Professional Documents
Culture Documents
Б
Баба – жена
Баба – баща, татко
Баба-алие – Високата порта, министърпредседателство на Османската империя
Бабаджан – едър, як човек
Бабаит, бабаитин – юнак, мъжага
Бабаитлък – юнащина
Бадаава – напразно
Бадева или бадиева, бадява, бадихава, бадехава, бадиехава – даром, без пари; почти без
заплащане, срещу малко заплащане; на безценица, много евтино, без нищо, за нищо; току така,
безплатно, безвъзмездно, без полза, залудо, на вятъра
Бае, бай, байко, байне, байо, байньо, байчо, бако, банко, бате, батко, батьо, баче, бачо, бая –
по-стар брат, обръщение на по-малкия брат към по-стария брат; обикновено в съчетание с мъжко
собствено или фамилно име – за свойско, приятелско, интимно название на по-възрастен мъж, човек
или за обръщение с почти към него или роднина, по някой път с престорено уважение или към
непознат човек от народа; нане, брате, бащон брат, чичо, стрико, господине мой
Баждарница – сгрдата, в която се събира бача (данък-такса за стока, товар и др., които се
внасят в града за продан)
Базиргян, базиргянин – търговец; базиргян-фаизчии – търговци лихвари
Байлама – тамбура
Байонет – (фр.) щик
Бак-бак – гледай, гледай
Бактисвам (бъктисвам) – дотяга ми, насищам се
Бакър – медни домашни съдове, медници (котли, тенджери, тигани и др.)
Балабан – едър човек, великан
Балдъза – сестра на съпругата
Балта – ивица от блатна растителност край река
Бамтел – малка брадичка от косми под долната устна
Бан – дребна румънска момета, една стотна от лей; управител на област пред феодализма у
южните славяни
Бан – стотна част от румънски леи
Бана башла – подари ми, повери ми
Банда – (ит.) оркестър от духови инструменти
Бар(е), барем, барим – поне, колкото да, най-малко
Бара – малка рекичка; вода, поток; застояла вода, локва
Барачест – рошав, космат, рунтав
Барде, барденце, бардак, бардаче, бардук, бардуче или бърде, бърденце, бърдак, бърдаче,
бърдук, бърдуче – стомничка, глинен съд за вода, ракия и други; малък глинен съд
Барем – поне
Баскам – сека, удрям със сечиво
Баста – край
Бастисвам – нападам
Басурманин – неверник, мохамеданин
Батаджан (батаджаксън) – ще пропаднеш
Батак – малко място, тинесто; блато, мочурище, в което се затъва, когато се стъпи,
тресавище; безизходно положение, занемарена, затънала, забъркана, объркана, нечестна работа,
бъркотия; пари, дадени в заем, които не се връщат от длъжника; пари или стока, които някой дължи;
забъркани сметки, неплатим (несъбираме) паричен дълг, пропаднало вземане, парично задължение,
което не може да се събере; батакчия – който умишлено не изплаща дълговете си, който с измама
завлича пари, неверен (непочтен) платец на дълг
Батгърдисвам се – опропастявам се, разорявам се
Батиста – тънко полупрозрачно, предимно ленено платно
Батлак, батлаче – голяма бъчва за вино
Батрак – ратай
Бауча – лая
Бахча, бахчия – зеленчукова, овощна или цветна градина; градина
Баш – глава; главен; съвсем, тъкмо; баш юстюне – „тъй вярно“
Башибозук – нередовна турска войска; сган, която се отдава на произвол и безчинства
Башка – отделно, вън от това; настрана, не като другите, другояче, особено; оснве;
независимо, самостойно, за себе си; сам за себе си; по своему, свръх
Бащина – наследство, имот, наследен от бащата; татковина, отечество
Бая – доста, твърде, много, множко, значително
Баялдисвам или баилдисвам – припадам от жега, падам в несвес, примирам, прималява ми,
става ми лошо, хубя съзнание, дотяга ми, омръзва ми нещо
Бегли – изглежда, може би
Беглик и бейлик, беговина – годишен данък върху овци и кози, събирам първоначално в
натура или труд, а по-късно и в пари, който е съществъвал в Османската имеприя и известно време
след Освобождението; даром (ангария), безплатна работа, вършена на владетеля (бег, бей) – почтена
прибавка към име, титла на високи и средни военни и граждански чинове, на малък феодален
(васален) владетел, на богати турци; едът земевладелец или управител на малък град в Отоманската
империя или на български села, племенен господин, господар, човек охолен, който не работи
физически труд
Беглик – данък върху дребния добитък
Беглишки – държавен, безплатен
Без бодка – без нищо (бодка – дребна старинна монета)
Беззаботен – безгрижен
Безус – мъж, който няма мустаци (уси); кьосав
Бей, бег – почетна титла у турците ; втора по степен почтитетлна титла в Османската империя
след ефенди; господар
Бек(и), белке, белки, белким – дано, нима, може би да, може би ще, възможно е, вероятно,
като че, негли, невем, невям; чунки, чунким
Беклеме – караулно помещение
Белезик, белекче – окови за ръцете; гривна
Беневреци – гащи на белодрешковците от вълнен бял плат
Бербер(ин) – бръснар
Берберница – бръснарница
Бешлик – турска момнета от 5 гроша или 800 акчета
Би – стана
Бибел – пуяк
Бизбизе – по свойски, един на друг
Бикна се – катурна се на мрене
Биле, билем, биля – дори, даже
Билюк и бюлюк – рота във войската на феодална Турция; чета, дружина, събрана безразборно
с някаква обща цел (борба, плячкосване и др.); отред, тора, ескадрон, тълпа, множество, голям брой,
много хора (добитък, птици, животни, предмети и др.); заедно, на куп, стадо, чарда; билюкбашия,
бюлюкбашия – главатар на рота, чета и т.н.
Билюкбащия – главатар на дружина
Билюр(ен), бюлюр(ен) – чисто бяло стъкло; кристал; обикновена чаша или шише от такова
стъкло; дебел стъклен съд
Биляр – човек, който лекува с билки; знахар, лечител
Бинбашия – майор
Бинлик, бенлик, билник – от бин – „хиляда“, изпърво съд, който съжира 1000 драма, т.е.
около три и четвърт литра; голям и широк стъклен съд с тясно високо гърдло, обикновено с плетена
обвивка, за вино, ракия, вода и други течности с вместимост малко над три литра; формата билник,
характерна за Източна България, е възникнала поради осмисляне с глагола бълникам; дамаджана;
галон
Бисмиляхим – в името на Бога
Бичим – вид, образ; форма
Биящиц – като бия, биейки
Благоизволявам – благоволявам, пожелавам да направя нещо
Близна – брезда
Блях – метална плочка за украса (обикн. на коне)
Боаз – проход
Богач – богаташ
Божек – просяк
Божич – Коледа
Бой – телесна височина; големина, величина на човек или животно; ръст, тяло, снага, стан
Бокал – висока чаша
Боклук – смет, кал; нечистотия; много отпадъци, прах и нечистотии на едно мястп; ненужна,
негодна за употреба вещ, предмет; нещо, което е лишено от всякакви ценности, напълно негодно
нещо, некачествено, нечиста работа; място, където се изхвърлят тези отпадъци; купище смет,
бунище, гюбре, тор
Бол – много, изобилно, предостатъчно; твърде много, в изобилие; обилно, в голямо
количество, предмного, богато, щедро, доста, твърде
Боляри – богати хора, първенци
Бомбашир – вж. мюбашир
Бонжур – добър ден
Бора – буря
Борч – паричен дълг, парично задължение, парично обещание; борчлия – който има парично
задължение; длъжник
Бостан – място, засадено с дини (любеници) и пъпиши (пипони); зеленчукова градина;
градина или нива с дини и пъпеши; дакша, бачка, бахчия – много дини и пъпеши заедно
Ботурлив – (от ботур, бутор – пън на дърво, дънер; израстък на дънер), бутурлив – недодялан,
груб (оват) по външност човек; неприветлив, необщителен, мълчалив; темерут; бутурливо – за
място, из котео им буци
Бохча – вързоп с дрехи или с други вещи; четвъртито парче бял, цветен или шарен плат за
увиване и свързване или за покриване
Боци – стъкла, бутилки
Бошбоазлък – празнодумство, дърдорене
Бран – битка, бой, война
Бранище – запазена от сеч гора
Братанец – братов син, племенник, братеник
Бреже, брежйе – бряг
Броеница – наниз от кехлибарени и др. зърна за развлечение
Брус – изгладено длъгнесто късче твърд зърнест камък, което служи за ръчно точене,
заглаждане на ножове и бръсначи, на коси и брадви и на други сечива, точило, гладило
Буджак – място отстрани на огнището; кът, кьоше
Будоар – дамска приемна и тоалетна стая във френското „висше общество“ в миналото
Букаи, букаги – окови за краката; желязна верига за спъване на кон
Буколически – пастирски; идиличен, спокоен
Буламач, булумач – безвкусно, блудкаво, лошо приготвено ястие или питие; воднисто,
лепкаво тесто; каша, бърков, бърканица, миш-маш
Булгарина – струнен музикален инструмент
Бумбарек – вж. мюбарек
Бунчук – конска опашка на дървена дръжка, като полково знаме на запорожките казажи през
16-17 век
Бурия – духов инструмент
Бурмалия – скопен (овен)
Бут – мускулестата част от крак на човек, животно или птица от коленото до хълбока; едро,
кълка; дебелата месеста крехка част от бедро на заклано животно
Бържичко – бързичко
Бюлюкбашия – командир на заптийска рота
В
Вагабонтин – безделник, измамник, нечестен човек
Вазгечтисвам – напускам, отказвам се
Вай, анаджим – ох, майчице
Валиде-султан – майката на султана
Валия – управител на вилает
Валлага билляха – бога ми
Вампир(ин), вепир(ин) – според народните поверия – мъртвец, когото преди да го погребат
го е прескочило някое животно, който ноще излиза от гроба си, превърнал се в зъл нощен дух,
преправил се на животно или човек и смуче кръвта на спящи хора или животни; кръвопиец,
върколак; сянка, видение, привидение, призрак, кошмар, таласъм, караконджо(л), фантом; изедник,
лихвар
Вампор, вапор – параход
Вапцан – боядисан
Вапцилка – боя за боядисване
Вараклии – позлатени, облепени със станиол
Вариклечко – голям скъперник; скръндза, стипца, циция; човек, който от скъперничество
бележи с клечка своето късче месо, за да го разпознае сред чуждите късчета, варени заедно, или
човек, който вари много пъти едно и също месо, забучено на клечка, колкото да си подмазни яденето
Вария – вид ударения в черковнославянската писменост
Веди – старото име на буквата „в“
Ведома – знание, съгласие
Везир – титла на висш сановник
Векил, векилин – пълномощник; заместник
Векилхарч – домакин, интендант
Велиар – Сатаната
Велик болярин – титла на висш държавен сановник – член на царския съвет
Велик доместик – висша длъжност във военното, политическото и църковното управление
Велик практор, велик прахтор висш държавен чиновник – финансов министър
Вепър – глиган
Вергия – данък в турско време
Вересия – продажба или покупка не с пари, а на вяра, на доверие, на кредит, купуване и
продаване на изплащане; сметка по покупко-продажба; вземания от продажба на кредит, вземания,
дължими суми за продадени и неплатени стоки
Верста – руска мярка за дължина (1066 м)
Весден – цял ден
Вестник – пратеник, който носи вест; вестител
Весто – старо, вехто
Вестовой – войник, придаден към офицер, комуто е възложено да го обслужва за негови
лични нужди; ординарец
Ветросвам се – правя си вятър, разхлаждам се
Веха (катранена) – факла
Вещер – вампир, зъл дух; лош, зъл човек
Вещерица – вещица, лоша жена; митическо женско зло същество, веда; магьосница,
вълшебница; бродница; стара, грозна, зла жена; врачка, знахарка, целителка
Взор – поглед
Взривявам, возривам – от рия – копая, прекопавам; ровя; взривачки, возиравачки – копачки,
прекопвачки на царевична нива
Виалет – административна област в Отоманската империя, управлявана от валия
Визита – посещение
Викащиц – като викам, викайки
Вилает, вилайет – административна област в Османската империя
Виражавам се – изразявам се
Виран, веран – остарял, повреден, развален, разнебитен, разклопан, порутен, разрушен,
грохнал, разорен; съсипан, отслабнал, болнав, телесно неразположен; покварен
Витез кон – буен, породист кон
Владане – място или нещо, което има някой; имот, имущество, владение; сдържам се, владея
се, пазя самообладание, овладявам се; държане, поведение
Владищина – годишен данък, който владиката събира от всяко семейство в епархията си
Властел – властелин, господар
Власяница – груба дреха от козината, която отшелниците носят върху голо тяло; власеница
Водник – окачалка в селска къща за съдове за пиене или миене; място за полица за съдове и
вода, натъкмено място в къща, за да се пролива там вода за миене на съдове и други; мивка
Возилница – голяма продълговата бъчва във вино, мед и др., която се превозва с кола
Воистина – наистина
Волентир – войник доброволец
Волтерианец – привърженик на Волтер, свободомислещ
Вопрошение – въпрос
Вощеница – восъчна свещ
Вояк – войник
Вражалец – гадател, врач
Враждепски пипер – отглеждан в землището на софийското село Враждебна, познат със
своята голяма лютивост
Враница – лодка, ладия
Вреден – способен, годен за работа, похватен, сръчен, уреден, чевръст, работлив, кадърен;
достоен; добър, ценен, скъп; който причинява вреди; пакостен, вредителен, вреден
Вричам (се), врека (се) – давам дума, обещавам се, заричам се, обричам се
Връхол – гривна
Всадник – (рус.) конник
Все равно – все едно, без значение
Все също – все едно че
Втас(в)ам, фтас(в)ам – за тесто – бухвам, шупвам, набъбвам, кабардисвам; става готово за
печене; за ястие или питие – става готово за ядене или пиене; увирам, прекипявам, опичам се; за
плодове и житни храни – узрявам; завършвам, довършвам, привършвам известна работа, извършвам
нещо до край, готов съм, свършвам, смогвам, успявам, догонвам, застигам, сварвам; втасахме я –
попаднахме в лошо положение, не я свършихме добре, безуспешна работа, оплескахме я, оцапахме
я, забъркахме я, загазихме
Вторично – втори път, повторно, още веднъж
Вулгия – дълга кожена торба за носене на храна
Въздам – да дам заслуженото (възнаградя или накажа)
Възлегна се, възлягам се – лягам на едната си страна, опрян на лакът или на друго нещо;
полягам, облягам се, опирам се; възлегало – облегало
Възло – много бързо, стремително
Възпретявам – забранявам
Вълмо (валмо) – вълна, вал
Въртено – вретено
Въси – мустаци
Г
Гаваз, гавазин – въоръжен слуга, телохранител
Гавазин – телохранител, въоръжен пазач
Гаджал – презрително название на турчин
Газда – господар; главатар на градинарска дружина в чужбина
Газейче, газениче – примитична тенекиена съдинка, стъклена, за газена лампичка с фитилче,
но без стъклено шише; газ – петролен продукт, употребяван главно за осветление
Газета – (рус.) вестник
Гайтан – плетеница – от името на италианския град Гаета или Гайетано; плетена преплетена
връв от сукан памук или коприна; специално изплетена връв за накит на облекло; вълнена или
копринена (силена) връв за накит на глава, за обшиване и украса на народна дреха; шнур, колан,
каиш
Гайтанджия – производител на гайтан
Галиба – вероятно, сякаш
Гарнирунг – гарнитура
Гаче – като че ли
Гебер, гебердисвам – мра, пукам
Гевендия, гивендия, гювендия – жена за веселие, за забава, за приятно прекарване на време;
певачка; жена с леко поведение, развратница, курва, проститутка
Гега – дълга овчарска тояга, на единия край с кука за ловене на овцете; овчарски кривак; сопа
Гегелия – дълга пушка, използвана от албанското племе геги
Геена – ад, пъкъл, преизподня
Гем – юзда
Герджик – хубав, гиздав, напет
Гечинмек – живот, поминък
Гечит – брод
Гибел(е) – напредено толкова, колкото може да се навие на вретено; вретено прежда; гранче
(свитка) прежда; чунка, чунка или чюнка, кунка, китка
Главешки – през глава, с главата напред, стремглаво, стремително, буйно, много бързо,
бързешком, много силно, лудешки
Главя(ва)м се – уславям се да служа срещу определена заплата; наемам се, цаня се;
(с)пазарявам се за слуга
Глума – шега, закачка
Говея – постя, не ям блажно
Гонец – човек, който носи и съобщава вести; гончия, вестоносец; човек, който гони при лов,
гончия
Горе – тегло
Горница – горен етаж
Господство му/им – титулуване на по-високопоставен, по-богат или по-известен човек;
господин
Гостиница – хан
Гостя у някого – гостувам
Гранка – клонче, тънка клонка; навита на глави прежда, гайтан
Граша, грашим, грешам, сгрешам – бъркам, разбърквам (разтривам) кърма (храна) за добитък
– трици или царевично брашно с вода; запарвам храна за животни; разбърквам (смесвам) сено и
слама за храна на добитък; кърма, кърмило – посолена смес (каша) от трици или брашно, семена и
дребен фураж; ярма, зоб за добитък
Григорий Синаит – гръцки монах, създал с покровителството на цар Иван-Александър в
Парория манастир, където проповядвал идеите на исихазма
Грош – стара сребърна монета, разделена на 6 аспри (византийска дребна момента, равна на
една трета от парата, отначално сребърна и оттам името ѝ „бяла пара“), някогашна дребна монета
от 20 стотинки или 40 пари; пара – най-дребната монета в султанска Турция, 1/40 от гроша или
половин стотинка; прен. Дребни пари, незначително нещо, нищо, нищожествено, нула; турска
монета от 160 акчета или 40 пари
Гуверно – (фр.) правителство
Гугла – калпак
Гугуманин – глупак
Гудение на камбана – кънтеж, ехтеж
Гуждам – поствям, турям
Гулден – сребърна и златна германска монета, запазена сега само в Холандия
Гумно, гувно – отъпкано, изгладено, равно кръгообразно място, на което се поставят ожънати
житни класове и се вършеят (освобождаване на житното зърне от клас и слама с тъпкане от коне и
волове, или с диканя – примитивен земеделски уред, сглобен от дебели дъски, въз които се слагат
камъни и други тежести, а отдолу им са набити остри кремъци, които ронят зърното от класовете и
дробят сламата на плява; вършило, ток, хормон; място за вършеене, за скалдиране на житни снопи
Гурун – вид дъб
Гуцам – гукам, гугукам, гургуликам, гургурикам, грухта
Гъжва – чалма; платно, което се увива около главата
Гълча – говоря с висок глас
Гърнив – вмирисан
Гьозбояджилък – фокусничество
Гьол – езеро
Гюбре – тор, смет
Гюверджиле – селитра
Гюзум, гьозум – джоджен; мента; воленика или воленица, диво наня, див димюс или
комониха, каинска нана; растение за подправка на ядене за приятна миризма; билка, която расте по
влажни места, жабляк
Гюл – роза
Гюмрукчия – митничар
Гюнлюк, гюлнук, гюндюлюк, гюнделик, гюндюлук – надница, заплащане на извършена
работа за един ден
Гюрултия – врява, глъч, гълчава, виканица, кряскане, пискане, шумотевица, голям шум,
безредие, бърканица, бъркотия, неразбория, бръщолевене, караница, свада, размирица, патардия,
тупурдия, дандадния, джангър, шамата
Д
Да не ти се е възвил умът – да не си полудял
Дава – нали, че
Давам екзамен – полагам изпит
Даване – данъг, тегоба; определени въз основа на закона пари, които населението плаща на
държавните органи; даван, даванина, даванка, даванта, давка, дан, даждие, даждия, бергия, бир,
време; даването да режат – да отбелязва данъците на рабош (дръвце, на което чрез резки с нож са се
бележели данъците, които трябва да се съберат, или които са събрани); старинна форма на
съвременната дума данък; парично задължение, дълг; сметка; такса
Давия – съдебно дело, процес
Даврандисвам се – съвземам се; браня се
Давранма – не мърдай!
Даг – планина
Даждне – данък
Дамазлък, тамазлък – добит и отгледан в къщи добитък, а не купен; добитък за разплод;
отгледано в къщи домашно животно; домашен
Дамаскин – ръкописен сборник с религиозни съчинения
Дамга – белег, знак, петно; металически печат; клеймо, отпечатък
Дамла – апоплектичен или сърдечен удар
Даначе – теле, юнче
Даяк – бой
Дворник – слуга, пазач на къша
Дебой – склад
Девер – брат на младоженеца или мъжов брат; братенец, братинско, хубавенко, стрико;
шафер или кум, кръстник на сватба; шафер – роднинаили близък на младоженеца, който взема дейно
участие при сватбата, помага на гостите, прислужва им и др.
Девит (дивит) – металическа мастилница с принадлежности за писане
Дейн бре – ха де, кажи де
Делибашия – луда глава, буен чвеок; мн. ч. – нередовни турски войски, насилници
Деликатен – който е изящен, фин, префинен, изтънчен, изискван, елегантен, галантен,
тактичен; чувствителен, нежен, изнежен, тънък, слаб; с изтънчен вкус и меки обноски, учтив,
внимателен, вежлив, който изисква тактично отношение, отговорен, труден, сложен
Демек – казвам, дето ще се рече; тъй да се каже или с други думи, диреч, значи, тоест
Ден Господен – моментът на Божията намеса за наказание на греха; Второто пришествие на
Христос
Денеси – тия дни
Денсиз (динсиз) – безбожник
Депеша – (фр.) телеграма
Дервент – проход, клисура
Дервиш – мюсюлмански калугер
Дерт – грижа, страдание, болка, болест, мъка, горест, скръб
Десетник – началник на войскова част от десет души
Десятък – натураелн данък в размер на една десета част от земеделското производство
Джаде – шосе
Джам – стъкло; стъкло на прозорец; прозорец
Джамадан – горна дреха с ръкави от вълнен плат
Джамбаз, джамбазин – търговец на коне; мошеник
Джамфес, джанфес – вид тънък лъскав с преливане на цвета копринен плат; тафта
Джанабет – лош, опак
Джанъм – душо моя, миличък; душичке, душица, леле
Джевре (чевре) – везна по краищата на кърпа
Джелеп, делепин – откупчик в натура на държавния данък на овцете
Джендем – ад
Джепане – барут, боеприпаси; склад за бойни припаси
Джерме – глоба, данък
Джубе – дълга връхна дреха от вълнен плат или сукно, обикновено подплатена с кожа
Джугер – дроб – бял или черен
Джумбюш, джумбуш, джумбиш, ждумбиш – смехория, смешка, веселба, веселие, забава,
развлечение; ядене-пиене; шум, глъчава, глъч
Джуркане, джюркане, джурване, джюрнене – разбъркване с бързо движение; разбиване на
ситно, стриване, смачкване на каша с джуруляк – пръчка с кръстачка на края – или с лъжица
качамак, варена коприва, боб, леща и подобно вариво; риене, ровене, бърникане
Дилбер – красив
Дим – цвят
Димина – данък за царството, който се използва в черква при освещаване на хляб или за
събиране на парични подаяния от богомолците
Дин – вяра
Динислям – правоверен
Дип – твърде, доста, напълно, съвсем
Дисаги – две торби о тмешина или козина, сложени на горния край, пригодени за носене на
рамо или за преплитане на задния край на седлото на коня
Дискос – блюдо (поднос, табличка), с което се събира милостиня в черква
Дискрепанация – несъгласуваност, различие
Дишпарасъ – пари, които турчинът вземал от нагостилите го българи, загдето си е хабил
зъбите по време на яденето
До ще – ще дойде
Догадая – досетя се
Догаждам – усетя
Доган – сокол
Дода – дойда
Дойде/идва ми сърце на място – олеква ми, успокоявам се
Докарвам си на ум – спомням си
Долама – връхна дреха с дълги ръкави; от вълнен плат
Домнуле – прозвище на румънец
Дорест – кон с кестеняв косъм
Дору – докато
Дост, достлук – приятел, познайник, другар, побратим; приятелство, познанство, другарство,
близост, дружба
Достижен – заможен, богат, имотен
Досущ, досуш, дюшюш, дошюш – всичко, докрай, напълно, изцяло, съвсем, основно, точно,
еднакво, дословно, буквално, също като, съвсем като; дибидюс; ептен, хептен
Драм – четиристотна част от оката
Дреб – отпадъци от вълна за прежда, лен или коноп и др., когато се влачат (чепкат); разбити,
развлачени, разчепкани на дарак парцали; некачествена вълна от разчепкани парцали; с такава вълна
се преде по-дебело и се употребява за вътък в основата, когато се тъче сукно или шаек; дарак –
ръчен уред със зъбци (или електрическа машина с подобни на таралеж валяци за влачене на вълна,
памък, коноп и др.); чепкало гребенец
Дремота – дрямка
Дръгел – дръглив, много слаб, мършав, костелив, гърчав, жуляв
Дукат – венецианска златна монета; прен. – дребна монета
Дукс – благородническа титла – военен управител на гранична област
Дурак – глупав човек, малоумен, глупак, диванг, говедо, дръвник, дърво, кютюк
Душник – малък отвор, дупка в затворен съд или помещение, откъдето минава въздух
Дълги – вълни
Дънкам – бия
Държанка – незаконна (невенчана) жена (съпруга) на мъж, с която той съжителства (има,
държи), която се издържа от него, любовница, метреса
Дъхлии (даалии) – разбойници мохамедани от края на 18, началото на 19 век в Кърджалийско
Дьонме – ренегат
Дюген (дюкян) – магазин
Дюлгер(ин) – който строи къщи и други сгради; зидар, строителен работник
Дюлюм, дюнюм – мярка за повърхност от 919,3 кв. м.
Е
Евала и евалах – благодаря
Евах – ах
Евет – да, наистина
Евза – капсула за подпалване на огнестрелно оръжие
Евхаристия – безкръвна жертва; молитва над безкръвната жертва
Едепсъз (едипсиз) – невъзпитан, безсрамник
Ексик – недостиг, в по-малко; помалко от определеното количество или брой; не меря, не
тегля право или тъкмо; което не е тъкмо (точно); не е колкото трябва; недостиг в тегло; липса,
недостатъчно, непълно; недоимък; фира
Елейни похвали – благи, ласкави, любезни, угоднически
Елиника – гръцки език, гръцка азбука
Елинист – привърженик на гръцкия език и култура
Елмаз – скъпоценен камък със силен блясък – безцветен или воднопрозрачен, сив, син, жълт,
черен и пр. – най-твърдият и най-скъп от всички благородни минерали; диамант, брилянт
Еминалии – половинки обувки без ток, с остър връх; калеври
Еминии (емении) – плитки шити и меки обувки
Емир – заповед; властелин, главатар; емир кулу – лице, упълномощено да изпълни дадена
заповед
Емфена (кутийка) – за емфие (вид тютюн)
Енглески – английски
Ендек; хендек – изкоп, ров, яма, дупка, трап, (чинг) окоп край пътя, канавка, дълъг изкоп
покрай пътна нива
Ентеше, ентешия – кована сребърна или златна гривна; женски накит, женско украшение
Еня – грижа; не ме е еня – не ме е грижа, не искам да зная
Епитроп – човек, избран да ръководи черковните работи
Ептен, хептен – съвсем, напълно; изцяло, докрай, досущ, съвършено, никак; дибидюс
Ербап – годен, способен
Ербап(ин) – смел, мъжествен, юначен, доблестен; способен, вреден, годен, сгоден, пригоден,
кадърен за нещо; (който умее лесно да се справя с нещо); бива си го, справя се, похватен, сръчен,
опитен, вещ, освдомен, умен, отворен; пишкин
Ергеле, хергеле, хергеля – стадо свободно пасящо, необяздени коне, пашитници – табун
Ерес – отклонение от догмите на официалната църква
Еретик, еретичка – който изповядва ерес, привърженик на ерес; отстъпник, отцепник от
правата вяра, разколник, догматик; ерес – секта, учение осъдено като лъжливо от гледище на
църковната власт, съзнателно отклонение от установените догми на официалната църква; догма,
догмат – недоказано положение, прието сляпо, без критическа проверка
Еретици – последователи на някоя от ересите (в православието: адамити, ариани, богомили,
жидовствуващи, манихеи, месалианци, павликяни, теодорити)
Ерунда – (рус.) безсмислица
Ескам, есна, ейс, ъйс, ъс – подвиквам на добитък да завърне в страни или да се върне назад,
подкарване на леви вол да върви надясно; несъгласно, на противположни страни
Еснаф – съсловно съдружение на майстори и калфи от един и същ занаят през време на
Възраждането в България; член на такова сдружение; корпорация, цех, бранш, гилда, еснафско
сдружение; дребен занаятчия и стокопроизводител; човек с ограничени интереси, с тесен светоглед
Еспидепсан (еспиденпсан) – (гр.) възпитан, оправен
Естир – еврейката Естир се омъжва за персийския цар и успява да предотврати изтребването
на евреите в Персия (в романа се прави аналогия между Сара, която се омъжва за Иван-Александър
и Естир)
Етърва, йътърва, ятърва – жените на братята помежду си са етърви
Ефемерида – (гр.) вестник
Ефенди – първа степен почтителна титла в Османската империя; господин
Ефенди(м) – господин, господар
Ефрейтор – войник с една степен по-старши от редник; првото военно звание (чин) на войник
Еш – един от двата предмета, които образуват двойка; втори подожен или свързан с първия,
всяка част от един чифт, подобен, съответен предмет, лице или животно; чифт, двойка, прилика;
свеша, сешвам – събирам ешове, правя двойки, чифтосвам
Ж
Жабешко цвете – блатниче
Жабясал – заболял при пасене на влажна трева; прежаднял, изгарян от жажда
Жаден(ки) – силно желан, любим, обичен, мил, скъп, жадувам
Жакерия – селско въстание
Желва – костенурка
Жид – евреин
Жидовски – еврейски
Жълтица – турска златна пара (монета); алтън, златица, злато, перпера
З
Забележи си на ухото – сложи си обеца на ухото; запомни
Забит(ин) – полицейски чиновник; офицер; местен управник
Забитин – турски военен управител на град или село
Забрутен – с юначен вид
Забун – къса дреха без ръкави
Завалия – нещастен, злочест
Завалящец – който валя думите си, говори неясно, неизрича думите, завалено; който валя
нещо, обръща нещо, за да стане валчесто, прави на вълма, уронва нещо на валявица, тепа, степва,
сбива вълнени тъкани на валявица; тепавичар, валявичар
Заведнъж – изведнъж
Задоволение – задоволство
Заере, зайре, захире, захере – зърнени храни, хранителни запаси, припаси
Заканя се – наканя се
Зала – залая
Залестявам се – заморявам се и почвам да дишам учестено
Залишвам – залисвам, захласвам, отвличам вниманието; залъгвам, забавлявам; бавя,
умирявам разплакано дете, теша
Замети – забеляза
Зандан, дзандан, зиндан, зъндан – затвор, тъмница в земята, тюрма, арест
Заносвам, заносям – почвам да нося, занасям, почвам да нося (за дрехи)
Запарта – ругатня, нахокване
Запецна – заказвам, запъвам се
Запрял – отпаднал физически, отслабнал, изнемощял, не го бива
Заптие – стражар
Зарарлия – вреден, на загуба
Застаям – заставям, накарвам някого с добро или насила да извърши нещо, принуждавам
Застъпник (светец) – покровител
Зафатам – захващам
Зафича – запратя, захвърля
Захмет, заамет – работа, труд, затруднение, грижа, безпокойство, усилие, мъка
Зашвам, зашна – захласвам, унасям; спирам погледа си на нещо, та само него гледам;
вглеждам, заглеждам, взирам
Здравя – лекувам
Зебек (зейбек) – население от Егейската област на Турция
Зевгар волове – две двойки волове (четворка) за превозване на много тежки товари; дживгар
Зепам, зепвам, зепна, зяпам, зяпвам, зяпна – гледам или слушам с удивление, прехласнато,
унесен, с внимание; стоя с вперени очи или зинали уста, обикновено при учудване, изненада; зинал,
зея; държа устата си отворена; заглеждам се в нещо продължително, с любопитство и безцелно;
захласвам се, заплесвам се, отиват ми очите, харесвам; гледам разсеяно, залисвам се в гледане;
дзяпам – оглеждам се, разглеждам
Зер – нима, как тъй, та, така е, разбира се, без друго, как не, без съмнение, несъмнено, няма
съмнение, значи, тъй като, понеже, защото, че; нима, та
Зерзевул Сатана
Зехир – отрова
Зилоти – партия, движение на бедните в Солун през 14 век с антифеодални позиции
Зимнина – хранителни продукти, приготвени за през зимата; зърнени храни, посети през
есента; храни от есента, зимница, зимовина, зимовище
Златица – жълтица
Знаком – познат
Знахар – човек, който лекува с билки; лечител
Золум и золумджолук – грабеж, гнет, тирания
Зорбаджилък – насилие
Зулуфи – косата край сколуфите
Зурла и зурна – вид дървена свирка от рода на кларнета
Зъмска – змийска
Зян – загуба, щета, вреда; зарар; напразно, на вятъра
И
Игумен – монах, управител на манастир
Извара – преварена суроватка (водата, която излиза, когато се изцежда прясното сирене);
подобно на прясно сирене млечно ядиво, добито от преварена суроватка или пресечено мляко; урда
Издявам се – подигравам се, присмивам се
Изе(ж)дам, изядам, изяд(у)вам, изяждам, изядам, изям, изедям – ям всичкото, много изидам,
изпояждам, отребвам, изпуквам, оплюсквам, излапвам, опасвам, изобвам; пропилявам, прахосвам,
похарчвам; понасям, претърпявам, нанасям обида; причинявам някому голямо зло; унищожавам,
съсипвам, опропастявам; ядосвам се много, топя се, кося се
Изет, изиет, езиет – труд, мъка, грижа
Изим, изин – позволение, разрешение
Изин – разрешение
Изкажение – изопачаване
Изкайрат(я)вам, изкайратя – изтърпявам, издържам
Измахнат – слаб, изпит (за лице)
Измекяр и измекярин – слуга, ратай, цанен, пазарен, да оре, копае, да гледа добитък;
измекярлък – слугуване; измекерувам – слугувам
Измеря челото на някого – жест, с който се показва, че някой не е съвсем наред с ума си
Измичам – измъквам
Изръмча – изръмжа
Изтъртуфен – подпухнал
Изумил се – изгубил си ума
Изцеление – излекуване
Изчервеня се – изчервя се
Икиндия – следобедно време, обикновено около 3-4 часа след обед; тъкмо наполовината на
пладне преди залез слънце; следпладне, привечер, надвечер, свечеряване; пълна икиндия – късно
след обед; голяма икиндия – на мръкване
Икиндия – следобедно време; вечерня
Иконостас / коностас – поставка за икони
Икрам, икрям – почит, уважение, чест
Илибелишка - от Филибели, стародавно име на Пловдив
Илле – но, обаче, ама, ала
Илям – присъда; съобщение
Имении – вж. еминии
Иминия, емения, еминия, еминлия – леки, плитки кожени обувки, пантоф, калевра
Ингелизин – англичанин
Ингилиз – англичанин
Инглитера – Англия
Инди – значи, ще рече; и така, прочее; уж
Индикт – период от 15 години
Инкяр – отричане, непризнаване
Инок – монах, калугер
Интизап (ихтисаб) – градско право, такса при търговски операции, договори, прехвърляния
и др.
Интиш – кован
Инферналний – долен, адски, демоничен
Ирмилик, ирмиличе – турска монета от 0,5 гроша или 80 акчета; някогашна турска монета
(златна или сребърна) от 20 гроша или 20 пари (10 стотинки); двадесетак
Исихасти-безмълвници – привърженици на исихазма, духовно учение в рамките на
православието, което се стреми към извисяване на душата към Бога чрез така наречената умна
молитва, т. е. молитва не с думи, а спомисли; в безмълвие
Исо – пригласяне с равен, проточен тон
Исти, иста – еди и същ, еднокръвен
Истиндак – разпит, следствие
Истиндак (истинтак) – разпит, разследване
Итаатсъз – неподчинен, непокорен
Ихтибар – почти; реноме
Ишалла – ако е рекъл бог
Ища – искам; търся
Ищах – желание, искане ненаситност, воля за ядене, охота, апетит, жажда, щение
Й
Йота – старо име на буква „и“ в гръцката и старобългарската азбуки
К
Ка‘та – как така
Кабадан – смелчага, юнак
Кабаница – дълга груба горна дреха за дъжд; ямурлук
Кабахат – вина
Кабзамалин – бирник
Кабул – струвам и чиня кабул – приемам закуска
Кавалтия (кахвалтъ) – закуска
Каварма (кавурма) – пържено
Кавга – караница, крамола, свада, спречкване, счепкване, разпра, препирня, шумна
разправия, раздор, разрив, конфликт, прение, полемика, спор, неразбирателство, спорене, викане,
сцена
Кадеж – дим, пушек
Кадия – съдия
Кадъна – туркиня, ханъма
Кадър(ен) – способен, годен, вреден, умел, опитен, сръчен, дееспособен, работоспособен;
ербап
Каза, кааза – административна околия в Османската империя
Каийница – съдилище
Каик – лодка, ладия
Каитя – вписвам, заверявам
Кайдалар бези (къйдълар бизи) – отидохме си
Кайдисвам – скълзвам, счуквам
Каймакам – управител на каза
Каймет (къймет) – цена, достойнство
Кайфет (къяфет) – външност; облекло
Какалашка, какаляшка, кукулашка – кочан от царевица, оронена или неоронена, кулен,
мисирлик (с повече от 30 обл. Названия); чушка, пиперка, капичка, в която се намира семето на
някой плод
Калабалък – голямо множество, маса народ, навалица хора, многолюдие, тълпа, тъпканица,
блъсканица, наплив, стечение, куп, сган, паплач, пъпляч, орляк; орталък
Калдъръм, кълдъръм – каменна натилка на двор, улица, път
Кале – крепост
Калеври – плитки кожени обувки
Калем(е), калам(е) – тръстикови цеви и изобщо цеви, на които жените си навиват *насукват)
прежда за тъкане или памучна основа на платно
Калесвам – каня с бъклица (обикн. за сватба)
Кали – как ли, как
Калимера – добър ден
Калимявка – черна цилиндрична шапка на православен свещеник или калугер
Калина – зълва, по-малката неомъжена сестра на мъжа (съпруга), по-младата от мъжа зълва,
която снагата е заварила в семейството, където отива; мома
Калофер – растение, чиито листа се варят и се вземат като лекарство
Калфа – занаятчийски помощник; помощник на майстора-занаятчия, обикновено
собственик; подмайстор, занаятчия, който е минал чиракуването и е почнал да работи със заплата,
но още не е станал майстор
Калцуна – дълъг военен чорап
Калцуни – (лат.) ушити от аба обуща като чорапи
Калъч – сабя
Камара – каюта
Камзамалин, кабзамалин – бирник, събирач на данъци
Кандис(у)вам, кандисам – помирявам се с нещо, примирявам се, съгласявам се, че е така, че
така трябва да бъде, разбирам, скланям, приемам, одобрявам, отстъпвам, давам съгласие,
позволявам, разрешавам; пристаям на нещо, покорявам се, превивам глава, влизам в пътя, лягам си
на греха, дигам ръце; насищам се, казвам, че е доста, задоволявам се
Кандърдис(у)вам, кандърдисам – карам някого да приеме, да се съгласи с нещо; придумам,
скланям, убеждавам, уверявам, уговарям, увещавам, преклонявам, съгласявам, съветвам
Канервал (канонархвам) – (гр.) чета канона в черква
Канон – църковно правило – ред, наредба, правиилник, предписание, образец, норма, закон,
догма – установено от апостолите на църковните отци, решение за вселенски и местен църковен
събор, признати за вярата и обредите от църквата или другите книги и текстове за свещени;
проверен и окончателно установен текст на произведенията на един писател; хвалебствена църковна
песен, църковно песнопение с похвала на светия или на празник, което се пее или чете през време
на утринната или вечерната служба; църковно наказание; многогласна музика, в която вискчи
гласове изпълняват една и съща мелодия, но я изпълняват не като започват едновременно, а единия
подир другия на принципа на имитацията; съвкупност от художетсвени похвати и естетически
правила, задължително господстващи за изкуството в дадени епохи, с изработени образци по
пропорциите на човешката фигура, здания, колони и т.н., изобюо правило, закон – главно в църквата
и в областта на изкуството
Капасъзин – безделник, нехранимайко, рабойник
Капзамал(ин) – бирник
Капия, капу – калъф на нож; врата, порта; островърха месеста чушка; управа на град;
учреждение, сградата на управлението в града и самото управление, сградата за жилище на главния
управител, дворец; вид въздълга (продълговата), островърха (конусообразна) месеста чушка;
ножница; калъф, калъп, кания, влагалище за нож; сабя, меч; положение при игра на табла, когато на
един от шестте дяла има поне два пула; своеобразен и строен човек; пул – кръгли, цветни плочици
– бели и черни или с други цветове
Капуджия – вратар, пазач
Капъсъз, капъсъзин – безделник, скитник
Караабаджия – шивач на черни аби
Каравани – широки мъжки гащи
Карагьозчелък – който дава смешни представления с кукли; актьори; прен. - фокусник,
хитрец
Каракончо – вм. караконджо: измислено същество, нещо като вампир или таласъм, зъл
нощен дух
Караул, каравул, каракол – войскова въоръжена част или команда, назначена било за охрана
и отбрана на особено важни учреждения; банка, складове и други, било на военни обекти или на
намиращи се под стража лица, било за отдаване на почести; стража, пост, патрул, охрана
Карба – каране, караница, кавга
Карбон, карбонец, карбонци – сребърна монета = 1 рубла
Кардаш – брат (другар по утроба); приятелско обръщение към близък човек – брат, близък
другар
Карез, керез, гарез – желание за отмъщение, яд ме е на някого и го преследвам, за да му
напакостя; злопаметство, ненавист, омраза, злоба, озлобление, яд
Картуш – патрон
Карчан (кърчан) – болест по добитъка; кърчанлии овце – болни от кърчан овце
Касаба – град, градче, градец, паланка; малък околийски град
Касателно – относно, досежно
Касатура – (лат.) – плосък щик, тесак
Кастрофилакт – управител, началник на крепост
Кат – етаж; чифт; ред
Ката – всяка
Катаден – всеки ден, ден по ден, всекидневно, повседневно, постоянно
Каталанци – испански авантюристи, разбойници по нашите земи през Средновековието
Катана – голям, едър кон; дългопола връхна мъжка дреха; кафтан
Катафрактарий – щитоносец
Катепан – административна длъжност управител на област
Катък, катъчец – нещо с ядене, с (към) хляба
Каун, кавун – пъпеш
Кауш – затворническа килия
Кафалтия – вж. кавалтия
Кафана – кръчма, кафене; ресторант, където свири оркестър и се пеят песни
Кахър – печал, горест, грижа, скръб, тъга, голяма мъка, страдание, покруса, чемер, яд, дерт,
гайле, тревога, безпокойство, душевна болка
Кашан – пикане на кон, почивка
Кашемир, касмир, касимир – тънък мек вълнен или полувълнен плат (по името на Кашмир)
Кашлящиц – като кашля, кашляйки
Каяфет – външен вид на човек
Кевря се – плезя се
Кедер – недостатък, страдание
Келеме и келемне – изоставено лозе, нива, оставена неорана
Келеш – келяв човек; прен. – презрян, нищожен, дребен на ръст
Кеменче – цигулчица
Кемер – вид кожен пояс за пари; дълга кожена тясна кесия за пара, която се опасва около
кръста, вид кожен пояс за пазене и носене пари; свод на мост, дъговиден покрив (таван), арка, кубе,
камера, рафт, лавица; полица над отвора на камина
Кенар, кенарен, кенарлиов – надлъжна ивица по краищата на домашно платно, изтъкано с
дръга основа или с друг цвят (коприна или по-дебела прежда), поръбена ива, ивица, край, краище,
ръб, перваз, периферия, борд
Кенди башина – самостоятелен; на своя глава
Кене – шита или изплетена украса на риза или сукман, копринена везба или пришивка по
краищата за украса на риза или сукман; тантелка, която шият (поръбват) с коприна по женските
ризи и други; украса по измазана страна
Керана – занаятчийска работилница, дюкян; къща; жилище, помещение за отсядане
(почивка) или пренощуване; хан, кръчма и гостилница с помещения за спане за пътниците и с обор
за добитъка; страноприемница
Керата, кератия – (гр.) негодник
Кересте – дървен строителен материал, градиво, дърво за строеж
Кесат, кесад, кесатлик, кесатлък – който е кът, няма го достатъчно или колко трябва
обикновено, състояние, когато нещо не се намира в достатъчно количество; недостатъчен, малко;
оскъдност, недоимък, беднотия, кът(лък)
Кеседжия – разбойник, убиец
Кетип (кятиб) – писар
Кеф – добро разположение на духа, добро настроение, веселост, удоволствие, желание, воля
ми е; приятна (следобедна) пичивка
Кефалия – началник на гарнизон; областен управител
Кефил – поръчител
Кефилик – поръчителство, гаранция
Кефлия – който е в добро настроение, в кеф; пийнал, развеселен
Кехая – представител, пълномощник на селото; пръв (глава, главен) овчар; главатар
(надзорник) на овчаря; нагледник (надзирател, пазач) на стопанство; селски глашатай, викач,
протогер
Кешки – по-добре би било ако, по-добре щеше да бъде, като, като да, да би, дано, дано да,
кам да, по-добре да; частица за изразяване на съжаление, недоволство, че нещо е станало не така,
както трябва
Кешки – тежки, по-добре
Килийник – мъж, който живее в килия; монах
Кинонико – църковна песен в края на литургията
Кир – господин
Кираджия – превозвач на стоки срещу заплащане; наемател, квартирант
Кириш – греда
Кириш – греда
Кирия – намез за превоз или за жилище; прен. – човек, който дава съвестта си под наем;
заплащане, наем, кираджия – превозвач с кола или коне на пътници или чужда стока срещу
заплащане на наем, наемател, квартирант
Киселерско – вино от с. Киселери
Кисна – прихна
Кител – лятна бяла офицерска куртка
Кишлек – коренище на хвощ
Кладна – висока и дълга копа сено, дърва, въглища и под; клада
Кландушката – като се кандилкам, като се полюлявам
Клашник – плащ, наметало
Кливам – климам
Клуп – намирам клупа – намирам повод да изклинча или причина да укорявам някого;
бримка, нишка при плетене; вид възел на колеце, който лесно може да се стегне или развърже;
колелце на нестегната при връзване част на въже, връв, конец, начин на развързване, за разрешаване
на нещо заплетено и сложно, цака, примка за бесене
Ковчежничество – сграда, в която се съхраняват пари, ценности и ценни книжа; местен клон
на Народна банка през първите десетилетия след Освобождението; ковчежник – касиер на
ковчежничеството, касиер-платец на военни учреждение или военни части
Коджа, коджамити, коджемити – твърде много, много, множко, доста; твърде голям,
грамаден, огромен, пораснал, станал голям
Козече – черджица, изтъкана от козя козина; козек, козяк
Козирог – под козирог – козирувам – отдавам чест или поздравявам по войнишки с дясна
ръка, приближена до козирката на фуражката
Козни – злонамерени, коварни замисли; интриги
Койка – легло; висящо легло в параход
Кокона – дама, госпожа; натруфена, гримирана жена
Колай, колая, колайлък – начин на постъпване, за да се извърши дадена работа успешно;
начин, средство, възможност, леснина, леснота, леснотия, сгода, удобство, похват, цака, прийом;
модус, чалъм; лесен, нетруден способ
Коластра – първото мляко след раждане у родилка или у бозайник
Колджия – пазач
Колтук – мишница, лакът
Колца – калпак
Колчем – колкото
Комар – игра с карти, зарове, на рулетка и др., при която се залагат пари и успехът не зависи
от умението на играча, а само от щастливия случай; игра на пари, хазартна игра
Комаче, коматче, коматец – късче, парченце, къшейче хляб, филийчица, резенче, рязанка,
рязанче
Комната – стая
Комшия – съсед, близосед
Комшулук – вратичка между съседски дворове; съседство
Конак – място за нощуване и почивка; стан за отсядане и почивка; място, колкото изминават
пътници за един ден, от едно нощуване до друго; разстояние, път, извървян за един ден, преход,
стан; административно учреждение; кметство, околийско или полицейско управление; къща на
турчин-големец, сарай, дворец; хан; представителен дом
Кондак – приклад
Кондика – (гр.) еснафска книга; тефтер
Кондисвам – спирам се на конак, отсядам
Конец – край, свършек
Коностас / иконостас – поставка за икони
Контош – горна дреха, къса до пояса; салтамарка
Кончина – вид игра на карти
Копаня – вид корито, издълбано от едно дърво; дървен издълбан валчест съд, широк и плитък
като леген или корито; гаванка
Копелдак – хлапе, момче, незаконнородено дете
Копидан – горска теменуга
Копой – ловно куче; доверено лице, което следи и донася на началника или господаря си;
доносчик, шпионин
Копраля – дълъг прът (остен) с бодилка на еидния край за каране на волове, а на другия –
дебелия – с лопатка (секавица) за чистене ралото от пръст (кал) при оран; мярка за пътя по
небосклона на слънцето или месеца
Коприна на кукуруза – влакна на царевичен кочан; свила
Корелатив – съотносителен
Кория – малка гора, горичка, брание; дъбрава, лес, орман
Косатник, косатница, косичник – вид женски накит; изплетена женска дълга коса, понякога
с прикачени нанизи – стари монети, мъниста или други украски; плитка коса (масур), която се спуща
по гърба и стига дори и до петите; някогашно женско плетено украшение за косата; плетник,
сплтика, венец, коса, вплетена в едно
Коткам – отнасям се любезно и ласкаво с някого, за да го разположа към себе си
Коч – некастриран овен
Кочешин – кочияш
Кошарнина – данък, който плащали овчарите на държавата
Кошуд, кошудак, кошудяк, кошюд, кошюдак, кошюдяк, кожудак – растението рогоз или саз;
място, обрасло със саз (рогоз); мочурище, обрасло с дузка; дузка - тревисто растение по мочурливи
места с голо обло стъбло
Крагуяр – дресьор на соколи за лов; соколар
Крам – крадя
Крамола – свада, караница; бунт, вълнение
Красен пол – хубав, гиздав, нежен пол; жените
Краска – (рус.) боя
Кремъклийка – стар вид пушка
Крея – вехна, линея, слабея, съхна
Кривач – шепа, стиска
Кръж – скреж
Кръклиги – ножици за стригане на овце
Кръстец, кръстци – купчина в пожъната нива от наредени на кръст един въз друг 13, 17 или
21 житни снопа
Ктитор – лице, което е построило храм или е подарило суми и недвижими имоти на храм;
църковен настоятел
Куверта – палуба
Куврик – геврек
Кузум – агнето ми, агне мое
Кукуруз – царевица, мамул, мисир, папур
Кундура – груба кожена обувка
Кундури (кундура) – плитки, кожени подковани обувки
Куностас, иконостас – дъсчена (дървена) поставка за икони и кандило в къщи или черква;
място, дето стоят или са поставени иконите
Купец – търговец
Курдисвам – настанявам, поставям, натъкмявам, навивам механизъм
Куртулисувам, куртулисвам, куртулисам – отървавам, освобождавам, избавям се от беда,
спасявам се
Куруджия, коруджия – пъдар, поляк, полски пазач, вардач на гора; лесничей
Куршумадция – добър стрелец
Кусур – недостатък, недостиг, остатък; нещо незадоволително, прен. – порок, махана, махна
Куфалница – глава
Куюмджия – златар
Къвърджик – къдрав
Кър, кърник, кърджия – ниви, ливади, пасища, поле; човек, който живее или комуто работата
му е на къра, в полето, полски жител
Кърпел – късо, дебело дърво за бой
Кърсердар – началник на полска охрана
Къша – зимна кошара
Кьойвекилски – пълномощник, председател на селото
Кьоше, кюше – кът, ъгъл
Кьошк – предна открита част на къща
Кюмез – колиба, къщичка; кокошарник
Кюп – делва, съд от печена глина
Кюрк – дълга горна дреха, подплатена с кожа, кожух, джубе; шуба; кюркчия – кожухар
Кюрк – кожук
Кюселе – гьон
Кюския – сопа, тояга
Кюския, коския – тежка, дебела тояга, сопа, дърво за побой; черясло; остър железен прът за
вадене на камъни
Кючек-оюну – турски танц
Кятипин – писар, секретар
Кяфир – неверник, гяур
Л
Лазарник – година (година от възрастта на човек)
Лазарници – години
Лакардия – дума; разговор
Лакът – стара мярка за дължина, равна на 65 см.
Лале – халка, окови
Лангера – погърчени българи от Асеновградско
Лани, по-лани – през миналата година, през по-миналата година; ланшен, лански –
миналогодишен, от миналата година; стар, остарял
Лапак – хлапак, малко укорно название за момче
Лафувам, лафя, полафувам – говоря, разговарям, приказвам си с някого, беседвам, разменям
мисли, бъбря
Лахурен – по името на гр. Лахора
Левит – еврейски свещеник (потомък на Леви, третият син на Яков)
Левица – лявата ръка
Лепен – растението жълт лопен
Лепта – (гр.) благодеяние, възнаграждение
Либаде – къса горна дреха, подпълнена с памук
Ликтор – телохранител на древноримските държавници, който носи снопче пръчки и секирка
Липискански – който е донесен или пратен от гр. Липиска (Лайпциг)
Литра – четвърт килограм, един литър
Лих – комуто всичко е криво, от всичко му е мъчно, с нищо не може да му се угоди; долен,
лош, неразбран, опак; своенравен, странен, причудлив, капризен, неприязнен, враждебен, лукав,
зъл, хитър; неприятен, мъчителен, чогълен, лют, яростен
Лищивичка – ластовичка, лястовичка
Логиотате – господине
Логотет – висш държавен чиновеник във Византия и в Средновековна България, който
ръководи определен клон на управлението; помощник на царя в двореца; министър-председател; в
църквата – висш чиновник (пазител на печата, завежда канцеларията, архива и отчетността)
Логофет – секретар или писар
Ложе – легло
Лузвам – тикам нещо да се плъзга по лъзгаво; лъзвам, хлъзвам, хлъзгам
Лускам – карам някого много да работи, претоварвам с работа
Луча – улучвам с нещо хвърлено; меря, целя, улучвам
Лучкам – правя догадки дали е така или ианк; правя предположения, предполагам, гадая,
налучквам
Лъстя – лаская
Лютика – ястие (гостба) от скълцан чеснов лук и оцет или чушки и домати с разни примеси;
суха коприва или друго вариво, готвено на каша с люти чушки; лученица, лютеница
М
Мааза, магаза – магазин, склад за търговска стока; дюкян, изграден от камък; склад; магазия,
хранилище, депо, антрепозит; изба, мазе, зимник, килер
Маамата (мазбата) – протокол
Маане, мане – вид турска народна песен с бавна (провлачена) мелодия и с извивки;
ориенталска монотонна песен и свирня
Маара (магара) – пещера
Магерница – манастирската кухня, готварница
Магнат – купен земедладецел-феодал; едър капиталист; политически влиятелен богаташ
Маджарин – унгарец
Мазгал – бойница, тесен отвор в крепост за стрелба
Майтап – духовита закачка, подигравка, шега, подбив, присмех, глума; гавра
Макамлия – музикален; сладкодумен
Максул (махсул) – плодородие, реколта
Максус – нарочно, преднамерено, съзнателно, специално, обмислено
Мал – имот, богатство
Малакоф – модна широка рокля с тесни обръчи
Маламен – златен или позлатен
Малджия – иманяр
Малемат (малюмат) – знания
Мали боляри – всички боляри, които не са членове на царския съвет
Малкхут – царство
Мамалигар – обидно название за румънец; от мамалига; варен тесто от царевично брашно,
качамак
Мамина мизинка – галено, глезено дете
Мана – вид роса
Мангал – разлат метален или глинен съд за огрев или отопление на жилищно или работно
помещение, в който се слагат, палят и разгарят дървени въглища; жарник
Мангал – съд за разгаряне на огън, на дървени въглища
Мангър – някогашна дребна медна монета
Мандало – белязна ключалка на врата
Манихеи – послелдователи на манихейството – религиозно учение, създадено в Персия през
7 век и оказало влияние за възникване на павликянството и богомилството у нас
Мараз – болест
Марана, мараня – горещо и безветрено време, непосилна горещина; зной, задуха, жега, омара
Маргар, маргарец, маргарит, маргатар – бисер; бели скъпоценни зърна (топчета), които се
въдят и вадят от някои миди и се продупчват на мъниста за низане; женски наниз, накит, украса
Маргатар – маргарит, бисер
Масал – къс забавен разказ или анекдот, често с вулгарна отсянка, история, историйка, виц,
приказка, небивалица, измислица, пример, случай; пословица
Маскара – безсрамник, безочливец, човек, станал за смях на другите
Маскара – безобразник, безсрамник
Масраф – разноски, разход, харч; издръжка
Мастит – многоуважаван
Масур – царевичен кочан със зърната; цел за навиване на прежда за тъкане или цевта заедно
с навитите нишки; калам или калем; тръба; плитка коса
Масър – вер. Дреха от гр. Масър
Матрона – благородна омъжена римлянка в по-напреднала възраст; прен. - почтена жена
Махала – част от населено място или селище, квартал; малко отдалечено (откъснало се)
селище, което влиза в състава на по-голямо село
Махана, махна – изказвам неодобрение, посочвам недостатък; намирам нещо, че не е както
трябва; недостатък, вина, грешка, пропуск, простъпка, прегрешение, слабост, недъг, кусур, дефект
Махзар – писмена молба до султана
Махкеме – съдилище
Махмудия, махмудийка – вид стара турска жълтица от времето на султам Махмуд II (1785 –
1839)
Махмурлук – състояние след пиянство
Мацкам – мляскам
Машалла – браво
Мегдан, мейдан, мегданлък – широко празно (незастроено) място, обикновено в центъра на
селище; площад, плац, стъгда, сборище, пазарище, пазар, чаршия; площ, простор, пространство,
широта, възможност; има мегдан – има възможност, може, бива, става; деля мегдан с някого –
съпернича някому; излиза на мегдан – излиза наяве; разкрива се
Меджидие, меджидия – стара турска монета от времето на султан Абдул Меджид, която бива
сребърна (бяла), на стойност 20-25 гроша, по 10, 5, 2 и 1 гроша, и златна, на стойност 100-120 гроша
(пиастра); турски орден, разделен на пет степени, учреден от султан Абдул Меджид (1839 – 1861)
Меджидие, меджидия – турска сребърна монета от 20 гроша или 3200 акчета
Мезат – търг
Мезлиш (меджлис) – съвет
Меймур (мемур) – чиновник; пратеник
Мекере – подлец, мазник, подлизурко; товарно животно;
Мекян – дом, жилище, стопанство
Мелямет – укор, порицание
Меме – тази част от чибука, която се захапва
Мемлекет – страна, местност; родина
Ментан (минтан) – връхна дреха, къса до кръста, с дълги ръкави
Менци, менче – медник, медници, котли за вода; бакър; муниче – котленце
Мерак – имам нещо, за което мисля, за което се грижа, което ме безпокои; силно желание,
грижа, мисъл, безпокойство, стремеж, копнеж, ламптеж, увлечение, обич, любов, страст, влечение,
привързаност, наклонност, прилежание, усърдие; щение
Мерджан – корал за украса
Мерхаба – здравей!
Мерхамет – милост
Месал – пояс; покривка, с която завиват хляб да втаса; домашна покривка за трапеза; дълга
тъкана кърпа
Месници, местници – времето, дните от Коледа до месни заговезни (Сирна неделя, Сирница)
Метан – (гр.) раболепен поклон
Метильов, метиляв – разяден или болен от метил – вид паразит, който се развива в черния
дроб на овца и друг добитък; метилявост, росница
Метовянин – крепостни селяни, които обработват манастирските земи (от метох – сграда на
манастир)
Метох – култова сграда, представляваща манастир
Мехкеме – турско съдилище
Мехлем – лекарство; мас за рани; помада; лековита кашица за мазане и налагане на рана;
смес от лечебни вещества и мазнина като външно лекарство за рана; пада ми като мехлем на сърцето
– напълно ме задоволява, доставя ми наслада
Мешин – обработена кожа, обикновено овча
Мешон – дъбов
Мзда небесна – отплата, възмездие
Милионщик – милионер
Мимесис – подражание
Мина – души, брой хора
Минатн, ментан – къса горна дреха
Мингуши – обеци
Минц – австрийска златна монета
Минюциозност – дребнавост, изпипване
Мир – свят
Мираз, мераз – има имот и наследство бащиния от родителите на жената
Миразчия – наследник, обикновено на чужд имот
Миро – благословено масло за църковни обряди
Мисафир, мисафирин – гостенин
Мисафирлик – гостоприемство
Мисир – пуяк; царевица
Митан – поклон
Митар – грешник; бирник
Митарство – изпитание, мъка
Младши – по-млад в служба; по-долен по чин или длъжност в сравнение с по-горен (старши)
от същата служба
Млатя – бия
Млин – нещо точено, баница, баклава, бюрек, мазник, тутманик
Мних – монах, калугер
Многома – мнозина
Моабет – угощение, гуляй
Може бити – може би
Молла – мохамедански верски съдия
Морав – червен
Морда – муцуна
Морени – морави, посинели от студ
Мошия – голямо земеделско стопанство с подвластни селяни в чокойска Румъния; имение,
чифлик; собствен имот, бащиния
Мужик – руски крепостен селянин
Мумджия – свещар
Мунасъп, мунасип, мунасъб, мунасиб – удобен, подходящл удобно, възможно, благословно,
прилично, пристойно, благовидно, благосклонно, с благи думи
Мурафет – умение, изкуство, способност, кадърност, майсторство, майсторлък, майсторлия;
мурафетлия – който умее, комуто идва отръки, изкусен
Муска – талисман, амулет
Мустафъз (мустафхъз) – войник от опълчението
Мусура – муцуна
Мутлак – непременно, без друго, наверно
Мухабет, муабет – разговор, приказки, веселие със сладки приказки
Мухтар, мухтарин – кмет (селски)
Мушиерин – чифликчия
Мушия, мошия – голямо земеделско стопанство, чифлик; прен. – собствен имот, бащиня
Мщение – отмъщение
Мъгновение – мигновение
Мъденица – наденица
Мърцина – напразно, без полза
Мърчи – тъмнее, смрачава се
Мюбарек – щастлив; благословен
Мюбашир, мюбаширин – чиновник със специално предназначение
Мюдже – награда за първа донесена вест
Мюдюр, мюдюрин – управител на нахия
Мюжде, мужде – съобщение за радостна вест; дар (награда) за най-напред съобщена вест;
награда за добра новина; вест, съобщение, новина
Мюзевир, мюзюхир – клюкар
Мюзевирлик (мизачгирлик) – клеветничество, клюкарство
Мюлк – недвижим имот в чертата на определено селище при мюсюлманската феодална
система; владение на земя и сгради
Мюлтюземджелик (мюлтезим) – откупничество на държавни приходи
Мюлязим – поручик
Мютесариф, мютесарифин – управител на санджак
Мютефиш (мюфетиш) – инспектор
Мюфтия – върховен верски съдия
Мюхле – срок, отсрочка
Мюхлет – срок
Мющерия – купувач, клиент; редовен купувач у някой търговец
Мязам – приличам
Н
На особно – лично
Набодка – вилица
Навадям, наваждам – поливам (напоявам) градина, ливада и др. като пускам (отбивам) вода
по тях от вадата; завадям
Навалям – изкривявам, наклонявам в страни; почвам да слизам, да се спущам, правя усилия
да свърша, работя усилено, натрупвам; свалям, изцапвам, замърсявам
Навасвам – наваксвам, дотъкмявам, набавям, добавям, допълвам, възстановявам, успявам,
смогвам, достигам, догонвам
Навед – невежда
Навлачвам, навлачам – приготвям, начесвам на дарак или с ръце вълна и др.
Навода – за вода на кладенеца
Навождение – призрак, привидение
Навуща, навуще – четвърти къс от дебел вълнен плат, с който се увива крака от стъпалото до
коленете при носене на цървули; навой
Надни – понякона,навремени, сегиз-тогиз, от време на време, периодически
Надумка, надумки – докачане, обиждане с думи; надумване, натякване, нападка
Надявам се, надей се – надявам се, надявай се
Назландисвам, насландисам – не се съгласявам, опирам се, противя се, дърпам се, упорствам
Назък-назък – кокетно, деликатно
Най-паче – най-вече
Налбант, налбантин – подковач на добитък
Налбантница – работилница, дето подковават добитък, подкованица; налбант, налбантин –
който поставя подкови или плочи на коне, волове и др.; подковач
Налучквам, налучкам – с лучкане, с догадки, с предположения, успявам да отгатна, да
разкрия, да узная истината или това, което трябва; отгатвам, сещам се, догаждам се, откривам,
узнавам, разбирам, улучвам, случвам, сполучвам
Наметък – данък в натура в Средновековна България
Намисам се – намесвам се
Нана – стрина, стринка; чина, чинка; вуйна; жената на брата; мама, майка, бате; нане – бате,
байо, байчо, бачо
Нанята каруца – наета каруца
Напитили са ме – налегнали са ме, нападнали са ме
Наплатисвам, наплатисам, наплатам, наплатям – поставям наплати на колело на кола; наплат
– една от шестте части, от които се състои дървеният кръг на колелото
Напокон – после, най-после, след това
Наполеон – френска златна монета от 20 франка с образа на Наполеон I или на Наполеон III
Наргиле – ориенталски прибор за пушене, при който димът минава през стъкленица с вода
Наркис – нарцис
Народници – народни демократи в Русия през 70-те и 80-те години на XIX век –
привърженици на „селския“ дребнобуржоазен социализъм, през 90-те години - буржоазни
демократи
Нарочит – нарочен; нарочно
Нартика – преддверие на храм
Нарувам – плача гласно, ръмжа
Насаат (насихат) – съвет, наставление
Населници – крепостни селяни
Наспроти – спрямо
Настаям – настоявам, искам наложително, неотстъпям от предложението си, полагам грижи
и усилия за нещо, залягам
Насъдя, насъде – само, вред, вредом, всякога, всякъде, всъде
Наустница или часослов – църковна богослужебна книга с молитви, псалми и черковни песни
за разни часове на деня, която изучавали науст (изуст) в килийните училища
Нафиле – напразно, напусто, незсмислено, незполезно, залудо, на вятъра, без причина
Нафора – малки рязани хапки от осветен на литургия хляб, които се приемат обикн. след
причастие
Нахня – по-малка от каза административна единица в Османската империя
Начевам – започвам
Не знам книга – не съм учил, неук, неграмотен, необразован
Не се сби – не се сбъдна, не стана
Невеста – девойка или жена в деня на сватбата или която скоро се е омъжила; новобрачна,
младоженка; изобщо омъжена млада жена; млада съпруга, булка, буля; снаха спрямо всички по-
стари членове на семейство и рода
Невредник – човек, който не може да се врежда, да се оправя; калпав, неспособник
Невям – може би
Негли – може би, навярно, като че ли, сякаш
Неделя – седмица
Недостатки – недостатъци
Нежеща топлина – топлина, която те кара да ср отпуснеш, да изпиташ нега; разнежваща
Некаилник – неразбран, непримащ
Нелюдим – неприветен, необщитетелн
Несповедим – неизказан, неизразим
Нестажение – бедност, непритежаване на нищо материално
Неужели – нима, истина ли
Нефел – болнав, немощен, недъгав
Нечаяно – ненадейно, неочаквано
Нечинлив – нереден, неприличен, срамен
Ниет – намерение, мисъл, умисъл; цел
Низам – редовна войска
Низвергна – изхвъля, отхвърля
Них – тях
Нихилизъм – политическо течение през 60-те години на миналия век, настроено отрицателно
към идеологията и традициите на дворянското общество в Русия; стига до отричане на всякакви
принципи и норми
Ничком – по очи; ниско до земята
Ниша – меря, целя с пушка, стрела, камък
Нишан – орден; мишена; белег
Нишанджи, нишанджия – стрелец
Новопредставен – човек, който е починал, умрял; покойник
Ногавица – козя или друга кожа, която се превързва на краката отпред, за да предпазва от
студ, нараняване и под.
Номуне (нюмуне) – образец, пример
Нофузлия (нюфузлия) – влиятелен, авторитетен
О
Обарям – събарям, опипвам
Обдръгвам, обръгвам – свиквам, привиквам, навиквам, приучавам се, приспособявам се,
претърпявам; нося, понасям, търпя тегло, мъки, неприятности
Обисна – увисна, облегна се
Обител – манастир
Обколисват – заобикалят
Обнаружавам – намирам, откривам
Обор – стряха, поркив, подслон, ограда, сграда за едър добитък – яхър, дам; хлев или хляв
Оброк – дар, който се посвещава, обрича на някого
Обхождение – държание, поведение, обноски
Оваджия – неизменяема частица на речта, употребявана за учудване без особено значение;
оваджия ракия, оваджия време
Овраг, оврази – дълбока падина със стръмни склонове
Огница – тежка болест с много висока температура
Одабашия – вратар
Одеве – преди малко
Оджак – огнище заедно с комина
Ожидание – очакване
Ока – стара мярка за тегло, равна на 400 драма или на 1283 грама; съд за мерене тежест от
ока; оканица
Оклюхвам, уклюхам, оклеквам, оклюмвам, оклюмам – падам от умора или старост; умирам,
осляквам, омърлушвам, отпадам, отпускам надолу глава
Оксия – вид ударение в черковнославянския език
Октроа – вид градски и общински налог за внасяне спиртни напитки, съестни продукти и
различни други стоки; помещение и служба, дето се събира този данък
Оланин – слуга на високопоставен турчин
Олтар – издигнато, преградено място в черква
Ома, вм. мома – ма, мари ма – частица, която се употребява понякога пред лични женски
имена в звателен падеж; ома, жено, къде си ходила?
Онбашия – заптийски групов командир, началник на 10 души
Оникилии – определение на старите чорбаджии
Онлук – стара парична единица = 10 пари / монета от 0,25 гроша или 40 акчета
Оно – благосъстояние, състояние, положение; време; во време оно – някога, много отдавна
Онождам – правя, върша нещо
Опак – който не се съгласява с някого, не одобрява нищо, противи се, дърпа се; който не е
като другите; особен, неразбран, своеобразен, опърничав; обратен, противоположен, който не е
откъм лицевата страна, обърнат, кри, изкривен
Ордия – армия
Орта – рота (при еничарите)
Ортак – съдружник
Осел – магаре
Остен – тояжка с тънка желязна бодилка на върха за подкарване на едър рогат добитък
(волове, крави, биволи); кочиашка, дяканик; принуда, наислие, натиск; мярка за пътя на слънцето
по небосклона
Отваждам – махам, дигам
Отвещая – отговоея
Отдихателен – отпочивателен
Отка – откак, отккато, откато, откога, откогат
Отлак – данък за паша на добитък; тревнина; пасище
Отлукана – сграда за сено, плевня, плевник
Отнюд – никак, ни най-малко
Отображение – изображение, отражение
Отплатя – отмъстя
Отпролецен – отпролетес
Отпущение – опрощаване, прошка на греховете
Отраден – радостен, приятен
Отрадно – радостно
Отрасен, отърсен – поизраснал
Отребвам се – очиствам от нещо; очиствам с требене; изкоренявам, изгребвам
Отроци – крепостни селяни, които нямат право на напускат земят, която обработват
Охкащиц – като охкам, охкайки
Охота – желание, готовност
Оцедник – голяма домашна торба; цедилник
Очищение – очистване, пречистване
П
Падишах – султан
Пай – част, дял
Паласка – кожена чанта за патрони
Паласка – чанта за барут, куршуми и други принадлежности за стрелба
Палешкият му – пустият му
Палица – пръчка, жезъл
Паломник – поклонник
Палтон – балтон
Пангар – масичка за продаване на свещи
Пандур(ин) – стражар-християнин в турско време
Панер, панера, панерка – разлат плитък плетен от ракитови пръчки или от изкуствена
материя кош, обикновено с две дръжки, за дрехи и др.
Панта – безделник, нехранимайко, хаймана
Пантаджилък – (гр.) обирничество, кражба
Папаз – поп
Папукчия – чехлар
Папурвина – царевично стебло
Пара – пари; монета; всяка малка монета или всяка дребна монета в султанска Турция и други
древни източни страни; една четиридесета от гроша или половин стотинка; туска монета от 4 акчета
или 1/14 от гроша
Паралия – много ниска кръгла дървена масичка за хранене; софра, трапеза, паралешка
Параман – (гр.) слуга
Парици – крепостни селяни с малко повече свобода от отроците
Парория – местност недалеч от Ямбол, може би в Манастирските възвишения, където през
14 век Григорий Сианит, под покровителството на цар Иван-Александър, основал манастир и
проповядвал исихазма. Сред многобройните му ученици е и българинът Теодеосий Търновски,
продължил делото му и допринесъл за изграждането на много български манастири
Парусия – пълномощни писма за събиране на данъци и помощи
Пасквил – изложение с хули и клевети
Пастря – икономисвам, спестявам
Патаксав, патаксам, патексвам, патексам, патасвам, патасам – усмирявам, успокоявам,
мирясвам, утихвам
Патент – свидетелство, което дава право на изобретател да използва изключително облагите
на изобретението си; документ, с който се удостоверява изключително право на изобретателя;
позволително да се търгува със спиртни пития и тютюн след предварително заплащане на
съответния данък; монопол, изключително право, незименно право, привилегия
Патент(о) – позволително
Патерик – връхна монашеска дреха
Патраул, патрул – движеща се малка въоръжена група за оглеждане на местност, поддръжане
на ред, проверка на охраната (часовите)
Патрахил – тясна и дълга свещеническа дреха
Патрида – (фр.) отечество
Патрика – патриарх
Паша – висш турски военачалник; трета по степен почтителна титла в Османската империя
след ефенди и бей
Пашкул, поприбра си пашкулите зад ушите – сплъстена коса; фандък
Пезевенк – сводник
Пезевенк – долен, безчестен човек
Пексимет – сухар
Пенези – дребни сребърни монети
Ператник – голям котел (медник, казан, ведреник), в който се топли вода за пране
Перваз – издадена част от краищата на нещо (на прозорец, рамка и др.); околовръстна част
на предмет; ръб; периферия
Пергиш, пергишин, пиргиш, пиргишин – застарял, противен, омразен старец; дъртак
Перди – завеси, пердета
Перинч (пиринч) – бронз
Перпер – старинна златна момента и сребърна пара
Перперица – пъдпъдък
Перчем – дълъг кичур коса на върха на ниско остригана или бръсната глава, характерен за
старите българи, кумани и др. племена
Перчем, перчан – дълга коса у мъж, спусната от върха на главата (темето); кичур, китка, сноп
коса, коят се спуска отпред на челото; кик, кика
Песяци – гледачи на кучета
Петак – монета от 2 и половина стотинки
Петала – (гр.) подкова; хвърлил петалата – умрял
Петаче – медна или никелова монета = 5 пари
Петимен – който силно желае нещо, жадуващ
Пехливам – борец
Пешкин (пишкин) – изпечен, опечен
Пешкир – кърпа за лице или за ръце
Пиаца – площад или широка улица, където застават наемни работници, автомобили, каруци
и др. да чакат клиенти
Пилишба – лошотия, проклетия; полишено дете – лошо дете
Пинтия – скъперник
Пипка – глава, мозък
Пиралка – пръчка, сопа
Писвам – пиша
Питливо – въпросително
Пишман – който съжалява за нещ извършено от него и е готов да се откаже; кае се, разкайра
се; разколебан, обезверен, обезсърчен, отчаян, разкаян, разубеден
Пища – (рус.) храна
Пищям, запищям, запищувам, запищам, разпищям – запушвам, заприщям, отпушвам,
отприщям
Пладне, пладнина, пладня – средата на деня; най-високата точка на небето, до която се издига
слънцето; зенит; главното ядене през деня (и почивка след него); обяд, ядене между обяд и вечеря;
самата храна; малко пладне – по-рано от пладне; кьораво пладне – по-късно от пладне; ден до пладне
– малко време
Плака – плоча
Планеки кондиле – писалки за плочи
Плезгвам – плъзгам
Плот – плът
Плъст – подобна на тъкан дебела материя, направена от сбити къси косми (козина)
Плюш – тъкан, вълнена памучна или копринена пдообна на кадифе, но с по-дълги меки гъсти
влакна (мъх)
Побагровя – почервеня
Побащим – настройник
Побаям се – бавя се малко, за кратко време
Побуня – бунтувам, въставам
Повня – помня
Поганец – друговерец
Поганци – неверници; лоши хора
Погон, пагон – отличителен знак, прикрепен на военна дреха, за да показва военното звание
Погостя – погостувам
Погрозя – заплаша
Подземам се – плача, усилвайки плача
Подидаскал – помощник-учител
Подлесвам се – излягам се
Поднаднелям се – поднагне ли се, сгъсти ли се
Подобострастно – раболепно, угоднически
Подозрявам – подозирам
Подпинам – подпирам
Подпоручик – първи офицерски чин, сега лейтенант
Подпръг – широк ремък под корема на кон или магре, който крепи седлото
Подрасник – дреха във вид на риза, обикн. черна, която се носи от духовниците под расото
Подстриг – подстригване (свещеник или монах)
Позови – повикай
Позорище – зрелище
Покров – плат, с който се покрива тялото на покойник
Пол – паница, пълна с полове (съкратено то наполенон); жълтица, наполеон; двадесет лева
Ползувам – принасям полза
Полифем – герой от гръцката митология
Половин мертъв – полумъртъв
Половница – съд за течност от половин литър
Половяк – котел, който побира половин ведро
Помервам – померям, меря; наканвам се; възнамерявам, понечвам
Поминувка – поминък, препитание, занятие, работа, производство, с което човек изкарва
дохода си, прехраната, хляба
Поморенял – посинял, станал морав
Поприще – мерна единица за дължина – около 200 метра
Попържам – псувам
Поразеник, поразелник, поразник – злосторник, проклетник
Поручик – втори офицерски чин междъ подпоручик и капитан, сега старши лейтенант
Порфира – тъмночервена дълга мантия от скъп плат, носена от царе и благородници;
багреница
Порфирен – червен
Послушник – човек, който живее в манастир според манастирските правила и се подготвя за
монашески живот, но все още не е дал монашески обет
Посоха – тояга, патерица
Постник – монах, отдаден на пост и молитва
Потон – вътрешна горна част на жилищно помещение; таван; дървен под над обор за говеда
Потръгне ми се – повдига ми се
Почитам се – смятам се
Пош – кърпа
Пощо-защо, защо-пощо – твърде малко, свърсем малко, незначително, повърхностно,
небрежно, отгоре-отгоре, за нищо, на безценица
Празен – свободен, незает, безработен
Практикант – най-низш чиновеник
Практор – данъчен агент
Пранги – (ит.) окови
Прапвам – оживявам се, въодушевявам се
Прапорец – знаме
Праса – праз лук
Превезло – извита дръжка на кошница, котел и др.
Предрезнувам – преграквам
Предстойник – началник
Президирам – оказвам решително влияние
Презръчник – дълга кърпа, която се опъва открай до край върху скутовете и се използва като
салфетка от всички на дадена трапеза
Прелагам, прилагам – прибавям, притурям
Преминаваме се – разминаваме се
Пренос (прянос) – момент от църковен обряд
Препоясам – препаша, опаша
Прескундя се – претърколя се
Пресол – кисело зеле; солена вода, саламура
Префа – вид игра на карти, опростен преферанс; преферанс – вид игра на карти за трима или
четирима
Префект – административен или полицейски началник
Приглашение – покана
Приговор – присъда
Прид, прикя – чеиз на булка; зестра
Придирва се – става дрезгав, пресипва
Приказание, приказ – заповед
Прикалемисвам, прикалемисам, прикаламисвам, прикаламисам – присъединявам,
прилепвам, натрапвам, натурям, присламчавам
Прикя – невестински дар; придан
Примикюр – висш държавен чивеноник при двора, който отговарял за церемониите
Принос – донесен подарък; принасяне
Приселица – данък
Пристана – съглася се; за мома: избяга с любимия да се ожени против волята на родителите
си
Пристаям – съгласявам се
Притезания – претенция
Прищ – мехур
Прищипната – луда, ненормална
Прищурени очи – присвити, примижали
Прокламация – печатан или ръкописен лист с бунтовно съдържание
Прокопца (от прокопсва) – добивам полза, облага, преуспявам; иронично – нямам полза, зле
съм
Променада – разходка
Пророк – лице, говорещо от името на Бога
Просура – малко хлебче за литургия; просфора
Протестант(ин) – привърженик на протестантска църква
Протовестиарий – висш сановник в Средновековна България, който завеждал царското
съкровище; началник на императорския/царския гардероб
Протогер – селски глашатай
Протокелиот – титла на придворен болярин, който отговаря за сигурността на царските покои
Протопоп – първи свещеник; протоиерей
Протосеваст – една от най-висшите длъжности в Средновековна България; главен севаст
Протоспатар – началник на императорската гвардия
Протостратор – началник на част от дворцовата гвардия; главнокомандващ на действаща
армия в даден период
Прусианска – пруска, германска
Пруст – открита част от къщата пред другите стаи; коридор или широка междинна стая;
открито (отворено, свободно) помещение на селска къща пред стаите; отвод, трем, навед; коридор,
антре, сундурма, хает (хаят), язлък; чакалня, приемна
Пряпорец – знаме
Псалми – религиозни песни за възхвала на Бога
Псалт – черковен певец
Псалтикия – книга с църковни песни и ноти
Псарщина – данък върху кучетата
Пуговица – кожено копче на униформена дреха
Пукал – пръстен съд за вино
Пунгия – кожена или мушамена торбичка (кесия) за тютюн или за огниво (чакмак), кремък и
прахан или за пари
Пупал – барут
Пуплек – див мак; божур
Пусия – засада
Пусола – белецка, записка
Пустал – мършав, дръглив
Пустало – много слабо
Пустогорие – пуста, безлюдна гора или планина
Пършели – вали слабо, роси
Пършив – крастав, келяв
Пъси син – кучи син
Р
Рабуш, рабош – пръчка или дъсчица, върху която в миналото са правели сметки
Равви (равин) – еврейски духовник, законоучител
Рад – доволен, радостен, драг, благодарен; радо сърце – на драго сърце, с готовност, с
удоволствие
Разборявам – оправям, нареждам
Разпус – завършване, край на черковна служба; отпуск, ваканция, почивка; разпус от венчило
– развод
Разсилен – прислужник в учреждение; разносвач
Разсол – кисело зеле; пресол
Разтрупвам се, разтрупя се – разтревождам се, става ми тежко
Рамазан – мохамедански религиозен празник
Раслушам – чуя
Раставям се – разполагам се, разпръсквам се
Рат – война
Ратай – селски слуга, който върши земеделска работа
Ратник – борец за някаква идея или обществена задача, деятел
Ратници – мъже, които водят рат, които се бият; бойци, войници
Рахат – спокойствие, безгрижие, мир; широта, удобство, сгода; орахатявам - успкоявам,
омиротворявам
Рахметлия – умрял, покоен
Рвение – усърдие; свада, спор
Ревне ми се – прищява ми се, нрави ми се, харесва ми се, иска ми се нещо
Ревност – усърдие
Редиф – военен резерв
Резил – срам, посрамяване
Резон – разумно основание, смосъл
Реторика – ораторско изкуство
Рефузасвам – отхвърлям, подритвам
Ривца – нанизи от стари пари или мъниста
Риторика – ораторско изкуство
Рожков – средиземноморски плод
Ротонд, ротонда – вид скъпа женска горна дреха без ръкавил кръгло или полукръгло здание
с куполовиден покрив
Рофти яйца – рохко (рохкаво), слано варено или изпечено яйце, та не се е втвърдило
Рудбе – ранг, чин
Рудина – горска поляна, планинско пасище
Руп – четвъртина от 1 грош
Рухо – облекло, дреха, носия
С
С дъски е на очите – безочлив човек
Саалам, салам – истински, същински; салам работа – здрава работа
Садразам – велик везир
Садукеи – религиозна сетка по времето на Христос; висши духовници в някогашния
ерусалимски храм
Сайбия – собственик, стопанин
Сакавица, секавица – брадва, секира, балтия, топор
Сакуля, сакулче – торбичка, чувалче
Сакън – съвсем не, никак, недей, не бива, по никой начин, да не си посмя, забранявам, не, не
може, не става, не пипай, пази се, внимавай, бягай
Салмувам се – буйствам, беснея
Салтамарка – къса горна дреха, обикновено подплатена с кожи
Салтанат – разкош, великолепие
Салутирам, салютирам – отдавам чест, тържествен поздрав
Салхана – кланица
Самодържец – цар
Самоед – урало-алтайски племе в руските тундри и северозападно от Сибир
Самострел – капан
Самур – сибирско животно с много скъпоценна кожа от рода на бялката (златката); самсар,
самурен направен от самур хубав кожен калпак, кожух, дреха, яка
Санджак – административен окръг в султанска Турция, поделение на вилает
Санджаки – шериф – свещено знаме
Сани – шейна, шейни
Санки, санким – впрочем; тъй да се каже; сякаш; да речем, да допуснем, впрочем, всъщност,
така да се каже, дето ще рече, и тъй, при това, или, с други думи, значи, следователно, сиреч, именно,
тоест, нима, най-после, та какво от това, като че ли, сякаш; демек, чунким, белким
Санким – впрочем
Сантур, сантура – вид струнен музикален инструмент, подобен на китара; лаута
Сап – дръжка
Сапикасам – съгледам, съзирам
Сарай – голяма и хубава, богато обзаведена къща на турски големец; палат, дворец; у
мохамеданските народи – дворец на владетеля или висш сановник
Сараф, сарафин – който се занимава с размяна на пари
Сарафин – който се занимава с размяна на пари
Сардонически – зловещ, заплашителен, язвителен
Сафиянен ремък – ремък от обработена козякожа; сахтиянен
Сахан – медна чиния
Сахан – плитка медна чиния; меден разлат съд за ястие; медно (бакърено) блюдо
Сахат – час, часовник
Сая – помещение за дребен добитък; подслон за овце; навес, заслон, сушина, стряха, подслон,
сламеник, сайвант; овчарник; зимна кошара; зиовище, зимове; бачия, къшла, агъл, саплък
Св. Константин и Елена – Константин Велики – римски император. По време на своето
управление той не преследвал християните, дал право на свободно изповядване на християнството.
Царица Елена има заслуги за разпространението на християнството, както и за откриване на кръста,
на който е бил разпънат Исус Христос
Сваха, сватя – майка на женен син или на дъщеря спрямо бащата и майката на снахата или
зетя
Светите Безсребърници – братята Козма и Дамян – лечители, които лекували болните без
пари или други дарове
Светлак – хубост, красота
Свободници – свободни селяни
Сволоч – сган, сбирщина, паплач; каналия, долен човек, негодник, мръсник, мискин,
мискинин
Сгипав, сгибав – непохватен, неугледен
Сглашам, сглашавам, сглася – нагодявам гласа си към друг, докарвам
Сгърпъти в пояса – сгъвам, свивам, загъвам, завивам, увивам, сдиплям, сгърчвам
Себап (себеп) – причина
Себап (севап) – добро дело, добрина
Севаст – титла на български болярин
Севастократор – лице от владетелски род във Византия и в България за периода от 11 до 13
век
Севда – любов; любим човек; либе, изгора, избраница, симпатия
Седеф – бяло лъскаво вещество от вътрешната страна ан черупка на някои миди,
употребявани за копчета, мъниста, броеници и разни украшения; седефлия – когато нещо е бяло и
лъскаво като седеф; кога е направено от седеф
Седянка – събрани съседи и роднини на работа у някого и всеки работи свое, или вечеринка
на село през есента или зимата; младежка забава, дето момите си работят женска работа и пеят, а
момците ги оглеждат, развличат ги с приказки и подходящи закачки
Сеиз, сеизин – коняр, яхърджия
Сеир – гледане, зяпане, гледка, зрелище на нещо за забава, за разчленение, за джумбуш,
бездейно наблюдаване, весела забава; джумбушлък
Сейзин – коняр
Сека – за глас, звук и др. – проечава, зачува се
Сексен – товарен кон; товар
Селемет (селямет) – спасение, безопасност
Селям-алеким – поздрав
Селямсъз – непоздравяващ
Семерджия – майстор на самари за коне, магарета
Сенет (сенед) – разписка
Сенксер – монетна единица
Сербез – свободен; дързък, смел, решителен, юначем, мъжестве, безстрашен, упорит,
твърдоглав, букоглав, горд, горделив, надут, нахален
Сермия – вложени пари за работа; парите, в които търгува някой, капитал, главница; на
костеуема цена, без никаква печалба; капитал
Серт – лют, сприхав
Сетре – сако
Сефа – веселие, добро настроение, удоволствие, забава; кеф, сефалък
Сефер – поход
Сефира – според юдейската религия – първото нещо, което Бог е сътворил
Сжидателно – очаквателно, очаквано; в очакване
Сиджимка – връв
Силях, селях, силяф – оръжие; кожен (мешинен) пояс с прегради (дипли) за оръжие; пищови,
нож, барутница, огниво и др.; кожен пояс с преградки за оръжие, ножче, огнило и други
Силяхлък – кожен пояс с прегради за нож, пищови и др.
Симид, симит – вид питка; безсолно хлебче, приготвено от фино бяло брашно със специална
мая; мая – фабричен квас за козунаци, хляб и др.; квас, подкваса
Синовете на Агар – агарянци (Агар е египтянка, робиня на Авраам, която родила от него син
Измаил, но била прогонена от Сара, неговата съпруга. Арабите и другите мюсюлмани се смятат за
нейни потомци)
Сир – влажен
Сирница – сирна неделя, сирни заговезни, заговяване – деня, в който по християнски
църковен обичай се яде за последен път блажно преди пости
Сиромашка диканя – за криви и къси крака
Сирост – влага, влажност
Скамбил – вид игра на карти
Скаска (сказка) – (рус.) приказка
Скеля (искеле) – пристанище
Скемле – столче без облегало; табуретка
Скепцам – хвана, уловя
Скит – малък уединен манастир
Сколуфи – косата между очите и ушите
Скуден – недостатъчен, беден, оскъден
Скуфа – монашеска шапка
Славон – жител на Славония (западноверопейско наименование през средните векове на
земите между реките Драва и Сава); славянин
Слехтя – дишам тежко
Слин – свете смин, смил
Слог – тясна ивица необработена земя, която се оставя за граница, предел, синур, бразда,
межда, вал между ниви
Служанка – прислужница
Смин, смлин – дребно планинско тревисто мъхнесто растение с класовидни бели, розови или
жълти съцветия; самодивско жито, безсмъртниче
Смичам се – падам, смъквам се
Смятение – смущение, тревога, паника
Снова – нареждам основа за тъкан
Соаре – домашна вечеринка
Соба – стая, стая за спане, стая с печка; ниска ламаринена или стенна печка, пещ, кюмбе
Сойгунджилък – грабеж, грабителство
Солдат – (ит.) войник
Солдат, солдатин – войни, воин, боец
Солук – дъх
Соуклуци, сувуклуци – течности
Софа – вид канапе
Софта – мохамедански проповедник
Спартански – закален в сурови условия
Спахия – турски феодал
Спиритуализъм – философско-идеалистическо ненаучно учение, което смята духа за основа
на битието и отрича съществуването на материята
Спитен – смачкан (направен на пита)
Спицерия – (лат.) аптека
Сплит – завързани или сплетени в едно (на венец) лук, заревични кочани и др, с листата им
(ластуна, шума, мамуленица); връзка, вързаница, вързоп, свесло, свисло, сисло, птлика, сплитка,
плетеница
Сплуйвам се – сплувам се, сплуя се, изгнивам и се разпадам, скапя се, разлагам се
Сполай – благодаря
Спрепам се – препъвам се, смущавам се
Спроти – съобразно, като, според
Сретене – срещане, посрещане
Сръшвам, сръшквам – разрявам, разровям
Става на кавал – подвижна съставна част
Стамбил – вид игра на карти или изобщо игра на карти
Стан – дървен уред за ръчно тъкане; разбой; място, извърн землище, дето временно нощуват
пътници; място извън селището, дето временно се е настанила войска на палатки, землянки, под
открито небе, за почивка, пренощуване или обучение; лагер, бивак; място за лятна почивка на
работници, ученици и др.
Станяница – страноприемница (където се станува); хан
Старосватец – най-близкия до младоженецца по-възрастен женен мъж; стари сват, побащим
Стентор – човек с гръмлив глас
Столица – столче, пейка, чин
Стотник – военен началник на войскова единица от сто души
Страстотерпци – мъченици
Стратегема – военна хитрост, уловка
Стратиот – войник
Стратиотия – земя на стратиот
Стрина, стринка, стрика – жена на чичо по отношение на братовите му деца; чичова жена;
чина, чинка; изобщо по-стара жена от народа, но не баба
Ступница – стопанка
Стървя – правя някого да стане стървен; настървявам, насъсквам, предизвиквам,
подстрекавам, подбуждам, дразня, озлобявам
Стяг – знаме
Субалтер, субалтерн – подчинен, несамостоятелен, заивсим; младши офицер, подчинен на
родния командир
Сукман – народно женско облекло – дълга дрха без ръкави от дебел домашен вълнен плат
(шаяк или сукно); литак
Сулица – вид копие за хвърляне
Сумясам се – сетя се, подсетя се
Сундурма – отворено помещение пред стаите на селска къща
Суртук, сюртук – горна мъжка дреха на до над коленете, с двуредна и вталена в кръста
Сутре – утре сутринта, утре
Суча – увивам две и повече нишки в едно с вретено или по друг начин; навивам, намотавам,
насуквам, пресуквам, засуквам, суча цеви – навивам нишки на цеви
Сушелки, сешулки – сушени плодове; сушиво, ябълки, круши или др. овощия, нарязани и
изсушени
Сцепил се е – замръзнал, вцепенил се
Сърчен – бърз, пъргав, сърцат, работлив, енергичен
Сюреджия – говедар
Сюрия – стадо, множество
Сякам – мисля, струва ми се
Т
Табак – голям лист плътна хартия; човек, който обработва (щави) животински кожи за
кожени изделия (обувки, ремъци и под.); кожар; табаклък – кожарство, кожарлък
Табия – укрепление, форт
Табла – меден или друг метален плосък, голям продълговат съд за носене, поднасяне на
почерпка, ястие и др., поднос; вид широка дървена кутия с начертани шест конусообразни фигури
(раздели, капии) на четирите ѝ разтворени страни, употребявана за игра с пулове (кръгли
разноцветни плочки, обикновено бели и черни) и зарчета; самата игра със зарове и пулове върху
тази разтворена дървена кутия; училищна черна дъска, на която се пише с тебешир; училищна плоча
от чер камък, на която се пише с калем; плосък дървен съд, с който хлебарят, овощарят и под.
подреждат продуктите за продан; широк и плитък объл (кръглист) съд, тава, тепсия; голяма плоска
част на беле, креват, врата и др.
Табор (табур) – батальон
Таворска светлина – светлината при преображението на Исус Христос, станало (може би) на
планината Тавор, към която се стремят исихастите като върховно прозрение и единение с Бога
Таин – дажба, разкладка; значение
Таинджия – раздавач на хляб в турската войска
Тайком – тихо
Тайче – жребец
Также – също
Таксидар (тахсилдар) – бирник
Такъм – съвкупност от вещи, инструмнти и под., които съставят определено тяло и имат
общо предназначение, стъкменост; комплект, сервиз; необходим уред за някоя работа; наредба,
прибор, потреба, принадлежност; носия, накит
Таламбас – барабан, тъпан
Талер – стара немска сребърна монета, равна на три марки
Талига – обикновена дървена конска кола за превозване на пътници и товари; каръца;
талигар, талигарин, талигаджия – който кара талига; каруцар
Талим – вид военно упражнение
Тамам, таман, тамъм, тамън – тъкмо, толкова, точно, доста, достатъчно, напълно,
определено, достатъчно, толкова, колкото трябва, колкото е необходимо, тъкмо толкова, колкото е
нужно, току-що, преди много малко, ей сегичка; баш
Тамбура – народен струнен музикален инструмент с крушовидна форма и дълга шийка,
подобен на манодлина, обикновено домашна направа, на който се свири без лък чрез дърпане на
струните
Тамечка – там, таме, тамо, тамка, ей там, татък, там наблизо, там надалеко
Тапия – документ за владеене на имот
Тарабулуз – коприна от Триполи
Тартароеметико – вид лекарство
Тарторбашия – (гр.) главатар на дяволите
Тархана – специално приготвено и изсушено на дребни зърна тесто; триеница
Тас – дълбока като купа медена паница; неголям метален кръгъл съд за гребане на вода в
баня; легенче
Тат – крадец
Татба – кражба
Тахтаба – дървеница
Тедарик – подготовка, приготовление
Тезгях – закрепена (неподвижна) маса в кръчма или дюкян, на която са наредени чаши и
мерки, с чекмедже за пари и на която се извършва продажбата; вид маса, ан която работи дърводелец
или обущар и под.; поставка
Текие – корито
Текме – ритник
Телледисвам – украсявам
Темане – мохамеданския религиозен поклон-поздрав; поклон
Темел – (гр.) основа
Теменки круши – вид с приятен силен дъх на темян; с аромат на темян
Теодосий Търновски – български монах, ученик на Григорий Синаит в идеите на исихазма,
разпространил го в България чрез школата си в Килифаревския манастир. Негов последовател е и
последният български патриарх – Евтимий Търновски
Тепам – правя по-гъста и по-плътна вълнена тъкан, като я поливам с гореща вода и удрям със
специални дървени чукове (бухалки); валям; тепавица – работилница с водна сила за тепане на
вълнени тъкани, валявица
Тепетьоз – който проявява нахалство, безочлив, безсрамен, дебелоок, нахалник
Терекия – пристрастен към пиене и пушене
Терзия – шивач на селски или полуселски дрхеи; абаджия
Тертип – ред, начин
Тесак – широка голяма кама
Тескере – пътен лист за свободно движение в турската държава, открит лист
Теслим – предавам, проверявам
Тетик – спусък на пушка или пищов
Тетрев – див петел; глухар
Тикла – тухла
Тимаря – почиствам
Тимисюк – полица, запис
Тисящи – хиляди
Титла – знак в черковнославянския език за изпускане на букви
Тиферет – красота
Тлака, тлъка – безплатен труд, безплатна трудова помощ на роднини, съседи, съселяни;
според вътрешната работа бива; беленки, роненки, влаченки, груханки и др.
Толум (тулум) – кожена торба, мех
Топхване – артилерийски арсенал, военно учреждение в Цариград
Травестия – вид пародия, сериозното се предава като сатира
Трапен – несъвсел се още от сън, вълнение, удар, болест и др. силни преживявания; замаян
Треби – всички видове богослужения, които не са включени в богослужебния цикъл на
църковния календар, като: кръщене, сватба, помен, погребение, молитва за здраве, освещаване на
къща и храмове и др.
Трем – отворено помещение пред стаите на къщата; пруст
Тръгвам на аллах-урун – разчитам на бога, на провидението, на случайността
Тугин – чужденец
Туими – според юдейската религия – ангелите на тъмнината
Тумак (токмак) – чук; желязна халка на врата
Туман – мъгла
Тумбак – корем
Тумрук – окови за краката от две дебели, врязани и заключени дървета
Тумрухкана – затвор
Тупурдия – шум от много стъпки; тропот, трясък, голям шум, глъч, глъчка, гълчава,
блъсканица, неразбория, гюрултия
Тура (тугра) – султански герб
Тутун – дръж!
Тъдес – тък някъде, наоколо
Тъй на ава – напразно, напусто
Тълмя – обяснявам, тълкувам, гадая
Тютюрме – лъскаво метално кръгче с дупчица в средата, което жените нижат за украса на
облеклото си; тетерица
Тюфекчия (тюфенкчия) – оръжеен майстор
Тюфекчия – майстор на оръжие
У
Уакинф – скъпоценен камък
Убог – крайно беден
Уврат – мярка за земята, равна на около 1000 кв. м.
Ударно момче – момче, което се труди, полага усилие
Удочка – въдица
Улия (вулгия) – кожена торба, която се носи през рамо
Умрела, омбрела – чадър
Умъдрено – умислено, замислено
Унгурин – проклетник
Унтерофицер – подофицер, сега сержант; отдельонен и взводен командир
Уразумение – разбиране
Урезин – лош, проклет човек
Урими – според юдейската религия – ангели на светлината
Усекновение – църковеният празник Отсичане главата на Йоан Кръстител
Усетен, усетлив – който има добър усет, досетлив, догадлив, предвидлив, съобразителен,
прозорлив, проницателен, чувствителен
Усиптян – пресипнал, дрезгав глав, лай
Усопши – пойници, мъртъвци
Устабашия – председател, глава на еснаф
Усуря – омърлушена, отпусната
Утиквам – онеправдавам
Участлив – състрадателен, съчувствен
Учуртма – хвърчило
Ф
Фаисчия – лихвар
Файда – полза
Фалименто – фалит, ликвидация
Фанти – карти за игра
Фарисей – член на еврейска секта в древна Юдея, която привидно спазвала строго верски
предписания; прен. – лицемерен човек
Фарфор – порцелан
Фасон – вид корйка на дреха, форма на шапка, общуа; прен. – предвзето държание,
напереност
Фатка, хватка – количество сено, вълна и пр., което се хваща с една ръка; шепа
Фашкия, фъшкия – конско изпражнение; говежди или конски тор
Фелдфебел – най-горен подофицерски чин; висше подофицерско звание и длъжност;
старшина или уредник в пехотни, артилерийски или инженерни военни части
Ферджа – ямурлук
Ферман – султанска писмена заповед
Ферт – наименование на черковнославянска буква
Фесат - размирица, бунт
Филджан – чашка без дръжка за кафе
Филибелийски – пловдивски
Филистер – самодоволен, ограничен човек с еснафски кръгозор и лицимерно поведение
Филистимец – представител (Голиат) на филистимците, воювали с израелтяните
Фиников – направен от дърво на финикова палма
Флаута – флейта
Флегматичен – който мъчно се раздразня, не се възбужда лесно, бавен, студен, хладен,
хладнокръвен, спокоен, безразличен, безучастен, равнодушен, нечувствителен, търпелив, вял,
отпуснат, тромав, тежък; неподвижен; апатичен, инертен, индиферентен
Форинт – парична унгарска единица
Форум – съд, съдилище; градски площад, пазарище
Франт – мъж, който обръща внимание на външността си; конте
Фукна – побягна, хукна, избяга
Фурда – негодни за работа парчета, изрезки дребни (раздробени) и некачествени остатъци,
отпадъци; дребн; негодна стока, измет; извара, урда; ситен като грах и смръзнат сняг, ситен град,
грохол, суграшица, сугружица
Фурия – у древните римляни – богиня на отмъщението; бясна жена, зла и свадлива жена;
ярост, бяс, беснота; хала, вихър, ураган, буря, смерч; бързина, сила, устременост, стихия
Фустан – женска рокля от груб домашен плат
Х
Хабер – известие, съобщение, вест, новина, предизвестие, сведение; понятие, разбиране,
знание, познание, идея
Хава – време, атмосфера; мелодия
Хавадиши – вестникарски новини
Хаджия – който е ходил на хаджилък (поклонение на свети места – Йерусалим за християни,
Мека и Медина за мохамедани); поклонник на свети места
Хаир – добро, добрина, благодеяние, благополучие, сполука, щастие
Хаирсъзин, харсъзин – негодник, хаймана; нещастник
Хайван – животно
Хайлазувам – безделнича, мързелувам, хайманувам, лентяйствам, готованствам
Хайта – безделник, негодник, негодяй, нехранимайко, празноскитащ, бродяга, хаймана,
хаирсъзин, вагабонт, вагабонтин, разбойник
Хак – парично възнаграждение, плата, заплата; право, правдина, често за лошо положение,
справедливост; дял, пай, част
Хал – положение, състояние, в което някой се намира, вид; дередже
Халач – дръндар
Халиф – титла на върховен мохамедански управител, който има духовна и светска власт като
наместник на Мохамед (в арабските страни); титла на турските султани до 1924 г. като носители на
духовната власт
Халиф – всемюсюлмански духовен глава
Халоолу – братовчед
Хамалин – носач
Хамаллия – човек за тежка работа
Хамам – баня
Хамбар, амбар – сграда, помещение, склад за зърнени храни, житница, дървено и
железобетонно съоръжение за запазване на зърнени храни или за преработването им в насипно
състояние
Ханджар – голям нож или кама; кинжал
Ханъма – омъжена туркиня, кадъна
Хапуз, хапус, хапъз, хапъс – арест, затвор, тъмница, тюрма, хапсана, арестатнт, затворник
Хапус – арест, затвор
Харамия – хайдутин, бунтовник
Харач – данък, който мъжете немохамедани плащали на султана
Харачлия – събирач на данъка харач
Харбия – тънка металическа пръчка, с която се пълни през цевта пушка или пищов
Хардалъма – вино, пресечено, преди да ферментира, със синап
Харен, арен – добър, хубав, бива си го, благ, благодушен, добряк, кротък, смирен, послушен,
отстъпчив
Харзувал – писмена молба, заявление
Харсъз(ин) – разбойник, крадец
Харч – парични разноски, разход; издръжка; изждивение, масраф, трошк
Харчлък, арашлък – разноски
Хас – чист, истински
Хасър – рогозка
Хатър – угода, приятност; воля, почест, почит, уважение, щение, пристрастие, снизхождение,
мъка, недоволство
Хаят – междинна стая, която служи за склад
Хеким(ин) – лекар
Хеле – особено, пък; най-сетне; най-после, после, ала, само, а, но, току, в края на краищата,
едва, ако
Хендек – ров
Херувико – църковна песен
Херувими – ангели
Хесап – сметка
Хетериарх – командир, началник на гвардейски отделение във Византия; водач, ръководител
на търговско или занаятчийско сдружение
Хлев – обор
Ходули – горделиви, високомерни хора
Хойса – ръченица; скокливо хоро
Холам, холан, холам – частица за усилване при обръщение; при обръщение към някого за
израз на леко недоволство – бе човек, бе другарю, бе човече
Хомот, хомут – ярем, иго, робство, чужда власт; тежест, бреме
Хоратня – разговори, приказки
Хоратя – говоря, приказвам, вдигам врява, казвам, думам, хортувам, вратувам, хорати -
приказки
Хортувам – говоря, приказвам
Хохот – смях
Хош-гелдин – добре дошъл
Худороден – неблагодарен, с прост произход
Худоумен – малоумен, глупав
Хурка – обработено дърво за предене на вълна
Хусар – горски разбойник
Хърсъз и хърсъзин – крадец
Хърти-загари – ловджийски кучета; хрътки
Хъш – бездомен скитник, посетител на кръчми и кафенета, но вдъхновен от благородната
идея да слъжи на другите; български патриот-революционер във Влашко преди Освобождението
Хъшлак – безделник, скитник
Ц
Цаня – пазаря
Царвул, цървул – вид меки обувки от един къс кожа, прихванати с ремък или върви; опинци
Царска челяд – царска свита; царско семейство
Цванциг – австрийска монета от 20 стотинки
Цвол – стрък, стъбло; растението шушан, което се готви на супа, яхния или се прави от него
салата
Цев, цева, цевичка – кухо извътре стъбълце на някое растение, напр. на бучиниш; отреска от
такова стъбълце за насукване прежда при тъкане; калем; масур; тръбичка, каналче
Цевница – овчарска свирка
Цедилник – голяма домашна торба, обикновено премятана (задявана) на гръб; цедило
Цинцарин – малобройно племе в югозападните ни покрайнини с език, близък до румънския
Цръквам, църкам – изтеглям, поемам, пия (сок, вино, ракия) на глътки с плътно долепени
устни на силна тънка струя, смукам
Цуцулка – вид шапка
Цъкълце – стъкълце
Ч
Чабан, чобан – овчар, пастир
Чад – дим
Чалъм – умение; важничене, превземки
Чалъшкън (чалъшкан) – работлив, трудолюбив
Чапкън, чапкънин – женкар, развратник, уличник, хашлак, коцкар, мръсник, блудник;
лудетина, немирник, безделник
Чапраз, чапразе, чапрази, чепраз – метална кука с украшение на женски пояс, с която се
закопчава колан; пафти, пахти, похти, токи; отвор на зъбците на трион
Чапрашък – забъркан, заплетен, неясен
Чаршия – търговска улица или площад, пазарище, пазар
Чахотка – туберкулоза
Чеб – джоб
Чебур и чебацар – вид къща
Чейрек, черек – четвърт, четвъртинка
Чекрък – уред с голямо и малко колело за сукане цеви, предене и др.
Челеби – господин, господар
Челебия – почетно название, господар
Челник – началник, главатар, мъж, който е начело
Челопешко ножче – от софийското село Челопеч край град Средногорие, Софийски окръг
Челяд – семейство; едно или повече деца
Ченгия – танцьорка
Ченица – пшеница
Чепик – вид високи обувки
Чепише, чепихче (чепич) – едногодишно козле
Чепкен – връхна дреха с дълги разтворени и висящи ръкави; къса мъжка горна дреха, чиито
ръкави не се обличат; ямурлук
Чергар, чергарин – който живее под черга, който няма постоянно местожителство; катунар,
скитник
Черек – дървен съд за приготвяне на храна за добитък
Черен (чирен) – дръжка на нож
Черибашия – цигански главатар
Черкезин – човек от мохамеданско племе от Кавказ, част от което било заселено по нашите
земи преди Освобождението и правело големи пакости на българите
Чернокапец – монах, калугер
Черноризец – монах
Четеля – рабош
Четисан – прикрепен, скачен, съшит
Чешири – потури, беневреци
Чешири, чишири – потури, беневреци
Чибук – дървена тръбица за лула; лула с дълга тръбица; цигаре или лула с дълга дръжка
Чибукчия – слуга, който пълни и подава чибуците
Чибучка – вид лула
Чиздосам – драскам, правя на линии
Чизми – ботуши
Чиле – топче прежда или конци, намотани на дължина
Чина – струвам
Чирак – занаятчийски ученик у майстор; неопитен човек; прислужник в дюкян
Чит – басма; кола с големи канати
Чит – ограда, плет
Читак – турчин (пренебрежително)
Читашки – турски
Чифчия – земеделец
Чокой – румънски едър земевладелец, чифликчия
Чорт – дявол
Чорт побери! – Дявол да го вземе!
Чоха – сукно
Чреда – ред на някого да върши нещо
Чуждинек – чужд, не близък човек
Чуруклук – загнило, развалено
Чутура – дълбок дървен съд за чукане сол, кафе и др.; бъклица; глава, куфалниик, куфалница,
куфалица, кратуна
Ш
Шалваре, шалвари – широки и дълги дънести горни гащи от памучен или копринен плат,
носени от мохамеданки; дребьови – от некачествена вълна разчесани парцали
Шалия – тънка женска забрадка, обикновено черна
Шам-аладжем – по името на гр. Шам (Дамаск)
Шар – цеят, багра, боя
Шаркия – голяма тамбура с две струни
Шарула – едра шарка, сипаница
Шашарма – бъркотия, смут
Шаячев – направен от шаяк, от вълнен плат
Шваба – подигравателно название на немец
Шевкетли – ваше величество (султана)
Шейх-ислям – върховен глава на мюсюлманското духовенство
Шемеден, шеметен – въртоглав, вятърничав
Шербет – източно разхладително сладко питие; гъст сироп от плодове; плодов сок и захар;
разводнен сироп
Шериф – лице от знатен произход в мохамеданските страни (предимно потомък на Мохамед)
Шестак – вила с шест рога
Шестари златни и сребърни – в средновековието български царски дворци - съдове за вино,
от които се налива по време на тържество
Шех-юл-ислям – висш религиозен началник в Турция
Шешеря се – ширя се, кокоря се, надувам се, навдигам се
Шив, шев – шиене, ушиване, съшито място, линия от шити бодове
Шилте – малък дюшек за миндер
Шиндра – обработена букова дъска
Ширит – тясна и здрава платена ивица, тясна лента
Шишане (шишине) – вид стара пушка
Шорлоп (шоролоп) – измама, заграбване чрез измама
Шубъра – рунтав кожен калпак
Шуле – неголям глинен съд за ракия или вино
Шулец – умалително от шуле: неголям глинен съд за вино или ракия
Шушка – нещо съвсем дребничко, троха, прашинка, отронка
Щумадла – камериерка, прислужница
Ю
Юва – безстопанствено добиче
Юджурет – наем, плата за ползване на полски имот; нивнина
Юзбашия – началник на сто души, ототник, капитан
Юзлук – монета от 2,5 гроша или 400 акчета
Юлар – водило на оглавник; поводник за добитък; оглавник, капистра
Юлиан Отстъпник – римски император, племенник на Константин Велики. Отрекъл се от
християнството, възстановил езичеството
Юниче, юничка, юничица – млада кравичка, която още не е е телила, телица
Юртлук – имение, земя
Юч бунар – три кладенци – квартал в София
Юшур – данъкът десятък
Я
Ябанец – чужденец, другоселец, ябанджия
Ябяна – чужбина
Яд – (рус.) отрова
Язък – жалко
Яловар, яловарин – пастир на ялов добитък; яловина за паша – стадо от ялови (безплодни,
които не раждат) говеда или овце
Яма – плячка; кръпка
Яр – стръмен бряг
Ярабим – о, боже мой
Ярем – хомот, иго, робство, чужда власт; тежест, бреме; оратен ярем – дървено
приспособление за впрягане на рогат добитък
Ярма – едро смлени зърнени храни за добитък, обикновено посолени; кърма, кърмило
Ятак – легло
Яхър – обор за добитък, главно за коне, конюшня
Яшмак – забрадка, с която туркините си закриват лицето