Нещастието е подходящо време за добродетели

(Есе)

Различните култури определят добродетелта по различен начин, за

различните хора думата "добродетели" означава различни неща. За някои
добрите дела се изразяват в благотворителност, за други в отношението и
държанието към околните, в прошката, толерантността, приятелството. Но ние
не можем да вършим само добро, защото няма безгрешни хора. И все пак кога
ли е най-подходящото време за добродетели, а има ли наистина подходящо
време? Може би нещастието е такова време? Защо ли?
„Едни съдбата ги привлича , други ги влачи” – казва Сенека. Ако човек е
играчка на съдбата, то какво е добро и зло. Човек трябва да разбира
добродетелта като ценност сама за себе си и поради себе си, а не поради полза и
изгода.
Когато сме нещастни, поради една или друга причина, ние сме сринати
морално. Объркани сме от всичко случило се и в главите ни се въртят какви ли
не въпроси, вглеждам се в себе си и другите търсеики отговори. Един от тях
може да е: "Дали някой ме наказва с това нещастие, защото не съм достатъчно
добър с хората?". Или пък просто решаваме, че отсега нататък ще вършим само
добри дела, за да не страдаме и да няма за какво да бъдем наказани. Но защо да
се сещаме за добрини, само когато сме нещастни? Може би, защото тогава
оставаме насаме със себе си и мислите си и осъзнаваме, и осмисляме както
своите, така и действията на другите. Опитваме се да разграничим доброто от
злото.
Понякога решаваме да помогнем на някого,който е нещастен, защото се
поставяме на негово място и си представяме как искаме да помогнат на нас.
Друг път се чудим, дали този човек заслужава помощ или не, защото може би
той сам си е виновен за нещастието си. Може с поведението и маниерите си да е
заслужил това положение. Затова, дори да сме нещастни, не бива да просим
помощ, защото не знаем какво е мнението на хората за нас и държанието ни.
Трябва да оставим на тях да преценят, дали имаме нужда от подкрепата им. Ето
защо е хубаво да се придържаме към поговорката "Трябва да протяга ръка не
този, който проси, а този, който дава". Разбира се, ако решим да помагаме на
някого, то трябва да внимаваме как да го правим, за да не се почувства унижен
човекът в затруднено положение.
Да се върши добро е хубаво. Но нека не го правим само когато се "опарим" от
живота. Вярно, нещастието ни прави по-чувствителни и по-склонни към
хуманизъм, но ще е добре, ако се сещаме за повече добродетели и когато сме
щастливи или поне, когато ни е по-леко.
Трябва, както казва Сенека да живеем в съгласие с природата.