ГРЪЦКА И РИМСКА АНТИЧНОСТ

Увод/Омиров период

След навлизането на новото население, т.нар. дорийски гърци, в Гърция настъпват промени и
започва т. нар. Тъмен период, от който не са запазени произведения. Напредък в изкуството се
забелязва през Геометричния или Омировия период (XI – VIII в. пр. Хр.). Особено известни са
Дипилонските вази, играещи роля на надгробни паметници. Те са украсени с много орнаменти и
композиции, изобразяващи погребални сцени, сведени до геометрични форми. Изображенията са
тъмни на светъл фон. В жилищата се строят тържествени зали – мегарони, от които впоследствие
възникват гръцките храмове.

Архайка - храмове, склуптура, канони, керамика

През Архаиката / VII-VI в. пр. Хр. / възникват най-ранните гръцки храмове, посветени на
олимпийските богове. Такива са „Хекатонпедон” (сто крачки) и тези на Аполон в Делфи и Коринт.
Скулптурата се развива и започват да се правят кръглите пластики – мъжките куроси, а женските –
кори. Фигурите им са сковани, левият крак е изнесен напред както в екипетския канон ( стъпка
към вечността ) и започва да се наблюдава опит за пресъздаване на мускулатура и раздвижване в
ръцете. Мъжките фигури са голи, а женските облечени. Керамиката също се развива. Правят се
вази в чернофигурен стил и пример е Екзекий с „Ахил и Аякс играят на зарове”.

Ранна класика - храмове, произведения, творци

По време на Ранната класика /V в. пр. Хр./ се изграждат още храмове и пример за това е храмът
на Зевс в Олимпия. Типична украса са фронтоните на храмовете. Характерно призведение е
статуята на бог Посейдон и „Тронът Людовизи”. През периода твори скулпторът Поликлет, който
създава научния труд „Канон” и пресъздава атлетичното мъжко тяло – „Дорифор” и „Диадомен”.
Към края на периода и началото на Зрялата класика твори и скулптора Мирон, автор на
„Дискохвъргачът”.

Зрялата класика

През Зрялата класика / V в. пр. Хр./ всички области на изкуството се развиват. Изграден е отново
Атинския Акропол (озн. укрепено място) от скулптора Фидий, където се забелязва се съчетаване на
двата стила – дорийски и йонийски. В центъра му се издига Партенонът (храмът на богинята Атина
Партенос), а от дясно е храмът на Нике (богинята на победата). Вътре в храма се е издигала
статуята на богинята Атина, изработена с хриз-елефантинна техника (злато и слонова кост), дело на
Фидий. В близост е храмът Ерхетейон, поддържан от девойки - Кариатиди. В подножието на
акропола са изградени няколко театри, изградени във форма на полукръг и с кръгла площадка
(орхестра), зад която е издигната част (скене). Особено прочут е театърът Епидавър.
 По време на Късната класика /Vв. - Iв. пр Хр./ се променят идеалите и вкусовете на хората в
Гърция. Навлизат източни влияния и се предпочитат изтънчените форми. Прочут е скуптора
Праксител с статуите Хермес с малкия Дионис. Друг склуптур е Скопас известен с ,,Вакханката''.
Склуптурът Лизип, които прави произведения на историческа тема, е автор на склптурни фигури на
героят Херакъл, ,,Апоксиомен'', до нас стига портрет на Александър Македонски. В Мала Азия е
изграден Мавзолех - гробница на цар Мавзол, това едно от седемте чудеса на древния свят. В
архитектурата започва да се използва и коринтския стил.

Елинистичният период е свързан с разширението на държавата на Александър и държавите,

създадени от неговите наследници - Диадохите. Този период е характерен с разпространението на
гръцката култура в околните земи. Създава се общ език - ,,койне''. Изработват се натуралистични
статуи. Разпространени са голи женски фигури, най-известна е Венера Милоска. През Елинизма е
създаден прочутият Родоски колос (едно то седемте чудеса на древния свят). Тогава е създадена и
статуята на богинята Нике от остров Самотраки и Пергамският олтар.

Върху Апенинския полуостров още в най-дълбока древност има развити култури и прояви на
човека. Забележителни са постиженията на етруските, след които се развива културата на
местните латински племена, които поставят началото на Римската държава. През IV в. пр. Хр. е
създадена Римската република, а от I в. преди Христа се развива Римската империя. През IV в. след
Христа Римската империя се разделя на две части – Западна Римска империя и Източна Римска
империя – Византия. От Римска република имаме мако произведения - части от храм Сатурн на
Римския форум. Римските храмове напомнят на гръцките, като се използва обичайно по-висок
подиум. Особено типични са римските арки – с един или три прохода, изграждани в чест на
победите на императорите - арка на Тит, на Константин Велики и др. Голяма част от
забележителните постойки на античния Рим са изградени по време на Римската империя -
Колизеум – амфитеатър за гладиаторски игри, Пантеон – храм на всички божества. и др. Типичен
пример за римски град, достигнал до нас е Помпей, запазени за всичките постройки.

Типичен е римският скулптурен портрет - характерен е с дълбок реализъм и пресъздаване на

типичните черти и недостатъците на лицето – веризъм - Конна статуя на Марк Аврелий, портрет на
Брут, портрет на банкер от Помпей и др. Забележителни портрети са създавани и чрез живопста -
стениписи и на дърво с восъчна техника – енкаустика в Египет.