БИБЛИОТЕКА „ПЪТЯТ НА ВОИНА"

Д-Р ДОРИЯН АЛЕКСАНДРОВ

ПА КУА ДЖАН
БОЙНАТА СТРАТЕГИЯ В ОСЕМТЕ ПОСОКИ

ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „ЗАГЕР"

СОФИЯ 1993

д-р Дориян Александров

ПА КУА ДЖАН
/Бойната стратегия в осемте посоки/

Българска
Първо издание

редактор: Антония Керчева

художник: Борил Караиванов
калиграфия: Йосиф Радоев
китайски преводи: Ли Яджюн
компютърно оформление: „Йоана -А"

ISBN 954-8014-06-8

Издателска къща „Загер"

София 1606 П.К. 202
София 1993 г.

На корицата: 93-годишният майстор на Па Куа

Ли Тзу Мин с обръчи „огън и вятър"

Всички права запазени.

Тази книга е предмет на авторско и
търговско право на издателя. Използването
на текста и оформлението без съгласието
на издателя е забранено. Нито една част
от тази книга не може да бъде
репродуцирана или копирана под каквато и
да било форма без писмено съгласие на
издателя. Продаването, препродаването,
заемането, наемането и пускането в
обръщение по друг начин, освен по начина,
определен от закона и издателя, е
забранено.
 ЗА АВТОРА

Авторът u съставителят на книгата д-р Дориян Александров е дългогодишен практикуващ

ентусиаст и популяризатор в областта на източните бойни изкуства. Занимава се с бойни
изкуства, източна философия и медицина близо 20 години. Има редица публикации, изнасял е
и цикъл от лекции в СУ "Климент Охридски", Националната спортна академия и др. върху
историята и спецификата на източните бойни изкуства. В момента подготвя обширен труд
върху историята и развитието на азиатските бойни изкуства от древността до наши дни. Д-р Д.
Александров е консултант и автор на статии във в. "Самурай", негова е и книгата "Син И Цюан
- есенцията на бойните изкуства", изд. Евразия. София, 1992 г. Публикувал е материали и под
псевдонимите Дао Жен и Бат Боян.
Д-р Александров е работил с изтъкнати специалисти и майстори на бойните изкуства у нас и
в чужбина. Практикувал е Джудо, Самбо, Джу Джуцу, Карате, У Шу (Кунг Фу) и Айкидо. Старши
инструктор (Лао Шъ) е по У Шу и е носител на Черен пояс в различните стилове на У Шу.
Специализира главно във вътрешните стилове (Ней Дзя) - Син И, Па Куа, Тай Дзи и Ци Гун.
Действителен член е на пет международни организации, свързани с бойните изкуства,
председател и съучредител е на Българската федерация по У Шу, призната официално от БОК
и от Международната федерация по У Шу със седалище в Пекин.

ЗА ПРЕВОДАЧА

Г-н Ли Я Дзюн е потомствен специалист по У Шу от провинция ХъБей (Китай). Практикувал е

стиловете - Син И Цюан, Па Дзи Цюан, Тай Дзи Цюан и Шаолин Ин Джоу Фаан Дзи Цюан
/шаолински стил на орела/ работи предимно в тази област. Завършил е специалността
Българска филология към СУ "Климент Охридски" и превежда добре от китайски и
старокитайски. Консултант е в ИК "Загер", ръководи клуба "Фей Лун" по У Шу в гр. София.

ВЪВЕДЕНИЕ

Всички са чували за вътрешните стилове (Ней Дзя) на У Шу, но малко хора са ги виждали, а
още no-малко са онези, които ги владеят и разбират. С тази книга ще се опитаме да отгърнем
поне малко завесата, забулила тези уникални стилове на китайските бойни изкуства. Надяваме
се, че хората, които са израснали в бойните изкуства, ще извлекат достатъчно полза от това
четиво.
Разговаряйки веднъж с един китайски експерт по У Шу го попитах, защо вътрешните стилове
са толкова засекретени и информацията за тях така оскъдна? А той ми отговори:
- Хубавите неща са малко и затова трябва да бъдат съхранявани само за онези, които ги
заслужават!...
Па Куа Джан (Дланта на Осемте триграми) е най-мистичният вид от вътрешните стилове.
Другите два са Син И Цюан и Тай Дзи Цюан с техните разновидности.
Техниката на Па Куа Джан е описвана като "имаща формата на дракон, чертите на маймуната,
дебненето на тигъра и резките поврати на ястреба-врабчар". Отличава се с непредсказуемост в
многочислените изменения в позициите на тялото и ръцете, които въвеждат противника в
заблуждение и пълно объркВане. Тези движения хипнотизират нападателя.
Едва ли друго бойно изкуство е толкова красиво и загадъчно, колкото Па Куа. Красотата
извира от елегантните пози и от грациозните и плавни движения, а загадката е в мощната и
ефективна техника, скрита в красивите движения.
За разлика от Син И и Тай Дзи, при които силата обикновено се излъчва от определена поза
и явен начин, при Па Куа силата е прикрита и се излъчва в движение. Макар и по-прикрита,
отколкото при много други стилове, силата на Па Куа е огромна и може да бъде крайно
разрушителна, ако е приложена майсторски. Силата на Па Куа идва от употребата на
вътрешната енергия и духовно израстване, а също и от използване силата на противника или
противниците. В този пункт Па Куа е много близко go Aйkugo и дори някои технически прийоми
са доста сходни.
Па Куа Джан е един от малкото стилове на У Шу, който е изцяло даоски по произход. Името
му е взето от китайската философска класика, т.н. "И Дзин" ("Книга на промените"), почитана в
еднаква степен както от даосите, така и от конфуцианците и будистите. Теориите на Па Куа са
основани на тази класика.
Както и в случая с текстовете на "И Дзин", теорията и практиката на Па Куа по подобен
начин е свързана с постоянно извършващата се промяна, космическите сили, енергията и
естествеността. Практикуващият е съсредоточен най-вече върху енергията*
Поради факта, че при Па Куа вниманието е насочено главно върху енергията, нейният обект
на концентрация са противниковите действия и движения, а не самият противник. Атаката се
улавя като единна вълна енергия, а не като атака с крак или ръка. Ето защо. оригиналната Па
Куа няма установени форми или рутинни движения; тя по-скоро учи на техники и тяхното
прилагане. Па Куа бива практикувана чрез долавянето на заобикалящата ни енергия и
извършването на съобразени с нея движения.
Па Куа Джан е създаден за борба с много противници и практиката доказва неговата
ефикасност. От техниките на ръцете 90 % представляват вариации на отворената длан; този
стил е изпълнен със скрити ритници, подсечки с крак, хвърляния, техники от типа Чин На
(сграбчвания, захвати и ключове), както и многобройни удари с лакът, рамо, коляно и хълбок.
Това е най-комплексният от всички вътрешни стилове и според някои автори, като Мантак Чиа
например, достига най-висшите нива на енергийна работа (Ци Гун) наред с даоската
езотерична йога.
Като бойно изкуство Па Куа е несравнимо. Достойнствата на стила са признати още през XIII-
XIV век по време на борбата на китайските патриоти срещу монголската династия Юан (1260-
1368 г.). Па Куа отново напомня за себе си през 1900 г. по време на "Боксьорското въстание" в
Пекин, когато е използвано срещу окупаторите с много голям успех. В днешно време бойци на
Па Куа се случва да печелят първи места на зловещите турнири "Конг Сао" (спомнете си филма
"Кървав спорт") в Хонконг, които са забранени от властите. Въпреки това стилът си остава
езотеричен и затворен за очите на широката публика.
Изкуството на Па Куа ДЖан се овладява трудно и изисква поне 20 години упорита практика,
за да се получи добър резултат. Споделяйки скромния си опит с вас, смея да твърдя, че си
заслужава трудът.
Освен чисто бойно-приложните си качества Па Куа представлява и една чудесна здравна
терапия и психо-физическа дисциплина. Не случайно agenmume на Вътрешните стилове от
направлението У Дан ги наричат "динамичната медитация" или "динамичен размисъл".
Една даоска пословица гласи:

"Медитацията в движение е сто пъти

по-добра от медитацията в неподвижно
състояние, но хиляди пъти я превъзхожда!"...

По разбираеми причини върху Па Куа са написани много малко книги. Първата официално
публикувана книга е "Па Куа Цюан Сюъ" ("Наука за бокса Па Куа"), издадена 1916 г. в Пекин,
написана от майстора Сун Лу Тан, която обобщава опита на много поколения майстори.
Дотогава не са известни никакви писмени текстове за Па Куа.
В настоящата книга ще имате възможност да прочетете този и още един древен трактат за Па
Куа в превод от китайски език, което безспорно ще ви обогати.

*Всеобщата енергия - Чи - върху своята енергия, върху тази на противника и върху енергията
на заобикалящата го среда.
 ИСТОРИЯТА НА ПА КУА ДЖАН

Историята на Па Куа е забулена В тайнственост. Всъщност go 1875 г. този стил никога не е

бил демонстриран на широката публика и се е практикувал само в тайни общества.
Историците и досега водят спорове кога точно се е зародил стилът на Па Куа Джан. Някои
смятат, че Па Куа е възникнал първоначално в манастира от планината У Дан (провинция
ХуБей) през XIII—XIV век. Други считат, че тези стилове са се появили като концепция далеч
преди новата ера, заедно с Ци Гун, Дао Ин, Чжен Цзю и други методи за вътрешна работа с
енергията (Ней Гун) и духовното развитие (медитацията)*. Така или иначе, създателят е
неизвестен и времето за появата на Па Куа трябва да бъде отнесено може би към епохата на
митичния Жълт Император - Хуан Ди (2698-2598 г. пр. н.е.)
Много историци на бойните изкуства изтъкват, че Па Куа е създадено в дълбока древност
още преди 5000 години, около 2953 - 2838 г. пр. н.е., когато император Фу Си първи
употребява този термин.
Според една от версиите в 625 г. няколко даоски майстори и техните ученици се срещнали и
обменили знанията си с майстори от Шаолин . На тази база бил създаден един Па Куа стил,
известен като Нумин (Един поток от хора). Това име символизира присъединяването на две
групи хора в един поток (течение) на бойните изкуства. Първият Велик майстор на стила Нумин
бил майсторът Сун Фун Ли.
В по-ново време, към края на XIV век. Па Куа добива особена популярност и се налага като
ефикасен боен метод в борбата срещу монголската династия Юан (1260-1368 г) . В тази епоха
са се оформили и двата големи центъра на вътрешните стилове (Ней Дзя). Това са даоските
манастири - съответно в планината У Дан (провинция ХуБей) и в планината Е Мей (в провинция
Съчуан).
В 1796 г. майсторът Уан Сян от Шантунг преподавал
една част от Па Куа на Фен Ке Шан. По-късно, в 1810 г.,
Фен срещнал Ню Лян Чен, който също му преподал някои
аспекти на това изкуство. Историческите документи сочат
и други места, където даоски отшелници са създавали
стилове подобни на Па Куа Джан и почиващи на
принципите, извлечени от "И Дзин". Това обяснява
донякъде, защо понастоящем съществуват над 100 стила
на Па Куа.
Един от най-интересните браншове на Па Куа води началото
си от Великия майстор Тун Хай Чуан (1798-1882 г.).
Той първоначално изучавал Ло Хан Цюан (Бокс на будистките
архати), а впоследствие се срещнал с даоския наставник
Пи Чен Ся от провинция Анхуй, който го посветил в секретите
на Па Куа. Тун обогатил тази техника с движения, които изучил
от други двама даоски майстори - Го Юан Цзи (с прозвището
Желязната тояга) и Тун Мин Лен. Като обединил знанията, Великият майстор
получени от тях, създал направлението на Па Куа Джан, Тун Хай Чуан
което е най-популярно днес. (1798-1882 г.)
Според една от версиите на младини Тун Хай Чуан бил
известен разбойник, търсен от властите. За да се скрие,
станал монах в един даоски манастир, но по-късно бил
изгонен оттам заради невъздържания си нрав. Поради тази причина Тун не обичал да спомена-
ва името на своя учител и когато учениците му го питали, се получавал горе-долу следният
диалог:
- Къде сте изучавали Па Куа?
- Учих я от един човек.
- Какъв човек?
- Той беше един Даос.
- Как се казваше?
- Той живееше в планините.
- Кои планини?
- Той беше много стар човек.
- Но как се казваше?
- Той живееше в планините...

*Авторът също застъпва тази теза.

 В 1875 г. Тун Хай Чуан се преместил да живее в Пекин и постъпил на служба в
императорския дворец при принц Су Чин Уан, на когото по-късно станал телохранител. Веднъж
на голям банкет Тун сервирал чай на господарите с леко прескачане на стената и пресичане на
покрива до кухнята и обратно, при това без да разлее нито капка от чая!
Господарят Су разбрал, че Тун вероятно е майстор на У Шу и го накарал да демонстрира пред
гостите своето изкуство. Той демонстрирал Па Куа и неговите внезапни обръщания и плавни
движения допаднали на аудиторията. Тогава Тун бил предизвикан на двубой от майстора на
бойни изкуства при двореца - Ша Хуй Тзу, специалист в стила Ча Цюан. Тун го победил и принц
Су го назначил за свой личен телохранител.
След като станал известен и започнал официално да преподава Па Куа Джан, Тун получил
редица предизвикателства от известни майстори на У Шу, които с лекота побеждавал. В тези
дуели се срещнал и с известния майстор Ян Лу Чан - създател на Ян стила на Тай Дзи Цюан. с
когото станали приятели.
Особено драматичен бил двубоят между Тун Хай Чуан и Куо Юн Шен (с прозвището
Божествената смазваща ръка) представител на стила Син И Цюан. Битката помежду им
продължила три дни с прекъсвания. Първите два дни не бил излъчен победител и силите били
равни, но на третия ден Тун предприел решителна офанзива и взел надмощие.
След този двубой двамата майстори се побратимили и сключили договор, според който
практикуващите от едната школа имали право да се обучават в другата и обратно. Оттогава е
останала и традицията двата стила да се упражняват заедно, допълвайки се един друг.
Тун бил изключителен майстор и неговият стил на Па Куа завоювал огромна популярност в
Пекин и наистина бил необикновен - той можел да тича по стена, скачал от място на височина
повече от два метра и можел да се бие с множество противници едновременно.
Веднъж Тун бил нападнат от неколцина въоръжени мъже, които искали да го убият. Той не
само, че се измъкнал невредим, но изведнъж обезоръжил всичките си нападатели.
Друг път седял облегнат на стол, наклонен срещу една стена. Стената се срутила. Неговите
ученици се втурнали горе, мислейки, че е затрупан, но той продължавал да стои на стола си,
наклонен срещу другата стена и се усмихвал!...
Тун бил много добър и в употребата на традиционните оръжия. Историята разказва, че
веднъж група бандити препречили пътя на Тун с цел да го ограбят. Той бил въоръжен с чифт
ножове тип "еленови рога" (рогатки с няколко остриета Лу Джиау Дау) и лесно разпръснал
групата. Двама от нападателите обаче били майстори на У Шу и го нападнали с дългите си
саби. Те били здрави мъже и Тун кръстосал оръжието си тридесет и пет пъти с тях. преди да ги
убие. В това време дошло подкрепление на бандитите и повече от десет мъже го наобиколили
въоръжени със саби и копия. Тун ги посрещнал спокойно и маневрирайки между тях с
ножовете, ги убил всичките!...
Веднъж в двореца Тун с нещо разярил известен учител на У Шу и той го предизвикал на
дуел. Тун изнесъл навън едно копие и му предложил да се опита да го прободе с него.
Майсторът нанесъл удар с копието, но Тун го блокирал с длан, а после избягнал следващите
удари чрез ловки маневри на краката (стъпките). Така майсторът не можал изобщо да се
докосне до него. Майсторът овладял яростта си и Тун се оттеглил с гръб към една стена.
Противникът му го последвал тихо и внезапно нанесъл силен удар с копието. Копието
проникнало близо една длан в стената, само че сега Тун седял вече отгоре на стената!... Той се
усмихнал и казал: "Колко си силен! Аз ти казах, че твоето изкуство е много натруфено и
фалшиво, не си ли съгласен сега, че това е истина?"
Тун Хай Чуан починал на 84 г. и смъртта му също е свързана с една апокрифна история.
Когато умрял, учениците му поставили трупа в ковчег и се опитали да го вдигнат. Усилията им
обаче не се увенчали с успех - шестима души не могли дори да помръднат ковчега. Тогава от
ковчега се разнесъл гласът на Тун:
"Дадох ви всичките си знания, но никой от вас няма и една десета от моето умение!"
След това умрял и ковчегът можел лесно да се вдигне.
Тун Хай Чуан завещал на занимаващите се с Па Куа една заповед, която гласи:

"...Мощта на Па Куа Джан е безпределна, дланите правят движението още със задвижването
на ръцете. Когато ръката се устремява нагоре, това е подобно на стотици птици, отдаващи
почести на свещения феникс; когато ръката се изхвърля напред, тя е подобна на спускащ се
от планината тигър. Когато практикуващият се движи по кръг, той прилича на дива гъска,
отклонила се от ятото, обаче когато прави движение с ръцете, той може да премести
планини. Отстъпвайки и завъртайки се, движейки се напред и назад, той използва силата на
противника, за да контраатакува. Същевременно неговото собствено усилие е толкова малко,
че може да се сравни с подбутване на лодка, плуваща по течението..."
 Тун имал 72-ма ученици, към които обаче прилагал диференциран подход и индивидуална
работа. В резултат на това ортодоксалният стил на Па Куа се изменил в множество варианти.
Днес съществуват пет основни направления на стила, носещи имената на съответните ученици
на Тун: стил Чен (от Чен Тин Хуа), стил Ин (от Ин Фу), стил Сун (от Сун Чан Джун), стил Лю (от
Лю Фен Чун) и стил Ма (от Ма Уей Чи). Въпреки че всички те са преки ученици на Тун, техните
тренировъчни методи и набор от техники са доста различни. Така например стиловете Чен и Лю
основно използват характерни блъскания с дланите; последователите на стила Ин прекрасно
владеят техниката на късите и бързи движения с дланите, а стиловете Ма и Сун се славят с
изтънчена техника с въртене на китките.
Двама от най-добрите ученици на Тун били Ин Фу
и Чен Тин Хуа, които постигнали много високо ниво
на майсторство.
Ин Фу бил родом от село Чи (провинция ХъБей).
Първоначално се занимавал с дребен бизнес, а
после го назначили за телохранител в Забранения
град. Дворцовият надзирател го нарекъл Лао Шъ
(Почитаемият Учител).
В неговата школа учениците се обучавали първо
в стиловете Лохан Цюан, Пао Чуй, Кун Ли и най-накрая
изучавали Па Куа Джан. Ин Фу бил майстор на скоковете
и ритниците и владеел също секретните техники с Па Куа
иглата (Па Куа Джун или Емейска игла).
Неговият колега Чен Тин Хуа носел прозвището
Непобедимата Кобра Чен. Бил собственик на магазин
за очила в Пекин и много известен със своето майсторство.
Преди да започне да се занимава с Па Куа. Чен практикувал Ин Фу (1842-1911 г.)
други стилове на У Шу и имал славата на много добър в
Шуай Чиао (китайска борба). Бил много интелигентен и
импулсивен по природа. Във всичките си битки използвал Единичната Промяна на Дланта (Тан
Хуан Джан) и успешно хвърлял противниците си с едно движение.
Чен Тин Хуа по всяко време носел пет килограмова желязна жилетка под дрехите си, за да
тренира. Шлифовал непрекъснато техниката си - денем и нощем. Чен се специализирал също и
в стила Син И Цюан и бил близък с известния майстор на Син И - Куо Юн Шен.
По време на "Революцията на боксьорите" (1900 г.) немската армия пробила защитата на
Пекин и нахлула в кварталите, като избивала цивилното население. През нощта Чен Тин Хуа,
който участвал в съпротивата, връщайки се, се натъкнал на немски патрул. Бил въоръжен с т.н.
"лакътни ножове" (Шаоу Дау) и ги пуснал в ход, като убил над десет души.
Офицерите се разярили и много войници с пушки
заобиколили Чен. Майсторът спокойно използвал
Пронизващата длан, за да се изплъзне; след това
се завъртял, скочил на една стена и изчезнал без
да могат да го хванат.
Най-добрият ученик на Чен Тин Хуа бил Сун Лу Тан,
експерт в Син И Цюан, Тай Дзи Цюан, фехтовка с меч,
стрелба и езда.
Сун бил толкова голям майстор, че вместо да убива
противниците си, ги парализирал с удари в нервните
центрове (изкуството Тиен Сюе). а после ги лекувал.
Така в едно село го нападнала въоръжената охрана,
а той само с една бамбукова тояга парализирал
35 мъже, удряйки ги по слабите точки.
Веднъж в 1930 г. в Шанхай шестима японски учители
по бойни изкуства посетили Сун, за да видят неговото
майсторство. Когато се срещнали, един от японците
скочил във въздуха и извикал: "Нашите удари имат Сун Лу Тан
сила по хиляда килограма, а нашите крака ритат със (1859-1932 г.)
сила осемстотин килограма". Втори учител ударил една
каменна пейка с юмрук и тя отлетяла на три метра, после
я ритнал с крак на още два метра. След това, хилейки се
отвратително, казал: "Майстор Сун, вие трябва да признаете,
че нашите умения са добри!" Сун Лу Тан се усмихнал и казал:
"Това действително е умение, обаче опитайте и моята сила.
Аз ще легна на земята, двама от вас ще ме хванат за ръцете,
двама за краката, един може да ме държи за главата, друг
може да следи за резултата и да брои - едно, две, три, стани!
Ако аз мога да скоча, съм победител, ако не мога, вие печелите.
" Така и направили, петимата майстори го хванали здраво и го
залепили плътно към земята, а шестият започнал да брои.
На "две" Сун използвал Па Куа метода "плаващо тяло",
за да се подготви. На "три" цялото му тяло се изпълнило
с енергия и използвайки скока на стоножката, скочил във
въздуха. Петимата учители не могли да го задържат и
паднали на земята. Сун се усмихвал и им помогнал да станат.
Японските майстори останали още няколко дни в дома на Сун,
дискутирайки върху бойните изкуства, преди да се завърнат в
родината си.
Сун написал пет книги за вътрешните стилове, които се
оценяват изключително високо от познавачите. Сун Лу Тан -
Други известни майстори от бранша на Тун Хай Чуан са: Единична промяна
Ли Цун И, Чан Чао Тун, Уан Шу Чин*, Чен Пан Лин, на Дланта
Хун И Сян, Чан Чун Фен, Куо Фен Чи и други.

Характерно направление на Па Куа създал даоският мъдрец

Ли Чин Юен, който живял цели 250 години (това е строго
документирано!).
Ли Чин Юен създал стила Чиу Лун Па Куа Джан (Па Куа на
Деветте дракона). Основите на това изкуство изучил от един
даоски монах от планините Кун Тун. Ли разказвал, че
неговият учител бил на повече от 300-та години, но все още
пъргав като маймуна, силен като тигър, мъдър и загадъчен
като дракон. Този древен мъдрец инструктирал Ли в един
оригинален метод на Па Куа Джан, базиран на "И Дзин".
Ли Чин Юен през целия си живот се занимавал с Ци Гун,
традиционна китайска медицина, събирал билки и ежедневно
практикувал Па Куа. Казвал, че дължи забележителната си
сила и здраве на специална диета и практиката на Ци Гун и
Па Куа. Ли бил голям специалист и по И Дзин и гадателната
практика.

Уан Шу Чин
(1905-1981 г.)

*Последният е обучил над 2000 души, от които 1200 в Япония.

 Същественото в стила на Ли Чин Юен е липсата на
тренировъчните форми (Тао)*. Вместо тях съществуват
серии от упражнения и техники, чиято цел е да се
отворят пътищата на вътрешната енергия (Чи). Това
става чрез създаване на връзка между физическите
пози и състоянията на духа, което поражда огромна
енергия Чи, важна за здравето и самоотбраната.
Този стил е развит в планината Е Мей или О Мей в
провинция Съчуан.
Други интересни стилове на Па Куа са:
1. Сиен Тиен У Чи Джан (Естествен Предел на празната длан).
2. Па Пан Джан (Осем циркулиращи длани).
3. Лун Син Па Куа (Драконова форма на Осемте триграми).
4. Па Куа Чуан Джан (Проникваща длан на Осемте триграми).
5. Ю Шен Па Куа Лиен Хуан Джан (Свързана длан на Осемте
триграми и плуващото тяло) и други.
Въпреки своя езотеричен характер в днешно време Па Куа
добива все по-голяма популярност извън пределите на Китай.
Много майстори от старото поколение след 1949 г. са Роберт Смит
емигрирали в Тайван, Хонг Конг, Макао и САЩ.
Техните ученици разпространяват стила в Европа и Япония.
В САЩ Па Куа е много добре развито - съществуват няколко асоциации по Па Куа и съвет за
научни изследвания. Едни от най-авторитетните майстори в САЩ са: Роберт Смит, Кумар
Францис, Джери Алан Джонсън, Джоузеф Крандейл, Д-р Джон Пейнтер, Бок Нам Парк, Адам Су,
Нан Лу, Лян Шоу Ю и други.
Па Куа си пробива път и в Европа, и в ОНД, където оценяват достойнствата на стила. Все още
Общността и организациите, изучаващи този уникален стил, се броят на пръсти, но
практикуването на Па Куа изисква високи стандарти на подготовка.
В България засега Па Куа се упражнява квалифицирано единствено от членовете на
Езотеричното общество "Златен Дракон", асоциирано към Българската федерация по У Шу.

Кумар Францис Майстор Лю Куок Майстор Лю Куок Чуен с д-р Дориян

Чуен - президент на Александров - председател на Българската
Хонконгската асоци- федерация по У Шу (Пекин, 1990 г.).
ация за Висша Па Куа.

*Някои експерти като Кумар Францис (САЩ) твърдят, че Тао не са съществували и в ор-
тодоксалния вариант на стила на Тун Хай Чуан.
 ФИЛОСОФИЯ НА ПА КУА

Философията на Па Куа Джан е много древна и почива главно на китайския канон "И Дзин"
("Книга на промените"), която е създадена през ІІІ-то хилядолетие пр. н.е. и е по-стара от
Библията.
"И Дзин" е най-древният паметник на китайската писменост и философия. Тази книга на
оракулите е свързана с даоизма, макар че по-късно будистите и конфуцианците дават свои
тълкувания на древния трактат. Първоначално "И Дзин" се е използвал в гадателната практика
на шаманите и лечителите, но впоследствие намира приложение в различни области на
познанието. Тази древна система е базирана на знанията и законите за развитието на
Вселената и Природата, техните основни закономерности и изменения. Съгласно легендата
тези закони били формулирани от митичния император Фу Си (2953-2838 г. пр. н.е.).
Централна тема в "Книга на промените" са непрекъснатите промени и трансформации,
извършващи се в природата. Това ни напомня известната мъдрост на Хераклит: "Всичко тече,
всичко се променя."
Па Куа Джан възприема идеята за промяната и я прилага под формата на упражнения, атаки
и защити. Упражненията водят не само до победа в боя, но и до промени в начина на мислене,
промени във физическата и енергийна структура на тялото и т.н.
Основен отправен пункт на И Дзин са Осемте мистични триграми, наречени Па Куа, които
изразяват взаимоотношенията и промените между трите сили в природата - Човека, Земята и
Небето. Чрез Осемте триграми се отразява динамиката на процеса възникване, битие и
изчезване, като на практика могат да
се опишат непрестанните промени,
които съпътстват живота и материята.
Преданието гласи, че Осемте триграми
били създадени от император Фу Си,
който се води също и за създател на
музиката. В един древен коментар
на "И Дзин" това е описано така:
"...B древността Фу Си бил император
на Поднебесната империя. Като гледал
нагоре -съзерцавал образите на
Небето. Като гледал надолу - съзерцавал
образите на Земята. Съзерцавал рисунки
на птици и зверове - давал им земни
подобия. Близкото взимал от себе си,
далечното взимал от вещите. Така
започнал да създава Осемте триграми,
за да проникне в просветления дух на
Де (добродетел, свойство), за да Фу Си
класифицира свойствата на множеството (2953-2838 г. пр. н.е.)
неща..."
Наредбата на триграмите по Фу Си се нарича
Предходно Небе или Небесна Па Куа. Втората наредба на триграмите следва друг порядък и
води началото си от Уан Уен (Цар Уен - династия Чжоу - 1150-249 г. пр. н.е.). Нарича се
Следващо Небе или Земна Па Куа. От двете системи първата показва небесния порядък на
промените (трансформациите), а втората земния. Предполага се, че съществуват още поне
шест начина за подреждане на триграмите, но специалната литература мълчи по този въпрос.
Всъщност в повечето книги за Па Куа Джан много малко се говори за теоретичните основи на
изкуството и връзките му с "И Дзин". Майсторите, с които съм работил, винаги изтъкваха, че
тези въпроси са дълбоко засекретени и с неохота разговаряха за тях. Все пак реших, че част от
тези знания могат да бъдат разсекретени, още повече, че хората, които ще ги разберат и
осмислят, са малко, но достатъчно! Нека това бъде един подарък от мен за техния труд.
Изкуства като Па Куа нямат нужда от пазачи, дори когато са извадени на показ - те сами се
пазят! В "Риг Веда" е казано:

Някой гледа - и не вижда.

Някой слуша - и не чува.
На някой се открива,
както украсената невяста
охотно се отдава на съпруга си...
Системата на Фу Си Системата на Цар Уен
(Предходно Небе или Ранно Небе) (Следващо Небе или Късно Небе)

Всяка триграма се състои от три линии, които могат да бъдат прекъснати (Ин) или цели (Ян).
В порядъка отдолу нагоре те изразяват взаимоотношенията - Земя, Човек, Небе. В "Дао Дъ
Дзин" е казано:

Дао* ражда едно,

едно ражда две,
две раждат три,
а три - всички неща.

Всички неща
носят със себе си Ин и Ян**
В невидимото Чи***
те са в хармония.

Цитирайки тази класика на даоизма, ясно се вижда във философски план диалектиката на
битието или как се появява триграмата (или триадата) - Човек, Земя, Небе, от които се
появяват всичките неща.
В един коментар към "И Дзин" се казва: "Две пораждат четирите образа, а четирите образа -
Осемте триграми." Процесът може да бъде видян в дадената по-долу схема.
Четирите образа (явления) са междинно звено до появата на Осемте триграми. Заедно с
центъра (Земята) те представляват Петте елемента в природата (У Син)**** и посоките на
света. Последователността на комбинациите от цели и прекъснати черти е такава: принципът

Ян се удвоява и формира образа Тай Ян (Велик Ян) или огън - ; принципът Ин се

съединява отгоре с принципа Ян и формира образа Шао Ян (Млад Ян) или метал - ;
принципът Ян се съединява отгоре с принципа Ин и формира образа Шао Ин (Млада Ин) или

дърво - ; и накрая принципът Ин се удвоява и формира образа Тай Ин (Велика Ин) или

"вода" -

* Дао - Закон за естествената закономерност, Път, Висша истина, Хармония, Логос,

Божествен закон, Бог
** Ин и Ян - отрицателно, положително
*** Чи - Всеобща енергия, вътрешна енергия, Енергия на Вселената
**** За връзките на У Син с бойните изкуства виж в книгата "Син И Цюан - есенцията на
бойните изкуства", изд. "Евразия", София 1992 г. от същия автор.
 Появата на Ин и Ян, четирите образа и Осемте триграми.

Двете космически сили Ин и Ян, които формират четирите образа и Осемте триграми, взаимно
се проникват и се намират в постоянна вътрешна борба. Силата Ян символизира мъжкото,
активното, светлото начало във Вселената, докато силата Ин символизира женското, пасивното,
тъмното начало. Тези две свръхсили представляват диалектическо единство и борбата на
противоположностите. Всяка от тях, достигайки връхната точка в развитието си, преминава в
своята противоположност. На тази невъобразима борба се опират всички закони в природата и
съществуването на материята. Правилното разбиране на принципите на Ин и Ян може да
отвори пред вашия взор необятни хоризонти, касаещи както бойните изкуства ( в частност Па
Куа Джан), така и във всички области на познанието. Прилагането на тези принципи отприщва
могъщи енергии, които могат да бъдат и опасни - като атомната енергия например!...
В класическия трактат "Хуан Ди Ней Дзин" се казва: "Това, което се явяват Ин и
Ян - това е Дао на Небето u Земята, това са основните принципи на всичките неща, това са
родителите на промените, начало и същност на живота и смъртта, съкровищница на духа и
Вселената."
Триграмите на "И Дзин" сочат определени фази, състояния и принципи на взаимодействие
между световните сили. За всяка от тях е характерна цяла поредица от символни означения.
Ето списъка на самите триграми:

1. ЦЯН - творчество, якост, небе, баща.

2. КУН - осъществяване, отстъпчивост, земя, майка.

3. ЧЖЪН - възбуждане, движение, гръм, първи син.

4. КАН - потапяне, опасност, вода, втори син.

5. ГЪН - стоене, непоколебимост, планина, трети син.

6. СЮН - намаляване, проникване, вятър, първа дъщеря.

7. ЛИ - съединяване, проявяване, огън, втора дъщеря.

8. ДУЙ - разрешение, радост, езеро, трета дъщеря.

 В схемите обикновено триграмите се нареждат в кръг. В Па Куа Джан идеята за кръга
присъства навсякъде. Всички движения стават по кръг, спирала, елипса или части от тях. От
геометрията знаем, че ако една права линия бъде удължена до безкрайност, в крайна сметка тя
става кръг. Кръгът и кръговото движение са основни форми във Вселената. Самата тя
представлява сфера, галактиките са спираловидни, движението на планетите също е кръгово и
т.н. и т.н.
В Ранното Небе на Фу Си триграмите се подреждат 6 следния порядък: небе, езеро, огън,
гръм, вятър, вода, планина и земя. В Късното Небе на Уан Уен броенето става в друг порядък
по кръг, като се започва от "гръм", възможно е също броене от "вода" или "планина".
Нашата книга няма за цел да даде всички подробности около проблема с "И Дзин", а това е и
невъзможно. От създаването на "И Дзин" досега около него се е натрупала огромна книжнина,
която дава коментар и тълкувание на този древен текст. Самият Конфуций цял живот се е
занимавал с изследвания върху "И Дзин" и пак не е успял да достигне дълбочината на
учението. Конфуций споделил, че ако има още един живот, би посветил и него за изучаване
"Канона на промените". Учениците му разказвали, че толкова интензивно се занимавал с
разчитането на тази книга, че даже ремъците, свързващи отделните таблички* със загадъчните
знаци, на три пъти се разнищвали!...
Връщайки се отново на Осемте триграми, ще се опитаме да изясним значението на
Предходното Небе (Сян Тян) и Следващото Небе (Хоу Тян). Различията между двете са
съществени от гледна точка на символиката и играят важна роля в даоската философия.
Предходното Небе означава разстоянието, времето и света до появата на формите (видимия
свят), съкровенното "семе" на всичко съществуващо, докато Следващото Небе символизира
видимия, мислимия "свят на формите". Първото символизира инволюцията, движенията,
разгръщането навън. Символът на Универсума в даоизма представлява двойна спирала, в която
движението навътре и навън се оказва неразделно.

Триграма Част от тялото Състояние

1. Ц ЯН Глава Активност

2. К УН Корем Покой

3. ЧЖ ЪН Крака Допиране на горното небце с език

4. К А Н Уши Пълнота в корема

5. Г ЪН Ръце Източване шията нагоре

6. С Ю Н Бедра Празнота в стъпалото

7. ЛИ Очи Празнота в гърдите

8. Д У Й Уста Усещане за свобода в раменете

Таблица на Па Куа

*В древността, преди откриването на хартията, китайците пишели на дървени таблички, които

се нанизвали на връвчици.
 В даоската наука Осемте триграми означават крайния етап на космогенезата, сътворяването
на света чрез последователно делене на първичното единство. В това отношение даоската
концепция за космогенезата отчасти наподобява схемите на космическата еволюция в
европейската гностическа традиция и питагорейството. Питагор винаги казвал на учениците
си: "Всичко идва от Едно и се връща пак в Него..."
Тук искам да отбележа, че в действителност даоската философия и алхимия до голяма степен
се покриват със съвременните схващания за възникването на Вселената и елементарните
частици. Дребна подробност е, че двете теории ги делят хиляди години!
В даоизма за изходна точка на космическия процес се провъзгласява Безпределното или
Безпределната Празнота (У Дзи) - името на първоначалния Хаос. От Безпределното се раждат
"двете начала" Ин и Ян. Те пораждат "четирите образа" (или "четирите явления")*, а четирите
образа дават живот на Осемте триграми. Последните имат свои съответствия сред частите на
тялото и психофизичните състояния на човека, посочени в таблицата по-долу.
Науката на Осемте триграми определя и арсенала от основни технически похвати в Па Куа
ДЖан. Според традициите на школата съществуват осем основни "пози майки", които
съответстват на определени триграми: това са позата на лъва (триграма Цян), позата на
еднорога (триграма Кун), позата на змията (триграма Кан), позата на ястреба (триграма Ли),
позата на дракона (триграма Чжън), позата на феникса (триграма Сюн), позата на маймуната
(триграма Дуй), позата на мечката (триграма Гън).
Когато Осемте триграми се комбинират в един магически квадрат (8 х 8), се получават 64-ри
хексаграми, които са комбинации от две триграми.

Магически квадрат със

64-те хексаграми на "И Дзин"

Шестдесет и четирите хексаграми са графическите символи на "И Дзин", с които според

китайските представи, се изчерпват всички многообразни явления в заобикалящия ни свят. По
този начин "И Дзин" намира приложение във всяка област на познанието и съдържа в себе си
гадателната практика, календара, китайската астрология, традиционната медицина,
философия, номерология, езотерични учения, бойни изкуства и каквото ви дойде на ум. Всичко
това се съдържа в хексаграмите и текстовете на "И Дзин", тъй като всички неща са изградени
на един и същ универсален принцип и са подчинени на общи закони.

Па Куа диаграма на Предходното Небе и

Следващото Небе.
Па Куа таблица на съответствията

Графичен символ

Название на Цян Кун Чжън Кан Гън Сюн Ли Дуй

триграмите
Баща Майка Първи син Втори син Първа Втора дъщеря Трета дъщеря
Родствена връзка Трети син
дъщеря
Съответстваща Небе Земя Гръм Вода Вятър Огън Езеро
Планина
картина
Съответстващ Метал Земя Дърво Вода Земя Дърво Огън Метал
елемент по У Син
Посоки на света Юг Север Североизток Запад Северозапад Югозапад Изток Югоизток
по Фу Си
Посоки на Северозапад Югозапад Изток Север Североизток Югоизток Юг Запад
света по Уан Уен
Съответстващо Лъв Еднорог Дракон Змия Феникс Ястреб Маймуна
Мечка
животно
Сезон от Късна есен Късно лято Пролет Средата на Ранна пролет Късна пролет Лято Средата на
годината зимата есента
Време на Ранна нощ След обяд Утро Средата на Ранно утро Утро Средата на Вечер
денонощието нощта деня
Части на тялото Глава Корем Стъпала Уши Ръце Бедра Очи Уста и език
Изначално Съществуване, Послушание, Движение, Опасност, Проход, Растителна Оръжие, сухи Отражения,
свойство сила, широта, поддържане на скорост, стръмнина, врати, пазачи сила, дървета, огледални
закръгленост, съществата, пътища, колела, при вратите, означена яркост, образи,
кръгове квадратност, млади бягства пропасти, плодове и работа, сливане на разкъсано и
сгъстяване умствена растения работа огън и излято
ненормалност светлина
Цвят Бял Черен Синьо-зелен Бял Бял Тюркоазено- Пурпурно
Червен
(нефритен) син червен
Вторични Твърдост, Мекота, Движение, Потъване, Спиране, Проникване, Сияние, Радост, принцип
свойства създаване, възприемащ стимулиращ принцип на стабилност, принцип на принцип на на
даряващ принцип, принцип течащото принцип на продължител- съединението, безметежност,
принцип приемане движение, неподвижност ните горене яснота
изтичане действия
Тип хора Владетел, цар Народ, тълпа Млади хора Крадци, Чиновници, Търговци Жени - воини Чародейки,
мошеници стража вълшебници
 Па Куа Джан изцяло почива на принципите, заложени в "И Дзин". Така съгласно Осемте
триграми всичко в Па Куа е поставено по осмици - 8 посоки, 8 вида длани, 8 сили, 8
съединения, 8 стъпки, 8 форми и т.н.
Хексаграмите също имат свои съответствия. Например според традиционната китайска
медицина в тялото на човека има 64-ри стави, които съответстват на 64-ри хексаграми. Прочее,
в китайската наука човешкото тяло се възприема като първообраз не само на строежа на
Космоса, но и на вселенския творчески процес. Смисълът на заниманията с Па Куа ДЖан е
"непрестанното обновяване", а комплексите от упражнения представляват един вид отпечатък
от матрицата на световните промени. А частите или органите на човешкото тяло, с които
борави китайската наука за човека, се представят като символни означения на едни или други
"функционални системи" в мирозданието, които свързват чрез практиката на Па Куа в едно
цяло Космоса, човека и обществото.
Основният набор от техники на Па Куа Джан наброява 64-ри, а обикновено сериите в
тренировъчните форми се разделят в осем секции според триграмите.
Онзи. който познава добре принципите на "И Дзин", може да схване по-добре техниките на Па
Куа. чиято идея се заключава в постоянната промяна на нещата. Безчислените промени и
трансформации на енергията и материята са основният символ на живота. Схващайки
динамиката на промените, вие можете да предвиждате събитията, да отгатвате превратностите
на Съдбата, както и да "спирате света".
Човек също се променя и част от градивните промени на неговата личност и тяло се дължат
на практиката на Па Куа. Конфуций още преди хилядолетия е казал: "Само най-великият учен
и най-тъпият идиот никога не се променят..."
Па Куа Джан е едно от съкровищата на източните бойни изкуства, което ви дава ключ за
постигане на пълна хармония със себе си и със света. Разбирането на Па Куа и нейната
философия ще ви отвори вратите към вътрешния ви свят. Разбира се. има и други пътища за
постигане на Истината. Все ки го прави по свой начин и това е въпрос на личен избор.
Разглеждайки структурата на хексаграми-те {Куа) на "И Дзин", виждаме, че те не са
монолитни, а се състоят от две отделни триграми. Долната триграма се отнася към вътрешния
сВят, към настъпващото и съзидаващото и носи силата на светлината - Ян. Горната триграма се
отнася към външния свят, към отстъпващото, към разрушаващото и носи силата на мрака - Ин.

Диаграма, показваща пълния процес на възникване на триграмите и хексаграмите на "И Дзин".

 Хексаграмата може да бъде разглеждана и като голяма триграма, състояща се от по две черти
и отразяваща отново взаимодействията - Земя, Човек, Небе.
Броенето на чертите в хексаграмата започва винаги отдолу нагоре. Според традиционната
медицина чертите на хексаграмата отговарят на енергийните центрове в човешкото тяло
(чакрите). Осемте триграми отговарят и на основните енергийни меридиани в тялото, които са
наредени различно в системите на Фу Си и Уан Уен. В социален аспект първата черта (най-
долната) отговаря на тълпата (народа), следват служащи, велможи, свита, цар и съвършен
мъдрец. Има и други интересни съответствия, които можем да открием в хексаграмите. В някои
популярни игри умело е закодирана информация, касаеща "И Дзин". Така например в шаха
имаме 64-ри игрални полета и 6 основни фигури (пешка, кон, офицер, топ, цар и царица),
които съответстват на хексаграмите и броя на чертите в тях. В китайския шах (уейци или Го на
яп.) има същите съответствия и генерален план на полето, съответстващ на Осемте триграми.
Това са т. н. "9 звезди" (Осемте триграми, разположени в "магически квадрат" и в центъра).
Аналози могат да се намерят и в играта дама, игралните зарове, картите за игра и гадаене
(таро) и др. Някои автори намират съответствия между хексаграмите на "И Дзин" и генетичния
код! Тези съответствия са толкова фрапиращи, че не могат да бъдат случайни.

Най-старият боен ред

на китайската войска
(III-то хилядолетие пр. н.е.),
построен на триграмите на "И Дзин".

Номерологията на "И Дзин" е също един много специален раздел. Особено интересни са т.н.
магически квадрати - Ло Шу и Хе Ту, за които ще стане дума във втора глава. Те са свързани
пряко с практиката на Па Куа. Познаването на номерологичните зависимости на "И Дзин"
позволява да се моделират различни пространствени модели, чрез които могат да се изследват
универсалните принципи и закони на "И Дзин". В тази насока има направени открития и от
български учени. Един от тях е и известният изследовател на "И Дзин" - математикът и
философът Стефан Хинков, посветил повече от 30 години за изследване на проблема. Той е
един от първите, които въвеждат бойните изкуства в България, а също така е създател и на
Българската федерация по Джудо. Неговите консултации спомогнаха много за осветляване на
някои важни проблеми, свързани с тълкуването на "И Дзин" и връзките му с Па Куа Джан,
както и с други видове бойни изкуства.
 Боен ред на войската през дин. Шан и Ин (1776-1122 г. пр. н.е.).

Както споменахме по-горе, около "И Дзин" е натрупана огромна коментаторска литература.
Различните коментаторски школи дават свои интерпретации върху основните текстове на "И
Дзин" (наричана още "Чжоу И") в даоска, конфуцианска, будистка или друга трактовка. "И
Дзин" включва в себе си канонична част (в два раздела), създадена около VIII-VII в. пр. н.е., и
коментари, създадени около VI—IV в. пр. н.е., наречени "И Чжуан" или "Ши И" ("Десет криле").
По този начин основният текст на "И Дзин" се разделя на три слоя:
Първи слой - названия на хексаграмите и мантическите формули.
Втори слой - афоризми на хексаграмите ( с включване на цитати от първия слой).
Трети слой - афоризми при отделните черти (с включване на цитати от първия и втория
слой).
За да избегнем влиянието на коментарите, тук ще дадем само първия слой с графичните
символи на хексаграмите, които се считат от изследователите за най-древни. Преводът е
направен от автора по докторската дисертация на Юлиан К. Щуцкий - "Китайская класическая
Книга Перемен", изд. Восточной Литератури. Москва, 1960 г.
 КАНОН НА ПРОМЕНИТЕ

1. Цян. Творчество. Изначално действие; благоприятна устойчивост.

2. Кун. Изпълнение. Изначално действие; благоприятна устойчивост на

кобилата.

3. Чжун. Начална трудност. Изначално действие; благоприятна здравина.

4. Мен. Недоразвитост. Действие.

5. Сюй. Необходимост да се чака.

6. Сун. Съдебен процес.

7. Ши. Войска. Здравина.

8. Би. Приближаване.

9. Сяо Чу. Възпитание на малките. Осъществяване (Действие).

10. Ли. Настъпление.

11. Тай. Разцвет.

12. Пи. Упадък.

13. Тун Жен. Роднини.

14. Да Ю. Притежание на великите. Изначално действие.

15. Цян. Смирение. Действие.

16. Юй. Свобода.

17. Суй. Последване (Последствие). Главно действие; благоприятна

здравина.

18. Гу. Премахване на уроките. Изначално действие.

19. Лин. Посещение. Изначално действие; благоприятна устойчивост.

20. Гуан. Съзерцание.

21. Ши Хо. Стиснати зъби. Действие.

22. Би. Украса (Наредба). Осъществяване.

23. Бо. Разрушение.

24. Фу. Връщане (Възвръщане). Изпълняване.

25. У Ван. Непорочност. Изначално действие; благоприятна здравина.

26. Да Чу. Възпитание на великите. Благоприятна устойчивост.

27. И. Хранене.

28. Да Го. Преразвитие на великия.

29. Си Кан. Двойна бездна.

30. Ли. Сияние. Благоприятна устойчивост; действие.

31. Сян. Взаимодействие. Извършване; благоприятна здравина

32. Хен. Постоянство. Осъществяване.

33. Дун. Бягство. Действие.

34. Да Чжуан. Мощта на великия. Благоприятна здравина.

35. Цзин. Възход (Изгрев).

36. Мин И. Поражение на светлината.

37. Цзя Жен. Семейството (Домашните).

38. Куй. Безпорядък (Раздор).

39. Цзян. Препятствие.

40. Цзе. Резрешаване

41. Сун. Загуба (Намаляване).

42. И. Уголемяване (Прибавяне).

43. Гуай. Изход.

44. Гоу. Описание.

45. Цуй. Присъединяване. Извършване.

46. Шен. Подем. Изначално действие.

47. Кун. Изтощение (Изчерпване). Извършване; здравина.

48. Цзин. Кладенец.

49. Ге. Смяна.

50. Дин. Жертвеник.

51. Чжън. Мълния. Действие.

52. Гън. Съсредоточеност.

53. Цзян. Течение.

54. Гуй Мей. Невеста.

55. Фен. Изобилие. Осъществяване.

56. Аюй. Пътуване.

57. Сюн. Проникновение.

58. Дуй. Радост. Действие; благоприятна устойчивост.

59. Хуан. Разделяне (Раздробяване). Извършване.

60. Цзе. Ограничение. Изпълняване.

61. Чжун Фу. Вътрешна истина.

62. Сяо Го. Преразвитие на малкия.

63. Цзи Цзи. Настъпва край. Осъществяване.

64. Вей Цзи. Краят още не е дошъл. ( Н е всичко е загубено). Действие.

Таблица с ключове за идентификация на хексаграмите

Горни Цян Чжън Кан Гън Кун Сюн Ли Дуй

Долни
Цян
1 34 5 26 11 9 14 43

Чжън
25 51 3 27 24 42 21 17

Кан
6 40 29 4 7 59 64 47

Гън
33 62 39 52 15 53 56 31

Кун
12 16 8 23 2 20 35 45

Сюн
44 32 48 18 46 57 50 28

Ли
13 55 63 22 36 37 30 49

Дуй
10 54 60 41 19 61 38 58
 Както се вижда, основният текст на "И Дзин" е достатъчно мъгляв, аз бих използвал термина
- "аморфен" или "абстрактен". Това, че не всички разбират същността на "Канона на
промените" не му пречи да бъде едно от философските съкровища на Изтока.
Онези, които биха искали да научат повече за "И Дзин" трябва да потърсят трудовете на Ю.
К. Щуцкий, А. И. Кобзев, Джон Блофелд, Лама Анагарика Говинда, Ричард Вилхелм и др.
За улеснение при търсенето на хексаграмите и от кои триграми се състоят даваме таблица с
ключовете за идентификация на хексаграмите:
За да бъде правилно разбран "И Дзин" и всевъзможните тълкувания към него, необходимо е
да се познава добре китайската митология и символика, китайската традиционна философия -
даоизмът и конфуцианството, и ред други неща.

"Лао Дзъ отива на Запад"

(старинна гравюра)

Класиката казва, че има четири начина за възприемане на "И Дзин" или това са четирите
пътя към съвършената мъдрост:
1. Чрез думите да се приближим към разбирането на текста.
2. Чрез действия да разберем промените (трансформациите).
3. Чрез устройството на оръдията (на труда, изкуството) да разберем образите.
4. Чрез гадание да разберем предсказанията (пророчествата).
Така благородният човек (цзюнцзъ) в период на покой съзерцава образите и вниква в
афоризмите, а във време на действие наблюдава изменчивостта (промените) и вниква в
същността на предсказанията.
За да се вникне във философската същност на Па Куа Джан. е задължително да се познава
добре даоизмът. Повечето вътрешни стилове като Син И, Па Куа, Тай Дзи, У Дзи, Цу Ян Мен, а
също и много други бойни изкуства, като Шоринджи Кемпо, Джу Джуцу, Айкидо, Джудо, Кен
Джуцу и др., почиват на китайската класика.
За основоположник на даоизма в Китай се счита мъдрецът Лао Дзъ (Боян) с посмъртно име
Лао Дан (VI в. пр. н.е.). Той написал известния трактат "Дао Дъ Дзин" ("Книга за Пътя и
свойствата"), който практически съдържа цялото учение за Дао.
Други известни философи като Чжуан Дзъ, Лие Дзъ, Ян Чжу доразвиват учението на даоизма.
По-късно всички основни трудове на даоизма биват събрани в сборника "Дао Дзин" ("Даоски
Канон"). Най-важен обаче от всички други трактати си остава "Дао Дъ Дзин".
В своята книга Лао Дзъ формулира и идеята за промяната и постоянните трансформации в
природата:

...Кой може да спре мътното?

Покоят постоянно го избистря.
Кой може да задържи покоя?
Движението постоянно го нарушава...
 ...Нещата се развиват.
Аз виждам техния кръговъртеж.
Всички неща разцъфтяват
и се връщат към своето начало.
Възвръщането към началото
се нарича спокойствие.
Спокойствието се нарича
възвръщане към Живота...

Финалът на тази глава ще увенчаем с превода на философската част от книгата на Сун Лу

Тан.

ТРАКТАТЪТ НА СУН ЛУ ТАН

"ПА КУА ЦЮАН СЮЪ" ("НАУКА ЗА БОКСА ПА КУА")

(превод от китайски)

1. ФОРМА И СЪЩНОСТ НА ЮМРУЧНОТО ИЗКУСТВО НА ОСЕМТЕ ТРИГРАМИ

В древни времена Фу Си, тогавашният цар на Поднебесната империя, съзерцавал образите на

Небето, съзерцавал реда на Земята, съзерцавал шарките на животните, съобразени с линиите
на Земята (1). Отблизо насочвал взор към собственото си тяло, надалеч обръщал взор към
явленията в света и по такъв начин сътворил Осемте триграми, като постигнал пълно
съвършенство на духовното просветление и определил законите на съответствието между
всичко, що съществува. Ако говорим за човешкото тяло, главата отговаря на триграмата Цян,
коремът - на триграмата Кун, краката - на триграмата Чжън, бедрата - на триграмата Сюн.
ушите - на триграмата Кан, очите - на триграмата Ли, ръцете - на триграмата Гън, а устата - на
триграмата Дуй. А ако имате предвид строежа на тялото, коремът отговаря на Безпределното,
пъпът - на Великия Предел, бъбреците - на двете начала на Мирозданието, двете ръце и двата
крака - на Четирите явления (образа), осемте стави на ръцете и краката - на Осемте триграми,
а 64-те стави на тялото - на 64-те хексаграми... Осемте триграми, които отговарят на
вътрешните органи, спадат към областта на вътрешното и представляват основата, а Осемте
триграми, съответни на четирите крайника, спадат към областта на външното и представляват
начин за прилагане на основата. Вътрешното е Предходното Небе, а външното - Следващото
Небе. Във Вътрешния Канон (2) се казва: "У всеки човек има основа на Предходното и на
Следващото Небе. Бъбреците са основа на Предходното Небе, далакът - основа на Следващото
Небе". Основата - това означава корен или извор. Не може една река да няма извор, а дървото
да няма корени. Пречистете изворите на реката - и тя от само себе си ще стане пълноводна.
Навлажнете корена на дървото - и короната му ще избуи. Такъв е законът на самата Природа.
Изкусните майстори лечители трябва преди всичко да се грижат за основата и да знаят, че
бъбреците отговарят на водите на Севера, а водата е извор на Небесното единство, че далакът
отговаря на Земята, която е средната стихия (3). а Земята е майка на десет хиляди неща. В
човешкия организъм първо се образува далакът, а след това в процеса на взаимно пораждане
на Водата. Огъня. Дървото и Метала се образуват всичките пет вътрешни органа, след което се
появяват шестте вътрешности (4), четирите крайника и стотина кости. Така човешкото тяло
придобива завършеност. И Предходното, и Следващото Небе в тялото на човека са неделими от
Осемте триграми...

2. ТРИТЕ ПОРОКА НА НОВАЦИТЕ В ШКОЛАТА

Трите порока в учението са следните: 1) Вълнението; 2) Скованите движения; 3)

Напрежението в раменете и корема.
При оня, който е развълнуван, енергията ще се събира в гърдите и дейността на всички
органи от тялото ще се разстрои. При оня, чиито движения са сковани, кръвта няма да се
движи свободно в организма, енергетичните канали ще се запушат и там, където се събере
енергията, ще се породи болест. При оня, който не ще може да премахне напрежението в
раменете и корема, Чи, което се издига нагоре, не ще се завърне в Цинобърното поле (5), в
краката няма да има опора, а по време на занятията в организма не ще има хармония, така че
всички движения ще са не намясто и не навреме. Ето защо, ако не се обръща внимание на
трите порока, човек може да си причини вреда, като се занимава с юмручно изкуство (У Шу).
 3. ДЕВЕТТЕ ПРАВИЛА НА ЗАНЯТИЯТА ПО ЮМРУЧНО ИЗКУСТВО

Деветте правила на занятията по Па Куа са следните: 1) Умей да се снишаваш; 2) Умей да

обхващаш пространството; 3) Умей да се въздигаш; 4) Умей да спазваш границите; 5) Умей да
се усукваш; 6) Умей да се отпускаш; 7) Умей да се придържаш към земята; 8) Умей да се
свиваш; 9) Овладей възходящото, проникващото, низходящото и кръговите движения.
1. Снишаване: центърът на тежестта трябва да се намира по-долу от пояса - и тогава
енергията сама ще потече нагоре по гръбнака.
2. Обхващане: гърдите са всеобемащо изпразнени; открий се към света, следвай токовете на
Чи и тогава енергията Ин сама ще се спусне надолу.
3. Въздигане: възходящо движение на жизнената сила.
4. Граници: върхът на езика, темето и крайчетата на пръстите.
5. Усукване: ръцете се завъртат около оста си и енергията стига до средата на дланите.
6. Отпускане: раменете са разтворени и изглеждат жилави като обтегнат лък.
7. Влечение към земята: когато ръцете са протегнати напред, лактите са обърнати надолу,
сякаш земята ги притегля.
8. Свиване: раменете и бедрата следват завъртането на торса.
9. Възходящо, проникващо, низходящо и кръгово движение: възходящото движение се
претворява в следване, проникващото движение - в кръгово. Възходящото движение е
постъпателно, низходящото - обратно, назад. Възхождането (възкачването) и проникването
означават влизане в пространството, защитавано от противника, а низходящо то движение и
завъртането означават нанасяне на удар. Редуването им наподобява безспирното въртене на
колело.

4. ЧЕТИРИТЕ СЪВЪРШЕНСТВА, ОСЕМТЕ ВИДА МАЙСТОРСТВО И ЧЕТИРИТЕ СЪСТОЯНИЯ

Четирите съвършенства означават: следване, движение назад, съгласие и превръщане. В тях

намира израз законът за съобразността между всички движения в юмручното изкуство.
СЛЕДВАНЕ: ръцете и краката се движат съобразно на естествения им строеж.
ДВИЖЕНИЕ ОБРАТНО: Чи действа по посока, обратна на действието на физическата сила.
СЪГЛАСИЕ: Чи и физическата сила са уравновесени и не се накърняват взаимно.
ПРЕВРЪЩАНЕ: Чи на Следващото Небе се връща в Цинобърното поле и отново се въздига до
същинското Ян.
Осемте вида майсторство означават: тласък с двете ръце, поддръжка на ръката на
противника, захващане на ръката на противника, отклоняване на противниковата ръка надясно
или наляво, нагоре или надолу, блокиране отстрани, полагане на ръката върху противника,
удар с открита длан, задържане на противника. Тези осем вида майсторство имат 64-ри случая
на практическо приложение, отговарящи на 64-те хексаграми.

5. БЕЗПРЕДЕЛНОТО (У Дзи)

Формата на безпределното отговаря на онова състояние, когато човек още не е започнал

упражнението и съзнанието му е някак хаотично и смътно, Чи в тялото му се движи непроиз-
волно, подчинявайки се единствено на Небесната природа, без мяра, нито ред. Тогава човек не
се стреми да се украсява отвън и да укрепва вътрешната жизнена сила. Той е способен само да
следва течението на живота, без да се интересува откъде идва той. Тялото му е сякаш кухо и
податливо.
Занятията в школата на Осемте триграми започват от формата на Безпределното. Изходната
позиция е изправен стоеж, ръцете са отпуснати спокойно надолу, петите прибрани, стъпалата -
под прав ъгъл. Трябва да имате усещането, че сякаш се реете в празно пространство. Покоят е
същността на Безпределното, а движението - начин за неговото прилагане. Ако говорим за
покоя: вътре във вас цари пустота, изчезнали са всички мисли, погледът не е устремен нито
навън, нито навътре. Ако говорим за движението: следвате естественото завъртане на тялото.
Тогава у вас може да се роди Чи на Безпределното. То се въздига подобно на изпарения,
виещи се на кълба, и се разлива като воден поток. Макар че същността на Безпределното се
изплъзва от нашия разум, сърцето може да я схване за един миг само, понеже тялото ни само
по себе си е способно да знае какво представлява Безпределното.
 6. ВЕЛИКИЯТ ПРЕДЕЛ (Тай Дзи)

Формата на Великия Предел се поражда от Безпределното и придобива определеност във

взаимодействието между силите Ин и Ян. В човешкото тяло лявата страна отговаря на Ян. а
дясната - на Ин, външната страна на ръцете u краката се съотнася с Ян, а обратната - с Ин. В
юмручното изкуство обръщането наляво означава силата Ян, а обръщането надясно - силата
Ин. В кръговото движение се пресътворява единното Чи. Единното Чи е именно Великият
Предел. В кръговрата на единното Чи няма нищо застинало и определено, в него няма нито
присъстващо, нито отсъстващо, а всичко става от само себе си...
В изкуството на Осемте триграми (Па Куа) превръщането на Безпределното във Великия
Предел става по следния начин: в изходната позиция трябва да се заеме изправен строеж, като
се спусне надолу центърът на тежестта. След това трябва да се придвижи напред десният крак
- широчината на крачката трябва да зависи от ръста ви. Стъпвайки с левия крак, внимавайте
стъпалото му да бъде обърнато малко навътре в кръга (при завъртане надясно десният крак е
вътрешен, а левият - външен). Коленете при ходене почти се допират, раменете са обърнати
навътре, гърбът е леко заоблен, кръстът е отпуснат, главата - изправена. Дясната ръка е
обърната към центъра на кръга на нивото на задния крак, дланта й се намира на височината на
очите. Палецът е изпънат встрани, погледът - устремен в "устата на тигъра" (6). Другите пръсти
са леко свити и не се докосват помежду си. Лявата ръка също е обърната навътре в кръга на
нивото на корема, показалецът й е допрян до лакътя на дясната ръка. Двете ръце сякаш
тласкат нещо пред себе си - това се нарича "в постъпателното движение да придобиеш движе-
нието в обратна посока". Върхът на езика е допрян до горното небце, дишането става през
носа, то е забавено и дълбоко. Общо взето, в движението в кръг трябва да се чувстваш естест-
вено, тогава външното и вътрешното в нас от само себе си ще са в хармония помежду си.

7. ДВЕТЕ СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА

Двете сили във Вселената в своето взаимодействие определят законите на опъване и свиване
на единното Чи. Завъртането наляво съответства на силата Ян. завъртането надясно - на
силата Ин, а пък действието на Великия Предел, както йече бе казано, представлява движе-
нието на единното Чи, подобно на неспирното течение на водите. Началото Ян във Великия
Предел е разпространението на Чи. Мъдреците от древността казвали, че Пътят се разпростра-
нява навсякъде; той е толкова голям, че вън от него няма нищо, и тъй малък, че нищо не
побира в себе си; той обхваща всичките Шест полюса (7) на света и се съдържа в най-малката
песъчинка. Също такъв е и смисълът на юмручното изкуство.
Като приеме формата на Великия Предел и се движи в кръг, човек може да променя посоката
по свое усмотрение. Но позите трябва да се променят в съответствие с кръговрата на единното
Чи. а ако през цялото време вървиш в кръг в една и съща поза, ще е трудно да постигнеш
истинското майсторство. При вървежа в кръг трябва да се внимава горната и долната част на
тялото да намират продължение една в друга и да има шест съответствия на единното Чи вътре
и вън. Шестте съответствия означават: съответствие между съзнанието (8) и волята, между
волята и Чи и между Чи и физическата сила. Това са "трите вътрешни съответствия". Съответ-
ствията между рамото и бедрото, лакътя и коляното, дланта и стъпалоmo се наричат "трите
външни съответствия". Обединяването на външните с вътрешните съответствия дава общо
"шест съответствия"*. След дълго и упорито провеждане на занятия ученикът може да си
изясни техния смисъл.

8. ЧЕТИРИТЕ ОБРАЗА

Двете сили на Вселената също носят в себе си своите Ин и Ян - едно голямо и едно малко.
Всички те заедно образуват четирите явления. Четирите явления отговарят на четирите стихии
- Метала, Дървото, Огъня и Водата, а в човешкото тяло на четирите вътрешни органа - на
сърцето, черния дроб, белите дробове и бъбреците. В юмручното изкуство те отговарят на
движенията напред и назад, наляво и надясно - на онова, което на прост език се нарича
"двойно обръщане на дланите" (9) - четирите явления не обхващат стихията на Земята, защото
Земята е Великият Предел. Онова, което непрекъснато ражда живата материя, се нарича Земя.
А кръговратът на единното Чи се нарича Велик Предел. И Земята, и Великият Предел - това е
само Единното и нищо друго.

*"Шест съответствия" или "Шестте координации" - (Лю Хъ) - основно понятие във вътрешните
стилове.
 Съчетанията от две триграми дават общо 64-ри хексаграми. Между шестте черти на всяка
хексаграма трите долни черти показват образа на трите начала на Вселената - Небето, Земята,
Човека. В трите горни черти от хексаграмата образът на трите начала на Вселената се
удвояват. Тук също има свои Ин и Ян. Затова обръщанията наляво отговарят на трите долни
черти от хексаграмата, а обръщанията надясно - трите горни черти. И така, завъртанията
надясно и наляво в юмручното изкуство на Осемте тригарми наподобяват непрекъснато течащ
поток, а взаимодействието между Ин и Ян прави възможно безкрайното сътворяване на живота
от самия живот.

9. ОБЕДИНЕНИЕТО МЕЖДУ ПРЕДХОДНОТО И СЛЕДВАЩОТО НЕБЕ В ОСЕМТЕ ТРИГРАМИ (Па

Куа)

Осемте триграми на Предходното Небе представляват кръговрата на Единното Чи. От

Великия Предел произтича действието на Небесната Правда. Това е същинското тяло на
живота, още не понесло никакви загуби. Осемте триграми на Следващото Небе отговарят на
състоянието на разделеност между Ин и Ян, между доброто и злото, а също на загубата на
целостта на същинското тяло на живота в процеса на творческите превръщания на Вселената.
Първичната цялостност на същинското тяло означава липса на всякакви прояви и пълно
въздействие. Тайната на бездействието представлява следване в рамките на едно противодей-
ствие. В движението обратно например се таи силата Ян на Предходното Небе, а в постъпател-
ното движение се преосъществява силата Ин на Следващото Небе. По този начин ние си
възвръщаме облика, който ни е даден преди раждането (10), и не позволяваме на енергията
Ин да причини щети на същинското тяло. А същинското тяло се уврежда още от онзи същия
миг. в който се появяват видимите образи на живота. Що се отнася до деянието като такова,
същината му е в противодействието срещу това да се следва общият ход на събитията.
Следването на естествения ход на нещата ни потапя в стихията Ин на Следващото небе, а
движението назад ни връща към стихията Ян на Предходното Небе. Притежавайки облика,
получен от рождение, ние, като култивираме в себе си енергията Ян, възстановяваме
същинското си тяло. Силата Ян се заздравява, силата Ин следва, и ние отново съзираме в себе
си първоначалния облик - ето как се осъществява обединението между Предходното и
Следващото Небе...
При започване на занятия трябва да се знае принципът, по който се обединяват Предходното
и Следващото Небе. вътрешният и външният кръг на триграмите. Ако говорим за различията
помежду им. ще трябва още веднъж да кажем, че Предходното небе е същността на
Следващото Небе, а Следващото Небе е начин за прилагане на Предходното Небе. Ако нямаше
Предходното Небе. Следващото не би имало корен, а без Следващото Небе Предходното
нямаше да е завършено. За да има Предходното Небе пълнота и цялост, трябва да се опрем на
видимите форми на Следващото Небе и да се движим по пътя на действието и превръщанията.
Обаче още преди да овладеем както подобава юмручното изкуство, сме склонни да различава-
ме следването и движението в обратна посока, опъването и свиването. Това значи, че енер-
гията на Предходното и Следващото Небе в нас не са съгласувани.
В юмручното изкуство Предходното Небе отговаря на силата на Безформеното (11). В него е
въплътена природата на човека. На Следващото Небе отговаря видимият облик, взаимодей-
ствието на Ин и Ян. откриването и скриването (12), опъването и свиването, четирите явления
и съпътстващите ги разновидности на Ин и Ян. В него е въплатено човешкото състояние. А от
гледна точка на единството между Предходното и Следващото Небе човешкото съзнание е
именно Небесната Правда. Съзнанието се разкрива чрез волята, а човешкото тяло се ръководи
от волята. Ако запазваме винаги пределна яснота на съзнанието, ще можем докрай да прет-
ворим същността си. Но по време на началния етап на занятията не сме в състояние да
употребим цялата сила на организма си, физическата ни сила не се съединява напълно с Чи. а
пък Чи не се обединява напълно с волята. За нас още е в сила различието между опъване и
свиване. За да постигнем обединяване между Предходното и Следващото небе, трябва да
премахнем трите порока в юмручното изкуство и строго да спазваме деветте правила на
школата на Осемте триграми. Тогава всички движения на тялото ще са следствие от нашата
воля и с течение на времето ще се научим напълно да владеем състоянието си. Тогава по време
на занятията горната и долната част от тялото ще са продължение една на друга, ръцете и
краката ще се следват взаимно, а вътрешното и външното ще се слеят ведно. Тогава ще схва-
нем каква е същността на обединението между Предходното и Следващото Небе.
 10. ДУХОВНА ПРАКТИКА И ВРЪЩАНЕ КЪМ ПРАЗНОТАТА ПО ШКОЛАТА НА ОСЕМТЕ ТРИГРАМИ

В юмручното изкуство се прави разлика между усъвършенстване на майсторството и преобра-

зяването на духа. Но духовната практика в него не се различава от формите на Осемте тригра-
ми. Затова разкриването и скриването, движението и покоят, настъплението и отстъплението в
Па Куа ни водят към тайната на Безпределното. Трябва само да се помни, че по време на трени-
ровка не бива да се прилага сила. а да се стремим всички движения да се насочват от волята,
тогава ще се извърши преображение на телесните ни сили. Ние един вид ще престанем да
различаваме наличието от отсъствието, пълнотата от празнотата. Ще стане достъпно за нас
движението в покой и ще спрем да забелязваме, че се движим. По време на схватка с други
хора сякаш няма да забелязваме противника, а тялото ни ще действа напълно свободно. Тогава
ще можем да виждаме, без в нищо да се вглеждаме, да променяме, без да предприемаме нищо,
да постигнем всичко, без да полагаме усилия. Тогава ще стигнем до юмручното изкуство без
прилагане на юмруците, към волята, в която няма нищо произволно, към състоянието на "без
форма" и "без образ", където няма нито "аз", нито "другият".
Учителят ми господин Чън казваше: "Онова, що придобива чистотата на небесното Чи, е
семето (13). Онова, що придобива покоя на земното Чи, е могъществото на духа." Който
придобие и едното, и другото, ще постигне духовно преобразяване. Който иска да обладае
тайната на духовното преобразяване, трябва да тренира според времето, мястото, времето
навън и посоките на света. Например в часовете, когато преобладава Ян, трябва да се завърта
наляво, а в часовете, когато преобладава Ин - надясно и всеки ден, всеки час да променя
посоката. Необходимо е да си избере място в гората или в усамотен храм, или в една чиста
стая. Формата на занятията трябва да се подбере в зависимост от състоянието на Природата...
Всичко на този свят придобива съвършенство благодарение на духовната енергия, която
Небето и Земята притежават, на живот - ворните повеи откъм Слънцето и Луната. Така става
всичко и в юмручното изкуство. Защото великите мъдреци пазят в сърцето си принципите на
всички неща, с тялото си обхващат всички световни явления, тъй че са еднотелесни с Великата
Празнота. И затова всяко движение на сърцето им се разпростира из целия свят и достига
всичките Шест полюса на Вселената. А когато са спокойни, в сърцето им се побира цялото им
Чи - и те отново се съединяват телесно с Великата Празнота. Някои питат: "Мъдреците също са
хора. Как тогава могат да живеят наравно с цялото Небе и с цялата Земя? " Аз ще отвърна, че
"мъдрецът побира в себе си изконната енергия на Небето и Земята, следва своята същност и се
усъвършенства в Дао и затова тялото му е подобно на девет-слойни небеса и прекрасен яспис.
Вълнение не прониква в сърцето му, всяка негова мисъл е чист образ на небесната правда и
всяко негово движение е движение на небесното Дао. Ето защо той има способността всичко
да прави навреме без усилия, всичко да постига без размисли и безупречно да пресътворява
Средния Път.* Истината на юмручното изкуство се слива ведно с пътя на великите мъдреци.
Нека учениците усърдно да я претворяват!

ПРИЛОЖЕНИЕ

КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕ ОНЗИ, КОЙТО ИЗУЧАВА ЮМРУЧНОТО ИЗКУСТВО

1. Преди започване на занятията трябва да се отстрани замърсеното Чи и да се напълни
тялото с чисто Чи; човек трябва добре да загрее, да разработи мускулите и сухожилията;
кръвообръщението в тялото трябва да става безпрепятствено.
2. Преди започване на занятията човек трябва да се облекчи. Не може да се тренира след
обилно ядене или след пиене на вино. Нужно е човек да ограничава желанията си. Ако не се
спазват тези изисквания, духът и физическата сила ще отслабнат.
3. След неколкоминутно изпълнение на подготвителните упражнения трябва дълго време
занятията да продължат без почивка, после да се направи пауза, човек напълно да се успокои,
и след това да седне да яде и да пие. Занятията трябва да се провеждат всекидневно, а който
тренира рядко и по много наведнъж, може да си причини само вреда.
4. По време на занятия устата трябва да се държи затворена и да се диша през носа. Не бива
да се задържа дишането, защото това може да навреди на здравето.
5. Ръцете и краката при удар трябва да са подобни на стрела, изстреляна от лък; в кривината
търси праволинейност. Центърът на тежестта трябва да се спусне колкото може по-ниско.
Необходимо е ясно да се спазва различието между ударите на горно, средно и долно равнище,
правите и страничните удари.

* Средния път - има се предвид будистката и конфуцианската теория за Средния Път или
Златната среда.
 6. Нужно е да има съгласие между ръцете и очите, между очите и сърцето, раменете и
кръста, положението на трупа и краката, между краката и ръцете. Ръцете, краката, торсът и
кръстът трябва да се движат съгласувано, следвайки повелята на сърцето.
7. Ръцете са сякаш безтегловни, погледът - бърз, крачките - също бързи, но уверени.
Съперникът не се движи - и аз не се движа. Щом противникът започне да се движи, аз се
движа преди него. Понякога, преди той да направи движение, ние викаме високо, за да го
смутим и да не му позволим да нападне. Това също означава да изпреварим противника си.
8. Ръцете трябва да са или прави, или пълни, при това празната ръка може да стане
пълна, а пълната - празна. Ако мога да ударя съперника си с празна ръка, тази ръка може
мигновено да стане пълна, а ако съперникът е избегнал удара или е отклонил ръката ми,
тогава пълната ръка трябва да стане празна. Затова в схватката не трябва сам да прилагаш
сила. а да действаш според действията на противника. Силата трябва да е жива. а не мъртва, и
не трябва да отива в празното. Тогава силата у нас постоянно ще нараства и ще се променя по
наша воля. Ако удряме с всичка сила. ръцете и краката ни ще бъдат сковани и съперникът ще
ни подчини на своята воля.
9. Трябва да се знае: ако съперникът е по-силен от вас, по-добре е да се атакува отстрани, а
ако вие сте по-силен от съперника си, може да се атакува фронтално.
10. Трябва да се знае: ако съперникът създава празнота и ви притегля в нея, трябва бързо да
я запълните и да нанесете удар. А пък ако самият съперник смело атакува, по-добре е да го
подмамите или да го заобиколите отстрани, за да попадне той в празното пространство.
11. Краката не трябва да се вдигат високо, ударите с краката трябва да се нанасят без
усилия, позите да се сменят мълниеносно, очите всичко да виждат, ушите всичко да чуват.
12. Без ga си направил як захват. не си протягай и двете ръце напред едновременно.
Противникът лесно ще надвие онзи. който наведнъж отделя от земята и двата си крака.
13. Онзи, който се учи на юмручно изкуство, трябва всеки ден в добре проветрена стая в
продължение на десет минути да практикува "спокойно седене" (14). Отначало трябва да диша
през носа. като отстранява всичкото старо, замърсено Чи и поглъща ново и чисто Чи. После да
седи, без да диша, гледайки върха на носа си, самовглъбен, чужд на всякакви мисли. С воля
трябва да насочва движението на Чи по цялото си тяло. Като изминат десет минути, трябва
десет пъти да изтраква с челюсти, да преглътне слюнката, натрупана в устата, после да стане
и, без да бърза, да ходи в продължение на десет минути.

Бележки:
(1) Тук се преразказва преданието за произхода на "космическия" език на триграмите от
един древен коментар към "Книгата на промените".
(2) Става дума за "Вътрешния канон на Жълтия Император" ("Хуан Ди Ней Дзин") - основно
съчинение по китайска медицина.
(3) В китайската космогония Земята отговаря на понятието за център.
(4) Става дума за стомаха, жълтия мехур, тънкото и дебелото черво, хранопровода,
пикочния мехур.
(5) Цинобърно поле - областта, където се натрупва Чи в човешкото тяло, 4-5 см по-надолу
от пъпа.
(6) Става дума за пространството между върха на показалеца и върха на палеца, сочещ
встрани. (Ху Коу).
(7) Става дума за четирите посоки на света, зенита и надира.
(8) В оригинал буквално "сърцето". Доближаването на интелектуалната дейност до "живота
на сърцето" и следователно до чувствената същност на човека е една от характерните
особености на китайската мисъл.
(9) "Двойно обръщане на дланите" - един от основните комплекси от движения в школата
Па Куа Джан (двойна промяна на дланта - Шуан Хуан Джан).
(10) "Обликът, даден преди раждането" - традиционно за даоизма определение на
"същинския", символичния човек - символичния първообраз на хората "от кръв и плът".
(11) Безформеното - наред с понятията за Великата Празнота и Хаоса това е още едно
означаване на символичната реалност, превъзхитила всичко съществуващо.
(12) Става дума за едновременното движение навън и навътре в кръговрата на Оста на Дао
като двойна спирала.
(13) Още едно означение за символичния първообраз на нещата, в който е стаена пълнотата
на природните им свойства.
(14) Спокойно седене Щзин Цъо) - традиционно наименование на медитацията в даоизма.
 КЛАСИЧЕСКИ КРЪГОВ МЕТОД

Ходенето в кръг е един от основните тренировъчни методи на Па Куа. Заедно с техниките на

осемте животни тази практика е от особена важност за начинаещите. В началото позите
изглеждат неудобни и неестествени, но тяхната цел е да "счупят" тялото и да го превърнат в
един гъвкав инструмент, който се подчинява на волята. Тогава движението постига своето
съвършенство в естествената си свобода.
Целта на занятията по Па Куа е в постигането на висша цялостност на нашия опит, обаче
тази цялостност се разкрива в изплъзващото се равновесие на разнопосочни процеси, каквито
са разкриването и скриването, напълването и изпразването, опъването и свиването, покоят и
движението. Старите майстори са описали това състояние със следните думи: "Стоиш като
планина, стъпваш сякаш вървиш под вода, волята ти наподобява развято знаме или колебливо
пламъче на свещ, енергията на организма, кълбеста като облаците, се стича към всички пори
на тялото. Духът и енергията, волята и силата са събрани ведно..."
В практиката трябва да се придържате и към древната заповед на Па Куа: "Движи се,
подобно на течаща вода, обръщай се, като обвиваща се змия, променяй се, като плуващ
облак".
Принципите на Сун Лу Тан, касаещи Па Куа и другите Вътрешни стилове, също са актуални:
1. Съзнанието е будно, така че вътрешната енергия да се концентрира. Духът, а не силата,
поддържа съзнанието будно.
2. Устата е спокойно затворена, езикът докосва зъбите.
3. Да се диша спокойно през носа.
4. Отпуснете раменете надолу, ако са повдигнати. Чи не може да се прояви с пълна сила.
5. Лактите са ниско долу, така че Чи да може да изплува. Присвийте лактите. Ако не са
свити, няма да имате достатъчно енергия за атакуване.
6. Гръдните мускули да са отпуснати вътрешно. Ако са напрегнати, Чи не може да "изплува",
а вие ще бъдете разбалансиран и нестабилен.
7. Коремната област и кръстът са господари на тялото. Те дават силата.
8. Тежестта на тялото не е разпределена по равно между двата крака, единият крак винаги е
по-натоварен.
9. Дишай в Тан Тиен, но нека това състояние се появи само, не го насилвай.
10. Ако практикувате със спокойна (студена) глава и дух, движенията ще бъдат пъргави и
ефикасни.
11. Използвайте И (духа), а не Ли (силата). Ако се използва духът, силата следва сама. Ако
се използва само силата, движенията ще са твърде бавни.
12. Празнотата е форма, формата е празнота - разтвори се в нея.
13. Съединението прави Силата.
Па Куа включва главно техники с дланите, които се променят по време на "ходенето в кръг".
В Па Куа Джан се съдържат осем основни техники с длан:
1. ДАН ХУАН ДЖАН - единична промяна на дланта.
2. ШУАН ХУАН ДЖАН - двойна промяна на дланта.
3. ШУН ШЪ ДЖАН - движение на дланта по течението.
4. БЕЙ ШЕН ДЖАН - длан, извадена иззад гърба.
5. ДЖУАН ШЕН ДЖАН - промяна посоката на дланта.
6. ШУАН БАО ДЖАН - прегръщаща (обгръщаща) длан.
7. МЪ ШЕН ДЖАН - триеща се длан.
8. ФАН ШЕН ДЖАН - длан на въртящото се тяло.
Осемте основни техники на дланите могат да се практикуват поотделно или да се комбинират
в комплекс (Тао), придържайки се към постепенната промяна на триграмите, като се получава
един непрекъснат цикъл. Подобен комплекс с осемте вида длани ви показваме в ІІІ-та глава.
Всяка от осемте основни длани се състои от още осем техники на дланта и така като цяло се
получават 64-те основни техники. Когато те се разработят и в двете посоки (ляво и дясно), се
получава завършена картина от 128 техники. Всъщност трябва да се има предвид, че
комбинациите на техниките в Па Куа нямат краен брой.
Основните характеристики в Па Куа Джан са:
1. ЦЪУ - Походка - при движението в кръг трябва да се получава "копринената сила"* между
двата крака. Тазът и кръстът трябва да се въртят. Коляното се върти навътре. Пръстите на
краката трябва да захващат земята. Тазът трябва да се прибира навътре, за да не изпуска
енергията навън.
*"Копринената сила" (Чан Су Чин) - специално спираловидно, сучещо движение като на
копринена буба при изпридане на пашкул. Движението Чан Су Чин е характерно за вътрешните
стилове.
 Осемте длани-майки,
разположени по
триграмите.

2. ШЪ - Поглед - наблюдава движението на дланите и винаги е към центъра на кръга.

3. ЦУЪ - Сядане - тазът и кръстът се отпускат, все едно че седим на стол. Раменете и лактите
са отпуснати. Тялото не бива да е наклонено. Гърдите са отпуснати. Тежестта е в центъра на
таза.

Ян Джан и Фу Джан

Шу Джан
 4. ФАН - Обръщане - тялото трябва да се движи като дракон - нагоре и надолу като вълна.
Тези характеристики са много важни за развиването у трениращия на гъвкавост, бързина,
подвижност и сила, като се развива в голяма степен силата на краката.
В Па Куа Джан има осем главни вида позиции на дланта; наричат ги "осемте базови длани"
или "осемте длани-майки", от които се получават всички техники на Па Куа. Те са: Ян Джан, Фу
Джан, Шу Джан, Бао Джан, Пи Джан, Лийо Джан, Тийо Джан и Луъ Шуан Джан.
Всяка от позициите ще бъде обяснена с рисунка по-долу:
1. ЯН ДЖАН (повдигната нагоре длан). Дланта е насочена нагоре. Петте пръста са
раздалечени. Центърът на тялото е отпуснат надолу. Използва се за мушкане, вдигане нагоре и
сечене настрани. Небе .
2. ФУ ДЖАН (длан надолу). Центърът на дланта е надолу. Петте пръста са раздалечени.
Използва се за мушкане, натискане надолу и сечене настрани. Езеро .
3. ШУ ДЖАН (вертикална длан). Пръстите сочат нагоре, като са разделени и изпънати. Между
палеца и показалеца се образува елипса. Центърът на дланта е напред. Китката се огъва леко
назад. Използва се за бутане и блъскане.
Има и други варианти, при които дланта е насочена навътре, наляво или надясно. Тези
позиции също се наричат Шу Джан. Огън .

Бао Джан u Пи Джан

Лийо Джан

4. БАО ДЖАН (обгръщаща длан). Петте пръста са разделени. Палецът сочи нагоре. Дланта е
към тялото. Лактите са свити. Двете ръце образуват кръг - все едно, че държат топка. Може да
се притиска противникът към тялото или да се блъска навън. Гръм .
5. ПИ ДЖАН (разсичаща длан). Петте пръста са разделени. Палецът е нагоре. Пръстите сочат
напред. Дланта е настрани и силата е върху външния ръб на ръката. Използва се за сечене
отгоре надолу. Вятър .
6. ЛИЙО ДЖАН (отхвърляща длан). Петте пръста са разделени и сочат косо настрани.
Палецът сочи нагоре, малкият пръст сочи надолу. Дланта е с център навътре към тялото. Удря
се отдолу, напред и нагоре с горната част на ръката - силата е там. Вода .
7. ТИЙО ДЖАН (издигаща се длан). Петте пръста са разделени. Дланта е настрани. Пръстите
се движат отдолу, напред и нагоре, като китката се пречупва нагоре. Силата е Върху долната
част на пръстите. Планина .
 8. ЛУЪ ШУАН ДЖАН (усукваща се длан). Петте пръста са разделени. Дланта се движи напред
и нагоре, като ръката се върти навън. Малкият пръст е от вътрешната страна. Центърът на
дланта отива навън. Земя .

Тийо Джан и Луъ Шуан Джан

Стъпките на Па Куа Джан са четири вида - Чи Пу, Луъ Пу,

Бей Пу и Къу Пу. Шун Пу
1. ЧИ ПУ - Вдигане - при вдигането кракът не се клати, все
едно че го изваждаш от подвижни пясъци.
2. ЛУЪ ПУ - Стъпване - при стъпването първо се опипва с
пръсти, все едно че стъпваш в подвижни пясъци. В края на
движението тежестта се премества върху крака.
3. БЕЙ ПУ - Походката е в кръг със смяна на краката.
Пръстите на вътрешния крак сочат към центъра на кръга.
Използва се за стъпване върху крака на противника.
4. КЪУ ПУ - Пръстите на задния крак (външния крак) сочат
към центъра. Използва се като ключ. преграда или подсечка.
Обикновеното ходене по кръг става със стъпките - Шун Пу,
Къу Пу и Бей Пу, като последните два се употребяват най-вече
при смяна посоката на движение. Стъпките могат да се
практикуват първоначално и в права линия, но тези
методики, както и други секрети на Па Куа, ще
бъдат описани в учебник за напреднали.

Къу Пу и Бей Пу
 Във всяка походка на Па Куа Джан трябва съзнателно да включим четирите стъпки.
Крачният маньовър и "ходенето в кръг" са от изключителна важност за постигане на
майсторство в Па Куа. Когато навремето Великият майстор Тун Хай Чуан бил обучаван от
даосите в планините, първите две години го карали само да ходи в кръг около едно дърво. Той
обикалял дървото дотогава, докато с ходенето си не изкопал ров, дълбок една стъпка. Едва
след това Учителят му преподал Единичната промяна на дланта!...
Когато ходим в кръг, при движението следва да се правят стъпките Шун Пу, подобно на
човек, който ходи в кал и се приплъзва внимателно напред, за да не се опръска. Много е важно
пръстите на предния крак да не се повдигат нагоре; същото важи и за петата на задния крак.
При това тялото остава неподвижно, все едно че седим на стол, а при всяка крачка единият
крак докосва леко другия в глезените.

Майcтop Лю показва на автора коректната Па Куа стойка

(Пекин, 1990 г.).

Ходене в кръг.

Цялостна схема на
ходенето в кръг.
 Кръговете, по които се ходи, могат да бъдат с различна големина. Принципът е да се започне
от голям кръг и постепенно диаметърът му се намалява до една стъпка, когато майсторът
започва да се "върти в себе си". Нормално се работи с два кръга: голям - 8 крачки и малък -
4-ри крачки. Първо бавно, после бързо.
Базовата тренировка се заключава в ходене по кръга във висока, ниска и средна позиция. На
външно ниво, по време на движението по кръга, практикуващият упражнява техниките на
ръцете, краката и погледа, а на вътрешно ниво закалява дишането, култивира вътрешната
енергия и укрепва своето духовно начало.
Ходенето по кръга в различни пози продължително време представлява специфична форма
на Ци Гун (майсторене на Чи), което придава необикновени способности на практикуващия Па
Куа Джан. Така например един китайски майстор на Па Куа, посетил Япония в началото на
века, можал да издържи върху опънатите си ръце теглото на 150 килограмов борец от Сумо!...

Ходене по кръга с 15 кг
оловен корсет и тежести за ръцете.

ЕДИНИЧНА ПРОМЯНА НА ДЛАНТА (ТАН ХУАН ДЖАН)

Единичната промяна на дланта* е основното ключово движение на Па Куа. Чрез него

разработваме основно завъртането на тялото (наричано в Па Куа "голяма врата") и на рамото и
ръката (наричано "малка врата").*
Единичната промяна, както и двойната промяна на дланта (Шуан Хуан Джан) не са точно
определени техники, а специфични движения, които ни учат на основните принципи на Па Куа.
Това не са бойни техники, но те могат да се прилагат в боя по различен начин, използвайки
принципа на въртене.
Всеки учител има свой собствен начин за обяснение на Па Куа. Показаните в тази книга
техники са базирани главно на ученията на двамата големи учители Чен Тин Хуа и Сун Лу Тан.
При "ходенето в кръг" започваме да въртим първо наляво, а завършваме надясно.

Майстор Лю
демонстрира
Единичната
промяна

*За улеснение по-нататък в текста този прийом ще го назоваваме просто "единична промяна".
 1. НАЧАЛО.
От изходна позиция издигаме ръцете, завъртаме тялото, правим крачка с левия крак, ръцете
се издигат с длани нагоре (сн. 1, 2, 3).
2. ЗЕЛЕНИЯТ ДРАКОН ЗАВЪРТА ТЯЛОТО СИ.
Завъртаме тялото наляво, лявата ръка отива в центъра на кръга, дясната я следва с пръсти
близо до лакътя (сн. 4).
3. ЗЕЛЕНИЯТ ДРАКОН ПРИБИРА ОПАШКАТА СИ.
Правим стъпка с десния крак по кръга (стъпка Къу). лявата ръка сече надясно (сн. 5).

4. ЗЕЛЕНИЯТ ДРАКОН ЗАВЪРТА ГЛАВА.

Завъртаме тялото наляво, двете ръце
натискат с длани (сн. 6).
5. ЧЕРНИЯТ ТИГЪР ИЗЛИЗА ОТ ПЕЩЕ-
РАТА.
Завъртаме тялото наляво, правим стъпка
Къу с десния крак, като кръстосваме ръце
пред гърдите с длани нагоре, тялото е с
гръб към центъра на кръга (сн. 7 и 7А).
6. ЗЕЛЕНИЯТ ДРАКОН ЗАВЪРТА ТЯЛОТО
СИ.
Отваряме с дясна стъпка Бей, завъртаме
тялото надясно, а ръцете се насочват към
центъра на кръга (сн. 8).
 ДВОЙНА ПРОМЯНА НА ДЛАНТА (ШУАН ХУАН ДЖАН)

1. ЗЕЛЕНИЯТ ДРАКОН ЗАВЪРТА ТЯЛОТО СИ (сн. 1).

2. ЗЕЛЕНИЯТ ДРАКОН ПРИБИРА ОПАШКАТА СИ (сн. 2).
3. ЗЕЛЕНИЯТ ДРАКОН ЗАВЪРТА ГЛАВА (сн. 3).
4. ЧЕРНИЯТ ТИГЪР ИЗЛИЗА ОТ ПЕЩЕРАТА (сн. 4).
5. ГОЛЕМИЯТ ЯСТРЕБ ИЗЛИТА В НЕБЕТО.
Завъртаме левия крак със стъпка Бей и въртим тялото около оста му наляво, двете ръце се
разтварят - лявата нагоре, а дясната с гърба на дланта надолу (сн. 5). Завършваме въртенето и
заставаме с лице към центъра на кръга, леко приклекнали, тежестта пада на десния крак;
левият е на пръсти в позиция "пилешки крак", ръцете се разминават и дясната отива горе. а
лявата долу (сн. 6).

6. БЯЛАТА ЗМИЯ СЕ КРИЕ В ТРЕВАТА.

Левият крак се отваря и заставаме в
ездачна позиция, ръцете слизат надолу
с пръсти, завъртени към тялото и длани
надолу (сн. 7).
7. ЧЕРНИЯТ ТИГЪР ИЗЛИЗА ОТ
ПЕЩЕРАТА (сн. 8).
8. ЗЕЛЕНИЯТ ДРАКОН ЗАВЪРТА
ТЯЛОТО СИ (сн. 9).
 ОСЕМТЕ ФОРМИ НА ЖИВОТНИТЕ НА ПА КУА ДЖАН

Формите на животните идват от школата на Сун Лу Тан. Те могат да бъдат изпълнявани

самостоятелно или в комплекс - Тао. Всички форми са великолепни както за самозащита, така
и за съхраняване на здравето.

I. ЛЪВ

1. ЗЕЛЕНИЯТ ДРАКОН ЗАВЪРТА ТЯЛОТО СИ (сн. 1).

2. ЗЕЛЕНИЯТ ДРАКОН ПРИБИРА ОПАШКАТА СИ (сн. 2).
3. ЗЕЛЕНИЯТ ДРАКОН ЗАВЪРТА ГЛАВА (сн. 3).
4. ЧЕРНИЯТ ТИГЪР ИЗЛИЗА ОТ ПЕЩЕРАТА (сн. 4).
5. ЛЪВЪТ ОТВАРЯ УСТА.
Завъртаме тялото надясно със стъпка Бей, ръцете се отварят към центъра с длани нагоре, все
едно че поддържаме с ръце голяма топка, лявата е над главата, а дясната на нивото на гърдите
(сн. 5 и 6). В тази поза ходим продължително време по кръга.
 II. ЕДНОРОГ

1. ЗЕЛЕНИЯТ ДРАКОН ЗАВЪРТА ТЯЛОТО СИ (сн. 1).

2. ЕДНОРОГЪТ ЗАВЪРТА ГЛАВА.
Движението е същото като "Драконът прибира опашката си" (сн. 2).
3. ЕДНОРОГЪТ ЗАВЪРТА ТЯЛОТО СИ.
Със стъпка Бей се въртим наляво, лявата длан е нагоре, а дясната надолу, тялото е с гръб
към центъра на кръга (сн. 3).
4. ГОЛЕМИЯТ ЯСТРЕБ РАЗМАХВА КРИЛЕ.
Продължаваме въртенето около оста на тялото на ляв крак и заемаме стойка "пилешки крак"
- десният е на пръсти, а левият носи цялата тежест, лявата длан е нагоре, а дясната надолу и
напред близо до левия лакът (сн. 4). Стъпваме с десния крак назад, дясната длан се изхвърля
напред с въртеливо движение, а лявата подпира десния лакът отстрани (сн. 5).
5. ЕДНОРОГЪТ ПРОБОЖДА КНИГАТА.
Завъртаме тялото надясно, с левия крак правим крачка по кръга и кръстосваме ръцете пред
гърдите (сн. 6). В тази поза циркулираме продължително време по кръга.
 III. ЗМИЯ

1. ЗЕЛЕНИЯТ ДРАКОН ЗАВЪРТА ТЯЛОТО СИ (сн. 1).

2. БЯЛАТА ЗМИЯ ИЗПЛЮВА ЕЗИКА СИ.
Движението е същото като "Драконът прибира опашката си"
(сн. 2).
3. БЯЛАТА ЗМИЯ УВИВА ТЯЛОТО СИ.
Завъртаме тялото наляво със стъпка Бей, лявата отива над
главата, а дясната под мишницата (сн. 3). Въртим тялото около
левия крак. правим дясна стъпка Къу и заставаме с лице към
центъра на кръга (сн. 4 и 5).
4. БЯЛАТА ЗМИЯ СЕ КРИЕ В ТРЕВАТА (сн. 6).
5. ЧЕРНИЯТ ТИГЪР ИЗЛИЗА ОТ ПЕЩЕРАТА (сн. 7).
6. ЗЕЛЕНИЯТ ДРАКОН ЗАВЪРТА ТЯЛОТО СИ (сн. 8).
 IV. ЯСТРЕБ

1. ЗЕЛЕНИЯТ ДРАКОН ЗАВЪРТА ТЯЛОТО СИ (сн. 1).

2. ЗЕЛЕНИЯТ ДРАКОН ПРИБИРА ОПАШКАТА СИ (сн. 2).
3. ЗЕЛЕНИЯТ ДРАКОН ЗАВЪРТА ГЛАВА (сн. 3).
4. ГОЛЯМАТА ЗМИЯ ЗАВЪРТА ТЯЛОТО СИ
Завъртаме наляво с лява стъпка Бей и дясна Къу, кръстосваме ръцете пред гърдите (сн. 4);
левият крак е на пръсти и коляното се вдига нагоре, ръцете се разперват встрани (сн. 5).
Левият крак стъпва назад на пръсти, дясната ръка е над ухото и сочи нагоре (сн. 6).
5. ЗЕЛЕНИЯТ ДРАКОН ЗАВЪРТА ГЛАВА.
Завъртаме наляво, дясната ръка сече, лявата длан бута напред. Тазът помага при въртенето,
което става на място. Минаваме първо в ездачна позиция, а после тежестта отива на десния
крак (сн. 7 и 8).
6. ЧЕРНИЯТ ТИГЪР ИЗЛИЗА ОТ ПЕЩЕРАТА (сн. 9).
 V. ДРАКОН

1. ЗЕЛЕНИЯТ ДРАКОН ЗАВЪРТА ТЯЛОТО СИ (сн. 1).

2. ЗЕЛЕНИЯТ ДРАКОН ПРИБИРА ОПАШКАТА СИ (сн. 2).
3. ЗЕЛЕНИЯТ ДРАКОН ЗАВЪРТА ГЛАВА (сн. 3).
4. ЧЕРНИЯТ ТИГЪР ИЗЛИЗА ОТ ПЕЩЕРАТА (сн. 4).
5. ЗЕЛЕНИЯТ ДРАКОН ЛЕТИ НАГОРЕ.
Завъртаме тялото надясно със стъпка Бей, ръцете се
разтварят като крила настрани с длани нагоре, като дясната
е малко по-ниско и ляга в центъра на кръга (сн. 5).
 VI. МЕЧКА

1. ЗЕЛЕНИЯТ ДРАКОН ЗАВЪРТА ТЯЛОТО СИ (сн. 1).

2. ЗЕЛЕНИЯТ ДРАКОН ПРИБИРА ОПАШКАТА СИ (сн. 2).
3. ЗЕЛЕНИЯТ ДРАКОН ЗАВЪРТА ГЛАВА (сн. 3).
4. ЧЕРНАТА МЕЧКА ОБРЪЩА ГРЪБ.
Завъртаме тялото наляво и сечем с дясна длан, лявата отива под десния лакът (сн. 4).
С дясна стъпка Къу продължаваме завъртането, дясната длан слиза надолу в кука, а
лявата отива нагоре (сн. 5).
5. ЧЕРНАТА МЕЧКА УДРЯ С ЛАПА.
Лявата длан се повдига нагоре заедно с лявото коляно, а дясна ръка отива зад гърба
като кука (сн. 6).
6. ЗЕЛЕНИЯТ ДРАКОН ЗАВЪРТА ГЛАВА.
Завъртаме главата наляво, дясната длан отива под лявата мишница (сн. 7). Стъпваме с
левия крак назад, като тежестта остава на десния (сн. 8). Сечем с лява длан надолу, а
десният лакът удря назад (сн. 9).
 VII. ФЕНИКС

1. ЗЕЛЕНИЯТ ДРАКОН ЗАВЪРТА

ТЯЛОТО СИ (сн. 1).
2. ЗЕЛЕНИЯТ ДРАКОН ПРИБИРА
ОПАШКАТА СИ (сн. 2).
3. ЛЪВЪТ НОСИ ТОПКАТА.
Завъртаме тялото наляво, лявата ръка
слиза надолу, а дясната отива над
главата (сн. 3).
4. ЛЪВЪТ ТЪРКАЛЯ ТОПКАТА.
Пренасяме тежестта на левия крак,
завъртаме ръцете в кръг и сменяме
местата им - дясната слиза долу, а
лявата се издига над главата (сн. 4).
5. ЛЪВЪТ ЗАВЪРТА ТЯЛОТО СИ.
Завъртаме тялото наляво с дясна
стъпка Къу, отново завъртаме дланите
в кръг и разменяме местата им -
лявата слиза надолу, а дясната се
издига над главата с длани една към
друга, все едно че държим голяма
топка (сн. 5).
6. ЛЪВЪТ СЕ ГОТВИ ЗА СКОК.
Левият крак стъпва назад, завъртаме
се наляво в ездачна позиция, ръцете
слизат пред тялото с лакти навън, като
продължаваме да държим
въображаемата топка пред корема
(сн. 6).
7. ЧЕРНИЯТ ТИГЪР ИЗЛИЗА ОТ
ПЕЩЕРАТА (сн. 7).
8. ЗЕЛЕНИЯТ ДРАКОН ЗАВЪРТА
ТЯЛОТО СИ (сн. 8).
 VIII. МАЙМУНА

1. ЗЕЛЕНИЯТ ДРАКОН ЗАВЪРТА ТЯЛОТО СИ (сн. 1).

2. ЗЕЛЕНИЯТ ДРАКОН ПРИБИРА ОПАШКАТА СИ (сн. 2).
3. ЗЕЛЕНИЯТ ДРАКОН ЗАВЪРТА ГЛАВА (сн. 3).
4. ЧЕРНИЯТ ТИГЪР ИЗЛИЗА ОТ ПЕЩЕРАТА (сн. 4).
5. МАЙМУНА ПРЕДЛАГА ПЛОДОВЕ.
Въртим тялото надясно със стъпка Бей, ръцете
са пред гърдите с длани нагоре (сн. 5 и 6). В тази
позиция ходим продължително време по кръга с
длани, насочени към центъра.
 "ДЕВЕТТЕ ДВОРЕЦА" И ХОДЕНЕ ПО МАГИЧЕСКИТЕ КВАДРАТИ

Магическите квадрати са пространствени организации на триграмите, почиващи на

номерологичните принципи на "И Дзин".
Съществуват два порядъка на магическите квадрати, това са схемите Ло Шу и Хе Ту.

Древно изображение
на схемата Хе Ту

Древно изображение на схемата Ло Шу,

отразяваща разстановката и качествената
структура на числата

Съвременно изображение Съвременно изображение

на схемата Хе Ту на схемата Ло Шу
в магически квадрат в магически квадрат

"Мъжки" и "женски" магически квадрати във формата на символични свастики

(Уан - сърцето на Буда).

Легендата твърди, че графичните знаци на схемите

Хе Ту и Ло Шу били видени още от император Фу Си
на гърба на една столетна костенурка, която изплувала
по небесно благоволение от Жълтата река и му се
представила. Оттогава е останал и древният обичай,
жреците да гадаят по корубата на костенурки.

Боен ред на джоуската войска зап. Джоу (1122-770 г. пр.

н.е.) на пълководеца Люй Я, построен на принципа на
магическите квадрати.

Боен порядък на войската при Сун Дзъ (VI в. пр. н.е.)

 Всъщност в магическите квадрати е заложена символиката на Осемте триграми (Па Куа),
Петте първоелемента (У Син), органите по меридианите, планетите от Слънчевата система и
други.
В Па Куа Джан "деветте двореца" на магическите квадрати се използват в основната
практика. За целта се забиват девет дървени стълба по посочената схема (фиг. 15), така че да
може свободно да се маневрира между тях. Могат да се използват също и дървета, които са
подходящо разположени. Номерацията на стълбовете от 1 до 9 отговаря на Осемте триграми
(петицата се явява център).
Практикуващият се движи между стълбовете,
описвайки кръгове и осморки, като се завърта
около всеки стълб. Първоначално дистанцията
между стълбовете трябва да е голяма, но
по-късно с практиката тя се намалява до едно
рамо ширина. В началото само маневрираме
между стълбовете, използвайки стъпките на Па Куа,
а впоследствие на стълбовете се отработват
и ударите, и многообразните техники на Па Куа Джан.
Върви се в порядък от 1 до 9 и обратно, като постепенно
скоростта се увеличава. По-късно се движим свободно Схема на "деветте двореца"
между стълбовете, без да се съобразяваме с тяхната
номерация. Това упражнение е извлечено от "И Дзин
и е превъзходно. Ако го правите достатъчно дълго,
то ще предизвика голяма промяна във вас. Майстор Адам Су демонстрира
секретната практика на
Па Куа стълбовете
 TAO НА СТАРИЯ ФУ СТИЛ
(превод от китайски)

Представената по-долу форма е от стария Фу стил, създаден от майстора Фу Чен Сун (1881-
1953 г.). Той изучавал Па Куа от Чен Тин Хуа и Чиа Фен Мен - ученици на Великия майстор Тун
Хай Чуан. Освен това е бил специалист и в Чен стила на Тай Дзи Цюан, който изучил от Чен
Йен Си.
Освен това Тао Фу Чен Сун преподавал още една форма, наречена Фу стил на Драконовата
Длан, която е върхът на изкуството на майстор Фу.
Преди да започнете работата по формата е необходимо добре да се овладее базовата работа
на Па Куа Джан, описана в предишните глави. В допълнение китайският текст доста детайлно
обяснява отделните движения, което ще улесни до голяма степен практикуващите, решили да
се посветят на Па Куа Джан. Препоръчваме на едно занимание да не се изучава повече от една
длан, като отделните техники се шлифоват старателно. Стрелките към фигурите определят
траекторията на следващите движения в серията.

НАЗВАНИЯ НА ТЕХНИКИТЕ:

ПЪРВА ДЛАН
I. ТАН ХУАН ДЖАН (единична смяна на дланите)
ЧИ ШЪ - начало на движението (Безкрайност).
БЕЙ БУ Ю ТУЙ ДЖАН - десният крак е в стойка Бей и дясната длан бута (Зеленият дракон
обръща глава назад).
Ю ЧУАН ЗУЪ ТУИ ДЖАН - С дясната ръка мушка, а с лявата бута (Зеленият дракон обръща
тялото си).

ВТОРА ДЛАН
II. ШУАН ХУАН ДЖАН (двойна смяна на дланите)
1. БЕЙ БУ Ю ЗУЪ ДЖАН - левият крак е в стойка Бей и лявата длан бута (Зеленият дракон
обръща глава назад).
ТИ БУ ШАН ЧУАН ДЖАН - вдига и мушка нагоре с ръка (Птицата излита в небето).
ДЖУАН ШЕН ШУАН АН ДЖАН - обръща тялото и натиска с двете длани (Бялата змия лежи в
тревата).
ЗУА ЧУАН Ю ТУИ ДЖАН - с лявата ръка мушка, а с дясната бута (Зеленият дракон обръща
тялото си).

ТРЕТА ДЛАН
III. ШУН ШЪ ДЖАН (движение на дланта по течението)
Бей БУ ШАН ТУИ ДЖАН - в стойка Бей дланта бута нагоре (Змията плюе езика си).
СУЪ ШЕН ШУАН БАО ДЖАН - със свито тяло и ръцете в кръг пред тялото (Старият дракон
крие опашката си).
ДЖУАН ШЕН ШУАН АН ДЖАН - обръща тялото и натиска с двете длани (Бялата змия лежи в
тревата).
ЗУЪ ЧУАН Ю ТУИ ДЖАН - с лявата ръка мушка, а с дясната бута (Зеленият дракон обръща
тялото си).

ЧЕТВЪРТА ДЛАН
IV. БЕЙ ШЕН ДЖАН (длан, извадена отзад гърба)
БЕЙ БУ Ю ТУИ ДЖАН - десният крак в стойка Бей, а дясната ръка бута (Зеленият дракон
обръща глава назад).
ДЖИН БУ ЗУЪ ЧУАН ДЖАН - стъпка напред и мушка с лявата ръка (Лястовицата влиза в
гората).
БЕЪ ШЕН ТА ДЖАН - обръщане на тялото и подаване на дланта (Зеленият дракон подава
лапа).
ДЖУАН ШЕН Ю БАН ДЖАН - обръща тялото и с ляВата ръка отбива настрани (Маймуната
отмества клон).
Ю ЧУАН ЗУЪ ТУИ ДЖАН - с дясната ръка мушка, а с лявата бута (Зеленият дракон обръща
тялото си).

ПЕТА ДЛАН
V. ДЖУАН ШЕН ДЖАН (промяна посоката на дланта)
Ю ДЖУАН ШЕН ЗУЪ ЧУАН - тялото променя посоката си и лявата ръка мушка (Лястовицата
влиза в гората).
ДЖУАН ШЕН ПУ БУ ГЕЙ ДЖАН - върти тялото в стойка Пу Бу (десният крак е клекнал, а
левият е изпънат на същата линия и обратно) и ръката удря отгоре надолу с длан (Бягащият
кон обръща главата си).
ДЖУАН ШЕН ШУАН ТУИ ДЖАН - обръща тялото и вдига двете длани нагоре (Бялата маймуна
подарява плодове).

ШЕСТА ДЛАН
VI. ШУАН БАО ДЖАН (прегръщаща длан)
ФАН ДЖУАН БАО ДЖАН - обръща тялото и прегръща с дланите (Лъвът търкаля топка).
ШУАН БАО ДЖАН - прегръщаща длан (Лъвът хваща топката).

СЕДМА ДЛАН
VII. МЪ ШЕН ДЖАН (триеща се длан)
1) НЪЙ BE ТАН ДЖУАН ДЖАН - блъска наВън и навътре с длан (Вее с ветрило срещу челото).
2) МЪ ШЕН ТИ ДЖИАО - рита с крак покрай тялото (Феникс отваря крилата си).
ПУ БУ ЧУАН ДЖАН - в стойка Пу Бу мушка надолу (Лястовица плиска във водата).
ДЖУАН ШЕН ПИН ДЖАН - обръща тялото и прави равен удар настрани с крака (Дърпаш назад
вятърното колело).
ДЖУАН ШЕН ПИН ТУЪ ДЖАН - въртиш тялото и вдигаш длан напред (Зеленият дракон лети
нагоре).

ОСМА ДЛАН
VIII. ФАН ШЕН ДЖАН (длан на въртящото се тяло)
Ю ПИЕ ШУАН ДЖАН - дясната длан се върти нагоре (Вееме ръкава срещу вятъра).
ТИ ЧИ ТИЕН ДЖИАО - вдига коляното и рита с крака (Маймуната се катери по дървото).
ПУ БУ ЧУАН ДЖАН - в стойка Пу Бу мушка надолу (Лястовицата плиска във водата).
ФАН ШЕН ДЖАН - длан на въртящото се тяло (Големият дракон обръща тялото си).
ДЖУАН ШЕН ЧУАН ДЖАН - обръща тялото и мушка с ръка (Лястовицата влиза в гората).
ДЖУАН ШЕН ШУАН ДЖУАН ДЖАН -обръща тялото и блъска с двете длани (Тигърът се хвърля
върху жертвата си).
Ю ЧУАН ЗУЪ ТУИ ДЖАН - с дясната ръка мушка, а с лявата бута (Зеленият дракон обръща
тялото си).
ОБЯСНЕНИЯ НА ДВИЖЕНИЯТА

ПЪРВА ДЛАН - ТАН ХУАН ДЖАН

I. ЧИ ШЪ - Начално движение (Безкрайност).

1) Тялото е изправено и краката са прибрани, като пръстите им са
разтворени на 90 градуса. Ръцете са отпуснати от двете страни на
тялото. Вратът е изправен, но отпуснат. Раменете също са отпуснати.
Устата е естествено затворена, като върхът на езика допира небцето.
Дишането е спокойно. Погледът е насочен напред. Дясното рамо е
срещу центъра на кръга - рис.1.
 Забележка: За по-кратко кръгът, нарисуван в първата рисунка,
по който ще се извършва движението, няма да бъде рисуван
повече.
2) Двете колена са леко свити. Двете ръце се кръстосват под
корема, като дясната длан е отдолу, а лявата отгоре. Двете длани
сочат нагоре - рис. 2.
Дясната ръка се плъзга покрай външната страна на лявата ръка и
двете се кръстосват пред тялото, като пръстите сочат нагоре.
Дланите са насочени към тялото - рис. 3.

Движението продължава, като дясната ръка се изнася

нагоре - все още дланта е към тялото - и лакътят застава
на равнището на рамото. Лявата ръка се придвижва леко
нагоре, но дланта остава на равнището на лицето.
Дясната ръка е по-високо от лявата. След това тялото
започва плавно да се върти надясно. Едновременно
с въртенето на тялото двете ръце се въртят навътре и
слизат надолу като винт.
Въртейки ръцете, се бута навън, като дланите са насочени
към центъра. Дясната длан е на равнището на веждите.
Между палеца и показалеца трябва да се получи елипса,
като показалецът е изправен максимално. Пръстите са
прибрани навътре, като че ли в ръката има топка.
Лявата ръка е под десния лакът. Тигровата уста
(между палеца и показалеца) е насочена към
десния лакът. Дясната длан (предната) е насочена
към центъра на кръга. Едновременно десният крак
стъпва една крачка напред, коляното е леко свито,
пръстите са леко навътре към тялото - позиция Къу.
Двете пети са една срещу друга. Тежестта е повече
върху левия крак. Погледът се движи с дясната длан,
като в последния момент е насочен към върха на
показалеца - рис. 4.
Забележка: Скоростта ча въртене на тялото и на ръцете
е една и съща. Тялото не бива да се клати напред-назад
или наляво-надясно. Гърдите са отпуснати, като енергията
се движи надолу и се събира в Таи Тиена. Раменете и лактите
са отпуснати надолу, все едно че има закачени тежести за тях.
Седалището е прибрано навътре (като че ли се стиска от
голяма нужда). Тазът се прибира навътре. Коленете също
са навътре, като че ли между двата крака има една топка,
която не бива да се стиска силно, за да не се спука, и не
бива да се изпуска. Пръстите на краката да се захващат
за земята. Горната и долната част на тялото не бива да
се разделят, а да се движат като едно цяло. Дясната длан
(предната) и петите на левия крак (задния) са в една
линия - рис. 1-4.

II. БЕЙ БУ Ю ТУИ ДЖАН - (Зеленият дракон обръща

глава назад)
1) От началното движение започва ходенето по кръга,
като десният крак е напред, както е в движение 1)
Десният крак стъпва половин крачка напред, пръстите са
леко насочени навътре към кръга - позиция Бей. Левият
крак прави една крачка напред по кръга, като застава
пред десния. Пръстите са леко към центъра на кръга.
Движението е по часовниковата стрелка. Десният крак
става вътрешен, а левият - външен. Двата крака се
движат по права линия (но не напред), като само
пръстите им се обръщат към центъра на кръга.
Движението продължава, като десният крак
прави още една крачка напред - рис. 5,6,7.
По този начин човек може да ходи няколко крачки
по кръга, преди да започне следващото движение
на ръцете (няма ограничение В броя на крачките).
Когато десният крак застане пред левия, левият
прави една крачка напред, като пръстите му се
стремят към пръстите на десния. И двата крака
са в стойка Къу. Между върховете на пръстите
им има 10 см. Двете пети са отворени навън,
като между двете стъпала се образува буквата V.
Едновременно тялото се върти надясно, като
двете длани са в същото положение - рис. 8.
2) Десният крак прави малка крачка надясно,
като пръстите му са навън - Бей. Едновременно
тялото се извърта още надясно. Дясната ръка се върти
навън, дланта е насочена навън от центъра и бута.
Палецът е надолу. Лявата ръка е още под десния лакът.
Погледът е в дясната длан - рис. 9.
Забележка: По време на ходенето тялото не се движи
нагоре-надолу, а е на едно равнище. При ходене първо
се опипва с пръстите на краката. Кракът не се вдига много
високо. Позициите Вей и Къу се правят винаги около линията
на кръга и краката не са отдалечени много един от друг. При
рис. 9 темпото на стъпването на десния крак и бутането на
дясната ръка е едно и също.

III. Ю ЧУАН ЗУЪ ТУИ ДЖАН - (Зеленият дракон обръща

тялото си)
1) Горното движение не спира, тялото продължава
да се върти надясно. С въртенето на тялото левият крак
прави още една крачка към пръстите на десния крак Къу.
Между пръстите на двата крака има 10 см. Петите са
отворени навън. Стъпалата образуват буквата V.
Едновременно лявата длан мушка назад, минавайки
под дясната мишница. Дланта е нагоре. Дясната ръка се
върти навън. Дланта е нагоре, като малкият пръст допира
до лявото рамо. Погледът е към дясната страна - рис. 10.
2) Лявата ръка се движи нагоре, покрай външната
страна на дясната ръка, и се вдига, докато лакътят се
изравни с рамото. Дясната длан се вдига до лицето.
Дланта е към тялото. Едновременно тялото се върти
наляво и двете длани се въртят навътре към центъра
и се свалят надолу, като бутат навътре към кръга.
Лявата длан е на височината на очите. Между палеца
и показалеца се получава елипса. Показалецът е
максимално изправен. Пръстите са прибрани навътре,
като че ли държат една топка. Дясната длан е под левия
лакът. Тигровата уста е насочена към левия лакът.
Едновременно левият крак прави една малка
крачка напред, като коляното е леко свито. Пръстите
са обърнати към тялото - Къу. Двете пети са една
срещу друга. Тежестта е върху десния крак. Погледът
се движи с лявата длан и в последния момент
се спира върху левия показалец - рис. 11,12.
Забележка: Темпото на въртене на тялото надясно
и въртенето на двете ръце е еднакво. Тялото не трябва
да се клати напред-назад и наляво-надясно. Мушкането
и въртенето на лявата ръка към центъра трябва да има
копринена сила. Движението на дясната
длан край левия лакът не трябва да е
много бързо. Гърдите се отпускат и
енергията се съсредоточава в Тан Тиена.
Пълна концентрация - рис. 10-12.

ВТОРА ДЛАН - ШУАН ХУАН ДЖАН

I. БЕЙ БУ ЗУЪ ТУИ ДЖАН - (Зеленият

дракон обръща глава назад)
1) Започва ходене по кръга, като левият
крак е напред. Левият крак стъпва половин
крачка напред, пръстите са леко насочени
навътре към кръга (Бей). Десният крак прави
една крачка напред по кръга, като застава
пред левия. Пръстите са леко към центъра.
Движението е по часовниковата стрелка.
Десният крак става външен, а левият вътрешен.
Двата крака се движат по права линия (но не
напред), като само пръстите им се обръщат
към центъра на кръга.
Движението продължава, като левият крак
прави още една крачка напред. (Няма ограничен
брой на крачките.) Когато левият крак застане
пред десния, десният прави крачка напред, като
пръстите му се стремят към пръстите на левия.
И двата крака са в стойка Къу. Между върховете
на пръстите им има 10 см. Двете пети са отворени
навън, като двете стъпала образуват буквата V.
Едновременно тялото се върти наляво, като двете
длани са в същото положение - рис. 13,14.
2) Левият крак прави малка крачка наляво,
като пръстите са навън - Бей. Едновременно тялото
се извърта още наляво. Лявата ръка се върти навътре,
дланта е насочена навън от центъра и бута също навън.
Палецът е надолу. Дясната ръка е още под левия лакът.
Погледът е в лявата длан - рис. 14.
Забележка: По време на походката тялото не се движи
надолу-нагоре или наляво-надясно, а е на едно равнище.
При ходене първо се опипва с пръстите на краката. Кракът
не се вдига много високо. Бей и Къу се правят винаги около
линията на кръга и не са много отдалечени един от друг.
При рис. 14 темпото е еднакво при стъпването на левия
крак и бутането с лявата ръка.

II. ТИ БУ ШЕН ЧУАН ДЖАН - (Птицата излиза в небето)

1) Горното движение не спира, като тялото продължава
да се върти вляво. Едновременно десният крак прави
крачка пред левия, като между пръстите на двата крака
има 10 см. Петите са отворени навън. Стъпалата образуват
буквата V. Едновременно дясната длан мушка назад,
минавайки под лявата мишница. Дланта е нагоре.
Лявата ръка се върти навън. Дланта е нагоре, като
малкият пръст допира до дясното рамо. Погледът е
към лявата страна.
2) Горното движение не спира. Стъпалото на десния крак
става опорна точка и тялото се завърта върху него наляво
на 120 градуса. Едновременно лявата ръка мушка и се върти
в китката покрай външната страна на лявата ръка. Пръстите
са нагоре. След въртенето малкият пръст е към тялото.
Дланта е навътре. Лявата ръка мушка надолу, като минава
покрай вътрешната страна на дясната ръка и се плъзга по ребрата
от дясната страна. Горната част на ръката допира до външната част
на ребрата. Пръстите са надолу, а дланта е навън. Едновременно
левият крак леко се вдига и се допира до глезена на десния крак.
Пръстите на левия крак се вдигат и се допират до глезена на
десния крак. Пръстите на левия крак са в контра шпиц.
Двата крака са здраво стиснати един за друг. Погледът е
към дясната длан - рис. 15.16.
Забележка: Мушкането на дясната ръка и на лявата ръка трябва
да бъде с еднаква скорост и сила. Необходимо е тялото да се сниши
малко надолу. Кръстът да е отпуснат. Центърът на тежестта да е постоянно в една точка.
Когато дясната ръка мушка нагоре, малкият пръст и палецът да са максимално доближени.
Не бива да се отпускат.

III. ДЖУАН ШЕН ШУАН АН ДЖАН - (Бялата змия

лежи върху тревата)
1) Дясната длан минава пред лицето, стига до лявото
рамо и после надолу покрай кръста минава и спира малко
над дясното коляно, като дланта е надолу и натиска. Лакътят
е леко свит. Едновременно лявата длан натиска настрани и
надолу от лявата страна. Пръстите на двете длани са почти
едни срещу други. Силата е върху центъра на дланите.
Едновременно левият крак прави една крачка наляво,
с леко свито коляно, като пръстите са леко напред.
Тежестта е повече върху десния крак. Стойка Па Ма Бу.
Погледът в началото наблюдава дясната ръка и след като
тя натисне надолу, се премества върху лявата - рис. 17.
Забележка: След като дясната длан стигне до лявото рамо,
чак тогава левият крак прави крачка. Между натискането на
двете длани и стъпката на левия крак да има хармония. При
натискането надолу между двете ръце трябва да се получи
един кръг. При натиска силата е върху центъра на дланите.
Главата трябва да се вдига нагоре, все едно че искаш да
вдигнеш нещо с главата си. Кръстът е отпуснат. Тазът да бъде прибран. Раменете да се
отпуснат. Да има синхрон между частите на тялото като една топка.

IV. ЗУЪ ЧУАН Ю ТУИ ДЖАН - (Зеленият дракон

обръща тялото си)
1) С петата на левия крак за опорна точка и пръстите навън тялото
се върти наляво. Десният крак прави една крачка към пръстите на
левия крак. Между пръстите на двата крака има 10 см. Петите са
отворени навън. Стъпалата образуват буквата V. Едновременно
дясната длан мушка назад, минавайки под лявата мишница.
Дланта е нагоре. Лявата ръка се върти навън. Дланта е нагоре,
като малкият пръст допира до дясното рамо. Погледът е към
лявата страна.
2) Дясната ръка се движи нагоре покрай външната страна
на лявата ръка и се вдига докато лакътят се изравни с рамото.
Лявата ръка се вдига до лицето. Дланта е към тялото.
Едновременно тялото се върти на дясно, както и двете длани
се въртят навътре към центъра и се свалят надолу, като бутат
навътре. Дясната длан е на височината на очите. Между палеца
и показалеца се получава елипса. Показалецът е изправен.
Пръстите са прибрани навътре, като че ли държат една топка.
Лявата длан е под десния лакът. Тигровата уста е насочена
към десния лакът.
Едновременно десният крак прави напред
малка крачка, коляното е леко свито. Върховете
на пръстите са леко прибрани към тялото - Къу.
Двете пети са една срещу друга. Тежестта е върху
левия крак. Погледът се движи с дясната длан и в
последния момент се спира върху десния
показалец - рис. 18, 19, 20.
Забележка: Темпото на въртене на тялото надясно
и на двете ръце е еднакво. Тялото не трябва да се клати
напред-назад. Мушкането и въртенето на дясната ръка
към центъра трябва да има копринена сила. Движението на
лявата ръка край десния лакът не бива да е много бързо.
Гърдите са отпуснати и енергията е съсредоточена в
Тан Тиена. Пълна концентрация. Тялото се върти
бързо наляво. При въртенето на ръцете трябва да
има завиваща сила и сила на винт. Двете ръце са
в синхрон. Дишането е в синхрон с движението.

Обобщение от първа и втора длан:

ТАН ХУАН ДЖАН и ШУАН ХУАН ДЖАН са двете основни длани.
Затова първо трябва добре да се изучат тези две длани, за да
може после по-лесно да се изучат другите. Начинът за смяна
на посоките наляво и надясно е един и същ. При обикалянето
на кръга може да се направят няколко крачки или няколко
кръга - т. е. няма ограничение на крачките. При походката
и при позициите Бей и Къу не бива да се излиза от очертанията
на кръга. След завършването на кръга, независимо дали е голям
или малък, водещата длан трябва винаги да сочи към центъра.
Големината на крачките и скоростта на ходене зависи изцяло от
възможностите на човека. По време на ходене стъпката трябва
да бъде лека. Тялото да стои устойчиво, а не да се клати
нагоре-надолу или наляво-надясно. За начинаещи, за
по-лесно, трябва да се спира при смяната на дланите
на самото въртене. След усвояването на това движение
е по-добре да се премине на смяна на дланите в движение.
След като предната ръка мушка при въртенето, то тя минава
плавно до лакътя на другата ръка. Предната ръка не бива да
отива директно пред тялото след мушкането, а първо да мине
бавно пред лицето. Двете ръце непрекъснато се въртят и
не бива да се отпускат.

ТРЕТА ДЛАН

I. БЕЙ БУ ШАН ТУИ ДЖАН - (Змията плюе езика си)

1. Дясната длан е предна длан. Двата крака ходят вдясно,
като десният крак е вътрешен, а левият е външен - когато
десният крак стъпи напред, левият стъпва пред него,
като пръстите му са насочени малко извън кръга (Бей).
Едновременно тялото се върти наляво. Дясната длан
се вдига над главата, като минава пред лицето и горе
образува венец над главата. Дланта е почти нагоре.
Лявата длан се допира до десните ребра. Дланта е навън.
Погледът е към лявата страна - рис. 21.
Забележка: При вдигането на дясната ръка и въртенето на лявата ръка трябва да има
хармония. Тялото не бива да се клати напред-назад. Лявата част на таза да се сгъне леко и
тялото да е насочено леко навътре. При движението на двете длани силата трябва да е
еднаква. Тялото да е като едно цяло.

II. СУЪ ШЕН ШУАН БАО ДЖАН - (Старият дракон крие опашката си)
1. Горното движение не спира, като тялото продължава да се върти вляво. Дясната длан е
над главата, слиза пред лявото рамо, като дланта е надолу. Лявата длан е в същата позиция.
Едновременно десният крак прави една крачка напред, като застава пред левия. Пръстите му
са навътре към центъра - Къу. Двете колена се допират леко. Между пръстите на краката има
10 см. Стъпалата образуват буквата V. Погледът е
към долната част на лявата страна - рис. 22.
Забележка: Когато двете ръце са кръстосани пред
гърдите, раменете са отпуснати и свити леко напред.
Не бива да натискат силно гърдите. Енергията
да се концентрира В Тан Тиена. Тазът да е прибран.

III. ДЖУАН ШЕН ШУАН АН ДЖАН - (Бялата змия

лежи Върху тревата)
1. Дясната ръка минава пред лицето, стига до
лявото рамо и после надолу покрай кръста минава
и спира малко над дясното коляно, като дланта е
надолу и натиска. Лакътят е леко свит. Едновременно
лявата длан натиска настрани и надолу от лявата страна.
Пръстите на двете длани са почти едни срещу други.
Силата е върху центъра на дланите. Едновременно
левият крак прави една крачка наляво, с леко свито
коляно, като пръстите са леко напред. Стойка Па Ма Бу.
Погледът в началото наблюдава дясната ръка и след като
тя натисне надолу, се премества върху лявата - рис. 23.
Забележка: След като дясната ръка достигне лявото рамо,
чак тогава левият крак прави една крачка. При натискането
надолу между двете ръце трябва да се получи кръг. При натиска
силата е върху центъра на дланите. Главата трябва да се вдига
нагоре, все едно че искаш да вдигнеш нещо с главата си. Кръстът
е отпуснат. Тазът да бъде прибран. Раменете да са отпуснати.
Да има синхрон между частите на тялото като едно цяло.
IV. ЗУЪ ЧУАН Ю ТУИ ДЖАН - (Зеленият дракон
обръща тялото си)
1. С петата на левия крак за опорна точка и пръстите
навън тялото се върти наляво. Десният крак прави една
крачка към пръстите на левия крак. Между пръстите на
двата крака има 10 см. Петите са отворени навън.
Стъпалата образуват буквата V. Едновременно дясната
длан мушка назад, минавайки под лявата мишница.
Дланта е нагоре. Лявата ръка се върти навън.
Дланта е нагоре, като малкият пръст допира до
дясното рамо. Погледът е към лявата страна.
2. Дясната ръка се движи нагоре покрай външната страна
на лявата ръка и се вдига докато се изравни с рамото.
Лявата ръка се вдига до лицето. Дланта е към тялото.
Едновременно тялото се върти надясно, като и двете длани
се въртят навътре към центъра и се свалят надолу, като бутат
навътре. Дясната длан е на височината на очите. Между палеца
и показалеца се получава елипса. Показалецът е изправен.
Пръстите са прибрани навътре, като че ли държат една топка.
Лявата длан е под десния лакът. Тигровата уста е насочена
към десния лакът. Едновременно десният крак прави напред
малка крачка, коляното е леко свито. Върховете на пръстите
са леко прибрани навътре към тялото. (Къу). Двете пети са
една срещу друга. Тежестта е върху левия крак. Погледът
се движи с дясната длан и в последния момент се спира
върху десния показалец - рис. 24. 25, 26.
Забележка: Темпото на въртене на тялото надясно и
на двете ръце е еднакво. Тялото не трябва да се клати
напред-назад. Мушкането и въртенето на дясната ръка
към центъра трябва да има копринена сила. Движението
на лявата ръка край десния лакът не бива да е много бързо.
Гърдите са отпуснати и енергията е съсредоточена в Тан Тиена.
Пълна концентрация. Тялото се върти бързо наляво. При въртенето
на ръцете трябва да има завиваща сила и вътре на винт.
Двете ръце са в синхрон. Дишането е в синхрон с движението.
 ЧЕТВЪРТА ДЛАН

I. БЕ БУ Ю ТУИ ДЖАН - (Зеленият дракон

обръща глава назад)
1. От предното движение започва ходене
по кръга, като десният крак е напред, пръстите
са насочени навътре към кръга - позиция
Бей. Левият крак прави една крачка напред
по кръга, като застава пред десния. Пръстите
са леко към кръга. Движението е по
часовниковата стрелка. Десният крак става
вътрешен, а левият външен. Двата крака се
движат по права линия (но не напред), като
само пръстите им се обръщат към центъра на кръга.
Движението продължава, като десният крак прави
още една крачка напред и застава пред левия. После
левият крак прави една крачка напред, като пръстите
му се стремят към пръстите на десния. И двата крака
са в стойка Къу. Между върховете на пръстите им има
10 см. Двете пети са отворени навън, като между
двете стъпала се образува буквата V. Едновременно
тялото се върти надясно, като двете длани са в същото
положение.
2. Десният крак прави една крачка надясно,
като пръстите му са навън - Бей. Еднов-
ременно тялото се извърта още надясно.
Дясната ръка се върти навън, дланта е насо-
чена навън от центъра и бута. Палецът е на-
долу. Лявата ръка е още под десния лакът.
Погледът е в дясната длан - рис. 27, 28.
Забележка: По време на ходене тялото не се движи
нагоре-надолу, а е на едно равнище. При ходенето
първо се опипва с пръстите на краката. Кракът
не се вдига много високо. Позициите Бей и Къу
се правят винаги около линията на кръга и краката
не са отдалечени много един от друг. Темпото
на стъпване на десния крак и бутането на
дясната ръка е едно и също.

II. ДЖИН БУ ЗУЪ ЧУАН ДЖАН - (Лястови-

цата влиза в гората)
Левият крак прави една крачка напред.
Едновременно лявата ръка мушка напред
под дясната ръка на равнището на рамото.
Дланта е нагоре. Едновременно дясната ръка
се прибира до лявото рамо, като дланта е надолу.
Десният крак е опорна точка, като пръстите се
въртят навътре - Къу. Едновременно тялото
бързо се върти надясно и лявата длан се
завърта навътре на 360 градуса. Дланта е
пак нагоре. Десният лакът е отпуснат,
дясната длан е обърната нагоре и спира
под брадичката. Пръстите са напред.
Погледът е към дясната страна - рис. 29, 30.
Забележка: Мушкането на лявата ръка
и крачката на левия крак се извършват
едновременно. Въртенето на тялото и въртенето
на двете длани трябва да е бързо и като едно цяло.
Тазът е прибран. Седалището е също прибрано.
Двете рамена са отпуснати.

III. БЕЙ ШЕН ТАН ДЖАН - (Зеленият дракон подава лапа)

1. Изведнъж дясната длан мушка напред на височината
на устата. Лакътят е леко свит. Дланта е нагоре. Едновременно
дясното коляно се вдига нагоре в шпиц, тялото се подава напред.
Погледът е в дясната длан - рис. 31.
Забележка: Подаването на дясната длан и вдигането на дясното
коляно трябва да се извърши едновременно, бързо и хармонично.
След завършване на движението стойката трябва да бъде стабилна
и тялото да не се клати напред-назад.

IV. ДЖУАН ШЕН Ю БАН ДЖАН - (Маймуната премества клон)

1. Горното движение спира за малко (има малка пауза),
след това тялото се върти надясно. Дясната ръка се върти
навътре и се движи надясно. Лакътят е леко свит. Когато
дланта се насочи надолу, скоростта на движението се
увеличава и ръката сече надясно. Едновременно лявата
длан се прибира до левите ребра, като дланта е нагоре
(със свит лакът). Десният крак стъпва една крачка зад
левия. Пръстите му сочат навън. Тежестта е върху левия
крак, когато тялото се завърти на 180 градуса. Погледът е
надясно - рис. 32.
Забележка: Въртенето на тялото надясно и сеченето
с дясната ръка е едновременно.

V. Ю ЧУАН ЗУЪ ТУИ ДЖАН - (Зеленият дракон

обръща тялото си)
1. Горното движение не спира, тялото продължава
да се върти надясно. С въртенето на тялото левият крак
прави една крачка към пръстите на десния крак - Къу.
Между пръстите на двата крака има 10 см. Петите са
отворени навън. Стъпалата образуват буквата V.
Едновременно лявата длан мушка назад, минавайки
под дясната мишница. Дланта е нагоре. Дясната ръка
се върти навън. Дланта е нагоре, като малкият пръст
допира до лявото рамо. Погледът е към дясната страна.
2. Лявата ръка се движи нагоре покрай външната
страна на дясната ръка и се вдига докато лакътят се
изравни с рамото. Дясната длан се вдига до лицето.
Дланта е към тялото. Едновременно тялото се върти
наляво и двете длани се въртят навътре към центъра
и се свалят надолу, като бутат навътре към кръга.
Лявата длан е на височината на очите. Между палеца
и показалеца се получава елипса. Показалецът е
изправен максимално. Пръстите са прибрани навътре,
катo че ли държат една топка. Дясната длан е под
левия лакът. Тигровата уста е насочена към левия
лакът. Едновременно левият крак прави една малка
крачка напред, като коляното е леко свито. Пръстите
са обърнати към тялото - Къу. Двете пети са една
срещу друга. Тежестта е върху десния крак. Погледът
се движи с лявата длан и в последния момент се спира
върху левия показалец - рис. 33. 34, 35.
Забележка: Темпото на въртене на тялото надясно и
въртенето на двете ръце е еднакво. Тялото не трябва
да се клати напред-назад или наляво-надясно.
Мушкането и въртенето на лявата ръка към центъра
трябва да има копринена сила. Движението на дясната
длан край левия лакът не трябва да е много бързо.
Гърдите са отпуснати и енергията е съсредоточена в
Тан Тиена. Пълна концентрация.

ПЕТА ДЛАН

I. Ю ДЖУАН ШЕН ЗУЪ ЧУАН - (Лястовицата

влиза в гората)
1. Дясната длан е предна. Ходи се в кръг
по посока на часовниковата стрелка. Когато
десният крак застане пред левия, пръстите му
са на 10 см от пръстите на левия. Петите им
са отворени навън. Стъпалата им образуват
буква V. Тялото продължава да се върти надясно.
Десният крак стъпва в стойка Бей. Дясната ръка
се върти навън, дланта е насочена извън центъра
и бута. Палецът е надолу. Лявата ръка е още под
десния лакът. Погледът е в дясната длан - рис. 36,37.
Забележка: По време на ходенето тялото не се
движи нагоре-надолу, а е на едно равнище. При
ходенето първо се опипва с пръстите на краката.
Кракът не се вдига много високо. Позициите
Бей и Къу се правят винаги около линията на
кръга и краката не са отдалечени много един
от друг. Темпото на стъпване на десния крак
и бутането на дясната ръка е едно и също.
2. Левият крак прави една крачка напред,
едновременно лявата ръка мушка напред под
дясната ръка на равнището на рамото.
Дланта е нагоре. Едновременно дясната ръка
се прибира до лявото рамо, като дланта
е надолу - рис. 38, 39.

II. ДЖУАН ШЕН ПУ БУ ГЕЙ ДЖАН - (Бягащият кон

обръща главата си)
1. Горното движение не спира. Левият крак минава
пред десния и застава в Къу. Тялото се върти надясно.
И десният крак се завърта навън - Бей. Левият крак
прави една крачка, като пръстите се въртят навътре -
Къу. Едновременно лявата длан удря от лявата страна
отгоре надолу. Дясната длан се върти навътре npeg
гърдите, като допира до ребрата и дланта е навън.
После мушка на долу покрай ребрата и външната
страна на бедрото. Едновременно лявата длан се
прибира до лявата страна на кръста. Дланта е
нагоре. Едновременно десният крак отстъпва
една крачка назад, пръстите се въртят навътре.
Кракът е изправен. Стъпалото допира до земята.
Стойка Пу Бу. Погледът е към дясната длан -
рис. 40, 41, 42.
Забележка: Ударът на лявата длан и мушкането
на дясната длан и отстъпването на десния крак
да се извършат едновременно. Горната част на
дясната длан при мушкането да не се отдалечава
от ребрата.

III. ДЖУАН ШЕН ШУАН ТУЪ ДЖАН - (Бяла маймуна подарява плодове)
1. Десният крак леко се завърта навън. Тялото се върти надясно. Левият крак прави една
крачка и застава пред десния в стойка Къу. Лявата длан мушка под дясната мишница. Тялото
се завърта вляво. Десният крак прави половин крачка напред. Едновременно лявата длан се
завърта наляво. Едновременно двете длани се завъртат нагоре на равнището на рамената, като
двете ръце се допират в китките и са нагоре. Лактите са до гърдите. Погледът е в лявата длан -
рис. 43, 44.

Забележка: Двете китки силно се допират, като че ли вдигаш нещо нагоре. Кръстът се върти
максимално наляво. Тазът е прибран. Раменете са отпуснати. Двата лакътя са прибрани
навътре.

ШЕСТА ДЛАН

І. ФАН ДЖУАН БАО ДЖАН - (Лъвът търкаля топка)

1. Двете длани са разположени една срещу друга,
като лявата е отдолу, а дясната е над главата.
Когато левият крак застане пред десния, десният
минава отпред и пръстите му застават в стойка Къу.
Тялото се върти наляво, а след това левият крак
прави една крачка вляво, като пръстите са навън.
Десният крак минава пред левия, като пръстите му
застават в Къу. Едновременно дясната длан слиза
надолу пред корема. Двете длани са една срещу
друга. С въртенето на тялото лявата длан се вдига
нагоре. Дланта се обръща надолу. Дясната длан
се върти нагоре-надолу. Дланта застава нагоре.
Погледът е нагоре - рис. 45, 46, 47, 48.
2. Стъпалото на десния крак е опорна точка
и пръстите му са навътре (Къу). Тялото се върти
наляво - на запад. Левият крак стъпва една крачка
назад зад десния крак. Коляното е леко свито.
Тежестта е върху десния крак. Едновременно
дясната длан се вдига нагоре и после слиза
надолу до дясното коляно. Едновременно лявата
длан слиза до лявото коляно. Двете длани са една
срещу друга. Погледът е в лявата длан - рис. 49.
Забележка: Движението на дланите се прави
едновременно с въртенето на тялото. Движението
не бива да се прекъсва. Стойките Бей u Къу трябва
да са около линията на кръга.
 II. ШУАН БАО ДЖАН - (Лъвът хваща топката)
1. От горното движение левият крак се завърта
навън, пръстите са навън (Бей). Тялото се върти
вляво. Десният крак прави една крачка и застава
до левия крак, като пръстите му са в Къу.
Едновременно дясната длан мушка под лявата
мишница. След това тялото се завърта вдясно.
И десният крак прави малка крачка вдясно
едновременно с въртенето на тялото. Дясната
ръка се подава отляво надясно. Дланта е нагоре.
Лявата ръка се вдига над главата. Дланта е надолу.
Двете длани са една срещу друга. Погледът е
в дясната длан - рис. 50, 51.
2. Когато десният крак застане пред левия,
левият минава отпред и пръстите му са в Къу.
Тялото се върти надясно, след това десният крак
прави една крачка вдясно, като пръстите му са
навън. Левият крак минава пред десния, като
пръстите му застават в Къу. Едновременно
лявата длан слиза надолу пред корема.
Двете длани са още една срещу друга.
С въртенето на тялото дясната длан се
върти нагоре-надолу. Дланта застава
нагоре. Погледът е нагоре - рис. 52, 53, 54, 55.
Стъпалото на левия крак е опорна точка и
пръстите му са навътре Къу. Тялото се върти
надясно. Десният крак стъпва една крачка назад
зад левия крак. Коляното е леко свито. Тежестта е
върху левия крак. Едновременно лявата длан се
вдига нагоре и после слиза надолу до лявото
коляно. Едновременно дясната длан слиза надолу
до дясното коляно.
Двете длани са една срещу друга. Погледът е
в дясната длан - рис. 56.
Забележка: Движението на дланите се прави
едновременно c въртенето на тялото. Движението
не бива да се прекъсва. Позициите Бей и Къу трябва
да са около линията на кръга. При мушкането на
дясната длан под лявата мишница трябва да се рисува
кръг. Двете ръце винаги да се държат една срещу друга,
сякаш държат тежести, т.е. не бива да са изправени.
Първото движение може да се повтаря няколко пъти
отляво надясно и обратното. За начинаещи движението
се прави първо бавно и после бързо. При въртенето
на тялото то да е като едно цяло - рис. 57.
 СЕДМА ДЛАН

I. НЪЙ ВЕЙ ТАН ДЖУАН ДЖАН - (Вее с

ветрилото срещу челото)
1. Дясната ръка е предна ръка. Походката е
по часовниковата стрелка, когато левият крак
стъпи пред десния, дясната длан се върти навън.
Дланта е нагоре, като сече странично наляво.
Сече на равнището на гърдите Погледът е към
дясната длан. Едновременно лявата длан се
прибира отляво до кръста. Дланта е нагоре -
едновременно десният крак се влачи след
левия крак - рис 58, 59.
2. Тялото се върти надясно. Десният крак
стъпва назад (надясно) една крачка. Пръстите
са навън - Бей. Коляното е леко свито.
Едновременно дясната длан се върти навън
и сече странично. Лактите са леко свити
надолу. Лявата длан е на същото място - рис. 60
Забележка: Когато дясната длан сече наляво
и надясно, силата е съсредоточена в страничната
част на малкия пръст. Погледът наблюдава
движението на дясната ръка.

II. МЪ ШЕН ТИ ДЖИАО - (Фениксът си отваря

крилата)
1. Петата на десния крак е като опорна точка.
Пръстите са навън - Бей. Стъпалото на левия крак
също е опорна точка. Тялото се върти вдясно.
Лявото коляно допира задната част на дясното коляно.
Едновременно лявата ръка мушка под дясната ръка. Дланта е
нагоре. Пръстите са наляво, хоризонтално, като че ли
държат нещо. Дясната ръка се върти навън. Дланта е нагоре.
Пръстите са надясно. Двете китки се допират. Погледът е
върху пръстите на дясната ръка.
2. Тялото продължава да се върти вдясно.
Левият крак минава край десния и застава в Къу.
След това двете длани се разделят вляво и вдясно.
Лактите са леко свити и двете длани са на равнището
на раменете. Едновременно десният крак се вдига
нагоре със сила. Пръстите му са в контра шпиц.
Тялото леко се подава назад. Левият крак е леко
свит. Дясното коляно е изправено - рис. 61, 62, 63.
Забележка: Въртенето на тялото и ритникът трябва
да се изпълняват бързо и хармонично.
 III. ПУ БУ ЧУАН ДЖАН - (Лястовицата плиска водата)
1. Десният крак се свива в коляното и стъпва назад. Левият е свит до седеж - стойка Пу Бy.
Едновременно дясната длан минава над главата, първо отзад напред, надолу пред лицето, край
външната страна на десните ребра и край крака мушка надолу. Дланта е назад. Лявата длан е
до лявата страна на кръста. Дланта е нагоре. Погледът е вдясно - рис. 64, 65.
Забележка: Заставането в стойка Пу Бy да е едновременно с движението на ръцете.

IV. ДЖУАН ШЕН ПИН ДИН ДЖАУ - (Дърпаш назад

вятърното колело)
1. Десният крак се върти навън до стойка Бей.
Тялото се върти вдясно. Едновременно левият крак
прави една крачка и застава пред десния в стойка
Къу. Едновременно лявата длан пробожда назад
в права линия (на равнището на гърдите), като
минава под дясната мишница. Дланта е нагоре.
Дясната длан леко се прибира до гърдите, като
дланта е надолу и допира до вътрешната част
на лявата ръка. Погледът е към лявата длан.
2. Тялото бързо се върти Вдясно. Десният
крак прави една крачка надясно. Коляното
е леко свито. Тежестта е върху левия крак.
Едновременно дясната длан се свива в
юмрук и със свит лакът удря надясно.
Горната част на ръката е на едно равнище
с рамото. Юмрукът е надолу. Лявата длан
е със сбит лакът и също се прибира до гърдите.
Дланта е нагоре. Цялото тяло се снишава надолу.
Погледът е към дясната страна на тялото -
рис. 66, 67- (1).
Забележка: Ударът с десния лакът да не е
твърд, а еластичен. Раменете да са отпуснати.
Кръстът също да е отпуснат. Главата да е
изправена.
ТоВа движение може да бъде заместено
с едно друго движение, което се нарича
Фан Бей Чуй. То се прави с обръщане
на тялото и удар с юмрука като камшик.
При Фан Бей Чуй и двете длани стават
юмруци и се удря и с двете вдясно, като
дясната ръка е отгоре. Юмрукът на дясната
ръка е насочен към тялото, а на лявата
е насочен надолу. Двата лакътя са свити -
рис. 67- (2).

V. ДЖУАН ШЕН ПИН ТУЪ ДЖАН - (Зеленият

дракон лети нагоре)
1. Десният крак се върти навън - стойката Бей.
Левият крак стъпва пред него в стойка Къу.
Лявата длан мушка под дясната мишница.
Дясната длан допира до лявото рамо.
Двете длани са нагоре. Тялото се върти
надясно. След това тялото се завърта наляво.
Левият крак прави една малка крачка наляво.
Пръстите му са навътре. Едновременно двете
длани се раздалечават на равнището на
гърдите. Лявата длан е по-ниско, а дясната
е по-нависоко. Дланите са нагоре. Лактите
са леко свити. Погледът е към лявата длан -
рис. 68, 69.
 ОСМА ДЛАН

I. Ю ПИЕ ШУАН ДЖАН - (Вееме ръкава

срещу вятъра)
1. Дясната длан е предна. Ходенето е надясно.
По време на ходенето дясната длан рисува
полукръг и минава отляво. Дланта е надолу.
Когато дясната длан застане пред лявото
рамо (десният лакът е надолу), ръката и
китката се въртят навън. Тялото се подава
назад. След завъртането си навън дясната
длан минава пред гърдите и сече напред и
наляво (на равнището на гърдите). Силата е
върху страничната част на малкия пръст.
Лявата длан е надолу и е под дясната мишница.
Погледът е в дясната ръка - рис. 70, 71, 72, 73, 74.
Забележка: Движението на дясната длан да е
едновременно с походката. И двете движения
да са равномерни и плавни. При сеченето
дясната ръка да увеличи своята сила и скорост.
Това движение трябва да се повтори и с лявата ръка.

II. ТИ ЧИ ТИЕН ДЖИАО - (Маймуната се катери по дървото)

1. Горното движение не спира. Позицията на двете длани не се
променя. вдига се дясното коляно. След това тялото леко ляга назад.
Изведнъж десният крак се изправя напред и рита. Силата е върху
върха на пръстите. Пръстите са в шпиц. Левият крак е леко свит.
Погледът е напред - рис. 75, 76.
Забележка: Когато се рита, тазът се подава леко напред. Тялото
не бива да ляга много. Ритникът не е като камшик, а като протягане.

III. ПУ БУ ЧУАН ДЖАН - (Лястовицата

плиска водата)
1. Десният крак се свива в коляното и
стъпва назад. Левият крак е свит до седеж -
стойка Пу Бу. Едновременно дясната длан
минава надолу пред лицето, край външната
страна на десните ребра и край крака мушка
надолу. Дланта е назад. Лявата длан е до
лявата страна на кръста. Дланта е нагоре.
Погледът е вдясно - рис. 77.
Забележка: Заставането в стойка Пу Бу
да е едновременно с движението на ръцете.

IV. ФАН ШЕН ДЖАН - (Големият дракон

обръща тялото си)
1. Горното движение спира за малко, т.е.
има малка пауза. Пръстите на десния крак
сочат навън - Бей. Тялото се върти вдясно.
Левият крак прави веднага една крачка
напред. Тежестта е върху десния крак.
Едновременно лявата длан мушка напред
под дясната длан. Дланта е нагоре и е под
равнището на гърдите. Лакътят е леко свит.
Дясната длан е над лявата ръка. Дланта е
надолу. Погледът е в лявата длан.
2. Върхът на левия крак се върти навътре
в позиция Къу. Тялото се подава назад и се
върти надясно. Лявата китка се върти навътре
на 360°. Петте пръста са разделени.
Едновременно с въртенето на тялото дясната
ръка рисува дъга над главата (обратна на
часовниковата стрелка). Дланта е нагоре.
След това сече наляво и напред. Силата е
върху малкия пръст на дясната ръка.
Лакътят е леко свит. По време на сеченето
на дясната длан десният крак се повдига.
Пръстите му са в шпиц. Тялото леко се подава
напред. Погледът наблюдава движението на
дясната длан и в последния момент се спира
върху пръстите й - рис. 78, 79, 80.
Забележка: Въртенето на дясната длан
и въртенето на тялото трябва да е хармонично.
Сеченето на дясната длан и вдигането на дясното
коляно трябва да се изпълняват бързо и силно.
Позициите да са стабилни. Двете ръце да се движат
с еднаква сила. Тялото да бъде като едно цяло.

V. ДЖУАН ШЕН ЧУАН ДЖАН - (Лястовицата

влиза в гората)
1. Малка пауза след горното движение.
После тялото се завърта надясно. Едновременно
дясната ръка се върти навътре, правейки полукръг
пред тялото наляво. След това прави още един полукръг
и се връща надясно. Лакътят е леко свит. В последния
момент дланта се насочва надолу. Силата е върху
страничната част на малкия пръст. Лявата ръка
се прибира до левите ребра. Дланта е нагоре.
Едновременно десният крак стъпва една крачка назад.
Пръстите му са навън. Коляното е леко свито. Тежестта е
върху левия крак. Лявото коляно също е леко свито.
Погледът е върху дясната длан.
2. Тялото продължава да се върти надяс-
но. Върхът на десния крак се насочва навън -
позиция Вей. Левият крак прави една крачка
към десния и е в стойка Къу. Едновременно
лявата длан мушка назад под дясната мишница.
Дланта е нагоре, на равнището на гърдите.
Дясната длан спира до лявото рамо. Дланта е
надолу. Погледът е към лявата длан - рис. 81. 82.
Забележка: Мушкането на лявата длан и
въртенето на тялото да е едновременно и рязко.
Тялото да е като едно цяло.

IV. ДЖУАН ШЕН ШУАН ДЖУАН ДЖАН - (Тигърът се

хвърля върху жертвата си)
1. Горното движение не спира. Тялото продължава
да се върти вдясно. Дясната ръка се връща надясно,
като рисува кръг пред гърдите. След като почти се
изправи, китката се върти навън и дланта минава
до дясното ухо. Едновременно лявата ръка се прибира
до лявото ухо. Двете ръце минават покрай челюстта
и бутат напред пред гърдите. Пръстите им са едни
срещу други. Тигровата уста е насочена надолу.
Двете ръце образуват елипса. Едновременно
десният крак прави една крачка назад с въртенето
на тялото надясно. Едновременно левият крак се влачи
след десния крак. Двата крака застават един до друг.
Тялото се снишава. Погледът е към върха на показалеца
на лявата длан - рис. 83.
Забележка: Бутането на двете длани и крачките на
двата крака да са в хармония. Двете длани да имат
изхвърляща сила. Силата да е върху центъра на дланта.
Раменете да са отпуснати. Двете ръце не бива да са
изправени. Кръстът да бъде отпуснат. Брадичката да е
леко прибрана. Гърдите да са леко отпуснати.

VII. Ю ЧУАН ЗУЪ ТУИ ДЖАН - (Зеленият дракон

обръща тялото си)
1. Горното движение не спира, като тялото се завърта
надясно. С въртенето на тялотo левият крак прави една
крачка към пръстите на десния крак и застава в стойка
Къу. Между пръстите на двата крака има 10 см. Петите
са отворени навън. Стъпалата образуват буквата V.
Едновременно лявата длан мушка назад, минавайки под
дясната мишница. Дланта е нагоре. Дясната ръка се върти
навън. Дланта е нагоре, като малкият пръст допира до
лявото рамо. Погледът е към дясната страна - рис. 84.
2. Лявата ръка се движи нагоре, покрай външната
страна на дясната ръка и се вдига докато лакътят се
изравни с рамото. Дясната длан се вдига до лицето.
Дланта е към тялото. Едновременно тялото се върти
наляво и двете длани се въртят навътре към центъра
и се свалят надолу, като бутат навътре към кръга.
Лявата длан е на височината на очите. Между палеца
и показалеца се получава елипса. Показалецът е
максимално изправен. Пръстите са прибрани навътре,
като че ли държат топка. Дясната длан е под левия
лакът. Тигровата уста е насочена към левия лакът.
Едновременно левият крак прави една малка крачка
напред, като коляното е леко свито. Пръстите са
обърнати към тялото - Къу. Двете пети са една
срещу друга. Тежестта е върху десния крак. Погледът
се движи с лявата длан и в последния момент се спира
върху левия показалец - рис. 85, 86.
Забележка: Темпото на въртене на тялото надясно
и въртенето на двете ръце е еднакво. Тялото не бива
да е напред-назад, и наляво-надясно. Мушкането и
въртенето на лявата ръка към центъра трябва да има
копринена сила. Движението на дясната длан край
левия лакът не трябва да е много бързо. Сърдите са
отпуснати и енергията се съсредоточава в Тан Тиена.
Пълна концентрация.

Майстор Лю демонстрира Па Куа формата на дракона

Тао на стария Фу Стил
 Горните движения представляват осемте основни длани в Па Куа. Всяка длан трябва да се
изпълнява и в двете страни. След добро овладяване на дланите може да се започне с
комбинирането им една с друга. Всяка смяна на дланите се прави в движение. Ходенето не
бива да се спира. Движенията трябва да следват така: веднъж става, после кляка; пуска
ръката напред и после я прибира; върти наляво и после надясно. Да има хармония между духа
и движението, все едно че едно дърво плува във водата. Вижда се само движението на
дървото, а не се вижда течението на водата.
Това са специфичните характеристики на Па Куа.
 КЛАСИЧЕКИ ТРАКТАТ „48 СЕКРЕТА НА АТАКА И ЗАЩИТА В ПА КУА ДЖАН”
(превод от китайски)

Тактиката на атака и защита при Па Куа Джан може да бъде формулирана като
"настъпателна-отбранителна". Па Куа Джан учи:
"Когато противникът действа, и аз действам, когато противникът е в състояние на покой, и аз
съм в състояние на покой; противникът е напрегнат - аз съм отпуснат; противникът действа -
аз почивам; противникът отстъпва - аз нападам; противникът се движи хаотично - и аз се
движа; по време на движение наблюдавам противника, променям движенията си; противникът
идва - аз атакувам; противникът идва - аз се отстранявам, после отвръщам с контраудар.
противникът не се движи и аз не се движа".
Основният момент по време на боя е да се избягва фронтално стълкновение с противника и
да се прилага стратегията и тактиката на нападение отстрани към центъра (когато противникът
възнамерява да постави ръцете си в позиция към центъра).
Съгласно гореспоменатите принципи на атака и защита, учителят по Па Куа Джан Ли Дай
Дзюн разработва 48-те секрета на атака и защита при Па Куа Джан. Тези секрети са трудно
достижими, тъй като не е лесно да се овладее съвършеното майсторство. Сега тези секрети ги
предоставяме на читателите.
1. СЕКРЕТ НА ТЯЛОТО
Движенията на ръцете и краката се намират в строга взаимна зависимост. При отпуснати
ръце и крака силата е незначителна. Отпускането на ръцете до кръста означава липса на сили;
при бавно въртене трудно се обръщаш.
2. СЕКРЕТ НА ВЗАИМНИТЕ ДЕЙСТВИЯ
При среща с група противници първо определи взаимните действия, не преминавай от атака
в отстъпление. Като отстъпиш, прецени положението и определи промените, изчакай удобен
момент.
3. СЕКРЕТ НА КРАЧКИТЕ
Не прави незначителни действия, първо направи основното. От бързите ръце има по-малко
полза, отколкото от половин крачка. При атака и отстъпление е достатъчна половин крачка; не
размахвай ръце и бъди спокоен.
4. СЕКРЕТ ЗА ПРАВЕНЕ НА КРАЧКИТЕ
Майсторството е в промяната на крачките. Промяната в положението на ръцете следва
крачките. Ръцете се поставят хоризонтално на гърдите за прикритие.
5. СЕКРЕТ ЗА СЪЕДИНЯВАНЕТО НА КРАЧКИТЕ
Съединяването на крачките е гаранция за успех (способ Санфей). В момента на удара с длан
тялото се изхвърля напред.
(Заб. При този способ е възможно противникът да бъде предизвикан да направи празен удар.
В такъв случай тялото се изхвърля силно напред и се атакува с дланта.)
6. ПОЛОЖЕНИЕТО НА КРАКАТА
Краката не трябва да са плътно прибрани един до друг. Това ограничава движенията.
7. СЕКРЕТ НА РЪЦЕТЕ
Ръцете отвън са твърди, а отвътре меки, като при хвърляне на копие. Противникът атакува
хоризонтално, аз го отблъсквам, завъртам се около себе си. с възглас "уей" се отдръпвам.
(Заб. Изискването за положението на ръцете е отвън да са твърди, а отвътре меки; силата да
е като при промушване с копие. Противникът атакува хоризонтално, аз го отблъсквам,
противникът атакува навътре, аз използвам положение Къу (кука).
8. СЕКРЕТ НА СИЛАТА
Силата на удара е резултат от съчетанието на духовната u физическата сила.
9. ПЕСТЕНЕ НА СИЛАТА
Силата трябва да се използва, а не да се пести. Дланта е като стрела, опъната върху тетивата
на лък. Пестенето на силата пречи на майсторството и причинява вреда.
10. ПРИБАВЯНЕ НА СИЛА
Силата сломява противника. Ако се прибави сила, противникът трудно може да избяга.
Изхвърляш ръцете си напред и атакуваш.
11. ДА НАКАРАШ ПРОТИВНИКА ДА СЕ ПРЕДАДЕ
Най-добре е да си малко по-висок от противника. Оглеждай се и не удряй напразно.
12. ДА РЕШИШ ИЗХОДА НА БОРБАТА
Ако противникът е много силен, действай като бързоходно кану. Избягвай силата и бъди
пъргав.
13. ИЗПОЛЗВАЙ ПРЕДИМСТВАТА
Преценявай действията си според това дали противникът е висок или нисък, пълен или слаб,
стар или млад.
 14. БЛОКАДА
При движението на ръцете съществуват така наречените "три затваряния". Краката са свити
или опънати. Когато "трите затваряния" се прилагат с една ръка, кракът прави кръг. В действие
влизат рамото, лакътят, китката, дланта, тазовата кост и коляното.
15. ИЗПОЛЗВАНЕ НА ЮМРУКА
При юмручен бой, когато движенията са произволни, прави обратното на това, което върши
противникът ти; колкото по-бърз е той. толкова по-бавен си ти.
16. ЗАТРУДНЯВАНЕ НА ПРОТИВНИКА
Има много начини, които не са свързани с техниката на борбата. Можеш да предизвикаш
паника у противника, като насочиш ръката си към носа и очите му. Това ще го затрудни.
17. ИЗПОЛЗВАНЕ НА РЪЦЕТЕ
Не се бий едновременно с двете ръце. Това говори за липса на майсторство.
18. ОБРЪЩАНЕ
Противникът приближава ръце, аз не правя същото. Обръщам се странично и отвръщам на
удара.
19. ОСВОБОЖДАВАНЕ НА ТЯЛОТО И РАЗСЕЙВАНЕ НА СЯНКАТА
Противникът не се приближава, аз го предизвиквам. Той идва, аз започвам. Ръцете не се
допират до тялото, дължината на крачката е не повече от два лакътя.
20. ОБРЪЩАНЕ ЗАД ГЪРБА НА ПРОТИВНИКА
Протягам леко ръце. правя големи крачки. Приближавам се на половин крачка до
противника. Прикляквам и се обръщам (завъртам). Когато противникът се обърне, аз го
сграбчвам.
21. УДРЯМ, БИЯ, СЕКА
Противникът е бърз, аз съм още по-бърз. Удрям с дясната ръка, променям крачките, лявата
ръка е неподвижна. Той идва отляво, аз поставям лактите хоризонтално. Идва от двете страни,
аз описвам с ръцете кръг.
22. СЕКРЕТ НА ПОЛУКРЪГА
Ако противникът използва предимно удари по права линия (или по вертикала), пристъпвам
половин крачка към него. Насочвам се вертикално, но удрям странично.
23. СЕКРЕТ НА КРЪГА
Ако противникът ме е обкръжил, бия се на всички страни. Променям ударите съобразно
обстановката. Не правя излишни движения.
24. СЪРЦЕТО И ОЧИТЕ
Сърцето командва, очите преценяват. Безразборните движения водят до загуба.
25. СЕКРЕТ НА СПОКОЙСТВИЕТО
Суматохата е безполезна, в мъглива нощ не се вижда светлината на луната. Прецени
спокойно кой път ще поемеш, крачка по крачка омаломощаВай противника.
26. ОРЪЖИЕТО
И най-доброто оръжие отстъпва пред ловките ръце. Закалявай дланите си като войник.
27. ЗАЩИТА НА ТЯЛОТО
Няма нищо изключително в това силният да победи слабия (физически). Важен е начинът, по
който слабият може да извоюва победата. Накарай противника да изразходва силата си бързо.
28. ОБЪРКВАНЕ НА ПРОТИВНИКА
За да объркаш противника, първо объркай погледа му. Един удар с длан е по-добър от
хиляди махвания с ръка. Цели се в основата на носа; нападай ту отляво, ту отдясно.
29. СЕКРЕТ НА ПРОТИВОПОЛОЖНИТЕ ДЕЙСТВИЯ
Престори се на победен и отново премини в настъпление. Сочи на изток, а удряй от запад.
30. СПОКОЙСТВИЕ НА ТЯЛОТО
Накарай противника да прави излишни движения, така той е по-малко защитен. Не протягай
ръка преди да е дошло време за това. Протегнеш ли ги - действай и веднага ги отдръпни.
31. ПРЕДПАЗВАНЕ
Устойчивостта предпазва тялото от клатушкане. Избегни противника, без да правиш
колебливи движения. Предпазвай се от големи крачки; не заобикаляй.
32. ШЕСТ НАЧИНА НА СЪЕДИНЯВАНЕ*
Шестте начина на съединяване (наричат се още шестте връзки - Лю Хъ) са от голямо
значение. Прилагането им дава възможност да се огледаш от всички страни. Бъди внимателен и
няма да изпадаш в затруднено положения.
33. СЕКРЕТ БУЪР (ДВОЙНА СТЪПКА)
Ако ударът ти не попадне в целта, опитай пак. Колкото и да е голямо майсторството ти, ако
не ти достига воля, тялото се прекършва.
*Съединяване на мисълта и Чи, на Чи и силата, на сърцето и мисълта, на лакътя и коляното,
на рамото и таза.
 34. ПАЗИ СЕ ОТ ПОДХЛЪЗВАНЕ
Когато падне сняг, стъпваш неустойчиво. Внимавай много. Придвижвай се с малки крачки.
35. СТЪПВАЙ УВЕРЕНО
Ако походката не е твърда, тялото е нестабилно. Стъпвай здраво и ще победиш. Атакувай на
пръсти, отстъпвай на пети. В Па Куа съществува изискването: "Три удара с ръка, седем удара с
крака и победителят прегазва противника". Съществуват общо 72 удара с крак и 36 скрити
прийома на краката.
36. СЕКРЕТ НА МАЛКИТЕ КРАЧКИ
Когато се обръщаш и завърташ, крачките трябва да бъдат малки. Големите крачки правят
тялото непохватно. Достатъчна е и половин крачка, за да се обърнеш.
37. ПОЛОЖЕНИЕТО НА РЪКАТА
Положението на ръката може да се определи като - "горе, по средата и долу". Горе и долу са
основните положения.
38. "НЕ НАДОЛУ" (НЕ СЕ НАВЕЖДАЙ)
Когато главата е наведена, все едно че не виждаш; лесно можеш да се проснеш по очи. С
наведена глава и приведено тяло не можеш да се движиш бързо и да удряш светкавично.
39. "НЕ НАГОРЕ"
Еднакво опасно е и когато лицето (брадата) е повдигнато нагоре, краката също.
40. СЕКРЕТ НА ИЗПРАВЕНОТО ТЯЛО
Всички сили са съсредоточени в центъра на корпуса. Отгоре go долу тялото трябва да бъде
право.
41. ДОПЪЛНЕНИЕ ЗА ТЯЛОТО
Тялото е като основа ос*, от която зависи останалото. Ако оста е слаба, трудно е да победиш.
При атака и отстъпление се ръководи от начините и положението на тялото.
42. ИЗВЪРТАНЕ
Когато противникът е съвсем близо, не можеш да му противодействаш с ръце и крака.
Извърташ се и, за да предотвратиш опасността, го сграбчваш.
43. ПРИСТЪПВАНЕ
Когато сновеш напред-назад, трудно е да бъдеш спрян. Първо накарай противника да покаже
на какво е способен. Сблъскаш ли се с противника, по-добре е да се уповаваш на крачките,
отколкото на ръцете.
44. ПОКЛАЩАНЕ НА ТЯЛОТО ВЛЯВО И ВДЯСНО(МАХАЛО)
За да избегнеш нападения от двете страни, използвай принципа на махалото.
45. ПРИКЛЯКВАНЕ
Ако срещнеш Висок противник, трудно е да се биеш с него. Приклекни и прояви своята
съобразителност.
(Заб. Ако срещнеш противник по-висок от теб, предимствата не са на твоя страна. Затова
приклекни и се сниши, прояви всички аспекти на съобразителността си.)
46. "НЕ ХВАЩАЙ"!
В Па Куа не се предвижда хващане на противника (с ръце). Ако се опитваш да задържаш
противника, значи си по-слаб. Ако противниците са много и това не е благоприятно за теб,
директната атака може да ти донесе поражение**.
47. "НЕ СТОЙ"!
Красотата на Па Куа е в движението. Стоенето на едно място води до поражение.
48. ТРИТЕ "НЕ"
Движенията трябва да бъдат красиви. Не правете трите "не":
1. Лю Хе - тук означава взаимодействие на вътрешното и външното (шестте връзки).
2. Сан Гуан (три ключа) - означава рамото, лакътят и китката на ръката, а също така и
тазобедрената кост, коляното и глезенът на крака.
3. Мо Шън - указва на Мошън Джан. прийом който се използва в Па Куа Джан.
4. Трите не - означава, че кръстът, краката и ръцете не трябва да извършват хаотични
движения.
Послеслов: всички тези секрети имат много древен произход. Съвременните специалисти не
са единодушни относно тълкуването им, затова тук е даден малък коментар само на най-
сложните места, без да се правят критични бележки. На някой 48-те секрета на Па Куа Джан
могат да се сторят много общи и елементарни на пръв поглед, но в този малък трактат от
средновековието е закодирана огромна информация на майсторство.
*Всъщност основната ос на въртене е гръбнакът, който при мистични действия става "ос на
Вселената"
**Има се предвид водене на борба, силово противопоставяне и вкопчване в противника
(задържане). Терминът "сграбчване" означава краткотраен хват и удар.
 ПА КУА БУТАЩИ РЪЦЕ (ПА КУА ТУЙ ШОУ)

Разделът Туй Шоу като метод на тренировка е характерен за повечето стилове на У Шу (Кунг
Фу). В някои стилове, като Уин Чун и други, се използва терминът Чи Сао (Лепкави ръце)
наименование, което характеризира този метод на тренировка с партньор.
Във вътрешните стилове, като Син И Цюан, Тай Дзи Цюан и Па Куа Джан, разделът Туй Шоу е
много детайлно разработен, като общо взето принципите са едни и същи.
Най-общо казано, Туй Шоу е ключът към свободния спаринг или действителната битка. В
практиката на "бутащите ръце" партньорите се учат да контролират действията на противника
и да използват неговата сила в своя полза. Това се получава чрез развиването на
чувствителност в крайниците, която ни позволява да реагираме правилно, когато ни нападнат,
дори и когато не виждаме нападателя. Чрез Туй Шоу се развива т. н. "кожно зрение", което е
изключително полезно в битката. Понякога очите могат да излъжат и да не преценят правилно
разстоянието, силата и времето, но кожното зрение" никога не лъже! Само онзи, който го
развие и добие усет към противника, може да стане истински майстор. Благодарение на тази
практика Великият майстор Тун Хай Чуан е можел с вързани очи и запушени уши да отразява
всякакви атаки!...
Туй Шоу не се практикува със сила, а напротив, трябва да сте добре релаксирани, за да
усещате противниковите действия. Всяко стягане или грубо движение може да се обърне срещу
вас и да ви изведе от равновесие и тогава ставате уязвим за атака. Туй Шоу ви дава
възможност с "четири грама сила да контролирате хиляда килограма".

ТУЙ ШОУ С ЕДНА РЪКА

Двамата партньори се движат в кръг, като десните им ръце се кръстосват в центъра на кръга
(сн. 1). Упражнява се лек натиск, като дланите се движат кръгово и се опитваме да
неутрализираме силата на противника чрез отвеждане, отклоняване и заобикаляне (сн. 2 и 3).
Ръцете са в постоянен контакт като залепени една за друга. При по-силен натиск правим
крачка Къу към противника и го отвеждаме встрани, като си помагаме и с другата ръка ( сн. 4).
След това повтаряме упражнението в другата посока.
 ТУЙ ШОУ С ДВЕ РЪЦЕ

Двамата партньори вървят по кръга с лява стъпка Къу

и със залепени в центъра десни ръце. На всеки лявата
длан контролира противниковия лакът (сн. 1). Партньорите
правят стъпка и си разменят местата (сн. 2). Левият натиска
леко с длани предмишницата на десния. Той завърта тялото
надясно, приплъзва лявата предмишница върху дясната,
поема дланите на партньора, завърта окончателно надясно
и сменя позицията (сн. 3 и 4). Продължаваме ходенето по
кръга в другата посока, като упражнението се повтаря
многократно. Времетраене от 15 минути до 1 час.
 "СБЛЪСЪК НА РЪЦЕТЕ"

Това упражнение също спада към Па Куа Туй Шоу

и служи за закаляване на ръцете, подобряване на
координацията и париране на противниковите атаки
в различни плоскости, нива и ъгли. При изпълнение
скоростта нараства непрекъснато.
Двамата партньори застават с лице един към друг,
с прибрани крака и ръце (сн. 1). Следва крачка с левия
крак и кръстосване на десните ръце с удар в долна
зона (сн. 2). Веднага ръцете се пресичат нагоре с кръгово
движение и след това следва удар надолу с длани надолу
о
(сн. 3 и 4). Следва въртене наляво на 360 (на място),
като ръцете се сменят u левите предмишници се пресичат
на горно ниво (сн. 5). От началото до края движенията на
двамата са еднакви. Следва сблъсък долу (сн. 6). Завъртаме
тялото наляво с крачка по кръга и кръстосваме десните ръце
надолу (сн. 7). Изстрелваме ръцете нагоре и отново ги
кръстосваме (сн. 8). Завъртаме тялото надясно и правим
удар надолу (сн. 9). Отново правим стъпка с левия крак
по кръга, кръстосваме ръцете нагоре (сн. 10), след което
се въртим на 360° надясно (на място) и кръстосваме с удар
десните ръце горе (сн. 11). След тази серия повтаряме
упражненията на другата страна. Сериите се изпълняват
с голяма интензивност и гъвкава сила.
 СВОБОДНА ПРАКТИКА НА ТУЙ ШОУ
В свободната практика на Туй Шоу се движим по кръга, а също и по части от него (дъги).
Идеята е да се "залепим" за партньора и да контролираме гъвкаво неговите действия по
време на движението. Едната ръка се залепва отвън на неговата срещуположна ръка,
а другата отвътре. Когато противникът наруши контакта на залепването и не контролира
успешно ръцете, се получава "прозорец" в неговата защита и ние го атакуваме.
Залепваме ръцете и започваме ходене по кръга, като в движение си разменяме местата.
Ръцете извършват въртеливо змиевидни и спираловидни движения (сн. 1 и 2). Натискът
не е директен, а еластичен като пружина, която се свива и разпуска. Чрез стъпките и таза
завъртаме Голямата врата (тялото), а на горно ниво въртим Малката врата (ръка и рамо).
Намираме "пролука" или "прозорец" в защитата на партньора и атакуваме леко с длан
(сн. 3 и 4).
Продължаваме "надлъгването" с партньоpa, отново намираме "прозорец", загребваме отвън
навътре и атакуваме надолу с дясната длан (сн. 5 и 6).
Ръцете отново се залепват, вътрешната ръка отново намира "прозорец" и атакува отново към
брадата с длан (сн. 7 и 8).
Партньорът (вдясно) натиска с длани ди¬ректно към нас (сн. 9); поемаме гъвкаво натиска
чрез отвеждане таза назад, след което се вкореняваме и връщаме вълната от енергия към него,
"изкореняваме" го нагоре и назад и го тласкаме с длани (сн. 10, 11 и 12). В действителния бой
тази техника е много ефективна и противникът може да бъде от¬хвърлен на няколко метра,
ако се приложи правилно.
Показаното дотук е само част от раздела Туй Шоу. Съществуват различни комплекси на Па
Куа Туй Шоу, които включват 8, 25 и 32 серии техники и 64-ри прийома на Туй Шоу. Тези
комплекси се упражняват само от по-напредналите практикуващи Па Куа Джан.
 ИЗКУСТВОТО ЗА ПОРАЗЯВЯНЕ НА ВИТАЛНИТЕ ТОЧКИ (ТИЕН СЮЕ)

Тиен Сюе означава буквално "да посочиш гроба"; това изкуство е известно още като техника
на "отровната ръка" (на кантонски Дим Мук). Тиен Сюе е характерно и за другите стилове на У
Шу и се преподава обикновено само на експерти в бойните изкуства.
Прототипът на виталните точки (на брой над 700) е даден още от Хуан Ди и са описани в
неговия трактат "Хуан Ди Ней Дзин" ("Канон за вътрешната медицина на император Хуан").
Лекарят Хуа To (III-ти в.) също работил над тях. Малко по-късно Хуан Фу Ми (215-282 г.)
написал книгата "Цзя И Дзин", посветена на Чжен Цзю терапията (акупунктурата), където се
описват 649-те точки. Шаолинските майстори също използвали виталните точки за нанасяне на
успешен удар. Те използвали обаче само 60 по-важни точки (36 отпред и 24 отзад на тялото),
но ги прилагали с голяма вещина.
Майсторът Тао Хен Ян, който бил и лекар, разработил специална методика за атакуване на
жизнено важните центрове в човешкото тяло. Първата част от обучението се състояла в
изучаване начина на атакуването им, а втората в точната локализация на виталните точки
(топографска анатомия).
Използването на виталните точки изисква задълбочени познания по традиционна китайска
медицина, циркулацията на вътрешната енергия по меридианите, биоритмите, принципите на
Ин и Ян, китайският зодиакален календар и теорията
на Петте елемента - У Син. Нещата се усложняват още
повече, като се включат правилата за тяхното използване,
които определят дори и ъгъла за нанасяне на удара
съобразно позата на противника.
Ударът в тези точки обикновено прекъсва или блокира
притока на енергия към съответните органи и предизвиква
парализа или смърт. За да се постигне максималният ефект,
е необходимо да се знаят и зависимостите на денонощния
биоритъм и годишния сезон. Всички тези тънкости на
"отровната ръка" обясняват защо и много слаби удари
или натиск в определена точка могат да имат страшни
последици.
Тиен Сюе е един от най-тайнствените раздели на китайските
бойни изкуства. Негов патент са техники като "Секундата на
смъртта", "Люлеещия се пунш", "Драконов нокът", "Вибрираща
длан" и някои други, причиняващи мигновена смърт. Особен
специалитет на Тиен Сюе са ударите със забавено действие.
При тях настъпването на смъртта може да се регулира от 3 дни
до една година. При това с абсолютна точност за деня и часа.
За това, разбира се, са необходими специални познания и поне
едно 20 години практика, за да се получи добър резултат.
В Па Куа Джан се използват 36 смъртоносни точки (22 отпред
и 14 отзад на гър¬ба). За атакуване на точките се прилагат
5 вида удари: Чжо (сечене, удряне); Чо (пробождане);
Па (блъскане, удряне); Цин (сграбчване); и Хе (хващане и
разкъсване).
По-долу показваме няколко табла с по-важните точки по
човешкото тяло. които при атакуване с техниките на Па Куа Джан
водят до парализа, безсъзнание, шок, кома или смърт.
В дадените по-горе табла умишлено не даваме всички точки,
а също и точната им локализация и начините за атака, тъй като
тази материя е доста специфична. По-любознателните ще
посъветваме да направят справки в учебниците по акупунктура,
въпреки че и там не е казано много по въпроса. По-практичните
ще посъветваме при нужда (при неизбежна самоотбрана) да
атакуват най-уязвимите за нормална атака витални точки - очи.
слабини, врат, гърло, слънчевия възел, основата на черепа и
коленете.
Упражнение в Туй Шоу (Бутащи ръце). Нагледен урок как
Авторът с майстор Лю Куок Чуен от Хонконг. "мекотата контролира силата"!
 БОЙНИ ПРИЛОЖЕНИЯ НА ПА КУА

Всички движения в Па Куа имат бойни приложения. Особеното на този вътрешен стил е, че
една техника на Па Куа може да се използва по различен начин в битката, варирайки в стотици
комбинации. Това е една от причините, повечето учители да не показват бойните приложения
на Па Куа, тъй като по този начин лимитират вариативността на техниките. Истинските учители
на Па Куа Джан учат учениците си на основните принципи на изкуството и ги стимулират да
откриват свои собствени методи за приложение на тези техники. Както казват посветените:
"Истинският учител не те учи на нищо - той само ти посочва Пътя"...
Бойното изкуство на Па Куа е в спонтанното реагиране на действията на противника и
вземане на интуитивни решения за неговото премахване. Технически в Па Куа нямаме пряко
противопоставяне на противника. В боя ние винаги се стремим да заобиколим или отклоним
неговата атака, като го атакуваме странично или в гръб. при това задължително нарушаваме
неговото равновесие. В Па Куа никога не се действа с предварителен замисъл или шаблонна
комбинация. Самият практикуващ дори не може да каже каква ще е следващата му техника,
тъй като тя се явява следствие от действията на противника.
До 70% от изкуството на Па Куа лежи в движенията на краката, а едва 30% са в конкретните
удари с длани, ритници и др. Особено важно за изкуството не са толкова външните движения,
колкото правилното направляване на вътрешните въртеливи (спираловидни) вихрови движения
на Чи. Този тотален контрол на вътрешната енергия позволява на практикуващия Па Куа да
развива огромни скорости и сила, която може да бъде разрушителна.

Класиката на Па Куа Джан казва: "Изтичай като вода, завъртай се като торнадо (вихър) и
удряй като светкавица".
Показаните по-долу техники и комбинации представляват само една малка част от бойните
приложения на Па Куа Джан. В тези техники са заложени основните принципи на Па Куа, а
мислещите ученици ще открият много други начини на приложение.
Основната техника, която трябва да бъде усъвършенствана, е пресичането и захващането на
атакуващата ръка. Тази техника се състои от четири действия.
1. Издигане (Чи) - начало на вдигането на ръката и контакт с атакуващата ръка, която е
затворена в юмрук (сн. 1).
2. Завъртане (Цуан) - при издигането с контакта дланта се завърта нагоре и наляво (сн. 2).
3. Падане (Ло) - начало на понижаването (сн. 3).
4. Обръщане (Фан) - с понижаването ръката се върти надолу с удар или сграбчване (сн. 4).
Тези четири движения на пресичането се правят светкавично като едно действие. Това е
ключовата техника на ръката, валидна за вътрешните стилове, от която произлизат u двете
основни действия на Па Куа - бутане, което е винаги нагоре, и теглене, което е винаги надолу.
Пресичането и отклоняването на атакуващата ръка е от изключителна важност за техниките
на Па Куа и трябва задължително да се упражнява на всяка тренировка.
Следващите техники на Па Куа Джан са подредени в три групи - единични и дублиращи
техники, серийни техники и сложни комбинации.

ДЕМОНСТРАТОРИ НА ТЕХНИКИТЕ:

д-р Дориян Александров - старши инструктор (Лао Шъ) по У Шу;

Красимир Йорданов - инструктор 1-во ниво (Джиао Шъ) по У Шу;
Красимир Цветанов - инструктор по Айкидо (ІІ-ри дан);
Ивчо Крушев - инструктор 1-во ниво (Джиао Шъ) по У Шу;
Пламен Томов - инструктор 1-во ниво (Джиао Шъ) по У Шу.
 Техника 1

Противникът атакува с дясната ръка,

пресичаме с лявата (сн. 1 и 2), теглим
ръката му надолу и атакуваме с дясна
копиевидна ръка в гърлото и дясно
коляно в корема (сн. 3 - "Зеленият
дракон протяга лапа").

Техника 2

Противникът ви хваща за ревера (сн. 1),

сечем и натискаме ръката му в свивката с
предмишница (сн. 2), стъпваме с десен крак
зад него и го довършваме с дланов удар в
брадата (сн. 3).
 Техника 3

Атакуваме противника с юмручен удар

в средна зона, той контрира и загребва с
длан отвътре навън (сн. 1 и 2). Прилагаме
техниката "сгънат лакът" и без да прекъсваме
устрема си, забиваме лакътя на контрираната
ръка напред и косо в слънчевия възел (сн. 3).
Левият крак прави полукрачка напред с напад
и поема тежестта на тялото.

Техника 4

Противникът ви изненадва в гръб, завъртаме

тялото и пресичаме атакуващата ръка (сн. 1 и 2).
С издигането на ръката нанасяме дъговиден ритник
в корема или плаващите ребра (сн. 3). Кракът не се
движи по права, а по къса дъга отвътре навън, като
се удря с възглавничката на ходилото.
 Техника 5

Противникът атакува с юмрук към главата,

пресичаме с лявата ръка (сн. 1 и 2). след това
сграбчваме и теглим надолу атакуващата ръка,
правим къса крачка напред с десния крак и
контрираме с дясна копиевидна ръка в гърлото
(сн. 3).

Техника 6

Противникът атакува с ритник в средна,

долна или горна зона, потапяме тялото надолу,
като загребваме крака с длани (сн. 1, 2 и 3 -
"Лястовичката се спуска към повърхността на
водата").
 Техника 7

Противникът ни изненадва в гръб (сн. 1),

със стъпка Къу правим единична промяна на
дланта, ръцете се кръстосват, с лява длан
отклоняваме удара и след това с дясната
нанасяме саблен удар в бъбреците (сн. 2 и 3).

Техника 8

Противникът атакува в горна зона, загребваме

удара с предмишницата отвън с дясната ръка
(сн. 1 и 2), продължаваме със спираловидно
движение надолу и нанасяме мощен удар с длан
в слабините (сн. 3 - "Бялата змия се скрива в
тревата").
 Техника 9

Противникът атакува в горна зона (сн. 1).

захващаме ръката и теглим надолу, като със
стъпка Кьу блокираме водещия крак (сн. 2),
сечем с дясната ръка в гърлото (сн. 3).

Техника 10

Противникът атакува в горна зона.

пресичаме ръката (сн. 1 и 2), теглим надолу,
като пристъпваме с десния крак. а с десен
лакът заключваме с удар левия му лакът
(сн. 3 - "Бялата змия се крие в тревата"),
завършваме движението със саблен удар в
ребрата или слънчевия възел (сн. 4).
 Техника 11

Противникът е заел дясна позиция за атака (сн. 1), помитаме с левия крак неговия десен с
"желязна метла" (сн. 2), възползваме се от нарушеното му равновесие и продължаваме
движението, като разгъваме крака в страничен удар с пета в слънчевия възел (сн. 3 и 4).

------------------------------------------------------

Техника 12

Противникът атакува с крак в долна зона, чрез стъпка Бей усукваме тялото наляво, с длани
попиваме удара и закачаме крака, като слизаме долу ниско (сн. 1 и 2), рязко се изправяме и
хвърляме нападателя по гръб (сн. 3 и 4).
 --------------------------------------------------------

Техника 13

Противникът атакува в горна зона, контрираме с копиевидна ръка в гърлото (сн. 1). после
дясната длан избутва удрящата ръка и правим дублиращ втори удар с длан в брадата (сн. 2 и
3), завършваме техниката с подсичане на водещия крак и хвърляне (сн. 4).
 Техника 14

Противникът атакува в горна зона, правим крачка напред с левия крак, пресичаме ръката от
външната страна и теглим надолу в посока на удара, лявата ръка захваща лакътя (сн. 1. 2 и 3).
Продължаваме движението, като отвеждаме ръката встрани, с крачка напред нанасяме дланов
удар в сърдечната област (сн. 4).

-----------------------------------------------

Техника 15

Противникът атакува с крак, изтегляме се по диагонал назад и закачаме крака с "маймунска

кука" (сн. 1 и 2), правим крачка с десния крак напред и отстрани, като лявата ни предмишница
се промушва и закача крака, а с дясна длан блокираме лявата му ръка (сн. 3); дясната длан
слиза надолу с удар в слабините и го хвърляме по гръб назад (сн. 4).
 -----------------------------------------------------

Техника 16

Противникът ви хваща за ревера (сн. 1), с десен лакът натискаме ръката му в свивката и
същевременно го пробождаме с пръсти в очите, левият крак, с отваряща се навън стъпка,
поврежда коляното (сн. 2); противникът продължава атаката с лява ръка горе, блокираме и
атакуваме с длан в сърдечната област (сн. 3); той атакува и отдясно, повтаряме същото
движение и на другата страна (сн. 4).
 Техника 17

Противникът атакува в горна зона, пресичаме ръката му отвън (сн. 1 и 2); теглим надолу и
със стъпка Къу закачаме водещия крак отвън, едновременно с това удряме в гърлото с лявата
предмишница (сн. 3); продължаваме движението, като натискаме тялото му надолу и назад с
отваряне на ръцете и подсичаме водещия крак (сн. 4 - "Зеленият дракон лети нагоре").

--------------------------------------------

Техника 18

Противникът атакува в горна зона, пресичаме, като вкарваме ръката в спирала и я

сграбчваме с двете ръце (сн. 1 и 2); теглим ръката към нас, със стъпка Къу се завъртаме и
чупим лакътя му на дясно рамо (сн. 3); завършваме движението с хвърляне през рамото (сн. 4)
 -----------------------------------------

Техника 19

Противникът ви сграбчва за ръката и я тегли (сн. 1 и 2); влизаме напред и надолу с

тирбушонен удар с юмрук в слабините по посока на тегленето (сн. 3); продължаваме
движението, като с лява стъпка Къу завъртаме към десния му крак, водим ръцете от хвата,
чупим лакътя на дясната ръка с рамо (сн. 4), завършваме движението с хвърляне през рамо
(сн. 5).
---------------------------------------------
 Техника 20

Противникът атакува в горна зона,

пресичаме и теглим надолу; правим
крачка с левия крак и контрираме със
саблен удар в бъбреците (сн. 1 и 2);
изтегляме ръката му надолу и настрани
(сн. 3), блъсваме с длани в плаващите
ребра, изкореняваме и го отхвърляме
назад (сн. 4 и 5 - "Свирепият тигър
излиза за плячка").
 Техника 21

Противникът атакува в горна зона,

пресичаме ръката му (сн. 1 и 2), правим
стъпка Къу с ляв крак и кръстосваме ръце
пред гърдите, като заключваме десния му
лакът (сн. 3 - "Еднорогът пробожда
книгата"), правим единична промяна на
дланта, атакуваме с дясна длан в лицето,
след което отваряме ръцете, сечем и го
изхвърляме назад (сн. 4 и 5 -"Зеленият
дракон лети нагоре").
 Техника 22

Противникът атакува в горна зона,

блокираме с длани нагоре (сн. 1 и 2 - "Бялата
маймуна поднася плодове"); захващаме ръката
в китката, завъртаме тялото и прилагаме ключ
в лакътя (сн. 3), освобождаваме лявата ръка и
сечем в гърлото (сн. 4); завършваме техниката,
като забиваме "орлови нокти" в очите на
нападателя (сн. 88).
 Техника 23

Противникът ви хваща за реверите (сн. 1);

правим кръг с ръцете отвътре навън и с длани
заключваме лактите му (сн. 2 и 3 - "Бялата
маймуна поднася плодове"); с рязко движение
изкълчваме лактите и едновременно с това
ритаме с пета в брадата на нападателя
(сн. 4 и 5 - "Маймуната рита клоните").
 Техника 24

Противникът атакува в горна зона, сечем

с дясната длан и прехващаме с лявата ръката
му отвътре (сн. 1. 2 и 3); теглим ръката и
същевременно нанасяме удар с лакът в
черния дроб (сн. 4 - "Дърпаме вятърното
колело назад"), завършваме движението със
саблен удар в бъбреците (сн. 5).
 Техника 25

Противникът ни атакува в гръб (сн. 1); правим стъпка Къу с десен крак,
завъртаме тялото и отклоняваме атаката, като сечем с лявата ръка (сн. 2),
следват действията на единичната промяна на дланта, завъртаме наляво с
удар с длан в сърдечната област (сн. 3), стъпка Къу с десния, като
заключваме дясното му коляно и лакътен удар в брадата (сн. 4);
кръстосваме ръце (сн. 5 - "Черният тигър излиза от пещерата")
и със стъпка Бей завъртаме надясно, като завършваме със
саблен удар във врата (сн. 6).
 Техника 26

Противникът атакува в горна зона, завъртаме тялото и сечем с дясната ръка

отвън (сн. 1 и 2); той контраатакува с десен юмрук в долна зона, за да раздвои
вниманието ни, загребваме с дясната длан надолу и навън, като отвеждаме
двата му удара, десният ни крак е на пръсти в "Позиция на пилето" (сн. 3);
снишаваме се, правим стъпка напред и диагонално атакуваме с длани в
бъбреците и черния дроб, като "изкореняваме" и изхвърляме противника
назад и по диагонала (сн. 4 и 5).
 Техника 27

Противникът атакува в средна или горна

зона, правим стъпка Къу с ляв крак и сечем
надолу атакуващата ръка (сн. 1 и 2); той
атакува с лявата, правим единична промяна
на дланта и парираме с дясна длан (сн. 3);
след това ръцете се разменят - лявата
отива нагоре и се издига, а дясната слиза
надолу с удар в слабините (сн. 4 - "Ястребът
излита в небето") и завършваме техниката с
хвърляне назад и настрани през левия ни
крак (сн. 5).
 Техника 28

Противникът атакува директно, правим

единична промяна на дланта и стъпка Къу
с десен крак, с дясна длан отклоняваме
удара (сн. 1 и 2); изнасяме се отстрани и
сечем с лява длан в основата на черепа
(сн. 3); завършваме техниката с удара
наречен "ръката на демона" - поставяме
гърба на лявата длан на тялото му,
абсорбираме неговата енергия и, като
затваряме енергийния кръг, удряме с
дясната върху лявата длан (сн. 4 и 5);
енергийната вълна трябва да премине през
цялото тяло на противника и шоково
да повреди вътрешните му органи.
 Техника 29

Противникът атакува в горна зона, парираме

с длан и плъзваме леко левия крак напред (сн. 1
и 2); сечем изпод атакуващата ръка с дясна длан
в гърлото (сн. 3); завършваме техниката чрез
въртене надясно като врата на 180° и нанасяме
мощен удар с лакът отзад в бъбреците (сн. 4); на
сн. 5 е показано същото движение от другата
страна.
 Техника 30

Противникът атакува в горна зона,

пресичаме с дясната ръка (сн. 1 и 2);
завъртаме на място със стъпка Бей,
теглим ръката надолу и пробождаме
напред към гърлото с лява длан,
противникът парира, като пресича
с лява ръка (сн. 3); пристъпяме напред с
ляв крак, теглим пресичащата ръка и
пробождаме с двата пръста на дясната
ръка към очите на противника, той отново
парира с пресичане (сн. 4); изтегляме
пресичащата ръка нагоре, пренасяме
тежестта на левия крак и атакуваме
с лява длан в плаващите ребра (сн. 5).
 Техника 31

Противникът атакува в горна зона, с дясна длан отклоняваме атаката (сн. 1 и 2);
правим бърза лява стъпка Бей, изнасяме се зад противника, като лявата ръка се плъзва
спираловидно нагоре и с пръсти захващаме очите на врага (сн. 3 и 4), продължаваме
движението, като включваме и другата ръка, завъртаме леко тялото надясно и можем
да съборим противника назад в освободеното пространство (сн. 5 и 6 - Змията се обръща
и изстрелва езика си").
 Техника 32

Противникът атакува в средна зона, завъртаме тялото и отклоняваме удара с предмишницата

(сн. 1 и 2 - Бялата змия се скрива в тревата"); захващаме атакуващата ръка и продължаваме
движението с дланов удар към слабините (сн. 3); захващаме и другата ръка и с прекръстосване
заключваме десния лакът, като го извеждаме от равновесие (сн. 4 и 5); завършваме
движението с хвърляне по диагонала (сн. 6).
 Техника 33

Противникът атакува в горна зона, пресичаме

ръката и контрираме с крак в коляното (сн. 1 и 2);
той подновява атаката с дясна ръка, пресичаме,
захващаме ръката и, като се завъртаме надясно с
дъговиден страничен ритник, го поразяваме в
плаващите ребра (сн. 3 и 4); продължаваме въртенето
надясно и се въртим около оста на тялото на 180° с
прибрани ръце и крака (сн. 5); използвайки
инерцията на завъртане, вдигаме крака и с въртящ
"лотосов ритник" с пета поразяваме основата на
черепа (сн. 6 и 7).
 Техника 34

Противникът атакува в горна зона, пресичаме и контрираме с копиевидна ръка в гърлото,

като стъпваме с ляв крак зад него (сн. 1 и 2); продължаваме движението, като се въртим
надясно под ръката, усукваме хълбоците, лявата ръка се издига над главата, а дясна длан
удря надолу в слабините (сн. 3 и 4 - "Конят обръща глава, като ходи"); завършваме техниката,
като се въртим надясно, хващаме с удар противника за ушите, теглим го надолу и подсичаме
с крак коляното (сн. 5 и 6).
 Техника 35

Противникът ви хваща за ръката (сн. 1);

с винтово движение изстрелваме ръката нагоре
(сн. 2); след това захващаме горната ръка и я
теглим надолу, като удряме с коляно в
слънчевия възел (сн. 3); продължаваме
движението със страничен удар с лакът в
брадата на противника (сн. 4) и атакуваме
с "тигрова уста" в гърлото (сн. 5).
 Техника 36

Противникът атакува в горна зона, издигаме

лява предмишница нагоре и го блокираме
(сн. 1 и 2); захващаме ръката и сечем в
бицепса с дясна длан чрез стъпка напред
(сн. 3); отвеждаме парализираната ръка
встрани и удряме с длани по диагонала в
бъбреците и черния дроб (сн. 4 и 5).
 Техника 37

Противникът атакува в горна зона, заобикаляме удара и със спираловидно движение

захващаме атакуващата ръка и я издигаме над главата (сн. 1, 2 и 3); завъртаме се под ръката
надясно и с десен обратен въртящ ритник удряме с петата в гърлото (сн. 4); прилагаме ключ на
лакътната става и го поваляме долу, като го фиксираме за косата и китката, дясното коляно
натиска лакътя (сн. 5 и 6).
 Техника 38

Противникът атакува с десен юмручен удар в горна зона, сечем с дясна длан, за
да отклоним удара, и прехвърляме с лявата ръка (сн. 1 и 2); атакуваме в гърдите
с лакът, но противникът контрира с лявата предмишница и атакува с пръсти очите
(сн. 3); изтегляме се леко назад и разгъваме ръката с ветрилообразен удар през
лицето и очите (сн. 4); продължаваме движението спираловидно навън и нагоре,
като в крайната фаза захващаме лакътя (сн. 5); завършваме комбинацията с
крачка напред и удар с длан в слънчевия възел (сн. 6).
 Техника 39

Противникът атакува в горна зона, пресичаме и правим стъпка Къу с левия крак,
завъртаме тялото и натискаме ръката му в сгъвката с ляв лакът надолу (сн. 1, 2 и 3);
плъзваме лявата ръка надолу и като заключваме неговата дясна, обхващаме го през
кръста (сн. 4); следва удар с "драконова лапа" в лицето и хвърляне назад през левия
крак (сн. 5).
 Техника 40

Противникът ви хваща за ръката и атакува с длан отгоре (сн. 1 и 2); завъртаме тялото
наляво със стъпка Бей и избягваме удара (сн. 3); продължаваме въртенето наляво,
прибираме краката, приклякаме леко и с лява предмишница, подсилена с дясната длан,
отразяваме втория удар (сн. 4); после правим крачка напред с левия крак и с "ръката
на демона" в сърдечната област неутрализираме нападателя (сн. 5).
 Техника 41

Противникът ви хваща за ръката (сн. 1 и 2); ритаме със задния крак (сн. 3); той парира с
вдигане на крака, тогава пробождаме в окото с двата пръста на лявата ръка (сн. 4); правим
крачка напред с десен крак, удряме с "ръката на демона в сърдечната област и разтваряме
ръце (сн. 5 и 6 - "Зеленият дракон лети нагоре).
 Техника 42

Тази серия се изпълнява като вълна и съдържа шест удара на всички нива
(горно, средно и долно).
Противникът атакува в горна зона, пресичаме го с двете ръце напред, като
едновременно с това пробождаме с пръсти към очите му (сн. 1 и 2); теглим ръката
надолу (сн. 3); правим крачка с десния крак и атакуваме с длан брадата (сн. 4);
продължаваме атаката нагоре с лакът (сн. 5); връщаме лакътя надолу в сърдечната
област (сн. 6); слизаме надолу с дланов удар в слънчевия възел (сн. 7) и завършваме
серията с копиевидна ръка в слабините (сн. 8). През цялото време го държим за
дясната ръка.
----------------------------------------------

Техника 43

Противникът атакува в горно ниво, сечем

с дясна ръка отвън и отклоняваме атаката
(сн. 1 и 2); пресичаме с лява предмишница и
издигаме нагоре, за да отворим място за удара
(сн. 3); сечем с десен саблен удар в ребрата,
но нападателят загребва с лява длан надолу,
парира удара и нанася същия удар отдясно,
ние парираме по същия начин (сн. 4 и 5);
продължаваме загребването и със спираловидно
движение отдолу и навън изнасяме ръката
отвън на неговата (сн. 6); правим стъпка напред
с десеч крак, пресичаме с дясна ръка нагоре и
сечем с лявата в бъбреците (сн. 7 и 8). Снимка
8а показва същата позиция от обратната страна.
---------------------------------------
 Техника 44

Тази серия се нарича "Танцът на смъртта" и илюстрира навързване на много техники в

логична последователност, като се преминава плавно от една към друга.
Противникът атакува в горна зона, пресичаме атаката и атакуваме с длан нагоре, като
смазваме долна, горна устна и носа, а двата крайни пръста го заслепяват (сн. 1, 2, 3); връщаме
надолу, като с двата пръста удряме в очите (сн. 4); закачаме гърлото с "тигрова уста" и теглим
в спирала надолу (сн. 5 и 6); продължаваме с дланов удар към слабините (сн. 7); правим ключ
на дясната ръка в лакътя, с дясно коляно бием в лицето, а с десен лакът удряме надолу в
основата на черепа (сн. 8) - "Между чука и наковалнята".
Продължаваме с чуков удар в основата на черепа (сн. 9); след това поваляме противника по
очи и го прекрачваме (сн. 10 и 11); с удар в плешката го обръщаме по очи и забиваме
кръстосано копиевидни ръце в очите (сн. 12); сграбчваме челюстта и я изваждаме от сглобката
(сн. 13); след което с кръстосана стъпка се оттегляме от боя, като следим противника (сн. 14).
Някои майстори са в състояние да направят тази серия за около 5 секунди!...
 ТРАДИЦИОННИ ПА КУА ОРЪЖИЯ

В Па Куа има голямо разнообразие на традиционни оръжия, които правят системата

комплексна и цялостна. Изхождайки от характеристиките на стила, бързите въртения
на Па Куа правят използването на оръжията крайно смъртоносно, което се доказва и
от практиката.
Тъй като формите с оръжие са развити и комплексни, те не винаги следват кръга.
За това ниво е казано, че кръгът следва ученика, точно както ученикът следва кръга.
По-важните Па Куа оръжия са:
1. Па Куа игла [Па Куа Джун).
2. Секира "север - юг" (Цзъй - Юанян - Юе); известна е още като меч "слънце и луна"
(Цян - Кун), сабя полумесец (Уо - Син - Чиен), или нож "еленови рога".
3. Лакътни ножове (Шаоу - Дау).
4. Голяма Па Куа сабя (Па Куа Дау).
5. Къса и дълга тояга (Гун).
6. Копие двуостро (Чиан).
7. Меч (Чиен).
8. Алебарда (Куан Дау).
9. Обръчи "огън и вятър" и др.
Работа с традиционните оръжия до голяма степен се доближава до техниките с гола ръка
и почива на същите принципи, тъй като оръжието се явява само продължение на ръцете.
В този учебник ще представим едно Тао с къса тояга наречено У Син Пан (тояга на Петте
елемента или Петте стихии). Тояжката е с дължина четири стъпки (126 см) и диаметър
около 3 см. Изработва се от твърда дървесина (дъб, акация, дрян или габър) и се кисне
в топъл безир, за да се импрегнира.
Формата се състои от 64-те техники, които са описани по-долу.

ТОЯГА НА ПЕТТЕ СТИХИИ (У СИН ПАН)

1. Начало на формата.
2. Напредваща стъпка, точкуване с тоягата.
3. Празна стъпка, удар с тоягата.
4. Двустранна вълна с тоягата.
5. Стъпка напред, блок на кръста.
6. Мързеливо тяло, разсичаща тояга.
7. Завъртане на тялото, удар с тоягата.
8. Ляво и дясно движение около тоягата.
9. Едновременна стъпка, удар с тоягата долу.
10. Стъпка напред, гоня с тоягата.
11. Ляв удар с тоягата.
12. Ниско помитане.
13. Вдигане на тоягата.
14. Течаща стъпка, разсичащ удар.
15. Дясно вмъкване в цветето, защита на главата.
16. Ляво вмъкване в цветето, защита на главата.
17. Стъпка горе, осов удар.
18. Сгъване на лакътя, точков удар.
19. Завъртане на лакътя, помитащ удар.
20. Дясно въртене на тялото, диагонален точков удар.
21. Ляво въртене на тялото, диагонален точков удар.
22. Люлееща се стъпка, вдигане на тоягата горе.
23. Стъпка горе, вдигане на тоягата горе.
24. Триещо се тяло, точков удар.
25. Въртене на тялото, оформящ удар.
26. Вятър около главата, стъпка нагоре, блок на кръста.
27. Удар на петте цвята.
28. Дясна ръка блъска, разсичащ удар.
29. Лява ръка връща защитата.
30. Завъртане на тялото назад, точков удар в Тай Ян.
31. Въртене на тялото, скачаща стъпка, сечене u вдигане горе.
32. Люлееща стъпка, ниско помита не.
33. Издигане на тоягата, защита на тялото.
34. Мързеливо тяло, ниско помитане. Въртящ драконов удар.
39. Търсещо тяло, оформящ удар.
40. Спирално тяло, обратен разсичащ удар.
41. ЕдноВременна стъпка, точков удар.
42. Вдигане на тоягата, защита на рамото.
43. Мързеливо тяло, нисък помитащ удар.
44. Божествената игла влиза в земята.
45. Въртене на тялото, точков удар.
46. Завъртане на тялото, разсичащ удар.
47. Скачаща стъпка, обратен разсичащ удар.
48. Празна стъпка, вдигане на тоягата.
49. Течаща стъпка, въртящо сечене.
50. Дясна напредваща стъпка, помитане на ухото.
51. Лява напредваща стъпка, помитане на ухото.
52. Оттегляща стъпка, истински пет цвята.
53. Стъпка напред, обратни пет цвята.
54. Стояща тояга.
55. Оттегляща стъпка, изправяне, помитане.
56. Стъпка напред, обратна ос.
57. Стъпка нагоре, защитен удар.
58. Завъртане на тялото, вълна и обхващаш удар.
59. Стъпка горе, ритник и удар.
60. Въртящо се тяло, свистящ удар.
61. Въртящо тяло, покриващ удар.
62. Удар на петте цвята.
63. Люлееща стъпка, вдигане на тоягата.
64. Край на формата.
 Пътуването ни в екзотичния свят на Па Куа Джан е към своя край. За някои от вас това ще
бъде едно голямо начало, което ще стопи скуката на дните ви, но ако искате истински да
напреднете, предстои ви огромна работа. Само с четене на книги това няма да стане - нужен е
всеотдаен труд и практика. Тоновете теория не струват и колкото един грам практика!...
Разбира се, Па Куа има своите секрети и всичко не може да бъде написано в една книга.
Най-големите секрети са в явните неща и в практиката. Не пренебрегвайте детайлите и не
чакайте чудеса. Така най-сигурно един ден ще придобиете майсторство.
Ще завърша с една китайска поговорка, която гласи:
"Ако практикувате Шаолин Цюан (респ. "външните стилове") винаги ще побеждавате, но ако
практикувате У Дан Цюан (респ. "вътрешните стилове") ще сте непобедими!"...

СЪДЪРЖАНИЕ

Въведение

I ГЛАВА
Историята на Па Куа Джан
Философия на Па Куа
Трактатът на Сун Лу Тан

II ГЛАВА
Класически кръгов метод
Единична промяна на дланта (Тан Хуан Джан)
Двойна промяна на дланта (Шуан Хуан Джан)
Осемте форми на животните на Па Куа Джан
"Деветте двореца" и ходене по магическите квадрати

III ГЛАВА
Тао на стария Фу стил

IV ГЛАВА
Класически трактат "48 секрета на атака и защита в Па Куа Джан"
Па Куа бутащи ръце (Па Куа Туй Шоу)
Изкуство за поразяване на виталните точки (Тиен Сюе)

V ГЛАВА
Бойни приложения на Па Куа

VI ГЛАВА
Традиционни Па Куа оръжия
Тояга на Петте стихии (У Син Пан)