Беър Грилс

Наръчник за оцеляване в живота

Как да постигнем целите си, да преодолеем трудностите

и да затвърдим характера си

A Survival Guide For Life

Copyright © Bear Grylls Ventures 2012
© Превод: Кристалина Илиева
Редактор: Снежана Живкова
Коректор: Мариана Пиронкова
Предпечат: Емил Бонев
© Снимка корица: John Wright Photography Limited
© Издателство ВАКОН
София, 2014

http://4eti.me ТМ
http://ekni.ga ТМ

ISBN 978-954-9535-68-6

www.vakon-bg.com

2
 Тази книга е посветена на трите ни момчета: Джеси,
Мармадюк и Хъкълбери.

Понякога животът може да бъде труден, но се надявам тези

страници да ви служат като ветропоказател по пътя към
мечтите.
Животът е кратък и ценен – живейте го смело, мили мои деца.
Ние ви обичаме много силно и се гордеем с вас.
Завинаги.

Благодаря ти, красива моя Шара, че си моя опора, мой приятел и

вярваш в мен. Двамата с теб сме чудесен екип.

„Аз дойдох, за да имат живот,

и да имат в изобилие.”
Йоан 10:10

3
 СЪДЪРЖАНИЕ
1. Мечтай! ........................................................................................................... 6
2. Не слушай крадците на мечти ..................................................................... 7
3. Просто започни…........................................................................................... 8
4. Преследвай целта, а не парите .................................................................. 10
5. Бъди най-ентусиазираният човек, когото познаваш .............................. 12
6. Кажи „Да” .................................................................................................... 14
7. За да си смел, първо трябва да се страхуваш .......................................... 16
8. Тези, които упорстват, са тези, които успяват .................................... 18
9. Онова малко „в повече” ............................................................................... 20
10. Никога не се предавай ................................................................................ 22
11. Няма по-добър учител от неволята ........................................................ 23
12. Опознай себе си........................................................................................... 24
13. Не си ездач, ако не си падал от коня ....................................................... 26
14. Носи лек багаж ........................................................................................... 27
15. Изхвърли ненужния товар ........................................................................ 29
16. Изхвърли тревогите................................................................................... 31
17. Палатките не се поправят от само себе си .......................................... 33
18. Управлявай сам лодката си ...................................................................... 34
19. Не предполагай ........................................................................................... 35
20. Мечтите изискват жертви ..................................................................... 37
21. Провалът всъщност не е провал .............................................................. 39
22. Приеми „провала” ...................................................................................... 41
23. Цени пътуването, не крайната точка .................................................... 42
24. Пази се от ССЗ ........................................................................................... 44
25. Спазвай правилото „СПаЗВаМ” .............................................................. 45
26. Вятърът и Слънцето ................................................................................. 47
27. За да получиш, първо трябва да дадеш ................................................... 48
28. Експертът трябва да е „на линия”, а не на върха ................................ 50
29. Инстинктът е „носът” на ума – довери му се ...................................... 52
30. Бурите те правят по-силен ...................................................................... 54
31. Скромността краси човека ...................................................................... 55
32. Смей се на себе си ...................................................................................... 57
33. Избирай си добра компания ...................................................................... 58
34. Намери си добър водач .............................................................................. 60
35. Търси стимула ............................................................................................ 62
36. Понякога всички се борим с мотивацията ............................................. 64
37. Бъди добър ................................................................................................... 65
4
38. Никой не се интересува колко знаеш, докато не покажеш, че
те е грижа . ................................................................................................. 67
39. Парите са като река, т трябва да се движат.................................... 68
40. От тези, на които се дава много, се очаква още повече . .................... 70
41. Никога повече не работи! . ....................................................................... 71
42. Спри да се „опитваш”! . ........................................................................... 72
43. Промени речника си, промени отношението си . ................................... 74
44. Нека планината ти дава сили. ................................................................. 75
45. Нито един план не оцелява при първата битка с врага . ...................... 76
46. Три ключови качества... . ........................................................................... 77
47. Бъди доброволец . ....................................................................................... 80
48. Обърни се към зает човек! . ...................................................................... 82
49. Пътувай до Ню Орлиънс... всеки ден! . .................................................... 83
50. Бъди близо до земята. ............................................................................... 85
51. Скаутските правила за живота . ............................................................ 87
52. Научи се на смелост . ................................................................................ 90
53. Използвай времето си мъдро . .................................................................. 92
54. Грижи се за вещите си . ............................................................................ 93
55. Съотношението риск-резултат . ............................................................ 94
56. Колебанието е слабост . ........................................................................... 95
57. Всеки път, когато изненадаш себе си, ти се вдъхновяваш сам . ......... 97
58. Не съди другите по общественото им положение. .............................. 98
59. Материалните удобства са само временни . ....................................... 100
60. Не премисляй постоянно грешките . ..................................................... 102
61. Напусни капана на удобството . ........................................................... 103
62. Две уши, една уста . ................................................................................. 104
63. Остави другите да блеснат . ................................................................. 106
64. Управлявай чрез личен пример . .............................................................. 107
65. Храни се качествено, тренирай редовно . ............................................. 110
66. Волята за победа е нищо без волята да тренираш . ........................... 112
67. Раздавай се! . ............................................................................................ 113
68. Бъди бодър и в беда . ................................................................................ 115
69. Ако минаваш през ада, не спирай да се движиш! . ............................... 117
70. Понякога е нужна само искра . .............................................................. 118
71. Как говориш за другите говори за теб самия . .................................... 120
72. Благодарност, благодарност, благодарност . ..................................... 121
73. Когато животът ти поднесе лимони, направи си лимонада . ........... 122
74. Криза = опасност + възможност . ....................................................... 124
75. Светлината може да прозира само през пукнатия порцелан . ......... 125

5
 1. Мечтай!
Това не е книга със съвети за бързо забогатяване, а наръчник как да
следваме сърцето си и да изживеем един пълноценен, зареден с енергия
и радост живот. В надпреварата между двете винаги има само един
истински победител.

Приключението, наречено „живот”, започва с откриването на собствената

ви мечта.
Мечтите притежават изключителна мощ. Те са онези скъпоценни
неуловими явления, вдъхновили мъже и жени да тръгнат, да стигнат до ада
и обратно и да променят света.
И не говоря за фантастични мечти, които не могат да бъдат осъществени
във физическия свят – говоря за мечта, която ще ви даде сила, тази, за която
наистина сте готови да се поизпотите, за да я превърнете в реалност.
Този цитат от Томас Лорънс означава много за мен:
„Всички хора мечтаят, но не еднакво. Едните бленуват през нощта, в
прашните ъгли на съзнанието си и се събуждат на сутринта, за да
открият, че всичко е било напразно. Другите мечтаят денем: те са
опасни хора, защото претворяват сънищата си с отворени очи, за да ги
направят възможни”.

Нашата задача е да бъдем от опасния тип. Да сме тези, които мечтаят денем
и превръщат мечтите си в реалност.
Така че – отделете време да го осъзнаете. Излезте на дълга разходка.
Мислете мащабно. Мислете какво ви кара наистина да се усмихнете.
Запитайте се какво бихте правили, ако не ви трябваха пари. Запитайте се
какво ви вълнува истински. И какво би ви вдъхновило да продължите дълго
след като другите са се отказали.
Отговорете си на тези въпроси и в отговора ще откриете мечтата си. Всички
имаме своя личен Еверест и ако последваме зова му, ще се събудим в живот,
превърнал се в истинско приключение.
Разбира се, мечтата ви трябва да е реалистична и постижима, целете се
разумно, но и тренирайте преценката си – не бива да бъркате реализма с
песимизъм. Мислете в голям мащаб, уверете се, че мечтата ви е физически
постижима и съставните й елементи са ясна представа и здрава работа.
Напишете целта си на лист хартия. Сложете го някъде, където можете да го
виждате всеки ден.
Думите и образите имат сила.
Схванахте ли?
Добре, значи сме започнали...
6
 2. Не слушай крадците на мечти
Първото нещо, което ще се случи, след като формулирате ясно целите
си и започнете да ги обсъждате с хората, е да се сблъскате с онези така
често срещани циници, които ще ви се усмихнат подигравателно и ще
ви погледнат със снизхождение.

Аз ги наричам крадците на мечти.

Внимавайте: тези хора са по-опасни за човечеството, отколкото можете да
си представите.
В този живот винаги ще се намерят хора, които искат да попарят
увереността ни и да се надсмеят над амбициите ни.
Зад това могат да стоят различни причини: може би малко завиждат, че вие
искате от живота повече, отколкото те са се надявали да получат. Или пък се
тревожат, че вашият успех ще ги накара да се чувстват по-незначителни.
Може мотивите им да са по-благородни и просто да искат да ви спестят
провала, разбитото сърце и сълзите.
При всички случаи резултатът е един: вие започвате да се съмнявате, че ще
постигнете мечтата си и не успявате да реализирате целия си потенциал.
Тайната е да не им обръщате твърде много внимание. От уважение ги чуйте
какво имат да ви кажат, но после се усмихнете и продължавайте напред.

Запомнете: ключът към бъдещия ви успех е да приемете от самото

начало точно нещата, за които крадците на мечти ще ви предупредят:
провала, разбитото сърце и сълзите.

Тези неща ще бъдат градивните стъпала по пътя към успеха и всъщност

показват, че сте на прав път.

7
 3. Просто започни…
Всички велики приключения започват с една първа стъпка.

Когато стоите в подножието на планината, трудно ще видите ясно пътя до

горе. Твърде високо е, а пътеката лъкатуши и се крие зад препятствия.
Единственият начин да се изкачите до върха е да тръгнете, а след това остава
само да местите единия крак пред другия, стъпка по стъпка.
Много харесвам следния цитат от Мартин Лутър Кинг:
„Направи първата крачка на вяра. Няма нужда да виждаш целия път. Просто
направи първата крачка”.
Това е добър съвет.
Когато потегляте на дълго и трудно пътешествие към мечтата си, няма да
можете да предвидите всяко обстоятелство по пътя и да предусетите всеки
малшанс. Но ще установите, че с всяка крачка добивате опит, собствена
представа, умения и увереност. Това са елементите, които в крайна сметка
ще ви помогнат да постигнете целта си.
Не забравяйте обаче, че ще добиете изброените опит, гледна точка, умения
и увереност едва когато започнете да действате.
Разбирате ли как стават нещата?
Понякога пътешествието пред нас може да изглежда толкова
обезсърчаващо и невероятно, че да не можем да съберем смелост за първата
крачка. А добри извинения винаги се намират в изобилие: не му е сега
времето; обстоятелствата са твърде неблагоприятни за мен; никой не е
правил нещо подобно преди.
Обзалагам се, че Нийл Армстронг, който първи стъпи на Луната, сър
Едмънд Хилари, който пръв изкачи Еверест, или пък Томас Едисон, пробвал
хиляди и хиляди пъти да накара електрическата крушка да светне, са имали
достатъчно основателни извинения, които са можели да използват.
И ви уверявам, че и те често са се чувствали не на място по пътя, който са
избрали.
Знаете ли кое е тъжното? Че повечето хора така и не откриват на какво са
способни, тъй като планината им се струва твърде страховита, гледана от
подножието. Много по-лесно е да гледаш надолу, отколкото нагоре.

Има едно много остроумно стихче, за което често се сещам, когато хората
ми обясняват „причините” си да не прегърнат голямата си мечта.

8
 Ела до ръба.
Може да паднем.
Ела до ръба.
Много е ВИСОКО!
ЕЛА ДО РЪБА!
И дойдоха.
Прекрачихме.
И полетяхме.

Подозирам, че ако направите само първата крачка след ръба, вие също
бихте открили, че можете да летите.
Ако съумеете да направите само тази първа крачка към мечтата си – да
направите този скок с вярата, че ще се справите, тогава за вас ще се разкрият
неподозирани възможности.
Това е магията на началото. Нещата започват да се случват.
После всичко е в постоянството – бъдете бодри, не се отказвайте, доверете
се на правилните хора, слушайте вътрешния си глас, правете това, което
другите не могат или не биха направили, и никога не изпускайте целта си от
поглед.
Но има още от хубавото...

9
 4. Преследвай целта, а не парите
Живеем в общество, в което хората са свикнали да отъждествяват
успеха с парите. Това винаги е грешка.

Срещал съм достатъчно нещастни милионери, за да се убедя, че само парите

не могат да те направят щастлив. Виждал съм хора, които работят толкова
много, че нямат никакво време за семействата си (нямат време дори да се
насладят на парите си).
Те започват да се съмняват в честните подбуди на приятелите си или ги
обзема параноя, че някой се опитва да ги обере.
Богатите хора много лесно се оказват обзети от чувство за вина или
безполезност, а това може да бъде много тежък товар.
Вижте, парите като самоцел, също като успехът или провалът, са нещо с
краткотрайно значение. Важното е какво правим с тях и какво е отношението
ни към тях.
Парите, успехът или провалът могат драстично да подобрят или провалят
нечий живот. Затова трябва да се отнасяте към тях подобаващо. И да бъдете
техен господар.

Заможните хора често установяват, че сборът от покорените върхове и

успехът, който са търсили, не са достатъчни. И са прави. Това не стига, за да
задоволим дълбокия вътрешен глад за смисъл и цел. (За това ще поговорим
и по-нататък.)
Накратко, трябва да построите къщата си на стабилни основи – върху скала,
а не върху пясък. Самоцелното преследване на пари никога няма да ви донесе
удовлетворение.
Затова избирайте мъдро. И внимавайте какво си пожелавате. Когато
започнете да правите правилните крачки, ще започнат да се случват хубави
неща. Трябва да сте подготвени за успеха, когато дойде.
Парите могат да направят пътуването по-удобно, но няма да изгладят
дупките по пътя.

Милиардерът Жан Пол Гети има една известна реплика: „Бих дал всичко,
което имам, за един щастлив брак”. Това е хубава поука. Парите не лекуват
всичките ни болежки.
Всъщност, също както и успехът, те поляризират случващото се в
живота ни: ако живеем с грешните ценности, парите само ще влошат
нещата.
Обратното, ако ги използваме правилно, парите могат да бъдат
безценна благословия.

10
 Грижете се за мечтата си. Не я изпускайте от поглед, защото ако я
постигнете, ще бъдете безмерно богати... И нямам предвид с банкноти и
монети.
За финал по темата ще ви разкрия една тайна: когато се отдадете искрено
на мечтата си, когато дадете воля на ентусиазма си и блеснете с таланта си
(колкото и малък или незначителен да ви се струва в началото), парите ще ви
намерят сами. Ако преследвате единствено пари, те ще ви се изплъзват.
Следвайте мечтите си, доказвайте се, подобрявайте живота на хората,
отстоявайте целите си в добро и лошо и съм сигурен, че парите ще дойдат
при вас.
Затова се постарайте да не се тревожите за финанси – никога. Вместо това
се фокусирайте върху пътуването. И определено не хабете време и средства,
за да трупате просто богатство.
Следвайте целите си с цяло сърце и ще имате достатъчно.
Само почакайте да видите къде ще ви отведат мечтите.

11
 5. Бъди най-ентусиазираният човек, когото
познаваш
Мама и татко ми дадоха много безценни съвети, когато бях малък
(заедно със стабилно количество мъмрене за това, че съм идиот, но това
е друга история), но едно от наставленията на покойния ми баща оказа
повече влияние върху целия ми светоглед и подход към живота от
всичко останало. То гласеше:

Ако си най-ентусиазираният човек, когото познаваш, няма да сбъркаш.

Това винаги ми бе казвано със закачлива усмивка, сякаш чувах заклинание
с непобедима сила. И всъщност бе точно така.
Желанието много често е най-същественият фактор: то те подкрепя, когато
времената са трудни, дава кураж на хората около теб, абсолютно заразно е и
бързо се превръща в навик!
Ентусиазмът дава допълнителни 5% пламък на всичко, което правим – а
животът толкова често зависи от тази малка искра, която ни отвежда у дома
или до успешния край.
Аз наистина вярвам, че въодушевлението може да има толкова голямо и
силно отражение върху живота на хората, че трябва да стане част от
програмата в училище. Освен това е едно от ключовите качества, които
прозорливите работодатели търсят. (Със сигурност е едно от нещата, на
които аз отдавам голямо значение, когато търся сподвижници за
експедиция.)
Представете си да интервюирате кандидат, който ви казва колко обича да
става рано и да отива първи на работа, как обича да озарява хората с усмивка
и любимото му нещо е да зарадва колега с чаша топъл чай. И че всичко, което
иска този човек, е да му дадете шанс да покаже колко много може да свърши
и че винаги е готов за още малко работа.
Веднага ще си кажете: добре, кога можеш да започнеш? Аз лично бих дал
шанс на този кандидат и пред най-големия отличник.
Но как да накараме другите да са такива?
Най-лесният начин е, като ги поощряваме и даваме пример.
Да насърчавам ентусиазма е сред най-важните ми задачи в работата ми със
скаутите. Ако успея да накарам деца с недотам добри оценки в училище да
повярват, че могат да се отличат и да получат шестици в играта на живота
благодарение на проявата на ентусиазъм във всичко, което вършат – особено
когато нещата са трудни и другите се оплакват – знам, че това може да
промени бъдещето им.
Успехът върви ръка за ръка с правилното отношение. Тези две явления се
привличат като магнит.
12
 Може да не сте най-бързите, най-стегнатите, най-умните или най-силните,
но нищо не може да ви спре да сте най-въодушевеният човек, когото сте
срещали. Трябва само да поискате да пристъпите напред и да се отличите
сред тълпата.

Превърнете ентусиазма във всекидневен избор дори когато не ви е до това.

Можем да избираме отношението си и една от най-добрите причини да
изберем позитивната нагласа е нейната алтернатива. Ако не изберем доброто
отношение към нещата, получаваме лошото, или дори още по-зле –
посредственото, безвкусно и безлично отношение.
Решете се да направите всеки един ден страхотен и превърнете ентусиазма
в своя движеща сила.
Хората ще ви обичат заради това и ще ви помнят.
В крайна сметка кой не обича да работи с вдъхновени хора?
Аз знам, че обичам.

13
 6. Кажи „Да”
Голяма част от успеха в живота се дължи на умението да кажеш „Защо
не?”, когато другите питат само „Защо?”.

От опит знам, че много хора скръстват ръце, сядат и си казват: „Защо да го

правя?”, след което оставят великите възможности да им се изплъзнат.
Първенецът в живота винаги се движи срещу течението и избира
неотъпкания път. Затова трябва да се научите да се питате „Защо не?”, вместо
„Защо?”.
Това е особено важно при първите стъпки в изграждането на кариера или
потеглянето на приключение. Налага се да отворите много миди, преди да
откриете тази с перлата. Трябва да опитвате различни неща, да срещнете
много хора, да им отправяте щури предложения и като цяло да
заживеете на пълни обороти.
Почти винаги е по-добре, особено в ранните етапи, да кажете „Да” и да
опитате нещо, отколкото да кажете „Не” от страх къде ще ви отведе това
решение.
В повечето случаи отрицателният отговор означава, че нищо няма да се
промени в живота ви. Едно „да” има силата да създава промяна. А чрез
промяната отваряме място за успеха.
Знайте, че единственото същество, което харесва промените, е бебето с
мокра пелена. Промените плашат и често са неудобни, но животът започва
там, където свършва зоната ни на комфорт. Приемете повратите и свикнете
с тях. Шампионите се справят с това абсолютно всеки ден.
Преди няколко години поведох експедиция, с която се завръщах на Еверест
– върха, който бях изкачил на 23 години, по пътя към който бях рискувал
всичко и на който едва оцелях! Тайната ми мечта, откакто се бях прибрал
първия път, бе да се върна отново там и да опитам да прелетя над него с
малък едноместен парамотор – същото като параглайдер, но с двигател в
раница, завързана към тялото ти.
По това време най-високата точка, над която човек беше прелитал с
подобно устройство, беше 5180 метра. Но тъй като съм ентусиаст (и
оптимист!), аз не исках просто да подобря рекорда с няколко метра, а да
стигна възможно най-високо. В главата ми това означаваше да прелетя над
Еверест. За целта трябваше да построим машина, способна да лети до
височина над 8840 метра!
Повечето хора, с които говорих за това, мислеха, че: а) съм луд, и б) идеята
ми е технически невъзможна за изпълнение. Това, което тези скептично
настроени люде не бяха сметнали в уравнението, беше енергията на
решението „Да” и особено силата му да събере екип, способен да осъществи

14
подобна мисия. Това означаваше да впрегнем брилянтността на моя добър
приятел Джилио Кардозо, инженер на парамотори, роден ентусиаст и човек,
който обожава да нарушава правилата, и да кажем „Да!”.
Джилио е абсолютно гениален авиоинженер, който прекарва цялото си
време в работилницата си, създавайки и тествайки всякакви налудничави
машини.
Когато хората ни казваха, че кислородът ни ще замръзне при -57 градуса
или че за такива екстремни височини ще ни трябва прекалено тежък
двигател, с който няма да можем да полетим, или пък че дори и да успеем да
се издигнем, ще си счупим краката, като се приземяваме с такава скорост,
отговорът на Джилио винаги беше един и същ: „Всичко ще бъде наред,
остави на мен”.
Джилио, независимо от препятствията и проблемите, неизменно
повтаряше: „Ще се справим”. След месеци в работилницата си той създаде
двигател, с който прелетяхме над Еверест. Джилио победи песимистите и
скептиците, той направи невъзможното и с Божията помощ ние успяхме. О,
и междувременно събрахме повече от 2.5 милиона паунда за
благотворителност, които отидоха при бедни деца по целия свят.
Това е само един пример как мечтите се сбъдват, ако действате с
постоянство и мислите в мащаб.
Така че кажете „Да” – никога не знаете къде ще ви отведе. Има твърде малко
неща, които наистина могат да ви спрат.

15
 7. За да си смел, първо трябва да се страхуваш
Да си смел не означава да не изпитваш страх. Истинският кураж е
умението да действаме въпреки страха.

На човек не му трябва смелост, за да поеме на пътешествие, където

крайната цел е ясна, а всяка стъпка дотам е обмислена в детайли. Смелостта
означава да напуснеш лагера посред нощ, когато не познаваш пътя, който ти
предстои и не можеш да си сигурен дали изобщо ще се върнеш.
Когато служех в армията, едно скачане с парашут в Южна Африка ми
коства сериозна травма и счупен на три места гръбнак. След инцидента
прекарах 18 месеца във Великобритания, влизайки и излизайки от болницата,
като отчаяно се борех да се възстановя. Това беше най-трудният, най-
мрачният и най-страшният период в живота ми.
Нищо не беше сигурно, всяка секунда беше агония и бъдещето ми висеше
на косъм. Никой не можеше да ми каже дали ще проходя отново. Това беше
един скок, който ме лиши от кариерата ми, умението ми да се движа и за
малко не ми коства живота. Идеята да скоча отново ми се струваше почти
невъзможна.
И все пак, през седемте сезона на „Оцеляване на предела” ми се наложи да
скоча от почти всяко възможно летателно средство: балони с горещ въздух,
военни товарни самолети, хеликоптери, биплани, стари самолети от Втората
световна война и каквото още се сетите, списъкът е дълъг. Абсолютно всеки
път ми беше много трудно.
Не можех да спя през нощта преди скока и имах повтарящи се кошмари,
свързани с моя инцидент, който изплуваше съвсем ярко пред очите ми. В
съзнанието ми това беше огромна планина за преодоляване, от онези, които
предизвикват дълбоко разяждаща паника. Ускорен пулс, потни длани, сухо
гърло. Но трябваше да се принуждавам да понеса този страх и да действам
въпреки него. Това ми беше работата.
Екипът, с който работех по приключенските предавания, знаеше, че
скачането от високо е трудно за мен. Така винаги една ръка ме прегръща през
рамото в миговете, преди да се отворят вратите на самолета. Екипът ми знае,
че се боря с демоните си всеки път, когато се издигнем, но не искам никога
да ги оставя да победят.

Смелостта означава да се изправим лице в лице с нещата, от които се

страхуваме най-много, тя се крие в преодоляването и побеждаването на
тези страхове... или поне в надделяването над тях за малко.
И колкото по-голям е страхът, толкова по-голяма е смелостта, която
проявяваме.

16
 Но знам едно със сигурност: само когато правим нещата, от които ни е
страх, можем да се научим да бъдем смели.

17
 8. Тези, които упорстват, са тези, които успяват
Зад всеки успешен човек несъмнено ще откриете поредица от
провалени опити. Невинаги ще забележим провалите (тъй като успехът
има склонност да ги замъглява), но преди да постигнат успех, тези хора
несъмнено са преодолели солидно количество „провали”.

Просто така е устроен светът: за да получиш резултат, трябва да си готов да

сгрешиш няколко пъти.
Тайната не са самите неуспехи, а умението да продължаваш въпреки тях.
Както е казал Уинстън Чърчил: „Успехът е способността да се движиш от
един провал към друг, без да губиш ентусиазъм”.
Моят опит показва, че разликата между успелия и неуспелия човек е само
в проявената упоритост да се продължи.
Подобно на ентусиазма решителността да доведем нещата до край често
оказва по-голямо влияние върху постигането на успех, отколкото каквато и
да е друга квалификация или титли пред името.

В моя собствен живот нещата щяха да са коренно различни, ако не се

бях отдал на това да преодолявам всички падения и провали по пътя си
и сега определям тези падения като показател, че съм бил на прав път.

Например получавах, и това е съвсем буквално, стотици писма с откази,

когато се опитвах да издиря спонсори за изкачването на Еверест. Беше
толкова обезкуражаващо да се събуждам всеки божи ден с поредното „не”,
поредната празна надежда. Многократно се колебаех дали да не се откажа от
мечтата си.
Но все пак бях решен, че ще изкача този връх. Така че не се отказах.
Продължавах да чукам от врата на врата и да пиша писма и… познайте! В
крайна сметка успях да намеря средствата, които ми бяха нужни за
пътешествието.
Повечето хора не вярват и че се провалих първия път на приемните изпити
за Британските специални въздушни части (САС).
Хората не говорят за провала – склонни са да помнят само успеха си.
Подготовката за прием в САС е трудна за преминаване дори веднъж, а
втория път става още по-тежко – когато знаеш колко изтощителен физически
и психически ще бъде процесът, на който трябва да се подложиш. Не са
много хората, които са склонни да повторят това болезнено преживяване.
Но аз бях взел категоричното решение да дам всичко от себе си. Бях изцяло
посветен на крайния резултат, независимо от болката.

18
 Така че се записах отново, заедно с още 40 новобранци, с ясното съзнание,
че само шепа от нас ще издържат до финала. Бях готов да се раздавам до
край, колкото дълго бе нужно.
Единадесет месеца и огромни количества пот, болка и безсъние по-късно,
аз бях един от едва четиримата души, които преминаха тестовете и се
включиха в полка.

Трябва да сте готови да се провалите многократно, преди да получите

това, което искате.
Свикнете с провала и го вижте в истинската му светлина, а именно –
пътя, който ще ви отведе
до успеха.

Не бях по-здрав, по-силен или по-умен от тези, които се провалиха – просто

бях по-твърдо решен да се раздавам докрай. Помня, че по време на изпитите
един новобранец, който точно се беше отказал, се обърна към мен и каза:
„Знаеш ли каква е разликата между мен и теб, Беър? Ти просто си по-тъп от
мен”.

Той беше сбъркал умението да приемам всичко, на което ще ни подложат

при селекцията, с това да си глупав, като всъщност това беше нужното, за да
минеш изпита – стоически да приемаш паденията, за да успееш да достигнеш
висините.

В крайна сметка аз преминах изпитанието, а този новобранец не можа –

въпреки че на този етап беше по-квалифициран и по-опитен войник от мен.
Разберете, откажете ли се, губите. Докато упорствате, все още имате шанс.

Животът награждава упоритите, не квалифицираните.

Както Харисън Форд беше казал: „Тези, които устояват, са тези, които
побеждават”.

19
 9. Онова малко „в повече”
Предположете каква е разликата между състезателен кон за 1 милион
паунда и такъв за 100 паунда.

Очевидно, ако пресметнем, излиза, че конят за 1 милион паунда е 10 000

пъти по-бърз от този за 100 паунда. Нали така? Но това е абсурдно. Може ли
да е дори 10 пъти по-бърз? Няма начин. Два пъти по-бърз? Малко вероятно.
В най-добрия случай разликата ще бъде не повече от няколко секунди. Често
на състезание между първия и четвъртия класиран кон има само един нос
разстояние.

По същия начин е и в живота.

Шампионите и „почти успелите” изобщо не се различават: всички имаме по

един мозък, чифт бели дробове, уста, очи и уши. Все пак има нещо мъничко,
което отличава шампиона.
Много коне, както и повечето хора, имат качествата да бъдат четвърти в
класирането на живота. Но победителите са тези, които знаят, че когато
нещата станат наистина трудни и другите започнат да отпадат от
надпреварата, настъпва моментът да копаеш още по-дълбоко и да дадеш
малко „в повече”.
Никога няма да забравя деня, в който най-накрая бях избран за САС. След
дълъг и изтощителен процес на елиминация, в който от 140 войници
останахме само четирима, бях напът да получа заветната значка.
Беше най-невзрачното събитие, което можете да си представите. Без
фанфари, без духова музика, без парад. Само ние четиримата, застанали в
малка, безлична постройка на края на тренировъчния лагер в Херефорд.
Бяхме смазани, изтощени, охлузени и изхабени и въпреки всичко сърцата ни
биеха гордо.
Командирът на полка влезе, застана пред нас и каза следните думи, които
никога няма да забравя:
„От този ден нататък вие сте част от едно семейство. Знам през какво
трябваше да преминете, за да получите правото да сте тук. Разликата между
вас четиримата и останалите, които се провалиха, е много проста: тя се
състои в умението да дадете малко повече, когато е трудно и боли. Разликата
между обикновените и необикновените хора често е точно в това малко „в
повече”.
После командирът добави: „Задачите, които ще имaте оттук нататък, ще
продължат да са неприятни, дори повече от досега, но това, което прави тази
работа специална, е желанието ви да дадете повече от нужното, когато

20
другите просто ще се предадат.

Вие действахте, когато другите се предадоха. Това е съществената

разлика”.

Тази кратка реч ми повлия много силно и никога не я забравих. Думите бяха
прости, но ми дадоха опора и посока.
Оттогава не съм спирал да следвам този съвет през всичките трудни
моменти в джунгли, пустини планини и в ежедневието. Да давам това малко
„в повече”.
Постигането на целите ни изисква просто да издържим малко по-дълго от
това, което повечето хора са склонни да понесат.

21
 10. Никога не се предавай
Ако има човек, разбрал същинската стойност на издръжливостта, това
е сър Уинстън Чърчил.

Според легендата веднъж, когато държал реч пред учениците от училище

„Хароу”, той просто се изправил и заявил: „Никога не се предавайте, никога,
никога, никога. Никога не се предавайте”.
Знаел, че тези прости думи имат силата да променят.
Накъдето и да сте се запътили, умението да дълбаете и да не спирате, когато
стане трудно, не просто ще ви отличи, но и ще ви изведе до един по-
вълнуващ, по-удовлетворяващ и по-благополучен живот.
Това упорито решение, това „не умирай без бой” отвежда хората до място,
което малцина са готови да изследват. И точно от това място животът започва
да става интересен.
Така че, когато решите, че сте изпробвали всички възможности, вгледайте
се в себе си и си спомнете: не сте!
Помнете, че от вас зависи дали да продължите, или да спрете. Никой не
може да ви принуди да спрете. И за щастие Чърчил е съзнавал силата на тази
упоритост.
„Никога не се предавайте, никога, никога, никога. Никога не се
предавайте.”
Нямало е нужда да казва повече в речта си.
Това са най-мъдрите слова, които е можел да предаде на тези ученици –
това е урок, научен по трудния начин, лице в лице с безрадостната овъглена
същност на войната.
„Никога не се предавайте, никога, никога, никога. Никога не се
предавайте.”

22
 11. Няма по-добър учител от неволята
През 1941 г. Великобритания преживява най-мрачните дни на Втората
световна война. Тогава Чърчил се обръща към младите хора с думите:
„Това са велики дни – най-великите дни, които е преживявала страната
ни”.

Но защо Чърчил е нарекъл тези сурови, несигурни, опасни за живота и

застрашаващи свободата на всички дни най-великите в историята на
Великобритания?
Знаел е, че точно когато животът е най-труден, научаваме на какво сме
способни в действителност.
Малко чувства могат да се сравняват с това да откриеш, че можеш да
постигнеш повече и да издържиш повече, отколкото си си представял преди,
и само когато сме подложени на изпитание, разбираме колко ярко всъщност
можем да блестим.
Това е клише, но е истина: диамантите се оформят под натиск. Без
натиск те остават просто парчета въглища.
Едно от най-важните умения в живота е да се научим да виждаме
трудностите като наш приятел, учител и водач.

Бурите идват, за да ни направят по-силни.

Никой не е постигнал мечтата си, без да се препъне по пътя си.

Повярвайте ми: път без препятствия няма да ви отведе никъде, където си
струва да бъдете.
Така че – прегърнете неволята, прегърнете трудностите и се подгответе за
успеха.
Днес започват най-великите дни от живота ви...

23
 12. Опознай себе си
Най-свещеното място в античността бил олтарът на Делфи в
Централна Елада. Царе, войници и височайши пратеници преминавали
целия познат тогава свят, за да чуят предсказанията на оракула.

Над портите на Делфи кратък поздрав посрещал всеки морен странник:

„Опознай себе си”.
Този прост съвет бил смятан за най-важното познание, което човек може да
постигне. И за да разбереш посланието на оракула, първо трябвало да
разбереш себе си.
За това си има причина. Ако не познаваме ума си, мечтите си, силните и
слабите си страни, как можем да достигнем висините, към които се стремим?
Превръщаме се в овце без пастир.
Себепознанието ни помага да взимаме решения, които ни правят по-
щастливи, защото преследваме цели, съответстващи на природата и
същността ни.
Но как да опознаем себе си?
Първият начин е да прекарате малко време насаме със себе си, без да сте
изложени на външните влияния на близки и роднини. Вслушайте се в
желанията на сърцето си, вместо да се поддавате на чуждите намерения
относно вашия собствен живот.
Сигурен съм, че съветите, които ви дават вашите близки, са продиктувани
единствено от любов, но това не означава непременно, че са прави.
Това е вашият живот. Бъдете дръзки. Живейте го енергично и
целеустремено в посоката, която ви вълнува. Слушайте сърцето си, търсете
мечтите си, те са вдъхновени от Господ.
Ще откриете, че имате определени умения, в които сте добри по съвсем
естествен начин. Потърсете ги, развийте ги. Вашите цели, мечти и стремежи
често ще са в съзвучие с вродените ви умения.
Вслушайте се в словата на Библията:

„Славя Те, защото съм дивно устроен.”

(Всички цитати от Библията в тази книга са по Свещеното писание на
Вехтия и Новия Завет. Изд. от Светия Синод на Българската православна
църква, София, 1992 г. - б. ред.)

С други думи: не е случайно, че сте добри в определени неща!

Вторият начин да опознаете себе си е да се предизвикате. Поставете си
трудни задачи. Открийте какво ви кара да се чувствате живи и на какво сте

24
способни.
Преди да покоря Еверест, спестих пари, за да опитам да изкача връх Ама
Даблам, един от технически по-трудните върхове в Хималаите и класическо
предизвикателство. През повечето време се катерех сам, вглъбен и изцяло
погълнат от всяка крачка и хватка, която правя.
Бях в синхрон със себе си. Бях едно с планината. Съществувахме само тя и
аз.
По това време действително успях да надмогна някои лични бариери.
Започнах да се протягам малко по-нагоре за всяка хватка, добре балансирах
с котките, поемах повече риск всеки път и бързо постигнах напредък.
Изследвах собствените си граници в катеренето и това ми харесваше.
Когато най-накрая стигнах върха и се вгледах със страхопочитание в
далечните снегове на Еверест, издигащи се на десетки километри на север,
вече знаех, че съм готов да го покоря.

Уилям Блейк казва:

„Велики неща се раждат при сблъсъка на планини и хора. А не когато се
блъскаш в тълпата на улицата”.

Той е прав. Нуждаем се от време, пространство и предизвикателство, за да

опознаем себе си. За съжаление невинаги имаме тази възможност в
забързаното ежедневие, умърлушени от изживяването на нечия чужда мечта.
Не е необходимо да ходите в джунглата или на Хималаите – където и да сте
насред житейския си път, вие можете да откриете собственото си
предизвикателство и място.

Планините на ума ни заобикалят отвсякъде. Едва когато се

предизвикаме сами, научаваме кои сме.

25
 13. Не си ездач, ако не си падал от коня
Когато бях дете, двамата с баща ми често наемахме коне и отивахме да
пояздим по плажовете на остров Уайт, където израснах. Това са част от
най-хубавите ми детски спомени, макар че много пъти падах от коня на
твърдия мокър пясък.

Тъкмо когато бях готов да заплача, татко започваше да пляска с ръце.

Поздравяваше ме, задето бях паднал ли?
Но защо?
Баща ми искаше да разбера, че не можеш да станеш добър ездач, ако не
паднеш от коня няколко пъти; че ставаме добри в нещо само когато го
повторим достатъчно много пъти.

Това означава, че неизбежно ще има моменти, в които ще сме

изхвърлени и ще се оказваме с лице в калта.

И в живота е така.
Това е важен урок за всеки житейски път, по който можем да поемем:
каквото и да искаме да правим, ако то си струва, вероятността да паднем е
голяма. Всички сме падали от коня по няколко пъти. Но за да се научите да
яздите, трябва да бъдете хвърлени на земята неочаквано.
Ако искате да сте добри в нещо – не се страхувайте от грешки.
Погледнете на неизбежните спънки и злополуки като важна част от процеса
на обучение.

Залитанията ни учат как да останем прави, а не как да паднем.

26
 14. Носи лек багаж
Тук стигаме до етапа от нашето пътешествие, когато ще започна да ви
„екипирам” с ключовите умения, с помощта на които да оцелеете след
много от предстоящите ви препятствия.

Знаете, че има добре опакован багаж и зле опакован. Започваме да

изброяваме нещата, които влизат в „добре опакования”. В списъка с „лошия”
ще включим тези, от които ще се откажем. Накрая искам да сте въоръжени
със суперефикасен, максимално функционален списък от стабилни
принципи, въз основа на които да изградите живота и приключенията си.
Ето и причината, поради която искаме багажът ни да е лек:
По време на експедиция, естествено, няма да искате да носите повече неща,
отколкото са ви нужни. Излишните предмети са само допълнителна тежест,
а и прекалено много багаж ще ви забави. Полезната страна на
телевизионните предавания, които правя, е, че в тях показвам как можете да
оцелеете само с бутилка вода, приличен нож и някои ключови умения.

Посланието ми е, че отношението те прави господар на ситуацията, а

най-големите способности носим у себе си. Вземете ли правилните неща
плюс правилното отношение, няма да ви трябва почти нищо друго.
Обикновено на експедиция новобранците се познават по това, че носят най-
големите раници, пренасят готварска посуда, дрехи и всякакви излишни
припаси, които не ползват. Всеки ден влачат тежките си раници, потят се и
настиват, а когато са на края на силите си, тази допълнителна тежест може
да се окаже последната капка в преливащата чаша.
Виждал съм го толкова много пъти: при пътувания със скаутите, на големи
експедиции и по време на снимки за телевизионните предавания.
Умението да опаковаш добре е от първостепенна важност за крайния успех
на една експедиция. Това важи със същата сила и за живота като цяло.
Нека видим първо как повечето от нас се „подготвят” за него.
През годините съм срещал много хора, които разнасят със себе си огромен
емоционален багаж, който им пречи.
Може да е бремето на родителските очаквания, които принуждават човек
да избере работата, която „трябва”, а не тази, която би вършил с удоволствие.
Или пък е дълбоко вкоренен страх от бъдещето, притеснение какво ще си
помислят хората, ако избере по-необичайна или по-непрестижна и
недоходоносна професия.
Какъвто и да е багажът, тези хора го мъкнат със себе си в продължение на
години, подсъзнателно решени да изживеят живота си така, както са им
внушавали, че трябва. Това се случва дори когато тези „домашни истини” не

27
са верни!
Често хората чуват ужасно отрицателни оценки от съвсем крехка възраст,
което ги формира занапред.
„Ти не си добър, ти си глупав, ти си провал, ти си позор.” Списъкът може
да продължи до безкрай, но дали всичко това е истина?
Тук съм, за да ви убедя, че този товар не бива да влияе на вашата
действителност.
Да, вероятно сте се провалили в нещо. И какво от това? Кой не е? „Ти си
глупав.” Не, не сте. Скъсали са ви на изпита просто защото вероятно не сте
се постарали достатъчно.
Виждате ли вече какво е решението в тези случаи?

За провалите – продължавайте да опитвате. За изпитите – постарайте се

повече. И в двата случая ви трябват качества, върху които имате власт, а това
вече е добра новина. Колкото до обидните етикети – това не сте вие,
повярвайте ми, няма нужда да ги носите и минута повече.
Започнете на чисто. Изхвърлете ги. Носете лек багаж.

28
 15. Изхвърли ненужния товар
Преди да стигнем твърде далеч, е добре да признаем, че вероятно, само
вероятно, всички имаме малко вина, че понякога изживяваме чужди
стремежи вместо своите собствени.

Това е чудесен момент да кажете „Стига” на живота според чужди

очаквания.
Никога не е лесно да се изправим срещу подобни отрицателни чувства, но
винаги можем да преподредим багажа си и да изберем какво да носим оттук
нататък по пътя в живота и в приключенията си.

В крайна сметка, колкото повече е багажът, толкова по-бавно

напредваме и накрая не стигаме далеч.
Всеки от нас трябва да избере.

Когато изхвърлите излишното и започнете да пътувате по-леко, ще се

случат няколко неща.
Ще се смеете повече, ще се тревожите по-малко и е много по-вероятно да
постигнете мечтата си.
Когато пътуваме с по-малко багаж, имаме свободата да променяме
плановете или кариерата си в движение. Колко често големите възможности
сами намират хората, но те са твърде „заети”, или може би твърде цинични
дори да ги забележат, камо ли да прекрачат този вълнуващ нов праг от
живота си.
Уинстън Чърчил (отново той!) казва, че всеки човек получава шанса да
промени съдбата си поне веднъж, но не всеки се възползва от него.
Ако сте претоварени, умърлушени и заринати в емоционални отпадъци,
може и да пропуснете шанса си.

Така че следете мъдро съдържанието на „багажа”, който носите, и

отношението си към света.
Какви са вашите нагласи и емоционален багаж? Подобряват ли те живота
ви, помагат ли ви да постигнете мечтата си, или ви дърпат назад?
Добрият пътешественик разглежда строго багажа си. Бъдете проницателни
и зорки: ако нещо не ви помага, изхвърлете го, оставете го зад гърба си.
Пътувайте леко.
Всички ние променяме вярванията и нагласите си сантиметър по
сантиметър чрез дребните случки от ежедневието. Когато усетите, че
мислите за някого или за нещо по добре познатия отрицателен начин, просто
се спрете.

29
 Помислете.
Проверете.
Променете.
Започнете отначало.
Готово. Усмихнете се. Продължете напред.

Направите ли го достатъчно пъти, наистина ще се промените. Към добро,

към повече сила.
Мотото на скаутите е много просто: Бъди готов. Така че, ако действително
искате да сте подготвени за всичко, което ще ви предложи животът, носете
лек багаж, бъдете подвижни, грижете се за положителното, изхвърлете
отрицателното и грабнете шанса, когато се появи.
Така се подготвяме за големите приключения.

30
 16. Изхвърли тревогите
Един от най-старите ми приятели от Еверест и от САС, Мик Кросуейт,
веднъж ми даде следния съвет: „Не се тревожи за нищо, което е извън
твоята сфера на влияние”.

С други думи: ако не можеш да промениш нещо, не се измъчвай заради

него.
Помислете за това. За какво се тревожите най-много? Подлежи ли то на
промяна, или не? Имате ли власт над него? Голяма част от хората се измъчват
и паникьосват за неща, които не могат да бъдат контролирани или
променени.
Съветът на Мик ме накара да осъзная, че ако не мога да променя нещо, няма
смисъл да се тормозя. Вместо това ще посветя времето и съзидателната си
енергия да направя нещо добро там, където мога.
Това е много важен съвет, но повечето хора не успяват да го спазват.
Известна реплика на Марк Твен гласи: „Прекарах голяма част от живота си
в тревоги за неща, които така и не се случиха”. Мисля, че това е доста често
срещано. Отчасти това е причината и толкова малко хора да осъществят
целите си. Те просто не смеят... за всеки случай.
Страховете и тревогите за неща, които са се случили в миналото или които
никога няма да се реализират в бъдещето ни, само ни тежат и ни бавят.
Изхвърлете тревогите.
Исус е говорил много за това, а той е имал някои доста сериозни причини
за притеснение. В крайна сметка е очаквал да бъде измъчван до смърт,
разпнат на кръст, където да понесе болката и тежестта на всяка една лоша
мисъл и лошо дело, някога сторено от човечеството.
Но все пак Петър е казал за Исус: „Всичките си грижи Нему възложете,
защото Той се грижи за вас”. Запомнете тази строфа, тя ми е помагала
толкова много пъти да преодолявам сериозни тревоги.
Дори когато ви е трудно да повярвате, дори когато не сте уточнили всички
теологични подробности, просто я изпробвайте! Какво има да губите освен
малко гордост? (А и прекалената гордост не е хубаво качество.)
Затова просто помолете Христос да се погрижи. Затворете очи и изпратете
тревогите си горе при него. През последните няколко хилядолетия той е
развил страхотния навик да отговаря на прости, честни и сърдечни
молитви.
Изпратете му ги, след което ги пуснете да си ходят.

31
 И последни думи за тревогата. Запомнете следното: Миналото е история,
бъдещето е загадка, но настоящето е дар. Трябва да се научите да живеете
в настоящето.Приемете го, насладете му се, работете върху него и го ценете.
То не продължава вечно.

32
 17. Палатките не се поправят от само себе си
Още първата ми планинска експедиция на училищна екскурзия до
Сноудън ме научи на много ценен урок за палатките и за живота изобщо.

Стигнахме до мястото, където щяхме да лагеруваме, след полунощ в силен

дъжд. Всички бяхме изтощени и мокри и най-много от всичко искахме да се
вмъкнем на сухо в палатките. Припряно и неопитно ги разпънахме възможно
най-бързо. Скалъпихме ги скорострелно и се хвърлихме вътре. Както можете
да предположите, към 3 сутринта всичко започна да се разпада.
Събудих се от звука на първото изплъзващо се колче, последван от мекия,
плътен звук на падащ мокър брезент. Всичко е наред, отдъхнахме си, поне
останалите колчета са на мястото си.
Така че с приятеля ми Уати се завъртяхме на другата страна, завихме се
презглава и се престорихме, че нищо не е станало.
Но загубата на равновесие от първото измъкнало се колче означаваше, че
върху останалите пада твърде голяма тежест. С драматичен трясък и пукот
те поддадоха, изсвистяха и всичко се сгромоляса върху нас.
Двамата с Уати се озовахме в непрогледна тъмнина, затиснати под студения
мокър брезент в локва кална вода. Всичко беше прогизнало, ние бяхме вир
вода и до края на пътешествието нямаше момент, в който да не съжаляваме,
че не си бяхме свършили работата както трябва още в самото начало – или
поне че не се бяхме измъкнали от спалните чували, когато първото колче бе
поддало, за да го поправим.
Поуката е съвсем ясна: когато нещо трябва да се свърши, свършете го
качествено.
Майка ми казваше:
„Когато нещо трябва да се свърши, не го оставяй ти до края. Било голямо
или малко, добре върши го или хич не се залавяй”.
Умни думи. Ако спазвате този съвет, вие ще сте сигурни, че каквото и да
правите, то ще дава резултат – това е отплатата на успеха.
Да свършиш определена задача качествено от първия път ти гарантира, че
всичко с твоя почерк поддържа определен стандарт: няма нужда да се
тревожиш, че играчката може да стане плачка. В замяна на усилията
получаваш увереност. А когато си сигурен, успяваш по-бързо.

Така че правете нещата по един път, но ги правете добре.

33
 18. Управлявай сам лодката си
Обичам тези прости метафори за живота. Управлявай сам лодката си –
това наистина казва всичко.

Но колко хора познавате, които, когато нещо се обърка, очакват някой друг
да дойде и да го оправи. Това е много разпространено схващане – че друг
трябва да се върти около нас и да ни обгрижва. Че е нечия чужда грижа да
оправи бъркотията, която ние сме забъркали.
Че никога нищо не зависи от нас.
Не ме разбирайте погрешно. Много хора наистина се нуждаят от помощ и
е наш дълг да помагаме на тези, които страдат, които се борят или са
пленници на бедност, болест или насилие.
Но нуждата от помощ, за която говоря в момента, трябва да се нарича „да
накараме някой друг да свърши тежката работа”. С други думи – мързел.
Един от най-ценните уроци на тренировките по оцеляване сред дивата
природа е да се научиш да разчиташ на себе си: когато никой не идва да те
спаси, решаването на проблема зависи от теб самия. И в това има простота,
честност, самоосъзнаване и сила.
Вече не можеш да обвиняваш другиго. Няма повече извинения.
Съществува само безмълвната увереност, че си там, където си, и това е
там, където си искал да бъдеш.
Между тези две фази има само действия. Енергични, положителни,
всекидневни действия. Действие, когато вали, когато наистина ти се иска да
поспиш само още няколко минути, когато всичко около теб се проваля и
потъва, когато всичко е обзето от пълен мрак.
Ключът е в действието. Действието е сила.
Така че излезте от черупката си, поемете си дълбоко въздух, усмихнете се
и се захващайте за работа. Ще видите как нещата се подреждат.
В момента изживявате истинско приключение, господари сте на
собствената си съдба. Вече не чакате чужда помощ, не очаквате нищо даром.
Вие сте спасението, което ви е нужно.
Сега разбирате поговорката: „Ако ще го бъде, ще зависи от мен”.
Хубаво е, нали? Да се справяте сами. Да управлявате собствената си лодка.
Остава само да се насладите на пътешествието.

34
 19. Не предполагай
Знаете ли старата поговорка, че да предполагаш, значи да се излагаш?
Е, това е доста вярно.
Толкова пъти по време на пътуване съм се хващал да мисля или съм виждал
как други хора предполагат, че някой друг носи нужната екипировка – било
то въже, храна или гориво, само за да открият накрая, че и другите са
предполагали същото.
Една от причините, поради които обичам да съм сред дивата природа, е, че
всяко дребно нещо е от значение. Една грешна стъпка, една пропусната
възможност или неправилна преценка може да ти коства живота.
Човек бързо осъзнава, че не може просто така да прави предположения,
когато е сред природата. Ако животът ти зависи от това дали носиш
правилната екипировка, или дали си сигурен, че парашутът ти е сгънат
правилно, разбираш, че не можеш да приемаш такива неща за даденост.
Това е добра тренировка за останалата част от живота. Ако нещо е важно,
винаги го проверявайте – не предполагайте.

Може да изглеждате малко глупаво, ако задавате привидно

безсмислени въпроси – но по-добре глупави, отколкото провалили се.

Обикновено егото ни спира да задаваме „глупавите” въпроси, но съм

виждал доста „умни” хора по време на експедиции, които са ставали жертва
на егото си и са се сгромолясвали по лице.
А когато си водач на експедиция, умението да се изразяваш ясно и да не
„предполагаш” е особено важно.
На всички ни се е случвало да имаме мигове на колебание, когато се движим
от точка А до точка Б. „Насам ли да вървим, или натам?” Тогава по-
самоуверените поемат инициативата, като „се надяват” и „предполагат”, че
всичко ще се изясни след километър-два. Рядко обаче нещата стават по този
начин.
Често, ако не реагирате бързо, малка грешка в преценката може да се
превърне в голяма грешка с фатални последици – това се отнася за избора на
посока както в планината, така и в ежедневието.
Добро правило при навигацията е, ако се колебаеш, да спреш, да си поемеш
дъх и да помолиш друг за помощ. Повярвайте ми, това може да ви спести
часове.
Всеки би предпочел да го попитат, вместо водачът му да се изгуби.

Освен това с времето научих, че като цяло хората обичат да помагат и да

дават съвети. Така че оставете егото настрана и позволете на другите да

35
ви помогнат. Всеки, който успява, в действителност се уповава на много
други хора, помогнали му по пътя към успеха.

Не предполагайте нищо, бъдете смирени и не се страхувайте да

помолите за малко помощ, когато ви е нужна.

36
 20. Мечтите изискват жертви
Простата истина в живота е, че за да получите това, което наистина
искате, ще трябва да се откажете от нещо друго, което ви е скъпо – било
то лекия живот, нощните обиколки по барове, достъпната и вкусна
храна или времето си.

Успехът изисква жертва. Свикнете с тази мисъл.

Реших да се пробвам в САС още докато всичките ми приятели бяха

студенти. С няколко страхотни другарчета деляхме една стара къща и си
живеехме доста приятен студентски живот, шляехме се, лентяйствахме,
преследвахме момичета – знаете как е.
Беше весело, но аз бързо осъзнах, че ако съм наистина решен да мина
приемните изпити в частите, някои неща, всъщност доста неща, трябваше да
бъдат пожертвани. Партитата, излежаването, виното, вкусното хапване,
безгрижният живот и домашният комфорт.
Ако ме приемеха в САС, трябваше да забравя за всички тези удобства и
удоволствия. Но това щеше да е малка жертва в сравнение с гордостта, която
щях да изпитам, ако постигнех целта си.
Малко хора опитват, защото на малко им стиска. Повечето не искат да се
откажат от лесните неща.
Помислете за любимите си спортни звезди. Трябва да ви кажа, че те са
прекарали всеки момент от младежките си години, в който са били будни, в
залата, трамбовайки на място или блъскайки топка в стената. Защото няма
как да станеш достатъчно добър в нещо, освен ако не му се отдадеш напълно.
Не е кой знае каква философия: наградите отиват при упоритите.
Но от жертвите боли, затова и толкова много хора избират лесния вариант.
Това, което те не осъзнават, е, че самата жертва също ти дава сила. Когато
знаете, че сте се отказали от нещо, което сте искали, това ви дава сили да
вложите още повече за постигане на целта си.
Предпочитам да гледам на жертвата като на гориво, което ме зарежда с
допълнителна сила. От колкото повече неща се откаже човек, толкова повече
енергия и време ще посвети на своята цел.
Никога не е лесно да се правят жертви, особено когато предварително
знаеш, че от тях ще боли. Но аз бих ви насърчил да изберете това, с което
ще се гордеете.
Искате ли да сте различни? Искате ли да сте уникални, или искате да сте
като другите?
Ако искате да постигнете нещо специално, трябва да изберете пътеката, по
която повечето не биха посмели да тръгнат.

37
 Може да е страшно, но е вълнуващо. И ще има цена. Изчислете я.
Претеглете я. Готови ли сте да я платите? Готови ли сте на жертва?
Запомнете следното:
Болката е временна, гордостта е вечна.

38
 21. Провалът всъщност не е провал
Опитвам се никога да не използвам думата провал. Защото провалът
не съществува самостойно извън нашето съзнание. Наричам го по друг
начин: незадоволителен резултат. Или още по-добре: крайъгълен камък
на успеха.

Хората често набързо лепват етикета „провал” на другите. За мнозина е в

реда на нещата да посочват с пръст и да се присмиват, когато друг не
постигне мечтата си.
Но само дребните души подценяват другите. Вижте на кого президентът
Тиодор Рузвелт е отдал чест и почит така умно:
„Няма значение критикът, не е важен човекът, който сочи къде се е
препънал силният или къде деецът е можел да се справи по-добре. Заслугата
принадлежи на човека, който е на арената, чието лице е покрито с прах и пот,
и кръв, който се бори яростно... който знае, че в най-добрия случай накрая
ще носи триумфа на велико постижение, а в най-лошия случай ще се е
провалил, докато се е борил дръзко. Така че мястото му никога няма да е сред
онези хладни и боязливи души, които не са познали никога ни победа, ни
загуба”.
Страхливците критикуват основно, защото това ги кара да се чувстват по-
добре спрямо собствената им липса на кураж да опитат нещо лично. Така че
най-доброто (и често най-трудното) нещо, което можете да направите, е да
пренебрегнете критиката. Дори по-добре, използвайте я като стимул.
Всички се сблъскваме с критика и на всички ни се налага да живеем с
„провалите” си и чуждите мнения за тях, но се опитайте да не ги приемате
лично. Приемете ги като знаци, че сте на прав път.
Наличието на критика означава, че сте там, където трябва: на арената, в
битката и още една стъпка по-близо до успеха.
Едмънд Хилари, Нийл Армстронг – знаете тези имена. Имена на хора,
предприели крайни действия, подложили се на риск и опасност от гибел. Ако
те не бяха погледнали провала в очите, Еверест и Луната все още щяха да
имат друга история.
Виждате ли – ако беше лесно, всеки щеше да постига успех. Именно
рискът и шансът за провал ни предоставят възможността за успех. И ако
сте готови да се провалите повече от всеки друг, когото познавате, се
обзалагам, че накрая ще победите. Провал след провал след провал. Странно
ли ви звучи? Е, всъщност това е ключът към успеха.

39
 Излезте навън, поемайте преценени рискове, работете здраво,
приемайте спокойно перспективата за провал и бъдете винаги готови да
хукнете напред, когато другите забавят темпото.

Точно тогава успехът ще почука на вратата ви. Това е вселенски закон и

един чудесен пример за правилата, според които работи светът.

40
 22. Приеми „провала”
Провалът ни учи на толкова много за нас самите и за живота, че е редно
да го приветстваме. Може да звучи странно, но само когато сте готови
за него, можете да се настроите за успеха.

Нищо, което си струва, не е лесно. Всеки път, когато опитате да направите

нещо ново или нещо трудно и необичайно, бъдете готови да ви затръшнат
вратата под носа, приятели да ви се присмиват и да ви затварят телефони.
Отрицанието и разочарованието ще ви заливат от всички страни.
По един или друг начин трябва да съумеете да се справите с това
отношение. Аз се справям, като гледам на провала като на стъпка към
крайната ми цел. Всеки път, когато претърпя неуспех, се успокоявам, че
съм по-близо до целта си.

Един баща казал на детето си, че за да успее, първо трябва да се провали 22

пъти – едва когато го направи, ще говорят за успеха отново.
Не знам защо е казал 22 пъти, но отношението му е чудесно. Бащата е знаел,
че ако синът му се пробва 22 пъти, то той неизбежно ще се справи в някакъв
момент.
Ще се препъвате по пътя към успеха. Приемете го. Приемайте всяка една
от тези 22 провалени възможности.
Живеем в свят, в който крадците на мечти ни казват да се страхуваме заради
опасността от провал. Но във всички велики приключения има риск от
провал. В това се състои същността им – иначе нямаше да бъдат
приключения!

Така че излизайте навън и се захващайте с провалите...

41
 23. Цени пътуването, не крайната точка
Когато с екипа ми слязохме от Еверест, първият въпрос неизменно
беше: „Стигнахте ли до върха?”.

Бях късметлия – невероятен късметлия, да успея да покоря този

непристъпен връх, което ми позволи да отговарям на всички тези въпроси с
„да”. За моя най-добър приятел Мик обаче въпросът беше много по-труден,
тъй като отговорът „не” не разказваше дори малка част от неговата
невероятна история.
Може и да не се беше качил до самия връх Еверест, но беше на косъм от
него. В продължение на три месеца ние се катерехме един до друг, ден и нощ.
Мик направи някои истински геройства там горе, когато нещата се влошиха,
катери се с кураж, достойнство и сила и стигна до височина едва 90 метра от
самия връх.
И все пак това не означаваше нищо в очите на задаващите онзи въпрос:
„Стигнахте ли догоре?”.
И за двама ни пътешествието никога не е било заради върха. Беше пътуване,
което изживяхме заедно; всеки държеше живота на другия в ръцете си, което
по невероятен начин повлия на личностното ни развитие. На върха гледах
единствено като на бонус.
Когато ни задаваха този въпрос, често реагирах по-отрицателно от Мик.
Той беше мъдър и не гледаше на случилото се като на провал. Мик казваше,
че всъщност е извадил късмет поради простия факт, че е оцелял, когато други
четирима загинаха там същия сезон.
Мик остана без кислород горе, на последната права преди самия връх, на
височина от 8500 метра. Той едва можеше да се придвижва, но пълзя на
четири крака до самия ръб на изтощението, когато се подхлъзна и започна да
пропада по гладката ледена повърхност надолу.
По-късно ми сподели, че тогава е бил сигурен, че ще загине.
Благодарение на някакво чудо се спрял в малка издатина, откъдето бил
спасен от двама други алпинисти, които го намерили.
Четирима други катерачи по същото време нямали неговия късмет. Двама
умрели от студ, а други двама паднали. Еверест е безпощаден, особено
когато времето се промени.
До момента, когато се върнах при Мик в базовия лагер след няколко дни,
той вече беше друг човек – смирен, благодарен за живота.
Така че, когато всички у дома го питаха за върха или му съчувстваха, че не
е успял да го достигне за толкова малко, Мик не се ядосваше. Защото знаеше,
че е можел да умре там горе. Знаеше, че е щастливец, задето е оцелял.

42
 „Провалът” се бе превърнал в негова благословия, а животът – във
велик дар, който той дълбоко ценеше.

Това са страхотни уроци, които много хора никога не научават – защото

уроците се учат само чрез опита, без значение от посоката.
Помислете си за милиардера, който прелита до Южния полюс само за час,
за да го „преживее”, и го сравнете с човека, който се е борил със стотиците
километри лед, дърпайки скромна шейна.
Да, това е пътешествието, което изгражда човека.
В живота е важен растежът, а не трофеите.

43
 24. Пази се от ССЗ
Един приятел свещеник ми каза веднъж, че по пътя към успеха човек
винаги трябва да внимава за опасността от ССЗ. Бях заинтригуван.

Той допълни, че колкото по-високо се изкачваме, от толкова по-високо

падаме, а ССЗ многократно са доказали гибелното си влияние върху
успелите хора.
Исках да разбера какво е ССЗ. Той се усмихна и каза: „Това са Слава, Секс
и Злато. Виж заможният човек, който губи семейството си заради изневяра,
или този, изгубил себе си в празно преследване на повече пари или по-високо
положение”.
Когато успехът ви расте, трябва да внимавате тези три букви да не се
превърнат в препъникамък.
И не ме разбирайте грешно – ССЗ изобщо не са лоши! Аз съм женен за
чудесно момиче, спечелили сме някакви пари, а междувременно малко слава
под формата на награди или признание не вреди. Но когато станете твърде
алчни, твърде искащи или незадоволени без повече ССЗ – тук започва
опасността.
Предупреждението на свещеника означаваше, че общественото положение,
обожанието и/или финансовите постижения не са гаранция за личен успех;
точно обратното, ССЗ – Слава, Секс и Злато, са господари на
неустойчивостта.
Колко от нас не са се стремили като млади към тези ССЗ? Все пак сме хора,
нали? Надяваме се и ни карат да вярваме (за това трябва да благодарите на
вестниците и лъскавите списания), че със славата, секса и златото ще се
чувстваме великолепно.
И вероятно ще бъде така, но за кратък период от време.
В дългосрочен план обаче ви гарантирам, че никое от тях не запълва
зеещата дупка вътре в нас. Отворете който да е вестник и ще намерите
история за провален и объркан живот в самоцелно преследване на едно от
ССЗ, или в случаите на някои известни професионални футболисти –
всичките три.
Умният човек се учи не само от собствените си грешки, но и от чуждите.
Това беше всичко, което свещеникът мъдро подчерта. Учете се от другите,
не ставайте самодоволни и знайте откъде идват вечните опасности.

44
 25. Спазвай правилото „СПаЗВаМ”
Баща ми винаги ми казваше, че да живееш добър живот означава да се
„грижиш за приятелите и семейството си и да имаш смелостта да
преследваш мечтите си”. В това се състоеше смисълът на живота за него.

За щастие тези прости ценности имаха много по-голямо значение за него от

училищните ми оценки – които невинаги бяха блестящи.
Винаги съм се стараел да следвам съветите му, но също така подобрих
мантрата му, като добавих някои неща.
Ето какво казвам на младите скаути и приключенци, когато ме попитат как
се постига пълноценен живот. Съветът ми е съвсем прост: Спазвай правилото
„СПаЗВаМ”.

Семейство.
Приятели.
Забавление.
Вяра.
Мечти.

Спазването на това правило не изисква диплома и зависи изцяло от нас.

Просто го направете свой приоритет, напишете го на огледалото в банята,
нека проникне в подсъзнанието ви и скоро ще бъде като компас, който да ви
води към правилните решения в живота.
Когато сте изправени пред важен избор, просто си задайте въпроса: „Ще се
отклоня ли, или не от спазването на „СПаЗВаМ”?”.
Семейството е като ябълков сладкиш: предимно сладък, но и с някоя
друга кисела ябълка вътре. И все пак хората от семейството ни са най-
близките и най-скъпите хора на този свят.
Да имаш добри приятели, с които да се наслаждаваш на приключенията на
живота, както и да споделяш борбите, които неизбежно се налага да водиш,
е невероятна благословия. Никога не подценявайте колко много значат
добрите приятели.
Вярата има значение. Исус Христос винаги е бил най-невероятната опора
и тайна сила в живота ми – а и е толкова важно да имаш добър водач през
всяка джунгла.
Забавлението. Животът трябва да е приключение. И ви е позволено да се
забавлявате, да знаете! Гледайте да го правите всеки ден. Да, всеки ден!
И накрая: Мечтите. Ценете ги. Те са дадени от Господ, паднали са като
перли в дълбините на душата ви. Те ви дават мощна, животопроменяща цел:
нищо не може да спре човека с мечта, който също така има куража да я

45
осъществи.
Правилото „СПаЗВаМ” ще ви подкрепя и ако го направите свой приоритет,
ще ви дари с див, забавен, вълнуващ, богат, смислен и удовлетворяващ
живот.
Запомнете, че истинският успех в житейската игра никога не идва от
трупането на пари, власт и обществено положение или от слава и признание.
Всички тези неща са доста кухи. Повярвайте ми.

Истинският ни успех се измерва по това как докосваме и обогатяваме

живота на другите хора – промените, които можем да направим за тези,
които най-малко го очакват, за тези, които светът пренебрегва.
Това е далеч по-добро мерило за стойността на човешкия живот и чудесна
цел, към която да се стремим, докато спазваме „СПаЗВаМ”.

46
 26. Вятърът и Слънцето
Сега ще ви разкажа една история. И ако я разкажа правилно, няма да
има нужда от повече обяснения.

Един ден Вятърът и Слънцето се скарали кой от двамата е по-силен.

Вятърът бил убеден, че е по-силният, духал и духал, докато не съборил
дърветата, не преобърнал колите, а морето не се превърнало в бушуващ врящ
котел от вълни…
Цялото това фучене било впечатляваща гледка за Слънцето. Но все пак то
заявило, че е по-силно.
Така че Вятърът го извикал на дуел.
„Виждаш ли този там долу? – попитал той и посочил един човек, който
спокойно си вървял по улицата в обедната си почивка. – Предизвиквам те да
го накараме да си свали палтото. Първият, който успее, ще бъде победител.”
Слънцето се съгласило с изпитанието и Вятърът започнал.
Той духал и духал, все по-силно и по-силно. Но колкото по-жесток ставал,
толкова по-плътно се увивал човекът в палтото си. Вятърът се усилил още,
но човекът се привел срещу него и стиснал здраво палтото и зъбите си.
Най-накрая, изтощен, Вятърът се отказал – без успех.
Бил ред на Слънцето.
То се усмихнало, след което започнало нежно да грее. Хубаво и леко.
Човекът се изправил и се огледал. Повървял малко и видял една пейка.
Тогава свалил палтото си, оставил го до себе си и седнал. Усмихнал се.

Виждате ли, понякога най-добрият начин да продължим напред,

когато стигнем задънена улица, е да променим посоката, да сменим
тактиката. Пробвайте друг подход. Поставете се на мястото на другия
човек. Какво би ви направило щастливи?
Често колкото повече се ядосваме на някого, толкова по-нападателен става
той. Опитайте просто да сте мили, вместо да нападате. Говорете с човека
отсреща, изслушайте го, положете усилие, за да направите нещо
смислено за него.
Защото добротата побеждава яростта.

47
 27. За да получиш, първо трябва да дадеш
Голяма част от съветите в тази книга идват от родителите ми и винаги
ще съм благодарен, че съм отгледан от толкова чудесни и умни хора.
Затова следва още един бисер от майка ми:

„Ако искаш да получиш, първо трябва да се огледаш какво можеш да

дадеш”.
Когато бях дете, това беше доста просто уравнение – тя ми купуваше нова
играчка само ако избера някоя стара, която да дарим на нуждаещи се деца.
(Помня, че беше доста дразнещо!) Докато растях обаче, научих, че да дадеш,
за да получиш, е един от скритите универсални закони.
Искаш някой да ти помогне? Ако си им помагал в миналото, сега е много
по-вероятно да дойдат и да те спасят. Искаш богата урожай от зеленчуковата
си градина? Колкото повече поливаш, ториш и обгрижваш семената, толкова
по-богата реколта ще дадат.
Неочакваната страна на майчиния ми съвет е, че правилото работи и сред
дивата природа. Толкова пъти съм се губил, изморен, гладен, безсилен да
продължа.
В такива ситуации човешката природа те кара да се свиеш и да се откажеш.
И все пак изпробвам доказалата се многократно майчина мъдрост – за да
получиш добри резултати, трябва първо да дадеш нещо положително.
Така че, когато съм изморен, се хващам здраво за работа. Когато съм в лошо
настроение, решавам да се разведря. Без значение колко слаби или
обезсърчени се чувствате, можете да се настроите на положителни вибрации,
на добро отношение, на обнадеждаващи мисли (дори ако не вярвате в тях в
момента), след което ще бъдете възнаградени.
Опитайте някой път, когато сте смъртно уморени. Станете от дивана и
започнете да се движите енергично. Скоро ще се почувствате ободрени. Или
когато сте затънали в бумащина и работата ви едва крета, опитайте се да
успокоите топката и се съсредоточете, като отдадете цялото си същество –
тялото и умът ви ще отговорят.
За да получиш, първо трябва да дадеш.
Дори в екстремни ситуации на ръба на оцеляването, когато с приятелите ви
сте толкова жадни, че едвам вървите. Направете го – дайте на другите да пият
първи. Дайте им по-голям дял.
Когато постъпвате така, самите вие ставате по-устойчиви и издръжливи.
Психологическият стимул винаги е по-силен от физическата нужда. Така сме
устроени.
Често съм бил толкова уплашен, че съм лежал буден цяла нощ, ужасен от
това, с което трябва да се сблъскам на следващия ден, за да се измъкна от

48
пустошта. Така че решавам, когато се зазори да бъда развълнуван, усмихнат
и съсредоточен, без значение как се чувствам – и ще съм готов да се отдам
докрай на задачата, която предстои.
В замяна дивата природа награждава пълното отдаване.

А когато нещата опират до живот и планини, нещата са много прости:

това, което влагаме, е това, което вземаме. За да получиш, първо трябва
да дадеш.

49
 28. Експертът трябва да е „на линия”, а не на
върха
Това е още една мъдрост от Уинстън Чърчил (бил е пълен със
страхотни съвети):

„Експертът трябва да е „на линия”, а не на върха”.

Твърде често в миналото съм правил грешката да приемам съвета на
експерт като неоспорима, единствена истина. Често това е противоречало на
инстинктите ми и неведнъж ме е вкарвало в беда.

Да се оставиш да бъдеш воден изцяло от специалисти винаги е рецепта

за провал.

Така наречените експерти може да познават своята сфера, но те невинаги

са наясно с цялата картина.
Познавам богати хора, които дори не живеят, където искат, защото
счетоводителят им им е казал, че могат да плащат по-ниски данъци, ако си
купят къща в Монако. Все едно думата на счетоводителя тежи повече от тази
на децата или партньора им – подобни неща винаги са погрешна икономия.
Специалистът е специалист именно защото опознава в детайли една малка
част от дадена сфера. Работата на лидера е да види отвъд това, да види цялата
картина и след това да направи обосновано решение. Съветът на експерта
трябва да ви служи: да е на „на линия”, когато ви е нужен, но не и да бъде
единствен вариант.
Така че, когато ви е нужна насока, чуйте всички експерти, сглобете
наученото в главата си, преспете, доверете се на инстинктите си (повече по
този въпрос по-късно!), след което направете информиран, а не прибързан
избор.
В този ред на мисли единственото по-лошо нещо от лошото решение е
липсата на такова. Много хора се провалят в живота, защото не могат да
взимат решение и постоянно се колебаят.
Това е естествено – всички се страхуваме да не направим грешен избор, но
всъщност тук нещата отново опират до страха от провал, а вече научихме как
да се справяме с него, нали?

Няма страшно, ако се провалите. Лошото решение е по-добро от

никакво решение.

Така че научете се да правите избори – информирани, добри избори,

основани на качествен съвет, но не решени изцяло от експерта. Доверете се
50
на инстинктите си и се посветете на решението си.
А ако се окаже грешно, поучете се от грешката си, признайте си я и
продължете напред – по-мъдри и по-умни.
Запомнете, колкото повече се упражнявате във взимането на решения,
толкова по-добри ще ставате.
Никога няма да сте 100% сигурни, че сте направили правилния избор, но
някои хора достигат почти такава успеваемост и ако изучите навиците им,
обзалагам се, че ще откриете някои добри практики в начина им на взимане
на решения.

Слушайте експертите, дръжте ги „на линия”, но опознайте собствените

си желания и чувства и им позволете да ви отведат до верните решения,
с които ще сте на върха.

51
 29. Инстинктът е „носът” на ума – довери му се
Почти невъзможно е да дефинираме инстинкта, но той има важна роля,
когато се намираме на житейски кръстопътища.

Понякога просто чувстваме, че нещата не са наред – дори когато всички

външни знаци сочат към определена посока на действие. Когато това се
случи, вслушайте се във вътрешния си глас. Той ни е даден от Господ и
дълбокото ни подсъзнание ни помага да го чуем.
Всички сме склонни да действаме съобразно рационалния ни, съзнателен
ум. Но има и една знаеща, много по-интелигентна част от нас, която
умният приключенец се научава да използва като важно оръжие –
нарича се интуиция и не може да се купи с пари.
Талантливите алпинисти и приключенци знаят, че за да постигнеш голяма
цел, трябва да впрегнеш целия си арсенал от „оръжия” – не само очевидните
като сила, издръжливост и умения, на които разчитат много хора.
Понякога последният напън преди финала изисква нещо отвъд обичайното.
Така че не се борете с вътрешния си глас, когато ви говори силно. Той е там,
за да ви направлява и предпазва.
Като слушаме този глас, се отличаваме от останалите в тълпата, които често
са твърде заети или горди, за да признаят, че тяхната интуиция съществува.
Помня как веднъж на Арктика, когато се опитвахме да прекосим
замръзналия Северен Атлантически океан с малка твърда надуваема лодка,
чух този глас много ясно.
Бяхме заклещени в чудовищна, смразяваща, арктическа буря с огромни
пенещи се вълни на 650 км от бреговете на Гренландия. Борехме се за живота
си. Едвам пълзяхме и се крепяхме на тези големи, ледени вълни, които се
разбиваха върху нас.
Смятах, че е само въпрос на време да потънем в черните ледени води през
тази най-дълга в живота ми нощ.
Всеки път, когато някой от нас предадеше контрола на малката ни лодка в
ръцете на друг от екипа, за да почиваме на смени, преживявахме няколко
особено ужасяващи минути, докато новият кормчия се пребори с наклона и
особеностите на тези страховити вълни.
Ако потънехме, то щеше да е по време на тези смени на руля.
Извадихме късмет. Всички излетяхме от местата си, когато лодката беше
изхвърлена във въздуха и се строполи на една страна, след което за щастие
се преобърна по дъно. По-късно инцидентът се повтори. Инстинктът ми
подсказваше, че третия път няма да ни се размине.
„Без повече грешки. Поеми руля”, чух ясно вътрешния си глас.
Докато се приготвях да дам руля на стария ми приятел Мик, нещо дълбоко

52
в мен продължаваше да повтаря: „Дръж руля още малко – изкарай екипа си
от тази буря сам”.
Но имахме принцип на действие и знаех, че трябва да се придържам към
него. Такова беше правилото. И все пак гласът настояваше. В крайна сметка
надвиках вятъра и казах на Мик, че ще продължа да държа руля. „Довери ми
се”, му казах.
След това Мик ми помагаше през цялата нощ, като наливаше „Ред Бул” в
гърлото ми, докато вълните ни подхвърляха наляво-надясно, а ние здраво се
притискахме в руля и към седалките си.
Призори морето се успокои и на следващата вечер виждахме отдалече
бреговете на Исландия. Най-сетне.
По-късно двама души от екипажа ми споделиха, че са били толкова ужасени
да управляват лодката, че са се молели някой друг да поеме руля вместо тях.
Бях абсолютно изтощен и беше разумно и логично да предам на някого,
който си е починал, но инстинктът ми подсказа, че трябва да продължа.
Вътрешно знаех, че съм започнал да овладявам контрола върху малката ни
лодка в хаоса от вълни и лед – а гласът ми каза, че вероятно няма да имаме
трети шанс за спасение.
Това беше правилното решение – не най-лесното, но правилното.
Интуицията невинаги ни превежда по лесния път, но ще ви изведе на
правилното място.
Подсъзнателният ви инстинкт иска да оцелеете и да успеете. Той не е
замъглен от егото ви или мнението на другите – тези непостоянни неща
живеят в осъзнаващия ум. Интуицията ви има една ясна цел: да ви помага.
Слушайте я. Научете се да разпознавате нейния глас. Бъдете признателни,
когато ви говори, и имайте вяра в нея.
Инстинктът е „носът” на ума. Доверете му се.

53
 30. Бурите те правят по-силен
Голяма част от съветите в тази книга са за това как да се справим,
когато нещата не вървят на добре.

Животът е непредвидим и случващото се едва ли винаги ще е във ваша

полза. Но когато настъпи бурята, аз имам една ясна и проста мантра:
Когато е най-мрачно, е моментът да блеснеш.
С други думи: когато всичко тръгне накриво, пристъпете напред, дайте
всичко от себе си, вкопчете се здраво във въжето и покажете, че сте по-
големи от препятствието.
Природата се отплаща по свой начин за такова отношение.
Понякога животът ни изпробва. Понякога сметките ни не излизат точни.
Хората те предават, едно нещастие следва друго... Знаете поговорката: злото
никога не идва само.
Когато дойдат такива времена, имаме избор: свиваме се и се оставяме да ни
победят или се изправяме и посрещаме удара.
Представям си тези моменти в живота като хулиганите в училище. Когато
се изправите срещу тях, те всъщност често се снишават. Проверяват ви, за да
видят какъв сте. Човек или мишка?
Така че използвайте тези трудни времена като възможност да покажете на
света и на себе си какви сте. От всичките си сблъсъци с дивата природа и
планините аз съм научил един урок: всички ние сме създадени силни.
Всеки от нас се държи по определен начин в зависимост от това как сме
възпитани и какво ни се е случило в живота – но дълбоката истина е, че в
същността си всеки от нас е силен.
Виждал съм невероятни геройства в планината, извършвани от хора,
от които не съм го очаквал. Но за да излезе наяве тази смелост, са нужни
изключителни обстоятелства.
Вярвам, че повечето хора са много по-силни, отколкото някога са си
представяли. Това се е усъвършенствало у нас през хилядолетията, за да
оцелеем като вид.
Може да е прашно и скрито надълбоко, но е някъде там вътре във вас:
сърцето на оцеляващия. Смелост. Издръжливост. Сила.
Така че не се крийте от трудностите, те са вашият шанс да блеснете.
Напишете това на огледалото си в банята:
Борбата развива сила, бурите я поддържат.

54
 31. Скромността краси човека
Тази глава е посветена на това да не се самозабравяте, когато нещата
са във ваша полза – каквито те неизбежно ще бъдат, след като вече сте
научили толкова много от малките тайни на живота.
Много е изкушаващо, когато постигнем някакъв успех, да си мислим, че
добрият развой на нещата се дължи изцяло на нашите умения, дарби, ум и
добър характер. Разбира се, те може да са част от формулата за успех, но
истината е, че зад всеки успял човек стоят много помощ и подкрепа от други
хора. И истински успелият смирено признава този факт.
Когато си приписвате твърде големи заслуги или се хвалите с успеха си
твърде шумно, давате на хората добра причина да говорят срещу вас. Никой
не харесва самохвалковците. Ядрото на истинския успех е направено от
скромност.
Имал съм щастието да се запозная с някои от най-големите спортни звезди
на планетата. Знаете ли кое е най-интересното при тях? Колкото по-големи
са постиженията им, толкова по-скромни са те.
Чуйте как Роджър Федерер или Рафаел Надал говорят за успеха. Макар че
са най-добрите тенисисти в света, те непрестанно отдават признателност на
семействата си, на треньорите си, дори на противниците си. И това ни кара
да ги харесваме още повече.
По същата причина надувковците не получават възхищението ни дори и да
са невероятно преуспели.
Предполагам, че някъде дълбоко всеки от нас знае, че не би стигнал далеч
сам. Затова ако някой каже, че е постигнал всичко без чужда помощ, просто
не му вярваме.
Вземете за пример един от най-великите изобретатели, които са се раждали
на планетата, сър Исак Нютон. В писмо до големия си съперник Робърт Хук
той написал, че трудът му върху теорията на гравитацията е станал възможен
благодарение на учените, работили преди него.
„Ако съм видял малко по-далеч, пише Нютон, то е защото съм стоял на
раменете на гиганти.”
Възхищението ми към него е още по-голямо заради това. Всички велики
мъже и жени стоят на силни рамене. На вашите също. Никога не го
забравяйте.
Следва фраза от Евангелието на Матей, която независимо от религиозните
ви предпочитания е хубаво да запомните и да си припомняте в пристъпи на
прекалена самоувереност:
„Защото, който превъзнесе себе си, ще бъде унизен; а който се смири, ще
бъде въздигнат”.

55
 Така че, ако искате да сте наистина на ниво, вървете смирено и
говорете скромно – това е знак, че успехът ви е истински и сте осъзнали,
че ако успявате, това е единствено благодарение на любовта и
подкрепата на мнозина.
И се постарайте да превръщате думите в дела, защото думите сами по
себе си не значат нищо.

Използвайте успеха, за да помагате на околните. Или още по-добре,

помагайте на всеки в нужда.
Всеки, на когото бихте могли да помогнете.
Вече наистина вървите по пътя към величието!
Схванахте ли?

56
 32. Смей се на себе си
Всеки харесва хора, които могат да се надсмиват над себе си. Такава е
човешката природа – и най-добрите шеги винаги стават на собствен
гръб. Това показва характер, скромност и финес.
Не се взимайте твърде насериозно: ако паднете в калта, просто се
изправете и се посмейте.

И обратното, забележете как тези, които се подиграват на другите, са хора,

от които инстинктивно страним.
Тези, които се подиграват на другите, всъщност показват, че се мислят за
по-добри от тях. И ако сега се подиграват на друг, може би следващия път
ще се подиграват на нас зад гърба ни. Нещо, което никой не харесва.
Умението да се присмиваме на себе си показва на другите, че се
придържаме към едно от най-важните учения на Библията:
„От смиреномъдрие смятайте един другиго за по-горен от себе си”.
Великите хора карат и нас да се чувстваме велики. Те хвалят другите
чистосърдечно и не ги дърпат надолу, за да издигнат себе си.
Така че, смейте се на себе си, не на другите; хвалете другите, а не себе си,
говорете хубави неща за тях на публични места.
Много ми харесва това твърдение: Как говориш за другите говори за теб
самия. Това е самата истина (заради което има цяла глава по-късно в
книгата).
Една от целите ми в живота е на погребението ми тези, които ме познават,
да могат да станат и уверено да заявят, че никога не са ме чули да казвам
нещо лошо за някого.
(Между другото до момента многократно съм се провалял в това
начинание, но въпреки това е една хубава цел!)
Също като вас и аз съм в процес на развитие, но се старая да ставам все по-
добър. С всеки изминал ден малко по-мил, малко по-щедър и по-скромен.
Великите мъже и жени никога не се взимат насериозно. Това е част от
величието им.

Погледнете животните: дори най-силните мечки гризли се търкалят по

земята с малките си и оглупяват. Това е част от силата и магнетичната
им привлекателност.

57
 33. Избирай си добра компания
Чували ли сте израза, че може да съдиш за човек по това какви са
приятелите му? Вече ви посъветвах да страните от крадците на мечти,
но има и други хора, които не ни помагат особено в живота.

Ако имате приятел, който постоянно ви унижава или ви натяква, че идеите

ви не струват, който се присмива на вкуса ви за дрехи, музика или книги, съм
убеден, че се прибирате вкъщи с по-ниско самочувствие.
Всички имаме приятели, които се обръщат, отварят уста и изливат поток от
отрицателни „словесни отпадъци” за живота си.
Ако някой дойде в дома ви и изсипе една торба истински боклук по средата
на дневната, вие ще откачите – и вероятно няма да го поканите вкъщи втори
път. Е, според мен така трябва да постъпваме и с тези, които изсипват
душевните си отпадъци върху нас.
Само защото не виждате този словесен боклук, не означава, че той не
задръства живота ви и не замърсява мечтите и нагласите ви. Не си губете
времето с такива хора.
Ако, от друга страна, имате приятел, с когото заедно се смеете на стари
шеги, който ви насърчава да опитвате нови неща и ви кара да се чувствате
добре в кожата си, тогава това е човекът, с когото да споделяте времето си.
Колкото по-малко се виждате с „отровните” си приятели и колкото повече
време прекарвате с добронамерените, толкова по-добре ще се чувствате
спрямо себе си и самите вие ще ставате по-добри. Ние, хората, сме
социални създания и сме склонни да се превръщаме в тези, с които
споделяме времето си. Такава е човешката природа.
Така че прекарвайте дните си в компанията на хора, които ви поощряват и
виждат вашата планина като покорима.
Затова и подбирам членовете на мащабните си експедиции толкова
внимателно. Не взимам хора само заради техните умения – светът е пълен
със способни хора. Избирам тези, които имат онази рядка комбинация от
добри способности и още по-добро отношение.
Тези, които виждат чашата наполовина пълна; тези, които ще погледнат на
препятствието като на предизвикателство, а не като на проблем; тези, които
ще помогнат на другите, ще ги окуражат и ще им пазят гърба.
Да изберете приятели и членове на експедиция, които са по-добри от вас, е
сигурен начин самите вие да растете. Това ви издига, вдъхновява и заедно
ние всички ставаме по-силни.
Повечето хора правят обратното: избират приятели и членове на екипа си,
които стоят малко „по-долу” от тях в йерархичната стълбица, защото така се
чувстват по-висши. Но това не води до развитие – това е пътят към

58
посредствеността.

Истинският шампион, истинският покорител на върхове прекарва

времето си с тези, които го вдъхновяват да става все по-добър – чрез
насърчаване, чрез действията си и чрез цялостното си отношение.

59
 34. Намери си добър водач
Когато преследвате някоя вълнуваща цел, неизбежно ще се сблъскате
с мигове на трудности, колебание, напрежение и болка. Те вървят ръка
за ръка с първенството – в което и да е поле на действие.

Приемете този факт. Но не се отчайвайте, защото добрата новина е, че

помощта е по-близо, отколкото сте си представяли.
Ако възнамерявам да навляза в гъста джунгла или неизследвана планинска
верига, винаги ще се подсигуря с добър водач. В живота е същото. Тръгнете
ли сам, със сигурност ще направите пътуването в пъти по-тежко. Доверете
ми се.
За да си осигурите най-добрия шанс да стигнете крайната си цел и да
постигнете всичко, за което сте били предопределени, ви е нужен велик
водач; някой, който може да ви наставлява, да ви вдъхновява, да ви успокоява
и да ви окуражава – особено когато нещата станат трудни, а те неизбежно ще
са.

Вярата често е осветявала мрачните пътеки, ободрявала ме е в студени

планини и е подсилвала отслабналото ми тяло.

В крайна сметка кой би ви водил по-добре от този, който е създал пътеката

и планината?
Псалм 121 казва:

„Подигам очи към планините,

отдето ще ми помощ дойде.
Моята помощ е от Господа,
Който сътвори небето и земята.”

Добре е да си имате такъв помощник, нали?

Сега някои от вас ще кажат: Нямам нужда от тези християнски глупости. И
аз ще се съглася. Много е лесно да си циничен, когато всичко върви гладко.
Запомнете го. Но да имаш вяра... това е много по-трудно и изисква много
повече смелост.
Робин Нокс-Джонсън, самотен мореплавател, обиколил света, казва: „Няма
такова нещо като атеист в Южния полярен океан”. За мен това означава
– не ми развявай своя атеизъм, освен ако не знаеш какво е да си изплашен до
смърт и да нямаш никого наоколо да ти помогне.
Уау! Човек трябва да е доста горд, за да заяви, че никога няма нужда от
помощ.

60
 Аз със сигурност имам.
Не се тревожете. Да вярваш тихичко изобщо не означава, че трябва да си
прекалено религиозен. Аз не съм. И познайте какво... Исус също не е бил.
Всъщност, ако прочетете за него, ще научите, че е бил суперзабавен,
невероятно свободолюбив, луд и див, обичал е купоните и винаги се е
събирал с нерелигиозни приятели.
Единствените хора, от които се е дразнел, са били ултрарелигиозните
типове.
Откриването на вярата ще ви донесе повече свобода, повече жизненост,
радост, мир и любов, отколкото можете да си представите. А тези качества в
изобилие само ще ви направят по-силни и способни да живеете по-див и
приключенски живот.
Още по-хубавото е, че Исус се оказва не само страхотен учител и водач. Той
е опора, компания и приятел. Когато мисля за моите собствени герои,
осъзнавам, че няма много лидери, които в даден момент да не са паднали
тихо на коляно и да не са се помолили за сила, отговор или покой.
Великите мъже и жени познават собствената си слабост и имат смирението
да приемат помощ, която да ги издигне до величието. Бъдете сред тези хора.
Пионерите винаги правят дръзки крачки при обследването на нови
територии.
Добре е да знаете, че вярата не е едностранна. Както Лука е казал за Исус:
„Понеже Син Човеческий дойде да подири и спаси погиналото”.
Той е там и също ни търси.
Така че бъдете смели и Го оставете да си свърши своята част от сделката.

Нямате нищо за губене, можете само да спечелите.

61
 35. Търси стимула
През годините забелязах, че хората могат да се отнасят много превзето
спрямо книги като настоящата, т. нар. четива за самопомощ. Еднакво
надменни са и спрямо тези, които ги четат или посещават дискусии по
мотивация.

Основната им критика към тези книги и дискусии, които мотивират и

вдъхновяват хората, е, че ефектът им бързо се изпарява.
Моят отговор е: разбира се, че отминава, разбира се, че е временен. Но
същото е и с измиването на подмишниците – затова трябва да ги миете всеки
ден!
Същото е и с мотивацията – трябва да я търсим всеки ден. Трябва да
изпълваме живота си с хубави мисли и преживявания, защото мелачката на
ежедневието ни изхабява и омърсява.
Ключовият момент при мотивацията е да я превърнете в част от
всекидневната си рутина като миенето на зъби и къпането. Правете го, нека
стане част от вас – всеки ден.
Надвийте лошото с хубаво. Взривете отрицателното с положително. Не
карайте на празен резервоар, зареждайте се при всеки възможен случай със
свежи, чисти, добри стимули, които да ви поддържат във форма на
състезателната писта към най-доброто от уменията ви.
Не е трудно да разберем, че с колкото по-добри неща зареждаме съзнанието
и тялото си (като например да ядем хубава, здравословна храна), толкова по-
добри резултати ще получим впоследствие.
Една от книгите, която ми е повлияла най-силно, е един малък наръчник,
наречен „Успехът на носорога” от Скот Алекзандър. Знам, че заглавието е
странно, но й отделете внимание. За първи път я прочетох, когато бях на 12
години, и до днес я препрочитам поне веднъж годишно.
Книгата те учи да бъдеш като носорог в живота – да имаш една цел, да
предизвикваш пречките и целите с пълна отдаденост и да развиеш дебела
кожа, за да се справяш с примките и стрелите, които ще се опитат да те
забавят.
И до днес Шара обича да ми купува подаръци с носорози за рождения ден.
Лампи, пантофи, възглавници, стопери за врата, каквото се сетите. Всъщност
да ми купува най-странните джаджи с носорози, които намери, се е
превърнало в нещо като семейна шега. Но така накъдето и да погледна у
дома, си припомням простите (и забавни!) истини от книгата.
Всички тези предмети ме подсещат да бъда носорог в живота.
Така че намерете начин, какъвто и да е, но който работи за вас, за да
направите мотивацията част от ежедневието си.

62
 Пишете си послания на огледалото в банята, дръжте книга, която ви
вдъхновява, в тоалетната и се зареждайте с положителни мисли при
всеки възможен случай.
Ако започнете да го правите всеки ден, скоро това ще се превърне в навик.
Добър навик. От онези, които ти дават сила да се покатериш до върха, да се
целиш високо и да се забавляваш междувременно. Всеки ден.

63
 36. Понякога всички се борим с мотивацията
Шок и ужас... да, дори и аз се чувствам демотивиран понякога!

Аз съм човек.
Така че, не се тревожете, когато се чувствате леко демотивирани – това
е нормално. Просто си дайте кратка почивка, подремнете, излезте на
разходка, направете си чаша чай, след което се хванете в ръце и вземете
съзнателното решение да се заемете за работа.
Винаги е най-добре да не отричате пред себе си, че понякога може да
страдате от отрицателно и самоосъдително мислене – дайте му малко време,
след което го изритайте!
Не се самонаказвайте, ако имате лош ден – имал съм купища от тях и още
много такива ме чакат в бъдеще.
Поемете дълбоко въздух, след което се размърдайте и дерзайте.

Шампионите не се умърлушват за дълго.

Имам един добър трик да продължа да правя нещо, например упражнения,

когато наистина не съм в настроение за това... казвам си, че мога да спра, но
след три минути. Най-малкото трябва да започна.
Неизменно след три минути бягане откривам, че съм доволен и искам да
продължа. Най-трудното е да започнеш, затова си обещавам да издържа поне
три минути, които, разбира се, винаги стават повече.
Открийте какво ви помага и не спирайте да подхранвате мотивацията си
ежедневно.
Припомнете си онази мисъл за подмишниците от предходната глава.

64
 37. Бъди добър
Въодушевление, способност и приспособимост – все качества, които
неизменно търся в автобиографията на онези, които бих взел със себе си
на рискована експедиция. Но има още една много важна особеност, за
която се оглеждам, когато сформирам екип – доброта.

Пътешествията през джунгли, пустини или пък яростни океани никога не

са лесни. Колкото и романтичен да ни изглежда животът на един
изследовател, когато се намираш в надуваема лодка, премятан от 15-метрови
вълни, не си спал от три дни или преглъщаш мълчаливо болката от някоя
травма вече седмица, важни стават малките неща.

Това, което човек очаква от околните в подобен момент, е да бъдат

добри – да знае, че са на негова страна, когато ситуацията се обърне
срещу него.

Ще ви дам няколко примера. Ако се качите на 7500 метра надморска

височина, където температурата е около -43 градуса, и не ви заболи глава,
значи не сте човек. При това чувството е, сякаш главата ти е стегната в
менгеме. Този почти неизбежен ефект се дължи отчасти на височината и
отчасти на обезводняването вследствие на разредения въздух. В тези условия
организмът постоянно полага усилия да не остане без вода.
Единственият източник на вода е разтопеният лед. Но при такава височина
и температура разтопяването на достатъчно сняг и лед за пиене може да
отнеме часове. Добрият член на експедицията е този, който дава на
другарите си да пият първи от последните запаси скъпоценна вода.
Малките жестове правят най-силно впечатление в извънредни условия.
Гледайте на всички тези моменти като на възможност да се отличите –
именно добрият, жертвоготовен планинар е този, който е обичан от другите
и често е душата на всеки успешен екип.
Друг пример: патрулирах с една малка дивизия на САС, съставена от
четирима души. Наложи се да чакаме насред пустинята в Северна Африка
един закъсняващ хеликоптер. А закъснение от 48 часа, когато си останал
почти без вода пустинята, може да бъде опасно за живота. Всички бяхме
силно обезводнени и бързо отслабвахме.
На всеки час си сипвахме по една капачка вода от останалите ни запаси,
които се състояха от по една бутилка на човек. Разпределяхме внимателно,
методично. На всичкото отгоре аз имах диария, което водеше до
допълнително обезводняване.
След дълго чакане ни съобщиха, че ще ни приберат по изгрев на следващия

65
ден, но някъде на 35 километра разстояние. Събрахме нещата си през нощта
и бавно тръгнахме през пустинята. Скоро след потеглянето аз вече се борех
със себе си. Всяка крачка беше огромно усилие на волята, тъй като вървяхме
през пресечен планински терен.
Крис Картър, моят сержант, много голям човек (по-късно загина трагично
в Афганистан, истински герой за всички, които са служили с него), бе
забелязал затруднението ми. Той спря всички, дойде до мен и настоя да изпия
останалата една капачка вода от неговата бутилка. Без излишни приказки
просто ме накара да я изпия.

Не самата вода, а жестът ми даде сили да продължа. Добротата ни

вдъхновява, мотивира ни и създава честни и здрави връзки между
хората.

Без его. Без перчене и театър. Просто добрина.

Идва от самото сърце на великите хора. Никога няма да забравя жеста на
Картър през онази нощ в пустинята.
Хубавото на добрината е, че може да коства на даващия съвсем малко, но
да промени целия свят за получаващия.
Не подценявайте силата си да променяте животи и окуражавайте другите
да бъдат по-добри.
Искате ли да преживеете велики приключения и да сте част от важни
житейски и планински пътешествия? Много е просто: бъдете добри.

66
 38. Никой не се интересува колко знаеш, докато
не покажеш, че те е грижа
Сержант Крис Картър от САС беше живото въплъщение на този съвет
и ако някога ви се наложи да водите екип или да управлявате хора,
неговият себеотрицателен пример ще ви помогне да станете по-добър
водач, а екипът ви да постига повече.

Можете ли да си представите как се почувствах, след като Крис ми даде да

изпия последните му капки вода? Изпитах много повече от благодарност.
Един от най-суровите и изпечени войници в полка бе показал, че го е грижа
за мен не просто защото така повелява дългът му. И след като веднъж се бе
отнесъл с мен така, знаех, че никога няма да предам нито него, нито полка.
Простият жест на добронамереност, на грижа винаги е в основата на
големите братства. Наречете го, както искате: другарство, обща цел.
Крайният резултат е, че срещу себе си вече имах човек, за когото бих
направил всичко. А това ни прави по-силни.
В планината най-важният елемент от екипировката и подготовката за всяка
експедиция е човешкият актив. Когато са ценени и подкрепяни, хората
многократно са доказвали, че могат да преодолеят невъзможното и да
покорят непобедимото. Но първо трябва да бъдем подкрепени и оценени.

Истинската стойност на един екип никога не е в лъскавите

високотехнологични джаджи или в известните спонсори. Тя е в хората и
връзката помежду им.

Като лидер в каквато и да е сфера едно от задълженията ви е екипът да

разбере колко знаете. Но знанието не е умението, което ще превърне хората
ви във велик отбор. От значение е как използвате това знание.
Влагате ли го, за да подкрепите и вдъхновите околните? Или поставяте себе
си на първо място?

За да качите другите на раменете си, ви трябват слабо его и силен гръб.

Ако чрез думите и действията си убедите хората, че те наистина имат

значение, че трудът им значи нещо, че добруването им е важно за вас, то те
биха ви последвали и накрай света. Защо? Защото знаят, че могат да ви се
доверят и че ще използвате знанията, уменията и силата си, за да ги
подкрепяте и насърчавате.
Разберете, никой не се интересува колко знаете, докато не покажете колко
ви е грижа.
67
 39. Парите са като река, т трябва да се движат
Живеем в общество, където успехът често (и погрешно) се определя
спрямо това колко пари печелим. Културата ни цени парите твърде
високо и ето защо:

Списъкът с най-богатите хора, който се актуализира всяка година, ни

внушава, че да имаш повече пари от човека до теб е нещо, към което трябва
да се стремим. Това е довело до изграждането на култура, в която домогнем
ли се до някакви пари, ние ги стискаме здраво.
Същата тази нагласа ни казва, че ако дадем парите някому или за нещо,
просто ще се окажем по-бедни. Но една малко известна тайна е, че в
действителност те работят на обратен принцип: само когато човек раздава
това, което има, започва действително да забогатява.
Трупането на пари няма да ви направи щастливи. Всъщност, ако вашето
отношение към финансовия въпрос е такова, то ще ви погълне и ще ви
направи нещастни. Често съм виждал това да се случва.

Парите са като огледало. Разкриват що за хора сме всъщност. Ето къде

се крие истинската им стойност – да покажат характера на своя
собственик.

Парите са като река, а реките или текат, или умират. Когато един поток бъде
преграден, водата в него застоява. Когато прекъснете потока на парите,
престанете да ги давате и да помагате на другите, те започват да застояват.
„Реката” първо се заблатява, а после умира.
Парите трябва да се споделят с лекота, да се раздават щедро и да се
използват, за да обогатяват не само вашия живот, но и на хората около вас.
Само тогава те имат сила.
Парите са като пеперуди: сграбчите ли ги, ще им скършите крилата. Леката
хватка и щедрият, свободен дух ще оставят пеперудата да се рее и носи
радост и светлина навсякъде, където кацне.
Няма значение колко пари имаш, а какво правиш с тях. Така ставаш
истински богат.
Ще ви дам за пример един супербогат човек във всеки смисъл на думата.
Представям ви Дейв.
Дейв работи така: когато попадне на някой страхотен обикновен човек, без
значение какъв – било то 17-годишен срамежлив младеж, тъкмо напуснал
училище, който мечтае да отиде при напусналия го баща в Канада; или пък
някой почтен и усърден водопроводчик, който винаги работи извънредно и
рядко вижда децата си; или пък самотна майка, която непрестанно се бори с

68
милион задачи, а би искала да направи нещо хубаво за децата си – тогава
Дейв влиза в действие като същински Супермен!
Вижте, Дейв е работил здраво през целия си живот, за което е бил награден
щедро с богатство, но през цялото това време той е научил нещо по-важно:
натрупаното състояние не те прави богат, докато не започнеш да правиш
големи дела с него.
Така че Дейв тайно помага на хората – винаги по някакъв специален, личен
начин. Ще плати самолета на младежа до Канада или ще купи почивка за
водопроводчика и семейството му, а пък на самотната майка ще подари кола.
Той действа извън нормата, извън обичайното. И знаете ли? Това направо
изумява хората.
Така не само че Дейв вече се е сдобил с най-преданата армия, която би
отишла и накрай света за него (и това не е заради сумата, която е дал, а заради
начина, по който го е сторил), но и той самият е най-щастливият човек,
когото съм срещал някога.
Защо?
Защото е невъзможно да живееш по този начин и да не бъдеш невероятно
щастлив!
Когато дава, човек става богат. И това може да започне днес, веднага или в
който и да е момент.
Раздайте се, а после само се отдръпнете и наблюдавайте как щастието се
разраства...

69
 40. От тези, на които се дава много, се очаква
още повече
След като завърших училище, работих около шест месеца като
инструктор по самозащита в околностите на Лондон, за да спестя пари
за пътешествия. Накрая имах достатъчно, за да мога да пътувам до
Индия, където винаги бях мечтал да отида. Исках да видя могъщите
Хималаи със собствените си очи. Знаех, че от тази гледка ще ми спре
дъхът.

Всъщност това, което видях в Индия, ме потресе.

По тесните улици на Калкута станах свидетел на неща, които не бива да се
случват на никого: хора без крака, слепи, дрипави тела, валящи се в мръсни,
кални канавки, които протягат разранените си ръце за някоя рупия. Бях
потресен, чувствах се безсилен и не на място.
Потърсих мисията на Майка Тереза. Там видях как простите неща –
чистота, спокойствие, грижа и любов, са от голямо значение за хората в
нужда. Това ме научи на важен урок: винаги има какво да предложим, за да
подобрим живота на другите, дори когато джобовете ни са празни.
Започнали сме да смятаме, че за благотворителност са нужни мащабни
телевизионни кампании или рок звезди, които основават фондации, но
всъщност благото се твори в малките жестове на доброта.
Без значение в какви условия сме израснали, какво работим и колко
печелим, всички имаме възможност да дадем нещо – време, любов или
просто да изслушаме някого, който има нужда да бъде чут.
Важно е да запомните следното: не чакайте да ви останат повече време,
пари или енергия. Майка Тереза казва: „Не се тревожете за количества.
Помагайте на един човек на ден и винаги започвайте с този, който се
намира най-близо до вас”.
Това е страхотен съвет и колкото повече се стараем да го спазваме с
малкото, което имаме, толкова по-голям и истински успех ще привлечем към
себе си. Хората ще ви отвръщат с любов, собственото ви усещане за
осъществена цел и себереализация ще расте и животът ви ще остави следа
отвъд материалното.
Това е един прекрасен начин да изживеете живота си и да останете в
съзнанието на хората.
За протокола: Аз все още съм в процес на усъвършенстване в това
отношение, но е полезно за всички ни да се стремим да следваме този съвет.
Така че огледайте се за нуждаещите се около вас – няма да се наложи да
търсите дълго – и вашият собствен живот ще добие повече смисъл.
Успехът не е успех, докато не заживеете по този начин.
70
 41. Никога повече не работи!
Само на едно място сполуката идва преди труда и това място е
правописният речник. Във всяка друга част от живота ще се наложи да
поработите здраво, преди да пожънете успех.

Затова е важно да намирате отплатата, която търсите, в самия труд. Аз щях

да катеря планини и да скачам от скали дори и да не ми плащаха за това, тъй
като обичам трудностите и предизвикателствата, риска и усилията.
Това ме кара да се чувствам жив.
Обзалагам се, че Моцарт щеше да създава музика дори и никой да не
искаше да я слуша. (Всъщност така е било през по-голямата част от живота
му.)
Ако обичате движението, то дължината на пътя няма чак такова
голямо значение. Много често актьори, музиканти или пък алпинисти
„пробиват” чак след години на усилия, но те в крайна сметка се чувстват
победители, защото са работили със страст през цялото време.
Правите ли нещо достатъчно дълго и с достатъчно въодушевление, успехът
ви е неизбежен. Дори да не е във вида, който първоначално сте си
представяли.
Ако правите това, което обичате, няма да ви се налага да работите и ден
повече до края на живота си.

71
 42. Спри да се „опитваш”!
Може би само аз мисля така, но не харесвам думата „опитвам”. „Да се
опитваш” да направиш нещо звучи като да не полагаш достатъчно
усилия – а така резултатът е почти неизбежно ясен.

(Имам предвид – какво си представяте, като ви описват някого като

„опитващ се” човек? Може би „изпитва” единствено пределите на
търпението ни?!)
Някъде в съзнанието ни думата „опитвам” се свързва с изрази като „той
опита всичко” или пък „опитай отново”, или „ще се опитам да го направя”.
Звучи сякаш да се опиташ да направиш нещо е като да си готов да се
провалиш.
Така че зачеркнете глагола „опитвам се” от речника си и го заместете със
„старая се”.

Ако се стараете за нещо, това показва истинско намерение, воля да

продължите и способност да видите в ума си целия процес до самия му
край.

Да се стараете звучи като да сте поели на епична мисия, битка на живот и

смърт, което мигновено прави всяка една задача по-привлекателна.
Ще ви дам един от любимите си примери за разликата между опитването и
старанието.
Когато построили нова магистрала, с която отклонили трафика далеч от
ресторанта на полковник Сандърс, неговият малък бизнес рухнал. Близо до
пенсия и само със скромна военна помощ, полковникът бил изправен пред
неблагоприятно бъдеще. Но той имал едно нещо, за което знаел, че е много
ценно – невероятно добра рецепта за пилешко.
Нямал пари да отвори нов ресторант, но решил, че може да продава
рецептата си като запазена марка на други заведения, така че да печели по
малко от всяко продадено пилешко меню. В края на краищата той продавал
специалната си рецепта в продължение на години в своя малък ресторант:
колко ли пък трудно би било да я продаде сега?
Отговорът бил: много трудно.
От първото заведение, в което отишъл, деликатно го отпъдили с думите:
„Имаме си наша много добра рецепта за пилешко. Защо ще искаме да
плащаме за друга?”. Същото се повторило и на следващото място, където той
се постарал да убеди собствениците.
И на следващото.
Но той продължавал.

72
 Предположете колко отказа е получил полковник Сандърс, преди някой да
се съгласи да даде шанс на неговата рецепта, от която „ще си оближеш
пръстите”?
Възрастният полковник Сандърс трябвало да почука на 1009 врати, преди
някой да каже „да” и да позволи на легендата (сега!) и на бизнес империята
„Кентъки Фрайд Чикън” (KFC) да се родят!
Колко от вас ще решат, че е време да спрат след 50 отказа (или поне да
преразгледат рецептата!?).
А когато отказите станат ХИЛЯДА?
Допускам, че повечето хора не биха стигнали и до стотната врата. Дълго
преди да са позвънили на 1009-ата врата, биха се отказали. „Да, опитахме
всичко по силите си”, ще бъде честна оценка. Но не и за един добър
полковник.
Полковник Сандърс, който действително бил ветеран от армията,
притежавал военна упоритост. Той носел непреклонния дух, нужен му да не
спре да се старае, докато не постигне това, което иска.
Опитването често води след себе си провала. Старанието по-често води до
успех.
Но това са само думи, ви чувам да казвате. Какво значение има дали ще
кажем „опитвам се”, или „старая се”?

Има значение, повярвайте ми. Думите ни се превръщат в наши

нагласи, а нагласите в начин на живот.

73
 43. Промени речника си, промени отношението
си
Думите ни имат сила. Те имат властта да променят живота ни към
добро или лошо. В Библията се казва:

„Смърт и живот са подвластни на езика, и които го владеят, ще вкусят от

плодовете му”.
Но какво пък ще рече това?!
Според мен „опитвам” не е единствената дума, която трябва да изтриете от
речника си.
Да вземем думата „проблем” – мигновено ми навява асоциация с
неприятности и болка. Аз я замествам с „предизвикателство”. Изведнъж
нещо, което ми е изглеждало потискащо и отрицателно, се превръща в
обстоятелство, подлежащо на промяна.
Промяната на думите, които използвате, ще ви помогне да промените
отношението към ситуацията, в която се намирате, и към живота, който
живеете.
Затова аз никога не съм хващал „настинка” в живота си. Но пък ми е ставало
„горещо” от време на време. Отказвам да наричам края на седмицата
„почивни дни” – това за мен символизира предаване, край. Наричам ги
„активни дни”. (Гарантирам ви, че ако ги прекарвате активно, ще изживеете
тези 48 часа много по-качествено.)
А какво ще кажете за думата „аларма”? На мен ми звучи като тревога и
сигнал, че животът ми е в опасност. Ужасен начин да започнете деня си.
Вместо това аз наричам звука от часовника „звъна на възможността”. Този,
който ме събужда и ми дава възможност да изляза и да прегърна живота с
двете си ръце.
Накрая идва и най-лошият израз – „не мога”. Когато чуя някой член на
екипажа ми да каже, че нещо „не може” да бъде направено, не се
сдържам да го поправя с репликата: „Просто още не сме намерили
начина да го направим”.
В тези думи се крие приключението!
Когато започнете да използвате думи и изрази по подобен начин, със
сигурност мнозина ще си помислят, че сте луди, но добрата новина е, че това
ще ги накара да се усмихнат, докато междувременно вие превръщате в
реалност някое от онези неща, за които повечето хора могат само да си
мечтаят...
При това положение съм съгласен да бъда луд в очите на другите. А вие?

74
 44. Нека планината ти дава сили
Един от личните ми герои, сър Едмънд Хилари, казваше, че извличал
сила от планината. Все не можех да разбера какво има предвид. След
което един ден го изпитах сам.

Ще ви обясня...
Планините, както и всички естествени трудности и препятствия, са арената,
на която откриваме същността си. Във всяко предизвикателство, високо
във всяка планина, се крие възможността да развием вътрешната си
сила да оцеляваме и да ставаме по-силни. Иска се само воля да копаем
достатъчно дълбоко и да издържим достатъчно дълго, за да открием тази
сила.
Повечето хора се отказват, преди да са опитали. Затова и никога не достигат
личните си върхове – своите цели.
Те се отказват, когато вятърът се усили. Скриват глави, когато нещата
станат трудни.
Но от походите си в планината съм научил, че вятърът неминуемо
става по-силен, когато приближаваш върха. (За това си има научно
обяснение, нарича се ефект на Вентури. Когато вятърът се сблъска с отвесни
повърхности, той трябва да се движи през по-малка площ, което увеличава
скоростта му. Затова и планинските върхове са брулени от ветрове.)
Така че не се плашете, не губете кураж, когато нещата станат трудни, не се
срамувайте – пристъпете напред, изправете се срещу предизвикателството и
прегърнете планината. Когато го направите, планината ще ви се отплати и
ще ви дари със силата да побеждавате.
Невинаги знам откъде идва тази сила, но често съм я усещал у себе си.
Колкото по-трудно става, толкова повече чувствам как тя извира вътре в мен.
Затова не се крийте от усилията и трудностите, а продължавайте
напред и позволете на планината да ви дава сила.
Ключът е във волята да продължите напред и да черпите от трудността на
препятствието. Направите ли го, силата ще дойде сама. Продължете малко
по-дълго и накрая върхът ще се разкрие пред погледа ви. Може да не стане
днес, но ако изчакате достатъчно дълго, неизбежно ще го видите.
Преди съмване е най-тъмно. Само трябва да издържите през тези тъмни
часове – не се отказвайте, нека планините ви дават сили и ще почувствате
как върхът се издига вътре във вас.

75
 45. Нито един план не оцелява при първата
битка с врага
Без значение колко добре сте се подготвили – независимо дали става
въпрос за експедиция, изпит, брак или състезание – когато се окажете на
арената, колкото и добър да е бил планът ви, винаги може да се случи
нещо неочаквано.

Приключението е непредвидимо и ако не искате да бъдете победени, трябва

да се научите да бъдете гъвкави и да избягвате ударите.
Майк Тайсън веднъж каза: „Всеки има план... докато не получи кроше в
лицето”.
Ако приключението си струва и е вълнуващо, има голяма вероятност да
получите ненадеен удар в лицето. Така че подгответе се за неочакваното
и помнете, че предупреденият е въоръжен.
Ако сте наясно, че нещата могат и вероятно ще се объркат в разгара на
битката, всъщност сте наполовина победили. Когато това се случи, вие сте
готови – можете да реагирате бързо и да оцелеете в препятствието.
В армията казвахме, че когато нещата тръгнат на зле, трябват
„импровизация, адаптация и преодоляване”. ИАП. Хубаво е да го запомните,
служи като наръчник за справяне с непредвидените ситуации.
Трябва да се научите да очаквате неочакваното, а когато то се случи, да се
усмихнете на себе и да подходите с пълната увереност, че се движите по
правилния път, който ще ви изведе до успеха.
Ако никога нищо не се обърка, значи не сте били достатъчно амбициозни.
Бих добавил също, че истински вълнуващото приключение започва,
когато нещата леко се объркат. Само тогава можете да се преборите с най-
лошото, което дивата природа ще ви поднесе. Когато цялата екипировка
работи перфектно, а времето е прекрасно, това не ви дава възможност да
изпитате характера си. Лесно е да си герой, когато всичко се развива по план.
Но когато всичко се обърка и животът заприлича на бойно поле, виждаме
какви са хората около нас. Характерът си проличава само когато е пречупен
през трудностите. Без борба няма растеж – физически и емоционален.
Така че приемете неочакваното, зареждайте се от него, упражнявайте се да
овладявате всякакви „финтове” на съдбата и ще сте изкачили още едно важно
стъпало в стълбицата към успеха.

76
 46. Три ключови качества...
Ако трябва да избера три ключови качества, с които да ме запомнят и
които да приложа във всичките си лични и служебни дела; качествата,
които според мен ще чертаят пътя на успеха пред вас, то ето кои ще
бъдат те.

Готови ли сте?

1. Дръж на думата си

Напоследък това качество се среща все по-рядко.

Хората дават обещания и клетви така лекомислено, сякаш няма никакво
значение дали ще изменят на дадената дума, на собствената си чест и в
крайна сметка на вътрешната си сила.
Но ако другите ви познават като човек, който чисто и просто прави това,
което е казал, без да вдига много шум, вие ще се отличавате от останалите.
Хората около вас ще ви се доверяват, ще ви следват и ще искат да работят
с вас.
Кого бих предпочел до себе си в планината? Този, който въпреки
препятствията прави каквото е заявил, тихо и без много шум, или този, който
забравя обещанията си, когато му е удобно, предава се драматично или се
скатава от тежките задължения?
Да държиш на думата си понякога е трудно. Особено когато чувствата ни и
обстоятелствата се обединяват срещу нас. Но да се откажем и да
разочароваме другите винаги е по-лесният вариант – и изборът на
страхливеца.
Вместо това приемете едно просто правило в живота: дръжте на думата си,
спазвайте обещанията си и довършвайте започнатото.
Какъв лесен начин да се отличиш в тълпата, нали?

2. Не лъжи

Повечето от нас всекидневно се изправят пред избора дали да излъжат, или

да бъдат честни. През повечето време това се отнася за малки, незначителни
неща, но въпросът не е в тях, а в установяването на навици и модели на
поведение.

Ако заслужим доверие, когато става въпрос за по-обикновени

действия, ще ни бъде по-лесно да заслужим чуждото доверие и в по-
важни ситуации.

77
 Единственото, което може да ме накара да страня от някой човек, е да
забележа, че той е нечестен. Защото когато видя, че той лъже другите, това
означава, че може да е нечестен и спрямо мен. А животът е твърде кратък, за
да се разправяме с измамници, които с лека ръка биха откраднали и вашия
трудно пожънат успех.
Така че наблюдавайте хората изкъсо и преди всичко бъдете честни в делата
си. Другите ще го забележат, ще го оценят и ще поискат да сте до тях.

3. Не се поддавай на кризите

Последното от вълшебната тройка е да сте от хората, които се чувстват по-

живи и дори извличат полза от кризисните ситуации.

Във всяко приключение, бизнес начинание или експедиция ще има

моменти на криза – тя е необходимата предпоставка за успеха. Ще има
повратен момент, при който цялата мисия виси на косъм...

Това е вашият момент да блеснете.

Той рядко ще трае повече от 24 часа, но вашата реакция през тези
жизненоважни моменти ще определи целия изход от мисията.
Така че трябва да сте подготвени, да мислите ясно и да действате
решително.
Не се успокоявайте, докато кризата не свърши. Изправяйте се срещу
всичко, работете без спиране, без да се отпускате, докато не видите как
корабът излиза от бурята. Бъдете капитанът, застанете най-отпред,
смесете се с войниците, извикайте цялото си подкрепление, използвайте
всичките си запаси и не спирайте, докато не сте завързали кораба здраво
на пристанището.

Това е вашият момент. Изпъкнете, надвийте страховете си, хванете бика за

рогата и го възседнете, за да ви отведе вкъщи.
И колкото и да се изкушавате да се паникьосате – не го допускайте! Това е
най-лошото, което можете да направите, тъй като страхът само ще замъгли
съзнанието ви. Ако усетите, че тревогата ви обхваща, веднага я парирайте.
Напомнете си, че ви трябва положителна нагласа, след което се
съсредоточете върху належащата задача.
Когато приключите, изтощени, изхабени, но все пак живи, изведете жена
си, екипа си или партньора си някъде навън и празнувайте! Заслужили сте
го. Били сте уверени в бурята, решителни в битката и устойчиви в кризата.
За пореден път другите ще се убедят, че сте страхотна компания. Всеки иска

78
да споделя времето си с победителите.
Това са моите три вълшебни умения, които си струва да запомните и
прилагате. Всеки от шампионите, на които аз се възхищавам, без значение в
коя област, почти неизменно дължи триумфа си на тези три качества.

79
 47. Бъди доброволец
Едно доста необичайно и все пак със сигурност подобряващо живота
на човек решение е да стане доброволец. По този начин се прилага на
практика правилото, че за да получиш, първо трябва да дадеш.

Когато доброволно отдаваме времето и енергията си, за да помагаме на

другите, ставаме по-богати, по-щастливи и по-удовлетворени.
Като главен скаут съм се срещал с много скаутски групи по целия свят.
Запознавам се с млади хора, пълни с надежда, амбиции, кураж и добро
настроение, които са там, за да променят нещата. Тяхното отношение към
живота ме зарежда с енергия и ме кара да си тръгвам от всяка среща
вдъхновен.
Има нещо наистина забележително в скаутската организация: това е
огромна доброволческа сила от 28 милиона души, която обхваща целия свят;
най-великото младежко движение на планетата, мотивирано от чудесни,
жизнеутвърждаващи ценности и доброволчески дух.
В същността си моята роля като главен скаут е да давам кураж; и аз го правя,
като се включвам в дейностите на организацията, споделям колкото се може
повече от уменията си и отделям време просто да постоя с младите скаути,
за да насърча надеждите и копнежите им. Това е доброволна задача, която
изисква време, любов и енергия.
Но знаете ли какво? Истината е, че всъщност именно аз си тръгвам най-
вдъхновен от тези срещи. Всеки път. Удивен. Трогнат. Окрилен и окуражен.
Това прави доброволчеството с вас. Когато давате, получавате.
Доброволчеството винаги е било ключова част от скаутското движение и
до днес, когато скаутите влизат в организацията, те се заклеват, че ще
помагат на другите. И го правят: почти половината от скаутите полагат
доброволен труд в своите местни общности – от помощ в болниците до
защита на дивата природа и посещение в домове за възрастни хора.
Нали разбирате, не можете да спрете добрите хора да правят добро. То е
като поток, който прелива. Колкото повече даваш, толкова повече
получаваш.

Гледам на доброволчеството като на фабрика за характери. То ни учи,

че в живота има нещо повече от модерни дрехи и повишения. Напомня
ни, че всъщност сме най-щастливи, когато работим заедно в името на
обща цел, която помага и дава сила на другите.

Доброволчеството те изкарва от обичайното ти обкръжение и те

предизвиква да направиш нещо различно – може би дори нещо трудно. Това

80
винаги помага на човек да оформи характера си, да се развие като личност.
Когато сме изправени пред изпитание, откриваме всъщност колко
много можем и увереността ни нараства с всяко следващо
предизвикателство, което посрещаме и овладяваме.
Знам, че никой от нас няма много свободно време, но почти всички
скромни, невъзпети, възхитителни доброволци, които съм имал късмета да
срещна, са заети хора. Те са дейни и обичат да помагат на хората. Това, което
получават от доброволчеството, не може да се купи с пари и не може да се
обясни с думи.
Но аз научих, че намирането на време няма отношение към количеството
работа; по-често опира до човека, който стои зад задачите, и как той
подрежда и организира живота си.
Така че постарайте се да контролирате работата си. Първо свършете най-
досадното и го направете качествено, така че да можете да сте продуктивни
и творчески настроени след това. И отделете поне малка част от времето си
за доброволчество.
Дори един час седмично може да е достатъчен, за да промени нечий живот –
а само почакайте да видите как това ще промени и вас самите.

81
 48. Обърни се към зает човек!
Казват, че ако искаш една работа да бъде свършена, трябва да се
обърнеш към зает човек. Това е толкова вярно! Заетите хора са дейци по
природа: те движат нещата, те управляват времето си така, че да стигне
за всичко, и осъществяват намеренията си.

Моят приятел Марк е един от най-заетите хора, които съм срещал. Той има
четири деца, движи множество скаутски групи, доброволства за местни
каузи, тренира, спортува с децата си, излиза с жена си на вечеря, помага ми
да организирам безброй експедиции и мисии и освен това управлява
денонощния екип за спешна помощ към железниците!
И всичко това става по един много спокоен, организиран, подреден начин.
Каква е тайната на Марк?
Той управлява добре времето си и не отлага за утре това, което може да
свърши днес. Хвърля се всеки ден в трудните задачи с главата напред. Не
като толкова много хора, които избягват трудните разговори, болезнените
тренировки и мръсната работа. Не, той избира първо най-трудните задачи,
заема се с тях и не спира, докато не е приключил.
Марк мрази недовършени работи. Казва, че му задръстват пощенската
кутия и товарят списъка му със задачи. Той предпочита да започне едно нещо
и да го довърши докрай, след което да премине към следващото.
Веднъж го попитах дали винаги е бил такъв и той отговори: „Изобщо не, но
всичко се промени, след като ме поканиха в Ню Орлиънс!”.
Бях заинтригуван: „Защо Ню Орлиънс?”.
Ще разберете защо, като прочетете какво се е случило там...

82
 49. Пътувай до Ню Орлиънс... всеки ден!
Нали разбирате, Марк невинаги е бил организираният човек, който е
днес.

Всъщност той започвал всеки ден, изправен пред, както му се струвало, най-
дългия списък със задачи в историята. Той въздишал, после с неособено
желание избирал няколко от по-лесните и приятните и бавно започвал, преди
да бъде разсеян от звънеца, децата, шефа или празния си стомах.
В края на деня трудната работа си оставала несвършена, списъкът със
задължения растял, а удоволствието от работата клоняло към нулата.
Познато ли ви е това чувство?
Тогава един ден телефонът звъннал.
Обаждал се най-добрият приятел на Марк. Казал му да седне, защото го
очакват страхотни новини. Марк притихнал, целият в слух.
Приятелят му бил спечелил като награда от някакво състезание два билета
за първа класа до Ню Орлиънс, една седмица в петзвезден хотел, всички
разходи за престоя били покрити, освен това той и придружителят му
получавали и 10 000 долара джобни пари. После предложил на Марк да
замине с него в това пътешествие. Уау!
Марк бил на седмото небе от щастие. Цял живот мечтаел да отиде в
Америка и освен това отчаяно се нуждаел от почивка. Приел на секундата.
Единствената малка уловка била, че датата на самолетните билети била за
след два дена.
„Два дена? – попитал Марк. – Но аз имам списък със задачи от тук до луната
и ми трябват поне две седмици да ги свърша, за да тръгна.”
Датата обаче била фиксирана – приемаш или губиш. Изборът бил ясен.
Марк имал един ден за всичко отлагано. Трябвало за един ден да свърши
работа за десет дена.
Рано на следващото утро, още преди изгрев слънце, Марк бил буден и
облечен, готов за чудовищната си задача да свърши абсолютно всичката
отлагана до момента работа.
Направил си чаша чай, протегнал се няколко пъти, след което се хвърлил
към бюрото, изпълнен с енергия и решимост. Трябвало да приключи
абсолютно всичко, за да тръгне към Ню Орлиънс, и трябвало да го направи
сега.
Онази сутрин Марк работил сякаш никога не е работил преди: не прескачал
трудните задачи, избирайки само приятните. Не, не и този ден. Започнал от
самото начало и не преминавал на следващата задача, преди да е приключил
предишната, напълно проверена и завършена. Бил като носорог, атакувал с
главата напред този списък със задължения. Имал цел – да отиде на почивка.

83
Щурмувал и преодолявал всяко препятствие, което срещал към целта, като
отказвал да приеме „не” за отговор и упорствал, докато не постигне търсения
резултат.
До обяд вече бил преполовил чудовищния си куп с работа. Бил толкова
съсредоточен, че забравил да яде и към четири следобед вече бил приключил.
С всичко. Облегнал се назад и въздъхнал със задоволство, изумен как е успял
да свърши работа за две седмици за по-малко от ден.
Докато седял и се наслаждавал на плодовете на труда си, една мисъл му
минала през ума. Тя променила целия живот на Марк...
„Представяй си, че трябва да ходиш до Ню Орлиънс всеки ден!”

Представете си колко много бихме могли да направим, колко цели

бихме постигнали, на колко хора бихме помогнали, колко приключения
и повишения биха били наши.... само ако подходим към тях с това
отношение.

Затова често, когато имам много работа, си казвам сам: Време е да отида до
Ню Орлиънс!

84
 50. Бъди близо до земята
Кога за последно се сляхте с дивата природа? Кога тръгнахте на
истинско приключение към неизвестното само с карта и компас, раница
и спален чувал?

Чували ли сте хипнотичния ритъм на дъжда по палатката си, ясния повик

на сова или как свири вятърът в листата през нощта? Обзема ви чувство на
пълна свобода и усещате, че сте точно на мястото си – това е една прекрасна
възможност да се свържете както с природата, така и със самите себе си.

Една нощ на открито ни припомня, че най-хубавите неща в живота

всъщност не са неща.

Парите не могат да ни купят покоя, който ни обзема, когато приседнем край

планински поток, ромолящ през скали и камъчета.
Парите не могат да ни купят окрилението, което изпитваме на върха на
възвишение, откъдето гледаме как морските вълни се разбиват в скалите
далеч под нас.
Да седнеш край лагерен огън под звездното небе е най-древната и прекрасна
споделена човешка дейност. Напомня ни за мястото ни в света и в историята
– и е трудно да не почувстваме смирение.
Подобни дейности изискват твърде малко и все пак ни дават безценното
време да сме „в покой” – време да се свържем със себе си, да прочистим
главите си от отрицателни мисли, да си припомним мечтите си и да видим
нещата от друг ъгъл.
Всеки от нас има нужда от това редовно – по-често, отколкото можете да
си представите.
Дядо ми държеше една картинка в рамка до леглото си, на която пишеше:
„В градината винаги звучи музика, но сърцата ни трябва да са достатъчно
притихнали, за да я чуят”.
Така че мине ли малко време, грабвайте раницата и отивайте на палатка.
Дори да е само за една нощ, дори да е в собствената ви градина.

Природата е универсален и дълбоко вкоренен у всички ни език, който

всеки от нас може да разбира, след като веднъж се е потопил в него.

Щом веднъж сте се научили да правите моряшки възел или да си сготвите

проста гозба на огън, който сами сте запалили, никога няма да го забравите.
Има ли някой, който не иска да знае как да запали огън без кибрит? Това е
едно от най-великите и най-древни човешки постижения.

85
 Тези умения и изживявания са толкова дълбоко вкоренени в подсъзнанието
ни, че не е изненада какъв покой ни носят. Чрез тях оставаме верни на
истинската си същност. И за живота ни като цяло би било добре да си
напомняме този факт от време на време.
Така че разпънете лагер на открито, насладете се на чуждите истории,
погледайте природния телевизор (това е огънят, между другото), яжте проста
храна с ръце, пийнете малко вино и поговорете с тези, които обичате. А после
се отпуснете назад и се потопете в тишината на нощното небе. Няма нужда
да ходите чак до Ню Орлиънс, за да се заредите с енергия!
Единственото, което бих добавил, е поне веднъж годишно да гледате
изгрева. Хубаво е за ума, тялото и душевното здраве: да станеш рано и да
гледаш как слънцето изплува над хоризонта, без излишна суета. Това е едно
нежно, стоплящо, плавно осъзнаване, че светът е прекрасен и че животът
наистина е подарък.
Никога не подценявайте силата на простите удоволствия. Те са част от
същността ни.

86
 51. Скаутските правила за живота
Скаутите изповядват някои страхотни житейски ценности, които са
като пътеводител за младите хора, които искат да успеят в живота. Тези
ценности, наречени скаутски принципи, са написани от лорд Баден-
Пауъл, когато основавал движението преди повече от 100 години, но те
остават все така истински и вдъхновяващи и днес.

Ето и няколко от тях, които всички трябва да вземем присърце.

Бъди подготвен
Старият ми сержант обичаше да казва, че ако не подготвиш добре плана си,
си замислил провала му.
Преди да изкачим който и да е връх, истински или метафоричен, трябва да
се въоръжим по най-добрия възможен начин – и това означава да се
подготвим колкото се може най-добре за това, което ни очаква.
Да имате подходящата екипировка и да знаете как да я използвате, когато
се наложи, са две различни неща. Можете ли да разпънете палатка в тъмното
за отрицателно време? Ако сте войник, можете ли да сглобите пушката си
със завързани очи?
Огромна част от подготовката се крие в практиката. Има една поговорка,
която гласи: „Колкото по-усърдно се упражняваш, толкова по-голям
късметлия ставаш”.
Ако тренирате достатъчно, ще станете професионалисти; ако се
упражнявате още повече, ще станете експерти.
Тогава защо всички не сме специалисти, ще попитате. Съвсем просто –
повечето хора са твърде мързеливи, за да проявят постоянство.
Запомнете – волята да победите не означава нищо без волята да тренирате.
Трябва да сте готови да излезете и да пострадате малко, ако искате да
преодолеете някоя планина или задача.
Гответе се физически, поддържайте се в добра форма, осигурете си най-
добрия шанс за успех.
Гответе се психически, знайте на кои въпроси ще трябва да отговорите и по
кои теми ще трябва да изкажете мнение и репетирайте.

Практика, практика, практика

Важна част от практиката е да си представяте нещата. Това е сред най-
важните оръжия на всеки атлет – умението да репетирате на забавен кадър,
като изпълнявате задачата перфектно в главата си. По този начин се създават
нови нервни връзки в мозъка, така че когато се изправите лице в лице с
предизвикателството, мозъкът ви ще го възприеме сякаш сте го правили

87
много пъти преди това.

Какъв страхотен начин да напреднете по пътя към победата.

Попитайте Джони Уилкинсън колко важна е била визуализацията за него,
преди да вкара последния си гол на финала на Световната купа по ръгби. Той
е ритал тази топка по перфектния начин в ума си вече хиляди пъти!
Тайгър Уудс приписва 80% от уменията си в голфа на визуализирането – а
той не се справя никак зле.
Запомнете: подготовката е ключът към успеха. Гответе се старателно и
мъдро и успехът ще бъде неизбежен вместо въпрос на късмет.

Бъди надежден
Това е един от основните принципи на скаутското движение и е ключът към
добрите приятелства, успешните бизнес взаимоотношения и страхотния
живот като цяло.
И преди сме говорили за тези принципи, като например в главата „Не
лъжи”, но понякога важните неща си струва да бъдат повтаряни, така че няма
да се извинявам, че го правя. Аз го казвам и основателят на скаутското
движение го казва – значи трябва да е наистина важно!
Да сте надеждни означава не само да спазвате дадените обещания, но и да
държите на думата си като цяло. Ако сте казали, че ще направите нещо, го
правите. Думите имат сила и хората ни опознават чрез това, което
казваме.
Надеждният човек не си служи с лъжи и не разкрива чужди тайни. Той
говори само истината и никога не предава нечие доверие.
Ако постъпвате така, хората ще се научат да ви се доверяват. А когато ви
имат доверие, ще искат да сте близо до тях, ще искат да работят с вас и така
си гарантирате приятелства и приключения доживот.
Бъдете надеждни. Това е страхотно качество и се среща по-рядко,
отколкото си мислите.

Бъди верен
Верността е качество, което аз винаги поощрявам.
Помня случая с мой приятел – водещ на много популярно телевизионно
шоу. Той претърпя повратен момент в кариерата си, след като публично
направи голяма грешка.
Беше изгонен от работа, репутацията му се срина и обожанието и
подкрепата на милионите фенове и приятели се изпариха. Беше оплескал
нещата и го знаеше.
Но кой не греши? Всички го правим. И сме го правили много пъти. За
известните обаче общественият натиск е много силен. За повечето от нас

88
грешната постъпка е по-скоро личен въпрос, който ще стане достояние само
на няколко души.
Грешките са смущаващи, нали така? Знам, повярвайте ми, направил съм
доста през годините.
Но когато целият свят вижда грешките ви и си позволява да ги съди,
изживяванията са съвсем различни.
Помня, че тогава му се обадих и му казах: „Горе главата – кой не е оплитал
конците? Казваш, че съжаляваш, а ние ще сме насреща, ако имаш нужда от
нещо, каквото и да е то”.
От другата страна на линията последва мълчание. После моят приятел
смирено заговори: „Обикновено телефонът ми не спира да звъни от сутрин
до вечер от „приятели” и колеги, които искат нещо от мен или искат да
споделят нещо с мен. Но знаеш ли, откакто обърках нещата, телефонът ми е
като труп, никой не ми се е обадил нито веднъж”. Замълча за кратко и после
каза: „Благодаря ти за обаждането и ти благодаря, че се застъпи за мен. Това
означава много за мен”.
Да сме добри и верни приятели не означава, че трябва да пренебрегваме
допуснатите грешки. Но не е важна грешката, важен е човекът. Предаността
изисква да постъпим приятелски и да протегнем ръка в момент на нужда.
Харесва ми следният израз: „Добрият приятел влиза, когато останалата
част от света излиза”.
Живеем в много динамичен свят, в който ако не харесваме нещо,
изкушението просто да го изхвърлим и заменим с друго е много голямо.
Виждаме как това работи за толкова много неща – от обувки до бракове. Но
иронията е, че колкото повече търсим съвършенството – в себе си, в нещата
около нас, в другите, толкова по-малко удовлетворение получаваме.
Верността днес изглежда старомодна, но истината е, че тя е по-уместна от
всякога.
Всеки, който е бил разочарован от приятел някога или който е имал
приятел, застъпил се за него в труден момент, знае, че това е истина.

В крайна сметка всичко в живота опира до взаимоотношения, а

връзките с хората процъфтяват, когато са подплатени с взаимна
вярност.
Как действаме в повратни моменти показва какви сме, но това, с което
ще ни запомнят и заради което ще ни ценят, е как се държим във важни
моменти.

Скаутът е човекът, който е верен, когато е особено трудно. А това се помни

завинаги.

89
 52. Научи се на смелост
Първо, смелостта няма нищо общо с перченето. Тя е в малките тихи
победи на действието над чувствата.

Истинската смелост се проявява при на пръв поглед непреодолими

обстоятелства. Невъзможно е да си смел, без да изпитваш страх. Затова
трябва да се изправиш срещу страховете си и да преминеш през тях.
Не става въпрос да си безстрашен, а да направиш необходимото въпреки
страха.
Един от най-смелите хора, които съм срещал, е едно 11-годишно момче от
Унгария, наречено Йозеф. То се бори срещу животозастрашаващо
заболяване с усмивка, увереност и добро сърце. Въпреки че се страхува всеки
ден и че е претърпял 45 хирургически операции в опит да се закрепи младият
му живот, той все пак избира да посрещне всеки нов ден с оптимизъм и
високо вдигната глава.
Това е истинска смелост.
Да си смел не е лесен избор. Ако беше, всеки щеше да печели победата.
Но битките – истински и метафорични – не са лесни. Битките в живота са
плашещи. Знам го от опит, бил съм в достатъчно такива.
Ала битките ни дават и възможността да се отличим – да се изправим и
да покажем смелост въпреки страха, тревогата и слабостта, които са ни
заложени по природа.
Смелостта е асото в тестето с карти – билетът, който може да разбие стената
на задънената улица и да промени нещата.
Ако въпреки чувствата си успеем да преглътнем хапчето храброст и да се
заемем с онова, за което се надяваме, че ще бъдем достатъчно смели да
доведем до край... тогава твърде често светът ни отвръща с усмивка.
Светът награждава смелостта по същия начин, както дивата природа
награждава отдадеността. Още един закон на Вселената. Смел ли си,
стените поддават сами.
Опитайте. Въпреки чувствата си. И когато сте по средата на своята битка,
знайте, че имате избор – да сте смели или да се скриете.
(Между другото понякога се изисква смелост и да се скриеш.
Дискретността може да се окаже по-доблестният избор. Има много
случаи, в които проявата на смелост не е в показването на мускули,
димящите дула и удара в целта. Вместо това може да е тихо оттегляне и
признанието, че невинаги сме прави.)

Смелостта има много прояви, но общата им черта е намирането на

вътрешна сила да направим това, което е правилно във важните моменти,

90
въпреки страха.
Латинският корен на думата смелост означава „сърце”. Това страшно ми
харесва. Да проявиш сърцатост, когато е наистина важно. Да си смел в онези
ключови моменти в живота, пред които всички неизбежно се изправяме.
Една последна мисъл по темата: най-смелите хора често са тези, от които
го очаквате най-малко. Виждал съм го много пъти в планината. Обикновени
хора в необикновени ситуации, на които им се налага да са необичайно
смели.
Така че поемете дъх. Ако мислите, че не сте особено смели – внимавайте!
Вие сте идеалният кандидат за герой.

91
 53. Използвай времето си мъдро
Без значение дали талант, пари или късмет – всеки от нас ги има в
различна степен. Всички обаче разполагаме с 24 часа в денонощието – и
как ги изразходваме е това, което ни различава един от друг.

Времето е нашето най-ценно богатство. Променете начина, по който го

използвате, и ще промените живота си. Той е резултат от всички малки
всекидневни решения, които взимаме. Как използвате една минута може да
покаже как ще прекарате един час, а накрая как прекарвате часовете си
определя дали ще постигнете целите си.
Затова бъдете мъдри.
Хората често внимават как харчат парите си, но сякаш много по-малко ги е
грижа как прекарват времето си – въпреки че никой човек не е станал
достатъчно богат, за да купи миналото си.
Установил съм, че решенията ми в настоящето са по-добри, ако взема
предвид как ще се чувствам в бъдеще. Бих ли искал да съм посветил повече
време на изграждането на нечии корпоративни мечти, или на работа върху
своите собствени? Никой не мечтае в края на живота си да е прекарал по-
голямата част от него в офиса.
Вместо това, поглеждайки назад, хората съжаляват, че не са посветили
повече време на семействата и приятелите си и че не са следвали мечтите си.
А ако сме мързеливи и губим твърде много време в гледане на телевизия
или видеоигри, трябва да сме наясно, че няма да имаме много поводи за
гордост, когато след време погледнем назад.
Така че бъдете умни – ценете времето си по-високо от парите и решавайте
внимателно как ще прекарате днешния ден. Следващите 24 часа са дар, който
не бива да бъде пропиляван.
Както се казва, днес е първият ден от остатъка от живота ти.
Живей го на пълни обороти.

92
 54. Грижи се за вещите си
Вече стана въпрос за това как да се грижите за семейството и
приятелите си, но какво е отношението ви към вещите ви също говори
много за вас.

Живеем в консуматорски свят, в който счупи ли се нещо, просто го

изхвърляме. Това е толкова лошо за душата, колкото и за околната среда.
Милионерът Уорън Бъфет често дава следния съвет на онези, които искат
да повторят успеха му: не бива да купувате една акция, ако няма да сте
щастливи да я имате дори и ако стоковата борса затвори за десет години.
Мисля, че това е добър съвет за всякакви покупки. Смятате ли, че бихте
искали да носите това палто през следващите десет години? Тогава отидете
и си го купете. Мислите ли, че някаква екипировка е достатъчно здрава да
издържи десет години? Тогава изберете нея пред по-евтината и по-
нетрайната.

Научете се да се грижите за принадлежностите си и да ги поправяте.

Това е признак на достойнство.

Когато срещна хора, които са внимателни към вещите си, винаги съм
впечатлен.

93
 55. Съотношението риск-резултат
Когато един катерач прекарва много време в планините, започва добре
да разбира какво е съотношението между риск и резултат.

В планината винаги има критични моменти, в които се налага да се

преценят възможностите за успех срещу рисковете от студено и лошо време
или лавина. Но всъщност изборът е прост – не можете да покорите големи
върхове, ако не поемете големи рискове.
Ако не рискувате нищо, не получавате нищо.
Великите алпинисти знаят, че високите върхове не са лесни – те изискват
продължително и целенасочено усилие. Но планината награждава усилията.
Същото правят и животът и работата.
Всичко, което си струва, изисква усилия и риск. Ако беше лесно, всеки
щеше да е преуспял.
Да имате големи цели е лесната част. Въпросът е колко силна е волята ви
да преодолеете болката – в това се състои разликата между малцината
избрани и масата. Доколко сте способни да издържите и да продължите
напред, когато срещнете трудност?
Когато във Френския чуждестранен легион, с който някога тренирах в
пустините на Северна Африка, описват какво е нужно, за да спечелиш така
желаната képi blanc (бяла шапка), те казват, че са нужни „хиляда варела пот”.
Това е много пот, повярвайте ми!
Но попитайте който и да е легионер дали си е струвало и аз мога да ви кажа
отговора на всеки от тях. Защото страданието, раните и болките в
мускулите не траят вечно. Но гордостта от постигнатата цел и
реализираната мечта ще бъдат с вас до края на дните ви.
Колкото по-голямо е усилието, толкова по-сладка е наградата. Така че
научете се да приемате тежката работа, големите усилия и риска. Без тях не
би съществувало и смислено постижение.

94
 56. Колебанието е слабост
Когато бях около 15-годишен, чух един американски атлет да казва:
„Колебанието е слабост”. Отне ми известно време да осъзная какво е
имал предвид.

Римските пълководци често изгаряли мостовете, по които са преминали, за

да спрат собствената си армия от отстъпление пред лицето на страха. Ако
някой войник опитал да избяга, в крайна сметка оставал заклещен между
реката и принудата да се бие – или да умре, докато се опитва да се спаси.
Нямало връщане назад.
Така се постига всеотдайност. Драматично, но ефикасно.
Колебанието е точно обратното. То е половинчато и плахо. Колебливите
оставят мостовете непокътнати – за всеки случай. Но „за всеки случай” ви
осигурява възможност за отстъпление, когато нещата станат трудни. А
всички цели – особено когато са големи – се постигат трудно.
„Колебанието е слабост” означава, че ако искате нещо, трябва да му се
отдадете – напълно. Да заложите всичко. Сърце и душа. Сто процента.
Когато се отдадете напълно на нещо, вие се принуждавате да намерите
начин, колкото и да е трудно – защото нямате друг избор. Няма останали
мостове.
Не ми ли вярвате? Попитайте някой професионален ръгбист. Ако се хвърли
в битката за топката с цяло сърце, той ще спечели, ако обаче го направи
неуверено и колебливо – ще бъде наранен.
Неприятно, но факт.
Дързостта притежава характер, сила и магия. Тя е като тайна съставка,
която, добавена към сложна ситуация, може да преобърне резултатите във
ваша полза.

Дивата природа изисква дързост. Когато скачате от скала, прекосявате

ледник или газите срещу течението в бурна река, нямате право на много
опити. Трябва да направите нещата правилно от първия път или
нерешителността и половинчатите действия може да ви струват скъпо.

Границата между дързостта и безразсъдството е много тънка (затова често

ще чуете да казват, че има смели планинари и стари планинари, но няма да
срещнете много смели стари планинари!). Дързостта не е безразсъдство. Не
става въпрос да се хвърлите презглава, без да се замислите за последствията.
Дързостта не опира до липса на стратегия или резервен вариант, и двете
могат да бъдат важна част от това да си смел.
Тя просто означава, че след като сте преценили всичките си възможности,

95
избирате една посока на движение и отказвате да се предадете при сблъсък с
препятствия.
Това е просто още един от тайните закони на вселената. И е един от
любимите ми, защото не изисква отлична университетска диплома.
Това е един принцип, който всички можем да прилагаме и използваме, за
да печелим там, където другите се оттеглят и провалят.

96
 57. Всеки път, когато изненадаш себе си, ти се
вдъхновяваш сам
Изпитите за прием в САС са създадени с цел да бъдат сериозно
изпитание.
Всеки недостатък, физически и психически, всеки евентуален провал ще
излезе наяве при безмилостните серии от предизвикателства, предназначени
да намерят точката ви на пречупване. Преходи през планински снежни
региони, от които си изплюваш белите дробове, спринтове нагоре по
стръмни хълмове, носене на друг новобранец на гръб нагоре и надолу по
пресечен терен, често в проливен дъжд, понякога и при минусови
температури.
С напредването на подбора тези зверски тестове стават все по-трудни и по-
трудни.
И все пак съм установил, че колкото повече от тях преминавах наведнъж
(макар и уморен и изтощен), толкова по-лесно се справях с тях. Това беше
начинът на САС да изпита психическата ни устойчивост чрез физическо
изтощение.
Същността на подбора е човек да осъзнае, че болката не е вечна. И с всеки
следващ път, в който бях тестван, все по-ясно разбирах, че всичко опира до
това да повториш нещо отново и отново, докато накрая някой не ти каже, че
си преминал успешно.
Знам, че освен ако не изпитате себе си истински, до край, никога няма да
разберете на колко много сте способни всъщност. И с всяко малко
постижение увереността ви ще расте.
Повечето хора никога не са постигали границата на своите възможности,
защото не са били подлагани на достатъчно трудни изпитания.
Това означава, че имам две добри новини за вас.
Първата е, че колкото повече действате извън „зоната си на комфорт” и
осъзнавате, че въпреки това оцелявате, толкова повече ще започнете да
вярвате, че невъзможното всъщност е възможно. А по пътя към успеха
вярата е всичко.
Втората добра новина е, че всички ние можем да постигнем много повече
от това, което сме си представяли първоначално. Във всеки от нас се
спотайва една по-добра, по-дръзка и по-смела версия на това, което си
мислим, че сме, която само чака да бъде изпитана.
Всичко, което трябва да направите, е да й дадете шанс да се разкрие.
Така че избирайте си големи цели и ще останете изненадани от
възможностите си.
Помните ли Давид и Голиат? Изправен пред великана воин Голиат, вместо
да си помисли: „Ужас, той е огромен, ще ме смаже”, Давид, младото овчарче,
97
си е казал: „С такава голяма мишена как изобщо бих могъл да пропусна!”.
Успехът в живота и в приключенията зависи от нагласата на ума.
58. Не съди другите по общественото им положение
Едно от най-хубавите неща в походите сред природата е, че те
възстановяват здравословната ни гледна точка спрямо живота. Сякаш
природата рестартира и дефрагментира вътрешния ни харддиск и
всичко вътре заема правилното си място.

Забелязал съм, че горният факт се отнася не само за големите неща, но и за

всякакви дреболии, като например какво си говорят хората в планината.
Често, когато изведа група хора с разнороден произход и среда, темите за
разговор се променят с напредването на пътешествието.
В началото са обичайните „С какво се занимавате?” и „Къде живеете?”, по
време на които можете да забележите как наум протичат преценки: той е по-
успял от мен, тя е по-богата, той е завършил университет, тя има по-хубави
дрехи от мен...
Сякаш всеки оценява другите така, че да ги подреди във въображаема
йерархична стълбица.
Но след няколко дни или седмици хората се променят.
От по-голямо значение за тях става дали някой е бил добра компания, дали
си е изпълнил задълженията, дали е бил весел и дали им е помогнал с багажа.

Всяко приключение ни припомня, че благородството не е титла, а

състояние на духа.

По време на експедиция всички започваме наравно. Сред природата

отношението ви определя нивото, на което ще се издигнете, не
социалният ви статус.
Дивата природа ни принуждава да живеем в настоящето и не я е грижа за
нашето минало или бъдеще. Пред нея всички сме голи и уязвими – трудно е
да скрием истинската си същност.
И точно в това се крие красотата. Не можем да се преструваме дълго.
По време на прехода от значение стават истински важните неща в живота.
Като например дали някой ще сподели водата си с вас, когато сте жадни,
дали ще ви даде последната си лепенка, когато имате мехур, дали ще носи
част от багажа ви, когато се изморите. Тези черти на характера издигат
хората.
Обичам да казвам, че животът ни много лесно може да стане „пухен”.
Но природата е много по-сурова и пухът, който всички ние носим, загубва
значение – сякаш вятърът го издухва.
Помнете, че социалният статус е кух и преходен, но истинският характер и
98
действията издържат и остават дълго, след като пухът е отлетял.

Така че търсете непрестореността на характера както у себе си, така и

у другите. И ако случайно се окажете (както на всички ни се е случвало
от време на време) подвластни на кухите еталони като статус, власт,
слава или пари, разходете се с приятели сред природата и си
припомнете, че най-ценните неща в живота струват най-малко.

99
 59. Материалните удобства са само временни
Това беше един от най-болезнените уроци в живота ми.
Случи се по време на първия ми опит да вляза в САС. Бях напълно изгубен
сред обширно заблатено мочурище, проливен дъжд се изсипваше отгоре ми
като из ведро и аз бях на предела на силите си.
На всичко отгоре знаех, че съм много изостанал във времето.
Когато най-накрая успях да се добера до временната база, ефрейторите ме
накараха да правя лицеви опори до безкрай в калното блато, без дори да съм
свалил тежката раница от гърба си. Знаех, че това ми струва допълнително
ценно време и енергия.
Чувствах се все по-слаб и по-слаб; усещах, че нещата не отиват на добре.
Скоро потеглих отново, като се наложи да прекося бърз, дълбок до кръста,
поток, преди да се изкача през дълбоката до коляно кал до следващия хребет
на 600 метра височина. Просто се налагаше да продължа. Петнайсет
километра. Трийсет километра. „Нищо добро няма да излезе, ако се
предадеш – си казвах сам отново и отново. – Ако продължа, ще премина
подбора.”
Ала започвах все повече да се замайвам от изтощение. Не знаех защо ми се
случва и не можех да го спра. Вероятно не се бях хранил добре и не бях
поемал достатъчно течности или пък този безмилостен поход в крайна
сметка си вземаше своето и аз бях на ръба.
На всеки няколко крачки коленете ми се подкосяваха. Ако се спънех, не
можех да се задържа изправен.
Най-накрая в далечината под мен видях камионите, които бележеха
крайната точка на прехода. Кълбета дим от военните печки се извиваха над
гората. Скоро щях да съм на топло с чаша горещ чай в ръка. Това беше
всичко, което исках.
Но когато стигнах до базата, ми бе съобщено, че съм се провалил – бил съм
твърде бавен. Светът ми се срина. Изпратиха ме да си разпъна палатката сред
дърветата и да почивам. Останалите войници след няколко часа се отправиха
на нощен преход.
На следващата сутрин щяха да ме върнат в лагера с другите, които не бяха
завършили успешно. Бях напълно обезсърчен.
Онази нощ в гората, скрит от вятъра и дъжда в моя подслон, с превързани
мехури и сухи чорапи, научих един важен урок: на сухо и топло не означава
непременно доволен и щастлив.
Само преди няколко часа копнеех да съм на сухо, топло и сигурно. И все
пак да лежа там, знаейки, че приятелите ми се отправят на тежък нощен
преход без мен, беше чиста агония. Никога никой не е копнеел да е
измръзнал, мокър и уморен така, както аз през онази нощ. И никога

100
удобството на подслона и храната не са означавали по-малко за мен.

Да си на топло и сухо, но без цел не може да се сравнява с това да си

във вихъра на битката.

Не ме разбирайте погрешно, на топло и сухо е страхотна награда за „после”

и всички трябва редовно да отделяме по малко време за почивка, за да не
правим нищо – но ако това е всичко, което правите, ще осъзнаете, че подобно
съществуване е безсмислено.
(Така че да, аз се завърнах за следващата сесия и преминах през 11-
месечния ад на подбора за САС отново – и бях одобрен. Беше ми студено,
бях мокър и напълно изтощен, така че сега, когато си почивам, изпитвам
гордост, че съм издържал това изпитание.)

Веднъж щом се посветите на целта си, не се разсейвайте от нетрайните

изкушения на материалните удобства – вместо това се съсредоточете и
помнете, че болката никога не трае вечно, но гордостта, че сте
осъществили стремежите си, да.

101
 60. Не премисляй постоянно грешките
Когато допуснем грешка, трябва да си вземем поука, а не да дълбаем в
нея. Ако объркате нещо, отделете няколко минути да разберете защо,
научете си урока и после погледнете напред.

Дълбаенето в някоя грешка, като непрестанно си припомняте сцени от

случилото се, само я кара да расте.
Следващия път, когато се хванете, че лежите нощем в леглото, проклинайки
собствената си глупост и наивност, е добре да си напомните, че по всяка
вероятност тази грешка не е от такова голямо значение за някого другиго.
Пуснете я да си ходи и не губете повече време и енергия в съжаления.

Разгледайте грешката обективно. Поучете се от нея смирено.

Усмихнете се ведро. След това продължете напред помъдрели.

Има една обективна причина да сбъркате някъде: вие сте човек! Всички
оплитаме конците от време на време. Затова и трябва да проявяваме
разбиране и да прощаваме прегрешенията на другите.
Чували ли сте израза: „Когато си в дупка, спри да копаеш”? Същото се
отнася и за грешките. Не им давайте повече сила, отколкото заслужават,
като пилеете ценното си време, тревожейки се за тях.

Нямаме власт да поправим миналото, но бъдещето е в нашите ръце –

можем да спечелим или да изгубим.

И ако искате да сте наистина умни, учете се и от грешките на другите, за да

избегнете техните проблеми. (Добро начало е четенето на вестници и това е
една от малкото ползи от тях.)

102
 61. Напусни капана на удобството
Проблемът с удобството е, че се отпускаме и просто губим хъс.
Наричам го капан, защото това трябва да е място, откъдето искате да се
измъкнете възможно най-бързо.

Капаните сами по себе си не са приятни места за прекарване на времето

особено ако мечтаете да се реете като орел.
Колкото повече време прекарвате на едно място, правейки едно и също
отново и отново, толкова по-голяма част от живота си пропускате. Толкова
по-трудно става и да промените поетия път. Също както водата дълбае в
скалата, така и човек дълбае своя малък личен коловоз. С течение на
годините той става все по-дълбок и е все по-трудно и по-трудно да се излезе
от него и да се смени посоката.

Иска се смелост да излезете от шаблона, но когато решите да опитате

нещо ново или да се заловите с някоя дръзка и амбициозна идея, със
сигурност ще пожънете успех. Ще се почувствате живи. Ще започнете да
забелязвате възможностите около себе си. И ще изпитате тръпката от новите
открития, която ще ви напомни на още колко много сте способни.
Хората се притесняват, когато опитват нещо ново.

Важното е да не позволявате на тази неувереност да ви спира да

търсите своите нови „невъзможни” цели.

Съвсем нормално е да се чувствате малко уплашени, безсилни и несигурни.

Често изпитвам тези чувства преди някой голям преход в планината или
преди да се хвърля в някоя непроходима джунгла. Но пеперудите в стомаха
не означават, че трябва да се откажете – те са знакът, че приключението
тепърва започва.
Така че, когато се почувствате твърде удобно, огледайте се наоколо,
вдигнете очи и започнете да се катерите нагоре, преди капанът да е станал
твърде дълбок.
Достигането на големи висини винаги е съпроводено със здравословни
количества трепет и безпокойство. Свикнете с тях. Това са чувства, които
всеки шампион трябва да посреща с отворени обятия.

103
 62. Две уши, една уста
Родителите ми често ми напомняха, че имам две уши и една уста и
трябва да ги използвам в същото съотношение. Това е добър съвет.

Ако непрестанно мислите за това, което искате да кажете, вие никога няма
да чуете какво ви говори човекът отсреща. А това означава, че губите много.

Ако пък сте сред дивата природа и говорите повече, отколкото

слушате, рискувате да пропуснете някоя много важна информация –
било то предупредителното ръмжене на хищник, или далечното
ромолене на река, която може да спаси живота ви.

Обратното, ако направите така, че слушането да надвишава говоренето,

когато решите да кажете нещо, ще забележите, че хората са много по-
заинтригувани от думите ви. Първо, защото ще смятат, че това, което имате
да кажете, е ценно, и второ, защото няма да им е писнало да слушат гласа ви.
Хората винаги ценят онези, които наистина ги изслушват. Тихото,
внимателно и искрено изслушване е огромен дар за всеки събеседник. Ако
притежавате това умение, ще бъдете уважавани и обичани.
Всички се чувстваме заредени в компанията на добър слушател.
И не слушайте само за да отговорите, когато събеседникът ви се изкаже, а
слушайте, за да разберете. Не бива постоянно да мислите за следващото си
изречение или как да отвърнете на говорещия – вместо това слушайте
внимателно, за да разберете как се чувства човекът срещу вас и какво влага
в думите си.
Звучи просто, но малцина го правят в действителност. Това е и една от
причините доста хора да не развият пълния си потенциал в живота.
Чували ли сте израза „Празните съдове вдигат най-много шум”? Според
мен е верен. Най-добрите приключенци и алпинисти, най-успелите
бизнесмени са страхотни слушатели и не говорят много. Те претеглят всяка
възможност внимателно и отделят време да попият всичко, което стигне до
тях.
Много е лесно да не слушате внимателно и да взимате страна и решения,
без да сте обмислили последиците – но ако вникнете в думите на вашите
събеседници, това ще ви даде време да навлезете в ситуацията.
Умението да слушам ми е спасявало многократно живота, особено когато
съм получавал подробни инструкции по безопасност от местните горски
рейнджъри, преди да навляза дълбоко в непозната гора. Слушайте
внимателно, защото може да се окажете в ситуация, в която животът ви
зависи от опита и съвета на другите.

104
 Постарайте се да използвате ушите и устата си в правилното съотношение –
слушайте два пъти повече, отколкото говорите. Това е един от най-важните
навици на успелите.

105
 63. Остави другите да блеснат
Всички сме ги срещали – хората, които, след като сте разказали някоя
забавна история за това как сте хванали риба или сте паднали от
колелото в движение, веднага бързат да ви засенчат с по-смешна случка
за по-голяма риба или за падане с по-висока скорост.

Може би тогава сте се почувствали леко неприятно.

Всички имаме по-добри и по-впечатляващи истории, но по-важно е да

проявим доброто възпитание да си държим езика зад зъбите и да
оставим разказвача да блесне.

Никой не харесва самохвалковците – без значение колко голяма риба са

хванали или колко драматично е било. Аз самият предпочитам компанията
на хора, които оставят другите да блеснат и които изслушват историите им,
без да чувстват нуждата да се покажат по-добри, по-бързи, по-забавни, по-
шумни.
Винаги помнете, че щом някой ви разказва история, вероятно случилото се
е важно за него. Не бихте тръгнали да газите чуждите вещи, така че не
потъпквайте и чуждите постижения.
Всеки ще ви харесва, ако го изслушате и се насладите на историите му.
Помнете – целта ви не е вие да блеснете, и то за сметка на приятелството!

106
 64. Управлявай чрез личен пример
Сега ще ви споделя тайната на добрия водач (това няма нищо общо с
крещенето и разпореждането!). Да си добър водач означава да се грижиш
за хората и да ги вдъхновяваш да дават най-доброто от себе си.

Историята на полярния изследовател Ърнест Шакълтън е един от най-

блестящите примери за огромното значение на доброто лидерство.
През 1914 г. Шакълтън отплавал към Южния Атлантически океан с
намерението да изследва нови територии в Антарктика. През януари 1915 г.,
на около 260 километра северно от Антарктика, корабът му „Ендюрънс”
заседнал между полярните ледове.
Екипажът веднага се заел да разбива леда с кирки, но напразно.
Единственото, което им оставало, е да чакат времето да се промени и ледът
да се разтопи.
Всички на борда знаели, че им предстои дълго чакане.
При минусови температури, без радиовръзка или какъвто и да е друг начин
да се свържат със света, щеше да е разбираемо, ако екипажът на Шакълтън
се бе поддал на лудост и насилие.
Но полярният изследовател знаел как да се грижи за хората си. Той
поддържал духа им и постоянно им намирал занимания – без значение дали
е лов на тюлени за храна, научни изследвания, или ангажиращи ума и тялото
игри.
Шакълтън разбирал много добре, че оцеляването на екипажа му зависело
от поддържането на надеждата. Поемал повече от обичайно полагащия му се
домакински труд и никога не позволил разговорът за бъдещето им да тръгне
в каквато и да е друга посока освен успешното завръщане у дома.
Безкрайна тъмнина, неизвестност, вледеняващи температури. Шакълтън
знаел, че отчаянието и недоволството могат да бъдат по-сериозна заплаха за
оцеляването от измръзването, така че направил всичко възможно да възпира
отрицателните чувства.
Когато обаче пролетта дошла, раздвижилите се ледени блокове не
освободили „Ендюрънс”, както всички се надявали. Вместо това ледът
започнал да руши техния единствен шанс за спасение, чупейки греда след
греда. Безценният кораб бил безвъзвратно увреден от невероятната сила на
ледените късове.
Последвали седмици на пукот и гръм от настъпващия лед, а после
замръзналото море раздробило огромните дъбови греди на кораба на
трески – над обширната бяла ледена пустиня се спуснала страшна тишина и
остатъкът от „Ендюрънс” се плъзнал между вълните.
Екипажът вече виждал приближаващата смърт – всяко друго развитие на

107
нещата изглеждало невъзможно.
Как добрият лидер реагира при подобна катастрофа?
Дава на хората си надежда и цели, посява у тях решителността да се държат
здраво и да се грижат един за друг. Казва им, че ще оцелеят само ако
поддържат положително отношение към ситуацията – колкото и да е тежко
предстоящото пътуване.
Шакълтън бил решен да не загуби нито един човек.
Следващите шест месеца прекарали на един леден блок с надеждата, че той
ще доплава до твърда земя. Когато в крайна сметка това не станало, те се
решили да завлекат тежките спасителни лодки на „Ендюрънс” до открити
води. Сантиметър по сантиметър.
Последвали пет ужасяващи дена в открито море, като петънце насред
огромен фризер, преди накрая да достигнат необитаемия о. Елефант –
измръзнали до кости и прогизнали от ледената вода. Макар че се добрали до
твърда земя, те все пак се намирали на едно от най-опасните и сурови места
на планетата, с топящи се запаси и сили – и никакъв шанс за спасение.
Последният вариант, който им останал, бил да изпратят малка група с една
от спасителните лодки с надеждата да стигнат до бреговете на остров Южна
Джорджия, където имало китоловна база на около месец плаване на север.

Всички от екипажа знаели, че да се оцелее в малка открита лодка сред

едни от най-суровите участъци на ледения океан е почти невъзможно.

Шакълтън можел да изпрати някого другиго на тази страховита мисия, но

той знаел, че трябва да предвожда екипажа си.
Последвало едно от най-великите пътешествия, изпълнено с трудности,
ловкост, издръжливост и смелост, преди да успеят най-накрая да се доберат
до дивия скалист бряг на Южна Джорджия.
Ала дори след като слезли на брега, мъжете трябвало да прекосят огромна,
неизследвана, брулена от ветровете планинска верига. Пъплели, километър
след километър, през коварни ледове и зеещи пропасти, за да се доберат най-
накрая до отдалечената обитавана част от острова.
От Южна Джорджия Шакълтън четири пъти се опитвал да се върне при
останалите на о. Елефант. Отказал да се предаде.
В крайна сметка след две години при най-тежките условия, в които може да
попадне човек, с минимум екипировка (никакви GPS-и, Gore-tex и подобни),
абсолютно всички хора от екипажа на Шакълтън били спасени. До един.
Много експедиции са били по-добре оборудвани, с повече запаси, с
подкрепление и по-добри комуникации – но не са имали водач като
Шакълтън.

108
 Силата на добрия лидер е неизмерима, а в основата стои водачеството
чрез пример – личния ви морал, вяра, грижа и смелост.

Тези основни лидерски умения – проницателност, пример и грижа, имат

необикновена сила.

109
 65. Храни се качествено, тренирай редовно
Дотук многократно споменавах как нагласата на ума е ключът към
постигането на успех, но има още един фактор, който не може да бъде
пренебрегван. Ако не се храните правилно и не тренирате редовно, вие
рязко ще намалите способността си да постигнете своите цели.

Дори да имате най-страхотното „Ферари”, ако го зареждате само със старо

гориво от трактор, надали ще получите нещо повече от зловонен черен дим
и много пърпорене.
С телата ни се случва същото. Колкото и добра да е обвивката ни, ако не се
храним и не тренираме правилно, тялото ни ще се представя зле (и ще отделя
повече газове).

Не си мислете, че можете да карате на полуфабрикати, да не спортувате

никога и да успеете да изкачите личния си Еверест.
Добрата новина е, че да поддържате тялото си във форма не е кой знае каква
философия.
Първо, в няколко изречения, какво е нужно, за да се храните правилно:
избягвайте полуфабрикатите, бялата захар, прекалено много сол, наситените
мазнини, белия хляб, бялото брашно и прекомерната консумация на алкохол.
Вместо това яжте повече плодове и зеленчуци, по възможност сурови,
винаги когато можете. Консумирайте пълнозърнести продукти като кафяв
ориз и черен хляб и предпочитайте храни, които ви дава природата – не съм
виждал много понички да растат по дърветата. Стремете се да се храните с
естествени мазнини като ядки и авокадо и предпочитайте немазните
източници на протеин като пуешко и риба вместо говеждо и свинско.
Ако следвате тези съвети, ще намалите килограмите и ще укрепите
мускулите, сърцето и мозъка си.
Аз лично съм привърженик на правилото 80:20. Това означава, че ако се
храните здравословно през 80% от времето, може и да си позволите
изкушения през останалите 20%.
(Между другото, ако сте обсебени от здравословното хранене, животът ви
може да стане доста скучен; и обратното – ако се тъпчете само с шоколад, в
един момент удоволствието от него ще изчезне.) Така че позволявайте си
лакомства, но нека те са по-скоро десерт, отколкото основно ястие. И за
всяко „лошо” нещо, което изядете, се старайте да удвоите „добрите” храни.
Ключът е в умереността.
Това е начинът, по който аз се опитвам да зареждам тялото си.
Сега за физическите упражнения.

110
 Ключът към поддържането на добра форма е да превърнете
упражненията в навик, а всекидневните задачи в упражнения.

Моята програма включва тренировки пет или шест дни седмично. Но вие
можете да правите и по-малко. Три пъти седмично е достатъчно. Аз се старая
да редувам упражненията, така че да имам достатъчно кардио тренировки,
упражнения за сила и гъвкавост, а често ги комбинирам.
Колкото до продължителността, по-малко често постига повече.
Предпочитам да тренирам наистина здраво и много интензивно за около 30-
40 минути, вместо да поддържам умерено темпо за един час. Освен това
силно интензивните тренировки стимулират метаболизма за по-дълго и
допринасят за нарастване на мускулната маса.
Другият начин е да направите тренирането забавно – открийте какво ви
доставя удоволствие, без значение дали е тенис, планински туризъм или ако
щете циркова акробатика. Когато се забавлявате, тренировките на тялото
винаги са по-лесни. Времето отлита неусетно.
Помнете, че винаги можете да си намерите извинение да не тренирате.
„Партньорът ми по тренировки е болен”, „На почивка съм”, „Тази седмица
пътувам” – не слушайте мързеливото си аз, когато ви нашепва коварно в
ухото. Аз правя йога на летището, лицеви опори в джунглата, дори спринтове
по стълбите в хотела. Може да ускорите пулса си винаги и навсякъде, където
пожелаете.
Дори няколко дена да нямате абсолютно никакво време за упражнения,
направете една силно интензивна кръгова тренировка за общо натоварване
на мускулатурата на тялото за две или три минути и тя силно ще подобри
тонуса ви и физическото ви състояние.
Финалният щрих на здравословния начин на живот е да превърнете
упражненията в неделима част от всекидневието си.
С това имам предвид да тичате по стълбите, вместо да използвате
асансьора, да се изкачвате по ескалатора, вместо просто да се возите на него
и каквото и да правите, да го правите с желание и енергия. Обещавам ви, че
така ще доживеете до 100 години.
(Всъщност последното не мога да ви го гарантирам, но мога да се закълна,
че ще се чувствате по-здрави и по-удовлетворени от живота, ако
упражненията станат част от ежедневието ви. Физическата активност
ще стимулира кръвообращението и отделянето на ендорфин, а те ще
поддържат всичките ви вътрешни системи в изправност, за да работят
най-добре.)
Нека обобщим казаното дотук: яжте здравословно и тренирайте умно.
Всичко се побра в една кратка глава. Казах ви, че не е кой знае каква
философия.

111
 66. Волята за победа е нищо без волята да
тренираш
Срещал съм много хора през годините, които твърдяха, че биха
направили всичко, което е нужно, за да спечелят състезание или да
изкачат някой стръмен връх. Понякога обаче волята да побеждаваш не
е достатъчна.

Всъщност волята да побеждавате не значи нищо, ако нямате волята да

тренирате.
Денят на състезанието е лесната част: всички очи са вперени във вас,
адреналинът ви е до тавана. Но знайте, че битката вече е спечелена или
загубена още при подготовката: онези безславни времена, когато в 5,30
сутринта вали и не ви се иска да се измъкнете от топлото легло и да излезете
да тичате в дъжда.

Внимавайте да не попаднете в капана на прекалената амбиция, когато

същевременно ви липсват уменията и възможностите, които се
придобиват само чрез редовни упражнения.

Обичам историята на Дейли Томпсън, състезател по десетобой, носител на

два златни медала от Олимпийските игри.
Томпсън обичал да казва, че любимият му ден за тренировки е Коледа, тъй
като знаел, че е единственият ден, в който конкурентите му няма да
спортуват. Тази отдаденост стои зад победите му – съзрял е възможност да
бъде 1/365-а част по-бърз от съперниците си.
Запомнете, че постигането на целите ни зависи от това как се подготвяме и
упражняваме през всичките месеци преди самото състезание. Тренирайте с
постоянство и върхът или златният медал ще са гарантирана кулминация на
вашата отдаденост.

Това ми харесва, тъй като показва, че наградите отиват по-скоро при

упоритите, отколкото при гениалните.

112
 67. Раздавай се!
След като сте започнали да работите сериозно и умно, може би вече
печелите добре. Често, когато хората обичат това, което правят и
работят честно и с хъс, неизбежно постигат финансов успех.

Тази глава е за момента, в който вашият финансов успех настъпи и трябва

да сте добре подготвени да се справите с него – така че винаги вие да
контролирате парите, а не те вас.
През цялата книга аз ви насърчавах да раздавате щедро времето, талантите
и вдъхновението си. Причината за това е проста: да си щедър е един от
ключовите елементи за постигане на щастието.
А без щастие как изобщо можем да твърдим, че сме успели в нещо?
В щедрото отношение към парите ще се крие и част от успеха ви.
Ще ви покажа как раздаването на трудно спечелени пари е в основата на
това да се чувстваме щастливи.
Прекаленото привързване към вещи, дарби и парични средства само отнема
от радостта на хората. Трябва непрестанно да давате, за да изпитате най-
доброто от живота.
Знам, че парите са винаги деликатен въпрос и не съм аз човекът, който ще
ви казва колко и за какво да дарите.
Ще се доверя на факта, че ако сте достатъчно умни да изградите успешен
живот, тогава ще сте и способни да разберете, че да дадеш парите си,
означава да вложиш поне толкова дух, колкото и реални суми.
(И помнете, едно е сигурно: благотворителността не ни осигурява място в
рая. Раят е дар, който получаваме срещу цена, много по-висока от това, което
всеки от нас може да плати. Но благотворителността със сигурност е
резултат от получаването на този дар!)

Когато получим нещо невероятно, инстинктът ни кара да поискаме да

дадем нещо в знак на благодарност. Това е начинът, по който сме
устроени – така че следвайте този естествен ритъм.

Без значение как и колко ще решите да дадете, просто се постарайте

заделянето на част от спестяванията ви за нуждаещите се да се превърне в
постоянна, носеща удовлетворение, част от живота ви.
Давайте на приятелите си, които вършат невероятни неща, но печелят
малко пари, давайте за благотворителни каузи, които ви трогват, давайте на
тези, които светът пренебрегва, давайте както сърцето ви повелява – и се
научете да го слушате.
Успоредно с това самите вие живейте достоен живот – защо не? Работили

113
сте здраво за спечеленото, платили сте си данъците и сте си го заслужили.
Важното е да помните, че едновременно с това е добре да давате пари и на
другите.
Ако го направите, ще получите толкова много неща в замяна...
Тази нагласа ще ви гарантира, че никога няма да сте роб на парите –
отношението ви ще ви дава контрол върху тях, вместо те да ви завладеят.

Ще ви позволи да гледате на парите като на средство, с което

подобрявате своя живот и този на хората, до които се докосвате. Винаги
използвайте парите с тази мисъл.

Помнете: процесът на даване ще ви донесе много повече облаги, отколкото

евентуалните допълнителни спестявания някога биха могли.
Има велика притча в Евангелията на Марко и Йоан, в която Исус и
учениците му наблюдавали хората, които влизат в храма и дават своите
дарения. Много от тях показно дарявали големи суми, спектакъл, целящ
възхищение у другите.
Но тогава дошла и една стара вдовица и тихо поставила две от най-дребните
монети.
Исус обяснил на учениците си, че лептата на вдовицата, макар и
незначителна, означава много повече за Господ от големите дарения.
Тази притча ни напомня, че не е важна сумата, важен е духът.
Старата вдовица го е осъзнавала и заветът на нейния жест е постигнал
много повече, отколкото каквото и да е количество пари биха могли.
Така че раздавайте се в името на вечното, не на преходното – не забравяйте
никога тази мисъл.

114
 68. Бъди бодър и в беда
Командосите от Кралската флота, с които доста работехме през
военните ми години, използваха израза „Бодър и в беда” като свое кредо.
А те са чудесен пример за подражание.
Лесно е да си весел, когато всичко върви по мед и масло. Но истински
важното време за бодрост е, когато всичко се обърка не на шега.

Помня една тренировка с Френския чуждестранен легион в пустинята в

Северна Африка, когато прекарахме, меко казано, отвратителна нощ.
Ефрейторите будуваха на смени и положиха значителни усилия да ни вдигат
от леглата на всеки 15 минути през цялата нощ чак до сутринта.
Те нахлуваха в спалните и разхвърляха нещата ни из цялото помещение,
изсипваха ги през прозорците, преобръщаха леглата и изхвърляха
съдържанието на шкафчетата насред пясъка в пустинята само за да го
направят отново след малко, когато бяхме подредили всичко. Беше
кошмарна нощ.
Никога обаче няма да забравя един от новобранците, Боби. В 4,30 сутринта,
по време на най-мрачния и изтощителен за нас час, когато старшите бяха
набрали пълна скорост, а ние не бяхме мигнали цяла нощ заради това
безумно дивачество, Боби ни погледна, усмихна се и каза: „Скоро ще има
закуска!”.
Каза го с дяволита усмивка, докато се готвеше да събере разхвърляните си
неща върху казармения под. Това повдигна духа ни по невероятен начин.
От този ден насетне, колкото и да е трудно нещо, си казвам: „Не се
тревожи – скоро ще има закуска!”. Това винаги ме кара да се усмихвам.
Нали разбирате, Боби е знаел, че когато нещата тръгнат на зле, всички ние
имаме само два варианта за реакция: да се оплакваме или да вдигнем глави,
да се усмихнем и да се справим с предизвикателството.
Помнете: никой не харесва мрънкачите.
Не искаме ли всички ние да общуваме с хора, които, когато стане напечено,
просто да кажат: „Хайде да си пуснем малко музика, да разпределим
задачите и да се захващаме за работа. Скоро ще има закуска!”.
Животът е изпълнен с трудности. Всички големи цели, колкото и да са
славни на думи, неизбежно ще включват купища скучни задачи в процеса на
работа – просто нещата стоят по този начин.
Мрънкането и оплакването не променят фактите, нито подобряват
положението. Всъщност дори обикновено правят лошата ситуация още по-
лоша.
Когато съм на експедиция, ценя бодростта почти толкова, колкото и
питейната вода. А когато си в условия, застрашаващи живота ти, това

115
означава, че я намирам за безценна.

Невинаги можеш да избираш ситуацията, в която ще попаднеш, но

винаги можеш да избереш нагласата си.

Има и още една много добра причина бодростта да помага за оцеляването:

хората са по-склонни да ви помогнат и да останат с вас.
А в случай на беда ще ви е нужна цялата помощ, която можете да получите.

Така че учете се от командосите, усмихвайте се, когато вали, и бъдете

бодри в беда – гледайте на трудностите като на възможност да покажете
характер.

„Скоро ще има закуска!”

116
 69. Ако минаваш през ада, не спирай да се
движиш!
Без значение дали съм насред огромната прашна, гола пустиня,
заседнал в гъмжащо от комари блато, или измръзнал и мокър до кости
по средата на океана, винаги има едно нещо, което си казвам (и е лесно
за запомняне дори ако сте смъртно уморени и не се чувствате особено
смели и силни). Това е...

… просто продължавай напред.

Казал го е Уинстън Чърчил в един от най-мрачните моменти на Втората
световна война, когато изходът от сраженията изглеждал по-безрадостен
откогато и да било до тогава. На 10 май 1940 г. (На тази дата немските
войски нахлуват във Франция – б. ред.) с британците, изглежда, било
свършено. Те били съвсем сами срещу нацистите, които не се спирали пред
нищо.
Две седмици след като Чърчил поел властта, Франция била напълно
победена, а 340 хиляди британски войници трябвало да пълзят към
спасението отвъд бреговете на Дюнкерк. Германците имали абсолютен
контрол над Европа.
Изглеждало невъзможно Великобритания да оцелее.
Какъв бил отговорът на Чърчил? „Ако минаваш през ада, просто не спирай
да се движиш.”

Жизнеутвърждаващо е човек да знае, че истинската същност на

оцеляването е толкова проста. Всичко, което трябва да направите, е да
продължите да поставяте единия крак пред другия. Дори да не
напредвате особено, пак трябва да продължавате. Това е не само същността
на оцеляването, но и на успеха.
Не е по-различно от всяка друга житейска травма. Тежките загуби,
болестите и разбитото сърце са част от всеки човешки живот. Понякога
емоционалният удар от тези събития може да ни събори на колене. Но
начинът да се справим е винаги един и същ: продължавай напред!
Когато се предадем, вече знаем какво ни очаква. Ако продължим да се
движим, печелим правото сами да избираме своята участ.
Затова направете го част от своето ДНК: просто продължавай напред.

117
 70. Понякога е нужна само искра
Когато сте сред природата, едно въгленче, дори една искра, може да
спаси живота ви. Също така може и изцяло да го промени.

Вземете за пример историята на Бек Уедърс, високопланински катерач,

изоставен пред лицето на смъртта по пътя към Еверест.
Сутринта на 10 май 1996 г. Бек правел последния си от серия опити да
достигне върха, когато развил снежна слепота. Без да може да види накъде
се движи, той нямал друг избор освен да остане на мястото си и да се надява
да го спасят.
Буреносните облаци започнали да се събират около върха и след минути
Бек се озовал в центъра на яростна снежна виелица. Вятърът, със сила над
110 км/час, блъскал снега в планинската стена, пред която стоял, а леденият
вятър го пронизвал при температура близо - 75 градуса.
Най-сетне след бурята катерачи, които се прибирали от върха, попаднали
на Бек и се опитали да му помогнат да слезе от планината. Направили всичко
възможно въпреки невъзможните условия, но в крайна сметка жестокият
вятър, липсата на кислород и безмилостната буря ги принудили да спрат
опитите си и да се скупчат един до друг, за да се стоплят.
Когато най-накрая бурята затихнала, един от алпинистите, Майк Груум,
знаел, че има съвсем малък прозорец от време, в който да потърси помощ.
Той оставил Уедърс и още четирима, които били почти в безсъзнание, и се
върнал в лагера да търси помощ.
Помощта пристигнала след няколко часа. Трима от катерачите били
изведени до лагера, но Бек и още един алпинист били изпаднали в
хипотермия и били неконтактни.
Спасителите решили, че нищо не може да се направи за тях – условията
били твърде опасни, за да влачат безжизнените им тела, и ги оставили да
чакат смъртта си в планината.
През цялата нощ Бек лежал по гръб, бавно измръзвайки до смърт в
жестокия студ. Макар да лежал на по-малко от 300 метра от лагера, на тази
височина това било равносилно на 300 километра. Носът и двете му ръце
били измръзнали.
На това място щял да посрещне сетния си час, погребан под снега и изложен
на изключително суров студ и вятър.
На следващата сутрин двама други алпинисти се върнали до мястото,
където лежали замръзналите катерачи. След като отчупили парчета лед от
лицата им, те установили, че и двамата дишат, но са жестоко измръзнали и
са на по-малко от крачка от смъртта.
Още веднъж било взето решение да ги оставят там. Алпинистите с мъка в

118
сърцата се отправили към лагера, където докладвали смъртта на двамата си
колеги.
Но след това се случило нещо невероятно. Бек Уедърс отворил очи.
По-късно той казва, че видял жена си и децата си да стоят пред него и да го
викат.
Това била искрата.
Той бавно се надигнал на крака и започнал да се препъва напред.
Бил напълно сляп с едното око, което било замръзнало и не можело да се
отвори, а с другото имал зрителен обхват на не повече от 50-60 сантиметра.
Имал чувството, че цялото му тяло е направено от лед и страдал
допълнително от височинната болест. Въпреки всичко той продължавал да
куца напред.
Най-накрая, въпреки всички препятствия, Бек Уедърс се добрал до лагера.
Той загубил и двете си ръце и носа си заради измръзването, но все пак този
малък въглен, който се разпалил у него, бил всичко, което му трябвало, за да
стане и да поеме напред.
Тази искра спасила живота му.
Никога не подценявайте човешкия дух.

Вътре във всеки от нас тлеят живите въглени на мечтите, надеждите и

копнежите, които чакат да им вдъхнем живот.

И е нужна само една искра, за да започне страхотен живот.

119
 71. Как говориш за другите говори за теб самия
Чух едно страхотно определение за клюката: „Ако човекът, с когото
говорите, ще си развали мнението за този, за когото му говорите, и вие
го знаете, значи това е клюка – не го правете!”.

Но въпреки вредата всички понякога клюкарстваме.

Проблемът с клюките е, че те винаги са за нечия чужда сметка.
Може да си мислите, че просто се шегувате с нечий избор на облекло,
партньор или ваканция, но зад думите ви се крие оценка. И ако тази оценка
е жестока, то тя казва много повече за човека, който я изрича, отколкото за
този, за когото е казана.
Толкова е вярно това, че начинът, по който хората говорят за другите,
разкрива повече за тях самите. Човекът, който се фокусира върху външния
вид на другите, често е най-суетният. Този, който често критикува връзките
на другите, обикновено има купища проблеми в своята. А постоянно
говорещият колко печелят другите вероятно е точно скъперникът, който
смята, че светът му дължи издръжка.

Когато злепоставят другите, хората си мислят, че ще издигнат себе си.

Но всъщност е точно обратното. Приятелите ви може да се преструват, че
коментарите ви са смешни, но в дългосрочен план те ще имат едно наум за
вас и ще си мислят: „Е, щом може да го каже за друг, значи може да го каже
и за мен”.
Така че защо да не сте човекът, за когото хората знаят, че никога не казва
нищо лошо за тях. И ще ви ценят за това.

Запомнете: когато търсите доброто у хората, почти винаги ще го

намерите.

И ако продължите да говорите добро за хората, с времето ще откриете, че

самите вие сте станали по-оптимистични и добри.
Това е част от отплатата.

120
 72. Благодарност, благодарност, благодарност
Да си благодарен е едно от най-силните оръжия срещу депресията – а
така и не съм разбрал защо и как работи!

Важното обаче е, че работи. Благодарността почти винаги те кара да се

чувстваш по-добре.
Понякога всеки се чувства потиснат, особено когато нещата станат трудни.
Но как реагираме на трудностите определя бъдещето ни. Какво можем да
очакваме, ако се ядосваме или огорчаваме? По този начин привличаме
повече отрицателна енергия в живота си. Но ако отговорим с благодарност
за всички блага, които имаме – без значение дали става въпрос за здраве,
семейство, приятели или дори самия факт, че сме живи – това някак си ни
помага да не забравяме колко по-лошо може да бъде и прави света, в който
живеем, по-добър.
Затова и в моето семейство винаги се стремим да казваме молитва за
благодарност преди вечеря – хубаво е от време на време всички да си
припомняме по-голямата картина. Това е момент, в който можем да спрем
всекидневната надпревара и да кажем „Благодаря”. Звучи ви старомодно? Е,
може и да е. Но баба знае най-добре.
Между другото, понякога е леко смущаващо да казваме молитва, когато
имаме гости – но съм забелязал, че на хората им допада дори и самите те да
не го правят вкъщи. Молитвата създава добри вибрации около масата.
Показва, че сме излезли извън собствения си „балон” от неща и мислим за
другите хора и ги ценим.
Няма нужда да вярвате, за да оцените положителното в благодарността –
просто това е още един от онези велики закони на Вселената. Когато си
благодарен, често завършваш деня с усмивка.
Друг голям плюс на благодарността е, че не приемаме хубавите неща в
живота за даденост. Самодоволството може да бъде един от най-
коварните убийци в дивата природа – виждал съм го често, а във
всекидневието правилата са същите.
Показваме най-лошата си страна пред най-близките си хора. Сякаш те са
единствените, пред които можем да си позволим да сме намусени, а най-
доброто от себе си пазим за шефовете и гостите си. Но това е рецепта за
проблеми.
Умните хора пазят най-доброто от себе си за тези, които обичат.
Ако показваме на най-обичните си благодарността си всеки ден, тогава
животът ще ни се усмихне в замяна.
Благодарност, благодарност, благодарност: тези три думи ще ви помогнат
да преуспеете. Повярвайте ми.

121
 73. Когато животът ти поднесе лимони,
направи си лимонада
Това винаги ме разсмива. Но умението да превръщате киселите,
неапетитни лимони в сладка, освежаваща лимонада е едно от ключовите
качества на успелите хора, за което са нужни само малко въображение и
доста усилена работа.

Без съмнение, всички получаваме „лимони” от време на време. Никой не е

имунизиран срещу това. Може да е неизлечима болест, войник, покосен от
граната на пътя, недостатъчно образование, лошо възпитание или пък
самолетът ви да се разбие в джунглата, колата ви да се развали насред
пустинята или да загубите човека, когото обичате.

Лошите неща се случват.

Как реагираме в такива случаи определя нашето бъдеще.

Една от най-добрите техники за оцеляване е импровизацията: да

използвате посредственото, за да създадете брилянтното. Може да е
толкова просто, като да обуете чорапите си върху ботушите, за да пресечете
безопасно някой ледник, или да импровизирате със старо въже и капан за
животни, за да преминете над някое речно дефиле.
Всичко опира до това да се мисли оригинално, различно – да мислите с
лявото полукълбо.

Необходимостта е майка на изобретателността – ако не разполагате с

това, от което имате нужда, просто трябва да измислите нещо, което ще
свърши същата работа, макар и да е с подръчни материали, колкото и трудно
и трудоемко да е. И нищо не може да ви научи да пробвате и да
импровизирате по-добре от приключението: трябва да използвате наличното,
за да направите каквото е по силите ви.
Оцеляването ни предизвиква – това е част от магията. Но когато приемете
предизвикателството, тогава започва и приключението.
По същия начин, когато приемем това, което ни е предоставил животът,
колкото и да е малко, и сме решени да вложим труд, въображение и
отдаденост, за да постигнем нещо от него, то тогава ще започнем и да
променяме действителността си.
Може да си помислите, че успелите хора са получили всичко на тепсия –
сякаш нужното просто е било разхвърлено по пода в очакване да бъде
подредено. Но животът не е такъв.
Дори и при всички онези, които са имали късмета да получат добро
122
образование, хубави дрехи, храна и обувки, няма никакви гаранции за успех.
Подобен късмет може да ви даде някои предимства, но ако не излезете
напред, ако не сграбчите тези възможности и не ги разработите, те няма да
имат никакво значение.
Успешните хора взимат това, което им попадне, без значение колко е
невзрачно, и създават от него продукт. В началото може да е много малко,
но е крачка напред, нагоре по стълбицата.
Да вземем за пример историите на хората, променили свeта – толкова от тях
са започвали с почти нулеви средства, но са се отличили чрез умението да
оценяват живота, възможностите, връзките и борбата. Мартин Лутър Кинг,
Нелсън Мандела, Ганди. Списъкът е дълъг, но общите качества се повтарят.
Уважението към живота и решителността да преживеят „лимоните”, които
той им е дал, са неизменно в основата на техния успех.
Тайната на добре изминалия живот е да съберем наличните си средства –
хората, които познаваме, уменията, които сме придобили, и знанията, които
сме получили – и да ги комбинираме така, че резултатът да е нещо повече от
съставните му части накуп.
Това означава да си направим лимонада.

Често сред природата съм се чувствал напълно победен, но съм

продължавал напред, опитвал съм се да мисля трезво, да бъда
благодарен, положителен, енергичен – въпреки умората – това винаги е
било от огромно значение.

Невинаги можем да избираме условията, в които попадаме, но винаги

можем да избираме как да отговорим на това, което ни е подготвил животът.
А да осъзнаем способността да ръководим собствената си съдба – това е
голяма сила.
Животът сред дивата природа ме е научил да не се страхувам от
неочакваното, напротив – да го посрещам с отворени обятия. Всъщност
именно приумиците на лявото полукълбо много често са тези, които ни
формират.

123
 74. Криза = опасност + възможност
Президентът Джон Кенеди веднъж споменал в своя реч, че написана на
китайски, думата „криза” се състои от два йероглифа – единият
означавал опасност, а другият – възможност.

Това е страхотна гледна точка, тъй като често се отнасяме към кризата като
към нещо, което трябва да се избягва, а всъщност тя може да бъде в наша
полза.
С това не казвам, че трябва сами да си търсите белята, но когато кризата ви
сполети, по-добре се възползвайте от нея.

Някъде сред хаоса ще се крие възможността.

Бурята избистря океана, вятърът носи семената.

Веднъж попитах един от най-успелите хора, които познавам, къде е бил

скрит неговият ключ към успеха. Той ми отговори, че е бил съвсем видим.
Всяка сделка има критичен момент, време, в което цялото начинание се
крепи на косъм. В този момент той се оживявал и винаги постигал успех.
Накратко, знаел как да се възползва от кризата – и резултатите винаги били
впечатляващи.
Повечето хора се пречупват, когато ги притиснат, но шампионът черпи
сили от тези ситуации.

Ако трябва да избера само едно качество, което да имам сред дивата
природа, то ще бъде да съм спокоен насред бурята.

Развийте това свое качество дори да не чувствате, че то е част от вашата

природа. С готовност се впускайте в драматични изживявания, когато
можете – с цел практика.
Казвайте си: „Справям се с кризите, спокоен съм насред бурята”.
Повтаряйте си го, докато не се превърне в част от вашия мироглед.

124
 75. Светлината може да прозира само през
пукнатия порцелан
Искам последната глава в тази книга да е посветена на човечността и
смирението.

За да успеете в играта на живота, е важно да разберете, че не е нужно всички

елементи от житието ви да са напълно синхронизирани, прошнуровани и
опаковани, за да бъде то наречено успешно.
Всъщност е точно обратното.
За да изживеем един вдъхновен и запомнящ се живот, ни трябва само волята
да започнем. Първата стъпка има огромна сила. Останалото е процес –
труден и изпълнен с предизвикателства, но все пак процес. Ограничават ни
единствено степента на нашата смелост и упоритост и светогледът ни.

Всички можем да прекрачим границите, да оставим следа, да вдъхнем

сили, смелост и да подобрим живота на много хора.
За целта не е необходимо да сме съвършени.

Животът е пътуване, от което се учим всеки ден. Приемете го.

Увеличаващите се болежки неминуемо ни съпровождат.
За финал запомнете, че светлината може да пробие само през пукнатия
порцелан, а всички ние сме леко „счупени”. Понякога именно това ни дава
нужния огън.
Но когато опознаем необходимостта от промяна, можем най-сетне да
започнем да растем.
Ред е на вашето собствено велико приключение…

125
 Беър Грилс

Наръчник за оцеляване в живота

Преводач: Кристалина Илиева
Редактор: Снежана Живкова
Коректор: Мариана Пиронкова
Предпечат: Емил Бонев
Английска. Първо издание
© Издателство „ВАКОН“
София, 2014

http://4eti.me
http://ekni.ga

ISBN 978-954-9535-68-6
www.vakon-bg.com

126