ЦЕНАТА

НА
ДУШАТА

Книга, която скоро

ще бъде забранена.
Цената на Душата

Първо издание – 2023 г.

Автор: Ивайло Вътовски

Редактор: Александрина Димитрова

Всички права запазени

© Ивайло Вътовски
В търсене на истината ...

V
 Съдържание

Първа част:

1. Промяната
2. Страданието
3. Системата
4. Медиите
5. Парите
6. Модата и технологиите
7. Семейството и възпитанието
8. Образованието
9. Работата и призванието
10. Смисълът

Втора част:

1. Новият свят
2. Концепцията
3. За възпитанието и образованието
4. Системата
5. Парите
6. Медиите
7. Мода и технологии
8. Цената на Душата
 Цената на Душата
Приятелю,

Ти, който вечно търсиш, но никога не намираш…

Ти, който желаеш щастие, но получаваш разочарования...
Ти, който бленуваш за по-разумен свят, но се сблъскваш с
реалността...
Ти, който жадуваш за свобода, но осъзнаваш, че живееш в
робство...
Ти, който търсиш истината, но попадаш в илюзия след
илюзия...
Ти, който се стремиш към възвишени ценности, но
реалността постоянно те кара да се приземиш…
Ти, който вярваш в човечеството, но разбираш, че то живее в
невежество...
Ти, който правиш най-доброто за децата си, но те плаши
накъде върви светът…
Ти, който искаш промяна и разбираш, че тя започва с теб…

То тази книга е за теб, приятелю, но и за мен.

Тя е за теб, тъй като може би ще видиш част от по- голямата

картина на света и как може човечеството да тръгне към
промяна. Надявам се да намериш поне едно практично
размишление и насока как да живееш по- благоразумно,
както за себе си като индивид, така и за общността, след
което възприетото да бъде пренесено в живота, водейки се от
максимата на Махатма Ганди „Бъди промяната, която сам
искаш да видиш в света!“
Тази книга е и за мен, тъй като утешава вътрешния ми
порив, че не седя безучастен, че правя нещо надявам се
смислено и че търся съмишленици, с които можем да се
опитаме да изградим по-хармонична среда за нашето
Духовно и материално израстване. Естествено, всяка
обратна връзка и гледна точка е добре дошла, тъй като тя
само би могла да ми помогне да преосмисля вижданията си.
 Парите
Парите са гениално творение на човека, което спомага за по-
лесния, бърз и независим от пространството обмен на
стойност, в началото под формата на стоки, а впоследствие и
на услуги. В резултат на това парите спестяват на хората
време и усилия за задоволяването на нуждите и
потребностите им.

Освен наглед простичката им функция – размяна на

стойност, парите имат и друга по-комплексна роля, свързана
със свободата, властта и контрола. Ето защо всичко зависи от
начина, по който се използват, а той пък зависи от
ценностите на обществото. Когато управляват човешки
идеали, тогава парите са просто средство за размяна, но
когато управляват човешките желания и изкушения, парите
стават инструмент за доминация и контрол.

Изглежда еволюционният етап, в който се намира

човечеството е такъв, че инстинктите за оцеляване и
доминация са над идеалите. Това може да се види още от
древността, когато хората са се опитвали да съхраняват
възможно най-дълго стоки, така че да може да подсигурят
съществуването си за бъдещ период. Но ако това запасяване
е било трудоемко, а самите стоки имат период на годност, то
да се съхраняват пари е лесно и нямат срок на годност, поне
досега. Така, започвайки да събира пари, човек забелязва, че
колкото повече притежава, толкова повече свобода има, а
когато се превърнат в богатство, те стават средство за
доминация и влияние над другите. По този начин парите от
средство, улесняващо живота, са се превърнали в
инструмент за разделението на хората на бедни и богати, на
властимащи и на зависими. Това разделение води до появата
на редица пороци и добродетели. От една страна богатите
могат да се поддадат на алчност, надменност, презрение,
хедонизъм, от друга – да развият щедрост, милосърдие и
състрадание. При бедните липсата на пари лесно може да ги
оплете в мрежите на завистта, гнева, омразата, отчаянието,
но пък от друга да развие у тях смирение, търпение и
приемане.

За съжаление, повечето хора се отдават на пороците. Това не

е ново явление, има го откакто човек съществува и не защото
нещо конкретно му липсва, а защото така е по-лесно. Още
Аристотел споделя, че богатите, отдавайки се на наслади,
забравят за духовното си развитие, а бедните, борещи се за
оцеляване, нямат възможност да се занимават с него. Ето как
излишеството или недостигът на пари държи индивида в
един вид застой и по-скоро благоприятства проявата на
пороци. А когато те управляват човека как може да има
справедливост, мир и разбирателство?

Днес парите са издигнати на пиедестал и хората масово се

стремят към тях. Ето защо съществуват фразите „всичко е
пари“ и „всичко за пари“. Парите са станали цел, за която
много хора са склонни да направят всичко – да си избират
интимен партньор, професия, работна позиция, приятели,
да убиват, да насилват други, да предават близки, да лъжат и
т.н. Хората искат повече пари, защото те дават привидна
свобода, задоволяват материални желания (инстинкта за
самосъхранение) и са символ на статус и престиж (инстинкта
за доминация). Когато се превърнат в богатство, дават
възможност за истинско налагане на волята на даден
индивид над другите. Ето защо за властимащите парите са
просто средството, с което да упражняват и затвърждават
властта си.

Парите са енергия, парите са време. Всъщност хората

продават своето време и усилията си (енергия), за да получат
пари. Пари, с които преследват рекламирания лъскав живот
от екраните за повече удобства, устроеност, безгрижие,
потребление без граници и т.н. Истината обаче е различна и
меко казано страшна – хората консумират все повече
ненужни, нискокачествени стоки, докато се сравняват
помежду си кой е „по-успешен“, тоест кой се доближава
повече до начина на живот от екрана.

Ако времето и усилията ни се вложат в образование,

обществено полезен труд, доброволчество и
самоусъвършенстване, вероятно щяхме да живеем в много
по-различен свят, в който хората активно градят бъдещето
си, а не са просто брънка в системата, бореща се за
оцеляване. Би било чудесно, но едно такова идеално
общество би заплашило ролята и нуждите на властимащите
– за тях е удобно животът да се диктува от парите, а не от
добродетелите. Затова стимулират хората по всякакъв начин
да се стремят към живота от екрана, да живеят в ниските
вибрации на битовизма, омразата, завистта, недоволството,
алчността, гнева към правителството, а крайната цел с това
привидно щастие е хората да не мислят твърде мащабно, да
не се променят и като цяло да са в контролируемата
позиция. На системата ѝ трябват именно слаби и зависими
хора, които да се изживяват като жертва. И обратното –
човек, поемащ отговорността за живота си в свои ръце,
действащ, уповавайки се на Бог, Вселената и силата, човек,
който съгражда себе си и света, е силен. На такъв индивид не
му е нужна системата, напротив – опитва се да се
дистанцира от нея, което е опасно за властимащите.

Най-тревожното е, че хората продължават да живеят в

системния модел, основан на принципа „всичко за пари“,
въпреки че отдавна парите нямат покритие и са фикция, а
богатството вече все по-трудно се постига с усилия и време.
Човек, роден в системата и възпитан от нея, трудно може да
се реши на стъпка встрани, защото предпочита сигурността
пред неизвестността.

Богатите стават все по-богати, а бедните все по-бедни.

Основен принос за това има фактът, че парите вече не са
обмен на стойност, а просто средство за изкарване на още
пари. Така докато масово хората разменят времето и
усилията си за жълти стотинки, богатите „инвестират“. Ако
преди начинът да се стане богат е бил да се предприемат
действия за да се създаде стойност чрез знанието, умението
или работата, то днес бизнес гурутата на Запад учат хората
просто да инвестират, без значение това вложение дали ще
донесе полезна стойност по някакъв начин. Стряскащото е,
че днес непрекъснатото се търсят начини за бързи и лесни
пари и затова:
• голяма част от хората по света живеят на кредит
• всички икономики имат нарастващи дългове
• правителствата и банките печатат още и още пари
• инфлацията расте
• все повече хора се впускат в търсене на пасивен доход,
инвестиции, спекула и хазарт, защото трудът
Резултатът е, че богатите стават все по-богати, защото
именно те седят зад тези компании.

Пари, пари, пари. Всичко за пари. Но този омагьосан кръг

води само до по-голяма задлъжнялост, стрес, безпокойство,
алчност, съревнование, завист, които рано или късно ще
доведат човечеството до крах. И е много трудно някой, роден
и възпитан в тази система, да разбере в чия полза работи
този добре смазан механизъм, а дори да го разбере, трудно се
решава да предприеме действия към промяна.

Това само по себе си показва, че приоритет за индивида

в света не е да има любов, мир, истина, мъдрост, правда,
а напротив – точно обратното.

Нека обърнем внимание на думата „спекула“. Тя често се

използва, когато се говори за имоти, фондови борси, цени в
магазините. Означава нечестна търговия с цел бързо
забогатяване, основано на препродажба, разлика в цените,
дефицит на стоки. Днес това е ежедневието на основна част
от така наречените инвеститори. Или пък лихварството,
което е забранено от много религии, но пък е един от най-
успешните бизнеси и голяма част от хората се възползват от
него. Всичко това показва, че човек постепенно преминава
все повече граници, само за да осъществи най-важната цел –
повече пари. Това е особено страшно за обществото като
цяло и за всеки един член в него, защото вместо да се
облагородява и развива, то системата стимулира нисшето,
начело с алчността. Ето затова днес много от младежите се
възхищават на хората, облечени в красиви и маркови дрехи,
но постигнали богатството си с много мерзост. Малките
нечестности скоро се превръщат в начин на живот, а
моралните спирачки остават на заден план, притъпени от
моментното щастие, което носи дадена дреха, вещ, място в
обществото. Задвижен веднъж този механизъм, той
придобива размерите на ураган, който увлича със себе си все
повече и повече благородни качества, заложени изначално в
човек. Парите са умело използвани като инструмент, чрез
който властимащите затвърждават позициите и контрола си,
докато хората се „избиват” помежду си за тях.

Но не парите като вещ са виновни за всичко казано дотук, те

самите са само средство и енергия, която зависи накъде ще я
насочи човек – дали към развитие и облагородяване на себе
си и света, или към алчност за още пари, а в немалко случаи
и към хедонизъм. Вероятно ще е и към трите, но пък още по-
вероятно е най-малка тежест да има развитието, което е и
причината светът и човекът да затъват.
“Цената на Душата” е книга за:
Промяната, която човек дълбоко в себе си жадува, но
единици се осмеляват да предприемат действия.
Възвишените ценности, за които говорим, но трудно
отстояваме в живота.
Свободата, която ни се дава, но с лека ръка пропиляваме.
Същността на: страданието, парите, властта,
образованието, възпитанието, модата, технологиите,
работата и смисъла.
Новото, осъзнато и самоуправляващо се общество,
изградено от хората, а не от властимащите.
Всеки, за който е важно съдържанието, а не лъскаво
брандираната опаковка.

Книгата е кратък, но задълбочен анализ на различни области

от живота на човек, като се опитва да търси първопричините
и взаимовръзката между тях. Във втората част авторът
предлага вариант за изграждането на нов обществен строй,
който да създаде по-добри условия и възможности за
свобода, развитие и реализация на индивида в духовен и
материален аспект.

vatovski.com