ГЕО РГИ БАТА КЛ И ЕВ

АНТИЧНА
МИТОЛОГИЯ
ВТОРО И З Д А Н И Е

С О Ф И Я , 1989 Г.
Д Ъ Р Ж А В Н О И З Д А Т Е Л С Т В О „Д-Р П Е Т Ъ Р Б Е Р О Н 1
В книгата са представени митове за ста*
рогръцки и римски богове, полубогове и
герои. Използван е азбучният принцип на
подреждане. Включени са след съ о тв е т­
ните с т а т и и и всички известни произве­
дения на литературата, изобразителни­
т е изкуства и музиката с митологични
сюжети, създадени о т древността до
днес.
Цялостното познаване на античната ми­
тология дава възможност нз днешния чо­
век да разбере по-добре както твор б ите
на античните драматурзи, поети, писа­
тели, така и голяма част о т създадените
в по-ново време произведения на светов­
ната литература и изкуства.

198 901181!

© Георги Петров Батаклиев

с/о Jusautor, Sofia, 1985, 1969
ДИ .Д-р Петър Берон'
 ПРЕДГОВОР
I

М и то в е наричаме п о е ти ч н и те разкази за раждането, ж и во та и

делата на а н ти ч н и те богове, полубогове и герои. П о-точно разказите
за делата на героите ce наричат легенди. М и т о в е т е и легендите са
създадени о т античния човек при наблюдението му на тв о р че ски те
сили на природата и при обяснението на събития о т ж и во та на
о б щ е с т в о т о и л ичн о стта. И в д вата случая ф антазията на южняка
е виждала божествена намеса. Първи създатели на а н ти ч н и те ми-
тологически образи са елините, т е най-проникновено наблюдавали
природата и давали воля на ф антазията си. При то в а създали богове
по свое подобие — придали им сво ите радости и скърби, сво и те
положителни и о триц ател ни качества. К а кто олимпийските, така
и остана л ите богове взем ат участие в ж и во та на хората, ка т о
най-често т я х н а та намеса на зем ята става под нр австве ните по­
вели на съдбата. Елините мислели с м итол огическите образи и със
символиката на м итологическите персонажи, навлезли дълбоко в
н р а в с т в е н о с т т а и мирогледа им. Впоследствие с гр ъ ц ки те богове
и герои Рим о тъ ж д е ствил сво ите — Ю питер и Зевс, Нептун и По­
сейдон, Хера и Юнона, Минерва и А тина, Диана и Артемида. Рим­
ляните пренесли върху сво ите богове и богини гр ъ ц ки те представи,
к а т о изтъквали обож ествяването на владетеля или основателя на
държавата, напр. при м и т о в е т е за Еней, Ромул и Рем.
Н епосредствените извори за гръ ц ката и римската митология
са сам ите а втори на д р ев но стта. Всички антични тво рб и са наси­
те н и с м и то в е и легенди, без т я х н о т о познаване не можем да раз­
берем а н ти ч н и те т е кс то в е . Но цялата теогония е събрана в няколко
основни произведения: на гръцки в поем ите „Илиада" и „Одисея" на
Омир, в „Теогония" на Хезиод, също в тр а ге д и и те на Есхил, Софокъл
и Еврипид, на в то р и план в учената поезия на елинистическите поети
Калимах и Аполоний Родоски. Съществували и антични митограф ски
сборници, к о и т о съдържат много о т знанията на александрийските
учени, на първо м я сто „М итол огическата библиотека" на Аполодор.
Но и с т и н с ки я т учител по гръцка и римска митология си остава
Овидий, чи я то основна поема „М етам орф ози" съдържа около 250
м ита-поем ки. За т я х т о й е използувал стари източници (Никандър
о т Колофон), к а т о към гр ъ ц ки те м итове прибавил и италийски пре­
дания и за много метаморф ози вмъкнал свои версии (вж..българския
превод!). Със своя епос Овидий упражнил огромно влияние върху ли­
т е р а т у р а т а и и з к у с т в о т о на поколенията. Много загубели м итове
съдържа сборникът „Басни" на римския учен и писател Хигин. М и­
тологични образи и представи съдържат още тр а ге д и и те на рим­
ски т е писатели Сенека и Пакувий и на комическия п о е т Плавт, к о й т о
повлиял на Молиер, Клайст и др. Чрез а н ти чн а та литература не е
забравена и ан тичн ата митология през средните векове. О т т а м
пред ставите и м о т и в и т е на а н ти ч н а та митология са пренесени-и
в т в о р б и т е на хум а н и сти те о т европейския Ренесанс Волтер, Сер­
вантес, Камоинш, Шекспир (т о з и в то р и Овидий),. Бокачо.
А н ти ч н а та митология била позната през а н т и ч н о с т т а и в днеш­
н и те български земи. През VII— VI в. пр. н. е. европейските и малоа-
зийските гърци колонизирали западния бряг на Черно море — Одесос
(Варна), Аполония (Созопол), Месембрия (Несебър) и др. О т II в. рим-'
ляните основали много градове по тр аки йските -зе м и и в Мизия по­
край Дунав. Така гр ъ ц ки те колонисты по брега на Черно море и рим­
ски т е ветерани, ко и т о оставали на служба в селищата, упражнявали
влияние вълху общ ествения ж и в о т на тр а ки й с ко то население и върху
и з к у с т в о т о му: едните — с по-силно гръцко влияние, а
д р угите — с римско. Траките също влияели върху гръ ц ката религия
и митология. Елините приели о т северните си съседи боговете Арес
и Дионис, Борей, Бендида, К о т и т о и не на последно м я сто — ро­
допския певец Орфей и учението орфизъм. При културния обмен ce
получило сближение между елинско-римските и тр а ки й с ки те божес­
тв а . У нас непрекъснато ce о т к р и в а т многобройни паметници —
релефи и плочки със сю ж е ти о т тр а ки й ска та митология, но с образи
на Диана, Аполон, Хигия, Силван и пр., под чи я то форма ce кр и я т
ста ри м естни богове:
Така м итологическите образи не са загинали и след появата на
х р и с т и я н с т в о т о и залеза на е зиче ството . О т д р е в н о стта насам
м и т о в е т е на гъ р ц и те и римляните непрекъснато са обогатявали
т в о р ч е с т в о т о на а в т о р и т е о т св е то в н а та литература. О т т я х
черпят вдъхновение и по -новите л итературни произведения и т в о р ­
б и те на изобразителните изкуства и музиката.
Във ф ранция Жан К о к т о пише „Цар Едип" (1925), „А н ти го н а "
(1922), „Орфей" (1928), „Бакх" (1951); А.Ж ид — „Едип" (1930), „Те-
зей" (1946); Ж .Ж ироду — „Електра" (1937); Ж .Ануй — „Евридика",
„А н ти го н а " (1942), „Медея" (1946); Ж.-П. С артр — „М у х и те " ( „ О т ­
мъщ ението на О рест"). В Герм ания Г.Хауптм ан пише „Ифигения
в Делфи" (1941), „Ифигения в Авлида" (1943), „С м ъ р т т а на Агамем­
нон" (1944), „Електра" (1945). В А в с т р и я ф. Браун създава „Тантал"
(1917), Р. Байр — „Едип" (1952), „Агамемнон трябва да умре" (1955).
В Ш ве йц ар ия ф .Д ю ренм ат написва „Херакъл и А вгиевите обори"
(1 9 5 4 ),-в И т а л и я С. Бенели — „Орфей и Прозерпина" (1928). В Р у­
сия Тредиаковски пише „Деидамея" (1765), Ломоносов — „Демо-
ф о н т " (1751), Сумароков — „Алкестида" (1759), „Цефал и Прокрида"
(1755), Крилов на 17 години написва „филомела" (1786). През първата
половина на XIX в. Пушкин е „представител на разцвета на благо-
родната а н ти ч н о с т". В най-ново време ан тичн ата т е м а ти ка и ан­
ти ч н а т а образност продължава'т да ж ивеят, изпълнени с револю­
ционно съдържание с централен образ тиранобореца Прометей. Не-
го в и я т подвиг е въ зпят о т . мнозина руски’ писатели. През 1902 г.
Леся Украинка пише „Касандра".
Всички големи музеи в Европа о т Ермитажа в Ленинград до Прадо
в Мадрид съхраняват с т а т у и и картини на големи м айстори на дле­
т о т о и ч е тка та , ваяни и рисувани по митологически сю ж ети. По­
с е т и т е л я т може да ce наслаждава на ф р о н тон ите , ф ризовете и
м е т о п и т е на а н ти ч н и те храмове и на съвършеното претворение на
м и тол о гичн ите образи на а н ти ч н и те скулптори Праксител, фидий,
Лизип, Алкамен, на Микеланджело, на по-новите: Роден, Канова, Бер­
нини, Торвалдсен, у нас — на м итологическите фигури на Панагюр­
с к о т о златно съкровище. М итологическите сю ж ети оживяват в кар­
т и н и т е на великите художници Джорджоне, Кореджо, Рафаело, Рем-
бранд, Рубенс и мн. др. Измежду често срещаните изпъкват Аполон
и Дафна, Дедал и Икар, Прозерпина, Персей и Андромеда, Аврора,
ф аетон и др.
А н т и ч н а т а митология е застъпена не по-малко и в музиката.
Първата опера („драма с музика"), представена през 1594 г. във
Флоренция, е „Дафна", с музика о т Пери и т е к с т о т Ринучини. По­
следвалите представления са „Евридика" (1600 г.) о т Качини, „О р­
фей" (1607 г.) и „Ариана" (1608 г.) о т М онтеверди. По-късно Люли
композира onepumfe „Прозерпина" (1680 г.) и „ф аетон" (1681 г.),
Гуно — ко м п о зи то р ъ т на „ф ауст"^ голямата опера „филемон и Бав­
кида", Сен-Санс — „Прозерпина", Йохан Кристиан Б;ах — „Орфей и
Евридика", М о ц а р т — „Аполон и Х иацинт", Рихард Щраус — „Даф ­
на". М и т ъ т за Орфей и Евридика става с ю ж е т на опери на М он­
теверди, Луиджи Роси, Глук, Офенбах и на симфонични тво рб и на
Хайдн и Л и с т . Руският ко м по зито р и пианист А. Н. Скрябин отразява
с м узиката революционния подем в Русия в началото на XX в. Ком­
позицията му „П ром етей, поема на огъня" (1911 г.) е „пророчество
за с в е то в н а та социалистическа революция" (А. В.Луначарски).Нека
сг(оменем и единичния о п и т в българската музика — оперетата на
Парашкев Хаджиев „Цар Мидас".
Познаването на а н ти чн а та митология спомага по-добре да бъ­
д а т разбирани произведенията не само на а н ти ч н и те драматурзи,
п о ети и писатели, не само произведенията на а н ти ч н о то изкуство,
но и голяма ча ст о т т в о р б и т е на све тов н а та литература и изку­
с т в о о т по-ново и най-ново време.
Транскрипцията на те р м и н и те в справочника е съгласувана с
п о с та н о в ки те на сборника „Изговор и транскрипция на чуж дите име­
на в българския език" (под с ъ с т а в и т е л с т в о т о на Л. Андрейчин и
М. Въгленов, София, 1974, ДИ „Наука и и зкуств о "), по.-специално със
с т а т и и т е на Г. Батаклиев: „Л атински имена" (е, 245— 267); „С т а ­
рогръцки имена" (е. 268— 289).
За уд обство на читателя те р м и н и те и имената, за ко и т о има
сам остоятелни с т а т и и в справочника, са написани с разредка.

Георги Батаклиев
 Авга открил и подхвърлил младенеца, а
майката продал отвъд морето В мало-
азийска Мизия, където т я ce омъжилаза
царяГ на“ стр аната Т е в т р а н т . Според
друга Версия Алей 'затворил ““май ката ■и
д е т е т о в ковчеже и ги хвърлил в морето
.да ce удавят, но .то ги изтласкало на по­
A сочения малоазийски бряг, където по-къс­
но Телеф ce домогнал до царския престол.

АВ ГИЙ (Авгей, грц.) — син на Хе-

лй6с,цар на ёпей'ците в Елида, аргонавт.
ABAHTJepu.) — 1. Дванадесетият ми­
Наследил 3000 броя добитък, чиито обо­
тически цар на Аргос, син на Л.илКей..и
ри, непочиствани 30 години, никой не мо-
Х и п е р м е с тр а , баща на Акризуй,. дядо
чжел да почисти. Огромните купища то р
^ на~Да на я“и ~ А т ал ан та ,, прадядо н а П е р^.
себ, сина, нгГ/Даная о т 3je8c..— 2. Син Херакъл премахнал само за един ден, ка­
т о пуснал да тече през тях Алфей, Пе-.
" н Т П о с е й д о н и речната нимфа_Арету-...
ней или друга река (ш ести я т подвиг на
з а / която преследвал влюбеният в нея
героя/ наложен му о т цар _Евристей).
"речён бог .Алфеи., — 3. Син на^.Меладеп
Предварително ce уговорил да получи за"
и на Ифианаса, дъщерята н а в р е т , . —
бързия си труд една десета о т стадата,
4. Съюзник~на финеи 8 б и тка та му' с
Персей. — ST И менна ^ентавър. — но Авгий ce отм етнал под предлог, че
6. Другар на Д ио ме д,превърнат о т А ф - Херакъл като слуга на Евристей нямал
род и т а в" ^ п ти ц а та _бу ре вестни (С —~ право да притежава добитък. Затова Ав­
гий бил жестоко1 наказан: синът му о т
'"7: Гръцки герой, когото Еней убил при
срам напуснал Елида и ce преселил на пус­
Троя, а щ и та му окачил пред’ входа на
тинен остров. Според друг м и т за въз­
храма на_Аполон. — 8. Троянец, приятел
поминание на победата си Херакъл осно­
на Еней. — З.П ^^уск, който довел на
вал Големите олимпийски игри.
Енеи‘ огпряд кораёи о т Популония и о т
Поговорката ^да почистиш Авгиевите ,
о. Илва.
_обори" значи да извършиш непосилна и
неприятна работа.
... А В АНТИ АД (грц.) — потомък на ар-
госкШ ^'ар“А'СГант: 1. А кризий ка т о син ■ Радиопиеса: .Херакъл и АСгиебите обори" о т Дю-
на Абант. ': : Г 2ГТ1 е р с е и к а т о праВнук на 1ренм ат,-
Абант. — 3. Следващите царе на Аргос.
АВ ГУРИ (ла т .) — почетна и влиятел­
_ А В А Н ТИ А Д А (грц.) — 1. Потомка на на“Толе&ия 45 Рим, отначало о т уредници
А б а н т : Даная и А т а л а н т а като внучки ГЗ.. по-късно 16) на аццеащугё за плодо-
на А б а н т Г ~ ^ 2 7 Х т а р о т о име на оЛЕвбея. родйе. после о т жреци-гадатели. особено
птицегадатели: пред важни държавни ак^
АВДЕР (грц.) — син на Х ермес или на т б вб^Зйаел^ Ьолята на боговете по не­
' Т р о м и й ,' млад локриец о т гр^Опунт^ бесните Явления —"по облаци, мълнии и
"о)ф~анявал четирите^ кръвожадни кобили“ гръмотевици, най-цече по поведението
на тракийския цар Д иомед.. Когато_Хег. на п ти ц и т е при летене, песен или писък,
ракъл ги отвлякъл, а*царят и поданиците кълване (на свещените кокошки в чер­
му'се опитвали да ги възвърнат, конете т и т е на храмовете) и по вътрешнос­
ce разбеснели и го разкъсали, а на мяс­ т и т е на жертветлпе ж и в о тн и; освеща­
т о т о на гибелта му Херакъл .основал гра- вали храмове и ръкополагали свещено­
чда, който нареКъл на него (Абдера). служители. Удражнявали голямо влияние .
върху държавния и политическия живо т
_АБ_СЙРТ (грц.) — вж ._Апсирт^ и -B'gp^V предприемането на 6оенни~по­
хожи, можели да възпрат Всякак Ви дей­
. А ВГА (грц.) — _жрица на А т и н а , дъ- с т вия, дори сенатски решения, ако по-
_щеря на тегейския цар Алей и на Нее ра, личбите им ce сторели неблагоприятни.
майка о т'Х ер акъ л на Телеф. Д е т е т о си СвбХГ'аВгури имали пълхоЬодците, Цой-
"родила тайно и го скрила в свещения лес claime и императорите. Катон често при­
(или в храма) на Атина. Боьинята, раз-’ знавал, че ce учудва как двама авгури при
гневена, че нейната жрица престъпила среща едва ce сдържат да не ce засмеят.
свещените закони, изпратила мор над Затова „смехът на авгура" станал посло­
страната. При то ва бедствие бащ ата на вичен."

7
 Д В ГУ СТАЛИ (лат.) — колегия о т 21
жреци ц ким през импер аторската епоха,
грижели Сб 33 култа на императора. Още
Авзуинг принеоьл вь£>ху" себе си култа на
„гения на римския народ". Императорите
след см ъ р тта си били провъзгласявани за
богове, а в провинциите били обожес-
твявани и приживе. Наи-висшата точка
' о т развитието на императорския култ
стигнал император Аврелиан (270—
275 г.), който сам ce обявил за „господ
и бог". - ,
АВ ЕН ТИ Н (лат.) — митически иар на
наСГстария латински град Алба Лонга. син
на* Херакъл о на иесталката Рея. Вожд
на сабелите и съюзник на Турн срещу
Еней; на него е наречен Авентинският
хълм на 'Рим, защ ото спопеа Ввпянлпй
АВентин ce родил на него или за ш о то
според ОВидий бил погребан т а м. Носил
щ и т с наследствения знак: с т о дракона,"
вплели ВПтГелагпа^си хидра, наметнал на
раИо*лъ1яжз*~юзжа~с разпята гоива и със-
зъбеста паст, която покривала цялата му
глаВа.
АВЁРН (грц. А-орнос — „без птици")
— езеро върху вулканичен кратер източ­
но о т гр. Куме, в Кампания — Италия (дн.
Лаго д’Аверно), дълбоко 65 м, със зло­
вонни отровни изпарения, обградено о т
стръмни склонове и засенчено о т гъсти
гори. До него ce намирали дъбравата на
богиня Х е к а та , пещерата на кумейската-
Сибила и един о т входовете към под­
земния свят. През него според Страбон
Одисеи, а според Вергилий Еней ce спус­
нали в света на сенките. Според м и т о ­
вете п ти ц и те , които прелитали над не­
го, падали отровени о т изпаренията му,
о т т у к името му. Поет.подземният свят,
подземното царство.
•А В ЁРН С КИ (о т грц.) — е п и т е т на
езеро, бездна, пристанище, пещера, на
Юнона, Прозерпина. Вж. Аверн.
А В Р б Р А (лат.) — римската богиня на
утр ин н ата зора/гръцката ьо~с!
Химн: .На Зората' о т Орфей.
А В Т О Л Й К (грц. „истинският вълк“)
— син на Хермес и Хиона, съпруг на
" М е с тр а , баща на А н ти кл е я (майката
на Одисеи). Владеел всички похвати на
състезанията по..борба, прочут с х и т ­
рините и грабежите си. Баща му го научил
да преправя образа си и.да променя вида
на плячката, за да заличава следите и.
8
напр. превръщал черна крава в бяла. Но
Сизиф при едно състезание го надхит­
рил: ка то забелязал, че броят на ж и в о т­
н ите му намалявала стад о то на Автолик
ce увеличава, дамгосал монограма си вър­
ху долната страна на ко п и тата на свои­
т е животни и така успял да проследи
дирите им. Родословието обяснява о ткъ ­
де дошла х и т р о с т т а на Одисеи.
АВТО НО Я (грц.) — 1. дъщеря на Ка-,
дъм и Хармония, сестра на И но, Се-
мела и Ага ва, съпруга на А р и с те й ,
майка о т него на Полидор и А к т е о н .
Като вакханка скършила ръката на пле­
менника си П е н т е й (сина на Агава) и
участвувала в убийството му. —
2. Дъщеря на аргонавта Кефей (Цефей),
наричана още Антиноя. — 3. Дъщеря на
Пи рей, любимка на Херакъл, о т когото
родила Палемон.
АГАВА (грц.) — 1. Дъщеря на Кадъм
и Хармония, сестра на Семела, П оли­
дор, Ино и А в то н о я , съпруга на Ехйон,
о т него майка на тиванския цар П е н те й ,
който, подбуден о т нея, отказвал да при­
знае новия бог Дионис. Той я наказал: в
бакхическо изстъпление сметнала сина си
за глиган и го разкъсала заедно със сес­
т р и т е си Инд и Автоноя и с други т и -
ванки. Когато дошла на себе си, избягала
о т Тива в Илирия, там ce омъжила за цар
Ликотерзес, когото по-късно убила, за да
предаде престола му на своя баща. —
2. Една о т д а н а и д и т е , която през време
на първата си брачна нощ убила своя съ­
пруг Лик. — 3. Една о т дъщерите на
морския бог Нерей.
А ГА М Ё М Н О Н (грц.) — митически цар
на^Г^икена, правнук на !а н т а л , бнук на
Пелопс, син и наследник на А т р е й , по-_
ста р брат на-М ен ел ай, съпруг на Кли-
т е м ё с т р а , баща на Иф игения, Хри-
з о т е м и д а , Е л ектр а (Лаодика), Иф иа-
наса и О р е с т, върховен вожд на гръц-
ки те воини в похода срещу i porj. Бърху
неаиВЦД дом Жегнело проклят и ё т о ня бо­
гове т е още о т ояоо м у Тантал. За аа
смекчи гнеВа на А р те м и д а и аа измоли
попъ тните ЦетроВе, поеои Ф л о тата оа
т ръгне о т Авлида, принесъл В ж е р тв а
дъщеря Си Ифигения. пред с т е н и т е н а
Троя трябвало да върне сВоята пленница
Х р изеида на баща и Хр из, отнел о т
Ах и л красиЙата му пленница Ьризеида,
с което предизвикал неговия гняВ - -
o'cHoBHama тем а на имироиата „илиада".
След падането на крепостта ce завърнал
в родината си заедно с Ка сан дра, но бил
съсечен от съпругата си Клитеместра
илй о т неиния прелъстител Ьеист, или*
от двамата на трапезата или b оанята..
По-късно синът му и р е с т отм ъстил за
него. ..
Картини; .Пратениците на Агамемнон В палатката
на Ахил" о т Ж.А.Д. Емгър. — Трагедии: .Агамемнон" о т
Есхил; о т Сенека: о т Алфиери, — .Смъртта на Агз-
мемноно" от Г.Хзуптман. — .Агамемнон трябва да
умре' о т Р. Бэйр.
АГЁНО Р (грц.) — 1. финикийски цар,
син на Посейдон и Либия, брат-близнак
на египетския цар Бел, баща на Кадъм,
Киликс, феникс и на Европа, прадядо
на Персей, прародител на Дидона (сле­
дов. на финикийците), негов град е Кар-
таген. След похищението на Европа о т
Зевс пратил синоВете си да я тъ рсят с
повелята да не ce връщат без нея, никой
о т тях не ce завърнал. — 2. Един о т
5 0 -т е синове на Е ги п т , съпруг на Енипа,
дъщерята на цар Данай, и уб и т о т нея
през време на първата им брачна нощ.
— 3. Син на Ниоба, когото Аполон по­
разил със стрелата си. — 4. Троянски ге­
рой, син на А н т е н о р и Теанй, баща на
Ехекъл. Встъпил в двубой с Ахил, в мо­
м ента на поражението си бил спасен о т
Аполон, който приел неговия образ. У б ит
о т Н е о п то л е м .
А ГЕН О РЙ Д (грц.) — син или потомък
на Агенор: Кадъм, Персей и др.
А ГЕН О РЙ Д А (грц.) — дъщеря на А г е ­
нор: Европа.
АГЛ АВРА (или: Аграула, грц.: „светла­
т а " ) — една о т т р и т е дъщери на Кек-
ропс, на които Пзлада поверила в за­
творена кошница младенеца Е р ех тей
(или Ерихтоний), пазен вътре о т дракон.
Задено със сестри те си Херза и П ан -
дроза Аглавра нарушила забраната на
богинята и разплела о т любопитство
кошницата. Взела о т Херм ес за подкуп
тежъ к товар о т злато, за да го пусне в
спалнята на сестра си Херза, но о т силна
ревност ce превърнала в черен камък.
Според друга версия т р и т е сестри били
наказани о т богинята с безумие и ce
хвърлили о т атинския Акропол, след кое­
т о т а м било издигнато светилище.
Картини: „Аглавра препречва пътя на Меркурий към
Херза" о т Веронезе. — .Дъщерите на Кекропс и мал­
кият Ерихтоний“ о т Рубенс.
А Д М Ё Т (грц.) — син на ферес, царя на
Тесалия, съпруг на А л кести д а, участник
в Калидонския лов и в похода на а р ­
г о н а в т и т е . При него, смъртния, служил
д /Н о в /О Ц -л Ш )
за наказание една. година ка то пастир
Аполон, задето заради см ъ ртта на сина
си Асклепий убил циклопите. Между-два-
м ата ce завързало приятелство. Богът
му помогнал да спечел дъщерята на цар
Пелий о т Йолкос, като изпълнил царско­
т о условие: впрегнал в една и съща кола
лъв и глиган. Аполон поканил на св атбата
м о й р и т е — богините на човешката съ­
дба. Те обещали на младоженеца да о с та ­
не в часа на см ъ ртта си жив, ако някой
ce съгласи да слезе вместо него в под­
земния свят. Когато часът настъпил, до­
ри ста р и я т му баща и майка му не по­
желали да го зам естят, единствено лю­
бещата го млада съпруга след трогателна
раздяла с го товн о ст дЗла живота си за
него. Но Херакъл успял да я изведе о т
Аид и да я върне на Адмет. Друга версия:
Персеф она, тр о гн ата о т пожертвова­
тел н ата обич, я върнала на земния свят.
Картини: .Адмет и Алкестида", стенопис о т Помпей.
— .Аполон със стадата ка Адмет" о т Кл.Лорен". о т v
А. М. Васало. — Драми: .Алкестида" о т Еврипид. —
.Домът на Адмет". размяната на съдбата" о т Хердер.
— „Кантата". .Адмет" о т Донииети.
А Д О Н И С (Адон, А д оней/финик. „гос­
подар") — божество на вегетацията,
олицетворение на о тм иращ ата и въз-“
кръс^аща природа, според източни ми-
motte ХиВец, иин~"яа~~КШТърския цар К и -
н и рас и"на дъщеря му М и ра (или Смир­
на), преЬърната за наказание в миртово
или балсамово дърво. След раждането му
orrrдървото А ф р б д и та поела и предала
младенеца на персеф она да ce грижи за
него, докато пйрасне. Но царицата на~
подземното царство, пленена о т хубост­
т а му. когато дошло бремето, отказала
да "го върне. Спорът между двете богини
трябвало да разреши сам Зевс. Според
по-разпространен, м и т Афродита сё
влюбила b Адонис, когато то й оил на aoiC
гГзостаВила небето и тръгнала да го след­
ва из гори и планини, но Арес (М ар с) о т
ревност насъскал срещу него глиган (или
саМ ~сй превърнал ~н‘5 глиган), ко и то
смъртно го ранил. Чула отдалеч пред­
см ъ ртните м у стонове. Афродита ce
в т у рнала да му помогне, но по пътя раз­
ранила"“тя л о то си о бодливите храсти.
О т нейните капки кръв ce появили розите
(0мГ розите, които дотогава били само
бе'А‘иГ55’ ооагрили В 4epeeHoj. Натъжената
богиня "поръсила кръвта^ на Адонис с бо­
жествен нектар и я прейърнала Й кърйа-
Воаленото цвете адониум (съсънка, ане­
мона) и не преставала аа го полива със
сълзите си. I о не жиВяло дълго като рано
издъхналия млао лоВеи. ЗеМс позВолил на
Адонис да прекарВа на земята ш ест ме-
р ОЗи
сеца о т годината — тозаВа Athnnguma
8 рад о с тта си даряВа на природата про-
л е т т з и л я то то , докато останалите
LueciVi месеца — есента и з и м а т а ^ т о й
оставал при 11ерсеФона. Според друг м и т
волята на Зевс била то й да остава в под-
зб ш тя -с б й т Арез една т р е т а о т годи­
ната, през в то р ата т р е т а да ce въздига
прТТ"АфрОдитаГ~ а останалото Време Ъа
бъде, където сам желае Но Адонис о с т а-
ва>Пг~пр65 двете т р е т и при Афродита.
Богинята на красотата оплаквала Всяка
година в деня на см ъ ртта му своя любим.
Във финикия и Сирия устройвали в негова
najyiem мистерии, в които след погребал­
ните обреди зараВяли в земята дърве­
ната му с т а т у я и след това ликували за
Възкресението му. В Гърция на празника
му а дон и и през пролетта или в средата
на л я то то жените пеели скръбни .песни,
принасяли му в жертва косите си и по­
саждали в саксии („градинките на Адо­
нис") цветя, които бързо цъфват и бързо
поВяхВат. Понеже Адонис е свързан с Аф­
родита, кул тъ т му бил тачен повече о т
ж ените и особено о т хетерите. Заедно
с Афродита е изобразяван и в античното
изкуство — върху гръцки и южноиталий-
ски вази, етруски огледала, стенописи о т
Помпей и римски . саркофази. Преносно
„Адонис" означава младеж с рядка красо­
та! ^ ‘ 1
Статуи: .Умиращият Адонис" о т Винченцо де Роси;
о т Роден. — .Венера и Адонис" о т Канова; о т “А. де
фрис. — .Влюбена двойка (Венера и Адонис)', скул*
птурна група о т Одесос (дн. Варна). — Картини:
.Адонис и Афродита", стенопис о т Помпей. — „Венера
и Адонис' о т Тициан; о т Тинторето; о т Веронезе; о т
Рубенс; о т К. ван Харлем, о т Л. Джордано. — „Венера
оплаква смъртта на Адонис' о т Веронезе. — Драми:
.Адонис" о т Льо Бретон, .Ад она" о т Й.Гундулич. —
Поема: .Адон" о т Дж. Марино. — Епилион: .Адонис" о т
ОВидий (Метаморфози). — Химн: «На Адонис' о т
Орфей. — Идилии: .Сиракузанките или Жените на праз­
ника на Адонис" о т Теокрит. — .Плач за Адонис" о т
Бион (II в. пр.н.е.). — Симфония: .Адонис’ о т Дюбоа.
— Оратория: „Адониада" о т Бернаскони. — Опари:
.Адон' о т Монтеверди. — .Любовта на Венера и Адо­
нис' о т М. А. Шарпантие.
АДРАСТ (грц.) — син на Талай и Ли-
зимаха, брат на Ерифила, баща на Аргея
и Дей пи ла, един о т глаВните организа­
тори на похода на Седемте против Тива.
Цар на Аргос, прогонен о т т а м о т А м -
фиарай, избягал в Сикион при дядо си
Полиб, след чиято смърт наследил цар­
ската Власт. Получил о т оракула зага­
дъчното предсказание, че ще омъжи дъ­
щ ерите си само за лъв и мечка. Омъжил
Агея за Полинейк, който носел на ра­
менете си., лъвска кожа, а Деипила — за
Тидей, който бил наметнал меча кожа
(друга версия: двамата герои имали върху
щ и то в ете си изображения на лъв и меч­
ка), след което решил да направи зетъо-
вете сц царе В родните им градоВе. За-,
ради Полинейк и заедно с него повел го­
ляма войска в похода на Седемте против
Тива, в който Взели участие Всички герои
о т Аргос. „Седемте" били сразени, спасил
ce само А д р а с т поради бързината на
коня си Арйон, който му бил подарен о т
Херакъл. След десет години ce опълчил
отноВо срещу ТиВа заедно с т.н ар . еп и-
гони — синовете на загиналите в първия
поход, разрушил града и принудил ж и т е ­
лите му да го напуснат, но загубил в б и т ­
ка та сина си и на връщане умрял о т скръб
по него в Мегара. Гробът му в Сикион бил
култово почитан.
АЁДОН (грц.) — син на критянина
Пандарей.
А Е Д й Н А (грц. „славей") — 1. Дъщеря
на Пандарей, съпруга на З е т , брата на
Амф ион, майка на И т и л (вж. И т и с и
Про к на). О т завист към многодетната
си зълва Ниоба, съпругата на Зетовия
брат Амфион, замислила да убие нощем
най-големия й син, но в тъмнината про-
бола по погрешка сбоя единствен син
Итил. За да я избави о т отчаянието и ‘
голямата мъка, Зевс я превърнал на сла­
вей, в чиято тъжна песен всяка пролетна
нощ ce дочува: И-тил! И-тил1 —
2. Дъщеря на Пандар о т Ефес, годеница
на П о л и т е х н, художник о т Колофон в
Йония. Хвалила ce, че ce обичат взаимно
повече о т Зевс и Хера. За наказание съ­
пругата на Зевс изпратила богинята
Ерида, за да Всее раздор^помежду им.
А Е Л й (грц.) — у Хезиод име на крилата
Харпия. ( '
А Е Р й П А (грц.) — царица на Микена,
Внучка на Минос, дъщеря на К а тр е й ,
сестра на Климена, А нем осю на и Ал-
т е м е н . На Катрей било предсказано, че
ще загине о т свое чедо, затова предал
Климена и Аеропа на аргоския морепла­
вател Навплий да ги продаде в чужбина
(Алтемен доброволно напуснал родния си
град). Той завел сестри те в Аргос, там
ce оженил зз Климена, а Аеропа продал.
Тя ce омъжила най-напред за П л ейстен ,
а после за брат му А т рей, о т когото
родила синовете си А гам ем но н и М е-
нелай. З е т й Тиест я прелъстил, Атрей
го прогонил о т града (после го повикал
обратно) и заповядал.да хвърлят Аеропа
в морето. (М и т ъ т е разработван в древ­
н о с т т а о т различни трагици, между тя х
о т Софокъл и Ений, но всички трагедии
са загубени.)
 АЗОП (грц.) — река в .Беотия, Гърция, Италия гръцкия култ, като пренарекли
и едноименен бог на реката, син на П о ­ Аид о и ш н зп ш О р куц или Д 1 т Г .1Д и с ­
сейдон и Перб (или на Океан и Т е т и я ), пашер, а ne рсешона назобали П р о зер ­
баща о т М е т о п а на Егина, Евадна, пина. Към гръцките митоВе за тях, кпи-
Евбея и дядо на Е ак Когато Зевс отвля­ т о и без това не били много, не приба­
къл Егина, ce опитал с помощта на С и ­ вили нищо ново. На Д и т и Прозерпина не
зиф да си я възвърне, помъчил ce да на­ строили храмове, освен един олтар, общ
падне с вълните си Олимп, но бил поразен за двамата, ниско под земята на Марсово
о т мълнията на бога-похитител. поле, откриван веднъж 6 годината. Върху
него принасяли в жертва само животни
АЗОПИДД (грц.) — потомък на речния с цвета на царството му — черен бик
бог Азоп: внукът му Еак.. и черна крава. Те били напълно изгаряни
и никой не смеел да вкуси о т тях, за да
АЗОПЙДА (грц.) — потомка на речния не попадне под властта на Д и т (Аид).
бог Азоп: дъщеря му Егина (също Евад­ Статуи: .Плутон грабба Прозерпин?? о т Л. Бернини;
на. Евбея). о т ф. Жирардон. — Картина: .Плутон грабва Прозер­
пина* о т Рембранд.
АЙД (Хадес, Аидоней, Плутон) — син — 2. Самият подземен св ят, домът на
нгГТ р о н о с и Мея, брат на ЗеЙс и [Го-~ Аид и на сенките на покойниците, у гър­
c e и дон, мрачният, мелзнхолен и та й н ­ ц и те'о щ е Т а р т а р и Ереб, у римляните
ств ен бог на подземния сВят. получил го Оркус („адът"). Д ревните си го пред­
при"подялбата на сбета между т р и м а т а ставяли най-напреа‘ ка то обширно про­
братя. Приемал в тъ м ната земна утроба стр анств о под земята, отделено о т по­
Ясйч1оГ бвз разлика (затова П о л и д е кт върхностт а й чрез тънък пласт. До него
или Полидегм он), според Омир — най- ce достигало през ombopume на ВуККани-
омразният о т всички богове, според Се­ т ё и пещерите на западния край на сбета
нека „има образа на Ю п и тер , но на гър­ отвъд океана пред п о р та та на залязВа-
мящия Юпитер". В Гърция не ce издигали щ о то слънце Ц стр ан ата на кимериици-
негови храмове, б^зооразип^лнинигтге^* т е , обвита о т Вечна нощ и мъгла. Д о­
кустВа рядко е представян. А ко гато бил шлите т а м продължабали земните си з^-
представян, получавал ч е р ти те и осан­ нимания. fy
ка та на Зевс. Макар и неумолим, бил спра­ По-късно представите в гръцката ре­
ведлив съдник на мъртвите, подхранвал лигия ce доразвили и доизяснили: 8~~Аид
отдолу корените на растенията и криел ce слизало през прочутия Тенарски нос на
0 нВЩИТПа СО несм етните б огатства о т южния край на Лакония, през Лилос В ЗгГ*
благородни метали. В етическата коме­ пааен Пелопонес, през езерото АВерн В
дия е сляп, затова разпределял безраз­ Италия и другаде. Пазяч ня Входа стояло
борно б о га т с т в а т а между хората. Служ­ свирепото триглаВо куче Ц ербер (грц.
ба т а на придружител и приемник tla g y - Кербер). кдето пропускало Всички ново­
uiume на покойниците прехвърлил върху пристигнали аа влязат, но не пускало ни-.
сВоя помощник кео м е с Пс ихо по м пос' ). кой да ce върне обратно. На малцина
Но и Аид ка то повечето богове бил уяз­ смъртни боговете позволилиЛслед “като
вим' о т стрелите на Ерос, о т пръв по- са слезли в сбета на мъртВите, пак да ce
глёд залюбил и отвлякъл Персеф она.^аэ изкачат на земята: на Орфей, който из­
I да~я~направи сИоя съпругаи Велика~ц5рица молил рано загиналата си невяста £В-
■
‘Зч на царстВ ото на мрака. За да не опустее ридика, на Херакъл. копто и з В ял п т т я м _
V Зем ята о т отчаянието и~анеВа на майка Цербер, на Одисей и Еней, които искали
у й ~Деметоа. 3eBtTпозволил [1еосеФона да да ce срещнат с близките ,си. На Входа
прекарва едната половина о т годината бдял и самият Аид като „Пиларт" („кой­
ф пои нея Аазвмята, през друа^тя пплоВина т о затваря п ор тата"). Там Херакъл ce
ga остава в дома на Аид (м и т ъ т явно борил с него и го наранил. За да лекува,

J■*
отразява смяната на годишните времена,
^
т й т е л н о с т т а ). — С помощта на ~Аид
раната си, богът ce изкачил на Олимп.
умирането и ЬъзооноЬяВането на рас- Цялото подземно царство ce опзсВа о т
ленивите Води на реката С т и к с ръкаВ
магьосницата Медея** приготвила соко­ на сиетоВня поток Океан, вж. Океан.
вет е . с които поомлааила Езон. бащата К летвата в нея била свещена и за бого­
на съпруга й Язон. вете. Пдез нея превозвал душите на мър­
Римляните нямали собствени богове на т вите навъсеният старлодкар със сплъс~
г м у п т т я (Г'ПОДЗВМНЦД Ьоят, т е пренесли тена брада Хаоон. Пои погребение гър-
през Пърбата пуническа война след ден пТГтр. ллярялм гс у г Г т я т я на м ъ ртвите един
питВане до с и о и л и н с к и т е книги- *8 ~обол — дребна монета, с която т е да
 запла т я т за пребоза на лодкаря. И други
реки пресичали света на мрака: Л е т а
(една глътка о т нея карала Всеки да за­
брави миналото си), К о к и т , Пириф ле-
г е т о н , А х е р о н т. Ни то Aufl. н и то Пер­
сефона съдили ноВите си поданици — т е
се~явяЦали на съд за делата си пред М и-
. нос, Еак и Р а а а м а н т. на коит о различ­
ните аьтори придават различни дейнос-
ти . Според Платон Рааамант съдел мър- .
т ъвците~от Азия. Еак —^ покойниците от
ЕВропа. докато ня Ммнпг принадлежела
последната оума. Изпълнителки на при-
съдите и споа!5еолиТ& отмъстителки би-
ли е р и н и и т е и други зли духоВе. Антич-
ни поети и писатели апипр-йттг мнпяп за
нечестиВците. измъчвани В Аио. чии то
имена и до днес са нарицателни: Т а н т а л.
Т и т и й , Иксион^ С изифГ Дана и д и т е.
Други чудобища. обитатели на АидГ^или
Х екатаТ «ПУргоните, х а р п и и т е , х и -
м е ра. Ехидна, Хидра. А мъртъвците,
чиито души приживе остаВали чисти —
любимците на боговете, ce преселвали В
Елизион^СЕКЦЕбОЕКитб Ьолета, „ и с тр о-
Вйт е на^бЛажбните )
А И Д О Н ЁЙ (грц. „невидимият") — епи­
т е т и друго име на Аид, бога на подзем­
ния сбят.
АКАДЁМ (грц.) — митически геЬой на
Чо- А т ика. който посочил на сщ о ску р и те
Л* К а с т о р и ПолиоеВк похитителя на сес-
тр а им Елена и така им помогнал'да я
освободят о т 1 езеи. ма него Ьила псГ-
I ]_ Ч у 6 етена градината бли^о до А тина ~на
брега на реката Кеф и е. където 11л~атон
X * пОУЧаВал1 привържениците си. Основана-
т а т а м о т него школа била наречена Ака-
демияГ
А КА М ЛН Т (грц.) — 1.Син на Тезей и
федра. брат на Д е м о ф о н т, с когото
имал поразителна прилика. Дал името си
на етическата фила Акамантида. След
похищението на Елена о т Парис зами­
нал заедно с Диомед за Троя, за да пре­
говаря за връщането й. Там ce увлякъл по
Приамовата дъщеря Лаодика, която му
родила син — М у н и т . След неуспеха на
преговорите участвувал заедно с брат си
в Троянската война, дори влязъл заедно
с отряда о т гръцки герои във вътреш­
н о с тт а на дървения кон. След падането
на града освободил заедно с брат си
отвлечената о т диоскурите своя баба
(майката на Тезей) Е тр а. На него при­
писвали построяването на фригийския
град Акамантион. По-късно успял в Тракия
да спечели любовта на царската дъщеря
филида. — 2. Син на Евзор, вожд на
тр а ки те , които ce явили на помощ на
тр о ян ците през време на Т р о я н с ка ­
та война, бил толкова храбър, че
Арес приел неговия образ, за да поощри
тро ян ците 6 боя. — З.Син н а'Теан б и
А н т е н о р (приятеля на Одисеи, за ко­
го т о Вярвали, че е 'предал Троя)..
А КА Р н Л н (грц.) — синена Алкмеон
и Калироя, брат на А м ф о т е р .1 След
убийството на Алкмеон Калироя п'оискала
о т Зевс, който не бил безразличен към
нея, двете й момчета моментално да
възмъжеят, за да о т м ъ с т я т на убийците
на своя баща. Молбата й била чута —
Акарнан и Амфотер добили мъжка сила
и убили синовете на псофидския цар фе-
гей, а после и самия фегей. Огърлицата
и пеплоса, на Хармония, които носели
нещастия, посветили на Аполон вхрама
му в Делфи. По-късно двамата братя със
свита ce отправили за Епир и завладели
Акарнания, на която Акарнан дал името
си.
А К А С Т (грц.) — син и наследник на
тесалийския цар Пелий и на Анаксибия;
съпруг на Х и п ол и та, баща на Лаодамея,
С т е р о п а или Стенела. Участник в Ка-
лидонския лов и в похода на ар го н ав ­
т и т е . 8 отсъствие на Я зон Пелий сва­
лил о т престола неговия баща — несъщия
си б р а т Езон. Когато Язон поискал да си
възвърне полагащата му ce власт, го из­
пратили да търси зл атно то руно, за да
го погуби. След завръщането на аргонав­
т и т е по подбуда на Язоновата съпруга
Медея сестри те на А каст „Пелиади"
убили баща си, заради което А каст из­
гонил Медея и Язон из стр ан ата и
устроил -погребални игри в чест на своя
баща. При А каст намерил убежище него­
вият приятел тесалийският цар Пелей,
след ка то убил неволно през време на
Калидонския лов Е в р и т.
А К В И Л О Н (лат.) — богът на северния
вятър, съпруг на О р и ти я , баща на Ка-
лаис и З е т . Според Обидий обитавал
пещера в планината Хемус (дн. Стара пла­
нина).
А К Ё С Т (грц.; л а т.:А цест) — сицилий­
ски цар, син на речния бог Кримис и на
з н а тн а т а троянка Е ге с т а (Сегеста),
оказал гостоприемство на Еней и спъ т­
ниците му, погребал баща му Анхиз на
планината Ерикс и основал заедно с него
сицилийския град Акеста (по-късно Се­
геста, дн. Кастеламаре, „крепостта на
великия Акаст"), където останали с т а -
 pume u немощни троянци, докато дру­
ги т е продължили пътя си към Лациум.
А К Ё Т (грц.) — тиренски моряк, под
чийто образ Д ионис ce явил пред т и -
Ванския цар П е н те й , за да го предупреди
да не ce съпротивя ва срещу въвеждането
‘ на Дионисовия култ.
А К Й Д (грц.; лат.: Ацид) — краси В си­
цилийски пастир, син на фаун и на нимг-
ф ата на реката Симет (Симетида), лю­
бимият на най-красивата о т нереидите
Гал атея . О т ревност циклопът П оли­
фем, влюбен В нимфата, karrto не можал
да я настигне (т я ce скрила В морето),
сплескал Акид с грамадна скала, но Гала­
те я превърнала кръвта му в едноимен­
н ата сицилийска река, която извира изпод
скала на северния склон на Етна.
Картини: .Триумфът на Галатея" о т Рафаело; о т
Й.-Б. Вам Лоо. — .Галатея' о т Рубенс. — .Полифем и
Галатея' о т Тиеполо. — .Ацид и Галатея' о т Кл.Лорен;
о т Ш.дьо Лафос; о т Б. Булон; о т Л.Силвестър Млади;
о т Й.-Х.Тишбайн Стари. — Епилион: .Ацид и Галатея'
о т Овидий (Метаморфози). — Пасторален роман: .Г а-
латея' о т Сервантес. — Кантата: .Полифем' о т А.
Шиблер {те к с т о т Стефан ЦваОг). — Опари: .Ацид и
Галатея’ о т Ж. Б.Люли; о т Хендел; о т Хайдн; о т Биан-
ки; от Й. Г.Науман; о т Т. С. Кук. — Балети: .Ацид и Га­
латея' о т П.Канавасо; о т ф.Аспелмайер; о т К. Боси;
о т Дюпор; о т К. Каво.
А К М О Н (грц.) — другар на Диомед,
о т гр. Плеврон 8 Етолия, превърнат о т
А ф р о д и т а , която предизвикал, в птица.
А К О Н Т И Й (грц: „метателно копие")
— младеж о т о. Кеос, син на почетни, но
не богати родители, влюбен в зн а тн ата
девойка Ки ди па. Спечелйл сърцето й с
остроумна хитрост: На празник на А р ­
т е м и д а на о.Делос подхвърлил на девой­
ка та в храма ябълка (обичайния любовен
подарък В древността), върху която из­
дълбал надписа: „Кълна ce в Артемида, ще
ce омъжа за Аконтий". Кидипа вдигнала
плода и любопитна, прочела Високо на­
писаното. (Така ce обвързала с клетвата,
която ка т о свещена трябвали да изпълни.
Когато родителите й решавали да й омъ­
ж а т за другиго, Кидипа ce разболявала
тежко. Те разбрали истинската причина
на болестта и ce съгласили да я дадат на
Аконтий.
Стихотворения: .Аконтий и Кидипа' о т Калимах
(.Причини'). — П и ш а : .Аконтий до Кидипа* и .Кидипа
до Аконтий' о т Овидий (.Героини“). — Опера: „Акон-
тий и Кидипа' о т М. Хофман.
А К Р Й З И Й (грц.) — митически цар на
Аргос, син на. А б а н т и Аглая, брат-близ-
нак на П р е т , баща на ДанЗя, дядо на
Персей, изгонен о т Аргос о т своя брат
П р е т , но скоро възвърнат о т Персей,
о т ко го то в изпълнение на едно предска­
зание бил неволно убит.
А К Р И З И й Н А (грц.) — дъщерята на
А кризии, т . е. Даная, майката на П ер ­
сей о т Зевс, който я посетил във вид
на златен дъжд.
А К Р И З И О Н И А Д (грц.) — внукът на
А кр изий, т . е. Персей.
АКТЁО Н (грц.) — прочут тивански ло­
вец, Внук на Кадъм, син на дъщеря му
А В то н о я и на А р и с те й , възпитан о т
кентавъра Хирон, превърнат о т А р ­
т е м и д а 8 елен и разкъсан о т собстве­
н ите си ловни кучета. Гневът на боги­
нята ce обяснява различно: според Еври­
пид (във „Вакханки"), защ ото Актеон ce
хвалил, че е по-опитен ловец о т нея; спо­
ред Овидий, защ ото то й я изненадал на
планината Китерон, когато ce къпела за­
едно с нимфите си В пещерен извор или
лоток. В Беотия измолвали с жертво­
приношения о т Актеон закрила срещу
вредните Въздействия на горещниците.
Разкрито е светилище на Актеон и в
днешните български земи: 8 античния
град Петра, дн.развалини В землището,
на е. Мулетарово. Благоевградска
Статуи: .Актеон ce защищава о т две нападащи го
кучета', малка антична мраморна група. — .Наказа­
нието на Актеон', мелоскв теракота о т V в.пр.н.е.
— „Артемида и Актеон' — метопа о т храма на Хера
в Селимунт. — .Актеон", римски надгробен релеф. —
Вазова живопис:. .Актеон*. червенофигурен этически
кратер от художника на Пан. — Картини: .Актеон из­
ненадва Артемида" о т Тициан. — .Артемида и Актеон"
о т П.Бройгел Стари. — .Диана и Актеон" о т Тициан;
о т Хендрик ван Бален: о т X. Ротенхамер: о т Рембранд:
о т Л.Силвестър Млади; о т Тиеполо; о т Т.Гейнзбъръ.
— Драма: .Актеон* о т ф.Браун. — Роман: .Актеон
сред кучетата' о т С. Вестдайк. — Опери: .Актеон" о т
М.А. Шарпантие; о т Д.ф.Обер. — Оперета: .Актеон
и кентавърът' о т ф. Шасен.
А К Т О Р (грц.) — 1.Дядо на П атрокъ л,
съпруг на Егина, баща на М е н о й ти й .
— 2. Син на ф о р б а н т и Хирмина, съ­
пруг на Моли он а, баща на близнаците
Е в р и т и К т е а т , които ка то съюзници
.на чичо си А 8гий ce борили с Херакъл
и били убити о т него. — 3. Троянец, при­
ятел на Еней, уб ит о т Турн, който му
взел ка то трофей оръжието и ce гордеел
с него.
А К Т О Р Й Д И (акториони, грц.) — по­
т о м ц и т е на А к т о р и на Молиона (М о-
лиониди): братята-близнаци Е в р и т и
Ктеат.
 ДЛАСТОР (грц. „отм ъстител") —
1 .Е п и тет на Зевс, е р и н и и т е и другите
божества, които наказвали нечестивци­
те . — 2. Синът на Нелей и Хлорида,,
който ce оженил за Харпалика, дъщерята
на Климен, царя на Аргос или Аркадия.
— 3. Един о т военачалниците на Н е ­
с т о р . — ‘4. Предводителят на ликийците
пред Троя, приятел на Сарпедон, про­
тивник на Одисеи и убит о т него. —
5. Един о т четирите коня на П л у то н .
АЛБУНЁЯ (лат.) — извор със серни
, води близо до латинския град Тибур
(дн.Тиволи), също нимфата предсказа-
телка на извора (по-късно станала Си-
била, на която бил посветен и Албуней-
ският лес с оракул на фаун и храм (дн. в
развалини) над пропастта, в която пада
отвисоко реката Аниен.
АЛЁЙ (грц!) — аркадски цар, баща на
жрицата Авга.
А Л Е К С А Н Д Р А (грц.) — в то р о то
име на Касандра, една о т дъщерите на
Приам.
АЛЕКС АНД Ъ Р (грц.) — в то р о то име
на Парис. сина на Приам.
А Л ЕКТО (грц.) — най-жестоката о т
т р и т е еринии (л а т.фурии), дъщеря на
Н о щ т а (или на Ефир) и Гея (Земята),
изобразяВана крилата.
А Л ЕКТРИ О Н (грц. „пепел") — млад
момък, който изпълнявал особена служба
при Арес: бдял нощем пред вр атата му,
когато го посещавала А ф р о д и та , и
предупреждавал влюбените, когато ce за-
зорявало. Една сутрин задрямал и Хе-
лиос, като ce показал над морето, видял
"изневярата и съобщил на мамения съпруг
Х е ф е с т. За наказание момъкът бил пре­
върнат в петел.
АЛЁТ (грц.) — 1. Потомък на Херакъл,
син на Х и п о те с , получил о т оракула, на
Зевс в Додона предсказание, че ще стане
цар на Коринт, ако някой му предложи
буца коринтска пръст. Отишъл на посо­
ченото място и“ си поискал хляб о т пър­
вия срещнат, но то й вместо хляб му
предложил буца пръст. Като разбрал, че
предсказанието ще ce сбъдне, нарекъл
града „Зевсов Коринт". — 2. Син на
Е ги ст, завладял властта над град Ми-
кена, докато О р е с т бил в Таврия, по-къс­
но бил уб и т о т него.
14
I
АЛКАНОР (грц.) — баща на Пандар.
АЛКАТОЙ (грц.) — син на Пелопс и
Хиподамея, баща на Перибея. Възста­
новил с помощта на Аполон градската
крепост на Мегара, разрушена преди това
о т кр итяни те начело с царя им Минос,
затова градът заедно с цялата област
Мегарида на Коринтския залив получил
поетичното име Алкатоя. Според друг
м и т извиквал всички претенденти за ръ­
ката на дъщеря си на състезание в бягане,
надвивал ги и ги убивал. Според друг м и т
пък, когато синът на мегарския цар бил
разкъсан о т лъв, нещ астният баща обя-
вилГ че ще омъжи дъщеря си Евех ма за
този, ко йто о тм ъ сти на звяра. Алкатой
го убил на планината Китерон, оженил ce
за царската дъщеря и наследил властта
над града. По-късно меаарците му издиг­
нали светилище и устроили в негова чест
игрите ал ка то й .
А Л К А Т Й Я (грц.) — поетичното име
на гр. Мегара и цялата област Мегарида
на Коринтския залив.
А Л КЁ Й (грц.) — син на Персей, баща
на А м ф и тр и о н , дядо нз Херакъл. ..Г
А Л КЕ С ТЙ Д А (Алкеста, лат.Алцеста)
— дъщеря на Пелий, вярната и пожер­
твователна съпруга*на А д м е т .
уЙ Л К Й Д (грц.) — „потомъкът на Ал­
кей", така ce нарича Херакъл като син
на Алкей и внук на Персей, израсъл като
природен син на А м ф и тр и о н .
А Л К И Д Д М (грц.) — жител на град
Картея на о. Кеос. Заклел ce да даде дъ­
щеря си К те з и л а за жена на атинянина
Хермохар, но после решил да я омъжи за
другиго. Наистина Хермохар я отвлякъл
о т олтара, но за клетвопрестъпниче-
с т в о т о на бащата дъщерята починала
скоропостижно. Пред очите на всички
ковчегът й изчезнал, след ка т о о т него
излетял гълъб.
А Л К Й М (грц.) — итакиец, баща на
Одисеевия приятел М е н т о р .
А Л К И Н О Й (грц.) — син на Н а в з и то й ,
внук на Посейдон, брат на рано заги­
налия Рексенор, чиято единствена дъщеря
А р е т а взел за съпруга, баща на Н авзи-
кая, върховен цар на феаките на м и т и ­
ческия остров Схерия, посрещнал го с то ­
приемно и отпратил с богати дарове
Одисеи за родния му остров Итака с
 • вълшебния кораб, който при обратния му 1 по завета на баща си (както О р е с т ,—
курс бил превърнат о т Посейдон в ска­
ла. . 1
А Л К И О Н А (Алциона, Халциона) —
1. Дъщеря на повелителя на ветровете
Еол, съпруга на Кейк (Цеик),. пример на
съпружеска обич. След ка то съпругът й
на пъ т за оракула на Аполон в Кларос
намерил при корабокрушение см ъ ртта си
и вълните изхвърлили трупа му на родния
бряг пред нея, о т скръб ce хвърлила о т
скала в морето. Там морската богиня
Т е т и д а превърнала съпрузите в две
птички алционки (морски рибарчета). —
2 .Една о т плеядите, любимка на П о ­
сейдон, майка о т него на беотийския цар
Х ир ие й, бащата на Орион.
Епилион: .Кейк и Алциона" о т Овидий (Метаморфо- това Алкмеон ce върнал в Псофида да си
■ зи).
А Л К И О Н Ё Й (грц.) — гигант, всяващ
щ страх, при г и г а н т о м а х и я т а хвърлил
грамадна скала срещу Херакъл, който
воювал на страната на боговете, но ге­
роят отхвърлил скалата с кривака си
обратно и с нея го убил.
- / Релеф: .Атина S борба срещу Алкионей", върху из­ чута. М о м четата отмъстили за баща си.
точния фриз на Пергамския олтар.
А Л К И О Н Й Д И (алциониди, грц.) — дъ­
щ ерите на Алкионей, които след него­
вата смърт ce хвърлили в морето и били
превърнати в морските птички алционки.
А Л К М Ё Н А (Алкумена, грц.: „най-сил­
ната") — внучка на Персей, дъщеря на
Е л ектр и о н, съпруга на тиванския .цар
А м ф и тр и о н . Увлечен о т нейната кра­
сота, Зевс ce сближил с нея под образа
на отсъствуващия съпруг през една
тройно удължена нощ — същата, през
която. Амфитрион ce завръщал о т похода
си срещу телебоите. О т близостта си
със Зевс т я родила Херакъл — едновре­
менно с Ификъл (или Ификлес), сина си
о т Амфитрион. Ревнивата Хера ce
опитвала да попречи на раждането на
Херакъл, а когато ce родил, т я не пре­
ставала да преследва сина на съперница­
т а си през целия му живот. След смъ рт­
т а си Алкмена била пренесена по Зевсова
воля в Елизион, та м я омъжили за Ра-
д а м а н т , един о т тр и м а та съдии в под­
земния свят.
А Л К М Ё О Н (грц.) — един о т „епиго-
ните", син на прочутия гадател А м ф иа-
рай и на Ерифила. След завръщането си
о т победоносния пойэд срещу, Тива убил
своята майка по внушение на оракула или
15
К л и т е м н е с т р а ) заради нейното пре­
дателство спрямо съпруга й, затова пак
както Орест, преследван о т място на
място о т ериниите, обезумял. Забягнал
в Псофида (Аркадия), където цар фегей
го оневинил и го оженил за дъщеря си
Арсиноя. След като й подарил фатал-
ната огърлица, която някога боговете
дали на Хармония и с която Ерифила
била подкупена о т Полинейк, Алкмеон,
отново подгонен о т ериниите, намерил
убежище на наносния остров върху
у с ти е то на р. Ахелой — място, което не
било виждало, слънчевите лъчи до убий­
с т в о т о на Ерифила. Там ce оженил за ре­
чната нимфа Калироя.И новата му съ­
пруга поискала за себе си огърлицата. За­
я иска обратно под предлог, че ще я при­
нася в жертва на Аполон. Но лъжата му
била разкрита о т цар фегей, който за­
повядал на синовете си да го убият. За
да о т м ъ с т я т за убийството, овдовялата
Калироя помолила Зевс нейните две не­
връстни момчета Акарнан и А м ф о т е р
да възмъжеят веднага, молитвата и била
■ Картина: „Жертвоприношението на Калироя" о т
Ж. Фрагонар: — Драми: .Алкмеон В Коринт" и .Алкмеон
В Псофида" о т Е8рипид (В*В фрагменти). — .Ерифила"
о т Волтер. ~ Опери: .Ерифила" о т А. Ариости: о т
К. Монца. — „Калироя" о т А.Закини.
А Л О А ДИ (алоиди, грц.) — двамата ис­
полини О т и Еф иалт, синове на Алоей
(или на Посейдон) и на Ифимедея (спо­
ред една версия — на Земята), облада­
ващи чудовищна сила. Смесвани често с
т и т а н и т е и г и г а н т и т е . Още на девет
години били дебели девет лакътя и високи
девет разтега. По-късни автори пресмя­
т а т , че растели на месец с по 9 пръста.
Преди още първият мъх да поникне на
бузите им, решили да накамарят една
върху друга планините Оса и Пелион, за
да ce възкачат на Олимп и та м да овла­
деят любовта на Хера и А р те м и д а , но
Аполон ги умъртвил със стрелите си.
Според друг м и т Артемида пратила съ­
рна (или самата т я ce превърнала на съ­
рна) между б ратята и докато т е ce це­
лели в нея, ce улучили един друг. Щом по­
паднали в Т а р та р а , били превързани със
змии на един стълб и та м кукумявка веч­
но пищяла на уш ите им. Друго предание
гласяло: оковали Арес и държали неукро­
тимия воик 13 месеца в бронзова тъ м ­
ница (през това време на земята владеел
нерушим мир), докато Хермес успял да
разкъса стр аш ните вериги. Според Хе-
зиод алоадите били благодетелни, осно­
вавали. храмове и учредявали култа на
музите. Наго: Наксос били почитани като
божества. . ,
^АЛОЁЙ (грц.) — гигант, син на П о ­
сейдон и Канака, съпруг на Ифимедея,
която родила о т него (или о т П осей­
дон) исполините Алоади О т и Еф иалт.
1
А Л О П А (грц.) — дъщеря на свирепия
елевсински великан Керкион, майка о т
Посейдон на Х и п о то й , когото след
раждането му завила в дрехата си и под­
хвърлила в планината. Пастири намерили
младенеца и го отнесли на великана, то й
разпознал д е те то и заповядал да накажат
със смърт майката — собствената си
дъщеря. Тогава бог Посейдон превърнал
любимката си в извор.
АЛТДР — вж. Олтар.
АЛ ТЕМ Ё Н ЕС (грц.) — син на критския
цар К а тр е й , брат на Аеропа, Климена
и Анемосю на, съдбата му напомня орис­
т а на Едип. Оракулът му предсказал,-че
ще погуби собствения си баща. За да не
стане отцеубиец, доброволно напуснал
родния си град и ce заселил на о. Родос
заедно със сестра си Анемосюна, която
по-късно убил с ритник, като не и повяр­
вал,че упражнил над нея насилие бог Хер-
мес. След време Катрей на преклонна
възраст, като пожелал да види сина си и
да му повери царската власт, ce о тпра­
вил със свита към Родос. Когато слязъл
с придружителите си на пустия бряг,
м естн и те пастири сметнали чужденци­
т е за пирати и започнали да ги замерят
с камъни. Завързала ce битка, в която сам
Алтеменес убил своя собствен баща. Раз­
брал, че ce сбъднало стар о то предсказа­
ние, помолил боговете и т е изпълнили
молбата му: земята ce разтворила пред
него и го погълнала.
АЛТЁЯ (грц.) — дъщеря на етолийския
цар Т е с т и й (затова Тестиада), съпруга
на калидонския цар Ойней, майка на Д е -
янира, Горга и Мелеагър, с чиято т р а ­
гична съдба ce прочула.
АЛф ЁЙ (грц.) — главната река на Пе­
лопонес, извира о т Аркадия, тече край
Олимпия през Елида, като т у изчезва под
земята, т у отново ce появява на повърх­
н о с тта. Също богът на реката, син на
Океан и Т е т и я , който преследвал из-
16
ворната нимфа А р е т у з а и под Среди­
земно море, чак до Сицилия..
Релеф: „Алфеи" на източния фронтон на хрема на
ЗеВс 3 Олимпия.
ААфЕСИБЁЯ (грц.) — дъщеря на фе-
гей, царя на Псофида в Аркадия, първа
съпруга на Алкмеон, според Хезиод майка
о т ф еникс на Адонис.
А Л Ц И О Н А — вж. Алкиона.
АМ АЗО Н КИ (грц. „безгърдц") ,— ми­
тическо племе о т kpacuBu, но Войнствен!!
ж ени ездачки, живяло извън границите на
познатия В древността сВят — по бре­
говете на меотида щ н.А зобско море) Д ,
Скития, на р.Термодонт в Мала Азия и
на островите Лесбос, СамотраКи, т а чгПГ
до~ Гърция'(Баогсш, А тина). Били пред­
вожданият царица, приемали li женската
си държава КУЕже о т* съсед нпшя пмляптп
само когато зачевали, после ги прогон­
вали. ,Ражпян»те. мпмчятя Йггммяли на
бащи т е им, а момичетата запазвали, ка­
т о им давали да сучат о т лявата гъоаа.
а дясната изгаряли или изпяпВяли. ча ла
не им пречи при мятане на копие. Един­
ствено т е водили политиката и воен­
н ите действия. В изкуството були из­
образявани Въоръжени със сърпоЧзиден
Щ ит бъб вид на полумесец, лък и копие,
бойна двуостра секира, воински пояс око­
ло хълбока и меч на златен колан — сим­
вол на сила. Д еб ети я т подвиг на Херакъл
бил да отнеме пояса на Хи п о л и та (Ипо-
лит а ), царицата на амазонките на
р.Термодонт . Т.езей нападнал амазонки­
т е в А т и ка, пленил предводителката им
А н т и о п а (или Хцполита), която ce влю­
била в^гюбедителя^си, и когато нейните
другарки дошли да ce бият повторно с
Тёзеи. т я била вече на негова страна. По­
сле станала о т него майка на И п о л и т,
герой на no-късна трагическа история.
Амазонките участвувяли В Т р о я н с к а т а
во й на на страната на трояниите и пои-
4цн.или_лшого--загубы-на-^ьрцжг>б!-Краси -
ва т а и храбратяхна царица П е н т е з и л е я
паднала в един двубой о т Ахил. В м ита
за амазонките е отразено смътно въз­
поминание за прадревната епоха на м а т ­
риархата.
Амазонките са любими персонажи на
изобразителните изкуства. Плиний С т а ­
ри съобщава, че по желание на ефесците
между най-прочутите ваятели фидий,
Поликлет, фрадмон и Крезилас ce съ­
стояло състезание за извайване на най-
красивата^ амазонка. Наградата получила
бронзовата амазонка на Поликлет, която
заела достойно място в храма на А р те--
мида в Ефес. Запазени са много1антични
копия на с т а т у и т е на,тези скулптори. Те
ce разделят на тр и групи: ти п на ранена
амазонка по оригинала на Крезилас (Капи­
толийски музей), ти п на подпряна върху
копието си амазонка по Фидий (Ватикан­
ски музей) и т и п на почиваща амазонка по
Поликлет (Ватикански и Берлински му­
зей).
Релефи: .Б итката на амазонките" (.Амазономахия")
върху метопите о т съкровищницата на атиняните в
Делфи, върху фриза на храма на Аполон о т Басаи-Фига-
лия, върху фронтона на храма на Асклепий 6 ЕпидаВър,
върху фриза на Мавзолея В Хзликарнас, върху Артеми-
зиона S Магнезия на р. Меандър и върху Виенския сарко­
фаг с амазонките — .Глава на амазонка' върху златен
ритон о т Панагюрското съкровище. — Картини: .Б и т ­
ката на амазонките" о т червенофигурния атически
кратер на художника на Ниобидите, и др. — .Б итката
на амазонките' о т Рубенс; о т Л. Джордано; о т Кокош­
ка — .Амазонки на лов за вълци" о т Фойербах. — „Бит­
ката на амазонка" о т БехтееВ. — Мозайка: .Амазонки'
о т Антиохия. — Кантата: .Амазонките" о т К. Шами-
над.
А М А Л ТЁ Я (грц.) — 1. Козата, която
кърмила малкия Зевс, щом ce родил, 6 ед"
на~пещера на планината Ида (или Д икте)
на о. К р и т (или нимфата, която го кър­
мила с козето МЛДкб). След см ъ ртта й
ЗеТЗс я възнесъл на неоето ка то съзвездие
(„Коза" В съзвездието „Колар") и превър­
нал- строшения и рог Във вълшебния ро?
на' и з о б и л и е то , и т него течали нектар
и'аморозия, и осякакВи храни и напитки,
какВШТю- 6U ПАжелабАл притеж ателят й.
По-късно симбол на изооилието и атри -
б у т на Ейрене, Гея, П л у т о н и Тю хе.
Също градина-светилище на нимфата
Амалтея В Епир, близо до имението на
римския земевладелец А ти к. Подобна гра­
дина си устроил и Цицерон В своето име­
ние в Арпинум. — 2. Една о т с и б и л и т е ,
предсказвала о т гр. Куме (4 Кампания, ос­
нователка ня пппуутия прякул В Рим, съ-
ста в и тел ката на С и б и л и н с ки т е к н и г и.
Статуя: .Малкият Зевс, един фаун и козата Амал­
тея" о т Л. Бернини. — Картини: .Амалтея храни Юпи­
т е р ' о т H. Пусен; о т Дж. Романо; о т Г. А. Брни и др.
А М А Т А (лат. „обичаната") — 1. Пър­
вата служителка на В е с т а в ЛаВиниум,
съпруга на древния италийски цар Л а -,
т и н и майка на Ла ви ния, поощрявала
ж ени тб ата на дъщеря си с рутулския цар
Турн, а когато то й бил уб и т о т Еней, ce
обесила. — 2. Всяка девойка, която рим­
ският върховен жрец (понтифекс макси-
мус) ръкополагал за весталка.
А М Б Р О ЗИЯ (грц. г„безсмъртие") —
1. Вълшебната храна на боговете, от
която т е получавали вечната си младост<
17
л
и безсмъртие, и на конете на бога на
слъНЦёГПО'Хёлиос (Сол). — 2. Божестве­
ният балсам на безсмъртните^ОлааоВйн-
но масло за помазване и запазване на т е ­
лат а им. козметично средство, придава­
що живителна сила и обезсмъртяващо
смъртните.
А М Й К (грц.) — 1. Цар на бебриките
Във Битиния, син на П осейдон и нимфа­
т а Мелия, притежаващ необикновена си­
ла. Предизвиквал на юмручен бой всички
чужденци, които преминавали през с тр а ­
ната му, докато бил победен след кратка
ожесточена схватка от аргонавта-
. боксьор Полидевк (Полукс). — 2. Кента­
вър, син на О ф и о н /н а сватбата на П и-
р и т о й умъртвил лапита Келадонт (Це-
ладонт), но бил убит о т Б е л а т. Реалис­
тично описание на юмручния бой дава
Теокрит в XXII идилия.
А М Й КЛ А (грц.) — 1. Античен град в
Лакония, южно о т Спарта, седалище на
Т и н д а р и родина на д и о с к у р и т е , Елена
и К л и т е м н е с т р а , прадревно култово
средище със светилище и колосална с т а ­
туя на Аполон Амиклейски. — 2. Град в
Лакония южно о т Спарта, загинал о т
мълчанието на ж и тел и те си (поради за­
кона, който забранявал да ce говори за на­
стъплението на неприятелите).
А М И К Л Й Д (грц.) — потомък «а А м и -
къл, т . е. синът му Х и а ц и н т .
А М Й К Ъ Л (грц.) — син на Ам ф ион, ба­
ща на Х и а ц и н т .
А М И М О Н А (гр ц .)— дъщеря на Д анай.
Когато веднъж търсила избор да вземе
вода за сестрите си, била нападната о т
сатир. Спасил я Посейдон, който сам я
овладял. Тяхна рожба бил Навплий. С
удар на тризъбеца си господарят на води­
т е Посейдон направил да избликне о т
скала в Лерна изворът, който нарекъл на
любимата си („Амимона").
Картини: .Нептун спасява Амимона' о т Ж. да Сан
Джовани; о т ф. Буше. — Стихотворение: .Амимона"
о т А. Й. Пенцел. — Драма: .Амимона" от'Есхил (сатир-
на пиеса, запазени само фрагменти). — Опера: .Нептун
и Амимона“ о т Г. Б. Щук-Батистин.
А М Й Н Т О Р (грц.) — син на О рм ен, ба­
ща на Феникс, цар на долопите о т Елеон
в Тесалия.
АМИТАОН (грц.) — син на Т и р 6 и
нейния чичо К р е те й , брат на Езон и фе-
рес, основател на гр. Йолкос.
 А М О Н (егип. Амана, Амун, „потай­
ният") — един о т главните богове на Еги­
пет, почитан като покровител на
египетския град Тива, по-късно бог-ора­
кул с прочут храм в оазиса Си вах в Либий:
ската пустиня. Изобразяван с две пера
или рога на главата, или като овен, или
гъска. О т времето на Новото царство
(XVI в. пр. н. е.) ce слял с бога на слънцето
Ра (Ре) в един бог (Амон-Ра) и станал
върховният египетски бог, закрилник на
фараона и неговата власт. Гърците го
отъждествявали със Зевс и от
V в. пр. н. е. му издигали светилища. Пин­
дар му посветил един о т своите химни.
В Рим бил приет ка то Ю п и те р Амон с
овнешки образ или като мъж с овнешка
глава и вити рога. През императорската
епоха кул тъ т му избледнял.
А М О Р (Амур, лат. ..любов"'! гръц­
кият бог Ерос.
А М П Е Л (грц. „лоза") — сатир, люби-,
мец на Д ионис, получил о т него в дар
един грозд, окачен на висок бряст. Когато
ce опитал да го откъсне, паднал о т дър­
вото и ce пребил. Богът превърнал люби­
меца си в небесно съзвездие.
АМ УЛИЙ (лат.) — син на П рока, т и ­
раничен цар на стария латински град А л ­
ба Лонга, отстранил о т престола по-
стария си б рат. Н у м и т о р , сина му
умъртвил, а дъщеря м у , Рея Силвия
(Илия) направил весталка. Нейните сино­
ве о т Марс, близнаците Ромул и Рем,
които слбд раждането йм Амулий под­
хвърлил 6 реката, убили тирана и Възвър­
нали властта на дядо си Нумитор.
АМУР (Амор, лат. „любов") — гръц­
кият бог Ерос.
АМФИАРАЙ (грц.) — прочут гадател
и сънетълкувател, цар на^ Аргос, син на
Оикъл и Х и п е р м н е с т р а , участник в
Калидонския лов. Съпругата му Ери-
фцла заради огърлицата на' Харм ония,
•предложена й о т Полинейк, го принудила
насила да участвува в похода на Седемте
против Тива, макар че предвиждал не­
щастния- му край. Преди да умре, заклел
синовете си да о т м ъ с т я т за него.. Поръ­
ката му изпълнил-Алкмеон. На Амфиа-
рай бил издигнат храм с оракул за сънища
и свещен извор при Ороп, град на граница­
т а между Атика и Беотия.
Вазова живопис: .Полинейк и Ерифила" Върху „Крате­
ра на Амфиараи" (о т VI 8. пр. н. е.).
• А М Ф И К Т И О Н (грц.) — в тор ия т син
на родоначалника на елините Девкалион
и на Пира (според една версия саморо-
дён). Отначало царувал над Термопилите,.
по-късно ce оженил за дъщерята на ати н ­
ския цар, когото скоро свалил о т престо­
ла. Царувал в Атина дванадесет години
след Кранай, о т т а м бил прогонен о т
Е р е х те й (Ерихтоний). f
АМ Ф ИКТИО НИ (грц. „съседи") —
представители на съседни гръцки държа­
вици, обединени в религиозни и политиче­
ски съюзи
А М Ф И К Т И О Й И И (грц.) — съюзи на
съседни гръцки племена или градове,
обединени за религиозни и политически
цели (съвместни грижи за култа и свети­
лищата и за опазване на съкровищниците
в тях, за свещените игри, уреждане чрез
помирителен съд на възникнали спорове).
Главните амфиктионии били: 1. Делфий­
ската -— обединение на 12 държави за
съвместни грижи за култовете нё А п о ­
лон и Д е м е т р а със сборове веднъж вся­
ка година в Антела при Термопилите. по-
късно два пъти — пролетни в Делфи и
есенни в Антела. — 2. Аполоновата на
о. Делос — съюз на ж и тел и те на Циклад-
ските и съседните острови с главна за­
дача: закрила на.светилището на Аполон
в Делос.
А М Ф И Л О Х (грц.) — 1. Прочут га о а-.
тел, син на гадателя Ам ф иараи и Ери­
фила, брат на А л км ео н, един о т пре­
т е н д е н ти т е за ръката на Елена, участ­
вувал в Т р о я н с к а т а война, след която
останал известно време в Мала Азия, ос­
новал заедно с М опс гръцки градове по
крайбрежието на Киликия. Имал светили­
ще със свои оракули освен в киликийския
град Малое, още в Ороп, Атика. — 2. Син
на А лкм еон и М а н т о , дъщерята на гада­
теля Тирезий. Известно време бил въз­
питаван в Коринт о т цар Креонт, след
премеждията на сестра му бил прибран
обратно о т баща си. '
А М Ф Й О Н (грц.) — син на Зевс и Ан-
т и о п а , красивата дъщеря на тиванския
цар Н и к т е й , брат близнак на З е т и цар
на Тива. Получил о т Херм ес (или А п о ­
лон) вълшебна лира и дарбата да свири на
нея и да пее божествено. Когато двамата
близнаци ce раждали, майка им била о тв е­
дена ка то пленница-робиня на суровия
цар Л и к и на ж естоката му съпруга^Д и р ­
ка. Затова“ „тиванските диоскури" били
подхвърлени в планината Китерон. Еди-

ният, З е т, ст/н а л груб оВчар и смел ло­
вец, добил страшна сила/а брат м у — не­
жен певец. Когато възмъжали, разпознали
майка си, научили страш ните мъки, на
които била подлагана, и веднага ce о тп р а­
вили срещу Тива, убили цар' Лик, а Дирка
привързали за рогата на бесен бик („фар-
незкия бик”) да я влачи по земята. Разкъ­
сания й труп хвърлили в един извор (или
боговете я съжалили и превърнали на из­
вор) край Тива, който приел нейното име.
Укрепили града, като издигнали крепост­
т а му (силният З е т носел камъните на
раменете си и ги нареждал един върху
друг, а Амфион със звуците на вълшебна­
т а си лира карал скалните отломъци сами
да ce подреждат в зидовете). Той ce оже­
нил за Н иоба, дъщерята на Т а н т а л , коя­
т о му родила седем синове и седем дъще­
ри. Тях Аполон и А р т е м и д а поразили с
т и х и т е си стрели заради надменността
на Ниоба пред малодетната Л е т о (лат.
Латона), която родила само две деца.
След трагичния край на рожбите си Ам­
фион със собствения си меч ce самоубил.
Статуя: .З е т и Амфион привързват Дирка за рогата
на фарнезкия бик" (Неапол). — Картини: .Амфион",
фреска о т Помпей. — .Амфион" о т А. Тиеполо. — Опе­
ри: .Амфион" о т Ж. Б дьо ла Борд; о т Й. Д. Науман. —
Валс: „Амфионови звуци" о т Йох. Щраус баща. — Балет:
.Амфион" о т А. Хонегёр (mekcrri П. Валери).
А М Ф И Т Ё Я (грц.) — съпруга на арго-
ския цар А д р а с т .
А М Ф И Т Р И О Н (грц.) — митически цар
на Тиринс в Арголида, син на Алкей, внук
при спречкване убил тъ с т а си Елек-
т р и о н , бил принуден като изгнаник да
забегне заедно с Алкмена и намерил гос­
топриемство при цар* К р е о н т в Тива.
Там по поръка на царя избавил страната
о т бързата ка то вятъра хищна т е в м е -
ска лисица, която ядяла хора. Насъскал
срещу нея кучето си, получено о т Кефал
(Цефал), надминаващо в бяг всички. По
желание на Тем ида, за да о стан ат и две­
т е животни непобедими, т е ce вкамени­
ли. В Тива Алкмена родила синовете близ­
наци Ификъл о т Амфитрион и Херакъл
о т Зевс (вж. А л км ена). Амфитрион за­
гинал през време на поход срещу миний-
ците. - АН А КС А РЁ ТА (грц.) — знатна кипър­
Трагедия: .Амфитрион" о т Софокъл (загубена). — Ко­
медия: „Амфитрион" о т Плавт, образец на много коме­
дии о т световната литература (Камоинш. Молиер.
Клайст, Жироду). — Опери: .Амфитрион' о т Хенри
(Търсел; о т Волф-ферари.
АМ Ф ИТРЙТА (грц. „шумящата“,
„многошумната") — богиня на морето и
често негово олицетворение, една о т 50-
19
f
т е дъщери на морския бог Нереи, почи­
тана култово заедно с тях, съпруга на
главния морски бог Посейдон (Нептун),
който я похитил през време на един неин*
та н ц с другите нереиди на о. Наксос. Ско­
ро избягала о т него и ce скрила в дълбини­
т е на морето при Океан или при А т ­
л а н т , но делфинът, свещеното животно
на Посейдон, я открил и върнал при него,
за което о т благодарност богът го на­
правил небесно съзвездие. По-късно Ам­
ф и тр и та превърнала съперницата си
Скила (Сцила) в чудовище с 12 крака и 6
кучешки глави, всяващо ужас у мореплава­
телите. О т Посейдон родила Т р и т о н ,
който в някои митове ce явява в мно­
жествено число. Римляните не я познава­
ли, т е дали на Нептун за съпруга богиня­
т а на морската вода и о т к р и т о т о море
Салация.
В античното изкуство ce изобразява с
диадема и жёзъл с тризъбеца на Посейдон
с впрегнат в нея т р и т о н или възседнала
т р и т о н , или яздеща делфин.
Картини: .Амфитрита" о т Рубенс; о т Тиеполо.
А М Ф О Т Е Р (грц.) — син на А’л кмеон,
брат на А карн ан , заедно с него отмъс­
тил на псофидския цар фегей и синовете
му за убийството на баща си.
А Н А (лат.) — 1. Дъщеря на Бел, с е с т­
ра на картагенската царица Д идона, по­
следвала я о т Финикия в Африка, нещ аст­
на свидетелка на нейната гибел; забягнала
о т Картаген в Италия при Ен ей. Там,
преследвана о т ревнивата му съпруга
Лавиния, ce хвърлила в реката- Н у м и -
ций и ce превърнала в речна нимфа. —
2. Ана Перена, римска богиня, навярно
на луната и нейното олицетворение във
връзка със сменящите ce лунни фази. В
течение на цялата година разпръсква над
земята благодат, римляните измолвали
о т нея дълголетие и здраве. Чествували я
на 15 м арт в дъбрава край Рим с пир­
шества и народни веселия.
А Н А Д И О М Ё Н А (грц. „изплуваща из
вълните”) — е п и т е т на Афродипг(а.
ска девойка о т рода на стария Тевкър. За­
ради коравосърдечието си към влюбения
в нея Иф ис била превърната о т богове­
т е в камък.
А Н А Н К Е (грц. „необходимост", „неиз­
бежност", лат/. Н е ц е с и т а с ) — богиня —
олицетворение на световната законо­
мерност и предопределение, на която ce
 подчинявали всички, и боговете., У Пла­ си о п ея (Касиопа). Понеже царицата раз­
то н и неоплатониците — основна фило­ гневила н е р е и д и тё с хйалвите си. че g
софска категория, сила на върховния ред, по-красива и о т тях, Посейдон наводнил
майка на богините на съдбата (мойри). В с т р а н а т а и пратил морски дракон да^я
народните представи богиня, на смъ рт­ onycil иракулът на А м он в Ли бия
та . Почитана в Коринт заедно с богинята предсказал, че етй о пц и те ще ce избавят
Биа („сила", „могъщество") в общо све­ от оедата, ако церят пожертвува дъще - ,
тилище. В Рим съ ответн ата богиня Не- ря си за храна на чудовището. Кефей не
цеситас била само нейно литературно моЖел да не ce ислуша в молбата на наро­
отражение. да" си и оставил Анооомеаа прикоВана
върху скала край морето. Прелитайки над
АНАПИС (грц.) — богът на реката Етиопия при завръщането си о т едно
Анапис (дн. Анапо) в Източна Сицилия, свое приключение, героят Персей я съ­
която ce влива в морето южно о т при­ гледал, влюбил ce в нея и я спасил о т дра­
станищ ето на Сиракуза. Любовник на кона, след като получил обещанието на
нимфата Киана (Циана), чиито води царя, че ше МУ я ааде ая пъпруря Так^ Пер­
приема малко преди да стигне морето. сей я птЙйл в Ар?пг. Г-лРг^пмург^гра тд
била преВъпнятя R рднпчияннптп ^яЙяя-
АНДРОГЁЙ (грц.) — син на могъщия дие^.
критски цар М инос и на.Пасиф ая, убит Картини: „Персей и Андромеда" о т Рубенс: о т Тин-
mopemo. — Трагедии: „Андромеда" о т Еврипид; о т Кор­
о т атинския цар Егей в Атика, защ ото в ней. — „Андромеда и Персей" о т Калдерон. — Епилион:
празничните игри Панатинеи винаги по­ .Андромеда" о т Овидий (Метаморфози). — Опери:
беждавал противниците си. За отмъщ е­ „Андромеда и Персей" о т Хайдн; о т Шарпантие (текст
Корней). — Балет: „Андромеда и Персей" о т К. Канобия.
ние Минос предприел поход срещу атиня­
ните и след победата си им наложил кръ­ АН ИЙ (грц.) — син на Реб (или на Креу-
вен данък — да изпращат в Крит всяка са) и на Аполон, негов жрец и владетел
година (или на седем години) по седем на о. Делос, дал гостоприемство на при­
младежи и седем девойки за храна на чове- ятеля си А нхиз и на сина му Еней, на
коядното чудовище М и н о т а в ъ р в Л а ­които разказал своята съдба и история­
биринта. ' т а на дъщерите си. Когато майка му била
бременна о т бога, баща й я затворил в
А НДРОМАХА (грц. „боркиня с м й ж е -' ковчеже и я оставил на произвола на мор­
J y те"Г^— сгьщеря на Е е ти о н , царя на шва ските вълни, но т е изхвърлили съда на
чГ в Троада, преданата и любеща съпруга на брега на о. Делос (или на о. Евбея). Аний
храбрия троянски войн Х е к т о р , майка получил о т божествения си баща дарбата
^ о т него на А с т й а н а к с (исамандрий), да предсказва; имал тр и дъщери: Ойнй
който ce родил през време на Троя н е к а - (;,лозова"), Спермй -(„семенна") и Елаида
^ т а война. Оплаквала см ъ ртта на съпру- („маслена"). Д и о ни с им вдъхнал способ­
SC” га си^ След падането на I роя гъ рците н о с тт а д а,извличат из земята вино, жи­
хЛркили .невръстния й син о т една кула т о и масло, така могли да изхранят цяла­
на градските стени, за да' изкцьанят на- т а войска на А га м е м н о н през време на
^ слТ5дниците на троянския цар, а нея отВел Т р о я н с к а т а война. Но то й ce опитал
8 роостооА\илоИиятсин П и р (Н е о п т о - да ги вземе в плен; т е ce обърнали за по­

t лем;. 1чато негова наложница т я родила

трим а cuHoUe, а след см ъ ртта му ce омъ­
жила за своя девер (Ората на Хектор), га-
мощ към бога на р асти тел н о стта Дио­
нис и то й ги превърнал в гълъби. Затова
на о. Делос било с в е т о т а т с т в о да ce на­
дЗтвЛЯ, Хелен, който бил приютен 8 раняват тези птици.
Епир. Прощаването на Андромаха с Хек­ Епилион: „Дъщерите на Аний* о т Овидий (Метаморфо­
то р при заминаването му на бойното по­ зи).
ле пред Троя е описано о т О мир в VI пе­ АНКЁЙ (грц., лат.: Анцей) — 1. Цар на
сен на „Илиада". Аркадия, син на Л и к у р г о т аркадската
Статуя: „Прощаването на Хектор с Андромаха" о т област Паразия, баща на Агапенор, про­
Б. ТорВалдсен. — Карт ими:-„Сь нят на Андромаха" о т чут участник в Кали донския ло в, дръз-
Джулио Романо. — .Прощаването на Хектор с-Андро-
маха" о т Падобанино; о т А. П. Лосенко: о т Л. СилСее- нал да ce похвали, че против волята на
пгьр Млади; о т Г. Бацини. — .Андромаха скърби за Хек­ А р т е м и д а ще убие глигана й, но то й,го
тор" о т Г. Хамилтън. — «Пленената Андромаха" о т промушил. Изобразен в момента на нара­
Ф. Лейтън. — Балет: .Пир и Андромаха" о т Ф. Брук­
нер. — Опера: .Андромаха" о т П. Тори. няването върху източния фронтон на
храма на А тина 8 Тегея, изваян о т Скопас
А Ц Д ЕР М Ё Д А (грц.) — дъщеря на през IV в. пр. н. е. — 2. Етолиец, прочут
erouoncklm' иар Кеф е и щефеи) и на к а- боксьор.

20
 АНТЁЙ (грц.) — великан о т Либия, син
на Посейдон и Гея (Земята); винаги ко-
/ га т о имал допир с майката Земя, получа-;
вал нова, no-страшна сила. Предизвиквал
на борба всички чужденци, ко ито минава­
ли през стр аната, надвивал ги и ги убивал.
■ Херакъл, ка то видял откъде идва силата
му, го вдигнал нависоко и във въздуха с
ръцете си го удушил.
Статуя: .Херакъл и Антей" о т А. Полаюоло. — Кар­
тини: .Херакъл и А нтей' о т Л. Кранах Стари; о т Тин-
mopemo; о т Тиеполо, о т X. Балдуинг Грин.
АН ТЕН О Р (грц.) — стар и я т мъдър
троянски вожд, съпруг на Теанб, една о т
сестри те на Приамовата съпруга Х е к у -
ба, приел в Троя гръцките пратеници
Одисеи и М енелай и съветвал троянци--
т е да върнат Елена и даровете, които
донесла, и да сключат мир. При превзема­
н ето на крепостта гърците пощадили
него и близките му, ка то го посъветвали
да окачи на в р атата си кожа на пантера,
знак; че неговата къща не бива да ce пляч-
косва. Стигнал преди Еней в Италия и ос­
новал та м град Патавиум (дн. Падуа).
АНТЁРОС (о т Ант-ерос, грц.) — бра­
т ъ т на Ерос, когото А ф р о д и т а родила
по съвет на Тем ида, за да има с кого да
си играе малкото капризно момченце
Ерос, докато порасне. Въплъщение на
взаимната споделена любов.
АНТЕСТЁРИИ (грц.) — празник на
цъфтежа, чествуван в Гърция, особено в когато в борбата за власт нейните бра­
Атина, в чест на бога на растител н о ст­
т а Д ио ни с в начал&то на пролетта през
месец антестерион (в то р ата половина
на февруари и първата на м ар т). Траял казание то й заповядал да я зазидат жива
тр и дена (о т 11 до 13 число). Първият ce
наричал п и т о и г и я („отпечатване на
делвите", в които било наливано наесен
младото вино). След възлияние на бога
опитвали за пръв път виното и преценя­
вали неговото качество. В обреда участ-
вували и робите. В то р и я т ce наричал
„ден на каните". Шествие о т сутр ин та
въвеждало в града триумфално о т мор­
ския бряг на корабовидна кола „Дионис",
всъщност висшия чиновник архонт бази-
левс, почитан ка то същински бог. Ш ест­
вието стигало пред дома му и та м било
представяно театрално м истичното съ­
четание на „Дионис" — т . е. архонта ба-
зилевс с царицата — неговата съпруга, с вод на Софокъл); о т Кокто; о т Б. Брехт; о т Ж. Ануй. —
надежда за изобилие и плодородие на при­ Композиция: .Антигона" о т Менделсон; о т Хоф-
родата и хората. На последвалото весе­
лие всеки получавал кана с по 3 литра ви­
21
но, за да започне състезание в пиене. По­
бедителят, който пръв опразвал каната,
бил Награждаван. Понеже плодородието
идва о т земята, празнуващите не забра­
вяли и покойниците. Според поверието
на то зи ден сенките били освобождавани
и бродели свободно из града. За да не сре­
щ а т жителите, в р ати те на къщите били
намазвани с катран, а самите атиняни
дъвчели листа о т трънки,, за да прогон­
в а т сенките с лошата миризма. Т р е ти я т
ден бил „на гърнетата", то й наподобявал
християнската задушница с помена. При­
готвяли за покойниците храна в гърнета
и правели възлияние в едно отвърстие в
храма на Зевс, като отправяли молитви
към Хермес Психопомпос, съпровождана
на- мъртвите, който според суеверието
живеел в земните недра. Денят завър­
швал с повика към сенките: „Вън о т т у к ,
сенки, ан тестер и и те свършиха!" В Рим
отражение на ан тестер иите бил празни­
къ т либералии, в който синовете обли­
чали мъжките дрехи.
АИТЁЯ (грц.) — съпруга на аргоския цар
П р е т (Пройтос), у Омир наречена С те -
нобоя. Вж. Б ел ер оф о н т.
А Н ТИ ГО Н А (грц.) — 1. Дъщеря на
Едип и И о к а с т а , сестра на Й ем ена,
Е тео къ л и П олиник. Придружавала без­
помощния си ослепял баща в неговото
доброволно изгнание до края на жиВота
му. При похода на Седемте протиВ Тива,'
т я ce погубили един друг, погребала Поли­
ник; Въпреки забраната на новия власто­
любив тивански владетел К ре он т . За на­
в пещерна гробница, където т я ce обеси­
ла. Годеникът й Хем о н, синът на Креонт,
дошъл да я спаси, ce пронизал с меча си
над м ъ ртвото й тяло. Олицетворение на
синовната и родствената обич и на мъ­
ж ественото изпълнение на човешкия/
дълг. — 2 .4Дъщеря на троянския цар Л а о - '
мед он т , сестра на мриам. Според
етиологичния м и т с дългите си коси ce
сравнявала с Хера (Юнона). За наказание-
Върховната богиня пребъпняля кппмтр n'ft
змии. Боговете ce смилили и я превърнали
в щъркел, заклетия Враг на зм и и те. ’
Драма: .Антигона" о т Л. Стояков; Трагедии: .А н ти ­
гона* о т Софокъл; о т В. Алфиери; о т Хьолдерлин (пре­
манстал (увертюра към .Антигона" на Софокъл). —
Опери: .Антигона—43" о т Л. Пипков, .Антигона" о т
К. Орф; о т Кл. Хубалек; о т Г. Скарлати.
 АН ТИ КЛЁЯ (грц.) — дъщеря на А в-
т о л и к , съпруга на Л а е р т , майка на О д и ­
сеи, умряла о т скръб по дълго отсъству-
Ващин си син. < римския Юлиев род.
А Н ТИ Л О Х (грц.) — най-голям -син нз
пилоския цар Н е с т о р . Най-младият и
най-бързият о т гръцките воини пред
Троя. Близък приятел на Ахил и П а т р о -
къл. Загинал в края на Т р о я н с к а т а в о й ­
на о т ръката на етиопския цар М ем н о н,
самопожертвувал ce, когато ce притекъл
да спасява баща си. Тримата воини били
положени в обща гробна могила.
А Н Т И й П А (грц.) — красивата дъщеря
на тиванския цар Н и к т е й (или на речния
бог Аз on), към чиято красота Зевс не
останал равнодушен. Той се.явил пред нея
във вид на сатир в планината К и т е р о н
и т я родила о т него близнаците Ам ф ион
и З е т ,, които веднага след раждането
подхвърлила. Избягала о т гнева на баща
си в Сикион при тамошния цар Епопей,
то й я приел и взел за съпруга. Това пре­
дизвикало война между двамата царе, в
която Никтей загинал. Л и к, неговият
б рат и наследник на царската власт, из­
пълнил завета му: победил и убил Епопей,
разрушил Сикион, а Антиопа отвел и дал
за робиня на съпругата си Д ирка, която
ce отнасяла много жестоко към нея. З е т
и Амфион отмъстили на Дирка. — 2. Съ­
пруга на Пиер и майка на п и е р и д и т е .—
3. Царица на амазонките, т я (или Хи п о ­
ли т а ) по-късно ce омъжила за Тезей.
Статуя: .фарнезкият бик' — Амфион и Зет Връзват
Дирка за бика (римско копие о т гръцки оригинал о т
Аполоний и Тавриск). — Картини: „Антиопа" о т Коред-
жо. — „Юпитер и Антиопа“ о т Тициан. — .Юпитер Ка­
то' сатир и Антиопа" о т Вато; о т Тинторето. — Дра­
ма: „Антиопа" , трагедия о т ПакуВий (220—130 г.
пр. н. е.).
А Н У Б И С (егип. „кученце") — син на
О зирис, староегипетско божество на
подземния свят и см ъ ртта, изобразявано
като човек с глава на чакал или куче. По-
късно в мистериите на И зида о тъ ж ­
дествяван с Хер*лес (М е р к у р и й ), почи­
та н и в Рим о т I в. като пазач на входа
на подземния свят и съпровождач на ду­
ш ите на покойниците о т единия свят в
другия.
А Н Х Й З — митически дардански владе­
тел, внук на Аса рак, син на Капис и Те-
мида, на когото дарила любовта си боги­
нята Венера, майката о т него на Еней.
Понеже издал пред хората името на бо­
жествената си посетителка, бил осака­
те н о т мълния, затова Еней го извел на
раменете си о т горящата Троя. Умрял в
Сицилия през време на бягството на Еней
към Италия. Смятан за родоначалник на
Статуя: .Еней. Анхиз и АсканиО" о т Л. Бернини. —
Картини: .Еней, Анхиз и АсканиО'. стенопис о т Херку-
лан. — .Еней носи Анхиз о т Трон' о т П. Бройгел млади.
А О Н Й Д И (аонидки, аонийски с е с т­
ри) — един о т е п и т е т и т е на музите ка­
т о обитателки на планината Хеликон с
извора Хипокрена в Беотия (нейният по­
етичен синоним е Аония).
А П И С (егип.) — 1. Свещен бик с бял че­
тириъгълник на челото в Мемфис, Еги­
пет, ко йто египтяните почитали като
божество на луната, на слънцето или на
О зир ис. Гърците го смятали за син на
Зевс и превърнатата в крава И 6, на тях
бил известен ка то цар на Египет под
името Епаф. — 2. Син на аргоския цар
ф ороней, епоним на Апия, ста р о то име
на Пелопонес.
. АП О ЛО Н (грц. „сразител"; Феб) — син
на Зевс и ~ Л е т6 ,б р а т близнак на А р т е ­
м ида, роден заедно с нея в планината
К и н т на о. Дёлос, баща о т Коронида h<l
бога лечител Ас кле пий, на про чутите
певци Црфей и Лин и на много гадатели
и герои. Най-разпространеното бож ест­
во ^ "а Н т и ч н о й ^ т а — красивият млад бог
на“светлината , чиито култ оил пренесен
още Q предисторическо време о т Мала
Азия в Гърция. Първоначално наглеавач на
дивеча и пазач на стад ата — оЬчарски бог;
изобретател нз изкуството на лъка; бог.
наГцсяКа религиозна и духовна дейност; на
предсказанието, с много оракули в Гърция
и Мала Азия — в Де»фи (главното му све­
тилищ е), Кларос, Патара ^ Ликия и друга­
де, чрез оракулите си Водач и общ родона­
чалник на целия гръцки народ, упражнявал
влияние Йърху държавната политика и
върху съдбата на отделни семейства; бог
на музиката и песент а (затооа~муза-
г е т — „предводител на музите", изобра­
зяван с лирата, която получил о т Хер-
мес), ка то будител на свещеното поети­
ческо и пророческо вдъхновение; бог на
светлината, слънцет о и ч и с то та та^ка -
т о бог на олагодатта. Локроиител на з е ­
м е д е л и е то (е летни и есенни праз-
н е н с т б О А ти н а). на животновъдство­
т о и на Всяка дейност на о т к р и т о — при
мореплаване, състезанието оороа, сраже­
ния и др.; ка то бог на о ч и ш ен и е то Ч ] ле­
чението аяйднп г.ъс сина си Асклепий из-
пращал и лекуВал болестите и злините.

Убил при Делфи чудовищния дракон П и -
т о н и на м ясто то 'на победата издигнал
тамоииното си светилище. ОГО"
страна, страшен бог на см ъ ртта, защо­
т о с огъня си често нанаЬЯЛ1Цр^ди на КС-
рата и посевите. За смъртоносната сила
на слЪйчевитёГлъчи загатва и легендата
за Х и а ц и н т : спартанският царски син
веднъж при задружни упражнения загинал,
засегнат о т диска на Аполон. В т ъ га та си
бог^ьт създал.от кръвта на любимеца си
цвете с тъмночервен цвят, което наре­
къл хиацинт. Заедно със сестра си А р т е ­
мида със своите непогрешими стрели —
слънчевите лъчи, отмъстил на възгордя-
лата ce Н иоба, която оскърбила майка му
Л е т б . Пак заедно с Артемида пронизал
израсналия из земята ги гант Т и т и й ,
ко йто също посегнал на Летб; изпратил
мор в гръцкия лагер пред Троя заради
обидата на своя жрец Хр из. Наказал са­
тира М ар си й , който дръзнал да ce съ­
стезава с него на лира, и одрал кожата му.
Неговото свещено дърво е лавърът (грц.
„дафне"). в който ce превърнала преслед­
ваната о т него нимФа Д аф н а. понеже
Приамовата дъщеря Касандра отхвър­
лила любовта му, я наказал да не й вярва
никой, макар че т я получила о т бога дар­
бата да предвижда бъдещето. Заедно с
Посейдон издигна/^ за цар Л а о м е д о н т
с т е н и т е на Троя. Слугувал една година ка­
т о пастир на смъртния А д м е т , защ ото
заради см ъ ртта на Асклепий погубил
циклопите, които били изковали за вър-
хрвния бог светкавицата и гърма. Среди­
ща на култа на Аполон били светилищата
му на о, Делос, където на всеки четири
месеца о т годината ce устройвали праз­
ненствата делии, 15 които участвуВали
представители о т Всички полиси;^8
Д ёлфи с прочутия оракул. Ц Диоим~а, В
А т и н а . С п а р т а . Тива и (Другаде. А т р и ­
бу т и т е и златокъдрия бог са егида, лък,
колчан и стрели (за оога на светлинатаи
' см ъ р тт а ), лавър и палмово клонче (з а к о ­
га“ на състезанията)] Форминкс (B ugloi-
nrtapa' или арфа) или изнамерената о т Хер-
мес лцр1Г(за китароаа). триножник. Него-
ви свещени животни са лебедът и я стр е­
бът (ка т о птици за гадаене^ аълкът,де-
лфинъГУ1,"г/ШШката, йущерът . Е п и т е т и ­
т е на Аполон са: „делфиец”, „Аполон де­
лфийски", люкий — „ликейски", „вълчи"
(пазещ стад ата о т вълци), номий — „па­
зач на с т а д а та “, сминтейски — „миши"
(изтребител на миш ките), саврокто-
нос — „гущероубиец", люкигенес — „роден
о т светлината“ или „роден о т Ликия",
хекаергос — хекатос, хекатеболос и хеке-
23
N
болос —• „стрелец", „далекострелен", ар-
гюротоксос — „сребролък", клютоток^
сос — „прочут с лъка си”, хризаорос —
„със златен меч”, анакс — „владетел", ка-'
тарзиос — „очистител", пзтроос — „ро­
доначалник" (на целия гръцки народ) и др.
В Рим култъ т на Аполон преминал през
гръцките колонии заедно със Сибилински-
т е книги прёз V в. пр. н. е. АВгуст смятал
бога за сбой покровител и приписбал.по-
бедата си при Акциум на неговата наме-
са. Затова му издигнал на Палатинския -
хълм бога т храм ..Аполинар" и го укрякил.
с прочутата с та ту я на Аполон Китарод
о т "Хкопас! Там подновил през 17 г.
п р Г н Г е П С т о л е т н и те игри — култовия
празник с молитви и жертвоприношения. ■
Той траял тр и дни, като през последните ,
била изпълнена тържествено съчинената
о т Хораций хорова „Песен на столетие­
то ", посветена на Аполон и Диана.
Култъ т на Аполон бил разпространен и
в днеСините оългарскй- земи о т иремето
на гръцката колонизация. Аполон Кёндри-
сииски оил глав н о т о божество на гр. ф и -
липопол (дн. Пловдив) с храм Върху хълГ
ма Джендемтепе На името на глаВния си
бог Аполон ойл наречен градът Аполон ия
(на м я с то то на днешния Созопол), в кой- •
т о ’Оил uatjUctnatA хьам на Апйлйн Лечител'
Древните траки почитали божестбо,
сродно на Аполон като бог на растител­
н о с тт а , здраВето и лечението. Като по­
добен на тракийския Херос са го изобра­
зявали и като конник с лира в ръка. ■Имал
общо светилище с Тракийския конник при
е. Лозен, Хасковско, при е. Труд, Пловдив­
ско, и др.
В античното изобразително изкуство.
АполонТе идеалният овраз на младежката
мъжественост. Най-прочутите негови
с т а т у и са: Каселски Аполон, римско
копие о т оригинал на фидий о т V в.
пр. н. е., Аполон Белведерски — римско
мраморно копие по бронзов «эригинал о т /
IV в. пр. н. е., което „въплъщава висшия
идеал на античното изкустВо” (Винкел-
ман), централната с т а ту я о т западния
фронтон На храма на Зевс в Олимпия,
Аполон С а в р о к т о н о с о т Праксител,
Аполон М у з а г е т в дългата дреха на к и -
тарод.
Други статуи: .Аполон' о т Б. Торвалдсен и о т Ро­
ден. — .Аполон', прочута бронзова статуя на бога.
вие. 13.20 м о т гръцкия ваятел Каламис, стояла в храма
на Аполон Лечител в древна Аполония (дн. Созопол).1—
.Аполон" о т е. ЕаероВо, Харманлийско. — .Аполон“,
бронзова позлатена глава о т Сердика (София), бронзо­
ва статуйка о т Августа Траяна (дн. Стара Загора). —
Картини: .Аполон и Диана“ о т Л. Кранах Стари. — «Апо­
лон и Юнона" о т Варонезе. — .Аполон и Дафне" о т Тие-
поло — .Аполон и музите“ о т H. Пусен. — .Победата
над дракона Питон“ о т Дьолакроз. ’.Аполон" о т Джова-
ни Спаня, Капитолийскэ галерия В Рим. — Медна гравю­
ра: .Аполон' о т Дюрер. — Химни: .Към Аполон" о т
Омир (2): о т Орфей; о т Калимах; о т Шели. — Ода: .На
Аполон" о т А. Ките. — Опери: .Аполон и Дафна" о т
Люли. — «Аполон и Хиацинт" о т Моцарт. — Балет:
.Аполон Муэагет" о т Игор Стравински.
АП С Й РТ (Абсирт, грц., още: Егиа-
леи), — син на колхидския цар Еет, брат
на Медея. Когато след завладяването на
златно то руно магьосницата Медея бя­
гала заедно с Язон и аргонавтите о т
Колхида, Сзэла със себе си и своя брат.
Еет ce втурнал да ги преследва, но то ку
да ги настигне, Медея убила и разкъсала
Апсирт и започнала да хвърля ч а сти те о т
тяло то му една след друга по вълните.
Еет ce забавил, като събирал разпиляно­
т о тяло на сина си, изостанал и прекра­
тил преследването, за да ce върне в Кол­
хида, да го погребе там . Според друга вер­
сия още в Колхида царят натоварил Ап­
сирт да догони бегълците, но Медея му
устроила засада и го заловила, а аргонав­
т и т е го убили.
АРАХНА (грц. „паяк") — смъртна де­
войка о т Аидия, дъщеря на И дм он, най-
сръчната тъкачка в страната. Предизви­
кала дори Палада на състезание в тъ ка­
чество и навезала в килим скандални лю­
бовни истории на боговете, особено на
Зевс (Ю п и т е р ). Уязвена о т нейното
изкуство и о т изображенията на платна­
т а й, богинята раздрала тъ канта, запази­
ла жиВота на съперничката си, но я пре­
върнала В паяк — омразното и животно.
Картини: .Арахна" о т Веронезе. — .Арахна на стана"
о т Тинторето. — .Палада и Арахна" о т Рубенс. — _Тъ~
качките на килими" о т Веласкес. — Епилион: .Арахна"
о т ОВидий (Метаморфози).
А Р В А Л С КИ БРАТЯ (лат. „полски бра­
тя ") — култова колегия о т 12 жреци В
Рим начело с ежегодно избиран м а г и с ­
т ъ р в служба на полската богиня Деа
Ди а. В републиканската епоха през среда­
т а на май възнасяли молитви с танц и
култова песен Кармен арвале (арвалска
песен) пред М арс и домашните богове
лари за hAogopogue. Император Август
възобновил позабравения обичай.
АРГЕС (грц. „далечна светкавица") —
един о т тр и м а та циклопи, синове на
Уран (Н ебето)'и Гея (Земята), брат на
Б р о н те с и С т е р о п е с .
АРГЁЯ (грц.) — дъщеря на А д р а с т ,
единия о т главните организатори на по­
хода на Седемте против Тива.
24
А Р ГИ О П А (гр ц ) — нимфа, майка нп
тракийския певец и музикант Та ми рис.
АРГО (грц. „Бързи") — корабът,
строен l№i) jDbkoflogcmbomo на дам ата
богиня АШ ина, с k6[irrf5 аргонавтите на­
чело с Язон потеглили към Колхида за
з л а т н о т о руно, ипоред друг м и т — из­
общо първият кораб. На носа му била
втъкната треска о т свещения дъб на
Д о донз, която говорела .е човешки глас и
сочела пътя през морето. След завършва­
не на похода бил закрепен о т Атина върху *
небесния свод катгпгьзВеззиё.'
Статуя: „Арго" върху метопа о т съкровищницата на
сикионците в Делфи.
АРГО НА ВТИ (грц. „моряците о т Ар-
го")~— н зо н и неговите 50 спътници,
между които" герои т е о т племето на ми-
нийците ~Ж ка ст, А д м е т и П ер икли м ен
- заедно- с ноЬите ге doiT диоскурит е Ка с -
т о р и П олиник, Херакъл, М ел еагър,
ПеХ^иТ- - ! езей. Л и н ке й , Т иоей. Тела-
м б н, тракийския певец Орфей, бореади-
т е Калаис и З е т -И д я г Амф иаоаО,
Л а е р т , А д м е т , А т л а н т а и др. Те тр ъ г­
нали по море за~Колхида (на североизточ­
н ото крайбрежие на Черно море, дн. За­
падна I рузия и за да донесат от ­
т ам з л а т н о т о р у н о . Походът бил
предприет под закрилата на Хеоа и А п о-
лотг ё^но поколение преди Т р о я н с к а т а
война. На носа на кораба застанал Лин-
кеи, .чийто поглед прониквал през скали и
планини. С присъствието на Орфей арго­
нав т и т е ce чувству вали защитени срещу
омагьосващите песни на сирените. Похо­
дът започнал о т тесалийския пристани-
щен град Йолкос, родината на Язон. j l o ,
пътя си героите прежиВели много пре­
междия^— още на втория ден буряГотне­
сла 'Арго на о.лемнос, населяван и управ-
ляван о т жени, на острова нямало мъже.
Там героите били приети дружелюбно о т
лемнийките и царицата им Хипсипи ла и
съблазнени. Те насмалко щели да забравят"
Колхида, ако леракъл не ги укорил, че не
мсТслельГйече за подвизи и слаиа. вто р и я т
престои бил на о. иамотракиГкъоегпо ар­
гонав т и т е били въведени в та м о ш н и те
мистерии, п о-н ататъ к през Хелеспон т
(дй/цардаазли) стигнали И стр ан атУ на
д о л о н и те в гр. Кизик, на брега на Про­
понтида (дн. Мраморно море). Там о тн а ­
чало намерили гостоприемство, но по-
късно между долоните и го с т и т е по не­
доразумение ce завързала битка, в която
заедно с другите жертва паднал и мла­
дият цар. Край град Киос в Мизия изворни
 нимфи отвлекли красивия младеж Хилас, в то р ата главният герой е Орфей, разка­
любимеца на Херакъл; героят тръгнал да 1зъ т е вложен в неговата уста, то й изпъл­
го търси и изостанал о т спътниците си нява ролята на жреците гадатели М опс
(о тто гав а по заповед на Херакъл всяка и И дм о н, ръководи жертвоприношения­
година ж и тел и те на града го търсели и т а и очистителните обреди, навсякъде
зовели по име). В тракийския град Сал- сам показва магическата сила на изкуст­
м идес аргонавтите убили или прогонили вото си. Спускането на кораба в морето
граоливите птици харпии, които о тн а ­ не можело да мине без лирата на Орфей:
сяли или замърсявали храната на ослепе­ то й заглушавал с вълшебния си глас при­
лия гадател финей, колчем то й посягал мамните песни на сирените; правел да за­
къКПгея. ь замяна пророкът им предсказал седнат на морското дъно блуждаещите
предстоящ ите препятствиями ги научил Симплегади, за да ce провре между тя х
kale да преминат между с и м п л е га д с к и - Аргй; овладяването на златно то руно о т
т е с к а л й ГКианеитеУ. Според друга Вер- приказния дворец на Хеката ce дължало
сия харпиите били прогонени о т З е т и също на неговата вълшебна песен, която
Кала и е, които, крилати ка то синове на ' учудвала и самата Медея. Преодоляване­
бога на ветровете Борей, ce издигнали т о на опасностите при завръщането на
във въздуха и о т т а м насочили мечове героите също ce отдавало на Орфеевото
срещу п ти ц и те . Във Битиния Полидевк изкуство. В основата на мита ce съдържа
убил в юмручен бой царя на б е б р и к и т е , историческо зърно: ранното проникване
сина на Посейдон и нимфата Мелия, кой­ на гърците по ореговете на Черно море.
т о предизвиквал на бой всички чужденци. Опери: .Аргонавтите" о т О. Бах; о т Г. Малер.
П о-н ататъ к корабът Арго у с п я л дя пре- .
одолее най-голямата пречка по пътя си — АРГОС (грц.) — 1. Син на Арестор, по-
Симплегадите — дВете подвижни скали с т ооил-с помошта на богиня А т и н а ко -
на Входа на черно море: когато коравите раба А рго. — 2. Син на Зевс и Ни оба,
м инавали между тях, т е ce блъскали с не­ цар-™ - "Аргос.
вероятна сила една о друга и ги разбивали.
След Като скалите били преодолени, Хе.р.а АРГУС (грц.: Аргос) — гигант, син на
ги приковала за морското дъно. Но най- А ген ор , у ОВидий — на А р е с т о р , със
(пеж ка т а задача тепърва предстояла 8 с т о очи по главата, о т които винаги по
Колхида. Цар Е е т обешал на Язон златно- две почивали и спели затворени, а о с та ­
т о р у н о с решу много теж ки услобия: ге- налите гледали на. всички страни. П оста­
Гг>пт Rnpppng R про™ 0 Fta fjuka с железни вен о т ревнивата Хера за страж на пре­
крака и с огнен дъх, да разоре с тях една върнатата в снежнобяла крава И 6, лю­
нива и да я засее със зъбите на дракона. бимка на Зевс. По негова заповед Херм ес
уб и т преди това о пгКаоъ м . и аа надвие приспал всичките очи на гиганта с овчар­
облечените в броня Воини, в които шели ската си свирка сиринга и с вълшебния си
да ce превърнат посе т и т е зъби. През т о - жезъл, съсякъл го и го хвърлил о т висока
Ва време А ф р о д и т а разпалила у дъщеря^ скала в пропастта, а Ий освободил. Хера
т а на .царя Нб&Ппразима люоов към Язон; пък поставила с т о т е очи на верния си
чародейката М едея, жрица на Х е к а т а , служител на опашката на своята п т и ­
наПравилэ Любимия си ненараним чрез со­ ца ~ пауна, по чиите пера т е заблестели
кове от растения, които hp6flU МОЗа били като небесни звезди.
пбниКнали из земята о т кръвта на П р о - Епилион: .Аргус" о т ОСидий (Метаморфози).
м е т е и Г Т ака-адоиьразорад^нивата, а коаз-
то_из нейните бразди.изникнали Воините, АРЕС teou. навярно: ^ о т мъстител!',
подучен о т Медея, хвърлил сред тя х един „наказател") — гръцки бог на необуздана­
камък. В започналата братоуоиисТпВена т а войнственост, на кървайите и опус­
Воина т е взаим~но“~се избили. Язон вече тошителни битки, изобщо на войната?
леснсГ приспал незаспибащия иначе змей. Син на Зевс и Хера. баша о т А ф ро ди­
завладял златно то руно и с другарите си т а на Е р о с и А н т е р о с . на Хармония.
полетял за родин ата .'ЗабРЫЦаНбЕпо тр а я ­ на т р а киеца Д ио м ед и на Кикън._прй-
ло дълго, станажГ през различни пътища тивника на Х еракъл, на много герои и
и"ce описва в различни версии. С ю ж е т ъ т " ямазонки.‘ "Нб&0Ьи неделими спътници са
е кпредставен главно в тр и антични по­ <|Гобой," Д ёйм о с („Страхът" и У ж а ­
еми, озаглавени еднакво: двете гръцки съ т ''). fcpuga („Раздорът jT k e ри т е и
„Аргонавтики" — на Аполоний Родоски и Енйо, кръвожаднатабогиня на "Войната.
на пгцракийския певец Орфей, и латинска­ Още имир го смята нашественик о т
т а „АргонаВтика" на Валерий флак. Във Тракия — нег~оЦата родина, страна на су-

25
poSume бури и войнствени те племена. „стеноразрушителят", миайфонос— „об­
Като тракииски бог е баща на Терей. агреният с кръв", 'пелдриос — „исполин-
Изобразява ce върху колесница с огнени ският", талйвринос — „щ итоносецът”,
коне, в меднгПэроня, с развята йриВё на алпрдсалос — „непостоянният", лаб-
шлёМЭЧгдъяго копие, с кожен щ ит'в'лява- соос — „подбуждащият народите" (към
т а ръка, в 1 р о я н с ка та бойна участву- война), хрюсёноос — „златоблестящият"
вал на страната на троянците срещу_ у ! и др.
гърците дбри ОUA ра Н6И жестоко о т ар С гръцкия Арес е отъждестВен италий-
гоския цар героя Д ио м ед , ьог на грубата ckufrm оог м а р с (lyiatipoc), син на Ю пи•
сила,"molt е пълна ’противоположност н а \ т е р и Юнона, баща о т Венера на Амур
войнствената А т и н а , която печелела^(Амор, Купидон) и Хармония, о т вестал-
победите си в б и тки те чрез спокойствие) ка та Илия (Нея (лТлЪия) на рлизнаците
и разум. I ipu едно спречкване между Ромул и Р ем . Според една версия билсъ-
м а та ^ р е с бил надвит и така наранен опт- пруг на сабинската Kmmu" богиня U ‘ r' ,,,iua Пря­
Нериена.
богинята бойкиня, че о т болка надал рев,- корът му ГрадиВ е свързан с неговия
равен на стона на цяла войска. Той изпа­ тракийски произход. Първоначално и т а ­
дал в беда и друг път: А л о а д и т е О т и лийски бог на земеделието, плодородието
Е ф и ал т го оковали и хвърлили б бронзо­ и пролетта, който воюва срещу суровия
ва тъмница, т а м престоял 13 месеца, мраз н а з и м а т а . По-късно, след като ce
щял да стои и повече, ако Херм ес не го слял с гръцкия станал бог на свире­
измъкнал изнемощял. На Арес бил свещен пата война и законното отмъщение. Бил
уб и ти я т о т Кадъм драконголям колко~- един о т най-почитаните богоВе на Рим,
т о едноименното съзвеэдиёГ което ce втори след Ю п и те р , родоначалник и по­
протягало на небето между ( олямата и кровител на римската Воення-ШЖЛ. Спо­
Малката мечка. Вярвали, че тиванцитё, ред народните поверия сам Марс Градив
ко йто произлезли о т посетите зъб^Г на вървял невидим пред войската през Време
страшния QpakOh, оили потомци на Арес. на ~ о и т к и т д На • него бил посветен
В Гърция~култът на Арес бил най-разпро­ м ар т тогава първият месец на годЦна-
странен
—.-г------- у -----------------------
ВойнстВените — спартанци.
- ------- - За таГпрез които спирали студоВете и за­
шиба нците то й изпращал и причинявал почВали -UouHun\ertiuau8uHrn култ У Р и м
Hywidiiid, УЗ тя х Ьил съпруг на А ф р о д и т а ^ бил ръководен о т 12 т е жреЦУ СЗлиТТ. Те.
Хармбния била дъщеря на двамата. Но бо-^ 'прёз м а р т U СктомУрГГ преминавали въ-
гът на убийствената Война не бил бСабег/уор-ьжянп В тържествено шествие с песни
нсГобичан о т гърците, т е не му издиаали^чц войнствени танци през градските ули-
прочути~~храмове. не устройвали пра з -^ ци, ка то носели свещения кръгъл щ ит,
ненства S негбЬа чест, то й бил омразен u V ко йто през царуването на митическия
на ооговетв, дири на собстЗения си бащ а^ Нума Помпилий бил спуснат о т небето в
Зевс — само'ТайЭди Произхода си бил вк- "
отговор на негова - молитва
- за закрила на
люченПГ числото на главните богове. На Рим.
Арес е наречен А р е о п а гъ т — „хълмът на На името на бога било наречено М а р -
Арес*, който ce издигал в Атина на севе­ со б о т о поле & равнината край Рим, за-
розапад о т Акоопола. там ааседаВал Съ падно о т Квиринала, по посока на р. Ти-
в е тъ т на архонтите. Слабост ___
Арес бър,', nilMV11.v ___________
където произбеждали сборове на
била красибата А ф р о д и т а, В Спарта Войската и заседавали народните събра
що богиня на Войната, невярната съпруга ^ ния. i ук идиал всеки пълководец пред Вое-
на бог Хефесгп (лат. Вулкан). 0мир_раз- У нен поход, за да потърси помошта"на бо-
казВа как Арес оскВерняВа ложето на хро- *■ гаГ Сред „Полето" Авауст построил~най-
мия^гнеВластнйк, Хелиос"вижда сцена- ^ величествения храм на Марс и уредил~кул-
т а , маменият съпруг скоВава здраВа м р е т а на Марс О тм ъ сти теля (на убийстВо-
жа~от невидими Вериги и_омотаВа двама - jfjo на Цезар). Пред храма Всеки п ет годи-
та~б момента на любовно блаженство, H7i принасяли изкупителна Жертва ^зуове-
когато по-късно Афроди та ce увлякла no таурилии (сВиня. овен и бик), която за­
АдтПТис и тръгнала оа го следва набсякъ- вършвала с оценка на имуществата Ua
де,'~Арес насъскал срещу него глиган (или г ражданите. 11рез октомври уреждали в
сам ce превърнал В глиганУ. който го нара­ чес т на Марс надбягване с колесници, след
нил смъртно. коет о принасяли в жертВа единия о т ко -
Епитети: тбос — „стремителният", непДеТГа Колесницата, която излизала пър­
„Войнственият", андрофонос и андреи- ва'.
фонтес ;— „мъжеубиецът"-, бротолой- С вешени животни и атрибути на Марс
гос — „човекоуйиецът", тейхесйплетес — билй вълкът и кълвачът, на който не била

26
, чужда войнствеността му, и конят.
На Арес ce извършвали жертвоприно­
шения и в древна Тракия. О ткр и ти са не­
гови светилища при .е. Огняново, Пазар­
джишко, и при е. Асеновци, Плевенско.
Върху тракийските плочки о т римската
епоха ce изобразява като конник. Изобра­
жението му стои и върху монети о т
тракийски градове. У тр а ки те крестонци
носи е п и тета Кандаон, у аспинтиици-
т е ,— П л е й с т о р .
Статуи: .Арес Лудобизи" (копие В Рим, Музей Тер­
ми. — Т. нар. .Ахил боргеэе (в Париж, Лувър). .Марс с
Амур" о т Торвалдсен. — .Марс и Венера" о т Квноба, —
„Арес“. релеф о т светилището при е. Саладиново (дн.
е. Огняново), Пазарджишко — .Арес", бронзова с тату й ­
ка о т е. Осма Калугерово (дн. Асеновци), Плевенско —
Картини: .Марс и Венера' о т Ботичели; о т Веронезе.—
„Марс и Венера, изненадани о т Вулкан", .Марс, Венера
и тр и те грации", .Венера и Марс' о т Тинторето. —
.Марс с Венера и Амур", .Венера, Марс и Амур" о т Ру­
бенс. — .Марс С ковачницата на Вулкан" о т Л. Ко­
ринт. — .Марс" о т Рембранд; о т Веласкес. — Химни:
.Към Арес" о т Омир; о т Орфей.
АРЁТА (грц.) — съпруга на царя на феа-
ките Алкиной, дъщеря на неговия брат
Рексенор (форма на брак о т дълбока
древност). Почитана о т царя и всички
феаки като богиня. Тя разрешавала споро­
вете между мъжете, в „Одисея" стр а н с т-
вуващият Одисеи коленичил най-напред
пред’ нея с молба да му помогне да ce вър­
не в родината. Легендата съдържа следи
о т матриархата в първобитнообщинния
строй на древните гръцки племена.
АРЕТУЗА (грц.) — 1. Една о т хеспе-
р и ди т е , които обитавали вълшебната
градина със златни те ябълки на западния
край на земята. — 2. Извор на о. Итака,
наречен на майката на Коракс, която ce
обесила на брега му о т скръб по загиналия
си син. — 3. Нимфа на извор в Елида, Гър­
ция, нереида о т св и тата на А р т е м и д а ,
която преследвал влюбеният в нея речен
бог Алфей. Благосклонната богиня на це­
ломъдрието я превърнала в поток и й
вдъхнала сила да ce провре под Йонийско
море и да избликне чак в о. Ортигия, до
Сиракуза. Но Алфей я посЛедвал по дъно­
т о на морето о т родината и до Сицилия,
така двете реки слели водите си върху
тамошна почва. Нарича ce Алфея по име­
т о на речния бог.
Епилион: .Аретуза" о т ОВидий (Метаморфози). ■ —
Поема: .Аретуза' о т Шели. — Поема за цигулка: .фон­
танът на Аретуза’ о т К. Шимановски.
А РИ А Д Н А (грц.) — дъщеря на кр и т ­
ския цар М инос и на Пасиф ая, сестра на
федра и А ндрогей. О т любов предала на
етическия герой Тезей кълбото с вълнена
прежда, с което след убийството йа М и -
?7
н о та в ъ р а героят намерил обратния път
из криволиците на Л а б и р и н т а . Избягала
о т Крит на кораб с Тезей, който я спасил
о т отмъщението на баща й и обещал да
ce ожени за нея, но по пътя за Атина я
изоставил заспала на пустия остров На­
ксос (Дия). Там я намерил Д ио ни с и я на­
правил своя жрица и съпруга, а сватбения
подарък о т Хефест — венеца о т главата
й, издигнал между небесноопе звезди (съ­
звездието Корона). След см ъ ртта й Дио­
нис извел нея, както и май^а си Семела
из подземния свят ^и ги завел в Олимп.
Сватбата й с,Дионис е описана о т Ови­
дий в „Любовно изкуство", I, 525— 564.
Статуи: .Спящата Ариадна", мраморна фигура въб
Ватикана. — .Бакх намира Ариадна" о т Донатело. —
Писмо: .Ариадна до Тезей" о т ОвидиО (Героини).<—Епи­
лион: .Венецът на Ариадна" о т ОВирий (Метоморфо-'
зи). — Опери: .Ариадна в Наксос" о т Рих. Щраус. —
.Ариана" о т Монтеверди. — .Ариана В Крит" о т Хен-
9 ел. — „Ариана 8 Наксос" о т Хайдн.
А РЙ О Н (грц.) — 1. Прочут гръцки ки-
тарод и пръв съчинител на дитирамби,
лирически поет о т лесбийския град Ме-
тимна (историческа личност). За него
Херодот разказва в „История": След като
спечелил в Италия с изкуството си голя­
мо богатство, пожелал да ce върне в Ко­
ринт. На кораба екипажът замислил да му
.открадне парите и да го хвърли в о ткр и ­
т о море. Арион помолил моряците да из­
пълнят последното му желание: да му по­
зволят да изпее в пълна премяна о т ска­
мейките на гребците последната си пе­
сен. И то й я изпял в съпровод на китара­
т а си, след което скочил в морето. Но
делфин го поел на гърба си и го отвел на
брега. Отправил ce към царския дворец.
Когато моряците пристигнали, били из­
обличени и наказани. А делфинът бил въз­
несен на небето като съзвездие под съ­
щ о то име. — 2. Конят, подарен о т Хера­
къл на А д р а с т , с който новият му при­
те ж а те л ce спасил единствен след пора­
жението на С е д е м т е п р о т и в Тива.
М и т ъ т отразява елементи о т т о т е м и з ­
ма в гръцката религия.
' Романс: .Арион" о т А. В. ф. Шлегел, — Опера: .Арион*
О т И. Б. Мато.
АРИСТЁЙ (грц.) — пастир, син на
Аполон и ловната нимфа Кирена, съ­
пруг на Кадмовата дъщеря А в т о н о я , ба­
ща о т нея на ловеца А к т е о н ; полско бо­
жество, покровител на земеделието и
овощарството, научил хората на пче­
ларство, винарство и лов. Подгонил Ев-
ридика, т я при бягството си настъпила
спотаена в тр ев ата змия и о т отровни-
me u зъби намерила см ъ ртта си. За нака­ речния бог Алфей, й вдъхнала сила да ce
зание горските нимфи, приятелки на Е6- промъкне под Йонийско море и да ce по­
ридика, уморили всички пчели на пастира. даде чак в Сицилия. Прогонила о т св ита­
т а си аркадката К а л и с т о Г коятп Зейп
А РКА Д (грц.) — син на Зевс и на ним­ прелъстил под образа на самата А р тем и­
ф ата К ал и с то , която Хера о т ревност да. ^азгнеВена, задето А гам е м н о н убил
превърнала в мечка, отгледан о т Мая, сбещенВта й кошута, спряла всички вет ­
майката на Хермес; митически родона­ рове и попречила на събраната В Авлида
чалник на зркадците, епоним на Аркадия. флота да потегли за Троя. Гадателят
При среща в гората не познал майка си К а л х а н т оояЬил, че богинята иска~в
под мечия й образ и насочил към нея смър­ ж ертва дъщерята на Агамемнон. К огато
тоносна стрела. Но богът на боговете поблекли И Ф игения на заколение към ол-
попречил: издигнал двамата на небето и т а'ра, Артемида ce смилила над невинна­
ги обожествил. Аркад бил превърнат 6 т а деВойка, спуснала облак пред прйсъст -
съзвездието Воловар, което ce движи в вуВащ ите и поставила на нейно мяст о
близост до Голямата мечка. жертвена сърна, а исригения отУела в
Таврида, та м я направила своя Жрица. По-
АР КТО С (грц. „Мечка") — съзвездието
късно нейният брат Upecm я отвел за­
о т северното звездно небе Голямата
едно със с т а т у я т а на богинята в Италия,
мечка, в което според мита Зевс превър­
където т я била почитана като скитска
нал градската нимфа К а л и с то (която
Диана. Понеже калидонският цар Оиней
родила о т него Аркад), за да я предпази
при жертвоприношение на боговете ос­
о т ревнивата си съпруга. Хера й забрани­
тавил олтарите на Артемида да гаснат
ла да ce потапя в Океана, затова съзвез­
без жертви, предизвикал нейния гняв и
дието все остава на видимото небе. Рим­
възмездие: т я пратила огромен глиган да
ските селяни оприличавали седемте й
опустошава страната, докато царският
звезди на седем вършитбени вола, затова
син М елеагър устроил Калидонския
наричали съзвездието още К о л а та .
лов и убил звяра. За оскърбление на май­
чинството Л е то по нейна молба прониза­
АРНА (грц.) — жителка на цикладския
ла със стрелите си една подир друга дъ­
остров Сифнос. Според Овидий предала
щ ерите на високомерната Ниоба. Като
за злато родината си, затова била пре­
сестра на феб Аполон, който бил о тъ ж ­
върната във врана.
дествен с бога на слънцето Хелиос, с т а ­
А Р Т Е М ЙДА (грц.. лат.: Диана) — дъ- нала богиня на луната и светлината с
щеря на ЗеВс и Л е т о , сестра ЬлизначКа" е п и тета феба — латинската Луна. По
на Аполон, родена заедно с него на остров молба на богинята А склепий съживил
Делос; целомъдрената оогиня на лова, лу­ трагично загиналия неин почитател
ната и сиетлината, покровителката на И п о л и т, а т я му променила образа и му
родилките. Господарке—тта— живота и дала името Вирбий. О т състрадание пре­
мъртбата природа и богиня на лова с епи­ върнала Егерия,. безутешно скърбящата
т е т а Д и к т и н а („ловуваща с мрежи"). -за съпруга си цар Нума, в едноименния из­
Облечена 6 къса др коленете туника без вор. Пред преследването на Тифон Ар­
ръкави, опасала_1юяс, придружена ~от темида ce превърнала в котка (свещена
сърна или мечкаГноси копие, лък и колчан на египетската богиня Б у б а с ти с , в коя­
със стрели, броди през гори и планини за­ т о гърците виждали своята Артемида).
едно с планинските нимфи, които са об- Е ф е с ка та Артемида е запазила малоа-
рекли на нея обичта и девството си. Ка- зийските си черти, на култовата си с т а ­
.т о оогиня дейспТИеница е закрилница*”^ туя т я е изобразена с много съсци — сим­
младите неомъжени жениГр евнигт1б'Лка"5а вол на плодовитост.
4ucm6TYia и девственост: поразила със С Артемида била отъждествена рим­
с т р елите си красивия беотийски ловец ската Д и а н а, Тгьрвонач алн о предгръцко
О р ион, когото богинята Еос похитила? италииско божество, след отъждествя-
Безпощадно наказвала с м у ти тел и те на* ването — пак богиня на лоВа, сВетлината
моминската й непорочност: понеже лове- и. нощните вълшебства, но оше покрови­
цъ т А к т е о н я видял гола в пещерен вир, телка на родилките, известна под името
ръсна~ла в лицето му капки, чиято Вълшеб­ Лу ц и н а с прочутото нейно светилище в
на сила го превърнала на елен, не го позна- леса край гр. Ариция. Сербии Тулий я про­
лйЛ Гго разкъсал“ г ^ 1-тИ а и ..тй ^у~лоВни възгласил за закрилница на съюза .на ла­
кучета, За да избави оръженоската си, т и нските племена, с което т я .п ш оайила
нимфата Аратуза, о т преследването на и политическо значение. В това й качест-

28
 во римляните й издйгнали храм на Авен-
т й нския хълм. Д енят на основаването му
15 ~ август, през който и принасяли IT
ж ертва крава, бил празник на плебеите и
на' роОите. ПочитаИЗ на кръстопътища­
т а , оприличена на малоззийскзта богиня
,на луната Хека т а , ка то нея властница
над нощните вълшебства.
Богинята на лова е почитана под името
Артемида или Диана и в днешните бъл­
гар ски зем и ка т о синкретизирано гръ-
ко-римско-тракийско божество. Нейно
светилище съществувало (сега разкрито
заедно с релеф на богинята) при е. Обеди­
нение, Великотърновско. Нз 2 релефа о т
Врачанско и Санданско и в 2 мозайки о т
римска вила при Ивайловград са изобра­
зени сцени о т м ита за ловеца Актеон,
Разкрито е светилище на Артемида в ан­
тичния град Петра, днес развалини в зем­
лището на е. Мулетарово, Благоевград­
ско.
Епитети: Дёлия — по името на родния
й остров Делос, Ортйгия — по другото
име на същия остров, КОнтия — по пла­
нината Кинт на същия остров, т и т а н -
ка — ка то внучка на ти та н а Кей, Трйвия
(лат. „кръстопътна") — като богиня-на
магиите, още у Омир, иохёайра — „стре-
лометница", еустёфанос — „дивно венча­
на", „ёускопос — „зорка", хрюзбтронос —
„златопрестолна", пбтния тердн — „гос­
подарка на зверовете", згротере — лов­
джийка" и др.
Статуи: „Артемида~,^римско korfue (бронз, във Вер*
сай) — „Ефеска Артемида'. — „Артемида" о т Пракси-
тел, копие; Диана о т Габии. — Оброчни плочки: .А р те ­
мида* о т е. Върбобка, Великотърновско, о т Вълчедръм,
о т светилището на Асклепий или Глава Панега (посве­
тена о т Тит Статилий). — Картини: „Диана като
ловджийка" о т Кореджо. — „Диана* и „Смъртта на Ак-
'■теон“ о т Тициан — „Спящата Диана" о т Л. Кранах
Млади. — „Диана и хорите” о т Тинторето. — .Диана"
о т А Маре. — .Артемида, изненадана о т сатири". .Връ­
щането на Диана*, „Ловът на Диана", „Диана в банята,
изненадана о т сатири" о т Рубенс, — „Диана в банята'
о т Рембранд. — .Ловът на Диана" о т Бьоклин. — .Диа­
на* о т Ф. Буше — „Артемида и Актеон" о т Т. Гейнэбъ-
ръ. — Химни: .Към Артемида" о т Омир (2), о т Орфей;
о т Калимах; о т Катул. — Песен: „Сърдитата ДианаГ о т
Шуберт. — Драми: .Играта на Диана" о т Конрад Кел­
т и с. — .Диана' о т X. Хайне (Скица).
АСДРАК (грц.) — троянски цар, син на
Трос, брат на Ил, дядо на Анхиз.
А С Д УЛЕС (трак.) — е п и т е т на бог
Д иони с като бог на Вегетацията, изоб­
разен върху релеф о т гр. Мелник, Бълга­
рия.
АСКАЛАФ (грц.) — 1. Син на бога на
подземната река А х е р о н т и на авернска-
т а нимфа Орфна, според Овидий издал,
че П ерсеф она яла в подземния свят, за­
29
това т я го превърнала в прокобната п т и ­
ца кукумявка. — 2, Беотийски герой, син
на Арес и А н т и о х а , предвождал орхо-
менските воини в равнината пред Троя,
уб и т о т Деифоб, един о т защ итниците
на крепостта.
£лс//1 (/0 /л'„Аскалаф" о т Обилий (Метаморфози). '
А С К А Н И Й (грц.) — син на Еней и на
Креуса, според друга версия — на Л а в и -
ния, наричан в Рим още Юл (или о тъ ж ­
дествен с латинския герой Юл), спасен из
опожарената Троя заедно с троянските
пенати и заведен като дете в Италия о т
баща си. След неговата смърт влязъл в
двубой с М езен ций , етруския цар на
гр. Цере, станал владетел на гр. Аавиниум
и 30 години след см ъ ртта на Еней.осно­
вал град Алба Лонга. Представителите на
римския Юлиев род го смятали за свой
родоначалник. Според друга версия — ба­
ща на Силвий.
Опери: '„Асканий в Алба“ о т Моцарт. — „Асканий“ о т
Сен-Санс. (
А С К Л Ё П И Й (грц.; лат.; Ескулап) — син
на нимфагпа Коронида о т .Аполон, съ-
пруг на t пиона, оаща на Хигия, Нсо (Па­
нацея) и Телесфор. Бог (у Омир още не е
бог, у Хезиод е герой) лечител, посветен
в та й н и те на лечебното изкуство о т
кентавъра Хир о н. търде често името
му е придружавано о т е п и тета Спасител.
Щом дръзнал да съживява покойници ( т о ­
ва^-Сё смятало за престъпление спрямо
природата и съдбата и за накърняване
праВата на подземния свят), бил умърпгу-
вен о т мълнията на Зевс, зарадиТпова
разгневеният Аполон убил циклопите,
кои то изШ ^ли м ълният а-ЛЬсле _бил Въз -
Върнат Уьм ж и в о т, два пъти променял в
божествена смъртната си природа.
Асклепий е изобразяван като зрял брадат
мъж с ч е р ти те на Зевс. подпрянна то я га,
около която е обвита змия^ символ на
подмладяващата жизнена сила на меди­
цината чак до днес. "
П рочуто било В Търция светилищ ето
му Асклепион в ЕпидаВър, та м жреците
устроили голямо лечебно заведение със
180 помещения. По подобие на Т^его бил
построен асклепион**на южния склон на
атинския Акропол, асклепиони имало и в
други гръцки градоВе. В храмовет е на бр-1
га~леЧител оол нитёи недъгавите трябба-
ло да преспят една нощ в сВетилцщето^
върху кожата на жиВотно. то ку-щ о при-~
несено В жертва. Богът спохождал съня
на търсещия лечение ит о й ! щом ce събу­
дел, разказВал~на жреците какво е съну­
вал. Според съня ce предписвали различни
лекарстВа: до днес са достигнали около^Го
вида лечебни рецепти. Напр, болният
трябвало да ce потопи в свещената юГ-
палня, да пази диета, да храни и гали све­
щените змии, каквито имало ВъВ всички
аскХепиони. i юнякога пренощуьали Олиз-
ките на болните, които не можели да о т ­
идат чак до храма. Майки са пренощували
в храма за оздравяване на своите дъщери.
О ткр и ти са големи тракийски асклепиони
и В днешните български земи: при Златна
Панега, Плевенско, В м е с тн о с тта Хай­
душко кладенче при е. Паталеницз, Па­
зарджишко, при Перник и Кюстендил
(древния град Пауталия). В асклепиона на
Пауталия е разкрита настилка на пода и
стенна облицовка о т мраморни плочи, с
подова мозайка о т разноцветни камъче­
т а . На една о т мозайките бели и тъ мно­
сини мраморни късчета образуват гра­
мадна змия с голяма глава и извита опаш­
ка.
В Рим' богът е пренесен о т сВетилище-
т о му В Епидавър през 293 г. пр . н. е. след
допитване до иибилинските книги за о т ­
биване "йа чумата 15 лациум. Когато кора­
бът с божествения товар стигнал и т а -
лийския бряг, оогът под образа на свеще­
ната си змия скочил върху остроВ сред
река Тибър и та м веднага му построили
храм.
Статуя: .Асклепий" о т Тразимед (хриаелефа^тинна 8
Епидавър, загубена). — Релето:'.Ас клепий, Хигия, Теле-
сфор, Хера, Арес, Дионис, Деметра“ о т античен храм
Съв Филипопол (дн. ПлоВдиВ), II 8, — Оброчни релефи
(многобройни), също о т днешните български земи:
.Асклепий и Хигия" о т светилището при Глава Пане­
га. — Оброчни плочки: .Асклепий", посветена о т Елий
Бейтюкент, о т Глава Панега. — Картина: „Посещение у
Ескулгп* о т Е. Й. Поинтър. — Монета: „Асклепион" о т
Сердика (дн. София), lit 6. — Химни: .Към Асклепий" о т
Омир: о т Орфей.
Г ^СТАРТА (финик.-сир, Ашорет; ваВил.
Ищар) — финикийска богиня на луната,
плодородието и майчинството, олицет­
ворение на творческата оплодяваща сила
на природата, почитана о т народите на
Близкия изток. Чрез сирийски търговци
култъ т й бил пренесен през Кипър и Крит
до Сицилия и Картаген, отъждествена с
гръцката А ф р о д и т а и римската Селе­
на, в Египет — с Изида. Нейна звезда е
вечерницата, гълъбът е нейната свеЬлена
птица.
АСТЁРИЯ (грц. „звездна .нощ") — т и -
танида, дъщеря на ти та н а Кей и на -фе-
ба, сестра на Л е т б , майка о т Перс на
Х е к а т а . За да ce спаси о т задирянията
на Зевс, ce превърнала на пъдпъдък и ce
хвърлила в Егейско море. На нея бил наре­
чен градъгп Астерия, който по-късно бил
преименувак-на Делос.
АС ТЕРО П А (грц. „мълния") — една о т
седемте плеяди, наричана още С т е р о п а .
А С Т И А Н Д К С (грц. „владетел на гра­
да") — е п и т е т на С кам андрий, мало­
летния син на Х е к т о р и Андром аха, ко­
го т о гърците след падането на Троя
хвърлили о т градската крепост поради
предсказанието, че то й щял отново да
въздигне града.
А С Т И Н О М А (грц. „бдяща над безопас­
н о с т т а на града") — същинското име на
Хризеида, дъщерята на Аполоновия
жрец Хриз.
А С Т И й Х А (грц.) — майката на бео-
тийския герой Аскалаф.
АСТРЁЙ (грц.) — т и т а н , съпруг на Еос
(Аврора), баща на ветровете. Зеф ир,
Борей и Н о т („астрейските братя").
АСТРЁЯ (грц. „звездна девица") — дъ­
щеря на Зевс и Темида (или на А с т р е й
и Еос), богиня на справедливостта,,
отъждествявана с гръцката Д и ке и с ла­
ти нската Ю сти ц и я . През златния век
живеела чести та сред хората, през сре­
бърния ce оттеглила В планините, а ‘ в
медния отлетяла последна о т боговете
о т плувналата в кръв земя на небето (са­
мо та м можело да ce търси справедли­
в о с т та !), превърната в съзвездието
Вирго („Девица"), наричано о т антични­
т е писатели още Астрея.
' АТА (грц. „безумие", „заслепление”, „бе­
да", „престъпление") — богиня —- олицет­
ворение на внезапното безумие, което
замъглява ума на хората и боговете. След
ка то Зевс я запокитил о т Олимп на зе­
мята, защ ото го подстрекавала да обрече
сина си Херакъл да служи на недостойния
цар Е в р и с тей , останала само сред хора­
та .
А ТА Л А Н ТА (грц.) — амазонрка героиня
ловкиня, дъщеря на Я с (или Схеней) и на
Климена. Баща й искал да има син, а не
дъщеря, затова при раждането й я о ста­
вил в планината Партенион. Там т я била
намерена и откърмена о т мечка, докато я
открили ловци. Намерила родителите си
едва когато пораснала. Участвувала в Ка-
лидонския лов и в похода на а р го н а в ­
т и т е . В лова нанесла с непогрешимата
си стрела удар върху глигана, докато М е -
30
леагър го доубил с копието си. На нея
Мелеагър отстъпил трофеия — кожата
на звяра, но вуйчо му Плексип й го отнел,
поради ко ето настъпил разрив между
двамата. В Аркадия много знатни младе­
жи искали ръката и, но тя , предупредена
о т оракул да не ce омъжва, поставяла на
кандидатите условието да я надвият в
надбягване, ка то надвитият трябвало да
загине. Мнозина смелчаци заплатили'с
ж ивота си — т я била бърза като сърна.
Накрай М иланион (или Хипомен), по-
дучен о т А ф р о д и т а , успял да я надбяга с
хи тр ост: то й подхвърлял на промежду­
тъци по пътя на състезанието т р и т е
златни ябълки о т градината на х е с п е р и -
д и т е . Така Миланион взел преднина, по­
бедил я и станал неин съпруг. Богинята
превърнала двамата съпрузи в лъв и лъви­
ца, защ ото забравили да й принесат бла­
годарствената жертва.
Картина: .Ланшафт с лова на Аталанта" о т Ру­
бенс. — £Лилион; .Аталанта и Хипомен" о т Овидий
(Метаморфози). — Драма: .Аталанта" о т Й. Гот-
шед. — Опера: .Аталанта“ о т Хендел. — Балет: .А т а ­
ланта и Хипомен" о т П. Ка наСасо.
АТАМАНТ (грц.) — цар на беотийския
град Орхомен (у Овидий на Тива), син на
бога на ветровете Еол. О т-пъ рвата си
съпруга Нефела, богинята на облаците,
имал две деца: фрикс и Хела. Когато ce
оженил повторно за Кадъмовата дъщеря
И но, Нефела ce възкачила на небето и
прогонила облаците о т Беотия. В с тр а ­
ната настъпила незапомнена суша. Инд,
която родила на беотийския цар синове­
т е М е л и к е р т и Леарх, преследвала .не­
о тстъ пно децата на предшественицата
си, преиначила получен оракул и убедила
А т а м а н т да омилостиви боговете, като
им принесе в жертва Фрикс и Хела. Кога­
т о всичко за жертвоприношението било
готово, Нефела пратила чрез Херм ес на
децата си вълшебния овен със зл атно то
руно, то й ги отнесъл на гърбз си, обвити
в облак. В същото време Хера, разгневе­
на, задето Ино била отгледала малкия
Д ио ни с — сина на съперницата си Се-
мела, вдъхнала безумие в гърдите на два­
м ата съпрузи. В изблик на лудост А т а ­
м ан т помислил сина си Леарх за елен или
лъв и стоварил върху него цяла скала-. О т
уплаха да не убие и другия им син, Инй ce
хвърлила заедно .е Меликерт в морето,
където Дионис (у Овидий Афродита)
превърнал двамата в морски божества,
дружелюбни към моряците: Ино — в бо­
гинята Л е в к о т е я (в Рим отъждествена
с М а т у т а ) , а Меликерт — в бог Пале-
мон ( о т римляните отъждествен с
31
П ортун). А т а м а н т ce оженил и т р е т и
път — за Темистй, която в желанието си
да убие децата на предшественицата си
по погрешка умъртвила своите.’.
Епилион: .А там ант и Инд' о т Обидий (Метаморфо­
зи).
АТАРГАТЙДА (А тар гата) — гръцкото
име на „сирийската богиня" на любовта,
майчинството и плодородието Д е р ке -
т й , почитана на много места на И зто к —
в Хиераполис (дн. Баалбек в Ливан), Аска-
лон, Палмира, Дамаск, Делос. О т срам,
че ce отдала на сирийски младеж, о т кого­
т о родила вавилонянката Семирамида, ce
хвърлила в езеро и ce превърнала в риба.
Изобразявали я като риба или ка то полу­
жена-полуриба. Свещените й животни са
рибата, гълъбът и змията. На нея’бил из­
дигнат най-богатият храм в Сирия. При
свещените оргии на богинята жреците й
„гали", танцувайки в диво изстъпление
под възбудните звуци на флейти, си на­
насяли рани с мечове^ самобичували ce и
ce самоскопявали. Култъ т на Атаргатида
бил пренесен през lit 6. пр. н. е. чрез тъ р ­
говци и роби в Гърция. Там „сирийската
богиня" била отъждествена с Афродита
и имала храм в Делос. В Рим т я била осо­
бено почитана о т робите и о т войници­
те , дори о т самия Нерон. Описание- за
„Сирийската богиня" вж. у Лукиан.
АТЙНА (грц. Палада, Атина Палада;
латГ: Минеова! — едно о т главните бо-~
ж е с т ва на ан ти чно стта, по всяка ВеТ
ро я тн о с т о т предгръцки произходТ^Роде-
на без майка, л ю бима аъшеоя на ЗеВс. из­
хвръкнала с пълно въоръжение о т глават а
му. Раждането й било придружено о т
земни трусове, вълните ce надигнали със
с т рашен рее, отзгстггна сльнципоГизумен,
споял колесницата си. Девственица
(„Партенос"), т я блестяла с xybocmma си,
велика богиня на м ъ дростта и разума, на
наукОте. изкуствата и занаятите, на по­
бедоносната Война, водена разумно. По­
читана огпбеноЛ. яр. Атина, но nokpodu-
телка в мир и война и на други градове
(затова „Полиада"). Ка т о богиня на побе­
доносната война, закрилница на смелите
и разумни герои(Херакъл и Ахйл, Д и о ­
м ед и находчивия Одисей, в к е н т а В р о -
м ах и я т а — на Тезеи). Като поКровител:
ка на тц рр ците. за оа спаси П ердикс о т
Деоал. го превърнала В яоебииа. ЗатВо-
рила във ВърбоВа кошница неродения о т
майка получоВек полузмей ‘Е р и х то н и й й
го предала на дъщерите на Кекропс. Спа-
/
 сила девойката К о р онида о т преследва-
. ният у н д - Посебдой, kanio я превърнала
въб орана. но след неин qohoc я прогонила
4 о т храТО си. 116неже о нейния храм Посей­
дон изнасилил М едуза, богинят а превър­
нала cjetfollkam'a В чудобище"със змийски
коси,~пТЗ'-кьсно поставила глаЬата й Върху
своята егида. Научила гърците да си слу-
жапгГс кОИяи Еолгснищлна, м0к&5ала им как
да' 'gfflpssm ~K6paBU (сама Цзела участие
при строежа на кораба Арг61. аа плета т
и т ъ ка т , но И6 позволя бала да ce сравня­
ват 'с Г нея~Ь женските сръчности. Пре­
дизвикала смъртната Арахна н асъ сте-
зание в тъкачество. Между картините.
коит о богинята Втъкала В своето плат-
но, главно място заемало състезанието й
с Посейдон заВ л астта над град Атина. С
ударГна сЙйето Копие т я направила да из -
никне гсгзнилята маслината, която стана-
ла неОгйо свещено" дърВогТзоаинята наВЕ^
зала~още истории, които служели за по­
ука, как ce наказва надменността на
смъртните . Арахна пък натъкала любов-
ни приключения на боговете, особено на
Зевс. УжГвена о т изкуството на лидийка-
т а . Атина я превърнала в паяк, hpu пада-
не.то на Троя Аяк-С изнасилил В нейния
храм пророчииата Каса нара, за ко е то
богинята разразила буря Върху гръцката
флота близо до скалистия нос Кафарей.
където Аякс бил поразен о т мълния.
На "Атина били издиг~нати три'велико­
лепни храма на атинския AkponciX: храмът
на НТЛГёГП а р те н о н ъ т с 11 -м етровата
кул това ста ту я на А т и на Паотенос о т
фидии~?У"~в. пр. н. е.), облечена в злато и
слонова кост, а пред храма стояла друга
огр<5Шга~ статуя на Атина ПЬомахос
(„Бранителката"). Нейният позлатен
шлем и~Вурхът на копието и ce ВиЖдали
отдалеч о т моретоТТЕрехтейонът с „пад-
нал1Лготп~нвбБтъ|ГТ1аладион. А т р и б у ти т е
на Палава са: шлем, копие, егиоа с образа
на Медуза, щ и т с главата на Горгона.
още оогинята нике като олииетВооение '
на победата. Светени жиВотни: змията
кат о домашно божество и кукумявката
(сбВа), свещено дърво: маслината. В чест
на А ти н а Палада бсеки четири години в
среаата~на ав?.уг.т.се-УГ.т р ойДали Големи -
т е п а н а т е н еи.
Епитети: главкбпис — „светлоока",
„бляскабоока", „совоока", агелёйе — „пляч-
коносна", ерюсйптолис, полиас — „закрил­
ница на града", лайсоос — „запалваща мъ­
жете", полюболос — „богата с мъдри съ­
вети", атр ю тб не — „неукротима", ф ти -
сймбротос — ' „човекоубийца“, т р и т о гё -
32
нея — „родената на бреговете на Три­
то н ", прймахос — „предна бойкиня", ергй-
не — „покровителка на женските сръч­
ности", и др.
Статуи (осВеи споменатите по-горе): .Атина Джус-
тиниани- (във Ватиканския музей). — .Атина и Map- ■
сий" о т Мирон. — .Атина фарнезе" (8 Неапол). — „Ати­
на о т Велетри" (8 ЛуВър, Париж). — .Атина изскача о т-
главата на Зевс' — на източния фронтон на Пзртенонз
8 Атина. — .Атина срещу Алкионей' на източния фриз '
на Пергамския олтар. — .Атина Лемния" (Лемноска) о т
Фидий. — Картина: .Палада укротява кентавъра* о т
В о т и ч е л и ..П а л а д а и Арахна" о т Рубенс. — Химни:
.Към Атина' (2) о т Омир; о т Орфей. — .Банята на Па-
лада" от Калимах. — Комедия: .Палада и Венера" о т X.
Закс.
В Рим с гръцката. Атина Палада е
о т ъждествена староиталийскат а богиня
на' мъдростта и науките м и н ер ^а ГТ я
била почитана ка то покровителка на гра­
да („Капитолийска МинерВа ) заедно с
Юнона В храма на Юпитер на Капитолий-
ския хълм. Храмът й на АВентинския хълм
бил сакрално средище на професионални-
т е сдружения на лекари, учители, писари-
секретари, ар ти сти („Авентинска ~М и -
нерВгГУГсъщо богиня лечи телка („Минер-
Ва медика"). Нейният главен празник били
Големите квинкватрии (латГ квинкве —
„пет"), ко йто започВал на петия ден от
мартенските ипп и тпяял о т 19 оо 23
м арт. ПразнуВали го също ар ти сти и за -
на^тчсш, на него ce изплащали годишнит е
заплати на учителите, а учениците имали
Ваканция. На Втория ден на празненство­
т о ce устройвали гладиаторски игриТТГо-
малък празник рили М алкит6 квинЕба т -
рии, които ce чествуВалТГ на 13 юли?
Картини: .Минерва* о т Рембранд. — .Минерва и
Марс' о т Тинторето: о т Веронезе.
Култъ т на Атина бил разпространен и
8 днешните български земи чрез гръцкото
и римското население. О ткр и т и са па­
метници с изображения на Атина главно
о т римската епоха:
Статуйки: .А тина-Нике" (о т е. Ки рилоВо. Староза­
горско). — .Атина Палада" (бронз, о т Свиленград­
ско). — Релеф: .Съдът на Парис" (върху ритон о т Па­
нагюрското съкровище).
АТИС — фригийски млад овчар, 6 кого­
т о ce влюбила фригийската бозиня Ки б е ­
ла. „Великата майка на боговете". Тя го
направила свой жрец, при услоВие то й да
запази любовта си само за нея. Но А тис
й изневерил, като пожелал да ce ожени за
дъщерята на песинунтския цар. Богиня­
т а , ужасена, ce появила на сватбеното
тъ рж ество и Всяла безумие у го с ти те.
А ти с побягнал в планината, та м в съ­
стояние на лудост ce самоскопил и
умрял nog една пиния (о тто гав а негово
свещено дърво). Кибела измолила о т
Зевс тя л о то му да не изтлява и го пре­
несла в своягЛа пещера, в която ce поселил
неговият дух. Така финикийският овчар
станал малоазийско божество на пролет­
та , на умиращата и възкръсваща природа.
Неговият култ бил пренесен и в Рим и
станал та м част о т държавната религия.
Празникът му, свързан и с култа на Ки­
бела, траял много дни — о т 22 до 27
м арт, със свещена трапеза .о т хляб и ви­
но. През една о т нощ ите под ярката
светлина на огньове първият жрец обя­
вявал възкресението на бога. Следвали
шумни оргии, при които жреците „гали"
по подобиё на бога ce самоскопявали, за
да о с т а н а т евнуси. Важна част о т т а й ­
ния обред (мистерии) бил т.н ар . т а в -
роболиум, кръвното кръщение, чрез кое­
т о м и с тъ т получавал очищение на гре­
ховете си. Той слизал 8 ров под дъсчена
площадка, над която заколвали бик, крьв-
т а му ce стичала о т пролуките между
дъските долу в рова върху посвещавания.
А ТЛ А Н Т (Атлас, грц. „носител") —
т и т а н или морски великан с необикновена
сила, син на ти та н а Я п е т и на океани-
дата Климена, брат на М е н о й т и й ,
П р о м е т е й и Е п им етей, баща на плея­
д и т е , х и я д и те , х е сп ер и д и те и Ка­
липсо, владетел на западните земни пре­
дели и на морето. Наказан поради учас­
т и е т о си в т и т а н о м ах ия т а да крепи
върху раменете си небесния свод. Докато
късал за Херакъл т р и т е златни ябълки
о т близката градина на хесперидите,
оставил на героя да подържи небето. Но
след услугата отказал да поеме обратно
тежкия ,товар, докато Херакъл го под­
мамил с хи тр ост. Като цар на Маври­
тания не оказал гостоприемство на героя
Персей, затова той чрез главата на
М едуза го превърнал в планината Атлас
(Атласките планини в Северозападна Аф­
рика).
В архитектурата името а т л а н т и
означава мъжки скулптурни фигури, кои­
т о ка то декоративни колони поддържат
сводове, балкони и други покривни кон­
струкции.
Статуи: .А тлант под те ж ес тта на небесния сбод"
(8 Музея 6 Неапол). — .Херакъл, Атлант и нимфа' —
метопа о т храма на Зе8с 3 Олимпия. — Картина: .Хе­
ракъл и Атлант" о т А. Карачи. — Епилион: .Атлант"
о т Обидий (Метаморфози). — Поема: .Вълшебницата
на А тл ан т' о т Щели.
АТРЁЙ (грц.) — син на Пелопс и Хи-
подамея, Онук на Т ан та л , брат на
Т и е с т , баща на А гам ем нон и Мен ела й.
О
3. А нти чн а митология
Цар на Аргос и Микена. Според Омир ца-
р^Ьал спокойно и умрял о т естествена
смърт* d "Пелопонес. I lo-късни митоЬе
разказват за съдбата на б ратята Атрей
и Тиёст и потом ците им. Наа тях т е г ­
нело проклятие порааи кръвната Вина на
баща им. Най-напред Атрей и Тиест за -
едно с майка си убили несъщия си брат
Х р изип. любимия син на Пелопс. илед
кат о то й ги проклел и прогонил о т с тр а ­
ната , т е намерили убежище в Микёна при
ца~р ь и р и с те й ! След неговата смърт
Атрей наследил властта му и прогонил
брат си, защ ото научил' че то й 'влязъл в
непозволена връзка със съпругата му
Аеропа, и с нейна помощ му отнел въл­
шебния овен със златното руно — залога
за царската власт. Или защ ото Тиест
изпратил срещу него собствения му син
П л е й стен , който израснал при чичо си
като негов син. Но Атрей разкрил заго­
вора и наказал със смърт заговорниците,
заедно с тя х и собствения си син, а Аеро­
па хвърлил в морето. Престорил ce, че
прощава на брат си, и го повикал да ce
помирят, а когато то й дошъл, му под­
несъл на трапезата в гозба части о т
те л а та на неговите синове К алилеонт
и Орхомен. Пред вида на престъпление­
т о богът на слънцето Хелиос обърнал
конете си към изгрева и настъпила тъмна
нощ. В то р ата съпруга на Атрей била
Пелопей, дъщеря на Тиест. Тя расла далеч
о т баща си и без да го знае, родила о т
него Е ги с т , който бил възпитаван в до­
ма на Атрей като негов син. След време
Атрей го изпратил да убие Тиест. Но той'
разбрал кой е истинският му баща, и
обърнал меча си срещу Атрей, съсякъл го
и предал царската власт на Тиест. Заради
това убийство ново проклятие почнало
да тегне по-нататък върху целия род.
Една о т куполните гробници в Микена.
от XIII в. пр. н- е., е известна като^.сък-
роВищницата на А трей".
Трагедии: .Тиест" и .А трей' о т Софокъл (във фраг­
менти): .Тиест" о т Еврипид; о т Сенека.
АТРЙ Д И (грц.) — б ратята А га м е м ­
нон и Менелай като синове на А т р е й .
А ТРО ПА (грц. „неотменната", „непрек­
лонната") — една о т т р и т е орисници
мойри (лат. парки), която срязвала ниш­
ката на живота на всеки смъртен, когато
настъпи часът на см ъ ртта му.
Аф АРЁЙ (грц.) 1. Митически цар
на Месения, баща на близнаците Линкей
и Идас, които били противници на дио-
с к у р и т е , участници в Калидонския
33 о к р ," е К р ,- б й б л й о ш л - ш и л
лов. .— 2. Кентавър, на когото Тезей на
сватбата на П и р и то й раздробил лакът-
ната кост.
АфЁЯ (грц. „невидимата", „изчезнала­
та ") — е п и т е т на критската богиня
Б р и т о м а р т и д а , под който била из­
вестна на о. Егина.
А ф РО ДЙТА (грц.) — първоначално бо­
г иня на плодородието, отъждествена с
финикииската А с т а р т а ; според Омир
дъщеря на Зевс и ти т а н к а т а Ди она.
според Хезиод и гръцките поети след не­
го родена из морската пяна (древните
извеждали името и о т грц.афрос — „п?Г-
н а 'Х 'о тту .к произлиза е п и т е т ъ т й Ана-
дйомене — „изплуваща из морето". У гър-
ците „Златната", „диВновенчаната",
„ласкаво усмихнатата" богиня на любов­
т а и красотата е Въплъщение на тв о р ­
ческата сила на природата. Като А ф -
ро д и т а Пандемос („земната") е богиня
на чуВстбенатгГлюбоВ. първоначално^ на
про летта, градините и ц в е тя та; като
А ф ро д и т а Урания („небесната*) — ня
ВъзВишената любов: по гръцките о стро -
Ви и пристанищни градове почитали А ф -
р о д и т а П о н т и я като богиня на морето
и мореплаВането, Която уЕропаява “море­
то" и УспокояВа вълните (втора след П о -
сей дон). В ..Ооисея" е неВярната съпруга
на'хромия бог на огъня У е Ф е с т . на ко-
го то изменя не само с богове, но и със
смъртни &ерои~ От бога'на бойната А ре с
е нейнийпгГ син~ Ерос (лат. АморГ Амур,
Купидон), Въплъщението на любовната
с т Ьаст, и А н те р о с , бога на Взаимната
любоВ. dm Войнствения бог родила също
Х армония, за която ce оженил Кадъм.
Рожба на любоВната й близост с Х ер м ес
е Х ер м аф р о д и т, който обединява име­
ната на двамата. (Jm Анхиз е Златната
майка на Еней,. героя на „Енеида", когото
подпомагала и за когото измолила о т
Посейдон ВъзшестВие на небето. Обик^
нала красивия ловец Адонис, а след не~
говата злополучна смърт го пре Върнала
В цВ етето съсънка (анемона) или скло­
нилаП ерсеф онгГда го пуска да прекарва
половината о т всяка година 5 надземния
с Вят . Подпомагала Влюбените: помогнала
на Пелей, който ce влюбил в морската
нимфа Т ети о а : напоаВила Парис похи­
т и тел на хубавата Елена заради ябъл-
karrta, която то й й присъдил И знак на
признаний 35 най-краси Вата между т р и т е
богини (нейни съпернички били Хе ра и
А т ина). Така станала причина да бъз -
никне Т р о я н с ка та война, в която оила
на~страната на троянците: поради близ­
34
ката й намеса в б и тки те била ранена о т
Д иомед. Вслушала ce в молбата на П и г­
малион и Вдъхнала живот на изваяната
о т него хризелефантинна с т а ту я на же­
на. Помогнала.на Хипомен да спечели за
съпруга А т а л а н т а (но когато двамата
забравили да й благодарят, ги превърнала
В лъВоВе). Наказвала с омразата си т е зи,
кои т о й ce протиВят. Понеже младежъ т
Н а р ц ис отолъснал нимфата Ёхо, го на­
казала да ce Ьлюои И собствения си образ.
Вкаменила А н а кс а р е т а поради кораво-
сърдечието й към Ифис. Според м и то ­
вете Афродита ce движела, придруж а­
вана о т голяма сВита. Нейни^пътници
освен синовете и Е р о с и Антепос били
Х имерос („любовното желание"). П о -
т о с („любовният копнеж"), Хим еней
(богъ т на сВатбата и сватбеното удо -
волствие), фосфор („Зорницата"). Хес-
пер („вечерницата11;, х а р и т и т е — бо­
гин ите на грацията, и хо р и т е
ните на годиш ните Времена. иВ етята и
плоабp'odйёто.~Имала светилища на мно-
го м т т я R Рлапа: на о. Кипър, на чийто
бряг излязла из морските вълни, и на
о. К и т ера, в градоВете Кнцдос. Коринт
(е прочут храм), в планината Ерикс В Си­
ц илия. Според култоките и cpeguiuF са
е п и тети й Киприда, Пафия, Аматунтия,
Китера (Китерея, лат. Цитерея), Ерикина
(лат. Ерицина). Свещени животни на Аф-
родита са: гълъбъпУВраочето и заекът
(като на богиня на плодородието) и дел­
финът (ка то на морска богиня); сВещено
растение: м ир тъ т. Атрибути: огледало,
съдче с помада, двойка гълъои, tpoc.
Статуи: .Венера Милоска" (3 Париж, ЛуВър), .Аф­
родита Книдскз" о т Праксител (В много копия). .Глава
на Афродита" о т Праксител. — .Венера Киренска" (8
Рим, Музей Терми). — .Афродита о т Капуа" о т Лиаип.
— .Афродита 3 градината" о т Алкамен. — .Клекналата
Афродита" о т Доидалзас. — Релеф: .Раждането на
Афродита о т пяната на морските вълни“ (в Рим. Музей
Терми). — .Венера и сатир" о т Джобани да Болоия.
— Картини: .Афродита върху мидата" — стенопис от
Помпей. — .Афродита" о т Апелес. — Химни: .Към
Афродита" (3) о т Омир; о т Орфей. — Опера: .Афро­
дита" о т Орф.— “ Балет: «Венера и Адонис" — о т
ф. Ш.Льофевр.
Ку л тъ т на Афродит а Ерикина преминал
през Сицилия В Рим, та м гръцката бо-
гиня изместила незначителната местна
Венера, богинята на приятната пролет,
ц в е тя та и градините, затова чествувана
през пролетния месец април. В началото
на 111 в. пр. н.е. нейният култ станал дър­
жавен В Ним. През 215 г. пр. н. е. римля­
ни те и издигнали отделен храм. С време
т я станала напълно богиня на любобта.
и т о на чуВстВената любов. Като майка
на Ёней, следоб. родоначалница на ~им-
 ператорския Юлиев род и на целия римски
народ, ^еината-личност твърде рано до-,,
била политическо значение — за римля­
ни т е т я била закрилница на града. съз-
а а т елка на гражданския сговор и любоВта
между хората. Поез I B. пр.н.е. на~"&е-
нера Г е н е т р и к с („основателката на
браковете") Цезар издигнал на римския
- форум нов храм
Статуи: .Венера” и .Венера и Амур' о т Р. Бега. —
.Венера с огърлицата' о т А. Майол. — .Венера' о т
А. Реноар. — .Венера с ябълката" о т Б.Торвалдсен. —
. Картини: .Раждането на Венера' о т Бот ичели. — .Ве­
нера' и .Венера и Амур' о т Л. Кранах Стари. — .Венера
и Марс", .Празненството на Венера'. .Венера Анадио-
мене“, -ПочиВаща Венера'. .Венера с огледалото' и .Ве­
нера укротява Амур" о т Тициан. — .Спящата Венера",
о т Джорджоне. — .Венера и Вулкан', .Венера, Вулкан
и Амур" — о т Тинторето. — .Венера и Адонис?, .Зъз­
нещата Венера“, .Тоалетът на Венера", .Раждането на
Венера', .Празникът на Венера' о т Рубенс. — .Венера
и сатир' о т Веласкес. — .Венера и Амур' о т Рембранд.
— .Венера“ о т Бьоклин; о т фойербах. — Поема: .Ве-
нера" о т Шекспир. — Комедия: .Венера“ о т Х.Закс.
АХА Т (грц.) — троянец, храбър и Верен
спътник на Еней,
АХЕЛОЙ Д И (грц.) — речните нимфи
наяди ка то дъщери на речния боа А х е­
лой. \ от Одисеи и Диомед и поиорузкил овгГ-
АХЕЛОЙ (грц.) — богът на едноимен­
ната най-голяма река на Гърция, на гра­
ницата между Акарнания и Етолия, син
на Океан и Т е т и я , баща на изворната
нимфа Кали роя, понякога на сирените,
почитан В цялата страна. Притежавал
способността да приема всякакви образи.
Състезавал ce с Херакъл за ръката на
Деянира, през време на борбата ce пре­
връщал в змей, след това в бик, но на­
празно: загубил си единия рог, който на-
ядите ахелоиди напълнили с плодове и
цВетя, за да стане р о гъ т на изобилие­
т о , символ на. богатство и благодат. Или:
Херакъл му върнал рога, в замяна получил
о т него рога на козата А м а л те я .
Епилион: .Ахелой" о т ОВидиО (Метаморфози).
АХЕЛО Й ДА (грц.) — е п и т е т на извор­
ната нимфа Кали роя, дъщерята на А х е­
лой.
А Х Е Р й Н Т (грц. „реката на плача") —
1. Т инестата лениВа река В подземния
сВят, опасваща го, която сенките на мър­
тъ в ц и те трябвало да преплават на лод­
ката на стареца Харон, у Омир в нея ce
Вливали подземните реки П ириф леге-
т о н и К о к и т , у други автори т я ce Вли­
вала В Кокит. — 2. Богът на тази река,
съпруг на аВернската нимфа Орфна. —
35
3. Поет.: дълбините на подземния свят,
самият подземен свят.
А Х Й Л (грц.) — тесалийски герой, на-
й-силният, най-храьрияпх наи-оързият
(„Ахил бързоноги") и НсМ-kpacuBuHlTl и т
г ръцките Воини пред Троя, внук на Ёак,
сцн на цар Пелей и на морската богиня
Т е т и д а . Още докато бил дете, майка му
го потопила Във Водите на р. С т и к с , за
да го направи ненараним. Но п е т а т а му,
за /ко я то го държала, останала суха —
единственото уязвимо място по него­
вото тяло („Ахилесова пета”). Бил въз­
питаван о т мъдрия" кентавър Хирон,
възпитател^Гъщо на Херакъл, Я зон и др.
прочути герои. Той го учил на гимнас­
т ическо, музи кално и лечебно изкуство.
Поради едно предсказание на гадателя
К ал х ан т, че без Ахил I роя няма да падне,
но то й ще загине пред с тен и те и, преди
началото на похода lemuga го облякла
кат о момиче и го скрила на о. Ски рос меж­
ду ^Дъщерите на "цар Ли ко м ед. Там Тпой
ce оженил за Д еиоамея — .една о т дъ­
щерите, и т я му родила сина Пир (или
Н ео п т о л е м ). Но бил о т к р и т с хи тр о с т
м ата до гръцката флота в Авлида. През
вЬбМб На Iр о я н с к а т а Война показал
чудна храброст, между другото надвил и
сразил царицата на амазонките Мен^
т ези лея (и ce влюбил 8 неяТ^юкато т я
издъхвала), от ръката му паднал също
М ем нон, синът на Еос и Т и т о н , макар
че то й ce отличавал с голяма храоросПТГ
На десетата година на войната, когато
А г ам ем нон м у отнел красивата плен­
ница Бризеида, ce отказал да участвува
повече В сраженията (неговият гн я В е
гл'авната тема на ОмироВата „Илиада").
я тел П а Г р о к Т с е л я к ъ л неговите до­
спехи, бил убит ^ т хектор. у Ахил плам­
нало желанието за мъсИП. ТоЦ~~пак"Сё~~на--
месил в борбата с~ ноВоизкоВаното о т
Х е ф е с т въоръжение (включително про­
чути я щ и т) и убил Ц двуоой~пЪотийника
си Х е к т о р . Победил и Посейдонобия син
. Кикън и отпразнувал победата си, но
Посейдон, разгневен поради преВръща-
нет о н а Кикън оГлебед, подучил Аполон
да го убие, по негово внушение П арис
(или самият Аполон, предрешен като Па­
рис) го наранил смъртно със стрела в
пе т а т а — уязвимото му място. Трупът
му бил погребан, оплакван не само о т
Всички гъоии-но оше о т-Т е т и а а и сес­
трите й нереид и. За оръжието на Ахил
избухнала свада между Големия Аякс, и
Одисеи. При’ завръщането на гръцката
 Войска сянката на героя пожелала аа бъае морето и разпилели ф л отата му, а него
принесена 6 жертВа върху гроба му на поразили с мълния. О ттогаВ а локрийците
тракийския бряг Приамовата дъшеря П о ­ би/иГ цацължёЯи да изпращат по с т о 'д ё-
ликсена. според Цмир след см ъ ртта си Войки о т знатни семейства за овикно-
' Ахил оьитавал дома на Аиа като Всички* Вени служителки при храма на Атина в
смъртни, според друг м и т то й зажиВял Троя.
щастливо В Ьлизиум. или ce оженил за Картина: ..Аякс и Касандра" о т Рубенс.
Елена, според някои п ред ан ия Т е т и п а
пренесла трупа му на о.ЛеВка 6 Черно
море.
Статуи: „Ахил Боргезе" (В Париж). — .Ахил" (бюст),
В Ермитзжа В Ленинград. — .Ахил и Патрокъл" о т
Б. ТорВалдсен — Картини: Многобройни антични ри­
сунки Върху Вази и фрески. — „Гневът на Ахил",
.Смъртта на Ахил", .Историята на Ахил" о т Рубенс.
— „ОткриВането на Ахил”, .Гневът на Ахил“ о т Тие­
поло. — .Гръцките вождове в палатката на Ахил" о т
Кзрстенс. - .Ахил между дъщерите на Ликомед' —
стенопис о т Помпей; о т А. Ван Дайк; о т Н.Пусен; о т Б
Ж. дьо Лафос. — „Възпитанието на Ахил" о т Г. Б. де
Роси; о т А. Карачи. — Поеми; „Илиада" о т Омир. —
.Ахилеида“ о т П. Папиний Стаций; о т Гьоте. — Епи­
лион: „Смъртта на Ахил” и „Оръжието на Ахил" о т
ОВидий (Метаморфози). — Драма: „Деидамея" о т Б А В К Й Д А (грц.) — благочестивата
В. К.ТредяЧоВски. — Опери; .Деидамея" о т П.ф. Кавали; старица о т фригия, съпруга на филе-
о т Хендел. — „Ахил и Поликсена" о т Люли. — Балет:
„Ахил В Скирос" о т Керубини. мон, с когото жиВяла В сговор до края
на жиВота си.
А Я К С (или: Еант, грц. „орел") — име на
оВама прочути герои, участници В Б А К И С (грц.) — 1. Един о т първите4
Т роянската Война: 1. Го л ем и ят гадатели на Гърция, получил гадателска-
. Аякс, син на саламинския цар Тел ам о н и т а си дарба о т нимфите на корикийската
на Ерибея (или Перибея). Д омогВал ce до пещера В. планината Парнас. —
• ръката на Елена. След Ахил най-храб- 2. Свещеният бик в Хермонтида, Горен
рця т о т гръцките Воини. Надбил ХеП- Египет, който имал на гърба си четина,
т о р 8 двубой и го сВалил на земята, но променяща цвета си всеки час.
богоБете прекратили борбата между
дВамата. Спасил В сражение тя л о то на БА К Х f Бакхус,_2 Ри. и лат.) — латин­
П атр окъ л . Воаил с п о р с Одисей за Въ­ ско т о име на гръцкия бог Д ионис, о тъ ж ­
оръжението на Ахил. Кога т о гърците дествяван със староиталийския бог Л и-
присъдили оръжиетсГна Одисей, о т ярост бер. *.
изпаднал В безумие и ce нахВърлил срещу
стадо Волове, които сметнал'зз BpaairtJe. В А КХ А Н А Л И Й (Вакханалии) — римски
Когато дошъл на cebe си, ce пробол с мФТа. култоВ оргиастичен празник В чест на~
Според иииоии от кръвта му ce родило римско-гръцкия оог на Оиното и Веселие-'
пурпурно цВете, върху чиито листа били т о Ьакх (Д ио нись на които първона­
изписани първит е букви на името му чално- ?!ри съству Вали само жени Вакхан-
(грц. Al AI). Обидата на Одисей то й не ки (менади). ПразнуВан Веднъж на т ри
забраВил и и подземния сбят! години нощем свободно и разюздано^. ^
Статуи: „Аякс" о т Канова. — .Аякс и Одисей спорят 1 Рисунка: „Вакханалии" о т Рубенс, Галерия УфициЧъВ
39 оръжието на Ахил" о т Б. ТорВалдсен. — Картини;
Флоренция. у
.Аякс" о т Тимомах. о т H. Пусен. — Епилион: .Смъртта
на Аякс" о т ОВидий (Метаморфози). — Трагедии:
.Аякс" о т Софокъл. о т Ений (в заглавие). — Опера: БАСДРА (о т грц. басарида — „лисица")
„Аякс" о т А. Скарлати. —
— дългата дреха о т лисичи кожи, която
носели Вакханките (басариди) /предимно
— 2. М а л к и я т Аякс, син на локрийския
о т Тракия и Лидия (Мала Азия).
цар (5илей, братоВчед на Големия АяксТ
У частВуВал В похода соешу Т р о я с 4 0 ко­
раба. Храбър боец, но със сприхаВ ноаВ. БАСАРЁЙ (грц.) — е п и т е т на Дионис
При падането на града изнасилил проро- (Б а к х ), произведен о т думата „басара"
чицата Касандра пред олтара на П а- — лисичата кожа, която обличали слу­
ладаТГнеиния храм, където т я потърсила ж и тел ките му вакханки.
закрила. Със с в е т о т а т с т в о т о аВлякъл
. анеВа на богинята. I I p u оРоатний път БАТ (грц. „бъбрица") — стар пастир
АтТГна и |Госейдон разразилибуря В на пилоския цар Нелей. Въпреки дадената

36
дума издал скривалището на кравите на
Аполон, които му откраднал Хермес,
затова превърнат о т него в крава.
Епилион: _Бат" о т Овидий (Метаморфози).
БАУБО (грц.) — старица, орфически
женски персонаж о т Е л евси нските триглавата огнедишаща Химера, чудо­
м и с те р и и . Според едно предание кърмач­ вище с глава и шия на лъв, с опашка на
ка на Дионис, според друго — старица,
в чийто дом спряла да почине Д е м е т р а -. ce издигнал във въздуха, възседнал коня
по следите на похитензта си дъщеря
Персефона. Стараела ce да забавлява
богинята с непристойни брътвежи. В по-
късни митове — магьосница о т св и та та
на Х е к а та .
Б ЁБ РИ КА (грц.) — една о т 5 0 -т е да-
наиди (или белиди), която през първата
си брачна нощ убила съпруга си Х т о н и й .
БЕЛ (грц.; западносемит. Баал) — 1.
Митически основател на Вавилон и на
асирийското царство, прародител на
персийския цар Орхам, почитан като бог
Ба'ал. — 2. Митически цар на Египет, син
на Посейдон и Либия, брат на Агенор,
баща на Данай, Е г и п т и Кефей, родо­
началник на царете на Тир. — 3. Баща на
Дидона, цар на Сидон, покорил заедно с
Тевкър остров Кипър.
БЕЛЕРОСЬОНТ (гри. ..убиецът на Бе-
лер") — е п и т е т на Хипоной, коринтск~ия
национален герой, син на цар I лавк (или
на морския бог Посейдон) и на Еври-
меда, внук на Сизиф, баща на Хиполох,
Изандър и Хиподамея, дядо на" Главк.
С помощ та на А т и н а заловил и укротил
безсмъртния крилат кон мегас, които
изсКочил из тя л о то на Медуза след
смъ рт та~и, препускал на воля по неоето
и над вълните и никой смъртен не могъл
да' го укроти, иънувал, че богинята сло­
жила й ръцете му небесни юзди и му за-
поВядала да укроти с тя х коня. Когато ce
събудил, юздите били в ръцете му и вед­
нага изпълнил внушението. Случайно убил
сънародника си Белер и трябвало да на­
пусне Като изгнаник стр ан ата. Отишъл
да*^ живее при дбора на~ т и ринския цар
П р~ет. Неговата съпруга, според Омир
А н т е я ,С поред тр агици те С т е не боя, ce
Влюбила 6 геооя. но_той отхвърлил лю­
бовт а и. Пренебрегната, т я го наклеВе-
тила пред царя, че ce опитал да я съ­
блазни. I IjSem и повярвал и ка то не желаел
да го you е катоГ~свой го с т, го изпратил
при т ъ с т а си И о б а т в Ликия с писмо,
в ко ето му възлагал то й да извърши убий -
cm Вото. Иоб ат приел Белерофонт, 6 не­
гова чест устроил пиршестВо, което
траяло дебет дни, за него заклали оевет
бйка. Чак на десетия ден Йобат прочел
писмото на своя з е т, но и то й не ис!<ал
да убие героя, а му наредил да изВърши
някплкп подйиая с надеждата така да по­
г ине. Първият опасен подвиг бил срещу
дракони с туловище на Коза. ЬелероФонт
Пегас и отвисоко със стрела о т лъка си
я"сразил. След това ce сражавал с диВото
планинско племе соли м и, Цраждеоно на
ликийците, победил и а м а з о н к и т е . На­
край Йобат разЪрал, че Белерофонт бил
любимец на боговете и му дал за съпруга
дъщеря си филоноя, заедно с нея и по-
лоВината о т своето царство. I еРОЯТп не
3 iopaeuA виновницата на дългите си
страдания, издигнал Антея на крилатия
кон Пегас Във Въздуха и отвисоко я хвър­
лил в морето. Пиндар разказва, че щас­
т и е т о помрачило ума на героя. Той ce
опитал да долети доГобителта на бого­
вет е на Олимп, но Зевс подлудил Пегас
и безсмъртният_кон хИъолил смъртния
си ездач.
Релеф: .Белерофонт убива Химера“ (Британския му­
зей 3 Лондон). — Картине: .Победата на Белерофонт
над Химера" о т Л.Силвестър Млади. — Драми: .беле*
рофонт" и „Стенебоя" о т Еврипид (във фрагменти).
— „Белерофонт, или Любовта на съдбата' о т
А. Дюбоа Ла Шартър. — Опера: .Белерофонт" о т
Ж, Б. Люли.
БЕЛЙДИ (грц.) — п етд ес етте сестри
като внучки на египетския цар Бел, дъ­
щери на Данай, по когото ce наричали
също да на иди.
БЕЛОНА (лат, „богиня на войната")
— римска~6огиня, олицетворение на Вой­
ната , също сестра и придружителка н~а
М арс, праиталйисКо божество с храм~н!
М а рсово поле край Ь’им, отъждествена
с г ръцката Ен и 6 . Изобразява ce с дълга
дреха, копие, щ и т и окървавен бич. В хра-
м~а и ce събиозл сенатъ т пои важни съ­
бития. свързани с мира и войната. За
жертвоприношенията й ce грижели жре­
ц и т е б е л о н а р и и на „деня на кръвта"
—" 24 март. I е ce самонаранявали по ръ­
цет е и kudkdiiid ми ци 71лгПйтят..ня бо­
г инята или да изпият изтеклата кръв.
Картина: .Белона" о т Рембранд.
БЕНДИДА — тракийска богиня на ве­
гетацията, плодородието и лова, на лу­
ната, чийто култ в края на V в. пр. е.
поради политическите връзки между
Атина и Тракия преминал през о. Лемнос
в цяла Гърция и бил официално признат
37
 S Amuka, там била отъждествявана т у
с А р те м и д а , т у с Х е к а т а . Пред ней­
ното светилище в Пирея (Атика)
устройвали всяка година на 4 юни нощ­
н ите бендидии с факелно шествие под
ръководството на тракийски жреци.
Ш ествието е описано в „Държавата” на
Платон. Покъсно култъ т й преминал и в
Египет. Изобразявана е в тракийско
облекло върху два големи релефа о т А т и ­
на и върху вази.
В днешните български земи о т много­
т о нейни светилища е проучено свети­
лището на Артемида-Бендида при
е. Обединение, Великотърновски окр. Вър­
ху тракийски оброчни плочки е изобразена
като Артемида-ловджийка, възседнала
елен или сърна.
БЕРйЯ (грц.) — 1. Морска нимфа, дъ­
щеря на Океан. —- 2. Съпруга на Енеевия
спътник Дорикъл о т тракийския град
Исмар; под нейния образ ce явява И рида
на морския бряг пред ф лотата на енеа-
д и т е , за да всее раздор между тях.
Б ЙА (Бия, грц. „сила", „насилие", „при­
нуда") — олицетворение на силата и
м ощ та, според Хезиод дъщеря на П а ­
ла н т и С т и к с , сестра на бога Зел (За­
в и с т т а ), на Нике и К р а то с . Воювала на
стр ан ата на боговете в б и тка та им с
ги га н ти те . Като изпълнителка на волята
на Зевс, помагала заедно с Кратос на
Х е ф е с т, когато то й влачил ти та н а
' П р о м е т е й до скалата в Кавказ, на която
трябвало да го прикове.
БИ АНО Р (грц. „насилник") — кентавър .
великан, когото Тезей убил на сватбата
на П и р и то й .
Б И А Н Т (грц.) — митически цар на Ар­
гос, син на А м и т а о н и на Идоменея,
брат на Мелампод. Поискал дъщерята
на пилоския цар Нелей, но то й я давал
само на този, който откраднел кравите
на Ификъл о т Тесалия, охранявани о т
зло куче. На помощ му ce притекъл Ме­
лампод, който разбирал езика на ж и в о т­
ните. Но в момента на кражбата бил за­
ловен. След едногодишен престой в тъ м ­
ницата разбрал о т разговор между чер-
веи-дървояди, че таванъ т е прогризан о т
тя х и скоро ще ce срути. Затова помолил
да го преместят на друго място, без да
скрие причината. Ификъл скоро ce убедил,
че затворникът му е истински гадател,
и обещал да го пусне на свобода и да му
даде кравите, ако то й му открие защо
неговият син е бездетен. Така Мелампод
38
ce завърнал с кравите при брат си. а
Биант получил ръката на дъщерята на
Нелей. Д ецата о т то зи брак били Талай,
Арей, Периалк и Алфесибея.
Б И Б Л Й Д А (грц.) — внучка на Аполон,
дъщеря на Ми л е т и Кианея, залюбила
греховно своя брат Каун, по следите му
прекосила Кария, Ликия и други области
на Мала Азия, докато накрая, изтощена
и безнадеждна, ce превърнала в с тр у и те
на едноименния извор.
Епилион: .Библида" о т Овидий (Метаморфози).
Б И З А Л ТЙ Д А (Теофана, грц.) — дъ­
щ ерята на Бизалт, сина на Хелиос и Гея.
За да отдалечи красавицата о т много­
бройните й обожатели, Посейдон я
отвлякъл на остров, където я превърнал
на овца, а себе си — на овен. О т връзката
си с морския бог родила овена със з л а т -
н о т о руно, за което а р г о н а в т и т е
тръгнали през морето за Колхида.
БИТОН (грц.) — син на Кидипа, жри­
цата на Хера в Аргос, брат на Клеобис,
отличавал ce заедно със своя брат със
синовната си обич.
БОНА ДЁА (лат. „Добрата богиня")
— е п и т е т на фауна, или отъждествена --.
с нея — съпруга или аъилеоя на фаун,
богиня на р асти тел н о стта и плодоро­
дието на природата, прочута с целомъд-
риетоси, покровителка на ж е н и те. На нея
били посветени два празника през годи­
ната, на които присъствуВали само жени:
1 май, на „закрито място"’ — в" храма" й
на АВентинсТейя хълм, и в началото1на
декември — нощем, в дома на консула
(или претора), с участието на вакхан­
к и т е под ръководството на съпругата
нз консула! 1ам отправяли молитви към
богинята за здраве и благоденствие. За­
бранено било да ce внасят м ир т и вино,
ако пък ce внесяло вино, т о ce наричало
мляко, а съдът, в който било наливано,
минавал за гърне с мед.
Б О Н УС ЕВЁНТУС (лат. „добър успех“,
„щастлив изход“) — олицетворение, __
отначало низше божество на римските
с е л я н и , после дарител на всеки-успех.
БОРЕАДИ (грц. „потомци на Борей")
— братята-близнаци Калаис и З е т , си­
нове на бога на северния Вятър Борей и
на О р и ти я . Взели участие в похода на
а р г о н а в т и т е и в прогонвацрто на хар ­
п и и т е о т финей. Когато през време на
I
похода Херакъл ce забавил да търси
отвлечения о т нимфите Хилас, т е съ­
ветвали да продължат без него пътя си.
Затова по-късно героят убил и двамата
на о. Тенос. Винаги когато задухвал Бо-
реят, надгробните им плочи ce поклаща­
ли.
Б(ЭРЁЙ (грц. „севернякът", „северният
Вятър'': лат. Аквилон) — гръко-тракийски
бог олиивтВооение на наи-буреносния
Вятър, син на А с тр е й и на Еос, брат на
Ветр о в е те Зеф ир. ЕВър и Н о т . Духал
за Гърция о т сеВер. Крилат бог с рДша'на
коса и змийска опашка, отвличал млади
деВойки, така о т брега на реката Илис
похитил дъщерят<ГН5"Epexrheu Ц р и т и я ,
коя то му родила синовете-близнаии К ¥ -
лаис и З е т . ~
Картини: „борей грабва 0 рития" о т Рубенс, о т Ка­
рачи. — Епилион: „борей и Оритип' о т ОЗидий (М е­
таморфози). — Химн" „Към Борей" о т Орфей,
Релеф: „Грабването на Орития’ {бронзова хидрия о т
Несебър).
БОТРЕС (грц.) — син на Аполоновия
жрец Е вмел. Ял мозъка на жертбено агне,
преди т о да бъде положено на олтара,
затова ударен о т бащата със запалена
главня по главата, паднал в гърчове на
земята. Аполон ce смилил над сто но ­
вете на жреца си и превърнал прегреши­
лия в пъстрата птичка пчелояд.
БРАНХ (грц.) — син на Смикър (Смик-
рос) о т Делфи или на самия Аполон, кой­
т о му Вдъхнал пророчески дар. Основал
В Дидима близо до Милет В Мала Азия / рогатия добитък, сродна на Епона.
прочутото светилище с оракул на Апо­
лон, второ след делфийското. НегоВите
потомци бранхиди били наследстВени
жреци — служители и управители на хра­
ма.
БРИАРЁЙ (грц. „мощният", „с тр а х о т­
ният") — син на Уран (или Посейдон)
и Гея, морски бог със с т о ръце и 50 глави, съветникът станал първата му жертва.
според Омир хората го наричали Егеон.
Защищавал боговете в б и тка та им с
т и т а н и т е . Според Плутарх бдял на един и сина му И ф и д а м ан т. В основата на
свещен остров на края на познатия свят
на север, докато спял та м Кронос.
БРИ ЗЕЙ ДА (грц. „деВойката о т Бои-
за") — е п и т е т на Хиподамея, красивата
робиня и любима на Ахил през Време нГ
Т р о я н с к а т а война. Отнел я о т него
А г амемнон, когато тряооало да ce
откаж е о т своята плячка — робинята
Хризеида. дъшерята на Аполоновия
жрец Хриз, Вж. Ахил.
Статуя: „Отвеждането на Бризеида" от
Б ТорЗалдсен — Картини: „Ахил освобождава Бризеи-
да". стенопис о т Помпей. — „Ахил и Бризеида’' о т Ру­
бенс — .Предаването на Бризеида" о т Й X. Тишбаин
Стзри. — .Бризеида повеждат към Агамемнон" о т Тие­
поло. V" Писмо „Бризеида до Ахил" о т ОЗидий (Герои­
ни). — Опери: „Бризеида" о т А. Стефани; о т
ф. Корадини. \
. Б Р И ТО М А Р Т Й Д А (грц. „Сладката де­
войка" или: Диктина) — критска бргиня
на плодородието, почитана също като
любима нимфа на А р те м и д а или като
самата критска Артемида (също богиня
на луната). За да ce спаси о т ухажването
на критския цар Минос, след като ce кри­
ла девет месеца о т него, накрай скочила
о т скала в морето. Но та м ce заплела В
м режите на рибари (о т т у к е п и т е т ъ т и
Диктина; грц. диктион „мрежа"), о т
които я освободила Артемида. С лодка
доплавала до о. Егина, та м ce крила 8 пе­
щера на Артемида. О стровитяните я по­
читали като Афея. Представата за ней­
ното появяване и изчезване е свързано с
различните фази на луната. На Брито-
мартида бил посветен храм близо до
гр. Кидония на о. Крит. Имала култово
светилище и В Лакония.
Б Р О М И Й (грц. „шумният") .един о т
е п и т е т и т е на Дионис.
БРОНТЕС (Бронт, грц. „гърмящият")
— един о т циклопите в ковачницата на
Х еф е с т, които изработвали мълниите
на Зевс.
Б УБ Й Н А (лат.) — римска богиня на
Б УЗ И Р И С (грц.) — син на Посейдон
(или на Египт) и Лисианаса, ж естоки ят
цар на Египет, който залавял всички при­
шелци и ги принасял в жертва Върху о л та­
ра на Зевс — по съвета на гадателя
фразий , (или Тразий), за да сложи кр?й
на глада, сполетял страната. Разбира ce,
Когато повел кърл олтара и Херакъл, ге­
роят разтрошил веригите и убил и него,
м ита лежи споменът за пренасянето на
човешки жертви 8 дълбока древност.
Драма: ..Бузи рие" {сатирна пиеса) о т Еврипид — Реч.
„Бузирис" о т Изократ.
БУТЕС (грц. „волоВар", „пастир") — 1.
Син на Пандион и ЗеВксипа, брат-близ-
нак на Е рехтей , след см ъ ртта на баща
си наследил длъжността му като жрец
на А т и н а и Посейдон и станал родо­
началник на жреческия род на б у т а д и т е
39
 В Атина. — 2. Герой, син на Телегон (или
на Посейдон);! участвувал В похода на
а р г о н а в т и т е . Когато корабът Арго
минаВал край сирените и Орфей заглу­
шавай с лирата си песента им, единствен
то й скочил о т борда, за да стигне брега
им. Но А ф р о д и та го спасила и го о тнес­
ла на носа Лилибей в Сицилия, където ce
наслэждаВала на любовта му. — 3. Воин
I о т Т р о я н с ка та война, син на П ал ан т
или на царя на бебриките Амик, брат на
Клит, убит Върху гроба на Х е к то р . —-
4: Тракиец, син на Борей (или на
Д р и а н т ), брат на едонския цар Ликург,
прогонен о т него, избягал на о. Стронгил
(или Наксос). На едно празненство на
Д ионис в Тесалия, грабнал една о т вак-
ханките, заради с в е т о т а т с т в о т о богът
го наказал: обезумял, то й ce хвърлил В
кладенец. — 5. Троянец, оръженосец на
Анхиз, по-късно придружавал Асканий.
В J
® според м ита — четирите сВетоВнй^пе-
В А КУ Н А (лат.) — старосабинска бо­
гиня на пролетта, полята и плодородие­
то , покровителка на полския труд. Се­
ляните й принасяли жертви след приби­
ране на ж и тн а т а реколта. На нея било
издигнато едно светилище край сабин-
ския град Реате североизточно о т Рим,
друго — близо до имението на Хораций
В Сабинските планини на м я с то то на
днешното село Рока Джовине на брега на
р~Дигенция. По-късно отъждествена с
римските богини Церера, М инерва и
Венера.
В А КХ А Н А Л И И — друго име на рим­
ския култов оргиастичен празник вакха­
налии. Днес преносно: разпуснато весе­
лие, необуздано пиршество, оргии.
& В А КХ А Н КИ (менади) — жоиии на
БакхТ участнички В бакханалиите —
празника на бога на виното и веселието
Д ионис (Бакх); невести и девойки, ко и то
чествуВали всеки" трй~гооини е кс та ти ч ­
ните му оргии В планината при светли­
нат а на факли праа н^-уьлганта зимна
нош. В буйното Веселие Вакханките. на­
влекли дългите си дрехи о т сърнешки или
40
лисичи кожи, размахвали тирсоВе (то я ги,
обвити с бръшлян и лозоби ли ст а У. раз­
пуснали косите си, удряли гръмко звън­
т ящ ите чинели и свирели пронизително
на флейти, играели оргиастични т а н ци,
В бясно изстъпление раздирали с голи'ръ­
це горски животни В знак на страдания­
т а. които изпитВала планинската при-
рода. Върховният момент настъпвал, ко­
гат о забравяли човешката си същност и
Вярвали, че ce поиближяВят по бояя Вак-
ханките о т тракийското племе едони
разкъсали Орфей, певеца на Бакховите
тайнства, защ ото след повторната"за­
губа на скъпата си Ебриоика пренебрег­
нал А ф р о д и т а и намразил всички жени.
Статуя: ^Вакханка" о т Б. ТорЗалдсен. — Трагедия:
.Вакханки" о т ЕЗрипид.
ВЕЙОВИС (Ведийовис, Ведий, лат.)
— староиталийско божество на о тм ъ ­
щението, обитаващо подземното цар­
ство, отъждествено твърде рано с
Ю п и те р (като „Малкия Юпитер" в ка­
чеството му на бог на отмъщ ението) и
с Аполон. Млад бог със стрели в ръце,
придружаван о т коза. Храмът му в Рим
ce намирал в падината между двете въз­
вишения на Капитолийския хълм.
J
ВЕКОВЁ (потом ства, поколения) —
риода, най-големите периоди о т и с то ­
рията на земята, о т Които цсеки следваш
е по-лош о т поеохоония и ce рпреоеля о т
Все по-малоценен метал. Първи в ан тич-
нат а литература ги представя гръцкият
писател Хезйод В „Дела и дни", а о т рим­
ски т е писатели ги описва Овидий В „Ме­
таморфози .
Първи е з л а т н и я т век. Той траял,
докато царувал доолимпииският неоесён
владетел г^ронос. ьекът е наименуван по
името на съответния латински бог Са-
турново царство. Хората на златния Век
ж ивеели щастливо ВъВ Вечна пролет. Не~
познавали_мъки и труд, защ ото земята,
общо притежание, им доставяла неорана
всичко в обилие, о тпланински те дъбови
клонки кяпелиИ(ёлъооЬ плод и златожълт
мед, течали реки о т нектар и потоци о т
мляRo. Нямало воини, затова градовете
не “ce защищавали Войници“ и- не ce
опасвали о т potioBe U валове; нямало пре -
стъпления, затоВа не о или необходим и
закони, съдии и наказания. След продъл-
ж ргпелен шкяшен ЖйВбПТУРрата умирали
сякаш потопени В сън, а след см ъ ртта ce
превръщали 8 благосклонни божества.
Звездната девица Д ике (СпраВедлиВост-
т а ) бродела между земните жители.
 След като Зевс запокитил K p o h o c -B
мрачния Тя р плдр ц заВзел Властта над
света, настъпил В екъ т на с р еб р о то ,
много по-долен ОГУ> златния, и лимпиецът
ограничил древната пролет и^ъздал че­
т ирите годишни времена, лората тр я б ­
вало да живеят по с т о години, докато
Възмъжеят и стигнат до зрелост. Те си
устроили вече домоЬе о пещерите и храс­
т ите; за първи пъ т застенали поо яоема
бици. Но новите земни жители ce само-
обрекли о т собствената си глупост. ~Не-
сппаВеолиВи и горди, престанали да по­
чит а т богоВете. Богинята на справед­
лив о с т т а ce оттеглила в планините. И
ЗеВс ce принудил да зи скрие под земята.
ЗбГ(Зс създал т р е т о поколение говорещи
хора. по-аиВи о т предишните. Векът бил
м еоен (или бронзов) — медни били жи­
лищ ата. оръдията за труда и оръжията.
Явила ce частната собственост, с нея
— впГшптвГ-насилият а ч аравежите. jjp u
общия упадък на нравите А с тр е я окон-г
чателно ce оттеглила на небето. Хората
за'почнали да ce погубват взаимно и със
силата- на сВоите собствени ръце саШГ
си' причинявали гибелта. ТогаВа според
Хезиод настъпил междинен (четб ъ рти)
Век (у ОВидий то й липсба) — Времето
наГ~герои полубогоВе, които погинали В
кървавите сражения на Ти Ванека т а и на
Т р о я н с к а т а воина, много о т тя х Зевс
пренесъл на О стровите на олажените и
дарил със спокоен живогги та м тр и пъти
на~ годината хлеоодарната земя им до­
насяла изобилни сладки плодове.
П о с л е д н и я т u p m H v n in ii fr n n n e n Хезиод
пет и ) Век бил ж е л езн и я т, то й продъл^
ж аВал още. През него хората нямали по­
кои нито денем, нито нощем о т непо­
силен труд и мъки. Изчезнала п очи тта
към бащите, отчуждили ce един о т друг
приятелите, никОСЗ Нё можбЛ да Сё1yftoSaBa
на клетВи и вярност, наВред Владеели си­
лата и юмручното право, на почит били
престъпникът и злодеягтТ! иъ вестта и
Свенът обвили В бели“ одежди сВоите
тела и ce Възнесли горе при Вечните бо­
гове, а на земята останали за хората са­
мо най-ж естоките бедствия.
Епилион; „Четирите Века' о т ОВидий (Метаморфо­
зи). — Стихотворение: .Четирите века" о т Шилер.
ВЕЛИ КА ТА М А Й К А НА БОГОВЕТЕ
(лат .: Магна матер) — друго име на фри-
гийската богиня Кибела.
ВЕНЁРА (лат. ..прелест”, „красота")
— италийската богиня на пролетта, по-
късно' Еато оогиня на красотата и лю­
41
бовта, отъждествена с гръцката Афро-
дита. вж. А ф ро д ита.
Картина: .Марс и Венера' о т Ботичели.
ВЕНЙЛИЯ (лат.) — староиталийска
загадъчна богиня, като съпруга на Н еп ­
т у н покровителка на моряците, като
съпруга на Янус майка на нимфата К а­
нен т а . У Вергилий нимфа, съпруга на
фаун и майка на Турн.
В ЕРТУМ Н (Вортумн, лат. „превръща­
щ ият ce") -— първоначално етруско бо-
жестВо, което било скоро възприето в
Рим, бог на вегетацията, на градините
и на годишния кръговрат, покровител и
на търйовията. Римляните му приписвали
неограничената способност да възприема
различни образи. Предрешен като с т а ­
рица, склонил богинята на плодовете
Помона да му стане съпруга. Негова
с та ту я ce издигала на края на етруския
квартал в Рим с поглед към форума, близо
до нея ce намирали магазините на кни-
жарите и на продавачите на плодове. Хра­
м ът му ce намирал върху Авентинския
хълм. На 13 август всяка година римля­
н ите чествували празника му в е р т у м -
налий. А нтичните хора си го предста­
вяли с градински нож В едната ръка и с
кошница, пълна с плодове, В другата.
Картини: .Вертумн и Помона" о т Л. Силвестър Мла­
ди; о т ф. Буше. — Епилион: .Вертумн и Помона' о т
Овидий (Метаморфози).
В Е Р Т УМ Н А Л И И — празникът на бог
В е р ту м н , който римляните чествували
Всяка година на 13 аВгуст.
«
ВЁСТА (лат.; грц.: Х е с ти я ) — дъщеря
на С а т у р н и на богинята One, стард-
италийска богиня на домашното огнище
и ч и с т о т а т а на семейния жиВот. И ней­
ния храм — кръгла постройка на римския
форум, горял ВбЧно свещеният и огън. Той
бил донесен заедно с култа и о т Ьней о т
Троя (ГЙталия (затова „Веста Троянска")
— залог за благополучието на римската
държа'Ва. О т~него пренасяли е новите се­
лища и колонии. Над него бдели ж р ици те
весталки. Угасването му ce смятало ~5а
най-лошо предзнаменование. В случай че
угасне, запалвали нов огън чрез триене на
дървета. Въй въ треш ността на хряйча
пазели държавните п е н а т и и^<я)<аКъв
скрин сВетая светих, В който не можел
никой мъж да надникне! Вътре криели
най-строго сВещената утВар на богинята
заедно с т . нар. паладиум — според мита
спус н а то то о т небето изображение на
Палада. Когато АВгуст ce провъзгласил
 за.върховен жрец (понтцфекс максимус), вали дори консулите. Всяка обида срещу
rrffnT"издигнал до своя дворец на ^ л а­ весталките ce наказвала със смърт.~Те
т и нския хълм нов храм на В е ста. Боги­ имали "праВо да опрощават наказанията
нят а била изооразнизна седнала или права на престъпници, които потърсВали т я х­
със~забулено лице, с чаша, жезъл и пала- нат а закрила. Култъ т траял оо IV В.
диум. 1лаВният й празник в'е с т а л и 1Гбил
наНЕГ^юни, римляните сц ЦсшътВали боси В И КТО РИ Я (лат. „победа”) — богиня
с жертвена храна,към храма й, който бил — олицетворение на победоносната вой­
осноВно почистван на lb юни. По-късно на и на победоносната мощ на Войнстве­
Вёст а била отъждестВяВана с богинит е ния римски народ, римско съ о тв е тс тв ие
Телус(3емягпа), Кибела и Рея. на гръцката н ике. Изобразявана крилата
Статуя: „Всста Джустиниани" (3 Рим, Музей Тор- с лзвроВ венец или палмобо клонче В ръка.
лония). В ~РРТ7Г срв^ЦЩв'На' нёиния култ оил Ка-
питолийският хълм, където след тр иумф
ВЕСТАЛКИ — жрици на В е ста, пред­ римските пълководци полагали нейни
ставителки на римските домакини пред ст а т у и „'в и кто р и и Ш й -зао ел ёж и тёл на
държавното огнище. Опдначало четири, о т тях била с т а т у я т а , посветена- о т
по-късно ш ест девойки, обричани на бо­ Октавйан~У?вгуст след победата му при
гинята още като-деца до 10 години. Били Акциум над Антоний и Клеопатра. Праз­
Избирани о т знатни семейства и ce за­ никът на Виктория ce честВуВал на 12
дължавали да служат В продължение на април._,.
30' години: първите 1и зодини ce учили, Статуя: .Виктория" (бронз, I 8„ В Бреша).
Вто р и те 10 години били пълноправни
жрици и последните г одини поучавали В И Н А Л И И (лат.) — ~ дВа празника В
по-младите, през това ьреме тряойало Рим: свързани с лозарството и винар-
да о стан ат девствени, можели да Встъп- с т Вото, на 22 април празникът бил nо -
Вагп~~б~ брак едва след този срок. Нару­ свете н на Ю пи тер , а на 19 август ^ .н а
шилите оброка за целомъдрие били за­ Венера В качеството й на богиня на гра­
равяни жиби на Есквилинския хълм. I лав- ди н и те.
нот о задължение на весталките било ден
и нощ да пазят да не загасне свещеният,
огън~1Г огнището на в е с та. Ко я т о “Нес- ВЙРБИЙ (лат.) — италийското име
т алка го оставяла да угасне, била налагана на Тезеевия син И пол ит, което му дала
с пръчки о т ВърхоВния жрец. Освен ггюба А р те м и д а , след като го възкресил А с ­
носели Вода за жертВопрйношениятаса- клепий, и.тя го пренесла в Ариция, И т а ­
м сГот извора на камените пред Порта лия. Там то й бил почитан като божество
Капена (самите т е пиели само дъждоина едновременно с култа на богинята. В све­
Вода)'.'"ОБлёЧени J Заоулени В бяло," с диа­ щения лес, където пребивавал, не били
дема на главата- извършвали обредните допускани коне — отзвук о т стар ата
жертви и отправяли молитви за благото история, когато през Време на първия си
на римската държава, тр и пъти ц гоаи- ж и вот бил разкъсан о т разбеснелите си
Н Я т я .Р р П ^ р п В р л м у р з и д т а ч д п Я п н ц р п q v p - коне. Също име на сина му.
жаВни жертвоприношения. Били подчи-
нени на Върховния жрец (понтцфекс мак- ВЙРГО (лат, „девица“) — едно о т име­
си'мус)~, заедно с когото живеелГПЗ слу- ната на съзвездието Дева, ц което ce
-• жебен~дом (Атриум ьесте) близо до хра­ превърнала Ас т рея, дъщерята на ^ёвс
ма на~богинята, твърде подооен на и !е м и д а (или на ACrinpeu и to e ), о тъ ж ­
християнските девическй~манастири, на- дествявана о т много писатели с Д ике
чело~е Върховната весталка~~(Ъирго вёс- (Справедливостта).
талис максима). и р е щ у те зи строги за­
дължения весталките имали големи пра ва ВОЛОВАР (грц.: Боотес) — съзвез­
и ce радвали на особено уважение о т дието на северното зВездно небе, близо
страна на народа, ьили соооодни о т ба­ до Голямата мечка, в Което бил пребър-
щина опека, разполагали сами с имущес­ нят_Ар1Гяд, гинът на ЗеВс и нимф ата
т вата си. сВиоетелстВубали18"Сьда,~бе5 Ка л и с т о .
да. полагат клетва. При обществени тъ р -
жества и игри за тях отделяли почетни ВОЛТ$ФН (Вултурн, лат.) — 1. С та-
места. 11рез града ce возели на колесници роиталийско речно божество, богът на
— нет о , което не било позволено на едноименната река В Кампания, баща на
обикновените римлянки, по улиците^Вър- изВорната нимфа Ю турна. Празникът
бял пред тях ликтор, npeglEotinno о тс тъ п ­ му волтурналии ce чествувал в Рим всяка

42
година на 27 август, — 2. Друго име на
югоизточния вятър. Евър.
В У Л КА Н (лат.) — римският бог, на
разрушителния огън, о т ъждествяван с
гръцкия Х еф е с т, като него хром, като
него съпруг на най-красивата богиня.
Римският му е п и т е т е М улиибер. бог _
наПковашкото изкуство. Работилниците
му ce намирали дълооко под земятя ГСъВ
Вулканичните области — на планината
Ет н а в Сицилия и на липа^г.ките петрови.
В тя х то й заедно с циклопите изпълнявал
особените поръчки на боговете: ковял
мълнии за Зевс (Ю п и т е р ), стрели за
А р т е м и д а ( tfu а н а ) и оъоръжение ~за
о т личилите ce герои. В Рим светилище­
то Вулканал било нёзастроено място
с неговата с татуя , същинският" му храм
ce намирал изиън града на м а р со во rio-
л е .където ce честву^ал на Z3 август вся­
ка година с различни игри празникът му
вулкан ал и и~
Карт ини: .Вулкан показва на Темида щ и та за сина й
Ахил“ — стенопис о т Помпей. — .Венера, Вулкан и
Амур". .Вулкан и циклопите" о т Тинтор ето, — „Вул­
кан” о т Рубенс; — .Венера 8 ковачницата на Вулкан'
о т Рубенс; о т A. Ban Дайк. — .Ковачницата ка Вулкан"
о т Веласкес; о т Тиеполо. — .Венера при Вулкан" о т
Тиеполо.
Г 8иночерпец на м ясто то на Хеба, като му
ГА Л А Н ТЙ Д А (грц.) — робинята на
Алкмена, майката на Ификъл (о т А м ­
ф и т р и о н ) и на Херакъл (о т . Зевс). В
деня, в който предстояло Алкмена да ро­
ди сина си о т ЗеВс, върховният бог ce
заклел, че д е те то , което през то зи ден
ще види бял свят, ще владее над Всички
народи наоколо. РеВнивата Хера, която
преследвала сина на сВоята съперница
още о т утр об ата на майката, изпратила
И ли т и я да забави раждането. Но х и т ­
рата робиня, за да отвлече вниманиеточ
на богинята на рождебтвата, ce провик­
нала, че вече Алкмена ce освободила о т
родилните мъки. Илития, изненадана,
плеснала с ръце и магията ce осуетила.
За наказание разгневената Хера превър­
зала Галантида в невестулка и я заклела
'д а ражда през у с та та . Легендата била
създадена, за да обясни защо невестул­
43
ката ражда през у с та та , както вярвали
античните хора.
Епилион: .Галантида' о т ОВидий (М етам орф ози).
ГАЛАТЁЯ (грц. „млечнобялата") — 1.
Нереида, дъщеря на Нерей и Дорида,
обикнала красавеца Акид, но била безсил­
на да ce избави о т дивата5любов на едно­
окия Полифем. Недодяланият великан не
можал-да я спечели с песни, но смазал със
скала нейния любим. Според друг м и т не-
реидата отвърнала на любовта на По­
лифем, омъжила ce за него и му родила
много синове, или само един — Гал атес
(или Галайт). — 2. Любимата на П и г­
малион.
Карт ини: .Галатея"; о т Рафаело; о т Тиеполо. —
.Акид и Галатея" о т Дж . Романо; о т Кл. Лорен; о т
Ш. дьо Лзфос; от Л. СилВестър Млади; от
Й. X. Тишбайн Стари. — .Полифем и Галатея" о т
А. Карачи. — Епилион: „Ацид и Галатея" о т ОВидий
{М етаморф ози). — Р о ш и : (пасторален) «Галатея" о т
Сервантес. — Опери: .Акид и Галатея“ о т Й. Б. Люли;
о т Хендел; о т Хайдн. — Валет: .Акид и Галатея" о т
К. КаВо.
ГА М ЁЛИ Я (грц. „брачно жертвопри­
ношение с пиршество") — един о т епи­
т е т и т е на Хера като покровителка на
брака, съ ответствие на латинската
Ю нона Пронуба.
ГАН И М А Д (грц.) — син на троянския
цар Трос или Л а о м е д о н т и на калироя.
Наи-красиВият между всички смъртни'.
За ради красотата му Зевс пратил своя­
т а птица орела (или сам ce превърнал на
орёлГдга го похити и го взел на Олимп за
дарилбечна младост. В замяна богът по­
дарил на ваща му прочутите бързи като
вятъра коне заедно с колесницата или
златна лоза. Според друга версия Ганимед
бил превърнат на съзвездие под и м е то
Водолеи.
Статуи: .Орелът отвлича Ганимед* о т Леохарес; о т
Б. Челини. — .Ганимед храни гълъба' о т Б. Торвалдсек.
— Релеф: .Орелът отвлича Ганимед" (Върху гърба на
старогръцка огледало). — Карт ини: .Ганимед" о т Ру­
бенс; о т Ма ре. — .Ганимед В н о к т и т е на орела* о т
А. Й. Карстенс. — «Отвличането на Ганимед" о т Ко-
реджо; о т Рембранд. — Епилион: .Ганимед* о т ОВидий
(М етам орф ози); о т Гьоте.
ГЁН ИЙ (лат.) — у римляните духът-
покроВител, божественото въплъщение
на оплодителната и жизнена сила на всеки
мъж, негоВ пазител през Живота, опре^
делящ съдбата му. Според народните
представи имал образа на змия. Женско­
т о му съответствие, духът-покровител
на Всяка жена, ce наричал юно на (мн.ч.
„юнони"). Свой гений си имали също Всеки
дом, театъ р, легион, град, място (м ес т-
нпст, гора), още римският народ, рим­
ската държава. Сле^ см ъ ртта на носи­
т еля си ce превръщал b неговия ла pv r&=
ният ce почитал на рождения ден и ce
омилостивявал с цветя и вино. ма<рим-
ския~грОрум СУла издигната с та ту я на
гения на римската държава, която пред­
с т авлявала opag'affl МЪж С,венец с р о га
на изооилието" е дясна ръка и с жезъл
В лявата. Празникът му ce честВувал с
жертвоприношения на Э о ктом ври!
ГЁРАНА ( о т грц. геранон — „жерав")
— друго име на пигмейката Енона, свър­
зано с превръщането й в жер§в.
ГЕРЙОН (грц.) — цар-великан с тр и
тела, с тр и глави, ш ест ръце и ш ест кра­
ка, син на Хризаор и Калироя, живял на
испанския остров Еритея, на западния
край на света, притежавал стада о т гой­
ни крави. Херакъл го убил и му отвлякъл
стад ата (X подвиг на героя).
ГЁЯ (Ге. грц.) — майката-земя. боги­
нят а на земните недра, еона о т HaO-Gma-
рите съзидателни сили, неродена о т бо?Г,
а произлязла из Хаоса, ряФда п
kspMU растенията, ж и в о тн и те и хората.
Майка на Уран (зВездното небе), на пла­
нините и П о н т (ш умното безплодно
море). Тя и Уран са първата двойка 8 сбе-
т а Г техни оеиа са ц и кл о п и те . х е ка -
т о нх е й р и т е („сторъките") и могъщите
т и т ани, още крон ос. на когото пред­
рекли, че ще го погуби собственият,. му
син. О т П о н т родила морските божества
Не р е и Т I а в м а н т , форкинТ К е т б и Ев-
рибия. Добила о т Iа р т а р чудовището
Тифон, което бълвало огън и з с т о Ъмий-
ски глаби. ГС1айка~виЛа и на е р и н и и т е ,
г и г а н т и т е и м ел иад ите. Когато цик-
лбпите и хекатонхеирите почнали да ce
надигат срещу Уран и той ги запокитил
в подземния свят, I ея ce опитала да опъл-
чи срещу него“т и т а н и т е , за да освободят
бра т я т а си. I ю-к^йно'подстрекаЪала ги ­
га н т и т е срещу Зебс ^7 им помагала в
г и гантомахияЪ та. - навала несломш^а
мощ на А н те й ; също неин син, ко га то
т о й ce докосвал до нея. За да предпази
нимфата Сиринга о т прегръдките'на
бог 1|ан, я превърнала в тръстика. Ко­
га то фа е т о н подпалпл саетоЦнйяпожар
и пламнали гори и планини. Гея — земята
кърмйлна, отправила зо(3 към ^е5с за по-
мощ" Твърде неопределено оожесгрйо, Гея
по:късна била заместена о т оогинитё с
по-човешки черти Рея, Х е с ти я , Д е-
м етр гГ te M u g a , Диона. ’ мощ, представя върховния бог Зевс в
44
^Същата благодатна кърмйлна Гея, като
богиня на Збмните Недра, приема обратно
в утр о о ата си всичко живо, зато ва^:е
явява и ка то богиня на см ъ ртта и под­
земното Цд&ство. fa moda и качестВо в
нейно име ce произнасяли свещените
клетви, нея призовавали ка то свидетелка
при сключване на договори.
Нейно съ ответствие в Рим е старо-
ита’лийската бОйиня I елус (Земят а ), бо­
ги няТГьЩО на Gpakd 0 храм върху м яс то то
на дома на Спурий Касий. Чествували я
заедно с богинята Церера на празника
паганалии, на които я омилостиВяВали
с пренасяне в жертва на бременна свиня
— символа на земното плодородие.
В кар тини те на античните художници
богинята ce подава с половина тяло из
земята. Така е изобразена и върху фриза
на Пергамския олтар, с рога на изоби­
л и е т о в ръка.
Картина: .Гея" о т фойербах. — Хим ни: .Към Гея,
майка на Всички" о т Омир. — .Към Гея“ о т Орфей.
— Опера: .Г е я ' о т Г. А. Голдшмид.
ГИ ГАНТИ (грц.) — синове на Гея, про -
излезли о т капките кръв, които ce ръсели
Върху нея о т осакатеното тяло на У р а н:
„зёмеродните" Порф ирион, Алкионей,
А грий, ф е т , Тоон, И п о л и т, Еф иалт
и др. Космати, змиекраки великани'; вся-
ващи ужас с външността йи. Живеели в
ооласти с вулканична дейност — вулка­
нични сили, смесвали ги често с т и т а ­
н и т е . По подбуда на Гея ce опълчили сре­
щу В торото поколение богове — накгГ
марили една върху друга планините Оса
и Пелион и започнали да замерят небето,
със скали и горящи стболоВе. Н о бйли
надвити 8 ж е сто ко то сражение „гиган-
т омахия", в което~участВували всички
олимпийци, подпомогнати о т циклоп и -
rrte, х е к а т о н х е и р и т е и о т Херакъл.
От тя хн ата кръВ произлязъл необузда-
нйят човешки род. След поражениетоим
3 евс ги захвърлил и подземния Iа р т а р
и продъ-лжвл Qa Власт6уВа над неое и земя,
несмущаван о т никакЬи ВрагоВе. В осно­
ва т а на м ита лежи възпоминанието за
победата на олимпийската религия над
предгръцките култобе. Гигантом ахията
е любим м отив неГантичното изобрази­
т елно изкуство: Най-известен е фризът
с гигантомахията на големия олтар на
Зевс о т Пергам о т il в. пр.н. е. (сега в
Пергамския музе1“ в Източен Берлин),
фризът представлява мраморен релеф,
вие. ок. 1,20 м, дьл. ок. 120 м, служи като
постамент над олтара на Зевс. Централ­
ната фигура, изразяваща безпределна
битка с трима противници, с егида в ля­
вата ръка и е- мълния в дясната. Особено
драматична е сцената, в която А т и н а ,
въоръжена с щ и т, шлем и егида, поваля
на земята крилатия гигант Алкионей.
До нея ce подава из земята с половината
си тяло с умоляващ скръбен ж е ст Гея,
майката на гигантите; Отдясно долита
богинята на победата Нике, за да увенчае
А тина.
Релефи: „Гиганти" — върху фронтона на стария храм
на А тина върху атинския Акра пол; върху фриза на съ­
кровищницата на книдосците в Делфи; вьрху м етопи
на Партенона на Акропола: върху .чаш ата на Бригос"
(дн. в Берлин), и др. — Епилион: .Борбата на гиган­
т и т е " о т ОВидий (М етам орф ози). — Епос: „Гиган-
т ом а хия та " о т Кл. Клаудиан. — Опера: .Сгромолясва-
н е то на г и г а н т и т е ' о т Глук.
ГИ ЕС (Гигес, грц.) — един о т велика-
ните-хекатонхейри, който бил запратен
в подземния Т а р та р .
ГЛАВК (Понтий. грц.) — 1. Едно о т
низшите морски божества, на особена
почит у рибари и моряци, на Които ~се
явявало на помощ. Участвувал в похода
на а р г о н а в т и т е , един о т стр оител ите
на kopaba А рго и негов коомчия. ^[Юреа"
м ита първоначално риоар о т гоТ Антедо-
на В Б ео тия, баща на Деиф оба. Веднъж
на риболоВ вкусил о т вълшебна билка,
скочил о т брега в морето, където Океан
и Тетия~го очистили о т земните неоос^
т атъци и го преВърнали В морско боже­
ство. Ка т о любимец на Нерей бил на­
дарен с пророчески дар, получоВек-полу-
риба. предсказвал заеднп г. нррриднУпе
бъдещ ето. Влюбил ce безумно В Скила,
ко^т о нимфата-Вълшебница Кирка пре­
върнала о т ревност в морско чудовище.
Изобразяван като старец с рибешка
опашЕаГс дълга брада й коси до раменете.
— 2. Коринтски цар, син на Сизиф, баща
на Б ел ероф онт, при езда разкъсан о т
собствените си кобили. В които А Ф п о -
дит а бляла бяс,'защот о ГлаВк я отблъс­
нал. Смятан за божество, което под-
плашва конете при надпрепускане („Та-
раксип“); — 3. Внук на Белерофонт, през
време на Т р о я н с ка та война предводи­
тел на ликийците като съюзник на троя-
нците. — 4. Син на критския цар М инос
и на Пасифая. Като дете паднал в делва
с мед и ce удавил в нея. Съживил го с въ­
лшебно биле гадателят Полиид.
Статуя: .Н е п ту н и ГлэВк" о т Л. Бернини. — Епилион:
.Главк" о т Овидий (Метаморф ози").
ГЛА В КА (грц.) — дъщеря на митичес­
кия кори нтеки цар К р е о н т. наричана още
КреусаГ за която пожелал да ce ожени
45
Язон. Изоставената Медея, първата
съпруга н~§е0ОЯ, бизблШ на ди6а феоност
и изпратила като сватбен подарък nelv*
лос, напоен с отро^аГ I лавка го облякла
и обгоряла заедно с баща си, докато то й
ce опитвал да я спасява. В голямото си
страдание ce хвърлила в един избор, кой-
т о приел нейното име.
ГОРГОНА (грц. „ужасната") — е п и т е т
на М едуза, наи-страшната и единстве­
нат а смъртна о т т р и т е чудовища, дъ­
щери на морския дракон фор кин (з а т о ва
„форкиниди'') и на китоподобната н е т б .
Обитавала заедно със с е с т р и те си С т е ­
нд и Евриала крайния Запад отвъд океа-
наГТГьрЪоначално Ь.ида_чу.анё кубавица с
красиви коси, които Палада превърнала
в змии, когато девойката била прелъс­
т ена в нейния храм о т Посейдон (мор­
ският бог ce сближил с нея под образа на
пти ц а). НбИНйгТЮ'Страшно лице с изцък­
лени очи, оголени зъби и изплезен език
вкаменявало всеки, който я погледнел.
ГерояггГ Персей, изпратен о т Поли -
де к т , й отсякъл главата (..горгонейон").
дока то т я спяла. Той ce приближавал до
нея обърнат гърбом и н~аЪлюдава7ГРбраза~
и,’ отразен върху щ ита. О т трупа й из­
скочили крилатият кон Пегас и ВелйЕа-
нът лризаор. Капкит е кръц о т глабата
й; цсмуканТГв лПВийския пясък, ce превър­
нал и ^ змии. 1 оргонейона получила богиня
А т ина, т я го поставила върху щ ита или
егидата си.
Статуи: .Медуза", релеф Върху западния ф ронтон на
храма на Артемида в Керкира. — .Медуза Ронданини",
мраморна маска в Гл и п то тека та G Мюнхен. — .Персей
и Горгона", метопа о т храма С В Селинунт. — .Персей
обезглавява Медуза" о т Б, Челини. — Карт ини: .Гла­
в ата на Медуза" о т Леонардо да Винчи; о т Караваджо;
о т Рубенс.
ГО РД И ЕВ ВЪЗЕЛ — възелът, изкусно
заплетен о т фригийския цар Гордий,
прикрепен върху ока н_а колесницата му,
коят о била изложена върху крепостта на
грПЪрдион. Предсказано било, че който
пръб~~гсГ разгТлете, ще цладее над цяла
А'зия7 Според преданието Александър Ве­
лики, като не можал да го развърже, го
разсякъл с меча си. Изразът „да разсечеш
Горуиевин вьаел" уннчи драстично да раз -
решиш труден въпрос.
ГОРДИЙ (грц.) — митически цар на
фригийския град Гордион. Първоначално
бил обикновен селянин, който си обра­
ботвал нивите, но бил провъзгласен за
цар по . повеля на оракула след една по­
личба — кацнал орел върху хомота на ко-
 лата му. Известен е с „Гордиевия възел",
който прикрепил на колесницата си.
ГРАДЙВ (лат. „шествубащ 6 боя") —
е п и т е т на бога на войната Марс, на ко-
. го то в това му качество служили жре­
ците салии.
ГРАЙИ (грц. „старици") — т р и т е сес­
тр и П емф редб, Енио и Дейнб, дъщери
на форкин и К е т д и сестри на го р го -
‘ н и т е , олицетворения на с та р о с тт а .
Според Хезиод „краснобузи", но о т рож­
дение били с бели коси, т р и т е имали едно
общо око и един общ зъб, с които си слу­
жели на смени. Героят Персей по съвет
на А т и н а им откраднал окото и им го
върнал едва когато т е го научили как да
надвие горгоната М едуза. В античното
изобразително изкуство са с младежки
лица.
Сатирнз пиеса: .Грайите" о т Есхил.
ГРАЦ И И (лат.) — т р и т е римски бо­
гини на пролетта и прелестта, пълно съ­
о т ветствие на гръцките х а р и т Л
Статуи: .Т р и те грации" от Канова; от
t Б. Торвалдсен.' — Карт ини: «Трите грации", стенопис
о т Помпей, — .П р о л е т т а " о т Ботичели. — „Трите
грации" о т Рафаело; о т Кореджо; о т Л. Кранах Стари,
о т Ти нтор ето; о т Карачи; о т Рубенс.
ГР Й Н И Й (грц.) — кентавър, който на
св атбата на П и р и то й убил лапитите
Б р о т е и и Ориос, самият бил уб и т о т
лапита Ексадий.
ГРИСЬйН (грц.) — митическо крилато
чудовище с тяло на лъв и глава на орел.
Използува ce като декораттгЗён елемедш.
- в архитектур ата, скулптурата и жибо-
писта на стар и те гърци, римляните и
т р аките, сьщб В йЬгшрроългарското из^
куство. ‘ ,-г -1 "
Д Бел и на Ан хи роя, следователно п о то ­
Д А К Т И Л И (грц. „пръсти"), идейски
д а кти л и — магьосници-ковачи, произлез­
ли о т праха, който нимфата Анхиала
посипала в родната пещера на Зевс.
Прастари фригийски божества, жреци на
Кибела, обитавали планината Ида във
46
фригия, о т т а м преминали заедно с култа
си на едноименната планина на остров
К ри т и били отъждествявани с куре-
т и т е и’ к о р и б а н т и т е , с к а б и р и т е и
те л х и ни те .
Д А М А С Т (грц.) — друго име на П р о ­
к р у с т (или Полипемон, или Прокоптас),
великана разбойник о т Атика с „Прок-
рустовото ложе".
Д А М й К Л О В М ЕЧ — мечът, който
сиракузкият тиранин ДиоНисиО nOfcrriiT-
Gu/Tgа Ъис lT hag глаЬата на Дамокъл.- ~
Д А М б К Ъ Л (грц.) — придворен и'при­
ятел на^иракузкия тиранин Дионисий.
Според един м и т поканен о т тиранина
на разкошно пиршество,"бнезапно забе­
лязал, че над главата му виси остър меч,
закрепен само на конски косъм, според
друг м и т — воденичен камък. Дамокло-
.бия т меч означаВал опасността, на която'
е изложен постоянно Владетеля т.
ДАНАЙДИ (грц. „дъщерите на
Данай") — п етд ес етте дъщери на Д а ­
наи, наречени още бел иди като Внучки
на Бел. П е т д е с е т те синове на Е ги п т
последвали чичо си Данаи е Аргос и го~
принудили да и7я ^аде дъщерите си за съ­
пруги. СВатбеният обред преминал спо­
ред обичая, но пред пърбата Ьрачна нощ
Данаи предал на дъщерите си по един Кин­
ж ал с поръка да уоият младоженците.
Всички изпълнили зловещото дело освен
Х и п е р м е с тр а , която пощадила Д и н кей
и по-късно с помощта на А ф родит а
сдобрила т ъста_със зетя. С.доред друг л
м и т Данай бил убит о т Линкей (или пре- -
дал доброволно бластта си на него). А
останалите данаиди били наказани от
богоВете да пълнят 6 подземния сВят с
вода съдове без дъна. Така т е продължили
зЗййманиягпа ~си о т земния живот, през
ко й то оросявали изкуствено стр ан ата.
Статуя: .Данаида' о т Роден. — Драма-. „Молител-
к и т е ” о т Есхил. — Опари: .Хиперместра" о т ф. Кавали;
о т А. Вивалди.
Д А Н А Й (грц.) — син на египет с кия цар
мък на И 6, брат-близнак на Е ги п т , при
подялбата на б ащ иното наследство т о й
получил Либия, а Орат му — Игипет. Имал
о т различни жени 50 дъщери (данаиди или .
бёлиди), а о рат му синове. В ожес­
точените борби помежду им Данай~5ил
прогонен о т Египт, построил нов кораб
с 50~греЬла и с него заедно с дъщери те
си напуснал страната. Най-напред слязъл
 на ocmpoB Родос, та м издигнал с т а т у я
на А*тина Т1алада, след това ce пре­
хвърлил У Аргос, родината на неговата
прямаика ип и т тамошния Владетел Те­
ланор получил Властта, а след като с т а­
нал цар^на Аргос, нарекъл ж и тел ите му,
заедно с тя х и всички гърци данайци. Така
идването на потом ци те на Йо "станало
причина да ce изкопаят кладенци и да ce
прокопаят канали в обезводнената о т
Посейдон почва.
Д АН АЯ (грц.) — дъщеря на аргоския
цар Акризий. Поради предсказание нгГ
делфийския оракул, че ще бъде уб и т о т
Внука си, я затворил В кула или бронзова
гробница, за да не ce сВързВа с външния
сВят. Но ЗеВс проникнал до нея ВъВ Вид
на златен аъжд~~и rrtfl РОйила о т него не­
устрашимия Йерой Персей. Когато ца­
рят ч у л плача на младенеца, затворил
Д аная заедно с него в ковчег и предос­
т а вил двамата на морските Вълни. Но
Зевс не позволил т е аа загинат. Вълните
отнесли аВамата на скалистия цикладски
остроВ Сериф. Там рибарят Д и к т й с из­
т еглил ~с мрежата си на пясъка плубащия
коВчег и заВел Даная и Персеи при брат
си П о л и д е кт. който иаруВал над остро-
• Ва. Той пожелал да Вземе Даная за жена,
но т я дълго Време ce противяла. За да
отс тр ан и о т пътя си храбрия Персеи,
\ кой т о през тоВа Време Възмъжал, Полй-
дек т му наредил да извърши опасни под­
визи, които не оили по силите на един
смъртен" — най-напред да донесе влагата
4 на горгоната мед у за,"която ВкаменяВала
всеки, които я погледнел, и помощта ^н~а
А т и н а Палада героят изпълнил поръ­
/ Д А ф Н А (грц. „лавър") — красива ним­
кат а и като ce Върнал, с глаВата на М е-
дузз пребърнал В камък Полидект и при­
дворните му, а царската Власт предал на
Д и ктй с. Според италийската Версия Да-
ная пристигнала В Италия и там осноВала
град Ардея, омъжила ce за Пилумн и му
родила сина Даун.
Карт ини: .Даная" о т Кореджо; о т Ти кто р ето ; о т
А. банДайк; о т Рембранд; о т Тиеполо; о т А. Карачи; о т
Тициан. — „Даная с Амур" о т Тициан. — Ст ихот во­
рение: „Жалбата на Даная“ о т Симонид. — Опера: .Л ю ­
бовта ка Даная" о т Рихард Щраус!
Д АРДАН (грц.) — син на ЗеВс и плея­
дата ЬлЪктра, Орат на Ясион, дядо на
Трос, осноВатёл на гр. Дардания В Троада,
родоначалник на троянския Владетелски
р€§~ и на всички троянцХГ („дарданиди“),
следователно и на римляните, които про­
излизали о т Еней. Според италийското
предание произхождал о т Италия.
47
ДАРЗА ЛА С (Дарзала, Дерзелат)'
тракийско божество на земните недра и
растително стта, на плодородието и бо­
га т с т в о т о . Култът му бил създаден о т
тракийския хинтерланд на гр. Одесос (дн,
Варна), .чиито жители го възприели о т
тр а ки те и секли образа му върху сребър­
н ите си монети още о т II в. пр. н.е. Бил
изобразяван като прав възрастен мъж с
брада, понякога с венец на главата, с рог
на изобилието и жертвена паница' в ръце
или като брадат тракийски конник с рог
на’ изобилието. Един негов релеф е на­
мерен В Шуменско. На него то й е с дълга
коса и брада, В дълга туника и наметало.
Дарзалас бил отъждествен 'е Великия
бог о т черноморските гръцки . колонии,
засВидетелствуван от монети от
IV в. пр. н. е. — прав или полулегнал бра­
д а т мъж с митра на косата и с шапка
калатос — във вид на кошница, също с
рога на изобилието и жертвената паница.
Под неговото име главният бог на града
имал храм с култова с татуя в Одесос.
През римската епоха в негова чест били
устройвани сп о ртни те игри дарзалии.
Релеф: .Н а починалия Асклепиад". старш и градски ле­
кар и жрец на Великия бог Дарзалас, на съпругата му
Ани и на двама техни роби ( о т Одесос, II В.) — М о ­
нета: „Дарзалас", изображение върху м о н етата.
Д А УН (грц.) — цар на Северна Апулия,
син на аркадския цар Ликаон или на. П и ­
лумн и Даная, баща или прадядо на ру-
тулския цар Турн и на безсмъртната
нимфа Ю турн а. Оказал гостоприемство
на Д иом ед, когато то й слязъл с гръцки
колонисти на италийския бряг, и му дал
дъщеря си за съпруга.
фа. дъщеря на тебаЛиЦския речен рог IТес­
н ей. предана на целомъдрената А р т е ­
мида. Преследвана о т Влюбения~в нея
А полон. В момента, когато я настигал,
по нейна молба баща и я превърнал, в
лавър — от т о га в а сВещено д ъ р В о н а
Аполон," с него той си кичил косите, кол­
чана и лирата, а листата му според дреб­
нит е притежавали пророческа сила.
Статуи: .Аполон и Дафна" о т Бернини; о т
Б. фалконе. — Карт ини: .Аполон и Дафна". стенопис
о т Помпей. — „Аполон и Дафна“ о т Джорджоне; о т
Доменикино; о т H. Пусен; о т Ш.дьо Лафос; о т Л. Сил-
Вестър Млади; о т Тиеполо. — М озайка: .Аполон и Даф­
на" (Антиохия, IV G.}. — Епилион: .Аполон и Дафна" о т
Обидий (М етам орф ози). — Драма: _Даная, царската
дъщеря" о т Ханс Закс. — Опери: .флориндо и Даная"
о т Хендел. — .Даная" о т Рихард Щраус.
Д А ф Н И С (грц.) — син на Хермес и
на нимфа, необикновено красив млад
овчар на планината Ида В малоазийска
фригия или на остров Сицилия. Любимец
на Пан, който го научил да свири на
овчарската свирка, и на нимфите, съз­
дател на БакхоВите тайнства и на пас-
тирската^буколическа песен. За см ъ ртта
му ce носели различни предания. Според
едно о т тях бил превърнат в камък о т
влюбената в него ревнива нимфа Ехе-
наида, според други загубил зрението си
или бил увлечен във водата, когато из­
оставил нимфата Номия (никой смър­
тен не можел да отблъсне безнаказано
любоВта на нимфа). Песните, с които
изплаквал тогава загубеното си щастие,
били пърВите буколически песни. След
дълго бродене из острова ce хвърлил о т
скала в морето. За възпоминание на мяс­
т о т о на гибелта му Хермес направил да
избликне из земята извор. Любим пер­
сонаж на буколическата поезия о т
XVII — XVIII в.
Романи: ..Дафнис и Хлоя" о т Лонгос (И В .) — „Ар­
кадия" о т Лопе де Вега.
Опера. .Даф нис' о т А. Скарлати — Композиция: „Ис­
ти н с ка т а оЗчаркп" о т ЧаОкоЗски (интермедии В .Дама
Пика"). — Балет: „Дафнис и Хлоя'г о т М.РзВел
Д Е В К А Л И й Н (грц.) — 1. Цар на т е -
салийска фтия, син на ти та н а П р о м е ­
т е й и на Климена, съпруг на Пира, чрез
сина си Хелен .родоначалник на елините.
Когато през бронзовия век Зевс решил
да затрие покварения човешки род, Про­
метей предизВестил за предстоящия по­
то п сина си Девкалион. И то й ce
подготвил — построил си ковчег или ко­
раб, на който той и Пира, двамата верни
почитатели на боговете, ce спасили един­
с т в е н и я т световния потоп. След като
ce оттеглили водите, слезли на върха на
Парнас (или на планината О трие'в Теса­
лия, или на Етна в Сицилия, или на А тон ).
Веднага по съвет на Тем ида или Зевс
започнали да хвърлят зад себе си камъни
(„ко сти те на великата майка") и така
възсъздали новия човешки род, издръжлив
поради потеклото си. б т камъните, кои*
т о хвърлял Девкалион, произлезли мъже­
те , а о т камъните на Пира — жените.
— 2. Син на критския цар Ми нос и П а ­
си фая, баща на героите Идоменей и
Главк, участник в Калидонския лоб.
Епилион: .Девкалион и Пира" о т Овидий (М е та м о р ­
фози).
ДЁДАЛ (грц.) — син на М е т и о н , прав-
н укн а цар ь р ехтей , прочут митически
ар хи тект, механик~и скулптор о т А т и на,
съВременник на Тезеи и м инос. О т за-
вист хВърлил о т атинския Акропол пле­
ме ннТПГа и ученика c u lle p g u k c (или 1ал),
затова Рил принуден да избяга на остров
Кр и т при цар Минос. Там построил Л а ­
б и р и н т а за чудовището М и н о та в ъ р
и 'ЩгрВепа' киаба ^а.-Паиифтгя минос го
задържал на остроВа заедно сина му
,Икар, за да не издаде тай н ата на Лаби­
ринта, но о затвора то й скрепил с восък
изкуствени крила за сеое си и за Икар, с
тя^ГуНамаша полегнели към Атина. Опия­
нен orrt пилета,~Ика£ въпреки предупреж ­
денията на оаща си ce втурнал към не-
бето , HP нависоко слънцето стопило’во­
съка на крилата- му и то й паднал 15 мо-
periio. наречено ро-късно на него Икарско.
След^ погребението му Дедал^е озовал
през гр. Куме в Сицилия при цар Кокал-.
Там бил засти гнат о т Минос, ко йто по­
искал да му го предадат. Но дъщерите на
царя удавили преследвача в басейн с вряла
вода.
Статуя• „Икар си слага крилата на Дедал" о т
Донатело. Карт ини: .Дедал и Икар", стенопис о т
Помпеи — „Дедал и Икар“ о т Караваджо; о т Ван
Д айк~ .П адането на Икар" о т Ти н то р ето — .Ланд­
ш аф т със сгромолясВането на Икар" о т П.Вройгел
С тари — Епилион: ..Дедал и Икар" о т ОВидий (М е т а ­
морфози). балет: .П адането на Икар" о т Райнолди.
Д Е Д А Л И й Н (грц.) — син на Луциф ер
(грц. Хеспер). брат на Кейк, баща на
Хи он а, о т скръб по дъщеря си, която
загинала о т стрела на А р те м и д а , скочил
о т Върха на Парнас, но Аполон го пре­
върнал на ястреб и така му спасил жи­
вота.
Епилион: .Дедалион и Хиона" о т ОВидий (М е та м о р ­
фози)
Д ЕИ Д А М Ё Я (грц.; лат.: Деидамия) —
дъщеря на скироския цар Ли ко мед, съ­
пруга на Ахил, майка о т него на Н е-
о п т о л е м (Пир).
Д рам а: .Деидамея" о т В. К.Тредяковски. — Опера:
„Деидамея" о т Хендел "•
ДЕИОПЁЯ (грц.) — една о т лидийски-
т е нимфи на Хера, обещана о т нея за
съпруга на повелителя на Ветровете Еол.
Д Е И П Й Л А (Деифила, грц.) — дъщеря
на А д р а с т , майка на Диомед:
ДЕИф О Б (грц.) — син на Приам и
Хекуба, брат на Х е к т о р и Парис, един
о т най-храбрите троянски герои, след
см ъ ртта на Парис ce оженил за Елена.
След превземането на Троя неговият дом
бил опожарен, а то й — съсечен о т М е-
нелай и Одисей.
Д Ё Й М О С (грц. „ужас") — син и колар
на бога на войната Арес.
 ДЕЙ Н О (грц.) — една о т т р и т е сес­ зо до Делфи в равнината Криса празну­
тр и грайи, олицетворения на с та р о с т- ч вали през л я то то всяка т р е т а година о т
та. o/ишпиадйтё прочутите I олеми питии-
cku'dgpOT'SrTO’pbme оощоелински игри след
П РЛПП (яри новогрц.: Дилос) ма­ Олимпийските. На празненстват а пресь
лък Цикладски острой южно о т Ьвбея 3 ста^ яли панпГОМиМи' 8sfj~~gSb3ka с м ита
Егейско море, (3 ан ти ч н о стта средите на за уби й с твото на питона о т Аполон: из-
култа на Аполон. 1'поред м ита един­ гаряли лека дърЬена постройка, симио7*
ствен о т Всички земи и морета дал под­ лизираща палата'на чудовището: напет
слон'н5 АбПУйГКогата наближило Цремето млад“делфиец представял Рога най-напред
да роди божествените близнаци Аполон ка~тУ изгнаник? после пречиетбан о т пре-
й " А р те м и д а ; СЛбд к~ЗТп(Г никоя страна, стъплението чрез лавров венец. Накрая
„гряна drii САЪнЦбППО", Ме посмяла да при- се'~пройз Вежда ли музикални състезания,
еме съперницата на ревнивата Хера. О т ко и т о*тряввало да напомнят' за борЪата
т ози мДм^ТТЛУ Скалистият остроВ, ко й то на Аполон и пито на, по-късно прибаВили
дотогаВа плувал непрекъснато сред въл­ към тя х атлетически и конни изри. Освен
ните, уседнал нз морското дъно и станал храмТна Делфй разкрити са оше стааис£
наред“ с Делфи свещен на Аполон. Наричан нът , т еатърът, 23 о т съкровищниците
още иртигия („пъдпъдъченият остров”)
— е п и т е т ъ т, който преминал и върху с мноЗКестВо надписи и оброчни дарове
Артемида. — с т а туйТ Оронзоби триноги и дрГ
Х и м ни : .Към Делос” о т Калимах.
ДЕ1\/1ЁТРА (грц. „майката земя“) - -
дъщеря на Кр о н о с и Рея, както Хера
ДЁЛ Ф И (грц.) — град и светилище във cecmgaj-ia "Зё~6с.~маика о т него на П ер ­
фокида в подножието на пл. Парнас, с сефона. о т Ясион — на П л уто с, иден­
на^-прочутия през древността „делфий­ тична с римската Церера. Отначало бо-
ски оракул", първоначално на Тем ида, по­ . гиня на плодната земя и земеделието.
сле на Аполон, и с храма на Аполон, дн. затовапШ ^^Лчо^окробителка на брака.
в развалини при е. Кастри. Пред ~Вхорз на приятёлКа~на мира; богиня на правовия
храма била издигната с та ту я на Аполон, pe'gjjj3sfcoHume („Тесмофора"). Возила се_
а пред посетителите стоял надписът: на колесница с Впрегнати два дракона. ~
Г'ноти с е а в т о н — „I юзнаи себе си". EL Първа научила хората на земеделие, като
средат а на храма ce намирал свещеният сама раЖрдлЭ~5Ш Ш ^Гпър^а дарила пло­
на бога полукръгъл камък Омфалос (грц. довете и благата храна на земята. Ней-
„пъп"), запазен до днес, където според нutam аао е ж и т о т о и хлябът. Косите и
древните ce намирал центърът нз зе- . са руси кат о цВета на зрелите класове.
мят а . I )лутарх предава, че оба орела, из­ СВещена на "Деметра е дъбравата, в коя­
летели о т двата края на земята към Д е - т о извишавал клони нейният многогоди­
лфи. ce срещнали точно на това място. шен дъб. въ треш ността му обитавала
Божествените отгоВори давала проро- най-вярната й нимфа хамадриада. Когато
чиц а та П и т и я , наречена по питона, уб ит тесалиецът Е р и зи хто н въпреки предуп­
на то ча място о т Аполон. Тя, като о тп и ­ режденията на богинята го отсякъл, тя
вала глътка вода о т свещения избор Ка- наказала св етотатн ика с глад, който не
сотида, дъвчела лаброби листа и седяла можел с нищо да ce утоли. Младежът
на т ринога (^ърху пукнатина" нз почвата. ставал все по-тънък, макар че непрекъс­
из която лъхали упойващи пари, произна- нато ядял. Така Деметра отмъщавала за
сяла"в~~екстаз несВързани думи. Тях жре- см ъ ртта на нимфите си. Обикнала т е -
ци те Възвестявали 6 двусмислена реч ка­ салийския земеделец Ясион и о т него ро­
т о волята на Аполон. До оракула ce до­ дила П л у то с — „б о гатств о то ”, „бла­
питвали по частни, военни, политически госъстоянието", но гръмовержецът
й др. въпроси не само обикновените граж­ узнал та й н ата й и хвърлил ослепителен
дани. но често и Фараони, паре и импе­ гръм'; Върху клетника. Според ОВидий
р а т ори. ОтгоВорите били о т Важно зна- Ясион стигнал до дълбока с тар о ст и бо­
ченйе не само за I ърция. Нитагор наричал гинята напразно молила Зевс да го под­
града „моя Дел сри поради мъдростта, млади. Богът на подземния _свят Плутон
която възвестявали о т него боговете. о т влякъл дъщеря и Персефона ТКора). на
От близка пещера бликал свещеният Кас- Златна т а си колесница в подземния св ят.
талски избор, с чиито води ce миели или Обезумяла о т скръб, Деметра ce о т т е г ­
ръсе/йГ"поклонниците на бога, преои да лила о т Олимп, изоставила и земята —
пристъпят към светилището му. Набли~, в'отчаянието си строшила ралата на зе

4. А нти чн а митология 49
меаелиите. а самите тя х наеано с qo -
битъка им почнала да погубва безжалост­
но, докарала и болести по ниЬите. llek-
нало силно сльнЦц. а'ьльгд неги наиоШли
пороини дъждоВе. Плодородието изчез-
нало, появил ce глад. Цялата земя запус-
т^лаГн~ямало кой да Ъринася жертви .на
боговете. Накрая т я ce оплакала на ЗеВс
и ьГаеттГояла__за неговата намеса. За да не
опустее земята и за да не изчезне земе­
делието, то й Върнал Персефона на майка
й за"ц1ес т месеца о т всяка година. Де­
м етра- предала семена на Т р и п то л е м ,
сина на елевсинския цар Келей, и го пра­
тила да научи хората на земеделие. Пре­
върнала скитския цар Линк заради .ко­
варството му в рис. Сама ce превърнала
G кобила, за да избяга о т гонитб ата на
Посейдон. Нейният жрец А м пик носел
обичайната за сана му белоснежна митра
през челото. На Деметра ce принасял пър­
вият плод о т ж ъ твата на годишния праз­
ник на плодородието — в Атика — т е с -
мофории, на о. Сицилия —■ а н т е с ф о -
рий, на които участВували само омъже­
ните жени, облечени в бяло; т е носели в
жътварскй венци плодовете о т първата
беритба, като ce въздържали о т сноше­
ния с мъже девет нощи. Главното кул-
т обо средище на Дем етргГе Елевсин.
където ce празнуВали нейните
cku~~Mucjmgpuu. Друго средище имала В
Сицилия, Нейнит е атрибути са: венеи о т
класове, факел и затворена кутия със. г.Ве-
щена утвар. i
Спттуч. „Книдска Дем етра'1 (Q Лондон. Британски
музей). ...Деметра. Кора и Триптолем'. елеВсински
оброчен релеф „ДеметргГ. мраморна с т а т у я о т
Eckyn'frjo с Гогин. Плевенско). Химни: „Към Д е­
м е т р а ' (2), о т Омир, о т Орфей; о т Калимах. — Песни:
..Жертвена песен" о т Т е о к р и т . — „Елевсинският праз­
ник" и „Жалбата на Церера' о т Ши/.ер.
С гръцката Деметра е отъждествена
римската Церера, дъщеря на С а ту р н и
на One (или Рея), сестра на Ю п и тер и
П л у то н , майка на Прозерпина, богиня
на плодоносната земя, на земеделието,
особено на зърнопроизводството, покро­
вителка нй мира, законите и на всяка по-
висока култура. Нейният празник цереа-
лии ce чёствувал през април. По-късно
кул т ъ т й ce слял с култа на Ге я (Телус)
и на.Рея -~Ки<эелаЛ~1 рез 493 г. пр. н.е.-рим-
ляните издигнали сеВерно1о т Авентин-
скйп хълм~~храм на римската тройка Це­
рера. Либер и Аийера (съответни ~на
гръцките Демет ра, Дионис и Персефона).
ХрамытГ оил наречен Дом на LtenWpa
(Едес Церерис). Той бил важно религиозно
и политическо- средище на плебса. В него
плебейските едили ce грижели за архива­
50
т а и касата на плебса и за организиране
на цереалиите.
Карт ини: .Церера“ о т Рубенс; о т А. Вато. — „Церера
и Бакх' о т Бьоклин. — „Бакх. Венера и Церера' о т Ру­
бенс; о т Н. Пусен. — „Венера. Амур. Бакх и Церера“ о т
Рубенс. — Комедия: „Пленената богиня Церера" о т
Х.Ззкс.
Д Е М О Д О К (грц.) — слепият поет и
певец при двора на Алкиной, царя на
феаките. Музата го дарила с добро и със
зло: отнела му зрението,- но му дала"збуч-
нат а песен. В ЦмироВата „Одисея" пее на
пирш еството, дадено В чест на Одисеи,
з а та й н ата любоВ на Арёс и А ф родит а
и ~за подвизите на героите о т Троян -
с ка т а Война._
Д Е М О НИ (грц.: лат.: гении) — низши
божестТ£Г, изобщо богоВе и богини без*
опрёделёнГ~външен" ббраз и култ, лични
духоВе -покро'вители, които според дреВ-
ните поВерйя придружавали хората о т
момента~~на раждането до см ъ ртта им,
невидими техни съветници, личната съ- >
дба у хората и народите. Принасяли им
на роЖдени т е дни вино, те стен и слао-
киши~иПЗенци сред упоиващия дим на т а -
м ян Г ВъВ~~философ ият а демонът е част
о т свръхестествената божестВена сила
у човека, здравия естествен инстинкт.
За християнската религия като езически
боЖеетба т е са само зли духоВе или' дят
болТТ“ 1 1 1 “
Хим н: .Към Демон" о т Орфей.
Д Е М О ф й Н Т (грц.) — 1. Син на Тезей
и федра, брат на А к а м а н т , с когото
имал поразителна прилика. След падането
на Троя освободил заедно с брат си
отВлечената о т д и о с к у р и те своя баба
(майката на Тезей) Е тр а. Откраднал о т
Д иом ед троянската с татуя Паладион и
я пренесъл В Атика. Там оказал го с то ­
приемство на О р е с т, след като убил
майка си К л и т е м н е с т р а . Слязъл на бре­
га на тракийското племе бистони и там
ce сгодил за царската дъщеря филида,
но ce оттеглил на о. Кипър и не ce завър­
нал до уговорения срок. ЗатоВа филида
го проклела и ce обесила, а след см ъ ртта
си ce превърнала В бадемово дърво. То ce
разцъфтяло, когато Демофонт го обгър­
нал с ръцете си. Отмъщ ението на филида
не закъсняло. При езда конят му ce спънал
и ездачът ce натъкнал на собствения си
меч. — 2. Син на елевсинския цар Келей
и на М е т а н е й р а , брат на Т р и п то л е м .
Като малък известно време за него ce
грижела самата Д е м е тр а , предрешена
като стара жена. Прибързана към мом­
 чето, т я решила да го направи безсмър­
тен: денем му мажела тя л о то с амброзия,
а нощем го слагала в огъня, за да изгорят
см.ъртните му части. Но една нощ Ме-
танейра я проследила и изненадала точно
в момента, когато подхвърляла сина й в
огъня. Майката изпищяла ужасена, а Де-
метра изпуснала Демофонт на земята.
В същото време богинята трябвало да
открие божествената си същност, за­
ради което елевсинците й построили
храм и основали в нейна чест елеВсин-
с к и т е м и с те р и и .
Драм я: ..Демофонт" о т В. Ломоносов
мофонпГ о т Глук. о т Керубини.
ДЕРКЕТО (Деркетз, грц.) — наричана
още А т а р г а т и д а , сирийска богиня на
майчинството и плодородието, оприли­
чавана на гръцката Афродита. О т срам
за любовта си със сирийски младеж, о т
ко го то родила Семирамида, ce хвърлила
в едно езеро и ce превърнала там в риба.
Изобразявана като жена с рибешка опаш­
ка. Според Овидий — вавилонка.
Д Е Я Н Й Р А (грц.) — дъщеря на м и т и ­
ческия калидонски цар Ойней и на Ал*
т е я , 'сестра на Мелеагър, съпруга на
Херакъл, който, за да я спечели, тр я б ­
вало да надвие речния бог Ахелой. Мла­
дите съпрузи живели щастливо, родил им
- ce син Хил. При преминаване на реката
Евен кентавърът Нес ce опитал да
отвлече Деянира, но за дързостта бил
убит от героя. За да си о тм ъ сти, пред
см ъ р тта си кентавърът предал на не­
в е стата вече отровената си дреха уж
като .средство* против любовна магия.
Когато след Време Деянира ce измъчвала
1 о т реВност към Йола, дъщерята на цар
ЕВрит, изпратила на Херакъл дрехата на
Нес и та ка причинила неволно мъчител­
ната смърт на съпруга си.
П исмо ..Дианира до Херкулес" о т ОВидий (Героини);
Трагедии -Трахинпнките“ о т Софокъл.
Д И А Н Д (л а т.) — предгръцко италийско
божестВо! дъиШря на Hjnumep й /^а-
т о н а , сестра на Аполон, непорочната
богиня на лова, луната и нощ ните Въл-_
шеостЬа, отъждестоена с римската А р ­
т е м и д а.
Картина: „Диана" о т фр. Буше.
Почитана е също В днешните български
земи през римската епоха. Нейно све­
тилище е съществувало на тер и то р и ята
на днешния Михайловград, о ткр и ти са
оброчни плочки с нейни изображения п р и ;
е. Градище. Габровско, при Сухиндол, в
Чирпан, 6 Михайловград (о т светилище­
т о ), Чипровци, Вълчедръм, в селата Гага-
ница, Бистрица, Мърчево, Михайловград­
ско (сцена: Диана и Актеон).
Д Й Д И М А (гр ц .) — градче близо до ма-
лоазийския град Милет с храм и свети­
лище (дидимейон) на бог Аполон, второ
след делфийското, основано о т атинския
герой и гадател Бранх. Неговите п о то м ­
ци бранхиди били наследствени жреци
— служители и управители на храма до
Опери: _Де-
IV в. пр. н.е., когато то й бил достроен и
грижите по него поели градските управ­
ници. О т П в.пр. н.е. там ce чествувал
панелинският празник дидимии.
Д И Д й Н А — първоначално финикийско
божество, дъщеря на финикийския цар
Бел о т Тир, сестра на Пигмалион, кой­
т о убил съпруга й С и хей (или Ацерба),
за да заграби б о га тс тв а та му: забягнала
о т финикия заедно със свои близки през
море в Северна Африка, където либийски­
Л \
я т цар Ярба й отпуснал толкова 'земя,
колкото може да покрие една волска кожа.
Но т я нарязала кожата на тънки ремъци
и оградила с тя х м ясто то , на което раз­
простряла новия град Картаген. Запла­
шена о т либийския цар с война, ако не му
стане жена, сложила сама край на живота
си. Според Вергилий посрещнала Еней и
му отдала сърцето си и царството си,
но след като то й по повеля на съдбата
ce отпраВил към бреговете на Италия, ce
пробола с меч върху собствената си кла­
да. Почитана в Северна Африка като едно
о т главните божества.
Статуя: .Дидона върху кладата" о т А. Кайо. — К ар­
т ини: .Дидона и Еней" и .С м ъ р т та на Дидона" о т Ру­
бенс. — .Дидона" о т М антеня. — .Печалната Дидона"
о т А. Сан дер Верф. — „Еней и Дидона" о т Й.Х.Тишбайм
Стари. — Е п о с „Енеида" о т Вергилий. — П исмо: ..Ди­
дона до Еней" о т ООидий (Героини). — Д рам и: .Дидона"
о т Й.Е. Шлегел; о т Шарлота фон Щайн. — Опери: „Ди­
дона и Еней" о т X. Пърсел. — „Дидона” о т Хайдн.
ДИКА ЙО СЮ НА (гр ц ) „справедли­
вост", „законност“) — гръцка богиня-
олицетВорение на справедливостта и за­
конността, близка по значение и дейнос­
т и с богиня Дике, но притежаваща и ка­
чества на Немезида.
Х им н: .Към Дикайосюна" о т Орфей.
Д Й К Е (Дика, грц. „справедливост") —
ка т о една о т т р и т е (или четирите)' хо ­
ри. дъщеря на Зевс и 1емида, богиня-
олицетворение на^праведливостта и за­
конността. оез собствен м и т . 1;.ъве'т:
ничка на_ЗеВс. на когото съобщавала за
51
незаконните постъпки на хората. Живяла
на-"земята през златния Век. Отъждес­
твявана с гръцката А с тр ё я . В антич­
ните трагедии страшна отмъстителка,
за незаконните деяния пронизвала сърца­
т а на несправедливите. Изобразявали я
с тояга В ръка.
Х имн: .Към Дике" о т Орфей.
Д Й КТ Е (грц.) — планина на остроВ
Крит с пещерата , в която бил у^пмвян
младенеЦЪГА З е в с ! " Д И О Н А (грц.) — ти танка, дъщеря на
Д И К Т Й Н А (грц. диктион — „мрежа")
— enunr.om на критската богиня на пло­
дородието Б р и т о м а р т и д а .
Д Й К Т И С (грц.) — 1. Рибар на циклад-
ския остров Сериф, брат на владетеля
му П о л и д е кт. Изтеглил с мрежата си
на брега плуващия ковчег с Даная и П ер ­
сей. — 2. Кентавър, убит на св атбата на
лапита П и р и то й о т самия младоженец.
Д И М А Н Т (грц.) — бащата на троян­
ската царица Хекуба, наричана затова
•Димантида.
Д Й Н Д И М А (грц.) — планина във Фри­
гия, Мала Азия, свещена на богиня Ки-
бела.
Д И О М Ё Д (грц.) — 1. Етолиеи, цар на
Аргос, син на Тидей и на Деипила, учас-)
mByВал в похода на е п и го н и т е против
Тива, о т личил ce с подвизите си поеа
Т р о я , къаето бил подпомаган о т А т и н а
Палада като неин любимец. В една б и тка
Аф^ гд т т га едва избавила любимеца"си
Еней о т неговия пристъп. Наранил дори
А р ес и А ф р о д и та, когато т е ce наме­
сили в боя на страната на тр о я н ц и те.
Той и Одисеи пленили троянския съглед-
Вач Долон, промъкнали ce в града и
отвлекли конете на тракийския цар Ре-
зос, когото убили, откраднали с т а т у я т а
Г. адион. След падането на Троя, пре-
следван о т Афродита за нанесената и о т
него рана. си^ааншибУ.ВЗУна 1ШИи м ес тз,
след дълги неволи бил отнесен о т в е т ­
ровете В и т алииска Апулия, където ~ce
оженил за дъщерята на цар Даун и на-
слеаил царството му. итказал на 1урн
военна помощ срещу Еней, ка то разказал
на ТурноВия пратеник Венул странству-
Ванията си и превръщането на другарите
му В лебеди. В Аргос и Южна Италия бил
поддържан кул тъ т на Диомед. П ета песен
• ОмироЫ;та „Илиада“ е посветена на
-■гобите г.одйизи. — J2 Син на АресГ и
Kupen’a, цар на Войнственото тракийско
племе бистони, които давал чужденците,
52 /
попаднали на неговия бряг, за храна на
диВиПте си коЬили. Херакъл го надвил и дал
за храна на Конете техния господар (VI11
подвиг). О т кръВта на тези коне израсъл
по-късно Буцефал, про ч у ти я т кон ТГа
Александър Велики, Който рил смятан за
потомък на ХеракълГ
Епилион: „Бойците на Диомед" о т ООидий (М е т а ­
морфози).
Океан и Т е т и я , у Омир съпруга на Зевс,
първата майка на А ф р о д и т а („Дионея").
Почитана заедно със Зевс в Додона. У
Вергилий отъждествена с Юнона, май­
ката на Венера, следователно nрароди-
телка на целия Юлиев род; също е п и т е т
на самата Венера.
Д И О Н ЁЯ (грц.), — е п и т е т на А ф р о ­
д и т а (В ен е р а ) като дъщеря на Диона.
Д И О Н Й С (Бакх, грц.; лат.: Бакх, Либер)
•— първоначално тракийско божество,
още в дълбока древност проникнало в
Гърция. За гърците — син на Зевс и Кад-
мовата дъщеря Семела. Оженил ce за
дъщерята на критския цар 1У1цнос
А риадна, която намерил изостаВена о т
Тезей на о. Наксос. Най-напред бог~ на
плодородието, после на виното и лозар-
cmiiomoi на музиката, Предимно шумната,
и ЧТа-ЩУацат ичзек'ат а поезия: о т култо­
вата му песен дитирамба^произлязла ан-
т ичната драма; бог на мистичната и ек­
с т атична насока в религията . Преди да
ce роди, ревнивата Хера. предрешена ка -
т о бавачка на Семела, подучила сЗоята
съперница аа поиска о т небесния си лю­
бим да ce яви пред нея в пълното си бо­
жествено величие. И понеже Семела поеа
варително взела обещанието на ЗеВс, че
ще изпълни желанието й, то й не момеел
да""£Т~5тКажег-НЪ~ блясъкът на неговата
мълния поразил смъртната. Д е т е т о било
спасено из майчината утроба, но понеже
било недоносено, ЗеВс го Вииил 6 бедрото
си и та м го държал оо срока на ражда­
нето. ЗатоВа Дионис е „дбуроден". Х ер -
м ес поел младенеца и го предал на Ино,
сест р а т а на Семела. Тя го отгледала т а й­
но заедно със съпруга си А т а м а н т , за­
т о ва то й е „с две майки“. А след к а т о
Хера наказала дВамата съпрузи с безумие.
Д ионис бил-ооотглеаан 6 низейона (пе­
щерата на нимфите^ на планината Низа
на остроВ Крит, после нимфите го пре­
дали на Силен. По-късно то й ce отпла-
тил на низейските нимфи, ко га то т е
остарели, помолил Зевс да ги подмлади.
Според ор ф и ч е с к ^ т о у ч е ниеоил- роден ..
^н.ш-напред о т Лер с ефо на _п.од_ името носели дървената с та ту я на бога. С по
Загрей. Но бил разкъсан, и изяден от. малък блясък ce отличавали М а л к и т е
т и т а н и т е ! които за наказание ЗеЗс из­
полски дионисии. Те ce ограничавали с
пепелил с мълнията си.. След тоба бил жертвоприношение на КоЗел,~обикалянё~на
отново’ роден" о т Семела. А о т пепелта_ свещ ената утвар на бога, танци, карна­
н а П т т а н и т ё се родил човекът, “който"
вални шествия и пиршества. На тя х ce
‘затова притежавал в себе си добри (Дио- изнасяли драми, вече представяни на сце­
нисови) и лоши (титанични) черти. Дву­ ната в Атина. През януари — февруари
рог, защ ото бил изобразяван и като бик вакханките празнували л е н е и те на мяс­
с рога. Притежавал способността да-се,^ т о т о , където според преданието стоял
преврыца в различни животни и расте­ първият чебър.Божеството олицетво­
ния. Когато ги га н тъ т Vи фон преследвалрявал укрдсен дървен ствол, облечен в
'боговете, Дионис ce превърнал в козел дрехи и с маска на лицето. На то зи праз­
'—^ свещеното негово животно" символ ник по-късно също ce произвеждали дра­
на оплодителната му сила. Ьъ|4 bug наво­ матически състезания. Култовите peg uiy а
за прелъстил Ермгона, За то5а? че мити^" на Дионис били гр. Тива, о. Наксос, двете
ческият фригийски цар М ида върнал на 'сВетилища в Атина — Ленейонът и хра-
Дйонйс залуталия ce негов бъзпитател "мът на Дионис Елевтерос (е големия т е а ­
Силен, богът изпълнил глупавото Желание тъ р) . Според Херодот старо светилище
на-царя да превръща чрез докосване Всич­ с оракул съществувало и на „най-виссГ-
ко в злато. На .ко га то и храната, и пи­ ката планина" ( т . е. Родопите, Западните
т и е т о В у с т а т а му почнали да ce втвър­
Родопи), негови владетели били тр аките,
дява т . го осбободил о т опасния си дар сатри, а гадатели — басите, един клон
оттГ camр"иmе, ~там жрица предсказвала
чрез изкъпВане във вълните на р. П а к тол.
Подобен дар получили и дъщерите на Апо - к а к т о в Делфи. За светилището рим­
лоновйя жреи Аний. Те могли да превръ­ ският писател Светоний съобщава: „Ко­
ща т с докосване Всичко в зърно. Вино и га то Октавиан, бащата на Август, водил
м асло? Н о когато Агамемнон им заповя- войската си някъде из отдалечените час­
дал да подпомагат с небесния дар гръц­ т и и в свещената гора на Дионис, ce до-
кат а Флота, богът по тяхна молба ги "пйтал_до оракула на бога за сина си, било
превърнал в гълъби. Култъ т на Дионис, му потВърдено от жреците, че синът му
широко разпространен сред народа на ще бъде господар на целия свят, понеже,
Гърция, в елинистическите страни и 8 'след ка то виното ce разляло върху ол та­
ра, димът ce издигнал нагоре над върха
Рим (гд ето то й ce слива с мес т н о т о (fo -
жеств о на плодо~родиегп6 Либер) пър- на светилищ ето чак до небето — зна­
"Воначално ce отличаВал с просто Веселие, мение ка то това, което получил и самият
по-късно бил съпътствуВан о т мистерии Александър Велики, когато принасял жер­
т в е н а същия олтар."
вали различни празненства. Невести и Дионис е м ногой менен бог, както го
девойки менади честВуВали всеки тр и го- нарича хорът в Софокловата драма'„Ан­
тигона". Освен латинското си име то й
прй светлината на факли през най-дъл- притежава още култовите епитети
Бромий („Шумния"), Евхан и Елелей
менах1ц-пос.екли__0рфей. пе.Веца на Дио- — звукоподражателни имена по радост­
нисобите тайнства, боеът.гц_ превърнал н ите възгласи в мистериите, Иакх —
в дървета и ce оттеглил о т Тракия в „вик", „вопъл“. Леней — „изстискващия
М ала АзияГ ~ “ ‘ : ’ соковете", Ли ей — „освобождаващия от'
С голяма тъ рж ественост били праз­ грижи", Н и кте л и й — „Нощния“, Низей
нувани В А тина Г о л е м и те градски — „бога о т планината Низа". Атрибу­
д ионисии в началото на пролетта, т е. т и т е му са: еленоВа кожа, т и ос, ‘лозоВа
продължавали няколко дни и ce посещаба- клонка', винена чаша. Свещените му жи­
л~и’ о!тГмного жители, на другите гръцки вотни: сърна, лъб или тигър, козел. Све­
градове. _ХороВе представяли в буйни" и щ ените растения: бръшлян и лавър. В по-
гръмки култови, песни жиВота1 и с тр а - ста р о то изобразително изкуство ce
данията на Дионис. О т рпези песни по­ представя като внушителен брадат мъж
степенно възникнала и ce развила гръц­ в дълга одежда — типична е с т а т у я т а
ката 'flftdtoar Произвёждали ce музикални на т . нар. Сарданапал във Ватикана и в
и—ЯраматйЧески състезания („агони“) Лондон. В по-новото изкуство е красив
между ав то р и те на нови трагедии и ко­ младеж с нежни черти и неподрязани къд-.
медии" Накрая празненствата завършва- ри. „Пред ст а ви телни.са с т а т у и т е на Дио­
ли с голямо шествие, начело на което нис о т Лувър, Париж, и седящото торсо

53
о т Неаполския музей. Често срещано
обкръжение*на Дионис са *HuMfflume. са­
т ири и силени, пазачът на козите и оВчи-
т е стада, на градините и лозята П риап,
арКадското планинско и горско Рожество,
поЕроЕЙлпелят на стад ата, овчарите и
ловците Пан.
Статуи: .Хермес с малкия Дионис' о т Праксител.
— „Дионис и п и рати те", релеф върху фриза на п а м е т ­
ника на Лизикрат в Атина. — .Дионис, придружен о т
двама сатири и пантера' върху Пергамския олтар. —
.Бакх" о т Микеланджело; о т Б.Торбалдсен, — Карт ини:
Любима те м а на ВаэоЗата живопис. — .М и стери и на
Дионис', .Дионис върху престола", стенописи о т
Помпей. — .Бакх", .Бакханал" о т Рубенс, .Бакханчл".
.Бакх и Ариадна". .Възпитанието на Бакх" о т Н.Пусен,
.Бакханал". .Бакх и Ариадна“ о т Тициан, .Бакханал' о т
Пикасо, .М л ад ият Бакх" о т Караваджо. — Д р а м и :, Вак­
ханки" о т Еврипид. — .Бакх" о т Ж. Ко кто . — Поеме:
.Дионисиака" о т Нонос (V в.). — Х им ни: .Към Дионис'
о т Омир (3); о т Орфей. — Литография: .Бакханал' и
.Оброк на Бакх" о т Пикасо. — М узика: .Дионис" о т
Масне. — .Ариадна на о. Наксос" о т Рихард Щраус
(т е к с т Хофмане тал ). — Опери: „Дионис' о т Дебюси.
— .Бакх" о т Ж .ф . Масне. — Опера-балет: .Търже­
с т в о т о на Бакх" о т Даргомижски. — Балет: .Бакх" о т
В. А. Дюверноа.
В Еим-отначало култъ т на_бога на ви­
но то и веселието също е срещнал съпро­
т ива. Там то й бил отъждествен смест -
ния бог на плодородието Либер (Ли-
бер-патер). който приел и останалите
функции на гръцкия Дионис, и името м у
Бакх~Женското м у съ ответствие е рим­
скат а Auj j e pa, по-късно отъждестВена
с Кора. Церера, Либер и Либера~обра-
зуВали римска божествена троица, на
която" бил посбетён общият им храм
„Дом на Церера" (Едес Церерйс) северно
от Авёнтинския хълм. В чест на^бога
римляните праз нували_на_1J_ м арт„бса ка
година либералиите, подобни на гръц-
китё~~КДалкидионисии, на кои то момче­
та та ,. .ц.эЙършили възраст, обличали мъж -
ката т о га. По-късно прданикъ т получил,
к а к т о, В Гърция, разюздан характер и ce
преВърнал В там ош ните бакханалииТВак-
ханалии).
Релефи: .'Бакхови сцени", -върху римски саркофази.
— Карт ини: Стенописи о т Помпей.
I В днешните български земи култъ т
на Дионис бил твърде разпространен.
Негови светилища бакхейони имало освен
в Хемус (дн. Стара планина) — при Сви­
щов и другаде. Намерени са много т р а ­
кийски оброчни паметници с различни
еп и тети на бога. Негов олтар и свети­
лище ce споменава най-напред в два над­
писа о т Севтопол (III В. пр. н. е.). Върху
релеф на Дионис о т Мелник е п и т е т ъ т
му като на бог на р асти тел н о стта е
Асдулес.
Релефи: „Дионис" .(държи ритон, накрая със Сфинкс
и Семела, IV В. пр. н. е.) о т с Борово, Русенско. — :
54
.Дионис" (то р с о и мраморна с т а т у я ) о т ьалчик. -
.Дионис" Върху съд о т Панагюрското съкровище. —
О брочни плочки: .Сцена о т Дионисовия. к у л т ' (в
долната ч аст — сцени о т производството на Вино)
о т Пловдивско.
Д И О С К У Р И (грц. ..синовете нз Зевс";
още: тиндарцди) — еп и т е т на братя-
та-близнаци К а с т о р и Полидевк (лат .
ПолуЕс). 1е са ^ р а тя на хубаВата Елена
и на Кли~темнестра, синове на Леда,
съпругата на спартанския цар I индарей.
3 е вс почувствувал влечение към хуба­
вицата Леда, но не мо?кел да се~сближи
с нея незаОелязано о дома на съпру!а й,
затова през една нощ я посетил под об ра­
за Т5а[лё{)ед!~УОмйрд са смъртни,
а’ у автора на Омировите химни — без­
смъртни. Според някои антични автори
двамата тйндариди пртЗшали о т едно
яйце, коетоснеслаЛеда. Ка с т о р с1Гродил
kamo'CUH на Тийдарей“й останал смъртен,
докато ПолидеВк, потомък на Зевс, по­
лучил безсмъртие. ДВамата заживели в
нёразлъчна ^зру>кба. Смъртният синГ. на
Т ин дарей станал смел конеукро т ит ел и
езд а т а Iюлидеок — страшен боксьор
— юмрукът му ce стоварвал с теж ка си-
ла. Н одВ ам ата заедно ce отличавали в
много геройства. За спартанцйте били
покровители на тяхната държава и обра­
зец за оезстрашие, а за Всички гърци и
по-късно за ж и тел ите на Италия- ^ по­
мощници ц сраженията и спасители_при
корабокрушения, издаВали присъствието
ей с малките пламъчета по църховет¥ на
м ачтите, аатова били почитани особено
от моряците. Най-напред освободили
сестра с!Г Елена о т Тезей, който я по-
хитил, когато била едба на ggcem години.
После ce Прочули" Като участници~в' по­
хода на а р г о н а в т и т е и о [чалидонския
ло^В. _По пътя на кораба А рго към Колхида
ПолидеВк пооейил "Прочутия боксьор
Амик, царя на бебриките В Битиния. По­
следният и най-важният поабиг на а ио~-
скурите бил отвличането на лебки пи -
дит е — двете дъщери на Левкип —
фёьа и Хилаира. Те били сгодени за бра­
т о вчедите си Идас и Л и н к е й, синове на
месенския цар Афарей. Първият о т тях
ce прославил със силата си, а погледът
на втория прониквал през всякакви пре­
гради. М ежду двете двойки избухнала лю­
т я finmka R к^дрпо Кастро бил убит о т
Йаас. а Полиоевк убил Линкей. Иаас пък
бил пронизан с мълния о т Зевс. ПолидеФк
не искал да ce разделя с брат си. з а т о ва
със съгласието _на Зевс ce отказал от
половината си безсмъртие. На смени през
ден дВамата братя прекарвали В цар­
с т в о т о на Аид, през ден ce възкачвали
на Олимп — митологически символ за
смяната на деня с н о щ та и на светлината
с тъ м ни ната .'Unopea еона Персия заради
ппплпИ11чната нм Взаимна любоВ Зевс г и
възнесъл на небето като яркото съзбез-
дие „Близнаци” („Гемини"), което показ­
вало пътя на моряцитб. На'Много места
в Гърция им издигали храмове, в храма
им в Мантинея горял вечен огън, в Атина
ги почитали като Анаки. На, празни ка им
ce устройвали конни надбягвания. Самит е
ОлммппПскч ияри.._се намирали под т я х-
украсявали палестрите. В античното из­
куство ce изобразяват с островърхата
плъстена шапка „пилос", възседнали ко­
нете си или изправени до тях, голи или
облечени в хламида. Най-представител-
ното им антично изображение са т . нар.
Колоси о т М онте Кавало в Рим, 4 м ви­
соки с татуи , според които Квиринал-
ският хълм и сега ce назовава М онте Ка­
вало.
Картина: .О твличането на ЛеЗкипидите” о т Рубенс,
— Х имни: .Към Диоскурите” о т Омир; о т Теокрит,
— Опера: .К а с то р и Полукс” о т Ж. ф. Рамо.
Д Й Р К А (грц.) — съпругата на тиван-
ския цар Лик, която дълги години оскър­
бявала и измъчвала заробената о т царя
А н ти о п а . За възмездие Амф ион и З е т ,
синовете на Антиопа, я привързали за
рогата на див бик и пуснали бика (или за
два коня). Накрая богоВете ce смилили и
преВърнали разкъсания й труп 8 едно­
именната река близо до гр.Тиба.
Статуя: .Амфион и З е т завързват Дирка за бика“
(.ф арнезкият бик") о т б р атя та Аполоний и Тавриск.
— Картина: „Наказанието на Дирка", стенопис о т По­
мпей.
Д И С (лат. = Дивее, Дивее патер —
богатият", „богатият баща") — латин­
ски превод на името на гръцкия бог на
подземния свят и б о га т с т в о т о П л уто н,
чийто култ римляните възприели поч­
т и изцяло. Цезар го отъждествявал с
келтекия бог на нощта.
Д И С К О Р Д И Я (лат. „разпра", „раздор")
— римска богиня-олицетворение на раз­
дора, която носела смърт и гибел, по­
мощница на бога на войната Марс,
отъждествена с гръцката Ерида.
Д И Т И Р А М Б (грц.) — древногръцка пе­
сен в култа на Д и о н и с (Б а кх ), по-късно
и на други богове и герои. Пръв Арион
през 625 г.пр.н.е. въвел на сцената са­
тири, които говорели със стихове, и на­
карал хора да пее дитирамби. Те ce из­
пълнявали на празника дионисии в А т и ­
55
на. Хвалебна и възторжена песен, най-
възторжената в гръцката хорова лирика.
Накрая получила високопарен и бомбас-
тичен/характер. Запазени са дитирамби
о т Бакхилид и Пиндар.
Д О Д О Н А (грц.) — 1. Планински град
във въ треш ността на Епир, прочут с
най-стария оракул в Гърция, втори по
значение след делфийския. Храмът с ора­
кула бил посветен на божествената двой­
ка Зевс и Диона. Светилището било
разположено сред свещена дъбрава, та м
жреците „сели" долавяли волята на бо­
говете по ииумола на листата на вековен
дъб или по звука на меден леген (чинел),
когато ce раздвижвал о т вятъра.«В знак
на благодарност поклонниците, които
получавали отговорите на бога, прина­
сяли на оракула съдове, с т а т у и и др. пред­
мети. Множество такива дарове са
о ткр и ти на самото място. — 2. Пренос­
но: додонската дъбрава. О т свещения Ci
дъб една треска Атина скрепила на кила
на кораба Арго, т я говорела с човешки
глас и сочела пътя през морето.
Д О Д О Н Й Д И (грц.) — 1. Ж реците о т
светилището и оракула на Додона. —
2. Нимфите-гледачки на малкия Зевс.
ДО ЛИ ХЁН (грц. „Долихенски") — ма--
лоазийският Баал, бог на небето и бу­
рите, чието култово средище било си­
рийското градче Долиха в Комагена, Из­
образяван стоящ с двойната секира върху
бик и с престол високо на небето. Приел
семитски характер, отъждествяван през
различно време с персийския Ахура-Маз-
да, с гръцкия Зевс Оромазд, в Рим негови
функции приел Юпитер (Долихен). Кул­
т ъ т му в римската държава, включител­
но провинциите, бил пренесен о т Изтока
о т войници.
Д О ЛО Н (грц.) — син на Евмед, троян­
ски съгледвач, който срещу обещанието
на Х е к т о р , че ще му подари бъдещата
плячка — безсмъртните коне и колесни­
цата на Ахил, тръгнал да разузнава в
гръцкия лагер. Но Одисеи и Диомед го
пленили и узнали о т него разположението
на троянските войски заедно със с т а ­
новете на те хн и те съюзници, така успе­
ли да ce промъкнат в лагера на тр аки те
и да убият царя им Резос. У б и т о т Дио­
мед. Десета песен о т Омировата „Илиа­
да" е наречена по него „Долония”.4
ДОР (грц.) — син на Хелен и нимфата
Ореида, родоначалник и епоним на до-
puuckomo гръцко племе, брат на К с у т и
Еол, родоначалниците съответно на йо-
нийците и еолийците.
Д О РЙД А (грц.) — морска богиня, дъ­
щеря на Океан и Те ти я , съпруга на мор­
ския бог Нерей, майка о т него на 5 0 -т е
нереиди.
Д Р И А Д И (о т грц. ярюс — „дърво“,
..оъб'*:~хамадЪиааи) — горски нимфи."кои­
т о жиВеели В дърветата и умипяли ^а-
едно с тях, понякога преминаВали о т едно
дърво Ц друго" 11очитани заедно с П а н или
други горски божества, б о гато сечели
някое дърво е планината, изстенВала от
болка нимфата, която живеела В него.
Когато тесали ецът ь р и зи х то н отсякъл
многогодишен дъб, чиято вътрешност
обитавала хамадриада на Д е м е т р а , бо­
гинята наказала св етотатн ика с не­
утолим глад. Древните вярвали, че дриа-
дите са доброжелателни към хората, кои­
т о ce гриж ат за дърветата.
Симфонична поема: .Дризди' о т Сибелиус. — Пиеса
за цигулка: „Дриадите и Пан* о т К. Шимановски,
Д Р И А Н Т (грц.) — 1. Баща на Л икург,
царя на тракийското племе едони по бре­
говете на р. Струма. — 2. Син на А р е с ,.
о т Калидон, брат на тесалийския цар
Терей, участник В Калидонския лов.
Д РИ О П (грц.) — тесалийски герой, син
на речния бог Сперхей и на една о т да-
н аиди те, баща на Дриопа, епоним на
предгръцкото (пеласгийско) племе дрио-
пи, което жиВеело първоначално между
планините Парнас и Ета В Тесалия.
Д Р И О П А (грц.) — тесалийска нимфа,
дъщеря на Дриоп, която според един
м и т родила о т Хермес бога на пасти,-
рите и стад ата Пан.
. Епилион: .Дриопа" о т 08идий (Метам орф ози).
Е култовете на Д е м е т р а , Посейдон, Х е­
ЁА (Ея, Ая, грц.) — митическата
област Колхида на източното крайбре­
жие на Черно море, седалище на цар Еет,
крайната цел на похода на а р г о н а в т и ­
т е . У Омир — митически остров, Вла­
дение на нимфата вълшебница Кирка
(Цирцея).
ЕАГЪР (грц. „самотен ловец”, „живеещ
сам на.полето”) — бог на едноименната
река в Тракия, тракийски цар, баща* а т
музата Калиопа на Орфей. Също като-
синз си свирил на китара.
ЕАК (грц.) — герой, митически цар на
мирмидонците на остров Егина, син на
Зевс и нимфата Егина, дъщеря на речния
бог Азоп, баща о т Ендеида на Теламон
и Пелей и о т П с а м а т а — на фок, дядо
на Ахил и на Големия Аякс, прадядо на
Ахиловия син Пир (Н е о п т о л е м ). Според
м ита по негова молба Зевс превърнал
мравките на безлюдния остров Егина в
човешки същества, наречени така по про­
изхода си (о т грц. мюрмекс — „мравка“).
Заедно с Посейдон и Аполон строил
с тен и те на Троя. През следомирово вре­
ме след см ъ р тта му заради неговото бла­
гочестие и справедливост боговете го'
направили съдник в подземния свят за­
едно с М инос и Р ад ам ан т. На остров
Егина съществувал негов култ с празника
еакии.
ЕАКЙ Д И (грц.) — „потом ците на Еак".
— 1. Синовете му фок и Пелей. — 2.
Внукът му Ахил.
ЕВДДНА (грц.) — дъщеря на Ифис и
филака, вярната съпруга на Капаней,
единия о т С е д е м т е п р о т и в Тива.
Хвърлила ce в пламъците на погребалната
клада на съпруга си, когато то й бил по­
разен о т Зевс чрез мълния.
ЕВАНДЪР (грц. „добър мъж", „силен
мъж") — син на Хермес и аркадската
нимфа Н и к о с т р а т а , баща на П ал ан т,
герой'о т Палантион в Аркадия, Гърция.
Още преди Т р о я н с ка та война основал
на м я с то то на бъдещия Рим аркадската
колония Палантеум върху хълма, наречен
после Палатин. Научил м естн и те жители
да ч е т а т и пишат, пренесъл в Италия
ракъл, Нике и Пан (лат. Л уперк). Оказ­
вал гостоприемство на Херакъл и Еней.
Бил на страната на Еней в б и тка та му
с Турн, о т когото в двубой бил убит си­
нът му Палант. В подножието на Пала-
тинския хълм издигнали олтар и с та ту и
на Евандър и сина му.
 ЕВАНТЕС (грц.) — син на Дионис и
Ариадна, баща на Одисеевия спътник
Марон.
ЁВБУЛ (Евбулёй, грц. „добър съвет­
ник") — е п и т е т на Зевс и Дионис, осо­
бено на П л уто н.
ЕВЁН (грц.) — цар на областта Етолия
в Гърция, баща на М арпеса, която за-
любил и похитил Идас. Бащата преслед­
вал похитителя и похитената чак до ре­
ката Ликорм (дн. фидари), но като не
могъл да ги стигне, ce хвърлил в реката,
която о тто гав а получила неговото име.
ЕВЁРЕС (грц.) — 1. Бащата на слепия
тивански гадател Тирезий о т нимфата
Хариклб. — 2. Син на П тер ел ай , царя
на телебоите (или та ф ц и те), надарен о т
дядо си Посейдон с безсмъртие.
ЕВЁХМА (грц.) — дъщеря на М егарёй,
съпруга на А л като й .
ЕВКЛЁИ (грц.) — празненствата на
богиня А р те м и д а Евклея в Тива и Ко­
ринт.
ЕВКЛЁЯ (грц. „многославната")
един о т е п и т е т и т е на А р те м и д а .
Е В М ЁЙ (грц.) — Верният роб-свинар
на 6'д и сёй в Итака. Син на К т е з и и,царя
на о. Сирис. К ато дете отвлечен о т фи­
никийска робиня и продаден на Л а е р т о т
моряци.
ЕВМ ЁЛ (грц.) — 1. Син на тесалийския
цар А д м е т и на А л кес ти д а , съпруг на
И ф т и м а , дъщеря на Икарий. — й. Tlu-
Ванец, ревностен жрец на Аполон. Убил
сина си Б о тр е с , защ ото ял о т жертбено
животно, преди да бъде положено на
олтара, вж._ Б отр ес.
Е В М Е Н Й Д И ' (грц. „благосклонните",
„милостивите") — евфемистичен епи­
т е т на богините на отмъщението ери-
нии (лат. фурии).
Драма: „ЕЗмениди" (111 част о т трилогията .Орес-
твя") о т Есхил'. — Химн: .Към евменидите* о т Орфей.
Е В М й Л П (грц. „сладкопевец") — трак,
според един м и т син на Посейдон и бо-
реадата Хи он а, която, след като го ро­
дила, го подхвърлила в морето, но Посей­
дон го спасил о т т а м . Според друг м и т
бил баща или син на орфическия поет
М узей, откривател на винарството и
отглеждането на дървета. Опълчил ce
заедно с елевсинците срещу атинския
Ер ехтей , но бил разбит о т него. Според
Омировия „Химн към Деметра" е един огп
четиримата или ш естим ата елевсински
царе, които първи Д е м е т р а посветила
в основаните о т нея мистерии, станал
нейн воин и жрец, ученик и съпровождач
на Орфей, родоначалник на жреческия род
евмолпиди.
Е В М О Л П Й Д И (грц. „потомци на Ев-
молп") — виден жречески род в Атина,
явно произхождащ о т Тракия, о т който
избирали жреците на Д е м е т р а в Елев-
син.
ЕВНЁЙ (грц.) — син на Язон и цари­
цата на Лемнос Хи пси пила, брат на Не-
брофон. Когато аргонавтите, предвож­
дани о т Язон, слезли на брега на Лемнос,
намерили острова населен само о т жени.
Причината: преди това лемнийките
отказвали да служат на А ф р о д и та и
богинята, оскърбена, направила телата
им смрадливи. Мъжете почнали да ги
о тб я гв ат и да тъ рсят ж ител ките на
близката до острова Тракия. Това пък
накарало жените да избият всички мъже,
единствена Хипсипила не посегнала на
— своя баща. И когато аргонавтите слезли
на острова, били посрещнати любвеобил­
но. При обсадата на Троя Евней бил при­
ятелски настроен към гърците. На де­
с е та та година о т войната изпратил на
обсадителите кораби с вино.
ЕВ Н О М Й Я ( грц. Узаконен ред") — дъ­
щеря на -Темида, една о т х о р и те , бо-
.гиня-олицетворение на законността.
ЕВРИАЛ (грц.) — 1. Син на М еки с-
т е й , другар и спътник на Диомед, учас­
твувал S похода на а р г о н а в т и т е , в
обсадата на Троя и в похода на еп иго-
н и т е срещу Тива.
■ ЕВРИАЛА (грц.) — 1. една о т т р и т е
аораони, безсмъртна. — 2. Според фе-
рекид (VI в.пр.н.е.) майка о т Посейдон
-на ловеца-великан Орион.
ЕВРИБАТ (грц.) — итакиец, глашатай
на Одисей, който го ценял заради острия
му ум въпреки гр озотата му.
ЕВРЙБИЯ (грц.) — титанида, дъщеря
на П о н т и Гея, съпруга на Криос (Крий),
майка на А с т р е й , П а л а н т и Перс.
ЕВ РИ Д Й КА (грц.) — 1. Горската ним-
фа. съпруга на тракииския пеиец ир<рей~
57
 която то й измолил о т богоВете на поа-
земно!ш,цар_стЦо, но по мрачната път.ека
за горния свяТгГ отново я загубил. — 2.
Съпруга на Н е с то р .
Опера: .ЕВридика" о т Ж. Пери.
ЕВ РИ КЛЁН (грц.) — дъщеря на On.
Вярната дойка на Одисей, когото, пред­
решен* Като просяк, познала при заВръ-
щане т о му след двадесетгодишно отсъс-
тВ ие"от И тзка по белега на крака му.
ЕВР И Л б Х (грц.) — 1. Един о т жени-
хит е 'на ТГенелопа. които през време на
дългото отсъствие на Одисей прахос-
в а м П Г пиршества umoWU U Clnagama му.
, — Y. Един о т спътниците на Одисеи,
единствен о т тях не влязъл в доореца на
К и'р'ка и Останал неомагьосан о т п и ти е­
т о U.'"71 оТЕъенп на nJpTmaktiH п п п у ч и л
другарите-си, които били изтошени о т
глаа. да заколят светените крави (или
бици) на Хелиос, така станал причина за
i тяхната и~ своята гибел!
ЕВРИ М ЁДА (грц.) — съпруга на П о - _
сейдон и майка на коринтския герой Бе­
л еро ф о нт.
Г Е В Р И М Е Д й Н Т (грц.) — 1. Син на
фаун. — 2. У Омир — син на М инос и
нимфата Парен, безстрашният цар на
племе о т гиганти В Епир, баща на Пе-
рибен, която родила о т Посейдон ро­
доначалника на финикийските царе от казал да изпълни обещанието си под
Н а В зи то й , според друга Версия баща и
на П р о м етей .
Е ВРИ Н О М . (апи.Ч — 1. Hmaktien. есшн
о т женихите на Пенелопа. — 2. Кен­
т а Вър, когото на сватбата на П и р и то й
убй/Глапитыт 1 Д р и а н т . — 3. Демон оггГ т ака сам си завоювал Иола. Спорёсрдруга
подзем ното царство. Които изяждал мё-
сат а на мърпггВите, а оставял огризани
ко с ти те им. Йзобразен със^синьо лице и
оголени зъби Върху картината ..Аид.'!. В
Делфи на художника Полигно т .
Е В Р И Н б М А (грц.) — океанида, дъщеря
на Океан и Т е ти я , майка на Л е в ко те я , който убил и брат му, и него. — 3. Ар­
според Хезиод на х а р и т и т е , според една гонавт, син на Хермес. — 4. Кентавър,
версия — майка о т Зевс на бога на бео-
ти й ската река Азоп. Заедно с Т е т и д а
' укривала на дъното на морето Х еф ест,
когато Хера го хвърлила о т Олимп. В
Аркадия имало издигнато негово свети­
лище.
ЕВРИ П Й Л (грц.) .— 1. Син на П осей­ -неве с та та му Хиподамея и станал при­
дон и А стип ал ея, цар на спорадския
остров Кос 8 Егейско море и на глаВния
му град. У б и т о т Херакъл, когато ге­
роят на връщане о т Троя поискал да слезе
на брега, но островитяните го отблъс­
нали, защ ото помислили него и другарите
му за разбойници. — 2. Тесалиец, син на
Евемон, о т М агнезия. В Омировата
„Илиада'1един о т най-храбрите военачал­
ници, ранен в сражение срещу Х е к т о р и
Пар ис. Раната му излекувал П атрокъ л.
— 3. Син на Телеф и Приамовата сестра
А с ти о х а , цар на кетей ците в Мизия,
съюзник на троянците, убит о т Не*
оппюлем.
ЕВРИСТЁЙ (грц.) — .страхливият и
хилав .син на П осейдон и Никипа, дъ­
щерята на Пелопс, цар на Микена (или
Тиринс), потомък на Персей, следов, и на
Зевс, сродник и господар на Херакъл. По
внушение на оракула изискал о т Херакъл"
да избърши знаменитите дванадесет
подвига, слёд_ неговата с м ъ р т - пренесъл
омразата си върху сина му Хил.
ЕВРЙТ (грц.) — 1. Син на Менелай и
С т р а т о н и к а , баща на И ф и т и М олио-
на. Цар на Ехалия в Тесалия (или в Пело­
понес, или на о. Евбея). Непогрешим с т р е­
лец, то й научил Херакъл да стреля с лък.
Обещал да даде ръката на русокосата си
дъщеря И ола нТ този герои, които м^т а
с т релите си по-изкусно о т него. На съ­
стезанието Херакъл го надбил, но ЕВри т
предлог, че кандидатът оил омърсил ръ- t
ц ете си с убийство и слугувал на Е(Три с -
т е й. Херакъл, незабраВил обидата, скоро
събрал войска и потеглил о т тесалийския
град Трахин към Ехалия. Той преВзел града
и крепостта, убил Еврит и синовете му,
версия Еврит бил убипТопГА полон, "по­
неже дръзнал да го предизвиква на *съ­
с т е зание 6 стрелба. Лъкъ т му преминал
в ръцете на Иф ит, който го подарил на
Одисеи. — 1. Сан на А к т о р и молйона,
баща на Талпий, заедно с брат си К т е а т
съюзник на цар Авгий срещу Херакъл, _
който ce опитал на сватбата на П ир и­
т о й да отвлече невестата.
Трагедия: „Трахинянките" о т Софокъл.
ЕВРЙТИОН (йои.1 —- тесалийски д иВ
кентавър, който на сватбата на лапит -
ския цар П и р и то й ce опитал да отвлече
чина да избухж? ж есто ката битка между
лапити и кентаври. — 2. Пастир, който
58
п.'1сял cmagama на триглаВия великан Ге-
рион, уб и т о т Херакъл.
ЕВРО П А (грц.) — красивата дъщеря
на tjjuTTukuuckufl цар Агенор и на Теле-
фасгГ Noaamo една сутрин оернла заедно
с другарките си цЬегоя на морския оряг,
я зърнал Зевс и веднага невидимата
стрела на Ёрос пронизала влюбчивото му
сърце. За да не го забележи ревнивата
Хера и за да не смути тирийскигпе де­
войки, Тпой ce превърнал на кротък бик
и легнал пред краката на Ьвропа. Тя' за­
почнала да гогали, дори го Възседнала, "но
в т ози миг бикът излетял, хвърлил ce в
морските вълни IT заплувал като делфин
с ‘ЕВВопй-на гъоЬа cuJabMubo rip o B К р и т.
Там т я родила о т него М инос, Рада-
м а н т и (според Хезоид) Сарпедон. М и­
т ъ т е Възпоменание за пътеш ествията
и колонизацията на финикийците и гър­
ците.
Статуи. .Европа върху бика", метопа о т най-стария
храм на Селинунт о т VI в.пр.н.е.. метопа о т съкро­
вищ ницата на сикионците в Делфи. — .Европа върху
бика", беотийска те р а ко та о т V G.пр.н.е. — Карт ини:
„Похищението на Европа" стенопис о т Помпей, 8 На­
ц и о н а л н и я музей в Неапол. — „Грабването на Европа"
о т Тициан; о т Клод Лорен; о т 8. Серов; о т П. Веронезе;
о т Дж. Ваэари; о т Ти нторето; от Тиеполо; о т ф. Буше,
— „Европа" о т Рембранд. — Епилии: .Европа' о т Ови­
дий (Метаморф ози); о т Мосхос. — Роман: .Похищ е­
нието на Европа' о т К.А.федин.
Ер х£Р П А _ (грц. „доставящата насла-
па") — еана о т д е в етте музи, музата на
то агеаията и лирическата поезия. Изоб­
разявана е като млада жена' с двойна
флейта.
ЕВ(Ь ё М (грц.) — 1. Гръцки герой, син
на Посейдон. Бил толкова бърз, че като
скачал през гребените на вълните, не ~си
намокрял краката. Участник ^~~Калидон-
с к ия лов и В похода на а р г о н а в т и т е.
Кога то корабът А р га с тигнай.рресГСим -
плега д и т е , то й пуснал да пролети на-
се мине между двете блъскащи ce скали.
На връщане о т Колхида В Aufjuo т.рТТТппй
(или ЬВрипил) му дал буца пръст и Медея
му предсказала: ако я занесе ао долините
на пл.Тенар, п о том ци те му о т т р е т о
колянсГще управляват Либия. Но б уц ата
по-н ататъ к ce изплъзнала^ о т борда на
кораба и на м ясто то , където паднала,
изникнал островът lepa. Чак през Г7-о
поколение потомъкът му Б а т успял да
основе на африканския бряг колонията
Кирена. М и т ъ т е свързан с гръцката ко­
лонизация на африканското крайбрежие.
— 2. Син на Трезен, вожд на тракийско­
т о племе кикони, притекъл ce с войската
59
си на помощ на троянците на десетата
година на войната. "*
I
ЕВфОРБ (грц.) '— син на П а н то й и
Ф р о н ти д а, един о т . храбрите троянски
защитници, ранил П атро къ л ,/ но бил
убит о т М енелай. След см ъ ртта ду­
ш ата му ce преселила В Питагор, който
вярвал в преселението на душите.
ЕВф РОСЙНА (Ефросина, грц.) — една
о т т р и т е х а р и ти , дъщеря на Зевс о т
океанидата ЕВринома.
ЁВЪР (грц.) — богът-олицетворен ие
на бурния югоизточен вятър в Средизем-
номорието, брат на ветровете Борей,
Зеф ир и Н о т . В Рим наричан В о лтур н
(Вултурн).
Е Ш Ь (грц. „мъжът на вълните") —
митически цар на гр. Атина, син на цар
Пандион, внук на ке к р о п с, брат на П а­
л а н т , Низ и Лик. Понеже бил бездетен,
ce допитал до оракула б Делфи, ка)Г~да
добие наследник. Но отговорът бил мъг-
лиВ и то й отишъл при т резенския цар
П и т е й . за да му го разтълкува. Царя^п
разбрал смисъла на предсказанието, напил
Егёй и в това състояние 1Г(ГвъВел при»
дъщеря си Е т р а Г К а т о не можёл дълго
Време ра ■остане В Трезен. ЁгеСРсё раз -
делил с дъщерята на Питей, но скрил меч а
и сандалите си поо скала на морския бряг
и поръчал ня Етра^коаато синът им. кой-
т о ще ce роди, заякне достатъчно, за да
поВдигНе скалата, да го изпрати при него
В Атина с тези знаци на произхода му.
ЕтраПродила бъдещия прочут герой Те-
зей. Д окато то й расъл (ГТрезен, Егей при­
ютил бегълката Медея и ce оженил за
нея. I ю^неино внушение едва не отровил-
Тезей, когато rnotT Вече“’младежГ^ при­
с т и гнал непознат при него. Разгневен,
веднага прогонил медея о т Атина. Но .
срещу пришелеца о т Коринт ce надигнали
синовете на ЕгееВия брат П ал ан т, кои­
т о ce стремели към царската Власт. Те
били о тчасти разбити, о тчасти прого­
нени о т града. Скоро Тезей решил да по-
губи М и н о та б ъ р а на оТК^тГзгГда^Оз^
т р ие позора, нанесен на Атина — г радът
бил задължен да изпраща за храна на чу-
до6ището~Веднъж (или nipu пъти) на го-
динагпа по седем младежи и седем девоЕГ-
ки. К огато потеглял за остроВаГсе уго-
Ворил с баща си. ако походът му излезе
щастлив, на връщане да смени чернит е
плаТКна~на~ко~раба~ с бёхгггно на Връщане ■
опиянен о т успеха си, Тезей забраВил да
смени платнаТпа. Егеи чакал много дни
 наред о т скала над морето ц ка т о Видял
опто'элеч черните платна, оез да дочака'
сина си. ce хвърлил въВ бълните. О т т о -
гаВа нарекли морето Егейско, а 6 Атина
му посветили храма ЕгейонТ : на Бел и дъщерята на бог Нил Анхиноя,
ЕГЁОН (грц.) — у Омир — друго име
на сторъкия великан Бриарей, син на 1 Имал 50 сина, които, насилили чичо си да
Уран и Гея.
ЕГЁРИЯ (лат.) — италийска изворна
нимфа о т реката Тибър — гадателка на
едноименния извор, любима или съпруга
на римския цар Ну.ма Помпилий и негова
мъдра съветничка по службата на бого­
вете. След неговата смърт, безутешна,
ce разтопила в сълзи. Почитана и като
богиня на ражданията, и като Диана в
нейния лес при Ариция, и заедно с ка-
м е н и т е пред Порта Капена в Рим.
Картина: .Егерия" о т Н.Пусен. — Епилион: „Ееария“
о т ОЗидий (М етам орф ози). — Валс: .Танц ъ т на Еге­ Тaka luecm ce възцарил над микена. След
рия" о т Йохзн Щраус* Баща.
ЕГИАЛЁЙ (грц.) — 1. Син на аргоския
цар А д р а с т, участвувал в похода на епи-
гоните против Тива, единствен паднал
в сражението . — 2. Син на Е ет, брат
на Медея, наричан още А п с и р т (Аб-
сирт).
ЕГИДА (грц. „козя кожа") — у Омир
— щ и т ъ т на ^евс, ЦЗКОВаИ oiti Хефесгт%
който богът на боговете като „егиох'1
разклащал с лява ръка, докато мятал с
дясната мълнията си, за да поражда бури
и да всява ужас; често го отстъпвал на
А полон и А т и н а . Според по^късен м и т
егидата Ьила кожата на козата Ам ал-
тея“ кърмачката на малкия 3etfc. Със
змии по краищата, а средата и оила за­
крепена главата на горгоната М ед уза,
т я служила т у като щигп, т у като гръдна
броня на Зевс. с нёя то й ce сражавал сое-
щу т и т а н и т е . Също оръжие на Атина
Палада като щит на лявата й ръка, или
нейн атр и by т , провесен о т рамената
Върху гърдите. ~ :
ЕГЙНА (арц.) — нимфа, дъщеря на
речния бог Азоп. В нея ce влюбил ЗеВс,
то й я отвел на пустия остров Енопия
(или Енона) в Саронския залив и във Вид
на пламък я прелъстил. Баща й ce опитал
с помощта на Сизиф да я възвърне, на­
паднал с Вълните си Олимп, но Зевс с една
мълния го върнал в речното му корито.
По-късно Егина ce омъжила за А к т о р и
родила о т него сина си М е н о й т и й (ба­
щ ата на П атр о къ л ). Островът бил на­
речен за нейно възпоминание Егина. На
60
1
м я с то то са о ткр и ти с т а т у и о т фрон­
тона на тамошния храм на Атина.
ЕГЙПТ (грц). — Внук на Посейдон, син
брат-близнак на Данай. При подялбата
на бащиното наследство получил Египет.
им даде за жени 5 0 -т е си дъщери „данаи­
ди", вж. Данаиди.
. ЕГЙ СТ (грц.') — син на микенския цар
Т и е с т и нз дъщеря му Пелопея. Като
дете; родено о т кръвосмешение, под­
хвърлен В планината и та м намерен о т
овчари. Ьил възпитаван като син н<Г АпгГ
peiu. КогатсГ възмъжал, мнимият му баща
го' изпрати/Гда убие Тиест, но в същото
Време~гтай~рЭ5Познал истинския си ро­
дител и заедно с него убил Атрей при
едно жертвоприношение на морскиябряг.
негоВата смърт “сййовете ~на Атрей
Агам ем н он и Менелай. прогонили
Егист о т града. Д окато Агамемнон во- '
ювал срещу Троя, Егист прелъстил съ­
пругата му К л и т е м н е с т р а и заеднсмс
нёя ~~ко6арно убил В банята Агамемнон
Веонага след завръщането му. Царувал
над Микена седем години, а на осмата
О р е с пГ ~и~зпълнил кръвното отмъщение
над' него IT над своята майка.
Опери: jEaucm" от ф. Кавали: от И.Пицети.
ЕДЙП_ (грц,) — син на тиванския цар
Лай и н аТ Т о кас та (или ЬпикастаУГ след
ра>кдането му подхвърлен. на план ината
Китерон. не познавал истинския~си баща,
защ о то израсъл В дВореца на корйнтския
царПТо7Гиб~когато възмъжал, о т и шъл В
Д елфи да ce допита до оракула за про-
из.хода и бъдещето cui О тговорът ~бил,
че ще стане уоиец на ваща си и ще има
о т майка си деца. мислеики I юли о за сЬой
баща, ‘решол Q3 не ce връща В Коринт. В
странствуването му Към 1ива съдбата
" го'йзправила точно срещу същинския му
баща~Лаи, иеговигтГсгпражи поисКали да
о т бият о т пътя fclgun и при настъпилото
спречкване царят ударил Едип с меча си,
а Едип го преЬил 6 тояга ГАЗ CU. СледТ<аппо
убил "своя оаща, попаднал на чудовището
Сф инкс — полулъв-полужена, което Вар-
дело на п о р ти те на Тива и задаВало на
6секй~минуВач гатанката: „Кое същестбо
ходи сутрин на четири крака, на пладне
на аба, а вечер си служи с тр и крака?“
Койт о не даВал верния отговор, оил хвър-
ляц В близката пропаст, ьдип разрешил
гата н ка та („човекът"), след което чудо- -
 Вище т о само ce срутило 6 бездната. За
благодарност bgun бил провъзгласен о т
тмЙ яш ш тв яя мяп на ТиВа и ce оженил .за.
нейната иапииэ Йокастз. която. без_тоб
пя знае. била собствената му майка. Ста^
нял о т нея баша на А н т и го н а , Йемена,
Е т еокъл и П олиней*. Но след години
в Ти ва ce пояВили много нещастия и оо-
леЬти, о т които най-страшна оила чу­
мата: добитъкът измирал, п осятото ве­
че не даВало плод. Загрижен за спасението
на' града, ьдип изпратил гчреонт. брапТа
на Йокаста, при оракула В ЦелФи. Волята
на бога била да ce о тм ъ сти на убиеца на
Лай. И когато слепият ясновидец Тире~-
зи й разкрил истината^ Едип си избол очи­
т е и напуснал ТиВа. Йокаста ce обесила
'R ^пма_си— .
Карт ина: -Едип и Сфинксът" о т Енгър. — Трагедии:
.Едип цар". .Едип В Кодон" о т Софокъл. — „Едип" о т
Сенека; о т П. Корней: о т Волтер: о т ф.Хьолдерлин
(превод на Софокъл). — .Едип и Сф инксът' о т Хоф-
манстал. — «Цар Едип" о т Ж. К о кто. — Ком позиция .
.Едип в Колон* о т Росини. — .Едип в Колон" на Со­
фокъл" о т Менделсон. — Опера-ораторин: .Цар Едип"
о т ф. И. Стрввински. — „Опера: .Едип” о т Дж. Енеску.
— .Цар Едип" о т Р.Леонкавало. — Роман: .Едип по­
беждава при Сталинград" о т Г. Рецори (1954). — филм:
.Едип." о т Ж. Ко кто (1953).
ЕЁТ (грц.) — цар на гр. Еа 8 Колхида,
син на Перса и Хелиос, брат на Кирка
и Пасифая, баща на Халкиопа^и Медея,
с чиято помощ ар го н ав ти те му
отвлекли з л а т н о т о руно. Тъст на
Язон.
ЕЕТЙАДА (грц.) — друго име на М е ­
дея ка то дъщеря на колхидскип цар Еет.
ЕЁТИОН (грц.) — цар на гр.Тива 8 Ки­
ликия, баща на Андромаха.
^ З О Н (грц.) — цар на гр. Йолкос В Те­
салия, син на К р е т е й и Пиро, природен
•брат на Пелий, съпруг на Поли меда,
баща на Язон. Подмладен чрез магьос-
н и те сокове на Медея.
Епилион: .Езон" о т Овидий (М етам орф ози).
ЕИДОТЁЯ (Идотея, грц.) — морска
нимфа, дъщеря на морския бог П р о т е й ,
научила Менелай, как да принуди баща
й да му разкрие начина за завръщане в
родината.
ЕЙ ЛЙ ТИЯ (грц,) — друга транскрип­
ция на им ето на Й л и ти я .
ЕЙРЁНЕ (Ирина, грц. „мир", лат.: Пакс)
— една о т т р и т е сестри хори, дъщери
на Зе8с и т и т а н к а т а Темида, най-из-
Вестната между тях, богиня-олицетво-
61
рение на мира и мирния живот, според
Пиндар „мабИ на б о га тс тв о то и на пре­
лестите на и, .члетта". Била особено по­
читана в Атина след победата на а т и ­
няните над спартанците през 375 г.
пр. н.е. при Левкада. Нейният празник 8
началото на август бил чествуван тъ р ­
жествено с жертвоприношения пред
олтара й на градската агора. Аристофан
я представя на сцената на „Мир" като
няма жена. В Рим възприели култа на
гръцката Ейрене и почитали богинята
под латинското й име Пакс („мир"). Ав­
гу с т й издигнал величествен олтар на
М арсово поле, на който тр и пъти през
годината (през януари, м арт и юли) при­
насяли тържествени жертви. Император
Веспасиан построил на Марсово поле край
Рим храм на Мира, където ce устройвали
научните събрания. Богинята била изоб­
разявана върху монети и медали с рога
на и з о б и л и е то и с маслинено клонче.
Статуя: „Ейрене с малкия Плутос" о т Кефизодот
(IV в. пр. к.е.)
Е К Л Й Д (Оиклид, грц.) — е п и т е т на
Амф иарай като син на Оикъл.
ЕЛЕВСЙН (грц.) — град и община на
22 км североизточно о т Атина на Са-
ламинския залив, наречен на героя ЕлеВ-
син, митическия баща на Т р и п то л е м .
Свързан с Атина през VII в. пр.н.е. чрез
„Свещената улица" с храма на Д е м е тр а ;
известен с ежегодните есенни и пролет­
ни елевсинии. Днес селото Левсина.
ЕЛЕВ СЙ НИ И (грц., елевсински мис­
терии) — първоначално полски празнен­
ства в чест на богинята на земното пло­
дородие Д е м е т р а и на дъщеря и П ер ­
сефона. Впоследствие превърнати в
държавен етически култ под надзора на
„архонт базилевс". Различавали Малки и
Големи елевсинии. М а л к и т е елевсинии
ce празнували в атинското предградие
Агри през февруари и били един вид под­
готовка за Г о л е м и те елевсинии, които
били само за посветени/Те ce устройвали
в Атина и Елевсин през септември —
времето между ж ъ твата и сеитбата.
През първите тр и дни ce извършвали в
А тина обредни очищения с пости и жер­
твоприношения, след които участниците
ce превръщали в м и с т и („посветени").
На 19 септември ж реците и целият народ
заедно с робите и надошлите чужденци,
окичени с мирти и с факли в ръце (шес­
т в и е т о почвало надвечер), ce отправяли
по „Свещената улица" за Елевсин. Начело
носели с т а т у я т а на Дионис, който в
тези мистерии минавал за син на Плу­
т о н и годеник на Кора. Главното та й н ­
ство ce извършвало в Елевсин най-напред
на о ткр и то , а после нощем, в затворе­
ното пространство телестерион — по­
стройка или зала с преддверие-колонада,
построено през VI в. пр. н.е. о т архитек­
т а Иктин. Присъствували само посве­
те н и те . Там ce извършвало свещено пие­
не, обредно пеене на химни и ж е р тв о ­
приношение. В храма царувал мрак, който
о т време на време бил прорязван о т ярка
светлина. Накрая ce давали драматически
представления и ce показвали живи кар­
тини из живота и мъките главно на Д е -
м е т р а , а и на другите божества, които
участвували в мистериите. В тя хн ата
основа лежала народната представа за
отвъдния свят, където посветените в
та й н с тв а та ще ce радват на по-добро
съществувание о т земното.
Релефи: .Елевсинии", голям елевсински обронен релеф.
— .Посвещение в мистериите". 3 Неаполския музей.
Х и м н: .Елевсински празник" о т Шилер.
ЕЛЁКТРА (грц.) —: 1. Океанида, съпруга'
на Т а в м а н т , майка на Ирида и харп ии­
т е . — 2. Една о т седемте плеяди, дъ:
щеря на А т л а н т и Плейона, майка о т
Зевс на Ясион и на родоначалника на
троянския род Дардан, на когото пре­
дала символа на троянската мощ Па-
ладион .1 Поради нея на много места
троянците ce наричали плеяди. —
3. Дъщеря на А гам ем но н и К л и т е м ­
н е с тр а , сестра на Х р и зо т е м и д а ,
О р е с т и Ифигения, по-късно съпруга на
Пилад, най-добрия приятел на брат й. В
ранните версии именувана Лаодика. Под­
будила О р е с т да о тм ъ сти на убийците
на баща им. Когато майка й и нейният
любовник били посечени, укрила брат си
Орест във фокида при чичо си С т р о ф и й ..
Трагедии: .Електра“ о т Софокъл: о т Еврипид. —
.Хоефори“ о т Есхил. — Д рам и: .Електра" о т
П. Кребийон; о т Хофманстал; о т Хауптман; о т Б..Перес
Галдос. — Опера: .Електра" о т Рихард Щраус (т е к с т
Хофманстал). — филм: .Електра” о т М. Какоянис. —
Ба'летп: .Електра" о т Г, Майер.
“ ЕЛЁКТРИОН (грц.) — син на Персей
и Андромеда, баща на Алкмена, май­
ката на Херакъл.
ЕЛЕЛЁЙ (грц.) — е п и т е т на Д ионис
(Б а кх ), звукоподражателен по възгласа
в негова чест „елелей"
ЕЛЁНА (грц.. Хубавата Елена) — пър­
воначално прастаро минойско божество
на вегетацията, плодородието и с в е т ­
лината. В по-новите митове — дъщеря
62
на ЗеВс (или на спартанския цар Т и н-
дарей) и на Л е а а. сестра на o u o ck v-
purrie и на К л и т е м н е с т р а . Ухажвана о т
пъриите герои на ьладаГоще десетгодиш­
на^ била отвлечена о т 1 езеи в А т и на
(първото й похищение, откъ дето нейни­
т е братя я освободили и върнали В Спар­
т а ). тндареи избрал за съпруг на Елена
спартанския цар Менелай — наи-оога-
т йя измежду царете, и т я живяла спо-
койно с него няколко години, през коит о
му родила Хвпмиона и сина Н и ко -
ст р з т . В състезанието по хубост между
богините ХергП А т и н а и А ф р о д и та
т роянският иапгТси син нарие отсъдил
първенството на богинята на любовта,
затова т я му ооещала ьлена. наи-хуба-
вата жена на Елада. Нейното отвличане
станалсГповод за избухването на f роян-
ск а т а война. илед гиоелта на нарие по-
хи тен ата ce омъжила за брат му Д е -
ифоб. А след падането на Троя т я пре­
дала Деифоб на Менелай. който, заслепен
от нейната красота, я приел отново, без
д^ я наказва. и след реоииа морски ^пре­
междия я отВел В Спаптя Кпзятп Мр.
нелай умрял, т я била_изгонрня п т Спяртя
и избягала на о. Рооос. където била уб и та.
Според една версия боеовете я съживили
на о.Левка, за да ce омъжи за Ахил. Спо­
ред едно стихотворение-палинодия („оп­
ровержение") на хоровия лирик Стезихор
Парис отвел в Троя не истинската Елена,,
а сянката й, докато самата т я била пре­
несена след рухването на Троя в Египет
и Спарта о т Менелай. В Лакония Елена
била почитана като божество на умира­
щ ата и възкръсваща природа.
Релеф: .Афродита предумва Елена" (I в., дн. 8 Не­
апол). — Карт ини: .Елена" о т Зевксис:'-от Полигнот;
о т Рафаело: о т Кл.Лорен. — .Отвличането на Елена"
о т Тиеполо; Тишбайн Стари; о т Тинторето; о т
ф. Маре. — Трагедии: .Елена" о т Еврипид: о т Гьоте
(фрагмент); о т Виланд (превод на Еврипид). — .Н о­
вата Елена“ о т О. УаОлд. — Пиеса: .Завръщането на
Елена” о т Е. Верхарен. — Панегирцци: .Възхвала на Еле­
на“ о т софиста Горгий; о т Исократ. — Епиталамий:
.Елена“ о т Теокрит. — И нт ермецо: .Елена" о т Гьоте
(Фауст, II ч.). — Опери: .Египетската Елена" о т
Р.Щраус (т е к с т о т Хуго ф. Хофманстал).— .Хубавата
Елена" о т Ж. Офенбах. — К ом позиции: .Елена” о т
К. Сен-Санс. — .Парис и Елена" о т Глук,
ЕЛ Й ЗИ О Н (грц.; лат.: Елизиум) — Ели-
сейските полета, полетата на блажени- <
те , според Омир не част о т подземния
свя т . а красива м ес тн о с т на~ запаония
край на света с вечна пролет, където св
преселвали с тела и души. без смъ рт,
близките на Зевс герои, ка то Р а д а м а н т
и М енелай, Аелей, Кадъм, Д иом ед и
Ахил. У Хезиод и Пиндар това били „Ос­
тр о в и т е на блажените" 8 Атлантическия
океан (според по-късни представи остро-
 бите Мадейра и Порто Сэнто, според
представи о т римската императорска
епоха Канарските острови). Там живеели
щастлиВо любимците на боговете, без
да чувстВуват нужда о т каквото и оа
било. По-късно Елизион е част от_ под­
земния свят, където отивали д у ти т е на
благочестивците, признати о т тр и м а та
подземни съдии за достойни. Това бла­
жено място е възпято о т Вергилий в
„Енеида" (VI п.).
Опера: .Елисейските полета" о т М. К. Огикски. -
ЕЛЙСА — сем итското име на карта-
генската царица Дидона. *
ЕЛПЁНОР (грц.) — един о т спътни-.
ци те на Одисей, които нимфата-
вълшебница Кирка превърнала в двореца
си чрез магесни сокове в прасета. По-къс­
но, когато си възвърнал човешкия образ,
легнал в пияно състояние да спи върху
покрива, сънен ce търкулнал о т т а м и ce
пребил. В подземния свят Одисей обещал
на сянката му, като ce върне горе, да по­
гребе непогребаното му тяло.
Е М А ТИ О Н (грц.) — 1.- Богобоязлив
старец, убит о т Хромис през време'
на боя между Персей и финей. — 2.
Син на Ти т о н и Еос (Зората), брат на
етиопския цар М ем нон. Когато ce опи­
тал да попречи на Херакъл да откъсне!
златни те ябълки, бил уб и т о т героя.
Ё М П У С А (грц.) — в народните пове­
рия страшилище о т подземния свят о т
с в и та та на Х е к а т а , или самата Хеката,
богиня на магиите и чудовищата. Била
' способна да приема различни образи (му­
ле, куче, момиче) и с тях да плаши жените,
децата и пътниците.
ЕНАРЁТА (грц.) — дъщеря на Деимах,
съпруга на цар Еол, майка на К р е т е й ,
Сизиф , А т а м а н т , Салмоней и пр.
Г * Е Н Д Й М И О Н (грц.) — син на А е тл и й
(или на Зевс), овчар или ловец, най-кра­
сивият о т мъжете. В него ce влюбила
свенливата богиня на луната Селена. Тя
го изненадала заспал (или сама го при­
спала) и отвела о т Елида в пещера на
планината Аатмос, близо до гр. М илет в
Мала Азия. Там богинята го потопила в
непробуден сън (то й и в съня си държал
красивите си очи отворени) и измолила
за него безсмъртие, за да го посещава
всяка нощ и да му ce любува крадешком.
Тази сцена ce среща често пр саркофази
и надгробни паметници. * ’дружелюбно о т цар Латин. който помнел
63
Статуи: , Спящият Ендимион” (релеф о т Капитолий -
ския музей в Рим). — .Ендимион” о т Каноба; о т
ф.ф. Шчедрин. — Картини: .Диана и Ендимион" о т
Тинторето; о т А. ван Дайк, о т Рубенс. — .Луната и
Ендимион” о т Н.Пусен. — Поема: .Ендимион” о т
Дж. Китс. — Опери: .Ендимион” о т М.Хайдн; о т
Й. Кр. Бах.
ЕНЕА д а (грц.) — е п и т е т на А ф р о ­
д и т а като морска богиня,.чиито храмове
били издигнати на морския бряг.
ЕНЁЙ 1грц.-лат.) — един о т пърВите
т рТЗянски герой," дардански вожд, пра:
правнук на Трос^син на Приамовия бра­
товчед Анхиз и на А ф р о д и т а (В е н е ­
ра). Според автора на Омировия „Химн
на Афродита след падането на 1роя
останал В града като цар на тр о ян ц и те.
а спооад-цр-късни митоВе и според Вер­
гилий бил пощаден о т гърците поради
благочестието и храбростта си. ПоВел
с флота сВита о т оцелели троянци и
понесъл на рамене отечествените пенУ"
т и и стария си баща заедно със сина си
А скании Лол^. потеглил да търси но Во
О течестЬа Съпругзта му Креуса изос-
танала прё»з нощ та в опожарения град.
След кратък престой на тракийския бряг
отплавал за о. Делос, където гостувал на
главния жрец Аний. Насочени о т оракула
на Аполон да тъ рсят „родни крайбре­
жия" (Италия), троянците начело с Еней
отплавали о т т а м към Крит, където не
останали дълго, пристигнали в Епир и
след предсказание на Хелен слезли в Си­
цилия. Там умрял Анхиз и Еней погребал
с почести баща си. След година троян-
скаШаТрлота ce насочила към Италия, но
ВнезапИа буря” предизвикана о т Хёрз
(Ю нона), я отхвърлила на либийския бряг
близо до Картаген. Царицата Дидона по
волята на Венера посрещнала го с то ­
приемно t-неи, влюбила ce и него и му с т а ­
нала съпруга, н о след няколко месеца ге­
роя т . следвайки повеленията на Зевс
( Ю п и т е р ), тайно отплаИал с ф л отата си.
РззШ З ъ т между двамата станал начэло
на вечната вражда между Рим и Картаген.
Еней пристигнал отново в Сицилия, там
устроил погребални игри над гроба на ба­
ща си. След това слязъл В Италия близо
до г р. Куме, откъ дето с помощта на про-
рочицата С и била ce спуснал В подземния
свят , та м Анхиз му предсказал бъдещата
история на Ким чак до император А вгуст.
Спасил Одисеевия спътник Ахеменид о т
Полифем; бил предупреден о т М ака рей
за опасностите, които го очакВат на бре­
га на Кирка (Ц ирц ея); погребал с почес­
т и дойката си К а е т а . Накрая пристигнал
заедно с тр оянците 6 Лаииум. посрещнат
i ’Hho предсказание, че неговият з е т ще
ср й д я п т пялячня чужпинз Но (ГьппУаята
му А м а т а в нежеланието си да даде дъ­
щеря си на чужденеца подбудила царя на
рутулите Турн, годеника на Лавиния, да
оЬячи ьоина на пришелеца. В помощ на
Турн ce я8или хората на /уа ти н и на
М езенций, както и героичната Камила,
предводителка на конен о т ред о т волсци;
Еней пък бил подпомогнат о т аркадския
цар Ьвандър. В жестокия двубой Еней
надвил и убил typH, НО паунал и Л а т Г н.
След неговата ,смърт Еней ce Възцарил
над~ лаврентум. оженил ce за Ла^инйя и
обединил стоите троянци с м естните
плёмёйа. 'ТГтЭУШ родинсШалИик на римля­
нит е и Възлязъл ооо&естиенна невето.
Тридесет години след тоба синът му
А с ка ний (Юл1 основал на Албанските
планини града Алба Лонга. метоопплинтя
на по-късния-Ешд,
Статуя: .Еней и Анхиз" о т Бернини. — Картини:
..Еней" и ..Дидона и Еней" о т Рубенс. — „Прощаването
на Еней и Дидона" о т Тинторето. — .Еней на пира и
Дидона" о т Тиеполо. — .Еней и Дидона на лов" и „Ве­
нера и Еней' о т H. Пусен. — „Еней и Дидона" о т П. Г^ени.
— „Еней на лов O'Либийската пустиня" о т Кл.Лорен.
— „Еней изнася Анхиз из Троя' о т П.Бройгел Млзди.
— .Еней и Сибилз в подземния свят" о т Й. Бройгел
Стзри. — Поема. „ЕнеидгГ о т Вергилий. — Епилион;
„ОбожестВнванепю на Еней" о т ОВидий (Метаморфо­
зи). — Опери: .Сватбата на Еней и Лавиния",..Еней" о т
Монтеверди. — ..Еней Q Италия“ о т Палавичини. —
Балет: .Еней и Турн" о т Каиавасо.
ЕНИА ЛИЙ (грц. „войнственият", „бо­
гъ т на б и тки те") - - бог на войната или
е п и т е т на Арес, гръцкия бог на Войната,
с когото е отъждествяван римският
Кви рин.
ЕНИО (грц.) — 1. Една onj т р и т е сес­
тр и грайи, дъщерите на форкин и Ке-
т о — 2. Низша богиня на войната,'спът­
ница на Арес,, в Рим отъждествявана с
Белона.
ЕНИПЁЙ (грц.) — богът на едноимен­
ната река в Тесалия (или влида), под чий­
т о образ бог Посейдон прелъстил не­
говата любима — царската дъщеря Ти-
ро, която'родила о т него близнаците
Пелий и. Нелей.
ЕН О М А Й (Ойномай, грц.) — син на
Арес, цар на Пиза в Елида, баща на Хи-
подамея (Хиподамия), чрез зетя си П е­
лопс — родоначалник на атридите. Обя­
вил, че ще даде ръката на дъщеря си на
този, който го надбяга в състезание на
колесница. Нос бързите си коне, подарени
му о т Арес, настигал всички и отстрани
ги пронизвал с безпогрешното си копие.
Надвил го едва тринадесетият състеза­
тел Пелопс. Той .подкупил М и р ти л , ко­
чияша на Еномай, и то й преди състеза­
нието вложил тайно в оста на царската
колесница восъчен клин. Така през време
на надбягването колата на Еномай ce раз­
била и самият цар намерил см ъ ртта си
под нея. Според друга версия Пелопс по­
бедил в състезанието, защ ото получил
конете на Посейдон. Така Пелопс спе­
челил за жена Хиподамея, а подкупния
Миртил удаВил. С м ита за Еномай гър- •'
ц и те свързвали надбягванията с колес­
ници на О л и м п и й с ки те игри.
ЕНОНА (Ойнона, грц.) —> 1. фригийска
нимфа, дъщеря на речния бог Кебрен,
която Пари с отвел на планината Ида и
живял с нея, докато бил овчар, но после,
я напуснал заради Елена. Преди Парис я
любил Аполон, то й й предал лечебното
изкуство. Когато Парис бил смъртно ра­
нен, помолил да го излекува, но т я му
отказала. След неговата смърт о т мъка
ce самоубила.
— 2. Пигмейка, почитана о т своето пле­
ме като богиня; презряла Хера, затова
богинята я превърнала в жерав (грц. „ге-
ранон"). О т т у к в то р о то й име Герана.
Писмо: „Енона до Парис" о т Овидий (Героини). —
ЕНО П И О Н (Ойнопион, грц.) — цар на
о.Хиос, син на Дионис (или Р ад ам ан т)
и Ариадна, съпруг на нимфата Хелика,
баща на Меропа. Понеже беотийският
ловец Орион изнасилил дъщеря му, Ено-
пион го напил, приспал и ослепил. ЛоВецът
сложил на раменете си едно момче и. му
заповядал да го Води към слънцето, а ка­
т о стигнали пред изгреба, си излекувал (
чрез слънчев лъч зрението и тръгнал
обратно, за да си отм ъ сти. Енопион, из­
паднал в ужас, се^ спотаил в подземно
скривалище, построено нарочно за него
о т Посейдон и Х еф ес т (или го скрили
децата му на дъното на кладенец).
ЕНОСИГЁЙ (грц. „земетръсецът") -1-
постоянен е п и т е т на морския бог П о ­
сейдон.
ЕбЛ (грц. „подвижният") — 1. Син или
внук на Х и п о те с , според Вергилий — на
Посейдон и Меланипа, владетел на ми­
тическите Еолийски или Липарски о стро­
ви. ПостаВен о т Зевс за повелител на
ветровете, които държал затворени във
вечна тъмнина на митическия остров
Еолия, североизточно о т Сицилия, о ткъ ­
дето ги пускал о т време на време. Оженил
ш е с т т е си синове за ш е с т т е им сестри.
Дъщеря rtfу Алкиона била предана съпруга
Аполон Бе л ве д е р с ки , В а т и к а н с к и м узе й в Ри м
А ф р о д и т а Кн ид ска, о т П р а к с и т е л , В а т и к а н с к и м узе й G Ри м
Силен с м алки я Д ион и с на ръце, В а т и к а н с к и м у зе й 6 Ри м
А р ес Л у д о ви зи , М у з е й Т ерм и в Ри м
Нике о т С а м о т р а ки , в Лувър, Париж
Пан и Аполон, Национален музей в Неапол
П ерсей и А нд ром ед а, К а п и т о л и й с к и м узе й 6 Ри м
Орфей и т р а к и 8 т р а к и й с к а носия. Държавни музеи, а н ти ч н а сбирка
в Берлин

Орф ей, Евридика и Хермес, копие о т загубен оригинал в ш ко л а т а

на Фидий. Ок. 420 г. пр. н. е.. Национален музей в Неапол
А т и н а , Херакъл и А т л а н т , м е т о п а о т храма на Зевс в Олимпия
Диана и А к т е о н , Национален музей 6 Палермо
У лучен а Н иобида, М у з е й Т ер м и 6 Ри м
М лад а ж р и ц а . М у з е й Т ер м и G Ри м
В е н е р а К и р е н ск а (д е т а й л ). М у з е й Т ер м и В Ри м
Т анцуващ Фаун (бронз). Национален музей 8 Неапол
Б о ги н я та на л у н а та Селена, о т южния фриз на Пергамския о л та р
 на Кейк. След превръщането на двамата
В морски птици Всяка зима за седмица
Еол уталожвал Ветровете, докато >|<ен-
ската мъти над морската повърхност.
При странствуването на Одисей то й го
посрещнал дружелюбно. На прощаване му
подарил бичи мях, в който бил напъхал
'ветровете, и му обяснил как да'борави
с тях. Но другарите на Одисеи помислили,
че Вътре има златни съкровища, и отвър­
зали меха. Така ветровете излетели на­
вън и отвели кораба обратно при Еол, у
когото вечб не намерили същия прием.
— 2. Тесалийски цар, син на Хелен и ним­
ф ата Орсеида, внук на Девкалион, ба­
ща на А т а м а н т , Сизиф , К р е т е й , Сал-
м оней, П с у т и др., все основатели на
различни градове. Митически родоначал­
ник на гръцкото еолийско племе. —
3. Троянец о т с в и та та на Еней.
Кантата: .Задоволеният Еол" о т Й. Себастиан Бах,
ЕОЛЙДА (грц.) — дъщеря на повели­
теля на ветровете: Алкиона.
ЕОЛИЯ (зрц.; Стронгила, Липара) —
1. Непристъпен остров и царство на бо­
га на ветровете Еол, плуващ в далечния
Запад. — 2. Дъщеря на А м и т а о н , съпру­
га на Калидон.
ЁОС (грц.; Зората, У три нн ата зора;
лат!: ASpopaj — дъщеря на ти та н а Хи-
перион и на т и танка т а Тея, сестра на
Хел и ос и на Селена, според еанд беосия
дъщеря на Хелиос и на Н о щ т а ."О т пър­
вия си съпруг А с т р е й родила в етр ов ете
Борей. ЗеФ ир. Н о т и звездите. За по­
е т и т е о т Омир н ататъ к е облечена в
багрите на утр инн о то небе, т я е розо-
Вопръста, шафранодрешна, лъчезарна,
златопрестолна, роснокоса, пурпурна.
Всяка сутрин носи сВетлината на бого­
вет е и хората, като изплува из морските
дълбочини на дивна колесница с конет е
си~~Л ам по с и ф а е т о н — „блестящ" и
„искрящ71.'"под ка рВа з Везд и т е (пред нея
бърза единствено Зорницата), поопъжоа
т ъмнината и отваря с розоВите си пръс­
т и пред колесницата на Слънцето з л а т­
н ите небесни порти, както казВа Верги­
лий в „Енеида".
Героиня е на четири любоВни романа,
в кои т о ce явява Все похитителка. О тВе-
ла"~в ооител та на Роговете надарения с
божествбЯЗ красота К.лит , сина на М ан -
тгги о т гадателския род на меламподи-
дите. О твлякла лоВеиа Орион, сина на
П о сейдон, но боговете ce пззанеВили и
богиня А р т е м и д а го пронизала със сто е-
ла на о. Ортигия Шелос).
5. А нтична митология
След см ъ ртта му ЗеВс го Въздигнал
заедно.с ловното му куче 6 съзвездие на
угпрйнното небе олизо до съзвездието
Плеяди. — Отвлякла и страстния лоВец
Кефал, сина на Деион и Внука на теса-
лйиския цар Еол, скоро след сВатбата му,
след ка то го отчуждила о т невестата
Пр~окр~ида.~Наи-изоесгпното увлечение на
Еос е по Т и то н . за когото още Омир съ­
общава? че е син на троянския цар (\ъо-
медонт, брат на Приам и баща_огг)„Ео.С
на етишТСкол^цар^Ме~мнон. Пленена о т
красотата му. богинята го обикнала.* по­
хитила и отвела в океана или в страната
на слънцето Етиопия. О т т а м всяка с у т -
р 1Ш'се надигала о т леглото му, за да раз -
нася~~дне6ната светлина.“
-Об^рйала ce с молба към ЗеВс да дари
любимия 0 с безсмъртие, но забравилсГда
поис!<а~за него и вечна младост. 1aka 1и"
то н пред нейните очи като всички
смър[Ши ce състарявал и смалявал, до-
като, запазил само гласа си, превърнал "ce
на'Тцурец. и т срам т я го скрила~ОТГГЧУж-
дите очи в залостената си спалня. А
Мемнон като съюзник на тооянците 6
Троя н с к а т а бойна бил пронизан о т
с т релата на Ахил. Ц мига на неговата
смърт Еос избледняла и облак з а б у л и л
ефира. О тто гав а майката плачела пр и
ВсяКо зазоряване, капките утринна роса
бйли ней ни т е сълзи. Върху много антични
Вази Ёос е изобразена как язди върху ко­
лесница с четири коня или впряга конете
на Хелиос, или летяща разлива о т съд
роса Върху земята. Върху големия фриз
на Пергамския олтар В сцената на гиган­
том ахията язди на кон високо пред Хе­
лиос.
Каотини: .Еос побежра8а Нощта” о т Тиеполо: о т
Пиетро да Кортона. — Химн: .Към Зората" о т Орфей.
— Опера: .Аброра' о т Е. Т. А, Хофман.
ЕПАф (грц. „докосване“) — внук на
Инах, син на Иб и на Зевс, основател
на гр. Мемфис и митически цар на Египет.
Почитан та м като свещения бик Апис.
ЕПЁЙ (грц.) — 1. Син на Панопей,
отличен боксьор, художник и строител,
дошъл о т Цикладските острови пред-
Троя и та м построил с помощта на А т и -'
на дърВения троянски кон. — 2. Син на
Ендимион. Станал цар на Елида, след
като победил в състезания б р а тя та си.
Е П И Гй Н И (грц. „потомци") — сино­
вете на С е д е м т е п р о т и в ТиВа, които
десет години след безуспешния поход на
бащ ите си завладели и разрушили Тива,
след това ce завърнали в Пелопонес: Тер-
зандър, син на Полинейк; Алкмеон
65
(предводител); Егиалей; Д иомед, син на
Дидей; П ромах (или Тлезим,ен), син на
П а р те н о п ей ; С тейел, син на КапанеО;
Полидор, син на Я и п о м е д о н т.
ЕП И КА СТА (грц.) — у Омир другото
име на Й ока с т а , майката и съпругата
на Едип.
Е П И М Е Н Й Д (грц.) — полуисторическа
личност, гадател, поет и жрец о т
о. Крит, извършил очистителни обреди в
Атина за „Килоновото с в е т о т а тс тв о "
(след метежа на Килон привържениците
му били посечени върху олтарите на А т и ­
на и ериниите). Според по-късни митове
проспал в омагьосана пещера 57 години.
Като излязъл о т т а м , намерил брат си в
дълбока старост.
ЕП И М ЕТЁЙ (грц. „който късно ce се­
ща") — син на Я п е т и Климена, баща
на Пира, брат на А т л а н т , М е н о й ти й
и П р о м е те й . Въпреки съвета на брат
си да не взема подаръци о т боговете, ce
оженил за Пандора, която му изпратил
Зевс. Така докарал всички злини и неща­
стия на света.
ЁП И М ЕТИ Д А (грц.) — дъщерята на
Е п и м етей : Пира.
Е П И й Н А (грц.) — съпруга и спътница
на Асклепий, майка у Омир ка синовете
му Подалирий и Махаон и на дъщерите
му Хигия („здраве"), Ясо („лечение"),
Панакея („вселечителка”) и на момчето
Телесфор, („изпълнител"). На о. Кос била
почитана като дъщеря на Асклепий.
Валс: .Танцът на Епиона* о т Й. Щраус-Ба ща.
ЕПб1НА — богиня навярно о т келтски
произход, покровителка на конете, ма­
гар ета та и мулетата, почитана о т пас­
тири и колари. Култъ т й преминал о т
Галия по цялата Римска'империя. Нейни­
т е изображения били поставяни в обо­
рите. О ткр и ти са множество оброчни
надписи, посветени о т войници на Епона.
Сродна на нея у римляните е Бубона,
богинята на рогатия добитък.
^ Ё П О П ё Й (грц.) — 1. Цар на Сикион.
Син на Алоей, внук на Хелиос, баща на
М а р а т о н . (епоним на едноименната
м ес тн о с т). При него избягала о т гнева
на баща си Н и к т е й , тиванския цар, А н-
ти о п а , след като родила о т Зевс близ­
наците Амф ион и З е т . Никтей ce са­
моубил о т отчаяние, но преди см ъ ртта
си заклел своя брат Л ик да накаже Ан-
06
тиопа. В завързалото ce сражение Епопеи
бил уб и т о т Лик. — 2. У Овидий тирен-
ски моряк о т св и тата на А к е т , под чий -.
т о образ богът на виното и веселието
ce явил пред П е н те й .
ЕР^ТО (грц. ■.обичната'') — 1. Една о т
де в е т т е музи,музата'на лириката и лю-
ббВната поезия. Неин атр и б у т е лирата.
— 2. Една о т нереидите.
ЕРГАНА (грц, „работничка", „майстор­
ка") — е п и т е т на богиня А т и н а като
покровителка на женските сръчности и
занаятите.
ЕРГЙН (грц.) — 1. Цар на минийците
о т Орхомен, син на Климен, баща на ху­
дожниците Трофоний и Агамед. След
победа наложил на гр.Тива позорен.тежък
данък — в течение на двадесет години
да му пращат по 100 крави годишно. Ко­
га то веднъж глаш атаите му отивали да
получат данъка, били пресрещнати о т
Херакъл. Той им отрязал носовете, уши­
т е и ръцете, окачил ги на ш иите им и с
тези „дарове" ги върнал при Ергин. Раз­
гневен, минийският цар напуснал Тива, но
Херакъл с оръжието, което получил о т
богиня А т и н а и подпомогнат о т тиван-
ската войска, убил Ергин и обърнал в бяг­
ство тиванците, ка то ги принудил да
върнат в двоен размер получения д о то ­
гава данък. — 2. Заместник на Тифис,
кормчията на кораба Арго след неговата
смърт. Под негово водачество ар го н ав ­
т и т е слезли на острова на Арес.
ЁРЕБ (грц. „мрак") — бог-олицетво-
рение на мрака на земните дълбини, про­
излязъл о т първичния Хаос, често са­
м ият подземен'свят. У Хезиод — син на
Хаос („зеещата празнина") и брат на
Н о щ т а . Според друга версия съпруг на
Н ощ та, баща о т нея на Химера (Деня)
и Ефир (Горния,въздух).
ЕРЕХТЁЙ (грц. „тресящият") — ми-
т и чесЕй атински цар и герои, получойек-
полузмей, произлязъл о т Гея, която го
• п р е д а л а .на ' А т и н а ! Д т я г}б ~ а а т и о п и л а ~ В
кошница и го поверила на своите служи- •
т е/Ски-жрици — дъщерите на Кекропс.
П г й Ь щ м л ,. к я т д ."д Ц р й н и К На КеКрОПС U
о т ъждествяван с Е р ихтон ий, рил смя­
т ан за основапТБЛ на ainunukdnia сгЕржаВа
след потопа, ка т о син на Панд и он. уГмЗЛ
ч е т и о и синЭ'И четири дъщери, между“т я х
Кекропс, ирокрид а и прочутата О ри-
т и я . Едно.от важните негови дела~Йила
воинёта му с елевсинците и с техния съ­
юзник тракиеца Евмолп. За да победи
противниците си, трябвало да принесе
в жертва една о т своите дъщери и то й
принесъл или Х то н и я , или неомъжените
си дъщери без Креуса. Kajrio възпитаник
на богиня Атина построил В нейна чест
на Акропола Ьрехтейона — храма на А т и -
на I юлизда и н а1ю сей дон 7
Картина: „Ерехтей" о т Рубенс. — Драми: ..Ерехтей"
о т Еврипид (загубена); о т А. Суинбърн.
ЕРЗЕф йРИ И (грц.) — тайнство,
свързано с култа на А ф ро д ита: През
юнска нощ две'атински девойки ерзефори
(„носителки на росата") поемали о т ръ­
цете на жрицата на Палада на Акропола
и понасяли на главите си кошница с т а й н ­
ствено съдържание, към което не бивало
да поглеждат. Вътре ce намирали сим­
волите на оплождането и рождението.
Девойките отнасяли и полагали коижи-
цата-олицетворение в пещера под зе­
мята, свещена на Афродита.
Е Р И ГйН А (грц.) — 1. Дъщеря на а т и ­
нянина Икар (не сина на Дедал!) или И ка-
рий, прелъстена о т Бакх под образа на
лоза. Сложила край на живота си, когато
нейният баща бил убит о т селяните на
Атика: при празненството на Бакх той
за пръВ път им поднесъл да пият вино,
а т е помислили, че им дава отровно пи­
тие. Заради синовната си обич превър­
ната в съзвездието Девица. Между нея
и съзвездието Скорпион (Щипци) било
освободено място за новото божество
Август. М и т ъ т бил широко разпростра­
нен в древността чрез поемата „Еригона"
на учения и поета о т 111 в. пр. н.е. Ера-
то с те н . — 2. Дъщеря на Е ги с т и Кли­
т е м н е с т р а , опитала ce да предизвика
общо проклятие над О р е с т , който убил
баща й.
Драма: „Еригона" о т Софокъл (бъВ фрагменти).
ЕРЙДА (грц. „раздор") — богиня на
раздора, аъшеоя на Н о ш т а .Ъ с т о а и
спътница на бога на Войната Арес. Спо-
ред^Хезиоо майка на Нещастията’. Сва-
дйте и Глада. Не била поканена на с в а т­
бата на Пелей и Т е т и д а , затова о т
ВраТпата подхвърлила между г о с т и т е
Зла т н а т а ябълка на раздора с надписа: „Нз
наи-красивата!" Всяка о т т р и т е богини
Х ера. А т и н а и А ф р о д и т а сметнала, че
ябълката трябвало да принадлежи на нея.
Спорът бил разрешен о т Парис на пла­
нин ата Ида в Мала Азия. За награда во-
гин ите му предлагали своите дарове: Хера
обешала. ако Парис ce произнесе В нейна
полза, да го Възнагради с властта над
Всички хора. Атина — да му носи Военни
67
победи, а Аф родита'— да му помогне да
спечели най-красиВата жена. Парис при­
съдил първенството на Афродита и по­
лучил Елена. съпругата на спартанския
цар' №1енелай. Това станало причина да
U3frvxTie Т р о я н с ка та война. С йпъикятя
богиня Ерида в Рим била отъждествена
Дискордия, спътницата на богинята на
войната Белона.
Картина: „Ерида в градината на хесперидите" о т
У. Търнър.
ЕРИДАН (грц.) — 1. Митическа река
на крайния Запад, в която паднал фае-
т о н , когато го поразила мълнията на
Зевс. Тя отнесла в Океана сълзите на
хе л и а д и те — сестрите на фаетон. Гър­
ците отъждествявали с нея редица реки *
на запад о т тях, най-често р. Пад (дн. По)
в Италия. По-късно — една о т реките в
подземния свят. — 2. Богът на реката,
син на Океан и Т е т и я , изобразяван п
рога, защ ото о т най-ранни времена реч­
н ите божества били представяни като
бикове, рогата му били позлатени поради
златоносния пясък на реката.
ЕРИЗЙХТО Н (грц.) — 1. Син на т е -
салийския цар Триопас, баща на М н ес-
т р а . Изкоренил или и зся къ л дървета о т
свещената дъбрава на Д е м е т р а въпреки
нейното предупреждение (т я ce явила
пред него под образа на жрица). Да све­
т о т а т с т в о т о бил наказан с неутолим
глад. Изял цялото си имущество, прибяг­
нал до просия, продавал дъщеря си, накрай «
почнал да ръфа собствените си меса. —
2. Син на Кекропс и Агравла о т Атика,
пренесъл с т а ту я на богинята Или т и я о т
о. Делос в Атина.
Картина: „Адонис и Еризихтон" о т Джорджоне. —
Епилион: „Еризихтон" о т ООидий (Метаморфози).
ЕРИ КЕПА Й — е п и т е т на фанес, дву-
половия първи бог на орфическата т е о ­
гония.
Е Р И КЙ Н А (грц.; лат: Ерицина) — епи­
т е т на А ф р о д и т а по прочутото й све­
тилище в Ерикс, Северозападна Сицилия.
ЁРИКС (грц.) — 1. Планина и град в
Северозапдна Сицилия, дн. Сан Джуляно,
с прочуто светилище на А ф р о д и та,
о т т у к е п и т е т ъ т Ерикина (Ерицина),
който носи богинята. — 2. Царят на
едноименния град, син на Посейдон и
А ф р о д и т а или на Афродита и аргонавта
Б у т . Опитал ce да открадне о т Херакъл
бик о т стад о то на Герион и предизвикал
героя на борба, но бил надвит и убит о т
него. — 3. Боец на финеи, Вкаменен о т
Персей.
Е Р И М А Н ТС КИ ГЛИГАН — див глиган,
който ce криел в планината Еримант и
опустошавал полята на Аркадия. Х е р а ­
къл го гонил до върха на планината, къ­
дето звярът затънал в дълбокия сняг,
завързал го и го занесъл на господаря си
Е вр истей (IV подвиг на героя).
ЕРИ Н Й И (грц. „проклятия") — богини
на (Възмездието, обитателки на подзем­
ния свят, отъждествявани с латинските
ф урии, ипоред лезиод дъщери на У^Ган
(Небето ) и Гея (Зем ята), произлезли о т
капките кръц, които ce ръсели на земята
от скопения Уран; според друг м и т —
дъщери на н о щ т а и на Ереб. У Омир т у
една, т у няколко, по-късно три: А л е к т о
(„Н еукротим ата'), Т исифона („О тмъс­
т и телка т а за уоийстЦата") и М е ге р а
(„Завистницата"). Пазителки на нраЬ-
стьеТшя ред, лгто на uripaUtwuUuuiniiia'^
безмилостно преследвали за Всяко убий­
с т в о, особено на родственици, и наказ­
вали^ престъпилите клетвата и го с то -
прием стВ ото, като всявали у тях без­
умие1! Изооразя&Пни като стариии със
змии В косите и с бичове в ръцете.
Най-изиестните митове за тя х са свър-
зани с О р е с т и Мелеагър, В по-късно
време за омилостиВяване наричани ев­
фемистично евмениди („милостиви",
„благосклонни"), образите им са омеко­
тени.
Статуи: .Спящата ериния" {.Медуза ЛудоВизи"),
римско копие по елинистичен оригинал (Рим, Музей
Терми). — Трагедии: „ЕЗмениди" (тр е та част о т тр и ­
логията „Орестея") о т Есхил. — „Едип 8 Колон" о т
Софокъл. — „Орест“ о т ЕВрипид. — „Ериниите" о т
Ш. М.Р.Леконт дьо Лил (музика о т Ж. Масне). — Химн:
„Към ериниите” о т Орфей. — Балада: .Жеравите на
Ибик" о т Шилер.
ЕРИ ф Й Л А (грц.) — сестра на А д ­
р а с т , съпруга на аргоския цар и гадател
Амф иараи, майка на Амф илох и А л к­
меон. Срещу огърлицата на Хармония
пред самия поход на С е д е м т е пропУив
Тива издала скривалището на съпруга си
и така го изпратила на явна смърт. На
суетната си майка по-късно отмъстил
Алкмеон.
<ЕР И ХТО Н И Й (Ерихтей, Ерехтоний)
— i V Uap на Атина, син на Х е Ф е с т ~ и
Гея. роден о т земната почВа, получ~овек-
полузмия, като дете поверен о т А т и н а
на Херза, Пандроза и АглаИра — дъ­
щ ерите на КекропсГда го пазят във вър­
бова кошница. ЬбгУнята'ТШ ЗЗСранила да
отВдрят кошницата^ но о т лгобитшт-
68
ство т е нарушили заповедта й и като я
отВ ор и/шГви дели Вътре дете, опасано о т
sMfeu.. da наказание според едни Аглавра.
и лерза оили задушени о т змея, според
други оили оозети о т безумие и ce хвър­
лим! о т Акропола В п р о п а стта. М и т ъ т
е етиологичен, създаден е7 за да обясни
произхода на култовото тайнство ер-
зеф ории в Атина. Според една версия
Ерихтоний бил арбитър 6 спора между
сШ Ь нята Атина и Посейдон за в л а с тта
над гр^ А т и н а. След време Хефест поискал
о т Зевс да подмлади сина му. Смятали
го за откривател на колесницата с че­
тири коня, затова след см ъ ртта му бил
превърнат 8 съзвездието Колар. Първо­
начално бил отъждествяван с Ерехтей,
но по-късно гръцките трагици отделили
о т общия образ персонажа на сина на
Пандион, бащата на четирите сина и
ч етир ите дъщери. — 2. Синът на Д а р ­
дан, цар на дарданците, баща о т Ас-
т и о х а на троянския цар Трос.
Картина: „Дъщерите на Кекропс и малкият Ерих­
тоний" о т Рубенс. 1
ЕРОС (грц. „любов"; лат. Амор, Купи-
донГ — най-напред пърВичната космого-
нична сила на любойта._която_властвува
навсякъде и свързва Всичко, произлязъл
u-i Х я п п д в д ц п в р р м р н н п г. Г а я ( З а м я т а ^
и У ран (НябятпУ понякога смятан за син
на Кронос. По-късно станал син на А р ес
и ' А ф р о д и та , бог на любовта, която
разпалва не само у хората, но и у оого-
вете.'Най-велик бог, съпротивата срещу
него” е невъзможна, не му устоява дори
ВелиЕинПА Звб^/.^Вил - иаибрацяВаи ' к а т о
добре сложен а т л е т п о -Ь ^нп п т дам-
нистическата епохя -бил красив младеж
или крилато голо момче със златен лък
и два Вида стрели В колчана: с едните
събуждал сладката любовна мъка, а с дру­
ги те — отвращение и равнодушие към
т ова чуцстНо. “ “
По молба на Афродита упражнил мощ­
т а си и Върху бога на подземния свят:
наи-остЬатЗ и наб-ОезТОгрешната му
стрела направила Аид“Т Д и т ) да пламне
от лю~бов към Персефона и да я похити.
За Въздействието на Ерос върху подзем ­
нит е богове говори в самия Т а р т а р
О рфей. Капризното момче не жали и соб­
ств ен ата си майка: случайно я одраскал
с върха на стрела и събудил у нея любов
към красивия ловец Адонис.' С еона crppe-
ла разпалил у Аполон стр астна любов
към ДаФна. а с друга предизвикал о тв р а-
щение към бога. Любима на Ерос е П с и-
хея. За приказната му любов към нея раз-
КаТва римският писател Апулей. Вж. Пси-
хея. Обикновено Ерос ce движи в обкръ­
ж ението на Афродита, то й ce при'дру-
жаба о т Хи мен ей. бога-олицетиорение
на сватбения обряд, и о т своя брат А н ­
т е оос. бога на бзаимната, споделената
любов.
О т V в пр. н.е., особено о т елинисти-
ческата епоха, в литературата и в из­
образителното изкуство богът ce рои в
любимите персонажи: крилати голи ероси
(амури, амурети, амурчета), които из­
пълняват всекидневни занимания: ходят
на лов, яздят, състезават ce на.колесници
и пр. Римските поети Овидий, Проперций
също ги въвеждат в стиховете си като
амури и / купидони (лат. „въжделения").
Римляните възприели гръцкия бог, като
променили името му. без да прибавят
нещо същестбено В ч е р ти те и йраВЗ"Му."
В Гърция най-известният му храм бил в
Теспии, град в Беотия, където всеки п ет
години ce чествували празненствата
е р о ти д и и . С т а т у и т е на бога стояли в
гимназионите между с т а т у и т е на Хер-
мес и Херакъл, още като надгробни па­
метници, защ ото Ерос ce смятал за у т е -
шител при скръб. Най-хубавата статуя
на цялата древност била „Ерос" о т Прак-
сител, изгоряла при пожар в Рим през
времето на император Т ит.
Статуи: „Торсо на Ерос" (във Ватиканския музей).
— .Ерос опъва лъка" о т Лизип {копие 3 Капитолийская
музей в Рим). — .Ерос и Психея' (В Капитолийски я
музей). —■ .Ерос" (мраморна статуя о т Никополис ад
Иcmрум, дн‘. е. Никюп. Великотърновско), —■.Амур4
о т КаноЙа: о т ТорВалдсен; о т Роден. — .Амор и Психея"
о т Канова; о т Р. бега; о т Роден; о т Тор8алдсен. —
.Триумфът на А мор" отТорвалдсен. — Картини: „Амор
и Психея" о т Рафаело. — .Възпитанието на Амор” и
«Триумфът на Амор" о т Кореджо. — .Възпитанието
на Амор", .Венера и Амур" о т Тициан. — .Амор дяла
лъка" о т Рубенс. — .Венера и Амур", .Амур" о т Рени.
— „Ерос наранява Психея" о т ф.Буше. — .Амор и Пси­
хея" о т Кокошка. — Стикове: .Обрааът на Амур",
.Амури" о т Праперций. — .Ерос беглецът" о т Мосхос.
— .Новият Амур" о т Гьоте. — Химни: .Към Ерос' о т
Орфей. — Приказка: .Амур и Психея" в романа .М е ­
таморфози' {.Златното магаре") о т Апулей. — Драма:
.Ерос" о т флетчър. — Опери: „Амур" о т Кавали. —
.Празниците на Амур и Бакх" о т Люли (т е к с т Молиер).
— Балет: .Амур и Психея" о т П. Хиндемит.
ЕСАК (грц.) — син на Приам и Алек-
сироя, о т майчина страна правнук на бо­
гиня Т е т и я . Влюбен в Хиперия, дъще­
рята на троянския речен бог Кебрен; о т .
мъка по нейната смърт, за която ce смя­
тал виновен, ce хвърлил о т скала в мо­
р е то ,'та м Тетия го превърнала в гмурец.
ЕСКУЛА П (Ескулапий, лат.) — латин­
ската форма на името на гръцкия бог на
лечението Асклепий.
Епилион: .Ескулап" о т Овидий (Метаморфози).
69
ЁСОН (грц.) — друга транскрипция на
името на тесалийския цар Езон.
ЁТА (грц.) — планината в Южна Те­
салия, Гърция, на която ce самозапалил
Херакъл.
ЕТЁЙСКИ (грц.) — произхождащ о т
планината Ета: „етейски" цар е Кейк,
защ ото родният му град Трахин бил раз­
положен на планината Ета.
ЕТЕОКЪЛ (грц.) — син на Едип и Йо-
каста, брат на Полинейк, А н т и го н а и
Исмена. След като Етеокъл и Полинейк
ce споразчумели да царуват в Тива на сме­
ни о т по една година, отказал да отстъпи
вл астта на брат си и го прогонил о т гра­
да, което станало причина за похода на
С е д е м т е п р о т и в Тива. Накрая двама­
т а братя ce погубили взаимно.
ЕТИО ПЦИ (грц. „обгорели на слънце­
т о “) — според най-старото предание
мирните обитатели на югоизточния край
на света, о т^ ко й то изгрява Слънцето
( о т т у к тъ м ни ят цвят на кожата им). У
Омир щастливо, често посещавано о т
боговете племе. По-късно била създадена
представата и за западните етиопци.
Еос (Зората) пренесла в пещера в с тр а ­
ната на етио пц ите любимия си Ти т о н
и му родила та м синовете Е м ати о н и
М ем нон, съюзника на .тр оянците в
Т р о я н с ка та война. Етиопски цар е Ке-
фей (Цефей), чиято съпруга Каси опея
разгневила нереидите с хвалбите си, че
ги надминава по хубост, и чиято дъщеря
Андромеда била прикована върху скала
край морето за храна на чудовището.
ЁТН А (грц.) — Вулкан на остров Си­
цилия. Според един мит лежала Върху гър:
ло то на гигантаТ i ифон, койТпо, затрупан1
с таз1] планина о т Зевс (К^питегП . Все"
още ce бунтуВал, като изригва пламъциГ
камъни и пясък Огнен, вулканът кипи със
серните си пещи през многото душници
или ветровете предизвикват в пещерите
му пламъци чрез сблъсъци на скални маси.
Според друг м и т в нейните дълбочини ce
намирала ковачницата на Х еф ест.
ЁТРА (грц.) — 1. Дъщеря на трезен-
ския цар П и те й , съпруга на Егей, майка
на Тезей, която д и о с к у р и те похитили
и направили робиня на сестра си Елена,
заедно с нея отведена в Троя. О т т а м при
падането на града била освободена о т
своите внуци А к а м а н т и Д е м о ф о н т.
 2. Океанида, съпруга на А т л а н т , май­
ната сила на планината. Понеже залъгвала
ка о т него на седемте хиади и на Х и а н т.със сладката си реч Хера, докато Зевс
общувал с планинските нимфи, ревцива-
ЕфИАЛТ (грц.) — един о т двамата т а небесна царица й отнела способност*
алоади (синовете на Алоей), брат-близ- ' т а да изговаря думите цели. Опитала ce
нак на О т , внук на Посейдон. да спечели любоВта на Нарцис, най-кра­
сивия о т Всички младежи, но не намерила
• ЕфЙР (етер, грц.) — у Омир и в гръц­ отзвук, скрила ce и ce вкаменила, останал
ката поезия небето и небесното про­ единствен безтелесният й глас — exopio
странство. Според Хезиод син на Ереб в планината.
и на Н о щ т а , или на Хаос и Ереб; съпруг Картина: „Ехо и Нарцис" о т H. Пусен — Епилион: .Ехо
на, Хемера (Деня) или на Гея (Земята). и Нарцис' о т ОЯидий (Метаморфози). — Драма „Ехо"
В натурфилософското учение на Арис­ о т К Ростворовски.
т о т е л божествена и небесна субстанция.
Огнена първооснова, обвивката на света,
о т която произлезли слънцето и звез­
дите, сред която живеели боговете.

Еф РО СЙНА (грц.) — опростена тр а н ­

скрипция на името на харитата Евфро-
сина.
ЕХ И Д Н А (грц. „зыия") — чудовище о т
Скитйя, nuaukufTLiau подземния свят, дъ­
щеря на (Ъоркин и К е т о . или на Т а р т а р
и Гея според Хезиод на Хризаор и оКеа
нидата Калироя. Полужен э- полузмия,
огнедишаща. отличаваща ce със сила i!
бързина. Омъжила ce за I цфон и му на­
родила страш ните чудовища Цербер,
ЛёрНУО'Скатй "xugpd, Химщза. Сф ин­
к са на~ёгипетска тЦ а и Немейския лъв.
Според по-късен м и т майка о т Херакъл
на А г з т и р с , Гелон и Ски in, родоначал­
ниците на агатирсите, гелоните и ски­
т и т е . Убита, докато спяла, о т Аргус.
ЕХИНАДИ (грц. „тзралежовите о стро ­
ви") — група о т повече о т п ет малки
скалисти острови срещу у с ти ето на
р.Ахелой, принадлежащи на Акарнания,
днес под различни имена. Някога били
нимфи наяди, които заклали десет юнеца
за жертвоприношение на полските бо­
жества. Понеже не зачели Артемида, тя
ги превърнала в скали.
Епилион: „Ехинадите" о т ООидий (Метаморфози).
Е^ Й О Н (грц. „змийски мъж") — 1. Един
о т п е т т е въоръжени с п а р т ц (..посети
мъЖ УТ* коип\о израсли о т посетите о т
Кадъм драконови зъби и оцелели след жес7
т оката б и т ка. Оженил ce за Ага Ва, дъ­
щерята на кадъм, на когото помагал при
построяването на Тива. Издигнал храм на
Кибела. Неговият син П е н т е й получил
о т своя дядо властта над града. — 2. Син
на Херм ес, б рат на Е В р и т, аргонаВт.
ЁХО (грц.) — ореада (планинска ним­
фа), олицетворение на ехото и природ-
Ж
Ж ЕЛЕЗЕН ВЕК — последният, ч е т ­
въ ртият светоВен период, век на нрав­
ствен упадък, вж. Векове.
Ж Е Р Т В Е Н И К — възвишение, единичен
стълб или архитектонична композиция,
средище на античен култ — вж. О л та р .
Ж ^Р ТВ О П Р И Н О Ш Ё Н И Е — даровете,
ко ито античните хора принасяли на по­
койници. герои или Рогове за измолваме
на помощ против нещастия.за очищение
и Ьл"агодас>йост, при полёганё на Клетви,
сключЦаНЬ Н5 договори и пр. Най-чести,
особено 33 gepouint; и~~при ~частни жер­
твоприношения. били оезкръ вни те
ж е р т в и : плодове, предимно рървите пло- .
доВе на реколтата, питки, „медоба смес"
о т мёд и мляко, на птГрВо място вино 8
началото и в края~на оореда. к а т о кръВ-
нсГ ж е р т в и оили принасяни най-важните
животни за изхранването на човека —
волГ теле, обца и свиня, освен тя х кон,
коза, риба и дребни домашни жиВотни. На
всеки бог принасяли определено животно:'
кон за Посейдон, куче за Х е к а т а . петел
за Асклепий, гъска за И зида. На небес­
нит з богове посвещавали бели животни,
на подземните и морските — черниГа на
богоВете на огъня — яркочервени. На бо-
гобете отдавали мъжки животни, на ёо- .
г ините — женскйГ ьдна част о т ж и Н о т-
но т о — определена за боговете, била из ­
гаряна заедно с кръвта, а останалата,
по-фината, оила разпределяна между жре­
ца и участниците В жертбоп ри ношен ие-
то^за култовото угощение. НсГ ж и вот-

70
 ните, посвещавани на богоВете на‘'под­
зём ния свят и на покойниците, както й
ж е р т в и т е при очистителните обреди/
били На^ъЛИСиззапяни аяряКяни или хИъо^
ляни в мооето и_реките. Мякяп рядко.
принасяли и чоВешки жертви. Преди за­
почване на сражението при Саламин гър­
ците"?! ри несли" К жйртНя.. трим а, nepCLL
ОсВен единични имало и масови' жер­
т воприношения. Големите тържествени"
обреди~се наричали х е ка т о м б и — т .е .~
„ж е р тва на с т о вола", макар че воловете
можело да ce заменят с други животни.
При жертвоприношението ce спазвало
строго: ж и в о тн и те да бъдат оез недос­
т атъци и петна и да не са изпълнявали
ниЕякВа "служба на чоВека. жрецът да б ъ -'
дел забулен, облеклото му да бъдело без­
укорно чисто, пои оейстВието да ce па­
зело пълно мълчание. В Рим жертвопри­
ношението почвало с повика на глашатая:
„Пазе те мъ/<чание!" (havete linguist Там
при очистителни обреди принасяли „Суо-
Ветаурилиа' (Suovetauriiia) — тр о и н и те
жертви със свиня, овца и бик, на М а р ­
сово поле. Такова жертвоприношение е
изобразено върху поставката на стауята
на Гней Домиций Аенобарб, сега в Лувър,
Париж, и върху мраморната преграда на
ораторска трибуна в Римския форум.
Ж Р Е Ц Й (грц. xuepeu, лат. сацердотес)
— Вклада и Рим — свещенослужители,
„посредници между боговете и хората .
първоначално и гадатели по Вътрешнос-
т шТГе на ж ертвените животни, тълку-
ваТпели на отговорите на оракула и на
свещеното праВо. В Атина глаВното им
задължение било д асе гриж ат за храмо­
вете . с т а т у и т е на богоВете. за публич-
нияТулт — празненствата и жертвопри­
ношенията. Но могли да изпълняват и
други" длъжности, давали също лечебна
noMgffi. Санът г.а придобивал с общ избор,
по ж ребий или по наследствено право (в
Елевсин — ев м о л пи д и те, в_ Дидима —
бранхидите), в някои случаи ce купувал.
Ж реците не получавали възнаграждение
опгГ държаВата. но получавали доходи о т
храмовите имущества, о т продажбата
на*1<о ж и те на жертвенитеГживотни и о т
част т а о т месото на Жертвените да­
рове. При това Живеели безплатно пра
храмовете, били ОСвбЬождаиани о т д а -
! нъци- и ццу«ги иьижавни тааоби. на~тях
билггподчинени хи ер о д ул и те (..свещени
• роби '), ко ито обработвали храмовите
земи. Носели дълги бели одежди — о тп а -
йан хито н , и дълги коси. Имали опреде­
лени ограничения" в храната. Гака напр.
71
било забранено на жреците на П о с ей ­
дон, бога на морето, да ядат риба. В
Атина на най-голяма почит ce радвал а р -
хоТГтъ т-базилеВ с — жрецът на Д ио -
нйс ьлевтерей, които заемал пърВо мяс­
т о при празненства, игри и жертвопри­
ношения, а В театъра на Дионис сядал на
разкошен мраморен стол (запазен и сега!)
на пърВата редица. Ж реците на бого вете'
билСГмъжегсвбщенЬСлужиппелите на бо­
г ините “Били жени-— ж?япср~(жрсгсгата~н а
А р т е м и д а в Таврида била Ифигения,
храма на Хера В Аргос обслужвали жри­
ци). Те били задължени да спазват строго
целомъдрие.
В Рим жреците имали по-голямо по­
литическо Влияние, о тколкото гръцките
им събратя. Само т е познавали с б е и ^ “
нот о право, имали достъп до Висши
длъжности,"заседавали В сената. Преди
републиката ce назначавали о т царете"?
а по-късно ce ръкополагали о т ЦърТОвТШК
ж рец (pontifex maxfmus), чиято длъжност
през императорската епоха заемал сам~
прйнцепсът. Условието за назначението
им било да бъдат родени свободни Сйе
роби), 653 телесни недостатъци и да са
показали безукорно поведение. Били осво^
бождавани о т военн^ служба, не пТЩЩКи
ческата длъжност получили и членовете
на плебейското съсловие, но повечето
жреци имали патрициански произход. С
особени права ce ползу Вали бес т а л к и т е .
Жреците на~еойничен бой ce 'наричаТСй
ф?уамини. начело с „царя на свещенодей­
ст в и я т а ” Тгех sacrorum). Ж реците били
обединени в различни колегии, със сВоя
собствена носия и със свои символи: ко _
легията о т 20 фециали начело с патер
па т ра ту с уреждали международните Въ­
проси— освещавали сключването на мир
и примириеГ*оё«~бя8ането на Война, до-
аокприте.с чужди лъ рж аВт четирима о т
тях ка то fetiales legati били изпращани да
сключват съюзи; 20 Ч;алии изпълнявали
службата на Марс и Съхранявали^ „све^
щ ените щитовйС:' 12 лу пе^ци образували
жреческата колегОя,на „ликейския“ Пан;
12 а вра леки б р а т я служели ;на полската
богиня* Деа Диа; колегията о т 3, по-къс­
но о т 16 а в гу р и ,уреждали обредите за
плодородие, по-късно били жреци-гада-
тели; етр уски те харуспици гадаели по
въ треш ностите на жертвените ж и в о т­
ни; децемвирите (или децемвири сакро-
рум, или сакрис фациундис) били пази­
тели и тълкуватели на С и б и л и н ски те
кн иги (първоначално двама жреци,-после
10’ — 5 патриции и 5 плебеи), по-късно
броят им ce увеличил на 60: 15 квинде-
цимВири съхранявали и тълкували Си-
билинскиИпе книги и упражнявали Върхов­
ния надзор над въведените чужди култове
о т гръцки произход.
3 Хера: аТГолон о т Лето: _Хео.мес о т плея­
ЗАГРЁЙ — орфически бог, отъжде­
ствен с първия Дионис, родения о т
Персеф она и разкъсан о т т и т а н и т е .
ЗБЁЛС УРД (трак., „който държи мъл­
нията"?) — тракийски бог, изобразен ка­
т о Зевс Гръмовержец върху релефи о т
днешните български земи — е. Бозаджии,
Сливенско, и е. Кардам, Търговищко. О т ­
крити са негови светилища с посвещения
между с. Шатрово и е. Голямо село. Кюс­
тендилско, и е. Капитан-Димитриево,
Пазарджишко. В редица }релефи и бронзо­
ви статуйки е представен ка то същин­
ски Зевс.
ЗВЕЗД Й — вж. Съ'зВездия.
З Е В К С Й П А (грц.) — леля и съпруга на
Пандион, майка о т него на П ро кн з и
филомела и на близнаците' Е р ех тей и
Б ут. ’
ЗЕВС (грц.) — Върховен гръцки бог,
неограничен ВлацтишгТПГ неЬето и земя-
т а -гЯао^пгпНйте и хопятя. бог на всички
небесни или атмосферни явления, о т кои­
т о забиси плодородието — праша роса­
т а . аъжаа. снега и вятъра, м ята мълнии-
те . въдворяба ред и хармония сред при­
р о д а та /з а с тъ п н и к на божественат а
справедливост В държавата и семей­
ст в о т о . Син на Рея и Кронос (затова
често ce нарича Кронид). владетел-иа све­
т а след падането на Кронос през сребър­
ния Bek. n ° - RpAlllf п т гКпя ппдитпял. макар
че сам ce подчинява на Съдбата (М о й р а ).
НегоВите братя са Посеиоон. които п<>
лучил о т Кроносовото наследство мо­
рето, и Aug. получил подземното цар­
ство; негови сестри са Д е м е т р а и Хера
(също негоВа съпруга). Родното място на
бог я бил остроВ Крит. Според тамошния
мит бил отгледан и възпитан тайно о т
Кронос о т жреците-курети и кърмен о т
72
ним ф ите Agpacmeta и Ида с-млякото на
козата А м а л те я . У (Эмир сестра и съ­
пруга на Зевс е Хера. но съпружеството
на Зевс не е безукорно: докато само А р ес
е синът му о т то зи брак, то й има мново
деца о т други богини, нимфи и смъртни
ж ени -Някпи п т митпВ яте за любобните
приключения на ВърхоВния бог са създа-
дёни на генеалогична осноВа. оа изВедат
произхода на царе и благороднически ро­
дове о т Хр Нг. " •
Синовете на. Зевс: Арес и Х е Ф е с т о т
дата Мая: Д ионис о т смъртната Се-
мела; ЕпаФ о т нимфата Йо: Аркад о т
нимфата Калисто: Персей о т царската
дъщеря Даная; АмФ ион и З е т о т цар­
ска т а оъщеря Антиопа. Еак о т нимфата
Егина, М инос и Рада ма н т о т царската
дъщеря ЕВоопа: _ Хеоакъл от~Алкмена;
ПолидеВк о т иарццата-Аеаа^Дьщерцгое
на Зевс: А о т е м и о а о т Летй : П ер се­
фона о т Деметоа: А ф р о д и т а о т Дио­
на; Хеба о т Хера; Елена о т Леда; А т и н а,
родила ce о т глаВата_на_ ЗеВс- х о р ц т е и
м о й о и т е о т Темида; xapumume о т Ев:
пйнома. Внуиите и правнуците на Зевс:
Елей ка то син на Венера, Одисей, синът
на~Лаерт. който пък е син на Акризий,
сшГана Зевс: Аякс внукът на Еак, б ащ ата
на^Геламон. е та я л и потомък на Зевс;
П елей, синът на Еак. е внук на Зевс.
" Богът превърнал в краба любимата си
нимфа Йо, за да я укрие о т ревността
на Хвпа. по-късно й Възвърнал човешкия
образ. Под образа4 на Артемида насилил
нейната нимфа К ал и с то , а кО гапю ’Хвра
разбрала я превърнал (Гмечка. зевс я въз­
дигнал в съзвездие на небето, иоикнал
смъ р тн ата Ce м ела, но поради хи т р о с т ­
т а^ на Хера ce явил пред нея със своите
мълнии и гръмоВе, на които т я не устоя­
л а /спасил само неродения младенец Дио­
нис. ка то го Вшил в бедрото си. Проник­
нал до затворената ^ подземна кула или
бронзова гробница Даная във вид на зла­
т ен дъжд. Въпреки Влечението си към
богиня Темида отбягВал^лизост с не'я,
защ о то бпоред Пй’бйбказанйето синъггГ й
Iпял ая ппяиъзхожоа по сила баща си, и я
n y v iid n ja Внук Пелей, бащата на
Ахил. Похитил чрез своята птица орела
красабеца Ган и мед и го взел на илимп*
СътВорил четирите годишни времена
и наказвал безпощадно въставащите сре­
щу светоВния ред, дръзналите срещу бо­
говете и самохвалковците: надбил змие-
коаките г и г а н т и , които искали да за­
владеят небето. ПоеВърнал ВъВ 8ълк_ар-
кадския цар Ликаон, който осмиВалбо-

ж естВ ен остта му И ^ р атил потоп на
зем ята да затрие покварените хора. По-
разил с мълния самонадеяни* ф а ё т о н,
след тоВа, за да предотврати световния
пожар, ce погрижил за обгорялата земя.
ПреВърнал 6 планини влюбените един В
друг Родопа и Хемус заради д ъ рзостта
им. Хвърлил магьосниците телхиниГ в
морето. Поразил с мълния Капаней, един
о т С е д е м т е п р о т и в Тива заради са-
мохвалстВото и богоборството му. Пре­
Върнал в маймуни kepkonume заради ко­
варството им.< Но ce вслушвал благо­
склонно 6 отправените към него молеб­
ствия на благочестивците. По молба на
Еак Възобновил народа на обезлюдения му
остров Егина, като превърнал мравките
в хора. Възнаградил отзивчивите старци
филемон и Б а в ки д а ‘за оказаното му
гостоприемство, а наказал те х н и те бо­
гати, но коравосърдечни съседи. Послу­
шал Калироя и направил да израснат пре­
ждевременно невръстните й синове. По
молба на Еос (Зората) удостоил с осо­
бена чест загиналия пред Троя неин син
М ем нон. Там то й според обещанието,
което дал на Т е т и д а , помагал на троян­
ц и те срещу гърците, когато А га м е м ­
нон нанесъл обида на сина й Ахил; подвел
чрез сън А гам ем но н да постави на из­
питание гърците с предложение да ce за­
върнат по домовете си.
Като на „бог на Всички гърци" на Зевс
бил издигнат храм на най-високия връх
на остров Егина и в Додона, Епир, където
по шумола на ли стата на свещения дъб
жреците долавяли неговия глас. Други
средища на култа му били планината
Олимп В Тесалия и Мизия, планината Ида
при Троя и на остроВ Крит и Олимпия в
Елида, където бил издигнат прочутият
му храм и където ce устройвали О лим ­
п и й с к и т е игри.
Епитети: баща на боговете и хората.
Владетел и повелител, най-Великият о т
боговете, най-висшият о т боговете,
властелин, с трон в ефира, облакосборец,
облакогони' \ чернооблачен, гръмовер­
жец, мълни«метец, изпращач на всички
знамения, бог на б и тки те, егидодържец,
стр аж и покровител на верността, па­
зител на домашното огнище и семейните
връзки, пазител на стад ата, о тм ъ сти тел
за клетвонарушение, носещ очищение,
гостоприемствен, покровител на тъ р ­
сещите убежище и мн.др.
Атрибути: светкавица и мълния, жезъл,
орел; крилатата богиня Нике (Виктория,
Победа); егида, щ и т; свещено дърво: дъ­
бът; свещена птица: орелът.
73
f
Нзй-прочутата ста ту я на Зевс била
изваяна о т фидий за храма на бога в
Олимпия. Тя била смятана за едно о т се­
демте чудеса на света. Разказвали, че ко­
га т о фидий завършил творбата, помолил
Зевс да му даде поличба, че одобрява с т а ­
т у я т а . В отговор о т небето ‘блеснала
мълния над храма. С т а т у я т а не е запа­
зена, представа за нея ce добива о т из­
ображенията й върху монети о т Елида.
Други статуи: .Зевс о т Отри коли", мраморна глава
във Ватикана. — .Юпитер" о т Ермитажа в Ленинград.
— .Зевс и Хера“, метопа о т Херайона в Селинунт. —
Картини: .Зевс и Херз на планината Ида', стенопис о т '
Помпей. — .Юпитер мята мълния" о т П. Веронезе.
— .Младостта на Зевс" о т Коринт. — Химни: .Към
Гръмовержеца Зевс" и .Към Мълниеметеца" о т Орфей.
— .Към Зевс" о т Калимах. — Опера: .Юпитер 8 Аргос"
о т Хендел. — Роман: .Мемоарите на Зевс" о т М. Дрюон
(1962).
ЗеЗс бил широко почитан и ^днеш ните
български земи, синкретизиран с Дионис,
Сабазий и др. Негови тракийски съ о тв ет­
ствия са Збелсурд и Т р а ки й с ки я т Хе-
рос. И т у к са о ткр и ти негови светилищ а,
— при е. Бабяк, Благоевградско/с. Копи-
лобци. Кюстендилско. Най-голямото му
светилище е о т м е с тн о с тта Манзърица
при е. Копиловци, откъ дето произхождат
два бюста на Зевс и Хера и множество
оброчни плочки на Зевс, Хера, Асклепий,,
Телесфор и др! Друго голямо светилище
на двете божества ce намирало при е. Га-
ганица, Михайловградско. Релефи: о т е.
Бащино, Старозагорско, районът на Тър­
говище, е. Русаля, Великотърновско, е.
Шишманци, Пловдивско, Пловдив (сребъ­
рен медальон с релеф на Зевс), Брезово, е.
Прибой, Пернишко.
ЗЕЛ (Зелос, грц. „завист") — бог-оли-
цетворение на съперничеството, син на
А т и н а и С т и к с У брат на Нике.
ЗЕТ (грц.) — син на Борей и на О ри-
т и я , брат-близнак на Калаис, участник
заедно с брат си в похода на ар го н ав ­
т и т е . На път за Колхида прогонили граб­
ливите птици харпии, които грабили или
замърсявали храната на слепия тракийски
цар и гадател финей. Вж. Бореади. —
2. Брат-близнак на Амф ион, син на Зевс.
и А н т и о п а , дъщерята на Н и кте й , хра­
бър воин и ловец. ■ _ .
(гоиЛ — богът на западния
вятър, довеждащ дъжда. Син на А с т р е йч
(Звездното небе) и на Еос (Зората),
бр а т на ветровете ьоЬеСГ. ьвър u ftq m .
Баща о т Хлорида (лат. флора) на бога
на плодовете Карпос, а о т харпията
 Подарга — на двата бързи коня на Ахил.
О т ревност убил Х и а ц и н т.
Статуя: .Зефир и Психея' о т Роден. — Картина: .Зе­
фир и флора' о т Тиеполо. — Опери: .Зефир и флора'
' о т Люли. — .Зефир’ о т Рамо:
ЗЛАТЕН ВЕК — първият световен пе­
риод о т историята на земята, щастли­
вата ера на небесния владетел Кронос
(лат. С а ту р н ). Вж. Векове.
ЗЛАТЕН Д Ъ Ж Д — дъждът.. В койтп
ce превърнал Зевс. за да проникне до Д а -
ная.
ЗЛ А ТН И ЙБЪЛКИ — т р и т е златни
ябълки о т градината на хесп ер ид и те,
които ги га н тъ т А т л а н т откъснал за/
Херакъл.
ЗЛ А ТН О РУНО — руното на овена,
Върху ч й и то гоъо Щрикс и Хела избягали
през морето о т мащехата си Ино и кои­
т о фри¥с~~прйнепъл Ц Колхида в благодар­
с т вена жептйа на Зевс.
ДрамО: .Златнйто руно" о т Корней; о т Грилпарцер.
ЗО Д И А К (гои. ..животинският кръе"1
— въображаемият небесен пояс, с раз­
положените по него 12 съзвездия: Риби,
Овен, Бик (Телец), Близнаци. Рак. Лъв.
Д евица, Ьезни, Скорпион, Стрелец, Ко­
зирог и Водолей! ~
И ния Египет, царица на небето, като гос­
И А КХ (грц.) — е п и т е т на Дионис,
произлязъл о т радостния възглас в чест
на бога на мистериите му в Атина и
ЕлеВсин; първоначално божество о т сви-
т а т а на Д е м е т р а (син на Деметра или
Персеф она) В елеВсинския култ, о тъ ж ­
дествено с Бакх поради съзвучието на
имената.
ЙДА (грц.) — 1. Планина на о. Крит,
където в пещера според някои митове ce
родил Зевс. Там то й бил почитан' като
Зевс Идейски. — 2. Планинска верига в
Троада, Мала Азия, прочута с култа на
богиня Кибела, м ясто то , където ce съ­
стояла свещената сватба на ЗеВс и Хера
74
и където Парис-отсъдил спора между
Хера, А т и н а и А ф р о д и та В полза на -
богинята на любовта.
ИДАЛИ Я (грц.) — е п и т е т на А ф р о ­
д и т а по Идалион, планината на о. Кипър,
където сред свещен лес ce издигал храм
на богинята.
, Й Д А С (грц.) — 1. Син на Афарей,
брат на Линкей, участник в Калидон-
ския лов. — 2. Гост на сватбата на
Персей, поразен по погрешка о т копието
на финей. — 3. Другар на Диомед при
пътуването му към Италия, превърнат
в птица.
Й Д М О Н (грц.) — 1. Син на Аполон и
А с т е р и я (или на Кирена), един о т два­
м ата гадатели (другият бил М опс) сред
а р г о н а в т и т е . Взел участие в похода.
Въпреки че предвиждал злополучния си
край, убит в Битиния при лов на глиган.
— 2, Син на Е ги п т, получил по жребие
за съпруга данаидата Пиларга. —
3. Бащата на лидийката Арахна.
У
И Д О М Е Н Ё Й (грц.) — син на Д ев ка-
лион и Внук на Минос, цар на Крит, един
о т най-храбрите гръцки герои пред Троя.
На връщане попаднал в буря и ce заклел,
ако ce спаси, да принесе на боговете пър- ,
вото нещо, което срещне на родния бряг:
та м срещнал най-напред своя собствен
син и изпълнил клетвата си, заради което
критяните го прогонили о т страната,
та ка завършил живота си В^Колофон.
Опера: „Идоменей, критският цар' о т Моцарт.
И З Й Д А — главното божество на древ­
подарка на небесните светила и тя хн о то
движение, влияеща Върху човешките
съдби; като богиня-олицетворение на
земята и разливите на Нил, покровмтелка
на плодородието и майчинството. Сес­
тр а и съпруга на Озирис, майка на Хор
(Харпократ). Ж реците й ce обличали в
дълги ленени дрехи (о т т у к е п и т е т ъ т й
„ленодрешна") и ce возели на коли, т е г ­
лени о т крави;' като богиня и на луната
била изобразявана с извити кравешки ро­
га, каквито древните разпознавали в лун­
ния сърп. Така гърците започнали да я
отъждествяват със своята Ид, която
също си представяли с кравешки рога.
Затова в „Метаморфози“ на Овидий Изи­
да е дъщеря на Инах (бащата на Йо). А
египтяните я оприличавали на Д е м е т р а .
Култъ т на Изида още през елинистиче-
ската епоха ce разпространил о т Индия
до Дунав, в Рим то й проникнал през II в.
пр. н.е. въпреки противодействието на
сената и траял go V8. о т н. е. Постепенно
в нейния образ ce влели ч е р ти те и на дру­
ги гръцки божества: на Хера, Д е м е т р а
и А ф р о д и та , за да стане т я богиня, коя­
т о прониква във всичко. Култъ т й, близък
до мистериите на Деметра, бил привле­
кателен не само за народните маси. Той
ce състоял в екстатични преживявания,
пости и молитви, в шествия и драма­
тични сцени, които' представяли слиза­
нето на Озирис в Аид и възкръсването
му на земята.
Статуи: „Изид а" (елинистическа) в Рим. — Картина:
«Празник в храма на Изида", стенопис о т Херкулан.
— Опери: .Изида" о т Люли; о т КлаОн.
Изида била почитана и в днешните бъл­
гарски земи. Намерени са надписи, посве­
тени на Изида, о т IV— I в. пр. н.е. о т
Месамбрия (дн. Несебър). О ткр и ти са
нейни бронзови статуйки и един систрон
(струнна дрънкалка), с който жреците й
извършвали свещената си служба. Йзида
е изобразена заедно със Серапис върху
слънчев часовник с образа на Орфей о т
111 в., намерен в Силистра.
И КА Р (грц.) — син на митическия
строител Дедал. Отлетял о т о. Крит
заедно с баща си на изкуствени криле, вж.
Дедал.
Картина: „Сгромолясва нето на Икар" о т Сарачен и.
— Епилион: .Дедал и Икар' о т ОВидий (Метаморфози).
И КА Р И Й (грц.; в латинските автори:
Икар) — 1. Баща на Еригона, живял в,
А тина по времето на цар Панд йон. Дал
гостоприемство на Дионис, за благо­
дарност получил о т бога неговия дар —
виното. Започнал да учи народа да го пие,
но бил уб и т о т пастири, които помис­
лили, че с винения сок то й иска да ги
отрови. Вярната му дъщеря го търсила
дълго и когато с помощта, на кучето си
Мера (Майра) намерила трупа или гроба
му, ce обесила. Дионис'възнесъл двамата
заедно с кучето на небето и ги направил
съзвездия — бащата като Икарий, или
Воловар, Еригона като Девица, ж и в о т­
ното в съзвездието Куче. — 2. Брат на
Тиндарей. Оженил ce в Акарнания за
П о л и кз с та . Баща на Пенелопа и на два­
ма синове.
Й КЕЛ (грц. „подобният“) — божестве­
ното име на един о т боговете на съни­
щ ата, ко й то 1приемал животински обра­
зи, наричан ф о б е то р („ужасяващият").
75
И КС Й О Н (грц.) — престъпен цар на
лапитите в Тесалия, съпруг на Дия. Ко­
га т о т ъ с т ъ т му си поискал обратно
сватбените дарове, го убил и хвърлил в
яма с разгорени въглени. Зевс му простил
и го прибрал на Олимп, но та м то й ce
опитал да прелъсти Хера. Вместо нея
Зевс му изпратил под нейния образ облака
Нефела, о т сближението си с него Ик-
сион създал рода на кентаврите. За на­
казание бил привързан в Т а р т а р на огне­
но колело, което ce въртяло вечно. Негов
син о т друга майка бил П и р и то й .
Картини: «Наказанието на Икси он", стенопис о т
Помпей. — „Иксион. измамен о т Юнона" о т Рубенс.
<&•
И Л (Илос, грц.) — 1. Правнук на Д ар -
данУсин на Трос и Калироя, брат на
Ганимед и Асарак, баща на Л аом е-
до н т . След к а т о излязъл победител в
едно състезание по борба във фригия, по
съвета на оракула получил о т фригийския~
нап като наапааа 50 младежи и 50 деВой-
ки. заедно с тях и една шарена крава.
ТрабБал о аа_тръгне подир добичето и_къ-
аттю т о полегне аа почине, да построи
нов град. КраВата ce спряла под хълма
Ат а и та м Ил осноВал Троя, която на­
рекли по неговото име Илйон. Той.веднага
ce помолил на ЗеВс да му даде някакъВ
знак за съгласието и благоволението си.
На следната сутрин съгледал палат­
ката си Пала ди он — дървената статуя
на А т и н а Палаоа с копие В дясната ръка
и с хурка и вретено В лявата. С т о ва зна­
мение Зевс показал, че одобрява м я с т о т о
на града, о т притежанието на с т а т у я т а
зависело занапред съществуването и бла­
гополучието на Троя. — 2. Син на Мер -
мгер, владетел "на "гр. Ефира в Пелопонес.
Познавал тай н ата за приготвяне о т бил­
ки на отрова за стрелите.
1/1ЛМОН_(ярп Ч — другото име на Троя,
глаВния град на Троада, наречена така 6
чест на нейния основател Ил!
И Л И й Н А (грц.) — 1. Нау-възрастната
дъщеря на Приам и Хекуба, съпруга на
П о л и м е с то р .— 2. Е п и те т на Приамо-
Вата съпруга Хекуба.
И ЛИ О НЁЙ (грц.) —- най-младият о т
синовете на тивзнската царица Ниоба,
убит о т Аполон.
И ЛЙ ТИЯ (грц.) —- дъщеря на ЗеВс и
Хера, богиня на раждането и на родил--
ната помощ, В Рим ЪтъждестВяВана с
Луцина или Юнона Луцина. Е п и тет на
Хера и А р те м и д а В качеството им на
богини н а . раждането. Култъ т й има
критски произход. Била изпратена о т
Хера да забави раждането- на Херакъл,
но била надхитрена о т Гал ан ти д з, коя-
рпо за това билз превърната в невестул­
ка. Изобразявана със забулена глава, за-
голени ръце и факел.
ЙЛИЯ (лат.) — поетичното име на
Рея Силвия, дъщерята на Н у м и т о р ’,
ж рица на В е с та , майка о т Марс на близ­
наците Ром ул и Кем.
ИН АХ (грц.) — богът на едноименната
река в Арголида, Североизточен Пелопо­
нес. Син на Океан и Т е т и я , баща на
фороней и на красивата жрица Йо, коя­
т о отъждествявали с египетската бо­
гиня И зида и която Овидий нарича дъ­
щеря на Инах. След потопа основател и
първи цар на гр. Аргос в Арголида
(вж. Девкалион). Бил арбитър в спора
между Посейдон и Хера за властта над
Арголида и го разрешил в полза на боги­
нята. Тогава за отмъщение Посейдон на­
воднил страната, но Хера укротила
водната стихия. Според друг м и т Посей­
дон пресушил реките и в Арголида на­
стъпила суша. М и т ъ т обяснява сушавия
климат на областта. Инах отправил мол­
ба към Зевс да остави на мира дъщеря
му. Разгневен за неговата дързост, богът
му пратил една ериния. Като не изтър­
пял мъченшта й, Инах ce хвърлил в ре­
ката, която по-късно била наречена на
него.
ИНО (грц.) — дъщеря на Кадъм и Х а р ­
мония, сестра на Семела и А в то н о я ,
Втора съпруга на тиванския цар А т а ­
ман т , на когото родила Леарх и М е-
л и ке р т, мащеха на фрикс и Хела. О тгле­
дала тайно о т Хера сина на Семела
Дионис, заради което небесната царица
си отмъстила жестоко: призована о т
Ага ва, Ино бакхическо изстъпление
раздрала сина й П е н те й . А когато в по­
рив на безумие съпругът и помислил сина
си Леарх за елен или лъв и го умъртвил,
за да не постигне същата участ и М е*
л и ке р т, ce хвърлила заедно с него в мо­
рето. Там Посейдон я превърнал 8 мор­
ската нимфа Л е в ко те я . Тя като закрил­
ница на корабокрушенците ce притекла
на помощ на Одисеи със спасителното
си було.
Епилион: „Атамант и Ино" о т ОЗидий (Метамор­
фози) — Опера; „Ино" о т Доницети.
ЙО (грц.) — красивата дъщеря на ар-
голидския речен бог Инах и сестрата на
76
фороней, ж рица на Хеоа. която З ев с
обикнал, но Поради ревността на Хера я
превърнал в крава.
Хера, усетила х и т р о с т т а на съпруга си,
я поискала И дар, който Зевс не можел да
й'откаЖе. и я поВерила на Аргус, гиганта
със с т о очи по иялото си тяло. По повеля
на ЗеВс Хермес приспал стоокия стр аж,
посякъл го и освободил нещ астницата, но
Хера не престанала да я преследВа. като
вселила в гърдите й безумие. Измъчвана
от него, Йо след дълго странстВубане ce
озовала в Египет, къоето Зевс чрез до­
косване с ръка й възвърнал човешкия
образГТам т я родила Епаф (о т грцГепа-
фао, „докосвам"!?' който станал цар на
Египет и основал гр. Мемфис. Почитана
била о т египтяните като~5огиня Изида,
4йи т о служители, като всички египетски
жреци, носели дълги ленени дрехи. Като
Изйда""била оиятана за съпруга на и з и -
р и сГ ’ ~ ■
Картини: „Йо", фреска (5ъв вилата ма Ливия на Па-
латинския хълм 8 Ром. копие на прочута картина на
Никий о т IV в. пр.н..е. — „Йо получава целувката на
Юпитер" о т Кореджо — .Смъртта на Аргус" и „Мер­
курий и Аргус" о т Рубенс — „Меркурий приспива Аргус”
о т Тин тор ето. — .Меркурий и Аргус" о т Веласкес.
— Епилион: ,И о“ о т Овидий (Метаморфози). — Опери:
.Юпитер и Йо“ о т Г. А. Бонтемпи. — „Йо” о т
Ж. ф. Рамо
И О Б А Т (грц.) — цар на Ликия, баща на
С те н о б о я . Възложил на госта си Бе-
л е р о ф о н т теж ки задачи: да убие тр и -
главата Химера, да ce бие с дивото пла­
нинско племе солими и с а м а зо н ки те ,
вж. Б елероф онт.
И й Л А (грц.) — дъщеря на стрелеца
ЕВрит, митическия цар на Ехалия. Ба­
щ ата обещал да даде ръката й на т о з и /
който, победи него и синовете му на
стрелба с лък, но отказал да даде дъщеря
си на Херакъл, който изпълнил условие­
то . Затова героят завладял града, убил
царя и синовете му, а Иола отвел. О т
ревност към нея Деян и ра изпратила на
съпруга си напоената с отроВа дреха на
кентавъра Нес и причинила неВолно
см ъ ртта му. Преди да умре, Херакъл
оставил Иола за съпруга на сина си Хил.
И О Л АЙ (грц.) — син на Ификъл,,бра­
товчед на Херакъл и негов спътник при
много о т. подвизите му като тивански
(хиантейски) герой, участник В Кали-
донския лов. Подмладен о т Хеба по
молба на обожествения Херакъл.
Епилион: .Иолай" о т Овидий (Метаморфози).
 ЙОН (грц.) — син на Аполон и а т и н ­
ската изрека дъщеря Креуса, митически
цар на А тина и родоначалник на йоний-
ското племе — едно о т ч етир ите главни
племена на Елада. М и т ъ т за него е раз­
работен о т Еврипид в драмата „Ион".
Когато го родила, небрачната майка го
подхвърлила, но Хермес го намерил и
отнесъл 6 Аполоновия храм в Делфи, къ­
дето бил отгледан. След време Креуса ce
омъжила за К с у т , но техн ият брак о с та ­
нал бездетен. Ксут ce посъветвал с ора­
кула, как да добие наследник. О тговорът
бил: да признае за свой син първия, когото
срещне на излизане о т храма. Така по во­
лята на съдбата то й срещнал бившото
подхвърлено дете на Креуса и го нарекъл
Ион. А Креуса, която смятала сина си за
загинал, помислила, че Ксут иска да въ­
веде у дома им свой извънбрачен син, и
намислила да го убие. Накрая майката и
синът ce открили един друг пред олтара
на бога.
Трагедия: .Ион" о т Еврипид. — Поема: .Креуса“ о т
Й.И. Бодмер.
И П О А Й Т (Хиполит, грц.) — син на
атинския цар Тезей и на амазонката
А н т и о п а (или Хиполита). Понеже не
отвърнал на горещите чувства на своята
мащеха федра, бил наклеветен о т нея
пред Тезей, че искал да я прелъсти, и бил
прогонен о т царския дом. Бащата, на ко­
го т о Посейдон преди това бил обещал
да изпълни тр и негови желания, помолил
морския бог да погуби момъка. Когато
Иполит тръгнал на изгнание, пред него
ce изпречило морско чудовище, конете ce
подплашили и го изхвърлили о т колесни­
цата. Но по молба на А р те м и д а , чийто
ревностен почитател бил загиналият,
то й бил съживен о т Асклепий, а боги­
нята му променила образа, дала му но­
вото име Вирбий и го пренесла в своята
дъбрава в Ариция.
релеф: .Иполит и федра" върху антични саркофази.
— Картина: „Иполит и федра",' стенопис о т Помпей.
— Трагедии: .Иполит“ о т Еврипид. — .федра" о т Се­
нека; о т Расин; о т Шилер (превод на Расин); о т
А. Суинбърн; о т Габр. д'Анунцио. — Епилион: .Иполит’
о т ОЙидий (Метаморфози). — Сценична музика:
.Иполит" о т Масне. — Опера: .Иполит" о т Глук. —
Балет: .Иполит" о т Ж .Кокто — Ж.Орик.
И П О Л Й Т А (грц.) — друга транскрип­
ция на името на царицата на амазонките
Х и п о л и та .
И Р Й Д А (грц. „небесна дъга") — дъщеря
на Т а в м а н т и на океанидата Е лектр а,
сестра на ха р п и и те, понякога ce явява
ка то съпруга на Зефир. Богиня-олицет-
77
ворение на дъгата, като такава ce из
образява с шафранни крила в блясък о т
хиляди багри. Понеже ce простира о т не­
бето до земята, „пиела” влага о т земята
за облаците, или била посредница между,
богове и богове и между богове и хора,
служителка и вестителка особено на Х е­
ра. С помощта на Ирида царицата на
боговете, противница на троянците, ce
опитала да опожари корабите на Еней,
но Зевс потушил пожара с дъжда си.
Релеф: .Ирида зад Хера". върху източния фриз на
Партенона в Атина. — Картина: .Хера и Ирида. пре­
следвани о т свитата на Дионис", киликс о т вазописеиа
ка Бригос.
ЙРОС (Ир, грц.) — у Омир просяк в
И така, чието същинско име било Арней.
Наричан така шеговито о т младежите,
понеже както Ирида при боговете той
изпълнявал при тя х службата на вести­
тел.
И С М Ё Н (грц.) — 1. Богът на едно-
именната река край Тива в Беотия. —
2. Най-големият син на Ниоба, пронизан
о т стрелата на Аполон.
^ И С М Ё Н А (грц.) — дъщеря на Едип и
Й о к а с т а , сестра на А н т и го н а , Е т е о -
къл и Полинейк. Когато въпреки забра­
ната Антигона погребала тя л о то на По­
линейк, Йемена не ce срамувала о т съ­
участието си в нейното деяние и бЦла
наказана заедно с нея.
И С М Е Н Й Д И (грц.) — дъщерите на
бога на беотийската река Йемен, част о т
тях ce превърнали в неизвестни птици
. със същото име.
Епилион: .Исменидите" о т ОВидий (Метаморфози).
И С Т М Й Й С К И ИГРЙ (Истмии) — игри
в чест'на'ТГосейдон със спортни, 1у>ннй~~
и музикални състезания в Коринтския
провла!Г(Йстъм), т р е т и по значение след
Оли м п и й с к и т е и П ити'иски т е . Ус­
тройвани били през пролетта на всеки
две години в свещения елов лес пред го­
лемия храм на морския бог. За учредява-
н е т о им съществували няколко мита.
Според единия~от това място Кадмовата
дъщеря И н д гонена о т оЬезумемГЯ~еУ
съпруг А т а м а н т , ce хВърлила и морето
заедно с невръстния си син Ш Гликерт,
после та м оила пребърната СГмЦрсКШз
• бойиня~АеЦкотея. Според друг мит иг­
рит е били .основа ни о т Т еТей, след К а то
героят погубил върлуващия по т е зи мес-
т а Синид (Скйрон)~Разооиникът завър­
звал ръцете и краката на минувачите за
върховете на две ели и пускал клоните на
дърветата. I ю същия начин го погубил и
Тезеи. ипоред т р е т и м и т игрите учре­
дили посеидой ТТ’ХвлиОй, след к а т о ^ в а-
мат а сложили край на спооа си за власт-
т а над проВлака.
И стм иите били ръководени о т корин-
т яните (т е били и аовитои rtPU'йъсте-
занията), но почетните места принад­
л е ж али на атиняните Пезей ёил атински
национален герой). През време на и гри те
сбеш еното примирие между гръцките
племена не ce спазвало така с т рого както
при~Шимпииските игри. Не ce допускали
о т ревност само елейците (ръководи­
тел и те на Олимпийските игри). Победи­
тел и те били награждабани с Венец о т
керВиэ или о т елаГс вплетени В него елови
клончета.
Балада: ТЖеравите на Ибик" о т Шилер.
Й СХИС (Исхии, грц.) — брат на Ке-
ней, хемонийски младеж, по когото ce
увлякла тесалийката Корон ида, преди да
роди Асклепий, сина си о т Аполон. По­
губен заедо с Коронида о т пренебрегна­
тия бог.
И ТА КА (грц.) — родина и владение на
О дисей, малък планински остров срещу
зЗпадните брегоВе на Гърция 6 Ионийско
море, между Кёфаления и Акарнания,
'дн. Тиаки или според археолога Дьорпфелд
о. Левкада. Според описанието на Омир
в „Одисея" в северната половина ce из-
guzaAia планината Нерит с хребета Нейон,
та м ce намирал градският пристан Рей-
трон под градините на Одисеевия баща
Лаерт. Южната половина включвала с т а ­
рия пристан на форкин, скалата Коракс
и извора Аретуза, пасищата на ЕВмей и
пещерата на нимфите. На запад ce
откроявал малкият скалист остров Ас-
терида (дн. Даскалио?) с двете приета
нища, където женихите устроили заса­
дата на Телемах.
И ТА Л (лат.) — митически цар на си-
кулите (сицилийците), който ce преселил
о т Сицилия в Южна Италия, оженил ce
за дъщерята на цар Л а т и н . О т него
страната получила името си.
Й ТИ С (или Итил, грц.) — 1. Момчен­
цето на тракийския цар Терей и на а т и -
нянката Прокна, което собствената му
майка и нейната сестра филомела убили
и поднесли на трапезата на баща му, за
да о тм ъ с т я т за опозоряването на фи­
ломела. — 2. Синът на тиванския цар
З е т и на Аедона, прободен по погрешка
78
една нощ о т собстВената си майка, коя­
т о , заслепена о т завист към м ногодет­
ната своя зълва Ни об а, замислила да убие
нейния най-голям син.
И ф И Д Н А С А (грц.) — у Омир друго
име на Ифигения.
И Ф И ГЁН И Я (грц!~) — дъщейя на А г а ­
м емнон, царя на Микена, и на К л и т е м ­
н е с т р а (вариант: на Тезей й Елена,
отгледана и възпитана о т Клитемнес­
тр а ). Когато гръцката Флота потегляла
о т беотийска Авлида към'Троя, нейният
Вожд Агамемнон убил една о т свещените
сърни на А р те м и д а . Заради ‘Жбса све­
т о т а т с т в о богинята задържала всичкц
попътни ветрове и приковала корабите
към пристанището. Според жреца-гадг!-
пгГел кал хан т трябВало Агамемнон да
принесе дъщеря си В изкупителна ж е р тв а
на А ртем ида. Когато добели У1фигения
от Мйкена под предлог, че ще я Венчават
с Тйсил, вместо със сватбените одежди
я обвили с обичайните за жертвените
ж иВотни бълнени ленти и т а к а Т повлекли
към~~ол1У>ара. Йо В последния миг Арте'-
мида ce смилила и подложила тайно на
нейно място сърна (мечка или телица),
а самата Ифигения отнесла В скитска
Tadpuga (на кримския полуостроВ), къ­
де т о я направиласвоя жрица. А та м таВ-
рййците заколбали всички чужденци вър­
ху олтара на богинята. ТакоВа ж ертво ­
приношение очакВало също О р е с т , брата
на Ифигения, и приятеля му Пилад, кои­
т о по съВета на оракула пристигнали в
Таврида, за да похитят о т храма и о тн е ­
с а т в Атика с т а т у я т а на Артемида Тав-
ридска. Ифигения случайно познала брат
си и то й я отвел заедно със с т а т у я т а
в родината.
Картини: .Жертвоприношението на Ифигения“, с т е ­
нопис о т Помпей. — .Жертвоприношението на Ифи­
гения" о т Тиеполо. — .Ифигения" о т А. Бьоклин. —
.Ифигения" и .Ифигения G Табрида" о т А. фойербах.
— Трагедии: .Ифигения в Авлида" и .Ифигения в Тав­
рида" о т Еврипид. — .Ифигения 0 Таврида" о т Гьоте.
— .Ифигения" (G Авлида) о т Расин; о т Готшед; о т
Шилер (превод на Еврипид). — .Ифигения в Авлида" о т
Г.Хауптман. — .Ифигения 3 Делфи" о т Г.Хауптман.
— Епилион: «Ифигения" о т Овидий (Метаморфози).
— Опери: .Ифигения 8 Авлида" о т Д. Скарлати: о т Глук;
о т Керубини.
И ф Й К Ъ Л (грц.) — 1. Син на А м ф и т ­
рион и Алкмена, едноутробен природён
брат на Херакъл, баща на Иолай, един
о т участниците в Калидонския лов.
— 2. Тесалийски цар, син на филак о т
филака, баща на Подарк и П р о т е з и -
лай; един о т а р г о н а в т и т е , родственик
на Я зон; отвлякъл биците на Тирб, кои­
т о Меламп, синът на А м и т а о н , поже­
 лал да открадне за брат си Биант. Бърз
ка то вятъра: бягал над ж и т н и т е класове'
и над гребените на вълните, без да ги
докосва.
ИфИМЕДЁЯ (грц.) — дъщеря на
Tpuonac, съпруга на Алоей, майка о т
Посейдон (или о т Алоей) на О т и
Е ф и алт („алоади").
Й ф И С (грц.) — 1. Дъщеря на Телетуза
и на бедняка Лигдус о т о. Крит. Преди
да ce роди, бащата заплашил, че ако рож­
бата бъде момиче, ще я убие. Затова де­
т е т о израснало далече о т него като мом­
че. в момчешко облекло, и така събудило
любовта на красивата Я н т а . Пред с в а т ­
бения олтар девойката била превърната
в момък о т богиня Изида, която ce вслу­
шала 8 майчината молба. — 2. Беден мла­
деж о т о. Крит, който о т любовен коп­
неж по з н а тн а т а А н а к с а р е т а сложил
край на живота си. За наказание А ф р о ­
д и т а превърнала ж естоката девойка в
камък. — 3. Цар на Аргос, баща на Евад-
на и Етеокъл.
Епилии: „Ифис" и „Ифис и Анаксарета" о т Овидий
(Метаморфози).
Й ф И Т (грц.) — 1. Син на .Е в р и т о т
Ехалия, участник в похода на а р го н ав ­
т и т е . Срещнал в Месена Одисей и му
подарил лъка на могъщия си баща, с този
лък героят избил всички женихи на съ­
пругата си Пенелопа. Хвърлен о т кулата
на кр еп остта на Тиринс о т Херакъл.
— 2. Син на Навбол о т фокида, баща
на Схедий и Е п истро ф , участник в по­
хода на аргонавтите. — 3. Троянец, един
о т спътниците на Еней.
И [ДАР — у източните семити името
. на финикийската богиня на луната, пло­
дородието и м айчинството А с т а р т а .
W (дн. Варна), за техен храм в Севтопол
И (при Казанлък) говори намерен т а м над­
Й О К А С Т А (у Омир — Епикаста, грц.)
— дъщеря на М енойкей, сесгрра на
К р е о н т , съпруга на Лай, царя на Тива,
майка на t-gun. след см ъ р тта на Лай :се
омъжила за Едип, без да подозира, че то й
79
е неин син. Когато та й н ата ce разкрила.
ce обесила, вж. Едип. ~
Й й Л К О С (грц.) — град в областта
Магнезия, в Тесалия, седалище на цар П е­
лий, родина на Язон, където то й по­
строил кораба Арго и откъ дето а р го ­
н а в т и т е поели за Колхида.
К
К А Б Й Р И (финик, „великите богове")
— древни предгръцки или семитско-гръц-
ки божества на плодородието, олицет­
ворения на природните сили, почитани
предимно по малоазийското крайбрежие
и егейските острови Лемнос (на
пл. Мозихъл), Имброс и Самотраки (е про­
ч у т и т е мистерии на „самотракийските
богове"). Според Херодот с т а т у и т е им
приличали на изображението на Х еф ес т,
чиито синове и помощници ce смятали
съответни на циклопите на пл. Етна. В
светилищ ата им можели да влизат само
жреците. В Кабирион и градовете край
Тива са намерени оригинални чернофигур-
ни кабирски бази. О т края на V в. пр. н.'е.
в Самотраки кул тъ т им ce слял с култа
на Д е м е т р а и бил чествуван в прочу­
ти те тамошни мистерии. В някои
острови кабирите (двете мъжки божес­
тв а Аксиокерз и синът му Кадмил, и две­
т е женски — Аксиерос и Аксиокерза) били
отъждествени с ди ос кур и т е , като тях
били помощници и спасители на моря­
ц и те о т буря и о т други опасности.
Чрез мореплавателите те хн и я т култ
ce разпространил и по Черноморието,
преминал и по западното крайбрежие на
Черно море. Имали светилища и по днеш­
ните български земи — в Одесос
пис.
Трагедия: .Кабири" о т Есхил (не е запазена).
К А В К А З — планинска верига между
Черно и Каспийско море, наричана още
Скитски Кавказ. Древните хора смятали,
че е край на земята и.че върховете му
с т и г а т звездите. Първи ce запознали по-
отблизо с него а р г о н а в т и т е по пътя
си към приказната Колхида, там върху
стръмна скала на планината бил прикован
П р о м е т е й , след като откраднал за хо­
рата свещения огън.
КАВЪН (грц.) — внук на феб, син на
М и л е т и на Кианея (Цианея), отблъснал
греховната любов на сестра си Библида,
избягал о т родината си Милет и основал
в Кария, на югозападния бряг на Мала
Азия, град, на който дал името си. Внук
на речния бог Меандър, бащата на К иа­
нея.
К А Д Ъ М (грц.) — внук на Посейдон,
син"й'а финикиццкпн ЦЦр'Агенор, най-ма­
лък брат на похитената о т Зевс Ев­
ропа, баща на иемела. Ино. Агава. А 8 -
то н о я и Полидор. Д окато по запоВед
на своя баща бродил по света да търси
изчезналата си сестра, по съВета на дел­
фийския оракул тръгнал по стъпките на
неВпрягана крава с бяло луноподооно п е т ­
но по гърба и на м я с то то в Беотия (грц.
„страна-на краВите"). където т я легнала
на тревата. осноВал град. Нарекъл го по
себёси Кадмея — по късната ТиВа. А кра-
Вата принесъл 6 жертва на А т и н а . Преди
даТюстрои крепостта, умъртВи/Гстращ-
ния дракон, син на войнствения Марс, и
по Внушение на Атина посял зъбите на
чудовището в земята. О т тя х изникнали
напълно Въоръжени Воини, които започ­
нали"аа ce сражават помежду си (^ и т ъ т
наВярно е спомен за борбите.на древните
обитатели на стр аната). Оцелели пе­
т има. които помогнали на Кааъм при по­
строяване на крепостта, т е били пред-
цит е на зн а тн и те тиВански родове, из-
Вестни като с парти (..посети^). Заоааи
убийстВ ото на дракона “КЗдъм бил нака­
зан о т Арес с осемгодишно робстВо. но
накрай сеТГомирил с него и ce оженил за
неговата и на А ф р о д и т а дъщеря Хар~
мо~ния. На сВатбата гостуВали богове­
т е , музите участвували с прекрасните си
песни. Х е ф е с т подарил на невестата
чудна огърлица, която по-късно донесла
много беди и нещастия на Кадъм и по­
т о м ц и т е му — на Внука му А к т е о н , на
дъщеря му Семела, на Ино и др. Накрай
Кадъм и Хармония ce преселили в Илирия,
т а м ce превърнали В змии, след което
били приети в Елизиум — О стровите на
блажените, вж. Елизион.
Епилион: .Кадъм" о т Овидий (Метаморфози). — Опе­
ра: .Кадъм и Хармония“ о т Люли.
КАЁТА (грц.) — 1. Дойката на Еней.
— 2. Нос и град в Южен Лациум, Италия,'
80
където според преданието Каета била
погребана, дн. м е с тн о с тта Гаета, близо
до Неапол.
К А Й Н А Д А -К А Й Н Ё Й (Кенида-Кеней.
лат.: Ценида-Ценей) — девойка о т пле­
м ето переби в Италия, дъщеря на Блат,
прелъстена о т Посейдон и превърната
в мъж с неуязвимо тяло. Перебът Кайней,
гордост и чест за лапитското племе,
участвувал в Калидонския лов. В б и т ­
ката между лапити и кентаври показал
голяма сила: с двуострата си .секира по­
губил п ет кентаври. Накрая кентаврите
го обезвредили, като трупали върху него
стволове и скали и го задушили, но изпод
грамадата излетяла п ти ц а та с ръждиви
криле, в която ce превърнал храбрецът.
Според Вергилий то й в подземния свят
отново ce превърнал в девойка.
Епилион: .Ценида-Ценей" о т Овидий (М етам орф ози).
К А К (лат.) — син на Вулкан, огнеди-
шащ разбойник, великан, получовек-полу-
животно в .пещера на Авентинския хълм
в Рим, откраднал о т Херкулес кравите
на Герион, затова бил убит о т героя.
М и т ъ т е създаден за възпоминание на
местно божество, което било заменено
с гръцкия култ на Херакъл.
К А Л А И С (Калаид, грц.) — синът на
Борей и б ратъ т'на З е т , участник в по­
хода на а р г о н а в т и т е .
К А Л Й Б А (грц.) — стара жрица на
Юнона в Ардея, чийто образ приела фу-
рията А л е кт о .
К А Л И Д й Н (грц.) — пристанищен град
В Южна Етолия в Гърция, седалище на цар
Ойней, известен с м ита за Калидон­
ския лов.
К А Л И Д О Н Й Д А (грц.) — е п и т е т на
Деянира, дъщерята на калидонския цар
Ойней, наречена така по родния й град
Калидон.
К А Л И Д б Н С К И л о в — лобът на гра­
мадния калидонски глиган, който А р т е ­
мида изпратила да опустошава област­
т а Богинята ce рила разгневила, защ ото
цар Ойнеи, съпругът на А л тея , веднъж
след прйВиране на есенните плодоВе
оставил само нейните олтари оез по^
добаВащите благодарствени ж е р тв о ­
приношения и мри но грешу то зи глиган
М елеагър. синът на Ойней. събрал в Ка­
лидон най-храбрите герои о т цяла Елада.
Там дошли освен него още д р и а н т о т
Калидон, Идас и Линкей, синовете на
Аф арей о т Месения; Кас т о р и П о ­
лидевк, синовете на Зевс и Леда о т
Спарта; Тезей. син на Егей, о т Атина;
А д м е т , син на ф а р е т, о т фере; Анкей
и Кефей, синовете на Л икур г о т Арка­
дия; Язон, син на Езон о т Иолкос; Иф и-
къл, синът на А м ф и тр и о н о т Тива;
П и р и то й , син на И ксион о т Лариса;
Пелей, син на Еак о т фтия; А т а л а н т а .
дъщеря на Схеней о т Аркадия; Ам ф иа-
рай, син на Оикъл о т Аргос, също два­
м ата братя на Алтея. Ловът започнал
след пиршестВо, което траяло деВет дни.
Учас тн и ц и те заобиколили м ясто то , къ­
дет о re криел яЯрр-ьт_н Г. RiiknRft яп. прп-
г онили о т легоВището му. Глиганът ce
спуснал ка то мълния бърху своите пре­
следвачи, о т които неколцина ьеднага
с т анали жертцй. Първия смъртоносен
удар му нанесла с непогрешимата си
с т рела ловката Аталанта, а Мелеагър го~
доубил с копието си. Всички решили, че
кожа т а на глигана ce пада на калидонския
герои, но Мелеагъо отстъпил трофея на
А таланта. в която ce влюбил.
Епилион: „Калидонският лоб" о т ОВидий (Метамор­
фози).
К А Л Н О П А (грц. „хубавогласата") —
музатгГна епическата поезия и изобщо на
науката, най-възрастната и д еоетата огтГ
geBemme музи, майката на тр акийсктГ
пеВец О рф ей. Нейните атр ибути са пло­
ча или свитък и калем.
К А Л Й П С О (грц.) — дъщеря на Океан
или на А т л а н т , нимфата-Владетелка на
митическия остров Огигия (някъде краи
о. К ри т или fa Западна Италия). Която спа­
сила 6'д и с ей след корабокрушение и го
приютявала на остроВа си седем години.
Обещала му безсмъртие, ако остане при
нея! Но след като лерм ес ii предал за­
поведта на а е ве да го пусне Веднага, за
о я з а м и н е ая родината си. м у помогнала
да си построи сал.
Картина: .Одисей и Калипсо" о т А. Бьоклин. — 0 пера:
„Калипсо" о т Г.ф. Телеман.
КА Л И Р О Я (грц. „прекрасно течаща")
— изворна нимфа, дъщеря на Океан или
на речния бог Ахелой, съпруга на
Алкмеон. Овдовяла, измолила о т Зевс
да Възмъжеят преждевременно невръст­
н ите й синове А карнан и А м ф о т е р , за
да о т м ъ с т я т на синовете на фегей,
убийците на техния баща. Според мало-
азийски м и т била дъщеря на речния бог
Скамандър и майка о т Трос на Гани-
мед и Ил. Според т р е т и м и т, произхож­
дащ о т Калидон, в нея бил влюбен Дио-
6 А нти чн а митология
нисоВият жрец Корее. Той трябвало да'
я принесе в жертва върху олтара на бога,
но бил безсилен пред любовта си и заклал
себе си, последван о т Калироя.
Картина: .Жертвоприношението на Калироя' о т
Ж. Фрагонар. — Епилион: .Синовете на Калироя" о т
ОВидий (Метаморфози).
К А Л И С Т О (грц. „най-хубавата") — ар-
kageka нимфа о т ловната свита на А р ­
те м и д а . Дъщеря на Ликаон, прелъстена
о т Зевс, който я доближил под образа
на Аполон или Артемида. Разгневена,
истинската богиня я прогонила, защ ото
престъпила целомъдрието си, а ревни­
вата Хера я превърнала В мечка, въздиг­
ната после о т Зевс на небето като Го ­
л я м а та мечка (Арктос) заедно със сина
й Аркад, Вж. Аркад и А р кто с . На ати н ­
ския Акропол били издигнати с т а т у и т е
на нимфите Калисто и Йо, превърнати
в животни.
Картини: .Калисто и Артемида", стенопис о т
Помпей. — .Диана и Калисто" о т Тициан. — .Юпитер
и Калисто" о т Рубенс. — .Калисто" о т Тиеполо. —
„Юпитер и Калисто" о т Тишбайн Стари: о т Н. Пусен.
— Епилион: .Калисто' о т Овидий (Метаморфози). —
Трагедия: „Калисто" о т Есхил (загубена).
К А Л Х А Н Т (грц.) — син на Т е с то р ,
брат нз Алкмаон, прочут гадател на гър­
ц и те при похода им срещу Троя. Пред­
сказал В Авлида, че няма да задуха попъ­
те н вятър за гръцката флота, докато не
бъде принесена в жертва Ифигения, дъ­
щерята на Агамемнон; и пред Троя —
че войната ще продължи десет години;
че без присъствието на Ахил крепостта
не ще падне; посочил причината за чумата
сред войската;.дал съвет да ce построи
дървеният тр о я н с ки кон. Умрял о т мъ­
ка, когато на едно състезание в гадаене
бил надвит о т киликийския гадател
Мопс: В Апулия, Южна Италия, бил из­
дигнат храм с оракул в негоВа чест.
К А М Ё Н А (Казмена, лат.: „предсказва­
ща певица") — пееща и предсказваща ла­
тинска изворна нимфа, смесвана с ним­
ф ата Егерия. Преносно: песен, стихо­
творение, поезия.
К А М Ё Н И (лат.) — стари италийски
божества, изборни нимфи на песента и
предсказанието, отъждествявани от
римските поети е гръцките музи. Тях­
н ото светилище ce намирало недалеч о т
Порта Капена в Рим.
К А М Й Л А (лат.) — дъщеря на царя на
волеците М е т а б и на Касмила о т град
Привернум в Лациум, през време на из-’
81
гнанйчеството на баща й израснала като
смела ловджийка и бойкиня, посветена на
Диана, съюзница на Турн против Еней,
проявила героизъм 8 сраженията, но била
убита о т Енеевия воин А р у н т .
, богиня на човешката плът и на нзй-бла-
КА Н Д А О Н (трак. „кучедабец", „вълк")
— е п и т е т на Арес у древните траки
крестонци.
КАНЁНТА (лат. „певица") — италийска
нимфа, дъщеря на Янус и Венилия, пре­
дана съпруга на Пик. Когато то й бил пре­
върнат на кълвач, защ ото не искал да
накърни брачния си съюз, изтощена о т
скръб и скитничество, ce стопила без
следа във въздуха.
Епилион: .П ик и К а н е н т а "о т Овидий (М етам орф ози).
К А Н Е ф й Р И (грц. „носителки на кош-
нички") — почетна длъжност на красиви
млади девойки, които при шествия на
празненства на А т и н а , Д е м е т р а и
Д ионис носели на главата си кошнички със
свещените съдове на божеството. И з­
ображенията им били използувани в из­
куств ото и като орнаменти в архитек­
ту р ата .
КА П А Н Ё Й (грц.) — син на Хипоной,
един о т С е д е м т е п р о ти в Тива, когото
според м ита Зевс поразил с мълнията
си, защ ото при нападението на градската
крепост ce хвалел надменно,- че никой,
дори Зевс/ не можел да го възпре. Съпру­
га та му Евадна ce хвърлила върху трупа
му на горящата клада. Тази сцена е из­
образена в Еврипидовата драма „Моли-
телките". Според една версия пепелта му
била разсеяна о т ветровете.
КАР (гри. ) — син на митическия ар-
госки цар фороней, епоним на Кария,
планинска област в Югозападна Мала
Азия.
КАРДЁЯ (Карда, о т лат. кардо —
„вратни панти“) — римска богиня, страж
на вратите, т..е. на семейното огнище
•и на семейството, която нощем прогон­
вала Вампирите, нападащи'особено пеле­
начетата в люлките им. С нея била о тъ ж ­
дествявана богинята Карна.
К А Р М Ё Н Т А (о т лат. кармен,..песен")
— аркадска нимфа, гадателка и лечител-
ка, майка на Евандър, с когото ce пре­
селила о т Аркадия в Рим, по-късно била
обожествена. Неин храм ce издигал върху
склоновете на Капитолийския хълм, имала
олтари на Карменталската порта в Рим.
82
Празненствата й кар м е н тал и и на Т1 и
15 януари всяка година били чествувани
особено о т жените.
КА Р Н А (лат.каро, „плът", „тяло") —
городните части на човешкото тяло, о т
Овидий отъждествена с богинята на се­
мейното огнище Кардея (Карда).
КА РНЁИ (грц.) — празник в чест на
Аполон Карнейски, траял 9 дни през спар­
танския месец Карнейон (август-септем-
ври) едновременно с О л и м п и й с ки те
игри. Имал военен характер, о т VI в.‘
пр. н.е. в празненствата били включени
и музикални състезания.
КА С А Н Д РА Ц р и .У д ъ щ е р я на т р о ­
янския цар Приам и Хекуба; Аполон* и
Вдъхнал пророческа дароа, но след ка*то
не отвърнала на люьоьта му, напраиил
никои~да не 0ЯрТГа~на 66pHUrtrte‘fr предска­
зания. Напразно пред дърбения кон пред­
сказвала гиоелта н<Г Тиин. При Плячкос­
ването НЭ града м а л к и я т Аякс я изна-
силил в храма на Палада, където била
потърсила спасение. Уа накърненото^пра-
во на убежище богинята преследвала
гръцката флота при здвръщането й. При
подялбата на троянската плячка ce пад­
нала на А гам ем но н, които я отйел като
своя пленница-в Мйкёна, та м оила умър­
т вена заедно с него о т К л и т е м н е с т р а
и "Ь ги ст. 'На различни места Й лаковия
честЬували нейния култ заедно с култа
на м естн ата героиня Александра.
Статуя: „Касандра“ о т М. Клингер. — Картина: _Ка-
сандра' о т Рубенс. — Д р ам и: „Касандра" о т Л. Украинка:
о т 6. П.Гзлдос. Балада: .Касандра" о т Шилер. — Ро­
ман: „Нощи с Касандра“ о т ф, Валтер (1952). — Кан-
mama: .Касандра' о т Й.Кр.фр. Бах.
КАСИ О П ЁЯ (грц.) — съпруга на етиоп-
ския цар Кефей (Цефей) и майка на А н ­
дромеда, оскърбила с гордостта си не-
р е и д и те и с това станала причина за
нещ астието на дъщеря си. По-късно била
възнесена на небето като едноименното
съзВездие.
К А С ТАЛИЯ (грц.) — 1. Свещеният на
Аполон и музите извор при Делфи в пла­
нината Парнас, чиито води притежавали
пророческа сила, с тях ce миели и ръсели
поклонниците на бога, преди да пристъ­
пят към светилището му; по-късно сим­
вол на поезия. — 2. Нимфата на извора.
КА С ТО Р (гри.) — син на спаптян^кця
цар Т инд ар ей и на Леда, смъртния боат
на бёзсмъртния Полидевк (лат. Полукс),
един о т двамата guockypu, смел коне-
укр о титёл и ездач, ybum о о и тка та меж­
ду двамата братя и синовете на Аферей
— Идас и Л и н ке й. ’ лучо8ек-полузмей. Според една версия бил"
К А У Н (грц.) — друга транскрипция на
името Кавън.
, -г
К В И РИ Н (лат.) - - първоначлно епи-
т е т н а Марс, после име на самостоЁГ
телния бог, родоначалника на сабиняните.
HiTi'SAUilCkii 60S Tia войната, заемал т р е т о
място слёу М зрС сред рим-
скТттеттебеснгг Оогиби. Култ ъ т му ce слял
най-напред с кулШ'НаТУШрс, после на £ 6 -
мул след неговото "ЪбожествяВане. за
това свидег^елствува храмът на Ромул
—- Квирин, на римския хълм мзиринал,
наречён н“ нёйО. О т 'KOupUH ТфШзЛяЗЪли
епит е т ъ т Ha римските граждани (kbu-
рити). Също е п и т е т на Октавиан Август
кат о В т о р и основател на РимТ
. К В И Р И Н А Л И И (лат.) — римски праз­
ник в чест на Квирин на 17 февруари с
глаВен обред тържествено жертвопри­
ношение, ръководено о т жреца фламен
Квириналис.
КЕБРЁН (грц.) — 1. Малка река вТроа-
да, Мала Азия. — 2. Бозът на реката, ба­
щ ата на фригийската нимфа Енона, пър­
вата съпруга на Парис, и на нимфата
Хесперия.
К Ё И К (грц.) — „звезден" син на Хес-
пер и филонида, брат на Дедалион,
съпруг на еолидата Алкиона. Дал гос­
топриемство на Пелей в изгнаничестВо-
т о му и му разказал за превръщането на
брат си Дедалион 8 ястреб. На път за
оракула на Аполон в Кларос претърпял
корабокрушение и вълните изхвърлили
трупа му на родния бряг. Тогава то й и
преданата му Алкиона били превърнати
о т Зевс или Т е т и д а в птици — морски
рибарчета, които мътели върху морска­
т а повърхност при спокойните „алки-
онски" дни.
Епилион: .Кейк и Алциона" о т ОЗидий (Метаморфо­
зи). — Кантата: .Алкиона" о т М. Равел. - Опера: .Ал­
киона" о т М, Маре.
КЕЙ (Койос, грц.; лат. Цей) — син на
Уран и Гея, един о т ти т а н и т е , съпруг
на феба( баща о т нея на Л е т о (Л а т о -
на) и на А с те р и я .
К Ё КР О П С (грц.) — първият (м и ти -
ческ'иГцар на Атина, основател на а т и н ­
ската крепост Акропол („Кекропия'), на
83
ати нската държаВа и нейните закони и
устройство. Роден из земята („ав то ­
хто н ), като ь р и хто нии двояк — по-
съдник в прочутия спор между А т и н а и
Посейдон за Властта над града, и тсъ -
дил спора в полза на богинята, която по­
дарила на града маслината. Дълго Време
атиняните показвали на Акропола една
фиданка, която уж оила посадената о т
Атина маслина. Кекропс бил Оаща на бо­
жествените кекропиди, богините на ро­
сата Херза, пандроза и Аглавра, чии­
т о*хора Водел Хермес. а Пан им свирил
на“флейта; на тях Атина предала да па -
з я т в "затворёно кйвчеже младенеца
Ери х то н и й с изричната заповед да не'
надникват вътре. През царуването на
Кекропс станал големия1п Цевкалионоб
потоп, Вж. ДеВкалион.
Релеф; „Спорът между Атина и Посейдон” на запад­
ния фронтон на Парт енона. — Картини; „Аглавра не
допуска Меркурий при Херза" о т Паоло Веронезе. —
.Дъщерите на Кекропс и малкият Ерихтоний" о т Ру­
бенс.
КЕЛЁЙ (грц.) — митически цар на
Елевсин 8 Атика, съпруг на М е та н е й р а ,
баща о т нея на Д е м о ф о н т и Т р и п т о -
лем. В неговия дом намерила гостоприем­
ство Д е м е тр а , когато под образа на
старица бродила по земята по следите
на похитената си дъщеря Персефона.
По заповед и с помощта на богинята по­
строил неин храм в Елевсин и станал неин
жрец. Научил о т нея земеделието и мис­
тер иите.
КЕ Н Й Д А -КЕ Н Ё Й — друга транскрип­
ция на имената Кайнада-Кайней.
К ЕНТАВРИ (грц.) — диви същестба
от /гр ъ ц ка та митология] рожби (осЙен
Хир он) на Иксион и Нефела — облака,
който приел пред него образа на небес­
нат а царица. За Омир — старо планинско
тесалййско племе с огромна сила и сурови
крави, олицетворение наТГАУраТРТчЗт'а мощ
на спускащите ce о т високо планински
Води. Обитавали мъчно достъпни планини
и непроходими гори. tgBa след Омир из­
образявани като п6лухора~п<ГлуКонё''с~чо-
бешка горна част на тя л о то и с конско
туловище, отдалече приличали на конни­
ци. сраснали с'"конете си.'““Н о 1имало и
кротки кентаври с благ характер, 'к а т о"
Хирон. Иъз'питателя на~ много героиГи
фол. О т IV 6 . пр. н! е! ce явяВат GT сви­
т а т а на Д ионис заедно със сатири и
Вакханки.
 Статуи: „Боргезкият кентавър", сега в ЛуЗър. Париж.
— „Стар кентавър". „Млад кентавър" о т скулпторите
Аристей и Пзпий, 3 Капитолийский музей в Рим. —
.КентзЗърка" о т Роден. — „Група кентаври” от Р. Бега.
— „Тезей 8 борба с един кентавър" о т Камова. — Кар­
тини: .Кентавър и нимфа" о т А. Бьоклин; о т Л. Коринт.
— Стихове: .КентзЗър с ранената си съпруга на речния
бряг" от'Хофманстал.
КЕН ТА В РО М А ХЙ Я (грц.) — б и тка та
между дивите и груби чудовища кентав­
рите и лапитите, избухнала на сватбата
на лапита П и р и то й и Хиподамея, ко­
га то кентавърът Е З р и ти о н ce юпитэл
да отвлече невестата. В б и тка та участ-
вували и най-силните герои на Елада на
страната на лапитите. Домакините над­
вили и прогонили кентаврите, които т о ­
гава ce преселили о т тесалийските пла­
нини Ета и Пелион във високите планин­
ски области на пл. Пинд в Епир.
Релефи: ..Кентавромахия“ върху западник фронтон на
храма на Зевс в Олимпия; върху фриза на Тезейона в
Атина; на южните метопи на Паргпенона 3 Атина; вър­
ху фриза на храма на Аполон Епикуриос ЗъВ фигвлия-
Басаи В Пелопонес. — .Кентавромахия' о т Микелан­
джело. — Картини: „Кентавромахия" о т Рубенс. —
..Борбата между лапити и кентаври" о т А. Бьоклин.
— Литография: .Кентавромахия" о т Пикасо. — Епи­
лион: .Кентаври и лапити" о т ОВидий (Метаморфози).
КЕНТАВЪ Р (грц.; лат.: Центавър) —
съзЗездие, което Овидий описва като хе-
монийски, т . е. тесалийски лък, и което
изобразява пренесения на небето след
см ъ ртта му кентавър Хирон в позата
на стрелец.
КЕРАСТИ (грц. „рогати") — митиче­
ските жители на о. Кипър, който първо­
начално поради многото си носове ce на­
ричал Керастис. Според Овидий самите
кипърци носили рога, т е били превърнати
о т Венера .8 бици, защ ото принасяли
хора в жертва на Ю питер.
Епилион: „Керасти и пропетиди" о т Овидий (М ета-
морфрзи).
ХЁРБЕР (грц.; лат.: Цербер) — друга
транскрипция на името на триглавото
куче Цербер, пазач на изхода на Аида.
КЁРИ (грц. „смърт", „гибел") — богини
на-*йасилстВената смърт и смъртната
•орис, у Омир — олицетворение на самата
смърт-и на всяко зло. Чеони аеиа на ИоиП'
т а . грабвали човешките души в мига на
тя хн о то отделяне от тялото, ubuma-
вали Т а р та р а , понякога нйричани^йри-
н и и..
ЕРИ НЁЙ СКАТА КО Ш УТА — приказ-
_ кошута о т планината Керинея в Ар­
кадия. Имала златни рога и медни копита.
84
била бърза като вятъра и стрелата. Х е­
ракъл получил заповед да я улови и под­
несе на Евристей, но без да я нарани или
убие, защ ото била свещена на А р т е ­
мида. Героят я гонил цяла година, накрая
я уловил в Партенийския лес при р. Ладон
в Аркадия (III подвиг на Херакъл). След
това ко ш утата била върната на А р т е ­
мида.
Релеф: .Херакъл и керинейската кош ута",-метопа о т
съкровищницата на ати нян и те 8 Делфи.
К Е Р К Й й Н (грц.) — син на Посейдон,
разбойник-великан, който върлувал край
Елевсин: принуждавал всички минувачи да
ce борят с него и ги убивал. Героят Тезей
го надвил и убил.
КЕТО (грц.) — титанида, дъщеря на
П о н т (М орето) и на Гея (Земята), сес­
тр а и съпруга на форкин, о т когото ро­
дила го р го н и т е , гр а й и т е , с и р е н и т е
и дракона на хесперидите Ладон.
КЁф АЛ (грц.; лат.: Цефал) — . красив
ловец, син н а'Х ер м ес и на Херза, дъ­
щерята на Кекропс. Скоро след с в а т­
бата му с Прокрида го похитила Еос.
Понеже непрестанно тъгувал за невес­
т а т а си, богинята на зората го върнала
при нея, но му променила лицето,- за да
може то й да изпита верността й. Не­
узнаваем, то й успял с богати подаръци
да я разколебае. Когато ce разкрил, по-
срамената съпруга побягнала в планината
и станала спътница на А р те м и д а . След
дълги молби и разкаяния на Кефал т я ce
завърнала и му донесла о т богинята куче,
което надбягвало всички, и копие, което
улучвало неизменно целта си и ce връ­
щало само в ръцете на ловеца. При един
лов кучето ce вкаменило заедно с т е в -
м е с к а т а лисица, защ ото Темида по­
желала да о стан ат и двете животни не­
победими. След време при лоб Кефал про-
бол с копието си Прокрида, която го сле­
дяла из шубрак, а то й помислил, че в храс­
т а шумоли дивеч. За това убийство
ареопагът го осъдил на вечно изгнание.
Карт ини: .Кефал и Прокрида" о т Паоло Веронезе.
— .Кефал и АЗрора" о т Рубенс. — .С м ъ р т т а на Про­
крида'' о т Кл.Лорен. — „Отвличането на Кефал о т Еос"
о т К.Ван Лоо. — Епилион: .Кефал и Прокрида" о т Ови­
дий (М етам орф ози). Драма: .Кефал и Прокрида“ (бур­
леска) о т Калдерон. — „Прокрида и Кефал" о т
Й. Е. Шлегел.
КЕф ЁЙ (грц.; лат.: Цефей) — м и т и ­
чески цар на Етиопия, син на Бел и А н-
хиноя, брат на финей, съпруг на Касио-
пея, баща на Андромеда, т ъ с т на П ер ­
сей. Митически родоначалник на персите,
които първоначално ce наричали кефени.
Превърнат 8 съзвездие („Цефей") заедно
с Касиопея, Андромеда и Персей.
КЕф ЁНИ (грц.) — митическо племе 6
Етиопия, подвластно на цар Кефей.
К И Л Н А (грц. ..синята"; лат.: Циана) —
извор и поток при Сиракуза, дн. Пизма,
който ce слива с реката Анапис малко
преди т я да ce влее в голямото градско
пристанище. Също изворната нимфа,
която напразно ce опитвала да попречи
нг Аид да отвлече Персефона и о т жал
по нея св саморазтопила В бистрите, си
Води. Чрез знак посочила на майката Д е-
м е т р а пътя на небесния похитител.
Епилион' „Циана" о т ООидий (Метаморфози).
КИ А Н ЁИ (грц.) — двата малки скалис­
т и острова на входа на Черно море, кои­
т о постоянно ce блъскали един о друг,
наричани още П л а н кт и или Симпле-
гади.
КИ А Н ЁЯ (грц.) — дъщеря на речния бог
Меандър, съпруга на М и л е т и майка на
близнаците Библида и Каун.
КИ Б Ё Л А (Кибеба, грц.) — фригийска
богиня, „В е л и ка та майка на б о го в е­
т е ” и на всичко живо на земята, на въз­
раждащата ce природа и на нейното пло­
дородие, чествувана по планински върхо­
ве с оргиастични мистерии под звъна на
медни чинели, тъпани и флейти. Боги­
нята обединявала в себе си двата пола,
в знак на това нейните жреци „гали" ce
скопявали сами. Център на нейния култ
бил град Песинунт в Мала Азия. О т т а м '
то й ce разпространил в Гърция,- където
ce слял с култа на гръцката Рея, и в Рим.
където Кибела била отъждествена с бо­
гинята One. Изобразявана била с куло-
образна корона, седнала на колесница с
впряг о т лъвове — преобразените 3 тия
животни А т а л а н т а и Хипомен. Нейно
свещено дърво била пинията, в която тя
превърнала любимия си А т и с , спътника
на нейния култ. В нейна чест бил издиг­
н ат храм на Палатинския хълм в Рим.
Проникнала и в днешните български земи
чрез гръцките колонизатори по Черно­
морието. Култъ т й ce разпространил в
областта на Марцианопол (при Девня),
Никополис ад Иструм (при е. Никюп, Ве­
ликотърновски окр.) и в Сердика.
Статуи: „Кибела". (бронз) о т Роден. — .Кибела", ва-
роОикоО релеф о т Сердика (I — IV 8.). — Картини:
„Пристигането на култовия образ на Кибела G Рим" о т
85
Мзнтеня. - .Магна Матер" о т Бъоклин. — Химн: .Към
Майката на боговете" о т Омир. — Опера: „Атис" о т
Й. Б Люлд
К И Д Й П А (грц.) — 1. Знатна девойка
о т о. Кеос, която младежът А к о н т и й
спечелил чрез остроумна хи тр о с т — с
подхвърлената ябълка. — 2. Ж рицата на
Хера в Аргос, майката на Б и то н и
Клеобис, вж. А ко н ти й .
К И К О Н И — тракийско племе, което
обитавало крайбрежието близо до усти е­
т о на р. Хебър (Марица), съюзници на
троянците.
/
К Й К Ъ Н (грц. „лебед") — 1. Лигурийски
цар, син на С тен ел , родственик и страс­
те н почитател на ф аетон , о т скръб по
него из пътя за гроба му ce превърнал в
лебед (п ти ц а та запазила името му) й ce
възнесъл като звезда на небето. —
2. Красиво, но капризно момче, син на
Аполон и Хирия, поискало о т приятеля
си филии да му укроти без оръжие лъв
и да му улови с голи ръце два грамадни
орела, накрая — да му доведе див бик.
филии изпълнил всичко, но когато по съ­
вета на Херакъл отказал да му даде бика,
о т пд ce хвърлило-от висока скала в мо­
рето, където Аполон го превърнал на ле­
бед.
Епилион: „Кикън" о т ООидий (Метаморфози).
К И Н Й Р А С (грц.) — 1. Митически аси-
рийски цар, чиито дъщери отказали да
почитат Хера и затова били превърнати
в храмови стъпала. — 2. Син на Пафа и
внук на Пигмалион, според м ита цар на
Асирия и след това първият цар на
.о. Кипър. О т кръвосмесителната любов
на дъщеря си М ира баща на миловидния
Адонис. •'
К Й Н Т И Й (грц.; лат.: Цинтий) — един
о т епитетите на бог Аполон във връзка
с рождението му на планината Кинт на
о.Делос.
К Й Н Т И Я (грц.; лат.: Цинтия) — един
о т е п и т е т и т е на богиня А р те м и д а ,
произведен о т името на планината Кинт
(Кю нтос) на о.Делос, на която ce родила
заедно със своя -брат-близнак Аполон.
К И П А Р Й С (грц.) — красиво момче о т
с в и та та на Аполон (или Зефир), което
неволно наранило с копието си сбоя лю-
Ьим -кротък елен и причинило см ъ ртта
му. ТъгуВало така безутешно по елена, че
богът го превърнал в дърво, на което дал
i
им ето на момчето. О ттогава кипарисът
станал дърво на скръбта, засаждали го до
гробоВетр. ия гкъпи покойници.
Епилион: .Кипарис" о т Овидий (Метаморфози).
КИ П Р Й Д А '-(гр ц.) — «един о т епите­
т и т е на богиня А ф р о д и та, произведен
о т името на остров Кипър, където ce
намирало главното средище на нейния
култ.
КИ Р Ё Н А (грц.) — 1. К ато съпруга на
Арес майка на тракиеца Диомед, царя
на тракийското племе бистони. —
2. Майката на аргонавта Идмон. —
3. Нимфа-ловджиика, майка на А р и с те й .
К И Р К А , (грц.: лат.: Цирцея) — морска
нимфа магьосница, дъщеря на бога на
слънцето Хелиос и на океанидата П ер ­
са. >киВеела заедно със своите нимФи на
самотния остроВ Еея. НегоВият хълмист
бряг, обрасъл с омайни билки, бил опасен
за моряците, з а т о т о нимфата_преЙръ-
шала попадналите та м корабокрушенци
Във всякакВи животни. Понеже Йсезпя-
ш ият Хелиос изоал любовната среща на
А ф р о д и та с Арес, богинята Вдъхнала
В гърдите на дъщеря му Кирка несподе­
лена люВоЬ към I лацк, кирка пък превър­
нала милата девойка (Jки ла, заради коят о
ГлаВк я отблъснал. В морско чудоВище.
Гост на еейската нимфа бил Одисей;
след ка то то й я принудил да възвърне
чоВешкия образ на неговите другари, Жй-
Вял щастлиоо с нея на остроиа още- го­
дина. По-късно о т омраза към нея Скила
лишила Одисей о т негови другари. Кирка
пък превърнала Пик, коитО А отблъснал
поради любовта си към нимфата К ан ен -
т а , в шарен кълвач. Предсказала на Оди­
сей опасно сти те , които го очакбат в по­
нататъшния му път към родината!
Картини: .Кирка“ о т Досо Доси: о т Каляри; о т Ка­
рачи; о т Кастильоне: о т Ж. Моро. —- Епилион: .Кирка'
о т ОВидий (Метаморфози). — Комедия: .Най-голя­
мото очарование е любовта" о т Калдерон. — Опери:
.Цирцея" о т Шарпантие. — .Кирка“ о т X. Пърсел. —
.Кирка и нейните сВини" о т Р. винтерберг.
КИС ЁЙ (грц.) — 1. Тракийски цар, ба­
щ ата на троянската царица Хекуба. —
2. Син на египетския цар Е ги п т . —
3. Син на Мелампод, един о т Воините
на Турн, убит о т Еней.
КИ ТА РО Д (грц. „китарист") — певец,
който си акомпанира на китара. Е п и тет
на бог Аполон.
КИТЕРЁЯ (Китера, Цитера, Цитерея)
— един о т е п и т е т и т е на А ф р о д и та,
86
произведен о т името Китера — остроИа
и града, прочути с култа на Афродипы.
КИТЕРО Н (грц.) — гориста планина на
границата между Атика и Беотия в Гър­
ция. Възпявана като средище на Диони-
соВите оргии. В една о т пещерите й оби­
тавали китеронските нимфи пророчици.
КИ ХРЁЙ (грц.) — герой о т остров
Саламин, син на Посейдон, възцарил ce,
след като убил змея, който опустошавал
острова. Според друг м ит, преВърнат 8
змей, обитавал храма на Д е м е т р а в
ЕлеВсин.
КЛ ЕО Б И С (Клеобий, грц.) — син на
. Кидипа, жрица на Хера в Аргос, брат на
Б и то н . Двамата братя били прословути
със синовната си обич. Когато на един
празник на богинята нямало волове за
колесницата, която да отведе Кидипа в
храма, б р а тя та сами ce Впрегнали. За
това боговете ги наградили с лека смърт
през Време на сън.
КЛЕО ПА ТРА (грц.) — 1. Дъщеря на
Борей и О р и ти я , сестра на З е т и Ка-
лаис, съпруга на финей, майка на Плек-
сип и Пандион. — 2. Дъщеря на Трос
и Калироя, сестра на Ил, Асарак и Га-
нимед. — 3. Съпруга на Мелеагър. —
4. Молигпелка пред Атина В Троя заедно
с Перибея. ДВете, преследВани о т м е с т­
ните жители, ce укрили в храма на бо­
гинята.
КЛЕОТЁРА (грц.) — дъщеря на кри­
тянина Пандарей.
К Л И М Ё Н (грц.) — 1. Син на аргоския
цар фороней, брат на Х т о н и я . —
2. Противник на Персей на сВ атбата му
с Андромеда, убил Х о д и т.
К Л И М Ё Н А (грц.) — 1. Дъщеря на
Океан и Т е т и я , съпруга на Я п е т , о т
него майка на А т л а н т , М е н о й т и й ,
П р о м е т е й и Е п и м етей . Според друг
м и т майка на П р о м е т е й или на египет­
ския цар М еропс и майка на Девкалион,
или като любимка на Хелиос майка на
ф а е т о н и на сестри те му хелиади. —
2. Дъщеря на Миний, съпруга на филак,
майка на Ификъл. — 3. Служителка и
придружителка на Елена в Троя.
К Л Й О (грц.) — една о т д е в етте музи,
музата на историята и~6ПичбСкЗЛпа пое­
зия. Изобразявана като Калиопа със сви­
тъ к о т папирус или пергамент и калем.
 К Л И Т (грц.) — 1. Един о т 5 0 - т е си­
нове на египетския цар Египт, получил за
•съпруга по сходство на имената данаи-
дата К л и т а . — 2. Воин о т дружината
на финей, противник на Персей на
св атб ата му с Андромеда, убит о т ге­
роя.
К Л Й Т А (грц.) — една о т 5 0 -т е данаи-
ди, омъжена по сходство на имената с
К л и т, един о т 5 0 -т е синове на егип ет­
ския цар Е ги п т.
Г к л И Т Е М Н Ё С ТР А ( Клитеместра, грц.)
— дъщеря на Гиндарей и Леда, сестра
на Е7Г5П3" О'д UОСк у р и т е, съпруга на А г а -
м ём н о н, майка на и р е е т , Х р и з о т е -
мида, Е л ектр а и Ифигения. През вре-
ме на отсъ ствието на съпруга' си спо­
деляла Иласгота с люьоиника си ьгист .
Заедно с него уоила коварно съпруга си,
когато сё завърнал о т I роя. Т1о внушение
на Аполон синът и Орест изпълнил кръв­
ното- оп^МЪЩйниб Над двамата уоиици.
К Л Й Т И Й (грц.) — 1. Един о т гиган­
т и т е , когото през време на г и г а н т о -
м а х и я т а убила Х е к а т а , като го ударила
с факел. — 2. Син на Л а о м е д о н т , брат
на Приам, баща на К ал е то р . —
3. Жених на Пенелопа, о т о.Дулихий,
баща на Пирей. — 4. Жених на Пенелопа
о т о. Закинт. -^ 5 . Жених на Пенелопа о т
о. Самое. — 6. Брат на Кланис, против­
ник на Персей на св атбата му с А н д р о ­
меда, убит о т героя.
К Л Й Т И Я (грц. „прочутата") — нимфа,
дъщеря на Океан и на морската богиня
Т е т и я , любима на Аполон. Когато из­
дала съперницата си Л е З к о т о я на баща
й, феб я превърнал на хелиотропиум —
синкаво цвете, което обръщало цвета си
към слънцето. Според Плиний земедел­
ц и те познавали по него дневните часове.
То сигурно е различно о т слънчогледа
(helianthus), който е внесен о т Америка.
Епилион: .Клития* о т Овидий (Метаморфози).
К Л И Т й Р И О Н (грц.) — град в Севернг
Аркадия, в чиято околност бликал кли-
торийският извор. Според м ита негова­
т а вода предизвиквала погнуса към ви­
ното, защ ото А м и т а о н хвърлил във во­
дите му п итието , с което излекувал пре-
т и д и т е о т тяхната лудост.
КЛО ТО (грц. „плетачка") — една о т
т р ите сестри моири (лат: парки)Г~бо^
г ини на съдбзта,~които предели жизне-
ната нишка на всеки смърпШГ
87
КОДЪ Р (грц.) — син на М е л а н т, спо
ред м ита последният цар на Атина, са­
мопожертвувал ce за спасението на гра­
да. когато го нападнали дорийците о т
Пелопонес. Понеже делфийският оракул
предсказал, че Атина не ще падне, ако
неприятелите убият царя, Кодър, предТ
решен ка то просяк, предизвикал неприя­
телски войници и т е го убили. Атиняните
решили, че занапред няма да им ат такъв
достоен цар, и отменили царската власт.
К О З И Р О Г (лат. Capricornus) — едно о т
дванадесетте съзвездия на зодиака, чии­
т о имена са им дадени още през древ­
н о с тта.
К О К А Л (зрц.) — митически сицилий­
ски цар, вдигнал ce с оръжие за защ ита
на Дедал, който намерил у него убежище,
ко гато бил преследван, о т Минос.
К й К И Т (грц.) — ти н е ста река в под,-
земния свят, приток на С т и к с или Ахе-
р он т.
К О М П И Т А Л И И (лат.) — римски праз:
ник в чест на ла ри т е в качеството' им
на покровители на отделни улици. Праз­
нуван през януари по пътищата.
К О Н КО Р Д И Я (лат. „съгласие") — рим­
ска богиня, олицетворение на съгласието
между гражданите: В античното изку­
ство изобразявана като зряла жена с
нейните атрибути рог на и зо б и л и ето
и маслинено клонче. В Рим бил издигнат
неин храм, о т който са запазени останки
на северозападния ъгъл на форума и в
полите на Капитолийский хълм. Неин
празник ce чествувал през януари и март.
Сега същото име носят в Атина Platia
Omonias и в Париж Place de la Concorde. •
KOHC (Консус, лат, „скришният", бо­
гът-съиетник ) — древно римско боже -
crflBo' нй &ёмя№<Г~и УЦМУдблиетсГ о т рода
на— хпгиниЧБСките божества, по-късно
отъждестВено с Нептун (Neptunus eque-
ster). Олт а р ъ т му ce намирал под земята
сред Големия цирк в Рим, В него граж
данит е имали достъп само на празника
на ‘йога“ кон су алии на 21 август и на 15
декември всяка година, на който^римля-
ните канели съседните племена и им по-
хищаВЗКР жените, консуалиите били
учредени о т Ром ул именно след грабба-
н ето на сабинянките. На тъ рж естват а
сёУустроицали състезания.с коне ~и~му-
лета, окичВани с Венци о т цветя.
 КО РА (грц. „момиче”, „девойка”) —
името, с което атиняните назовавали
Персефона, дъщерята на Д е м е т р а й
ЗеУс.“
КОРЕС (грц.) — жрецът на Дионис,
който трябвало да принесе в жертва на
олтара на бога своята любима Калироя.
КО Р И Б А Н Т (арц.) — демонично съ­
щество, син на Ясион или на Арес и на
Кибела, баща на к о р и б а н т и т е , които
са жреци на малоазийската богиня Рея
Кибела, смесвани с к у р е т и т е . Той е
ужасът на тъмнината, заедно с това
здрачът, който е разкъсван о т смразе­
ните братя Деня и Н о щ та .
КО Р О Н И (грц.) — двама младежи, кои­
т о според Овидий били въздигнати о т
бож ествата на см ъ ртта Аид и П ер се­
фона из пепелта на самопожертвувалите
ce за спасението на гр. Тива дъщери на
беотийския ловец Орион: При връхле­
тя л а та чума М енипа и А н ти о х а , вслу­
шали ce в гласа на Аполоновия оракул, ce
проболи с вретената си, самите т е били
превърнати в комети на небето; бео-
ти й ц и т е издигнали в Орхомен храм на
двете девойки, превърнати в Корони, къ­
дето всяка година принасяли изкупителни,,
жертви.
К О Р О Н Й Д А (грц. „Врана") — 1. Дъ­
щеря на тесалиеца флегий, сестра на
Иксион, майка о т Аполон на А скл е­
п ий. Преди да го роди, почувствувала вле­
чение към хемонийския младеж И схис.
Издадена на Аполон о т неговата дове­
рена птица гарвана, била убита о т бога,
който спасил нероденото дете о т мър­
т в а т а му майка и го предал на добрия
кентаНър лирон, да го отгледа. —
2. "Дъщеря на фокидския цар Юороней,
която Палада превърнала във врана, за
да я спаси о т преследването на П осей ­
дон. Поради неуместен донос изпаднала
в немилост пред богинята, която я про­
гонила о т храма си. Тази етиологична ле­
генда обяснява защо враната страняла о т
Акропола, а според Плиний и о т града на
богинята.
Картина. «Аполон убива Коронида" о т Доменикино
— Епилион: „Коронида" о т Овидий (Метаморфози).
КО ТИ ТО — първоначално тракийска
богиня', по-късно култъ т й бил пренесен
в Гърция (Атина и Коринт) и в Рим с
празненствата к о т и т и и — разюздани
нощни оргии, прилични на оргиастичните
88
тайн ства на Кибела и на Д и о н и с -Бакх.
Ж реците й ce наричали б ап ти .
К О Ц И Т (грц.) — друга транскрипция
на името на подземната река К о к и т .
КРАТО С (грц. „мощ”, „сила”, „насилие")
— син на С т и к с , брат на Биа, бог-оли-
цетворение на силата. Заедно с Биа по­
магал на Х еф е с т, когато т о й влачил
т и та н а П р о м е т е й към скалата на са­
мотния връх на Кавказ, където трябвало
да го прикове.
К Р Е О Н Т (грц.) — 1. Син на М ен о й -
кей, брат на Й о к а с т а , след см ъ ртта на
Лай и ослепяването на Едип цар на Тива.
— 2. Цар на Тива, баща на М егара.
Вж. Херакъл. — 3. Цар на Коринт.
Вж. Медея.
К Р Е С ф й Н Т (грц.) — един om херак-
л и д и те, син на А р и с то м а х . Заедно с
б р а тя та си Темен и А р и с то д е м завла­
дял Пелопонес. След това получил по жре­
бие властта над Месена и за съпруга
М еропа, дъщерята на месенския цар, но
скоро бил уб ит заедно с двамата си сина
о т П о л и ф о н т.
КРЕТЁЙ (грц.) — митическият осно­
вател на гр. Йолкос, син на Еол. —
2. Брат на Салмоней, съпруг на Тиро,
баща на Езон, А м и т а о н , ф е р е т и .Х и -
п о л и та , дядо на Язон.
К РЕУС А (Креуза, грц.) — 1. Дъщеря на/
атинския цар Е рехтей , о т Аполон майка
на И он, родоначалника на йонийското
племе. — 2. Дъщеря на коринтския цар
Креонт, наречена още Главка, след М е ­
дея втора съпруга на Язон. — 3. Дъщеря
на П риам и Хекуба, майка на Асканий.
Изчезнала през време на бягството о т
горящата Троя.
К Р И Т (грц.) — най-големият остров
на Средиземно море, в източната му
част, в предгръцко време център на ви­
соката критско-микенска (минойска) кул­
тура, чиито митове са запазили спомени
за цар М инос. Островът бил люлка на
Зевс, ко йто според един м и т ка то мла­
денец бил отгледан в критска пещера,
кърмен о т козата Ам ал тея и хранен о т
пчелите с меда им. В К ри т намерил убе­
жище в изгнанието си атинският архи­
т е к т и стр оител Дедал. Критянка била
Т е л е ту за , майката на Ифис.
 К Р Й Т С К И Я Т Б И К — огромният див
огнедишаии бик, кой т о критският цар
М инос получил о т Посейдон за жер~
тИоприношение, но пред олтара го за­
менил с друго животно о т с&оето стадо.
Затова по воля на бога бикът побеснял*
и станал опасен за целия остров. Хера-
к ъл'"п6 поръка на ь в р и с те и го хванал.
укпотил и поеплавал на гърба му морето
от Kpufn до Микена (VII подвиг на герод).
Там Хера не го приела като жертва, за­
щ о то с него ce прославил синът на ней­
ната съперница Алкмена. Пуснат о т £8-
ристей на свобода, критският бик избя­
гал в ‘М аратон. където като м а р а т о н ­
с к и бик Ьил улоЬен и принесен в журтттба
от Т езей.
К Р О К У С (грц. „шафран") — младеж,
влюбен в девойката , Смилакс. По не­
известни причини двамата били превър­
нати — то й в шафран (жълт минзухар),
т я в увивнотпо растение кукувича прежда.
К Р О М И О Н С К А СВИНЙ — дивата
свиня о т го р истата област на Кромион,
която влизала в домовете и отвличала
о т тя х хората. Тезей я убил с железния
кривак, ко йто взел о т разбойника П е-
р и ф е т.
К Р О Н Й Д (грц. „син на Кронос") — епи­
т е т на Зевс като син на Кронос.
К Р О Н Й О Н (грц. „Кронов") — е п и т е т
на Зевс (или Посейдон) като син на.
Кронос.
К РО Н О С (грц.) — най-младият о т
т итан ите, син на поадре^ната qttoulta
Уран (Небето) и Гея (Земята), съпруг
на сестра си гея и оаща на л е с т й я ,
Д е м е т р а , Хера, Аид, Посейдон и
З ё~вс. както и на кентавъра Хирон. Ско­
пил с острия сърп, които му дала Гея, и
свалил о т престола оаща си. но оил про­
кълнат о т Уран да загине о т собствения
си син. damoba поглъщал своите рожёи
веднага след раждането им, за да запази
вл астта си над ооговёте. ho Рёя спасила
най-малкото си дете — Зёве, ка то ьмес-
т о него дала на Кронос да погълне камък,
повит в пелена. Скоро след ожесточена
десетгодишна борба Зевс го надвил, при-
нудйлго' да избълва погълнатите божес-
т Ва~ запратил го е lapm apa и заел не­
говото място като върховен бог. Кронос
пъ~б85начално 'Оил оог на земеделието.
Поради сходство на името му с гръцката
дума хронос — „време“, бил „създател на
времената". На тр и места В Гърция —
89
в Атина, Родос и Тива. чествували него-
Ви т е к рони и. празника нз жъ твата, на
кой то били изравнявани социалните раз^
личия. Времето, през Което управлявал,
с е Т м я та л о за златния век на земята
(вж'ГВёк'сгве). В анП'йГчното’ йз'образитёл-
но изкуство ce представя ка то величе­
ствен, но печален старец, сходен на Зевс,
с покривало на главзта и със сърп в ръка..
Римското м у съ ответствие е С а ту р н
с неговия празник сатурнал ии, приличащ
на гръцките кр онии.
Картини: .Кронос поглъща децата си' о т Дж. Базари.
— .Сатурн поглъща едно о т децата си" о т Рубенс: о т
Гo r . — Химн: .Към Кронос' от Орфей.
КРО ТО Н (грц.) — селянин, оказал гос­
топриемство на Херакъл, който о т бла­
годарност основал на м ясто то на дома
му града с неговото име.
К С А Н Т (грц. „кулест") — 1. Троянец
о т Т р о я н с к а т а война, убит о т Д и о ­
мед. — 2. Име на единия о т безсмърт­
н ите коне на Ахил. — 3. Име на единия
о т конете на Х е к то р .
К С У Т (грц.) — син на Хелен и нимфата
Орсеида, брат на -ЙОР и Еол — родо­
началниците на дорийците и еолийците,
съпруг на Креуса, дъщерята на атическия
герой Е рехтей , баща на Диом еда и ра
синовете Ахей и Ион, родоначалниците
на ахейците и йонийците.
КТЕАТ (грц.) — син на А к т о р и на
Молиона, брат-близнак на Е вр ит. Два- ✓
м ата братя стояли начело на войската
на ЕЛида, съюзници на Авгий срещу Х е­
ракъл, и били убити от героя.
К У П И Д О Н (лат,„желание") — е п и т е т
на бога на любовта Амур (Амор).
КУРЁТИ (грц.) — низши божества, по­
читани с оргиастичния култ на Зевс на
о. Крит: растителните сили на земята,
родени о т дъжда, спътници на Рея, ко­
га то т я търсила място да роди Зевс
тайно о т Кронос. След раждането му в
пещера на планината Ида (или Д икте)
заглушавали плача на д е т е т о с войнстве­
н ите си танци и с дрънкане на щитове.
Древните вярвали, че о т тях произхож­
дали жриците на Рея, които след слива­
н ето на култовете на Рея и Кибела в
култ на Рея-Кибела били отъждествявани
с ко ри бай ти те.
Химн: .Към курет и те" о т Орфей.

л син на Аркизий, баща на (Здисей (за-
, ‘Л А Б Д А К (грц.) — цар на Тива, внук на
Кадъм, син на Полидор, родоначалник
уа лабдакидите, върху които тегнело
проклятие: баща на Лай, убит о т соб­
ствения си син Едип, който пък ce оже­
нил за майка си, без да я познава, и имал
о т нея синовете Етеокъл и Полинейк,
т е ce убили взаимно в битка за властта
над Тива.
Л А Б И Р Й Н Т (грц.) — според предание­
т о скална постройка при гр. IChococ на
оГК р и т с дълги Кри Вуличбщи ходове и
стаи, о т които влезлият не можел да
намери обратния пъ т — Късен спомёнза
големия миноиски дворец при този град,
издигнат през 20ии— и зии г. пр. н.е. Спо-
пео м ита бил изграден о т Дедал за~ чу-
доВището М и н о таВ ъ р и за седемте
младежи и седемте девойки, които а т и-
- няните праицали Всяка година ка то кръвен
данък за цар Мйнос — Вътре т е умирали
о т глад или били изяждани о т М инота-
ВъргГ. Но героят I езеи влязъл « Лаоирин-
т а и успял да намери изхода, като си пЬ-
Vслужил ‘ с~къЛ0отб с"Вълнена п о е ж а а н а
Ариадна: единия му край закрепил на вхо­
да и ка то наблизал, развивал кълбото,
намерил Вътре Минотавъра. убил го~и
лесно ce завърнал. Подобни лабиринти
били изградени"още Във фаюмския оазис
в Египет, според Херодот с около 3000
стаи, в Самос о т архитекта Поликрат
и при Киузи в Италия, където служил за
гробница на етруския цар Порсена.
Епилион; „Лабиринтът“ о т ОвидиО (Метаморфози).
ЛАВ(=РНА (лат.) — римска богиня на
•нощната тъмнина, покровителка на всяка
печалба, сЛБ^йСЭГПбЛйои на разбойниците
и 1срадцЦГТШ. НЗ'нея оил посветен лес 6
околностите на Йим. " ’
1 Л А В Й Н И У М (лат.) — град южно о т
Рим, В Лациум, дн. Пратика. Според мита
основан о т Ен ей и наречен на съпругата
му ЛаВиния.
Л А В Й Н И Я (лат.) — дъщеря на м и т и ­
ческия италийски цар Л а т и н . който я дал
за съпруга на Еней, защ ото според пред­
сказанието очакбал з е т пришелец. Заради
нея избухнала войната между Еней и пре­
дишния й годеник — царя на рутулите
Турн.
90
ЛАЁРТ (гои.) Владетел на о. И така,
това често бил наричан Лаертизд или
Лаертид). Според друга Версия Одисее-
вият баща бил Сизиф, първият съпруг
на А н ти кл ея .
ЛА Й (грц.) — митически цар на Тива,
потомък нгГ Кадъм, син на лаодак, съ­
пруг на Й о к а с т а ^ у Омир — Епикаста),
оаща на кдип. вж. Едип.
Л А М И Я (грц. „поглъщаща") — красива
дебойка, дъщеря на "Бел,' любимка на
З ев е, превърната о т petiftubaina"Хера в
грозотия, която погубила най-напред соб­
ств е н и те си деца. По-късно съществу­
вали много ламии — грозни женски съ-
щества, подоони на вампири, които при­
вличали по осЬбен начин деца, най-Вече
красиби младежи, и им изпиВали кръвта.
Л А М О С (грц.) — син на Посейдон,
.цар на людоедите л е с тр и го н и , мит.и-
чески основател на гр. формие В Кампа­
ния, Италия.
Л А М П Ё Т И Я (Лампеция, грц. „блестя­
щ ата", „сияйната") — една о т дъщерите
на Хел и ос, сестра на ф а ето н . Заедно
със сестра си ф а е т у з а пасяла краВите
на баща си на о. Тринакрия (Сицилия). При
В естта за гибелта на фаетон заедно с
другите хелиади ce превърнала о т скръб
в топола,
Л А О Д А М А Н Т (грц.) — син на Е т е о ­
къл, след неговата гибел цар на Тива. За­
щищавал града срещу е 'п и го н и те и пад­
нал в сражението с тях. Убил Егиалей,
а него убил Алкмеон. След убийството
му ти в ан ц и те ce прибрали зад с те н и те
на града.
Л а о д а м ё я (грц.; лат.: Лаодамия) —
1. Дъщеря на Б ел ероф онт, майка о т
Зевс на С а р п ед о н т. — 2. Дъщеря на
А к а с т , цар? на Иолкос, съпруга на П р о ­
т е с илай. когото след убийството му не
искала да надживее,
Л А О Д Й К А (грц.) — 1. Дъщеря на А г а ­
мемнон и К л и т е м н е с т р а , в трагедии­
т е назовавана с името Електра. —
2. Дъщеря на Приам и Хекуба, любима
на А к а м а н т и майка на М у н и т , „първа
по хубост“ между сестрите си. След па­
дането на Троя земята я погълнала пред
погледа на Всички. — 3. Нимфа, съпруга
на фороней.
 Л А О К О й Н (грц.) — син на А н те н о р ,
жрец на Аполон (или на Посейдон) 8
Троя, забил копие 6 търбуха на посвете­
ния на Палада дърВен кон, за да попречи
на тр оянците да го Внесат В града. За­
ради „с в е т о т а т с т в о т о " бил задушен при
жертвоприношение заедно с двамата си
сина о т две огромни змии, които внезап­
но пропълзели о т близкия остроВ Тенедос
и ce скрили В храма на А т и н а Палада.
Троянците'помислили, че това е знамение
на богоВете, не повярвали на предупреж­
денията на жреца и Внесли в града „да-
найския подарък". ВъВ Ватикана сега е
запазена прочутата мраморна скулптур-
на група о т родоските майстори Хаге-
зандър, Полидор и Атенодор, която из­
образява Лаокоон и синовете му В сце­
ната със змиите. Въз основа на тази с т а ­
туя Лесине обосновава теорията си за
реализма 8 изкуството.
Картина: „Лаокоон" от Ел Греко. — Драма; .Лаокоон" на дома и семейството, често смесвани
о т Софокъл (във фрагменти). — Трактат: .Лаокоон,
или За границите на живописта и поезията" от Лесина. предците на семейството. Техните из­
Л А О М Е Д б Н Т (грц. „владетел на наро­
да" ) — цар на (роя, син на Ил, Ьаща на
А~н т и го н а , на Хезиона, Приам и 1й~-
т о н . Получил помощта на Аполон и П о ­
сей д о н при издигането на. 1 роя, но Ьъ-
1 преки предварителното овешание о т к а ­
зал да ги възнагради, затова Посейдон
наводнил спираната и изпратил огромно
морско чудовище, жадно за човешки жер­
т ви" на което трябвало да ce принесе
Хезиона. Херакъл убил чудовището и
спасил дъщерята на иаоя. но и на него
Лаомедонт отказал обещаната награда
— безсмъртните коне, които някога
Зевс дал на дядо му Трос в о тплата за
отвличането на Ганимед; з а т о ва героят . да ce чествува и геният на принцепса.
заедно с други герои, между които бйл~
Т ела1у>он, завладял страната, убил из^
мамника и дал дъщеря му за жена на Те-
ламон.
Мозайка: „Освобождаването на Хезиона' (Рим, Вила
Албани).
ЛАТ1ЙТИ (грц.) — митическо племе о т
великани около планините Ета и Пелион
в Тесалия,.олицетворения на бурята. При
св атбата на техния цар П и р и то й с ху­
бавата Хиподамея поканените диви
к е н т а в р и ce опили о т виното и ce опия­
нили о т красотата на лапитките. кен­
тавърът Е в р и ти он ce опитал да отвле­
че невестата - - повод за б и тка та кен-
та в р о м а хи я .
Релефи: „Кентавромахия". Зьрху западния фронтон
на храма на Зевс в Олимпия и другаде; на западния фриз
на т . нар. Тезейон в Атика.
ЛА РВИ (лат.) — духовете на римски
покойници, които о станали непогребани
или В чиито погребални дореди не били
спазени всички изисквания. Зли духобё,
привидения, сродни на вампирите лег
м ури, според поверията живеели В под­
земния свят. откъдето излизали нощем
аа си отмъщ ават. Римляните ги омилос-
тиВнВали и ппогонвалй~на Ь, П и май
през време на нощните обреди лемурйи:
бащ ата на семейството излизал' бънГот
gbwia нощем бос, удрял по медни чинели
и’^изговарял определени' формули. През
т ё зи дни храмовете Ьилигзатворен и и не
ce сключвали бракове! ” ” ~
Л А РЁНЦ И Я (лат.) — италийската бо­
гиня Ака Ларенция.
ЛАРИ (лат.) — у римляните и е тр у -
ски те — домашни богове, покровители
г~пянятитв. 1 1ърЙпнячално духовете на
ображения — малки дървени или восъчни
ста ту й ки , били поставяни В ниииа и л Л Г
ракла — ларариум, при огнището близо*
до изображенията на пенатите?" В нача:
ло т о на всеки месец на техния празник
лаоаоии и при особени случаи пред т ях
запалвали огън и извършвали ж е р т во­
приношения. Римляните вярвали, че ко­
гат о семейството напуска завинаги ж!Г-
лищ ето. ларите. за разлика о т пенатите,
оставали И дома. Свои лари-покровители
имали също отделните улици с параклиси
и празници ком пи та л и и по кръстопъ­
ти щ а та , също посевите, езерата. Им­
ператор АВгуст наредил върху общес­
тв е н и те и частните олтари на ларите
Синоним на дом, подслон и отечество.
Л А ТЙ Н (лат.) — родоначалник на ла­
ти н с ко то племе. Според гръцкото пре­
дание син на Одисей (или Телемах) и на
нимфата Кирка, според италийското
— на фаун. Цар на Лациум, дал на Еней
гостоприемство, място да си построи
нов град и ръката на дъщеря си Лавиния,
която преди това била обещана на ру-
тулския вожд Турн.
Л А Т б Н А (грц.) — латинизираната
форма на името на гръцката богиня Л е-
т й (Л а то ), дъщеря на ти та н а Кей
(Койос) и на ти т а н к а т а феба.
ЛАТС)НИЯ(лат.) — е п и т е т на Диана
(А р те м ида),дъщерята на Латона (Л ато)
91
 ЛАТРЁЙ — кентавър, убил македонеца
Халес на сватбата на лапита П и р и то й ,
но с високомерието си предизвикал ве­
ликана Кеней, който го убил.
ЛАХЕЗИС (грц.) — „наречницата“, ед­
на о т т р и т е сестри мой ри, богините
на вечния световен закон, които п л етат
жизнената нишка на всеки смъртен.
Л А Ц Й Н И Я (лат.) — е п и т е т на Ю но­
на, даден й по Лациниум, нос в Южна
Италия при гр. Кротон, където бил из­
дигнат прочут неин храм; храмът на
Юнона в Лациниум. ° щерите на Левкип: феба и Хилаира.
Л А Я Д (грц.) — е п и т е т на Едип като
син на цар Лай.
ЛЕАНДЪР (грц.) — младеж о т Абидос,
на малоазийския бряг на Хелеспонт (Дар­
данелите); възлюблен на тракийската
жрица Херб о т Сестос, град на отсамния
бряг. Преплувал всяка нощ през протока
до своята любима, жрица на А ф р о д и та
(или А р те м и д а ), но през една нощ бу­
рята угасила лампата о т кулата на Херо
и той, лишен о т пътеводна светлинка,
намерил см ъ ртта си във вълните. На
сутринта Херо видяла трупа му изхвър­
лен на брега и в отчаянието си ce хвър­
лила В морето.
Картина: .Херо и Леандър" о т Рубенс — Епос:
.Леандър и Херо" о т Музей. — Писма: .Леандър до Хе­
ро" о т ОВидий (Героини). — .Херо до Леандър" о т
Овидий (Героини). — Стихотворение: .Херо и Леандър'
о т Шилер. — Драма: .Вълните на морето и любовта"
о т Грилпарцер. — Разказ: .Херо, Леандър и овчарят"
о т А. И. Куприн. — Опера: „Леандър" о т А.Скарлати.
ЛЕАРХ (грц.) — синът на Ино, уб ит о т
баща си А т а м а н т в пристъп на безумие.
ЛЁ В КА (грц.) — малък остров при
у с ти ето на Дунав в Евксинския П онт
(Черно море), където според един м и т
Темида пренесла тя л о то на загиналия си
син Ахил, то й възкръснал, оженил ce за
Елена и живял щастливо. Там ce издигало
негово светилище.
ЛЕВ КА ТА (грц.) — южният нос на
о.Левкада в Зап.Средна Гърция, върху
който ce издигал прочут храм на Аполон.
ЛЕВ КЙ П (грц. „мъжът с белите коне“)
— 1. Син на цар Еномай о т Пиза, любим
на нимфата Дафна, обличал ce в женски
дрехи, за да ce радва на близостта й.
О т к р и т в банята о т нейните дружки и
убит о т тях. — 2. Потомък на Персей,
брат на Тиндарей, цар на Месена, баща
92
на Феба и Хилзира, които диоскурите
К а с т о р и Полидевк отвлекли на бър­
з и те .си коне, така станали причина за
б и тка та им с афаридите Идас и Л и н -
кей. Отвличането на левкипидите било
любим м отив на изобразителното изку­
ство.
Картина: .Грабването ка дъщерите на Левкип" о т
Рубенс.
Л Е В К Й П А (грц.) — дъщеря на Т е с т о р
и сестра наТеоноя.
Л Е В К И П Й Д И (грцО — е п и т е т на дъ­
ЛЕВ КО НО Я (грц.) — една о т т р и т е '
дъщери на Миний, които били превър--
нати в прилепи за незачитане на култа
на Д и о н и с-Б акх (на неговия празник
тъкали и си разказвали весели истории).
ЛЕВКОТЁЯ (грц. „светлата богиня")
“ култовото име на Ино, дъщерята на
Кадъм и Хармония, след като ce пре­
върнала в морска богиня.
ЛЕВКОТОЯ (грц. „Бялата бегачка") —
дъщеря на персийския цар Орхам ли на
океан идата Еврином'а, затова нимфа.
Любимка на Аполон и на Хелиос (Сол),
който проникнал до нея под образа на
собствената й майка. Заради опозорява­
нето й била заровена жива о т баща си,
но превърната о т бога на слънцето в
тамяново растение, о т чиято смола при­
готвяли благовония.
Епилион: .Левкотоя" о т Овидий (Метаморфози).
A jf lA (ликийски „жена") — дъщеря на
етолийския цар П е с ти и и на Е в р и т е -
мида, сестра на А^\тея( съпруга на спарт
танския цар Тиндарей, отТсогото poguAja
K/ujmeMHecmpa и К а с т о р — единия о т
дВамата диоскури; любима на ЗеВсГкой-
т о ce сВързал с нея под образа на лебед
и о т когото родила хубаВата ёлена й
безсмъртния Полидевк (Иолукс) — дру­
г ия о т диоскурите. Според една версия
лебедът ce хвърлил Йърху нея, гонен ^от
орел, под кои т о " сё крибЛЗ самата
родитаТ Леда снесла две яйца, о т едното
ce излюпила Елена, а о т другото ce по­
явили диоскурите (или: Леда ce грижела
за яйцето на Немезида о т Зевс, о т кое:
т о ce излюпила Елена, която Леда отгле­
дала ка то свое дете). У Омир само Елена
е дъщеря нз Зевс, а двамата диоскури са
смъртни, докато у автора на Омировите
химни u двамата са безсмъртни. Сино­
ним на красива жена.
Статуя: .Леда" отТи м отей {IV в.пр.н.е.), запазени
са само копия. — Релеф: ' .Леда и гълъбът“ о т
А. Хилдебранд. — Картини: .Леда' о т Ти ито рето; о т
Кореджо. — .Леда с лебеда" о т Леонардо; о т Веронезе;
о т Л. Силвестър Млади; о т Микеланджело; о т
Дж. Вазари; о т Буше. — Стихотворение: .Леда" о т
Пушкин.
ЛЕЙТ (грц.) — син на А л е кто р , един
о т кандидатите за ръката на Елена. Ка­
т о вожд на беотийците пред Троя ранен
в сражение о т Х е к то р .
Л Е М У Р И (грц.) — у римляните нощни
зли духове, вампири, сродни с ларТГите,
прот и8о полож ни на духове т е - по£ро Би-
m tfXir л ггр п У П г р Г н я т и 1 т я я ы и 1 гь т
мурии или лемуралии ce състоял на 9,
11 и 13 май.
ЛЕНЁИ (грц.ленон — „чебър", лена —
„разпусната вакханка") — оргиастичен
женски празник на вакханките в чест на
Д ионис пред храма му Ленеон в Атина,
където според преданието стоял пър­
вият чебър. Главната част о т празника
било тъ рж ественото шествие, на което
носели свещените символи на бога. То
било последвано о т пиршество и веселия.
На него богът ce явявал като ствол, обле­
чен в дрехи. О т празничните игри про­
излезли по-късните драматически пред­
ставления.
Л ЕРН ЁЙ С КА ХЙ Д РА (грц. хидра „вод­
на змияЧ — изчадие на I и фон и Ехидна.
чудовище о т аргоския град Лерна с дебет
глабй, о т който едната безсмъртна. По­
губвала с отровния си дъх всички, похи-
щ аВала хората и ж и вотни те в о бл астта.
Героят Херакъл я нападнал и започнал да
сече със сърповидния си меч главите й.
но на’' м я с то то на Всяка отсечена злаВа
израстбали две нови. 11омогнал му него­
вия т племенник и спътник Иолай, като
опожарил цяла съседна гора. С разаоре-
ли те ce глаВни Херакъл изгарял раните на
хидрата, след като нанасял ударите си.
/^безсмъртната глава затиснал със скала“.
Тя]ся у ц ц ь р ггт ||Д ( II п п рН и а ня
героя). С жлъчката на хидрата намазал
стр елите си. така т е станали отроВни.
„Да режеш главите на хидрата" значи да
ce бориш с непреодолими мъчнотии.
Статуя,- .Херакъл убива хидрата“ о т Т. Аспети (в
Палацо Дукале във Венеция).
Л Е С ТР И Гб Н И (грц.) — у Омир ми­
тическо племе от кръвожадни исполини
с цар А н ти ф ат и с главен град Телепил.
Нападнали със скални отломъци корабите
'на Одисеи и разломили 11 о т тях, смач­
кали и изяли V,ного о т спътниците му.
Според римляните живеели при формие
в Лациум.
ЛЁТА (грц. „забрава") — река в подзем­
ни’fl^c^TTrrmriOTTnnDn^CT|CTT5e^HTTo^u]_
ниците пиели заорава на земния си жи­
вот. .
ЛЕТО (грц.; лат. Латона) — дъщеря на
т и та н а - Кей (Койос) и на т и т а н к а т а
феба, майка о т Зевс на Аполон и А р ­
те м и д а ! Когато предстояло да ражда бо­
ж ествените близнаци, никоя страна на
им л я - земята, ни небето, ни морето и дали под-
слдн о т страх пред ревнивата Хе ра. Нао
родилката ce смилил малкият скалист
остров Делос; там В подножието на пла­
нината Кинт под~палма след десетдневни
родилни болки богинята дала живот на
дбам а та олизнаци. 1огаВа зевс закрепил
острова здраво за морското дъно и му
дал името Делос („прочутия"). Дотогава
т п й блуждаел ПъВ Вълните и ce наричал
Ортигия. Л ето по-нататък била под, по­
стоянната закрила на чедата си. Когато
на нея посегнал т и т а н ъ т Т и ти й , Аполон
го поразил и хВърлил В Т ар та р а . Когато
тиванската царица НиоОа ce осмелила
да разгонва народа о т олтарите и и да
ce сра^няЬа с нёЯГ Аполон и "Артемида
изтребили седемте и синоВе и седемте
й дъщери. Оскърбена о т ликийските се­
ляни" Л е то ги превърнала (з ж аои. " ■
Релефи: „Аполон. Лето и Артемида', метопа о т
наи-стэрия храм в Селинунт. — .Артемида и Лето",
метопа о т храма на Немезида в Рамное (V в.пр.н.е>).
— Картини: .Лето" о т Тинторето; о т Й. Бройгел С та­
ри. — Химни: „Към Лето" о т Орфей.
ЛЙБЕР (Ли.бер патер, лат.) — старо­
италийски бог на оплождането и засаж’
дането, отъждестВен по-късно с гръцкия
бог на виното Дионис. Имал общ храм
на Авентинския хълм G Рим заедно с Ли-
бера и Церера.
ЛЙБЕРА (лат.) — 1.Дъщеря н а-Ц ер е­
ра, съпруга или сестра на староиталий-
ския бог на виното, отъждествявана с
латинската П розерпина и с гръцката
Персефона. — 2. Е п и тет на Ариадна
като съпруга на Бакх (Д ио нис).
Л И Б Е Р А Р И й (лат.) — римски празник
в чест на бог Либер (Б акх ) и на жен­
ското му съ ответствие Ли бера на 17
м арт, когато младежите обличали мъж-
93
ката тога. Отражение на гръцкия празник
ан тестер и и .
Л И Б И Т Й Н А (лат.) — староиталийска
хтоническа богиня на плодородието и по­
гребенията. Като богиня на плодородие­
т о била отъждествявана с А ф р о д и та,
а като богиня на подземния свят — с
Персефона. В светилището й в Рим ce
съхранявали списъци на покойниците и
всякакви погребални съдове, та м ce съ­
бирали предприемачите на погребения.
Помощници на богинята били гробарите
ли битин ар ии.
Л Й ГД УС (грц.) — съпруг на критян-
ката Т е л е ту за и баща на превърнатата
в мъж Ифис.
ЛИЁЙ (грц. „освобождаващ о т грижи")
— е п и т е т на бога на виното Д ионис
(Бакх).
. Л Й З И Й (грц.„освобождаващ", „прогон­
ващ грижите") — е п и т е т на бога на ви­
ното и веселието Б акх-Д ионис, символ
на освобождаващата сила на виното.
Л И К (грц.) — 1. Атически герой, син
на цар Пандион, брат на Егей, П а л а н т
и Ние, родоначалник на жреческия род на
ликомидите. Прогонен о т Егей, избягал
в Мала Азия, където станал епоним на
Ликия и родоначалник на ликийците. —
2. Тивански цар, съпруг на Дирка, убит
о т Амф ион и З е т , синовете нз А н ­
ти о п а . — 3. Син на Посейдон и плея­
дата Келено, изпратен о т бога на
О стровите на блажените. — 4. Другар
на Диомед, превърнат в птица. — 5.
К ен таВър, убит о т П и р и то й .
^ Л И К А Б А Н Т (грц.) — тиренски моряк,
който настоявал да ce плени и продаде
в робство Бакх.
Л И К А й Н (грц.„човек-вълк") — 1. М и­
тически цар в Аркадия, син на Пеласг и
океанидата Килена, баид,а на Кал исто .
Осмивал вярата на аркадцйте в боговете,
превърнат о т Зевс на вълк, защ ото по­
добно на Т ан тал, когато веднъж Гръ­
мовержецът посетил земята под човеш­
ки образ, му поднесъл на трапезата ястия
с месото на собствения си син. Поради
неговото безбожие и кръвожадност,
свойствени и на друзите хора о т него­
вото Време, боговете решили да унищо­
ж а т чрез потоп човешкия род. М и т ъ т
произлязъл във връзка с човешките жер­
тви, каквито според Платон били при­
94
насяни чак до IV в пр. н.е. в аркадската
„вълча планина" Ликеон на Зевс Ликейски.
Според Овидий Юпитер (Зевс) не желаел
такива жертви. Внук на Ликаон е Аркад,
синът на К ал и с то . — 2. Един о т сино­
вете на Приам и Л а о т о я , убит о т
Ахил.
Епилион: .Ликаон' о т Овидий (Метаморфози).
Л Й К Ё Й (грц.; лат.: Лицей) — 1. Свещен
лес-градина с храм на Аполон Ликейски
и с гимназион в североизточната по­
крайнина на гр. Атина, където поучавал
Аристотел. — 2. Висока планина в Юго-
западна Аркадия на границата й с Месе­
ния, свещена на Зевс и Пан, със св ети ­
лище на Зевс Ликейски. Там бил чествубан
празникът на аркздекия Зевс ликеи.
Л И К Н Й Т (грц.) — е п и т е т на Бакх-
Д ионис според плетената кошница лик-
нон, в която през време на неговите
празници поднасяли първите плодове.
Химн: „Към Ликнит" о т Орфей. ,
Л И К О М Ё Д (дрц.) — цар на остроВ
Ски рос, при когото Т е т ида скрила В жен­
ски дрехи сина си Ахил, за да не участвува
в Т р о я н с к а та цойна. понеже имало
‘ предсказание, че бъдещият герой ще за-
гине пред с тен и те на Троя. На острова
Д ей дам ея, една о т дъщерите на.Лико-
Meq, родила о т Ахил сина му Н е о п то л е м
(П и р Г “ *—
Л И К У Р Г (грц. „създател на светлина")
— син на Д р и а н т , митически цар на
тракийското племе едони. Забранил на
поданиците си да п очи тат Бакх, разго­
нил спътничките на бога, а него хвърлил
в морето и наредил да изсекат всички
лози. Бакх побягнал при Т е т и д а и о т т а м
освободил менадите, наказал Ликург със
слепота или с безумие: Вместо да сече
лозите, за да прогони бога, посякъл със
секирата своя син, като го помислил за
лоза (вариант: отсякъл своите крака).
Народът го довлякъл в планината Пангей,
където царят бил разкъсан о т коне. М и­
т ъ т отразява съпротивата, която срещ­
нало въвеждането на култа. — 2. Царят
на Немея, на когото пирати продали из­
гонената о т Лемнос Хипсипила.
Л И М Н Ё Я (грц.) — нимфа, дъщеря на
речния бог Ганг, майка на А т и с .
ЛИ Н (Линос, грц.) — древен певец и
музикант, за когото в различни области
 на Елада възникнали различни митове и
легенди; Според един м и т о т Аргос то й
бил син на Аполон и царската дъщеря
П с а м а т а . Веднага след раждането му
бил подхвърлен или даден за отглеждане
на пастир. Расъл като овчар сред овцете,
но бил разкъсан о т свирепите кучета. За
наказание Аполон изпратил в стр аната
чудовище, което грабело малките деца
о т скутовете на майките им. Според
друг мит, произхождащ о т Тива, негова
майка била музата на танца и хоровата
песен Терпсихора. Аин бил отличен пе­
вец и музикант, учител на Орфей и на
Херакъл, не твърде схватливия ученик,
който често търпял укорите на настав­
ника си. През време на едно занимание
Херакъл го ударил по главата с китарата
,си и го убил. Според т р е т и м и т ка то син
на Аполон и музата на астрономията
Урания бил уб ит о т баща си, защ ото
дръзнал да предизвиква на състезание в
изкуството него, бога на изкуството. А
според гръцкия митограф Аполодор Лин
бил син на речния бог Еагър и на музата
Калиопа, следователно бил тр а к и брат
на Орфей, наричали го още син на Аполон.
Пръв ударил невъзприемчивия си ученик,
след което Херакъл стоварил върху него
ки тар ата и го убил. Лин бил олицетво­
рение на жалната песен лин.
Л И Н К Ё Й (грц.линкс — „рис") — 1. Син
на месенския цар Афарей, брат-близнак
на Идас. Участвувал заедно с брат си в
Калидонския лов и в похода на а р го ­
н а в т и т е , през време на който стоял на
носа на кораба Арго, защ ото о стр и я т му
поглед прониквал през дървета, скали и
планини. Загинал о т Полидевк в б и т ­
ката с д и о с ку р и те , които похитили не­
ве стата му Хилаира. — 2. Един о т 50-
т е синове йа Е ги п т , съпруг на данаидата
Х и п е р м е с тр а , • която единствена о т
5 0 -т е дъщери на Бел не погубила съпруга
си през първата брачна нощ.— 3. Троянец
о т с в и та та на Еней, убит о т Турн.
Л Й Р И С (грц.) — троянец о т св и та та
на Еней, уб и т о т Камила.
Л Й Х А С (грц.) — служител на Херакъл,
по него Д еянира пратила на героя дре­
хата, напоена с Отровната кръв на Нес,
затова преди см ъ р тта си Херакъл го сма­
зал върху една скала и го хвърлил S мо-
,рето, и т а м то й ce превърнал в скала.
Статуя: „Херкулес и Лихас" о т КаноЗа. — Епилион:
.Лихас" о т ОвидиО (Метаморфози).
95
'Л О Т Й Д А (грц.) — нимфа, която ce спа­
сила о т преследването на бога на пло­
дородието Приап, като ce превърнала в
дървото лотос. Според Овидий, когато
Д риопа, любима на Аполон, ce опитала
да откъсне клонче о т него, и т я ce пре­
върнала в същото дърво.
Л_ОТОфАГИ (грц. „лотосояди") — ми­
т ическо гостоприемно племе, ооитаоало
либийското крайбрежие на Африка. Хра-~
нело ce с плода на дърЬото лотос, а който
ВкусВал о т него, забраВял миналото си.
Когато част о т спътниците на й а и с е й
Вкусили о т него, не искали аа ce Връщат
по домовете си. Героят насила ги върнал
на корабите и ги забързал на борда с въ­
жета.
Л У А (лат.) — староиталийска богиня,
дъщеря на С а ту р н , в нейна чест изгаряли
плененото оръжие на неприятеля.
Л У н А (лат. „блестящата'1) — римска­
т а богиня на луната, дъщеря на Л а т о н а
и сестра на бога на слънцето Сол, о тъ ж ­
дествена с гръмката Селена. Подобно на
брат си ce возела по небето на колесница,
теглена о т коне, нов по-тесен кръг около
земята. Често я отъждествявали с Д и а ­
на, която като богиня на луната ce на­
ричала феба. На Авентинския хълм стоял
неин храм, според преданието издигнат
о т цар Сербии Тулий, то й изгорял при
пожара на Нерон.
Химн; .Към Луната" о т Орфей.
Л У П Ё Р К (лат, „прогонващ вълците")
— староиталийски Бог на плодородието,
пасищата и стадата, подобен на гръцкия
ликеиски Пан. В подножието на ПалТ-
т инския хълм в Рим имало негова свещена
пещера ЛуперкалТ Мн. ч. луперки — два­
наде с е тте жреци на Ьог лупеоЕ / = П ан).
избрани из двата римски рода фабии и
Квинкции (луперки фабиани и Луперки
Квинкциани).
Л У П Ё Р К А Л (лат.) — пещерата, све­
щена на Луперк, в подножието на Пала-
тинския хълм в Рим,
Л У П Е Р К А Л И И (лат.) — староиталий-
ски празник на плодородието и пречист­
ването в чест на фаун-Ауперк~(=ликеи-
ския Пан), празнуван и Рим на 15 фев­
руари — през последния месец на рим­
ската година. Чествуван (зил пои строга^
обредност. Ж оеиите луперки принасяли"
В жеотВа поеа свещената пещера Л у-"
перкал козли и кози, надявали~нЗ 80Л0*
прясно одраните им кожи и о т т а м ce
впускали да обикалят Палатинския- хълм,
най-сМарата част на Ним' С ремъци, из­
рязани о т същите кожи, т е удряли по­
падналите насреща им( омъжените жени
ce стягали през кръста, за да изоягнат
безплодието си" Култъ т западнал към
края на репуоликата, но Август го" под -
новшГ ’ 1 “-------------------- ' '
ЛУЦЙНА (лат. „извеждаща на бял
свят") — 1. Първоначално е п и т е т на
Юнона (Юнона Луцина, гръцката Хера),
в качеството й богиня на брака. По-късно
самостоятелна италийска богиня на ро-
дилната помощ и закрилница на новоро­
дените, съ ответствие на гръцката Или-
т и я . Римлянките чествували всяка го­
дина на 1 м арт празника й м атро н ал и и.
— 2. Х е к а т а като причинителка на мрач­
ни сънища.
Л У Ц Иф ЕР (лат, „носител на светли-
ната'Тпрецод на грц. фосфор) - 1. Епи-
,т е т на светоносните богове, като Д и а ­
на, Аврора и др. — 2. Бог на планетата
Венера — звездата Зорница (Денница^
син на Аврора и ти та н а А с тр е и (или
Кефал); баща на Кейк, след чиято смърт
ce помрачило лицето му/ помътняването
му означавало npokoba пред убийството
на~Цезар!
М М А Н И — 1. Според Вярбането на рим-
М А — първоначално служителка на
фригийската богиня „В е л и ка та майка
на богоВ ете'" Кибела, на която Йъзло"
ж или да гледа малкия Бакх. Мамила ре­
внивата Хера. че д е те то ~не било от
З евс, а о т Арес. По-късно самостоя­
т елна богиня, култът й бил честбуван с
оргиастични мистерии 0 Кападокия (В
М ала Азия) и на о. кр ит, където я смя­
тали майка и съпруга на Зевс, Великата
майка на богоВете. Те по разюзданост
далеч над мин а'Вали оргиите на Кибела.
Била въведена в Р1Ж~атптЕхЕовотетга и
диктатора Сула, там в средата на
Г В. пр. н. е~~бил издигнат Яйин храм, по­
ради Войнствения й нра& я отъждествя­
вали" с римската 005иня на войната Ье-
лона.
96
М А В О Р С (лат.) — старинно и поети­
ческо име на Марс.
М А Г Н А М А ТЕР (лат.) — Вж. Вели­
кат а майЧГа РПЗ CoSOSFme; Гчиоела.
М А К А Р Ё Й (грц.) — 1. Бащата на Иса,
която Аполон прелъстил под образа на.
пастир. — 2. Син на Еол, пламнал о т гре­
ховна любов към сестра си Канака. —
3. Лапит, който на сватбата на П и р и ­
той убил кентавъра Еригдуп. —
4.Итакиец, другар на Одисеи, изостанал
доброволно о т с в и та та му при гр> Каета
в Южен Лациум, където разказвал на
Еней премеждията на завръщащите ce
гърци при Еол, л е с т р и г о н и т е и в зе­
м ята на Кирка. ' ■
М А К А Р И Я (грц.) — дъщеря на Х ер а­
къл и Деян и ра. След см ъ ртта на Хера­
къл сама ce принесла в жертва поради
предсказанието, че хераклидите ще по­
бедят Евристейсам о ако някой о т тя х
ce пожертвува доброволно.
М А М Е Р С (М ам ерт, лат.) — името на
М арс на оскийски и сабински език. О т т у к
мамертини: „синовете на Марс", както
ce наричали ж и тел ите на гр. Месана за­
ради храбростта си..
М А Н Е Р О С (грц.; о т егип. маа-не-хра
„върни ce" егип. жалбена песен) — син
на първия египетски цар, загинал млад и
красиВ ка то Лин, Х и а ц и н т и Адонис.
Също: жалбена песен (лин).
ляЯите душите или сенките на мъртъв­
ците, на които ВъздаВали божески почес­
т и , според Вергилий богове на подземния
свят, наказващи съдници. — 2. Боговете
на подземния сВят П л у то н , П р о зер ­
пина, Х е к а та . На римските надгробни
паметници 'С1Уюи като формула п о с е ­
щението ЬМ = uis Manipus — „ма под­
земните бого!ie ir7~
М А Н И Я (лат.) — староиталийска бо­
гиня на подземния свят, майка на маните,
понякога и на ларите. Нейното, изобра­
жение стояло закачено на в р ати те като
пазител на дома. Постепенно ce превър­
нала в лош дух, страшилище, плашило за
децата, таласъм, караконджол.. Поднася­
ли й като жертВа глави о т лук или чесън
в спомен за далечните времена, когато
й принасяли човешки жертви.
Р а ж д а н е т о на Венера (д е та й л ) о т Б отичели, Галерия Уф ици
8ъ8 Флоренция

е
 Ъ-Ъ

Минерва у кр о тя в а К ен тав ъ р а, о т Б отичели, Палацо П и т и

във Флоренция
Флора и Зефир о т „ П р о л е т т а " на Б отичели, Галерия Уф ици
8ъВ Флоренция
Д е л ф и й с к а т а С ибил а, о т М и ке л а н д ж е л о , С и к с т и н с к а т а капел а
във В а т и к а н с к и я д в о р е ц ,
А врора, о т п а м е т н и к а на Л о р е н ц о g e М е д и ч и о т М икеландж ело
Н о щ т а , о т п а м е т н и к а на Д у ж л и а н о ge М е д и чи о т М и к е л а н д ж е л о
Ц ерера и П ом о н а, о т Р у б е н с , в Галерия П радо в М адрид
Вакх ан али я, о т Р у б е н с , Галерия У ф и ц и в ъ в Ф л о р е н ц и я
I

Р о м у л u Р ем б о з а я т о т в ъ л ч и ц а та , о т Рубенс, К а п и т о л и й с к а т а
п и н а к о т е к а в Рим.

Т р и т е грации, о т Р у б е н с , Галерия У ф и ц и в ъ в Ф л о р е н ц и я
 1

В е н е р а 8 б а н я т а , о т Д ж о В а н и Бо л о н я, Н ац ио н ален м у з е й 8ъ8 Ф л о р е н ц и я

w_
А полон и Д а ф н а , о т Бер н и н и , Галерия Б о р г е зе 6 Ри м
П ерсей с г л а в а т а на М е д у з а , о т Б е н в е н у т о Челини, в ъ в Ф л о р е н ц и я
 М А Н Т О (грц. „гадателка") — гадател­
ка, дъщеря на тиванския гадател ,Тире-
зий (или на Полиид), майка о т Алкмеон
на Амф илох и Тисиф она. Пленена в Ти-
ва о т победителите епигони, които я
изпратили заедно с част4- о т военната
плячка в Делфи, по-късно била отъждес­
твена с делфийската Сибила.
М А Р А Т О Н С К И Б И К — огромният див
критски бик, който, укротен о т Херакъл
и пуснат на свобода о т Е вр истей , из­
бягал в Маратон и там като маратонски
бик бил уловен и принесен в жертва о т
героя Тезей.
М А Р О Н (грц.) — син на Евантес, жрец
на Аполон в тракийския Исмар, които
о тп ратил Одисей с дарове в знак на бла­
годарност, задето пощадил него и близ­
ки те му.
М А Р П Ё С А (грц.) — дъщеря на Евен.
В спора за ръката й между Аполон и
Идас, сина на Афарей, ce намесил ЗеВс.
Той предоставил на Марпеса сама да на­
прави избора си между двамата. О т
страх да не я напусне Аполон, когато т я
остарее, избрала Идас. Той я отвлякъл на
крилатата колесница, получена о т П о ­
сейдон.
М А Р С (лат.) — италийският бог на
войната, отъждествяван с гръцкия Арес.
Картина: „Марс и Венера“ о т Ботичели.
М А Р С И Й (грц.) — сатир или силён о т
малоазийска фригия, един о т спътници­
т е на Дионис. Намерил фригийската
флейта, която А т и н а захвърлила, и с нея
предизвикал Аполон на музикално съ­
стезание, но Аполоновата китара над­
вила над негоВата флейта, богът го ока­
чил на едно дърВо В Келене и му одрал
кожата. О т сълзите, които пролели за
него полските божества, нимфи и пас­
тири, бликнала едноименната река, при­
т о к на Менандър. Над пещерата, о т коя­
т о извира, имало окачена кожа, която
фригийците смятали за кожата на са­
тира. — Често изображение на базови
рисунки, релефи върху саркофази и геми.
Статуи: .Марсий и Атина*, скулптурна група о т
Мирон. — „Марсий, сбиреид на флейта и танцуващ'
(„Силен Боргезе") о т школата на Лизип (300 г.пр. н.е.).
—■ „Аполон и Марсий “ о т Микеланджело. — Картини:
„Аполон1и Марсий" о т Тинторето: о т Тиеполо. —
„Аполон одира Марсий" о т Карачи. — „Марсии" о т
Рубенс. — Епилион: „Марсий" о т ОВидий (Метамор­
фози).
7 А нти чн а митология
М А Т У Т А (Mamyma матер, лат.)
староиталийска бозиня на у т р о т о —
„разлива сутрин розова светлина в ефи­
ра" (Лукреций) — и на зрелостта на пло­
довете, закриляща ражданията; в нейна
чест римляните празнували през юни
м а т р а л и и т е . По-късно била отъждес­
твена с Ино и Л е в к о т е я и така станала
също покровителка на мореплаването и
пристанищата.
М А Х А О Н (о т грц. махе „сражение")
— митически цар на Трика в Тесалия, син
на Асклепий и Епиона, брат на По-
далирий, възпитаник на кентавъра Х и ­
рон, у Омир — божествен лечител на
рани гръцкия лагер пред Троя. Освен
другите излекувал ранения ф и л о к т е т .
Паднал о т ръката на царицата на ама­
зонките П ентезил ея.
М А Я (грц. „майчица") — дъщеря на
А т л а н т и Плейона, най-голямата о т
седемте плеяди, планинска нимфа, свър­
зала ce с него в здрачна пещера и родила
о т него Хермес, който затова ce нарича
още Маяд. Според други митове съпруга
на Х еф е с т, отъждествявана с Бона
Деа, фауна и др. Една звезда о т съзве­
здието Плеяди, ил(1 всички наедно.
М ЕГА РА (грц.) — дъщеря на тиванския
цар ~креон т. съпруга на леракъл, о т ко-
го т о родила трима сина. По-късно героят
я отстъпил за съпруга на своя оратовчед
Иолай.
М ЕГАРЁЙ (грц.) — 1. Син на О н х ес т,
внук на Посейдон, баща на Хипомен.
Основал едноименния град (Мегара) в
Беотия. — 2. Син на К р е о н т, по заповед
на гадателя Тирезий принесен в жертва
за спасението на Тива.
М ЕГЁРА (грц. „завистницата") — една
о т е р и н и и те , т р и т е богини на възмез­
дието, със змийски коси, с факли и бичове
в ръцете.
М ЁД ЕН ВЕК — т р е т и я т световен пе­
риод на земята, през който ce явила
частната собственост, заедно с нея до­
шли войните, насилията и грабежите. Вж.
Векове.
МЕДЁЯ (грц.) — дъщеря на Е е т о т
Колхида, жрица на Хека т а , могъща ма­
гьосница. ьлюоена В предводителя на ар^~
го н а ц ти те Мзон, му помогнала да завла-
дее з л а т н о то руно, след това избягала с
аргонавтите о т Колхида и ce омъжила за
97
него. В гп. Йолкос ло молба на Язон под­ предсказва. След известни премеждия
младила с чародейните си билки баща му успял да отведе за брат си биците на
Езон и подмамила дъщерите ня.няр П е ­ Ификъл. Излекувал дъщерите на П р е т
ли й да насекат нз парчета баща си, така о т безумието, в което изпаднали поради
отмъстила на чичото на Язон, задето отказа си да участвуват в Дионисовите
о т странил о т в л а с т т а и прогонил баща тайнства; получил като награда част о т
му. Успяла да ce отскубне о т наказание, ' царство то на баща им.
кат о избягала заедно с Язон върху колес­ Стихотворение: .Мелампод" о т Г. Мередит.
ницата си, теглена о т крилати дракони,
в Коринт. Там била отблъсната о т Язон, М Е Л А Н Й П (грц.) — тиванец, син на
кой то пожелал да ce ожени за Креуса Астап, един о т храбрите защитници на
(или~Главка), дъщерята на цар Креон т . Тива срещу Седемте, убиец на нападателя
но си отмъстила, като пратила на съ- Тидей, но той, умирайки, му разсякъл че­
т е рницата си сватбен дар — дреха, на­ репа. Накрая бил умъртвен о т Ам ф иа-
поена с разяждаща отроВа. подпалила рай.
царския палат и убила със собстВените
си ръие своите двама сина о т Язон. След*
т о Ва Медея отлетяла на колесницата си М Е Л А Н Й П А (грц.) — 1. С естрата на
В Атина, където я приел и направил своя Х и п о л и та , царицата на амазонките о т
съпруга цар Егей. Там напраВила опит бреговете на р.Термодонт. Пленена в
чрез царя да отрови неговия син и на­ сражение о т Херакъл, който поискал ка­
следник Тезей, но Рила разкрита и про­ т о откуп пояса на царицата — накита,
гонена о т А тина. С ю ж етъ т е разработен пожелан о т Ад м е т а , дъщерята' на Ев-
в много фрески о т Помпей, рисунки върху р и с т е й . — 2. Майка или дъщеря на Еол,
вази и изображения върху римски сарко­ съпруга на Посейдон, майка о т него на
фази. Б е о т и Анкъл (Еол?). След като ги ро­
дила, Еол запоВядал да ги подхвърлят, а
Статуя: „Медея и дъщерите на Пелий’ (V в пр.н.е., нея да затв о р я т 8 тъмница. Освободили
римско колие в Латерпнския музей 3 Рим). — Картини:
.Медея и дъщерите ма- Пелий". стенопис о т Помпей, я синобете й, когато възмъжали.
— „Медея пред убийството на децата си", стенопис
о т Помпей — .Медея" о т Дьолакроа. — „Заминава­
нето на Медея" и .Медея с меча" о т фойербах. — По­ М Е Л А Н Т (грц.) — 1. У ОВидий лидий-
еми’ .Аргонавтика" от Аполоний Родоски. о т Валерий ски моряк на А к е т . под чийто образ ce
флак — „Медея" о т Корней; о т Грилпарцер (III ч. о т криел самият Бакх, преВърнат о т бога
трилогията .Златното руно"): о т Ж.Ануй. — Епилион:
„Медея" о т ОВидий (Метаморфози). — Писмо: „Медея на делфин. — 2. Син на Нелей и Месена,
до Язонн” о т Овидий :{Героини). — Трагедии: .Медея" баща на Кодър, прогонен о т п ото м ц и те
о т Еврипид; о т Сснека;"от Овидий (загубена). — Опери: на Херакъл о т Месена и Атина, където
.Меден" о т Керубини, о т Шарпантие.
станал цар на м я с то то на К с а н т , по­
следния наследник на Егей.
М ЁДОНТ (грц.) — 1- Глашатай в дома
на Одисей. останал верен на господаря М Е Л А Н Т И Й (Мелантей, грц.) — син
си. Издал на Пенелопа загоВора на же­ на Долий, козар на Одисей, след завръ­
нихите срещу Телемах и бил пошаоен щ ането на героя застанал на стр ан ата
при избиВането им. — 2. Кентавър, т е ж ­ на женихите на Пенелопа, затова наказан
ко ранен в борбата с лапитите. жестоко.

М Е Д У З А (грц.) — най-страш ната и М Е Л А Н Т О (грц.) — нимфа, дъщеря на

единстВена смъртна о т т р ите чудоВища
г оргони.
Статуи: .Медуза Ронданини" и .Персей обезглавява
Медуза“ о т В.Челини. — Картини: .Глава на Медуза"
о т Леонардо да Винчи: о т КараВаджо: о т Рубенс. —
„Персей обезглавява Медуза" о т А. Карачи — Епилион;
.Медуза" о т ОВидий (Метаморфози).
М Е Л А М П б Д (Мелампус, грц.) — син
на А м и т а о н , брат на Б и ан т, най-ста-
рият гадател и пърВият лечител с по­
м о щ та на билки. Веднъж, докато спял,
олизали уш ите му дВе змии. Когато ce
събудил, започнал да разбира езика на жи­
вотните,4 особено на п ти ц и те . О т тях
научил много неща и способността да
ДеВкалион (или П р о т е й ), пред която
Посейдон ce яВил превърнат на делфин.
МЕЛЕАГЪР (грц.) — син на калидон-
скйя цар ийней и на А л тея , брат на Хе-
'ракловата съпруга Деянира, участник В
похода на аргонабтите и В Калидонския
ло~вГВлюбен в А т а л а н т а , която също
участвувала в лооа и първа ранила гли­
г ан!. то й й подарил глабата и кожата на
убития о т него звяр, b спора с оуичов-
ц и т е си — драмата т е с т и а д и , ко и то
искали трофея за семеен спомен, в при­
стъп на гня(з ги уоил. Майка му отмъс­
т и ла^ за cBOLiffig'CjPHlMH и хВьрЛила вогъня

98
аълго потулваната о т нея главня, о т чие­
т о догаряне според орисницата зависел
ж ив о тъ т на сина й, едновременно с глав­
ня та угаснал и той. 11ри погреоението^у
жените, които го оплаквали, ce превър­
нали на п ти ц и те мелеагриди (токачки).
У Омир за кожата на глигана изоухнал
спор между калидонците и техн и те съ­
седи к у р е т и т е о т гр. Плеврон. В б и т ­
ката между тях Мелеагър бил пронизан
о т Златната стрела на Аполон.
Статуя: .Мелеагър" о т Скопас (копия във Ватикан­
ския музей и във Вила Медичи в Рим). — Барелеф:
.С м ъртта на Мелеагър" във Вила Албзни в Рим. —
Картини: .Мелеагър" и .Мелеагър и Аталанта" о т Ру­
бенс. — Епилион: .Смъртта ка Мелеагър" о т ОСидий
(Метаморфози). — Трагедии: .Мелеагър” о т Софокъл;
о т Еврипид (незапазени).
М Е Л И К Ё Р Т (грц.) — син на тиванския
цар А т а м а н т и на Инб, внук на Кадъм,
брат на Леарх. Понеже майка му отгле­
дала" тайно малкия Д и о н и с-Б акх , сина
на Семела о т Зевс, разгневената Хера
всяла безумие у съпруга й. В това съ­
стояние то й помислил сина си Леарх за
елен или лъв и го убил. За да не постигне
същата участ Меликерт, Ино ce хвърлила
заедно с него в морето, та м Посейдон
превърнал майката в- морската нимфа
Л е в ко те я , а Меликерт — 3 морското
божество Палемон. И двете нови бо­
жества ce притичвали на помощ на из­
падналите в беда мореплаватели.
' М Е Л И Н й Я (грц.) — нимфа о т подзем­
ния свят, дъщеря на Зевс или П л у то н
и Персефона, олицетворение на здрача,
среден образ между светлината и мрака.
Химн: .Към Мелиноя" о т Орфей.
М Ё Л И Я (грц.) — океанида, дъщеря на
аргоския цар' фороней.
М Ё М Н О Н (грц.) — рано загиналият
красив етиопски цар, син на Еос (Зората)
и Ти т о н , брата на Приам. Притекъл ce
на помощ на троянците в Т р о я н с ка та
война и проявил голяма храброст, убил
А н ти л о х , сина на пилоския цар Нестор,
но паднал о т ръката на Ахил. Зевс удов­
летворил молбата на осиротялата Еос:
о т кладата на неговата пепел излетели
новите птици мемнониди, вид ястреби.
Те всяка година ce завръщали в Троя и
започвали яростни битки над гроба му.
М айката не преставала да плаче — кап­
ките утринна роса били нейните сълзи.
Древните виждали в с т а т у я т а на еги­
петския фараон Аменофис (Аменхотеп)
III при египетска Тива образа на Мемнон:
при изгрев с т а т у я т а издавала жален чо­
99
вешки глас — поздрава на Мемнон към
неговата' майка Зората. С т а т у я т а по­
страдала при земетресение. След рестав­
рирането и престанала да звучи'.
Елилиом.-.Мемнонидите" от08идий (Метаморфози).
— Песен: „Мемнон" о т Шуберт (т е к с т от
Й. Майрхофер).
М Ё Н А (грц.) — друго име на Селена
(Луната), пренесено по всяка вероятност
о т Изтока.
М Е Н А Д И (грц. „безумствуващи") —
е п и т е т на в а кха н ки те, почитателките
на бога на виното, които с разпуснати
коси, в дълги дрехи и с надянати сърнешки
или лисичи кожи вилнеели в изстъпление
из гори и планини далеч о т мъжете.
Статуя: .Менада" о т Скопас (римско колие В Дрез­
ден). — Епилион: .Наказанието на менадите" о т Ови­
дий (Метаморфози). — Трагедия: .Вакханки* о т Ев­
рипид.
М ЕНЕЛАЙ (грц.) — по-младият син на
микенсТия цар А т реи и на A6p6ha7tipam
на^А гам ем нон, като съпруг на Елена
наследник на I индареи и цар нз ипарта.
Баща'на ХерштготгйГ и Н и к й с т р а т Г Ьлед _
отвличането на Елена призовал заедно с
брё т си гърците на поход срещу 1роя.
П ри оосадата нз крепостт а бил между
най-смелите гръцки героиГЗ^едТГб^ГОдхг1
се троянците в~ла -
аера~им да предадат СёзЛЗойна хубавата
Елена. Победил 6 'дЦусоиПТ^ЩГсГнюТб_и.дГ.
раТ^ен^опПТандар с'лъЕа, подар’ен-му.. о т
А п олон~~Убил Евфорб.^един о т най-
храбрите т р оянци, който наранил П а т -
р о^ъл, спасил ПГаЪпроКлбвйУ тр у п. ‘Нами-
рал~сё'заёйно'с други герой в"тъобуха на~
дървения Троянски кон. След заВладя-
Ването на |роя уойл ДеиФ об. сина на
Приам, за когото ce била омъжила Елена
след С м ъ р т та на I lapuc. \ Гриел отново
Елена, вез да я_нзкяян~аГи. и_олПрл г-кг. грйр
си към Спарта. По пътя при нос Малея
бил отхВърлен о т Ьуря към Кпит и Еги­
пет , откъдето олед седемгодишно
странстВуВане успял да ce добере с т р о ­
фейните си лькровища В Спарта. Там
омъжил дъщеря си Хермиона за Н ео -
ппГолем, сина на Ахил. В края на живота
си като з е т на Зевс бил поенесен жив
в "Островите на блажените (ЕлизиумТ.
Често срещан персонаж ВъВ ВазоВата
живопис.
Скулптурна група. .Менелай с падналия Патрокъл"
(т . нар. .Група Паскуино", II в. пр. н е., копие 0 Рим).
— Картина: .Менелай и Парис" о т Й.Х.Тишбайн.
М ЕНЕСТЁЙ (грц.) — син на П е т е й о т
рода на Е рехтей , един о т кандидатите
за ръката на Елена. Д окато Тезей и
П и р и т о и ce забавили В Аида за похи­
щението на Персефона, д и о с к у р и те
му възвърнали властта над Атина, която
преди това била заграбена о т Егей. Пред-
водителствувал атинския отред пред
Троя. След падането на града доплавал до
о. Мелос и ce възцарил та м след см ъ ртта
на царя Полианакт.
ЕНЙПА (грц.) — дъщеря на беотий-
ския ловец великана Орион, сестра на
М е т и о х а . Когато боговете превърнали
бащата в съзвездие, двете сестри с т а ­
нали комети.
М Е Н О Й К Ё Й (грц.) — син на тиванския
цар К р е о н т, един о т защ итниците на
Тива срещу Седемте. .При обсадата на
града сам доброволно ce пронизал с меча
си заради предсказанието на гадателя
Тирезий, че защ итниците ще победят,
ако ce даде кръвно възмездие за убития
о т Кадъм дракон. А Менойкей бил един
о т наследниците на Кадмовите воини
с п а р т и („посети"). М и т ъ т е възпоми­
нание о т стар обичай при опасност за
града да ce принася в жертва д е т е т о на
царя.
Опера: .Менойкей“ о т Б. А. Вебер.
М Е Н О Й Т И Й (грц.) — 1. Син на ти та н а
Я п е т и на океанидата Климена (или на
Азиа), брат на А т л а н т , П р о м е т е й и
Еп им emeu. Заради извънредната му сила
и свирепостта му Зевс го запокитил в
Т а р та р а . — 2. Син на А к т о р о т
О п у н т , баща на П атр о къ л („Меной-
тиад"); един о т аргонавтите.
М ЕН С (М ента, лат.) — богиня-оли-
цетворение на здравия човешки разсъдък,
с храм в Рим и празник на 8 юни.
М Ё Н ТА (лат.) — нимфа, превърната
о т Прозерпина или о т Церера в едно­
именното растение, защ ото ce влюбил
в нея богът на подземния свят Д и т .
М ЁНТЕС (грц.) — приятел на Одисеи,
син на Анхиал, вожд на та ф ц и те, в чий­
т о образ А т и н а ce явявала пред Теле­
мах.
М Ё Н Т О Р (грц.) — син на А лким от
И така, кръстник и близък приятел на-
Ооисей, В негово отсъстВие съВетник
на Телемах. Често поа неговия образ
А т и н а придружа Вала Телемах и подпо­
магала Одисей 6 борбата му с женихите
100
на Пенелопа. Преносно: опитен съвет­
ник, наставник, ръководител.
Роман: .Приключенията на Телемах, сина Одисеев" о т
Фвнелон [XVII G.).
М Ё Р А ((Майра, грц.) — 1. Кучето на
Еригона, с чиято помощ т я намерила
трупа или гроба на баща си И карий. Въз­
несено о т Дионис на небето като съз-
звездието Куче.— 2. Една о т н ер еид и те.
— 3. Дъщерята на П р е т , майка о т Зевс
на Локър, нимфа о т св и тата на А р ­
т е м и д а , убита о т нея.
М ЕРИ О Н (Мерионес, грц.) — критя­
нин, син на Молос, сродник и съратник
на И до мен ей, един о т най-храбрите
гръцки герои пред Троя.
М Е Р К У Р И Й (лат. „бог на търговци­
те ") — римското съ ответствие на
гръцкия Хермес. СиТГна Ю п и тер и Мая,
бог на търговията, стокооомена й печал­
бата, на когото още през 495 г. пр. н. е.
би/Гиздигнат храм е г*им при lXupRy<T мак-
симус срещу Авентинския хълм. Храмът
му~Оил мяст'й за срещи иТъоранияТна рим-
ските" търговци. b средата на май т е
принасяли жертви на него il майка му Мая.
Като вестител на боговете и особено на
Юпитер бил изобразяван с херолдекия
жезъл кадуцеус, със златни крилати сан­
дали и крилата шапка.
Картина: .Меркурий и Аргус" о т Рубенс.
М Е Р М Ё Р (грц.) — 1. Баща на-Илос в
теспротска Ефира, на когото гостувал
Одисей. — 2. Син на Язон и Медея,
брат на ф е р е т. И двамата братя били
убити о т майка им, след като т я била
изоставена о т Я зон. — 3. Кентавър,
бърз на бяг, получил рана в б и тка та с
лапи тите.
М Е Р й П (Меропс, грц.) — 1. Митически
цар на етиопците, съпруг на Климена,
която според мита била майка о т Хе-
лиос (или Аполон) на ф а ето н . — 2.
Митически цар на о. Кос, според който
островитяните приели еп и тета меропи.
М Е Р О П А (грц.) 1. Една о т седемте
плеяди, дъщерите на А т л а н т и Плей-
она, съпруга на коринтския цар Сизиф,
майка на Главк. Нейната звезда 8 съ­
звездието Плеяди едва мъждука. Според
м и та т я си загубила лицето о т свян, че
само нейният съпруг е смъртен, докато
съпрузите на другите й сестри до един
били богове. — 2. Дъщеря на месенския
цар хераклида Ки пеел, съпруга на месен-
ския цар Кресфонш, който станал жер­
тв а на заговор. Начело на заговора стоял
П о л и ф о н т, който насила ce оженил за
Меропа, като убил също и двамата й сина.
За да не погуби и тр ети я , Е п и т (А й -
п и т ) , Меропа го пратила тайно при баща
си в Аркадия. Когато то й пораснал, ce
завърнал, убил Полифонт и си възвърнал
бащиното царство. — 3. Една о т океа-
нидите, майка на ф аетон . — 4. Една о т
хелиадите, сестра на фаетон. — 5. Дъ­
щеря на Е р ехтей и майка на Дедал. —
6. Дъщеря на Пандарей. — 7. Коринтска
царица, съпруга на Полиб.
Драми .Меропа' о т Востер, о т В Алфиири; о т Ал­
мейда Гарет: о т М Арнолд,
М ЁС ТРА (грц.) — дъщеря на Еризих-
т о н , любимка на Посейдон. Нейният
баща бил наказан о т Д е м е т р а с неуто­
лим глад. След като изпоял цялото си
имущество, почнал да продавз и нея, за
да ce прехранва, но т я все ce завръщала
в бащиния си дом под образите на раз­
лични животни (дарбата за превръщания
получила о т Посейдон).
М ЕТА НЕЙ РА (грц.) — съпругата на
елевсинския цар Келей, майка на Д ем о -
ф о н т , предала го на грижите на пред­
решената като старица Д е м е т р а , ко­
га то минавзла през Елевсин да търси по-
хитената си дъщеря Персефона. Една
нощ изненадала богинята, когато т я сла­
гала д е т е т о в огъня, за да го направи без­
смъртно.
М Ё Т И С (грц. „мъдрост", „разум", „про­
мисъл") — 1. Олицетворение, богиня на
мъдростта, първата съпруга на Зевс,
дъщеря на Океан и т и т а н к а т а Т ети я .
Било предопределено, че след А т и н а ще
роди бъдещия господар на света, затова
Зевс я погълнал, докато още била бре­
менна. Но скоро о т главата му изхврък­
нала в пълно въоръжение богинята Атина
Палада. А Зевс запазил в себе си М етис
— мъдростта (алегория!). — 2. Е п итет
на фанес, двуполовия първи бог на орфи-
ческата теогония.
М Е Т И й Х А (грц.) — дъщеря на бео-
тийския лоВец-великан Орион, сестра на
Мен и па.
М Й Д А (Мидас, грц.) — митически цар
на фригия (страната на берекинтийците
в Мала Азия, затова „берекинтийски ге­
рой"). Напил заблудилия ce Силен, въз­
питателя на Дионис, пленил го и го вър­
101
нал при питомеца му. Затова богът из­
пълнил желанието му да превръща в зла­
т о всичко, до което ce докосне. Но след
като и храната, и виното в у с ^ -т а му
ce превръщали в течно злато и то й на­
смалко щял да умре о т глад, помолил бога
да му отнеме фаталния подарък. По не­
гова заповед Мида ce потопил в реката
Пактол в Лидия и там ce освободил о т
последиците на своята алчност, но
о тто гав а пясъците на реката почнали да
носят злато. Според Овидий на музикал-
но състезание между Аполон и Пан,
между лирата и овчарската тръстика,
глупаво оспорил присъдата на съдника
— бога на планината Тмол, в полза на
Аполон. За наказание богът на музиката
направил да му израснат магарешки уши.
Мида ce опитал с фригийска чалма над
слепоочията да прикрие белега на позора
си, но тай н ата била разкрита по чуден
начин: Царският бръснар видял новите
уши на Мида, но като не можел дз сподели
с никого чудото, изкопал дълбока яма и
извикал в нея: „Цар Мида има магарешки
уши." Скоро о т затрупаната яма израсла
тръ стика и тя, щом я повее вятърът,
разнасяла тайн ата за царските уши.
Картини; .Мида ce къпе 3 Пактол“ и .Мида пред Бакх“
о т И. Пусен. — „Присъдата на Мида“ о т Тинторето:
о т А. Схиавоне — Епилион. .Мида" о т Овидий (Ме­
таморфози). — Оперета; .Цар Мидас има магарешки
уши“ о т Парашкев Хаджиев.
М Й З А (гр.) — тайнствено двуполово
същество, което в Орфеевия химн. към
нея ce представя като женската съставка
на Дионис._
Химн:„Към Миза” о т Орфей.
М И К А Л А (грц.) — майката на ла пита
Ориос, тесалийка, която според мита
можела чрез заклинания да свали и луната
на земята — тесзлийските магьосници
били прочути в древността.
М Й Л Ё Т (грц.) — критянин, син на
Аполон и Дейона, митически основател
нз едноименния град В Мала Азия, баща
нз близнаците Кзун и Библида.
М И М А Н Т (грц.) — 1. Един о т гиган­
т и т е , противници на олимпийските бо-
гоВе, убит о т Арес, или о т Зевс, или
според Аполодор с нажежен камък о т
Х е ф е с т. — 2. Син на царя на бебриките
Амик, уб и т през време на похода на а р ­
г о н а в т и т е о т К а с то р , според Верги­
лий — връстник и другар на Парис,
спътник на Еней, убит о т Мезенций.
 М И Н ЁРВ А (лат.) — староиталийска мър т в и т е о т Азия. Еак — о т Европа,1з
богиня на мъдростта, изкуствата и за­ М инос ce произнасял при ревизия на при­
наятите, която била отъждествявана с съдите. По името Минос е произведено
гръцката Атина, вж. А т и н а . о т археолога Еванс наименованието на
старокритската минойска култура.
М И Н И А Д И (грц.) — т р и т е дъщери на Статуи: Лезей побеждава Минотавъра“ (бронз о т
цар Миний, които били превърнати о т I в., дн. в Берлин). — „Тезей победител над МинотаЙъра“
Д и о ни с-Б акх на прилепи, защ ото о т Канова. — Епилион: «Минос" о т ОВидий (Метамор­
фози).
отхвърляли неговия култ: тъкали и си
разказвали историйки на неговите праз­
М ИНОТАВЪ Р (грц. „бик на Минос")
ненства, когато тиванките чествували
— получовек-полубик, рожЬа на п роти­
бога. Овидий пренася мита в Тива.
воестествената с т р а с т на Пасифая,
Епилион: .Дъщерите на Миний' о т ОЗидий (М е та ­ съпругата на критския цар Минос. към
морфози).
пратения о т Посейдон морски бик. За
да прикрие позора на своя дом, Минос го
М Й Н И И (минийци, грц.) — старо пле­
затворил в средата на построения о т
ме в Беотия, получило името си о т своя
митически родоначалник Миний, част о т Дедал Лабиринт и го хранил с младежите
и девойките, които атиняните след свое­
тях ce поселили в Тесалия, откъдето
т о поражение били задължени да му пра-
тръгнали към Колхида а р г о н а в т и т е ,
щ а т като кръвен данък на всеки девет
които често ce назовавали с тя хн о то
години. След две такива доставки сме­
име.
\ лият Тезей, доброволен участник в т р е ­
т а т а смяна, го убил, като намерил лесно
М Й Н И Й (грц.) — основател и цар на
изхода на Лабиринта с помощта на
беотийския град Орхомен, митически ро­
доначалник на м и н и и те, баща на ми- Ариадна, която ce влюбила в героя-
н и а д и те Левконоя, Арсипа и А л катоя.
М Й Р А (или Смирна, грц.) — дъщеря на
кипърския цар Кинирас. и т сруриите до­
М Й Н О С (грц.) митически цар на
ведена до безумие, пламнала о т неестес­
Кри т и'околните бстоови, колкото спра-"
т вена любов към собстбения си ваща, д(Г
ВедлиВ, толкова мъдър и могъщ, с неговия
коаото ce доближила със съдействието
ми т е свързано морското Владичество
на своята дойка и под прикритието на
на^остроВа, син на «зевс и ьвропа, брат
нощния мрак. О т тази връзка добила ми­
на Р а д а м а н т й СгГрпедон, съпруг на
ловидния Адонис ^лед голяма душебна
Пасифая, баща на федра, Андрогей,■
мъТа "УбйзкраИНа скръо превърната 8
ДеВкалион, ГлаВк и Ариадна; събрал
сълзящото ароматично дърво смирна.
голяма Войска, и кораби, като привлякъл
'□'“съюзници"'no'b'ClftpObume на Егейско мо­
М И Р М И Д й Н Ц И (о т грц. мирмекс —
ре’срещу атиняните, защ ото уоили сина
„мравка") — ахейско племе В Тесалия,
му Андрогей. Само ьгина му отказала по-
откъ дето колонизирало остров- ьгийе
мощ та си. Обсадил най-напред близкия до
(вариант: под предУодителството на
Атина град Мегара (Алкатоя). В него ce
Пелей мирмидонците ce преселили о т
Влюбила Скила, дъщерята на цар Низ, тя
Егина в Тесалия). Според един мит^след
* му предала града, но била презряна о т кятп пптрпвът бил пЙяялюойн п т страш ­
него. Победил и атиняните и им наложил
на чума. Зевс по молба на Еак превърнал
суроВ данъЕ:'' да изпращат всеки девет
мраВките в страната в човешки същес- •
години като кръвен данък за чудовището
тба. наречени по произхода си. Сражавали
М инотавър по седем девойки и седем
ce~vnopumo coeuiv 1р о я под предводител-
младежи, .завърнал ce В Крит и поръчал
стВ о т о на Ахил.
на прочутия ар хи тект 71 ед аХд¥ построи
там ~7\аоиринта за МинотаВъра. О т този
данък го изоаВил ~Гезей, като с пом ощ та М И Р Т Й Л (грц.) —- кочияшът на цар
на Ариадна убил IV!инота въра. Когато Еномай, помогнал на Пелопс да спечели,
Дедал изоягал о т кр и т и намерил убе­ ръката на царската дъщеря Хиподамея.
жище при сицилийский цар Кокал. Минос
го преследвал дотам и поискал да му го М И С Т Ё Р И И (гр_и. цтаин.ства1У^- т а й -
предадат. Вместо това дъщеоите на Ко­ ни свещенодействия В Елада и Рим к а т о
кал го уоили, като го залели с Вряща вода. ча с т о т дър?{савните1<^тоВе или обре­
СлёсГсм ъ ртта си станал съдник, заедно дит е на религиозни общества и частни
с Spam си Радамант и с Еак в подземния лииаГВъзникнали. в следом ироватаЗреди -
свят. Според Платон Радамант съдил г ия. СВързани са с представата на ореб-

102
■
г
нит е за у тех ата и катарзиса (,очище-.
нието") noea отбъания свят и за Въз­
мездието 0 него. Достъп до Тгях имал'и,
само посветените (м исти), но т е оили
задължени да пазят В строга тайна и да
не"* издават обредите, в които участво­
вали. Затова е позната само външната
страна на пищните божествени оргии,
дока т о за Вътрешното им съдържание
може само да ce гадае. ГлаВните божес-
т ба на мистериите Д е м е т р а и П ер -
сеФона (Кора), Д ионис и Орфей са т я с ­
но сВърэани с прастарата мяпка земя-
Кбрй и Орфей сл изатб нейните неаоа, но
пак ce Възраждат. ЯВно В осно6ата~“на
мистериите стои страхъ т о т с м ъ р т та
- и Вярата ВъВ вечния радостен ж и вот на
посбешинииш. 'ШЬнстВата 5или поиВле-
кателниэа исичките слоебё на население­
т о — аа образованите С високата ети ч ­
ност, която ЬожестВото изисквало б т
тяхЛГУа маситы — 6 rttcmpama сй^бънщна
обредност. 0№Гобщонационално значение
били мист ерии те на Деметр а и liepce-
фона (-Kopaj d Ьлевсин. на Дионис-Бакх.
прёИбсени о т 1ракия, и на ОрфейТ(„ор-
фиКа ~)Т" ЕлеВсиниите са поастаои зе­
меделски празненства в чест на богинята
нд'пЛиуириуието, Превърнати в държавен
этически култ, и били Въ^вжудни о т
обредни очищения, пости и жертвопри­
ношения, последвани о т голямо вечерно
шествия; Обрёдйй A{J5H5“ U Пёй^и. накрая
с пре~дстабл6НЦй.' които пбкЭЗб5ТО кар­
тини из жиоота и мъките на Деметра и
другите божества на. мистериите. Във
Вак х а н а л и и те на ционис хорове~пред-
ста вяли В оуини и гръмки песни живота
и страузяийШ на Ьога на виното и Ве­
селието. О т неговите култови песни въз­
никнала и ce раавила dUbUkaiYia драма. 'Съ­
щ а та Обредност сыцестВувала и в ек­
ст а т и ч н и т е оргии на Вакханките в пла-
нината. та м т е в сърнешки кожи раз­
т ърсвали ~ тирсове, ~ оиели чинелй и
танцували В пристъп на- бясно изстъп-
леНие.'Орфичёск'йтё таинстбЗ'-МШТгерий
ce устройвали на отб ри то , сред приро-
дата~Т7 Ьи/Ш^ридружабаН^ QIYT^GCTOT^Ctcu
игри и хорови песни, редувани с оьредни
ек с т а т ични танци, с бърхоВен момент
симВоличттцт о разкъсвани на ДиОИис-За-
г рёиГот миститеГ ——
След Пелопонеската война в Елада про­
никнали азиатските култове и мистерии
— на Иаиуа (и OaUDUc). на М и т р а , на
А т ис (й Ки бела), на Адонис (и М а г на
М а т е р , Афродита), на Сабазии. В ~Fum
г ръцКйтё~и особено азиатските култови
-мистерии въпреки съпротивата на Влас- 1
т и т е и преследванйяпта'1(так^ол1ГХцОУок
103
прием. През императорската епоха най-
раЗ пространен и оили мистериите на
Бакх, Кибела, Изида и Митра!
М Й С Т И (грц.)— посветените В’ тай Hi
с т в а т а жреци или участници б божес­
тв ен и те свещенодействия в Елада и Рим.
М И С Ц Ё Л (грц.) — син на Алемон,
гражданин на Арголида, по внушение на
Херакъл, който му ce явил насън, по­
строил град Кротон, гръцка колония в
Южна Италия.
Епилион: .Мисцел' о т ОВидий (Метаморфози).
М Й Т Р А (МитоасТ — 1. Старо индо-
персийско божестбо на светлината, спо­
ред античните писатели — самото
Слънце, според свещената книга Зенд-
Авеста — спътник на Слънцето по не­
бесния друм, след като ce борило, но ce
помирило с него. Влязъл в жестока борба
с бика, създаден о т Ормузо. аякплнл ?п
със златния си меч и го принесъл В жер-
т ваГОт капките кръв на космическия бик
покълнали из земята полезните пягтения
и ce родило плодородието — алегория за
борбата на светлината срещу мрака и
злото. Т^ка си спечелил името „Непобе­
димото Слънце“ (лат^ Sol Invictus). дал
пример на почитателите си за борба сре­
щу чувствеността, за истината и спра­
ведливостта. Роден бил из скала, зато ва
станал бог на култовите мистерии в пе­
щери и затворени подземни помещения
м й т р е у м и . Тйм в ниша стоял култовият
релеф наТГога в поза на победител на бика,
убиващ го или възседнал го. Зад изобра­
ж ението били рааПйл^гайи ниски.каменни /
скамейки, върху които Вярващите седели
на свещеното пиршество, учението из-
побядбало безсмъртието на душата, зад­
г робния съд и възкресението и застъп-
Вало седем степени на посвещение в мис­
т ериите, най-напред чрез потапяне бъб
Вода и мед, беляза не с главня, култово
пиршество с хляб, вода и вино. К ултъ т
проникнал през ВаВилон. Арменияи Мала
А зия в Европа и преминал в Рмм й ^ряя
на t В. През til В. сериозно съперничел на
християнското учение, което изповяд­
вало^ близка до неговата нравственост .
Пбд негово влияние християнството Въз­
приело засВещен седмичен ден не.юдей-
ската събота, а неделята — Митробия
сбешен оен на Слънцето. Рожденият ден
на „Непобедимото Слънце1*"— 2S1Неким -
ври. денят на слънчевия поврат, станал
Рождество Христово. ~
 Ку л тъ т на М итра ce разпространил о т
римските иоиници по всички краища на
■обширната империя и изместил остана­
лите Оожестиа (императорите Нерон и
Комод ce посветили о неговите мисте-
оийГ~1пата ИШй сьШБСГпЦувал чак an IV 8.
В £)неШнипш OWapcku земи ce разпро-
странил G края на II В. чрез войниците на
император Траян. О ткр и ти са много
оброчни плочки на бога в районите на
римските военни лагери о т Ескус (до
днешното село Гиген, Плевенски окр.), о т
Нове (при дн. Свищов) и в м ес та та с по-
силно римско влияние — около Пауталия
(дн. Кюстендил) и Германия (при дн. Се-
парева баня). — 2. Име на върховния жрец
на Изида.
Релеф: .Митра" (мрамор) о т с. Куртово Комаре.
Пловдивски окр.
М И Т Р Ё У М — светилище о т римско
време на индо-персийското божество
М и т р а , обикновено в пещери или ниши,
изсечени в скалите. В България митреуми
са о ткр и ти край е. Крета, Плевенско, из­
дълбан в скала, и в София.
М ЛЁЧЕН ПЪТ (грц. Галаксйас) — „не­
бесното мляко , според м ита млякото!,
кое т о ce разляло по небето о т гърдата
на Хера. когато бозал о т нея малкиятt
Д ионис или младенецът Херакъл. Него
подложил под гърдата на небесната ца­
рица, докато спяла, сам Зевй. за да~на-
npaTJCl иина отЗбжёСтВёнГ Но бъдещият
герой толкова силно засукал;1че Хера’ ce
събудила и го отблъснала, млякото и из­
т екло по небето и образувало млечния
път. По него наи-напреа минавала колес­
ницата на Слънцетд а после слизали за
земята боговете.
М Н Е М О Н Й Д И — друго име на музите
като дъщери на Зевс и Мнемосю на.
М Н Е М О С Ю Н А (Мнемосина, грц. „па­
мет"; лат.: „Монета") — отначало олице­
творение, после богиня на п ам етта , т и -
та н ка. дъщеря на Уран (Небето) и Гея
(Земята), родила о т аевс д е в етте музи
в тракийската ооласт Пиерия. През Вре-
ме на титаном ахията оила на' страната
на боговете. Преносно: п ам етта , споме­
нът!
Химн: „Към Мнемосюна" о т Орфей.
М О Й Р И (грц. „съдби", лат.: парки) —
т роте сестри старици, дъщери на Нощ -
т ачили на Зевс и Тем иоа). богини на
съдбата, които п летат нишките на всеки
104
човешки живот: К л птА ( .предачка”) мз-
прида нишката, Л^хезис („наоечнииа")
определя дължината й, А т р о п а („не­
отм енн а^ я срязВа; знаят бъдещето иТо
отк р и в а т на см ъ ртните!
Химн: „Към мойрите" о т Орфей. — Кантата: .Песен
на парките" о т Брзмс.
М О Л И (грц.) — Вълшебно биле с бял
цвят и черен корен, средство против
магиите на нимфата-вълшебница Кирка.
М О Л И О Н Й Д И (или акториди) — си- ,
новете на Молиона и А к т о р (или П о ­
сейдон), братята-близнаци Е в р и т и
К т е а т , според Хезиод родени със срас­
нали туловища. Съюзници на Авгий в
борбата му с Херакъл, убити о т него.
М О Л й Р Х (грц.) — беден овчар о т
Клеона, при Немея, Гърция, дал подслон
на Херакъл при лова на немейския лъв,
затова получил в дар всички поля на Не­
мея, където о ттогава ce устройвали Не-
м е й с к и т е игри.
М й М О С (грц. „укор", „хула“) — според
Хезиод олицетворение на укора, вечен
мърморко и недоволник. Укорявал Зевс,
че не сложил рогата на бика на плешките
му, където ж и в отно то било най-яко.
Хлопнал вр атата о т яд, като не можал
да намери никакъв недостатък в А ф р о ­
дита.
М й Н Е К (грц. „живеещ сам") — е п и т е т
на Херакъл. „Крепостта на Монек" е
дн. Монако.
М О Н Ё Т А (лат. „предупредителката")
— 1! Латинското име на гръцката богиня
на п ам етта М немосю на. — 2. Е п и тет -
на Ю нона поради различните нейни пред­
упреждения към римляните! Храмът на
богинята бил на Капитолий ския хълм, къ­
дет о хранели свещените гъски: в храма
сечели римските монети, чрез звъна на‘
мо н е ти те богинята предупредила рим­
ля н и т е ^ ри едно земетресение. — 5. IVfo-
нетарнии ата (4 хоамана Юнона-Монета
на Капитолийския хълм.
^ М О П С (грц.) — 1. Лапит о т Ехалия,
син на А м п и к и нимфата Хлорида, или •
на Аполон, един о т двамата гадатели
на а р г о н а в т и т е , участвувал и в Ка-
лидонския лов, и в б и тка та с кентав­
р ите на сватбата на Пи ри т о й , на която
убил Х о д и те с . Умрял о т отровна змия
в Либия, където имал собствен оракул.
— 2. Син на критянина Ракии или на Ал- ,
■>7
кмеон, или на Аполон, и на гадателката
М а н т б , гадател 6 Колофон, основал за­
едно с Амф илох оракула на Аполон в
Кларос, Мала Азия. Състезавал ce 8 из­
кус тв о то за гадаене с К ал х ан т и го по­
бедил, след което Калхант огорчен ce са­
моубил. — 3. У Вергилий — име на овчар.
М О Р Ф Ё Й (грц. „създател на образи",
„оформител") — бог на сънищата, ко и т о
можел да приема образите на исичКи хода,
един о т синовете на бога на съня Х и п -
нос, според Хезиод — на Н о щ т а . Из­
образяван най-вече крилат.
Статуи: .Морфей" о т Гудон и о т ф.Толстой.
М У З А ГЁ Т (грц. „предводител на му­
з и т е ”) — е п и т е т на Аполон като пред­
водител на музите.
М У З Ё Й (грц.) — митически певец, син
на Семела (Луната) и ученик на Орфей.
Негова родина ce смятала стр аната на
музите Пиерия. Съчинител на оракулски
предсказания, на жертвени и други рели­
гиозни песни. Въвел орфическите мис­
терии в Атина. Според една версия след
с м ъ р тта на Орфей лирата на тракийския
певец преминала у него.
М У З И (грц.; лат.: камени) — първо­
начално нимфи на ромонещите изЬори,
богини на песентаУ по-късно — на музи­
кат а . поезията, изкуствата, науките и
всички духобни дейности. У Омир — без
определен брои и имена. У Хезиод — дъ­
щери на Зевс и М н ем о сю н а (затоНа
мнемониди), родени в Пиерия, гориста
област В Тракия и сеВерните поли на
Олимп. По-късно техни средища станали
още пАанините Хеликон в Беотия с извора
Хипокрена, Парнас с извора Касталия, Ки-
терон, kakmo и много други места в Ела­
да. Ка т о ВдъхновяВащи („(ЗнушаВащи мис­
ли“) изворни нимфи са почитани заедно
с бог Дионис и пеВеца Орфей, техен
воаач LMVSaaem") е Аполон. Към тя х ce
обръщали в пролозите на тВорбите си
епическите поети.
М узите били твърде ревниви относно
превъзходството на своето изкуство.
Пръв дръзнал да ce хвали, че ще ги надпее,
тракийският певец Та ми рис. И т е го
ослепили, отнели му певческия дар и звуч-
ната лира. Пиеридите — д е в етте дъ­
щери на Пиер, ce осмелили да ce състе­
зават в пеене с тя х и за надмеността си
били превърнати в свраки.
Пъвоначално били три: М е л е та (..Раз­
мисъл"), М нём а („Памет ) и Аеда ^ГИе-
105
сен"). По-късно — девет, като всяка по­
лучила свое име и предназначение: К’а^"
лиопа ('..хуб5Цог'ласата ), В химните чес­
т о зована майка на Орфёй — с писмена
табличка, на епическата поезия и крас­
норечието; Клео (Клио) — със свитък в.
ръка, на историята; Урания .[ .небесна­
т а") — с глобус и пръчица, на астроно­
мията; Ь рато („любимата") — с китара,
на лю Ровна т а лирика: Терпсихора оби­
чаща танца") ■— с лира и плектрон, на
т анците и хоровата лирика; ь в т ё р л а
(„радващата") — с флейта, на меличе-
ската лирика; Мелпомена („пеещата")
— с трагическа маска, на трагед ията:
Т алия („жизнерадостната") — с коми­
ческа маскаГ на Комедията; Полимния
(Полихимнйя), „многопесенна", „много-
химнена — забулена. нЗ XUviHUme и пан-
то м им ата. ~ '
Р Т Щ Е Е Т г т п r;> ,n m R p m r.m R iift н я а г г м ^ к и т я
музи били изворните нимфи камени, бо-
ж естВа на песента и вдъхновението.
Най-известна между тя х е Камена,
отъждествявана с нимфата Егерия, лю­
бима или съпруга на римския митически
цар Нума Помпилий.
Статуи: .Музите", скулптурна група о т III 8. пр. н.е.
(погрешно приписвана на филиск о т Родос). — .Апо­
теоза на Омир" о т Архелай о т Приеме. — .Полихимния"
о т Канова. — Картини: .Пролетта" о т ботичели. —
.Аполон и музите" о т П.Тибалди; о т Н.Пусен; о т Ло
Спаня. — .Д еветте музи" о т Тинторето. — .Парнас"
о т Монтеня; о т Рафаело; о т Кл.Лорен. — .ЕВтерпа"
о т Тиеполо; о т Бьоклин. — Епилии: .Музите" и .Съ­
стезанието между музите и пиеридите" о т Овидий
(Метаморфози). Химни: .Към музите" о т Омир; о т
Орфей. — Стихотворение: .Мнемосюна" о т Хьолдер-
лин. — Отра: .Терпсихора" о т Хендел.
М У Л Ц И Б Е Р (лат. „размекващ желязо­
то", „леяр") — е п и т е т на римския бог на
ковашкото изкуство Вулкан, отъждес­
твяван с гръцкия Х еф ест.
Н
Н А В ЗИ КА Я (грц.) — у Омир — кра­
сивата дъщеря на царя на феаките Ал-
киной и на А р е т а . Според замисъла на
богиня А т и н а отнесла на мулешка кола
дрехи за пране на речното корито на бре­
га на реката, където след корабокрушение-
Одисей ce приютил под листака на дива
маслина и потънал 8 дълбок сън. След ка­
т о т я и робините й прострели да съхнат
избелените дрехи, ce изкъпали и започнали
моминска надпревара в танци, и игра на
топка. Насочена о т Атина, то п ка т а пад­
нала в реката, девойките изпищели и ви­
кът им събудил Одисеи. Той ce показал
овалян в солената тиня, девойките, из­
плашени, ce изпокрили зад близкия хълм,
останала пред странника само Навзикая.
Навзикая разказала на Одисей за с тр а ­
ната, близЕ'.ия град и народа, сред които
е попаднал, сложила чи с ти те дрехи в ко­
лата, качила ce на нея и поканила чужде­
неца да н последва пешком заедно с ро­
бините до града, там го въвела 6 палата
на баща си. Тайно пожелала да има такъв
съпруг, но Одисей, претърпял безброй бе­
ди, копнеел да ce завърне 8 родния си
остров.
В някои следомирови митове Навзикая
ce омъжила за Одисеевия син Телемах,
в други — за самия Одисей.
К арт ин и: . Одисей и Навзикая" о т Рубенс; о т ТишбаОн.
— Трагедии: .Навзикая' о т Софокъл (неэапззена; при
нейното представяне самият автор играл ролята на
героинята); о т Гьоте (фрагмент). — Поема: .Телемак
и Навзикая' о т Й.Й. Бодмер. — Роман: .Дъщерята на
Омир" о т Р. Грейвз. — Опера: .Навзикая" о т А. бунаерт.
Н А ВЗИ ТО Й (грц.) — у Омир — цар на
феаките, син на Посейдон и Перибея,
баща на Алкиной и Рексенор. Извел
феаките о т Хиперия, о тгд е т о ги пропъ­
дили циклопите, и ги поселил на о. Схерия.
Н А В П Л И Й (грц.) — 1. Син на Посей -
дон, баща на П р е т ‘и~Д ам астор, на не­
говото име е наречен градът Навплион.
—' 2. СиН На’Посейдон и Амимо~на, Оаща
на Паламед. цар на Евбея.Синът му по­
ради лъжлив донос на Одисей бил убит
с камъни о т гърците пред Троя, за отм ъ ­
щение при завръщането на ф лотата за­
палвал о т носа Кафарей при Евбея лъж­
ливи сигнални огньове и много о т гръц­
ките кораби ce разбили в крайбрежните
скали.
Н А КС О С (арц.) — по-къснотс име на
Дия, най-големия о т Цикладските остро­
ви в Егейско море, прочут с мрамора и
виното на него Тезей изоставил
Ариадна, която намерил и за която ce
оженил Д иони с-Б акх, затова на остро­
ва ce тачил култъ т на бога на виното и
веселието.
НАНА (грц.) — речна нимфа, дъщеря
на речния бог Сангарий, майка на А т ис,
когото заченала, като скрила цвят о т
нарово дърво в пазвата си.
106
Н А РЦ И С (грц.) — красив момък, син
на Веотиискйя речен бог Кефис и на на-
ядата Л ириопа. Отблъснал планинската
нимфа Ехо, затова бил наказан о т оскър^"
бёната А ф р о д и т а да ce влюби в соб­
ствения си Образ, които Йидял на огле*
далната повърхност на планински извор
ЧезВВщ о т неугасим копнеж по сеЪе си,
ce превърнал В едноименното цвете, сим­
вол на студена, безсърдечна красота? По^
неже е превито надолу, дребните бярвалц,
че~то продължава" да ce оглежда ВъВ Во­
да таГГТасвтелнin ПавУЗНиО разказва друг
мТТТПТ Нарцис имал сестра-близначка, 8
която ce влюбил. Но т я умряла и то й ce
надвесвал°над планинския извор да съзер­
цава в своя образ нейното лице. Живо­
писецът и скулпторът Оноре Домие е
поставил под литографията си, карика­
т у р а т а „Красивият Нарцис", следния над­
пис: „Той беше млад и красив, с мекия си
дъх зефирите галеха прелестното му ли­
це. И обичаше, както и ние, да наблюдава
в огледалото на изворите своите черти."
Статуя: .Нарцис" о т Б.Челини. — Карт ини: .Нарцис
над извора“ о т Кл.Лорем. — .Ехо и Нарцис* и .Нарцис"
о т Н. Пусен. — Литография: .КрасиВият Нарцис“ о т
О. Домие. — М озайка: .Нарцис" (II 6., Антиохия). —
Епилион: .Ехо и Нарцис" о т Овидий (Метаморфози).
— Ст ихотворение: . Кантата за Н арцис " о т Пол Ва­
лери. — Д рам а: .Ехо и Нарцис" о т Калдерон. — Комедия:
.Нарцис" о т А. П. Сумароков. — Опери: . Нарцис " от
Масне: от Скарлати, — „£хо и Н арцис" от Глук. —
„Н арцис и Ехо обезсмърт ени“ от Кавали.
НАЙДИ (о т грц. нао „тека") — нимфи
на водите, особено върху сушата — на
извори и потоци, по-рядко о ке а н и д и те
и н ер еи д и те . Красиви млади девойки-
полубогини, хранителки на растенията,
покровителки на благосклонните за хо­
рата и ж и в о тн и те природни сили. При­
тежавали пророческа и лечебна дарба,
отдадени били на танца и песента, свър­
зани били любовно, доброволно или - по
принуда, със сатири, по-висши богове или
смъртни. Речни наяди били сестри те на
И 6; хесперийските наяди зарили тя л о то
на ф а ето н ; наяди скърбели сестрински
за Нарцис; превърнали с биле и песни
младежи в риби; откърмили на планината
Ида Х ер м аф ро д ит; наяда била влюбе­
ната в Хермафродит Салмакида; група
наяди били превърнати в островите Ехи-
нади, защ ото при жертвоприношение за­
бравили речния бог Ахелой; наяди пъл­
нели рога на изобилието; превърнали
в извор сълзите на Библида; отгледали
невръстния Адонис; скърбели за смъ рт­
т а на Орфей; в морски наяди ce превър­
нали корабите на Еней и пр.
 Н Е Д Й М Н (грц.) — кентавър, когото
Тезей убил на "сватбата на лапитския
вожд П и р и то й .
Н ЕКТДР (грц.) — 1. П ити ето, понякога
и храна на^ёогобете На него т е дължали
безсмъртието и Вечната си младост, по­
ради него в жилите им течала друга т е ч­
нос т („ихор"), а не Кръв. — ^ Ь ожестве-
ният балсам, с който боговете си раз­
тривали т е л а т а. — 3. < риятно питие
или приятен мирис. „Нектарът на Бакх"
■— финото. — 4. Поезията, сладки звуци.
НЕЛЁЙ (грц.) — цар на Пилос, син на
Посейдон и Тиро; брат-близнак на П е ­
ли й, след раждането на двамата майка
им ги подхвърлила и ce омъжила за Кре-
т е й , царя на Йолкос в Тесалия. Те били
отгледани о т овчари с млякото на кобила
(конят бил свещеното животно на П о ­
сейдон). След см ъ ртта на Кретей бра­
т я т а започнали борба за царското на­
следство. В нея надделял Пелий, а Нелей
избягал в Пилос, Месения, където ce оже­
нил за Хлорида, т я му родила дванадесет
сина. Нелей отказал на Херакъл обред за
очищение и героят убил него и всичките
му синове осВен Н е с то р .
НЕЛ ЙД И (грц.) — дванадесетте сина
на пилоския цар Нелей.
НЕМ ЕЗЙДА (грц. „справедливост",
„Възмездие") — богиня, олицетворение
съразмерното разпределение на щ астие­
т о ТГ^ш ^сЖ ГётЪ ГТТаТ)мир неизвестна,
у Хезиод —■ дъщеря на Н о щ т а . 8 по-къс­
ните представи на древните богиня на
справедливото възмездие, наказваща за
нарушение, на-обществения ред, за не -
праВда и надменност,‘за.пр.е.Комерно.лаас-
тие. В тп8а_й качество е сродна с рим­
ски т е фурии и била изобразявана, к а т о
Т ем ида с Везни и аршин^ О тъждествя­
вали я още с обожествената Леда (като
майка о т Зевс на Елена) и с ф о р тун а.
Неин храм ce издигал в гр. Рамнунт (Рам-
нузия) в североизточна Атика, откъдето
произхожда е п и т е т ъ т й Рамнузия („рам-
н ун тската богиня"). В Рим кул тъ т и бил
тачен повече о т Войниците. Нейната
с т а т у я стояла на Капитолийския хълм.
Химни: .Към Ьемезида" о т Орфей, о т Мсэомед (II 3.)
— Медна гравюра: „Немезида" о т Дюрер.
Н Е М Ё Й С К И ИГРЙ — общогръцки игри
в aopiJttUldina уиЛТша~яа t>. Немея, устрой­
вани гГрез юли на В тората и чет Къ ртят а
година о т всяКа четиригодишна олимпиа-
107
да. Били учредени В чест на Немейскид_
Зе'&С запазени са останките о т тамош -
ния"П5еликолепен храм на бога — стадио­
нът за игрите. Провеждали ce предимно
атлетически и конни състезания, музи­
калните били по-слабо застъпени. През
бреме на игрите Военните действия меж-~
д / гръцките племена ce преустановявали
и настъпвало свещено примирие между
т ях, програмата оила като на О лим ­
п и й с к и т е и ~ П и т и й с к и т е игри, но съ­
сте за те л и те ce делели на тр и групи; бъз-
растни, младежи и момчета, победите­
лите оили награждавани отначало с мас­
линов венец, по-късно с венец о т кервиз,
който ce смятал за растение на скръбта.
Според один м и т началото на игрите би­
ло свързано с героя леракЬЛ. 16 Ьили
учредени, за да ce увековечи споменът за
неговия първи подвиг: убийството- на
н ем еи ския лъв. Според друг м и т през
дСТШНаМа минали аргонавтите, те срещ­
нали там Хипсипила, дъщерята на лем-
ноския цар Тоант, която тогаВа била
пленница на немеиския цар Ликург и слу­
жела като кърмачка на момчето му
О ф елт. Д окато тя разказвала на герои­
т е историята на своите бедстВия и
отишла да донесе о т близкия извор вода
за воините, д е те то било ухапано о т змия
и умряло. Именно в спомен за неговата
гибел аргонавтите учредили игрите.
Епиникии: „Неглейски песни" о т Пиндар.
Н ЕМ Е Й С К И ЛЪВ — чудовищен звяр,
poaeiTom ТиФон и Ьхиана, който опус­
тошавал гористата долЪна на реката
Немея, югозападно о т Коринт в Арголи-
аа. Понеже бил неуязвим-Хеоакъл гол/ду­
шил с_ръце. Героят метнал върху себе си
кожата му. която одрал със~соЬстНените
си нокти, да му служи за щ и т, а глаЪата
на звяра Взел за шлем. Според еаин м и т
в спомен за този свой първи подвиг осно­
вал в долината пред храма на Немейския
Зевс немейските игри.
НЁНИЯ (грц.) — 1. Римска траурна
песен, изпълнявана под съпровода на
флейта отначало о т близките на покой­
ника, по-късно о т платени оплаквачки
пред дома или погребението. — 2. Богиня
— олицетворение на траурната погре­
бална песен.
Н ЕО ПТОЛЁМ (грц. „млад воин"; друго
име: Пир) — син на Ахил и Деидаме?С
една о т дъщерите на Ликомед, царя на
о. Скирос., Извикан твърде късно — след ,
см ъ ртта на Ахил,- b гръцкия лагер пред
Твоя, защ ото спооеа предсказание гър-
ииТге не можели аа изтръгнат победата
бёз_нёгоЬо участие, i аМ ce отличал с
храбростта и "ж е сто ко с тта си. Той ce
намирал заедно с другите герои 6 търбуха
на дървения троянски Кон. При превзе­
мането на града убил Приам, ко га то
с т арецът потърсил спасение пред олтара
на Зевс. Принесъл В жертва П оликсена,
една о т дъщерите на Приам, върху гроьа
на баша си по желание на неговата сянка.
От .военните трофеи на него ce паднала
А ндромаха. съпругата на Х е к т о р . коя­
т о му родила сина М олос. После ce оже­
нил за Менелаевагоа дъщеря ХеРмиона.
годеницата на~О рест. ко й то затова го
посякъл В делфийското светилище, на
Аполон.
Опера: .Хермиона" о т Росини.
НЕПТУН (лат . ) — староримски и ста -
попталиис1ш_пой на морето и те ч а щ и те
води, отъждествяван с гръцкия бог на
морето носеидон. Празника му непту-
налии Tibcm8y8tJAu всяка година на 23 юли.
Н ЕРЕЙДИ (грц. „дъщерите на Нерей")
— морски нимфи, миловидни дъщери на
морския Ьог и ер ей и на Дорида, у Омир
— 34 на брой, според някои митоТГе —~
1QQ или повече. най-Вече 50. обитателки
на морето, олицетворения на неаоВня
плйсък. играели"върху гърбовете на дел­
фини, тр и то н и и други морски чудовища,
благосклонни към моряците, често ги за-
баВлябалсгс ВбСёлите си игри и танци по
вълните или им помагали В миг~ове~на
опасност. Някои нереиди приличали на
вълните, които примамват неопитните
с красотата си и после ги уВличат в дъл­
бините. Една хубава нереида на о. Носала
привличала с любовта си мнозина на
острова, а после ги превръщала на риби.
Н^-_издестни били чернооката и много-
щумна А м ф и т р и т а , съпругата на глав­
ния морски ёог Посейдон, майката на
Ахил Т е ти д а , която Зебс обичал, но не
Взел за съпруга, понеже оило предсказано,
че синът и ще превъзхожда баща си;
„млечнобялата" I алатея, която дълго
преследвал с любовта си циклопът П сГ
лифем. " “ ~ во, плавал заедно с а р г о н а в т и т е в по­
Статуи: .Паметник на нереидите" о т Ксантос (Юж­
на Мала Азия. пренесен в Британския музей В Лондон).
— .Нереида" (мрамор, 8 Галерия Уфици във Флорен­
ция). — Картини; „Галагпея и Полифем", фреска о т
Помпей. — «Тритон и нереида" о т Бьоклин. — Хомн:
.Към нереидити" о т Орфей.
НЕРЁЙ (грц.) — син на Гея (Земята)
и П о н т {морето)Г'МйрСк1ГС5а. подвлас­
т ен наТПрсейддц-^рппгьк и
108
рец, олицетворение на спокойното и кра­
сиво море, като осички морски ЬоЖество
притежавал дарбата да предсказва и gj
ce превъплъщава. Когато Херакъл на път
зТ «грауигаига на xecnepugum e поискал
о т него да му покаже как да ce добере до
,златни те ябълки, Нерей приемал обра­
зи те на пламък, вода и пр. Той бил съпруг
на Д орида и преди всичко баща на 5 0 -т е
нереиди, които го придружавали нався­
къде и с които ce криел в дълбините на
Егейско море. О т т а м помагал на кора­
бокрушенците. Изобразяван като брадат
старец с коси и мигли о т водорасли, дър­
жащ в ръка жезъл, понякога и тризъбец.
Химн: .Към Нерей" о т Орфей.
НЕРИЁНА (Нерия, сабин, „сила") — са-
бинска богиня, според римски м и т при­
дружителка и съпруга на бога на войната
Марс.
НЕС (грц.) — кентавър, син на И к-
сион, пренасял пътници през реката Евен
в Етолия. Нз сватбата на лапита П и ­
р и т о й гадателят Астил му предсказал,
че ще бъде уб и т о т Херакъл. Опитал ce
да отвлече Деян и ра, съпругата на Хе­
ракъл, когато я пренасял през реката, но
бил умъртвен о т героя със стрелата,
потопена в отровната кръв на лерней-
с к а т а хидра. Преди см ъ ртта си предал
на Деянира дрехата си, вече поела о тр о ­
вата, уж като магьосно средство за въз­
връщане на разколебана любов,
вж. Деянира.
Епилион: ..Нес' о т Овидий (Метаморфози).
НЁСТОР (грц.) — син на Нелей и Хло­
рида, съпруг на ЕВридика, баща на седем
сина и две дъщери, цар на гр. Пилос. Един­
ствен о т 1 2 -т е сина на Нелей оцелял о т
гнева на Херакъл. Възпитан о т мъдрия
кентавър Хирон. Още твърде млад ce
сражавал със съседните епейци и аркадци
и възстановил м ощ та на бащиното си
царство. Участвувал в к е н т а в р о м а -
х и я т а на стр аната на лапитите и надвил
четири кентавъра. В Калидонския лов
ce спасил о т глигана на клона на едно дър­
хода към Колхида. Когато според Омир
царувал вече над т р е т о поколение, за­
минал заедно със синовете си А н ти л о х
и Т разим ед с гръцката войска за Троя’.
Заедно с Д иом ед принудил Одисей да
ce присъедини към гръцките бойци. В сра­
жение загубил сина си Антилох, убит о т
етиопския вожд М ем н о н. След войната
заедно с Тразимед ce завърнал в Пилос.
. НЕф ЁЛА (грц. „облак“) — богиня-оли­
цетворение на облаците, първата съпру­
га на митическия тивански цар А т а -
м а н т , майка от него на фрикс и Хела,
на ко ито изпратила овена със з л а т н о т о
руно да ги отведе през морето, за да ги
спаси о т злата им мащеха Инб.
НЕф ЕЛЕЙДА (грц. „дъщеря на Нефе-
ла") — е п и т е т на Хела като дъщеря на
Нефела.
НЕЦЁСИТАС (лат. „необходимост")
— латинската богиня, олицетворение на
световната закономерност, слабо лите­
ратурно отражение на гръцката богиня-
олицетворение Ананке.
Н И З (грц.) — митически цар на Мегара
(Алкатоя), син на Панд ион (или на
Арес), баща на Скила. Д окато спял, тя
му отрязала пурпурния кичур на те м е т о ,
о т който според ориста зависел него­
вият ж и вот и съдбата на държавата, и
го предала на врага — Минос.
Епилион: .Низ и Сцила" о т Овидий (Метаморфози).
Н Й З А (грц.) — планината, на която
Д и о н и с -Бакх бил отгледан о т нимфите
Локализирала ce първоначално в Тракия,
после на различни места в Бакховия култ:
в Беотия, Кападокия, о. Евбея, дори в Ин­
дия.
. НИЗЁЙ (грц.) — е п и т е т на Д ио ни с-
Бакх по планината Низа, на която бил
отгледан о т нимфите.
Н Й КЕ (гри. „победа''; лат.: Виктория)
— 1. Боаиня-олицетВорение на неотра­
зимата сила и победата, първоначално
пям ята А т и н а. На Омио оше непозната.
Според Хезиод дъщеря на ти та н а Па-
л а н т и на океанидата С т и к с , сестра на
К р а т о с , Зел и Биа. Почитана к а т о
спътница и атр и б у т на ЗеВс и А ти н а,
изобразявана като малка статуйка в ръ­
ц е т е им~или като самостоятелна богиня.
Най-вече крилата, с палмоВо клонче и с
лаЬроь иенец, често сечена Уърху монети.
- Х Щ й й о т е п и т е т и т е на Ат'ина~Па-
лада като на богиня на победата. Храм на
Атина-Нике. ce издигал на атинския Ак-
ропол.
Статуи: .Нике о т Делос“ (в Атина, Нац.музей). —
.Нике. Водеща за жертвоприношение бик" (римско ко­
пие на атически оригинал, в Берлин). — .Нике" о т Пео-
ниО (в Олимпия). — „Нике о т Самотраки' (мрамор,
изобразена и върху монети). — Химн: .Към Нике“ о т
Орфей.
109
Н И КО С ТР А ТА (грц.) — аркадска ним­
фа, отъждествявана е, римската гада­
телка К а р м е н та .
Н И КТЁ Й (грц.) — 1. Митически т и ­
вански цар, баща на А н ти о п а , майката
о т Зевс на близнаците Амф ион и З е т .
— 2. Другар на Диомед, превърнат в
птица.
Н И К ТЁ Л И Й (грц. „нощният") — епи­
т е т на Д и о н и с -Бакх, произлизащ о т
нощните му празненства н и кте л и и .
Н И К Т И М Ё Н А (грц. „нощната") — дъ­
щеря на цар Епопеи о т о.Лесбос. Понеже
опетнила бащиното ложе, о т срам ce
скрила в горския мрак. Превърната та м
о т Па лада в кукумявка (свещената п т и ­
ца на богинята), продължавала да ce крие
6 тъмнината о т човешки очи, а когато
денем ce покажела, била преследвана о т
другите птици. Легендата обяснява защо
тази птица води нощен живот.
Епилион: „Никтимена” о т Овидий (Метаморфози).
НИ А (грц.) — главната река на Египет
и богът на реката, син на Океан; един о т
първите царе на страната. През време
на световния пожар, предизвикан о т
ф а ето н , побягнал 'накрай света и та м
си зарил главата. Макар че днес реката
ce влива в морето през девет големи и
много малки устия, за древните т я ce
разклонявала на седем ръкава (свещеното
семитско число), заради което била на­
ричана „седмоустният Нил"..След чети ­
римесечно разливане Нил ce прибирал през
есента в ко ри то то си, като отлагал,го­
лямо количество тиня, по която плъзвали
много мишки, жаби и други животинки.
Древните вярвали, че т е ce зараждат о т
ти н я та . Нил ce изпречил срещу И 6 като
естествена преграда в нейното стран-
стЗуване. Дъщерята на нейния син Епаф
станала майка наг Либия, която пък ро­
дила Агенор и Бел.
НИЛЁЙ (грц.) — потомък на речния бог
Нил, съюзник на финей срещу Персей,
о т когото бил вкаменен.
Н И М ф Ё У М (грц. нимфеон) — свети-
_ лище на нимфите. Изграждано наолизо до
изиор, често с колонади и седалки за по­
клонниците и със странични построики
за нощуване. Нимфеуми имало и в днеш­
ните оългарски земи: В Голямата пещера
край е. Мадара, Шуменско, в тракий­
ското селище Бурдапа, при днешното
с. Огняново, Пазарджишко, G Августа
Траяна (дн. Стара Загора), Хисаря, Анхиа-
ло (дн. Поморие), с. Каснаково, Хасков­
ско — на-т р и т е нимфи и Афродита. 8
тях са намерени много оброчни плочки с
образи на т р и т е нимфи, на нимфите и
Афродита или Зевс.
Н Й М ф И (грц. „девойки", „невести")
— дългоВечни. но не винаги безсмъртни
красиви geliouku полубогини, олицетво_-
рение на жииотоорните сили на приро­
дата; често дъщери на зевс (ю п и те р ^ ,
жицвели в извори, реки и езера (наяди),
В горски дъбраВи (ореади). 6 „самите
дърВета (дриади, хамадриади, умирали
заедно с дърветата или ce преселвали о т
едни'уьрвО 8 У руги, ми Buy ПУк умирали),
В м'орйТТГатэ (не рейд и, окёаниди), по пла-
нйШГТГпещери, по ли bag и, дори К подзем­
ния сцятГ ЪечнОНРГлади, бодели безгрижен
и весел жийот, оЖдадени на танци, песни
и игри, техн ият глас ce долаиял Ь ромола
на^изВорите и п о то ц и те или в шумола
на листата. По-известни нимфи са:
Даф на, С иринга, Йо, Лириопа, 'гласо­
в и тата Ехо, Л е в к о т о я , Салмэкида,
Орфна, Хесперия, Гал атея , К а н е н та ,
Помона, Егерия. Свита о т нимфи при­
дружавала А р те м и д а (Д и ан а), богиня
на лова. Нимфите А р е т у з а , нейната
оръженоска, Крокала (грц. „морски
бряг”), Нефела („облак”), Хиала („крис­
тал"), фиала („чаша"), Ранида („роса"),
Псекада („капка") и др. обитавали Ко-
р и ки й с ка т а пещера на пл. Парнас, пла-с
нината Низа. (Там в пещера отгледали
малкия Д ионис-Б акх; подземния свят
(Аверн); областта на гр. Картея на
о. Кеос, където закриляли елена със з л а т­
ните рога; лозята на пл. Тмол в Лидия
— о т т а м отишли да ce наслаждават на
изкуството на Ар ах на; земята на леле*
ги те, където с прегръдка привдигнали
отмалялата Библида. Обслужвали т р а ­
пезата на речния бог Ахелой, виели венци
о т цветя в двореца на Кирка; други били
морски същества; хесперийски наяди за­
ровили трупа на ф а е т о н . С нимфите
обичал да ce забавлява ЗеВс тайно о т
Хера. Нимфи били арбитрите в музикал-
ното състезание между хеликонските
музи и п и ер и д и тё, заедно със сатири и
фауни оплаквали М арсий, превърнали
Керамб в рогач, за да го спасят о т по­
топа, на Девкалион, оплаквали със сълзи
обезводнените извори в Тива, превърнали
в маслина дивачка апулийски пастир, кой­
т о ги прогонил о т пещерата им.
Релеф: .Нимфа и Пан". — Картини: .Нимфа и сати­
ри'. .Три нимфи с рога на изобилието". .Нимфите на
110
Диана, изненадани о т сатири' о т Рубенс. — .Нимфа
и сатир" о т Ж.А. 8ато. — .Кентавър и нимфа" о т
А. бьоклин. — .Нимфа на извора" о т Реноар. — Балет: ..
„Силвия, или нимфата на Диана" о т Делиб.
И 8 днешните български земи бил раз­
пространен през римското владичество
кул тъ т на т р и т е нимфи, почитани като
богини на ' плодородието, изобразявани
заловени за та н ц (хоро), голи или обле­
чени в хитони. Култът им ce е запазил
. и В средновековието.
Релзф: .Трите нимфи", оброчна плочка о т е. Огняново.
Пазарджишки окр. — Химн: .Към нимфите" о т Орфей.
НИ Н (грц.) — митически основател на
асирийско-вавилонското царство, съпруг
на Семирамида, баща на Ниний.
Н И О Б А (грц.) — 1. Дъщеря на фри-
гийсКйя 'или лидийския цар Т а н т а л и на
хиадата Диона, внучка на А т л а н т и сес^-
тр а на Пелопс, съпруга на тиранския цар
А м ф ион, снаха на аевс. Ьъзгордяла ce
о т МНогоороината. си челяд —■ според
Омир ш ест синове и ш ест дъщери, според
тр а ги ц и те седем синове и седем дъщери,
според Сафо — по девет, според Хезиод
и Пиндар — по десет, забранила на т и -
ванките да честВуват двудетната Л ето
(Латона^. Аполон и А р т е м и д а оТпмъс-
т или за ооидата на майка си, като из­
пънали лъковете си и избили всичките й
синове и дъщери. Амфион ce самоуоил, а
Ниооа. вкаменена о т скръб, оила п рене­
сена В чоВешки образ о т вихър на върха
на родната й планина Сипил в Лидия, Мала
Азия, като скала т я продължавала оа
сълзи. М и т ъ т е легнал В основата на не-
запазени драми на Есхил и Софокъл. Спо­
ред местен аргоски м и т Ниоба била пър­
вата жена ка света и първата смъртна
любима на Зевс.
Скулптури: .Улучена ниобида“ (копие 8 Рим G Музея
Терми). — «Ниоба и ниобидите при нападението на ‘
Аполон и Артемида" о т Праксител или Скопас. — Кар­
тини: .Смъртта на ниобидите" о т КараВаджо; о т Тин-
mopemo; о т Й.А. Да8ид. — Драма: .Ниоба, тибанекзта
царица" о т Х.Закс.
Епилион: .Ниоба" о т Овидий (Метаморфози).
— 2. Майката на фороней, съпруга на
Инах.
Н й М О С (грц. „обичай", „закон") — бо-
жество-олицетЗорение на закона ка то
космическа закономерност и природна
неизменност, първообраз на всички земни
закони, които донася отвисоко.
Химн: .Към Номос" о т Орфей.
НО Т (Нотос, грц.; лат.: Аустер) —
южнякът, богът на южния вятър, брат
на Борей, Зеф ир и Ебър. Носи на Гър­ Н У М Й Ц И Й (лат.) — малка река.В Ла-
ция и Италия облаци и дъждове. циум, влива ce в Тиренско море, дн. Ну-
Химн: .Към Нот" о т Орфей. мико. Богът на реката, като другите ре­
чни божества, бил изобразяван с рога.
НО Щ (грц. Нюкс) — олицетворение на
нощ та ка то природно явление, според Н У Н Д Й Н А (лат.) — римска богиня на
Хезиод дъщеря на Хаос, сестра на Ереб; очистителните обреди, призовавали я на
родила о т него Ефира (Небето) и Хе- деветия ден о т рождението на момче­
мера (Деня), майка оице на Х е к а т а , ев- т а т а и на осмия о т рождението на мо­
м е н и д и те , съновиденията, у орфиците мичетата, когато наричали имената на
— на Уран, Гея и Т а н а т о с (С м ъ ртта) децата.
и първоначало на всичко. „Сияние в мрака"
според нейно изображение, в което е
вместен и знакът на луната. Вози ce на
колесница по небето както богът на
слънцето, загърната в черна дреха, със О
звезди по нея. Наполовина небесна, на­
половина земна, защ ото разделя с Деня
вл астта си над земята. Върху северния
фриз на Пергамския олтар е изобразена ОГЙГ (грц.) — прадреВен митически
karriD млада .жена с кълбо в ръка. Често владетел на беотииска Тива, син на Б е о т
държи в ръце невръстните Танатос и (или на Посейдой). Според Варон, Нон
Хипнос. и др. автори по негово време настъпил
Статуя: .Н ощ та* о т Микеланджело. — Химн: „Към
големият потоп на земята. Епитети:
Нощта“ о т Орфей. огигийски = тивански, произхождащ о т
времето на Огиг.
НУ М А П О М П Й Л И Й (лат.) — сабиня­
нин митическият цтори цар на Ним, бо­ О ГЙГИЯ (грц.) — митически остров,
дил политика на мир, според преданиепр притежание на нимфата Калипсо, която
о т него водели началогАО 6J римски за­ приютила на него в продължение на седем
кони, религиозни оореди, ооичаи и жре­ (или п е т) години кс/^абокрушенеца О д и ­
чески колегии, вслушвал ce О съветите^на сеи.
своята съпруга и вдъхновителка нимфа­
т а Егерия, с която ce срещал извън Пор­ СЩ ИСЁЙ (грц.; лат.: Улике, Улис) —
т а Капена в леса нз ка м е н и те . По съвета
митически цар на о. И т ака, син на Л а е р т
на нимфата пленил горските божества (з агтзВа"7\ аер т ид, ЛаертиздГ-и на~А'н -
П ик и фаун. каТпо налял вино в'избора, ти кл ея , дъщеря на А В то лик, според
от който пиели. Така узнал о т тя х как да следомиров м и т — син на Сизиф. Съпруг
успява 3 молбите си към Ю п и те р и leak на Пенелопа, баща на Телемах, участ­
да~бШбШа мълниите.' При едно молеб- вувал li |р о я н с к а т а воина и след нея
cmSue, ко ето отправял о т Палятинскця странстцуцал аъл50'~П0 Море, храорият
у-ьлм k-h^~ftvn]fwRi mn -ftrrg—дд~ закрила над
и находчив герой о т поемите на Омир.
Ifinnmfep п т небето в знак
В неблагоприятна светлина го показва
на благопклпннпгт .един— алипппвцдрн
Аякс: Понеже оракулът му предсказал, че
п т т Козято ш и т ь т пяднал На_земята.
ако замине за Троя, ще ce върне едца след
прозвучал глас, който казвал, че римската дбадесет години, пожелал да ce откло~ни
рържава та . къшестВуба. докато ce пази о т участие и i роянския поход; престорил
то зи щ и т. За да го запази, Нума поръчал се'на“ уд и започнал дггьее на нивата сол
да израёо тя т ошв яацяяойгет дднакШГ
с впрегнати е един ярем вол и кон (или
шит а и назначил нд Rceku о т
магаре). Но бил изобличен о т Паламед,
т ях поберил по еаин. кой т о ростайил в ора~5д5?па пред ралото
Епилион: „Нумв" о т Овидий (Метаморфози). невръстния му син Телемах, aamoda"по-
късно Одисеи оЬвинил 14 измяна изобли­
чителя си, ка т о подставил злато в па­
Н У М И Т О Р (лат.) — митически цар на _ л а тка та му и въз осноВа на лъжливите
А лба Л о чая Дяшя ня Аргтал ката ЙлияГ улики станал виновник за съдебното му
(Рея СилвияЧ. ояоо на близнаците Ромул убийство.
и Рем. Сбален о т престола о т по-младия В защ и тн ата си реч Одисей (пак у Ови­
си боат. но възвърнат о т Внуците си, дий) ce представя 3 образа, изграден о т
ко и то убили т и рана. Омир. Одисей бил един о т кандидатите

111
за ръката на Елена, но когато т я избрала
Менелаи, предложил Всички нейни же-
ниОТ уа пияижаш клшпва, че ще помагат
на изорзника В случаи на нужда. Преди
гръцката флип id да П(М№гли за Гроя, пред­
решен като търгоВец, открил В дома на
Aukoivieg R3” 6. Скирос облечения 6 мо­
мичешки дрехи АхиЯГтаМ ёО Скрила майка
му, СоаиНЯта Т ё т ида, за оа осует и прр.дГ
сказайиетб на КЗлхант. Убедил А га м е м ­
нон да преодолее бащините си чувства
пред жертвоприношението на дъщеря си
Ифигения, а самата нея убедил да отиде
в Авлидз под предлог, че та м ще я омъ­
ж а т за Ахил. Заедно с Менелай преговарял
за мирно разрешение на спора за Т роя:
опитал ce да укроти гнева на Ахил;про­
мъкнал ce сред троянците заедно с Д и о ­
мед, убил троянския разузнавач Долон,
пленил гадателя Хелен, о т когото научил
как може да ce превземе Троя; посякъл
тракийския цар Резос, съюзник на
троянците, заедно със с в и та та и конете
му; отвлякъл свещената с т а т у я Пала-
дион, о т която зависела съдбата на
обсадената столица; върнал бегълците
о т гръцката войска, когато Агамемнон
за изпитание предложил войската да ce
завърне в родината; довел ф и л о к т е т
о т о.Лемнос и Н е о п то л е м о т о. Скирос,
без които Троя нямало да падне; по негоВ
събет гърците построили дървения
т роянски ^ он . самият то й ce скрил В
т ърбуха му. По решение на Военния съВет
получил оръжието на загиналия Ахил, на
него била отдадёна като пленница“!} Хе-
куба, съпругата наПриам.
По обратния път за Итака странству-
Вал десет години и преживял много из ­
питания! буря отвлякла героя и с б и т а т а
му В гр. Исмар при тр а ки те кикони.
Спътниците"му сринали града и избили
мъжете. Но връхлетели върху тя х съсед­
ни кикони. Загинали 72 спътници. След
девет дни буря ги изхвърлила на брега на
л о т о ф а ги т е . О т т а м стигнали S стра-
ната на ц и кл о п и те, идисей с 1 z свои
другарьГпопаднал (ГЬещерата на сВирепия
циклогТПолиф ем Гкоито изял полови на -
та. о т тяЯГЕдва се~Сп^сшгс~оетаналите,
като го напил с Вйно~й го ослепил. На
о строО олия Еол посрещнал Одисей дру­
желюбно, 8ж. Еол. В град Телепил испо­
лините л е с тр и го н и нападнали със скали
корабите на Одисеи и потопили 11 о т
тях, като смачкали и изяли много о т
спътниците~~МУ. С мослбдния си кораб и
с оцелелите^пътници 6дйс611 стигнал £ 6 ’
остров Еея, където живеела нимфата-
Вълшебница Киока-Тпя превърнала поло­
вината о т спътниците В свини. Героят
успял да разВали. магията и с л о м о щ т а
112
на биле, получено о т Хермес, и научил о т
нея предстоящите опасности."! ю съвета
на Кифка riibu "СЛАЗЪл В пйдзеМНия "свят,
за да попита сянката на гадателя Ги -
резий как да ce добере до Итака. Минал
благополучно С кораба сй покрай орГеТггГна
с и р е н и те , които омаийали с вълшебния
си глас моряците, увличали ги и ги раз-
къ"С13али. Одисеи останал невредим, като '
наредил на греоците да го-з5Вържат здра-
Во за м ачтатаГза да ce наслаждава така
на песента им, а уш ите на своите хора
затгушил с восък. Кораоът преминал край
пещерата яа nj&Cffi3AaB0tYW мирски чууо-
вищё СПиГла (Сцила), което—згеттагло-
о т т а м мореплавателите,~й край опасния
Въртоп Харибда — чудовището поглъ­
щало морсКитё Води Ведно с корабите и
отнобо ги избълВало. На приказния
о стр ов 1ринаШя другарите на героя Въг
преки предупреждението на Тирезий за-
клали с в е щ е н и т е Крави на лелиосч 11о
моЛоа на бога на слънцето зев с спуснал
т ежки облаци Върху кораба и с мълния го
разбил. Спасил ce единствено Одисей Вър- 1
ху кила на разбития съд. На десетия ден
в непрогледна нощ оил изхвърлен на
остров Огигия, където живеела нимфата
Калипсо, ~~тя го приютила и задържала
седем години с надежда да й стане съпруг.
НсГ ^ 0 5 ^ 6 Хёрмё^ и'С\шбщил повелята на
ЗеВ^ да пусне героя, сама му помогнала
да~ си построи сал, мосеидон продъл-
жаШл да го преследва по морето, защ ото
тог! йб'лёЬил СЦНа~К»Г7~ПОлифем.ТПгкрэй
Одисей ce спасил с помощта на морската
богиня Л е В ко те я Г П К а изпаднал на орега
на остров Схерия, Където царската дъ­
щ еря Навзикая"гб пос^ЪЦНалЗНГ забИАа
в двореца на баща си, царя на ф еаките
Алкиной. Той"му предоставил кораЪ да
го отведе след двадесетгодишно отсъс­
твие В И така при вярната му съпруга
ГГенелоГпа На родния о с т р о В О д и с ей
срещнал А т и н а , престорена на обчар,
него т я предрешила като просяк, и т о зи
вид. непознатГвлязъл В сВоя палат и Ви­
дял с очите си как женихите настояват
за ръката наГГГенелопа и пропиляват имо-
т а му, а него, чужденеца, оскърбяват И
скроиЛ с'Атина отмъщ ението си. О тк р ил
ce на сина си Телемах и на Верния си с Ви­
нар ЕВмеЬ. 6 . тяхна помощ и с невиди­
мата подкрепялия А т НИЯ мябил Всички
надменни женихи, наказал със смърт и
неверните робини, които В негово отсъс­
т вие позорили с женихите дома му. Пе­
нелопа отначало не искала аа повярба; че
првд нря ш п м . исти нски я т й съпруг, но
moj i я убедил, като й съобщил някои т а й -
ни, които били известни само на дВама -
та. ” “ '

о т своя син о т Кирка^ (или о т Калипсо)
Т елегон, Който след увийството ce оже­
нил за Пенелопа, Телемах пък ce оженил
за Кирка.
Картини: .Одисей при лестригоните, Кирка и в под­
земното царство", римска поредица о т 8 стенни Чар*
т ин и , вис. i м. о т I в.пр. н.е. — .Одисей и НаВзикая'
о т Рубенс. — .Одисей и Полифем" о т Търнър. —
.Одисей и Калипсо' — о т Бьоклин. -г- .Одисей 0 борба
с просяка" о т Коринт. — .Одисей оре и сее сол" о т
Тиеполо. — .Одисеи и сирените' о т Пикэсо. — Поеми:
.Одисея” о т Омир. — .Одисей" о т Шилер: о т Каээн-
дзакис. — Лрами: .Одисей" о т Веэендонк. — .По-го-
лямото очарование е л ю б о в т а .Заливът на сирените"
о т Калдерон. — .Лъкът на Одисей" о т Г.Хауптман.
— Романи: .Одисей" — о т Джойс. — .Одисей и -сви­
нете' о т Л. фойхтВангер. — .Заветът на Одисей" о т
В. Йенс. — Опери: .Одисей" о т Гуно. — .Връщането на
Одисей В родината" о т Монтеверди. — филм: .Стран-
ствуВанията на Одисей (1954).
О З Й Р И С (Осирис, егип .> гр ц.> лат.)
— един о т главните египетски богове,
син на Н у т (Н о щ та) и на Хеб (Земята),
брат на Сет, съпруг на Изида, баща на
Хор (Харпократ). Първоначално бог на
умиращата и възкръсваща природа, на
луната и на нилските води. След като бил
уб и т о т завистливия си брат и възкръс­
нал, станал „бог на боговете", господар
и съдник на подземния свят. В него ce
превръщали-мъртъвците, за да получат
безсмъртие. На траурните му мистерии
жреците представяли. ритуална драма:
след убийството му о т С е т (семитски
„сатана") Изида търсела трупа му —
мъже и жени го оплаквали, като ce удряли
в гърдите, и накрая го намирала под ли­
куващите възгласи на участниците. С
помощта на бога Анубис го съжиВявала.
Понеже чествуването и „намирането" му
ce повтаряли всяка година, у Овидий то й
е „бог, винаги търсен". Главното място
на неговия култ бил гр .Абидос, а симво­
лът му — безлистно дърво. Почитан за­
едно с Изида о т гърци и римляни, в Гър­
ция известен още о т бремето на Херо-
д о т и отъждествяван с Дионис, в Рим
Калигула го обявил за държавен бог.
О Й К Ъ Л (грц.) — гадател о т Аргос,
внук на М елампод, син на А н т и ф а т и
Зевксипа, съпруг на Х и п ер м н е стр а , ба­
ща на прочутия гадател Ам фи ара й, на
съпругата на Мелампод Иф ианейра и на
Полибия.
О ЙЛЁЙ (грц.) — митически цар на лок-
р ите в Локрида, баща на -М алкия
Аякс.взел’ участие в похода на а р го н а в ­
ти те.
8 А н т и ч н а м и т о л о ги я 113
О ЙН ЁЙ (грц.) — митически цар на Ка­
лидон в Етолия, син на П а р та о н , съпруг
на А л тея , баща на Мелеагър, Тидей и
Деянира, дядо на Диомед. Вж. Кали-
д о н с к и я т лов.
О Й Н О П И О Н (грц.) — друга тр а н ­
скрипция на името Енопион.
О КЕА Н (гри.) — според Омир светов­
ният поток, който опасвал земята . Tto
сеТЗерните му брегоВе жиВеели потънали
в мрак кимерийците, на запад и изток
— етиопците, на юг — пигмеите. О т —
Океана изплували всяка сутрин Еос (Зо­
ра т а ^ и Хелиос ГСлънцетоК в него ce
къпели. звездите (освен Голямата мечка) Г~~
Според Хезиод — т и т а н , прародителят
на боговете, най-старият син. на Уран
и Гея, брат и съпруг на Т е т и я , която му
родила 3000 синове и толкова дъщери,
всички извори, реки и морета. Живеел в
морските дълбочини на крайния Запад и
никога не ce появявал на събранията на
боговете.
Химн' .Към Океан" о т Орфей.
О КЕ А Н Й Д И (грц.) — нимфите, дъ­
щери на' Океан и I е ти я .
О КИ П Ё Т А (грц.) — у Хезоид — една
о т\_р и л а ти те богини харпии.
О КИ РО Я (грц. „бързо течаща"; лат.:
Оцироя) — дъщеря на кентавъра Хирон
и на нимфата Харикло, притежавала
пророческа дарба. Предсказала съдбата на
Асклепий и на баща си, но понеже раз­
крила премного бъдещето, Зевс я пре­
върнал в кобила..
Епилион: „Оцироя" о т Овидий (Метаморфози).
ОКЪ Н (Окнус, лат.) — 1. Син на речния
бог Тиберин и на ясновидката Манто,
брат на Авлест, митически основател на
гр. М а н т у а .— 2. Старец, който бил на­
казан в подземния свят да плете вечно
сламено въже, което едно магаре все под-
яждало о т другия край. Символ на започ-
вана безконечна работа.
О Л Й М П (гои.: нгрц. Олимбос „плани­
на“) — 1. Име на планини 8“ПГрция и Мала
Азия. Най-известната и наО-Иисока меЖ~
ду тя х ce издига е I ъоиия на границата
между Тесалия и Македония, бис. 2918 м,
недосегаема и свещена за древните, чии­
т о връх спорео мита бил обител на глав-
. нит е богоВе — олимпийците. На тази
планина х е ф е с т построил прекраснй
q Bopuu за_ обитател ите й. Там т е пое-
карВали във вечна младост, пирувайки
Всеки аен. Нектяпът тяхыдтп
амброзията, тяхната храна. запазВали
беЗГМьиишыши им. Робините музи и ха-
рити ги наслаждавали със своите песни,
танци и грация. Начело на олимпийните
стоял Зевс (Ю п и т е р ), син на Кронос
( С а т у р н ).— върховният поя. г>д?.-ьт_н~а
небето и атмосферните явления. Дру­
г ите олимпийци били: ХРРЯ ('К>ц?на).
съпруга на Зевс и покровителка _нд бракя:
Г)осейд~он Ж е п тУ н Т . бог мя мпрртп-
А ио -( П л у т о н ). бог на подземния свят
и царството на сенките; Гея (Т ел ус),
по:късно Д е м е т р а ГЦерера). богиня на
эемед елиетю ^ а о л т С Н о г ^ а л Ж т г п В ата
и предсказанията, предводител на музи­
т е . по-късно бог и на слънцето; А р т е ­
мида (Д иана V бпаиня на ловаТ по-късно
и на луната: А т и н а Палаоа (М и н ер В аУ
богиня на мъдростта и Военното изку­
ство; А ф р о д и та (В енера) богиня на
любовта и кр ас о тата: Арег
на “Т5оината. Често името „Олимп“ ce
употребява ка то синоним ,на небе и без­
смъртие. — 2. Митически фригийски или
мизийски сВирач на флейта, ученик на са­
тира Марсий, символ на нахлуването на
малоазийската музика В континентална
Гърция.
О Л И М П Й Й С К И ИГРЙ (олимпии) —
най~ЗНЗчиП1ИЛ^1УУ^'7?бща?р'ЬцЕси Състеза-
нияГ устройвани В чест на ЗеВс Олим­
пийски В гр. Олимпия, областта Елиаа 6
Пелопонес. Породили ce В далечно„прео"
и с т орическо Време, а историята им по-
чВа о т / /Ь г„ ~отк6гато ce съставяли
списъци ня победителите в игрите. Про­
извеждалите на Всеки .четири апд[|ьщ_арез
лят о т о (юли-аВгуст) на северния бряг на
р. Алфей В т.нао. а л т ис (алтий), све­
щения участък на ЗеЬс~между хълма~Кр6~
ниТГи реката. Там ce издигали храмът на
ХергРЬъс с т а т у я т а на Х еом еа-о т Прак-
сйтел, големият храм на ЗеВс с прочу­
т а т а хризелефантинна с т а ту я на бога
б т фидий, свещената гробница на _Пе-
лопс, о лта р ъ т н а Г ЗеВс, ш ест дВойми
олт а р гГ на Г2~-Тпе Рогове,'^съкровищници
с дароВете на гръцкитеградоВеТГстатуи
на победителите. Състезанията стабали
на стадрона и хиподрума край реката. В
max_j£iacmfoZBaлТГ м м о сВободтпг~УЕрци,
пълноправни граждани, неопетнени о т
кръЬни престъпления, отначало само гър­
ци, после и македонци, по-късно и рйм-
ЛЯни7~Ка1Пб.Наблюдатели ce допускали и
Варвари.'де бой ки и Жрицата на храма ао
стадиона. На жените вило забранено оа
присъстВуват под с т рах о т смъртно
наКа^аьше.1домакини-организатори и ар­
■, битри Х»хеланодики") били ж и тел и те на
Елида. През време на празненствата на­
с т ъпвало с8ещено примирие между гръц­
кит е племена и градоЦе-оържаВи. осигу-
рявалз ce пълна неприкосновеност к а к т о '
на състезателите, така и на обикнове­
н ите посетители о т -другаде.
Празненствата продължавали седем
дни, о т които пърВияГП'и последният ЬЪ-
ли запълнели с култш&р оооеои и жер­
тв о п риношения. през останалите ce съ-
стояли състезанията: бягане, на 185 м,
дбоинб бягёйё. далечно бягане на 520 м.
бягане в пълно въоръжение; юмручен бой;
панкратион (съчетание на борба с юмру­
чен бой), пентатлон (петобой); скокове,
хвърляне на диск, бягане, мятане на копие,
борба; конни състезания — с коне и че-
т и риколни колесници. Имало и надбягбане
нз'колесници. теглени о т мулета, също
състезания между момчета 8 бягане, бор­
ба и юмручен бой. На игрите художници,
пое т и и учени имали възможност да за-
пбзнаТЗат многобройната публика със
своите произведени^, HPTYle нб получавали
награди. Победителите („олимпионики“)
били награждавани с венец о т маслинени
клонки, 0 №кЬ£Н(Ш1и 01 м свыцёния лес, из-
рлпущ uni Фидьткагдонесена о т Херакъл
о т A.I I ста о Н ХиперЬорейски. Трикратен
пооедител имал праВото~~оа си постави
стаТПУДта В светилищ ето, оа не плаша
д&нъци, да ce храни на държавни разноски
в градска?! уом („пританейон j. .
ОЛТАР Галтар. жертвеник^ — соеоише
на античен култ на покойниии геоои или
божества: първоначално естествено или
изкуствено възвишение В най-груба Фор­
ма, стъпало над'зеМШЗ. в ъ р х у което ce
постабяла ж е р тв ата — безкръвна, кръв-
на или предназначена за изгаряне; по-къс-
но четириъгълен каменен стъ ль е архй-
тёктонично рамкиране и долната и гор­
ната част, с изображения и надписи-по­
свещения. В някои случаи имали монумен­
тални размери и архитектурни форми 'г
мраморни коМП6ЭUЦи шЛУ/ЖафЪт НЗ'З'ёвс
в 'Олимпия, “11ёргамският олтар (сега в
Източен Ъбрлин), блшарът на А полон в
flftAor с т а п я н гя^р-рщ рогат а на~при-
несени В жертва кози.
Различни антични олтари са о ткр и ти
и в България: в тракийското светилище
при е. Паталеница, Пазарджишко, в е. Гла­
ва Панега, Ловешко, в Сердика (дн. Со­
фия) и др., също 6 гръцките колонии и
римски селища.
114
 О м ф А Л faou. .■пъп") — стар култов
паметник; свещен камък, навярно м етео­
рит . пазен И храма на Аполон 6 Делфи,
според вярването на сгпарите гърци цен­
т ъ рът на снета' Според писателя Плу­
т а рх. Когато а! е be Тюискал да узнае къде
ce намира центърът на сВета. прати/Сдва
баела о теоин ия и о т другия край на зе-
м ята по посока към Делфи и т е ce срещ-
нали "точно на м я с то то на Омфала. в
изкуството бил изобразяван с кацнал
върху него орел (свещената птица на
Зевс). лебед или гарван (п ти ц а та на Апо­
лон), често със седнал върху него АполоЬ.
О М ф А Л А (грц.) — дъщеря на лидий-
ския цар Ярдан, съпруга на Тмол, след чия­
т о смърт станала царица на Лидия. Спо­
ред м и та на нея служил една или тр и го­
дини ка то роб Херакъл, след Като убил
И ф и т . Тя му възлагала работи, свой­
ствени на жените, и то й ги изпълнявал,
облечен в женски^ дрехи, докато Омфала
намятала лъвската кожа на героя.
Скулпт ура: .Омфала и Херакъл', фарнезка мраморна
група. — Карт ини: «Херэкъл и Омфала" о т Л. Кранах.
Стари; от Й .Х.Тиш байн С тари . — «Херакъл измъква
фаун о т ле гл о то на Омфала" о т Т и н т о р е т о ; .Херакъл
и Омфала" о т Рубенс. — Опера: .Омфала" о т Телеман.
— Симф онична поема: .Х ур ка та на Омфала" о т Камий
Сен-Санс.
0 Н Е Й Р О С (Онейр, грц. „съновидение")
— бог на сънищата и съновиденията, ехо-
ден с Хипнос, негов син или брат, според
Хезиод син на Н о щ т а . Явявал ce в ня­
колко разновидности; ка то М орф ей ce
преВъплъщавал в хора, ка то И кел ce явя-
вал в образи на жиВотни, като ф а н т а з
ce претворявал в бездушни предмети. С
тълкуването на сънищата 6 древността
ce занимавали нарочни жреци.
Химн: .К ъ м Онейрос" о т Орфей.
О ПС (лат. „богатство", „власт") —
земята, староримска богиня на ж ъ тв а та
и плодородието, по-късно на б огатств о ­
т о и изобилието. Отъждествена с гръц­
ката Рея Силвия = Кибела, съпругата
на Крон ос, затова смятана за съпруга на
С а ту р н , с когото имала общ храм на
Капитолийския хълм в Рим. Сатурн и One
били почитани също като божества на
брака и семейството.
ЧестВували два нейни празника; опи-
консиВии ка т о на One Консивия („Сеяч-
ката") на 25 август, и опалии на 9 де­
кември.
О Р А К УЛ — светилището или храмът,
към~Тсоито ce ооръщали за предсказание
вярВащите, също самото божествено
115
откровение: стих или изречение, което
тълкували жреци>т)е.^1УрРЧ?ПГб1ГЛ~де7«}гай^— ^
скйят оракул на Аполон, в него Жрицата—
П и т и я , като отпивала глътка ~_вода от
свещения извор, дъвчела лацроби листа
и седяла Върху тринога върху пукнатина
на почвата, о т която излитали упШващи
пари, произнасял"а*Б изсГОЪПлениб' Юъмни
предсказания, иракулът на а е ос' в' Д о-
дона ce намйрал В свещена дъбра№С~там
жреците долайялП боЛЯГпа На бйёа' по Шу-
мола на ЛаШЗГПа на Вековен дъб или по
зВука на медни чинели, накачени по него.
Ж реците на Аполон В Делос ce Вслушвали
в шумоленето на свещено лаЙроЬб дърво,
т ехните събратя И Олимпия в Елида
разглеждали вътрешности т е на ж е с т ве­
нит е жиВотни, а жреците на Ю п и т ер
А Я о н в Либия набдкшаВали как ce Кла­
туш ка с т а т у я т а на бога, когато я носели
пр&з "Бреме на шествие/“Гадателите" на
гр /Е у м е 6_Кампания изФьрцЩа/ш" некро­
мантия — аопитВане до душите на мър­
тъ в ц и те относно бъдещето.
О РГИИ (оргийни тайнства) — буйни "
екстатични празненства', свързани с тай ~
нитёГкултоЭе нгГнякои богове, особено на
Д е м е т р а (елечеинии). -Ц Ш З н и с ^ аТсх
(Вакханалии) и на малоазийската Кибела,
на които присъствували само посветени.
Те~били устройвани нощем в планини и
- горски долини, съпровождани о т факелни
шествия, музика и танци, при-коттгсгее
стигало "до диви изсгггьгуубйия!" Зато'ва'
днес думата „о раии~оз нач аВа' раз юзд ани
- пиршества.
ОРЕАДИ (о т грц. орос, „планина") —
нимфите, които жиВеели по планините;
олицетворение на природната сила на
планините и долините. Най-известните
са Ехо и Евридика.
ОРЕЙТЙЯ (грц.) — друга транскрип­
ция на името на О ри ти я , съпругата на
сеВерния вятър Борей.
ОРЁСТ (грц.) — син на А гам ем но н и
КлитемЭдш оа. bbam н а -л о и зо те м и д а ,
Иф игения и -Е л ектр а . Когато Агамем­
нон при за Връщането си о тТ р о я бил пре-
дателски убит о т съпругата си lt о т
нейния любовник 1-гист. сестра му Элек­
т ра go изпратила-при вуйчо им С т р о ­
фи й във Фокида. Там то й растял и ce
възпитавал заедно с негобия син пилад,
между двамата ce зародило пословично
приятелство. След осемгодишно изгнание
ce завърнал непознат заедно с Пилад в
Мйкена, открил ce на Електра. Заедно с
нея и Пилад, воден о т оскърбеното си
синоЦно~чувсгпВо и по съвета на Аполо-
новия оракул, убил и Клитеместра, й
Еги ст. но заради пролятата майчина Тсръв
бил доведен ао оезумие. Преследван о т
ер инийте! пошьрсил- убежище пред
олтара на Аполон в делфи. Оракулът
ао пратил в Атйн5 hpeg'C^qa на"ареопага.
На делото ериниите обвинявали Орест ,
че изВършил н ай-теж ко то престъпление
—' "маикоуоиис т вото, кръВно престъп­
ление. СпоЪеи тя х илитеместра не ce е
провинила спрямо кръвните връзки —
между съпруг и съпруга т е не съществу­
вали. Аполон защищавал Орест, според
него cm ра iuh о то престъпление извърши­
ла- М итем естр а, защ ото т я нарушила
сВе т о с т т а на брачните връзки и не май­
кат а . а ваща т а създаь^ал децата — тоД
бил глават а на семейството — мнение,
характерно 33 прехода о т матриархата
към патриархата. П^и гласуването гла­
совете на старейшините ce разделили по
ра'бно, но гласът на богиня Атпня дял прр-
Вёс в полза на Ооест и то й бил оправдан.
Ер и н и и те , като защитнички на маичи-
нот о праВо. останали недоволни о т при­
съдата и заплашили, че ще лишат о т пло­
дородие страната. Но Атина ги успокои-
ля ^ддтттгкг11^ р л я 1<улгг1я б^Атина, където
т е получили вече новото си име еВме-
ниди (грц. „благосклонни"). Според друг
м ит, за да ce очисти о т престъплението
си, Орест. получил съвет о т оракула да
донесе в Ариция, на италийска почВа, о т
Скития, страната на таВрите, култова­
т а с та ту я на А р те м и д а . С т а т у я т а ce
пазела в храма на скитска Диана, където
жрица на богинята била Ифигения, сес­
т р а т а на Орест. В Скития Орест и Пилад
били заловени и трябВало според местния
обичай като чужденци да бъдат хвърлени
В ргъня на храма. Но Орест успял да из­
бяга заедно с Пилад и отвел сестра си
Ифигения Ведно със с т а т у я т а на А р те ­
мида. — По-късно то й отнел о т Не-
о п то л ем дъщерята на Менелай Хер-
м и она. за която по-рано бил сгоден, а него
убил върху олтара на Ахил в Делфи. На­
края умрял ухапан о т змия в Аркадия.
Карт ина: .О р е с т и Ифигения" о т Тишбайн. — Три­
логия: .Оресшея" о т Есхил. — Трагедия: .О р е с т " о т
Ебрипид. — Д р а м и : .О р е с т " о т Й.Е. Шлегел; о т Расин;
о т Кребийон; о т Волтер; о т В.Алфиери; о т А .Д ю м а.
— .М у х и т е " о т С артър. — О пери: . О р е с т ' о т
Д. Чимароза. — „О ре стен " о т С.Танеев. ■ — Балет:
. 0 - р е е т" о т В. Тре нто.
ОРЙ-ОН (гри.1 — прочут лоВец. 6 ели ка н
/п~Беотия, син на Земята или на П о ­
сейдон и Евриала. Когато прегазВал
морето, раменете му стърчали високо
116
над вълните. Преследвал п л ея д ите или
MauRa им' Плейона. Понеже отнел чест­
т а на Меропа, дъщерята на хиоския цар .
Енопион, оащата го напил, приспал и
ослепил. По-късно - Хелиос чрез лъч м у *
възвърнал зрението Еос (АВ рора). сес­
т рата на бога на слънцето, ce влюбила
в него и го похитила, но о т реВност Anv
т ем ида го поразила със стрелите си.
След см ъ ртта му З ебс ао превърнал за­
едно с кучето му о съзвездие близо до
Плеядите. Там то й е проснат в целия си
грамаден ръст, измъкнал меча си. Целият
м у пояс блести, изтъкан о т ярко све­
тещ и зВезди. Изгревът му в началото на
ноември предвещавал за Гърция и Рим
дъждове и бури.
О РЙТИЯ (Орейтия, грц. „втурваща ce •
в планината") — дъщеря на атинския цар
Е р ехтей , отВлечена о т тракийския бог
Борей в неговата сурова страна, където
му родила близнаците Калаис и З е т .
Релеф: .Борей отвли ча О р и т и я ” , бронзова хидрия о т
Месемврия {дн. Несебър) с релефната сцена под дръж­
к а т а . — Ка рт ини: .Борей отвли ча О р и ти я * о т
А. Карачи; о т Рубенс. — Епилион: .Борей и О ри ти я " о т
ОВидий {М е та м о р ф о зи ).
О Р КУ С (Д и т, Диспашер,‘лат.) — 1. В
Рим богът на смъ ртта, на когото рим­
ляните придали качествата на гръцкия
Аид (Аидоней, Хадес, П л у то н ). Изоб­
разяван като въоръжен воин, който на­
нася рани на смъртните. — 2. Самият
подземен свят. — 3. Смъртта.
ОРСЕЙДА (грц.) нимфа, съпруга на
Хелен, майка на Дор, К с у т (бащата на
Ахей и И он) и Еол, родоначалниците на
гръцките племена дорийци, ахейци, йо-
нийци и еолийци.
О РТЙ ГИ Я (грц. „пъдпъдъченият
остров") — 1. П о-старото име на
о.Делос. — 2. Е п и те т на А р те м и д а
(„Ортигийска"), понеже островът бил
смятан за нейна родина. — 3. Остров
пред Сиракуза в Сицилия.
6 Р Т Р 0 С (грц.) — двуглаво куче, родено
о т Е х и д н а 'и Тифон, брат на Цербер
и л е р н ей ската хидра, баща на Сфинкс, -
което пазело на западния край на света
червените крави на триглавия великан
Герион. Убито и отвлечено о т Херакъл.
О РФЁЙ (грц.) — най-великият певец,
пое т и музикант на древността. Върху
антични бази е изобразяван в тракийска
носия сред заслушани В песента му съ-
племенници. НегоВ баща е речният бог
Ейгър, владетелят на Хем ус (стар а пла^
нина'),~а негоиа-майка и учителка — му­
зата на епическата поезия Калиопа („ху-
баЬогласата ). юи затъмняВзл със сла-
Ва т а си дори водача ~нй музите Аполон:
вълшебната му песен и лира или китара
омайвала птици и риби, заставяла цели
гори да ce сВеждат, раздвижвала скали и .
планини, уВличала диви зверове^ р азта­
пяла планинските преспи. Древните
твърдели, чё ёили наЬлюда’Вали в Бело-
морието дъбове в танцови фигури, за­
стинали о т Орфеева омая. Ка т о участник
в похода на а р г о н а в т и т е за з л а т н о т о
руно Орфей давал т а к т на гребците
(такабЗ поза заема върху_метопа о т съ-
кровищница о т Делфи о т V! в. пр. н. е.);
край брега на с и р е н и т е заглушавал с пе­
сен та си тя хн ата съблазън.
Кратка и трагична е любовта на тр а -
кийския китарод. През сватбения ден или
скоро слесз него змия вляла отроВата си*
в ходилото на_иего.взта_ невес т а дриа-~
дата ЕВридика. Митът_разказва. че за
ад г,и я АъзЦърне, Орфей слязъл В подзем­
ния сВят. където срещу печалната му ли-
ра и затрогващ ата му песен никой не
устоял. ТазВълнуВали- ce дорй суровите
богоВе на оезплътните сенки: П л у то н
и ТГерсефона позволили да изВедТ лю­
бим ата си с угоВорка да не ce обръща кТм
нея, докато стигне светлината'.'Н о той
не изтраял, по нагорната мрачна пътечка
изВърнал копнежен поглед към своята Ё8-
ридика и т я полетяла обратно. Орфей ce
зявър^злЦ роднагпаТЬакйя ТГбече ce отна-
сял с пренебрежение към всяко женско
ухажване ЗатоВа^бйТГубиго'някъде подби­
лата на Хемус от разВилнели ce поклон -
нички на Д и о н и с.‘"Според друга версия
бил поразен о т ЗеВс, защ ото дал на хо­
рата божествен промисъл и попречил на
плановете на върховния бог. ГлаВата и
лирата му били отнесени о т Вълните на
тракийския Хебър (Марица) до Лемнос,
острова на сладкогласата Сафо.
Поети и художници о т древна Елада и
Рим славят магията на Орфеевата песен
и лира. Но Орфей не е само ненадмина­
т и я т м айстор на музикалното изкуство.
За древния човек музиката nopagll маги”
ческата си сила е сродна с мъдростта,
още с философията U ПОДаггцциката- Щом
героят оил слязъл при подземните сили
и успял да ce заиърнё о т т а м , значи ~йил
магьосник. И понеже за ония времена ма­
гияталекувала. Орфей ce яВяВа и пърВият
лечител на тракийската народна меди­
цина. Върху едно оронзово огледало о т
V в. пр. н. е. Орфей държи не само тр а -
117
диционната си лира, но и кошница с книж­
ни свитъци.
Релефи: „Орфей, Евридика и Хермес" (V S. пр.н . е „ к о ­
пие в Неапол). — .О рф ей" върху слън'- *! часовник о т
С илистра. — Ст ат уи: .Орфей и Е в р и д ^а " о т Кано-
ва: о т Роден. .Орф ей сред ж и в о т н и т е ' (мраморна
с ку л п турн а група о т В изан тийския музей в А т и н а ).
— Ка рт ини: .Орф ей и т р а ки в тр а ки й с ка носоп", э т и ­
чески чер венофигурен кратер. — .Орф ей и Евридика",
.Орф ей в подземния с в я т " о т Рубенс. — .О рф ей" о т
Л. К о р и н т. — .Орфей в подземния с В я т“ о т Т и н т о -
р е т о ; о т П. Бройгел Млади' — .Орф ей омагьосва ж и ­
в о т н и и дъ рв ета" о т Й. Бройгел С тари . — .Орф ей из­
вежда Евридика из подземния с в я т “ — о т Тиеполо.
— „Орфей и Евридика* о т фойербах. — Епилии: .Орфей
и Евридика" и „С м ъ р т т а на Орфей" о т Овидий (М е ­
та м о р ф о зи ). — П о е м и ; .О рф ей" о т Шели, .С о н е т и т е
на Орфей" о т Рилке. — Д р а м и : „Орфей и Евридика" о т
0 . Кокошка. — .Орф ей" о т К о к т о . — .Е вр ид и ка' о т
Ануй. — „Б о ж е с т в е н и я т Орфей" о т Калдерон. — К а н ­
т ат и: .С м ъ р т т а на Орфей” о т Берлиоа; о т Делиб.
— Опери:' „Орф ей" о т М онтеверди: о т Люли. — .О р ­
фей и Евридика" о т Глук; о т Хайдн — П ародия: .Орфей
0 подземния свяпГ. о т Офенбах. — Балет: .О рф ей" о т
И гор С травин ски. — филм: „Орф ей" о т Ж. К о к т о .
ОРфЕОТЕЛЁСТИ (грц.) — жреците на
орфическите култови мистерии.
О Р ф Й З Ъ М (грц.) — култ с дионисов;
ски мистичен характер, чииггГо*основагпел
в знтичната ли т е ра тура' ~е 0 “рс£ей.
Орфизмът е'твърде стар: "пояййл ce през
VI II В. пр. н. е! в 1 ракия, през следващия век
преминал в Атика. после се_разпоостоа-
нил по цяла Елада, спечелил многобройни
последователи й . Южна Италия и Рим. “
ОЩГическите представи за произхода на
боговете и на Вселената ce основават на
прадревен м и т и ce различайат ош до-
г мПШЕГНа 'блЦлЛУшиската религия: Пърбо-
източникът на нещата''ХрйИ0С'ТРР51йе-
то~| произвел В ефира едно сбетоВно яй­
це, т о ce разпукнало на дье, о т черупките
му *се образуИа/Ги Иб08№й'Ц земята, а о т
сърцевината му сёПтГбйвСГДПТБрвият“ бВ?"
аВуполоццят^"ЦУан^ГТгизлъчВащ светли­
на", известен още като П р о т о го н —
„първороден". М е т и с — „промисъл",
Ерос — „любов", Ерикепай — с не­
известно значение). След като родил
Н о щ т а и създал чрез нея Крон ос, фанес
б ил гл ъ тнат о т Кро носоВия син ЛеТЗс,
които гпаЕГй сё дТ?ШТРга]?Гд^ълнагп¥Власт
над~'света. (Гдъщеря си П ерсефона Гв
олимпийската религия съпруга на подзем­
ния бог Хадес) имал прекрасния си на-~
следникГЗагреиГотъ ж дествЖ ан с Д и о -
н исГглавния образ на орфичесКата т е о -
гония. Хера о т ревност подбудила срещу
Дианис т и го а н ulri еГ те веднага след раж­
дане т о му~гс подмамили с едно огледало*'
(символ на алегория!): докато то й се~
оглеждал, го разкъсали и изяли. Това'било
пърВичният грях, заради които ~ЗеВсГгй
поргГзилГ с~~мълнията си. А т и н а спасила*
сърцето на Дионис и го върнала на Зевс,
кои т о го глътнал^ а чреэ' Семела роаил
нов Дионис вече с епитет а Лизей —
„освобождаващ о т грижи", „даващ забра­
ва". От пепелта на т и т а н и т е ce родили
хората, които наследили две същности:
божесглвенаг^Та частица о т първия Дио-
ни^ и ^ е ч ё с тй б З т а част о т греховното
титанично начало, душ ата според орфи-
ческата религия е божествена и без­
смъртна, но т я е заключена G тъ м ни ц ата
на тялото, за да стан^с^щенаГтя^гпряб-
бало^да ce усъбършенстВува, като с тр а н-
с т буНа дълго и мъчително — след смъ рт­
т а ce прераждала В друго живо същество,
дори В животно. Пред човека стояла цел­
т а да разпали 8 себе, си божествената
искра, да наавие ти та н и чн о то начало и
да си въз Върне дионисовското единство.
За освобождението били нужни хармо-
нично земно съществуване — просвет­
ление, стр о г аскетизъм, забрана да ce
убиват животни и да ce яде месото им.
В драмата на Еврипид „Иполит" а т и н ­
ският цар Тезей укорява сина си, че ка то
привърженик на Орфей живеел по веге­
тариански. Последователите на тракий­
ската доктрина очаквали, че след очи-
щението ще ce слеят с бож еството за
вечна радост и щастие. Те изпълнявали
под ръководството на жреците орфео-
телести определени обреди в затворени
за външно око общества. Тяхната тайна
ce спазвала толкоВа строго, че никога не
била издадена на непосветените. Орфи-_
ци т е нямали определени места за све­
т илища и те хн и те мистерии ce извър­
швали на о ткр и то , сред природата. Знае
с е само, че о т я х Де развихряли м и м и ч е с к и
игри, придружавани о т хорови песни, ре-
дуЕНГни е Екстатични бС^едни та н ц и. Съ­
щинският бакхически момент настъпбал*
с разкъсианеМб"'Н<Г ДиоНис о т т и т а н и т е
— отначало богът Ьивал заменян с buk,
впоследствие сцената била символична.
Но това не е дивото изстъпление на Дио-
нисоВия култ. По-смекчен о т него, орфиз-
м ът му противопоставял вътрешното
вглъбяване и етическите цели.
С шумната пъстрота на култовите
тайнства и с надеждата за безсмъртие,
която давало връщането на Орфей о т
подземния свят, орфизмът упражнил го­
ляма притегателна сила върху народните
маси, а с високата си етика привличал
образованите кръгове. О т Тракия то й ce
влял в гръцкия сВят и получил най-много
последователи в Южна Италия и Рим. В
катаком бите ce откр иват изображения
на Орфей не като художествени про­
изведения, а като култови предмети. Не
118
е^лалко влиянието му върху учението на
Питагор, който търси световната хар­
мония в законите на м атем а ти ка та и
музиката. Неоплатониците изучавали
усърдно тз к с т о в е т е на орфизма, с т а ­
нало тяхнс свещено писание.
Орфическото направление, което дълго
обогатявало антична т а философия, съз­
дало голяма поезия, но ние притежаваме
о т нея оскъдна част. В пясъците на Еги­
п ет и сега ce откр иват папируси, които
свидетелствуват за разпространението
на тракийската доктрина отвъд делтата
на Нил. Запазена е поемата в 1376 стиха
„Орф ическа А р го н аВ ти ка " за участие­
т о на Орфей в похода на а р г о н а в т и т е
до б о гатата Колхида на североизточния
бряг на Черно море и обратно. Разказа
води о т първо лице самият Орфей —
една особеност на този епос. Друго про­
изведение, на което ce приписва ав то р ­
с т в о т о на Орфей, е „Орфическа Литика"
в 774 хекзаметъра, негов предмет е чу­
дотворна т а сила, която излъчвали бла­
городните кдмъни'и магнитът. Но най-
добре ни запознава с орфизма сборникът
о т 88 стилизирани „Орфееви химни пред
Музей". Макар че според повечето изсле­
дователи песните произхождат о т по-
късно време, химните ce влагат в у с та та
на тракийския китарод, който често из­
рича пред музата Калиопа обръщението
„майко". Това са песните, които после­
дователите на Орфей изпълнявали под
звездното небе на Родопите за възслава
на природните сили. Те разкриват съ­
щ ината на едно облагородяващо изку­
ство, родено в планинските недра на Тра­
кия и завладяло народните слоеве извън
нейните граници. Още в уводния химн
мнимият или истинският Орфей завежда
своя легендарен приятел и ученик Музей
в орфическия пантеон. В него влизат 80
божества — не само главните богове на
ан ти чно стта, включително и тракийски­
т е небесни сили, но и божествени але­
гории и олицетворения: Ефирът, Небето,
Слънцето, Луната, ЗВездите, Облаците,
Нощ та и др. Към божествените имена
са нанизани хвалебствени култови епи­
т е т и , след тя х ce изреждат собствените
качества и достойнства на божестве­
ните персонажи; всяка песен завършва с
настоятелен зов за склонност към мо­
лителя при етичн ото му поведение в
един свят, изпълнен с опасности. Някъде
сакралната тенденция ce губи сред чисто
поетичните съзерцания на природата.
Песните са лирическа изява, т е събуждат
чувството за Възвишеното в природата
и издават съкровения копнеж към до­
стоен ж и вот в хармонична земна среда.
В основата им лежи космическо чувство,
пронизано о т дионисовски патос. Можем
да ги сравним със староиндийските ре­
лигиозни песни и с библейските псалми.
О СХО ф О РИ И (грц.) — празнично шес­
тв ие на атински младежи, облечени в
женски дрехи, носещи лозови клонки и
гроздове о т храма на Д и о н и с -Бакх към
храма на А т и н а . Състояло ce през
м. анопсион (октомври-ноември).
О Т (грц.) — великан, единият, о т два­
мата алоади, брат-близнак на Еф иалт.
Релеф: .Б о р б а т а на т р и глаВа т а Х еката с великана
О т " от изт очния ф риз на Пергамския ол тар.
О ЦИРО Я (грц.) — латинската тр а н ­
скрипция на името Окироя.
П друг м и т го подмамил, че в един кладенец
П АВО Р (лат. „страх") — римско съ­
о т в е тс тв и е на гръцкия бог фобос, не­
делим спътник на Марс (грц. Арес).
П А ГА Н А Л И И (лат. „селски празник")
— римски празник на земното плодоро­
дие в чест на староиталийската богиня
Телус (Земята — вж. Гея) и на Церера.
ПАГДСА (грц.) — пристанището на
гр. Йолкос в Южна Тесалия, където бил
построен корабът „Арго" и откъдето
а р г о н а в т и т е поели за Колхида.
П А К С (лат. „мир") — латинското съ­
о т в е тс тв и е на гръцката богиня Ейрене,
олицетворение на мира и мирния живот.
П А ЛА Д А (грц. „девицата") — е п и т е т
на богиня Атина, вж, А т и н а .
П А Л А Д И О Н (грц. „изображение на Па-
ладаТлат. Наладиум) — 1. Култова с т а -
туя на А т и н а Палада в Троя, според'
м ита спусната с щ и т и когТОе в р ъ ц е т е
о т небёТгю"о т ЗеТУс през^бр^(^Ъо,,на
Илос, основателя~1Г^първия цар на града.
Била залог за съществуването и благо­
получието на"Т^я, 1^то"щяла"да съще­
119
ствува, докато я притежава. Одисей и
flu"P7frgg> Откраднали, о т т а м с т а т у я т а
бЕГАа отнесена й Атина или Аргос. о т т а м
в Рим. Спооеа римляните съществували
два паладиума — единият останал в А т и ­
на. а другият бил отнесен о т Еней в
Италия, където ce съхранявал в храма на
Ве с т а В Рим. Ьодобни изоОраженияГ
обикнобено дървени, извайвали също на
А полон и А ф р о д и та и ги поставяли във*
въ треш но стта на градска крепост или
хдам. — 2. Поетичното име на богиня
.Атина.
П А Л А М Ё Д (грц.) — син на евбейския
цар Навплий и на Климена, умен и на­
ходчив гръцки герой, на когото ce при­
писвало изнамирането на някои букви о т
азбуката, на цифри и на сеченето на мо­
нети, също на мерките и теглилките. При
избухването на Т р о я н с ка та война из­
обличил Одисей, когато той, за да ce
отклони о т похода, ce престорил на луд.
О тто га в а Одисей го намразил и търсел
начин да си отм ъ сти. Чрез подкупен роб
заровил в палатката му кесия със злато
и го обвинил в предателство, заради кое-'
т о Паламед бил убит с камъни. Според
има скрито съкровище, и когато Паламед
ce спуснал вътре да го търси, заедно с
Диомед го затрупал с камъни.
Статуя: .Паламед“ о т КаноСа. — Карт ина: .Паламед
изобличава Одисей" о т Тиеполо. — Д р а м а : .Паламед"
о т Софокъл (загубена). — .З а щ и тн а реч ма Паламед“
о т с о ф и с та ГоргиО.
П А Л А Н Т (Пйлас, грц.) — 1. Син на
Пандион, брат на атинския цар Егей.
— 2. Един о т ги гантите, в г и г а н т о -
м а х и я та , надвит о т А т и н а , която му
одрала кожата. — 3. Аркадец, дядо или
прадядо на Евандър, родоначалник на ар-
кадците, основател на наречения на него
гр. Палантеон в Аркадия. — 4. Синът на
Евандър, съюзник на Еней, уб ит в дву­
бой о т Турн.
(
П А Л Ё М О Н (грц.) — първоначално фи­
никийско божество: божественото име
на М е л и ке р т, сина на цар А т а м а н т и
на Ино (Л е в к о т е я ), превърнат в мор­
ско божество, след като майка му, прег
следвана о т обезумелия А т а м а н т , ce
хвърлила в морето. „Млечен брат на
Дионис", понеже богът след поразява­
нето на майка му Ce мела о т мълния на
Зевс бил откърмен о т нейната сестра
Инб.В негова чест били уреждани и с т -
адийските игри в Коринт, където по-
късно отъждествявали Палемон с П о ­
сейдон.
Х и м н: .Към Палемон" о т Офрей.
ПАЛЁНА (грц.)' — най-западният
полуостр. и^залив на Халкидика, дн. Ка­
сандра, в древна Македония (Ематия),
първоначално обиталище на П р о т е й
(„Ематийски").
ПАЛЕС (лат.) — древна италийска бо­
гиня на пастирите и стадата, закрилница
на добитъка о т болести и грабливи жи­
вотни. Чествувана в храмове и под дър­
вета на празненствата палилии на 21
април, деня, в който бил основан Рим. У
Вергилий ролята й на божествена покро­
вителка е засилена.
П А Л Й К И (грц.; лат.; Палици) — два­
мата синове-близнаци на Зевс (Ю п и ­
т е р ) и на нимфата Талия или на Е тна,
като хтонически божества, омилости-
вявани с човешки жертви близо до
гр. Палика, при дн. Лаго ди Паличи в Юго-
източна Сицилия. На тях било посветено
Палицейското блато, малко, но дълбоко,
с горещи серни извори.
П А Л Й Л И И (лат.) — празник на 21 ап­
рил в чест на древната италийска богиня
Палес, под чиято закрила били пасти­
рите и стадата. Чествува ce и до днес
като рожден ден на Рим, защ ото на него
според м ита Ромул положил основите
на Вечния град.
П А Л И Н У Р (лат.) — верният кормчия
на Еней, който при преминаването на
Сицилия към Италия, обхванат о т не­
преодолим сън, паднал заедно с корми­
лото в морето. Изхвърлен о т вълните
на италийския бряг, бил-убит о т м е с т­
н ите жители; по-късно м я с то то в Ау­
кания, където бил погребан, и някои но­
сове и пристанища по западното край­
брежие на Италия и по северния бряг на
Африка получили неговото име.
П АЛО Р (лат. „ужас") — римското съ­
о тв е тс тв и е на гръцкия Деймос, спъ т­
ника и кочияша на Арес, олицетворение­
т о на ужаса.
ПАН (грц. „всичко", „Вселена") — ар­
кадски бог, син на Уран (или на Хермес,
или на Зевс), и на Гея (или на нимфата
Пенелопа). Първоначално божество на
пасищата, но поради еднаквостта на
името му с гръцката дума „пан" („всич­
ко") бил произведен с помощта на народ­
120
ната етимология в бог на Вселената. Още
като дете приличал на коза — бил обра­
съл с косми по цялото тяло, с кози рога
и кози крака и копита, с брада и опашка.
Майка му, щом го родила, ce изплашила
и го подхвърлила, но Хермес го намерил
и занесъл повит в заешка кожа на Олимп.
Боговете, като го видели, ce изсмели, без
да му обърнат особено внимание. Пан бил!
преди всичко планинско божество. На не­
го били посветени планинските пещери.
Самият то й живеел в пещера на пл. Ликей
в Аркадия, където растяла елата, него­
вото свещено дърво. Там танцувал с Ехо
и другите планински нимфи. Пиндар го
нарича най-съвършения танцьор между
боговете. Танцът му ce състоял о т осо­
бени скокове, за които били много при­
годни козите му крака. Като латинския
фаун покровителствувал пастирите и
стад ата им, ловците, пчеларите и ри­
боловците. Влюбил ce в нимфата Си-
ринга и дълго я преследвал с любовта си,
докато тя , за да ce предпази о т него, ce
хвърлила в аркадската река Ладона, къ­
дето майка й я превърнала в тръстика.
О т нея веселият бог си слепил овчарската
свирка, носеща името на нимфата. Със
свирнята си то й забавлявал нимфите и
дори дръзнал да ce състезава с Аполон.
Когато някой пътник ce загубвал в пла­
нината или из гъ сти те гори. Пан излизал
насреща му, подскачайки, и го стряскал
с чудобищната си фигура. Така възбуждал
„панически страх" или „паника", най-вече
нощем.и по .обед в т и х и т е знойни дни.
По такова време пастирите не смеели да
нарушават тиш ината, за да не предиз­
викат появата на бога пред стад ата им,
т а ж и в о тн и те да ce спускат яростно
едни срещу други или да ce хвърлят към
скали и пропасти. А тиняните вярвали, че
на паниката, която Пан всял у персите,
ce дължала тя хн ата победа при Маратон
през 490 г. пр. н.еЛЗатова след б и тка та
му издигнали олтар в Атина и въвели там
култа му. В Аркадия, където богът бил
най-напред почитан, смятали, че като
всички горски божества притежава про­
роческа дарба, затова в тази област има­
ло негов оракул. В него служила жрицата
Ератб. Плутарх съобщава, че през вре­
м е то на римския император Тиберий
(I в. пр. н. е. — I в. о т н. е.) моряци на път
за Епир в Северна Гърция; плавайки край
изоставения йонийски остров Паксос, чу­
ли ясен глас: „Като сти гн е те в Епир, съ­
общете, че великият Пан е мъртъв". Ко­
га т о ce доближили до Епир, моряците
извикали край бреговете му тези думи.
Веднага скали, дървета и животни запла­
кали. Тори плач за горския бог означавал,
че е настъпил, краят на една ера и започ­
вала нова. В по-късно време Пан влязъл
в с в и та та на Дионис. О тто гав а започ­
нали да го смесват с другите негови
спътници — сатири и силени, поради кое­
т о овчарският бог ce развил в множество
панове или паниски, отъждествявани с
римските божества фауни.
Ст ат уи: .Н им ф а и м а л ки я т П а н ' (релеф, II 8;, в Рим,
В а тика нски м узей). — .П ан " о т Роден; о т Пикасо. —
.П ан уте ш ава изоста вена ним ф а" о т Вега. — К арт ини:
.П ан и С и р и н га ' о т Пусен; о т Рубенс — .А м ури о т в е ж ­
д а т малкия Пан в Олимп" о т А.фойербах. — -Пан и
Сиринга", .П ан сепВа един оВчзр" и .П ан и нимфа" о т
Бьоклин. — .М л а д и я т Пан и С иринга' о т Й. Бройгел
Млади. — Х и м н и : .К ъ м Пан" о т Омир; о т Орфей; о т
Шели. — фарс: .С а т и р или б о ж е с т в е н и я т горски д у х '
о т Гьоте . — Кант ат а: .С ъ с те з а н и е т о м ежду феб и
Пан“ от Й .С. Вах. — Симф ония: .С ледобедъ т на един
фаун." о т Дебюси.
П АН АКЁЯ (грц. „вселечителка"; лат..
Панацея) — дъщеря на Асклепии, оо-
ж ество на лечението . ““
• ПАНАТЕНЁИ (Големи панатенеи) '—
гл ав н и я т общонароден, празник на
гр.А ти на в чест на богиня А т и н а П о -
лиада. Основан о т Е р и хто н и й под име-
т о атен еи . подновени разширен о т Т е-
з е й за спомен о т обединението на А т и ка
(вж. А т и н а ). Празнуван бил през август
о т начало Всяка^година. о т пр. н. е.
през т р е т а т а година на_8сяка олимпиада
с жертвоприношения шествия и състе­
зания — музикални и конни. Победите­
лит е о т състезанията получаВали за на^
града ТЁюнец^от маслинени клонки и ве­
ликолепна „пана теней ска състезателна
амфора", пълна с елей о т свещеното мас­
линово дърво. май-тържеетВенОНШ мо­
м ен т на празника било Внушителното
ш е стви е на цзлиь нарбд, което минавало
през улиците на г0ада и ce отправяло за
Акропола. Там В храма ьрехтейон ооли-
чали с т а т у я т а на богинята с одежда,
т ъкана дълго Време о т атин ските деВой-
ки. Ш ествието ce Вижда върху фриза на
външната страна нд Партенона, изоора-
жението е дёлй тТаГ'йкуЛптора" Фидий.
Представяни оили съшо ттажисшвнни
драми най-вече отвличането на кора~*и
fj пт Д е м е т о а . не'ината
скръб. Освен. Големите панатенеи а т и-
няни т е празнували Всяка аооина и Малки
панатенеи.
П А Н Д А Р (грц.) — 1. Син на Ликаон,
Вожд на ликийците 3 Троя, отличен с т р е ­
лец, по внушение на Атина метнал стрела
срещу Менелай и така провалил при­
мирие между тр оянците и гърците. —
121
2 .Троянец, син на Алканор, спътник на
Еней, уб и т о т Турн.
П АНДА РЁЙ (грц.) — критянин о т М и­
лет, син на Меропс, баща на Аедон и на
М еропа и К лео тера. Откраднал о т
критския храм на Зевс зл атно то куче,
което пазело свещената пещера. За на­
казание Зевс го умъртвил и превърнал на
скала. Осиротелите му дъщери били
отгледани и възпитани о т Хера, А р ­
те м и д а и А ф р о д и та. Когато порасна­
ли, Афродита помолила Зевс да им на­
мери женихи. Но харпиите ги похитили
и предали за служителки на е р и н и и т е .
П А Н Д Ё М О С (грц. „общонародната")
— е п и т е т на А ф р о д и та като богиня на
чувствената любов.
П А Н Д Й О Н (грц.) — 1-Син на Ерих­
т о н и й или внук на Е рехтей , митически
цар на гр.Атина, баща на Е р ехтей и
Б у т е с и на П рокна и филомела, сродил
ce с тракийския княз Терей. Епоним на
атинска фила. — 2. Едноименен атински
цар, баща на Егей, ‘П ал ан т, Низ и Лик.
П А Н Д О РА (грц. иронично: „надарената -
с Йсичко", 7,вседарителката“) — 1. Ьпи-
т ё т на i efVKamo оогиня, даряваща бсичко.~
— 1. Първата смъртна жена, която ле-
ф е с т йзЬаял по повеля на <зевс о т Влаж ­
на" глина. Ьсички Рогове Вложили В~нея
своето изкустбо, за да я направят при­
влекателна. А т и н а й сложила пояс и на­
кити . ха р и т и т е й подарили златна
огърлица, хо р и т е я накичили сЪролетни
цветя, А ф р о д и т а Вляла в лицето й чар
и съблазън. Накрая Хермес и дал чоВешки
глас и вложил В нрава и коварство, х и т- .
рост и красноречие. Зевс, за да накаже
хората заради откраднатия о т П р о м е­
т еи огън, я изпратил на земята, като й
пъхнал В ръцете една затворена урна. В
нея били скрити Всички нещастия и "бо-
лести.~С то зи подарък мандора~се явила
при ИрометееВия брат Е п и м е т е й Г П ри
Вида на красиВата жена Ёпиметей забра“
вил съвета на брат си да не приема по­
дарък о т олимпиеца зевс и ce оженил_за
Пандора. А нея нейното лю бопитство не
оставило спокойна, докато не Вдигнала
похлупака на урната. О т т а м излезли и ce
пръснали сред хората злините, гр иж ите
и страданията, непознати дотогаВа на
смъртните. Пандора захлупила веднага
урната, но на дъното и останала зат в о ­
рена само надеждата. Дъщеря на Пандора
 и Епиметеи била Пира, съпругата на
Пигмалион.
, Картина-. .У р н а та на Пандора” о т Рубенс. — Д рами:
.Пандора’ о т Й.Агрикола. — .В р ъ щ а н е то на Пандора'
(скица) о т Гьоте. — Комедия : .П андора" о т Виланд.
'.'г— Опера: .Пандора" о т .Р о й е по т е к с т на Волтер. —
Хорова ком позиция: .П андора" о т А. Менделсон по
т е к с т на Г ьоте.
П АНД РО ЗА (грц. „всеоросителката")
• — най-главната о т т р и т е дъщери на
Кекропс (другите са Херза и Аглавра),
богиня на росата. Светилището Ci Пан-
дроэейон ce намирало западно о т храма
Ерехтейон на атинския Акропол, където
растяла свещената маслина, посадена
според м ита о т А т и н а .
ПАРИ С (фриг. „борецът”; Александър
„защитник на мъжете си") — син на
троянския цар Приам и на Хекуба, брат
на Х е к т о р, Деифоо, Хелен, Креуса,
Лаодика, Поликсена, Касандра и др.
През време на бременността си майка му
сънувала, че ще роди огън, които ще из­
пепели Т р о я . Затова, когато Парис ce ро­
дил, Приам го дал на пастира Агелай да
! г о отгледа на планината Ида. Там то й
, бил кърмен о т мечка. Като пастир ce
отличил с храбри дела и бил наречен Алек­
сандър. Когато Веднъж слязъл о т плани-
нат а В града, попаднал на игрите, ко и то
Приам бил устроил, участвувал li тя х и
над3ga~бран ihi i га-си:"Тати* Касандаг теэттзка
. 8 него'сЬоя bpam и то й бил приет И ба­
щиния дом. ■ П АРТЕНО Н (грц. „храм на девата“)
На сВ атбата на Пелей и Т е т и д а бо­
ги н я т а _ ^ н а р а з д о р а Е р ^
сред~го с т и т е ярълка с надпис: „На най~
красивата11. Спуснали ~се~Хера~ А т ина и
АфродитаТПНарис разрешил спора~~6~п5лза -
на Афродита и получил о т нея любовта
на ^суБавата Ьлена, съпругата на спар­
т анския цар М енелай, вж.ьрида. д ркато
Парис оил още пастир В планината, ce
радВал на люооЬта на ниШфГта ьнона,
но след ка то отвел Елена, я изоставил.
Освен като любоВник понякога ce про-
яВявал и като храбрец, изкусен стрелец
на лъЕГ~КопАфродита едва го спасила при
•дВубоя му с Менелай. Наранен с о т роб-"
ната стрела на ф и л о к т е т , потърсил
помощ та ЙЯ ПЪЬВатЯГ1?0Г~съпруга Енона,
н о нимфата му я отказала. Когато узнала.
<че то й умрял, т я ce разкаяла и ce само ­
убила.
. Статуи: .П арис* о т Каноба. — .П рисъ д ата на П арис'
о т КаноВа. — .П рисъ дата на П арис' о т Реноар. —
.П р и д и р чи ви ят* о т П З айи- — .С ъ с те з а н и е т о между
Хера. А ф роди та и А т и н а * (релеф върху р и т о н о т Па­
н а гю р с к о т о съкровищ е). — Картини. .П арис и Елена“,
сте ноп ис о т Помпей. — .П рисъ д ата на Парис' о т
Л. Кранах С тари : о т Рубенс: о т Н. Пусен: о т В а то: о т
122
фойербах; о т Маре; о т М. Клингер: о т Реноар: о т Гоген.
о т К о р и н т. — Писма: .Енона до П ари с','.П ари с до Еле­
на“ и .Елена до Парис" о т Овидий (Героини). — Опера:
.П арис и Елена" о т Глук.
П А Р К И (лат.) — латинското съ­
о т в е тс тв и е на м о й р и те , т р и т е сестри
старици, дъщери на Нощ та, богини на
съдбата.
П/^РНАС (грц., дн. Лякура) — много*
врЪхпланински масиВ Във Фокиоа. Средна
Гърция, (juc. 24бЪ м. Според ОВидий из ­
висявал два "върха до звездите. В южните
му склонове са разположени гр. Делфи и
В него храмът на" Аполон с оракул. О т
него бликал свещеният на музите извор
Кастал ия. Почитан, както Хеликон, ка­
т о планина на музите и символ на пое­
зията. Парнаскз била Темида, защ ото
още преди феб оракулът в Делфи бил
неин, парнаски бил и лавърът, защ ото го
донасяли в Делфи о т долината на речния
бог Пеней, бащата на превърнатата в
лавър Даф на.
Карт ини: .Парнас* о т Рафаело; о т М антеня.
ПАРТДО Н (грц. „девойкин лес") — „лес
на Артемида", планина на границата меж­
ду Аркадия и Южна Арголида, където Хе-
ракъл уловил к е р и н е й с ка т а к о ш у т а на
ловната богиня и където имало свети­
лище на Пан.
— храм о т бял пентелски мрамор, по­
све т е н ’на покровителката на гоаоа А т и ­
на"* Па ла да Партенос („Девата"), по-
с т роен през 447— 438 г.пр.н.ь. по почин
на Т1ерикъл о т ар х и те кти те И ктин и Ка-
лйкоат. С троеж ъ т и скулптурната укра-
са били изпълнени под рък ободе т бото~на
ФидииТ Ьърху дВата фронтона са пред­
с т авени 3 скулптурни сцени из митоло­
гия т а Г на й~зт1рчния фронтон раждането
н а с т и н а , на западния — състезанието
между ~ А тШ а ~ й ~ П осеид о н за "Влас т т а
над~Дтика. Рёлёфите на 92~та метопа на
фриза изобразяват сцени отп~атг£анто~-
м ах и я т а (източната с тр а на), из кен-
т а В р о м ахи ята (ю жната страна7Г~из
бит к а т а на гърците с амазонките ~(за-
падната страна) и из Т р о я н с ка та вой-
на (северната страТШ^&ърхуфроза^дад
външнитеГколони бърху с те н а та на съ­
щ инския храм ce разпростира на дължина
от 160 м тъ рж ественото шествие на
Г о л е м и т е па на т е н е й , ВжТГПанатеней.
П А Р Т Е Н б П А (грц,) — една о т сире­
ните, ко ито ce хвърлили в морето и та м
ce превърнали на скали, когато Одисей
(или Орфей) преминал покрай техния
бряг без да ce съблазни о т песента им.
Еп о к г м на гр. Неапол, чието първо по-
егтиччо име било Партенопея, защ ото на
неговото място била погребана сирена­
та.
ПАРТЕНО ПЁЙ (грц.) — син на М и ­
лан и он (или на Мелеагър), баща на
Промах, един о т С е д е м т е п р о т и в
Ти ва.
ПАРТЕНО С (грц. „дева", „девица") —
1. Е п и те т на гръцката богиня А т и н а
Палада, о т който е изведено името Пар-
т е н о н . — 2. Дъщеря на Стафил и Х0и-
з о т е м и д а , любимка на Аполон. Хвър­
лила ce заедно със сеспра си о т скала в
морето, защ ото двете не могли да опа­
з я т о т свинете зимника с вино, който
им поверил техн и я т баща. Аполон ги спа­
сил и отнесъл в Херсонес, където били
провъзгласени за богини. — 3. Дъщеря1на
Аполон и Хризотемида, умряла твърде
рано и възнесена о т баща си като съ­
звездие на небето.
‘ ПАСИТЁЯ (грц.) — у Омир една о т
по-младите миловидни ха р и ти .
П АСИ ф АН (грц.) — дъщеря на Слън­
цето (Хелиос), съпруга на критския цар
М'инос, майка на Андрогей, Ариадна и
федра, по внушение на оскърбената А ф ­
род и та пламнала о т неестествена
с т р а с т към бика, подарен о т Посейдон
на съпруга й, и родила чудовището М и -
нотавъ р.
П А Т Р й К Ъ Л (грц.) — родом о т Опунт,
син на М е н о и ти й , несъщ брат на Еак,
съранчен поиятел на Ахил, участВубал
заедно с него 8 сраженията пред Троя.
Кога то на десетата година о т бойната
Агам ем н он отнел о т Ахил Красивата
пленница Бризеида и героят ce о т т е г ­
лил о т бойните действия, Патрокъл г о
последвал, но щом троянцит е нахлули "8
гръцкия лагер, помолиХТСхил да му даде
сВои те доспехи и .да му п~озбо7Си да ce
опълчи в тях начело на мирмидонците
срещу неприятеля. 1роянците, като Ви-
дели зл атн и те доспехи на Ахил, помие -
лили, че героят е забравил гнева си, и ce
разбягали в безпорядък. ПатроКъл ги го-
ни/ГчаК до стен ите, катсГсякъл~6сичко по
път я сиГнсГТГполон застанал"на пред­
нат а градска кула и о т т а м 1£ьз6ърнал
смелостта на троянците. По негова под­
123
буда троянецът ЕВфорб наранил П а т ­
рокъл а Х е к т о р го довършил с киниёШЬ
си ТГсъблякъл о т него като трофей дхй^
ло’вите доспехи. За трупа на I 1атрокъл.се~*
разразила упорита оороагМенелаи с по-
мощ та на Големия Аякс и други герои''
убил Евфорб и спасил трупаТ Rа В а д а т а"
на Патрокъл Ахил принесъл И жертва 12
млади троянци и в тр и оОиколки на гро(Га
на приятеля си влачил зад колесницата
т рупа на Хектор. М и т ъ т е разказан о т *
О ми р в ..Илиада'^ Х\У1 песенТГП а т роклея").
Статуя: .Менелай с т р у п а на П атрокъ л" ( т . нар. .Г р у ­
па Паскуино"). II в.пр. н.е. — Вазова ж ивопис: .Ахил
превързва р ан и те на П атрокъ л ', чер венофигурен килико
о т Зулчи. ок. 500 г.п р .н .е . — Карт ина: „Б орб ата^з?
тр у п а ка П атрокъ л" о т Джулио Ромако. —■ Д р а м а :
.П а тр о къ л " о т Й. Й. Бодмер.
ПДф А (грц.; лат.: Пафос) — дъщерята
на ПигмаЛион, която според Овидий да­
ла името си на Пафос, всъщност осно­
вател на града ce смятал нейният син,
Кинирас.
П Д ф И Я (грц. „Пафийката") — епи­
т е т на богиня А ф р о д и та (В енера),
произведен о т името Пафос — града,
който бил едно о т средищата на нейния
култ.
ПЕАН (или Пеон, грц. „помагащият",
„лекуващият“) — 1. У Омир — лекарят
на олимпийските богоВе. По-късно епи­
т е т на всеки бог на лечението, особено
на Аполон. — 2. Тържествена песен,
отправена най-вече към Аполон в знак на
благодарност за спечелено щастие, по­
беда, за освобождение, оздравяване и др.
Известни са пеани о т Пиндар и о т ели-
нистически поети.
ПЕГАС (грц.) — безсмъртният крилат
кон/Тсойто‘серодил заеднУс^ХрГизао р о т
кръвта на го р го н а т а М едуза, ко га то
Персей й отсякъл главата. Препускал на
воЛя по небето и никои смъртен не можел
да го укроти. Това стбрй/ГедЙа героят
Б ел ер оф о н т със златните юзди, ко и то '
му"спуснала А т и н а . Юй го бъзседнаТГи
omSucoko сразил чудобището ХЦмера.
Ппслр._гр пгцтпял дя дплвти на него до
оби тел та на боговете на Олимп, н о'З евс
подлудил Пегас и безсмъртният кон из­
хвърлил о т гърба си смъртния ездач. С
удар на ко пи то то си открил в“планината
на музите леликон извора Хипокрене~(грц.
„конски извор '), който същестВуВа и днес
под името Крио Пилад и („студенЕладе-
нец 'У и извора Ьейрене при КоринпгОКи-
веел при Зевс, чиито гръмобе" и“ мълнии
 носел, свързан с култа и планината на
музите, затова след древността станал
символ на поетическо вдъхновение. Спо­
ред друг м и т — син на Посейдон, който
ce явил пред М едуза в птичи образ,
откъ дето ce обяснява произходът на кри­
лата му. Превърнат в съзвездието Пегас
(между Андромеда и Водолеи)
Картина: * Персей върху Пегас" о т Тиеполо. — Поема:
.Пегас под ю зд и те " о т Шилер.
ПЕЙРИТО Й (грц.) друга транскрип­
ция на името на царя на лапитите Пи-
р и то й .
ПЕЙТО (П ито, грц. „предумване") —
дъщеря на Океан и Т е т и я или на Аф -
роди.та, нейна спътница, гръцката бо-
гинн-олицетВорение на предумването,
също една о т х а р и т и т е . Нейно римско
съ ответствие е богинята-олицетворе-
ние Свада.
ПЕЛАСГ (грц.) — митическият родо­
началник на пеласгите — племе, което
\ принадлежало към предгръцките обита­
тели на Балканския полуостров, Мала
Азия и островите.
Ц Е /\£Й (грц.) — най-старият син на
егинския цар Еак и на Ендеида, Внук на
Зевс, бр ат на Телам он и несъщ брат на
ФокТсъпруг на нереидата Т е ти д а , баща
на великия Ахил. Той и брат му I еламон
посекли Фок. “защо т о ги надвивал Иъ(?
Всяко^ъстезание, затова били1прогонени
onrTTjaifuHdiiid им Егн-на- и-та гз акгеКили ~8~ - пред него без сандал. Затова изпратил
Тесалия п риЬ Ъ ри т, царя на~фтия._мрез
време на_.Калидонския л'УвГ'в който
участвувал заедно с брат си Телам онТ
Пелей увил неВолно ЕВоит и ce насочил
към Йолкос, където А к а с т го пречистил
оггГВината. Но А с ти д ам ея , съпругата на
Акаст. ce влюбила в него и като не срещ­
нала взаимност в любоВта си, го накле-
ветила пред владетеля, че я задирял.
Акас т го оставил невъоръжен насред пус-
т инята пред к е н т ^ р и т ё , о ткъ д е то П е - го сВарят в котел, уж така да го под­
лей ce спасил по чуден начин, отправил ce
къмТТолкос и убил там Акаст. В б и тка та
между л а п и ти й кенгпаври проявил
храброст, като отмъстил на Д ем о -
л е о н т за убийството на своя оръжено-
сец К р а н т о р . Участвувал и в похода на
а р г о н а в т и т е . Оженилсе за Т е т ида по_
повеля ТПГ~ЗеВс, който обичал морската
богиня, но не я направил своя съпруга,, за:
щ о то според предсказанието^ нейният
син щял да превъзхожда оаща си. 'Назвал
нереидагта- i7\eg~*ecmi3ka^"crpбаГпрез вре-
ме на^която temuga приемала различни
образи. На с в а тбата на..Пелей.и .Тетида.
на която присъствували като гости бо­
говете. - Еоиоа предизвикала раздора
между Хера, Атина и Афродита. Пелей
надживял сина си Ахил и умрял на старини
В изгнание.
Релеф: „С в а т б а т а на Пелей и Т етид а " (върху римски
саркофаг). — Карт ини: .С в а т б а т а на Пелей и Тетида".
рисунка върху 8 а з а т а .ф рансоа“ (във Флоренция). —
.С в а т б а т а нз Пелей и Т етид а ' о т К. Зан Хаарлем; о т
H. .Пусен; о т Рубенс. — Епилион; .Пелей и Т етид а " о т
Овидий (М е та м о р ф о зи ). — Стихотворение: .С в а т б а ­
т а на Пелей и Т етид а " о т Катул. — Опера. .Т е ти д а "
о т Глук.
ПЕЛЙЙ (грц.) — цар на Йолкос в Те­
салия, син на Посейдон и Тирй, брат-
близнак на Нелей, баща на Ака.ст, Ал-
к е с ти д а , Пелопия и др. При раждането
на двамата близнаци’ Тиро ги поставила
В едно корито и тайно ги подхвърлила на
брега на близката река. Там ги намерили
и откърмили кобили и ги отгледали т е х ­
ните пастири. Когато пораснали, о ткр и ­
ли коя е тя хн ата майка, и я освободили
о т изтезанията на нейната мащеха Си-
деро. По-късно Нелей ce заселил в Месе­
ния и та м станал родоначалник на пило-
ските царе, а Пелий ce Възцарил над Йол­
кос, като -отстранил о т престола дове­
дения си брат Езон. Но неговият син
Я зон, след като бил възпитан о т кен­
тавъра Хирон и възмъжал, ce завърнал
В Йолкос и си потърсил бащиното на­
следство. Той ce явил пред Пелий с един
сандал, а Пелий бил предупреден о т ора­
кула да ce пази о т чоВека, който ce яВи
Язон да му донесе златното руно о т Кол­
хида с обещанието, че щом го донесе, ще
му отстъ пи Властта. Всъщност Пелий
ce надявал, че племенникът му ще загине
по пътя. Но Язон ce завърнал благополуч­
но и поискал о т Пелий да изпълни обе­
щанието си. Той му отказал и Медея, съ­
пругата на Язон, замислила ужасното си
отмъщение. Тя подмамила дъщерите на
Пелий да нарежат баща си на късове и да
младят.
Статуя: .Медея и дъ щ е рите на Пелий" (V в.пр..н.е.)
— Картина: .Медея и дъ щ ерите на Пелий", с те н о п и с
о т П ом лей. — Епилион: .Пелцй" о т Обидий ( М е т а ­
м орф ози). — Трагедии: .Пелий" о т Софокъл и о т Ев­
рипид (неэапаэени).
П ЁЛО ПС (Пелоп, грц.) — племенен ге-
рой"на 11елопоН66, бин на Т ан та л , брат
на Ниоба, която единствен то й оплакал,
баща о т Х.иподзмея на А т р е й и Т и е с т,
а о т нимфата Аксиоха — на Хризип.
Баща му го насякъл на късове и го под­
несъл в гозба на боговете, за да изпита
124
 всезнанието им. Те открили измамата и
не вкусили о т месото. Само Д е м е т р а ^
която потънала „В-скръб.-за дъшеря с и,
изяла по невнимание част о т едното му
рамоГБогоВете съединили късовете и съ­
ж ивили 11елопс, а на м я с то то на изяде-
ната~част поставили слонова кост. Спе­
челил с хи тр о с т ръката на Хиподамея,
дъще ря т а - на пизанския цар t ном а и/ кои -
т о~получил предсказание, че ще~*умре. ко­
гат о ce омъжи дъщеря му, и ce старал да
осуети омъЯШзнето й. Обявил, че ше при­
еме за з е т “кандидата, които го победи
8 надбягване с Шлёетт1ХйТ~А н а 'колесни­
цат а си Впрягал бързите^ ^ т ^ ' ВШъра
конеТподарени на баща м у о т А ресПрГези
състезания били смятани за начало на
Оли м п и й с к и т е игри.) При надбягВане-
mo изскачал~напред и о тстр ан и промуш­
вам е копието си състезателя. Така за­
гинали тринадесет смелчаци и главите
Ум били поставени над Входа на царския
дворец. FTo Пелопс излязъл пооедител,
като~подкуг1ил MUftfflUA, дин на Херм~ес
и кочияш на царя. Преди състезанието
то й поставил на колесницата вместо
ме_талически восъчни стеги. laKa Ёномаи
паднал о т - колата и бил влачен о т
собстВените си коне, за да отклони Мир"
тил о т ооещаната награда и за да няма
свидетел на измамата, 1 1елопс~г’сГз1 )Вел
8 родината си и та м о т носа I ераист го
хвърлил в морето. ВпЬСЛедшвие станал
ВладШбл на цял Пел'оЬбнес ^грц. „О стро­
вът на пелопс"). Но синът на Хермес,
умйраики, изрекъл проклятие над Пелопс
и целия ~му род. Силата на проклятието
. изпитали пър bo Атреи и luecm, сл^д тях
и наследниците им А га м е мнон и Ьвист.
I ’ Скулпт урна група: „ П о д г о т о в к а т а ‘ за с ъ с те за н и е то
ка Пелопс и О йномай", върху и зто ч н и я ф р о н то н на хра­
ма на Зевс 8 Олимпия (V в .п р .н.е.). — Карт ина: . О т ­
ве ж да нето на Хиподамея", скица о т Рубенс. — Епилион:
.Пелрпс" о т Овидий (М етам орф о зи ), Трагедии: „Ено-
ма£Г (или .П елопс") (въВ ф р а гм е н ти ) о т Софкъл: о т
Еврипид.
П ЕНАТИ (от лат. penus „килер", „п о ­
мещение за хоанигоелнЬ npogykffitTT —
римски, вероятно староиталийски до­
ма[ШнГП ю Щ ё^ - но била убита о т Ахил, който ce влюбил
6ан е т о на п р е д ц и те. Оби кн овен сГ~6'1йно-
жестВено или двойствено чИёло, че сто
см есвани с л а р и т е . Без лични имена и
без тип и чни образи. Първоначално бдящи
за прехраната на семейст в о т о , п о с т а ­
вя нй в 'помещенията 38'~хрЗДШ№лнШ Ге
припаси, по-късно, получили по-голямо
• значение. П о ста вили дървените им с т а -
mytfku над о г н и ще т о~~йл и в ~ о т д ё/ui и~~дб-
мацшй~ о л т аои^-Л£---Вземали у ч а с тое" в
ежедневната трапеза и в р а д о с ти т е " и
125
скърбите на дома. Когато римляните на -
пускали ж и лтилто си, за разлика о т ла-
[JDnrie. ги взема» * със сеое си. когато Ёней
напускал горящата Троя, понесъл “Към
Италия и своите пенати. В храма на Вее"- . ^
т а‘1? Рим почитали пред огнището „пе-
н а т й т е на ппмекия. нароа\ та м върхов­
ният жреи извършвал жертвоприноще-
нца~.
ПЕНЁЙ (грц.) — 1. ГлаВнзта река В
Тесалия, която избира о т пл. Пинд, тече
между Олимп и Оса през долината Темпа
и ce влиВа в Егейско море. —: 2. Еюгът на
реката, баща на превърнатата в лавър
нимфа Дафна.
П ЕНЕЛО ПА (грц.) — дъщеря на И к а ­
рий и на наядата Перибея, красивата
съпруга на Одисей и майка на Телемах,
още о т древност олицетворение на съ­
пружеската вярност и женско благород­
ство, очаквала цели двадесет годин и
отсъствуващия си съпруг въпреки jhho-
жес т в о т о женихи" Които ce Тшдпревар-
вали за ръка та~'и .'"0 т клоня вала "ги" под
предлог, че преди омъжването си иска да
изтъче погребален саван за свекъра си *
А ае р т . но-платното, което изтъкабала
денем, разтъкавала нощем, докато н е -,
9ойрожёлателна нейна робиня я Цидяла-и
издала. Накрая обявила, че ще ce омъЖи
за'жениха, които оОтеане ЛЪкё нгГОдисей.
Н икои не можел да го обтегне осиенПлГрёд-
решения в просешки дрехи (jgliсецГКй'ито
вече ce ззиърнал. Според един късен~мит
ce омъжила за Телегон, о т когото родила
И та л . Според друг м и т изменила на Оди­
сей с Хермес и родила о т него Пан.
Ка рт ини; .Одисеи и Пенелопа", с те ноп ис о т Помпей.
— „Пенелопа на ст ана" от Дж . Вазари. — П ис м о: .П е ­
нелопа go Одисей" о т Овидий (Героини). — Роман:
.В ръ щ а нето на Пенелопа" о т X. Маклёнан. — Опери:
.В я р н а та Пенелопа" о т А. Скарлати. — .Пенелопа" о т
Д.Чимароза.
ПЕНТЕЗИЛЁЯ (грц.) — дъщеря на
Аре>с, красивата царица на амазонките,
В Т р о я н с ка та война след см ъ ртта на
Х е к т о р ce явила в помощ на троянците,
в умиращата и о т любов към нея предал
доброволно трупа й на троянците.
Статуя: .Ахил и П ентезилея" о т В. Торвалдсен. —
Карт ина: .П ентезилея", рисунка върху т . нар. .паница
на Пентезилея". — Трагедии: .П ен тезилея " о т Клайст.
ПЕНТ£Й (грц.) — син на Ехион и на
Агава, внук на Кадъм, тивански цар.
Присмял ce на Тирезий за пророческата
му дарба, напразно ce противял на въвеж­
дането на оргиастичния култ на Д ио -
н и е -Бакх и забранявал на ти ванките да
участвуват в празненствата му, запо­
вядал да убият А к е т , в чийто образ ce
криел самият Бакх, но го сполетяло ужас­
но наказание: разкъсали го менади, между
които била и собствената му майка. Ага­
ва занесла у домз си окървавената глава
на своя син.
Карт ина: .Н аказан ието на П е н те й “ , с те н о п и с о т
Помпеи. — Епилион: .П е н т е й " о т Овидий (М е т а м о р ­
ф ози). — Трагедии: „Вакханки" о т Еврипид. — ..П е н те й '
о т Есхил (загубена).
ПЕРГАМСКЮ ОЛТАР — вж. Г и га н ти .
П Ё РД И КС (грц.) — племенник и ученик
на Дедал, надминал учителя си в май­
с т о р с тв о то — смятали, го за изобре­
т а т е л на триона, пергела и грънчарското
колело. О т завист Дедал го блъснал о т .
крепостта на А т и н а , но богинята го
подхванала и превърнала на яребица.
Епилион: .П ердикс" о т Овидий (М етам орф о зи ).
ПЕРИБЁЯ (грц.) — 1. Съпруга на Те-
ламон, майка на Големия Аякс, наричана
още Ерибея. — 2. Съпруга на коринтския
цар Полиб, която отхранила и възпитала
подхвърления Едип като свой син (на­
ричана още М еропа). — 3. Наяда, съпру­
‘ Ка краката си носел крилати сандали, за
га на Икарий, майка на Пенелопа.
П Е Р И К Л И М Ё Н (грц.) — син на пилос-
кия цар Нелей и брат на Н е с т о р , участ­
ник в похода на а р г о н а в т и т е . Получил
о т Посейдон, основателя на рода на не-
леидите, дарбата да приема всякакви
образи. Бил наранен със стрела о т Х е ­
ракъл, след като напразно ce превръщал
на лъв, змей, пчела, накрая в орел.
£л 1/лио«:.Периклимен" о т ОВидий (М е та м о р ф о зи ).
П Е Р И М ЁЛА (грц.) — нимфа, любимка
на речния бог Ахелой, превърната в един
о т островите Ехинади. . =М едуза, чийто поглед и оопио вкаменя-
Епилион: .Перимела“ о т Овидий (М етам орф о зи ).
.М едуза на брега на Океана 6 крайния За-
ПЕРИ ф АН Т (грц.) — 1. Митическц
цар на Атика. Зевс искал да го порази с
мълнията си, защ ото бил почитан о т
народа наравно с него, но поради застъп­
ничество на Аполон само го преВърнал
на орел, царя на п ти ц и те , а съпругата му
по нейна молба — 6 грабливия морски
орел. — 2. Лапит, който на сватбата на
П и р и то й убил кентавъра Пирет.
ПЕРИфЁТ (грц.) — син на Х еф ес т,
наричан с еп и тета Коринет (грц. корине
„кривак", „боздуган"). У б и т о т Тезей,
1който си присвоил боздугана му.
126
ПЁРМ ЕС (грц.) река в Беотия, коя­
т о извира о т планината ’Хеликон, све­
щена на Аполон и музите, обиталище на
музите, които затова сё наричат още
„пермески сестри", „пермески деви".
ПЕРО (грц.) — дъщеря на пилоския цар
Нелей и на Хлорида, съпруга на Б и ан т,
брата на Мелампод. Баща й обявил, че
ще я даде за съпруга на този, който му
доведе биците на Ификъл о т филака. На
подвига ce решил заради брата си гада­
те л я т М елампод. Йо то й. бил заловен
и хвърлен в тъмница, о т която бил осво­
боден едва след една година, и т о като
научил Ификъл как да ce излекува о т без-
детн ост.
ПЕРС (грц.) — 1. Титан, син на т и ­
т а н и т е Крий и Еврибия, съпруг на А с ­
те р и я , баща на Х е к а та . — 2. Син на
Персей и Андромеда, смятан за родо­
началник на персите.
ПЁРСА (грц.) — съпруга на Хелиос,
майка на Е е т , Кирка, Х е к а т а и др.
{эрч f — члятпрп{1Йн_син на
Д аная, аъшерята на Акризий, и на ЗеВс.
оръжие му служел сърповидният м ечГТ^
лучен о т Х ер м ес. Понеже на Акризий би­
ло предсказано, че ще загине о т бъдещия
си внук, скрил Даная Й желязна кула под
земята, но Зевс я посетил във вид на зла­
т ен дъжд. Родила о т него Персей. Ак-
рйзий затворил младенеца заедно с Даная
в ракла и ги подхвърлил и "морето. Д о тка ­
лист и я остро1Г~Сёрйф~~вълните ги из-
т л зе кали б~мрежа т а на рибаря Ди к т и е.
т ой ги отвел при брат си П о л и д е кт.
царя на острова, който, за да може спо­
койно да засмея майката, изпратил Пер­
сей да му донесе главата на ■г о р го н а т а
вал. Персеи ce приземил В стр аната на
падТ та м с помощта на А т и н а и Херме_с
откраднал едното око и единия зъб, с кои­
т о си служили дбете сестри Грайи, срещу
т ях получил крилати сандали, шапка-на-
Видимка и торба и научил пътя към чу­
довището: отсякъл главата на горгоната,
докато спяла, със сърповидния си меч,
кат о пристъпял към нея гърбом и гледал
огледалния й образ в медта 1на щ ита си.
Капките кръб" о т главата на гйедуза ce
превръщали в змии по песъчливия афри^
кански бряг. Dm трупа й изскочу/Г още
безсмъртният крилат кон Мега с и брат
му Хризаор. Героят вкаменил ти та н а
А т л а н т , който поааържал на края на
эе|ушла върху плещите си небесния cBog,
заш йто отказал аа го приюти. Морските
растения, върху които остаВил глаЗата
на Медуза, ce втвърдили в корали. На връ­
щане, когато летял към ~ЕГпиопия,~ТТерсей
съгледал красавицата Андромеда", дъ­
щерята на цар Кефей. окована на скала
и оставена за жертва на морското чу­
довищ е'к е т (ftumj. персей го убил,'осво­
бодил Андромеда и ce оженил з<Гнея. на
сватбения пир неиният'чичо и бГГВш го­
деник финей разпалил ужасна битка, на
коят о I lepceu вкаменил с главата на Ме­
дуза сВоя противник и оцелелите му съ -
юзници. О т Андромеда станал баща на
Горгоф она и Перс, А м ф и тр и о н , Ал­
кей, С т е н е л , Е л ектр ио н и М е с т о р .
Вкаменил също Прет, който бил успял да
отс тр ан и Акризии о т престола, и въз-
Върнал властта на дядо си. ТЛзпълнило ce
с т арото предсказание зё Акризии: на
спбр тн о състезание в Аргос дискът,
хвърлен о т ръката на внука му Персей,
се"'отклонил и марзмил-статрттгоносйо.
Героят наказал и Полидект, който не пре­
с т авал да задиря Данаяг и нанраВил Дй1С-
ти с цар на Сериф. подарил глаЗата на
Медуза на богинята-ооикиня ПаладаГкоя"
т о я поставила в средата на еаидатагси.
А боговете приели главните персбЯ'ажи
на то зи м и т в съседни съзВездия: Персей,
Андромеда, Кефей, Кет, Касиопея.
Статуи: .А т и н а , Персей и Медуза", м е то п а о т хра м а .
.С ” В С елинунт. — .Персей и Андромеда", релеф 6 Ка­
п ито лий ский музей 8 Рим. — "Персей" о т КаноСа. —
.П ерсей с главата на М едуза" о т Б.Челини. — Карт ини:
.Андром еда" о т Рембранд. — .О своб ож даван ето на
А ндром ед а' о т Д ж . Вазари. — .Персей и Андромеда" о т
Тииизн; о т Рубенс: о т Л. СилВестър Млади; о т Тие­
поло. — Епилии: .Персей" и .Персей и финей" о т Овидий
(М е т а м о р ф о зи ). — „ Трагедии: .Персей" о т Софокъл:
о т Еврипид (във ф р а гм е н ти ). — Д р ам и: .Персей с А н ­
дро м ед а' (комедия) о т Х.Закс. — .Андром еда" о т К о р ­
ней. — .Андромеда и Персей" о т Калдерон. — Ст ихо­
т ворение: .П л а чъ т на Даная" о т Симонид Кеоски. —
Опери: .Персей" о т Люли. — .Андромеда и Персей" о т
М .Хайдн. — Балет: „Персей и Андромеда" о т Райнолди
(м узика о т ф ол керт).
П ЕРС Е Ф бН А (Персефонея. Персёфаса
грц.; лат.: Прозерпина) — дъщеря на Зевс
и Д е м е т р а (Део), богиня на плодоро-
диШТКГи~пролетния цъфтеж на природа-
nia.'cfeLuo иарииа на подземния свят и на
сенките на мъртвите. Когато Веднъж
беряла цветя на една ливада^ из земята
изскочил Аид, царят на подземния мракГ
От пръв поглед той~ ce влюбил В краса­
вицата и я отвел на огнената си колес-
нииа 3 своето царство.~Д еметра ce
втурнала да търси дъщеря си с два фа-
кела_,_ които запалила о т 13улЕана на пла-'
нината 1тна. 'Иърсила я дёЙет дни и девет
127
нощи и едва на десетия ден научила о т
ХвлТТсГс — илънието. кОО Й ГГОХитйл^и
къд ея отВел. Обезумяла о т скръб, т я ce-
оттеглила от Олимп и изоставила зе^
мята, строшила ралата на земеделците
и доказала оолести по нивите и стадата^
Плодородието изчезнало, ябил ce глад. За
да спаси посеВите. ЗеВс склонил Аиа оа~
върне персефона при уговорка да не е яла
нищо В подземното царство. Но понеже
т я Вкусила няколко нарови зърнгГ— сим­
вол на неразривността на брака (видял
я Аскалаф), не могла да ce освободи на­
пълно о т подземния владетел, зевс и Д е-
метра ce споразумели т я да прекарва^ед­
ната половчня о т яодпната в дома на Аид
— тогаВа на земята настъпва студ и
мраз, а през останалото време да о с т а й
при майка си на земятУ -- мюгаиа Де-
метра е радостна — ВсичкО-6 Иййродата
цъфти и зрее. '
Съ ответно на двойствения и характер
3 изкуството изобразявали Персефона
кат р .боаяня на1пооземното царство за­
едно с Аид с факел или жезъл в едната
ръка, с наров плод и нарцис в~другата, с
диадема на главата, а като богиня на пло^
дородието — с класове, беряща цветя.
Според орфическото учение персефона
е самостоятелна богиня, съпруга на Зевс
и майка на Загрей — орфическия бог,
отъждествяван с първия Дионис, който
В химна на Орфей носи еп итета
Евбул(ей), майка е също на е р и н и и т е .
В чест на двете богини. Деметра и
Персефона, между които съществувала
вътрешна връзка, атиняните празнували
ел евсиниите. В тези мистерии Д и о ­
нис бил смятан за син на Деметра и го ­
деник на Персефона-Кора („дъщерята",
„девойката"). В Атина празнували на две­
т е богини те см о ф о р и („законодател-
ки") празника тёсм о ф о р и и .
Култа на Персефона гърците о т Южна
-и -х -.п м п л ^ -п р р цесли в Рим. Там
всички нейни митове били отнесени към
римската Прозерпина, като смесили с
нея прастарото божество на плодоро­
дието Ли бера, женското съ ответствие
на Либер. К ултъ т на Прозерпина и П лу­
т о н е засвидетелствуван В надписи съ­
що о т с. Гиген, ПлеВенско, и о т Никопол.
Скулптурна група: .Похищ ениет о на Персефона" о т
В. И .Д е м у т М алиновски. — Ст ат уя: . Грабването на
Прозерпина" о т Л. Бернини. — Карт ини: .Грабв ан ето
на П р о з е р п и н а "о т Рембранд; о т Рубенс: о т П.Бройгел
Млади. — Химн: .Към Персефона" о т Орфей. — Ст и­
хот ворения: .П розерпина" о т Пушкин. —■ .П е с е н та на
Прозерпина" о т Шели. — Д рам а: .П розерпина" о т Гьо­
т е . — Мелодрама: .Персеф она" о т Стравински.
О пери :— „Грабването на Персефона" о т М онтеверди.
— .П розерпина" о т Люли; о т К. Ебервайн ( т е к с т о т
Г ь о т е ).
ПЁСЕН НА СТОЛЁТИЕТО — вж. С т о ­
л е т н и игри.
ПЁТАСОС (грц.) — крилата шапка с
твърди обърнати кантове.
ПИАН ЁПСИ И (пианопсии, грц.) —
атински празник 6 чест на бог Аполон
на 7 пианепсион, четвъртия месец на
атическия календар (края на октомври).
Празнуващите готвели фасул и други зе­
ленчуци като възпоминание на завръща­
нето нз героя Тезей о т о. Крит.
П И Г М А Л И б Н (гои.) — 1. Според ми­
т а прочут кипърски ваятел, влюбил .ce 6
изваяната о т самия него хризелефантин-
на ст а т у я на жена, на която по негова
молба~вдъхнала Живот А ф ро д и та. Спо­
ред някои модерни автопи ожиВената
с т а ту я ce наричала Галатея.
Статуя: .П игм алион" о т фзлконе. — Карт ина: .П и г ­
малион" о т ф. Буше. — Епилион: .П игм алион" о т О ви­
дий (М е та м о р ф о зи ). — Д р а м а : .П игм алион" о т Русо.
— Ко м ед ии: „Пигм алион" о т Б. Шоу, първообраз на м ю ­
зикъла .М о я т а прекрасна лейди“ о т Лернер-Льове. —
„Пигмалион и Галатея” о т Д ж и л б ерт. — П оем а: .П и г ­
малион" о т Й. Й. Бодмер. — Ст ихот ворения: „П и гм а ­
лион" о т А. В, Шлегел. — „Пигмалион към Галатея" о т
Р. Грейвз. — Кант ат и: „Пигм алион" о т Й .К р.ф р. Бах;
о т К. В.Рамлер. — Опери: „П игм алион" о т Ж . П.Рамо;
о т Керубини. — Оперета: .Хубавата Галатея" о т Супе.
— Балет: .П игм ал и он ' о т ЛьофеВр.
— 2. Син на Бел, брат на Дидона, ми­
тически цар на финикийския град Тир,
убил С и хей — съпруга на сестра си, за­
ради златни те и сребърните съкровища,
които то й преди това закопал 8 земята,
така че Дидона забягнала с тях.
П И ГМ Ё И (о т грц. пигме, „юмрук") —
митическо племе о т джуджета, споме­
навано още о т Омир, живеело на юг о т
Египет в Етиопия, вечно избивало пре­
литащ ите о т север жераВи, които опус­
тошавали страната. Пигмейската майка
Герана (грц. „жерав") отхвърляла' кул­
т о в е те на боговете, особено на Хе
(Ю нона), и била почитана о т съплемен-
ничките си като богиня. Затова Хера я
превърнала в жерав и посяла вечната
вражда между тази птица и пигмеите.
Според някои автори пигмеи живеели съ­
що в Тракия или 8 крайния север на о.Тула,
в Кария, Мала Азия, или В Индия. Изоб­
ражения върху ритони, вази, фрески, мо­
зайки. Прочута антична с т а ту я на Нил
с пигмеи.
128
ПИЁР (грц.) — -1. Македонец, цар на.
Пела В антична Македония, баща на пие-
р и д и те . — 2. Македонец, баща на де­
в е т т е музи, който въвел култа им в бео-
тийския град Теспии.
П И ЕРЙ Д И (грц.) — двете дъщери на
Пиер („ематиди"), произхождащи о т
Ематия (Македония). Дръзнали да ce съ­
стезав ат с д е в етте музи в певческото
изкуство, но победени, били превърнати
на свраки. .
Епилион: .С ъ с те з а н и е т о между м у зи те и пиери дите"
о т Овидий (М етам орф о зи ).
ПИ ЁРИ Я (грц.) — област в Югозапад-
на Македония, на север о т Олимп, сре­
дище на музите.
П И ЗА Н Д Ъ Р (грц.) — щедър и храбър
итакиец, син на П ол и кто р , жених на
Пенелопа, уб и т о т пастира филойтий.
П И ЗЁН О Р (грц.) — 1. Баща на On и
дядо на Евриклея. — 2. Глашатай на
Телемах 8 Итака.
П И ЗИ С ТР А Т (грц.) — по-младият син
на Н е с то р .
П И К (лат. „кълвач") — митически и т а ­
лийски цар/ син на С а ту р н , баща на
фзун. Обикнал нимфата К а н е н т а и ce
оженил за нея: Понеже отхвърлил любов­
т а на Кирка, т я превърнала него в кълвач,
а хората о т ловната му дружина — в
различни зверове. Като свещена птица на
Марс, по-късно бил въздигнат в боже­
ство на полята и горите, предсказващо
бъдещето, изобразявано с кълвач и авгур-
ски жезъл. У някои автори е съпруг на
Кирка или на Помона.
Епилион:„Г\ик и Канен та" о т Овидий (М е та м о р ф о зи ].
ПИКУМ Н (лат.) вж. Пилумн и Пи-
кумн.
П И Л А Д (грц.) — син на цар С тр о ф и й
о т фокида, братовчед, връстник, близък
приятел на О р е с т, когото придружавал
при убийството на К л и т е м е с т р а ~и
Е ги с т , при довеждането на Ифигения
о т Таврида и искал да ce жертвува за
него. Оженил ce за Орестобата сестра
Електра.
П И Л Е М Ё Н (грц.) — троянски съюзник,
син на Билсат, Вожд'на пафлагонците
пред Троя, баща на Харпалион, убит о т
Менелай.
 П Й Л О С (грц.) — име на два града в
Пелопонес, единия разположен на заптйд-
ноггю крайбрежие на Месения срещу
остров-Сфактерия. другия в Елида. Еди­
ният о т тях е „градът на Нелей" и се­
далище на сина му Н е с то р .
П И Л У М Н И П И К У М Н (лат.) — с т а -
роиталийски земеделски божества на
брака и покровители на новородените.
Пилумн с кривака си стривал зърната на
брашно и прогонвал болестите о т де­
цата, а П икум н (наричан още Стеркви-
лин) открил то р ен ето на нивите и ce
грижел за растежа на децата. Според
Вергилий Пилумн бил съпруг на Даная,
баща на Дау.н и прадядо на Турн.
П И Н Д (грц.) — планинска верига в Се­
верна Гърция, гранична между Епир и Те­
салия, посветена на Аполон, средище на
музите.
П И Р (грц.) — синът на Ахил, наричан
още Н е о п то л е м .
П Й Р А (грц.) — ти та н ка , дъщеря на
Е п и м е те й , съпруга на братовчеда си
Девкалион (сина на П р о м е т е й ), заедно
с него след световния потоп създала но­
в о то човешко поколение, ка то по повеля
на оракула подхвърляла зад рамо камъни
(„ко с ти те на майката земя"); нейните
камъни ce превръщали 6 жени.
П И Р А К М О Н (грц.) — един о т цикло­
пите о т ковачницата на бог Вулкан.
П Й Р А М И ТЙ С Б А — любовна двойка
о т Вавилон. Двамата живеели в съседни
къщи, но родителите не им позволявали
да общуват. Единственият начин да раз­
говарят с жестове и знаци им давала една
пролука в общ ата стена. Един ден ce уго­
ворили през нея да ce срещнат вечерта
вън о т града пред гроба на Нин. Първа
пристигнала на м я с то то Тисба, но не­
надейно излязла пред нея лъвица и изпла­
шената девойка ce скрила в близка пе­
щера. В бързината и уплахата изпуснала
о т рамо н ам етката си. Лъвицата я стъ п­
кала и раздрала с окървавената си уста,
'защ ото наскоро била давила добиче. По­
сле уталожила жаждата си с близкия из­
вор и продължила пътя си към гората.
Втори пристигнал Пирам. Като забелязал
следите на лъвицата върху пясъка и на­
мерил окървавената дреха, помислил, че
зберът е разкъсал любимата му, и забил
меча в слабините си. През това време
Тисба излязла из пещерата, видяла т я ­
9 А нти чн а митология 129
лото на Пирам в кърви и като го окъпала
в сълзите си, рухнала върху топлия меч
на Пирам, а черничевото дърво, което
станало ням свидетел на ужасната сцена,
обагрило плода си в черно. Пирам е също
името на реката в Киликия в Мала Азия,
в която ce превърнал Пирам след смъ рт­
т а си.
Ка рт ини: .П ирам и Тисба", с те н о п и с о т Помпей. —
.П ирам и Тисба" о т Т и н т о р е т о ; о т Кранах С тари . —
Епилион: .П ирам и Ти сб а' о т Овидий (М е та м о р ф о зи ). ,
— П о е м а: „Леганда за Тисба о т Вавилон" о т Шосър.
— Пародия: „Пирам и Тисба" о т Ш експир (в „Сьн в
ля тн а н о ш "). — Опера: .Пирам и Тисба" о т Глук.
ПИРЕНЁЙ (грц.) — митически тракий­
ски княз, който дръзнал да насилва му­
зите, но при опита си да ги настигне на­
мерил см ъ ртта си.
Епилион: - Пиренеи" о т ОВидии (М е та м о р ф о зи ).
П И Р И Т й Й (Пейритой, грц.) — син на
Иксион (или на Зевс) и на Дия, цар на
л а п и т и т е , приятел на Тезей. участник
в Калидонския лов, гостувал на А х е ­
лой, ко го то осмял заради вярата му в
боговете. Понеже на сватбата му с Хи-
подамея поканените кентаври ce опи­
тали да отвлекат невестата и другите
лапитки, избухнала ж естоката кентав-
ромахия, на която самият младоженец
убил п ет кентавъра.
Помогнал на Тезей да отвлече Елена,
а Тезей слязъл заедно с него в подземния
свят, за да отвлекат Прозерпина. Но
т а м ги заловили и Пиритой бил задържан
вътре, докато Тезей бил освободен о т
Херакъл.
Скулпт урна група: .К е н та в р о м а х и я тэ " на западния
ф р о н то н на храма на Зевс в Олимпия.
П Й С Т И С (грц.) — божество-олицет­
ворение на верността. В Атина бил из­
дигнат негов храм.
ПИТЙЙСКИ ИГРЙ — Общогръцки
празненства, устройвани о т VI и. пр. н.еГ
на всеки четири години в равнината п.ри^~
са край Целфи в памет на победата на
А полон Питийски над дракона П и т о н ,
на които била представяна с музикален
съпровод на флейти и борбата с драконаТ
Отначало със състезание между поети и
флТитиСши, по-к-Есто и ■& аиткбТШЧёсКй
игри и наоёягбане на колесници.
П ИТИЯ (грц.) — пророчицата 6 све­
т илището на Аполон И Делфи.
П И ТО (грц.) — старинно^ и поети­
ческо име на областта до пл. Парнас във
фокида, където бил , разположен
 гр. Делфи с прочутия храм и оракул на
Аполон.
П ИТОН (грц.) — огромен дракон, роден
от Гея ТЗемята) и пазач на неИния оракул"
прИ Делфи на пл. Парнас. Аполон го ^ ЫмГ
основал на същото място сЬоя делфииски
ораЕул и получил еп и тета п и т и и с к и.~~~
Статуя : . Аполон и П и т о н " о т Роден. — Епилион :. Пи­
т о н ъ т " о т ОвидиО (М е та м о р ф о зи ).
П Л А Н КТИ (грц. „блуждаещи скали";
Кианеи, Симплегади) — два малки скалис­
т и острова на входа на Черно море
откъм Босфор, които според м ита били
подвижни, постоянно ce блъскали един
друг и разбивали попадналите между тя х
кораби. Преди да преминат между тях,
а р г о н а в т и т е пуснали напред един гълъб
(или чапла) и корабът А рго преминал
бързо след п ти ц а та , а песента на Орфей
приковала скалите на морското дъно.
П Л Е Й С Н А (грц.) — една о т океани-
дите, съпруга на А т л а н т и майка на
плеядите, о т които най-известната е
Мая, майката на Хермес, който следо­
вателно е внук на Плейона и А тл ан т.
ПЛЕЙСТЁН (Плистен, грц.) — син на
Пелопс, брат на А т р е й и Т и е с т , съпруг
на Аеропа, баща на А гам ем но н и М е-
- нелай, които отдал на брат си Атрей да
ги възпитава. Според някои син на Атрей.
ПЛЁЙСТО Р (грц.) — е п и т е т на бог
Арес у тр а ки те апсинтийци.
П Л ЕКС Й П (грц.) — един о т синовете
* на Т е с т и й , вуйчо на Мелеагър, който
го убил.
ПЛЕАД И J j K k . ^звезди на корабопла-
ванетоп или „гълъби р — ~сддеш15~^Е-
щери на гиганта А т л а н т и океан ида т а
Плейона: мая, майката на Хермес,
Електра, майката на Дардан, Т а й г е т а ,
Алкиона, Келено, А с те р о п а (Стеропа)
и Меропа. Те били дълго преследвани о т
беотийския лоВец О рион, da оа ги спаси
от~негобите~Ьезкраини задиряния, Зевс
ги~прецърнал най-напред в гълъби, а после
в едноименното съзвездие — сеоем Ви­
дими звезди близо до съзвездието Телец.
Kdfffo гълъби т е донасяли В чобките си на
Олимп небесната храна амброзия на Зевс.
Rr-g^ i п>.т_1((1 рятп изкачвали стоъмнина-
та_(или минавали между скалите План-
k’rnu), една_от сестри те ce загубВала; Но
Зевс не остабял числото им да намаляВа;
н а м я с то то на~ЗсяКа загубена плеяда съз-
130
даВал ноба. Като зВезди ce пояВябали на
нБбето'прёз пролетта, когато моряците
тръгВали след дългата ^зи ма по морето.
в гим на I (леядите съ ответсМ буват
Вергилиите („съзВездие-кичур"’). С името
Плеяда ce наричат и александрийските
трагици о т III В. пр. н. е., същото име
обединява поетическата школа във фран­
ция през времето на Ренесанса начело с
Ж. дю Беле и Ронсар (XVI в.).
ПЛ У Т Й Н (япц- б огатият"! — богът
на подземния свят и на земните недра,
където са находищата на скъпоценните
метали, именуван още Аид ПнеЙиди^"
мият"), Хадес, лат. Д и т , Оркус. Син на
Кронос и Рея, брат на ЗеВс, Посейдон
J Д е м е т р а , Съпруг на нейната дъщеря
Персефона, която то й похитил о т над--"
зёмния свят. С е п и тета „подземен зевс"
приема и съди В Т а р та р а душите на по­
койниците. Изображението му е. сечено
и Йърху антични монети о т днешните
български земи. Неговият а тр и б у т р о ­
г ъ т на и зо б и л и ето ce среща върху ня­
кои оброчни плочки на Тракийския ко н ­
ник, което показва известно смесване на
дВете божестВа.
Ст ат уи: .П л у т о н грабва Прозерпина" о т Л. Бернини:
о т ф .Ж ирардон. — К арт ин з: .П л у т о н грабва П розер­
пина" о т Рембранд. — Х и м н : „Към. П л у то н " о т Орфей.
- П Л УТО С (грц. „богатство") — пър­
воначално едно и също божество с Плу­
т о н (яВно сходство между имената!),
по-късно самостоятелен бог-олице-
тборение на б о гатств о то , което иде о т
земното плодородие. Син на Д е м е т р а
и Ясион (в елеВсинските мистерии съ­
пруг на Персеф она е Плутон). Изобра­
зява ce В различни Възрасти. Като момче
стои в ръцете на Ейрене — олицетво­
рението на мирния живот, о т който ce
ражда б о га тс тв о то , или на Тюхе —
^Съдбата. Като зрял мъж или старец има
сходни черти с Плутон и държи рога на
и зо б и л и е то . В атическата комедия е
сляп, затоВа разпределял несправедливо
и без избор благата.
П О Д А Л Й Р И Й (грц.) — 1. Син на А с ­
клепий, брат на Махаон, прочут лекар на
гръцката войска пред Троя. — 2. Троянец
о т с в и та та на Еней.
П О ДА РГА (грц. „бързо нога та ") — у
Омир една о т ха р п и и те, майка о т З е ­
фир на конете Ксант и Балий, подарени
на Пелей.
 П О Д А РКЕС (грц.) — първото име; нз
троянския цар Приам.
П О Д ЗЁ М Е Н СВЯТ (Подземно
царство) — вж. Aug.
П О Л И А Д А (грц. „закрилница”) — епи­
т е т на богиня А т и н а .
П О Л Й Б (грц.) — 1. коринтски цар,
ко ито отгледал в двореца си Едип. —
2. Цар на египетска Тива, съпруг на
Алкандра. — 3. Жених на Пенелопа,
уб и т о т Евмей. — 4. феак. —
5. Итакиец, баща на Евримах, жениха на
Пенелопа.
П О Л И Д А М Д Н Т (грц,), — троянец, син
на Пан т о й и ф р о н т ида, храбър и мъдър
вожд и гадател, приятел на Х е к т о р ..
П О Л И Д А М Н А (грц.^ — египтянка, съ­
пруга на Тон. Подарила на Елена въл­
шебно биле, което премахвало всякаква
скръб.
П О Л И Д Ё В К (грц. „побиращ всичко")
— 1. е п и т е т на бога на подземния свят
Aug. — 2. Цар на цикладския остров Се­
риф, където брат муфлбарят Д и к т и с
извадил о мрежата си о т морето под­
хвърлената ракла с Даная и новородения
Персей. След време, за да може необез­
покояван да задиря майката, пратил из­
раслия Персей да му донесе глаВата на
горгоната М е д у з а /С нея Персей го вка­
менил.
П О Л И Д О Р (грц.) — 1. Цар на Тива, син
на Хадъм и Хармония, баща на Аабдак.
— 2. Най-малкият син на троянския цар
П риам ; негоо люЬимец.Преди падането
на I роя Приам го изпратил заедно... с
т роянските съкроВища при Владетеля на
Тракииския Херсонес 1 1олиместор. Тра­
кийският" княз го уоил зарадисъКроби-
щ а та и захвърлил трупа му В морегпо..
Хвкуба отмъстила за см ъ ртта на сина
си. ка то убила заедно с други троянки~
децата на П о л и м ес то р , а него ослепила.
Трагедия: .Хекуба" о т Еврипид.
П О Л И Й Д (грц.) — жрец на Дионис,
гадател и лечител о т Коринт (или о т
Аргос), правнук на Мелампод, според
един м и т баща на гадателката М а н т й .
П О Л И КАСТА (грц.) — най-малката
дъщеря на Н е с т о р и на най-старата дъ­
щеря на Климен Евридика.
131
П О Л И КС Ё Н А (грц.) — дъщеря на
Приам и Хекуба, обещавана за съпруга
на Ахил. Станала причина за неговата
смърт: когато отишъл в храма на А п о ­
лон да ce срещне с нея (или да ce съчетае
в'брак с нея), бил уб и т о т Па рис. След
падането на Троя отведена като плен­
ница на европейския бряг на Хелеспонт.
Там сянката на Ахил поискала да бъде упо­
коена с нейната кръв. Жертвоприноше­
нието изпълнил синът му Н е о п то л е м .
Ка рт ини: .Ж е р тво п р и н о ш е н и е то на Поликсена" о т
Дж .Рени; о т Тиеполо. — .Поликсена" о т В .0зеро8. —
Епилион: .П оликсена' о т Овидий (М е та м о р ф о зи ).
П О Л И М Ё С ТО Р (грц.) — тракийски
(исмарски) владетел, цар на ogpUcume и
„на Тракийски Херсонес, съпруг на Приамо-
вата дъщеря И ли о на, при когото Приам
пратил тайно пред самото, падане на
Троя най-малкия си син Полидор заедно
с троянските съкровища. Той убил госта
и заграбил б о гатств ата, но не останал
неотмъстен: Хекуба убила децата му, а
него ослепила.
Карт ина: .Ослепя 6а не т о на П олиместор о т т р о я н -
к и т е " о т Г. М. Креспи.
П О Л И Н И К {Полинейк, грц.) — син на
Едип и Й о к а с т а , брат на Ётеокъл, един
о т Седемте против Тива и срещу брат
си, ко йто нарушил споразумението за по­
редно управление на града, т о станало
причина за похода.
Карт ина: „Е те окъ л и Полинейк" о т Тиеполо. — Д р а •
м и : .С е д е м те п р о т и б Тива" о т Есхил. — -.М олител-
к и т е " о т Еврипид. — .ф и ни кийки т е " о т Еврипид: о т
Шилер (превод на драм ата на Еврипид). — , Полинейк'
о т В.Алфиери. — П о е м а: .Тиваида* о т П.П апикий
С та ц и й ( I в.). — Ст ихот ворение: .Д в у б о я т между
Етеокъл и Полинейк" о т фр. Енгелс.
П О Л И П Ё М О Н (грц.) — 1. Баща на
разбойника Скирон, който хвърлил 8 мо­
рето дъщеря си Алкиона заради разгул­
ния и ж и вот и там т я ce преВърнала в
п ти ц а та морско рибарче. — 2. Разбойник
в А тика с е п и тета П р о кр у с т. —
3. Баща на Афейдант. К ато друг негов
син Еперит Одисей ce предстаВил на
баща си след двадесетгодишното си
отсъствие о т Итака.
П О Л Й Т (грц.) — 1. Син на троянския
цар Приам и на Хекуба, прочут бегач,
уб и т о т Н е о п то л е м при превземането
на Троя. — 2. Един о т спътниците на
Одисей, превърнат о т нимфата Кирка
в прасе.
П О Л И ф Ё Й Д (грц.) — син на гадателя
М а н т и и , внук на Мелампод, баща на
Теоклимен. След см ъ ртта на Амфиарай
 най-бидният гадател. Скаран с баща си,
ce преселил о т Аргос 6 Хиперезия, където
предсказвал съдбата.
[~ПО ЛИ(ЬЁМ (гои.) — 1. Най-известни-
ят о т циклопите, син на Посейдон и
нимфата Гооса. Исполин с едно око на-~
сред челото , обитаВал с овчето си стадо
плзУшнска пещера. Обичал красивата не ~
реиоа Г ал атея и о т ревност смазал лю-
бОйгия и Акид. който слео тоВа ce ппе- , жества: кр о тки я т и мъдър старец Не-
Върнал В едноименната река. АекуВал лю­
бовта си с музика. Според Омир затборил
В Пещерата попадналите В нея Одисей
и спътниците му, о т които нагълтал
шестима. Одисей го напил с Вина motT-j
останалите живи с нажежен прът го
ослепили □ ce измъкнали през изхода, на­
вързани под търоусите на грамадните му
овце. Преди mpiia Нёкаел'аа преускЬУйни'ё- ж а н е т о на стар и те мостове и за стр о е- ^
itiO на аауагпвлй Телем, че идисбО Щ6 so
ослёпиУ ьъпреки слепбгпаша иитфемйГШал
по посока към морето обломе на о т плй“
нина т а “скала и ёдба Иб потопил кораба ■т Вено богослужене. ма тях, принадлежал
на ОдисшП
Статуя: .Полиф ем* о т Роден. —> Карт ини: .Поли*
фем" о т П.Тибалди; о т Рубенс; о т Б ь о к л и ф — '.П о ­
лифем и Галатея" о т А. Карачи. — .Л ан д ш аф т с По­
лифем" о т Н. Пусен. — Д р а м и : .Ц и к л о п ъ т " (сати рна т ора Сула стигнал'до 15. Начело на ко­
пиеса) о т Еврипид. — Р ом ан; .Г эл а те я " о т Сервантес.
— 2. Лапит, съпруг на Лаонома, сес­
т р а т а на Херакъл, участвувал В Кен-
т а в р о м а х и я т а и в похода на аргонав­
т и т е . Заедно с Херакъл търсил отвле­
чения о т нимфите и изоставен о т ар­
го навтите Хилас. Загинал в Мала Азия
в б и тка та с халибите.
П О Л И ф О Н Т (грц.) — убиецът и на­
следникът на К р е сф о н т, принудил М е-
ропа да ce омъжи за него.
П О Л И Х Й М Н И Я (Полимния, грц. „мно-
гопесенна", „многохимнена") — една о т
д ев етте музи, първоначално муза на т а н ­
ца, по-късно и на пантомимата. Изоб­
разявана забулена, без атрибути.
П б Л У К С (лат.; грц. Полидевк) — ла­
ти нското име на единия о т двамата бра­
т я диоскури, синовете на Леда и бра­
т я т а на хубавата Елена.
П О М О Н А (о т лат. помум — „дърве­
сен плод") — латинска хамадриада, бо­
гиня на градините и овощията, непри­
стъпна красавица, обикната о т бога на
градините В е р тум н , който можел да
приема различни образи, и предрешен ка­
т о старица, я склонил да му стане съ­
I
132
пруга. Един лес между Рим и Остия бил
посветен на нея.
Статуя: .П ом о на " о т А. Мейол. — Карт ина: .Церера
и Пом она" о т Рубенс Гелсрия Прадо в Мадрид. Епилион:
.В е р т у м н и Помона" о т ОВидий (М е та м о р ф о зи ).
П О Н Т (Понтос, грц. „море") — бог-
олицетВорение на морето, възникнал о т
Гея (Земята) без баща. О т прегръдката
на П он т и Гея ce родили морските бо-
рей, бог на спокойното и красиво море,
морският великан Т а В м а н т , форкин,
бог на бурното море, и двете, дъщери-
богини Кето и ЕВриб.ия. ■
Г1 0 Н Т Й Ф И Ц И (лат. ..мостостроипгге-
ли") — В Рим първоначално четирим~а
уредници, които ce грижели за поддър­
ж а на нови. 11о-късно жреческа колегия,
служители на култа, но не на отделно
божестбо, а на цялото частно и общес-
“ надзорът на обредите, жертвоприноиие-
ният а и календара, В старо Време т е за­
писвали жреческите анали, ьроят им Й
уВеличил най-напрео на 8. а при д икта­
легията стоял „върхоВният жреТГТпбн-
тифекс максимус), то й разпрострял
Властта си над Ьсички~жрёцй'Свещенос­
лужители. можел да размества и наказВа
колегите си. Резиденция та му — с т а ­
рият царски дворец Чрегиа;, ce намирала
на римския форум. Император AoaycffTce
обяВйл- и~ за. ппнтисЬекс максимус,' слёдг
него всички императори били облечени В
тази религиозна Власт. Помощници на
т итулярите били младшите понтифици ,.
ко ито изпълнявали службата и на писари.
И м ето ..Понтифици" е запазено и досега
в т и т л а т а на римския папа „Сомо пон-
теФиче"' ' ‘
П б Н Т И Я (грц. „морска", „Понтийска")'
— „повелит^лка на морето", е п и т е т на
богините А ф р о д и т а , Т е т и д а и нереи-
дите.
/
П ОРТАО Н (Партаон, грц.) — м и т и ­
чески цар на Калидон, син на Агенор, ба­
ща на Ойней, дядо на Деянира и М е ­
леагър.
П О РТУН (лат.) — сродно с Янус ла­
тинско божество на морските заливи и
пристанища, отъждествявано с гръцкия
Палемон.
 П ОСЕЙДОН (грц.; лат.: Нептун) —
бог на м о р етата и водите! син на Кро-
нп е ц Рея, според Омир — по-млад брат
на ЗеВс и втори след него по мощ, брат
на Аио. Хера. Ц е м е т р а и Х ес ти я . съ-
ппуя на непеиаатя А м с Ь и тр и та , с ко я то
жиВнвл В аВопеи на морското дъно сред
сби т а о т нереиди, тр и то н и и други мор -
ски чудовища. Баша на много герои, ве­
ликани и Фантастични същества: Q pu o н,
Т р и т о н , А м ик, А н т е й , Сарпедон,
Скирон, О т , Еф иалт и Бузи рис. Не- _
гови синобе са също Нелей, родоначал­
никъ т на нелидите, и едноокият великан
П олифем, когото Одисей ослепил и с
moljla сп навлякъл омразата и преследва­
нет о на бога. ПосеидоноВ герои ce нари­
чал Тез ей. защ ото смъ ртният му баща
Fpen nf> птъждрстряИзл C П осейд он. К.а:
т о бог на постоянно променящата ce
повърхност на многоликото море, Посей­
дон е аВтор на много метаморфози. Той
направил Ино и М е л и ке р т морски бо­
жества, превърнал Перимела, любимка­
т а на Ахелой, 8 един от островите Ехи-
нади. М акар велик бог на м о ретата и зе­
метръсите, то й е подвластен на любов-
т аГО бичал Коронида, която превърнал
въВ врана; насилил Медуза и храма~ТГа
М инерва (превъплътен в птица) и
М н е с т р а , която” надарил със способ-
н о с тта .д а си променя образа; превърнал
по нейно желание насилената о т него
Кенида в мъж.когото направил неуяз­
вим. Върху килима си Арахна втъкала
различните любовни похождения на раз­
лично пре въплъщавания морски бог; то й
ce явил като юнец пред Канака, като
речния бог Ен и пей пред съпругата на
Алоей, като овен пред Б изалтйда, като
кон пред русата М инерва, като птица
пред змиекосата Медуза, като делфин
пред М е л а н тй .
Кога т о ЗеВс пратил големия потоп на
земята, по-малкият му брат помогнал с
з ашо т о м ожел _аа _укротя.в aJuГнай- сВире -
п ите бури. Пои състезанието си с А т и н а
Пала да с удар на т ризъбе цз~ н а п раВи/Г да
6лиЕне~солен извор о т , скалит ё на“~Акро-
пола, но боговете отсъдили първенство­
т о на_Палаоа заради маслин ата,1<оя т о т я
дядя ня ррядя Бпяът на м о ретата заедно
с Аполон построил стен и те на Троя, но
понеже иар Л а о м е о о н т отказал да му
изплати уговореното възнаграждение, г о
наказал. Той намразил и Ахил, понеже
г ръцкият герой удушил сина му КиКън,
и накарал Аполон да го убие.
Посейдон, като бог на разрушителната
морска стихия, щом ударел с тризъбеца
133
си по морската повърхност,- събирал
облаците,- надигал вълните и предизвик­
вал бурите. Но само с едно кимване успо­
коявал развълнуваното море. Свещено'
ж ивотно на бога бил конят, един о т епи­
т е т и т е му Оил „конният (древният чо­
век си представял вълните като скачащи
жребци). Неговите празници ce придру­
ж авали о т конни състезания, т е оили за­
стъпени и на и с т м и й с к й т е игри върху
Истъм (Коринтския провлак). Други све­
щени животни на Посейдон били делфи -
нът и бикът. В нрй-старите митове бо­
гъ т на моретагпа е „земедържец", „зе-
меразтърсващ", защ ото според предста­
вите на древните земетресенията ce
предизвиквали.от подпочвените води. А
о т т а м идвало и земното плодородие, за­
това Посейдон е „фиталмиос" — „раж­
дащ“. Негов атр и б у т е тризъбецът —
риболовно копие с тр и остриета, оръжие
и символ на мощ та му.
Статуи: .Посейдон“, колосална статуя о т храма на
Посейдон в Милос. — .Глава на Посейдон", бронз о т
нос Артемизион о т У в.пр.н.е. — .Спорът на Посей­
дон с Атина", скулптурна група о т западния фронтон
на Партенона. — .Посейдон", релеф върху бронзов на-
бузник о т шлем о т Разградско. — Картини: .Нептун
и Амфитрита" о т Рубенс. — Химни: .Към Посейдон"
о т Омир; о т Орфей.
В Рим староримският и староиталий-
ски бог Н е п т у н първоначално бил бог на
сладките и дъждовните води, на коне-
въдството и конните състезания. Но
след ка то твърде рано бил отъждествен
с гръцкия Посейдон, станал бог и на мо­
р етата . Римляните му издигнали един
храм близо до фламиниевия цирк, а
друг — на Марсово поле за ознаменуваме
на победата на Октабиан при Акциум.
П й Т О С (грц. „желание", „копнеж") —
божество-олицетворение на любовния
копнеж, влизало в св и тата на А ф роди­
та.
Статуя: .Потос", копия о т статуя на Сколас 8 Дрез­
ден и в Галерия Уфици във Флоренция.
ПРЕТ (грц.) — митически цар на Ар­
гос, син на цар А б а н т и Аглая, брат-
близнак на Акризий. Борбата между два­
мата братя започнала още в утробата
на майка им. После при изострилата ce
борба за надмощие прогонил о т страна­
т а брат си. У него пък намерил убежище
Б елероф онт. Съпругата на П рет С т е -
небоя (у Омир Антея) ce влюбила в чуж­
денеца, но то й не отвърнал на чувствата
и (вж. Б ел ероф онт).
 ПРЕТЙДИ (грц. „дъщери на Прет") —
дъщерите на аргоския цар П р е т Лизипа,
Ифиноя и Ифианаса, които не признавали
Д ио ни с-Б акх за бог, или ce противели
на въвеждането на култа на Хера, за кое­
т о били наказани о т боговете с безумие:
въобразявали си, че са крави — свеще­
ните животни на Хера, и мучали силно из
полето. Излекувал ги чрез билки и въл­
шебни танци гадателят Мелампод, за
което получил половината царство на
баща им. След това безумието преминало
у други жени.
■s.
П Р И А М (грц.). — 1. Ш естият и по-
следният цар ият син
на Л а о м е д о н т . Спасил ce като "модарк
(„откупен ; при първото нападение и раз­
рушение на I роя о т Херакъл, като о с та ­
нал единствен'жиВ^"от б ратята си. уьпруг_
на~ Хе куб а. баща о т нея на 1 ^ о т п е т -"
дес е т т е си Синове и на много дъщери,
между които са Х е к т о р , Деиф об, Па-
рис, Хелен, Полидор, Троил, Креуса,
Aao'guka, Касандра. Поликсена. В бой­
ни те действия не вземал дейно участие
псгради напредналата си възраст. К огато
Х е к т о р паднал о т ръката на Ахил,
Приам отишъл при него въй вражия лагер
с подаръци, за да измоли с покъртителна
реч трупа на сина си. Загинал при рухва­
нето на I роя пред олтара на ^ е ис о т
ръката 'на Ахилсгбпя СПИ н eon то л е м
( Пир). М и т ъ т за см ъ ртта му е разра­
ботен в трагедията на Еврипид „Троянки"
и в поемата „Енеида” на Вергилий. —
2. Внукът на цар Приам, син на Полит и
спътник на Еней.
Статуя: .Приам пред Ахил" о т Б. ТорВзлдсен. — Кар­
тина: .Приам пред Ахил” — ваза о т вазописеца на Бри-
гос.
П РИАП (грц.) — син на Д ионис и
нимфа (или на А ф р о д и та ), отначало
малоазийско божество, после кул тъ т му
ce разпространил по цяла Гърция и И т а ­
лия. Божество на оплодителната сила на
природата, на градините и лозята, по­
кровител на овчите и кйзите стада, на
лозарството, пчеларството и риболова,
изобразяван с прекомерен фалос. В жер­
тв а му принасяли магаре и му възливали
мляко и мед. Карикатурни негови статуи ,
често о т дърво, боядисвани в червено,
със сърп в ръката, били поставяни по гра­
дините и лозята главно като плашила за
п тици те.
П РО ЗЕРПЙ Н А (лат.) — римското съ­
о тв е тс тв и е на гръцката богиня Пер-
сеф она-Кора.
134
П Р О К Н А (грц,) — дъщеря на атинския
цар Пандион и на нимфата Зевксипа,
сестра на филомела, на Е р ехтей и
Б у т , съпруга на тракийския цар Те^ей
и майка на И т и с . За да отм ъ сти нз мъжа
си за неговото престъпление спрямо сес­
тр а й филомела, заедно с нея убила соб­
ствения си син И тис и му го поднесла на
трапезата. Когато Терей я подгонил, бо­
говете превърнали филомела в ластови­
ца, Прокна — в славей (у римските поети
обратно), а Терей — в папуняк. В жад­
ната песен на славея древните виждали
плача на майката, в чирикането на лас­
то в и ц ата — опита на нямата да разказ­
ва нещ астната си съдба, а в качулката
на главата на папуняка — тракийската
гугла на царя.
Статуя: .Прокна и Итис" {V в.пр.н.е., в Атина). —
Картина: .Обедът на Терей". о т Рубенс. — Епилион:
.npokrfa" о т ОВидий (Метаморфози). — Трагедия:
«Трапезата на Терей" о т Софокъл (запазени
фрагменти). — ‘Валс: ..Валс на филомела" о т
Йох. Щраус Баща.
П Р О К Р Й Д А (грц.) — дъщеря на ати н ­
ския цар Е рехтей , сестра и съпруга на
страстния ловец Кефал, която не могла
да устои на изпитанието за вярност, на
което я подложил.
Епилион: .Цефал и Прокрида“ о т ОвидиС (Метамор­
фози).
П Р О КР УС Т (грц. „разтегач") — епи­
т е т на атическия разбойник Полипемон
(или Дамаст, или Прокопт), който про­
свал ж е р тв и те си налегло („Прокрустово
ложе“), по-късите разтягал до дължината
му, а на по-дългите режел краката. По
същия начин Тезей „смалил" неговия ръст
и го убил.
П РО М ЕТЁЙ (грц. „прозорливият") —
т и т а н , син на ти т а н а Я п е т и на океа-
нидата Климена (или на Азия, или на Те-
мида), брат на А т л а н т , М ен о й ти С и
Е п им етеи, оаща на девкалион. В бор­
бата между нечестивия род на т и т а н и т е
и боговете поддържал Зевс. но ко га то
ЗеВс поискал аа унищожи хората, ce въз-
бунтувал. Първото му стълкновение с
бож е ств о то било за жертвоприношения-
т аГСлед като хората тряьвало д^ЕЭля т
и да принасят жййотниТ- възниквал “’въ­
просът: каква част о т закла нотоГжи во т -
но да изяждат х о р а т а /"Прометей тр яб :
вало да разреши спооа. Той заклал един
вол, насякъл го на парчета и го разделил
на две купчини. На едното място отделил
ко с ти те , като ги покрил с малко мазнина
и обвил с кожата, а месото, по-ценната
част, скрил в търбуха и предложил на
3 g8c да избира. Зевс, разбира ce, разбрал
■■ р а м а т а иг. Пла nalr Кчрл ЯЯ Г^ и М П Ц 1Ь
ц и те по-малоценната част (о тто гав а
за себе си най-ценното месо о т жиб о т-
н о т о ). Но отмъщ ението не закъсняло.
3 ебе нзре^лГна^ХесЬест да изЗае‘ огп'
Йляжня . г>л1ша— съблязънтя — -жената
П андора, и я изпратил, при Прометеевия v
бра т ~Е п и м е те й с урна, 6 която били
скрити всички злини, нещастия и болес-
т иТЛТрометей пък откраднал огъня о т
Олимп^или о т ковачницата на Хефест,
или- о т "Колелото нас~лШч'бва~та~колесни-
ца. 1чражоата причинила анеВа на ЗеВ с~
които кроял други планове за смъртните:
според Ьсхил — да гиуниш ожи напълнп
И поръчал на Хефест да прикове Проме­
теи На Скала каИТсаз на Края на земята
до безлюдната скитска пустиня. Хефрсгп,
макар и протиВ волята си, забил железен
кол В гърдите му, извил ръцете му назад
и~окоВ5Л цялОУУУо му тялсГвъВ~Ьериги.
тази раоота му помагали\4etfco6uт е слу~
ги К р а т о с и Биа („Власт" и „Сила"). Чо­
веколюбивият Прометей увиснал ‘ на
скалата — денем орел му кълвял непре­
къснато черния дроо, който Ьсяка нощ
отново йзраст&ал Негов освободител
бСПГ^ВТПСТТГХер'акъл, които мйнава/Гкраи
KnRlfmi тта- ря тъпги ярядината на хе с-
п ер и д и те , о т където искал да откъсне
зла т н и т е ябълки'. Той съжалил гТрдкоВания
т и т а н . Но не само о т съжаление го- спа­
сил о т мъките. I ероят ce надявал, че orfT
т ози прозорлив нёпокорник ше научи къде
ce намира градината с ябълките. Затова
тд п уйпд_^1ъ с-птрйла_орела раЗОилВери-
г и т е и го освободил. В полза на Прометей
ce отказал о т безсмър т и е т о си кен та­
въръ т Хир о н. " Според no- КТГСгто~~кШНТОве
Прометей не'само предал на хората бо­
ж ествения огън, то й им показал изгрева
и залеза на небесните зВезди и красотата
ши7Ж<Уй~гтгтга?дггогсГ5~четапГи'да пишатТ
оари/Сги с творческа памет, измислил им
копабите. показал им как да Впрягат до -
битъка~ П реаиТ юометей хората не по­
знавали лечебната сила на разните вилки,
но то зи чобеколюбец ги научил как да си
прйгопТВят лекарствата^ Той също у с т а ­
новил" разните начини зТТад^~еft'eTкато ce
тълкуват сънищата, природните знаме­
ния, летенето на п ти ц и те . О т него раз­
брали какВи б огатства крие б^недрата си
земята. Прометей научил смъ ртните да
мислят и да разсъждават. Ьсички изкус­
тв а на хората били о т него. Есхил го
представа kdhno изооретател и благо^б-
т ел на човечеството, който (Г човеко-
любието си навлякъл гнева на боговете.
135
В Атина го почитали наравно с Хефест
и л т и н а , напразника му npoiffeinatr
устройвали надбягвания със запалени
факли, иоразът на 11рометеи ce утвърдил
К5ШГ“ббраз на смел борец срещу ти р а­
нията, за правдата и справедливостта.
Статуи: .Прометей" о т Н.С.Адам. о т Г. Маркс. —
.Освобождаването на Прометей' о т ф. Леспиньола.
— Картини: .Прометей' о т Тициан; о т фойербах; о т
Бьоклин. — .Прикованият Прометей' qm Рубенс; о т
П. Тибалди. — .Създаването на човека о т Прометей"
о т Л. Силвестър Млади. — Трагедии: .Прикованият
Прометей” о т Есхил. о т Калдерон. — Лирична драма:
.Освободеният Прометей" о т П.Б. Шели. — Пиеси:
.Прометей" о т Гьоте. — .Освободеният Прометей"
о т Хердер; о т В. Ефтимиу, — Поема: .Прометей" о т
Байрон. — Опери: .Прометей" о т Р. Вагнер-Регени; о т
К.Орф. — Симфонични поеми: .Прометей" о т Лист;
о т A. H. Скрябин. — Балетна музика: .Творението на
Прометей" о т Бетховен.
П РО ПЕТЙ Д И (грц.) — момичета о т
о. Кипър. Понеже отричали божестве- '
н о с тт а на Венера (А ф р о д и т а ), т я ги
Вкаменила.
Епилион: .Керасти и лропетиди" о т Овидий (М е та ­
морфози). -
ПРОТЁЙ (грц.) — служещо на П о сей ­
дон морско божество, което живеело на
о. фарос, пред египетския бряг,. където
пасяло тю леновите стада на Посейдон,
или в Тракия (Халкидика), мъдър всезнаещ
старец, който, притежавал неизчерпае­
м ата способност да ce преобразява и
пророческа дарба, пророкувал само кога­
т о бивал насилВан. Когато Менелай бил
отхвърлен на египетския бряг, нимфата
Е и д о тея го научила как да поиска о т
Протей, баща й, предсказание. Докато
спял на бреза, Менелай го овързал здраво
и макар морският бог да ce превръщал на
лъв, дракон, пантера, глиган, дърво и т е ­
чаща бода, накрая, изтощен, открил на
упорития Воин как да ce Върне В роди­
ната. У Вергилий до услугите на Протей
прибягнал и пастирът А р и с те й , за да
научи кой е довел нещастния мор по пче­
лите му. „Всезнаещият старец" предска­
зал още на Тет.ида, че бъдещият й син
(Ахил) ще надмине делата на баща си,
а научил Пелей как да овладее бъдещата
си съпруга. Според един вариант бил цар
на Египет.
Епилион: .Протей' о т Овидий (Метаморфози). —
Химн: .Към Протей" о т Орфей. — фарсове: .Протей"
о т Х.Закс. — .Любовта на Протей" о т А. Р. Льосаж.
— Разказ: .За стария Протей" о т В. Раабе.
П РО ТЕС ИЛАЙ (грц.) — син на И ф и-
къл о т филака, тесалийски военачалник
в похода срещу Троя, пръв скочил о т ко­
рабите на троянския бряг и според пред­
сказанието пръв о т гръцките воини бил
уб и т о т Х е к то р , вж. Лаодамея. След
см ъ ртта му боговете ce смилили .над не­
утеш им ата му съпруга Лаодамея и Хер-
мес го пуснал да излезе за тр и часа или
за един ден из света на мъртвите. След
то зи срок тя слязла заедно с него в Аида.
Според друга версия след см ъ ртта на съ­
пруга си Лаодамея му създала собствен
култ пред восъчна статуйка с неговия
образ. Баща й хвърлил с т а т у й ка та в огъ­
ня, но с нея и т я ce хвърлила в пламъците.
Диалози: .Разговори 3 царството на мъртвите" (19:
Еак, Протесилгй, Мен елай и Пэрис) о т Лукиан.
ПРОТИРЁЯ (грц. „намираща ce пред
вратата", „в преддверието”) — е п и т е т
на гръцката богиня на лова А р те м и д а ,
която била винаги готова да ce притече
на помощ. Назована още Или т и я като
помощница на родилките, нейно съ­
о тв е тс тв и е е латинската богиня Л у -
цина.
Химн: .Към Протирея" о т Орфей.
П РО ТОГОН (гр»ц. „първороден") —
двуполово божество о т орфическата
теогония — световен дух, представян
като птица, излюпена о т „световното
яйце". Сроден или тъждествен с фанес
(„излъчващия светлина"), известен .още
като М е т и с („Промисъл"), Ерос („Лю­
бов"), Ерикепайос (значението на ду­
м ата неизвестно). След като родил Нощ­
т а и чрез нея създал Кронос, бил погълнат
о т Кроносовия син Зевс, който така ce
домогнал до пълната власт над света.
Химн: .Към Протогон' о т Орфей.
П РО ф АН (грц. „изВън храма") — не­
посветеният Ь божествената служба, и
мистериите, неучаотВубаШГ'В' 'богослу­
жението. ,
П С А М Л Т А (грц. „момичето о т пясъ­
ка") — морска богиня, една о т нереи-
д и т е , сестра на Т е т и д а , майка на фок.
За да о тм ъ сти за убийството на сина си,
пратила бесен вълк сред стад ата на П е­
лей. След като Тетида ce застъпила за
своя съпруг Пелей, т я вкаменила звяра.
П СИХ£Я (гри. „душа") — най-младата
от т р и т е дъщери на един цар и вона ца­
рица, с красотата и обаянието си при­
личала по-скоро на изящно произведение
на изкуството. Хората започнали да ce
прекланят пред нейния образ, както преди
това ce прекланяли пред /А ф р о д и та
136
(В е н е р а ). Заради запустелите си олтари
пренебрегнатата ЬогШ-гсГсе разгневила и
пожелала да,си о тм ъ сти. Гя пратила сбоя
син Ерос (А м ур ! аа я накара със силата
на стрелите си да ce влюби в най-пре-
зряното същество Ho_~fcpocf пленен о т
кра с о та та и MUAoSugtfecmma на девой­
ката, сам ce Влюби/Г В нея. Психея зажи­
вяла щастливо и небесния дворец на бога.
EgUlHgmO^MOlliu, крегпсг~пзмьЧВ!аЛЦ“1?5Вой-
капд^ било, че не трябвало да види с очи-
т е си на смъртна лицето на Ерос, д о като
стоял^о неините обятия. Той оставал
винаги невидим за нея, защ ото я спохож~
дал все нощем й не позволявал да запали
В негово присъствие каквато и да било
сВетлинка, а се^ттеалял бързо още'преди
изгрев. О т оруаа страна, дружбата на
Психея с бога събудила зав и стта на две­
т е и сестри. Те q o p u й подхвърлили, че
до нея всяка нощ ce промъкба змей, който
скоро ще я погълне заедно с рожбата В
у т робата й. Клетата не устояла на съ­
мненията си и когато една нощ Ерос по-
т ъ нал в дълбок сън до нея, поднесла до
лице то му запалена лампа. Наистина по
неземната му красота ce убедила, че е бог,
но Когато ce надвесила да го целуне /г о -
ряща капка о т маслото на лампата кап-
налТ"Върху~ негоВото рамо и В мига Ерос
скочил'*'и отлетял към високото нёбёГ
У бола ce през тоВа Време надълбоко о т
ост р и е т о на една стрела о т колчана, и
бе'з тоВа Влюбената Психея разпалила~у'
cede си още по-ьезумна любов към бога
на любовта. Дълго ce лутала т я с неспо­
койна душа да търси своя Ерос, дълго ce
с т арала да омилостиви роговете с роб­
ски молби~Докато~Ёрос стенел о т бол­
ки т е на раната, Афродита прёследВала
непрекъснато дебойката с кипящо о т яд
сър^е, че синът й ce влюбил в съперник
цат а на нейната красота. Тя подложила'
Психея на м ного мъчения и изпитания,
доЪи й заповядала да слезе В скръбното
царств о на м ъ ртвите и omniaм да изнесе
за АФрооита_6_затВорена урна малко о т
уу/йпдртя - МЯ ПррпеФона. От любопит-
стВо" Психея отворила кути я та, преди да
я даае на АФрооита. но Вътре нямало'
никаква хубост, а истински стигийски
сън. Гъстият му облак ce разлял над ця­
лото и тяло и Веднага т я изпаднала В
безсъзнание, в това брвмб Ерос, о~з~драбял
от 'т е ж к а т а рана, потърсил своята пси­
хея и след ка то я намерил, я изтръгнал
от" дълбокия сън пак чрез докосване на
стрелитеси. А съня скрил отново нгГпре-
диш ното му място. След т ова~ce явил
к а т о молител пред великия Зевс и му из­
ложил делото си. Зебс, макар доста патил
от изкуство то му, ce показал благоскло­
нен към двамата. Свикал на събрание бо-
гобёте и пред самата Афродита дарил
безсмъртие на Психея, като и поднесъл
чаша с амброзия, и пожелал на Ьрос да ce
радва Вечно на сбоята любов в прегръд­
ки т е на Психея. Тоба е приказката на Апу-
лей „Амур и Психея" в романа му „Ме­
таморфози" („Златното магаре").
Скулптурна група: .Ерос и Психея" (мрамор), 8 Ка­
питолийский музей В Рим. — Статуи: .Амур и Психея"
о т Канова. — .Меркурий и Психея" о т Р. Бега. — „Пе­
чалната Психея' о т Пзжу. — . Картини; .Ерос и Психея”
о т Рафаело. — .Сватбата и бракът на Амур и Психея'
о т Джулио Романо. .Амур и Психея" о т Рубенс; о т Ко­
кошка; о т А. вам Дайк. „Историята на Психея* о т
Л. Силвестър Млади. — Драми: .Психея и Купидон" о т
Калдерон. — Поеыи: „Амур и Психея” о т Щорм. — .Ова
за Психея' отп Ките; о т М.А. Богданович. — Роман:
.Любовта на Психея и Купидон' о т Лафонтен. — Опе­
ри: „Психея" о т Люли; о т Скарлати; о т франк. — Ба­
лет; .Психея" о т Люли.
П С И Х О П О М П (грц. „изпращач на ду­
ш ите") — е п и т е т на Херм ес в каче­
с т в о т о му на бог, изпращач на душите
на м ъ ртвите в подземното царство.
ПТЕРЕЛАЙ (грц.) — внук на П осей­
дон, син на Тафий, баща на ш ест сина,
цар на телебоите на о.Тафос. Дядо му
Посейдон го направил безсмъртен, като
му посадил златен косъм на главата. Си­
новете му предприели поход срещу Аргос,
в който били разбити. Но вождът на не­
приятелите А м ф и тр и о н не можел да
завладее напълно острова, докато П те -
релай бил жив. А неговата дъщеря Ко-
м е т б ce Влюбила горещо 3 Амфитрион,
отскубнала златния косъм на баща си и
то й умрял. Амфитрион убил Комето за­
ради измяната й и покорил Тафос и съ­
седните острови Ехинади.
Р преки това т я станала майка о т М арс
Р А Д А М Л Н Т (грц.) — син на ЗеВс и
Европа, брат на Ми нос, втори съпруг
на Алкмена, заради сВоята справедли­
вост и мъдрост след см ъ ртта си един
о т тр и м а та съдници — следовател и
обвинител В подземния сВят.
Р А М Н У Н Т (грц.) — най-северният
град в Атика, дн.Оврио Кастро, известен
137
със стария храм и с т а т у я т а на Н е м е­
зида, „рамнунтийската” богиня на въз­
мездието.
РЁЗОС (Рез, вероятно във връзка с
лат. гех, „цар") — тракийски цар на
областта на долна Струма, който на де­
с е т а т а година о т Т р о я н с ка та война
ce притекъл на помощ на тр оянците с
вълшебно белите си коне. Според Апо-
лодор син на речния бог Стримон и му­
зата Е в те р п а (или Калиопа). Одисей и
Д иом ед го убили и му отвлекли колес­
ницата с конете, защ ото според пред­
сказанието Троя не можело да бъде пре­
взета, докато т е са на паша пред града
и пият троянската вода.
РЕМ (лат.) — брат-близнак на Ромул.
Р ЁЯ (грц. rheo „тека") — „богинята? о т
коя т о тече всичко”, според някои тъл-
кубатели името и означава ..земя". Дъ­
щеря на Уран и Гея, в орфическата т е о ­
гония на п р о т о г о н — сестра и съпруга
на Кронос, ка то майка на олимпийските
богове начело със Зевс, ce отъждествя­
вала с малоазийската богиня Кибела —
„Великата майка на боговете". Нейни по­
стоянни спътници и свещени животни
са лъвоЬете, т е теглели колесницата СГ
Нейният" култ Ш Ш 6рг~астичен xapafc
тер, т я свещен одейству вала заедно със
синовете си — ж р ец и те коустйанти, из
планините? В Атика в чест на Рея и съ­
пруга й ce организирали празненствата
кронии.
Химн: .Към' Рея" о т Орфей.
РЁЯ СИЛВИЯ (Рея, Силвия, наричана
още с поетичното име Илия) — според
римския м и т родоначалничката на рим­
ляните. Дъщеря на Н у м и то р . митичес­
кия цар на Алба Лонга. когото неговият
бр ат Амулий отстранил о т властта. За
да няма наследници о т страна на брат
си. Амулий убил сина ^и Нумитор7 а дъ­
щеря м у направил весталка. Когато въ­
на~Ьлизнаците Ромул~и~Рем. чйч~о~и~х~въ1э'-
лил децата в Тибъо. а майка им.затворил
6 тъмница или удавил, но т я стан ала ре­
чна богиня-и съпруга на речния бог. Според
по-стар м и т Рея Силвия била дъщеря на
Еней.
РОБЙГО (Рубиго) — римско божество,
т у мъжко, т у женско, което според мита
предпазвало посевите о т главня. Пред­
ставяли си го като куче или лисица, праз­
нували му през април робигалии.
 РОГЪТ НА ИЗО Б И ЛИ ЕТО — рогът, на
козата Ам ал тея. която някога кърмила
малкия Зевс на о. Крит, символ на б о га т­
с т во и земна благодат. О т него течели
нектар и амброзия, и всякаТ<5и храни и
напитКЬ, ка!<6ито пожелаел п р и теж ате­
ля т му. А тр и б у т на ГеяТ Тюхе, ф ор-
т унаГ П д у то с и др. богове. У ОВиоий е
рогът на речния бог Ахелой, който ce
състезаВал с Херакъл за ръката на Д е ­
янира. През време на борбата рогът на
Ахелой ce откъртил, а н а я д и те го на­
мерили и напълнили с цветя и плодове
(вариант: Херакъл му върнал рога и по­
лучил срещу него рога на козата Амзл-
те я ).
Епилион: .Рогът на изобилието" о т ОВидий (М е та ­
морфози).
Р О М У Л (лат.) — митически основа­
т ел й ЬръВ цар на Рим.’ син на М ар с'и
Весталката Рея Силвия ( Илия), дъще­
рят а на царя на Алоа Л о нга*'Н ум итор .
брат-близнак на Рем. 1ехният чичо А м у -
лийГбил отстранил брат си о т престола
и запоВядал да удаВят В Тибър новоро­
дените близнаци. ИзхВърлени о т вълните
на брега, т е били кърмени о т вълчица,
пратена о т Марс („Капитолийската Въл­
чица"), намерени и отгледани о т оВчаря
ф а ус тул и жена му Ака Ларенция. Ко^~
гат о пораснали, станали овчари, отмъс­
т или" на Амулий и Върнали на Н ум итор
влас т т а надАлба Л о н га .Н а мяс т о т о ,
където ги намерила вълчицата, осноиали
PunT (7ЬЗ г. пр. Н. е.). При издигането на
ст е н и т е му между оратята' избухнала
свада, Комул убил Рем и станал пърВият
римски цар. Но римляните нямали жени,
затова поканили на празненството сВои-
т е съседи сабиняните и им грабнали дъ­
щерите. Между дВете страни избухнала
воина, която завършила с помирение на
бащ и те и съпрузите на сабинянките и с
подялба на ВласТпта между Ромул' и са-
бинянския цар Т и т 1 аций. След неговата
смърт гомул останал единствен римски
владетел- Той бил обожёстВен по на­
стояване на Марс пред К Гпитер, В огнена
колесница бил възнесен на небето ^"по ­
лучил името Квирин. Хвърлено о т него
копие~6^'^уц ПалаТпинския хълм пуснало
kojggfcL— '
Статуя: .Двамата бозаещи близнаци и Капитолий*
ската вълчица" (бронз). — Картина: „Ромул и Рем бо­
заят о т вълчицата" о т Рубенс, Капитолийската пи­
накотека в Рим. — Епилии. .Копието на Ромул“, .Ромул
и’Херсилия", .Обожествяването на Ромул" о т 08идий
(Метаморфози). — Драма:- .Ромул и Рем“ о т Х.Закс.
— Опера: .Ромул и Рем" о т ф. Кавали".
С
С А Б А З И Й (Сабос, грц. нзВярно „спа­
сител") — i фригийско-трзкийско боже­
ств о на р асти тел н о стта, земеделието
и лечението. Оргиастичният му култ пре­
минал през V В. пр. н.е. в Гърция, о т т а м
— В Рим и ое слял с култа на орфичес-
ко-тракииския Д и о н и с -Бакх. Макар че
името му станало е п и т е т на Бакх и че
неговата природа и обредност е близка
до ДионисоВата, богът имал и други ка­
чества: наричал ce още Загрей, бил син
на Зевс (Ю п и т е р ) и на Персефона
(П р о з е р п и н а ), с която Гръмовержецът
ce сближил под образа на змей. К ато
отроче Сабазий бил кърмен о т нимфата
Ниса и бил разкъсан о т т и т а н и т е на три
части' А т и н а (М и н е р в а ) запазила и
предала на Зевс сърцето му. М истериите
му били сВързани с нощни къпания и пре­
чиствания и ce отличавали с разпусна­
т о с т , По-късно името му, станало епи­
т е т нз Зевс (Ю питер) и на юдейския бог
Саваот. Бил изобразяван като брадат
мъж с фригийска шапка, жезъл и борова
шишарка. У нас са намерени многобройни
негови оброчни паметници във Зид на
ръце с благославящия ж е ст, който по-
късно възприело християнството. Те
произхождат о т големите градове Фи-
липопол (дн. Пловдив), Августа Траяна
(дн. Стара Загора), Сердика (дн. София),
Пауталия (дн. Кюстендил) и о т Долна
Мизия (дн. Сев. България): с.Градница,
Габровско, е. Красен, Русенско, и др.
Химн: .Към Сабазий" о т Орфей.
т
С А Б И Н Й Н И (сабини) — староиталий-
ско племе, обитавало планинската област
северозападно о т Рим, съседно на рим­
ляните. Техните дъщери били похитени
от първите римляни но ce помирили е
т ях и станали майки на новото римско
поколение. Техният Вожд Т и т Таиий иа-
руВал заедно с Ромул над Рим.
Картини: .ГрабЗането на сабинянките" о т Рубенс; о т
Н.Пусен; о т П.Пикасо.
С А ЛАЦ И Я (лат.) — римска богиня на
бурното море, сродна с гръцката Т е т и я ,
съпруга на Океан, майка на Т р и т о н .
С А Л И И (лат. „скакачи") — римска ко­
легия о т 12 жреци на Марс, у Вергилий
— на Херкулес, според м ита учредена о т i
царя Нума Помпилий, по-късно две ко-
 легии жреци о т култа на Марс, които
през първата половина на м арт и през
октомври обикаляли в старинни римски
носии с култови танци и песен свеще­
ните места на Рим. При тези шествия
носели 12 щ и та („знцили"), единият о т .
тях според м ита бил паднал о т небето
през времето на Нума Помпилий!
С А Л М А К Й Д А (Сзлмацида, грц.) —
1. Бистър и според м ита с ослабително
въздействие извор в Кария, Югозападна
Мала Азия. — 2. Наядата на същия извор,
влюбила ce в красавеца Х ер м аф р о д и т,
когато ce къпел в извора й, била отблъс­
ната, но по нейна молба боговете я слели
с младежа в едно двуполово същество.
Картина' „Хермафродит и Салмацида" о т А. Карачи.
— Епилион: .Хермафродит и Салмацида' о т Овидий
(Метаморфози).
г 'С А Л М О Н Е И (грц.) — син на тесалии-
• о т Cm. Маларме. — Симфонична поеме: .Прелюд към
ския цар Еол, баща на T uro . Построил си 1
град 3 Елида и му дал своето име. Запо-
_ вядал да му принасят жертви ка то на
Зевс и ce опитвал да произвежда гръм
и мълнии като него, но Зевс го поразил
и захвърлил 6 Aug.
С А РА П И С — вж. Серапис.
САРПЕДОН (грц.) — 1. Син на Зевс
и Европа (или на Л зод ам ея), брат на
М инос и Р ад ам ан т. След свада с Минос
ce преселил о т К ри т в Ликия, Мала Азия,
където ce възцарил. През време на
Т р о я н с к а т а война ce сражавал на с тр а ­ о т децата си и наследен о т Юпитер.
ната на троянците, втори по храброст
след Х е к т о р , но бил убит о т П атрокъ л .
Зевс предал трупа му на Хипнос и Та-
н а т о с да го занесат в родината му. Не­
говите двама сина придружавали Еней в
пътя му към Италия. — 2. Гигант, син
на Посейдон.
СА Т Й Р И (грц.) — низши божестВа.
ко и то според м итовете живеели на зе­
мята, духобе на дивата природа, олице­
т в оряващи необузданата^ ^киВотинска
похотливост. Сродни на нимфите,-при-
друЖавалЦ' наВсякъде с лудориите си *Б^га
на биното и веселието Д и о н и с -БаЕх,
обичали та н ц и те , звуците на ф л ей тата
и овчарската сбирка на горския бог П ан.
В ранното антично изкустВо са изобра­
зявани ка т о хора с конски уши, конска
опашка и копита или като полухора-по-
луконе Ту сатир, т у силён е фригийският
бог К/Гарсий, когото жив одрал Аполон
и оплаквали неговите братя. Сластните
сатири ce опитали да оВладеят красива­
т а хамадриада Помона. Но с течение на
времето в изкуството започнали да из:
образяВат сати рите с оолагородени^ер-~
т и , опашката им станала по-малка, уши­
т е им добили обикновената "си форма,
рогата им ce скривали под косата. 1 aka
в класическата епоха сати рите станали
идеален ти п на мъжка красота. Многот
бройни изоОраженияВърхуИази. В днеш­
ните български земи ce срещ ат изобра­
зени върху оброчни плочки на Дионис.
Статуи: .Почиващият сатир" о т Праксител 1
(IV 3 .пр.н.е., копие В Капитолийский музей 0 Рим). —
.Сатир с Дионис' о т Лиэип (IV 8.пр.н.е.). — .Спящ
пиян сатир' или .Барберинският фаун' (111 В.пр.и.е.)
.Млад сатир’ о т бронзов канделабър о т гробница до
Меэек. Хасковски oicp. — „Бюст на млад сатир" (о т
Кюстендилско). — Картини: .Сатир и нимфа" о т Ве­
ронезе; о т А. Матис. — .Сатири и нимфи" — о т ван
Дэйк; о т Н.Пусен. — .Сатир и нимфа“, .Сатир и мо­
миче с кошница с плодове', .Нимфи и сатири*. .Двама
сатири" о т Рубенс. — Гравюри: .Семейство о т са­
тири" о т Дюрер. — Поема: .Следобедът на един фаун"
следобеда на един фзун" о т Дебюси.
САТУРН (лат.) — с та р оиталийски бог
на посевите, покровител на земеделския
т руд, овощ арството и ВинарстВото, ра­
но отъждествен с гръцкия Кронос. Вре­
ме т о на неговотоуправление над бого-
Вете ce смятало за златния век на земята
—: gSKa раПенЬшо, ЦЗйЬилие и Вечен
мир. Съпруг на родната си сестра J0 ne,
богинята на ж ъ твата и плодородието.
Баща на Ю п и те р , Н е п т у н . Д и т . Юн о ­
на и Церера, станал ба^а на кентабъра
Х ирон и на П ик. Свален и хвърлен в Оркус
Неговият празник сатурн ал ии започоал
на 17 декември и ce честЦувал~6СйКгПго-
дина.
СА ТУР Н А Л И И (лат.) — римски праз ­
ник в чест на бог С а т у р ^ , които тр я б ­
вало аа напомня за щ астливите дни от
Сят у п н о В и я ввк на сВобоаата и раВен-
стВ о то . Започвал на 17 декември и траял
първоначално 3, о т императорската епо­
ха — b до / дни. Преустановява на била
Всякаква работа, училищата били з а тв а ­
ряни. Празнуван бил по гръцки образец с
Волност и Веселие. Започвал' с ж ертв о ­
приношение 6 храма на Сатурн на римския
форум, след ТГоето слагали обща трапеза
пред храма. Там изчезвали социалните*
различия господари и роои се~ обслужвали
Взаимно. Разменяли си подаръци — пе-
цеми ?линени фигурки и Восъчни свещи,
ко ито ce продавали на обществени места
и по лабкигт^е. На улиците никой неГобли-
чал тога, всички носели домашна роба, на
главата — кръгла плъстена шапка — сим­
139
вола на свободния римлянин. По домове1'
me' господарите поднасяли блюдата на
робите си. които били възлегнали върху
господарските дивани край трапезата и
били свободни да критикуват господа­
рите си. Но това траяло само през дните
на сатурналиите!
СВАДА (Суада, Убеда, лат. „предумва-
не") — римска богиня-олицетворение на
предумването, съ ответствие на гръц­
ката Пейтб, една о т харитите.
С ЕДЕМТЕ ПРОТИВ ТИ В А — похооът , кавиците си. Яо веднага бил поразен о т
на седемте аргиВски герои начело с П о ­
линейк и А д р а с т срещу защ итниците
на „седмовратната” Тива начело с Е т е о -
къл — бор bam а за пласт между двамата 1 но,~ разцепил черепа на вече падналия з а - j
сина на Едип, над който тегнело прокля­
т ието на съдбата. След като Ьдип ce
ослепил и отишъл в изгнание) аП Й о каста
ce обесила, синовете им Ьтеокъл и По­
линейк ce споразумели ца царуват в ТиВа
на смени за срок о т Погодина. Но ьтеокъл
нарушил, споразумението* за ' поредно
управление и не допуснал ё р а т си и града,
което ста"нйлб—ftj5U4UНЗ ЭгГ'Ийхо^йГ'Прёз
т ова Време иолинеик ce оил оттеглил 3
изгнание в Аргос при цар~Адрас'т."който
го оженил, за дъщеря си Аргея и сам за­
станал начело на похода протиб Тива.
Вождовете на нападателите застанали
Всеки пред една о т в р атите на крепост - ' била спасена и Креонт, братъ т на Иокас-
та : гадателят А мф иарай, син на Оиклей,
1йдей, син накалидонския цар О йнеД
силният Капаней, син на Хипоной, Х и-
п о м е д о н т , син на Аристомах (или на "Та-"
лай), П а р т е н о п ей, син на М еланион и
ловджийката А т а л а н т а (осВен тя х Ад^-
раст и I юлинеик). ОтВътре застанали
защ итниците М елаТит! I Ю лиф о нт,
МёгЗрбй, Хипербий, А к т о р , Л а с т е -
нес и ьтеокъ л — седем срещу седем.
Имената варират U различните източ-
ници. (Есхил, Софокъл, Еврипид и Аполо-
дор). Амфиарай отначало не искал да
участвуВа. защ ото като гадател пред­
виждал, че никой геройняма да ce върне
.от б и тка та . Гой дори ce скрил, но съ­
пругата. му Ерифила, подкупена о т По­
линей^"с'"~фагИалнзта огърлица на х а р ­
мония, издала скривалището му. В града
гадатешп~ТиреЗйи
ниците, че ще отолъснат нападателите,
ако ce принесе ~б~?Кёртва на Арес някой
о т наследниците на Кадмовите воини-
спартГГ. da да спаси о те ч еств о то си,
М енойкей,; синът на К р е о н т, сам до­
броволно ce пронизал с меча moHHQ срещу-
пещерата, В която някога жиВял зм еят
на Арес. Героите о т Аргос устроили жер­
т в оприношение пред с т е н ите за бога на
войната и см ъ ртта и ce заклели, че щ е
сринат крепостта или ще напоят. тиВан-
ска т а земя с кръвта си. Изпратили на­
пред Тидей да поиска ключовете на кре­
по с т т а и като получили отказ, настъ­
пили 6 пълно Въоръжение. Етеокъл също
бил въоръжил тиванците. Сражението
забършило с пълно поражение на напада­
т елите. Надменният Капаней успял да ce
изкачи по стълбата на крепостната с те -
на~й йе провикнал о т т а м , че и~~5е6с не
можел да го спре по-нататъ к със с в е т­
мълнията на I ръмовержеца и^се стр о ­
полил отвисоко. Нападателят Тидей, на­
ранен Смъртоносно, ce разгневил стр аш -
ш итник Мелант и изпил мозъка му. Бо­
гиня Атина, която оотогава искала да го
дари с безсмъртие, сега си оттеглила
благоволението п т ндяп п mnfi Кил yfium
Адраст ce спасил на бързия си кон. Пред
г адателя Амфиараи земята ce разтво­
рила и го погълнала заедно с колесницата
и конете му, но по-нататъ к Зевс го спа-
гмл и направил везсмъртвн. Хипомедонт
и П а р т рн оп т>'1- p-ft разбягали. О т з а щ и т­
н и ц и т е опилял Ьямп Егреокъл. Накрая два -
мата братя, пламнали о т взаимна бясна
омраза, ce втурнали един срещу друг с
м е ч о б е т е икопията си и се.погубилиГТиба
т а. поел управлението й. По-късно еп и-
г о н и т е отново нападнали Тива, превзели
я и я разрушили.
Релеф: .Седемте против Тива', сцена из мита, де­
тайл о т украсата на амфората-ритон о т златното
Панагюрско съкровище. — Трагедии: .Седемте среецу
Тиба“ о т Есхил. — „Фикикийките" и .Молителките" о т
Еврипид. — „Тебаида" о т П. Папиний Стаций (I в.).
— -Тебаида. или Братята врагове' о т Расин. — „Фи-
никийките” о т Шилер (превод на EGpunug}. — Опера:
.Спасението на Тива" о т Р. Келтерборн.
СЕКУРИТАС. (лат. ..сигурност") —
римска богиня, олицетборение на сигур­
нос т т а и безопасността — политическа
проблема на римската'република. Погле­
ди т е на римляните често ce обръщали
към нея, колчем римският мир (Pax Ro-
mahal. наложен о т Август след граждан­
ска т а Война, бил застрашаван. Различа-
вали Сигурност на императора и Сигур­
ност на римския народ. Образите и на
двете разновидности били печатани вър­
ху римските монети.
фЕЛЁНА (грц. „блестяща ”, „лъчиста",
лат.: Луна1» — богинята на луната, из­
вестна също под името Мена. Дъщеря
на т и т а н и т е Хиперион и Тея, сестра
(или съпруга) на Хелиос (Слънцето) и
Foe (3onamai~ ь по-късно~Цреме о тъ ж ­
дествявана с Х е к а т а , А р т е м и д а и не-
Ярг.иятя Acbpoguma. „Лявото око" на
сВетоВния бог. Носи ce както Хелиос по
небето на блестяща колесница, теглена
ого аВа бели коня, или в орфическата те о -
гония по подобие на Хеката, теглена о т
бици. Тъжна, понеже била безнадеждно
Плюбвня В непробудно спящия красаВеи
Ендимион, който предпочел вечната
младост при непробуден сън и ко го то
посещабала нощем В пещера на планината
Латм ос В Кария. Поради рряранетп_Г| В
различните Фази първообраз на вечната
промяна на нея дребните приписвали
влиянйе Въ р х у .природата и живота на
хората. Покровителка на магьосничките,
комтп-бепели и сушели магьосните билки
на лунна светмша... Според древно схва­
щ а н е flBvnoAnBa — мъжка и женска богиня,
овурогапораои образа й В първата.и по­
следната четВър т.
Релеф: .Селена” Върху южния фриз на олтара на Пер- Под нейно предВодителство Еней слязъл
гам. — Картини: „Луната и хорите” о т Тинторето.
— „Селена” о т Перуджино. — Химн: „Към Селена" о т
Омир.
СЕМ Ё Л А (грц.) — първоначално тр а -
ко-фригийска хтонична богиня, преминала-
едновременно с Д и о н и с е I ърция, където
била смятана за дъщеря на тиВанския цар
Кадъм и на Хармония, люоимКа на"? С времето броят на сибилите ce увеличил"
З еВс. По съвета нареВниВата ХераГкоя^
т о се явила пред нея^ подГ образа на J?a-
Вачкат а й Бероя, Семела поискала о т Зевс
да й ce покаже В истинския си божестТЗен
Вид, Вж. Дионис. Но karpo смъртна“ не
могла _да устои на мълниите "му~~3е5с
успял_да спаси о т утрб&ат а “ц“неродения
и недоносен Дионис, когото Вшил 6 бед- _ ние в Италия имала кумската" жрица, fla
р ото си и го държал там* до бремето на
повторното му^ражданеГПо^ъ^^"Д'и
ние слязъ/Р в^подземния сВят "и 'о тт а м '' я
изВел на Олимп, където я о^ожестбил под
името Тиона.
Картина: „Юпитер и Селена" о т Тинторето. — Епи­
лион: „Семела" о т ОВидий {Метаморфози). — Химн:
„Към Семела" о т Орфей — Поеми.- .Семела” о т Шилер; щожила В тората mpoukaZltlapgm купил
о т Тенисон. — Оратория: .Семела" о т Хендел. — Опе­
ри: „Семела" о т И. В.франк; о т М.Маре.
СЕРА ПИС (Capanuc = Озирис + Апис?)
— едно о т главните божества на ели-
нистическия Египет, широко разпростра­
нено също В Гърция и Рим. Обединявало
египетски и гръцки култове: египетският
О зирис, Великият бог на умиращата и
Възкръсваща природа, бил отъждествен
с гръцките Зевс, П л у то н , Хелиос и
Ерос, така ce е получил общ бог на жи­
141
вота, см ъ ртта и лечението. Култъ т му
бил официално въведен в Египет о т П т о --
лемей I с цел да ce обединят дВете кул­
тури на религиозна основа. В Рим Серапис
бил обявен о т имп. Калигула за държавен
бог. Главните храмоВе на бога — сера-
пейони, ce издигали в Александрия и Мем­
фис. Серапейонът в Александрия, с
огромна библиотека о т 40000 свитъка,
бил разрушен през 391 г. пр. н.е. о т хрис­
тияните, които се борили яростно срещу
бога. Той бил изобразяван с крина или
кошница с плодове Върху главата.
СЦ Б Й Л А (грц. „божествена съветнич­
ка1' ) — . жоииа. гадателка на Аполон.
Отначало само еана — нз »мв Хврофмля
предсказвала от пешера в йонийския ма-
лоазийски град Еритра (дн. Литри).
Нейните предсказания излизали верни,
защ ото според м ита ce радвала на бла­
г осклонността на бога. Друга прочута
Сибила (Ам алтея) предсказвала по-късно
от гр. куме В Кампания, Южна Италия.
в^Аида. Възрастта й била послоВична;
при срещата си с ьнеи оила на /0 0 го­
дини, но и оставало оа жиВёе още ^OU7
т ъй като Аполон удовлетворил молбаm i~
Ci да живее толкова години, колкото пра­
шинки можела да държи в едната си ръка.-,
Но забравила да си поиска вечна младост/
на 2, 3, накрая до десет. Имало още пер­
сийска, лиоииска, халдёйска, еритрейскаГ
кимерййска, самоска (фемоноя), тибур-
т йнска (Албунея). хелеспонтска сибили.
Чяг.рг> п т т я х били исторически жени. В
Гърция на най-аоляма почит ce радвала
еритрейската сибила. Най-голямо влия­
нея приписвали съставянето на~~Уп.нар^
Сибилински кяиги — сборник о т пра-
древни предсказания. Според римския пи­
сател Варон т я предложила на ми т ичес-
кия цар Тарквиний Приск да kynu geBernme
книги. Понеже то й й о тказал, т я изгорила
т ри о т тях, при повторнйя~отказ уни­
ост аналите тр и _кни?и.,и„г.и.л редал на съ--"
хранение в храма на Ю п и тер наН^гнь
т олийския хълм. Според Вергилий т я пи­
шела поеоказанията си Въ^х^ ’палмови
листа. До нея ce отнесъл за съвет *Еней7
т я го Въвела 6 подземния сВят при~баща
му Анхиз, о т когото то й йаучил бъде­
щ ата история на Рим чак до император
Август. ' - ~ “
Картини: .Сибила' (Либийска, Кум ска. Делфийска,
Персийска, Еритрейска) о т Микеланджело; от Рв-
мбранд. — .Тибурт инската сибила и Август” о т Тин­
торето. Епилион: „Сибила” о т ОВидий (Метаморфози).
 С И Б И Л Й Н С К И К Н И Г И (лат.) — сбор­
ник о т прздреВни тайнствени предска­
зания, съчинявани през различни~Времена
в гръцки и латински, хекзаметри о т не­
известни гръцки, римски и юдейско-хпис-
т иянски автори. Написани' в загадъчно
неясен език, т е ce Т)тйасяли за бъдеще
Време. Чрез тя х проникнали В Гърция и
Рим много ориенталски представиТБили
съхранявани под голяма'тайна 6 каменна
ракла В храма на 1 б п и т е р на Капитолий­
ский хълм 8 РимТгГот времето на Август
— В храма на Аполон. За Съхранението
им -ся ррпжелги.пеипална жоеческа колегия
първоначално о т двама, по-късно о т 10
и "1 В свещенослужители. ДО книгите ce
допитвали по решение на сената при съд­
боносни събития за държаВата. Те съ­
ществували и аълго време след укрепВа-
не т о на християнството. Били изгорени
едва през 407 г. по нареждане на С ти -
лихон. 1 Лонга. — 2. Неговият наследник Еней
С И З Й Ф (грц.) — син на тесалиОския
цар Еол и на Е н зр ета, брат на А т а -
м а н т , Салмоней, К р е т е й и др., съпруг
на плеядата Меропа, баща на Главк, дя­
до на Б ел ероФ онт. митически основа­
т ел и първи цар на_ Ефира ( Коринт), ро-
■доначалник на кори нтеки те* (владетели.
..Според един м и т оаща о т А н ти кл е я на
Одисей. Известен като най-хитрия из­
мамник^ Надхитрил и един друг разооиниЧГ
— А в то л и к, който умеел да променя
Виоа на плячката си, напр. превръщал чер­
на крава В бяла. Когато Сизиф забелязал,
че брояпгРна" кравите му намалява, дам-
госал монограма си под ко пи тата им и
т ака проследил жиВотните. С делата си
предизВикал гнеба на боговете. Нападал
път н и ц и те и ги затискал с теж ки скали.
•Забелязал, че Зевс похищала тайно ним­
фата Егина и издал похитителя на баша
й, речния бог Аз о гГ Според друг м и т Гръ­
мовержецът пратил при Сизиф Смърт ­
та . Но то й успял 6а я окове ВъЕГбериги.
ТогаВа хората престанали да умират и
Зевс ce принудил да и зтр ати бога на вой­
нат а оа освободи С м ъ ртта и да^зтВёде
ВиноВника В подземния свят. Йо преди
СизиФ да последва Арес, поръчал на съ­
пругата, пм пя пя во погребва и д а н е п р и -
нася жертВи над.трупа му. Оплакал ce за
т о Ва долу на Персефона и поискал о т
Аид да го пусне на земята, докато накаже
„сВ е то та тн и ц а та . Но не бързал с „на-
казанието" и жибял още дълги години,
докато наноВо умрял — о т стар о ст. За
наказание за своите дела слесГсмъртта
си избутвал в подземния свят с глава и
ръце те>1<Еа скала към върха"-ia планина,
142
но малко преди Върха тоВаоът Все про­
падал и мъченикът трябВало оа започва
о т ново непосилния си труд (пословичния
„Сизифов т р у д ')!-"1
Картини: .Сизиф“ о т Тициан. — .Сизиф търкаля на­
горе скалата’ о т Л. Джордано. — Балет: .Сизиф" о т
К. В. Бломдал.
СИ ЛВ АН (лат. „горан”) — полубоже-
стВо, покровител на горите, полските
посеви и стад ата. Земеделците му при­
насяли жертви веднъж в годината, о т
култа му били изключвани жените. Както
при Пан и фаун о т единия Силван ce
намножили много силВани.
Оброчна плочка: .СилВан", открита 8 светилището
на бога при дн. с.Лиляче, Врачански окр. (о т II 6.).
С Й Л В И Й (лат.) — 1. Син на Еней и
Лавиния (или на Креуса), несъщ брат
или син и наследник на Асканий в Алба
СилВий.
СИЛЁЙ (грц. „грабител", „измамник“)
— според Аполодор лозар о т АВлида, кой­
т о принуждавал всички пътници, които
минавали край лозето му, да го копаят.
Херакъл, който по едно Време му слу-
гуВал, изкоренил лозето и го убил (един
о т Второстепенните подвизи на героя).
Тип на зъл господар. Според друг м ит,
разказан о т Конон, Силей живял с брат
си Д икей („справедливия“) на пл. Пелион.
Когато Херакъл го убил, предал имота му
на по-добрия брат, но ce Влюбил в дъщеря
му. Д окато веднъж отсъствувал, тя
умряла о т тъ га по героя. Отчаян, Херакъл
поискал да ce хвърли Върху нейната клада,
но бил възпрян о т другарите си.
СИЛЁН (грц.) — син на Хермес или на
Пан, най-старият о т сатирите, о тн а ­
чало възпитател, после почитател и не­
разделен спътник на Д и о н и с -Бакх. Из­
образяван с комични черти ка то добро­
душен плешив старец със сплеснат нос,
дебели бърни,. конски уши и опашка, Весел
и постоянно пиян, възседнал магаре, за­
щ о то не можел да ce държи на краката
си, но надарен с мъдрост и пророческо
вдъхновение. Веднъж Дионис отишъл о т
родината си Тракия в малоазийска фри-
гия. С него били постоянните му спъ т­
ници сатири и Вакханки. По едно време
Силен изостанал, залутал ce и ce загубил
в царските розоВи градини. Заловили го
фригийски селяни и цар Мида го върнал
на бога. За благодарност Дионис обещал
на царя, че ще изпълни тоВа, което Мида
си пожелае. А нтичните гърци познавали ■
не само един, а много силенй — двукрэки 'гилий това били т р и т е малки пусти
полухора-полуконе, танцьори с големи островчета Лигея, ЛевКозия и Партенопа'
търбуси. Отначало диви природни съ­ (им ената- на сирёните!) пред Крайбре­
щ ества, смесвани често със сатирите. ж ието на Кампания, които отразявали
Придружавали Х е ф е с т до Олимп, воюва­ непрестанния Вой на м орето.- Ерната о т
ли с ги га н ти те . По-късно ce влели в сви­ т я х 7^ - Партенопа, дала името си на
т а т а на Дионис. гр. Неапол, ко й то ’ най-напред ce наричал
Скулптурна група: .Пиян Силен с малкия Дионис на П ар тенопея. dnopeg един м и т сирените
ръце" (мрамор, в Лувър). — .Силен с малкия Дионис" ce надпявали с музите, но били победени,
о т К Бега. — .Бю ст на Силен" о т античния град А6- м узите оскубали перата им и си окичили
ритус (при Разград). — Картини: .Пияният Силен' о т
Рубенс; о т Ван Даик. — .Силен и Бакх" о т фойербзх. лицата с тях. Според народните поверия
сирените били причинителки и гении на
.С И М П ЛЕГА Д И (грц. „блъскащи ce") см ъ ртта, затова образите им стояли
— друго име на П л а н к т и т е или Киа- върху много о т античните надгробни па­
н е и т е — двата малки скалисти острова метници. '
на входа на Черно море. Статуя: .Сирените“ о т Роден. — Вазова живопис:
% .Одисей и сирените“ — черВенофигурна етическа
стомна о т .Художника на сирените“ (V в.пр.н.е.) —
С Й Н И С (Синид, грц. „вредител") — Кертина: .Одисей и сирените" о т А. Карачи. — Епилион:
Великан, разбойник в Корцнтския провлак. .Сирените" о т Овидий (Метаморфози). — Комедия:
Нападал, ограбвал и завързвал пътниците .Одисей с морските чудовища сирените" о т X. Закс.
за върховете на наведени до земята два.
бора и после отпускал дърветата. Тезей С И Р Й Н ГА (грц. „тръстика") — кра­
зо надвил и погубил по същия начин. сива, но недостъпна хамадри'ада о т Ар­
кадия, в която ce влюбил Пан. За да ce
СИ Н О Н (грц.) — гръцки Воин, син на спаси о т гонитб ата му, речните й сестри
Езим. родственик на Одисеи. През Време я превърнали в тръстика; о т нея, като
на Т р о я н с к а т а воина ce престорил на ' съединил седем или девет цеви с различна
беглец (ШГ 5ръцкин "таавр 'U с Kefldpcmflo дължина, богът изобретил овчарската
подвел тро ян ците да внесат дървения сВирка сиринга. И мето наподобява изда­
ко н ‘през градските rtopmiT ~ ГТ_ вания о т свирката звук.
Картина: .Синон пред Приам" о т Кл.Лорен. Епилион: .Сиринга* о т Овидий (Метаморфози).

СИРЁНИ (гриЛ — дъщери на речния бог С Й Р И УС (грц.) — най-светлата ви­

Ахелой и на С т е р о п а (или н а' форкин
и К етй ), полуптици-полудевойки, оби-
т аВащи далаче на ЗЬпад скалите между
ост р о в и те на Кирка и скила, Но-рано
били красиви деВоики като музите, при­
дружавали Персефона в игрите й, но
нейната майка Д е м е т о а ги превърнала
8 демонични същества за наказание, дето
не ce притекли на помощ на приятелката
си.жовато я похитил Владетелят на под­
земния сВят. Според Омир две. по-къйно
т ри, т е омайвали с вълшебните си пёсни
мореплавателите, увличали ги 6 скалите
и тг№М‘ разТЗШали корабите им (олице­
творение на опасностите, коитр крие
примамното море). Одисей успял да пре­
мине невредим край бреговете им, като
по събета на Кирка запушил уш ите на
г ребците си с восък, за да не ce поддават
на” съблазънта им, U Накарал предвари­
т е лно да. го ооържат с яки въжета за ко­
рабната мачта. . (е п и т е т ) на А с ти а н а кс , сина на Хек-
Когато аргонавтите плавали покрай
бреговете им, ОрфеЬ заглушавал с лирата
си гласовете им. О т яд, че им ce изплъз-'
нали, сирените ce хвърлили в мореппо_ и
т а м ce превърнали в скали. Според Вер-
дима звезда о т съзвездието Голямото
куче (Кучето), в което Д ионис превърнал
вълшебното куче Мера на Еригона, или
Зевс — кучето на ловеца Орион, или ку­
чето, което Прокрида донесла о т А р ­
те м и д а на съпруга си Кефал. Предвест­
ник на лятната жега, носещ според древ­
ните глад и болести. Принасяли му жер­
тв и, за да го омилостивят.
СЙ РИ Я (грц.) — в „Одисея" — прика­
зен остров, насаден с лози, родина на сви­
наря Евмей. 1
СИХЁЙ (грц,) — първият съпруг на ,
Д и д она о т финикийския град Тир, кого­
т о нейният брат Пигмалион убил за­
ради зл атни те и сребърните му' съкро­
вища, които бил закопал в земята.
С К А М А Н Д Р И Й (грц.) — другр име
т о р и Андромаха.
С К А М А Н Д Ъ Р (грц.) — река в Троада
( = Ксант), която извира о т планината
Ида, тече на север през Троянската рав-

143
/
нина и ce влива при Сигейон в Хелеспонт,
Егейско море. Също едноименният бог на
реката, баща на Кали роя, съпругата на
Трос. '
С К Й Л А (грц.; лат.: Сцила) — 1. Опасна
за мореплавателите скала срещу въртопа
Харибда на Вхоаа на Сицилийския про­
току Според мита някога била красива
девойка, дъщеря на. Форкин и на ним­
ф ата К р а теи д а, желана о т много мом-
щГ най-пламенно о т риоаря ГлгВк. Ма­
гьосницата Кирка о т реВност я превър­
нала!? морското чудовище, изобразявано / (ЦирКус максимус). През императорскат а
от а н т и ч н и т е автори с V I ръце и крака,
с 6 глави и бесни кучета около корема. За
отмъщение скила грабнала няколко о т
gpygapume на нейния любим Одисеи, за
ко ето пък лирка я превърнала В скала
Поговорката: „намирам ce между Сцила
и )^ари'вда" означава: ..^аплашЬат ме о т
две страни дВе големи опасности. —
2 . Д ъщерята на^мегарския цар Низ, чий­
т о >киВот и държава зависели о т еаин
пурпурен кичур на глаВата м у . Влюбена
В 'М и н ос, който обсадил крепостта на
г рада, отрязала съдбоносния кичур от
глаВата на баща си, докато спял, и го пре­
дала на неприятеля. След см ъ ртта на ца­
ря Минос превзел града, но отблъснал лю­
бов та на предателката, т я ce хВърлила
в морето след kopaba му и ce превърнала
в п ти ц а та цирис, а баща й продължил
да я преследва, превърнат 8 морски орел.- страшния дракон. Които кадъм посял, с
Впилии: .Низ и Сцила" и .Сцилэ", о т Овидий (М ета­ рети м а о т които построил ти З ан ската
морфози).
С К Й Р О Н (грц.) — разбойник в окол­
н о с ти те на гр. Мегара, син на Полипемон,
баща на Алкиона. Заставял пътниците
да му м ият краката върху скала над мо­
р ето и ги блъскал о т т а м В пропастта.
По същия начин го хвърлил във вълните
Те зей. К о с ти те му ce превърали В под­
водни скали.
С К И Т (Скитес, грц.) — син на Херакъл
и огнедишащйта полужена-поацзмия>
Ехидна, по-младият брат на Агатирс и
Гелон, родоначалник на ckurfiume и цар на
Скития. след като дотегнал лъка и опасал
пояса, които Херакъл оставил В страна-
та .
С М Й Л А К С (грц. „кукувича прежда",
раст.) — любима на Крокус. По не­
известни причини двамата били превър­
нати в цветя, т я — в кукувича прежда
(вид увивно растение), то й в шафран
(вид минзухар).
144
С М И Н Т Ё Й (грц. „миши”) — е п и т е т на
Аполон 8 качеството му'на хтонически
бог мишкоубиец.
С О Л (лат, „слънце") — римският бог
на слънцето, първоначално сабйнско бо-
ж ествоТ покро^штгетт на "циркавите' игри
и *на Колесниците с 4 коня, по-късно
отъждествен с гръцкия лели ос, затоШГ
дъщерите му, сестрите на Ф а е то н , ce
наричали хелиади. Имал храм на Квири-
налския хълм. 6 Рим и като покровител
на . конските колесници в Големия цирк
епоха'ЬиЛ ибьрзан Ь персиискйя бог М и т -
ра, ко и то оил разпространен о т рймски-
т е войници по всички краища на импе­
рията, и с други източни б о ж е с т в а та
слънцето. Император Ьлагабал (Тато "жрец
на Ьога^г пренесъл през 218 г. о т родния
си сирийски град Емеса в Рим каменен
идол на Непобедимото Слънце (Sol Invic-
tus), император Аврелиан въвел през
274 г. неговия култ с храм на Квиринал-
ския хълм и празник на 25 декември и сам
ce представял като Непобедимото Слън­
це.
С О М Н У С (лат.; грц.: Хипнос) — бог,
олицетворение на Съня.
f СП АРТИ (грц.) =— въоръжените т и -
ванциГТсоито изникнали о т зъбите на"
крепост. Преносно: тиВанци. ”
СРЁБЪРЕН ВЕК — вто р и я т световен
век о т историята на земята, по-долен
о т века на златото. Вж. Векове.
СТЕНЕБОЯ (грц.) — съпругата на т и -
ринския цар П р е т , която ce влюбила 8
героя Б ел ероф онт.
СТЕНО (грц. „могъщата") — едната
оггГ т р и т е го ра о ни. др угите са~~ТУ|едуза
и ТЙриала.
СТЁНТО Р (грц.) — гръцки воин пред
Троя, глашатаи^ който надвикВал петде­
сет гласоВити герои. Загинал при състе­
зание с гласа на^Херм есГ
СТЕРКВИЛЙН (Стеркул, С тер кут,
лат.) — друго име на староиталийското
божество на земеделието Пикумн.
С Т Е Р б П А (грц. „блясък", „мълния") —
1. Една о т плеядите, наричана още Ас-
т е р о п а , според м ита съпруга на Арес,
майка о т него на Еномай. — 2. Дъще-
ря т а на тегейския цар Кефей, на която
Херакъл подарил къдрица о т косата на
горгоната Медуза и която посъветвал
при неприятелско нападение тр и пъти да
я вдигне над градската крепост, без да
гледа напред. — 3.' Съпругата на речния
бог Ахелой, майка на с и р е н и те .
СТЕРОПЕС (грц.) — у Хезиод един о т
тр и м а т а циклопи, които Уран хвърлил
в 'Т а р т а р , а Зевс ги освободил, заради
което т е му ковели мълниите и с в е т ­
кавиците. Другите двама са Аргес и
Б р о н те с.
СТ И К С (грц.ж. р. „о тв р ати те л н ата")
— 1. Най-прочутата между океанидите,
нимфа на едноименната река в подзем­
но т о царство. При т и т а н о м а х и я т а
заедно с децата си Мике, К-ратос, Зел
и^Ь и а'рила съюзница на боговете. зато ва
клетВата В нея била свещена не само за
}Д5рата, но и за оогоЬете, които 6 ог~^
престъпьал, потъвал И едногодишен сън
и бивал лишаиан о т аморозия и нектар,
след това Оилчшинван-ит Олимп аатнце
деб е т годиНи.'НкОнитё лениои води опас-
ваКи подземния свят седем пъти. През
реката пренасял душите (само на_поаае-
КянТТтр мъртви Г _лоакарят_-ХаDOн. —
2. Прочута река пригр. феней в Аркадия,
Водите й ce спускали о т високи скали,
били ледено студени и ce смятали за
отровни.
СТ И М Ф А Л Й Й С К И Т Е П ТЙ Ц И (сти м -
фалиди) — г рабливите птици, чието
свърталище ce намирало близодсГ'ёла^
т о т о Стимфал в Североизточна Арка­
дия. Имали медни пера — същински стре-
лиГк6ст"|У~сГ1С<УЮядве, хранели ce с чоВешКо
месо и стреляли с перата сй Като със
стрели. Хеозкъл ги у(Тил или разгонил с
грамадно кречетало (V подвиг на героя).
СТО Л ЁТНИ ИГРЙ — игри, които били
устройвани по стар римски обичай, пред"-
писван о т С и б и л и н с ки те книги, за пе­
риод о т стй . по-късно според е т руски
оЬразёЦ bitt V IU години. Подновени през
17 г. пр.н.е. по нареждане на А в густ-
ознаменували края на стария век и нача­
лото на ноиата ера. култоьият празник
с молитви и Жертвоприношения т р а ял
непрекъснато тр и дни 6 -чеспГна небес­
нит е и тр и нощи В чест на подземните,
богойе. През тр е ти я ден като заключение
27 'момчеЖа U 27 fleBoukIJ иЗгЧълняВали с
т анцоВи стъпки хоровата'култоВа Песен
на сто л ети ето , съчинена о т 1 Хораций,
10 А нти чн а митология 145
посветена на Аполон (същевременно бо­
га Слънце,"Сол) и на Диана (отъждес-
твявана с Луната и като покровителка
на ражданията наричана Или т и я , Л у-
цина или Гениталис). Изпълнена била
* най-напред на Палатинския хълм В Рим:
пред храма на Аполон и повторена на Ка-'
питолииския,хълм.
С Т Р Й М О Н (днешна Струма) — река
в антична Тракия, о т V в. пр. Н.е. Според
м ита Херакъл нахвърлял през течението
й скали, за да преведе през нея кравите,
които водел на Е вристей. Според Апо-
лодор богът на реката бил баща на т р а ­
кийския цар Резос о т музата Е в тер п а
(или о т музата Калиопа).
СТРОфИ Й (грц.) — цар на фокидския
град Криза, съпруг на Агамемноновата
сестра Анаксибия, баща на Пилад и вуйчо
на О р е с т , който ce укривал у него в пър­
вите дни след убийството на А га м е м ­
нон.
с у А д а — друга транскрипция на име­
т о Свада.
СЪ ЗВЁЗДИЯ — съзвездията на небе­
т о / t?buт о игоаёлц голяма роля в ^кивота'
на античния човек. Служели като пъ тб~-
Водни знаци в пътешествията на *море-
птаВа те л и те и в труда на земеделците.
Ко гато Одисей останал сам сред Вълни-
те~|£ьрху сала, очите му~не ce откъсвали
о т Плеядите, Воло варя и Голямата мечка,
която л5е обръща на място 0 nwaxo
Орион поглежда“... Изгревът на седемте
звезди хиади в гл авата’на съзвездието
Телец предвещавал за селяка дъждовно
време. ПоВечето небесни съзвездия пазят
ревниво стар и те си имена и крият м~и-
тове за богобе и богини, за герой, героини
и животни, с които небесните са насе-
лАли ~набето. Така напр. Голямата мечка
(Арктос, Колата) е аркадската нимфа
К а ли с т о , която ЗеВс прелъсти/Г Tiog*
образа^на А р те м и д а .. И стинската бо­
гиня я превърнала в меч1саУ а ЗеВс я въз:
дигнал о съзвездие, М а л ка т а мечка (или
Малката кола; крие Ц себе си м ита за
А ркао, сина на Калисто о т Зевс. ДргГ-
к о н ъ т е вечно зрящият змей, който па-
зел градината* СЪС "3'латните ябълки на
хесп ер и д и те , уб и т о т героя Херакъл*
Вен е ц ъ т е сватбеният подарък о т гла­
вата на Ариадна, който младоженецът
Д ионис издигнал ме?кду зВездите на не^
бе то . Д е В и ц а т а (Астрея, Вирго) е А с -
т рея (дъщерята на ^еИс и 1 емида или
на Астрей и Ёос), богинята на спрабед-
лuBocmma, която през златния век живяла
между хората, през сребърния £е о т т е г ­
лила В планините, а В медния о тл е тя ла
на неЬето и 1пам оила превърната В съ­
з вездието. 1<Гаст о о и _П.олиде Вк._аВете
ярки звезди, сз двамата братя, първия т
смъртен, а в тор ия т безсмъртен, коит о
и след см ъ ртта на К а с т о р през аен пре­
карвали заедно в царството на Аида.
през ден ce ВъзкачВали пак аадднА на
Олимп. СледВат четири съседни съзвез­
дия. "които предстаВят четирите пер­
сонажи о т един мит: Касиопея . —
е т йопскатз иарииа. която станала при­
чина за нещ астието на дъщеря си: самата
А н ромеда, която била приКоВана на ска­
ла край морето и оставена та м за храна
на морското чудовище, а героят Персей
я спасил, след смъртТгГй си поеВърнат~в
едноименното съзвездие; Пегас — без­
см ъртният крилат кон, който ce роаил
огпкръвта на горгоната М едуза, коаато
героят отрязал глаВата й; ' О рион (бълг.
„Ралица") — беотииският ловец, който
преследвал плеядите и майка им Пле­
й о на. а след см ъ ртта му ЗеВс го пре­
върнал заедно с вярното му куче в съ-
з вездие близо до Плеядите, преследващ
също Заека; П л еяд и те ,— седемте дъ­
щери на гиганта Аттг/са И(*п и океан одата
Плейона. поеслё^Вани дълго о т црион:
за да ги спаси о т него. Зевс ги превърнал
в съзвездието; Арго — корабът, който
носел а р г о н а в т и т е по'~МО[^цкиПШ SSTfou
към Колхида; М лечни ятТ^ъ т — млякото
на Хера, което ce разляло по небето, ко­
гат о о т гърдата и оозал малкият~Дио-
нйс или младенецът Херакъл: C u d u v c
— най-светлата звезда о т съзбездието
Го л я м о то куче (Кучето), в което Дио­
нис превърнал вълшеоното куче Мера на
Еригона, или aetsc — кучето на~брион, или
кучето на мрокрида и Кефал; Орел —
пт и ц а т а на Зевс, коятоТюхитила за гос^
подаря си красавеца Ганимед; Делфин
—- к о ито склонил А м ф и т р и т а да ce съ­
четае с Посейдон: Лиоа музикалният
инструмент, който Хермес построил о т
ко с т т а на костенурка; С тр е л а — т а з и,
коя то най-напред като младенец Аполон
отпр атил с лъка си. След тях ce нареж­
дали и съзвездията на зод и ака (най-вече
имена на животни): Овен — оВенът със
зла т н о т о руно, който носел на гърБа/си
през морето фрикс и Хела; Бик (Телец)
—‘ХшТсьт, под чийто образ ЗеВс похитил
Европа; Близнаци — диоскурите Кас ­
т ор и Полидевк; Лъв — т . е. немей-
скйнт лъЦ; Стрелец - т .е . Кентавърът
( вж!'г( Ш Г ГаОГевииаГВезни. Скорпион.
Козирог. Водолей и Риби.
146
с ф и н к с (м. и ж. о.: гои. ..душегубец")
египтяните — чудовище о т мъж­
ки род с лъвско тяло и глаВа на мъж с
образа на фараона или бога на слънцетб Г
— 2 . У гърците (тиранският сфинкС)*:
дъщеря нгРТиФон и Ехиона. чудовище с
тяло на крилата лъвица, с глава на де­
войка и с крила. Стояла върху скала пред
по р т и т е на"Тива~ и задавала на всеки ми"
нувач съдбоносната гатанка. Който не
моЖел да отговори вярно, го поглъщала
илй~ хвърляла отВисоко В дълбока про­
паст. Управителят на града К р е о н т ойя-
вилГче ще даде царството и ръката на
овдовялата царица на~ този, който спаси
града о т напастта. МзпраВен пред Сфин­
кса, Едип трябвало да "разреши га та н ка-
т а: Кое е тоВа същество, което сутрин
ходи на четири крака, на пладне на два.
а привечер си служи с тр и крака? Едипо-
Вият отговор бил: „Яовекът, докато е
дете, пълзи на четири крака, когато по­
расне, ходи на два крака, а през с т а р о с т­
т а си ce подпира с тояжка." След т о в а
сполучливо разрешение на га т а н к а т а
Сфинксът сам ce строполил В дълбоката
пропаст и fuoa ЬиЛагОйЙоОйд'ена о т чу-”
довището. — 7
Статуи: „Сфинксът грабва един младеж” о т фидий
(V З.пр. н.е.). — .СфинЧсъггГ. върху метопа на нзй-ста-
рия храм на Селинунт. — Картини: .Едип и сфинксът"
о т Енаър; о т Ж. Моро. — Драма: .Едип и сфинксът“ о т
Хофманстал. — Поема; .Сфинксът* о т О.Уайлд.
СХЁРИЯ (грц.) — митическият остров
на феаките, на който т е ce преселили о т
Хиперия под предводителството на На-
в з и т о й . Някои антични аВтори, вклю­
чително историкът Тукидид, го о тъ ж ­
дествяват с о. Керкира (дн. Корфу) в Йо-
нийско море, край западния бряг на Гър­
ция. На него слязъл след корабокрушение
накрая на странствуването си Одисей.
С Ц Й Л А (грц.) — латинска транскрип­
ция на гръцкото име на прочутата скала
и чудовището Скила.
СЪ Н Я Т fePU- Хипнос, лат. Сомнус) —
бог, олицетворение на съня, син на Н о щ ­
т а . брат-близнак на Т а н а т о с (С м ъ рт-
т а ). Вж. Хипнос.
Епилион: ^С ъ нят" о т ОЗидий "^М етам орф ози).

т ТАЛИ Я (грц. „цъф тящ ата“, „жизнера­
Т А В М А Н Т (грц. „бог на причудливите
явления") — морско божество, син на
П о н т (М орето) и Гея (Земята), брат
на Нерей, ф оркин, К е т д и Еврибия,
баща о т океанидата Е л е ктр а 1 на чев­
р ъ стата служителка и вестителка на бо­
говете Ирида и на х а р п и и те . Бог на
бурното и многобагро море.
Т А В М А Н Т Й Д А (Тавмантиада, грц.)
— е п и т е т на богинята на небесната дъга
И рида ка то дъщеря на Т а б м а н т.
ТАГЕС (Тагегр) — етруско божество,
внук на Ю п и тер , момче на вид, а старец
по мъдрост, изскочило внезапно пред
орач на бразда на нивата — разказва Ци-
^Церон — и продиктувало на стекл ите сг
етруски цялата харуспицина — изку­
с т в о т о за предсказване по вътрешнос­
т и т е на ж и вотните, което записали,, в
т а ге т с к и т е книги.
Епилион: .Тагес" о т Овидий (М етам орф ози).
ТАЙ ГЁТА (грц.) — дъщеря на А т л а н т
и Плейона, звезда о т съзвездието Плея­
ди, видима о т май до ноември.
Т АЛ (Талос, грц.) —- 1. Жив бронзов-
г игант, останал о т ороняокйя ftpk пл»
изкован оггГ хе ф е ст и подарен о т Зевс
Ha~~FPwma (или ча М инос) за пазач на
остр о в “Крит. Той пъти обхождал остро^
6 з_и ко го то хванел, умъртВябал чрез огън
- и ли сам ce на>кежаЙал и го. притискал
в прегръдката си, или 26 х църлял ц огъня.
Но имал едно слаЬб мяШО —="дупка на
едната Cti пета, която запушвал с гвоз­
дей. Опитал ce да попречи на аргонав­
т и т е да слязат на оспорва, Т о га т о ce
врз»шяли о т колхида, но iviegefl го прй~-
спала с магиите си и му изтеглила гвоз ­
дея. О т т а м кр ъ итта Иу изтекла. —•
2. Племенник и уЧЕИЦк Нй^мИтическишар-
хи т е к т jgegaA, коигтШ~~надминавал учи-
т е л я сй в изку ств ото. Затова о т завист
Деаал го хВър7ш7НУт‘"ШТшн5кия"Акропол 8
пропастта, заради което трябвало' да
пбгпърси убежище на о. Крит. Unopeg друг
вариант то й ce наричал Пердикс. —
3. Рутул,'убит о т Еней.
ТАЛАЙ (грц.) — аргоски герой, съпруг
на Л изим аха и баща на Agpacnrv учас­
тн ик в похода на а р г о н а в т и т е .
достната") — 1. Една о т д е в е тте музи,
дъщери на Зевс и М немосю на, майка о т
Аполон на к о р и б а н т и т е , муза на ко­
медията, изобразявана с комическа маска
в лявата ръка и с овчарска гега в дясната,
на главата с лавров венец. — 2. Една о т
х а р и т и т е , дъщерите на Зевс и Еври-
нома. — 3. Една о т н ер еи д и те, дъще­
рите на Нерей и Дорида.
Стятуя: .Талия" (мрамор. 111— II G,пр.н.е.), в Ерми-
тажа в Ленинград.
ТАЛО (грц. „цъфтящата") — една о т
хорите, дъщерите на Зевс' и Темида,
богиня на пролетния цъфтеж и растеж.
Т А Л Т Й Б И Й (грц.) — глаш атаят на
А гам ем но н и на гърците пред Троя.
Т А М И Р И С (грц.) тракийски певец,
син на певеца и музиканта филамон и
на нимфата Аргиопа. Похвалил ce, че ще
надпее и нздсвири дори музите. Състе­
завал ce с тя х при условие, ако то й по­
беди, да си вземе една о т тях, ако т е
победят, да го лишат о т това, което си
изберат. М узите го победили и го лишили
о т зрението и о т дарбата да пее и свири
на китара. Писателят Павзаний описва
една картина в Делфи, в която худож­
никът Полигнот изобразявал Тамирис
сляп, с дълги коси над раменете и със
строш ената лира пред краката му. Со-
фокъл написал трагедия „Тамирис" (не-
запазена), в която сам то й изпълнявал
главната роля.
Т Д НА ТО С (гри. „смърт") — бог, оли­
цетворение на смъ ртта, б р а т -близнаЕ"на
Хипнос, брат на к е р и т е . според Хезиод
син на Н о щ т а , с желязно сърце, един­
ствен опгГбоговете неприемал подаръци,
ж ивеел в подземното иарстВо, откъ дето
излизал на бял сВят. В изкуството ооик-
новено двамата братя били изобразявани
заедно. Крилат младеж със загасен Факел.
В Рим отъжоестВябан с О ркус. Г~’
Химн: .Към Танатос" о т Орфей.
147
 Т А Н ТА Л (грц.) — 1. Син на Зевс, баща
на Пелопс и миооа, дядо на А га м е м 7**
н о н, приказно богат цар на иипил във
Фригия, Л юбимец на Ьоговетё. удостоя­
ван да седи на тя хн ата трапеза. Но раз­
гласявал МЗините им-крадял о т трапе­
зат а им нектар и амброзия и угощавал
с тя х смъртните: за оа изпита всезна-
нието на боговете, насякъл на парчета
h ih r пп Прлпгнш im_ao поднесъл на блю­
да Боговете разбрали, съединили късо^
вет е и съживили младежа, а с в е т о т а т -
ника подложили в подземното царство
на безконечни мъки. И до днес са останали
послоВийн" Тянппялр^ите мъки": изгарял
от вечна жажда, а стоял до шия във Йода,
кояфо ce ™i Инаваля, когато навеждал;
над него висели отрупани с плод клони­
мо т е ce отдръпвали нагоре, колчем по­
сягал към тях. Или над него бъб Въздуха
ce клатушкала скала, коят о грозяла всеки
миг" ffii" I lay н е- 6рвз~тгего. ьож естбеното
проклят иR те гн рлп иГк^руу-.п^тптищппй
м у танталиои: Пелопс. А т р е й . Т и е с т .
Агадлем*©**,—^ф '.цдчпн Fsucm. О р е с т.
— 2. Един о т синовете на Ниоба, погу­
бени о т стрелите на Аполон.
ТАРГЁЛИИ (грц.) — этически празник
на ж ъ тв а та в чест на Аполон и А р ­
т е м и д а през м. та р гел и о н , първия о т .
атическата година (май — юни).
ТЕВТРАНТ (грц.) — царят на мало-
Т А Р К В Й Т (лат.) — син на фаун и ним­ азийска фригия, за когото ce омъжила
ф ата Дриопа, рутул о т с в и та та на ■ Авва и ко йто осиновил тайно родения й
Турн, уб и т о т Еней. син Телеф.
ТАРПЁЯ (лат.) — млада римлянка о т
времето на Ромул, дъщеря на Спурий
Тарпей, т я посочила на сабиняните, които
обсаждали Рим, подстъпа към градската
крепост. Нейното условие за-предател­
с т в о т о било да получи това, което носят
на лявата си ръка. Тя си мислела зз скъ­
поценностите — златни гривни и пръс­
тени със скъпоценни камъни, а неприя­
те л и т е я прихлупили с щ и то в ете си. По
нея е наречена Тарпейската скала на Ка-
питолийския хълм, о т която хвърляли
провинените спрямо държавата.
Т А РТАР (гриЛ — 1. Най-мрачното
мясгЯо" в дълоочините под подземния
свят. далеч о т земята колко! иигикбщпб
от "нея, опасано о т медни стенТГ и orri
реката Пирифлегетон, затвор за nobe-
деяиГОе Ьогове и ти тани, хёкатонхейри.
и 'циклопи, място за наказание^ча прови­
нилите ~се спрямо оогоаете"; изобиЦб под­
земното царство. — 2 . Според една Вер­
сия съпруг на~Гея, баща на Тифон.
148
Т А Ц И Й (лат.) — Т и т Таций, сабински
цар, след грабването на сабинянките об­
явил Война за отмъщение на Рим, но след
помирението на бащ ите със съпрузите
станал цар заедно е' Ромул на обедине­
ната римско-сабинска държава, а саби­
няните получили римско гражданство.
ТЁВ КРИ (грц.) — друго име на троян­
ц и те ка то потомци на Тевкър.
ТЁВКЪ Р (грц.) — 1. Син на С кам ан -
дър о т о. Крит и на нимфата Идее, з е т
на Д ардан, най-старият цар на Троя,
прадядо на троянските царе, родоначал­
ник на тевкрите, т . е. троянците. —
2. Син на саламинския цар Теламон и на
Хезиона, брат по баща на Големия Аякс,
най-опитния стрелец о т гърците през
време на Т р о я н с ка та война, на връщане
о т Троя ce поселил на о. Кипър и основал
та м нов Саламин.
Т Е В М Ё С КА Т А Л И С Й Ц А — бърза като
вятъра хищница, която ядяла хора/ но
подгонена о т кучето на Кефал, била вка­
менена заедно с него о т Темида. Наре-
чена по името на планината Тевмес, коя­
т о ce намирала североизточно о т Тива.
Епилион: „ТеВмеската лисица" о т Овидий (Метамор­
фози).
ТЕЗЁЙ (грц.) — атически герой, съз-
gartrfejffka единствот о На атинската дър­
жава. Син на атинския цар ^ геи (йлсГНа
Посейдон) и j a тр е з енската царска дъ­
щеря Е тра. ^Когато ьгёТГсе разделял с
ьтра, за да отпътува о т i резен, ^жрил
мечгГ и сандалитб Си под грамадна скалг
и поръчал на ьтра, щом синът им заякне
дотолкова, че да може да вдигне скалата,
да го прати с тези опозна вателн и. зна СГи
при него. Тезей расъл при дядо си П и т е иТ
възпитяВян о т мъдрия кентавър Х ир о н.
Когато наВърщил шестнадесет години,
лесно повдигнал скалата и поел по суша
за Атина. По пътя си извършил ш ест по­
двига, ка то убил: разбойника П ер и ф е т,
ко йто смазвал пътниците с железния
боздуган; Синие, който превивал два бо­
ра и за&ъозвал пътниците за върховете
им; дива т а кром ионска свиня, която
влизала по к ъ щ и т е ^ отвличала о бита­
т е лите им; Скирон, който хвърлял хо­
рат а о т скала в моретоГелеВсинския раз­
бойник великан Керкион 7 ко йто принуж-
дабал минувачите да ce борят с него и—
г и убивал; П р о кр у с т, който смалявал
или разтягал на ложето си го с ти т е . В
А т ина и и двореца 1езеи олязъл непознат.
Там намерил баща си под Влиянието на
магьосницата Медея, която, след като
побягнала о т Коринт,' обещабала на Егей
да му Възвърне младостта. Тя поискала
да‘"премзКНб О т пътя си младия герой и
уЯ рдпля г.паярля Нрчё цар 6Й ЙО QmpOtfU. Йо .
тъкмо Тезей поднасял към у с т а т а си ча­
ша таГ^НгеГГТШЗ^^
бутнал чашата и разлял Виното. Медея
била поинуаена да бяга и о т Атина! По­
следвал нов заговор. I ози път п етд ес ет­
т е "сина на Егеевия брат П ал ан т, ко и то
смятали чичо си за бездетен и ce на­
дявали да ао наследят, ce Вдигнали срещу
Тезей. Но то й ги наабил, една част от
т я х избиЛГдруга прогонил о т грааа~ Слео
т ова ce отправил срещу М а р а т о н с к и я
бик.~Който Херакъл иеднъж укротил в
Крит , но~Евристей го пуснал на сбобода.
Тезей го хВанал жив, превел го през града
и г о принесъл В жертЬа на АполоьГДел-
финий. После отпъ тувалза Крит заеано
с отредените за кръвна дан нз М и н о-
т а въра атински юноши и девойки. Над-
Вил в Л а б и р и н т а чудовищ ето с помощ­
т а ^ на кълбрто с вълнена прежда, коет о
му дала царската дъщеря Ариадна. Спе-
челил любовта и и ce ожбнил за нея, ьзел
я със себе- си при сВОбГПо завръщане, но
по пътя я оставил на, огНакйос.р о г а т о
потеглял о т Атина за остроВа, 1Ге уго­
ворил с баща си, ако похооът му завърши
щастливо, на Връщане оа смени траур-_
ни т е черни платна на кораба с бели. Йо
при обратния път забраВил угоВорката
и Егей. ка то Виаял о т скала на атинския
бряа ч й р н и т я п л я т н а . г.й хвърлил в мо-
рр тп Плед неговата злополучна смърт
Тезей наследил царската Власт. Като цар
обединил различните части на Атика и
за спомен о т събитието подноВил и раз­
ширил'празника п ан атен еи . В чест на
боя Аполон ДелФиний учредил празника
пианепсии, а на Дионис. Ариадна и А т и н а
— осхофориите. Героят участвувал също
в Калидон ския лов, "В похода на арго­
на Втйще^и31Е^НШ1ЕйШШЕПЕВШгД^Жел
с царя на лапитите П и р и то й . Опазил,.
нев е с та та му о т похитителя кентавър,
убил други ш ест кентаври. После gfla-
мат а слезли ц подземния сВят. за да
пгрЯлякят п т т з м мерсбфона, но е р и -
н и и т р . ао хВанали и приковали на скала,
пт кпятп рп гпясил Херакъл. А лапит-
ски я т цар останал забинаги на скалата.
ОтВлекли хубабата Елена и Тезей я запел
при майка си Ь тр а (прсле gUockypuffEe
149
— нейните братя, я Върнали обратно).
Воювал с а м а з о н к и т е и пленил тя х н а т а
царица Х и п о л и та (или А н т и о п з ), Коя­
т о ce влюбила В своя победител. Когато
нейните поданички нахлули в Атика да си
я върнат, при ожесточената витка «бли­
зос т до атинския аеропаг Хиполита ce
сражавала на нёгоВа страна, но била уби­
т а. О т нея бил синът му И п о л и т (Хи-
полит). Прогонил о т оома си и проклел
спбст^яния сп син, оклеветен, защ ото не
о т върнал на греховна та любоВ на сВоята
мащеха Федра, последната сьпруга "на
Тезей. О т дългото негобо отсъствие^от
Ати на успял да ce Възползува М е н е с те й .
Той заграбил Властта, а Тезей изгонил о т
апапа. Героят изВъпшил толкоВа подбизи,
умрял на стари години на о. Скирос к а т о '
б£здад_ По-късно по съьета на дел­
фийския оракул останките му били пре­
несени в Атина и поставени в нарочен
храм, наречен Тезейон. Той станал нацио­
нален герой, почитан като бог с празника
си т е з е й (общ с Посейдон) на осмо
число на всеки месец. Епитети: Егид като
син на Егей, Кекропид като правнук на
Кекропс.
Релефи: .Подвизите на Тезей" върху ме топите на
атинската съкровищница 8 Делфи. върху метопите на
Тезей ома в Атина и върху фриза на А полоноСия храм
в Басаи-фигалея. — Статуи: .Тезей". .Тезей като по­
бедител на Минотабъра", .Тезей б борба с един кен-
таО-ьр". .Тёзей в борба с кентаврите" о т Какова. —
Картини: .Борбата на Тезей с Керкион", червенофигурна
ваза о т ЕОтимид. — .Тезей намира меча на баща си"
о т Н.Пусен, — .Тезей" (Биткагтц с амазонките) о т
Кокотка. — Драми: .Сън 8 лятна нощ* о т Шекспир; о т
Щолберг. — Поема: .Тезеида" о т Бокачо. — Опери: .Те­
зей" о т Люли; о т Хендел.
Т Е К М Ё С А (грц.) — дъщеря на фригий-
ския цар Т е в т р а н т (или Телевт), робиня
и предана съпруга на Аякс Теламонид.
Родила му Еврисак и напразно ce опитвала
да го Възпре да не ce самоубие, когато
оръжието на Ахил било присъдено не на
него, а на Одисей.
Т Е К Т А ф (грц.) — син на Олен, лапит.
уб и т при к е н т а в р о м а х и я т а о т кен­
тавъра феокомес.
Т Е Л А М О Н (грц.) — син на Еак (затова
Еакид) и на Ендеида, брат на Пелей,
‘ участник в Калидонския лов заедно с
брат си, който му ce притичал на помощ
В момент на опасност, баща о т Пери-
бея на Големия Аякс (Теламонид). По­
сякъл заедно с Пелей несъщия си брат
фок, затова двамата били изгонени о т
родината. Придружавал Херакъл в пър­
вия поход срещу Троя, след завладяването
на града получил като плячка царската
■< А -
дъщеря Хезиона за съпруга. Участвувал
в презморския поход на аргонавтите до
Колхида.
ТЕЛЕБОАНТ (грц.) — кентавър, убит
на сватбата на лапитския цар П и р и то й
о т Н е сто р .
ТЕЛЕБОИ (грц.) —- митическо племе,
преселило ce о т Акарнания през йонийския
остров Тафос на остров Каррея (дн. .Кап­
ри).
ТЕЛЕГОН (грц. — „роден далече") —
син на Одисей и нимфата-магьосницз
Кирка. К ато узнал о т майка си кои е баща
.му, ce впуснал по морето да го търси.
Слязъл на о. И така, та м ce завързало сра­
жение между баща и син, без да ce по­
знаят, и Телегон убил Одисей с острието
на копието си. Когато разбрал кого е убил,
заедно с Пенелопа занесъл тя л о то му
на Кирка. Там Телегон ce .оженил за Пе­
нелопа, а Телемах за Кирка — Всеки за
своята мащеха. Накрая ce преселили в
Острова на блажените.
ТЁЛЕМ (грц.) — син на Еврим, гадател
на циклопите, предсказал на Полифем,
че ще го ослепи Одисей.
Т ЕЛЕМАХ (грц. „синът на Воюващия
надалече-') — синът на Описей и П е ­
нелопа, възпитан о т бащиния му приятел
М е н то р . Главното действуващо лице на
първите четири песни_на_иаисея |ГГеле-
махип'^. При отсъ ствието на Одисей о т
И т ака бил опора на маикя пи Пянелппя.
докато т я устоявала на дръзките оомог-
вания на женихите. По внушение на бо­
г иня А'тп на пймкал няпооно сърраниЁГ и
г,редлож ил на женихите да напуснат ба­
щ иния му палзггГ~и да cii Жърсят другаде
пиршества, поискал да му дадат кораб,
за~да търси следите на Одисеи. Когато
събранието му отказало.. Атина му оси­
гурила кораб и гребци. Той ce отпраТЗил
зя-Пилос.лри Н е с т о р и эа Спарта при
М енелай, о т които научил подвизите на
Одисеи и премеждията нз гръцки те ге-
рой~1 |рёз това иреме женихите ce уплгь
шили о т реш ителността на Телемах и
решили ра му устр о ят при за 6^ ща н е т о
засадаТТГо то й ce изплъзнал и ce завърнал
неВоеоим.В Итака. Там заШюил <3 хижата
на свинаря Ебмей сбоя баща, пристигнал
предрешен ка т о ‘просяк. 0 дисей ce открил
на_него и на двамата си Верни"роби и за­
едно с тях скроил план за избиването на
женихите. При изпълнението му.Телемах
подпомагал баи1 а си. Според следом иро­
150
вите митове то й ce оженил за Навзикая
или за дъщерята на Нестор П о л и кас та .
Или след см ъ ртта на Одисей отишъл с
Пенелопа и Телегон при Кирка, оженил ce
за нея и имал о т нея син Латин.
Картини „Телемах 'при Калипсо" о т Ж Рау ..Те­
лемах и М ентор' о т Тиеполо Опери. .Телемах' о т
А Скэрл'ати. о т Глук. Балат .Телемах на острова
на Калипсо' о т Кусто.
ТЕЛ ЕП Й Л (грц. „обширен") — град в
страната на лестригоните.
ТЕЛЁСТ (грц.) — критянин, баща на
девойката Я н т а .
ТЕЛЕСф ОР (грц. „изпълнител", „който
донася съвършенство") — бог на здра­
вето и изцелението, о т тракийски про­
изход, придружаващ боговете на лечение­
т о Асклепий и Хигия, изобразяван като
момченце в тракийската дреха ямурлук
с качулка. В България ce о ткр и в а т негови
изображения о т римската епоха.
ТЕЛЕТУЗА (грц.) — критянка, съпруга
на Лигдус и майка на превърнатата в мъж
Ифис, почитателка на богиня И зида,
която й помогнала със съвет и дело.
ТЕЛЁф (грц.) — син нз Херакъл и ар-
кадската жрица Авга,. о т всички деца на
Херакъл най-много приличал на баща си.
Роден тайно и подхвърлен, бозал о т ко­
ш ута, но заедно с майка.си попаднал в
Мизия, Мала Азия, след време наследил
царската власт на Т е в т р а н т . К ато цар
отблъснал едно нападение на гръцките
воини, които, като не знаели морския път
за Троя, слезли на Мизийския бряг. При
сражението убил мнозина, но бил победен
и ранен в бедрото о т копието на Ахил.
След като дълго време раната не заздра­
вявала, ce допитал до оракула на Аполон
как да я излекува. О тговорът бил „Който
е нанесъл раната, то й ще я излекува."
Затова при повторното преминаване на
гърците, предрешен като просяк, ce явил
пред Ахил (или предумал А гам е м н с н да
убеди А'хил) и то й му дал ръжда или стъ р­
готина о т същото копие, с тях излекувал
раната. За благодарност посочил на гър­
ците пътя към Троя, но не пожелал да
участвува във войната като родственик
на Приам (бил съпруг на А с ти о х а , сес­
т р а т а на Приам). Телеф бил почитан в
Пергам като родоначалник на династията
на Аталидите и в Аркадия. 1
Релеф: .Историята на Телеф", върху фриза нз олтара
на Зевс в Пергам. — Картина: .Херакъл намира Телеф",
стенопис о т Херкулан.
 Т Е Л У М О Н (лат.) — мъжкото съ­
о тв е тс тв и е на латинската богиня Т е ­
лус, олицетворение на раждащата сила
на земята. • I -
г'
ТЁЛ УС (също: Тера, Тера матер, лат.
„земя", „майката земя") — древноита-
лийско божество. Земята, богиня на зе­
мята, великата родителка, к^то богиня
на плодородието отъждествена с Ц е ­
рера и гръцката Гея, богиня на живота
и см ъ ртта.
Т Е Л ХЙ Н И (грц.) — низши морски бо­
жества, синове на П о н т и Гея, спътници
на Посейдон, обитатели н а о с т р о в и т е
Родос и Кеос. Опитни ковачи-магьосници.
Научили родосците да обработват ме­
та л и т е и да ваят с т а т у и на боговете,
изнамерили мелницата, били също вещи
лечители. Смесвали ги с различни м и то -
логически същества, особено с циклопи­
те . Но били злобни и враждебни, извест­
ни с лошия си поглед, който покварявал
всичко . Зевс (или Аполон) ги намразил
и хвърлил в морето.
Т Е М Й Д А (грц. „право", „закон") — т и -
т анка. аъшеря на Уран (Небето) и Гея
'(ЗемжтГа)Г~съгшуга на Зевс преди Хера,'
~Шй!са"6 т него- на х о р и т е и м о и р и т е ,
Ш гИня на божестВения и природния ред",
на нравствено с т т а . правото и закон­
но с т т а . кат о съветница на върховния
бог изявявала неговите поцелиТ ^атбЯа
съшо богиня на предсказанието, прите­
жавала преди А п олон делфийския оракул
и се~~наричала i laffiraeka, защ ото Д елф и
е разположен на планинатН~ I'fapHac! Тя
посъветвала чрез оракула Девкалион^и
Пира, единствените смъртни след све­
товния потоп, как да създадат новото
поколение. Пратила т е в м е с к а т а ли­
сица в Тива като възмездие за гибелта
на Сф инкс, предсказала братоубийстве-
ния поход на С е д е м т е п р о т и в Тива.
Изобразявана с вързани очи, с рога на
• и з о б и л и е то и с везни.
Статуя: „Темида о т Рамнунт“ о т Херестрат
(300 г. пр. н.е.) — Химн: .Към Темида" о т Орфей. —
Валс: 1Темидини звуци', „посветени на слушателите на
лраВото" о т Й. Щраус Баща.
Т Е М И С Т О (грц.) — дъщеря на Xunceu,
т р е т а т а съпруга на А т а м а н т , който ce
оженил за нея след лъжлива вест, че в т о ­
рата му съпруга Ино умряла (но когато
научил, че т я все още е жива, я потърсил
явно или тайно). Замислила да премахне
заварените си деца и наредила на робиня
да облече нейните деца в бели, а децата
на Ино в черни дрехи, за да ги различава
през нощ та, за която гласяла коварното
си дело. Но робинята (всъщност т я била
Ино) разменила дрехите и Темисто в
тъмнината убила своите собствени де­
ца. Когато разбрала какво е извършила,
ce самоубила.
ТЕНАР (грц.) — средният най-гажен
нос на Пелопонес, където според м ита ce
намирал в пещера най-известният вход
(„Тенарската порта") за подземния свят.
ТЁНЕДОС (грц.) — малък остров и
град в Егейско море, непосредствено пред
западното крайбрежие на Троада с прочут
храм на Аполон Сминтейски (дн. Бозкаа-
да). При острова спуснала котва гръц­
ката флота през Време на Т р о я н с ка та
война, когато гърците опразнили рав­
нината пред Троя, качили ce на корабите
и дали вид, че си заминават.
Г Т Е О К Л И М Ё Н (грц.) — 1. Син на По-
лифейд, внук на Мелампод, гадател о т
Аргос о т знатен и богат род, извършил
убийство и за да избегне отмъщението
на близките на убития, побягнал в Пилос,
та м срещнал Телемах и го помолил да
го Вземе със себе си на кораба. Като негов
го с т в Итака укорил женихите на П е­
нелопа за поведението им. — 2, Египет- '
ски цар, син на П р о т е й и П са м ата.
ТЕ О Н йЯ (грц.) — дъщеря на Т е с т о р
и сестра на Левкипа, похищена о т пи­
рати.
ТЁРА (Тера матер) — вж. Телус.
ТЕРЁЙ (грц.) — митически тракийски
цар, син на Арес, съюзник на атинския
цар Пандион и съпруг на дъщеря му
Прокна.
Трагедия: .Терей" о т Софокъл (запазени само фраг­
менти). — Картина: .Обедът на Терей” о т Рубенс.
Т Ё Р М И Н (лат. „граничен камък") —
римско полско божество, бог на грани­
ц и те и междите, застъпник на частната
собственост, на когото били свещени
всички гранични знаци, стълбове и ка­
мъни, почитан особено о т селяните. Не­
говите функции по-късно приел Ю п и те р
Терм инус или Терминалис. Превърнал
ce и в бог на държавните граници, на ко­
го то бил отделен кът о т храма на М и­
нерва на Капитолийския хълм, негова с т а ­
туя стояла в средата на храма на Капи­
толийския Юпитер; на него бил посветен
празникът терм иналии.
 Т Е Р М И Н А Л Н И (лат.) — римски праз­
ник 8 чест на полския бог Термин, праз­
нуван на 23 февруари всяка година осо­
бено о т селяните, според преданието
учреден о т митическия цар Нума П ом -
пилий. На този ден стопаните помаз-
вали граничните си камъни, украсявали ги
с венци и, принасяли жертви на бога.
Т Е Р М О Д й Н Т (грц.) — река в античния
Понт, Северна Мала Азия, дн. Термечаи,
по чиито брегове живеело митическото
племе о т войнствени амазонки. О т
„златото на Термодонт" бил изкован ко­
ланът на амазонската царица Х и п о л и та ,
белегът на превъзходството й над дру­
ги т е жени, който й отнел Херакъл. „Тер-
модонтската двойна секира" е оръжието
на амазонската царица П ентезил ея,
която ce явила с отряд амазонки в помощ
на Приам, но била убита о т Ахил.
ТЕРП СИ ХО РА (грц. „обичаща танца")
— муза на та н ц и те и хоровата лирика,
изобразявана с лира и плектрон в ръце.
ТЕРСАНДЪР (грц.) — син на Поли-
нейк и Аргея, един о т е п и го н и т е , учас­
твувал заедно с А д р а с т в похода против
Тива, след превземането й станал цар на
града. Участвувал в първия поход на гър­
ц и те срещу Троя като съюзник на А г а ­
мемнон и бил убит след слизането им
на брега на малоазийска Мизия о т Телеф.
У Вергилий — един о т героите, които ce
спотаили в дървения тр о я н с ки кон.
ТЕРСЙ Т (Терзит, грц. „смелият", „без­
страш ният“, „дръзкият") — обикновен
гръцки воин пред Троя, син на Агрий, спо­
ред по-късен м и т — братовчед на ба­
щ ата на Диомед. Представен о т Омир
в карикатурен вид: най-грозният о т во­
ините пред Троя, гърбав, куц и кривоглед,
дързък в речта си спрямо царете, техен
изобличител и хулител, враг на Ахил и
Одисей, единствен дръзнал да негодува
срещу А гам е м н о н , заради ко р и стта и
алчността му, предлагал на гърците да
прекратят войната и да ce завърнат по
домовете. Уб ит о т Ахил, когато ce над­
смивал над тя л о то на загиващата П е н ­
тезилея, царицата на амазонките.
Д рама: „Терсит" о т Cm. Цвайг.
ТЕС М О ДО ТЁЙ РА (Тесмофора, грц.
„законодателката") — е п и т е т на Д е -
м е т р а като основоположница на земе­
делието и учредителка на брака и град­
ския правов ред.
152
Т Е С М О ф й Р И И (грц.) — празник в
Атина, Аркадия, малоазаийските градове
и егейските острови в чест на Д е м г т р а
и Персеф она в качеството им на те с -
мофори — богини на брака, земеделието
и правовия ред. Чествуван бил само о т
омъжените свободни атинянки с безукор­
но поведение и траял п ет дни в края на
октомври (10— 15 пианепсион). Г1рез
т р и т е предпразнични дни жените тр яб ­
вало да ce въздържат о т общуване с мъ­
же. През първия ден на празника, облечени
в бяло, устройвали шествие до храма на
Деметра, където принасяли жертва на
богинята. Разполагали ce за тр и дни на
лагер в полски колиби о т шума в близост
до храма. На следния ден ce отдавали на
пост и изваждали о т близка пропаст оце­
лелите остатъ ци о т жертвени питки,
които спускали та м четири месеца по-
рано заедно с прасенце. Този обичай бил
създаден за възпоминание на деня, в кой­
т о свинарят Евбулей според м ита бил
пропаднал в разтворилата ce пред Аид
и Персефона почва. Една част о т о с та ­
тъ ц и те полагали върху олтара на Д е м е т­
ра, а друга смесвали със семето за посев.
На четвъртия ден ce връщали в града, по
пътя си разменяли остри шеги ка то спо­
мен за шегата, с която старицата Ямба
успяла да извика усмивка на лицето на
скръбната Деметра. През този ден осво­
бождавали пленниците (под гаранция!), за
да бъдели всички свободни, т а да не пре­
чат на плодородието. През последния ден
прекарвали в пиршества и танци в чест
на Деметра Калигенея — „раждащата
прекрасни плодове".
Комедия: .Жените на празника тесмофории“ о т
Аристофан.
ТЕСТИА ДА (грц.) — дъщерята на е т о -
лийския цар Т е с т и й , т . е. А л тея.
ТЕСТИАДИ (грц.) — е п и т е т на Токсей
и Плексип, б ратя та на А л те я като си­
нове на Т е с т и й , участници в Калидон-
ския лов. Искали да о тн е м а т о т А т а -
л а н т а кожата на убития глиган, затова
Мелеагър, те хн и я т племенник, ги убил.
ТЁСТИЙ (грц.) — цар на гр. Плеврон в
Етолия, баща на Леда, А л те я и те с т и а -
дите Токсей и Плексип.
ТЁСТОР (грц.) — баща на гадателя
К а л х а н т и на Теоноя и Левкипа. Дъ­
щеря му Теоноя била отвлечена о т пи­
рати и продадена на Икар, царя на ма­
лоазийска Кария. Икар ce влюбил 8 нея и
я направил своя съпруга и царица. Тестор
I
тръгнал да я търси, но 3 морето буря го
изхвърлила на карийския бряг, рибари го
открили и продали също на царя. Левкипа
сц отрязала косата и като младеж също
тръгнала да търси сестра си и баща си.
Царицата ce влюбила в младежа, но като
не срещнала взаимност, изпратила „роба"
Тестор да го убие. Бащата и дъщерята
ce разпознали, Тестор ce разкрил и пред
Теоноя.
ТЕТЙ ДА (грц.) — дъщеря на Непеи и
Дорпря няГМГианата ~ о т п е тд е с е тте
нереиди, ръководеща техния хор. Ухаж­
вана оггГ зец с и i i o c r u q o h . които не
встъпили В брак с нея, защ ото според
предсказание синът й щял да превъзхожда
баща (ill.'Ни ЗёВй заповядал на своя Внук
см;ЕрГпния Мелей да ce ожени па няя i p -
ГП1ДГ[Я lyiy г*1 прпспиЯиАдТ n p p R p -^ п а ла Св НЭ
птица, дърво и тигрииа. на огън и Воаа.
но с помо щ та на морския бог П о о тв й
успял да Я пиляпт» HalrHamfiama им ппп-
състВуВали Всички богове и богини, не
била поканена сзмЛ Ьпи lid. киям из.1
бена, подхвърлила о т вр атата сред гос­
т и т е Златната ябълка, Вж. Ерида. Те^
т иаа с т яняля МЯ|Мса- п т Прлрй на Ахил.
нагшаВила го безсмъртен, като др п о то ­
пила. В реката С ти ко , с единствено уяз­
вимо място на п е та та , която останала
суха. Понеже прозряла гибелта му В пред­
сто я щ а та Троянска Война, го преобляк-
ла В 'женски дрехи и го скрила сред дъ­
щерите на Ли ко мед, царя на о. Скирос.
Открил го с хи тр о с т Одисей. Тетиаа
успала, само да го предупреди да не стъпва
Пръв на троянския бряг, защ ото пУрЪия т
стъпил щял веднага да загине По-късно
Пелей я изоставил и гои св завърнала В
двореца на баша си Нереи В м о рето. Раз­
лична о т богинята "i е ти я . ‘
Статуи: .Тетида порапя Ахил В Стикс" и .Тетида и
нимфите й утешават Ахил" о т Т. Банке. — Картини:
.Тетида и Ахил" о т Й.Х. Тишбайн Стари. — ..Юпитер
и Тетида" о т А.Д. Енгър.
ТИЯ (Тетис, грц.) — богиня, олице­
творение на морската стихия, ти та н ка ,
дъщеря на Уран (Небето) и Гея (Земя­
т а ), сестра и съпруга на Океан, майка о т
него на многобройни потом ства — на
всички речни богове и на океанидите,
между ко ито най-известна е С т и к с .
Обикновено придружавала Океан и имала
общи храмове с него, оказвала заедно с
него помощ на Хера, когато т я бягала о т
Зевс. Превърнала правнука си Есак В гму­
рец, когато то й о т скръб по загиналата
си любима ce хвърлил 8 морето. Поетичен
синоним на морето.
153
/
ТЁЯ (грц. „божествената") — ти тан­
ка, дъщеря на Уран (Небето) и Гея (Зе­
м ята), майка о т Хиперион на Хелиос
(Слънцето), Селена (Луната) и Еос (Ав­
рора, Зората).
ТЙ А С (тиасос, грц. „съюз") —
1. Тържествено шествие в чест на бо­
жество, особено на Д и о н и с -Бакх, сви­
т а т а му, в която участвували с а т и р и ,
силени, менади с венци и тирсове. —
2. Религиозно сдружение за устройване
на съвместни шествия, жертвоприно­
шения, празненства, пиршества и др. •
ТИБ ЕРЙ Н (лат.) - 1. Реката Тибър,
която изВиоа о т ' Аманините и се~ВлиВа
8 Тиренско море, по чиито ЬрегоВе на
25 км о т у с ти ето е издигнат Рим; на
неин остров бил построен храм на пре­
несения о т Епиоавър. Гърция, бог Еску-
лап (гои. АсклепиО): нейните извори
обитавали нимфи, предсказващи бъде^
щетоГ често благосклонни към смърт­
ните . както нимсЬатз~ Faepnq —
2. Най-вече богът на реката, чиито праз­
ненства ce уреждали на 8 декември, 7 юли
и 27 август. — 3. Митическият цар на
Алба Лонга.. който оал името си на ре­
ката.
Т Й В А (грц.) — главен град на Беотия,
орнокан . през микЦНската~СТГОУЭ Crfgpgg
м ита — о т Каоъм- укоепен_със стени
о т Амф ион (който карал с вълшебната
си~ лиоа каменните блокове сами да ce
подреждат). За разлика о т другите едно­
именни градове известен със седемте си
врати (,-.седмоВратната ТиВа"1. Тям~се
намирало светилище на ка б и р и те . Свър-
зан с м итовете за Каоъм. Едип. А н ­
т игона. С е д е м т е п о о ти В Тива. еп.и-
г о н и т е . Т емида предсказала брато-
уВийств ен ата Война за властта. След
ка то ьдип сиизбол очите и напуснал гра­
да, синоиете му Ётеокъл иП о л и н е й к
ce споразумели да упраЙляВат Тна смени
една година; но Ьтебкъл нарушил
споразумението й Полинейк започвал
войната- ”- Той получил—поддръж к а т а- ^
mъсТпа~сйГ ар'аэсШ Т цар Ад ра сТК, и на Ьё-
вёцът 1^апанеи”и гадателят Амф иарай,
който бил принуден да участвува В по­
хода о т предателството на користо-
любиВата си съпруга Ерифила. След про­
дължителна обсада двамата братя ce по­
губили Взаимно В obvOou. самонаоеяният
Капаней бил поразен върху градските с т е ­
ни о т мълния на Зевс, който поразил и
Амфиарай заедно с конете му, но го на-;
правил безсмъртен. Д есет гоаини по-къс­
но синоВете на Седемте („епигони") на-
пяпняли птнпйп ч .р я яр у пп ia i i ррядя
2. Град в Египет („С тов ратн ата Тива")
на бреговете на горния Нил, главно сре­
дище на бог Амон. — 3. Град в Мизия,
Мала Азия, близо до Троада, разрушен о т
Ахил.
^ И Д Ё Й (грц.) — митически цар на
гр. Калидон в Етолия, син на Ойней и
Перибея, баща на Диомед. Заради убий­
ство на свой сродник прекарвал в изгна­
ние при А д р а с т в Аргос, който го оженил
за дъщеря си Деипила, защ ото ce явил
пред него наметнал меча кожа (а имало
предсказание о т оракула, че ще омъжи
дъщерите си само за лъв и мечка). Учас­
твувал в похода на а р г о н а в т и т е и в
нападението на С е д е м т е п р о т и в Тива,
където ce проявил като свиреп боец. В
сражението пред града паднал полумър­
тъв о т ръката на Меланип, който също
бил те ж ко ранен. А т и н а , отначало бла­
госклонна към Тидей, измолила о т Зевс
лекарство, за да го направи безсмъртен.
Но гадателят Амф иарай го мразел, като
узнал това, отсякъл главата на Меланип
и му я пратил. Озверен, Тидей разсякъл
черепа и изпил мозъка. Атина ce о твр а­
тила о т постъпката на любимеца си и
ce отказала да го спасява.
ТИЁСТ (грц.) — син на Пелопс и Х и ­
подамея, брат на А т р е й .
Т И З И ф О Н А — друга транскрипция на
името Тисифона.
ТИН Д АРЁЙ (грц.) — митически осно­
вател и цар на Спарта, син на Ойбал и
Б атея (или на Периер и Горгофона),
брат на Икарий. Прогонен о т несъщия
си брат Х и п о к о о н т , прекарал известно
време в изгнание при Т е с т и й , владетеля
на Плеврон в Етолия, за чиято дъщеря
Леда ce оженил. Възвърнал си властта
над Спарта с помощта на Херакъл. О т
Леда станал баща на тиндаридите (дио -
с к у р и т е ) К а с т о р и Полидевк, на Кли­
т е м н е с т р а и хубавата Елена (според
по-разпространен м и т Елена и Полидевк
били деца на Леда о т Зевс, у Омир —
само Елена). Когато омъжвал Елена, по
съвета на Одисей поискал о т кандида­
т и т е й (всъщност повечето гръцки царе)
да ce закълнат, че ще помагат на бъдещия
й съпруг. Задължени о т клетвата, по-къс­
но всички тръгнали след Менелай да ce
сражават срещу Троя. Понеже при едно
жертвоприношение Тиндарей забравил да
почете 'А ф род ита, богинята наказала с
проклятие дъщерите му Елена и Кли­
т е м н е с т р а . Предал властта си на спар­
— танския цар Менелай, след като диоску-
р ите били обожествени.
Т И Н Д А Р Й Д И (грц. „потомци на Тин-
дарей") — друго име, е п и т е т на дио-
с к у р и т е като синове на Тиндарей.
Т И О Н А (грц. „буйствуващата") —
е п и т е т на Семела, даден й о т нейния
син Дионис, когато я обожествил и пре­
селил на Олимп.
ТИО Н Ё Й (грц.) — enumem на Д и о н и с-
Бакх според Тионз, еп и тета на майка му
Семела, който богът й дал след нейното
обожествяване.
Т И Р Ё ЗИ Й (грц.) — син на Евер и на
нимфата Хариклй, сляп тивански ясно­
видец, нэй-прочутият гадател на древ­
н о с тт а , седем години живял превърнат
в жена. Привлечен за арбитър в спора
между Зевс и Хера, кой изпитва повече
наслада в любовта — мъжът или жената,
ce произнесъл против мнението на Хера,
затова т я го ослепила, но в замяна Зевс
му вдъхнал пророческа дарба. Според дру­
га версия зрението му отнела А т и н а ,
защ ото я видял гола в банята. Според
т р е т а версия — защ ото разкривал пред
хората та й н и те на боговете. Открил
пред събранието на ти ванците произхо­
да и делата на Едип. След падането на
Тива ce отправил за делфийското све­
тилище, но по пътя умрял. По м илостта
на П ерсеф она и в царството на сенките
запазил напълно разума си. Пророческата
дарба на Тирезий преминала и у дъщеря
му М а н т о .
Епилион: „Тирезий“ о т Овидий (Метаморфози).
Т И РЁН Ц кГ (грц.) — гръцкото име_н а
ertjft'ckume. които ce преселили о т С е -
берозападна Мала Азия В назованата_по
т яхното име ьтруоия — СеВерна Йталия.
дн. Тоскана. Тиренци са моряците на
А К е т , които ce превърнали В аелФини.
Прочути гадатели, за тях изкуството да
се~ гадае по въ треш ностите на жертве-
нит е животни било наука, която според
м и та им продиктувало етруското бо­
ж ество Тагес~
Т И Р й (грц.) — дъщеря на Салмоней,
царя на Иолкос, съпруга на К ре m ей, о т
ко го то била майка на Езон, ферет.и А м ­
фион, а о т Посейдон, сближил ce с нея
154 I
nog образа на любимия й, речния бог Ени-
пей, майка на Нелей и Пелий.
Т ИРС (грц.) — бакхически жезъл, тояга,
оббита с бръшлян и лозови листа, уиеТР-
ч'сГна~с борова шийиарка, която носели и
раЗмахИяли Л ипнм п-Б акх и вакханките
при буйните си веселия.
Т Й С Б А (грц.) — красива девойка о т
Вавилон, любима на своя съсед младежа
П ирам.
Т И С И ф О Н А (грц. „отмъстителка на
убийствата") — 1. Една о т т р и т е ери-
нии (лат. фурии), дъщери на Н о щ т а и
обитателки на подземния свят, със змии
в косите, около ръцете и кръста, с факел,
придружавана о т Ужаса, Уплахата, Скръб­
т а и Л удостта. По повеля на Хера вдъх­
нала лудост в гърдите на Ино и А т а ­
м а н т . —- 2. Дъщеря на Алкмеон и сестра
на Амфилох. О т д етств о расла при ко-
ринтския цар Креонт, чиято съпруга о т
ревност я продала в робство. Купил я
собственият й баща, който едва по-къс­
но я разпознал.
ТИТАН (грц.) — богът на слънцето
Хелиос като син на ти та н а Хиперион,
с когото често бил отъждествяван.
Т И ТА Н И (грц. „стремящи ce") — деца
на първата божествена двойка: Уран
(Небето) и Гея (Земята), според Хезиод
6 ‘ синове и 6 дъщери,, олицетворенияJRa
суровите природни стихии: О кеан и tT -
т й я ( lemuc), Ко.иос (латГТЦеО) и Феба
(Хипеоион и 1ея)1П<РОНОС и Рея. К ои о с.
Я п е т , Темида, Мнемосюна.-Подучени
о т майка си, свалили о т йласт Уран. Той
пьк Сил надНит о т зеис и о т по-младото
поколение "бигиве.- Повечето” ти гИ Ш С ил и
хвърлени и lapm apa, продължили оожес-
т й е н о с т т а си само I емида ^оогиня ~на
HpdSciriBfeHomnma и jakuHHlibmma). йкеан
(на водната стихия) и Гетия {на влага-
таУ, която ппахпанца всеки живот . игГО-
ред друг м и т о т орфически произход
т и т а н и т е , подбудени о т Хера, разкъсали,
сварили и изяли Дионис-Загрей, заради
което Зевс ги поразил с мълнията си. О т
тя хн ата пепел произлезли смъртните
хора.
Картини: „Титани“ о т Рубенс: о т фойербах. Кантата:
„Титани" о т Росини.
ТЙТИЙ (зрц.) — 1. великан, син на
Зевс и Елара (у Омир — на Гея). Посегнал
на Л е т й , затова бил поразен о т с тр е ­
лите на Аполон и А р т е м и д а (или о т
155
мълниите на Зевс) и хвърлен в Т ар та р а .
Там лежал окован на земята и два лешояда
ръфали о т двете страни черния му дроб,
който все израствал отново.
ТИТОН (грц.) — красивият син на
троянския цар Лаомедонт, брат на
Приам, баща на царя на етиопц ите
М ем нон. Заради хубоста му ао похитила
и ce оженила за него Еос (Зората). По
нейна молба Зевс го дарил с безсмъртие,
но не и с вечна младост. Непрекъснато
ce състарявал и смалявал, докато накрая
според м ита ce превърнал на щурец.
ТЙфИС (грц.) — кормчията на кораба
Арго, с който а р г о н а в т и т е отплавали
към Колхида за златното руно.
т и ф й н (Тифоей, Тифаон) — прадре-
вен сторък великан с необикновен ръст.
Според Хезиод син на Гея и Т а р т а р (или
самородён о т Хера), съпруг на Ехидна,
о т брака си с нея баща на Цербер, лер-
нейската хидра, двуглавото куче
О р т о с , Химера, немейския лъв, орела,
който кълвял черния дроб на П р о м етей ,
тиванския Сфинкс. Чудовище със сто
змийски глави, из които бълвало огън,
олицетворение на подземните вулканич­
ни сили. Въстанал срещу боговете, т е не
устояли пред него и побягнали 8 Египет,
където ce спасили под образи.на различни
животни. Накрая Зевс го победил, като
хвърлил върху него вулкана Еггша. Но по­
неже бил безсмъртен, не умирал, а макар
скован под планината, не преставал да
бълва огън из скални пукнатини. През ели-
нистическата епоха бил отъжествяван
със Сет, египетския бог на см ъ ртта и
неприятел на боговете. Изобразен върху
големия фриз на Пергамския олтар.
ТЛЕПОЛЁМ (грц.) — син нз Херакъл
и А с ти о х а , поради убийство изгнаник
о т родината си Аргос, поселил ce на
о. Родбс, където станал цар и основал
много градове. Участвувал в Т р о я н ска­
т а война с девет кораба и предвождал
родоските воини, убит о т ликийския цар
Сарпедон.
ТМ О Л (грц.) — планина южно о т
гр. Сарди в малоазийска Лидия, дн. Боздаг.
и според м ита бог на планината, съпруг
на Омфала, баща на Т ан та л , като
съдник в музикалното състезание между
Аполон и Пан ce произнесъл в полза на
Аполон.
 ТО А К Т (грц.) — оръженосец на цар
Кефей, съюзник на финей срещу П е р ­
сей, убит о т него.
ТО А Н Т (грц.) — 1. Цар на Лемнос/син
на Андремон, баща на ХиПсипила, под­
помогнала го да избяга в Кипър, когато
лемнийките избили всички мъже на
острова, защ ото предпочитали пред тях
робините си. — 2. Синът на Хипсипила.
Т й О Н (грц.) — троянец, противник на
Одисей, който го убил.
Т Р А К И Й С К И К О Н Н И К (Херос) — бог
на лова, плодородието, живота и смъ рт­
т а , без лично име. Култъ т му бил широко
разпространен сред тракийското насе­
ление о т земите на антична Тракия през
епохата на римското владичество (I —
IV в.). В България са разкрити десетици
негови светилища -— най-главните при
е. Галата, Варненско; е. Паскалевец, Вели­
котърновско: е. Пласт, Кърджалийско, Ло-
зен, Харманлийско, Паталеница, е. Б ат-
кун. Пазарджишко; Крън, Старозагорско;
Глава Панега, Ловешко, Даскалово,
Пернишко, над 100 бронзови статуйки и
над 1500 че твъ ртити мраморни или ва­
ровикови плочки, които са служили като
оброчни дарове. На тях богът е изобразен
като млад мъж, яздещ на кон, следван о т
прислужник, куче или лъв, с копие, щ и т и
жертвена паница, често с образа и атр и ­
б у т и те на Аполон, Асклепий, Д ионис,
П л у т о н , Зевс, М итра или Силван,
В източните райони на Тракия ce свър­
зва с Аполон, в западните с Асклепий, в
светилищ ата с Асклепий, Хигия и Телес-
фор, по-рядко с Дионис.
Статуя: .Тракийски конник", паметник Hi виден хе-
роирач тракиец (III G„ Guc. 1.60 м, о ткр и т при
С. Брестница. Пловдивско). — Оброчни плочки .Тракий­
ски плочки: „Тракийски конник“ (II—III б., намерен при
гара Кричим), при Златна Панега, Ловешко.
Т РА ХЙ Н (грц.) — град на пл. Ета в
тесалийската област Ф тиотида, седа-
- лище на цар Кейк и известен със смъ рт­
т а на Херакъл.
ТРЕЗЁНА (грц.) — град в Източна Ар-
голида, в която царувал митическият
П и те й , син Йа Пелопс.
ТРЙВ И Я (лат. „кръстопътната") -—
е п и т е т на Диана (ф еба) като богиня
на луната и вълшебствата, почитана по
кръстопътищата и оприличена на Хе-
ката.
156
ТР И О П А С (грц.) — тесалийски цар,
баща на Е р и зй х то н и дядо на М н е с т р а .
Т Р И П Т О Л Ё М (грц.) — син на елевсин-
ския цар Келей и на М е т а н е й р з г изоб­
р етател на плуга и разпространител на
земеделието. С него си послужила Д е ­
м е т р а , когато, освободена о т скръбта
си, решила да въведе земеделието там ,
където дотогава било непознато, и да го
подобри, където било занемарено през
време на скитането й по земята. Тя го
снабдила с класове и го изпратила на соб­
с твената си колесница, теглена о т кри­
лати змии. С нея то й пребродил света,
за да учи хората на земеделие и на све­
щ ените обреди на Деметриния култ. но
не навсякъде бил приет дружелюбно.
С ки тският цар Линк (Линкей) ce опитал
да го убие коварно и да му открадне дара,
но Деметра го превърнала в рис. Ери-
з и х т о н , синът на тесалийския цар Трио-
пас, изкоренил или изсякъл дърветата о т
свещената дъбрава на Деметра, но за.
с в е т о т а т с т в о т о си бил наказан с не­
утолим глад. По-късно Триптолем станал
жрец на Деметра и бил въздигнат до с т е ­
пен на местен бог, чийто култ ce влял в
елевсинските мистерии. Платон го знае
като съдия в подземния свят. Бил изоб­
разяван с класове и,змийска колесница.
Релеф: .Деметра и Кора изпращат Триптолем."
( т нар „ЕлеВсински релеф") — Драма• .Триптолем' о т
Софокъл.
ТРИТОГЁНЕЯ (грц. „родена о т Т р и ­
т о н " ) — поетически е п и т е т на А т и н а .
ТРИТйН (грц. „шумящият") —
1. Яизше Горско божество, син на П о ­
сейдон и А м ф и т р и т а (у римляните
— на нимфата Салация). От хълбока на-
горе човек, чието тулоВище преминавал^
в раздвоена делфиноба опашка с живо­
тински зъои ь широка уста, с* враснали
по плещите пурпурни миди, зелени косми,
хриле в ушите, с грапави като ппй-ьпх-
нос т т а на раковините оъие. в които дър­
ж и тризъбец. Известявал волята на По­
сейдон, като на ду вал^ечаща раковина, "е
нейните звуци уталожвал или .Вълнувал
м о р е то.
Свързан с м ита за а р г о н а в т и т е : Ко­
га т о т е на връщане о т Колхида минабали
през Либия, Тритон дал на героя ЁИс6 ё~м
буца пръст, т я ce изсипала о т борда на
кораба 6 морето на м ясто то , къаето ce
надигнал островът Тера. М едея предска­
зала. че по тези места Нйкбйа щё Владеят
бъдещите негови потомци. И- наистина
след 1 / поколения потомците.-му осно­
вали колония на ‘африканския орнй (арада
 V
Кирена). Според един м и т веднъж няколко
жени ce къпели в морето, за да са чисти
за обред на Дионис'. Внезапно изплувал
из дълбините Тритон и ce опитал да ги
изнасили, но на техния вик ce отзовал
те хн и я т бог Дионис и след упорита борба
надвил чудовището. К ато морско боже­
ств о Тритон носел нещастие. В „Енеида"
на Вергилий Енеевият спътник М изен
излязъл да ce състезава на раковина с
Тритон, но то й , оскърбен о т дързостта
на троянеца,.го сграбчил и потопил в пе­
н е с т и т е води сред скалите.
Тритон е любим персонаж на изобра­
з ителните изкуства. В които често ce
смесВа с морските божества Нерей и
П р о т е й и ce явява сред нереиди, в сви­
т а т а на Посейдон В единствено и мно~
ж естТЗено число (т р и т о н и ). Образът му
ce използува често като декоративен
елемент, напр. във ф онтаните на П е т -
родворец край Ленинград. — 2. Река в
Либия, която ce изтича о т езерото Три-
тонида в Средиземно море.
Статуя; .Нептун и Тритон" о т Л. Бернини. — Кар­
тина: „Тритон и кереида" о т А. бьоклин.
ТР И Т О Н И Я (Тритонида) е п и т е т на
А т и н а Палада с неизяснено значение.
О ттук прилагателното Тритонидин,
Тритонски: тритонска свирка е фригий-
ската флейта, която Палада открила, но
я захвърлила, защ ото при свирня загро­
зявала лицето й, а сати ръ т М арсий я
вдигнал о т земята. М итическото тр и -
тонско блато, с неустановено местона­
хождение, притежавало чудотворна сила:
ко йто ce потопял в него девет пъти, ce
превръщал в птица.
ТРОАДА (грц.) — областта на Троя в
Мизия, Северозападна Мала Азия, о т Хе-
леспонт (дн. Дарданели) до пл. Ида.
Т Р О Й Л (грц.) — най-младият син на|
троянския цар Приам и на Хекуба (спо­
ред някои същинският му баща бил А п о -;
лон). Паднал още в началото на Т р о я н -’,
с к а т а война о т Ахил, който го убил omi
засада, когато поил конете си в равни- _
ната пред Трйя или в храма на Аполон.
Тимбрейски, където по-късно паднал и
самият Ахил.
М и т ъ т за любовта му с Кресида е
създаден едва през средновековието, то й
е разгърнат в средновековния рицарски
роман „Любовта на Троил и Кресида" на
Беноа Сент-М ор, откъ дето Шекспир е
взел сю жета за драмата си „Троил и Кре-
сида”.
\
Т Р О ф О Н И Й И А ГА М Ё Д — двама бра­
т я о т Елида, строители на храмове и
съкровищници.' Били наети да съзидат
каменната съкровищница на богатия цар
Хирией (или А вгий). През време на
строежа оставили на едната стена под­
вижен камък, през който да влизат и кра­
д а т о т несметните б огатства на царя.
Но Хирией забелязал, че з л а то то му не­
прекъснато намалява, и за да улови кра­
деца, заповядал да сложат вътре капан.
Една нощ Агамед влязъл през отвора и
ce хванал в капана, повикал веднага брат
си и го помолил да му отреже главата,
за да не го познае царят и да не залови
брата му. Трофоний изпълнил молбата и
отнесъл главата. За с в е т о т а т с т в о т о
земята ce разтворила пред него и го по­
гълнала. Подобни приказки ce срещат в
м и то в е те и на други народи. Аналогичен
м и т разказва и Херодот („История", II,
121) за съкровищницата на фараона Рам-
псинит (Рамзее III?).
ТРОЯ (Илион) --- дребен град в Севе­
розападна Мала Азия, областта Ipoaga,
близо др морето, върху възвишение меж­
ду р. Скамандър и притока й Симоент,
основан още през каменната епоха, през“
IV хилядолетие пр. н. е.. многократно раз1
рушаван и отново заселван, достигнал до
Висок разцвет през II хил. пр. н.е.,. раз­
кр и т чрез разкопки поез а. от~ар-
хеолога X. Шлиман. Седмият о т м ногото
разкрити пластове представя развали­
н ите на имирооата 1 роя. разрушена и
опустошена според антични сведения
през X IL В.пр.н.е.. след като оевет госшни
отстоябала напора на гръцките воини.
кои то искали да си възвърнат хубавицата
Елена, похитена о т троянския царски
син Парис. Аполон и Посейдон помог ­
нали при изграждането на градски т е с те -
ни, но понеже не им заплаГШли обещаното
възнаграждение. Посейдон наводнил
стр а н а та (Херакъл оше поеай^Трояй-
с kam а война за Владял Т р о я заради кл ет-
вогшест~>'П»',>ц*‘ГРГ|Пг>Г" п— н з — и я р Ляпмя-
а о н т У Последен иар бпл Приам яязинял
при падането на града. Покорител на Троя
е~АгамемНОн; миацвицитеЛйт на всички^
г ръцки войски 6 похода. Наследник на Троя
е Рим, ко й то станал ноВо отечество на
дарданеца Еней и оцелелите негови Ьлиз-**
ки спооео ;ю-раншнй_преосказание на
т роянския гадател Хелен.
Т Р О Й Н С КА ВО Й НА — войната на
старите" гъоии (ахейиите) е Тооя~ бколо
началото на XII В. пр.н.е. Нейната исто-
ппя яапоиКа ^/-"rRanrvfiama ня П рлрп п
Т е т и д а . Богинята Еоиоа ппеоизВикала
157

свааата между т р и т е глаВни богини: Х е­
ра. А т и н а и А ф р о д и та , нарие раз-
решил спора в полза на Афродита и по­
лучал 6 hn йея’люооВта на хуоавата Ьлена.
съпругата на спартанския цар М енел ай.
Менелай и А гам ем нон призовали гър-
ц и те на поход среицу Троя. ОтзоВали ce
почти Всички гръцки царе, Върховен пред­
водител им станал AadMtJMHOH. Спирьу
..Илиада в похода участвуВали 43 Вож­
дове о т области, 1 иО£и <J Ройци и П ttb
кораба, а о т троянска страна Вождове
с ТБ"отреэа. о т които о под Върховен­
ств о т о на ПрйамГа 1 1 произхождали от
съюзни племена. Когато цялата гръцка
флота потегляла о т беотийското при-
бт'анише АЪлиоа към 1 роя. Агамемнон
случайно убил една о т свещените сърни
HaM7Vph\BMLiga, Зйради fllO&a С в е т о т а т ­
ст в о оогинятаТадържала исички попътни
Ветрове и приковала корзоите към при­
станищ ето. ипоред жреца-гадател Кал-
ха н т трябВало Агамемнон да принесе
дъщеря си и фига ния "В изкупителна жер-
тВа, за да изм б^О Н ГЛ ртбМ Ь да^опъ тг
нип1ь"В'н11тиВУ. Сж. ИФййёйия .'L noneo по-
късен м и т най-напред гърците, като не
знаели пътя къМ Троя, илезли на мизий­
ския бряг. Там срещнал й отблъснал
царят на~ Мизия 1елеф. I лавните герой
от гръцка страна Ьили ДСВен 'Менелай и
Агамемнон ощб Одисеи, стар и я т Не-
с т о р ,—двамата Анк^бВциГ^ХГйомед,
А х ил и Н е о п то л е м Главният з а щ и т­
ник на крепостта бил приамо&ият син
ХеК т о р , след него по храорост ce нареж­
дал Парис. О т т р и т е bWiUHU АфрЬдиПАа
подпомагала трпяниите. а ~?СЕпра U АПШна
били на страната на ахейците. След
смъ р т т а на лектор на помощ на тр о я н- '
ци те ce яВила със сВоите боикини кра­
сиват а царица на амазонките П е н т е ­
зилея, но била уоита о т Ахил, които ce
Блювил Ц умиращата. Притекъл ce на по­
мощ на троянците и младият етиопски
цар М емнон, синът на Еос (З о рата) и
на Тигпон" то й проявил голяма храброст,
убил между другото А н ти л о х, сина на
пилоския цар Нестор и в т ория приятел
на Ахил, но и то й паднал о т ~ ръката Ш
Пелид. Когато Ахил побёдилПюсеидоно-
Вия син Кикън, рогът. разгневен, подучйл
Аполон аа убие първия ахеиски aeflQU.- ^
Аполон насочил ръката на Парис, който
го' наранил смъртоносно със cffipfeAa по
п е та та — уязвимото му място. Ахей­
цит е пооедили чрез хитростта" на йди-
сей Пп негпКо предложение оставили
пррд r m p m im c на Т р л Я з р я м я д н м я дървен
кон, изработен о т Епей В.кухия му т ър­
бух гр окрили няц-храбрите гръцки Воини,
158
1
останалите дали Вид. че ce зявръшят_по
домовете. Въпреки предупрежденията на
жреца Л аоко о н троянците Внесли вътре
в града коня и с това докарали гибелта
си. Приам и повечето тооянии загинали.
а "Еней с оцелелите достигнали брего­
вете на Италия, където то й основал нова
държаба. Агамемнон при пристигането~си
у дома бил коварно убит о т съпругата
си КлиТпемнестра и нейния любовник
Е ги с т . А Одисей странстбувал цели де­
се т jog ин и, докато слезе на остров Ит а ­
ка, където го очакВала Вярната му "П е ­
нелопа “
Картини: „Превземането на Троя', кипикс о т Gaao-
писеца на Бригос {в Лувър. Париж). — „Сцени из Троян­
ската война" о т Джулио Романо; о т Тиеполо. — -По­
жарът на Троя" о т А. Елсхаймер. — Поема: „Илиада" о т
Омир. — Драми: „Трорнкоте“ о т Еврипид; о т Сенека;
о т Й. Е. Шлегел; о т Ж.П. Сартр (по Еврипид). — „Раз­
рушаването на Троп' о т Х.Закс. — Оратория: .Хор на
пленени троянки" о т Р. Хенце. — Опера: „Троянците в
Картаген" о т Берлиоз.
Т Р О Я Н С К И КОН — грамаден дървен
кон, ко йто гърците построили по съвета
на иди сеи след десетгодишната досада
на Троя. След като крепостта устоявала
твърдо на всички нападения, за да я пре­
вземат, гърци m epeui или да си послужат
с хитрооП. ЕАёй с помощта на А т и н а
и на много мъже построил коня. В чийто
т ъДруу^ее-наещанили наи-Виднйте вож­
дове на ахейците начело с Н е о п т о л е м,
М енелай, Д иом ед, ф и л о к т е т , идисей
и самият строител tneu. истаналитё ce
о т далили заццнтгтгкираОите зад~блсг?Кия
остров I енедос Смелият ахеец Синон
ce престорил на беглец о^Гйръйкия лаг<ф
и съобщил, Чё’"К5нАМ ё построен'йй жбр-
т Ва на Ои<шнн “АШйИа ’преди тя хн о то за­
минаване и че конят ще запази крепост-
таГ~ако'~зи 8яес31УГ1ГГнёя.' л аокоон. жрец
на ~1 ю сеидон, ft реду прежда Вал з а щ и т­
ниците, че В данаиския подарък ce крие
коВйрствб, Касандра пророкувала не-
щастие, но не й по Вярвали. фоянците
раЗруашли upagdrama nuptna, за да мийе
през нея „оЬрочната ж ертва'. и ce отдали
на~шумни ВеСелйя~с мисълта, че Войната
е сЬършйла' Но при настъпване на нощ та,
когато бсички потънали ~Всън. Синонпо-
дал знак на скр и ти те В коня и т е напус­
нали скривалището си. Завърнали се^от
Тенедос Въоръжените отреди й"за Троя
и ж и тел и те и настъпил последният час:
рряд£ т еуил пппжарен, войната завършила.
Картини: „Троянският кон', стенопис о т Помпей.
— .Троянският кон" о т - Л. Коринт; о т Л. Карачи. —
филм: „Троянският кон (1962).
Т УР Н (лат.) — митически цар на Ардея
и на племето рутули, син на Даун и на

нимфата Венилия, брат на Ю ту р н а и
племенник на А м а т а , годеник на Л а в и ­
ни я, дъщерята на цар Л а т ин, затова
главен противник на Еней в Лациум и
макар подпомаган о т Юнона, убит о т
него.
ТЮ ХЕ (грц. „съдба") — богиня на съд­
бата и щастливия случай, придружаваща
хората през целия им живот. Тъждес­
твена с римската ф о р тун а. Дъщеря на
Океан (или на Зевс) и на Т е т и я . По-къс­
но олицетворение на изобилието и бла­
годенствието, изобразявана като млада
жена с рога на и зоб ил ието, с крила,
гребла и като символ на променчивостта
на щ астието, стъпила върху търкалящо
ce кълбо. Някои градове я почитали като
своя покровитёлка.
Статуи: .Тюхе” о т Антиохия; о т ЕОтихид (бронз,
300 г. пр. н.е.. копие в Рим. Ватикански музей). — Химн:
.Към Тюхе" о т Орфей.
УБ ЕД А — превод на латинското име
Свада (Суада).
У Л И К С (Улис, лат.) — латинското име
на Одисей.
У РАН (гои. ..небе“, лат.: Целум) —
най'-'старото гръцко върхоВно бо?к'есгпВо,
родено о т Гея (Земята), в ор>фическата
теогония — о т НоиЦЖй, в негово име ce
произнасяли клетви. Встъпил В брак с
майка си Гея и родил х е к а т о н х е й р и т е ,
ц и к л о п и т е и т и т а н и т е , олицетворе­
ния на природните сили. Понеже ce боял,
че т е щё му о тн е м а т Властта, ги хьърТОл
в бездънните дълбочини под земята. Гея
н ё издържала на техн и те стенания и В
гнева си подсторила т и т а н и т е срещу
баща им. Най-младият, Кронос, който
есшнствен останал сИоЬоден, със сърАо-
виден метален меч го лишил о т оплоди -
тел н ата сила и го свалил о т небесния му
престол, уран проклел своя уоиец. От
кръВта, която капела о т тя л о то му,7)ро-
излеШ гтб Ь те~ б о ги н и на^отмъщенСТбШо
ери ни и. А о т оплодителния му орган,
който паднал В морето и го разпенил,
според друг м и т ce родила Афродита.
159
Ф
фАЕТОН (грц. „лъчащияпгГ, „блестя­
щ ият") — 1. Епитет на Хелиос. —
2. Син на бога на слънцето Хелиос (лат.
Сол) и на океанидата Климена, приятел
на Епаф. Понеже ce съмнявал В произхода
си о т Слънцето, отишъл В неговия дво­
рец и поискал за залог о т баща си да му
о тстъ пи да управлява един ден слънче­
вата колесница. Понеже Хелиос ce заклел
предварително в реката Стикс, че ще
изпълни желанието му, не можел да не ce
съгласи. Но по небесния свод буйните ко­
не усетили неопитния колар, излезли из­
вън пътя си и опожарили голяма част о т
земята. За да спаси света, Зевс го по­
разил с мълнията си и фаетон паднал о т
колесницата в река Еридан. За него по­
тънали в скръб Слънцето и майка му, а
сестри те му хелиади на брега на реката
ce превърнали на черни тополи, а сълзите
им — на кехлибар.
Статуя: .Падането на фаетон" о т Д.Льофевр. —
Картину,-_Пagането на фаетон" о т Й.Хайнц Стари; о т
Ти нт о рето; от. Л. Карачи; о т Ж. Буланже; о т
Л. Джордано; о т Л. СилВестър Млади. — .фаетон" о т
Тиеполо. — Епилион: .фаетон" о т 08идий (Метамор­
фози). — Трагедии: .Хелиади" о т Есхил и .фаетон" о т
ЕВрипид (загубени). — Драми: .Синът на Слънцето
фаетон“ о т Калдерон. — .фаетон. трагедия на ЕВри­
пид. опит да ce възстанови по фрагментите' о т Гьо­
т е . — Поема: .фаетон" о т М. Армстронг. — Симфо-
нична поема: .фаетон* о т Сен-Санс. — Опера: .фае­
тон" о т Ж. Б. Л(оли.
фАЕТУЗА (грц. „светещата") — най-
голямата о т хелиади т е — дъщерите на
Хелиос и сестри те на ф а ето н .
ф Д М А (лат. „мълва") — латинското
олицетворение на Мълвата като богиня.
В нейното жилище обитавали Доверчи-
в о с тта , Заблудата, Празната радост,
Страхъ т, Вълнението и Ш епотът.
ф А М Е С (лат. „глад") — у римляните
олицетворение на глада, отъждествено
с гръцкото божество Лимос.
фАНЕС (грц. „излъчващ светлина")
— в орфическата теогония първият бог,
двуполов, който ce появил о т сърцеви­
ната на световното яйце, произведено
в ефира о т първоизточника на нещата
Хронос. Известен още като П р о т о го н
— „първороден". М е т и с — „промисъл",
Ерос — „любов", Ерикепай. След като
родил Н о щ т а и създал чрез нея Кронос,
бил глъ тнат о т Кроносовия син Зевс,
който така се'домогнал до световната
власт.
ф А НТАЗ (грц. „привидение") — един
о т боговете на сънищата, у Овидий, син
на Хипнос,ч брат на Морфей и Икел-
ф о б ето р , бог с много лица, който ce пре­ царя е ограничена о т съвета на старей­
творявал само в бездушни предмети —
вълни,, земя, дървета, скали и във всичко.
ф А Т У М (и мн.ч. фата, лат.) — бо- . феаките то й разказва подробно своите
жествено слово, съдба, неотменима съ­
дба, орис. В мн.ч. = парки, римското
съ ответствие на гръцките мойри, бо­
бините на вечния световен закон.
, ф А УН (фавън, л а т .) — 1. Древен цар
в Лациум, син на Пик, внук на С а ту р н ,
баща на Л а т и н . — 2. Праиталийско до­
брожелателно божество на полята и гори­
те , учил народа на земеделие, отъждес­
твяван с гръцкия Пан и изобразяван като
него с кози крака и рога, като фаун фа-
т у у с притежавал пророческа дарба с про­
ч ут оракул при извора Албунея в леса край
р.Тибър. На свещеното му дърво — дива
маслина — моряците след спасение о т
корабокрушение принасяли благодарстве­
ни, дарове. Особено го почитали пастири­
т е , защ ото пазел стад ата им о т вълци. В
негова чест ce устройвали празненствата
ауналии по селата и луперкалии в Рим.
ауналиите ce състояли през декембри с
голяма глъч и разпуснатост, на тя х роби­
т е ce ползували с известни свободи. Лу-
перкалиите, също празник на очищението,
ce състояли на 15 февруари при cm роза
обредност. По-късно римляните вярвали в
съществуването на много фауни — земни
полубогове и горски духове.
Статуи: .Танцуващият фаун" о т Помпей. — -фаун"
о т Роден; о т Пикасо. — Картини: .фаун и фаунка" о т
Рубенс. — .Фаун и кос" о т Бьоклин.
ФАУНА^ (лат.) — римска богиня на по­
лята и горите, покровителка на стад ата
и земеделието, женско съ ответствие на
фаун, отъждествявана често с Бона
Деа. Римлянките й принасяли жертви в
дома на консула или на градския претор
в началото на декември, на свещенодей­
с тв и я та не присъствувал никакъв мъж.
ф ЕД КИ (феакийци, грц.) — в „Одисея"
на Омир митическо мореплавателско пле­
ме, което обитавало приказния остров
Схерия, отъждествяван по-късно с Кер-
кира (Коркира, дн. Корфу). Известно с
безгрижния си щастлив ж и вот далече о т
другите хора. Техен цар бил мъдрият благ
Алкиной, ^царица — А р е т а , тяхнатл
дъщеря — Навзикая. В описанието на
феаките' личат черти о т .първобитно-
общинния стри и е показано ръководното
положение на жената (до царицата Арета
отнася молбата си Одисей), властта на
шините. Алкиной дал блестящо го с то ­
приемство в прекрасния си палат на Оди­
сеи след неговото корабокрушение, пред
странствувания и премеждия. Корабите
на феаките летели по-бързи о т птици,
ка то мисли и без кормчии стигали целта
си, защ ото предугаждали сами желанията
на пътниците. С един о т тя х Алкиной
изпратил с богати подаръци Одисей след
двадесетгодишното му отсъствие о т
родината. На връщане Посейдон пре­
върнал кораба на скала и го затъкнал на
морското дъно, за да не преврзват феа­
ките повече на корабите си смъртни.
Картини: .Островът на мъртВите" о т Бьоклин..—
Роман: .Ш естата песен" о т Е. Шнабел.
фЕБ (грц. „блестящият") — поетиче­
ски е п и т е т на Аполон като бог на с в е т­
лината, слънцето и ч и с то та та .
фЁБА (фойба, грц. „блестящата", „лъ-
чащата") — 1. Титанида, дъщеря на
Уран и Гея, майка на А с те р и я и Л е т о ,
основала храма на Аполон 8 Делфи и го
подарила на внука си о т Лето. —
2. Дъщеря на Левкип, заедно със сестра
си Хилаира похитена о т д и о скур и те .
— 3. В римската литература поетически
е п и т е т на богинята на лова и луната
Диана, след ка то брат й Аполон бил
отъждесгпвен с бога на слънцето и б и л
наречен феб. — 4. Самата луна като не­
бесно светило.
ф ЁБРУУС ( о т лат. februo „извършвам
очищение", „пречиствам") — етруски бог
на душите на покойниците или на под­
земното царство, отъждествен с Плу­
т о н или негов култов е п и те т. На него
е посветен месец февруари, защ ото през
в то р ата му половина ce извършвали
очистителни обреди за живите и молит­
ви за опрощаване греховете на покойни­
ците.
ф ЁДРА (грц. „светлата") — дъщеря на
критския цар М инос и на Пасифая, сес­
тр а на Ариадна, втора съпруга на а т и н ­
ския цар Тезей, майка на Д е м о ф о н т и
А к а м а н т . Влюбила ce в заварения си син
И п о л и т, но понеже то й не отвърнал на
любовта й, ce самоубила.
160
 Писмо: .федра до И полит' о т Овидий (Героини).
— Драми: .федра" о т Софокъл (незапазеиа). — _Ипо-
лигтГ (2) о т Еврипид. — .федра” о т Сенека; о т Расин;
о т Шилер (превод на Расин); о т Д'Анунцио. — Опери:
.федра" о т Рамо; о т Глук. Симфония: .федра" о т Мас-
ие; о т А.Хонегер. — Балет: .федра' о т Кокто.
ф ЕЛ Й Ц Й ТА С (лат. „щастие") — рим­
ска богиня на щ астието, сродна с фор­
туна. На нея пълководецът Лукул издиг­
нал храм в петия римски район и го укра­
сил с художествени паметници, които
консулът Мулий отнесъл о т Коринт след
разрушаването му.
ф Ё М И Й (грц.) — син на Терпий, певец
в двореца на Одисей в Итака.
ф Е М О Н О Я (грц.) — дъщеря на А п о ­
лон и негова първа жрица в Делфи.
/ т о стара жена с класове и кошница, пълна
Ф ЁН ИКС (грц.) — 1. Син на Агенор,
брат на Кадъм и Европа, епоним на
финикийците. —- 2. Тесалийски старец,
син на А м и н т о р , участник в Калидон-
ския лоВ, учил Ахил на красноречие и
военно дело и го придружавал в Троянския
поход. — 3. Приказна птица, почитана
о т египтяните в Хелиополис, която спо­
ред м ита живеела над 500 години, само-
изгаряла ce в гнездото и отново о т пе­
пелта ce възраждала. Символ на подмла­
дяването и прераждането.
Трагедии: .феникс" о т Софокъл и о т Еврипид (фраг­
менти).
ф Е Р й Н И Я (лат.) — ста рои тали Оска
богиня о т етруски произход, богиня на
пролетта и цветята, на ж ъ тв а та и ле­
чението, на нея принасяли първите пло­
дове о т всяка реколта. Покровителка на
либертините (освободените роби), по­
читана в светилището й на планината
Соракте в Етрурия и в околностите на
Анксур, съпруга на Ю п и те р Анксур и
майка на царя на пренестинците Ерил. В
нейния храм в Тарацина ставало освобож­
даването на робите.
ф Е Ц И А Л И (лат.)| — римска колегия о т
20 жреци, които изпълнявали службата
на пълномощници на Рим пред чуждите
народи и държави за водене на преговори,
обявяване на война и сключване на мир
и примирие при спазване на определени
религиозни обреди. Според м ита колегия­
т а била учредена о т митическия цар Ну-
ма Помпилий, фециалите-били избирани
о т знатни семейства. Вън о т границата
т е действували по двама. Единият, вер­
бен а рий, носел в ръце свещено клонче о т
растението вербена (лавър, маслина.
11 А нти чн а митология
м и р т), откъ снато о т градската крепост
като знак за неприкосновеност. Другият,
п а т е р п а т р й т у с , същинският пълно­
мощник и говорител, държал скиптър и
кремък — свещените символи на римска­
т а власт и сила. При обявяване на война
двамата пратеници отивали в неприя­
телската страна и излагали своите ис­
кания. При отказ единият хвърлял на чуж­
дата земя окървавено копие и войната за
възмездие ce смятала справедлива. При
сключване на мир един о т фециалите за-
колва/^ с каменен нож свиня. Колегии о т
фециали имало и в други градове на рим­
ската държава.
ф ЙДЕС (лат. ,‘вярност") — римска
богиня-олицетворен ие на верността,
особено към клетвата. Изобразявана ка­
с плодове. В Рим бил издигнат неин храм,
според преданието о т цар Нума Помпи-
лий.
ф И Л А М О Н (грц.) — един о т с та р и те
тракийски певци, син на Аполон и Хио-
на, баща на Тамирис.
Ф И ЛЁЙ (грц.) — син на елидския цар
Авгий в Калидонския лов.
ф И Л Е М О Н (грц.) — старец о т Фри­
гия, Мала Азия, който живял дълги години
в съпружески сговор със своята връст­
ница Бавкида. Единствени филемон и
Бавкида приели в бедната си колиба Зевс
и Хермес, к о и т о ;пътували по земята,
предрешени като смъртни. Негосто­
приемните им богати съседи станали
птици, именията им потънали в блата,
а благородните старци според желанието
си останали жрец и жрица в храма на бо­
говете, който ce издигнал на м ясто то на
дома им, докато, сломени о т годините,'
ce превърнали едновременно в съседни
дървета — то й в дъб, т я в липа.
Картини: .Юпитер при филемон и Бавкида* о т
А. Елсхаймер. — .Юпитер, Меркурий, филемон и Бав­
кида" о т Рубенс. — .филемон и Бавкида' о т Рембранд.
—. Епилион: „филемон и Бавкида’ о т Овидий (М е та ­
морфози). — Пародия: .Бавкида и филемон* о т Суифт.
— Идилия: .филемон и Бавкида” о т Й.Х, фос. — Опери:
.Бавкида и филемон* о т Глук. — .филемон и Бавкида*
о т Хайдн; о т Гуно.
ф Й Л И Й (грц.) — приятел на Аполо-
новия син Кикън, по чието капризно же­
лание извършил тр и теж ки подвига: убил
лъв без оръжие, уловил живи два лешояда
и довлякъл с голи ръце бик о т олтара на
Зевс. Когато отказал да предаде бика на
161
Кикън, то й о т яд ce хвърлил в езерото
Конопа.
ф И Л Й Р А (грц.) — нимфа, дъщеря на
Океан и Т е т и я , майка о т Кронос на
кентавъра Хирон (често наричан фили-
рид), на когото помагала при възпита­
нието на Ахил и Язон. О твратена о т
животинския образ на сина си, по нейна
молба била превърната о т Зевс на липа.
^ )И Л О К Т Ё Т (грц.) — цар на тесалийска
Мелибея, син на цар П е а н т . Той запалил
кладата, на която ce самоиэгорил при­
я тел ят му Херакъл, и наследил лъка и
отровните стрели на героя. В похода към
Троя бил ухапан о т змия. Гърците, като
не издържали на стенанията и на злово-
нието на раната му, по съвета на О ди­
сей го изоставили на о. Лемнос. Но бил
доведен след десет години пред Троя о т
Одисей и Диомед (или о т Одисей и
Н е о п то л е м ), защ ото според предска­
занието на гадателя Хелен Приамовият
град не можел да падне без стрелите на
Херакъл. Там' бил излекуван о т лечителя
Махаон. Убил със стрела Парис.
Трагедии; „филоктет" о т Софокъл; о т Хердер.
ф И Л О М ЁЛА (грц. „приятелка на пе­
сента") — дъщеря на атинския цар Пан-
дион и на. нимфата Зевксипа. Била из­
насилена о т тракийския цар Терей, съ­
пруга на сестра й Прокна. За да не го
издаде, то й й отрязал езика, но т я съ­
общила грозната вест на сестра си чрезч
везба върху платно. За отмъщение двете
насекли И т и с , сина на царя, и му го под­
несли на трапезата. Когато Терей ги под­
гонил, боговете превърнали филомела в
ластовица, Прокна — в славей (у рим­
ските поети обратно), него — в папуняк.
Картина; .Гощавката на Терей" о т Рубенс. — Поема;
.П ти ц и те на Итис“ о т О.Уайлд.
фИНЁЙ (грц.) — 1. Брат на етиопския
цар Кефей, чичо и годеник на А н др о ­
меда. Когато Персей спасил царската
дъщеря о т морското чудовище и т я му
била отстъпена за жена, на самата с в а т ­
ба финей нападнал със с в и та та си героя,
но то й го надвил и вкаменил с лицето на
М едуза, убил или вкаменил и другарите
му. — 2. Митически цар — предсказател
на тракийския град Салмидес, син на А ге-
нор (или на феникс), ослепил двамата си
сина, подбуден о т тяхната мащеха Идея,
затова бил наказан о т Зевс със слепота,
при която полуптиците-полужени хар-
пии му отнасяли или замърсявали хра­
ната. Освободили го о т тя х бореадите
162
Калаис и З е т , участниците в похода на
аргонавтите, след като то й ги научил как
да преминат през скалите Симплегади.
Картини: «Персей и финей' о т А. Карачи; , о т
Л. Джордано. Епилион: .Персей и финей" о т Овидий
(Метаморфози).
ф Л А М Й Н И (лат.) — римска колегия
о т 15 жреци, които били задължени да
ce гр иж ат за жертвоприношенията на
определени богове. Трима о т тя х —
стар ш и те (maiores), ce избирали о т п а т ­
рициански фамилии: фламен ди ал и с
(жрец на Ю питер), фламен марциалис
(на Марс) и фламен квириналис (на Кви­
рин, т .е . на Ромул). Останалите двана­
десет имали грижата за второстепен­
ните божества и ce избирали о т плебей­
ски семейства: .фламен вулканалис (на
Вулкан), фламен флоралис (на флора),
фламен помоналис (на Помона), фламен
к а р м е н т а л и с (на Кармента) и др. През
императорската епоха към тя х ce при­
бавил и фламен ав гу с та л и с (на импе­
ратора като божество). Главният, фла­
мен диалис, ce ползувал с известни при­
вилегии: имал правото да бъде рридру-
жаван о т ликтор, да заема курулно крес­
ло, да носи то га претекста, но имал и
немалко ограничения: не бивало да ce кач­
ва на кон, да носи пръстени със скъпо­
ценни камъни, не можел нощем да остава
извън границата на града, не можел да ce
развежда със съпругата си (фламиника,
жрица на Юнона), а ако т я умре, трябвало
да ce откаже о т сана си. Според пре­
данието колегията била учредена о т царя
Нума Помпилий. фламините били назна­
чавани о т върховния жрец понтифекс
максимус, отличителният им знак била
вълнената нишка около жреческата им
шапка.
фЛЁГЕТОН (грц. „горящата") — една
о т реките в подземния свят, в която
вместо вода течал огън.
ф ЛЁГИЙ (грц.) — син на Арес и Хри-
за, баща на Иксион и Коронида, цар на
лапитите, запалил храма в Делфи, за да
о тм ъ сти на Аполон за похищението на
дъщеря си, но изкупвал тази вина в Тар -
т а р : стоял под скала, грозяща всеки миг
да ce срути, и една ериния (фурия) пре­
чела да ce приближи до сложени пред него
лакомства.
флОРА (о т лат. флос, „цвете") — са-
бинско и староримско земеделско боже­
ство, богиня на цъфтежа на класовете,
ц в е тя та и пролетта. Храмът й ce из­
дигал на Авентинския хълм, близо до Цир-
кус максимус. Постепенно добила значе-
ние и на богиня-майка; която помагала на
родилките и улеснявала раждането. Праз­
никът й ce наричал флоралии.-
С/патуи: „фарнезкзта флора" (в НеаполсКия музей).
— _флора" о т Мейол. — Картини: .флора" о т Тициан;
о т Рубенс; о т Рембрамд: о т Бьоклин. — „Царството
на флора" и .Триумфът на флора" о т Н. Пуеен,
ф Л О РА Л И И (лат.) — римски празник
в чест на богинята на пролетта флора,
празнуван о т края на април до на^логоо
на май. Отличавал ce с разпуснато весе­
лие. В р а ти те на къщите ce окичвали с
цветя, а хората — с розови венци в ко­
сите, жените ce обличали в бели дрехи.
Хетери представлявали мимове, в цирка
показвали лов на зайци, сърни и друг дре­
бен дивеч. "*
фОБЁТОР (грц. „ужасяващият") — ■
един о т боговете на сънищата, син на
Хипнос, брат на М орф ей и ф а н та з .
Превръщал ce на птици, зверове и змии.
Боговете го наричали Икел („подобният“,
„уподобяващият ce”).
Ф О БОС (грц.; лат.: М етус, Павор) —
Страхът, син на Арес и А ф р о д и та , за­
едно с брат си Д ейм о с (Ужасът, лат.
Палор) неделими спътници и слуги на
Арес.
ф О К (грц.) — син на егинския цар Еак
(или на Посейдон) и на нереидата Пса-
м а т з . Понеже винаги побеждавал на съ­
стезания несъщите си братя Пелей и
Теламон, подбудени о т майка си, т е го
посекли. За отмъщение неговата майка
пратила бесен вълк сред стад ата на П е­
лей.
ф О Л (грц.) — кротък и благ аркадски
кентавър, син на Силен и нимфа (за раз­
лика о т кентаврите, родени о т Иксион
и Нефела), епоним на планината фолоя,
в която живеел. Веднъж Херакъл, зажад­
нял и изгладнял през време на лова си за
е р и м а н т с ки я глиган, гостувал в пе­
щ ерата му. фол го нагостил и наточил
вино за него о т една делва, която при­
надлежала на всички съседйи кентаври.
Д ругите надушили винената миризма и
ce стекли, за да з а щ и тя т собствеността
си. В избухналата битка Херакъл прогонил
един о т тях, други избил, но една о т
о тр ов ните му стрели одраскала фол слу­
чайно. Преди да продължи пътя си, героят
устроил голямо погребениеЙна приятеля
си, който скоро бил възнесен на небето
ка то съзвездието Стрелец.
Многобройни рисунки върху вази са с
образа на кентавъра фол.
163
ф О Н С (ф онт, лат.) — син на Янус и/
на нимфата Ю турн а, римски общ бог на
всички извори, с храм и олтар върху скло­
новете на хълма Юникулум. На празника
му на 13 октомври римляните украсявали
кладенците с цветни венци и хвърляли
цветя в изворите.
ф О Р К И Н (форкис, грц.) — морско бо­
жество, син на Гея (Земята) и П о н т
(М о рето ), брат на Нерей, Т а в м а н т и
К е т б (неин съпруг), баща на т р и т е го р -
гони, на гр а й и те , на страшния дракон
Ладон, пазача на градините със зл атни те
ябълки на хесп ер и д и те, и на други чу­
довища. О т Х е к а т а баща на чудовището
Скила. У Омир баща на нимфата Тооса,
майката на Полифем.
ф О Р К И Н Й Д И (форкиди, грц.) — епи­
т е т на горгоната М едуза и на нейните
сестри грайи като дъщери на морския
дракон форкин.
ф О РО НЁЙ (грц.) — митически цар на
Аргос, син на речния бог Инах и на океа-
нидата Мелия, баща о т нимфата Л а о -
дика на Кар и на Апис, епонима на Апия
— ста р о то име на Пелопонес. Според
местен м и т бил първият мъж на света,
а дъщеря му Ниоба била първата смъ рт­
на любима на Зевс. Научил ж и тел ите на
Аргос да обработват земята и да си слу­
ж а т с огъня. Като арбитър в спора между
Посейдон и Хера, кой да владее над
А ргос, подкрепил Хера. Затова Посейдон
пресушил реките в страната. При сухо
лято Инах и другите реки пресъхвали на­
пълно.
<ЬО Р Т У Н А ^ (л а т. ..щастие". ..случай-
нос т". ..съаба"^ — рммгкя Яляшя
цетворение на щ астието (и неицаетие-
т о ) и съдбата, на непостоянстВото. и
несигурн о с тта, отъждествена с гръцка­
та^ I Подчинена на заповедите на
Ю п и т е р, издигала слаойте~й“сваляла сил-
нитд: Закрилница на~Рим и ооластта ‘Ла~-
циум, Анциум йПЛренесте имало про­
чут и нейнис^етилища с оракули. Култът
й 'И Ким бил Йъведен о т предпоследния
митически цар Сервий Тулий, сина на ро~-
биня, то й и издигнал та м първия храм и
учредил празника й на 24 юни, тачен осо­
бени иш рибиите U плебеите. 1 ГритежаИала
много епитети: ф о р ту н а Попули р о ­
мани (или Публика) — покровителка на
римскя народ, ф о р ту н а А у гу с т а — на
императора, ф о р ту н а Редукс — богиня
на „щ астливото завръщане" на импера­
т о р Август о т Ориента, ф о р ту н а П ри -
 ми гени я. на която първа о т боговете по­
свещавали' новороденото, ф о р ту н а
П а н т е я — „всебогиня", ф о р ту н а Вик-
т р и к с — „победителка", ф о р ту н а м а­
ла — „зла фортуна", ф о р ту н а б а р б а та
(на която младежите посвещавали бра­
дата о т първото си обръсване) и др.
През императорската епоха била о тъ ж ­
дествявана с различни богове, почитана
била като Изида ф о р тун а. Според мно­
го т о нейни еп и тети нараснал и броят на
храмовете и светилищата й. В изобра­
зителните изкуства била представяна
забулена с кормилно гребло и жезъл като
йкормчийка на човешкия живот, с рога на
и зо б и л и ето , с малкия Плутос в ръце,
крилата, стъпила върху кълбо или колело
— символите на превратностите на
съдбата.
Неин храм бил издигнат също и в юго­
източния край на форумния комплекс ла
римския град Ескус в днешните български
земи (до е. Гиген, Плевенско).
Картини: .фортуна“ о т Мантеня: о т Рубенс; о т Тие­
поло. — Ода: .Химн на фортуна о т Анциум" о т Хо-
раций.
ф О с ф о р (грц. „носещ светлината")
— утринната звезда Денница, синът на
Аврора, или вечерницата = лат. Луци-
фер.
ф Р И К С (грц.) — син на митическия
беотийски цар А т а м а н т и на Нефела,
б рат на Хела. За да не бъде принесен в
жертва о т мащехата си Ино, избягал със
сестра си на гърба на овена със златното
руно. Хела паднала и ce удавила в протока,
наречен по-късно по нея Хелеспонт, а
Фрикс стигнал сам при цар Е е т в Колхида
(дн. Грузинска ССР). Там по повеля на
Хермес принесъл овена в благодарствена
жертва на Зевс, а руното подарил на
царя, който го окачил на дърво в свещения
лес на Арес.
Драми: „Златното р'у’но" о т Корней; о т Грилпарцер.
ф У р И И (лат. „беснеещи") — латинско
съ& тБ етстЦ ие на гръцките богини ери -
ни и. т р и т е сестри Алекто, пАегера и Ги-
сисрона, оогини на- възмезди ето, особено
за провинение спрнмо кръвните връзки
и убийства, крепителки на нравствените
устои...
Епилион: .фуриите“ о т ОВидий (Метаморфози).
164
X
ХДДЕС (грц.) — друга транскрипция на
им Ето на рога на подземния свят A ug.
ХАЛИТЁРСЕС (грц.) — итакиец, при­
ятел на Одисей. Предсказал завръщане­
т о на Одисей и сина му Телемах.
ХАМАДРИАДИ (гр ц .) — горски
нимфи, божества на дърветата, нераз-
личавани о т д р и ад и те.
I
ХАО С (грц. „зеещият") — 1. Началото
на ДСЦЧНо, Ьезкрайногпо-гпъмно простран­
с т во, изпълнено с творческа сила и бо­
ж ествен кълн. Според Хезиод първа о т
него произлязла широкогръдата Гея, след
нея мрачният iapm ap и Ерос (Лю-
боВта, която съчетава и оформя Всич­
ко). Според учението на орфиците —
В55§ната, в която обитавали Нощ та и
Мъглявината. Мъглявината ce сгъстила
и образувала грамадно яйце, о т което
произлезли Уран (Небето) и Гея (Земя­
т а ). — 2. Празното пространство, мра­
къ т в подземния свят, самият то й, оли­
цетворен ка то божество и баща на Нощ­
т а и на Ереб.
ХА Р Й Б Д А (грц.) — опасен морски вър­
то п срещу чудовището Скила (Сцила).
Олицетворение на въртопа — чудовище
на дъното на морето, което поглъщало
морските води заедно с корабите и о тн о ­
во ги избълвало.
Х А Р И К Л О (грц.) — 1. Нимфа, дъщеря
на Аполон (или на О кеан), съпруга на
кентавъра Хирон и майка на Окироя.
— 2. Нимфа, майка на гадателя Тирезий.
ХАРЙ ТА (грц.) — в „Илиада" прелест­
ната и кротка съпруга на Х еф ес т.
ХАРЙ ТИ (грц. „прелести") — дъщери
на Зевс и океанидата Евринома (или
Евномия), отначало божества на плодо­
родието, по-късно — на красотата и ра­
д о с т та в живота, олицетворения на жен­
ската прелест. У Омир — няколко, у Хе­
зиод — три: Аглая („блясък"), Ефро-
сина („радост", „веселие"). Талия („раз­
цвет"). В ста р о то гръцко изобразително
изкуство облечени в дълги одежди, по­
степенно облеклото им ce олекотява, на­
край ce изобразяват като голи девойки.
Придружават най-вече А ф р о д и т а , коя-
 mo обличат u гиздят, още Д ионис, А п о ­
лон и други богове. Пиндар нарича хим­
ните си техни дарове. На тя х о тговарят
римските грации.
Статуи: .Трите харити" о т КаноОа. о т Торвалдсен
— .Хермес и т р и те харити'' (релеф о т VI в. пр н. е.
в Акропола). — Картини: .Трите грации”; стенопис о т
I Помпей. — .Пролетта" о т Ботичели. — .Трите гра-
* ции" от Рафаело: о т Кореджо. о т Л. Кранах; о т Кокошка
— .Трите грации и Меркурий" о т Тинторето. — .При­
родата ce крзси о т грациите" и .Трите грации" о т
•, Рубенс. — Химн: ..към харитите" от Орфей.
Х А Р М О Н И Я (грц.) — според тивански
м и т — дъщеря на Арес и А ф р о д и та,
съпруга на Кадъм, митическия цар на
Тива, майка о т него на А в т о н о я , Ино,
Семела, Агава, родоначалничка на т и -
ванския народ. На сватбеното тъ рж е­
ств о невестата .получила о т боговете
или о т жениха вълшебната огърлица, на-
I рочно изкована о т Х е ф е с т, донесла по-
късно много беди и нещастия за п о то м ­
ц и те на Кадъм и за града. В дълбока с т а ­
р ост след дългото управление на Кадъм
двамата съпрузи ce преселили в Илирия,
където Зевс ги превърнал в безсмъртни
змии и ги отвел в Острова на блажените
— Елизион.
Епилион• .Кадъм и Хармония" о т Овидий (Метамор­
фози).
ХАРО Н (грц.) — син на Ереб и на
Н о щ т а (или на Стикс), лодкарят, който
пренасял на черната си лодка душите на
покойниците през р. Ахеронт (или Стикс)
в подземния свят. Вергилий го описва в
„Енеида" — старец с нечиста брада, ся­
каш обрасла с бурени, и с вторачени огне-
1 ни очи. Не пренасял живи хора, вземал о т
всеки такса по един обол, затова древ­
ните поставяли в у с т а т а на м ъ ртвите
преди погребението им по една такава
монета.
Картина: .Островът на мъртвите" о т Бьоклин. —
Драма: .Харон с духоЗете на покойниците" о т Х.Закс,
Х А Р П А Л Й К (грц.) — 1. Цар на т р а ­
кийското племе на аминейците, баща на
Харпалика, на която дал сурово възпи­
тание. Загинал о т поданиците си при въ­
стание. — 2. Троянец о т с в и та та на
Ёней, уб и т о т Камила.
Х А Р П А Л Й К А (грц.) — войнствена
тракийка с амазонски черти, дъщеря на
Харпалик, царя на тракийско племе. О т
малка останала без майка и била подло­
жена на сурово възпитание о т строгия
си баща — то й я хранил направо о т ви­
м е то на кобила и я учил на езда и.стрелба
с лък. Вергилий веднъж сравнява с нея
165
Венера, когато ce явява въоръжена пред
сина си Еней: т я приличала на тракийката
Харпалика, която „въз заморени коне из­
преварва крилатия Хебър („Марица")”.
Освен това авторъ т на „Енеида" я взема
за п ро то ти п на своята героиня Камила,
смелата.ловджийка и бойкиня, дъщерята
на царя на волсците.
Когато баща й паднал убит при едно
въстание на поданиците си, Харпалика
побягнала в гората и там преживявала о т
лов и плячка. Подгонила, млад козел, но
попаднала в капан за сърни и била убита
о т преследвачите си. Между тях плам­
нала остра свада, в която мнозина с т а ­
нали жертва. Заради несправедливо про­
л я та та кръв и за да бъде омилостивен
духът и, учредили култови въоръжени иг­
ри върху нейния гроб.
Х А Р П И И (грц. „грабителките", „похи-
т и т ё л к и т е ) — дие или ТПри олицетво­
рения на бурните ветрове и гении на бър~
зат а смъот. Полужени-полуптици. У
Омир ce среща името на едната — П о ­
да рга („бързоногата"), Хезиод назовава
две: Аело и О ки п е та . По-късно хищни,
зло^еш и чуооВиша. нечистоплътни, с .
дълги птичи нокти на кукести ръце, из- ■
мъчвани о т вечен глад, обитаващи
йонийските острови итроФади и входа
на подземния сВят . Похитили дъщерите
нэ'Пандарей и отнасяли или замърсявали
храната на слепия тракийски цар финей,
о т него ги прогонили борездитё Кала ис
и З е т през време на похода на а р го ­
н а в т и т е , след като то й ги научил как
да преодолеят скалите Симплегади.
Х А Р П О К Р А Т (егип. Хар-пе-хрод) —
гръцка транскрипция на името на еги­
петския бог на слънцето и мълчанието.
Хор, син на О зирис и Изида, изобра­
зяван ка то дете с десния показалец на
уста, йероглифиия знак за непълнолетие,
с корона на главата и рога на и зо б и ­
л и е то . Въведен в Гърция и Рим като бог
на мълчанието с атрибути скорпион, кро­
кодил, лъв и сърна.
х д е У с п й ц и (лат.1! — жреци-гадате-
ли 6 Рим, запознати с етруската харус-
пицина. Гадаели - пр въ треш ностите на
закланите жертбени животни (черен
дроб, сърце, жлъчка, бял дроб) и по летежа
на пти ц и т е . Отначало гадатели, викани
срещу"заплащане от Ётрурия 5 Рим по
решение на сената за консултации, преди
да~се почне поход или сражение, през вре­
м ето на Цицерон колегия о т висши ма-
гислпрати. през императорската ёпоха
начело с главен жрйЦ Ха&успекс максимус.
Харуспици следвали и римските пълко-
бодци при Военни походи.
ХЁБА_(грц. ..младост”) — дъщеря на
З е&с. и Хера. гръцката богиня на мла­
д о с т т а и вечната красота, изобразявана
ка то млада дейойка с венец о т цветя и
златна чаша, И ръка, поднасяла нШнаЩГа
амьрозията на Ьоговете в Олимп, нейно
светено. оъоВо бил кипарисът, иъпруга на
Х еракъл. след като то й бил о б о ж е с тб е н - храна („вечерята на Хеката ). който при­
и възнесен на Олимп, ро
здний^ роб, който Влезел S нейния храм .* следният ден на Всеки месец. Нейните
получавал. сВобооа. С н й я биля отъждег -
т в ена римската богиня Ю В е н та .
Статуи: „Хеба и Херакъл". релеф (V в. пр. н’е.. в Не- Почитана чак оо средните векоВе кат о
аТюл), — _Хеба“ о т КаноЗа; о т Торвалдсен.
Х ЁБЪР (Хеброс, грц.) — главната река
8 Тракия, дн. Щ рица, 6 древностт а по-
словична със с т уденитё "CU води, според*
мит а край орегооете и вакханките раз­
късали Орфей и му хвърлили главата и
лирйта Tj реката. ---------------- -
ХЁДИ (лат. „козлета", „козички") —
дВете най-ярки зВезди В лявата страна
на съзвездието Колар, избледняването им
през зим ното слънцестоене в края на
октомври предвещавало за древните гър­
ци и римляни бурно време.
Х Е З И О Н А (грц.) — дъщеря на троян­
ския цар Л а о м е д о н т , която Херакъл
спасил о т пратеното о т Посейдон мор­
ско чудовище, но я дал за съпруга на бой­
ния си другар Телам он, след като царят
не изпълнил обещанието си да възнагради
героя с безсмъртните си коне. Майка на
Тевкър.
Епилион: „Хеэионз" о т Овидий (Метаморфози).
Х ЕКАТА (грц. „улучваща отдалеч") —
дъщеря н а т и та н а Перс (затова Персея)
и ти та н и д а та А с те р и я , или на ЗеВс и
Д е м е т р а . Неизвестна нз ОмирГКултът
й пренесен о т Кария, Мала Азия, ВТърция,
но не бил разпространен в ^им О тзи в ­
чива богиня, носела благосъстояние, успе­
хи в борбата, ловкост при езда, добра
съветница. Според Хезиод богиня на под­
земния свят. магьосница с Власт нао
т айнствените природни сили, подстре-
кателка на всички нощни при(Зидения7 гос­
подарка на душите, ко ито напускат т я ­
лот о . ьрооела като призрак 6 безлунни
нош.и и В пладнешки зной, придружавана
о т Впя ня демпшшни кучета. нейните сВе­
щ ени животни. ВнушаВ^я v mp.ni...ltnnmn
срещне по пътя си. ношни кошмари и
с т р ахове. Богиня с тр и лица. Често била
изобразявана с тр и сраснати тела — с
т ри глав» и ш я с т р ^ р ^ тъжаествяВана
била със Селена, богинята на луната, в
нейната невидима фаза новолуние, с А р ­
т е м и д а като земна богиня, господарка
на зверовете, и с Персефона —. като
хтонична богиня на подземния свят.
Д ревните гърци я омилостивяВали, к а т о
оставяли по кръстопът ищаТпа блюда с
naJTaB-T бирали бедните. Неин свещен ден бил по­
а т рибути — .Факел, бич и змии. Някои
нейни качества са добавени о т орфизма.
покровителка на нечистите сили.
Релефи: „Хеката". изображение върху източния фриз
на Пергамския олтар. — Химн: „Към Хеката“ о т Орфей.
— Надгробна плоча на обожестЗената Юлия о т Ме-
самбрип (дн. Несебър) о т 11— 111 В.:
Х Е К Д Т й М Б А (о т грц. хекатон „сто")
— Жертвоприношение о т 1 0 и глави до-
битъЕГ прен. голямо тържествено..жер­
твоприношение.
Х ЕКАТО Н ХЁЙРИ (грц. ..сторъки") —
синове на УодиЛНебето) и Гея (Зем ята),
т ри исполини с по с т о ръце и петдесет
глави: Бризреи, Гиес и К о т” олице­
творение на разрушителните природни
сили. В страха си да не му заграбят
вл а с тта Уран ги оковал и скрил заедно с
циклопите В утр об ата на Гея, о т ко е то
т я ce разгневила. О т т а м били освободени
от ЗеВс и за благодарност т е му станали
р-ыпчнт^и R П1 у т а н о м а х и я т а . След к а т о
Зевс победил т и та н и т е и ги хвърлил в
Т а о та о а . станали техни пазачи. ---------- ■
Х ЁКТОР (грц.) — първородният син на
т р оянския цар Приам и Хекуба. пред­
водител на троянците и най-храбрият
герой U з а щ и та та на обсадената Троя,
почитан о т съгражданите си като" бог,
убОт"от"~Ахил. СъпрУг -на Андромаха,
баща на А с ти а н а кс . Пронизал с копието
си. както било предсказано, първия ахеец,
кой т о стъпил на троянския бряг — т е -
салиеца Протесилаи. Когато Ахил ce
о т теглил о т б и тк и те , л е к т о р нападнал
г ръцкия лагер и насмалко щял да опожари
изтеглените на орёга вражески кораби.
Встъпил в бой с Аякс Телам оно В и ce
отдалечил oftf него оез paha. След като
у бил матрокЪЛ, паднал о т ръката на
негоВия приятел и о тм ъ с ти тел Ахил,
който привързал трупа му зад колесни-
166
 цата си и го влачил пред погледа на т р о -
янтцягШ:
Статуи: .Хектор" о т А. Ка нова. — .Хектор и Парис"
о т Б.Торвалдсен. — Картини: .Снаряжението на Хек­
тор*. червен офигу рна рисунка върху амфора от' Е8-
тимид. — .Прощаването на Хектор с Андромаха" о т
Л. Силвестър Млади; о т А. П. Лосенко. — Стихо­
творение: .Раздялата на Хектор" о т Шилер.
Х Е К У Б А (латинската форма на името;
epiv пб-тС чно: Хекаба) — дъщеря на фри-
гийския цар Д и м а н т , съпруга на т р о я ­
нския иар Л о и а м . н а _ ко го то родила 19
деца — синове и дъщери, между Които:
Х е к т о р , Парис, Деиф оо, л е л е н ,Н 1 о -
лидор. К асандра, Поликсена и др. При
разрушаването на Троя преживяла гибел­
т а на всичките си близки, спасила само
ко с т и т е на сина си Х ектор. При подял­
бата на пленничките ce паднала робиня
• на' Оуииий, и 1118е9 бИЗ“ НЗ брега на т р а ­
кийски Херсонес. избола с пръсти очите
на гпрака П о л и м ёс то р , Който убил
най-малкия и син Полидор. Накрай ce пре­
върнала в кучка.
Драми: .Хекуба" о т EQpunug; о т Й. Е. Шлегел. — Епи­
лион: .Хекуба" о т Овидий-(Метаморфози).
ХЁЛА (грц. „животворна -светлина") *
— дъщеря на А т а м а н т и на Нефела,
сестра на фрикс. Когато при б ягството
о т злата си мащеха И но летяла с фрикс
над протока, който разделя Азия о т Ев­
ропа. паднала в морето, което тогава ce
нарекло Хелеспонт (т . е. „морето на Хе-
ла"). Според един м и т ce у|даЗила, според
друг не загинала, а била спасена о т П о ­
сейдон и ce превърнала на морска нимфа,
останала вечно в шумните вълни, родила
на бога-спасител двама сина: Пеон и
Едон, родоначалниците и епонимите на
пеонците и едонците.
ХЁЛЕН (грц.) — син на троянския цар
П риам и Хекуба, брат на Х ектЪ р, про­
ч у т гадател. К ато пленник предсказал на
Одисей и Диомед, че Троя може да бъде
превзета само с помощта на Н е о п т о -
лем (Пир) и ф и л о к т е т и че съдбата на
града зависела о т Паладион — дърве­
ната с т а т у я на Палада. След падането на
Троя откаран заедно с Андромаха, съ­
пругата на Хектор, 8 робство от П ир в
Епир, където ce оженил за нея (у древните
съществувал обичаят левират — след
см ъ ртта на по-големия брат за вдови­
цата му ce оженвал по-младият). Когато
Пир умрял, получил част о т земята му
и на нея построил град по образеца на
Троя. Там дал гостоприемство на Еней
и му предсказал, че ще основе далеч о т
първата си родина могъщ фригийски град.
167
X ЕЛИ А Д И (о т гр. хелиос, „слънце")
— дъщери на бога на слънцето Хелиос
и на Климена, сестра на ф а е то н . О т
скръб по брат си ce превърнали в тополи,
а сълзите им в кехлибар (грц. електрон
— „слънчев блясък"). Овидий споменава
имената на две о т тях: ф а е т у з а (грц.
„лъчезарната") и Л ам пеция („блестя­
щ ата", „сияйната”).
Трагедия: .Хелизди* о т Есхил (загубена). — .Епилион;
.Хелиадите" о т Овидий (Метаморфози).
ХЕ Л Й К (грц.) — младеж, съюзник на
финей, противник на Персей и уб ит о т
него.
ХЕ Л Й К А (грц. „въртящо ce съзвез­
дие"). — 1 .Нимфа, съпруга на хиоския цар
Енопион. — 2.Друго име на съзвездието
Голямата мечка според името на аркад-
ката Хелика, любима на Зевс, но както
К а л и с т о превърната о т Х:ер ав мечка.
ХЕЛ И К й Н (грц.) — планина 8 Западца
БвотТнГ 'Среана “ГКрцйЯг нея б е з ­
см ъртният кон Пегас с удар на копи­
т о т о си открил избора Хипокрене, 5
кой т о ce къпели музите — обитателки"
и царици на планината .
Х ЁЛИОС (грц. „слънце") — богът на
слънцето, син на т и т а н и т е Хиперион
и 'Т е я г сзм то й ce наричал т и т а н , брат
на Селена (Луната) и Еос (Зората, Ав­
рора), баща на царя на колхидците Еет,
на магьосницата Кирка, на ф а е т о н и
хелиадите. Отъждествяван често с Х и ­
перион и с феб Аполон. Красив младеж
с венец о т лъчи по златорусите му къд­
рици. яздещ на ослепително блестящата
си колесница, теглена о т четири крилати
огнедйшащи ТГоня, носел соетлина и ра-
дост на хората. Всяка сутЩ1й~<ге~&Б5Еач~-
Вал о т Ьтиопия по небето, през деня из­
минавал определения си пъ т по небесния
свод, а вечерта поптьЬзл Ц океана И край­
ния Запад, къаето ce с тел я т конскит е
паши не о т треба, а о т амброзия, та м
А т л а н т приемал колесницата за нощен
о т аих. О т т а м през нощ та ce завръщал
пак В Етиопия на златна лодка, която му
изработил и подарил Х е ф е с т. п рез го­
дината изминаВал пътя си през двана­
дес е т т е съзвездия на зодиака, за да
о т мерва гооишното време. О т него нищо
не оставало скрито, то й бил сВидетел на~~
прелюбодейстВото на А ф р о д и та с~
А рес и го съобщил на мамения съпруг
Х е ф е с т. Затова богинята на любоВта
преследвала и него, и любимки т £ _ ц -п о ^
т о м к и т е му: Л е в к о т о я била1^ жива за-
ровена о т баща си, а нейната издайничка
КлиАгигс тгьидо любима на лелиос, била
отблъсната о т оога; Медея, внучката
муТ на кПЯто подарил колесницата със
змйискин Ш рйг, била изоставена о т
Язон, уОила децата си о т него, а по-късно
била прогонена и о т атинския цар Егей;
по внушение на Жфродита неговата дъ­
щ еря Пасифая пламнала о т неестестве­
н а 'с т р а с т към оика; дъщеря му К и р Ка,
кояТпо произнасяла името му при м агиите
си, била нещастна В любобта си към
Гла~Вк и П и к. На остроВ Тринакрия, 8
Пипплпя g^iyppume на Хелиос А р е т у з а -
и Л а м п е т и я пасли по седем негови с та -
да о т сВеииени краВи, които спъ тниците
на -Ппппйм яякляли. заради което Зевс
по молба на Хелиос“ разбил kOOaoa u m L c
мълния. След трагичната смърт на фае ­
т он богът нена^идял светлината, изгря-
Ва/Г без блясък и изоставил колесницата
си. На него били издигнати в I ърция хра­
мове (ГКоринт, Аргос и Елида, но младият
бог бил най-много почитан на о. Код ос.
Там В негова чест бил издигнат пред вхо-
да~на пристанището Р о д о с ки я т Колос,
Висок ?Ь эркцки лакътя, излян о т оронз
о т скултора Харес през 25ГГгГгТрТн, е.,
еднсгрт ' сиццмше1 антични чуд^Оа На све-
та . в г*им на оога на слънцето Сол"при­
писвали всички митове, свързани с гръц­
кия Хелиос.
Статуя: .Хелиос'. релеф Оърху Пергамския олтар.
— Кортина. ..Хелиос ма колесницата". стенопис в Мав­
золея под храма „Св. Петър" (II в.) — Химни: „Към Хе­
лиос" о т Омир. о т Орфей.
ХЁЛОПС (грц.) — кентавър, убит о т
П и р и то й В б и тка та между лапити и
кентаВрй.
Х ЁМ У С (грц.) —- планина В Тракия, дн.
Стара планина. В България. Според м и т а
ХемусТГ годопа рили орат и сестра, кой­
т о ce обичали грехоВно и ce назоВаВали
неблагочестиво deijc и Хера, ззтоШ ГЬо-
говете ги • превърнали в планини с лице
една Към друга.
ХЕРА (грц. „господарка"; лат.: Юнона)
— оъшеря~ на Кронос и Рея, сестра на
Д е м е т р а , Аид. Х е с ти я . Посейдон и
ЗеВс, с него съчетана В „сВещен брак",
майка на Арес, Хеба, Х е ф е с т, Йлити~я.
Кат о женсКо съо тВ етстВие на ЗеБсГца-
рица на олимпийските Ъогойе, властница
над~й50ето, поВели гоелка на оОлаците и
бурите, на мълниите и гърма, богиня на
брака и~~съп&уЯ<еската люьов, Цярна~по-
кроВитёлка на омъжените жени и пома­
гач ка~на бременните и~родилКите~Т|римеЬ
168
на съпружеска Вярност, неумолимо с т ро-
га спрямо престъпилите с В е т о с тт а на
брака.""On ра Вда на т а ревност на Хера и
семёинитё~и крамоли са втъкани в много
митове, гневно, често жестоко преследва
съперниЧКите си и те хн и те деца. За да
укрие о т нея ИоЛЗеВс превърнал ним­
фа т аТГкра ва, ХерУизвадила очите на уби-
т ия неин страж Аргус и ги постав ила
върху~к~рилата на пауна (свещен на оо-
гинята Вероятно защ ото п ти ц а т 1 Г~до-
летяла о т А з и я ' ВТГВропа през остроВ
Самос, остроВа с прочутото светилище
на небесната цариизМ Превърнала ~Ка-
листо~~В"мечка" и когатоЗеВ с възбел ао-
каасЬашз -и цмcba—иа_ небесния сВод като
съзвездие, Хера слязла В морските дъл­
бочини, за да моли'тамйил-ШГПУ boaoUe да
не я допускат ио SOUUme си. менаиистта
си към похитинатй U n i ЗиВс ЕАриПДТГре-
несла Върху целия род на Агенор, баща
й. Tlog оОраза на нейната Кърмачка Под­
урила Семела да иска о т J eec да ce яви
пред нея в истинския си оожеспЧвёй бля­
сък. гивелен за см ъ ртните, дт^аля^ня
планинската нимфа Ьхо способността да
гоВори. Подбудила в Аида фурията Ги-
сифиН5"да ffcee безумие в гърдите на Ино
и съпруга й А т а м а н т . Превърнала друж­
к и т е на Ино в камъни и птици, една пиг-
мейка"^- е жерав, А н ти го н а , дъщерята
на Л а о м е д о н т , В щъркел, дъщерите на
Ки ни рас — в храмоВи стъпала. Пред ги­
ган та ТифОН су пивВьичала В крава, и п и-
т ала ce да попречи на Л е т о да намери
мяс т р на земята, където да роди Феб
А полон и Аптем иаа_.слеа раждането
им продължила оа зи преслерВа. Пратила
чума на остроВ Егина. зааето носел име
на нейна съперница. ПоеследВала Х ер а­
къл, сина на Алкмена о т ЗеВс: още в
утробата на майката заОавила раждане­
то : пратила в люлката му две змии. Вну­
шила по-късно на ЕВристей да изисТ<Ва
от героя сВръхчовешки под Визи. С недоб­
ро оКо гледала на Ганимед. младия Ви-
ночерпец на Зевс. Като не искала да слуша
просби за мъртъВци, натоварила чрез
Ирида бога на съня да яВи на Алкиона
гибелта на съпруга й Кейк. Вместо да
прегърне Хера, ги га н тъ т И кси он прегър,-
нал облака Нефела. В Т р о я н с ка та во й-
НЭ П О М а г а л а н а Р ъ р |Щ ГПй_ПАРд Ь т п f~]ap i i r
на пл анината Мая птп ъ п пл д л ятн ятя
ябълка — пърВенстВото В красотата, на
Афродита; преследВала Еней. сина на
сво я т а . съперница, и другите ггтоянсТш
бегълци. Но проявила състрадание над
царица ~Хекува заради незаслужената й
г-кг^я—няь-ряд рпркрятцла Враждата си
към п отом ци те на Еней и пратила бяр-
ч V
наспа си служителка Ирида да съобщи на
Х ерсилия ооожестцяоането на съпруга
й Ром ул. Понеже п р е т и д и т е ce про­
т и вопоставили на Въйежоането на култа
й в Аргос, ги наказала с безумие: въобра­
зявали си. че са светените крэВи на бо­
гиня та и мучали силно из полето. За Йе-
чинно отношение и незачитане на до­
с то й н с тв о то й отнела зрението на Ти-
резий. С Всевластната олимпийска бо­
гиня ce сравнявала 8 подземния свят
Персеф она като „Авернска Хера”.
По-важните светилища на Хера (хера-
йони, хероони): 6 Самос (с празника хереи
на Всеки 5 години), Аргос, Микена, Спар­
та , Коринт, Платея, Олимпия, Пестум,
ЕВбея, Делос, Атина. А трибути: жезъл,
диадема, паун, крэВз (нейното свещено
жертвено животно).
Статуи: .Хера фзрнезе". копие по оригинал о т
V G. пр н е — .Хера," о т Поликлет {хризелефгттиннз,
загубена). — „Барберинска Хера". — .Хера Лудовизи"
(колосална мраморна глава). — „ЗеВс и Хера". метопа
о т Херайона в Селинумт {V в. пр. н. е.). — Картини: Вж.
при Юнона! — Химни: „Към Хера" о т Омир. о т Орфей.
Г Х Е РА КЛ И Д И (грц.) — децата и по­
т ом ците на Херакъл, които hbpucmei r
каТпо заклет враг на баща им след него­
ва та смърт прогонил о т родния им град
и никоя държа Вг не смеела да им помогне':
Херакловият син Хил, неговият внук
А р и с то м а х , неговите синове Темен,
К р е с ф о н т и А р и с то д е м , синовете на
Аристодем Прокъл и Е вристен. Още
Хил ce допитал до делфийския оракул, как
оа си възиърне Пелопонес. Оракулът
отговорил: като изчака т р е т а т а рекол­
т а. На т р е т а т а година Хил настъпил, но
Войската му била напълно разоита. Съ­
щия о пи т направил след I uO T lIau 5ТТ) го-
guHIT Внукьт му АриТГТЦймах, но и той
претърпял неуспехГ tgtfa хераклидите onri
т р е т о т о поколение на лил (TffipETTTcJrna
реколта ) нахлули Заедно с дорииците В
т е ce д о п и т а л и до оракула. Той ги посъ -
В егп В ад ^а ^ о .с д 1 а Д ^ > Ц 1ан.ело на в о й с к а т а
е т олийският цар Оксил, който яздел на
едноок кон. След победата хераклидите
си поделили Властта: Темен по'лучил Ар-
гос, синовете на Т^ристодем, който бил
уб ит Лакедемон, а Кресфонт — М е­
сена, заедно с царската дъщеря М еропа
за жена. Съществували и други Версии на
мита. Борбата на хераклидите да си въз-
Вър нат Пелопонес^ ьила митичесЕД~ипггра-
жение на еано историческо събйгпЕГё~ —
дорийското преселение. - г о т о зм и й ски глави, о т ко и т с Г е д н а т а
Драми: .Хераклидите" о т Еврипид. — .Аристодем"
о т ф. М. Клингер; о т В. Монти. — Поема: .Макария"
о т Й. Й. Бодмер.
169
ХЕРАКЪ Л (грц. „прославен чрез Хера",
ла т / Херкулес) — opomuucKu и общо-
гоъики народен героиГнай-хоабрЦят о т
Всички елински еерои, син на смъртната
А лкмена и на З ев с ,' брат-близнак на
Ификъл, съпруг на Деянира, след обо-
жествяВането му — на Хеба. К о гато
прддетояло да го роди Алкмена, Зевс c e '
заТлел, че де те то , което през този ден
Види оял йбятг Щб владее над целия род
на Tlepceu, Но_Хера. която преследвала
сина на своята съперница още о т у т р о ­
бата нЁГмайка му, забавила неговото раж­
дане. а вместо него ce родил прежде -
временно друг потомък на Персей — Ев-
р и с те й . Още докато леракъл оил В лю/С-
kama. X ao ajHV. пратила две отроини змии,
но младенецът удушил Всяка о т тях с по
една ръка Бил възпитаван о т герои и
мъдреци: Веднъж по невнимание наранил
с отровна стрела учителя си кентавъра
Х и рон и му причинил такива болки, ^е
раненият пожелал да се -
смърт й е т о си В полза на ПрОМеТпе" и
да умре. НапредВал~~ЕГупражнениятз си В
борбата, лъка и стрелите, но изоставал
с музикалните занимания, заради ко е то
учи телят му по музика стар ият л и н 'го
плеснал за немарливостта, буиният уче­
ник отвърнал, като го ударил с лирата по
главата и го убил. Освободил тиВанците
orff тежкия данък, който им наложил Ер-
гин, затова цар Креонт м у дал дъщеря
си М егара за съпруга. Но Херакъл в при­
с т ъп на безумие, изпратено му о т Хера.
убил и Мегара, и децата й. За да спечели
Деянира за съпруга, надиил в дьуоой сь-
перника си речния Рог л хе лой ГУ 6 ил ке н*-
т а въра Нес, когато ce опиталда'отблечУ
жена му, ~със'стрела та , потопена вТГръВ--
т а ‘1 на л е р н ей ската хидра.- <iа а тм ъ -
щение кентавърът предал на Деянира
своягпа иече напоена с отрова’ дре1 <аГу~ж
като средство за Възвръщане на разко­
лебана любовГ След бреме т я решила да
си послужи с нея пред Херакъл и така fiffu-
чйнила мъчителната му смърт - о т не­
т ърпими страдания то й ce самоизгорил,
след като хвърлил в морето л и ха с, прёГ
носителя на убийствения подарък.
Гла в н о т о унижение, на к о е т о подло ­
жила Херакъл Хера, била н е го в а т а служба
на~~ЬВристей. по ч и я т о з а п овед т о й и з ­
вършил п р о ч у т и т е дванад есе т подбива:
I. У душил с ръце н е м ей сТшя лъВ. к о й т о
бил иначе неуязвим , к о ж а т а му ьзел з а
м а н т и я , а гл а в а т а му — за шлем. — I I .
У м ъ р т в и л л е р н е й с к а т а х и д р а с м н о~-
без с м ъ р т н а , и п о т о п и л стрелите си в
О т р о в н а т а й кръв, за да с т а н а т с м ъ р ­
т о н о с н и . — Hi. Уловил 8 П а р т е н и й с ки я
лес 8 Аркадия бързата като вяТпъра ке-
ринейска ко ш у т а , като я гонил цяла
година. — IV. Изоил или прогонил с по­
дареното му (ШГПалауа кручёШало с т и м -
фал иисКите п т и ц и “ — V. УлобИл В "мре­
жа ери м а н тс ки я глиган, които ce криел
8 планината Ьримант и опусТпошаВал по­
лят а на Аркадия, героят го гонил до Върха
на планината, където зЬярът затънал 6
дълбокия сняг. На път за Еримант бил
нападнат 6 пещерата на кентавъра фо'л
о т неговите събратя — родените о т
Н ефела, но прогонил едни о т тях със
запалени главни, други — със стр ел ите
Г- » . / — И я ч п п тп л ппгглпв и ч н о -з а м ъ р с в -
нит е АВгиеви обори 6 Елида, като пус­
нал да тече през тях една река. — VII.
Укротил ЪиВия к р и т с к и бик и на гърба
му преплаВалава морето до Маратон.
~ — V III.
Надвил войнствения тракийски цар Д и о ­
м ед, който давал за храна на кръвожад­
нит е си кобили попадналите на негоВия
бряЁ чужденци — него хвърлил на живот ­
ните , а тях откарал В Микена, където
ЕВристей ги пренесъл В жертба на Хера.
— IX. Грабнал златния пояс или Колан на
царицата на амазонките Х и п о л и тз и го
поднесъл на""Ад ме т а , дъщерята на Ев-
ристеи. — л. итилякъл о т западния край
на света стад ата о т крави на триглаВия
Великан Терион. На Връщане о т него гос-
т уВал на К р о т о н и обещал да издигне на
мя с т о т о на дома му град, което по-късно
извършил чрез Мискел. — XI. О тн есъл
т рите златни ябълки о т градината на
хес п е р и д и те, които пазел Вечно зрящ
др~акон, като с хи тр о с т накарал ги ганта
А т л а н т да му ги откъсне, докато Хе-
ракъл поел~?а 'малко на Раменете си "не­
бесния" сВод."— XII. Н ай-теж кият подвиг:
вързал и изВел о т подземния свят т р и ­
гла Вото куче Цербер, което паз~ело Вра-
т и т е на Т а р та р . На входа му ce изпречил
и самият Аид, но героят го наранил със
стрела по рамото и така сломил него-
Ват а съпротива. Междувременно Херакъл
убил кръвожадния египетски цар Б узи-
р й~с, освободил "П р о м етей , удушил във
Въздуха лиОийсКия Великан А н те й . След
дванадесетте си подвига бил освободен
от служоа на ьвристеи. По-късно убил
изпратеното о т П осейдон"морско чу­
довище, спасил о т него дъщерята на цар
Л а о м е д о н т хези он а и заЬладял Троя,
когато~иарят не изпълнил ооещанието сй
да го възнагради с конете си, които по-
луЧил о т ЗеВс. Уч а*стЪ уВал S~похода на*
аргонавггГите и'"наГ връщане загубилпри-
ятеля ^^иТСасГ^Прё'ду да легне~на кла­
дата на'бърха на планината Ёта, поВерил
лъка и стрелите си. на фТГлО'к'т^т, сина
170
I
на П е а н т , а пленницат а си Иола дал за
жена на сина си Х и л .и т плам нала таГКлада
гербят оил Ьъзнёсен о т палада^на Олимп,
т а м ЗеВс го дарил с оезсмъртие и го
ощастливил с ноба съпруга — ■милочид-
с него.
Преди тоВа В миг на безумие, което му
Вляла’ Хера, хвърлил о т Високата кула на
Тиринс приятеля си И ф и т и заболял от
т ежка болест. Потърсил пилоския цар
Нелеи да го пречисти о т престъпление­
т о . Той м у отказал. Хеоакъл убил и Нелей.
и Всичките му синоВе (без Нестор).
О т там , потърсил очищение о т ж р ицата
на оракула В ДелФи. Но и т я го отблъс­
нала. Тогава Херакъл задигнал о т храма
т р иногата, о т която ce произнасяли
предсказанията, зя 9 а пи напоаби с него
собстбен оракул. Но т у к ce явил самия т
А п олон да му попречи. Meftgv оВамагра
сина на Зевс, единия смъртен, другия без-
смУртеК, произлязла жестока бороа. 1я
щяла да соърши зле, ако Гръмовержецът
не ги разделил с мълнията си. Сл^а като
се~ помирили, оракулът обябил, че пре­
стъплението на херакъл може да бъде
оч'истено ■ с нова тоигодишна робска
служба, сега на лидийскатз иаоииа
Омфала. Гя, наметнала лъвска та кожа и
с йеговия боздуган В ръце, му възлагала
аа изпълнява ц женски дрехи сред другите
робини чисто женски дейности.
Ия XapalchA_fii 1ли падианати много хоа-
моВе из цяла Гърция, негови празници хе-
раклей били честоуиани на много м еста,
uomR^pmiipm-r)P» п т ftepkn месеи. бил h? v
гоВ свещен, защ ото вярВали. че на чет
Върто число ce родил. И м ето на героя
носили миг iagoffe (Хераклеи).
Атрибути: боздуган и лъвска кожа с
аляВвгШй. tn u m e m u :„Мъжественият“. „об­
ладаващият лъвска храброст", „неустра­
шимият", „божественият". По своя пас-
тр о к А м ф и тр и о н ce наричал А м ф ит-
рионид, по името на неговия баща, своя
дядо Алкей — Алкид, по родния си град
Тиринс — тиринтец, тирински герой, по­
неже според друг м и т ce родил в Беотия,
ce именувал аониец, поетичното име на
беотиец, ка то народен герой е „земен
освободител" (сотер), заради отличи­
телния си а тр и б у т — „мъжът с бозду­
гана". С някои сВои негативни качества:
избухлив темперамент, ненаситност и
Влюбчивост, е любим персонаж също на
комедията и сатирната драма.
Статуи: .Младият Херакъл' о т Скопас.(римско копие
в САЩ). — «Херакъл", серия скулптури о т Лизип („По­
биващият Херакъл". копие о т Гликон). — .Херакъл".
релеф върху метолите на съкровищницата на атиня­
ните 8 Делфи, , 12-те подвига" Върху метопите о т
храма на Зевс 8 Олимпии. Върху източната страна на
Тезейона в Атина. — .Херакъл освобождава Деянира о т
ЕЗритион" от Микеланджело. — „Херакъл и Атлант"
о т П. Buuiep Стари. — Картини: .Херакъл удушаба
змиите". стенопис о т Помпей. — .Херакъл и хидрата"
о т А. Полэюоло. — .Херакъл 8 борба със стимфалий-
ските птици" о т Дюрер. — .Херакъл и Антей" о т Тин­
торето; о т Л. Кранах Стари. — «Пияният Херакъл'
о т Рубенс. — .Приемането на Херакъл 8 Олимп“ и
.Триумфът на Херакъл" о т Тиеполо. — .Малкият Хе-1
ракъл със змиите" и .Подвизите на Херакъл" о т
Дж. Базари. — .Херакъл убива Как" о т Н. Пусен. — Епи­
лион: .Смъртта и апотеозът на Херкулес" о т ОВидий
(Метаморфози). — Химни: .Към Херакъл" о т Омир; о т
Орфей. — Драми: .Херакъл* о т Еврипид. — .Трахинян-
ките" о т Софокъл. — .Херкулес буйствуващ" о т Аней
Сенека. — .Херакъл" о т Виланд; о т Ведекинд; о т Дю-
ренмат. Симфонии: .Младостта на Херкулес' о т Сен-
Санс. — *Деннира" о т Сен-Санс. — Опери: .Алкид' о т
Люли. — Оратория: .Херкулес' о т Хендел.
О т днеш ните български земи: Статуйки: .Хера­
къл'. о т колесница В Ямбол. — .Почиващ Херакъл".
мраморно копие. 8ис. 0,41 м. о т творба на Лизип
(IV 8 .пр.н.е.. намерено в Рациария — дн. Арчар, Ви­
динско). — Оброчни плочки: .Почиващ Херакъл". вие.
0,47 м, о т светилището на нимфите в Мадара, Шумен­
ско. с надпис върху рамката; .На непобедимия Херакъл".
ХЁРЗА (Херса, грц. „роса") — една о т
т р и т е дъщери на Кекропс* на които
Палада поверила в затворено ковчеже
младенеца Е р ихтон ий, пазен отвъ тре
о т дракон, с поръка да го съхраняват, без
да го отварят. В нея ce влюбил Хермес,
омаян о т хубостта й.
Х ЁРКУЛЕС (лат.: грц.: Херакъл} — ла-
т и низираното име на аръцкия леракъл,
чии т о 1<улт бил пренесен В Италия о т
гръцки колонисти. Неговото сВетилище
А р а’ м аксим а ce намирало в Рим пред
входа на Големия цирк (Circus maxlmus).
Макар че бил чествуван ка то чужд бог,
към с та р и те функции и подвизи на героя
та м били прибавени и ноВи. Смятали го
ouie каУпо бог на търговията и съобще­
нията, станал любител на музите и чес­
т о бил изобразяван с лира В ръка, пре -
махнал сабинския обичай аа ce принасят
в жертва хора, като заменил чоВешките
жертвоприношения с кукли, водил про­
чут а т а Ьбрба С бйййбишащия1 разЬоиник
ВелИкан Как, които му открадвал кра-
Вигое на I ерион. придал божественост
на любимата си А каЛ аренция. В негово
име ce произнасяли клетвите: „Ме Нег-
сиТе! (0055 лАСНТГНа Херкулес бил посве­
т ен град Херкулан в подножието на Ве-
зуВий. затрупан _заедно с Помпей през
79 г. о т вулкана. В образа на Херкулес
обичал да ce представя император Комод.
Кантата: .Херкулес на кръстопът" о т Й.С. Бах. —
Оратория: .Херкулес" о т Хендел.
Xfc£MAJepu. „скала", „камък", „постаЗ-
ка") — стауя, на Която о т тя л о то - на
изобразяВания ё ОйЬпаВена само глаВатаГ
171
положена Върху четвъ ртита колона, с
приЪаВкй "на фалрд В"~долната част нS "
мъжките фигури. Отначало дървена,
най-нагУред изобразявала Хеом ес (ommvk
името!), по-късно — и други бого8е~й~
смъртни. Имало и двойни херми, В които
са* съвдинени цЪе лица, гледащи В про­
тивоположни посоки, със сраснати задни
чаетШГилужили като пътепоказатели по
пъ ти щ ата и площадите. аВойните — по
кръстопътищата: Всеки гимназион, Всяко
място, яа телесни уппажнения имал сбоя
херма.
Х Е Р М А Ф Р О Д И Т (гр ц .), — красибият
син на Хермес и А ф р о д и та, наречен по
имената на двамата, кат о Внук на А т -~~
ла н т зован Атлантиао. итблъснал лю-
бобта на изворната йимфа Салмакида.
но~когато ce къпел В извора й, по нейна
молба оогоВете слели те л а та на двамата
В~едно дВупблоВо същество. Всеки, Които
ce къпел ц същия извор, стаВал хермаф- ,
родиггГ
Статуя: .Хермафродит" о т Поликлет (II G. пр.-н.е.)
— Картина: .Хермафродит и Салмакида' о т А. Карачи.
— Епилион: .Хермафродит и Салмацида' о т Обидий
(Метаморфози).
ХЁРМ ЕС (грц.; лат.: Меркурий) — син
на ЗеВс и плеядата мая, внук на ^ А т ­
ла н т , роден В пещера на планината Ки-
лене В Аркадия, затоВа киленец, килениец;
баиха на ман и Х ер м аф р о д и т. Няколко
часа след раждането си изоооетил лира­
т а . като опънал с т р уни Върху бронята
на костенурка, и Възпял на нея любовта
на Зевс и Мая. Още същия ден откраднал-
кравите на несъщия си брат Аполон и
превърнал в скала ё а т , когато то й издал
новото им скривалище на техния етб^
панин, Йърбоначално аркадски бог на 8е т -
ровете и дъжда, затова вести тел на Зевс
и олимпийските богове, ка то изпълнител
на божествените поръчки Владеел изкус-
на т а оеч. носил на хората б о га т с т в а т а,
особено стад ата, закрилял училищата и
палестрат а . подпомагал рЗШёжа на жи^~
ЗотнитеГизобразяЦан с '35Н6 на'раменете~~
(„добрият пастир"), бог на търговията,
патрон на търговците, крадците и из-'
м'амнпииппе — учил сина си А В толиК,
дядото на Одисеи, как да краде:.хъпро-
Вождач на душите на покойниците до
подземния сВят (Пеихопомпос), следо­
вателно посредник между двата свята,
ВъВ връзка с подземния свят е е п и т е т ъ т
му Х т о н и о с (Хтоний, „подземен“); по-^
неже сънищата идели о т света на сен­
ките. то й е също техен бог. Той и Зебс
стран стВували по земята в чоВешки
образи, така били приети радушно о т
филемон и Бавкида. Обикнал Херза и
превърнал В черен камък Аглавра, която
взела о т него злато, за да го въведе в
спалнята на сестра си. Обикнал и Хиона
едновременно с Аполон, т я родила о т
него хитреца А в то л и к. Негови атрибу­
т и са крилатите му златни сандали, сим-
вольШ HtJ пьраабиНаТАа му, Крилатата
пътническа, шапка-шлем и вълшебният
жезъл кадуцей, с който можел да приспи
или да съвуди"всеки оог или смъртен ~и
кесия, а оръжието му било сърповидният
меч, umamvume м у о т дърЦо и камък (хёр-
ми) служили като гранични камъни и т а ­
лисмани по пътища и кръстопътища. (Го
поръка на i еце уоил Аргус, стоокия
стр а ж на превърнатата В крава Йо, за­
това ce нарича Аргеифонт (Аргоубиец);
изВестил на нимфата Калипсо да пусне
Одисей да се15ърн(Гв Итака, предупредил
Егис т "д а нй УВиВа А гам ем но н ; предал
на Одисей магьосното биле „моли , което
npegrtaaOd/^u о т мааиитб на н и м ф а та
Кирка. В жертва му принасяли агн е та,
козли и други животни, негоВа свещена
птица била петелъ т. ' Рим ка то богиня Хора Квирини. Майка
Статуи: .Хермес с малкия Дионис' о т Пра ксител
{IV в. пр.н.е.). — .Почиващият Хермес“ о т школата
на Лизип (бронз, о т IV 8. пр.н.е., копие). — .Меркурий
като Аргоубиец" о т Торвалдсен. — .Меркурий“ о т
Р. Бега: о т Джовани да Болонп: о т Ж.-Б. Пигал. — Кар-
тини: -Хермес приспива Аргус" о т Тинторето. — .Мер­
курий“ о т Рубенс. — -Меркурий отвлича стадата на
Аполон" о т Кл.Лорен. — Химни: .Към Хермес' о т Омир
(2); о т Орфей; — Комедия: .Меркурий, бог на търгов­
ците" о т Х.Закс. — Сатирнз драма: .Копоите" о т Со-
фокъл.
Х Е Р М И О Н А (грц.) — Внучка на Леда
и Зевс, единствена дъщеря на Менелай
и Елена. Яогато Елена отплавала заедно
С'П а р и с з а 1роя, Хермиона била девет-
годишна. Според бмир при превземането
н а града оила сгодена йЖ Леда (или о т
М енелай) за Н е о п то л е м и ce омъжила
за него. Според по-късен м и т била сгодена
за О р е с т . а ce омъжила за Неоптолем и
го ‘ послед Вала В ЕпирГирест поостоеЕал
делфцйците да убият Неоптолем и я
отвел О т Ьрест имала син ТисаменТ
Писмо: .Хермиона до Орест" о т Овидий (Героини).
ХЕРО (грц.) — красивата тракийка,
жрица на А ф р о д и та В Сестос на отсам ­
ния бряг на Хелеспонт. Вж.Леандър.
Картина: -Херо и Леандър“ о т Рубенс. — Епос: -Херо
и Леандър" о т Музей (V—VI G). — Стихотворения:
,.Херо и Леандър" о т Шилер: о т Кр. Марлоу. — Драма:
.Вълните на морето и на любовта“ о т Грилпарцер
— Кантата: _Херо и Леандър’ о т Л. Манчинели.
. ХЁРОС (грц.) — 1. Герой о т прадреВен
полубожестВен или божествен произход
о т бащина или майчина страна, идеал на
172
човешка сила и доблест, благодетел на
народа си, епоним на области, градове и
съсловия, полубог ка то Херакъл. —
2. Т р а ки й с к и я т конник, чийто култ бил
широко разпространен сред тракийското
население о т земите на антична Тракия
през епохата на римското ВларичестВо.
Р а з к р и т о я пИвтилишв на Херос В а н т ич­
ния град Петра, дн. о развалини а зем­
лището на е. Мулетарово, Ьлагоевградско.
■Друго светилище на тракийския Хе-
рос като здравеносно божество е о ткр и ­
т о и запазено при е. Даскалово (дн. квар­
тал на гр. Перник).
Мраморна плоча е' посвещение на тракийския Херос
Карабазмос. намерена във Варна (античния Одесос).
където имало светилище на това божество (хероон).
посветена о т 21 членове на религиозното сдружение
начело с жреца Нумений (111 3 ).
ХЕРОфЙЛ'А (грц.) — първата гада­
телка Сибила, предсказвала о т пещера.
ХЕРСЙЛИЯ (лат.) — една о т похи-
т е н и т е сабинянки, съпруга на Ром ул,
след неговото обожествяване въздигна­
т а на небето и съчетана с основателя на
на дъщерята Прима и сина Авилий.
, ХЁСПЕР (грц. „вечер", „запад", лат.:
Л у ц и ф е р ) б о г ъ т на вечерницата, баща
на Кейк, според една верйия — на хес-
п ер и д и те. К ато утринната Зорница
(Денница) носи името фосфор. Дълго
време дреВните не знаели, че вечерница­
т а и зорницата са една и съща зВезда
— планетата Венера.
Стихотворение: .Хеспер" о т Бион.
^~ХЕСПЕРЙДИ (грц. „дъщери на Запада“)
— сладкогласните нимфи, дъщери на
Н о щ т а (или на хеспер, или на А т л а н т ):
Ьгла. Е р и те я и А р е т у з а , които оби­
тавали западния край на земята Там па­
зели заедно със стоокия аоаТсон л а дон
чудната градина със златни те ябълки.
Дървото, на което зреели, било пооаоено
о т I ея на Хера в деня на сватбата й със
З евс. Пътя "gtr хесперИдите посочил "на'
Х еракъл морският оог Нерей.
Статуя: .Херакъл при хесперидите“ (V G. пр.н.е.).
— Картина: „Хесперидите“ о т Рафаело. — Поема: .Хес­
перидите" о т Тенисън.
ХЕСПЁРИЯ (грц.) — нимфа, дъщеря на
речния 6 qz Кебрен. Умряла, ухапана о т
змия, когато бягала о т влюбения В нея
Есак.
ХРГ.ТИЯ (рпм -панпще") — гръцката
богиня на огъня и домашното огнище, ед-
 Hit om 1 2 -т е олимпийски богове, дъщеря
на 'tCpoHQC и Рея, сестра на Je ec , t io -
ceti'goH, Аид, Хера и Д е м е т р а Све­
щ ено за нея оило огнището на дома Като
средище на семейния живот. На него въз-
лиВали в началото и Края на всяко ядене.
От т у к антична т а погбЦобкЗ: „Почни" с
Хестия!" и коло него главата на семей-
с т в о т гГ яппял.. нпВоппаенптп като знак,
че ce приема в кръга на семейството.
^Vlimiwmt ггЬслужвэли жени и деооики,
чист и ка то пламъка. Самата богиня
останала ЬезЬпячна и непорочна, макар~че
била ухажвана о т Аполон и П осейдон.
£акгпа. цъи всеКи аом ce поаоъожа^по-
птпянно ояънят . така вечен огън гооял и
в апаоския дом п о и тзн е й о н . около кой-
т п гр г-ьбппа>\и пританите — носите­
лит е на държавната Власт, и сядали на
т рапеза оФиииалните гости. О т т а м ко­
лон и с т и т е пренасяли сВещения огън за
нсПЗите си поселения. О бщ ото огнище за
цяла Елада представлявала g^tbuuckarna
Хестия. Римското съ ответстВие на бо-
гйнята била В е с т а.
Химни: _1Сьм Хестия" о т Омир (2); о т Орфей.
ХЁф ЁСТ (грц.) — гръцкият бог на огъ­
ня,"??? коваческотс? изкуство и на бсички
занаяти, за които е нужен огънят. С^н
на З ё 8 с и Хера. Когзто ce родил,~Хера,
отв ратена о т гр о зо та та м у . го хвърлила
от Олимп 6 океана. Там на дъното м у го
поели и спасили нереидите Евринома и
Т е т и д а , но останал хром и с двата си
крака, по-късно ce върнал на Олимп! къ-
• дето строил красивите дворци на бого­
вете . "В „идисея" — "съпруг'HJ Н^О^оа-
сивата, но неВярна богиня А ф р о д и т а,
а В „Илиада” — на Х а р и т а . Х елиос. кой­
т о виждал Всичко, открил нейната из­
невяра с Арес и-* омотал двамата с из­
кусно изработената си мрежа в любов-
на т а им прегръдка. Заедно с ц и кл о п и те . ■
неговите помошниии^израбптвзл В под­
зем ните си коВачниии ВъВ вулканитеоръ-
ж ията и н аки ти те на боговете. Той бил
изкусният майстор на украсата в дбо-
реца на бога на слънцето. изкоВал егиоата
на~ А т и н а , >кезъла на Зевс, колесницата
на.^елиос, тирса на Д иониг_доппехите
на Ахил, огърлицата на Хармония; из-
вайЛ Първата "смъртна жена Пандора.
Древните вярвали, че жииее във вулка­
ните, ’jatnuSa кул тъ т му Ьил поддържан
8ъ6 вулканични области. най-вече на
о. Лемнос, откъ дето е е п и т е т ъ т му лем-
ниеи. на-рланината Етна В Сииилия и на
Липарските острови. Негов е храмът Те-
зейон ц Атина, Рим ковачът на бого-
Вете е отъждествен с Вулкан"
173
Картини. .Венера. Вулкан и Амур“ и „Вулкан и цик­
лопите" о т Тинторето. .Вулкан" и „Венера 0 ковач­
ницата на Вулкан" о т Рубенс. ' .Ковачницата на Вул­
кан” о т Веласкес. .Венера 0 ковачницата на Вул­
кан" о т А. ван Дайк. „Венера при Вулкан" и .Ковач­
ницата на Вулкан" о т Тиеполо. Химн: .Към Хефест"
о т Орфей.
ХИ АД И (грц.) — „нимфи на дъжда", о т
две до седем нимфи, дъщери на А т л а н т ,
сестри на Х и а н т . Когзто брат им за­
гинал на лов, о т скръб по него погаснали,
но Зевс ги превърнал в седемте звезди
В главата нз съзвездието Теле ц. Техният
изгрев на небето В Гърция през май озна­
чавал дъждовно време, а залезът им през
ноември подканвал за оран.
Х И А Л А (грц. ..кристал") — нимфа о т
с в и та та на А р те м и д а .
ХИ А Н Т (грц.) — брзт на хи ад и те,
загинал през време на лов, разкъсан о т
лъв или ухапан о т змия.
Х И А Ц Й Н Т (гои.) — предгръцки бог на
ра с т и т елността , според м ита красибГ
младеж ~от Амикла при~Спарта. син на
ОиТГалГлювимец на Аполон. При задруж-
на игра богът го наранил смъртно с диска
си. насочен о т ревнивия ЗеФио. и~~в~
скръбта си направил да поникне о т кръв­
та' му тъмночервеното цвете хиацинт
(или перуника). На дъното на чашката му
бърху листцата древните различавали
буквите А! А1 (АИ АИ1 — жалостните
с т онове на Аполон. В същото цвете ce
преВърнал след см ъ ртта си и гръцкият
г ерои"~Аякс. При него същите резки ce
т ълкували като първи т е! букВи_ат!и мет о
му (грц. А1АС). Култ към Хиацинт съ­
ществувал и Ами кла с празника му хиа­
ц и н т и и, в които бил чествуван и Апо­
лон.
Картини: „Аполон и Хиацинт" о т А. Кара.чи; о т До-
меникино. — „Хиацинт" и .Аполон оплаква Хиацинт"
о т Тиеполо - Епилион: .Хиацинт" о т Овидий (Ме­
таморфози). — Опера: „Аполон и Хиацинт" о т Мо­
царт.
Х И А Ц Й Н Т И И (грц.) — тридневни го­
дишни празненства в чест на прадревно
божество на пролетта, оприличено по-
късно на Х и а ц и н т. Чествували го спар-
та н ц и те , ка то през първия ден принасяли
жертви, а през следните два дни устрой­
вали весели шествия с бръшлянови венци
и състезания, най-често на хвърляне на
диск и надбягване.
ХЙГИЯ (грц. „здраве") — гръцка богиня
на здравето, съпруга или дъщеря на Ас-
клепии. ьила изобразявана кЗНю МЛЗЕрГ“
ж ена с дълга одежда, с диадема, змия и т ия кон Пегас, го сразил о т Въздуха със
чаша. Разкрити са оорочни плочки на хи - стрела.
гивТ* Ескулап- и Телесфор о т римско
светилище край Глава Панега, Ловешко. Х И О Н А (грц. „снежната девойка") —
1. Дъщеря на Борей и О р и ти я , сгстра
Химн: .Към Хигия" о т Орфей.
на Калаис и З е т , майка о т Посейдон
на трака Евмолп. Родила сина си тайно
Х И Е Р 0Д $7\И (грц. „свещени роби") .. о т своя баща и веднага след раждането
— роби и робини, служители в храмове­ го хвърлила в морето, но Посейдон го
т е , обработвали земите им, понякога по­ спасил. Божество на снежната буря. —
магали при богослуженията. 2. Дъщеря на Дедалион, обикната едно­
временно о т Хермес и о т Аполон, ро­
ХИ Л (грц.) — един о т хераклид ите. дила о т двамата синове-близнаци, които
син на Херакъл и Деянира, настъпил наследили бащините си качества: х и т ­
срещу Пелопонес, но войската.му била реца А в т о л и к о т Хермес и делфийския
напълно разбита. певец и поет филамон о т Аполон. А р ­
т е м и д а и пронизала езика със стрелата
ХЙ ЛАС (Хил, грц.) — красив младеж, си, защ ото т я подценявала нейната ху­
син на Т е й о д а м а н т, любимец и оръже- бост.
носец на Херакъл. През време на похода Епилион: „Дедалион и Хиона" о т Овидий (Метамор­
на а р г о н а в т и т е отвлечен на мизийско­ фози).
т о крайбрежие в Битиния о т нимфите,
когато при един престой ce отдалечил да Х Й П А (грц.) — една о т низейските или
черпи вода о т извор. Напразно Херакъл фригийските нимфи, кояпгю смятали за
дълго го търсил. дойка на Бакх.
Статуя: „Хилас" о т Торвалдсен. — Идилия: „Хилас" Химн; „Към Хипа" о т Орфей.
о т Теокрит. — Опера: .Хилас" о т Т.Дюбоа.
ХИ П ЕРБ О РЁ Й Ц И (грц. „живеещи
ХИЛЁЙ (грц.) — 1. Име на един от отвъд Борей" или „отвъд планините")
участниците в Калидонския лов. — — митически народ, който живеел във
2. Аркадски кентавър, на сватбата на вечно щ астие в крайния Север и почитал
лапита П и р и то й , упоен о т виното, си Аполон 6 един о т ранните му образи.
позволил волност, уб ит о т Херакъл. Според един м и т при тя х Аполон прекар­
вал зиме и си държал отр ов ните стрели.
ХЙЛЕС (грц.) — кентавър, убит о т
Пелей на сватбата на П и р и то й .
Х И П Е Р И б Н (грц. „живеещият във ви­
* Х И Л О Н О М А (грц. „горска обитател­ сините") — 1. Титан, син на Уран и Гея,
ка") — красива кентавърка, любима на баща о т Тея на бога на слънцето Х е­
кентавъра Килар. лиос, с когото често бил отъждествя­
ван, на Селена (Луната) и на Еос (Зо­
р ата). — 2. Един о т е п и т е т и т е на Хе­
Х И М Ё Н (Хйменей, грц.) — божество- . лиос.
олицетворение на сватбената песен, за­
това син на Аполон и музата Калиопа Х И П Е Р М Ё С Т Р А (Хипермнестра, грц.)
(или на Д ионис и А ф р о д и т а Урания). — една о т 5 0 -т е данаиди, единствена
Красив младеж в шафранова дреха, кри­ о т т я х Въпреки заповедта на баща си
лат, носел венец о т риган, който бил све­ пощадила през първата брачна нощ съ­
щен и на Афродита, в дясната ръка дър­ пруга си Линкей и му помогнала да из­
жал факел, а в лявата — було, с което бяга.
забулвал невестата, призоваван с хорови Поема: ^Хиперместра до Линкей" о т ОВидий (Герои­
сватбени песни (хименеи, епиталамии) ни).
при въвеждането на невестата в дома на
младоженеца. Х Й П Н О С (гри. ..сън") — Сънят, богът
— блицетворение на съня. Според Хезиод
• Х И М Ё Р А (грц. „коза“) — дъщеря на син на Н о ш т а . 6 oam-fiAM':iuak “ я ТаияГ
Т и фон и Ехидна, митическо чудовище т о с (С м ъ р тта ) и на Л е т а (Забравата).
о т малоазийска ликия. ко ето изригвало Ж иВы^Л В1 пицанмнон'ю пяргтИп пткудр-
огън, триглаоо, отпред лъв, с т уловище т о излизал на бял свят, за да донесе при­
на коза и опашка^ на дракон, уоито о т ятния отдих на исички хора и богоВе.
Белероф онт, които, възседнал крила­ Можел да приспи дори Зевс, но бил мра-

174 I
 \
зеу о т.р о го в е те . Изобразявали го к а т о
крилат младеж (или спяиди 1 яОМЧе5? дър­
жащ в едната ръка рог, в другата — ма-
koba главичка поради приспионата сила
на мака. На него отговаря латинският
Сомнус.
Химн: .Към Съня“ о т Орфей.
Х И П О Д А М Е Я (Хиподамйя, грц.) —
1. Дъщеря на Еномай, царя на Пиза в Ели-
да, който обявил, че ще я омъжи за този,
които я надбяга. Победил я с хи тр о с т
Пелопс, о т когото станала майка на
А т р е й и Т и е с т . — 2. Н евестата на
царя на лапитите П и р и то й , заради коя­
т о избухнала б и тка та между лапити и
кентаври.
Х И П О К О й Н (грц.) — цар на Амикла в
Лакония, брат на Тиндарей; изпратил
синовете си да участвуват в Калидон-
ския лов, о т тя х Овидий споменава Ене-
сим, който бил промушен о т глигана. —
2. Троянски воин, спътник на Еней, син
на Хиртак, опитен стрелец.
Х И П О К Р Ё Н А (грц. „конски извор") —
изворът на музите в планината Хеликон,
който бликнал след удар о т ко п и то то на
крилатия кон Пегас. Днес съществува
под името Крио Пигади (грц. „Студен
извор").
ХИ Г10ЛЙ Т (грц.) — друга транскрип­
ция на името И пол ит.
Х И П О Л Й Т А (грц.) — царицата на ми­
ти ческите войнствени амазонки, които
живеели по бреговете на р.Термодонт в
Северна Мала Азия. Херакъл й отнел
златния пояс или колан (IX подвиг) и го
поднесъл на А д м е т а , дъщерята на Ев-
ристей.
Х И П О М Е Д О Н Т (грц.) — аргивски цар,
син на А р и с то м а х , един о т С е д е м т е
п р о т и в Тива.
Х И П О М Ё Н (Меланион, грц.) — бео-
тийски младеж, син на М егарей, правнук
на Посейдон, с хи тр ост, на която го
подучила А ф р о д и та , надбягал А т а л а н -
т а и така я спечелил за съпруга, но бо­
гинята превърнала двамата в лъвове, за­
щ о то забравили да й благодарят.
Епилион: „Аталанта и Хипомен" от ОВидий (М е та ­
морфози).
Х И П О Н О Й (грц.) — същинското име
на Б ел ероф онт, коринтския национален
175
герой, син на цар Главк или на морския
бог Посейдон и на Евримеда.
ХИ П О ТЕС (грц.) — 1. Баща на госпо­
даря на ветровете Еол1. — 2. Троянец
о т с в и та та на Еней, баща на А м астъ р .
ХИПОТОЙ (грц.) — син на Керкион,
участник в Калидонския лов.
Х И П С И П Й Л А , (грц.) — дъщеря на
Т о а н т , царя на'А6МН0С."Кбйё1ПО"една"но1ХГ
ж ените на острова избили всички мъже,
защ ото предпочитали робините пред'
т ях, единствена т я пощадила баща ии и~
му помогнала да ce укрие, след това ста^
нала царииа на женската държава. Когато
арго н ав ти те слезли на острова, разде­
лила ложе с Язон и родила о т него близ­
нац и те ЕВнёи и Т о а н т . След о ттегл я ­
нето на аргонавтите лемнийките научи­
ли, че е спасила Оаща си, II за наказание
я прогонили о т Лемнос. Мо морето пи-~
рат и я похити ли и продали в poocmbo на
немеиския иар ликург. а то й я направил'
кърмачка на сина си О ф елт. И през до-
лината на Немея минали аргонавтите, и
та м ппвшнали т е Хипсипила. iiokamo" тя
ги Водела до близък извор да пият вода',
д е тето , останало самб на тр евата, билр
ухЗпано о т змия и умряло, спомен за
неговата гибел аргонавтите осноВа/иГ
не м е и с к и т е игри.
Опери: „Хипсипила" о т Глук; о т Скарлати. — Писмо:
.Хипсипила до Язон" о т ОЗидий (Героини).
ХИРИ ЁЙ (грц.) — б огати ят цар, който
наел б р а тя та Троф оний и Агамед да
п остр оят каменната му същровищница.
ХЙ РИЯ (грц.) — майката о т Аполон
на-Кикън. Научила, че синът й загинал,
о т скръб ce стопила в сълзи и ce превър­
нала в езеро с нейното име.
Х ЙРОН (Хейрон. грц.) — добър и мъдър
кентавър, син на К р о н о с и океанидата
Филй ра. С двояк образ, защ ото Кронос
ce превърнал бързо в кон, когато съпру­
г ата му гея го изненадала при нимфата?
Ж ивял а пещера на планината Пелион в
Тесалия, където поради изобилието на
билки ce зародила медицината, то й бил
първи я т лекар. Възпитател на герои и
синове на богове 6 лоб езда? боравене с
оръжие, музика и медицина О т него билТГ
възпитани херакъл? Т ез^м д и п с к у р н т в .
sАхил, Н З О Н , феникс, А к т е п ц и р я я -
бира ce. Асклепий. хрянил малкия Ахил
с мозък на лъвове, мечки и глигани. Дъ­
щеря му и ки роя притежавала пророческа
п.фба, тя му предсказала бъдещето. По _ г ласил оа я освободи и когато баща й до­
невнимание наранен неизлечимо
о т ровната стрела на Херакъл сам по­
желал да умре, за да ce избави о т ужас­
ните болки, като ce отказал о т безсмър-
т и е т о с и в полза на П р о м е те й .
ХЛОРЁЙ (грц.) •— 1.Дроянец, спътник
на Еней, уб ит о т Турн. — 2. фригийски
жрец на Кибела.
ХЛО РЙ Д А (грц.) — 1. Най-възраст-
ната дъщеря на Амф ион и Ниоба, съ­
пруга на Нелей, о т когото имала дъщеря
Перо и 12 сина. — 2. Римска богиня на
■цветовете и цбетята, отъждествена с
флора.
Х й Р И (гои. ..Времена") природни си­
ли,’ богини на часовете и на редуващите
ce годишни времена, на ясното време*
ж'ьтВ ата, младоТ^тИИ U kpu^oifiama, спът-
нички нз боговелге, особено на Афрод и -
т а . Според имйр пазителки на неоесните
врати, т е ги отйаряли и загшзаряли“с гъс-
пП76ТГлУцигнрижУ'Л1/те за (оттеши и килес-
нииата nd Хеоа. 11 ьрВикачални т р и т е:
Тало, богиня на цъфтежа, Ауксо — на
растежа, Карпо — на зрелите плодове.
Според Хезиод тринщ уьщцри на ЗеВс и
T eTvTuga: ьвномия („ З а к о н н о с т "), Д и -
ке” (Т,) Ipatfo", „Справедливост ) и ьирене
(..М ир'). У по-късните писатели са- че-
тири. Сред тя х ce дбижи Хелиос, който
е техен приятел. Притежавали музикални
способности.
Картини .Хорите". ..Пан и Хори", стенопис о т Пом­ м е с тр а , сестра на И ф игения. Е л е ктр а
пей - „Луната и хорите" о т Тинторето — Химн:
Към ходите" о т Орфей. - Валс: „Тапии ни Евномин "
о т Й Щраус Баша
Х РИЗ (грц.) — 1. Жпец на Аполон в
г р. Хриза в малоазийска Мизия, баща на
А с т и н ома (Х р изеид а), отведена при
поход о т Ахил и предадена като Военна
плячка нз Върховния вожд на гъ оиите
пред Т р о я А гам е м н о н . — 2. Синът на
Астинома.
ХРЙ ЗА (грц.) — град в малоазийска
Мизия, където бил издигнат храм на
Аполон.
ХРИ ЗАО Р (грц.) — великан, син на
М едуза и брат на крилатия кон Пегас.
ХР.ИЗЕЙДА (грц. „девойката о т Хри­
за") — красивата дъщеря на АполоноВия
жрец хризГпленница на А гам ем но н. Во­
жда на гърците в Т р о я н с к а т а война,
пленила го с красотата си. ТоГ^не ™ съ­
от шъл В гръцкия лагер с подаръци, за да си
я бтКупи. за оскъролението на своя V'peu
А полон девет дни наред пращал с не­
видимите си стрели чума сред гъ рците.
В тоба Време гадателят К а л х а н т обя­
вил, че Аполон няма да спре гнева си, до­
кат о не бъде Върната дъщерята на жреца.
Агамемнон бил принуден да ce о т каже о т
своята плячка, но в замяна си пойсЕал
Бризеида. не по-малко красивата пл'ёй-
ниия на Ахил. loBa предизвикало 66Э-
крайния гняв на наи-храбрия гръцки герой
(главната тяма на. СЛмп^оВата „Илиада").
Според по-късен м и т по съВета на Кал­
хан т жрецът Върнал Хризеида на Агамем­
нон попади добрите му чубстВз към нея.
Тя м у оооила сина Х р из.
Карт ина: , Одисеи предава Хризеида на баша й" о т
Кл.Лорен
ХРИКЗЙП, (грц.) — син на Пелопс и
нимфата Аксиоха, несъйГ орат на А т -
рей и Т и е с т , родените о т Хиподамея,
които, подучени о т майка си, го убили.
Според друг м и т заради красот ата му 6
него ce влюбил тиванският иар лай и го
отВлякъл с колесницата си в Тива. Опо­
зорен, Хризип сложил сам край на жибота
си А Хера, блю стителката на нраВстВе-
н о с тт а , зз наказание пратила на Тива
Сф инкса и прок/Гела целия род на Ъпо-
зорителя; ”
Х Р И З О Т Е М Й Д А (грц.) — дъщеря на
митическия цар А гам ем но н и К л и т е -
(Лаодика) и О р е с т.
Х Р й М И Й (грц.) — ликиец, съюзник на
тр о ян ците през Т р о я н с ка та война,
уб ит о т Одисей.
Х Р й М И С (грц.) — 1. Съюзник на ф и­
ней В борбата му срещу Персей. —
2. Кентавър в б и тка та между лапити и
кентаври, когото убил П и р и то й .
Х РО НО С (грц. „Време") — времето,
божестбо-олицетворение на Времето.
.Според орфическата миппология пръ!з из­
точник на нещата заедно със Зевс и Гея.
Цт него произлезли огънятУ бъздухът и
Водата, а о т тя х ce зародили божестве-
нй те ~ п о то м с т 8 я. Пппяпп блияко звучене
на имената гърците ?.п отъждествявали
с Кронос, а римляните — със С а т у р н,
който приел и функциите на бога на вре-
м ето.
176
Зевс, о т с. Прибой, Перниш ко
Посейдон, върху набузник о т шлем о т Разградско
Аполон, о т с. Е зе р о в о , Х а р м ан л и й ско
Ерос, о т Никополис ag И с т р у м (с. Hukton,
Великотъ рновско)
А р ес (б р о н з), о т Бъ л га р и я
А р те м и д а , оброчна плочка о т Вълчедръм, Михайловградско
Xekama, om България (н е и з в е с тн о м е с то н а хо ж д ен и е)
Пан (бронз), о т България (н е и з в е с тн о м ес то н а хо ж д ен и е)
Асклепий, Хигия и Телесфор, оброчна плочка о т Глава Панега
Дионис и Херакъл на колесница, оброчна плочка о т Пловдив
Херакъл (бронз), о т колесница о т Ямбол
C am up, о т М е з е к
Млад с а т и р (б ю с т ), о т Кю стендилско
 ХТОНИЙ (Хтониос, „подземният", о т
грц. хтон „земя") — 1. Е п и тет на бого­
вете, родени о т Гея — т и т а н и т е и др.,
на боговете на подземния свят и на свър­
заните с тя х божества, като Аид, Хер­
мес, Д иони с и др. — 2. Един о т п е т т е
спарти — оцелелите въоържени воини,
които изникнали о т п осетите зъби на
страшния дракон, с който Кадъм по­
строил тиванската крепост. — ЦЕфЁЙ (лат.) — друга транскрипция
3. Кентавър, когото на сватбата на П и ­
р и т о й убил Н е с то р .
ХТОНИЯ (грц. „подземната“) — на името Кикън.
1. Е п и те т на богините, свързани със зе­
м ята и подземния свят: Гея, Д е м е т р а ,
Персеф она, Х е к а т а , е р и н и и т е и др.
— 2. Една о т четирите дъщери на а т и н ­
ския цар Ер ехтей , която сам принесъл
в жертва на боговете, за да извоюва по­
беда във войната си с елевсинците и
техния съюзник, тракиеца Евмолп.
Ц П олифем, unopeg 1 1авзаний циклопите
Ц Е Н Й Д А -Ц Е Н ЁЙ — вж. Кайнада-
Кайней.
Ц ЁРБЕР Ц а т .) ~ кръвожадно куче с
т ри глаВи. покрити със змии, родено о т
Т и Фон и полужената-полузмия ЬхиднаГ~
Пяяячът на рхпоя н я -. п п д ч р ^ н п т р
ств о. пускало Всеки да Влезе, но не по­
з волявало никой да излезе. Идващите до­
лу ~го омилостиВявали с медена п итка.
Погледът му бил с тр а шен като погледа
на М едуза, които Вкаменя вал. Ц т слюн-
ката м у . попита_б земата, поникнало
о тров ното растение аконитум, Х еракъл
успял с ппекомерната си сила да го из­
мъкне о т царството на сенките и пак го
върнал. Когато то й го водел, вкаменило
с погледа си случаен минувач. Скила опри­
личавала на него п сетата по тя л о то си.
О рфей го укротил с песента и лират а
си,.._
Картина: .Атина. Херакъл о Цербер", атическа чер-
венофигурна амфора о т Андокид.
ЦЕРЁРА (латЛ — латинскот о съ­
о т в е т с т в и е на гръцката богиня Д ё м е т -
ра. Дъщеря на CartiypH и~0~пс (или Рея),
12 А нти чн а митология
сестра на Ю п и тер и П л у то н , майка на
П розерпина, богиня на плодната земя
и земеделието, затова покровителка на
мира и Орака, законодателка; нейно све­
щено цвете е макът, символ на съня~й
см ъ ртта, свързан със скръбта по дъщеря
й, която била отвлечена Ь света на мър­
т вите. '
на им ето Кефей.
ЦЙГЪ Н (лат.) — друга транскрипция
Епилион: „Цигън" о т Овидий (Метаморфози).
Ц И К Л О П И (грц. „кръглшжи") — есшо-
оки великани, синове на Уран (Небето)
и Гея (Земята), груои и недодялани, но
сръчни ковачи. Нзи-изиес|У|йите~~6 т ^ п я х :
АЦГгес, Б р о н те с и С тер о п ес . Били
хвърлени о т баща си в ТартараГно З ев с
г и^освободил. за да помагат на бог Х е ­
ф е с т в ковачницата му. Затова изковали
лъка, стрелите и мълниите на Гръмовер­
жеца. В „Одисея" са полудивите синоВе
на Посейдон, които живеели на"плани­
нк а Ьтна в Сицилия и не ce бояли о т
боговете, Враждебни на Одисей и дру-
гарйте му, наи-изиестнияггмот тях {зил
били стр ои тел и те на дебелите стени на
миЕенската епоха (стен и те на^Тиринс и
МикбтГЗХ “
Картина: .Вулкан и циклопите- о т Тинторето. —
Епилион: .Циклопът" о т Обидий (Метаморфози). _
Сатирна драма: „Циклоп" о т Еврипид. — Идилия: .Цик­
лопът" о т Теокрит.
Ц Й Н ТИ Й (лат.) — друга транскрипция
н я р -_ на името К и н ти й .
Ц Й Н ТИ Я (лат.) — друга транскрипция
на името К и н ти я .
ЦИТЕРЁЯ (лат.) — друга транскрип­
ция на името К и тер ея.
Ц Й Р И С (лат.) — неизвестна морска
птица, в която била превърната Скила,
след като ce хвърлила в морето сле^Гко-
раба на митическия критски цар Минос.
ЦИРЦЁЯ (лат.) — друга форма нз.име-
т о Кирка.
177
 ю светлината и на всички небесни и а т ­
Ю ВЁНТА (лат, „младост") — римска­
т а богиня-олицетворение на младостта
и Вечно младата molU на държаВата'.'~3 ~а
нея бил отделен кът в храма на Ю п и те р
на Капитолийския хълм, а по-късно й бил
издигнат хоам ц I олёмия цирк (Llupkvc
макси мус) .В Рим. ОтъжаестВяВана с
гръцката Хеба.
ЮЛ (лат.) — според Вергилий син на
Еней и Креуса, според Т и т ЛиВий — на
Ен ей и Ла&иния, наричан още А сканий,
избягал заедно с баща си опгГтроя и осно­
вал ^ Италия града а л о а лонга, родо­
началник на римския род на юлиите
(наи^ШГдни представители: Гай Юлий Це­
зар и негоВият осиновен син I аи ОктаВий,
наречен I аи шлии Цбззр ОктавианТ!
Ю НО НА (лат.) — първоначално етр у-
ско' божбстбб, по-кУСйо като италийска*
богиня представя римското съ о тв ет­
ствие на Хера: дъщеря на С а т у р н и One
(или РеяХ, бдНОВрБМбнно сестра и съпруга
на Ю п и тер , богиня на вра ка и ражоания-
т а (Ауцина) С празник м ато а н а л и и ппяз
Еаленаите (всяко пърВо число на месе­
цит е ) и с жрииа ф ламина диалис. Като
Юнона Регина („Царица") — покрови­
т елка на Рим и римската държава, имала
храм на Капитолийския хълм, а к а т о
Юнона М о н е т а — на градската кре­
пос т ! където вила монетарницата на
Рим_п cr хпянвли нейните светени гъски.
Те с крясъка си предупредили римляните
за приближаВашата опасност — нападе­
ниет о на галите, и така спасили града.
Ог.вен яъгката свещени нейни жиВ отни
били враната и паунът на Хера.
Картини: .Юнона" о т Кореджо. — .Юпитер и Юнона"
От А. Карачи. — .Юнона В подземния свят* о т Й. Брой-
гел Стари. — .Юнона и Аргус" и .Юнона и млечният
път" о т Рубенс. — .Юнона украсява пауна си" — о т
H. Пусен. - .Клетва пред Юнона" о т Тиеполо.
1Ш 1 С>сНИ (лат .) — римски божества-
gyxolte. покровителки на жените. Всяка
жена си имала сВоя юнона ОьответстВия
на ге н и и т е v мъжете.
К)П И ТЕР (о т лат. Dies-pater — Гбаша
на сбеголината"V — римският ВърхоВен
национален бог, цар'на богоВете и хората,
„най-добрият и най-великият“, отъжде­
ствен с гръцкия а е Ве и приел много­
бройните негови митове. Син на С а ту р н
и Рея, брат и съпруг на Юнона. Бог на
178
мосферни явления, о т които зависи зем-
ното плодородие, но пращал и мълнии,
бури и граауш ки кагоо Юпитер Ферет-
риус, СРулгур, Тонанс. Кимнел ли, разтър­
свал Олимп. Като бог на светлината, не­
гови свещени са дните на пълнолуние
(ид ите), като бог на небето е почитан
по планинските ЬъохоВе. Известен е още
под е п и т е т и т е Юпитер Консерватор"
(или Кустос) — пазител на войската,
Юпитер Виктор —~ победйтел, Юпитер
Верзор — отблъскваш (неприятрля),
Юпитер Плувиус или Увидус — изпращаш .
дъжда, дъждоносния, Юпитер Продигиа-
лис — показващ чрез поличби волята си
— място, ударено о т гръм, ce смятало
свещено. Неговият храм на Капитолий­
ская хълм оил построен още о т ТаркВи-
ниите, след опожаряването му при Сула
бил издигнат оше_по величествен то й
обхващал култоВете и на другите глаВни
божества Юнона и Минерва, о н ё го се
извършвали глаВните актове на държа В-
ния ж и вот — жертвоприношения, о т не­
го след жертвоприношения ce отправяли
пълководците на военни походи, та м да­
вали оЪет при Встъпване 8 длъжност
консулите, състояли ce първите заседа­
ния на сената през ноВата заседателна
година, _В храма завършвали триумф ите
на пълководците' след победи. В цег>п-тв
остаВяли лаВроВите си венци. В албан­
ски те планини бил издигнат храмът на
Ю п и те р Лациалис — покровителя на
Лациум. Ж оеии на Юпитер били фла-
м и н и т е начело с Фламен диалиЙ, а Вау-
р й т е и сьеииалите. празникът м у > ,е
чествуВал на Всеки иои И 3-ия илц15~ия
g p tfja А т рибу т и т е му 5илй:
брада, владетелски жезъл и мълния. По-
късно, когато № римската империя про­
никнали източните култове, с Юпитер
били отъждествени: Баал, един о т глав­
ните богове на финикия, древна Сирия и
Палестина, Амон, върховният египетски,
бог, покровителят на фараона и неговата
власт, Сера пие, главният бог в елинис-
тическия Египет, Д олихен-Б аал о т си­
рийския град Долиха в Комагена, ка ко­
го т о като на бог на небето и бурите
Юпитер Долихен римляните издигнали
храм на Авентинския хълм.
За Юпитер в изобразителните изкус­
тв а вж. Зевс.
Ю СТЙЦИЯ (лат. „справедливост",
„правосъдие") — римска богиня-олицет-
ворение на правосъдието и справедли­
в о с тта , отъждествявана с гръцките
Д ике, А с тр е я и Темида.
 Ю ТУРН А (лат.) — италийска изворна
нимфа, сестра на рутулския цар Турн и
любимка на Ю п и тер , който й дал без­
смъртие и власт над всички води, съпруга
на Янус, майка о т него на фоне, бога на
всички извори. Чествувана на~празника
ю тур н а л и и на 11 януари.
Я нииите. ИзобразяВан с дВе сраснати про­
ЙЗОН (гри. ^лечител") — син на Езон,
царя на Иолкос. чиято власт заграбТт
бр ат му Пелий. Възпитан о т мъдрия“
кёнтабър Хирон, койт о го ВъВел 6 га ~
аателското изкуство. К о га т о ce завърнал,
в Иолкос, Вуйчо му Пелий, за да го
отстр ан и, го изпратил в Колхида аа'му
донесе о т т а м з л а т н о т о руно. Оглавил
пОХОда на а р г о н а в т и т д с оаппмння
раь Арго. За да получи о т цар Е е т ру­
ното, тряббало да впрегне В плуг оба*
мёднОТГбгй бика с огнени дъхове, оа разоре
с т я х нива. В нёя да посее зъбите на дра-
к 0ТТЗГ7 СТЗгп о т Кадъм, и да надвие въ­
оръжените Вбинилкишто Щё ЬониКнат от~
пос е т и т е зъби. С помош та на царската
дъщеря М япегГ у кпятп А Ф р п д и тя ряз-
палила стр астна любов към героя, изпъл­
нил условията на Ьет и овлзаял зл^ннптп
руно. Отплавал за родния Иолкос заедно
с |у|едея. Която подмладила с чудодейните
си билки бащата на Язон и подмамила
дтГщ ерйте на Пелий да насекат на парчета
баицГ си. изгонен ^рт 11елиевия син А о-
оа с т . Язон избягал с Меаея В Коринт и
живял та м дълго време с нея щастливо.
По-късно заради Главка (R peyca), дъ­
щерята на коринтския цар К р е о н т, из-
остаВил Меаея. но т я си отмъстила жес­
токо: подпалила г рядя_пп?убила с omnofi-
ни дарове съперницата си и убила двете
си деца о т Язон. I ероят участвувал и в
К алидонския лов. ---------------
Статуи: _Язон“ о т ТорЗалдсен. — Медна гравюра:
„Язон" о т Й.А. Карстенс. — Поеми: „Аргонавтика" о т
Аполонии Родоски: о т Орфей. — Драма: .Златното
руно“ (трилогия) о т Грилпарцер. — Опера: .Аргонав­
т и те " о т Г. Малер. — Балет: .Медея и Язон" о т
Ж.Г. HoGep.
Й М Б А (грц.) — старица, която успяла
да извика усмивка на лицето на Д е м е т ­
ра, когато богинята била тъжна за по-
хи тената си дъщеря Персефона.
179
Я НТА (грц.) — красива девойка о т
критския град фестос, дъщеря на Т е ­
лес т , която след превръщането на
Ифис о т девойка в момък станала негова
щастлива съпруга.
Й НУС (о т лат, януа „врата") — с та -
роиталийско божество, първоначално бйй
на светлината и слънцето, който о тва3"
рял сутрин и затварял Вечер lipamama на
небёпТб."По-късно —'С03~па Вйяко начало~~
и всеки край, страж на всеки вход и на
Всеки изход, покробител на пътя и път-~
т ивоположни лина, отначало едното бпа-
дат о . а другото безбрадо (древният сим-
вол на слънцето и луната). Едното гле-
дало"ТсьМ 0Ъаетето._а другото към 1йи-
нялпто ^ пр11_Врятмте_и._входавете
— еанпто навън, а другото навътре. Не-
апвото изобпяжение може да ce види вър-
ху най-дребната римска монета ас. За­
щ итник и на градските врати при мир~
и воина, ивеилено за него е началото на
годината, на месеците и дните, първият
мягяи_януяг>и в наименуван по него („ме­
сецът на Янус"), а първият ден на този
месец (Kalendae Januariae) бил негов праз-
ниЕТ на който извършвали жертвопри­
ношения! ик.ичвали бватйтё* с лавр53и
Венци и си разменяли малки подаръци. Н а.
ЯнйГпосЦещаВали Всяко начало. Земедел-
ци те почВали сеитбата с жертвоприно­
шения на него, пълкоВодците при тръг-
Ване за сражение ce обръщали към него.
Кат о бог на Всяко начало бил създателят
на всички извори и ручеи, затова в ми­
то в е т е негови съпруги са изворни нимфи,
а синове — речните^богове фоне и 1 и-
берин. Според една Версия негова съпруга
била италийската изворна нимфа Ю т у р -
наг-cnt^tcg ypydJ — , Венилия, която ~е
пламва п о с т д э п .и я и п м ф я т я К а и н и т а Той
можел да направи да бликне извор о т зе=
мя т а Г Кйаато ’Сабцнййите нахлули В Па-
латинския град да си отбою Ват дъще-
рите, изригнал из земята срещу тя х го­
рещ серен извор, който спрял нападение­
т о ~имТ” Най-известният храм на НнусНЗ
Рим ce намирал на форума. Той бил Във
Вид на арКёда''£: врати о т дбете страни,
през които минавала войската. когато ce
отправяла на поход. Поез мирно Време
бил затв о рен, а през Воеме на воина вра­
т и т е му оставали отворени. зашопТо
римляните Вярвали, че при сраженията
то й не оптяйал R хрямя щ цямирял
сред бойците. През всичкото Време на
упряйлрм^ртр на Август бил затВОРья*
само два пъти, а през негово Време —
тр и пъти. Янус изнамерил употребата
на “минётииш и кораоипиГ
Картина: .Храмът на Янус" о т Рубенс.
ЯПЁТ (грц.) — един о т т и т а н и т е , ба­
ща на А т л а н т , П р о м е т е й и Епиме-
т е й . Поради участие в бунта срещу Зевс
бил хвърлен заедно с другите ти та н и в
Т а р та р а .
Й П И К С (грц.) — син на Дедал, поселил
ce в Апулия, Италия, и дал името си на
областта Япигия.
ЙРБА (лат.) — цар на гетулите в Аф­
рика, според мита син на Ю п и те р -
Амон и на нимфата Г ар а м а н ти д а , съ­
перник на Еней пред Дидона.
180
ЯОЙОН (грц.) — любимец на Д е м е т ­
ра, когото богинята дарявала с любовта
си в „тр иж преоравана ниба". Urti бли­
зо с т т а на двамата ce родил синът им
Пл у т о с (Б о га тс тв о то ), т . е. б огатата"
реколта. Според~Омир. когато та й н ата
станала известна на ЗеВс. ГръмоВерже- 1
цът хвърлил ослепителен гръм върху
клетника. Според 0 висши Деметра ce
оплаквала, че то й остаояНял. Ja ШДдДВ~ ~
Сицилийски бил баша на Хармония, съ­
пругата на Кадъм!
ЯСО (грц. „лечение"). — дъщеря на А с-
Jc/venuu и Епио н а ,сестра~на~У0Ггия7~По'-
далирий • и Махаон^ .............
 Б И Б Л И О ГР А Ф И Я

H. Hunger, Lexikon der griechischen und romischen Mythologie mit Hinweisen auf das
Fortwirken antiker Stoffe und Motive in der bildenden Kunst, Literatur und Musik bis zur
Gegenwart. 6 Aufl., Wien, 1963.
K. Latte, Romische Religionsgeschichte, Munchen, 1960. (Handbuch der Altertumswissen-
schaft, V Abt.).
M. P. Nilsson, Geschichte der griechischen Religion. Munchen, Band 1,2. Aufl., 1955. Band
2,2. Aufl., 1961 (Handbuch der Altertumswissenschaft, V. Abt.)
W. H.Roscher, Ausfuhrliches Lexikon der griechischen und romischen Mythologie. 6 Bd.,
Leipzig, 1884— 1937.
G. Schwab, Die schonsten Sagen des klassischen Altertums. 3 Aufl., Leipzig, 1965.
I.Trentcs§nyi-Waldapfel, Die Tochter der Erinnerung. 3. Aufl., Berlin, 1968.
Енциклопедия „България". Издателство на БАН, т . 1— 4, София, 1978— 1984.
Г. В. Шшоль, Мифы классической древности, изд. IV, т . I— II. Пер. Б. И. Покровского
и П. А. Медведева. М., 1904.
М .С. А л ь тм а н , Греческая мифология. Л., 1937.
С. И. Радциг, Античная мифология. М.-Л., 1939.
А. ф. Лосев, Олимпийская мифология в ее социально-историческом развитии. ..Ученые
записки МГПИ им. В. И. Ленина", т . 72, 1953.
А.ф. Лосев, Античная мифология в ее историческом развитии. М., 1957.
H.А. Кун, Легенды и мифы древней Греции, изд.4, М., 1957.
И. Тренчени-Вальдапфель, Мифология. Пер. Е. Н. Елеонской, ред. и предисл.
В. И. Авдиева. М., 1959.
Аполлодор, Мифологическая библиотека, изд. В. Г. Боруховича. Л., 1972.
Г. БатаклиеВ, Кратка антична митология, Сф., 1945.