Античен театър

Античният театър е комплексен литературен и човешки феномен. Историята му се развива в рамките на

твърде дълъг период, тъй като първата трагедия, за която имаме сведения ,че е била представена пред
публика ,се появявав в Атина при управлението на Пизистрат околи 534 г. пр. Хр. . От друга страна
можем да смятаме ,че последните известни ни драматични творби са трагедиите на Сенека ,написани
несъмнено между 45 и 60 г. след Хр.. Следователно античният театър просъществува около шест века, а
ако вземем предвид факта, че по всяка вероятност са съществували и произведения ,споменът за които
не е достигнал до нас, някои от които преди 534 г , а други след Сенека , твърде възможно е античният
театър да се вмества в период от 700 или 800 години.

Античният театър е представен преди всичко от двата основни жанра – трагедията и комедията ,които
всъщност се допълват и от сатирната драма, но той познава и други форми. Преди трагедията ,гръцкия
театър вече е познавал дитирамбата – публична хорова лирична декламация с музикален съпровод, в
която се описват подвизите на Дионис, а така също и на други богове и герои, и която до известна степен
дава мимическа интерпретация на описанията.

В основата на античната драматургия лежат култовите обреди на древността / лов, земеделие,

изпращане на зимата, заупокойния плач на жените/ и Дионисиевите празненства. Съчетанието на
поезия, музика и танци в древната ,особено в богослужебната лирика на гърците изисквало определен
брой изпълнители владеещи всяко от трите изуства. В изпълненията се включвали всички или почти
всички граждани имащи „мусическо” т.е общо образование.

Хорът – основно действащо лице

За да се разбере ролята на хора в древногръцката драма, трябва да се помни, че хорът е главен

участник в ритуалите и обредите на древните гърци, и важен елемент от богослужебната обредност по
време на Дионисиевите тържества. В основата на ритуалното действо и неизменна част от култа към
Дионис лежал дитирамбът .Трагедията възниква от дитирамбите – песни, изпълнявани с танци и музика,
посветени на бога на виното и веселието Дионис. Гърците са смятали, че дитирамби се пеели от т.нар.
сатири, получовеци-полукозли, , а около тях в жив танц се въртели менадите. Сатирите и менадите
неизменно съпровождали Дионис по време на неговите оргиастични забавления Първоначално се
оформя хор от певци, а с течение на времето от него се обособява и отделя едно лице, което задава
въпроси към хора и в отговор получава дълга лирическа тирада с размишления.Това е начало на
диалога, който е необходим елемент на драмата.

Трагедия в превод означава „ песен на козела” или „кози песни”. Жанра получава това име защото
свитата на Дионис е сатирна, а оттам и актьорите представящи сатирите са облечени като козли, а също
така - козелът е жертвено животно по време на Дионисиевите празници и се дава като награда в
състезанието за песен или представление. Хорът в трагедията се състоял от 12 –15, а в комедията от 24
хористи. Неговите функции били много важни за създаването на цялостен и непрекъснат ,художествен
спектакъл.

• съобщава действащите лица , волята на боговете или предричал по- нататъшните събития.

• По време на цялото представление не напускал мястото си, защото постоянно се намесвал в

действието: разкривал душевните преживявание на героите,

• дава оценка на техните постъпки от гледна точка на господстващия морал,

• авторът имал възможност чрез хора да изрази своето собствено отношение към изобразяваното
на сцената действие .
• често хорът играе ролята на арбитър в спорове между действащите лица и преценява събитията
мъдро и обективно. Насърчава ги, поправя ги и ги отрезвява.

• олицетворява мъдростта, прозорливостта, пророчеството, ясновидството.

• говори като един човек, макар,че представлява било народът, било цели групировки.

• в един случай оказва мощен тласък върху героите и дори ги подтиква да следват волята му, а в
други случаи почтително свежда глава пред тях.

Постоянното присъствие на хор, а също така отсъствието на декори в театъра лишавало действието от
възможността да се пренася от едно място на друго.

• песента на хора прикривала скоковете във времето, където бил нужен такъв скок , се
използвала лирична интермедия.

С течение на времето завесата лишила песента на хора от техническото и значение, но сакралното / като
връзка с боговете/ значение на хора като съставна част от богослужебната обредност останало до края.

За разлика от трагедията ,родила се от дитирамба, комедията се заражда от хумористични и

нецензурни песни пеещи се по време на Дионисиевите шествия от две хорови партии :

• затова древногръцката комедия предполага хорът състоящ се от 24 души да бъде разделен на

две полухория от по 12 хористи. В действието , участвали освен това и предводителите на двете
полухория и така композицията на комедията станала много действена.

Но с времето хорът се оказал пречка и за нейното развитие.

Въплъщавайки на сцената принципа на колективното начало в противовес на индивидуалното , което

напълно кореспондирало с ценностите на гражданската общност в древна Гърция, използвайки богатия
арсенал от средства, намиращи се на разположение за драматичната постановка – музика , пеене, танц,
ходожествени традиции –

• хорът се оказал най- важния инструмент за емоционално въздействие върху публиката , за

образование и възпитание чрез съпреживяване, инструмент,

• даващ възможност за ангажирано обсъждане на актуалния за обществото проблем бил той

религиозен, етичен , естетичен или с политически характер.

Древногръцки театър – Есхил, Софокъл, Еврипид, Аристофан

Древногръцкият театърът се заражда по време на празниците, посветени на бог Дионис. Тези народни
празненства се организирали няколко пъти в годината. От тържествената част на празника се родила
трагедията , а от веселата – комедията. В основата на древногръцката трагедия лежат повествования за
живота на бог Дионис, и на героите на древността – Едип, Агамемнон, Херакъл и т.н. Гръцката трагедия
взимствала сюжети и от митологията , защото те протежавали дълбока художествена изразителност.
Гръцката митология се създава тогава когато у хората се появила потребност да обяснят заобикалящия ги
свят. В Гърция не съществувала могъщата каста на жреците, която би забранила да се изобразяват
боговете във човешки вид, и да пречи за създаването на митове. Ето защо всички митове, макар и да се
отнасят за религиозни легенди ,изобилстват от жизнени мотиви.
V в. пр. н. е е времето на разцвета на драматичното изкуство. Най- важни драматични жанрове били
трагедията и комедията, обикновено политическа. Всяка трагедия разказвала за:

• борбата и героите , които водят водят тази борба, мъжествени, утвърждаващи способността на
човека да противостои на нещастието в името на другите хора и преди всичко на народа си.
Трагическият герой се бори с различни препятствия, пречещи за свободното развитие на личността , той
възстава против несправедливостта , за тържеството на доброто, за това, светът да стане по- добър, за да
пробуди в хората мъжество , което да им помогне да живеят. Борбата на героя е тежка и трагична,
препятствията , които му предстои да преодолее са издигнати на пътя му от съдбата – сила , против пред
която е безпомощен. Но той влиза в битка. Трагическия герой най- често е обречен на гибел , но неговата
гибел предизвиква не отчаяние, не ужас, а възхищение и вяра в силите на човека ,във величието на
неговия дух. В това се състои непреходността на древногръцката трагедия.

Трагедии се поставят още от самото учредяване на празниците- 534 пр.н.е., а към 488-486 пр.н.е. се
включват и комедии. В драматическите състезания участват само нови представления, определени за
еднократно изпълнение. Те се провеждат в специално построена за целта сграда - театър, за който се
грижат граждани - предприемачи. Входът е платен. За да се осигури по-голям достъп на гражданите в
театъра, при управлението на Перикъл на желаещите да гледат се дава парична помощ за едно
представление, а през IV век пр.н.e. - и за трите дни на театралните представления

Актьорите са само свободни мъже. От тях се изисква да имат добра дикция, да са пластични и да умеят
да танцуват Играят с маски, наследени от обредната драма, но загубили митичното си значение. Маската
покрива лицето и главата на актьора. Изработени са от дърво,кожа или плат, покривани с гипс и после
изрисувани.Те постепенно се превръщат в художествено средство, подпомагащо актьорите да създават
величествени образи на герои в трагедиите или смешни типове в комедиите. Цветовете ,с които маските
са украсени ,определят пола, възрастта, общественото положение, нравствените качества и конкретното
душевно състояние на персонажа/ при смяна на състоянието на един персонаж се сменят и маските/ :
напр. бяла маска за жена, тъмна – за мъж, червена – за гняв , жълта – за умора. На маската са поставяли
и перука.Според някои изследователи са имали метални пластини в отвора на устата за усилване на
гласа.

Чрез смяна на маските актьорът може да изпълнява няколко роли. Маската има и практическо значение
в грамадното пространство на театрона - без нея лицето на играещия актьор не би се виждало еднакво
добре от всички зрители, а и през маската се постигал по-добър звук. За отличаване от обикновените
хора, митичните герои се изобразяват по-едри. Това се постига чрез широки облекла, под които се
поставят възглавници, и високи дървени обувки-котурни. Облечени са в ярки и пищни дрехи, като по
този начин, чрез цветовете могат да изразяват различна социална принадлежност, а и за по-добра
видимост. Първоначално актьорите са любители, но след IV в., когато театралното дело се развива в
цяла Гърция се образуват професионални организации – съюзи на майсторите на Дионис. Актьорите се
ползвали с уважение и при желание можели да направят и добра политическа кариера. По време на
война ограниченията не били валидни за тях и можели свободно да пътуват, където пожелаят.
Актьорската реч била пример за ораторско майсторство.

Първият човек появил се на сцената като актьор бил Теспис, роден в 6 в. пр.н.е. в Икария. За първи път
поставя своя трагедия на театралните състезания в Атина около 534 г. пр. Хр. и печели състезанието.
Този момент на въвеждане на първи актьор се приема за начало на драматичния жанр, а годината като
година на раждането на театъра.

• Теспис добавя към песнопенията на дитирамбическия хор пролог и реплики изричани от актьор
- / изпълнител – протагонист или както са го наричали по неговото време „ хипокрит” , т.е. „отговарящ”
или „ коментиращ”/ , който се играел в случая от автора. С това нововъведение се поставя началото на
драматичния диалог.

• Теспис представя няколко героя като сменя различни маски/ изобретяването на които също се
приписва на Теспис/

• създава първия пътуващ театър . Нарицателен става израза” Каруцата на Теспис”

Преврат в историята на драмата е въвеждането на втори актьор от Есхил. Неговата поява създава
истински условия за драматичен конфликт и налага разширяване на диалога за сметка на съкратените
хорови песни.

С въвеждането на трети актьор от Софокъл ролята на хора още повече се намалява, при Еврипид той
присъства само традиционно, а по-късно напълно губи функциите си. В IV в.пр.н.е. започват да се пишат
драми, в които действащите лица са само актьори.

Есхил

е древногръцки драматург. Роден е през 525 пр.н.е.. Той е участник в гръко-персийските войни. Първото
му участие в драматическо състезание се пада между 500 и 497 г. пр.н.е. Печели първо място 13 пъти.
През 468 г. срещу него се изправя Софокъл и го побеждава. Тъй като Софокъл е ученик на Есхил, неговата
победа се счита за утвърждаване на Есхиловата драматургическа линия.

Създава 72 (или 90) драматически творби, но до нас достигат текстовете само на "Перси" - това е
единствената запазена историческа трагедия, "Молителките","Седемте срещу Тива", "Прикованият
Прометей" и единствената му трилогия - "Орестия", от която са запазени и трите части - "Агамемнон",
"Хоефорите" и "Евменидите".

Според Аристотел Есхил пръв въвежда втори актьор, намалява партиите на хора и дава преднина на
диалога. Заради тези радикални промени е наречен "баща на трагедията". Есхил завършва жизнения и
творческия си път в Гела, където е и погребан.

Софокъл е древногръцки драматург и поет.

Роден е през 496 г. пр.н.е. в семейството на занаятчия, производител на оръжие.

За пръв път през 468 г. пр.н.е. излиза на театрално състезание и побеждава Есхил. Той е избран да
ръководи пеана, /хорова песен за възхвала на боговете/, възхваляващ морската победа на Гърция над
Персия когато е на 16 години. Този факт сам по себе си говори, че Софокъл е известен и уважаван и че
има изключителни дарби. Твърди се, че е написал 123 трагедии и сатирични драми, но до наши дни са
достигнали запазени само 7 - „Електра“, „Едип цар“, „Антигона“, „Аякс“, „Трахинянки“, „Филоктет“, „Едип
в Колон“ и голям откъс от сатировската драма „Копоите“. В обикновения живот е ковчежник, стратег и
член на законодателната комисия на Атинския полис.

Според Аристотел Софокъл е автор на образцови трагедии. Печели 24 пъти лавров венец. Той е майстор
на характери и неговият принос в жанра на трагедията и изобщо драматургията е огромен.

• въвежда трети актьор в трагедията,

• увеличава броя на хористите от 12 на 15,

• засилва музикалния момент,

• въвежда ефекта на „погрешното мнение“ на зрителя, срещу което се разгръща действието,

• внася декора, усъвършенства маските, изобщо бутафорната страна на театъра ,

• противопоставя герои с различни жизнени принципи.

Всички нововъведения и промени имат за цел създаване на повече движение на сцената, усилване на
впечатленията и илюзиите в зрителите. Той придава човешки облик на легендарния и митичен свят на
боговете, като прави дълбок анализ на душевното състояние на героите. Само две от неговите трагедии
могат да бъдат датирани със сигурност - „Филоктет“ (409) и „Едип в Колон“ (401), като последната е
поставена след смъртта му от внука му. От останалите, „Електра“ има сходни стилистични
характеристики с тези две, което показва, че е писана по същото време. „Аякс“, „Антигона“ и
„Трахинянки“ са считани за едни от ранните му творби, докато „Едип цар“ е от средата на творческата му
кариера.

Софокъл е едновременно много богат, много талантлив и много образован и се обучава практически
през целия си живот.

Има подчертан вкус към темата на страданието. Смята, че трагедията най-добре предава историята и
дава пример за подражание. След смъртта на Есхил през 456 г. Софокъл става важна фигура в
обществения живот на Атина, както и в театрите. Умира на 90 години.

Еврипид

е един от най-великите трагици на Класическа Гърция, заедно с Есхил и Софокъл. Роден е в Саламин на
23 септември, в деня на изключителната морска битка между гърци и персийци. За детството му не се
знае нищо. Според някои източници родителите му принадлежали към знатен род, според други били
бедни хора. Така или иначе синът им получава солидно образование. През 460 година пр.Хр. напуска
Атина и се насочва към Македония поради нестихващата война със Спарта. Пиесите му започват да се
играят на фестивалите на драмата през 454 г. пр. Хр., но Еврипид печели първата си награда едва през
442 г. пр.Хр Въпреки изключителния си талант, той заема първото място само още четири пъти в живота
си. Встрани от прозата, проявява основен интерес към философията и науката.

Смята се, че е написал над 90 произведения, 19 от които са запазени до днес, а приносът му за

развитието на трагедията в древна Гърция е несравним. Както останалите трагедии, тези на Еврипид се
базират на проблематиката, заложена в митологичните цикли, датиращи от V в. пр.Хр. Но неговите
творби се отличават с модерно, новаторско звучене и това кара мнозина от неговите съвременници да го
считат за творец от ново поколение. Еврипид внася редица нововъведения,

• изгражда образите на силни женски характери.

• произведенията му се отличават със старанието да се наблегне върху вътрешните противоречия

у героите, нещо непознато досега за древните гърци.
• За разлика от Есхил и Софокъл, той отразявал новите социални и политически движения в Атина
през V в. пр.Хр. Това било време на големи открития, време, в което мъдростта и знанието били най-
голямата гордост за човека.

• В произведенията си Еврипид наблягал на обикновените хора за сметка на легендарните епични

фигури.

Той бил затворен човек, считал себе си за неразбран от съвременниците си, поради честите нападки на
Атинянските автори на комедии. Аристофан дори си позволил да го иронизира в сатиричната си
постановка „Жабите” (405 г. пр.Хр.). Еврипидовите произведения били критикувани заради
неприложимостта им към съвременния свят, заради естествения диалог (неговите герои и принцеси си
служели с ежедневния език) и заради своеобразното отърсване от наложените религиозни и морални
устои. Произведенията му се отличават изключително с посланията, които носят и представляват
истинска ценност за съвременника ни.

Произведения:

„Медея”

„Иполит”

„Андромаха „

„Хекуба”

„Молителки”

„Електра”

„Херакъл „

„Троянки”

„Ифигения в Таврида”

„Финикийки”

„Циклоп”

„Орест”

„Вакханки”

„Ифигения в Авлида „

Аристофан /446-385 г.пр.н.е./

Почти целият живот на този голям писател минава под знака на войните и последиците им – убийства,
разорения, упадък на нравите. Ако съдим по първата му комедия, „Ахарняни”,той е роден в Егина .
Аристофан добре познавал селския живот, вземал участие в обичайните игри на „комоса”, изучавал
имена на растения и птици, и често държал в ръка мотика или лопата.Това не попречило на дарбата му
да вижда, да пише и да се смее. Написал 44 комедии , И повече за живота му не се знае почти нищо. Сам
той споменава за себе си ,че оплешивял твърде рано, но това не е от значение за световната култура!
Днес е известно едно бронзово копие от негов бюст.

В комедиите на Аристофан се чувства диханието на живота в древна Атина. Понякога в тях се срещат и
странни хибридни образи – полуживотни – полухора, които напомнят рисунки от гръцки амфори. Той
има слабост към неочакваните обрати, към играта на думи. Аристофан

• подлага на социална критика републиката,

• осмива подкупните съдии /”Оси”/,

• осъжда демагогията на управниците /”Конници”/, шарлатаните и мошениците/”Облаци”/,

• подиграва се с големите писатели в „Жаби”, където противопоставя Есхил на Еврипид.

• ,Аристофан напада и философите, иронизира, че са мръсни и невчесани, и подиграва Сократ,

като нарочно го поставя в един кош на сцената да виси над останалите, за да разсъждава от високо върху
философските въпроси.

• Той не оставя на мира и боговете. Неговият Дионисий например е смешен и страхлив. /

„Облаци”/

По дълбочина на мисълта и драматична сила той не отстъпва на злъчно критикувания от самия него
Еврипид. Владее до съвършенство едно оръжие – смеха. И наистина човек трябва да чувства дълбоко
нещата , за да може да си служи така майсторски с грубата селска пародийност и с добродушната мека
усмивка, със сарказма и с тънкия хумор на утопията.

Един от героите на Аристофан казва , че не обича войната. Това , което обича, е да седи до огъня, да пие
с приятели, да хвърля в огнището най- сухите дърва. Войната и мирът намират много място в комедиите
му – отражение на времето. Войната е източник на нещастието.Тази е идеята и на „Ахарняни” и на
пиесата „Мир”. При Аристофан комедията е нещо съвсем оригинално, в нея нещата се издигат до
символи и обобщения, а хорът приглася на актьорите и казва твърде неприятни истини.

След Аристофан хорът в комедията се забранява. Мотивът е – държавата не е достатъчно богата, за

да поддържа хор. С изчезванего на хора се стесняват и рамките на комедията и по-късно, когато се
налага елинистичното влияние, тя се превръща в битова драма, наречена още „ нова комедия”. В нея
има постоянни герои: един влюбен и безпомощен герой, един роб, който му помага, една влюбена
девойка и прислужницата или дойката. С други думи – битовата драма се готви да започне своя поход
през вековете.

1. Антично изкуство – архитектурно и административно устройство на древногръцкия театър.

Антична музика и инструменти.

Античните писатели дават малко и понякога противоречиви сведения за устройството и историята на

древногръцкия театър. Още от времето на критската цивилизация са съществували „ места за зрелища”,
които гърците наричат THEATRON / от thean , гледам/ , ако е вярно твърдението ,че още тогава се е
събирала публика да наблюдава танците на специални трупи, представлявали същински
балети ,натоварени с религиозна символика или просто пантомима на всекидневния живот. В
омировите химни се говори за специални места в градовете ,предназначени за танци, които са част от
официалните празници. Тези места носели името хорос, което в класическата епоха означава трупа от
танцьори. Хоросът означава и свещенно място намиращо се на агората / площада/ на всеки град и
оградено / поне по време на церемонията/ от дървени пейки. По всяка вероятност най - старото място за
представления в Атина е театърът на Дионис Елевтерос, т.е. Дионис от Елевтер – малко селище в Атика,
което се смятало за родно място на божеството. Този театър е разположен на южния склон на Акропола
и се състои от кръгло пространство, хорос/ наричано по- често оркестра/, където са се пеели и танцували
дитирамбите в чест на Дионис, чийто храм се намирал наблизо .Зрителите се настаняват по склона на
хълма, обзаведен с дървени пейки. Това разположение на театрите в подножието на хълм ,използващо
наклона им ,за да спести скъпо струващия изкуствен амфитеатър, е чудесно илюстрирано от театъра в
Сиракуза, който се е запазил в цялостен вид и дори в наши дни се използва за представления. Изсечен в
скалите този театър датира от втората четвърт на V в. пр. Хр. , най – късно от времето на Есхил.

Най – старият тип гръцки театри се състои единствено от оркестра и място за публиката театрон. Така
актьорите и участниците в хора/ хоревтите/ са смесени в оркестрата : различават се само по костюмите и
най- вече по обувките – така наречените котурни с дебели подметки, които правят актьорите да
изглеждат по- големи от хоревтите. В първите театри не е съществувала скене, т.е. „ кулисите” , издигащи
се зад оркестрата / спрямо зрителите/ и служещи за дънна стена на представлението.

През V в започват да се строят скенаи – отначало дървени бараки , а по- късно каменни постройки.
Тези скенаи дават възможност да се поставят декори. За трагедиите , които представят предимно царе и
герои, декорът съвсем естествено представлява фасада на дворец.

От самото начало в центъра на оркестрата се издига олтар , така нареченият тимеле – на който се
извършват ритуални жертвоприношения в чест на Дионис. Така самото място на представлението
започва да приема символичен значение то става „ омагьосано място” .През IV в. Така наречената скенея
се усложнява. Вместо простата четириъгълна постройка с монотонна фасада се появява цял ансамъл в
който скене бива допълнена от две издадени напред странични пристройки: това са така наречените
параскении, между които се развива действието , а хорът си остава в оркестрата. Все пак до
елинистичната епоха актьори и хоревти се намират на едно и също ниво , дори и след като появата на
споменатата по- горе параскения проявява тенденция да изолира първите и да съдаде по- категорично
разделение между същинско действие и лиричните песни.

Нарисувай

Нов етап в развитието на театъра представлява появата на това ,което днес наричаме сцена, т.е.
издигната естрада ,на която протича играта на акьорите. За нас са достигнали останките на един от
първите театри/ може би дори и първията / , в който се появява това нововъведение – театърът на град
Приена в Мала Азия.

Също както в Атина театронът е издълбан в един хълм. Тук обаче орхестрата вече не е кръг ,а приема
формата на подкова. Издигната е каменна скенея без параксения на височина от два етажа, която по
цялото си протежение откъм страната на театрона е висока само един етаж. Така покривът / като тераса/
на тази издадена напред пристройка се оказва твърде висок по отношение на оркестрата и обраува
дълга естрада: това е така нареченият проскенион, съответстващ на сцената в нашите модерни
театри.Сега актьорите върху терасата на проскенион / наричан логейон, тъй като именно там те говорят/
и хоревтите в оркестрата са разделени от разликата в нивата ,която е около 2.80 см.

Това нововъведение повлиява върху трагедията и комедията. Хорът взима все по- малко участие в
действието. Литературно и метафорично погледнато той вече не стои на един и същи план с актьорите.
Освен това то дава възможност за една по- богата сценография.Освен това издигането на скенея все
повече изолира театърът от останалата част от града и околната среда. Той все още не е станал
затворено място , но все повече се превръща в такова.

От 508 г.пр.н.е. нататък всички театрални постановки се провеждат във вид на състезания. Състезанието
е между трима поети, трима хореги и трима първи актьори. Трагическите поети трябвало да представят
три трагедии и една сатирска драма, т. нар. татралогия, а авторите на комедии – отделни пиеси. На всеки
поет бил назначен по един Хорег/ богат гражданин, който със собствени средства осъществява
постановката/. Той се задължава да наеме хор, акьори и помещение за разучаване на хоровите партии.
Разрешаването на въпросите относно качеството на изпълнението се предоставя на жури от десет души,
които преди състезанието се избират между гражданите. Драматическите състезания се провеждат в
специално построена за целта сграда - театър, за който се грижат граждани – предприемачи.
Драматическите състезания се провеждат в специално построена за целта сграда - театър, за който се
грижат граждани – предприемачи. Входът е платен.

В центъра на театъра е орхестрата - кръгла площадка - мястото, където се разполага хорът, в чиято
централна част е олтарът на Дионис. Тук се разиграва действието. От двете страни на орхестрата има два
входа, наречени пароди - през тях влизат хорът и актьорите. Десният парод се използва от гражданите, а
левият - от селяните и чужденците. Проскений е предната част на скенето. Представлява платформа ,
върху която играят актьорите. По- късно се добавят странични постройки параскении, в които се
съхраняват декорите и театралното имущество.

Скене – представлява палатка във форма на правоъгълник, и служи за съблекалня на актьорите .

Зрителските места разположени около орхестрата се наричали театрон. Първоначално в древногръцкия
театър не се използваг декори. По-късно, според Аристотел по идея на Софокъл, се въвеждат
изрисувани дървени дъски, които могат да се вдигат и свалят и обикновено изобразявали дворец или
храм.

Deus ex machina на латински език означава „бог от машината“ . Някой бог или повече богове били
спускани с помощта на кран (механе) на сцената, за да сложат край на безизходна ситуация. И така, „бог
идва от машината“. Чрез deus ex machina античните автори остават верни на митовете, че боговете
играят ключова роля в живота на хората. Този похват отразява вярата в предопределението на съдбата,
което може да бъде изпълнено по най-необикновен начин.Например:”Медея” от Еврипид. След
убийствата, извършени от Медея в стремежа ѝ да нарани мъжа си Язон, за да избяга от него, тя отлита с
колесница при Зевс, взимайки и труповете на убитите от самата нея деца./Значението на фразата deus ex
machina впоследствие е разширено и може да се отнася до всяка развръзка на история, която не се
получава вследствие на вътрешната логика на самата история и е толкова невероятна, че затруднява
подтискането на съмнението и вероятно помага на автора да завърши историята така, както желае./

2. Антична музика и инструменти.

Музиката е неразделна част от живота в древния гръцки свят. Широка гама от инструменти са били
използвани за музикални изпълнения, по всякакви поводи като религиозни церемонии, празници,
сватби, погребения, и по време на спортни и военни паради. Музиката е важен елемент в
представленията - пиеси, рецитали и състезания.

Древните гърци, считали музиката за дар от боговете. Те разбирали музиката като симбиоза между
инструмент, рецитация и танц. Изобретяването на музикалните иструменти отново било свързано с
боговете, напр.: Хермес свирел на лира , Пан на сиринга ,а Атина на флейта. Митични фигури силно
свързани с музиката са бога на виното Дионис и неговите последователи сатири и менади, които пеят и
свирят по време на празниците посветени на бога. Орфей е ненадминат певец и виртуоз на лирата.

Най – популярни музикални инструменти били лирата, арфа, авлос, сиринг, рогове, кимбал и др. -
http://image.slidesharecdn.com/1-17-10-2012-121109141619-phpapp02/95/1-6-638.jpg?cb=1352472695 –
изображения на инструменти

Обучението по музика започвало още в училище. За гърците музикалното образование е толкова

важно ,колкото и развиването на физическите способности и всички образовани мъже, а и жени се
очаквало да умеят да свирят и да пеят. Питагор вярвал, че музиката е математическо изражение на
космическия порядък. Считало се, че музиката има терапевтична и лечебна сила за тялото и ума.

Музика и танци придружават шествията по религиозни поводи от които най – известни са Панатенеите -/
в чест на богинята на град Атина – Атина Палада/ и Великите Дионисии. Военните походи също били
придружени от музика . В Атина официални школи по музика се появили още през 6-5- в.пр.н.е. Дори
спортът, другия важен елемент от гръцкото образование, се тренирал под звуците на музика, за да се
постигне по-добра синхронизация. Театрални представления се играели под акомпанимента на музиката
и пеенето на хора.

Музиката присъствала неизменно в бита на древните гърци. Песните които пеят, свирят и танцуват
според повода били трапезни , култови и оди в чест на победителя. С музика древните гърци посрещали
хубавото и лошото в живота си.