СТИЛОВЕ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ НА КОНФЛИКТИ

По-долу са изброени двойки твърдения, описващи възможни поведенчески

отговори на подобна ситуация. Моля, оградете едно от двете твърдения - “А” или “Б” -
това, което е по-характерно за Вашето поведение в такава ситуация. Възможно е при
някои от случаите нито “А”, нито “Б” да се отнася към типичните за Вас поведения. Все
пак изберете отговора, който е по-вероятно да предпочетете в реална ситуация.
Благодарим Ви!
N А ОТГОВОРИ
/Б
1. А Има ситуации, в които предоставям на другите отговорността за решаване на
Б проблема.
Вместо да преговарям за нещата, по които нямаме съгласие, аз наблягам на тези, за
които сме съгласни.
2. А Аз се опитвам да намеря компромисно решение.
Б Опитвам се да отчета всички интереси и на двете страни.
3. А Обикновено твърдо преследвам поставените си цели.
Б Опитвам се да успокоя емоциите на другата страна и да запазя нашите отношения.
4. А Опитвам се да намеря компромисно решение.
Б Понякога жертвам моите желания заради желанията на другата страна.
5. А Постоянно търся помощта на другата страна при изработване на решение.
Б Опитвам се да правя необходимото за избягване на ненужно напрежение.
6. А Избягвам да си създавам неприятности.
Б Опитвам се да направя моята позиция печеливша.
7. А Опитвам се да отложа разглеждането на проблема, докато имам време да го премисля.
Б Отказвам се от някои неща за сметка на други.
8. А Обикновено твърдо преследвам поставените си цели.
Б Опитвам се веднага да разкрия всички проблеми и интереси.
9. А Мисля, че различията не са нещо, за което си струва винаги да се притеснявам.
Б Полагам усилия да следвам собствения си път.
10. А Твърдо преследвам поставените си цели.
Б Опитвам се да намеря компромисно решение.
11. А Опитвам се веднага да разкрия всички проблеми и интереси.
Б Опитвам се да успокоя емоциите на другата страна и да запазя нашите отношения.
12. А Понякога избягвам да заемам позиции, които биха породили противоречия.
Б Съгласявам се с някои позиции на другата страна, ако тя се съгласи с някои от моите.
13. А Предлагам средни решения.
Б Оказвам натиск за да постигна набелязаното.
14. А Споделям с другата страна идеите си и питам за нейните.
Б Опитвам се да покажа на другата страна логиката и ценността на моята позиция.
15. А Опитвам се да успокоя емоциите на другата страна и да запазя нашите отношения.
Б Опитвам се да направя необходимото, за да се избегне напрежението.
16. А Опитвам се да не наранявам чувствата на другата страна.
Б Опитвам се да убедя другата страна в преимуществата на моята позиция.
17. А Обикновено твърдо преследвам поставените си цели.
Б Опитвам се да направя необходимото, за да се избегне ненужното напрежение.
18. А Оставям другата страна да поддържа възгледите си, ако това би я направило щастлива.
Б Съгласявам се с някои позиции на другата страна, ако тя се съгласи с някои от моите.
19. А Опитвам се веднага да разкрия всички проблеми и интереси.
Б Опитвам се да отложа разглеждането на проблема, докато имам време да го премисля.
20. А Опитвам се незабавно да работим върху различията си.
Б Опитвам се да намеря справедлива комбинация от печалби и загуби и за двете страни.
21. А Започвайки преговори, се опитвам да взема предвид желанията на другата страна.
Б Винаги съм склонен/на към пряка дискусия на проблема.
22. А Опитвам се да намеря позиция, средна между двете.
Б Държа на желанията си.
23. А Много често съм загрижен/а за удовлетворяването на всички наши желания.
Б Има ситуации, в които предоставям на другите отговорността за решаване на
проблема.
24. А Ако позицията на другата страна изглежда твърде важна за нея, аз бих оставил да
стане нейното решение.
Б Опитвам се да намеря компромисно решение.
25. А Опитвам се да покажа на другата страна логиката и ценността на моята позиция.
Б Започвайки преговори, се опитвам да взема предвид желанията на другата страна.
26. А Предлагам средни решения.
Б Почти винаги съм загрижен за удовлетворяването на всички наши желания.
27. А Понякога избягвам да заемам позиции, които биха породили противоречия.
Б Оставям другата страна да поддържа възгледите си, ако това би я направило щастлива.
28. А Обикновено твърдо преследвам поставените си цели.
Б Обикновено търся помощта на другата страна при изработване на решение.
29. А Предлагам средни решения.
Б Мисля, че различията не са нещо, за което си струва винаги да се притеснявам.
30. А Опитвам се да не наранявам чувствата на на другата страна.
Б Винаги споделям проблема с другата страна, за да можем да го решим.

Интерпретация на резултатите

Нанесете получените резултати в таблицата по-долу. Резултатите за всяка

колона могат да варират от 0 - (твърде рядко използван начин за решаване на
конфликти) до 12 - (извънредно често използван начин). Отбележете Вашия сбор от
точки във всяка от колоните. Съпоставете вашите резултати по всеки от петте стила за
разрешаване на конфликти и установете кои от тях са най-често използваните от нас.
Тук няма добри или лоши резултати - различните ситуации изискват различни подходи.
Моля, оградете буквите, които сте посочили за всяка двойка твърдения!

N Съпернически Сътрудничещ Компромисен Отбягващ Приспособяващ

1. А Б
1. Б А
2. А Б
3. А Б
4. А Б
5. Б А
6. Б А
7. А Б
8. Б А
9. А Б
1 А Б
0.
1 Б А
1.

1 Б А
2.

1 Б А
3.

1 Б А
4.

1 Б А
5.

1 А Б
6.

1 Б А
7.

1 А Б
8.

1 А Б
9.

2 Б А
0.

2 Б А
1.

2 А Б
2.

2 Б А
3.

2 А Б
4.

2 Б А
5.

2 А Б
6.

2 А Б
2 А Б
8.

2 Б А
9.

Съпернически Сътрудничещ Компромисен Отбягващ Приспособяващ

ИНТЕРПРЕТИРАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

Пет типа поведение при справяне с конфликтна ситуация

Този въпросник (на Томас - Килман) оценява индивидуалното поведение в
конфликтни ситуации. Това са такива ситуации, в които интересите на две страни
(двама души, две организации и т.н.) изглеждат несъвместими. Поведението на всеки
индивид в подобна ситуация може да се опише чрез две измерения: асертивност и
отстъпчивост или кооперативност.
 асертивност – това е степента, в която индивидът се опитва да удовлетвори
собствените си интереси;
 отстъпчивост или кооперативност – това е степента, в която индивидът е
склонен да удовлетвори интересите на другата страна.
Въз основа на ориентацията към асертивност или кооперативност се установяват 5
различни начина за справяне с конфликти. Те са представени по-долу:
Съперническият стил „Акула” е високо асертивен и слабо отстъпчив - индивидът
преследва собствените си интереси за сметка на другата страна. Този начин за
решаване на конфликти е силово ориентиран. При него, за да осъществи позицията си,
човек използва личната си сила и власт - способността си да се аргументира и спори, да
се налага, своя статус в обществото, икономически възможности и т.н. Да съперничиш
може да означава:
 да отстояваш правата си;
 да защитаваш позиция, която вярваш, че е правилна;
 или просто да се опиташ да спечилиш.
Сътрудничещият стил „Сова“ е високо асертивен и високо отстъпчив -
противоположен на отбягващия. Сътрудничеството е опит да се работи съвместно с
другата страна, да се намери решение на проблема, което е изгодно и за двете страни.
Това означава да се разгледа и анализира проблема, за да се открият интересите на
страните и да се намерят алтернативи за удовлетворяването им. Сътрудничеството
между две страни може да представлява:
 опит за изследване на несъгласията и различията, за да се намери взаимно
приемливо решение;
 опит за постигане на решение по спорни условия, които иначе биха довели до
борба за ресурси;
 опит да се противопоставиш с цел да се намери благоприятно решение на
междуличностен проблем.
Компромисният стил „Лисица”е междинен в пространството на
асертивност/отстъпчивост. При него целта е да се намери приемливо решение, което
частично да удовлетворява и двете страни. За да се постигне решение, всяка от
страните отстъпва или дава нещо и получава друго в замяна. При този стил страните се
обръщат към проблема, по-директно отколкото при отбягващия стил, но проблемът не
се изучава в дълбочина, както е при сътрудничещия. Компромисният стил може да
означава:
 обмяна на отстъпки;
 търсене на бързо съгласие, което е някъде по средата на декларираните позиции.
Отбягващият стил „Костенурка” е ниско асертивен и слабо отстъпчив -
индивидът не се стреми и не постига удовлетворяване нито на своите интереси, нито на
интересите на другата страна. Той не се опитва да се справи с конфликта. Отбягването
може да бъде под формата на:
 дипломатично отдръпване от проблема;
 отлагане на проблема до настъпването на по-добро време;
 отдръпване от ситуация, съдържаща заплахи.
Приспособяващият се стил „Мече” е ниско асертивен и силно отстъпчив и е
противоположен на съперническия. При него индивидът пренебрегва своите собствени
грижи и интереси, за да задоволи тези на другата страна. Приспособяването може да
придобие формата на:
 безкористна щедрост или благотворителност;
 на подчиняване на изискванията на другата страна, дори когато не ни харесват;
 или на приемане на другата гледна точка.
Всеки човек използва и петте стила за разрешаване на конфликти. Няма
универсални и правилни отговори, които да определят избора на поведение в
конфликтни ситуации. Всичките пет вида са приложими в дадени ситуации. Някои хора
използват посочените начини по-често, или по-добре от други и следователно разчитат
на тези начини в по-голяма степен, в зависимост от темперамента си, или придобития
жизнен опит. Така поведението при конфликти е резултат от личностните особености и
от изискванията на конкретната ситуация.