Българския печат

през възраждането
 Периодичен печат
Периодичният печат е средство за събиране, обработка и
разпространение на актуална и значима информация в обществото.
Средства на периодичния печат са вестници, списания и др.
Началото на периодичния печат поставя Константин Фотинов с
издаването на пробната книжка (1842) на списание"Любословие"
(1844-46). Иван Богоров допринася към началното развитие на
периодичния печат с издаването на първия български вестник
"Български орел" (1846-47) и основаването "Цариградски вестник"
(1848-62).
 Вестници
През Възраждането вестникът помага на българския
народ в усилията му за промяна на духовния и материалния
живот, в борбата му за независима църква и свободна държава.
Двете основни идейни течения в българската
възрожденска журналистика са "еволюционисткият печат" и
"революционният печат". Те водят постоянни и много често
злостни полемики, но това не пречи пресата като цяло да
движи българското общество в една обща посока, а именно -
очертаване на националния консенсус в неговите исторически,
духовни, културни и географски измерения.
 На по-радикални революционни позиции са вестниците на Петко Р.
Славейков "Гайда" (1863-67) и "Македония" (1866-72). Първите революционни
вестници, пропагандиращи идеите на националноосвободителното движение,
са "Българска дневница" (1857) и "Дунавски лебед" (1860-61), издавани от
Георги С. Раковски. Революционната журналистика достига най-голям подем
във вестник "Свобода" (1869-74, от 1873 под название "Независимост") на
Любен Каравелов и във вестниците на Христо Ботев "Дума на българските
емигранти" (1871), "Будилник" (1873), "Знаме" (1874-75) и "Нова България"
(1876-77).
 Списания
По-голямата част от възрожденските списания
са универсални, разглеждат обществени въпроси,
политика, литература, история, научни знания и
др. - "Български книжици" (1858-62), "Читалище"
(1870-75) и др.

Появяват се първите специализирани издания: икономическото списание

"Журнал за наука, занаят и търговия" (1862), педагогическото издание
"Училище" (1870-76), списанието за жени "Ружица" (1871), детското списание
"Пчелица" (1871), селскостопанското списание "Ступан" (1874-76), научното
"Периодическо списание на Българското книжовно дружество" (1870-1910).
 Книги
Ранната възрожденска
литература главно засяга
фолклорни и исторически
теми. Нейната цел е да
припомни на българите за
тяхното славно минало и да
ги пробуди.
 В средата на 19ти век се
развива художествената литература.
Поезията прозата, драматургията,
основните и теми са живота по
време на османското владичество и
след това. Главни представители са
Найден Геров, Георги Раковски,
Христо Ботев, Петко Славейков и
др.
 Печатници
За началото на
книгоиздаването се смята
"Софроние" през 1806г.
Издават се книги с
религиозна и ученическа
литература. По това време
книгите са печатани извън
държавата.
 Първата българска печатница е създадена през 1838 в Свищов.
След 1856 са открити печатници във всички по-големи градове- Виена,
Букурещ, Браила, Болград, Цариград, Русе.