МЪДРОСТТА

НА
НАРОДИТЕ %

ПОСЛОВИЦИ И ПОГОВОРКИ

СЪСТАВИТЕЛИ И ПРЕВОДАЧИ:
ЛЮБЕН ДИМИТРОВ АТАНАСОВ
АННА АЛЕКСАНДРОВА ДОБРЕВА

ДИ „Д-Р ПЕТЪР БЕРОН"

I СОфИЯ — 1985
 Предлаганото издание е естествено продължение на „Източни
мъдрости" (включващо пословици и поговорки самс» на народите,
населяващи Азия). Въз основа на задълбочен подбор съставителите
сега предлагат най-доброто от народната мъдрост на различни
страни по света, изразена в пословици и поговорки по различни
теми: морал, нравственост, вселена, живот, здраве, трудови на-
вици и пр.
По този начин всеки читател може да направи бърза справка по
интересуващия го въпрос. Същевременно ще има образец за кратка
и мъдра мисъл и стимулатор на собствените уси лия в областта
на афористичното творчество.

© Съставители и преводачи: Любен Димитров Атанасов,

Анна Александрова Добрева, 1985
с/о Jusautor, Sofia 1985
 ПРЕДГОВОР
Настоящият сборник е логическо продължение на
„Източни мъдрости"1, в който бяха включени посло-
вици и поговорки на около 80 народи и народности,
населяващи Азия. Сега сме си поставили задача да
представим пословици и поговорки на народите от
другите континенти — главно от Еврота и Африка.
И това издирване е осъществено въз основа пре-
димно на налични у нас източници, без да имаме пре-
тенции за голяма всеобхватност и пълнота. Стре-
мили сме се от намереното да подберем най-ценното.
Положили сме усилия да избягваме буквалните смис-
лови повторения и да посочваме народа-първоавтор.
Повтарящите се пословици и поговорки са означени
със звездичка като „собственост" на повече от един
народ. Задачата бе да не се повторят поне най-близко
звучащите мъдрости. Трудно обаче може да се каже
кой народ е сътворителят. Все пак дългогодишният
ни опит, сравненията между източниците и редица
други съображения са ни давали известни основания
кои да посочим към езика на определен народ.
По-различно стоят нещата с латинските народни
мъдрости. Старали сме се да включим само мате-
риали, които са именно народни пословици и пого-
ворки, а не авторски мисли и афоризми; от друга
страна, всички латински, които в някои източници
се сочат и като английски, немски, френски и руски,

1 ГАНЕВА, В., Л. АТАНАСОВ. Източни мъдрости. Пословици и

поговорки. С., „Д-р Петър Берон", 1984. 312 с.

3
сме дали само като латински пословици и поговорки,
без да ги означаваме със звездичка.
В този сборник са включени и арабски мъдрости
— на африкански народи, говорещи арабски език.
Не са включени български пословици и поговорки,
тъй като нашата задача е да направим достояние на
читателите по-малко познатите му чуждестранни
мъдрости.
Броят на включените над 100 езици е значително
по-малък от броя на народите, които в действител-
ност си служат с представените пословици и пого-
ворки. Така например английските се използуват в
САЩ и в много други страни, в които се говори ан-
глийски език, в Белгия се използуват френските, а
арабските са достояние на всички народи, говорещи
арабски, така че би било по-уместно да се търси пъл-
нота на сборника по-скоро в езиково отношение. Не
винаги езикът съвпада с наименованието на съответ-
ния народ, който го говори. Например пословиците
„кимбунду" са на народа бамбунду, „кирунди" е на на-
рода барунди и т. н. Това е описано по-подробно в
кратките сведения, които прилагаме за езиците. Въз-
приели сме принципа, когато названието на езика съ-
впада с названието на народа, да не го определяме
като „говорим" от този народ, а само да посочим
страната, в която той се говори.
Структурата на сборника е систематична, създа-
дена и прилагана от нас и в предишни сборници
(„Мъдростта на вековете", „Източни мъдрости").
Основният „ход" на разделите е от общото към
частното, а при последната степен от структурата
материалите са подредени по азбучен ред на езика,
на който са известни. Само в редки случаи се срещат
например „африканска" или „американска", или „мо-
замбикска" — за пословици и поговорки, чиято точна
националност не е установена, но са известни в тези

4
два континента или се говорят от много народности
в Мозамбик. Този начин на подреждане позволява бър-
за и точна справка за всеки читател по интересу-
ващия го въпрос.
Непознатите думи, срещащи се в текста на мъд-
ростите, сме отбелязали със звездичка, а тълкува-
нето им прилагаме в края на сборника.
Ще бъдем благодарни за всички мнения и препоръки,
които целят да се подобри този сборник.

Съставителите
 ПОСЛОВИЦИ ЗА ПОСЛОВИЦИТЕ
За бирата е нужна кана, за речта — пословица.
Амхарска
Молебенът започва с алилуя, речта — с посло-
вица. Амхарска
Поговорката вначалото наречта е като мед
от гърне. Амхарска
Реч без пословица екато ядене без сол.
Амхарска
Планинският ястреб лети към планината, си-
нът на мъдрия баща говори с поговорки.
Калмицка
Кажи пословица на глупака и той ще поиска да
му я обясниш. Латинска
Пословицата е правдива дума. Немска
Поговорката е цвете, пословицата — плод.
Руска
Пословица не се казва на вятъра. Руска
Пословицата е неподсъдна. Руска
С пословиците на пазара не се търгува, а на
всички са нужни. Руска
Пословицата е украшение на речта. Татарска*
Пословицата винаги е уместна. Чувашка
6
 ВСЕЛЕНА. СВЯТ. ВРЕМЕ. ПРИРОДА.
ЖИВОТ. ЧОВЕК
Вселена. СВят
Светът съществува за човека, човекът живее за света.
Арабска
Светът е Ikamo пазар: едни печелят, други — не. Канури
Ако сватът зареве, горите ще застенат. Руска
Светът не е баня — има място за всички. Руска
Светът не е започнал с нас и няма да свърши с нас. Руска
Земята се кЗърти и ние заедно с нея. Сръбска
Белият св^т на всичко учи. финска

Време (общо)
Времето е п\ари. Английска*
Времето никога не чака. Английска
Добрата нощ се вижда от вечерта. Арабска
Утринната !вода е най-хубавата. Еве
Времената се менят и ние се меним с тях. Латинска
Утрото е младостта на деня, вечерта — неговата ста-
рост. Малагасийска
Сутрешният час е златото на живота. Молдавска
Времето е-, най-добрият лекар. Немска*
Времето разделя, лекува, бърза. Немска
Изгубено ли е времето, всичко е изгубено. Немска
Времето д&ва пари, но с пари време не можеш да купиш.
Руска
Изгубил ли си минута, ще изгубиш и час. Руска
На младите времето се влачи, на старите — тича. Руска
Умът ще дойде, но времето ще мине. Руска

7
Часовникът може да спре, времето — никога. Сръбска
Броените дни минават бързо. Татарска
Изостанеш ли с един ден, няма да наваксаш и за пет.
Татарска'
Пуснатата стрела няма да се върне, отминалото време
— също. Татарска'
Времето е най-старо от всичко, пространството — най-
голямо от всичко. финска
Времето поглъща всичко. френска
Дните си вървят и не си приличат. френска
Който има време, има живот. френска
С времето и сламата, и мушмулите зреят. френска
След това време ще дойде друго. френска

Рано — късно. Отлагане

За миналата зима къща не можеш да построиш. Амхарска
Яж, когато е узряло, сей, когато му е дошло времето^
Амхарска
Не затваряй вратата на яхъра, когато конят е открад-
нат. I Английска'
Дръж времето за перчема. Английска
Един бод, направен навреме, струва колкото д&вет.
Английска
Един утринен час струва колкото два вечерни. Английска
Закъснението е баща на хиляди неприятности.' Английска
Не се залавяй да си шиеш наметало, когато вече е заваля-
ло. Английска
Отлагането е кражба на време. Английска
Своевременно предупреденият е своевременно втооръжен.
Английска
„Утре" никога не идва. 1 Английска
Ако петелът закукурига през нощта, ще има дъжд.
Арабска
На всяко нещо неговото време. Арабска*
По-добре вълна днес, отколкото агне утре. Арабска
Никой не казва преди петела „Добро утро!" Ашанти

8
Не е време да храниш кучетата, когато вълкът е в стадо-
то. Белоруска*
Отлагай безделието, не отлагай работата. Белоруска
Преди смъртта на човека гроб не му копаят. Зулу
По улица „По-късно" се излиза на площад „Никога".
Испанска
Днешното черно дробче е по-добро от утрешния черен
дроб. Калмицка
За дошлите късно — кокалите. Латинска
Ако са ти измръзнали ушите, късно е да слагаш шапка.
Молдавска
Да отложиш не означава да отмениш. Немска
Едно „днес" е по-добро от десет „утре". Немска*
Пий, докато си до кладенеца. Немска
По-добре един час по-рано, отколкото минута по-късно.
Немска
По-добре късно, отколкото никога. Немска*
По-добре яйце днес, отколкото кокошка утре. Немска*
Пожарникарите дойдоха, когато къщата изгоря. Немска
Бедата не е в това, че рано е родила, а в това, че късно
се е венчала. Руска
Все някой трябва да бъде последен. Руска
Дело навреме не е бреме. Руска
Замръзнал ли си сгрей се, брадясал ли си — обръсни се.
Руска
Играй, когато свирят. Руска
Изпуснатият момент няма да се върне вовеки. Руска
Или сега, или никога. Руска
Което е отложено, е изгубено. Руска
Късно е да пестиш виното, когато бъчвата е празна.
Руска
Не хвали кашата, ако просото още не е посято. Руска
На отложената работа сняг пада. Руска*
Не плачи преди смъртта. Руска
По мост, построен със закъснение, можеш да отидеш са-
мо на „оня свят". Руска
Преди да си впрегнал, не викай „дий". Руска

9
С отлагане работа не се върши. Руска
След боя юмруци не се размахват. Руска
Хората се връщат от пазар, а Назар отива на пазар.
Храни ме, когато съм гладен. Руска
Подготвяй днес утрешната работа. Суахили
Желязото се кове, когато се нажежи. Татарска*
Ручей по-лесно се заприщва, отколкото река. финска
Благината му дойде, когато вече нямаше зъби. френска
Който не взима благото, когато може, не го намира, кога-
то иска. френска
Който пръв е дошъл, пръв мели житото си. френска
Не празнувай празниците, преди да са настъпили, френска*
След смъртта — лекар. френска
Сърпове след август. френска
Трябва да черпиш вода, докато въжето е на кладенеца.
Френска
Всяка работа трябва да се върши на времето си.
Удмуртска
Да дойдеш навреме е по-добре, отколкото да дойдеш рано.
Хауса

Ново — старо
Със стара метла къща не се мете. Амхарска*
Когато новата обувка започне да стиска, спомняш си ста-
рата. Английска
Когато нечия стара вещ преминава в други ръце, тя ста-
ва нова. . Ашанти
Със старо парче дърво е лесно да се запали огън. Га
Не засипвай стария кладенец, преди да си изкопал нов.
Латвийска
Старите неща не се връщат. Мозамбикска
Нищо ново под слънцето. Немска*
Стари рани не кървят. Немска
Който не е виждал ниво, и на износеното се радва. Руска
Нов шум, стари работи. Руска
На стари обувки много вакса трябва. Сръбска

10
Нова гора — нови маймуни. Суахили
Новото е винаги интересно дори ако причинява болка.
Суахили
Няма да получиш ново, ако не износиш старото. финска
Като смениш кошничката, хлябът ти се струва
по-вкусен. Френска.
Смяната на пасището радва воловете. Френска
Хубава супа се прави в старо гърне. френска

Време (сезони)
Лятото е майката на бедните. Италианска
На студ и кучешка кожа ще навлечеш. Лакска
Привикнеш ли към топло, студът няма да понесеш.
Марийска
Лете е добре да си лесничей, зиме — готвач. Молдавска
Хубава е есента, а виното й е още по-хубаво. Немска
Зиме се плаши от вълка, лете — от мухата. Руска
Късната пролет няма да излъже. Руска
Пролетта е време за любов. Руска
Пролетта е красива с цветовете, есента — със снопите.
Руска
Зиме без дрехи, а лете без хляб не тръгвай на път.
Татарска*
Дори признаците за добро време са приятни. финска
Влажният май е признак на добра година (реколта).
Френска
Дъждовният май оженва орача и дъщеря му. френска

Минало. Настояще. Бъдеще. Предходници.

Съвременници. Потомци
Вчерашният ден е по-добър от завчерашния. Амхарска
Воденицата не може да мели с изтеклата вода. Английска
Което е минало, минало да си остане. Английска
Много вода е изтекла под мостовете оттогава. Английска

11
Най-богат от всички е онзи, който се осмелява да гледа
бъдещето в лицето. Арабска
Днешният ден е ученик на вчерашния. Руска
За да предвидиш бъдещето, трябва да познаваш минало-
то. Руска
Какво е било, са видели дедите, какво ще бъде, ще видят
внуците. Руска
Което е минало, то е загинало. Руска.
Завчера и вчера не приличат на днес. Суахили
Изминатият живот е изтекла вода. Татарска
Споменът за лошото има дълга следа, споменът за добро-
то си отива бързо. френска

Природа. Земя
Във всяко стъбълце има сок. Арабска
Ако си посадил поне едно дръвче, не си живял напразно.
Руска
Който е отсякъл дърво, ще го проклинат децата, който е
посадил дърво, ще го похвалят внуците. Руска
Природата е по-силна от учението. финска

Живот (общо). Смисъл на живота

Животът не е ложе от рози. Английска
Животът е хубав дълъг, седянката — кратка. Калмицка
Животът е като аромат от ядене — не знаеш кога ще
изчезне. Малагасийска
Животът не чака — преминава. Марийска
Ако живееш много, много неща ще видиш. Мозамбикска
Човешкият живот е като полско цвете. Молдавска
Човешкият живот е като яйце в ръцете на дете.
Молдавска
Годините на живота не могат да се купят. Руска
Човешкият живот е кратък като песен. Руска
Животът е като солена вода — колкото повече пиеш,
толкова си no-жаден. Татарска

12
Животът е по-скъп от злато. финска
В училището на живота няма ваканции. френска
Ние знаем началото, знаем края, но средата ни плаши.
Хауса

Умение да се живее
Да живееш, значи да се сражаваш. Амхарска*
Дълго живее онзи, който живее добре. Английска
По-добре славна смърт, отколкото срамен живот.
Английска
Преди да скачаш, научи се да пълзиш. Английска
По начина на живот на човека съдят за ума му. Арабска
С живота не разточителствувай. Арабска
Важно е не колко дълго, а колко хубаво си живял. Гръцка
Животът не е танц — назад не можеш да се върнеш. Зулу
Ако живееш в Рим, живей по римски. Латинска
По-добре да изживееш една хубава година, отколкото хи-
ляда лоши. Молдавска
По-добре да умреш жив, отколкото да живееш като
умрял. Молдавска'
Ние трябва да се равняваме по времето, а не то по нас.
Немска
Само при умерен начин на живот може да се доживее до
старост, при излишества е близка смъртта. Немска
Бързаш ли да живееш, скоро ще умреш. Руска
Не живее повече, който живее по-дълго. Руска
От живота трябва да се вземе всичко, което той може
да даде. Руска
Докато свети слънцето — грей се. Суахили
Който нехайно живее, без почит умира. финска
Човек живее с ум, а се бори с умение. финска
Ставай в пет, обядвай в девет, вечеряй в пет, лягай в де-
вет и ще живееш до деветдесет и девет години.
френска
Трябва да си градиш живот, който трае дълго време.
Френска

13
 Жизнени цели
Всеки куршум има свое предназначение. Английска
Куц, бягащ по пътя, изпреварва онзи, който бяга без път.
Английска
Кучета, които подплашват много зайци, нито един не
хващат. Английска'
Ако не можеш да постигнеш всичко, не бива да се отказ-
ваш от частта. Арабска
Сила, незнаеща цел, е майка на мързела. Африканска
Който върви едновременно по два пътя, ще си изкълчи
краката. Бапеди
Истинският мъж ще постигне целта си. Башкирска
Ако стреляш в два заека, няма да улучиш нито един. Ерзя
Макар че кучето има четири лапи, две животни едновре-
менно не преследва. Конго
„Нека умра, но за нещо голямо" — казала мравката, хапей-
ки палеца на крака. Луганда
Който е взел твърде високо (тон), няма да завърши пе-
сента. Немска
Не е достатъчно да се целиш — трябва да улучиш. Немска
Добрата цел лекува, лошата руши. Суахили
Имаш ли цел — ще намериш път. Суахили
Не се пъхай под тежест, която не можеш да вдигнеш.
Татарска
Който иска целта, приема и средствата. френска
Седнеш ли на два стола, задникът ти остава на земята.
френска

Жизнен опит. Опитност — неопитност

Веднъж ухапаният е двойно no-страхлив. Английска
Дяволът знае много, защото е стар. Английска
Жизненият опит е майка на мъдростта. Английска
Опитът няма общо училище, той учи учениците си по-
отделно. Английска

14
Опитът се придобива скъпо, но глупците нищо друго не
може да ги научи. Английска
Попарен пес и от студена вода се плаши. Английска

Един придобит опит е по-важен от седем правила на мъд-

ростта. Арабска9
Старата камила няма да те подведе. Арабска
Старото муле не се бои от звънците. Арабска
Чергарите араби знаят как да намерят вода. Арабска

Знанието винаги идва твърде късно. Гуренсе

„Ако знаех" идва не в началото, а в края. Дуала
Една и съща ръка два пъти не се наранява. Еве
Този, когото е опарила дза*, не бие с тояга атро* Еве
Старата коза без причина не киха. Кикуйо
Старият кон няма да развали браздата. Коми9
Опитът е най-добрият наставник. Латинска
Стар врабец в плевника не можеш да вкараш. Марийска9
Когато някой е ухапан от лъв, купува си куче. Мозамбикска
Старото куче прави добър лов. Немска9
Старото куче не рови там, където няма нищо. Няня
Старото куче без причина на ръмжи. Овамбо9
Наплашената гараа и от храст се бои. Руска
Не питай старо, а патило. Руска9

Старата гарга не грачи напразно: или нещо е станало, или

нещо ще стане. Руска9
Лисицата отдалече чува хрътката. Сръбска
Лош е онзи файтонджия, който не е падал от капрата.
Сръбска
Дай нож на детето, щом плаче за него. Суахили
Който има белег, раната няма да забрави. Суахили
Знанието и опитът правят човека мъдър. френска
Можеш да се научиш на нещо само като го правиш.
Френска
Старата риба не се> хваща на въдицата. Френска
Опарен петел и от дъжда бяга. Чешка

15
 Живот — смърт
Докато живееш, ти трябва храна, умреш ли — ще ти по-
трябва покров. Амхарска
И сухият лист пада от дървото, и зеленият пада. Га
Където за един е смърт, за другиго е живот. Гереро
Едни си отиват, други идват. Еве
У всеки човек началото на живота предвещава неговия
край. Йоруба
Едно живо магаре е по-полезно от един мъртъв лекар.
' Италианска
Който умее дапрезираживота, не се страхува от смърт-
та. Латинска
Когато еднапатицаумира, друга се излюпва. Маори
Не е трудно да умреш, трудно е да се родиш. Марийска
Щом не си избягнал рождението, няма да избегнеш и
смъртта. Марийска
Животът скарва, смъртта помирява. • Молдавска
Който се плаши от смъртта, губи и живота. Молдавска
Колкото и лошо да е живял човек, пак не иска да умре.
Молдавска
Докато съм жив, смъртта я няма, когато дойде смъртта.
мене няма да ме има. Руска
Живото куче е по-добре от мъртвия лъв.. ~ Руска*
Който е враг на смъртта, е приятел на живота. Руска
По-добре бедно да живееш, отколкото богато да бъдеш
погребан. Руска
Всеки се ражда с плач и никой не умира със смях. френска
По-добре да си жив чирак, отколкото погребан импера-
тор. френска
Рождението е път към смъртта. Хауса
Всяко въже има начало и край. Чешка

Смърт
Ако смъртта закъснява, мислят, че изобщо няма да дойде.
Амхарска

16
Мъртвите нямат права. Амхарска
Не е далеч от смъртта този, който мисли за нея.
Амхарска
Смъртта на мишката е веселба за котката. Амхарска
Смъртта на лакомия вол не е голяма загуба. Амхарска
Чужденецът и смъртта идват неочаквано. Амхарска
Когато смъртта дойде, не можеш да й откажеш.
Английска
Смъртта плаща всички дългове. Английска
Човек може да умре само веднъж. Английска
Еднакво недостойно е за разумния човек и да желае
смъртта, и да се страхува от нея. Арабска
Смъртта е чаша, която никого не отминава. Арабска
И вещицата е тъжна, когато умира дете. Ашанти
Смъртта не е спалня, където можеш да влезеш и после да
излезеш. Ашанти
Умрелия със сълзи няма да върнеш. Башкирска*
Всички умират, но не всички еднакво ги оплакват. Гагаузка
Щом си заболял, ще умреш. Гереро
Гробищата ще те научат на плач. Ду ала
За смъртта няма сираци. Зулу
Земята всичко ще глътне. Зулу
Няма планина без гроб. Зулу
Смъртта пие всякакво питие — и младо, и старо. Зулу
Смъртта се намира на неизвестно място. Зулу
Човек умира не от старост, а от смърт. Зулу
Отишлият си с крака ще се върне, закопаният с лопата
няма да се върне. Калмицка
Смъртта не пита за годините на болния. Латинска
Сърцето умира последно. Латинска
Човек умира толкова пъти, колкото пъти загубва свои.
Латинска
Животът е като глинено гърне — кога ще се строши, не
знаеш. Малагасийска
За умиране разрешение не се иска. Малагасийска
Смъртта не чака да се изтъче покровът. Малагасийска
За умрял не се говори лошо. Мозамбикска'

2 Мъдростта на народите
Където е сянката на човек, там е и гробът му.
Мозамбикска
Смъртта е почивка. Мозамбикска
Смъртта няма ден. Мозамбикска
Би било хубаво, ако никога нямаше смърт на младини, бед-
ност на старини и болест на път. Молдавска
Всеки е длъжен веднъж да умре. Молдавска
За смърт и за сватба никога не мсжеш да бъдеш готов.
Молдавска
Когото е глътнала земята, не може да оживее. Молдавска
Никой не е видял смъртта, а признаците й са известни на
всички. Молдавска
Нишката на живота е много тънка — лесно се къса.
Молдавска
Смъртта е безсмъртна навеки. Молдавска
Смъртта отучва човека от всичко. Молдавска
Човек се ражда за другите, а умира за себе си. Молдавска
Веднъж умира дори и слонът. Ндонга
Всек»; заек може да дръпне мъртвия лъв за брадата.
Немска
Смъртта стига всички. Нянг
Даже и голямото дърво се накланя на север. Овамбо
Две смърти няма, а една е неизбежна. Руска
Младите мрат по избор, старите — поголовно. Руска
На света няма толкова смърти, колкото болести. Руска
Не годините умират, а хората. Руска
От смъртта не можеш да се откупиш. Руска
Пред смъртта всички са равни. Руска
Преди смъртта няма да умреш. Руска
Смъртта и раждането не чакат подходящо време. Руска
Смъртта ще намери причина. Руска
Смъртта още никого не е забравила. Сръбска
Умираш даром, но за погребението готви парички. Сръбска
Мъртъв кон от вълк не се бои. Татарска
Смъртта не идва два пъти. Татарска
Смъртта не съобщава за пристигането си. Татарска
Смъртта не е зад планините, а зад гърба. Украинска

18
Смъртта се бои от онзи, който се бори с нея. Украинска
Всяка смърт има свое име. финска
Смъртта близа, без да чука. финска
Времето минава и идва смъртта. френска
За всичко има лек освен за смъртта. френска
Никой не се е върнал от онзи свят, за да разказва новини.
френска
Смъртта, която седи пред вратата на старите, дебне
младите. френска
Умира и телето, и кравзта. френска
Шест крачки земя стигат и на най-годемия човек, френска
Не чакай смъртта, тя сама ще дойде. Ччвашка

Човек (общо)
Клинецът държи подковата, подковата държи коня, конят
държи човека, човекът — целия свят. Арабска
Един човек може да струва колкото сто, а сто могат да
не струват колкото един. Италианска
Човекът се познава в игра и на път. Италианска
Човек се познава по това, което го обкръжава. Калмицка
Какъвто човек отива в гората, такова дърво среща.
Карелека
Мечката е силна, но се бои от човека. Карелска
Хубаво нещо е човекът, стига да е човек. Латинска
Човекът е като бутилка от черно стъкло: не се вижда
какво има вътре. Малагасийска
Не тухлата, а човекът строи градове. Марийска
Човекът е здрав като желязо и слаб като яйце. Молдавска
Всеки човек е равен на самия себе си. Руска
За да опознаеш човек, трябва да изядеш с него един пуд
сол. Руска
Планина с планина не се среща, а човек с човек се среща.
Руска*
Човешкото сърце е запечг*тана книга. Руска
Сърцето е като дълбока вода — много нещо крие. Тхонга
Човекът винаги ще бъде нужен. финска

19
Няма голяма разлика от човек до чобек. френска
Човек се познава не в града, а в гората. Хауса

Тяло на човека
Дребното магаре до старост е магаренце. Амхарска*
Ако не беше палецът, не би било ръка, а лъжица. Волоф
Ако кракът няма бедро, не може да стои. Дуала

На таралежа очите са малки, но виждат добре.

Малагасийска
Горко на онзи, който има хляб, а няма зъби. Молдавска
Носът издава този, който много обича да пие вино.
Молдавска
Стомахът е като мелница — когато не мели нищо, тога-
ва се разваля. Молдавска
Стомахът може да каже, че устата е полудяла. Молдавска
Тялото е слуга на душата, Молдавска
Ако очите не виждат, няма да помогнат нито светлина-
та, нито очилата. Немска
По-добре да си строшиш крак, отколкото главата. Немска
Здрав търбух и длето смила. Руска

Търбухът не е чувал — в запас не можеш да се наядеш.

Руска
Лошите зъби не са като празните места от зъби. Сафва’
Не е голямо геройство да имаш огромно тяло. Татарска
Разклатилият се зъб няма да се задържи. Татарска
Сърцето плаче — главата бол(Л Удмуртска
Кръвта не е вода, а сърцето не е камък. Украинска
На лош стомах и мед не понася. Украинска
Ръстът зависи от костите, а не от месото. финска
Без ноздри носът е безполезен. Хауса
Най-точният часовник е стомахът. Чешка
Бори се, докато имаш сили; яж сланина, докато зъбите ти
са цели. Чувашка

20
 Слаб — тлъст. Сакатост. Плешивост
В дома на слепия и куцият е атлет. Амхарска
Плешивият няма пърхот. Амхарска
В страната на слепите и едноокият е иар. Английска
Слаб като гребло. Английска
Глухият не чува — измисля: Гагаузка
Плешивостта не е порок, а признак на мъдрост. Латинска
Не бързай да оплешивееш. Малагасийска
Всеки добър човек пълнее. Молдавска
Глухият не чува, но се досеща. Молдавска

Добре би било, ако имаш и кости, а не само корем

Молдавска
Кокошките не обичат тлъст петел. Молдавска'
Не наричай плешивия плешив. Молдавска
Плешив лесно се стриже. Молдавска
Тлъста котка мишки не лови. Молдавска
Толкова слаб, че от вятъра се люлее. Молдавска
Всеки сакат по своему куца. Руска
Затова и плаче слепият, че не вижда нищо. Руска
Дебел корем ни за танц, ни за работа. Руска
Докато тлъстият отслабне, на слабия душата ще излезе.
Руска
На дебелия и кожата му тежи. Руска
На плешивия всички косми се водят на отчет. Руска
Не е беда да е гол черепът, ако има ум под него. Руска
Плешивият не може да бъде къдрав. Руска
Плешивият не се разорява за гребени. Руска
По-добре да куцаш, отколкото да седиш неподвижно.
Руска.
Cdkamocmma не е безчестие. Руска
Тлъстият човек често е тънък мошеник. Руска
Тлъста е кравата, но вимето й е празно. Сръбска
От близане на стени не се напълнява. френска
Който пие до дънце, ще оплешивее. Чувашка

21
 Възраст (общо)
Има десетгодишни възрастни и четиридесетгодишни де-
ца. Дагестанска
Ние притежаваме възрастта нс своите кръвоносни съдо'
ве. Латинска
Който на двадесет години не е красив, на тридесет не е
силен, на четиридесет не е умен и ма петдесет не е бо-
гат, няма какво да очаква. Немска
Когато се появи брадата, настъпва зрялост. Руанда
Детството е зелено, младостта е храбра, старостта —
мъдра. Руска
За годините на коня питат на пазара. Татарска
Годините на везни не се теглят. финска
И най-хубавият кон става кранта. френска
Първият от близнаците винаги остава по-стар от своя
брат. Хайя

Младост
От млада захарна тръст бира няма да получиш. Кикуйю
Младият бързо се уморява. t Коми
Младостта минава като вятър. Латинска
Млада ли е жената, яденето е безвкусно. Малагасийска
Младостта опиянява по-силно от виното. Молдавска
На младини човек е като кон без юзда. Молдавска
На младия ездач е трудно да язди стар кон. Молдавска
Дървото не ражда плодове, преди да израсне. Овамбо
Разсъмването не може да продължава цял ден. Румънска
Младостта не е в годините,‘а в силата. Руска
Младостта не е кесия — изгубиш ли я, няма да я намериш.
Руска
Младото сърце винаги е по-близо до истината. Руска
Младият човек прилича на бягащ по открито поле (т. е.
вижда се целият). Сомали
Момче не може да убие лъв. Сото

22
Какъвто си бил на младини, такъв ще легнеш и в гроба.
Сръбска
Който не умее да се ползува от младостта, той и ста-
роспкяа си няма да прекара в покой. Татарска
Младост втори път не бива. Татарска
Млад ум — като облаче при вятър. Удмуртска

Младост — старост
Денят може да се хвали едва вечерта. Английска
Козето телетата вървят заедно с говедата, те бозаят
от майките си. Бапеди
Старецът, и като лежи, вижда далече, детето и право ни-
що не вижда. Волоф
Където отива по-старият близнак, там отива и по-мла-
дият. Еве
Когато младата жена умира, човек се връща към старата.
Кикуйо
Старата антилопа кърми своето малко. Кози
Сред младите и старият човек младее. Коми
И младата жаба няма талия, и старата няма. Крио
Детето възхищава възрастния. Ламба
Като жаба: седи ли .— на бабичка прилича, скочи ли — за
млади минава. Малагасийска
По-добре немощен старик, откслкото млад лентяй.
Малагасийска
Младото дърво под стари дървета не може да расте.
Малагасийска
Оборът на воловете не е устойчив, ако няма обор за те-
летата. Мозамбикска
Вечерта ще покаже какъв е бил денят. Мокша*
Младият е слаб с ум, старият — със здраве. Мокша*
Старият няма да се подмлади, а младият остарява.
Мокша*
Старото дърво на младото се опира. Мокша*
У старото и у младото умът е един и същ. Мокша*

23
Сухият лист някога е бил свеж, старецът някога е бил бе-
бе. Монго
Младостта е буйна, старостта е кротка. Немска
Старите — за съвет, младите — за дело. Немска
Листа, който яде старата коза, го яде и младата. Нянг
Има ли разсад, има и зърно. Овамбо
Където е вървял старият скакалец, там отива и младият.
Овамбо
Младите жаби квакат по-добре от старите. Овамбо
По-богат е млеконадоят от кравите, които се доят не за
първа година; първескинята губи мляко напразно. Овамбо
Старото се спуска, младото се издига. Овамбо
Това, което е остаряло, някога е било младо. Овамбо
И старостта не е страшна, ако младите помагат. Руска
Младият с играчките, старият с възглавниците. Руска
Младостта е лекомислена, старостта е предпазлива.
Руска
Младостта не е грях, старостта не е за смях. Руска
Младостта сама украсява, старостта трябва да се укра-
сява. Руска
Празна младост — безпътна старост. Руска
Седемдесет години за снахата са много, а за бабата —
таман. Руска
Старото остарява, младото расте. Руска
Яйцата не учат кокошката. Руска
Който е по-стар от теб макар и с една година, е по-умен.
Сомали
Зеленото дърво не загива, загива засъхналото. Сото
Когато дядото говори, на внука трябва да му растат
ушите. Сръбска
Когато старият вълк спи, младата лисичка отива на раз-
ходка. Сръбска
Където млад влиза вкъщи, там на стария крила поникват.
Сръбска
Едни са щастливи в младостта, други — в старостта.
Татарска

24
Младият е силен с краката, старият — с главата.
Удмуртска
Старото се заменя с ново, старите — е млади. Удмуртска
Детето тегли към водата, старецът — към огъня, финска
Младият е красив, старият — умен. финска
Младият заяква след ядене, старият ~ след сън. финска
По-добре почетна старост, отколкото срамна младост.
финска
Ако младостта знаеше и старостта можеше. френска
Сухото дърво не може да се огъне, но младото може.
фулбе
Детето обича да показва силата си, възрастният — ума
си. Хауса
Киселото мляко няма да стане прясно, бабата няма да
стане момиче. Чувашка
Старият човек струва колкото четирима млади. Чувашка

Старост
Всеки трябва да живее дълго, но никой не бива да бъде
стар. Американска
Когато волът остарее, държат го заедно с телетата.
Амхарска
Когато състезателният кон остарее, превръща се в кран-
та. Амхарска
Остарелият лъв е забавление за мухите. Амхарска
Скърцащата врата дълго виси на пантите си. Английска
Увехна розата, изчезна й ароматът. Арабска
Брадатата уста не говори неправда. Бапеди
По остарялото дърво се появяват чворове. Бапеди
От устата на старец може да излиза лош дъх, но не и ло-
ши думи. Гереро
Думата на стареца не остава без внимание Дуала
Ако дядото казва нещо, не трябва да ходиш при баща си
да питаш отново. Еве
Старостта не предупреждава за пристигането си. Зулу
Старата жена радва този, който се е оженил за нея. Ила

25
Любовта на старика е като зимата за цветето.
Италианска
Старият вол няма силни мускули. Кикуйо
Речта на старика не се «пени. Кози
Старостта никой няма да иибегне. Коми
Състариш ли се, нищо вече не може да те подмлади. Коми
Старецът не прави погрешни стъпки, а само се подхлъзва.
Конго
Никой не иска да остарява, но всички искат да живеят
дълго. Крио
Няма ми що, което не старее. Кунду
Старите хвалят миналото. Латинска
Песента на старците завършва със сълзи. Малагасийска
Очите на стареца виждат двойно. Малагасийска
Думата на по-стария не е безполезна. Марийска
Старата коприва по-силно жари. Мокша'
И на старини човек иска са живее. Молдавска
Идва време, когато само средата на хляба е вкусна.
Молдавска
Когзто косите белеят, сърцето слабее. Молдавска
Не се присмивай на стария, сам ще остарееш. Молдавска
Скърцащата каруца по-дълго издържа. Молдавска
Колкото е по-стар човек, толкова е по-мъдър. Нембе
Достатъчно стар, а не е умен. Немска"
Старият козел има здрави рога. Немска
Всички стари петли са излезли от яйца. Руанда
Духът е бодър, а плътта — немощна. Руска
Не годините състаряват, а животът. Руска
Старост — нерадост. Руска
Старецът по-добре знае откъде да чака смъртта. Сомали
Това, което казва старец, може да предизвика удивление,
но винаги е истина. Сонги
Старците хвалят старото време. Сръбска
Желание има, ама сили не достигат. Татарска
Остарелият вълк става за посмешище на кучетата.
Татарска"

26
На свежо цвете и пчелата каца, а повехналото отминава.
Украинска
Против старост лекарство няма. Украинска
Старостта не е радост, а смъртта не е сватба.
Украинска
В лодката старият човек е съветник. финска
Възрастният и без бавачка ще мине. финска
Старостта, кактс и бедата, не идва сама. финска
Добър ден, очила, сбогом, девойчета. френска
Или трябва да остарееш, или трябва да умреш млад.
френска
Най-гпъжното в старостта е това, че и тя отминава.
френска
Старостта е болница, в която се приемат болни от всич-
ки болести. френска
Без съвета на старите работата няма да потръгне.
Ч/вашка
Да растеш е добре, да старееш — лошо. Чувашка
Старицата канила смъртта, но не я дочакала. Чувашка
Старият дъб е с хралупи. Чувашка

Здраве (общо)
На деветдесет години здраве няма. Амхарска
Богатството е нищо без здраве. Английска
Две неща се оценяват, след като се изгубят — здравето
и младостта. Арабска'
Който никога не е боледувал, не цени здравето. Башкирска'
Пари се печелят лесно, здраве — трудно. Гагаузка
Здравето и мъдростта са двете блага на живота.
Латинска
В здравото семейство винаги има радост. Марийска
Ако здравето не угасне, ще има и сила, и красота.
Молдавска
Девет десети от нашето щастие се крепи на здравето.
Немска
В здраво тяло — весел ум. Румънска'
Болен ли си, лекувай се, здрав ли си. пззи се. Руска
27
Болният бяга от гроба, здравият бърза към гроба. Руска
Всичко е поправимо, ако човек е здрав. Руска
Здравата ябълка не пада от клона. Руска
Здравето е в ръцете на човека. Руска
Здравето и радостта подмладяват. Руска
Изгубил ли си пари — нищо не си изгубил; изгубил ли си
време — много си изгубил; изгубил ли си здраве — всич-
ко си изгубил. Руска
Който расте нежен, боледува през цялата година. Руска
Където е здравето, там е и красотата. Руска
Недобре скроен, но здраво съшит. Руска
Докато човек е здрав, и водата му е сладка. Сръбска
Здравата глава ще си намери шапка. Татарска
Когато имаме здраве, не го пазим, когато го загубим —
плачем. Украинска.
Здравият вид е по-добър от препоръчителните писма.
френска
И високата планина ще рухне, ако всеки ден я подкопават.
Френска

Болести. Грижи за болните

Който не е боледувал, не познава болка. Албанска
Малкото червейче голямо дърво поваля. Албанска
Не годините, а болестите ни състаряват. Албанбка
За онзи, който си крие болестта, лекарство няма.
Амхарска
Болестите са лихви за получените удоволствие. Английска
Треските идват на кон, а си отиват пешком. Английска
Най-острата болка е тази, която безпокои в момента.
Арабска
Ако прокаженият умира от едра шарка, заравят го два пъ-
ти по-дълбоко. Малагасийска
Заболее ли, най-добър приятел те нарича, оздравее ли, и
къщата ти може да запали. Малагасийска
Прокаженият и богатството не го радва. Малагасийска

28
Удариш се по черния дроб, заболи те жлъчката.
Малагасийска
Ько болният иска да яде, не вярвай, че е болен. Молдавска
Ако всички болни умираха, на земята не би имало нито
един човек. Молдавска
Болест и бедност не могат да се скрият. Молдавска
Болния и децата го командват. Молдавска
Болестта, където види мека постеля, там отива.
Молдавска
Болния и златно легло не го радва. Молдавска
Езикът най-често докосва болния зъб. Молдавска
Както няма хубава старост, така няма и хубава болест.
Молдавска
Когато лъвът е болен, зайците скачат на гърба му.
Молдавска
Невидимата рана е най-тежка. Молдавска
Опознатата болест е наполовина излекувана Молдавска
Три неща са лоши: дъжд в къщата, зла жена и зъбобол.
Молдавска
Болният и здравият имат различни мисли. Немска
Болния и мухата на стената го дразни. Немска
Издръжливостта облекчава всяка болест. Немска
Както и да поставяш болния, все му е зле. Немска
Кой за каквото го боли, за това говори. Немска
Не питай болния дали иска мек хляб. Румънска
Болестта не ходи по гората, а по хората. Руска*
Болестта осакатява човека. Руска*
Болният очаква здраве дори пред смъртта Руска
Всекиму неговата болест тежи. Руска
За болестта няма съдба, има лекари. Руска
Зъбите трябва да се вадят с корена. Руска*
И захарната болест не е сладка. Руска
На болния — легло, на умрелия — гроб. Руска
На болния стомах и пелмени вредят. Руска*
На лекуван кон далече няма да отидеш. Руска
Не питай болния за здравето му. Руска

29
Няма дърво, на което птица не би кацнала, няма човек.
към когото болест не би се лепнала. Руска
С болни крака на дълъг път не тръгвай. Руска
Стара болест трудно се лекува. Руска
Търси болестта си на дъното на чинията. Руска
Който боледува, още не умира. Суахили
По-добре да с? предотврати болестта, отколкото да се
лекува. Суахили
болестта идва като планина, а си отива на песъчинки.
Татарска
Главата боли в четири случая: когато много спиш, когато
не спиш никак, когато преядвш и когато изпиеш много
вино. Татарска
Който крие богатството си, ще се разори, който крие
болестта си, ще умре. Татарска

Който няма мъка, не плаче, който не е болен, не пъшка.

Татарска
Лисицата не обича кучешкия лай, болният не обича шеги-
те. Татарска
Слабият човек и от прашинка ще заболее. Татарска
Боледува волът девета година, но още не е привикнал към
болката. Украинска.
Болестта идва крадешком. финска
Болестта има много навици, но нито един добър. финска
Болестта няма да убие, ако животът не е изживян.
финска
Кашлицата е смехът на старика. финска
Не всяка болест е смъртоносна. финска
Чворът и у гнилото дърво е твърд. финска
Болката е предан страж на здравето. френска
Не лишавай болния от надежда дори да изглежда, че
смъртта е вече на прага. френска
Светът е поле за болести. Хауса
Хремата казва: „На силния половината здраве ще отнема.
а на слабия — цялото." Чувашка
 Лекари. Лечение
Извади зъба, за да не те боли главата. Албанска
Когато болният има много лекари — умира. Амхарска
Лекар след смъртта е като горчица след обяда. Английска
Тежките болести трябва да се лекуват със силни сред-
ства. Английска
Търси лекаря, преди да си се разболял. Арабска
Лекарят не пие лекарствата вместо болния. Ашанти
Тежката болест хубава храна я лекува. Башкирска
И лекарят може да сбърка в лекарството, Зулу
Лекарят ие може да лекува сам себе си. Зулу
Безумен е онзи, който от лъжлив срам крие болестите си.
Латинска
Едно е да лекуваш, друго — да излекуваш. Латинска
Който правилно диагностицира, той правилно лекува.
Латинска
Лекарят лекува, природата оздравя. Латинска
Съмнителното лекарство е по-добро от никакво. Латинска
Добре е да оздравееш без лекарства. Малагасийска
Пие се лекарството, което се познава. Мозамбикска
Търси лекар онзи, който е болен. Мозамбикска
Лекарят пита не как си, а какво ти е. Молдавска
Хем не помага да оздравееш, хем не дава да умреш.
Молдавска
Лекува се не болестта, а хората. Мордовска
Лошият лекар е по-опасен от болестта. Мордовска
В присъствието на лекаря и отровата е лекарство.
Немска
Когато лекарят влиза, болките излизат. Немска
Който иска да бъде лекар на друг, не трябва да му показва
своите рани. Немска
Лекар и болен заедно, знаят повече от един лекар. Немска
Най-добрите лекари в света са диетата, светлината,
въздухът, движението и водата. Немска
По-добре нито един лекар, отколкото трима. Немска

31
Природата е лечител на болестите, а докторът — по-
мощник на природата. ’ Немска
Липсата на едно лекарство не пречи на приложението на
друго. Овамбо
И хрянът е лекарство. Румънска
Облеклото не прави лекаря. Румънска
Да не се лекуваш е лошо, а да се лекуваш — още по-лошо.
Руска
Един добър лекар ще излекува по-бързо от сто лоши. Руска
Където има много лекари, там има и много болни. Руска
Хубавото лекарство никога на е сладко. Руска
Част, която не може да се излекува, е по-добре да се
отреже. Руска.
Заболееш за час, лекуваш се месец. Удмуртска
Знахарката е път към оня свят. Украинска
И добрият лекар не всяка рана лекува. финска
Да сменяш лекаря, значи да удължаваш болестта, френска
Земята скрива грешките на лекарите. Френска*
Не се съветвай с лекаря, а с болния. френска
Ако живееш с ум, не ти е нужно лекарство. Чувашка

Хигиена. Чистота
Където не влиза слънце, там влиза лекар. Албанска*
По-добре да бъдеш чист, отколкото сит. Албанска
Най-добре мирише онзи, който на нищо не мирише.
Английска
Сплетените коси не се объркват. Арабска
Не окачвай украшения на мръсно тяло. Малагасийска
В пометения дом се спи хубаво. Молдавска
Отгоре лъскав, а ризата му мръсна. Молдавска
Ризата на детето говори за неговата майка. Молдавска
Чистотата запазва здравето, въздържанието укрепва
ума. Молдавска*
Човек, подобно на сянката, без светлина загива.
Молдавска*

32
Дръж главата си на хладно, краката на топло и тогава и
най-добрият доктор ще бъде беден. Немска
Чистата уста е враг на болестите. Румънска
Банята е втора майка. Руска
Огънят чисти, водата мие. Руска
От сурово месо ще затлъстееш, от влажно място ще за-
болееш. Руска
По-добре да дишаш чист въздух, отколкото да пиеш ле-
карство. Руска
Режимът е залог за здраве, Руска
В три води по-добре се мие, отколкото в една. Сръбска
Когато ризата е бяла, и жената е мила. Украинска

Храна, Готвачи
Има ли хляб, и без маса може. Албанска
Зеле с мляко не се яде. Амхарска
По-добре добър стомах, отколкото добър готвач.
Английска
Плодовете са музиката на храната. Гръцка
Когато храната е малко, тя е вкусна. Дуала
Всичко, което е попаднало в стомаха, е храна. Канури
Да ядеш много вечер е безполезно: утре пак ще бъдещ гла-
ден, Кирунд и"
Само с камшик няма да подсилиш коня. Латвийска
'Хлябът и сиренето наливат бузите с руменина. Латинска
Когатр има сол, всичко може да се сготви. Малагасийска
Нарязаният лук по-силно мирише, Малагасийска
Безсолният качамак е като сватба без музика. Молдавска
Добре изпеченият хляб чака гости. Молдавска
Корав хляб цяла къща насища. Молдавска
Месото с кокали е най-вкусно. Молдавска
Не е нужно много майсторство за приготвянето на хра
ната, трябва да умеещ да я посолиш. Молдавска
Хляб и сол — и живей под слънцето. Молдавска
Качеството на ядтието мо^ке да се определи само по вре-
ме на ядене, Немска

3 Мъдродгнта на наррдите
33
От гроздето тече живот. Немска
Добре е, когато в гърнето има много масло, но не е добре.
когато яденето е пресолено.
Докато има зеле в кацата, няма страшно. Полска
Важното е постелята да е топла, а яденето може и сту
дено да е. Румънска
Който яде грозде, яде сгъстено слънце. Румънска
Без хляб и без сол никой не обядва.
Готвач от глад не умира.
Гроздето не е град: не бие, не сваля, а на крака изправя.
Руска
Добрият готвач струва колкото седем лекари.
Има ли хляб на масата, и масата е престол. Руска
Който яде лук, е избавен от вечни мъки.
Не всички, които ходят с дълги ножове, са готвачи. Руска
Не е беда, че е лошо яденето, беда е, че го няма.
Рибата преварявай, зеленчука недоварявай. Руска
Телешко месо — половин месо. Руска
Хлябът е хубав днешен, виното — стогодишно, а дружба
та — вечна.
По-добре недопечено, отколкото препечено. Сръбска
Има ли ядене, лъжица ще се намери. Татарска
Когато кипи казанът, черпакът цена няма. Татарска
Към прясното и кисело е нужно. Удмуртска
Хлябът вдига, а виното сваля. Удмуртска*
Виното и цигулката, колкото са по-стари, толкова са по-
добри.
Човек от човешка храна не умира.
Не е достатъчно само зелето, трябва и сланина. френска
В приготвянето на храната гладът е лош съветник. Хауса
Риба от блатото не се пържи заедно с риба от реката.
Хауса
Без сол и сиренето не е вкусно. Чувашка
Бял дроб, колкото и да го вариш, масло не пуска. Чувашка
Маслото не засяда в гърлото. Чувашка
Остатъкът от храната няма вкус. Чувашка

34
 Хранене. Хигиена на храненето
Който яде храната, той чувствува и миризмата. Аканска
Ако със зеле излъжеш стомаха си, при изкачване в плани-
ната ще ти се подгъват краката. Амхарска
За да ядеш риба, трябва да умееш. Амхарска
Яж на воля, пий с мярка. Английска
Яж по една ябълка на ден, и доктор няма да ти потрябва.
Английска
Никой не знае от какво ядене слонът е толкова голям.
Ашанти
Който яде много, ще си развали стомаха. Кикуйо
Това, което е в стомаха, е по-важно от онова, което е в
устата. Кози
Виното е мляко за старците. Латинска
Който е умерен в яденето, сам си е лекар. Латинска
Човек не живее, за да яде, а яде, за да живее. Латинска
Не карай беззъбия да бърза, когато дъвче. Малагасийска
Нямаш ли зъби, не се срамувай да вземеш нож.
Малагасийска
Яж и пий с мярка, и няма да те боли коремът. Мокша*
Голямата лъжица раздира устата, но пък разкрасява лице-
то. Молдавска
Две яденета не е лошо, по-лошо е, когато няма нито едно.
Молдавска
Който яде по-малко, ще яде и утре.
I
Молдавска
По-добре два пъти да се наобядваш, отколкото един път
да бъдеш бит. Молдавска
Ранната закуска удължа£1а живота. Молдавска
Седнал ли си на масата, яж до насита. Молдавска
Селската трапеза малко болести носи. Молдавска
Гледайки яденето, няма да се наядеш. Немска
Да съкратиш вечерята си, значи да удължиш живота си.
Немска*
Добре сдъвканото е наполовина смляно. Немска
След ядене или постой, или направи хиляда крачки. Немска

35
Умереността в яденето предпазва от riognapa. Немска
Хлябът, изяден преди работа, създава лонтли. Немска
Който изяде един морков, ще добие капка кръв. По лек?
Който не харесва, яде по-малко. Португалска
Дългото ядене е по-добро от дългия разговор. Румънска
Първо опитай, после яж. Румънска
Ако ядеш и четеш едновременно, ще си глътнеш памет-
та. Руска
Без вечеря възглавницата под главата е по-мека. Руска
Виното весели, от виното и глава боли. Руска
Вкусният залък — накрая. Руска
Закуската си изяж сам, обедът раздели с другарите си, а
вечерята дай ма врага си. Руска
Каквото е битието, такова е яденето и питието. Руска
Когато ям, съм глух и ням. Руска
Колкото повече подъвчеш, толкова повече ще поживееш.
Руска
Нв ме храни с това, което не я?л. Руска
Няма я тази птица, която пяла, а не яла. Руска
От добрия обяд и за вечгря ще остане. Руска
Яж до половин насищане, пий до половин напиване — ще
преживееш цял век. Руска
Яж повече риба и краката ти ще бъдат пъргави. Руска
Където е сладко, там трудно се ст.два от масата.
Сръбска
От голяма панища яж с малка лъжица. Сръбска
Не бързай да ядеш горещата каша 6т средата, а взимай
търпеливо от края. Татарска
Яж много — ще изядеш малко, яж малко — ще изядеш
много. Татарска
Яж така, че да ти мърдат ушите, работи така, че да ти
изскача сърцето. Татарска
Сладкото се яде по малко. Удмуртска
Ножът заменя на стареца зъбите. финска
Човек изяжда, човек и добива. финска
Виното е млякото на старците. Френска
Начупеният хляб няма господари.. френска

36
Овца, която блее, загубва хапката си. френска
Да видиш яденето, не значи да го изядеш. Хауса
Лошата супа дълго не свършва. Хауса
В гладен стомах — топла супа. Чувашка
Искаш ли да бъдеш здрав, малко яж и още по-малко пий.
Чувашка
С едно яйце една пита трябва да св изяде. Чувашка

Апетит. Лакомия
Най-вкусното ядене е онова, което ядеш, когато си гла-
ден. Амхарска
От лакомия загиват повече хора, отколкото от меч.
Английска*
Лакомията замъглява разума. Арабска
Стомахът е враг на човека. Арабска
Смъртта на човека е между челюстите му. Арабска
И ръжения хляб яж с апетит. Башкирска
И този, който иска два дяла, изяжда само един. Дзаламо
На ситата мишка и сланината се струва безвкусна.
Литовска
Богатата кухня води до бедност. Молдавска
Който сам си готви храната, яде с по-голям апетит.
Молдавска
На лакомия залъкът в чуждата ръка изглежда по-голям.
Молдавска
Не е луд, който изяжда седем хляба, а който му ги дава.
Молдавска
Ненаситен като поп. Молдавска
От обилна храна кучето побеснява. Молдавска
Човек се поправя от това, което му е по вкуса. Молдавска
Апетитът идва с яденето. Немска'
Гладът & най-добрият готвач. Немска*
Лакомията лодушва петното още преди да е заклано аг-
нето. Немска
/хакомията опразва джобовете. Немска
Очите са по-големи от CrHiOMaxa. Немска

37
Стомахът довежда някои до бесилката. Немска
Стомахът е лош съветник. Немска
Не от пост, а от лакомия мрат хората. Руска
Търбухът е бездънна яма: колкото и да слагаш, никога ня-
ма да я напълниш. Руска
Търбухът е сит, а очите са гладни. Руска
Търбухът не се насища с думи. Сръбска*
Търбухът е злодей: не помни старото добро. Сръбска
Щом кравата не яде трева, не я принуждавай. Татарска
Лакомият се поти при ядене, а мръзне при работа, финска
Не е от соса, а от апетита. Френска
Заради търбуха пропада главата. Чувасика
На полето яденето е по-вкусно. Чувашка

Външност
Случва се плодът, който изглежда изсъхнал, да бъде по*
вкусен от този, който изглежда сочен. Аканска
Не бива да съдиш за дървото по кората му. Английска'
Под прекрасна външност може да се крие низка душа.
Английска
Да имаш нокти не значи да си лъв. Арабска
Жабата не плаче, макар че външността й е непривлека-
телна. Дуала
Във влажната на вид гора няма вода. Еве
Крокодилът не може да захвърли бронята си: той в нея се
е родил. Еве
Гостът трябва да се приема не по лицето, а по корема.”
Ила
С помощта на фризьорката годеницата оплешивява.
V Испанска
За кучето не се съди по козината. Карелска
Външният вид на кучето съответствува на породата му.
Квели
Просената нива се познава по стеблата. Кикуйо
Външността е измамна. Латинска
Лицето е*огледало на душата. Латинска*

38
По ноктите познаваме лъва. Латинска
На красивата външност не се доверявай. Луганда
Птичката по крилете се познава. Мозамбикска
Брадата и мантията не правят философа. Немска
Златната юзда не прави коня по-добър. Немска
И черната крава дава бяло мляко. Немска
Лицето издава негодника. Немска
На набръчканата шия перлите плачат. Немска
Не всички магарета имат дълги уши. Немска
Перото на шапката не прави ловеца. Немска
Стъклото и в златна рамка пак си е стъкло. Немска
Почтеният човек не е с голям ръст, високопоставеният
човек не е планина. Овамбо
Човек не се ражда без външност. Овамбо
Врабецът и на старини изглежда млад. Руанда
На главата гъсто, а в главата пусто. Руска
Огледалото не е виновно, ако лицето е криво. Руска
Отвън мило, вътре гнило. Руска
Очи лъчисти, мисли нечисти. Руска
С белила няма да станеш мила. Руска
Външността ти говори по-високо от теб. Сомали
Черпак с пирографирана на него рисунка се харесва заради
рисунката. Сото
Не всяка птица, която пее, е славей. Сръбска
И от злато да направиш цървул, пак цървул ще остане.
Татарска
Кон без осанка е крава. Украинска*
Красива зелка, а кочанът й гнил. Украинска
Мургавата кожа със сапун не можеш да измиеш. финска
Мъж без брада е като кон без опашка. финска
Да си и да изглеждаш са две различни неща. френска
Не трябва да се съди за чувала по етикета му. френска
Не е толкова дявол, колкото е черен. френска
Руното струва повоче от овцата. Френска
Хората не се мерят с аршин. френска
Тази вода е тъмна, но не е дълбока. фулбе
Каквото лицето, такава и душата. Чувашка

39
 Красота. Хубаво — грозно
Красавици сред маймуни не се търсят. Амхарска
Красивата вещ винаги радва. Английска
Колкото и високо да издига глава красотата, краката й
пак опират на земята. Арабска
Не с красота се живее на света, а с щастие. Гагаузка
Няма красавец без недостатъци. Зулу
Огледалото няма да разкраси човека. Карелска
Действително хубавото е винаги хубаво. Кикуйо
Красиво лице и добро сърце рядко се срещат у един човек.
Коми
Трепетликата е красива, но сърцевината — гнила. Коми
Не трябва да се обича човекът заради красотата му.
Конго
Красивото лице е няма препоръка. Латинска
Никой не е грозен по собствено желание. Мозамбикска
Няма татуировка без кръв. Мозамбикска
Красивото се харесва на всички. Молдавска
Красота без мъдрост е като цвете в кал. Молдавска
Красотата с времето изчезва, а мъдростта се увеличава.
Молдавска
Паунът трябва да мълчи, ако иска да се хареса. Молдавска
Красивият вид продава лошия съд. Немска
Красотата и умът рядко Са сродни. Немска
Красотата преминава, доброта.па остава. Немска
С красота картофи не се купуват. Немска
Само с красота не можеш да се найдеш. Немска
И красивите цветя биват отровни. Руска
Красавица без ум е като кесия без пари. Руска
Красивият вид не разваля човека. Руска
Красотата не придава ум. Руска
Розата и руменото лице бързо повяхват. Сръбска
Красивият пръст е винаги с пръстен. Суахили
Красотата е нужна само на сватбата, ум^т — всеки ден.
Татарска
С красота праз реката к«ма да минеш, с ум — ще преми-
неш. Татарска
Човекът е пъстър отвътре, животното — отвън.
Татарска
Ако рядко виждаш птици, и свраката ти изглежда краси-
ва. финска
За уродство не глобяват. финска
Красивият и в плевнята е красив. финска
Красотата на един не можеш да разделиш между всички.
финска
Огледалото не радва грозния. финска
От женската хубост мъжът не забогатява. френска
Стока, която се харесва, е наполовина купена. френска

Облекло. Украшения. Мода

Яж, каквото искаш, но се обличай като другите, Албанска
Преди да сложиш тюрбан, трябва да станеш учен.
Амхарска
Който няма глава, няма нужда от шапка. Английска*
Магарето ще си остане магаре дори да е натоварено със
злато. Английска
Хубавото об/<акло отваря всички врати. Английска
Шивачът прави мъжа. Английска
Дреха, която пази от студа, ще опази и от горещината.
Арабска
Красива премяна украсява само този, на когото отива.
Арабска
Под покривалото може да се окаже змия. Арабска
Главното се крие вътре, а дрехата само придава окраска.
Бапеди*
Прили .а .пи като на свиня ярем. Гагаузка
Мръсната дрел« е по-добра от никъ^ва. Ебе
Човекът — ><<ова е дрехата. Еве
Най-добрата лр&на давай на друг, добрата дреха обли-
чай ;:и си Ос си. Калмикска
На криеш. ~ д^елата криво стои. Коми

41
По дрехите не можеш да познаеш вътрешността на чове-
ка. Коми
Според човека и облеклото. Коми'
Ако дрехата е малка, не топли. Маори
Студът не обича контетата. Молдавска
Златният нашийник не прави свинята по-хубава. Немска
Каквато главата, такава и шапката. Немска
Модата прави закона. Немска
Хубавите пера правят хубава птицата. Немска*
Шлемът не прави воина. Немска
Ако хиената си сложи шапка на овчар, ще я поканят и в
други краали.* Овамбо
Дяволът, в каквото и да се премени, все дявол ще си
остане. Руска.
За едната половина от своята привлекателност жените
са задължени на природата, а за другата — на шивачки
те. Руска
Зиме без кожух не е срамно, а студено. Руска
И с шапка глупак, и без шапка глупак. Руска
И под скъсаната шапка живее глава. Руска
Кому каквото прилича, то е красиво. Руска
На беден и крадец всяка дреха е таман. Руска
По дрехите посрещат, по ума изпращат. Руска*
Хубавата дреха не прибавя ум. Руска
Градски дрехи можеш да облечеш бързо, но за да станеш
гражданин, е нужно време. Сомали
Дрехата, която нямаш, не те топли. Сомали
От каквото един се срамува, в него друг се пременува.
Сомали
Богатата дреха и къщата могат да прикрият голяма бед-
ност. Сръбска
Да се съблечеш е по-лесно, отколкото да се облечеш.
Сръбска
Дрехата не винаги ще каже каква душа се крие под нея.
Сръбска
На познато място се уважава човекът, на непознато —
дрехата. Татарска*

42
Коня Лхенят не по седлото, човека уважават не по дрехи-
те. Удмуртска
Не дрехата краси човека, а добрите дела. Украинска
И кралят не винаги ходи в ново. финска
По-добре кръпка, отколкото голо коляно. финска
Бог дава дрехата според студа. френска
Дрехата не прави човека, но го украсява. Френска
Златната юзда не прави коня по-добър. Френска
На празен стомах кадифена рокля. Френска
На старо магаре златна юзда. френска
Не можеш да познаеш нито виното по бъчвата, нито чо-
века по облеклото. френска

МИСЛЕНЕ. УМ. МЪДРОСТ. ГЛУПОСТ

Мислене. Мисли
Нощта е майка на всички съвети. Амхарска*
Главата не е плод на папайя — не можеш да я разтвориш,
за да видиш какви мисли има там. Ашанти
Да мислиш, значи да спориш със себе си. Испанска
Имаш ли опашка — върти я, имаш ли разум — помисли.
Калмицка
Мислите не се обмитяват. Немска
Първата мисъл не винаги е най-добрата. Немска
Мисли така, че после да не премисляш. Руска
Мъдрият нищо не прави, без да помисли. Руска
Не е трудно да се направи, трудно е да се измисли. Руска
Няма нищо по-бързо от мисълта. Руска
От добрите мисли укрепва умът. Руска
С премисляно миналото няма да върнеш. Руска
Утрото е по-мъдро от вечерта. Руска
Колкото и да мислиш, на сто половината е петдесет.
Татарска
По-добре един ден да мислиш, отколкото цяла седмица да
се трудиш напразно. финска
Не можеш да мислиш за всичко. френска

43
 Ум. Глупост. Мъдрост
По-добре малко ум, отколкото много сила. Амхарска
Сърцето на мъдрия е като везни\ Амхарска
Твърде острият бръснач реже ножницата; големият ум
води към гибел. Амхарска
Великите умове си приличат. Английска
Вещта, колкото е по-стара, толкова е по-евтина, умът
— колкото е по-стар, толкова е по-скъп. Арабска
Всеки е доволен от своя ум. Арабска
Възлагайки дела на мъдреца, не го поучавай. Арабска
Полезно е да се изморява тялото, а не разумът. Арабска
Умът и богатството скриват недостатъците, бедност-
та и невежеството ги разкриват. Арабска
Умът краси човека. Арабска
Мъдростта не е златен пясък, та да я завържеш в чувал и
да я скриеш по-далече. Ашанти
Двама умни не се държат заедно. Бапеди
Вместо ръст като камила, по-добре ум колкото копче.
Башкирска*
Не се надявай на силата, надявай се на ума. Башкирска
Не побелее ли брадата, няма да поумнее главата.
Бзшкирска
Планината я украсява камъкът, човека — главата.
Башкирска
На умната глава пръчка не е нужна, Гагаузка
Мъдростта е най-лекият товар на път. Датска
Двама мъдреци не вървят по един и същ път. ДЖага
Никой още не се е оплакал от липса на ум или доброта.
Идиш
Mx q има глава, и храна ще се намери. Калмицка
Цокан.и умният мъдрува, глупавият три пъти отхапва.
Калмицка
. . "Зг г и в капгн не винаги ще хвг^<.ш. Карелска
Ако............................... _ в тебе, напразно щс слушаш мъдре-
ците...................................................................................... Латинска
За мъдрия и малка е достатъчно. Латинска

44
Мъдрият не твърди нищо, което не би могъл да докаже.
Латинска
Мъдростта е окото на живота. Латинска
Паметта намалява, ако не я упражняваш. Латинска
По-добре да бъдеш умен след станалото, отколкото нико-
га. Латинска
По-добре топор без топорище, отколкото човек без раз
ум. Латишка
Вкъщи мнозина биват най-умни. Немска
С времето ставаш по-умен. Немска
Умът не идва с възрастта. Немска
Умът не се определя по челото. Немска
Аз повече съм забравил, отколкото ти знаеш. Руска
Брада — аршин, ум — педя.! Руска
Всеки е умен: кой отначало, кой после. Руска
Глава без ум е котел. Руска
Големият ум е по-добър от малките мисли. Руска
И силата отстъпва на ума. Руска
Имай ум, всичко останало ще дойде. Руска
Мъдростта е в главата, а не в брадата. Руска
На любовта е нужна свобода, на ума — простор. Руска
На птицата — криле, на човека — разум. Руска
Не всеки, който е с глава, е умен. Руска
Няма защо да разсъждаваш с ръце, ако нямаш ум. Руска
Окото вижда далече, умът — още по-далече. Руска
По-добре на младини да бъдеш умен, отколкото на стари-
ни мъдрец. Руска
Премъдростта е една, а мъдростите — много. Руска
С ум можеш да обезумееш, без ум — не. Руска
Собственият ум е цар в главата. Руска
Ум без разум е беда. Руска
Ум без съобразителност грош не струва. Руска
Умният и без пари е богат. Руска
Умът не чака брадата. Руска
Умът ще дойде, но времето ще мине. Руска
Мъдрата глава има очи и отзад. Сръбска
Нито един мъдрец не се е родил мъдрец. Сръбска

45
Няма такава глава, която би побрала цялата мъдрост.
Сръбска
Дори на красавицата умът не пречи. Татарска
Умът не е в годините, а в главата. Татарска
С чужд ум дълго не можеш да преживееш. Удмуртска
Човек без ум е като невързан сноп. Украинска
На сушата има много умни, когато в морето има беда.
финска
Най-умния пращат на пазар, най-стария — на воденица.
финска
Умните хора за умни неща говорят. финска
Голяма глава, малък ум. френска'
Твърдостта се проверява в опасност, мъдростта — 8
гняв, приятелството — в нужда. Френска
Да имаш глава е повече, отколкото да имаш шапка, фулбе
Голямата глава не е товар. Хауса

Ум — глупост
И у умния може да има не малко глупост. Амхарска
Когато глуракъгп говори, умният мълчи. Амхарска
Умният мисли за сегашната година, глупавият — за днеш-
ния ден. Амхарска
Умният за седем години не може да отговори на въпроси-
те, които глупакът ще зададе за един час. Английска
Един ден на умния е по-скъп от година на глупака. Арабска
Предложенията на умните са по-ценни от убежденията на
глупаците. Арабска
Разумният юноша е по-добър от глупавия старец. Арабска
Умният се оповава на труда си, глупакът — на надеждите
си. ' Арабска
Старай се да блеснеш с ум, а не с глупост. Гагаузка
Умният опитва веднъж, глупавият — два пъти. Калмицка
За умния една дума означава повече, отколкото за глупака
цяла проповед. Немска

46
Ако глупак завърже възел, умният не може да го развърже.
Руска
Глупавият ще осъди, умният ще разсъди. Руска
От умния ще се научиш, от глупавия ще се отучиш. Руска
Умният бяга от злото, а глупавият го настига. Руска
Умният и от думите се бои, глупакът и от бой не се пла-
ши. Руска
Умният обича да се учи, глупавият — да поучава. Руска
Когато започва глупакът, мъдрият затваря вратата си.
Сръбска
Умният разбира, глупавият слуша. Татарска
Глупакът дълго обяснява, умният дълго обмисля. финска
Един глупак може да запитаповече, отколкото могат сто
умни да отговорят. финска
Тръгнал ли е глупакът на пазар, значи умният ще има па-
ри. финска
Умният има език, глупакът —балалайка. финска
Умният съчинява стихче от дългата реч на глупака.
финска
Когато нямаш умна глава, трябва да имаш здрави крака.
френска
Лудите правят празниците, мъдрите ползуват удовол-
ствията от тях. френска
Лудите строят за мъдрите. френска
Лудият може да предупреди мъдрия. френска
От бухал сокол не става. френска
Отивайки при умни хора, не вземай със себе си глупак.
Хауса
Бъди с умния човек, от глупака бягай далече. Чувашка

Глупци
Ако глупакът умре кой ще ни развлича? Амхарска
Вместо да родиш глупак, по-добре да пометнеш. Амхарска
Глупавият и щастливият са откровени. Амхарска
На глупака само празници са му в ума. Амхарска

47
По-добре два вола, отколкото един, по-добре едно магаре,
отколкото две. Амхарска
Посятото от глупак и мъдрец не може да отскубне.
Амхарска
Бързането на глупака не е скорост. Английска
Глупак на четиридесет години е окончателно глупак.
Английска
Глупакът винаги се пъха напред. Английска
Глупакът лесно се разделя с парите. Английска
Глупакът мисли, че е достатъчно да поиска, и звънецът
ще зазвъни. Английска
Глупците и безумците истината казват. Английска
Глупакът първо говори, после мисли. Английска
Глупците никога не знаят кога ще им е добре. Английска
Глупците растат без поливане. Английска
Глупците се пъхат там, където дори ангелите се страху-
ват да стъпят. Английска
Дай на глупака въже, той може и да се обеси. Английска
Децата и глупците не бива да играят с остри инструмен-
ти. Английска
Забранете нещо на глупака, и той непременно ще го на-
прави. Английска
Мълчаливият глупак минава за умен. Английска
Празната глава е работилница на дявола. Английска
Роденият глупак няма да се излекува. Английска
Умният променя мнението си, глупакът — никога.
Английска
Малка е ползата от очите, ако умът е сляп. Арабска
На ръст колкото палма, на ум — колкото агне. Арабска
По-добре да загубиш зрение, отколкото разум. Арабска
По-добре тиква за петаче, отколкото глава без ум.
Арабска
Тъпият, колкото и да го учиш, до сутринта всичко ще за-
брави. Арабска
Докато глупакът се научи да свири, играчите ще се раз-
отидат. Ашанти

48
Глупците не ги сеят, те растат сами. Башкирска'
Главата прави, тялото търпи. Гагаузка
Най-лошо от всичко на света е да учиш глупак. Гаеаузка
Пази се от среща с глупак, ако улицата е тясна. Испанска
Да търсиш оправдание на глупостта, значи да направиш
още една. Италианска
Ако в главата е празно, и краката стават тежест.
Калмицка
За глупавия няма съд. Калмицка
Когото бог иска да погуби, първо му взема ума. Латинска
Не всички магарета имат четири крака. Латинска
Понякога и глупакът казва умни неща. Латинска
На глупака никога не му липсва приятел. Мозамбикска
Глупакът счита глупака за умен. Немска
Глупостта е най-тежката болест. Немска
Широко чело, а мозък малко. Немска
Ако глупакът знаеше, че е глупак, не би бил глупак. Руска
Ако няма в главата, в аптеката няма да купиш. Руска
Глупавата глава не дава покой на краката. Руска
Глупавото куче и небето лае. Руска
Глупак глупака хвали. Руска
Глупак с глупак се утешава. Руска
Глупакът само в приказките е късметлия. Руска
На глупавия син и бащата ум не може да пришие. Руска
На глупака шапка не свалят. Руска
Накарай глупака да се моли на бога и той ще си разбие че-
лото. Руска

От козела се пази отпред, от коня — отзад, а от глупака

— от всички страни. Руска
От старите глупци за младите живот няма. Руска
Прост до глупост и глупав до простота. Руска
Против своята глупост жалба не можеш да подадеш.
Руска
Пръстенът няма край, а глупакът — начало. Руска
Сред умни попаднал, а от глупците не излязъл. Руска
Умен човек би бил ти, ако не беше глупак. Руска

4 Мъдростта на народите 49
Чуждият глупак е веселие, собственият — безчестие.
Руска
Глупака по глупавия въпрос ще го познаеш. Сръбска
Глупакът играе на всяка гусла. Сръбска
Глупакът и с юмрук да го биеш, глупак ще си остане.
Сръбска
Глупакът по-скоро ще остарее, отколкото поумнее.
Сръбска
Другите нарича глупци, а сам от рождение е глупак.
Сръбска
Да го наречеш животно — козина няма, да го наречеш чо-
век — разум няма. Татарска
Да обясниш на глупака е по-трудно, отколкото да накараш
камила да прескочи трап. Татарска
На ръст върлина, а с кокоши мозък. Татарска
Не питай глупака, той сам ще ти каже всичко. Татарска
Взел ли си глупак в лодката, дръж се о брега. финска
Камъкът, и да го ругаеш, и да го биеш — няма да ти на-
прави път. финска
Щом си се родил глупак, всяко лечение е безполезно.
фламандска
Глупостта е дар божий, но не бива да се злоупотребява с
него. френска
Глупци има във всички страни. френска
По-добре сам, отколкото с глупак. френска
Глупавата кокошка и на снопа гладна стои. Хауса

Лекомислие. Безумие. Смислено— безсмислено

Не връзвай куче на верига от кремвирши. Американска
Ако не си построил хамбар, за какво ти е покрив. Амхарска
Ако плюеш лежишком нагоре, плюнката ще падне в устата
ти. Амхарска
Да вървиш през горите, когато има път, да вървиш пеша,
когато има муле. Амхарска
Да говориш със знаци на сляп, да шептиш на глух.
Амхарска

50
Да порежеш ръката си със собствената си ръка. Амхарска
Дори и да е спокоен лудият, то е само до пладне. Амхарска
Кокошката — в о бора, а бикът — в курника. Амхарска
Кому е нужна красотата на лудия. Амхарска
Където не е минав ала крава, там тор не търсят. Амхарска
Да използуваш парон чук за трошене на орехи. Английска
Не изгаряй дома си, за да се отървеш от мишки. Английска
Не пипайте това, което и така си е добро. Английска
Няма нужда да вдиггаш муха с подемен кран. Английска
Не прави от иглата мотика. Арабска*
Очите от веждите по-високо не се издигат. Арабска
Поверили на котката ключа от гълъбарника. Арабска
Лостроил дворец, но разрушил цял град. Арабска
Тръгнало магарето за рога, а се върнало без уши. Арабска
Не пробвай дълбоч ината на брода с двата крака изведнъж.
Ашанти
Когато сватбата е на тази страна, не танцувай на друга-
та. Башкирска
Гладна мечка учи да играе. Гагаузка
За рдна бълха лудият одеялото запалил. Гагаузка
За Побеснелия лекарства няма. Гагаузка
От ствола на баобаб не се прави покрив за колиба. Гуренсе
Да в<^риш елена с'рогата. Зулу
По-дббре да дадеш вълната, отколкото овцата.
Италианска
Слон на оран не изпращат. Кози
Ако им^ш в ръка брадва, няма да сечеш дървото с нож.
Кунду
Земята Под гората не наторявай: гората сама расте.
Латвийска
Който лесно вярва, лесно се лъже. Латинска
Поверяваш дви.а на вълк. Латинска
Гърне не се прави, за да се изхвърля. Мозамбикска
Да носиш вода\ в кладенеца. Немска
Комари не се убиват с тояги. Немска
Не всяко изменение е подобрение. Немска
С оръдия по врарци не се стреля. Немска

51
Вятърничавият човек и в тихо време.можеш да познаеш.
Руска
Дървото повалят натам, накъдето се е наклонило. Руска
За напразен труд никой няма да ти каже благодаря. Руска
Който лесно вярва, лесно загива. 1 Руска
Не сади дървото нагоре с корените. Руска
Не копай кладенец на пътя: сам ще паднеш в него. Суахили
Не копай кладенец там, където няма вода. Татарска
Всички луди не са затворени. френска
Да биеш водата с пръчка. френска
Да затвориш вълка в кошарата. френска
Да пееш все същия припев. френска
Да смениш едноокия си кон за сляп. » френска
Който луд изпраща, луд посреща. френска
Никога не предизвиквай лудия. френска
Продай си фустата, за да си купиш дребна рибка, френска

Мироглед. Мнения. Принципи. Интереси

Маймуната казва, че е безполезно да се сее леща. Амхарска
Окото на леопарда е устремено към козата, окото на ко-
зата — към лозата. Амхарска
Хиената и зърното живеят, без да се пойнавагп. Амхарска
Гущерът обича да се катери на мангровото дърво, но на
мангровото дърво не му харесва, когато гущерът се ка-
тери по него. Анангски
Изключението потвърждава правилото. Английска*
Каквото и да попадне в мрежата му, все е риба. Английска
Където е мършата, там се събират гаргите. Английска
Медът не съществува за магаретата. Английска
Четири очи виждат по-добре от две. Английска'
Току-така детето няма да започне да гледа в ^ърнето.
Ашанти
Две глави е по-добре, отколкото една. Гуренсе
Свинята не вижда небето. Калмицка
Гласът на един не е глас. Латинска
Колкото глави, толкова мнения. Латинска

52
Няма правило без изключение. Латинска
Рядко'старец променя мнението си. Латинска
Добрите принципи улесняват работата. Мозамбикска
Което месарят изхранва, иска да заколи. Немска
Никой не поглежда охотнб в каца с оцет. Немска
Постави жабата и на злагЛен стол, тя пак в блатото ще
скочи. Немска
Всеки на свой господ се мол^. Руска
Който не вижда по-далече orh носа си, с носа си ще си
остане. Руска
Където е изгодно, и на мошеника се отдава чест. Руска
Никой от рождение няма убеждение. Руска
Където няма мишки, котките изчезват. Сръбска
Където оградата е повалена, там всеки лесно минава.
Сръбска
Празна ръка не ближат. Суахили
Ако удариш кучето с кокал, то ня^ла да изскимти.
Татарска
Вода, която може да ме удави, за мене е океан. Татарска
Какво го интересува вълка, че мулегЬо струва скъпо.
Татарска
Вълкът и ловецът мисляпт различно. финска
За обущаря не е важно от коя кожа шие^обувки. финска
Какво я интересува браздата, че хамутъгп на коня е сло-
жен наопаки. финска
Вратата трябва да е или затворена, или отворена.
френска
Две мнения струват повече от едно. френска

Полза — вреда
Всяка вещ е нужна в своето време. ' Аканска
Няма нищо, което би било полезно на всички и ho всяко
време. Аканска
Под цъфтящоплоднодърво огън не се пали. Аканска
Ако волът попадне 8 работния ярем, вече няма да го зако-
лят. Амхарска
Бозаещото теле немучи. Амхарска

53
За ri съдят по врата, за кравата — по вимето.
/ Амхарска
Каква полза от това, че магарето, тлъстее. Амхарска
Кравата познава краваря, а не стопанина. Амхарска
Строшеното гърне вече не е вещ/. Амхарска
Безполезно е да се плаче над раз/лятото мляко. Английска
Лошият храст укрива по-добре/от откритото място.
Английска
Ние никога не знаем цената на водата, докато не пресъх-
не кладенецът. Английска
Човек не цени хубавото, докато н е го загуби. Англ ийска
Който иска огън, трябва да търпи дима. Италианска
Което вреди, поучава. , Латинска
По-добре една пчела, отколкото рояк мухи. Немска
Макар че дървото не е родило пло дове, не го отсичат.
Овамбо
Много шум, малко полза. Руска
Не е дълъг животът на с;нази кокошка, която вкъщи яде, а
у комшиите снася. / финска
Да съдиш за нещо като/ слепец за цветове. френска
Когато ръката ти е в тестото, остава нещо и по пръс-
тите. френска
Трябва да вземеш ползата заедно със задълженията.
Френска
Това, което вреди, на един, е добро за друг. френска
В домакинствот.о и кривият гвоздей ще влезе в работа.
Чувашка

ДЕЙНОСТ. ДЕЛО. ТРУД. БОРБА

/
Действие. Дейност
Не отхапв.^й, ако не си готов да преглътнеш. Амхарска
Не хващаС4 леопарда за опашката, а ако си го хванал — не
го пускг^й. Амхарска
/
54
Три пъти премери, един път отрежи. Амхарска
Ако можеше да се прави всичко повторно, всички биха би-
ли мъдреци. Английска
Никога нищо не прави наполовина. Английска
Правиш ли, прави добре. Английска
Делата свидетелствуват за ума на човека, думите — за
знанията му. Арабска
Когато се готвят да се качат на дървото, започват
отдолу, а не от върха му. Ашанти
Когато се замислят действително големи дела, тогава не
издигат знамена. Ашанти
Никой не ловува две птициизведнъж. Еве*
Две неща едновременно не се правят. Конго
Едновременно не можеш да се покатериш на две маслине-
ни палми. Кунду
Делото самд говори за себе си. Латинска
Каквото и да правиш, прави го разумно и внимавай за края
му. Латинска
Което бързо се прави, бързо загива. Латинска
Не много думи, а много дела. Латинска
Ако всичко можеше да се прави два пъти, всички работи
биха вървели много по-добре. Немска
Бъди гъсеница 8 решението и птица 8 действието.
Немска
Който иска да се покатери на дървото, трябва да се хва-
ща не за цветовете, а за клоните. Немска
Първо помисли, после прави. Немска
Ако се хванеш за две неща наведнъж, и двете ще се из-
плъзнат от ръцете ти. Нянг
В дома на ловеца не са всичките кожи на убитите от него
животни. Нянг
На две места едновременно не може да се духа. Нянг
Лесно е да прибавиш трески към готов огън. Руска
Решение, взето вечер, се изменя сутринта. Самоа*
Ако печеш две яребици едновременно, едната ще изгори.
Сото

55
Правил ли си, без да довършиш, нищо не си направил.
Суахили
Конят е на този, който го язди, сабята — на този, който
я препасва, работата — на този, който я завършва.
Татарска
Течащата вода сама намира път. Татарска
Делото го движи желанието, а не силата. финска
По-добре прави сам, отколкото с лош помощник. финска
Дело, което се върши безшумно, носи повече полза.
френска
Когато виното е наточено, трябва да го пиеш. френска
Който много неща прегръща, малко задържа. френска
Не можеш да биеш камбаната и да отидеш на процесията.
френска
Не можеш да бъдеш едновременно в избата и в хамбара.
френска
Цената на човека са неговите дела. Холандска

Акция — реакция
Ако удариш лъв, тебе ще заболи. Ашанти
Дете, което плаче, получава храна. Бапеди*
Както ти се отнасяш към другите, така и те ще се
отнасят към теб. Га
Не можеш да пожънеш пшеница, ако си посял овес. Гагаузка
Стоножката обича хората, но те я мразят. Дуала
Ако ти ми направиш добро, й аз добро ще ти направя. , Еве
Термитът казал: „Добродетелния го бият с камъни". Еве
Внимавай да не разпръскваш праха, защото вятърът ще
ти го духне в очите. Ефик
Ритат онзи, който е ритнал. Зулу
Скорпионът ухапва тази ръка, която се е пъхнала в дупка-
та. Идо ма
Нека окото уважава тревното семенце, тогава семенце-
то ще уважава окото. Кимбунду
Когато бият по главата, нима зъбите се смеят. Кози

56
Ако издевателствуваш над ближния си, и над теб ще из-
девателствуват. Конго
Много за много, малко за малко. Кунду
Не докоснеш ли змията, няма да те ухапе. Кунду
Нима ще отговориш, ако не те повикат. Кунду
Средство против зъбите са зъбите. Ламу

Детето е по-скъпо за майката от всичко, но и тя го

отблъсква, ако хапе гърдата й. Малагасийска
Каквото мисля и правя, това очаквам и от другите.
Немска
Както ти към мен, така и аз към теб. Нянг
Ако мразиш хората, и те ще те мразят. Овамбо
Както стъпиш на тръна, така и той ще се забие. Сомали
Гневът възбужда ответен гняв, любовта — ответна лю-
бов. Сото
Колкото повече подклаждаш, толкова по-силно се разгаря.
Сръбска
Където не си сял любов, там няма да я пожънеш. Сръбска
Който не отговаря на призива, се отказва от това, за
което го викат. Суахили
Обичам този, който ме обича; отхвърлям онзи, който ме
отхвърля. Суахили
Каквото повикало, такова отговорило. Татарска*
Посял пшеница — събрал плевел. Удмуртска
Ако искаш да те щадят, щади другите. френска
Мерят те с такава мярка, с каквато мериш другите.
Френска
На хубавата игра — хубав реванш. френска
Няма толкова дребен червей, който да не се свие, когато
го настъпиш. френска
Всяко — дори нищожно действие, е ответно действие.
фулбе
Бодилът се залепва за всеки, който се докосне до него.
Хауса

57
 Бързо — бавно. Близко — далечно
Бавният вол леко оре. Амхарска
Когато хиената бърза, хапе за рогата. Амхарска
Сплетеш ли бързо връвта, бързо ще се скъса. Амхарска
Което бързо узрява, бързо се разваля. Английска
В бързата работа се меси дяволът. Гагаузка
Който върви твърде бързо, и на равен път се спъва.
Испанска
Освен смъртта всичко, което е бързо, е хубаво. Калмицка
Което е направено достатъчно добре, е направено доста-
тъчно бързо. Латинска
Който твърде много бърза, по-късно довършва. Латинска
Който по-бавно върви, по-далече отива. Молдавска
Който бърза, да върви бавно. Немска
Който бърза, често пристига последен. Немска
Полека върви, бързо стига. Немска
Близката сламка е по-добра от далечното сено. Руска
Бързината и внезапността заменят броя. Руска
Който не бърза, от него нищо не убягва. Руска
Тичай, щом трябва, но не падай на носа си. Сръбска
Вървящият бавно няма да си повреди краката. Суахили
Бързането е добро само при ловене на бълхи. Татарска*
Бързащият крак бързо се спъва. Татарска*
Донеси първо отдалече, близкото винаги можеш да взе-
меш. финска
Който много бърза, остава на пътя. френска
Ако бавно вървиш, скоро няма да пристигнеш. Хауса

Ред. Порядък. Безвъзвратно. Непоправимо

Прокисналото мляко прясмо няма да стане. Арабска
Поваленият съд не можеш да изпълниш. Гагаузка
Кукувица вече няма да го закука. Гагаузка
Което морето е глътнало, няма да се върне. ДЖабо
Което е попаднало в устата на хиената, назад не се връ-
ща. Ндау'

58
Излишните порядки също са безпорядък. Руска
Което не можеш да върнеш, по-добре да забравиш. Руска
Редът пести време. Руска"
Редът побеждава силата. Суахили
Разлятата вода не можеш да събереш. Суахили
Един овен два пъти не колят. Удмуртска
Място за всяко нещо и всяко нещо на мястото си.
френска

Начало — край
И най-дългият ден има край. Английска
При всяко начало мисли за края. Английска
Зърното се мели трудно само в началото. Арабска
Който добре познава началото, той и от края не се пла-
ши. Волоф
Ml q царевицата не цъфне, няма да узрее. Еве
Хвали се не в началото на работата, а когато «я завър-
шиш. Ерзя*
Започнатото добре може да завърши и зле. Зулу
Краят на конеца размотава цялото кълбо. Испанска
Всичко, което има начало, ще има и край. Канури*
Започва не този, който завършва. Кикчйо
*
Денят не хвалят, докато не се е стъмнило. Кунду
Краят увенчава делото. Латинска
На лошото начало краят е лош. Латинска
От всички крачки най-трудна е Първата. Латинска
Работа, започната с коприна, не се завършва с дебела
нишка. Малагасийска
Търкалящият се от планината камък спира едва в подно-
жието й. Малагасийска
Началото е хубаво, но какъв ще бъде краят?
Марийска
В началото се смееш, в края плачеш. Мокша
Започнал пламенно, завършил студено. Мокша
Започнеш ли да размотаваш кълбото, ще намериш края.
Мокша

59
Не всички песни се пеят до края. Мокша
Всичко, което свършва добре, е добро. Немска
Който много започва, малко завършва. Немска
Краят показва какво може всеки. Немска
С малко се започва, с голямо се завършва. Немска
Може да се каже, че квачката е извела пиленца, когато ця-
лото люпило е отраснало. Овамбо
Не се съмва само веднъж: утре пак ще бъде ден. Овамбо
Едно начало няма два края. Руска
По-добре да вярваш на края, отколкото на началото. Руска
Много в началото, малко в края. Сръбска
Преди да се заловиш за делото, обмисли началото и края.
Татарска
Без утро няма вечер. Удмуртска
Във всяко нещо трябва да се мисли за края. френска
Нищо не е направил този, който нищо не е започвал.
Френска

Път. Пътешествие. Спътници

За делото е нужен мир, за пътуване — сухо време.
Амхарска
По време на пътуване няма недостиг на бъбривци.
Амхарска
Ако искаш да опознаеш човек, попътувай с него. Английска
И пътят има уши. Ашанти
Който се връща от пътешествие, не страда от липса на
грижи. Бапеди
Вървещият по прекия път пристига късно. Гагаузка
Тръгнал ли си на път — гледай напред. Гагаузка
Път срок няма. Мозамбикска
Всяка пътека ще доведе до своя край. Мокша*
Не винаги прекият път е най-краткият. Мокша
Който се бои от всяко облаче, никога не пътешествува.
Молдавска
Добрата беседа съкращава пътя. Немска
Добрият спътник ма път е като добър кон. Немска

60
Прекият път е най-добрият. Немска
Стоножката казва: „Най-добре е да се пътешествува сут-
рин."
Нянг
Който пътешествува сам, разказва после каквото си ис-
ка . Руска
Тръгваш ли на поход, запасявай се с песни. Руска
Който се страхува от морето, не пътешествува. Суахили
Пътешествувай, за да видиш: видяното остава при тебе.
Суахили
Когато тръгваш на път, твоят спътник трябва да бъде
по-добър от тебе. Татарска
Поглеждащият назад няма да измине пътя. Татарска
Добрият пътешественик оставя сърцето си вкъщи. Тхонга
Лесно е да вървиш пеша, когато държиш коня си за
юздата. френски
На дълъг път и малкият товар тежи. френска
По-добре лош път, отколкото лош спътник. френска
Хубаво лъже този, който идва отдалече. френска
Когато вървиш, не мисли, че някъде си оставил сянката
си. Хауса
Който не се е изгубил през нощта, няма да се изгуби и през
деня. Хауса

Труд. Работа
Къща се строи по камък. Амхарска
Ако искаш работата да се свърши добре, върши я сам.
Английска
Най-заетият човек намира най-много свободно време.
Английска
Истинският човек ще принуди и камъка да роди жито.
Арабска
Гърнето троши онзи, който ходи за вода. Ашанти
Не тъгувай, когато няма пари, тъгувай, когато няма рабо-
та. Башкирска

61
 Работата не безчести човека, а го укрепва и утешава.
Белоруска
Който не мързелува, довежда докрай започнатата работа.
Волоф
Който копае нивата с мотика^ никога не стои на едно
място. Ибо
Който иска лоша работа, нека плати за нея предварител-
но. Италианска
Ако работят ръцете, ще работи и устата. Калмицка
Работата не разваля човека. Карелска
Ако не излезеш навън, няма да внесеш нищо вътре. КВели
Пушката се разваля от изстрели. КВели
Ако си зает с работа, не лови мухи. Конго
Трън се забива именно в този крак, който стъпва. Кру
Упоритият труд побеждава всичко. Латинска
Работата весели душата. Марийска
Кокошката преживява, ровейки. Мозамбикска
Къртицата не се вижда, когато копае земята.
Мозамбикска
Сърп, който жъне, винаги блести. Мокша
Гладът приближава към вратата на работещия, но не
смее да влезе вътре. Молдавска
Добрата работа и старец подмладява. Молдавска
Който не се е изморил на младини, няма да отдъхне на
старини. Молдавска
По работата се познава човекът. МолдаВска
Работата облагородява човека. МолдаВска
Трудът е най-доброто лекарство. МолдаВска
Трудът избавя от три големизлини: скука, лоши постъпки
и бедност. МолдаВска
Трудът възбужда апетит. Молдавска
Хлябът не идва сам при нас, той трябва да се изкара.
МолдаВска
Човек е длъжен да работи, за да не го завари смъртта
седнал. МолдаВска
Трудът е майка на честта. Немска
Човекът е роден за труд, както птицата за полет.
ео Немска
Пчелата, събирачка на мед, създава на света пчела-царица.
Овамбо
Работа, която пречи на друга, също е работа. Овамбо
Всеки жъне плодовете на своя труд. Руска*
За грош работа, за рубла бъркотия. Руска
Изпотиш ли се за двама, яж за трима. Руска
Очите се плашат, ръцете правят. Руска
С гледане работа не се върши. Руска
Снеси яйцето, а после кудкудякай. Руска
Умей да работиш, умей и помощници да си избираш. Руска
Който работи през пръсти, сит никога няма да бъде.
Сомали
Живот без работа не е живот. Сръбска
Какъвто човекът, такъв и инструментът му. Сръбска
Кокошка, която не рови в земята, зърно не намира.
Сръбска
Работи, сине! Старостта ти ще те попита къде е била
младостта ти. Сръбска
Даваш ли работа, договаряй се за заплащането. Суахили
Ако се изпотиш на плуга, няма да стенеш на хармана.
Татарска
Без труд и заек няма да уловиш. Татарска
Докато имаш сили — работи, докато имаш зъби — хапи.
Татарска
И след смъртта остава работа за три дни. Татарска*
Трудът е най-добрият лечител на всички болести.
Татарска*
Какъвто майсторът, такава и работата. Удмуртска
От работа ръце се не откъсват. Удмуртска
Работи до пот, ще ядеш с охота. Украинска
Трудът храни човека. Украинска
Вълка го хранят краката му. финска
Главата е нужна за сън, а за работата е нужен разум.
финска
И от твърдото ще полетят стружки, ако го постържеш.
финска

63
Който заплаща лошата работа, сам я преработва, финска
На тежък труд се отива от глад. финска
Не работата разваля човека, а човекът — работата.
финска
Не е работник онзи, който търси работа, а този, когото
работата търси. финска
По-добре да се возиш на шейната, отколкото да я тег-
лиш. финска
Работата се бои от старателния, а не от силния, финска
Хлябът изкарвай от земята, а не от устата на другия.
финска
Яж така, че да не отслабнеш, работи така, че да не обед-
нееш. финска
Господ ни дава ръце, но не прави мостове за нас. френска
Както си работил, така ще ти платят. френска
Според парите и работата. френска
Тикай си работата, не тя да те тика. френска
Той има повече работа, отколкото папският пратеник.
Френска
Който работи сутрин, почива през деня. Хауса
Ако работата е тежка, яденето е вкусно. Чувашка
Който от младини е привикнал да се труди, живее години.
Чувашка
На работещия лицето е румено. Чувашка
Работата и тежка мъка ще разсее. Чувашка
Трудът краси живота. Чувашка

Труд — безделие. Скука. Досада

Който не знае какво да прави, се грее на огъня. Амхарска
Безделниците винаги се трудят с език. Английска*
Който стои със скръстени ръце през лятото, ще трака
със зъби през зимата. Английска
Риба и компания се вмирисват след три дни. Английска
Еднообразието поражда скука. Арабска
Куче, което търчи, е по-добро от лъв, който лежи.
Арабска

64
Прахът на труда е по-добър от шафрана* на безделието.
Арабска
Нищо не праби, а чинията му пълна. Башкирска
Безделникът по походката се познава. Гагаузка
На лежащия и боа не дава. Гагаузка
Работещият е по-добър от седящия. Гуренсе
Който безделничи, ще яде безделието си. Зулу
Безделието създава много работа. Испанска
Да си човъркаш носа е по-удобно, отколкото да работиш
на полето. Канури
Този, който се залавя за каква да е работа, е по-добър от
онзи, който нищо не прави. Кирунду
Безделието е начало на всички пороци. Латинска
Разнообразието доставя наслада. Латинска
Безделникът не е съветник на работещия. Малагасийска
Ръждивият плуг се изчиства само на оран. Марийска
Който много работи, много и яде. Молдавска
Който не работи, не трябва да яде. Немска'
По-добре да свириш на латерна, отколкото нищо да не
правиш. Немска
Работещият плуг блести, застоялата вода плесенясва.
Немска
„Утре, утре, само не днес“ — казват всички мързеливи
хора. Немска
В работата изоставаме, яденето догонваме. Руска
Мазолестите ръце не познават скука. Руска
Малкото дело е по-добро от голямото безделие. Руска
Където двама стоят, за трети работа няма. Руска
Не гръмне ли гръм, мужикът няма да се прекръсти. Руска
Няма по-тежко бреме от безделието. Руска
От безделие кучето лае по вятъра. Руска
От дармоеда* — като от бика: нито вълна, нито мляко.
Руска
Без дела силата слабее. Украинска
За безделника винаги е неурожай. финска
Скуката и живото ще погребе. финска

5 Мъдростта на народите 65
Тези, които нямат работа, си намиоат занимание, френска

Занаят. Професия
Когато детето се учи на кожухарски занаят, не опитва на
леопардова кожа. Ашанти
Мъж без занаят — птица без криле. Башкирска
По-добре да знаеш един занаят добре, отколкото десет
— лошо. Башкирска
Със занаят ще отидеш по-далече, отколкото с хиляда гул-
дена. Немска
Всеки занаят е достъпен за човек, ако не му е празна гла-
вата. Руска
Всяка работа хвали майстора си. Руска
Занаятът е златно дъно. Сръбска
Богат обущар и беден воденичар още не са срещани.
финска
Каквото окото види, това и ръката ще направи. финска
Майсторът може да развали половината, калфата — мал-
ко, чиракът — нищо. финска
Във всички занаяти има бедни и богати. Френска
И най-дребният занаят храни господаря си. Френска
Няма глупав занаят. Френска

Земя. Земеделие
Ако през юни не посееш, през октомври няма да пожънеш.
Амхарска
За всяка земя има подходящи семена. Арабска
Едно парче земя е смърт, две — живот. Маори
Богато ли е селото, и градът е богат. Руска
Земята е чиния: каквото сложиш, това ще вземеш. Руска
Земята храни, но иска и да яде. Руска
Излъжи полето веднъж, то ще те излъже девет пъти.
Руска
Който сее и отвява, той не обеднява. Руска

66
Който спи през пролетта, плаче през зимата. Руска
Няма лоша земя, има лоши стопани. Руска
Полето не се засява с думи. Руска
Полето обича не толкова росата, колкото потта. Руска
Прасето е спестовната каса на селянина. Руска
Семената са златният фонд на урожая. Руска
Ако с коса не може, със сърп ще може. Сръбска
Дълбока бразда — висок клас. Сръбска
Селячеството е от бога, работата — от господарите.
Сръбска
Който два пъти оре, два пъти ще получи. Татарска'
Ако човек помни полето, то и полето няма да го забрави.
финска
Забележиш ли, че идва глад, наведи се и ори. финска
Земя за орача и вода за гребеца винаги ще се намерят.
» финска
Земята и продавача ще продаде, и купувача ще купи.
финска
Земята не е злопаметна. финска
Земята първа няма да подведе човека. финска
Изял ли си семената, ще се наложи да гладуваш. финска
Нивата обича конска пот. финска
Орачът не се гнуси от земята. финска
Палешникът на плуга винаги трябва да блести. финска
Полегналият ечемик ще те нахрани, полегналата ръж ще
те накара да гладуваш. финска
Полето не търпи измама. финска
Селянинът храни всички — от бълхата до краля. финска
Чистото небе е като тор за пролетниците. финска
Ще роди обработената земя и разораната нива. финска
Снегът прави земята плодородна. френска
Работата на полето е трудна, но е приятно, когато свър-
шва. Хауса

Умора. Почивка. Празници

Ако не се измориш, не можеш да починеш. Албанска

67
Който почива на сянка, удължава живота си. Амхарска
Всяко куче има свой празник. Английска
По-добре да се трудиш в празник, отколкото да се ползу-
ваш от подаянията на брат си. Арабска
По време на празник не се тъгува. Дуала
Птицата не може да лети, без да кацне някъде. Зулу
Не почивката скъсява пътя, а ходенето. Мозамбикска
Слонът не забравя мястото на почивката. Мозамбикска
Без почивка и конят не скача. Молдавска
Не всеки ден е неделя. Немска*
Забелязвай делниците, а празниците сами ще дойдат.
Руска
И главата трябва да отдъхне, не само ръцете. Руска
Преумореният кон не отива далече. Руска
Нетрудещият се човек не познава цената на почивката.
Татарска
В торбата се събира добивът, а не умората. финска
Най-радостното в празника е навечерието. финска
Последният километър е най-дълъг. финска
Ако не поработиш до умора, силен и здрав няма да ста-
неш. Чувашка

Сън. Сънища. Безсъние

Насън намерил, като се събудил — изгубил. Амхарска
На страшния сън последствията са добри. Гагаузка
Навременният сън е по-полезен от баница. Марийска
Ако ставаш сутрин рано и се жениш млад — правиш две
полезни неща. Молдавска
Денят обича труда, а нощта — съня. Молдавска
Който ляга да спи късно и спи сутрин, сам си съкращава
живота. Молдавска
Който спи на мека постеля, не може добре да отдъхне.
Молдавска
Няма дълъг сън без сънища. Молдавска
Сладкият сън носи здраве. Молдавска
Спи, сякаш е обиколил целия свят. Молдавска

68
Спящият не чувствува глад. Молдавска
Заболееш ли, губиш сън. Молдавска
Един час сън преди полунощ е по-добър от два след полу-
нощ. Немска’*
Сънят е най-ценното откритие. Немска
Безсънието се лекува с труд. Руска
Главоболието се лекува със сън. Руска
Денем денувай, нощем нощувай. Руска
Което на ума, това и в съня. Руска
Който е ленив, той е и сънлив. Руска
Който повече спи, по-малко живее. Руска
Колкото е по-малко сънят, толкова е по-сладък. Руска
Колкото и да е мила жената, сънят е по-мил. Руска
Където си станал, там си спал. Руска
Насън какво ли няма да видиш. Руска
С кокошките лягай, с петлите ставай. Руска
Спи лисицата, а насън кокошки скубе. Руска
Сънувал глупакът кисел, но нямал лъжица; легнал да спи с
лъжица — не сънувал кисел. Руска
Сънят е по-добър от всяко лекарство. Руска
Страшните сънища по-бързо се забравят. Сръбска
Който иска да спи, не се нуждае от възглавница. Татарска
Данъци със сън не се изплащат. финска
И свинята има сънища, само че не може да ги разкаже.
финска
Който много спи, не ходи пременен. френска
Сънищата са лъжливи. френска

Спорт. Лоб. Риболов

Гладен като ловец. Английска
Който убие лъва, го изяжда, който не го убие, ще бъде из-
яден. Арабска
Когато ловецът се връща от гората и носи гъби, не го
питат успешен ли е бил ловът. Ашанти
Когато се измори звярът, и ловецът се изморява. Га
Ловецът ще умре на лов. Зулу

69
Лисицата знае много, но този, който я лови, знае повече.
Испанска
Да има риба, рибар ще се намери. Марийска
Газелата се убива на мястото, където спи. Мозамбикска
Ловецът на лъвове е преследван от тях. Мозамбикска
Прясна риба, хубава риба. Немска
Всяка риба е добра, щом се е хванала на въдицата. Руска
Ловец да има, а пушка ще се намери. Руска
Ловеца и риболовеца деветата зора ги храни. Руска
Ловът удължава живота. Руска
Морето е полето на рибаря. Руска
На въдица кит няма да хванеш. Руска
Щом мечката е в гората, значи и кожата й е в гората.
Руска
На риболов трябва да се ходи само сутрин. Самоа
За риболов в дълбока вода са нужни умели риболовци.
Суахили
Който обича риба, трябва да стои във водата. Татарска
На лов не винаги помага старанието: уловът зависи от
мястото. финска
Който нито веднъж не е донасял лов, се радва, ако убие
даман.’ Хайя

Желания. Стремежи. Амбиции. Мечти.

Намерения. Капризи. Илюзии
Ако всички семена, които падат, поникваха, не би се наме-
рил път между дърветата. Аканска
Ако зависеше от желанието на птицата нзее", всички
атласни дървета биха загинали. Аканска
Мечтите на кокошката не са по-далече от плявата.
Албанска
Не отхапвай повече, отколкото можеш да глътнеш.
Американска
И куцият се осмелява да мечтае за Йерусалим. Амхарска
Колкото и да скача антилопата, пак на земята се връща.
Амхарска

70
Не мери кожата на неубит лъв. Амхарска
Ако желанията бяха коне, просяците биха ги яздили.
Английска
Ако небето падне, ще ловим чучулиги. Английска
Ако не можем да направим както искаме, да направим, как-
то можем. Английска’
Ако не можеш да имаш най-доброто, използувай по най-
добър начин това, което имаш. Английска
Да искаш всичко, значи да изгубиш всичко. Английска
Да се сражаваш със сянката си. Английска
За сърце, което иска, няма нищо невъзможно. Английска
Който иска да има яйца, трябва да търпи кудкудякането.
Английска
Който иска да яде орехи, трябва да ги троши. Английска
Който не желае вече нищо, започва да умира. Английска
Който не иска, когато може, няма да може, когато поиска.
Английска
Където има желание, има и път. Английска
Мнозина искат, но малцина могат. Английска
Не брой пилетата, преди да са се излюпили. Английска
Не преминавай мостовете, преди да си ги достигнал.
Английска
Не пържи нехваната риба. Английска
Ние охотно вярваме на това, което желаем. Английска
Първо хвани заека, после го коли. Английска
Първо хвани мечката, после й продавай кожата. Английска’
По-добре една птица в ръцете, отколкото десет на дър-
вото. Арабска’
Ако не платиш дълга на собствената си душа, тя ще се
скара с теб. Ашанти
Никой не иска да тръгне натам, където ще го убият.
Ашанти
Паднал от небето, а земята не достигнал. Белоруска
Докато не седнеш на магарето, не си клати краката.
Гагаузка
И свинята иска да погледне небето. Ерзя
На мравката й се присънило, че убила слон. Идома

71
Желанието за дадена вещ увеличава цената й. Италианска
Някъдето върви желанието, натам тичат и краката.
Италианска
С мислите — на трона, със задника — в калта. Калмицка
Ако пътеките са две, хиената не знае коя да избере.
Кирунд и
Щастлив е не онзи, който има това, което желае, а онзи,
който не желае това, което няма. Латинска
И свинята би пушила лула, ама долната й устна е къса.
Литовска
Ако е трудно да получиш това, което нямаш, по-лесно е
да се откажеш от него. Малагасийска
Който търси дъжда, той се мокри.' Мозамбикска
Малкият извор, който е отпред, убива жаждата.
Мозамбикска
И на дядо всичко харесва, но не всичко може да сдъвче.
Молдавска
Ако можеш да се изкачиш 6 планината, не оставай в доли-
ната. Немска
Да се стремиш, значи да живееш. Немска
Искаше да стане епископ, а стана бръснар. Немска

Между лъжицата и устата може много нещо да се случи.

Немска
Мечката се стреми винаги към меда. Немска
Не лети, преди да са ти израснали крила. Немска
Не отхапвай залък, по-голям от устата ти. Немска
От желание още никой не е станал богат. Немска
Поискал волът да надбяга заека. Немска
Пътят към ада е постлан с добри намерения. Немска*
Само с намерение нито един камък няма да повдигнеш.
Немска
Човекът не може всичко, което иска. Немска
Квачка, която седи на голяма купчина яйца, няма да измъ-
ти нито едно пиленце. Румънска
Би скочил на коня, ама краката къси. Руска

72
Добре е да полетиш, но трябва да има къде да кацнеш.
Руска
За грош амуниции, за алтън амбиции. Руска
Замах за рубла, удар за копейка. Руска
И соколът не лети по-високо от слънцето. Руска
Или полковник, или покойник. Руска
Който не иска, винаги ще намери оправдание. Руска
Не брой звездите, а гледай под краката си: ако нищо не
намериш, поне няма да паднеш. Руска
По-добре едно врабче в джоба, отколкото десет на покри-
ва. Руска
От утробата на добичето излезе дребна мишка. Сото
Злато търсеше, камъни намери. Сръбска
Който се хваща за сянката, с празни ръце остава. Сръбска
Не продавай яйцата, преди да ги е снесла кокошката.
Сръбска
Искаш ли много, няма да получиш нищо. Суахили
Каниш ли се да ядеш месо, достави си остър нож. Суахили
Който много избира, гнилото получава. Суахили
Колкото и да се стремиш нагоре, до небето няма да стиг-
неш. Суахили
Не крой дрешка, преди да се е родило бебето. Суахили
Не се залавяй да отнесеш целия свят на главата си.
Суахили
Не се захващай да управляваш слон, ако не можеш да се
справиш с кон. Суахили
Твърде силното желание не се съобразява с благоразумие-
то. Суахили
Ако вълк не спипа козела, той ще отиде до Мека. Татарска
Нощта настъпва не по желание на прилепа. Татарска
Не викай „хоп", докато не прескочиш. Украинска*
Тръгнал за вълна, а се върнал остриган. Украинска
Капризите на водопада познава онзи, който живее в под-
ножието му. финска
Ако не беше „ако", бихме били съвършени. Френска
Който иска да стане ангел, става добиче. Френска

73
Който си прави сметката без господаря, трябва да смята
два пъти. френска
От владика да станеш мелничар. френска
По-добре да задържиш това, което имаш, отколкото да
тичаш след това, което нямаш. френска
Трябва да мериш полета си според крилата. френска
Желанието е врата на грижите. Хауса
Не се мъчи да изпълняваш всичките си прищевки. Чувашка

Вкус — безвкусица
На магарето медът му се струва безвкусен. Амхарска
Всеки си има свой вкус. Английска
За краставата свиня лоши желъди няма. Испанска
За вкусовете и цветовете не се спори. Латинска
Жабата обича водата, но не обича вряла вода. Нигерийска
На вкус и на цвят другар няма. Руска
Не е хубаво, което е хубаво, а което се харесва. Руска
Един говори за планини, друг — за градини. Татарска

Възможно — невъзможно
Макар че имаш два крака, на две дървета едновременно не
можеш да се покатериш. Амхарска
Вятърът с мрежа няма да хванеш. Английска
Иглата с две нишки не шие. Арабска
Камъкът на никакъв огън не можеш да свариш. Арабска
Два овена от едно гърне не могат да пият. Африканска
С две ръце мед от хралупата няма да извадиш. Бапеди
Колкото и голям да е слонът, не може да прекрачи през
моста. Вай
Не можеш да седнеш едновременно и на магаре, и на ками-
ла. Волоф
Две дини под една мишница не можеш да вземеш. Гагаузка’
Двама акробати на едно въже не могат да се задържат.
Гагаузка
От една овца две кожи не могат да се смъкнат. Гагаузка’

74
Не можеш ga бъдеш едновременно на две погребения.
Гуренсе
Удареният барабан не може да звучи само с едната си
страна. Дуала
Един човек не може да плава в две лодки едновременно.
Дуала'
С едно весло в две лодки едновременно не може да се гре-
бе. Ду ала
Двама души на един стол не могат да седят едновремен-
но. Еве
С голяма делва вода не се носи. Еве
Което се е случвало, пак ще се случи някога. Зулу
В мътна вода не можеш да се огледаш. Италианска
От едно яйце две пилета няма да се излюпят. Квели*
Две глави в едно гърне не можеш да свариш. Кирунди
В една уста две лъжици не можеш да пъхнеш. Кози
За един косъм човек от блатото няма да измъкнеш.
Малагасийска
На една глава две гърнета не можеш да носиш.
Малагасийска
В света няма нищо невъзможно. Марийска
На един крак две валенки не се обуват. Марийска
Волът не може да мучи на две места едновременно. Нанди
В тъмното е добре да се шепти, но не и да се ловят бъл-
хи. Немска
Всички глави под една шапка не можеш да поставиш.
Немска
Вятърна мелница не може да се задвижи с ковашки мях.
Немска
Мечка със сламка няма да убиеш. Немска
На един гвоздей всичко не можеш да окачиш. Немска
От магаре състезателен кон не можеш да направиш.
Немска
От нищото нищо не става. Немска
От печени яйца не излизат пилета. Немска
В една ноздра два пръста не можеш да пъхнеш. Нянг

75
В сянката на едно дърво няма място за отдих на два сло-
на. ОВамбо
Два гърма не живеят в един облак. Руанда
Близо е лакътят, но не можеш да го захапеш. Руска
Едно яйце два пъти не можеш да измътиш. Руска
На целия свят меко не можеш да постелеш. Руска
По-високо от главата си не можеш да скочиш. Руска
С гребена на петела главата си не можеш да срешиш.
Руска
С лъжица морето няма да изгребеш. Руска
Един ключ на всички брави не става. Сръбска
В една ножница два меча не можеш да сложиш. Суахили
На кожата на една антилопа двама души не могат да се
поберат. Суахили
От един косъм ласо не можеш да сплетеш. Татарска
В течаща вода два пъти не можеш да влезеш. Удмуртска
И яловата крава се тели. Удмуртска
На една ска не се пързалят. Удмуртска
Ако падне небето, ще затисне много чучулиги. Френска
Не е възможно да имаш и сланина, и свиня. френска
Не можеш едновременно да духаш и да вдишваш. френска
Два сома в едно малко гърне на огъня не можеш да nocma-
виш. Хайя
С една перушина пухен дюшек не можеш да направиш.
ЧуВашка

Умение — неумение. Компетентност

Делото — на познавача, желязото — на ковача. Амхарска
Който не умее да ходи по равно място, по стълба няма да
се изкачи. Амхарска
Работата зависи от майстора, както гозбата от готва-
ча. Амхарска
Най-добре работи онзи, който си знае работата.
Неговите пръсти са все палци. Английска
Нито един човек не умее всичко. Английска
Обущарят трябва да се държи за калъпа си. Английска

76
Преди да се научиш да плуваш, трябва да влезеш във вода-
та. Арабска*
Умелата готвачка с една гъска цяла сватба ще нахрани.
Арабска
Когато не умеят да танцуват, казват: „Барабанът нещо
не звучи". Ашанти
Неумеещият да танцува не обича музиката. Башкирска
Познавачът ще каже веднъж, но правилно. Башкирска
На лошия танцьор и обувките му пречат. Белоруска
За да паднеш в кладенеца, не е нужно дълго да се учиш: до-
статъчно е да прескочиш първата греда и работата ще
тръгне от само себе си. Волоф
Кривото дърво помага да се познае добрият столар. Га
И най-ловкият човек не може да си близне гърба, Зулу
Който е пъхнал яйцето в бутилката, лесно може да го из-
вади. Канури
Един добър градинарски нож очиства цяло поле. Квели
Върховете се достигат постепенно. Латинска
Никой не е длъжен повече, отколкото може. Латинска
Добри хора, лоши музиканти. Немска
Навикът прави майстора. Немска
Който не умее да рисува, трябва да разбърква боите.
Немска
Най-лошите дърводелци дават най-много талаш. Немска
Никой не се ражда майстор. Немска
Топката вижда добрия играч. Немска
Цигуларят много струни ще скъса, докато стане май-
стор. Немска
В борбата умението надвива силата. Руска
Всяко умение се постига с труд. Руска
Златни ли са ръцете, и звездите на гърдите не са медни.
Руска
Златни ръце със сребро не можеш да купиш. Руска
Какъвто майсторът, такава и работата. Руска*
Малко е да искаш, трябва и да умееш. Руска
Невъоръженият е като безрък, неумелият — като слепец.
Руска

77
Не е глупак, който знае какво и как. Руска
Не разпаряй, ако не знаеш да шиеш. Руска
Работата се бои от майстора си. Руска'
Умението се ражда в работата. Руска
Човек, който владее брадвата, без дърва не остава.
Сомали
Браздата показва какъв орач е орал. Сръбска
Златните ръце навсякъде са желани. Сръбска
Не се пъхай там, където не разбираш. Сръбска
Дървото се цени по плодовете, човекът — по умението.
Татарска
На изкусния майстор ръцете са златни. Татарска
За изкусния майстор всеки инструмент е остър, за тъпа-
ка и ножът е тъп. финска
На коня е нужна сила, на човека — умение. финска
Работата се върши с умение, а не с броя на хората.
финска
Сръчността винаги ще помогне на човека. финска
Ако го пратиш на реката, няма да намери вода. френска
За лош работник няма добри инструменти. Френска
Майсторът се познава по работата. френска
Мнозина режат, но малцина умеят да кроят. френска
Трябва да ковеш, за да станеш ковач. френска
Чиракът не е майстор. Френска
Привикналият към нещо е познавач в тази работа. Хауса

Борба. Битка. Трудности. Изпитания

Трудностите са най-доброто лекарство против високоме-
рието. Амхарска
Да дърпаш дявзла за опашката. Английска
Товарът, който сам си избрал, не тежи. Английска
Всеки човек може да прескочи малък ров. Арабска
Ако наоколо се води бой, домът цял няма да остане.
Башкирска
Битката ражда героя. Башкирска

78
Ако не изпиташ трудности, радост няма да познаеш.
Коми
Всеки си защищава кожата: кравата с рогата, конят с ко-
питата. Латвийска
Леко се носи, което се носи с удоволствие. Латинска
Несгодите изпитват силния. Латинска
Чрез трудното към възвишеното. Латинска
Овенът не предизвиква към борба самия себе си.
Мозамбикска
Планина не се изкачва тичешком. Мозамбикска
Товарът се опитва на раменете. Мозамбикска
Ако си попаднал в трудно положение, и за бодлива тръс-
тика се хващаш. Нзема
Надолу по планината лесно се върви. Немска
По-добре да се биеш като орел, отколкото да живееш ка-
то заек. Руска
Трудностите съществуват, зада се преодоляват. Руска
Трудното не е невъзможно. Руска
Умей да се бориш, умей и да умреш. Руска
Целта на всяка борба е победата. Руска
Лошо е да попаднеш в блато, но още по-лошо е да оста-
неш там. Сръбска
Когато е трудно, дръжте се заедно, когато грее слънце,
спете. Суахили
Който седи на гвоздей,рядко сесмее. френска
Намирам се междуечемик йовес. френска

Нужда. Необходимост. Ненужно. Грижа

Кучето не предпочита кокалите пред доброто месо, но
нищо друго не му дават. Аканска
Нуждата е майка на изобретателността. Английска'
Нуждата ще накара и бабичката да препуска. Английска
Голотата ще те научи и да предеш. Арабска
Грижите на света са много, но не са разпределени по рав-
но. Арабска
Когато не достигат коне, орат и с кучета. Арабска

79
Не натоварвай един ден с грижите на цяла година. Арабска
Ако беше достатъчна само водата, рибата не би лапала
въдицата. Ашанти
Нуждата води до караници, а изобилието — до мир.
Башкирска
Първо идва нуждата, а не хубавите дни. Ду ала
Гладна бълха високо скача. Латвийска
Нуждата не признава закон. Латинска
Нуждата прави бедния лъжец. Латинска
Хиената не забравя мястото, където е скрила храната си.
Мозамбикска
Човек, лишен от грижи, умира преждевременно. Молдавска
Всеки сам знае къде го стяга чепикът. Немска'
Нуждата научава мечката да танцува, маймуната — да
свири на цигулка. Немска
При нужда дяволът и мухи гълта. Немска
При нужда и от камък хляб се пече. Немска
С хляб и вода ще излезеш от нуждата. Немска
Угриженото сърце рядко се шегува. Немска
Ако едно си получил, друго ти липсва. Нянг
Без вълнения и грижи не чакай радост от работата. Руска
Не морето потопява корабите, а ветровете. Руска
Не научи ли училището, ще научи нуждата. Руска
Не работата изсушава, а грижата. Руска
Нуждата ражда ум. Руска
Нужен като пето колело на колата. Руска'
Нямала си баба грижи, купила си прасенце. Руска
Работа без грижи няма, а грижата и без работа живее.
Руска
Човек отслабва от грижа, а не от работа. Руска
Грош в нужда е по-приятен от талер в богатство.
Сръбска
Когато нуждата влиза през вратата, дружбата изскача
през прозореца. Сръбска
Нуждата е суров учител. Сръбска
Който обича пилаф, носи си лъжица. Татарска

80
Който cu няма грижи, тъгува за черната брада на тъста
си. Татарска
Без нужда рано не се става. финска
Грижите на човека са повече от шишарките на елата.
финска
Всеки носи своите дисаги. френска
Гладът гони вълка от гората. френска
Не се грижи за това, кой ще копае лозето след смъртта
му. френска
Жадуващият идва с голямо гърне. Хауса

Победа — поражение
Ако беглецът побегне в планината, ще го забележат.
Амхарска
За паднало дърво голям топор не е нужен. Амхарска
Който пада от ниско, не се наранява. Амхарска
Този, който сам бяга, никой не може да го надбяга.
Амхарска
Щом отстъпва конницата, какво може да се очаква от пе-
хотата. Амхарска
Град, който иска да преговаря, почти се е предал.
Английска*
Да напуснеш бойното поле с развети знамена. Английска
Който никога не се е качвал, никога не пада. Английска
Когато пада слон, всички племена се събират, за да откъс-
нат от него парче. Зулу
Побеждава онзи, който е по-смел. Италианска
Падналият на земята става, като се опира на земята.
Калмицка
Два пъти побеждава, който побеждава себе си в победата.
Латинска
Победата има стотици бащи, поражението е винаги сира-
че. Латинска
Разпръснатият огън ще бъде изгасен по-бързо. Латинска
Войната е труд, а победата — отплата за него. Руска
Готви победата преди боя. Руска

6 Мъдростта на народите 81
Да паднеш не е беда, беда е да не станеш. Руска
Да се биеш на смърт значи да завоюваш безсмъртие.
Руска
За победата се гарантира не с главата, а с учението.
Руска
За разбит кораб попътен вятър няма. Руска'
Загиват не изморените, а спрелите. Руска
Който мечтае за победа, не мисли за смъртта. Руска
Не отстъпвай — не удължавай пътя напред. Руска
Не считай падналия за пропаднал. Руска
Победата е крилата; изпуснеш ли момента, вече я няма.
Руска
Победата не е сняг, сама не пада на главата. Руска
Побеждава онзи, който по-малко жали себе си. Руска
Предвиждането е половин победа. Руска
Ако леко паднеш, тежичко ще станеш. Сръбска
Който не вярва в победата, не ти е съперник. Суахили
Който падне на прав път, бърже ще стане. Татарска
По-добре от добър кон да паднеш, отколкото лош да яз
диш. Украинска
Когато човек не напредва, отстъпва. френска
Не трябва да тръбиш победа, преди да си я спечелил.
френска
От голяма височина, голямо падане. френска
Силен е, който поваля, но по-силен е, койтс се вдига.
френска

Успех — неуспех. Късмет

Да не улучиш не е по-добре, отколкото да сбъркаш с цяла
миля. Английска
Дп се родиш със сребърна лъжица в устата. Английска
И доброят стрелец може да не улучи. Английска
Ко'“то пръв се изкачи на върха, сяда, където иска.
Английска
Можеш да изпуснеш малката рибка, за да хванеш сом.
Английска
Неудачникът и в чашка може да се удави. Английска
82
Нищо не преуспява така, както самият успех. Английска
По-добре да се родиш късметлия, отколкото богат.
Английска
Успехът никога не се осъжда. Английска
Неудачник, ако получи богатство, умира. Арабска
Ако някому е потръгнало от сутринта, това още не зна-
чи, че може да се радва. Еве
На когото работите вървят добре, и петелът му снася.
Ерзр
За несполука лекарство няма. Кикуйо
И след лоша жътва трябва да се сее. Латинска
Кон има — хамут няма, хамут купил — коня си изгубил.
Мокша
Когато успехът влиза, умът излиза. Немска
Комуто не върви, и 8 оризова каша ще си счупи пръста.
Немска
Последните и кучетата ги хапят. Немска.
Късметлията хиена намерила вода в ямата. Овамбо
Един успех идва, друг води. Руска
Който тича, догонва. Руска
От една беда избягал, на друга попаднал. Руска
По-добре успех в малкото, отколкото провал G голямото.
Руска
Последният успех е по-добър от първия. Руска
Комуто върви, нему кравата по три телета ма ден ражда.
Сръбска
За неудачника и вятърът духа насреща. Татарска
Когато на човек му върви, в ръцете му дори пръстта се
превръща в злато. Татарска
Комуто не е потръгнало сутринта — няма да потръгне и
вечерта, комуто не е провървяло вечерта — няма да му
провърви никога. Татарска
Изпуснатите риби са винаги големи. финска
Ухапания всички хапят. финска
Дървото не пада от един удар. Френска
Късметът струва повече от таланта. френска
На добрата котка — добър плъх. Френска

83
Няма късмет, който не се променя. френска
Правото има нужда от помощ. френска
Човек може да очаква сполука само ако сам се труди.
Френска
Да улучиш в опашката е по-добре, отколкото да не улу-
чиш. френска
Където всичко върви, там и лошото е хубаво, където не
върви — и хубавото е лошо. Хауса

Вяра. Съмнение. Разочарование

Всички хора се надяват, че домът им ще стане по-голям.
Амхарска
Ако не беше надеждата, сърцето би се пръснало. Английска
Когато живееш само с надежда, оскъдно се храниш.
Английска
Който седи между два стола, лесно може да падне.
Английска'
Който се надява на обувките на покойника, дълго ходи бос.
Английска
Надеждата е хлябът на бедняка. Английска
Никога не се отказвай от увереността заради надеждата.
Английска
Надежда без действие е дърво без плодове. Арабска
Чакай циганинът да стане поп. Гагаузка
Люлката на умрялото дете не изхвърлят. Зулу
В един миг се случва това, на което не се надяваш години.
Латинска
Докато дишам, надявам се. Латинска'
Отчаянието прави човека или войник, или монах. Латинска
По-бързо се случва това, от което се страхуваш, откол-
кото онова, на което се надяваш. Латинска
Хората на драго сърце вярват в това, което желаят.
Латинска
С надежда и животът е по-лек. Молдавска
Който ловува надежда, хваща мъгла. Немска
Не всяка надежда се сбъдва. Немска

84
И на нашата улица ще настъпи празник. Руска
Има какво да чакаш, ако има с кого да чакаш. Руска
Удавник и за сламка се хваща. Руска*
Добрата надежда е по-добра от лошото изпълнение. Руска
Щастието бързо напуска, а добрата надежда — никога.
Руска
Очакването е дете на надеждата. финска
Който се надява на паницата на друг, гладен остава.
френска
Надеждата дава живот на човека. френска
Откъдето най-малко се надяваш, оттам изскача заекът.
френска

Обещание — изпълнение. Думи — дела

Бъди бърз не в обещанията, а в изпълнението. Английска
Всички обещания или се нарушават, или се изпълняват.
Английска
Който обещава много, всъщност не обещава нищо.
Английска
Много мило е да обещаеш, още по-трогателно е да изпъл-
ниш. Английска
Много шум, малко вълна. Английска
Обещавай малко, прави много. Английска
По-лесно е да кажеш, отколкото да направиш. Английска'
Езикът на делата е по-ясен от езика на думите. Арабска'
Когато кучето ти казва, че ще ти хване слон, не му вяр-
вай. Ашанти
Между говоря и правя има дълъг път. Испанска
Всяко обещание е дълг. Латинска
Да обещаваш златни планини. Латинска
Дела, не думи. Латинска
Лесно дадено обещание леко се нарушава. Немска
Много думи, малко дела. Немска'
Речено — сторено. Немска *
Бъди господар на думата си. Руска
Верността към думата е мярка за чест. Руска

85
Обещан кон не можеш да яздиш Руска
Обещаното три години се чака. Руска
По-добре да не обещаеш, отколкото да обещаеш и да не
изпълниш. Сръбска
Който не си изпълнява думата, не е истински човек.
Татарска
Да дадеш клетва е все едно да направиш. финска
Думата на човека е неговата чест. финска
Обещанието няма да разори устата. финска
От думи не можеш да направиш къща — нужни са греди.
финска
Да кажеш и да направиш са две различни неща. френска
Да обещаеш повече масло, отколкото хляб. френска
Дълъг език — къса ръка. френска
Едно „Вземи" струва повече от две „Ще имаш". френска
Когато думите са казани, светената вода е готова.
френска
Присъствуващите струват повече от отсъствубащите.
френска
Разорява се, като обещава, и забогатява, като не изпълня-
ва. ' френска
В страната на обещанията човек може да умре от глад.
ч Холандска
Никой не обещава толкова много, както онзи, който няма
какво да даде. Холандска

НАРОД. РОДИНА. ПАТРИОТИЗЪМ. ЧУЖБИНА

Народ. Родина. Патриотизъм

В родината и простият хляб изглежда тлъсто месо.
Амхарска
Този, който позори родината си, предизвиква огпвращение.
Амхарска
Човек без родина е като земя без семена. Амхарска

86
Човек в родината си е като лъв в гората или крокодил в
реката. Амхарска
Който веднъж се напие от Нил, пак ще се върне при него.
Арабска
Ако родината е силна, душата е пълна с радост. Башкирска
Даже змията не забравя дупката си. Зулу
Морето е голямо — няма да изсъхне, народът е голям —
няма да умре. Калмицка
Моят дом не е там, където съм се родил, а където ми е
добре. Канури
Благото на народа трябва да бъде върховен закон.
Латинска
Глас народен — глас божи. Латинска
Където е добре, там е родината. Латинска
Никой не обича родината си за това, че е голяма, а за то- •
ва, че е негова. Латинска
Родният дом, колкото и да е лош, не се забравя.
Мозамбикска
Лоша е тази птица, която не обича своето гнездо.
W хг
У дома небето О
е по-синьо и дърветата — по-зелени. Мокша'
Немска
Без корен и тревичката не расте. Руска
Без очи можеш да преживееш, но без родина — не. Руска
В собствения дом и стените помагат. Руска
Гръм и народ не можеш да накараш да млъкнат. Руска
Една е у човека родната майка, една е и родината. Руска
Любовта към родината е по-силна от смъртта. Руска
Можеш да напуснеш дома си, но не и родината. Руска
Не е умрял онзи, когото родината споменава като при-
ятел. Руска
Човек без родина е като славей без песен. Руска
Заеме ли се народът — езерото ще прелее. Татарска
Който се е разделил с приятел, плаче седем години, който
се е разделил с родината, плаче цял живот. Татарска'
В своята бърлога мечката е юнак. Удмуртска*
На рибата във водата й е леко, на вятъра — в пустинята.
Удмуртска

87
Родното село е скъпо на всекиго. Удмуртска
Човек, забравил родината си, е заблуден човек. Удмуртска
У дома и водата е храна. финска
Във всяка страна има километър лош път. Френска
Заекът умира винаги в леговището си. френска

Родина — чужбина
Живеещият в чужбина прилича на натоварено магаре или
на кон с юзда. Амхарска
В чужбина по-скъпа от всякакво богатство е родната
страна. Башкирска
Димът в отечеството е по-добър от огъня в чужбина.
Гръцка
Най-красивият чужд град не е толкова хубав колкото род-
ното село. Еве
В чуждата страна и лете е студено. Мокша*
Чуждият огън не е така ярък, както родният дим. Немска
В чужд дом е като 6 непроходима гора. Ника
В чужд край хората се държат скромно. Ника
По родината и костите плачат. Руска
Родната страна е майка, а чуждата — мащеха. Руска*
Чужбина на сълзи не вярва. Руска
В чужбина се ходи с приведена глава. Сафва
Стоя три дни сред немците и вече забрави сръбски.
Сръбска
Колкото и лошо да му е на бедняка у дома, в чужбина му е
още по-лошо. Суахили
Набитият в чужбина ще се върне у дома, набитият у до-
ма къде да отиде? Суахили
Родната страна е люлка, чуждата — пробито корито.
Татарска
В родния край е важно родословието, в чуждия — облекло-
то. Туареги
Колкото си по-далече от дома, толкова е по-силна тъгата
по него. Финска

88
По-добре на остров, но в родината, отколкото на конти-
нент, но в чужбина. финска
По-добре шепа родна пръст, отколкото блок чужда.
финска
Швеция може да е богата, но Финландия е no-мила. финска

КЛАСИ. КЛАСОВА БОРБА. ДЪРЖАВА.

ВЛАСТ. ПОЛИТИКА. УПРАВЛЕНИЕ. ПРАВО.
ЗАКОНИ. СВОБОДА. РАВНОПРАВИЕ. РОБСТВО
Владетели — поданици. Водачи
Да се караш с велможа е все едно да се сражаваш със сте-
на. Амхарска
Два езика в устата е все едно два негуса* на трона.
Амхарска
Който води камилата, няма за какво да се крие. Арабска
Ако си твърде дружен с вожда, знай, че в един прекрасен
ден той ще те убие. Ашанти.
Теглото на вожда не е като теглото на бедния човек.
Ашанти
Ако куца кралят, аз, неговият пратеник, също куцам.
Бапеди
За краля се чува само ако има поданици. Волоф
Какъвто кралят, такъв и слугата му. Волоф
Крал без поданици няма и власт. Волоф
Два пръча 6 една кошара не се държат. Дуала
Два силни звяра не пият от един гьол. Еве
Двама крале не живеят в една държава. Еве
Който е помогнал на вожда да стане вожд, не управлява с
него. Зулу
Няма нищо по-нищожно от горделив велможа. Италианска
По-добре да си глава на кокошка, отколкото опашка на
лъв. Италианска'

89
Когато знатните се забавляват, простолюдието живот
губи. Калмицка
На двама царе в един дворец е тясно. Карелска
Кралят никого не убива, това вместо него правят други.
Кирунди
На краля, който е убил твоя баща, ти правиш подарък’.
Кирунди'
Два леопарда не се разхождат в една и съща гора. Конго
Два петела на едно бунище не съжителствуват.
Латвийска
Какъвто е пастирът, такова е и стадото. Латинска
Което е угодно на знатния, то има сила на закон.
Латинска
Рибата се вмирисва най-напред от главата. Латинска
Справедливостта е основа на царствата. Латинска
Царят царува, но не управлява. Латинска
Добрият цар няма власт, злият цар няма поданици.
Малагасийска
Думата на царя назад не се връща. Мозамбикска
Когато лъже царят, лъжат всички поданици. Мозамбикска
Царят няма роднини. Мозамбикска
Племето има вожд, сватбата — разпоредител. Ндонга
Вождът никога не постъпва неправилно. Нембе
Където короноват магаре, там страната се презира.
Немска
Боже, вземи царя — той не ни трябва. Руска
Близо до царя — близо до смъртта. Руска
До бога високо, до царя — далеко. Руска *
Който слама не е ял, царска власт не е видял. Руска
Където отиде главата, там ще отведе и тялото. Руска
Назначили лисицата за войвода в гората: перушина много,
птици няма. Руска
Слоновете се търкат, а между себе си комарите мачкат.
Руска
Отива ли си кралят, и ние, слугите, си отиваме с него.
Сото
Когато в съдния ден изгори целият свят, ще достигнат и
до кралския замък. Сръбска

90
По-скоро кралят от трона, отколкото селянин на трона.
Сръбска
Ако овчарят поиска, ще получи мляко и от овена. Татарска
Две мамби в една дупка не спят. Тсонга
Не може да има два самеца в едно малко стадо камили.
Туареги
Ако куца вождът, куцат всичките му поданици. Тхонга’
Ако от сина нищо свястно не излезе, в най-лошия случай
за крал ще стане. финска
Два славея на един клон не пеят. финска
За краля е по-добре да слушаш, отколкото да го видиш.
финска
И кралят не яде злато. финска
Кралете се сменят, страната се разорява. финска
Краля дори и котката го гледа в очите. финска
Свиня и крал от собствена смърт не умират. финска
По-добре да се обърнеш към господ, отколкото към свет-
ците му. френска
Всеки, който яде царски орехи, е длъжен да воюва за царя.
Хауса
Приятелят на вожда сам е вожд. Хауса

Власт. Правителство.
Управляващи — подчинени
Молбата на началника е заповед. Амхарска
Съдията и губернаторът са като сиренето и маслото.
Амхарска
Ако държиш куче, не лай самият ти. Английска
Какъвто свещеникът, такова и паството му. Английска
Колкото по-високо се изкачва маймуната, толкова повече
се вижда опашката й. Английска
Не на всички е дадено да бъдат първи. Английска
Общественото положение променя хората. Английска
По-добре да царуваш в ада, отколкото да прислужваш в
рая. Английска
Виновен е овчарят, а не стадото. Арабска

91
Дай поводите на истинския ездач. Арабска
Искаш ли страната ти да дойде до упадък, помоли се да
има много управници. Арабска
Кораб с двама капитани потъва. Арабска
Мечът на властта е дълъг. Арабска
У зъл управник и кучето е зло. Арабска
Ако конят е глупав, това още не означава, че и ездачът
му е глупав. Ашанти
Ако вървиш след слона, няма да попаднеш в яма-капан. Га
Ако вървиш след слона, росата няма да те намокри. Га
Дали е полудял конят, или е полудял ездачът, не е едно и
също. Га
Който не закача говедаря, не закача и кравите му. Га
Ако ръката има нещо, нима устата ще се нуждае. Дуала
Пасажерът не управлява лодката. Дуала
Слонът, дори и мършав, пак си е господар на гората. Дуала
Ако старшият ловец от нещо се плаши, той нищо не каз-
ва за това на младшите. Еве
Конецът казва, че неговата работа е дребна: той просто
върви след иглата. Еве
Който не умее да изпълнява, не умее да заповядва.
Италианска
Слепият върви право напред; подчиненият се съгласява със
всичко. Канури
Ако първата коза окуцее, тези, които вървят след нея,
също няма да стигнат до пасището. Кикуйо
Мнението на началника винаги се изслушва внимателно.
Кирунда*
Ръката никога не попада встрани от устата. Кози
Жаждата за власт е най-ненаситната от всички страс-
ти. Латинска
Който не знае да се преструва, не знае да управлява.
Латинска
Не заповядвай, преди да се научиш да се подчиняваш.
Латинска
Преторът не се грижи за най-малките неща. Латинска
Да управляваш е трудно изкуство. Немска

92
За надзирателя никоя работа не е голяма. Немска
Когато главата си е на мястото, няма нужда да се на-
хлузва шапка на коляното. Нзема"
Плещите не се извисяват над главата. Нянг
Ако главният ловец не пече месо, тогава никой от ловци-
те не го прави. Овамбо
Когато се измори водачът на ловците, тогава всички лов-
ци се изморяват. Овамбо
Овчарят не е равен на своя господар. Овамбо
Хиената не яде овцете, които са й поверили. Овамбо
Който сам не е бил подчинен, никога няма да стане начал-
ник. Руанда
Никога не обиждай началника си: той винаги може да те
накара да почувствуваш подчиненото си положение.
Руанда'
Без овчар и овцете не са стадо. Руска
Двама орат, а седмина махат с ръце. Руска
Докато се добереш до началника, десет пъти ще се спъ-
неш. Руска
Макар и с лико съшит, началник е. Руска
На всеки изпълнител — трима повелители. Руска
Началници много, а полза малко. Руска
Началството не закъснява, а се задържа. Руска
Седем капрала на един редник. Руска
Седмина една сламка повдигат. Руска
Тежкд на овцете, чийто войвода е вълк. Руска
Когато селяните съдят господаря, предварително е из-
вестно кой ще бъде бит. Сръбска
Който сега е на върха, чакай го долу. Суахили.
Гневът на подчинения не струва много. финска
Който заповядва, не познава умора. финска
Днес рицар, утре говедар. френска
Няма по-добър игумен от онзи, който е бил монах, френска
Овцете трябва да се стрижат, а не да се дерат. френска
По-добре да се задържиш за ствола на дървото, отколко-
то за клоните му. френска
По-добре да си кон, отколкото кола. френска

93
Почестите променят нравите. френска
Стани оттам, където ще седна аз. френска
Страдай, когато си наковалня, и удряй, когато си чук.
Френска'

Война. Мир
Да пазиш мира значи да си пазиш очите. Амхарска
За един час може да се разруши това, което се създава с
векове. Английска
Когато оръдията заговорят, късно е да се спори. Английска
Когато котката и мишката живеят в мир, страдат про-
дуктите. Арабска
Огънят оставя само пепел. Арабска
Армията отстъпва пред мъжеството, а не пред оскърбле-
нията. Ашанти-
На птицата — свобода, на човека — мир. Белоруска
И цяла страна може да бъде разрушена за нищо. Зулу
Ако искаш мир, готви се за война. Латинска
Който предизвиква войната, вярва в битката.
Мозамбикска
Войната руши това, което мирът създава. Немска ’
Където е мирът, там е щастието. Немска
Мирът гради, разпрата руши. Немска
Дръж барута сух и ще бъдеш непобедим. Рус. а
Светлината ще победи тъмата, а мирът —войната..
Руска
Войната няма очи. Суахили
Войната се храни с пари, а се опива с кръв. Украинска
Човешката кръв не е водица, не давай на кръвта да се
пролива. Украинска
Пратеник не се убива. Суахили
Бичът на войната бие зле. финска
В мирен котел супата винаги е тлъста. финска
В сравнение с мира парите са боклук. финска
Дъщерята на Мира се казва Радост. финска
Който сменя весло с меч, от меч загива. финска'

94
Мирът има кръгли бузи. финска
На мирния път километрите са къси. финска
Не на войните се крепи земята. финска
По-добре върбова тояга, отколкото златен меч. финска
Хлябът се добива в мир, а се изяжда на война. финска
Щастието на оръжието е променливо. френска

Военно дело. Оръжие

За военни работи не се съветвай със страхливец.
Амхарска
Конят може да ви докара на бойното поле, но не може да
се сражава вместо вас. Амхарска
Нощта е за зверовете, денят — за войската. Амхарска
Нападението е най-добрата отбрана. Английска'
Първият удар е половината от сражението. Английска
Ако затворът на пушката не е в ред, тя прилича на тоя-
га. Ашанти
Когато армията търпи поражение, в нейна чест не тръби
рог. Ашанти
Зъв военните дела най-много гссподствува съдбата.
Латинска
Съдбата учи на военно изкуство гори победените.
Латинска
Старото знаме — чест за капитана. Немска
Бий врага в челото и той ще си покаже гърба. Руска
Бий врага и по фланга, и в тила — в маневрата е силата.
Руска
Бий врага с щик и граната, наложи ли се — и с малката
лопата. Руска
В боя няма смяна, има само поддръжка. Руска
Във всеки бой диктувай на врага своята воля. Руска
В знамето е твоята чест, в оръжието — славата. Руска
Верността към клетвата е закон на победата. Руска
Войнишкото сърце е забранена зона за страха. Руска
Дисциплината е душата на армията. Руска
За ръждясал щик се наказва, за счупен в боя — се награж-
дава. Руска
95
За спокойния окопът е крепост, г. малодушния — гроб.
Руска
За умелия войник и ръкавицата е граната. Руска
Заповедта не е приказка, а закон. Руска
Заповедта не се обсъжда, а се изпълнява. Руска
Заповедите се пишат с перо, а се изпълняват с щик. Руска
Знай всичко за врага, но врагът не бива да знае нищо за
тебе. Руска
Каквито са офицерите, такава е и войската. Руска
Колкото и да е голям фронтът, съдбата му се решава на
твоя участък. Руска
Край на военното образование на войника може да сложи
само смъртта. Руска
На война хитростта носи повече полза от силата. Руска
Нападай там, където врагът не очаква. Руска
Не куршумът погубва, а неопитността. Руска
Оборудвай и временната позиция добре, за да не останеш
на нея навеки. Руска
Отиваш ли на бой за ден, вземи патрони за неделя. Руска
Постъпвайки в армията, остави домашните си навици
вкъщи. Руска
При командата „Мирно!" само на сърцето е позволено да
се движи. Руска
Пред устава всички чинове са равни. Руска
Умелият воин за себе си е спокоен. Руска
Сабята не прави войника. Сръбска
Носи оръжието винаги със себе си — ще дойде време и ще
послужи. Суахили
В боя желязото е по-скъпо от златото. Татарска
В деня на битката ще послужи жилавият кон, а не охране-
ният вол. Татарска
В боя побеждава, който изпревари. финска

Право. Закони. Правораздаване

Дори да знаеш, че си прав, със съдиите не спори. Амхарска

96
|Наследст6о ще получи този, който има добър защитник.
Амхарска
Не бий с две тояги, не се оплаквай на двама съдии.
Амхарска
Неточните везни — в огъня, лъжливият съдия — във ве-
риги. Амхарска
Един е законът за богатите, друг — за бедните. Английска
Законите ловят мухите, а стършелите пускат. Английска
Лошият компромис е по-добър от добрия съдебен процес.
Английска
Лошо е това дело, от което адвокатът се изчервява.
Английска
Разликата между адвоката и довереника е като между
крокодила и алигатора. Английска
Престъпилия законът го престъпва не само веднъж. ДЖага
Грешката в правото вредни. Латинска
Доказателствата се мерят, а не се броят. Латинска
Един свидетел не е свидетел. Латинска
Законите са написани за изпълнителните. Латинска
Знанието на законите не е 6 това да се запомнят техни-
те думи, а в това да се разбере техният смисъл.
Латинска
Изпитай върху себе си закона, който сам си направил.
Латинска
Каква полза от закони, когато няма добри нрави. Латинска
Който доказва твърде много, нищо не доказва. Латинска
Който защищава невинен, е достатъчно красноречив.
Латинска
Където 1лма закон, там има и наказание. Латинска
Най-добр>ият свидетел е признанието на подсъдимия.
Латинска
Незнанието на правото вреди. Латинска
Никого не обижда този, който ползува правото си.
Латинска
Правото- е изкуство на доброто и справедливостта.
Латинска

7 Мъдростта на народите

97
Прекаленото правосъдие води към крайна несправедли-
вост. Латинска
Рошеното дело се смята за истина. Латинска
Търпението е една от главните добродетели на съдията.
Латинска
Чиновникът е закон, който говори, законът е чиновник,
който mv a mu . Латинска
Двама свидетели представляват пълна улика; Немска
Съдията трябва да има две търпеливи уши. Немска
Който пише законите, той ги и нарушава. Руска
Колкото и да отричаш, уличат ли те, няма къде да се де-
неш. Руска
Където е законът, там е и страхът. Руска
Лоша работа, ако сам ищецът е с^ъдия. Руска
Не се плаши от съда, а от несправедливия съдия. Руска
Правият съд кривото дело няма/да изправи, но кривият
съд правото дело ице изкриви/ Руска
Строгият закон създава виновни. Руска
Съдът съди и съдията. Руска
Тъмните дела се боят от светлината. Руска
Уликата е първият свидетел. Руска
На силния и правото е силно. Сръбска
Стари закони — стара кривда. Сръбска
Законът не разбира от ш<еги. финска
Където законът е безсилен, там страданието е всесилно.
финска
Печели този, който се отказва от процеса. Френска

Свобода. Робство. Равноправие — привилегии

Където е единството, там е силата, където е свободата,
. там е знанието. Амхарска
Роб, купен на Великден, м*исли, че около него винаги ще бъ-
де празник. Амхарска
Робът не обича своя другар. Амхарска
Железен юмрук в кадифена ръкавица. Английска

98
Можеш да заведеш коня на водопой, но не можеш да го за-
ставиш да пие. Английска'
Никой не обича оковите дори и да са златни. Английска
По-добре да умреш прав, отколкото да живееш на колене.
Английска'
Славей в клетка не пее. Английска
На свободния човек му е широко на земята. Арабска
Само лош човек може да протегне ръка на поробителя
против поробения. Арабска
Робът не си избира господаря. Ашанти'
И най-красивата клетка не храни птичката. Италианска
Живот без свобода е нищо. Латинска
Когато загине свободата, никой не смее да говори.
Латинска
Над гроба на тирана реват само магаретата. Латинска

По-добре свобода, изпълнена с опасности, отколкото спо-

койно робство. Латинска
Позволено е да се отблъсне насилието с насилие. Латинска
Слънцето свети за всички. Латинска
Конят обича овеса, но не обича седлото. Немска
Принудителното желание е нежелание. Немска
Взима доброволно, стъпвайки на шията. Руска
Живот на колене е по-позорен от смърт. Руска

Който е откъснал розата на свободата, той няма да из-

търве листенцата й. Руска
Свободният човек от нищо не се бои. Руска
Ако не заставиш камилата да легне, няма да я натовариш.
Татарска
Отсечената глава е мълчалива. Татарска
И петте пръста на ръката са различни. френска
По-добре да си полска птичка, отколкото птичка в кафез.
френска
По-добре кротост, отколкото насилие. френска
По-леко е да вървиш сам, отколкото по заповед. Хауса
Робът не може да съперничи със свободния. Хауса
 Господари — слуги. Експлоатация
По време на оран капистра* на вола не се слага. Арабска
Където земята е много, народът живее в радост; където
господарите са много — в бедност. Башкирска
Господарите с правдата не се познават. Белоруска
Господарят съчувствува, но пари не дава. Гагаузка
Едни ядат, други работят. Дуала
Никой не слугува на двама господари. Еве*
Който служи на двама господари, мами единия от тях.
Испанска
Един сее, друг жъне. Кикуйо
Само с камшик сила на коня няма да дадеш. Латвийска
Вълната стрижи, но кожата не дери. Руска
Бащата го прибра господ, а коня го взе господарят.
Сръбска
Господарското куче има повече права, отколкото кучето
на селянина. Сръбска
Господарските права — дяволска трева. Сръбска
За работата на господаря в библията нищо не е казано.
Сръбска
Имай бога за господар, но никога господаря за бог. Сръбска
Кучетата на господаря са по-добре гледани от децата на
овчаря. Сръбска
На млад дъб и млад господар селянинът трябва своевре-
менно да отсече върха. Сръбска
Сметаната — на господарите, суроватката — на слуги-
те. Сръбска
Сърбин ли е господарят или немец — все един дявол.
Сръбска
По-добре да бъдеш син на куче, отколкото роб на бей.
Татарска
Господарското „сега" три години се влачи. финска
За слуга и скопен кон разкаляни пътища няма. финска
Какъвто господарят, такъв и слугата. френска
Пътешествие за господарите, сватба за слугите, френска
Хубаво е да бъдеш господар, слуга можеш да станеш, кога-
то поискаш. френска

100
 ЕЗИК. РЕЧ. СЛОВО. ПИСМЕНОСТ

Език. Реч. Слово (общо)

Ако устата предава стопанина си, тя е лош слуга.
Амхарска
Приятелят идва отдалече, врагът излиза от устата ти.
Амхарска
Устата и ръката са така неразлъчни, както ръката и на-
дянатите на нея окови. Амхарска
По-добре да се спънеш, отколкото да сбъркаш с език.
Английска*
Езикът погубва човека, езикът го спасява. Ашанти*
Човека познаваме по словото, вола — по рогата. Естонска
Ловната птица се познава по клюна, човекът с остър ум
— по езика. Калмицка
Устата носи на човека смърт. Кози
Живата реч храни по-обилно. Латинска
Придържай се към фактите, думите ще последват.
Латинска
Една дума троши кости, от друга зарастват. Марийска
Езикът убива господаря си. Мозамбикска
Каквато е мисълта, такава е и речта. Мокша
Мъдрото слово е приятел в беда. Молдавска
Думите, казани навреме и намясто, са по-силни от писмо-
то и печата. Руска
Език дружина води. Руска
Езикът е малък, а планини люлее. Руска
Езикът е малък, а владее цялото тяло. Руска
Живото слово е по-скъпо от мъртвата буква. Руска
Казалият слово ще умре, но словото ще остане. Руска
Който умее да си владее езика, до старини ще живее в по-
чит. Руска
Колкото езици знаеш, толкова човеци има у тебе. Руска
На старини зъбите затъпяват, а езикът се изостря. Руска
С куршум ще улучиш един, с точна дума — хиляда. Руска
Силата на словото е в истината. Руска

101
Съкровището има цена, словото няма. Руска
Грехът се носи в устата. Самоа
Думата камък пробива. Удмуртска
Езикът няма юзди. Удмуртска
Тоягата бие по тялото, думата минава през костите.
Удмуртска
Думата може да спаси човека, думата може и да го убие.
Украинска*
Безкрилата дума не лети, неказаната — не звучи. финска
Езикът въвежда ума в заблуждение. финска
Езикът лъже, но очите казват истината. финска
Само с език дълго на почит не можеш да бъдеш. финска
Думата е злато. Чувашка

Говорене. Беседа. Красноречие

Докато животното не го заколят, не се вижда тлъстина-
та му, докато човек не заговори, не се вижда умът му.
Амхарска
Дума, откъснала се от езика, е като яйце, паднало на по-
да. Амхарска'
Което слиза от езика, трябва да бъде по-чисто от зъби-
те. Амхарска
По-добре да кажеш „зает съм с работа", отколкото
„зает съм с разговор". Амхарска
Днес помисли, утре кажи. Английска
Казаното няма да върнеш. Английска
Краткостта е душата на остроумието. Английска
Първо се научи да говориш, а после да пееш. Английска
Безполезни думи не говори, от полезни не се отказвай.
Арабска
Щом произнесеш думата, тя царува над тебе. Арабска
Ако заложиш езика си, обратно не можеш да го откупиш.
Ашанти
Всичко, което е излязло от устата, така и ще си остане.
Бапеди
Да говориш много и високо е лошо. ДЖага

102
Ако е стреляно, димът обратно не може да се пъхне. Еве
Което е изплюто на земята, на езика обратно не се взе-
ма. Еве
Думата не е птица; излети ли, не можеш да я хванеш.
Ерзя'
Плюнката се връща в устата. Зулу
Когато волът иска да говори, мучи. Испанска
Да говориш думи на човек, който не ги разбира, е все едно
да хвърляш зърна по рогата на крава. Калмицка
Казаната дума е отсечено дърво. Калмицка
Не бива да говориш постоянно само за това, че под носа
ти се намира уста. Калмицка
Думите не нанасят рани. Кирунди
Писането се научава чрез писане, говоренето — чрез гово-
рене. Латинска
Думата дума ще роди, песента сълзи ще роди. Маори
Разлятата вода не може да се събере. Мозамбикска
Думата не е тебешир: кажеш ли я, не можеш я изтри.
Мокша
Навреме казаната дума е по-скъпа от злато. Мокша'
Казване и доказване са две различни неща. Немска
Устата са еднакви и все пак — една е по-добра от' друга.
Нянг
Добре е да се говори, но ако има и какво да се чуе. Руска
Камбанният звън не е молитва, а викането не е разговор.
Руска
Който много знае, малко говори. Руска
Където думите са редки, там тежат. Руска
Неудобните думи вредят на този, който ги говори. Руска
Разговорът прекарва пътя, а песента — работата. Руска
Умей да кажеш много с малко думи. Руска
На когото езикът е по-добре заключен, той и бащиното
ти наследство ще оспори. Сомали
Създаваното от устата не вреди. Сото
Приказката има седем края. Суахили
Конете се познават един друг по цвиленето, хората се
опознават, след като поговорят. Татарска

103
Не говори, каквото знаеш, но знай какво говориш.
Татарска
С човек можеш да се запознаеш и когато говори. Татарска
Пролетта отново ще се върне, но казаната дума не се
връща. Удмуртска
Високият глас е признак на празнота. финска
Лошата камбана по-далече се чува. финска
Лошите речи развалят добрите обичаи. финска
Обмисляй го и седмица, но го кажи ясно. финска
Което е казано, казано е. Френска
Седем пъти трябва да обърнеш езика в устата си, преди
да проговориш. Френска
Езикът ти не с всеки ще поиска да говори. Хауса

Говорене — мълчание
Зъбите и устните взаимно се допълват. Амхарска
Мълчащият повече дразни, отколкото говорещият.
Амхарска
Дръж устата си заключена, а ушите отворени. Английска
На неизречената дума сам си господар, изречената дума е
всеобщо достояние. Башкирска
Излишен залък глътни, излишна дума не казвай. Гагаузка
Дал съм ти драхма да говориш, ще ти дам пет да млък-
неш. Гръцка
Дъното на лодката нищо не казва за дълбочината на вода-
та. Дуала
Моята уста е моят щит. Зулу
Знай много, говори малко. Калмицка*
Дума, останала в корема*, нищо не значи. Кикуйо
Това, което прави мълчанието, викът не може. Крио
Или мълчи, или думите ти да са по-добри от мълчанието.
Латинска
Който мълчи, изглежда се съгласява. Латинска
Който мълчи, не се излага на опасност. Латинска
Мълчанието на глупавия човек заменя мъдростта.
Латинска
Не е малка добродетел да обуздаеш езика си. Латинска

104
Не умее ga мълчи, който не умее да говори. Латинска
Който мълчи, повече слуша. Мокша'
Говоренето е сребро, мълчанието — злато. Немска'
По-добре много да знаеш, отколкото много да говориш.
Немска
Говори по-малко с другите, повече със себе си. Немска
Когато главата мисли, езикът си почива. Руска
Не казвай всичко, което помниш. Руска
Не е срамно да мълчиш, ако няма какво да кажеш. Руска
Неказаната дума е по-добра от казаната. Руска
Сдържай думата, която може да навреди. Руска
Слушай, дъбраво, какво говори гората. Руска
Лаещата хиена не е така опасна, както тази, която мъл-
чи. Сомали
Устата е господар на думите. Суахили
Ако езикът е неподвижен, гърбът остава небит. Татарска
Който си пази устата, пази си душата. френска
Мълчанието също е реч. фулбе
Този, който каже за несправедливостта, дори ако това не
помогне, ще постъпи по-добре от онзи, който знае за
несправедливостта и мълчи. Хайя
Мълчанието също е работа. Хауса
Това, което е завързано с уста, с ръка не може да се раз-
върже. Хауса
Което не задържиш зад зъбите си, и на вратата не мо-
жеш да задържиш. Чувашка

Говорене — слушане
Да умееш да говориш е хубаво, да умееш да слушаш —
още по-хубаво. Амхарска*
Сдъвчи, преди да глътнеш, послушай, преди да кажеш.
Амхарска
Слушай всички, говори с малцина. Английска
Природата ни е дала един орган на речта и два органа на
слуха, за да знаем, че трябва повече да слушаме, откол-
кото да говорим. Арабска*

105
Ухото виновно, че на устата се налага да говори. Га
Разказвачи има, слушатели няма. Гиряма
Който слуша, той разбира. ДЖабо
Ушите са две, но две речи едновременно никой не слуша.
Еве
Слушай с ушите, а не с устата. Ерзя
Който много говори, а малко слуша, струва на пазара кол-
кото магаре. Испанска
Ако на човек говорят 8 двете уши едновременно, той ни-
що няма да разбере. Кикуйо
Този, който говори, хората го познават, за този, който
мълчи — не знаят. Овамбо
По-малкЪ говори, повече ще чуеш Руска
Когато говорят мнозина, не се слушат един друг. Суахили'
Обичаш ли да говориш, обичай и да слушаш. Удмуртска
Добрият слушател се нуждае от малко думи. френска

Вест. Новина. Видяно — чуто

Вярвам само на това, което виждам. Аканска
Ако го има този, който е видял, няма нужда от онзи, кой-
то е чул. Амхарска
Добрата вест се съобщава без заобикалки. Амхарска
Когато няма очевидци, свидетелствува онзи, който е чул.
Амхарска
Лошите вести летят, добрите спят. Амхарска
Очите отиват да видят това, което са чули ушите.
Амхарска
По-добре да разбереш, отколкото да видиш. Амхарска
С очи, които виждат, и уши, които слушат, не можеш да
се наситиш. Амхарска
Липсата на новини е добра новина. Английска
Лошата вест е крилата. Английска
Завиждат очите, а не ушите. Ашанти
Окото ненавижда, а ухото никого не мрази. Га
Слушащият знае за това повече, отколкото виждащият.
Гуренсе

106
Ако нещо не го Вижда окото, чуба го ухото, ако не го чува
ухото, вижда го окото. Еве
Калебасът* на ухото никога няма да се напълни. Зулу
Очите не виждат всичко. Зулу
Ухото подсказва на сърцето. Зулу
Очите не могат да видят ушите. Ибо
Речта служи като храна за ухото. Ибо
Окото е водач на тялото. Йоруба
Не пий вода, която не си видял, не подписвай книжа, кои-
то не си прочел. Испанска
Очите вярват на себе си, ушите — на другите. Испанска
Очите виждат така, както им се иска. Италианска
Ушите са измамливи, очите — правдиви. Калмицка
Видяното със собствени очи не е същото, което е чуто
от чужд език. Кикуйо
Гледащият не греши. Кикуйо
За очите няма граници. Крио
Лошите вести вървят напред, добрите — след тях.
Марийска
Виж, за да повярваш. Мозамбикска
Казваме, че е зебра, след като видим ивиците й.
Мозамбикска
Новините не спят по пътя. Мозамбикска
И най-високия човек не можеш да видиш от съседния град,
но да чуеш за него можеш. Нупе
За очите няма ограда. Овамбо
Очите са, за да гледат, ушите — за да слушат. Овамбо
Лошите вести са бедствие, добрите — благо. Палауанска
Ако не видиш, ще чуеш. Руска
Лошите вести изпреварват всеки вестоносец. Руска
Неизвестното е по-лошо от лоша вест. Руска
Очите са по-верни от ушите. Руска
По-добре веднъж да видиш, отколкото сто пъти да чуеш.
Руска
Гледай със собствени очи, на чуждите не вярвай. Сръбска
Да чуеш не е като да видиш. Суахили
Ухото управлява главата. Удмуртска

107
Ден без новини не минава. финска
Очевидци иде има винаги, да има само какво да видят.
финска
Ухото чува повече, отколкото вижда окото. финска
От далечни земи големи новини. Френска
Докато слънцето не е залязло, още може да дойде лоша
вест. Хайя

Писменост. Книга. Четене

Казаното се забравя, написаното остава. Амхарска*
Избирай писателя така, както си избираш приятел.
Английска*
Какъвто авторът, такава и книгата. Английска
Никога не пиши това, което не смееш да подпишеш.
Английска
Думата е вятър, а хартията — основа. Белоруска
Напразен труд е да ловиш риба с въдица без кукичка и да
се учиш без книга. Датска
Гъшето перо* често наранява по-силно от нокътя на лъв.
Испанска
Който чете сам — чете без грешки. Ааму
Който записва, чете два пъти. Латинска
За това, което пише ръката, отговаря главата. Немска
Хартията е търпелива. Немска
Четене без разбиране е полупразно занимание. Немска
Азбуката е стъпало към мъдростта. Руска
В книгата търси не буквата, а смисъла. Руска
Да четеш книги не е като да ръкопляскаш. Руска
Една книга хиляди хора учи. Руска
Златото се добива от земята, знанията — от книгите.
Руска
Знанието е слънце, книгата — прозорец. Руска
Книга с мислите на врага също е враг. Руска

"Отнася се за времето, когато е слуХсело за писане.

108
Книгата е като водата — навсякъде ще си пробие път.
Руска
Книгата е мост към света на знанието. Руска
Книгата е огледало на живота. Руска
Книгата е хубава, ами читателят е лош. Руска
Книгата за ума е като топлия дъжд за кълновете. Руска
Книжните страници са като ресници — отварят очите.
Руска
Книжното слово е дневна светлина. Руска
Лошата книга на добро няма да те научи. Руска
Лошият молив е по-добър от лошата памет. Руска
Малко чети, много разбирай. Руска
Написаното не пропада. Руска
Но гледай кой е писал, гледай какво е написано. Руска
Нямаш ли умен съсед, беседвай с книгата. Руска
Перото е по-смело от езика. Руска
По-умно от книгата няма да кажеш. Руска
Хлябът храни тялото, книгата — разума. Руска
Добрата книга е най-верният приятел на човека. Словашка
Пописаното не можеш да изтриеш. Суахили
Книгите и жените не бива да даваш в заем. френска

ЗНАНИЕ. ИСТИНА. НАУКА. ОБРАЗОВАНИЕ.

ВЪЗПИТАНИЕ
Знание (общо)
Който не споделя знанията си, е като светлина в стомна.
Амхарска
Да знаеш всичко, значи да не знаеш нищо. Английска'
От извънмерното знание главата оплешивява. Английска
Който дава живот на ума и знанието, той не умира.
Арабска
Малцина знаят колко много трябва да знаем, за да знаем
колко малко знаем. Арабска

109
Умен човек е онзи, който търси знание; който си въобра-
зява, че го е намерил, е безумец. Арабска
Всезнайкото се жени за собствената си майка. База
Силният ще победи едного, знаещият — хиляда. Башкирска
Който е грамотен, има четири очи. Гагаузка
Ако не знаеш какъв е изворът, ще пиеш ли вода от устие
то? Дуала
Знанията са като баобаб: никой не е в състояние да ги
обхване. Еве
Има хора, които знаят, хора, които мислят, че знаят, и
хора, които нищо не знаят. Обаче в душата си всички
вярват, че се отнасят към числото на първите.
Италианска
Вселената се осветява от слънцето, човек — от знание-
то. Калмицка*
Да знаеш твърде много е все едно да не знаеш нищо.
Кикуйо
Който не знае едно нещо, знае друго. Кикуйо
Повторението е майка на знанието. Латинска'
По-добре да не знаеш нещо, отколкото да го знаеш лошо.
Латинска
Толкова знаем, колкото помним. Латинска
Да видиш не означава да знаеш. Мозамбикска
Знанията са по-скъпи от парите. Мокша'
Мнозина знаят много, но всичко не знае никой. Немска
В една глава не са всичките знания. Овамбо
Знанието като огън се прехвърля у съседа. Руанда
Ако всичко знаеш, бързо ще се състариш. Руска
Без знания и на равно място ще се спънеш. Руска
Всяко полузнание е по-лошо от всяко незнание. Руска
Колкото и да е пълна главата със знания, и за нови ще се
намери място. Руска
Знанието е съкровище, което навсякъде следва онзи, кой-
то го притежава. Руска
Знанието е щит на разума. Руска
Знанието и мъдростта украсяват човека. Руска
Знанието и науката не висят на вратата. Руска

110
Знания, които не се попълват, намаляват всеки ден. Руска
Колксто знаеш, толкова те и ценят. .Руска
Лесно се забравя това, което не се знае. Руска
Не се гордей със звание, а се гордей със знание. Руска
Има на какво да научиш дори и султана. Сомали
Знанието е светлина, показваща пътя във всяка работа.
Суахили
Колкото повече знае човек, толкова по-малко твърди.
френска
Не е важно колко знаеш, а как го знаеш. френска

Незнание. Невежество
Няма по-сляп от онзи, който не иска да види. Английска
Най-доброто дарование е умът, най-лошата беда — неве-
жеството. Арабска
Изпада във възторг от ручея този, който не е видял Нил.
Амхарска
Има само едно благо — знанието, има само едно зло — не-
вежеството. Гръцка
Без знания и цървул от лико не можеш да изплетеш. Ерзя*
Щастлива е къртицата, която живее под земята и не ви-
жда света. Зулу
Който не знае нищо, вярва на всичко. Италианска*
Слепотата на мисълта е по-лоша от слепотата на очите.
Калмицка
Незнаещият пътя задържа знаещия. Кикуйо
Знанието е сила. Латинска*
Не е позволено да знае човек всичко. Латинска
Незнаещият излекувал знаещия. Нупе
Незнайкото и камилата ще вземе за гърбав кон. Руска
Празната глава е тежък товар. Руска
Ако козелът знаеше какво е леопард, не би го ударил по
главата. Сомали
От незнание овцата помилвала леопарда по главата.
Сомали
За сляпата кокошка и какавидата е пшеница. Татарска

111
Незнанието още не е позор, позор е нежеланието да на-
учиш. Татарска*
Невежеството е нощ на разума. фидЖи
Невежеството се заплаща по-скъпо, отколкото знанието.
френска
Малките знания са окови. Хауса
Невежеството е по-лошо от тъмна нощ. Хауса
Неизвестното е повече от известното. Чувашка

Любознателност
За да научиш, трябва да попиташ. Амхарска
Дете, което пита, няма да бъде глупаво. Еве
Който има уста, няма да се отклони от пътя. Кози
Колкото повече питаш, толкова по-дълъг ще ти се стори
твоят път, колкото по-малко питаш, толкова по-кра-
тък ще ти се стори. Маори

Който пита, не се изгубва. Мозамбикска

Какъвто въпросът, такъв и отговорът. Мокша *
Въпросът не струва пари. Немска
За всяка „защо" той има десет „защото". Немска*
Чрез въпросите ще поумнееш. Немска
Ако по-малко жумиш, повече ще видиш. Руска
На някои въпроси трябва да се отговаря с мълчание. Руска
Не питай за онова, което знаеш. Руска

Попитай с гръм, ще ти отговорят с проливен дъжд. Руска

Седем глупаци могат да питат повече, отколкото седем-
десет мъдреци могат да отговорят. Руска

На глупав въпрос — глупав отговор. Френска*

Никой не знае толкова малко, както онзи, който за нищо
не пита. Фулбе

Който не пита, се жени за леля си. Хайя

Умеещият да говори до Симбирск стигнал. Чувашка

112
 Истина. Правда
Истината се изяснява постепенно, така както настъпва
утрото. Амхарска
Понякога истината е по-невероятна от измислицата.
Английска
Често истината се казва в шеговита форма. Английска
Истината е пипер: хвърли го на някого в очите, и той ще
започне да ги търка. Волоф
Правдивата дума лесно се познава. Волоф
Истината никога не вреди на делото. Га
Да кажеш истината не е дързост. Дуала
Правдата може да бледнее, но никога не умира. Италианска
Езикът на истината е прост. Латинска
Защо не чуваме истината? Защото не я говорим!
Латинска
Истината възбужда ненавист. Латинска
фактът е критерий на истината. Латинска
Справедливата реч е като стеблото на захарната тръст:
и дълга, и къса — все е сладка. Малагасийска
Ако някой поиска да закопае истината, ще му трябват
много лопати. Немска
Всичко минава, истината остава. Немска
Истината върви пред всичко. Немска
Истината е най-доброто оръжие. Немска
Мъдър е онзи, който върви от заблуждението към исти-
ната. Немска
Правдата търпи нужда, но никога не умира. Немска
Всеки тръби за истината, но не всеки я обича. Руска
Всеки хвали правдата, но не всеки я казва. Руска
Говори истината дори ако тя е против тебе. Руска
Жив ли е човекът, жива е и правдата. Руска
За една истина хвалят, за друга бият. Руска
Истината е една, а за всички стига. Руска
Истината не обича шеги. Руска
Истината от съд не се бои. Руска
Парите могат много, а правдата — всичко. Руска

Н Мъдростта на народите 113

Погребеш ли правдата, сам от ямата няма да излезеш.
• Руска
Правдата в огън не гори и във вода не потъва, Руска
Силата не е в силата, а в истината. Руска
Старата истина винаги е млада. Руска
Ти си ми брат, а истината ми е майка. Руска
Търси истината у другите, ако я няма у тебе. Руска
Щом си с правдата, не си сам. Руска
Говорещият истината не се обърква. Суахили
Да се каже истината не е позор. Суахили
Правдивата дума не се нуждае от поръчител. Татарска
Правдивото слово винаги е горчиво. Татарска
Детето и глупакът казват истината. финска
Не всяка истина може да се каже. финска
Времето откупва истината. Френска
Истината е горчива, но все пак я преглъщат. Френска
Истината няма нито младост, нито старост. френска
Не всички истини са за казване. Френска'9
Горчилката на истината е по-добра от сладостта на ме-
да. Хауса
Правдата спасява от смърт. Чувашка

Лъжа. Неправда
Една правда е по-добра от сто неправди. Амхарска
Отначало ще избягваш лъжата, а после ще почнеш да бя-
гаш от истината. Ангаска
По-добре тъжна истина, отколкото радостна лъжа.
Арабска
Търпимата лъжа е по-добра от противоречивата истина.
Арабска
Една лъжа разваля хиляда истини. Ашанти
На света няма чак толкова много истина, че да я намаля-
ваме с лъжа. Ашанти
Ако лъжата стане рано, а истината едва вечерта, исти-
ната пак ще я настигне. Волоф
Малко истина е по-добре от много лъжа. Гуренсе

114
Г.дна лъжа може да развали дузина истини. Латинска
Когато се появи истината, лъжата бяга далече.
Малагасийска
Лъжливият човек се бои от истината. Марийска
Устата — и лъжливата, и правдивата, не се различават
една от друга. Нянг
Избягала лъжа истината не може да настигне. Сомали
На истината и лъжата следата е различна. Сомали
На онзи, който винаги е казвал истината, ще повярват
дори когато излъже. Сомали
Твоята предишна лъжа вреди на сегашната ти истина.
Сомали
Един лъжлив шилинг поглъща десет истински. Сото
Истината е горчива, лъжата — сладка. Суахили
Лъжливите новини имат седем краища, а истинните —
един. Суахили
Нвн ата истина изключва лъжата. Суахили
Правдата побеждава кривдата. Удмуртска'
Лъжи много, истината една. Украинска*
Ако лъжецът се сблъска с истината, ще се окаже в труд-
но положение. Фулбе
Всеки, който търгува с лъжа, се разплаща с истина. Хауса
Правдата и кривдата не могат да живеят съвместно.
Чувашка
Правдата — в цървули, кривдата — в ботуши. Чувашка
Правдата хвалят всички, а в лъжите никой не вярва.
Чувашка

Наука. Учени. Образование. Просвета

Живей и се учи. Английска
Наученото набързо бързо се забравя. Английска
Парите, похарчени за образование, никога не пропадат на-
празно. Английска
По-добре да си необучен, отколкото лошо обучен.
Английска

115
Образованието е богатство, приложението му — съвър-
шенство. Арабска
Плачи, ако трябва да се учиш; по-късно ще се смееш.
Испанска
Забраненият плод не бива да се яде с изкуствени зъби.
Итал ианска
Забравянето е признак на небрежност. Латинска
Който добре разграничава, добре учи. Латинска
Обучавайки другите, човек двойно се учи. Латинска
Пълният стомах не учи с удоволствие. Латинска
Трябва да се учим не за училището, а за живота. Латинска
Водата освежава тялото, учението — разума. Молдавска
Ако очите не виждат, няма да помогнат нито светлина-
та, нито очилата. Немска
Без букви и граматика не се учи и математика. Руска
Без хляб — гладно, без огън — хладно, без учение — тъм-
но. Руска
Век живей, век учи. Руска
Грамотността е втори език. Руска
Добре е да учиш онзи, който слуша. Руска
За един учен двама неуки дават и пак не ги взимат. Руска
За младия е рано да се учи, за стария — късно. Руска
За учение старост няма. Руска
Зъл учен не струва колкото добър глупак. Руска
Което не си научил на младини, и на старини няма да
знаеш. Руска
Който иска много да знае, трябва малко да спи. Руска
Колкото е повече науката, толкова са по-умни ръцете.
Руска
Коренът на учението е горчив, но плодът му е сладък.
Руска
Където е учението, там е умението. Руска
Науката не е пиво: в уста не можеш да я налееш. Руска
Науката хляб не проси, а сама хляб дава. Руска
Не говори какво си учил, а какво си научил. Руска
Не побиеш ли, няма да научиш. Руска
Не се кичи, а се учи. Руска

116
Недоученият е по-лош от неукия. Руска
Неукият човек е като ненаточена брадва: и с нея може да
се отсече дърво, но много трудно. Руска
Повече грамотни — по-малко глупци. Руска
Продай си кафтана и купи буквар, продай си коня, но пра-
ти сина си да се учи. Руска
Пътищата към науката за никого не са затворени. Руска
Трудът и науката са брат и сестра. Руска
Учението в щастие украсява, в нещастие утешава. Руска
Ученият води, неученият следва. Руска
Учи другите и сам ще разбереш. Руска
Да учиш глупак е все едно да съживяваш мъртвец.
Татарска
Каквото си научил на младини, е изсечено върху камък,
каквото си научил на старини, е написано върху лед.
Татарска*
Което не си обяснил с дума, няма да обясниш и с тояга.
Татарска
Който на шейсет години започва да се учи да свири на
зурна, той ще свири в гроба. Татарска
Времето се дава за учение, а не за живот. финска

Учители. Ученици. Възпитание. Възпитатели

Който учи старец, пише върху вода, който учи дете, пише
върху камък. Амхарска
Устата на учителя е по-добра от книгата. Амхарска
Бъчвата мирише на онова, което е било в нея първия път.
Английска
Какъвто учителят, такъв и ученикът. Английска*
Деца без възпитание са no-нещастни от кръгли сираци.
Арабска
Който не разбира погледа, няма да разбере и обяснението.
Арабска
Ако детето танцува лошо, кажи му: „Ти танцуваш лошо",
а не казвай: „Танцувай, мило, както ти харесва". Ашанти

117
Кокошката казва: "Възпитаността си е възпитаност"
и навежда глава, преди да влезе в курника. Еве
Родил ли си се бухал, в славей няма да се превърнеш. Ерзя'
Змията сама си троши яйцата. Зулу
Първата кошница на ученика не се употребява за запазва-
не на храна. Зулу
Тоягата се огъва, докато е млада. Ламба'
Когото боговете мразят, правят учител. Латинска
Кожата се нагъва, докато е сурова. Мозамбикска
Боят мъчи, а не учи. Руска
Възпитанието започва от люлката. Руска
ТХа наказваш е лесно, да възпитаваш — трудно. Руска
Добрият син не се ражда, а се възпитава. Руска
Дървото и учителят се познават по плода. Руска
Който не се бои от думи, няма да се уплаши и от камшик.
Руска
Не е родител, който е родил, а който е отгледал. Руска'
Неразумното опекунство е по-лошо от безпризорност.
Руска
Успехът на ученика е радост за учителя. Руска
Учението създава ума, възпитанието — нравите. Руска
Какъвто възпитаваш сина си, такъв ще израсне. Суахили
Ако не се е прегънал, когато е бил пръчка, няма да се пре-
гъне, когато стане тояга. Татарска
Ако няма в главата, боят няма да помогне. Татарска
Вълчето все пак ще стане вълк дори ако бъде възпитано
от човек. Татарска
Което не е влязло с майчиното мляко, с кравето няма да
влезе. Татарска
На каквото се е научил в гнездото, това ще бъде и в по-
лета му. Татарска
Най-доброто наследство е възпитанието. Татарска
Нищо не възпитава човека така,кактовремето. Татарска
Не се плаши от строгото училище: то не остава длъжно.
финска
Добрата птица сама се дресира. френска

118
Добрата нива добро жито дава. френска
Човек без възпитание е като дърво без плодове. Холандска

Религия (общо). Атеизъм. Църква. Богове.

Светци. Дяволи. Рай. Ад
Бог е на страната на силните. Американска
Колкото си по-близо до църквата, толкова си по-далеч от
бога. Американска
Понякога и дяволът се позовава на свещеното писание, за
да постигне своите цели. Американска
Толкова е свят, че на земята за нищо не става.
Американска
Бог лишава от хляб този, на когото не се нрави светена-
та му вода. Английска
Бог ни дава това, което създаваме със собствените си
ръце. Английска
Дяволът се крие зад разпятието. Английска
Господ продал халва на онзи,който няма зъби. Арабска
Надявал се на бога, останал гладен. Башкирска
Бог е голям, но лесът е още по-голям. Бразилска
Сънят е единственото нещо, което боговете дават да-
ром. Гръцка
Бог изпраща на хората онова, което вече имат. Испанска
Дяволът умее да се крие в сянката на кръстовете.
Испанска
Което не вземе църквата, взема го хазната. Испанска
На безносия бог изпраща носна кърпа. Испанска
Бог ни дава само това, което роди земята. Италианска
Хляб от небето не пада. Италианска
Четейки евангелието, можеш да станеш еретик.
Италианска
С това, което пада от небето, няма да се наядеш.
Кубинска
Моят господ е моята дясна ръка. Латинска
Който винаги гледа в небето, лесно си разбива носа.
Немска

119
Във всяка божа църква и дяволът си има олтар. Немска
Какъвто е народът, такива са и боговете му. Немска
С божията благословия нищо няма да купиш. Полска
Знанието създава науката, а невежеството — вярата.
Руска
Надявай се на бога, но си отваряй очите. Руска
Около светците се въдят дяволи. Руска
Без църква може да се живее, стига да има воденица.
финска
Добре е да си вярващ, когато си с пълен стомах. финска
По-добре един стар дявол, отколкото чувал нови. финска
Радостта е на земята, а не на небето. финска
Само на голям котарак е по силите да хване църковна
мишка. финска
Църквата не се държи на един гвоздей. финска
Бог често ни посещава, но винаги когато не сме си вкъщи.
френска
На малък светец — малък дар. френска
Само един лош монах стига, за да разбърка целия манас-
тир. френска
Според светците и тамянът. френска
Вярата в бога е неверие в себе си. Чешка
Лесно се рисуват светци: никой още не ги е видял. Чешка
Господ е създал царството небесно за бедняците; за бога-
ташите то е на земята. Шведска
Онзи, който не работи, може да не проси от бог насъщния
хляб. Шведска
Колкото по-близо до църквата, толкова по-далече от ми-
лосърдието. Шотландска

Духовенство
Когато монахът няма какво да прави, къса си расото и
пак го зашива. Амхарска
Който служи на бога за пари, ще послужи и на дявола, ако
му.плати повече. Английска
На старост и дяволът става монах. Английска

120
Няма ли пари, няма и „патер ностер". Английска
Онзи, който не е годен за нищо, става монах. Английска
Това, което мравките събират за година, монахът изяжда
за една нощ. Арабска
Моллата, каквото знае, това чете, кокошката, каквото
види, това кълве. Башкирска
Този, който държи кръста, се благославя по всяко време.
Датска
Свинята на свещеника получава най-голямата порция ка-
ша. Ирландска
Песните хранят абата. Испанска
Когато монах проси в името на бога, той иска за двама.
Испанска
Това, което абатът не може да изяде, го жертвува за
спасението на душата си. Испанска
Беда и монах рядко ходят сами. Италианска
Свещениците, монасите и кокошките са винаги ненасит-
ни. Италианска
За пари и попът ще танцува. Кубинска
Камбаните звънят: „Дай пари! Дай пари?” Кубинска
Попът изяжда и залъка на сакатия. Молдавска
Бикът удря отпред, конят отзад, а пасторът — от всич-
ки страни. Немска
Когато дяволът се срамува от нещо, той дава на монаха
да го направи. Немска
На небето попадат онези монаси, които умират в люлка-
та си. Немска
Пасторите броят парите, а не душите. Немска
За хляб, а не за небето иска да стане ксендз*.
Полска
От попа и мъртвият няма да се откачи. Румънска
Попският чувал е без дъно. Румънска
Попът дере и от живия, и от мъртвия. Румънска
Дните прекарват в молитва, а нощите в кръчмата. Руска
За попа невежеството на народа е източник на доход.
Руска

121
И светецът заради печалба се моли. Руска
Поп, муле и равин с едно миро са помазани. Руска
Попът има два езика: с единия бога хвали, с другия хората
обърква. Руска
Раждай се, кръщавай се, жени се, умирай — за всичко на
попа плащай. Руска
Служещите на олтара от олтара се хранят. Руска
Смелите пеят в затворите, глупавите — в църква. Руска
Безработният поп и козлетата кръщава. Сръбска
Даже гробът господен не се охранява без пари. Сръбска
И патриархът, ако е гладен, ще открадне хляб. Сръбска
Отиващ ли на помен, остави си кесията вкъщи. Сръбска
Попският стомах от седем кожи е ушит. Унгарска
И конят знае, че поповете са грамотни. финска
От жена клисар не става. финска
По-добре да те мрази попът, отколкото ковачът. финска
По-лесно е да нахранищ двама мелничари, отколкото един
богомолец. финска
Попската заплата зависи от богомолците. финска
Строежът на манастирите започва от кухните. Френска
Където дяволът не може да се промъкне, там изпраща
монаха. Холандска
Маймуна, свещеник и въшки — три беди вкъщи. Холандска
Прилича на пастор — най-напред себе си благославя.
Холандска
Най-лесно от всички носи кръста епископът. Шведска
Щом попадне дяволът в църквата, веднага започва да про-
повядва. Шведска

Молитва. Религиозно лицемерие.

Предразсъдъци. Суеверия. Чудеса, фатализъм
Когато животът постави човека на колене, той се озова-
ва в удобно положение за молитва. Американска
С молитви ливадата няма да окосиш. Американска
Кокошата шийка няма да избегне тенджерата. Амхарска
Никое чудо не учудва повече от седмица. Амхарска

122
От когото съдбата се е отвърнала, отвръщат се и хора-
та. Амхарска
Да кажеш „Помага бог" не струва нищо. Английска
Лесно пости този, на когото е пълен стомахът. Английска
Пости и се моли, и нуждата непременно ще те оседлае.
Арабска
Лесно се пости, когато на масата има риба. Датска
Мишка, на която е съдено да загине, си играе с опашката
на котката. Калмицка
Благоразумието е по-силно от съдбата. Латинска
Всеки е ковач на своята съдба. Латинска
С премахването на суеверието не се премахва вярата.
Латинска
Ходиш ли при врачка и баячка, ще стигнеш до гроба.
Марийска
Само чудото няма край. Мозамбикска
„А сега нека да идва пост, всички бутилки са пълни" — ка-
зал набожникът. Немска
Което трябва да стане, то се и случва. Немска
Комуто е съдено да бъде обесен, няма да се удави. Немска
Където няма пари, няма прошка за греховете. Немска
Добрата птица не кряска два пъти. Ника
Предчувствието не винаги се сбъдва. Руска
Който няма храна — съблюдава постите, който няма ра-
бота, уважава молитвата. Татарска
Сутрин молитва, вечер молитва, в обора добитък не
останал. Татарска
По-добре честен грешник, отколкото набожен измамник.
финска
Близо до църквата и далече от бога. френска
Всеки си носи кръста на този свят. френска
За бедния има предостатъчно пости. френска
Не се доверявай на човек, който слуша две литургии.
френска
Пее ли ти орисницата, хубаво играеш. френска
Празни ръце — напразни молитви. френска
С пълен стомах лесно се възславят пости. Холандска

123
 ДАРБИ. СПОСОБНОСТИ. ТАЛАНТ
Не всички дървета раждат плодове. Аканска
Повече от това, което можеш, няма да направиш.
Английска
Който има малко слюнка, не бива да взима 8 устата си
много просено брашно. Волоф
Не всеки цвят носи плодове. Волоф
Одялан камък не остава на мястото си. Гръцка
Не всички семена покарват. Еве
Не искай круши от топола. Испанска
При липса на куче лае и свинята. Калмицка
От всяко дърво свирка не става. Аатвийска
Каквато е птицата, такава е и песента. Латинска
Дървото се познава по плодовете. Немска'
Не всички цветя стават за букет. Немска
От всяко дърво клин не става. Немска
Всеки става, но не за всяка работа. Руска
Който е нисък, ще прескочи, който е висок, ще прекрачи.
Руска
Колкото е по-тъмна нощта, толкова са по-ярки звездите.
Руска
Комуто много е дадено, от него много се иска. Руска
Където е талантът, там е надеждата. Руска
На голям кораб — голямо плаване. Руска
По-високо от носа си не можеш да скочиш. Руска
Способност без труд не носи полза. Руска
Талантът се добива с труд. Руска
Което е лежало заедно със златото, още не е станало
злато. Сръбска
Дори дъждът да се превърне в захар, върбата плод няма
да даде. Татарска
Колкото струва човекът, толкова струва земята му.
Френска
От всяко дърво не става стрела. френска

124
 ЧОВЕК И ОБЩЕСТВО. ЛИЧНОСТ И КОЛЕКТИВ.
ОБЩЕСТВЕНО СЪЗНАНИЕ. САМОСЪЗНАНИЕ
Човек и общество. Личност и колектив
Веригата е не по-здрава от най-слабото си звено.
Английска
Гнилата ябълка разваля съседните. Английска
Лошото обкръжение разваля добрите маниери. Английска
Кучето си остава куче дори ако е израсло сред лъвове.
Арабска
Една келява коза разболява и другите. Бапеди
Една крастава маймуна заразява всички маймуни. Гуренсе
Една-единствена искра изгаря дома, една вещица навлича
нещастие на цял народ. ДЖага
Заради наплютото от една муха всичкото месо замирис-
ва. ДЖага
Един гнил палмов плод поврежда всички останали. Еве
I дин плаче — цяло село не спи. Кикуйо
Една жена може да разбуни цял пазар. Кикуйо
Една муха цяла волска кожа разваля. Кикуйо
Където едната овца — там и останалите. Коми
Гдна дребна размирисана рибка цялата риба в кошчето я
размирисва. Кру'
Е дин гнил зъб прави воняща цялата уста. Кунду
Във всяко стадо ще намериш черна овца. Немска
Когато една крава се раздвижи, вдига другите. Овамбо
Дръж се за общия път и няма да се заблудиш. Руска
Не се завирай сред вълците, ако ти е телешка опашката.
Руска
Отишел.ли си сред соколи, не бъди гарга. Руска
Попаднал ли си сред вълци, вий по вълчи. Руска"
Един гнил банан ще съсипе цялата клонка. Суахили
Ако сред добри хора попадне само един лош, всички ще
прекарат времето си глупаво. Татарска
Отлъчилата се от стадото овца е жертва на вълка.
Татарска'

125
Едно яйце-запъртък осмърдява цялата каша. Тви*
Бъди човек сред хората, вълк — сред кучетата. финска

Сам — няколко — много

В присъствието на стопанина и котката надвива кучето.
Австрийска
Една-единствена манила’ не звъни. Ананг
С една ръка възел не можеш да завържеш. База*
Двама души война не правят, те могат само да си пощят
въшките. Бапеди
Срещу дВе кучета звярът не е силен. Бапеди
Дори пръчката сама не гори. Гала
Един пръст нищо не може да повдигне, колкото и малко да
е то. Гереро
Много ръце развалят общото ядене, но не развалят обща-
та работа. Гереро
Една-единствена цепеницане свети в огнището. ДЖага
Една-единствена гривна не дрънчи. ДЖукун*
Два камъка лесно ще победят един кокосов орех. Дуала
Кокошката казала: „Аз ровя земята с два крака: ако еди-
ният не намери, ще намери другият." Дуала
Д0е малки антилопи ще надвият една голяма. Еве
£дна голяма раковина каури’ няма да купи това, което ще
купят две. Еве
Едно дърво гора не прави. Еве*
На един гвоздей не можеш да се обесиш. Ерзя*
Сам не можеш да воюваш. Калмицка
Колкото и да е голямо окото, две са по-добре. Канури
С един пръст въшка не можеш да хванеш. Квели*
С един камък кокосов орех не можеш да разчупиш. Квели
Който живее сам, с никого не се кара. Кикуйо
Много хора заедно ще повдигнат ндири*. Кикуйо
На едно колче кожа не можеш да разпънеш. Кикуйо
С една ръка на барабан не можеш да думкаш. Кози
Селище с много жители от магия не загива. Кози

126
 (ермитът казва: „Нищо не е много тежко за множество
хора". Кру
На двама мъже им е лесно да се справят с каквато и да е
работа. Кунду
На един камък в огнището гърне не се поставя. Кунду
Само 6 голяма тълпа, заедно с други хора, човек добива
сила. Ламба
( дна лястовица не докарва пролетта. Латинска
Никой сам не е достатъчно умен. Латинска
Състава на съд образуват трима. Латинска
Двама заедно винаги е по-добре: единият падне, другият
му помогне да стане. Малагасийска
И крокодилът няма да те изяде, ако влезете в реката на
група. Малагасийска
I ърнето ври на три камъка. Мозамбикска
Два търнокопа по-бързо повалят дървото. Мозамбикска
Краката на стоножката са силни поради стоте пръстена.
Мозамбикска
I дна пчела много мед няма да събере. Мокша*
Нп един крак далече няма да стигнеш. Мокша*
Сам човек не може да победи действуащите заедно.
Ндонга
I дин човек не прави танц, едно цвете не прави венец.
Немска
По-добре сам, отколкото сред лоши, Немска
Птица, която е сама, или се е насочила към ятото, или
току що се е отделила от него. Нзема
Самотно дърво вятърът лесно събаря. Нзема*
1.дно дайренце не звъни така хубаво, както две. Ника
Ако ракът се окаже твърде малък сред своите, той се
присъединява към групата на по-дребните раци. Нянг
В тълпата човек не се наяжда, но и не гладува. Овамбо
Два крака са по-добре, отколкото един. Овамбо
I дин стълб поддържа покрива. Овамбо
От едно дърво плет не можеш да направиш. Овамбо
От едно бамбуково стъбло къща не можеш да направиш.
Руанда

127
Една дума песен не прави. Руска
И гората шуми по-дружно. когато дърветата са много.
Руска
На един плаз’ далече няма да отидеш. Руска
С един камък две врабчета не можеш да убиеш. Руска
Сам воин не е воин. Руска
С един пръст не можеш да се умиеш. Сомали
Това, което е трудно на сам човек, е по силата на двама.
Сомали
Два или три скакалци не оставят никаква следа, многото
проправят път. Сото
Многото кучета са смърт за заека. Сото
Две кучета и лъв ще надвият. Татарска
Един кон прах не вдига. Татарска
С една ръка не може да се ръкопляска. Татарска
Когато гривните са много, звънят. Тхонга
На един крак не можеш да потанцуваш. Тхонга
С един пръст зърно царевица не можеш да повдигнеш.
Тхонга
Един камък брашно не мели. финска
От една греда кораб не можеш да построиш. финска
Заради един монах строежът на манастира не пропада.
френска
Да бъдеш заедно с някого е и хубаво, и лошо. фулбе
Какво ли не могат да направят десет кучета с хиената.
Хауса
Един човек, ако мине — следа ще остави, сто ако минат
— път ще проправят. Чувашка
Работата спори, когато работниците са много. Чувашка
Трудно е да развържеш възел с една ръка. Чувашка.

Отговорност — безотговорност
Когато в кухнята има много жени, зеленчуците са лошо
сготвени. Амхарска
Който чупи, купува. Английска
Многото готвачи развалят чорбата. Английска

128
Всеки овен за неговия крак окачват. Арабска
Когато кравата я пасат двама роби, непременно ще я убие
ловец. Ашанти
Много готвачи — развалена каша. Бауле
В къща с много мъже няма дърва, в къща с много жени ня-
ма вода. Башкирска
Ако овцата я хранят двама души, ще умре от глад. Га
Дете с две бавачки ще изгори в огъня. ДЖага
Ако двама души хранят една коза, ще я отвлече див звяр.
Еве
Забраненото ял някои си, но заради него руга.ят цялото
племе. - Луганда
Какво значение има дали е свое това дете или чуждо, щом
си изпълнява дълга. Macau
Много мишки не копаят дупка. Мозамбикска
Където има много бавачки, там децата повече боледуват.
Мокша
С много кучета заек не можеш да хванеш. Мокша
Ьабе с десет баби остава с неотрязан пъп. Молдавска
Гдин пил, друг плаща. Немска
КоОто е „длъжен", няма избор. Немска
Ьезотговорността е роднина на престъплението. Руска
Дружбата си е дружба, службата — служба. Рус.ка
Който заповядва, той отговаря. Руска'
Който започва, той отговаря. Руска
Колкото глави, толкова умове, а отговаря ед|на глава.
Руска
Две кучета чакала няма да проследят. Сото
Пилат умря, но семето му остана. Сръбска
Многото котки и мишка няма да хванат. Суахили
Лош овчар — тлъст вълк. френска
Преголемият товар убива магарето. френска
Когато в къщата има много плъхове, те не могат да си
изкопаят добро жилище. Хайя*
Крава с двама господари загива. Хайя

0 Мъдростта на народите 129

 Молба. Отказ. Помощ. Услуга. Подарък
Ако не завикаш, съседът няма да ти помогне. Амхарска
Който съветва да се, даде, е по-добър от този, който да-
ва. Амхарска
На удавник се подава тояга, а не ръка. Амхарска
Не бързай да дадеш и няма да съжаляваш. Амхарска
Падналия вдигни., умрелия спомени. Амхарска
Вежливият отказ е по-добър от грубото съгласие.
Английска
Една добра услуга заслужава друга. Английска
Качи просяка на коня, а той и към дявола ще тръгне.
Английска
Няма да познаеш приятеля, докато не ти потрябва него-
вата помощ. Английска
Почеши ми гърба — и аз ще почеша твоя. Английска
Първо потърси у себе си, после искай от съседа. Арабска
Хората са силни, когато си помагат. Арабска
Често отказът е по-полезен от съгласието. Арабска
Чуеш ли нещастен вопъл, бъди глух към всичко останало.
Арабска
Щом си подарил коня, подари и юздата. Арабска
На две врати не се чука. Бапеди
Дават ли ти — вземай, бият ли те — бягай. Гагаузка
Който дава на другите, нему също дават. Еве
Ако ти ми направиш добра услуга, и аз ще ти направя доб-
ра услуга, ако ти ми направиш лоша услуга, и аз ще ти
направя лоша услуга. Ила
Помогни ми на брега, аз ще ти помогна във водата. Ила
Когато моли приятел, не съществува „утре". Италианска'
Два пъти дава, който дава навреме. Латинска
Колкото можеш, помагай на всички. Латинска
Подаръците от врага не са подаръци. Латинска
Сам си отказва онзи, който иска това, което е трудно.
. Латинска
Скъперникът винаги намира повод да откаже. Латинска

130
И заекът ще надвие коня, когато вълкът помогне.
Литовска
Да помолиш не е срамно, срамно е да откраднеш.
Мозамбикска
Да дадеш, значи да запазиш, да откажеш, значи да изхвър-
лиш. Мозамбикска
Дървото се опира на дърво, човекът — на човек. Марийска
Който е предупреден, той е наполовина спасен. Немска
На подарен кон не се гледа в устата — дори само кожата
му заслужава благодарност. Немска
На сварената риба водата няма да помогне. Немска
Подариш му крава, а той и зоб иска за нея. Немска
Ако ти ми услужиш, и аз ще ти услужа. Нянг
Дай му, за да може и той да ти даде. Овамбо
На подарен кон зъбът не се гледа. Португалска'
Помогни си сам, за да ти помогне и бог. Португал ска'
Вместо да благодариш, по-добре да подариш. Руска
Всеки иска да вземе, не всеки иска да даде. Руска
Даровете и мъдрите ще ослепят. Руска
Днром да взимаш е хубаво, но да даваш е лошо. Руска
Дарът дар очаква. Руска
Молбата нв е грях, отказът не е беда. Руска
Нирекъл ли си се приятел, помогни в беда. Руска
Нп е скъп подаръкът, скъпа е любовта. Руска
Охотно подаряваме онова, което не ни трябва. Руска
Подаръците запрашват очите. Руска
Хубав е неизпросеният подарък. Руска
Добрата ръка и без молба дава. Сръбска

Малко са ръцете, които взимат без желание. Сръбска

Много има, малко дава. Сръбска
Да дадеш на приятел, не значи да захвърлиш: това е запас
за бъдещето. Суахили
Нека не се надява на помощ онзи, който не е помогнал
другиму. Суахили
Спаси ме от дъжда, аз ще те спася от слънцето. Суахили

131
Добрият кон не се изморява, добрият човек не отказва
помощ. Татарска
Който дава малко, дава от душа, който дава много, дава
от имане. Татарска
Подарен оцет — по-сладък от мед. Татарска
С помощ кучето и вълк може да победи. Татарска
Да даваш винаги е разрешено. финска
Даром, освен северния вятър, нищо не дават. финска
Който се залавя да помогне, не мисли за опасностите.
финска
Малка е ползата от даровете на бедняка и помощта на
богаташа. финска
Помагай на онзи. който цени помощта. финска
Помогни на човека навреме. финска
Ще подари яйце, а ще вземе кокошка. финска
Бог дава вола, а не рогата му. френска
Едно добро днес струва повече от две утре. френска
Когато момата се ожени, явяват се много зетьове.
Френска
Който дава на бедните, дава на заем на господ. френска
Малко помощ прави голямо добро. френска
Повече приятели губиш с молби, отколкото с откази.
френска
Най-добрата придобивка е подарък. френска
Не можеш да дадеш нещо и да го задържиш. френска
Да приемеш подарък е лесно, много по-трудно е да отго-
вориш достойно. Хайя

Гостоприемство. Гости. Съседи

Гостът отначало прилича на злато, после на сребро, после
на желязо. Амхарска
Докато не е заваляло, всеки покрив е добър; докато не са
дошли гости, всяка жена е добра домакиня. Амхарска
Дошлият без покана си отива без гощавка. Амхарска
За приятел пиленце се коли. Амхарска
Ако съседът ти е здрав, ще бъдеш здрав и ти. Арабска

132
Най-добрите посещения са кратките. Арабска
Нощният гост вечеря не получава. Арабска
Посещавай приятеля си не много често: от честите посе-
щения можеш да го загубиш. Арабска
Търпи и лошия съсед. Арабска
Когато отидеш да поиграеш в дома на приятел, а майката
изпраща някъде сина си, знай, че всъщност тя изпраща
тебе. Ашанти
Един гост е радост, двама — излишък, трима — бреме.
Башкирска
Имаше квас, но ви нямаше вас. Белоруска
Преди да идеш на гости, напълни си торбата с хляб.
Гагаузка
Гостите са приятни винаги — ако не в началото, в края
Испанска
Колкото по-малко се показваш, толкова повече си желан.
Италианска
Първо ги напой, после питай за какво са дошли. Калмицка
Със собствен хляб винаги ще намериш място на масата.
Латвийска
Добрият съсед е огромно богатство. Латинска
Раздялата предизвиква посещенията. Мозамбикска
Гостите ядат не каквото искат, а каквото им поднасят.
Молдавска
Весел гост никому не тежи. Немска
Каквито гостите, такъв и пирът. Немска
Който иска да го ценят, нека не идва често. Немска
Неканеният гост е бреме. Немска
Първия ден гостът е гост, втория — тягост, третия —
почти зловоние. Немска
Гостът гостува, докато го гощават. Руска
Жалиш ли виното, гости няма да видиш. Руска
Желаният гост не чака покана. Руска
Когато те черпят, и вода пий. Руска
Който се радва на госта, ще нахрани и кучето му. Руска
На обяда всички са съседи, дойде ли беда, изчезват като
вода. Руска

133
На празна маса гости не сядат. Руска
Не кимай към съседа, а погледни себе си. Руска
Ненавременен гост е по-лош от враг. Руска
Обичаш ли да гостуваш, обичай и да каниш. Руска
Не глозгай костите, пази ги за... гостите. Руска
Съседството е взаимно нещо. Руска
Който отива на гости с подарък, с подарък се връща.
Сото
Гъби и гости на третия ден са еднакво мили. Сръбска
Добрият съсед е божи дар. Сръбска
Гостът е по-кротък от овца. Татарска
Където те повикат, лети като птица, Цъдето не те ви-
кат, влачи се като камък. Татарска
Ходи по-рядко — ще бъдеш почетен гост. Татарска
Гори ли домът на съседа, и твоят е в опасност. финска
Гостът има две грижи: да дойде и да си отиде. финска
Добрият гост винаги идва навреме. финска
По-добре малко да поседиш, отколкото дълго да стоиш.
финска
С лош съсед всички закони ще научиш. финска
Съседите рядко се сродяват. финска
Съседът ще те научи, съседът ще те и накаже. финска
Добре дошел е този, който носи. френска
Кажи ми кого посещаваш, за да ти кажа кой си. френска
След три дни дъждът, жената и гостът започВат да те
отегчават. френска
За защита от кучето на съседа отгледай свое. Хауса

Дружба. Приятелство
Както няма смокиня с един плод, така и човек не бива да
има само един приятел. . Албанска
Когато ми се запали сеното, аз се запознах с приятелите
си. Албанска
Избирай си приятел, без да бързаш, а още по-малко бързай
да го сменяш. Американска
Глупавият орел си взима за другар сокол. Амхарска

134
Okomc^ u сърцето на прияплеля е лесно да нараниш.
Амхарска
Бащата е съкровище, братът — опора, а приятелят — и
едното, и другото. ' Английска
Добър приятел е онзи, който говори добре за нас и зад
гърба ни. Английска
Единственият начин да имаш приятел е да бъдеш при-
ятел. Английска
Когато между приятелите има ограда, дружбата е по-дъл-
га. Английска
Който е приятел на всички, не е приятел никому.
Английска'
Неразделни като ръка и ръкавица. Английска
Няма нищо по-хубаво от стари приятели и старо вино.
Английска
По-добре да имаш явен враг, отколктото лицемерен при- *
ятел. Английска'
Прекомерната близост пораждапрезрение. Английска
Приятелите са крадци натвоето време. Английска
Спуканата дружба може да се запои, но никога няма да бъ-
де трайна. Английска
Ако не чувствуваш красотата на цветята, ако не обичаш
дружбата и ако песните не ти правят никакво впечат-
ление, ти си болен, трябва да се лекуваш. Арабска
Един приятел не е малко, а хиляда не са твърде много.
Арабска
Най-добрата вещ е новата, най-добрият приятел е ста-
рият. Арабска
Най-доброто, което човек има, е верен приятел. Арабска
По-добре да изслушаш упреците на приятеля, отколкото
да го изгубиш. Арабска
Приятелят не търси изгода. Арабска
Приятеля познаваш едва тогава, когато се обърнеш към
него. Арабска
Храбреца го изпитва войната, мъдреца — гневът, прияте-
ля — нуждата. Арабска'

135
Глупак е, който казва: „Те имат предвид приятеля ми, а не
мене“. Ашанти
Дружиш ли със змия — ще те ухапе. Башкирска
Хвали нова дреха и стар приятел. Башкирска
Човек с приятели е степ с цветя, човек без приятели —
шепа пепел. Башкирска
Вие се обединявате на върха, а в подножието се разделя-
те. Зулу
Добрият приятел е котка, ако не драска. Испанска
Дружбата е по-силна от роднинството! Кунду'
Ако имаш глупав приятел, не ти трябват врагове.
Латинска
В нещастието се познава верният приятел. Латинска
Да накараш приятел да се изчерви, значи да го загубиш.
Латинска
Където са приятелите, там е богатството. Латинска
Лошият приятел не се различава от неприятеля. Латинска
По добрия или по лошия приятел се познава характерът
на човека. Латинска
Приятелство — между равни. Латинска
Приятелството е солта на живота. Латинска^
Приятелство, което е престанало, дори не е започвало.
Латинска
Приятелят е половината ни душа. Латинска
Приятелят се познава по любовта, нрава, думите и дела-
та. Латинска
Човек печели приятели в щастие, а ги изпитва в злополу-
ка. Латинска
Ясни договори — добри приятели. Латинска
Добрият приятел е по-добър от лошия роднина.
Малагасийска
Който има лоши другаци, той самият не струва.
Малагасийска
Приятелството е богатство. Мозамбикска
Един стар приятел е по-добър от двама нови. Немска*
Зъбът често прехапва езика, но все пак те остават при-
ятели. Немска

136
Неравенството разделя приятелите. Немска
По-добре един приятел край теб, отколкото двама-трима
далече. Немска
Дружбата е по-важна от майката. Нянг
Приятелят е по-близък от брат. Овамбо*
Ако не познаваш човека, виж приятеля му. Руска
Без добър приятел човек не познава грешките си. Руска
В дружбата е истината. Руска
Дружбата е като стъкло: строшиш ли го — няма да го
слепиш. Руска
За дружбата няма разстояния. Руска
Изведнъж приятел няма да станеш. Руска
Който е намерил приятел, намерил е съкровище. Руска
Който е приятел на всеки, не го считай за свой. Руска
Кратка сметка — дълга дружба. Руска
Не с пари се живее, а с добри хора. Руска
Нямай сто рубли, имай сто приятели. Руска
Нямаш ли приятел — търси го, намериш ли — пази го.
Руска
Пешеходецът не е приятел на конника. Руска
Приятел до време — не е приятел. Руска
Приятелската дума не трябва да бъде сурова. Руска
Търсиш ли дружба, бъди достоен за нея. Руска
Човек с човек се държи, както дървото с корените си.
Руска
За верния приятел жертвувай всичко — освен честта си.
Сръбска*
Който прегръща двама, ще изгуби единия. Суахили
Който ти е обърнал гръб, не ти е приятел. Суахили
Заради новите приятели не забравяй старите. Татарска
По-добре самота, отколкото лош другар. Татарска
Силата на птицата е в крилете, силата на човека — в
дружбата. Татарска
Непровереният другар е като нестрошен орех. Украинска
Дружба без взаимност няма. финска
И другите мъже са мъже, но приятелят е най-добър.
финска

137
Излъжеш ли приятеля си веднъж, себе си — завинаги.
финска
Случва се и добрият да си намери равен.
Ако приятелят ти е крив, гледай го 8 профил.
Които си приличат, се привличат.
Който спи с кучетата, става с бълхи.
Не трябва да целуваш приятеля си по устата чак толко-
ва, че сърцето да го заболи.
Приятел до кесията.
Старите приятели и старите пари са най-добри. френска
Приятелските отношения са като мед. Хауса
Пътят към дома на приятел никога не е дълъг. Холандска
Човек за човека е приятел, човек за човека е грижа.
Шведска
Човек не може да бъде щастлив без приятел, но не може
да бъде уверен в това, докато не стане нещастен.
Шотландска

Сговор. Единство. Съгласие. Самота

Ако не виждаш в единението нищо привлекателно, тогава
погледни черните странствуващи мравки, когато се
движат в единна редица. Аканска
Ако се заловят не един, а хиляда, тогава и най-тежката
греда ще стане лека. Амхарска
Ако хората се обединят, ще спрат и лъв. Амхарска
Който сам яде, сам и ще умре. Амхарска
Колкото и мухи да се съберат, няма да отхлупят гърнето.
Амхарска
Лъв може да се върже и с конци, ако се сплетат. Амхарска
Стена от хора е по-добра от стена от дървета. Амхарска
Трима живеят мирно, когато двама от тях отсъствуват.
Английска
Богатството не е в имуществото, а в сплотеността.
Башкирска
Пръчки, вързани 6 сноп, не могат да се строшат. Бондей'

138
По-добре да живееш с лош човек, отколкото в празен дом.
Га
Щипците казали, че когато техните половинки са заедно,
могат здраво да държат хванатата вещ. Еве
Самотата изяжда стопанина си. Зулу
Самотното дърво не се счита дърво, самотният човек не
се счита човек. Калмицка
Горко на самотния Латинска
Един за всички, всички за един. Латинска
Където има съгласие, там има и победа. Латинска
Обединението прави силата. Латинска
С общи усилия и малките дела растат. Латинска
Със съгласие малките стават големи, а без съгласие голе-
мите работи стават малки. Латинска
И куче не може да се справи с ято токачки. Малагасийска
По-добре да се караш с хора, отколкото да живееш мирно
сам в пустиня. Малагасийска
Твоята кошничка с храна и моята кошничка с храна — и
гостите доволни; твоето оръжие и моето оръжие — и
враговете разбити. Маори
Разединението руши. Мозамбикска
Силата на народа е в общото съгласие. « Мозамбикска
Хайде да съберем заедно нашите треперещи крака и ще
добием устойчивост. Нанди
„Да" и „не" разделят хората. Немска
Съгласието е по-здраво от каменни стени. Немска
Който се сражава с врагове, сключили съюз, той не побеж-
дава. Овамбо
Малките птици се събират в ято. Овамбо
И в рая да живееш сам е противно. Руска
Разединените гъски са плячка за сплотените гарги. Руска
Сам и да тръгнеш да се давиш е скучно. Руска
Съгласието води към добро, а спорът намира противници.
Руска
Зъбите дъвчат храната само заедно. Сомали
Ако лъвовете се държат поединично, ще ги победи и куц
бивол. Сото
139
Който пътешествува сам, той се плаши даже от шума на
своите крачки. Сото
На две дружни момчета не можеш да отнемеш птицата.
Сото
Тези, които ловуват слонове, трябва да действуват един-
но. Сото
Където има единство, там има живот. Татарска
Самотната жена е безкрила птица. Татарска
Дружен табун от вълк не се бои. Удмуртска
По-добре да живееш в самота, отколкото в несъгласие.
фламандска
Река Нгоно тръгнала на път сама и се заблудила. Хайя

Вражда. Врагове
Ако не можеш да победиш врага, считай го приятел.
Амхарска
Когато врагът настъпва, готви копието за бой. Амхарска
Когато магарето рита магаре, зъбите им остават цели.
Амхарска
Който обича враговете ти, не обича и тебе. Амхарска
На приятеля — мед, на врага — тръни. Амхарска
Подкупеният враг приятел не става. Амхарска
По-добре удар от приятел, отколкото целувка от враг.
Амхарска
Силният приятел може да стане силен враг. Амхарска
По-добре намръщеното лице на приятеля, отколкото
усмивката на врага. Английска
Не подценявай силата на врага. Арабска
Страхувай се и от врага на твоя приятел, и от приятеля
на твоя враг. Арабска
Вражеските войски, за чието приближаване са ни предуп-
редили отрано, няма да разрушат града. Бапеди
Дори устата ти да е пълна с кръв, пред врага не плюй.
Башкирска
По-добре е да задържиш врага в полето, отколкото да го
изгониш от дома си. Зулу

140
Овчар, който хвали вълка, не обича овцете си. Италианска
Погребението на въ^ка е празник за овцете. Италианска
Мъдрият се бои и от най-слабия враг. Латинска
Спрямо врага всичко е позволено. Латинска
Който иска да познава врага, трябва да отиде във враже-
ската страна. Немска

Брой не убитите врагове, а недоубитите. Руска

Изплашеният враг е победен враг. Руска*
Никой не е враг сам на себе си. Руска
По-добре вода при приятел, отколкото мед при врага.
Руска
Пощадиш ли врага, ще погубиш себе си. Руска
Преследвай врага не по следите, а по петите. Руска
Приятелят ще те научи, врагът ще те накаже. Руска
С врага говори не с език, а с щик. Руска
Сто приятели са малко, един враг е много. Руска
Със сърце няма » да строшиш копията на враговете. Руска
Откритият враг не е така страшен, както фалшивият
приятел. Сръбска
По-добре умен враг, отколкото глупав приятел. Суахили
Не вярвай на усмивката на врага. Татарска*
Не считай врага за овца, считай го за вълк. Татарска
Ударът на приятел е по-добър от угощението на врага.
Татарска
Ако много се целуваш, няма да се наложи да се хапеш.
финска
На когото ножницата е на открито, на него и ножът е в
кръв. финска

Различни птици в едно ято не летят. финска

И от най-малкия храст пада сянка. френска
Мъртво ли е животното, мъртва е и отровата. френска
Враг, който нищо не може да ни направи, е по-добър от
досаден приятел. Хауса
Който върви след враждата, върви след вятъра. . Хауса

141
 Характер. Навици. Нрави. Обичаи
Влиза се през врата — такъв е обичаят. Амхарска
На обичаите на страната се подчинява даже хиената.
Амхарска
С обичаите на страната се съобразява и самият негус*.
Амхарска
Всяка страна има своите обичаи. Английска'
Една Привичка лекува друга. Английска
Леопардът не може да се пребоядиса. Английска
Стари кучета на нови навици не можеш да научиш.
Английска
Който е израснал с някаква привичка, с нея и побелява.
Арабска
Красотата на лицето е в красотата на характера.
Арабска
Опашката на кучето и в калъп не можеш да изправиш.
Арабска
Само покровът може да измени навиците на човека.
Арабска
Хората приличат повече на своето време, отколкото на
родителите си. Арабска
Душата ще отлети, навикът ще остане. Гагаузка
Никой не може да остави вкъщи своя нрав, тръгвайки на
път. Йоруба
Който успява в науката, но изостава в нравите, повече
изостава, отколкото успява. Латинска
Навикът е втора природа. Латинска
Навикът е тиранин. Латинска
Най-тежка е властта на навика. Латинска
О, времена, о, нрави. Латинска
Грозното лице не може да се измени, но лошият характер
може да се поправи. Малагасийска
Котката няма да се откаже да лови мишки. Немска
С времето към всичко се привиква. Немска
Старо куче към синджир не се приучва. Немска'
В чужд манастир със свой устав не ходи. Руска

142
Всеки има свой нрав, а магарето — магарешки. Руска
Заради лошия навик и умния наричат глупак. Руска
И към лошо, и към добро се привиква от младини. Руска
Има наука, има и отука. Руска
Което е влязло в обичая, не е смешно. Руска
Лесно се привиква, трудно се отвиква. Руска
Лошите нрави развалят добрите дела. Руска
Не стой зад коня, ако не му познаваш нрава. Руска
Обичаят е по-здрав от закон. Руска
Привичката не е ръкавичка: лесно не можеш да я свалиш,
на стената не можеш да я закачиш. Руска
Сред какъвто народ попаднеш, такава шапка ще сложиш.
Руска
И измитата свиня ще се завре в калта. финска
Ключовете от навиците са у волята. финска
Красотата е дадена, навиците идат от себе си. финска
Не съди човека, а навиците му. финска
По-лесно е да измъчиш човек до смърт, отколкото да го
отучиш от навиците му. финска
Човек без характер няма. финска
Вълкът ще умре с козината си. френска
Един път не е навик. френска
Изгони вроденото и то ще се върне в галоп. френска
Какъвто в живота, такъв и в смъртта. френска
Овцата си блее все по същия начин. френска
Това, което научаваш в люлката, остава у теб, докато те
изядат червеите. френска
Първо характерът, после обучението. Хауса

Величие. Титли. Заслуги. Звания. Авторитет.

Слава
Понякога този, който е убил мишка, жъне повече слава от
онзи, който е убил змия. Аканска
Този, с когото заедно си израснал, не считаш за ? лям чо-
век. Амхарска
В малкото тяло често се крие велика душа. Английска

143
I
Добрата репутация е по-лесно да изгубиш, отколкото
да я спечелиш. Английска
Доброто име е по-добро от богатство. Английска
Доброто име и в тъмното свети. Английска
Дреболиите занимават дребните хора. Английска
Който има лоша слава, е наполовина екзекутиран.
Английска
По-добре да си глава на куче, отколкото опашка на лъв.
Английска*
Създай си име на ранобуден, пък после по цели дни се вър-
галяй в леглото. Английска
Който иска да изглежда голям, е малък. Арабска
Нищожен човек е онзи, който се нуждае от негодници.
Арабска
От брадата му оплетоха въже за шията му. Арабска
Плод на живота на човека е доброто му име. Арабска
Знатното име не можеш да опържиш и изядеш. Ашонти
Славата на коня е в ръцете на джигита, славата на джи-
гита — в собствените му ръце. Башкирска
Славата на юнака е в боя. Башкирска
Добрата слава събира хората, лошата ги разпръсква.
Белоруска
Както си постелеш, така ще поспиш. Гагаузка*
И горската дървеница не забелязва своето нищожество.
Зу/у
Ако свети слънцето, свещи не са нужни. Испанска
Гъската веднъж да изкряка — настъпва пролет: гаргата
колкото и да грачи, пролет не идва. Калмицка
Клонките не падат така, както големите дървета. Кикуйо
Ако всичко изгубиш, гледай да запазиш доброто си име.
Латинска
Всяка заслуга остава неизвестна, ако мълвата не я разгла-
си. Латинска
Глупост е да хулиш онзи, когото всички почитат.
Латинска
Добрата слава е второ наследство. Латинска

144
Доброто мнение на хората е по-сигурно от парите.
Латинска
И от колиба може да излезе велик мъж. Латинска
Нека носи палмата онзи, който я е заслужил. Латинска
Орелът не лови мухи. Латинска
Почестите променят нравите. Латинска
Пачаврата в злато няма да се превърне. Малагасийска
Един к&пае кладенеца, а другите идват само да черпят во-
да. Мозамбикска
И да не пее петелът, пак ще се съмне. Мозамбикска'
По-добре да си известен, отколкото хубав. Мозамбикска
Сравнява се с дървото, а е малък. Мозамбикска
Каква полза от звание без средства. Немска
Където орелът не може да прелети, там мухата десет
пътя ще намери. Немска
Маймуната си остава маймуна, била тя крал или поп.
Немска
Прахът си остава прах и когато се издигне до небето.
Немска
Човекът краси мястото, а не мястото човека. Немска'
Бъди голям, но се вслушвай в малките. Руска
Гордей се не със звание, а със знание. Руска
Добрата репутация заменя ризата. Руска
Добрата слава е по-добра от богатство. Руска
Жалка е славата, която носи полза на враговете. Руска
Животът е кратък, славата — дълга. Руска
Както живееш, така ще се прославиш. Руска
Който натрупа добра слава, ще я остави след себе си.
Руска
Който се е добрал до ранг като лисица, на ранга ще бъде
вълк. Руска
Където летят орлите, там свраките не достигат. Руска
Лошата слава расте като снежна топка. Руска
Почит и слава се събират по капка. Руска
Славата бяга от тези, които се стремят към нея с низки
средства. Руска
Когато изгрява слънцето, звездите бледнеят. Сръбска

10 Мъдростта на народите 145

Където планините са високи, там доловете са дълбоки.
Сръбска
И орелът по-високо от слънцето няма да се издигне.
Татарска
Златото блести и в блатото. Украинска*
Лампата никога не свети надолу така, както наоколо.
френска
Доброто име струва повече от златен колан. френска
Една унция добро име струва повече от хиляда ливри зла-
то. френска
Без луна звездите светят по-ярко. Хауса
Два барабана не могат да заменят една камбана. Хауса
Небесният път е само за птиците. Хауса
Небето никога не се спуска на земята, а планината — в
подножието. Хауса

Съвест. Чест. Срам. Позор

С чиста съвест и при гръмотевична буря се спи. Английска
Чистата съвест не се бои от обвинение. Английска*
Позорът е по-дълъг от живота. Арабска
Страхът живее в горските храсталаци, срамът — в жи-
лището на хората. Арабска
Нищо няма да нарани така, както срамът. Ашанти
Естествените неща не са срамни. Латинска
За чистите всичко е чисто. Латинска
Който лишава другиго от срам, губи своя. Латинска
Лъжливият срам е пречка за всяка добродетел. Латинска
Мнозина се грижат за славата си, малцина —
за съвестта си. Латинска
Не е срамно да се говори това, което не е срамно да се
върши. Латинска
По-добре да умреш, отколкото да се опозориш. Латинска
Съвестта е равна на хиляди свидетели. Латинска
Срамното не престава да бъде срамно дори когато се па-
зц в тайна. Латинска
Да изгубиш чест, значи да изгубиш всичко. Немска

146
Където няма срам, няма и чест. Немска'
Чистата съвест е добра възглавница. Немска'
Чистото сърце е по-добро от злато. Немска
Изгубиш ли съвестта си, друга няма да купиш. Руска
Където е честта, там е правдата. Руска
Обидата се прощава, позорът — не. Руска
По-добре честна смърт, отколкото безчестен живот.
Руска'
Позорът е по-лош от смъртта. Руска
Славата грее, позорът изгаря. Руска
Смърт за чест е достойна смърт. Руска
Съвестта гризе без зъби. Руска
Съвестта е гласът на народа. Руска
Честен е не онзи, който тича след честта, а онзи, след
когото тя тича. Руска
Чистата съвест може и краля да гледа в очите. Сръбска
Водата измива всичко освен безчестието. Татарска
Срамът е по-силен от смъртта. Татарска'
Богатството на честта струва повече от златото.
Френска
Господ гледа чистите ръце, а не пълните. френска

МОРАЛ. НРАВСТВЕНОСТ НА БИТА

Жена. Мъж
Делото, замислено за жената, се осъществява от мъжа.
" Амхарска
Лекарството за тялото — телешко; лекарството за ду-
шата — Мариам1. Амхарска
Свадлива жена и непокорен вол вкъщи не довеждай.
Амхарска
Всички девойки са добри, откъде се вземат лошите жени?
Английска

1 Разпространено женско име.

147
Жената е като одеяло: когато се забиеш с него — пречи,
когато го свалиш — студено е. Ашанти
Когато имаш пет жени, имаш пет езика. Ашанти
Този, който си търси жена, не говори пренебрежително за
жените. Ашанти
Лошият кон състарява стопанина си, лошата жена съста-
рява мъжа си. Башкирска
Жената не е кръпка, та да я откъснеш. Гагаузка
Не канете жена в леглото, нито кон във водата. Испанска
Нито жена без щит, нито огън без капак. Испанска
Не тичай след жена и трамвай — ще дойдат други.
Италианска*
Цветята са no-дискретни от жените. Италианска
Две умни жени не садят ориз в една нива. Кру
Жената е и изменна, и променлива. Латинска
Жената или обича, или мрази — средно положение няма.
Латинска
Жената е като луната — свети с отразена светлина.
Немска
Който бие жена си, бие себе си. Немска
Мъж и жена — една душа. Немска
Без мъж жената е винаги сирак. Руска
Лошата жена и добрия мъж разваля. Руска
Моминското „не" не е отказ. Руска
Мъж без жена е като дом без покрив. Руска*
Мъжът е като пипер: щом го опиташ, узнавгц^ острота-
та му. * Руска
Не търси у мъжа красота, а търси доброта. Руска
С добра жена мъката е половин мъка, радостта — двойна
радост Руска
Каквото жена може да изнесе в престилката си, мк/^t не
може да докара и с кола. Сръбска
Най-силна е онази жена, която може да си овладее езика.
Сръбска
По-добре в кучешка колиба с кучето, отколкото в стая
със зла жена. Сръбска
Жена без любов е като дреха, взета назаем. Суахили

148
Злата жена и дракона ще изплаши. Татарска
Ш ест жени — цял пазар. Татарска
Жената е красива, девойката — още по-красива.
Удмуртска
Щом като девойка се кара, като омъжена ще се бие.
финска
Мъжът оплешивява, жената побелява. финска
Без жената хората биха били лошо възпитани кучета.
френска
Жената се смее, когато може, а плаче, когато иска.
френска
Змията се извива по-добре от змиорката. френска
И най-хубавата роза става шипка. френска
Ня ма жена и кон без кусур. френска
От това, което жената иска, и господ трепери. френска
Дори царят не може да надмине жената по хитрост.
Хауса
Жената е силна само с бъбривосттта Хауса

ЛюбоВ
Вместо да кажеш „той ме обича", по-добре кажи „аз го
обичам". Амхарска
Далеч от очите, далеч от сърцето. Амхарска*
Този, който яде с апетит, не е влюбен. Амхарска
Ако човек не се влюби до четиридесет години, по-добре да
не се влюбва и после. Английска
Англичаните обичат любовта, французите я правят.
Английска
Красотата е в очите на обичащия. Английска'
Любов с билки не се лекува. Английска
Любовта пропада по време на дългото плаване. Английска
Плахото сърце никога не е завоювало красавици. Английска’
( невът на влюбения е като пролетен дъжд. Арабска
Когато се влюби старик, никой не може да го удържи.
Арабска
Каквото прави любимият, все е хубаво. Арабска
Любовта е другарка на слепотата. Арабска’
149
Сърце, което обича, не може да мрази. Арабска
Сърцето Вижда преди очите. Арабска
Очите само виждат — решава сърцето. Бапеди
Сваляме палешника на ралото за любовта. Баска
В едно сърце две любови не можеш да вместиш. Башкирска
Студът щипе ушите, а милата ранява душата. Башкирска
Когато се съединят две сърца, плевникът дворец изглеж-
да. Гагаузка
Никой не мисли за целувки, когато е гладен. Испанска
Силните целувки са като масажи на сърцето. Испанска
Живот без любов — година без пролет. Италианска
Любовта на старика е зима за цветето. Италианска'
Навреме дадената целувка спестява много ръкостискания.
Италианска
В любовта гневът е престорен. Латинска
В любовта се борят скръбта и радостта. Латинска
Великото загива от омразата, нищожното се възвисява
от любовта. Латинска
Всеки влюбен е безумен. Латинска
За мъж и жена в осамотено място никой не мисли, че че-
тат „Отче наш". Латинска
За юношата любовта е наслада, за стареца — престъпле-
ние. Латинска
Когато обичаме, не сме мъдри, когато сме мъдри, не оби-
чаме. Латинска
Любовта побеждава всичко. Латинска
Сърцето на човека е море. Мозамбикска
Любовта и разумът не вървят ръка за ръка. Немска
Очите са пратеници на любовта. Немска
Стара любов не ръждясва. Немска'
Любовта е като кладенец: добре е да пиеш от него, но не
и да паднеш в него. Полска
Безумно може да обича само онзи, който е без ум. Руска
Което сърцето не забелязва, това и очите не виждат.
Руска
Където няма любов, там няма и радост. Руска
Любовта е като огън: без храна гасне. Руска

150
Любовта не е милостиня — бсекиму не можеш да я дадеш.
Руска
Любовта побеждава годините. Руска
Любовта преминава и идва отново. Руска
Мили погледи, празни разговори. Руска
На сърцето не можеш да заповядваш. Руска
Насила мил няма да станеш. Руска
Омразата ранява, любовта лекува. Руска
По-добре да нямаш сърце, отколкото да нямаш любов в
него. Руска
Само любовта може да излекува от любов. Руска
Търси любовта със сърцето, а не с главата. Руска
Човек в любовта не е господар. Руска
Сърцето на човека е коза: стопанинът го държи на въже.
Сото
Влюбеният е глупав, той разума не признава. Суахили
Никой лекар не може да излекува от любов. Суахили
Нима обича този, който само казва „обичам"? Суахили
С очи в сърцето не можеш да надникнеш. Суахили
Любимата няма недостатъци. Суахили9
Любов на старини е страшна. Татарска
Любовта не търси красота. Татарска
Не е красива красавицата, а любимата. Татарска
От болното място не сваляш ръка, от любимия човек не
сваляш очи. Татарска
Любовта е като пръстен — няма край. Украинска9
Любовта е по-силна от смъртта. Украинска
Любовта не е пожар, разпали ли се, не можеш да я угасиш.
Украинска*
Любовта е като труда — не убива, но мъчи. финска
Смехът подмладява, любовта разкрасява. финска
Влюбеният прилича на врабец, попаднал в лепило: колкото
по се мъчи да се освободи, толкова повече залепва.
Френска
Не е лесно да угасиш огън, който е обхванал стара плевня.
Френска

151
Където през нощта е било сърцето, натам бързат сут-
ринта краката. Хайя
Охладнее ли любовта, не можеш да я стоплиш на печката.
Чубашка

Ревност. Вярност. Изневяра.

Среща — раздяла
»•

Който бързо се влюбва, бързо се разделя. Амхарска

Ревността и несговорчиЗостта късат съпружеските въз-
ли. Амхарска
Не отваряй вратата, когато чука дяволът. Английска
Тези, които някъде са се срещнали, ще се срещнат пак ня
къде. Зулу
Кракът си отива, сърцето се задържа. Луганда
Където няма ревност, няма и любов. Немска*
Страстта често причинява страдания. Немска
Първата грижа е как да се ожениш, втората — как да се
разведеш. Руска
Ревността превръща човека в звяр. Руска
Разводът е в устата. Сафба
Не захвърляй жена си заради една причина. Суахили
Не е бита, че е ходила в житото, а затова, че не е нощу-
вала вкъщи. Украинска
Не се заглеждай в чуждите жени, ще загубиш своята.
Украинска*
По-добре се ожени, а не гледай чуждата жена. Украинска
Колкото по-рядко се срещаш, толкова no-желана е среща-
та. финска
По-добре да се разделиш, отколкото лошо да дружиш.
финска*
Един — това е любов, двама — темперамент, трима —
търговия. френска
Когато дяволът ни държи за един косъм, трябва да му
оставим цялата глава. френска
Пази се от коза, спяща в леговището на лъва. Хауса

152
 Брак. Сватба
Преди да се ожениш за дъщерята, виж майка й. Амхарска'
Богатата зестра е като легло, пълно с тръни. Английска
Без мен мене сгодили. Арабска
Който свагпосва девойката, той ще плати за нея откуп.
Арабска
Възрастната девойка от жениха не се бои. Башкирска
Колкото и да е далече — върви си по пътя; колкото и да
си стар — вземай девойка. Калмицка
От ранна закуска и ранен брак няма разочарование. Лакска'
Жени се, докато не ти е минало времето. Молдавска
Избирай си жена с ушите, а не с очите. Немска
Не е умен онзи, който на старост се жени. Немска
Тази, която може да чака, също ще се омъжи. Немска
Всяка мома за своя годеник се ражда. Руска
Всяка сватба три дни хвалят, три дни хулят. Руска
Вярвай на зестрата, но след сватбата. Руска
Да жениш стар ерген е все едно да вариш старо месо.
Руска
За младия е рано да се жени, за стария — късно. Руска
Не се хвали с женитбата на третия ден, а се хвали на
третата година. Руска
Не отлагай работата за утре, а женитбата за старини.
Руска
Оженил се на бърза ръка, а за дълга мъка. Руска
Старият не се жени за дълго: или той ще умре, или жена
му ще гс напусне. Руска
Яж при глад, жени се млад.
Голям шум — малка сватба. Сръбска
Жена избирай в съседство, кумове кани отдалече. Сръбска
Сватбата я красят гостите. Татарска
Бедния го жени красотата, богатия — парите. финска
Жени сина си, когато искаш, а дъщеря си — когато мо-
жеш. френска
Ожени се за жената, а не за лицето й.
Глупаво е кокошка да се омъжи за котарак. Хауса

153
Да се оженени е лесно, трудно е да намериш пари за же-
нитбата. Хауса

Семейство. Съпрузи. Дом

В дом без стопанин огън не гори. Амхарска
В дом, където често се карат, кокошката дълго няма да
преживее. Амхарска
Дом без ограда е като човек без дрехи. Амхарска
Моят дом е моята крепост. Английска'
Щом жена ти е немарлива, сам вдявай конец в иглата.
Башкирска
Домът на хиената е некрасив, но все пак тя живее в него.
Волоф
Колкото и да криволичи хиената, тя пак ще намери пътя
към дупката си. Волоф
Всяка птица се стреми към своето гнездо. Гагаузка*
Ако изгубиш дома си, това още не значи, че си изгубил и
гората. Еве
На гости е хубаво, но вкъщи си е по-хубаво. Ерзя*
Няма път, който не води към населено място. Зулу
Щастливо семейство е възможно само между сляпа жена
и глух мъж. Испанска
Човек с две жени умира от глад. Луганда*
Покривът на колибата скрива много неща. Мозамбикска
Там, откъдегпо излиза пушек, има огън. Мозамбикска'
В просторния дом животът е по-дълъг. Молдавска
В пуста къща и мишка не остава. Немска
Където жена управлява, там и на гредите расте сланина.
Немска
Млада жена и стар мъж са жалък впряг. Немска
Вкъщи и стените помагат. Руска
Земя без вода е мъртва, човек без семейство — безплоден
цвят. Руска
Млада жена по стар мъж не тъгува. Руска
Млада жена при старец — нито девойка, нито жена, нито
вдовица. Руска

154
Няма мир 6 този дом, 8 ксйто кокошката пее. а петелът
мълчи. Руска'
Питай хората какво става в дома ти. Руска
Ако сте двама в семейството, никой няма да ви надвие;
ако си сам, никой няма да ти помогне. Сафва
Костенурката не напуска своята черупка. Сото'
Ако в дома има караница, богатство няма да има. Сръбска
Където жена командва, там дяволът е господар. Сръбска
Млад кон и стара крава 8 един плуг лошо вървят. Сръбска
Мъжът вкъщи е глава, а жената — корона на главата.
Сръбска
Каквото е нужно за големия дом, такова е нужно и за мал-
кия. Татарска
По-добре да ядеш хляб и сол, отколкото да живееш със
зла жена. Украинска
Със сърдита жена ще се състариш, с добра — ще се под-
младиш. Украинска
Бедният има една опора — жената. финска
Вечерта прибира стадото вкъщи, нощта събира недруж-
ното семейство. ' финска
Да построиш къща не е като да сплетеш брезова кутийка.
финска
И малкият дом е хубав, ако е свой. финска
И просякът у дома си е цар. финска
Птиците вият гнезда по двойки. финска
Господинът струва колкото госпожата и госпожата
струва колкото господина. френска
Който вярва на жена си, се лъже, който не вярва, е излъ-
ган. френска
Не трябва да си слагаш пръста между дървото и кората.
френска
Пред всяка врата има смет. френска
Този, който бие жена си, е като онзи, който удря по чувал
с брашно: доброто си отива, лошото остава. френска
Хубавият кафез не храни птичката. френска
Човек без покрив е птичка без гнездо. френска

155
 Безбрачие. Вдовство
Да изгубиш мъжа си, значи да се лишиш от живот.
Башкирска
По-добре да имаш лоша жена, отколкото да си бекяр. Еве
Мъж без жена е като глава без тяло. Немска
Мъж без жена е като дърво без корона. Немска
По-добре да се ожениш за сляпа жена, отколкото да оста-
неш ерген. Овамбо
Ерген не изпращат да сватосва. Руска
Ергенът мисли много, а жененият още повече. Руска
Затова и кука кукувицата, че няма свое гнездо. Руска
На ергена навсякъде му е зле, на женения — само вкъщи.
Руска
Помагай на ергена, а на женения — жена му ще помогне.
Руска
Най-голямото нещастие е ергенският живот; с жена,
дори и най-лошата, вкъщи винаги ще се намери нещо
за хапване. Сонги
Поиска ли бог да подлуди, ще отнеме на стареца жената.
Сръбска
Старите моми и около вдовеца се въртят. Сръбска
У вдовеца поне лъжичка и паничка, а у бекярина — нищо.
Сръбска
По-добре бедна рода, отколкото богато вдовство, финска
Живот без мъж е като дърво без клони. Чувашка

Родители — деца
Ако тиквата е родила добре, заслугата е на корените й.
Аканска
Ако дървото загива, виновни са корените му. Аканска'
Зърното ще си каже къде е расло. Амхарска
От цветята слама няма да се получи. Амхарска
Детето на полската мишка се познава по ивицата. Бапеди
Доброто дърво ражда добри плодове, лошото — лоши,
Волоф

156
На канята* още яйцата й на каня миришат. Га
Крушата не пада далеч от дървото. Гагаузка'
Кучето не хапе своите кученца до кокал. Гуренсе
За да израсте плод, нужно е стебло. ДЖабо
Козата не ражда овца. Еве
Костенурките нямат деца, приличащи на охлюв. Еве
На дъба хилави клонки няма да израснат. Ерзя*
От ябълката — ябълки, от елата — шишарки. Ерзя9
Когато птицата загива, яйцата й гният. Зулу
Нито един стар бивол не е бил набит от своето малко.
Зулу
Когато детето прилича на бащата, то сваля съмнението
от майката. Испанска
Майката обича нежно, бащата — силно. Италианска
Колкото и да е свиреп лебедът, по своите яйца не бие.
Калмицка
Яйцето учи кокошката как да снася. Квели*
Ндура* не дава нищо освен тръни. Кикуйо
Хиената не яде децата си, макар че е ненаситна. Кикуйо
Кикуйю
От семената на тиквата израства тиква. Кози
Бялото петно на ярето е от баща му, а ако не е от него,
е от майка му. Конго
Дървото без корени няма да стои. Кунду*
Глиганът наследява бивните от родителите си.
Малагасийска
Добрите плодове идват от добро семе. Мозамбикска
Змията мамба ражда друга мамба. Мозамбикска
Децата ядат зелено грозде, а скомината у родителите
им. Молдавска
Вие криете глупостта на своето дете, а крещите по ця-
лото село за глупосттана моето. Монго
Лъвът създал хиена. Нанди
Каквото е голямото гърне, таковае и малкото. Ндебеле'
Няма птица, която да се отнася лошо със своите яйца.
Ндонга
Орлите не раждат гълъби. Немска.

157
Ракът никога няма да роди птица. Нзема
Младите гарджета приемат бялото петно от родители-
те си. Ника
Рижа маймуна — рижи маймунчета. Нупе
Леопардът не оплаква своето малко. Нянг
От чуждите деца правиш магарета, а от своите -— коне.
Овамбо
Ругаят като баща си. нагрубяват като майка си. Овамбо
Златката изпреварва кучето, но не може да надбяга соб-
ственото си малко. Руанда
Какъвто е родът, такъв е и плодът. * Руска*
На света всичко ще намериш освен баща и майка. Руска
Причините са у родителите, последствията —-у децата.
Руска
Синът на глупци по рождение е глупак. Руска
У дружните съпрузи люлкатанепустее. Руска
Крадецът ражда крадец Conio
Не бий децата с пръчка, за да не бъдеш бит с нея на ста-
рини. Сръбска
Син убива родители, родителисин —никога. Суахили
Ако на майката не е здрава главата, а бащата е глупак,
може ли да не бъде глупаво детето им. Сунда
И мечката мечето ласкае: „Моето беличко", и таралежка-
та таралежчето ласкае: „Моето мекичко". Татарска*
Банана го убиват собствените му плодове. Тхонга
Кокошката е излязла от яйце, а яйцето от кокошка.
Тхонга
Куче от сой добре ловува. френска
Любовта на родителите се появява и никога не изчезва.
френска
Ако видиш заек да разравя гроба на куче, значи пред теб е
детето на леопарда. Хауса
Който почита родителите си, ще бъде почитан от свои-
те деца. Чувашка

158
 Баща — деца
Ако си ударил бащата, значи си ударил сина му. Амхарска
Каквото видял бащата, това видял и синът му. Амхарска
Когато псуват бащата, синът не трябва да слуша.
Амхарска
Това, което е подготвил бащата, ще бъде полезно за сина.
Амхарска
Устата на онзи, който противоречи на баща си, я поразя-
ва проказа. Амхарска
Синът на капитана е излишен товар и храненик на кораба.
Арабска
Който е създал главата ти, както се правят гърнетата
за вода, може и да я строши. Ашанти
Магарето рита и хапе като баща си. Волоф
Което вреди на бащата, вреди и на сина. Дуала
Дори любящият син не отива с баща си в гроба. EGe
На сина не може да се роди син, преди да се роди на баща
му. Ибо
Синът на ловеца умее да ловува. Кикуйо
Малкото леопардче не се бои от петната на баща си.
Конго
Ако не беше баща ти, и тебе нямаше да те има. Кунду
Какъвто бащата, такъв и синът. Латинска'
Дори и да си над баща си, ти не си му прилика. Наема
Моят баща е по-стар от мен, но аз знам повече от него.
Нянг
Ако на сина покажат мястото, където е умрял неговият
баща, той се смее; ако на бащата покажат мястото,
където е умрял неговият син, той плаче. Руанда'
Твоят син само веднаж през нощта се е нуждаел от тебе
— когато си пожелал майка му. Сомали
В дом без баща и при слънце е мрачно. финска
Ако лъвът е изял бащата, иска да изяде и сина. Сото
Дядото беше селянин, бащата — господар, а синът излезе
просяк. Сръбска

159
Кому ще направи добро онзи, който не прави добро на 6а-
ща си? Татарска
Не наричай всеки брадат свой баща. Татарска
На стиснат баща — разпилян син. Френска
За бащата е престъпление скъперничеството, за сина —
мързелът. Хауса

Майка — деца. Мащеха

Децата не учат майката да ражда. Амхарска
На кравата й е мило телето, на магарицата — магаренце-
то. Амхарска
Последиците огп смъртта на майката се проявяват по-
степенно, както седенето върху камък. Амхарска
И добрите крави имат лоши телета. Английска
И едно пиленце създава на квачката много грижи.
Английска
Дори майка ти да е бедна, от нея не можеш да си отидеш
и да намериш друга. Ашанти
Костенурката няма мляко, но когато й се родят деца,
знае с какво да ги нахрани. Ашанти
Хванеш ли квачката, вече не е трудно да хванеш пиленца-
та. Ашанти
Ако загине токачката, загиват и децата й. Бапеди
Добрата млечна крава не винаги може да има теле, което
по-късно да дава много мляко. Бапеди
Петното, което има кравата, на телето станало още по-
голямо. Бапеди
Сина го боли пръстът, а майката — сърцето. Белоруска'
Когато се ’.^нува агне, гледа се майка му. Га
На черната овца и агнето е черно. Гагаузка
Телетата ме се боят от рогата на майк^ си. Гала
Теленцето майка си не ближе. Гереро
Хвани козлето, за да се обади майка му. ДЖага
Където овцата-майка, там и агнето. Еве
Щом костенурката пълзи — и децата й ще пълзят. Еве
Яйцето не може да убеди кокошката. Еве

160
Само майката може да свари вкусна супа. Ефик
Телетата тичат по следите на майка си. Зулу
Черната крава ражда и черно, и бяло теле. Зулу*
Листа, който яде старата коза, ядат и козлетата. Ибо*
Това, което е уродливо за чуждите хора, е красиво за май-
ката. Ила
Мислите на майката са при децата, мислите на децата —
в пустинята. Калмицка
Начало на водата е изворът, начало на рода — роднините
по майка. Калмицка
Да зарадваш сина, значи дазарадваш майката. Кикуйо
Което отравя телето, отравя и майка му. Кикуйо
Малкото на леопарда се чеше точно така, както майка му.
Кикуйо
Тази, която убива детето, няма да забрави и майката.
Кирунди*
Кози с две козлета по-леко оплаква загубата на едното.
Кози
Колкото и лоша да е майка, не можеш да я замениш. Конго
Мнлкият рак слуша майка си. Конго
Жената, родила близнаци, има само един корен. Кунду
Които е хубаво за майката, е лошо за чуждите хора.
Ламба
Майката винаги je известна. Латинска
Бездетната жена майка няма да нарекат. Малагасийска
Кокошка за яйце не се разменя. Малагасийска
Умря квачкати, развалиха се яйцата. Мозамбикска
На родната майка ръката е топла, на мащехата — студе-
на. Мокша*
За мъжа се съди по жената, за майката — по детето.
Молдавска
Яйцето учило кокошката на ум и разум. Монго*
Пилето не търси храна за майка си, а кокошката-майка
винаги търси храна за децата си. Ндонга
Почитай баба си, защото без нея не би имал майка. Ндонга
Майчината любов не остарява. Немска
По-добре да плаче детето, отколкото майката. Немска

II Мъдростта ма народите 161

Кракът на кокошката не убива пиленцето. Нзема*
Квачката, дори и да настъпи пиленцето, от това то няма
да умре. t Нянг
Бодливата крава се познава по телето й. Овамбо
Слончето учи майка си. Овамбо
Синът не презира майка си дори да е безобразна. Руанда*
Телето познава майка си дори в тъмното. Руанда
Където свинята, там и прасетата. Руска
Който обича детето, обича и жената, която го е родила.
Сото
Кравата не ближе телето на друга крава. Сото
Ако майката се моли за сина, значи той не е съвсем про-
паднал. Сръбска
Мащехата е сърдита пръчка. Сръбска
Мащехата не е майка. Суахили
Дъщерята ще ходи по клоните на това дърво, на което се
е покатерила майката. Татарска
Навиците на майката преминават у децата. финска*
Чуждите майки са по-красиви, но собствената е най-мила.
финска
Щом газелата скача, малкото ще пълзи ли? фулбе
Който иска да убие детето, трябва първо да убие майка-
та. Хайя
Храната на детето пълни стомаха на майката (т.е. ако I
детето е сито, майката е доволна). Хаир
Когато няма майка, заменят я със стопанка на дома. Xaycfy

Деца. Бременност. Раждане. Бездетство.

СирачестВо
Бездетният е като запусната нива. Амхарска
Дете без баща е като врата без катинар. Амхарска
Който има дете, сам се превръща в дете. Амхарск^
Къде ще отиде димът и какво ще израсне детето, не мо-
жеш да познаеш. Амхарска

162
Малко деца — малко щастие. Амхарска
Ако децата са утихнали, значи нещо са направили.
Английска
Който няма деца, не знае какво е любов. Английска
Щастлив е онзи, който-е щастлив с децата си. Английска
Коеато бабата е гладна, казва: „Опържете нещо да хап-
нат децата/' Ашанти.
Когато детето се преструва, че умира, най-добре е да се
престорите, че го погребвате. Ашанти
Глезеното дете се радва на новата дреха, а сиракът — на
залък хляб. Башкирска
Дете без баща не е сирак» без майка е сирак. Башкирска
Млад да останеш без баща, значи да се лишиш от ум.
Башкирска
Доведеният или завареният син не е родно дете. Волоф
Колкото и силно да обичаш чуждото дете, твоето ти е
по-скъпо. Волоф
Сиракът никога не се смее. Гагаузка
Сирашките сълзи на земята няма да паднат. Гагаузка
Негодното дете е по-добре от никакво Гуренсе
Децата са мъдростта на народа. ДЖабо
Където няма деца, няма богатство. ДЖабо
По-добре да родиш зло дете, отколкото да останеш без-
плодна. Ебе
Поведението на чуждото дете дразни. Еве
„Пуснете ме да мина" е по-добро от празен праг пред къ-
щата.1
Децата-близнаци ги бият едновременно. Ила
Който няма деца, трябва да прави всичко сам. Кирунди*
Малките деца тежат на коленете, големите — на сърце-
то. Латвийска*
От устата на децата излиза само истината. Латинска
Безплодната жена лови скакалци за чуждите деца.
Малагасийска

1 Децата на туземците обикновено седят на прага.

163
Да се обличаш добре означава да имаш много дрехи, богат-
ството е да имаш много деца. Мозамбикска
Децата са цветята на живота. Молдавска'

Каквото децата слушат вкъщи, това говорят и на улица-

та. Немска
Малки деца — малки грижи, големи деца — големи грижи.
Немска'
Докато гаргата прелети над стобора, бебето огладнява.
Румънска
Детето е като тесто: както го ’замесиш, така ще израс-
не. Руска
Дъщерята е чуждо съкровище. Руска
Заради лошия син ругаят и бащата. Руска
Лошият син позори името на добрия баща. Руска
Не строй седем църкви, а нахрани седем сираци, Руска
С деца мъка, без тях — двойна. Руска
Семейство без деца е цвете без аромат. Руска
Синът е мой, но умът му си е негов. Руска
Умният син от думи се бои, а глупавият и от бой не се
плаши. Руска
Семейство без деца е като свят без слънце. Сръбска
Боиш ли се от плача на детето, ще заплачеш сам. Суахили
Вземеш ли от детето ножа, дай му пръчка. Суахили
С лоша песен бебето няма да приспиш. Суахили
Дом с деца е пазар, дом без деца — гроб. Татарска
Бездетната двойка е като угаснало огнище. финска
Децата на бедняка растат здрави. финска
И децата на краля са деца. финска
И сред прасетата винаги едно е най-лошо от всички.
финска
Млад биваш веднаж, дете — два пъти. финска
Мили са собствените деца, но внуците са още по-мили.
финска
Най-младият в дома винаги е дете. финска
Сиракът не плаче затова, че няма съдба, а затова, че има,
но е тежка. финска

164
Детето е ангел, чиито криле се смаляват, колкото повече
краката му се удължават. френска
Децата са украшение на брака. фулбе
Който има деца, има щастие. фулбе
За младенеца не съществува думата „не". Хауса
Който има деца, се вълнува, който няма — тъгува.
Чувашка

Роднини. Близки
Брат на птицата е онзи, който лети след нея. Аканска
Когато роднините са дружни, трудностите не са страш-
ни. Амхарска
На тъща, която се меси във всичко, трябва да се отдели
една трета от ударите с тояга, предназначени за жена-
та. Амхарска
Роднините и лекарствата са нужни в трудни дни.
Амхарска
Далечното е там, където нямаш свои. Бапеди
Животните от един краал* се търсят взаимно. Бапеди
Кръвта вода не става. Гагаузка*
Домашната вещица изяжда своите близки. Дуала
Роднинският меч не прониква дълбоко в тялото. Дуала
Чуждите няма да станат управници. Ибо
Хиените, които се мрязат, са от една и съща пещера.
Кикуйо
Своят човек не разваля танците. Ламба
По-старият брат е втори баща. Малагасийска
Не се бъркай в работите на роднините. Мозамбикска
Той е алчен, макар че ти е роднина, той е похотлив, макар
че ти е брат. Ндонга
Пътят към роднината не е дълъг. Овамбо
Доброто братство е по-добро от богатството. Руска
Лошата свекърва има очи и отзад. Руска
От ласките на свекървата със сълзи ще се задавиш. Руска
Първо либе — свекър и свекървичка, второ либе — девер и
етървичка. Руска

165
Свекървата злобее, че снахата се весели. Руска
Боздуганът на Нафануа* удря и по своите. Самоа
За езика няма по-близък от челюстите, а понякога и те го
хапят. Сомали
Братът винаги го няма вкъщи, когато го потърсиш за по-
мощ. Сръбска
Трима братя ще помогнат по-малко, отколкото един при-
ятел. Сръбска
Кръвта е по-гъста от водата. Суахили
Гласът и на най-добрата свекърва прилича на гарваново
грачене. Татарска
Далечният роднина е близък приятел. Татарска
Есенният катък* и сребърната лъжичка — на дъщерята и
зетя, пролетният катък и спуканата лъжица — на сина
и снахата. Татарска
Кръвта не е вода, сърцето не е камък. Украинска
Забрадката на снахата винаги виси по-близо до вратата.
финска
По-добре братовчед в родината, отколкото брат в чуж
бина. финска
Студът за снахата не е страшен. финска
Зетьова помощ.— зимно слънце. френска
Най-често близките ти те издават. френска

МОРАЛ. НРАВСТВЕНОСТ НА ТРУДА.

ОТНОШЕНИЕ КЪМ СОБСТВЕНОСТТА

Трудолюбие — мързел
Мързелът казва: „Трудолюбивият е крадец". Аканска
Котка с ръкавици мишка не хваща. Английска
На мързеливата овца и собствената вълна й тежи.
1 Английска
На пухен дюшек до небето не можеш да стигнеш.
Английска
Болният умира веднъж, ленивият — всеки ден. Башкирска

166
Лентяят е половин човек, работещият струва за десет.
Башкирска
Иди, намери и в ръцете ми го сложи. Гагаузка
Лентяят е ленив и за самия себе си. Гуренсе
Мързелът донася бедност, трудът — богатство. Дуала
Лентяят не може да си купи дори стара рогозка. Кирунд и
Ленивият малко яде. Кру
Ленивият яде от празна кокосова черупка. Ламу
Зн трудолюбивия нито един ден не е дълъг. Латинска
Никой чрез мързел не е станал безсмъртен. Латинска
Печеният гълъб няма да полети в твоята уста. Латинска
Лко ти е голяма устата, не мързелувай. Малагасийска
По-добре немощен старец, отколкото млад лентяй.
Малагасийска
Ме ленивия всяка работа е непосилна. Молдавска
Ленивият все на болен се преструва. Молвадска
Ленивият чака ябълките сами да паднат в устата му.
Молдавска
Лентяят на ядене е вълк, на работа — лисица. Молдавска
Не ленивия така му се работи, както на кучето му се ли-
же сол. Молдавска
Не масата се изпотява, на работа замръзва. Молдавска 9
Рпботата удължава живота, мързелът го съкращава.
Молдавска
1рудът носи здраве, мързелът — пороци, Молдавска
воденичните камъни мъх не хващат. r Немска
За мързеливия има седем недели в седмицата. Немска
Любовта към работата прави труда лек. Немска
1<«| ленивия работник всеки чук му тежи. Немска
След мързела върви болестта. Немска
I рудолюбивият от един ден два прави. Немска
I рудолюбието е баща на щастието. Немска
1рудът носи хляб, мързелът — глад. „ Немска
Добре е да изпращаш мързеливия за смъртта — няма да
дойде скоро. Руска
Който с вятър служи, с дим му плащат. Руска
Ленивият, седейки, спи, лежейки, работи. Руска

167
Лентяят go обяда е здрав, след обяда е болен. Руска
На ленивия и покривът тече, и печката не пече. Руска
От работа ръцете няма да се откъснат. Руска'
Под лежащ камък вода не тече. Руска
Съблечи ме, сложи ме, завий ме, прекръсти ме, обърни ме,
пък аз ще заспя сам. Руска
Ти от мйн, работа, не се бой, аз няма да те докосна. Руска
Трудът винаги дава, а мързелът само взема. Руска
Трудът храни човека, мързелът го разваля. Руска
Човекът е роден за труд. Руска
Яде като вол, работи като комар. Руска
Ленивият от глад ще умре. Себуано
На работа последен, на масата — пръв. Сръбска
Който дълго си избира мотика, не е земеделец. Суахили
Волът, който оре, струва повече от мързеливия човек.
Татарска
Възложи работата на лентяя и той ще започне да ти да-
ва умни съвети. Татарска
Да играе я бива, да плете — ленива. Удмуртска
Мързеливият и да седи се изморява. Удмуртска*
Мързелът е най-лошата болест. Удмуртска
В събота и ленивият става решителен. финска
Леността е майка на бедността. финска
Лентяят е брат на крадеца. финска
Мързеливият гребе към брега. финска
На мързеливия винаги му е малка паницата. финска
На ленивия рядко му върви. финска
На работливия ръцете са в мазоли, на лентяя — в брада-
вици. финска
Нивата на лентяя жеравът я наторява. финска
Пролетниците на лентяя не давата урожай. финска
Пъргавият пет пъти ще се спусне, мързеливият веднъж
ще отнейе. финска
Старателният има различно щастие, мързеливият има
едно нещастие. финска
Бог помага и подава ръка на този, който става рано.
френска

168
Kamo cnu go изгрев слънце, живее в немотия go залеза.
френска
Мързеливият е брат на просяка. френска
Изцапаните ръце ядат бял хляб. френска
Ленивата уста отслабва своя господар. Хайя
Гневът на лентяя е като ухапване с устни. Хауса
Седейки, заек няма да хванеш. Хауса
На ленивеца кесията е празна. Чувашка

Собственост. Свое
„Имам" е по-добре от „имах". Амхарска
На кравата рогата не й тежат. Амхарска
Плодовете на палмите, които растат на нивата на нашия
син, не шумят, когато падат на земята. Ананг
В своя дом всяко куче се чувствува лъв. Английска
Всеки воденичар отбива водата към своята мелница.
Английска
Всяко магаре обича да слуша своя рев. Английска
Добре се прави това, което се прави със своите ръце.
Английска
Лоша е тази птица, която замърсява своето гнездо.
Английска
Мети пред собствената си врата. Английска
Ако всеки си почистеше пред своя дом, всички улици биха
били чисти. Арабска
Евнусите се радват на децата на своите господари.
Арабска
КикВо да е, е по-добре от нищо. Арабска'
Който гони кучето, го оставя на мира, щом то стигне до
дома си. Волоф
Всеки петел рови в своето бунище. Гагаузка
И най-тежкият товар не изморява своя собственик.
Гереро *
Когато от небето пада камък, всеки пази собствената си
глава. Гуренсе

169
Humo една коза не нарича опашката си пръчка. Гуренсе.
В своето гнездо птичето до смъртта си не се удря. Дуела
Жабата не знае, че кожата й е грапава. Дуала
Ако на полето има тревога, вкъщи не се смеят. Еве
Всичко, което има слонът, не му тежи. Еве
Крокодилът във водата няма да се задави. Еве
Никой няма да каже, че тарото* от неговата нива е лошо.
Еве
Горската дървеница не чувствува своята воня. Зулу
На нито един слон още не е попречил собственият му хо-
бот. Зулу
Нито един петел не счита шиповете си за тежки. Зулу
Всеки шут харесва собствената си дрънкулка. Испанска
Стопанинът на падналата в калта камила се труди повече
от другите. Калмицка
Всеки бор в своята гора шуми. Карелска
Маймуната не-забелязва опашката си. Кимбунду
Месото, което сам си избрал, е без кости. Кикуйо
Никой не ходи с чужда походка. Кикуйо
Одяланата от мен греда няма чворове. Кикуйо
Родителите се гордеят със своите деца. Кикуйо
Всяка птица счита гнездото си за хубаво. Конго*
Маймуните се смеят на надвисналите си вежди една на
друга. Ламба
Начало на несъгласието е да превръщаш общото в свое.
Латинска
Никой не вижда своите пороци. Малагасийска
За всеки собствената кокошка е гъска. Марийска
И враната своята песен хвали. Марийска
Кучето своята опашка няма да ухапе. Марийска
Това, което го няма, е винаги хубаво. Марийска
Твое е само това, което си изял. Мозамбикска*
И колелото около своята ос се върти. Мокша
В собствения дом тъмно не бива. Ндау
На слона бивните не му тежат. Ндау*
Човек, на когото му мирише устата, сам не забелязва та-
зи миризма. Ндонга

170
Всеки своето хвали. Немска
Всяка лисица се грижи за своята опашка. Немска
Никой не плюе в собствената си брада. Немска
Собственият хляб най-добре храни. Немска
Собственото гнездо е като здрава стена. Немска
За това, което му отнемат, всеки се бие до последни си-
ли. Руска
Своето си е свое: мило, макар и гнило. Руска
Маймуната не вижда, че очите й стоят твърде дълбоко.
Сечуана
Товарът, който влиза в къщата ти, не е тежък. Сото
Циветата* не знае за своята воня. Сото
Всеки козел своята брада хвали. Сръбска
Твоето си е твое дори да е лошо. Суахили
Всеки своето копие наточва. Тхонга
Всеки своята чорба соли. финска
На собствената нива плугът не тежи. финска
Собствената уста винаги е по-близо. финска
Собственият глас не заглушава. финска
Всеки манифактурист си хвали иглите и кошницата.
Френска
Всеки тегли добрия край към себе си. френска
Окото на господаря угоява коня. френска
Окото на чифликчията пази бунището. Френска
Камилата не забелязва своята гърбица, човекът — своите
недостатъци. фулбе
Кожата, която разтягал самият собственик, няма гънка.
Хайя
Лежащото в джоба принадлежи на стопанина на дрехата.
Хауса

Свое. Чуждо

Пвради ближния ръка в огъня не се пъха. Еве

Маймуната казала, че което е попаднало в стомаха й, е
нейно, а което е в устата й — на ловеца. Еве

171
Този, който знае чуждите работи, забравя своите. Зулу
Чуждата бедност вижда, а бедността в своя дом не забе-
лязва. Идома
Над недостатъците на другите се смее, а собствените —
не забелязва. Кирунди
Днес твой, утре мой. Кози
Гледай своите капани, не гледай чуждите. Конго
Камилата не вижда своята гърбица, вижда само гърбица-
та на брат си. Мавританска
Преди да разтребиш чуждия двор, разтреби своя. Маори
Не поправяй чуждия плет, преди да си поправил своя.
Macau
За чуждите грешки обичаш да говориш, своите гледаш
мълчешком. Ндонга
По-добре собствен хляб, отколкото чуждо печено. Немска
Кравата не куца затова, че на друга крава е повредено ко-
питото. Овамбо
С чуждата брадва сечеш камъни, а своята използуваш вни-
мателно. Овамбо
Грижиш се за горския участък, а нивата си оставяш не-
обработена. Овамбо
Това, което е твое, не е тежко; тежко може да бъде само
това, което носиш за друг. Овамбо
Ако това е моята закуска, можеш да я разделиш, ако е
твоята — не можеш. Палауанска
Своето око е елмаз, чуждото — стъкло. Руска
Собствената печал е по-скъпа от чуждата радост. Руска
Слонът не забелязва стършела, който седи върху него, но
вижда този, който седи на друг слон. Сомали
Чуждата болест е отвратителна, своята е от бога.
Сонги
Лъвовете от един тръстиков храсталак се познават по-
между си. Сото
Колкото и да е сладък медът, своя пръст под него няма да
ухапеш. Татарска
Своя хамут няма да износи, идом конят е впрегнат в чужд.
финска

172
Собствените деца са юнаци, съседските — немирници.
финска
Със собствен камшик на чужд кон километрите са къси.
финска
Кожата е по-близка от ризата. френска
Родният е сладък, чуждият — горчив. Чувашка
Това, което си приготвил сам, е вкусно, приготвеното от
друг — кисело. Чувашка

Чуждо. Общо
Чуждият дом гори —‘ все едно трева гори. Амхарска
Не си изгаряй езика в чуждата супа. Английска
Общата работа е ничия работа. Английска
Който се облича в чужди дрехи, е гол, който яде чужда
храна, е гладен. Арабска
Лек е товарът, ако го носят други. Бауле*
Чуждата беда е като сън. Волоф
Ни то едно дърво не дава чужди семена. Гуренсе
Не можеш да разбереш какво носи в сърцето си друг.
Дуала*
Петелът не кукурига в чуждо село. Дуала
Чуждото богатство не е наше. Дуала
Никой не носи чуждото дете. Еве
Чуждата дреха не е дреха, чуждият мъж не е мъж. Ерзя*
Чуждият хляб е горчив. Ерзя'
Който строи на чужда земя, губи и цимента, и камъните.
Италианска
Който гледа чуждата нива, вижда повече плевели, откол-
кото собственикът й. Кикуйо
Чуждите украшения драскат врата. Кикуйо
Чуждият глад не ми пречи да спя. Кикуйо
Чуждите караници бързо свършват. Кирунди
Чуждата котка мишка не лови. Кози
Чуждата работа нв се подрежда лесно. Кози
Не се знае какво е на другия на ума. Кунду
Общото е майка на раздорите. Латинска

173
Натовареното със злато магаре и на покрива на замъка
ще се качи. Английска
Парите са доказателството на глупака. Английска
Този, който има пари, дори в огъня на ада ще яде сладолед.
Арабска
Парите са като роби: ако не ги следиш, отиват си.
Ашанти
За цената на парите питай бедняка. Гагаузка
Който дава парите, той командва музикантите. Гагаузка
Златото е по-вредно от желязото. Латинска
Парите са единствен двигател на всички неща. Латинска
Яж. но се сети да платиш. Мозамбикска
Златен чук железни врати пробива. Немска
На парите заповядвай, а не им служи. Немска
Най-добре се стреля със сребърни пушки. Немска
Не той владее парите, а парите владеят него. Немска
Само парите не правят щастлив. Немска
Брой парите в своя джоб. Руска
Излишни пари — излишни грижи. Руска
Парите са перушина, духнеш ги и ги няма. Руска
Ако имаше в торището злато, всяка ръка би искала там
да копае. Сръбска
Където има пари, там и дяволът е наблизо. Сръбска
Парите се ценят там, където ги секат. Сръбска
По света има много пари, но да ги намериш е трудно.
Сръбска
Хората уважават не кесията, а парите в кесията. Сръбска
Парите планина ще разбият. Суахили
На когото парите са евтини, той самият е скъп. Татарска
Една марка не звъни, пък и с две не си струва да дрънкаш.
финска
Никого, който е с кесия на врата, не бесят. финска
Парите и закона ще очароват. финска
Парите не миришат на онова, с което ги изкарваш, финска
Парите са силни като парламент. финска
Парите са слепи. финска
Парите изглаждат белезите. финска

174
Отглеждаш ли чуждо теле, накрая в ръцете ти ще остане
само въжето. Татарска
Своят черен хляб е по-добър от чуждата баница. Татарска
Своята краставица е по-горчива. Татарска
Съседската кокошка на пуяк прилича. Татарска
Чуждата скръб — след като се наобядваме. Татарска
На чуждата маса и рибата е без кости. Удмуртска
Чуждият цирей не боли. Удмуртска
На горящи въглени добре се сяда с чужд задник. финска
Общата лодка смола не вижда. финска
В ръцете на друг парчето е винаги по-голямо. финска
Който разчита на чужда чорба, рискува да остане с до-
брия си апетит. френска
Най-много бият общото магаре. френска
Не хвърляй сърп в чужда нива. френска
От чужда кожа — широк ремък. френска
Чуждата болка не пречи да се спи. Хайя
Чганицат^, която е в чуждите ръце, изглежда по-голяма.
Чувашка
Пода в чужд дом не мети. Чувашка
Чуждите вещи са смрадливи. Чувашка

Богатство. Богаташи.
Богатство и знания заедно не се срещат. Амхарска
Голямото богатство създава много врагове. Амхарска
Слаби слонове и бедни богати няма. Амхарска
Среброто и златото не са сладкиши, а хората се карат
заради тях. Амхарска
Голямо състояние — голямо робство. Английска'
Магарето ще си остане магаре дори да го натовариш със
злато. Английска
Богатството погубва своя притежател. Арабска
Богатият може да носи и стари дрехи. Ашанти
Богатият е красноречив, но ленив. Гагаузка
За богаташа и на края на пропастта е рай. Калмицка
Богатите рядко имат приятели. Латвийска

175
Плачът на наследника е само замаскиран смях. Латинска
Ако пътуваш в чужда страна, не отсядай в дома на бога-
таш. Малагасийска
Богатството се крие в калта. Мозамбикска
Богат селянин роднини не познава. Немска'
Богатия, и глупак да е, го почитат. Руска
Богатия изпращат, за да не падне, бедния — за да не
открадне. Руска
Богатият би ял пари, ако бедният не го хранеше с хляб.
Руска
Богатият не спи — все от крадци се бои. Руска
Богатият очаква пакости, бедният — радости. Руска
Богатството не спасява човека от смърт. Руска
В богатството търбухът е сит, но душата е гладна.
Руска
Който е богат, той е свят. Руска
На богатия и в рая му е тясно. Руска
От нужда се поумнява, от богатство се оглупява. Руска
С богат не дружи, със силен не се бори. Руска
С богатство ум не можеш да купиш. Руска
Богата жена взе, власт изгуби. Сръбска
Богатият лесно би станал премъдър Соломон, ако мъд-
ростта се продаваше. Сръбска
Богатството е в джоба, оръжието — в ръката. Суахили
Ако имаш за съсед бей, дръж си вратата заключена.
Татарска
Има даже змийски рога. Татарска
Ако сам не се стараеш, бащиното ти наследство и за ме-
сец няма да стигне. Татарска
Богатият разговаря седешком. финска
Грозна, но богата — сватосват, за красива, но бедна сва-
тове не очаквай. финска
За всяко наследство се карат. финска
Златото е хладен приятел. финска
Златото нв е злато, житото е злато. финска
И богатият се нуждае от помощ. финска
Никой още не е забогатял по честен път. финска

176
От богат род бедни няма. финска
Ралото и серкмето са по-скъпи от всяко богатство.
финска
Само започни да забогатяваш, по-нататък върви от само
себе си. финска
Богатството дава смелост. френска
Златото дава блясък, но не и щастие. френска
И най-богатият отнася в гроба самопокров. френска
Имането търси имане. френска
Няма по-високомерен от богаташа, който е бил голтак.
Френска
Богатството е път към безчестието. Хауса

Бедност. Бедняци.
Аз самият нямам какво да ям, а на сина зъбите поникнаха.
Амхарска
Бедняк да се съди с богаташ е все едно да се троши камък
с тиква. Амхарска
Бедняка питат: „Какво правиш?", а никой няма да го попи-
та: „Какво ядеш?" Амхарска
Когато няма рагу, задоволявай сестиква. Амхарска
Когато умира обикновен човек — хвалят ума му, когато
умира негус’ — хвалят двореца му. Амхарска
Питките в чувала няма да докоснат устата на този, кой-
то го носи на гърба си. Амхарска
Синът на богатия — 8 града, синът на бедния —
на гумното". Амхарска
Синът на богатия се развлича, синът на бедния с живота
се прощава. Амхарска
Бедността не е позор, но да се срамуваш от нея е позор.
Английска
Беднякът никога няма да банкрутира. Английска
Гол като оглозган кокал. Английска
Лека кесия — тежко проклятие. Английска
Празна торба права не стои. Английска
Просякът може да пее в очите на крадеца. Английска

12 Мъдростта на народите 177

Честното постене е по-добро от мръсната закуска.
Английска
Бедността не е безчестие. Арабска*
Бедността не определя деня на пристигането си. Ашанти
Бедността най-добре смачква фасона. Ашанти
Когато беднякът няма нищо, все пак му остава езикът, за
да отсрочи дълга си. Ашанти
Когато няма месо, и гъбите стават за супа. Ашанти
Ако нямаш айрян, не очаквай от другите кумис. Башкирска
Вместо с чужд ум да забогатяваш, по-добре в своята бед-
ност да живееш. Башкирска
Искащ и стомахът да е пълен, и хлябът да е цял. Гагаузка
Думата на бедния се обсъжда последна. Зулу
Ако дрехата на бедняка е в дупки, дрехата на богаташа е
б петна. Испанска
Празната кесия е просто кожа. Испанска
Богат ли си — всички са ти роднини, обеднееш ли — всич-
ки са ти врагове. Калмицка
На богатия — в джоба, на бедния — в сърцето. Калмицка
Който не може да заплати с кесията си, заплаща със себе
си Латинска
Нищо нямам, от нищо не се боя. Латинска
Никой не живее толкова беден, колкото беден е роден.
Латинска
Птица има, а няма на какво да я изпечеш. Малагасийска
Получи рана, но няма тлъстина, за да я смаже.
Мозамбикска
Бедните имат деца, богатите — добитък. Немска
Бедността предпазва от подагра. Немска
Бедността учи на изкуство. Немска
Ако имаш животно, нямаш нож да го заколиш. Нянг
Богатият се лекува от лекар, бедният — чрез работа.
Полска
Дущата иска, но джобът не позволява. Руска
Едната ръка празна, в другата няма нищо. Руска
Като няма риба, и ракът е риба. Руска*
На бос крак всяка обувка става. Руска

178
Очаквал бедният теле, а бог му дал дете. Руска
Сега няма нищо, но почакай, нищо няма и да има. Руска
Беднякът често яде бой без вина. Сръбска
И в бедната колиба свети слънце. Сръбска
Каква полза от голям катинар, ако там няма нищо.
Сръбска
Каква полза от гърнето, ако няма какво да свариш.
Сръбска
Не се плаши от гнева на богаташа, а от сълзите на бед-
няка. Сръбска
Не се хващай за кесията, ако е празна. Сръбска
Празна кесия — тежко бреме. Сръбска
Пълната кесия се разхожда по света, празната стои вкъ-
щи. Сръбска
Грънчарят яде от счупен съд. Суахили*
Колкото и да му е лошо на бедняка у дома, в чужбина е по-
лошо. Суахили
Облече ли беднякът — откъде си го взел? Облече ли беят
— със здраве да го носиш! Татарска
Макар и не много, но стига — многото рано или късно
свършва. Удмуртска
Богат като пес на бълхи. Украинска
Ако в бедно семейство детето се е успало,, без закуска
остава. финска
Банята е аптеката на бедняка. финска
Бедните ходят сами, просяците гиводят за ръка, финска
Бедният, забогатявайки, поумнява, богатият, забогатя-
вайки, оглупява. финска
Бедният и на средата се намира вкрая. финска
Бедният и три пъти да влезе, няма да го забележат.
финска
Бедният похапва, когато добие, богатият — когато по-
иска. финска
Бедният ще даде на гладния из устата си, богатият и из
ръце не дава. финска
Бедняшката гощавка и януарската топлина не стигат за
дълго. финска
179
Богатият богатее, бедният обеднява. финска
Богатият се разплаща с пари, бедният — с кожата си.
финска
В стремежа към богатство на бедния никога не му върви.
финска
Голия и кучето не го лае. финска
Горещи като сълзите на бедняка. финска
Жената на обущаря никоаа не е обута, конят на налбан-
тина’ никога не е подкован. финска
За този, който няма кожух, всички ветрове са северни.
финска
И бедният ще подаде — поне ръка. финска
Карат ли се богатите, беднякът може да живее спокойно.
финска
Когато бедността влиза в къщата, любовта излиза през
прозореца. финска
Красотата носи на бедняка само неприятности. финска
Медта е беднящкото злато, оловото — просещкото
сребро. финска
Подай на бедния ръка — неговата ръка е топла. финска
Смей се над дявола, бий нахалника, но детето на бедния не
закачай. финска
Като нямаш обувки, ще вървиш бос. френска
Който няма, нищо не може. френска
Койтс има орехи, си ги чупи, който няма — минава и без
тях. френска
Където няма нищо, и царят губи правата си. френска
Мъката на бедняка не се брои. Френска
Не можеш да решиш дявол, който няма коса. Френска
Не можещ да хванеш човек с обръсната глава за косата.
Френска
Покрит с пари като градинска жаба с пера. Френска
При голяма бедност няма голяма честност. Френска
Бедният няма приятел. Хауса
Бедността е ножница за привичките. Хауса
Бедността не превръща свободата в робство. Хауса

180
И mpu огъня няма да заменят на голия дрехата. Хауса
Новината и бедността са добри само веднъж. Хауса

Глад. Гладен — сит

Който никога не е бил гладен, не знае какво е глад.
Амхарска
Гладът е най-добрата подправка. Английска
Дръж кучето гладно и то винаги ще върви след тебе.
Арабска
За гладния е по-добре хляб, отколкото джамия. Арабска
Ситото магаре си пръска зобта. Арабска
Когато леопардът е много гладен, пасе и трева. Ашанти
Гладен със сит не се спогажда. Гагаузка
Гладна кокошка зърно сънува. Гагаузка*
Гладното куче подивява. Зулу
Изобилието не ходи, ходи гладът. Зулу
На измръзналия запали тръстика, на гладния свари храна.
Калмицка
Гладна бълха високо скача. „Латвийска
Гладният вол, и като лежи, мучи. Малагасийска
Гладният крокодил не избира плячката си. Малагасийска
Няма нищо по-тежко от празен стомах. Малагасийска
За гладния стомах няма закони. Мозамбикска
Гладът и бедността не знаят срам. Молдавска
Гладният е глух. Молдавска
Гладният не чака покана. Молдавска
За сития студът не е страшен. Молдавска*
Когато изгладнееш, не чакаш, докато се изпече хлябът.
Молдавска
Гладните мухи лошо хапят. Немска
Жалбите не пълнят стомаха. Немска
Сит стомах, весело сърце. Немска
Стомахът е хитрец. Немска
Гладът сутрин е по-лош от глада вечер. Немска
Жадният пие от всяко езеро. Румънска
На ситата свиня брашното горчи. Руска

181
Cum птьрбух не познава укори на съвестта. Руска
Ситият гладния не разбира. Руска'
Ако не яде, и бълхата няма да скочи. Руска
Без вечеря възглавницата се върти под главата. Руска
Без храна лошо работи главата. Руска
Гладът е най-добрият сос, умората — най-добрата въз-
главница. Руска
Гладът не е леля, студът не е брат. Руска
Сит търбух спи, гладен — слухти. Руска
Сития гост е лесно да почерпиш. Руска
Ситият счита нахален гладния, който иска хляб. Руска
Гладният няма да заспи от това, че някой е сит. Суахили
Гладна мечка не играе. Татарска'
Гневът на гладния е страшен. Татарска
Гладът довежда до вериги. финска
Гладът и в дружното семейство ще предизвика бой.
финска
На гладния не му е нито до смях, нито до сън. финска
Празна лула не дими. финска
Ситият по лицето се познава. финска
За гладния няма лош хляб. френска
Когато гайдата е пълна, свири по-добре. френска
Който е с пълен стомах, мисли, че и другите са пресите-
ни. френска
Гладът превръща момчето в старец. Хауса
И при силен глад не варят супа от гъсеница. Хауса
Ситостта прави старика юноша. Хауса

Пари
Ако искаш да знаеш какво мисли бог за парите, виж тези,
на които ги дава. Американска
Има ли пари — и по небето може да се премине. Амхарска
Който има пълна кесия, има достатъчно приятели.
Английска
Който няма пари, няма нужда от кесия. Английска
Мерзостта и парите винаги вървят заедно. Английска

182
Натовареното със злато магаре и на покрива на замъка
ще се качи. Английска
Парите са доказателството на глупака. Английска
Този, който има пари, дори в огъня на ада ще яде сладолед.
Арабска
Парите са като роби: ако не ги следиш, отиват си.
Ашанти
За цената на парите питай бедняка. Гагаузка
Който дава парите, той командва музикантите. Гагаузка
Златото е по-вредно от желязото. Латинска
Парите са единствен двигател на всички неща. Латинска
Яж, но се сети да платиш. Мозамбикска
Златен чук железни врати пробива. Немска
На парите заповядвай, а не им служи. Немска
Най-добре се стреля със сребърни пушки. Немска
Не той владее парите, а парите владеят него. Немска
Само парите не правят щастлив. Немска
Брой парите в своя джоб. Руска
Излишни пари — излишни грижи. Руска
Парите са перушина, духнеш ги и ги няма. Руска
Ако имаше в торището злато, всяка ръка би искала там
да копае. Сръбска
Където има пари, там и дяволът е наблизо. Сръбска
Парите се ценят там, където ги секат. Сръбска
По света има много пари, но да ги намериш е трудно.
Сръбска
Хората уважават не кесията, а парите в кесията. Сръбска
Парите планина ще разбият. Суахили
На когото парите са евтини, той самият е скъп. Татарска
Една марка не звъни, пък и с две не си струва да дрънкаш.
финска
Никого, който е с кесия на врата, не бесят. финска
Парите и закона ще очароват. финска
Парите не миришат на онова, с което гиизкарваш, финска
Парите са силни като парламент. финска
Парите са слепи. финска
Парите изглаждат белезите. финска

183
По-добре безпаричен, отколкото безпомощен. финска
Трябват ли пари — и душата си ще продадеш. финска
Сред парите няма плевели. финска
Броените пари довеждат лекаря. френска
Един грош довежда друг. френска
Златен ключ навсякъде влиза. френска
Който има пари, има всичко. френска
Парите докарват яд, любовта— сватба. френска
Парите нямат господар. френска
Парите погубват и обесват човека. френска
Парите погубват повече души, отколкото желязото —
хора. френска
Парите са винаги добре дошли даже и да ни ги дават в
мръсна кърпа. френска
Парите са добър слуга и лош господар. френска
Поръчащият трябва да плати. Х.аусс
Срещу заплащане може и прокажен да обръснеш. Хауса

Печалба — загуба. Приходи — разходи.

Евтино — скъпо. Търговия
Доходите приучават към разходи. Амхарска
Който предлага да размени, предполага, че ще спечели.
Амхарска
Да отидеш за вълна и да се върнеш остриган. Английска
Продаваш ли кравата, значи продаваш и млякото й.
Английска
На фелаха животът е горчив, на търговеца - сладък.
Арабска
Продавачът не отива при купувача. Арабска
Добрата вещ сама се продава. Ашанти'
Ако на пазара цените са високи, търговецът губи съвест.
Башкирска
Покупката не учи, учи продажбата. Башкирска
Извънредната печалба прави дупка в джоба. Йоруба
Получиш ли дохода, ще се яви и разходът.

184
По-добре да изгубиш мачтата, отколкото кораба.
Латвийска
Печалбата за един е загуба за друг. Латинска
Трябва да пазиш това, което не искаш да загубиш.
Латинска
Няма печалба без загуба. Немска
За нищо нищо не можеш да купиш. к1.
Руска
Което с очи не догледаш, от джоба си ще доплатиш.
Руска
Купиш ли излишното, ще продадеш нужното. Руска
Намерил ли си, не се радвай, изгубил ли си, не тъгувай.
Руска
Не се знае къде ще намериш, къде ще загубиш. Руска
Няма ли пари, всяка цена е висока. Руска
От евтина риба — евтина чорба. Руска
От печалба глава не боли. Руска
С умен можеш и да намериш, и да изгубиш. Руска
Само глупакът ще си продаде двора, за да си купи балалай-
ка. Руска
Скъпо, но мило, евтино, но гнило. Руска
Търгували — веселили се, пресметнали — просълзили се.
Руска
Угодй на вкуса, и стоката няма да залежи. Руска
Хората живеят не с прихода, а с разхода. Руска
Което е влязло в стомаха, то е печалба. Татарска
По-скъпо от евтиното няма. Татарска'
Продадената крава е винаги млечна. Татарска
Без пари покупката скъпо струва. финска
Който няма пари, на търг не ходи. финска
Първият не печели, ако вторият не губи. финска
Търговецът ходи по хлъзгава стълба. финска
Хрйни търговията, а не риболовът. финска
На продавача е нужно само едно око, на купувача — сто.
фламандска
Който купува скъпо вино, сладко го пие. френска
Което идва от дявола, се връща при дявола. френска
Което идва с прилива, се връща с отлива. френска

185
Който загубва имота си, загубва и ума си. френска
Купувачите са no-луди от продавачите. Френска
Недостойно спечеленото носи проклятие. френска
Няма търговец, който винаги да печели. френ :ка
Заеми. Дългове
Да вземеш назаем — значи да дадеш надежда. Амхарска
Дългът е най-лошият вид бедност. Английска
Който обича да вземе в заем, не обича да връща. Английска
Който смело харчи, в заем не дава. Английска
Кредиторите имат по-добра памет от длъжниците.
Английска
По-добре да подариш шилинг, отколкото да дадеш в заем
половин крона’. Английска
С думи се не плаща дълг. Английска
Да вземеш в заем е лесно, трудно е да го върнеш. Вай
Мотика, дадена в заем, не копае. Мозамбикска
Дълговете и гуляите завършват ужасно. Немска
Ако не дадеш — ще изгубиш приятел, ако дадеш — ще из-
губиш и приятеля, и парите. Руска
Дълговете помни не който взема, а който дава. Руска
Дългът не чака завещание. Руска
По-добре да дадеш, отколкото да вземеш. Руска
По-добре да изплащаш дългове, отколкото да правиш но-
ви. Руска
Взетото в заем не утолява жаждата. Сафва
Взел плява, а се налага да връща със зърно. Сръбска
Видиш ли кредитора, скрий се зад баобаба. Суахили
Средство против дълга е изплащането. Суахили
И старият дълг е винаги пресен. финска
Не искай назаем от този, който не може да чака. финска
По-добре празна кесия, отколкото чужди пари. финска
Стопанството на длъжника е като пробита лодка, финска
Харчим със смях, връщаме със сълзи. финска
Който плаща дълговете си, забогатява. френска

'Стойността на шилинга е 2.5 пъти по-малка от половин кро-

на.

186
Парите, дадени назаем, не трябва да се искагп> френска
Приятел си, когато даваш назаем, неприятел — когато
ти връщат. френска
Да заемеш е лесно, труден е денят на разплащането.
Хауса

Просия. Кражба
Нечестно придобитото богатство не носи полза. Аканска
Ако сте откраднали карфица, ще ви хвърлят в затвора;
ако сте откраднали железопътна линия, ще ви изберат
в сената. Американска
Заедно с крадеца бий и защитника му. Амхарска
Да ограбиш Петър, за да платиш на Павел. Английска
Залавянето на крадеца възложи на крадец. Английска
Когато краде сметана, котката си затваря очите.
Английска
Когато кражбата е направила крадеца богат, той минава
за джентълмен. Английска
Който открадне яйце, ще открадне и вол. Английска*
Малките крадци бесят, а големите остават ненаказани.
Английска
Отворената врата и светец ще изкуши. Английска
Просякът не избира. Английска
Случаят създава крадеца. Английска*
Търговецът на крадено също е крадец. Английска
На крадеца ръцете го сърбят. Арабска
Нехванатият крадец — султан. Арабска
Умният крадец в своя квартал не краде. Арабска
Никой не учи котката да краде. Ашанти
Който е откраднал игла, няма да остави и камилата.
Башкирска
Който започне да краде във възраст, когато пълзи, като
порасне, ще открадне цяло стадо. Волоф
Крадецът бяга и тогава, когато не го гонят. Га
Крадецът не се срамува от своя занаят, а брат му се сра-
мува. Еве

187
Когато станеш знатен — роднини много, когато станеш
просяк — наставници много. Калмицка
Това, което го няма 6 царската хазна, го има в торбата
на просяка. Калмицка
Крадливото куче е винаги в рани. Кози
Незаключените вещи показват пътя на крадеца.
Латвийска9
Да намериш и да скриеш е все едно да откраднеш. Немска
„Всяко начало е тежко", казал крадецът и откраднал нако-
валня. Немска
Малките крадци наказваме, а на големите — сваляме шап-
ка. Немска
На най-големия крадец се пада най-голямото въже. Немска
Не граби, за да не те ограбят. Овамбо
Дали сам крадеш, или помагаш на крадеца, е все едно.
Руска
Крадецът не краде там, където е много, а там, където се
пази лошо. Руска
Не е крадец, който краде, а който му поставя стълбата.
Руска
Не са много пътищата на крадеца, а един от тях е към
затвора. Руска
По-добре бос, отколкото с крадени обуща. Сръбска
Ако нивата ти е до пътя, пази я от крадци. Суахили
Крадецът винаги мисли, че всички на света са крадци.
Татарска
Лъжата е оръжието на крадеца. финска
С откраднат хляб няма да затлъстееш. финска
Този, когото са ограбили, счита всички за крадци. финска
Големите крадци обесват малките. френска
Голтаците отиват на тази врата, на която раздават пи-
ти хляб. френска
Добър крадец този, който краде от крадеца. френска
Когато се раздава милостиня, лявата ръка не трябва да
знае какво прави дясната. френска
Лош занаят е този, който обесва господаря си. френска
Откраднатият хляб възбужда апетита. френска

188
През деня Иван се преструва, че го е страх от теле, а ве-
чер краде волове. френска
През хубавите празници стават големи кражби. френска
Това, което е получено с грабеж, бързо пропада. френска
Хранят господаря си дисагите, които много се разнасят.
френска
Да намериш, не значи да откраднеш. Хауса
Затворената врата няма да попречи на крадеца да
открадне. Хауса

Алчност. Ненаситност
Когато виждам беден, зрението ми отслабва (за алчност-
та на богатия). Амхарска
Алчните хора имат дълги ръце. Английска
Не е беден, който има малко, а който иска много.
Английска9
Който има много, иска още повече. Гагаузка
Ако на гребеца дават твърде голяма заплата, той си тро-
ши гръдта. Еве
Който носи върху главата си месо от слон, не трябва да
търси по земята скакалци. Йоруба
Който иска всичко, губи всичко. Латинска
Скъперникът винаги се нуждае. Латинска
Скъперникът и на себе си не е мил. Латинска
Скъперникът сам е виновен за своето нещастие. Латинска
Скъперничеството е най-голямата бедност. Латинска
Алчността и лакомията съкращават живота. Молдавска
Вълк, който посещава твърде често стадото, попада в
капана. Немска
Като куче на сено — само не яде, но и на другите не дава.
. Руска
Няма на света сити очи. Руска
Ситият вълк е no-смирен от ненаситния човек. Руска
Коремът по-лесно ще наситиш от очите. Сръбска
На богатия е дадено много, но рядко — до насита. Сръбска

189
Хиената я погубва ненаситността. Суахили
Алчността подрива уважението. финска

Щедрост — скъперничество
Когато кучетата се наситят, те са готови да си поделят
остатъка. Арабска
Не златото принадлежи на скъперника, а скъперникът —
на златото. Арабска
По-добре да бъдеш скъперник, отколкото глупак. Арабска
С една кокошка четирима няма да нахраниш. Арабска
Скъперникът-богаташ е като муле: носи злато, а яде сла-
ма. Арабска
Скъперникът яде от своята торба, щедрият — от чужда-
та. Арабска
Ако си стиснат в гощаването, приятелите са далече.
Калмицка
Господ е сял с пълна шепа, а не зърно по зърно.
Мозамбикска
Това, което се пази, се разваля. Мозамбикска
Скъперникът умира с хляб в ръка. Молдавска
Добре е да бъдеш щедър за чужда сметка. Немска
Скъперникът продава душата си евтино. Немска*
Скъперничеството е бездънно. Немска
Скъперничеството е майка на пороците. Немска
Бедният се нуждае от много, скъперникът — от всичко.
Руска
Владее град, а умира от глад. Руска
Дяволът шие кесията, скъперникът я пълни. Руска
Което в ръцете на скъперник е попаднало, то е пропадна-
ло. Руска
Пестеливостта изпада в скъперничество, щедростта —
в разточителство. Руска
Поканил гости, а купил кости.’ Руска
Скъперникът-богаташе no-беден от просяк. Руска
Скъперниците са като пчелите: мед събират, а сами уми-
ра т. Руска

190
На думи щедър, на щедрост — скъперник. Сръбска
Имуществото на скъперника го изяждат насекомите.
Суахили
Не искай с кофа там, където дават с лъжичка. финска
Скъперникът и косъма на две ще разцепи. финска
По-скоро ще изцедиш зехтин от стена, отколкото пари
от този човек. френска
Скъперникът и прасето са добри само след смъртта си.
френска

Пестеливост. Разточителство
Ако икономисваш клинците, ще изгубиш подковата.
Албанска
Запази дадена вещ седем години и ще й намериш приложе-
ние. Английска
Не прахосвай и няма да се нуждаеш. Английска
Не протягай ръка по-далече от ръкава си. Английска
Неговите пари прогарят дупка в джоба му. Английска
Погрижи се за пенсите, фунтовете сами ще се погрижат
за себе си. Английска
Спестеното пени е все едно спечелено пени. Английска
Човек с аристократически замах, но без пари е по-зле от
просяк. Английска
Раздаваш ли водата от морето — и в морето вода няма
да остане. Арабска
Раздели обяда — ще имаш и вечеря. Арабска
Когато парите привършват, хората стават по-благора-
зумни. Ашанти
Имот се събира зърно по зърно. Башкирска
Капка по капка — езеро се образува. .Гагаузка*
Пестеливостта е полезна за самата себе си. Калмицка
Пестеливостта е голям доход. Латинска
Пестеливостта е маскирано скъперничество. Латинска
Разкошът е майка на бедността. Латинска
Да пестиш е по-голямо изкуство, отколкото да спечелиш.
Немска

191
Излишеството води до пресищане. Немска
Който дълго е ял бял хляб, може после да се нуждае от че-
рен. Немска
Което спестиш днес, ще послужи утре. Руска
Който пести пари, живее без нужда. Руска
Лошо, ако приходът е клисарски, а разходът — генералски.
Руска
С ум натрупано, без ум пропиляно. Руска
Шампанско пием, а кибритените клечки икономисваме.
Руска
За прахосничество и на краля не му достига. Сръбска
Който пие водичка, завъжда и паричка. Сръбска
От голяма паница яж с малка лъжица. Сръбска
Не коли козата заради едно парче месо. Суахили
Който не е запазил малкото, няма да запази и голямото.
Татарска
Рядкото сито е нужно всеки ден, гъстото сито — само в
празник. Татарска
И морето би се разляло, ако нямаше брегове. финска
Големите къщи се правят с пестене. френска
Грижи се за устата си според кесията. Френска
Кадифена рокля — празен стомах. френска
Което лошо се придобива, глупаво се харчи. Френска
Който запазва нещо от обяда си, вечеря по-добре. френска
Кокошката напълва стомаха си зрънце по зрънце. Френска
Малките поточета правят големи реки. Френска
Многото имане води до разхищение. Френска
Пестеливата кухня уголемява къщата. френска

МОРАЛ. КУЛТУРА НА ПОВЕДЕНИЕТО

Поведение. Обноски. Вежливост. Уважение.

Грубост. Нахалство
За да литнеш, са нужни криле, за да заслужиш уважение,
нужен е труд. Амхарска

192
Вежливостта струва евтино, но дава много. Английска
Пред вежливостта всички врати се отварят. Английска
Първо заслужи, а после желай. Английска
Ако попаднеш в царството на еднооки, затвори си едно-
то око. Арабска
За всяка врата трябва да имаш свой ключ. Арабска
Ако направиш на ковача това, което правиш на обущаря,
той ще те пречука с ковашкия чук. Волоф
В присъствието на сляп не ругаят слепите. Га
Добрата дума и гущера от дупката му ще примами.
Гиряма
Приветливата дума заставя и нашественика да си отиде.
Джага
Аз няма да кажа „иди си“, но ще направя така, че да си
идеш. Испанска
Да сложиш опашката си на мястото на главата не бива.
Италианска
Където няма вежливост, няма и познанство. Калмицка
Добрата дума стомана реже. Лакска
Говори меко по формаь но твърдо по съдържание. Латинска
Лошата дума скача, добрата — пълзи. Марийска
Добрата дума огън гаси. Молдавска
Добрата дума ще намери добро място. Немска
Целувката в знак на уважение никой не може да забрани.
Немска
На приветствието се отговаря с приветствие. Руанда
Изгониш го през вратата, той се промъква през прозоре-
ца. Руска'
От поклон глава не боли. Руска
Седмина едного не чакат. Руска
Уважението е по-скъпо от пари. Руска
Уважението трудно се печели, лесно се губи. Руска
Уважавай другите, ако ис^аш да тв уважават. Себуана'
Добрата дума е път към затворената душа. Сръбска
Искаш ли да хванеш птицата, не хвърляй по нея тояга.
Сръбска
Ласкавата дума прогонва гнева. Тви*

13 Мъдростта на народите 193

Добрата дума не одира езика. френска
Прекадено голямото уважение е подозрително. френска
Приятелската дума може и леопарда да спре до оградата.
Хайя
Добрата дума може и заека да доведе до пазара. Хауса
Не е работа на козата да приветствува хиената. Хауса
Помилвай кравата, преди да започнеш да я доиш. Хауса

Бъбривост. Словоохотливост
Бъбривостта е свойствена на жените така, както стра-
хът — на моллите“. Амхарска
На когото езикът е бърз, умът е бавен. Амхарска
Който много говори, много греши. Английска
Който много говори, много лъже. Английска
Бъбривият често съжалява. Арабска
Воденичните камъни гърмят, а брашно не се вижда.
Арабска
Много плевели — малко жито, много думи — малко мъд-
рост. Арабска
На когото доводите са кратки, езикът е дълъг. Арабска
Речта на бъбривия е като мед, а делата — като пелин.
! Арабска
Където е дупката, там е вятърът, където е безделникът,
там са и приказките. Бршкирска
Повече яж, по-малко говори. Гагаузка
Заради бъбривия загинал мълчаливият. Дуала
Котка, която мяука, лошо ловува. Испанска
Колкото по-малко е сърцето, толкова по-дълъг е езикът.
Италианска
Умна глава — къс език. Италианска
Глупака не питай: сам ще каже. Калмицка
Да се говори много— няма полза, да се говори малко е
мъдро. Калмицка'
Колкото и да грачи гаргата, славей няма да стане.
Калмицка
Празните съдове най-много кънтят. Латинска

194
Бикът се хваща за рогата, човекът — за устата.
Мозамбикска*
Едно е да кудкудякаш, друго е да снесеш яйце. Мозамбикска
Тичай с крака, а не с уста. Мозамбикска
Излишната сол разваля храната, излишното слово — ре-
чта. Мокша
Бъбривият е добър улов за шпионина. Руска
Бъбривецът е като махалото: и единия, и другото трябва
да спреш. Руска
Бъбривият език е неприятел на главата. Руска'
Всяка сврака от езика си загива. Руска
Дай воля на езика си и той ще каже и това, което не знае.
Руска
Дълъг език, къси мисли. Руска
Език мой — враг мой. Руска'
Езикът бяга пред краката. Руска
Езикът говори, а главата и не знае. Руска
Езикът е подчинен на главата: празен ли е езикът, празна
е и главата. Руска
Който говори, каквото иска, ще чуе и каквото не иска.
Руска
Където реката е най-дълбока, там най-малко шуми. Руска
Многословие — празнословие. Руска
На езика давай повече каша, отколкото свобода. Руска
Не всеки, който стреля, е стрелец, не всеки, който много '
говори, е оратор. Руска
Не давай воля на езика си в пияно състояние, в разговор и
в гняв. Руска
Не си ли видял с очи, не дрънкай с език. Руска
Никой не би знал за тебе, ако сам не би издрънкал. Руска
Остър език, но на глупаваглава се паднал. Руска
Само малките реки са шумни. Руска
Езикът му в устата не се побира. Татарска
На лекомисления езикът е дълъг. Татарска
Не превръщай езика си в мелница — все едно, брашно няма
да се получи. Татарска

195
Не разказвай за всичко, което си видял, подобно на огледа-
лото. Татарска
Празна воденица и без вода работи. Татарска
Крава, която много мучи, дава малко мляко. Украинска*
Виещ вълк овца не отнася. ф инска
Има ли слушатели, дърдорковци ще се намерят. финска
На бъбривия всичко му идва на езика. финска
Който много говори, говори и глупости. френска
Който много се чеше — го заболява, който много приказ-
ва — си наврежда. френска
Бъбривият ще издрънка това, което ще погуби собстве-
ния му роднина. Хайя
Пустоцветът не носи плодове. Хауса

Мълчалибост
Мълчаливият дразни повече от говорещия. Амхарска
На мълчащия в устата муха не влиза. Амхарска*
Даже ако мълчиш, можеш да сгрешиш. Английска
Няма нищо по-умно от мълчанието. Английска
Пази се от мълчащо куче и тиха вода. Английска
Умен е този, който умее да си държи езика зад зъбите.
Английска
Плодът на дървото на мълчанието е мирът. Арабска
По-добре да се разкайваш за мълчание, отколкото за дър-
дорене. Арабска
Вие слушайте, а ние ще мълчим. Гагаузка
Да ме пази бог от тихите води, с буйните сам ще се
справя. Испанска
Ако кокошката мълчеше, не биха й взимали яйцето.
Италианска
И мълчанието е отговор. Немска
Мълчаливата уста е златна уста. Немска
На умната глава устата е затворена. Немска
С мълчание и размисъл никого няма да обидиш. Немска
Доброто мълчание е по-добро от лошото мърморене.
Руска

196
Мълчанието е най-добрият отговор, който можеш да да-
деш на бъбривеца. Руска
Не е срамно да мълчиш, ако няма какво да кажеш. Руска
На когото езикът е къс, животът е дълъг. Татарска
Който си мълчи, живее в мир. френска
Най-лоша е водата, която кротува. френска
По-скоро се мълчи от мъдрост, отколкото от глупост.
френска
Тихите хора са опасни. френска
От мълчание глава не боли. Чешка

Спор. Кавга. Гняв. Раздразнителност.

Избухливост
Когато овчарските кучета се ядат, вълкът смело напада
стадото. Албанска
Горната устна е. за да спори, долната — да бъде свиде-
тел. Амхарска
К у чета та се карат за кокал, а не за неубития звяр.
Амхарска
Любителите на кавги редйм не сядат. Амхарска
Спорът цли караницата радват крадеца. Амхарска
Езикът спори със зъба (за спорещи съседи). Ангаска
Малкото гърне бързо се нагрява. Английска
Никога не се опитвай да доказваш това, в което никой не
се съмнява. Английска
Обзалагането е довод на глупака. Английска
Истинска сила е да удържиш яростта си. Арабска
В спора юмрук не е нужен. Гагаузка
Караницата между двама се разпространява между мнози-
на. Кози
Сам човек не може да се скара. Крио
Гневът на рибата мкизи1 е богатството на рибаря. А аму
Когато се бият слоновете, страдат храстите. Ааму

Рибите мкизи често подскачат над водата и сами падат 8 ри-

барските мрежи

197
Да се спори за сянката на магарето (т.е. напразен спор).
Латинска
Когато двама се карат, третият се радва. Латинска'
Най-тежък е гневът на честния човек. Латинска
Предизвиквам буря в чаша вода. Латинска'
С разум се побеждава по-лесно, отколкото с гняв.
Латинска
Страстта и гневът са най-лошите съветници. Латинска
Раздразнението на антилопата няма да попречи на гората
да изгори. Малагасийска
Малък спор — голямо отмъщение. Маори
Двама не могат да се скарат, ако единият не желае.
Мозамбикска
Гневът е погубил мнозина. Молдавска
Нека гневът си отиде заедно със залеза на слънцето.
Молдавска
Когато говорят фактите, думите са излишни. Немска'
Пий, но не се напивай, спори, но не се сбивай. Немска
Разумът на човека пропада, ако го надвие гневът. Немска'
Умният отстъпва. Немска
Ако се сдържиш в минута на гняв, няма да се разкайваш
сто дни. Руска
Глупците спорят за плячката, а умните я делят. Руска
Гневът е кратка лудост. Руска
За всяка дреболия не си струва да се ядосваш. Руска
Лошият мир е по-добър от добрата кавга. Руска
Не давай воля на езика си в пир, а на сърцето си — в гняв.
Руска
Не се горещи — като изстинеш, ще съжаляваш. Руска
При силен вятър не пуши, при силен гняв не прави глупос-
ти. Руска
Приятелите се карат, неприятелите потриват ръце.
Руска
С глупак не спори. Руска
С умен да се караш — ум ще натрупаш, с глупав да се по-
миряваш — своя ще загубиш. Руска
Спорили мишките за лобното място на котката. Руска

198
Спорът не е разговор. Руска
Спънал се в тухла, тръгнал да събаря стената. Руска
Днешният гняв не пази за утре. Татарска
Разяреното магаре е по-бързо от кон. Татарска
Юнака ще познаеш в битката, шегобиеца — в спора.
Татарска
Докато две кучета се бият, третото ще отнесе кокала.
финска'
На сърдития и насън му трепери брадата. финска
По-добре залък в устата, отколкото рана на главата.
финска
По-добре постен мир, отколкото тлъста свада. финска
Покоят е по-ценен от пари. финска
Свадата и богатите ще разори. финска
Разбират се като куче и котка. френска'
Свадливото куче винаги е с разкъсани уши. френска
По-добре да не се караш, отколкото да молиш извинение.
Хауса
Всеки има чувство на гняв, но трябва да умее да го управ-
лява. Чувашка
Гневът на добрия човекпреминава, докато изсъхне тънко
платно. Чувашка
Избухливият човекбързо остарява. Чувашка

МОРАЛ. МОРАЛНА ДЕЙНОСТ

Постъпки. Благодеяние. Злодеяние.

Престъпление
Ьлпеодеянието състарява човека. Аканска
Познавайки сърцето на змията, бог я лишил от крака.
Амхарска
Които ти навреди, никога няма да ти го прости. Английска
Красив е онзи, който красиво постъпва. Английска
По добре е добре да постъпваш, отколкото добре да гово-
риш, Английска

199
Постъпвай така, както искаш да постъпват с тебе.
Английска
Постъпките говорят по-добре от думите. Английска
Ако огънят не намери какво да изгори, изгаря сам себе си.
Арабска
Най-лош е този, който не обръща внимание на злото, кое-
то му правят. Арабска
Съседството с лош човек и общуването с него е като мо-
реплаването: ако се спасиш от потъване, няма да избег-
не l u страха. Арабска
благодетелят не отива в гроба с облагодетелствувания.
Еве.
Които с нож убива, от нож умира. Испанска'
Постъпките определят човека. Италианска
Ако разкажеш за своето благодеяние, ползата се губи.
Калмицка
Отдалече мучи, отблизо боде. Калмицка
Който копае яма, пада в нея. Мозамбикска'
Няма крак, а иска да ритне. Мозамбикска
За затвора пътищата са много, а от него навън само
един. Мс>ка
Да убиеш човек е по-лесно, отколкото да го родиш. Руска
Който рови извора, пие мътна вода. Сото
Не хвърляй камъни по пътя — сам ще се спънеш в тях.
Сръбска*
Който води към пропаст, пръв ще падне в нея. френска
Хиената можеш да обвиниш във всякакво престъпление,
но кълбо прежда тя нямв да открадне. Хауса

Вина. Грязс. Грешка

Ако се съберат всички грешки на умните, ще се получи
планина. Амхарска
За да сбъркай!, е достатъчен един дем, а се налага да съ-
жаляваш цяла година. Амхарска
Ням? дърва, които не димят. няма хора, които не грешат.
Амхарска

200
Добър е онзи кон. който никога не се спъва. Английска
Който е безупречен, той е и бездеен. Английска
Малкият теч може да погуби голям кораб. Английска
Във всяка лъжлива крачка има нещо хубаво. Арабска
Един яде боб. а на друг се подува коремът. Арабска*
На виновния не му се спи. Башкирска
От една грешка човек не умира. Дуала
Белката изяла палмовите клони, а обвиняват плъха. Кунду
Всеки греши за себе си. Латинска
Да грешиш е човешко, но да упорствуваш в грешките е
позор. Латинска
Добре прави, който вземе поука от чуждите грешки.
Латинска
Невинният не се страхува от никого. Латинска
Не е лесно да измислиш престъпление за невинния.
Латинска
Само глупакът е винаги прав. Латинска
Тези, които обвиняват, трябва да имат доказателство.
Латинска
Бабата изгубила солта, старецът виновен. Малагасийска
Веднъж заловен — сто пъти виновен. Немска
Виновният се бои и от сянката си. Немска
Всеки се заблуждава, но всеки различно. Немска
Всяка грешка е добър учител. Немска
Грешката не е престъпление. Немска
Дървото пада не върху moiu, който го сече, а върху този.
който носи кошница. Овамбо
Вината на агнето е в това, че вълкът е гладен. Руска
Всяка неправда е грях. Руска
I реши, но съзнавай. Руска
1решката учи хората на разум. Руска
Знае котката чие месо е изяла. Руска
Щом си съумял да сгрешиш, съумей и да се поправиш.
Руска
Л ъвът изял животното, а обвиняват пантерата. Сото
Лптова че прилепът не вижда денем, не е виновно слънце-
то. Татарска

201
Грешните вървят по околни пътища. финска
За вълка винаги овцата е виновна. финска
Няма толкова добър колар, който да не е прекатурвал ко-
ла. Френска
Няма толкова добър кон, който да не се е спъвал. френска
Срамно е да се спънеш в един и същи камък. френска
Да се греши не е вредно. Суахили

Разкаяние. Оправдание. Прошка

Да простиш, значи да поучиш. Амхарска
Да се разкаеш е хубаво, но още по-хубаво е да не грешиш.
Английска
Признанието е първата крачка към разкаянието. Английска
Признатата вина е наполовина изкупена. Английска*
Да се отрича грешката е двойна грешка. Арабска
Оправданията рядко са свободни от примес на лъжа.
Арабска
Жалят пиленцето, жалят и младия ястреб. Еве
Който иска да си убие кучето, казва, че е бясно. Испанска
За лошо дело не очаквай прошка. Карелска
Колко често иска прошка този, който я е отказвал.
Аатинска
Да разбереш — значи да простиш. Руска*
Закъснялото разкаяние не спасява. Руска
Който се чувствува виновен, може да се разкайва. Руска
Леката вина се прощава. Руска
Признанието е сестра на разкаянието. Руска
Разкаянието винаги закъснява. Суахили
За всеки грях — прошка. френска
Който е крастав, се чеше. френска
Без престъпление няма разкаяние. Хауса

Наказание. Отмъщение. Възмездие

Другарят му го оскърбил, а той отмъщава на жена си.
Амхарска

202
Камъкът пада бърху главата ма онзи, който го е хвърлил.
Амхарска
Осъденият прилича на корабокрушенец. Амхарска
Все едно е за какво ще те обесят: за овца или за агне.
Английска
Който щади лошите, вреди на добрите. Английска
Тези, които живеят в стъклени домове, не бива да се за-
мерват с камъни. Английска
Бий едно куче, другите ще избягат. Арабска
Зъл бдик, който не е бил наказан сутринта, ще направи
беля вечерта. Арабска
Ако някой те повлече по камъни, ти трябва да го повле-
чеш по желязна руда. Еве
Ако ти е стъклена главата, не се замервай с камъни.
Испанска
Който има стъклен покрив, не бива да троши керемидите
ма съседите си. Испанска
От наказанието добрият става по-добър, лошият — по-
лош. Италианска
Гоявата има два края. Калмицка
Откраднало кучето, а отрязалиушите на козата. Кози
Който обича добре, добре наказва. Латинска
Наказанието може да се намали, вината е вечна. Латинска
Никой благоразумен не наказва за това, че е сгрешено, а за
да не се греши. Латинска
Снизходителността към престъплението също е пре-
стъпление. Латинска
Дивата котка краде кокошките, а на домашната секат
главата. Малагасийска
Комара убиват не защото жужи, а защото смуче кръвта
на хората. Малагасийска
Ако някой е съсипал козата ти, не съсипвай вола му. Нанди
Н отмъщението бъди охлюв, в добрите дела — птица.
Немска
Два пъти никого не бесят. . Немска
Който слага пръст в устата на другите, иска да бъде за-.
мапан. Немска

203
Лесно е да наказваш, трудно е да възпитаваш. Немска
По-суровото наказание съответствува на по-тежко про-
винение. Нянг
Ако твой роднина те върже с палмови влакна, ти го въ-
ржи с тетива от лък. Овамбо
Масивен е затворът, а не го хвалят. Руска
И лошата колиба е по-добра от хубавия затвор. Руска
Какъвто е грехът, такава е и разплатата. Руска
Към затвора вратите са широки, а оттам — тесни.
Руска
Лови вълкът, но и вълка хващат. Руска
Най-сигурният начин да избегнеш наказание е да не пра-
виш нарушения. Руска
Не бият вълка за това, че е сив, а защото е изял овцата.
Руска'
По-добре да простиш на десет виновни, отколкото да на-
кажеш един невинен. Руска'
Без вина не бий и не давай да те бият. Сръбска
Не се бой от този, който ти е причинил зло: отплати му
се със същото. Суахили
Престъплението няма да скриеш — възмездието е напред.
Суахили
С добро за доброто плаща всеки, с добро за злото — ис-
тинският човек. Татарска
Малкия мошеник наказват, на големия в краката се кла-
нят. финска
Подсъдимата скамейка не прибавячест. финска
Каквото той ти прави, направи му и ти. френска'
Наказанието куца, но пристига. френска
Ако някой те отпрати с мотика в ръка, ти го отпрати с
брадва. Хайя
Отговарям на този, който ме хока, та няма да отговоря
на онзи, който разговаря с мен приятелски. Хайя
Без престъпление няма наказание. ‘ Хауса'

Героизъм. Подвиг
Героят и да умре, славата ще остане. Башкирска

204
На печката и дядото е герой. Ерзя
Героят умира като герой. Зулу
Който презира своя живот, владее вашия. Латинска
Бикът по раните се познава. Мозамбикска
Изгубиш ли мъжество, губиш всичко. Немска
Висота, щурмувана от герои, става подножие на тяхната
слава. Руска

Героите коват победата. Руска

Героите се раждат в борбата. Руска
Гробът на героя е свещен за отечеството. Руска
Който не е срещал по-силен от себе си, той е герой. Руска
Падналият като герой възкръсва в легендите. Руска
По-добре мъртъв герой, отколкото жив страхливец. Руска
Презрението към смъртта ражда героите. Руска
Героят се ражда за себе си, но умира за хората. Татарска

Пример
Добрият пример е най-добрата проповед. Английска*
Който върви по следите на слон, не върви по обрасъл път.
Еве
Следвай добрите хора и сам ще станеш добър. Испанска
Живей, както живеят хората, и хората ще живеят като
теб. Карелска

Думите учат, примерите привличат. Латинска

От по-големия вол по-малкият се учи да оре. Латинска
Примерите учат. Латинска
Ако погледаш хората, друг ще станеш. Литовска
Ако не си чародей, следвай стъпките на чародея.
Мозамбикска
Ако искаш да плача аз, започни ти. Немска
Запалва само този, който сам гори. Руска
Лошите примери са заразни. Руска

205
МОРАЛ. МОРАЛНИ ОТНОШЕНИЯ. МОРАЛНИ
ЧУВСТВА

Благородство. Благодарност. Неблагодарност.

Признателност
Не бива да забравяш този, който те мрази, и този, който
ти дава хляб, когато си гладен. Амхарска
Този, когото са нахранили, бързо забравя за глада.
Амхарска
Благодарността е най-малката добродетел, неблагодар-
ността — най-лошият порок. Английска
Никога не хвърляй кал в извора, от който някога си пил.
Английска
Благодари на този, който ти прави благодеяние, оказвай
благодеяние на този, който ти благодари. Арабска
Научиш ли кучето си да хапе, ще ухапе и тебе. Арабска
Не сечи дървото, което ти дава сянка. Арабска*
Ако седиш на някого на коленете, не го бий по лицето. Га
Храни врана, за да ти изкълве очите. Гагаузка*
Куме спасил Ндумбе от смърт, но Ндумбе убил спасителя
си. Дуала
Красотата не е в очите, а в благородното сърце. Ерзя
Не плюй в кладенеца, от който си се напил. Калмицка*
Погрижиш се за човек — главата ти 8 кръв ще остане;
погрижиш се за добиче — устата ти с масло ще се на-
пълни. Калмицка
Щом кучето донесе улова на господаря си, прогонват го.
Кози
Там, откъдето се взема сол, не се хвърля пръст. Конго
Благородният човек трябва или красиво да живее, или кра-
сиво да умре. Латинска
Благородството е в душата, а не в кръвта. Немска
Изяденият хляб се забравя. Немска
Когато свинята се наяде, обръща коритото. Немска
Не презирай храста, който те укрива. Немска
С „благодаря" не можеш да сгрееш супа. Немска

206
„Благодаря" вкъщи не можеш да занесеш. Руска
Добре е да правиш добро на онзи, който помни. Руска
За „благодаря" пари не дават. Руска
Забрави моето добро, но не ми прави зло. Руска
И кучето помни кой го бие и кой го храни. Руска
Както и да храниш вълка, той все към гората гледа. Руска
Аз се грижех за кълновете, но когато пораснаха, те ме
убодоха. Сото
Благодарността е по-скъпа от помощ. Сръбска
На копаещия кладенец не трябва да се отказва вода.
Суахили
Доволният благодари и за малкото. финска
Когато си изстискал лимона, хвърляш кората. френска
Нищо не остарява така бързо, както направеното добро.
френска
Сбогом, кошници, гроздоберът свърши. френска
Ако човек ти е направил ден, нима ще му направиш нощ?
Хауса
Ако един подава ръка, другият няма да го посрещне с тоя-
га . Чувашка

Вярност, Честност, Клетва

И верният кон може да хвърли конника. Амхарска
Честността е по-скъпа от четенето на сто и петдесет
псалми. Амхарска
Честност и изгода не лежат в един чувал. Английска
Честността е най-добрата политика. Английска
Не питай честния човек за родословието му. Испанска
Правдивото слово не се нуждае от поръчители. Кримска
Падението на честния е най-лошото. Латинска
Ако клетвата бодеше като трън, не биха се клели така
много. Немска
Ако неискреността гореше като огън, дърветата биха би-
ли наполовина по-евтини. Немска
Честната дума трябва да бъде постоянна. Руска

207
Честните почитай, гордите презирай. Руска
Честта виси на косъм, изгубиш ли я, и с въже не можеш
да я привържеш. Руска
Честта никога не може да бъде заменена с пари. Руска
Честта окриля, безчестието гнети. Руска
Колкото повече се кълнеш, толкова по-малко ти вярват.
Сръбска
Дори да стоиш криво, говори право. Татарска*
Правдивото слово е винаги горчиво. Татарска'
От мелничар честност не очаквай. финска
Не трябва да се кълнеш в нищо. френска
Само една дума е достатъчна. Френска

Лъжа. Измама
Змията няма крака, лъжата няма корени. Амхарска
Както лакомникът се задавя при ядене, така и лъжецът се
издава при разговор. Амхарска
Когато кажат на измамника „долу4*, той гледа горе.
Амхарска
Лъжецът се познава по думите, храбрецът — по ордени-
те. Амхарска
Който веднъж излъже, век го подозират. Английска
Лъжата поражда лъжа. Английска
Ако някой те излъже, направи се, че си му повярвал.
Бапеди
Лъжата лъжа ще си остане. Белоруска
Лъжата не може да се догони. Гала
Лъжливата кокошка от две яйца излюпва четири пилета.
Ебе
С крива тояга змията в дупката не можеш да достигнеш.
Ебе
Не можеш да измамиш хлебаря с хляб. Испанска
Родил се преди баща си и пасал дядовия си табун. Калмицка
Да лъжеш е все едно да бързаш по покрив. Да му
Всеки човек в нещо е лъжец. Латинска
Лъжецът в едно е лъжец във всичко. Латинска
Лъжецът е крадец. Латинска

208
Лъжливата уста е воняща яма. Латинска
Никоя лъжа не е така безочлива, както тази, за която ня-
ма свидетел. Латинска
На лъжеца не вярвай и тогава, когато говори истината.
Латинска
Вчера си измамил, днес няма да ти повярват. Марийска'
Лъжата не може да запълни шепата. Macau
Измамникът ще бъде измамен. Мозамбикска
Ако идваш оттдалече, за да кажеш лъжа, те идват отда-
лече, за да я опровергаят. Нзема
Времето разкрива всяка лъжа. Немска
Който веднъж излъже, нему не вярват и когато казва ис-
тината. Немска
Криволетящите стрели раняват. Ника
Ако не излъжеш, няма да похапнеш. Нянг'
С пари, получени от изнудване, добра жена няма да купиш.
Нянг
Грешката може да се прости, лъжата — никога. Руска
За младия е вредно да лъже, за стария — непотребно.
Руска
Който има склонност да лъже, не вземай за приятел.
Руска
Лъжата е източник на всички пороци. Руска
Лъжецът и на себе си до обяд не вярва. Руска
Лъжеца можеш по-лесно да хванеш, отколкото куция.
Руска
Лъжецът трябва да бъде паметлив. Руска
Малката лъжа води след себе си голямата. Руска
На тази въдица мене няма да хванеш. Руска*
Не пускай славея от клетката, докато не изпее песен.
Руска
Няма по-голям лъжец от онзи, който говори за себе си.
Руска
От лъжата мито не се взема. Руска
Посееш ли лъжа, няма да порасне ръж. Руска
С лъжа света ще преминеш, но назад няма да се върнеш.
Руска
Умната лъжа е по-хубава от глупавата истина. Руска

14 Мъдростта на народите 209

Който лъже, краде; който краде, трябва да лъже. Сръбска
Пътят на лъжеца е къс. Суахили
С измама няма да се прехраниш. Удмуртска
Ако пееш фалшиво, по-добре не пей. финска
Лъжата ходи с гол задник. финска
Малката лъжа украсява беседата. Финска
Ако са те излъгали за първи път — вината е на онзи, кой-
то те е излъгал, ако позволиш да те излъжат повторно
— вината е твоя. френска'
Двойно удоволствие е да измамиш измамник. френска
Действуваш ли чрез посредник, ще те измамят. френска
За измамника — измамник и половина. френска
Измамата се връща към господаря си. френска
Не си ли отвори устата, не лъже. френска
Питай кума ми дали съм лъжец. френска
Ямата на лъжата не е дълбока. фулбе'
Който не те е излъгал нито веднъж, няма да те излъже;
водата никого няма да хване за гърлото. - Хайя
Само царете обичат измамата. Хауса

Подлост. Предателство. Лицемерие.

Мошеничество. Демагогия
Когато реч държи лисицата, нека добре да я обмислят
петлите. Албанска
Който се преструва на спящ,няма да чуе,когато го пови-
кат. Амхарска
Когато лисицата чете морал,пази гъските. Английска
Който предаде страната си, два дни няма да живее.
Башкирска
Коварният човек с устни целува, със зъби хапе.
Дагестанска
С устата песни пее, с душата плаче. Ерзя
Плаче с едно око. Зулу
Лисицата е хитра, но човекът е по-хитър. Калмицка
Какво нещастие е да бъдеш нападнат от онези, които са
те защитавали. Аатинска

210
Когато лошият се преструва на добър, тогава той е най-
лош. Латинска

Лицемерието е по-лошо от ненавистта. Латинска

С едното око се смее, с другото плаче. Мокша
Пази се от котки, които отпред ближат, отзад драскат.
Немска
В очите — любов, в сърцето — ненавист. Нянг
В очите ласкае, зад гърба лае. Руска
Глава го боли, а с крак куца. Руска
Говори надясно, а гледа наляво. Руска
Да убиеш един предател, значи да спасиш хиляди хора.
Руска

Змията си сменя кожата веднъж годишно, предателят —

всеки ден. Руска
И вълча уста, и лисича опашка. Руска
Изменник може да стане само свой. Руска
Кашля по малко, за да има за цяла година. Руска
Кожата на предателя е подкупна, а душата — продадена.
Руска
•

Меден език, а каменно сърце. Руска

На един бог се моли, на друг се кланя. Руска
От една уста и проклятие, и благословия. Руска
С очите плаче, а със сърцето се смее. Руска
Тежък поклон с лек дар. Руска
Целувал ястребът кокошката до последното перце. Руска
Двуличният човек губи доверие към самия себе си. Сръбска
Многото коварство води към объркване. Суахили
Не постъпвай вероломно — ще съжаляваш. Татарска
Не се облягай на вода, не вярвай на лицемер. Татарска
Бъди горд, но не бъди подъл. финска
Кантарът на мошеника винаги е със слаба пружина, финска
Казва го с устата си, но сърцето му не е докоснато.
Френска
Медена уста, жлъчно сърце. френска

211
 Доверие. Недоверие. Мнителност. Съмнение
Ако ти казват, че медът е горчив, а млякото — черно, не
вярвай. Амхарска
Да бъдеш доверчив е все едно да черпиш вода с ръка.
Амхарска
Камък се хвърля в подозрително място. Амхарска
Сърцето вярва, а устата отрича. Амхарска
Не вярвай на всичко, което виждаш, нито на половината
от това, което хората говорят. Английска
Когато кучето ти казва, че ще хване слон, не му вярвай.
Ашанти
Който леко вярва, бързо се разкайва. Италианска
Нека господ ме пази от онзи, който ми внушава доверие, а
с този, от когото ме е страх, ще се справя сам.
Италианска
Прекаленото доверие води към страдание. Италианска
Да подозираш честен човек, значи мълчешком да го обиж-
даш. Италианска
Който е изгубил доверие, нищо повече не може да изгуби.
Латинска
При съмнение се въздържай. Латинска
Съмнението е половин мъдрост. Латинска
Който се е родил сляп, не вярва в светлината. Немска
Подозрението е отрова за дружбата. Немска*
Живот и доверие се губят само веднъж. Руска
Което не разбирам, не вярвам. Руска
Съмнението е по-лошо от смъртта. Руска
Сърцето няма да се убеди в това, което не се говори от
сърце. Руска
Ще поживеем, ще видим. Руска*
Трябва да провериш сметката. френска

Самопознание. Самокритичност. Честолюбие.

Самонадеяност. Самохвалство
Глупак е онзи, който забравя себе си. Английска

212
Да хвърлиш камък в собствената си градина. Английска
Не може да управлява другите този, който не може да се
справи със себе си. Английска
Не се смей над онзи, който пръв се смее над себе си.
Английска
Празен е онзи, който е пълен само със себе си. Английска
Самохвалството още не е препоръка. Английска
Уважавай се сам, ако искаш да те уважават другите.
Английска
Ако кажеш, че лъвът е магаре, сложи му юзда. Арабска
Който се харесва на себе си, не се харесва на другите.
Арабска
Само дяволът сам се хвали. Арабска
Сестра му кръчмарка, а той на принц се прави. Арабска
По време на пълноводие рибата става горда. Ашанти
Умният хвали коня си, полуумният — жена си, а глупакът
себе си. Башкирска
Който мисли, че е елен, разбира, че това е грешка твърде
късно — когато прескача ров. Италианска
Кучето тича покрай каруцата и вика: „Аз тегля". Калмицка
Умният крие достойнствата в сърцето си, а глупавият
ги държи на езика си. Калмицка
Който обвинява себе си, винаги има за какво. Латинска
На другите прощавай често, на себе си — никога.
Латинска
Никой не е съдия на своето дело. Латинска*
Признанието е глас на съвестта. Латинска
Ако конят знаеше за своята сила, никой не би го яхнал.
Литовска
Колкото и да си въобразява ликото, ремък няма да стане.
Мокша
Който сам се хвали, винаги има лоши съседи. Немска
Най-трудното изкуство е да победиш самия себе си.
Немска
Самохвалството смърди. Немска
Самохвалкото се познава по премяната. Овамбо
Вижда сламката в чуждото око,а гредата в своето не за-
белязва. Руска

213
Koumo винаги е доволен от себе си, той е с болен разум.
Руска
Който погледне по-дълбоко в себе си, няма да се самопох-
вали. Руска
Който сам не се уважава, и другите няма да го уважават.
Руска
Не е глупак, когото хората хвалят, а този, който сам се
хвали. Руска
Не се хвали сам, има много по-добри от тебе. Руска
С каквото се хвалиш, с това ще се провалиш. Руска
Сам пее, сам се слуша, сам се хвали. Руска
Самолюбието е вроден порок. Руска
Свободен е само онзи, който владее себе си. Руска
И магарето се мисли за чорбаджийски кон. Сръбска
Защо гониш кокошките от тора, нали ти самият не го
ядеш. Суахили
Самохвалството винаги е с намек. финска
Свинята няма да накаже себе си, ако обърне коритото.
финска
Човек е онзи, който може да се защити. финска
Голям хвалипръцко — лош работник. френска
Един ^рам самохвалство разваля центнер* достойнство.
френска

Високомерие. Суета. Егоизъм. Самолюбие

Който бяга сам, никой не може да го изпревари. Амхарска
Горделивостта предшествува падението. Английска*
Дойдоха като ангели, отидоха си като дяволи. Арабска
Колкото повече се грижиш за него, толкова повече си ви-
ри опашката. Арабска
Суетният няма покой, сърдитият — радост, скучният —
приятели. Арабска
Гордостта заминава, яздейки, а се връща пешком.
Италианска
Който живее само за себе си, с право се счита умрял за
другите. Латинска

214
Надмеността е незнание. Латинска
Глупостта и гордостта растат на едно дърво. Немска
Себелюбивият никому не е любим. Немска
Високо литна, ниско кацна. Руска
Високомерието на глупак е като седло на краба. Руска
Високомерието не е ум; умно високомерие няма. Руска
Зрелият клас — с пълно зърно, се навежда към земята,
празният — винаги стърчи нагоре. Руска
Който се грижи само за себе си, за другите не иска и да
знае. Руска
Обичам те, но не както себе си. Руска
Перчи се като пъдар на кметски стол. Руска
Празният мях се издува от вятъра, празната глава — от
високомерие. Руска
Глупостта и горделивостта са близнаци. Сръбска
Гордостта се дава без пари, комат хляб се купува. Сръбска
Тщеславния го чакат страдания. Суахили
Всяка лисица за своята опашка се грижи. Удмуртска
През един прозорец цялата улица не можеш да видиш.
Удмуртска
Човек, който живее само за себе си, и след смъртта си е
ненавиждан. Удмуртска
Всеки за себе си, господ за всички. френска

Хитрост. Подлизурство. Раболепие. Подкупи

Ако се стараеш да угодиш на всички, няма да угодиш нико-
му. Английска*
Да риболовствуваш със сребърна въдица. Английска
За глупака кимването на лорда е като закуска. Английска
Когато се срещат ласкатели, дяволът отива да обядва.
Английска
Който вечеря с дявола, трябва да се запаси с дълга лъжи-
ца. Английска
Който служи на всички, нему никой не плаща. Английска
Който е угаждал на всички, е умрял, преди да се роди.
Английска

215
фамилиарността поражда презрение. Английска
Всеки, който минава покрай мулето на кадията, го погал-
ва. Арабска
По-добре да умреш от глад, отколкото да се наядеш с
хляб, добит с унижение. Арабска
Хиляда драхми подкуп не могат да изгладят и една драхма
вина. Арабска
Той е като котката — винаги пада на краката си. Гагаузка
Той е като масло — все отгоре изплува. Гагаузка
Ласкателството е като сянка: няма да ви направи нито
по-големи, нито по-малки. Датска
Магьосник магьосника омайва. Зулу
Подаръците скали пробиват. Испанска
Услужи ми с мулето си при изкачването в планината, а
при слизането ще ти го отстъпя. Испанска
Лисиците са хитри и все пак ги хващат. Италианска
Няма такова зло куче, което да не върти опашка.
Италианска
Угодничеството създава приятели, истината — неприя-
тели. Латинска
Всички лисици в края на краищата се срещат при кожуха-
ря. Немска
Което не може лъвът, може го лисицата. Немска
Който се има с портиера, бързо намира изход. Немска
Лисицата яде и разумните петли. Немска
На хитреца се ражда нямо дете. Нянг
Гледай лицата на ония, които се покланят ниско. Полска
Ако златото изплува, истината ще потъне. Руска
Два дявола в едно блато не живеят. Руска
Когато парите говорят, правдата мълчи. Руска
Който обича попа, милва и кучето му. Руска
Кучешка уста, лисича опашка. Руска
Лакейската услужливост не е служба. Руска
Ласкателството е чест за дявола. Руска
Лисицата посочила за свидетел опашката си. Руска
Можеш да надхитриш един, но не можеш да надхитриш
всички. Руска

216
Не може ли да прескочи, ще се завре. Руска
Няма защо да учиш подлизуркото, как да угоди на начални-
ка. Руска
По-добре горчивата истина на приятеля, отколкото лас-
кателството на врага. Руска
С ласкателство и душа се изважда. Руска
С хитрост ще прескочиш, но назад няма да се върнеш.
Руска
Срещай не с ласкателство, а с чест. Руска
Старата лисица с муцуната рови, а с опашката замита
следите. Руска

Това, за което на умния са нужни шест дни, хитрият ще

направи за пет. Руска
Хитростите биха били жалки, ако не са смешни. Руска
Малката хитрост не може да надвие голямата. Сото
Ако спасителят ти е вуйчо, лесно ще станеш светец.
Сръбска
Който пълзи на колене, плюят му на главата. Сръбска
Лисицата има меден език и железни зъби. Сръбска
Не се пъхай под краката и няма да те сгазят. Сръбска
Хитрият човек е като опиянението: за каквото се хване.
за това се държи. Украинска

Можеш да се шегуваш, но не хитрувай. финска

Побеждава онзи, който се кланя. финска
Подкупът ще омагьоса и закона. финска
Хитрият език е по-страшен и от меч. финска
Който се издига по-високо, отколкото заслужава, пада по-
ниско, отколкото се надява. фламандска

Всичко става с кум и кума. френска

Добрата лисица не яде кокошките на съседа си. френска
Който може да лиже, може и да хапе. френска
На адвокат — адвокат и половина. френска
По-добре да убиеш дявола, отколкото той да те убие.
Френска

217
 Омраза. Презрение. Завист.
Отмъстителност
Завистта още никого не е обогатила. Английска
Завистта се прицелва в другите, а ранява себе си.
Английска
На проклетата крава рогата са къси. Английска
Не бързай да намразиш, ако са ти навредили за първи пъгп.
Английска
Ненавистта, както и любовта, е сляпа. Английска
По-добре да предизвикаш у хората завист, отколкото съ-
жаление. Английска*
Против ненавист лекарство няма. Ашанти
Опасен е не силният, а отмъстителният. Башкирска
На чужда мъка не се радвай, радвай се на чуждо щастие.
Гагаузка
Да мразиш вола, значи да мразиш и парчето кожа от него.
Кикуйо
Проклятието не убива кучето. Кози
Дето се подслони щастието, там нощува и завистта.
Латинска
За да избегнеш завистта, крий богатството си. Латинска
Омразата е застарял гняв. Латинска
Който хвърля лош поглед, върху себе си го хвърля.
Мозамбикска
Злобата не краси човека. Молдавска
Злобата прогонва апетита. Молдавска
Завистта помирисва печеното, преди още да е заклано
телето. Немска
Който завижда, страда. Немска
Който не умее да мрази, не умее и да обича. Немска
По-добре десет завистници, отколкото един състрада-
лец. Немска
Завиждащите очи не познават срам. Руска
Завистливият всички унижава. Руска
Завистливият е сит, а очите му са гладни. Руска
Злобата лишава човека от сила. Руска

218
Не се радвай на чуждата беда, своя ще дойде. Руска
Ръждата разяжда желязото, завистта погубва завистли-
вия. Руска
Ситият вълк е no-смирен от завистливия човек. Руска
Сляпата омраза е лош съветник. Руска
Смъртта на магарето е празник за кучето. Татарска
Като погледне, млякото ще прокисне. Украинска
Гарван от проклятие не умира. финска
На завистливия в мрежата риба не попада. финска
Няма no-завистлив от рибаря. финска
Завистта е кривогледа. френска
Пушекът опушва красивото. френска
Лекарство за завистниците е пустинята. Хауса
Омразата не пречи да получиш желаното. Хауса

Любопитство. Клюкарство. Клевета.

Доносничество. Сплетни. Раздори
За да не те наклеветят, покани ги на трапеза; за да не
преядат — изгони ги. Амхарска
Когато клеветят приятеля ти, клеветят тебе. Амхарска
Ако залееш човек с достатъчно кал, все нещо ще се зале-
пи. Английска
Луната не обръща внимание на лая на кучетата. Английска*
Не питай и няма да те лъжат. Английска
Чистата съвест се смее над клеветата. Английска
Който вярва на доносника, никога няма да има приятели.
Арабска
Червеите обичат скъпото дърво. Арабска
По-добре говори за своите добри дела, отколкото за ло-
шата слава на друг. Башкирска
Да не постиш не е грях; грях е да клеветиш честен човек.
Гагаузка
Където има доносници, има и кавги. Гагаузка
Сплетнята и лъжата са сестри. Гиряма
Троха скълцан въглен цяло блюдо мърси. Гуренсе
Само в широко отворено око може да попадне нещо. Зулу

219
Кучег. a, koumo не намират какво да захапят, се хапят по-
между си. Испанска
В клеветата няма правда, влъжата няма добро. Калмицка
Ухото живее по-дълго от човека. Кру
Мълвата лети. Латинска
Мълвата не винаги греши. Латинска
Често очите и ушите на тълпата са лоши свидетели.
Латинска
Само ценните неща се мърсят. Мозамбикска
Ако не искаш да те грачат гаргите, не се качвай на камба-
нарията. Немска
Клеветата не спи. Немска
Който подслушва, става свидетел на собствения си по-
зор. Немска
Мълвата прави свинята no-тлъста, отколкото е. Немска
Мълвата е увеличителна лупа. Немска
Сплетнята човек убива. Немска
Ако поставиш капан от сплетни, ще уловиш беда. Нзема
За мълвата няма съд. Руска
Завистта и клеветата живеят заедно. Руска
Кажеш ли от ухо на ухо, ще научат от ъгъл до ъгъл. Руска
Където са повече от двама, там се говори на глас. Руска
Лесно е да се клевети, трудно е да се отговаря. Руска
Морето се вълнува от ветровете, народът — от слухо-
вете. Руска
Не всеки знае кой го лае. Руска
Не вярвай на всеки слух, не казвай всяка истина, Руска
Не пъхай своя нос в чужд въпрос, Руска
Не удряй по чуждите врати с камшик, за да не удрят по
твоята с тояга. Руска
Хорската мълва е като морска вълна. Руска
Хорската уста не можеш да завържеш. Руска
Където са сплетните, там са и раздорите. Сръбска
Не духай в огъня, искрите ще влезнат в очите ти. Сръбска
От един конски косъм цял кон ще направят. финска
Котлето оцапва печката. френска
Кучетата си лаят, керванът си върви. X френска *

220
Ако не обичаш клеветниците, с кого ще живееш? Хауса
Който пита без причина, не слуша обяснения. Хауса
От една искра може село да изгори, от една сплетня може
човек да загине. Чувашка

Злослобие. Обида. Оскърбление

Както волът не обича пропастите, така човек не обича
оскърбленията. Амхарска
Думите пробождат по-силно от кинжал. Английска*
Който злослови с вас, ще злослови и за вас. Английска
Не искаш ли да чуеш лоша дума, не я произнасяй. Арабска
Обидилият забравя, обиденият не забравя. Зулу
Рана от камшик зараства, рана от думи — не. Калмицка
Човек със зъл език село погубва. Кирунди*
Ругатнята не прави в човека дупка. Крио
На великия дух е свойствено да презира обидите. Латинска
С дума можеш да убиеш човек. Мордовска
Това, което говори за мене магарето, не вземам под вни-
мание. Немска
Скверната уста разваля живота. Румънска
Всекиму неговата обида горчи. Руска
Жилото е остро, езикът е още по-остър. Руска
Кой когото обижда, той него и ненавижда. Руска
Който има жлъч в устата, всичко му горчи. Руска
Не се бой от ножа, а от езика. Руска
Незаслуженото унижение горчи. Руска
Неизречената обида по-тежко ляга на душата. Руска
Псувнята не е доказателство. Руска
Сърдитият ляга без вечеря. Руска
Унижавайки другите, сам се унижаваш. Руска
Чуждата уста не е своя врата — не можеш да я затво-
риш. Руска
Лошата дума не е брадва, а много рани може да нанесе.
Сръбска
Рана от зла дума е по-лоша от нож. Сръбска

221
Душата на човека е стъкло: строши ли се веднъж, не се
надявай да я слепиш. Татарска
Пчелата жили с жило, човекът — с дума. Украинска
Без причина се сърди, без одобряване си отива. финска
Можеш и без дълъг, език да наругаеш човек. финска
Обидите се пишат на бронз, добрините — на пясък.
френска
Не можеш да дъвчеш горчиво и да изплюеш сладко, френска
Оскърбленията, нанесени на жена, се наказват двойно.
Френска
Ударът на езика е по-лош от удара на копие. Френска
Студената дума и през лятото замразява. Чувашка

Побой. Бит — небит

Честите побои и умния тъп ще го направят. Арабска
Набил ли си негодник, измий си ръцете. Арабска
В бой не жалят косите. Руска
Който бие, него не го боли. Руска
Който пръв е ударил, е виновен. Руска
Лесно е да биеш този, който не се отбранява. Руска
Небитият е сребърен, битият — златен. Руска
Бит небит носи. Сръбска
От двама биещи се един бива бит. Суахили
Без нужда не се бий. финска
Закачливото куче в скъсана кожа ходи. финска
Страшна е тълпата при подялба и при бой. финска
Да те бият добре или лошо е все едно. френска
Небитият не разбира кога му заповядват да престане.
Хауса

Тайна. Дискретност
Да доверяваш тайната си на бъбривец е все едно да сип-
ваш просо в скъсан чувал. Амхарска
Домашните тайни се научават на пазара. Амхарска
Ако знаят трима, ще научат всички. Английска

222
Което е направено през нощта, се вижда през деня.
Английска
Пери мръсните си дрехи вкъщи. Английска'
Разкажи тайната си на своя слуга и той ще ти стане гос-
подар. Английска
Който пази тайна, получава това, което иска. Арабска
Твоята тайна най-добре може да запази твоята гръд.
Арабска
Когато знаеш нещо, за което не бива да се говори на ули-
цата, не го казвай на жена си. Ашанти
Личните работи не са стара дреха, та да я окачиш да съ-
хне на пазарния площад. Ашанти
Който пуска на вятъра своята тайна, няма да запази и
чуждата. Испанска
Вълкът яде и крие муцуната си. Мозамбикска
Мръсното се пере зад къщата. Мозамбикска
Което премине в трети уста, скоро става известно на
целия свят. Немска
На един да се довериш е достатъчно, на никому да не се
довериш — глупаво. Немска
Затвориш ли секретен документ, не оставяй устата си
отворена. Руска
Както не бива всичко да се яде, така не бива и всичко да
се говори. Руска
Когато една тайна я знаят повече от двама, тя вече не е '
тайна. Руска
Който издава тайната,нарушававерността. Руска
Който си сдържа езика,щеси запази главата. Руска
Най-добрата тайна е тази, която оставяш при себе си.
Руска
Най-слабият сред хората е онзи, който не умее да запази
своята тайна. Руска
Не мисли, че гората е без уши, а реката без очи. Руска
Петелът казал на кокошката, а тя — на цялата улица.
Руска
С тайни не се ходи на пазар. Руска
Свраката сама ще каже къде е свила гнездо. Руска

223
Тайната е като мрежа — скъса ли се една нишка, цялата
ще се разплете. Руска
Чужда тайна не поверявай. френска
Не казвай тайната си на жена си. Суахили
Не разкривай тайната на този, с когото я изпращаш.
Суахили
Открий тайната само на сърцето си. Суахили
Ако искаш да скриеш тайната от врага си, не я казвай до-
ри на приятел. Татарска
Което знае кумът, знае кумицата, а от нея — цялото се-
ло. Украинска
Вратата, която не е намазана добре, скърца. френска
Нищо не е така тежко, както тайната. френска
Нека лявата ръка не знае какво прави дясната. френска*
Тайна на двама — божия тайна, тайна на трима — тайна
на всички. френска

Хуманизъм. Съчувствие
Не съжалявай онзи, който умишлено е попаднал 8 неприят-
ност. Амхарска
Ако искаш да бъдеш най-добрият сред хората, не жали ни-
що за тях.. Арабска
Любовта към хората е най-доброто богатство. Арабска
Сърдечната дума до сърце достига. Башкирска
Любещите очи няма да останат незабелязани. Дуала
Смелата дума поаг~фжа сърцето. • Испанска
Ако обичаш кравата, трябва да обичаш и опашката й.
Крио
Великото со руши от омразата, нищожното се издига от
любовта. • Латинска
За нещастните е утеха да имат другари в нещастието.
Латинска
Обичта обич поражда. Латинска
Човешките страдания трогват душата. Латинска
Обичай хората: хората са богатство. Малагасийска
Сърдечната дума три зими грее. Марийска*
*
224
За добрия човек и чуждото нещастие е печал. Марийска
Обичай този, който те обича. Монго
Една добра дума е по-добра от голям подарък. Немска
Който бие кучето ми, той не ме обича от все сърце.
Немска
Чуждата утеха е добра, но собственото мъжество е по-
добро. Немска
Не разкривайте вашите грижи на зъл човек, защото нико-
га няма да ви утеши. НорвеЖка
Добрите думи не са излишен товар на сърцето. Руска
Живей за хората и хората ще поживеят за тебе. Руска
Когато пеем, всички слушат, когато въздишаме — никой
не чува. Руска
Обикни ме черничък, хубавичък всеки ще ме обикне. Руска
Обичаш ли — кажи, не обичаш ли — откажи. Руска
Който плаче за всички, без очи ще остане. Татарска
Който и да те е обикнал, дори кучето, ти също ще го
обикнеш. Туареги
Който ме обича, обича и кучето ми. френска
Добрият човек более с душата си за болестта на другия.
Чувашка

Скромност. Покорност. Търпимост

Само се съгласи да носиш теле, и ще те натоварят с цяла
крава. Английска
Тихите води имат дълбоко течение. Английска
За всяка крава ще се намери доячка. Арабска
На кроткия кон опашката винаги е мокра. Арабска
Никой никога не се е разкайвал, че е живял просто. Арабска
Има ли магаре, ще се намери кой да му сложи самар.
Гагаузка
Не ставай мост, за да не ходят по тебе. Гагаузка
Колкотр някой е no-учен, толкова е по-скромен. Латинска
Послушанието е съкровището на децата. Мозамбикска
Който позволява да го впрегнат, трябва да тегли товара.
Немска

15 Мъдростта на народите 225

Който се преструва на овца, ще го изяде,вълкът. Немска'
На този, който се прави на магаре, всеки иска да сложи
чувал. Немска
Кротката котка по-силно драска. Румънска
Кроткият вълк и телетата го ближат. Руска
Кроткото теле от две майки бозае, а на бодливото и ед-
на не дава. Руска
Морето е завладяло всички реки, защото е по-ниско от
• тях. Руска
Надянал ли си хомот — тегли. Руска
Него само мързеливият негобие. Руска
Няма ли скромност, няма и чест. Руска
Плува по течението като дърво. Руска
Скромната външност е измамна. Руска
Скромният човек сам не оценява своите заслуги. Руска
Скромността прилича на всеки. Руска
Смирения и на оня свят го бият. Руска
Не бъди овца, ако бог те е създал овен. Сръбска
Костенурката върви тихо, а отива далече. Суахили
Колкото повече се налива класът, толкова повече се на-
клонява към земята. Татарска
Ако си горчив — бъди като сол, ако си сладък — бъди ка-
то мед. Татарска
На ниско магаре всеки се качва. Татарска
На покорния гърба не сетроши. финска
Страхливия е лесно да изплашиш, с послушния е лесно да
се разпореждаш. финска
Само срамежливите губят. френска
Срамежливият просяк има празнидисаги. френска
Стани мед и мухите ще те изядат. френска

Критика. Похвала. Награда. Порицание

Да обвиниш без основание е все едно да обличаш мръсно
бельо. Амхарска
Доброто куче заслужава добър кокал. Английска
Не всеки, който ни хвали, е наш приятел. Английска

226
Който хвали у човека това, което няма, той му се над-
смива. ’ Арабска
По-добре да изслушаш упрека на приятелите си, отколко-
то да ги загубиш. Арабска
Незаслужено да хвалиш и незаслужено да хулиш, е едно и
също. Гръцка
Мишката не смее да каже на котката, че цветът на ко-
жата й е некрасив. Еве
Много по-лесно е да намериш у друг десет грешки, откол-
кото у себе си една. Идиш
Да кориш някого в нещастие е жестоко. Латинска
Незаслужената похвала езамаскиранаобида. Латинска
Приятно е да бъдеш похвален от човек, достоен за похва-
ла. Латинска
Без труд няма награда. Немска
Добрата стока сама се хвали. Немска
Когато се чисти стълбата, започва се отгоре. Немска
Човек хвалят, когато е в гроба. Ника'
Похвалите вредят на дружбата. Полска
В очите не хвали, зад гърба не кори. Руска
В чужда риза бълхи не търси. Руска
От нападки хората съхнат, от похвали — пълнеят. Руска
По-добре умна хула, отколкото глупава похвала. Руска
Хвали се не с това, което можеш да направиш, а с онова.
което вече си направил. Руска
Хубаво е това, което другите хвалят. Руска
Всекиму се полага награда според заслугите. Сомалийска
Добрите дела от похвала не се нуждаят. Сръбска'
Ако хвалят виното пред госта, значи то е разредено.
Суахили
Добрата стока сама се продава, лошата — трябва да се
хвали. Суахили
Който те хвали денем, той те ругае нощем. Суахили
Враната осъжда свраката за нечистоплътност, а човката
й в тора. финска
Времето хвали вечер, а мъжа — когато му порасне брада.
финска

227
И горящите Въглища ще угаснат, ако всички почнат да
плюят върху тях. финска
Най-глух е онзи, който не иска да слуша. финска
Не хвали котката, докато не е хванала мишка. финска
Никому не е забранено да се похвали. финска
Приятно е, когато те хвалят, само че от похвала чорба
не можеш да си свариш. финска
С упреци няма да те погребат. финска
Да биеш кучето пред лъва. френска
Доброто вино не се нуждае от похвала. френска
Едното муле хвали другото. френска
На месо от вълк — сос от куче. френска

Съвети. Поучения
Да учиш знаещия е все едно да режеш месо на лъв.
Амхарска
Нощта е майка на всички съвети. Амхарска
Посъветвай го, а ако не послуша — мъката ще го научи.
Амхарска
Ако сляп води слепец, и двамата ще паднат в канавката.
Английска
Да се месиш в чужди работи е все едно да доиш крава над
решето. Английска
Да учиш баба си как се пият яйца. Английска
Закъснелият съвет е като дъжд след жътва. Английска
Съветът не е заповед. Английска
Човек сам на себе си е лош съветник. Английскг)
Приеми съвет от тези, които са над теб и под теб, а по-
сле си състави мнение. Арабска
Дадеш ли съвет на умния — ще ти поблагодари, дадеш ли
съвет на глупака — ще ти се надсмее. Башкирска
Съветвай се и с умен, и с глупав. Башкирска
Съветът с другите никога не вреди. Белоруска
Лекарю, излекувай сам себе си! Латинска
Съветите на глупавите са глупави. Латинска
Учиш рибата да плува. Латинска

228
На рибар риба не продават. Малагасийска
Който ме предпазва, е мой роднина. Мозамбикска
Времето е най-добрият съветник. Немска
Да посъветваш е по-лесно, отколкото да помогнеш.
Немска
Добрият съвет е по-ценен от злато. Немска
Извършената постъпка съвети не търпи. Немска11
Когато две магарета се учат взаимно, нито едно от тях
не става доктор. Немска
Който иска да бъде лекар другиму, не трябва да показва
своите рани. Немска
Който не пита другите, него също никой за нищо не пи-
та. Ника
Който не слуша съвети, нему не можеш да помогнеш.
Немска*
Мнозина съветват, малцина правят. Немска
Ако сам не знаеш, попитай знаещия. Руска
Главата не иска ум от краката. Руска
Добрият наставник е по-добър от десет работници. Руска
И мъдрият има нужда от съвет. Руска
Опашката не е учител на главата. Руска
При лекаря се лекувай, при умния се учи. Руска
Трън, разклатен зъб и глупав съветник трябва да се вадят
с корена. Руска
Успехът на говорещия зависи от ушите на слушащия.
Сонги
Добрият съвет към лошо не води. Сръбска
Който не слуша хората, сам не е човек. Сръбска
Кокошките обичат да поучаватпатиците. Сръбска
Първо сам разбери, после учи другите. Сръбска
Да учиш глупака е безполезно. Суахили
Когато не виждаш сам, и да ти покажат, пак няма да ви-
диш. Суахили
Който не слуша стария, няма да научи важното. Суахили
Няма защо да учиш пиленцата да търсят зърна. Суахили
Обяснявай само това, което изисква обяснение. Суахили

229
Който съветва глупака, вари обяд в строшено гърне.
Суахили
Едно нещастие учи повече от хиляди наставления.
Татарска
Кучето лае, вятърът носи. Татарска*
От чужди съвети и с жена си ще се разведеш. Татарска
Чужд съвет слушай, със свой ум живей. Татарска
Ум има онзи, който се съветва с хората. Украинска
Който пита, няма да се заблуди. финска
По-добре се съветвай със себе си, отколкото с лош при
ятел. финска
Не трябва да се говори латински пред монасите. френска
Не учи старата маймуна да прави гримаси. френска
Няма no-глух от този, който не иска да чуе. френска
Съветниците не плащат. френска

Осмиване. Присмех
Гърнето нарича котлето черно. Английска*
Над белезите се смее онзи, който никога не е раняван.
Английска
Глупакът се смее над безумеца. Гуренсе
Често разсъблеченият се смее над окъсания. Еве
Ти ми се присмиваш днес, утре ще бъде мой ред. Зулу
Големият трън се смее над малкия. Кикуйо
Смя се днес, а утре ще бъде твой ред да плачеш.
Мозамбикска
Който се смее последен, най-добре се смее. Немска*
Смехът на завистниците не е лошо нещо. Руска
Смей се над човека, а не над калпака му. финска
Не трябва да се подиграваш на кучетата, преди да си из-
лязъл от селото. френска

Справедливост. Несправедливост.
Жестокост. Обективност
/

За жестокия човек и за пушека няма прегради. Амхарска

230
Ако хората бяха справедливи, съдиите биха отишли на по-
чивка. Арабска
По-добре гневът на котката, отколкото справедливост-
та на мишката. Арабска

Право, което отстояват, не умира. Арабска

Ругай ме, но бъди правдив. Арабска
Само истината може да бъде справедлива. Арабска
Силата на народа е в справедливостта. Арабска
Този, който е прав, той е султан. Арабска
Кривото дърво е удобно за сядане. % Еве
Всекиму заслуженото. Латинска

Накрая побеждава справедливата кауза. Латинска

Справедливият човек е като паметник — отвсякъде се
вижда. Малагасийска

Черното куче изяло, бялото отговаря. Марийска

Заедно със сухото гори и мокрото. Руска’
За справедливия няма наказание, Руска
и it» сити, и иОцетс цели. Руска
Младият петел пее така, както е чул от стария. Р} a

По-лесно е да се подражава, отколкото да се създава.

Руска

Където прескочи първата овца, там прескачат и остана-

лите. Сръбска

Където се тръби в златни тръби, там справедливостта

пада в калта. Сръбска
Лисицата отнесла кокошката, а проклинат чакала.
Татарска

Нито хапе, нито рита. френска

Което веднъж е станало криво, не може да се изправи.
Хайя
Да погледнеш строго, значи да удариш. Хауса

231
 МОРАЛ. МОРАЛНИ ЦЕННОСТИ

Добро. Добродетели
Добродетелта е сама на себе си награда. Английска
Доброто дело даром не пропада. Английска
Доброто никога не е излишно. Английска
Добър човек е онзи, когото щастието прави още по-до-
бър. Английска
На добросъвестния кон целия товар качват. Английска
Принудената доброта не заслужава благодарност.
• Английска
Костенурката има добро сърце, но не може да кърми деца-
та си. Гереро
Добротата се възнаграждава. Зулу
Хубавото в живота е винаги повече. Ирландска
Който се прави на мед, го изяждатмухите. Испанска
Който се опира на хубаво дърво, има хубава сянка.
Италианска
Хубавите нъича са 8инаг»«» кпаткотрайми. Кирунд и
Побродетелта стои по средата, далеч от крайностите.
Латинска
За добрите всички е добро. Латинска
Доброто не се прави наполовина. Малагасийска
Бъди добър, за да живееш дълго. Молдавска
Крава, даваща много мляко, умира рано. Ндебеле
Добрият човек не живее дълго. Нянг
Който веднъж е опитал вкуса на солта, не може да яде
безсолна храна. Нянг
Доброто не расте. Овамбо
Който постила добро легло, ляга на него. Португалска
Добротата е здраве. Румънска
Добрите умират, но делата им живеят. Руска
Добрият човек е по-сигурен от каменен мост. Руска
Добро куче без стопанин не остава. Руска
За добротата образец няма. Руска
На добър човек не можеш да попаднеш изведнъж. Руска

232
Не захвърляй доброто заради по-доброто. Руска
Хубаво е там, където ни няма. Руска
Хубавото е двойно по-хубаво, когато е кратко. Руска
На всеки добър човек има още по-добър. Сомали
Мъдрият е добър, добрият е мъдър. Сръбска
Направил ли си добро — мълчи, нека другите да говорят.
Сръбска
Добрите дела не загиват. Суахили
Където е отишло доброто, оттам и ще се върне. Суахили
Хубавото не живее дълго. Суахили
С добрия човек се здрависвай. финска
Доброто, което си направил, трябва да скриеш между тя-
лото и ризата. Френска
Доброто куче никога не хваща добър кокал. Френска
Достойнствата на човека се определят само от постъп-
ките му. френска
Който прави добро, добро ще намери. френска*
Направеното егобро не се губи никога. Френска
ДоОрият човек има добър живот. Хауса

Добро — зло. Хубаво — лошо

Ако лошото дърво пречи на доброто, отсичат го. Аканска
Злото и доброто са като вода и масло: не могат да се
смесят. Аканска
Най-добре знае какво е добро онзи, който е изпитал зло.
Английска
Няма нищо толкова лошо, което не би било полезно за не-
що. Английска
По-хубавото често е враг нахубавото. Английска
По-добре дабъдеш опашка на добродело, отколкото глава
на зло. Арабска
По-добре да носиш лоши обувки, отколкото да ходиш бос.
Гереро
Ако дойде буря, ще можем да наберем орехи от високата
палма. Гуренсе
По-добре да правиш добро, отколкото зло. Гуренсе

233
Добър ли си бил или лош, все едно — ще умреш. Дуала
Който има аметса*, не яде атитса*. Еве
Човек може да скрие гнилите неща, но не може да скрие
лошия мирис. Еве
Без лошо няма хубаво, без хубаво няма лошо. Ерзя'
И на доброто дърво рма сухи вейки. Ерзя'
Сладостта идва заедно с горчилката. Ефик
Както злото не остава неотмъстено, така и доброто не
остава невъзнаградено. Йоруба
Храната на пчелата се превръща в мед, храната на паяка
— в отрова. Испанска
Лошият човек говори за това, което е ял и пил, а добрият
— за това, което е видял и чул. Калмицка
Делото на добрия човек е равно на делото на лошия.
Кикуйо
Ако напред върви доброто, след него следва лошото. Кози
На света няма справедливост: един прови другиму добро,
а той му отговаря със зло. Кози
Където има хубава риба, има и жаби. Копоо
Отговаряй с добро на злото. Крио
Да си по-добър от най-лошия, не значи да си добър.
Латинска
По-добре да си добър урод, отколкото зъл красавец.
Малагасийска
Добрият човек си отива, лошият остава. Маори
Ако желаеш на себе си добро, не прави другиму зло.
Марийска'
Лошото — с наръч, доброто — с щипка. Марийска
Злият човек живее дълго, добрият умира рано. Марийска
Да се направи добро е трудно, да направиш лошо — лесно.
Мокша
Всяка пчела си има жило. Немска
Няма светлина без сянка. Немска
Много хубавото е предвестник на лошото. Нупе
В деня на танците някой оплаква своите умрели роднини.
Нянг
Къде могат да се срещнат куче и пророк? Нянг

234
Лошото боди към хубаво. Овамбо
Нека кладенецът на входа на краала* да е горчив — той
ще послужи за гасена на пожар. Овамбо
Ако доброто направи едно дело, злото — хиляда. Руска
Творящият добро ще получава добро, творящият зло ще
получи зло. Руска'
Търси доброто, лошото самд ще дойде. Руска
Човешкото сърце има две страни: едната е добродетелна.
другата — не. Сото
Който е ял сладко, трябва да опита и горчиво. Суахили
Мед без ухапване на пчели няма. Татарска
След много злини всичко .тръгва на добре. френска
Свещеникът също може да отгледа крадец. фулбе
Когато няма каша, яде се и загорял боб. Хауса
Брашно без трици няма. Чувашка

Зло. Злина
Злото е като джоджен: ако го береш и криеш, той пак, ще
се издаде. Аканска
Злото не е сладко, но всеки го яде. Аканска
Злото си върши работата по-добре от доброто. Аканска
От злия човек и дяволът бяга. Албанска
Малкото дете не помни зло, умиращиятстарец не про-
клина. Амхарска
Не хващай леопарда за опашката, а ако си го хванал — не
пускай. Амхарска
От плевелите няма да се отървеш, докато не ги изскуб-
неш. Амхарска
Който търси зло, винаги намира. Английска
Между две злини не си струва да избираш. Английска
И малкото зло е много. Арабска
Научиш ли кучето да хапе, ще ухапе и тебе. Арабска
Не пипай злото и то няма да те докосне. Арабска
От злото със зло се избавят. Арабска
Скорпионът е брат на пепелянката. Арабска
Срещу зло куче трябва да се пусне също зло. Арабска

235
Не настъпвай змията по опашката, настъпи я по главата.
Башкирска
Не е зъл само този, на когото челото е в бръчки. Га
И злото дете може за нещо да стане. Еве
Той се отрови със собствената си отрова. Зулу
Свиня, овъргаляла се в калта, търси чист човек — да се
отърка о него. Йоруба
Лошото време минава, злото остава. Калмицка
Куче, което не яде отпадъци, сито няма да бъде. Квеле
По-добре половината зло, отколкото цялото. Ламу
Който иска да направи зло, винаги ще намери повод.
Латинска
От две злини трябва да се избира по-малката. Латинска
От лошия човек се пази от всички страни. Литовска
Ако слънцето изгрееше посред нощ, щеше да се види, че
не само хиените са лоши. Малагасийска
Ощипи своето сърце, преди да ощипеш сърцето на друг.
Малагасийска
Зло теле кравата не лиже. Малагасийска
Отровата се побеждава с противоотрова. Мозамбикска
Който се е родил вълк, вълк ще си умре. Мокша'
Зликт човек няма семейство. Монго
Злите кучета — на къс синджир. Немска'
Зловонният въздух в корема дълго не се задържа. Нянг
Изхвърли злото далеч, докато не се е разрасло. Овамбо
Който не иска да бъде вълк, не му облича кожата.
Португалска
Злият винаги мисли зло. Руска
Злият не вярва, че има добри хора. Руска
Злият човек е като въглен: ако не гори, черни. Руска
И най-добрата .от змиите е змия. Руска
Лошият човек всичко приема на своя сметка. Руска
Лошото никой не го е викал, идва само. Руска
На бодлива крава бог рога не дава. Руска*
На лошо дело — лош край. Руска
Не копай яма другиму, сам ще попаднеш U пея. Руска*
Алоето сладко не можеш да направиш. Суахили

236
Който лошо е посадил, лошо ще яде. Суахили
По-добре да бъдеш изяден от лъв, отколкото от хиена.
Суахили
Ако бог беше дал на бивола крила, той би разрушил всички
къщи. Татарска
Ако котката имаше крила, би изтребила всички врабци.
Татарска
Който е черен от рождение, не можеш да измиеш и със
сапун. Татарска
Който кара другите да плачат, и сам няма да се засмее.
Татарска
На горчив патладжан слана не пада. Татарска
Мухите и комарите хапят до време, а злият човек — ви-
наги. Украинска
На бясно куче направи път. Украинска
Лошата крава дояча събаря. финска
На злия кон трябва отделен обор. френска
Злото идва на кон, а си отива обезобразено, на куц крак.
Френска
Когато спи злото, не го буди. френска
Който удря с нож, умира от меч. френска*
На лош кон — остри шпори. френска
Злодеят има близки, които го обичат, срещат се пеперуд-
ки, които харесват животинския тор. Хайя
Който отначало убива дребни животни, по-късно ще убива
големи. Хайя
Ако лошият човек е посял зло, вземи сърп и го отрежи.
Хауса
Злото ще се върне при този, който го е сътворил. Хауса
Нощта е покривка за лошогпо дело. Хауса
За сърцето на злия човек и по време на почивка няма по-
кой. Хауса
Каквото разваля един, не могат го поправят и хиляди.
Чувашка

237
 Недостатъци.
Съвършенство — несъвършенство
Недостатъците на хората не са написани на челата им.
Английска
По-добре лошо да седиш на коня, отколкото красиво да
паднеш. Арабска
Винаги ще се намери някой, който превъзхожда другите.
Дуала
НяМа нищо без недостатъци. Дуала
В хубавите дървета винаги има термити. Кунду
Живей в мир с хората, а води война с пороците им.
Латинска
Което отначало е порочно, то не може да се поправи с
времето. Латинска
Пороците се учат и без учител. Латинска
Кривата кобилица не можеш изправи. Мокша'
Няма предимства без недостатъци. Немска
Врагът на твоите недостатъци е най-добрият ти при-
ятел. Руска
И у попадията кусур има. Руска
Който има власт над своята страст, той е господар.
Руска
И прекрасното дефиле не е без ями. Сото
Без недостатъци и сватби няма. Татарска
Кривото дърво е криво от корена. Татарска
Кривото дърво няма да се изправи. Татарска'
Всяка планина си има долина. френска
Всяко вино си има утайка. Френска
Който е пил, ще пие. френска
Почти няма такива недостатъци, които биха били безус-
ловно непоправими. френска

Пиянство
Бакх е удавил повече хора, отколкото Нептун. Английска'

238
Когато виното е в тялото, разсъдъкът е вън от него.
Английска
Който е пийнал, няма тайни. Английска
Пиян като лорд. Английска
Пияните дни имат своето „утре". Английска
Когато петелът е пиян, забравя за ястреба. Ашанти
Който обича виното, не обича себе си. Испанска *
Виновно е не виното, а пиещият. Латинска
От виното, което пият другите, няма да се опиеш.
Малагасийска
За пияния няма нищо страшно. Мозамбикска
Ако често вдигаш чашите, няма да има какво да ядеш.
МолдаВска
Виното може да развали и най-добрия човек. Молдавска
Заклел се на виното, че няма да пие ракия. Молдавска
Кой е виждал някога котка с превързана глава и разумен
пияница? Молдавска
Лозето има три лози: лоза на здравето, лоза на веселието
и лоза на лудостта. Молдавска
Пий вино, докато можеш да хванеш лъва за ушите, а не
докато гаргите ти изкълват очите. Молдавска
Пиянството е врата за всички беди. Молдавска
Пиянството е глупост на воля. Молдавска
Виното весели, когато пиеш с мярка, и властвува, когато
пиеш без мярка. Немска
Виното у човека, умът в каната. Немска
Водата руши моста, а виното — главата. Немска
Пияните уста издават'всичко, което се намира в дълбочи-
ната на сърцето. Немска
Пълните бутилки опразват джобовете. Немска
Без вино — една мъка, с вино — една стара и две нови:
хем пиян, хем глава те боли. Руска
В морето от водка и богатири се давят. , Руска
Виното весели сърцето, но погубва човека. Руска
Виното премахва страха, но премахва и надеждата. Руска
Водката ще накаже пияния. Руска
Глупавият не обича умния, а трезвият — пияния. Руска

239
Който живее от водка, той и ще умре от нея. Руска
Колкото повече пиеш за здраве, толкова по-скоро ще
пиеш за упокой.
Кръчмарят обича пияницата, но не го иска за зет. Руска
Мнозина искат да пият вино, но малцина умеят. Руска
На пияницата морето е до колене, а локвата — до ушите.
Руска
Не виното е зло, зло е пиянството. Руска
Не е жалко за изпитото вино, жалко е за пропития ум.
Руска

Не е работа на пияна жена крава да дои. Руска

Пияните радости бързо минават. Руска
Ракията разваля всичко освен съда. Руска
Колкото повече пиеш, толкова повече ти се пие. Сръбска
Където се пие винце, там бедата дебне. Сръбска
На младини в кръчмата ходил, на старини в кръчмата про-
сил. Сръбска
Пияният е като богаташ без пари и мъдрец без разум.
Соъбска

По ракия можеш да доплуваш до ада. Сръбска

Ако пияницата няма синина под окото, то гърбът му ще е
в кал. Украинска
Ако бащата пропие коня, синът ще пропие каруцата.
Финска

Виното не се пие, а се пробва. финска

Вятърът разпалва огъня, виното — омразата. финска
И умните губят глава от виното. финска
От песните на пияните полза няма. финска
Пиян ще направиш, трезвен ще отговаряш. финска
Истината се намира в запушалките на бутилките.
френска

Само първата бутилка е скъпа.

Не работата съкрушава човека, а пиянството. Чувашка

240
 Щастие. Нещастие
Щастието е като палмовото вино: ако го разредиш с мно-
го вода, ще загуби вкуса си. Аканска
Ако нямаше облаци, не биха обичали слънцето. Английска
За щастливите времето не съществува. Английска*
Щастлив е онзи, който се счита за щастлив. Английска
Ако бог те награждава, тогава даже вятърът ще троши
дърветата за тебе. Арабска
Всеки е ковач на своето щастие. Латинска
Не е твое това, което щастието е направило твое.
Латинска
По-лесно е да намериш щастие, отколкото да го задър-
жиш. Латинска
След облачни дни — слънце. Латинска
Умереното щастие енай-добро. Латинска
Щастието прави глупав онзи, когото прекалено покрови-
телствува. Латинска
Колкото и да е дълга нощта, денят (пак) ще дойде.
Малагасийска
По-добре глупав, но щастлив, отколкото умен, но нещас-
тен. Малагасийска
Щастието е скъпо. Немска
Колкото е по-тъмна нощта, толкова е по-светъл денят.
Немска
Щастието и нещастието вървят по една и съща пътека.
Немска
Щастието не пита закона. Немска
Хубавите дни винаги не достигат. Ника
Нещастието създава човека, а човекът — щастието.
Полска
В благополучие човек сам себе си забравя. Руска
Не се раждай красив, а се роди щастлив. Руска
Ново щастие търси, но старото не губи. Руска
Щастие без ум е скъсана торба: където го намериш, там
ще го загубиш. Руска
Щастието и нещастието на една шейна пътуват. Руска

10 Мъдростта на народите 241

Щастието не е в парите. Руска*
Щастието не е кон. хамут не можеш да му сложиш. Руск<
Щастието не е риба: с въдица не можеш да го хванеш.
Руска
Щастието не се търси, а се прави. Руска
Много щастие — много страх. Сръбска
Без щастие може да се преживее година, без хляб не мо-
же. финска
Нов ден — ново щастие. финска
Човек спи, щастието бодърствува. финска
Щастието гледа на спящия като на гнилоч. финска
Щастието не нощува в кесията на бедняка. финска
Щастието^помага на човек и морето да преплува. финска
Всичко е щастие или нещастие. френска
Вятърът трябва да е много лош, за да не е от полза за
никого. френска
Бедата пътува с тройка, а щастието върви пеша.
Чувашка
Радост. Удоволствие. Хазарт
Дали крещиш от радост или от мъка, има голяма разлика.
Амхарска
Добре танцува онзи, на когото съдбата акомпанира.
Английска
Един грам веселост е много по-ценна от хиляда килограма
меланхолия. Английска
Жилото на удоволствията е в опашката. Английска
Откраднатите удоволствия са най-сладките. Английска
След обяда се налага да платиш. Английска
Щом танцуваш, трябва да платиш на цигуларя. Английска
Всеки танцува, когато му дойде редът. Арабска
Който не обича песните, нему и главата можеш да отсе-
чеш без жал. Арабска
Тялото на радостта е малко. Йоруба
Радостта се сменя от сълзите. Кикуйо
Не всеки ден има танци. Кунду
Където има мед, там има и горчивина. Латинска

242
Не знае сладост онзи, който не е изпитал горчивина.
Латинска
По честия смях ще познаеш глупака. Латинска
Противопоставяй се на първите изкушения. Латинска
Радостта често е начало на нашата скръб. Латинска
Весело сърце — бързи крака. Молдавска
Картите и чашката водят до бедност. Немска
Още не е имало песен, от която накрая да не са се уморя-
вали. Немска
Радостта, въздържанието и покоят затварят вратата
пред лекаря. Немска
Споделената радост е двойна радост, споделената мъка
— половин мъка. Немска9
Който лиже мед. не го лиже само веднъж. Ника
Не бива да се радваш преждевременно. Нян&
Весели ли се сърцето, цъфти лицето. Руска
Веселието е най-доброто богатство. Руска
Всички виждат как се веселя, а не виждат как плача. Руска
Във весел час и смъртта не е страшна. Руска
Гуляят очиства джобовете. Руска
Да се пее е добре заедно, а да се говори — поотделно.
Руска
Какъвто е животът, такива са и песните. Руска
Където са песните, там е и младостта. Руска
На веселия и сам не му е скучно. Руска
На мрачния веселието му е скучно, на веселия и скуката е
весела. Руска
Не всеки, който пее, е весел. Руска
Не всичко, що звучи, е музика. Руска
Не всяка песен се пее до края. Руска
Обичаш ли да се пързаляш, обичай и шейна т ад а теглиш.
Руска
От излишното веселие работата страда. Руска
От радост и старците с бабичките младеят. Руска
Под хубава музика и змиите играят. Руска
Разговорът съкращава пътя, песента облекчава работата.
Руска

243
Ти хубаво пееш, но на мене не ми се играе. Руска
Детските игри идват заедно с плача. Сото
Засвири ли музиката, цялата болест минава. Сръбска
На кокошката й е най-приятно да слуша как пее петелът.
Сръбска
Който е опитал меда, трудно ще се откаже от него.
Суахили
Песента за щастливия е радост, за нещастния — утеше-
ние. Татарска
Карти и пиянство не водят до добро. Украинска
Изживей живота си весело макар и с един ден по-малко.
финска
Картоиграча рядко откарват на гробищата със собствен
кон. финска
Време, окриляно от младост, е като птица. френска
За едно удоволствие — хиляда мъки. френска
Малко жлъчка разваля целия мед. френска
Няма роза без бодли. френска*
Според парите и цигулката. френска
Който обича меда, трябва да търпи и ужилванията на
пчелите. фулбе
След скръбта идва радост. Чувашка*

Смях. Шега
Който винаги се смее, е глупав; който никога — нещас-
тен. Албанска
Дълго да се смееш е лесно, дълго да мълчиш е трудно.
Амхарска
По-добре да се въздържиш от шегата, отколкото да изгу-
биш приятел. Английска
Посмееш ли се преди закуска, ще поплачеш преди вечеря.
Английска
Пошегувай се с магарето и то ще те удари с опашката в
лицето. Английска
С шега врага няма да спечелиш, а приятеля можеш да
отблъснеш. Английска

244
С вода и огън не бива да се шегуваш. Гагаузка
Играта се превръща в кавга. ДЖага
Ти плачеш, нима вече си се смял? Дуала
Смехът и сълзите са братя. Коми
Смеейки се, да казваме истината. Латинска
Смехът изобилствува върху устните на глупците.
^атинска
Шегата носи плача. Мозамбикска
Който не разбира от шега, не трябва да живее сре^хора.
Немска
На шега казал, наистина помислил. Немска
Там, където има птици — има и вода, там, където се чу-
ва смях — живеят хора. Овамбо
Който е седнал на гвоздей, не му е до смях. Руска
Колиба, в която се смеят, е по-богата от дворец, в който
скучаят. Руска
На рибата не й е до шега, ако са я хванали с въдица под
хрилете. Руска
Последният смях е по-добър от първия. Руска
Ранен смях, късни сълзи. Руска
Смях без причина е признак на глупост. Руска
Умей да се шегуваш, умей и да спреш. Руска
Шега, отишла далече, води до кавга. Суахили
Дори когато се шегуваш, говори обмислено. Татарска
Във всяка шега половината е истина. финска'
Шегата винаги ще си намери място. финска
Който отива на хорото, играе. френска
Няма месо без кости. френска
Смееш се сутринта, а вечерта плачеш. френска
Този, който се смее в петък, в неделя плаче. френска
Силният смях води към нещастие. Хауса

Нещастие
Нещастието и мъглите преминават постепенно. Амхарска
Нещастието учи по-добре от книга. Амхарска
Нещастието е велик учител. Английска

245
Нещастието, което сами си навличаме, е най-тежко от
всичко. Английска
Нещастието е най-добрият пробен камък за човека.
Английска
Нещастията ни показват какво е щастие. Английска
По пътя на нещастния само тръни. Арабска
Приготви се за нещастието, преди да е дошло. Арабска
Това, което носи нещастие, е мъничко. База
За разбит кораб всеки вятър е противен. Италианска
Истински тъгува онзи, който тъгува без свидетели.
Латинска
На нещастните се вярва малко. Латинска
Плачът облекчава сълзите. Латинска
Споменът за преживяното нещастие е ново нещастие.
Латинска
Нещастието има своя свита. Мозамбикска
Носи нещастието, което сам си търсеше. Мозамбикска
Нещастието идва без пратеник. Немска
Общото нещастие сдружава. Немска
Рана, която сам си нанасяш, лошо зараства. Немска
Там, където нещастният започва да се суши, слънцето
престава да грее. Руанда
Боиш ли се от нещастието, щастие няма да видиш. Руска
Всяко нещастие има и своята добра страна. Руска
Със сълзи на нещастието няма да помогнеш. Руска
Ако човек знаеше всичко, с него не биха се случвали нещас-
тия. Сръбска
Едно нещастие учи по-добре от хиляди наставления.
Татарска
Нещастният без причина милостиня не проси. Татарска
Когато в планините вали сняг, ц в долините става студе-
но. френска
Нещастието води брат си. френска
Нещастните нямат роднини. френска
По-добре отрязан пръст, отколкото висящ. френска
Тези, които нещастието не поваля, ги учи. френска
Преживяното нещастие постепенно се забравя. Чувашка

246
 Беда. Бедствие. Страдание
В тъмнина е нужна светлина, в беда — ум. Амхарска
Всеки ден носи своята беда. Амхарска*
Дали лъв е разкъсал, или негус е убил, все едно. Амхарска
На гуляй е нужен тамада, в беда — приятел. Амхарска
Да се вариш в собствен сос. Английска
Малкият огън лесно може да се угаси. Английска
Не тревожи бедата, преди да те е разтревожила.
Английска
При буря всяко пристанище е добро. Английска
След бурята настъпва затишие. Английска
Ако не се трошаха стомните, грънчарят би умрял от
глад. Арабска
Една беда е по-лека от две. Арабска
За гасене на пожар не се търси чиста вода. Ашанти
В радост знай мяра, в беда не губи вяра. Башкирска
Поразеният от кърлеж не се бои от ловец _ Еве
Бедата никога не идва сама. Ерзя*
Една беда не е беда. Ерзя*
Великите страдания са неми. Италианска
Когато водата стигне до брадата, всички започват да
плуват. Италианска
По-добре да паднеш от прозореца, отколкото от покрива.
Италианска
Ако бедата е в дома ти, тя е и на нивата ти. Кикуйо
Ако бедата се срещне с малък човек, става голяма. Кру
Неизвестната беда винаги плаши повече. Латинска
Бедата изправя краката. Литовска
Страданието учи. Мозамбикска
Чуждата беда не учи. Мокша
Златото се изпитва в огъня, човекът — в страданието.
Немска
Което не знам, не ме тревожи. Немска
Когато боли стомах, лицето не може да бъде весело:
Нзема
Счупеният крак ще ти покаже как трябва да ходиш. Нзема

247
Бедите учат човека на мъдрост. Руска
Дошла ли е бедата, отваряй вратата. Руска
За един мъката е учение, за друг — мъчение. Руска
Когато дойде бедата, ще си купиш ум. Руска
Който се страхува от страданието, вече страда от
страха. Руска
На удавника и нож да подадеш, и за него ще се хване. Руска
По-добре хляб с вода, отколкото баница с беда. Руска
Крабът* умира от собствените си щипки. Самоа
Бедата пълни главата и опразва кесията. Сръбска
По-добре да си счупиш ръката, отколкото врата. Сръбска
Бедата винаги има спътници. Суахили
Когато бедата става непоносима, близък е нейният край.
Суахили
След дълбока тишина чакай силен шум. Суахили
Ако те свали болест, и добитъка ти ще разграбят.
Татарска
Бедата изпълзява изпод краката ти. Татарска
Бедата не ходи по върховете на дърветата, а по главите
на хората. Татарска
Удавник и за змия се хваща. Татарска
Бедата не признава закони. финска
Бедата няма срам. финска
Бедата ще припомни забравения съвет. финска
Безумна е бедата, а не човекът. финска
От беда се поумнява, не се забогатява. финска
Попадналият в беда всичко ще опита. финска
Тежките окови не дрънчат. финска
Щом си започнал да се кълнеш, значи си попаднал в беда.
финска
Беда след беда. Чувашка9

Скръб. Болка. Сълзи

Болестта на окото се вижда, болестта на сърцето е
скрита. Амхарска
Мъката е пропорционална на слабостта на духа. Арабска

248
СВетъгп е и сладък, и горчив, но горчивините 6 него са по-
вече. Арабска
Силната печал по-лесносе понася. Арабска
Ако от болест страда друг, все едно, че страда парче
дърво. Ашанти
Горчивия залък глътни по-бързо. Испанска
По-добре е да споделиш хляб с любов, отколкото кокошка
със скръб. Испанска
Ръждата разяжда желязото, мъката — човека. Карелска
Кравата и в мъка яде трева. Малагасийска
Със сълзи няма да направиш живота по-хубав. Малагасийска
И в горестта има сладост. Малагасийска
Ако човек не въздишаше, не би си облекчавал сърцето.
Молдавска
Сълзите размекват и камък. Молдавска
Всеки покрив има своята печал. Немска
Болката чувствува онзи, който го боли. Овамбо
Всекиму собствената сълза е солена. Руска
Има сълзи, които и слънцето не може да изсуши. Руска
Каквато е мъката, такива са и сълзите. Руска
Кой каквото го боли, за това говори. Руска
Колкото и да плачеш, всички сълзи няма да изплачеш.
Руска
Молецът изяжда дрехата, скръбта — човека. Руска
Мъката не подмладява. Руска
Не времето побелява косите, а мъката. Руска
Не от добро дървото рони листа. Руска
Радостта не е вечна, тъгата не е безкрайна. Руска
Сълзите са бисерите на страданието. Руска
Сълзите са като слюнки: потекат и изсъхнат. Руска
Сърцето по-гръмко стене, когато мълчиш. Руска
Със сълзи мъката няма да измиеш. - Руска
Душевните рани никой не вижда, макар че те поливат жи-
вота с кръв. Сръбска
След мъката следва радост. Суахили
Не е лошо да поплачеш, ако има за какво. Украинска
В печал се намират много съветници. финска
Не за всяка мъка може да се каже на хората. финска.

249
Плачът не лекува, стонът не намалява мъката. финска
По-добре залък хляб в радост, отколкото кюлчета злато
в печал. финска
Попадне ли в ямата, и вълкът ще заплаче. финска
Сърце, което не познава печал, остава студено. финска
Всеки ден съдържа достатъчно печал. френска
Всеки най-добре чувствува своята мъка. френска
Разказвайки за мъката си, често я облекчаваш. Френска

Доволство — недоволство
Като няма месо, задоволяват се и с тиква. Амхарска
Да имаш достатъчно е все едно да пируваш. Английска
Когато няма смокви’, птиците се задоволяват U с плодо-
вете на мугумо*. Кикуйо
Доволният има всичко в изобилие. Латинска
Който от малкото е недоволен, за голямото е недостоен.
Немска
От малките кладенци можеш да се напиеш така, както от
големите. Немска
Бъди доволен и от малкото. Руска
Задоволството е повече от богатство. френска
Където козата е завързана, там трябва да пасе. френска
Мир и малко имане. френска
Не можеш да задоволиш цял свят и баща си. френска

МОРАЛ. МОРАЛНИ КАЧЕСТВА

Воля. Сила. Слабост

Един камък е достатъчен на петдесет гърнета. Амхарска
И мушицата е силна 6 ухото на слона. Амхарска
Малко ум е по-добре, отколкото много сила. Амхарска
Силният и на другите придава сила, слабият и другите
отслабва. Амхарска
Със слабия се съветвай, със силния върви в бой. Амхарска

250
Бурята събаря дъбовете, а тръстиката може да устои.
Английска
Силата изпреварва правдата. Английска
Силният човек и водопадът сами си пробиват път.
Английска
Оплакването е силата на слабия. Арабска'
С бедуин не се надбягвай. Арабска
Дори мишката да имаше ръст на крава, пак би била роб на
котката. Ашанти
Кучето няма да спре слона. Гереро
Пиленцето няма никакви права пред ястреба. Еве
Росата не може да съперничи на слънцето. Зулу
Слонът ще убие мнозина, преди да падне. Зулу
Където е силата, там и законът е безсилен. Латвийска
Ако конят си знаеше силата, никой не би го яхнал.
Литовска
Джунглата е по-силна от слона. Малагасийска
Заекът заповядва на слона. Мозамбикска
Слабото гърне троши силните. Мозамбикска
Най-силен няма, винаги ще се намери по-силен. Немска
Силата не е право. Немска
Силата още не е всичко. Немска
Когато се преместват планините, склоновете се разру-
шават. Ника
Ако волята ти е твърда като стомана, винаги ще си по-
стигаш целта. Руска
Ако не е по силите на един, бий се за двама. Руска
Бдин силен удар ще направи повече от десет слаби. Руска
За мишката по-силен звяр от котката няма. Руска
Заекът се разсърдил на планината, а планината дори не
разбрала. Руска
За силния безсилният е винаги виновен. Руска
И силата отстъпва на ума. Руска
Където е тънко, там се къса. Руска'
Лошо е, когато сила живее без ум, но не е хубаво и когато
умът е без сила. Руска
На хилаво дърво и козите се качват. Руска

251
Сила без ум е бреме. Руска
Силен е този, който владее себе си. Руска
Силното дърво дълго расте. Руска
Твърдостта на духа краси човека. Руска
Толкова е здрав, че дърво да стисне, вода ще пусне. Руска'
Укрепне ли човек — по-здрав е от камък, отслабне ли —
по-слаб е от вода. Руска
Хилавото теле и посред лято зъзне. Руска
Докато имаш сила — работи, докато имаш зъби — дъвчи.
Татарска
И най-слабата камила винаги може да носи товара на едно
магаре. Татарска
Слабият човек и от прашинка ще заболее. Татарска
И силните гният в земята. финска
На силния и къщата се държи, на слабия и гащите се свли-
чат. финска
Силата на орела е в ноктите. финска
Глиненото гърне срещу желязното. финска
Големите риби изяждат малките. Френска
Доводът на най-силния е винаги най-добрият. Френска
Където господствува силата, там разумът няма място.
френска
Не в силата е правдата. френска
Сила и ум правят щастие. френска'
Силата мълчи, слабостта крещи. френска*
Силен е, който поваля, но по-силен е, който изправя.
френска

Смелост. Страхливост. Храброст

Лисицата ще хванеш с хитрост, вълка — с мъжество.
Албанска
Ако човек, отивайки на бой, мисли за смъртта, той не
може да бъде храбър. Арабска
Смелостта е половин щастие. Башкирска
Страхът е нищо, мъжеството — всичко. Зулу
Смелостта води към всичко. Италианска

252
Малодушие е да лежиш, ако можеш да се вдигнеш.
Латинска
Смелият побеждава опасността, преди да я е изпитал.
Латинска
Трябва да се бои от мнозина този, от когото мнозина се
боят. Латинска
Смелостта не е всичко — колкото и да е смел чо . два-
ма смели са по-добре. Macau
От смелия и смъртта се бои. Молдавска
Където няма опасност, всички са храбреци. Немска
Погледът на смелия е по-силен от меча на страхливия.
Немска
Ако щикът е къс, не е беда — направи крачка напред и ще
достигнеш. Руска
В боя побеждава само онзи, който не се бои да загине.
Руска
В съдбата, както и в борбата, печели смелият. Руска
Всеки храбрец е храбър по своему. Руска
Животът е даден за мъжествени дела. Руска
Който не се бои от смъртта, той не умира. Руска
Ловкостта умножава мъжеството. Руска
Мъжеството създава победителите. Руска
Паднеш ли като герой — ще те вдигнат, паднеш ли като
страхливец — ще те смачкат. Руска
Побеждава не множеството, а храбростта. Руска
Смелият не брои враговете. Руска
Смелият сам си създава слава. Руска
Смелостта е половин победа. Руска
Смелостта облича сърцето 6 броня. Руска
Смъртта бяга от щика на храбрия. Руска
Сто малодушни не могат да заменят един храбър. Руска
Страхливият загива, храбрият побеждава. Руска
Успехът винаги оправдава смелостта. Руска
Храбрият е господар в боя. Руска
Храброст след боя грош не струва. Руска
Храбростта е сестра на победата. Руска
Чиято е храбростта, негова е и победата. Руска

253
Който се блъска, се наранява. френска
На храбрия не му трябва дълга шпага. френска

Предвидливост. Предпазливост.
Съобразителност
Наобядва ли се? Приготви си вечеря! Албанска
Ако не знаеш къде е изходът, не влизай. Амхарска'
Ако пътем си завържеш пояса, пътем ще се развърже.
Амхарска
Мишка с две дупки не загива. Амхарска'
Шията служи, за да се оглеждаш. Амхарска
Което най-малко очакваш, най-често се случва. Английска
Който ходи бос, не бива да посажда тръни. Английска
Лошо затворено, лошо запазено. Англ ийска
Не поръчвай на вълка да ти пази овена. Английска
Не слагай всички яйца в една кошница. Английска
Преди да скочиш, измери с око. Английска
Унция предпазливост не е по-лоша от фунт учение.
Английска
Запасите за двама ще стигнат и за трима. Арабска
Който мисли за последствията, отклонява бедата от се-
бе си. > Арабска
Който няма оръжие, не воюва. Арабска
Който се грее на огъня, трябва да помни, че той гори.
Арабска
Котката се храни с това, което не е скрито. Арабска
Остави глътка и за утре. Арабска
Скритият камък троши плуга. Арабска
Звярът няма да си покаже зъбите, ако не се готви да за-
хапе. Ашанти
Никой не пробва дълбочината на реката с двата крака
едновременно. Ашанти'
Пръчка, която може да извади око, се отчупва, а не се за-
остря. Ашанти
Излишната предпазливост естрахливост. Башкирска
Погледни напред веднаж, огледй се петпъти. Башкирска

254
Ако някой стъпва върху следата на змия, то е, защото
самата змия не е вече там. Волоф
Беда, за която знаеш отрано, не може да ти навреди. Га
Дивият глиган излиза от дупката си не в деня, когато ло-
вецът тръгва на лов. Гереро
Козата не ходи около вратата на леопарда. Еве
Змия не се бие, ако не се вижда главата й. Зулу
Понякога гърми и от ясно небе. Латинска*
Врата без катинар изкушава дори и светец. Испанска
Леопардът, дори и да спи, краят на опашката му не спи.
Конго
Невнимателният юноша може да умре по-рано от болния
старец. Малагасийска
Когато чакалът влиза в дупка, си свива опашката.
Мозамбикска
Бият самара — да се сеща магарето. Немска*
Вниманието е по-скъпо от злато. Немска
Където няма внимание, там никаква мъдрост няма да по-
могне. Немска
Хвали морето, но стой на сушата. Немска
Ако знаеше къде ще паднеш, слама би си постлал. Руска
Бдителността е най-добрата застава. Руска
Гледай под краката си: ако нищо не намериш, поне главата
няма да си строшиш. Руска
Готви шейната през лятото, а каруцата през зимата.
Руска
Да видиш е лесно, да предвидиш — трудно. Руска
Добрата квачка с едното око вижда зърното, а с другото
— ястреба. Руска
Добре е да гледаш гребците от брега. Руска
Който два пъти се огледа, нищо няма да загуби. Руска
Където не гледат далече, там бедата е близо. Руска
Лови така, че и сам да можеш да се измъкнеш. Руска
Малката непредвидливост води до голяма грешка. Руска
Не вярвай на морската тишина: морето е тихо, докато
стоиш на брега. Руска
Пази се от бедите, докато ги няма. Руска

255
Пилетата се броят наесен. Руска'
Предпазливият и бог го пази. Руска
Предпазливостта е майка на мъдростта. Руска
Предпазливостта не причинява главоболие. Руска
Предпазливостта е първата похвала. Руска
Садиш ли градина, прави ограда. Руска
Седем пъти премери, веднаж отрежи. Руска
Храбростта превзема градовете, а бдителността ги пази.
Руска
Щастието е по-скъпо от богатството, съобрази-
телността и двете ще надхитри. Руска
Кръпката винаги трябва ,да бъде по-голяма от дупката.
Руска
Ключа от курника не окачвай на врата на лисицата. Руска
Който има резервен кон, не се изморява. Руска
Не мисли, че конят няма да те ритне, а кучето няма да
те ухапе. Татарска
Неочакваният камък троши глава» <а. Татарска
Умният човек няма да стъпи, преди да погледне. Татарска
Вълкът яде и броените овце. френска*
Който отдалече предвижда, отблизо се радва. френска
Предпазливостта е майка на сигуоността. френска
Видиш ли, че гори брадата на бр >т ти, намокри своята с
вода. Хауса
За утрешната каша трябва да миеш гърнето днес. Хауса

Търпение. Привързаност
Дърво изсъхва, камък се разпада, а човек понася всичко.
Албанска
Когато не се бърза, от яйцето излиза пиле. Амхарска
Да търпиш снизходително, не означава да се примириш.
Английска
Избързаш ли, даром ще си изгубиш времето. Английска
Което не може да се излекува, трябва да се търпи.
Английска
Който се катери прибързано, пада внезапно. Английска

256
Konier, който наблюдават, не завира. Английска
Приб ьрзаносгпта чеслго създава прегради. Английска
I ърп?;нието е мехлем, който е добър за всички рани.
Английска
I ърпението е цвете, К» >ето не расте във всякг градина.
Английска
Искаш ли мед, дочакай Сссъчните пити. Арабска
Неизвестността ? мна.о по-тягостна от търпението.
Арабска
Никому не харесва д<* търпи Арабска
След привързаността следва разкаяние. Арабска
Оборът подготвили, а» кравите още ги няма. Арабска
Не засипвай стария кладенец, преди да си изкопал нов.
Латвийска
Постоянството е осно» За на добродетелите. Латинска
I ърпението е пристанище на нещастните. Латинска
Бсже, не давай на човек а толкова, колкото може да из-
търпи. I Молдавска
Който нямс търпение, ис яде зряло грозде. Молдавска
Търпението е добро таД където е нужно. Молдавска
Ако твърде рано извадши въдицата, никога няма да хва-
неш риба. | Молдавска
Козто дълго зрее, става ^убзво. Немска
Между „е" и „изглежда" и»ма голяма разлика. Немска
Рим не е построен за един igen. Немска
С време и търпение от ст/еблото на конопа се получава
риза. | Немска
Силата расте в градината! на търпението. Немска
Всичко идва навреме за moiiu, който умее да чака. Руска
Да чакаш, значи силно да желаеш. Руска
Койтс чака с нетърпение, ч ака дълго, който чака с търпе-
ние — по-малко. > Руска
Не бързай, коза, всички вълци са твои. Руска
Няма нищо по-силно от вромето и търпението. Руска
По-добре вок да търпиш, О1Т^лолкото сега да умреш. Руска
По-добре сам да търпиш, оп)|к<олкото да причиниш беда
другиму. I: Руска
!
17 Мъдростта на народите 257
Скоростта е нужна, привързаността е вредна. Руска
Търпи, казак, агпаман ще станеш. Руска
Увереност планина повдига. Руска
Който чака, ще дочака. Сръбска
Търпението е ключ към щастието. Суахили
С въдица хваща риба онзи, който ум ее да чака. финска
Всичко се увенчава с успех, ако знае» и да чакаш. френска
Всичко става с време. френска
Две уверености са по-добре от еднг;. френска
Жълъдът не става дъб за един ден.
Искаш ли яйца, трябва да изтърпиш к ^дкудякането на ко-
кошката. френска
Привързаността е най-големият враг на истинската ак-
тивност. френска
Трябва да оставиш вятъра да се нав.илнее над покривите.
френска
Трябва да оставиш да изтече вода'та. , френска
Трябва да почакаш да узрее крушаг ia, за да я обереш.
френска
Трябва да си или чук, или наковаг-н^я. френска*
Търпението довежда всичко до же^лания край. френска
Търпението е горчиво, но плод.ъгг/ му е сладък. френска
Всичко, което*е строшено, е пра/вено без търпение. Хауса
Търпеливият човек е богат. Хауса
Участ на живота е търпен ие, з/ащото враговете са пове-
че от приятелите. Хауса
От дълго търпение и камъкът с ре пука. Чувашка

Упоритост. Постоянс/тво. Твърдоглавие.

Небреж ност
С инат-вол е по-добре да се ра. зговаря с лопата. Амхарска
Старанието е нзй-добрата доб родетел. Арабска
Ако си плюл, не изтривай. | Гагаузка
Небрежният прави два пъти. Калмицка
Позорна е загубата, причинена, от небрежност. Латинска
Прилежанието обогатява. Латинска

258
Милко по малко далече се отива. Мозамбикска
Назад се връща само глупакът. Мозамбикска
Дървото не се поваля с един удар. Молдавска*
Усърдие без знание е като огън без вода. Немска
Гвърдо против твърдо никога не е било добро. Немска
Гърбав и упорит не можещ да поправиш. Руска
Гърбавия гробът ще го изправи. Руска *
Прекрачил ли си с предните крака, прекрачи и със задните.
Руска
Пътят назад е гибелен. Руска
С упорит и с пиян не можеш да се разбереш. Руска
Упорството е порок на слабия ум. Руска
Ако много обтегнеш лъка, стрелата се отклонява, френска
Водата, която пада капка по капка, издълбава камъка.
френска
Дребнавият ум поражда инат. френска
Който не се уморява, стига до целта. френска
На упорито магаре — твърд остен. френска
Отива се далече стъпка по стъпка. френска
Птицата прави гнездото си малко по малко. френска
Ризницата се прави бримка по бримка. френска
С настойчивост може и с игла кладенец да се изкопае.
Хауса

Опасност. Страхливост. Малодушие. Риск

Ако не бяха вълните, морето съвсем не би било страшно.
Аканска
За военни дела не се съветвай със страхливец Амхарска
Мишката дори пред смъртта си чувствува миризмата на
котката. Амхарска
Страхливото куче лае, когато хиената се е скрила.
Амхарска
Този, който сам побегне, никой няма да го надмине.
Амхарска
Да не рискуваш нищо, значи да нямаш нищо. Английска*
Добрата наковалня не се бои от чука. Английска*

259
Който знае за приближаващата се опасност, той я е из-
бягнал. Английска
Който се бои от теб 6 твое присъствие, ще те ненавиж-
да в твое отсъствие Английска
Който се колебае, загива. Английска
Преди да скочиш, пог/\едни, но скочил ли си, не се обръщай.
Английска
Рискувал ли си пени, рискувай фунт. Английска
Давещият се не се бои от дъжда. Арабска'
Който не е оседлал страха, няма да постигне желанията
си. Арабска
Котка от пор не се бои. Арабска
От незаредена пушка двойно се страхуват. Арабска
Самият страх премахва болката. Арабска
Нерешителният не познава успех. Башкирска
От страхливец далече бягай. Башкирска
Когато леспардът го няма вкъщи, господаруват цивети-
те’. Га'
Не плаши вълка с овча кожа. Гагаузка
Змията убиват с тоягата, която се намери под ръка.
Дзаламо
Леопардът никога не спи там, където спи козелът. Зулу
Който е убил змия, трябва да се страхува не по-малко,
отколкото самата змия. Идома
Козата умее да бяга, когато я гони вълк. Италианска
Който се страхува, увеличава храбростта на противника
си. Италианска
Който твърде много рискува, нищо не постига.
Италианска
Шпагата на страхливеца няма нито дръжка, нито острие.
Италианска
Лошо е това решение, което не може да се промени.
Латинска
Най-лоша е скритата опасност. Латинска
Никога опасността не се побеждава без опасност.
Латинска
Повечето хора са добри от страх, не от добродетел.
Латинска
260
Птицата може да забрави капана, но капанът не забравя
птицата. Малагасийска
Който не рискува, не печели. Немска*
Викът прави вълка по-голям, отколкото е. Немска
Общата опасност сближава хората. Немска
Страхът има големи очи. Немска'
Ако те гони слон, ще се покатериш и на бодливо дърво.
Нянг
Брод до коляно, страх до гърло. Руска
В страха няма спасение. Руска
Докато разсъдливият разсъждава, решителният свършва
работа. Руска
За страхливия всичко сиво е вълк. Руска
За страхливия най-силен е онзи, от когото той се бои.
Руска
Когато страхът идва, победата си отива. Руска
Който се бои от морето, да си стои в локвата. Руска
Който сее паника, помага на врага. Руска
Който се е уплашил, той е предал. Руска
Където е страхът, там е и крахът. Руска
Лошият ястреб служи за храна на свраката. Руска
Магарето знаело седем начина за плуване: като видяло во-
дата, забравило всичките. Руска
Над страхливия плачат на шега, а се смеят сериозно.
Руска
Намислил ли си, не премисляй. Руска
Не позволявай на смелостта да отиде в петите ти: там
тя е по-лоша от гвоздей. Руска
Няма опасност там, където не се плашат от нея. Руска
От боя се плаши само глиненото гърне. Руска
От паниката до измяната има една крачка. Руска
По-добре да бъдеш мъртъв герой, отколкото жив страх-
ливец. Руска
По-добре да вървиш срещу опасността, отколкото да я
чакаш на място. Руска
По-добре вдовица на герой, отколкото съпруга на страх-
ливец. Руска

261
Решителността премахва опасността. Руска
Рискът е благородно дело. Руска
Смъртта на един страхливец е назидание за друг. Руска
Срамежливият се изчервява, страхливият побледнява.
Руска
Страхливецът се плаши от сянката си. Руска
Страхливецът и на предния край е със задни мисли. Руска
Страхливецът умира хиляди пъти, героят — само веднъж.
Руска
Страхливците се заплашват, храбрите се сражават. Руска
Страхливецът не обича живота, той само се страхува да
не го загуби. Руска
Страхливите пеят, за да скрият страха си. Руска
Страхове много, а животът е един. Руска
Страхът отнема силата. Руска
Страхът е по-ужасен от смъртта. Руска
Кажеш ли „чуш", всички магарета вдигат уши. Сомали
Огънят уби баща ти и все пак ти не се страхуваш да се
грееш от него. Сото
Колкото е по-малко кучето, толкова по-силно лае. Сръбска
Когато котките си отидат, управляват плъховете.
Суахили
Кучето от кучешки зъб се бои. Татарска
Който се бои от вълка, няма да събере стадо. Татарска
Който се бои от огъня, бяга и от дима Татарска
Който се бои от врабци, да не сее просо. Татарска
Решителността е спътник на истинския мъж. Татарска
Добрият кон от виелица не се бои. финска
Страхливецът е храбър на думи.- финска
Винаги рисуват вълка по-голям, отколкото е в действи-
телност. Френска
Дяволът не е толкова черен, колкото изглежда. френска
Който има сламен задник, се страхува от огъня. френска
Лисицата е хваната, пуснете кокошките. френска
На страхливо куче не можеш да покажеш вълка. френска
Страхът има бързи крака. Френска
Страхът има криле. Френска

262
Страхът увеличава нещата. френска
Когато го нямг леопардът, жабите се качват на банани-
те. | Хайя
От разбойници 'се бои, който носи товар. Хауса
Очи, видели царя, не се страхуват от сановника. Хауса
I

, Заплаха. Закана
Да размахваш с/абя и да се сражаваш са две различни неща.
I Английска
Щом много ла<^, не хапе. Английска*
Удар, който з Сплашват да нанесат, рядко нанасят.
Английска
Не всяко куче хапе, но всяко лае. Белоруска
Много хора, които са били заплашвани, са останали невре-
дими. Испанска
Беззъбият не може да ухапе. Молдавска
Който дълго за плашва, няма да те убие. Немска
Който не може да хапе, не трябва да си показва зъбите.
Немска*
Койтю няма ръка, няма да стисне юмрук. Немска
Добре е да заплашваш този, който се бои от заплахи.
Руска
Не плаши попа от църквата, той от нея сит живее. Руска
Заплахите ти не ме плашат, ласките ти не ми трябват.
Руска
Който вдига иай-много шум, няма да ти навреди. Френска

ОБЩОфИЛОСОфСКИ ПОНЯТИЯ

Антагонизъм
Водата и огънят имат различни цели. Аканска
Захарта не оставят на съхранение при мравките.
Амхарска
Масло 6 мях от куче не се пази. Амхарска

263
Огън и барут не спят заедно. I < Ашанти'
Свинята не се дава на хиената да я пази. / Га
Огънят и водата не са роднини. | Гурснсе'
Не поверявай детето на леопард. ДЖага
Леопардите ловят антилопи, антилопите не ловят лео-
парди. I Еве
Мишката не ходи заедно с котката. I Еве
В краал' с свце чакал не се държи. I Зулу
Леопардът не може да спи с козела. t Зулу’
Змия и жаба в една дупка не спят. \ Конго
Когато котката си отиде, мишките излиза да се ргз-
тъпчат. Конго’
Коза, попадна, з в корема на леопард, няма д^ излезе
оттам. Кунду
Където има котка, мишки не се разхождат. Малагасийска
Ястребът и гълъбът не могат да бъдат другари.
Малагасийска’
фъстъкът и мишката не стоят добре един срещу др(уг.
Мозамбикска
Нима стопанинът кани слона на своята разорана нива
«
Нянг
Никой не праща леопарда да донесе козата. Нянг
Изпратих дъжда да донесе огън, а той отишъл и го изга-
сил. Овамбо
Ловците на костенурки мбеу нл ia да отминат термит-
ника1. Овамбо
Ако агнетата тръгнат с хиените, няма да дфживеят до
зрялост. фулбе
Козата не есъперник на хиенапг??. Хауса
Мишката играе,когато котката я няма вкъщи. Хауса
В храсталака, където има вълци, за козата живот няма.
. Чувашка

1 Костенурката мбеу се храни с термити и често я намиран»

там.

264
 Голямо малко
Дребното магаре до старост е магаренце. Амхарска
Малък плуг може да изоре голяма нива. Амхарска
фиданките, като порастват, се превръщат в дървета.
Амхарска
В малката лъжица не се побира толкова масло, колкото в
похлупака на гърнето. Анангска
По-добре малък огън, който ще ни сгрее, отколкото го-
лям, който ще ни изгори. Английска
Големият залък засяда 6 гърлото. Арабска
С голямо гребло мед от хралупата не можеш да извадиш.
Бапеди
Малкият човек не може да вдигне на главата на другите
тежък товар. Бауле
От дребната работа голяма няма да направиш. Вак
Голям е баобабът, но и той е израснал от малка семчица.
Волоф
Колкото и да пие птицата, никога няма да изпие колкото
слона. Волоф
Милка е змията, но отровна. Волоф
Малка е пчелата, но медът й е сладък. Гагаузка
Лъжичката е мплка, но именно тя изважда брашно от съ-
да. Гуренсе
Отдито се взмат малките неща, оттам се всемат и го-
леми тн. ДЖабо
Малката лодка неносивести отдалече. Дуала
Малкият риболовен кош не се поставяна средата на река-
та. Дуала
Малкият трън не вреди на слона. Дуала
Гора, която е устояла на голям пожар, няма да устои на
ходцо’. Еве
Малката игла шие голяма кърпа. Еве
Малката пръчица запалва голям степен пожар. Еве
Рибата-таралеж казала: „Ако ме глътне крокодил, няма да
плаче моята майка, а майката на крокодила.“ Еве

265
Слонът казва: „Дори да съм много слаб, не могат да ме
отнесат в кошница." Ебе
Понякога трънът слон убива. Зулу'
Малката искра е причина за голям пожар. Иватани
На малка лодка по голямо езеро не се плава. Карелска
Малкото цвете няма аромат. Кикуйо
Понякога на голям път извеждат едва забележими пътеч-
ки. Кикуйо
Врабецът прогонил слона. Кирунди
Дребната антилопа убила леопард. Кози
Малкият не рядко убива големия. Кози
Малкият ручей помага на големия да се напълни. Кози
Лосът е голям, но и той се спъва. Коми
Малкият корояд дървото пробива. Коми
От горящата тресчица селото изгаря. Коми
Не казвай, че тази змия е малка — нали все пак е змия.
Конго
Съвсем малката птичка спасила голямата. Конго
Атласното дърво, макар и голямо, за дърва не става.
Кунду
В малката сушилня слон не можеш да изсушиш. Кунду
Дреболията често прераства в голяма работа. Кунду
Малкото копие може да убие човека. Кунду
Нож, с който са нарязвали слон, реже и кокошка. Кунду
Ще изгубиш големите работи, ако не умееш да пазиш мал-
кото. Латинска
На таралежа очите са малки, но добре виждат.
Малагасийска
Личинката на макароа е много малка, но прояжда дървото
кахикотеа. Маори
Макар че клинът е малък, с него може да се разбие на
трески дървото тотара. Маори
Малкото дете ще стане голямо,малката тесла винаги ще
остане малка. Маори
Когато се открива малкото, тогава се открива и голямо-
то. Macau
Ако бяга малката газела, бяга иголямата. Нанди

266
От малката тенджера яденето изкипява. Нгбака
Голямата вещ не шуми. Ндебеле
Големите дървета дават повече сянка, отколкото плодо-
ве. Немска
Голяма птица, голямо гнездо. Немска
И малкият звънец звъни. Немска
И от малкия извор може да се утоли жаждата. Немска
Малки причини, големи последствия. Немска
Малките дупки пълнят кораба с вода. Немска*
Малките мухи хапят и големи хора. Немска
Малките ручеи вдигат голям шум. Немска
Малкият дъжд укротява големи ветрове. Немска
Малък камък на пътя обръща голяма каруца. Немска
Работата не е вголемината,иначе магарето би надбягало
заека. Немска
Голямата рекасе образуваот малки ручеи. Нянг
Късче стебло от цекер" може да развали голям котел с ка-
ша. Нянг
Ако нямаш фиданки, няма да имаш и зърно; ако нямаш те-
лета, няма да имаш и говеда. Овамбо
I олямото гърне трудно се чисти. Овамбо
Мнлката антилопа не боде бика. Овамбо
Малката главня изгаря гората. Овамбо
Малката жаба издава голямата. Овамбо
Малките жаби квакат по-добре от големите. Овамбо
Малкита термити разрушават покрива. Овамбо
От малко облаче вода няма да дочакаш. Овабмо
И малките клонки могат де накарат гърнето да заври.
Палауанска
Бъди голям, но слушай малките. Руска
В малък съд всичко изглежда по-голямо. Руска
В тъмна нощ и малкият огън свети надалече. Руска
Голямата риба гълта малката цяла. Руска
Не гони голямото, ще изгубиш малкото. Руска
Не е голям червеят — голяма е вредата от него. Руска
От голямото магаре няма да излезе слон. Руска
По-добре малка рибка, отколкото голяма хлебарка. Руска

267
3 голямото има нещо малко, 6 малкото — нещо голямо.
Сото
Храстът роколо е малък, но хубаво мирише. Сото
Големият пожар замочва от малък огън. Сръбска
В голямото гърне винаги има загоряло място. Суахили
И жабата може да размъти водата, когато слонът поиска
да пие. Суахили
Слоновете играят — тревата страда. Суахили
Малкия кон хвали, големия впрягай. Татарска
Заекът заповядва на слона. Тхонга
И малкият отваря цялата врата. финска
На малка дупка — малък гвоздей. френска
На малка птичка — малко гнездо. Френска
Ако презираш дребните, настъпи скорпион и веднага ще
разбереш грешката си. фулбе
И прашинката, попаднала в окото, причинява болка. Хайя
Само с големи цепеници огън няма да запалиш. Хайя

Еднакво. Различно
Всяко поколение играе със своето поколение. Арабска
Птицата се лови с помощта на птица. Арабска
Вълк вълк не хапе. Латинска
Гарван гарвану око не вади. Латинска
Гвоздеят гвоздей избива. Латинска
Желязото се остри с желязо. Латинска
Магаре магаре чеше. Латинска
Равно с равно се сравнява. Латинска
Ръка ръката мие. Латинска
Каквото е ведрото, такъв е и похлупакът. френска'
Има вързопи и вързопи. Френска
Приличащият на тебе още не си ти. Хауса

Много — малко.
Заменяемост — незаменяемост
Ако се прави „едва-едва" много пъти, то нараства.
Аканска

268
 Празен кладенец с роса няма да се напълни. Арабска
Ако няма месо, и гъбите отиват 6 супата. Ашанти
'Макар че имаме много ядене, някога пак ще се свърши.
Волоф
Ако вкъщи има достатъчно храна, не ходят да изравят
ямс*. Га
Никой не носи златни украшения в дома на Аматше’. Га
Мъничко е пс-добре от нищо. Гуренс?'
Богатият улов разваля мрежата. Дуала
За един ден слонът няма да изгние. Дуала
Където живеят много хора, един човек от глад няма да
умре. Дуала
Изобилието от месо не разваля супата. Еве
Когато има стотица, не се пита за десетица. Еве
Три „много" и три „малко" погубват човека: много да го-
вориш и малко да знаеш, много да харчиш и малко да
имаш, много да си въобразяваш и малко да струваш.
Испанска
Много ръце, които от една паница ядат, се ненавиждат
една друга. Кикуйо
Не гледай, че има само едно зърно боб: след време то ще
напълни цяла паница. Кози
Гдин удар по тъпана няма да му скъса кожата. Кунду
Малко, ама манука*. Маопи
Капи» орис» с мед и мляко: колкото е повече, толкова по-
доПрн, Малагасийска
Коипто пасеш сто овце, една може да се загуби.
'Малагасийска
Щипка прах може да размъти гърне чиста вода.
Малагасийска
Ако нямаш кон, тръгни на магаре. Немска'
Веднаж е все едно нито веднаж. Немска
Малко, но хубаво. Немска
Ако свободно течащата струя не е напълнила съда, може
ли да го напълни капеща вода. Нзема
Видиш ли капка дъжд, знаеш, че започва да вали. Нянг
За една нощ месото не се вмисирва. Нянг

269
Малко и още малко — така може да се направи голямо не-
що. Нянг
Слонът има повече месо, отколкото другите животни.
Нянг
Ако на нивата има много лук, той е горчив. Овамбо
Многото произлиза от малкото. Овамбо
По-добре да лежиш на малка кожа, отколкото на голата
земя. Овамбо
Струйка вода е по-добре, отколкото нищо. Овамбо
Може и да е с малко, но пък е куркума*. Самоа
Лекарството не помага с количеството си. Сото
Многото ръце развалят меда. Сото
Една искра е достатъчна, за да запали голям пожар.
френска ’
Като няма дроздове, ще ядем косове. френска
Ако направиш твърде много, за да получиш нещо, ще го
загубиш. Фулбе
Ако в гърнето се напъха твърде много тиква, то се тро-
ши. Хайя

Причина. Следствие. Относителност

За мишката — смърт, за котката смях. Амхарска*
Едно нещо влачи след себе си друго. Бапеди
Ако дървото не боледува, по него не растат гъби. Дуала
И там, където петелът не пее, денят пак настъпва. Зулу*
Всичко си има причина. . Кикуйо
Нищо не цъфти вечно. Латинска
Събитията следват едно след друго като дните. Macau
Каквото месото, такава и супата. Немска
Ако станеш по-рано сутринта, няма да се съмне по-рано.
френска

Умереност. Мяра
Вратата правят според ръста си. Амхарска
Завържи чувала, преди да се е напълнил. Английска*

270
Облекчи товара на кораба и той ще заплува. Арабска
Стълбата се изкачва стъпало по стъпало. Арабска
Където не може да мине стрела, не размахвай сабя.
Башкирска

Не бъди по-солен от солта и по-сладък от меда. Башкирска

От една овца две кожи не одират. Гагаузка
Гигантската боа гълта всичко, но не и бодливец. Еве
Орехът на кдлата, ако дълго остава в устата, губи вкуса
си. Кози
Макар че солта е вкусна, когато в супата е твърде много,
тя е безвкусна. Кунду
Ако към сладкото непрекъснато се добавя сладост, то ще
престане да е сладко. Ламу

Всичко, което е насипано свръх мярата, се разсипва. Ламу

Излишното вреди. Латинска
Прекалено опънатият лък се къса. Латвийска
По-добре по-малко хубаво, отколкото много лошо.
Молдавска

Слагай в устата си толкова, колкото можеш да преглът-

HflUI, Молдавска
IJt.nko нищо с мярката си. Немска
Ум11|)(Н1<>сттн « най-доброто лекарство. Немска
К<инпо а прекомерно, не е полезно. Полска
И медът е сладък с мярка. Руска
Ползувайте, но не злоупотребявайте. Руска
Надсолено, пресолено — все едно. Руска
Свръх сила и конят не скача. Руска
Свръх мярка — без мярка. Сръбска
На един кон два хамута не слагат. Татарска
Всичко, което е прекалено, не е трайно. Френска
Крайността във всичко е недостатък. френска
На преситен стомах черешите са горчиви. френска
Ако искаш нещо да премериш, иди при човек, който има
мярка. Хауса

271
 форма — съдържание
Даже и най-доброто гърне не дава масло. Квели
Комуто принадлежи вътрешната част на дома, нему при-
надлежи и външната. Йоруба
Според крака и цървула. Коми
Лицето виждаш, но сърцето — не. Крио
Щом е твърдо, значи е камък. Кунду
Възелът на стъблото може да се види, възелът на сърце-
то — не. Маори
И за твърде старо дърво може да се каже със сигурност,
че кората му е отвън, а сърцевината — вътре. Маори
Черен отвън, но бял отвътре. Маори
Краалът е красив само отвън. Ндебеле
Не всеки камък е скъпоценен. Немска
Месото не е по-добро от гърнето. Овамбо
Не всичко, което блести, е злато. Португалска'
Не всичко, което се маже, е масло. Сръбска
Не показвай с лицето си това, което имаш в сърцето си.
Суахили
Хубавият град се познава по покрайнините. Татарска
Калебасът”, пълен с мазнина, ще познаеш по гърловината
му. Тсонга
По-добре половин яйце, отколкото цяла черупка, но праз-
на. фламандска'
Какъвто ножът, такава и ножницата. френска'
От торбата можеш да извадиш само това, което е въ-
тре в нея. френска
От чувал с въглища не може да излезе бяло брашно.
френска
Избраното от теб най-красиво зърно кафе е празно. Хайя

Част — цяло
Ако гори окото, огънят преминава в главата. Аканска
Палмата се състои от тридесет и девет части и макар
че пренебрегваш някои, другите ядеш. Аканска

272
Макар че рогата израстват по-късно от ушите, те са по-
големи от тях. Амхарска
Удариш си носа, заплаче окото. Амхарска"
Както и да си тръска магарето главата, от ушите си ня-
ма да се отърве. Волоф
Ястребът изяжда птицата заедно с перата. Геpepo
Силата на жабата е в задните й крака. Гуренсе
Гората е пълна с дървета. Дуала
Нима маймуната забравя опашката си. Дуала
Ако изгарят дървото, заедно с него изгарят и върха му.
Еве
Дали ще гори изсечената гора добре, се вижда от първото
запалено дърво. Еве
Никой с уродливо лице не може да отиде в друг град и
там да го смени с чуждо. Еве
Спи ли коремът* — спи човекът. Еве
Носът на кучето е винаги хладен. Ибо
Няма хълм без връх. Кирунди'
Ако е наранен коремът, страдат и червата. Кози
Нокътят не може да се отчупи от пръста. Кози*
Ако видиш човката, ще видиш и самата кокошка. Конго
Лианът не расте без корен. Конго
Ушите, дори и да растат, няма да станат по-големи от
главата. Конго
Ако нямаш макак*, достави си поне опашката й. Крио
Ако човок е голям, и главата му е голяма. Кунду
Колкото и да слабее човек, главата му не слабее. Кунду
Краката първи чувствуват планината. Кунду
От един болен пръст цялата ръка може да се разболее.
Марийска
Носът не изпреварва самия човек. Macau
Лошият ствол трябва да се търпи заради дървото.
Немска
Ако си наранил пръста си, целият ти крак ще отече.
Нзема
Колкото и да храниш антилопата, краката й няма да ста-
нат дебели. Нзема

18 Мъдростта на народите 273

Стоножката има сто крака, но един от тях ако е стро-
шен, тя не може да ходи. Нзема
На големия слон и бивните са големи. Нянг
Всички клонки на смоковницата са еднакви. Овамбо
Голямата крава се познава по копитата. Овамбо
Чукалчето не напуска хаванчето, бъркалката — гърнето.
Овамбо
Болката на кутрето чувствува цялото тяло. Себуано
На сладките плодове кората обикновено е горчива. Себуано
Ако загиват корените, съхне и дървото. Суахили
Талантливи уши растат на талантлива глава. фулбе
 НЕПОЗНАТИ ДУМИ, ОЗНАЧЕНИ СЪС
ЗВЕЗДИЧКА В ТЕКСТА НА ПОСЛОВИЦИТЕ

Аматше — легендарен богаташ.

Аметса — дърво с хубави плодове.
Атитса — дърво с лоши плодове.
Атро — вид коприва.
Г умно — равно и изгладено кръгообразно място за въ-
ршитба с добитък. Казва се още и харман.
Даман — дребно млекопитаещо.
Дармоед — готован, търтей, безделник.
Дза — вид коприва.
Калебас — съд, направен от твърдата обвивка на някои
плодове или от кората на някои тропически дър-
вета.
Каня — вид птица.
Капистра — оглавник за вол или бивол с повод от желязна
верига.
Катък — подсирено мляко, запазено в мях.
Коури — дребно мекотело с красива раковина, служеща
за разменно средство.
Краб — десетокрак морски рак с къса опашка; среща се
и по реките.
Крппл ногритянско или хотентотско селище във вид
нп окръжност, на което вътрешната част служи
за прибиране на добитъка.
Корем — според представите на някои африкански пле-
мена — вместилище на разума.
Ксендз — полски католически свещеник.
Куркума — растение от семейството на джинджифила,
което в Океания се счита за свещено.

275
Макак — дребна тесноноса маймуна, която живее в Аф-
рика и Азия.
Макука — малко дърво с тройна дървесина, използувано за
изработка на оръжия.
Мангроб — гъста тропическа гора в блатисти места от
мангъл и други храсти.
Манила — от дългите, лъскави, подобни на коноп влакна
на едноименно растение — пръстени или гривни,
използувани от някои африкански народи като
разменна монета.
Молла — мохамедански съдия, учил богословие.
Мугумо — дърво с дребни плодове.
Налбантин — който поставя подкови на коне, волове и др.
Нафануа — легендарна жена, вожд на самоанците.
Ндири — тежък, дълбок дървен съд — чутура за кълцане
на захарна тръстика.
Ндура — дърво с бодли.
Негус — титла на бившия етиопски император, обик-
новено двойна: негус-негусти — цар на царете.
Нзее — малка птичка, живееща в хралупите на атлас -
ното дърво.
Плаз — дървото на шейна, което се плъзга по снега.
Смоква — дърво и плод на смокиня.
Таро — селскостопанска култура, кореноплодни.
Ходцо — изгаряне на малки купчини.
Цекер — вид трева.
Цибета — дребно млекопитаещо.
Шафран — луковично растение с жълти цветове, от които
се получава жълта боя. Прах от изсушени цве-
тове на това растение се употребява като под-
правка на ядене или за оцветяване в жълто в
сладкарството.
Ямс — кореноплодно, богато на нишесте.

276
 КРАТКИ СВЕДЕНИЯ за езиците на народите,
от които са включени пословици и поговорки1
Акански — група езици към клона кба на езиковото семейство
Нигер-конго, говорим в южните и централните райони на Гана и
югоизточните райони на-Брега на слоновата кост.
Амхарски — официален език на Етиопия, матерен език на ам-
харите, обитаващи южната част на тази страна, представляващи
1/3 от населението й. Принадлежи към кушитската група на Се-
митско-хамитското езиково семейство.
Ананг (Или: Акански) — език на един от народите на Западна
Африка, живеещ в Нигерия и Камерун. Спада към клона бенуе-конго
на езиковото семейство Нигер-конго.

1 — Бележка на редакцията: Съставителите предложиха

„Справка за езиците на народите", от които са включени посло-
вици и поговорки, въз основа на книгата на Г. А. ПЕРМЯКОВ „Пос-
ловиць! и поговорки народов Востока" (М., 1979). Рецензентът
проф. д-р Иван Дуриданов направи научно обосновани препоръки
за осъвременяване на справката с информация от по-новите спра-
вочници за езиците на земното кълбо и посочи предимно две книги:
етнодемографския справочник на С. И. БРУК „Население мира" (М.,
1980) и „Язьжи и диалекти мира. Проспект и словник" (М., 1982),
подготвен от голям колектив специалисти. Редакцията прие това
мнение нп нашия изтъкнат езиковед и основно преработи пред-
ложената от съставитолите справка, като я съобрази със съвре-
менните справочници. Там, където названието на езика съвпада
с названието на народа, не се определя като „говорим"' от този
народ, а само се сочи страната, в която той се говори. Спазена
е Постановката на съставителите да се дадат сведения само за
по-малко познатите езици.

277
 Ангаски — език на народност от Северна Нигерия. Влиза в чад-
ската група на Семитско-хамитското езиково семейство.
Ашанти — език на една от основните народности в Гана. Влиза
в групата езици акан на езиковото семейство Нигер-конго.
База (По-точно: Баса) — език на народност, живееща в Северен
Камерун. Спада към групата бенуе-конго, подгрупа банту — езици
на езиковото семейство Нигер-конго.
Ба-педи (По-точно: Се-педи) — език на един от народите на
Южна Африка, живеещ главно в ЮАР. Спада към клона бенуе-конго
на езиковото семейство Нигер-конго.
Баскийски — език, разпространен в Северна Испания и Юго-
западна франция. Не спада към никое езиково семейство.
Бауле — еизк на народ, живеещ глабно в Горна Волта и Брега
на слоновата кост — Западна Африка. Спада към групата езици
акан на езиковото семейство Нигер-конго.
Башкирски — език на един от коренните народи на Южен Урал,
живеещи главно в Баижирската автономна съветска социалисти-
ческа република. Отнася се към Тюркското езиково семейство.
Бондей (Или: Вабондей) — език на една от народностите, жи-
вееща в Танзания и Кения. Спада към клона бенуе-конго на езико-
вото семейство Нигер-конго.
Вай — език на народност от Западна Африка, живееща в Либерия
и в Сиера Леоне. Спада към групата манде на езиковото семейство
Нигер-конго.
Волоф — език на един от народите на Западна Африка, живеещ
в Гамбия и Сенегал. Спада към клона западноатлантически езици
на езиковото семейство Нигер-конго.
Га — език на една от народностите на Западна Африка. Спада
към групата гур-езици на езиковото семейство Нигер-конго.
Гагаузки — език на гагаузите, живеещи в Украинска ССР, Ру-
мъния, Молдавска ССР и Североизточна България. Спада към огуз-
ката група на Тюркското езиково семейство.
Гала — език на един от народите на Източна Африка, живеещ
в Етиопия и Кения. Спада към кушитската група на Семитско-ха-
митското езиково семейство.
Гереро (Или: ОВагереро) — език на една от народностите на

278
Южна Африка, живееща в Намибия и Южна Ангола. Спада към гру-
пата бенуе-конго на езиковото семейство Нигер-конго.
Гиняня вж. Няня.
Гиряма вж. Ника.
Гоео.(Или: /чи/Гого) — език на народността вагого от Източна
Африка, живееща в Танзания. Спада към клона бенуе-конго на ези-
ковото семейство Нигер-конго.
Гуренсе (По-точно: Гурма или Гурмантче) — език на една от
народностите на Западна Африка, живееща в североизточните
райони на Гана и в Горна Волта. Спада към групата гур на езико-
вото семейство Нигер-конго.
Дагестански — група езици от Кавказкото езиково семейство,
говорим в Дагестанска автономна съветска социалистическа ре-
публика, влизаща в състава на Руската федеративна социалис-
тическа република.
Джабо (Или: Гребо) — език на една от народностите на Нигерия.
Спада към клона ква на езиковото семейство Нигер-конго.
Джага (Или: Чага) — език на една от народностите на Източна
Африка, живееща в Танзания. Спада към клона бенуе-конго на ези-
ковото семейство Нигер-конго.
Джукун (Или: Джукум) — език на една от народностите на Ни-
герия. Спада към клона бенуе-конго на езиковото семейство Ни-
гер-конго.
Дзаламо (Или: /ки/ Зарамо) — език на една от народностите
нп Танзания. Спада към клона бенуе-конго на езиковото семейство
Нигер-конго.
Дуала език на една от народностите на Камерун. 'Спада към
клона бенуе-конго на езиковото семейство Нигер-конго.
Еве — език на един от народите на Западна Африка, живеещ в
Того, Гана и Бенин. Спада към клона ква на езиковото семейство
Нигер-конго.
Ерзя Вж. Мордовски.
Ефик (Или: Ибибио) — език на един от малките народи на Ка-
мерун и Нигерия. Спада към клона бенуе-конго на езиковото се-
мейство Нигер-конго.
Зулу (Или: Исизулу) — език на един от коренните народи на
Южна Африка — зулуси, (зулу, амазулу), живеещи 8 ЮАР, Лесото

279
и Свазиленд. Спада към клона бенуе-конго на езиковото семейство
Нигер-конго.
Ибо (Или: Игбо) — език на един от основните народи на Нигерия.
Спада към клона ква на езиковото семейство Нигер-конго.
Идиш — език на евреите, възникнал в Средновековието (X—
XII в.) върху основата/на среднонемски и западнонемски диалекти,
като има примеси на еврейски (семитски), славянски и твърде ста-
ри романски елементи. Говори се от евреите в Източна Европа
(Полша, СССР. Чехословакия и др.).
Идона (Или: Окпото) — език на една от народностите на Ни-
герия. Спада към клона ква на езиковото семейство Нигер-конго.
Ила (По-тцчно: /чи/Ила) — език на една от народностите на
Южна Африка, живееща в Замбия, Спада към клона бенуе-конго на
езиковото семейство Нигер-конго.
Илирийски — индоевропейски език, говорен в древността от
илирийците в западната част на Балканския полуостров. Днешният
албански език се счита от някои за наследник на илирийския.
Исимдебеле Вж. Ндебеле.
Йоруба — език на един от народите на Западна Африка, живеещ
в Нигерия, Бенин и др. Спада към клона ква на езиковото семейство
Нигер-конго.
Кабил (И ли: Кабилски) — говори се в планините на пограничната
област между Алжир и Тунис от 2 милиона кабили. Това е диалект
от берберската група на Семитско-хамитското езиково семей-
ство.
Калмицки — език на живеещите в Калмицката автономна съ-
ветска социалистическа република, влизаща в състава на Руската
съветска федеративна социалистическа република. Говори се и 8
Монголия. Спада към западния клон на монголските езици.
Канури — език на един от народите на Западна Африка, живеещ
в Нигерия и Нигер. Спада към сахарската група на Нило-сахарското
езиково семейство.
Карелски — спада към финската група на Угро-финското ези-
ково семейство. Това е народен език без писменост. Официален
език в Карелия е руски.
Кбйли (Или: Баквеле) — език на народност, живееща в Камерун.
Спада към клона бенуе-конго на езиковото семейство Нигер-конго.

280
 Кикуйо (Или: Акикуйо) — език на една от народностите на Ке-
ния. Спада към клона на бенуе-конго на езиковото семейство Ни-
гер-конго.
Кимбунду (По-точно: Кимбунда и още у-Мбунду) — език на на-
рода бамбунди (амбунду, амбуун, мбуни), живеещ в Ангола. Спада
към клона бенуе-конго на езиковото семейство Нигер-конго.
Кирунди (Или: Рунди и ха) — език на народа барунди, живеещ
в Бурунди, Руанда и Заир. Спада към клона бенуе-конго на езиковото
семейство Нигер-конго.
Кози (Или: Ба-коси) — език на една от народностите на Камерун.
Спада към клона бенуе-конго на езиковото семейство Нигер-конго.
Коми (Коми-зирянски и Коми-пермяцки} — език на две северни
народности от европейската част на СССР, живеещи главно в Коми
Автономна съветска социалистическа република. Влиза в перм-
г.ката подгрупа на Угро-финското езиково семейство.
Конго (Или: Киконго) — език на народа баконго, живеещ в Заир,
Конго и Северна Ангола. Спада към клона бенуе-конго на езиковото
семейство Нигер-конго.
Крио — креолски език на значителна част от градското насе-
ление на Сиера Леоне (Западна Африка). Възникнал върху основата
на опростен английски (пиджин) и местни африкански диалекти.
Кру (Или: Крао, Крумен) — език на група сродни народности,
населяващи Либерия и Брега на слоновата кост. Спада към клона
АНа ни изикоВото семейство Нигер-конго.
Кунду (Или: Локунду) език на една от народностите на Ка-
мерун Спад.ч кьм клона Оенуе конго на езиковото семейство Ни-
гер Конго.
Кхатла език на една от народностите на Южна Африка. Спа-
да към клона бенуе-конго на езиковото семейство Нигер-конго.
Лакски език на една от планинските народности на Дагес-
танска автономна съветска социалистическа република. Спада към
нахско-дагестанската група. Тъй като до днес не е рещено дали
кавказките езици образуват генетична цялост, за тях не се упот-
ребява терминът „Кавказко езиково семейство".
Ламба — език на една от народностите на Южна Африка Спада
към клона бенуе-конго на езиковото семейство Нигер-конго.
Ламу — език на жителите на едноименния остров, близо до
Кения. Диалект е на езика Суахили.
281
 Летсоа Вж. Como.
Луганда (Или: Ганда) — език на народа баганда, живеещ в Уганда.
Спада към клона бенуе-конго на езиковото семейство Нигер-конго
Малагасийски — държавен език на Демократична република
Мадагаскар (на едноименния остров). Спада към Австронезийско-
то ез.иково семейство.
Маори — език на една от народностите на Полинезия, живееща
в Нова Зеландия. Спада към Австронезийското езиково семейство.
Марийски — език на марийците, живеещи в Марийската ав-
тономна съветска социалистическа република. Влиза във волЖката
подгрупа на финската група от Угро-финското езиково семейство.
Macau — език на една от народностите на Източна Африка,
живееща в Кения и Танзания. Спада към източносуданската под-
група, шари-нилската група на Нило-сахарското езиково семейство.
Мозамбикска — пословиците и поговорките, означени с това
название, са разпространени у народите на страната Мозамбик,
в която се говорят местни езици, принадлежащи към клона бе-
нуе-конго на езиковото семейство Нигер-конго, като Макуа, Тсон-
га, Малави, Шона и др.
Мокша Вж. Мордовски.
Молдавски — официален език в Молдавската ССР. Спада към
романската група на Индоевропейското езиково семейство. Въ-
ведената азбука е основана на кирилицата.
Монго (По-точно: 1ло1монго и още /ло/нкундо) — език на един
от народите на Заир. Спада към клона бенуе-конго на езиковото
семейство Нигер-конго.
Мордовски — има два мордовски езика: Ерзя и Мокша (считани
от някои езиковеди за два диалекта на мордовски). Наричат се още
ерзянски и мокшански. Те съществуват като отделни книжовни
езици в Мордовската автономна съветска социалистическа ре-
публика. Мордовците живеят и в различни други области — от
Мордовската АССР до Далечния изток, Средна Азия и Сибир. Двата
мордовски езика спадат към финската група на Угро-финското
езиково семейство.
Нанди — език на сродни народности от Източна Африка, жи-
веещи около езерото Виктория, в Кения, Уганда и Танзания. Спада

282
към групата нилотски езици от Нило-сахарското езиково семей-
ство.
Нгбака (Или: Гбайя) — език на една от народностите от групата
серемунду, живееща в Заир и Централна Африканска Република.
Спада към клона Адамова Източна на езиковото семейство Ни-
гер-конго.
Ндау (Или: Бандауа) — език на народност от Екваториална и
Източна Африка, живееща 8 Замбия и Мозамбик. Спада към клона
бенуе-конго на езиковото семейство Нигер-конго.
Ндебеле — една от народностите на Южна Африка, живееща
в Родезия и Трансвал. Езикът й — Исиндебеле, спада към клона
бенуе-конго от езиковото семейство Нигер-конго.
Ндонга (По-точно: /очи/Ндонга) — език на народност от Ек-
ваториална Африка, живееща в Ангола. Спада към клона бенуе-конго
на езиковото семейство Нигер-конго.
Нембе (Или: Нимби и ИдЖо) — език на една от групите на народа
ижо в Западна Африка, населяващ северната част на Нигерия. Спада
към клона ква на езиковото семейство Нигер-конго.
Нзема (Или: Нземе и Нзима) — език на един от народите на
Западна Африка, живеещ в Гана, Брега на слоновата кост. Спада
към клона ква на езиковото семейство Нигер-конго.
Ника (Или: /ки/Ньика) — език на група сродни народности, жи-
веещи северно от езерото Няса в Танзания и по границите й със
Замбия. Спада към клона бенуе-конго на езиковото семейство М/-
сЗр-конго.
Нкунду (По-точно: /ло/ Нкундо и /ло/ Монго) Вж. Монго.
Нупе — език на един от народите на Западна Африка, живеещ
в Нигерия. Спада към клона ква на езиковото семейство Нигер-
конго.
Ня нг (Или: Банянги) — език на народа анянг, живеещ в Камерун.
Спада към клона бенуе-конго на езиковото семейство Нигер-конго.
Няня (Или: Няни) — език на един от народите на групата малави,
живеещи в Малави, Замбия и Мозамбик. Спада към клона бенуе-
конго на езиковото семейство Нигер-конго.
Овамбо — език на основната народност на Намибия. Спада към
клона бенуе-конго на езиковото семейство Нигер-конго.
Палауански (Или: Палау) — език на живеещите в архипелага

283
Палау — западната част на Микронезия (Океания). Спада към AG-
стронезийското семейство.
Руанда (Или: икиня Руанда) — език на един от народите на Ек-
ваториална и Източна Африка, живеещ в Уганда, Руанда, Заир. Спа-
да към клона бенуе-конго на езиковото семейство Нигер-конго.
Самоа (Или: Самоански) — език на жители на архипелага Самоа
в Западна Полинезия. Спада към полинезийските езици на AQcmpo-
незийското езиково семейство.
Сафва (По-точно: /иши/Сафуа) — език на народност, сродна с
ника, живееща в Танзания. Спада към клона бенуе-конго на езико-
вото семейство Нигер-конго.
Сечуана (Или: /се/Тсвана) — език на народа чвана (бечуана),
живеещ в ЮАР и Ботсуана. Спада към клона бенуе-конго на ези-
ковото семейство Нигер-конго.
Сомали — език на един от народите на Североизточна и Из-
точна Африка, живеещ в Сомалия, Етиопия и Кения. Влиза в ку-
шитската група на Семитско-хамитското езиково семейство.
Сонги (По-точно: 1лу!Сонге или /ни/Сонге) — език на народност,
живееща в централната част на Заир. Спада към клона бенуе-конго
на езиковото семейство Нигер-конго.
Сото (И: Суто) — език на група народи и народности (сото,
сотхо, суто, сесуто, басуто, кхатла, летсоало, тлоква и др.) в
Южна Африка. Спада към клона бенуе-конго на езиковото семей-
ство Нигер-конго.
Суахили — роден език на неголям народ със същото име в Тан-
зания. Широко е разпространен като втори език почти във всички
страни на Източна Африка (използува се като официален от около
40-милионно население, говорещо банту-езици). Спада към клона
бенуе-конго на езиковото семейство Нигер-конго.
Татарски — роден език на основното население на Татарската
автономна съветска социалистическа република, но почти 3/4 от
всички татари на СССР живеят извън пределите на своята ав-
тономна република (освен европейската част на СССР и в Южен
Сибир и Далечния изток, Казахска ССР, Средна Азия и особено много
в Узбекска ССР).
Тви вж. Акански — език на народност, която живее в Брега на
слоновата кост. Това е диалект на акан.

284
 Тлокба (Или: Тлокоа и Тлокуа) — език на народност от Южна
Африка. Спада към клона бенуе-конго на езиковото семейство Ни-
гер-конго.
Томаииек (По-точно: Тамашек) — вж. Туареги.
Тонга — език на населяващи островите Тонга и Западна Поли-
незия. Спада към Австронезийското езиково семейство.
Тсонга — език на един от народите на Южна и Източна Африка,
живеещ в Мозамбик и ЮАР. Спада към групата бенуе-конго на ези-
ковото семейство на Нигер-конго.
Туареги (И: Туарегски) — език на една от коренните народности
на Западна и Северна Африка, живееща в Сахара. Спада към група
езици от ливийския клон на берберските езици на Семитско-ха-
митското езиково семейство.
Тхонга — език на народността батонга, живееща в Замбия. Спа-
да към групата бенуе-конго на езиковото семейство на Нигер-кон-
го.
Удмуртски (И: Вотяцки} — език на една от народностите на
Поволжието, живееща в Удмуртската автономна съветска социа-
листическа република и съседните с Руската съветска федеративна
социалистическа република области. Влиза в пермската подгрупа
на финската група на Угро-финското езиково семейство.
Фиджи — език на основното население на островите фиджи
и Океания. Спада към Австронезийското езиково семейство.
фински — език, говорим във Финландия, Швеция и Карелска
АССР. Спада към прибалтийско-финската група на Угро-финското
езиково семейство.
фламандски — език, който се говори в Северна франция, Белгия
и Южна Нидерландия. Спада към западната група на германските
езици.
Фулбе (Или: фула, фулани, фулах) — език, който се говори в
много страни на Западен и Централен Судан. Спада към западноа-
тлантическия клон на езиковото семейство Нигер-конго.
Хайя — език на една от народностите на Танзания. Спада към
групата бенуе-конго на езиковото семейство Нигер-конго.
Хакаски — език на една от народностите, живееща в Хакаската
автономна област на Руската съветска федеративна социалис-
тическа република. Отнася се към Тюркското езиково семейство.

285
 Хауса — език на един от основните народи на Западна Африка,
живеещ в Нигерия, Нигер и Чад. Спада към чадската група (запад-
ночадски) на Семитско-хамитското езиково семейство.
Чубаиики — език на един от народите на Поволжието, живеещ
в Чуващката автономна съветска социалистическа република и
граничните области с Руската съветска федеративна социалис-
тическа република. Спада към Тюркското езиково семейство.
 основни източници
БАБИЧЕВ, Н. Т., Я. М. БОРОВСКИЙ. Словар латинских кри-
лать1х елов. 2500 единиц. Под ред. Я. М. Боровского. М., 1982.
БОЛШАКОВ, Г., М. КРОХИН. Пословици разних народов. Но-
восибирск, 1959.
БРЕГЕЛ, Ю. 3. Пословици и поговорки народов Востока. Отв.
ред. И. С. Брагинский. М., 1961.
ГВАРДЖАЛАЗДЕ, И. С., А. А. ГИЛЬБЕРТСОН, Т. Г. КОЧИ-
НАШВИЛИ. 500 английских пословиц и поговорок. М., 1960.
ГВАРДЖАЛАДЗЕ, И. С., Д. И. МЧЕДЛИШВИЛИ. Английские
пословици и поговорки. М., 1971.
ДАЛЬ, В. И. Пословици русского народа. Сборник. В двух томах.
М,, 1984.
ЖИГУАЕВ, А. М. Русские народние послови'и поговорки. М.,
1965.
ЗАХАРОВ, В. И., Е. В. ЖУНГИЕТУ. Здоровье в руках человека.
Пословици, поговорки и афоризми разних народов. Кишинев, 1972.
ЗЛОТНИЦКИЙ, В. С. Русские и испанские пословици и поговор-
ки. М., 1962.
ЗОАОТАЯ земля. Сказки, легенди, пословици, поговорки Ефио-
пии. Пер. 3. Б. Ганкин, С. Д. Коршунов и И. г. Тишин. М., I960.
ЛЮБАРСКАЯ, А. И. Приходи, сказка? Сказки и поговорки народов
Ефиопии и Судана. Пер. с амхар. язнка и язика хауса. Г тютрюмова.
Ленинград, 1958.
ПЕРМЯКОВ, Г. А. Избранние пословици и поговорки народов
Востока. М., 1968.
ПЕРМЯКОВ, Г. А. Пословици и поговорки народов Востока.
Систематизирование собрание изречений двухеот народов. М.,
1979.
ПЕТЛЕВАННЬ1Й, Г. П., О. С. МАЛИК. 400 немецких рифмо-
ванних пословиц и поговорок. М., 1961.

287
 ПОСЛОВИЦЬ!, поговорки, загадки в pykonucHbix сборниках
XVIII —XX веков. М., 1961.
РОМАНЕНКО, А. Сказки, пословици и песни лужицких сербов.
М., 1962.
СОБОЛЕВ, А. И. Народнне пословици и поговорки. М., 1961.
фЕЛИЦЬША, В. П., Ю. Е. ПРОХОРОВ. Русские пословици, по-
говорки и крилатие виражения. Лингвострановедческий словар.
Под ред. Е. М. Верещагина и В. Г. Костомарова. М„ 1979.
фИНСКИЕ народнне пословици и поговорки. Пер. Г. Н. Макаров.
М., 1962.
ШАЛАГИНА, В. К. Немецкие пословици и поговорки. М., 1962.

288
 СЪДЪРЖАНИЕ
Предговор

ПОСЛОВИЦИ ЗА ПОСЛОВИЦИТЕ
Вселена. Свят. Време. Природа. Живот. Човек.
Вселена. Свят..................................................................................................... 7
Време (общо)...................................................................................................... 7
Рано — късно. Отлагане...................................................................................8
Ново — старо...................................................................................................10
Време (сезони)................................................................................................. 11
Минало. Настояще. Бъдеще. Предходници. Съвременници. Потом-
ци ........................................................................................................................ 11
Природа. Земя.... ............................................................................................. 12
Живот (общо). Смисъл на живота............................................................ 12
Умение да се живее........................................................................................ 13
Жизнени цели.................................................................................................... 14
Жизнен опит. Опитност — неопитност................................................ 14
Живот — смърт..............................................................................................16
Смърт................................................................................................................. 16
Човек (общо)..................................................................................................... 19
Тяло на човека................................................................................................... 20
Слаб — тлъст. Сакатост. Плешивост..................................................... 21
Възраст (общо)............................................................................................... 22
Младост.............................................................................................................. 22
Младост — старост......................................................................................23
Старост............................................................................................................ 25
Здраве (общо).................................................................................................. 27
Болести. Грижи за болните......................................................................... 28
Лекари. Лечение................................................................................................ 31
Хигиена. Чистота............................................................................................ 32
Храна. Готвачи................................................................................................. 33
Хранене. Хигиена на храненето................................................................... 35
Апетит. Лакомия............................................................................................. 37
Външност.......................................................................................................... 38
Красота. Хубаво — грозно........................................................................... 4С
Облекло. Украшения. Мода............................................................................ 41
 Мислене. Ум. Мъдрост. Глупост
Мислене. Мисли..............................................................................:.............. 43
Ум. Глупост. Мъдрост................................................. :.............................. 44
Ум — глупост................................................................................................. 46
Глупци...............................................................................................................47
Лекомислие. Безумие. Смислено — безсмислено . .................................50
Мироглед. Мнения. Принципи. Интереси................................................ 52
Полза — вреда................................................................................................ 53

Дейност. Дело. Труд. Борба

Действие. Дейност....... ■.......................................,....................................... 54
Акция — реакция......................... 56
Бързо — бавно. Близко — далечно............................................................ 58
Ред. Порядък. Безвъзвратно. Непоправимо........................................... 58
Начало — край................................................................................................ 59
Път. Пътешествие. Спътници............................. 60
Труд. Работа...................................................................................................61
Труд — безделие. Скука. Досада ............................................................. :64
Занаят. Професия.......................................................................................... 66
Земя. Земеделие......................... :................................................................ Лбб
Умора. Почивка. Празници...................................... 67
Сън. Сънища. Безсъние................................................................................. 68
Спорт. Лов. Риболов.............................................................. 69
Желания. Стремежи. Амбиции. Мечти. Намерения. Капризи. Илю-
зии........................................... 70
Вкус — безвкусица................... 74
Възможно — невъзможно*.......................................................................... 74
Умение — неумение. Компетентност....... ..............................................76
Борба. Битка. Трудности. Изпитания..................................................... 78
Нужда. Необходимост. Ненужно. Грижа.................................................. 79
Победа — поражение............................................ 81
Успех— неуспех. Късмет............................................................................ 82
Вяра. Съмнение. Разочарование................................................................. 84
Обещание — изпълнение. Думи — дела................................................... 85

Народ. Родина. Патриотизъм. Чужбина

Народ. Родина. Патриотизъм........ ............................................................86
Родина — чужбина......................................................................................... 88

Класи. Класова борба. Държава. Власт.

Полипи ка. Управление. Право. Закони.
Свобода. Равноправие. Робство
Владетели — поданици. Водачи................................................................ 89
Власт. Правителство. Управляващи — подчинени............................. 91

290
Война. Мир....................................................................................................... 94
Военно дело. Оръжие..................................................................................... 95
Право. Закони. Правораздаване................................................................. 96
Свобода. Робство. Равноправие — привилегии.................................... 98
Господари — слуги. Експлоатация.......................................................... 100

Език. Реч. Слово. Писменост.

Език. Реч. Слово (общо)............................................................................ 101
Говорене. Беседа. Красноречие............................................................... 102
Говорене — мълчание................................. 104
Г оворене — слушане................................................................................. 105
Вест. Новина. Видяно — чуто................................................................. 106
Писменост. Книга. Четене...................................................................... 108

Знание. Истина. Наука. Образование. Възпитание

Знание (общо)............................................................................................ 109
Незнание. Невежество............................................................................. 111
Любознателност....................................................................................... 112
Истина. Правда.................................. 113
Лъжа. Неправда...................................................... :.................................... 114
Наука. Учени. Образование. Просвета................................................... 11 5
Учители. Ученици. Възпитание. Възпитатели.................................. 117
Религия (общо). Атеизъм. Църква. Богове. Светци. Дяволи.
Рай. Ад........................................................................................................... 119
Духовенство................................................................................................120
Молитва. Религиозно лицемерие. Предразсъдъци. Суеверия.
Чудеса. фатализъм.................................................................................... 122

Дарби. Способности. Талант.

Човек и общество. Личност и колектив.
Обществено съзнание. Самосъзнание.
*
Човек и общество. Личност и колектив............................................... 125
Сам — няколко — много............................................................................ 126
Дълг. Отговорност — безотговорност............................................... 128
Молба. Отказ. Помощ. Услуга. Подарък................................................. 130
Гостоприемство. Гости. Съседи............................................................ 132
Дружба. Приятелство.............................................. 134
Сговор. Единство. Съгласие. Самота..................................................... 1 38
Вражда. Врагове........................................................................................... 140
Характер. Навици. Нрави. Обичаи........................................................... 142
Величие. Титли. Заслуги. Звания. Авторитет. Слава...................... 143
Съвест. Чест. Срам. Позор..................................... 146

291
 Морал. Нравственост на бита
Жена. Мъж................................................................................................. 147
Любов......................................................................................................... 149
Ревност. Вярност. Изневяра. Среща — раздяла................................ 1 52
Брак. Сватба..............................................................................................1 53
Семейство. Съпрузи. Дом.......................................................................1 54
Безбрачие. Вдовство............................................................................... 156
Родители — деца...................................................................................... 1 56
Баща — деца..............................................................................................159
Майка — деца. Мащеха............................................................................ 160
Деца. Бременност. Раждане. Бездетство. Сирачество.................. 162
Роднини. Близки........................................................................................ 165

Морал. Нравственост на труда.

Отношение към собствеността
Трудолюбие — мързел............................................................................ 166
Собственост. Свое................................................................................ 169
Свое. Чуждо...............................................................................................171
Чуждо. Общо............................................................................................. 1 73
Богатство. Богаташи.......................................................................... 175
Бедност. Бедняци......................................................................... .......... 177
Глад. Гладен — сит.................................................................................. 181
Пари......е................................................................................... ................. 1 82
Печалба — загуба. Приходи — разходи. Евтино — скъпо.
Търговия.....................................................................................................1 84
Заеми. Дългове......................................................................................... 186
Просия. Кражба......................................................................................... 187
Алчност. Ненаситност.......................................................................... 189
Щедрост — скъперничество................................................................ 190
Пестеливост. Разточителство.......................................................... 191

Морал. Култура на поведението

Поведение. Обноски. Вежливост. Уважение. Грубост. Нахалство
...................................................................................................................... 192
Бъбривост. Словоохотливост................................ *............ .............. 194
Мълчаливост....................................................................... ;............ 196
Спор. Кавга. Гняв. Раздразнителност. Избухливост........................ 197

Морал. Морална дейност

Постъпки. Благодеяние. Злодеяние. Престъпление............. •............. 199
Вина. Грях. Грешка.................................................................................... 200
Разкаяние. Оправдание. Прошка.............................................................202
Наказание. Отмъщение. Възмездие...................................................... 202
Героизъм. Подвиг.......................... 204
Пример....................................................................................................... 205

292
 Морал. Морални отношения. Морални чувства
Благородство. Благодарност. Неблагодарност. Признателност

Вярност. Честност. Клетва.................................................................. 207

Лъжа. Измама......................................................................................... ,.208
Подлост. Предателство. Лицемерие. Мошеничество. Демагогия
..................................................................................................................... 210
■Доверие. Недоверие. Мнителност. Съмнение................................. ..212
Самопознание. Самокритичност. Честолюбие. Самонадеяност. Са-
мохвалство............................................................................................... 212
Високомерие. Суета. Егоизъм. Самолюбие......................................... 214
Хитрост. Подлизурство. Раболепие. Подкупи................................... 215
Омраза. Презрение. Завист. Отмъстителност................................ 218
Любопитство. Клюкарство. Клевета. Доносничество.
Сплетни. Раздори..................................................................................... 219
Злословие. Обида. Оскърбление................................. 221
Побой. Бит — небит...................................................................... '....... 222
Тайна. Дискретност................................................................................ 222
Хуманизъм. Съчувствие......................................................................... 224
Скромност. Покорност. Търпимост.................................................... 225
Критика. Похвала. Награда. Порицание............................................... 226
Съвети. Поучения..................................................................................... 228
Осмиване. Присмех.................................................................................. 230
Справедливост. Несправедливост. Жестокост. Обективност 230

Морал. Морални ценности

Добро. Добродетели......................... •........................................................232
Добро — зло. Хубаво — лошо................................................................ 233
Зло. Злина........................................................... 235
Недостатъци. Съвършенство — несъвършенство.......................... 238
Пиянство........................................................... 238
Щастие. Нещастие.................................................................................. 241
Радост. Удоволствие. Хазарт................................................................242
Смях. Шега................................................................................................. 244
Нещастие.................................................................................................. 245
Беда. Бедствие. Страдание............................................................ 247
Скръб. Болка. Сълзи.................................................................................. 248
Доволство — недоволство............... :................ 250

Морал. Морални качества

Воля. Сила. Слабост...................................... 250
Смелост. Страхливост. Храброст....................................................... 252
Предвидливост. Предпазливост. Съобразителност....................... 254
Търпение. Прибързаност........................................................................ 256
Упоритост. Постоянство. Твърдоглавие. Небрежност.................. 258

293
Опасност. СтрахлиЗост. Малодушие. Риск....................................... 259
Заплаха. Закана....................................................................................... 263

Общофилософски понятия
Антагонизъм..........................................................................................263
Голямо — малко..’...................................................................... :........... 265
Еднакво. Различно.'................................................................................. 268
Много — малко. Заменяемост — незаменяемост........................... 268
Причина. Следствие. Относителност............................................... 270
Умереност. Мяра....................................... ........................................... 270
форма — съдържание........................................................... 272
Част — цяло............................ ♦ 272

Непознати думи в текста на мъдростите

Кратки сведения за езиците на народите,
от които са включени пословици и поговорки
Основни източници

294
 Съставители: Любен Атанасов
Анна Добрева
Рецензенти: прЬф. g-р Иван Славов
Лена Каравяурова Янкова

Консултант за кратки сведения за езиците

на народите, от които са включени
пословици и поговорки:
проф. д-р Иван Дуриданов

МЪДРОСТТА НА НАРОДИТЕ
Редактор: Параскева Бодурова •
Художник: Николай Янчев
Худ. редактор: Николай Янчев
Технически редактор: Владимир Манов
Коректор: Мария Петрова

Българско, първо издание; ЛГ V—48

Дадена за набор на 25.111.1985 г.

Подписана за печат на 15.VIII.1985 г.
Излязла от печат на 28.VII 1.1985 а,
Издателски №38
формат 32/70/100. Тираж 440004-113
Изд. к.11,99. Печ. к. 18,50. У ИК 15,84
Цена 2,12 лв.
9536875431
12 5587—1—85

ДИ „Д-Р ПЕТЪР БЕРОН“

Печатница „Г. Димитров" София