 1922, кн. I и кн. II
„Книжици за прочить” — Солунъ, 1889, кн. — София, 1927.
II и III. Чучулайнъ Ал. — Трѣскавецкиятъ монастиръ —
Кънчевъ В. — Кичево и Пречиста — „Библиотека”, В-къ „Вести”, бр. 93/1911 г.
год. I, кн. 3 — Пловдивъ, 1894 год.
Кънчевъ В. — Градъ Велесъ — София, 1892 г. По о т д ѣ л ъ VIII
Кънчевъ В. — Градъ Крушово — „Библиотека”,
год. II, 1896, кн. 11. Бобчевъ С. Н. — „Известия Археол. Д-во”,
Кънчевъ В. — Градъ Охридъ — „Библиотека”, г. 1919г,
I, 1895, кн. 5. Doflein Franz, prof. — „Mazedonien”
Кънчевъ В. — Дебърца и Желѣзникъ — Ивановъ Йорданъ, проф. — Спис. „Българ.
„Библиотека”, Пловдивъ, год, II, 1895, кн. Археол. д-во”, II, 1911 год.
X. Ивановъ Йорданъ, проф. — „Български старини
Кънчевъ В. — Битолско, Преспа, Охридско — изъ Македония”, София, 1908 г.
Мсб., София, 1893 г. кн. 9. Кондаковъ Н. П. проф. — „Македанiя” Кульбакинъ
Кънчевъ В. — Великденска разходка по С. М. — „Български старини”, кн. II. 1908
поленинско — Мсб. 1893 год,, кн. 9. год.
Милетичъ Л. проф. — Въ полуразрушения L’Art Byzantin — „Chez les slaves des Balkans”,
Мелникъ (пѫтни бележки отъ 1914 год.), Ра-ris, 1930 г.
спис. „Мак. прегл.”, год. I, кн. II. Милетичъ Л. проф. — „Исторически и художе-
Мишайковъ Д. проф. — Галичникъ — Сп. ствени паметници въ монастира „Св. Ив. Би-
„Македония”, г. І, кн. 8 горъ” — Спис. Бълг. Акад.н-тѣ, XVI, 1918г.
Николовь К. — По горното течение на р. Мѣста Милюковъ П. проф. — „Изв. Русск. Археол. Инст.
— сп. „Минало”, г. II, 1911 год. въ К-полѣ”, IV т.
Петровъ Г. — Порѣче — сп. „Културно единство”, Mille G. — „L’ecole greque dans l’architecture By-
Солунъ, кн. IV (1908—1909 г.) zantine”, Paris, 1916 г.
Попандовъ Д. — Градъ Скопие. Protitch A. — „L’Architecture religieus bulgare”.
Снѣгаровъ Ив. — Градъ Охридъ — сп. „Макед. Филовъ Б. Д-ръ, проф. — „Старобългарско
прегл.”, г. IV, КН. 1. изкуство”,
Суринъ Н. — Градъ Кукушъ и кукушанитѣ — сп. — Спис. „Нива”
„Мак. прегл.”, год. III, кн. IV — Спис. „Македонски прегледъ”.
Суринъ Н. — Тиквешъ — Марихово — София, — Спис. „Graiul Romàniesc ”, 1930 г.
1927 г. — Албумъ „Македония въ образи”, 1920 год.
Танчевъ Н. — Костурско — „Библиотека”, г. III,
кн. XVIII—XX. По о т д ѣ л ъ IX
Тошевъ А. — Описание на Гевгели — ,,Прд.
списание”, кн. XXXV. Гешевъ Ив. Ев. — Балканскиятъ съюзъ, 1915 г.
Трайчевъ Г. — Преспа — София, 1923 г. Марко. — Сръбската външна политика преди
Трайчевъ Г. — Марихово — София, 1923 г. свѣтовната война и Н. Хартвигъ (Преводъ въ
Трайчевъ Г. — Градъ Прилепъ — София, 1925 г. Военно-истор. сбр., кн. 9 и 10, год. И).
— Дойрански районъ — Воененъ журналъ, Милетичъ Л. проф. — Борбата въ Костурско
1906 г. и Охридско. Спомени: Ив. Поповъ, Ст.
— Радовишка каза — Воен. журналъ, 1908 г. Войзановъ, Д. Димитровъ и др., София,
кн. II. 1926, кн. III.
— Солунскиятъ вилаетъ — Спис. „Книжици за Мишайковъ Д. — Авторитѣнабългаро-сръбския
прочить” — Солунъ, 1890 г. кн. IV. договоръ — спис. „Свободно мнение”, кн.
— Два санджака въ изт. Македония (Драмски 3 4, 5 и 6, 1913 год.
и Сѣрски) — Прд. сп. кн. XXXVI—XXXVIII Тошевъ А. — Мюрцщегската програма.— сп.
(1891 год.), София „Макед. прегледъ”, г. I, бр. 3.
— Тиквешки районъ — изд. Воен. м-во — Шоповъ А. — Сърбско-български сфери на
София, 1908 г. влияние въ Македония — В. „Миръ”, бр.
— Струмишка каза — издание на Воен. м-во 4165—6—7—8
— София, 1908 г. — Вѫтр. рев. организация — произходъ,
— Лѫгадински районъ — изд. Воен. м-во — задачи и пр. в. „Право”, г. II, 27—34/35—
София, 1899 г. 42, 1902.
— Вѫтр. рев. организация — Малцинствата въ
По о т д ѣ л ъ VI Гърция — в. Н. М., бр. 173/26
— Вѫтр. рев. организация — Малцинствата
Икономовъ В. — Кратко описание на Свето- — Женев. конгресъ — в. Н. М., бр. 174/26.
горскитѣ монастири — Солунъ, 1896 год. — Вѫтр. рев.организация — Малцинства.
Касабовъ И. Д-ръ — Моитѣ спомени отъ Конгреса на малцин. въ Женева — в. Н. М.
възраждането на България — София, бр. 175/26 г.
1905. — Вѫтр. рев. организация—Крушовската
Натанаилъ Митрополитъ (Автобиографически народна република — в. „Илиндень”, г. V,
бележки) Животоописание — Сну. кн. XXV бр. бр. 47 48, 49, 50 и 51., 1925 г.
4
LlBRI CIALlCI 1883 2 vol.

Engelhardt Ed. — La question macédonienne — Etat
Avril A. d’ — En Macédoine. Paris 18.-7. actuel, solution. — Paris 1906.
„ „ ,, — Tableau comparatif des écoles helléni- Ethnographie de la Macédoine. — Philipopoli 1881.
ques et bulgares. — Constantinople 1902. Espagnat Pierre — Avant le massacre. — Paris 1902.
Berard Victor — Conférence sur la Macédoine, faite Focief O. — La justice turque et les réformes en Ma-
le 15 Mars 1905. cédoine. — Paris 1907.
Berard — A travers la Macédoine Slave — Paris 1892 Fremont P. — Abd uI-Hamid et son règne. —Paris
(Revue des Deux Mondes CXIV 1.IX.1892). 1895.
„ — Les nationalités de la Macédoine: Turcs et Gandolphe Meurice — La Crise Macédonienne. En-
Musulmans. Bulgares, Valaques.— Paris 1892. quête dans les vilayets insurgés. (Septembre-
Berard V. — La Macédoine. Le pays et les races. Paris Décembre 1903) — Paris 1904.
1897. Gaston-Routier — La Macédoine & les Puissances—
„ — La politique du Sultan Hamide 11. Paris Péris 1904.
1897. Gaston-Routier — La Question Macédonienne (on
„ — La Turquie et l’héllénisme contemporain. doit aux peuples la Vérité) — Paris 1904.
La Macédoine: Hellènes, Bulgares, Valaques, Gellesco C. R. — La Question d’Orient et son cara-
Albanais, Autrichiens, Serbes: la lutte des ra- ctère économique. — Paris 1904.
ces. — Paris 1893. Ghenadieff N. — La Macédoine. — Bruxelles 1891.
„ — Pro Macedonia — Paris 1904. Gravrère I de la — Le drame Macédonien. — Paris
„ — La Révolution Turque — Paris 1909. 1883.
Bouroff A. H. — Macedonia — Bruxelles, Paris Guys Ch. Ed. — Le guide delà Macédoine—Marseille,
1905. Paris 1857.
Broncoff D. M. — La Macédoine et sa population Hatti — Houmayoun (écrit auguste). Commentaires
chrétienne — Paris 1905. par C. L. de Courcy. — Paris 1857.
Brutus A. A. — Propos d’un mouvement en Macé- Hecquard C. — La Turquie sous Abdul-Hamid 1 —
doine. — Bruxelles 1900. Bruxelles 1901.
Cahuet Alb. — La question d’Orient dans l’histoire Heyzey L. — Voyage en Macédoine. — Paris 1869.
contemporaine (1821—1905) — Paris 1905. Hugonnet L. — La Turquie inconnue: Roumanie, Bul-
Cazot E. — Régénération, la Macédoine catholique. garie Macédoine, Albanie. — Paris 1886.
Paris 1901. Ichircoff A. — Etudes ethnographique sur les slaves
Costonnet des Fosses H. — La Macédoine et la poli- en Macédoine. — Paris 1908-
tique de l’Autriche en Orient. — Lyon 1889. lvanoff I.— Bulgares et Grecs. - Bern 1918.
Catchacazi C, — Politique anglaise en Orient. — Pa- „ — Les Bulgares devant le Congrès de la paix.
ris 1877. — Bern 1919.
Cezune Ant. — Un mot sur la Turquie et ses réfor- „ — La Question Macédonienne — Paris 1920.
mes. — Paris 1876. Ichircoff A. — Les confus occidentaux des Terres
Charmetant Mgr. — Pour la Macédoine—Situation de Bulgares —-Lausanne 1916.
nos malheureux frères chrétiens dans l’empire Ichircoff A. — La Macédoine et la constitution de l’
ottoman. — Paris 1903. Exarchat bulgare (1830—1897) — Lausanne
Chaudordy le comte de — La France et la question 1918.
d’Orient. — Paris 1897. Kahn Maurice — Courriers de Macédoine — Paris
Cheradame André — La question d’Orient, 903.
Macédoine, le chemin de fer de Bagdad, 2-e Kosasis N. — L’Hellénisme et la Macédoine — Paris
edit.—Paris 1903. 1903.
Coussinéry E. V. — Voyage dans la Macédoine. — Kebedgy M. S, — La question macédonienne. —
Paris 1831. Bruxelles 1904.
Chevan M. — Une Excursion en Macédoine. — Dijon Lamouche L.— La Péninsule Balkanique—Paris
1884. 1899.
Choubtier Max. — La Question d’Orient depuis le Laveleye Em. de — La Péninsule des Balkans. — Paris
traité de Berlin. — Paris 1897. 1886.
De la Jonquière le V-te A. — Histoire de l’empire Léger Louis — Les revendications dès Bulgares de
Ottoman depuis les origines jusquau traité de Macédoine. — Lausanne 1885.
Berlin. Lejean Guillaume — Les populations de la péninsule
Delacaulonche — Macédoine. — Paris 1859. dès Balkans. — Paris 1882.
(Archives des missions Scientifiques et littai- La Barre de Nanteuil A (baron) — L’Orient et l’Eu-
raires, vol. VII) rope depuis le XVII-e Siècle jusqu’aujourd’hui
Densusianu Nie. et Damé Fred — Les Roumains du — Paris 1898.
Sud-Macédoine, Thessalie, Epire, Thrace, Al- La Macédoine est elle grecque? (Revue française dé
banie. — Paris 1877. l’étranger et des colonies — Paris 1897.
Des devises du Dézert Th. A.—Geografhie ancienne Lepide Ghélo — La Macédoine indivisible — Lausan-
de la Macédoine. — Paris 1863. ne 1918.
Documents diplomatiques. Affaires de Macédoine Mikhailovsky S. N. .— La zizanie slave — Serbes et
(1903-1905). Paris 1905. (Edition du Min. des Bulgares. — Sophia 1902.
Affaires Etrangères de France). Mille L. L. — Une solution de la question macédo-
Donner E. — Compte rendu d’un voyage d’explora- nienne — Paris 1904.
tion dans la Thrace et la Macédoine — Bruxe- Mikhailovsky S. N. Pro Macedonia—Sophia 1901.
lles 1892. Mileff N. — La Macédoine inquète. — Paris 1923.
Draganoff — La Macédoine et les Réformes. — Paris Némanoff L. — La crise Balkanique — Paris 1923.
1906. Nicolaidés C. — La Macédoine et la question macé-
Driault Edauard — La question d’orient depuis ses donienne dans l’antiquité, au moyen âge et
origines jusqu’à nos jours. — Paris 1898. dans la politique actuelle — Berlin 1899.
Delvigne Auguste — Le problème Macédonien. — Noirval G. — La Question macédonienne et l’influen-
Bern 1919. ce française en Orient — Bruxelles 1904.
Derjavine I. S. prof. — Les rapports bulgars-ser- Ofeicoff — Ethnographie de la Macédoine. — Phili-
bes et ia question Macédonienne. — Lausanne popoli 1881.
1918. „ — La Macédoine au point de vue ethnogra-phique,
Engelhardt Ed. — La Turquie et le Tanzimat aux Hi- historique et philologique—Philipopoli 1887.
stoires des réformes dans l’empire ottoman de Pinon René — L’Europe et l’Empire Ottoman. — Paris
puis 1826 jusqu’à nos jours. — Paris 1882— 1908.
5
Pinon R. — La Question de Macédoine — Paris 1927.

1917. Tsoudepous E. N. — Le relèvement économique
„ — L’Europe et la Jeune Turquie. de la Grèce (La Grèce économique) — Paris,
Printa Charles — Les Koutzova’aques et la question 920.
macédonienne. (Questions Diplomatiques et Vandervelde Emile — Les Balkans et la paix —
coloniales Mb 266) — Paris 1908. Bruxelles 1925.
Question (La) des Réformes dans la Turquie d’Eu-
rope 2 éd. Paris — Leipzig. NeuchateI 1903. LIBR1 GERMANICI
Question (La) Macédonienne et le Haut Comité
Macédono-Adrianopolitain — Sophia 1902. Adomovic L. — Vegetativusbilder aus Mazedonien
Radeff S. — La Macédoine et la Renaissance bul- — Iena 1916
gare au XIX siècle — Sofia 1918. Ami Boue — Die Europaische Turkei — Wien
Routier G. — La Question Macédonienne.—Paris 1£89.
1904 cristo — Mazedonien und Saloniki (Balkan — Revue
„ —La Macédoine et les puissances—„ „ I, Iahr) — Berlin 1915.
Rougier Ant. — L’intervention de l’Europe dans la Cvijic Iovan — Die grcssen Seen der Balkanhalbinsel.
Question de Macédoine — Pals 1905. Die Seen von Makedonien — Belgrad 1902.
Routier Gaston — La Macédoine et les Puissances Derschavin N. S. — Makedonien — Leipzig 1918.
— L’enquête du „Petit Parisien” — Paris. Doelter C. — Die Mineralschatze der Balkanlander
Strézoff G. — L’intervention et la péninsule Balkani- und Kleinasiens — Stuttgard Enke 1916.
que — Genève—Paris 1892. Doflein Fr. — Mazedonien — Jena 1921.
Schopoff A—Les réformes et la protection des Dôll M. Dr. — Studien zur Geographie des alten
chrétiens en Turquie (1673-1904)—Paris Makedoniens — Stadtamhof 1891.
1904 Erdmannsdoerffer O. H. und Leuchs K. — Das
,, „— La nationalité et la langue Gebiet zwischen Vardar, Stroumica und
macédonienne. Dojran — see (Die Kriegsschauplâtze etc.
Situation (La) Macédoine — Paris 1903. Heft N° 13 — 1925).
Spissarevsky K. D. — La Macédoine et la question Cѫщи — Prnardag 1925 (ilid).
macédonienne — Bruxelles 190?. Fritz Goebel — Eine Geologische Kartierung im
Solaroff K. — La Bulgarie et la Question Macédo- mazedonisch—albanischen Grenzgebiet bei-
nienne — Sofia 1919. derselts des Ochridasees Berichte ûber die
Taponnier Paul — Dans la Proche Orient — Paris Verhadlungen der Sachsischen Akademie der
1921. Wissenschaften zu Leipzig Muth — Phys kl.
Tchihatcheff Pierre — Le Traité de Berlin — Paris 71. Bond 1919.
1879. Gersin K. — Mazedonien und das tûrkische
Van den Brûle AI. — Le bluff macédonien. — Paris Problem. — Wien 1903.
1904. Gripp Karl — Beitrage zur Géologie von Mazedonien.
Verdène G. — La Vérité, sur la question macédo- — Hamburg 1922.
nienne. — Paris 1905. Hahn — Reise von Belgrad nach Salonik — Wien
Voïnov I. F. — La Question macédonienne et les 1886.
réformes en Turquie — Paris 1905- Hofmann, Raphaël — Antimon und Arsen.
Witte le baron I. — L’évolution de la Question d’Ori- Erzbergbau „Allchar” in Mazedonien.
ent dans les Balkans — Bruxelles 1900. (Osterreichische Zeitschrift fur Bergund
Affaires de Macédoine (1903—1905) — Paris Hûttenwesen XXXIX Jahrg N° 16 — Wien
1905. 1891).
Ancel Jacques — Manuel historique de la question Hoffman Dr. Otto — Die Makedonen, ihre Sprache
d’Orient (1792—1925) — Paris. und ihr Volkstum — Gôttingen 1906.
Bouchié de Belle Edmond — La Macédoine et les Hoffman O. — Die Makedonen, ihre Sprache und
macédoniens — Paris 1922. ihr Volkstum. — Gôttingen 1906.
Bouchié de Belle Edmond — La Macédoine et les Horn Karl — Das Volkstum der Slaven Makedoniens.
macédoniens — Paris 1923 (Ouvrage cou- — Wien 1890.
ronnée par l’Académie française). Jorga N. — Geschicte des osmanischen Reiches.
Brailsford — La population de la Macédoine Bd. 1—5 Gotha 1908-1913.
— 1919. Klute Fritz — Skizzen aus Mazedonien und
Engelhardt — La Confédération Balkanique (Revue Albanien — Breslau 1921.
d’histoire diplomatique), VI année, N° 1. Kosanin N. — Die Pflanzendecke der Gebirge von
Friedman Samuel, docteur en droit — Le problème West und Sùdmakedonien — Belgrad 1921.
des minorités ethniques et sa solution par Kosanin N. — Die Nadelhôlzer auf der Sar Planina
l’autonomie et la personnification — Paris und den Korab — Belgrad 1912.
1927. Krebs Norbert — Der Serbisch-makedonische
Guechoff J. E. — La genèse de la guerre mondiale Kriegsschauplatz — 1916.
— Berne 1919. Kuntzer C. — Abdul Hamid II und die Reformen in
Ha otaux Gabriel — La guerre des Balkans et l’Eu- der Turkei — Dresden 1897
rope (1912—1913) - Paris 1914. Mazedonien — Ein Erinnerungswerk fur die
Lamouche L. — Quinze ans d’histoire balkanique. Mitkampfer... Berlin 1918.
Mandelstam André — Le sort de l’Empire Ottomane Milukoff P. N. — Makedonien — Leipzig 1918
— 1913. Naurrann E. — Macédonien und seine neue Eisen-
Mazon André — Contes slaves de la Macédoine bahn Salonik-Monastir — Mûnchen 1894.
sud-occidentale. Nicolaidés C. — Macédonien — Berlin 1899.
Margueritte Victor — Le bâtail humain (Македония „ „ — Die neueste Phase der Macedonischen
въ един фракц. роман) — Paris 1928. Frage — Berlin 1903.
Phocas S. P. — Cosmetatos — La Macédoine son Oestreich Karl — Beitrage zur Géomorphologie.
passé et son présent. Makedoniens 1902, 904, 905, 910 H 916 in
Rappoport Alfr. — Au pays de Martyrs. Geogr. Zeitschrift etc.
Slivensky Dr. Ivan — La bulgarie depuis le traité Oestreich Karl — Die Bevôlkerung von Makedonien
de Berlin et la paix dans les Balkans — Paris (Geogr. Zeitschrift 1905).
6
Osswaid Kurt — Das Belasica-Gebirge 1925. Gladstone W. E. — The Eastern Crisis. A letter. —
Petrovic Alex. — Macédonien und die Lôsung sei- London 1897.
nes Problems — Berlin 1904. Handbook of Macedonia and surrounding ter-
Rohnstock F. — Volkswirt schaftliche Studien die ritories — London 1915. (Published by His
Turkei — I Salonik und sein Hintterland — Majestis sta-tionary office).
Konstantinopel 1886. Ferley I. Lewis — Tuiks and christians — London
Schultze Jena L. Dr. — Makedonien — Landschafts 1876.
— und Kulturbilder — Jena 1927. Kehl lohn E. — Saloniki — Washington 1916.
Sis Vladimir — Macédonien — Eine Studie ùber Luigi Viliard — The Balkan Question — London
Géographie, Geschichte, Voikskunde und die 1905.
wirtscbaftlichen und kulturellen Zustânde Mackenzie, G. M. and Jrby — The Turks, the Greeks
des Landes mit statistischen Erganzungen and the Slavons — London 1867.
— Zurich 1918. Mason D. M. — Macedonia and Great Britain’s res-
Sakasoff Janco — Die Makedonische Frage — 1902 ponsibilily — London 1903.
—1903 N° 27 (in „Die neue Zeit”). Mitchell O. — The Greek, the Gretan and the Turk,
Stresemann Erwin — Avifauna macedonica. — a short history — London 1897.
Munchen 1920. Macedonia (Handbcok prepared under the Direction
Struck Ad. — Der Bergbau in Makedonien und of the Historikal Section of the Foreign Office
Chalkidike — Wien und Leipzig 1907. № 21) London — Published by H. M. Stationary
Struck Adolf — Die macedonischen Seen (Globus Office 1920.
Jllustrierte Zeitschrift etc. Bd LXXXIII N° 14 Ogilvie A. G. — Physiography of settlements in Sou-
— Braunschweig 1903). thern Macedonia (The geographical r vue. N.
Struck Adolf — Wodena (Deutsche Rundschau fur lork 1921.
Géographie und Statistik XXI Jahrg 1889. Report on scheme for the partial agricultural deve-
Struck Adolf — Makedonische Fahrten — Leipzig lopment of Macedonia (Ministry of agricultu-
1907. re) — Athen 1918.
V. Mach Kichard — Die macedonischs Frage. — „ on Macedonia since the Treaty of Berlin —
Wien 1895. London 1880.
Weigand G. — Ûber Mazedonien — Leipzig 1918. Schevill Ferdinand — The history of the Balkan
Weigand Gustav — Ethnographie von Makedonien. peninsula from earliest times to the présent
— Leipzig — 1924. day. N. York 1922.
Weigand G. — VJacho—Meglen — Leipzig, Barth Stanford E. — An ethnological map of european
1892 Turkey and Greece withintroductory remarks
„ „ — Rumânen und Aromunen in Bulgarien on the distribution of races in the illyrian
— Leipzig Barth 1907. peninsula and statistical table of population
„ „ — Die Sprache der Ojympo—Walachen — London 1877.
nebst einer Einleitung uber Land und Leute. The Macedonian Question (cnnc. „Europeau-Econo-
— Leipzig Barth 1908. mical and political Survey №5, Novembre
„ „ — Die Aromunen, 2 Bde — Leipzig 1894 1918 Paris).
und 1895.
Weickmann Ludwig — Zum Klima der Tûrkei — LIBRI BOHEMICI
Mùnchen 1922.
Wirth Albrecht — Geschichte der Turken — Stutt- E. Grivec — O nârodnosti slovanskych apostolûv
gart 1912. — Bratislava 1927.
Stanislaw Slonski — W. Jagic” o Kwestji makedons-
LIBRI BRITANICI kiej (cnnc. „Prace filologiczne”, T. XI. 1927.
Karel I. Vopicka — „Taje Balkanu (Sedmrokû diplo-
Ablot G. — The Taie of A. Tour in Macedonia — matova zlvota v bouflivèm centru Europy”
London 1903. — Praha 1928.
Blanchard Raul — The exchange of populaion Ludvik Kuba — „Pisné makedonské” — Praha
between Greece and Turkey — New lork 1928.
1925. Prof. Valerij Pogorëlov — „O nârodnosti apostolov
Brailsford H. N. — Macedonia — London 1906. slavianstva” — (en. «Bratislava”) — Bratislava
Broadhead I. M. N. — .Slave and Moslem, 1927.
— Aikes 1894.
Brown Edward — Brief account of some travels in LIBRI RUSSICI
Hungaria, Serbia, Bulgaria, Macedonia etc.
1673. Архимандритъ Антонинъ — „Изъ Румелiи” С. П-
Buxton Loland — The black sheep of the Ba’kans рбургъ 1886 г.
— London 1920. Архиманд. Антонинъ — „Поѣздка въ Румелiю”
Buxton N. and Buxton Ch. R. — The war and the — 1879 год.
Balkan - London 1915. А. М. Селищевъ — „Очерки по македонской
Curteis Arthur — Rise of the Macedonian empi- дiалектологiи” т. I, Казанъ, 1918 г.
re3rd.ed — London 1882. Григоровичъ Ив. — „Очерки путешествiя по Евр.
Carnegie Endowment for International Peace, Турцiи”.
Report of International Ccmmision etc. — Гильфердингъ А. — „Собраше сочиненiи” — Пет-
Waschington 1914. роградъ, 1873.
Chirol M. V. — Twixt Greck and Turk or, Macedona Голубински — „Краткiй очеркъ исторiи
and Epirus — Edinburg 1881. православной церквей”.
Durham — The Burdenof the Balkans — London Дриновъ М. — „Заселенiе Балканскаго полуострова
1905. славянами”. Спб. 1873.
Gallenga A. — Two years of the Eastern Question Кондаковъ Н. П. — „Християнско изкуство на
— London 1877. Aтонѣ” — Спб. 1909.
7
Кондаковъ Н. П. — „Македонiя” — Археологическое нiе” — прев. отъ чешки на руски, Москва
путешествiе” — Спб. 1939. 1843 г.
Кондаковъ Н. П. проф. — „Македонiя” — Петро-
градъ, 1909. Милюковъ П. — „Сърбско- BIBLIOGRAFIA ITALIANA
българскитѣ отношения по Македонския Cesare Spelanzon — La questione deII’oriente.
въпросъ” — прев., София 1899. Vinti e vincitori nei Balcani, — Milano 1926.
Милюковъ П. — „Сербско-болгарскiя отношенiя Desideri M. — La Macedonia dopo la battaglia di
по Македонскому вопросу”—Сбрн. Журн. Pidno. — Roma 1901.
„Русское Богатство” 1899 г. Quicciardini Marchese — Impressioni di Macedonia,
Милюковъ П. — „Балканскiй кризисъ и политика Nuova Antologia — 1904.
А. П. Извольскаго”—С. Петербургъ 1910г. Mantegazza V. — Macedonia — Milano 1903.
стр. 261. Pernice A. — Origine ed evoluzione storica délie
Макушевъ В. — „Задунайскiе и адриатическiе Nazioni balcaniche — Milano 1915.
славяне” — С. Петербургъ 1867. Vico Mantegazza — Questioni di politica estera.
Н. Овясный — „Болгарiя и Болгаре” — С. Петер- — Milano T. I 1907 e T II 1908.
бургъ 1900 г. O. Randi — La Jugoslavia — Roma 1925.
П. А. Лавровъ — „Сборникъ Верковича. Народныя Giorgio Nurigian — I bu’gari e la Macedonia, Vita
пѣсни македонскихъ болгаръ” — Петро- Italiana, del 15.1X1915.
градъ 1920. Giorgio Nurigian — La questione macedone — Pic-
Сперанскiй М. — „Археологiя у южныхъ славянъ” colo délia Sera, 30.VI.1930.
— Арх. изв. на Москов. археолог. общество, Gino Berri — I Balcani irrequieti — Milano 1928.
VI 1898. Italo Zingarelli — La grande Balcania — Milano
Сирку — Описание турецкой имперiи. Скрябинъ 1927.
Н. — „Политическiя и економич. свѣдѣнiя Prof. Eduardo Cimbali — La Bulgaria e il diritto in-
объ Битольскомъ виляете”. ternazionale — Roma 1887.
Смирновъ И. — „Очеркъ культурной исторiи юж- Luciano Magrini — La questione macedone, Sfampa
ныхъ славянъ” — Казанъ 1899. — Torino 1925.
Тепловъ —„Греко-Болгарскiй церковный Molti articoli e saggi sulla questione macedone
вопросъ по неиздаденымъ източникамъ”, sono stati scritti da eminenti scrittori e pub-
С. П. 1889г. blicisti ita-liani corne: Piero Parini, V. Gayda,
Флоринскiй Т. — Южнiе славяне и Византiя во Mario Nor-dio, Tedeschi, Moreale, Alberto
второй четверти XIV в.” — Спб. 1882. Spaini, Attilio Tamaro, Mario Bassi, G. Girelli,
Шафарикъ Пав. Иос. — „Славянское народописа- Umberto Nani, ed altri.
Списъкъ на излъзлитѣ отъ печатъ издания на Македонския
Наученъ Институтъ
Отъ списанието: Книга ІІІ. Борбата въ Костурско и Охридско. По

спомени на Иванъ Поповъ, Смиле Войдановъ,
Македонски Прегледъ. Година I — 1925/26, Деянъ Димитровъ и Никола Митревъ, съоб-
София щава Л. Милетичъ. 1926 г., стр. 156. Цена
— Книги 1, 2, 3, 4, 5, 6. 30 лева. Одобрена отъ Министерството на
Македонски Прегледъ. Година II — 1926/27, народното просвѣщение съ окр. № 22713
София отъ 22. IX—1927 г.
— Книги 1, 2, 3, 4. Книга IV. Къмъ борбитѣ въ югозападна Македония
Македонски Прегледъ. Година III — 1927/28, (Кичевско, Битолско, Леринско, Преспан-
София ско, Дебърско). По спомени на Лука Дже-
— Книги 1, 2, 3, 4. ровъ, Георги попъ Христовъ, Ангелъ Ан-
Македонски Прегледъ. Година IV — 1928/29, дреевъ, Георги Папанчевъ и Лазаръ Ди-
София митровъ, съобщава Л. Милетичъ. 1926 г.,
— Книги 1, 2, 3, 4. стр. 136. Цена 30 лева. Одобрена отъ Ми-
Македонски Прегледъ. Година V — 1929/30, нистерството на народното просвѣщение
София съ окр. № 22713 отъ 22.ІХ.—1927 г.
— Книги 1, 2, 3, 4. Книга V. Спомени на Дамянъ Груевъ, Борисъ
Македонски Прегледъ. Година VI — 1930/31, Сарафовъ и Иванъ Гарвановъ, съобщава
София Л. Милетичъ. 1927 г., стр. 136. Цена 30
— Книги 1, 2. лева. Одобрена отъ Министерството на
народното просвѣщение съ окр.№ 22713
ОТЪ „Материали за историята на македонското отъ 22.ІХ.—1927 г.
освободително движение”. Книга VI. Солунскиятъ атентатъ и заточеницитѣ
въ Фезанъ. По спомени на Павелъ П.
Книга I. Възстаническото движение въ Шатевъ, съобщава Л. Милетичъ. 1927
югозападна Македония. По спомени на г., стр. 155. Цена 30 лева. Одобрена
Славейко Арсовъ, съобщава Л. Милетичъ. отъ Министерството на народното
1925 г., стр. 136. Цена 10 лева. Одобрена просвѣщение съ окр. № 22713 отъ 22.ІХ.—
отъ Министерството на народното 1927 г.
просвѣщение съ окр. № 22713 отъ 22. Книга VII. Движението отсамъ Вардара и
IX.—1927 г. борбата съ върховиститѣ. Съобщава Л.
Книга II. Освободителната борба въ Костурско. Милетичъ. 1927г., стр. 193. Цена 35
По спомени на Пандо Клюшевъ, съобщава лева. Одобрена отъ Министерството на
Л. Милетичъ, 1925 г., стр. 136. Цена 15 народното просвѣщение съ окр. №26175
лева. Одобрена отъ Министерството на отъ 13.X.1927 г.
народното про-свѣщение съ окр. №22713 Книга VIII. Спомени на Гьорчо Петровъ, съобщава
отъ 22.ІХ.—1927 г. Л. Милетичъ. 1927 г., стр. 208. Цена 35 лева.
8
Одобрена отъ Министерството на № 8. Македония и българското възраждане въ XIX
народното просвѣщение съ окр. № 2746 вѣкъ отъ С. Радевъ. 1927 г., стр. 131. Цена
отъ 2.1. — 1928 г. 15 лева. Одобрена отъ Министерството на
Книга IX. Въ Македония и Одринско, спомени на народното просвѣщение съ окр. № 26’. 75
Мих. Герджи ювъ. Първиятъ Централенъ ко- отъ 13. X.—1927 г. — Часть II.
митетъ на ВМРО, спомени на Д-ръ Хр. Та- № 9. Македония и българското възраждане въ
тарчевъ. Съобщава Л. Милетичъ. 1928 г., XIX в. отъ С. Радевъ — 1928. Стр. 218. Цена
стр. 107. Цена 25 лева. Одобрена отъ Мини- 20 лв. Одобрена отъ Министерството на на-
стерството на народното просвѣщение съ родната просвѣта съ окрѫжно № 7488 отъ
окр. № 74В8 отъ 20.III — 1928 г. 20.III.1928 год. Часть III.
Книга X. Революционни борби въ Азотъ (Велешко № 10. Отъ ранно детство, спомени отъ Иор. Ба-
и Порѣчието) отъ Ст. Н. Аврамовъ, стр. 201. девъ — 1928 г. стр. 144, ц. 15 лв. Одобрена
Цена 0 лева, отъ Министерството на нородното просвѣще
низ съ окрѫжно № 2429 отъ 25.Х.928 год.
Отъ „Македонска библиотека” № 11. Моитѣ стари съседи, разкази отъ П. За-
воевъ — второ допълнено издание, стр. 116,
№ 1. Македония и македонскитѣ българи. Кул- ц. 15 лв. Одобрена отъ Министерството на
турно-исторически прегледъ отъ проф. Л. нар. просвѣщение съ окрѫжно № 532 отъ
Милетичъ, III издание. 1925 г., стр. 64. Цена 16.Х.1929 год.
5 лева. Одобрена отъ Министерството на
народното просвѣщение съ окр. № 22713
отъ 22. IX.—1927 г.
№ 2. Македонскиятъ въпросъ вчера и днесъ отъ Г. 3. ОТДЪЛНИ СЪЧИНЕНИЯ
Баждаревъ. 1925 г. Цена 8 лева. Одобрена
отъ Министерството на народното просве- Съчиненията на Райко Жинзифовъ. Стъкмила
щение съ окр. № 22713 отъ 22.IX.1927 г. Зора Здравева — 1927 г. стр. 183. Цена
№ 3. Днешното положение въ Македония подъ 50 лева. Одобрена отъ Министерството
сръбска и гръцка власть и Обществото на на народното просвѣщение съ окрѫжно №
народитѣ отъ проф. Ив. А. Георговъ. 1925 2746 отъ 2.11 1928 год.
г., стр. 88. Цена 8 лева. Одобрена отъ Мини- Писма и изповѣди на единъ четникъ (1902 год.)
стерството на народното просвѣщение съ отъ Хр. Силяновъ — 1927 г. стр. 211. Цена
окр. № 2213 отъ 22. IX.—1927 г. 50 лв. Одобрена отъ Министерството на
№ 4. България и македонския въпросъ. Причи- нар. просвѣта съ окрѫжно № 2746 отъ
нитѣ на балканскитѣ войни отъ К. Соларовъ, 2.11.928 г.
полковникъ отъ генералния щабъ. 1925 г., Писма и изповѣди на единъ четникъ (1905
стр. 180. Цена 15 лева. Одобрена отъ Мини- год.) отъ Хр. Силяновъ — 1927 г. стр. 211.
стерството на народното просвѣщение съ Цена 50 лв. Одобрена отъ Министерството
окр. № 22713 отъ 22.1Х—1927 г. на нар. просвѣта съ окрѫжно № 274б отъ
№ 5. Балканскиятъ съюзъ и освободителнитѣ 2.11.928 г.
войни презъ 1912 и 1913 г. отъ К. Соларовъ, Документи за противобългарскитѣ действия на
полковникъ отъ генералния щабъ. 1925 г., сръбскитѣ и на гръцкитѣ власти въ Маке-
стр. 180. Цена 15 лева. Одобрена отъ Мини- дония презъ 1912 и 1923 год. Съобщава Л.
стерството на народното просвѣщение съ Милетичъ. 1929 год. Стр. 293. Цена 100 л. —
окр. № 22713 отъ 22. IX.—1927 г. Одобрена отъ М-вото на нар. просвѣщение
№ 6. Изъ македонската земя (впечатления и бе- съ окрѫжно № 30032 отъ 16.Х.1929 г.
лежки). Скопие, Гостиваръ, Тетово, Велесъ, Пологъ и его болгарское население —
Щипъ, Кочани, Радовишъ, Прилепъ, Кру- исторические, етнографические и
шово, Костуръ отъ Г. Баждаревъ. 1926 г.. диалектологические очерки северо-
стр. 175. Цена 15 лева. Одобрена отъ Мини- западной Македоний (етнографическою
стерството на народното просвѣщение съ картю Полога) отъ проф. А. М. Селищевъ.
окр. № 22713 отъ 22. IX-—1927 г. 1929 год. Цена 150 лв. Стр. 439.
№ 7. Македония и българското възраждане въ Македония въ българската поезия отъ М. Миле-
XIX вѣкъ. 1927 г., стр. 177. Цена 75 лева. тичъ — Букурещлиева, 1929 г. стр. 230, ц.
С. Радевъ. Одобрена отъ Министерството 60 л.
на народното просвѣщение съ Солунската мѫжка гимназия — отъ Георги Кан-
окр. № 26175 отъ 13. X.—1927 г. диларовъ, 1930 г. София — ц. 100 лв.
ПОСРЕЩАНЕ
НА
БЪЛГАРСКИТЕ
ВОЙСКИ
В МАКЕДОНИЯ
1941 Г.
2
Цар Борис III

в Скопие
3
Цар Борис III

в Скопие
4
Жителите на Скопие посрещат

българските войски
Посрещане на българските войски

5

6
Манифестация в Крушево в чест на

Освобождението
Българските войски влизат в

новоосвободените земи
7
Тържествено посрещане на българските войски
Посрещане на българските танкови колони

8
Посрещане на царския симфоничен

оркестър в Скопие
Момент от празнуването на
освобождението в Скопие
9
Посрещане на български кавалерист
Стар македонски четник от Крушевско

10
Декларацията на българските
акционни комитети във Вардарска
Македония
БЪЛГАРСКАТА
АДМИНИСТРАЦИЯ
В МАКЕДОНИЯ
1941-1944 Г.
12
Честване на 100 години от

основаването на българското училище
в Прилеп през 1943 г.
Табелите с новите имена на улиците в

Скопие
13
Абитуриенти от Македония на шествие

в София
Битоля, 1942 г. Коста Църнушанов държи реч

пред Петър Мутафчиев и Симеон Радев
14
Административна карта на царство България, 1941-1944 г.

15
Близки на Тодор Александров, Щип 1942 г.

16
Богдан Филов в село Ращак през 1942 г.
Манифестация на македонски българи

17
Българчета от Беломорска Македония

пред паметника и лобното място на Гоце
Делчев в село Баница, Серско, на 4 май
1943 г.
18
Манифестация на македонски българи

19
Генерал Бойдев поздравява запасните офицери при откриването на техния

конгрес в Скопие през 1942 г.
20
Начало на шествието в памет

на Тодор Александров в Щип
през 1942 г.
Начало на шествието в памет на Тодор

Александров в Щип през 1942 г.
21
Шествието в памет на Тодор

Александров в Щип през 1942 г.
Македонският научен институт на

посещение в Охрид, септември 1942 г.
22
Научна сесия на Македонския научен

институт в Охрид през 1942 г. Говори
акад. Ст. Романски
Посрещане на войводата Петър Лесев

23
Подаръци за учениците в Солунското българско училище

24
Председателя на Македоно-одринското
опълчение в Куманово връчва осветеното
знаме на знаменосеца, 23 септември
1942 г.
25
Посещение на министър Габровски в

Скопие
Председателя на Македоно-одринското
опълчение в Куманово награждава с
медали заслужили воини
26
Село Драчево, Скопско – генерал

Бойдев подписва акта за полагане
на основите на културен дом
Кметът на Битоля Ненчев говори пред

конгреса на Илинденската организация
27
Празник на
народните будители
в Скопие
Празник на
народните
будители
в Скопие,
командирът на
скопския гарнизон
ген. Бойдев
поздравява
участниците
Празник на народните будители в

Скопие
28
Празникът на земята в
Скопие, 1942 г.
Никола Стоянов поднася цветя на гроба

на Григор Пърличев
29
Тържествено освещаване на знамето

на скопската девическа гимназия и
предаването му на знаменосеца, 1942 г.
Живи дейци от Илинденското въстание в

Крушево, 1942 г.
30
24-ти май в Скопие
Тържествено заседание на Академичния съвет

в салона на българското народно училище в
Скопие, 2 юли 1941 г.
31
Тържество в Скопие в чест на Мара

Бунева
Откриване на юнашкия събор в

Битоля
32
Народни юнашки конни групи след юнашкия

събор в Битоля
Откриване на юнашкия събор в Битоля

33
Откриване на юнашкия събор в Битоля

35
ГЕРОИТЕ НА
МАКЕДОНИЯ
1931-1944 Г.
36
Иван Михайлов
37
Андон Калчев Любомир Милетич Кирил Пърличев

малко преди да
му бъде изпълнена
смъртната присъда
Андон Калчев като подсъдим

в процеса на гръцките власти
срещу него, заедно със свой
съратник
Македонската младежка тайна

революционна организация (ММТРО)
38
Наум Томалевски Павел Шатев
Симеон Ефтимов Владо Куртев

39
Георги Чуранов, Анастас Лозанчев и Лука

Джеров
Проф. Михаил Арнаудов говори на

събрание в Битоля
МАКЕДОНСКАТА
ЕМИГРАЦИЯ В
БЪЛГАРИЯ
VIII-ми редовен конгрес на Илинденската организация, 28

ноември 1933 г.
42
Македонски конгрес
Погребението на Симеон Ефтимов, 1932 г.

МАРСИЛСКИЯТ
АТЕНТАТ
Убитият югославски крал Александър
Владо Черноземски
Момента на атентата
Градъ Велесъ - La ville de Veles

Алманах Македония PDF

Uploaded by

Document Information

Original Title

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Алманах Македония PDF

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

ПРЕДГОВОР

Алманах „Македония” се преиздаде благодарение на:

Предпечат: „Танграм медия” ООД

Окрѫжния съветъ и Постоянната комисия В. Пѣевъ, А. Д. — София.

Отдѣлъ I. — Живописна Македония

Илюстрация Обяснителенъ текстъ

Илюстрация Обяснителенъ текстъ

66. Селска женска носия отъ Гостиваръ . . . . . . . . корица — —

Илюстрация Обяснителенъ текстъ

Отдѣлъ III — С топански

148. Пладнуване . . . . . . . . . . . . . . . . . . корица — —

Илюстрация Обяснителен текстъ

199. Велесъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . корица — —

201. Панорама Солунъ . . . . . . . . . . . . I 1 1

265. Битоля — Общъ изгледъ . . . . . . . . . . . . XXXI 67 67

324. Скопйе — общъ изгледъ . . . . . . . . . . LXI 134 134

Илюстрация Обяснителенъ текстъ

Отдѣлъ V — Здраве и спортъ

366. Даниел Бланшу . . . . . . . . . . . . . . . . корица 51 —

Отдѣлъ VI — Вѣра и черква

388. Какво въздействие е оказалъ Паисий върху своя

397. Отецъ Паисий . . . . . . . . . . . . . . . . . IV 4 4

Борци за народна черква

413. Неофитъ Бозвели . . . . . . . . . . . . . . . . . X 21 64 21

Мѣстни дейци за народна черква

442. Дим. Робевъ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . XVI 50 66 50

Учредяване и управление на българската черква — Българска Екзархия

VI. Струмишка епархия

VII. Неврокопска епархия

506. Изгоненитѣ митрополити отъ Македония . . . . ХХХIII 113 72 113

Митрополити родомъ отъ Македония

507. Митрополитъ Панаретъ Пловдивски. . . . . . . XXXIV 114 72 114

Други видни духовници

511. Архимандритъ Йона . . . . . . . . . . . . . . . XXXV 118 73 118

Българска униятска църква въ Македония

537. Епископъ Епифани Шановъ . . . . . . . . . . . ХLI 145 75 145

Отдѣлъ VI — Молитвени домове

542. Молитвени домове . . . . . . . . . . . . . . . — — 77 —

Илюстрация Обяснителенъ текстъ

621. Скопйе — Якубъ джамия . . . . . . . . . . . . ХL 81 81

Отдѣлъ VII — Просвѣта и култура

632. Развитие на българското училищно дѣло въ

Илюстрация Обяснителенъ текстъ

Илюстрация Обяснителенъ текстъ

Отдѣлъ VIII — Изкуство

752. Църквата „Св. Климентъ” въ гр. Охридъ . . . .

Илюстрация Обяснителенъ Текстъ

Илюстрация Обяснителенъ текстъ

И л ю с т р ация Обяснителенъ текстъ

841. Потомцитѣ на българската стара дебърска

842. Ликътъ на св. Климентъ отъ сребро върху

847. Живопись — — 114 —

848. Икони: Благовещение, Христосъ благославя, Св.

866. Графика — — 113 —

867. Орнаменти и букви отъ рѫкописи върху

870. Гравюра — — 113 —

871. Разни видове печати, изработени отъ македонски

872. Везба — — 115 —

873. Копринени епитафи (плащаници) отъ 1282 год. и

Отдѣлъ IX — Революционно движение

1902 — Горно Джумайско революционно движение

1903 г. — Солунскитѣ атентати 16 — ХХХІ

993. Параходъ „Гладилквивиръ” XXX 105 16 105