7.

Танците в Древна Гърция:

Древна Елада е робовладелска република (народът управлява – посредством народното
събрание, но има роби). Върховен бог е Зевс, жена му е Хера, децата му са Аполон (на
изкуствата), Афродита (на любовта), Деметра (плодородие), Дионис (ий) (бог на
виното), Аид (подземен свят), Арес (на войната). Героите в Древногръцката митология
са полу-богове - деца на богове и хора (например Ахил), божествата имат не само
човешки облик, но и човешки слабости и недостатъци: те се влюбват, изневеряват,
завиждат и т.н. Боговете са безсмъртни, но от взаимоотношенията им с хората се раждат
героите, които притежават необикновени качества (подобно на единия божествен
родител), но са смъртни (подобно на другия родител). Според легендата Дионис (ий)
(бог на виното) е син на Зевс и смъртната жена Семела. Семела пометнала и Зевс зашил
в бедрото си бебето Дионис. Затова Дионис означава два пъти роден. Обкръжен от диви
диви животни, той се спасил като изобразявал рев на лъвове. Затова Дионис се свързва
и с театъра - изобразяването на животински ревове има общо с него.
Боговете са с човешки образ, единствено Кентавърът е с глава на човек и тяло на кон.
Историята на Древна Гърция се дели на няколко периода:
1. крито-микенски период - XV - XIII в. пр. Хр. Център е о-ов Крит и
областта Микена;
2. геометричен (Омиров) период - IX - VIII в. пр. Хр., тъй като рисунките по
вазите са с геометрична украса, а това е и периодът, когато Омир пише своите „Илиада“
и „Одисея“;
3. класически период - VIII - IV в. пр. Хр. Той е най-продуктивния период.
Строят се много храмове, украсявани със скулптури и барелефи. Построяват се театри
със свои сцени. Дава се начало на различни видове танци, свързани с древногръцкия
театър.;
4. елинистичен период - IV в. пр. Хр. - II след Хр.

7.1. крито-микенски период - разпростира се на остров Крит и областта Микена.

- свещени игри в чест на Минотавъра - провеждали се веднъж годишно под
формата на състезание. Танцьорите изпълнявали различни акробатични движения като
мост, везна, колело, I-ви arabesque върху гърба на бясно препускащ бик. На финала
винаги бил излъчван победител. Можели да участва всеки, който пожелаел, без разлика
на пол и възраст.
*Легенда: Цар Минос нямал деца и обещал на бог Посейдон (бог на морето), че
ако жена му забременее и роди момче, ще принесе в жертва най-красивия си бик. Но
когато това се случило, забравил за обещанието си и бог Посейдон наказал царя като
превърнал сина му в чудовище с тяло на човек и глава на бик – нарекли го Минотавър.
Той живеел в специално построент лабиринт, от който никой не можел да излезе.
Веднъж годишно при него водели девойки, някои от които той изяждал, а останалите се
загубвали в лабиринта и умирали от глад. Когато дошъл редът на царската дъщеря
Ариадна, за да я спаси героят Тезей се преоблякъл в нейните дрехи, като скрил меча си
под полата. С помощта на въженце, което завързал за входа на лабиринта, Тезей
стигнал до Минотавъра, убил го и по въженцето се върнал обратно в белия свят. Така
Тезей спасил Ариадна.
- танци на мъдроръките - като почит към змията, символ на мъдрост.
Танцували само жени - върху всяка танцьорка имало по 6 змии (3 на талията, 2 на
ръцете, 1 върху шапката). Движенията били бавни, протяжни, за да не бъдат нервирани
змиите, а съпроводът бил хипнотично звучаща музика;
- пирически танци (от пирос, което означава огън на старогръцки) -
изпълнявани били само от мъже, при това в пълно бойно снаряжение. Мъжете
демонстрирали чрез танц своите бойни (войнски) умения. Танцували около запален
огън и смятали, че чрез този танц се калява оръжието на воина.

7.2. класически период - за разлика от Омировия период, характеризиращ се с

множество завоевателни войни и без възможности за развитието на култура и изкуства,
в класическия период културата и изкуствата достигат пълния си разцвет. Строят се
много храмове, украсявани със скулптури и барелефи. Построяват се театри със свои
сцени. Дава се начало на различни видове танци, свързани с древногръцкия театър.
Скулпторът Поликлет създава пропорциите между отделните части на човешкото тяло
за идеалната човешка фигура. Аристоксен пише първата книга, посветена на танца,
която обаче не е съхранена до наши дни – и я нарича „Орхестика“.

Гърция е едно от малкото древни цивилизации, където танцът се изучава задължително

от всички свободни граждани. Основен девиз в Древна Гърция е „здрав дух в здраво
тяло“. Затова обучението по танц и всички възможни спортни състезания се толерират
от държавата наред с обучението по литература, математика, риторика (умение да се
убеждава с речи), музика и др.

Гърците се прекланят пред красотата на човешкото тяло. Организират се и много

състезания по измисляне на стихове, свирене на инструмент, спортни състезания по
хвърляне на копие, на диск и т.н. средства за демонстрация на уменията на човешкото
тяло. Хетерите – най-начетените жени от този период – били канени в богатите
семейства, за да ги развличат чрез рецитиране на стихове, свирене на инструмент,
танци. Така танцът излиза от опеката на религиозните тържества и се превръща в
светско изкуство.
Най-почитани били Дионисиевите мистерии. Те били празнувани 3 пъти
годишно:
- големи Дионисиеви мистерии - през есента, когато се появява първото младо
вино;
- малки Дионисиеви мистерии, наричани селски - на 1-ви (14-ти) февруари,
когато се зарязват лозята;
- градски Дионисиеви мистерии - към края на пролетта, когато започват да се
копаят лозята.
*Най-тържествени били големите Дионисиеви мистерии, съпроводени с много
вино. Дионисий е бог на виното (подобно на древноегипетския Озирис), около него
танцуват неговите спътници козлоногите сатири (подобно на бика Апис) с рога и
копита (сексуални символи), и менадите – жени с разпуснати коси и доста непристойно
поведение. В християнството дяволът е изобразяван като сатир и по този начин още
веднъж се акцентира върху непристойното поведение на спътниците на Дионисий.
Големите Дионисиеви мистерии се чествали в две части - официална и
неофициална част:
- официалната част се провеждала пред храма на Дионисий, където се
разигравали сцени от живота му - обикновено един четец (говорител) ги съобщавал на
публиката, а танцьорите разигравали разказаното от четеца; като трети елемент – това е
древногръцкият хор, който коментирал събитията и давал финалната морална оценка.
Според легендата Дионисий бил два пъти роден (дио-два; нис, нес – роден). Първо
майка му – Семела поискала да види нейния любим – бог Зевс – в пълната му
божествена мощ, но когато той го направил, тя поментала бебето Дионисий. Тогава Зевс
го зашил в бедрото си, когато той се родил повторно с настъпването на 9 месеца.
Дионисий е свързан и с театъра – когато бил малък, го обкръжили диви животни и
Дионисий се спасил като имитирал рев на лъв. Затова и индиректно Дионисий е свързан
и с театралните, имитационните техники. *От официалната част на големите
Дионисиеви мистерии се ражда древногръцката трагедия.
- неофициалната част се празнувала вечер, след като изпълнителите са били
добре подпийнали: тогава се разигравали сцени от митологията, но на изпълнителите те
все им изглеждали смешни и това придавало комичен оттенък на представлението. От
неофиицалната част на големите Дионисиеви мистерии се ражда древногръцката
комедия.
С построяванто на древногръцкия театър мистериите в чест на Дионисий
загубват своята връзка с божеството и се превръщат в светско изкуство. Пренасят ги в
сградата на древногръцкия театър като театрални представления с два основни жанра –
трагедия и комедия. Сградата на древногръцкия театър е в елипсовидна зала. В центъра
е сценичната площадка, която се дели на две части – предната, по-близо до публиката,
се нарича орхестра – там са музикантите; в средата е по-издигната площадка, наричана
схена. Там играят актьорите и танцьорите.

7.3. От появата на театъра и танците променят функцията си. Вече не се налага танците
да визуализират разказаното от солиста, а действието се представя предимно чрез
говор, докато танците служат за почивка между действията. Появяват се сценични
танци - евмелея, кордакс, сикинѝс, лирическли танци:
С развитието на трагедията и комедията се обособяват 4 основни вида сценични танци:
- евмелея – танц само в трагедията, акцентът е предимно върху движенията на
ръцете и корпуса, тъй като танцьорите, с цел да се виждат по-добре, са със
сандали (котурни), чиято подметка достига до 30 см дебелина;
- кордакс - танц в комедията, целящ да развеселява публиката, с много скокове
и въртения; любимо движение за зрителите е, когато танцьорът скача с двата
крака и удря с пети задните си части (трупешката);
- сикинѝс - в комедията е със сатиричен оттенък, изобразяват се известни
политически дейци, така че да бъдат разпознаваеми от публиката и се
осмиват някакви техни недостатъци. Понякога танцът е с форма на
карикатура и така се ражда гротеската – преднамерено преувеличение, с цел
да бъде осмиван някакъв недостатък;
- лирични танци - наречени така, тъй като се изпълняват в съпровод на
музикалния инструмент – лира. Пресъздават любовни взаимоотношения;
впоследствие под лирически танци се имат предвид любовни, чувствени
танци. И затова впоследствие под термина – лиричен танц – се има предвид
любовен, нежен танц.
*Формират се два вида танцово изкуство:
- орхестика - съчетание между танц и музика;
- хористика - съчетание между танц, музика и слово.

7.4. елинистичен период - Гръцката държава се разраства дотолкова, че голяма част от

поданиците ѝ не владеят добре литературния гръцки език. Така в театъра се сменят
акцентите - вместо литературния език и геройските подвизи на необикновени личности,
вниманието се концентрира върху любовни взаимоотношения и събития, изразявани
чрез пантомима. Нараства ролята на пантомимата, която чрез жестове изобразява
случващото се, а на заден план отстъпват говоримото литературното слово и танцът.
Единствено лирическите танци и любовните взаимоотношения запазват значението си.