ПИРИНСКА М АКЕДОНИЯ

В РУСКАТА НАУКА
И КУЛТУРА
(от средата на XVII в. до 1912 г.)
COMMUNITY CENTER “KUZMAN SHAPKAREV - 2009”

BO O K No 7

STOYAN GERMANOV

PIRIN MACEDONIA
IN RUSSIAN SCIENCE
AND CULTURE
(from the middle of XVII s. to 1912 year)

Sofia
2021
НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ „КУЗМАН ШАПКАРЕВ -2009“

КН № 7

СТОЯН ГЕРМАНОВ

ПИРИНСКА МАКЕДОНИЯ
В РУСКАТА НАУКА
И КУЛТУРА
(от средата на XVII в. до 1912 г.)

София
2021
Книгата разкрива духовните и политически
връзки на българското население от Пирин­
ска Македония е Русия през вековете. На
основата на документи от руски и българ­
ски произход, от хроники, пътеписи, печата
и литературата са показани важни страни от
живота на българите в този край, неговия
език, бит, култура, народностна принадлеж­
ност и борбите за национално освобожде­
ние и обединение.

© Стоян Георгиев Германов, автор, 2021

© Апостол Костадинов Апостолов, художник на корицата, 2021
© Народно читалище „Кузман Шапкарев - 2009“, издател, 2021

ISBN 978-954-92400-7-8
 ВЪВЕДЕНИЕ

Падането на България под турска власт задържа раз­

витието на българския народ за дълго време. Многовековната
история на чуждоземно иго е изпълнена е драматични епизоди
на продължителна и упорита борба за национално и социал­
но освобождение. Жестокият национален гнет, политическото
безправие, произвола и насилията, народностната и религи­
озна дискриминация засягат дълбоко българската народност
и я откъсват от общото развитие на Европа. Потисническият
режим обаче не успява напълно да унищожи спомена за мина­
лото, за богата книжовна култура, не успява да убие народно­
стното съзнание. Из потайни краища навсякъде в българските
земи остават да блещукат искри от миналото в легендите и
преданията, в народните песни, обичаите, традициите.
През XVII и XVIII в. започват да настъпват икономи­
чески, политически и културни процеси, които засилват на­
родностното съзнание на народа ни. Те са в основата на фор­
мирането на българската нация. Българската възрожденска
нация изпитва в различна степен влиянието на съседните бал­
кански страни и на славянска Русия. Политическото и култур­
но влияние на Русия обхваща всички български земи в Мизия,
Тракия и Македония, където през средновековието възниква и
се утвърждава българската народност.
Пиринска Македония не е била обособена в отделна
географска или административна единица до освобождението
през 1912 година. Под Пиринска Македония се разбира част
от Североизточна Македония, която след Балканските и Пър­
вата световна война остава в границите на България. Тя заема
най-югозападната част от територията на съвременна Бълга­
рия: на север река Бистрица, на юг - планината Беласица, на
6

запад достига до Драгалевската планина (Р Северна Маке­

дония) и на изток обхваща западния дял на Родопите. В това
пространство от 6502 кв. км Пиринска Македония включва
Рило-Пиринския масив, част от Родопите, склонове от пла­
нините Беласица, Славянка, Осогово, Малешевска, Влахина и
Огражден, долината на средното течение на р. Струма, доли­
ната на р. Горна Места и Санданско-Петричкото поле.
В хода на изложението ще използваме названието Пи­
ринска Македония като част от историко-географската област
Македония и по-точно Североизточна Македония, която по
различно време се посочва като Пирински край, Пиринско,
Горноджумайско и в най-ново време - Благоевградска област.
Като част от историко-географската област М акедо­
ния и по-точно североизточна Македония с петте си кази -
Петрич, Мелник, Горна Джумая (дн. Благоевград), Мехомия
(дн. Разлог) и Неврокоп (дн. Гоце Делчев), съгласно админи­
стративното деление в Османската империя е била включена
в Серския санджак, Солунски вилает. Турция винаги игно­
рира самото понятие Македония. В официалните документи
съществуват три вилаета - Косовски, Битолски и Солунски,
които обхващат територии и население извън географската
област Македония. Турските управляващи среди вършат това
съзнателно в името на определени външнополитически и ре­
лигиозни цели. Тяхната главна цел е да разкъсват и избягват
съединяване в племенно, географско и вероизповедно отно­
шение на поробените народи, изкуствено да дават превес на
мюсюлманското население над християнското и да унищ о­
жат външните белези преди всичко на българския народ, кой­
то по всички статистически данни и сведения е мнозинство
в трите вилаета.
Независимо от изкуствените манипулации на офици­
алната власт Пиринска Македония през вековете на турското
господство е в Серския санджак, Солунски вилает, и включва
пет кази - Горна Джумая, Мехомия, Неврокоп, Мелник и Пе­
трич. Границите на тези кази се изменят от ред обстоятелства
 7

и фактори, използват се конкретни ситуации за включване

определени селища към една или друга каза.
В църковно отношение, до създаването на Българската
екзархия, Мехомия и Горна Джумая са към Самоковска епар­
хия, Неврокоп към Драмската, а Петрич и Мелник към Мел-
нишка епархия. След признаване на Екзархията (1870) към
Неврокопската епархия (1894) са включени Неврокопска, Гор-
ноджумайска и Разложка околии, а Петричката и Мелнишката
околии продължават да бъдат в Мелнишката митрополия.
Населението на Пиринска Македония, като неразделна
част от българската нация поддържа различни връзки с Ру­
сия1. Тези връзки са част от единния процес, който обхваща
всички български земи. Духовните и политически връзки се
обуславят от същите причини и фактори, които действат и се
проявяват във всички области и райони. Различните факти и
събития не само потвърждават и разкриват общите тенденции
на връзката с Русия, но хвърлят светлина и върху някои осо­
бености. По известни исторически причини гръцкото влияние
засяга най-силно българските земи в Македония и Тракия, в
които влиза и Пиринска Македония2. Друга особеност е свър­
1 Проучването на българо-руските връзки започва още в края
на XIX век. Вж: Шишманов, Ив. Наченки на руското влияние в бъл­
гарската книжнина. С., 1899; Снегаров, Ив. Културни и политически
връзки между България и Русия през XVI - XVIII век. С., 1953; Кирш
Патриарх Български. Съпротивата срещу Берлинския договор. С.,
1955; Български възрожденски книжовници от Македония. С., 1983;
Българската нация през Възраждането. С., 1980; Българското възраж­
дане и Русия. С., 1981; Поглубко, К. За да бъдат полезни на народа
си. С., 1976; Из история русско-болгарскиих отношении. М., 1958;
Шарков, В. Град Горна Джумая. Минало и днес. С., 1930; Просвет­
ното дело в Неврокоп. Благоевград, 1979; Асянчин, Ив. Принос към
изучаване на Разлог и по-частно на с. Баня. Пловдив, 1915; Масларов,
К. Летопис на просветното дело в Якоруда. Благоевград, 1975 и др.
2 По-широко внимание на този проблем се отделя също от
Ванчев, Й. Новобългарската просвета в Македония. С., 1982; Радко­
ва, Р. Неофит Рилски и новобългарската култура. С., 1983.
8

зана с обстоятелството, че този край остана извън границите

на освободена България. Съгласно решенията на Берлинския
конгрес, който промени Санстефанския договор, Пиринска
Македония до 1912 г. е включен в пределите на Османската
империя. Връзките с Русия не прекъсват, но до известна сте­
пен те носят белезите на общата обстановка на Балканите и
Европа, както и сложните отношения между България и Русия
след Освобождението.

* * *

Настоящият труд е резултат на продължителна из­

следователска работа с цел да се разкрие на научна основа
с документи и материали от руски и български произход,
със сведения от книги и хроники, от печата и литературата,
историческата съдба и развитие на българското население в
Североизточна Македония, където влиза и Пиринския край
(Пиринска Македония, Горноджумайско, Пиринско, Благо­
евградска област).
Руските архиви съдържат изключително ценни све­
дения за българската история преди и след Освобождението
1878 г. В тях се разкриват важни страни от живота на българ­
ското население в Македония: за неговия бит, език и култу­
ра, за просветното движение, за църковно-националните бор­
би, за градските и селските общини, за въстанията от 1878,
1902, 1903 г., както и за двете основни направления на рево­
люционното движение - Вътрешната Македоноодринска ре­
волюционна организация (ВМОРО) и Върховния македонски
комитет (ВМК).
Особено ценен извор се оказаха дипломатическите до­
клади и донесенията на посланика в Цариград, дипломати­
ческите агенти и консулите в София, Одрин, Солун, Битоля и
Скопие, както и документи на Азиатския департамент на Ми­
нистерството на външните работи на Русия, събирани и съхра­
нявани в различни архиви и музеи.
 9

Пътеписите на първите пътешественици, различните

спомени и дневници дават възможност да се види реалното
положение в Македония през погледа на прекия участник.
Формирането на българската възрожденска нация, по­
явата и същността на македонския въпрос трайно навлизат в
руската наука и култура. Те намират отражение в основните
ежедневни и периодични издания в края на XIX и началото
на XX век. В изследването е включена по възможност голяма
част от дореволюционната научна книжнина, както и редица
издания по съветско време, които носят белезите на класово-
партийния подход за външна политика, за вътрешни и външни
събития, особено на Балканите, и т.н.
Руската дореволюционна славистика има богати тради­
ции и постижения в изясняването на редица проблеми, които
получиха научни решения. Авторитетни научни експедиции
и известни учени от различни области на хуманитаристика-
та доказаха българския характер на славянското население в
Македония, неговият език е български, а бита и културата му
са както на българското население в Тракия и Мизия, другите
две области на българското национално тяло. Вярно, има пре­
късвания на тези традиции и някои представители на руската
наука в някои моменти са заемали политизирани становища,
но това са минимални на брой случаи.
До началото на 90-те години на XX в. научните звена в
Съветския съюз с малки изключения отбягваха да се занимават
с македонския въпрос и свързаните с него процеси и събития
през XIX и XX в. поради наложеното „административно сдър­
жане“, за да не се наруши баланса на отношенията между Бъл­
гария и Югославия. След разпада на Съветския съюз се появиха
сериозни изследвания по актуалния и политизиран македонски
въпрос3. В двата тома на История на литературата на западните

3 По-подробно за позициите на съвременната руска нау

вж.: Путь к самостоятельности. Документи. Москва, 1997; Македо­
ния: проблеми истории и културьг Москва, 1999; Очаги тревоги в
10

и южните славяни руската наука преодоля някои ненаучни схва­

щания и се връща към познатите културно-исторически факти,
че възрожденците в Македония са се чувствали и са се изявява­
ли като българи. Последваха и други научни прояви и публика­
ции, в които се вижда стремеж македонският въпрос да се раз­
глежда в по-аналитичен план. Едновременно с това са налични
и рецидиви на стереотипа на мислене от близкото минало.
В 1997 г. е публикуван съвместният труд на Руската ака­
демия на науките и Македонската академия на науките и изку­
ствата. В него някои руски автори като В. Косик и А. Карасьов
се опитват да изграждат изкуствено историческо минало на
съвременната македонска нация, приемайки безкритично те­
зите на македонизма от Скопие4. През последните десетилетия
други автори представят Македония и македонският въпрос в
доста закъснели и почти неизвестни фази, несъответстващи на
времето и положението на българите в Македония5.
На този фон заслужават внимание автори като Д. Ла-
баури, Гр. Шкундин, В. Бурбига (Украйна) и др., които пра­
вят обективен анализ и внасят приноси при изясняването на
явления и процеси в Македония в края на XIX и началото
на XX век. Определен успех са и докладите на съвместната

Восточннй Европн. Москва, 1994; България и Русия между призна­

телността и прагматизма. С., 2008; Националннй вопрос в Восточ­
ньш Европе. Прошлое и настоящее. Москва, 1995; Лабаури, Д О.
Болгарское движение в Македонии и Фракии в 1894 - 1908 гг. (иде­
ология, програми, практика, политической борби). С., 2008; Бур­
бига, В. А. Македонският въпрос в кореспонденцията на руската
дипломация (1893 - 1900) - по материали на консулствата в Солун
и Битоля. - Македонски преглед, 1996, кн. 1; Едемский, А. Б., А. В.
Карасев. К истории македонското вопроса. Славяноведение 1993,
кн. 1; и др.
4 Вж.: Пут к самостоятелности. Москва, 1997, с. 11 и сл.
5 Исаева, О. Некоторие проблеми македонистики. Славяно­
ведение, 2004, № 5, с. 75 и сл.
 11

българо-руска научна конференция, състояла се в София през

февруари 2008 г.
Що се отнася до българските извори и източници, из­
следването се опира на документи и материали от Централ­
ния държавен исторически архив (ЦДИА), Научния архив на
Българската академия на науките (НА-БАН), Български исто­
рически архив в Националната библиотека „Св. св. Кирил и
Методий“ (НБКМ-БИА), Министерство на външните работи
(МВнР), Държавен архив (ДА) - Благоевград и др., както и
публикуваната литература. Те откриват възможности реално
да се пресъздадат различните аспекти на македонския въ­
прос в миналото, да се разкрият двустранните духовни връзки
и влияния между двата народа, започнали от X IV -X V в. от
България към Русия, от книжнина и насилствено прогонената
интелигенция. През епохата на Възраждането руската наука,
култура и литература отварят широк път за обратно влияние.
Това на свой ред създава и укрепва предпоставки и надежди за
Освобождението.
Нека сега да направим документално научно пътешест­
вие в миналото.
 Г Л А В А I.
ДУХОВНИ И ПОЛИТИЧЕСКИ ВРЪЗКИ
ДО ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА
1877/78 ГОДИНА
За да се надникне в смисъла и съдържанието на връз­
ките с Русия, за да се доловят техните измерения, за да се
разкрият трудните пътища и сложните лабиринти, през които
се осъществяват и влияят върху политическото, културното
и икономическо развитие на българския народ, е необходимо
преди всичко да се представи накратко началото на национал­
ното пробуждане.

1. Първи прояви на българо-руските връзки

в Пиринска Македония
Още в първите десетилетия на турската власт сред бъл­
гарския народ възниква и все повече с течение на времето се
утвърждава съзнанието за родово единство между българи и
руси. В тези изключително трудни за българския народ годи­
ни следва да се търсят и първите връзки като продължение и
задълбочаване на онези процеси, които започват още от IX век.
Именно тогава с приемането на християнството и християнския
култ от България в Русия пристигат много богослужебни и ре­
лигиозни книги - преводни и оригинални, написани на близък
славянски език. От IX и X в. води началото си влиянието на
старобългарската култура и литература върху духовния живот в
Русия. В условията на турското иго много културни ценности в
България в резултат на варварските действия на поробителя са
унищожени, докато в Русия се запазват много славянски кни-
 13

ги и текстове, тя се явява като пазителка на различни културни

ценности, на старата българска книжнина от времето на нейния
връх и разцвет6.
В новите исторически условия, когато България е по­
тънала в мрак и невежество, руската култура и литература се
превръщат в широк път за обратно влияние. В продължение
на XVI - XVIII в. и особено по време на Възраждането на­
раства общуването между българи и руси като продължение
на духовните връзки, започнали много по-рано. В Атонския
манастир български монаси общуват с руски монаси, слушат
за нарасналата мощ на руската държава. В българските земи
книжовници учители, монаси и енорийски свещеници живеят
със съзнанието за близкото родство между българския и руския
народ. Това убеждение сред народа се засилва под влияние на
победите на Русия над Казанското и Астраханското ханства по
времето на Иван Грозни. Популярните победи на този руски цар
над татарската орда се тълкуват от християнския свят като по­
беда над исляма и пораждат митове за освободителната мисия
на северната славянска страна7. Сред българския народ въз­
никва убеждението, че тя е негова покровителка и спасителка.
Постепенно надеждите на българския народ прераст­
ват в твърдо убеждение. Вярата, че Московският цар ще осво­
боди българите от турско робство се засилва още повече при
Петър I и се утвърждава сред широките народни слоеве. Под
влияние на надеждите, които събуждат победите на Русия,
българите започват да наричат руския цар и изобщо руския
народ с популярното име „дядо Иван“, с което прикрито или
метафорично изказват своята дълбока любов и почит към Ру­
сия, а също и вярата в нейната освободителна мисия8. Тази
идея става трайно убеждение и се оформя по название през

6 Руско-български връзки през вековете. С., 1986, с. 70.

7 Снегаров, Ив. Културни и политически връзки между Бъл­
гария и Русия. С., 1953, с. 11.
8 Снегаров, Ив. Културни и политически връзки..., с. 20; Ма-
карова, И. Мифн общественного сознания: „Болгарская династия“
14

втората половина на XVIII и началото на XIX век, когато за­

почват руско-турските войни. Първите походи на русите зад
Дунава уверяват българите, че те са техни братя. Няма съмне­
ние, че войните на Русия с Турската империя от 1711, 1773,
1787-1791,1806-1812, 1828-1829 г. издигат Русия в очите на
християнството на Балканите и събуждат надеждите за свобо­
да9. По време на войните много българи влизат в сношения е
руските управляващи кръгове. Тези връзки особено се усилват
след установяване на официални отношения между Русия и
Турция и акредитирането на П. А. Толстой (1645-1729) в Ца­
риград през 1702 г. Често пъти за изпращане на своите доне­
сения той използва лица незасегнати от турския политически
надзор. Така в 1704 г. Толстой ползва за тази цел Братан Ива­
нов и сина му Антон от Македония, които след пристигането
си в Москва предали проводените от посланика сведения и в
началото на следващата година се завърнали обратно10.
Руско-турските войни създават условия за близки кон­
такти между руси и българи, които навлизали със стотици в
руската войска. Мнозина от тях след завръщането си по род­
ните краища разнасят славата на руското оръжие и име. Мно-
гобройни документи разкриват също така призиви и обръще­
ния към народа да се бори е удвоени сили за освобождението
на отечеството си11. Изобщо под влияние на успешните бойни
действия срещу Турция българският народ дава отново израз
на своята надежда за свобода.

Российской империи. - В: България и Русия между признателността

и прагматизма. С., 2008, с. 40.
9 Вж.: Из истории русско-болгарских отношений. М., 1958,
с. 208.
10 Гандев, Хр. Проблеми на Българското възраждане. С.,
1976, с. 65.
11 Штиманов, Ив. Наченки на руско влияние в българската
книжнина. С., 1899, с. 8; Конобеев, В. Българското националноосво-
бодително движение. С., 1972, с. 360.
 15

Вярата в освободителната мисия на Русия стига почти

до религиозен култ. Тя е изразена в стенописите и изобщо при
подредбата на много български църкви. Това е показано с дву­
главия орел, изразяващ руското могъщество. Богат селянин от
с. Недобърско (дн. Добърско), Разложко, с голям труд пред­
приел пътуване до Божи гроб, а след щастливото си завръщане
в 1614 г. построява църква в родното си село. На белокамен-
на плоча е изобразен двуглав орел с корона отгоре12. Двуглави
орли върху мраморни плочи са изобразени пред главните вхо­
дове на църквите в Петрич, с. Сатовча, Банско и други селища
в Благоевградски окръг.
Първите ни отношения с Русия са несъмнено на рели­
гиозна и обществено-политическа основа. Турските завоева­
тели упражняват голям натиск върху християнската църква и
християнската религия в българските земи. Религиозната дис­
криминация се осъществява по най-различни линии: унищо­
жаване на църкви и манастири, забрана да се строят нови, пре­
връщане на хубави църкви в джамии, преследване на духовен­
ството, унищожаване на стенописи, икони и други. Ето защо
от Русия се внасят книги, църковни одежди и други потреби,
свързани с използване на религиозния култ. Но в българските
земи се внасят не само черковнославянски книги, а поняко­
га също и руски съчинения и то преди края на миналия век13.
Още преди Паисий съществува доста богата чисто народна
литература предимно с религиозен и нравоучителен характер,
известна като дамаскини. Някои от тези книги между другото
съдържат превод на една много популярна в Русия „Повест за
падането на Цариград“. Българската наука отдавна е доказала,
че те действително са превод от руски оригинал. У нас повест­
та е доста разпространена. Това се вижда от факта, че нашите
преписи произхождат от трите основни географски области -

12 Алексиев, Н Разложкият говор. Македонски преглед,

кн. 3, 1931, с. 94.
13 Вж.: Шишманов, Ив. Наченки на руското влияние..., с. 7.
16

Мизия, Тракия и Македония. Както отбелязва и Виктор Григо-

рович в своето знаменито съчинение „Очерки путешествия
по Европейской Турции“, авторът на тази заемка в руската
литература е някое духовно лице, управител на богатите ме-
тоси в Русия14. В редица писма на български възрожденци се
разкриват много от обстоятелствата, при които при тях попа­
дат документи от средновековието. Така в едно писмо на Спи-
ридон Палаузов до O. М. Бодянски се разбира как са отишли
до него два панегирика на Владислав Граматик от 1479 г., кой­
то се пази в Рилския манастир15.
Първото руско влияние трябва да се търси също и в ма­
настирите. Някои български манастири са във връзка с Русия
още в XVI век. Русия е своеобразен притегателен център за
нашите манастири. Това се потвърждава и от достатъчното ко­
личество руски книги и такива, преведени от други езици16.
Когато Виктор Григорович посетил Рилския манастир, той
намира в библиотеката на стареца Амвросий и руски книги17.
От православните центрове на изток Русия поддържа особе­
но тесни връзки с Атон. Руският манастир „Св. Пантелеймон“
служи известно време като посредник между Москва и оста­
налите атонски манастири. Този руски манастир с връзките с
Рилския манастир е известен във всички български краища.
Тук има и зографско училище, където отиват да се специали­
зират иконописци18. Селищата от днешния Благоевградски ок­
ръг, които се намирали по пътя от Рилския манастир за Света
гора често се посещават от руски монаси. Те оставят дарения
на църквата „Св. Тодор Стратиот“ в с. Добърско, Разложко,

14 Шишманов, Ив. Наченки на руското влияние..., с. 7.

15 Григорович, В. Очеркъ путешеств1я по Европейской Тур-
цш. М., 1877, с. 132.
16 НА-БАН, ф. 11, on. 1, а.е. 375, л. 5.
17 Минкова, Л. O. М. Бодянски и Българското възраждане.
С., 1978, с. 4.
18 Вж. Ранев, Никола Д. Народописни материяли отъ Гевге-
лийско. Македонски преглед, кн. 1, 1927, с. 102.
 17
епископската църква в с. Крупник, Роженския манастир край
Мелник и други19.
Руско-българските връзки от това време се изразяват
още и в материална подкрепа на българските манастири от Ру­
сия. Тези центрове на българската национална култура, особе­
но Зографският и Рилският манастири, получават от руските
царе значителни материални средства, книги и др. Следи от
тях се срещат и на редица култови места и в Пиринска Маке­
дония. Това преди всичко са стари руски евангелия, псалтири,
неделници и други богослужебни книги, печатани в Петер­
бург, Москва, Киев и Одеса. През 1903 г. на новопостроена­
та църква в е. Марчево, Неврокопско, е подарено евангелие
е добре изработени картини (възнесение, разпятие, проповед
на планината и др.), печатано в Русия преди 2-3 столетия20.
В Москва при руския двор се стичат пратеници за закрила и
материална помощ от всички български земи. Освен разказите
за положението на българския народ те носят свещени дарове
за царското семейство и руския патриарх - художествено из­
работени кръстове, чудотворни икони, свети мощи и др. Даро­
вете на руския цар и руското духовенство са най-често пари,
скъпи кожи, печатни богослужебни книги21. Така е щедрата си
благотворителност руските царе, руската държава и руската
църква укрепват християнските църковни институции, които
поддържат вярата на народните маси в освободителната мисия
на Русия.
Значителна роля в осъществяването на връзките е Ру­
сия играе Рилският манастир. Разположен в центъра на
страната, той е достъпен за поклонници от всички български
земи. През всички сезони на годината по безкрайните пътища
се движат търговци, занаятчии, монаси, селяни - цяла една
зараждаща се нация от долините на Вардар, Струма, Марица и
19 Димитров, Н. По дирите на дружбата. Благоевград, 1983,
с. 12.
20 Николов, К. Минало. T. II, кн. 5-6, 1909, с. 15.
21 Гандев, Хр. Проблеми на българското възраждане..., с. 62.
18

Места, от всички дунавски и тракийски селища. Без съмнение

близостта на селищата от Пиринска Македония се отразява
благоприятно върху духовното развитие на този край. В по-
вечето градове, а също и в някои села манастирът разполага с
метоси. Рилският манастир оказва духовна подкрепа в борбата
срещу гръцкото духовенство. Така селищата наляво от р. М ес­
та и Дервентската клисура по пътя за Разлог са били чужди на
гръцката пропаганда. Това се дължи до голяма степен на вза­
имното общуване с духовниците от Рилския манастир, които
са имали свое седалище в Неврокоп и се ползват с влияние във
всички български села22.
Москва и Киев са между ония центрове, с които рилски­
те пратеници установяват приятелски връзки. От Иван Грозни
и сина му Фьодор Иванович рилци получили две грамоти за
събиране на помощи в Русия23. През 1627 - 1628 г. Рилският
манастир провожда петчленно пратеничество до цар Михаил
Фьодорович в Москва с дълго послание, написано на руски
език в самия манастир24. Връзките на Рилския манастир с Ру­
сия продължават и през следващите столетия. Тези посещения
на рилци имат голямо значение за съдбата на българския на­
род. Разказите им пред царската особа и обкръжението им за
тежкото положение на българския народ постепенно настрой­
ва в полза на последния руското обществено мнение. Внима­
нието, с което и руските официални власти - цар, патриарх,
виеше духовенство - и руското обществено мнение удостоя­
ват делегациите, изпълват българските представители с увере­
ност, че голямата славянска страна ще ни освободи.
От друга страна разказите на рилските пратеници буде­
ли мисли у амбициозните руски владетели, карат ги да кроят

22 Снегаров, Ив. Културни и политически връзки между Бъл­

гария и Русия. С., 1953, с. 9, 16, 72.
23 Нешев, Г. Български възрожденски културно-просветни
средища. С., 1977.
24 Гандев, Хр. Проблеми на българското възраждане..., с. 63.
 19

планове за настъпление на юг25. Сред руските управляващи

кръгове започват да съзряват и се подготвят планове за раз­
деляне на Турската империя между Русия и Австрия26, а така
също и за освобождението на балканските народи. Укрепвай­
ки и развивайки на тази основа българо-руските връзки, рил­
ските дейци съдействат за трайно насочване на интересите на
Русия на юг.
Политическите, религиозните и културните връзки на
населението от Пиринска Македония се потвърждават и от
редица други факти. Идеологът на българското Възраждане
отец Паисий, родом от Банско, ползва за съставянето на своя­
та „Славянобългарска история“ руския превод на съчинението
на Мавро Орбини под надслов „Книга историография“, изда­
дена в 1722 година. Че Паисий е разполагал с доста познания
за Русия, се вижда и от обясненията, които той дава за произ­
хода на българите, като го свързва с митичния родоначалник
на славянството Мосхос, по чието име е наречена Москва река
и Московската земя, т.е. Русия27. Съчинението на Цезар Ба-
роний, издадено в превод на руски език по нареждане на Пе­
тър Велики под заглавия „Деяния церковная и гражданская“
в 1719 г. е вторият чуждестранен източник за Паисий Хилен­
дарски. Така че в манастирите са се получавали теологически
и исторически съчинения. Тук се разпространяват също някои
по-стари трудове по граматика като граматиката на Смотрицки,
която Йордан Хаджиконстантинов-Джинот споменава в 1853 г.
и която по-късно е открита в каталога на Неофит Рилски28.
Руските книги проникват във всички краища на бъл­
гарските земи. Те се разпространяват както в районите, които
са в съприкосновение с русите по време на военните дейст­

25 Вж. Тихомиров. Славянский сборник. М., 1947, с. 187.

26 Восточньш вопрос во внешней политики Росий. М., 1978,
с. 43.
27 Паисий Хилендарски. История славянобългарска. С., 1967,
с. 38.
28 Снегаров, Ив. Цит.съч., с. 11.
20

вия, така и в по-отдалечени краища. В Якоруда, Разложко, поп

Стойко получава няколко книги от Русия, които оставят дъл­
боки следи. Между тях има една светска - „Земеописание на
света“, която е настолна книга на поп Стойко. При всеки удо­
бен случай той чел страници от нея на своите гости и слуша­
тели. С тази книга няколко поколения от поп Стойковия род са
в съприкосновение с далечни и неизвестни страни. Друга кни­
га, вероятно „Молитвеник“, действа с магическа сила върху
въображението на якорудчани. Близо седем десетилетия след
смъртта на поп Стойко книгата обикаля якорудските села с вя­
рата, че е свята и лекува болести по децата29.
Мнозина от българските просветители познават руския
език и ползват руските книги. Ако се съди по руските цитати
на граматиката на Н. Рилски, а също така и приписката му,
може да се предположи, че още преди откриването на Габров­
ското училище, той е запознат с руския език, с руската грама­
тика и богословна книжнина. През 1838 г Неофит получава го­
лям брой руски книги чрез Априлов, както пише в писмото си
до него Райно Попович. В същото писмо Попович отбелязва:
„Целият свят знае, че българите си имат книгите от Русия.“30.
Когато през 1845 г. В. Григорович посещава Рилския манастир
узнава, че Н. Рилски знае руски език не само теоретично, но се
изразява и със забележителна лекота31.

2. Руски учени и пътешественици за положението

в българските земи под османска власт
В началото на XVII век руски пътешественици - военни
и духовни лица, посещават българските територии, установя­
ват връзки с българското население, вникват в неговия живот
и го отразяват в публикациите си. От руските пътешественици

29 Масларов, К. Летопис на просветното дело в Якоруда.

Благоевград, 1975, с. 11, 12.
30 Снегаров, Ив. Цит.съч., с. 23.
31 Григорович, В. Цит.съч., с. 126.
 21

пръв, който пише за българските земи и по-точно за някои се­

лища в Пиринска Македония, е един руски пленник. В 1684 г.
той се озовава в свитата на виден турски военачалник и някол­
ко години обикаля и кръстосва целия Балкански полуостров.
През цялото време си води подробни бележки за пътища, гео­
графски условия, военни крепости, населени места. Неизвест­
ният хронист прекосява българските земи в различни посоки
- от Одрин до Видин и Силистра, от Варна до Гюмюрджина и
Сяр, от Солун до Скопие, Кюстендил и София. При различни
обстоятелства авторът на бележките общува с християнското
население, което в повечето случаи се определя като българ­
ско, а самият пътешественик пише, че голяма част от посете­
ните територии са населени с „люде болгарские“32. Подробни
бележки се срещат за почти всички селища, през които пре­
минава руският пленник по време на продължителния си пре­
стой. За Скопие в дневника се казва: „Градът е разположен на
р. Вардар. Оръдия не се виждат... в околностите на Скопие от
три страни са все българи, само от една страна арнаути.“33. За
Щип се отбелязва, че населението се състои главно от бълга­
ри. Тази негова констатация се среща за всички градове и села,
в които преминава по различно време. Наред с поминъка на
населението авторът дава кратки сведения за църквите, учи­
лищата и т.н.
През 1728 г. монахът Василий Григорович-Барски на
път от Полша, Унгария, Германия и Италия посещава Солун и
околностите му, атонските манастири и други райони. За свои­
те 24 годишни странствания по света той оставя три обемисти
тетрадки, в които описва чутото, видяното и преживяното по
време на престоя си в Европа, Азия, а също и преживелици­
те си в Македония. Най-силно впечатление на автора правят

32 Описание Турецкой империи. Спб, 1890. Составленное

русским, бьтшим в плену у турок в XVII в. Под редакцией П. А.
Стъгрку, с. 38.
33 Описание Турецкой империи..., с. 60.
22

потисничеството от турците над християнското население34.

Грабежите, насилията, отвличанията на хора са ежедневно яв­
ление в села и градове, които той посещава.
В началото на XIX век руският морски офицер лейте­
нант Сафонов е пленен край бреговете на Адриатическо море
при корабокрушение. На път за Цариград през 1807 г. той пре­
косява Македония от запад и изток, като през цялото време
води подробен дневник. Авторът споменава редица селища в
тази област, посочва етническият състав на населението, като
отбелязва, че мнозинството от тях наричат себе си българи. За
пръв път срещаме и кратко описание на Петричката каза35.
Редица процеси от политически и културен характер
съдействат за активизиране интереса на руската наука към
българските земи, към българския народ. За изучаване на
славянския фолклор, история, бит, култура в Русия се учредя­
ват първите катедри по славяноведение в Петербург, Москва,
Харков и Казан. Създаването на тези катедри е обусловено от
политически причини и от научна необходимост. Войните на
Русия с Османската империя я поставят все по-често в допир с
поробените славянски народи, които тя се стреми да опознае,
да подкрепи и да привлече. Същевременно в руската наука се
поставя все по-настойчиво въпросът да се изучава славянство­
то. „Руската наука, пише А. Н. Пипин, се сближава все повече
със славянския свят, а за зреещите в съзнанието на руското
общество национални интереси се поставя все по-необходимо
става опознаването на славянството - този близък, но все още
обвит в мъгла свят.“36
Руската славистична наука, етнография и география се
ориентират към подготовка на специалисти и изпращането им

34 Вж. Голубев, Г. Пьггливьш странник. Вокруг света. Кн. 1,

1956, с. 35.
35 Вж. Шаренков, В. Македонските градове в едно руско
пътешествие. - Македонски преглед, 1932, кн. 2-3, с. 228.
36 Пътин, А. Н. Русское славяноведение в XIX столетие.
Вестник Европн, 1889, кн. 8, с. 710.
 23
по нашите земи. За руските учени става ясно, че решаването на
проблемите на старата руска литература и история, на руския
език и фолклор може да се извърши чрез съпоставянето им с
езика, историята и творчеството на другите славянски наро­
ди. Новооснованите катедри имат за задача да подготвят спе­
циалисти в областта на сравнителната славянска филология,
история и фолклористика37. Огромни са заслугите на първите
ръководители на славянските катедри - Осип Максимович Бо-
дянски, Измаил Иванович Срезневски, Виктор Иванович Гри-
горович и Иван Петрович Прейс. Тяхната дейност „обогати
славянската наука с нови изключително ценни постижения и
открития... Руското славяноведение навлезе в световната нау­
ка като самостоятелна обширна област на познанието.“38.
По тяхно време интересът на руското общество по­
степенно се разширява и задълбочава. То се осведомява за
работите в България от стотиците млади българи, учещи се
в руските висши и средни училища, а руските вестници и
списания държат в течение руския читател за положението на
българския народ под турско робство. Все повече руски учени
насочват интересите си към българската история, към старо­
българския език и книжнина. Откритите в руските хранили­
ща многобройни паметници на старобългарската литература
утвърждават нейното значение за средновековната култура на
целия славянски свят. С издаването и проучването на творбите
на старобългарските книжовници руските учени допринасят
много за укрепване националното самосъзнание на възражда­
щия се български народ. Тази генерация учени отстоява де­
мократични възгледи в науката и в обществения живот. При
тях се учат най-известните културни дейци общественици и
книжовници от възраждаща се България.

37 Минкова, Л. O. М. Бодянски и Българското възраждане.

С., 1978, с. 5.
38 Державин, Н. Ученнме записки Московското университе­
та. Вьш. 107, т. 3, 1964, кн. 2, с. 16.
24

Руските слависти извършват и специални пътешествия

в България, събират огромен материал и го въвеждат в научна
употреба. Особено голямо значение имат изследванията на Ю.
Венелин, В. Григорович, Ал. Хилфердинг, Рачински, Южаков
и други.
Юрий Венелин (1 8 0 2 - 1839) е първият руски учен,
който издига глас за съдбата на българския народ. През 1829 г.
излиза неговият труд
„Древнме и ньшеш-
ние болгаре“, който
прави изключително
впечатление сред сла­
вистите и раздвижва
българските интели­
генти. Венелин си по­
ставя за цел да изведе
българския народ от
неизвестността, да го
открие за света, да по­
стави българите нарав­
но с другите просвете­
ни народи39.
Ю рий Венелин (1802 - 1839) Ю. Венелин пръв
от учените забелязва
съчинението на П. Хилендарски40. Неговите научни изследва­
ния са предназначени за запознаване на руската общественост.
Чрез тях той посочва мястото на българския народ в истори­
ята, разкрива жестоката действителност на политическо без-
правие по време на турското иго. Неговото творчество пов­
дига националното съзнание на българите в Одеса, Букурещ,
допринася да се възбудят и дооформят политическите и кул­

39 НА-БАН, ф. 84, on. 1, а.е. 422, л. 27, 31.

40 Ангелов, Б. Из историята на руско-българските литератур­
ни връзки. С., 1980, с. 132.
 25

турни възгледи на българската интелигенция. Въздействието

е двустранно и е отразено в кореспонденцията на българските
културни дейци през Възраждането. Израз на това патриотич­
но настроение са и делата на В. Априлов и Сп. Палаузов. Те
снабдяват Ю. Венелин с материали за научните му изследва­
ния. Априлов преписва и изпраща писмата на Венелин до ви­
дни български дейци. В тях Априлов се обръща с молба да
събират стари ръкописи, монети, народни песни, исторически
материали, които чрез него да се препращат до Венелин, ха­
рактеризиран като „българолюбец“.41
Богатата кореспонденция на Васил Априлов (1789 -
1847) и Спиридон Палаузов (1818 - 1872) разкрива техните
широки връзки с мнозина родолюбиви българи от всички кра­
ища на родината ни. Особено място сред тях заема Неофит
Рилски (Никола Поппетров) от Банско (1793 - 1881), първият
всебългарски просветител, църковен деец и филолог. От кул­
турните дейци в България по това време той дълбоко осъзнава,
че Русия е страната, от която може да се очаква помощ за в
бъдеще. Н. Рилски се отличава с голяма любов към образова­
нието, стреми се да бъде педагог, учен и книжовник, чувствува
голяма нужда от книги и непрекъснато ги търси и купува. По
тази причина се засилват връзките му с Априлов и Палаузов.
Преписката му с одеските попечители се води чрез братя Мус-
такови и се отнася главно до организация на учебното дело.
Без да знаят, че той готви речник, те му пишат с препоръка
да се заеме със „съставянето на словар или с превода на един
или два тома от руския „словар на Руската академия на науки­
те“42. След като разбират, че той съставя подобен речник, те
му изпращат разни чужди речници, за да ги има като образци.
Препоръчват му речникът да има малък формат, за да бъде по­
лезен за русите и за гърците43.
41 Снегаров, Ив. Принос към биографията на Неофит Рил­
ски. С., 1951, с. 38.
42 Пак там, с. 181.
43 Пак там, с. 218.
26

Априлов и Палаузов се грижат да се увеличи броят на

образованите българи. По тяхна поръчка руският просветен
деец Т. Колесников идва в България да търси ученолюбиви
младежи, за да продължат образованието си с руски стипен­
дии в руски средни и висши училища44. За изпълнението на
задачата Априлов моли Неофит да съдейства на Колесников
в неговата мисия и при избора да предпочита 18-20 годишни
младежи. Не може да се твърди с положителност дали това на­
мерение е реализирано. Но в полза на неговото изпълнение го­
ворят и редица други факти. Така по непълни данни до 1912 г.
в Русия са получили образованието си около 500 българи, от
които десетина души са от Пиринска Македония45.
Неофит Рилски е смятан за най-образованият тогава
българин вътре в България. Неслучайно Априлов и Палаузов
силно желаят да доставят чрез Неофит исторически и етног­
рафски материали за своя приятел и горещ българолюбец
Юрий Венелин. През 1837 г. руският учен се обръща с молба
към Априлов да му достави всякакви етнографски материали,
свързани с историческото минало на българите. В Писмото се
съдържат подробни указания от кого и къде в България да се
намерят тези материали. Според мнението на Венелин в това
дело може да бъде полезен отец Неофит. „Помолете го от моя
страна, пише Венелин, да ми изпрати верни копия от грамоти­
те на цар Шишман от Рилския манастир, също и описанието
на този манастир; същият отец Неофит може да бъде полезен
и в събирането на песни“46. Априлов и Палаузов сами подка­
нят Неофит да събира старини из България като при това му
изпращат и двете писма по въпроса за българската история и
събирането на други материали за да покаже, че български­
ят народ е славянски в противовес на „татарствуващите авто­

44 Из истории русско-болгарских отношении..., с. 147.

45 НА-БАН, ф. 59, on. 1, а.е. 566, л. 4 и сл.
46 Попруженко, М. Ю. Венелин и неговото значение в исто­
рията на Българското възраждане. С., 1903, с. 22.
 27
ри“47. От своя страна на 24 юни 1838 г. Неофит изпраща под­
робно писмо до манастирските старей, с което им представя
Ю. Венелин като славен и учен мъж в Москва, който изслед­
ва българската история. За това „... да се направи препис от
хрисовула на цар Иван Шишман, да се издирят и други ста­
рини.“48 Неофит Рилски създава цяла мрежа от сътрудници из
различни краища на българските земи за издирване на песни,
пословици и исторически старини49. Плод на тези обръщения
и усилен труд е събирането на песни и други материали за ис­
торическото минало на българския народ, преписани от ръка­
та на Неофит. Всичките материали са изпратени в Одеса до
Априлов и Палаузов, а те пък от своя страна ги предават на
Ю. Венелин. Така руският учен оказва голямо влияние върху
Неофит Рилски, пък той му помага в събирането на материали
за историята на българите, допринася трудовете на Венелин да
станат известни и популярни сред българската интелигенция.
Виктор Григорович (1815- 1875) е един от най-из­
вестните руски учени - слависти, който посещава български­
те земи в 1844 - 1845 година. Неговото научно пътешествие
обхваща Атонския полуостров, Македония, част от Тракия и
Мизия. В. Григорович работи в богати книгохранилища, сре­
ща се с представители на различни народности. Своите бога­
ти впечатления и ценни материали той публикува в известна­
та и популярна книга „Очерки путешествия по Европейской
Турции“ .
В продължение на 4 месеца В. Григорович обикаля
най-известните атонски манастири и проучва стари българ­
ски ръкописи. След това тръгва на продължително, рискова­
но и изпълнено с много драматизъм пътешествие. Времена­
та са крайно размирни и непригодни за научни изследвания.

47 Снегаров, Ив. Принос към биографията..., с. 37.

48 Шшиманов, Ив. Студии из областта на Българското въз­
раждане..., с. 18.
49 Радкова, Р. Неофит Рилски и новобългарската култура. С.,
1983, с. 112.
28

Но това не попречва на
руския учен да прекоси
няколко пъти Македония.
От Солун Григорович се
насочва към Воден, Бито­
ля, Охрид. В последния
град се среща с Д. Мила-
динов. Посещава къщата
на двамата братя Мила­
динови в Струга, слуша
народни песни от тях­
ната майка50. По време
на престоя си в Охрид и
Струга Григорович дава
идеята на Миладинов да
се заеме със събиране­
то на български народни
песни и със съставянето
на българска граматика51.
След Охрид и Струга той
изучава някои манастири и населени места, между които Ре-
сен, Прилеп, Велес, Щип, Струмица. По този път неведнъж се
сблъсква с безправното положение на българите и дивия про­
извол на техните поробители. На няколко пъти фанатизирани
турци поставят под опасност живота му, но Григорович със
завидна упоритост и себеотрицание продължава по набеляза­
ния маршрут.
По пътя от Щип за Сяр Григорович достига за първи
път до селищата в днешния Пирински край. Неговият марш­
рут води през селата Ширбаново (дн. Рупите) и Тополница. За
Петрич авторът отбелязва: „градче пълно с разрушаващи се
къщи и прекрасни градини, няма църква, нито училище. Ако

50 Григорович, В. Очеркь путешеств1я ..., с. 12.

51 Братя Миладинови. Преписка. С., 1964, с. 15.
 29

се вярва на жителите на града, това не разрешават турците.“52

От Петрич Григорович заминава за Сяр и след кратък престой
в този град отново тръгва на север. Предлагат му два маршру­
та: Сяр - Горна Джумая - Рилски манастир, или Сяр - Невро-
коп - Рилски манастир. Той избира първия, тъй като вторият
маршрут е изпълнен по това време с редица опасности. Като
учен-славист, който вече е успял да проучи доста въпроси,
Григорович не пропуска случая да надникне от другата страна
на Пирин - Неврокопско, където са съсредоточени 110 села.
Между тях авторът споменава Либяхово, Лъки, Тешово, Гай-
таниново, Парилски чифлик, Ловча, Копривлен, Сенгартия,
Петерлик и Мосомигце, в които населението е българско53.
След като втори път пресича моста при Памук-дервен-
да на р. Струма, Григорович навлиза в планинските дебри и
минава през селата Кулата, Марикостиново, Спанчово, Кро-
мидово и достига една от целите на това пътуване - Мелник.
„Меленик (Мелник), пише авторът, притиснат от хребетите
на Перина (Пирин), се е разпрострял навътре в проходите
му и амфитеатрално разположен, покрива неговите стръмни­
ни. При входа от югоизток има две кули, останки от древен
замък, които сякаш очертават вратата към този укрепен от
природата град. Разгледах митрополията и трите манастира,
разположени на височината, извисяващо се северно от града.
Митрополията, почти скрита под земята, не съдържа нищо за­
бележително. Единият от манастирите, в чест на св. Никола, е
построен като че ли от Иван Владимир и изографисан, както
казват, от Панселин. Другият, който е на името на таксидио-
тите Гаврил и Михаил, съдържа само един гръцки ръкопис, а
третият „... принадлежи на светогорския манастир „Ватопед“.
... От една височина разгледах околностите на Меленик и на
запад съзрях манастира „Рожен“, а на изток р. Сугаро и село
Сугаро (дн. Сугарево). Меленик, чийто жители са българи

52 Григорович, В. Очеркь путешеств 1я..., с. 121.

53 Пак там, с. 123.
30

(твърде добре усвоили гръцкия език), има 26 големи и малки

църкви и две гръцки училища.“54
От М елник за Горна Джумая Григорович изминава за
два дена тежък път през планинските възвишения, през които
се провира р. Струма. По този маршрут Григорович отбелязва
най-характерното за селищата като Св. Врач (дн. Сандански),
известен с минерални извори, много развалини, което показва,
че на негово място преди е имало град. Кратки описания дава
и за селата Кресна, Сърбиново (дн. Брежани), Крупник и Си­
митли. За Горна Джумая авторът пише, че има една църква и
неголямо българско училище55.
През 1845 година В. Григорович пристига в Рилския
манастир, един от важните пунктове на неговото пътешествие.
Въпреки краткият престой руският учен пише с нескривано
вълнение и възторг. Той остава възхитен от училището и ли­
чността на Неофит Рилски. Както отбелязва Михаил Арнаудов,
дори в Атон не би намерил такова просветно огнище и такъв
преподавател. И Григорович започнал да посещава уроци по
български, славянски и гръцки език, сядайки наред с юношите
от Разлог, Самоков, Дупница, Мелник, та дори от Плевен и Се­
влиево. В беседи с този забележителен автодидакт - Неофит,
чиито дарби и чийто характер му правят крайно благоприятно
впечатление, както и в разговор с учениците му, Григорович
свиква „да уважава незаслужено забравения народ“, бълга­
рите. Почувствал и разбрал характера на българите, опознал
техните способности и прилежание, В. Григорович дава израз
на чувствата, които изпитва към българския народ56. „По ар­
хитектурата и по украсата му, пише той за Рилския манастир,
може да се заключи за многообразните желания и вкуса на тру­

54 Григорович, В. Очеркь путешеств1я..., с. 124; - срвн. Очерк

за пътешествието ми из Европейска Турция. Руски пътеписи за бъл­
гарските земи XVII - XIX в. С., 1986, 210-260.
55 Григорович, В. Очеркь путешесгая..., с. 125.
56 Арнаудов, М. Творци на българското възраждане. Първи
възрожденци. С , 1969, с. 178.
 31

долюбивия народ. Битолските българи са неговите архитекти,

разложките и самоковските - неговите живописци.“57 Завърш­
вайки пътуването по българските земи, Григорович преминава
през София и някои селища в Северна България.
Българската наука отдавна е дала оценка на резултатите
от проучванията на руския славист. В. Григорович собствено е
първият, който открива българска Македония за учения свят58.
Неговото пътешествие допринася няколко съществени резул­
тата. Григорович доказва, че източните и западните български
говори са две диалектни езикови групи на единния български
език общ за всички българи, населяващи Мизия, Тракия и М а­
кедония. Големи са неговите заслуги за българската етногра­
фия и фолклор. Той дава идеята на Д. Миладинов за събиране
на народни песни от Македония, която братя Миладинови ре­
ализират в 1861 година, като издават сборника „Български на­
родни песни“ . Така Григорович разкрива за научния свят и за
широката общественост българския народ, който се е съхра­
нил през многовековното турско владичество, запазил е своя
език, бит и книжовни традиции.
Няколко години след пътешествието на Григорович
неговият пример е последван от Александър Фьодорович
Хилфердинг (1831-1872), който е оставил ценни сведения за
Пиринска Македония. Той има намерение да напише обширен
труд по история на всички славянски народи и затова предпри­
ема продължително пътешествие по българските земи59. То му
дава възможност да проучи много славянски ръкописи.
През 1857 година Хилфердинг минава през Горна Джу-
мая. Той отсяда в къщата на Коте Попгьошев, комуто подарява
един екземпляр от книгата си „Письма об сербов и болгарь“,

57 Григорович, В. Очеркь путешеств1я..., с. 127.

58 Шиишанов, Ив. Студии из областта на Българското въз­
раждане. С., 1916, с. 6.
59 НА-БАН, ф.61, оп 4, .е 96, л.4.
32

издадена в Москва през

1855 година60. В него­
вата къща се събират
всички по-видни пър­
венци на града, между
които и Димитър Из­
мирлиев. Хилфердинг
им разказва за своите
намерения да събира
български песни, които
иска да издаде в отдел­
на книга. Той подбужда
местните българи да
основат фонд, от който
да се издържа по-добре
училището. Направена
е надлежна за това кон-
дика, е означение име­
ната на дарителите и на
Александър Фъодорович Хилфердинг паричните приноси за
(1831 -1 8 7 2 ) фонда61. Това всъщност
е началото на истинско
уредено училище, като и Хилфердинг прави една от първи­
те вноски. С каква радост горноджумайци приемат идеята за
фонда личи от писмото им до Самоковския митрополит, е кое­
то те го известяват „как преди четири недели замина през на­
шия град наречен Джумая един родолюбив човек русняк име-
нем г-н Михаил Джорджевич. Той... подбуди да си направиме
каса за училището да се учат всички сиромашки деца, градски
селски по настоящему.“62 По-нататък в писмото се съобщава,

60 Шарков, В. Град Горна Джумая. Минало и днес.С., 1930,

с.97.
61 Иванов, И. Български старини из Македония. С., 1970,
С.207.
62 Шарков, В. Град Горна Джумая..., с. 97.
 33

че същият русин им е обещал да потърси средства и от друго

място, за да посрещнат и други нужди на училището.
Активната политика на Русия през 50-те и 70-те гад. на
XIX в. има за цел не само да защити южните граници на дър­
жавата и да укрепи влиянието й в черноморския басейн. Успо­
редно с това балканската политика на Русия играе ролята на
катализатор за българското националноосвободително движе­
ние. При тези обстоятелства пред руските управляващи кръго­
ве възниква въпроса за Проливите - Босфора и Дарданелите.
Това ги заставя да търсят помощта на националноосвободи-
телните движения, да изучават историята, етнографията, гео­
графските условия и икономическия живот на районите в не­
посредствена близост до Цариград. В това направление се на­
сочват усилията на дипломати, общественици и учени.
През 60-те години на XIX в. руският учен Викентий
Василиевич Макушев (1837-1883) е на продължителна оби­
колка по Балканския по­
луостров. След внима­
телно проучване на съ­
ществуващите дотогава
източници и материали­
те, които събира по вре­
ме на пътуването си той
установява, че броят на
българите е 6,5 милиона
души. Макушев се по­
зовава и на молбата на
самите българи до сул­
тана от 1856 г. Според
него по-голямата част
от българското насе­
ление заема територия
определена на север от
р. Дунав, Тимок, При- Викентий Василиевич Макушев
зрен и Охрид - на за- (1 8 3 7 -1 8 8 3 )
34

пад, Костур, Солун - на юг и Одрин, Черно море - на изток63.

Руският учен прави сравнение между българския и сръбския
език като посочва сходните черти и разликата между тях, срав­
нява българите и сърбите като обръща особено внимание на
две качества, характерни за българите - трудолюбие и песте­
ливост.
След пътешествията на Григорович, Хилфердинг и Ма-
кушев интересът към българите се пренася и сред обществе­
ните кръгове. В края на 1858 и началото на 1859 г. в Македо­
ния за няколко месеца пребивават Егор Петровия Южаков
(1836 - 1866), сътрудник на авторитетното литературно спи­
сание „Современник“, и Виктор Рачинский. Техният марш­
рут започва от Солун на северозапад, където преминават през
бедни български села и стигат до Кукуш и Дойран. Навсякъде
са приети много радушно от населението, запознават се с не­
говия бит и душевност, съдействат за развитие на просветното
дело, изпълняват църковна служба на църковно-славянски. На
сбогуване цялото население на Кукуш излиза да ги съпроводи.
Накрая всички запяват: „Ние се разделяме... Вие отивате отта­
тък синьото море и високите планини, Ще се видим ли някога
пак?... Тежко ни е да се разделим с вас. Плачете, гори, долини,
реки, езера...“64. Група младежи от града и околностите съпро­
вождат двамата руси повече от три километра.
В края на 1868 и началото на 1869 г. в Македония се
озовава и първата жена от далечна Русия - Мария Карлова.
По време на няколкомесечното си пътуване тя успява да съ­
бере богати впечатления за живота на местното население в
Кичево, Скопие, Гостивар, Куманово, Битоля, Воден, Гевгели,
Струмица, Радовиш, Берово, Горна Джумая. С много верен
усет тя описва картини от бита на обикновените хора, спира

63 Макушев, В. Задунайские и Адриатические славяне.Спб.,

1867, с. 2,35.
64 Южаков, Е. П. Месяц в Болгарии. Современник, 1860,
кн. 11, с. 193, 219; Срвн. Южаков, Е. П. Един месец в България.
Руски пътеписи..., с. 291.
 35

се на детайли от облеклото на мъжете и жените. Появата на

жена на кон в онези времена на безправие за жените естест­
вено предизвика голям интерес. По този повод М. Карлова
пише: „Българските жени в Македония са същински деца... Те
не искат да вярват на очите си, искат всичко да пипнат с ръце.“
За разлика от много пътешественици тя обръща внимание и
на стопанския живот, чийто основен фактор според нея е бъл­
гарското население. То има еднакви обичаи, религия и език.
Когато преминава Влахина планина и се насочва към Горна
Джумая, Карлова забелязва „... все същото българско населе­
ние. Както казват, разликата е само в наречието, тънкостта на
което междувременно моето ухо не успя да долови.“65 Ней­
ното наблюдателно око не остава чуждо и на много природни
забележителности, на описание изгледа към Пирин и др.66
През 1874 г. руският дипломат и историк В ладим ир
А лександрович Теплов, пребиваващ от 1870 до 1881 г. в
Османската империя, се спира подробно на стопанския и
етнографския облик на Мизия, Тракия и Македония. Особен
интерес представляват неговите статистически сведения, об­
народвани през 1877 г. Авторът максимално добросъвестно
събира и обработва фактическия материал за населението в
трите области Той се позовава на турски официални докумен­
ти, колкото и неточни и тенденциозни да са те, а също и на ред
свидетелства от богатата документация на българската Екзар­
хия. Към тях Теплов прибавя проучванията на Ст. Веркович,
Салгънджиев, както и събраните лично от него сведения от
различни източници и накрая се ориентира към цифри, кои­
то се покриват с изследванията на редица европейски учени
и общественици. Така например за някои селища в Пиринска
Македония той дава следната картина: Неврокопска каза -
30 996 души, Мехомийска каза - 14 862 души, Мелнишка каза
65 Карлова, М. Турецкая провинция и ее сельская и городская
жизнь (Путешествии по Македонии и Албании). Вестник Европь!,
1870, кн. 6, с. 724.
66 Пак там, с. 154; в-к Македония, март 1932.
36

- 3 5 424 души с 64 български села и 2674 домакинства, и Пе-

тричка каза - 1 1 640 души с 39 български села и 1940 домакин­
ства. Във всеки район са посочени и българите, насилствено
приели исляма, като техният брой е най-значителен в Невро-
копско67. Статистическите сведения на Теплов за Солунския,
Битолския и Одринския вилаети се използват от много руски
учени и пътешественици при разглеждане етническия състав
на населението в Македония и Одринско.
Въпреки че идват по-различно време в българските
земи, руските учени и пътешественици стигат до едни и същи
изводи относно етническият състав на населението, неговото
политическо и икономическо положение, борбите му за нацио­
нално освобождение и културно възраждане. Това съвпаде­
ние не е случайно, а се дължи на факта, че те вярно отразяват
действителността в българските земи. При своите обиколки
те проучват паметници на литературата и изкуството, събират
ръкописи, записват песни и предания, изследват българския
език.
Решавайки тези задачи, те откриват и дълбоката исто­
рическа общност между славянските култури и славянските
народи, между българския и руския народ. В резултат на тех­
ните пътешествия и научни изследвания се задълбочава вза­
имното опознаване на двата народа и укрепват българо-руски­
те връзки.

3. Разширяване на контактите
с руската общественост в средата на XIX в.
Политическите и културните връзки през XIX са свър­
зани както с вътрешното социално-икономическо развитие
на българските земи, така и с влиянието на Русия. Активна­
та политика на царска Русия срещу Турската империя има за
цел защита южните граници на руската държава и развитие на

67 Теплов, В. Материали для статистики Болгарии, Фраки

Македонии. Спб., 1877, с. XXVI, 66, 67, 226, 238-244.
 37

черноморската търговия. Но пред руските управляващи кръ­

гове стои въпроса за Проливите при Цариград. Това ги заставя
да търсят помощта на балканските народи, в т.ч. и на българ­
ския народ. Балканската политика на Русия изиграва ролята на
катализатор за българското националноосвободително движе­
ние. Тя може да се разглежда като един външен фактор68, който
оказва въздействие и се слива с вътрешните сили, съзряващи
в българското общество. Освободителната борба на българите
се оказва свързана все повече с руско-турските войни, които се
възприемат от българския народ като надежда за свобода. Тра­
диционната вяра прераства в конкретно бойно сътрудничество
в хода на военните действия.
След Кримската война (1853 - 1856) и преди всичко
Англия и Франция бързат да увеличат своето влияние сред съ­
будените балкански народи. Особено внимание се отделя на
всички български земи. Тук те се стремят да спечелят нов те­
рен за влияние. Борбата обхваща и Македония, и това не е слу­
чайно. Македония влиза в общия поток на Българското въз­
раждане значително по-късно. Нейното духовно обновление
върви, за разлика от Северна България и Тракия, със забавени
темпове чак до Кримската война. Югозападните български
земи остават глуха провинция, в която се таят много тенден­
ции, непробили още на повърхността69. Причините за това са
по-слабото икономическо развитие, сложният демографски
облик, силното влияние на гръцката пропаганда. Поради тра­
диционното гръцко културно-езиково влияние процесът на
национално самосъзнание и консолидиране протича бавно и
мъчително. Този процес в основните си прояви - движение­
то за църковна независимост и светска национална просвета,
протича бурно след Кримската война70. Всичките тези обстоя-

68 Христов, Хр. Освобождението на България и политиката

на западните държави. С., 1968, с.7.
69 Ванчев, Й. Новобългарската просвета в Македония. С.,
1982, с. 133.
70 История на България, т. 5. С., 1985, с. 326.
38

телства създават условия за културна намеса и политически

домогвалия. И западноевропейските държави-победителки
бързат да се възползват. Франция укрепва своето консулство
в Солун и открива вицеконсулство в Битоля. Активна дейност
развиват и мисионерите от ордена св. Лазар. Англия организи­
ра протестански мисии в Банско, Солун и Битоля.
Поражението на Русия в Кримската война я лишава
от предишното изключително влияние на Балканите и в Бъл­
гария. Подкопава се не само нейното влияние, но и между­
народният й престиж като велика сила. Новата политическа
ситуация изисква промени във външната политика на Русия.
Тези промени са формулирани доста точно. Главната задача
на руската външна политика е борба за премахване ограниче­
нията на Парижкия договор от 1856 г. Да се запази влиянието
на Русия на Балканите е възможно при новата обстановка не
с военни, а по дипломатически път и чрез културно влия­
ние. Това изискват неблагоприятните външнополитически ус­
ловия и икономическа изостаналост. На новия курс на руската
външна политика се дължи и засилването на руското влияние
в българските земи и особено в Македония, където в борбата
за сфери на влияние участват почти всички големи европейски
държави.
Русия поема двубоя със западните сили за културна кон­
куренция в българските земи и най-вече в Македония, където
възелът от противоречия е най-силно заплетен. Значителен
дял в решаването на тези проблеми се пада на руските консул­
ства в Солун и Битоля. Руският консул М. А. Хитрово изпраща
навременни информации до Азиатския департамент на Руско­
то министерство на външните работи, свързва се с руския кон­
сул в Янина за поддръжка на християнското население, води
преписка с Найден Геров за изпращане на български деца на
учение в Русия71. До М. А. Хитрово се изпращат много писма

71 Ванчев, Й Новобългарската просвета в Македония...,

с. 143.
 39
от Македония, в които се иска съдействие за оказване мате­
риална помощ или се искат съвети по училищни и църковни
въпроси. С подобна молба се обръщат към него и жителите
на Неврокоп72. Руският консул в Солун също оказва матери­
ална помощ отделни българи да продължат образованието си,
а също и на български училища. Материална помощ от Русия
получават училищата в Охрид (300 рубли) Кукуш (2750 ср.
рубли), Струга и други.
За отпускане стипендии на учащи от южните славяни по
личното разпореждане на императора към бюджета на М инис­
терството на просветата се отпускат допълнително 5000 сре­
бърни рубли73. Отделно Светият синод разкрива 75 стипенди-
антски места в духовните семинарии74. На Одеското настоя­
телство се възлага задачата да набира кандидатите. То от своя
страна търси съдействието на Цариградската община, като й
препоръчва да подбере повече кандидати от Македония.
Засилването на руското културно влияние се обуславя
не само от целите на руската външна политика, но и от обек­
тивната потребност на общественото развитие на българския
народ. Така че борбата за влияние след Кримската война съв­
пада с движението за новобългарска просвета. При създаване­
то на чисто български училища най-много средства дава тър­
говската буржоазия вътре в страната и от българските колонии
в Цариград и Русия. Българските емигранти в Русия са не само
посредници в търговията. Те са също така проводници на ру­
ското влияние в българските земи. Чрез тях се осъществяват в
много случаи културно-просветни и книжовни връзки между
Русия и българския народ. Мнозина от тях заделят и значител­
ни парични средства за образованието. Към тях принадлежи
и Николай М. Тошков, който отпуска по 30 лири годишно за

72 Ванчев, Й Цит.съч., с. 144.

73 Българската нация през Възраждането. С., 1981, с. 421.
74 Ванчев, Й. Цит.съч., с. 140.
40

издръжката на девическото училище в Неврокоп и подкрепя

още 6 девически училища с материални средства75.
В Одеското настоятелство също така постъпват молби
за оказване на помощ от различни краища на поробеното ни
отечество. Там пристига молбата на К. Миладинов да бъде
приет като стипендиант по славянска филология. От поддръж­
ката на славянските комитети се нуждаят и други млади бълга­
ри като Д. Чинтулов (1822-1866), Р. Жинзифов (1839-1877),
В. Друмев (1841-1901) и много други. Така броят на българ­
ските стипендианти се увеличава всяка година. Едновременно
се извършва преврат в понятията за най-близък извор, откъ-
дето българската младеж трябва да черпи своето по-високо
образование. При основаването на Габровското училище Нео-
фит Рилски събрал над 120 ученици, някои от които изявяват
желание да продължат образованието си в Русия76. Това среща
пълно съчувствие от страна на руските власти и особено от
славянофилските кръгове.
Руското влияние върху българската просвета се осъ­
ществява също и чрез разпространяването на учебна педаго­
гическа и художествена литература. Инициативата принадле­
жи пак на Одеската българска колония и български интелиген­
ти учили в Русия. Благодарение на тях в средата на XIX век
руското министерство на просвещението, както и други цър­
ковни организации и ведомства, отпускат 2000 екземпляра
учебници. Преведени са също така 37 книги, някои от които с
учебен и педагогически характер77.
Към средата на XIX век в резултат на действието на ре­
дица икономически и политически фактори възниква стремеж
към светско образование. Като движение за българска просве­
та то се противопоставя на гръцкото духовно влияние и търси

75 Македонски преглед, 1931, кн. 1, с. 86.

76 НА-БАН, ф. 11, а.е. 376, л. 14.
77 История на България, т. 5. С., 1985, с. 300.
 41

пътища за изграждане на българската култура78. Поради това

особено остра е нуждата от учители и интелигенция, получили
образованието си не в гръцки училища, а в страни, където бъл­
гарите могат да овладяват съвременните научни знания, без
да бъдат подлагани на денационализация. По добре известни
причини гръцкото духовно и езиково влияние по същество за­
сяга югозападните български земи, които включват и част от
територията на днешния Благоевградски окръг. Ето защо тук
през втората и третата четвърт на XIX век новосъздаващият
се книжовен език трябва да води борба не само за мястото си
в литературата и книжнината, но още в църквата и в учили­
щето79. За ролята и мястото на руската културна политика в
Македония и по-специално в Пиринска Македония през 60-те
и 70-те години на миналия век можем да съдим от писмата на
много общини и частни лица от този регион.
След Кримската война едно от най-значителните про­
светни огнища в Пиринска Македония е Горноджумайското
училище. Тук през 1851-1856 година учителят Николай Цоне-
вич въвежда взаимната метода. Основите на истинско ново­
българско училище се поставят през есента на 1857 година,
когато се образува общоградски фонд за организация, издръж­
ка и строеж на нова училищна сграда. Инициатор и пръв дари­
тел е руският учен А. Ф. Хилфердинг80. Борбите на горноджу-
майци за укрепване на училищното дело продължават и през
следващите години. Но явно силите им не са достатъчни. Ето
защо в писмо от 14 юни 1866 до руския посланик в Цариград
граф Η. П. Игнатиев (1832 - 1908) жителите на Горна Джу-
мая искат парична и друга помощ за училището и църквата. Те

78 Анчев, А. Участието на българи - руски възпитаници в кул­

турно-националното ни възраждане през втората четвърт на XIX век.
- Исторически преглед, кн. 1, 1978, с. 55.
79 Български възрожденски книжовници от Македония. С.,
1983, с. 7.
80 Шарков, В. Град Горна Джумая. Минало и днес. С., 1930,
с. 97.
42

изпращат своя съгражданин К. Георгиев да опише състояние­

то на учебното дело в града и да ходатайства пред посланика
за изпращане „нашето бедно прошение, гдето му е място.“81
В писмото са посочени също така материалните трудности -
бедната училищна каса, липса на учебни помагала, както и чер­
ковни потреби. Писмото е подписано от 22 жители на града и
подпечатано с 17 печата, между които личат имената на хаджи
Никола, Георги Митов, М ита Здравко, Алексо Христо, Цвятко
Богдан, Христо Димитриев, Раде Георгиев, Димитър Спасо.
Горноджумайското училище възпитава много патри­
оти, които участват в националноосвободителните борби на
българския народ. Името на Георги Измирлиев-Македонче-
то (1851 -1 8 7 6 ) е едно от най-известните от възпитаниците
на училището. С помощта на руския консул в Цариград през
1873 година той постъпва във военното училище в Одеса82.
Тук учат и живеят български патриоти и културни дейци като
Д. Чинтулов, В. Друмев, В. Априлов, Н. Геров, Г. С. Раковски,
Хр. Ботев и други. Младите българи в Одеса се увличат от
прогресивни и революционни идеи. За тяхното настроение в
Одеса говори писмото на Г. Измирлиев до негов приятел. Ма­
кар че той учи в пехотно училище, известна му била дейността
на някои семинаристи. За това в писмото се казва, че е необ­
ходимо „една-две години да поживеем в Одеса и да прочетем
различни съчинения (сам разбираш какви), за да се подготвим
за мисията си, да се снабдим с материал за предстоящата ра­
бота.“83 Измирлиев пише, че бил посъветван от Семерджиев и
Стамболов да остане някоя и друга година. И той се съгласява
не защото го привличат военните знания и офицерския мун­
дир, а „за да прочете повече книги и се подготви за предсто­
ящата борба“84.

81 Македония.Сборник от документи и материали.С., 1981,

с. 224.
82 Ванчев, Й Георги Измирлиев-Македончето. С., 1966, с. 32.
83 Поглубко, К. За да бъдат верни на народа си..., с. 157.
84 Пак там.
 43

През 60-те години на XIX век всички кресненски села

откриват новобългарски училища. Най-уреденото и единстве­
но класно училище е в с. Влахи. От това село е Спас Стойков
Харизанов, който учи в Русия85. Първоначалното си образова­
ние той получава в родното си село в килийно училище, а след
това продължава образованието си в Банско при даскал Нико­
ла Попфилипов. На издръжката на селския първенец Георги
Илиев Спас Харизанов е изпратен да се учи в Русия, но скоро
се връща поради заболяване. Учителства в Мелник, Кресна и
други села. След освобождението заема различни длъжности
в Дупница и София.
Училището в с. Влахи също изпитва големи материал­
ни трудности. Поради тази причина на 10 юни 1867 година
жителите на селото се обръщат посредством Стефан Веркович
до руския консул в Солун с молба да им бъде оказана помощ.
Селяните изградили църква и училище, но не им стигат сред­
ства да ги завършат. „Като имаме големо желание за просве­
щение на чадата си, потрудихме се, та си сградихме църква и
училище... пак си немаме нищичко, нито една потреба нито в
църквата, нито в училището.“86 Затова селяните молят консула
да им издейства от Русия богослужебни книги, учебници, кар­
ти, граматика на чисто славянски език и други книги макар и
на руски език.
За развитието на революционното съзнание и издига­
нето на националноосвободителното движение в Мелнишкия
район от съществено значение е дейността на друг руски въз­
питаник - Димитър Попгеоргиев (1841 - 1907). Роден и изра­
съл в Берово, Малешевско, той учи в Одеската семинария през
1858 - 1860 година. По-късно Димитър Попгеоргиев участву­
ва активно в революционното движение, подготвя въстанието

85 Тасев, Хр. Просветното дело и националноосвободителна-

га борба в Мелнишкия край. Исторически преглед, кн. 5, 1978, с. 83.
86 Документи за историята на българското възраждане от ар­
хива на Ст. Веркович. С., 1969, с. 285.
44

в Малешевския край, участвува също и в Кресненско-Разлож-

кото въстание87.
Сериозни крачки в училицното дело прави и Разлож-
ко. По всяка вероятност Неофит Рилски е поддържал тесни
връзки с родния си край. При обиколката си В. Григорович на­
мерил ученици от различни краища в Рилския манастир при
Неофит Рилски, от които те възприемат взаимоучителната ме­
тода. В Банско имало метох на манастира, където се учат по
няколко ученика88.
Развитието на просветното дело и националноосвобо-
дителните борби в Пиринска Македония са свързани с дей­
ността на Стефан Веркович (1821 - 1893). Дошъл в Македо­
ния като агент на сръбската национална пропаганда, Веркович
прекарва много години сред българския народ, свързва всич­
ките си научни амбиции и цялата си жизнена съдба с неговата
култура, опита се да проникне в неговата историческа съдба и
става горещ приятел и почитател на българите89. Опознал бита
на македонските българи, техните стремежи и цели, Веркович
използва всичките си знания и делови връзки с други страни и
народи за осъществяване културно-национални задачи на бъл­
гарския народ.
Стефан Веркович води оживена кореспонденция с ру­
ското посолство в Цариград и консулството в Солун, запозна­
ва ги с обстановката в българските земи и трудностите, които
българския народ трябва да преодолява в процеса на борбата
за просветно-църковна независимост. Показателни в това от­
ношение са писмата на дякон Павел от Неврокоп, който е учил
в Русия и по-късно служи в руското консулство в Солун. В пис­
мо до С. Веркович дякон Павел му съобщава, че консулът на

87 Тасев, Хр. Исторически преглед, кн. 1, 1978, с. 82.

88 Алексиев, Н Македонски преглед, кн. 3, 1931, с. 931 ; Асян-
чин, Ив. Принос към изучаване на Разлога и по-частно на с. Баня.
Пловдив, 1915, с. 33.
89 Веркович, Cm. Народни песни на македонските българи...,
с. 26.
 45
Русия се интересува от събитията в Неврокоп. От това писмо
става ясно, че руският консул следа отблизо борбата на невро-
копчани с гръцкото духовенство, поддържа вярата им благо­
приятния изход на борбата. „Господин консулът - пише дякон
Павел, ви моли всички новости да му съобщавате90. По това
време се води голям спор с гръцкото духовенство в Неврокоп,
в резултат на което гръцкия владика е принуден да напусне
града, а училището е затворено. В друго писмо от 12 декември
1866 година до Веркович дякон Павел уведомява, че руският
посланик в Цариград поръчал на консула в Солун да отиде сам
в Неврокоп и да „умирит“ работите91. Едновременно с това той
съветва неврокопчани „да продължат борбата и да нямат ника­
къв страх“92. Със съдействието на Ст. Веркович редица селища
от Пиринска Македония и особено от Неврокопско изпращат
младежи на учение в Русия. По-различно време по-даровити
ученици са изпратени и от Неврокопско. Сред тях са Атанас
Илиев Дуков, Георги Великов Стойков, Васил Хаджипетров
от Гайтаниново и други93. През 1869 година Неврокопската
община изпраща ученичката Елена Георгиева в руското кон­
сулство в Цариград, а оттам в девическото училище в Одеса на
разноски на H. М. Тошков94. Във връзка с отиването на учение
в Русия Петър В. Сарафов от с. Гайтаниново, Неврокопско, с
писмо от 5 октомври 1869 година моли Веркович да издейства
стипендии за младежи от селото за учение в Одеса. Той отдава
голямо значение на този въпрос, затова в края на писмото из­
казва благодарност ако се уреди този въпрос, „а именно ще се
помни во веки веков“95. По повод набирането на учащи Никола

90 Документи за българското възраждане..., с. 239.

91 Пак там, с. 242.
92 Пак там, е. 239.
93 Даскалов, А. Из миналото на Неврокопско и близките му
покрайнини. Македонски преглед, кн.1, 1931, с. 106.
94 Документи за българското възраждане..., е. 382.
95 Пак там, с. 395.
46

Петров (Падарев) пише на 16 юли 1872 година, че е намерил

две момчета стипендианти за Русия96.
Ст. Веркович поддържа връзки и с българската коло­
ния в Одеса. Много от преселниците се отзовават на различни
молби и отделят значителни средства за откриване на българ­
ски училища. През 1867 година с паричната помощ на одеския
търговец H. М. Тошков е открито девическо училище97.
Като се възползва от връзките си с видни руски дейци,
Ст. Веркович се старае да издейства чрез тях книги и парична
помощ, да се набавят църковни книги за 12 села и една малки
парична подкрепа за девическото училище в Неврокоп98.
Веркович допринася твърде много за изпращането на
книги и материална помощ за Неврокопско. Той подбужда и
сам е инициатор на редица искания на българското население
от този край. Така в писмо от 3 февруари 1870 година до ру­
ския посланик в Цариград българската община в Неврокоп го
уведомява за усилията, които полага за духовното развитие и
издигане на съгражданите си и в същото време молят за мате­
риална подкрепа от Русия. В писмото се отбелязва също така,
че в града има 2 църкви, но няма църковни одежди, камбана и
средства за училището99. Писмото завършва с думите: „Покро­
вителю, ние се трудим, но средства немаме... ние желаем про­
свещение на народа, за това молим крепко ръката ви за защита
и помощ, за да избавим многочисления български народ от
гръцките владици, коварства и нападения.“ 100 Писмото е под­
писано от 15 членове на общината, между които личат имена­
та на изтъкнати дейци в този край - Илия Дуков, Ст. Костов,
Н. Мандушев, Спас Илиев и др. Искането на неврокопчани
било уважено и с писмо от 12 ноември 1870 г. ведомството
на вероизповеданията уведомява Азиатския департамент, че

96 Документи за българското възраждане..., с. 502.

97 Просветното дело в Неврокоп..., с. 62.
98 Документи за Българското възраждане..., с. 395.
99 Македония. Сборник от документи и материали..., с. 110.
100 Пак там, с. 251, 252.
 47

му предоставя за Неврокоп три сандъка с църковни одежди и

70 екземпляра учебни книги, които моли да бъдат изпратени
по съответния начин101.
Молби с подобен характер до руските дипломатически
представители изпращат и отделни лица, известни дейци на
новобългарската просвета и църковнонационалната борба.
В тях се съдържат сведения за ръста на българското просвет­
но дело в Македония и по-точно в Пиринска Македония, за
трудностите от материално естество, подчертава се ролята на
просветното движение за издигане националното съзнание на
населението. В писмото на просветния деец Никола Вардев от
Якоруда до руския консул във Варна от 17 март 1871 г. изрично
се подчертава, че „само образованието ще спаси българския
народ от заблудите на гръцкото духовенство“ и с помощта на
всеславянска закрилница Русия ще се прогонят мрака и неве­
жеството сред населението“ 102.
Друга заслуга на Ст. Веркович е издирването на народни
песни, гатанки, обичаи, етнографско - географски сведения,
археологически паметници и стари ръкописи. Голям интерес
проявяват руските слависти. Веркович започва издирването на
народни носии във връзка с подготвяната изложба в Москва
през 1867 година. Още през 1866 г. по поръчение на руския
консул Лаговский неврокопчанинът дякон Павел в обширно
писмо се обръща към Веркович да употреби всички усилия, за
да намери необходимите носии. В това дело се включват ня­
колко учители от Неврокопско. С помощта на Никола Иванов
Ковачевски от с. Ковачевица, Неврокопско, Веркович доставя
исканите носии в Солун, където пристига и специален пра­
теник от Петербург, за да ги огледа и изпрати на изложбата в
Москва103.

101 Ванчев, Й. Новобългарската просвета в Македония...,

с. 147.
102 Пак там.
103 Документи за българското възраждане..., с. 262, 234.
48

Писмата на Веркович разкриват връзките и на много

други обществени дейци с руското консулство. От преписката
на Ст. Салгънджиев с Веркович се разбира, че той два пъти
се е срещал с руския консул, който му възлага чрез Веркович
да събере някои „повърхностни сведения за Мелнишко, Драм-
ско и Серско“104. Тези сведения били необходими на консула
във връзка с неговото заминаване за Русия. Иван Гологанов
изпраща също така най-подробни сведения до руския консул
Хитрово през 1880 година чрез поп Иван Маджаров от Него-
ван 3 писма с „изложения за злоупотребите, свирепствата и
убийствата“105.
Насилията и убийствата са една от темите, които се
срещат често в преписката на Веркович. Като се вглежда във
всички страни от живота на българския народ, опитният на­
блюдател не може да не открие мъките и страданията на този
народ106. Една от най-позорните страни на турското иго както
навсякъде из българските земи, така и в Пиринска Македо­
ния, е насилственото ислямизиране на жени, девойки и деца.
Многобройни документи разкриват потресаващата картина на
суровата и мрачна действителност по пътища, села и градове
пред прага на XX век.
Руската общественост проявява особен интерес към
просветното дело в Македония. По искане на Славянския ко­
митет в Одеса са изпратени по дипломатическа линия до Ди­
ректора на Азиатския департамент в Петербург сведения от
руските консули в Солун и Битоля. В тях са отбелязани българ­
ските села и градове, които се нуждаят от създаване на народ­
ни училища. На територията на днешния Благоевградски ок­
ръг са посочени редица селища, които тогава влизат в Серския
санджак, Солунски вилает. Консулите посочват, че в района на

104 Документи за българското възраждане..., е. 563.

105 Пак там, с. 596.
106 По-подробно: Петров, П. Съдбоносни векове за българ­
ската народност. С., 1975, с. 158,233, 357; Същият. Асимилаторска-
та политика на турските завоеватели. С., 1964, с. 340.
 49
Солун има 40 български села. Преминавайки по на север, те
отбелязват че в Серско има 150 български села, едно училище
в града и едно в с. Горно Броди. За Неврокоп те пишат, че в
града има 1500 български къщи, в неговия район са включени
още 100 села населени с българи, а в самия град - 2 училища -
девическо и мъжко. Мелник е посочен като град с 1500 къщи,
а районът му обхваща 150 български селища107. Според доне­
сенията на руските консули тези три града и районите около
тях се нуждаят от църковни книги и парична помощ. От тази
помощ се нуждаят особено околните многолюдни села, за да
се открият мъжки и девически училища.
Посочените примери в Горноджумайско, Разложко, Не-
врокопско и други села и градове показват ролята на Русия и
руската материална помощ за развитието на просветата в Ма­
кедония през втората половина на XIX век. Руската финансо­
ва, материална и морална помощ съдейства за високото обра­
зование на българската младеж в навечерието на XX век.
Интересът на руското общество към българския народ
намира израз и в много кореспонденции в руски вестници.
Особено внимание заслужават две статии поместени в „Одески
вестник“ и „Современное слово“, в в които се засягат въпроси
за положението на българите в Разложко. Анонимният автор
Д. Г. дава подробно описание на тежкото положение на бълга­
рите не само в Разложко, но изобщо на населението в Турция.
„Няма късче земя, пише авторът, необагрено с християнска
кръв, няма семейство, което да не е оплаквало някои от своите
членове. Рядко можете да намерите човек неограбван и нео-
биждан тежко.“108 Авторът на писмото изглежда разполага с
по-широка информация за отношението на различните държа­
ви към положението на българския народ. Западноевропейци­
те са несправедливи към страданията на българите, като твър­

107 Македония. Сборник от документи и материали..., с. 283.

108 Унджиева, Цв. Сб. Български автори в руския периоди­
чен печат. 1854 - 1864, т. 1, С., 1932, с. 24.
50

дят пред цивилизования свят, че тези угнетения са временни,

че турците няма да останат равнодушни, а ще се поправят. А в
действителност, пише по-нататък авторът, целият свят знае, че
нито един християнин не е сигурен нито в правото на собстве­
ност, нито в своето съществуване. ,Цесто турците убиват хрис­
тияните единствено от желание да изпитат своите кинжали и
оръжия.“ 109 Българският народ е държан в подчинение само със
силата на оръжието и страха. Никаква друга икономическа или
политическа сила не е привързвала раята към чуждоземните по­
робители. Затова насилието и произволът стигат до анархия, а
ограбването е ежедневна практика в Турската империя.
През 1862 година вестник „Современное слово“ публи­
кува съобщения за български песни. В съобщението се казва,
че пръв, който обърнал внимание на българските песни, бил
В. С. Караджич, издал сборник от песни, в който на с. 3 7 -4 7
били поместени 27 български песни, съобщени му от търго­
вци от Разлог при р. М еста110. Сред тях бил и Марко Тодо-
рович, българин из Разлога, живял във Виена като вносител
на стоки от Македония. През 1792 година той дава средства
за отпечатване на църковнославянски буквар, употребяван в
много килийни училища.

4. Пиринска Македония по време на

Освободителната война и Кресненско-
Разложкото въстание 1878/79 г.
Освободителната руско-турска война от 1877/78 година
се посреща с радост от целия български народ. Из всички краи­
ща на изстрадалата земя се разнася вестта за войната. Вярата на
населението от Македония във освободителната мисия на Ру­
сия има дълбоки корени. Оттам идват надеждите в руската по­
мощ и обичта към Русия. Още през 1846 година преводачът на
австро-унгарската делегация в Цариград граф Филип Кавриани

109 Унджиева, Цв. Сб. Български автори..., с. 24.

110 Пак там, с. 242.
 51

в един рапорт за пътуването си в Албания и Македония пише,

че българската рая е с големи симпатии към Русия. Оттук из­
лизат възторжени русофили като Д. Миладинов, Р. Жинзифов,
Н. Охридски. Вярата си в Русия изразява във вдъхновеното си
творчество Григор Пърличев (1830 - 1893) със „Славяно-бъл-
гарска ода на царя Освободител 1878 година“ 111. Ето защо и в
Македония, както във Северна България и Тракия, българското
население посреща с неописуема радост вестта за освободител­
ната война.
Още при първите вести за обявяването на войната се
активизира четническото движение. В Малешевско четата на
Димитър Попгеоргиев респектира турската власт. В Серско,
Неврокопско и Мелнишко действа четата на Тодор Паласкаря
и Стоян Карастоилов. По същото време из Пиринска Македо­
ния бродят две по-малки чети - на Кочо Лютата и на Стойко
Цапаревеца. Чети се появяват в Солунско, Охридско, Костур-
ско. В някои селища възниква движение на селяните за разру­
шаване на феодалното земевладение. Навсякъде се пеят бун­
товни песни, вършат се тайни приготовления за посрещане
на освободителите. Така че и в Македония, както навсякъде в
българските земи, където не се водят преки военни действия,
българите показват своята готовност да водят борба за осво­
бождението от турското робство и за създаване на своя единна
национална държава,
По време на легендарните боеве при Шипка, Шейново,
Плевен и Стара Загора редом с руските войски се сражават и
12 000 български опълченци от Мизия, Тракия и Македония.
В тези битки участват и над 100 души от територията на днеш­
ния Благоевградски окръг. Сред тях са имената на Филип Ива­
нов от Горна Джумая, Георги Банков от Белица, Стефан Лавров
от Якоруда, Вишан Петров от Годлево, Никола Илиев от с. До­
лен, Неврокопско, Тодор Дуков от Неврокоп, Димитър Недял­

111 Кирил Патриарх Български. Натанаил Охридски. С., 1952,

с. 375.
52

ков от c. Кремен, Неврокопско, Янко Лазаров от Мелник, Фи­

лип Стоянов от Гайтаниново, Георги Темелков от Добринище,
Марко Илиев от Разлог и други112. Всички те воюват рамо до
рамо с руските войници и на дело показват стремежите на насе­
лението от Пиринска Македония към свобода и самостоятелен
живот.
Населението от Пиринска Македония посреща с голя­
ма радост наближаването на руските войски. Приготовлени­
ята на руското командване за завземане на цяла Македония
стават достояние на населението. Новината от сключването
на Санстефанския договор залива цялата страна. Скоро обаче
навред из българските земи се разнасят слухове, че западните
държави отказват да признаят резултатите от войната, което
сериозно разтревожва народа по градове и села. Започва да
се говори, че Санстефанският договор няма да се изпълни, но
народът не иска да повярва. При Дондуков всеки ден започват
да пристигат представители на разни градове и села за осво­
бождаване и на техните населени места113.
Очакванията на населението от Пиринска Македония
най-сетне се сбъдват. На 12 февруари 1878 година неописуема
радост преживяват жителите на Горна Джумая. Една войскова
част - втори дивизион от Мариополския хусарски полк, под
командването на майор Иван Павлович Орлински (неизв. -
1879), влиза в града. Това е истински празник за населението
от града и околните села, Още същия ден е установено комен­
дантство и временна милиция. Няколко дни по-късно идва и
новоназначеният окръжен началник щабскалитанът от гвар­
дията Йосиф В. Шевченко, който устройва първото админи­

112 Димитров, Н По дирите на дружбата. Благоевград, 1983,

е. 20; от Разложко в опълчението воюват 40 души, а от Неврокопско
- 25 доброволци (по-подробно: Янков, Ат. Боня. Сърце и огън от
България. С., 2008, е. 405; Марков, Ив. Юначни българи. Благоев­
град, 2008,18-25.
113 Кирил Патриарх Български. Натанаил Охридски..., с. 376.
 53
стративно управление114. Малки руски разузнавателни части
влизат в контакт с жителите на селата Падеж, Лисия, Дренко-
во, Сърбиново, Селище, Кресна, Градево и други.
В началото на 1878 година освободителният полъх об­
хваща и жителите на Разложката котловина. Към средата на
януари с. г. една драгунска част освобождава Якоруда. Якоруд-
чани с трепет и вълнение посрещат освободителите. Малкият
руски отряд престоява само един ден в селището, след което
отново се връща към Велинград. Руски войскови части, макар
и временно, престояват и в други селища на Пиринска Маке­
дония115. Навсякъде те се радват на възторжено посрещане от
българското население.
Но освобождаването на част от Пиринска Македония
съвсем не успокоява възбудените духове на населението. Про­
дължават да се стичат молби до Временното руско управление
за изпращане по-скоро на руски войски, за да се спасят от за­
силващите се грабежи и насилията от страна на турците. На
14 март 1878 година населението от Разложко изпраща молба
до руския губернатор, предназначена за главнокомандуващия
руската армия, в която се казва: „От Дунава до Пирин и брего­
вете на М ала Азия наши братя славят името на Велика Русия.
Цяла България и Тракия видяха лъскави дни. Като слушахме
за това щастие на мизийските и тракийски наши братя, хъл­
цахме от надежди и ожидания да видиме и ние блажения и
радостния оня час, часа на освобождението от агарянско ти-
ранство. Но надеждите и ожиданията ни ще останат неизпъл­
нени... Ние топло желаем ръката, която е обърсала и обърсува
сълзите на плачущите, да видим тая благодетелна ръка и ...
да пролеем над нея радостни сълзи!“116. Писмото е подписа­
но от чисто българските села Банско, Годлево, Горна Драгли-
ща, Долна Драглища, Добърско, и смесени с турци: Мехомия,
114 Кирил Патриарх Български. Натанаил Охридски..., с. 376.
115 Пак там, с. 431.
116 Освобождение Болгарии оттурецкого ига. T. III, Москва,
1967, 33-34; Димитров, Н По дирите на дружбата..., с. 22.
54

Баня, Якоруда. Белица. Бачево. Селата от района на Кресна

също изпращат своя делегация до руското главно командуване
за „незабавно освобождаване от турците“. Делегацията имала
пълномощия да съпровожда руските войски в Кресненското
дефиле.
Молби с подобно съдържание се изпращат от всички
краища на Македония. На 7 април 1878 година представите­
ли на българската църква изпращат обръщение до руското
командване за „незабавно заемане на Македония от победо­
носните руски войски“117. На 20 май същата година църков­
но-училищните общини в Македония изпращат до руското
консулство обръщение, подписано от жителите на Струмица,
Солун, Гевгели, Демир Хисар, Сяр, Скопие, Кукуш, Белене,
Петрич, Неврокоп, Битоля, Охрид и други, с молба Македония
да не бъде отделяна от Мизия и Тракия, за присъединяването й
към Южна и Северна България.
Въпреки единодушното искане на българското населе­
ние от всички градове и села, по инициатива на западноевро­
пейските държави и преди всичко на Англия, Австро-Унгария
и Германия е свикан Берлинският конгрес, който налага един
несправедлив акт спрямо българския народ. Решенията на
конгреса са оповестени. По силата на тези решения българска­
та нация е разпокъсана на пет части. Две от тях - Княжество
България и Източна Румелия, са освободени завинаги, но из­
вестно време са под различна зависимост от Високата порта.
Одринска Тракия и Македония са върнати отново под властта
на Турция. Съгласно чл. 23 на Берлинския договор се пред­
вижда да се проведат реформи. В такава обстановка Русия за­
почна да изтегля войските съгласно решенията на Берлинския
конгрес. През лятото на 1879 година тя напуска района на Гор­
на Джумая.
При тежкото икономическо и политическо положение,
при липсата на най-елементарна сигурност за живота и след

117 Македония. Сборник от материали и документи..., с. 333.

 55

като Берлинският конгрес ликвидира и последните надежди

за присъединяване към България, македонските българи дос­
тигат до единствения изход - въоръжената борба за премахва­
не на турското потисническо управление. Борбата взема нови
по-широки размери, обхваща най-отдалечените от границите
на Княжеството райони. Наред с четите, които не прекъсват
своята дейност по време на войната, се образуват и нови чети.
Така още през април-май във Велес се готвят за въоръжена
борба. Депутация от града донася писмо до Кюстендилския
окръжен началник H. Р. Овсяньш, в което се казва, че ако
бъдещото развитие на събитията и по-специално поемане ръ­
ководството на Временното руско управление от А. М. Дон-
дуков-Корсаков (1820 - 1893) не доведе до нищо утешително,
те „искат сами да си вземат оръжие“ 118. В Серско от пролетта
на 1878 година се появяват чети, а към август се придвижват
към Мелник. Планините се оживяват от нови бунтовници.
В Петричко се движат четите на К. Бакалов, Дончо Златков и
др. Спонтанно се създава неорганизиран и силен повсеместен
въоръжен протестен бунт против Берлинския договор119.
На 5 октомври 1878 г. започва неравната битка за сво­
бода. Въстаниците, водени от войводите Стоян Карастоилов,
Коста Кукото, Стою Торолинко, Кръстю Светиврачки, Кочо
Лютата, атакуват и превземат укрепените турски позиции при
Кресненските ханове. В следващите дни освобождават селата
Кресна, Ощава, Влахи, Моравска, Сливница, Крушица, Горе-
ме, Горна Рибница, Палат, Яково, Старчево, Горна Градешни-
ца, Илинденци, Плоски. Пожарът пламва и в Разложко. Осво­
бодени са Банско, Баня, Горно и Долно Драглище, Белица и др.
Борбата нараства по размах и сила, навлиза в нова фаза.
Тя се води срещу оставането на Македония отново в Осман­
ската империя, така и срещу дълбоко несправедливите ре­
118 Дойнов, Д Националноосвободителните борби в Югоза­
падна България в навечерието на Кресненско-Разложкото въстание.
- В: Кресненско-Разложкото въстание. С., 1979, с. 47.
119 Кирил Патриарх Български. Натанаил Охридски..., с. 386.
56

шения на Берлинския договор. Опора и резерв въстаниците

виждат в лицето на освободеното Княжество, независимо от
официалната политика на гражданските и военните власти на
Временното руско управление и противодействието на Вели­
ките сили. Обикновените български патриоти са убедени, че
въстанието е подготвено с подкрепата на Временното руско
управление. Наистина Временното руско управление е в те­
чение за развоя на Кресненско-Разложкото въстание чрез Ма­
рин Дринов (1838-1906). Дондуков насърчава съпротивата
на българите срещу Берлинския договор. Руските власти в по­
граничните райони активно подпомагат въстаническите чети.
Голяма активност в това отношение проявяват Горноджумай-
ският и Кюстендилският окръжни управители Шевченко и
Овсяньш120. Единствената велика сила, заинтересована обек­
тивно от успешния изход на борбата в Македония, е Русия.
Но тя не съдейства на въстанието от предпазливост да не се
предизвикат нови усложнения и да се стигне до война както
през 1 8 5 3 -1 8 5 6 г. Ето защо царското правителство не одобря­
ва благосклонното отношение към въстанието. Поради силния
дипломатически натиск от страна на Англия и Австро-Унга­
рия руските власти не подкрепят официално Кресненско-Раз­
ложкото въстание.
Веднага след като научава за въстанието и помощта на
благотворителните комитети „Единство“, руското правител­
ство предупреждава посланика си в Цариград граф Алексей
Борисович Лобанов-Ростовски (1824 - 1896) да забрани ор­
ганизирането на територията на Княжество България и на Из­
точна Румелия на въоръжени отряди в помощ на въстанието,
което по това време обхваща вече голяма част от територията
на Пиринска Македония121. Руският император с телеграма от
17 октомври 1878 година нарежда на Е. И. Тотлебен да забра­
ни формирането на въоръжени отряди и събирането на сред­

120 Тодоров, Г. Временното руско управление..., с. 417.

121 Дойнов, Д. Кресненско-Разложкото въстание..., с. 273.
 57

ства между руските служащи. „Искам да се вземат най-стро­

ги мерки за прекратяването на всякакви самоволни действия
под предлог за обединение на българската народност, което
нанася повече вреда, отколкото полза“122, се казва в телегра­
мата. В този дух директорът на Канцеларията на Временно­
то руско управление ген. М. А. Домонтович предупреждава
също и губернаторите. Изобщо международната обстановка
не е благоприятна за освободителната борба на населението
от Пиринска Македония, и Русия се въздържа от подкрепа на
въстанието, за да не се нанесе вреда на постигнатото за Осво­
бождението на България.
Ръководителите на Временното руско управление в
Княжеството много добре разбират и виждат истинските
причини за въоръжената борба на българското население от
Македония. Те решително отхвърлят клеветите особено на
австроунгарската преса, че уж руските власти били инициа­
тори и подбудители на националноосвободителното движение
в Македония. Дори се твърдяло, че руски войници участват
в това движение, за да се оправдае намесата на австрийското
правителство в работите на българския народ. За да прикрие
лошото положение на населението в Македония, Турция в из­
вестна степен подпомага европейската дипломация в опитите
й да представи въстанието като „руски експорт“ . Но тези кле­
вети са далеч от действителността. Ярко доказателство е една
петиция на жителите от Горноджумайско до Великите сили в
Цариград, в която заявяват, че няма да приемат да „бъдат отде­
лени от Софийския санджак и че ще се борят за запазване на
придобитата свобода“ 123.
Отхвърляйки обвинението за съучастничество на Вре­
менното руско управление, княз Дондуков още тогава посоч­
ва, че причините за въстанието се коренят в социалните и по­
литическите отношения в Македония и нейното незаемане от

122 Дойнов, Д. Кресненско-Разложкото въстание..., 268-270.

123 Тодоров, Г. Временното руско управление..., с. 416.
58

руските войски след сключването на мира. Предвид стратеги­

ческото положение на Македония Дондуков в писмо до воен­
ния министър пише: „Турците с всички мерки се стремят към
завладяване на земите, принадлежащи на коренните жители
българи. Османското правителство се стараеше да раздава ту­
кашните земи на бейовете в ръцете, на които са съсредоточени
в настояще време най-добрите и най-значителните гори и по­
лета в страната. Българите, съставляващи 2/3 от цялото насе­
ление на Македония, наполовината са обезземлени и са само
ратаи... Такива аграрни условия, от само себе си се разбира, че
трябвало да предизвикат неудоволствие сред българското на­
селение и да го подбуждат при всеки удобен случаи за това.“124
Въпреки принципните разпореждания на руските
власти, дипломатическите представители на Русия в България
се отнасят с големи симпатии към въстанието. Дондуков-Кор-
саков при пристигането си в София заявява на народа, че той
„не желае да го наричат освободител само на България, но дай
бог на цяла Македония и Тракия!“125 Мнозина измежду воен­
нослужещите пожелават да се присъединят към въстанието,
Руски офицери, за които Берлинският договор е една жестока
обида за Русия, искат разрешение за това от своите командири,
но не го получават. В търновския комитет „Единство“ идват
няколко офицери на служба в учебната българска дружина и
искат да отидат в Македония като водачи на въстанието. Това
са гвардейският поручик Николай Николаевич, гвардейският
подпоручик Северин Тигерщет и гвардейският поручик Тео­
дор Курганович, но не получават разрешение126. В разгара на
въстанието Софийският комитет организира и изпраща в Пи­
ринска Македония въоръжена чета начело с Адам Калмиков,
капитан, сотник от Донската казашка войска. Този смел руски
офицер е доста своенравен, с необуздан и авантюристичен ха­

124 Тодоров, Г. Временното руско управление..., с. 418.

125 Кресненско-Разложкото въстание..., с. 265.
126 Кирил Патриарх Български. Натанаил Охридски..., с. 434.
 59

рактер. Неговото име е свързано не само е героични подвизи

до смъртта му през 1883 г. в Осоговския балкан, но и е реди­
ца печални постъпки в хода на въстанието като убийството на
Стоян Войвода, Г. Чапрашиков и И. Трендафилов127. На стра­
ната на въстаналото българско население по поречие на Стру­
ма и Разложката котловина участват още двама руси. Това са
Константин Плеванов - командир на Девета чета, и четникът
Иван Плеханов от Ш еста чета128. Присъствието на руси в бит­
ките поддържа убеждението и вярата, че Русия няма да остане
безучастна. Тази вяра е отразена и в апела на Привременното
българско управление в Македония.
Подвигът на борците от Кресненско-Разложкото въс­
тание намира отглас и сред руския печат. Вестниците от всич­
ки направления пишат за опожарени градове и села, за про­
кудени бежанци. Вестник „Молва“ изнася данни за участието
на българи от Княжеството в бойните действия. Пак същият
вестник съобщава, че българите ще търсят повод да се обе­
динят“ 129. Вестник „Санктпетербургские ведомости“, който
най-последователно провежда политиката на славянофилите
и идеята на славянството, посочва, че българите се отнасят с
признателност към Русия, която им е помогнала да се осво­
бодят. Затова вестникът отбелязва, че признателните българи
изразяват недоволство от факта, че страната им продължава
да бъде разпокъсана130. Според „Голос“ поради несигурното
положение се налага да заминат представители от Княжество­
то за Македония и да убедят населението да не вдига повече
въстания. Македонските българи не могат повече да разчитат
на Княжеството. Европа щяла да пази Княжеството, което пък
от своя страна не трябвало да нарушава решенията на Берлин­

127 Дойнов, Д Кресненско-Разложкото въстание. С., 1978,

е. 35, 63.
128 Кирил Патриарх Български. Натанаил Охридски..., с . 459.
129 Петров, М. Руският печат за последиците от Креснен­
ско-Разложкото въстание. Исторически преглед, кн. 5, 1978, е. 72.
130 Пак там, е. 72.
60

ския конгрес. В интерес на бъдещето се налагало да се пре­

крати всякакво протестно движение в Македония. Така че в
руската преса съществуват различни тенденции, но преобла­
даващата е, че моментът не е подходящ за въоръжени действия
и трябва да се изчакат по-благоприятни времена.
Независимо от широкия размах на съпротивителното
движение против решенията на Берлинския конгрес и проте­
стите от страна на българската общественост пред Великите
сили обединяването на българските земи не се постига. Кра­
ят на Временното руско управление наближава. През 1879 го­
дина Горна Джумая трябва да бъде върната на турците. Сред
населението възниква атмосфера на постоянно безпокойство,
подклаждано от обезпокоителни духове. Най-сетне слуховете
се потвърждават. В южните части на Горноджумайския район
се появяват турски части. Те водят преговори за предаване на
града и освобождаването му от руски войски. Официалните
власти предупреждават населението, че градът ще бъде вър­
нат на турците и войската ще замине за Дупница в най-скоро
време. Цялото население излиза на площада при изпращането
на руските войни. След това била избрана делегация начело с
Арсени Констенцев (1842 - 1923), която веднага заминала за
София, където трябвало да моли княз Дондуков и да иска него­
вото застъпничество да не се предава градът на турците. Мъка­
та и желанието на горноджумайци били изложени на Дондуков
чрез Марин Дринов. Дондуков изслушал внимателно делега­
цията и казал: „Идете и кажете на джумайското население, че е
невъзможно вече Джумая да остане към България, защото сам
императорът е подписал Берлинския договор. Предайте му и
неговите думи: „Аз поставих оградата на Санстефанска Бъл­
гария. Берлинският договор развали тая ограда, но белезите й
останаха!“131
След завръщането на делегацията предстояло или да се
преклони глава пред турците, или да се изсели населението.

131 Кресненско-Разложкото въстание..., с. 100.

 61

На публично събрание на площада всички решили да напус­

нат своите родни места, вместо да се върнат отново под тур­
ския режим. Нова делегация отишла при Дондуков - този път
за искане на коли за пренасяне багажа на гражданите в Княже­
ството. Въпреки че Дондуков съветвал джумайци да не се из­
селват, необходимите коли били намерени. Скоро пристигнала
и европейската комисия за определяне на границите. Всички
започнали да товарят своята покъщнина на дошлите коли и да
се отправят към граничната линия. Но значителна част от на­
селението не желаела да се подчини безропотно на несправед­
ливостта. Макар да виждали, че съпротивата е безсмислена,
жителите на Горна Джумая и околностите решили по-добре да
измрат край бащиното си огнище с оръжие в ръка, отколкото
да скитат по чужди места132. Опити за въстаническа съпротива
били направени в с. Бистрица, а К. Сарафов и въстаникът Коте
тръгнали из Джумайско да събират четници за последната от­
чаяна борба с турците. От Разложко също така се пръснали
много българи в градовете София, Радомир, Златица и селата
Рила, Сапарева баня и други133.
Така завършил един от първите опити за съпротива сре­
щу несправедливите решения на Берлинския конгрес. Посте­
пенно въоръжената борба била преустановена под натиска на
многочислената турска войска. Въпреки дълбокото възмуще­
ние сред народа ни, който не постигнал националното си ос­
вобождение и обединение, решенията на Берлинския конгрес
станали факт, с който българите трябвало да се съобразяват.
Върху значителни части от насилствено разпокъсаните бъл­
гарски земи отново ляга сянката на тежкото турско иго. Борба­
та трябва да продължи при друга обстановка.

132 Кресненско-Разложкото въстание..., с. 100.

133 Асянчин, Ив. Принос към изучаване наРазлога..., с. 62.
62

5. Промени във външната политика на Русия

и тяхното отражение върху българския
национален въпрос
В края на XIX и началото на XX в. във външнополити­
ческата ориентация на Русия се извършват значителни про­
мени. Следвайки повече от две столетия активна политика
към Близкия изток, към Черно море, Проливите и Балканите и
оказване подкрепа на балканските националноосвободителни
движения, Русия се ориентира към запазване на статукво­
то, към „замразяване“ на всякакви движения на мъртва точ­
ка. В центъра на своята външна политика Русия поставя да­
лекоизточните проблеми, където назрява сериозен конфликт
с Япония.
В по-широк план балканската политика на Русия може
да се разглежда като аспект от източния въпрос. В неговата ос­
нова винаги са стоели, първо - имперските интереси на Русия
и, едва след това - влиянието на националноосвободителната
борба на потиснатите народи в Османската империя, както и
политиката на съперничество между великите държави за ико­
номическо, политическо и военно-стратегическо надмощие в
Близкия изток и особено на Балканите. От тази гледна точка
руската политика на Балканите се определя от факторите и
обстоятелствата, свързани с възникването на националноосво-
бодителното движение, както и новото съотношение на силите
на международната арена.
Като велика държава Русия има вековни традиции,
стратегически направления и тактически задачи на своя­
та външна политика на Балканите. Всяка промяна предиз­
виква и съответна реакция сред широките обществени кръго­
ве. Започналият процес на формиране на нов външнополити­
чески курс през 90-те години на XIX в. разкрива възгледите
на руската обществено-политическа и научна мисъл. Близките
до правителството среди и славянофилите считат, че една от
главните причини за промяната на ориентацията във външна­
 63

та политика е „неблагодарността на братушките134 и изолация­

та на Русия от другите европейски сили. Либералите разглеж­
дат промените в контекста на общоевропейската политическа
ситуация, като изхождат от позициите и интересите на новите
господстващи сили135. Според неославистите вина за неблаго­
получията на Балканите, а оттам и за промяна на балканската
политика, носи руското правителство и особено неговата от­
блъскваща политика като жандарм на Европа136.
Причините, които довеждат до промяна на външнопо­
литическата ориентация на Русия, са дълбоки и всестранни.
Те са свързани преди всичко с новата роля и място на Русия в
международния живот като велика сила, еволюцията на гос­
подстващите класи и особено славянофилството и назряващи-
те вътрешни проблеми, които все повече разкриват слабостта
на царския режим, неговата икономическа изостаналост, по­
литическа и социална нестабилност.
Берлинският конгрес не донася трайно разрешение на
балканските проблеми и мнозинството от подписалите дого­
вора напускат германската столица с чувство на разочарова­
ние и унижение137. На Русия, огорчена и обидена, са отнети
плодовете на военните победи от Биконсфилд и Андраши при
подкрепата на Бисмарк. В създалата се нова историческа ситу­
ация политиката на руското правителство се свежда главно до
поддържане статуквото на Изток. След загубата на престиж,
руското правителство се стреми да закрепи своето влияние на

134 Комаровский, Л. Восточньй вопрос. Спб., 1896; Жигарев,

С. Русская политика по восточном вопросе. Т. 2, М., 1896.
135 Милюков, П. Балканский кризис и политика Извольского.
Спб, 1910, с. 191.
136 Русская внешняя политика и славянство. Славянский век,
1901, кн. 22, с. 3, 6.
137 За промените на външната политика на Русия вж. по-под­
робно: Анисимов, М , Ир. Ршбаченок. Политика России на Балканах
в XVIII - начале XX веков. Цели, задачи, методи. - В: България и
Русия между признателността и прагматизма. С., 2008, 161-167.
64

Балканите, за да се намира по-близо до Черноморските про­

ливи. Овладяването на Константинопол и Проливите си ос­
тава задача на руските управляващи кръгове. Но в условията
на отслабване вътрешните и външнополитическите позиции
на царизма въпроса за тяхното завладяване не стои на дневен
ред. Издига се по-ограничената задача - да се получи свобод­
но преминаване на руските военни кораби от Черно в Среди­
земно море и обратно. Едновременно е това за Русия е важно
да не допусне в Проливите утвърждаване влиянието на други
държави. Тази политика на царска Русия е предизвикана от
настъпилите противоречия в съюза на тримата императори
(Русия, Германия и Австро-Унгария) и от загуба на престиж и
влияние на Балканите.
Независимо от външнополитическите си ходове ру­
ското правителство не успява да задържи влиянието си сред
балканските страни. В България удържат връх управляващите
кръгове, ратуващи за сближение с Австро-Унгария. В Румъния
също така вземат връх силите с проавстрийска ориентация.
Сърбия още в 1881 г. сключва съюзен договор с Дунавската
монархия138. По такъв начин австрийското влияние придобива
нови граници и става сериозен сигнал за Русия. Този процес се
съпътства и с изолацията на Русия в Европа. До сключването
на руско-френската конвенция през 1893 г. единственият неин
съюзник е Черна гора. „Нашата изолираност, пише в 1892 г.
генерал Обручев, винаги ще действа ободряващо за всичките
ни противници.“139 Сред руските управляващи кръгове все по­
вече се налага мнението да се търсят политически комбинации
и успешни външнополитически инициативи, които те виждат в
Далечния изток.
Новата ориентация на външната политика на Русия се
дължи и на редица фактори, свързани с развитото на младите
138 Анисимов, М , Ир. Рибаченок. Политика России на Бал-
канах..., с. 167.
139 Зайончковский, А. М. Подготовка Россий к империалис-
тической войне. М., Л., 1926, с. 167.
 65

балкански държави, националноосвободителните движения и

връзките им с голямата славянска страна. Русия преследва свои
собствени цели на Балканите, които не съвпадат напълно с цели­
те и задачите на освободителните движения. Тя разглежда сла­
вянските народи на Балканите и тяхната освободителна борба
като фактор, който може да създаде по-благоприятни условия
за постигане на руските цели. Войните с Османската империя
и фактическото подпомагане на славянските народи формират
условия за възникване на съответни тежнения към Русия през
XVIII и XIX век140. Редица конкретни инициативи предприети
от царската дипломация обективно съдействат балканските на­
роди да постигнат резултати от огромно историческо значение.
Навлязла в борбата за надмощие в Близкия изток и на Балка­
ните в края на XVII в. на Русия се пада благородната мисия да
се яви като освободителка на балканските народи. През целия
период те гледат на Петербург като на месия, който ще ги осво­
боди от всяко зло.
Следователно в своята борба срещу Османската импе­
рия Русия се опира главно на онези сили на Балканите, които
се борят за национална независимост. Въпреки своя велико-
държавен и противоречив характер, своите завоевателни цели,
руската политика, срещнала ожесточена съпротива на Турция,
а в много случаи и на западните държави, съдейства в най-ш-
ляма степен за освобождението и националното възраждане
на българския и другите балкански народи.
В края на XIX и началото на XX в. обаче по силата на
своето вътрешно положение Русия загубва поддръжката на
най-напредничавите слоеве в тези страни. Като се сдобиват
държавна самостоятелност, балканските държави не полу­
чават удовлетворение на своите национални претенции в
териториално отношение141. Политическото им освобожде­
140 Славяне и Россия. М.,1972, с. 3.
141 Документи к истории славяноведении в Росии (1850 -
1912). М., 1948, с. IV; Анисгшов, М., Ир. Рибаченок. Политика Рос­
ени на Балканах..., с. 167.
66

ние не довежда и до националното им обединение. Слаби да

постигнат със собствени сили териториалното си разширение
и национално обединение, те се ориентират към една или дру­
га велика сила. Отначало Сърбия сключва секретен договор с
Австро-Унгария, но по-късно трайно се ориентира към Русия.
Разривът на отношенията между България и Русия през вто­
рата половина на 80-те години и прогерманската ориентация
на България за дълго време внасят смущение и разочарование
сред руската общественост. Така интересите на управляващи­
те кръгове в балканските държави се оказват преплетени от
възела от противоречия между великите сили, вследствие на
което следват неочаквани промени.
Освен това дълго време западните държави считат, че
всяка промяна на статуквото на Балканите би увеличило влия­
нието на Русия и би променило целия баланс на силите в нейна
полза. Но всъщност това е една напълно погрешна теза, защо-
то се базира върху две неверни предпоставки: преувеличаване
силите и агресивността на царизма и подценяване силата на
националноосвободителните движения на Балканите. Оттук и
едва ли не военните и дипломатически успехи водят до усил­
ване политическите позиции на Русия. Действителността сви­
детелства за съвсем друго. Премахването и дори отслабването
на турската власт в един или друг район с помощта на руските
войски и дипломацията „дава тласък за развитие на икономи­
чески и социални процеси, издига на арената на обществения
живот нови сили, начело с младата балканска буржоазия“142.
Наистина различни кръгове на балканските страни се отнасят
приятелски и съчувствено към напредничава Русия, към кул­
турните постижения на руската интелигенция, но те ненавиж­
дат царизма с неговата потисническа система. Именно за това
тези нови политически сили, изхождайки от своите икономи­

142 Арш, Г. Л., В. Н. Виноградов, Е. П. Наумов. Балкан

международной жизни Европм (XV - начало XX в.). Вопросш исто­
рии, 1981, кн. 4, с. 41.
 67

чески и политически интереси, обръщат поглед не към Русия,

а към Западна Европа.
По този начин военните и дипломатически успехи на
Русия на Балканите водят не към усилване, а към отслабване
на политическото й влияние в този регион. Тук трябва да се
търси и обяснението за така непоследователната и колеблива
политика на официална Русия за поддръжка на освободител­
ните движения на Балканите и особено революционното дви­
жение в Македония и Одринско в края на XIX и началото на
XX в.
Разбира се, следва да се има предвид, че не само
управляващите кръгове в Русия се разочароват от политика­
та на балканските държави. Не без раздразнение либералната
преса отбелязва непрекъснатото нарастване на австрийското
влияние. „Предполагаемите или действителните симпатии
на българите към Русия стават все по-отвлечени, теоретиче­
ски и неизбежно ще отстъпват почва на реалното чуждозем­
но влияние и интереси.“143 Полуофициозният „Новое время“
пък от своя страна пише, че за „Русия въпросът стои така: кое
е по-изгодно - слаба Турция или силна стамболовистка Бъл­
гария? И вместо един по-голям враг, на практика се оформят
група малки врагове от самите балкански държави, които ни
обливат със студена вода.“144 Подобни мнения се изразяват на
страниците на други консервативни, либерално-демократични
и неославистки издания.
Към причините, които довеждат до намаляване влия­
нието на Русия на Балканите и преда всичко сред българите,
са недалновидните действия на царската дипломация, „която
рядко стои на висотата на своите задачи.“ 145 Слабото познаване
същността на българския национален проблем от дипломати­
те и техните несъгласувани действия предизвикват сериозни

143 Вестник Европм, 1895, кн. 2, с. 867.

144 Новое время, 7 сент.1903, № 9881.
145 Славянский век, 1903, кн. 60, с. 354.
68

недоразумения. Един от авторитетните органи на либералния

лагер „Вестник Европм“ отбелязва, че руските представители
нямат точни указания от Петербург. Дипломатическите агенти
се подбират по-скоро случайно, а не по деловите качества на
дипломатите и интересите на работата146. Сред руската общест­
веност все повече започват да възникват недоволства от едни
или други външнополитически действия на правителството и
Министерството на външните работи. Издигат се искания за
демократизиране на руската дипломация, за повишаване про­
фесионалната подготовка на дипломатите, за запознаване с
традициите, обичаите и езика на местното население, за да се
общува с него и правилно да се отразява живота му. В печата
се отправят препоръки руската дипломация да се освободи от
противоречия и недомлъвки, от несъответствието между ду­
мите и делата.
В резултат на тези слабости във външната политика,
както и на редица други фактори от вътрешен и международен
характер, Русия провежда твърде непоследователна и колеб­
лива политика към балканските държави и особено към Сър­
бия и България. Промените започват още при управлението
на Стамболов и продължават през следващите години. Стам-
боловото правителство провежда антируска политика, като се
надява да получи известна подкрепа от Англия и Австро-Унга­
рия. По това време настъпват промени във външнополитиче­
ската ориентация на Сърбия. От съюз с Дунавската монархия
тя прави завой към Русия. Сръбските и гръцките управляващи
кръгове провеждат политика на дележ и присвояване на чуж­
ди земи въз основа на мними исторически права147, започват
антибългарска пропаганда в Македония, а след това изпращат
и въоръжени чети. С новата ориентация и с помощта на Русия
сръбските управляващи среди се надяват да създадат велика

146 Вестник Европм, 1896, кн. 3, с. 407.

147 Архив внешней политики Росийской империи. Ф. Поли-
тархив, д.1302, л. 141.
 69

Сърбия148. Обвинявайки българите в неблагодарност поради

антируската политика на Стамболовото правителство, царска
Русия решава да подкрепи териториалните претенции на сръб­
ските управляващи среди по отношение на Македония, за да
я привърже по-здраво към себе си против Австро-Унгария149.
Въпреки наличието на силна тенденция сред руската
общественост в полза на разрешаване на македонския въпрос
в съответствие със Санстефанският договор, антируският курс
на Ст. Стамболов (1886 - 1894) предизвиква сериозен обрат в
руската политика в полза на Сърбия. С оглед превръщането
на Сърбия в по-здрава бариера срещу австро-германското про­
никване на Балканите, руското правителство счита, че тя тряб­
ва да получи съобразно историческата й роля „съответстващо
разширение“. Започва да се лансира идеята, че в случай на
разрешаване македонския въпрос наред с България територи­
ално разширения трябва да получи и Сърбия150. Наистина Ру­
сия официално се стреми да не допусне прекомерна усилване
на някоя от балканските държави и да играе ролята на арбитър
в балканските дела. Политиката да се пази равновесие меж­
ду България и Сърбия особено ясно проличава през есента
на 1902 г., когато руският министър на външните работи граф
Ламсдорф последователно посещава Белград и София. Тогава
Сърбия получава за Фирмилиян духовен сан в Скопие, консул
в Митровица и парична сума за възстановяване на манастири.
България пък е посетена от Черноморския флот, получава заем
и голяма руска делегация е представена на Шипченските тър­
жества. Русия се стреми да не допусне военен сблъсък. Ней­

148 Христов, Хр. Македонизмът като политическо течение в

края на XIX и началото на XX век. - Исторически преглед, 1979, кн.
3, с. 25.
149 Geschke, Al. Die Deutcher politik in der Macedonischen
Trace bia sur Türkischen Revolution von. Danzig, 1932, S. 5.
150 Дамянов, C. Европейската дипломация и Илинден-
ско-Преображенското въстание. - Исторически преглед, 1983, кн. 3,
с. 23.
70

ните дипломатически представители заявяват на балканските

държави, че не бива да се воюва. М. Меншиков пише в „Но-
вое время“ : „Славяните мислят, че Русия винаги е свободна,
че няма свои политически затруднения. Искайки поддръжка
от Русия, те са склонни да командват нейното поведение.“ 151.
В официални изявления и в пресата се отправят доста упре­
ци към славяните, за които Русия е направила доста, но не е
срещнала взаимност и действителна благодарност. Но въпре­
ки това като православна държава тя няма да остави своите
братя по кръв и вяра на Балканския полуостров.
В същото време обаче реалистично мислещи политици
и общественици, свързани със славянофилите и правителстве­
ните среди, изразяват мнения за една по-точна и справедлива
политика на Балканите. Така известният общественик Алек­
сандър Башмаков в статията „Задачите на Русия в Близкия
изток“ пише: „Сърбите трябва да се насочат към Адриатика,
българите към Егейско море със запазване правото на Русия
да владее Босфора и Дарданелите. Освен това нейното внима­
ние трябва да се насочи към съюз между балканските държа­
ви - България, Сърбия и Черна гора, и да се построи линията
Варна - Антивари на Адриатическото крайбрежие152. Неговата
позиция се подържа и от либерално-демократичните среди.
Както се посочи, новият курс на руското правителство
на Балканите е запазване на статуквото. За да не отблъсне
обаче балканските държави, Русия ги съветва към търпение и
умереност до момента, когато тя може по-активно да се наме­
си в балканските дела153. Това очакване продължава близо едно
десетилетие. През 1896 г. министърът на външните работи
княз Лобанов-Ростовски характеризира новия курс с думите:
„Необходимо ни е да поставим Балканите под стъклен пох­

151 Новое время. 2 янв. 1903, № 9637.

152 Башмаков, А. Публицистические речьи и статьи. Спб.,
1906, с. 356.
153 Анисимов, М. Цит.съч., с. 164.
 71

лупак, докато се справим с други, по-спешни дела.“154 Няма

съмнение, че главното в тези „спешни дела“ са назряващите
събития в Далечния изток. Като насочва вниманието си към
Тихия океан, царската дипломация се стреми да стабилизира
положението в Близкия изток и на Балканите с едно споразу­
мение с Австро-Унгария.
Руските управляващи кръгове добре разбират, че тряб­
ва да си осигурят тила в Европа по пътя на укрепване съюза с
Франция, а след това урегулиране отношенията с Австро-Ун­
гария, зад която стои Германия. По този начин двата главни
съперника за влияние на Балканския полуостров през 1897 г.
сключват съглашение за поддържане статуквото в този район
и ненамеса във вътрешните работи на балканските държави.
Те се задължават да оказват сдържащо влияние върху тяхната
политика, за да не допуснат стълкновения, които биха прерас­
нали в сблъсък и между великите сили. Русия и Австро-Унга­
рия си поставят задача да задържат процесите на разпадане на
Османската империя и известно подобряване живота на хрис­
тиянското население. Така Русия, смятайки, че е „ограничи­
ла“ Дунавската монархия, насочва вниманието си към Тихия
океан.
Приемниците на Лобанов-Ростовски граф Михаил
Николаевич Муравьов (1845-1900) и граф Владимир Ни-
колаевич Ламсдорф (1845 - 1907) продължават политиката
на своя предшественик за запазване статуквото на Балканите.
На българския дипломатически представител в Петербург е
заявено, че Русия ще следва същата политика, тъй като „тя се
поддържа от царя... тази политика е полезна както за империя­
та, така и за мира като цяло, т.е. за запазване на статуквото155.

154 Попов, А. Дипломатическия подготовка Балканской войни.

Краснмй архив, 1925, т. 8, с. 3; Лабаури, Д. О. Образ России в представле-
ниях македонских болгар во второй половине 90 г.г. XIX - начале XX века.
- В: България и Русия между признателността и прагматизма. С., 2008,
207-210.
155 ЦДИА, ф.176, оп.1, а.е.905, л. 7.
72

Когато през 1903 г. избухва Илинденско-Преображенското

въстание в Македония и Одринско, двамата императори по
време на срещата си в замъка Мюрцщег потвърждават спора­
зумението от 1897 г. и го допълват и разширяват с нови кла­
узи, известни като Мюрцщегска програма за реформи на
жандармерията, административното устройство и съдебната
власт156. Събитията обаче през първите пет години от спора­
зумението показват, че то не е в интерес на Русия. А руската
общественост от всички направления реагира остро за това, че
руското правителство, сключвайки тези договори, не е поиска­
ло взаимност от страна на Англия и Австро-Унгария.
Съществена причина за завоя в руската външна поли­
тика е изостряне борбата за влияние на Балканите и Близкия
изток между великите държави и невъзможността на Русия
да участва като равноправна сила. В края на XIX и началото
на XX в. се засилва германската експанзия в Близкия изток.
Австро-унгарското влияние на Балканите все повече се пре­
връща в синоним на германското, тъй като самата Австро-Ун­
гария все повече зависи от Германия. „Германия винаги е
готова - заявява Лобанов-Ростовски на българския диплома­
тически агент - да подпише с вързани очи това, което под­
пишат Австрия и Русия.“157 На мястото на съперничеството с
австрийската експанзия възниква несравнимо по-сложен про­
блем в борбата с Германия.
Така в началото на XX в. пред Русия стои дилема­
та - или да сключи с Австро-Унгария споразумение за
сферите на влияние на Балканите съобразно изменилата се
обстановка, или да влезе в открита борба с нея, опирайки се
на антиавстрийските настроения в Румъния, България и Сър­
бия. В по-широк план това означава накъде да се ориентира
външната политика на Русия - с Англия и Франция или с

156 Вж. Сборник договоров Росии с другими государствами

1850- 1917. М., 1952, с. 331.
157 ЦДИА, ф. 176, on. 1, а.е. 905, л. 5.
 73

Германия и Австро-Унгария или пък да се лавира между

тези две групировки. Тази дилема е в основата на борбата сред
управляващите кръгове в Русия, както по общоевропейската,
така и по балканската политика на страната. Въпреки тези ко­
лебания все пак приоритет е даден на съюза е Австро-Унгария
и почти до 1908 г. Русия се намира формално в споразумение
с нея за запазване статуквото на Балканите.
Ориентацията на външната политика на Русия към
едната или другата голяма политическа групировка в Европа
се изразява преди всичко в подкрепа и сближаване е Герма­
ния или с Англия, Между тези две течения в Русия дълго
време съществува остра борба158. В 1906 г. дори се наблюдава
открито стълкновение на двете течения, едното от които е за
Портсмутския мирен договор и постигане на съглашение е
Англия и Япония, за да се пренесе центърът на тежестта в
Близкия изток. Другото течение е за постигане компромис
с Австро-Унгария и пренасяне борбата срещу Англия. Едва
към 1907 г., когато е сключено първото англо-руско споразу­
мение, може да се говори за известно наклоняване на везни­
те към Англия. Въпреки това обаче в Русия продължава да
съществува силно прогерманско течение и колебанията във
външната политика продължават и след това. Ето защо и ли­
бералните среда отправят остра критика, че руската външна
политика прекомерно служи на Европа и най-вече на Герма­
ния159. Дори сред правителствените кръгове започва да над­
делява мнението, че руската външна политика трябва да бъда
по-славянска, да се ориентира към защита интересите на сла­
вяните.
Насочването на руската външна политика към Далеч­
ния изток се извършва не без участието на Англия и Герма­

158 Бестужев, И. Борьба в России по вопросам внешней по­

литики. М., 1961, с. 180.
159 Новое время, 15 сент, 1908, № 11677; Московский ежене-
дельник, 1906, № 20, с. 3.
74

ния160. Тяхната цел е да тласнат Русия в една война с Япония,

което несъмнено би я отслабило, а от друга страна това също
би намалило нейния натиск върху Балканите и по специално
върху Турция, където и двете групировки имат свои интереси.
В това отношение особено голяма е заслугата на Германия.
Още след Берлинския конгрес Бисмарк заявява, че
призванието и мисията на Русия са в Азия161. По-късно в
кампанията се включва и кайзер Вилхелм II. Използвайки род­
нинските си връзки с руския цар, той прибягва до различни
прийоми и извършва една психологическа обработка на Ни­
колай II, за да го насочи към Тихия океан, гарантирайки, че
ще му запази тила. В това отношение руският император се
оказва под силното влияние на своя братовчед. Дълги години
Вилхелм II води тайна преписка с Николай II и силно му влияе
при вземане на политически решения162. Влиянието на кайзера
и изобщо германската политика по въпроса за ориентацията
на Русия към Далечния изток върви по няколко линии. Преди
всичко на руския владетел се внушава, че той е положил на­
чалото на съвместни действия в Европа за защита на нейните
интереси срещу Япония. А всъщност желанието на Вилхелм II
е да се сблъскат Русия и Англия в Далечния изток и да се съз-
дадат условия за континентална коалиция срещу Англия. Об­
работката на Николай II в този смисъл започва от 1895 г., кога-
то Вилхелм II говори за великата мисия на Русия да насажда
„културата в Азия в защита на кръста и старата християнска
европейска култура, против навлизането на монголците и бу­
дизма.“163 И ако Николай II се заеме с това гигантско дело, въз­

1б° Итоги и задачи изучения внешней политики Росии. М.,

1981, с. 314.
161 Евреинов, Г. Идеология Ближневосточного вопроса. Спб.,
1911, с. 13.
162 Вж. Изволъский, А. Воспоминания. Петроград, Москва,
1924, с. 13; Витте, С. Воспоминания. Т. 2, М., 1960, с. 314.
163 Переписка Вильгельма II с Николаем II. 1894 - 1914. М.,
1923, с. 11.
 75
ложено му от небето, то Вилхелм II би се заел с „опазването
на неговия тил“.164
Въздействието върху Николай II продължава и през
следващите години, за да се стигне до писмото от 30.V.1898 г.,
където се говори за някакъв таен съюз, който Англия е започ­
нала да формира от Тройния съюз, Япония и Америка срещу
Русия. Вилхелм II събира всякакви слухове и сплетни, които
изпраща до руския цар с цел да влоши отношенията на Русия
с Англия. Кайзерът дори сам фабрикува фалшиви известия,
когато това е нужно165. Убеждението, че провидението е въз­
ложило толкова велик и труден подвиг на Русия „започва да
прониква сред руските дипломатически кръгове“ 166. А между­
временно Германия продължава да лансира идеята за образу­
ване на континентален съюз срещу Англия. Тази идея обхваща
голяма част от руските управляващи кръгове, особено в Ми­
нистерството на външните работи. Министърът на външните
работи Лобанов-Ростовски изказал пред българския диплома­
тически агент мисълта, че всички държави ще подкрепят едно
австро-руско споразумение с изключение на Англия, „която ще
остане единствената отцепена от това съглашение“167. Освен
горните мотиви Вилхелм II използвал и други прийоми в писма­
та и телеграмите си. Той често пъти назовава себе си „Адмирал
на Атлантическия океан“, а за Николай II отрежда ролята на
„Адмирал на Тихия океан“168, подсказвайки му по този начин,
че Русия трябва да насочи флотата си към Тихия океан. Така в
крайна сметка Германия иска да замени френско-руския съюз
с руско-германски, насочен против Англия и Франция.
Замислите на германските управляващи среди, изра­
зени от кайзера Вилхелм II, съвпадат до известна степен и с

164 Переписка Вильгельма II с Николаем II..., с. 8, 15; срвн.

Витте, С. Воспоминания..., т. 2, с. 314.
165 Изволъский, А. Воспоминания..., с. 34.
166 АВПРИ, ф. Политархив, д. 1328, л. 14.
167 ЦЦИА, ф. 176, on. 1, а.е. 905, л. 5.
168 Переписка Вильгельма II с Николаем II..., с. 18, 24.
76

желанията на царската дипломация, която желае да блесне с

някакъв успех. Но това, както пише органът на неославистите
„Славянски век“, води до унизителната за Русия похвала от
Западна Европа.
Страхът от една бъдеща революция също кара руския
царизъм да се въздържа от всякакви акции, които биха доведи
до сътресение и до ликвидиране на монархията. „Усилията
на европейската дипломация са насочени против една рево­
люция, която може да послужи като начало на политически
вълнения на целия Балкански полуостров“ 169. Още по-опре-
делено тези опасения изразява външния министър Муравьов
пред немския си колега Бюлов. Според него европейската
война таи сериозна опасност за Русия. „Грешат онези, които
очакват от голямата война усилване на династическите чув­
ства в руския народ. Резултатът ще бъде обратен. Това по­
казва историята.“ 170 Няколко години по-късно новият минис­
тър на външните работи на Русия В. Н. Ламсдорф заявява,
че монархическите държави трябва да избягват всичко, което
може да бъде в полза на революционните елементи171. Затова
не трябва да се поддържат неспокойните стремежи на бал­
канските народи. Така сред управляващите кръгове в Русия
съществува определен страх, че при едно стълкновение с
Австро-Унгария и Германия и една нова война, както война­
та с Япония, ще доведе до нов разгром и нов революционен
взрив.
Революционните опасения спохождат мислите и на са­
мия руски император. Немският министър на външните рабо­
ти Бюлов заявява, че при една от срещите с Николай II послед­
ният казал: „Сблъскване между нас може да бъде в полза на
най-злите ни врагове. Ce serait faire legen de la revolution (Това
ще бъде от полза за революцията - фр.)172.
169 Санктпетербургские ведомости, 16 ноября 1900, № 55.
170 Бюлов, Б. Воспоминания..., с. 57.
171 Бюлов, Б. Воспоминания..., с. 257.
172 Пак там, с. 258.
 77

Русия и нейното правителство са против всякакви ре­

волюционни средства, които биха променили статуквото на
Балканите. В това отношение дори официално се заявява, че
Русия няма да пожертва нито капка кръв, ако славянските
държави решат да се домогват „с насилствени и революцион­
ни средства да изменят съществувалия строй на Балканския
полуостров.“ 173 Дори всеки опит за насилствено налагане
на реформи на Турция може да повлече след себе си услож­
нения, даже и катастрофа174.
Руският царизъм, който се стреми да задуши револю­
ционното движение в Русия, не може да съчувства на револю­
ционното движение в Македония и Одринско. Царят и прави­
телството виждат не само националната и религиозната борба,
стремежа на славянските народи да се освободят от господ­
ството на султана. Не случайно Николай II собственоръчно
пише върху донесението на дипломатическия представител от
София от 24 март 1896 г. относно умерените искания на Вър­
ховния македонски комитет: „Те желаят почти образуването
на македонска република“175. Това показва, че революцион­
ното движение в Македония и Одринско не може да разчита на
симпатиите и подкрепата на царския режим.
Поражението на Русия във войната с Япония 1905 г.
и неуспехът на реформите вътре в страната заставят руското
правителство да започне сближаване с Англия. След 1907 г.
Русия прави сериозни опити да провежда активна политика
на Балканите. По балканските въпроси тя тръгва в английски
фарватер. Особено след Ревелската среща на двамата импера­
тора, когато се постигат някои предварителни договорености
по македонския въпрос, Русия отново се завръща на Балкани­
те, където са нейните „исторически задачи“, за които руската

173 Русское богатство, 1903, кн. 3, с. 154; Анисимов, М. Цит.

съч., с. 165.
174 НА-БАН, арх.к. № IX, оп. 28, а.е. 5. л. 19-23.
175 Мартиненко, А. Русско-болгарские отношения в период
1894- 1902. Киев, 1967, с. 185.
78

дипломация отново се почувства призвана176. Новият завой от­

ново предизвика голяма дискусия сред руските управляващи
кръгове. Надделява становището, че руската дипломация е по­
ставена на върховно изпитание, защото се връща към истин­
ските си, към историческите си задачи. Най-важната сред тях
е образуването на могъщ Балкански съюз, който трябва раз­
бие Турция и да спре Австро-Унгария като немски авангард
на Балканите177. За либерално настроените политици и учени
като П. Милюков, П. Струве и др. създаването на Балкански
съюз означава най-напред примиряване на Турция и България,
а след това обединяване на Турция, България, Сърбия и Черна
гора, между които най-сложен е македонският въпрос178. Труд­
но е да се каже възможно ли е подобен съюз и решаване на
спорните въпроси вътре в него. Още повече, че между Бълга­
рия и Сърбия дълги години съществува съперничество и опас­
ност братоубийствената война да се повтори всеки момент.
За да примирят Сърбия и България, публицисти от про-
правителствения лагер отиват към своеволно прекрояване на
народностната карта на Балканите. Така С. Шарапов твърди, че
славянското население в Македония може да стане и българи,
и сърби179. Всичко това се прави в името на един турско-сла­
вянски съюз. Към тази линия се придържа и министър-пред­
седателят Столипин. В процеса обаче на тези дискусии за
насоките на руската балканска политика Германия предявява
ултиматум към руското правителство да признае извършена­
та от Австро-Унгария анексия на Босна и Херцеговина. Става
ясно, че Русия не е готова за война и приемането на унизител­
ния ултиматум означава провал на нейната нова ориентация

176 Попов, А. Цит. ст. Красньш архив, 1925, т. 8, с. 5.

177 Шарапов, С. Ближайшие задачи России на Балканах. М.,
1911, с. 3.
178 Пак там, с. 3
179 Шарапов, С. Ближайшие задачи России на Балканах...*
с. 9.
 79

на външната й политика, този неуспех в историята на руската

дипломация се приема като дипломатическа Цушима.
Корените на неуспеха на новата балканска политика
на Русия се крият в целия външнополитически период в края
на XIX в. Политиката на споразумения и съвместни акции с
Австро-Унгария претърпява пълен провал. Много факти и
събития показват, че и Берлинския договор, и политиката на
запазване на статуквото на Балканите се нарушават от Дунав­
ската монархия, които и без това са в нейна полза. Така Ав­
стро-Унгария постигна своите цели без да жертвува нито един
войник180. Опитите на руския министър на външните работи
А. П. Изволски (1906 - 1910) да организира дипломатическа
самоотбрана чрез свикването на една конференция на велики­
те сили претърпяват пълно фиаско181. Вниманието на Франция
е приковано в Алжир, а Англия заема много внимателна и из-
чаквателна позиция, докато се стигне до 25 март 1909 г. Улти­
мативното искане за признаване на анексията е изпълнено от
Изволски „безусловно и с унизителна прибързаност“182. По­
ставена пред факта на нарушеното равновесие на Балканите и
завоюваното тук господстващо положение от Австро-Унгария,
срещнала ярко прогерманската политика на Турция, изолира­
на от приятелски държави, руската дипломация започва да из­
правя допуснатите грешки. Най-напред възстановява добросъ­
седските отношения с Австро-Унгария (1910), като декларира
своята готовност да поддържа статуквото на Балканите. Една
от най-сериозните стъпки обаче е преминаване към бавна и
строго локализирана подготвителна работа на полуострова за
създаването на Балкански съюз. Но и тук руската политика не
винаги е съобразена с реалностите и тежненията на населе­
нието в Македония и Одринско.

180 Московский еженедельник, 1908, № 5, с. 18.

181 Анисимов, М. Цит.съч., с. 165.
182 Попов, А. Цит.съч.; Красньга архив, 1925, т. 8, с. 5.
 ГЛАВА II.
ОБЩЕСТВЕНО-ПОЛИТИЧЕСКИ
И НАУЧНИ КОНТАКТИ ДО 1912 г.

1. Македонският въпрос в края на XIX

и началото на XX в.
След Освобождението официалната руска политика и
позициите на руската общественост претърпяват значителна
еволюция. Както се посочи, прибързаните и недалновидните
действия на царската дипломация и на Ст. Стамболов довеж­
дат до прекъсване на отношенията между двете страни. В тази
обстановка информацията, която пристига в Русия, в значи­
телна степен зависи от общия климат между Русия и България.
До възстановяването на дипломатическите отношения между
тях, българските проблеми са малко известни и популярни в
северната славянска страна. Прогерманската ориентация на
българското правителство предизвиква значителни промени и
сред руското обществено мнение. Не само официалните пред­
ставители, но и по-широки слоеве на руското общество не мо­
гат да преглътнат горчивината от проавстрийската политика
на Стамболовото правителство. Самият факт, че на българския
престол е поставен Фердинанд без съгласието на Русия, про­
дължава да тегне върху отношенията между двете страни.
И след падането на Стамболов в Русия продължава да
съществува хладина и сдържаност не само към Княжеството,
но и към Македония и Одринско, които по силата на Берлин­
ския договор остават в Турция. Това забелязват и пишат и бъл­
гарски студенти в Русия, където до 1895 г. „нито един орган
82

думица не продумва за македонското движение“183. Извести­

ята за България и нейните проблеми обикновено са от чуж­
дестранната преса. От своя страна с антируската си политика
Княжеството също предизвиква недоволство, въпреки че не
всички течения сред руската общественост споделят разбира­
нето, че вината е само в България. Политическите партии в
България водят непоследователна и мъглява политика спрямо
Русия184. Това още повече засилва някои негативни настрое­
ния. При едно от своите пътувания до Петербург и срещите с
официални представители и общественици Б. Сарафов пише
до В. Кънчов, че Русия няма да се отнася с доверие към Бъл­
гария и българската политика, докато Фердинанд е на бъл­
гарския престол185. През целия период до освобождението на
Пиринска Македония през 1912 г. руската политика към Бал­
каните и по-специално към Македония и Одринско е насоче­
на към запазване статуквото и реформиране на турското
управление, за да се подобри живота на християнското насе­
ление. С малки изключения и известни нюанси в действията
на отделни дипломатически представители, Русия не желае да
действа в полза на българските интереси, но се застъпва за
реформи186, т.е. руското правителство се придържа към чл. 23
от решенията на Берлинския договор. Ако все пак се стигне до
промени в положението на Балканите, тогава наред с България
териториално разширение трябва да получи и Сърбия и то не
на запад към Адриатическо море, а на юг в Македония.
Разбира се, официалните становища на царското прави­
телство рефлектират и върху руското обществено мнение. За
пълно съвпадение между официалната политика на правител­
ството и възгледите на обществеността не може да се говори,
тъй като сред нея съществуват различни течения, които застъп­
ват и различни позиции по българския национален въпрос.
183 НА-БАН, ф. 36, on. 1, а.е. 1127, л. 1.
184 ЦДИА, ф. 134, on. 1, а.е. 400, л. 1.
185 БИА-НБКМ, ф. 283, а.е. 15, л. 182.
186 АВПРИ, д. 1298, л. 295; БИА-НБКМ, ф. 300, а.е. 31, л. 1-2.
 83

В зависимост от политическата си ориентация и идеоло­

гическите си убеждения различните направления, групи и те­
чения на руското общество предлагат проекти за решаване на
изкуствено създадения и допълнително заплетен македонски
въпрос. Предложенията са най-различни. Те варират от присъе­
диняването към България, автономия, осигуряване спокойствие
чрез реформи, разделяне между балканските държави и стигат
до окупация от великите сили.
Продължително време след Освобождението сред руска­
та общественост съществува течение, което поддържа българ­
ските граници съгласно Санстефанския договор. В годините
на Стамболовия режим и охладнелите отношения между Бъл­
гария и Русия това течение претърпява известна еволюция и в
края на XIX и началото на XX в. включва някои славянофилски
среди, либерални кръгове, народници и други. Техните възгледи
не винаги се афишират открито в печата и в официални изявле­
ния. За да не влизат в открита конфронтация с правителствена­
та политика, често пъти статиите и другите материали, които се
публикуват в печата, са с различни псевдоними и инициали, зад
които не винаги може да се разбере кои личности стоят.
Във връзка с възникналата дискусия най-вече в печата
през 1900 г. либералните кръгове в Русия изказват определено
своето мнение за решаване на македонския въпрос. В ръково­
дения от А. Амфитеатров (1862 - 1938) вестник „Россия“ са
публикувани серия от статии, в които се развива идеята, че ако
има сила, която може да спаси балканското славянство от нови
австрийски завоевания, това е силна и цяла славянска държа­
ва, с изход на две морета, приятелски свързана с Русия. „Така­
ва държава може да се яви целокупна България187. От всички
балкански държави тя е показала жизненост и прогрес. „Няма
какво да се плашим, се казва в уводната статия, от призрака
за „Велика България“, с която австрийските, германските и
английските агенти смущават мислите на нашите държавни

187 Россия, 14 марта 1900, № 318.

84

дейци през 80-те и началото на 90-те години188. Наред е тази

справедлива постановка либералните кръгове обръщат внима­
ние на противоестествената разпокъсаност на българската на­
ция, факт, който винаги ще тласка България да търси пътища
и средства за своето национално обединение. Но създалата се
конкретна историческа ситуация на Балканите ще предизвика
намесата на великите сили и съседните балкански държави.
Най-напред Австро-Унгария заради стремежа си към Солун­
ското пристанище не ще позволи подобно разрешение. Неза­
висимо от различните варианти, разсъждения и опасности, все
пак „Россия“ настоява за даване на България на три санджака
- Скопски, Серски и Солунски, четвъртият - Призренски, ес­
тествено ще принадлежи на Сърбия.
Руските либерални кръгове си дават сметка, че подобно
решение на македонския въпрос е свързано е интересите и по­
литиката на Русия. На последната, според тях, е нужна силна
славянска държава, която да е аванпост по пътя за Цариград.
Тази държава може да бъде само България. За да убеди чита­
телите си в правилността на своята теза, авторът на статията
продължава, като посочва, че България е сравнително благо­
устроена, силна, е добре организирана армия. Русофилите в
нея са не отделни партии, а пелият народ (подч. от „Россия“).
Освен това четири пети от населението на Македония е от
български произход189.
За да завърши успешното присъединяване на Македо­
ния към Княжеството, руските либерални кръгове настояват за
по-решително отстояване на българската национална кауза в
Петербург и изобщо нейното популяризиране сред руската об­
щественост. Те отправят сериозни упреци към България и бъл­
гарските представители, защото и българите, и сърбите поста­
вят пред великите държави и особено пред Русия своите исто­
рически и национални права. Но сърбите са много по-настойчи-

188 Россия, 14 марта 1900, № 318.

189 Пак там.
 85

ви. „Българите нито един п ът не запознаха руската публика

със своите виждания и своите македонски претенции“190.
През следващите години българското правителство, а
също учени и общественици предприемат някои конкретни
стъпки, но както се посочва, те не са достатъчни да убедят
руското общество.
Под влияние на назряващите революционни събития
либералните кръгове изразяват и други радикални проекти за
решаване на македонския въпрос. Това се прави на основата
на задълбочен и точен анализ на положението в Македония,
в която продължава да съществува силно недоволство от тур­
ските порядки. В тази обстановка „значителна част от населе­
нието се стреми да се съедини с Княжеството“191. Политиче­
ският наблюдател на „Русская ммсль“ В. Голцев (1850 - 1906)
обобщава мнението на учени, пътешественици и журналисти:
„Доколкото може да се съди от всички пристигали до нас све­
дения, мнозинството от македонците желаят да влязат в съста­
ва на Княжество България“192. Твърде реалистичен е също под­
хода при анализа на едно или друго решение на македонския
въпрос. Поради това, че към Македония проявяват претенции
сърби, гърци и румънци, решаването на този сложен въпрос
може да се извърши .като се пита самия народ как той желае да
реши своята участ193. Следователно тази част от руската либе­
рална общественост допуска допитване до населението чрез
референдум, избори или други форми. За разлика от другите
предложения тази форма е сравнително по-демократична и е
нещо ново за царска Русия.
Славянофилските среди също се придържат към ста­
новището за присъединяване на Македония към България,
въпреки че стоят най-близко до правителствените гледни точ­
ки. Главният редактор на „Славянские известия“, известният
190 Россия, 12 июля, 1900, № 177.
191 Руская мьюль, 1901, кн. 1, с.109.
192 Пак там.
193 Россия, 34 марта 1901, № 72.
86

публицист В. Н. Корабльов (1873 - 1937) пише: „Нам ни се

струва, че сърбите би трябвало веднъж завинаги да се отка­
жат от своите малко обосновани претенции върху Македония
и да не изпускат това, което им принадлежи - Косово и Ста­
ра Сърбия. ... Македонското население само признава своята
близост към българите, а не към сърбите.“ 194 Интересно е, че
подобно мнение изразява и дипломатическият агент в София
Чариков още в 1897 г. в няколко поредни доклада до минис­
търа на външните работи. Той развива идеята за построяване
на ж.п. линията Ниш - Антивари, която „ще даде възможност
на Сърбия да съществува свободно“195. Според Чариков това
е само едната страна, защото „не се касае само до жизнената
важност на този път за Сърбия.“196 По, важното е, че този път
„ във висша степен е ценен от гледна точка на разрешаване
на македонския въпрос и бъдещето на сръбско-българските
отношения.“ 197 Това мнение на Чариков се подкрепя и от дру­
ги дипломати, учени и общественици. Всички те посочват, че
Сърбия се стреми към Солун не от някакви други подбуди -
национални, културни и т.н., а главно заради излаз на море. За
това Чариков съветва: „Колкото по-скоро би се открил макар
и през Антивари естествения за нея изход към Адриатическо
море, тя без съмнение би ограничила своите претенции към
Македония.“ 198
Изложените становища показват, че границите на Бъл­
гария по Санстефанския договор се поддържат от либерални и
славянофилски кръгове, които при известната си непоследова­
телност поддържат една справедлива, но и трудно осъществи­
ма за времето си позиция по македонския въпрос.

194 Корабльов, В. Събитията в Македония и Стара Сърбия.

С., 1903, с. 6.
195 АВПРИ, ф. Политархив, д. 1302, л. 141.
196 Пак там.
197 Пак там.
198 Пак там.
 87

Друг вариант, който руската общественост предлага за

решаване на македонския въпрос, е автономията. Този ва­
риант се появява още в края на 90-те години и се поддържа
от някои консули като Ростковски199. В началото на века иде­
ята навлиза в нова фаза. В Русия се дочуват гласове, че тя
е съгласна с автономията и дори предлага за генерал-губер­
натор черногорския княз Мирко. Но срещу подобно разре­
шение възразява България, тъй като това поставя българския
елемент и българските интереси на втори план200. Сърбия не
желае автономията, защото се надява чрез дележ да получи
израз на Бяло море. Гърция също не подкрепя автономията.
Двете държави се боят от автономията, защото техните на­
родностни групи ще потънат в масата на българите201. Техни­
те усилия са насочени към разделяне на Македония, защото
само тогава ще завземат територии, без да обръщат внимание
на това, че мнозинството от населението е българско. По-на-
татък с помощта на властта и културата Сърбия и Гърция
се надяват да превърнат българското население съответно в
сърби и гърци202. Такива са били мненията за автономията в
края на XIX и началото на XX в. сред руската общественост.
Както е известно, още при учредяването на ВМОРО се
обсъждат два варианта за освобождението и бъдещата съдба на
неосвободените земи - пряко присъединяване към Бълга­
рия или преминаване през етапа на автономията. Гледище­
то за пряко присъединяване е отхвърлено поради трудностите,
които биха дошли от великите сили, съседните балкански дър­
жави и Турция. Вместо това е приет принципът за „автономия
на Македония с предимство на българския елемент“. Тази

199 Вж. Бурбига, В. А. Македонският въпрос в кореспонден­

цията на руската дипломация 1893 - 1908. Македонски преглед,
1996, кн. 1, с. 73.
200 Красньш архив, 1922, кн. 2, е. 16.
201 НА-БАН, ф. 84, on. 1, а.е. 476, л. 2; БИА-НБКМ, ф. 178,
а.е. 812, л. 1.
202 Санктпетербургские ведомости, 2 мая 1896. № 134.
88

автономия се предвижда като средство за присъединяване към

България и в краен случай като средство за обединяване на
балканските народи във федерация203. Няма съмнение, че ня­
кои от тези постановки по различни пътища стават известни
и в Русия, когато в началото на века в Македония и Одринско
назряват важни събития. Това се вижда от позициите на някои
от основните политически групировки в Русия.
Либерално-демократичните среди настояват за по-ре-
шителни мерки, които да осигурят спокойно съществуване на
подвластните на султана народи, като им се даде автономия204.
Автономията според тях е степен на „освобождение, възможна
при номинално запазване на статуквото...“, т.е. автономни пра­
ва на балканските народи в рамките на чл. 23 от Берлинския до­
говор. Така схващат интелигенцията и македонската емиграция
в България, отбелязва Хр. Силянов205.
Либерално-народническите среди също подкрепят иде­
ята за автономия. Изходна точка в техните позиции е положе­
нието в Европейска Турция и реформите, които трябва да се
дадат съгласно Берлинския договор, Но Турция не изпълнява
задълженията си и затова трябва да се окаже натиск върху нея.
Според тях, автономията „няма да посегне върху интересите на
българите, нито на гърците, нито на сърбите, защото не пред­
решава окончателно въпроса за Македония206. По този начин
либерално-народническите среди разглеждат автономията като
временна мярка, като временно решение, а окончателното му
решаване ще зависи от редица други фактори и обстоятелства.
Разделянето на Македония е един от вариантите, кой­
то предлага една незначителна част от руското общество. Този

203 Пандев, К. Македония и Одринско 1878 - 1903. С„ 1979,

с. 76.
204 Государственньш архив Русской федерации (ГАРФ),
ф. 579, on. 1, ед.хр. 1667, л. 26.
205 Силянов, Хр. Освободителните борби на Македония. С„
1983, т. I, с. 40.
206 Русское богатство, 1901, кн.1, с. 183
 89

вариант се поддържа от някои кръгове, близки до правител­

ството. Подкрепяйки правителствената политика, те считат,
че спокойствие може да настъпи, ако спорната провинция се
раздели между Сърбия, Гърция и България207. Макар че между
тях съществуват различия в детайлите, все пак преобладава
мнението, че на запад от Вардар териториите трябва да се да-
дат на Сърбия, а на изток от тази граница териториите се обя­
вяват за принадлежащи към България, а в отделни случаи се
обявяват за спорни.
Но срещу тези проекти се изказват много руски уче-
ни-слависти като Η. П. Кондаков, П. Милюков и др. Руският
славист П. А. Кулаковски в писмо до Стефан Бобчев от 1 май
1900 г. пише: „Съвсем друго би било положението, ако Ма­
кедония и Одринския санджак са към България, а в Сърбия
се включат Босна и Херцоговина със Стара Сърбия и Далма­
ция.“208 Това писмо разкрива до голяма степен настроението
на руските учени, които са за справедливо решаване на нацио­
налния въпрос на Балканите съгласно историята и етнографи­
ята. Мнението на проф. Кулаковски се поддържа и много дру­
ги руски учени, които считат, че все още може да се намери из­
ход от тежкото положение, в което се намира славянския свят.
Въпреки справедливите позиции на значителна част от
руското общество не се забелязват промени в официалната ру­
ска политика по българския национален въпрос. Липсата на
единство сред руската общественост не съдейства за оказване
натиск върху правителството. Гласът на руското общество е
слаб и разединен, за да упражни влияние върху правителство­
то за промяна в балканската политика на Русия и за решаване
на националния проблем на Балканите.

207 Дурново. Н Кое что об етнографии Македония и Маке-

донский вопрос. Славянский век, 1900, кн. 7-8, с. 6.
208 Государственая публичная библиотека Салтикова-Щед-
рина. Отдел „Рукописей и редких книг“ (ГПБ РО), ф. 377, ед.хр. 833,
л. 1.
90

2. Македония през погледа

на руската академична наука
Независимо от сложната международна и вътрешна
обстановка руската общественост продължава да проявява
значителен интерес към освободителните борби на население­
то в Македония и Одринско, неговия, живот, бит и култура.
Този интерес е част от общия процес на изучаване на славян­
ството и особено на славянските езици, литература, история и
етнография. В последното десетилетие на XIX в. по-нататъш­
на разработка получават много общотеоретични и конкретни
проблеми от езика и литературата на славянските народи. Във
връзка с това нараства интересът към древната писменост, ис­
торията, археологията, в т.ч. и някои спомагателни дисциплини
- археография, палеография, източникознание. Едновременно
с това руската славистика предприема сериозни опити да поста­
ви на сериозна научна основа проблема за ентогенезиса на сла­
вянските народи. Значителен принос в това направление прави
руският учен Ф. И. Успенски (1845 - 1928). С неговото име е
свързано възстановяването на славянската археология като нау­
ка особено след основаване­
то на Руския археологически
институт в Константинопол
през 1895 година.
През лятото на 1896 годи­
на Руският археологически
институт организира научна
експедиция в Македония, в
която участват директорът
на института Ф. И. Успен­
ски, научният секретар
Б. В. Фармаковски и проф.
Милюков. Към експедиция­
Фъодор Иванович Успенски та по-късно се присъединя­
(1845 - 1928) ва и руският консул в Битоля
 91

А. А. Ростковски. Главната цел на руските учени е да се из­

следват християнските паметници и ръкописни съкровища в
Македония209. Експедицията посещава редица археологически
и други обекти в Битоля, Преспа, Охрид, Скопие и Солун. Ус-
пенски имал намерение да посети също Дойран, Сяр и по на
север, т.е. територията на днешния Благоевградски окръг, но
не успял по ред причини210. Под негово ръководство се органи­
зират археологически разкопки в с. Патели, Южна Македония.
Благодарение на разкопките и проучването на многобройни
църкви и манастири научно достояние стават такива паметни­
ци на нашата история като надписът на цар Самуил от 998 го­
дина, патриаршеската българска църква в Преспа, погранич­
ните стълбове на цар Симеон близо до Солун от 964 година211.
Освен това, като разглеждат редица въпроси от взаи­
моотношенията между Екзархията и Патриаршията, сръбска­
та пропаганда212 и положението на населението в останалите
под турско владение български земи, Успенски и Фармаковски
достигат до точни изводи и прогнози. За тях не остават в тай­
на крайно изострените духове сред българската интелигенция
срещу сръбската пропаганда в Македония и че това рано или
късно ще доведе до сблъсък между България и Сърбия.
Излизайки навън рамките на своите научни задачи, ру­
ските учени навсякъде общуват с обикновеното население по
селата и градовете, интересуват се от неговия бит, живот и
обичаи. Възторгът от забележителните природни картини не
може да закрие кошмарните впечатления от живота на народа.
Навсякъде те се сблъскват с белезите на дивия произвол. Фар­
маковски и Милюков присъствали и на две сватби, където в
непринуденото общуване, в песните и веселията те успяват да

209 Известия на Руския археологически институт в Констан­

тинопол. Одесса, T. IV, 1899, с. 157; Въжарова, Ж. Руските учени и
българските старини. С., 1960, 15-17.
210 ЦДИА, ф. 176, on. 1, а.е. 1242, л. 1.
211 Известия на Руския археологически институт..., т. IV, с. 5.
212 ЦДИА, ф. 176, on. 1, а.е. 1242, л. 9.
92

почувстват и разберат вълненията, емоциите и мислите на ма­

кедонския българин, Мъките и страданията от турското потис­
ничество те виждат и в песните. Като слушал продължително
време песните, които се пеят на сватбата, в едно свое писмо
Фармаковски резюмира техния смисъл „Мъка, мъка безкрай.
Македония плаче, с горчиви сълзи се облива, а Европа не иска
да я избави...“ 213. Такива са впечатленията на руските учени от
посещението им в Македония. А те не са само техни. Почти
всички учени и пътешественици достигат до същите изводи.
Известният руски учен-историк проф. Павел Нико-
лаевич Милюков (185 9 -1 9 4 3 ), свързан с либералните кръ­
гове в руската общественост, а по-късно и ръководител на ка-
детската партия, дава широка гласност на своите впечатления
от обиколката си по Македония. В двете си последователни
пътувания - първия път в експедицията на Руския археологи­
чески институт, а втория път
самостоятелно, Милюков
влиза в допир и с население­
то от днешния Благоевград­
ски окръг.
Още преди идването си
в България през 1897, а и
след това като професор по
Средновековна история в
Софийското виеше училище
(дн. Софийски университет),
Милюков има възможност
да се запознае с проблемите,
които вълнуват българския
народ, неговите настроения,
външната политика на Кня­
Проф. Павел Николаевич
жеството и целия вътреш-
М шюков (1859 - 1943)

213 Шофман, А. С. Известия всесоюзного географското об­

щество. Т. 92, 1960, вьш. 1, с. 59.
 93

но-политически живот. Той ежедневно вижда, непрекъснато

се сблъсква с последиците от несправедливите решения на
Берлинския конгрес и недалновидната политика на руското
правителство към България. С цялата си научна съвест и раз­
биране на представител на руската либерална интелигенция
Милюков вижда жестоката съдба на българския народ, който
не успя да завърши националното си обединение. Извън пре­
делите на свободната българска държава остават значителни
части и преди всичко Македония и Одринска Тракия. Ето защо
руският учен решава да се посвети на сериозна научна работа
в полза на българския народ214.
Преди да се отправи на научна обиколка в Македония,
Милюков извършва значителна по обем предварителна рабо­
та. Подготовката му за това трудно дело е съчетание на научна
осведоменост и необикновено трудолюбие. Той внимателно
изучава излязлата литература за Македония в Русия и други
страни, запознава се с пътните бележки на руски и чуждес­
транни учени и пътешественици. В предварителната подго­
товка влиза също така доброто овладяване на българския език
и получаването на известни познания по турски и новогръцки
език. Ако към това се прибавим, че той владее френски, нем­
ски, латински и старогръцки, можем да си представим значи­
телната езикова култура на този руски учен.
И така през лятото на 1898 година Милюков се озовава
в Македония, където според него се разиграва една истинска
драма. По време на пътуването си Милюков води подроб­
ни бележки, които под формата на „Писма от Македония“
публикува в най-тиражирания вестник на либералния лагер
„Русские ведомости“, разпространяван и четен от прогресив­
ната руска интелигенция. Разбира се, там, както пише по-къс­
но в спомените си, Милюков не е могъл да разкаже всичко по

214 Милюков, Л. Н. Воспоминания. Ч. I. Ню Йорк, 1958,

с. 178.
94

разбираеми причини, особено що се отнася до революционна­

та организация.
От Константинопол Милюков пристига в Солун, запоз­
нава се културните паметници на този град и обикаля близките
села. От Солун Милюков започва своето пътешествие на север
и запад в Македония, изпълнено с опасности и приключения.
След разкопките в с. Патели, Леринско, прекъсва за извест­
но време и след това отново продължава обиколката си, като
посещава Ресен, Преспа, Дебър, Скопие. Последният етап от
продължителната по време обиколка го отвежда по долината
на р. Струмешница в Петрич, по-късно в Мелник и околните
селища, където престоява няколко дни и оставя ценни бележ­
ки за този край215.
Едно от значителните предимства на Милюков в срав­
нение с неговите предшественици - учени, пътешественици
и публицисти, е, че той общува със славянското население на
родния му български език. Това обстоятелство му позволява да
общува с населението непосредствено, да вникне в неговата на­
родност, да схване същността на чуждите пропаганди в Маке­
дония и въз основа на това да информира обективно руската об­
щественост. Така по време на научната си обиколка Милюков
влиза в непринуден досег с населението по селата, посещава
училища, църкви, манастири, среща се с учители, свещеници,
представители на еснафа в градовете, представители на сръб­
ската и гръцката пропаганда и официалната турска власт. Всич­
ко това му дава възможност да вникне в различни страни от
живота на потиснатото българско население, да открие нужди­
те, надеждите и успехите на борбата за национална просвета,
църква и политическа свобода, и пътищата и средствата за тях­
ното постигане.
Писмата на Милюков, някои от тях преведени в българ­
ския печат, държат в напрежение читателя от начало до край. Те
се четат, както отбелязва редакцията на „Русские ведомости“,

215 Милюков, Π. Н Воспоминания..., с. 178.

 95

на един дъх, издигат още повече авторитета на Милюков сред

българската общественост216.
Интересът, който кореспонденциите на Милюков съ­
буждат в Русия, е напълно оправдан. Там се интересуват от
събитията в Македония. Сред всички слоеве на руското обще­
ство съществува стремеж да се вникне в проблемите, които
възникват в Македония. И Милюков се докосва до тези значи­
телни проблеми и дава отговор от гледна точка на учен. Със
своите дълбоко аргументирани писма той в значителна степен
разсейва мъглата сред руското обществено мнение относно
църковните и училищни борби, социално-икономическото
положение на населението, неговия етнически характер, същ­
ността на чуждите пропаганди, революционните организации
на българското население и мнението му за решаването на из­
куствено усложнения въпрос за Македония.
В църковните борби и училищното дело Милюков раз­
крива собствения духовен израз на българите. Според него­
вите наблюдения и лични впечатления гръцкият дух започва
да губи повече и повече сред славянското население. И нищо
не може да се направи срещу този упадък, независимо от
това какви владицн и попове изпраща и ще изпраща Патри­
аршията217. Църковната борба далеч още не е приключила. По
пътя си Милюков непрекъснато среща села, разделени между
Екзархията и Патриаршията218. Гръцките духовници е фана­
тична настървеност унищожават ценни славянски ръкописи.
В една жалка черквица, пише Милюков, когато се движи из
района на Ресен и Охрид, в едно малко село „владиката цяла
неделя плискал във вода един стар пергамент с написани по
него имена на манастирските села и техните обитатели. Доку­
ментът обаче останал като паметник на безсилието.“ 219

216 Русские ведомости, 6.Х.1900.

217 Пряпорец, 23.IX.1898.
218 Русские ведомости, 28, 1, 1899; Пряпорец, 7.II.1899.
219 Русские ведомости, 28, 1, 1899; Пряпорец, 7.II.1899.
96

Като анализира църковните борби след обиколките си

по много градове и села, Милюков достига до заключението,
че всъщност „църковната борба още от самото начало носе­
ше в Македония открито национален, български характер.“ 220
и че навсякъде населението се „присъедини към българската
национална църква“221. Така Милюков вижда зад чисто рели­
гиозната страна националната и това важи за всички народно­
сти. Ето защо напълно справедливо е неговото твърдение за
ролята на Патриаршията, която работи за делото на елинизма.
Чрез организацията на просветното дело руският учен
разкрива колективния дух на българите от Македония. Нався­
къде той среща добре уредени български училища, издържани
от доброволни пожертвования от гражданите и от български­
те общини. За Прилеп той пише, че в българското училище
има около 1000 ученика и 600 ученички. И двете училища се
издържат от града и разноските са около 1000 лири, а Екзар­
хията дава само 100 лири222. В центъра на организацията на
учебното дело стои учителят, за когото Милюков не пести
думи, за да го представи пред руската общественост в една
изключително положителна светлина. „Учителят си е запазил
почетната роля на селски интелигент, съветник и ръководи­
тел... Учителят е по-добре обезпечен и по-добре образован от
свещеника... В повечето случай той не е женен и може да раз­
полага със себе си. ”223 Българският учител е с голям автори­
тет и сред населението. Той е „свой човек между селяните.“224
Като посочва, че българският селянин е предпазлив, Милюков
въз основа на личните си наблюдения отбелязва, че същият
този селянин може да остави всичко и да тръгне на борба, об­
хванат от патриотичен подем от „пламенната реч на младежта
и особено ако тези речи съвпадат с две-три основни мисли, с

220 Русские ведомости, 13.11.1899; Пряпорец, 27.11.1899.

221 Русские ведомости, 2.III. 1899; Пряпорец, 18.III.1899
222 Русские ведомости, 13.11.1899; Пряпорец, 27.11.1899.
223 Русские ведомости, 4.1.1899; Пряпорец, 17.1.1899.
224 Русские ведомости, 4.1.1899; Пряпорец, 17.1.1899.
98

Неговата мисъл била да се отхвърли господството на гърците

чрез Патриаршията.
Характерно за работата на Милюков, че той търси до­
пир с обикновените българи, от които научава съществени
неща. От продължителен разговор с въпросния оратор той
научава, че последният е от Североизточна Македония, от
с. Гайтаниново (дн. Благоевградски окръг). Милюков използ­
ва повода и пренася руския читател в този дял на Македо­
ния, където националноосвободителните борби и борбата за
църквата и училището имат дълга история. Още в 1870 година
с. Гайтаниново и околните села преминават към Екзархията.
Под ръководството на местните учители, които държали пла­
менни речи, и свещениците с техните проповеди, населението
от Гайтаниновската долина решило да не допуска гръцки ду­
ховници.
Посещението на Милюков в Македония съвпада с един
от активните периоди на сръбска пропаганда, която пуска ко­
рени чак до Солун. Той добре схваща основните направления
на сръбската пропаганда, която в известна степен се толери­
ра от руските консули в духа на официалната руска политика.
Милюков аргументирано опровергава официалната сръбска
версия, че славянското население е сръбско по народност. Той
определено пише, че сръбските агитатори са чужди за насе­
лението, то се страхува от тях231. Когато експедицията работи
в Слимницкия манастир, при тях дошли селяни да се оплачат
от сръбската пропаганда. „Ние от бащи и деди знаем, че сме
българи, ни заявиха селяните - пише Милюков... - а сега идват
пропагандисти и се мъчат да ни уверят, че сме сърби. Ние не
искаме да бъдем сърби.“ 232 За да покаже, че сръбската пропа­
ганда е изкуствена, внесена отвън, руският учен прави срав­
нение с предишните десетилетия, когато не е имало никаква
борба между сърби и българи. Цялото славянско възраждане

231 Пряпорец, 19.IX.1898.

232 Русские ведомости, 28.1.1899; Пряпорец, 7.II.1899.
 97

които той се е родил и с които ще умре. Едната от тия мисли е

свободата, а другата - Русия.“ 225 Още тук Милюков е доловил
основните мотиви, които карат селските маси да участват съз­
нателно в революционните борби.
По време на пътешествието из Македония Милюков
установява различни контакти и връзки с местната интелиген­
ция. За това говорят и редица дописки в българските вестници
от това време. Дописникът на „Новини“ съобщава, че на 7 юни
1898 година във Воден е проведено тържество в училището
по случай приключването на учебната година. На празника
присъствали Ф. Успенски и Милюков, който след тържеството
фотографирал членовете на българската община заедно с уче­
ниците и учителите226. За широките връзки, които Милюков
създава по време на научната си екскурзия говорят и някои до­
кументи, запазили се архивите227. За неговата съпричастност
и морална подкрепа на българите в църковните и училищни­
те борби говори и едно възвание на българските граждани от
1897 година228. Неговите връзки и авторитет се разкриват още
по-ясно по време на войните и особено на Карнегиевата анке­
та, когато към него се отправят стотици молби от свещеници,
учители, обикновени селяни от всички краища на Македо­
ния229.
За размерите и същността на чуждата пропаганда в М а­
кедония Милюков пише още в първите си писма от Солун.
След няколкодневно запознаване с града той посещава и едно
събрание в с. Градобер, Солунско. В завързалата се дискусия
на събранието особено впечатление му прави един „дребен, но
кокалест селянин с пъргави похвати. Той вече не се задоволява
с подигравки (към гръкоманите, б.а.), почва да заплашва.“ 230

225 Русские ведомости, 4.1.1899; Пряпорец, 17.1.1899.

226 Новини, 30.VII.1898.
227 ЦГАОР, сегаГАРФ, ф. 579, ед.хр. 1644; ед.хр. 1671, л. 1.
228 Пак там, ед.хр. 1636, л. 1.
229 Пак там, ед.хр. 1644; ед.хр. 2110, л. 14, 58.
230 Пряпорец, 12.IX.1899.
 99

в Македония тогава се води не под сръбско, а под българско

знаме, тъй като тогава на никой не минавало и през ум освен
на няколко теоретици фантазьори да счита населението в Ма­
кедония за сърби... „Македонските българи духом и телом
участваха в тази упорита и дълга борба, изискваща огромна
издръжливост, страшно напрежение на силите и значителни
жертви.“233 По-нататък Милюков пише: „Успехът беше момент
на победа на цялата българска нация. Тъкмо в този момент
обаче се появява сръбската партия и тя се нарежда на страната
на победените, на гърците.“ 234 Ето защо българското населе­
ние реагира така остро срещу сръбската пропаганда.
Що се отнася до турските власти, те променят отно­
шението си към сърбите, към тяхната пропаганда и училища.
Официално турското правителство разрешава сръбски учили­
ща при условие, че се намерят няколко „почтени“ лица. А при
огромните суми, които сръбската пропаганда изразходва, та­
кива „почтени“ лица не е трудно да се намерят. За наблюда­
телният руски учен този процес не остава тайна. Той пише, че
такова заплащане (от 2400 до 60 франка) създава цяла група от
хора, които спекулират с положението и в буквалния смисъл
на думата продават своята вяра235. Милюков дава пример дори
с едно цяло село, което, заставено от икономическите труднос­
ти, преминава от Екзархията към Патриаршията, просто за да
спечели известно количество пари, за да плати своите дългове.
В писмата си Милюков разглежда подробно и социал­
но-икономическите условия на живот на българското населе­
ние. Той разкрива редица положителни черти и качества на
българина в процеса на полагания от него тежък труд. В свои­
те пътни бележки авторът пише, че в резултат на европейската
конкуренция западат занаятите в много градове като Охрид,
Мелник и други236. Селското население работи на изполица зе-
233 Русские ведомости, 28.1.1899; Пряпорец, 7.II.1899.
234 Русские ведомости, 28.1.1899; Пряпорец, 7.II.1899.
235 Русские ведомости, 3.III. 1899; Пряпорец, 18.III.1899.
236 Русские ведомости, 21.1.1899;
100

мята на чифликчиите237. В много райони земята не достига и

жителите се принуждават да емигрират. Към всичко това след­
ва да се прибави и постоянните грабежи от страна на турската
власт. Председателят на българската община в Прилеп заявил,
че е рядък случай българите да излязат извън града и да не
бъдат ограбени от турците238. Естествено, че по понятни при­
чини руският учен-пътешественик не е могъл да отрази много
черти от робската действителност. Но едно възвание, вероятно
предадено на Милюков по време на пътуването му, допълва
картината. В него се казва, че всички учители и свещеници,
мъжете и жените, старците и децата се излагат на произвол
и нечувани мъки, каквито може да намисли фанатизмът и ди-
ващината на едно варварско племе239. Навсякъде по време на
пътуването си Милюков се сблъсква с тежкото положение на
българите. Мъките, страданията, ужасите от петвековното тур­
ско иго са легнали дълбоко върху душата на българския народ.
Всенародната горест е отразена и в песните, които всеки носи
в душата си като наследство, предавано от прадеди на внуци.
В последното си писмо Милюков прави заключения от
съществено значение. За него не остава скрита вярата във все-
могъществото на Русия и че за нея няма невъзможни неща.
А тази увереност в нашата сила, пише авторът, е основната
причина за нашите неуспехи на Балканите240. Тук авторът из­
казва твърде критични мисли по адрес на външната полити­
ка на Русия, която игнорира и оскърбява народното чувство.
Руските дипломати никога не са познавали достатъчно добре
славянският югоизток и тези грешки могат да се повторят осо­
бено със тогавашната политика на Русия. Както е известно, в
стремежа си да усили Сърбия в борбата й срещу Австро-Унга­
рия, Русия я подкрепя в териториалните й претенции в Маке­
дония. За това Милюков пише, че да се отиде към едно разде-
237 Пряпорец, 12.IX.1898.
238 Русские ведомости, 5.11.1899; Пряпорец, 11.III. 1899.
239 ЦГАОР, сега ГАРФ, ф. 579, on. 1, ед.хр. 1636, л. 1.
240 Русские ведомости, 27.III. 1899, № 86.
 101

ляне на Македония, гледище, което се споделя от официални­

те дипломатически представители и някои кръгове близки до
правителството, без да се има понятие за нейния национален
състав, нито за сегашното настроение - такъв изход би бил
несправедлив и невъзможен. Защото Вардар не представля­
ва нито племенна, нито даже диалектологическа граница,
защото Македония е населена с еднородно славянско на­
селение... Но сред това население не само кръвта и речта му
са еднакви, в него също са еднакви и политическите му иде­
али241. С тези идеали живее интелигенцията и целият народ.
Те са толкова близки до разбиранията на народа, че работата
се състои в това не да се разпространяват самите идеали, а
само начините за тяхното прилагане242. Идеята за въстание и
въоръжена борба по това време вече е пуснала дълбоки ко­
рени. Интелигенцията, от която произлизат и водачите на ре­
волюционната организация, остава свързана здраво с народа,
оказва върху него непосредствено влияние и сама се подлага
на влиянието от негова страна. Авторът сам се е убедил това
по време на продължителното си пътешествие в различни кра­
ища на Македония. Затова и политическите идеали на славян­
ското население са еднакви.
Милюков сякаш изпреварва времето с усещането за го­
лемите проблеми, които би породило разделянето на Македо­
ния в бъдеще. „Да се разкъса това живо тяло... значи да се
извърши едно от тези насилия над народностното съзна­
ние, които не се забравят; да му се нанесат такива рани,
които не ще бъдат защити и за столетия и завинаги ще ос­
тавят върху себе си следи.“243 Като отчита тази нерадостна
перспектива, Милюков вижда, дори като крайно средство, в
австрийската окупация една възможност, която би била по-

241 Русские ведомости, 27.III. 1899, № 86.

242 ЦЦИА, ф. 134, on. 1, а.е. 380, л. 1.
243 Русские ведомости, 27.III.1899, № 86.
102

добре приета от населението, отколкото подялбата на Маке­

дония.
През 1899 година продължително пътешествие в Маке­
дония извършва известният руски общественик и публицист
А. А. Башмаков („Вещий Олег“ - В. О.) (1859 - 1949), позна­
вач на славянския юг, публицист, юрист, писател, славянофил,
член на Славянското благотворително дружество в Петербург.
Той изпраща в различни руски вестници 17 статии („Санкт Пе-
тербурские ведомости“, „Новое время“, „Россия“), а през 1903 г.
всички материали издава в самостоятелна книга244. През 1899 и
1908 г. прави етнографско езиково проучване в Македония.
Още преди да се от­
прави за Македония, Башма­
ков старателно събира под­
робни статистически сведе­
ния и различни данни за по­
ложението на населението в
Македония и Одринско. За да
представи пред руската об­
щественост като естествена
съпротивата на българското
население, авторът въз осно­
ва на събраните факти пише,
че турската власт съзнателно
провежда политика на из­
требление на българите. Спо­
ред неговите изчисления, на­
правени на основата на раз- Александър Александрович
лични съобщения и срещи с Башмаков (1 8 5 9 - 1949)
очевидци и пострадали, сред­
ногодишно в Македония и Тракия се убиват около 2000 дут и .
Жертвите са от всички краища - авторът цитира Павлета от
Крива Паланка, Елинка Бояджиева от Кочани, Угрин Костов и

244 Башмаков, А. А. Болгария и Македония. СПб., 1903.

 103

Киро Христов от с. Галичник, свещеникът Иван Темелков от

Неврокопско. В Малкотърновско турски банди отвличат три
сестри и ги убиват, като ги нарязват на парчета245. Подобни
банди в Свиленградско и Битолско водят безпощадна борба
срещу македоноодринските комитети.
В първите си кореспонденции Башмаков запознава ру­
ската общественост с четническото движение в Македония.
Той говори със съчувствие и симпатия за една „чета юнаци,
успяла да се промъкне през строго охраняваната турска грани­
ца“.246 Геройският подвиг на четата, нейните сражения в райо­
на на Горна Джумая, където е разположен цял гарнизон турска
войска, правят силно впечатление на руския кореспондент.
По-нататък Башмаков постепенно въвежда руския читател в
революционните борби в Македония. Тук за първи път споме­
нава и името на Борис Сарафов, който в 1895 година превзема
Мелник. Под негово ръководство сборната чета прави засада
и с хладно оръжие напада турските постове. В завързалата се
престрелка четниците удържали победа и за няколко часа по­
ставили българското знаме над града247. За разлика от терми­
нологията, която често срещаме в донесенията на руските кон­
сули, и които наричат четниците „банди“, Башмаков използва
навлезли в обществения живот термини на революционната
организация.
А. А. Башмаков разглежда подробно причините за ре­
волюционното брожение и подготовката на масово въстание.
Своите обяснения авторът започва с това, че турският режим е
поразителен пример на жестокост и слабост. Българското на­
селение е подложено на ограбване и насилие от страна на ре­
довна турска войска и башибозушки банди, които претърсват
селата в преследване на „комити“ . В тези условия естествено
не може да има никаква сигурност за стопанска дейност248.
245 Башмаков, А. А. Болгария и Македония. СПб., 1903.
246 Пак там, с. 19.
247 Пак там, с. 20.
248 Санктпетербургские ведомости, 1 .IX. 1899, № 244.
104

Резултат на насилията и грабежите е западането на стопанския

живот в Неврокоп и в други села и градове.
Според Башмаков важна причина за засилване на рево­
люционните настроения е обедняването на населението при
блестящи природни и географски условия за стопански живот.
Авторът прибавя и язвата на поземлената собственост. Близо
половината от селяните са лишени от земя. „Понятие за аграр­
ните отношения могат да дадат следните цифри. В Скопска
каза има около 150 села: от тях не повече от 10 имат собствена
земя. Всичко останало е в ръцете на бейовете, които обработ­
ват своите чифлици посредством слуги и изполичари.“249 До
същите изводи стига и научната експедиция на Руската ака­
демия на науките през 1900 година. Ръководителят на експе­
дицията проф. Η. П. Кондаков пише, че селата са чифлишки.
Селяните са безогледно експлоатирани. Богатата земя принад­
лежи на турските чифликчии и селяните мога да ползват от
нейните плодове само една малка част.
За да даде мнение по много важни въпроси, които тога­
ва занимават европейския печат и славянския свят, Башмаков
решава да получи лично непосредствени впечатления. За тази
цел той прекосява Македония в различни посоки в следния
ред: по долината на Вардар се спуска до Солун, а оттам по ж.п.
линията до Битоля, където свършва железният път. По-ната­
тък неговият маршрут включва Прилеп, Плетварския превал и
Дреновския пролом, Тиквеш. Последният етап от обиколката
му започва от р. Черна, Кавадарци, Криволак, Щип, долината
на р. Брегалница, Осоговските планини, Крива Паланка, Кюс­
тендил250. Така Башмаков посещава не само известни селища,
но и най-затънтените краища, движейки се по „харамийски
пътеки“, за да получи точна и вярна картина на положение­
то в Македония. На тази основа вече той изгражда своите за­
ключения и прави съответни изводи. Не случайно, както пише

249 Башмаков, А. А. Болгария и Македония..., с. 231.

250 Россия, 6.УШ.,№301.
 105

българският дипломатически представител в Петербург до

Министерство на външните работи, мнението на Башмаков
относно Македония се счита за меродавно сред руската об­
щественост251.
Башмаков решително отхвърля становището на сръб­
ския учен Гопчевич за Западна Македония. Той без колеба­
ние посочва, че българският език е роден език на славянското
население и огромното мнозинство от него счита себе си за
българи. „Навсякъде населението говори по български (под­
чертано от А. А. Башмаков) и разбираше, когато аз говорех
на този книжовен български език, който аз научих, когато бях
в България и Източна Румелия.“252 Руският публицист описва
конкретни случки за срещи с обикновени хора. „На улиците в
Солун аз разговарях със славяните селяни, които превозваха
тухли... Те разговаряха с мен на български... на улиците в Ка-
вадарци ме съпровождаше тълпа местни славяни, те говореха
с мен на български. Разговарях с жители на Дебър, които твър­
дяха, че са сърби, но те разговаряха с мен на български език с
примес на много сърбизми.“253
За Башмаков било също така много важно на какъв език
говорят мюсюманите, т.е. насилствено ислямизираните части
от местното население. В Тиквеш, където имало най-много на­
силствено помохамеданчени българи, публицистът отбелязва,
че те „говорят на ясен разбираем български език“254. Той има
много случаи на срещи с мюсюлмани. Дори веднъж обядвал
у едно духовно лице („имам“) и цяла компания мюсюлмани,
които говорели помежду си и с Башмаков на български език. От
всички факти авторът прави заключение, че българският език е

251 ЦЦИА, ф. 176, on. 1, а.е. 1747, л. 40.

252 Башмаков, А. А. Болгария и Македония..., с. 16; през
1 8 8 1 -1 8 8 2 Башмаков е директор на библиотеката и музея в Плов­
див, Източна Румелия..
253 Россия, 6 .Ш .1908,№ 301.
254 Пак там.
106

роден език на славянското население в Македония, в това число

и тази част от него, която е приела насилствено исляма.
На основата на събраните материали и документи, как-
то и на личните си впечатления, Башмаков решително възразя­
ва срещу сръбската теза на Ст. Новакович, Гопчевич и Цвиич,
според която населението в Македония не е нито сръбско,
нито българско, а някаква нова народност „македонци“ . Тази
хитро скроена теза още на времето е разобличена от най-голе-
мия славист Ватрослав Ягич, който пише, че „не бива да смес­
ваме политиката с науката, не бива да доказваме нещо, което
с почтени доказателства не може да се докаже.“255 Като позна­
вач на проблемите на славянския юг и особено на България,
Башмаков счита, че прокарването на тезата за нова народност
е чиста фикция. Авторитетният руски публицист пише, че
„народната личност е нещо за образуването на която ми­
нават хилядолетия, а в краен случай столетия съвместен
солидарен живот.“256 Продължавайки своите разсъждения по
този вълнуващ славянския свят проблем, Башмаков пише, че
„народната личност не се създава с едно драсване на перо­
то, нито с вестникарски статии.“257 Според него в Македо­
ния има българи, сърби, гърци, евреи, власи и други, но „няма
македонска народност на света, съществува само географско
понятие“ . Всички народности са изработили своя историческа
личност в историята.
В заключение Башмаков предлага и свой проект за ре­
шаване на сложния изкуствено заплетен въпрос за Македония.
Според него най-доброто решение е автономията на Македо­
ния. Тя ще разкрие легални форми на състезание на почвата
на безкръвното културно развитие. По проекта на Башмаков
се допуска мирно съревнование на българи и сърби, които ще
влязат в съглашение и по този начини ще се даде легална фор­
255 Мшетич, Л. Проф. В. Ягич за Македония (по неиздадени
негови писма). Македонски преглед, 1926, кн. 3, с. 11.
256 Башмаков, А. А. България и Македония..., с. 351.
257 Пак там.
 107

ма на състезанието. Така Башмаков става изразител на една от

водещите тенденции сред руското обществено мнение - авто­
номия на Македония, за разлика от другата, която е за разде­
ляне на Македония на две части - югоизточна и северозапад­
на258. Неговите идеи са в противоречие е официалната руска
политика и някои кръгове групирани около „Новое время“ и
други руски вестници.
Писмата на Башмаков са една жива картина на положе­
нието в Македония. Чрез тях руският публицист дава в ярки
краски потисничеството, което тегне върху народа, в тях е да­
дена ужасната гледка на една провинция, надарена от приро­
дата е прелести и богатство, но съсипана и изнурена от дивия
варварин, потънала в бедност и глад. Тези пълни със състра­
дание статии напомнят писмата на Макгахан от 1876. С тях
Башмаков оказва полза на своите съотечественици и въобще
на онези, която търсят истината за етнографските, историче­
ските и икономическите проблеми в Македония.
В руската славистика Македония е предмет на особен
научен интерес. Ето защо през лятото на 1900 година Руската
академия на науките подготвя специална научна експедиция:
ръководител на експедицията проф Η. П. Кондаков (1844 -
1925), археолог, историк, византолог и изкуствовед, проф.
П. Н. Милюков - историк, проф. П. А. Лавров (1856 - 1929)
- езикознание и славянски наречия, Π. П. Покришкин - архи­
тект и преподавател в художествената академия, и художникът
Д. К. Крайнев259. Най-важната задача на експедицията е да съ­
бере сведения за народността на населението в Македония, за
неговата история и етнография.
Формирането на експедицията предизвиква голям инте­
рес сред славянофилските кръгове и научните среди. Като се
има предвид, че по това време споровете за етническия харак­

258 Вж: Новое время, 22.VIII.1902, № 9505.

259 Живая старина, г. X, вьш. III, с. 440; Въжарова, Ж. Руски­
те учени и българските старини. С., 1960, с. 20.
108

тер на населението в Македония стигат до краен предел, от по­

литическите среди те се пренасят и в някои научни среди, може
да си представим с какъв интерес се посреща изпращането на
специална руска научна експедиция в Македония. Преоблада­
ва надеждата и вярата в компетентността и справедливостта
на експедицията. Много вестници и списания не скриват поло­
жителното си отношение особено към П. Н. Милюков, който
в своите прочути „Писма от Македония“ дава компетентни и
меродавни сведения за Македония260.
Съобщението за подготовката и формирането на експе­
дицията предизвиква интерес и сред дипломацията. По раз­
лични канали в дипломатическите преписки често се споме­
нава авторитетната руска експедиция.
Българският дипломатически агент във Виена донася
до Министерството на външните работи за слуховете, които
се носят сред европейските дипломатически среди и особено
за целите на експедицията да изследва бита и езика на населе­
нието и старините в Македония261.
Пътешествието си руските учени започват от Солун,
близките села, Серес и Дойран. След това експедицията об­
хожда една не малка част от Македония в следния ред. Отново
започват обиколката си от Солун и последователно изучават и
събират исторически и етнографски материали в Демир Хисар,
Мелник, Петрич, Струмица, Радовиш, Щип, Велес, Скопие и
Куманово, откъдето се завръщат в Солун. След кратък пре­
стой отново, за трети път, започват обиколката си от Солун по
ж.п. линията до Битоля, а оттам до манастира Слепче, Охрид,
Ресен, през Охридското езеро стигат до Струга262. Така през
лятото на 1900 година експедицията обследва Северозападна,
Югозападна и Южна Македония, редица райони граничещи с

260 Живая старина, г. X, вьш. III, с. 440.

261 ЦДИА, ф. 176, on. 1, а.е. 107, л. 1.
262 Лавров, П. А. Балканский союз и переживаемьш им
кризис. Петрозаводск, 1914, с. 23.
 109

Албания и част от Североизточна Македония, която включва

Петрич, Мелник и други селища от Пиринска Македония.
След като експедицията се разделя на две групи,
Милюков и неговите придружители с коне тръгват от Серес
през Демир Хисар, Петрич и Мелник по долината на Стру­
ма. Подробности научаваме от необнародвания дневник на
Милюков. Мелник е в центъра на неговото внимание, защото
в този град съществуват 26 църкви и манастири, както и други
църковни старини. С изключителна прецизност и компетент­
ност той описва икони, дървени кръстове с резба, иконоста­
си, изображения на разни лица и духовни сцени от Стария
и Новия завет и светци, между които Йоан Предтеча, Козма,
Антоний, ап. Павел и др. На близко разстояние от Мелник се
намира Роженския манастир, посочва руският учен. Според
него заслужава внимание манастирската църква с живописни­
те си фрески от XVII в. и някои археологически останки. Все
пак заключението му е, че съществуването на много славянски
старини в Македония е опасност за гръцките национални тео­
рии и стремежи.
Градът Петрич не предлага археологически обекти, а
църковните принадлежности са доста скромни263. От една ви­
сочина над града, с поглед на север, силно впечатлеие му на­
правили оголените хълмове на Огражден планина.
По-късно Милюков със свой приятел фотограф органи­
зират в Лондон изложба на снимките (увеличени до размерите
на картини) на фрески от църкви и манастири, и на сцени от
живота на македонските българи264.
Научните резултати от експедицията стават известни по
различно време. Проф. П. Н. Милюков публикува „Пет етно-
графически карти на Македония“, които обобщават изследва­
нията на видните учени и пътешественици относно разполо­
263 Въжарова, Ж. Руските учени и българските старини. Из
необнародвания дневник на П. Н. Милюков. С., 1960, 231-235.
264 Милюков, П. Возпоминания. Т. Первьш. Ню-Йорк, 1955,
с. 186.
110

жението на населението, а също и сръбските и гръцките пре­

тенции265. Първата карта е съставена по данни, събрани през
30-те години от френския пътешественик Ами Буе, който при­
числява славянското население към българите. Втората карта
е съставена по Киперт 30 години след пътешествието на Ами
Буе, който също определено счита славянското население за
българско. Както е известно, по тази карта се водят прегово­
рите на Цариградската конференция 1876 и по нея се съставя
Санстефанския договор като най-точна от всички дотогава из­
вестни карти за Балканския полуостров. Третата карта, коя­
то се е появила след Берлинския конгрес, отразява гръцките
претенции. Според тази карта цялото население от славянски
произход в Македония са гърци, говорещи български. Четвър­
тата карта разкрива фактическите претенции на сърбите в Ма­
кедония. Петата карта включва току-що събраните и още не­
публикувани статистически данни на най-добрия съвременен
познавач на Македония Васил Кънчов. Тя всъщност отразява
онези насоки, на които трябва да обърнат внимание българите,
като изоставят своите спорове и насочат вниманието си срещу
турци и албанци.
П. А. Лавров като специалист в областта на езикозна­
нието съобщава, че са намерени ценни ръкописи в Охридската
църква, Слепченският манастир и други266. Що се отнася до
говорите, както пише Лавров, експедицията е достигнала до
следните заключения. В югоизточна Македония говорите са
най-близки до източното наречие в българския език, а в Сред­
на и Западна Македония преобладава близостта до западното
българско наречие и само в Северна Македония от фонетична
гледна точка съществуват сръбски елементи267. Както се виж­
да, тук руските специалисти са единодушни в мнението си за

265 Живая старина, г. X, 1900, вьга. III, с. 439.

266 Лавров, П. А. Югославянская палеография. СПБ 1904,
с. 39.
267 Лавров, П. А. Балканский союз..., с. 23.
 Ill

езика на славянското население. Тяхното становище се базира

на внимателното проучване на наречията в славянския юг и
конкретната ситуация в Македония.
Подробен отчет за резултатите на експедицията публи­
кува проф. Кондаков през 1909 година в книгата си „Македо­
ния. Археологическое путешествие“. Тази книга още навре-
мето си е получила висока оценка от българската и световната
научна общественост. Популярността й се дължи преди всич­
ко на факта, че Кондаков, като обобщава резултатите от науч­
ната експедиция, ясно и съвсем определено се произнася за
етническия характер на славянското население в Македония,
един въпрос, който изкуствено е заплетен от политици и някои
научни среди.
В резултат на проучванията на експедицията Кондаков
пише, че етнографските изследвания и простото пътешествие
в Македония „съвсем ясно ни убеждава, че в лицето на ма­
кедонските славяни ние имаме определена народностна гру­
па, съвсем ясно принадлежаща към народността, населяваща
собствената България. По цялото от нас огледано простран­
ство, от Охрид до Скопие и Куманово, живее един народ,
който и в IX век се нарича българи, който в XI век гърци­
те го наричали така и който също така се е наричал пред
първите посетили страната европейски пътешественици и
преди нашия Григорович.“268 По този начин Кондаков разкри­
ва общата мисъл на експедицията, че славянското население,
което живее от Черно море до границите на Албания по своя
външен вид, жилище, бит, народни обичаи са един народ бъл­
гарски.
Като заключение Кондаков изразява становище как да
се реши въпросът за Македония. Според него „единствени­
ят справедлив извод, който се представя на непредубедения
поглед на всеки пътешественик, изисква да се даде почти ця­

268 Кондаков, Η П. Македония. Археологическое путеше

вие. СПб, 1909, с. 290.
112

лата Македония на българите, с изключение на някои нейни

северозападни местности.“269 По този начин Кондаков застава
твърдо на становището, споделяно от значителна част от науч­
ните дейци, славянофилските кръгове и общественото мнение
в Русия, които считат, че България трябва да получи границите
по Санстефанския договор. Независимо от чисто научните ар­
гументи и мотиви на руската интелигенция, подобно решение
несъмнено би предизвикало сериозни политически сътресе­
ния на Балканите и особено от страна на Сърбия. Следва да
се има предвид също така, че официалната руска политика по
това време е да се запази статуквото и да не допусне засилва­
нето на нито една балканска страна.

3. Етно-демографски преглед в началото на XX в.

в руския печат
Нарастването на революционното брожение и успоред­
но с това разширяването и укрепването влиянието на револю­
ционната организация намират широко отражение в европей­
ския печат и Русия. Въпреки официалната политика на Русия
руската преса от всички направления настойчиво се занимава
с положението в Македония. За там се отправят руски журна­
листи и пътешественици, военни и дипломати. Тяхната цел е
да се вникне колкото се може по-дълбоко в същността на не-
1

щата, да се информира обективно руската общественост и ако

е възможно да се повлияе на правителството за решаване на
въпроса за Македония в един от следните варианти - присъ­
единяване към България, автономия, разделяне на Македония
или временно съхраняване на статуквото, съчетано с рефор-
мени акции.
Един от сериозните проблеми, който намира отражение
сред руската общественост, е проблемът за етническия харак­
тер на населението. Руските официални представители в М а­
кедония и преди всички консулите също проучват и събират

269 Кондаков, Η П. Македония..., с. 295.

 113

различни материали някои, от които и публикуват в различни

издания или ежедневници. Особено похвални в това отноше­
ние са усилията на руските консули в Солун, както и на консу­
ла в Битоля А. А. Ростковски (1860 - 1903)270. Той публикува
в руското академично списание „Живая старина“ изследвания
- през 1899 за Битолски вилает и през 1900 за Солунски вила­
ет, който включват данни за разпределение по народности и
вероизповедание на жителите и селищата, включително и от
днешния Благоевградски окръг.
Статистическите данни, както отбелязва самият Рост­
ковски в предисловието, са събрани главно от салнаметата
(ежегодна справочна книга), в която са наредени по азбучен
ред всички села с посочване числото на къщите и жителите,
без разлика на вяра и народност. Тези сведения, според него
непълни и неточни, се допълват с цифрите, доставени от раз­
личните християнски общини за числото на венчилата, про­
верявани лично от него или от лица, заслужавали доверие и
несвързани с чуждестранните пропаганди. Ростковски е оби­
калял навсякъде, но не е успял да провери лично всички ци­
фри. Друга трудност според него е, че често пъти за едно и
също селище, поради създалите се отношения, се дават раз­
лични цифри. В този случай консулът вземал средно аритме­
тичното, което смята за по-близко до истината и следователно
той допуска едно отклонение от истината до 15 процента.
От статиите се разбира че положението на Ростковски
е деликатно. От една страна, той много добре познава същ­
ността на въпроса и има представа за разположението на на­
селението. От друга страна обаче, той трябва да се съобразява
с официалната руска политика, която не допуска прекомерно
усилване на нито една от балканските народности и държа­
ви, за което има нарочна инструкция от посланика в Цариград

270 А. А. Ростковски е руски консул в Битоля от 1895 годи

Убит е през 1903 година от фанатизиран полицейски турски стра­
жар, когато се завръщал от манастира в с. Буково, Битолско.
А. И. Нелидов „За православие и равновесие“271. Ето защо той
не се произнася към коя народност е населението от славянски
произход - българската или сръбската. За да излезе от това
деликатно положение, консулът твърди, че не е специалист в
областта на филологията272. Вместо разделянето на славяни­
те по народности той използва една обща графа „славяни“,
като ги разделя на патриаршисти, екзархисти и мохамедани.
Въпреки че не се решава направо да разреши въпроса към коя
народност принадлежат славяните патриаршисти, Ростковски
прави това по един косвен начин. Като дава пример с градове­
те Мелник, Серес, Драма и др., той посочва, че славяните пат­
риаршисти, вследствие материалната зависимост от гърците,
са задържани от последните да не минават под ведомството на
българския Екзарх. Следователно това население всъщност е
българско.
Патриаршистите в Кичевско и Дебърско сърбофилстват,
а останалите се намират под гръцко влияние, извършват бого­
служение на неразбираемия за тях език. Тези патриаршисти са
известни сред гърците като „елини-българофони“ .
И така според обясненията броят на екзархистите в
Битолския вилает е 186 656 души. Това са преди всичко опре­
делилите се като българи главно в околиите Битоля, Прилеп,
Флорина, Охрид, Кичево, Дебър, Костур. Патриаршистите
наброяват значително по-малко - 93 694 в същите населе­
ни места, а славяните мохамедани 11 543, т.е. това са насил­
ствено ислямизирани българи. За Солунския вилает броят на
екзархистите е 248 429, патриаршисти - 131 258 и славяни
мохамедани - 87 342273. Тук броят на насилствено приелите
исляма българи е значително по-голям в сравнение с Битол­
ския вилает. Следва да се има предвид, че турското правител­
ство съзнателно се стреми да намали числото на християни­
271 Бурбига, В. Цит.съч., с. 69.
272 Живая старина, г. IX, 1899, вмп. 1, с. 62.
273 Ростковски, А. А. Живая старина, г. X, 1900, вьш. III,
с. 399.
 115

те, като към трите вилаета Косовски, Битолски и Солунски

включва и райони от Албания, Северна Гърция и т.н. Освен
това в самите салнамета, както отбелязва руският историк
от това време Теплов, е отразено собственото вдъхновение
на властите да дадат превъзходство на мюсюлманите над
християните. Въпреки това обаче нищо не е в състояние да
скрие истината, че славянското население в Македония, т.е.
българското разделено по религиозен признак е огромното
мнозинство от народа в тази провинция. Неговата вътрешна
национална хомогенност се разкрива и от разположението на
населението в Североизточна Македония, т.е. Пиринска М а­
кедония274.

Славяни
Кази/околии Турци Екзар- Патриар- Мюсюл­ Уни-
хисти шисти мани ати
Горна
5 442 17 646 - - -
Джумая
Разлог - 19 389 - 11 907 -
Мелник 6 419 14 797 500 - 1 513
Петрич 13 679 18 291 - 1 570 -
Неврокоп 14 077 28 387 125 33 113 -
Общо 39 617 98 510 625 46 590 1 513

Както се вижда от таблицата, в Пиринска Македония жи­

вее компактно българско население. Броят на патриаршистите е
незначителен, което показва, че и църковните и училищните бор­
би тук са били по-слаби. Това забелязва и проф. П. Н. Милюков
при обиколката си в Петричко, Мелнишко и други селища. Той
пише: „Не намерих тук тази остра борба на националните про­
паганди както в Западна Македония по простата причина, че

274 Ростковски, А. А. Живая старина, г. X, 1900, вьш. III,

с. 568.
116

тук цялото население беше българско275. Прави впечатление

също по-големият брой на българите, приели насилствено ис­
ляма. Това се отнася преди всичко до Неврокопско и Разложко,
Родопската част, помохамеданчени през XVII век276.
Проблемът за населението е често срещана тема в ру­
ския периодичен печат. Един от най-авторитетните за времето
руски вестници „Новое время“ пише, че българският елемент
непрекъснато се увеличава и е невъзможно при сегашния мо­
мент да се определи точната цифра на българите и сърбите,
живеещи в Македония. Този вестник също се стреми да не
взема страна в спора между българи и сърби, но във всеки
случай отбелязва, че „едно обстоятелство бие на очи - това е
преобладаването на славянския елемент.“277 Като се позовава
на данни от ежегодната справочна книга „Салнаме“, съставена
на основата на Нуфуз тескере, славяните в Солунския вилает
са 471 202, т.е. приблизително колкото и според Ростковски.
Либералното народническо списание „Русская мьгсль“
пише, че с възраждането на българския народ гръцкият еле­
мент започва постепенно да отстъпва. Авторът цитира ста­
тистически данни от 1894 година, съгласно които българите
в Македония са повече от милион, ако всички екзархисти се
считат за българи. Македонците признават себе си за българи,
в България търсят опора на борбата с гърците и турците278.
Подробни сведения за Македония и по-специално за
Пиринска Македония дава руският публицист Григорий Кап-
нист. Въпреки че занижава твърде много българския елемент
и е с явни симпатии в полза на гърците, той е принуден да
признае, че славянското население в петте кази от Серския

275 Милюков, П. Н. Воспоминания. Ню Йорк, 1955, ч. II,

с. 180.
276 Вж. по подробно: Петров, П. Съдбоносни години за бъл­
гарската народност. С., 1975; Същият. Асимилаторската политика
на турските завоеватели. С., 1963.
277 Новое время, 31.Х.1900.
278 Русская ммсль, кн. 9, 1901, с. 272.
 117

санджак, които влизат в територията на Пиринския край, е

българско. Всичко това се потвърждава, ако се сравнят сведе­
нията, които Капнист публикува, с проучванията на известния
български търговски представител и дипломатически агент в
Солун Ат. Шопов (Офейков)279 и всепризнатите статистики на
Васил Кънчов280.
Капнист Шопов Кънчов
кази/околии бъ л гар и
б ъ л га р и
бъ л гар и
бъ л гар и
бъ лгари гърци патриар- м оха­
екзархи сти христи яни
ш исти м едан и

1. Мелник 5 800 6 000 17 000 400 16 998 700

2. Петрич 16 000 7 300 24 500 1 500 27 773 865
3. Горна Джумая 6 500 500 17 000 - 21 232 3 900
4. Разлог 10 000 - 18 000 - 23 100 8 870
5. Неврокоп 25 000 6 000 30 000 50 35 310 26 962

При все че дава сведения несъответствувагци на реал­

ната действителност и в редица други градове и села в Маке­
дония, Капнист не може да отрече факта, че в македонското
революционно движение не участва нито един сърбин или
грък и че то е дело изключително на българите281.
За етническия състав на славянското население в Ма­
кедония пише и списание „Русское богатство“, народнически
орган е либерално направление. В публикуваните статии и
съобщения се отбелязва, че не може да има никакво съмне­
ние в българския характер на населението и не може да не се
признае „неговото тежнение към България“.282 И този отговор,
отбелязва авторът на статията, се слуша не само там, където
тържествува българската пропаганда, но и там където продъл­

279 НА-БАН, ф.41, оп.1, а.е. 248, л. 3.

280 Кънчов, В. Избрани произведения, т. II. С., 1970, 486-496.
281 Капнист, Гр. К македонскому вопросу. Русская мьгсль,
1901, кн. 9, с. 272.
282 Калина, И. Македония и Македонский вопрос. Русское
богатство, 1903, кн.10, с. 47.
118

жава да господства гръцкият език и където жителите принад­

лежат към патриаршистите283. Българи ги наричат и техните
господари, не само в житейско отношение, но и в официални
документи.
Тъй като по това време народностният състав на населе­
нието в Македония е една от най-дискусионните теми от поли­
тици и учени-слависти, авторът на материалите в „Русское бо­
гатство“, руският народоволец Иван Николаевич Кашинцев
(Калина)284, емигрант в България и познавач на македонския
въпрос, продължава с нови аргументи. Той посочва, че тежне­
нията на македонското население към България не се изразява
в инстинктивно признаване, че то е българско. В това отно­
шение работи и народностното съзнание. И. Калина посочва,
че значителна част от интелигенцията - учители, свещеници,
търговци, по убеждение е напълно българска. Този факт при­
знават и чуждестранните наблюдатели. В огромното си мно­
зинство интелигенцията е от местен произход, тя е свързана с
населението, съчувства и ръководи неговата борба за нацио­
нално освобождение, за самостоятелна църква, за училища, за
самостоятелен живот. За тежненията и към България, за ней­
ните мисли,чувства и настроения съществува благоприятна
почва и в традициите.
За да е по-убедителен в твърденията си сред руските
читатели, И. Калина се позовава и на сведения за българската
просвета в Македония - 800 училища с 45 000 ученици. В срав­
нение с този толкова широк обхват на ученици „сръбската про­
паганда прави впечатление на наблюдателите на нещо хилаво,
изкуствено, нещо влачещо до последна степен жалко и безцелно
съществуване285. Въпреки огромните средства, които сръбската

283 Калина, И. Македония и Македонский вопрос..., с. 47.

284 Иван Николаевич Кашинцев (1860 - 1917) руски еми­
грант, народоволец, приема българско поданство като Иван Нико­
лаевич Калина, участва в Балканската война, а синът му участва
като офицер в Първата световна война.
285 Калина, И. Македония и Македонский вопрос..., с. 47..
 119

пропаганда харчи, резултатите са съвсем скромни - 4-5 учили­

ща. Някои от сръбските училища съществуват само на книга.
Често пъти те се откриват при пълната подкрепа на турската
власт, която изпраща въоръжена охрана на учителите по селата.
За това, както отбелязва вестникът, на основата на тази странна
и нелепа училищни политика става постоянна борба.
Различни сведения и статистически данни за Маке­
дония, в т.ч. и за Пиринския край, публикуват и други руски
вестници като „Свет“, „Правителствен вестник“, „Русское
слово“ и други.
На етническият характер на славянското население в
Македония отделят внимание и редица руски учени. В начало­
то на XX в. руският историк В. Теплов публикува нови данни
за населението в Битолски и Солунски вилаети, в който влизат
и селищата от Пиринския край. Според него българите в тези
два вилаета наброяват 1 038 000 души, гърците - 343 845, тур-
ците 304 124 и т.н.286 Като разглежда въпроса за разпределение­
то на населението в Македония по народности, Теплов цитира
и едно изказване на руския дипломатически представител в Со­
фия Юрий Петровия Бахметиев (1848 - 1928), който по по­
вод обвиненията, че България не пази границата, т.е. пропуска
чети, казал: „При всичкото желание българското правителство
не може да препятствува живущите в Княжеството македонски
българи да помагат на своите земляци от другата страна на
границата, то е безсилно да спре изпращането на чети и накрая
не бива да се спират българите да изпращат пари и провизии
за Македония.“287 Във връзка с това руският учен посочва и
данни за македонският произход на част от българската ин­
телигенция: от 8 хиляда учители 2 300 са от Македония,
от 38 хиляди чиновници 15 хиляди са от Македония, от
3412 свещеника 1263 са от Македония, една трета от от

286 Теплов, В. Материали для статистики Болгарии, Фракии

и Македонии. Спб 1877, с. X, XXV.
287 Русский вестник, кн. 6, 1903, 746-749.
120

офицерите в армията са също от Македония.“288 И това не е

случайно. При брутален натиск от страна на турските власти,
при всяка „афера“, довела до разкриване на склад за оръжие
или чета, десетки и стотици българи от Македония търсят спа­
сение в свободната част на отечеството си - Княжество Бълга­
рия. Броят на бежанците непрекъснато нараства, за да достиг­
не до 23 хиляди само в столицата при население 70 хиляди, в
Пловдив - 8 хиляди и т.н. От тази бежанска маса, както добре
схваща и руският официален представител в София, непре­
къснато излизат войводи, четници, оттук се събират средства
и друга материална помощ за пострадалите и за продължаване
на борбата за национално освобождение.
Многобройни кореспонденции за руските вестници из­
праща и Михаил Юркевич (Михаил Горюнин). Според пре­
ценката на редакцията на „Славянски известия“ той е „отлично
осведомен за събитията в Македония и правилно ги осветля­
ва“289. Няколко пъти лично посещава различни райони, позна­
ва много добре етнографията, езика, икономическото положе­
ние, църковните и училищни борби. За една от обиколките си
М. Юркевич пише: „Туй, що видях, е в пълно противоречие
с европейските вестникарски бръщолевения за положението
там.“290 Според него виновници не са македонските комитети,
а непоносимото национално и социално турско потисничество.
В своите статии относно Македония М. Юркевич ре­
шително се обявява против донесенията на руските консули,
които често пъти представят в невярна светлина положението
в тази провинция. На основата на широка документална база и
дълбокото познаване основните белези и черти на българския
народ, неговия физически тип, той определя и етническите
граници на българите. Руският кореспондент посочва, че ма­
кар европейците да не разполагат с точни данни за българско­

288 руССКИй вестник, кн. 6, 1903, 746-749.

289 Славянские известия, кн. 1, 1903, с. 78.
29,1 Санктпетербурские ведомости, 9.III.1903.
 121

то население, няма никакво съмнение у представителите на

Европа в Турция, че на основата на всички получени данни
от тях по официален и частен път в течение на много години
се създава твърдото убеждение, че българите са мнозинство в
останалите под турска власт Македония и Одринско, а в някои
градове като Прилеп, Велес, Тиквеш, Воден, Сяр, Кукуш от
70 до 90 процента. В Одринско процентът на българите пре­
вишава 70 от общия брой на населението291. Според неговите
изчисления българите населяват в плътни маси и територията
на Пиринския край и по-точно Горна Джумая, Разлог, Невро-
коп, Мелник и Петрич292.
Като дългогодишен кореспондент за България М. Юрке-
вич счита, че в руския печат неправилно се отразява в руското
съзнание положението на този славяно-български народ. За
една част от руското обществено мнение познанията за бъл­
гарския народ „са посредствени и по силата на тази посред­
ственост и по силата на постоянните колебания, за съжаление
от международен, партиен, а понякога и по личен характер,
ние не познаваме този народ“293. Оттук той прави и извода защо
българите в Македония и Тракия не могат да разберат руската
политика на покорност и примирение с настоящето положение
в Турция. Стремежите на официалните руски власти не отгова­
рят нито на действителността, нито на интересите на Русия и
руския народ.
В руския печат намират отражение и революционните
борби на българското население в Македония. Руски публи­
цисти посещават областта и се срещат с ръководителите на
Вътрешната организация, вземат интервюта от тях и осведо­
мяват руската общественост. Твърде интересни в това отно­
шение са впечатленията на руския публицист и обществен
деятел Василий Василиевич Водовозов (1864 - 1933). Свър­
291 Юркевич, М. В. Дватцатипятилетние итоги Княжества
Болгарш. С., 1904, с. 3.
292 Пак там.
293 Пак там, с. 1.
122

зан от младини с революционното движение, той е принуден

да напусне Русия. Пътешества по Балканския полуостров, от
където изпраща статии за руски вестници, а по-късно събира
всичките си впечатления в отделна книга. Водовозов е един от
малцината руски публицисти, който се среща с революционни
дейци на ВМОРО. Сдържано, но не лишено от симпатия, авто­
рът описва срещите е Яне Сандански (1872 - 1915), неговото
влияние по Места и Струма, политиката и взаимоотношения­
та е турските власти на този „Пирински цар“, както го нари­
ча Водовозов. Според автора у Сандански се чувства пълно
безстрашие, самообладание и грамадна, непреклонна енергия,
Въпреки отсъствието на сериозно образование той е човек е
прекрасни познания по положението в Македония. Неговият
авторитет и влияние се чувстват навсякъде сред населението.
За да въведе руския читател по-добре в революционна­
та атмосфера в Македония, Водовозов прави кратък преглед
на възникването и проявите на революционното движение.
Така авторът пише, че още в 1896 година в Мелник Сандански
успява да организира своите единомишленици и по това време
Мелник да стане негов главен център на революционна дей­
ност, където той винаги намира убежище, въпреки турските
потери294. Оттук Сандански с помощта на свои другари, пре­
дани на революционното дело, разпространява влиянието си
върху цялата местност между Струма и Места. Територията от
двете страни на Пирина Водовозов нарича „Пиринско царство
и неуловимия за турските власти Сандански е нещо като цар.“295
В този район със средствата на местното население възникват
училища и учителите в тях са последователи на Сандански.
Там турските бейове не смеят да притесняват своите селяни,
както на други места. Турските власти се боят от отговорност
не само пред висшите власти на главния град на вилаета Солун,

294 Водовозов, В. В. На Балканах. Статьи и путевме очерки.

Петроград, 1917, с. 54.
295 Пак там, с. 54, 96.
 123

но и пред „Пиринския цар“, дори пред него повече. Сам Сан­

дански се укрива в Пирин планина и от време навреме върши
нападения върху турска войска.
През 1901 година още едно събитие често срещаме в
руския печат. То е свързано е отвличането на американската
мисионерка Елена Стоун и придружаващата я Катерина Сте-
фанова-Цилка на 21 август 1901 година в местността „Под­
пряната скала“ на пътя от Банско за Горна Джумая. Това е една
от най-значителните акции на ВМОРО, която придобива ши­
рока известност и популяризира делото на революционната
организация. Отвличането на мис Стоун предизвиква голяма
тревога сред официалните руски представители. В секретно
донесение на посланика в Цариград Иван Алексеевич Зи-
новиев (1835 - 1917) до министъра на външните работи граф
Вл. Н. Ламсдорф от 14 март 1902 година се съобщава за наме­
рението на мис Стоун да пропагандира каузата на населението
от Македония в САЩ и да предизвика у своите съотечествени­
ци съчувствие296. Както е известно, американският посланик
в Петербург активно търсел подкрепата на руското външно
министерство и особено на дипломатическия агент в София
Ю. Бахметиев. Въпреки всички усилия на американците, те
не успели да се доберат до следите на похитителите на мис
Стоун, т.е. групата на Сандански, Чернопеев и други. Значи­
телно съдействие в последващите събития оказва Бахметиев.
След завръщането си от Петербург той се среща с известния
книжар в София K. Т. Бояджиев, който приел да изпрати Ла­
зар Томов от Разложко (1878 - 1961), с псевдоним „Хораций“,
член на първия революционен комитет на ВМОРО в града) за
преговори с четата. Последният се съгласил да занесе на Сто­
ун и писма от една нейна бивша ученичка - Касърова, близка
на жената на дипломата Ю. Бахметиев - Мария Бахметиева297.
Така първоначално започват преговорите по освобождаването

296 НА-БАН, арх.к. № IX, оп. 28, а.е. 7, л. 31.

297 Фелдман, Л. Исторически преглед, кн. 3. 1978, с. 69.
124

на американската мисиоцерка, които завършват успешно със

заплащането на един откуп от 14 500 турски лири298. Целият
развой на събитията по преговорите и успешното приключва­
не показват, че руският дипломатически агент в София е имал
достатъчно информация за революционното движение в Ма­
кедония и когато е необходимо, той намира необходимите хора
за осъществяване на връзка.
Независимо от големия шум, който се вдига по отвли­
чането на мисионерките, сведенията в руския печат са доста
оскъдни. От прегледа на съобщенията личи, че няма доста­
тъчно информация, тъй като дълго време Сандански и четата
пазят намеренията си в строга тайна. Постепенно започват да
се дават по-пълни сведения. Така „Новое время“ информира
руската общественост, че в САЩ е подета кампания за съби­
ране на средства за заплащане откупа. Но и тук няма яснота
кои са всъщност похитителите и какви са техните цели. Те се
назовават обикновено разбойници299. В друга кореспонденция
се съобщава, че американският генерален консул се обърнал
към похитителите и в почти ултимативна форма им предло­
жил 1 200 фунта или ще скъса преговорите. Друг руски печа­
тен орган - „Руски вестник“, с либерално направление - след
освобождаването на Елена Стоун и Цилка осведомява своите
читатели за заплатения откуп. Но в същото време вестникът
пише, че в укриването на двете жени е взело участие цялото
население от Горноджумайско300.
Акцията по отвличането на мисионерките не печели одо­
брение в Русия. Следва да се има предвид също така, че офици­
алните руски представители не са изпитвали никакво доверие
в революционната организация, въпреки че са били наясно за
основните цели и задачи, които тя си е поставяла. Тревога личи

298 Вж. по-подробно Томов, Л. Спомени за революционната

дейност в Серския революционен окръг. С., 1953; Известия на дър­
жавните архиви, т. 33, 1977, с. 99 и сл.
299 Новое время 30.IX. 1901, № 9186.
300 Руски вестник, кн. 8, 1904, с. 786.
 125

особено в донесението на посланика в Цариград Зиновиев до

министъра на външните работи, където се казва, че подкрепата
и събирането на средства в САЩ за македонските българи „ще
засили революционното движение и това би влошило общото
състояние на нещата.“301 Още по-неблагоприятно според него
е, че организацията получава значителна сума пари, с които ще
закупи оръжие за въоръжаване на нови „банди“.

4. Българо-руски връзки по време

на Илинденско-Преображенското въстание
През есента на 1902 година избухва Горноджумайското
въстание на българите по долината на Струма и Места, орга­
низирано от Върховния македонски комитет. Събитията около
въстанието предизвикват голям интерес сред руската общест­
веност. Най-големите вестници изпращат специални корес­
понденти в България, някои посещават и районите на въста­
нието. Най-много материали посвещава официозът „Новое
время“. Неговият кореспондент под псевдонима „Нестор“302 е
бил в Македония още през 1901 година, посетил е Еди куле в
Солун, срещал се и с различни слоеве от населението. През
1902 година той отразява широко събитията в Горноджумай-
ско в много статии и съобщения. В първите си статии „Нес­
тор“ пише за многобройните бежански маси в пограничните
райони на Княжеството, пристигнали от Македония. Така две
трети от населението на Кратово се изселило в България, а по­
ловината от населението на Кюстендилски окръг са бежанци
от Македония. Наред с това „Нестор“ се стреми да опровер­
гае твърденията на европейския печат, че това въстание било
само една демонстрация, за да се предизвика Европа и да се
заеме с устройството на Македония. От една страна, руският
кореспондент наистина не е схванал, че това е едно предизви­

301 НА-БАН, арх.к. № IX, on. 28, а.е. 7, л. 31.

302 Под псевдонима „Нестор“ се представя Всеволод Павло-
вич Сватковский от вестник „Свет“.
126

кано въстание и то само в Горноджумайско и че съществуват

сериозни различия между ВМОРО и ВМК. От друга страна
обаче авторът вярно е доловил мотивите, от които се ръково­
дят четниците, за да тръгнат на решителна борба. Затова той
решително отхвърля инсинуациите, че четите били изпраща­
ни от Княжеството. Реалната действителност „иска да се каже,
че България играе много справедлива роля. Тези чети се фор­
мират от българи от Македония...303 четите са от македонско
произхождение... Преселниците от Македония са във всички
класи на обществото, във всички родове служби... Много от
тях са без професия. Хиляди получават образование, но не на­
мират приложение и се стремят да се завърнат в родното пепе­
лище304. Ето защо руският кореспондент вижда като напразни
усилията на българското правителство да спре изпращането
на четите и арестуването на някои членове на Върховния ма­
кедонски комитет.
В своите статии и съобщения „Нестор“ се спира на въ­
проси, свързани с размерите на въстанието и жестокото му по­
тушаване от турската власт. Той представя реално картината от
крайграничните райони. Според него няма никакво съмнение,
че центърът на въстанието е Горноджумайско, а също селата
от Кресненското дефиле - Сърбиново (дн. Брежани), Ощава,
Ораново, Кресна, които са се присъединили към въстанието.
Значителен брой въстаници се съсредоточават в планините
Пирин, Влахина и Богдан. Авторът проследява действията и
на някои чети. По долината на Струма се движи полковник
Янков със своя отряд. Още през май 1902 година той потегля
по направлението: Рила, Горна Джумая, Малешевска планина,
Огражден, Петрич, Гевгели, Загоричане, Костур305. Задачата
му била да подготви населението за предстоящото въстание.

303 Новоевремя, 14.Х. 1902, №9569.

304 Пак там.
305 Пак там, 4.1.1903, № 9639.
 127

През септември минава и четата на подполковник Ни­

колов, помощник на генерал Цончев, но поради Ш ипчен­
ските тържества преминаването било отложено за 24 септем­
ври. В това време Цончев избягал от затвора и също започва
да действа по долината на р. Струма. Поради силната съпро­
тива на ВМОРО, която счита въстанието за ненавременно,
последното е ограничено само в Североизточна Македония.
Близо 4 седмици се водят сражения на едно територия между
Пирин и Малешево, в Мелнишко и Петричко. В други райо­
ни въстание не избухва поради сдържащите действие на Въ­
трешната организация. Въпреки упоритата съпротива силите
се оказват неравни Въстанието е потушено жестоко. Турска
редовна армия и башибозук се нахвърлят върху въстаналите
села306. В боевете е въстаниците участват 9-а пехотна диви­
зия в Серес, 17 и 13-а бригади, разположени в Сяр, Дойран,
Мелник и Струмица, а в Горна Джумая - 4 батальона от 30-и
полк, специално докарани от Мала Азия307. Армейските час­
ти и башибозушките банди опожаряват и разграбват повечето
села в Горноджумайско и други райони - Железница, Сушица,
Мелник, Пирин, Бачево, Сърбиново, Бистрица. Населението
е принудено да изостави домовете си и да бяга по планините.
Вече в края на 1902 година и началото на следващата се поя­
вяват и конкретни данни за погромите и напуснатите от на­
селението села и в Разложко. От общо 25 хиляди българско
население в Разложко около 1000 души напускат родните си
огнища и се отправят за Пещерско, Чепинско и други райони.
Изселническият процес е даден по села: Мехомия - 64, Банско
- 200, Горно Драглище - 40, Долно Драглище - 56, Добринище
- 100, Елешница - 30, Добърско - 47, Якоруда - 130, Баня - 60
или общо 12 селища308. Естествено тези цифри, пише руският

306 Новое время, 14.Х.1902, № 9569; за въстанието по-под­

робно: Силянов, Хр. Цит.съч., т. 1, с. 155-161; Пандев, К. Цит съч.,
с. 280-294.
307 Новое время, 19.Х.1902, № 9571.
308 Пак там, 12.1.1903, № 9647.
128

кореспондент, трябва да се удвоят, защото много от бежанците

са останали по пътищата, замръзнали или още блуждаят по
горите, търсейки своите близки. Разграбени и опожарени са
също църкви и училища.
При потушаването на въстанието поробителите не под­
бират нито средствата, нито обектите. Показани са варварски
изстъпления и вандалщини. Така свещениците от Падеж и
Ораново са горени с нажежени железа. Чудовищни насилия
се вършат над жени и деца309. Тук авторът описва смразяващи
кръвта сцени. Малки деца са хвърляни върху щиковете пред
очите на родителите, или пък са поставяни с главата надолу до
огъня докато изскочат очите им. В с. Влахи масово са изнаси­
лени жени и деца. Подобни екцесии има в Бачево, Добринище.
Всички зверства са извършени от редовна армия310. В Драмско
от 14 църкви 6 са унищожени. Храмът „Св. Илия“ в с. Бист­
рица е превърнат в конюшня, а в Железница - отходно място.
В Падеж, Тросково, Сърбиново църквите са също унищожени.
Погромите не отминават и училищните сгради, които турците
превръщат в казарми или затвори. Подобно е положението в
Петричко, Мелнишко и Воденско. Многобройни са и човеш­
ките жертви. „Нестор“ пише, че трудно би се установил броят
на загиналите, но във всеки случай те не са по-малко от живи­
те, преминали границата. На фона на тази нерадостна карти­
на авторът посочва, че „опасенията от излишна впечатлител-
ност и нервност на нашето общество, което преди 25 години
въвлече Русия в геройски подвизи и тежки опасения, сега са
неуместни. Ние и без това станахме много хладни и непод­
вижни. И защо да не назоваваме крещящите факти с техните
имена?“311. С това „Нестор“ по един косвен начин критикува
външната политика на Русия и в известна степен обвинява

309 Новоевремя, 10.1.1903.

310 Пак там, 12.1.1903 № 9647; Срв. Мемоар на Вътрешната
организация. С., 1904, с. 91.
311 Новое время, 10.1.1903, № 9645.
 129

онези среди от руската общественост, които са безразлични

към българското население в Македония.
Събитията около Горноджумайското въстание намират
широк отзвук и в редица други вестници. Така „Санктпетер-
бургские ведомости“ публикува материали за жестокостите от
страна на турците при потушаване на въстанието в Разложко
и Горноджумайско. В с. Годлево са изнасилени 3 жени, преби­
ти от бой са двама селяни и са ограбени 14 къщи. В с. Бачево
също са вършени насилия над 22 жени, нанесен е побой на
38 селяни, а животните са разграбени или прогонени в други
райони312. В с. Белица са измъчвани Николчо Василев, Йосиф
Кутлов, Тодор Чорбаджийски, Благо Мадолев, Атанас Коджа-
башийски, а на свещеника Иван от същото село е оскубана
половината брада.
Вълна от насилие залива и другите селища в Разложко.
В Долно Драглище едно семейство - мъж и жена - са под­
хвърлени на безчовечни мъчения. В с. Елешница са вършени
най-различни насилия в акцията за търсене на оръжие313. При
подобни акции турските войници вършат варварски безчин-
ства в Джумайско, Разложко, Тиквешко314. В с. Лешко, Горно­
джумайско, след като подложили селяните на различни мъче­
ния и изнасилили техните жени и дъщери, арестували 8 пър­
венци, отвели ги в с. Падеж, били ги до смърт и след това ги
държали 24 часа с главите надолу. В с. Дъбрава турски войни­
ци след богато пиршество в къщата на Иван Лазаров наряза­
ли на парчета стопанина, изнасилили жена му и пребили още
няколко селяни.
На основата на тези материали, често събирани на мяс­
то или от очевидци, огромното мнозинство от руските вестни­
ци считат че провеждането на реформи в Македония е невъз­

312 Санктпетербургские ведомости, 11.1.1903, №11.

313 Пак там, 13.1.1903, №13.
314 Пак там.
130

можно без сериозен европейски контрол, защото турската ад­

министрация е съвсем негодна за това реформено дело.
Турските жестокости се отразяват на страниците и на
славянски и славянофилски издания. В неослависткото спи­
сание „Славянски век“ се съобщава за масови убийства сред
населението на днешния Благоевградски окръг. Масовите на­
силия предизвикват голяма паника сред населението в Горно-
джумайско и особено селата: Влахи, Тросково, Падеж, Суши-
ца, Крумово. Населението поискало да премине в свободната
част на България, но било забелязано от турската стража и цял
полк се нахвърлил върху невъоръжените жени, деца и старци.
Убити са 37 жени и деца, а само 56 успели да се прехвърлят
през границата315. И това списание се отнася доста критично
към приказките на турците за реформи, „които са една коме­
дия, измислена само за да се хвърли прах на добродушните
московци.“316. В славянофилските издания се отделя място
на много писма изпращани от местни жители. В тях отново
централен въпрос е терорът, на който е подложен българския
народ. В едно писмо на неизвестен автор от Солун се съобща­
ва за голямата бедност, в която се намира селското население.
„Беше ми болно и срамно да гледам прииждащите всяка ми­
нута селяни - мъже, жени и деца, които пристигаха с различни
жалби. Те бяха загубили всяко подобие на хора.“317 На тези
хора не е разрешено дори жалби да подават. Щом стражите
разберат за какво идват, те веднага ги гонят от града или затва­
рят. „Трети ден селяни от Разложко пристигат с жалби.“318 По
пътя за Сяр те са хванати от полицията и са освободени след
трикратни подписи, че няма да се оплакват.
Не е по-добра съдбата на населението и в други райо­
ни. Европейските и българските вестници ежедневно пълнят
колоните си със съобщения за насилия, убийства, грабежи.
315 Славянски век, № 60, 28.1.1903, с. 369.
316 Пак там.
317 Пак там, 1903, кн. 5, с. 104.
318 Пак там.
 131

Така Коста Шутев, съобщава „Славянски известия“, по пътя

от Струмица за родното си село Русиново, Малешевско, е на­
паднат по пътя от турци и убит след жестоки мъчения. „На­
селението е доведено до пропаст: остава само да се хвърли в
нея“, заключава списанието на славянските кръгове в Петер­
бург. Напрегнатата обстановка се потвърждава и сведенията
на европейските консули. При една обиколка на австрийския и
руския консули в Косовски вилает, където „систематическото
изтребление на българското население се извършва с еднакво
усърдие както от първите представители на властта, така и от
последните полеви стражи - ето проявата на този политиче­
ски и обществен фактор, който наричат „турска администра­
ция.“319 По този начин се разкрива една от основните причини
за недоволството на населението и подготовката за едно масо­
во въстание, което не закъснява.
Обстановката в навечерието на въстанието от 1903 г.
показва нова вълна насилие и жестокост от страна на турците
срещу българското население. Нищо не е в състояние да укро­
ти варварските страсти на поробителите. Разправата с мирно­
то население е характерна за всички райони. Различни статии,
дописки и съобщения публикуват вестниците „Санктпетер-
бурские ведомости“, „Новое время“, „Русское слово“, „Свет“,
„Правителствен вестник“, „Россия“ и други. Продължително
време те осведомяват руските читатели за различни злодейства,
извършени от турските власти, за ограбени и опожарени села.
В един от броевете си „Санктпетербурские ведомости“ съобща­
ва за избиване на населението на с. Арменци, Битолско, където
войниците пред очите на родителите се упражняват в стрелба
в деца до 7-годишна възраст320. В Банско са арестувани и бити
до смърт Минко Люлев и Коле Байков. Първият е заставен да
приеме насилствено исляма, в резултат на което се побърква, а
жените, събрали се да оплакват трупа на К. Байков, са подло­

319 Санктпетербургские ведомости, 27.VII.1903, № 233.

320 Пак там, 1.Х. 1903, № 267.
132

жени на различни издевателства. „В целия Разложки район се

чува вопъл и стон. В този нещастен край са арестувани всички
мъже.“321 При това положение е ясно, че населението не може
да се успокои с подобие на реформи.
Събитията около Горноджумайското въстание в края на
1902 и първата половина на 1903 г. разкриват още един път
отношението на официална Русия и на обществеността към
революционното движение в Македония и Одринско. Поради
различни причини от вътрешен и международен характер Ру­
сия не е готова да отиде за изпълнение на чл.23 от Берлинския
договор. И сред официалните среди се наблюдават известни
нюанси в интерпретацията на външната политика, които обаче
са твърде незначителни, за да дадат някакво отражение.
Руската общественост правилно схваща, че въстанието
от 1902 г. е ненавременно и е предизвикано от Върховния ко­
митет. Независимо, че не се навлиза сериозно в дълбоките и
сложни борби и спорове между Върховния комитет и Вътреш­
ната организация, руското общество проявява солидарност с
героичната борба на четите и масовия героизъм на население­
то. Руските кореспонденти и специални пратеници справед­
ливо пресъздават жестоката действителност на живот и бор­
ба по долините на Струма и Места, описват положението на
стотиците бежанци, отправили се за свободните предели на
отечеството си. По този начин се разкриват и условията, които
непрекъснато пораждат стремежа на българите за освобожде­
ние и обединение.
На 20.VII/2.VIII. 1903 г. в с. Смилево, Битолско, е да­
ден сигналът за Илинденско-Преображенското въстание.
Съгласно решенията на организацията в Одринския револю­
ционен окръг правят свое заседание в началото на септември,
а в края на месеца започват и революционни действия. Така
започналата на 2 август борба срещу петвековното турско
иго обхваща цяла Македония и Одринско. В продължение на

321 Санктпетербургские ведомости, 14.III. 1903, №230.

 133

три месеца се води неравна борба на 26 408 въстаници срещу

350 000 редовна войска и многобройни башибозушки форма­
ции, която предизвиква силен отзвук в Европа.
Реакцията в Русия е различна. По един начин реагират
близките до правителството кръгове чрез своите печатни ор­
гани - консервативни, умерено десни, славянофили. Нюанси
в отношението към събитията в Македония и Одринско се съ­
държат в позициите на либералните и народническите среди,
както и сред руската научна общественост. Отново се наблю­
дава сближаване на гледните точки по много въпроси незави­
симо от политическата насоченост.
Руската общественост се информира за съдбоносните
събития в Македония и Одринско главно от печатните органи
на различните партии, официални съобщения на правител­
ството, донесенията на консулите и специално изпратените
публицисти, общественици, кореспонденти на вестници. Осо­
бено внимание заслужават статиите от руските общественици
барон М. А. Таубе, Ив. Василевич, „Босфорски“, В. Викторов,
И. Радецки, В. Теплов, Ив. Кашинцев (Калина), И. Поволни,
„Нестор“, М. Юркевич, Д. Вергун, „Аргус“ и други322. Карти­
ната се допълва и от разказите на много въстаници и обикно­
вени мирни жители, предавани от агенциите на европейските
държави и препечатвани в руския периодичен печат. Почти
всички руски вестници и списания ежедневно съобщават за
сражения и други събития около въстанието.
От руските издания най-често публикуват материали
„Санктпетербургские ведомости“. „Новое время“, „Русское
слово“, „Свет“, „Россия“, „Вестник Европм“, „Русское бо­
гатство“, „Русская ммсль“ и др.323 Чрез редакционни статии и
специални рубрики те осведомяват руската общественост за
различни злодейства, извършени от турските власти, за ограб­
322 За псевдонимите вж.: Масанов, И. Ф. Словарь псевдони-
мов русских писателей, ученмх и общественнмх деятелей. Москва,
1960, т. 4, с. 2 2 5 ,5 6 0 .
323 Санктпетербургские ведомости, 1.Х.1903.
134

ване и опожаряване на селища, за масова емиграция. Изобщо

руският печат по време на въстанието се оказва осведомен и
сравнително добре ориентиран в политическата обстановка.
Поредица от материали за Илинденско-Преображен-
ското въстание публикува в. „Русское слово“. Още в първите
съобщения неговите кореспонденти пишат за масово бягство
на населението от Одринския санджак и Разложко поради пре­
следванията от редовната войска и башибозушки банди324. Не­
прекъснато се разпространяват слухове за сражения на чети
в Битолско, Костурско и други райони и това подсилва еми­
грантските настроения сред мирното население, което иска да
се спаси от жестокостите и преследванията. Същият вестник
съобщава за сражения в Мелнишко325.
Материали от западноевропейския печат публикуват
и други руски вестници. Най-много статии и съобщения се
превеждат от добре информирания за времето си английски
официоз „Таймс“ . От своя страна руският вестник „Москов-
ские ведомости“ съчетава чужди кореспонденции със свои
източници. В една статия от 28 август 1903 година се казва,
че добре въоръжена чета под командването на капитан Йор­
дан Стоянов и други офицери с развети знамена е преминала
границата и се е укрепила в непристъпни планински позиции
в Кресненското дефиле. Вестникът информира читателите си,
че според предварителните планове се предвижда четата да
се раздели на две части, като едната част под командването на
капитан Стоянов се укрепи в Мелнишкия район, а другата се
отправи за Демирхисарско, за да парализира придвижването
на турски войски326. В същото време кореспондентът на вест­
ника съобщава и за слухове, според които полковник Янков се
готви заедно с чета от 300 души да премине границата. За бойни

324 Русское слово, 28.V.1903,№ 267.

325 Пак там, 4.Х.1903, № 148;
326 Московские ведомости, 26.VIII.1903, № 236.
 135

действия се подготвят и четите на Михаил Герджиков (1877 —

1947) и Дончо Палатски (Дончо Златков) (1856 - 1918).
На страниците на „Русское слово“ се редуват събития от
въстанието на територията на днешния Благоевградски окръг.
И този вестник използва материали от чуждия печат и преди
всичко немския. Като се опира на тях и на собствения корес­
пондент в България, руския вестник съобщава новини, които
се ползват с голяма популярност сред населението и достигат
и до най-затънтените краища327. В Пиринския край навсякъде
се говори за сражения на редовна войска и четници в с. Пирин,
Неврокоп, Мелник, в които турците загубили около 200 вой­
ници. Сражения се водят също в Разложко и на много места в
Солунския санджак328.
В разгара на въстанието руските вестници отделят зна­
чително място на тактиката на революционните чети, взаимо­
отношенията между Върховния македонски комитет и ВМОРО.
Спирайки се на въпроса за тактиката на революционните чети,
„Московские ведомости“ още далеч преди избухване на въс­
танието пише за подготовката от страна на турските власти
да посрещнат евентуални брожения. За тази цел турското пра­
вителство изпраща подкрепления в някои централни райони
на Северна и Централна Македония. В Драма, Сяр, Мелник,
Горна Джумая и Неврокоп са командировани по три пехотни
батальона и 5 кавалерийски ескадрона329. През май Неврокоп
е обграден от войска, а глашатаи подбуждат мюсюлманите
към избиване на християнското население при пръв сигнал.
Съобщава се, че селата Балдево, Баница и други са изпепеле­
ни330. Напрежение се чувства и в Мехомия, където непрекъс­

327 Русское слово, 4.Х., 24.Х .1903, 271, № 291.

328 Вж. по-подробно за сраженията в Серския революцио­
нен окръг Томов, Л. Спомени за революционната дейност в Серски
окръг. С., 1953, с. 7, 14, 22.
329 Московские ведомости, 25.IV. 1903, № 112.
330 Пак там, 19.V.1903, № 106.
136

нато продължават обиските, а хората се страхуват да излязат

на улиците331.
Наред с това обаче този руски вестник допуска да се
публикуват и неправдоподобни факти за взаимоотношенията
между ВМОРО и ВМК. Като се има предвид, че „Московские
ведомости“ е свързан с правителствените среди с прогерман-
ска ориентация и се отнася напълно отрицателно към револю­
ционната дейност в Македония, можем да си обясним защо
някои статии будят недоумение. Например авторът пише, че
населението се бои повече от революционните чети, отколко-
то от турците332. А известно е с какво обаяние и авторитет се
ползват водачите на революционната организация и съзнател­
ната подкрепа, която получават от българското население.
Неосведоменост и липса на задълбочено познаване
същността на революционната борба в Македония пролича­
ва особено когато се разглеждат отношенията между ВМОРО
и ВМК. Според вестника главни войводи са Дончо Палатски
и Гоце Делчев и отношенията между тях се изострили не на
принципна основа за пътищата и формите на борбата, а на ос­
новата на дележа на плячката, което ясно показва липсата на
информация333. Пак в същия вестник вероятно под влияние на
руските официални представители и особено на посолството
в Цариград, се казва, че свободата за която се бори български­
ят народ, не се постига с такива постъпки, т.е. революционни
действия, а че тези действия ще сложат петно върху истори­
ята на българската нация334. Както се вижда, този вестник е
плътно до становището на онези среди от руското общество,
които твърдо подкрепят политиката на царското правител­
ство за недопускане никакви действия, които биха нарушили
статуквото на Балканите. Следователно трябва да се очакват
по-благоприятни времена, когато ще назреят условията Русия
331 Московские ведомости, 23.V.1903, № 110.
332 Пак там, 22.VIII.1903, № 232.
333 Пак там.
334 Пак там.
 137

по-активно да се включи в балканските работи и когато по­

степенно ще се решат и спорните въпроси. Ето защо, както
отбелязва в редакционна статия, озаглавена „Македония и ре­
формите“, вестникът счита,че сега най-важното е да се осъ­
ществят реформите, който се предвиждат в Мюрцщегската
програма335. По-нататъшните мисли в статията обаче показват,
че средите, групирани около този вестник, са напълно в плен
на лансираната идея сред дипломатическите представители и
особено сред турските управляващи среди, а именно - пречка
за въвеждането на реформите е избухналото въстание. Оттук
се получава и омагьосания кръг - за да се въведат реформите е
необходимо спокойствие, а за спокойствието е необходимо да
се извършват реформи.
Събитията около Илинденско-Преображенското въста­
ние довеждат в Македония и Одринско не само журналисти,
но и доброволци. В подкрепата на националноосвободителни-
те борби на населението от Пиринския край участват и 5 руски
доброволци. Като представители на редакциите на различни
руски вестници, те осведомяват руската общественост за ха­
рактера на борбата и целите на въстанието, предават лични
впечатления от сражения, описват бита и обичаите на българи­
те от този край. „Голяма радост ни обхвана, пише в спомените
си Лазар Томов, когато разбрахме,че при нас ще дойдат трима
души руснаци“336 Това са Сергей Владимирович Тур, Ромуалд
Григориевич Пржевалски и Петър Орловец. Лазар Томов и
още няколко четника посрещат руските доброволци при Риб­
ните гьолове в Рила337.
Сергей Владимирович Тур е студент в Петербургския
университет, по политически убеждения е социалдемократ.
Той участва в боя при Яловарника (над Банско), където показ-

335 Московские ведомости, 21.Х .1903, № 288.

336 ЦДИА, ф. 417, on. 1, а.е. 27, л. 2.
337 Вж. по-подробно: Германов, Cm. Руски кореспонденти
доброволци в Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. - Во-
енноисторически сборник, 1989, кн. 3, с. 39 и сл.
138

ва голяма храброст. Скоро обаче се разболява и за негово голя­

мо огорчение решено е да се прехвърли в свободна България,
Тази задача отново била възложена на Лазар Томов. „При раз­
дялата ми с него при Рибните гьолове подари на четата своята
пушка манлихера.“338 По-късно воюва в Руско-японската вой­
на, където е убит.
Ромуалд Григориевич Пржевалски (1870 - 1904)339
участва в много сражения в Пиринския край. Той решава, как-
то отбелязва в послед­
ното си писмо, да вземе
„лично участие в маке­
донското въстание като
четник доброволец Моя­
та цел е с личния пример
и според силите си да съ­
действам на доброволче­
ското движение...“340 Той
пристига в Македония
през втората половина на
август 1903 г. и в продъл­
жение на три месеца оби­
каля много села, градове,
движи се непристъпни
планински пътеки, участ­
ва в сражения. Своите
впечатления Пржевалски
изразява в 4 писма, пуб-
Ромуалд Григориевич Пржевалски ликувани в органа на сла-
(1 8 7 0 - 1904) вянофилите „Славянские

338 ЦДИА, ф. 417, on. 1, а.е. 27, л. 4.

339 Р. Г. Пржевалски, от полски произход, е роден 1870 г. в
Белорусия, учил е в Петербургския университет, журналист, публи­
цист, по възгледи славянофил, последовател на южнославянската
федерация. Умира 1904 г.
340 Славянски век, кн. 77, 1904, с. 151.
 139

известия“, „Славянски век“ и други руски вестници през 1903

и 1904 година.
Първото писмо е посветено на пътуването му от София
до Дупница и границата341. Групата прави кратък престой в
Рилския манастир и оттам с малка чета и истински суворовски
преходи и премеждия малката чета се слива с по-голям отряд,
командван от генерал Цончев. На този отряд авторът посве­
щава следващото си писмо. Наред с описанието на хайдушкия
огън сред гората, огласяна от песните на юнаците, той дава и
социален портрет на четниците. Тук ще видиш, пише авторът,
ветерани в борбата, юношески лица, студенти, обикновени
селяни, които се отнасят към своя подвиг с поразителен ен­
тусиазъм и саможертва. Талантливото перо на автора рисува
четниците „със загорели мъжествени лица, с патрондаши през
кръста и рамо“. В песните, шегите и приветливостта той виж­
да нещо много близко до руския народ.
Сведения за пътуването на Пржевалски от дебрите на
Рила за Разложко срещаме в спомените на Лазар Томов. „От
Рибните гьолове, пише той, тръгнахме рано сутринта и през
Демир Капия и Семково над Белица пристигнахме в Горно
Драглище, където направихме почивка.“342 След краткия пре­
стой в това село, където закусили качамак с мътеница, четата
отново потегля на път. Валяло непрекъснато дъжд. Четата вър­
вяла по кози пътеки и накрая навлиза в Разложкото поле. Голя­
ма била радостта им, когато пристигнали в Банско. С голямо
майсторство Пржевалски пише за бита на българите в Банско.
Силно впечатление му правят обноските, гостоприемството и
самата вечеря на четниците, състояла се на двора на къщата
на Ушеви343. Няколко дни прекарали в Банско в очакване на
по-нататъшни разпореждания. В това време всички по-големи
и известни семейства ги канели на гости. С Пржевалски били
341 Известия славянското благотворительного общество.
1903, кн. 1, с. 32.
342 ЦДИА, ф. 417, on. 1, а.е. 27, л. 3.
343 Славянские известия, кн. 1, 1903, с. 26.
140

още С. В. Тур и П. Орловец. И тримата останали с великолеп­

ни впечатления от непринуденото гостоприемство на банска-
лии. Най-силно впечатление им прави голямата воля на народа
да се бори за свободата си, революционния дух и най-вече,
че цялото население е обхванато от този дух, дори и децата.
След няколко дни потеглили за планината, където се намирала
четата на Симеон Молеров (Пръчко). В неговата чета тримата
кръстосвали Пирин, Рила и Родопите.
Третото писмо на Пржевалски, писано на 11 септември
1903 г., се описва пътешествието по Пирин планина и срещата
с генерал Иван Цончев (1858 - 1910). Тук се води подробен
разговор за тактиката, целите и задачите на борбата, който Пр­
жевалски подробно предава на страниците на руската преса.
Според Цончев, както пише Пржевалски, разчетите били след­
ните: въстаниците да изтощят Турция със своите партизански
действия, а след това свободна България да удари с всички
сили върху нея със своята свежа и добре организирана армия.
Но разбира се, за да може България да се хвърли в тази жес­
тока схватка, тя трябва да чувства зад себе си нравствената
поддръжка на Русия. Следователно крайното решение на ма­
кедонския въпрос се намира в ръцете на Русия. Страшно е да
се помисли, ако ние бъдем оставени на собствените сили344. От
интервюто, което Пржевалски предава с подробности, става
ясно, че Цончев пропуска обстоятелството за пасивна намеса
на Русия в балканските проблеми. Той не отчита също така
и факта, че другите две съседни балкански държави, ревну­
вайки териториалното разширение и обединение на България,
заплашват последната с война, ако тя се намеси на страната
на въстаниците. Така че България предварително е изолирана.
В последното си писмо Пржевалски се спира на обявя­
ването на въстанието в Разложко, атентатите в Бачево и Мехо-
мия, масовото избиване на беззащитното население в Мехомия

344 Славянские известия, кн. 2, 1903, с. 26.

 141

и битката край Семковския мост близо до Белица345. В тези бо­

еве се отличават Каназирев и Ботушанов. Кореспонденциите
му завършват е изтегляне на останалите живи четници и насе­
лението от Разложко в свободна България. Отрядът на генерал
Цончев, като предварително разбива турците при Семковския
мост, открива пътя за бежанците.
Другият руски доброволец и журналист - Петър Орло-
вец, е бивш офицер. Пред да се отправи за Македония, той из­
яснява на руските читатели в „Санктпербургские ведомости“
същността на въпроса за Македония от сръбска и българска
страна, като беседва с политици и обществени дейци. В София
Орловец, освен официалните си разговори е правителствени
дейци, присъства на митинги, слуша речите на Симеон Радев
(1879 - 1967), Андрей Ляпчев (1866 - 1933), Славчо Бабаджа-
нов (1868 - 1934), в които се отправят горещи апели за помощ
към Европа, среща се с четници в столицата346. От разговори­
те и от всичко видяна и чуто Орловец долавя и онези нотки
на недоволство сред българската общественост от актуалната
политика на Русия и възлагане известни надежди на Англия.
Много хора заявяват, че техните чувства към Русия охладня-
ват347. Англия се стреми да използва веднага създалото се по­
ложение, тъй като за нея са изгодни едни обтегнати отноше­
нията между Германия и Русия и охладняването на българите
към последната.
Разбира се, охладняването на отношенията към Русия
се забелязват и от други руски кореспонденти. Но те търсят
и причините, поради които се стига до това положение. Още
в началото на 1903 година „Руские ведомости“ отбелязва, че
трудно се възприемат декларациите за защита на духовните и
жизнени интереси на християнското население в Македония
и в същото време официалното заявление на правителството,
345 Славянские известия, кн. 4, 1904, с. 14.
346 Санктпетербургские ведомости, 31.VIII. 1903, 20 и
25. VIII. 1903.
347 Пак там, 7.IX. 1903.
142

че Русия няма да се жертва за освобождението на балканските

държави. Защото и Русия си „има премного свои работи, за да
се увлича по славянския въпрос и да застава под неговите ри­
сковани знамена.“348 Сред руската общественост определено
се говори, че дори и при един успех в акцията за освобожде­
ние на славянските провинции на Балканите не е изключено
от военните или дипломатически успехи на Русия да се въз­
ползват другите западни държави и особено Австро-Унгария.
Ето защо, пише в редакционна статия „Русские ведомости“,
Русия не може и не иска да се намеси решително. Защото сла­
вянският въпрос е свързан с другите международни въпроси,
отношението към които от страна на различните държави е
различно. От друга страна Турция, чието съществуване в Ев­
ропа отдавна е анахронизъм, е удобен фон за осъществяване
върху нея известни политически, търговски и промишлени
цели и служи своего рода като буфер.
П. Орловец също вижда много проблеми и затова бърза
да посъветва при създалите се обстоятелства руските дипло­
мати да разберат колко вредно е за руските интереси такова
състояние на нещата и да направят всичко възможно да въз­
становят предишното влияние на Русия на Балканския полу­
остров.
На 29 август Орловец напуска София и през Самоков се
отправя за границата. Негов водач е Константин Стефанов,
който преди това е придружавал англичанина Макдоналд и с
него обикаля Неврокоп, Банско, Мехомия, но на 7 март 1903 г.
е арестуван в Мехомия и дълго време престоява в затвора349.
Въпреки че кореспонденциите на Орловец са доста описател­
ни и пълни с впечатления, в тях липсват конкретни наимено­
вания на села и градове, като авторът се извинява на своите
читатели още в началото, защото тяхното разкриване би озна­
чавало предателство на водача му.

348 Русские ведомости, 14.11.1903.

349 Санктпетербургские ведомости, 7.IX.1903.
 143

По време на пребиваването си в Североизточна Македо­

ния П. Орловец изпраща до редакцията „Санктпетербургские
ведомости“ 12 писма, с които запознава руската общественост
със събирането и въоръжаването на четите и които предизвик­
ват голям интерес. Той пише за двама млади четници от Бан­
ско, единият от които учил две години във Филаделфийския
университет, а другият е почти юноша. От разговорите Орло­
вец прави интересно заключение, че едва ли не цяла България
е готова да помогне на своите братя отвъд Рилските планини.
Това се потвърждава и от виден български общественик, че
„нищо не може да се направи, полицията и войската са зара­
зени от същия дух“350. Не са редки случаите, когато четниците
тръгват без оръжие, поради бедност на македонската органи­
зация, но се надяват в хода на боевете с турците да се снабдят
с оръжие351.
В отговор на различните инсинуации в европейския
печат, че четниците са хайдути и разбойници, Орловец пише:
„Това не са пирати. Това са борци за свобода, хора безгра­
нично обичащи своята родина, събрали се от цял свят, за да
умрат или да получат свобода. Те вървят в боя с весела песен,
без да се надяват на чинове и ордени.“352
Орловец пише много подробно за полагането на клетва
от четниците, походната църква на фона на обстановка сред
езера и планински върхове и накрая възкликва! „Колко далеч
беше тази картина, това понятие, което имахме всички ние за
въстаническите чети!“353 Трайно впечатление върху руския ко­
респондент оставя войводата Благой Тодев, стрелбата по ми­
шените, вечерята, хайдушката чорба и изобщо снабдяването
с храна в Балкана. Всичко завършва с буйно хора край огъня
под съпровод на гайда. „И мен ми се струва, пише Орловец,че
листата на дърветата тихо зашептяха и тихо заплакаха... Това
350 Санктпетербургские ведомости, 12.IX.1903.
351 Пак там.
352 Пак там.
353 Пак там, 21.IX. 1903.
144

беше песента за поробена Македония... Това беше плач на

народа, лишен от правото на съществуване, знаещ от векове
само робството и вековно страдание.“354
По време на пътешествието си в четите в Разложко Ор-
ловец участва в боевете при Яловарника, с. Белица и Семково.
За боя при с. Белица Лазар Томов пише: „Пржевалски и Ор-
ловец с много голям ентусиазъм се биха срещу турците. От
група на група те ходеха, насърчаваха, даваха напътствия. По
този начин те повдигаха духа на революционера.“355 С настъп­
ването на зимата и завръщането на. четата Орловец заминава
за Русия, където публикува статии в руския печат с различни
сюжети: действията на разложката чета, изгарянето на Белица
от турците по време на въстанието и други.
Справедливата борба на населението от Пиринския
край за свобода е отразена и от друг руски кореспондент-до­
броволец, Борис Леонидович Тагеев356. Той изпраща на
„Русский вестник“ статии и по този начин запознава част от
руската четяща общественост с борбите на населението от
Пиринския край. В началото на септември той пристига в Со­
фия и се включва в четата на подполковник Николов. Заедно с
английския кореспондент на вестник „Дейли нюз“ А. Г. Хейл
той обикаля Серския революционен окръг, участва в няколко
сражения като командир на отряд четници. За неговите под­
визи в Разложко пише и Петър Дървингов в едно писмо до
Пржевалски357.
Въпреки официалната политика, пише Тагеев, възмути­
телното клане на българския народ не можеше да не намери
отражение сред руското обществено мнение. В същото време
той отправя и критика към руския печат, който не е отразил

354 Санктпетербургские ведомости, 21.IX. 1903.

355 ЦДИА, ф. 417, on. 1, а.е. 27, л. 5.
356 Борис Леонидович Тагеев (1871 - 1938), запасен поручик
от Оренбургската казашка войска, военен писател, редактор на сп.
„Алманах на армията и флота“.
357 НА-БАН, ф. 73, а.е. 171, л. 1, 2.
 145

с ярки краски нерадостно­

то положение на българите в
Македония и не се е отнесъл
така горещо към тяхната съд­
ба, както преди 25 години358.
Ето защо Б. Тагеев отделя из­
ключително внимание в свои­
те статии на безчинствата на
турците, които той е видял в
Разложко359. Нещастното на­
селение, пише авторът, обре­
чено на гладна смърт, реши
да бяга в свободна България.
Обикновено преминаването
на границата се извършва под
прикритието на чети, които
завързват сражение с турски­
те постове, отвличайки ги от
преследване на бежанците360.
Преминали на територията
на България, още на границата те са подпомогнати. Според
Тагеев обаче населението се нуждае не само от материална
помощ. „Нужна е друга помощ... помощ от силна мощна ръка
на велика освободителка на славянските народи за цялото на­
селение на Македония, което изчезва пред очите на цял свят,
равнодушно отнасящ към кървавата разправа на турския дес-
пот361.
Като общува с широки кръгове на българското обще­
ство и революционни дейци, Тагеев опознава психологията на
българския народ и неговите искрени чувства към Русия. Той
пише, че няма русофоби сред българския народ. Този народ
358 Русский вестник, кн. 9, 1903, с. 786.
359 Пак там.
360 Пак там, кн. 12, 1903, с. 790.
361 Пак там, с. 789.
146

е враг само на нашата съвременна външна политика. „Изуча­

вайки сега българския народ, и в България, и в Източна Руме­
лия, и в обхваната от пламъци и дим Македония, аз безусловно
дойдох до извода, че руският човек е еднакво близък и на цан-
ковиста, и на стамболовиста, и на народняка.“362. Тези искрени
чувства руският човек среща и сред интелигенцията, и сред
обикновените хора. Наред с това авторът разкрива и стреме­
жът на целия народ да се бори за своето освобождение. Буди
удивление, според автора, организацията, която този народ е
създал, за да се бори срещу потисническата система, устано­
вена в неговия роден край и в цялата му родина. Неслучайно
Тагеев посвещава редове изпълнени със голяма симпатия към
организацията на революционното движение в Македония,
за връзките между отделните комитети и за техните куриери,
тези бързи и неуловими българи, които познават всяка пътеч­
ка, задоволяват се с късче хляб, спят на открито и винаги на­
време донасят съобщението,
Статиите на Борис Тагеев предизвикват голям интерес
и в Русия, и в България. Още в Рилския манастир, веднага
след завръщането си от Разложко, му се оказва необикновено
внимание и от бежанците и от всички чужди кореспонденти,
Представителят на руския вестник „Московские ведомости“
описва неговите бойни подвизи из Разложко, като отбелязва,
че Тагеев току-що се е върнал от последния бой, „където него­
вата чета е разбила турския аскер, като командирът й избягал
панически“363.
В своите кореспонденции Борис Тагеев споменава и за
други руски доброволци, които участват на страната на въста­
налото българско население от Македония. Сред тях е името
на Михаил Василевич Юркевич, сътрудник на „Санктпетер-
бургские ведомости“, участник в сръбско-българската вой­
на, който повече от 20 години е кореспондент на разни руски

362 Русский вестник, кн. 12, 1903, с. 788.

363 Московские ведомости, 4.XI.1903.
 147

вестници в София. През 1902 година е един четник той оби­

каля цяла Македония, По същото време от Тифлис пристига
младежът Роман Топешко, който командва чета от 19 души, а
в четата на капитан Шипков се сражава С. В. Тур. В разгара на
битките в Македония от Русия пристигат и други добровол­
ци. На 12 септември край е. Луково, Кратовско, загива Юли
Розентал от Иркутск364.
Така въпреки сложната политическа обстановка, произ­
тичаща от международни събития и външната политика на Ру­
сия, както и от ред други обстоятелства, руското обществено
мнение има пряк поглед върху събитията в Македония, за кое­
то руски кореспонденти понякога заплащат дори е живота си.
Илинденско-Преображенското въстание привлича вни­
манието на руската и европейската общественост към Балкан­
ския полуостров. Балканите се превръщат в невралгична точ­
ка, в която се преплитат интересите на великите сили и всяка
промяна би доведа до възникване на общоевропейска криза и
до война. Ето защо остава другият път, за който настоятелно
се борят Австро-Унгария и Русия - да се запази статуквото и
да се реализират реформи. Що се отнася до осъществяването
на реформите, руското обществено мнение е настроено доста
скептично. Барон Таубе, който като кореспондент на „Санкт-
петербургские ведомости“ обикаля лично Македония, пише,
че „сегашният фазис на македонското въстание не оставя ни
най-малко съмнение в пълната безпомощност на реформатор­
ската дейност в Турция... на която дълго вярва европейската
дипломация.“365 Със своята религиозна и социална система
Турция не може да върви напред, не може да даде отговор на
въпросите, които животът внася. „Само дипломацията, про­
дължава авторът, в своя стремеж към поддържане на статукво­
то упорито не желае да се съобразява с историческата исти­

364 Сборник Илинден, IV, 1925. С., 1925, с. 75.

365 Санктпетербургские ведомости, 26.VIII.1903, № 232.
148

на.“366 И барон Таубе, както и много други руски публицисти,

забелязва, че в Турция всъщност се получава вече споменатият
омагьосан кръг - въстанието пречи за въвеждане на реформи;
без реформи да се прекрати въстанието не може. За разлика от
другите вестници, той направо предлага въвеждането на ре­
формите да се извърши със сила. Според него въстанието е
добре организирано, началото е поведено логично и с пълно
съзнание за делото. Като военно предприятие то, разбира се,
не може да има успех, но може да продължи доста дълго и като
краен резултат да даде това, което цялото население страстно
желае - автономия на Македония367.
На страниците на „Санктпетербургские ведомости“ се
разгаря остра полемика. Дългогодишният кореспондент на
вестника в София Михаил Юркевич остра критикува руската
външна политика и по-специално донесенията на консули­
те, които са твърде тенденциозни и не дават възможност да
се състави точна представа за положението в Македония368.
В отговор барон Таубе, тясно свързан с правителствените
кръгове, отбелязва, че Русия със своите действия наистина
е отблъсвала балканските народи, но в бъдеще е възможно и
сближаване. Като се стреми да оправдае консулите в М акедо­
ния той пише,че в техните донесения наистина има тенден-
циозност, но това зависи също и от източниците от които се
набира информацията369.
Обществените кръгове около авторитетния вестник
„Санктпетербургские ведомости“ също не пропускат всеки
удобен случай да дават съвети относно руската външна по­
литика и особено въвеждането на реформите, което трябва да
стане със сила. Кореспондентът на вестника от София пише:
„До сега турците никога не са давали, не са искали, не дават и

366 Санктпетербургские ведомости, 26.VIII.1903, № 232.

367 Пак там, 3.IV.1903, № 88.
368 Пак там.
369 Пак там, 6.IV. 1903, №91. По-подробно за донесението на
консулите вж. Бурбига, В. А. Цит.съч., 71-78.
 149

не ще дадат истински реформи370. За да се реализират на прак­

тика реформите, според този вестник е необходимо да се из­
върши „окупация на главните пунктове на страната... Защото
тук обикновена демонстрация няма нищо да постигне. След
това ще продължи същият произвол371. Като се ръководи от
тази перспектива, вестникът прокарва идеята, че единствено­
то решение на въпроса е автономия, като се окупират главни­
те пунктове за две години, Но това едва ли би се получило. За­
щото гласът на руския печат е твърде слаб, дипломатическите
стъпки са доста сдържани, а правителствените декларации са
мъгляви.
„Новое время“ и кръговете, групирани около него, раз­
криват всъщност политиката на царска Русия да не допусне
усилване на някое отделно взета балканска държава. Корес­
пондентът на „Новое время“ се спира и на конкретните стъпки
на царското правителство към Сърбия и България372.
Руската дипломация отделя прекомерно внимание на
въпроса за успокояване на Македония, така че да не се уро­
ни престижа на Русия в лицето на славянските народи, да не
се допусне разпалване на пожар докато основното й внима­
ние е насочено към Далечния изток. Руският дипломатически
представител в Битоля Ростковски в едно интервю заявил:
„В скромните предели на моите пълномощия, аз направих
всичко зависещо от мен, за да предотвратя усложняването, кое­
то можеше да въвлече Русия в политическа авантюра... Руски­
те интереси ми са по-скъпи и по лично чувство, и по служебен
дълг.“373 Неговото становище е да се търси мирен и диплома­
тичен път, за да се установи някакъв „модус вивенди“ . Ръко­
водейки се от горните съображения, руското министерство на
външните работи допуска откриването на нови консулства в

370 Новое время, 21.VIII. 1903, № 9864.

371 Пак там.
372 Пак там, 2.1.1903, № 9 6 3 7 .
373 Руский вестник, 1903, кн. 9, е. 672.
150

Горна Джумая, Щип, Неврокоп и Струмица374. Този въпрос се

обсъжда дълго време, но лично руският министър на външ­
ните работи граф Ламсдорф смята като начало да се аташират
към съществуващите руски консулства представители, които
имат главното задължение да пътуват из страната, за да наблю­
дават действията на турските чиновници спрямо християнско­
то население. А тези насилия не са малко. Сам руският консул
Машков със съпругата си спасяват много български девойки
от помохамеданчване375. Руският посланик в Цариград Иван
Алексеевич Зиновиев на възражението на султана, че руски­
ят император е подведен от лъжливи доклади за положението
в Македония, връчил на султана един дълъг „лист с престъпни
факти, всички добре проверени и всички тежко обвиняващи
турските власти.“376
Съдбата на българите по време на въстанието не е без­
различна и за официалните руски представители. Въпреки че
от една страна те трябва да изпълняват официалната политика,
но от друга страна като представители на един народ, който
преди 25 години е дал многобройни жертви за освобождението
на българите, те не могат да бъдат безучастни към неговите на-
ционалноосвободителни борби в останалите под турска власт
Македония и Одринска Тракия. Но известни са и много факти
за консули, които не одобряват руската политика. Сред тях е
и Александър Александрович Гирс (1850 - 1923) - руски
консул в Солун, който се отнася крайно отрицателно към тази
политика. Той призовава да се окаже поддръжка на българите
като най-силната народност на Балканския полуостров377. Той

374 ЦДИА, ф. 176. on. 1, а.е. 1844, л. 9.

375 Риттш, П. А. По Балканам. П утевне впечатления воен-
ного туриста. Спб, 1909, с. 149.
376 Вж.: Божинов, В. Българската просвета в Македония и
Одринска Тракия 1 8 7 8 - 1912. С., 1982, с. 108.
377 Соловьев, Ю. 25 лет моей дипломатической службм
(1893 - 1918). М., Л., 1928, с. 187; срвн. Лабаури, Д. Образ России
в представлениях македонских болгар во второй половине 90-х гг.
 151

се застъпва пред турските власти за освобождаване на мно­

го българи, издава паспорт на семейството на Анастас Гюров,
съпругата му Светла и сина им Христо, живели временно в
Солун378.
Дипломатическите представители на Русия в свои­
те донесения засягат и различни въпроси за революционно­
то движение в Македония. Те не подържат революционното
движение и изобщо изменението на нещата по насилствен, по
революционен път. През 1900 година консулът Ростковски за­
явява, че не „съчувства на македонското движение, смятайки
го плод на австро-немските и английските интриги, крайно
несвоевременно за славянството и за Русия, когато силите на
нашето отечество са отвлечени на Далечния изток.“379 Донесе­
нията на консулите обаче свидетелстват и за подкрепата, коя­
то получават четите от населението. Руските представители
стигат до твърдото убеждение, че идеята за освобождението
е пуснала дълбоки корени сред населението и навсякъде бъл­
гарите оказват според силите и възможностите си съпротива
на турските власти. Секретно донесение на руския консул в
Битоля Андрей Николаевич Манделштам (1 8 6 9 -1 9 4 9 ) от
29 март 1903 г. до посланика Зиновиев в Цариград се отнася
до случай, при който в едно село близо до Петрич (Чуричене)
двама събирачи на данъци били убити от комити, след което
селяните заедно с комитите избягали в гората380. Изпратеният
след тях турски отряд не успял да се справи с преследването и
поискал подкрепления.
Руските консули разглеждат в своите донесения и мно­
го въпроси от изпълнението на реформата, предприета от
турското правителство. Същият консул - А. Н. Манделштам
- съобщава на посланика Зиновиев подробности за реформе-

XIX - начале X X вв. - В: България и Русия между признателността

и прагматизма. С., 2008, е. 210.
378 Пиринско дело, 25.1.1984.
379 Руский вестник, 1903, кн. 13, с. 670.
380 Славянское източниковедение. М., 1965, с. 286, 287, 288.
152

ната акция в Македония. Данните, които дава, са събрани от

Хилми паша, генерален инспектор на трите вилаета - Косов-
ски, Витолски и Солунски. За Косовския (Скопския) вилает от
2834 длъжности в жандармерията и полицията за християните
са предвидени 547 места като са заети само 317. Това е един
ярък показател за неизпълнението на реформата и за големият
скептицизъм, с който населението се отнася към самата дума
„реформа“ . В друго секретно донесение от май 1903 г. се дават
сведения за разположението на полевите стражи по санджаци
(окръзи) в Солунския вилает. За Солунския санджак броят на
мюсюлманите е 469, а на християните - 211. По официални
данни, които на всичко отгоре омаломожават действително­
то положение, в Серския санджак, в който влизат и селищата
от днешния Благоевградски окръг, полевата стража включва
343 мюсюлмани и 362 християни, при условие, че християн­
ското население има огромно числено превъзходство381. Тези
факти потвърждават, че реформите в Турция действително са
пълна фикция; неслучайно населението е доведено да краен
предел на отчаяние и е готово да отиде на въстание.

5. Руски помощи за бежанците

по време на въстанията 1902 и 1903 г.
Националноосвободителното движение в Македония
предизвика горещо съчувствие сред различни кръгове на ру­
ската общественост. Тя оказва морална и материална помощ
на справедливата борба. Още при първите съобщения в печата
за въстанието започват да се събират помощи от официалните
власти и обществените организации.
На заседание от 10 ноември 1902 година председате­
лят на Славянското благотворително дружество в Петербург
Александър Алексеевич Наришкин (1839 - 1916) иска от
Съвета да окаже помощ на бежанците от Македония, като има
предвид главно въстанието в Горноджумайско. Наришкин по-

381 Славянское източниковедение. М., 1965, с. 298.

 153

сочва, че Съветът се въздържа от оценка целесъобразно ли е

или не въстанието, но въз всеки случай не съчувства на ини­
циаторите на движението382. В аргументацията си Наришкин
се опира само на устава, според който славянското дружество
трябва да оказва нравствена и материална поддръжка на сла­
вяните в момент на трудност. След продължителна дискусия
дали да се изпраща помощ и в какви размери накрая се решава
да се вземат 10000 рубли от запасния капитал на дружеството
за помощ на бежанците от Македония. Решено е средствата
да се изпращат на съпругата на руския дипломатически агент
в София Мария Бахметиева, която оглавява помощната бла­
готворителна дейност.
За изпълнение на задачата Мария Бахметиева на 27 но­
ември 1902 година потегля за Дупнишка околия, където се на­
мирали избягалите бежански семейства от Македония. При­
дружават я 4 сестри - две рускини Чехова и Рейнвалд и две
българки Стоева и Ангелова, а също и Стефан Чапрашиков от
Министерството на външните работи383. Тя обикаля крайгра­
ничните райони, където са съсредоточени главните бежански
маси. М. Бахметиева установява, че числото на бежанците в
Дупница е 500 души от 15 села. Всички бежанци са настанени
в старото училище и старата болница и една неголяма част е
разместена по частни домове в града.
Групата посещава и е. Рила, където броят на бежанците
е 160 души. Раздадени са дрехи и завивки. Преобладаващата
част от бежанците са жени и деца, които са хранени изклю­
чително е хляб, тъй като мляко не може да се намери. Накрая
групата се отправя за Рилския манастир. Изборът не е случаен.
В манастира се намира основната маса бежанци от Горноджу-
майското въстание. От преписката на игумена на манастира
със Светия синод се вижда, че до 25.IX.1902 г. са пристигна­
ли 446 бежанци, а за времето от 10.Х. до 8.XI. с.г. в светата

382 Славянские известия, кн. 3, 1902, с. 6.

383 Пак там, кн. 6, 1903, с. 40.
154

обител са престояли 296 бежанци от Македония и главно от

Горноджумайско и Разложко384. Дори и през зимните месеци
потокът от бежанци не спира. С телеграма до старея на метоха
в Дупница се съобщава, че в манастира се намират 650 души.
Едва в края на януари 1903 г. пристигат последните 75 души385.
Когато Бахметиева и придружаващите я пристигат в Рилския
манастир, те намират една значителна част от тази бежанска
маса. В доклада си към Славянското благотворително обще­
ство в Петербург М. Бахметиева отбелязва, че емиграцията от
Разложко е пръсната навсякъде в пограничните райони - Са­
моков, Лъджене, Чепино, Пещера. От Разложко бягали главно
мъжете, тъй като местата, през които трябвало да минат жени­
те и децата, били недостъпни за тях - 2500 метра надморска
височина, покрита с дебел сняг.
На 22 ноември 1902 година Мария Бахметиева раздава
помощ главно на хора, току-що пристигнали след денонощ­
но скитане по горите при минус 21-градусов студ. Навсякъде
в манастира тя вижда хора с белези от изтезанията - сини­
ни по гърбовете, белези по ръцете и т.н. Тяхното състояние
е описано подробно в статия на Нестор в „Новое время“ от
7 януари 1903 година. Той пише: „Бягството било паническо.
Бягал всеки, който можел да се движи. Много от бегълците по
планинските пътища загубили близки, деца... Особено тежко
е положението на бежанците от Разложко, някои от които при
преминаване през планината замръзнали386.
На 1 декември 1902 година групата на М. Бахметиева
се връща обратно, като посещава селата Рила, Кочериново,
Драгодан, Бобошево, където също са настанени големи групи
от бежанци. Мнозина от тях са боси и гладни и се наложило
да се търси хляб от селяните. Отново групата се натъква на

384 Вж. Димитров, Т, И. Пешев. Помощта на Рилския мана­

стир за настаняване на бежанците през 1902 г. - Векове, 1981, кн. 1,
с. 79.
385 Векове, 1981, кн. 1, с. 79.
386 Новое время. 7.1.1903, № 9642.
 155

хора измъчвани, бити, насилвани от поробителите. Бахмети-

ева се среща с един селянин от с. Железница, Горноджумай-
ско, Митко Стоянов, който е горен е нагорещени железа. Тя
открива белезите на мъченията и върху много жени, девойки,
деца. Кореспондентът на „Новое время“ описва случай, когато
родителите татуират кръст на челата на дъщерите си, за да не
попадат в турските хареми387.
Според общите изчисления на Бахметиева броят на бе­
жанците от Разложко и Горноджумайско е около 2 000, раз­
пределени, както следва: Дупнишка околия - 1583, а именно:
Дупница - 433, Бобошево - 73, Драгодан - 60, Кочериново -
100, Пороминово - 50, Стоб - 70, Рила - 160, Рилски мана­
стир — 600, Ресилово - 40388. В Самоковска околия броят на
бежанците надхвърля 500 души. Разбира се, за тогавашната
огромна бежанска маса, струпала се наведнъж, събраните
средства се оказват недостатъчни. Но и за тези размери на по­

387 Новое время, 10.1.1903, № 9645.

388 Славянские известия, кн. 6, 1903. е. 40.
156

мощта обществеността в Дупнишкия край се отнася с голяма

благодарност. В Дупница представителят на местния благот­
ворителен комитет, в който влизат околийският началник, кме­
тът, архиерейският наместник, околийският лекар и няколко
видни граждани, изказва официално гореща благодарност на
Славянското благотворително дружество в Петербург за брат­
ската помощ. При това свещеникът добавил, че българите мо­
гат да разчитат на Русия и руския народ и в настоящия слу­
чай техните надежди се оправдали. Подобни благодарствени
адреси са изпратени от бежанците и местните благотворител­
ни комитети по селата.
При първата си обиколка Бахметиева и групата с нея
раздават и предоставят в Дупница помощ за 3 000 рубли
(8074 лв тогавашен курс), които се изразходват по следния на­
чин: 6000 лв са оставени за изхранване на бежанците, в с. Рила
за хляб и облекло са изразходвани 139 франка (139 рубли), а
с 1935 франка са закупени облекло и завивки за бежанците.
След тази благотворителна дейност групата решава да се за­
върне в София, за да продължи събирането на нови средства.
На 19 декември 1902 година Бахметиева отново посе­
щава Дупница заедно с една акушерка, която оставя в основа­
ния от нея приют за бременни жени - 3 стаи с 40 легла389. На
следващия ден тя обикаля групите бежанци в Дупница, чийто
брой вече достига 300 души. Те са настанени в три сгради, оп­
ределени за бежанците, а също и в частни домове. За четирите
дни на нейното престояване в Дупница пристигат още 40 бе­
жанци от селата Покровник, Железница и Тросково, Горно-
джумайско, на които веднага се раздават топли дрехи и обув­
ки, а 2000 франка са оставени за допълнително закупуване и
раздаване храна и облекло.
Новопристигналите бегълци разказват за ужасните
страдания и мъчения. Техните разкази показват, че положе­
нието оттатък Рилските планини не само че не се подобрява, а

389 Новое время, 7.1.1903, № 9642.

 157

видимо се влошава. За да аргументира това становище в отче­

та си до Славянското благотворително дружество, М. Бахме-
тиева посочва характерни факти за положението и обстанов­
ката в Разложко и Горноджумайско. Общото впечатление е, че
населението не е уверено в утрешния ден и се страхува да се
завърне по родните си краища. Така например каймакаминът
на Мехомия изпраща преди две недели двама свои емисари
от с. Белица при бежанците, за да ги уговорят да се върнат по
своите домове, които ще бъдат възстановени след завръщане­
то им. Той също обещал, че никой няма да бъде преследван.
Но бежанците единогласно отговорили, че докато не им се да-
дат някакви гаранции, освен турските, те не ще се завърнат,
тъй като добре знаят цената на турските обещания. Навсякъде
по селата из Дупнишко бежанците отговаряли, че не желаят да
се завърнат по родните си места, ако не им се гарантират жи­
вота и имота не само от турците. В това отношение селяните
възлагат големи надежди на Русия. Те заявяват, че „ако Русия
гарантира въвеждането на някакви реформи, то те незабавно
с радост ще се върнат по своите земи390. Накрая на своя отчет
Бахметиева отбелязва, че по събраните сведения положението
в Македония става все по-нетърпимо и поради жестокия терор
цели села се готвят да напуснат родните си места, но големият
сняг, студът и силната турска стража все още ги възпират.
За подобряване положението на бежанците се пред­
вижда по-нататък да се организира с помощта на средствата,
предоставени от императора, една по-обширна столова, къ-
дето бежанците могат да получават топла храна. Препоръчва
се също да се подобри медицинското обслужване, като освен
пристигналите сестри и акушерка да бъде изпратен и доктор.
Извършената от М. Бахметиева благотворителна дей­
ност й създава широка популярност сред българското населе­
ние. При временното си отпътуване през януари 1903 година
за Петербург се събрала многобройна група изпращачи, които

390 Славянские известия, кн. 6, 1903, с. 41.

158

изразили уважението си към нейното благородно дело. В ка­

чеството си на председател на Временния комитет, съставен
от представители на дамските общества в София, а също и на
основаното там дружество „Евдокия“, организира помощ за
бежанците и успява да спаси живота на стотици жени, деца и
старци. Предоставената от Славянското благотворително дру­
жество помощ в размер на 10 000 рубли е раздадена в повече
от 130 села в Македония и Тракия.
Справедливата борба на българското население от Ма­
кедония намира подкрепа и сред революционно настроени
студенти, либерални учени и други. Още в началото на 1903 г.
в „Санктпетербургские ведомости“ се появява статия, напи­
сана от руски студент, в която се отправя горещ апел да се
помогне на страдащото население в Македония и Одринско.
Неизвестният автор пише: „Който цени правата и законите,
не може да остане равнодушен към нещастните жертви, към
тази позорна за XX век вакханалия на произвол и насилие.“391
От статията става ясно, че авторът е добре информиран за на­
строенията в руското общество, за направленията във външна­
та политика на царска Русия, защото заявява, че ако русите не
са в състояние сега да помогнат на своите братя, изнемогващи
под тежкия гнет на безправието, то „ние можем да помогнем
косвено и да облекчим страданията от това безчовечно изтеза­
ние. Можем да помогнем на сираците... можем да помогнем на
оставащите членове на семействата.“392
За да подтикне към тези човеколюбиви действия, ано­
нимният автор дава за пример българската колония в Петер­
бург, която на 25 януари 1903 година организира литератур­
но-музикална вечер, средствата от която ще бъдат изпратени
на бедстващите в Македония. За тази литературно-музикална
вечер Христо Шалдев казва, че решението бе „да се поканят
най-видните артисти и балерини от императорските театри за

391 Санктепербурские ведомости, 5.II.1903, № 35.

392 Пак там.
 159

Анкет на комисия на р а зго в о р с беж анците - Самоков, 1903.

изпълнение на програмата, които не ни отказаха... Разпродаж­
бата пък на билетите се извърши в навечерието на концерта
от студенти и студентки българи.“393 Това начинание има ог­
ромен успех . Събрани са над 7000 златни рубли. Сумата ясно
показва, че руската общественост не е безразлична към своите
славянски братя, които са борят за национална свобода. Пари­
те са изпратени в Солун и други места за подпомагане на ре­
волюционната борба и населението от пострадалите райони.
Бежанската вълна отново нараства по време на Илин-
денско-Преображенското въстание. По данни на различни
помощни организации техния брой се движи между 12 -
15 000 души. В писма на игумена на манастира до Светия
синод се съобщава, че само за три дни броят на бежанците е
достигнал 1 500 главно от Разложко. Няколко дена след това
техният брой се увеличава с още 400 от селата Годлево, Горно

393 Пиринско дел о, 25.1.1984.

160

Драглище, Баня, Недобърско. За 10 дни манастирът приютява

1077 мъже, 645 жени, 923 деца или всичко 2645394. За периода
от 16 септември до 6 декември 1903 година само Рилският ма­
настир е дал убежище на 3193 измъчени и обезверени хора.
Значителна част от тях водят със себе си и дребен и едър рогат
добитък.
Нерадостната съдба на бежанците е отразена в много
руски вестници. Почти руски кореспонденти идват до Рилския
манастир и на място виждат нещастната съдба на българите,
насилствено прокудени от родните си краища. Кореспонден­
тът на „Московские ведомости“ се среща с много четници и
бежанци в самия манастир. Той запознава читателите на вест­
ника е условията на живот, макар и временно, в манастира.
Особено внимание отделя на реда и начина на хранене, в което
той вижда черти от психологията на българина. „От по-ниски­
те етажи се спускат от всички страни бежанци, успели да се
групират по своите села. Жените носят и водят деца, поддър­
жат ранените и отслабналите и всички тези гладни разорени
и обезверени хора чинно излизат на двора, където монасите
поставят ред дървени ниски скамейки, служещи на бежанците
за маси. Няма нито шум, нито приказки, нито блъсканици...
старите групират около себе си децата. От огромни котли мо­
насите бързо разливат по черпак димяща чорба.“395
Положението на бежанците е една от най-често среща­
ните теми в този вестник през есента на 1903 година. Специ­
алният кореспондент на вестника посещава и Самоков, където
също има голяма група бежанци. В този град със седем хиляди
души население има около 1000 души бежанци, преминали с
големи трудности през планината, които са покрусени до така­
ва степен, че „лицата им изразяват тъпо отчаяние или без­
участна апатия“396. И тук сред бежанците се срещат родители,

394 Димитров, Т, И. Пешев. Цит.съч., 75-79.

395 Московские ведомости, 4.XI.1903, № 302.
396 Пак там, 30.Х.1903, № 297.
 161
загубили децата си; деца, загубили бащи и майки по време на
трудния планински преход; майки, захвърлили по време на
пътя кърмачета след като загубили сили да ги носят397. В Кюс­
тендил, Радомир и Дупница, освен от Разложко и Горноджумай-
ско, основната маса бежанци са от Битолско и други райони,
където българското население се вдигна на въоръжена борба.

Бежанци от Одринско

Специалният кореспондент на „Московские ведомости“

посвещава вълнуващи страници на срещите с бежанците. Той
пише: „Нямам сили да опиша тази картина. За няколко секун­
ди нашата каляска се оказа обкръжена от хиляди гладни, окъ­
сани и измъчени хора - мъже и жени, деца от двата пола, голя­
ма част от които бежанците носят на ръце и на гръб. Сърцето
се свива от детския плач, от стона на ранените. Не можеш без
сълзи да гледаш тези изтощени лица, тази тълпа, обезумяваща
от скръб и лишения, след тридневно блуждаене по горите.“398
Според думите на кореспондента още по-трагична е картината
по пътя за Рилския манастир. Масовото бягство на население-

397 Московские ведомости, 30.Х.1903, № 297.

398 Пак там.
162

Бежанци от Одринско на път за свободна България

то, спасило се благодарение на умелите действия на четите,
задръства почти целия път до манастира. „Кучешкият вой,
детският плач, изплашените лица на мъжете, ридаещи жени,
в мнозинството вдовици, загубили мъже, бащи и братя...“399
„Всичко това“, отбелязва кореспондентът, „прави потресава­
що впечатление на групата.“
За да облекчи положението на пострадалото населе­
ние, българското правителство изпраща на Екзарха сумата
50 000 лв, а след това още 150 000 лв за помощи на църкви, учи­
лища, лица и общини в Македония и Одринско400. Българското
Народно събрание също гласува една помощ от 500 000 лв.
Пристига помощ и от други страни, в това число и от
Русия. Въстанието и съдбата на бежанците от Македония и
Одринско продължават да бъдат на вниманието на Славян­
ското благотворително общество в Санкт Петербург и през
1903 година. На 21 септември 1903 година дружеството про­
вежда събрание, на което се обсъжда въпросът за организация­
та по оказване помощ на пострадалото население от въстание­

399 Божинов, В. Цит.съч., с. 209.

400 Московские ведомости, 3.XI.1903, № 301.
 163

то. В работата му участват видни общественици, учени-славис-

ти като академик В. И. Ламански, генерал Н. А. Епанчин,
проф. А. С. Будилович и др. Председателят на събранието
посочил бедственото положение на населението и поставил въ­
проса за оказване на помощ, независимо от това, че Русия няма
вина за случилите се събития. Молби за отпускане на помощ се
отправят и от двама български професори Л. Милетич и Ив.
Георгов, „които ни дадоха светлина върху всички събития и
които се отправиха и на запад за милосърдие и помощ“401, как-
то отбелязва „Санктпетербургские ведомости“ .
Славянското благотворително дружество отправя при­
зив за оказване на помощ от Червен кръст, църквата и други
организации като се обяви повсеместен църковен сбор, как-
то сборовете през 1875-1877, събрали милиони рубли. Съз­
дадена е и специална комисия, в която влизат видни руски
учени и общественици - проф. К. Я. Грот, проф. Кулаков-
ски, В. Н. Корабльов (редактор на „Славянские известия“),
А. А. Башмаков и Д. Н. Анучин. В резултат на тези акции
за пострадалото население в Македония започват да постъп­
ват средства от вестници, организации и частни лица. Така от
кантората на „Новое время“ постъпват 524 рубли, от „Санкт­
петербургские ведомости“ - 19 рубли, от Д. Киреев - 10 рубли,
от В. И. Ламански - 10 рубли, от Ф. Ф. Тютчев - 10 рубли, от
Заборовски - 35 рубли и други като по този начин са събрани
около 2668 рубли402.
Въпреки тези акции не може да не се отбележи извест­
на сдържаност и хладина. Както сам Наришкин заявява, „пре­
дишният подем на духа не може да се повтори. Обществото се
отнася хладно към сегашното въстание и е необходимо да се
съобразяваме с това.“403 Но това не пречи да продължи съби­
рането на средства за пострадалите от въстанието, да се изпра-

401 Санктпетербургские ведомости, 3.X .1903, № 270.

402 Славянские известия, кн. 4, 1903, с. 1; кн. 6, 1903, с. 1.
403 Пак там, кн. 5 и 6, 1905, с. 524.
164

Съдбата на деца на бежанци

щат публицисти по местата на въстанието, а също и добровол­
ци. Московското благотворително дружество изпраща специа­
лен представител - К. А. Борисов-Корженевски, който заед­
но с кореспондента на „Московские ведомости“ и директора
на библиотеката в София Стоян Заимов изминават маршрута
София - Куманово - Рилски манастир - Самоков - Саранбей -
София. В Самоков Корженевски се запознава с благотворител­
ната дейност на М. Бахметиева, медицинската сестра Чехова
и представителя на благотворителното дружество „Евдокия“,
които в този град устройват столова и болнична барака за бе­
жанците главно от Разложко404.
М. Бахметиева представлява Руския червен кръст в Бъл­
гария, който със събраните средства в Русия организира спе­
циална служба за подпомагане на бежанците от Македония и
Одринско. Всички средства, които се събират от Славянското
благотворително общество и от други частни пожертвувания,

404 Московские ведомости, 5.XI.1903, № 313, № 277.

 165

се направляват от умелата ръка на Бахметиева, там, където са

най-нужни. По различно време се изпращат помощи, изчисле­
ни в левове: от Славянското благотворително дружество в Пе­
тербург - 19 625 лв, от частни лица в Русия - 9 000 лв и други.
Към 1 януари 1904 година в ръцете на Бахметиева и нейните
помощници се намират около 33 000 лв. „Всички получавани
от нас пари се изразходват“, пише Бахметиева, „изключително
за закупуване на дрехи и обувки и предмети от първа необхо­
димост, особено за жените и децата, а там, където е възможно,
уреждане на държавни столове за топла храна.“405
Събирането на парични помощи за бежанците от Маке­
дония и Одринско продължава и през следващите години, тъй
като една значителна част от тях предпочитат да останат в Бъл­
гария, отколкото отново да се подлагат на мъчения и преслед­
вания от турската власт. През 1904 година на руския диплома­
тически агент в София са изпратени 5 000 златни франка от
Председателя на Руското национално събрание княз Д. П. Го-
лицин. Организацията по изпълнение призива на руския импе­
ратор за събиране на парични помощи се поема от руския Чер­
вен кръст. В продължение надве години (1903 - 1906) са събра­
ни общо 57 898 рубли, които се насочват по следния начин406: за
Министерство на външните работи - 6 225 р., за Дипломатиче­
ското агентство в София (Кн. Клементина) - 5 647 р., за посла­
ника в Константинопол 45 454 р. и за Славянското дружество
- 230 р. Освен това от раздадените на гражданските агенти в
Солун 51 000 рубли до 1.1.1907 са използвани за различни нуж­
ди 17 000 рубли.
С тези средства до известна степен се облекчава ма­
кар и временно положението на бежанците от Македония и
Одринско. Но те не решават и не могат да решат основния
проблем за това население - свободата.

405 Цит. по Божинов, В. Българската просвета в Македо­

ния..., с. 21.
406 Санктпетербурские ведомости, 10.Х.1907, № 277.
166

6. Пиринска Македония през периода на

реформената акция и до 1912 г.
След поражението на Илинденското въстание между
Русия и Австро-Унгария, при съгласието на другите Вели­
ки сили, се постига споразумение за реформи в Македония.
Българо-руските връзки в Пиринския край до 1908 година са
свързани в значителна степен с придобилите в историята пе­
чална слава реформи. Те са в центъра на вниманието на рево­
люционната организация в Македония, така и на различните
слоеве на руската общественост.
Един от важните въпроси, който трябва да получи от­
говор, е въпросът за това дали се е изменило положението на
българското население в Македония и как се отразяват и по­
срещат реформените акции. Многобройни документи от това
време и свидетелства на руски учени и публицисти показват, че
положението на българите останали под султанска власт след
1903 година значително се влошава. Жестокостите и насилията
на турците продължават. Много руски вестници и обществе­
ници допускат ново избухване на въстание и турската админи­
страция предприема още по-строги санкции. В околностите на
Горна Джумая, където селяните не се чувстват никак сигурни
за живота си, непрекъснато се търси оръжие. В много села тър­
сенето на оръжие приема драстични размери. Обикновено тур­
ските власти обкръжават селото, арестуват селския старейши-
на и други селяни и след това започват разпити, побои, а често
пъти и убийства407. Подобни насилия от войниците се вършат
масово в селата Падеж и Лешко, Горноджумайско, както и в
много други села на района. И всичко това се върши в момент,
когато в Горна Джумая заседава следствена комисия. Арести и
беззакония са извършени в Щип, когато консулите се намесват,
че твърденията за оръжие са провокаторски измислици или пре­
тексти за арестуване. И в Щип, и в Горна Джумая арестуваните

407 Русские ведомости, 23.1.1905, № 23.

 167

селяни са пуснати на свобода. Но това е ежедневие и консулите

не могат да узнаят за всеки отделен случай, за да се намесват.
И в началото на XX век все още продължават единич­
ни насилствени помохамеданчвания. От с. Лешко е отвлече­
на 15-годишната девойка Зоица Николова. Родителите й оба­
че направили всичко възможно, за да я изтръгнат от ръцете
на похитителите й, изпратили телеграма до Великия везир и
Екзарха в Цариград, написали прошение до валията в Солун,
уведомили консулите в Солун и най-сетне успяват да спасят
девойката от насилственото помохамеданчване408. Помохаме-
данчени били девойки и жени в Кичевско, Дебърско, Сколско,
Щипско, Воденско, Струмишко и други.
Руската общественост проявява особено голям инте­
рес към действията на Турция за изпълнение предвидените
в австро-руското Мюрцщегско съглашение реформи. Част от
този реформен процес е преустройството на жандармерията
и попълването й с християни пропорционално на население­
то. Така според данни в руския печат българското население е
60 процента от цялото население в Мелник, а жандармите са
всичко 7 процента българи. В Горна Джумая от 70 процента
българско население, българските жандарми са едва 14 про­
цента. В целия Серски санджак мюсюлманското население е
38 процента, но разполага с 80 процента от селските стражи,
а християнското население, което е мнозинство, разполага
едва с 19 процента, подобно е положението и в трите вилае­
та - Косовски, Битолски и Солунски. На мюсюлманите се па­
дат 82 процента от жандармерията, а на християните - едва
18 процента409. Както се вижда от тези цифри, изпълнението
на Мюрцщегската програма е незадоволително дори в една та­
кава област като селските жандарми, която се счита едва ли не
за най-важното в реформената акция от турците и западните
408 Петров, Л. Съдбоносни години за българската народ­
ност..., с. 34.
409 Сиротинин, А. Славянские известия, кн. 3, 1907, с. 214,
215.
168

дипломати. Но и тук не са постигнати почти никакви осезаеми

резултата. Неслучайно ВМОРО и населението в Македония
нарича реформите пъдарски.
Такава е съдбата и на другите пунктове от Мюрцщег-
ската програма. Християните не се допускат към обществени
и държавни служби. Не се осъществява и пунктът, предвиж­
дащ по-правилно административно разделение на Македония.
Изпълнението на този пункт от реформената програма се по­
ставя в зависимост от успокояването на положението в про­
винцията, а тъй като то не настъпва, въпросът за неговото из­
пълнение даже не се поставя. Турското правителство отказва
да възстанови разрушените и подпалени домове, а също църк­
ви и училища, въпреки наслояванията на руските и австрий­
ските консули.
Така въпреки опитите за козметични реформи поло­
жението си остава напрегнато. За 11 месеца на 1905 година в
Македония и Одринско загиват 1010 българи: 338 са убити от
арнаутите и башибозук, 195 от войниците, 451 от гърците и
34 от сърбите.
Бидейки арена на много важни събития, Македония от­
ново е център на внимание за много руски журналисти и учени.
Руският публицист Н. Кулябко-Корецкий през 1904 година за­
едно с Георги Бакалов обикаля Македония410. През следващата
година като кореспондент на „Русское слово“ отново посещава
Македония, за да изучи на самото място националните разпри411.
Но най-плодотворна е обиколката му през 1907 година, когато
се отправя на продължително пътешествие из Македония. Той
посещава много градове в Северна Македония, Солун и други
селища, записва събития, среща се с затворници, свързани по
един или друг начин с Пиринския край. По своя маршрут от
София за Куманово Кулябко-Корецкий описва с подробности

410 Государственая публичная библиотека. Ленинград. Руко-

писньш отдел, Дом Плеханова, ф. 1097, on. 1, ед. хр. 834, л. 1.
411 ЦДИА, ф. 335, on. 1, а е 113, л. 38, 40.
 169

революционните борби на българското население, сблъсквания

между български и сръбски чети и острите конфликти между
представители на българската и сръбската църква. Особено ярко
и плътно е описанието на Солунския затвор - Едикуле, където
са затворени при ужасни условия 1500 затворници, в огромното
си мнозинство българи412, които са осъдени за политическа дей­
ност. За него този затвор е океан от страдания и всеки затвор­
ник има своя индивидуалност. С присъствието си на няколко
политически процеси авторът разяснява на руските читатели
целите на борбата на българското население. Това до известна
степен той постига с цитати от протокола за разпит на Иван Ни­
колов. При сражение между четите на Юрдан Стоянов от Вър­
ховния македонски комитет и на Яне Сандански от ВМОРО
край с. Кашина, Мелнишко, през 1905 г.413, този четник бил ра­
нен, заловен от турците и по-късно съден в Солун. Чрез думите
на затворника Кулябко-Корецкий всъщност разкрива и част от
борбите между Върховния македонски комитет и Вътрешната
организация. Неговата цел не била убийството на Сандански,
а освобождението на Македония. „Когато се започва борба, не
са изключени и разногласия“, заявява на съда Иван Николов.
„Народът е лишен от елементарни човешки права. Особено ние
българите, които вие повече от всяка друга народност се стре­
мите да унищожите или унизите.“414
В изключително сложната обстановка, създала се след
поражението на Илинденско-Преображенското въстание, една
част от българското население търси спасение в изселването.
Една от сериозните причини е, както се посочи, влошаване ус­
ловията на живот, много селяни са без земя и зависят напълно
от турските бейове. Много от преселниците се насочват към
Америка. Така например в 1904 година се изселват 8000 души,

412 Вестник Европм, кн. 7, 1907, с. 66.

413 За сражението вж. Кременлиев, Ат. Сражението край
с. Кашина, Мелнишко (1905). - Македонски преглед, 2002, кн. 2,
151-158.
414 Вестник Европм, кн. 7, 1907, с. 166.
170

1905 г. - 15 000. Според органа на Славянското благотворител­

но дружество „Славянские известия“, бедственото положение
и ужасните политически условия принуждават населението в
Македония да напуска своите пепелища и да търси препита­
ние и живот в чужбина. Само от Битолски окръг през послед­
ните години са се изселили повече от 25 000 души, т.е. една
десета от работоспособното население. Всички емигранти са
от 20 до 25 години. Турските власти дълго време не обръщат
никакво внимание и само в последно време противодействат
доста вяло. Те се страхуват както от тези революционни еле­
менти, ако останат вътре в Македония, но също така, ако се
върнат обратно, те биха донесли революционни и либерални
идеи415. Ето защо турското правителство гледа през пръсти на
изселническия процес.
Към Америка се насочват и емигрантите от Разложко,
които са принудени да напускат родните си огнища поради съ­
щите причини. На руските кореспонденти прави впечатление,
че населението, което емигрира, е предимно от плодородни ра­
йони. Това още един път потвърждава, че причините не само
икономически, но и политически. Тук следва да се добави те­
рорът от страна на гръцките чети за много райони, липсата на
спокоен и мирен труд, липсата на елементарна безопасност и
неприкосновеност416. В началото на емиграцията е главно от
районите, пострадали непосредствено след Илинденското въс­
тание през 1903 година, но по-късно обхваща и други райони.
За руските публицисти не остава тайна, че емиграция­
та се подкрепя от Сърбия и Гърция, които по този начин смя­
тат да се намали българския елемент и да се увеличи тяхното
влияние417. И двете съседни държави смятат да ускорят изсел­
ническия процес чрез изпращане на чети и малтретиране на
българското население. Гръцките чети започват да действат от

415 Славянские известия, кн. 6, 1906, с.480.

416 Россия, 28.IX.1907, № 566.
417 Пак там.
 171

1906 година. Руският офицер-наблюдател по изпълнение на

Мюрцщегската програма в Солунско, дава пример с едно село
- Киречкьой, на един час път от Солун. През 1904 година той
минал през селото и всички поздравявали на български език,
но през 1906 година всички навъсено му отговаряли на гръц­
ки. Селяните се страхували да говорят български език на пуб­
лични места и въобще криели, че разговарят на този език. А за
онези, които били непокорни, гръцките андарти се разправяли
най-безмилостно, разбира се, при подкрепата или безразличие­
то на турските власти. В околностите на Солун са убити 15 бъл­
гари, както работели418.
Вместо облекчение Мюрцщегската програма за рефор­
ми донесла нови трудности за българите в Македония. Осо­
бено чл. 3 от програмата, който се интерпретира от Сърбия,
Гърция и Турция като настъпление срещу българската народ­
ност с цел нейното намаляване. От този параграф се възползва
сръбската и гръцката пропаганда. Гръцката пропаганда, офи­
циално поддържана от правителството в Атина, си поставя за
цел да изтреби всичко, което не се подава на идеите на панели-
низма. Реализирането на практики на панелинистичните идеи
става посредством организираните чети419. Широко място в
руския печат намира избиването на 72 българи в с. Загорича-
не, Костурско. Почти всеки ден вестниците поднасят различ­
ни съобщения за убийства и от страна на гръцките андартски
чети.
Изтреблението на българското население става при
мълчаливото съгласие на турските власти. Руският кореспон­
дент на „Новое время“ съобщава, че се забелязва нова такти­
ка в преследването на четите. Турските отряди, вървящи тър­
жествено в преследването на българските чети, отбягват да
преследват гръцките чети. „Двуличната политика на турското

418 Сурин, Н. Спомени на един стар кореспондент. Макед

ния, 16.IV.1925, № 154.
419
Новое время, 1.111.1907, № 1П 25.
172
правителство“, пише кореспондентът, „донесе обилни плодо­
ве - тези чети получават помощ от правителството в Атина,
от консулите и митрополитите в Македония.“420 На страни­
ците на руския и европейския печат се появяват достатъчно
разобличения от този род.
Едновременно е гръцката се активизира и сръбската
пропаганда. Резултатите от сръбската въоръжена пропаганда в
Македония през 1906 - 1908 година се изразява в обръщането
на 2 села в Скопска каза от Екзархията към Патриаршията, т.е.
в сърбомани патриаршисти, в Кумановска каза - 22 български
села станали патриаршисти, във Велешката каза 22 села на­
пълно или частично се отказали от Екзархията и т.н.
На фона на острата борба и събитията, разиграли се след
Илинденско-Преображенското въстание, въпросът за населе­
нието в Македония и за неговия народностен състав отново
става твърде актуален. На страниците на руските вестници и
списания се изказват различни мнения, дават се противоречи­
ви статистически данни за състава на населението в Македо­
ния и Одринско. Преобладава обаче мнението, че в много села
и градове като Кукуш, Кавадарци, Неврокоп, Разлог, Петрич,
Мелник, Еорна Джумая и Дойран се признават и от гърците
за такива с българско население421. Въпреки че църквите на
патриаршистите са групирани главно в Солунски вилает, тук
също има селища и райони, където те нямат никакво влияние.
Вследствие реформаторската политик настъпват важни
промени в разположението на силите в християнските общини
в Македония. Разбира се, за руската общественост не е тайна,
че борбата в Македония „се води не толкова на икономическа,
колкото на национална почва... Често пъти тази борба дости­
га до фанатизъм“422. Независимо от различните сведения, все
пак не може да не се отбележи, че като цяло в Македония се

420 Новое время, 30.VII.1907, № 11271.

421 Санктпетербургские ведомости. 16.XI.1906, № 254.
422 Московские ведомости, 19.11.1906, № 60.
 173

дава превес на българското население. Те имат съответно и

най-много църкви - общо 1232 екзархистки църкви и 51 ма­
настира. Авторът на „Московские ведомости“ заключава, че
докато църквите на патриаршистите са групирани в няколко
района, църквите на екзархистите са навсякъде, факт, опреде­
лящ преобладаването на българите. Освен това бюджетът на
българските общини като големина заема първо място в Маке­
дония. След това идват гръцките и накрая сръбските общини.
Така за българите след въстанието от 1903 година на­
стъпват много трудни времена. Възниква необходимост да се
води борба на три фронта - срещу потисническата власт на
турското правителство, срещу въоръжените банди на гръцките
андартски чети и срещу сръбската въоръжена пропаганда. При
тези изключително трудни условия Вътрешната организация
(ВМОРО) повежда борба на трите фронта с различни средства.
По отношение на гръцката въоръжена пропаганда ВМОРО про­
вежда тактика на отпор и защита на българското население от
гръцките андартски чети. Това е една справедлива защита на
българите. Що се отнася до сръбската въоръжено нашествие,
ВМОРО провежда линия на активна самоотбрана. Тя се стреми
да защити организационната си територия, да пази застрашени­
те села. Силите й обаче не достигат да запази напълно българ­
ското население, а още повече да прогони нахлуващите сръбски
чети.
Във ВМОРО настъпват важни промени, вътрешно раз­
цепление, убийства. Всичко това дава отражение върху рабо­
тата на организацията, нейните връзки с местните комитети.
Това дава възможност да се засилят спекулациите в европей­
ския печат и в европейското обществено мнение за ВМОРО
като размирен елемент, който не създава условия да се изпъл­
нят реформите. Отглас от вътрешните борби между ВМК и
ВМОРО и вътре в самата революционна организация срещаме
и в Русия.
Конкретен повод за отношение и размисли относно
положението в Македония е убийството на Борис Сарафов
174

през 1907 година. Петербургският „Санктпетербургские ведо­

мости“ публикува подробна биография на Сарафов, за връзки­
те му в България и влиянието му върху революционното дви­
жение в Македония. Въпреки всички идейни различия, които
са се проявявали дотогава, вестникът счита, че убийството на
Сарафов е тежка загуба за революционното движение в Маке­
дония, тъй като в негово лице това движение е загубило един
пламенен последовател423.
Убийството на Сарафов се коментира и от други руски
вестници. Официозът „Новое время“ пише, че убийството е
дело на вътрешни раздори. Според този вестник главната
причина за извършеното убийство е, че Сандански е против
използването на помощ отвън, докато Сарафов и Гарванов
я приемат охотно. Освен това Сандански поддържа идеята за
обединение на българи, сърби и гърци, докато Сарафов под­
държа българщината424. По всичко личи, че редакцията на
вестника е добре информирана за същността на нещата в ре­
волюционната организация, защото авторът на статията отбе­
лязва, че убийството е една безсмислена акция, която вреди на
делото и е продиктувана от егоистични позиции, и че с това не
могат да се решат проблемите на националноосвободителната
борба. Кореспондентът на „Новое время“ в София К. Бербенко
пише, че убийството на Сарафов и Гарванов заставя голяма
част от македонските деятели да се сплотят и да приемат ре­
шителни мерки против групата на Сандански. Естествено, че
последният ще се защитава и в резултат на това ще послед­
ва взаимно изтребление, което ще продължи и по-нататък425.
Тази прогноза се оказа вярна, защото взаимните убийства и
раздори вътре в организацията продължават по-нататък през
целия период на нейното съществуване.

423 Санктпетербургские ведомости, 4,X II.1907, № 278.

424 Новое время, 15.XII.1907, № Ш 0 9 .
425 Пактам, ll.V .1 9 0 8 ,№ 11704.
 175

Значително място на събитията в революционната орга­

низация в Македония отделя и „Московские ведемости“ . Тук
също се дават подробности около убийството и за пръв път
се споменава за Тодор Паница. Неговата постъпка вестникът
нарича престъпление, което няма нищо общо с омиротворя­
ването на Македония426. И този вестник изразява известни
симпатии към Сарафов. Той се характеризира като органи­
затор на борбата на българите в Македония срещу робската
неволя, описват се неговите военни походи в Македония, да­
ват се сведения и за мисиите на Б. Сарафов в европейските
държави и преди всичко в Англия, Франция, Ш вейцария, а
също и Русия, където Сарафов е ходил с различни задачи ня­
колко пъти. Като навлиза в същ ността на спора между двете
крила на ВМОРО, „Московские ведомости“ пише, че срещу
Сарафов се обявява социалистическата фракция начело със
Сандански, който се прославил в много битки и особено с
отвличането на мис Стоун.
Органът на либералния лагер „Реч“ посочва, че убиецът
на Гарванов и Сарафов се нарича Белизаров, родственик на
Паница. Белизаров спечелва доверието на Сарафов и с това се
обяснява фактът, че последният не е взел никаква предохрани­
телни мерки427.
Общото впечатление сред руската общественост е, че
вътрешните борби и противоречия между Върховния маке­
донски комитет и ВМОРО отклоняват вниманието от големия
въпрос за свободата на Македония и нейната по-нататъшна
съдба428. В същото време обаче Хилми паша успешно органи­
зира преследването на българския елемент в Македония. Вза­
имното изтребление на различните крила във ВМОРО също
дава възможност на гръцките и сръбските чети да действат и
малтретират българското население, стремейки се да го про­

426 Московские ведомости, 8.XII.1907, № 281.

427 Реч, 5.XII.1907, № 287.
428 Санктпетербургские ведомости, 29 мая 1905, № 130.
176

гонят или да променят с насилствени средства народностното

му съзнание.
Смъртта на Д. Груев (1872 -1 9 0 6 ) в Малешевския Бал­
кан през зимата на 1906 година служи като повод да се напра­
ви един преглед на революционното движение в Македония.
Органът на Славянското благотворително дружество в Санкт
Петербург пише, че израстването и формирането на Д. Груев
е свързано с духовно-просветителската дейност в Македония,
с формирането на интелигенция и самосъзнание на широки
слоеве от населението, които не могат да се съгласят с арха­
ичните устои на османската власт429. В съобщение на „Новое
время“ се казва, че Даме Груев е известен сред революционни­
те среди с прякора „Гарибалди“ . Той е получил образованието
си в Солун, Белград и София. „От Белград, където добре зна­
ят да превръщат македонците в сърби, Груев въпреки това се
връща като същински българин.“430 В пресата още се изтъква,
че Гоце Делчев, Даме Груев и техните съратници разглеждат
въстанието и въобще революционното брожение като логично
следствие от тежкото положение на народа.
За изпълнението на Мюрцщегската програма Велики­
те сили изпращат по няколко офицери, които да наблюдават
реформирането на жандармерията, а Русия и Австро-Унгария
по един граждански агент - съответно Николай Николае-
вич Демерик и Хайнрих Мюлер. Под ръководствотото на
генерал Фьодор Александрович Шостак руските офице­
ри действуват в следните райони: подполковник Свирски
наблюдава преустройството на жандармерията и порядъка в
три кази - Кавадарци, Гевгели, Воден; капитан Воронин -
Струмица, Дойран, Енидже Вардар; щабскапитан Сурин и
Певцов били подчинени лично на генерал Ш остак, а капитан
Полтанов отговаря за Солунската каза, Кукуш и Лангаза (Лъ-
гадин).

429 Славянские известия, кн. 2, 1907, с. 107.

430 Новое время, 4.VIII.1903, № 9847.
 177

Твърде деликатна е мисията на гражданския агент и

на руските офицери в Турция. От една страна, те трябва да
следват и изпълняват официалната руска политика на запазва­
не статуквото, на реформиране на една прогнила от корупция
система, нещо, в което и самите те на място се убеждават, че
не е възможно и не вярват в реформите. От друга страна обаче,
като представители на една велика славянска страна, те не мо­
гат да бъдат безразлични към съдбата на своите братя. Много-
бройни документи разкриват признателността на населението
за оказаната поддръжка в разни дела или възстановени пра­
ва, нарушени от турските власти. Въпреки че по разпределе­
нието между Великите сили Пиринска Македония е била към
Френската военна мисия, много българи от този край са пред­
почитали да се отнасят към руските представители в Солун.
За това говори и фактът, че за първите 6 месеца руската мисия
се е застъпила или е разрешила около 600 жалби и претенции,
една част от които са и от селищата от Пиринския край431. Ру­
ският капитан Н. Сурин в спомените си пише, че след присти­
гането на европейските офицери и контрольори населението
се почувствало по-защитено от турците и техните произволи
и по-свободно изразява своите убеждения. Така в Солунския
вилает, където влизат и селищата от днешния Благоевградски
окръг, райони, в които оперират френските и руските мисии,
повече от 100 села изказват своята религиозна, а и с това и на­
ционална принадлежност, като преминали към Екзархията432.
Въпреки острите спорове по селата с гръцката пропаганда в
първите 2 години от реформената акция българското населе­
ние е могло да се изказва по-свободно, докато от 1906 година,
когато започват да пристигат формираните в Гърция андартски
чети, положението значително се влошава. Тези чети заставят
с огън и меч българското население да премине към Патри­
аршията. Поради двуличната политика на турските власти,

431 Правительственьш вестник, 9.XI.1904.

432 Сурин, Н Цит.съч.; Македония, 16.IV. 1925.
178

които всъщност негласно поддържат андартските чети, за да

отслабят българския елемент, този процес се развива вълноо­
бразно. Руските консули в Турция се застъпват за българското
население в Македония и Тракия за неговите нужди, за осво­
бождаване от затворите, за амнистия и други дела433, но в тази
борба със сръбската и гръцката въоръжена пропаганда те не
могат да окажат съдействие на българите.
По различни поводи руските представители изказват
отношението си към революционната организация в години­
те на реформената акция. Официалните руски кръгове се от­
насят отрицателно към ВМОРО и ВМК, тъй като те могат да
предизвикат нежелателни сътресения на Балканите, които не
винаги са в унисон с външната политика на Великите сили и
особено на Русия. Руският граждански агент H. Н. Демерик,
представител на Русия по изпълнението на реформите при
Хилми паша в Солун, в отчета си през 1906 година твърди, че
в резултат на реформената акция са постигнати значителни ре­
зултати, особено, както той се изразява, по умиротворяването
на страната434.
Ако оставим настрана опитите на Демерик да предста­
ви желаното за действително, тъй като всички факти говорят,
че не е настъпило никакво омиротворяване, не може да не се
отбележи неговият стремеж да се доближи до официалните
турски изявления и в същото време да прехвърли вината вър­
ху революционното движение в Македония. Той пише в от­
чета си, че „препятствията за пълно благосъстояние лежат в
съществуването на революционната организация, политиче­
ските планове на която противоречат на спокойния и посте­
пенен ръст на народното благосъстояние“435. Но той пропуска
обстоятелството, че революционната организация не слага
оръжие, защото в действителност няма никакви осезателни

433 ЦДИА, ф. 370, on 1, ае 12, л. 170.

434 Правительственмй вестник, 9.X. 1904.
435 Пак там.
 179
реформи. При тези условия ВМОРО декларира, че ще продъл­
жи борбата до пълно извоюване на автономия на Македония.
В доклада си до руското правителство Демерик пише, че ко­
митетите „бяха длъжни навреме да сложат оръжие... те не се
отказват от своите метежни планове и запазват своята органи­
зация и затова внимателно трябва да се следят“436. Че трябва
внимателно да се следят комитетите, в това няма съмнение. То
се извършва по много линии. Но изявленията на Демерик и
неговите съвети до посланика в Цариград и Министерството
на външните работи сочат, че той е напълно в плен на самоиз­
мамата за уж големи, а всъщност мизерни реформи, наречени
от народа „пъдарски“ .
Всички тези факти, взети заедно, доказват, че рефор-
мената акция не довежда до подобряване на положението в
Македония, не довежда нито до свобода, нито до успокояване.
Все повече руски общественици и кореспонденти на вестни­
ци се убеждават, че реформеното дело е претърпяло пълно
фиаско. До реформите българите малко или повече са заема­
ли някакви административни длъжности, след и по време на
реформите тези длъжности им са отнети, започна емиграцията
на младите и работоспособни хора в Америка, много училища
и църкви на българското население са затворени437. Клин от
най-масовите и четени вестници в Русия по това време „Новое
время“ посочва, че нито реформите от 1864 или от 1869, 1876
и 1895 година са изпълнени, нито пък Турция има намерение
някога да даде истински реформи. „Ние имаме право да пред­
положим“, заключава вестникът, „че и последната реформа би
останала на книга като доказателство за доверчивостта на ев­
ропейците и необикновената хитрост на турците.“438
В началото на 1907 година сред руската общественост
започва да настъпва все по-голямо разочарование от руската

436 Правительственьш вестник, 9.Х.1904.

437 Новое время, 21.IX. 1907, № 11321.
438 Пак там.
180

политика на Балканите. Песимизъм обхваща и най-прибли-

жените до правителството вестници и списания. Конкретният
повод е меморандумът на македонската емиграция до англий­
ския премиер. „Новое время“ твърди, че докато не бъде сло­
жен край на изтреблението на населението от различни чети,
не може да има никакво подобрение нито от финансовите,
нито от съдебните реформи. В тази връзка вестникът негоду­
ва защо македонската емиграция се обръща не към Русия, а
към Англия, довчерашен противник на свободата на българ­
ския народ. Но в следващите редове вестникът дръпва заве­
сата докрай. Българите не могат все пак, се казва там, да раз­
берат защо Русия трябваше да подели своите вековни права
с Австрия. Съмненията и опасенията на българите се оказват
правилни, защото всъщност Демерик и неговите подчинени
провеждат политика на закрепване турската власт в Македо­
ния и на изравняване народностите. Това изравняване беше
започнато и „се извършва за сметка на българската нация“439.
Оттук вестникът прави и заключението, че българите в Маке­
дония имат право да се обърнат и към други сили освен Русия.
Външната политика на Русия се подлага на остра кри­
тика и от самите руски офицери, които служат в жандармерий-
ския корпус. Те много добре виждат, че Австрия не допуска
обединението на Сърбия с цел да я насочи срещу своя източен
съсед - България - или да предизвика противоречия по въпро­
са за Македония, като подхранва илюзиите на Сърбия за излаз
на Егейско море, вместо на запад, към изконните сръбски земи,
към Адриатическо море. А Русия, както пише капитан Н. Су-
рин, от страх от усложнения и желание да бъде „справедлива“,
се опитва да подели между тях Македония. „На тази почва по
наша вина се разгоря ожесточена вражда... Нужно е да насо­
чим усилията на сърбите към това, което им принадлежи на
запад.“440

439 Новое время, 19.III.1907, № 11141.

440 Пак там.
 181

Така се развиват събитията, което показва, че положение­

то в Македония не може да се успокои с половинчати реформи.
Необходими са радикални промени, които ще дадат свобода на
населението. Все повече назрява въпросът и в Русия, и в Европа
да се отиде на една автономия, която да гарантира свободното
развитие в тази провинция, но тогава се извършва младотурски-
ят преврат, който довежда до редица промени в положението в
Македония и в отношението на Великите държави към Турция.
Престава да действа реформената политика, почти всички дър­
жави отзовават своите представители от Македония. Настъпват
и други промени на Балканите. Австро-Унгария анексира Босна
и Херцеговина, България обявява своята независимост. В също­
то време настъпва нова ориентация във външната политика на
Русия. След поражението си във войната от 1905 година тя се
насочи към по-активна външна политика, която в една или друга
степен съдейства за постигане макар и на временно сплотяване
на балканските славянски държави и до образуването на Балкан­
ския съюз.
След младотурския преврат от 1908 г. положението
в Македония съществено се измени, макар и за кратко време.
Провъзгласена е конституция, която тържествено обявява ра­
венство на всички народности. Четите слизат от горите. Обя­
вена е амнистия и легалност на съществуване на организации.
Чуждестранните въоръжени гръцки и сръбски чети се оттеглят
в своите страни. На всички промени руската общественост ре­
агира навреме. Отново за Македония и Одринско се отправят
специални кореспонденти на много руски вестници, организи­
рат се посещения на представители на политическите партии,
отправят се и дипломати с тайни мисии и поръчения.
Видният руски историк и ръководител на кадетската
партия проф. Милюков за четвърти път посещава Македо­
ния. Неговите впечатления, срещи е революционни дейци се
печатат на страниците на вестник „Реч“, орган на кадетската
182

партия, а след това са издадени и в отделна книга441. При оби­

колката си из Македония проф. Милюков разглежда създалото
се положение след младотурския преврат, спира се на конкрет­
ните действия на новите власти. Особен интерес представля­
ват и онези моменти, в които по различни поводи се засягат и
селищата в Пиринския край. Така например авторът подробно
описва някои събития, свързани с преврата в Неврокоп.
Неврокопският митрополит бил събуден и уведомен за
преврата от трима местни турци. Причината била, както пише
Милюков, телеграмата за въстание в Скопие, където народът
въстанал и искал конституция. Необходимо било от Неврокоп
да се изпрати подобно съобщения в Цариград, но непременно
подписано от всички народности: българи, турци, гърци и др.442
В резултат на преговори и срещата на митрополита с предста­
вители на българската община било решено рано сутринта на
следващия ден да се проведе общо събрание на всички народ­
ности. Събранието изпратило телеграма до Цариград с искане
за възстановяване на конституцията от 1876 година.
Като продължава да разглежда установяването на мла-
дотурската власт в различни райони на’ Македония, проф.
Милюков отбелязва: „В Неврокоп местният революционен
комитет на 11 юли влязъл в преговори с представители на
местните български революционни комитети. Постигнато е
споразумение да се срещнат в с. Гайтаниново, където се оч­
аква да пребивава четата на Сандански и Паница, а също и
други водачи на чети.“443 Целта е, пише по-нататък Милюков,
да се договорят за съвместни действия. Срещата се състояла
на следващия ден, а народът тържествено изпраща Сандански
и другарите му за Неврокоп. Навсякъде те се посрещат от се­
ляни, работещи по полето и от околните села. В окрайнините

441 Подробно за това пътуване вж. Германов, Cm. П. Н. Ми­

люков и България. Векове, 1990, кн. 4, 76-90.
442 Милюков, П. Балканский кризис и политика Извольского.
СПб, 1910, с. 204, 206.
443 Пак там, с. 206
 183
на Неврокоп ги очаква огромна тълпа - българи, турци, гърци
и евреи, а на следващия ден са организирани срещи, разго­
вори и тържествен обяд. На 14 юли Сандански заедно с тур­
ска депутация се отправя на съвещание в Солун. В Неврокоп
по-видните български революционери заедно с представители
на другите народности се заемат с разработката на програма за
бъдещата конституция. Трите комитета - българския, турския
и гръцкия - се обединяват в „Неврокопски център на осман­
ския съюз „Единение и прогрес“, който разработва и специал­
на програма.
Младотурският преврат и неговото отражение в Пирин­
ския край се засяга и в редица други материали - статии, съоб­
щения и други в руския печат. Специалният кореспондент на
„Русское слово“, вероятно Кашинцев, руски революционер в
изгнание в България, много подробно описва срещите на Сан­
дански в Солун и дейността му около подготовката на програ­
мата на „Македоно-Одринската организация“. Тук за първи
път се споменава за известни различия между ЦК на ВМОРО
и групата на Яне Сандански444. Последният смятал членовете
на ЦК на ВМОРО за изменници и ренегати, а само той бил
верен на нейните традиции и може да носи името й.
Значителен интерес представляват срещите на Сандан­
ски със Назим бей, представител на Парижкият комитет, дошъл
в Солун след преврата, и Ниази бей, който пък пръв развял зна­
мето на преврата в Ресен. На двамата било възложено да прего­
варят със Сандански, за да ликвидира той своята революцион­
на диктатура и да се откаже от революционния данък, наложен
на жителите в Серския революционен окръг. Кореспондентът
на руския вестник пише, че тази организация била нещо като
държава в държавата, имала свой съд, назначавала и регулирала
партийните отношения, разорява тези, които не съчувстват на
революционната организация или се осмеляват да й се противо­
поставят. Авторът отбелязва, че на границата имало дори специ­

444 Русское слово, 25.Х.1908, № 222.

184

ални пунктове, финансови агенти. Това било нещо ненормално

след младотурския преврат, но се търпяло като по-малко зло в
сравнение с безобразията на старото турско ръководство.
В своите описания на срещата на Сандански с двама­
та турски водачи авторът подробно се спира на една реч на
Назим бей, който между другото заявил, че организацията на
Сандански продължава да остава революционна и се нуждае
от средства за съществуване. Като заявява, че организацията
на Сандански е необходимо да бъде силна и мощна, в същото
време той съветва тя да се откаже от терора, от събирането
пари от населението. Тази терористична според Назим бей
тактика не е съвместима с провъзгласените от младотурците
принципи. Тя противоречи на принципите на самата органи­
зация. „Събирайте волни пожертвования, агитирайте, това е
ваше право“, заявил той. Ние сме ваши приятели, продължил
турският представител, искаме от вас опора в борбата с ре­
акцията и затова искаме вашата организация да съхрани своя
престиж и сила445.
Но всички тези аргументи, както пише в статията си
„Пиринският цар“ и младотурците“ руският кореспондент, не
произвели ни най-малко впечатление на Сандански. Следвал
кратък, но категоричен отговор. „Не ви разбирам. Не разби­
рам що за нелегална организация ще бъде, ако тя се откаже от
революционните си способи на борба. Тогава по-добре е да се
самоликвидира окончателно. Но ние не ще отидем на това. На­
шата организация ще съществува и ще прибягва до тези спо­
соби и средства на борба, които тя намери за себе си за нужни
и полезни“.446 Така до съгласие не се стига. Сандански заявил,
че ще запази цялата си организация. Като се възхищава от по­
зицията на този смел революционер, руският кореспондент
обяснява на читателите на вестника умението на революцион­
ните чети на Сандански да се измъкват от преследване, уме­

445 Русское слово, 25.Х.1908, № 222.

446 Пак там.
 185

ло да избират позиции за водене на бой, да се оттеглят през

нощта и за голямата поддръжка от страна на населението.
Проблемите, възникнали след младотурския преврат, се
отразяват и от „Новое время“. Един от често срещаните про­
блеми е взаимоотношенията между ВМОРО и ВМК и особено
положението вътре в революционната организация. Този път
вниманието е в друга посока. Добре информираните корес­
понденти на „Новое время“ забелязват всички противоречия
между ВМОРО и групата на Сандански, върху който се пра­
вят неуспешни опити за покушение. Но той бил само ранен, а
двама от неговите охранители - убити. Това става, след като
Сандански от Мелник отива в Солун, където трябвало да се
състои конгрес. Там двама воеводи - Запрянов и Тане Николов
- решили да изпълнят присъдата, но не успели447. Според вни­
мателните наблюдения на вестника действията на Яне Сан­
дански в известен смисъл били толерирани от младотурците.
Например, пише вестникът, когато членовете на партията на
Сандански обикалят Солунско и Скопско, турската власт даже
подпомага тяхната пропаганда448. И обратно, когато предста­
вителите на Вътрешната организация агитират в Серско, ра­
йона на Сандански, младотурците не само че не им предос­
тавили същите свободи, както на санданистите в района на
Вътрешната организация, а просто насилствено ги заставят да
се върнат в Солун.
Вестникът разкрива и отношението на младотурците
към новите организации на българите след преврата. Към бъл­
гарските конституционни клубове младотурците се отнасят
враждебно и подозрително, защото в тях участват много маке­
донски българи, дошли по родните си места от Княжеството
след младотурския преврат449, са напуснали Македония при
стария режим и дълго време са работили и живяли в свободата

447 Новое время, З.Х.1908, № 11696.

448 Пак там.
449 Пак там.
186

част на България. Разбира се, това недоверие към българските

конституционни клубове се подклажда и от санданистите.
Като барометър на руския политически живот
проф. П. Милюков насочва вниманието си към Македония и
действията на младотурците, особено обявената им програ­
ма. Руският учен цитира техния меморандум, според който:
„В Македония няма нито християни, нито мохамедани, там са
само османлии. Македония не съществува, нито македонци­
те, а това, което наричаме македонски въпрос, става отоман­
ски въпрос. Всички народности носят името отомани450. Тази
идея, според Милюков, отначало се възприема от малка група
българи с Яне Сандански, която изразява някои ултрарадикал-
ни и космополитични настроения, макар с известни резерви.
Във връзка с това се разглеждат Конституционните клубове
на ЦК на ВМОРО (23 юли 1908) и Народнофедеративната
партия на Сандански (август 1909).
Органът на кадетската партия „Реч“ пише, че Сандански
смята принадлежността към Българските конституционни клу­
бове едва ли не за позор, а техните водачи - „неофициално от­
деление на българското Министерство на външните работи451.
Но независимо от това отношение на Сандански, продължава
вестникът, фактът си е факт. Клубовете представляват силна
националнопатриотична организация на българите в Македо­
ния. Те съумяват да обединят около себе си значителна част от
македонските българи и тяхното влияние продължава да расте
отчасти даже и за сметка на „федералистите“. Последните са
силни само в Серски и Струмишки окръг, докато в останалата
част на Македония царуват клубовете. Наистина техните агенти
не се осмеляват да водят агитация във владенията на Сандан­
ски и Чернопеев, но от друга страна федералистите не смеят
да отидат във владенията на клубовете. Клубистите са голяма
сила и да се игнорира това е почти невъзможно.

450 Реч, 12.VIII.1908.

451 Пак там, 24.IX. 1909, № 262.
 187

Руският вестник, който се ръководи от Милюков, обясня­

ва и защо нараства тяхното влияние: „Несъмнено това се дължи
преди всичко на „национализма“, както ги обвиняват федера-
листите. Този национализъм е може би техният главен коз, но не
трябва да се преувеличава, защото той пък не е много далеч от
националния шовинизъм.“
Като вниква дълбоко в същността на процесите след мла-
дотурския преврат, „Реч“ изяснява и прави разлика между вода­
чите на конституционните клубове и широките слоеве от българ­
ското население. Вестникът дори допуска, че на водачите може
да им е внушавано нещо отвън, например от България с опреде­
лени политически цели. Сред народа обаче това тежнение към
клубовете като чисто български организации отразява всъщност
техните инстинкти и традиционни симпатии452. Ако вождовете
могат да бъдат подкупени „с българско злато“, но да се разпрос­
траняват подобни обвинения, че масите могат да бъдат подкупе­
ни, това е не само неправдоподобно, но и невъзможно. Не може
да се подкупи един цял народ. Ако национализмът на водачите
оказва голямо влияние върху народа, то може с положителност
да се твърди, че този национализъм отговаря на техните чувства
и симпатии.
Много сериозно се разглежда и въпросът за авторите­
та на конституционните клубове на последния конгрес през
1909 година. Този конгрес е многочислен и представителен.
„Интелигентност, обществено положение, политическа подго­
товка на неговите делегати го отличаваха от конгреса на феде-
ралистите“, отбелязва вестникът на руските кадети. В същото
време и шовинизмът, за който така силно тръбят Сандански и
неговите привърженици, се оказва една басня. „Националната
струя наистина звучеше в тях, но национална, не националис­
тическа.“453 Че действително конгресът изразява интересите на
мнозинството от населението личи също от проблемите, които

452 Реч, 24.IX.1909, № 262.

453 Пак там.
188

разглежда. Въпросът за училищното дело, църквата, военна­

та повинност, аграрният въпрос - въплъщават традиционните
искания на българското население в Македония. Въпреки ясно
изразените симпатии, все пак накрая вестникът заключава, че
голяма разлика между федералистите и клубистите не същест­
вува, защото и двете организации са главно от българско на­
селение. Различен е само техният подход към получаване на
така желаната свобода.
През цялата 1909" година българите в Македония под­
крепят младотурците при всички техни усилия за запазване на
конституционния режим. Но отношенията се влошават, когато
турското правителство започва да провежда съзнателно полити­
ка на изгонване на българите от чифлиците, забрана за тяхното
откупуване и настаняването там на изселниците-мохамедани
от Босна и Херцеговина. Наред с икономически и политически
гнет започват преследвания и срещу организацията на българи­
те. През 1910 година се предприемат разоръжителни акции, съ­
проводени с насилия и мъчения над мирното население. Отново
започват „афери“, осъждания. Мерките за събиране на оръжие
водят до отрицателни резултати и само усилват революционно­
то брожение. Те довеждат в села и градове до екцесии от страна
на турските власти. Близо до с. Брезник, Неврокопско, турска
банда убива 10 търговци, след като предварително ги ограбва454.
Руската преса е изпълнена със ежедневни съобщения за разло-
жителния процес във Турция. „Турците, пише руският вестник
„Земщина“, не искат да признават, че Турция се разлага. Те ми­
слят, че конституцията може да подпре готовото да рухне зда­
ние.“455 В няколко последователни броя след това се разкриват и
причините за разложението. Турците са сериозно обезпокоени
от положението в Серския окръг. Фракцията на Сандански ус­

454 Земщина, 14.VI.1910, № 328.

455 Пак там, 20.V.1910, № 307.
 189

тройва митинги във всички градове против заселването на мю­

сюлманите от Босна и Херцеговина456.
Освен това младотурците започват да провеждат абдул-
хамидовата политика на омаломощаване на отделните народ­
ности. За тази цел от началото на 1910 година, след приемане­
то на реакционните закони в парламента, започва забраната на
политическите и професионалните организации на българите.
При завръщането си в Петербург един от руските офицери,
участващи в жандармерията в Македония, заявява: „Младо­
турците отричат българската национална идея и затова са
врагове на България. Та са индиферентни към етнографските
и религиозни особености на населяващите Турция народи и
усилено налагат космополитичния прякор „отомани“, т.е. оби­
татели на Отоманската империя.“457 Разбира се, тази идея не
е нова. Но сега тя получава широк размах сред турските уп­
равляващи среди, започват да се правят различни опити да се
реализира на практика. Това от своя страна събужда съпротива
от организацията на българското население ВМОРО и особе­
но от нейното централно ръководство, тъй като Сандански до
известна степен подкрепя главните идеи на младотурците.
В уводна статия В. Викторов детайлно разглежда дей­
ността на вътрешната организация (ВМОРО) и външната
(ВМК), представляваща от само себе си две страни на един и
същ въпрос458. Авторът посочва че между стремежите на край­
ните националисти за присъединяване на Македония на всяка
цена към Княжеството и плановете на умерените политически
дейци да се получи автономия на Македония има много общи
точки. И едните, и другите искат да организират своите съна­
родници в Македония, да ги подготвят за завоюване на основ­
ните човешки и граждански права.

456 Земщина, 14.VI.1910 № 328.

457 Новое время, 23 .IV. 1909, № 11893.
458 Русские ведомости, 20,XII. 1911, № 354.
190

Възобновяването на ВМОРО и активизирането на ней­

ните действия дава отново възможности на чуждестранния
печат. В много съобщения и други материали се посочват сра­
жения на чети с турска войска и опитите на професорите Ми-
летич и Георгов да се активизира европейската дипломация459.
В Солунския вилает се съобщава за български чети, наброя­
ващи около 150 души под ръководството на Хр. Чернопеев,
Т. Александров и Танчев. Чети се появяват и в Петричко,
с. Елешница, които се снабдили с храна от селяните и про­
дължили своя маршрут на юг460. Борбата на четите, техните
сблъсквания с турска войска продължават до Балканската вой­
на, когато всички се организират и се включват в борбата за
освобождение на родните си места.
Въпреки всички превратности на съдбата и през този
сложен и изпълнен с доста зигзаги в политиката на балкан­
ските държави и Русия не прекъсват връзките с манастири
и църкви, не прекъсват духовните връзки на населението от
Пиринския край с Русия.От Атонския манастир продължават
да се получават под формата на дарения ц заплащане разни
църковни принадлежности - икони, книги и други. На 19 юли
1911 славянската обител в Света гора уведомява църковната
община в с.Белица, че ще бъдат изпратени исканите от общи­
ната икони, които ще бъдат изработени в хубав стил, с най-ху­
бави и трайни краски461.
Не прекъсва също така и изпращането на българи от
Македония и Одринско да се учат в Русия. От всички краи­
ща на тези области са изпращани младежи да учат в руските
университети и духовните семинарии в Киев, Москва и Одеса.
По различно време там пристигат младежи от Солун, Костур,
Скопие, Мелник. За това съдействат и руските консули, в Би­
толя, Солун, Скопие. Като учител в Леринско през 1909 година
459 Реч, 7.III.1912, № 65.
460 Пак там, 24.V1.1912, № 174.
461 Окръжен държавен архив (ОДА) - Благоевград, ф. 1472,
а.е. 2, л. 9.
 191

Кочо Н. Церков от с. Хърсово, Мелнишко, е поканен от руския

консул в Битоля да учи в духовна семинария в Русия462. По съ­
щото време в Русия учат студенти от Смилево, Костур, Охрид
и други градове. Сред тях е и Борис Проевски. През 1909 г.,
след 10-годишно учителстване в Македония, той заминава за
Русия, където завършва медицина, а след войната се устано­
вява в Горна Джумая463. Духовна академия в Киев завършва
също Атанас Ковачев от с. Белица, Разложко.
В Пиринския край проникват и идеите на руските рево­
люционери от различни направления. Макар и трудно, и тук за­
почват да се получават руски книги. В библиотеката, основана
от Сандански в Мелник, наред с многобройната литература се
намира и романът на Максим Горки „Майка“464. Водачите на ре­
волюционната организация в Македония като Г. Делчев, Б. Са­
рафов и други поддържат връзки с арменските революционери,
подпомагат болшевиките при снабдяването им с оръжие и взрив­
ни вещества. В България намират спасение и препитание руски
революционери и мнозина от тях са поддържали връзки с рево­
люционните дейци от ВМОРО. Така че независимо от сложната
международна и на Балканите обстановка, връзките между бъл­
гарския народ и Русия, с нейните учени, журналисти, писатели,
пътешественици, военни дейци, революционери от различни
направления не прекъсва. Водейки борба с руския абсолютизъм,
демократичните и прогресивни сили оказват влияние и върху
борбите за национално освобождение и на българското населе­
ние от Пиринския край.

462 ОДА - Благоевград, ф. 351 к, on. 1, а.е 2, л. 1.

463 Пак там, ф. 1122, on. 1, а.е. 1, л. 2.
464 Пак там; по-подробно вж. Германов, Cm. Българо-руски
революционни връзки в края на XIX и началото на XX в. - В: Лето­
писи на дружбата. Т. 10, С., 1987, 614-635.
 ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Връзките между народите на България и Русия същест­
вуват още от древността и имат дълбоки исторически тради­
ции. Те са обусловени от етническото родство, географската и
езикова близост, сходството на историческата съдба, общност­
та на религията, съвместната борба срещу чуждото потисни­
чество. Политическите и културни връзки на българското на­
селение от Пиринския край с Русия съдействат в борбата му
против асимилаторската политика и духовния гнет на осман­
ските завоеватели и гръцкото духовенство и го приобщават в
общия стремеж за национално освобождение и обединение на
българския народ. Връзките между манастири, използване на
книги, образование на духовници, учители, учебници в учи­
лищата - всичко това създава благоприятни условия за нацио­
нално сплотяване, политическо възраждане на българите от
Пиринския край и укрепване на тяхното национално съзнание.
Влиянието на руската обществена и научна мисъл спо­
мага за развитието на просветата и културата, за активизира­
не и продължаване на националноосводителната борба след
Освобождението, когато Пиринска Македония остава извън
свободната част на България.
Контактите е Русия след Освобождението 1878 г. се
осъществяват в един твърде сложен период в края на XIX и
началото на XX в., когато се преплитат различни стремежи и
интереси на европейските сили, балканските държави и кога­
то възниква авторитетно националноосвободително движение
в Македония. Балканите се превръщат в един от невралгични­
те пунктове на европейската политика. Тук се срещат интере­
сите на двете големи групировки на Великите държави в тях­
ната борба за сфери на влияние на Балканите. Едновременно
е това нарастват и противоречията между балканските страни.
Сърбия и Гърция предявяват териториални претенции. Върху
194

българското население в Македония и Одринско се изсипва

гневът на гръцките и сръбските въоръжени чети. Периодът
на реформената акция на Русия и Австро-Унгария е един от
най-тежките за българския елемент.
Поради нарасналия политически и научен интерес за
Княжеството, а също и за Македония, в т.ч. и за Пиринския
край, се отправят руски учени, научни експедиции, кореспон­
денти на различни вестници. На място и от собствените си
впечатления те виждат голямата драма на българския народ,
внасят много промени в информирането на руската общест­
веност и разсейват до голяма степен изкуствено създадената
мъгла около революционното движение, целите и задачите на
Вътрешната организация, причините за революционното дви­
жение и перспективите за решаването на възникналите слож­
ни проблеми за етническия състав на населението, за църков­
ните и училищни борби.
Независимо от негативното си отношение към рево­
люционното движение в повечето случаи общественици и
публицисти отхвърлят европейските инсинуации, че четите в
Македония, които преминават и през Пиринския край, са из­
пращани от Княжеството. Принудени да признаят геройската
саможертва на четниците, руските общественици подържат
становището, че четите се сформират от бежанци от Македо­
ния, насилствено прокудени от своите родни огнища. Въпреки
това обаче според тях революционните действия не са за пред­
почитане. Трябва да се изчака времето, когато Русия може да
се намеси по-активно в балканските дела. Но и тук се забеляз­
ват различни нюанси в оценките. От тези кръгове се дочуват
гласове, според които исторически справедливо е да се дадат
на България границите по Санстефанския договор.
Ревностен последовател на тази идея е граф Н. Игна­
тиев. В полза на България се изказват видни общественици
като П. Куликовски, М. Юркевич, А. А. Башмаков, баронеса
Дистерло, Леонтиев, Харузов и др. Идеята за присъединява­
не към България се под държа и от дейци от либералния лагер
 195

като П. Милюков, А. Амфитеатров, В. Корабльов. Според тях

българската нация е разпокъсана и този факт ще тласка ви­
наги България да търси пътища на своето обединение. Тя е и
ще бъде силна славянска държава на Балканския полуостров.
Следователно на нея принадлежат санджаците Скопски, Со­
лунски, Серски и Битолски с близо 1 200 000 българи, а Сър­
бия - Призрен и на запад към Адриатическо море, там където
са нейните изконни интереси
Русия обаче официално не подкрепя присъединяване­
то към България. Това се дължи на обстоятелството, че в от­
ношенията между двете страни тежат наследеното недоверие
и неискреност и особено чувствителната струна на Русия за
Проливите, към които тя не допуска никоя балканска държава.
Подялба на Македония между Сърбия и България е
също една от идеите за решаване на македонския въпрос. Офи­
циалната политика на Русия до Балканските войни е насочена
към оформяне на сфери на влияние между Сърбия и България.
Макар да не се посочват територии и конкретни граници по
времето на подготовката и формирането на Балканския съюз,
посланиците на Русия в балканските държави определено го­
ворят за това, като особено се постарава руският посланик
в Белград. Сключеният договор между България и Сърбия в
навечерието на Балканската война отразява вижданията на
руската дипломация за разделянето на Македония. В общест­
вените кръгове преобладават мненията, че Македония трябва
да се раздели по р. Вардар, като на запад от тази граница тери­
торията се даде на сърбите, а на изток - на България. Затова се
лансира идеята за българо-сръбско сближение.
Съществуват още два проекта за решаване на македон­
ския въпрос. Първият е за австрийска окупация на Македо­
ния „за да не се допусне подялба на Македония между Сърбия
и България и тя да се запази като единно цяло“. Привърже­
ници на тази идея за известно време е проф. Милюков, княз
Долгоруков и др.
196

Другата идея за решаване на македонския въпрос, изло­

жена и лансирана от някои кръгове от около списание „Русская
м нсль“, е за организиране допитване до населението (рефе­
рендум) какво устройство би желало и къде да се присъедини.
Разбира се, демократична за времето си идея, но почти неос­
ъществима, като се имат предвид конкретните исторически
обстоятелства.
Въпреки пълната невъзможност за даване автономия
на Македония поради политиката на великите сили и съпро­
тивата на съседните балкански държави, идеята за автономия
доминира в различните направления в руския печат и сред
широки слоеве на руското общество. Тя се подкрепя от Бъл­
гария и от Революционната организация. Но от всички стра­
ни се гледа е подозрение на България заради страха да не се
повторят събитията от 1885 г. и по този начин да се наруши
равновесието на силите на Балканите.
Следва да се посочи, че официална Русия не отстоява,
не подкрепя решително и последователно нито една от изло­
жените идеи, в т.ч. и тези, които са лансирани от представи­
телите на самото царско правителство. Нейната политика се
характеризира с люшкане, твърде много съобразяване с мне­
нието на другите велики сили и т.н. Все пак не може да не
се отбележи, че всички действия водят към подялба, както и
стана по-късно с Балканските войни. А гласът на руското об­
ществено мнение, изразен в печата чрез статии, декларации,
интервюта, доклади и други форми, е слаб, за да повлияе на
официалните руски власти.
Може определено да се каже, че преобладаващата част
от руските учени, кореспонденти на вестници, коментатори и
анализатори на външнополитическите събития на Балканите
по време на Илинденско-Преображенското въстание и на не­
говия трагичен край, както и по време на Реформената акция,
са доловили онази реална опасност, контурите на която се
очертават - обединение на съседите срещу България и българ­
ския елемент в Македония преди Балканските войни.
 ИЗВОРИ И ЛИТЕРАТУРА
1. ИЗВОРИ
АРХИВНИ МАТЕРИАЛИ
Архив Внешней политики России (АВПР)
ф. Политархив
Центральньш государственьш архив Октябрьской революции
(ЦГАОР), н. ГАРФ
Ф. 102 - Департамент полиции Особьш отдел (ДГОО)
ф. 579 - П. Н. Милюков
Ф. 541 - Д. Вергун
Ф. 555 - А. Гучков
Ф. 568 - В. Ламсдорф
Центральньш государственьш исторический архив в Ленин-
граде (ЦГИАЛ), други названия: Центральньш государ­
ственньш исторический архив Ленинградской области
(ЦГИАЛО).465
В 1941 - 1964 г. - Государственньш исторический архив Ле­
нинградской области (ГИАЛО).
В 1964 - 1988 г. - Ленинградский государственньш историче­
ский архив (ЛГИА).
В 1988 - 1991 г. - Центральньш государственньш историче­
ский архив Ленинград а (ЦГИАЛ).
От 1991 - Центральньш государственньш исторический архив
Санкт-Петербурга (ЦГИА СПб).
Ф. 909 - Д. Вергун
Ф. 754 - Археологическое изучении Болгарии
Ф. 718 - Русско-болгарские связьи
Ф. 400 - Славянское благотворительное общество

465 Историческата справка за промените в имената на руски­

те архивни институции е на Д. О. Лабаури, доцент в Катедрата по
нова и най-нова история в Уралския федерален университет - РФ
(бел. авт. С.Г.).
198

Государственая публичная библиотека имени Салтикова Щед-

рина. Рукописньш отдел и редких книг (ГПБ-РОРК)
Ф. 42 - А. Киреев
Ф. 521 - П. А. Каратаев
Ф. 377 - И. П. Корнилов
Ф. 818 - Т. Д. Флоринский
Ф. 1097 - ДомП леханова
Ф. 452 - Η. П. Игнатиев
№ 129 - В. П. Кулябке-Корецкий
№ 131 - П. И. Милюков
№ 149 - А. Сиротинин
Научен архив на Българската академия на науките (НА-БАН)
Ф. 61 - М. Попруженко
Ф. 36 - Е. Спространов
Ф. 154 - С т . Младенов
Ф. 11 - Ив. Шишманов
Ф. 41 - Ат. Шопов
Ф. 84 - Ив. Снегаров
Ф. 111 - Л. Милетич
Ф. 52 - Йор. Иванов
Ф. 17 - М. Сарафов
Ф. 9 - В. Златарски
Български исторически архив при Народната библиотека
„Кирил и Методий“ (БИА-НБКМ)
Ф. 11 - Др. Цанков
Ф. 12 - Ал. Лидсканов
Ф. 13 - Д. Станчев
Ф. 15 - Ст. Данев
Ф. 24 - Георги Минчев
Ф. 224 - Върховен Македонски комитет
Ф. 255 - Ст. Бобчев
Ф. 272 - Ив. Гешов
Ф. 288 - В. Кънчев
Ф. 178 - Д. Ризов
 199

Централен Държавен исторически архив (ЦДИА)

Ф. 1067 - Н. Стоянов
Ф. 249 - В. Велев
Ф. 600 - К. Стоилов
Ф. 246 - Българска Екзархия
Ф. 791 - Св. Синод
Ф. 176 - Министерство на външните работи и вероизпове­
данията
Ф. 173 Народно събрание
Ф.З Монархическия институт в България.
Канцелария на тайния кабинет на княза
Ф. 417 Л. Томов
Ф. 111 Хр. Стоянов
Ф. 335 Министерство на външните работи

ПУБЛИКУВАНИ ДОКУМЕНТИ
Государственая дума. Стенографический отчет, третий сознв,
сесия II, заседание 31,1908. Спб. 1909.
Документи к истории славяноведения в Росии 1850-1912, М.,
Л., 1948.
Константинополь и Проливи. Сборник документов. T. I, М.,
1925.
К. Струкова. Н овне документи о положении в Ускюбском ви-
даете 1903. Славянское източниковедение. М., 1965.
М. И. Покровский. Три совещания. Вестник НКВД, 1919, №1.
Красннй архив, Т. 3,1925, Т. 8,1925.
Освободителната борба на българите в Македония и Одринско
1902 - 1904. Дипломатически документи. С., 1978.
Переписка Вильгельма с Николаем И. М., 1923.
Реформи в Македонии 1902 - 1903. Дипломатическая пере­
писка. Спб. 1906.
Сборник договоров Росии с другими государствами 1856 -
1917, М„ 1952.
Сборник секретннх документов из архива бнвшего МВД,
вьш. 1-7 Пг. 1 9 1 7 -1 9 1 8
200

Р. Славейков. Из дейността на руските жандармерийски офи­

цери в Македония 1904. Македонски преглед, г. V, кн. 1,
1929.
Извештаи од 1903 на сръбските консули и училищни инспек­
тори во Македония. Скопие, 1954.
Извештаи от 1903 - 1904 на австрийските представници во
Македония. Скопие, 1955.

МЕМОАРИ
Бюлов, Е. Воспоминания, М., - Л., 1935.
Витте, С. Ю. Воспоминания. Т. 1-3, М., - Л., 1960.
Извольский, А. Воспоминания. Пг., - М., 1924.
Милюков, П. Н. Воспоминания, Т. 1-2, Нью Йорк, 1955.
Соловьев, Ш. 25 лет моей дипломатической служби (1893 -
1917). М., 1927.
Суворин, А. С. Дневник. М., - Пг., 1923.

ВЕСТНИЦИ И СПИСАНИЯ
Автономна Македония
Вардар
Векове
Вестник Европм (1866 - 1918)
Голос MoCKBbI
Живая старина
Земщина (1909 - 1917)
Известия Археологического института в Константинополе
Известия на държавните архиви
Илинден
Исторически преглед
Македонски преглед
Мисъл
Московские ведомости (1 8 5 6 -1 9 1 7 )
Московский еженедельник
Новое време (1868 - 1917)
Освобождение (1902 - 1905)
 201

Правда
Правительственьш вестник (1869 - 1917)
Пряпорец
Реформи
Речь (1 9 0 6 -1 9 1 7 )
Россия
Русская мьгсль (1880 - 1918)
Русские ведомости (1863 - 1918)
Русский вестник (1856 - 1906)
Русское богатство (1876 - 1918)
Русское слово (1856 - 1906)
Русь
Санктпетербургские ведомости (1728 - 1917)
Свет
Славянские известия
Слово

2. ЛИТЕРАТУРА
Освободителната борба на българите в Македония
и Одринско. С., 1978.
Национальной вопрос в Восточной Европе. М.,
1995.
Боевая група при ЦК РСДРП /б/ (1 9 0 5 - 1907) М.,
1927.
България и Русия между признателността и праг­
матизма. С., 2008.
Българската нация през Възраждането.
Български възрожденски книжовници от Македо­
ния. С., 1983.
Българското възраждане и Русия, С., 1981.
Документи за историята на българското възражда­
не в архива на Ст. Веркович, С., 1961.
202
*** Итоги и задачи изучения внешней поли­
тики России. М., 1981.
*** Люди болшевисткого подполья. М., 1958.
*** Материали за македонското освободител­
но движение. T. V, С., 1927.
*** Очерки по истории русской журналисти-
ки и критики. Л., 1965.
*** Руско-български връзки през вековете. С.,
1986.
*** Русская литература и журналистика в на-
чале XX в. 1905-1907. М., 1984.
*** Славяне и Россия. М., 1972.
*** Славянский вопрос в его современном
значении. Спб., 1913.
Агафонов, В. К. Заграничная охранка. Пг., 1918.
Амфитеатров, А. В. В моих скитаниях. Спб., 1907.
Амфитеатров, А. В. Княз Фердинанд Болгарский. Одесса,
1896.
Ангелов, Б. Из историята на руско-българските лите­
ратурни връзки. С., 1980.
Астафьев, И. И. Русско-германские отношения 1905 -
1911, М., 1972.
Баженов, И. Р. Наша внешняя политика на Ближном
Востоке с национальной точки зрения.
Спб. 1913.
Башмаков, А. А. Балканские речи, Спб., 1909.
Башмаков, А. А. Болгария и Македония. Спб., 1903.
Бестужев, И. В. Борьба в Росии о вопросам внешней по-
литике 1 9 0 6 - 1910. М., 1961.
Боев, Ю. А. Ближннй Восток во внешней политики
Франций (1894 - 1914), Киев, 1964.
 203

Божинов, В. Българската просвета в Македония и Од­

ринска Тракия, 1878 - 1913. С., 1983.
Ванчев, Й. Георги Измирлиев Македончето, С., 1966.
Ванчев, Й. Новобългарската просвета в Македония,
С., 1982.
Ванштейн, О. Л. Очерки развитая буржоазной философии
и методологии истории в XIX - XX в. Л.,
1979.
Веков, А. Българо-руски революционни връзки
1 8 8 5 - 1917. С., 1965.
Веков, А. Революционна Русия и революционна
България. С., 1987.
Водовозов, В. В. На Балканах. Путевме статьи и очерки.
Петроград, 1927.
Водовозов, В. В. Восточньш вопрос во внешней политики
Росии конце XVIII - XX в. М., 1978.
Галкин, И. С. Дипломатия европейских держав в связьи
с освободителньш движением европей-
ской Турции (1905 - 1912). М., 1960.
Гандев, Хр. Българската народност през XV век. С.,
1972.
Германов, С. Българо-руски революционни връзки
XIX - XX в. В: Летопис на дружбата.
Т. 10, С„ 1987.
Гирс, А. Россия и Ближньш восток. Спб., 1906.
Григорович, В. Очеркъ путешеств1я по Европейской Тур-
цш. М., 1877.
Державин, H. С. Болгарско-сербские взаимоотношения и
македонский вопрос. Пг., 1914.
Димитров, Н. По дирите на дружбата. Благоевград,
1983.
204

Евреинов, Г. А. Идеология Ближневосточного вопроса.

Спб., 1911.
Ефремов, П. Н. Внешная политика Росии 1907 - 1914. М.,
1961.
Жебокрицкий, В. А. Болгария накануне Балканских воин.
Киев, I960.
Иванов, Й. Български старини из Македония. С.,
1970.
Кирил Патриарх Съпротивата срещу Берлинския договор.
Български С., 1953.
Комаровский, Л. А. Восточньш вопрос. Спб., 1896.
Кондаков, Я. П. Македония. Археологическое путешест-
вие. Спб., 1909.
Короблев, В. Н. Собития в Македоний и Старой Сербии.
Спб., 1903
Лавров, П. А. Балканский союз и переживаемьш им
кризис. Петрозаводск, 1914.
Лавров, П. А. Балканский союз и Сербия. Пг., 1913.
Лучинская, А. В. Великий провокатор Еню Азеф. Пг., 1923.
Мартиненко, А. К. Русско-болгарсКие отношения 1894 -
1902. К„ 1967.
Мартиненко, А. К. Русско-болгарские отношения накануне и
в период революции 1905 - 1907.
Милюков, П. Н. Балканский кризис и политика Извольс-
кого, Спб. 1910.
Милюков, П. Н. Пять етнографических карт с текстом.
Спб., 1900.
Минкова, Л. 0 . М. Бодянски и Българското възражда­
не. С., 1978.
Нидерле, Л. Македонският въпрос. С., 1902.
 205
Никитин, С. А. Очерки во истории южньгх славян. М.,
1970
Пандев, К. Националноосвободителното движение в
Македония и Одринско 1878 - 1903. С.,
1979
Петров, П. Асимилаторската политика на турските
завоеватели. С., 1964.
Петросян, Ю. А. Младотурецкое движение. М., 1971.
Покровский, М. Внешная политика. Сборник статьей. М.,
1918.
Попов, Р. Австро-Унгария и реформите в Европей­
ска Турция 1903 - 1908. С., 1974.
Попов, Р. България и Русия. Политически отноше­
ния С., 1985.
Радкова, Р. Н.Рилски и новобългарската култура. С.,
1983.
Риттих, П. А. По Балканам. Путевме впечатления воен­
ното туриста. По Македонии летом 1901.
ч. И. Спб., 1909.
Роганевич, И. П. Македонский вопрос о почве его истории,
етнографии и политики. Казан., 1901.
Саул Мезанъ, д-р Еврейството в Македония. Македонски
преглед, 1931, кн. 1.
Сиротинин, А. Через Македонию и Болгарии. Спб., 1906.
Снегаров, Ив. Културни и политически връзки между
България и Русия през XVI - XVIII в. С.,
1953.
Струве, П. Patriotica. Политика, культура, религия,
социализм. Сборник статьей за пят лет
(1 9 0 5 - 1910). Спб., 1921.
206

Струкова, K. Л. К вопросу с деятельности македонский

интелигенции в Росени в начале XX в.
Славянский архив. М., 1965.
Теплов, В. М атериали для статистики Болгарии,
Македонии и Фракии. Спб., 1877.
Томов, Л. Спомени за революционната дейност в
Серския революционен окръг. С., 1953.
Флоринский, Т. Д. Славянское племя. Киев, 1907.
Христов, Хр. Освобождението на България и политика­
та на западните държави. С., 1968.
Шарапов, С. Ф. С Англией или с Германией? М., 1908.
Шарков, В. Град Горна Джумая. Минало и днес. С.,
1930.
Шишманов, Ив. Наченки на руското влияние на българ­
ската книжнина. С., 1899.
Шофман, А. С. Из истории национално-освободителное
движение в конце XIX и начале XX в. Во-
просн славяноведение. Учение записки
Казанското государственного универси­
тета, Т. 22, кн. 5.
Юркевич, М. 25-летие освобождении Болгарии 1979 -
1904. С., 1904.
 ГЕОГРАФСКИ ПОКАЗАЛЕЦ
А Благоевград 6, 7, 11, 17, 20,
Австрия 19, 72, 180
Австро-Унгария 54, 56, 64, 66,
68, 69, 71-73, 76, 78, 79,
84, 100, 142, 147, 166, 176,
181, 194, 205
Дунавска монархия 64, 68, 71,
79, вж. Австро-Унгария
Адриатическо море 82
Албания 51, 109, 111, 115
Англия 37, 38, 54, 56, 68, 72,
73,74, 75,77, 79, 141, 175,
180
Антивари (дн. Бар) 70, 86
Арменци, с. 131
Атонски манастир 13,190
Атон, Атонски полуостров 16,
27,30
Б
Балдево, с. 135
Баница, с. 135
Банско 15, 19, 25, 38, 43, 44, 53,
55, 123, 127, 131, 137, 139,
142, 143
Баня, с. 7, 44, 54, 55, 127, 160
Бачево, с. 54, 127, 128, 129, 140
Беласица, вр. 5, 6
Белград 69, 176, 195
Белене, с. 54
Белица, с. 51, 54, 55, 129, 139,
141, 144, 157, 190, 191
Бистрица, р. 5, 127
Битоля 8, 10, 28, 34, 38, 48, 54,
90,91, 104, 108, 113, 114,
149, 151, 190, 191
52, 190, 191; вж. и Горна
Джумая
Горна Джумая 6, 7, 29, 30, 31,
32, 34,35,41,51,52, 54,
60,61, 103, 115, 117, 121,
123, 126, 135, 150, 166,
167, 172, 191, 206; вж. и
Благоевград
Благоевградска област 6, 8
Берово, с. 34, 43
Бобошево 154, 155
Богдан, планина 126
Босна и Херцеговина 78, 181,
188, 189
Босфора 33, 70; вж. също и
Проливите
Брегалница, р. 104
Брезник 188
Бяло море 87
В
Вардар, р. 17, 21, 89, 101, 104,
176, 195,200
Варна 21, 47, 70
Ватопед, Ватопедски манастир
29
Велес 28, 55, 108, 121
Велинград 53
Влахи, с. 43, 55, 128, 130
Влахина, пл. 6, 35, 126
Воден 28,34,97, 121, 176
Г
Гайтаниново, с. 29, 45, 52, 98,
182
208

Галичник, с. 103 Долен, с. 51

Гевгели 34, 54, 126, 176 Долна Драглища, с. 53, вж. и
Германия 21, 54, 64, 71, 72, 73, Долно Драглище
74, 75, 76, 78, 141 Долно Драглище 55, 127, 129;
Годлево, с. 51, 53, 129, 159 вж. и Долна Драглища
Гореме, с. 55 Драгалевска планина 6
Горна Градешница, с. 55 Драгодан, с. 154,155
Горна Джумая 6, 7, 29, 30, 31, Драма 135
32, 34,35,41,51,52, 54, Дренково, с. 53
60,61, 103, 115, 117, 121, Дунав, р. 14, 53
123, 126, 127, 135, 150, Дупница 30, 43, 60, 139, 153,
166, 167, 172, 191,206 154, 155, 156, 161
Горна Драглища 53 ; вж. и Гор­ Дъбрава, с. 129
но Драглище Е
Горна Места, р. 6
Горна Рибница, с. 55 Елешница, с. 127, 129, 190
Горно Броди, с. 49 Енидже Вардар 176
Горно Драглище, с. 127, 139, Ж
159; вж. и Горна Драглища Железница, с. 127,128,155,
Гостивар 34 156
Градево, с. 53 Загоричане, с. 126,171
Градобер, с. 97 Златица 61
Гюмюрджина 21 Илинденци, с. 55
Гърция 87, 89, 115, 170, 171, Иркутск 147
177, 193 Италия 21
Д К
Далмация 89 Кавадарци, с. 104, 105, 172, 176
Дарданелите 33, 70; вж. също и Казан 22
Проливите Кашина, с. 169
Дебър 94,105, 114 Киев 17,18,190,204
Демир Капия, м. 139 Киречкьой, с. 171
Демир Хисар, с. 54,108, 109 Кичево, с. 34, 114
Добринище, с. 52, 127, 128 Ковачевица, с. 47
Добърско, с. 15, 16, 53, 127; вж. Константинопол 64, 90, 91, 94,
и Недобърско 165; вж. и Цариград
Дойран 34,91, 108, 127, 172, Копривлен, с. 29
176 Косово 86
 209
Костур 34, 114, 126, 190, 191 Мехомия 6, 7, 18, 30, 50, 52,
Кочани 102 53, 115, 117, 121, 127, 135,
Кочериново 154,155 140, 142, 157, 172; вж.
Кремен, с. 52 също и Разлог
Кресна 30, 43, 53, 54, 55, 126 Мизия 5, 9, 16, 27, 31, 35, 51,
Крива Паланка 102,104 54
Криволак, с. 104 Митровица 69
Кромидово, с. 29 Моравска, с. 55
Крумово, с. 130 Москва 9, 10, 14, 16, 17, 18, 19,
Крупник, с. 17,30 22, 27, 32, 47, 53, 74, 133,
Крущица, с. 55 190
Кукуш 34, 39, 54, 121, 172, 176 Мосомище (Мусомище) 29
Кулата, с. 29 Н
Куманово 34, 108, 111, 164, 168
Неврокоп (дн. Гоце Делчев) 6,
Кюстендил 21, 104, 161
7, 18, 29,39, 40, 44-47, 49,
Л 51,54, 104, 115, 117, 121,
Лангаза (Лъгадин) 133,176 135, 142, 150, 172, 182, 183
Либяхово, с. 29 Негован, с. 48
Лисия, с. 53 Недобърско, с. 15, 160; вж.
Ловча, с. 29 също и Добърско, с.
Луково, с. 147 Ниш 86
Лъджене, с. 154 О
Лъки, с. 29
Огражден, планина 6, 109, 126
М Одеса 17, 24, 27, 42, 45, 46, 48,
Малешево, с. 127 190
Малешевска планина 6, 126 Одрин 8,21,34
Марикостиново, с. 29 Ораново, с. 126, 128
Марица, р. 17 Осогово, планина 6
Марчево, с. 17 Охрид 28, 33, 39, 54, 91, 95, 99,
Меленик 29, вж. Мелник 108, 111, 114, 191
Мелник 6, 7, 17, 29, 30, 43, 49, Ощава, с. 55, 126
52,55, 94, 99, 103, 108, П
109, 114, 115, 117,121,
Падеж, с. 53, 128, 129, 130, 166
122, 127, 135, 167, 172,
Палат, с. 55
185, 190, 191
Парилски чифлик 29
Места, р. 6, 18, 50, 122, 125,
Патели, с. 91,94
132
210

Перина 29, вж. Пирин Рилски манастир 16-18,20,26,

Петербург 17,22,47,48,65,68, 30, 44, 139, 146, 153-155,
71,82, 84, 102, 105, 123, 160, 161
131, 152, 154, 156, 157, Родопите 6, 140
158, 162, 165, 176, 189 Роженски манастир 17,109
Петерлик, с. 29 Румъния 64, 72
Петрич 6, 7, 15, 28, 29, 54, 94, Русиново, с. 131
108, 109, 115, 117, 121, Руски манастир „Св. Пантелей-
126, 151, 172 мон“ 16
Петроград 74, 122, 203; вж. и С
Петербург
Самоков 30, 142, 154, 159, 160,
Петрозаводск 108, 204
164
Пещера 154
Пирин 127 Сапарева баня, с. 61
Сатовча, с. 15
Плевен 30, 51
Св. Врач 30
Плоски, с. 55
Севлиево 30
Покровник, с. 156
Селище, с. 53
Полша 21
Семково, с. 139, 144
Пороминово, с. 155
Сенгартия, с. 29
Преспа, с. 91, 94
Сер, вж. Сяр
Призрен, с. 33
Серес 108, 109, 114, 127; вж. Сяр
Прилеп 28,96,100, 104, 114,121
Симитли 30
Проливите 33, 37, 62, 64, 195;
Сиротинин, с. 167, 198, 205
вж. и Босфора; вж. и Дар-
Скопие 8, 10, 21, 34, 54, 69, 91,
данелите
94, 108, 111, 182, 190, 200
Р Славянка, пл. 6
Радовиш 34, 108 Слепче, с. 108
Радомир 61, 161 Сливница 55
Разлог 6, 7, 18, 30, 50, 52, 115, Слимницки манастир, 98
117, 121, 172 Смилево, с. 132, 191
Ресен 28,94,95, 108, 183 Солун 8, 10,21,28,34,38,39,
Ресилово, с. 155 43-45,47-49, 54, 86,91,94,
Рибните гьолове 137-139 97, 98, 104, 105, 108, 113,
Рила 61, 126, 137, 139, 140, 153, 117, 122, 125, 130, 150,
154,155,156 151, 159, 165, 167-169,
Рила, с. 153,156 171, 176-178, 183, 185,190
Спанчово, с. 29
 211

Стара Загора 51 X
Старчево, с. 55 Харков 22
Стоб, с. 155 Храм „Свети Илия“ 128
Струга 28, 39, 108 Хърсово, с. 191
Струма, р. 6, 17, 29, 30, 59, 109,
122, 125, 126, 127, 132 ц
Струмешница, р. 94 Цариград 8, 14, 15, 22, 33, 37,
Струмица 28, 34, 54, 108, 127, 39,41,42, 44, 45,46,50,
131, 150, 176 56, 57, 84, 113, 123, 125,
Сугарево, с. 29, вж. и Сугаро 136, 150, 151, 167, 179,
Сугаро, с. (дн. Сугарево) 29 182; вж. и Константино­
Сугаро, р. 29 пол
Сушица, с. 127,130 Ч
Сърбиново, с. 30, 53, 126, 127, Чепино 154
128 Черна гора 64, 70, 78
Сърбия 64, 66-69, 70, 72, 78, 82, Черна, р. 104
84, 86, 87, 89,91, 100, 112, Чуричене, с. 151
149, 170, 171,180,193,
195 Ш
Сяр 21,28,29,54,91, 121, 127, Шейново 51
130, 135 Шипка 51
Ширбаново 28; вж. Рупите, с.
Т
Тешово, с. 29 щ
Тиквеш 104, 105, 121 Щип 21,28, 104, 108, 150, 166
Тимок, р. 33 Я
Тополница, с. 28 Югославия 9
Тракия 5, 7, 9, 16, 27, 31, 35, 37, Яково 55
51,53,54,58, 93, 102, 121, Якоруда 7, 20, 47, 51, 53, 54,
150, 158, 178, 203 127
Тросково 128,130,156 Яловарника 137, 144
У Янина 38
Унгария 21 Япония 62, 73, 74, 75, 76, 77
Ф
Флорина, дн. Костур 114
Франция 37, 38, 71, 72, 75, 79,
175
 ИМЕНЕН ПОКАЗАЛЕЦ
А Бенджамен 63
Александров, Т. 190
Алексиев, Н. 15,44
Алексо Христо 42
Амвросий, монах в Рилския ма­
настир 16
Амфитеатров, Александър Ва-
лентинович 83, 195
Ангелова, мед. сестра 153
Ангелов, Боню 24, 202
Андраши, Дюла, граф 63
Анисимов, М. 63, 64, 65, 70,
77, 79
Анучин, Д. H. 163
Априлов, Васил 20, 25, 26, 27,
42
Арнаудов, Михаил 30
Арш, Г. Л. 66
Асянчин, Ив. 7,44,61
Б
Бабаджанов, Славчо 141
Байков, Коле 131
Бакалов, Георги 168
Бакалов, К. 55
Банков, Георги 51
Бароний, Цезар 19
Бахметиева, Мария 123,153-
157,164, 165
Бахметиев, Юрий Петрович
119,123
Башмаков, Александър Алек-
сандрович 70, 102, 103,
104, 105, 106,107, 163,
194, 202
Белизаров 175
Бербенко, Кирил Дмитриевич
174
Бернхард, Хайнрих Карл Мар­
тин фон 76
Бестужев, И. 73, 202
Биконсфилд, лорд Дизраели 63
Бисмарк, Ото фон 63, 74
Бобчев, Стефан 89
Бодянски, Осип Максимович
23
Божинов, Войн 150,162,165,
203
Борисов-Корженевски, К. А.
164
Ботев, Христо 42
Ботушанов 141
Бояджиева, Елинка 102
Бояджиев, K. Т. 123
Братя Миладинови, Димитър и
Константин 28
Будйлович, Антон Семьонович,
проф. 163
Буе, Ами 110
Бурбига, Валентина А. 10, 87,
114,148
Бюлов, Бернхард фон 76, 200
В
Ванчев, Й. 7, 37, 38, 39, 42, 47,
203
Вардев, Никола 47
Василевич, Ив. 133
Василев, Николчо 129
Венелин, Юрий 24, 25, 26, 27
Вергун, Дмитрий 133,197

Веркович, Стефан 35, 43, 44-48
Викторов, В. 133,189
Вилхелм II, кайзер 74, 75
Виноградов, В. Н. 66
Витте, С., граф 74, 75, 200
Водовозов, Василий Васили-
евич 121,122,203
Воронин,капитан 176
Въжарова, Живка 91, 107, 109
Г Джорджевич, Михаил 32
Гандев, Христо 14, 17, 18, 203
Гарванов, Иван Георгиев 174,
175
Георгиева, Елена 45
Георгиев, К. 42
Георгиев, Раде 42
Георгов, Иван 163, 190
Герджиков, Михаил 135
Германов, Ст. 137,182,191
Геров, Найден 38, 42
Гешке, Ал. (нем.) 69
Гирс, Александър Александро-
вич 150
Голицин, Дмитрий Петрович,
княз 165
Гологанов, Иван 48
Голубев, Г. 22
Голцев, Виктор Александрович
85
Гопчевич, Спиридон 105,106
Григорович, Виктор Иванович
16, 20,21,23,24, 27-31,
34, 44, 111,203
Григорович-Барски, Василий
21
Грот, Константин Яковлевич
163
213
Груев, Даме 176
Гюров, Анастас 151
Дамянов, С. 69
Даскалов, А. 45
Делчев, Гоце 136,176,191
Демерик, Николай Николаевич
176, 178, 179, 180
Державин, Николай Севастия-
нович 23,203
Дизраели, лорд Биконсфилд 63
Димитриев, Христо 42
Димитров, Н. 17, 52, 53, 203
Димитров, T. 154
Дистерло, баронеса 194
Дойнов, Дойно 55, 56, 57, 59
Долгоруков, Владимир Андрее-
вич, княз 195
Домонтович, Михаил Алексее-
вич 57
Дондуков-Корсаков, Алексан­
дър Михайлович, княз 52,
55,56,57,58, 60,61
Дринов, Марин 56, 60
Друмев, Васил 40, 42
Дуков, Атанас Илиев 45
Дуков, Илия 46
Дуков, Тодор 51
Дурново, Николай Николаевич
89
Дървингов, Петър 144
дякон Павел 44, 45, 47
Е
Евреинов, Г. 74, 204
Едемский, А. Б. 10
Епанчин, Николай Алексеевич,
генерал 163
214
Ж Касърова 123
Жигарев, С. 63
Жинзифов, Райко 40, 51
3
Заборовски 163
Заимов, Стоян 164
Зайончковский, Андрей Медар-
дович 64
Запрянов 185
Зиновиев, Иван Алексеевич
123,150, 151
Златков, Дончо 55
И 89, 104, 107, 111, 112, 204
Иванов, И. 32
Иванов, Филип 51
Игнатиев, Николай Павлович,
граф 41, 194,198
Изволски, Александър Петро-
вич 74, 79, 75, 200
Измирлиев, Георги (Македонче-
то) 42
Измирлиев, Димитър 32
Илиев, Марко 52
Илиев, Никола 51
Илиев, Спас 46
Исаева 10
К
Кавриани, Филип 50
Калмиков, Адам 58
Каназирев 141
Капнист, Григорий Ростиславо-
вич 116, 117
Караджич, Вук Стефанович 50
Карастоилов, Стоян 51,55
Карасьов,А. В. 10
Карлова, Мария 34, 35
Кашинцев, Иван Николаевич
(Калина) 117, 118, 133,
183
Киперт, Хайнрих 110
Киреев, Д. 163
Кирил Патриарх Български 7,
51, 52, 53, 55, 58, 59
Ковачевски, Никола Иванов 47
Коджабашийски, Атанас 129
Колесников, Т. 26
Комаровский, Л. 63, 204
Кондаков, Никодим Павлович
Конобеев, В. 14
Констенцев, Арсени 60
Корабльов, Василий Николае­
вич 86, 163
Косик, В. 10
Коста Кукото 55
Костов, Ст. 46
Костов, Угрин 102
Кочо Лютата 51, 55
Крайнев, Даниил Карпович 107
Кременлиев, Атанас 169
Кулаковский, Платон Андрее-
вич 89,163
Кулябко-Корецкий, Николай
Григорьевич 168, 169
Курганович, Теодор 58
Кутлов, Йосиф 129
Кънчов, Васил 82, 110, 117
Л
Лабаури, Дмитрий Олегович 10,
71, 150, 197
Лавров, Пьотър Алексеевич 51,
107, 108, 110, 204

Лавров, Стефан 51
Лаговский, Александър Ефимо-
вич 47
Лазаров, Иван 129
Лазаров, Янко 52
Ламански, Владимир Иванович
163
Ламсдорф, Владимир Николае-
вич, граф 69, 71, 76, 123,
150, 197
Леонтиев 194
Лобанов-Ростовски, Алексей
Борисович 56, 70, 71, 72,
75
Люлев, Минко 131
Ляпчев, Андрей 141
М Наумов, Е. П. 66
Маджаров, Иван 48
Мадолев, Благо 129
Макарова, И. 13
Макгахан, Джанюариъс 107
Макдоналд 142
Макушев, Викентий Васили-
евич 33, 34
Манделштам, Андрей Николае-
вич 151
Мандушев, Н. 46
Марков, Ив. 52
Мартиненко, А. 77, 204
Масанов, Иван Филипович 133
Масларов, К. 7, 20
Меньшиков, Михаил Осипович,
княз 70
Миладинов, Димитър 28, 31,
40, 51
Милетич, Любомир 106,163
215
Милюков, Павел Николаевич
63, 78, 89-101, 108, 109,
115, 116, 181, 182, 186, 187,
195, 197, 198, 200, 204
Минкова, Л. О. 16, 23
Мирко, княз 87
Мита Здравко 42
Митов, Георги 42
Молеров, Симеон 140
Муравьов, Михаил Николаевич,
граф 71,76
Мюлер, Хайнрих 176
Н
Назим бей 183,184
Наришкин, Александър Алек-
сеевич 152, 153, 163
Недялков, Димитър 51
Нелидов, Александър Иванович
114
Неофит Рилски 20, 25, 26, 40
Нестор, вж. Сватковский, Все-
волод Павлович
Нешев, Г. 18
Николаевич, Николай, княз 58
Николова, Зоица 167
Николов, Иван 169
Николов, К. 17
Николов, подполковник 127
Николов, Тане 185
Новакович, Стоян 106
О
Овсяньш, Николай Романович
55,56
Орлински, Иван Павлович, ма­
йор 52
Орловец, Петър 137, 141
216
отец Паисий 19
Неофит Охридски 51
П Радкова, Р. 7, 27, 205
Паисий Хилендарски 19
Палатски, Дончо 135,136
Палаузов, Спиридон 16,25,26,
27
Пандев, Константин Стоянов
88, 127, 205
Паница, Коста 175
Певцов 176
Петров, Витан 51
Петров Л. 167
Петров, М. 59
Петров, Никола (Падарев) 45
Петров, П. 48, 116, 205
Петър I вж. цар Петър Велики
Пешев, И. 154,160
Пипин, Александър Николаевич
22
Плеванов, Константин 59
Плеханов, Иван 59
Поволни, И. 133
Поглубко, К. 7, 42
Покришкин, Π. П. 107
Полтанов, капитан 176
Попгеоргиев, Димитър 43,51
Попгьошев, Коте 31
Попов, А. 71,78,79
Попович, Райно 20
Попруженко, М. Ю. 26
поп Стойко 20
Прейс, Иван Петрович 23
Пржевалски, Ромуалд Григори-
евич 137,138
Проевски, Борис 191
Пърличев, Григор 51
Р
Радецки, И. 133
Раковски, Георги Сава 42
Рачев, Никола Д. 16
Рачинский, Виктор 24, 34
Рейнвалд, мед.сестра 153
Риттих, Петр Александрович
150,205
Розентал, Юли 147
Ростковски, Александър Арка-
диевич 87,91, 113, 114,
115, 116, 149, 151
Рмбаченок, Ирина Сергеевна
63, 64, 65
С
Салгънджиев, Ст. 35, 48
Сандански, Яне 30,122-124,
169, 174, 175, 182-189, 191
Сарафов, Борис 45, 61, 82, 103,
173, 174, 175, 191, 198
Сарафов, Петър В. 45
Сафонов 22
Сватковский, Всеволод Павло-
вич (Нестор) 125, 126,
128, 133, 154
Светиврачки, Кръстю 55
Свирски, подполковник 176
Семерджиев 42
Силянов, Христо 88
Снегаров, Ив. 7, 13, 18, 19, 20,
25, 27, 205
Соловьев, Юрий Яковлевич
150,200
Спасо, Димитър 42
Срезневски, Измаил Иванович
23

Стамболов, Стефан 42, 68, 69,
81
Стефанова-Цилка, Катерина
123
Стефанов, Константин 142
Стоева, мед.сестра 153
Стойков, Георги Великов 45
Стойко Цапаревеца 51
Столипин, Пьотър Аркадиевич
78
Стоун, Елена 123,124
Стою Торолинко 55
Стоян Войвода 59
Стоянов, Йордан, капитан 134
Стоянов, Митко 155
Стоянов, Филип 52
Стоянов, Юрдан 169
Струве, Пьотр Бернгардович
78,205
Стьфку, П. А. 21
Сурин, Николай, щабскапитан
171, 176, 177, 180
Т Фармаковски, Борис Владими­
Тагеев, Борис Леонидович 144,
145,146
Танчев, Михаил Попстаматов
190
Тасев, Хр. 43, 44
Таубе, Михаил Александрович,
барон 133,147
Темелков, Георги 52
Темелков, Иван 103
Теплов, Владимир Александро­
вич 35,36, 115, 119, 133,
206
Тигерщет, Северин 58
Тихомиров 19
217
Тодев, Благой 143
Тодоров, Г. 56, 57, 58
Тодорович, Марко 50
Тодор Паласкаря 51
Толстой, Пьотър Андреевич,
граф 14
Томов, Лазар 123, 124, 135,
137-139, 144
Топешко, Роман 147
Тотлебен, Едуард Иванович,
ген. 56
Тошков, Николай М. 39, 45, 46
Трендафилов, И. 59
Тур, Сергей Владимирович 137
Тютчев, Ф. Ф. 163
У
Унджиева, Цв. 49, 50
Успенски, Фьодор Иванович
90,91,97
Ушеви 139
Ф
рович 90, 91, 92
Фелдман, Лори 123
Фирмилиян Скопски, патриар­
шески митрополит 69
X
Хаджиконстантинов-Джинот,
Йордан 19
хаджи Никола 42
Хаджипетров, Васил 45
Харизанов, Спас Стойков 43
Харузов 194
Хейл, А. Г. 144
Хилми паша 152, 175, 178
218
Хилфердинг, Александър Фьо-
дорович 24,31,32,34,41
Хитрово, М. А. 38, 48
Христов, Киро 103
Христов, Хр. 37, 69, 206
ц Шевченко, Йосиф В., щабска-
цар Иван Грозни 13,18
цар Иван Шишман 27
цар Николай II 74, 75, 76, 77
цар Петър Велики 13,19
цар Самуил 91
цар Фьодор Иванович 18, 90
цар Михаил Фьодорович 18
Цвиич, Йован 106
Цвятко Богдан 42
Церков, Кочо Н. 191
Цоневич, Николай 41
Цончев, Иван, генерал 127,
139, 140, 141
Ч Ю
Чапрашиков, Г. 59
Чапрашиков, Стефан 153
Чариков, Николай Валериевич
86
Чернопеев, Христо 190
Чехова, мед. сестра 153
Чинтулов, Добри 40, 42
Чорбаджийски, Тодор 129
Ш
Шалдев, Христо 158
Шарапов, С. 78, 206
Шаренков, В. 22
Шарков, В. 7,32,41,206
питан, обл. управител
Кюстендил 52, 56
Шипков, капитан 147
Шишманов, Иван 7, 14, 15, 16,
27,31,206
Шкундин, Григорий Давидович
10
Шопов, Атанас (Офейков) 117
Шостак, Фьодор Александро-
вич,генерал 176
Шофман, Аркадий Семьонович
92
Шутев, Коста 131
Южаков 24, 34
Южаков, Егор Петрович 34
Юркевич, Михаил Василевич
120, 121, 133, 146, 148,
194, 206
Я
Ягич, Ватрослав 106
Янков, полковник 126,134
Ячков, Ат. 52
 СЪДЪРЖАНИЕ
В ъвед ен и е........................................................................................... 5
Глава I.
Духовни и политически връ зки
до О свободителната война 1877/78 година...................12
1. Първи прояви на българо-руските връзки
в Пиринска М акедония....................................................12
2. Руски учени и пътешественици за положението
в българските земи под османска власт......................20
3. Разширяване на контактите
с руската общественост в средата на XIX в............... 36
4. Пиринска Македония по време
на Освободителната война
и Кресненско-Разложкото въстание 1878/79 г . ........51
5. Промени във външната политика на Русия
и тяхното отражение
върху българския национален въ п р о с........................ 62
Глава II.
О бщ ествено-политически
и научни к о н такти до 1912 г............................................... 81
1. Македонският въпрос в края на XIX
и началото на XX в........................................................... 81
2. Македония през погледа
на руската академична н аука.........................................90
3. Етно-демографски преглед в началото на XX в.
в руския п еч ат................................................................. 112
4. Българо-руски връзки по време
на Илинденско-Преображенското въстание.............125
5. Руски помощи за бежанците
по време на въстанията 1902 и 1903 г. ..................... 152
6. Пиринска Македония през периода
на реформената акция и до 1912 г. ............................166
Заклю чение.....................................................................................192
И звори и л и т е р а т у р а .................................................................. 196
1. И звори...................................................................................196
2. Литература...........................................................................200
Географ ски п оказал ец ................................................................207
И м енен п о к азал ец ....................................................................... 212
Стоян Германов
Пиринска Македония в руската наука и култура
(от средата на XVII в. до 1912 г.)

Българска, първо издание

Рецензенти: проф. д-р Трендафил Митев

д-р Георги Тренчев

Научен редактор: доц. д-р Георги Н. Георгиев

Предпечатна подготовка: д-р Е м и л И лиев

Формат 16/60/90
Печатни коли 13 3/4
Печатница „Симолини - 94“, София, бул. „Владимир Вазов“ 15