Речник на сходните думи между Български и Санскрит

Вода

Съдържание
Речник на сходните думи между Български и Санскрит
Източници
Външни препратки
Бележки

Речник на сходните думи между Български и Санскрит

Изтегляне на речника в pdf формат (https://bg.wikibooks.org/w/index.php?title=Специални:ElectronPdf&page=Речник+на+сходните+думи+между+Бълг
арски+и+Санскрит&action=show-download-screen) – версия от XVII август, 2018 г.
 I.A.S.T.
Превод на Български, Оригинално изписване
транслитерация Български изговор на
Дума на Български
(коренът на думата при кратки бележки санскритската дума с Деванагари
глаголите е в скоби)

А
агне Виж "огън" и "огън (2)".

Ад ādah Изгарям, изгоря. а̀ адахе आदह्

Ад (2) adhas Долу, отдолу, под (предлог). а̀дас अधस्

Ад. (Добавих я заради интересната, според мен,
комбинация между две думи: отрицаващата
Ад (3) niraya нирая निरय
частица "ни" и "рая/й/", ала иначе raya रय e "цар,
принц, жар, плам".)

аз aham Аз; аз съм. аха̀м अहम्

акула akula Уплашен, разтревожен, ужасен. а̀кульа आकु ल

акъл acala Неподвижен, стабилен, скала. а̀чальа अचल

Виж „румен“. (Обичайното преобразуване „л“/„р“
ален
или „р“ в „л“/?/ - б.а.)

1. Болен;

2. Yamin यमिन् – ограничаване;

ограничачаващ страстите си;

3. Значения през Латински (на amen) и

амин amin Арабски: "със сигурност, наистина, без амѝн अमिन्
съмнение, истина, така да бъде; да!";

4. "Ом / аум". (Б.а.: предполагам, че

може да бъде една и съща дума с
"амин".)

Ану̀шка, алт. тълк. anujā По-малка сестра. ану̀джаа अनुजा

Арда, река аrdati (ard) Отивам, движа се. а̀рдати अर्दति

архар, муфлон, план.
barkara Козел / -а, агне. ба̀ркара बर्क र
овен

1. Ненараняващ, ненападащ, непричиняващ

болка; 2. Вер. от "ясен" (чист, ярък, блестящ),
което би могло да се изт. и като противоп. ("а")
на "сенчест" –

Асен, алт. тълк. asenya

"а – сен" (виж "сянка"), б.а. В Санскрит а̀сеня असेन्य
"а" като представка много често
означава отрицание на
предшеств(ув)ащата я дума, съответно
придобиваща противоположен смисъл.

1. Конник

2. Aśva - अश्व, освен "кон", означава и

"стрелец с лък" (вкл. зодия Стрелец), а
roha - रोह e и "стрелба", "яздене",
"растеж", "възходящ" (гл. корен ruh e с
Аспарух, алт. тълкуване aśvāroha ашваароха अश्वारोह
подобно значение).

Б.а.: моето предположение е "добър

стрелец" или "голям стрелец", или - "да
стане стрелец".

Б
баене Виж "боязливост, боя се".

бака bhakta Съд, съдина (ост. "съдиня"), кутия. бх акта̀ भक्त

Балкан balahan Букв.: "Който убива или унищожава армии." балахан बलहन्

Дете [б.а.: "балък" - наивен, незнаещ като дете

балък bālaka ба̀альака बालक
(?)], момче, глупак.

Бар, мярка за налягане bhāra Натиск, налягане. бха̀ара भार

баране (жарг. и старобълг.
диал. форма в см. на bhāra Натоварване тежест, тегло. бха̀ара भार
"пипане")
баранк (остар. "овен") barkara Виж "архар, муфлон, план. овен". ба̀ркара बर्क र

барем varam За предпочитане, по-добре (наречия) вара̀м वरम्

бартер. (от бълг. "въртя")
бартер (чужд.) parāvṛtti параавръти परावृत्ति
Виж „превъртане“ (2) и „въртене“.

батко, бате baṭu Момък, момче, младеж. бату̀ बटु

батко, бате (жарг. "батка") baṭuka Момък, момче, младеж. ба̀тука बटुक
бачо Виж "батко".

баща bhūstha Мъж. бху̀уста भूस्थ

баща (2) bustayati (bust) Почитам, уважавам, респектирам. бу̀стаяти बुस्तयति

бдя Виж „буден“.

беда bādha Беда, нараняване, болка, опасност. баадх а̀ बाध

бхѝда
беда (2) bheda Плач, разкъсване, счупване, срязване. भेद
бхед (Н.)

беден bādhana Страдание, тормоз, противоположен; виж "беда". ба̀адана बाधन

Чупя, троша, насичам. (Б.а.: отново пример за
правя беля (гл.) belayati (bil) дума, погрешно считана за турцизъм, макар да бѝляти बेलयति
съществува и в турски.)

Разсичане, счупване. (Б.а.: най-вероятно произх.

от bhitta भित्त - парче, дял, фрагмент; може и да
битка bhittika има общо с гл. "бия": "бити", както и подобната бх ѝттика भित्तिक
по изг. "пити" - "пия" са със старобългарски
произход.)
удрям, отскачам
блъскам bhraśyati (bhraṃś) бхрашяти भ्रश्यति
("р" – в "л", или обр.)

блясък bhlāś Блясък, сияние, лъч. бх льа̀аш भ्लाश्

Блестя, грея, осветявам. От
sanskritdictionary.com правят паралел с "блед" и भ्राजते
блед bhrājate (bhrāj) бх рааджате
"избелвам и белина". (Б.а.: на Немски "blass" е
"блед"; виж "блясък" и "блестя".)

блестя bhlāśate (bhlāś) Блестя, сияя, лъщя. бх льа̀ашате भ्लाशते

бобър babhru Червеникаво-кафяво. бабхру̀ बभ्रु

Тяло, змия, радост, удоволствие, наслада,
плодородие, печалба, хранене, благосъстояние, भोग
бог bhoga бхо̀га
благоденствие, притежание, имущество,
богатство, приходи.

Милостив господар; Слънцето, Луната; величие, भग

бог (2) bhaga бхага̀
отличие, превъзходство, красота, богатство.

богат bhogya Печеливш; пари. бхо̀гя भोग्य

Преуспял, щастлив [б.а.: от bhogya (भोग्य) - пари
богат (2) bhogavat бхо̀гаават भोगवत्
(?)]; виж "бог", "богат".

богат (3) bhagatti Съдбовен дар. бхага̀тти भगत्ति

богиня bhogin Богат, похотлив, сластолюбив, цар, змия. бхо̀гин भोगिन्

бода bādhate (bādh) Притискам; (виж) значенията на "беда". baadhatѐ बाधते

бода, бодил Виж "беда".

бодър bhadra Превъзходен, добър, щастлив, великолепен. бх адра̀ भद्र

Боец. Други близки по изговор и значение са: भट
боец bhaṭa бхата
„батален“, „фатален“.
Божан / -а, име Виж "обожаване, обожание".

божий bhāj Прекланящ, притежаващ, обсебващ. бх а̀адж भाज्

Божин / -а, име, алт.
Виж "богиня".
тълк.
1. Богат, изобилстващ, много велик, по-силен,
много, в по-голяма степен;
Боян / -а, име, алт. тълк. bhūyas бх уу̀яс भूयस्
2. Виж "буен".

боя се bhyasate (bhyas) Страхувам се, треперя. бхясате भ्यसते

боязливост, боязън bhaya Страх, ужас, тревога, тревожност, страх от. бха̀я भय

брат bhrātṛ Брат. бх раатх рѝ или бх раатх ръ̀ भ्रातृ

1. Скитащ; движещ се напред-назад.

2. Смущение, объркване, грешка,

брантия (диал. и жарг. форма
bhrānti погрешно нещо. бх раанти भ्रान्ति
на "блудница")

3. Обръщане.

браня bhraṃśate (bhraṃś) Удрям срещу; отклонявам; лишавам някого от. бх рамшате भ्रंशते
брашно Виж "бърша".

брод, бродене bradhna Залив, водене. бра̀дх на ब्रध्न

Бреза, лист от брезова кора за писане, документ
бреза bhūrja бу̀уржа भूर्ज
[б.а.: "пергамент" (алт. тълк.)].

бамбх ара̀
бръмбар bambhara Пчела. बम्भर
ба̀мбар (Н.Х.)

бръмча bhraṇati (bhraṇ) звуча, издавам звук бх ранати भ्रणति

буден, будене budha Събуждане, бог, мъдър, умен, куче. бу̀дх а बुध
Събуждане, ставане, възприятие, мисъл,
буден, будене (2) bodha бо̀дх а или бу̀дх а बोध
знание, разбиране.

будя bodhati (budh) Виж "буден, будене", гл. форма със сх. зн. бодх ати बोधति
будя (2) budhyate (budh) Виж "буден, будене", гл. форма със сх. зн.

Богат, изобилстващ, много велик, по-силен,

буен bhūyas бх уу̀яс भूयस्
много, в по-голяма степен.

буква Виж "буча".

Бургас, алт. тълк. bhargas Сияние, блясък, слава, великолепие. бх а̀ргас भर्गस्

буря bhuraṇyu Треперещ, неспокоен, активен. бх у̀раню भुरण्यु

Наранявам, убивам. Б.а.: би било логично да
бутам boṭati (but) произлиза от "бут" (крак), съответно с първ. бо̀тати बोटति
значение – "ритам".
Хранене, ядене. (Вероятен произход – от
бухти bhukti бхукти भुक्ति
„бухнал“, б.а.)

1. Звуча (издавам звук), говоря, лая, вия; 2.

буча̀ bukkati (bukk) Bukka (बुक्क) озн. и "сърце". бу̀ккати बुक्कति

бъда (Староб. „бити“) bhāti (bhā) Бъда, съм. бхаати भाति

бъз ме е, бъз, бъзѐ (остар.

жарг. и диал. "страх"; "бъз(ѐ) Страхувам се; ужасявам се. (Bhaya भय - "страх",
bheṣati (bheṣ) бхешати भेषति
ме е"- "страх ме е"; "пъзльо - б.а.)
страхливец")

balate (bal) давам балате बलते

бълвам
balati (bal) дишам балати बलति

бълване balavat Много, силно, тежко. бальа̀ват बलवत्

бълване balavat силен, интензивен ба̀лават बलवत्

bala + Сила, мощ, армия ба̀ла बल

българин
ghara дом. гха̀ра घर

българин balāgra Огромна сила. бала̀ агра बलाग्र

бърдуче bhāradvāja Чучулига. бх аарадваа̀джа भारद्वाज

бхръ̀ ша
бърз bhṛśa Бързо, често, силно. भृश
брис (Н.)

Блестя. Форма на bhlāś (виж "блясък" и

бърша bhrāśate (bhrāś) бх раашате भ्राश्
"блестя").

бъхтя (ост. жаргон на भट

bhata Боец. бх а̀та
"бия")

бъчва bhājana Резервоар, вместилище. бх а̀ аджана भाजन

бъчонка Виж "бъчва".

бягам, бежком, беж beśati (beś) Отивам. бешати बेशति

 Виж "пеш, пеша".

бял bhālu Слънцето. бхаальу भालु

бял (2) balakṣa Бял. бальакша̀ बलक्ष

бял (3) śvetya Бял; виж "светлина, светъл". швѐтя श्वेत्य

В
1. Цепка, разрез, кухина, тесен отвор, гънка; 2.
вагина (вулг. - "путка") puṭaka пу̀така पुटक
Sam puṭaka - вид коитус.

валеж vāri Дъжд (от var - "вода", б.а.). Виж "дъжд". ваари वारि

Вардар vārda Вододаен; дъждовен облак. ва̀арда वार्द

Вардар vārdara Вода [б.а.: var (वार्दर) е вода, dara (दर) - поток]. ва̀ардра वार्दर
вардене (остар диал. на Var (वर्) има значение и на защитник; за dha (ध) и
"пазене"); варда! (меж var + dha
da (द) – "даване" или "даващ"
-думетие - "пази се!")

вардя (остар диал. на "пазя") vyardati (vyard) По(д)тискам, оттичам се. вярдати व्यर्दति

варене vraṇa Кипене; варене; виж "рана". варана̀ или врана व्रण

варене (2) var Вода, езеро. вар वार्

варана̀
Слава, злато, блясък, красота, звук, цвят (var
Варна varna वर्ण
означава и вода); виж по-долу зн. на na (न). ва̀рна (Х.)

Васил / -ка, алт. тълк. vasu Благодетелен, светлина, лъчист васу̀ वसु
Вачко, Въчо, алт. тълк. Виж "звук, звучене (2)".

Вдигам, повдигам.

Понякога „gur“е обща основа и при

вдигам (поставям/слагам
gurate (gur) други думи, изразяващи възходяща гурате गुरते
горе)
степен – виж „горд, гордост“ и (2), „горе“,
„грамаден“.

1. Вдовец; нещастие / бедствие, страдащ,

безпомощен, обезпокоен, объркан, разтревожен,
депресиран.

Vi [(वि) (без, далече, далече от)] + dhura

[(धुर) - полюс (б.а.: вероятно и
вдовец vidhura противоположност или половинка), видх у̀ра विधुर
стълб (б.а.: вер. и "опора"), част или
съставка, господар / -ка; 2. Иго, тежест
или товар (едва ли е в смисъла на
последните три думи).

Вдовица; букв. означава "без съпруг" {vi [(वि)

(без, далече, далече от)] + dhava (धव) - дарител / विधवा
вдовица vidhavā видх а̀ваа
-ка, съпруг (б.а.: вероятно е значело и
"съпруга"), мъж, господар, притежател.

1. Знание, учител; vedati (vid) - वेदति e една от гл.

Веди (третата буква от
vedi форми; 2. "веди" е значението на глагола "уча" вѐди वेदि
Глаголицата и Кирилицата))
в старобългарската му форма.

ведро̀ bādara Вода. ба̀ адара बादर

ведър, ведрина Виж "бодър".

вещ (същ.) vastu Вещ, предмет, нещо. васту̀ वस्तु

вземам vāsayati (vas) Вземам. ваасаяти वासयति

вземам (2) veti (vī) вземам вети वेति

вид vidhā Вид, форма. видх а̀ а विधा

видра udra Видра. удра̀ उद्र

виждам, видя vidati (vid) Зная, възприемам, уча, опознавам, осъзнавам. видати विदति

Гледам, виждам, размишлявам, разсъждавам,

виждам, видя (2) vīkṣate (vīkṣ) виикшате वीक्षते
проумявам, изучавам.

виждам, видя (3) vikhyāti (vikhyā) Поглеждам, виждам, блесвам, осветявам. викхяти विख्याति

виждам, видя (4) viṣkayati (viṣk) Виждам, възприемам. вишкаяти विष्कयति

виждам, видя (5) viṣyati (viṣk) Виждам. вишяти विष्यति
виза, визита (чуждици) viśana Влизане, влизане в. вѝшана विशन

вик vāc Дума, разговор, реч, глас, свещен текст. ваач वाच्

викам vakti (vac) Говоря, казвам, изричам, обявявам, споменавам. вактѝ वक्ति
висене Виж "висина, висини".
Връх, рог, меч. Коренът е viś; виж значенията му
висина, висини viṣāṇa виша̀ана विषाण
в санскр. речници.

висш Виж "висина, висини".

висок / -а Виж "висина, висини"; виж "ка".

височина Виж "висина, висини".

вииху̀та
вихър, вихрушка vihruta Наранен, изкривен. विह्रुत
вихру̀т (Х.)

вихър, вихрушка (2) vihrut Червей, змиеподобно създание; виж "ураган". вииху̀т विह्रुत्
вихрунаати
вихър, развихрям vihruṇāti (vihru) Развалям, отклонявам. विह्रुणाति
вихруна̀ти (Х.)

влача vrajati (vraj) Влача, тегля. вра̀джати व्रजति

влизам Виж "лазя".

влизане Виж „виза“ и "лазя".

влюбвам Виж "любя".

Внимателен; мислене, размисъл, разум,

внимателен manana манана मनन
разбиране, почит.

авѐда
вода avoda Мокър, влажен; капене. अवोद
аво̀д (Х.Н.)

вода (2) uda Вода. уда̀ उद

вода (3) va Има значение и на "въздух", и на "вода". ва व

вода (4) pīvā Вода. пѝиваа पीवा

вода (5) surā Вода, течност. сура̀ а सुरा

Водач (лидер), носител, превозвач, портиер
водач, водене voḍhṛ (б.а.: или може би – "който седи на входа"). Виж во̀дх ри वोढृ
"яхам, яздя".

водя Виж "яхам, яздя".

возене vahana Носене, пренасяне; течащ. вахана̀ वहन

возя Виж "яхам, яздя".

возя (2) vaskate (vask) Отивам, ходя. ва̀скате वस्कते

война, на Старобълг. -
rāṭi Война, битка. ра̀ати राटि
"рат"

враг vairakṛt Враг. вера̀крит वैरकृ त्

врагин/я (остар.) vārakin Враг. ваара̀кин वारकिन्

врана droṇa Врана. дро̀на द्रोण

врата Виж "въртене".

врата (2) dvāratā Врата. дваара̀таа द्वारता

врачка Виж "реч".

Време (според Capeller's Sanskrit-English

Dictionary). Varam varam - "много пъти", "често"
време vara (б.а.: или може би "от време на време"?). Една вара वर
от хипотезите ми е, че "време" би могло да
произхожда от "вървя", "вървим".

Кръг; водовъртеж; грънчарско колело; местене, भ्रम

време (2) bhrama бх рама̀
разместване, обърканост.
вретено Виж "въртене".

Примка, капан; б.а.: вер. и дума със зн. на

връзка vleṣka велѐшка व्लेष्क
"вход".

врякане, вряканица Виж „реч“.

втурване turvaṇi Действайки бързо или движейки се бързо. (Б.а.: турва̀ни तुर्वणि
коренът е turv. Същият присъства и в "спасявам"
– виж "отървавам". Думата turvaṇi и значението
ѝ са от Apte Practical Sanskrit-English Dictionary в
 sanskrit-lexicon.uni-koeln.de (http://www.sanskrit-le
xicon.uni-koeln.de/).)

въздух va Има значение и на "въздух", и на "вода". ва व

1. Вълк [б.а.: "върколак" (?)]; 2. "луна" (но и
вълк vrka врѝка वृक
"слънце").

вълк (остар. диал. от Зап.

България и бившите Виж "буча̀".
провинции на България: "вук")

вълна̀ valana Вълнение, въртене в кръг, вълнообразно. ва̀льана वलन

вълна̀ (2) vali Вълна̀. ва̀ли वली

въ̀ лна vāla Козина, четина. ва̀альа वाल

Съдбовен въпрос – б.а. (букв. „разпит на विप्रश्न
въпрос vipraśna випрашна
съдбата“). Виж „прашане“.
Отивам, вървя.[Б.а.: глаголът, най-вероятно,
произхожда от "връз" (върху, над; връзва̀ло) >
вървя tharvati (tharv) тх арвати थर्वति
"навървям, връзвам" и "връв, връзка", или –
обратния ред.]

варта̀на
въртене vartana Въртене, обръщане, вретено. वर्तन
варта̀н (Н.)

Завъртам, обръщам, търкулвам / търкалям, वृत्

въртя vartate (vṛt) врит
действам.
1. Тека през, проточвам, пробивам, прониквам;
върша vyarṣati (vyṛṣ) вяршати व्यर्षति
2. Виж "въртя".

вършея Виж *върша".

1. Неприятно, болезнено; болка, скръб

вял, вялост vyalīka 2. Странно, фалшиво, неправилно, вялиика व्यलीक

лъжа, измама

Сила, мъжество, героизъм, враждебност. [Б.а.:

древнобългарската дума "вера" може да бъде
вяра (на Староб. "вера") vaira открита и (като корен) в други езици, с точно или вѐра वैर
прибл. значение на: истина, истинност,
потвърждение]

вятър vāta Вятър, бог на вятъра, въздух. ва̀ата वात

вятър (2) vātara Ветровит, буреносен. ва̀атара वातर

вятър (3) vātyā Буря. ва̀атя वात्या

вятър (4) vidhra Вятър. вѝдхра वीध्र

вятър (5) viyat Въздух, небе. вият वियत्

Г
1. Болест, отрова; 2. Реч, магия, изречение (виж
гад gada "гадая"); 3. Гада е името на по-малкия брат на гада̀ गद
Кришна.

1. Болен; 2. Едно от имената на Кришна; епитет

гадина gadin гадѝна गदिन्
на Вишну

gadati
Говоря, казвам, разказвам [от गद (gada) -
гадая gadati (gad) गदति
"изречение"]. га̀дати (Н.Х.)

газя gāhate (gā) Потапям, навлизам, прониквам, скитам. гаахате गाहते

гайда gāyati (gai) Пея, възхвалявам с песен; песни. гаая̀ти गायति

гх ана̀
1. Щастливец, велик, успех, късмет, много; 2. घन
Гана, Ганьо, алт. тълк. ghana
Убиец, тъмнина, твърдост. хан (Н.Х.)

гарван garva Горд, арогантен. гарва̀ गर्व

гаргара gharghara Бълбукане, гъргорене; смеене, хъркане. гх аргх ара̀ घर्घर

гася Виж "газя" и "джасам".

гхна
гина ghna Унищожение, премахване, поразяване с. घ्न
ган (Х.)

гладене, заглаждане lāḍana галене лаадана लाडन

глас gala Гърло гала̀ गल

глас, гласна
ghoṣa Звук, шум, гласна /глоса/ гх оша घोष
/глоса/

глашатай ghoṣaka Глашатай гх ошака घोषक

глъч, глъчка Виж „глас“.

гнет ghnata Убийство. гх ната̀ घ्नत

говедо gavendra Бик. гавѐндра गवेन्द्र

говедо (2) go Говедо, скот, крава; (и др. см. зн.). го गो

говоря gavate (gu) Звуча, издавам звук. гавате गवते

голям golam Огромен, глобален. го̀лям गोलम्

гора gotra Гора. го̀тра गोत्र

горд, гордост gaurava Гордост, важност, тежест. го̀рава गौरव

Голям, широк, тежък, дълъг, труден, важен,
горд, гордост (2) guru уважаван, горделив, горд, ценен; почетно гуру̀ गुरु
наименование на учител и родител.
горе Виж "горд, гордост".

горе (2) Виж "вдигам".

Топлина, нагряване, плам, жар, съчувствие, घृण

горене ghṛṇa гх ъ̀ рина
нежност.
Блестящ, чист, красив, злато, златист,
горене gaura го̀ра गौर
червеникав, жълтеникав.

горчив ghora Отрова. гх о̀ра घोर

горчив garada Отрова. га̀рада गरद

горчица gaurika Бяла горчица; виж "горене" го̀рика गौरिक

Събиране, разговор, място за среща; (2) обор (от
go - крава, shtha - място). В езикът ни "гости" и
"гощавам, нагостих, гощавка" са синоними; виж го̀щх а
"гощавам".
гост, на гости gostha गोष्ठ
го̀ста (Н.)
Интересна прилика с чуждиците
"дегустация, дегустирам".

Ям, поглъщам [б.а.: от ghāsa (घास) гха̀са - храна

гощавам ghasati (ghas) гх асати घसति
или ghasa (घस) гаса̀ - месо].

гощавам, гощавка Виж "гост, на гости"

грабвам gṛbhṇāti (grah) Завладявам, ограбвам, вземам. грибх на̀ти गृभ्णाति

Сграбчване, стисване, хватка, грабващ; (2) ग्राभ

грабя, грабене grābha гра̀абха
демон, носещ болести.

грабя, грабене (2) grabha Изземване. грабха̀ ग्रभ

правене, създаване, изпълнение, действие,
дейност, творчество, работа.

Вероятна основа на думи като:

„градина“, „картина“, „кроеж“, „град“,
градене, изграждане kṛti кръти कृ ति
„градеж“. Може би и за "кроя" (разбира
се, в смисъла на „каня се да направя“ и
„имам кроежи /планове/ да“). От корена
kṛt कृ त्

градушка, град hrāduni Градушка, град. хра̀адуни ह्रादुनि

Много села. Б.а.: понастоящем с подобно име
грамада, грамаден grāmatā са българските села: Грамада, Грамаде, граама̀та ग्रामता
Грамаждано, Граматиково, Граматици.

грамада, грамаден (2) grāma Множество, село, хора, жители. гра̀ама ग्राम

грамаден gura голям, най-важен, главен гура गुर

грах Виж "гризя, гризане".

Виж „огласям“, „изричам, реча“. („Гарван“ и
грача, грачене „гарга“ е възможно да произлизат от „гърло“ /
виж/ - б.а.)

греба (оставям следи чрез

силен натиск), драскам, Виж "грабвам".
дращя

греба, загребвам Виж "грабвам".

грея Виж "горене".

грива grīvā Врат. грѝиваа ग्रीवा

грижа се, бавачка - от
ост. жарг. "бава се" -
"занимавам се"
Виж значенията на cherish (https://translate.googl भावयति
bhāvayati (bhū) бх ааваяти
e.bg/#en/bg/cherish).

гризя grasati (gras) Ям, поглъщам. граса̀ти ग्रसति

гризя, гризане grāsa Хапка, храна, преглъщане. гра̀аса ग्रास

грозота, грозен ghora Ужасен, страшен гх у̀ра घोर

грях grāha Болест, парализа, хващане. гра̀аха ग्राह

graha Kражба, ограбване, разваляне. гра̀ха ग्रह

грях, грак
grocati (gruc) Kрада. грочати (груч) ग्रोचति

гълтам galati (gal) Ям (от gala - "гърло"), гълтам, поглъщам. галати गलति

гълчѐне, гълча̀ galhati (galh) Обвинявам, критикувам. галхати गल्हति

гънка; сгъвам, заедно с
представките „на-, под-, kūṇati (kūṇ) свивам, съкращавам, събирам, затварям куунати कू णति
пре-, раз-“

гърда, гръд kroḍā Гърда. кро̀дaа क्रोडा

гърда, гръд ведро с мляко
tumba тумба तुम्ब
(вулг. „цомба“) Виж „туба“.

hārdi ха̀aрди हार्दि

hṛdaya хръда̀я हृदय

гърди, гръд сърце
hṛd хъръдъ̀ हृद्

чу̀чи
гърди (вулг. - "цици") chuchi бюст (ж. гърди) चुचि
чичи (Н.)

гъргорене Виж "хъркане" и "гаргара".

гърло gala гърло гала̀ गल

гърне, грънци ghūrṇa Търкаляне, клатене, въртене. гхуу рна घूर्ण

гърне, грънци (2) Виж „дрънкам“.

Д
да da предоставяне, предлагане, осъществяване да द

да (2) bāḍham да, добре, разбира се ба̀дх ам बाढम्

davan, dada, dadha, dadi, daya, datr, danin, दावन्
даване dāvan даaва̀н
dashvas

давам dadāti (dā) давам дадaа̀ти ददाति

давам, давай (подкана за Тичам, отивам, скачам, ходя, бягам. (Б.а.:
действие или движение?)
dhāvati (dhāv)
вероятно се касае за омоним.)
дхаава̀ти धावति

даден /-о dadi Давайки, даване, връчване. дади ददि

dhāman Слава, сияние, величие. дхaа̀ман धामन्

Дамян, алт. тълк.
dāman Подарък, венец, лъч. да̀aман दामन्

дан dāna Дарение, подарък. даaна̀ दान

1. Заслужаващ или подлежащ на наказание
дандания daṇḍanīya данданѝя दण्डनीय
2. Daṇḍana दण्डन дандана̀ - бой, биене

дар dhara Имащ, носещ, притежаващ. дх ара धर

дарак (гребен, а по-късно и
машина за разчепкване на Виж "дера, дерящ (2)".
вълна)

дашен, дашна, даващ/а dāsate (dās) Давам. да̀aсате दासते

две dve Две; dvi. две द्वे
 dvi дви द्वि

двери, двер, староб. द्वार

dvāra Врата; виж "отвор". дваaра̀
аналог на "врата /-ти"

двеста dvesata Двеста. двѐсата द्वेसत

Dvi (द्वि) - "две" и като представка "дву-", "два
пъти-" (англ. "twice"); [два крака (?)]; дви द्वि
dvi + ja
ja (ज) - бърз, бързо, скорост; джа ज
движа, алт. тълкуване
dvi + ga
ga (ग), като корен на дума - достигам, га ग
бъда, стоя.

двор Виж "отвор".

дебелея ḍambhayati (ḍambh) събирам дамбхаяти डम्भयति

devṛ дѐври
девер Девер. देवृदेवर
devara дева̀ра

деля Виж "дял".

ден dina Ден. дѝна दिन

ден (2) dāna Дарение, подарък. даaна̀ दान

дера, дерящ dara Скъсване, разцепване; 2. Страх. дара̀ दर

Дерящ, разцепващ; darayati (dṛ) दरयति - гл. със
дера, дерящ (2) dāraka да̀aрака दारक
същото зн.

дерт Виж „твърд“ и „дързост“.

десет daśa Десет. даша̀ दश

десет (2) daśat Десетка, десетима. даша̀т दशत्

Дете [вероятно идва от de (दे) - cherrish (https://tra
дете deva дѐва देव
nslate.google.bg/#en/bg/cherish)].
Дефекация, изхвърляне на екскременти,
изхвърляне, изхождане.

Също:
дефекация (вулг. "сране") sarjana са̀рджана सर्जन
सृजान sṛjāna – излят, изпуснат, изхвърлен

सृजति sṛjati (sṛj) е гл. форма.

джасам (жарг. в см. на जासयति

jāsayati (jas) 1. Отивам, наранявам, изтощавам; 2. Виж "газя". джаaсаяти
"удрям")

джуркане (разг. „смесвам,

Виж „гърне, грънци“.
разбърквам“)

джолан Виж "кълка".

Очарователен, красив, омаен, магически,
дивя (се), дивен divya дѝвя दिव्य
чудесен, небе.

дим dhūma Дим, пушек, па̀ра. дху̀ума धूम

длан, длани Виж "долу"

добър, добре tāra Добър, отличен. таара तार

1. Долу, дъно, долна част, основа; 2. Длан,
долу tala та̀ла तल
длани; 3. Шамар.

дом dama Дом, къща. дама̀ दम

doha Доха (виж "доене"); до̀ха
домаджана, дамаджана मज्जन
majjana majjana - "вкарване". маджа̀на

домаджана, дамаджана
dhamadhamā Звук от тръба или мех. дх амадх а̀маа धमधमा
(2)

доене duh Доене. дух а̀ दुह्

доене (2) dohana Доене (dohaja e мляко). до̀х'на или дохана दोहन
досада sāda Умора, досада. саада साद

sādin саадин सादिन्

досаден Отегчителен, уморителен.
sādana саадана सादन
 1. Смуча, пия, вземам; 2. Виж "даване" и धयति
доя dhayati (dhe) дх аяти
"давам".

доя (2) dohayate (duh) Доя (dohaja e мляко). дохаяте दोहयते

доя, доене doha Доене. до̀ха दोह

Драва, името на река drava Течен. драва̀ द्रव

Драва, името на река (2) dravantī Река. драва̀нтии द्रवन्ती

драг rāga Привързаност, любов, красота, хармония. ра̀ага राग

драйфане (жарг. द्रवण
dravaṇa Втечняване, изтичане. дравана
"повръщане")

дребен dabhra малък дабхра दभ्र

дремя drāyati (drai) Спя. драяти द्रायति

дреха Виж "дера".

дреха (2) sivasa Дреха; виж "шивач". сѝваса सिवस

дрънкам, дрънча gṛñjati (gṛj) Рева, звуча. грънджати गृञ्जति

Портиер, пазач на портата.

даува̀ арика или

дувар dauvārika Виж "отвор". (Наподобява "дувар", дова̀ арика
दौवारिक
възприето като "ограда".)

дума,
Духане, издухване; виж и dhūma - "дим, пушек, ध्म
dhma дх ма
алт. тълкуване пара";

Дунав dhanava Богат; виж "дан". дх ана̀ва धनव

Дунав (2) dhanavat Богат; море, океан; виж "дан". дх анава̀т धनवत्

дупка gupti дупка в земята, скришно място гу̀пти गुप्ति

дух dehin Дух, душа. дѐхин देहिन्

Демон; учен човек, „познавач на универсалния
дух“ - букв. (духовен човек /?/ – б.а.), невярващ
(атеист /?/ – б.а.); слуга, служител, роб, човек от
най-ниската каста (съсловие), дивак, варварин.
(Циганите наричат по този начин /„дасове“ – б.а./
хората, приютили ги в държавите си,
дух (привидение, призрак) dāsa дааса दास
предполагам - от благодарност и в
положителния смисъл, тоест „учен човек“ и
„познавач на универсалния дух“. Мисля, че
думата може да има и някакво сходство с
„давам“ /виж/ „дашен“, или – "който /от/дава или
му е дадено".)

духане dhma Духане, издухване. дх ма ध्म

дъжд tuṣāra Слаб дъжд (дъждец, б.а.), пръскане. тушаара तुषार

1. Душ.
дъжд, душ deśaka дешака देशक
2. Дъжд.

дълга dairgha Дължина. дѐргха दैर्घ

дърва taravaḥ Дървета. тарава̀ х तरव

Дървен. (Б.а.: ако приемем, "дърво" като сложна
дума в езика ни, тя би могла да бъде съставена
от "дар" и "во", с предполагаемо значение на:

1. "Дарява въздух"

дърво dārva 2. "Дар от/на водата". даарва̀ दार्व

А пък изговорът на думата в някои
дъщерни езици на Старобългарския
може и да наподоби нещо близко до
"дере /цепи, реже/ въздуха".)

дърво (2) dāru Дърво, дървен. да̀ару दारु

дърво (3) dru Дърво, гора. дру द्रु

дърво (4) dhruva Твърд, фиксиран, стабилен. дх рува ध्रुव

Укрепвам, установявам, утвърждавам /
държа darhate (dṛṃh)
затвърждавам.
дархате दर्हते
 Укрепвам, установявам, утвърждавам / धारयति
държа (2) dhārayati (dhṛ) дхаарая̀ти
затвърждавам.

държа (3) dharati (dhṛ) държа, поддържам дхарати धरति

Точка, част, място, област, площ, царство,

държава (देशवासिन् deśavāsin – пребиваване /ориг.
държава deśa देश
„живеене“/ в държава). (Разбира се, "държава" е
от "държа" - б.а.)

смелост, безсрамие, нетърпение. (Вер. произход धर्ष

дързост, дръзкост dharṣa дхарша
в Българския – от „държа“; виж „държа“.)
дърт (жарг. „стар“) Виж „твърд“.

дъщеря duhitṛ Дъщеря. ду̀хитр दुहितृ

Праведен, добродетелен, божествен देविल

дявол devila девильа
(принадлежащ на божество).

дял dala Парче, част, половина. дальа̀ दल

1. Дясно, десница;
дясно, десен dakṣiṇa дакшѝна दक्षिण
2. Юг, южен

Е
е (гл. "съм", III лице, ед. ч.), अस्ति
asti "Е" (гл. "съм", III лице, ед. ч.), старобълг. "естъ". а̀сти
старобълг. "естъ"

езеро sara езеро; също и „вода“ сара सर

език (сет. орган) jihva Език (сет. орган), реч. джѝхва जिह्व

език (фонетичен) bhāṣika Език, реч. бх а̀ ашика भाषिक

ето etat Това. ѐтат एतत्

ето (2) etad Тук, това. ѐтадъ' एतद्

етърва (жената на брата на यातृ
yātṛ Етърва. я̀атри
съпруга)

Ж
Жаба, както и "беззъб"

("а", като представка, често е

жаба ajambha аджамбх а अजम्भ
отрицание, противоположност на
последващата я дума, а jambha – "зъб").

Предположенията ми относно произх. на думата

са:

1. От „джамба (замба) – зъб“ и

„бъркане“, т.е. „бъркане на вода около и
между зъбите“.
жабуркане (разг.),
2. Издаване на звук като от жаба при
жабурене (лит.) плакненето на устата.

3. „Жабуркане“ и „цамбуркане“, макар и

разл. по смисъл, може би имат някакво
далечно сходство (?)

Виж „зъб“ и "жаба".

жар Виж "горене".

желе jala Вода. джальа जल

желязо śilāja Желязо. шильа̀ аджа शिलाज

джа̀ни
жена jani Жена; съпруга. जनि
джанѝ (Н.Х.)

джѝва
жив jiva Жив. जीव
джив (Н.Х.)

джѝивака
живак jivaka Жив, вода. जीवक
джѝивак (Х.)

живот jivatha Живот. джѝвата जीवथ

jivatu джийват (Н.Х)

 jiva

жѝла, жѝли śilā Сухожилие; вена. шильа̀ а शिला

жлембя се (остар. жарг. जम्भा
jambhā Отваряне на устата; виж "зъб". джамба̀а
"зъбя се, смея се)

гуджати
жужа̀ gujati (guj) Жужа, бръмча. गुजति
гу̀джати (Х.)

З
закачам, закачвам,
заедно с представките Виж „качвам, кача“.
„от-, по-, под-, пре-, раз-“
ша̀альаа
зала śālā Зала, голяма стая, къща, помещение. शाला
ша̀льа (Н.)

замба (шило, игла) Виж "зъб".

зар (в съчетание), заря,

Виж "зора", "горене" и "сурва".
зарево

защита Виж "щит".

звук, звучене svaccha Звук. свача̀ स्वच्छ

звук, звучене (2) vāc Дума, разговор, реч, глас, свещен текст. ваач वाच्
звуча, звук Виж "буча".

звън hvāna Шум, вик. хва̀ана ह्वान

звън (2) kvāna Звук, звучащ. кваана क्वान

звъня kvaṇati (kvaṇ) Звуча, бръмча. кваанати क्वणति

звъня (2) āhvānayati (ā- hvānay) Призовавам, свиквам. аах вааная̀ти आह्वानयति
хѐмаа
земя hemā Планетата Земя. हेमा
хема̀ (Х.Н.)

земя (2) śyāmā Земята. шяамаа श्यामा

хима̀а
зима himā Зима, студ, скреж, сняг. हिमा
хѝма (Х.)

змия kṛmi червей кръми कृ मि

гня̀ана
знание jñāna Знание, познание, осъзнаване. ज्ञान
гиа̀н (Н.Х.)

знатен jñāta Учен човек, познат, известен. гньа̀ата ज्ञात

зная jānāti (jñā) Зная. джаана̀ати जानाति

зов, зова Виж "говоря".

Слънчев, слънчев ден, син на слънцето; saurī

зора saura सौरी – "жената на слънцето", както и букв. – сора̀, саура सौर
"Богът Слънце".
зора (2) Виж "горене" и "сурва".

Остаряване. (Jara е "възраст", "стар". Може да

има общо с другото значение на jaray -
"консумирам", т.е. "узрял" да е "годен за
зреене jarayu консумация" джараю जरयु

/виж "храня се/, б.а.)

зрея jrayati (jri) остарявам джраяти ज्रयति

зъб jambha Зъб, уста, челюст; раздробяване, трошене. джамбх а̀ जम्भ

И
джѝвана
Иван, алт. тълкуване jīvana Син; даващ живот; живот. जीवन
джѝван (Н.Х.)

иго yuj Иго (хомот, подтисничество). юдж युज्

ида, идвам Виж "отивам".
избухване Виж "Боян".

избуяване Виж "Боян".

извор var Вода, езеро. вар वार्

извъртян, извратен,
Виж "обръщане, обърнат, обратен".
развратен

излизам Виж "лазя".

изправям се pravate (pru) Пониквам; достигам до. правате प्रवते

изригвам ṛghāyati (ṛghāya) Буйствам, треперя, ядосвам, измъчвам. ръгааяти ऋघायति

изричам, реча̀ ṛcati (ṛc) Възхвалявам. ръчати ऋचति

изтървавам, изтървам
(вер. корен "търв"; раз-, Виж "вървя".
о-)

именно imathā По този начин. имата̀а इमथा

Ирина, алт. тълк. iriṇa Рекичка, ручейче. ирина इरिण

Б.а: образувана е от две думи: iṣ इष् - "търся" и

kāma काम - любов, желание, похот, страст,
удоволствие. Такава дума (इष्काम) не се открива
искам iṣ + kama в санскр. речници, но Гугъл преводач я искам (Неп.) इष्काम
превежда от Непалски на Английски като I wish
(https://translate.google.com/#ne/en/%E0%A4%
87%E0%A4%B7%E0%A5%8D%E0%A4%95%E
0%A4%BE%E0%A4%AE) ("искам", "желая").

искам (2) icchate (iṣ) Искам, желая. ѝччати इच्छति

искам (3) Виж "сакане, сакам".

Организиране, приготвяне, нареждане. (Б.а:

образувана е от две думи: iṣ इष् - "търся" и kartṛ
искам (4) iṣkartṛ ишкартръ̀ इष्कर्तृ
कर्तृ - "някой, който прави или създава"; име на
Вишну, Шива или Брахма.
искам (староб. диал.
форма "очем")
acati (ac) Mоля, питам. ачати अचति

Й
Йован, алт. тълкуване yuvan Млад, здрав (в добро здраве), силен, добър. юва̀н युवन्

К
Глава, небе, слънце, душа, цар, коса, тяло.
Вероятно в този смисъл и като: "горе, високо,
ка (като корен на/в бълг.
думи)
ka голям": качвам, катеря, скала, скачам, скат, виж ка क
"коса", скалп, къща, облак (कच - kaca) и т.н. [б.а.:
и думи като: око, ухо, коса (?)]

1. Слънце, въздух, небе, рай; движение във

въздуха [б.а.: "летене" (?)]; орган на
чувствителност;

2. Отвор на човешкото тяло (от които

ка (като корен на/в бълг. има девет, а именно устата, двете уши,
думи) (2)
kha кх а ख
двете очи, двете ноздри и органите на
отделяне и създаване на поколение);

3. Кухина, пещера, отвор.

ка̀вала
кавал kavala Залък; поставяне в устата. कवल
кава̀л (Н.)

Роб, слуга (б.а.: вероятно трансформирано като:

кадърен kaḍāra кадаара̀ कडार
"годен да служи")

чадати
кадя, кадене (виж Покривам, похлупвам, скривам; потъмняване –
cadati चदति
"чадене") chādana (छादन). ча̀дати (Х.)

казвам, кажа caṣṭe (cakṣ) Казвам. ча̀ште चष्टे

казвам, кажа (2) kacati (kac) Звуча / издавам звук, викам. кача̀ти कचति

казвам, кажа, казване kaśā Уста. каша̀ а कशा

кака Виж "ка".

кал kalka Кал, мръсотия, нечистоплътност. ка̀лька कल्क

кал (2) kāla Черен, тъмен. ка̀альа काल

календар (официално приета Време (б.а.: със същото значение, както и kāle -
kālena ка̀ алена कालेन
като заемка от Латински) काले).

На (дължим на, благодарение на) богинята Кали,

Калин(а), име, алт. [роден през Годината (или Епохата) на Кали (?)];
kālīna (2) kalini (कालिनी) - носещ /донасящ смърт; (3) каалѝна कलिना
значение
kalya (कल्य) - силен, енергичен, здрав, здраве.

калина, храст kalini Грахово растение. калинѝ कलिनी

калинка kalaṅka Петно, замърсяване; виж "кал". кальа̀нка कलङ् क

калѐ

каля̀ (Х.)
каля, калявам kalya Здрав /-е, силен, енергичен. कल्य
кальѐ (Н.)

камбана bhánati (bhan) Звуча, издавам звук. бх ана̀ти भणति

kama Красота, сияние. кама̀ कमा

камбана (2)
bhánati (bhan) Звуча, издавам звук. бхана̀ти भणति

Камелия, алт. тълкуване kamala Богатство, просперитет; лотос; мед. ка̀мальа कमल
Камелия, алт. тълкуване Превъзходна или великолепна жена; богатство,
(2)
kamalā
просперитет; другото име на богинята Лакшми.
кама̀льаа कमला

Пустиня; (2) Kamalā (कमला) - оранжев цвят,

камила kāmala ка̀амальа कामल
портокал.

камшик kaśikā Камшик. кашѝкаа कशिका

камък kānta Камък. ка̀анта कान्त

канабис caṇakā Ленено семе. чанакаа चणका

капа, шапка Виж "капак".

капак kapāla Капак; виж "куп, купа̀, купчина". капа̀альа कपाल

аво̀да
капя avoda Влажен, капене. अवोद
аво̀д (Н.Х.)

карам carati (car) Отивам, ходя, движа. ча̀рати चरति

карам, накарвам kārayati (kṛ) Карам някого да направи нещо. ка̀араяти कारयति

Разхождане; каране (на каруца или кола с ж.

каране, подкарване caryā тяга). (Б.а.: kharu खरु е "кон") чаря̀а चर्या

картина.
картина prakṛti пракръти प्रकृ ति
Виж „градене“.

Лошо, зло, нечестиво; причиняващ беда или कृ च्छ्र

кахър kṛcchra кръчра̀
неприятност.
кацам, кацане Виж "качвам, кача" и "качване".

Закрепвам, свързвам; виж "скачам" (със зн. на

качвам, кача khacati (khac)
"скачвам"), с общ корен (khac) са; виж "ка".
кх ача̀ти खचति

Птица, летене, слънце, облак (смисълът на тези

качване khacara думи е производен с височина); виж "качвам" и кх ачара̀ खचर
"ка".
Гребен на петел; връх; най-горната част на
колона.
качулка cūlikā чуу ликаа चूलिका
(Може би и "чул", б.а.)

каша Виж "късам".

кашлица kāsikā Кашлица, кашляне. ка̀асика कासिका

кашлица (2) kāsa Кашлица. ка̀аса कास

кашлица (3) kapham Кашлица с много слуз (kapha e "слуз, храчка"). капхам कफम्
Кашлям.

Б.а.: вероятно произходът има общо с

кашлям kāsate (kās) каасате कासते
kaṣa (कष) - простъргване, триене,
надраскване (виж "късам").

каун (жарг.) kaunṛtika Извратен, зъл. конритика или каунрътика कौनृतिक

квас kvatha Отвара, екстакт; кипене. кватха क्वथ

кикотя kakhati (kakh) Смея се, осмивам. ка̀хати कखति

Меч, scymitar, голям жертвен нож; рог от
кинжал khaṅga
носорог; желязо.
кханга̀ खङ्ग

Листата на лотоса или на Mesua ferrea. (И двете

наподобяват острие на кама / кинжал / кания.)
кинжал (омоним) kiñjala кинджальа किञ्जल
Виж "кинжал".

кипвам, кипя kupyati (kup) Завирам (от гняв), ядосвам се, сърдя се. ку̀пяти कु प्यति

кир kīrti Мръсотия, кир. кѝирти कीर्ति

киша, разводнен сняг kuśa Вода. ку̀ша कु श

клада kūlita Изгорял, обгорен. ку̀ у лита कू लित

кладенец kladīvat мокър, влажен кладииват क्लदीवत्

клетва Виж „колям“ и „кунем“.

клюм(в)ам, оклюм(в)ам klāmati (klam) уморявам се, изтощавам се клаамати क्लामति

ключ kūcikā Ключ. ку̀ у чикаа कू चिका

Ръкопис, писание.

(Б.а.: Най-вероятно произхожда от

कोचति kocati (kuc) - "пиша"; "свързвам",
"огъвам" /; и "викам силно"/.

Ако предположим, че думата има две

съставки, първата от които е kācana
(виж "кочан), следващата може би е:

1. Kiṇa किण - "царевица"

2. Kinārilipi किनारिलि - "вид писане" и

книга kācanakin ка̀ачанакин काचनकिन्
наставката kin да се е получила
вследствие на разгов. съкращение на
kinārilipi /lipi е "писане, писмо, надпис/.

3. Думата може да произхожда и от:

"нижа" /нанизани листове/, "каканижа"
/"сричам" "говоря, изговарям", "редя
дума след дума", "изказвам", "клеветя"
и др. авторови интерпретации, или виж
тълк. речници/)

Виж "кочан".

Нишка или лента, или обвивка, която обвързва

или поддържа заедно пакет или куп от
документи, или листа на ръкопис.
книга (2) kācanaka ка̀ачанака काचनक
Виж "книга".

книга (3) Виж "знание", "знатен", "зная".

книга (4) Виж "княз, княгиня (2)"

книга (5) kānaka Злато. ка̀ анака कानक

княз, княгиня Виж "хан".

княз, княгиня (2) knasa Блестящ. knasа̀ क्नस

колям, клах, клане
klathati (klath) Убивам, наранявам. кльатх ати क्लथति
(старобълг. "клати" - колям)

кожа kośa 1. Обвивка; 2. Кофа; 3. Виж "кош". ко̀ша कोश

козина ajina Животинска кожа; ajikā अजिका - козичка, яре а̀джина अजिन

кокошка kukkuṭa Кокошка. куку̀та कु क्कु ट

комин, вер. и от "камина" dhūmin Димящ. дха̀мина или дхуумин धूमिन्

Кон. [На Тамилски е kONam (транслитерация
Harvard-Kyoto)], от Cologne Online Tamil Lexicon
кон krānta кра̀анта क्रान्त
(http://www.sanskrit-lexicon.uni-koeln.de/scans/MW
Scan/tamil/index.html).)

копая Виж "кух".

копая (2) kopayati (kup) Клатя, разтръсквам, местя. копаяти कोपयति

 кача̀
коса kaca Коса, храст. कच
кос (Н.)

кост asthi Кост. а̀стх и अस्थि

кофа Виж "кожа".

Нишка или лента, или обвивка, която обвързва

или поддържа заедно пакет или куп от
документи, или листа на ръкопис.
кочан (от хартиени काचन
kācana Виж "книга" и – (2) ка̀ачана
листове)

Предположение и за "колан".

кочан (от хартиени

Виж "книга" и – (2).
листове) (2)

кош kośa Кутия, съд. ко̀ша कोश

кошара Виж кош.

кошер, пчелин Виж кош.

кошмар kaśmala Уплаха; плахо; лош, мръсен. ка̀шмальа कश्मल

крава kravya Сурово месо. кра̀вя क्रव्य

крава (2) gava Крава. (Виж "говедо".) гава̀ गव

крадец cora Крадец. чо̀ра चोर

край kārya Завършен, направен, изпълнен. ка̀аря कार्य

Крак.
крак krama кра̀ма क्रम
Виж и "ръка".

кранта krānta кон кра̀анта क्रान्त

кратък, кратко hrāsa Съкращаване, намаляване, влошаване. храаса ह्रास

кратък, кратко (омоним) krathana Изрязване; клане, убиване; виж и "къртене". кратх а̀на क्रथन

кратун(к)а kṣīratumbī Кратуна, кратунка (бутилкова тиква). кшиирату̀мбии क्षीरतुम्बी

крещя, крещене kruṣṭa Kряскане, викане, рев, плач. кру̀ща क्रु ष्ट
Звуча.
крещя (2) hrasati (hras) храсати ह्रसति
{Hrasate (hras) има същото зн.; б.а.}

кроя̀ Виж "къртя".

кръв kravis Кръв. кравѝс क्रविस्

Кръг, венец; верижка, носена на главата. (Също
кръг sraj срадж स्रज्
и: vṛtta, vartula, cakra, mandala)

кръпка karpaṭa Кръпка; виж "кърпа". ка̀рпа.та कर्पट

кръст, алт. тълк. Виж „ръст“.
култивиран (за растение) (kṛṣṭa-ja)

кръстосан, кръстоска kṛṣṭaja कृ ष्ट kṛṣṭa озн. „обработваема земя“, кръщаджа कृ ष्टज
„разоран“, „обработен“, „удължен“.

Кръстьо, Христо,
Кръстан,
kṛṣṭi учен човек, учител кръщи कृ ष्टि
алт. тълк.

кръцване (жарг. на
Виж "кратък, кратко", "къртене", "къртя".
"отрязване")

крясък hrāsa Звук, шум. Виж "глас (2)". храаса ह्रास

Кубрат ku Единствената дума с такъв изговор (कु भ्रातृ - кубхраатр कु

kubhrātṛ) се превежда като неправдоподобното
+ bhrātṛ „лош (или „зъл“) брат“ (но кой родител би + भ्रातृ
кръстил новороденото си дете по този начин?)
По правдоподобно, изключвайки „лош, зъл“, „зъл
дух", „ходя“, „викам“, „къде“, изглежда
значението на първата сричка Ku, означаваща
Земя (планетата Земя, б.а.) или другото
значение – „едно“ (вер. в смисъл на „пръв,
първи“, може би и „първороден“, б.а.); друго
значение на ku – "добър". Kubhṛt कु भृत् кубхръти е
 „седем“. По мое мнение името е най-близко
смислово с персийската ‫ کبرٰی‬kubrá, която
означава "велик", оттам и името на сина на
Кубрат, Кубер.

кукуряк, отр. цвете (остар.

Виж "куче".
"кученце", "куча уста")

кула kūla Kупчина, купа̀, могила. ку̀ульа कू ल

Звуча, разговарям с; заболявам.

кунем (старобългарска Официално възприетият глагол

kuṇati (kuṇ) кунати कु णति
диал. форма на „кълна̀“) произхожда от „клет“ („нещастен“)(б.а.).
Виж „колям“.

куп, купа̀, купчина kapāla Сбирка, множество, събиране; капак. кaпа̀ альа कपाल

ку̀па, дълбока чиния kapālaka Ку̀па, чаша, капак. кaпа̀ альака कपाल
курбан (чуждица) Виж "чорба".
ку̀шати
кусам, от Старобълг.
kuṣati (kuṣ) Разкъсвам, хапя. कु षति
"кушати" (ям) ку̀сати (Н.)

кутия Виж "къща".

кутре kṣudra мъничък, дребен, нисък кшудра̀ क्षुद्र

кух kūpa Kух; дупка. ку̀ у па कू प

кухина kuhara Кухина, дупка, пещера, ухо. кухара̀ कु हर

куц kuṇḍa куц, сакат кунда कु ण्ड

Куче. (Думата "куче" е близка по зв. състав с

куче kukkura कोचति kocati (kuc) - "викам силно".) куккура̀ कु क्कु र

куче (2) jukuṭa Куче. джуку̀та जुकु ट

куче (диал. "пес") bhaṣa Куче. бха̀ша भष

къде kadā Къде. када̀а कदा

къде (2) kū Къде. куу कू

където kutra Където. кутра̀ कु त्र

Змия (б.а.: вер. преобраз. в см., подобен на:
къдрица, къдрав kadruja
"извит, огънат като змия")
кадру̀джа कद्रुज

Змия (б.а.: вер. преобраз. в см., подобен на: काद्रवेय

къдрица, къдрав (2) kādraveya каадравѐя
"извит, огънат като змия")

кълка kola Бут, крак; хълбок. (Kuli कु लि е "ръка", б.а.) ко̀льа कोल

кървав krūra Кървав, наранен. круура̀ क्रू र

кърпа karpaṭa Дрипа, парцал; виж "кръпка". ка̀рпата कर्पट

кърпа (2) kārpāsa Памучен плат. ка̀арпаса कार्पास

къртене kartana Рязане, сечене. картана̀ कर्तन

къртя kartati (kṛt) Режа, насичам, разкъсвам, унищожавам; кроя̀. картати कर्तति

кършене karṣaṇa Нараняване, повреждане. ка̀ршана कर्शन

каша̀ти
Търкам, надрасквам, стържа, наранявам,
късам kaṣati (kaṣ) कषति
унищожавам. касатѝ (Н.)

късам (2) utkaṣati (utkaṣ) Късам, изскубвам, разкъсвам. уткашати उत्कषति

късам (3)

Отрязвам, разделям, отделям, прекъсвам или

(диал. форма – chinatti (chid) छिनत्ति
причинявам прекъсване.
"кѝна, кѝнем")

късам (4)

(диал. форма – Виж „гънка; сгъвам“.

"кѝна, кѝнем")

кътам, кътане (от "кът"; कै तव

kaitava Измама, лъжа; измамен, лъжлив. кайта̀ва
скривам /-не в някой кът)

къща kūṭa Къща, жилище, дом. ку̀ута कू ट

къща (2) kāṣṭha Дърво, дървено парче, дървен материал. кааща̀ काष्ठ

къща (3) kaṣṭa Тежък, с голям труд. каща̀ कष्ट

къща (4) kāṣṭhā Слънце, слънцестоене, връх. ка̀ащаа काष्ठा

къща (5) khastha Стоящ във въздуха. кх аста̀ खस्थ

Виж "ка" и "ка" (2). ка क

къща (6) ka + sta
Виж "стоя, стоене" [и - (2)]. ста स्थ

къща (7) asta Дом. а̀ста अस्त

Л
лишати
Движа, отивам. Коренът liś (लिश्) означава
лазя liśati (liś) "намаляване, смаляване" и е същият като на लिशति
лѝсати (Н.)
"лишавам".

лазя, лазене latā Пълзящо растение. лата̀ а लता

lāsyati, leṣyati,
лазя, лежа,
lāpayati, lī́yate, lināti -
лепя, лея,
http://sanskrit.inria.fr/MW/224.html#liif1
всичките са с едн.
линея, лъ̀ жа
гл. корен (lī)

лай rai Лай, звук, шум. рай रै

лапане lālāpāna Смучене на пръста. льаальаапа̀ ана लालापान

лапане lapana Уста, говорене. лапана̀ लपन

лашкане lāsana Движене насам-натам. льа̀ асана लासन

лая rāyati (rai) Лая. рааяти रायति

легло Виж "лежане".

лежа leṣyati (lī) Лежа, прилепвам се. лешяти लेष्यति

Лежане, почивка; място за почивка. Laya – लय

лежане layana ла̀яна लयन
има същото значение.

лек laghu Лек. льа̀кх у लघु

Боядисване; рисунка, фигура [Б.а.: най-вероятно
думата (както и др.) е навлязла и в Турски чрез
арийските племена, населяващи територията
леке lekhā
преди и след нападението и превземането на
лѐкх аа लेखा
Изт. Римска империя от турското племе.].
Думата е еднаква с lekhā - леха.

лекота laghutā Лекота, бързина. льа̀кх ута लघुता

лелея виж „люлея (2)“.

лепя lāpayati (lī) Прилепвам. лаапаяти लापयति

лепя (2) lepa Мехлем, мазане, мазилка. лѐпа लेप

леха lekhā Бразда, линия, ивица. лѐкх аа लेखा

Лизане, облизан; -ti - гл. със същото зн.; корен
лизане liha лѝха लिह
lih.

Лик; образ (изображение – б.а.) на някакъв бог; लिङ्ग

лик liṅga линга
идол.

лик (2) (омоним) likha 1. Писане; 2. Виж "лича, личи". лика̀ लिख

ликуване lekhana Вълнение, стимулиране. лѐкх ана लेखन

линея līnayati (līnaya) Разтварям, стопявам. лиинаяти लीनयति

лища̀
Умален, намален; на Неп. значението на लिष्ट е
листа, листо, лист liṣṭa "прикрепен, привързан, прикачен"; виж корена на लिष्ट
"лазя".
листа̀ (Н.)

лице Виж "лик".

Нарисуван / боядисан, надраскан, написан, लिखित

лича, личи (си) likhita ликита̀
скициран, начертан.

личинка likṣā Гнида. лѝкшаа लिक्षा

Намалявам, смалявам; виж същия корен на
лишавам liśyate (liś)
"лазя".
лишяте लिश्यते
 Лодка (ако приемем обичайното преминаване на
„р“ в „л“).

лодка roka рока रोक

Най-вероятно „лодка“ произхожда от
„ладия“ (или обратното).

лопата Виж "лупам, хлопам".

лопата (2) Виж „ров“ ("р/л, л/р").

лош lūha Лош. лууха लूह

Чупя, удрям, унищожавам; в др. източници и लोपयति
лупам, хлопам, удрям lopayati (lup) лопаяти
като: lumpam, lopaṃ.

лъв lava Разкъсващ (на парчета), унищожаващ, убиващ. льа̀ва लाव

1. Лъв; 2. Месоядно животно. (Виж "крава" и
лъв (2) kravyāda
"кръв".)
кравяада̀ क्रव्याद

Срам; причиняващ срам; раздразнение, लज्जा

лъжа̀ lajjā ладжа̀ а
неудобство.
лъка Виж "леха".

лъскав, лъщящ, лъч lasa Блестящ. ласа̀ लस

лъскав, лъщящ, лъч (2) rāj Лъчист, блестящ. раадж राज्

лъч roci лъч рочи रोचि

лъщя, излъчвам lasati (las) Лъщя, блестя, блесвам. льасати लसति

Светлина, блясък;
лъч (2) ruchi ручѝ रुचि
ruciḥ रुचिः означава "лъч".

лъчение, излъчване Виж "око (4)"

любов Виж "любя".

Желая (силно; с нетърпение), копнея, обърквам, लुभ्यति

любя lubhyati (lubh) любх яти
обезпокоявам, примамвам.

Движа се насам - натам [б.а.: може би и в см. на लोलति

люлея lolati (lul) льольати
"люлея" (?)], въртя, обърквам.

люлея (2) lelāyati (lelāya) клатя, треперя, местя напред-назад лелаая लेलायति

люпя Виж "лупам, хлопам".

М
Магда, име, алт. тълк. maugdha Невинност, чар, красота. мо̀гдх а मौग्ध
мажа Виж "размазвам".
маз, мазило Виж "мозък".

majjan (http://sanskrit.inria. Слизам; долу; омоним е на "мозък" според

мазе, маза
fr/MW/192.html#majj) информацията във Wiktionary
маджа̀н मज्जन्

майка mayukha Лъч, блясък, пламък. маю̀ кх а मयूख

майка mātṛ Майка; Земята; въздух. ма̀ атри मातृ

Малин, име mālin Коронован, увенчан, украсен, цветар, градинар. ма̀алин मालिन्

малина, малини malina Оцветен. малѝна मलिन

малко, мъничко manāk Малко. мана̀ ак मनाक्

Манаси, Манасиев (алт.
Виж „монах“ и „ум“.
тълк.)

мангал, открита печка на

въгли - ща, барбекю 1. Името на планетата Марс, от Марс /
марсиански, [б.а.: и марсианец (?)], куркума,
mangala късмет, щастие; 2. amaṅgala अमङ्गल – мангаля̀ मङ्गल
(омоним) неприличен, зъл, болен, лош късмет.

мангал, открита печка на maṅgula Зъл, лош; грях. мангульа मङ्गुल

въглища,
барбекю(омоним) (2) Други омоними:

1. Българската дума „махам, махане“

2. Английската mangle - „развалям, изопачавам,

обезобразявам“ (етимология:
https://en.wiktionary.org/wiki/mangle#Etymology_1);
mange - „краста“; разг. mongler – крадец и т.н. -
 разг. от:
https://www.urbandictionary.com/define.php?
term=Mongler

Мануш, алт. тълк. Виж "мъж (2)".

мараня maraṇa Смърт, мор. марана̀ मरण

мас Виж "месо".

мас (2) vasā Мас, мозък. ва̀саа वसा

маса, тегло masa Тегло, мярка. маса̀ मस

масур / -и, на косата māsurī Брада. ма̀асурии मासुरी

математика, алт.
matimat Умен, мъдър. матимат मतिमत्
значение

махам makhati (makh) Отивам, движа. макхати मखति

мачкане mathitṛ Смачкване, унищожаване. матх итръ मथितृ

Мая, Майа, име Виж "омайване, омая".

маяк, морски фар mayukha Лъч, блясък, пламък. маю̀ кх а मयूख

mada мада̀ मदा

мед, пчелен Mед. (Виж "пчела".)
madhu мадху̀ मधु

мелене (жарг. "меляне"),

malana Смилане, раздробяване. мальана मलन
смилане

1. Променям, сменям; 2. Със същия корен (mī) е

меня̀, сменям mīnāti (mī) образуван и глаголът mayati (मयति) – отивам, миина̀ати मीनाति
движа се.

месец māsa Месец. ма̀аса मास

месец (луна), месечина māsa Месец (луна), месечина. ма̀аса मास

месо mās Месо, плът. ма̀ас मास्

месо (2) māṃsa Месо, плът. ма̀амса मांस

месо (3) meṣa Овца, овен. мѐша मेष

меся, смесвам (разг. - मिश्रण
miśraṇa Смесване, смес, допълнение. мишрана̀
"мешам")
метене Виж "мятане".

мечка, мечок mecaka Тъмнина, чернота, черен. мѐчака मेचक

мигам mīlati (mīl) Намигам. мигам, затварям очи. миильати मीलति

мигам, мижа miṣati (miṣ) Мигам, намигвам. мишати मिषति

Миене, къпане. (Омоним на още няколко
миене majjana
отбелязани тук думи.)
маджа̀на मज्जन

мѝжа (затварям очи) Виж "мигам".

миро̀ (омоним) Виж "море".

минавам Виж "меня̀, сменям".

мишка mūṣikā Мишка, плъх. му̀ушика मूषिका

мишка (2) mūṣaka Мишка, плъх. му̀ушака मूषक

Мускул.
мишци, мишници,
kṛmiśukti кръмишукти कृ मिशुक्ति
мускули Виж „снага, снажен“.

мия majjati (majj) Къпя. маджа̀ти मज्जति

млад laḍaha Красив, приятен. льа̀даха लडह

млад, малък (2) (омоним) mālatī девица, мома маалатии मालती

мнение manas Мнение, мисъл, вярване, идея; въображаем. ма̀нас मनस्

Мощ, сила; богатство, благосъстояние (б.а.:

мога magha
"можене").
магх а̀ मघ

Мозък (костен). (अमज्जक amajjaka /a-majjaka/ озн.

мозък majjā маджа̀ а मज्जा
"без мозък".)

монах Виж „ум“.

морда mūrdhan Глава, чело, череп. му̀ у рдан मूर्धन्

море mīra Море; питие, напитка. мѝира मीर

мошеник, мошеничество muṣ Кражба, грабеж, отнемане, унищожаване. муш मुष्

мошеник, мошеничество Фалшива външност [(б.а.: и самоличност (?)],
(2)
miṣa
измама.
миша̀ मिष

Мощен, силен, изобилен. (Б.а.: предполагам, че मह

мощ, можене maha маха̀
може да е допирна с "мъж" /виж и "мога"/.)

мра, умирам mriyate (mṛ) Умирам. мрѝяте или мърѝяте म्रियते

мразене, омраза mrakṣya Враждебност, неприязън. мъракшя म्रक्ष्य

Име на мистична планина, свързана с живота на
Буда.

Б.а.: засега съществуват само

Мусала musalaka недоказани предположения за името на мусальа̀ка मुसल
връх Мусала, напр., че името идвало от
Арабски.

1. Мандало на камбана;
Мусала (2) musala му̀сальа मुसल
2. Епитет на Баларама и Баладева.

муцуна, муцунка / муцка mukha Уста, лик, лице, муцуна; англ. muzzle. мукх а̀ मुख

मेघः (http://sanskritdicti
мъгла meghaḥ Мъгла, облак. мьегх а̀ onary.com/megha%E
1%B8%A5/25812/4)
мъдо, мъде madā Семенна течност, сперма, похот, страст. мада̀ а मदा
мъдър Виж „памет“.

мъж manuja Мъж. ма̀нуджа मनुज

мъж (2) mānuṣa Мъж, човек. ману̀ша मानुष

мъзга, гъста течност Виж "мозък".

мъка mūka Нещастен. му̀ у ка मूक

мълчалив, млък mūka Мълчалив, ням. му̀ у ка मूक

1. Бижу, кристал, перла; 2. maṇisopāna
мънисто maṇi ма̀ни मणि
मणिसोपान – верига от златни мъниста.

Преминавам, стъпвам, удрям, докосвам, мръднаати или मृद्नाति

мърдам mṛdnāti (mṛd)
преодолявам, надминавам. мриднаати

мъртъв martavyam Мъртъв. мъ̀ ртавям मर्तव्यम्

мъртъв (2) mṛta Мъртъв, унищожен. мрѝта मृत

Търкаляне; мъчителен. (В др. смисъл може да मत्य
мътене matya ма̀тя
се тълк. и като: оран и валцуване.)
мътене (2) Виж "майка".

Място; стоящ (и стоене), пребиваващ, намиращ

място stha се във; съществуващ във или върху, или – ста स्थ
сред.

мятане mita Хвърляне, хвърлен. мѝта मित

Н
навиване, отвиване,
завиване, подвиване,
повиване, свиване

(вер. произх. от бълг. vivāna Вплитане, усукване, плетене. вива̀ана विवान

корен "вит" или "вия /се/",
б.а.)

Помощ, убежище. (Също и nādhas नाधस्, както и

надежда, надяване nadhas
nātha नाथ, според sanskrit-lexicon.uni-koeln.de)
надх ас नधस्

Молба, искане и търсене; нуждаещ се от помощ,

надежда, надяване (2)
надяване, надявам,
надяна /остар. диал. –
"надена", "наденяне"/
притиснат, по(д)тиснат. (Б.а.: този смисъл е при
условие, че се разграничим от предполагаемия नाथित
nāthita натх ита̀
вероятен корен "давам". Може да има общо с
"найда(м)" - остар. диал. форма на "намирам",
или може би дори – на "търся".)
naddha Закачен, събран, вързан, оборудван. надх а नद्ध

Търся помощ; моля. (Б.а.: "надявам /надяна,

надявам се nādhate (nādh) наадх ате नाधते
надена/", разбира се, има различно значение/.)
 Зрение. (Би трябвало коренът тук да е глаголът
"никна" /Виж "никна"./, като оставам обаче с
леко съмнение за "заничам", може би –
"надничам / надниквам през", определени
надничане, заничане, съчетания с "вникнах" /напр. "вътре в", "през",
вничане (остар. жаргон) – niśā "се в"/, "проникновение" /преносният смисъл на нѝшаа निशा
взиране, вникване "проникване"/. Възможно е и да са омоними.)

Niśāna निशान означава "наблюдение",

"възприемане".

наказание kaśā Камшик. каша̀ а कशा

натъртвам truṭati (truṭ) Чупя, разкъсвам. трутати त्रुटति

1. натъртвам

натъртвам (2) tṛhati (tṛh) 2. разбивам, смачквам Tarhayate (tṛh) тръхати तृहति
има същия смисъл (б.а.)

натъртване Виж "трус, трошене"

не na Не. на न

небеса nabhasa Небеса, небе, океан. набхаса̀ नभस

1. Божествена обител.

2. Интерпретация чрез Старобългарски:

„неводена (не е водена) (досега от мъж
– б.а.)“ или „незнаеща“, може би и неваасикаа или
невеста (невяста) naivāsikā नैवासिका
„непознаваща“ или „непознавана найваасикаа
(досега от мъж – б.а.)“, или: "такава,
която все още не е веща (знаеща);
невежа".

невеста (2) niveśya Въвеждане; оженен. нивешя निवेश्य

Буквално: "имащ (винаги/всякога) ново място

(?)". (Monier Williams не е съвсем сигурен в
превода.)

невеста (3) navasthāna 2. "Вятър(ът)"; нестабилен, имащ навастх аана नवस्थान

фриволно поведение (avasthā अवस्था е
"стабилен", б.а.).

Капак, плик. Niveṣṭana निवेष्टन означава

"покриване, опаковане, обличане" (в случай, че я निवेष्ट
невеста (4) niveṣṭa нивеща
приемем като синоним на "булка" /вероятно от
"було"; а защо не и обратното/).

недза̀
негов, неин, присъщ naija Негов, неин, собствен. नैज
нѐй (Н.)

нежност snaigdhya Нежност; привързаност снайгдя или снегдя स्नैग्ध्य

1. Надолу, обратно, в, в рамките на;

2. Пред съществителни има значение

на отрицание или липса (напр. "без").
ни- (представка) ni ни नि
(Б.а.: и двете значения едва ли са
валидни за всички думи с тази
представка.)

никна nikhanati (nikhan) Издигам, изправям /се/, пробивам /със стрела/. никх анати निखनति

нисък, ниско nīca Нисък, ниско. нѝича नीच

нищо nāsti Нищо, несъществуващ. на̀асти नास्ति

нов nava Нов. нава̀ नव

ноздра nasra Ноздра. насра̀ नस्र

нокът nakha Нокът. накх а̀ नख

нос nāsā Нос. на̀асаа नासा

нося Виж "садя".

нощ niś Нощ. ниш निश्

nakta накта̀
नक्त
 Натискане, тласкане, отпътуване, прогонване;
виж "принуда" и "принуждавам, принудя". (Б.а.: नुद
нужда nuda нуда
в други случаи "нужда" може да се тълкува като
"желание за".)

О
обвит vita Обвит, покрит. вѝта वीत
Обожание, поклонение, преклонение; (2) bhajati - भजन
обожаване, обожание bhajana бх а̀джана
глагол със същото значение

обожавам bhajati Покланящ се; преклонения, боготворения. бх аджа̀ти भजति

обръщам bhṛṇāti (bhṝ) Изкривявам. бх ринаати भृणाति

1. Обърнат, завъртян

2. Объркан или (букв.) "объркан в ума",

обръщане, обърнат, भ्रान्त
обратен
bhrānta сбъркан бх раанта

Виж "блудница"; виж "въртене".

1. Със значение на "обвивка" (виж "на-виване" и

обувка
"обвит"; 2. Виж "бутам". (б.а.)

овца avika Овца. а̀вика अविक

овца (2) avi Овца. а̀ви अवि

Звуча.

Б.а.: за съжаление няма почти никаква

допълнителна информация за думата
(също и като съчетание в сл. думи), за
да се свърже с "глас" (виж).
огласям, прогласям, Производните на корена hras (и думата
hlasati (hlas) и (hras) хльасати ह्लसति
възгласям, пригласям hrāsa) който е идентичен с hlas, обаче
могат да бъдат изтълкувани като
сходни, например с "крещя" (виж
"крясък", "крещя"-2, но и – "кратък",
"съкращавам"), освен че може и да е
имало трансформиране между "р" и "л".

1. Огън; богът на огъня Агни; 2. Произх. на

думата "агне" може да има общо с това, че
богът Агни язди червен овен (пон. и козел), а в
някои миниатюри - и агне, б.а.

огън agni 3. Близко с "огъвам, огънат". агнѝ अग्नि

Пламъците най-често имат и се
изобразяват в огъващи се, змиевидни
форми.

огън (2) yajña Жертвоприношение, огън, преданост. ягня̀ यज्ञ

озарявам Виж "зар".

око go Око. го गो

око (2) akṣi Око, очи. а̀кши अक्षि

око (3) tāraka Око. та̀ арака तारक

1. Око, очи
око (4) locana льочана लोचन
2. Осветяване, блесване

1. Мъдрост, свръхестествена сила, магия; 2.

Името на майката на Буда;
омайване, [омая (същ.)] māyā ма̀аяа माया
3. Виж зн. на "майка".

опак (прил.) apāka Разположен отстрани или отзад; отдалечен. апа̀ ака अपाक
Връзвам, обвързвам, стягам; виж и "пояс, पसति
опасвам, препасвам pasati (pas) пасати
препаска".
орис, орисване Виж „уроки, уричане“.

оръжие ruja Счупване, смачкване, разрушаване; болка. руджа̀ रुज

оскъден kadarya Оскъден, стиснат, скъпернически, малко. кадаря̀ कदर्य

оставен, оставяне asta Напуснат, изоставен, отделѐн; изчезване. аста अस्त
 Стрелка, оръжие, меч, остен, бодил;
острие, остър astra а̀стра अस्त्र
śastra शस्त्र е "нож".

отвара Виж произхода на "варя".

отварям, затварям,
Виж "двер, двери".
притварям

отвор dvāra Проход, път, вход, врата. дваара̀ द्वार

отивам eti (i) Отивам, идвам, връщам се; пристигане. ѐти एति

оттатък / -а tataḥ Оттам, натам; виж "там". та̀таха ततः

отървавам, отърва turvati (turv) Спасявам, помагам да победи. турвати तुर्वति

П
падам padyate (pad) Падам. падяте पद्यते

падам (2) patati (pat) Падам, скачам (но и – "летя"). па̀тати पतति
пазач, защитник.

пазач pālaka Може би все пак „палач“ има нещо паалака पालक
общо с думата, въпреки че са антоними.

Пазя, защитавам, наблюдавам, гледам,

следвам.

пазя pāti (pā) паати पाति

Със същия корен и значение са и:
pāsati, pāsyati.

пазя pālayati (pāl) охранявам, пазя, защитавам. паалаяти पालयति

Палада (омоним) palada Месояден. пальа̀да पलाद

палач Виж "пазач".

палене palita Палене, нагряване, горене. палѝта पलित

палка phalaka дъска, острие. пха̀лака फलक

папане (жарг. форма на Смукане / смучене, гълтане (виж производните पपान

papāna папаана̀
"хранене") на корена pā).

памет mati Памет, съзнание, мисъл, спомен. ма̀ти मति

защитавам, пазя; отбягвам, избягвам,
парирам pariyāti (pariyā) париаати परियाति
заобикалям

парче prahata Нарязан на парчета, изрязан. прахата प्रहत

Паун. (Б.а.: а може би – от специфичните звуци, शापटिक

патица śāpaṭika шаапа̀тика
които издава птицата.)
патица (2) Виж „птица (2)“

Чехъл / пантоф; обувка. [Б.а.: най-вероятно

думата (както и др.) е навлязла и в Турски чрез
патък (остар. синоним на
pādukā арийските племена, населяващи територията паадукаа पादुका
"чехъл")
преди и след нападението и превземането на
Изт. Римска империя от турското племе.]

патя, изпатя, изпатвам си Премахвам, разрушавам, изкоренявам, чупя, पाटयति

pāṭayati (paṭ) паатаяти
(също и жарг. "опатквам") разцепвам.
Стъпка, крачка. (Б.а.: padyā पद्या озн. "стъпки", а
педя (диал. - "пѐда") pada една педя е равна на дължината на стъпалото.) педа̀ पद
Виж "пета̀".

пейка phalakī пейка. пха̀лакии फलकी

пека, печене āpāka Печене; фурна. а̀апаака आपाक

пелена (омоним) pelinī Зелка. пелѝнии पेलिनी

пелин (омоним) pelin Кон. пелѝн पेलिन्

парана̀
перо, перна̀т parṇa Перо. पर्ण
парна̀ (Н.)

пета̀ pāda Крак, стъпка. Виж "педя". па̀ ада पाद

Петър, алт.тълк. paṭara Слънчев лъч. патара̀ पटर

печене pacana Печене, готвене, огън. пача̀на पचन

печурка pecur Печене, готвене. печур पेचुर्

пеш, пеша, ходя пеш pesati (pes) Отивам, движа, ходя. песати पेसति
пиво Виж "вода (4)".

пиене pīti Пиене. пѝити पीति

пита, питка pitu Храна. пѝту पितु

пита, питка (2) piṇḍa "Дневен хляб" (букв.), храна, прехрана, парче. пинда पिण्ड

пита, питка (3) (и чужд.

piccaṭa Питка. пичата पिच्चट
„пица“)

питателен Виж "пита, питка".

питие pitu Питие. пѝту पितु

питие (2) pītha Питие, вода. пита पीथ

пиша piśyate (piś) Издълбавам, оформям, приготвям. пишяте पिश्यते

пия pīyate (pā) Пия. пиияте पीयते

пиян pīta Пиян. пѝита पीत

плавам plavate (plu) Плавам, плувам, къпя, измивам, заливам. плавате प्लवते

плаване plava Плаване, плуване. пла̀ва प्लव

плака Виж "плоча".

плакат phalaka картина, кора, листо пхалака फलक

давам, получавам, подарявам, добивам,

успявам.
плащам phalati (phal) пха̀лати फलति
Виж „плод“ и „плодя“

плод, плодов, състояние на плода.

फल phala - „плод“, „награда“, „печалба“,

плод phalatā пха̀латаа फलता
„продукт“. Също, предполагаемо близка
по изг. и зн. със "салата".

Оплодявам /-ждам/ (от това значение вероятно

произхожда и чуждицата „фалос“ /извинявам се,
плодя, оплождам phalati (phal) пха̀лати फलति
че за пореден път се абстрахирам от публ.
източници/ ,б.а.; виж „плод“ и „плащам“).

плоча phalaka плоча пха̀лака फलक

плюскам (жарг. синоним प्लुष्णाति

pluşṇāti (pluṣ) Пълня, изпълвам, поръсвам. Виж "празнувам". плюшнаати
на „ям“)
Виж "плавам". (Естествено, "плюя" - от
плюя (жарг. "плювам")
"плюнка")

плява palāva Плява. пальа̀ ава पलाव

плячка phala плячка пха̀ла फल

победа (и като гл.: Виж "беда" [и - (2)]. [("По", "донасям, нанасям,

"побеждавам" / "победя") причинявам" и значенията на "беда" [и - (2).]

Деформиран.

"Поганец", освен възприетия народен

израз за "плъх", има омоними,
преведени в Италийско-Латино-
Илирийския речник, на отец Арделио
делла Белла, като "неверник,
неверници, неверничество" ("погано,
погани, поганство"). Речникът е изд.
поганец pogaṇḍa по̀ганда पोगण्ड
през 1728 г. (преизд. екз. в "Гугъл книги"
е от 1785), когато поради политически и
етнически причини, както и поради
икономическите връзки на тогавашна
Европа и Русия с османо-турците,
лингвистите в голяма степен са
отричали съществуването на българите
(тогава поробени) и българския език.

помнене, спомен, Виж „мнение“ и „памет“. (Засега се въздържам за

запомняне "помен", б.а.)

Помня, повтарям си наум.

помня manati (mnā) манати मनति
Виж „мнение“ и „памет“.

поражение parājaya Има двояк превод: парааджа̀я पराजय

 "поражение, загуба" (за изгубилия);

"победа, завоевание" (за спечелилия),

също както "аз поразих" (победих) и

"поразиха ме" (победиха ме).

Виж „пръска, пръскане“.

поръсване
Виж зн. на "роса".

пояс, препаска pāśa Връзка, въже. па̀аша पाश

Напред, в предната част; далеч; прекомерно प्र
пра-, про- (представки) pra пра
много; много.

прав pravat Височина, издигане; виж "изправям се". пра̀ват प्रवत्

правене pravṛtti Активност, заетост, усилие, ползване. пра̀вритти или праврътти प्रवृत्ति

праг praga Преди, предишен, предидущ. пра̀га प्रग

Наслаждавам се; ям. (Б.а.: Едва ли има някой,
празнувам, алт. тълк. praśnāti (prāś) който не знае откъде произхожда думата прашнати प्रश्नाति
"празник" в езика ни.)

Петнист, на петна; пъстър

И сега често прасетата имат петниста

кожа, остатък от окраската на дивия им
прасе pṛṣat прародител. Има същата транскрипция пръшат पृषत्
като „пръска, пръскане“. Може и да се
опитам да направя далечен паралел с
"прашен, поръсен с прах".

прасе (омоним) Виж "праскане".

прасец prasṛtā Крак. прасрътаа प्रसृता

праскане (жарг. в прен. см.
prāśaka Ядене, хранене; който се храни. пра̀ ашака प्राशक
на "хранене")

1. Бой, борба, битка, война; 2. Разпространие,

праскане (жарг. "чупене,
трошене")
prasara разширяване 3. Поток, наводнение (виж "пръска прасара̀ प्रसर
/ -не" и корена ѝ).

праскова prasava Раждане, потомство, плодове. прасава̀ प्रसव

прах parāga Прах. параага̀ पराग

прах (2) Виж "парче".

прашам, прашуване,

прашане,
praśna Въпрос, запитване. прашна̀ प्रश्न
прошение (от
Старобългарски)

прашам pracchayati (prach) Питам; моля. прашаяти प्रच्छयति

прашам (2) prayācati (prayāc) Моля, моля някого за; искам, да поискам. праяачати प्रयाचति
вземам, придобивам, улавям; виж и "горене";
прегръщам, прегърна
gṛhṇāti (grah) и разбира се, че "прегръщам" идва от гръхнати गृह्णाति
(омоним)
"прегръдка" (б.а.: "пред гърдите)

превъртане parāvarta Връщане, завъртане. Виж "въртене". парааварта परावर्त

превъртане (2) parāvṛtti обръщане, превъртане. Виж "въртене". параавръти परावृत्ति

прелест Виж "лъскав, лъщящ".

пречка Виж "причина".

принуда praṇuda Принуда, прогонване, плашене. прану̀да प्रणुद

Букв.: "натискам / притискам някого да направи
нещо" (б.а.: "принуждавам"); възбуждам.
принуждавам, принудя प्रणुदति
praṇudati (nud) прану̀дати
(остар. диал. "нудя")
Виж "нужда".

причина prācīna 1. Предишен, споменат по-рано; преди; стар, праачиина प्राचीन

древен; ѝзточен
 2. Ограда,стена

приятен priyatā Приятен, скъп, обичан. прията̀ а प्रियता

Уча (някого), говоря. (Б.а. може би и в смисъла
на "приучвам" или "подучвам". В Българския
значенията са разнообразни, но близки смислово
помежду си.)

Виж "вик" и "викам".

провокирам pravakti (pravac) правакти प्रवक्ति
Сходно и с "провиквам се" и с
"прозвуча(вам)".

Pravacanīya प्रवचनीय е учител.

простор prastara Равнина, поле, плосък връх. прастара̀ प्रस्तर

простирам (се) stīryate (stṛ) Разпространявам, разпръсвам. стииряте स्तीर्यते

простота prastuta Начало, начинание; започнат. прасту̀та प्रस्तुत

пространство Виж "простор".

прося Виж "прашам".

Съпротива; известен.

Някои от значенията на глагола

протест pratiṣṭha pratiṣṭhati, с корен प्रतिष्ठा pratiṣṭhā пратистха प्रतिष्ठ
(prati+ṣṭhā), са: „съпротивлявам се“,
„устоявам“, „противя се“.

Милосърдие, снизхождение / снизходителност, प्रसाद

прошка prasāda праса̀ ада
помощ, благоволение.
Пръв, предишен, предшеств(ув)ащ; по-рано;
пръв pūrva
стар.
пу̀ у рва पूर्व

parda пръдня парда̀ पर्द

пръдня, пърдя
pardate (pard) пърдя пардате पर्दते

Поръсване, изливане, изтичане. Б.а.: вероятен

пръска, пръскане praseka прасѐка प्रसेक
корен - rasa रस; виж "роса".

Капка вода (пръска, б.а.), пръскане,

пръска, пръскане (2) pṛṣat пръшат पृषत्
поръсване;पृषत् pṛṣat е дъжд.

пръскам (с течност) pruṣṇoti (pruṣ) Пръскам, къпя, овлажнявам. (Виж и "ръся".) прушно̀ти प्रुष्णोति
Изтичане, изпускане, изливане, поръсване. (Виж प्रसेक
пръскане praseka прасѐка
"ръся".)
пратистхаа
pratiṣṭhā
प्रतिष्ठा
прътхивии пратяя
пръст (земя) pṛthivī pratyaya почва, земя
пратистхаана पृथिवी प्रत्यय प्रतिष्ठान पार्थिव
pratiṣṭhāna pārthiva
паартхива

пръст, пръсти pṛṣṭi Докосване, контакт; лъч; ребро. пръ̀ шти पृष्टि

пръст, пръсти (2) prasṛta 1. Разтегнат, опънат, дълъг, удължен; 2. Длан прасрѝта प्रसृत

птица paṭāka Птица. патаака पटाक

птица (2) pitsat Птица. пѝтсат पित्सत्

птица (3) pika Птици. пѝка पिक

пчела madana Пчела. (Виж "мед") мадана̀ मदन

1. Огън, пожар; 2. Б.а.: буквален превод - "доста
пъкъл pākala
черен"; 3. Вятър.
па̀ акала पाकल

1. Пълен, изпълнен, пълнота;

2. Вода; съд, пълен с вода;

пълен pūrṇa пу̀ у рна पूर्ण
3. Изобилие.

пълзя, полазвам виж "лазя"

1. Пъп
пъп kūpī ку̀упии कू पी
2. Малък кладенец
пържа bharjati (bhṛj) Пържа бхаргати भर्जति

пържа (2) pruṣ Горя. пруш प्रुष्

път patha Път. патх а̀ पथ

пътник pathika Пътник. па̀тх ика पथिक

фѐна
пяна phena Пяна; също и "слюнка". फे न
пьен (Н.)

Р
работа rabhodā Отдаване или прилагане на сила. рабх у̀да रभोदा
Рада, Радка, алт. тълк. виж "радост"

радвам (се) rādhyati (rādh) Успявам, просперирам. ра̀ адяти रध्यति

1. Щастлив, успешен; късмет

радост rāddha 2. rāḍhā (राढा) - красота, разкош, ра̀ адха राद्ध

великолепие

Благосклонност, милосърдие; свобода, успех; राधस्

радост (2) rādhas ра̀дх ас
виж и rāddha

раждам prajāyate (prajan) Раждам. праждааяте प्रजायते

раждам (2) ājāyate (ā- jan) Раждам. ааджааяте आजायते

раждане prajana Раждане. праджана प्रजन

размазвам, смачквам,
смазвам, правя на
Загивам, разрушавам; виж "мозък" (б.а.: вер. в
пихтия, правя (го) мазало majjayati (majj) маджаяти मज्जयति
см. на "правя на маз/с/ / мозък").
(в прен. смисъл -
"унищожавам")
разтървавам Виж "вървя".

Рай rayi Богатство, съкровище. раѝ रयि

Райчо, Райна, алт. тълк. Виж "Рай" и "лъскав, лъщящ, лъч".

рак karka рак карка कर्क

рана vraṇa Рана, възпаление. варана̀ или врана व्रण

[Б.а.: последствие, съотв. – нараняване, от / при रण
рана (2) rana ра̀на
(?)] битка, война, конфликт

рана (3) arani Болка. аранѝ अरणि

рев rava Рев, плач, вик, вой. рава̀ रव

рева ravoti (ru) Пея, възхвалявам, буча, рева. равоти रवोति

Правилен, подходящ; твърд ред, закон,

ред ṛta
правило.
рта ऋत

редовен, порядъчен ṛtāvan Спазващ реда, редовен; благочестив; свят. рътааван ऋतावन्
Разрушавам, наранявам, унищожавам,
режа reṣati (riṣ) решати रेषति
навреждам.

режа riśati (riś) кастря, отрязвам ришати रिशति

Смалявам се, намалявам се („смален съм, ह्रसति

режа, срязвам hrasati (hras) храсати
намален съм“ – ориг.).

река rakhati (rakh) Движа, отивам. рахати रखति

река (2) raya речен поток; бързина рая रय

реч reca Издишване. реча̀ रेच

1. Свещен стих на възхвала към някакво
божество

реч (2) ṛc 2. Свещен текст ръч ऋच्

3. ṛca ऋच ръча - стих, свещен стих

реча̀ (остар. форма на гл.

recayati (ric) Издишвам, изпускам. речаяти रेचयति
"река", "казвам"), изричам

рѐша, рѐшене Виж "рязане" и "режа".

решето, решетка Виж "рѐша, рѐшене".

ридание, ридая roda Плач, ридание ро̀да रोद

rodana ро̀дана
 रोदन

риж, рижав Виж "ръжда, ръждив".

Рим roma Дупка, кухина; вода. рома रोम

рисунка, рисуване kṛṣṭi рисунка, рисуване, чертеж кръщи कृ ष्टि

ров ropa Дупка, цепка. ропа रोप

рог, рога śṛṅga Рог, рога. шръ̀ нга शृङ्ग

род rodha Покълване, отглеждане, нарастване. ро̀дх а रोध

род, раждам rodhati (rudh) Раста, израствам. родати रोधति

Малък, слаб, нисък; джудже. (Българската
етимология на думата е неоспорима.)
рожба hrasva храсва ह्रस्व
Виж "рязане".

роса rasa Течност; вода. раса̀ रस

Червен цвят. (Разбира се, Аруна е и митичен अरुण
румен (цвят) aruṇa аруна
бог; б.а.)

рус ruśat Бял, ярък, светъл. руша̀т रुशत्

рутене, срутване, рушене ruta Разбит на парчета, разбит, разделен. рута रुत
рутя, срутвам Виж "натъртвам".
руквам Виж "изригвам" и зн. 2 на "рухване".

рухване Виж „рушене“.

1. Малък, слаб, безсилен

рухване (2) ṛhat ръхат ऋहत्
2. Движение, отиване, ходене

рухване (3) ruhaka Дупка, празнота, пропаст. рухака रुहक

ручей ṛkṣara Дъжд, душ. ръкшара ऋक्षर

руча̀ (гл.) rauti (ru) Пея, възхвалявам, буча, рева. раути или роти रौति

Апетит, вкус [б.а.: вкусвам (?)]; ruchira (रुचिर) -

апетитен, вкусен :
ручане, ручам (остар. रुचि
ruchi ручѝ
форма на "ям") asya ruciṁ paśyatu - опитай (ruciṁ)
това, моля.

Хляб. (रोटी roṭī е със същото значение). अहं रोटिकां

ручане, ручок (остар.
न खादामि ahaṃ roṭikāṃ na khādāmi - "Аз не ям रोटिका
диал. ф. на „храна“ и roṭikā ротикаа
„хранене“) chapathis ("чапати" са индийски плоски питки,
подобни на арабските).
ручило Виж "руча̀".

ручок (остар. диал. ф. на „Глад“, „апетит“, „стомашен“, „стимулиращ रोचक

rocaka рочака
„храна“) апетита“.

1. Приятен, остър, киселинен, тонизиращ,

стомашен;
ручок (2) (остар. диал. ф.
rucaka रुचक
на „храна“ и „хранене“)
2. Сладък сок; лимон; 3. Зъб.

руша ruśati (ruś) Наранявам, причинявам болка. руша̀ти रुशति

руша (2) Виж "режа".

ръгане Виж "рог, рога" и "оръжие"

ръж ṛṣu Блясък, пламък. рашу̀ ऋषु

Червен цвят. {„Ръжда“, може би, по-скоро да е
ръжда rakta ракта रक्त
сродна с „руша“ (?).}

ръжда, ръждив rāgavat Червен. раагава̀т रागवत्

ръжен Виж "оръжие".

ръжен (2) Виж "ръж".

ръка karaka Ръка. ка̀рака करक

ръмжа Виж „дрънкам“.

ръст kṛṣṭa удължен, пораснал, съставен кръща कृ ष्ट

ръст, раста, растеж purastāt горе, преди, отпред пура̀стаат

ръст, раста, растеж (2) ra + stha Ra означава "давайки" (и "даване"), ра + стх а र + स्थ
"придобиване" и "скорост", освен "огън",
 "яркост" и "злато".

Stha - място; стоящ (и стоене),

пребиваващ, намиращ се във;
съществуващ във или върху, или – сред.
(Виж "място".)

Rās и Rā корените имат значение на "давам,

дарявам". (Виж "ръся".)
раа + стх а रा + स्थ
Stha - място; стоящ (и стоене),
ръст, раста, растеж (3) rā(s) + stha
пребиваващ, намиращ се във; раас + стха रास् + स्थ
съществуващ във или върху, или – сред.
(Виж "място".)

Корен на "давам, дарявам". Има същото

ръся rās значение като корена rā - रा. (Виж "пръскам: и раас रास्
"пръскане")
рязане (диал. форма:
"резане")
reśaya Нараняване. рѐшая रेशय

рязане, срязване hrāsana Скъсяване, намаляване. Виж "рожба". храасана ह्रासन

С
Садя, посаждам, поставям в земята, извеждам
садя, насаждам, न्यस्यति
nyasyati (nyas) напред („напредвам“ – б.а.), „хвърлям или нясяти
разсаждам, посаждам
хвърлям върху“(букв.), свалям.

сажди Виж "кадя, кадене".

1. Добре възпитан, учтив, изискан човек

сайбия sabhya 2. Съдия; намиращ се в съд или сабхиа̀ सभ्य

заседателна зала

сакам (остар. диал. форма на सचते

sacate (sac) Търся. са̀чате
гл. "искам")

сакане, сакам (остар. диал.

форма на гл. "искам")
śāka Помощ, мощ. ша̀ ака शाक

1. Лъчист

Сакар, планина, алт. зн. sakara 2. Divasakara दिवसकर – едно от имената сакара̀ सकर
на Суриа (слънцето)

Виж „плод“.

(Още една от многото думи в

салата Българския, погрешно определени като
чуждици /понеже имало подобни в др.
езици/, б.а.)

сам samāna Един, но и "еднакъв, един и същ". сама̀ана समान

самата, самият samatā Идентичен със, равностоен; самостоятелност. сама̀таа समता

самота śamatha Спокойствие; тих / -о. ша̀матх а शमथ

Събран, конструиран, усъвършенстван, संस्कृ त
Санскрит saṃskṛta самскръта̀
приготвен, завършен, осветен (религ.).
Унищожаващ, разлагащ, разсичащ, упадъчен;
унищожение, премахване, отрязване,
Сатана śātana ша̀ атана शातन
изтръгване, подрязване (на крила); острене,
точене / наточване.

Saṭā (सटा) - светлина, блясък, пламък;

na (न) - не (отрицание); празен,

липсващ; идентичен; тънък; несмутим,
Сатана (2) saṭā + na неразделим, несломим, цял, са̀таа + на सटा + न
непрекъснат; лента, окови; бижу, перла;
война; подарък; име на Буда, име на
Ганеша; като (подобно на).

Saṭā (सटा) - светлина, блясък, пламък;

ṇa (ण) - знание, сигурност;

Сатана (3) saṭā + ṇa установяване; орнамент; лош човек; са̀таа + .на सटा + ण
едно от имената на Шива или Буда;
божество.
 Едно от имената на Брахма, Кришна или Вишну;
Сатана (4) śatānanda прилежащ на Вишну или Кришна; колесницата шата̀ананда शतानन्द
на Вишну.
Други, подобни на Сата:

1. Sāta (सात) (саата) – даден, определен;

унищожен; удоволствие, радост

Сатана (5) 2. Śata (शत) (шата) – сто

3. Śāta (शात) (шаата) – заострен, остър,

тънък, слаб; щастлив, процъфтяващ;
щастие, удоволствие, радост

свада svadhā Нож, брадва. свадх а̀ स्वधा

свастика svasti Щастие, успех, благосъстояние, просперитет. свастѝ स्वस्ति

Независимост, самостоятелно съществуване, स्वत्व
сватба svatva сва̀тва
собственост.

сватба (2) svadhā Самостоятелност, собственост, собствен дял. свадх а̀ स्वधा

Дегустация, хранене, наслада.
сватба (3) svadana свада̀на स्वदन
Виж "сладко".

свекър śvaśura Свекър. шва̀шура श्वशुर

свекърва śvaśrū Свекърва. швашру̀ у श्वश्रू

свещеник sviṣṭa Добре почитан или почитан. свища स्विष्ट

свят (прил.), светѝ,
Виж "светлина, светъл".
светия
швѐта
светлина, светъл śveta Светъл, бял, ярък; виж "бял". श्वेत
свит (Н.)

Собственост, принадлежност, себелюбие. (Виж и

"сватба (2)".)

свидлив, свидливост svatā За думата "свидливост" в Българския е свата̀ а स्वता

приета етимологичната връзка с гл.
"виждам, видя".

svaraṇa Силнозвучащ, ясноговорящ. сварана स्वरण

свирене, свирня
svara Звук, шум свара स्वर

свиря sphūrjati (sphūrj) викам гръмогласно, ръмжа сфуурджати स्फू र्जति

свиря (2) svarati (svṛ) Пея, звуча, блестя. сва̀рати स्वरति

1. Буквално: "онова, което може да се случи

утре"

2. Śvo + bhūta: виж значението на śvo в

свобода śvobhūta "свобода (2)"; bhūta - ставам; истински, швобу̀ у та श्वोभूत
съществуваш; действителност, факт;
пречистен; получен; подходящ;
благосъстояние, благоденствие

Б.а.: svo (स्वो) е дума в Хинди и Непалски (в

Санскрит: sva - स्व), със значение: "собствен,
самостоятелен, себе си"; bodha (बोध) - съзнание,
svo пробуждане, буден. (Śvo - श्वो, "шво", в Санскрит
се използва само като представка в думи, често
+ сходни с по-горното значение.) Свързани,
свобода (2) образуват дума със смисъл на
bodha "самостоятелност", "самосъзнание" и т.н.
субективни интерпретации. Б.а.: в нашия език
(Българския) "свобода" може да се определи
като сложна дума, съставена от "сво" (свой,
собствен) и "бода" (бъда, будя), най-вероятно
със значение на "независимост".

свобода (3) sva Sva (स्व) - собствен, на себе си, свой, ро̀ден; свабо̀д (Х.М.Н) स्वबोध

+ bodha (बोध) - съзнание, пробуждане,

буден
bodha
 Свързани, образуват думата स्वबोध
(свабод), в превод от Хинди и Маратхи,
означаваща "самоосъзнаване,
самоосъществяване", и
"самоопределение" на Непалски.

свой sva Собствен, на себе си, свой, ро̀ден. сва स्व

сврака Виж „врякане“, „свирене, свирня".

себе си svayam Себе си, за себе си; самостоятелен, лично. свайо̀м или сваям स्वयम्

седалка sādana Седалка, място. са̀адана सादन

седя, сядам sadyate (sad) Седя. садяте सद्यते

седя, седене sāda Седене (върху кон). са̀ ада साद

седянка, (диал.
Виж "седалка, място".
"седенка")

семейство saṃtāna Семейство, разклонение, раса. самта̀ ана संतान

сено śyāna Сух, свит, тънък. шѝаана श्यान

сестра svasṛ Сестра свасрѝ или свасръ̀ स्वसृ

Божествена (света/свещена или собствена? -
сестра (2) svaḥstrī свахстрии स्वःस्त्री
б.а.) жена.

Виж „садя“. (Б.а.: "сея <> семе <> земя <>

сея, посея, насея
семейство /?/...)

сила śīla Добродетел, сила, морал. шѝильа शील

Симеон, алт. тълк sīman Връх, зенит; в най-голяма степен. сиима̀н सीमन्
Синджир. Верига, използвана за връзване на
краката на слоновете.

Б.а.: "синджир" също е заемка в турски

синджир, верига hiñjīra език (виж "патък", "леке", "хайде", и най- хинджийра̀ हिञ्जीर
вероятно е съществувала (както и
другите) в Българския отпреди
нашествията на турските племена.

син, синове sūna Син. су̀ у на सून

шѝнгаанин
синигер (омоним) śiṅghāṇin Слузест, сополив. शिङ् घाणिन्
синганин(Н.)

сияя śyate Блестя, сияя, лъщя. сияте श्यते

скала skhalita Паднал, капнал, спрян, откъснат; препъване скх алѝта स्खलित
Купчина земя, могила, твърда земя, суха земя,
скала (2) sthala стхальа स्थल
плоска повърхност.

1. Битка, война; 2. Б.а.: което е свързано с

издигане (?); значенията на skanda (स्कन्द)] -
скандал skandha скандх а̀ स्कन्ध
"всичко, което скача ", 3. Рамо, горната част на
гърба, изригване, цар, клон; виж "ка".

скандирам skandati (skand) Скачам, скачам върху; виж и "качвам". скандх а̀ти स्कन्दति
скатавка, скатаване (жарг.
дума за "мързеливец, мързел; sakaitava Измамник; измамно. Виж "кътам". сакайтава सकै तव
скриване")

скачам (по смисъла на खचयति

khacayati (khac) Завързвам, скачвам, закрепям, връзвам. качаяти
"съединявам"), скачвам

скачане skandin Скачане, избухване. скандѝн स्कन्दिन्

скилидка Виж "скала".

скубя skubhnoti (skumbh) държа (задържам, б.а.), спирам скубхноти स्कु भ्नोति

мушкам, ръгам
скъсвам skunāti (sku) скунаати स्कु नाति
Виж „кунем“.

шльа̀таа
слаб ślatha Слаб, хилав, отпуснат. श्लथ
слат (Н.)

слава śravasya Слава, похвала, похвално дело. шравася श्रवस्य

śravas (Правилото "р" <> "л"; б.а.) шра̀вас श्रवस्

 шлавана̀
славянин (омоним) ślavana Неспособен, негоден, слаб, недъгав, куц. श्लवन
с'о̀ван (Н.)

сладък svādu Сладък свааду स्वादु

сладък (2) hlāda Наслаждение, удоволствие. хльаада ह्लाद

сладък (3) śraddhā Апетит, желание за хранене шрадхаа श्रद्धा

слана śrāṇa Влажен, мокър. шра̀ ана श्राण

слизам (остар. диалект
Виж "лазя".
"слазам")

слово śrava Звучене. шрава̀ श्रव

слово (2) śloka Звук, шум; стих; слава. шло̀ка श्लोक

śloṇati
слон śloṇati (śloṇ) Събирам, натрупвам. श्लोणति
слон'ти (Н.)

шло̀на
слон (2) śloṇa Куц, куцане. श्लोण
слон (Н.)

шлѐшман
слуз śleṣman Слуз, лепило, храчка. श्लेष्मन्
слѐсман (Н.)

Слух, ухо. (Б.а: типичен пример на

слух śruti трансформация от "р" в "л". Обичайно е и от "ш" шру̀ти श्रुति
към "з".Или обратното?)

слушам śroṣyati (śru) Слушам, чувам. шрошяти श्रोष्यति

слюнка sṛṇīkā Слюнка. сръника सृणीका

сляп svap (Корен на глагола svapati) Спя, заспивам. свап स्वप्

смая, смайване. smaya Усмихване; изненада, учудване. Виж "усмивка". смая̀ स्मय

смаян vismayana Учудване, чудо. вѝсмаяна विस्मयन

смайвам vismayate (vismi) Чудя се, изненадвам се. вѝсмаяти विस्मयन

смея се smayate (smi) Смея се, усмихвам се. смаяте स्मयते

martyā мъртя̀ मर्त्या

смърт
mara
Смърт.
ма̀ра मर
mari ма̀ри मर्त्या

Да бъде помнен; живеещ само в спомените; स्मर्तव्य

смърт (2) smartavya смартавя̀
спомен; възпоменание; скръбен спомен.

смъртник martavya Нарочен или обречен да умре. мартавя̀ मर्तव्य

Смъртоносен, смъртен; едно от имената на
смъртоносен marta ма̀рта मर्त
планетата Земя; светът на смъртните.

смях Виж "смея се" и "смая, смайване".

1. Мускул, сухожилия

2. Буквално: "всякакви сухожилия или

връзки в човешкото и животинското
тяло, сухожилия, мускули, нерви, вени".
("Снаждам / -не" в Българския има
значение на "свързвам / -не".)

(Б.а.: Макар да е публично прието "тяло"

снага, снажен snāyu снаю स्नायु
като значение на "снага", "снажен",
например, по-скоро се възприема като
"мускулест".

Вероятно е и да е съставена от "с-нага"

("но̀га, нозе, но̀ги" - "крак, крака", от
Старобългарски език и български
диалекти.)

снага, снажен (2 snāva мускул снаава स्नाव

снага, снажен (3 snasā мускул снасаа स्नसा

снаха snuṣā Снаха. сну̀шаа स्नुषा

сношавам (вулг. "еба") yabhati (yabh) Сношавам. я̀бх ати यभति

сношение snuṣāga Полов акт със снаха. сну̀шаaга स्नुषाग

сношение, секс (вулг.
yabhana Сношение. я̀ бана यभन
"ебане")

сол sara Сол. сара̀ सर

Посочване, общуване; показващ, съвет,
информация, препоръка; सूचक sūcaka е учител,
сочене sūcanā разказвач, Буда; सूच sūca – указване, посочване, суу чанаа सूचना
виждане; सूचयति sūcayati (sūc) – говоря,
изразявам, посочвам.

Отварям, разширявам, разтягам. (Близко по

спонтанен (открит,
sphuṇṭati (sphuṇṭ) изговор и смисъл със „сонда“, „фонтанела“, спхунтати или сфунтати स्फु ण्टति
отворен, неприкрит)
„фонтан“, /виж/ „шунда“.)
Виж "хромав". [(Б.а. на Урду "срам" е "шарм"
срам
(подобна и на shame).]

Лошо; подъл; усилие, труд; просяк; монах; гол;

срам, срамота śramaṇa
име на демон-змия.
шрамана̀ श्रमण

срамотия (старобълг. "полов

Виж едно от значенията на "срам, срамота".
орган")

Сребро.
сребро śubhra шубх ра शुभ्र
Виж "хубост"

стабилен sthāvara стабилен, неподвижен стаавара̀ स्थावर

стабилен (2) stabdhi Неподвижност, твърдост. ста̀бдх и स्तब्धि

стабилен (3) stabdha Неподвижен, твърд, подпрян. стабдх а̀ स्तब्ध

ставане sthāyam Ставане, изправяне; стоене, заемане на позиция. стх а̀ям स्थायम्
Стар, старейшина, древен, в напреднала स्थविर
стар sthavira стх авира̀
възраст, силен, твърд, солиден.

стая sthāya Ставане, изправяне; стоене, заемане на позиция. ста̀я स्थाय

стѐна, стенание, стон stanati (stan) стѐна, викам, рева, въздишам станати स्तनति

стигам stighnoti (stigh) Стъпвам, преминавам, качвам. стигх ноти स्तिघ्नोति

шата̀
сто śata Сто. शत
сат (Н.)

стобор (остар. „ограда“) stavaraka ограда, парапет ставарака स्तवरक

Спиране, ограничаване; място, стоене;

стоене sthā постоянно. Думата е и корен (не глаголен), и стх аа स्था
съществително.

стоене (2) stha Място, земя; стоящ, пребиваващ, съществуващ. стх а स्थ

стражар, стража astrajīva Войник. а̀страджиива अस्त्रजीव

страх trāsa Страх, ужас, безпокойство. Виж "треса се". тра̀ аса त्रास
стрела, стрелям Виж "острие, остър".
стрелка Виж "острие, остър".

стряскане, стресване,
Виж "страх".
стрес

страѝна (с уд. на и, а не и- स्त्रैण

стрина, стринка straiṇa Достолепна жена.
кратко)

струя srū Извор, поток, фонтан. сруу स्रू

стряскам Виж "треса се".

1. Стълб, стълба, стъбло

стълб, стълба, стъбло stambha стамбх а स्तम्भ
2. Твърдост, укрепване

супа sūpa Супа су̀ у па सूप

Слънце, божество; б.а.: вер. свързано с празник
на раждането на слънцето (зимното
сурва sūra суу ра̀ सूर
слънцестоене по стария календар), на някой бог,
ознаменувано с настъпването на новата година.
 Солен бульон.(Б.а.: виж "чорба". Близко по
суроватка saurāva изговор със sara सर – "сол", и va व – едно от сора̀ва सौराव
значенията за "вода".)

суроватка (2)(омоним) surāvat Съдържащ ликьор или алкохол. су̀раават सुरावत्

суча cūṣati (cūṣ) Смуча, суча. цу̀ у шати चूषति

суша, същ. śuṣka Сух, сушен, изсъхнал. шу̀шка शुष्क

суша̀ (вер. и суча), глагол śuṣyati (śuṣ) Изсушавам, пресушавам, суша̀. шу̀шяти शुष्यति
Събирам. Б.а.:sam (корен) + bhṛ [(корен) -
събирам sambharati (sambhṛ) са̀мбарати सम्भरति
bharati].

събиране, събор sambhāra Събиране. самбха̀ ара सम्भार

съд (за течност) sūda Кладенец. су̀уда सूद

съд, инстанция sādhu Правилен, добродетелен, почтен. са̀адх у साधु

съд, инстанция (2) sabhā Съд (инстанция). сабх а̀ सभा

Мъдър, умен, разумен, благочестив, религиозен;
съдия sudhī су̀дхи सुधी
учител.

съдия (2) Виж "съд, инстанция".

Съществуване, достоверност, истина, правота, सद्भाव

съдба sadbhāva садбх а̀ ава
реалност.
Намалявам, съкращавам.

съкращавам hrāsayati (hras) {Hrasate (hras) и hrasati (hras) имат храасаяти ह्रासयति
същото зн.; б.а.}

сърбане, сърбам Виж "суроватка" и "чорба".

сърдечен sahṛdaya Сърдечен, добросърдечен, искрен. са̀хрдая सहृदय

сърдя се krodhayati (krudh) Ядосвам, гневя се, кродх аяти क्रोधयति

сърцат, смел śardha Предизвикателен, дързък. шарда̀ शर्ध

Сърце [б.а.: sanskritdictionary.com посочват, че
sahṛd е и hṛdā हृदा (сърце)); [б.а.: балк. племе
серди - "смели, сърцати" (?); Сердика (?) -
сърце sahṛd сърцето на Стара България (?)]; сахръдъ̀ सहृद्

(2) силен (на Хинди); (3) виж "гръд"

сърбане Виж "вода (5)"

сърп sṛpa Луна; б.а.: sarpa सर्प е змия. сръ̀ па सृप

съскам śuṣati (śuṣ) Съскам (като змия). шушати शुषति

съюз yoga Съюз (съ-юз). йога योग

сянка śaṅka Страх, съмнение. ша̀нка शङ् क

сяра Виж "сол".

Т
1. Перс, персиец /-и.

2. За първи път виждам, и то пък точно

за тази дума, да липсват
доказателствени препратки към
таджик tājika класическите книжовни речници, при тааджика ताजिक
зададеното второстепенно значение на
"арабин". Може би е заета от
съвременната разговорна санскритска
реч.

тайна Виж "тая̀".

тая̀ tāyate (tay) Защитавам, пазя. тааяте तायते

там tatas Там; на това място. та̀тас ततस्

там (2) idam Там. ѝдам इदम्

там (3) tad Там; на това място. тад तद्

Таня, Таньо, алт. тълк. tanuja Означава както и "дъщеря", така и "син". тану̀джа तनुज

Таня, Таньо (2), алт. тълк. tanu Тънък, деликатен, фин. тану̀ तनु
та̀раба Виж "дърва".
таранка, вид каракуда taraṇa Сал, лодка. тарана̀ तरण
тарапана
tarapaṇya Товар, товарен. тара̀паня तरपण्य
(омоним)

таратайка (жарг.
„амортизирано превозно tartarīka лодка тартариика तर्तरीक
средство“)

татко tāta Татко. та̀ ата̀ तात

татул tūla Татул. ту̀льа तूल

Идол, божество, обект на благоговение, човек с
тачене ṭhakkura тх акку̀ра ठक्कु र
(висок) ранг.

твар (омоним) tvara Бързина, скорост, ускорение. твара̀ त्वरा

творец sṛtvarī Майка. сритварѝи सृत्वरी

твой tva Твой; ти. тва त्व

твой (2) tava твой тава तव

Твърд, постоянен, стабилен, мъдър, умент, धीर

твърд dhīra дхиира
смел, решителен, упорит

тежест, тегло taijasa Метал; 2. Строгост, енергия, мощ, интензивност. теджаса̀ или таиджаса̀ तैजस

те (л. мест.) te Те. те ते

Отивам; 2. Виж и близката по изг. и значение टेकते
тека ṭekate (ṭik) текате
"тичам".
тепам (диал. "бия", "удрям", Падам; хвърлям. (б.а.: някъде казват "утепах се
"убивам"; "утепвам се" има зн. tepate (tep) от колелото", "утепах се на земята", което обаче тѐпате तेपते
и на "падам", "пребивам се") не изключва значението на "пребих се")

тепане (същ. нар., от см. на टेपन

ṭepana Падане тѐпана
"тепам")

тесто, тестен tasthāna Податлив, гъвкав, пластичен. тастх а̀ана तस्थान

тик виж "тичам"

тикам виж "тичам"

тичам ṭikate (ṭīk) Движа, пътувам, скачам. тикате टिकते

топене tapa горещина та̀па तप

топка, алт. тълк. ṭopara Чантичка (б.а: "малка чанта"). то̀пара टोपर

топка, тупкане, топ, алт.

Виж "тупам".
тълк.

топло Виж "топене".

точа Виж "тека".

Тека; давам;

точа (течност) tuñjati (tuj) 2. Едно от значенията на корена tuj е ту̀нджати तुञ्जति
"натискам".

точене, източване (на

taucchya Празнота. то̀уча или та̀уча तौच्छ्य
течност) (омоним)

точа, наточвам (острие) tejate (tij) Остря. тѐджате तेजते

точа (тесто) Виж "точа (течност)".

точен, точно tacchīla подобен, обичаен, привичен тачѝильа तच्छील

Празен (б.а.: произходът на "точка" в Български
точка tucchaka туча̀ка तुच्छक
най-вероятно е от "точен")

точка (2) Виж "точен, точно".

точка (омоним) виж зн. на "точа, източвам течност (омоним)"

трак, траки,
Принадлежащи на звездите, звезда,
tāraka освобождаване, спасяване, пренасяне; та̀ арака तारक
алт. тълк. командир или кормчия.

треперя Виж "треса се".

треса (се) trasati (tras) Треса, треперя, страхувам се. Виж "страх". trasati त्रसति

три tri три три त्रि

триста triśata триста тришата̀ त्रिशत

трус, трошене truṭi Унищожаване, счупване, загуба. трути त्रुटि

тръгвам tṛkṣati (tṛkṣ) Отивам, ходя. тръкшати तृक्षति

Трева; заострената връхна част на тревата;

трън, трънак tṛṇa
слама.
трѝна तृण

туба tumba кратун(к)а тумба तुम्ब

тук etad Тук; това тук; виж "ето". ѐтадъ' एतद्

тумбак (диал. на „корем“) tunda корем тунда तुन्द

тумбак (2) (диал. на

Виж „туба“.
„корем“)

Тунджа Виж "точа (течност)"

тупам topati (tup) Наранявам. topati तोपति

тъдява tad Виж "там (3)". тад तद्

тъма tama Тъмнина, тъма. та̀ма तम

тънък tanuka Тънък. тану̀ка तनुक

тъп tūpara Тъп, глупав; животно с извадени рога; без рога. ту̀ у пара तूपर
търбух Виж "утроба".
търкам Виж „натъртвам“.

търкаляне, търкулване tarku вретено тарку तर्कु

тарша̀ а
търсене, тършуване tarṣā Желание, жажда. तर्षा
тъ̀ рса (Н.)

търча Виж „тръгвам“.

тътен taṭati (taṭ) ръмжа, удрям татати तटति

Базов („базисен“ – б.а.), „долната част“ (букв.),

„корен или семе, или събитие“ (букв.), ниво,
повърхност, Шива.
тяло tala тала तल
Виж „талия“ и „дял“.

У
1. Б.а: най-вероятно произходът е от "дар".
удар
2. Виж: "Деря, дерящ".

удар (2) udara "Клане", но и "утроба". уда̀ра उदर

удар (3) yudh Бой, битка, война. юдх युध्

ужас, ужа̀сен uccaṇḍa Ужа̀сен, страшен, насилствен. учча̀нда उच्चण्ड

ужас, ужа̀сен (2) ujjāsana Клане, убиване. уджа̀ асана उज्जासन

улулица, кукумявка ulūka Улулица, кукумявка, бухал, сова. ульу̀ у ка उलूक

ум manyu Ум. маню मन्यु

Ум, дух; душа; духовен, умствен; принадлежащ

към духа или ума; аскети, принадлежащи към
ум mānasa маанаса मानस
вид духовно учение; "с цялото си сърце" - букв.;
мълчалив.

у̀ума
ум (омоним) ūma Помощник, компаньон, приятел ऊम
ум (Н.Х.)

умен Виж „мнение“, "ум", „памет“, "внимателен".

Змия [б.а.: ураганът има спираловидна,
ураган uraga ура̀га उरग
змиеподобна форма; змей (?)]

уриниране, урина

(жарг. и старобълг. диал. mehana Урина, уриниране. мѐхана मेहन

форма: мочка, мочане)

уриниране, урина (2)

(жарг. и старобълг. диал. mocana Освобождаване, изпускане. мо̀чана मोचन

форма: мочка, мочане)

уриниране, урина (3) mucyate (muc) Отделям, изпускам, освобождавам, отървавам. му̀чяте मुच्यते
(жарг. и старобълг. диал.
форма: мочка, мочане)

уриниране (остар. жарг.

виж "вода (5)"
"шуркане, чуркане")

уроки, уричане Виж „реч“.

усмивка utsmaya Усмивка. у̀тсмая उत्स्मय

усмивка (2) smayana Усмивка, нежен смях. смаяна̀ स्मयन

о̀уща
уста oṣṭha Уста, устна / -и. ओष्ठ
оста (Н.)

утре uttara Последващ, след, по-късно, бъдещ. у̀ттара उत्तर

Покачващ, издигащ, нарастващ възходящ [б.а.: उदरण
утро udarana удара̀на
за слънцето (?)].

утроба udara корем уда̀ра उदर

утроба (2) Виж "удар (2)".

ухо Виж "кухина".

Разбиране, добавяне, мислене, интелигентност,
уча, учене ūha у̀ у ха ऊह
заключение, извод.

учене Виж "сочене".

Ф
фъ̀ свам, фъ̀ скам (жарг.
форма на "бягам от- / на- Виж "возя (2)".
някъде"), от "фъс" (махай се).

Х
Отивам, ходя, идвам (виж производните на
корена i в санскр. речници). [Б.а.: най-вероятно
думата (както и др.) е навлязла и в Турски чрез अयते
хайде ayate (i) аяте
арийските племена, населяващи територията
преди и след нападението и превземането на
Изт. Римска империя от турското племе.]

хайде (2) āyāta Идване, пристигане, приближаване. а̀ята आयात

хамбар Виж "събиране, събор".

Хан, повелител.

[Б.а: думата има близък строеж със

хан, кан, повелител khāna кх а̀ ана खान
старобългарската "KЪНѦЗЪ" (княз;
"княз" и като изговор).]

хан, гостилница kānana Къща. ка̀ анана कानन

ханджар hantṛ Убиец, убийство. хантръ हन्तृ

ха̀рно, ха̀рен (остар.

диал. за "добре, хубав/ -о Виж "чар, чаровен".
красив")

хастар āstara Покритие, покривка, одеало; слама, диван. а̀стара आस्तर

хвалба, хваля hvalā Зашеметяване, треперене. хвала̀ ह्वला

Успешен, доходен, ефективен, резултатен,
хвалебствен, похвален phalavat пха̀лават फलवत्
плодовит.

хваля (жарг. и диал.

Виж „плащам“ и „хвалебствен“.
„фаля“)

хлад, хладно hlādaka Охлаждащ. хльа̀ адака ह्लादक

ходя hoḍate (hoḍ) Отивам, ходя. ходате होडते

ходя (2) hūḍati (hūḍ) Отивам, ходя. худати हूडति

хора, раса kṛṣṭi мъже, хора кръщи कृ ष्टि

храна āhāra Хранене, храна. aахаара̀ आहार

хранене caraṇa Хранене. ча̀рана चरण

хранене (2) khāna Хранене. кх а̀ ана खान

1. Консумирам; разлагам
храня (се) jaray джарай जरय्
2. Остарявам
хромав (остар. форма на स्राम
srāma Куц, сакат, болен; болест. сра̀ ама
"куц")

хубост śubh Красота. шуб शुभ्

хули (същ., мн.ч. на

gāli Хулеща реч. гаали गालि
"хула")

хулителен, хулещ gālana Хулителен. Виж „хули“. гаалана गालन

Нагоре (превод от up-hill).

(Да, наистина "хълм" има някакво

сходство и с hill /б.а./, както и хиляди
хълм utkūlam уткуулам उत्कू लम्
английски, вероятно и още толкова
латински думи – с нашия език, един от
най-древните познати езици всъщност.)

хъркане ghur Хъркане; виж "гаргара" гх ур घुर्

ghuraghurāyate घुरघुरायते
хъркам Хъркам. гурагхурааяте
(ghuraghurāya)

Ц
цар sīra Слънцето. сиира सीर

Глава. На Персийски ‫( سر‬sar) също означава

"глава"; ‫( سرور‬sarvar) е: "главатар, предводител,
цар śira шира शिर
принц, господар"; с подобно значение (на
персийската дума) е śiras शिरस् в Санскрит.

Цар. पार्थिव pārthiva е със същото значение, както

цар pārtha паартх а पार्थ
и „земя“, „земен“.

Твърдост, сила, енергия, богатство,

цар (2) sāra собственост; най-добър, великолепен, саара सार
скъпоценен; конфедерален принц.

1. Зора, разсъмване
швета̀наа
Цветан / -а / -ка, алт. 2. Виж "светлина".
śvetanā श्वेतना
тълк. светана (Н.)
3. На Непалски श्वेतना означава "бял"

цвят Виж "светлина, светъл".

Целувам; докосвам внимателно или нежно. (Б.а:
целувам (жарг. и диал. – "целувка" е cumba चुम्ब", а "целуване" – cumbana चुम्बति
cumbati (cumb) чу̀мбати
"цункам")
चुम्बन)

цитат Виж "чета̀".

цицка
Зърно̀ (и на гърда), край или точка, връх, връхна
(жарг. и диал. на śikhā точка, шип, струйка. शीकायति śīkāyati (śīkāya) – шикхаа शिखा
зърно̀ на гърда) пръскам, накапвам.

Ч
ЧавДар, алт. тълк. Виж "човек".

чадене, чад (виж "кадя") chada Капак; покриване, прикриване. чада̀ छद

Пеене (песен), придружено с жестикулиране;
чалга chalika чалѝка छलिक
песен, състояща се от четири части.

Елегантен, красив, утвърден, уважаван, обичан,

чар, чаровен cāru любим. (Б.а.: близка смислово и изговорно с чаару̀ चारु
"цар")

чар, чародейство karaṇa чар; заклинание карана करण

чаша caṣaka Чаша. ча̀шака चषक

1. Парче, фрагмент; разделителен (разделящ);
отсичане
част cha ча छ
2. Чист

Част [от родителя (?) - б.а.], парче (б.а.: може би

чедо cheda и в смисъла на "половинка"). На Персийски – чеда̀ छेद
(‫ کودك‬koo-dak), (‫ زاده‬zadeh).

Радост, харесване, удоволствие, желание, छन्द

чедо (2) chanda чанда̀
предпочитание; очарователен, приятен.

чедо (3) chad Отглеждам (коренова дума). чад छद्

чекрък (близка по изговор с चक्र
cakra Колело, кръг. ча̀кра
"кръг")

черта cīra Линия, ивица. чиира̀ चीर

черта (2) citrita Боядисан. читрѝта चित्रित
Възприемам, виждам, разбирам, преподавам,
чета̀ cetati (cit)
обучавам.
читати चेतति

четири catvāri Четири (в една от Ведите). чатва̀ ари चत्वारि

четири (2) catur Четири. чату̀р चतुर्

чиня (съвр. "правя",
"струвам"), чини ми се Подреждам, строя, натрупвам, събирам,
cinoti (ci) чѝноти चिनोति
(съвр. "струва ми се"), чини избирам, търся.
(съвр. "струва", "прави")

чист Виж "част".

чичо cācā Чичо. (Б.а.: Ведически Санскрит) ча̀ачаа चाचा

Красота, великолепие; лъч светлина. ("Цело
човек cavi
век" – "живеещ цял век" /?/, б.а.)
ча̀ви छवि

1. Виж "суроватка".

2. Виж "вода (5)".

[Б.а.: приема се, че думата е турцизъм,

макар и да е перс. заемка в турския (На
Персийски е: 1. (http://dsalsrv02.uchicag
o.edu/cgi-bin/philologic/showrest_?conc.
6.1.313.0.140.steingass) ‫ شورابه‬shorāba
/shorā-ba/ – "солена вода"; 2. (http://dsals
rv02.uchicago.edu/cgi-bin/philologic/searc
h3advanced?dbname=hayyim&query=sho
rb&matchtype=exact&display=utf8) ‫شرب‬
shorb – "пиене";
източникdsal.uchicago.edu (http://dsal.uc
hicago.edu/dictionaries/list.html).) Моето
предположение е, че в древността
чорба повечето от турцизмите (тези, които са
индоарийски заемки в османотурския) в
езика ни, с течение на времето са
възприети в Българския единствено
заради изговорната им близост с
българските им първоаналози (в случая
виж "суроватка", "сърбане, сърбам").
Естествено, така нареченият "турски
език" или по-скоро неговият предтеча –
османотурският спада към алтайската
езикова група – от своя страна рязко
разграничена лингвистично от
семейството на индоарийските и
индоевропейските езици.]

Между другото, "шкембе" ‫شکمبه‬

shekambeh е персийска заемка.

чудо codya Чудо (и "учудване"). чо̀дя चोद्य

чупене, чупя cupa Битка; докосване. чупа̀ छु प

чупя kṣapayati (kṣi) Разрушавам, унищожавам. кшапаяти क्षपयति

чупя (2) kṣipate (kṣip) Разрушавам, унищожавам. кшипате क्षिपते

чурек (остар. жарг. форма на चूर्णः

cūrṇaḥ Прах. чу̀ у рнах
"пушек")

чурка (жарг.; жарг. "пишка") Виж "шуртя, шуртене"; виж "вода (5)".

Ш
шавам savati (su) Движа, отивам. савати सवति
Проклятие, жертвоприношение, клане; शमन
шаман śamana шамана
успокояване.

щаман (2) sāmana Почитаем, уважаем, богат, спокоен. саамана सामन

шарен, шарка sāra Шарен, пъстър, петнист; осеян със. са̀ ара सार

шарен, шарка (2) śārita Пъстър, оцветен. шаарита शारित

чадър (б.а: "чадър" е турцизъм с перс. заемка);

шатра chatra chatrā छत्रा означава "гъба" чатра̀ छत्र

шегувам се sphuṇṭayati (sphuṇṭ) Шегувам се, смея се. („Шега“ най-вероятно спхунтаяти или स्फु ण्टयति
произхожда от Старобългарското. „шут“ /клоун/ сфунтаяти
sphuṇḍayati (sphuṇḍ) и, съответно, „шут-ка“. स्फु ण्डयति
 спхундаяти или
сфундаяти

шепот japa шепот, мърморене джапа̀ जप

шептя japati (jap) шептя, мърморя, моля се (отправям молитва) джапа̀ти जपति

шептя (2) śapati / te (śap) клеветя, проклинам шапа̀ти शपति

шушукам (жарг.
Виж "съскам".
"шушкам")

шест ṣaṣ Шест. шаш षष्

шестак (остар. жарг.
ṣaṣṭhaka Шести, шестият. шашта̀ка षष्ठक
"шестица")

Господар; почитан, почитаем. (Б.а.: все пак,

шеф sevya възможно е "шеф" и да не е фр. или англ. сѐвя सेव्य
заемка.)

шивач sivaka Шивач. сѝвака सिवक

шиене sīvana Шиене, шев. сѝивана सीवन

шило śilī Шип, острие. Виж „шивач“. шилии शिली

ширит sarit Нишка, низ. са̀рит सरित्

шишарка śikhara Куличка, шип;, заострен. шикхара शिखर

шия (глагол) sīvayati (siv) Шия. сиваяти सीवयति

шляя се salati (sal) Отивам, ходя. сальати सलति

шум saṃnati Звук, шум са̀мнати संनति

Шумен, алт. тълк. sumana Очарователен, красив. сумана सुमन

шунда śuṇḍā Блудница; слонски хобот. шунда̀ а शुण्डा

шуртя, шуртене Виж "вода (5)"; виж "уриниране".

Щ
Щастие, щастлив; възхвала, възхвален; शस्त
щастие śasta ша̀ста
благоденствие.
Щерю, Щерьо, име, алт.
sthairya Здравина, твърдост, стабилност. стеря̀ или стаиря स्थैर्य
тълк.

щит sthita Защитаващ, твърд, постоянен. щита̀ स्थित

Ю
Югоизточен; принадлежащ към огъня или бог
юг āgneya аагнея̀ आग्नेय
Агни.

Я
Яга, баба Яга (омоним) yāga Жертвоприношение. я̀ага याग

ядене adana Хранене, ядене, храна. адана̀ अदन

ям jamati (jam) Ям. джамати जमति

ям (2) atti (ad) Ям (остар. и жарг. "яда / я"), ядящ. атти अत्ति

ям (3) ādayati (ad) Ям, храня се. аадаяти आदयति

Янко / -а, алт. зн. Виж "януари".
1. Преграда, ограничение; подкрепа;

2. Мистична диаграма, за която се

Янтра, българска река yantra янтра̀ यन्त्र
предполага, че притежава окултни
сили.

Раждане, създаване, рождество, живот.

януари, Янус janus джа̀нус जनुस्
Аналогично значение има и jāna – जान.

ярък, ярко arka Слънце, лъч, блясък, светкавица. а̀рка अर्क

ято yūtha Ято, стадо. ю̀ уу та यूथ

Водя, возя. (Б.а: voḍhā - водха̀ -वोढा е същият
глагол в бъд. време. Според sanskrit.inria.fr
яхам, яздя vahati (vah) други спрежения на гл. корен vah частично ваха̀ти वहति
могат да са и: vakṣyati -वक्ष्यति , vahiṣyati - वहिष्यति,
vahadhyai - वहध्यै.)

яхам, яздя (2) yāti (yā) Ходя, тръгвам, отивам, продължавам, напускам. я̀ати याति
яхам, яздя, езда (вер. ejati (ej) Движа, раздрусвам, клатя ѐджати एजति
връзка със старобълг. "ехати",
 зн. и "отивам", пътувам)

Изтегляне на речника в pdf формат (https://bg.wikibooks.org/w/index.php?title=Специални:ElectronPdf&page=Речник+на+сходните+думи+между+Бълг

арски+и+Санскрит&action=show-download-screen) – версия от XVII август, 2018 г.

Източници
Благодарности към следните източници и помощници:
sanskritdictionary.com (http://sanskritdictionary.com) Sanskrit Dictionary with audio, търсене в няколко речника наведнъж. Звуковото
възпроизвеждане (в бета стадий) често е неправилно (за точно, виж enjoylearningsanskrit.com/sanskrit-text-to-speech (http://enjoylearni
ngsanskrit.com/sanskrit-text-to-speech)). Предлага доказателствени препратки към сканирани санскритски речници за много голяма
част от думите (препратката се намира накрая на реда на намерената дума)..
sanskrit.inria.fr/DICO/index.en.html (http://sanskrit.inria.fr/DICO/index.en.html) Sanskrit Heritage and Monier-Williams Dictionary (за смяна
на речника - от падащото менню до Lexicon Access) Речникът предлага огромна информационна база за падежите и времената на
санскритските думи (препратката се намира до намерената дума).
spokensanskrit.org (http://spokensanskrit.org) Spokensanskrit Dictionary - изключително удобен за търсене и прегледен, но подвеждащ
и не особено надежден източник. (Явно заради концепцията им за актуализиране на разговорния Санскрит, (може би) по тяхно
предпочитание авторите въвеждат нови думи и добавят нови значения на думи от класическия Санскрит.) Препоръчителна
повторна проверка на намерените там (http://spokensanskrit.org/) думи и в други речници.
enjoylearningsanskrit.com/sanskrit-text-to-speech (http://enjoylearningsanskrit.com/sanskrit-text-to-speech), преобразуване на текст в звук,
транслитерация IAST <> Devanagari
translate.google.com, Гугъл преводач (https://translate.google.bg)
Благодаря и на фондация „Уикимедия“ (https://www.wikimedia.org/), собственик на проекта „Уикикниги" (https://bg.wikibooks.org)!

Външни препратки
learnsanskrit.org Learning Sanskrit (http://learnsanskrit.org);
sanskrit.inria.fr/portal, санскритски речници, литература, помощни материали и др. (http://sanskrit.inria.fr/portal.html);
sanskrit-lexicon.uni-koeln.de, речници, опция за свалянето им (http://www.sanskrit-lexicon.uni-koeln.de);
sanskrit-lexicon.uni-koeln.de/scans/awork/apidev/simple-search/v1.0/list-0.2s.html (http://www.sanskrit-lexicon.uni-koeln.de/scans/awork/api
dev/simple-search/v1.0/list-0.2s.html) - търсене поотделно във всеки от речниците (ляв клик в полето под dictionary за визуализиране на целия списък и
избор);
sanskrit-lexicon.uni-koeln.de/scans/MWScan/tamil/index.html (http://www.sanskrit-lexicon.uni-koeln.de/scans/MWScan/tamil/index.html) -
търсене в два санскритски речника и един тамилски;
dsal.uchicago.edu/dictionaries/list.html (http://dsal.uchicago.edu/dictionaries/list.html) - търсене в речници на Санскрит, Персийски и др. индоарийски
езици; транслит.;
Информация за Санскрит в Уикипедия на Български;
Информация за Деванагари в Уикипедия на Български;
"Веда Словена" в Уикипедия на Български.

Бележки
Въведени са общо 1238 думи в също толкова на брой таблични редове (крайният брой на думите се формира според броя на
редовете, като от този брой редове се изваждат 29 указателни /сумирането се извършва в LibreOffice Calc (https://www.libreoffice.org/
download/download/)/). Българските и санскритските думи с преводите им, намиращи се в някои от редовете на колоната "Превод на
Български", не се добавят към общия брой, а също и прозводните на основните думи в коланата "Дума на Български". Иначе
казано, един ред се смята за една дума, макар и това да не е най-точният способ.
Подчертани са само допълнително проверените думи в два от речниците: sanskritdictionary.com (http://sanskritdictionary.com) и/или
sanskrit.inria.fr/DICO/index.en.html (http://sanskrit.inria.fr/DICO/index.en.html). Подчертани са също близки по изговор плюс значение
думи, на съответно преведената и проверана дума (срещу тях, в полето "Превод на Български", обикновено пише "Виж..." и
проверената дума, а останалите клетки в реда са празни), вместо да се въвеждат едни и същи преводи заедно
транслитериранията, за сродни думи.
Много от санскритските думи са намерени чрез търсения с десетки открити резултати, от които са подбрани най-близките по
значение, изговор или подредба с техните български аналози.

Препоръчителни корекции

Вмъкване на вътрешни препратки.

Някои от думите не са отбелязани като чуждици (официално възприети погрешно, или не, като такива; напр. "чаша", "капак", "балък"
и т.н. (не)вероятни турцизми, а също – гърцизми, латинизми, русизми, "славизми" и др. в езика ни; б.а. май успяха да ни накарат да
подценяваме и принизяваме езика си, корените му и влиянието му в другите езици). Желателно е да се направи.
Остраняване на грешки в синтаксиса в колоната "Превод на Български".
Думите са избирани на случаен принцип и лична преценка за важността и разпространението им в Българския. Този начин отнема
много време за намиране и анализиране на малък брой думи и не би бил толкова ефикасен, колкото претърсването от "А до Я", с
използването на някакъв речник на Българския език.

От създателя на страницата

1. Словникът е в работна версия и съдържанието му често се редактира (в реално време)! Не е сигурно дали ще бъде продължен и
завършен (най-вече поради недостиг на време) от автора му (поне докъм 1000 думи мисля да вкарам, преди да се заема с някакви,
малки стилови корекции, и едва след което да си дам неопределена почивка). Дано идеята да бъде доразвита.
2. Някои от думите в колоната "Български изговор на санскритската дума" може да не са с поставено на правилната гласна ударение,
защото при липса на информация за ударението (или поради моя немарливост) често е използвана все още изпробващата се
звукова версия в http://sanskritdictionary.com, заради което е желателно да се извърши повторна проверка за точност на изговора на
 ударената гласна (например в sanskrit.inria.fr/DICO/index.en.html (http://sanskrit.inria.fr/DICO/index.en.html)) на, предполагам, всички думи в
колоната (въпреки че много от тях съм проверил, не съм отбелязал кои). Необходимо е да се знае, че в писмените източници за
Санскрит за част от думите липсва информация за техните ударения.
3. Отговарям само за това, което аз съм направил, затова ще предоставя актуална препратка тук на последната версия на работата
ми.
4. Нямам и не ще имам комерсиални претенции за собственост над работата по съставянето на този речник. Сторен е от един
непрофесионалист в областта, на добра воля, с любознателност и добри чувства. Приемете го както желаете - на шега, или не
съвсем - изборът е ваш.

Взето от „https://bg.wikibooks.org/w/index.php?title=Речник_на_сходните_думи_между_Български_и_Санскрит&oldid=16011“.

Последната промяна на страницата е извършена на 17 януари 2023 г. в 23:41 ч.

Текстът е достъпен под лиценза Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното. Може да са приложени допълнителни условия. Повече информация ще
намерите на страницата Условия за ползване.