ТЕАТЪРЪТ В

ДРЕВНА ГЪРЦИЯ

Възникване-в чест на Дионис

 θέατρον – място за зрелища
Древногръцкия театър се заражда през Архаичния период.
Театърът е вид сценично изкуство, което се състои от
изиграване на сценарии или истории пред публика, при което
се използва съчетание от реч, жестове, муика, танц и зрелище. В
допълнение към стандартния разказвателен диалог театърът
може да се види под формата на балет, мимика, кабуки, куклен
театър и пантонима. В основата на драматичното действие стои
конфликт, чието разрешение или неразрешение провокира
размисъл.
Централно място заемало изпълнението на трима трагични драматурзи в Театърът на
Дионис, се провеждал два пъти годишно. Всеки от тях представял по три трагедии и една
пиеса за сатири (комична, бурлескна версия на митологичен сюжет). От 486 г. пр.н.е. всеки
драматург представял и една комедия. Аристотел твърди, че Есхил е добавил втория актьор,
а Софокъл - третия. Очевидно гръцките драматурзи никога не са използвали повече от трима
актьори. Театрални представления в древна Гърция са изнасяни в чест на бог Дионис. Тези
изпълнения се наричат дитирамби и включват хор от мъже, пеещи и танцуващи в чест на
бога. С течение на времето дитирамбите се превръщат в по-сложни театрални представления,
включващи костюми, маски и декори .
 Маските

Направени са за актьорите и за хористите, които помагат на публиката да разбере какво мисли

даден герой. Всички хористи носят една и съща маска, защото представляват един и същ
персонаж голям театър на открито, като Дионисовия театър в Атина. Маските приближавали
лицето на героите до публиката, тъй като те имали преувеличени черти и изражения я.
Актьорът можел да се появява и превъплъщава в различни роли, тъй като публиката не го
идентифицирала с един персонаж. Техните вариации помагат на публиката да различи пола,
възрастта и социалния статус. Също така те могат да покажат промяна във външния вид на
героя.
Костюми
Костюмите също се използват за разграничаване на героите и за създаване на определена
атмосфера. Костюмите на актьорите и техния външен вид напомня на буйните дрехите, носени
от жреците на Дионис по време на изпълнението на свещенодействия. Театър туника с ръкави,
зашити до петите наметала са два вида: единият - химатион е широк, той се поставя в гънките
около тялото. вторият - Мантъл - на рамото му имало закопчалка. За някои символи шиели
специални костюми (например царете били в дълги лилави наметки). Много театрални костюми
били бродирани с цветя, палми, звезди, спирали и фигури на хора и животни.
Музиката и танците също са
ключови елементи на сценичното
представление
Текст на драматургичните произведения.
Старогръцката драма се развива в три основни жанра
• Tрагедия
• Комедия
• Сатирна драма
Трагедия

(от гръцки – τραγῳδία, tragōidia – песен на козлите, tragos – козел и ode –

песен) Трагедията е най-ранният драматичен вид, възникнал в гръцката
древност в края на 5в.пр.н.ера

Произходът на термина се свързва с Дионисиевите тържества

през пролетта, когато хората надявали кози кожи, с цел да се
оприличат на сатири. До нас са достигнали общо 33
старогръцки трагедии. Към нейните представители
отнасяме Есхил, Софокъл и Еврипид.
Комедия
(490г.пр.н.е)

Литературен, театрален и телевизионен жанр, който е противоположен на трагедията.

Основната характеристика на комедията е, че тя е смешна и предизвиква смях.Затова още
в Древна Гърция актьорите са носили усмихнати маски на сцената.
Сатирна драма
500г.пр.н.е
на старогръцки: δράμα σατυρικόν, σάτυροι
Жанр в древногръцкия театър, който запазва структурата и характера на трагедията, но
действието протича в рустикална обстановка и носи оптимистична атмосфера,подобно на
съвременната трагикомедия. Героите са митични персонажи, които се изпълняват от актьори, но
хорът е съставен от сатири, а действието изобилства от престорено пиянство, натрапчива
сексуалност (включително реквизитни фалоси), смешки и други сатирични прийоми.
През вековете театърът е място за поетически състезания и драматически представления. Там
гърците гледат пиесите първо на Есхил, Софокъл, Еврипид и Аристофан, както и на Менандър и
по-късниге драматурзи.
 Е СХ И Л
Най-иновативния от гръцките
драматурзи . Преди него се знае малко за
произхода на гръцката Трагедия.
(ок.525в-ок455пр.н.е) най-ранното му
оцеляло плоизведение е "Персите (472
г.пр.н.е ) Тази пиеса сама по себе си е
нещо странно – тя не се фокусира, както
повечето трагедии, върху митични
истории, а по-скоро фокусът й е съвсем
скорошната история: поражението на
персите от гърците в Персийските войни.
 СОФОКЪЛ
(на гръцки: Σοφόκλης)
Древногръцки драматург и поет.
Роден е през 496 г. пр.н.е. в гр. Колон, северно
от Атина в семейството на занаятчия,
производител на оръжие. Той е един от
тримата велики древногръцки трагици, заедно
с Есхил и Еврипид.Според Суда е написал 123
трагедии и сатирични драми, но до наши дни
са достигнали запазени само 7 – „Електра“,
„Едип цар“, „Антигона“, „Аякс“, „Трахинянките“,
„Филоктет“, „Едип в Колон“ и голям откъс от
сатировската драма „Копоите“. За пръв път
през 468 г. пр.н.е. излиза на театрално
състезание и побеждава Есхил. Той въвежда
трети актьор в трагедията и увеличава броя
на хористите от 12 на 15, засилва музикалния
момент, въвежда ефекта на „погрешното
мнение“ на зрителя, срещу което се разгръща
действието,утвърждава декора.
 Еврипид
на старогръцки Εὐριπίδη Буквално
преведено, „Еврипид“ означава „мъдър,
преуспяващ“.
За него се знае много малко – причината е,
че той разчупва канона на старогръцката
трагедия и за древните гърци не е
представлявал голям интерес, но хората от
по-новото поколение виждат в лицето на
Еврипид най-добрият драматург. Той е
един от най-великите трагици
на Класическа Гърция, заедно
с Есхил и Софокъл
Почти всеки известен гръцки град има театър на открито.
Театрите се строят върху хълмове така че да могат зрителите
да виждат и чуват играта на актьорите. Важно място е заемал
олтарът за боговете. Най-често в чест на Дионис
Пред олтара се намира орхестрата където се разполага хорът (12или15мъже)
Проскенион -място на което играят актьорите
Скене- място за преобличане на актьорите
Пароди- входове към сцената
Диазома-широко полукръгло пространство между редовете на зрителите
Входните билети са били симболини (малка кръгла плочка от
дърво глина или бронз , на която са изписани редът , зоната и
мястото за сядане) Този специален ансамбъл от пространство и
идея променя завинаги познатата история на театъра и поставя
основите на европейското театрално изкуство , което развиваме
и до днес . Първият театър се намира в Атина, на югоизточния
склон на Акропола. Той е кръстен на божеството покровител , а
обществото на актьорите се нарича "Дионисийски майстори".
Театърът е на открито, местата за зрителите били дървени. В
края на V в. седалките са се срутили. Затова жителите на Атина
съвместно построили театъра - специални места за
обществеността.
 Хор
Макар че в началото хорът е бил много по-голям, броят му се установява на 12 или 15 души в
трагедиите и 24 души в комедиите. Обикновено те изпълняват групов персонаж, като например
"старците от Аргос". Хорът предлага фонова информация, обобщения и коментари. В много от
тези пиеси хорът изразява пред публиката онова, което главните герои не могат да кажат, като
например техните скрити страхове или тайни.
Хорът може да пее или да говори в унисон (да казва едно и също нещо заедно). Хорът компенсира
факта, че има само един, двама или трима актьори, които играят по няколко роли (сменят маските
си). Преди Есхил да въведе няколко актьори, гръцкият хор е бил основният изпълнител срещу
самотен актьор. Значението на хора намалява след V в. пр.н.е., когато хорът започва да се отделя
от драматичното действие. По-късните драматурзи разчитат по-малко на хора.
Интересни факти
Сиракуза
Един от най-старите е гръцкият театър в Сиракуза -
гръцката колония около Сицилия. Построен е през V в.
Пр. Хр. Неговите черти били трибуни, издълбани в
скалата и с лице към морето. На фона на живописен
пейзаж стояла сцена. На нея думите и жестовете
„воювали" с актьори. В амфитеатъра се провеждали и
срещи на хора. Неговият капацитет бил около 15
хиляди зрители. Ехото на възпоменанието на Дионис е
дълъг пиедестал, който се издига на запад от театъра.
Според заключението на археолозите, той е бил
жертвен олтар, на който през своето време всяка
пролет е подарявал на боговете по сто бика .
Теормина
• Друг паметник на древното изкуство е
гръцкият театър в Таормина (източен бряг на
Сицилия). Неговото изграждане на варовик
датира от 3 век пр. Хр. Седалките на зрителите
били обърнати към морето и били
предназначени за 10 хиляди души. През 1 век
римляните възстановяват театралната сграда.
Великолепната акустика, която трябвало да
даде на гласовете на актьорите магически звук,
сега усилвала виковете на победените
гладиатори и тревожната публика.
• Актьорите от гръцкия театър били разделени в три групи според нивото на умения и значението на
ролите: герои, дейтронисти и триганти .
• Най-висшите чиновници - архонти гледали сценичните игри. Чрез жребий са избирали актьори за
авторите . Отговорността на архонтите включвала и подбора на поети за театрални конкурси.
Възнаграждението на актьори и стопански състави се извършвало от държавната хазна.
• Сценични елементи били:
Махина - кран, който създавал впечатление за летящ актьор (оттук deus ex - machina, което означава "бог от
машината")
Еkkyklema - колесница, използвана за пренасяне на мъртви герои, за да ги видят зрителит
Капандури или други подобни отвори в земята за издигане на хора на сцената
Pinakes, картини, окачени за създаване на пейзаж
Thyromata, по-сложни картини, вградени в сцената на второ ниво (трето ниво от земята)

• Фалическият реквизит се използвал в пиесите на сатирите, символизиращи плодородието в чест

на Дионис.
Източници
• https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%BE%
D0%B3%D1%80%D1%8A%D1%86%D0%BA%D0%B8_%D1%82%D0%B5%D0%B0%
D1%82%D1%8A%D1%80
• https://el.wikipedia.org/wiki/%CE%91%CF%81%CF%87%CE%B1%CE%AF%CE%BF_%
CE%B5%CE%BB%CE%BB%CE%B7%CE%BD%CE%B9%CE%BA%CF%8C_%CE%B
8%CE%AD%CE%B1%CF%84%CF%81%CE%BF
• https://silkroadstoriesco.com/chores/ellada/theatra/
НУПЧЕ
Изготвили:
Саня Стойнова – 6EA0400143
Ивета Василева – 1ЕА0400139