ЛАТИНСКИ ПОЧЕТНИ НАДПИСИ

TITULI HONORARIILATINI

Най-древните почетни надписи в Рим са елогиите. Така се

наричали кратки надписи с изреждане на заслугите на този
или онзи виден римлянин.
Знатните римляни имали обичай да пазят в домовете си
восъчни маски на своите предци.
Почетните надписи са били много разпространени в
древния свят. Те са се поставяли на триумфални арки, в чест
на императори, на пиедестали на статуи или на стените на
сгради. По своето съдържание те са много интересни и
съдържат невероятни подробности.
Съкращения в почетните надписи:
H.C honoris causa
L.D.D.D loco dato decreto decurionum
H.C.S.P.P honore contentus sua pecunia posuit

Senatus populusq(ue) Romanus imo(eratori) T(ito) Caesari, divi

Vespasiani f(ilio), Vespasian[o] Augusto, pontif(ici) max(imo),
trib(unicia) pot(estate) X, imp(eratori) XVII, co(n)s(uli) VIII, P(atri)
P(atriae), principi suo, quod praeceptis part[is] consiliisq(ue) et auspiciis
gentem Iudaeorum domuit et urbem Hierosolymam, omnibus ante se
ducibus, regibus, gentibus aut frustra petitam aut omn ino intemptatam,
delevit. Dess. 268 (Romae)

Сенатът и римският народ на императора Тит Цезар Веспасиан

Август, син на божествения Веспасиан, велик понтифекс, с власт на
народен трибун за 10-ти път, император за 17-ти път, консул за 8-ми
път, баща на отечеството, на своя принцепс за това, че той,
следвайки наставленията и съветите на своя баща и под негово
ръководство, покори народа на юдеите и разруши град Йерусалим,
към който всички пълководци, царе и народи преди него или
напразно се стремяха, или въобще не нападаха.

Този надпис не съществува в днешно време; бил е на арката на

Великия цирк. Още през IX в. н.е. е бил преписан от анонимния
автор на ръкописа Anonymus Einsidlensis. Датира се между 1.01.80 и
1.07.81 г.
През XVI в. в Арецо (древния Arretium в Етрурия) е била намерена
мраморна плоча с елогий в чест на знаменития Апий Клавдий,
цензор п 312 г. пр. Хр. Сега тя се намира във Флоренция:
Appius Claudius, C(ai) f(ilius), Caecus, censor, co(n)s(ul) bis, dict(ator),
interrex III, pr(aetor), aed(ilis) cur(ulis) II, q(uaestor), tr(ibunus)
mil(itum) III, complura oppida de Samnitibus cepit; Sabinorum et
Tuscorum exercitum fudit; pacem fieri cum <P>yrrho rege prohibuit; in
censura viam Appiam stravit et aquam in urbem adduxit; aedem Bellonae
fecit. Dess. 54
„Апий Клавдий Слепия, син на Гай, цензор, консул за втори път,
диктатор, междуцар за трети път, претор за втори път, курулен едил
за втори път, квестор, военен трибун за трети път, завзе много
градове от самнитите, разпръсна сабинската и етруската войска,
възпрепятства сключването на мир с цар Пир; по време на
цензорството си застла Апиевия път и докара вода в града; съоръжи
храм на Белона.“

Подобни копия на почетни надписи са съществували не само в

Ареций, но и в други градове.

Известно сходство с елогиите може да се открие в запазения като

надпис важен и обширен исторически документ, който носи името
Res gestae divi Augusti (Делата на божествения Август). Значителна
част от този документ е била открита в едно от копията му, намерено
през 1555 г. на стените на храма на Рома и Август в Анкара, Турция.
Един от членовете на делегация, пратена до турския султан
Сюлейман от император Фердинанд II, Хенрих Дорншвам, преписал
целия текст. Този обширен надпис билингва, на старогръски и
латински. Латинската част е на двете вътрешни стени на наоса на
храма. По местонахождението си този надпис е наречен
Monumentum Ancyranum. За първи път е бил издаден в Антверпен
през 1579 г.

TITULI SACRI

ПОСВЕТИТЕЛНИ НАДПИСИ

Надписи в чест на божества на храмове, олтари или

предмети, принесени в дар по обет.
При имената на божествата в дат.пад. може да стои S или
SAC, т.е. сакрум, посветено.
Най-популярни имена и епитети на богове, често давани
съкратено:

IOM Iovi Optimo Maximo

M D M Matri Deum Magnae
D I M Deo Invicto Mitrae

D dat
D D dedit dedicavit
DDD deo donum dedit
D S de suo
P S pecunia sua
LDDD
D D L M dono dedit libens merito
P posuit
F fecit
P I poni iussit
F, FAC C, CVR faciendum curavit
VSLLM votum solvit librns laetus merito
E V ex voto

I O M M TREBIVS M FIL PALAT ALFIVS EQVO P PRAEF I

D AQVIL C F N V S L M
Dess. 1446 Tiffen Norici
I(ovi) O(ptimo) M(axiom) M(arcus) Trebius, M(arci) fil(ius),
Palat(ina tribu), Alfius, equo p(ublico), praef(ectus) I(uri)
d(icundo) Aquil(eiae), c(onductor) f(errariarum) N(oricarum),
v(otum) s(olvit) l(ibens) m(erito).

SANCTO SILVANO VOTVM EX VISO OB LIBERTATEM

SEX ATTIUS DIONYSIUS SIG CVM BASE D P
Dess. 3256 (prope Tibur)
Sancto Silvano votum ex viso ob libertatem. Sex(tus) Attius
Dionysius sig(num) cum base d(onum) p(osuit).

P, PR, PRO S Pro salute

PRO S D N
P S P L L pro salute posuit laetus libens

I(ovi) O(ptimo) M(aximo) sacrum pro salute Augg(ustorum duorum)

C(aius) Iul(ius) Catullinus, mil(es) leg(ionis) XIIII G(eminae) M(artiae)
V(ictricis), cond(uctor) prat(i) Fur(iani) lustr(o) Nert(ii) Celerini,
p(rimi)p(ili), v(otum) s(olvit) l(ibens) l(aetus), m(erito) Lak(endis)
Oct(obribus) imp(eratore) Anton(ino) Aug(usto) II et Geta Caesare
co(n)s(ulibus).
„На Юпитер Всеблаг Всемогъщ посветено за здравето на двамата
Августи. Гай Юлий Катулин, войник от XIV Двоен Марсов
Победоносен легион, арендатор на Фурийското пасбище, в
петилетието на примипила Нерций Целерин изпълни обет охотно, с
радост, достойно на октомврийските календи по време на второто
консулство на император Антонин Август и Гета Цезар.“
Надписът се датира в 205 г., когато управляват братята Гета и
Каракала, последният е наречен в надписа Антонин Август.