ГОДИШНИК НА ДУХОВНАТА АКАДЕМИЯ

“СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”, С., ТОМ XI (XXXVII), 9, 1961-1962

ПРЕП. РОМАН СЛАДКОПЕВЕЦ

ИЗ ИСТОРИЯТА НА ЦЪРКОВНАТА
ХИМНОЛОГИЯ

ОТ ПРОФ. Д-Р ВАСИЛ ИВ. ПАНДУРСКИ

София -1962
СИНОДАЛНО ИЗДАТЕЛСТВО
 ПРЕЕП. РОМАН СЛАДКОПЕВЕЦ
“Роман Сладкопевец - това е Пиндар
на църковно-ритмичната поезия".
Едм. Буви

„Литературната история на бъдещето навярно ще чества Роман

като най-големият църковен поет на всички времена."
К. Крумбахер

Уводни бележки

Откъм средата на ХІХ и началото на ХХ в. на Запад се създава сравнително обширна

литература върху преп. Роман Сладкопевец - този голям църковен поет от края на V и
първата половина на VІ в. Най-вече Питра1, Крумбахер2 и Маас3 му посвещават много
изследвания и публикации. Предимно неговото творчество се третира откъм поетичната
му страна. Тъй го разглеждат и Крист - Параникас4, Якоби5, Едм. Буви6, Каброл7,
Кирш8, Вейе9,
------------------------
1 J. B. Pitra, Hymnographie de l'église grecque, Rome, 1867; J. B. Pitra, Analecta sacra.... I, Paris, 1876, p. l-
241; J. B. Pitra, S. Romanos veterum melodorum princeps, Romae, 1887; J. B. Pitra, Al Sommo pontifice Leone
XIII Omaggio giubilare della Bitolioteca Vaticana, Rome, 1888, p. 1-55.
2 K. Krumbacher, Geschichte der byzantinischen Literatur2, München 1897, S. 663-671; K. Krumbacher, Studiлn
zu Romanus. Sitzungsberichte der phil. - philosoph. und der historischen Klasse der K. bayer. Akad. der issenschaft,
II, 1898, S. 69-268; K. Krumbacher, Umarbeitungen bei Romanos. Sitzungsberichte der phil.- philosobh. und der
histor. Klasse der. K. bayer. Akad, der Wissenschaft, II, 1899, S. 1-156; K. Krumbacher, Romanus und Kyriakus.
Sitzungsberichte der phil. - philosoph. und der histor. Klasse der K. bayer. Akad. der Wissnschaft, 1901, S. 693-766;
K. Krumbacher, Die Akrostichis in der grtechischen Kirchen-ppesie. Shzuitgs berichte... l903, S. 551-691.
3 P. Maas, Die Chronlogie der Hymnen Romanos. Byzantinische Zeitschrift, 15, München 1906, S. l-44; P.
Maas, Zu Romanos 18 L. Byz. Zeitschift, 16-1907, S. 257; P. Maas, Grammatische und metrische Umarbeitungen
in der Überlieferung der Romanos. Byz. Zeitschrift, 16-1907, S. 568-587; P. Maas, Das Kontakton (Mit einem
Exkurs über Romanos und Basileios von Seleukeia). Byz. Zeitschrift, 19-1919, S. 285-306; P. Maas, Weitinachtslied
des Romanos.'Byz. Zeitshrift. 24-1924, S, 1-13.
4 W.Christ et M. Paranikas, Anthologia graeca carminum christianorum Libsiae, 1871, S. 453-463.
5 J. L. Jacobi, Zur Geschichte des Kirehenlindes. Zeitschrift f ür Kirchengeschichte, 5-1882, S. 177-250.
6 Edm. Bouwy, Poétes et mélodes, étude sur les origines du rhytme tonique, dans l'hymnographie de i'église grecque,
Nimes 1886.
7 G. Cabrol, L’hymnographie de i'église grecque, Angers, 1893.
8 K. Kirch, Eine neue Ansicht über die Metrik des Romanos. Byz. Zeitschrift, 9-1900, S. 453-463.
9 S. Vailhé. St. romanos le mélode. Échos d’Orieut, 5-1902, p. 207-212.
 304/2

Баумгартнер1, и др. 2. За всички тези автори той е създателят на ритмичната поезия -

поезия с тоника, с ударения в слоговете; поезия, нагаждана според мелодията. Поради
това Едм. Буви го нарила „Пиндар на църковно-ритмичната поезия”3, а пък
Крумбахер дословно бележи: “Литературната история на бъдещето навярно ще
чества Роман като най-големият църковен поет на всички времена”4: На Изток - сред
Православния свят - за него по това време също се пише доста. Пише се за него тук
като за създател на кондаци - на кондакарната певческа система. Това са отделни,
многобройни кратки (от гр. „кондос" - от „контакиа" - кондаци) стихове, достигащи
обикновенно до числото 24 - по броя на гръцката азбука, (написани алфабетно или в
акростих), в които, се възпяват някои църковни празници - някои библейски събития и
лица или светци. В това отношение го разглежда именно Архиеп. Филарет
Черниговски и Нежински - 1859-1864 г. 5, И. Мансветов - 1885 г. 6, свещ. магистър
Гр. Дьяченко - 1898 г. 7, М. Скабаланович - 1909 г. 8, А. Голубцов - 1818 г. 9, презв.
д-р В. Миртович - 1918 г. 10, и др. В работите на Архим. Амфимолий от 1879 г.
върху Гръцкия кондакарий от 12-13 век (съхраняващ се в Московската синодална
библиотека под № 437) се дават доста от творбите на преп. Роман Сладкопевец11. По
този Гръцки кондакарий (изхождащ от Атон) и по публикуваните от Питра (J. B. Pitra)
в неговата „Analesta sacta”, т. I (Рaris, 871, р. 1-241), романови химни дякон Сергий
Цветков прави в 1881 г, превод на руски език на съвсем
------------------------
1
Al. Baumgartner, Geschichte der Weltliteratur, IV, Freiburg im Br. 1905, S. 522-532.
2
Виж за повече литература у: K.Krumbacher, Geschichte der byz., Literatur2, München 1897, S, 671; Ph.
Meyer, Romanos - gröbter Liederdichter der griechischen Kirche. Realenzyklopädie für prуtestautische
Theologie und Kirche3, XVII Bd., Leibzig, 1906. S. 124 und XXVI Bd. - 1913, S. 432-433; A. Erchard,
Romanos der hl., Kirchenlexikon2, X, Freibarg im Br. 1897, Sp. 1262-1264; Otto Bardenhewer, Geschichte
der altkirchen Literatur, V, Freibnrg im Br. 1932, S. 158-165 и др.
3
Edm. Bouwy, Les poétes et mélodes… p. 367. Срв. K. Krumbacher, Geschichte der byz. Literatur2, S. 669.
4
K. Krumbacher, Geschichte der byz. Literatur2, S. 671.K. Krumbacher, S. 669.
5
Архиеп. Филарет Черниговски и Нежински, Историческое учение общах церкви. ІІІ, Спб. 1859,
сто. 152-156; Архиеп. Филарет Черниговскии и Нежински, Исторический обзор песнопевцев и
песнопения греческой' церкви, Чернигов 1864, с. 197-204.
6
И. Мансветов, Церковный устав (типик) - его образование и судьба в греческой и русскбй церкви,
Москва 1885, с. 369-374 (Приложение І: Кондакари Романа Сладкопевца и их литургическое значение).
7
Свещ. магистър Гр. Дьяченко, Общедоступныя беседы о богослужени и Прав. церкви, Москва, 1898,
с. 168, 287.
8
Мих. Скабаланович, Толковый типикон (История богослужебного устава), вып. І, Киев 1909, с. 350,
366-367.
9
А. П. Голубцов, Из чтений по церковной археологии и лмургике, II, Сергиев Посад, 1918, с. 207-210.
10
Презв. д-р Л. Миркович, Православна литургика... II, Сремски Карловци, 1918.
11
Архим. Амфилохий, Кондакарий в греческом подлинникъ XII-XIII в., Москва, 1879 г.; Архим.
Амфилохий, Дополяение к Кондакарию XII-XIII век, Москва, 1879; Архим. Амфилохий, Снимки из
Кондакария XII-XIII в., Москва, 1879. г.
 305/3

сигурните оцелели до нас творби и на преп. Роман Сладкопевец- общо за 35 църковни

празници и събития1. В. Василевский пък се занимава в своето изследване от 1894 г.
с въпроса, кога е живял преп. Роман Сладкопевец2. В по-ново време - в 1950 г. -
сръбският проф. д-р Драгутин Н. Анастасиевич се занимава с преп. Роман
Сладкопевец, като печати и два от кондаците му (дългите химни) - за отричането на
ап. Петър (Вел. четвъртък) и за десетте девици (Вел. вторник)3.
У нас за преп. Роман Сладкопевец обаче няма засега някаква дори обща статия или
кратка монография4. Задачата на настоящата наша неголяма (спямо страниците за
печат) работа е именно да запълни донякъде тази празнота.
Преп. Роман Сладкопевец е действително голяма църковнопевческа личност - влязла
и в църковния култ. Неговата памет се чества на 1 октомври ст. ст. 5. Неговият образ
особено през Средновековието, пък и по-нататък, подчертано се третира в църковното
изобразително изкуство. Това и налага добре да се знае неговия живот, неговото
поетическо творчество - по количество и качество. Несъмнено този живот, това
творчество с неговата голяма стойност са и причината за създаването на църковната
почит и култ към светеца-песнописец.

І. Живот

Животописните сведения за преп. Роман Сладкопевец не са много богати. Съвсем

кратки такива срещаме за първи път в Кодекс № 266 на Патомоската библиотека: -
това е Типикът на Вел. Константинополска църква от 9-10 в.6. Кратък синаксар
(кратко житие) за него има и в Менология на Василий ІІ от 10-11 в. - Ватикански
кодекс № 6137. Предимно по тези два паметника върви и краткият пролог на светията
в гръцките минеи - за 1 октомври. С някои малки отклонения се дава житието
------------------------
1
Дякон Сергий Цветков, Кондаки и икоси св. Романа Сладкопевца, Москва, 1881.
2
В. Василевский, Когда жил Роман Сладкопевеп. Виз. временни 1894, с. 256-258.
3
Д-р Н. Анастасевич, Роман “Сладкопевац”. Зборник Правеславног Богословского факултет, I,
Београд, 1950, с. 14-27.
4
Съвсем кратка е нашата статия „Преп. Роман Сладкопевец" в Църк. вестник, бр. 38-39, София, 1951 г.
5
Виж Архиеп. Сергей, Полный месяцеслов Востока2, II1, 2 ч., Владимир, 1901, с. 305, 406-407; R.
Bousquet, De culte Sy. Romain le mélode dans L’église grecque et l’église armenienne. Echos d’Orient, 3, Paris, 1903, p.
339-342; S. Pétridés, Office inédit de St. Romain le mélode. Byz. Zeitschrift, 11-1902, S. 358-369.
6
Публикуван от Ал. Дмитриевский, Описание литуртических рукописей, храняхся в бибяиотеках
Православното востока, - Типика (гр.) Киев, 1895, с. 10.
7
II Меnоlogio di Basilio II (God. Votikano 613), Тоriпо МDССССVI - II tavale, p. 78 и K. Krumbacher,
Gechichte der byz. Literatur2, S. 633.
8
Гр. миней - 1-ви ден, Константинопол 1843, с. 6.
 306/4

на светеца в Кодекс № 40 на Патриаршеската библиотека в Йерусалим пак от 10-11

век1. В Сирмонданския или Кларомонтанския менологий от онази епоха -11 в. има
също кратко житие за преп. Роман Сладкопевец3. Това последното житие спрямо
отклонения в три други такива се дава в „Аnаесtа Воllаndiana” -1894 г. И в „Асta
sanctorum” за 1 октомври се дава сборно житие на светеца4. Сборно житие дава за
светеца св. Димитрий Роствски (1651-1709 г.) в своите Чети Минеи - за 1
октомври5; от Чети-минеите на св. Димитрий Ростовски несъмнено е съставено и
краткото житие на преп. Роман Сладкопевец в българското издание на книгата
„Жития на светиите” от Хр. Попов - София 1930 г. 6
Според всички тези източници животът на преп. Роман Сладкопев се определя така:
Той е роден в гр. Емисион или Мисионон (Емеса) в Сирия7 и отначало е бил пономар -
клисар8, а по-късно и дякон във Верит (Бейрут) в храма „Св. Възкресение"9. По
времето на имп. Анастасий I (491-518 г.) той идва в Константинопол, където се
установява първо в църквата „Св. Богородица Кириотиса" („ен тис Киру")10 - църква в
сградите на префекта Кир11; ходи той и в църквата „Св. Богородица Влахерна" - на
Влахернското пристанище12, а още служи и в църквата „Св. София"13. Отличавал се с
чист и свят живот14. Отначало съвсем той съвсем не изпъквал с нищо, дори му се
присмивали15. Веднъж срещу празника Рождество Христово, след гореща молитва,
той видял на сън св.
------------------------
1
Публикуван от А. Рараdорu1оs Кеrаmеus, Мitteilungen über Romanos (Legende aus dem Codex
Hierosal...). Вуz. Zeitschrift, 2, München, 1893, S. 599-605 и от K. Krumbacher, Geschichte der byz.
Literatur2, S. 663-664 и др.
2
К. Кrumbacher, Geschichte der byz Literature2, S., 664; Рh. Меуеr, Ramonos - grösster Liederdichter der
grechishen Kirche. Realencyklopädie für prot. Theologie und Kirche, XVII, Leipsig, 1906, S. 125.
3
Виж Рh. Меуеr, Rоmаnоs... S. 125.
4
Аcta sactorum, Mensis octobre, t. I, die pritmo - Parisiis 1866, р. 56- 59.
5
Книга житии святих, месяц октомври, 1-ви ден, Киев, 1868, л. 7-8.
6
Хр. Попов, Жития на светиите, С., 1930, с. 76-77.
7
По всички източници.
8
Само в славянското житие на св. Дим. Ростовски се казва, че той станал дякон в Константинопол,
едва след като започнал да пише кондаци: Във всички друг стари житийни сведения за преп. Роман
Сладкопевец се казва, че той бил дякон във Верит (Бейрут) - Сирия.
9
Името на църквата „Св. Възкресение" е указано в Типика за Великата Константинополска църква от
ІХ-Х в. (Ал. Дмитриевский, I - Tupikav. с. 10) и в Йерусалимския кодекс № 40 от Х-ХІ в. (K.
Krumbacher, Gesch. der byz. Literatur2, S. 664)л
10
В слав. житие „яже в Кирех". За църквата „Св. Богородица Кириотиса” виж у Н. П. Кондаков,
Иконография Богоматери, II, Петровград, 1915, с. 100.
11
Според както обяснява това (израза “ен тис Киру” -“яже в Кирех") Архиеп. Филарет Черниговски и
Нежински, Истор. обзор песнопения, с. 198, заб. 530.
12
Името си носи от това, че тук бил загинал скитският княз Влахерна - виж Прот. Г. С. Дебольский,
Дни богослужения Прав. кафолической церкви10, І, Спб., 1901, с. 135, заб. 1.
13
По слав. житие - Четй-минея за м. октомври.
14
Jbidem.
15
Jubidem.
 307/5

Богородица, която му връчила свитък заповядала да го глътне (видение, подобно на

това с прор. Йезекийл, гл. 2); като се събудил светията почувствал вдъхновение и
изпял от амвона с чудно-сладък глас пеения и до днес на празника Рождество
Христово негов кондак: „Дева днес Пресущественнаго раждает..." След този случай
последвало вече истинското творчество на преп. Роман, - бил написал през живота си
около - 1000 кондаци и икоси1. - В Менология на Василий II от 10-11 в. има съответна
миниатюра (обр. 1) за случая със свитъка, даден на преп. Роман от св, Богородица2.

Обр. 1. Преп. Роман Сладкопевец получава, свитък от св. Богородица.

Миниатюра в Менология на Василий ІІ, 10-11 в.
По ІІ Menologio di Basilo II, Torino, 1906.

Приема се, че тъкмо по времето на имп. Анастасий I Дикорус (491-518 г,), съгласно
съобщението във всички писмени сведения за светеца - “ен тис хронис Анастасиу ту
василеос" - се и отправил преп. Роман Сладкопевец в Константинопол. Анастасий ІІ
Артемиус е чак в VІІІ в.; той при това много малко управлявал - около 3 години (713-
716 г.). Много е късно да се отнесе животът на преп.
------------------------
1
По всички извори, без Типика на Великата Костантинополска църква.
2
11 Menologio di Basilio II (God, Vatikano 630), II tavale, р. 78; P. Мааs, Romanus der Melode. Lexikon
für Theologie und Kirche, VII, Fr. im Breisgau 1936, Sр. 973.
 308/6

Роман Сладкопевец чак към 8 в., когато вече, след създадената от него кондакарна
система1, тъкмо от VІІ-VІІІ в. насетне чрез св. патр. Софроний Йерусалимски († 638
г.)., ев. Андрей Критски (650-726 г.), св. Йоан Дамаскин († ок. 745 г.), преп. Козма
Маюмски († 843 г.) и др. се утвърждава канонът вместо системата на кондаците2. В
много от каноните на тези химнографи, кондакът и икосът са Романови химни (виж за
това тук, в гл. III и IV- с. 20-21, 21-32). Това едно. И друго - в студията си от 1906 г.
„Хронология на Романовите химни” византологът П. Маас привежда по един
непубликуван Романов химн за в срядата на Третата седмица на Вел. пост данни за
тъй нареченото Ника - въстание, за разрушението на църкватта „Св. София" в
Костантинопол и за започване на нейния нов строеж в 532 г. 3 Това показва, че зрялото
творчество на преп. Роман Сладкопевец съвпада по време с управлението на имп.
Юстиниан (527- 565 г.) 4 Следователно, по времето на Анастасий І (491-518г.)
преп.Роман Сладкопеевец идва в Константинопол. Тъй че неговият живот попада
между 490-560 г. 5
В Константинопол преп. Роман Сладкопевец завършва своето земно житие. В
Йерусалимския кодекс № 40 от Х-ХІ в. се отбелязва, че паметта на светеца първо
започнала да се тачи и чества в църквата „Св. Богородица Кириотиса" „ен тис Киру"6,
след което тя влязла и в богослужебния устав, както това е отбелязано за 1 октомври в
Типика на Вел. Константинополска църква от ІХ-Х в. 7
За чистия и свят живот на преп. Роман Сладкопевец и за неговото необикновенно
поетическо дарование и творчество се говори и в службата му: стихирите, според
надписание в Гръцкия кондакарий в Московската синодална библиотека от ХІІ-ХІІІ в.
№ 437, са от патр. Герман († 730 г.)8, а канонът, според боландистите в “Асta
sanctorum” (аd 1 oct.), които са имали подръчни гръцки минен с отбелязани данни, е от
св. Йоан Дамаскин (ок. 745 г.)9 ; и св. Теофан Начертани († към 943 г.), по налични
данни от ХІ-ХІІІ в. у Архиеп. Сергий - „Полный мецеслов Востока” (т. ІІІ, Владимир,
1901, с. 305) е оставил канон за преп. Роман Сладкопевец.
------------------------
1
Скабаланович, I, с. 366-367; Голубцов, II, с. 204 сл. и др.
2
Скабаланович, I, с. 368; Голубцов ІІ, с. 217.
3
Р. Мааs, Die Chronologie der Hymnen des Romanos. Byz. Zeitschrift, 5-1906, S. - 1-44; Ph. Meyer,
Romanus... Realencyklopädie für prot. Theologie und Kirche, XXIV, Leipzig, 1913, S. 432-433; Otto
Bardenhewer, Geschichte der Altchrstlichen Literatur, V, Fr. im Breisgau 1932, S: 160-161.
4
Jbidem.
5
Виж P. Maas, Romanos der Melolde. Lexicon für Theologie und Kirche, VIII, Freiburg im Br., 1936, Sp.
972-973.
6
Bиж K. Krumbacher, Gesch. der. byzant. Literatur2, S. 664 Apxиеп. Cергий, Полный месяцеслов
Востока, ІІ 2, S. 160-161.
7
Aл. Димитревски, I - Tипика (гp.), c. 10.
8
Bиж K. Krumbacher, Geschichte der byz Literatur2, S. 668.
9
Acta sanctorum, Mensis october, t. I, dieprimo - Parisils 1866, p. 582. Bиж Apxиеп. Филарет
Черниговски и Нежински, истор. учение об отцах церкви, с. 152-153, зaб. l и 2.
 309/7

По нещо от познатите сведения до синаксарните житийни източници за преп. Роман

Сладкопевец се намира и у някои отделни автори откъм Средневековието нататък - у
Йоан Геометър и Свида (Х в.), у Григорий Крит (ХІІ в.), у Никифор Калист (ХІV
в.), у Марк Ефески (ХV в.), у монах Агапий Ландос (ХVІІ в.) и др. 1

ІІ. Кондакарно и певческо творчество

В житийните сведения за преп. Роман Сладкопевец особено се подчертава, че той бил

- „Написал именно над 1000 кондаци. Напр. в Менопология на Василий ІІ (Х-ХІ в.)
стои: „Пиисас де ке етерон контакиа ос пери та хилиа" - „Написа кондаци и за други
празници (а не само за Рождество Христово, с. н.) около хиляда”2. В славянския
пролог (житие) на светеца от св. Дим. Ростовски буквално четем: „Сотвори же
множеством празником Господским и Богородичним и святим нарочитим, яко бити -
кондаком его до тисящи и более”3.
Явно е, че преп. Роман Сладкопевец е писал предимно кондаци - с икоси, разбира се.
Исторически в църковната химнология или химнография кондаците и икосите идват
след появата на стихирите и тропарите откъм ІV или V-VІ в. От това време - откъм
ІV или V-VІ в., вследствие бързото развитие на църковната година (след даване
свобода на Църквата при Константин Велики), към дотогавашното богослужение от
псалми, библейски песни, някои четива и християнски - химни, църковната поезия
започва да се разцъфтява извънредно много. Тъй сега се явяват тропарите (от
„тропос” - обращение, тържествена песен) и стихирите (от „стихос" - песен в стихове,
в мерена реч) на преп. Авксентий († 470 г.) и др.4 Кондаците и икосите са
следващият етап в развитието на църковно-служебната поезия. Това са сравнително
кратки песни - именно „контакион" буквално значи „кратка песен", придружена с
доста тропари - икоси (от “икос" - тържествена песен, имаща връзка с кондака). В
кондака обикновено се дава - темата, а в тропарите - икоси - тя се развива по-
широко5... Тъй, че една обща мисъл се прокарва във всички песни. Общото при тях е
още и това, че окончанията на дадени
-----------------------
1
За всички виж у К. Кrumbacher, Geschichte der byz. Literatur2, S. 668-669; за последните двама (за
Марк Ефески и монах Агапи виж още у: Архиеп. Филарет Черниговски и Нежински, Историческое
учение об отцах церкви, III, с. 153; свящ. маг. Гр. Дьянченко, Общедоступныя беседи о
богослужени…, с. 167; Рh. Меуеr, Romanos... Realenzyklopädie für prot. Th. und Kirche, XVII, 8. 125.
2
II Мenologio di Basilio (God. Vaticano 613), II tavale, р, 78. Срв. Krum Macher, Gesch. der byz.
Literature2, S. 663.
3
Книга житни святих, месец октомври, 1-ви ден, Киев (1868), л. 8а.
4
Скабаланович, I, с. 365; Голубцов, II, с. 204 сл.; н. статия: Преп. Йосиф Песнописец. Гол. на Дух.
Академия, VIII (XXXIV), 1959, с. 2.
5
Свящ. маг. Гр. Дьяченко, с. 167; дяк. С. Цветков, Кондаци и икоси Роман Сладкопевиа, с. VIII-ІІІ.
 310/8

кондаци и икоси са винаги почти дословно еднакви1. Така напр., кон- дакът „Дева
днес" на Рождество Христово завършва: „нас бо ради родися, Отроча младо
превечныи Бог". Икосът след него „Едем Видтлеем отверзе" завършва: „Сего ради к
нему идем, где родися Отроча младо превечный Бог"2. Почти същият рефрен четем и
в останалите 23 икоси на този празник, които сега не влизат в богослужението3. Така е
и за всички останали случаи - за св. Симеон Стълпник (1 септ. ст. ст.) рефренът гласи:
„моля ся непрестанно о всех нас"4; Рождество Богородично (8 септ. ст. ст.): „неплоди
раждает Богородицу и питателницу жизни нашея"5; за Въздвижение (14 септ. ст. ст.):
„оружие мира непобедимую победу"6; за св. св. Козма и Дамян (1 ноември ст. ст.):
“мир Изцеляюще чудеса"7; за св. Николай Мирликийски (6 декември ст. ст.): „яко
великий таинник Божия благодат"8 и т. н. Тези Общи припеви или рефрени в края на
кондаците и икосите по време на богослужението, навремето са били изпълнявани от
самите вярващи. Певецът е изпълнявал само текста (строфите) на кондаците -
тропари; а народът или хорът - края. В случая системата е била ипофоническа или
ипакойна - подгласна („ипофони" - по гласа на мелодията, подпявна (от „ипакои"-
внимателно подпяване), антифонна (от „антифонон" - срещуположно пение),
респонзорна (от responso - отговарящо пение)9.
Марк Ефески († 1443 г.) - този голям поборник на Православието на Флоренския
събор - пише за кондаците и икосите на преп. Роман Сладкопевец следното: „Творец
на кондаците е чудният Роман. Той получил този дар от св. Богородица, която му се
явила на сън и му подала свитък - „томос" с повеление да го изяде. Същият изпълнил
това и веднага станал. Това било в деня Рождество Христово. Възкачил се на амвона и
започнал да пее: „Дева днес". Подир това той съставил и други кондаци, защото от
онзи свитък, („томос") тези песни се и наричат кондаци. „Томос" означава още
„контакион" - кондак т. е. свитък. „Той - продължава Марк Ефески - съставил и икоси.
Те заедно с кондаците били пети на първо време в тези прекрасни здания („икис" -
къщи, палати), където свещеният мъж обикновено прекарвал нощите в бдение. Отук
те и получили това название икоси"10.
------------------------
1
Дяк. С. Цветков, стр. VIII.
2
Слав. миней за м. декември, 25-ти ден, Киев 1866, л. 216 а.
3
Виж дяк. С. Цветков, с. 33-39.
4
Слав. миней за м. септември, 1-ви ден, Киев, 1894, л, 11 б.; дяк. С. Цветков, с. 1-6.
5
Jbid. 8-ми ден, л. 82а; дяк. С. Цветков, с. 7-9.
6
Jbid. 14-ия ден, л, 144а; дяк. С. Цветков, с. 9-14.
7
Слав. миней за м. ноември, 1 ден, Киев, 1866, л. 5а; дяк. С. Цветков, с. 14.
8
Слав. миней за м. декември, 6-ти ден, Киев, 1866, л. 36а, дяк. С. Цветков, с. 17-28.
9
Срв. Мансветов, с. 371; Голубцов, I, с. 124.
10
Виж Архиеп. Филарет Чернигонски и Нежински, Историческое учение об отцах церки, III, с. 153;
Архиеп. Филарет Черниговски и Нежински, обзор песнопевцев... с. 198-189; свящ. маг. Гр.
Дьяченко, Общедоступния беседи... с. 167; Голубцов, ІІ, с. 208-209.
 311/9

Несъмнено тези здания или покои, където преп. Роман Сладкопевец съчинявал и пял
изпървом своите кондаци и икоси, са направените от префекта Кир сгради с църквата
„Св. Богородица" в тях („ен тис Киру")1. Тук певецът повечето и прекарвал в
Константинопол.
На сирийски език гр. дума „икос" - „дом" значи, Beth. No Beth означава също и строфа
или химн, построен по метрическата система. В арменските канони (шаракани) тази
дума се превежда с „тун" и това буквално значи тропари на канона. Следователно,
икосите са тропари на кондака. От тук икоси и кондаци са почти едно и също2.
Тъй или иначе кондаците и икосите са общо кратки песни. Освен обикновеното
сходство по съдържание и рефрен (окончание) те са написани и в еднакъв технически
размер - по един и същи глас или мелодия. А това ще рече, че преп. Роман
действително е и пял своите произведения. Оттук и идва прозвището му
„Сладкопевец"3 - на гръцки „Романос о мелодос". Гръцкото „мелодос", според
сръбския проф. д-р. Н. Анастасиевиеч, идва или от „мелос" - “мелодия" (песен) или от
„мели" - „мед" (сладко нещо). „Мелодос"-тогава ще рече или „съставител на песни с
мелодия" или „Сладкопевец"4. По всичко личи преп. Роман е притежавал и едното и
другото качество - той е съставял песните (кондаците и икосите) по създадена от него
мелодия, и той сладко ги е и пял...
Икосите след кондаците преп. Роман Сладкопевец подреждал предимно в акростих, а
нейде и в алфабетен ред - до 24 на брой (по числото на гр. азбука), а понякога и
повече или по-малко. Същинският първи кондак не влиза в акростиха. Може би,
предполагат някои5, това идва от туй, че първият кондак, който преп. Роман
Сладкопевец изпял на Рождество Христово, е кондак, продиктуван му от св.
Богородица. От смирение, помнейки това велико събитие, той не включвал и другите
първи кондаци в числото на своите произведения6, Най-вече по акростиха и
алфабетния ред се установяват засега Романовите произведения. Акростихът върви
обикновено с името му, като: „Ту тапину Роману" (за 25 дек. - Рожд. Христово),
„Авти и оди ту елахисту Роману" (за 1 септ. - св. Симеон Стълпник), „И оди ту
Роману" (за 8 септ. - Рождество Богородично), „Пиима Роману" (за 1 ноември: - св. св.
Козма и Дамян) и др. Нейде има само по някоя, дума от познатия за него акростих,
като „ту та" или.„ту" и пр. 7 Разбира се, че и по вътрешно съдържание, по рефрен и
пр., също се разпознават някои негови песни. Те се откриват се в някои стари
ръкописни
------------------------
1
Архиеп. Филарет Черниговски и Нежински, Истор. обзор песнопевцев…, с. 198, заб. 530.
2
Голубцов, ІІ, с. 209.
3
Срв. н. статия: Преп. Роман Сладкопевец. Църк. вестник, бр. 38-39, 1951 г.
4
Д-р Н. Анастасиевич, Роман „Слаткопевац", Зборник Пр. Богосл. ф-та, I, Београд, 1950, с. 4.
5
Архиеп. Филарет Черниговски и Нежински, Истор. обзор песнопевцев…, с. 201-202.
6
Jbidem.
7
Jbid, с., 199-202.
 312/10

сборници - кондакарии и пр. За случая Архим. Амфилохий за своите публикации в

1879 г. използувал Гръцкия кондакарий от ХІІ-ХІІІ в. в Московската синодална
библиотека (№ 437)1. А кардинал Питра за своята „Analecta sacra„ - т. I от 1871 г.,
освен Московския гръцки кондакарии (№ 437)2 използвал още и Корсиновия и
Ватиканския кондакарии от ХV век3. Установени са засега около 80 отделни
Романови кондаци и икоси, т. е. за 80 отделни случаи (празници, събития). В своята
„Апа1ес1а sactra” - т. 1 (1871 г.) Питра публикува 28 Романови кондаци (за 28 отделни
случаи) и 4 стихири. А трябва да се каже, че от преп. Роман Сладкопевец са останали
и някои стихири. Хвалитните стихири за Предпразненството на Рождество Христово
на 20 декември ст. ст. носят следният надпис: „Ката алфа витон. Пиима Роману ту
Мелоду"4 - на славянски: „По алфавиту. Творение Роман певца"5. В своята студия „Аl
sommo роntifice Lеоnо XIII оmmаggio giupilare della Biblioteca Vaticana, Roma, 1887,
Питра печати още 3 Романови отделни творби. Около 8 химни печати и К. Крумбахер
в различните си изследвания върху преп. Роман. Сладкопевец6. Крумбахер е имал под
ръка над 37 ръкописни сборници (кондакарии, тропологии и пр.) за сравнение и
издирване на Романовите произведения. Той е ползвал и стари гръцки ръкописи из
Патмоския манастир „Св. Йоан Архим. Амфилохий в своите публикации и снимки от
1879 г. върху или от Гръцкият кондакарии от ХІІ-ХІІІ век в Московската синодална
библиотека (№ 437), кондакарий изхождащ именно от Атон, дава или отбелязва
същите Романови произведения, каквито публикува изобщо Питра. Тъй че засега са
публикували общо към 40 Романови творби, т. е. наполовина от установените вече
80 негови химни. Почти същите Романови произведения по Гръцкия кондакарии от
ХІІ-ХІІІ век в Московската синодална библиотека (№ 437) сочи Архиеп. Филарет
Черниговски и Нежински в своите два капитални труда:,,Историческое учение об
отцах церкви" - т. III, Спб. 1859 (с. 153-156 и „Исторический обзор песнопевцев и
песнопения Греческой церкви"2 - Чернигов, 1864 (с. 199-204).
По публикациите на Питра8 и по тези на Архим. Амфилохий9, а то ще рече и по
указанията изобщо на Архиеп. Филарет Черниговски
------------------------
1
Архим. Амфилохий, Кондакарии в греческой подлиннике XII-ХІІІ, Москва, 1879 г.; Архим.
Амфилохий, Дополненйе к Кондакарию XII-XIII, Москва, 1879; Архим. Амфилохий, Снимки из
Кондакария XII-XIII в., Москва, 1879 г.
2
Krumbacher, Gesch. Der byz. Literatur, 2 S, 663. f.
3
Мансветов, с. 9.
4
Гр. миней за м. декември, 1-ви ден, Венеция, 1779, с. 70.
5
Слав. миней за м. декември, 1-ви ден, Киев, 1866, л. 1456.
6
Виж за публикуваните от Питра и Крумбахер Романови произведения, J. Ph. Меуеr, Rоmаnоs... XVII,
S. 128-129; Bardenhewer, V, S. 164.
7
Тh. Меуеr, Rоmаnоs... Realenzyklopädie… XVII, S. 198-199.
8
J. В. Рitra, Аnаlесta sacra... I, Раrisis, 1871, р. 1-241.
9
По неговите публикации от 1879 г. върху и от Гръцкия кондакарии от ХІІ-ХІІІ век в Московската
синодална библиотека (№ 437).
 313/11

и Нежински, дякон Сергий Цветков в книгата си „Кондаки и икоси Св. Роман

Сладкопевца"- Москва 1881 г., прави своя превод на руски език на около 35 напълно
Романови произведения.
Започвайки с кондака и икосите, като преп. Роман Сладкопевец. изпял и съставил най-
напред за празника Рождество Христово, засега съвсем сигурни негови произведения
- по надписание и акростих, а и по вътрешно съдържание - са:
(1) за 25 декември - Рождество Христово (1 конд. + 24 икоси
=25 химни).
Акростих: „Ту тапину Роману о имнос" - „Химн от смирения Роман".
(2) за 27 декември - св. архи дякон Стефан (1 конд. + 11 икоси = 12 химни).
Акростих: „Туто Роману" - „От същия Роман".
(3) за 5 януари - Богоявление (1 конд. + 17 икоси =19 химни). Акростих: „Ту тапину
Роману" - „От смирения Роман".
(4) за 7 януари - Св. Йоан Кръстител (1 конд. + 12 икоси = 13 химни). Акростих: „Ту
тапину" - „От смирения".
(5) за 2 февруари - Сретение Господне (1 конд. + 18 икоси = 19 химни).
Акростих: „Туто Роману епос" - “От същия Роман, песен".
(6) за Неделя месопустна (1 конд. + 24 икоси = 25 химни).
Акростих: “Ту тапину Роману то епос" - „От смирения Роман песен".
(7) за Сирна събота - към иноците (1 конд. + 29 икоси = 30 химни).
Акростих: „Ту тапину Роману псалмос утос" - „И тази песен (псалом) от смирения
Роман".
8) за Неделя сирна - за Страшния съд (1 конд. + 32 икоси = 33 химни).
Акростих: „Ис ту протопластон тон, Адам" - „На първосъздадения Адам".
9) за Неделя кръстопоклонна (1 конд. + 18 икоси = 19 химни).
Акростих: „Ту тапину Роману"- „От смирения Роман".
10) за Неделя Вайа (1 конд. +16 икоси=17 химни).
Акростих: „Ис та Вайа Роману" - „На Вая от Роман".
------------------------
1
Виж акростиховете у Архиеп. Филарет Черниговски и Нежински, Истор. обзор песнопевцев... с.
198-202 и у дяк. Сергий Цветков, Кондаки и икоси св. Роман Сладкопевца, Москва, 1881, с. 1-105.
 314/12

11) за Вел. понеделник - за целомъдрения Йосиф (1 конд. + 18 икоси =19 химни).

Акростих: „Ис тон Йосиф Роману".
12) за Вел. вторник - на10 девици (1 конд. + 22 икоси = 23 химни).
Акростих: „Ту тапину Роману" - Песен от смирения Роман"
13) за Вел. сряда - за жената грешница (1 конд. + 10 икоси =
химни).
Акростих: „Ту тапину Роману" - “От смирения Роман."
(14-15) за Вел. четвъртък:
а) за предателството на Юда
(1 конд. + 24 икоси = 25 химни).
Акростих: „Ту та пину Роману пиима" - „Творение на смирения Роман".
б) за отричането на ап. Петър (1 конд. + 22 икоси = 23 химни). Акростих: „Ту та
пину Роману енос" - „Похвала от смирения Роман".
(16-17) за Велик петък:
а) за страстите Господни (1 конд. + 23 икоси = 24 химни).
Акростих: „Ис то патос псалмос Роману„ - „На страстите (Христо псалом (песен) от
Роман”.
б) Плач на Св. Богородица при кръста (1 конд. +18 икоси = 19 химни).
Акростих: „Ту тапину Роману"- “От смирения Роман".
(18-19) за Велика събота:
а) за погребението на Христос (1 конд. + 7 икоси = 8 химни). Акростих: „О псалмос
(ту Роману" - у Pitra) - „Псалом (от Роман)”.
б) за Йосиф Аримматейски и др. (1 конд. + 3 икоси = 4 химни).
У Pitra - „Аnаlесtа sactra", I, приписван и на преп. Роман Сладкопевец.
20) за Пасха (1 конд. + 24 икоси = 25 химни).
Акростих: „Ту тапину Роману о псалмос” - “Псалом от смирения Роман”.
21) за Томина неделя (1 конд. + 18 икоси = 19 химни).
Акростих: “Ту тапину Роману” - “От смирения Роман”.
22) за Възнесение Господне (1 конд. + 18 икоси = 19 химни).
 315/13

Акростих: „Ту тапину Роману" - „От смирения Роман".

23) за Неделя на св. отци - 7 нед. след Пасха (1 конд. + 12 икоси = 13 химни).
Акростих: „Ис агиус патрас." - „На св. отци." Pitra в „Аnаlесta sacra" I, направо го
приписва на преп. Роман Сладкопевец1.
24) за Неделя Петдесетница (1 конд. + 18 икоси = 19 химни).
Акростих: „Ту тапину Роману" - “От смирения Роман”.
25) за Неделя на всички светии (1 конд. + 13икоси= 14 химни).
Акростих: „О енос Роману" „Песен от Роман".
26) за 29 юни - св. св. Петър и Павел (1 кондак + 24 икоси = 25 химни).
Акростих: „Ту тапину Роману о псалмос" - „Псалом от смирения
Роман".
27) за 6 август - Преображение (1 конд. +18 икоси=19 химни).
Акростих: „Ис тин метаморфоси" - „На Преображение". По дух Pitra го опре деля, че
е Романово произведение"2
28) за 29 август - Обсечене (1 конд. + 18 икоси = 19 химни).
Акростих: „Ту тапину Роману”- „От смирения Роман”.
29) за 1 септември - Св. Симеон Стълпник (1 конд. + 27 икоси = 28 химни).
Акростих: „Авти и оди ту елахисту Роману" - „И тази песен от найсмирения Роман".
30) за 8 септември - Рожд. Богородично (1 конд. +11 икоси =12 химни).
Акростих: „И оди Роману" - „Песен от Роман".
31) за 14 септемри - Въздвижение на св. кръст (1 конд. + 18
икоси = 19 химни).
Акростих: „О имносис тин Ипсосин" - „Песен на Въздвижение". У Pitra по Римския
антологии надписани: „И оди Роману" - „Песен на Роман"3.
32) за 1 ноември - Св. Св. безср. Козма и Дамян (1 конд. + 13 икоси = 14 химни).
Акростих: „Пиима Роману"-„Творение Романово".
------------------------
1
Срв. дяк. С. Цветков, с. 155, заб. 1.
2
Виж дяк. С. Цветков, с. 174, заб. 1.
3
Виж дяк. С. Цветков, с. 9, заб. 1.
 316/14

33) за 6 декември - Св. Николай Мирликийски (1 конд. + 25 икоси = 26 химни).

Акростих: „Енос ке о псалмос Роману" - „Песен и псалом от Роман".
34) за 17 декември - Св. три отроци (1 конд. + 30 икоси = 31 химни). Акростих: „Ту
тапину Роману о псалмос утос" - “От същия Романо тази песен”.
35) за 20 декември - Предпразненство на Рожд. Христово (на хвалитните 6
стихири).
Надписание: „Ката алфавитон. Пиима Роману ту Мелоду” -„По алфавита. Творение
на Роман Сладкопевец".
(35-42) Общо за дните 20, 21, 22, 23, 24, 28, 29 и 30 декември за Предпразненството и
Послепразнеството на Рождество Христово - дяк. С. Цветков, следвайки гръцкия
миней сумира според алфавитния ред общо 99 песни - стихири от преп. Роман
Сладкопевец1. Всичко това заедно със строфите на кондациите дава към 780 отделни
химни.
43) Към установените Романови кондаци трябва да се отнесе и този за срядата на
третата седмица на Великия пост, покоите П. Маас установява времетворчеството на
преп. Роман Сладкопевец - именно Юстиниановата епоха2.
44-78) По Гръцкия кондакарий от ХІІ-ХІІІ век в Московската синод. библиотека (№
437) Архиеп. Филарет Черниговски и Нежински3 сочи като вероятни Романови
произведения още кондаците и икосите - за Архангеловден (8 ноември); за
Благовещение (25 март) - химните тук са дадени в алфавитен ред до на 20 на брой; за
св. 40 мъченици (9 март)4. Като вероятни Романови произведения - само с акростих
„ту" - той смята и други още за 30 дни"5. По боландистите (Асtа Sonctorum - ad. 1 d.
Martii) и по Гръцкия кондакарий (ХІІ-ХІІІ в.) изобщо Архиеп. Филарет отбелязва, че и
за св. Павел Тивейски (15 януари) и за св. Харлампий (10 февруари) кондаците и
икосите пак ще да са Романови творби6.
(79-80) В своите „Студии за Роман” от 1890 г. К. Крумбахер между другото
публикува и химните за св. Мина и св. Трифон7.
------------------------
1
Дяк. С. Цветков, с. 179-201.
2
Р. Мааs, Die Chronologie der Hymnen romanos, Byz. Zeitshrift, 15q 1996, 1-44.
3
Архиеп. Филарет Чернигов и Нежински, Истор. учение об отцах церкви, 111, с. 154, заб. 8.
4
Jbidem.
5
Jubidem.
6
Jbid., с. 155.
7
Виж Ваrdenhewer, V, S. 164. К. Кrumbacher, Geschichte der byzantinischen Literature2, München, 1897,
S. 667, цитира дори и химна „Душе моя, душе моя востани, что спиш”, като творение на преп. Роман
Сладкопевец; той се позовава на древен Патмоски ръкопис - Cod. Patm. 213, fol, 42, а също така и на
Christ и Paranikas в тяхната “Antologia graesa carminum christianorum” - 1871 (Lipsiae, p. 90).
Акростихно иадписаиие с името на преп. Роман Сладкопевец за химн, обаче, той не дава.
 317/15

Общо при това положение са на лице действително към 80 химна, открити и изобщо
приписвани на преп. Роман Сладкопевец. Пресменати в отделни строфи (стиха) те
вече наброяват около 1000. Може би това е и числото, за което става дума в
синаксарите и житийните пролози за светеца, че той бил написал до над 1000 кондаци
и икоси - „ос пери та хилиа”1.

ІІІ. Поетическа стойност

Голямо поетическо майсторство е влагал преп. Роман Сладкопевец при своето

творчество. Поне от това, което е оцеляло от него до нас, добре се вижда какъв
поетически гений е бил той. И по външна и по вътрешна страна, неговият стих е
забележителен.
В техническо отношение при неговите стихове - кондаци ритмиката е всичко.
Класическият метрически стих (в еднакво отброени ударени и слаби срички)1 бива
заменен от него с ритмика в словата, т. е. с тонически стихотворен размер -свобода
в разположение на ударенията във връзка с мелодията. Това вече говори за една
голяма живост.
Преп. Роман Сладкопевец пише много стихове, много кондаци и икоси. Това обаче не
води до понижение на поетическото му изкуство. Навсякъде е налице поетичното
дарование на поета, неговото въодушевление, дълбочината на чувствата му,
изразителността и пластиката на езика му без тривиалност; на лице е и драматичното
степенуване при картинното изобразяване, голямата оригиналност в избора и
третирането на теми и пр. И винаги всичко се дава в изкусно ритмично сглобен
стих2. Поради туй Крумбахер казва, че преп. Роман Сладкопевец тъкмо с всичко това
и „превъзхожда всички други песнописци", добавяйки именно, че „литературната
история в бъдеще навярно ще чества Роман, като най-големия църковен поет на
всички времена. Без съмнение - подчертава Крумбахер - той (преп. Роман
Сладкопевец, с. н.) показва най-интересната фаза в историята на гръцката
химнография, и в него, в преп. Роман, се явява този вид в своята най-висша пълнота"3.
Тъкмо за цялата тази надареност на поета, тънкият френски критик Едм. Буви (в
“Poétes et mélodes”- Paris, 1886) и сравнява преп. Роман с Пиндар4. И древногръцкият
прочут поет Пиндар (518-442 г. пр. Хр.) се отличавал най-вече с богатството на
строфите, с великолепието на образите, с изяществото и изразителността на езика.
Питра пък буквално нарича
------------------------
1
Ваrdenhewer, V. S.156.
2
К. Кrumbacher, Gesch. der byz. Literetur 2, S. 669-670; Ваrdenhewer, V. S. 162.
3
К. Кrumbacher, Gesch. der byz. Literetur 2, S. 662.
4
Ibid., S. 663.
 318/16

преп. Роман „veturum melodurum princeps” - пръв между старите песнописци"1. Тъй,
впрочем, се и величае преп. Роман в неговата църковна служба (за 1 окт. ст. ст.),
където той дори се сравнява с ангелите (слава на стиховните), „възсиял в света като
най-светло слънце” (канона - 7 песен)2.
Като материал за своите песни преп. Роман използва извънредно много Библията.
От Стария Завет той възпява Йосиф в Египет (кондакът и икосите за Велики
понеделник), трите отроци в огнената пещ (кондакът и икосите за 17 декември) и др.
Той вижда патриарсите и пророците - вживява се в техните слова. Но най-вече
новозаветните събития го вълнуват - раждането и явяването на Иисус Христос
(кондаците и икосите за 22 декември и 6 януари), Неговите страдания (събитията през
Страсната седмица), възкресението Му, както и изливането на Св. Дух в деня
Петдесятница. Вълнува го и животът на апостолите - особено предателството на Юда,
отричането на ап. Петър (кондаците и икосите за Велики четвъртък) и чак след това
идват химните за мъчениците на вярата, за светиите и пр. Той е възпял и св.
Богородица в химните за Рождество Богородично (8 септември ст. ст.) и др. За
светиите той използвал техните жизнеописания и изобщо актовете на мъчениците,
които са се чели на богослужението (съгл. 56 прав. на Картагенския събор от 419 г.)3.
Тъй като неговите химни били по-кратки те започнали постепенно да изместват
старите четива. От тази краткост, смятат някои4, е дошло и наименованието „кондаци"
(от „кондос" - кратък) на неговите химни.
Съединени със силата и енергията на мисълта, с хармонията на благозвучното на
словото, с подвижността и хубостта на езика и дълбочината на идеите5 - химните на
преп. Ромен Сладкопевец и поучават, и възвисяват. Това добре е отразено в един от
тропарите на трета песен от канона за в деня на неговото честване - 1 октомври ст. ст.
„Ето, ти обилно храниш с мъдри учения и прекрасни песнопения нашите мисли, и ни
изпълваш със сладост от най-божествени неща, Романе, богогласний"6.
Ето например какво представлява като ритъм и съдържание кондакът на Рождество
Христово:
------------------------
1
В. Рitra, S. Romanos veterum melodorum prinseps Romane, 1887, Срв. К. Кrumbacher, Gerschichte der
byz. Literatur 2 S. 671.
2
Слав. миней за м. октомври, 1-ви ден, 1866, л. 3 и 6.
3
Виж прот. Ив. Стефанов, Правила на св. Православ на църква, София 1936, с. 295.
4
Свящ. маг. Гр. Дьяченко, Общедоступныя беседи... с. 167.
5
А. Еhrhard, Romanos... Kirchenelexikon, Х, Sр. 1263.
6
Слав. миней за м. октомври, 1-ви ден, Киев, 1866, л. 36.
 319/19

„И партенос симерон
тон иперусоен тикти,
ке и ги то стилеон
то апросито просаги.
Ангели мета пименон
доксологуси
маги де мета астерос
одипоруси.
Ди, имас гар
егенити
педион неон
о прос еонон Теос"1.
„Дева днес
Пресусщественнаго раждает,
и земля вертеп
Неприступному приносит.
Ангели с пастирими
славословят,
волеви же со звездою
путешествуют. Нас бо ради родися,
Отроча младо
превечний Бог2.
Действително тук има голяма словесна музика, голяма образност и дълбочина на
мисли и идеи.
Внушителен по ритмичен строеж, пък и по съдържание, е и химнът за Страшния съд
(Неделя месопустна). Кондакът-интродукция е изграден в следната ритмична схема (в
оригинала)3:
„Когато ще дойдеш Ти, Боже,
на земята със слава,
и всичко затрепери;
и когато огнената река потече
пред съдилището ти;
и когато книгите бъдат разтворени
и скритото бъде явено,
тогава ме избави
от неугасимия огън
и сподоби ме
да застана, отдесно на Тебе,
най-праведний Съдия!”

Когато говори за страданията на Иисус Христос, певецът изразява много силни

чувства. Икосите му от химна за Христовите страдания на Велики Петък започват
така:
------------------------
1
По Baumgartner, IV, S. 527 и Maas, Weihnachtslied des Romanos. Byz. Zelitschrift, 24, 1924, S. 3.
2
Слав. миней за м. декември, 1-ви ден, Киев, 1866, л. 21а.
3
По Baumgartner, IV, S. 524.
 320/18

1. “Ужаси се, небо!

Превърни се в хаос (в първоначалното си смешение), земя!
Не гледай повече, слънце, на своя Владика (Господар),
що доброволно е повесен на кръста!
Разпукнете се, скали,
защото твърдата (като камък) Основа на живота
се приковава сега с гвоздеи!...
Нека се раздере завесата църковна -
с копие се пробожда тялото на Владетеля.
Цялата твар пред страданията на Твореца
да се стъписа -
нека (заради спасението си) сега ликува Адам...
2. „Моля Те, Спасителю мой,
за моите прегрешения -
нека получа Твоята милост.
Ти си пожелал да пострадаш,
за да презра аз страстите греховни.
Чрез смъртта Ти аз оживявам.
Ти бе положен в гроба,
но нам дарува за жилище рая.
Слизайки в дълбините адови (в задгробния свят),
Ти ме извеждаш от там.
Разрушавайки дверите на ада,
Ти ми отвори вечните (райски) двери.
Спасителю мой, за падналия човек
Ти всичко си устроил,
Ти всичко си претърпял -
нека сега ликува Адам!”1
Умилителен, дълбокотрогателен е вторият Романов химн за Велики петък - Плачът
на св. Богородица. Ето някои от строфите-икоси на този химн (кондактът и първият
икос са запазени днес в Триода виж тук, с. 25):
2. „Не съм помислила, Чадо,
да Те видя тъй (в такова страдащо положение).
Никога не съм вярвала, че ще видя такива беззаконници,
слагащи на Теб неправедно ръце.
Защото и сега още
децата им възклицават:
„Осанна! Благословен!"
Защото посланият с палмови клонки път
и досега на всички показва
Твоята прослава
даже от нечестивците.
И от що произлезе
------------------------
1
Виж Ваrdenhewer V, 163; дяк. С. Цветков, с. 119.
 321/19

тази страшна беда?.

Уви на мене! Уви!
Аз желая да узная,
как е могла
да угасне моята Светлина -
как е повесен на кръста
Синът и моят Бог!
3. Отиваш Ти, утробо моя (Чадо),
на неправедно убийство,
и никой не Ти състрадава.
Не Те съпътства Петър,
който Ти говореше:
“Не ще се отрека от Теб никога,
макар и да умра" (Мат. 26:35).
Остави Те и Тома, казващ преди:
„С Тебе ние ще умрем!” (Йоан 11:16).
И къде са сега всички други
Свои и близки Твои,
които ще съдят
дванадесетте Твои (Израилеви) колена?
Няма нито един от тях.
Сам умираш за всички, Чадо.
Заедно с тях Ти всички спасяваш,
защото Всички си облагодетелствал -
Ти Син и Бог мой!
4. Когато Мария от тежка печал
и велика скръб
така викала и плакала,
то Роденият от нея
се обърнал към нея, казвайки:
„Що плачеш ти, Майко?
И защо като другите жени същото правиш?
Как ще мога Аз да спася Адама,
ако не пострадам и не умра?
Как ще привлека към живот
намиращите се в ада, ако
първом не отида в гроба?
Виждаш - за всичко това
Аз се разпъвам и умирам!
И защо плачеш ти, Майко?
По-хубаво тъй възкликни:
с любов приема страдание
Синът и моят Бог1!
------------------------
1
Виж Архиеп. Филарет Чернигов и Нежински, Историческое учение об отцах церкви, III, стр. 155,
заб. 9; дяк. С. Цветков, с. 124-125.
 322/20

Прекрасна ще да е била и самата музика, самата мелодия на всички Романови химни.

За съжаление от нея нищо не се е запазило като нещо самобитно - всичко се е вляло
през вековете в източното църковно пеене. В някои ръкописни кондакари, както е
дори и в Гръцкия такъв в Московската синодална библиотека от 12-13 в. (№ 437)1 при
едни от кондаците има симеография, нотни знаци, но те все още не са разгадани2.
Съчинените от преп. Роман Сладкопевец химни-кондаци - всички дълго време са се
пеели при богослужението. Чак от VІІІ-ІХ век някои започнали да бъдат измествани с
по-нови, допадащи на тогавашния византийски вкус към догматични изводи3.
Впрочем това най-много се дължи на създаващите се канони от времето на патриарх
Софроний Йерусалимски (638 г.), св. Андрей Критски (650-726 г.), св. Йоан Дамаскин
(ок. 745 г.), св. Козма Маюмски (743 г.), св. Теодор Студит (826 г.) и др. Именно
системата на каноните най-вече започва да изтласква от употреба кондаците с техните
тропари-икоси или да запазва само някой от тях4. В Гръцкия кондакарий от ХІІ-ХІІІ
век в Московската синодална библиотека (№ 437) действително са дадени доста
Романови произведения. Това ще рече, че и през ХІІ век, а дори и по-късно, преп.
Роман Сладкопевец е пишел неотразимо. От Х век нататък той се счита вече за класик
на църковната поезия - в този дух за него говорят Йоан Геометър, Свида и др.5 В
това отношение още от рано той е бил учител на много химнографи. Още един св.
Андрей Критски (650-726 г.) се е учил от него. Поне сигурният Романов кондак и
икос в неговия канон за празника Обсечене - отсичане главата на св. Йоан Кръстител
(27 август) - ясно говори за това. Романови са кондаците и икосите и при каноните на
св. Йоан Дамаскин (ок. 745 г.) за Рождество Христово (25 декември), за Богоявление
(6 януари), за Пасха, за Томина неделя, за св. св. ап. Петър и Павел (29 юни), за
Преображение Господне (6 август), за св. Симеон Стълпник (1 септември), за
Рождество Богородично (8 септември) и за св. св. безсреб. Козма и Дамян (1 ноември).
Така е и при каноните на преп. Козма Мюмски (745 г.) за Сретение Господне (2
февруари), за Неделя Вайя, Велики петък, за Велика събота, за Петдесетница и за
Въздвижение (14 септември); на преп. Теодор Студит (826 г.) за Неделя месопустна и
за Неделя кръстопоклонна; - на Теофан (843 г.) за св. Йоан Кръстител (7 януари), за
св, Николай Мирликийски (6 декември) и за Трите отроци и пророк Данаил (17
декември); - на преп. Йосиф Песнописец
------------------------
1
Виж Архим. Амфилохий, Снимки из Кондакария XII-XIII век, Москва, 1879, с. 73.
2
Голубцов, II. с. 211.
3
К. Кrumbacher, Gerch. der byz Literstur2, S. 671: Р. Меуеr, Romanos. Relanzyklopädie... XVII, S. 129; А.
Еhrhard, Romanos Hymnedichter. Kirchenlexihon, X, Sp. 1263.
4
Архиеп. Филарет Чернигов и Нежински, Истор. обзор песнопевцев... с. 208-209.
5
Р. Мааs, Romanos.... der Melde. Lexikon für Theologie und Kirche,VIII, Freiburg im Breisgau, 1936, Sр.
973.
 323/21

за Възнесение и на Христосфор Протосинкрит (ХІІ в.) за Неделя сирна. Всички тук

кондаци и икоси за тези празници и дни са все Романови произведения. Романови са
кондакът и икосът в каноните
още за Неделя на св. отци и за Неделя на всички светии, както и само икосът за
Събота сирна.
Тъй че Романовото творчество съвсем не бива изтласкано. Напротив, като класически
църковен поет, той бива просто поглъщан, усвояван, парафразиран и пр. във всеки
случай за най-важните празници през годината кондаците и икосите си остават
негови творби. Това са началните песни от съставените на времето от него дълги (от
по няколко строфи - някъде и до над 24 на брой) химни за тези и други празници.

ІV. Романови творби в сегашното ни богослужение

Оцелелите за сега в нашето богослужение Романови кондаци и икоси никъде не носят

неговото име. Те са анонимни. Поради това могат и да се смятат като творби на
самите съставители на съответните канони. Всъщност, обаче, те са произведения на
преп. Роман Сладкопевец - и са съвсем идентични с първите му (начални) песни -
кондаци и икоси от химните му за тези дни и празници, където ги намираме днес в
богослужебните ни книги. Поне до публикуваните засега съвсем сигурни (по акростих
и пр.) Романови творби от Pitra1, Архим. Амфилохий2, дяк. С. Цветков3 и др.
установяване наличието от тях, като кондаци и икоси за някои дни и празници в
сегашното ни богослужение, е съвсем сигурно.
Тези съвсем сигурни оцелели Романови кондаци и икоси заедно с надписаните му
хвалитни стихири за 20 декември в днешното ни богослужение ние и даваме в превод.
Така още по-добре може да се почувства Романовото творчество:
(1) 1. За Рожд. Христово - 25 декември4
Кондак: „Дева днес" - “Девицата днес ражда Превишаващия всичко. И земята на
Непристъпния поднася пещера. Ангелите заедно с пастирите славословят. Вълхвите
пък (по указание) на звездата пътешестват. Защото за нас се роди Отроче младо -
предвечният Бог".
Икос: „Едем Витлеем отверзе" - „Витлеем (ни) откри Едема (рая) - елате да (го)
видим! Ние намерихме наслаждение в скритото
------------------------
1
I. В. Рitra, Analesta sacra... I, Paris, 1876, р. 1-241 и др.
2
Архим. Амфилохий, Кондакарий в греч. подлиннике XII-ХШ в., Москва, 1879; Архим. Амфилохий,
Снимки из Кондакария XII-XIII в., Москва 1879.
3
Дяк. Сергий Цветков, Кондаки и икоси св. Роман Сладкопевца, Москва, 1881 и др.
4
Слав. миней за м. декември, 25-ти ден, Киев, 1866, л. 216а. Виж Архим. Амфилохий, Снимки из
Кондакария XII-XIII в., Москва, 1879, с. 47-48; дяк. С. Цветков, пос. съч., с. 33.
 324/22

място. Елате да получим райското веселие вътре в пещерата - там произрасна

ненапоеният (сух) корен, даващ опрощение; там се намери неизкопан кладенец, от
който Давид още из древност силно желаеше да пие; там Девицата, като роди
Младенеца, веднага утоли жаждата на Адам и Давид. Поради туй нека идем на това
място, където се роди Отрочето младо - предвечният Бог."
(3) 2. За Богоявление - 6 януари1
Кондак: „Явился еси днес" - „Явил си се днес в света, и Твоята светлина, Господи, се
показа нам, които в разум (ясно) Ти пеем: дошел си и си се явил. Ти, Светлина
непристъпна!''
Икос: „Галилей язичестей" - „В езическа, Галилея, в Завулонската страна и в земята
Нефталимова, както е казал пророкът изгря голяма светлина - Христос. На тези в
тъмнината се яви Светла Заря, изгряваща из Витлеем - най-вече от (чрез) Мария,
Господ, Слънцето на правдата, обгрява с лъчи цялата вселена. Поради това
обнажените (обголените от греха) чада на Адама, елате всички да се облечем в Него (в
Христос), та да се сгреем, защото да се облекат голите и се просветят омрачените
(тези, които са в греховен мрак) си дошел и си се явил, Т и, Светлина
непристъпна!"
(4) 3. За св. Йоан Кръстител - 7 януари2
Кондак: „Плотскаго Твоего пришествия" - „От Твоето плътско (човешко) пришествие
(река) Йордан, като се побоя, със страх се завърна назад (задържа водите си). А Йоан,
извършвайки своето пророческо служение, се изпълни с трепет. Ангелските чинове се
ужасиха като видяха Тебе"-Кръщаващия се във водните струи и всички, намиращи се
в тъмнина, се озариха, възпявайки Тебе - Явилия се и Просвещаващ всичко.
Икос: „Ослепшу Адаму Едеме" - „На ослепения Адам в Едем (рая) се яви из Витлеем
Слънце и му отвори зениците, омивайки ги с Йордански води. На (него - Адам)
потъмнения и омрачения възсия Неугасима Светлина! Вече за него няма нощ, но
винаги е ден! Каквото е било (мракът) пред утрото, за него е станало (напълно) утро,
защото в тъмнина (в мрака на греха) се скрил той (Адам), както е писано Падналият в
мрака намери заря и достигна до утрото на Явилия се и Просвещаващ всичко."
(5) 4. За Сретение Господне - 2 февруари3
Кондак: „Утробу Девичу" - „Ти, който освети Девическата утроба
с Твоето рождество, и Който си благословил ръцете на Симеона,
------------------------
1
Виж сл. миней за м. януари, 6-ти ден, Киев, 1893, л. 906.; Архим. Амфилохий, Снимки из
Кондакария XII-ХШ в., с. 63-64; дяк. С. Цветков, с. 42.
2
Виж сл. миней за м. януари, 7-ми ден, Киев, 1869, л. 1006, дяк. С. Цветков, с. 47-48; Pitra, Analekta
sacra I и др.
3
Виж сл. миней за м. февруари, 2-ри ден, Киев 1866, л. 146. Архим. Амфилохий, Снимки из
Кондакария XII-XIII в., с. 85-86, дяк. С. Цветков, с. 51-52; Pitra, Analekta sacra, I.
 325/23

както е и подобавало, предваряйки, и сега си спасил нас, Христе Боже. Но запази и

укрепи в мир жителството (народите) по земята, що си възлюбил Ти - Сам
человеколюбец!"
Икос: „К Богородице притецем" - “Към (св.) Богородица да се притечем ние,
желаещите да видим Сина й, поднасян на Симеона, на Когото от небесата безплътните
(сили) като гледат, се удивиха, казвайки: „Чудни неща виждаме сега - и преславни,
непостижими, неизказани! Защото създалият Адама (на ръце) се носи (сега) като
Младенец; Невместимият се вмества в обятията (в ръцете) на стареца;
Този, Който е сред неописаните недра на Отца Си, доброволно се описва с плът, а не
само и с Божество - Сам человеколюбец!"
(6) 5. За Неделя месопустна - за Страшния съд1
Кондак: „Едема приыдеши на землю" - „Когато ще дойдеш Ти, Боже, на земята със
слава, и всичко затрепери; и когато огнената река потече пред съдилището Ти; и
когато книгите бъдат разтворени и скритото бъде явено - тогава ме избави от
неугасимия огън и ме сподоби да застана отдесно на Тебе - най-праведний Съдия!"
Икос: „Страшное судище твое помишляя" - „За твоя страшен съд, помисля ли си,
преславни Господи, и за съдния ден -ужасявам се и треперя от собствената си съвест,
бидейки изобличаван. Когато Ти пожелаеш да седнеш на престола Си и проверка да
направиш - тогава никой не може да отрича от своите грехове ни един; тогава
истината го изобличава и страх го обзема. Силно тогава ще зашуми огънят на геената,
тъй че грешниците да заскърцат (със зъби). Поради това помилвай ме преди края и
пощади ме (Ти) - най-праведний Съдия!"
(7) 6. За в Събота сирна - към иноците2
Икос3: „На красная жития возрех" - „Поглеждам на удоволствията в живота и
размишлявайки за всичко, като прецених и печалната им страна, окаях човешкия
живот; вас (иноците) единствено ублажих;
които сте избрали добрата част да възлюбите Христос и да пребивавате с Него и
радостно да пеете с пророк Давид: аллилуия!"
(8) 7. 3а Неделя сирна - за изгнанието Адамово4
Кондак: „Премудрости наставниче"-„Наставниче на Премъдростта, Подателю на
смисъла (на живота), Учителю на неразумните (немъдрите) и Защитниче на бедните
(нищите), утвърди, вразуми сърцето ми, Владико! Защото, ето, аз не ще затворя устата
си да викам към Тебе: Милостиво, помилвай мене - падналия!"
------------------------
1
Виж Триодион сие ест Трипеснец, Москва, 1889, л. 29 а-б, Рitra, Analecta sacra, I, дяк. С. Цветков, с.
58; Вaumgortner, IV, S. 524-526.
2
Виж “Триодион сие ест Трипеенец”, Москва, 1889, л. 64; Рitra, Analecta sacra, I; дяк. С. Цветков, с.
65.
3
Кондакът тук, в сегашния Триод, не е от преп. Роман Сладкопевец. Само икосът е негов.
4
Виж Триодион сие ест Трипеснец, Москва, 1889, л. 70а-б; Рitra, Analecta sacra, I; дяк. С. Цветков, с.
71-72.
 326/24

Икос: 1. "Седе Адам", - „Седял някога Адам и заплакал при вида на райските
насаждения, като се биел с ръце по лицето си и казвал „Милостиве, помилвай мене -
падналия!"
2. „Видев Адам ангела" - „Като видял Адам ангела, който го изпъдил (из рая) и
затворил дверите на Божествената градина, силно
въздъхнал и казал: „Милостиве, помилвай мене - падналия!”
3. „Сподоби раю стяжателю" - „Заскърби ти, рай, заедно със своя обезсилен владетел
и с шума на своите листа помоли Творец да не те затваря: „Милостиве, помилвай
мене - падналия!”
4. „Раю вседобродетелний” - „О рай, всечестний, всесветий, всебогатий, насаден
заради Адама и заради Ева заключен, помоли Бога за падналия: „Милостиве,
помилвай мене - падналия!"
(9) 8. За Неделя кръстопоклонна1
Кондак: „Не ктому пламенное"- „Вече не огнен меч охранява (пази) сега Едемските
врати; тях осенява преславното (духовно-спасително) оръдие - кръстното дърво и
жилото на смъртта и победа на ада се прогониха (1 Кор. 15:55). Дошел си Ти,
Спасителю мой като казваш на тези в ада: „Влезте отново в рая!"
Икос: „Три крести водрузи" - „Три кръста въздигна Пилат на Голгота - два за
разбойниците и един за Жизнодавеца. Адът, като видя Него (Жизнодавеца), каза на
тези в преизподнята: „О слуги мой и сили мои! Кой, като заби гвоздеи в сърцето ми,
внезапно ме прониза с дървено копие! Ето, аз се разрушавам, мъча се със своите
вътрешности, страда утробата ми (Йер. 4:19); чувствата (болките) ми смущават духа
му и аз се принуждавам да изхвърля Адама и тези които са от Адама. Дадените ми
чрез дървото (на греха), тях същите дървото (кръстно) отново въвежда в рая."
(10) 9. За Неделя Вайя - Цветоносна2
Кондак: „На престоле на небеси"- „Христе, Боже, възсядащ небето на престол, а на
земята носен на осле, Ти си приел хвалението на ангелите и песента на децата, които
викаха към Тебе: „Благсловен си Ти, Който идващ да призовеш Адама!"
Икос: „Понеже ада связал еси" - „Понеже Ти, Безсмъртний, си свързал ада и си
умъртвил смъртта и света си възкресил, то затуй и децата с палмови клонки
възхвалиха Тебе, Христе, като победител, викайки към Тебе (и) сега: „Осанна на
Давидовия Син! Защото - казват те, - не ще бъдат (сега) повече убивани младенци
заради Младенеца на Мария, но за всички деца и старци Ти сам сега се разпъваш. На
никой от нас вече не ще се дигне меч (смъртоносен), защото Твоето ребро се пронизва
от копие. Заради това ние и с радост казваме: „Благословен си Ти, Който идваш да
призовеш Адама!"
------------------------
1
Виж Триодион сие ест Трипеснец, Москва, 1889, л. 233а; Pitra, Analecta sacra, I; дяк. С. Цветков, с.
74-75.
2
Виж Триодион сие ест Трипеснец, Москва, 1889, л. 381а; Pitra, Analecta sacra, I; дяк. С. Цветков, с. 80.
 327/25

(17)10. За Велики петък - Плач на Св. Богородица1

Кондак: „Нас ради Распятаго" - „Елате всички да възпеем Разпнатйя за нас, защото
Мария Го видя на дървото (кръстно) и каза: „Макар и да търпиш разпятие, но Ти си
Син и Бог мой."
Икос: „Своего агнца" - „Агницата Мария, виждайки своя Агнец воден на заколение,
Го последвала заедно с другите жени, викайки
„Къде отиваш, Чадо? За какво тъй бърже Ти свършваш Своя ход? Нима втори брак
(сватба) има пак в Кана Галилейска - и за там ли Ти сега бързаш, за да им направиш от
водата вино? Отговори ми Ти, Слово, - не минавай покрай мене мълчейки, Ти, Който
ме запазваш чиста: защото Ти си Син и Бог мой."
11. За Велика събота - за полагането на Христос в гроба2
Кондак: "Бездну закллючивий"-„Този, Който заключи бездната на ада, сега се вижда
мъртъв и обвит в плащаница със смирна. Безсмъртният се полага в гроба, като
смъртен. Жените са дошли да го помажат с миро, горко плачейки и викащи. “Тази
събота е преблажена, в която Христос, като заспа, възкръсна тридневен."
Икос: „Содержай вся"-„Държащият всичко (в Своята власт) се изправи на кръста. И
ридае всяка твар, виждайки Го гол повесен на;
дървото: слънцето си скри лъчите, и звездите задържаха своето сияние (светлина);
земята с голям страх (сила) се разтресе и морето побягна, и камъните се разпукаха;
много гробове при това се разтвориха и тела на святи мъже възкръснаха. Адът в
преизподнята стене, и юдеите мислят как да оклеветят Христовото възкресение. А
жените викат: „Тази събота е преблажена, в която, Христос, като заспа, възкръсна
тридневен."
(20)12 За Пасха - Възкресение Христово3
Кондак: „Аще и во гроб снишел еси" - „Ако и в гроб да си слязъл, Безсмъртний, но Ти
разруши адовата сила, и си възкръснал като победител, Христе Боже, казвайки на
жените мироносици: „Радвайте се!" И на Своите апостоли мир даде и на падналите (в
грях) - възкресение."
Икос: „Еже прежде солнца - „Мироносиците деви, търсейки рано (Божественото)
Слънце, Което било скрито недавна в гроба преди (залеза на видимото) слънце,
побързали пред самото утро и една на
------------------------
1
Виж: Триоднон сие ест Трипеснец, Москва, 1889, л. 435 а; Pitra, Analecta sacra, I; дяк. С. Цветков, с.
124; Архим. Амфилохий, Снимки из Кондакария ХІІ-ХIII в., с. 179.
2
Виж Триодион сие ест Трипеснец, Москва 1889, л. 4726; Pitra, Analecta sacra, I; дяк. С. Цветков, с.
132.
3
Виж Пентикостарион сиреч Пятдесятница (Триод цветная), Москва, 1893; Pitra, Analecta sacra, I;
Архим. Амфилохий, Снимка из Кондакория ХII-ХІІІ в., с. 188, дяк. С. Цветков, с. 124.
 328/26

друга си викали: О, дружки, елате да помажем с аромати живоносното и погребано

тяло - лежащата в гроба плът на Възкресяващия и падналия Адам! Да идем, да
побързаме, както влъхвите, и да се поклоним и принесем миро като дарове на
Обвития не в пелени, а в плащаница! И нека заплачем и извикаме: „О, Владико,
стани, Ти Който даваш на падналите възкресение!”
(21) 13. За Неделя Томина - Антипасха1
Кондак: „Любопитною десницею" - „С любопитна десница Тома изследвал
жизнодателното Ти ребро, Христе Боже, защото когато си влязал при събралите се
при заключени врати, той заедно с другите апостоли възкликнал: „Ти си Господ и
Бог мой!"
Икос: „Кто сохрани ученик" - „Кой е запазил ръката на ученика (Христов) неопалима
в това време, когато тя се доближила до огненото ребро на Господа? Кой й даде
такава сила, за да може тя да осезае (попипа) пламенната (Негова) кост? - Същото
това ребро осезаемо (попипано)! Защото, ако това ребро не би дало сила на тленната
(сътворена) десница, то как (Тома) би могъл да осезае (попипа) раната (язвата), що
привела в ужас всичко небесно и земно? Такава благодат се даде на Тома да осезае
(попипа реброто) и да възкликне към Христос: „Ти си Господ и Бог мой!"
(22) 14 - За Възнесение2
Кондак: „Еже о нас исполнив" - „Като си изпълнил домостроителството (на
спасението) за нас и си съединил земното с небесното, Ти си се възнесъл в слава,
Христе Боже наш; като не се отлъчваш никога от нас, пребиваваш неостъпно и викаш
към любящите Те: „Аз Съм с вас и не ще ви оставя!"
Икос: „Яже земли наземлих" - „Земното като оставим на земята и тленното (тварното)
като предадем на пръстта, елате, смъртни, да се затечем и отправим нагоре очи и
помисли, да прострем взора си, (А заедно и чувствата си към небесните врати. Нека си
представим, че се намираме на Елеонската гора (планина) и да погледнем на
Изкупителя, носен на облаци. Защото от тук Господ се възнесе на небето и там (на
Елеонската планина) многоценни дарове като раздаваше на Своите апостоли утеши ги
като баща, утвърди ги и ги настани като синове и им каза: „Не ще се отлъча от вас -
Аз съм с вас и не ще ви оставя!"
(23) 15. За Неделя на св. отци на І всел. събор (325 г.)3
Кондак: „Апостоли проповедание"- „Проповедта на апостолите” и догматите на
отците запечатиха едната вяра на Църквата, която, носейки надеждата на истината,
изтъкана от най-висшето богословие изправя и слави великото тайнство на
благочестието."
------------------------
1
Виж Пентикостарион сиреч Пятдесятница, Москва, 1893; Pitra, Analceta sacra, I; дяк. С. Цветков, с.
142-143.
2
Виж Пентикостарион сиреч Пятдесятница, Москва, 1893; Pitra, Analceta sacra, I; Архим. Амфилохий,
Снимки из Кондакария XII-ХIII в., с. 202-203; дяк. С. Цветков, с. 148.
3
Виж Пентикостарион сиреч Петдесятница, Москва, 1883; Pitra, Analceta sacra, I; дяк. С. Цветков, с.
155-156.
 329/27

Икос: „Високим проповеданием" - „Нека чуем Божията църква, която с висок глас (с
проповед) вика: „Жадуващият да дойде при мене и да пие чашата, която държа,
чашата на Премъдростта. Това питие на истината аз съм почерпила чрез словото
(учението); - чашата, изливаща водата, не е на прекословията, но (на съгласното)
изповедание, из която (чаша), пиейки, сегашният Израил вижда. Бога, Който вещае:
“Вижте, вижте! Защото Аз съм вечно съществуващият и не се изменям (Изх. 3:14-15);
Аз съм първият, и Аз съм последният; и освен Мен няма Бог (Ис. 44:6). От тук и
съпричащаващите се (с Мене) се насищат и възхвалят великото тайнство на
благочестието.”
(24) 16. 3а Св. Петдесятница1
Кондак: „Егда снищед язык" - „Когато Всевишният, като слязал (на земята), смесил
езиците, то (чрез това) Той разделял (тогава) и народите. А когато Той раздавал
огнените езици, то с това призовал
всички в съединение. Поради това ние (всички) съгласно и просланяме, Святия
Дух."
Икос: „Скорое и известное дажд" - „Скоро и явно давай утешение на Твоите раби,
Иисусе, когато нашите духове започнат да униват;
не се отлъчвай от нашите души в скърби; не се отделяй от нашите мисли в живота.
Приближи се до нас, приближи се, Вездесъщий! И както си с Твоите апостоли
всякога, така и с любящите Те се съедини, Щедрий, та съединени с Тебе нека пеем и
славославим Всесветия Твой Дух".
(25) 17. За Неделя на всички светии2
Кондак: „Яко начатки естества" - „Вселената Ти принася, Господи Създателю на
тварите, богоносните мъченици като начатки на естеството. По техните молитви в
дълбок мир Твоята Църква и Твоето жителство (народ) чрез (св.) Богородица запази,
Многомилостиве."
Икос: „Иже по всей земли" - „По цялата земя измъчващите се и преселващите се на
небето, подражаващите на Христовото предание и премахващите нашите страсти
(страдания, беди) тук днес се събират, показвайки (със себе си) Църквата на
първорождените, като имаща образ на (Църквата) небесна и викаща към Христос: „Ти
си Бог мой, чрез (св.) Богородица ме запази, Многомилостиве!"
(26) 18. За св. св. ап. Петър и Павел - 29 юни3
Кондак: „Твердия и боговещанния" - „Твърдите и боговещани проповедници -
върховните Твои апостоли - си приел, Господи, за да
------------------------
1
Виж Пентикостарион сиреч Пятидесятница, Москва, 1893, Pitra, Analecta sacra, I; Архим.
Амфилохий, Снимки из Кондакария XII-XIII в., с. 214; дяк. С. Цветков, с. 159-160.
2
Виж Пентикостарион сиреч Пятидесятница, Москва, 1893;
Pitra, Analecta sacra, I; Архим. Амфилохий, Снимки из Кондакария XII- XIII в., с. 223; дяк. С.
Цветков, с. 165.
3
Виж слав. миней за м. юни, 29-ти ден, Киев, 1869, л. 188а; Pitra, Aalecta sacra, І, р. 169; Архим.
Амфилохий, Снимки из Кондакария XII-XІІІ в. ср. 97-98; дяк. С. Цветков, с. 168; нан. труд: Св. св.
първовърховни апостоли Петър и Павел в богослужението и в кинографията; Год. Дух. Академия, II,
София, 1952, с. 17-18 (415-416).
 330/28

се наслаждават от Твоите блага и да намират покой (упокоенйе)в тях, защото

предпочете техните мъки и смърт пред всяко всеплодие, (жертва), Ти Който
единствено знаеш сърдечните тайни”.
Икос: -„Уясни мой язьк" - „Дай воля на езика ми, Спасителю мой; като разтвориш
устата ми и я изпълниш; умили сърцето ми та, да изпълня това, което казва - именно
първо да върша туй, което уча. Защото, казва се, този е велик, който върши и учи. Ако
пък говоря и не върша, ще се считам като мед, що звека. Затова надари ме да говоря
потребното, Ти, Който единствено знаеш сърдечните тайни."
(27) 19. За Преображение Господне - 6 август1
Кондак: „На горе преобразился еси" - „На планината (Тавор) си се преобразил и
колкото са могли да вместват (да възприемат) Твоите ученици - те са и съзерцавали
Твоята слава, Христе Боже, та, когато Те видят разпнат, да разберат (проумеят)
Твоето доброволно страдание, а на света да проповядват, че Ти наистина си сияние
(отобраз )на Отца."
Икос: „Востаните ленивци" - „Пробудете се, мои лениви (безгрижни) помисли на
душата, не се движете всякога по земята! Възземете се и се възнесете на висотата на
Божественото възхождение! Да се затичаме при Петър и при синовете Заведееви и
заедно с тях да стигнем Таворската планина, да видим с тях славата на нашия Бог, и
да чуем гласа, който те отгоре чуха и проповядваха сиянието (от образа) на Отца."
(28) 20. За Обсечене - 29 август2
Кондак: „Предтечево славное усекновение" - „Славното Предтечево обсечение се
смята със божествено предвиждане (смотрение), та той (Предтеча) на тези, които са в
ада, да проповядва Христовото пришествие. Нека ридае прочее Иродиада, която
измоли безаконното убийство, защото тя възлюбила не Божия вечен живот, но
притворния, привременен (живот)."
Икос: „Рождение Иродово" - „Рождението (рожденият ден) на Ирода пред всички се
оказало нечестиво (нещо), когато сред пируващите главата на постинника (Йоан
Предтеча) се предложила като ястие. С радостта се съединила печал и над смеха връх
взел горчивият плач защото, носейки главата на Кръстителя на блюдо, пред (всички
влязла девицата, както и казала. И сред всеобщата радост (веднага) настанал плач у
всички обядващи (възлежащи на трапезата) с царя. Защото не зарадва това нито тях
(сътрапезниците), нито самия Ирод. Казано е прочее, че се опечалиха не с истинска
печал, но с притворна привременна."
------------------------
1
Виж слав. миней за м. август, 6-ти ден, Киев, 1894, л. 66а; Pitra, Analecta sacra, I; Архим.
Амфилохий, Снимки из Кондакария XII-ХІІІ, с. 108-109; дяк. С. Цветков, с. 174.
2
Виж слав. миней за м. август, 29-ти ден, Киев, 1894, л. 274б, Pitra, Analecta sacra, I; дяк. С. Цветков,
с. 179.
 331/29

(29). 21. 3а Симеон Стълпник - 1 септември1

Кондак: „Вишних ищяй" - „Като си направил стълба огнена колесница, ти си търсил
небесните неща, за да се възсъединиш с тях. С него (стълба) ти си станал събеседник
на ангелите, преподобне, молейки се с тях на Христос Бога непрестанно за всички
нас.”
Икос: Симеоново непорочное житие" - „(За) Симеоновото непорочно житие (живот)
какъв човешки език е достатъчен когато към похвала трябва да се изповяда? Обаче
при съдействието на Божията Премъдрост, ще възпявам, страданието и земните
подвизи на този доблестен исполин, който се яви светилник сред човеците и който с
голямото си търпение възсия в лика на ангелите. Защото с тях (с ангелите), пеейки
непрестанно на Христос, той придоби чистота чрез въздържание, молейки се
непрестанно за всички нас."
(30) 22. За Рождество Богородично - 8 септември2
Кондак: „Йоаким и Анна поношения безчадства" - „Йоаким и Анна от носенето
безчадство, и Адам и Ева от тленността на смъртта се освободиха, Пречиста, с твоето
свято Рождество. Него празнува и народът твой, избавил се от вината на
прегрешенията, когато отправя зов към тебе: „Неплодната ражда Богордица и
питателницата на нашия живот."
Икос: „Молитва купно" -„Молитвата заедно със стенанията за неплодството и
безчадството на Йоаким и Ана благоприятно до ушите Господни стигна и произрасна
плод на (в) света. Той (Йоаким) отправил молитва на планината, а тя (Ана) в
градината претърпявала поношението, но с радост неплодната ражда Богородица на
нашия живот.
(31) 23. Въздвижение - 14 септември3
Кондак: „Вознесийся на крест волею". - „Ти, Христе Боже, Който си се възнесъл на
кръста доброволо, на тезоименитото Твое ново жителство (на вярващите в
Християнската църква) дарувай Твоята милост. Възвесели чрез Твоята сила синклита
за преодоляване на беди и да има Твоята помощ и оръжието на мира (кръста) -
непобедимото оръжие.”
Икос: „Иже до третиаго небесе" - „Този който биде възнесен в рая до третото небе и
бе чул неизречени и божествени слова, що не могат човешки езици да изговарят
(опишат), както се и пише до галатяните, вие като търсещи Писанието, сте прочели и
узнали; „На мене, - казва той, - не е желателно да се хваля освен само чрез единия
кръст
------------------------
1
Виж слав. миней за м. септември, 1-ви ден, Москва, 1885, л. 5; дяк. С. Цветков, с. 1.
2
Виж слав. миней за м. септември, 8-ми ден, Москва, 1885, л. 676; Pitra, Analecta sacra, I; Архим.
Амфилохий, Снимки из Кондакария XII-ХШ в., с. 1-2; дяк. С. Цветков, с. 7.
3
Виж слав. миней за м. септември, 14-ти ден, Москва, 1885, л. 1216; Pitra, Analecta sacra, I; Архим.
Амфилохий, Снимки из Кордакария XII-XIII в., с. 3-4; дяк. С. Цветков, с. 9-10.
 332/30

Господен", на който (кръст) Той, като пострадал, убил (унищожил) страстите

(греховете), Поради това и ние здраво да държим за кръста Господен - хвалата за
всички. Защото за нас е спасително това дърво - оръжието на мира (кръста) -
непобедимата победа.”
(32) 24. За св. Безср. Козма и Дамян - 1 ноември1
Кондак: „Благодат приимше изцеление" - „Благодат за изцеляване като получихте,
вие давате здраве на тези, които са в нужди, лекари - чудотворци преславни! Но с
вашето посещение (застъпничество) низложете (изпъдете) дързостта (гордостта) на
враговете, изцелявайки света чрез чудеса.”
Икос: „Всякаго разума и мудрости" -„Всеки разум и мъдрост превъзхожда словото на
мъдрите лекари, които преподават на всички знание. Защото, като получили благодат
от Всевишния, те невидимо даруват здраве на всички. От тук и на мене се дарува
благодат да повествувам и да ги възпявам, като богоносни угодници, защото те
избавят всички от болести, изцерявайки света чрез чудеса.”
(33) 25. За св. Никола - 6 декември2
Кондак: „В Мирех, свете, свещенодействител показался еси" - В Мир, ти, светий, си
се явил свещенодействащ. Защото сега Христовото Евангелие като си изпълнил,
преподобне, ти си положил душата си за народа свой. Ти си спасил невинните от
смърт. Поради това си се и осветител като велик ученик (тайник) на Божията
благодат”.
Икос: „Воспоим нине" - „Да възпеем сега светителя с песни - пастиря и учителя на
Мирския народ, та чрез молитвите Му да се светим. Защото, ето, той се показа целият
чист, нетленен, по дух, Той принася на Христос жертва непорочна, чиста, Богу
благоугодна, като светител, очистен при това и по душа и по тяло. Поради това той
наистина е предстател на Църквата и поборник неин - велик ученик (тайник) на
божията благодат.”
(34) 26. За трите отроци и пророк Даниил - 17 декември3
Кондак: „Рукописаннаго образа" - “Вие, преблажени, които не зачетохте ръкотворния
образ (идол), но се облякохте като с броня в неописаното Същество, се прославихте в
борбата с огъня. Но стоейки сред нетърпимия пламък, вие призовахте Бога: „Ела,
Щедрий и побързай, Милостивий, в наша помощ, защото Ти можеш, когато
пожелеш."
------------------------
1
Виж Миней за м. ноември, 1-ви ден, Киев, 1866, л. 56; Pitra, Analecta sacra; Архим. Амфилохий,
Снимки из Кондакария XII-XIII в., с. 16-17, дяк. С. Цветков, с. 14-15.
2
Виж слав. миней за м. декември, 6-ти ден, Киев, 1866, 36а; Pitra, Analecta sacra, I; Архим.
Амфилохий, Снимки из Кондакария XII-ХІІІ в., с. 30, дяк. С. Цветков, с. 17-18.
3
Виж слав. миней за м. декември, 17-ти ден, Москва, 1866, л. 1186; Pitra, Analecta sacra, I; Архим.
Амфилохий, Снимки из Кондакария ХII-XIII в., с. 35-36; дяк. С. Цветков, с. 23-24.
 333/31

И кос: „Простри твою руку" - „Простри ръката Си, която в древността са изпитали
египтяните - гонещи, а евреите - гоними. Не ни оставяй да ни погълне смъртта, що
жадува за нас и пощади нашите души, както Ти си пощадил някога Своите отроци във
Вавилон, непрестанно възпяващи Те и хвърлени заради Тебе в пещ и викащи из нея
към Тебе: „Ела, Щедрий, побързай Милоствий, в наша помощ, защото - Ти
можеш, когато пожелаеш."
(35) 27. За Предпразненството на Рожд. Христово - 20 декември1
Хвалитни стихири - „Творение на певеца Роман":
1. „Ангелски сили, побързайте! Вие, които сте във Витлеем, пригответе яслите!
Защото Словото се ражда, Мъдростта предхожда, Църквата приема поздрав. За радост
на (св.) Богородица ние, люди, да кажем: „Благословен Идващият, Боже наш, слава на
Тебе!"
2. „Планините да извират сладост, защото, ето, идва Бог от юг (Ав. 3:3). Народи
(езичници), покорете се! Радвайте се, пророци! Патриарси, ликувайте! Заплескайте с
ръце, люди! Крепкият и велик Вожд, Христос, се ражда - Царят небесен на земята
идва!”
3. „От земята се възнася (въздига) човечеството - Зиждителят дойде, обновявайки пак
царствения образ (на човечеството). Радвайте се, небесни сили, и запейте!
Средостението на враждата се разруши! Елате - Нему подобава (да се пее)! Защото
Бог става човек, Цар Израилев - Христос нашият Бог!"
4. Ела тука, тежкосърдечний, Израилю! Прогони лежащия ти в душата мрак (облак) на
незнанеието! Познай Раждащия се в пещерата Творец (Създател). Той е чаянието
(очакването) на народите (езически), Той ще унищожи твоите празнаци, защото ти се
отказа да викаш: „Царят Израилев - Христос идва!"
5. „Христос се приближава - Витлееме, приготви се! Вече засиява спасението на
народите (езичниците - Римл. 11:11). Приготви яслите, събери пастирите, призови
влъхвите от Персия! Войнства на безплътните духове, викайте: „Идва Царят небесен
Христос!"
6. „Завист и ревност като огън те изпояждат (Пс. 68:10), безумний, що наистина си се
заблудил и станал лъжлив изпълнител на закона. Защото, ето, Девицата, както и
предсказа Исай, зачена в утробата си и (сега) полага в ясли Царя. Вече се и свършили
всички вождове от коляното Юдово (Бит. 49:10).”
Това са засега със сигурност - спрямо публикациите вече -оцелелите Романови химни
(кондаци и икоси и някои стихири) в сегашното ни богослужение.
Това са химни действително богати по съдържание, пълни с чувство, пълни с
образност, изящни по език и структура...
------------------------
1
Виж слав. миней за м. декември, 20-ти ден, Киев, 1866, л. 146б-147а; дяк. С. Цветков, с. 185, 191-192,
198, 199.
 334/32

При едно ново издаване на богослужебните книги би следвало всички тези химни -
кондаците и икосите - да носят надписанието, че са творби на преп. Роман
Сладкопевец.
В началните му пълни химни (някъде и по надписание, някъде и по акростих)
неговото име стои - на лице е.

V. Почитта към светеца - химнограф

С чист и свят живот се отличавал преп. Роман Сладкопевец - това добре се подчертава
в животописните данни за него. Славянското му житие и службата му действително
добре говорят за това. Необикновеното му поетическо творчество, обаче, още повече
го възвисява. Затова в славянското житие се бележи, че той още приживе „от всех
почитаемий и любцмий бист зело"1.
Всичко това обаче му осигурява почитта и след кончината му. От рано, прочее,
започнала да се чества паметта му - първо, както се съобщава в Йерусалимския кодекс
№ 40, това станало в църквата „Св. Богородица Кириотиса" („ен тис Киру") в
Константинопол, т.е. там, където най-много пребивавал приживе преп. Роман2.
В VІІІ век за службата му на 1 окт. ст. ст., както се вече отбеляза тук, при
животописните данни за него (с. 6), патриарх Герман † ок. 730 г.) оставил стихири, а
св. Йоан Дамаскин († ок. 745 г,) - канон. Именно в Гръцкия кондакарий от ХІІ-ХІІІ
век в Московската синодална библиотека (№ 437) е отбелязано за стихирите от патр.
Герман3, а в „Acta sanctorum” (аd. 1 осt.) на боландистите - за канона от св. Йоан
Дамаскин4. Канон, според архиеп. Сергий - „Полний месяцеслов востока" (II, с. 305),
оставя и св. Теофан († 843 г.).
Вече в най-ранния запазен до нас Типик на Великата Константинополска църква -
Патмоския ръкопис от ІХ-Х век (№ 266) под датата 1 окт. стои между другото
честване паметта и на преп. Роман Сладкопевец: „ке ту осиу Роману ту мелоду тон
контакион"5. Така е и в Синайския канонар от ХІ век - ръкопис № 150 в Синайската
библиотека6, в Синайската на Евергетинския Константинополски манастир, ХІ-ХІІ век
- ръкопис № 788 в Атинската университетска библиотека, както и в ред други
синаксари и месецеслови към разни богослужебни Евангелия от 10, 12, 13 в. насетне,
а също и в самите служебни минеи от това време насам (стари славянски минеи от ХІ,
ХІІ и ХІІІ в.
------------------------
1
Виж Книга житии святих, месец октомври, 1-ви ден, Киев, 1868, л. 8б.
2
Архиеп. Сергий, Полный месяцеслов Востока2, ІІ2, Владимир, 1901, с. 406-407.
3
Виж К. Кrumbacher, Gesch. der byz. Literatur2, S. 668.
4
Срв. Архиеп. Филарет Чернигов и Нежински, Истор. учение об отцах церкви, III, с. 152-153.
5
Ал. Дмитриевский, І - Типика, с. 10.
6
Ibid., с. 172.
7
Ibid., с. 287.
 335/33

със службата на преп. Роман Сладкопевец има в Московската типографска и

синодална библиотека)1.
В сегашните гръцки и славянски минеи службата на преп. Роман Сладкопевец е
дадена, общо с тази на св. ап. Анани. Тук за преп. Роман са дадени 3 стихири на
„Господи возвах"1, стихира (слава) на стиховните, тропар (в гръц. минеи - два
тропара) и канон (пълен). За тези песни авторите не са дадени, но несъмнено, както
това вече се отбеляза по-горе (с. 6 и 32), това са патр. Герман и св. Йоан Дамаскин.
Може нещо да се е вляло тук и от химните на св. Теофан.
В службата му преп. Роман Сладкопевец се величае като такъв, който още от
младостта си следвал Христос" (1 пес. на канона), „украшавайки се с божествени
добродетели", (кондак), за да стане сетне такъв голям песнописец - близък с творбите
си „до ангелското песнопение"2 (слава на стиховните). Той е „краснопеснива
цевница", „сладкогласна гусла" и „най-светъл светилник" (стихирите на „Господи
возвах”). Мъдро поучава той със своите „прекрасни песнопения" (3-та песен на
канона). С всичко това той станал „пречестно украшение на Църквата" (кондака),
действително „възсиявайки в света като най-светло слънце". Със „своите песни той е
изпълнил вселената (7-та песен на канона)2.
Заедно с богослужебната прослава на преп. Роман Сладкопевец върви неговата
прослава и в иконографията. Най-ранното му запазено засега изображението е това в
Менология на Василий II от Х-ХІ век. Това е миниатюра, при която той е изобразен
именно, че получава свитък, от св. Богородица (обр. 1). От рано, обаче, се появява и в
стенната живопис - рисуван е предимно сам, като дякон, и то почти винаги върху
някоя от олтарните стени. Тук в олтара изобщо се изобразяват най-вече дяконските
образи. Това идва от туй, че дяконите са помощници при богослужението и то
особено при извършване на св. Литургия. Впрочем, в древността дяконите отначало са
приготовлявали даровете (в жертвеника) за Св. Евхаристия3; те дори в самото начало
са и причащавали4. Изобщо тяхното служене е особено важно и свято. Затова се и
изобразяват дяконските светийски образи в олтара, където се и извършва най-важното
богослужение - св. Литургия... До жертвеника в олтара виждаме ние дяконския образ
на преп. Роман Сладкопевец в църквата в с. Беренде от ХІІІ в. (обр. 2). Това е тук един
прекрасен образ от нашата средновековна българска живопис. Светецът е даден в
дяконски стихар и орар с кадилница в ръка (жалко - извадени са очите)5. В
------------------------
1
Архим. Сергий, ІІ1, с. 305.
2
Виж службата му в слав. минеи за м. октомври, 1-ви ден, Киев, 1866, л. 1-8.
3
Постановления апостолския (в русском переводе), Казань, 1864, кн. 2, гл. 57; кн. VІІІ, гл. 5-15;
Голубцов, ІІ, с. 75.
4
Юстин Философ, Первая апология, гл. 65. Сочинения св. Юстина Философа и мученика - превел
свещ. П. Преображенски, Москва, 1861, с. 106; Голубцов, II, с. 34.
5
Виж А. Grabar, La peinture réligiuses en Bulgarie, Paris, 1928, р. 255, Рl. 38а.
 336/34

Обр. 2
Преп. Роман Сладкопевец
Стенопис от книгата

богати дяконски одежди е изобразен преп. Роман Сладкопевец и сред стенописите в

Земенската църква от ХІV в. Тук светецът - дякон е нарисуван в дясно - в дяконика на
олтара1. Така е изобразен той и в Трънския
------------------------
1
Виж н. статия: Стенописите в Земенския манастир. Църк. вестник, бр. 43, С., 1961, с. 6.
 337/35

Обр. 3. Преп. Роман Сладкопевец

Стенопис в църквата на с. Горни Лом - 1844 г.
По А. Василев.

манастир „Св. архангел Михаил" от ХІV-ХV в1. В по-ново време в олтара го виждаме
в църквата на с. Горни Лом от 1833 г. (обр. 3)2 и в
------------------------
1
Виж н. статия: Църковни старини из Трънско и Брезнишко. Църк. вестник, бр. 36, С., 1961, с. 5.
2
Виж Ас. Василиев, За изобразителните изкуства в Северозападна България, Комплексна научна
експедиция в Северозападна България през 1956 година, С., 1958, с. 201, обр. 29.
 338/36

Обр. 4. Преп. Роман Сладкопевец със св. дякони Стефан, Лаврентий и Евплий.
Стенопис в манастира Ксенофон - Атон, ХVІ век.
По Milet.

Горнобанската църква край София и др. Но някъде изобразяан и в самия нартекс. Така
е например в манастира Ксенофон - Атон от ХVІ в. тук е нарисуван с дяконите -
светци Лаврентий, Евплий и Стефан (обр. 4)1.
Някъде от ХІІ век в Русия се създава празникът Покров на Пресвета Богородица. Този
празник се свързва с църквата „Св. Богородица Влахерна" в Константинопол -
църквата на Влахернския залив в града2. Тук е бил поясът на Св. Богородица и
нейният мафорий - покров (дълго покривало за главата)3. Поясът е бил донесен тук по
времето на Аркадий (395-408 г.)4, а одеждата й -омофорът или мафорият по времето
на - Лъв Велики (457-474 г.). Влахернският храм според свидетелството на Кедрин, на
времето е бил прекрасна сграда5. Неговата известност, обаче, се дължала и на това, че
тук именно са били част от дрехите - покровът или мафорият. (връхното покривало
поясът - на Св. Богородица6. Тук е разбираемо и това защо и преп. Роман
Сладкопевец, след пристигането си в Константинопол и установяването
------------------------
1
Виж G. Millet, Monuments de l’ Athos I - Les peintures, Paris, 1927, р1. 184. 2.
2
Виж прот. Г. С. Дебольский, Дни богослужения, I, с. 135, заб. 1.
3
Ibid., с. 148; Архиеп. Сергий, Полний месяцеслов Востока, II2, с. 346.
4
Прот. Г. С. Дебольский, Дни богослужия, II, с. 134; Архиеп. Сергий, Полний месяцеслов Востока.
II2, с. 244-251.
5
Виж Архиеп. Сергий, Полный мес. Востока, II2, с. 246.
6
Прот. Г. В. Дебольский, Дни богослужения, I, с. 146.
 339/37

му при църквата “Св. Богородица” в сградите на префекта Кир („ен тис Киру”), ходел
често и във Влахернския храм „Св. Богородица", а също служил и в Църквата „Св.
София". В Менология на Василий ІІ - от Х-ХІІ век1 - нещо, залегнало и в пролога за
светеца в гръцкия миней2 -се казва, че преп. Роман Сладкопевец често прекарвал
бдения и във Влахернския храм. След такова едно бдение, според пролога в гръцкия
миней, му се явява на сън св. Богородица и му дава да погълне свитък (кондакий),
след което той чудно и пропял... През Х в., в 910 г., в същия този храм Св.
“Богородица Влахерна" бил на подобно бдение и св. Андрей Юродивий - със свой
ученик Епифаний. При това всенощно бдение Андрей Юродивий показал на ученика
си видение: Св. Богородица сред слънчево сияние, обкръжена от ангели, пророци,
апостоли у светии, се молела за света, като държала при това покрова си - мафорията -
разпрострян над вярващите3. Това видение на св. Андрей било прославено. Но
фактически в Русия някъде от ХІІ в. се създава празникът Покрова на Св. Богородица
- славянската служба за това. В тази служба в първия тропар на 8-ма песен се казва:
“С чинми ангел, Владичице, с честними и славними пророки, с верховними и со
священномученики, и со архиереи, за ни грешния Богу помолимся, твоею покрова
праздник в Росийстей земли прославлшия”4. За това този празник в Русия - по-късно
преминава и у нас, в България, и другаде - се създава, разбира се, и съответна
иконография. Изобразява се цялото видение със св. Богородица и покрова,
заобиколена с ангели, пророци, апостоли, светии... Долу освен св. Андрей Юродивий,
се изобразява и преп. Роман Сладкопевец. Така е например, в старата икона № 2106 в
Руския музей в Москва (обр. 4), а също и в един руски превод (рисунка) за икона
„Покров Богоматери (обр. 5)5. За отбелязване у нас, в България, в това отношение -е
една икона от ХІХ век от Пирдоп в Църковния музей в София - инв. № 3399 (обр. 7),
както и една щампа от 1840 г. в Рилския манастир (обр. 8) и др. Би могло да се
приеме, че и образът на преп. Роман Сладкопевец тук, при тази композиция “Покров
на св. Богородица”, се дава също поради неговото видение със св. Богородица. Някои
обаче сочат това, че преп. Роман Сладкопевец на времето си доста много е
допринесъл със своите песнопения за особено голямата почит и прослава на Св.
Богородица във Влахернския храм, поради което и празникът Покров Пресветия
Богородици и паметта на преп. Роман Сладкопевец са в един и същи ден -1 октомври
ст. ст. 6.
------------------------
1
II Menologiodi Basilio II (cod. Vaticano greaco 613), II tavale, p. 78. К. Кrumbacher, Geschichte der byz.
Literatur2, S. 663.
2
Гр. миней за м. октомври, Костантинополq 1843, с. 6.
3
Виж Книга житии святих, месец октомври, Киев, 1898, л. 1-76. Виж прот. Г. С. Дебольский, Дни
богослужения, І, с. 148; Архиеп. Сергий, с. 405-406.
4
Виж сл. миней за м. октомври, 1-ви ден, Москва,1885, л. 13а. Срв.прот. Г. С. Польный, Дни
богослужения, I, с. 148-149.
5
Виж Н. П. Кондаков, Иконография Богоматери, ІІ, Москва, 1915, с. 94-98, рис. 28 и 29.
6
Виж. Н. П, Кондаков, Иконография Богоматери, II, Москва, 1915, с. 100.
 340/38
Обр. 5. Преп. Роман Сладкопевец (долу в средата)
в композицията Покров Пресветия Богородици. Руска икона.
По Кондаков.

341/39

Обр. 6. Преп. Роман Сладкопевец (долу в средата) в композицията

Покров Пресвятия Богородици.
Руски превод (рисунка) за икона.
По Кондаков.

342/40

Обр. 7. Преп. Роман Сладкопевец в композицията Покров Пресвятия Богородици.

Икона от Пирдоп в Църковния музей в София - ХІХ век (Самоковска школа).

343/41

Обр. 8л преп. Роман Сладкопевец (долу в средата)

в композицията Покров Пресвятия Богородици.
Щампа в Рилския манастир - 1844 г.
 344/42

Мощите на преп. Роман Сладкопевец дълго време се пазели в църквата „Св.

Благовещение" в Константинопол. Там ги видял в 1200 г. поклонникът-пътешественик
Антоний1. Другият пътешественик Александър от ХІV в. отбелязва, че видял мощите
на св. Роман в църквата „Св. Мокий" в манастира "Св. прор. Даниил" в
Константинопол. Тук обаче, ще да са били мощите на св. мъч. Роман2.

Заключение
Наистина, голяма, интересна личност е преп. Роман Сладкопевец. Неговото
творчество е просто уникално. Толкова много песни - толкова много кондаци и икоси
написва той... И то песни - силни, образни, синтезирани, дълбоко поучаващи,
затрогващи... И за всички тях се е изисквало и отделен ритъм, и отделна мелодия...
Съвсем разбираемо е оттук, че колкото и в отдалечена епоха да е живял и да е творил
той, след което ние имаме откъм средновековието на сам толкова много други
църковни химнографи, все пак неговото творчество не оставало да не действа и
въздейства. От него действително се учат много църковни песнописци, както и
сравнително много негови песни се запазват в нашето богослужение1.
В историята на църквата химнология неговото име се издига високо. Изобщо и в
историята на световната литература той е особено подчертан поет. Един ден при
обнародването вече на всички негови оцелели през вековете химии - още повече ще се
види необикновеното му величие... *
------------------------
1
Архиеп. Сергий, Полный месяцеслов, Востока, ІІ2, с. 146.
2
Ibidem.
*
по технически причини църковно-славянският и гръцките текстове в статията са дадени с българско
писмо.