Важни понятия по философия

1. Философия – изучава проблема за битието

2. Ссновател – Талес от Милет през VII-V в. пр. Хр.
3. Философия - означава „ любов към мъдростта”
4. Сократ – поставя в центъра на философстването човека
5. Философстване – когато всекидневния опит не достига / „гранични ситуации”/
6. Начало на философстването – учудването
7. Философски въпрос – въпрос на който не можем да отговорим спонтанно въз основа на сегашния си или
бъдещ всекидневен опит
8. Съдържанието на ф. – опит да се обясни тоталността на всичко съществуващо
9. Метод но ф. – рационално обяснение на всеобщото като обект
10. Целта на ф. – достигането на чистото съзерцание на истината и благото
11. Човек – живо същество, разумно и смъртно
12. Природа – до Сократ е божественото начало, след това началото на разумността и порядъка
13. Космос – хармонията
14. Битие – изначално множествено / всичко /
15. Първоначално – първата и последната реалност на всички неща / Анаксимандър/
16. Логос – слово, разум, норма, принцип и др.
17. Тяло – задава ограничеността на човека във времето и пространството
18. Разум – „божественото в човека” / Аристотел/
19. Емпиризъм – абсолютизира сетивността
20. Рационализъм – абсолютизира разумността
21. Трансцендентално – онова, което е отвъд сетивния опит
22. Душа – задава всички жизнени движения
23. Свобода – способност за самостоятелно самоопределяне
24. Съвест – вътрешна норма , която отсъжда
25. Воля – способност да се насочваме към онова което което смятаме за благо
26. Екзистенциализъм – структорите на съществуването
27. Езикът – средство за обмяна на информация, образуване на твърдения за миналото, настоящето и бъдещето, за
възможното и невъзможното, за действителното и въображаемото
28. Историчност – човек гради основите на своето поведение в настоящето въз основа на миналото с
переспективата за бъдещето
29. Личност – това което издига човека над самия него / Кант /
30. Аутизъм – затваряне в себе си
31. нарцисизъм – влюбеност в себе си
32. Теогонични митове – антастичен разказ за сътворението на света
33. Синкретизъм – неспособност на съзнането да разграничава външното от вътрешното, субекта от обекта
34. Политеизъм – многобожие
35. Онтология – има за предмет както началата на всичко съществуващо така и основните му принципи и
категориалното им изразяване
36. Гносеология – дял от философията, който изучава изворите, възможностите и средствата на научното
познание
37. Бог – единственото несътворено, вечно, неназовимо, неявно – Бог е Битието
38. Метафизика – дял от философията , който се занимава с първичните принципи и съществуването, философски
метод
39. Истина – обективно отражение на действителността, възможно е съществуването на само една Абсолютна
истина . Истината може да бъде инструментална, когато се отнася за убеждения, може да е субстанционална
или онтологическа, когато се отнася до действителност и екзистенциална, когато се отнася до начина на
съществуване
40. Съмнение – / скептицизъм / метод за уточняване на истината
41. Време – форма на вътрешния ни усет ,свързва се с цикличносттана на жизнените явления. Новото време
разглежда времето като безкрайно, пространството – като неограничено
42. Структурализъм – изследва структурата на различни области на човешката култура- езика, литературата,
нагласите, идеите, изкуството
43. Утопия – несъществуващо място, идея за състояние, което не съществува
44. Есхатон – последното състояние завършващо историята
45. История – всяко изменение настъпило във времето
46. Култура – всичко онова, което знаем, кагато сме забравили всичко /Бърнард Шоу/
47. Творчество – преобразуването, задаването, внедряването на нови културни форми, влияещи се от наличната
култура, възпроизвеждат я, и я променят – всичко това в резултат на размишление от предела, от границата на
човешкия опит
48. Античността – простира от времето на Талес (585 г.пр.н.е.) и зараждането на философията в учението му, до
529 г, когато император Юстиниан I забранил философските школи във Византия.
49.Талес - Той е първият в Древна Гърция, който се опитва да даде натуралистични обяснения на света без да
прибягва до свръхестественото. Според Талес водата е в основата на всички неща
50. Анаксимандър - в основата на нещата стои едно неопределено вещество, което той нарича «апейрон».
51. Анаксиме – въздуха
-1-
 52. Хераклит – огъня
53. Питагор – роден на о-в Самос. Приема числото за основа на нещата. За Питагор тялото е временна тъмница за
душата, въвежда термина "философия”
54. Демокрит – атомите - това е битието, а небитието – това е празното пространство
55. Парменид – пръв разделя мисълта от сетивата в процеса на познание.
56. Епикур – върховното благо – удоволствието
57. Софисти – отказването от религията; Рационално обяснение на природните явления; Доказват относителността
на всичко съществуващо; Скептици са. Съмняват се във всичко;
58. Сократ – етиката - характерното за отделния човек, това, което го различава от другите и му придава
индивидуални черти
59. Платон – древногръцки философ, който е ученик на Сократ и учител на Аристотел. Основател е на Атинската
академия. Идеи: Йерархична подредба на съществуващите неща: Единно, Благо, Свръхбитие; Идеи и числа, Битие;
Душа; Вещи; Материя, Небитие.
Човекът е съставен от душа и тяло. Тялото е смъртно, а душата – безсмъртна. Тялото е «гробница» за душата.
Познанието е образование на душата. То има два източника:
1. Мнение – то е дело на сетивата, въображението и вярата.
2. Знание – то е дело на разума.
Има два пътя към Благото:
1. Пътя на Логоса – чрез диалектическо мислене;
2. Пътя на Ероса – чрез любовта.
В основата на идеалната държава на Платон стои справедливостта, която е добродетелта на държавата. Хората са
разделени на три съсловия: 1. Управници – филосфи. 2. Войни и 3. Производители – занаятчии и земеделци. Първите
две съсловия нямат право на собственост. Жените и децата са общи, липсва семейство, защото то според Платон
изисква собственост и води до неравенство.
60. Аристотел – създателят на логиката. Автор е на съчиненията „История на животните“, „Риторика“, „Политика“,
„Метеорология“, „Никомахова етика“ и „За душата“, както и много други. Основното му философско съчинение е
„Метафизика“. Идеи: Аристотел дава класическата дефиниция на истината: Истината е в съответствието на мисълта и
действителността.
Философията започва с учудването и има за основен проблем битието. Битието се описва от 10 основни категории:
Същност, качество, количество, отношение, действие, страдание, място, време, притежание, покой.
Природата е чест от битието. Природа е онова битие, което е подредено по естествен начин и има движение.
Движението обхваща 4 вида изменение: 1. Възникване и унищожение; 2. Превръщане; 3. Растеж или стареене; 4.
Преместване. Движението е преход от едно естествено място към друго естествено място. То има естествено начало и
естествен край.
Пространството е съставено от места, а не е празно вместилище, както ще мисли през Новото време Нютон.
Времето е броене на движението.
Светът е подлунен и надлунен, като първия свят е преходен, а вторият – вечен.
Всяко нещо, предмет, вещ е съставено от материя и форма.
За да опознаем едно нещо, ние трябва да познаем неговите 4 причини: 1. Материална – от какво е направено. 2.
Формална – каква е неговата оформеност. 3. Действаща – на какво въздействие е резултат. 4. Целева – заради какво
съществува.
Живо е онова нещо, което се движи от само себе си и усеща.
Душата на човека е съставена от три вида вуши: 1. Растителна 2. Усещаща 3. Мислеща Само мислещата душ е
безсмъртна.
Човекът е социално същество (zoon politikon). Неговата цел е щастието. Добродетелта е средина между недостатъчното
и прекомерното. Например храбростта е средина между страха и безразсъдната смелост.
61. Сенека – представител на римския стоицизъм. Условие за създаването на моралния човек е разумът, който
трябва да господства над чувствата, страстите, нагоните и навиците.
62. Августин – той не желае да учи на мислене, а на живот, на това как трябва да се живее мислейки.
63. Схоластика – посветила изцяло на стремежа да се даде логическа аргументация на вероучението и
богословието.
64. Тома Аквински - „Вярвам , защото е абсурдно“
65. Майстер Екхарт – представител на мистиката , е повлиян от Платоновата традиция в Средновековието. За него
Бог е повече от битието. Бог е над всички дефиниции. Ние можем повече да се приближим до Бога, като казваме какво
Бог не е, отколкото да дръзваме да казваме какво той е.
66. Николай Кузански – човек познава чрез сетивата, разсъдъка и разума, но само разумът може да мисли
безкрайното. Затова именно в разума е богоподобието на човека. / РЕНЕСАНС/
67. Франсис Бейкън –ИДЕИ : Според Бейкън епохата, през която той живее, превъзхожда античността и
схоластиката, защото хората са направили повече открития и владеят повече истини.
Познанието на истината е затруднено от четири вида идоли:1.Идоли на рода – разумът и сетивата по природа не ни
дават истината, те са «криво огледало», което деформира истината. Човек привнася нещо човешко в природата –
например цели, съвършени орбити на планетите. 2.Идоли на пещерата – както в «Мита за пещерата» на Платон човек
вижда само сенките на нещата, така всеки човек според Бейкън има специфичен погред към нещата, който зависи от
-2-
неговите природни качества и възпитание. 3.Идоли на площада – езикът и думите често преграждат пътя към
истината, зад етикетите на имената ние не виждаме самите неща. 4.Идоли на театъра – мненията на авторитетите и
възгледите от различни теории (тези на Аристотел и схоластиката) затормозяват познанието и прикриват истината.
В търсене на истината има три пътя:
Път на мравката – безкритичното познание (като това на алхимиците).
Път на паяка – абстрактно, умозрително познание (като това на схоластиците).
Път на пчелата – съчетаване на опита и на теорията. Това е пътят, който чертае Бейкън.
68. Томас Хобс – времето и пространството са запълнени с материя. За него човек е телесно същество, като
душата му е материална мислеща субстанция.
69. Сенсуализмът – философско учение, направление в теорията на познанието, според която сетивата и
възприятието са основен и достоверен източник на познанието.
70. Джон Лок – за първи път Лок поставя тезата – преди да познава нещата, човек трябва да познава
познавателните си способности.
71. Дейвид Хюм – известен със своята критика на каузалността (причинно-следствената връзка), както и с анализа
на проблема за индукцията, основните черти на философията на Хюм са скептицизма и натурализма
72. Рене Декарт – създава рационализмът в новата философия, основата на който е човешкия разум и човешките
идеи. Създава и науката “аналитична геометрия”. Основен принцип – «Съмнявай се във всичко. Щом се съмняваш,
значи мислиш.»
73. Бенедикт де Спиноза – приема трите степени на познание - сетивно, разсъдъчно и разумно.Основна
теза:”Човекът над нищо не е така малко властен, както над езика си”. Идеи: Според Спиноза структурата на битието е
следната: Субстанция – тя е всеобхватното битие. Има само една субстанция – безкрайна и вечна. Бог е единствената
субстанция. Атрибути – те са основните характеристики на субстанцията. Има безкрайно много атрибути, но човек
познава само два: мислене и протяжност. Модуси – състояния на субстанцията. Модусите са безкрайно много. Всяко
нещо е модус на субстанцията – маса, човек, растение.
74. Готфрид Вилхелм фон Лайбниц – Идеи : Лайбниц се отличава от Декарт с възгледа си за света, в който живите
същества и уникалните неща имат предимство пред механичните и еднаквите вещи.
Монадата («единица» от старогръцки, учението на Питагор) е основен елемент на битието.
75. Жан-Жак Русо – Съчинения: „Обществения договор“; „Разсъждение за това дали напредъкът на науките и
изкуствата е допринесъл за очистване на нравите“; „Разсъждение за произхода и основите на неравенството между
хората“; "Емил или За възпитанието".
За него човекът не е толкова рацинално същество, както смята Рене Декарт. Човекът е природно, сетивно,
емоционално и едва тогава разумно същество.
76. Имануел Кант – сновната философска доктрина на Кант е трансценденталния идеализъм. Неговите най-
известни съчинения са „Критика на чистия разум“ и „Критика на способността за съждение“. Една от централните
теми в работите на Кант е темата за човешката свобода — свободата да мислиш свободно, в синхрон със себе си, и
свободата на изразяване на мисълта, свободата на човека от готовите предписания. Според Кант философите преди
него са постъпвали догматично, защото са се занимавали главно с познанието на предметите. Кант разделя битието на
2 области: Нещата сами по себе си – непознаваемите неща, които не са достъпни за нашите сетива. Явления – всичко,
което ние възприемаме
77. Георг Вилхелм Фридрих Хегел – немски философ, обективен идеалист Хегел е известен със своята диалектика
/учение за противоположностите/. Според Хегел не е достатъчно да открием противоположни неща, а да умеем да
преминем от една противоположност към друга. Тези преминавания на мисълта от едно нещо към друго, тези
движения на мисълта Хегел нарича диалектика.
78. Според Шопенхауер волята е в основата на всички неща. До появата на човека имаме световна воля, а с
появата му волята става представа. Тази воля е ирационална, без цел и посока. При човека това е волята за
осъществяване на различни желания, което прави живота страдание, защото щом задоволим едно наше желание, то
веднага се появява ново. Изходът е да прекъснем желанията, но без желания няма воля, следователно няма свят.
Самоубийството също не е изход, защото то е един вид желание. Тогава, щом само се заблуждаваме, че сме щастливи,
а в действителност не сме, ни остава единствено състраданието.
79. Фридрих Ницше – основоположник e на "философията на живота". "Раждането на трагедията от духа на
музиката" (1872), "Несвоевременни размишления" (1876), "Човешко, Твърде човешко. "Една книга за свободни
духове" (1888), "Утринна зора. Мисли върху моралните предрасъдъци" (1881) , "Веселата наука" (1882), "Тъй рече
Заратустра"(1883-1885), "Отвъд доборото и злото. Прелюдията към енда философия на бъдещето" (1886) , "Генеалогия
на морала" (1887), "Случеят Вагнер. Проблемът на един музикант" (1888), "Ето човека" (1888), "Антихрист. Опит за
критика на християнството" (1888),
"Залезът на кумирите, или как се философства с чук" (1889) и незавършена "Воля за власт" (1887-1888), публикувана
посмърно.
Най-страстната критика на Ницше е насочена срещу християнството. Човекът е «мост между животното и
свръхчовека».
80. Екзистенциализмът – най -влиятелното философско течение през първата половина на 20 век.
Фундаменталната идея, върху която се крепи екзистенциализма, е: „съществуването предшества същността”. Това
означава, че преди всичко съществува човекът.
Представители
Лев Честов, Николай Бердяев в Русия
Мартин Хайдегер, Карл Ясперс в Германия
Алберт Камю, Жан-Пол Сартр във Франция
81. Хедонизъм –етическо учение, според което най-висшата цел на човешкия живот е удоволствието и насладата в
противовес на аскетичния живот.
82. Джайнизъм – крайна аскеза и лично жертвоприношение
83. Евдемонизъм – живот в търсене на щастието и на тялото и на духа.
84. Ригоризъм - строг рационалистичен морал, основан на безусловен принцип