Магията на българската шевица се състои не само във визуалната

ѝ красота, а и в умелото закодиране на мъдростта и познанието на

предците ни. Във всеки бод и нишка са втъкани мъдрост, ритуали,
познания и послание.
Шевиците носят отпечатъка на мирогледа и нравите на българите
от миналото. Те са неизменна част от живописната и богата
българската носия. Винаги разположени по ръбовете и кръгово,
те символизират житейския кръговрат-всеки един етап, през
който животът на човек трябва да премине, без да бъде
пропускан.
Символите в българските шевици имат специално значение –
един знак казва повече от хиляди думи и трябва да се разчита – за
да знаем откъде идваме и какво ще оставим на тези след нас.

Цветове в българската народна шевица:

Червено – Символ на кръвта, живота, продължението на рода.

Пази от уроки и „лоши очи”
Зелено – Животът, който никога не умира, а се ражда отново и
отново, Дървото на живота.
Бяло – Означава младост, невинност, чистота и връзката с
божественото.
Жълто – връзката със Слънцето – като Божество и като светлина
и топлина.
Синьо – това е ангелския цвят, който изобразява небето, морето,
водата. Олицетворява истината и доверието, чистотата,
спокойствието и съзерцанието.
Черно – Майката Земя. Олицетворява стабилност и сигурност,
плодородие.

 
Елбетицата е един от най-често срещаните и разпознаваеми
мотиви в българските народни шевици. Тя е олицетворение на
българската мощ и сила. В основата е на много български шевици
и орнаменти, изобразявани по ръкавите и яките на дрехите, както
и в най-долната част на женските поли. Това са местата, където са
свършвали дрехите и се е вярвало, че там човек е най-уязвим.
Затова за всички шевици и орнаменти се вярва, че притежават
магична сила, която да закриля притежателя им от нечистите
сили.

Елбетицата има много разновидности, но най-отличителния й

елемент е единичния или двоен кръст, извезан на дрехата или
бродерията и въплъщава хармония. Бележи посоките на света и
най-важните слънчеви позиции-зимното и лятното слънцестоене
и пролетното и есенното равноденствие и четирите позиции
между тях.
Тези осем лъча са свързани в един стабилен център и точно от
там идва и името на фигурата – елем-бехт, т.е първи-осем.
Символизира кръговрата в природата и света.
Символът включва още сърцевидни форми, човешки глави с
животински рога, флорални мотиви, семена, птици.
Има теории, според които елбетицата е символ на богинята-
майка.  

В далечното минало често се използва и като елемент в

архитектурата в старите столици Плиска и Велики Преслав.
Вграждат го и в коланите на българските носии.

Елбетицата, познат още като ”роджета” има енергийна защитна

функция и пази от болести и лоши въздействия човека, който я
носи върху дрехите си.Тя носи силна енергия и предназначена да
запази хармонията, любовта, благоденствието и увеличаване на 
семейството и рода.