ТЕМА II. ТРАКИЙСКО ИЗКУСТВО.

ТРАКИЙСКИ ГРОБНИЦИ, СЪКРОВИЩА,

ТОРЕВТИКА, НАКИТИ, ВЪОРЪЖЕНИЕ И КОНСКА АМУНИЦИЯ. – 8 ч. (Slide 1)
Две дълбоки промени в живота на траките оказали огромно влияние върху
тракийското изкуство – персите, които постепенно завладяват М.А., така те влизат в
контакт с гръцките колонии – кр. 7, 6 в. В кр. на 6 в. по Егейското крайбрежие
съществували 20-тина гръцки колонии, най-голяма роля имали Маронея, Абдера, Енос.
С установяването на тези градове по тракийското крайбрежие колонизаторите могли да
контролират морския и сухоземния път от Македония към Проливите, Босфора и
Дарданелите. Гръцките колонии не могли да упражнят голям контрол над Тракия.
Траките закупували от гръцките колонии накити, метални съдове и рисувана гръцка
керамика, но не възприели от гърците храмовете, театрите, надгробните плочи, релефите
и статуите. Гръцката търговия в тракийските земи става особено активна по време на
гръко-персийските войни. Персите окончателно се оттеглили от Европа 476 г. и тяхната
роля била поета от одрисите – най-силното тракийско племе, начело с Терес. Настаняват
се по Долна Марица, досигайки до Места на запад и Ч.море на изток и стават съседи на
Бизантион. Подчиняват тините в Странджа. След това Терес се насочва на север като
покорява всички тракийски племена по Марица и чак до р. Дунав. Тук влизат гетите и
бесите. В кр. 5 в. Одриското царство преживява дълбока криза, която довела до
разпадането му – на изток от Марица се появило царството на Севт II, а на запад –
одрисите. След смъртта на Севт II, основна фигура в Тракия станал синът му Котис. С
възкачването на престола Филип II (359-342) успял да присъедини към държавата си
Тесалия и Тракия. Филип II признал и запазил положението на някои от местните
владетели – напр. гетския владетел Котела, дал една от дъщерите си за жена на
македонския владетел. Филип организирал като колония Кабиле, рерганизирал и Берое
(дн. Ст. загора), а също и Филипополис. Македонското владичество в Тракия оставило
земите по Д. Дунав свободни. 332-305 г. – Тракия се управлявала от Лизимах, един от
пълководците на Ал. Македонски.
1. Тракийски гробници, архитектурна декорация, стенописи и надгробни стели
Броят на монументалните гробници под могилен насип надвишава 200.
Тракийските гробници (в подмогилен насип) от периода V-ІІІ в. пр. н.е са разделени на
две основни групи в зависимост от плана на погребалната камера, който може да бъде
четириъгълен или кръгъл. Гробниците с кръгъл план на камерата е възприето да се
наричат куполни. Може да има еднокамерни, двукамерни и многокамерни. Според
материала от който са изградени те се делят на два основни вида – каменни и тухлени
като в някои случаи се наблюдава комбинирано използване. При куполните гробници се
използва мрамор, варовик и гранит. Каменни съоръжения са изградени от речни или
ломени камъни, понякога от плочи. При тях обикновено липсва спойка или са свързани
с калов разтвор. Представителните паметници са построени от каменни блокове някои
от които достигат внушителни размери до два метра. В повечето случай са свързани
един за друг с железни скоби. При тухлените паметници коридорите са изградени от
камък, а камерите от дебели тухли с квадратна, правоъгълна и секторна форма. Спойката
между тях обикновено варов разтвор. В повечето случаи стените са измазани с
щукатура. Освен затворени помещения някои подмогилни паметници имат коридори

1
(дромос) или предверия. Коридорите свързват затворената камера или затворените
помещения с периферията на могилата и ги прави достъпни за многократни посещения.
Предверията са отворени навън помещения, които предхождат гробните камери и
служат за преход от реалния свят към света на култа.
Гробници от дърво – между двете лица – пълнеж от чакъл – Торос, Оризово,
Могиланската могила.
Правоъгълните или квадратни в план помещения са покрити с плосък или скатен
покрив, фалшив свод, цилиндричен свод и чрез поставяне в ъглите на камерата напреч-
ни блокове (т.н. галатийски свод или фалшив купол). Често пъти има съчетаване на
покрития за отделните помещения. В резултат на развитието на двускатния покрив се
появяват трапецовидното покритие и фалшивия свод. Трапецовидното покритие се
наблюдава когато двускатния покрив е пресечен горе от хоризонтално поставени върху
наклонените вече странични стенни плочи. Дъговидният свод се характеризира със
слабо изразено дъговидно извиване на покритието, което може да започва от основите
или на определена височина. То е характерно преди всичко за тухлените съоръжения.
Полуцилиндричния свод се нарича още „македонски тип", страничните стени плавно
преминават в дъговидно очертан покрив, който оформя половинка от цилиндър.
Каменните блокове от които е изграден са с дъговидно изрязване по видимите страни, а
сечението им е трапецовидно. При подреждане се поставят радиално като се вклиняват
помежду си и осигуряват здравина на покрива. С македонския тип гробници ще се
занимаем отделно, тъй като те се използват през елинистическата епоха.
Стъпаловидното покритие сред подмогилните съоръжения е рядко срещано и е
познато в два варианта. В първия случай то е еднопосочно. Няколко успоредни блока са
разположени на различни нива, за да могат по-високо поставените да лягат върху по-
долните. При четиристранно стъпаловидно стесняване на определена височина върху
образуването от страничните стенни ъгли са поставени блокове които очертават нов
квадрат върху неговите ъгли, други блокове и така до получаване на малък квадрат,
който е затворен с цял по-голям блок.
Най-високото достижение на тракийската архитектура е куполът. Той лежи върху
помещения с кръгъл и много рядко върху такива с квадратен план. Куполът е затварян с
кръгла каменна плоча. Кръглите в план камери са покрити с кошеровиден купол,
започващ от основата или след първия, втория, третия вертикални редове. Съотношение-
то на диаметъра на основата към височината па покритието е приблизително 1:1.
(Slide 2) Единствената гробница с квадратен план и фалшив купол с примитивни
пандантиви – Брестовица, Пловдивско – ранна датировка – 7-6 в.
Появата на фалшивия купол в Тракия засега може да се търси в две насоки: 1/ Като
самостоятелно развила се архитектура в Тракия. 2/ Като резултат от разпространението
на общи за Егейския свят митологични и религиозно-култови представи, чиято
архитектурна реализация се материализира в Тракия. Засега не може да се докаже
самостоятелното възникване и развитие на кошеровидния купол в Тракия през I
хил.пр.н.е. Тази конструкция, както и съпътстващият я кръгъл план се разпространяват
на Балканския полуостров като материално отражение на общи за Егейския свят
религнозно-култови представи и традиции.

2
 И от двата вида гробници има с една или повече камери. Засега на територията на
Тракия преобладават еднокамерните куполни сгради с допълнителни помещения.
Гробницата в могила "С" край Лозенград, датирана в IV пр. н.е. се състои от 4
помещения и е най-голямата по брой на камерите в Тракия.
В много от случаите има риза от малки камъни, която покрива цялата конструкция
и я хидроизолира.
Преди 5 в. реални градени гробници липсват, а след 3 в. – паметниците са малко,
макар да има и през втората половина на 3 в., 2 и 1 в. Масово са в територията на Б-я –
това е по-малко от половината от древна Тракия; в Румъния се срещат само в северна
Добруджа и са малко, в Молдова, а в З. Румъния липсват. Има във Витиня, Пафлагония,
Мизия – в М.А. – вероятно населението е тракийско. Кръгла гробница в Тракия – едва от
ср. 4 в. – от това време гробниците от Лозенград (несиметрична като тази при Татарево),
Мезек и Розовец. Тенденция към опростяване – кр. 4, нач. 3 в. – вече няма дромос и
преддверия – гробницата при Белово – просто кръгло помещение със саркофаг срещу
входа.
Неразривна връзка между тракийската култура и гробничната архитектура –
повечето типове гробници са измислени в Тракия или основно заимствани и пригодени
за тракийската аристокрация.
(Slide 3) През V – първата половина на IV в. пр. Хр. на територията на Одриския
племенен съюз се увеличава концентрацията на т. нар. ,,богати погребения”, свързани по
всяка вероятност с представители на одриския династичен дом. Някои от тези
погребения са извършени в монументални гробни съоръжения, изградени от квадри, т.
нар. саркофагов тип (Дуванлий, Дълбоки, Брезово, Розовец, Хисар и др.). Дълбоки –
вероятно безмогилно съоръжение; като саркофаг, стреховиден покрив; златен
нагръдник, сребърни чаши, бронзова хидрия, канделабър, поданиптер; въоръжение –
копие, чернофирнисови киликси – кр. 5 в.
Появата на тези много богати погребения се свързва с промяна в социалната
структура на тракийското общество, с появата на една нова прослойка ,,знатни”, търсеща
външна изява на увеличените си богатства и власт. С възцаряването на Котис І (пър.
половина на IV в. пр. Хр.) територията на Одриското царство се увеличава, разширява се
и ареалът на т. нар. ,,богати погребения”, съдържащи ценни предмети от благородни
метали, производство на чужди и местни майстори. Някъде към края на Котисовото
царуване се появява и куполната гробница.
(Slide 4) Могила „Светицата”
Зидан гроб – саркофагоподобен, неограбен. Почти пълен комплект въоръжение, маска-
фиала и пръстен от злато. На пода му са били положени само отделни късове от тялото
на погребания – части от краката и черепа. Фиалата е моделирана като човешко лице –
маска. На Балканите – в Микена и Македония, са намерени няколко златни посмъртни
маски. Сравнена с тях маската от Светица е коренно различна. Тя е изпълнявала ролята
и на чаша за пиене – фиала. Изработена е не от тънко фолио, а от дебела златна ламарина
и тежи многократно повече – 673 грама. Лицето не е застинало и безизразно като на
посмъртните маски. То има индивидуални черти, косата, брадата и мустаците са гъсти и
буйни. Общият израз е на суров и решителен. Маската е използвана дълго време преди
да попадне в гроба. Поставена е до западния край, където е трябвало да се намира

3
липсващата глава от тялото. Върху маската е поставена каменна плоча, която не е от
покривната конструкция. Маската е силно деформирана от каменната плоча, която
преднамерено е хвърлена с цел да я повреди. Владетелят на „Светица” е бил войн и е
погребан с пълен комплект съоръжения – изправена броня от 2 бронзови и много железни
части (яка, ръкави, надкоремник и др.), 2 железни меча, крив боен нож, железни върхове
на копия, бронзови върхове на стрели – 144 броя. Средата, втора половина на 5 в. Терес
(ок. 540-ок.448 г.)
(Slide 5) Ранни гробници
Гробницата при Татарево, Първомай – за първи път сложен план – преддверие, дромос
(къс и асиметричен) и камера, но и двускатен покрив като фалшив свод и с фалшив
купол; дата не по-късна от 5 в. заради броновата броня от архаичен камбановиден тип,
хидрия, дръжки от поданиптер.
Гробницата от Руец, Търговищко – с правоъгълна гробна камера, скатен покрив.
Бронзова броня, оръжия, бронзови и глинени съдове, желязна юзда, костени и стъклени
предмети. Фрагмент от червенофигурна хидрия – втора пол. на 5 в. Датировка кр. 5 в.
(Slide 6) Казанлъшката долина
Могилите са насипвани на много различни по брой групи като венец, предимно по
периферията на котловината. Най-големите могилни групи са съсредоточени около
съвременния язовир „Копринка”, тоест около столицата на Севт III – Севтополис, в
землищата на Скобелево, Ясеново, Шипка, Шейново, Мъглиж. С огромните си размери
се открояват Голямата могила край Язовира, Оструша, Шушманец и Голямата Косматка
край Шипка. Техните височини достигат или надминават 20 метра, а диаметрите им са
около 100 метра. Останалите в котловината са предимно средни с височина 7-8 м, като
рядко някои достигат 10-12 метра.
(Slide 7) Славчова могила, Розово – гробница-мавзолей, полукръгъл свод – уникален
за този момент в Тракия. Изградена допълнително в насипа на по-високо равнище в
сравнение с древната повърхност и до входа й се стига по полегата, настлана с дребни
камъчета „алея”. Преддверие и камера с общ силует – вертикални стени, които плавно
преминават в полуцилиндричен свод. Владетелят е погребан в камерата, за което
свидетелствува намереният там жезъл от желязо и еленова кост. В преддверието е по-
ложен кон, чийто скелет е открит непокътнат. От инвентара са останали сребърна
апликация с изображение на лъв-грифон, посоченият жезъл, полуразрушени военни
принадлежности, късове от сребърни предмети, златни люспи от покритие на нагръдник
или венец. Първо погребение ок. средата на 4 в., докато венецът насочва към по-късна
фаза на използване – в ранноелинистическата епоха.
(Slide 8) Мал тепе, Мезек
Тракийската куполна гробница хероон при с. Мезек (ІV-ІІІ в. пр. Хр.),
Свиленградско, се намира в могилата Малтепе. В насипа на могилата е открита бронзова
скулптура на глиган в естествен ръст. Гробницата е покрита с внушителен могилен насип
с височина 14-15 м и диаметър при основата 90 м. Крепидата е изградена от дялани
каменни блокове, свързани на места с желeзни скоби. В гробницата се влиза през дълъг
повече от 20 м коридор (дромос) с двускатен покрив. Следват две правоъгълни

4
преддверия, а след тях – кръгла погребална камера с кошеровиден купол. Общата
дължина на съоръжението е около 31 м.
В гробницата са открити голям брой предмети от злато, бронз, желязо, стъкло и
керамика – златни накити, обеци, нагръдник от желязо, сребърни, златни, бронзови и
глинени съдове, бронзов канделабър (голям трикрак свещник с лампи), украсен с голяма
статуетка на танцуващ сатир. Предполага се, че гробницата е използвана като храм към
хероон – място, където се почитал култът към божествения покойник чрез определени
религиозни ритуали. Използвана е многократно и най-вероятно е служила за фамилна
гробница на тракийски аристократ. Открити са следи от шест погребения.
Два или три периода на използване на комплекса; вероятно в първия период тя се
е виждала, но после насипът се е смъкнал и я е закрил; вход от изток, обикн. юи или изток
е традиционно; връзката между входа и крепидата неясна; погребения на жени – под
втория под на втората предгробна камера – нетипично за Тракия, а за македонските
погребения; бронзова двукрила врата на гробната камера – аналогична на македонските
гробници; Във втория период – удължаване на дромоса и изграждане на монументален
вход. В последната фаза са изградени 2 помещения от двете страни на входа и е издигната
статурана група, представяща лов на глигани. От този момент нататък комплексът
функционира като хероон.
Дата на първоначално изграждане – кр. 4 в. или нач. 3 в.
(Slide 9) Голямата Косматка
Гробницата на тракийския цар Севт III се намира в могилата Голямата Косматка,
южно от гр. Шипка. Могилата е издигната между нач. и ср. 5 в. Диам. 90 м, вис. 14 м.
Според Китов – монументален храм е издигнат по-късно във втората половина на 5 в. в
яма изкопана в южната част на могилата. Едва в кр. 4, нач. 3 в. е използвана за гробница,
за погребението на Севт III според Китов. Дромосът и преддверието са издигнати по-
късно.
Състои от коридор с плоско покритие, преддверие с монументална фасада, кръгла
камера с високо куполно покритие и правоъгълна гробна камера, изградена като
саркофаг от два монолитни каменни блока. Трите помещения са изградени с правоъгълни
каменни блокове и са покрити с плочи. Двукрила мраморна врата затваря входа на
кръглата камера. Горните полета на крилата са украсени с изображения на бог Дионис,
като в източното той е олицетворение на слънцето, а в западното – на земята и нощта.
В правоъгълната камера са ритуалното ложе и ритуална масичка. Те били покрити
с тъкан, изработена от златна нишка, след което е било извършено пищно погребение на
владетеля. Върху фиалата, каничката и шлема е изписано името на Севт.
В гробницата са открити златният венец на владетеля, златен киликс (чаша за
вино), сребърен съд във форма на мида, бронзови съдове, наколенници и шлем, броня от
кожа и халкички, меч с инкрустация, апликации за конска амуниция и др. Забележителна
е ритуално погребаната пред фасадата бронзова глава от статуята на Севт III. В коридора
4 монети на Севт III. Материалите в гроба – най-рано 280 г. пр. хр., което противоречи
на данните за смъртта на Севт III (301/ 300 – 295 г.).
(Slide 10) Стрелчанска Гробница
Гробница-мавзолей, куполна, в югоизточната периферия на високата 20 м Жаба-
могила. Има 2 гробници в нея. Изградена от отлично обработени каменни блокове в

5
готов могилен насип след допълнително отнемане на част от могилата. Представителна
каменна фасада и богата пластична орнаментация по нея в йонийски стил. Има две
камери, първата от които е правоъгълна със стъпаловидно стесняващ се покрив. Втората
е куполна. Датировка кр. IV в. пр. Хр. (Китов предлага ранна дата – кр. 5 в.). Тя е част от
хероон, който съдържа освен нея самия могилен насип с примитивна сграда на върха за
жреците, широка алея около насипа и дълбок и широк пълен с вода ров пред нея. След
продължително използване в нея е извършено последно погребение на владетел, докаран
в колесница, теглена от два коня и водена от ездач на трети. Колесницата и конете, заедно
с девет обърнати с устията надолу големи глинени съдове, са затрупани. В основите на
куполната постройка се оказаха вградени детайли от друга сграда – гробница в
северозападната периферия, която е построена също след насипването на могилата, но
няколко десетилетия по-рано – от нея каменна плоча с изображение на лъв/ пантера.
(Slide 11) Старосел
Храмът-светилище в Четиньова могила е разположен в подножието на южните
склонове на Същинска Средна гора, в близост до Хисаря. Основата на могилата е във
форма на правилна окръжност, диам. 80 м, обиколката й е 240 м. По цялата дължина има
каменен зид – крепида с височина от 1 до 3 м. Височината на могилата е над 20 м.
В храма се влиза от централно стълбище. В двете камери се влиза през две
каменни врати. Следите оставени по каменния под при отваряне и затваряне, говорят че
тези врати са ползвани за дълъг период от време. Главната камера е кръгла, с 10 дорийски
полуколони, дорийски антаблеман с архитрав, фриз и корниз и отгоре купол.
По-късно храмът е превърнат в гробница. Археолозите изказват предположение,
че там е бил погребан тракийския цар Ситалк, но архитектурата говори за много по-късна
дата. Кр. IV в. пр. Хр.
В близост до храма е открит каменен гроб на тракийски владетел. Той е погребан
с многобройни предмети и бойно снаряжение.
Вторият храм в могилата Хоризонт е с по-скромни размери, но е с изящни
колонади и архитектура.
(Slide 12) Край Шипка са разположени Голямата Арсеналка и Грифоните. И двете са
направени от много добре обработени блокове в предварително натрупани могили, имат
хубави фасади и са с по две камери – първа, правоъгълна с двускатно покритие, и втора
– кръгла с купол. Камерите са се затваряли с двукрили каменни врати, а срещу входовете
на са монтирани каменни легла.
Според Китов натрупването на Голямата Арсеналка е стало в кр. 5 в. След това в
готовата могила е издигната гробница служила като мавзолей и достъпна през целия 4 в.
Няма следи от реконструкции, а материалите са с паралели в ранноелинистически
гробници.
Съоръжението в могилата на Грифоните има фасада с пластично моделиран
фронтон и антефикси към него. Според Китов поне 2 периода на използване. Също
ранноелинистическа епоха.
(Slide 13) Шумнанец
Гробницата в Шушманец също е построена в готова могила с височина около 20
и диаметьр почти 100 метра. Особености – съчетаването на полуцилиндричен свод в

6
преддверието с куполното покритие на камерата и архитектоничното деление на цент-
ралното помещение на отделни елементи. Досега такова съчетание не е срещано в
България, както и в целия античен свят. Фасадата е имала фронтон. Сводът на
преддверието е подпрян от колона с йонийски капител. Над входа към камерата е
моделиран пластично фронтон с антефикси. Куполът е подпрян от бяла колона с
дорийски капител и квадратна, също така бяла плоча над него. Стените на куполната
камера са разделени на 7 вертикални и 3 хоризонтални пояса. Поява на полуколони в
интериора на гръцкия храм – не по-рано от 3 ¼ 4 в. Построяването ѝ се датира в кр. на
IV, нач. 3 в. пр. Хр. Гробницата е била ограбена още в древността.
(Slide 14) Хелвеция
Дълъг и широк допълнително прилепен към фасадата коридор. Има преддверие и
камера от големи каменни блокове, изцяло покрити с дебела варова мазилка, която по
вертикалните зони пластично имитира изпъкнали блокове и вдълбани фуги между тях.
Входът за камерата е с двукрила касетирана каменна врата. Източното крило е боядисано
в червено, западното в черно или тъмносиньо. До западната стена в камерата лежи дълъг
каменен блок, използван сигурно като пейка. Със същото предназначение покрай
източната стена е поставено върху поставки крило от врата, което изглежда се е оказало
дефектно и останало неизползвано по предназначението си. Срещу входа е долепено до
задната (северна) стена каменно ложе. Последната четвърт на 4 в. пр. Хр. Ритуално
изпразнена или ограбена в античността.
(Slide 15) Гробница-мавзолей от Сарафова могила
Съоръжението се състои от коридор с каменни стени и две последователно разпо-
ложени правоъгълни камери, иззидани от тухли. Подовете са покрити със замазка, а
стените с дебел пласт щукатура с блестяща повърхност, оцветена на пояси в различни
цветове, на места с имитации на градеж от полирани мраморни блокове. Камерите са с
дъговидно двустранно стесняващо се покритие, което завършва островърхо или с
пресичащ го под върха хоризонтален ред от тухли. Най-вероятно изглежда съоръжението
да е построено през IV в. пр. Хр. и използвано като мавзолей или храм в продължение на
стотина години.
(Slide 16) Оструша
Гробнично-култовият комплекс в могилата Оструша е най-големият по площ и
предлага принципно ново планово и пространствено решение. Съдържа 5 правоъгълни и
едно кръгло помещение. Покритията са плоско, двускатно и кръгло. Две от помещенията
са недостъпни чрез врата и, ако в тях се е влизало, това е ставало посредством дървени
стълби. Централната камера е монолитен блок, в който е изрязано и погребално ложе. В
югозападното и югоизточното са били погребани жертвени коне. Комплексът е
построен поне на два пъти през първата половина на IV в. пр. Хр. и затрупан окончателно
към ¾ на IV в.
(Slide 17) Казанлъшката гробница
Тя има открит полуразрушен коридор и две тухлени камери – първата правоъгълна
с двускатно островърхо покритие и вход, следващ контурите му, втората – кръгла с
кошеровиден покрив. Тя е имала за затваряне на входа си еднокрила каменна врата.
Централната камера е сравнително малка – диаметър само 2,9 м.

7
 Стените на двете помещения са с многоцветна стенописна украса – имитация на
мраморна облицовка и фигурални сцени. Използвани са едновременно две техники:
мокро фреско – при декоративната и фигуралната живопис, и темпера (яйчена) – при
оцветяването на пода и стената. Неизвесният майстор е работил в четири основни цвята:
черен, червен, жълт и бял. Стенната декорация имитира цветово лицевата стена на богата
постройка, облицована с мраморни плочи и завършваща с архитектурни детайли.
Погребално угощение или прощална сватба и надбягвания с колесници) са представени
в кръглата камера. В центъра на главния фриз, срещу ниския правоъгълен вход са
изобразени фигурите на мъж и жена, седнали край масичка с плодове, а около тях –
прислужници носещи дарове. Знатната съпружеска двойка е увенчана с лаврови венци –
белег на героизиране, широко разпространен през елинистичната епоха.
Представените върху фриза в другата камера пеши и конни воини
възпроизвеждат среща на две неприятелски войски, като на западната стена е изобразена
сцена на единоборство. Ройгос и Севт – може би надписи при двамата конници – Ройгос
– наследник на основателя на Севтополис.
Гробницата е ограбена още в древността. Дребни предмети от злато, олово и глина,
както и цели съдове като сребърна каничка и няколко керамични съда, са открити в
камерите, коридора и две кръгли обредни огнища в насипа. Датирвка в кр. 4, нач. 3 в.
(Slide 18) Сашова могила
Между село Ясеново и град Шипка е открита неограбена тракийска гробница,
каменна, от македонски тип, с коридор и две правоъгълни помещения – възможно е те са
функционирали известно време самостоятелно, преди изграждането на коридора.
Нетипично за македонска гробница – липсата на фасада. Коридорът е ориентиран на юг,
с малко отклонение към югоизток и е изграден на два пъти от големи грубо обработени
местни камъни. Удължаването му се е наложило, когато могилният насип е започнал да
се свлича и затрупва първоначалния вход. При входа към централната камера 2 блока с
врязани изображения на воини в ритуален или боен танц. Централното помещение е
разположено перпендикулярно на осевата линия. Инвентарът е разположен върху
ложето, между него и северната стена на камерата и по пода. Конят е съпроводен само
от желязна юзда, няколко халки и катарами от сребро и желязо. Личните вещи на
владетеля лежат върху ложето или са паднали в празнините между него и стените. По
пода, до леглото, са разположени няколко глинени съда. Намерени на място са халки от
ризницата, шлем тракийски тип, торква, железен меч келтски тип, умбо от щит във
формата на стилизиран лабрис, златна фибула. Дрехата на погребания е била обшита с
бронзови и стъклени мъниста, фрагменти от погребален венец. Открити са още бронзова
каничка и сребърна фиала, 2 изцяло запазени глинени амфори;
Построена е в средата или втората половина на III век пр. Хр. Откритият
археологически материал дава основание да се предполага, че последното погребение в
камерата е извършено през първата половина на II век пр. Хр. Може да се допусне, че
няколко десетилетия съоръжението е било използвано като мавзолей, като през това
време е било поддържано и доизграждано.
(Slide 19) Мъглишка гробница
Тя е част от голям могилен некропол, разположен върху сравнително голяма площ
близо до южните склонове на Стара планина. Състои се от малко преддверие,

8
фланкирано от двете страни с по едно правоъгълно помещение, дълъг двуделен коридор
(дромос), две правоъгълни отделения и гробна камера. Гробната камера и конструктивно
свързаното с нея второ отделение са изградени от тухли, а останалите помещения – от
различни по размери ломени камъни, споени с калов разтвор. Докато покривната
конструкция на коридора и първо отделение е от дървени греди, то на второ отделение и
камерата е фалшив свод, получен чрез скосяване на вътрешните лица на тухлите от
градежа. В дъното на гробната камера са открити останки от разрушено тухлено гробно
легло. Върху източната стена на помещение 2 е разкрита част от фриз, състоящ се от
ритмично редуващи се четири палмети и три амфори. Върху всяка амфора е изобразена
богинята на победата Нике върху колесница (бига) препускаща наляво. В триъгълното
поле над входа на гробната камера е запазено изображение на предмети на въоръжението
– колчан с поставен в него лък и стрели, върху чийто горен край е преметнато свободно
падащо наметало. Гробницата е използвана дълго време като фамилна, за което
свидетелстват допълнителни преустройства и поправки, както по отношение на плана,
така и по отношение на декоративната украса. 2 периода на строителство. Датира се в
средата на ІІІ век пр. Хр.
(Slide 20) Александровска гробница
Открита е през 2001 г. от Георги Китов край с. Александрово, Област Хасково.
Има 10-метров коридор, едно преддверие и кръгла кошеровидна погребална камера. В
камерата са намерени останки от разрушено погребално легло. В предгробната и
гробната камера са изписани стенописи. В камера те са разделени в 6 пояса с два основни,
фигурални фриза. В горния фриз са изобразени ловни сцени (лов на глигани и на елени),
а в долния – пир. Над тази сцена с остър предмет е врязано изображение на млад мъж в
профил наляво. Отгоре над портрета има надпис с гръцки букви – КОДЗИМАСЕС
МАЙСТОРА. Интересна е една гола мъжка фигура от ловния фриз, замахнала с двойна
брадва (царска инсигния) – вероятно това е изображение на митичен герой-прародител.
Гробницата се датира през 4 век пр.н.е.
(Slide 21) Свещарска гробница
В северния край на Източния некропол са разположени три в близост една до
друга каменни гробници с полуцилиндричен свод. Заедно с другите две изящни по-малки
гробници-близнаци, Свещарската гробница в Гинина могила образува единен
архитектурен комплекс, създаден в последните десетилетия на IV и началото на III
в.пр.н.е.; в югоизточната част на могилата с вход на югоизток; дромос и три камери с
почти квадратен план и полуцилиндричен свод – нов вид, начало 4 в., преобладаващ 3-1
в. през елинистическата епоха; дромос – открит, няма краткотрайно използване, скоро
след изграждането вероятно е трябвало да бъде засипан; фасада – 2 арки; входът на
гробницата – асиметричен спрямо оста на преддверието, но в една ос с входа на гробната
камера – фланкиран от две колони в анти – колоните не са монолитни, а са от отделни
блокове – те са с конструктивна функция; върху тях лежи горен праг – щурц; върху
антите – профили с йонийска кима – не е скулптирана, а е изрисувана с червена и синя
боя; антите – важен елемент в ранноелинистическата архитектура; щурцът – украсен с 4
букрании, гирлянди и розети – много паралели в паметниците на ранноелинистическата
архитектура (Казанлъшката гробница); плочата завършва с корниз;

9
гробната камера – четири дорийски и една коринтска полуколона, долепени до стените,
които поддържат архитрав и фриз от метопи и триглифи. В тази архитектурна рамка
умело е вместена скулптурна украса от 10 женски фигури с вдигнати ръце като
кариатиди, оцветени в тъмнокафяво, жълто, червено и синьо.
Върху стената над гробните легла е развита в рисунка темата за обожествяването
на владетеля. В центъра на композицията богинята поднася златен венец на владетеля,
представен като конник. От двете им страни пристъпва процесия от прислужници и
оръженосци с различни дарове в ръце. Тази рисунка по композиция и идея е много близка
до големия фриз от Казанлъшката гробница.
Откъде произхождат гробниците – в Тракия няма традиции за монументален
градеж – най-ранните паметници с по-грижлив строеж – некропола на Кастри КБЕ/ РЖЕ
– Тасос – камери вероятно с дървен покрив и отгоре каменни плочи.
Произходът на куполните гробници би следвало да се разглежда в контекста на
произхода на мегалитната архитектура въобще. Куполните гробници, наричани още
толоси, са познати най-рано на остров Крит от III хил. пр. Хр, а най-известните
паметници са от Микенска Гърция от периода XV-XIII в. Те са изключително
монументални. Най-прочута от тях е така наречената Съкровищница на Атрей,
разположена до самата Микена. Съпоставени с тях, тракийските са сравнително малки
като размери и са датирани най-късно. През 1891 г. близо до Лозенград открита каменна
гробница в могила сходна с микенските от типа на Атрей при Микена – коридор от
правилни каменни блокове водещ към кръгла камера с купол.
Б. Филов смята, че гробниците с кръгъл план и кошеровиден купол, в Тракия,
водят произхода си от микенските. Разликата между тях е десет века, и дори по-късните
тесалийски, критски или южноиталийски гробници-толоси са строени в VIII – VI в. пр.
н. е. Според В. Миков куполните гробници са резултат от развитието на местната
строителна практика, която води началото си от долмените и скалните гробници.
Скалните гробници съществуват в един кратък период (VІІІ – V в. пр. Хр.) и то само в
Източните Родопи. Голяма част от тракийските гробници показват едно доста добро ниво
на строителство и архитектура, които нямат корени в РЖЕ. Ив. Венедиков обединява
двете теории. Според него долмените са свързващото звено, което липсва на Филов.
Общото между куполните гробници в различните области – Тесалия, Етрурия,
Мала Азия, Тракия и Крим, е своеобразна градация на сакралността на пространството в
гробницата, като предверието, дромосът, предните и странични камери са съответно
междинни степени по пътя към най-сакралното място, което е централната камера.
М. Русева и К. Рабаджиев не приемат мнението на Г. Китов, че тракийските
гробници може да се наричат мавзолеи. Според тях мавзолей е представителна сграда-
гробница за смъртен, която не е разположена в некропол. Тя е ситуирана на централно
място в главния град или столицата. Има представителна фасада и богат интериор и няма
могилен насип. Според тях терминът хероон е значително по-подходящ за тракийските
монументални гробници.
(Slide 22) Най-вероятно свързани с култа към местни владетели са каменните
надгробни стели. Те представляват изображение на войн в цял ръст, обикновено с
кинжал и колчан със стрели. Такава е открита при богатия могилен гроб до с. Белоградец.

10
Тя има многобройни паралели с антропоморфните паметници в гетските земи – с. Стан,
Езерово, Плачидол и др. Подобна стела е открита и на Юг от Стара планина в с. Калище,
Пернишко. Всички те са датирани между КБЕ и средата на VII в. пр. Хр. и се свързват с
култа към хероизирания цар-жрец.
(Slide 23) Стенописи
Само седем от известните тракийски гробници имат живописна украса на
интериора. Това са гробниците в Руен (IV в.пр.н.е.), Калояново (IV в.пр.н.е.), Янково (IV
в.пр.н.е.), Мъглиж (III в.пр.н.е.), Александрово, Свещари и Казанлък (III в.пр.н.е.).
При стенописите в гробниците виждаме главно военни и ловни сцени (гробниците
от Казанлък и Александрово), както и сюжети на свещен брак и хероизация (гробниците
от Казанлък и Свещари).
Казанлъшка гробница – живописта е трябвало да напомня жилището, обитавано
приживе от покойника. 2/3 от повърхността на дромоса и гробната камера покрити с
живопис. Фрескова живопис в 6 основни тона – черен, червен, кафяв, жълт, син и бял с
полутонове. Моделиране с дебели контури, шрихи, полутонове, избелване – за
получаване на обемност.
Гробна камера – най-отдолу цокъл и над него високо пано в помпеанско червено,
отгоре фриз с растителен орнамент, най-отгоре архитрав, украсен с редуващи се
букрании и четирилистни розети. 2 основни фриза. Долният фриз е по-широк – в кръг е
представена сцена на погребално угощение – в центъра хероизираният покойник и
съпругата му, седнали пред трапеза – разположени точно срещу входа на гробната
камера. Централните фигури са с по-висок ръст, което подчертава важността им.
Съпружеската двойка със сплетени ръце. Мъжът е овенчан с венец, а жената е с було и
венец. До тях права жена в пеплос (препасана с колан дреха, придържана на раменете с
метални закопчалки). Носи в поднос плодове – представлява Деметра или нейния
тракийски еквивалент Великата богиня майка. Около тях 2 шествия на дарители и/или
прислужници – млад виночерпец, 2 тромпетистки, 3 коняри с коне, единият е с
колесница, 2 жени с дарове. Жена от централната сцена допълва седналите фигури – с
покривало на главата, държи блюдо с нарове. Изправените фигури – неестествено дълги
крака и малки глави – удължените пропорции са характерни за елинистическата
живопис. Терен под краката на фигурите липсва – опират се обикновено на
архитектоничната рамка. Централната сцена – портретни черти, опит за предаване на
душевното състояние. Останалите фигури – третирани по-повърхностно – главите и
ръцете на прислужниците – не са моделирани, няма обемност.
Над централната фигурална композиция – фриз от 3 надбягващи се колесници,
отделен с архитектонична рамка. Надбягването с колесници – свързано с погребалния
обряд. Същата слабост на изписване като при второстепенните фигури от ценралния
фриз, може да е било от ученик на майстора.
Дромосът е изписан изцяло – имитира облицовка с плочи. Двускатният таван на
дромоса – също фигурална живопис – многофигури композиции – боен танц,
заобиколени от конници – силни движения, характерни за елинистическото изкуство.
Сцените в дромоса – дело на друг художник. Конниците от дромоса – носят златожълти

11
шлемове, къси хитони, ниски обувки, на раменете се развява хламида. Въоръжение – 2
къси копия и дълги криви ножове – махайри. И големи жълти щитове. Сцените отразяват
подвизите от живота на обожествения владетел или погребални игри в чест на
починалия.
(Slide 24) Александрово
Стенописи в края на коридора – много лошо запазени – 2 сцени на бой между пешак
и конник. Единият конник е с яркожълт шлем тракийски тип. В правоъгълното
помещение – разноцветни поясии, един с имитация на черни мраморни блокове. Над
входа към кръглата камера – отново схватка между конник и пеш воин.
Стените на кръглата камера – разделени на множество хоризонтални пояса, някои
с растителни и геометрични мотиви. Срещу входа на погребалната камера – долен фриз
– сцена на жертвопринушение – 7 фигури, прави и седнали около маса, върху масата
жертено животно – бик. В края на композицията – вер. женска фигура – поднася на
седналия мъж рог със S-овидно извито тяло, остро дъно с право устие – сивочерен цвят
– сребро. Изправен мъжка фигура – държи златен рог. 2 златни аскоса под масата. Вдясно
от описаната сцена – правоъгълна, отрупана със златни съдове маса и 1 човешка фигура.
Долният фриз с пиршеството е главен, той е и по-голям от този с ловните сцени.
Общи декоративни традиции с казанлъщката гробница. Централен образ е погребалното
угощение съдържащо и идеята за хероизация, допълнено от ловните изпитания и
подвизи.В Александрово участниците в угощението са седнали на столове и тронове по
тракийска традиция.
Горен фриз – ловните сцени – 4 конници и 4 пешаци нападат 2 глигана и 2 елена
– лопатар и благороден, помагат им 9 кучета, някои с червени гриви – т.е. царски или
божествени. Ловните животни са прободени от копия и мечове и от раните им тече
струйка кръв, от която пият кучетата. Конниците са въоръжени с мечове и копия. Конете
имат богати амуниции с бронзови, сребърни и златни апликации, нагръдни украси и
богато оцветени и орнаментирани седла. Реалистични и експресивни изображения.
Мъжете са голобради – тази мода е въведена от Ал. В.
(Slide 16) Още в първата основна публикация на комплекса в могилата Оструша,
проучвателят му Г. Китов споменава наличието на два вписани един в друг триъгълника,
изрисувани с червена боя, най-вероятно червена охра, върху външното лице на
северната, задна стена на камерата. Върху стената е представена скица на хоризонталния
корниз, тимпана и наклонените корнизи, които оформят фронтона на камерата. Тази
скица-чертеж е пряко свързана с проектирането и разчертаването на фронтоните. Тя е
изключително важно свидетелство за практическото протичане на проектантския и
строителния процес в античността. Много малко са запазените примери на чертежи на
антични архитектурни паметници. Един от тях е проектът на свода на гробната камера
върху североизточната стена на царската гробница с кариатиди от Свещари.
Оструша – схемата на касетирания таван е проектирана с 5 квадрата на късите
страни и 8 квадрата по дългите страни. В този голям външен правоъгълник е вписан
втори по-малък правоъгълник, в средата на който са вписани един в друг два квадрата и
един кръг (вторият квадрат е изрязан диагонално на първия). От двете страни на
вписаните полета има две редици от по три малки квадратчета. Лица са изрисувани в
касетите на малкия правоъгълник, а митологични сцени са изрисувани в касетите от
12
външния правоъгълник. Фонът на касетите е светло син, каквито са обичайно
касетираните тавани в дорийската архитектура. Използваните цветове: червено, синьо,
наситено зелено, жълта охра, следи от позлатяване. Китов интепретира лицата вътре в
централната част на тавана като мъжки и женски портрети на неопределени аристократи.
Предполага, че в централната касета на композицията е представено слънцето. Ю.
Вълева реконструира Белерофон (язди Пегас и се бори срещу Химера), Ахил, Тетида,
Нереидите, Дионис, Деметра и Персефона. Тя разчита в пет касети от северната страна
омирови сцени, свързани с живота на Ахил. Освен това, тя разпознава: мъжки
персонажи, женски персонажи, флорални мотиви, неопределими мъжки или женски
персонажи. Според нея тези образи трябва предпазливо да се интерпретират като
хтонични мъжки и женски божества (Деметра, Персефона и Дионис). Внимателното
проучване на живописта в централните касети ни позволява да установим
последователното разпределение на касетите и да потвърдим, че те включват само
женски лица, редуващи се с флорални мотиви. Женските персонажи, чиито глави стоят
на син фон, са изобразени като младежки. Те всички имат общи черти: изразяване на
тъга, която се подчертава от погледа и лекото накланяне на главите; старателната грижа
за декоративните детайли по отношение на прическите – високи кокове, понякога с ленти
и орнаменти сред косата (перли) и ярката полихромия. Шиите и ушите са украсени с
накити със сходна форма. Короната с лъчи от светлина, на фона зад главата на младата
жена в касета №24 е основен елемент – женските образи биха могли да представляват
персонификация на съзвездието Плеяди – 6 или 7. Наблюдението на Плеядите играе
много важна роля, както за навигацията, така и за земеделието. Те представляват
метафора на човешката дейност върху земята. Техната поява през месец май и
изчезването им през месец октомври сигнализира началото и края на лятото, и
следователно е свързано с жътвата и оранта, както и със спиране и рестартиране на
корабоплаването. Съществуването на кръгло поле в средата на тавана на камерата в
могила Оструша, където не са запазени следите от декорацията, не изключва
възможността, тук да е била разположена седмата (невидима) Плеяда.
(Slide 25) Свещари – в люнета на гробната камера – изрисувана сцена с 8 фигури –
обожествяване на знатен тракиец – конникът, който представя починалия владетел,
получава венец от богинята и бива хероизиран – сцена на инвеститура. Конникът не е
въоръжен – т.е. той взима участие в церемония. 4-ма прислужници следват богинята и
носят различни дарове – подобно на Казанлъшката гробница. Зад конника – 2 мъже –
оръженосец, другият е вероятно музикант.
2. Тракийски съкровища, тракийска торевтика
Металодобив
Древна Тракия е известна със своите залежи на черни и цветни метали, а траките
като рудари, торевти и ювелири. В този период находките от сребро са много редки –
сред тях са накити от съкровището от Бързица, Варненско, халки и орнаментирана
пластинка от Кочан, Благоевградско и др. Традициите в металодобива и художествените
занаяти намират пълна изява през втората половина на І хил. пр. Хр., след създаването
на Одриското царство и неговия възход през класическата и ранноелинистическата
епоха. Свидетелствата за тяхното развитие в земите на гети и трибали също са
многобройни. През V-І в. пр. Хр. данните за интензивен добив на цветни метали в Тракия

13
нарастват значително. Според писмените извори, най-известните рудари в древна Тракия
са бесите. Многобройни са свидетелствата на древните автори (Херодот, Тукидид,
Ксенофонт, Теофраст, Диодор, Страбон, Помпей Трог, Апиан) за мащабите на
златодобива в Пангей, фокусиращ редица политически събития в района и предпоставка
за възхода на македонската държава при Филип и Александър Македонски. След Пангей,
вторият значим златодобивен район са Родопите. Предполага се, че многобройните
коренни и разсипни находища по долината на Марица и околните планини също са били
експлоатирани през този период на разцвет на тракийското общество. Следи от такава
дейност има в Сърнена и Панагюрска Средна гора, в Западна Стара планина, в района на
Струма. Останки от древни разработки са документирани и в известните находища на
самородно сребро и на полиметални руди в централните и западни дялове на Стара
планина – в Чипровско, Врачанско, Етрополско, Ловешко, както и в Трънско, в
Панагюрска Средна гора, в западните и източните дялове на Родопите. Късчета
самородно сребро са открити при с. Лесидрен, Ловешко, както и в разсипните златоносни
находища по р. Огоста и притоците й.
(Slide 26) Най-важното свидетелство за наличието на интензивен добив на благородни
метали през V-І в. пр. Хр. е разцветът на тракийската торевтика и ювелирство. В
инвентара на богатите погребения на тракийския елит от V, ІV и първата половина на ІІІ
в. пр. Хр., както и в многобройните съкровища, наред с вносни изделия на лукса
присъстват и немалко изделия на местните занаяти – скъпоценни предмети от злато и
сребро. Находки от благородни метали са известни и през ІІІ-ІІ в. пр. Хр. Множество
изделия от сребро са открити в съкровища, светилища и гробни комплекси от ІІ-І в. пр.
Хр. През V в. пр. Хр. те са все още рядкост, докато през ІV в. пр. Хр. и цялата
елинистическа епоха те съставляват основна част от репертоара на тракийските ателиета.
Торевтиката на варварските народи справедливо се определя като царско
изкуство. Тя произвежда скъпоценни знаци на властта, на социален и религиозен
престиж, видими отличия за аристократическа позиция, необходими за отделяне на елита
от „останалия народ“. Тези предмети се разглеждат като знак за богатството на самия
владетел и обозначаването на неговите инсигнии. Само със златото използвано за
изработката на Панагюрското съкровище, тракийският владетел би могъл да наеме за
цяла година армия от 500 души. Златото съчетава в себе си четирите основни елемента и
се явява като медиатор към отвъдния свят. То е връзката между царската власт и
божественото.
С появата на монументалните гробници – промени в инвентара – все по-често
гробни дарове изработени от злато, сребро и бронз, златни накити, бронзови ризници и
шлемове.
Техника и стил на изработка
Дълго време в българската наука тракийските произведения на торевтиката са се
смятали за повлияни и изработени в Скития. През двайсетте години на XX в. Б. Филов
успява да обособи тракийското изкуство като нещо самостоятелно, а неговата теория се
доразвива от Ив. Венедиков, който утвърждава мнението за собствено тракийско
изкуство, развито под влиянието на Източния свят. Освен източни влияния има и
сериозни доказателства за гръцко влияние в тракийското изкуство и по-точно в

14
техническото изпълнение. Предполага се, че изкусни гръцки майстори са изработвали
голяма част от тракийските произведения, съобразявайки се с местния вкус, но
използвайки традициите на гръцкото изобразително изкуство.
Техники за позлатяване
Техники за механична позлата:
- с фолио – механично притискане на тънкото фолио към основната повърхност
- златофигурна декорация – изрязване на плитки нарези по повъхността на
предмета, в които се вмъкват и притискат краищата на отделни парчета златно
фолио оформено в различни фигури.
- прикрепяне с допълните свързващо вещество
- внимателно нагряване на контактната зона – термодифузно позлатяване.
- амалгамно позлатяване – нанасяне на предварително подготвена паста от злато и
живак върху добре почистена, гладка, метална основа. При нагряване на живака,
той се изпарява и златото се свързва – така може да се постави много тънък златен
лист.
Инкрустация – предварително изрязан и монтиран камък, а емайлът представлява
натрошено или прахообразно стъкло, разтопено на място. При филигранния емайл
украсеният детайл е в рамките на филигранни нишки. Клоазоне или клетъчен емайл –
разновидност на филигранния емайл, при който филигранните нишки са изместени от
метални ленти, организирани в клетки.
Сюжетна композиция при торевтиката – част от животинско тяло, цели животински
фигури, групи от животни (най-разпространено – борба между животни). Едва след ср. 6
пр. Хр. – започва да се изобразява човешка фигура. Конникът – върху много и различни
паметници – пръстени, апликации за конска амуниция, метални съдове, колани. Сложни
фигурални сцени – Рогозен, Борово, Панагюрище и един сребърен ритон от Поройна в
Румъния. След коня, сред домашните животни преобладават бикът, волът, овенът,
козелът. В по-ранното изкуство – предпочитания към рогати животни – по-късно без
рога. Кучето заема скромно място сред торевтиката. Лъв – предпочитания – такъв живее
и на Б. п-в в античността. Вълк, мечка и глиган – епизодична поява, обект на лов от хора.
Еленът и сърната са жертва на кръвожадни хищници. Чудовища – грифон във всички
разновидности – тяло на лъв с глава на орел, със или без крила, крилат лъв, рогат лъв,
рогат глиган. По-рядко хипокамп, сфинкс с крила и без, сирена, дракон.
Кръгова композиция – при апликациите; хералдическо разположение – огледална
симетрия – Луковитското съкровище.
Археологическите находки от богати гробове на траките от Южна и Северна
Тракия и депозитите от метални предмети, интерпретирани обичайно като съкровища,
са основният източник за формиране на представите ни за тази емблематична страна на
тракийската култура.
(Slide 27) Боровско съкровище, 1974 г., Русенско, западно от село Борово;
Представлява луксозен сребърен сервиз с позлата, състоящ се от пет съда, намерени
в силно фрагментирано състояние – три ритона с протомета на кон, бик и сфинкс, широк
разлат съд – кратер и овоидна каничка.

15
 Ритон с протоме на кон, украсен е с вертикални канелюри, които се разширяват
нагоре, закръглят се в края, съчетавайки се с малки перли. Между горния отвор и
канелюрите е разработен пластичен орнамент от бръшлянови клонки с листа и плодове.
Там, където се срещат двете бръшлянови клонки, е изобразена птичка. Под прав ъгъл
рогът се съединява с полуфигурата на галопиращ кон. На гърдите на коня има отвор за
изтичане на течността. Допълнително е намерена малка лъвска глава с отворена уста и
присвити уши, която точно пасва към този отвор и вероятно е била апликирана там.
Фигурата на коня е направена от две симетрично отлети чрез модел части. Позлатата на
рога е поставена на ноздрите, очите, гънките между главата и шията, мускулите на
краката, бръшляновата клонка, птицата и орнамента на бордюра. От долната страна на
ритона чрез пунктир е написано на гръцки КОТИОСЕКСБЕО. Датировката V в. пр. Хр.
Ритон с протоме на сфинкс. Формата на сребърния рог е като тази при ритона с
протоме на кон. В долния си край рогът се съединява под прав ъгъл с полуфигурата на
крилат сфинкс. Надменно вдигнатата женска глава е увенчана с пластични кичури коса,
които са издърпани назад, привързани с панделка над челото и оформени в кок на тила.
Двете уши са пробити, но не са намерени обеците, с които вероятно са били украсени.
На шията е гравирана огърлица с висулки-амфори, гърдите са покрити с пера. Косите,
гърдите, крилата и ноктите са позлатени. От вътрешната страна на горния отвор на
ритона с пунктир са очертани буквите А Д, а върху ритона е написано КОТИОЕКСБЕО.
Сфинксът в Гърция е женско митическо същество, често срещано в микенския период,
но не е изобразяван с пера на гърдите за разлика от изкуството на Изтока. Базирайки се
от една страна на надписите върху ритона, които го свързват с царуването на Котис, а от
друга на паралелите с близки до ритона артефакти, неговата датировка са определя в
периода V – IV в. пр. Хр.
Ритон с протоме на бик. Той е най-малък по размери. Изработен е също от масивен
сребърен лист. Покрит е с хоризонтални канелюри, които са оградени отгоре с ред перли.
Бикът от протомето е изобразен коленичил, с подгънати под тялото крака, наведена глава
и насочени напред рога. Очите вероятно са били инкрустирани. Всички окосмени части
и мускулите на краката са позлатени. На гърдите има отвор за течността. Този вид ритон
има своите паралели в ахеменидското изкуство и съществува в Мала Азия още през VII
в. пр. Хр. Но най-широко разпространение имат през V – IV в. пр. Хр. Според
изследователите датировката на ритона е края на V – началото на IV в. пр. Хр.
Сребърен кратер. Лежи върху кръгла поставка с формата на пресечен конус, украсена с
овули. Дръжките се прикрепят към съда с плочки, украсени с позлатени глави на сатири.
На дъното от вътрешната страна е изобразена позлатена релефна сцена – грифон,
нападнал сърна. Изображението е позлатено чрез техниката на листовото позлатяване.
Подобни гръцки бронзови съдове – поданиптери са били използвани за умиване на
нозете, както се вижда от гръцката вазова живопис. Но в Скития те обикновено са в
състава на сервизи за пиене или ритуални сцени и са служили като съдове за разреждане
и разнасяне на вино. Датировка посл. четв. IV век пр. Хр. Надпис по устието с тракийско
име.
Каничка-ритон. Изработена е от сребро със златна инкрустация. Украсена е с
изображения в два пояса с релефни фигури. Изработена от три отделни части – тялото,
шийката и дръжката. По средата чрез пунктир, вероятно допълнително от местен торевт,

16
е написано КОТИОСЕКСБЕО, а от вътрешната страна на гърлото – буквата А. На горния
ред на фигуралната украса са изобразени свирещи и танцуващи сатири и вакханки.
Централният пояс се състои от шест фигури: Ерос изправен до голям кратер, пред него
седнала жена, която държи в дясната си ръка лента (змия), пред нея е седнал мъж
(Дионис), който държи в лявата си ръка фиала, а в дясната – ритон с протоме на сфинкс,
идентичен на ритона от съкровището. Следващата фигура е на гол мъж, седнал върху
скала, покрита със животинска кожа. Той държи в лявата си ръка фиала, а в дясната –
ритон с протоме на кон. Зад него е фигурата на танцуващ Ерос, обърнат към свирещ на
двойна флейта Силен. Според Иван Венедиков сюжета на каничката представя
Залмоксис и свързания с него мистериален култ. За двойката мъж и жена на горния фриз
Венедиков разпознава Дионис и Семела, но допуска, че е възможно да са Орфей и
Евридика. Той свързва централната сцена като пир в подземното царство. На дъното на
каничката е оформен своеобразен трети пояс от три летящи в кръг лебеди (жерави). По
иконографските и стилови белези каната от Борово може да се датира между края на V
и началото на IV в. пр. Хр.
Като цяло стиловият анализ на всички съдове, както и аналогиите им с други
находки от същото време, включително и надписите върху съдовете, дават основание
съкровището от Борово да бъде датирано в първата половина на IV век пр. Хр. в годините
на царуването на Котис.
Много е дискусионен въпросът за това къде са произведени отделните съдове –
югоизточна Тракия, Кизик и др. Съществуват различни мнения за цялостната
интерпретация на съкровището. В последните години то е определено като култово-
ритуален сервиз. М. Тачева ги обяснява като „резултат от обмен на владетелски дарове
не между Котис и гетските владетели, а между последните и Филип Втори”. Тезата на Т.
Стоянов е, че след катастрофално земетресение в Североизточна България, заравянето
на съдовете е било акт на ритуално умилостивяване на земната стихия.
(Slide 28) РОГОЗЕНСКО СЪКРОВИЩЕ, 1986г., с. Рогозен, Врачанско.
Съкровището е открито в две отделни ями, като в първата са открити 65 сребърни
съда, а във втората 100. Общото му тегло надвишава 20 кг. Съдовете са 108 фиали, 54
канички, 1 скифос, 1 котиле (чаша без дръжка) и 1 гобеле. Произведени са в одриски,
севернотракийски, елински и ахеменидски ателиета. Най-много изработени в С.Б-я.
Врязани са имената на Котис и Керсеблепт. Ахеменидски елементи – фиала с кръгова
композиция от рогати лъвски грифони около център с умбо и 14-листна розета.
Грифоните са хералдически, с обърнати назад глави.
9 канички с богата фигурална украса – борба на Херакъл с амазонките, Херакъл и
царицата на жените-воини Иполита.
4 кани – сцени от култа към Великата богиня-майка – Богинята язди по амазонски
лъвица, чиято шия е прегърнала с едната ръка, а с другата държи лък и стрела. Друга
кана от Рогозен – 2 препускащи една срещу друга колесници – четириколки, имат крила
и са теглени от 4 коня. В колесниците седят 2 обърнати към зриятеля жени – едната
държи поводите и управлява квадригата, а другата е Великата богиня – седнала върху
висок стол с профилирани крака.

17
Кана с 2 фриза един под друг – в горния централна фигура е Великата богиня майка,
държи по едно куче във всяка ръка. От 2-те й страни симетрично препускат кентаври. В
долния фриз – бик – от 2-те му страни към него са се насочили с бяг по 2 кучета.
Кана с друга ловна сцена – 2 тракийски конника в ход един срещу друг със замахващи
копия – разделени от голямо изображение на глиган уцелен от копие.
Котиле – обратноконично тяло с цилиндрична шия и издадено навън устие с 2
вертикални дръжки – в горната част на шията – позлатен бръшлянов венец.
Скифос – с розета на дъното, по тялото 6 седемлистни розети.
Гобеле – върху дъното е изобразен вълк, възседнал глиган и захапал главата му. Под
устието фриз от еленски рога – разклоненията – като птички или грифонови глави.
Тялото е заето от процесия от животни в ход надясно – елени, козел, рогата птица с риба
в устата, заек – в нисък релеф.
Има основание да се твърди, че съкровището е събирано в продължение на около век и
половина – началото на V в. пр. Хр. – средата на IV в. пр. Хр.
Предполага се, че съкровището е принадлежало на трибалски владетел или на трибалски
култов център.
Фиалите имат най-голям дял сред сребърните съдове от Рогозенското съкровище
– 108 на брой. Формата, големината, теглото и изображенията върху тях са различни.
Върху тях се вижда умението на различни ръце, разпознава се и прилагането на различна
техника при изковаването. Основни типове са фиалите „блюда“, дълбоките фиали и
обикновените фиали, които са запазили своята традиционна класическа форма.
Фиалните-блюда – просто устройство – тялото е кръгло, с прав ръб на устието и
изпъкнало широко умбо в средата на дъното. Украсени са с геометрични или растителни
орнаменти.
Украсяването на съдове от благороден метал с човешки глави е засвидетелствано
в малко паметници на тракийското изкуство. Две сребърни фиали от Рогозенското
съкровище са украсени с човешки глави, но това е направено по два различни начина.
(Slide 29) ПАНАГЮРСКО СЪКРОВИЩЕ, 1949 г.
Съкровището се състои от девет съда от чисто злато с общо тегло е 6,164 кг. Състои
се от амфора-ритон, три канички ритони с форма на женски глави, три ритони с
животински глави, един ритон с протоме на козел и една фиала.
Като най-голяма и най-богата откъм орнаментални мотиви и сцени е амфората-
ритон. Тялото е стройно, яйцевидно, със заоблено дъно, висока гладка шия, силно
издаден навън устиен ръб, а дръжките представляват два кентавъра един срещу друг в
изправено положение и подпряни предни крайници по ръба на украсеното с овули устие.
Гладката шия е отделена от богато украсеното тяло чрез пояс от овули, под който минава
ивица от свързани дъговидно палмети и лотосови цветове. Отворите за пиене са
предадени във вид на негърски глави. Стените на амфората са покрити с фигурален фриз,
разделен на две части от двукрила врата на антична сграда, от която се подава плешива
мъжка глава. Към вратата тичат група войни. Те са голи, с наметнати мантии, които се
развяват зад гърбовете им. Четиримата, най-близки до вратата мъже са размахали мечове,
докато петият дава сигнал за нападение с бойна тръба. Телата им са с ясно изразена
мускулатура, по лицата им се чете напрежение. В облеклото и въоръжението личат доста

18
подробности. Втората група се състои от двама спокойно разговарящи мъже. По-
възрастният, брадат, оскъдно облечен, бос, държи в ръцете си неясен предмет, който
привлича вниманието и на голобрадия младеж, полугол, с високи обувки. Възможно е да
е представено гадаене по черен дроб. Върху дъното на амфората са представени: борбата
на детето Херакъл с двете змии и изображение на Силен с бръшлянов венец, държащ
двойна флейта и кантарос. Между фигурите са разположени 2 негърски глави с отвор в
устата, през които изтича виното – пие се едновременно от 2 души – побратимяване –
известно от писмените извори. Сцената върху тялото на съда, се тълкува различно – като
“Седемте срещу Тива” или като тракийски ритуален боен танц пред храм-гробница,
където отвъд вратата е този, който чака да бъде хероизиран и/или като врата към
“Отвъд”.
Трите ритона с форма на женски глави са сходни по форма, но не еднакви.
Канелираните дръжки завършват горе с фигури на крилати сфинксове. Косите на жените
са предадени с точност и прецизност, като при две от тях отзад е изобразено тънко було
със специфична украса, огърлици. Върху едната женска глава е представен шлем
наподобяващ “тракийски тип”, по двете страни на който са моделирани фигури на
крилати лъвски грифони.
Ритоните с глави на животни включват в своята композиция и сцени разположени
под устието на съда. Първият ритон е с глава на елен, вероятно лопатар. Представена е
сцена, която се интерпретира като “Съдът на Парис”. Парис е с жезъл в лявата ръка. До
него седи Атина с шлем и подпряна на щит, Хера- представена седнала на трон и
Афродита в изправена поза. До главите на богините са изчукани имената им. И трите
богини заедно с Парис са изобразени облечени. Вторият ритон е с глава на елен.
Изобразени са две сцени – Тезей борещ се с Маратонския бик, а отдясно Херакъл,
повалящ Киренейската сърна. В третия ритон с глава на овен е изобразена сцена свързана
с Дионисовия култ. Главите и на трите животни са изобразени анатомично вярно, като
чертите са прекалено остри, но отговарящи на действителността. Вероятно майсторът е
искал да акцентира на някои основни белези за сметка на други. Ритон с протоме на козел
– големи извити рога, подчертана брада, изпънати напред крака, между които отвор за
изтичане на течността. Без дръжка. Върху шията – Хера седнала на трон, Артемида права
с лък в лявата ръка и също и Аполон прав с лък в ръка. На задната страна – между Аполон
и Артемида стои Нике с огърлица и висулка на шията. Имената на боговете са изписани
чрез изчукване на точки.
Фиалата – плитка, с орнаментация от негърски глави, жълъди и други растителни
елементи.
Съкровището се датира във втората половина на IV в. пр. Хр. и самото начало на
III в. пр. Хр, произведено е в Лампсак. Собственикът на тези съдове засега не е
идентифициран.
(Slide 30) ЛЕТНИШКО СЪКРОВИЩЕ
Случайно се попада на бронзов съд, обърнат с дъното нагоре, съдържа позлатени
сребърни апликации. В близост е открита и желязна юзда. Под котела са намерени 19
традиционни по големина и 30 по-малки апликации за конска амуниция.
Сребърен начелник – лъв – кован – той обикновено е в по-различен стил от
останалите апликации;
19
 Апликации – борба на лъв с грифон, конник напада мечка; нереида и хипокамп;
мъж и седнала в скута му жена; грифон напада елен лопатар, вълк напада кошута, гонещи
се конски глави с оглавници; 2 сребърни апликации с представена трикрака сфастика,
завършваща с глава на грифон; представен е богът херой на кон; Датировка най-рано
втората четвърт на IV век пр.н.е.
В съкровището е представен т.н. бог-херой на кон; детайлна изработка, стремеж
към вярна анатомия – особено при конете – винаги е показан половият белег – че е
жребец; при 5 от апликациите с изображение на конник – символичен образ –
изображение на конска или човешка глава – среща се в гръцкото и кетското изкуство; И
в гръцката торевика – по-големите изображение се опростяват, а малките се затрупват с
детайли; няма общо нито със скитското, нито с персийското изкуство. Един реалистично
развит стил в Тракия.
(Slide 31) ЛУКОВИТСКО СЪКРОВИЩЕ
Съдържа около 200 предмета с различно предназначение, могат да се разделят в 4
групи:
1. 15 сребърни съда – 6 сферични чаши, 5 фиали и 4 кани – върху 1 от сферичните
чаши релефно са представени 8 женски глави
2. 3 железни юзди и бронзови зъбалци
3. Сребърни халкички, тръбички и полусферични копчета от конски гердани, малки
сребърни апликации с изображения на човешки и лъвски глави и на седящи сфинксове;
4. 3 гарнитури от украса на конски оглавници – 2 огледално еднакви пластини с
мотив лъв напада елен; някои части на едната гарнитура са позлатени; третата гарнитура
е съвсем различна – начелник и 4 апликации – излети от сребро с апликирана тънка
златна пластинка, начелникът е с глава на куче
Заравяне на съкровището – първата половина на 3 в.
(Slide 32) СЪКРОВИЩЕТО ОТ ЯКИМОВО
Състои се от: 4 сребърни, обратноконични купи – сребърна купа с извито навън
устие с изображение на конник, от пояса му виси меч; още една купа; трета купа – перлен
орнамент; сребърен кантарос; 2 масивни сребърни гривни – трикратно завити спирали; 2
апликации към съд; бронзов съд, фрагмент от бронзова цедка и бронзово превезло за
ситула; не всички предмети са произведени по едно и също време и на едно и също място;
всички предмети са поставени в голяма бронзова ситула; Между кр. 3 до кр. 1 в.
(Slide 33) ГАЛИЧЕ
Състои се от 14 сребърни фалери с позлата, 12 са украсени с розети, а върху 2 –
фигурални композиции – 1/ жена с по 1 птица на раменете, изпълнени във висок релеф,
опростен контур; тялото е едро, с дреха подчертаваща бюста; лицето е закръглено, косата
е предадена пластично – спуска се на плитки върху гърдите; леко удължена шия с 8
торкви; по 5 гривни под раменете на всяка ръка; рамката е украсена с шнуровиден
орнамент, защриховки и овули; фалерата е изработена чрез изчукване на сребърния лист
върху матрица; 2/ конник в профил наляво с дълги прави коси, с 3 торкви на шията, обут
в панталони и дълго наметало, което се развява. Фигурата на коня е леко несъразмерна,
макар и с подчертан обем; фонът и орнаменталната рамка – като при другата фалера;

20
най-вероятно са представени Великата богиня-майка и Тракийския конник – аналогии в
съкровището от Якимово; 2-1 в.
(Slide 34) СЪКРОВИЩЕТО ОТ КРАЛЕВО
В южната периферия на могилата – зидан гроб от ломени камъни. В центъра на могилата
– урна – вносна гръцка керамична хидрия, украсена със златен варак; чифт гривни – от
позлатена сребърна пластина – форма на спираловидно завита змия – през врязани линии
са предадени люспите на главата и опашката; чифт обеци – златни, форма на отворена
халка – единият край завършва с лъвска глава, нагръдник – тънка сребърна пластина – с
малки отвори за пришиване към дрехата.
Гарнитура за украса на конска амуниция – 47 златни апликации; начелник – обемна
глава на орел, изп. на филигранна техника, палмети; кръгли, правоъгълни апликации или
с форма на розети, някои с грифони; това е единствената изцяло запазена гарнитура;
желязна брадва и стригила; обща датировка – първата пол. 3 в.; погребение на жена,
открита е и желязна брадва; парадинастическо семейство;
(Slide 35) МОГИЛАНСКА МОГИЛА
2 коня пред четириколка, зад нея ездитен кон, проснат напречно, в близост 2
човешки скелета; над гроба – неравномерен пласт от камъни; под каменния и земления
насип – дървена конструкция – 4 в. пр. Хр.; ездитния кон – 11 апликации; втори
комплекс – скелет на млада жена; златен венец около черепа по тила и около раменете
– златни пластинки – вероятно прикрепяни към булото; 2 зл. обеци; вероятно игли за
коса; гердан от стъклени мъниста; 2 железни ножчета, част от махайра, сребърен
наколенник, бронзов шлем; около 100 бронзови стрели.
(Slide 36) ГОЛЯМАТА МОГИЛА, МАЛОМИРОВО/ ЗЛАТИНИЦА
Некропол от 9 могили; централно място в него Голямата могила; до гробната яма
на погребания – скелети на коне в анатомичен порядък – изглежда краката са им били
вързани заедно и куче; Каменно струпване покрива гробната яма. В гробната яма е имало
и дървена конструкция, оформяща гроба; използването на дървени гробни съоръжения,
наричани още “ковчези”, е практика, засвидетелствана в Тракия от края на VІ – началото
на V в. пр.Хр. Подът на гробната конструкция е бил настлан с плат. След поставяне на
даровете гробното съоръжение е било покрито с греди, сложени плътно една до друга.
Този дървен “капак” е бил покрит с плат с цел да предпази гробното съоръжение от
попадане на пръст и по-дребни камъчета във вътрешността му. Върху този плат в
северозападния ъгъл на покривната част на гробното съоръжение са били поставени
четири съда. В южната периферия на оформилата се могилка е била извършена тризна,
при която използваните в нея за възлияния четири керамични съда са били строшени на
място. След засипването на тризната с могилен насип е било умъртвено кучето,
принадлежащо на починалия – то е разположено в най-външния кръг (периферията) на
могилата и се явява своеобразен пазител на господаря си и на неговия гроб. Убиването
на кучето се явява и последният акт на погребалната практика, извършена в могилата,
след което е продължило оформянето на могилния насип.
Гробните дарове и лични вещи на погребания са разпръснати по цялото
пространство на гроба; златен венец на главата; 29 зл. розети отстрани и под главата –

21
очевидно от диадема, вероятно кожена, върху която са били монтирани розетите; златен
пръстен на кутрето на едната ръка; кожени обувки на краката; над главата – бронзов
шлем и до него сребърен наколенник; силно корозирала желязна ризница; върхове за
копия; железен меч успореден на лявата ръка, остатъци от дървената част на канията;
червенофигурно пелике; чернофирнисов киликс; няколко амфори; няколко сребърни
фиали; 2 сребърни ритона; 13 сребърни ажурни и три гладки апликации към конска
амуниция, 200 сребърни мъниста, две бронзови токи с остатъци от кожа по тях, както и
две силно корозирали и фрагментирани железни юзди; бронзова ситула; разлат бронзов
съд; бронзова цедка; кана-ойнохое; вероятно част от съдовете са били окачени по гвозеи
на стената;
Принадлежността на погребания към управляващата върхушка е легитимирана
посредством поне четири предмета от гробния инвентар – венеца, диадемата, пръстена и
наколенника.
Венецът – с маслинови плодове и апликация – женска фигура – богинята Нике – в ръцете
си държи фиала и венец; обичаят за поставяне на златни венци – идва от Гърция – от
Родос – 8 в. пр. Хр. В сцените от Казанлъшката и Свещарската гробници са изобразени
маслинови венци;
Пръстен – Богиня подаваща фиала на Конник
Наколенника – женско изображение – Бендида, с накити около шията – огърлица с
амфорки и торква с коси насечки; пространството е изпълнено с фантастични същества
– кентавър държи заек, получовек/ полукон и др., конник, има и други фигурални сцени;
змии;
Ризницата – изработена от 5 фрагмента – 1 голям и 4 малки; големият обхваща торса и
бедрата; основа кожа върху която са пришити люспите; има задтилник; под талията
ризницата преминава в ленти; към ризницата е имало сребърни апликации – изображения
на животни;
Шлем халкидски тип с набузници и триглава змия на върха. Двете тръбички, припоени
от ляво и дясно към шлема са използвани за поставянето на пера или сноп животински
косми; вътре е открита кожена шапка;
Меч – тип махайра – с дръжка от кост и дърво – завършва като глава на хищна птица;
Хипотеза, че погребаният е синът на Керсеблепт – Йолай, а датата 352 – 351 г. пр.Хр.
(Slide 37) Монети – монети на Севт III – традиционният образ на божество е заменен от
портретни изображения на Севт III – в профил надясно, с диадема от лаврови листа,
орлов семитски профил, на обратната страна – тракийският владетел в цял ръст на кон,
в галоп надясно;
3. Тракийски сервизи за пиене – метал/ керамика (slide 1)
(Slide 38) Още в първата половина на V в. пр. Хр. с е появяват свидетелства за
възприемане на основните типове банкетни съдове, характерни за двете големи култури,
съседни на Тракия – Елада и Ахеменидската империя, от траките. По пътя на търговията
и/или като подаръци при политически и социални контакти се натрупват произведения
на торевтичните и керамични ателиета от Егеида, Анатолия и Леванта.

22
 Различаваме съдове за съхраняване, разливане на течности, съдове за пиене и
съдове с друго функционално предназначение. Най-богатите гробни комплекси показват
съчетаването и използването на съдове и прибори от метал (бронз, сребро и злато) и
глина. При съдовете за пренос и подготовка на виното, кратерите са обичайно глинени
(червенофигурни), а ситулите от бронз. Каните първоначално са от бронз, но от ІV в.
нататък са основно от сребро.
При съдовете за консумация най-многобройни са фиалите, основно от сребро, по-
рядко от бронз и злато. Кантаросите, киликсите и скифосите, основно от сребро и бронз,
не се налагат в тракийска среда. Хидриите от бронз и глина също са обичаен елемент в
сервизите. За разлика от Гърция и Македония, тракийските аристократи използват в
банкетите си и принасят в гробовете на близките си ритони от сребро и злато, като
техните съседи от ахеменидския Изток. Дълбоките чаши – гобелета, възприети от
иранската традиция, намират интерпретация през ІV в. в северотракийската торевтика.
(Slide 39) За съхранение – хидрии – бронзови (понякога с позлата), яйцевидно тяло.
Ниско конусовидно столче. Може да служат и за погребални нужди. Важна роля в
погребалния култ. С тясна и леко разширяваща се нагоре шия, завършващо с устие,
украсено с перли и овули (яйцевиден орнамент). 2 хоризонтални и една вертикална
дръжка. По-често никаква украса, но някои богато украсени в основата на дръжката,
дръжките – покрити с канелюри. Хидрия от Башова могила – 2 лъва, разкъсващи елен –
източен сюжет. Между тях вмъкната глава на силен.
Най-ранните – от некропола на Дуваний – кр. 6, нач. 5 в. Масивно тяло, дръжки с
вертикални канелюри. Първа ½ 5 в. – хидриите от Старо село и Пастуша. 4 в. – хидриите
престават да се употребяват или обедняват като украса. Но започват да се срещат като
погребални урни в понтийските колонии. Възможно е повечето хидрии да са дело на
местни ателиета – втората половина на 4, нач. 3 в. – работени в гръцките колонии в
Тракия.
Ситула – бронзов съд с форма на кофа, с 1 или 2 дръжки. Рядко 5 в., по-често 4 в. – 3
типа – най-разпространена с форма на яйце, богато украсена; най-старата – от Старо село
– от друг тип – с чучур и фигурални апликации. Изработени чрез отливане.
4 в. – Пъстрово, Тетевенско – фигура на Дионис и младеж пред херма.
(Slide 40) Котли – за съхранение на течности, но и за готвене. Сплескана кълбовидна
форма. Често със железни, занитени дръжки. При нужда котлите са поставяни върху
триножник. Малобройни находки в Тракия. Използване в култовата практика. Котел от
Казичане заедно с глинен и златен съд. Като трезор е послужил бронзовият котел от
Летница, в който са поставени сребърните апликации.
Амфори – сферично или яйцевидно тяло, цилиндрична шия с фуниевидно
разширено устие и 2 вертикални дръжки. Ръбът на устието е гладък или украсен с перли
или овули. Украсата е съсредоточена върху дръжките – фигурки на животни или
фантастични персонажи, и върху тялото. Тялото е украсено или с гравирани лотоси,
пламети, кима, вертикални канелюри (ахеменидски художествен кръг) или с релефна
украса (гръцки ателиета или под гръцко влияние).
Амфори-ритони с чучурче за изливане – вносни – от Кукова могила (торевт от
йонийската школа) и амфора-ритон от Панагюрското съкровище. Амфора-ритон от

23
Кукова могила – дръжки като рогати лъвове грифони с обърнати назад глави. Издута
форма, 2 пояса, украсени с гирлянда от редуващи се палмети и лотосови цветове,
вертикални канелюри в долната част – сближават я с паметници на ахеменидското
изкуство от първата четвърт на 5 в. – особено обърнатите назад глави;
Амфората-ритон от Панагюрското съкровище – дръжките са оформени като
пластични фигури на биещи се кентаври, а върху самия съд – вероятно сцена Седмината
срещу Тива. На дъното – край двата отвора оформени като негърски маски – Силен с
двойна флейта и малкият Херакъл, борещ се с 2 змии.
(Slide 41) Към съдовете за разливане на течности се причисляват каните. От бронз или
благороден метал. Голяма част са изковавани върху матрица на няколко отделни части,
малко са отливани. Значителен брой с позлата – чрез амалгамно позлатяване или чрез
полагане на тънки листа от злато – по-разпространен е вторият начин, особени при
каните с богата релефна декорация. Сребърни кани – поява последната ¼ 5 в. С една
плоска вертикална дръжка. В долния край дръжката завършва с палмета, волути, глава
на човек, лъв, глиган или змия. Често с украсено дъно. Украса – геометрична, растителна,
животинска или фигурална. С украса от канелюри – Башова могила, Букьовци. 2 групи –
с орнаменти и сцени. Поява в последната четвърт на V в. пр. Хр. В началото тяхната
изработка е по-груба, а формата по-тромава. Ср. – втората половина 4 в. – по-стройна
форма, две спирално завити волути в горния край и палмета в долната част на дръжката.
4 в. – често пояс с орнаменти, който отделя шийката от тялото – перли, овули.
Най-ранна – каната от Башова могила – тежко тяло без столче, с канелюри по
тялото;
От Могиланската могила едно от редките с фигурално изображение – Аполон върху
крилатата си колесница, каната е златна и има тежко тяло; дръжка в сложен Хераклов
възел.
Рогозен – 54 кани; направени на 3 отделни части; дръжката е богато декорирана и
завършва отдолу с гравирана палмета или пластично изобразена човешка глава.
Значителна част от каните позлатени; 2 големи групи – кани с орнаменти и кани с
митологични сцени; някои имат орнаменти само по раменете на съда – по-ранен тип –
пръстени с овули и насечки; някои със смесени геометрични и растителни орнаменти;
Тип Букьовци – широк фриз по средата с повтарящи се листовидни орнаменти. Тип
Дервени – ритмично подредени върху раменете на съда стилизирани глави на рогато
животно. Тези с митологични сцени – 9 – само 1 представя сюжет от класическата гръцка
митология – деветия подвиг на Херакъл – с Иполита. Всички останали са с тракийски
сюжети – Бендида язди лъвица по амазонски и лъв напада елен; лъв напада кошута; 2
квадриги една срещу друга – с по 2 жени във всяка – колесничарка и богиня –
колесничарките са във фас и държат поводите, в едната колесница отзад е седнала
Бендида, гледа право към зрителите, държи фиала и растение, косите й са сплетени в
плитки, облечена в дълъг хитон. В другата колесница е пак Бендида, но облечена в къс
до коленете хитон, къса коса на букли, държи лък и стрела; друга кана – отново Бендида
– като покровителка на животинския свят – права, обърната напред, с крила, държи в
двете си ръце по 1 куче за предните лапи, едра глава на богинята, непропорционална
спрямо тялото, от двете й страни препускат по 2 антроподемона – сфинксове или

24
кентаври, с крила. Друга кана – конник, с къса дреха с ръкави, която се развява след него,
втори конник от другата страна – пред двамата глиган, улучен с копие. Представен е
богът конник – Херосът. Друга кана – йонийски колони и силно стилизирано люспесто
животно. 1 кана – върху раменете – фриз от овнешки глави, централната част на фриза –
лъв грифон – глава и клюн на хищна птица и рог на челото, тяло на лъв, опашката
завършва със змия, пред него 2 елена, пред главата му птица, захапала змия, от двете му
страни по един антроподемон.
Каничка-ритон – от Борово
Каничка – сребро, Могиланска могила – островърх съд с форма на шишарка и отвор
на дъното.
Ойнохоета с релефна украса в двата края на дръжката.
(Slide 42) Сред съдовете за пиене особено място заемат ритоните – от глина, сребро или
злато. Ритонът има култова функция и играе ролята на царска инсигния в ритуала. Х-рни
за ритона са двата отвора. Тракийските ритони завършват най-често с глави или
протомета на животни, често имат вертикални канелюри по тялото. Обикновено това са
бик, кон, елен и козел. Особено популярен е конят – символ на царската власт, бикът има
функции свързани с мъжествеността – поява на ритон с протоме на кон – кр. 5 в. Особена
група са ритоните с женски глави от Панагюрското съкровище.
Познати са и глинени варианти – напр. този от Танева могила, най-ранен екземпляр
ритон въобще – глиненият от Равна, най-вероятно местно производство. Късен – кр. 4 в.
пр. хр. – теракотен ритон от Бургас – местно производство, имитация на метален
екземпляр. Такива с фигурални сцени – Розовец – завършва с глава на елен, а в горната
му част са изчукани фигурите на 2 сатира и силен, бръшлянова клонка, обилно с позлата.
От Панагюркото съкровище – сцени изобразяващи Дионис, Ериопе и вакханки, сюжет
Съдът на Парис, Херакъл със сърна и Тезей с бик.
Ритонът от Розовец – сърна, инкростирана стъклена паста в очите;
Изобразените в тракийските ритони сцени много често се разгръщат сред природен
пейзаж – докато в гръцкото изкуство не може да се видят Хера, Аполон и Артемида
заедно, то в тракийското изкуство е възможно; често се изобразяват и сцени от
Дионисовия кръг.
(Slide 43) Гобеле – от сребро, често с позлатяване на релефната украса; рядко се срещат
в Тракия, едно от най-ранните – от Старо село – първата ¼ 5 в.; като форма е известен от
некропола на Требенище от втората половина на 6 в. – украса от прости елементи,
лотосов цвят, които са изковани отделно и в последствие са прилепени към съда; друга
група – втората пол. на 5 – нач. 4 в. – гравирана украса около устието и дъното на самата
чаша – редуващи се лотосов цвят, палмети и люспест орнамент – гобелетата от Дълбоки
и Букьовци. Гобелето от Аджигьол – покрито с животински и люспест орнамент –
отличителни черти на скитското изкуство.
Гобеле от Рогозенското съкровище – външата повърхност е богато
орнаментирана – изчукано върху матрица – под устието непрекъснат фриз от рога на
елени – разклоненията са показани като птичи глави. В средата на съда – процесия от
хищна птица, козел, елен и още 2 други елена. Птицата държи в клюна си риба, а в
ноктите си – заек. 3 подобни чаши са известни от Румъния. Явно първите гобелета са

25
внос от М.А., а 4 в. – производство в Тракия от местни майстори с рязка промяна на
орнаментацията. След ср. 4 в. – вече не се срещат гобелета.
Друг тип съдове – скифоси – дълбока чаша с 2 хоризонтално разположени дръжки.
Рядко се срещат в Тракия. От дебел сребърен лист. От Стрелча – плоско дъно, пресечено
конусовидно тяло със заоблени стени и извит навън ръб на устието. Върху тялото има
релефна фигурална украса, разположена в четири пояса. В горния и долния пояс има
лотосови цветове. Между тях са изобразени както следва: в горния фриз – женски глави
анфас една до друга, а в долния – глави на овни в профил, долепени една срещу друга.
Между всяка двойка овни има по една лъвска глава, изобразена фронтално, гледана
отгоре. Позлатени елементи. Втората ¼ 4 в., дело на тракийски торевт.
Скифос от Рогозенското съкровище – 20-листа розета върху дъното, широк фриз
със стилизирани палмети по тялото. Позлатени елементи, местно производство.
Котиле – чаша от Рогозенското съкровище – дръжките липсват, украса от златен
бръшлянов лист в горната част, лята.
Кантароси и киликси – за пиене на вино. Само няколко екземпляра от Тракия на
кантароси и киликси – Голяма и Башова могила – Дуванлий, с. Горни, с. Злокучене – от
¾ 5 в. до кр. 4 в. – свързани с атическата школа. Киликс от с. Горни. Често рисувани със
злато.
Киликсите – ниски, разлати съдове с подчертан ръб в средата на тялото, извито навън
устие и 2 хоризонтални дръжки, припоени към долната част на тялото и извити нагоре.
Ниска кръгла поставка. От вътрешната страна често гравирани сцени и сюжети от
гръцката митология, а от външната различни надписи. Киликси от колекцията на
Божков – Тезей и маратонския бик, ср. 5 в.; киликс с Хелена и Хермес; киликс с Орфей
и събеседник;
Киликсът от Башова могила – изображение на Хесперия, фиалата – изображение на
4 бягащи колесници (Slide 44). Великолепна гравирана фигурална украса.
Kантаросите – цилиндрично тяло, издаден навън ръб на устието, високо или по-
ниско краче и 2 високи дръжки изтеглени от устието нагоре и припоени близо до дъното.
Понякога са украсени с гравирани сцени от гръцката митология. Често украсата е
позлатена. Припоени маски със силен или сатир при захващане на дръжката към дъното.
Канатаросите са свързани с култа към Дионис. 2 кантароса от Голямата могила от
Дуванлий от третата ¼ 5 в. Фигурите са позлатени – вероятно атически произход –
изображения на Дионис, вакханка, която държи в ръцете си сърна, танцуваща вакханка
и Сатир.
Сребърни кантароси от колекцията на В. Божков – представят различни
митологични сцени – разкъсването на Орфей от вакханките и похищението на Елена,
както и киликс с Тезей на о. Крит, заедно с Атина, Ариадна и Минос. Кантарос с
Афродита, Елена, Парис и Хермес. Често присъства бръшлянов фриз.
Кантаросовидният киликс от Хаджидимово произхожда от гроб с интересен
инвентар. Той намира точни паралели сред метални екземпляри от Гърция и Македония
и образци на атическата чернофирнисова керамика, което позволява датирането му ок.
325 г. пр. Хр.
(Slide 45) Фиалата – най-широко разпространеният съд в Тракия – има форма на купа,
която има в средата на дъното полусферичен пъп – омфалос, умбо, направен отвън

26
навътре. Сребърните, по-рядко златни (от Даскал Атанасово) и бронзови фиали – в почти
всички богати тракийски погребения и съкровища. Фиала държи и изрисуваният в
Казанлъшката гробница покойник.
Различна украса – растителни и геометрични орнаменти – перла, бадем, лотосов
цвят, люспест орнамент. Върху умбото – често присъства растителен орнамент.
Допълнителни гравирани орнаменти. Въвеждането на човешка глава на мястото на
розетата – 2 фиали от Луковитското съкровище, където се редуват с бадемовидни
орнаменти. Негърски глави – Панагюрско съкровище. Рогозен – една фигурална,
прелъстяването на Авге от Херакъл. От колекцията на В. Божков – с амазономахия.
Върху някои фиали – надписи на старогръцки – притежател или майстор. Фиалата от
Могиланската могила – върху умбото – глава на Афродита.
Те често се украсяват с канелюри или други повтарящи се орнаментални мотиви.
Изработват се чрез изчукване върху матрица, а понякога по-сложните елементи се
добавят или гравират. Същата техника на изчукване е характерна и за останалите
произведения на торевтиката, както и за изработване на роговете на ритоните. При
ритоните обаче е характерно, че двете части се правят отделно, като протомето често се
излива в симетричен калъп, а детайлите се прибавят. Много често и по-сложните форми
на съдове се правят от два или повече отделни листа, които впоследствие се обединяват;
Фиалата-блюдо от гроб при Софрониево най-ранна – 7-6 в.
3 вида като форма – фиали-блюда, дълбоки фиали и класически фиали. Дълбоките
фиали – сферично, сферично-сплескано тяло, с умбо на дъното, често устийният ръб е
силно изтеглен навън – без украса. Най-разпространени в Тракия – обикновените фиали
с класическа форма – ниско, полисферично тяло и умбо в средата на дъното, обърнат
навън ръб на устието.
Съставът на комплектите от банкетни съдове от богатите тракийски погребения
показва някои различия, вероятно обусловени от разликата в начина на консумиране на
виното в елинската и тракийската традиция. В литературата често се цитират пасажи от
антични автори, които съобщават, че за разлика от елините траките пиели виното
неразредено. В контексти от V в. бронзови съдове, дефинирани като поданиптери и
лекани, изглежда са използвани като кратери в местния ритуал.
Значителна част от ранния внос се представя с чаши за пиене, например чаши с
птици, с розети или йонийски чаши от 7-6 в. пр. Хр., известни както от близки до
Черноморското крайбрежие обекти, така и от вътрешността на Тракия. Това са все още
екзотични предмети, използвани от най-богатите тракийци. През р.класическа епоха в
пиршеството са употребявани вносни рисувани кратери за поднасяне на вино и
монохромни с различна форма. Тази традиция се запазва и през късната класическа
епоха, когато в употреба се налагат червенофигурните камбановидни кратери – запазени
са различни малки фрагменти от Симеоновград и други места, рисувани скифоси –
Кабиле и др. През ІV в. с е появяват бронзови и сребърни кратери, характерни за
Македония, Тракия и Скития, но не и за Елада. В Тракия като цяло преобладават
бронзовите пред съдовете от благородни метали. Метални съдове са изобразени и в
Казанлъшката гробница – пируващият аристократ държи дълбока фиала, а виночерпецът
до него – друга фиала и кана. Метални са и съдовете на зле запазения, но основен фриз
от Александровската гробница. Въпреки това е категорично участието на керамични

27
съдове в погребалния сервиз. Дори често имаме дублиране на форми от метал и
керамика.
Още 5 в. тенденция в гробовете да има 1 рисуван съд, рядко 2 и 1 чернофирнисова
чаша. Големи рисувани съдове в гробовете – най-често амфори, хидрии, пеликета,
кратери. В Маломирово-Златиница – присъствие на 2 рисувани чаши за пиене – скифоси
с 2 персонажа. Има и богати гробове без вносни керамични съдове. 5 в. – сервизът е
лишен от съдове за различване като кани и ойнохое, през 4 в. – тази роля е поета от
сребърните и бронзовите екземпляри. Често през 4 в. – едновременно присъствие на
рисувани и монохромни съдове. Употребата на съдове с гръцки произход в никакъв
случай не означава възприемане на гръцкия симпозион и гръцката диета.
Киатосът – приборът за загребване на виното от кратер, стамнос, псиктер и пр. е
обичаен елемент в банкетните сервизи в Елада и Македония, възприет от източната
традиция, но в комплекситe от Тракия присъства рядко. Присъствието в много
комплекси на канички (чаши) с висока дръжка, основно от сребро, е указание, че тези
съдове са изпълнявали функцията на киатоса. Каните от този тип, втори по брой след
фиалите, са били в комплект с последните, както стана очевидно след откриването на
съкровището от Рогозен.
(Slide 46) Находката от Радювене е един от най-представителните депозити за
налагащите се в края на V и през ІV в. форми на фиалите. Едната е елегантен
представител на малобройните фиали-мезомфалос, на фона на дълбоките „ахеменидски“
тип фиали, с гладко тяло и фиалите с почти равно по височина тяло, украсено с езичести
орнаменти и извита навън шия, които местните майстори започват да репликират още в
хода на ІV в. пр. Хр. Това е видимо от паралелите като форма, размери и орнаментация
или вариации, които представляват значим дял от съкровището от Рогозен.
Арибаловидният съд от Радювене е форма без паралели в гръцката традиция, с няколко
варианта в Тракия и сходни паралели в Скития, който се свързва с локалните традиции
и е вероятно един от ранните примери на продукцията на местни майстори.
(Slide 47) Фиалата от Мезек е представител на един от най-популярните като форма,
размери и украса варианти на т. нар. „ахеменидски“ тип фиали. Прецизно моделираната
украса подсказва импортния й характер. Такива екземпляри са послужили за
производството на техни реплики през ІV в. от различни местни ателиета. Фиалата от
богат гроб при Александрово, с надпис „на Котис от Гейстон“, е много близка по
размери, украса и тегло с фиала от съкровището от Рогозен.
(Slide 48) Фиалата от Владиня, която по форма и размери е близка до много от
коментираните по-горе фиали от „ахеменидски“ тип, но със своята украса е без паралел
от Тракия и извън нея, демонстрира творческия потенциал на местен майстор.
През ІV в. са налице богати комплекси, в които има по 2, 3, 4 и дори 5 фиали, което
е отражение на формирането на сервизи, използвани в реалния живот и депонирани в
гробовете изцяло или частично.
(Slide 49) Инвентарът на гробницата от Върбица индикира погребение на войн от висок
ранг. Освен нападателното и защитното въоръжение, елементите на банкетен сервиз
(бронзови кана, ситула, патера, цедилка и кратер) утвърждават аристократичния му сан.
Погребението се датира във втората четвърт на ІІІ в. Каликс-купата вероятно е малко по-
ранна. Глинената каликс-купа е отражение на популярността на сребърните каликс-купи

28
и копирането им в глина за употреба от по-широки кръгове в Тракия. Каната е сред най-
изящните представители на една подгрупа от местни съдове с неукрасено и украсено
тяло, при които в средната част на шията има моделиран релефен хоризонтален пръстен.
Каликс-купата от Партизани, част от инвентара на войнски гроб с кремация в
могила, е забележителен продукт на местно торевтично ателие от хинтерланда на
Одесос. Формата на чашата отговаря на тенденциите в еволюцията на каликс-купите в
първата половина на ІІІ в. пр. Хр. Майсторът е познавал модните за този период каликс-
купи от т. нар. „македонски“ тип с богато украсено тяло с пояси от кима, плетеница,
езичест орнамент и често розета върху дъното. Вместо езичест орнамент, обаче,
тракийският торевт е решил да вложи и други модни мотиви в торевтиката в Източното
Средиземноморие – остролистна розета във висок релеф, допълнена с релефни
бадемовидни орнаменти. После е добавил под бадемовидните орнаменти перли,
цизелирани пера и набодени точки, за да потвърди, че тракийските торевти обичайно
запълват цялото образно поле.
(Slide 50) Купата от Прибой е пример за тенденциите при съдовете за консумация на
вино в елинистическата епоха. След средата на ІІІ в. пр. Хр. фиалите постепенно
отстъпват място на купи с полусферично тяло, без омфалос, обичайно с розета на дъното,
като тялото може да бъде гладко, украсено с фасетирана украса или канелюри.
Следващият етап от развитието на купите е моделирането на тялото с изразен коничен
силует и липсата на истинско дъно. В тази тенденция се вписват купите от съкровището
от Синдел, сходни с тези от Якимово. Подобен съд, с развита апликирана украса в
орнаментирани пояси с позлата върху вътрешната повърхност и розети върху дъното, е
открита в гробницата в Сашова могила при Шипка, датирана в началото на ІІ в. пр. Хр.
(Slide 51) Сребърни кратери – такъв е този от Борово – съдове за сервиране, смесване
и охлаждане на виното – различава се от традиционния гръцки кратер с колонки, с
волути, каликс-кратери и т.н. Подобни сребърни съдове от гробниците в Македония.
Датировка втора/ трета ¼ 4 в., до първата ½ 3 в. Полусферична форма, подвижни дръжки
като халки под устието и столче. От Торос и Дебнево – дръжките са украсени с 2
изображения на брадат силен, а от Орешак – сатири. Паралели и в скитските земи на
такива бронзови кратери.
Кратерът от Борово – на дъното сцена грифон напада елен. Металните кратери
предхождат хронологически глинените варианти в атическата, коринтската и други
елинистически керамични продукции (bolster crater).
Съдове с друго функционално предназначение – поданиптери – съдове за миене на
крака – срещат се рядко в Тракия – винаги от бронз, понякога позлатявани – широк,
разлат съд с 2 хоризонтални дръжки, припоен или поставен върху триножник с крака във
форма на лъвски лапи, а краищата на дръжките – като палмети, розети – Старо село – ср.
5 в., от гроб от Стрелча.
Цедките, за които се предполага, че са произвеждани като комплект с киатосите,
са доста повече, при това от комплекси във вътрешността на Тракия още от V в. до
първата половина на ІІІ в. пр. Хр. Това може да е указание, че в Тракия комбинацията не
е обичайна и че този уред е бил комплектуван в някои сервизи, но не е задължителен
компонент и прецеждането на виното е ставало с други средства. Цедката е с плитко или
по-дълбоко тяло, с дупки по дъното и 1 или 2 хоризонтални дръжки. Някои дръжки

29
завършват с лебедови глави. От бронз. За прецеждане – често се откриват заедно с
черпаци и патери. Внос, малко на брой от Тракия. Патера – кръгло и плитко блюдо от
метал, най-често бронз, с 1 хоризонтална дръжка. За изливане на течности. Внос, малко
екземпляри от Тракия.
Съдове от стъкло и алабастър – от кр. 6, нач. 5 в. – най-ранните стъклени съдове в
Тракия – ойнохоета и алабастрони в гробове в Аполония. Стъклени ойнохоета – от
некропола на Дуванлий, както и алабастрони. Могилен гроб Етрополско – стъклен
алабастрон. Употреба за съхраняване на благовония. С малки размери. Внос от Финикия.
В Аполония – и от египетско стъкло.
Ателиета за производство на метални предмети – на територията на Одриското царство,
на територията на трибалите и третото на гетите.
4. Тракийско въоръжение и конска амуниция, колесници
(Slide 52) Железни оръжия се появяват през 12 в. предимно в гробове в Сирия, Палестина,
Наксос, Кипър и вер. Гърция – ограничени форми – ками, върхове за стрели, дълъг прост
меч; 11 в. – все по-голяма употреба на желязото – повтарят се формите от бронз; 10 в. –
повече железни, отколкото бронзови предмети. Едва 8-7 в. желязото измества бронзовата
сплав, а железните оръдия и оръжия стават доминиращи. Бързото нарастване на
желязодобива през РЖЕ в Тракия улеснено от наличието на богати рудни находища,
както и от наследените традиции в минното дело. С въвеждането на желязото – смяна от
леене към коване.
Нападателно въоръжение: а/ ударно-прободни – мечове, ножове, брадви б/ метателни
– копия, стрели, прашки.
Брадви – продължава употребата на широко разпространените през КБЕ кухи брадви,
но вече направени от желязо; втори тип – прости кръстовидни железни брадви; трети тип
– едноостри. Вероятно е продължило и използването на двуострите (двойни) брадви;
Най-ранните железни предмети – Тракия – мечовете. Най-ранни в Тракия – от бронз –
към групата на микенските рапири. Тясно и дълго острие с ръб по средата, силно
заострен връх. От Йонково, Тавличево, Долно Левски и др.
Мечове-кинжали – РЖЕ – развитие от мечовете-ками от бронзовата епоха, първа ½ 7 в.
– Белоградец, къси, с дълга дръжка и къс равен до върха лист, заострен отпред. Тесен
ръб-ребро по средата. Дръжката завършва с гъбовиден издатък. В кръстовището и в ръба
на листа – инкрустирни златни нишки. Ножници – тази от Белоградец – от дърво със
златен обков. Сложен орнамент – розети с вписан кръг и квадрат. В розетите –
инкрустирани кехлибарени зърна.
Меч-акинак най-разпространен при скитите, използван и от персите, достига на запад
до Унгария, а на изток до Ю. Сибир – разнообразно оформяне краищата на дръжката –
или с напречна плочка, с антени, с гъбовиден израстък; различно оформяне на
кръстовището между дръжката и острието – крила на пеперуда, бъбрековидно, обърнато
надолу сърце; предимно 6-4 в., но има и от 7 и 3 в.; от Б-я – 7 акинаци – всичко от земите
на север от Стара планина.
КЖЕ – освен мечът-акинак, най-широко разпространение – махайрата – крив железен
нож, мечът-скифос, келтски типове мечове, мечът-ромфея, широкият боен нож и бойната
брадва.

30
Меч тип Махайра е едноостър, къс, крив меч. Използвал се за близък бой. От V в. нататък
той е основна въоръжение на гърците. Махайрата се появява в Ахеменидската империя,
Източното Средиземноморие и Италия. Този тип меч е подходящ за сечене и се използва
от конницата. Широко разпространение 5-1 в. – режещата част е от вътрешната страна.
От 20 см до 1 м. Голямо разпространение, повече на север от Ст.пл. – изображение в
Казанлъшката гробница и върху сребърния колан от Ловец. Софрониево, Кабиле,
Кърпачево, Чомаковци. Местно производство. Голяма разлика с гръцките махайри. Къса,
удобна за захващане дръжка.
Ромфеи са открити в Западни и Централни Родопи, в цистови гробове. Датират се през
ІІІ – ІІ в. Засвидетелтвани у Тит Ливий и Плутарх. Основно за пробождане. Само за
пешаци. С тясно дълго, триъгълно острие, дълга дръжка. Дължината е над 2 м. Вероятно
се носела на гръб, тъй като са открити халки между ръкохватката и острието, вероятно
за ремъка. Идеята за ромфея вероятно е дошла от Египет, Мала Азия от сърповидните
мечове.
Дълги „келтски“ тип мечове – Байлово – първата ½ 3 в. – плоско острие, остър връх.
Типичен за СЗ Тракия. Такъв изобразен върху сребърна купа от Якимово.
Всеки един войн е имал лък и стрела – широка употреба – данни на Херодот, Тукидид,
Овидий. През І хил. от Азия навлиза нов тип лък – сложно съставен/ рефлексен лък. В
него са вложени твърди елементи, които повишават рефлектността му и така се повишава
силата на изтрелване на стрелата. Твърдите частици са три и са от кост. По българските
земи след 8 в. пр. Хр. – изображение върху надгробната плоча от Белоградец (Варненско)
– лъкът е от типа на рефлексните, но с извити навътре краища; Лък – изображение от
Летница, от бронзов набузник от Гърло, Пернишко, глинен арибал от Аспарухово, златен
пръстен от Ст. Загора. Върху колана от Ловец е изобразен сложносъставен лък. Колчан
– върху набузника от Гърло, някои монети, Мъглижката гробница.
Копието е нападателно оръжие. Има два типа – късо и дълго. Дългото копие се използва
за близък бой и се появява под влияние на хоплитите. Могат да са няколко на брой у един
войн. То има примка за засилване на ефекта на засилване. Изображения – Летница,
Ловец, Казанлъшка гробница.
Прашката е оръжие, което се използва още през Древността. В Гърция има специално
обучени хора за използване на прашката. Тежестите са от камък, олово и глина
(Сборяново).
Каменни бойни топки
(Slide 53) Предпазно въоръжение – шлем, ризница, наколенници и щит. Тежката
тракийска конница използва пълния предпазен комплект.
Леко въоръженият тракийски войн (пелтаз) носил кожени обувки и ендромиди
(шапка с връх отгоре, ушанка). Шапката и ботушите, заедно с зейрата (шарен ямурлук)
имат и представителна функция. За разлика от хоплитите, тракийските войни са били
доста мобилни. Заради това те са могли лесно да дестабилизират хоплитската армия.
Характерен за тракийският войн е лекият щит с дървен обков и дебела кожа.
Вероятно е имал кожен ремък благодарение на който се е носел на гърба. Щит носели и
конниците и пехотата. КЖЕ – кръгъл и пелта. Пелтата – лек, лунообразен щит,
изработен от опъната върху рамка дебела животинска кожа. Често има апликирани
художествено изработени метални плочки – може да има и рисунки с магическо

31
значение. Носи се на лявата ръка с 2 ремъка се придържа. У нас археологическите
материали позволяват да се реконструира единствено щитове с беотийска форма – тип
щит х-рен за И.Средиземноморие през бронзовата епоха – овални, от 2-те страни с по
един дъговиден отрязък.
Латенски щитове – изображения в Казалъшката гробница.
През КБ се появяват първите метални шлемове. По-често бронзови, отколкото
железни. 4 типа са познати в в Тракия – халкидски, атически, тракийски и латенски. В
Тракия се открити два коринтски шлема датирани в кр. на VІ и нач. на V в. – от Челопеч
и Челопечене – това са шлемовете използвани в елинския свят през класическата епоха.
Атическият е с подвижни набузници. Халкидският тип шлем по-всяка вероятност е най-
широко разпространеният тип шлем в Тракия – производен от коринтския,
разпространен в Тракия от 5 до първата ½ 3 в. Листовиден наносник. Най-ранен – този
от Руец, освен това от Песнопой и Браничево. Той е широко разпространен в басейна на
Марица, Тунджа, в Северна, Централна и Североизточна България, на юг от Карпатите.
В тези земи са открити около 60 шлема. От Маломирово – с набузници, шарнирно
прикрепени и пластични змии на върха на шлема – вътре са открити остатъци от кожена
шапка. Откривани са и шлемове направени от сребро със позлата или златни. По някои
от тях личи, че са били използвани в битка, а не само за паради, но се водят парадни.
Шлемовете от тракийски тип – оформени като плъстените трако-скито-
фригийски шапки, чийто връх се извива напред, от цял бронзов лист. Имат конусовидна
калота, със заострен горен край, който се завива спираловидно напред. В долната си част
тя е леко извита и има хоризонтален сенник, който се разширява над ушите и завършва
с извивка надолу. Често калотата е прикрепена с нитове за долната част. Набузниците са
свободно прикачени и покриват и устата. Те са украсени пластично с кичури, имитиращи
брадата и мустаците – Брестовица, Асеновград, Беден, Ковачевица. Нач. 4, кр. 3 в.
4 в. – смесване на тракийските и халкидските типове – Асеновград и с. Плетена,
Благоевградско. Подобни и от изображения в Казанлъшката гробница.
(Slide 54) Метални ризници – от ср. 5 в.
Масово в цистови гробници, с двускатен покрив (Татарово, Светлен, Горски извор,
Светицата) от първата ½ 5 в. се откриват камбановидни бронзови ризници, с твърда,
висока, метална яка, която се маха и митра – две пластини свободно закрепени в долната
част на ризницата. По-късно яката се заменя с нагръдник.
Ризниците от втората ½ 5 в. – Башова могила – Дуванлий, Руец, Дълбоки –
приличат на предходните, но са по-къси, с по-големи изрезки под мишниците, под кръста
само леко разширение, а ризницата от Руец – с митра, която се прикрепя към талията с
шарнир и като престилка защитава коремната област. Няма намерени ризници in situ. За
да бъде предпазено гърлото – поставяне на нагръдник от желязо, обвит със златни или
позлатени сребърни пластини – Мезек – луновидна форма и висока яка – покритие от
тънка сребърна позлатена пластинка с богата украса. Укрепен с желязна подложка,
подплатена с кожа. Яката от 2-те страни има шарнири за прикачане на нагръдника. Друг
вид защита на шията – чрез няколко торкви, нанизани една върху друга.
От средата на ІV в. се преминава към използването на леки брони с органични части
– с халки или пластинки върху кожена основа. Целите бронзови ризници – предна и задна
част прикрепени с шарнир. Ред от гвоздейчета минава по ръба на ризницата. Те

32
прикрепят подплатата. Такива в Гърция спират още през 6 в. да се употребяват.
Пластична украса върху предната и задната част, представяща мускулатурата.
Пластинчати или плетени железни ризници – най-старите – от С.Б-я – Янково, Кълново,
Браничево – Шуменско – нач. 3, нач. 2 в. – железни пластини слепени една за друга.
Люспести ризници от отделни пластини – изображения от Летница, каничката от Враца,
шлема и кнемидата от Аджигьол.
От Маломир/ Златиница – намерена е закопчана и поставена вертикално,
подпряна. Изработена е на 5 части – 1 основна и 4 по-малки – основната обхваща целия
торс и бедрата. От кожа и желязо – върху кожата са пришити металните люспи. Плътен
гръб – в областта на тила – задтилник с правоъгълна форма. Върху раменете ризницата
преминава в широки ленти, които оформят нарамениците й – разкрояване, така че да е
удобна при водене на бой върху кон. Затваряне на ризницата в 2 области – под дясната
мишница и след това лентите нараменници са премятани напред и са завързвани в
областта на гърдите посредством кожени ремъци или сухожилия. Под талията ризницата
преминава в ленти, оформящи поличка – птерикс – отпред са по-дълги. Към ризницата –
висока яка-нагръдник. 3 сребърни апликации принадлежат на ризницата – стилизирани
изображения на животни. Този тип на пластинчата ризница – популярен – 4 , нач. 3 в.
Тази тук е дело на местен торевт.
Янково – апликирана с бронзови халки.
(Slide 55) Наколенници/ кнемиди също са създадени за хоплитите и в последствие са
пригодени за тракийската конница. Първо от бронз – през елинистическата епоха – и от
желязо. Обикновени – без украса и изображения, бронзови, чифт. От Асеновград – 2
наколенника – кр. 5, нач. 4 в. – възпроизвеждат пластично коляното, мускулите и
пищялките.
През 2004 г. в могилата Голямата Косматка са открити 2 бронзови с изображение
на Атина. Нямат дупки по вертикала и се предполага, че не са завързвани, а задържани
по крака само чрез еластичността на метала, т.е. те прилягат плътно по крака и дори тези
в един чифт, ляв и десен се различават един от друг. Наколенник е изобразен и при една
от плочките от Летница.
Такива с човешки изображения, сребърни – 1 в Могиланската могила, 2 от
Аджигьол, 1 от Златиница/ Маломирово (недалеч от Ямбол) – откриват се по един, а не
чифт в богатите подмогилни гробници. Те са по-широки и долният ръб е леко извит
навън и нагоре. Имат по 4 дупчици за прикрепване. Напоследък бяха изказани съмнения
относно функцията им като наколенници (Д. Ботева). Човешките изображения от
Маломирово и Могиланската могила – сходство с персонаж от съда от Мастюгино.
Твърде възможно е да не представляват Великата богиня майка, а знатен татуиран
тракиец.
Могиланската могила – на мястото на коляното човешко лица, обрамчено от
сложна прическа, 2 от кичурите във вид на змийски тела, разположени симетрично,
започват зад ушите и завършват под брадата с изображения на лъвски тела. От ушите
висят обеци във формата на птици. Под лицето започва зооморфната украса на
кнемидата. Главните релефни части са подчертани със злато – хризография (рисуване
със злато). От Аджигьол – не е толкова изящен, но от един прототип с врачанския.

33
(Slide 56) Златни маски – намерени са такива от могила Светицата и Далакова могила –
много се различават една от друга като стил на изработка.
(Slide 57) Конска амуниция – комплектът от ремъци, юзда, свързващи и декоративни
елементи; орнаментираните пластинки за поводите и оглавника на коня са възприемани
винаги като инсигнии на тракийската аристокрация. Представителни украси за конска
амуниция са открити в богатите гробове на тракийския елит, както и в съкровища от
класическата и ранноелинистическата епоха.
1. Апликации към оглавника на коня – наносник, начелник, конични капсули за
придържане на прическата – рог – от Равногор езическа пластина, която явно имитира
рог; мъниста; набузници – винаги чифт;
2. Нагръдна украса – фалери – кръгли или правоъгълни – с или без украса
3. Украса за хълбока – разнообразни форми и размери – тока от бронз или желязо, която
поддържа ремъка на седлото под корема на коня
4. Юзда – от дърво, кост или метал – бронз, желязо, редко сребро за инкрустация за
видимите части. Състои се от зъбалец и кнебели. Предположение за такава от кост –
Белоградец.
5. Седло – от нетраен материал – известно само от стенописи.
6. Ремъците са били „облечени“ в метал – тръбички и др.
Биньова могила и Оструша – в торба съхранени; в могилни гробове – Д. Козница
(кр. 4, 3 в.), Кралево и т.н.; в метален съд – от Летница; като гробни дарове между съдове
– Букьовци, Луковит; конски скелет със запазена in situ конска амуниция – Могиланската
и Жаба могила;
КБЕ – прости геометрични апликации за конска амуниция – апликации във форма
на кръст, с геометрична ажурна розета. Проникване на животинската украса –
първоначално заемане на готови образци – личи в ранния начелник от Софрониево –
триизмерни, ажурни и врязани орнаменти с кръгла основа. Триизмерната украса се
състои от един бутон и една глава на рогато животно, вер. бик, а свободните места са
заети от врязани орнаменти. Датировка – не по-късно от 6 в., възможно е и по-рано. Няма
преки паралели, отделни мотиви са познати от М.А и Иран. От друга страна конски
начелници от този вид са познати само при траките и скитите, но при скитите няма такива
мотиви.
През ІV в. пр. Хр. украсата е най-често зооморфна, изобразените животни, или
борба на животни, са представени в различни стилови течения на тракийското
изобразително изкуство. Обемната част на начелниците и наносниците са оформени като
глави на реални и фантастични животни – лъв, кон, овен, грифон (начелниците от
Пейчова и Панчова могила при Старосел, Брезово), а страничните апликации са украсени
често с глави, лапи или други елементи на животинското тяло, предадени самостоятелно
или организирани в трискели и тетраскели. Този така наречен от И. Венедиков
„животински” или „ориентализиращ” стил е общ за един по-широк ареал, обхващащ
освен Тракия и Мала Азия и степите на север от Черно море. Апликациите са най-често
изработени чрез коване и репусе. Широко са използвани матрици, поансони и други
инструменти, за да се получат релефни изображения. Детайлите са нанесени с врязани
линии. Всички те са изработени в местни ателиета от майстори с различни умения. Във
втората половина на ІV в. пр. Хр., и най-вече в ранноелинистическата епоха, в

34
изработените от сребро украси се забелязва промяна – въвежда се човешката фигура,
както и нови украсителни елементи и техники, стилът на изображенията става по-
реалистичен. Особено изразителни са конниците от Летнишкото и Луковитското
съкровище. Апликациите са сребърни, но фигурите са позлатени, украсата е релефна и
врязана, използваните декоративни техники са непроменени, нововъведение е позлатата.
Този преход между двете стилови течения в украсите за конска амуниция е най-добре
изразен чрез начелника от Свещари, който съчетава оформена като човешка глава обемна
част с изображение на лъв и орел върху плоската основа. Наред с животинската и
човешка фигура в орнаментиката навлизат широко растителни елементи – розети,
палмети, лотосови цветове, изпълнени понякога в реалистичен стил, а друг път с
характерна за тракийското изкуство стилизация, както и някои елементи, заети от
гръцката огърлица. В гарнитурите от Летнишкото и Луковитското съкровище има
нанизи от цилиндрични мъниста, които имат паралели в огърлиците от това време. В
украсите за конска амуниция (Могиланската могила при Враца и Луковит), както и в
накитите (Букьовци и Староселка), се появяват висулки с човешка маска.
Най-ранните украси за конска амуниция от V в. пр. Хр. са изработени от бронз,
ляти, но още в този период има стремеж за предаване цвета на среброто. Апликациите от
богатия гроб от Големаните, В. Търновско, са изработени от бронз, покрит с калай,
вероятно за да имитира сребро. През първата четвърт на ІV в. пр. Хр. те са вече
изработени от сребро (Далакова могила при Тополчане, Сливенско). Наред със
сребърните апликации продължават да се срещат и такива, изработени от бронз, но
апликирани със сребро (Брезово). До края на ІV в. пр. Хр. апликациите са сребърни,
понякога с позлата. От този период са най-представителните паметници на тракийската
торевтика – украсите за конска амуниция от съкровището от Летница, от богатите
гробове от Маломирово-Златиница, Елховско, от редица могили от аристократичния
некропол при Шипка, от Старосел, от Могиланската могила, от съкровищата от Букьовци
(дн. Мизия) и Луковит. През първата половина на ІІІ в. пр. Хр. украсите за конска
амуниция се изработват предимно от злато – Кралево, Голямата могила в Свещари,
Голямата Косматка при Шипка, в гробницата от Мезек и др. Срещат се изображения на
персонажи от гръцката митология, въвеждат се различни растителни мотиви. Украсата
често е нанесена с филигран и гранулация, в определени случаи е използван емайл
(Кралево). Това е един нов стил в сферата на украсите за конска амуниция, който може
да бъде наречен ювелирен стил, тъй като използва художествените средства на
съвременното ювелирно изкуство. Въз основа на стила може да се предположи, че те се
изработват както в тракийските центрове от Вътрешна Тракия, така и в колониите от
тракийското крайбрежие. Наред с украсите от злато и през този период има великолепно
изработени сребърни украси – гарнитури от богатия гроб от Долна Козница,
Кюстендилско, от началото на ІІІ в. пр. Хр., както и апликациите с изображения на
божества от Равногор, Пазарджишко, от ІІІ-ІІ в. пр. Хр.
Тракийският аристократ е изобразен като конник (върху апликации от
съкровището от Луковит) и представен чрез своите многобройни подвизи (върху
апликациите от съкровището от Летница). Особено важни са изображенията на конници
от централния фриз на куполното помещение на Александровската гробница, показващи
царския лов. В повечето сцени конете са с украси, предадени в сив цвят – цветът на

35
среброто. Само в централната сцена, за която се предполага, че изобразява тракийския
династ върху бял кон, апликациите са предадени с жълт цвят – цветът на златото.
Изображенията на конски амуниции в гробницата в Александрово отразяват времето,
когато наред с традиционните за Тракия сребърни украси в зооморфен стил се появява и
новият стил в тракийската торевтика – изцяло златните украси за конска амуниция,
изпълнени в своеобразен ювелирен стил.
(Slide 58) Тракийски тип начелник – плоска част оформена като осморка – 2 кръга –
долният е по-малък, свързани чрез тясна ивица, върху която е издигната обемната част –
фигура, протоме, глава на животно, дори човешка глава (Свещари); най-ранен е
начелникът от Софрониево – вероятно 7 в. – предшественик на т.н. зверинен стил – с
волска глава – преходен тип бутон + волска глава; друга група начелници –
конструктивно поставени един над друг – обемна и плоска глава на животно – Брезово –
2 лъвски глави; тенденция към опростяване; постепенно долната глава не се изобразява;
(Slide 59) Апликации от конска сбруя
Могилно погребение при Д. Козница – кр. 4, нач. 3 в. – апликация с изображение на лъв,
нападащ елен, сребро с позлата; апликации с хералдически изображения на орли – 6 бр.,
сребро с позлата; апликация – борба между лъв и орлов грифон, апликации с протоме на
лъвове; апликация – борба на Херакъл с немейския лъв; 2 апликации без изображения;
апликации-розети и др.
Присъствие и на много малки по размер апликации, които са украсявали поводите,
оглавника и предгръдния ремък.
От Панагюрище и Розовец – големи пластини с форма на силно удължени двойни
брадви. Първата – с подвизите на Херакъл – най-вероятно наносници.
Набузници – обикновено комплекти от 4 овални и 2 удължени апликации.
5. Накити и елементи на облеклото
(Slide 60) Към накитите – обеци, пръстени, торкви, огърлици, спирални украси за коса,
гривни. Носени са и от жени, и от мъже. Част от накитите вероятно само церемониално
предназначение в гробовете – златни венци, диадеми, нагръдници. Бижутата – маркират
социалния статус и изразяват политическата власт на елита.
В V в. пр. Хр. традициите от ранножелязната епоха са все още доловими, макар че
доминират нови типове накити, резултат от тесните културни връзки с Елада и древна
Македония. Влиянието на гръцката ювелирна мода е особено силно в края на ІV и
първата половина на ІІІ в. пр. Хр., когато Тракия е част от ранноелинистическото
ювелирно койнè. През средно- и късноелинистическата епоха в тракийското ювелирство
доминира естетиката на латенска Европа.
През раннокласическата епоха тракийският аристократичен накит е изработен от
злато. Накитите от сребро са по-скоро изключение. Златните накитите са украсени с
филигран и гранулация, въвеждат се нови форми с дълга история в източното, гръцкото
и македонско ювелирство, но съчетани в нови, оригинални модели, характерни само за
Тракия. През ІV в. пр. Хр. и по-късно всички известни модели от злато от V в. пр. Хр. са
претворени в местните ателиета, но вече изработени от сребро. Използването на сребро
доминира в тракийското ювелирство през цялата елинистическа епоха.

36
 След средата на ІІІ в. пр. Хр. обликът на ювелирната мода в Тракия се създава от
развитието на традиционни форми главно под латенско влияние, както и от нарасналия
брой латенски импорти (преди всичко фибули).
(Slide 61) Драстична трансформация в тракийската бижутерия – ср. 5 в. – нови типове и
интензивна употреба на злато. Вече преобладават бижута в гръцки стил. Отлети или в
техника репусе, декорирани най-често с гранулация и по-рядко филигран. Поява на
стъклени мъниста и глиптика. Всики те са ограничени до Одриската територия. Тази
бижутерия не е свързана само с модните течения, а изнамирането на уникални инсигнии
на властта, които да бъдат разпознаваеми от подчинените, съюзниците и враговете.
Гръцките черти на бижутата са смесени с траийски.
500-375 г. – богати погребални ансамбли – по горното и средно течение на Хеброс
(Марица) – сърцето на одриските територии и от гетските територии в СИ Тракия. Много
гробове на войни, но от Кукова, Мушовица и Арабаджийската могила – женски
погребения. Съдържат впечатляващи комплекти от орнаменти за глава и тяло,
нагръдници, фибули, непознати в репертоара на тракийската бижутерия. В гробовете на
войни – оръжия, златни нагръдници, често златни пръстени – напр. Чернозем и Голямата
могила при Дуванлий. Богати комплекси от гетските територии – Големаните, Копривец,
Долище.
Кукова могила – 8 обеци-халки, декорирани с филигран и гранулация (филигранът –
ново явление за Тракия от кр. 6 в.), 2 омеговидно оформени висулки от обеци с краища,
оформени като пирамиди, покрити с гранулация, торква направена от усукана тел с
обърнати нагоре краища, огърлица от съставни мъниста, декорирани с филигранна
розета и оформена като цвят централна висулка; 2 отворени гривни, оформени като
стилизирани змийски глави; нагръдник декорира с техника репусе; 2 масивни пръстена
с елипсовидна плочка, единият неорнаментиран, а другият с врязан петел; Датировка
след първата четвърт на 5 в.
Мушова могила – 10 oбеци-халки – подредени във верижка от двете страни на черепа,
най-ниско разположената – омеговидна, с конусовиден завършек, с гранулация.
Вероятно са били монтирани върху текстилна лента или кърпа. Употреба до нач. 3 в. –
Севтополис – там изработени от бронз.
Обеците са подобни на тези от Кукова могила, с малки разлики в детайлите. Огърлицата
се състои от обикновени биконични мъниста, редуващи се се композитни мъниста. Друг
тип нагръдник с верижки, прикрепени с помощта на тракийски тип фибули, намерен в
гръдната област. Датировка първата четвърт на 5 в.
Арабаджийска могила – 6 ладиевидни обеци с кухо тяло, декорирани с филигран и
гранулация; 2 спираловидни висулки за обеци с краища оформени като гранулирани
пирамиди; огърлица с прости лещовидни мъниста редуващи се със слижни мъниста с
розети; пръстен-печат с изображение на конник, намерен на пръст на лявата ръка. 2
нагръдника с щампована украса. Обеците и мънистата имат обилна гранулация.
Бижутата – първата половина или ср. 5 в.
Дуванлий – голямо разнообразие на бижутата като стил – някои са гръцки, докато
торквите, гривните, фибули и нагръдници, въпреки че са произведени използвайки
гръцки бижутерски техники – имат стари тракийски и македонски прототипи.
37
Изглежда в първата половина на 5 в. в Тракия няколко бижутески ателиета, които следват
модели от гръцката бижутерия, но все още възпроизвеждат местни традиционни модели
в гръцки стил.
Накитите на одриси, гети и трибали имат собствен стил. В развитието на
аристократичния накит в одриските територии по горното течение на Марица и Тунджа
се наблюдава запазване на традициите през повече от два века. Създадените в средните
десетилетия на V в. пр. Хр. комплекти от златни накити, открити и в трите богати женски
погребения в могилите Мушовица, Кукова и Арабаджийската от некропола при
Дуванлий, стават база за формиране на тракийската ювелирна мода през следващите две
столетия. Тези представителни комплекти от накити се запазват и развиват в следващото
столетие. Запазва се както композицията от накити, така и всички нейни елементи.
Промяната е в метала, по-късните накити са изработени от сребро. Някои от моделите се
модифицират, променят се използваните техники – накитите са изработени чрез
отливане и коване, украсата от филигран и гранулация е заместена от врязан орнамент.
Изработените от сребро варианти на украсите за глава от халки и омеговидни висулки,
торквата с извити навън краища, огърлицата от мъниста, накитът от фибули и верижки
очертават една сравнително постоянна територия, включваща горното и средно течение
на Марица и Тунджа и прилежащите планински райони.
Гетските раннокласически бижута – по-еклектични – показват връзките на гетите с
гърците, илирийците и скитите. И тук важен дял – златните нагръдници – свидетелстват
за връзки с одрисите.
Обеците – През РЖЕ епоха не са широко застъпени – халки от бронз или сребро; а в СИ
Б-я – от гвоздеиден тип – поява 6 в. – х-рни за Скития; ладиевидни – от Бързица;
(Slide 60) Съкровището от Бързица – свидетелство за геометричния стил в Тракия –
датировка – 8-6 в. пр. Хр. – състои се от 1 златен и 6 сребърни колана, 2 чифта обеци, 3
златни гривни, 4 златни мъниста и 1 златен кръст. Златните обеци са във форма на ладия.
Обеците са кухи, украсени с псевдоспирала.
КЖЕ – обеците – един от най-често срещащите се накити – един и същи гроб по 5-6
еднакви чифта обеци. Най-старите екземпляри – отворена халка, златни нишки филигран
за украса – поява постепенно на топче, където се концентрира украсата – после заменено
с животинска глава – такива от Мезек, Одесос и др. места – лъвска глава, Мадара – глава
на бик. В началото главите на животни – плътни – постепенно по-големи и кухи.
КЖЕ – х-рни за Тракия – обикновени халки с 2 заострени края, от сребро и бронз.
Най-пищните и богато орнаментирани обеци – 4 в. – златни – Могиланската могила –
филигран – сложни изображения – сирена.
Обеците с лъвски глави – разновидност на обиците с форма на халка и завършващи с
животински глави, х-рни за елинистическата епоха; най-много са находките от СИ Б-я.
3 в. пр. хр. – голяма част от обеците в Тракия са изработени от сребро и са лети. Семпли
форми – халковидни, ладиевидни и геометрични мотиви. Врязана или релефна украса.
Гривните в началото са масивни, бронзови с изтънени краища и геометрична украса,
спираловидни – в последствие се появяват такива завършващи със змийски глави;
Многоспиралните – най-вече в СЗ Б-я. Кухите – слабо разпространение в Тракия.
Масивни – СЗ Б-я.; КЖЕ – по-малко, но и от благородни метали.

38
Към най-ранните спираловидни змиевидни гривни – чифт златни от Кукова могила –
първа ½ 5 в.
Под влияние на латенската култура – гривни от синьо стъкло с пластични ребра с
инкрустация от бяла паста.
3-1 в. – затворени гривни.
(Slide 63) Гривна от съкровището при с. Владиня, Ловешко, втора половина на ІV в. пр.
Хр. – отворена, пластинчата, изкована от сребърен лист. В краищата се стеснява във вид
на издължени триъгълници. Украсата е оформена от три хоризонтални релефни пояса с
щамповани и гравирани орнаменти. Четири хоризонтални линии от напречни чертички
преминават през средата. Декоративните полета са украсени с линии от щамповани
точки, концентрични кръгчета, полукръгчета. Вътрешната страна вероятно е от втора,
неорнаментирана пластина, изкована заедно с горната. Подобна сребърна гривна от
Гранитово, Белоградчишко от втора половина на ІV в. пр. Хр.
Гривни за крака – 4-3 в. – от бронз, за мъже и жени. Приема се за малоазийска
мода преминала в Гърция. Носят се и като амулети.
Огърлици – РЖЕ – от кехлибар, от спирални увита бронзова лента или
цилиндрични мъниста. Спираловидните – от бронз. От кр. 6, нач. 5 в. – от благородни
метали; от сферични мъниста, украсени с розети и филигран – Арабаджийската могила.
Някои висулка в средата във форма на ваза – Мушовица и Кукова могила (Slide 61).
Впечатление прави огърлицата от електрон от Владиня, Ловешко, втора
половина на ІV в. пр. Хр. Състои се от 36 кухи мъниста във форма на 15-листна розета.
Изработени са от две половини, споени в средата. Може да се приеме като гръцко
влияние в местната ювелирна мода. Един от възможните коридори на проникване на
север на модните тенденции на гръцката ювелирна мода са пътищата по Струма. В края
на ІV в. пр. Хр. Тракия става част от ранноелинистическото ювелирно койнè. Широко
разпространение имат различни модни накити, изработени от злато. Един подобен
пример е сребърният змиевиден пръстен от гробницата в Хаджидимово (Slide 64). Той е
локална версия на много популярните в края на ІV и първата половина на ІІІ в. пр. Хр.
змиевидни спираловидни.
4-3 в. най-голямо разпространение в Тракия – огърлици от мъниста. На юг от Ст.
пл. – огърлици от редуващи се неукрасени или украсени с филигран мъниста – подобно
на гръцките образци.
(Slide 60, 61) Пръстени – РЖЕ – слабо използване, предимно от бронз – 8-7 в. КЖЕ –
многобройни, голяма разнообразие от форми и материали.
Ср. 5 в. – за първи път поява на масивни пръстени-печати или такива с подвижна
плочка – тежки, изцяло от метал с декорирана плочка или пръстени с геми. Особено
характерни пръстените-печати с конник от Дуванлий, Голямата и Арабаджийската
могила. Златен пръстен с надпис от Езерово.
Малката могила, Шипка – инвеститура – богинята дарява владетеля с предмет
символ на неговата власт. Пръстенът – ср., кр. 5 в. – много по-късно попада в гроба –
явно е предаван от поколение на поколение. Такъв и от Маломирово.

39
 Изображения – обикновено конник в различни варианти – галопиращ, държащ
ритон или придружаван от богиня.
Семпли пръстени от желязо и бронз от КЖЕ.
(Slide 60, 61) Торквите с извити навън краища, архаичен тип, остава популярен до края
на елинистическата епоха; от бронз, сребро, злато. 8-ср. 7 в. – масивни, украсени с коси
линии. Кр. 6-нач. 5 в. – златна торква от Кукова могила – от 2 дебели, усукани жици,
двата края са завити навън подобно на малки халки и са украсени с врязани орнаменти.
2-1 в. – от усукан или гладък тел, от благороден метал – за най-знатните жени – може и
със жречески ранг и в гробове на мъже-воини. Под келтско влияние – гладки, тежки,
златни торкви с обло сечение, а в двата края – с релефни пръстен, сфери и др.
(Slide 62) Нагръдници – от кр. 6 до нач. 3 в. – предимно на юг от Балкана; представляват
пластини с различна форма, изрязани от тънък златен или сребърен лист, върху който
чрез матрица е изчукана украса. Обикновено имат дупчици за пришиване към дрехата.
Откриват се в гробове на мъже и жени, някой автори смятат, че те са имали практическа
функция като предпазно въоръжение, но по-вероятно е те да са свързани с погребалния
обряд. Открит са над 30 броя. Рядко цели женски изображения; от животните – лъв,
птици, глиган, грифон, сфинкс. Някои са с изрезка към врата – удобство при носене –
само 5 в. – Дълбоки, Голямата могила, Башова могила. През елинистическата епоха –
вече не от пластина, а от фолио, със силно опростена украса.
Такива и от Гърция, Македония, Анатолия, Етрурия.
Най-стар екземпляр – от Мушовица – бордюр от изображения на летящи птици,
дадени в профил. Примитивни изображения. Луновидни и полукръгли златни
нагръдници – Голямата могила, Дуванлий – по-прецизна украса, по-стари; сребърни
луновидни нагръдници – Мезек, Янково, Върбица – по-богат репертоар от орнаменти;
бордюр от лъвски глави по яката на нагръдника от Мал тепе – гръцки майстор.
Изображението върху нагръдника от Башова могила – варварско. Стилизирано дърво на
живота – Арабаджийската могила, Дуванлий, Скалица – 2 дървета на живота.
Едни от най-късните – от Месембрия, златни, прикрепени към латенски фибули от 3 в.
пр. хр. – смесено население гърци и траки – тук украсени и със скъпоценни камъни. Най-
късният – от Чаталка – от 1 в. сл. Хр.
Мушовица, Дуванлий – прикрепян е за дрехата с 2 фибули, от които висят верижки
с шишарковидни висулки.
4-3 в. – нагръдници от бронз. Железни нагръдници – Браничево, Кьолмен – груба
изработка, много висока яка, почти вертикална.
Сребърните накити на трибалите
(Slide 63) Украсата за гърдите от сребърни фибули и верижки е популярна и в земите на
трибалите още от V в. пр. Хр., макар че фибулите са от други типове. Може да се допусне,
четирите сребърни дъговидни фибули с трапецовидна плочка от Червен брег, Дупнишко,
са били елементи от подобен накит. Обликът на ювелирната мода на трибалския двор
през следващото столетие се създава от великолепни накити от сребро.
Нов тип представителни украси от сребърни шарнирни фибули с верижки и
висулки, или фибули, съчетани с пластинчати, богато орнаментирани гривни, са открити
в съкровищата от Владиня, Ловешко, от Букьовци (дн. Мизия), от Гранитово,
Белоградчишко, и Сталийска махала, Ломско. Те представят продукцията на водещи

40
местни ателиета. Букьовци – сложна, съставна, очевидно парадна украса включва
шарнирни фибули, към които на различни нива чрез верижки са окачени висулки с форма
на човешка маска и различни растителни орнаменти. Краищата на верижките са
оформени като глава на лебед. Фибулите са почти идентични с тези от Владиня.
Висулките с човешка маска са характерни само за Западна и Централна Северна
България и определят накита като изделие на висококвалифицирано ателие от този район
на Тракия. Шарнирните фибули се откриват най-често по два, три или четири чифта и
формират комплекти с верижки. Датировката на сребърните шарнирни фибули от
българските земи – втората половина на ІV в. пр. Хр.
(Slide 64) В периода от средата на ІІ-I в. пр. Хр., главно в Северна България се
разпространяват накити от сребро. Част от тях са открити в съкровища, като тези от
Якимово и Челюшница, други са единични находки. Репертоарът от форми се променя
изцяло – колиета от къси цилиндрични канелирани мъниста или от плътни сребърни
мъниста с форма на розета, верижки с цилиндрични накрайници, торкви, завършващи с
глава на змия, халки и затворени гривни с увити върху тялото краища, характерни
многоспирални гривни със стилизирано представени змийски глави и щамповани
палмети, „възлести“ фибули и такива с ромбовиден лък. Част от тях, като торквата с тяло
от усукани телчета и глава на змия от Владимирово и фибулите с ромбовиден лък от типа
на тези от Арчар са характерни за т.н. дакийски съкровища от сребърни ювелирни
изделия.
(Slide 65) Към елементите на облеклото принадлежат копчета, фибули, игли, колани,
апликации, кръгли апликации към дреха. Откриват се в съкровища и погребални
комплекси.
Фибули – в Средиземноморието и Тракия – фибулите – най-разпространения бронзов
предмет от кр. II хил. нататък. Втората ½ 9 – 8 в. – фибули с малка симетрична
четириъгълна плочка и профилиран лък украсен с пръстени – общ тип за Гърция и
Тракия – в основата на по-късните беотийски и ладиевидни фибули. В Тракия се появяват
местни типове от 8 в. нататък. 8-7 в. – фибулите масивни, от бронз, а в Родопите – от
желязо;
РЖЕ – фибули – от кр. 8 в. до кр. 6 в. се срещат едноспирални фибули с триъгълна
плочка и лък с ромбовидно или кръгло сечение. В Ю. Тракия – близки контакти на траки
и гърци – доминиране на едноспиралната фибула с триъгълна плочка. Двуспирални –
триъгълна или четириъгълна плочка – най-вече разпространени н север от Ст. Планина.
В СИ Тракия преобадават двуспиралните фибули, също с триъгълна плочка. СЗ Тракия
– двуспирални с квадратна плочка.
Ладиевидни фибули (Тракийски тип) – висока правоъгълна плочка, изрязана
отпред и завъшваща с рогче, завито надолу. Украса от 3 прешлена в широката част на
тялото.
7-6 в. – формите стават по-леки, украсата се опростява, лъкът е с профилирано,
усукано, четириъгълно или кръгло тяло. Плочката е ниска, четириъгълна или триъгълна.
През този период в западнотракийските земи се появява тесалийският тип фибули в
началото по-масивни, с врязана геометрична украса, постепенно размерите намалявата,

41
а дъговидното изрязване все по-дълбоко – V-образно – през 6 в. този тип често се
изработва от сребро с богата украса от геометрични мотиви;
Очилати фибули – едва 5 % от общия брой; кръгли фибули – само от района на
Родопите.
От кр. 6 до 3 в. – тракийски тип фибула – повсеместно разпространение – злато,
сребро, бронз, желязо.
Целят спектър от РЖЕ фибули се слива в 1 – 5 в. – елегантен модел на
едноспирална, лъковидна фибула от тракийски тип – ранни екземпляри – 3 златни от
Мушовица – ср. 5 в. Само през този период златни фибули.
Поява на копчета в Тракия – втора ½ 8 в. до ср. 7 в. – СЗ Б-я – само бронзови,
полусферична пластина с издута лицева част с халкичка за окачване. КЖЕ – от бронз,
злато и кост. Ср. 4 в. – под влияние на елинската мода – златни копчета – за гръцки
хитон. Ограничено разпространение – втората половина на 4 в. и нач. 3 в. Предимно в С.
Б-я. Изобразени върху ритоните от Панагюрското съкровище, каничката от Боровското
съкровище, фалерата от Якимово.
(slide 60) Колани – РЖЕ – ажурни коланни украси и токи. 5 колана от съкровището при
Бързица – върху 2 от коланите – малтийски кръстове и птици, а украсата върху други 2
– геометрична. Ажурните колани – ажурно отлети от бронз токи и пластини. Нанизвани
на кожен колан.
(Slide 66) От КЖЕ най-известен е сегментът от колан от Ловец – 5-4 в. – масивна
сребърна плочка с куки на 2-та си края, 3 полета, разделени с бордюр от перли. В двете
крайни полета – ловна сцена – препускащ кон с конник, следван от стрелец с опънат лък.
Централното поле – 2 препускащи глигана един срещу друг. Между тях – дървото на
живота.
(Slide 67) С религиозните представи на траките през РЖЕ се свързват и култовите
брадви. Те са изработени от бронз и в голямата си част са случайни находки. Остриетата
на брадвичките имат луновидна или четвъртита форма, а върху задната част на дръжката
е разположена геометризирана зооморфна украса. Тя представлява глава или цяло
изображение на животно: козел, кон, овен, елен, бик или птица (характерно за Западна
Тракия). Пригодени са да бъдат носени в ръка посредством дълга дръжка или да бъдат
окачвани на верига, ремък или огърлица. Най-ранен 12-10 в., най-късен 6 в. пр. хр. Някои
от брадвичките са носени най-вероятно като амулети. Има и умалени двойни брадви-
лабриси.
6. Траките и келтското изкуство
Първият поход на келтите на Балканския полуостров – вероятно през 360 или
359/358 г. пр.н.е. Техният натиск започнал десетина години след смъртта на Александър
Велики. „Голямото” келтско нашествие в Македония, Гърция, Тракия и Мала Азия
започнало в началото на 80-те години на III в. пр.н.е. То било съпроводено от по-малки
келтски набези в съседните области, между които и Тракия.
Келтското царство със столица Тиле
Изворовата база, отнасяща се до локализацията на тази столица, е неточна и
позволява различни тълкувания. Счита се, че пътят на келтите минавал през Траянова
врата и по долината на Марица. Податки за локализирането на келтското царство с
център в Тиле се съдържат единствено у Полибий и косвено у Стефан Византийски и

42
Прокопий. Твърдението на Полибий е, че им харесала околността на Бизантион и се
заселили там. Именно тук е най-логично да търсим локализацията на келтското царство
със столица в Тиле. Според Апиан келтите се задържали в земите на Бизантион до II в.
пр.н.е.
Съществуването на тракийски владетели в III в. пр.н.е., които представляват военна
и политическа сила, изключва възможността за съществуването на силна келтска
държава, която да е подчинила политически и военно цяла Източна Тракия, а дори и само
долините на Марица и Тунджа.
Историята на келтското присъствие в Североизточна Тракия, т.е. на територията на
гетския племенен съюз, е слабо осветена от писмените извори. Земите на гетите, след
като били плячкосани от келтските нашественици, били заселени с част от тях. С
историята на тези нашествия неразривно е свързан и проблемът за бастарните. Смятани
за германски народ, те все по-често се свързват от изследователите с келтите.
(Slide 68) Редица археологически данни сочат, че от края на IV в. пр.н.е. гетските племена
от Североизточна Тракия поддържат контакти с келтите. Вече в края на III в. пр.н.е.
разполагаме с гробове от тяхната територия, които могат да се свържат с латенската
култура. През следващите векове техният брой се увеличава така много, че редица
латенски форми са възприети от тракийските майстори, които започват да ги
възпроизвеждат.
(Slide 69) През III в. пр.н.е. географският обхват на съдържащите латенски елементи
обекти покрива почти цяла Тракия. По долините на реките Марица и Тунджа през III в.
пр.н.е. се появяват могили с централна клада и погребения около каменен кръг, който я
заобикаля. В гробовете освен керамика и други характерни за тракийската култура
предмети се откриват и фибули (с. Дуванлий), мечове, щитове (с. Тъжа, окр.
Старозагорски) и други предмети от латенски тип.
Присъствието на латенски влияния се чувствува на няколко обекта от околностите
на Севтополис, сред които на първо място трябва да се спомене Казанлъшката
гробница. На двата фриза, разположени върху горната част на свода на гробницата, е
разгърната многофигурална бойна сцена. В нея са представени конници, както и шест
пехотинци, въоръжени с продълговат овален щит, подсилен в два случая без съмнение
от надлъжно ребро.
Латенското влияние се чувствува най-силно във въоръжението. Появилият се през
II в. пр.н.е. в Северозападна Тракия обичай за полагане на пълно въоръжение се среща
само спорадично в останалите части на Тракия. Латенският меч е един от най-
характерните атрибути на келтите. Той продължава да бъде в употреба и след
завладяването на Тракия от римляните. След меча щитът е вторият тип въоръжение,
който със специфичната си форма символизира келтското присъствие. Латенският щит
има продълговата, най-често овална форма. На няколко места са разположени апликации
от метал, за да го укрепят.
(Slide 70) В характерните за тракийската култура „богати погребения” са намерени
латенски по произход фибули или тракийски със заимствувани в конструкцията латенски
елементи. При погребението от Свещари е открита латенски тип фибула, всички
елементи на погребалния обред обаче са характерни за Тракия — стъпаловидната гробна
яма, трупоизгарянето, погребаното по характерния за гетите обичай.

43
(Slide 71) Севтополис, в гробница № 2 са открити две златни фибули с латенски
произход, две сребърни фибули тракийски тип, огърлица от златни мъниста и тънка
златна пластинка-медалион. В тази гробница е било погребано тялото на млада жена.
Погребалният ритуал, гробните конструкции и дарове разкриват сложните процеси на
взаимодействие между тракийската и гръцката култура, между които се преплитат и
латенските влияния.
Случайна находка от Бобата близо до Шумен – части от колесница от бронз в стил
Ла Тен – ос на колесница с украса от двойка дракони, както и елемент от колесница в
пластичния метаморфозен стил; въпреки че коне са откривани в келтски погребения в Б-
я и преди, заслужава да се спомене погребалният комплекс от Кълново (Шуменско),
където конете са били впрегнати в келтска бойна колесница, както и келтската бойна
колесница от Сборяново – уникална за тази част на Европа.
Една златна торква, случайно открита при с. Горни Цибър (окр. Монтана), е
украсена с растителен орнамент, а краищата ѝ — с големи сплеснати топки. Изделия от
този тип са разпространени на цялата територия на латенската култура, а най-голяма е
концентрацията им в земите над р. Рейн и днешна Франция и Швейцария. Те са украсени
с характерни за стил Валдалгесхайм мотиви и са датирани от средата на IV в. пр.н.е. до
нач. на III в. пр.н.е., към което време и тази торква трябва да се датира. Вероятно тя е
следа от политическите контакти, които владетелите на новодошлите в северните дялове
на Балканите галати установили с местната трибалска аристокрация – подарък от
галатийците за трибалски аристократ, плячка след военна победа или подарък за знатна
тракийка, а защо не и знатка келтска принцеса омъжена в Тракия.
Сашова могила при Шипка е пример за това как всички различни културни
елементи се сливат в образа на владетеля и воина. Гробницата е от македонски тип.
Сребърната фиала и подпечатаната амфора на Хераклея Понтика с дата 210-175 г. пр. Хр.
Дава надеждна датировка на последното погребение в гробната камера и показва, че
центровете по Понтийското и егейското крайбрежие и тези по горното течение на
Тунджа са продължили да имат търговски контакти и след загиването на Севтополис. В
Сашова могила е намерено умбо за щит от тип La Tène C2/D, както и двойносиралната
фибула с емайл. Украса от златен филигран, гранули и емайл в синьо, светло зелено и
черно. Съчетаване на елинистическата клаозонна мода с латенска конструкция.
(Slide 72) Сред инвентара в куполната гробница под могилата Мал-тепе до с. Мезек са
намерени бронзови апликации за колесница в „пластичен стил“, характерен за Западна и
Централна Европа през латенската епоха. Въпросите за техния произход, датировка,
както и обстоятелствата около депонирането им в подмогилното съоръжение
продължават да предизвикват дискусии във връзка с взаимоотношенията между
„келтите“ и местните общности в древна Тракия през ранноелинистическата епоха. От
по-ранните келтски експанзии са известни случаи, когато келтите използват гробници,
построени по-рано и принадлежащи на покореното или изтласкано от тях местно
население. Интерпретацията на бронзовите апликации за колесница от Мал-тепе като
военни трофеи е допълнителен аргумент в подкрепа на хипотезата, че някои от тези
„необичайни“ за древна Тракия и Южна Европа бронзови апликации в „пластичен“ стил
са украсявали стените в кръглата гробна камера. Следи от железни пирони в гробната

44
камера – за закачане на дарове и трофеи – подобни в келтски гробници от З. Европа.
Подобни куки има в Казанлъшката гробница и Грифоните.
Подмогилното съоръжение при Мезек е семейна гробница на няколко поколения в
рамките на третия хоризонт на богати погребения в Тракия (325/300-250 г. пр. Хр.).
Изглежда само отделни части от предварително разглобена „келтска“ двуколка са
депонирани в различни помещения на гробницата. Най-вероятно представлява „келтски“
гроб от времето на келтските походи към Балканите през втората четвърт на ІІІ в. пр. Хр.,
който е по-късен от двете фази, разграничени от Б. Филов. Няма пряка връзка между
депонирането на частите от „келтска“ двуколка с отделни гробни контексти във
вътрешността на гробницата. Дата към втората четвърт на ІІІ в. пр. Хр., което съвпада с
кулминацията на келтските походи в Тракия. Изглежда вероятно военни трофеи от
битката при Лизимахия (277 г. пр. Хр.) да са поставени в различни помещения на
гробницата като част от трансформациите на структурата и превръщането на могилата в
хероон. С изключение на една апликация с птичи глави останалите украси вероятно са
произведени в една работилница и могат да се разглеждат като част от комплект.
Стиловият анализ определя бронзовите украси за колесница от Мезек като
представителни находки в дефинирания „пластичен стил“ на „келтското изкуство“.
„Пластичният“ или „Дисни“ стил се отличава със специфичната стилизация на
антропоморфни и зооморфни глави. Отсъствие на данни, които да подкрепят
интерпретацията на находките от Мезек като свързани с гроб с цяла колесница по аналог
с погребалните практики в Западна Европа.
7. Елинистически период (323 B.C.E. – 31 B.C.E.)
Думата Hellenistic идва от гръцката дума означаваща „имитиране на гърците“.
Елинистическите царе станали известни патрони на изкуствата, поръчвали публични
произведения на скулптурата и архитектурата, както и частни луксозни предмети, с
които да демонстрират богатство и вкус. Бижутата, напр., имали много сложни форми, в
тях били влагани редки и уникални камъни. Нови скъпоценни и полускъпоценни камъни
били придобити по новите търговски пътища. Засилването на търговския и културен
обмен и по-голямата мобилност на златари и бижутери води до основаване на койне (общ
език) по целия елинистически свят;
Гробници от Тракия от елинистическата епоха
Дълго време назоваван в литературата "македонски тип гробници", този вид
действително е широко разпространен в северните територии на Гърция – областта
Македония. Особено прочути са гробниците на македонските владетели при старата
столица Еге при Вергина, които се отличават с богато украсените си фасади и
множеството ценни находки в тях. Подобни гробници се срещат по днешните български
земи – в района на Варна, Ловеч и Шипка, както и край Лозенград, в Турция и край
Констанца и Калатис в Румъния. Сред гробниците с полуцилиндричен свод у нас
особено място заема Свещарската гробница, известна със своята богата монументална
украса, включваща релефи и стенописна композиция от III в. пр. Хр.
(Slide 73) Бижута
През елинистическата епоха по западнопонтийското крайбрежие е популярна
бижутерия от злато с полихромна украса – продукт на локална работилница или внос, те

45
са в художествените традиции на гръцките бижута. Такива находки говорят и за ролята
на колониите в разпространението на импортни стоки във вътрешността на Тракия.
Кр. 4, първата ½ 3 в. особено много находки от надгробни могили от Одесос и
тракийските некрополи в околностите на града – напр. Галата. Обеци – главно
пръстеновидни, завършващи с лъвска глава – много популярен през елинистическата
епоха тип, който се среща и във вътрешността на Тракия. По-късно се появяват и нови
модели – обеци халки с глава на менада, торсо на кентавър, лъвица, сфинкс, Нике в
колесница.
Огърлици от прости сферични мъниста – популярен гръцки вариант; друг тип
огърлица – от прости и декорирани мъниста и висулка оформена като бича глава –
типични за Одесос. За некропола на Одесос са типични големи копчета или закопчалки
във формата на диск – закопчават се с цилиндричен елемент, а не с игла или фибула.
Като техника често използване на гранулация, изчукване върху матрица, много рядко
отливане. Филигран – за очертаване на различни елементи. По-рядко използване на
инкрустация и емайл.
От III в. пр. Хр. датират най-богатите погребения в некропола на Месамбрия:
огърлици, пръстени, аграфи и други апликации. Най-разпространени са змиевидните
пръстени.
Месембрия – верижка от тънка златна тел със закопчалка от 2 глави на лъвове-
грифони, зад главите са нанизани полускъпоценни тънки камъчета.
(Slide 74) Синеморец 250-200 г. – могила – златна бижутерия с полихромна декорация,
инкрустация и филигран във фин гръцки стил. Части от диадема с инкрустирани златни
елементи, обеци с изображение на Нике върху колесница и огърлица с мъниста с бичи
глави. Плочката – била е централната част на диадема-венец. Надпис на гръцки с името
на този, който я е направил. Произход някъде от Хелеспонта.
(Slide 75) Гробът от Анхиало – датировка – 1 в. пр. Хр. - 1 в. – обеци с висулки от цветни
камъни – кабушони (полиран камък с конвексна повърхност) – нов стил. Погребение на
жена – вероятно е била жрица приживе – малки глинени фигурки. Единият комплект
обеци – халка, завършваща с фигурки на сфинкс. Огърлица-лента с филигран – висули
във формата на амфорки. Част от втора огърлица с глава на рис – от нея и други част –
златни и стъклени мъниста и кабушони. Златен венец от фолио с миртови листа.
Бижутата от гроба принадлежат на 2 комплекта – по-ранен – кр. 3, нач. 2 в. и друг от 1 в.
пр. хр.
(Slide 76) През елинистическата епоха в Тракия – поява на инкрустация, емайл,
полихромия – Тракия е част от елинистическото койне. Все повече намаляват богатите
гробове в много златни находки. Златната огърлица с висулки във формата на амфорки
– с много фина гранулация от Малката могила край Шипка – шедьовър на
елинистическата бижутерия. От този кръг е и съкровището от Кралево.
(Slide 77) Златни венци – освен тях и такива от глина и бронз; писмени извори говорят
за използването на златни венци в дипломатическите отношения в Тракия още от нач. 4
в. В археологически контекст – по-късна дата – след ср. 4 в. Златните венци се срещат в
най-богатите гробове на тракийски аристократи, датирани от ¾ 4 в. до нач. 3 в. Свързва

46
се с разпространението на нови идеи и разцвета на бижутата по времето на Филип II, Ал.
В. и техните наследници. Намират се маслинови, лаврови, дъбови и вероятно
бръшлянови венци. От втората четвърт на 3 и 2 в. вече не се срещат в Тракия. Появяват
се отново от 1 в. пр. хр. до нач. 1 в. сл. Хр. по черноморското крайбрежие и в богатите
могилни гробове през 1-2 в. в Тракия. Тези от втората ½ 4 – нач. 3 в. – изцяло от злато,
от 2 клона, листа и плодове, събрани заедно във формата на пръстен – само в най-
богатите гробове, предимно в земите на одрисите. Много от венците се намират в силно
разпръснато състояние. Познати са и такива със златни листа и пръстен от нетраен
материал – втори тип.
Златен маслинов венец – Голямата могила при Маломирово/ Златиница, Стрелча; 2
лаврови – Розовец; Голямата Косматка – дъбов – със следи от дълга употреба, намерен е
силно разпръснат в камерата, свързано с някакъв ритуал; Особеният афинитет към
лавровите листа в Тракия – свързано с култа към Аполон. Венец с листа на мирта, много
популярен в Гърция, произвеждан и в Ц. Македония – не е известен в Тракия.
Златният маслинов венец от Маломирово – с апликирана фигурка на Нике – от 2
клона, съединени заедно. Пръстенът е направен от 4 златни тръбички втъкнати една в
друга и завързани със златна тел – 70 листа и 25 плодчета – запоени в дупки на основата;
Нике – носи дълъг хитон и има крила от двойна пластинка; носи следи от поправки – т.е.
носен е приживе. Направен е в традициите на гръцката бижутерия, но не могат да се
намерят точни паралели. Всъщност той е представител на венците, при които листата не
са на туфи или клончета, а излизат директно от основата – типични за елинистическите
македонски комплекси – такъв е и този от Стрелча от кр. 4 в. Употреба на маслинов венец
може да бъде обяснено с религиозна или друга връзка в погребален комплекс или с
установени дипломатически отношения с крайбрежните гръцки градове – особено
популярни са те в атинските колонии като Амфиполис.
Дъбовият венец от Голямата Косматка – единствен от този вид от Тракия, много
богат – 240 листа и 64 жълъда, направени като камбанки – издават звук при поклащане.
Следи и от втори дъбов венец. Най-добрите примери от такива венци – от царските
гробници във Вергина, единият от които от гроба на Филип III. Много популярни сред
македонския елит, защото е свещено дърво на Зевс, с когото македонската династия се
идентифицирала.
Някои от венците са били предвидени за носене върху шлем дори. Явно са носени
в реалния живот – за разлика от позлатените бронзови и глинени, които най-вероятно са
били изработени специално с погребална функция. В гробовете някои носят следи от
ритуално разрушаване. Изобразени са върху гробнична стенопис, върху сребърни съдове
и парадно въоръжение.
Късноелинистически период – поява на итало-римска бижутерия с полихромни
орнаменти. Поява отново и на геми след 4 века прекъсване.
(Slide 33) След първата четвърт 3 в. – престават да се срещат в Тракия големи могили с
представители гробници, в гробовете – от конската амуниция – само юзда от тип х-рен
за Тракия, женските гробове почти не съдържат накити, само бронзови фибули –
предимно билатерални фибули, широко разпространени сред келтите. Съкровището от

47
Галиче – 14 позлатени сребърни фалери – влияние от римската мода, Рим вече е завладял
Македония по това време.

48