ОБРАЗОВАНИЕТО ПРЕЗ НОВИЯТ ВЕК

ОТ
АЛИС БЕЙЛИ

ПРЕВОД © 1954 ЛЪКИС ТРЪСТ

ПРЕВОД ОБНОВЕН © 1982 ЛЪКИС ТРЪСТ

1
Предговор
ОБРАЗОВАТЕЛНИ ТЕНДЕНЦИИ В УСЛОВИЯТА НА СВЕТОВНА КРИЗА

Тази книга за образователната философия идва във време на криза, тъй като темата,
която преминава през критичното мислене в областта на образователната теория днес,
се характеризира с дълбока загриженост както за запазването, така и за обогатяването
на човешките ценности. Можем ли да запазим нашия демократичен индивидуализъм в
лицето на стандартизиращите сили на западната шаблонна цивилизация, която може
да погълне и източния свят? Можем ли да компенсираме тоталитаризма, който
боготвори материализма на една все по-индустриална култура?
През май тази година (1953) присъствах на двудневен семинар в Чикаго, спонсориран
от Центъра за изследване на либералното образование за възрастни,
подразделение на Фондация Форд, създадено, за да изрази нарастващата загриженост
на нашето време за духовната основа на нашата цивилизация. В изложението на
проблема, който нашата група трябваше да изучава, Образование в демократично
общество, бяхме информирани, както следва:
„Образованието трябва да отговаря на нуждите на човечеството. То трябва да помага
на хората да развият задоволителна лична философия и чувство за ценности, да
култивират вкусове към литературата, музиката и изкуствата; да развиват способността
си да анализират проблемите и да достигат до обмислени заключения. "

Това твърдение изисква преразглеждане на нашата образователна теория и

практика. Прегледът на текущите развития доказва, че най-после професионалните
преподаватели изясняват общоприетата философия и съзнателно се стремят да
очертаят теория на образованието, адекватна на новия свят, който възниква. В такава
философия трябва да бъдат удовлетворени три основни нужди: (l) психологическа
теория за човешката личност, която трябва да бъде „образована“; (2) социална
теория от вида [vi] общество, което човек се опитва да създаде или да съхрани като
подходящ дом за провъзгласените културни идеали; и (3) светоглед или
космология, теория за мястото на човека във вселената, в която човекът е зрител и
актьор.

Нашият проблем е да постигнем такъв цялостен синтез, който Марксизма и нео -

схоластицизма предлагат на своите последователи, но да го направим чрез метода на
свободно избрано сътрудничество защитавано от Дюи. В по-широк смисъл такава
гледна точка за света ще направи възможна планетарната цивилизация чрез
интегриране на която и да е транс - времева и транс - пространствена истина относно
човечеството и вселената, която можем да извлечем от всички регионални култури в
тяхното време и местонахождение. Тогава тези универсални принципи ще подсигурят
нормите на Образованието през Новата Епоха, както го дефинира Тибетеца.

Днешният свят страда от културен провинциализъм, основаващ се на дуализма на

външността, обективното поведение на Западният свят и на същността, или
субективността, на Източното общество. Всяка от тези цивилизации, в крайната си
форма, е предварително балансирана в своя собствена посока. Живеейки в хармония,
човек трябва да интегрира двата идеала, за да постигне цялост за себе си и за целият
свят. Струва ми се, че това е една важна тема на настоящата работа.

2
За в бъдеще, мярката против социалният схизъм и психологическото разцепление,
които затрудняват и възпрепятстват сегашните ни усилия да преодолеем разделението
на човечеството, лежи във възобновяване на единството на законите, според които
може да бъде постигната интеграция на човешките ценности и постижения.
Образователните изводи от това развитие са ясни. Както Тибетеца посочва трябва да
обезпечим на субективно ниво синтеза на човешката личност и преодоляването на
раздвоеното съзнание, което е резултат от културното разцепление, превърнало „себе
- отрицанието” на мирната цивилизация на Изтока в превъзхождаща концепция на
нейната култура и агресивният „индивидуализъм” на Западът в идеалът на Западният
човек. Съответно, на нас не ни трябва само политическият синтез на Световната
Федерация, където Източното и Западното полукълбо функционират като десният и
левият дял на човешкият мозък със седалище Световният Разум, който служи като
точка на пресичане на планетарната нервна система, но имаме също нужда от
планетарен начин на живот, планетарна етика и планетарен начин на усещане, за да
захраним мощният тласък, който ще изискваме за великата задача, която ни предстои.

Времето да синтезираме отново обективното и субективното, екстровертните и

интровертните цивилизации и да постигнем велико аранжиране на културата, е сега.
Япония не беше агресивна докато страната не научи трика на Запада. Преди нейните
врати бяха засилени, нейното изкуство и философия бяха в синхрон с източната
традиция. Когато възприе западната технология тя изхвърли извън борда своята
древна култура. Това, което се случи в Япония може да се случи в останала част от
Ориента, но докато Япония е приблизително малка страна, Китай, Индия и техните
съседи са огромни и гъсто населени. Небесата ще ни помогнат, ако те възродят
историята на Япония. Нашата дейност по синтезирането на света трябва да включва,
чрез нашите лични усилия да разберем и оценим, призив към Ориента да съхрани и
развие фундаменталните ценности на своите местни култури. Докато Запада търси
законите, при които може да бъде намерен мирен и ползотворен живот, Изтока може
да ни подсигури противоположен баланс на нашият агресивен материализъм.

Ако този нов синтез е с цел възстановяване на културното и духовното единство на

човечеството, то Западният свят ще трябва да придобие хуманност що се отнася до
Ориента. Света на Ориента, поради присъщата си природа, няма да генерира
физическа енергия, за да се придвижи на Запад. Ние западняците отидохме на Изток,
за да търсим пазари - пласмент на продуктите на механичната ни сила - трябва да се
върнем в собственият си свят, намагнитизирани от субективните енергии на Изтока,
като ги осъзнаваме. Нашето агресивно комерсиално навлизане в земите и народите на
Ориента имаше за краен резултат пренасянето на литературата, философията и
изкуството от Изтока на Запад като неочаквани дивиденти. Ако изберем, можем да
оползотворим достъпното за нас огромно наследство на културата на Ориента, дори в
нашите съседни библиотеки.

Нашата основна надежда да преживеем в този силно поляризиран свят, лежи върху
огромните усилия за синтез на двете култури, докато е още време. Откаже ли ни
Ориента този път и реши ли да се срещне с нас единствено на наша територия, тогава
това може да напише краят на историята за всички нас, на Изток и Запад.

3
През нашият век на индустриализация и експанзия е имало засилващи се
доказателства за разпространяващата се сила на Източното мислене в сферата на
науката, философията и изкуствата на Запада. Психосоматичната медицина,
парапсихологията, аналитичната философия на Юнг са само някои от индикациите за
съвременните вътрешно ориентирани изследвания. Завръщането на духовният
фактор в живота и образованието е нещо повече от повтаряне на някои ранни форми
на Християнската идеология.

В образованието за Новият Век типът Източно - Западна философия, представена от

Тибетеца, ще намери своята подходяща среда. Тук имаме елементите на цялостната
теория, както следва:

(а) Субективно Планиране; теория за креативното лично развитие на индивида.

(б) Обективно Планиране; теория за доброто общество подходящо за живот на

човечеството.

Психологическите и социални последствия от образованието на Новият Век трябва да

бъдат заявени възможно най-ясно. Следващата стъпка е да се тества валидността на
законите на конкретните приложения. Проверката трябва да се извърши по скоро
според действащите техники свързани с Индийската психология, отколкото според
Западните позитивистки процедури. Докато на тази програма бъде направена
безпристрастна проверка е загуба на време да се залавяме за преоценка на въпроса.
Въпреки това не е нужно да смятаме древният Източен и модерният Западен подходи
за две взаимно изключващи се алтернативи. В някои случаи подходите са почти като
два „езика” на изказване на универсалните истини за човешката природа и не срещаме
проти- или антитеза. Взаимният превод може да намали разликите в терминологията.
Например, мнението на Тибетеца, че „медитацията е мислене за нещата чрез” е
утвърдена доктрина на Дюи. Докато елементите на непознатост изчезват, се
осъществява разбиране.

Изследователският проект, скициран накратко, не е просто съмнителна философска

фантазия, но е спешна и незабавна нужда посочен в документ съставен от Отдела по
културни дейности на Юнеско, който формулира темата за дискусия по следният начин:
„Концепцията за човечеството и Философията на образованието на Изтока и Запада”.
Тук е казано:

„Юнеско не можа да остане безразлично към този проблем (на Изтока и Запада); беше
задължен да му се постави открито в сегашните условия по света, предизвикани от
бързо разрастващите се процеси на уеднаквяване, намаляване на различията,
растящото значение на технологията, последователните постижения на всички хора за
политическа независимост и международна отговорност и най-вече безпокойството и
затруднението преобладаващи между двете големи цивилизации на вчерашният ден,
готови да родят една цивилизация на утрешният ден, но работещи заедно под
заплахата на световната криза, която е извън възможностите им за контрол.”

4
В статия относно Нашата цел е обединение в Свободния Свят от октомври 1944, Др.
Алберт Айнщайн със съжаление споменава за „омразното поведение към живота,
което води до превъзходство на необузданият егоизъм.” Но как да бъде коригиран
този материализъм и егоизъм на нашата култура? Чрез измервания в пространствено -
времевият проход в теорията на релативността? Това би била слаба утеха от добро
сърце, но с това Айнщайн не предлага изход. В същност Айнщайн не предлага ясно
решение. Простата истина е, че противотежестта на „материализма” е „идеализма” и
това трябва да произлиза от самото сърце на науката като еволюционно развитие.
Изследователите, които са запознати с данните от науката трябва да вземат нашето
познание относно природата и да го синтезират в основна част от интегрирани закони,
за да основат Питагор - Платон - Бруно космология, световна картина близка до
пантеизма на Източното мислене, където човечеството да може да почита природата,
защото природата заслужава благоговение и почит. Хуманизмът, който е изключително
антропоцентристки е прекалено балансиран и има нужда от световна философия, в
която безкрайният и вечен космос да роди друга опорна точка за оста, около която
новият синтез да може да се движи и расте.

Съществува лек за „болестта на модерният човек” и много от неговите съставки могат

да бъдат намерени в тази книга за образованието на бъдещето. Въвеждането на
принципите включва самата хуманност. Защото теориите, които не са извън нуждите и
схващането на съвременните преподаватели, са родени, съдейки по това, че вече на
няколко места са предприети стъпки за установяването на практики в образованието,
които да изразяват нуждата от синтез. Пример за това развитие е проекта по
„вътрешно проучване” финансиран от Фондация Форд, на базата на който беше
направено предложение на Отдела по Цялостно Следване в Университета Питсбърг.
Част от изложението представящо този експеримент гласи следното:

„Беше предложено да бъде създаден нов отдел в Университета на Питсбърг извън

сегашното разпределение на трите Хуманитарни, Социални и Природни Науки. Новият
отдел ще се нарича Отдел по Обединени Студии. Ще се занимава с търсенето на
вътрешни връзки между дисциплини с различна насоченост, които вече съществуват в
листата на Университета. Основната цел е да се култивира навик на рефлексивен
синтез и да се намери или създаде ядро от знания за човешката еволюция и себе-
развитието на личността.

„Тъй като обединената интерпретация и разбиране не е наука по право, а нагледно

обгръщане на противоположни основни части на концепции и закони, този отдел няма
да предлага дипломи от своята област или поле на дейност. Отдела по Обединени
Студии ще бъде преди всичко обслужващ отдел за студентите и членовете на
факултета, които се занимават със своите основни (но не по-важни) дейности в области
с по-тясна специализация.“

„В сегашно време има слаба нужда от такава добавка към институциите ни за по-
високо обучение. Но с нарастването, по размер, на основната част на знанието ни - до
такъв момент, че сме зарити от планини от информация и данни - дойде времето да се
заемем сериозно с проблема да намерим смисъла на всичкото това знание. Ако
Университета не може да синтезира цялостното приложение на модерното обучение

5
ще предаде историческата си роля да подсигурява универсални закони за просветени
хора, които търсят ползите на добрият живот. Тази спешна нужда изисква ясно
заявление и разпознаване, ако искаме съзнателното да създадем решение на
проблема.“

„Широкият смисълът на Напредъка на Познанието (да използваме израза на Бейкън) е

да хвърля светлина върху четири основни въпроса на човешкото съществуване:

(1) Какво е човекът?

(2) Каква е физическата вселена (космоса), която човек населява?
(3) По какъв еволюционен процес човешкото същество е произлязло от матрицата на
природата, за да се превърне в само-осъзнат и творчески индивид, който е в момента?
(4) Знаейки нещо за космоса и човешката природа, какъв тип общество е най-добрият
за човешката прогресивна лична еволюция?

„Търсейки отговор на тези въпроси и осигурявайки на студентите стимул и данни,

нужни за формулировката на собствените им отговори, преподавателите в Отдела по
Обединени Студии няма да се представят за експерти по интеграция. Заедно със
заинтересованите студенти, членовете на факултета ще бъдат търсачи на синтез. За
да дадем нагледно типът обмисляни курсове предлагаме следните възможности:

1. Социология на Знанието.
2. Вътрешни взаимовръзки между Религия, Философия, Наука и Изкуство.
3. Информационна технология, Кибернетика и Семантика.
4. История и Философия на Науката.
5. История и Презумпция на Демократичната Теория на Управление (Идеология).
6. Принос на Биологията, Социологията и Психиатрията за Човешкото
Благосъстояние и Прогрес.
7. Обединение на Знанието.
8. Еволюция на Ценностната Система от Примитивната Култура до Модерната
Индустриална Цивилизация.

„Първото условие за всички тези курсове е те да бъдат във взаимоотношения с не по-

малко от три така наречени отдели на следване. Също така студентите и факултетите
ще бъдат насърчавани да търсят визия – „виждайки живота стабилно и като цяло.“

Засадените от Тибетеца принципи ще намерят подготвена почва в такова опитно поле.

ОЛИВЪР И. РЕЙЗЪР

Отдел по Философия
Университет Питсбърг
Питсбърг, Пенсилвания
САЩ

ГЛАВА I
Целта на Новото Образование

6
ВЪВЕЖДАЩО ИЗЯВЛЕНИЕ

Тази презентация може да бъде приета като ангажираща се с три аспекта на една по-
обща тема, тази на новите настъпващи образователни методи и идеи. Целта е да
разясни културното разтваряне на расата и да вземе предвид следваща стъпка, която
трябва да бъде направена по отношение на менталното развитие на човечеството.
Преподаването, ако е истинско, трябва да бъде в една линия с миналото, да
подсигурява обсег на усилия и да предлага просветление на тези, които са успели или
успяват да достигнат поставените цели. Трябва да бъде назначено духовното бъдеще.
Това е, което се изисква сега.

Думата „духовно” не се отнася до така наречените религиозни въпроси. Цялата

дейност, която движи човека напред към някаква форма на развитие - физическо,
емоционално, ментално, на интуицията, социално - ако то е напредък за състоянието, в
което се намира, е в основата си от духовно естество и обозначава живот на
вътрешната божествена същност. Човешкият дух е безсмъртен; той остава завинаги,
придвижвайки се от една точка към друга и от един стадий към друг по Пътя на
Еволюцията, като планомерно и последователно разкрива божествените атрибути и
аспекти.

Трите точки на нашата главна тема са:

1. Образователните Техники на Бъдещето.

2. Науката за Антакарана. Тя се занимава с начина на преодоляване на пропастта,

която се намира в човешкото съзнание между света на обикновените човешки
преживявания, тройният свят на физическо-емоционално-ментално функциониране и
по-висшите нива на т.нар. духовно развитие, което е света на идеите, интуитивното
възприятие, духовното прозрение и разбиране.

3. Методи за изграждане на Антакарана. Това води до преодоляване на

ограниченията - физически и психологически - които пречат на човек свободно да
изрази своята присъща божественост. Тук можем само да подготвим почвата за тази
трета точка, защото тази цел включва напреднали практики за медитация, които трябва
да бъдат постигнати постепенно. Занимавам се с медитация в другите ми книги.

Тук може да бъде зададен въпросът защо да смятаме за ценно да отделяме време за
нещо, което все още лежи в бъдещето. Бих отговорил, като ви припомня, че „Човек е
такъв, каквито са неговите мисли.” Това е всеизвестна истина и изтъркана фраза на
окултизма. Така, че каквото е вярно за индивиди е вярно и за групата и както групата
мисли, така и в последствие реагира. Груповите вълни от мисли проникват в
менталната сфера на човечеството, човек е впечатлен и откривайки нови начини на
живеене и развитие продължава с нарастваща лекота. Тук се старая да ви дам някои
кратки и общи идеи, които ще ви послужат да назначат посоката на моите мисли и
целта, която имам предвид. Вероятно най-лесният за мен начин е да формулирам
определени по интерес твърдения, които да носят обяснение.

7
I. До момента образованието се е занимавало с изкуството да синтезира отминалата
история, миналите достижения във всички сфери на човешката мисъл и постиженията
на човешкото познание. Справяло се е с тези форми на науката, които миналото е
развило. Основно гледа назад, но не напред. Напомням ви, че обобщавам, защото има
много и съществени изключения от това поведение.

II. Образованието се е отнасяло преди всичко до организацията на нисшият ум и

възможностите на детето са били измервани според неговите реакции на натрупаната
информация (към която се отнася образованието), съпоставянето и събирането на
постепенно подаваните данни, които са усвоени и организирани така, че да въоръжат
детето за съревнование с информацията, притежавана от други хора.

III. До сега образованието до голяма степен е било тренировка на паметта, въпреки че

сега се появява осъзнаването, че това поведение трябва да приключи. Детето трябва да
асимилира истините, които расата приема за верни, проверила ги е в миналото и ги е
преценила като адекватни. Но всяка епоха има различни стандарти за адекватност.
Ерата на Рибите се е занимавала с детайлите опитвайки се да измерва според
усетеният идеал. Така разполагаме с история, която покрива методът, при който
племена са придобивали национален статус чрез агресия, война и завладяване. Това е
било признак за постижение на расата.

Географията се е основавала на подобни реакции към идеите на експанзия и по този

начин детето се учи как човек, воден от икономически и други нужди, е завладявал
територии и придобивал земи. Това също е било оценявано, и съвсем правилно, като
расово постижение. Различните клонове на науката също са били разглеждани като
представляващи завладяването на части от територията, което отново е било
провъзгласявано за расово постижение. Завоевания на науката, завоевания на народи
и завоевания на територии, всички те са показателни за метода на Рибите със своят
идеализъм, войнственост и разделение във всички области - религиозни, политически
и икономически. Но ерата на синтез, всеобхватност и разбирателство е пред нас и
новото образование на Ерата на Водолея трябва да започне много внимателно да
навлиза в човешката аура.

IV. Образованието е повече от тренировка на паметта, повече от информиране на дете

или студент за миналото и неговите постижения. Тези фактори имат своето място и
миналото трябва да бъде разбрано и изучавано, защото от него трябва да израсне
новото, неговите цветове и плодове. Образованието включва повече от изследване на
субект и оформяне на последвали заключения водещи към хипотези, които от своя
страна водят до повече изследвания и заключения. Образованието е повече от искрено
усилие да нагласи детето или възрастен да бъде добър гражданин, интелигентен
родител и без такса от държавата. Има много по-широко приложение от
производството на човешки същества, които да бъдат търговски актив, а не търговска
отговорност. Целта на образованието не е да прави живота забавен, а да дава
възможност на мъжете и жените да достигат култура, която да им позволи да вземат с
интерес участие във всичко, което произлиза в трите свята на човешката дейност.
Всичко това е по-горе споменато, но би трябвало да бъде много повече.

8
V. Образованието има три главни цели от гледна точка на човешкото развитие:

Първо, каквото е схващането на много, то трябва да прави човека интелигентен

гражданин, мъдър родител, мъдър президент и контролирана личност; то трябва да му
дава възможност да играе ролята си в работата на света и да го нагласи да живее в
мир, здравословно и в хармония със съседите си.

Второ, трябва да му дава възможност да преодолее пропастта между различните

аспекти на своята ментална природа и тук лежи основният акцент на инструкциите,
които сега предлагам да ви дам.

В езотеричната философия ни учат, както добре знаете, че на ментален план има три
аспекта на ума или на това ментално същество, което наричаме човек. Тези три аспекта
изграждат най-важната част от неговата същност:

1. Най-ниският конкретен ум, мислещият принцип. Това е аспекта на човек, с който

образователният ни процес претендира да се занимава.

2. Този Син на Разума, който наричаме Его или Душа. Това е принципът на
интелигентността наричан с много имена в езотеричната литература като Слънчев
Ангел, Агнишватта, принципът на Христос и т.н. С този религията в миналото е
претендирала да се занимава.

3. Висшият абстрактен ум, пазителят на идеи и това, което е като транспортна лента за
осветяване на нисшият ум, когато бъде в разбирателство с душата. С този свят на идеи
претендира да се занимава философията.

Тези три аспекта можем да наречем:

Разум на възприятието, разума, както се занимават с него психолозите.

Индивидуален разум, Синът на Разума.

Просветеният ум, висшият разум.

Трето, пропастта между нисшият ум и душата трябва да бъде преодоляна и достатъчно

любопитното човечество винаги е осъзнавало това. Следователно е говорило в смисъла
на „постигане на обединение” или „създаване в едно” или „постигане на изравняване.”
Те всички са опити да се изрази интуитивно осъзнатата истина.

VI. Образованието през новият век трябва да се занимава с преодоляването на тази

пропаст между трите аспекта на природата на разума: между душата и нисшият ум,
както и създаването на единството между душата и личността; между нисшият и
висшият разум. Расата сега е готова за това и за първи път работата за развитието на
човечеството по преодоляването може да продължи напред в приблизително голям

9
мащаб. Не е нужно да се спирам върху това, което се отнася до техниките на Древната
Мъдрост, тъй като съм дал много по този въпрос в другите си книги.

VII. Следователно образованието е Науката за Антакарана. Тази наука и тази

терминология са езотеричният начин да се изрази истината за нуждата на това
преодоляване. Антакарана е мостът, който човек изгражда - чрез медитация,
разбиране и магическата творческа работа на душата - между трите аспекта на
човешката същност. Следователно основните цели на настъпващото образование ще
бъдат:

1. Да създаде изравняване между ума и мозъка чрез правилно разбиране на

вътрешният организъм на човека, конкретно на етеричното тяло и силовите центрове.

2. Да построи или изгради мост между мозък - ум - душа, като по този начин да се
създаде интегрирана личност, която е постоянно развиващ се израз на вътре-
обитаващата душа.

3. Да построи мост между нисшият ум, душата и висшият ум, така че просветлението на
личността да стане възможно.

VII. Истинското образование следователно е науката за свързване на интегриращите

части на човек и също на свързване обратно с непосредствената среда, а след това и с
по-голямото цяло, в което той участва. Всеки аспект, възприеман като по-нисш, може
винаги да бъде просто израз на следващият по-висш. В тази фраза изразих
фундаменталната истина , която въплъщава не само целта, но също така посочва
проблема пред всички интересуващи се от образование. Този проблем е да се прецени
правилно центъра или фокуса на човешкото внимание и да отбележи къде основно е
центрирано съзнанието. След това той трябва да бъде трениран по такъв начин, че да
стане възможно превключването на фокуса в по-висше транспортно средство. Можем
да изразим тази идея по еднакво верен начин, като кажем, че средството, което
изглежда от първостепенно значение, може и трябва да стане от второстепенна
важност, тъй като то просто се превръща в инструмент на това, което е по-висше от
самото него. Ако астралното (емоционалното) тяло е центъра на личният живот, тогава
целта на образователният процес наложен върху субекта ще бъде да направи
умствената същност доминиращ фактор и тогава астралното тяло ще се превърне в
това, което се впечатлява от заобикалящите го условия и е чувствително към тях, но е
под контрола на ума. Ако ума е центъра на вниманието на личността, тогава дейността
на душата трябва да бъде доведена до пълното и изразяване; и така нататък, работата
продължава, прогреса от една към друга точка се осъществява, докато се достигне
върха на стълбата.

Тука може да се отбележи, че цялото това тълкуване на разума и нуждата от

построяването на мост е само практическа демонстрация на истината на окултният
афоризъм, че „преди човек да може да върви по Пътя, той трябва да с превърне в
самият Път.” Антакарана символично е Пътя. Това е един от парадоксите на
езотеричната наука. Стъпка по стъпка и стадий след стадий ние изграждаме този Път,

10
така както паякът върти неговата нишка. Това е този „обратен път”, който ние
развиваме от себе си; това също е Пътя, който ние намираме и извървяваме.

ОТГОВОРИ НА НЯКОИ ВЪПРОСИ

Сега възнамерявам да се занимая по някакъв начин с три въпроса по образованието,

зададени от един от студентите. Не мога да направя друго освен да назнача идеала, с
което поемам риска да създам ефект толкова фантастичен, че всеки подход,
представен в рамките на нашата система, може да бъде възприет като невъзможен.

В отговор на първият въпрос, основната функция на всички преподаватели е двойна:

1. Да тренират ума интелигентно да отговаря на представи, които идват към него

посредством сетивния апарат и по този начин да носи информация за външният
осезаем свят.

2. Да тренира ума така, че той да може да изпълнява три задължения:

а. Интелигентно да се справя с информацията, подадена му от мозъка.

б. Да създава мисъл-форми в отговор на импулсите излъчвани от физическият план; на
емоционалните реакции приведени в действие от естество чувство - желание; на
мисловният свят, в който се намира човешката среда.
в. Да се ориентира към субективната духовна същност, така че при потенциална
възможност самостоятелно да се появи като активно управление.

В така формулираната функция на апарата, с който всички преподаватели трябва да се

занимават (умът и мозъка) назначих отговора и на вторият зададен въпрос, който
беше:

„Съществуват ли определен вид дейности, който се променят с напредването на

възрастта и основаващи се на фазите на растежа при човека, които правят най-доброто
за всестранното му развитие?”

До известна степен се разграничавам от периодите посочени от такива окултисти като

Щайнер, тъй като, въпреки че седем годишните цикли имат своето място,
разделението е в състояние да бъде твърде прилагано. Аз бих също така предложим
десет годишни цикли на развитие, разделени на две части: седем на учене и три на
приложение.

През първите десет години детето се учи интелигентно да се справя с информацията

постъпваща към мозъка от петте сетива. Трябва да се наблегне на наблюдение, бърза
реакция и физическа координация като резултат от намерението. Детето трябва да
бъде научено да чува и вижда, да прави връзки и да използва разсъдък; след това
неговите пръсти трябва да отговорят на импулса да направи и изгради каквото вижда и
чува. Така се определят елементите на изкуството и занаятите, на рисуването и
музиката.

11
През следващите десет години умът е окончателно подготвен да стане доминантен.
Детето е учено да рационализира емоционалните си импулси и желания, да
разграничава правилното от грешното, желателното от нежелателното и същественото
от несъщественото. Това може да му бъде преподадено чрез носител на историята и
интелектуални тренировки, които цикъла на неговият живот прави задължително под
законите на страната, където той живее. Смисъла на ценностите и правилните
стандарти са също установени. Той е учен да различава между тренировка на паметта и
мислене; между основите на факти, установени от мислители и разграфени в книгите и
тяхното приложение в случаи от обективната реалност, плюс (тука се намира мисъл от
истинско значение) техните субективни причини и отношението им към света на
реалността, където феноменалният свят е само символ.

На седемнадесет годишна възраст ученето по психология ще бъде прибавено към

останалата учебна програма и същността на душата и нейното отношение към Света на
Душата ще бъдат разгледани. Медитацията ще бъде включена към програмата по
подходящ начин. Тук обаче трябва да се отбележи, че религиозните последствия на
медитацията са ненужни. Медитацията е процесът където обективните тенденции и
изходящите импулси са осуетени и той започва да бъде субективен, да се
съсредоточава и да усеща. Това може да бъде научено посредством задълбочено
мислене върху който и да е предмет - математика, биология и т.н.

Тенденцията на по-новото обучение трябва да направи субекта на образователният

експеримент съзнателният собственик на нейното оборудване; то трябва да го остави
да се постави срещу живота с ясно отворени очи, с отворени врати напред към света на
обективните явления и взаимоотношения; то трябва да го е довело до знанието за
вратата, която води към света на Реалността и през която той по желание може да
премине и там да допусне и да упражнява връзката си с други души.

На този втори въпрос - отнасящ се до типа опитност, която би помогнала на детето да

допълни развитието си и да бъде допълваща към задължителната държавна учебна
програма - е почти невъзможно да се отговори поради големите различия при
човешките същества и практическата невъзможност да се намерят тези учители, които
работят като души и умове.

Всяко дете трябва да бъде обучавано в три посоки. Първо да установи природата на
импулсите си: Дали те са към физическо изразяване, към физически труд, където то да
включи широк спектър от възможности: като работник в механичен завод или да
тренира уменията на електротехник? Дали съществува латентна способност за един
или друг вид изкуство, реакция към цвят и форма, или отговор на музика или ритъм?
Дали интелектуалният мащаб е този, който наистина да гарантира умствена тренировка
в анализа, дедукцията, математиката или логиката? Може би тогава, както живота
продължава, младите ни хора ще бъдат квалифицирани в две групи: мистичната, под
чиято шапка ще бъдат групирани тези с религиозни, артистични и по-непрактичните
тенденции; окултната, която ще включва интелектуални, научни и ментални типове.
Докато детето стане на седемнайсет даденото му обучение трябва да му даде
възможност то ясно да направи заявление и трябва да назначи моделът, към който ще
се насочат неговите импулси. През първите четиринадесет години трябва да му бъдат

12
давани възможности да експериментира в много полета на възможности. Не трябва да
се набляга на чисто професионална подготовка до по-късните години на
образователният процес.

Идва времето когато всички деца ще бъдат обучавани в следните насоки:

1. Астрологична, да определят тенденциите на живота и особеният проблем на душата.

2. Психологическа, допълвайки най-доброто от модерната психология със знанието за

Седемте Лъчеви типа, което обагря източната философия (виж стр. 18-23).

3. Медицинска, със специално внимание към ендокринната система, плюс модерните

методи отнасящи се за очите, зъбите и други физиологични дефекти. Естеството на
апарата за отклик ще бъде внимателно изследван и развиван.

4. Професионално, така че да ги наместим по-късно в живота, където техните дарби и

възможности могат да намерят пълно изражение и така да им се даде възможност да
изпълнят груповите си задължения.

5. Духовно. Под това имам предвид, че ще бъде взета под внимание видимата възраст
на душата и нивото на развитие по стълбата на еволюцията ще бъде съответно
отбелязано; мистичните и интроспективните тенденции ще бъдат взети под внимание
и тяхната явна липса ще бъде отбелязана. Координация между:

а. Мозъка и апаратът за отклик във външният феноменален свят,

б. Мозъка и импулсите на желания, плюс емоционалните реакции,
в. Мозъка и ума и мисловния свят,
г. Мозък, ум и душа,

ще бъдат внимателно изследвани, за да се доведат всички знания и умения на детето,

латентни или развити, до функционална активност и да се обединят в едно цяло.

Третият въпрос пита:

„Какъв е процесът на разкриване на човешкият умствени способности? Как се проявява

висшият ум, ако въобще се проявява, през годините на растеж?”

Невъзможно е за кратко време под наша команда да се занимаваме с историята на

прогреса на човешкото умствено развитие. Изследване на неговият расов растеж ще
разкрие много, тъй като за всяко дете то е образец на цялото. Например, изследване на
развитието на идеята за Бог в човешкото съзнание би се оказало полезна илюстрация
на явленията на развитието на мисълта. Последователността в растежа може да бъде,
най-неадекватно и на кратко подредена въз основа на процеса на разгръщане на
човешкото същество, както следва:

1. Отговор към въздействие, малолетният смисъл е събуден. То започва да чува и

вижда.

13
2. Отговор към собственост и алчност. Детето започва да си присвоява, става осъзнато и
схваща личното Аз.

3. Отговор към инстинкта, управляващ животинската и природата на желанието, и на

човешките тенденции.

4. Отговор към групата. Детето започва да осъзнава заобикалящата го среда и това, че е

неразделна част от цялото.

5. Отговор на знанието. Това започва с предаване на информиращи факти и с тяхната

регистрация чрез паметта; по този начин се развиват интереса, взаимовръзките,
синтеза и заявление за овладяване на живота.

6. Отговор на вътрешната нужда да търси. Това води до проба на физически план, до

интроспекция на емоционален план и до интелектуално изучаване и любов към
четенето или слушането, както и довеждането на ума до някакво състояние на дейност.

7. Отговор на икономически и сексуален натиск или на закона за оцеляване. Това го

принуждава да използва своите даденост и знание и така да заеме мястото си на
фактор в груповият живот, и да увеличи груповото благосъстояние чрез някакъв аспект
на активна работа и чрез увековечаване на вида.

8. Отговор на чисто интелектуална осъзнатост. Това води до съзнателно свободно

използване на ума, индивидуално мислене, създаване на мисъл-форми и накрая до
стабилна ориентация на ума към по-широко и по-широко поле на реализация и
осъзнаване. Тези разширения на съзнанието накрая принасят нов фактор на полето на
опитността.

9. Отговор на Мислителя или душата. С регистрирането на този отговор, човек встъпва в

своето царство. Горе и долу стават едно. Обективният и субективният свят се
обединяват. Душата и нейният апарат функционират като едно цяло.

Образованието трябва да се стреми към това съвършенство. На практика, с изключение

на редки и високо еволюирали души, висшият ум не се проявява повече при детето, от
колкото при малолетното човечество. Истински може да направи присъствието си
осезаемо само когато душата и умът са изравнени и координирани. Проблясъци на
прозрение и визия, наблюдавани при младите, са често реакции на техният много
чувствителен апарат за отговор на групови идеи и доминантни мисли на тяхното време
и епоха, или на някой от обкръжението им.

Нека сега се заема на кратко с повдигнатите точки относно поведението на учителите,

специално към възрастни кандидати.

Верният учител трябва да се отнася истинно и искрено към всички търсещи. Неговото
време (тъй като той все още е държан във времевото уравнение на физическият план) е
твърде ценно, за да бъде губено в социална учтивост или във въздържание от

14
критически забележки, когато се обслужва добра цел. Той трябва основно да се
основава на искреността на тези, на които преподава. Въпреки това, критиката и
посочването на недостатъци и грешки не винаги е полезно; това може само да повиши
отговорността, да провокира антагонизъм или липса на вяра, или да създаде депресия
- три от най-нежелателните резултати от използването на умението на критика.

Чрез стимулиране на интереса им и съставянето на субективен синтез на групата, която

учи, и чрез разпалване пламъка на духовният им стремеж, групата може да постигне
правилното разграничаване по отношение на обединените им качества и нужди, като
така ще направят обикновеното поведение на намиране на грешката на учителя,
ненужно.

Тези, които са под лъча на преподаването, ще се научат да учат чрез преподаване. Не

съществува по-сигурен метод за тези, които трябва да бъдат обучавани, от този,
съпроводен от дълбока любов, лична и от друга страна безлична. Над всичко останало
бих повелявал насаждане на груповият дух, тъй като това е първият израз на истинска
любов. Бих направил само два акцента:

Най-напред, при преподаването на деца до четиринайсет години трябва да се има

предвид, че те са емоционално ориентирани. Те имат нужда да чувстват, и по-
правилно да чувстват красотата, силата и мъдростта. От тях не трябва да се очаква да
рационализират преди това, дори ако показват данни на силата да го направят. След
четиринайсетата им годишнина и по време на юношеството техният ментален отговор
на истината трябва да бъде изкаран и да се разчита да се справи с представените
проблеми. Дори да не е налице, трябва да се направи усилие да бъде породен.

Второ, трябва да се направи опит приблизително да се определи мястото на детето на

еволюционната стълба чрез изучаване на неговият произход, физическа подготовка,
природата на неговият апарат за отговор, с вариращите му реакции и главните му
интереси. Това проучване създава субективна връзка с детето, която дава много по-
мощни резултати, от колкото месеци и месеци упорито използване на думи в опит да
се предаде дадена идея.

ТЕОРИЯ, МЕТОДИ И ЦЕЛИ

Всичко, което тук трябва да кажа е все още в естеството на въвеждащите забележки.
Моля, имайте това предвид. Аз обаче съм загрижен да положа сигурни основи на
бъдещата ни дискусия относно изграждането на антакарана, така че да работим
интелигентно, а не с критика. Съществено е да започнем работа на основана на това,
което днес съществува. Природата работи без всякакви пропуски и това е така дори
тогава, когато (от становището на академичната наука) съществува явна празнина
между фактите и познатите видове. По време на преходните периоди някои от
формите на преодоляване са изчезнали и празнината изглежда да я има. Но това
всъщност не е така. Ние все още не сме открили всичко това, което е възможно да
бъде намерено в света на феноменалните явления. В момента преминаваме през един
от най-големите естествени преходни периоди. Поставяме основите за появяващият се

15
нов вид на човечеството - по-високо еволюирала единица в рамките на човешкото
семейство - следователно по-голяма част от проблема ни и повечето от сегашните ни
провали, за да срещнем нуждите на расата и да измерим човешката потребност за
развитие.

В света имаме обща теория на образованието и дадените основни методи са

универсално използвани. Държавите много съществено варират по отношение
прилагането на методите и системите се различават съществено. Всички обаче
преподават едни и същи основни неща; те учат младежта на страната да чете и пише и
да придобие достатъчно множество от способности да се справя, чрез инструкции, с
цифри от простата аритметика. Трите са изключително символични за еволюционното
разгръщане на расата.

Четенето трябва има общо с обличане на идеите във форма и е свързано с първата
стъпка на креативният процес, в Божествеността, направляван и тласкан от идея
(въплъщаваща Божествената цел и план), превръща тази идея в желаната субстанция и
я облича в нужният външен вид. Писането символизира метода, при който процеса
продължава, но е разбира се много по-личен в последствията. Четенето основно се
отнася до реализацията на определена облечена идея, докато писането, колкото и да е
странно, е свързано с индивидуалното съзнателно лично отношение към идеите и
употребата му в писмени думи е мярка за схващането, което той може да има за тези
универсални идеи. Аритметиката (и силата да събира, изважда и умножава) е също
свързана с креативният процес и се отнася до изграждането на онези форми във
физическият план, които адекватно ще създадат идеята и ще я сведат до проявление.

Визуализацията може да бъде възприета като отнасяща се до висшите нива на

менталният план, където идеята е усетена и видяна. Писането има по-ясно изразено
отношение към конкретните нива от менталният план и към способността на човек да
доведе и изрази тези визуализирани идеи в неговата определена форма. Аритметиката
има определено отношение към последователните аспекти на процеса и към
проявяването на идеята в някои съответстващи аспекти от физическият план.
Визуализацията на мисъл-формата е процес, който трябва успешно да бъде извършен
чрез присвояването на толкова енергия от идеята, колкото е нужно, за да бъде тя
направена ефективна или „явна” (езотерично казано). В това се изразява символиката
на аритметиката.

От друг ъгъл, човек чете съдбата си в небесата и изписва тази съдба в живота си на
земята; той ограничава, съзнателно или несъзнателно, идеята на душата си до
подобаваща и правилна форма, за да може всеки живот да добавя, отнема и
мултиплицира, докато сумата на опитността на всяка душа е пълна. Така, символично,
трите основни идеи са подържани в основното образование, въпреки че тяхното
истинско значение е отделено от реалността и правилната значимост е напълно
загубена. Въпреки това всичко, което имаме, отново възникващо бавно и окончателно
чрез носителя на световното образование, е изградено върху това неосъзнато скеле.
Фундаменталната нужда, която днес конфронтира света на образованието, е нуждата
да се свърже процеса на разгъване на човешкият ум със света на смисъла, а не със
света на обективното проявление. Докато целта на образованието е да ориентира

16
човека във вътрешният свят на реалности, ще съществува грешният акцент на
сегашното време. Докато в целите на обучението не стигнем до преодоляване на
пропастта между трите нисши аспекта на човека и душата (преодоляване, което трябва
да се случи на менталните нива на съзнание), ще постигнем малък прогрес в правилна
посока и всички вътрешни дейности ще бъдат неадекватни за съвременните нужди.
Докато действителността на висшият ум не бъде разпозната и мястото, което заема
нисшият конкретен ум като служител на висшият не бъде също така прието, ще имаме
прекалено развитие на конкретните материализиращи умения - със склонността да се
помни, да се съпоставят факти и да се произвежда това, което ще задоволява нисшите
човешки желания - но няма да имаме човечество, което ще може наистина да мисли.
За сега ума отразява същността на нисшите желание и не се опитва да познае висшите.

Когато правилният метод на подготовка бъда въведен умът ще се развие до отражение

или посредник на душата и ще стане толкова чувствителен към света на истинските
ценности, че нисшата същност - емоционална, ментална и физическа или витална -
просто ще се превърне в автоматичният слуга на душата. Тогава душата ще
функционира на земята посредством разума, съответно контролираща своят
инструмент, нисшият ум. В същото време умът ще остане записващият цялата
информация, постъпваща към него от света на сетивата, от емоционалното тяло и ще
регистрира мислите и идеите присъстващи в неговата среда. В сегашно време, уви,
обученият ум се смята за най-висшият израз на човешката способност; той изцяло се
разглежда като личност, а възможността за съществуването на нещо, което може да
използва ума, така както ума на свой ред използва физическият мозък, е
пренебрегвана.

Едно от нещата, които трябва заедно да се опитаме да направим е да уловим връзката

на света на значението със света на изражението; ние трябва да се опитаме да
изучаваме техниката, чрез която интегрираното съзнание на интелигентния човек,
може да встъпи в света на качеството (който се проявява чрез смисъла) и да го разбере.

Както работим и учим определени думи заедно ще се появяват отново и отново; такива
думи са значение, качество, ценност - всички, които са разкрити във витално
духовният им смисъл, когато човек се научи да улавя съществуването на висшите
същности и да преодолява пропастта между висшето и низшето съзнание. Значимостта
на творческата дейност и на това, което наричаме гений, ще бъде също така изяснена и
по този начин творчеството няма повече да бъде считано за уникално и да се проявява
спорадично, както до момента, но ще стане обект на обученото внимание и така ще
заеме нормалното си място в човешкото разгръщане. Тука може да се добави, че
творческата дейност на полето на изкуството става възможна, когато първият аспект на
свързващата енергия на човек може да функционира и душата (проявявайки своят
трети или по-нисък аспект) може да започне на работи. Творческата работа може да
бъде изведена напред, когато две от „ венчелистчетата на знанието” на егоичният
лотос бъдат разгънати. Човек, чрез знание и творческа енергия, може да създаде нещо
на физически план, което е израз на творческата сила на душата. Когато две от
„венчелистчетата на любовта” бъдат също разгънати, тогава геният се проявява. Това е
техническа информация за онези студенти, които изучават науката за Неостаряващата

17
Мъдрост, но няма никаква стойност за онези, които не разпознават символизма или
съществуването на висшето его или душата.

Може да бъде ценно, ако тук поясня използването на думите „висше его”. Както
знаете, ако сте чели Трактат за Седемте Лъча, гл.I и II (Езотерична Психология),
душата е аспект на божествената енергия във времето и пространството. Казва ни се, че
Слънчевият Логос предназначен за Негова употреба и изпълняващ Неговото желание, е
определена част от космическата субстанция и запознат с Неговият живот и съзнание.
Той е направил това с добри намерения и в съгласие със Своят себе-реализиран план и
цел. По този начин Той е поставил себе си в ограничение. Човешката монада е
последвала същата процедура - във времето и пространството - ограничавайки се по
подобен начин. На физически план и във физическо тяло, тази феноменална и
трансцедентна същност контролира своето външно проявление чрез два аспекта,
живот и съзнание. Принципа на живота - потока на божествена енергия през всички
форми - е временно положен в сърцето, докато принципа на съзнанието, душевността
на всички неща, е разположен (временно ще се отнася до естествената форма на
определено човешко цяло) в мозъка. Отново, както знаете, принципа на живота
контролира механизма чрез кръвообращението, защото „кръвта е живот” и използва
сърцето като свой централен орган; докато принципа на съзнанието използва нервната
система като инструмент, със съответните продължения на органа на чувствителността,
гръбначният стълб.

Следователно целта на образованието трябва да бъде подготовката на механизма, така

че да отговаря на живота на душата. Висшият Аз и Душата е сумарното цяло на
съзнанието на Монадата, отново във времето и пространството. За нашите нужди
низшето аз или душата е такава част от цялото каквато една личност в един живот
може да използва и изрази. Тази дейност зависи от типа и качеството на тялото,
механизъм направен от дейността на душата в други животи и в следствие от
реакциите на условията на средата. Нарастването на осъзнаване на душата,
задълбочаването на потока на съзнание и на развитие на вътрешната непрекъснатост
на осъзнаване, плюс еволюцията на атрибутите на душата и аспектите на физически
план чрез посредника на тройният и механизъм, съставят целта на цялото
образование. Както добре знаете трите аспекта са:

1. Воля или намерение. Чрез образованието, това трябва се развие до точката, където
проявеният живот е управляван от съзнателно духовно намерение и тенденцията на
живота е правилно ориентирана към действителността.

Правилното насочване на волята трябва да бъде една от основните грижи на

истинското образование. Волята за добро, волята за красота и волята за служене
трябва да бъдат култивирани.

2. Любов - мъдрост. Това е всъщност разкриването на съзнанието за цялото. Ние го

наричаме групово съзнание. Неговото първо развитие е съзнанието за собственото аз,
което се реализира чрез душата, когато (в трите свята от човешката еволюция) човек е
Три в Едно и Едно в Три. Следователно той може да реагира на присъщата група от
животи, която съставя неговото собствено малко проявление; само - осъзнаването е

18
следователно стадий по пътя към груповото съзнание и е съзнанието за
Непосредственото.

Чрез образованието само-осъзнаването трябва да бъде разтворено докато човек не

осъзнае, че неговото съзнание е съставна част от по-голямото цяло. Тогава той се слива
с груповите интереси, дейности и цели. Накрая те стават негови и той се превръща в
групово осъзнат. Това е любов. Тя води до мъдрост, която е любов в проявена дейност.
Личният интерес се превръща в групов интерес. Такава трябва да е целта на цялото
истинско образователно усилие. Любовта на аз-а (аз-съзнание), любовта на тези около
нас (група-съзнание), накрая се превръща в любов на цялото (Божествено съзнание).
Такива са стъпките.

3. Активен Ум. Това се отнася до разгръщането на творческата природа на съзнанието,

духовният човек. Това се случва чрез правилното използване на ума, с неговата сила да
усеща идеите, да отвръща на въздействие, да превежда, анализира и да конструира
форми за разбулването. По този начин твори и човешката душа. Този творчески процес
може да бъде описан, доколкото се отнася до неговите стъпки, по следният начин:

а. Душата създава физическото си тяло, собственото проявление, външната си форма.

б. Душата създава, във времето и пространството, според собствените си желания. По
този начин се появява вторичният свят на проявените неща и нашата сегашна
цивилизация е резултат от тази творческа дейност на същността на желанията на
душата, ограничени от формата. Размишлявайте върху това.
в. Душата твори чрез директното посредничество на нисшият ум и следователно на
проявата на света на символите, които изпълват нашият обединен живот с интереси,
концепции, идеи и красота, чрез писменото слово, устното слово и творческото
изкуство. Това са продуктите на мисълта на мислителите на расата.

Правилната насока на тази вече развита тенденция е целта на истинското образование.

Естеството на идеите, начините за тяхното усещане законите, които трябва да
управляват цялата творческа работа са неговите цели. По този начин стигаме до света
на атрибутите, които допълват дейността на трите аспекта по начин, по който трите
главни лъча са засилени и подпомогнати от работата на четирите второстепенни лъча.
Четирите атрибутивни разгръщания при човека, чрез дейността на душата при
проявление, са:

4. Атрибут на хармонията, създадена чрез конфликт. Това води до реализация и

накрая до силата да се твори. Това е един от атрибутите, с който образованието трябва
да се занимава от позицията на интуицията и трябва да поддържа пред неговите
изпълнители - личността и груповите цели. Това е атрибута, който е скрит във всички
форми и този, който инициира порив или недоволство, който води човека да се бори,
прогресира и еволюира, за да може най-накрая да се извърши умилостивяване и
обединение с душата. Това е най-нисшият аспект от висшата духовна и монадична
триада, която се отразява в душата.
Следователно образованието трябва да работи с това недоволство и да го
интерпретира на онези, които обучава, така че те сами да го разберат и да работят
смислено.

19
5. Атрибута на конкретното знание, чрез който човек може да конкретизира
концепциите си и да изгражда мисъл-форми и по този начин материализира визиите и
мечтите си и вдъхва живот на идеите си. Това той извършва посредством дейността на
нисшият конкретен ум.

Истинската работа на образованието се състои в подготвяне на нисшият човек за

правилно различаване и истинското усещане към визиите, за да може да изгражда
правилно за предназначението на душата и на земята, което ще бъде неговият принос
за цялото. Точно тук работата на правилното образование трябва да започне. Човек все
още не може умствено да работи в света на идеите и моделите; все още не е
чувствителен за истинските духовни ценности. Това е цел за ученика, въпреки че
масите все още не могат да функционират на това ниво. Първото нещо, което трябва да
бъде направено е детето да се обучи на правилна употреба на умението да
разграничава, на способността на избора и на директното предназначение. То трябва
да бъде доведено до правилното разбиране за заложеното предназначение на
съществата, и да бъде водено към мъдра работа на полето на своята творческа
дейност, което, от последните анализи, означава към правилно използване на
„умствените неща” (читата на Патанджали). Само по този начин може да бъде
освободено от контрола на нисшата си същност.

6. Следващият атрибут, който ще бъде разгледан е „отдадеността”. Отдадеността

израства и е плод на недоволството, плюс употребата на способността за избор. Според
дълбочината на човешкото неудовлетворение и на силата да вижда ясно, той се
пренася от една точка на временно удовлетворение към друга, като всеки път
демонстрира своята отдаденост на желанието, на личността, идея, визия, докато
накрая се обедини с идеала, който е най-високият възможен за човека. На първо място
това е душата; след това Свръхдушата или Бог.

Следователно преподавателите са поставени пред възможността умно да се занимаят с

вътрешният идеализъм, който се намира в детето, и с интересната задача да водят
младежта на света от една постигната цел към друга. Но в бъдеще ще трябва да го
правят от гледната точка на целта на абсолютната душата, а не, както в миналото, от
гледна точка на специфичните стандарти на националното образование. Това е важен
смисъл, тъй като той ще посочи смяната на вниманието от несъщественото към
същественото.

7. И накрая атрибутът на реда и налагане на установеният ритъм чрез развитието на

вътрешното способност да функционира под директното предназначение и ритуал.
Точно този атрибут на божествеността е сега много развит в един аспект, така че днес
имаме доста стандартизирано човечеството и самодържавно налагане на ритуален
ритъм върху публичният живот в много страни. В своят съвършен вид може да се види
в живота на публичните ни училища - но това е нежелателно съвършенство. Това е от
части поради признаването, че единицата или индивида е само част от по-голямото
цяло (признание, което е много нужно) и част от еволюционното разгръщане на расата.
Благодарение, обаче, на способността ни да прилагаме всяка нова истина все още
означава потопяване на тази единица в групата, оставайки му малко възможности за
свободна игра на индивидуалната му воля, ум, предназначение и душевна техника.

20
Преподавателите ще трябва да работят с този принцип на вътрешният атрибут и
инстинктът за въдворяващ реда ритъм, като го правят по-творчески конструктивен и по
този начин да предоставят поле за разгръщането на силите на душата. Отдалечих се по
този начин, за да втълпя нещо от основната идея, която трябва да подчертае
тенденциите на образованието. Тези мисли, заедно с онези дадени до сега, съставят
твърдение за целите пред световните преподаватели, което ще прецените като ценно
да обмислите. По-рано споменах за целта. Сега свързвам тази цел с възможностите, с
които се докоснах до оборудването (аспекти и атрибути), което се намира, на
определен етап от развитието, във всеки човек. Бъдещите образователни системи
трябва да работят с тези скрити черти и инстинкти. Те не трябва да работят, както
правят днес, с мозъчният апарат и най-ниските аспекти на ума; нито да акцентират, в
усилието си да впечатлят, върху истините на мозъка и ума, така да се каже,
изследвайки еволюционният процес и физическият план.

Горният коментар ще послужи да ви покаже, че истинският преподавател трябва да

работи с енергии в свят на енергии; че тези енергии са обагрени и квалифицирани от
отделните божествени атрибути и че следователно всеки човек може да бъде
разглеждан като агрегат от енергии, доминиран от определен тип енергия, която служи
за да го отличи сред другарите му и които изграждат различията сред хората. Ако е
вярно , че има седем главни типа енергии характеризиращи всички форми, а те от своя
страна са под-разделени на четиридесет и девет от квалифицирана енергия,
сложността на проблема ясно изплува. Ако е вярно, че всичките тези отличителни
енергии, постоянно играят ролята в рамките на енергия - субстанция (дух - материя),
създавайки „безброй форми, които изграждат формата на Бог” (Бхагавад Гита, XI), и че
всяко дете е микрокосмичен представител (на определен етап на развитие) на
Макрокосмоса, големината на проблема става явен, а обхвата на желаната от нас
служба ще призове до краен предел силите, които всяко човешко същество може да
изрази във всеки даден момент във времето и пространството.

Ще ви направи впечатление, че тези думи „във времето и пространството” се появяват

постоянно в тази инструкция. Защо е така? Защото постоянно трябва да се помни, че
живеем в свят на илюзия - илюзия, която е временна и преходна и която някой ден ще
изчезне, взимайки със себе си илюзията за проявлението, илюзията за еволюционното
разгръщане, илюзията за разделението и илюзията за отделната идентичност -
илюзията, която ни кара да казваме „Аз съм”. Преподавателят на бъдещето ще започне
службата си към детето разпознавайки тази краткотрайна и преходна грешна
концепция за душата и основно ще се занимава с аспекта на ума, а не с налагането на
толкова предавано организирано знание отнасящо се до проявената действителност,
колкото паметта на детето е способно да поеме. Как мога да ви илюстрирам по най-
лесният начин това променено поведение? Вероятно, като изтъкна, че докато сега
родителите и попечителите прекарват много време с детето в отговаряне или
избягване на въпросите поставени от пробуденото съзнание, във времето, което ще
дойде, ситуацията ще бъде обърната. Родителите непрекъснато ще се срещат с
изискванията на проявяващият се интелект на детето като винаги ще го питат Защо?
Защо пита това? Защо това е така? - и така постоянно ще прехвърлят отговорността за
отговора на въпроса към детето като в същото време едва доловимо ще оставят
решението на въпроса на неговият ум.

21
Този процес ще започва на петата година от живота на детето; търсещият ум (който е
самото дете) ще бъде винаги подтикван от учителя в позиция на вътрешно търсене, не
външно изискване за отговор, който може да бъде запаметен и който се основава на
авторитета на по-възрастният човек. Ако това все още ви се струва невъзможно
помнете, че децата, които ще или вече са дошли във въплъщение, след периода на
повишена стимулация между годините 1935 и 1942, нормално и естествено ще
отговарят на пробуждането на ума.

Една от главните функции на онези, които подготвят малолетните съзнания на расата

ще бъде да определят, колкото се може по-рано, коя от седемте определящи енергии
контролира във всеки от случаите. Техниките, които по-късно ще бъдат прилагани ще
се основават на това първоначално заключение - от тук нарастващата отговорност на
преподавателя. Детското внимание и качество ще бъдат от рано определени и цялата
му планирана подготовка ще възниква въз основа на това основно разпознаване. Това
за сега не е възможно, но скоро ще бъде, когато качеството и природата на всяко
индивидуално етерично тяло ще може научно да бъдат обявени. Това развитие не е
толкова далече, колкото може да се предполага или очаква.

Не възнамерявам да се занимавам детайлно с този процес, нито да разработвам

методи, чрез които децата на расата могат да бъдат подготвяни. Нашата цел е да се
занимаваме с по-универсалната и непосредствена нужда от преодоляване пропастта
между отделните аспекти на нисшето Аз, така че да възникне интегрирана личност; а
след това с преодоляването на пропастта между душата и духовната триада, така че да
може да има свободно действие на съзнанието и пълна идентификация с Единният
Живот, което води до загуба на усещането на разделение и до сливането на частта с
Цялото, без загуба на идентичност, но без разпознаване на лична идентификация.

Тука трябва да се спомене интересна гледна точка. Тя е ключът към бъдещото

разгръщане на расата. Новата наука за психологията, която се развиваше изключително
по време на последните тридесет години, ни подготвя за него. Студентите трябва да се
научат да различават между сутратма и антакарана, между нишката на живота и
нишката на съзнанието. Едната нишка е основата на безсмъртието, другата е основата
на непрекъснатостта. Тук лежи тънка разлика за изследователя. Едната нишка
(сутратма) свързва и оживотворява всички форми в едно функционално цяло и
въплъщава в себе си волята и предназначението на изразяващата се същност, бидейки
човек, Бог или кристал. Другата нишка (антакарана) въплъщава отговорът на
съзнанието във форма на постоянно разширяващият се кръг от контакти в рамките на
обкръжаващото ни цяло.

Сутратма е директният поток на живота, непрекъснат и неизменен, който може да се

смята символично за потока от жизнена енергия течаща от центъра към периферията и
от източника към външната проява или осезаемата проява. Тя е животът. Поражда
индивидуалният процес и еволюционното разгръщане на всички форми. Следователно
тя е пътят на живота, който се простира от монадата до личността чрез душата. Това е
душевната нишка и е една и индивидуална. Предава енергията на живота и е закотвена

22
в центъра на човешкото сърце и в някаква централна фокусна точка във всички форми
на божественото проявление. Нищо друго не остава освен живота.

Нишката на съзнанието (антакарана) е резултат от обединяването на живота и

субстанцията или основните енергии, които изграждат първото обособяване във
времето и пространството; това поражда нещо различно, което само възниква като
трето божествено проявление, след като се е осъществило обединяването на
основната дуалност. Това е нишката, която е изтъкана в резултат на появата на живота
във форма на физически план. Отново символично, може да се каже, че сутратма
действа от горе надолу и е изливане на живота във външна проява. Антакарана е
изтъкана, развита и създадена в резултат на първоначалното творение и действа от
долу нагоре, от външността към вътрешността, от света на екзотеричното проявление
към света на субективната действителност и смисъл.

Този „Път на Възвръщане” по смисъл, при който расата, изтеглена от периферията и

започнала да разпознава и регистрира онези непроявени познания на вътрешното
съзнание, е вече достигнала (чрез процеса на еволюция) точката на развитие, където
някои хора могат да следват този път от физическото съзнание към емоционалното, от
емоционалното към менталното. Тази част от работата вече е постигната в много
хиляди случаи и това, което сега се изисква са умение и правилно използване на
силата. Тази нишка от енергия, обагрена от съзнателен мисловен отговор, е по-късно
обагрена от разграничаващото се съзнание на ума, а това поражда вътрешната
интеграция, която накрая прави човека ефективно мислещо същество. В началото тази
нишка е използвана чисто за нисши егоистични интереси; тя постоянно става по-силна
и с по-голям потенциал с течение на времето, докато дефинитивно е обособена, ясна,
силна нишка, която се разпростира от външният физически живот, от точка в мозъка,
направо до вътрешната система. Тази нишка обаче не е отъждествена с системата, а
със съзнанието на човека. Посредством тази нишка човек осъзнава емоционалният си
живот в многото му форми (обърнете внимание на тази фраза) и чрез него осъзнава
света на мисълта ; учи се да мисли и съзнателно да функционира на ментален план,
където мислителите на расата - чиито брой постоянно нараства - живеят, придвижват
се и съществуват. Нарастващо той се научава да следва този път на съзнанието и така
престава да се идентифицира с плътската външна форма и се научава да се
идентифицира с вътрешните качества и атрибути. Първо живее живота на сънищата, а
после живота на мисълта. Тогава идва времето, когато неговият нисш аспект от
антакарана е завършен и първото голямо съзнателно обединение е изконсумирано.
Човек е интегрирана, съзнателно живееща личност. Нишката на непрекъснатост на
трите нисши аспекта на човека е установена и може да бъде използвана. Тя се опъва,
ако може да бъде използван такъв израз (опитвам се да бъда изцяло образен) от
центъра на главата до ума, който от своя страна е енергиен център в света на мисълта.
В същото време антакарана е вътрешно изплетена от нишката на живота или сутратма,
която излиза от центъра на сърцето. Сега целта на еволюцията във форма е
относително завършена.

Когато тази фаза бъде достигната чувството за усещане навън в заобикалящата ни

вселена продължава. Човек тъче нишка, подобна на нишката, която паякът така
изумително тъче. Той достига все по-напред в своето възможно обкръжение, а след

23
това обявява аспекта на самият себе си, за който малко е мечтал в ранните етапи на
развитие. Обявява душата и преминава през илюзията на дуалността. Това е нужен, но
не постоянен етап. Това е този, който характеризира стремящият в този световен
цикъл, може би трябва да кажа тази манвантара или световен период. Той търси да се
съедини с душата, да идентифицира себе си, съзнателната личност, с тази засенчваща
душа. Технически казано, това е момента, когато истинското изграждане на антакарана
трябва да започне. Това е моста между личността и душата.

Разпознаването на това съставя проблема, с който се сблъсква сегашното образование.

Това е проблем, който винаги е съществувал, но е засягал досега повече индивида
отколкото групата. Сега засяга групата, тъй като толкова много синове на човечеството
са готови за това изграждане. През годините хора са изграждали индивидуалните си
мостове между висшето и нисшето, но този процес е бил толкова успешен, че сега
дойде времето груповото разбиране на тази появяваща се техника, за групово
преодоляване, водещо до последващо или следващо групово откровение. Това
осигурява днешната възможност на полето на образованието. Посочва отговорността
на преподавателя и изтъква нуждата от ново разгръщане на методите за образование.
„Групата кандидат” трябва да бъде осъществена и груповата антакарана трябва да бъде
изградена. Това обаче, когато е правилно разбрано, няма да отрече индивидуалното
усилие. Това винаги трябва да бъде изпълнено; но груповото разбиране значително ще
помогне на индивида.

КООРДИНАЦИЯ/СЪГЛАСУВАНЕ И ИНТЕГРАЦИЯ

До сега се ангажирахме с обобщения относно образователният процес, който по-късно

ще бъде въведен, с менталният апарат, който се подлага на дефинитивна и планира
подготовка, който е субективно и съвсем съзнателно повлиян по време на процеса.
Предполагам, че вече разбрахте нуждата да бъде изградена антакарана и за работата
по преодоляване. Мъдро е също да приемем факта, че сме в позиция категорично да
започнем процеса за изграждането на връзка или мост между различните аспекти на
човешката същност, така че вместо разделение да има обединение и вместо
непостоянно движещо се внимание насочено насам натам в полето на менталният
живот и емоционалните отношения, ще се научим да контролираме ума и да
съединяваме разделенията и така да направляваме низшето намерение по всеки
желан начин. Така всички аспекти на човек, духовни и природни, могат да се
концентрират, където е нужно.

Работата по преодоляването от части е вече направена. Човечеството като цяло вече е

преодоляло пропастта между емоционалната астрална същност и физическият човек.
Както казах на друго място.

Може да обобщим стадиите на растеж и следователно възможността да станем

посредник на постоянно растящите енергии, прониквайки в източниците на динамична
енергия в трите свята, по следният начин:

Нисшите видове от човечеството използват сутратма, която протича през етеричното

тяло.

24
Средният човек оползотворява почти напълно тази част от сутратма, която протича
през астралният план. Техните реакции основно се основават на желание и са
емоционални.

Интелигентният човек оползотворява сутратма, която преминава през нисшите нива

на менталният план надолу през астралната и физическата част. Техните действия са
стимулирани от ума, а не от желанието, както беше в предишният случай.

Стремящите на физически план използват сутратма, когато тя протича през двата

под-плана на абстрактните нива на менталният план и са започнала постепенно да
изграждат антакарана или моста между Триадата и Личността. Силата на Егото започва
да намалява.

Кандидатите за посвещаване и посветените в трето посвещение използват и сутратма

и антакарана, използвайки ги като едно цяло. Силата на Триадата започва да протича,
стимулирайки всички дейности на човека на физически план и оживявайки, във винаги
нарастваща степен, човешките мисъл-форми. Ключът за формирането на Майавирупа е
намерен, чрез правилното разбиране на процеса.
Трактат за Космическият Огън, стр.959-960

Трябва да бъде отбелязано, че преодоляването трябва да бъде извършено в

съзнателният аспект и се отнася до непрекъснатостта на човешкото осъзнаване на
живота във всичките му отделни аспекти. Енергията, която съзнателно се използва за
свързване на физическият човек и астралното тяло е концентрирана в слънчевият
сплит. Символично казано, много са днес тези, които придвижват преодоляването
напред и свързват ума с двата вече свързани аспекта. Тази нишка от енергия се излъчва
от, или е закотвена в, сърцето. Малко са хората ( просветените в света), постигнали
трите по-нисши синтеза, които днес са ангажирани с принасянето на все по- висше
единство с тройната Действителност, която използва душата като средство за своето
изразяване, така както душата от своя страна прави усилие да използва своята сянка,
тройният по-нисш човек.

Тези разделения и обединения са въпрос на форма, символ на речта и са използвани

да изразят събития и случки в света от енергии и сили, с които човек е определено
замесен. Това са трите обединения, които споменаваме, когато темата за просвещение
е обект на внимание.

Нишката на живота, сребърната струна на сутратма, е, доколкото се отнася до човек,

двойствена по естество. Нишката на живота, която е една от двете нишки съставящи
антакарана, е правилно закотвена в главата. Това вече го знаете, но усещам нужда
постоянно да го повтарям. По време на еволюционният цикъл човек трябва да повтаря
това, което Бог вече е направил. Самият той трябва да създава в двата свята на
съзнанието и живота. Като паяк той плете свързващи нишки и също мостове и така се
свързва със заобикалящата го среда, като така придобива опитност и препитание.
Символа с паяка е често използван в древните окултни книги и писанията на Индия във
връзка с дейността на човека. Нишките, които човек създава са тройни и заедно с двете

25
главни, създадени от душата, съставят петте вида енергия, които правят човек
съзнателно същество. Трите нишки, които създава човек са закотвени в слънчевият
сплит, главата и сърцето. Когато астралното тяло и ума започнат да функционират като
едно цяло и душата също е съзнателно свързана (не забравяте, че неосъзнато тя винаги
е свързана) удължение на тази петорна нишка - основните две и човешките три - се
пренася до гърления център; когато това се случи човек може да се превърне в
съзнателен творец на физически план. От тези главни линии на енергия може да се
излъчват по-малки линии по желание. Всички бъдещи разумни душевни разгръщания
трябва да бъдат подчинени на това познание.

В горният параграф и неговите последствия имате кратко и недостатъчно изказване

относно Науката за Антакарана. Опитах се да го изразя с термини, символично ако
предпочитате, което дава на вашите умове обща идея за този процес. Можем много да
научим чрез илюстриране и визуално въображение. Много от кандидатите вече
установиха следните връзки на свързващата Антакарана:

1. От физическото към виталното или етерното тяло. Това е действително продължение

на нишката на живота между сърцето и далака.

2. От физическото и виталното, приемайки ги като едно цяло, към астралният или

емоционалният проводник. Тази нишка произлиза от или е закотвена в слънчевият
сплит, и е носена нагоре посредством диханието докато се закотви във
венчелистчетата на любовта на егоичният лотос.

3. От физическият и астрален проводник към менталното тяло. Единият край е закотвен

в главата, а другият във венчелистчетата на знанието на егоичният лотос, придвижван
напред чрез акт на волята.

Много са също в процес на свързване на трите нисши аспекта, които наричаме личност,
със самата душата, чрез медитация, дисциплина, служене и директно внимание. Когато
това бъде постигнато се установява окончателна връзка между жертвата или
венчелистчетата на волята на егоичният лотос и главата и центровете в главата, като
така се извършва синтез между съзнанието, душата и принципа на живота. Процесът на
установяване на взаимовръзки и взаимоотношения, и подсилването на така
построеният мост, продължава до трето посвещение. Линиите на сила са толкова
взаимосвързани, че душата и нейният инструмент на израз стават едно цяло. След това
може да продължи по-висше преливане и сливане.

Нужно е тук да спра и да посоча, че всичко по-горе е илюстрация с думи на процеса на

енергийни взаимовръзки и има истинска стойност, ако те могат да ви представят и да
направят действителен факта на посочените процеси. Някои кандидати и студенти имат
високо развито мистичното съзнание и следователно са склонни да негодуват и да
смятат за ненужно по-техническото и разумно представяне на истината, която те
усещат и знаят, но която все още остава като недефинирана истина. Моята цел е да ви
помогна към по-голямата определеност на реализация и изразяване; това в никакъв
случай не трябва да отдалечава от великолепието и красотата на това, което усещате,
но също така трябва да увеличите възможностите си да знаете и да можете да

26
направите достъпно за останалите знанието, което сте придобили. В миналото
мистикът е изразявал това осъзнаване чрез любов и практическа любезност,
изразявайки я на физически план посредством благотворителни дела и саможертва, а
на емоционални нива чрез дихание, визия и способността си да изрази любовта на Бог
към света. Днешният мистик продължава със същият процес, но под натиска на
еволюцията става способен на повече от това. Той трябва да бъде способен разумно да
формулира своето знание и ясно да изрази осведомеността си, за да може да я
сподели с обществото, чиито интелект постоянно нараства, но значително се нуждае от
визия. Следователно ви моля да не пренебрегвате техническата формулировка на
истината, защото ако образованието означава нещо за вас и ако трябва да обмислим
начините, по които то трябва да бъде приложено така, че да доведе до това
преодоляване и синтез, е съществено да избегнем този ментален мързел и мистичната
инерция, които са характерни за толкова много мистици и линията на най-малкото
съпротивление за толкова кандидат ученици.

Следователно е нужно да схванем фактите, че:

1. Новото образование основно ще се занимава с научното и осъзнато съединяване на

различните аспекти на човека, също така с изработването на координация и синтез, и
увеличаващо се разширяване на съзнанието чрез установяването на правилните линии
на енергията.

2. Задачата на новото образование е следователно координация на личността, накрая

довеждащо я до обединяването с душата.

3. Новото образование ще се занимава със синтеза и интерпретацията на законите на

мисълта , защото ума ще се счита за връзката между душата и мозъка. Тези закони са
начините, чрез които:

а. Идеите са осъзнати.
б. Идеите са общо достъпни.
в. Менталните концепции или мисъл-формите са изградени, като след време те
телепатично ще повлияят на съзнанието на човека.

4. Новото образование ще организира и развива нисшият конкретен ум.

5. То ще научи човека да мисли от универсалното към конкретното, както и да се заеме

с анализ на спецификите. Следователно в бъдещите училища ще се набляга по-малко
на подготовката на паметта. Интересът в голяма степен ще подпомогне волята да си
спомня.

6. Новото образование ще направи човека добър гражданин чрез развиване на

рационалните аспекти на неговото съзнание и живот, като го учи да използва
наследените, придобити и надарени знания и умения за удостоверяване на социалното
съзнание и поведение.

27
7. Преподавателите на новото време преди всичко ще се опитват да учат човек на
науката на обединяване на неговите три аспекта, които са обхванати от общите
наименования на менталните аспекти:

а. Нисшият конкретен ум.

б. Синът на Ума, Душата, Аза.
в. Висшият, абстрактен или интуитивен ум.

или:

а. Възприемчив ум или здравия разум.

б. Индивидуализиран ум.
в. Просветлен ум

8. Преподавателите на новият век ще се занимават с процеса или методите, които ще

бъдат ангажирани с преодоляване на пропастта в съзнанието между отделните
аспекти. Също така Науката за Антакарана ще бъде окончателно доведена до
вниманието на общността.

9. Продължението на тази концепция на преодоляване ще бъде развита така, че да

включва не само вътрешната история на човек, но също така съединяването му с
неговите ближни на всички нива.

10. Също ще включи подготовката на човешкият апарат да отговаря на влиянията на

живота и душата. Душата съществено е разум, жизнено използвана на всеки план. Тя
функционира като разграничаващ ум на ментално ниво, като чувствително съзнание на
емоционален план и като активно участваща на физически план. Тази умствена дейност
е винаги използвана от гледна точка на мъдростта.

11. Новото образование ще вземе под внимание:

а. Ума и връзката му с енергийното, етерното, тяло, което е в основата на нервната

система и което подбужда физическото тяло към действие.
б. Ума и връзката му с мозъка.
в. Ума и връзката му със седемте силови центъра в етерното тяло, и тяхното
проявление и използване чрез проводника на главната мрежа от нерви, която се
намира в човешкото тяло и тяхната връзка (която ще стане нарастващо явна) с
ендокринните жлези.
г. Мозъка като координиращ фактор в плътното тяло и неговата способност да
направлява дейностите на човек чрез посредничеството на нервната система.

В горното изказване ще видите колко голяма е темата ни, и все пак е тази, която
смятам да покрия изключително накратко, като напиша само основен учебник , който
ще служи като насока за поставянето на нова култура, която ще отличи Ерата на
Водолея. Други ученици ще развият моята тема, но темата е все още толкова малко
разбрана, че може да се каже, че би била безсмислена дори за най-интелигентните.

28
Сегашното образование започва да обръща внимание на природата на ума и на
законите на мисълта. В тази връзка дължим много на психологията и философията.
Съществува нарастващ интерес към Науката Ендокринология като материално средство
за предизвикване на промени обикновено при деца с недъзи и слабоумни. Въпреки
всичко, докато сегашните преподаватели не приемат възможността за наличието на
централни звена в човека, които са в основата на материалният и видим апарат, и също
да приемат възможността за централен източник на енергия зад ума, прогреса на
образованието ще бъде в относителен застой; детето няма да получава
първоначалната подготовка и фундаменталните идеи, които ще му дадат възможност
да стане самостоятелно интелигентно човешко същество. Психологията с нейното
наблягане на трите човешки аспекта - мисъл, емоционално усещане и телесният
организъм - вече направи съществен принос и прави много за това да бъдат направени
радикални промени в образователната ни система. Много остава да бъде направено.
Интерпретацията на човека в смисъла на енергия и схващането за седемте типа
енергия, определящи човека и неговата дейност, ще доведат до незабавни промени.

ГЛАВА II
Културното Разгръщане на Расата

ЦИВИЛИЗАЦИЯ И КУЛТУРА

Днес е много наблягано на образованието - координиращо, свързващо,

психологическо, професионално и снабдяващо. Към това трябва да бъдат прибавени
старият метод на трениране на паметта и усилията или да влеят религията в ума на
детето или да я прескочат с решение и с цел. Сегашното образование е било преди
всичко съревнователно, националистическо и следователно разделящо. Учило е детето
да приема материалните ценности с най-голяма важност, да вярва също, че точно тази
нация е от най-голямо значение и че всяка друга нация е второстепенна; подхранвало е
гордостта и насърчавало вярата, че то, неговата група и неговата нация далеч
превъзхождат другите хора и народи. То постоянно е учено на бъде едностранна
личност със своите грешно наставени световни ценности и неговото отношение към
живота отличаващо се с пристрастия и предразсъдъци. Основите на изкуството са му
преподавани, за да му дадат възможност да функционира с нужната ефикасност в
конкурентна обстановка и в неговата специфична професионална среда. Това да чете,
пише, да бъде в състояние да прибави и елементарна аритметика, са разглеждани като
минимално изискване; да знае нещо за отминали събития - исторически, географски,
литературни, философски и научни - са също добавяни в много страни и за определен
клас хора. Нещо от литература също е било сведено до вниманието му.

Общото ниво на световната информация е високо, но обикновено е пристрастно

повлияно или от национални или религиозни предразсъдъци, служейки по този начин
да правят човека гражданин на собствената му страна, а не човешко същество със
световно отношение. Не се набляга на световно гражданство. Предаваното обучение
стимулира масовото съзнание на детето и пробужда паметта (рационална и
индивидуална) чрез предаването на факти - несвързани помежду си факти - повечето
от които не се отнасят до всекидневният живот. Тези факти могат да служат (ако са
използвани като посети мисли в медитация или технически ангажирани) за

29
възстановяването от расовото съзнание и рационалната памет, не само национална
история, но и миналата история. Споменавам това, за да подчертая опасността от
такова наблягане единствено върху миналото, защото ако бъде осъществено в голям
мащаб ще се превърне в катастрофа; това би поставило приоритет на расовите и
национални идеали и цели, и бързо би довело до расова кристализация и сенилност -
метафорично казано. Пример за усилие в тази посока е това, което се случи в Германия
и в по-малък мащаб в Италия; кулминацията беше в Оста (Рим-Берлин-Токио). За
щастие можем да се доверим на приливът на живота на младостта на всяка нация,
който може да обърне мисълта на расата в по-добра посока от тази на пресъздаване на
така нареченото величие на миналото и на наблягане на неща, които трябва да бъдат
изоставени.

Тук бих искал да разширя по някакъв начин интерпретацията на толкова използваните

думи (с които често е злоупотребявано): култура и цивилизация. Защото създаването
на някаква форма на култура - материална или духовна, или материална и духовна - е
целта на всяко образование. Образованието е главният посредник в света.

Цивилизацията е реакция на човечеството на целите на всеки конкретен световен

период. Във всяка епоха някаква идея трябва да бъде изразена в актуалният расов
идеализъм. По време на Атлантида преобладаващата идея е била сетивен религиозен
идеализъм или мистицизъм, който се изразява като подход към усещаната, но
невидима божественост, израз на начина на усещане. Все пак са съществували
чувствителни раси, съставени от народи и групи, които са се трудили върху развитието
на чувствената природа, по някой път съзнателно, но в повечето случаи несъзнателно.
Отношението им един към друг, като индивиди или нации, е било преди всичко
чувствено и емоционално - състояние на съзнанието (не мога да кажа състояние на
ума), което е най-трудно уловимо от днешната Арийска раса, дори и интуитивно, тъй
като с нас е започнал да функционира ума. Тяхното отношение към божественото е
било също така интуитивно, а техните религиозни дейности са били мистични и
набожни, лишени от всякакво умствено разбиране. Реакциите им към красотата, към
ужасът предизвикан от божественото и към емоционалните характеристики на Бог, към
усещането на светлина и чудо, са били изключително емоционални. Мистериозното,
чувството на страхопочитание, сляпото следване на някой признат за „чувствителен”
към по-висш ред от този на обикновеният човек и интерпретирането на Бог и
природата в смисъла на чувство - възприятие - всичко това е било в основата на тази
древна цивилизация и до голяма степен е обагрило сегашното ни расово поведение,
поне до появата на Христос, Който извърши и въведе големи промени в човешкото
съзнание на новата цивилизация. Децата са все още до голяма степен Атланти в
съзнанието си; чрез тях това е форма на рекапитулация аналогична на пренаталният
стадий; същата рекапитулация се случва напред по Пътя, когато човек наново развие
мистичното съзнание след като е пробудил менталната си същност и преди
разгръщането на истинското окултно осъзнаване или познание, и реакциите на
висшият ум. Проблемът стоящ пред Образованието е да вземе Атлантското съзнание
на детето и да го превърне в Арийско или ментално. Атлантите не са имали
образователна система в смисъла, който ние разбираме. Кралете и свещениците
интуитивно са приемали; масите са се подчинявали.

30
При днешната раса се появява различно цивилизовано поведение и се приближава
към своят завършек. През всяка епоха определена идея е функционирала и се е
изразявала посредством расовият и националният идеализъм. Нейната основна
насоченост през вековете е произвела сегашният свят и това е бил строгият
материализъм. Днес, дадена нация е смятана за цивилизована, когато е пробудена за
ментални ценности и в същото време изисква материални ценности; и когато ума
(нисшият ум) - със своят аспект на запаметяване, дискриминационният и разделящ
аспект, функциите за анализиране и способностите си да формулира конкретни идеи
въз основата на материално възприятие, материално желание и материални цели -
получава подготовката, която ще създаде материална цивилизация и е направила
нашата материална цивилизация, каквато е днес. С акцент изместващ се от чувство -
възприятие към ментално отношение към живота, с желанието да направи
материалният живот на гражданина на всеки народ доминиращ фактор в
националното мислене, с разгръщането на ума, концентриран върху материалният
живот, и с наука основно ангажирана с формулирането на това, което може да се
докаже и занимаваща се само с енергиите на материалният влияние, изненадващо ли
е, че основната грижа на нашата сегашна цивилизация се намира в областта на
икономическият живот? Заети сме с материалните условия, с обектите на нарастващото
имущество, със ситуации подобряващи светското, разработвайки живота на физически
план и заменяйки осезаемото за неосезаемото, конкретното за духовното, физическите
ценности за субективните. Все пак последното някой ден трябва да се прояви.

Горното изказване е повърхностно и от толкова общ характер, че не се занимава с

относително малкото малцинство, което усеща по-големите стойности и работи за
проявата им в расовият живот. Тези хора са пазителите на напредналите идеали на
сегашната цивилизация, но енергията, която те освобождават често служи за
установяването, временно, на по-конкретните ценности. Моите коментари са само
частични, а също така и фактите. Вероятно преувеличавам; но може и да не. Въпреки
всичко остава факта, че двете велики цивилизации, за които наистина можем нещо да
знаем - Арийската и Атлантическата - представят две крайни цели или позиции, към
които човечеството от два периода е насочвало и все още насочва вниманието си.

Атлантическата цивилизация е била основно религиозна по поведението си; религията

е често срещана в живота и смисъл на съществуване на всичко, което е било. Света
след смъртта е бил обект на интерес и непоколебимо неоспорвано вярване. Едва
доловимото влияние излъчвано от неосезаемите царства, силите на природата и
отношението на човек към тях чрез страстна чувствителност и цялата гама от тези
емоционални поведения съставящи живота на расата, обагряйки всичко това, което е
било там или е могло да бъде от гледна точка на зародиша. Резултата от всичко това,
което сме наследили чрез историята, такава каквато сега изниква (от времената на
наводнение, когато и това да е било) може да бъде изразено с думи като анимизъм,
спиритуализъм, нисш психизъм и усещане. Смисъла на Бог, смисъла на безсмъртието,
смисъла на едва доловимите вътрешни взаимоотношения, смисъла на култа и на
прекомерната чувствителност на сегашният човек е нашето неизплатено наследство от
цивилизациите, които са съществували при старата Атлантида.

31
Върху цялата тази структура днес се налага точно обратното и като реакция - нормално,
правилна и развиваща - човека полага супер-структура, където се набляга нарастващо
върху осезаемото, материалното, видимото, и върху това, което може да бъде
доказано, диагностицирано, анализирано и използвано за подобряването на
човешкият външен свят и неговата материална позиция на планетата. И двете
цивилизации са отишли твърде далеч и с тласъка на махалото неизбежно ще се върнем
в средна позиция, на „възвишеният среден път.” Този среден път използвайки най-
доброто и най-висшите идеали, които двете предхождащи цивилизации са създали, ще
характеризира идващият Век на Водолея и неговата цивилизация. Такова изразяване
на материалното и нематериалното, на видимото и невидимото, на осезаемото и
духовното винаги е било цел и предмет на онези, които са разбрали истинският смисъл
на културата. В последният анализ и за нуждите на нашата тема цивилизация се отнася
до масите и расовото съзнание, докато култура се отнася до индивидуалният и
невидим духовен човек. Следователно цивилизацията, която е пълен израз на
истинската култура, се намира далеч напред в развитието на расата.

Културата е приближаване на два пътя - чувство и ум; на две думи - чувствителност и

мисъл; и на поведения, рационални по естество, които ще дадат възможност на човека
да живее като интелигентно субективно същество в осезаемият физически свят.
Културният човек свързва света на смисъла със света на проявлението и се отнася към
тях (като ги разпознава с мозъка си, знак за установена връзка или отношение) като
съставящи един свят с два аспекта. И в двата свята се движи еднакво свободно и
едновременно, доколкото се отнася до негово съзнание или усещане за осъзнатост.
Дори по времето на Атлантида е имало такива, които са разбирали значението на
културата като следствие на цивилизацията.

Масите трябва да бъдат цивилизовани като стъпка към предоставянето им на такава

култура, която ще ги направи истински значими човешки същества. Човешкото
същество има нужда да бъде човек способен да живее в свят на външни реалности и в
същото време да може да осъзнава себе си като живеещ във вътрешен свят, като ум и
душа. Тогава той изразява вътрешният субективен живот с такава сила, която
контролира и доминира живота на физически план, като го мотивира и му дава
правилна посока. Това отношение на човека и задачата да доведе съзнанието до
състояние на осъществяване, от векове е смятано за задача на организираната религия,
докато тя е, по същество и необходимост, на образованието. Вярно е, че Църквата в
древни дни е била възпитателя на онова време, но се е наблягало на вътрешният и
субективен живота и по правило не се е правил опит да се съединят и слеят двата -
външното материално благосъстояние и вътрешното духовно съществуване.
Образованието е задача на отличителните мислители на расата и отговорност на
всички правителства, която те рядко признават.

Накрая, ще се опитаме да видим какви са основните идеи (започвайки с разпознаване

на инстинктите), които са водили, стъпка по стъпка, човека към сегашната му борба за
не на света, групово издигане и естествено самоопределяне с перспектива - в повечето
случаи несъзнателна - да осигури по-добър орган за изразяване в рамките на
живеещият организъм, човечеството.

32
Следователно е банално и очевидно да кажем, че човечеството днес преминава през
криза в големи мащаби. Причините за тази криза трябва да се потърсят в много
фактори. Те се намират в миналото, в растежа чрез еволюция на някои основни
тенденции при човек; в минали грешки, настоящи възможности и мощна дейност на
Йерархията на Любовта1. Бъдещето е много обещаващо, при условие че човек научи
уроците на настоящето , които са му ясно представени; той трябва да ги приеме и ясно
да разбере естеството на проблема си и на кризата с многото и подразделения и
различните последствия.

Кипящото сътресение, в което масите от хора живеят сега и появата на една или две
ключови души във всяка нация, са близко свързани. Тези ключови хора карат да им се
чуят гласовете и будят внимание; техните идеи са последвани - правилно или грешно -
с внимание, признателност или недоверие.

Бавното и внимателно формиране на Новата Група от Световни Служители е показател

за кризата. Те съблюдават или въвеждат Новият Век и са свидетели на родилните
болки на новата цивилизация и появата на новата раса, новата култура и новата
външност на света. Работата е разбира се бавна и на онези от вас, които са потопени в
проблеми и болки, им е трудно да виждат бъдещето сигурно или да интерпретират
сегашното с яснота.

В сферата на образованието обединените действия са от съществено значение. Със

сигурност основен сбор от цели трябва да ръководи образователните системи на
народите, дори тогава единството на методите и техниките, може да не бъде
възможно. Различията в езика, произхода и културата ще и трябва винаги да
съществуват; те съставят красивият гоблен на човешкият живот през вековете. Но много
от това, което се е изпречвало пред правилните човешки отношения трябва да бъде
премахнато.

Преподавайки история например трябва ли да се връщаме към старите лоши начини,

докато всяка нация се възхвалява често за сметка на други народи, където фактите са
систематично неточно представяни, където главните моменти в историята са
различните войни през вековете - следователно история на агресия, на възход на
материалните и егоистични цивилизации, и тази, чиито националистически и
следователно разделящ дух е засилвал расовата омраза и стимулирал народната
гордост? Първата историческа дата, която средното английско дете помни е „Уилям
Завоевателя, 1066.” Американското дете помни пристигането на първите английски
заселници (пуританите) и постепенното завземане на земята от законните жители, и
вероятно Бостънското Чаено Парти. Всичките герои на историята са войни - Александър
Велики, Юлий Цезар, Хунът Атила, Ричард Лъвското сърце, Наполеон, Джордж
Вашингтон и много други. Географията е друга форма на история, но представена по
подобен начин - история на открития, на проучване и конфискуване, често последвани
от лошо и жестоко отношение към обитателите на обявените земи. Алчност, амбиция,

1
*: Един от трите центъра, чрез които божественото се проявява: Шамбала, където се знае
Божията воля; Йерархията, където Божията Воля властва; Човечеството, въплъщаващо аспекта на Ума на
Бог.

33
жестокост и гордост са ключовите точки от нашето преподаване на историята и
географията.

Тези войни, агресия и кражби, които са определяли всеки велик народ без изключения,
са факти и не могат да бъдат отречени. Въпреки всичко уроците на злините, които те
грижливо направиха (кулминиращи през войната 1914 - 1945) със сигурност могат да
бъдат посочени и древни причини за днешните предразсъдъци и неприязън могат да
бъдат показани, а тяхната безполезност подчертана. Не е ли възможно да се изгради
теория на историята според големите и добри идеи, които са обусловили народите и
да ги направим това което са наблягайки на творчеството, което определя всички тях?
Не можем ли по-ефективно да представим великите културни епохи, които -
появявайки се изведнъж в някой народ - обогатяват целият свят и дават на
човечеството неговите литература, изкуство и визия?

Войната предизвиква големи миграции. Армии маршируват и се бият във всяка част на
света; преследват хората, които бягат от една земя в друга; хуманитарните работници
ходят от една страна в друга, служейки на войниците, спасявайки болните, хранейки
гладните и изучавайки условията. Днешният свят е много, много малък и хората
откриват (по някой път за първи път в живота си), че човечеството е едно и всички хора,
независимо с какъв цвят на кожата са или в коя страна живеят, си приличат. Днес
всички ние сме вътрешно смесени. Съединените Щати са съставени от хора от всички
познати страни; над петдесет различни раси или народи съставят СССР. Обединеното
Кралство е Федерация на Народите, независими народи свързани в една група. Индия
е съставена от множество хора, религии и езици - от тук и проблема и. Самият свят е
огромен съд за смесване, от който се появява Едно Човечество. Това изисква голяма
промяна в методите ни на представяне на историята и географията. Науката винаги е
била универсална. Великото изкуство и литературата винаги са принадлежали на света.
Върху основа на тези факти образованието, което ще бъде дадено на децата на света,
трябва да бъде поставено - върху нашите прилики, творческите ни постижения,
духовният ни идеализъм и нашите допирни точки. Докато това не бъде направено
раните на народите няма да зараснат и бариерите, които са съществували от векове,
няма да бъдат премахнати.

Преподавателите, които са поставени пред възможността на днешният свят, трябва да

гледат на нея като стабилна основа, която се полага за идващите цивилизации; трябва
да вземат предвид, че тя е обща и универсална по своят обхват, откровена в
презентацията и конструктивна в подхода си. Какви първоначални стъпки ще
предприемат преподавателите от различни страни неминуемо ще определят
същността на идващата цивилизация. Трябва да се подготвят за ренесанс на всички
изкуства и за нов и свободно протичащ поток на творческия дух в човека. Трябва да
поставят категорично значение върху онези велики моменти от човешката история,
когато човешката божественост е пламнала и да посочат нови начини на мислене, нови
модели на човешката планомерност и по този начин да променят тенденцията на
човешките дела за всички времена. Такива моменти са създали Магна Харта; чрез
Френската Революция са поставили ударение на концепцията за свободата, равенство
и братство; формулираха Американската Декларация за Правата и в откритите морета
на нашето време ни дадоха Атлантическата Харта и Четирите Свободи. Това са

34
великите концепции, които трябва да ръководят новият век с неговите зараждащи се
цивилизации и бъдещата му култура. Ако днешните деца са обучавани в значението на
тези пет велики декларации и в същото време са учени в безполезността на омразата и
войната, има надежда за по-добър, по-щастлив и също така по-сигурен свят.

Основните идеи трябва да бъдат преподавани на всички деца на всяка страна. Те са:
стойността на индивида и истината за едно човечество. Момчетата и момичетата
на войната са научили, от нейните прояви, че отделният човек няма стойност, освен и
само до толкова до колкото упражнява проекта на някой диктатор - Мусолини или
Хитлер. В други страни на някои хора и някои групи - чрез наследствени позиции или
финансово имущество - е гледано с голямо значение, докато на останалата част от
народа с малко значение. В други страни човек все още смята себе си за толкова
важен, а правото да си доставя удоволствие в толкова много моменти, че отношението
му към останалата част от света е напълно загубено. И все пак стойността на отделният
човек и съществуването на цялото, което наричаме Човечество са много близко
свързани. Това трябва да бъде подчертано. Тези два принципа, когато са правилно
учени и разбрани, ще доведат до изразена култура на индивида, а след това до
приемането на неговите отговорности като съставна част от цялото на човечеството.

В днешните училища (начални или основни, гимназии или средни, университети или
колежи, използвайки общи наименования ) може да бъде видяна непълна и
символична картина на трите цели на новото образование: Цивилизация, Култура,
Обединяване.

Началните или основни училища могат да бъдат смятани за попечители на

цивилизацията; те трябва да направят детето подходящо за гражданството, да го
научат на неговото място в социалното цяло, да наблегнат не неговите групови
отношения, като така го подготвят за интелигентен живот и да пробудят расовата
памет според зададеният курс, за да положат основите на човешките му отношения.
Преподавани ще бъдат четене, писане и аритметика, елементарна история (с акцент
върху световната история), география и поезия. Те трябва да го научат на някои
основни и важни факти за живота, фундаменталните истини, координация и контрол.

Гимназиите или средните училища трябва да се считат за попечителите на културата; те

трябва да наблягат върху големите ценности на историята и литературата и да
предоставят определено разбиране за изкуство. Те трябва да започнат да тренират
момчето или момичето за бъдещата професия или начин на живот, който очевидно ще
ги обуславя. Гражданството ще бъде учено в големи мащаби, света на истинските
ценности ще бъде отбелязван, а идеализма ще бъде съзнателно и определено
култивиран. Ще бъде наблягано на практическото приложение на идеалите. Трябва да
обучават младежта на света по такъв начин, че тя да започне да слива в съзнанието си
светът на проявленията и светът на ценностите и смисъла. Тя трябва да започне да
установява връзка между света на обективният външен живот и този на вътрешната
субективна действителност. Внимателно подбирам думите си.

Нашите колежи и университети трябва да бъдат по-висше продължение на онова,

което вече е направено. Те трябва украсят и завършат структурата, която вече е

35
възникнала и пряко да се занимават със света на смисъла. Международните проблеми
- икономически, социални, политически и религиозни - трябва да се имат предвид, а
мъжа и жената да бъдат все по-точно свързани със света като цяло. Това по никакъв
начин не назначава пренебрегване на индивидуалните и националните проблеми или
съображения, но се старае да ги свърже в едно цяло като неделими и ефективни части,
като по този начин да избягва разделящите поведения, които са довели нашият
сегашен свят до падение.

Колежите или университетите трябва реално да отговарят на света на Йерархията на

полето на образованието; те трябва са бъдат покровител на онези методи, техники и
системи на мислене и живот, които ще свържат човешкото същество със света на
душата, с Божието Царство, а не само с други човешки същества на физическия план;
не само със света на проявеното, но и с вътрешният свят на ценности и качество.

Отново повтарям, че настройката на човека за поданство в Божието Царство не е по

същество религиозна дейност, която да бъде поета от представителите на големите
световни религии. Това трябва да бъде задача на висшето образование като дава
причина и значение на всичко, което е било направено. Ако това ви изглежда
идеалистическо и невъзможно, то нека ви уверя, че докато дойде до пълен разцвет на
Века на Водолея, това ще бъде подсигурена и разпозната цел на тогавашното
образованието.

Следващата последователност предлага учебната програма, която мислим да бъде

планирана за младежта на следващите генерации:

Основно образование…………..Цивилизация………….Възраст 1 - 14
Средно образование……………..Култура…………………..Възраст 14 - 21
Висше образование……………….Духовно………………….Възраст 21 - 28

Единствено икономически материалното наблягането и натиска са това, което кара

младежта да работи преди да е пораснала. Трябва също да се помни (а това е по-
широко признато), че качеството на младите деца, които сега се въплъщават постоянно
става по-добро и по-висше. В много случаи те са извънредно интелигенти и това, което
вие наричате I.Q.(на техническият ви език) е често феноменално високо. Това ще
нараства, докато младите хора на четиринадесет ще имат знанията, уменията и
интелекта на днешният блестящ колежанин.

За мен е невъзможно да докажа истината на това изказване, но проучване на расата и

сегашните деца в по-цивилизованите страни ще покаже тенденциите и насоките, които
могат да направят моята позиция по-благозвучна в крайната ви оценка.

Същата истина, казана по друг начин и като признаваме за основна предпоставка по

същество свръхестествените възможности на човек, можем да кажем, че:

Първото усилие на образованието да цивилизова детето ще бъде да тренира и

правилно насочи неговите инстинкти.

36
Второто задължение на образованието ще бъде да доведе истинската му култура, като
го тренира правилно да използва ума си.

Третото задължение на образованието ще бъде да пробуди и развие интуицията.

Когато тези три бъдат развити и функциониращи ще разполагате с цивилизован,

културно и духовно осъзнато човешко същество. Тогава човек ще бъде инстинктивно
прав, интелектуално солиден и интуитивно осъзнат. Неговите душа, ум и мозък ще
функционират така както трябва и в правилно отношение един спрямо друг, като по
този начин ще създават координация и правилно изравняване. Някой ден ще бъде
направен анализ на приноса на трите големи континента - Азия, Европа и Америка -
към тройното разгръщане, доколкото се отнася до Арийската раса.

Въпреки това славата на човечеството трябва да се помни; тя се състои в това: всяка

раса е създала онези, които са изразили най-висшето, което е било възможно в техни
дни и време - хората, които са слели в себе си тройствеността на инстинкт, ум и
интуиция. Техният брой в ранните етапи на човешкото разгръщане е бил
приблизително малък, но процеса на ускоряване на развитието се движи напред и
много са тези, които днес отговарят на „висшето образование” в истинският смисъл на
думата. Много повече ще бъдат квалифицирани, когато преподаватели уловят смисъла
на процеса като цялостно планирано разгръщане и тогава ще насочат вниманието си
върху инстинктивното, умствено и интуитивно обучение на расата по такъв начин, че
цялото двадесет и осем годишно обучение ще се разглежда като подреден, насочен
процес, а целта ще бъде ясно видяна.

Тогава ще бъде очевидно, че онези, които ще бъдат обучавани ще бъдат преценявани

от гледните точки, които споменах:

а. Онези, които могат да бъдат правилно цивилизовани. Това се отнася до масите от

хора.
б. Онези, които могат да бъдат водени напред към света на културата. Това включва
голям брой.
в. Онези, които могат да прибавят към активите на цивилизацията и културата
„знанията и уменията” необходими за процеса на функциониране като съзнателна
душа, не само в трите свята на инстинктивно и умствено живеене, но също и в света на
духовните същности, и в същото време с пълната непрекъснатост на съзнанието и със
завършена тройна интеграция.

Не всички могат да преминат към по-високи степени, и това трябва да бъде оценено.
Измерването на способността ще се базира на научаване на видовете лъчи (наука за
езотеричната психология), на разбирането на състоянието на жлезите и
физиологичното оборудване, на дадени специфични тестове и на новият вид
астрология.

Тук бих отправил проста молба към сериозните студенти. Размислете върху следните
четири изказвания:

37
1. Антакарана изразява качеството на магнетизма, който отваря вратата към центъра на
преподаване на Великата Бяла Ложа.

2. Антакарана е съзнателната интегрираща сила.

3. Антакарана е носителя на светлинно пренасяне.

4. Антакарана се отнася до непрекъснатостта на човешкото възприятие.

ПРОЦЕСЪТ НА РАЗГРЪЩАНЕ

Бих искал да добавя към предишната аналогия още една, която ще поясни процеса на
разгръщане в съзнанието ви и да направя цялата тема (от гледната точка на расата)
още по-ясна и конкретна:

Общо расово развитие - Цивилизация ---------------Път на Пречистване

Обучение на Интелигентността - Култура------------------------Път на Ученичество
Създаване на Просветени - Просветление--------------Път на Посвещаване

Следователно ще ви стане ясно, че цялостната цел на бъдещото и настояще усилие е да

се доведе човечеството до момента, когато - окултно казано - „ще встъпи в
светлината.” Общата тенденция на днешният порив напред, който може ясно да бъде
забелязан при расата, е да направи расата способна да придобие познание, да го
трансмутира в мъдрост с помощта на разбиране и така да стане „напълно просветена.”
Просвещението е главната цел на образованието.

Именно в тази сфера на мисли и разпознаване се намира разликата между работата на

Буда и работата на Христос. Буда постига „Просветление” и е първият от човечеството,
който е направил това. Просветление в по-малка степен е било постигано от много по-
рано въплътили се Синове на Бога. На Христос, поради постижението на Буда и други
божествени първопричини, му бе дадена възможност да се прояви и да постигне общо
признание. Той сложи началото на „ерата на любовта” и даде на хората израз на нов
божествен аспект, този на любовта. С Буда кулминира „ерата на познанието.” Христос
започна „ерата на любовта.” И двете ери въплъщават и изразяват два главни
божествени закони. По същият начин новото образование е станало възможно чрез
работата на Буда. Това ще ви покаже колко бавно се движи еволюцията. Новата
религия е станала възможна чрез работата и живота на Христос. Езотерично казано,
венчелистчетата на познанието на егоичният лотос на човечеството са се разтворили и
Буда е ускорил бързото осъществяване на това. Сега се разтварят и венчелистчетата на
любовта на егоичният лотос на човешкото семейство - бързината на тази поява се
дължи на дейността на Христос. Можете ли да разберете важността на това, което се
опитвам да ви кажа и можете ли да схванете смисъла на това, което ще ви кажа?

Връзките, които се опитвам да направя, са следните:

Поради това, че трите венчелистчета на познанието на човешкият егоичен лотос сега са

расово разтворени (когато използвам думата „расов” имам предвид човешкото

38
семейство, а не Арийската раса) е възможно да се разтворят и венчелистчетата на
любовта. Енергията, която протича от външният слой на венчелистчетата е имала троен
ефект:

1. Оживотворила е цялото човешко тяло и е създала с настоящата скорост

интелигентна (или би трябвало да кажа „интелектуална”) цивилизация и сегашната ни
култура. „Мозъка” на човечеството сега е отворен към оживяване посредством
масовото образование.

2. Отворила е канал, така че венчелистчетата на любовта могат да оживят астралното

човешко тяло, като по този начин водят към общо сътрудничество и групова любов.
Сърцето на човечеството сега е отворено за оживотворяване, следователно и
благотворителните, доброжелателни и хуманитарни движения днес.

3. Най-края тя ще направи възможно оживяването на менталното тяло чрез

венчелистчетата на волята или жертвата, а това ще доведе до осъзнаване на Плана,
насоченото предназначение и груповият синтез.

Първото от трите венчелистчета на познанието се отвори по времето на Лемурия и

донесе част от светлината в човешкото съзнанието на физическия план. Второто
отваряне по времето на Атлантида донесе светлината на астрален план. А през нашата
раса, Арийската, третото венчелистче се отвори и донесе на човека светлината на
менталното познание. Така беше завършена (в трите раси) трудната задача на
оживотворяване на тройният проявен свят (физически, астрален, ментален), а
енергията на ума се превърна в силен, управляващ фактор. Сега задачата на оживяване
на човека чрез енергията на любовта продължава и напредва, а резултатите в областта
на осъзнаването (защото те се излъчват от вторият божествен аспект) ще бъдат
постигнати много лесно. Това го казвам да ви поощря.

Чрез дейността на енергията на познанието имате:

Цивилизация----------------Култура--------------------Просветление

а във вторият случай ще имате:

Сътрудничество-----------Любящо Разбиране---Групова Любов

Съществуват и по-висши съответствия, за които все още нямаме адекватни думи.

Съвместното доброжелателство е всичко, което може да се очаква от масите в този

момент и това е сублимация на силите освободени чрез цивилизацията. Любящото
разбирателство трябва да бъде критерий за културната по-мъдра група плюс
способността да се съпоставят света на смисъла и света на външните последствия.
Размишлявайте над това изречение. Груповата любов е и трябва да бъде
изключителната характеристика на Просветените на света и в този момент тя е
мотивиращата сила на Господарите на Мъдростта, докато дойде времето достатъчно
ученици да бъдат израз на тази конкретна сила.

39
Когато венчелистчетата на волята или жертвата на човешкият лотос са отворени ще се
проявява все по-висшата триада на съотношението. Ще бъде позната като:

Участие---------------Предназначение---------------Ускорение

Тогава в резултат на процеса на еволюция на човечеството ще се появи следващата

категория от сили или енергии, всяка от които демонстрира дадени определени
качества и ще бъдат паралелни с отварянето на венчелистчетата на човешкият лотос.

ОБРАЗОВАНИЕ И НАУКА
Цивилизация Култура Просветление
I.ВЕНЧЕЛИСТЧЕТА Човешки Маси Интелектуалци Духовен Човек
НА ЗНАНИЕТО Път на Пречистване Път на Ученичество Път на Посвещаване

РЕЛИГИЯ И ФИЛОСОФИЯ
Сътрудничество Любящо разбиране Групова Любов
II.ВЕНЧЕЛИСТЧЕТ Интелектуалци Световни Йерархията
А НА Кандидати
ЛЮБОВТА

ФОРМА НА УПРАВЛЕНИЕ И СОЦИАЛЕН РЕД

III.ВЕНЧЕЛИСТЧЕТА Участие Цел Ускоряване
НА ЖЕРТВАТА И (в Плана) (Насочена Воля на (на Плана от
ВОЛЯТА всички Кандидати) Йерархията)

В диаграмата можете да забележите, че венчелистчетата на любовта действително

дават признак за отваряне и така ще ви стане ясна възможността за някои очаквани
събития. Света трябва да се движи напред редовно и с цел. Преждевременните
събития обикновено са катастрофални.

Всичко това се отнася до културното разгръщане на расата и протича с бързи темпове.

Когато обуславящите фактори бъдат по-добре разбрани и техните методи и цели
уловени ще видим усилие от страна на онези интересуващи се от образованието, което
бързо ще се придвижва напред; това ще ускори постигането на култура от масите и
достигане на просветление от по-интелигентните групи.

Има нещо, което бих искал тук да посоча. В бъдеще просветлението ще бъде основно
разглеждано от гледна точка на ума и целият предмет ще бъде разглеждан чрез ума, а
не толкова (какъвто е случаят днес) от гледна точка на религията. Просветлението,
мистицизма и религията са се движили ръка за ръка. Един от главните приноси на
днешното време към разгръщането на расата е нарастващото признаване, че
духовността не трябва да се бърка с и да бъде ограничавана до приемането и
следването на наставленията на световните Писания; не може да бъде сведена до

40
последици дадени на тези Писания от ортодоксалната свещеническа каста, нито могат
да управляват насоките на древните теологии. Бог може да се познава по неговите
дела и тези дела са по-лесно оценявани чрез откритията на науката, отколкото чрез
химни, молитви и проповеди на църквата по целият свят. Каква тогава ще бъде
задачата на църквите в бъдеще? И каква ще бъде главната цел на идващата нова
религия? Преди всичко ще бъде да доведе до отваряне на венчелистчетата на любовта
и по този начин да открие ерата на истинското сътрудничество, любящо разбиране и
групова любов. Това ще бъде направено чрез обучение на хората и индивидите в
правилата на Правилният Подход.

Основният принцип в новото образование е правилна в основата си интерпретация на

миналият и сегашен живот, и връзката му с бъдещето на човечеството; основният
принцип в новата религия трябва и би трябвало да бъде правилен подход към Бог,
трансцедентен по същност и присъщ в човек, докато основният принцип на новата
наука на политика и управление ще бъде правилните човешки отношения, а за двете
образованието трябва да подготви детето.

Онези, които работят в тези три групи трябва, рано или късно, да продължат в най-
близко сътрудничество и за това планирано разбирателство и интелигентна дейност на
човечеството трябва да е готово новото образование. В горният коментар и до сега
споменатото разполагате с няколко предложения, които бях длъжен да направя във
връзка с културното разгръщане на расата. Истинската история на човечеството, която е
дълга, разнородна и изгубена в спекулативните показания на езотериците (които,
когато са верни са рядко възприемани като верни), са го довели до тази точка в
еволюцията му, където светлината на познанието окончателно прониква в тъмните
места на земята. Множество информация е сега достъпна за онези, които са способни
да четат и пишат - а тяхната бройка нараства всеки ден - докато средствата за
предаване и комуникация практическа са унищожили времето и събрали целият свят в
едно функционално цяло. Много високо ниво на постиженията в образовани се
очертава във всички цивилизовани страни. Средният гражданин разполага с огромно
количество данни по всеки възможен въпрос. Повечето от това е предъвкано и
неизползваемо и все пак клони към общото издигане на менталният процес. Резултата
от човешките мисли в писмен и говорим вид въплъщаващи старото, новото и
съвременното и това, което е повърхностно и безполезно, е толкова обширен, че е
невъзможно да се регистрира, а продължителността на живота на една книга е кратка.
И отгоре на всичко е на лице определено усилие да се доведе достъпа до
възможностите на образованието сред всички хора на планетата. Накрая това ще бъде
направено и замисленият тип обучение ще изпълнява следните неща, както и да полага
основата на бъдещото разгръщане на по-висше и по-добро образование:

1. Да прави достъпно на средният гражданин това, която е „излязло на светло” в

миналото.

2. Да пробужда интерес към новата наука и познание, които се появяват на бял свят
сега.

3. Да развива паметта и силата да разпознава това, което се представя на ума.

41
4. Да съотнася миналото към настоящето.

5. Да възпитава гражданите в правото и същността на притежанието, с внимание върху

процесите на забавление и правилното използване на материалните интелектуалните
дарове на живота и тяхното отношение към групата.

6. Да насочва, след задължителното обучение, към правилната професия.

7. Да учи методите, чрез които може да бъде постигната координация на Личността.

Всичко това ще превърне човека в арена на живота с определено количество знание за

това, което е било открито в миналото и което е неговото интелектуално наследство; с
определено количество ментална дейност, която може да бъде развивана и учена, ако
самият човек желае, и бъде доведена чрез правилно справяне със себе по отношение
на заобикалящата го среда; с определени ментални идеи, мечти и предположения,
които могат да бъдат превърнати в ценни активи, ако човек е надарен с постоянство,
ако неговите творчески умения не са притъпени от небалансирана учебна програма в
сила и ако е имал достатъчен късмет да има умен учител и няколко разбиращи старши
приятели.

Очевидно е също така, че задачата на новото образование е да се заеме с

цивилизованите маси и да ги води до точката, в която те са културни; да вземе също
така културните хора и да ги обучи в способите на Просветлените. Накрая ще бъде
разбрано, че това, което сега се учи в училищата на езотериците ще бъде част от курса
на обучение наложен върху издигащата се генерация, и че обучението давано на
напредналите мислещи хора по света днес ще бъде приспособено към нуждите на
младежта на този период.

СЪЩНОСТТА НА ЕЗОТЕРИЗМА

Преподавателите в новата епоха ще поставят нарастващ акцент върху езотеричният

подход и може да е полезно ако се опитам да дефинирам езотеризма в смисъла на
общата средна интелигентност на езотеричните студенти и тяхното място в
еволюцията. Искам да ви напомня, че истинският езотеризъм е далече по-дълбоко
нещо (от гледна точка на Йерархията) отколкото можете да прецените.

Една от най-неадекватните дефиниции на езотеризма е , че се отнася до това, което е

прикрито и скрито, и дори когато се подозира за него, остава непознато. Изводът е, че
езотерик е между онези, които се стремят да проникнат в определени тайни сфери, до
които на обикновеният ученик не му е позволено да навлезе. Ако това е всичко, което
е, тогава всеки учен и всеки мистик биха били представители на менталният и
емоционалният тип подходи към света на езотеризма и скритите реалности. Това
обаче не би било точно. Мистика никога не е истински езотерик, тъй като той в своето
съзнание не се занимава с енергии и сили, а с това неопределено „Нещо друго”
(наречено Бог, Христос, Възлюбеният) и следователно в действителност с това, което
задоволява глада на неговата душа. Ученият, който сега бързо се справя с и встъпва в

42
света на силите и енергиите, е в действителност истинският езотерик - дори ако е опита
си да контролира търсените енергии, той отрича техният източник. Това е само за
относително кратък момент; по-късно той ще разпознае излъчващият ги източник.

Основният подход за всички, които се опитват да схванат езотеризма или да обучават

езотерични ученици, е да поставят акцент върху света на енергиите и да разберат, че
зад всичко случващо се в света на проявлението (и под това имам предвид трите свята
на човешката еволюция) е света на енергиите; те са многообразни и комплексни, но
всички те се движат и работят според Закона на Причината и Следствието.
Следователно едва ли е необходимо да показвам практичният характер на това
определение и неговото приложение в живота на отделните кандидати, в
общественият живот и световните дела или в непосредствените обуславящи нива на
експерименталните духовни енергии, които непрекъснато се стремят да въздействат
върху или връзка с света на проявлението. Това те правят под духовно направление, за
да осъществяват Плана. Горното изявление е фундаментално по значение; всички
други определения са скрити в него и е първата и важна истина в езотеризма, която
трябва да бъде научена и приложена от всеки кандидат на тайнството и
универсалността на това, което движи световете и полага еволюционният процес.

Първата задача на езотерика е да разбере естеството на енергиите, които се стремят да

го определят и които работят изразени на физически план посредством неговите
знания и умения или носителят му на проявление. Езотеричният ученик следователно
трябва да схване, че:

1. Той е съвкупност от сили, наследени и обусловени от това, което е бил плюс

великата противодействаща сила, която не е принцип и наричаме тяло.

2. Той е чувствителен към и трябва да бъде все по-наясно с определени енергии, в

момента непознати и от никаква полза за него; тях накрая ще осъзнае, ако върви
дълбоко в света на скритите сили. Те могат да бъдат енергии, които да са пагубни за
него, ако работи с тях и те трябва да бъдат разграничени и изоставени; има други.,
които той трябва да се научи да използва, тъй като те ще бъдат благоприятни и биха
увеличи познанието му, и следователно трябва да се разглеждат като добри. Имайте
предвид обаче, че енергиите сами по себе си са нито лоши нито добри. Великата Бяла
Ложа, нашата духовна Йерархия, и Черната Ложа използват същите универсални
енергии, но с различни подбуда и цели; и двете групи са от обучени езотерици.

Следователно, езотерика в обучението трябва:

1. Да се запознае с природата на силите, които изграждат личната му екипировка,

която той сам магнетично е довел като израз в трите свята. Те оформят комбинация от
действащи сили; той трябва да се научи да различава между чисто физическата
енергия, която е автоматичен отговор на други вътрешни енергии и тези, които идват
от емоционално и ментално ниво на съзнанието, съсредоточавани чрез етеричното
тяло, моето обратно мотивира и подбужда физическият проводник към определи
дейности.

43
2. Да стане чувствителен към движещите енергии на душата, излъчвани от висшите
ментални нива. Те се опитва да поемат контрол над силите на триизмерният човек,
когато определена точка от еволюцията е достигната.

3. Да разпознава обуславящите енергии в своята среда, като ги вижда не като случаи

или обстоятелства, а като енергии в действие; по този начин той се учи да намира пътя
си зад сцената на случващото се навън към света на енергиите, като търси контакт и
отговаря на условията за осъществяване на определени дейности. Така той получава
достъп до света на смисъла. Събития, обстоятелства, случки и физически проявления от
всякакъв вид са просто символ на това, която се случва във вътрешните светове и това
са световете, в които езотерика трябва да встъпи доколкото му позволява собственото
му възприятие; постепенно ще открива светове, които ще призовават неговото научно
навлизане.

4. За голямата част от кандидатите, самата Йерархия остава езотерично царство, което

изисква обявяване и която ще приеме проникване. Внимателно подбирам думите си в
опит да подбудя вашият езотеричен отговор.

Не възнамерявам да отивам извън границата на предназначената цел на човека; за

кандидатите и учениците, които все още не са приели Инициацията на
Преображението, висшите сфери на осъзнатост и „тайното Място на Най-Висшият”
(Камарата на Съвета на Санат Кумара), остават дълбоко езотерични. Това е сфера на по-
висши енергии - планетарни, извън планетарни и интер - планетарни; с тях педагозите
нямат отношение и преподавателският персонал на езотеричното училище не е
призован да се занимава с тяхното разглеждане. Задачата е да обучат учениците да
разпознават енергиите и силите; да разграничават различните типове енергия
едновременно във връзка със себе си и със световните дела, и да отнасят това, което се
вижда и се преживява към невидимото, обуславящото и определящото. Това е
езотеричната задача.

Съществува тенденция между езотеричните студенти, по-конкретно онези в старите

групи на Рибите, да считат всеки интерес към енергиите източници на световните
събития или отнасящи се до управленията и политиките, за противопоставящи се на
езотеричното и духовно усилие. Но по-новият езотеризъм, който ще подпомогнат по-
съвременните групи и по-менталните типове, гледа на всички събития, световни
движения и национални управления плюс всички политически обстоятелства, като на
израз на енергиите, които могат да бъдат открити във вътрешният свят на езотеричното
изследване; следователно те не виждат никаква основна причина да изключат така
важни аспекти на човешките дела от техните разсъждения и мисли и от откритието на
онези нови истини и техники, които могат да доведат новата ера на правилни човешки
отношения. Те питат: Защо да пропуснем политическото изследване в духовната
учебна програма? Те я смятат с еднакво не-ли по-голямо значение отколкото дейността
на църквите; управленията обуславят хората и подпомагат създаването на всяка
сегашна цивилизация, като подтикват човешките маси към определен нужен ред на
мисли. Църквите и хората навсякъде трябва да разберат, че няма нищо в целят свят на
явления, сили и енергии, което да не може да бъде приведено под контрол на това,
което е духовно. Всичко, което съществува в действителността е духа в проявление.

44
Масите днес са станали политически наклонени и това се възприема от Господарите за
голяма стъпка напред. Когато духовно насочените хора по света включат тази
относително нова сфера на човешкото мислене и нейната международна дейност, към
полето на техните езотерични проучвания, ще бъде постигнат много голям прогрес.

Нека ви дам една проста илюстрация: Войната в действителност е голяма експлозия на

енергии и сили, генерирани на вътрешни планове, където езотериците би трябвало да
работят (но е рядко срещано) и където се намира нейният страшен и катастрофален
израз на физически план. Това днес се отбелязва в постоянната употреба на термините
„Сили на Светлината” и „Сили на Злото”. Когато вътрешните, езотерични и
предразполагащи причини на войната бъдат открити чрез езотерично проучване,
тогава войната и войните ще свършат. Това е същността на езотеричната работа, но е
презирана от днешните езотерици, които считат себе си за духовно извисени над
такива дела - в кулата си от слонова кост - съсредоточени върху собственото си
развитие плюс малко философия.

Една гледна точка трябва тук да бъде спомената: Езотеризма по естество не е по

никакъв начин мистичен и неясен. Той е наука - в основата си науката за душата на
всички неща - и има своята терминология, експерименти, дедукции и закони. Когато
казвам „душа” мисля активността на съзнанието, което се среща навсякъде в
природата и на онези нива, които се намират извън територията на това, което се
нарича природа. Студентите са склонни да забравят, че всяко ниво на осъзнаване, от
най-висшето до най-низшето, е аспект на космичният физически план и следователно е
(от гледна точка на процеса на еволюция) материален по същество и е (от гледна точка
на определени божествени Наблюдатели) осезаем и формиран от творческа
субстанция. Езотерика се занимава през цялото време със субстанция; занимава се с
тази жива, вибрираща субстанция, от която са създадени световете и която - наследена
от предишната слънчева система - е обагрена със минали събития и е (както беше
казано) „вече примесена с кармата”. Също трябва да се отбележи, че както
физическият план, така ни познат, не се счита от езотеричните студенти за
първопричина, по същият начин космичният физичен план (от становището на
космичните нива) „ не е първопричина.” Тук ви давам много храна за размисъл.

Може да се каже, че езотерика се занимава с откриването и работата с онези

принципи, които изпълват с енергия всяко ниво от космичният физически план и които
всъщност са аспекти на съответната жива енергия, която работи в и чрез безпричинната
субстанция. Неговата задача е да насочи вниманието си навън от страната субстанция -
форма на съществуването и да осъзнае това, което е източника на създаването на
форма на всяко ниво. Негова задача е да развие в себе си нужната отзивчивост и
чувствителност към качествата на живота, които овладяват всяка форма, докато накрая
достигне до качеството на ЕДИН ЖИВОТ, който оживява планетата и чрез дейността на
Който живеем, движим се и съществуваме.

За да направи това, той първо трябва да открие естеството на собствените си

окачествени енергии (и естеството на управляващите лъчи постъпващи в него) , които
се изразяват чрез трите нисши средства на проявление, а по-късно и чрез
интегрираната личност. Достигайки до част от това знание и ориентирайки се в

45
окачествените аспекти на живота, той започва да развива едва доловимият вътрешен
механизъм, чрез който може да се извърши контакт с по-главните и универсални
аспекти. Той се учи да разграничава качествата или кармичната предразположеност на
„безпричинната” субстанция, от която неговата и всички форми са формирани, и
качествените принципи, които се стремят към изразяване чрез тези форми и
непредвидено, за да компенсира, ги спасява от унищожение и ги пречиства, за да
може субстанцията на следващата слънчева система да бъде от по-висш порядък от
настоящата и в последствие по-откликваща на волята на Логоса.

Погледнато от този ъгъл езотеризма е наука за изкуплението и от всичко това

Световните Спасители са вечният символ и изпълнители. Планетарният Логос се
прояви, за да изкупи субстанцията и нейните форми, както и цялата Йерархия с
големият си Лидер Христос (Символа на сегашният свят) могат да се считат за йерархия
на изкупители, специалисти в науката за изкуплението. Когато Те овладеят тази наука,
Те могат да се прехвърлят върху Науката за Живота и да се занимават с енергиите,
които накрая ще притежават и използват окачествената изкупена и принципна
субстанция и форми. Тяхната цел е изкуплението на безпринципната субстанция и
нейното творческо възстановяване и духовна интеграция; плодовете на Техният труд
ще се видят в третата последна слънчева система. Тяхната дейност ще създаде голямо
духовно и планетарно сливане, на чието е символ сливането (в определен момент от
пътя на еволюцията) на личността и душата в микрокосмичен смисъл. По този начин
можете да видите близката връзка между работата на индивидуалният кандидат или
ученик по изкуплението, спасяването и изчистването на неговото тройно тяло на
проявление и работата на планетарният Логос, тъй като Той изпълнява подобна задача
свързана с „трите периодични средства”, чрез които Той работи: Неговото личностно
средство, Душевно средство и Неговият монадичен аспект.

По смисъла на всичко, което казах ще разберете, че се опитвам да изведа неяснотата от

думата „езотеризъм” и да покажа изключително научното и практично естество на
начинанието, което всички езотерици са предприели.

Езотеричното учение, когато е свързано с езотеричен живот, разкрива във времето

светът на смисъла и води накрая към света на значимото. Езотерика започва като
полага усилия да открие причината защо; той се бори с проблемите на случки,
събитията, кризите и обстоятелствата, за да стигне до смисъла, който всички те имат за
него; когато установи смисъла на всеки специфичен проблем го използва като покана
да навлезе по-дълбоко в ново-обявеният свят на смисъла; тогава се научава да включи
малкият си личен проблем в проблема на голямото Цяло, като така изгубва поглед от
малкото си Аз и открива голямото Аз. Истинската езотерична гледна точка е винаги тази
на Цялото. Той открива света на смисъла разпрострян като сложна паяжина над всички
дейности и над всеки аспект от проявеният свят. От тази паяжина е направена етерната
мрежа и я символизира; а етерната мрежа, намираща се между центъра нагоре към
индивидуалният гръбначен стълб, е нейното микрокосмично съответствие, като серия
от врати на входа към по-големият свят на смисъла. Това всъщност се отнася до
истинската Наука за Центровете, която често споменавам. Те са начини за съзнателно
влизане (когато са развити и функционират) в света на субективните реалности и в
досега непознати сфера на божественото съзнание.

46
Езотеризма обаче не се занимава с центровете като такива и не е опит научно да се
пробудят центровете, както много студенти си мислят. Езотеризма наистина е
обучение в способността свободно да се функционира в света на смисъла; не се
занимава с никой аспект на материалната форма; той е изцяло ангажиран с аспекта на
душата - аспекта на Спасителя, Изкупител и Преводач - и със свързващият принцип
между живота и субстанцията. Този свързващ принцип е душата на индивидуалният
кандидат или ученик (ако някой може да използва такива подвеждащи думи); това е
душата на света като цяло.

Следователно езотеризма включва живот в хармония с вътрешната субективна

реалност; това е възможно само когато студента е интелигентно поляризиран и
умствено съсредоточен; полезно е когато студента може да се движи между тези
вътрешни реалности с умение и разбиране. Езотеризма включва също разбиране на
отношението между сили и енергии и способността да се използва енергията за
укрепване,а след това и за творческо използване на силите, с които се е свързал;
следователно тяхното изкупление. Езотеризма използва силите на третият аспект (този
на умствената субстанция) като получател на енергиите от двата по-висши аспекта и по
този начин спасява субстанцията от унищожение. Езотеризма е изкуството на
„довеждане на земята” на енергиите, които се излъчват от висшите източници, и
тяхното „заземяване” или закотвяне. Като илюстрация: беше езотерична дейност на
световна група от студенти, чиито резултат беше предаването на учението на Новата
Група от Световни Служители, 2Тракта за Бялата Магия, стр.398-433; Трактат за
Седемте Лъча, том II (Езотерична Психология), стр. 629-751*, чрез които се е заземила
и фиксирал в съзнанието на човечеството факта за съществуването и работата на тази
основно субективна група; така работата на тази група беше съсредоточена и по този
начин засилено тяхното изкупление.

Всички истински езотерични дейности създават светлина и просветление; в резултат

наследената светлина на субстанцията е засилена н окачествена от висшата светлина
на душата - в случая на съзнателно функциониращо човечество. Следователно е
възможно да определим езотеризма и неговите дейности в смисъла на светлината, но
се въздържам да направя това, заради неяснотата и мистичното приложение
разработено от езотериците през последното десетилетие. Ако езотериците приемат, в
най-простите му форми, твърдението на сегашната наука, че субстанцията и
светлината са синонимни понятия, и признаят, че светлината, която те могат да
приведат, за да поддържа субстанцията (приложението на енергията, за да подбуди) е
еднакво съществена по природа, ще бъде приложен далеч по-интелигентен подход.
Езотериците се занимават със светлината в трите и аспекта, но е препоръчително днес
да се приеме друг подход докато - чрез развитие, проба и експеримент - езотериците
разберат това тройно разграничаване в практически смисъл, а не само теоретично или
мистично. Трябва да изживеем някои от грешките на миналото.

Дал съм ви много други определения в различните ми книги и някои от тях бяха доста
прости; могат да носят смисъл днес, а по-късно ще придобият по-неясно значение за
вас.

47
Бих предизвикал всички езотерици да опитат практическият подход, който начертах
тук. Бих ги помолил да живеят животи на избавление, да разгънат своята вътрешна
ментална чувствителност и постоянно да работят със смисъла, който може да бъде
открит зад всички индивидуални, обществени, национални и световни дела. Ако това
бъде направено светлината изведнъж и нарастващо ще озарява пътя ви. Можете да
станете носители на светлината, като знаете, че „в тази светлина ще видите Светлина” -
и също така и вашите другари.

ГЛАВА III
Следващата стъпка в Менталното Развитие на Човечеството

СЕГАШНИЯТ ПЕРИОД НА ПРЕХОД

Има три стъпки напред за образователната система на света и вече е осъществен

някакъв прогрес към тяхното поемане. Имайте предвид, че поради еволюционната
нужда такива стъпки често са правени без разбирането на истинските цели и без да
бъдат схванати възникващото значение и причина. Те просто са направени, защото
нуждата на времето ги е направила очевидната следваща стъпка, защото старата
система се проваля в изпълнението на възнамерената причина, защото резултатите са
явно незадоволителни и защото човека на проникновението разработва по-нов метода
и упражнява волята си върху тези около него, за да демонстрира новият идеал. Тези
три незабавни стъпки са:

Първа: Развитие на по-адекватни средства за разбиране и изучаване на човека. Това

ще бъде осъществено по три начина:

1. Растеж и развитие на Науката за Психологията. Това е науката за етерният човек и

в момента е по-общо призната като полезна за и в съответствие с развитието на
човешката общност. Различните училища по психология, толкова многобройни и
различни, накрая отделно ще допринесат със своята частна и особена истина и така
истинската наука за душата ще възникне от този синтез.

2. Растеж и развитие на Науката за Седемте Лъча. Тази наука ще хвърли светлина

върху расовите и индивидуални видове; тя ясно ще дефинира естеството на расовите и
индивидуални проблеми, ще посочи силите и енергиите, които се борят за проява при
индивида и расата; и когато двата главни и петте второстепенни лъчи (които се
намират при всеки човек) бъдат приети и изучавани от преподавателя във връзка с
индивида, резултата ще бъде правилно индивидуално и групово обучение и правилна
професионална насоченост.

3. Приемане на Обучението относно Състава на Човека дадено от езотериците с

доказана връзка между душата и тялото, естеството на тези тела, техните качества и
предназначение и вътрешните връзки, които съществуват между душата и трите
проводника за изразяване в трите свята на човешкото проявление.

За да бъде реализирано това, най-доброто, което Изтока може да предложи и

знанието на Запада трябва да бъдат направени достъпни. Тренирането на физическото

48
тяло, контрола над емоционалното тяло и развитието на правилното умствено
разбиране трябва последователно на продължава с внимание върху времевия фактор
и върху онзи период, когато внимателно трябва да бъде развита планираната
координация на всички аспекти.

Втора: Признаване на фактите от Езотеричната Астрология.

Когато това стане възможно ще има възможност за обучаване на детето от най-ранният

дъх. Ще бъде пазен внимателен запис за този точен момент, момента на раждане или
първият дъх, често съпроводен от първият плач. Очертаването на характера ще бъде
отбелязван и сравняван с развиваният предмет, а също и с диаграмата на лъчите и
връзките между тези двете - хороскопът и диаграмата на лъчите - ще бъдат подложени
на внимателен анализ всеки седем години. Тези процеси ще напътстват преподавателя
за нужните стъпки, които трябва умно да бъдат предприети, за да ускорят
разгръщането на детето. Модерната обикновена астрология с предишният си
представител, с наблягането върху несъществени неща и върху физическите грижи на
душата, ще бъде постепенно заместена с разпознаването на връзките, на животните
цели, от основните предразположеност на характера и предназначението на душата, и
тогава много ще стане възможно за умните приятели и водачи на младежта - какъвто
всеки преподавател трябва да цели да бъде.

Трета: Приемане на съществуването на Закона за Прераждането като управляващ

естествен процес.

Това ще служи като разграничаващ фактор в расовият живот и ще донесе много

светлина на Полето на образованието. Търсенето и свързването на основните
тенденции към миналото разгръщане на расата и древните епизоди на расата ще
потвърдят техният интерес и значение, и въпреки, че възстановяването на минали
животи няма да е от интерес, разпознаването на особеностите, които са наследени от
миналото ще послужат с истинска цел. Тогава младите хора ще бъдат обучавани от
гледна точка на тяхната вероятна позиция на стълбата на еволюцията и ще бъдат
групирани като:

а. Лемурийци, с физически предразположения.

б. Атланти, с емоционално господство.
в. Арийци, с ментални тенденции и наклонности.
г. Нова раса, с групови качества и съзнание, и идеалистически поглед.

Факторът време (от гледна точка на сегашните достижения и възможните цели на

настоящият живот) ще бъде внимателно разгледан и така няма да има изпуснато
движение; момчето или момичето ще срещат помощ с разбиране и анализ, а не с
пренебрежение и критика; те ще бъдат предпазвани, а не наказвани; ще бъдат
стимулирани, а не държани настрана; ще бъдат окултно приети и следователно няма
да представляват проблем.

Ясно ви е, че няколко десетилетия ще изтичат преди да стане възможно и нормално

това положение на нещата, но забелязвате, че казах „десетилетия” а не „векове”.

49
Ранните опити по тази линия ще станат възможни само в малки училища от специално
избрани деца или малки колежи с подбрани и обучени преподаватели, предпазливо
подготвени да експериментират. Само чрез демонстриране на предимствата на
горните методи на обучение и подготовка на децата, националните образователни
органи ще бъдат убедени в светлината, която тези видове подход към деликатната
задача на нагласа на човека към живота, може да хвърли върху проблема. В същото
време е съществено тези училища и колежи да запазят колкото е възможно от
обикновено желаната учебна програма, за да могат да демонстрират своята
адекватност в съревнование с останалите приети образователни системи.

Ако истинското разбиране на седемте лъча, на състава на човека и астрологията плюс

правилното приложение на синтезираната психология бъдат въобще използвани, то
трябва да се прояви в създаването на правилно координирано, разумно развито,
високо интелигентно и ментално ориентирано човешко същество.

Затруднението, при голяма част от предишните опити да се наложи формата на новото

образование над сегашните деца, е било от двойно естество:

Първо, не е направен компромис между сегашната форма на образование и желаният

идеал; не е направено никакво научно съединяване; и не е направен никакъв опит да
бъдат съпоставени сегашните методи (вероятно добре приспособени към детето в този
период) и някои по-подходящи методи въплътени в новата визия, най-вече тези, които
лесно могат да бъдат доближени до използваните. Само по този начин
последователните стъпки могат да бъдат предприети , докато новото образование е
постигнато, а старото и новото бъдат претопени в едно съответно цяло. Мечтателят
идеалист досега е държал областта и следователно е забавил процеса.
Второ, новите методи могат да бъдат успешно изпробвани само посредством най-
внимателно подбрани деца. Тези деца трябва да бъдат наблюдавани от бебешка
възраст, техните родители трябва да имат желание да съдействат в задачите по
осигуряване на правилни условия и атмосфера от рано, а техните животи (анамнези)
трябва да бъдат изучавани по линиите, споменати по-рано в това ръководство.

Утопичните, мистични надежди и мечти са полезни дотолкова, доколкото посочват

възможните цели; те са малко използваеми, когато се отнася до определяне на
процеса и метода. Налагането на начините на обучение на новият век върху дете което
е в основата на съзнанието си Атлант или ранен Ариец, е безплодна задача и би
направила малко наистина да му помогне. Поради тази причина трябва да бъде
направен внимателен анализ още от самото раждане на детето. Тогава с възможно
най-много информация преподавателя ще се опита да отговори на нуждите на
главните три типа деца. Атлантите, или основно емоционалните, чувствен тип; ранните
Арийци или емоционално-ментален тип; късните Арийци или ранният тип на Новият
Век, който ще бъде предимно ментален и в същото време идеалистичен, брилянтен,
координиран и личност.

Тук възниква въпроса: Как да бъде ангажиран такъв метод без процеса да изглежда
като лабораторен експеримент, където детето е разглеждано като екземпляр - или като
обикновено дете - подложено на определен тип впечатления, където му е отнета

50
свободната възможност да бъде себе си - индивид (което във всички времена
изглежда толкова желано и нужно) - и където целият процес изглежда като
посегателство върху достойнството, което е наследство на всеки човек? Такива
образователни въпроси и обстоятелства звучат важни, добри и наложителни, но какво
всъщност означават?

Предложих учебниците да бъдат пренаписани в смисъла на правилните човешки

отношения, а не от сегашните националистическа и разделяща гледна точка. Също
посочих някои определени основни идеи, които незабавно трябва да бъдат внедрени:
уникалната стойност на индивида, красотата на човечеството, отношението на
индивида към цялото и неговата отговорност да се вмести в голямата картина по
конструктивен начин и доброволно; отбелязах предстоящото духовно възраждане. Към
всичко това бих искал да добавя, че една от незабавните образователни цели трябва да
бъде елиминирането на състезателният дух и неговата замяна със съзнанието на
сътрудничеството. Тук изведнъж възниква въпроса: Как може човек да постигне това и
в същото време да доведе високо ниво на индивидуалните постижения? Не е ли
конкуренцията основен стимул на всяко начинание? Това до сега е било така, но не е
нужно да бъде.

Днес средното дете е, през първите пет или шест години от неговият живот, жертва на
родителското невежество или егоизъм, или липса на интерес. То често е принудено и
държано на страна, защото родителите му са твърде заети със собствените си дела, за
да му отделят нужното време - заети с несъществени неща в сравнение с важната и
съществена работа да дадат на детето си правилното начало в пътя на живота на
неговото въплъщение. То е оставено на собствените си източници или на някоя невежа
бавачка на етап, когато деструктивното малко животно трябва да бъде развито в
конструктивен малък гражданин. Понякога е галено и често смъмряно. То е влачено
насам-натам според родителските капризи и интереси и е изпращано на училище с
чувство на облекчение от тяхна страна, за да го държат ангажирано и да не им е на
пътя. В училище то често е под грижите на някой млад, невеж, но добронамерен
човек, чиято задача е да го на учи елементарните познания на цивилизацията -
определено повърхностно поведение и форма на обноски, които трябва да управляват
отношенията му към човешкият свят, способността да чете, пише и смята, и
повърхностни познания (действително елементарни) по история и география, и добра
форма на израз и писане.

До тогава обаче вредата е нанесена и формата, която неговият по-късен образователен

процес може да заеме, от единадесет годишна възраст натам, е от малко значение.
Ориентацията е извършена, поведението (обикновено отбранително и следователно
потискащо) е установено, формата на поведение, която е повърхностна, е приведена в
действие или наложена, като тя не се основава на действителността на правилните
отношения. Истинската личност, която се намира във всяко дете - експанзивна,
дружелюбна и добронамерена каквито са по-голяма част от децата в ранна възраст - в
последствие е поставена в рамка, далеч от погледа и скрита зад външната черупка
наложена от обичаите и възпитанието. Към това прибавете множество
неразбирателства от страна на обичащите, но повърхностни и добронамерени
родители, дълги серии от малки катастрофи в отношенията към другите и става ясно, че

51
голяма част от децата са поставени на неправилното начало и всъщност започват
живота си затруднени. Пораженията нанесени върху детето през пластичните и гъвкави
години са често непоправими и причина за повечето болка и страдание през по-
късният живот. Тогава какво може да се направи? Кое, освен по-техническите подходи
очертани от мен в предишните части на това ръководство, трябва да бъде усилието от
страна на родителите и преподавателите?

Първо, и преди всичко останало, трябва да бъде извършено усилие да бъде създадена
атмосфера, където определени качества могат да процъфтят и да се проявят:

1. Атмосфера на любов, където е изключен страха и детето разбира, че няма причина

за боязливост, свенливост или предпазливост и такава, в която той получава любезно
отношение в ръцете на други и се очаква от него да предаде обратно същото любезно
отношение. Такова отношение действително е рядкост да се намери в класните стаи
или домовете. Атмосферата на любов не е емоционална, сантиментална форма на
любов, а се основава на осъзнаването на потенциалите на детето като индивид, на
чувството за истинска отговорност, освободена от предразсъдъци, расов антагонизъм и
преди всичко на състрадателна нежност. Тази състрадателна нежност се основава на
разпознаването на трудностите на живота, на чувствителността към нормалните детски
любещи отговори и на знанието, че любовта винаги дава предимство на това, което е
най-добро за детето или човека.

2. Атмосфера на търпеливост, където детето може, нормално и естествено, да стане

стремящ се към светлината на познанието, където то е сигурно, че винаги ще намери
бърз отговор на молба и внимателен отговор на всички въпроси и където никога няма
усещане за скорост и бързина. Природата на повечето деца е обвързана с препускането
и бързането на онези, с които той е обвързано по необходимост. Няма време да бъдат
направлявани и да се отговори на техните малки и нужни запитвания и следователно
фактора време се превръща в заплаха за правилното развитие и в последствие води до
живот на опасности и грешни перспективи. Техният стандарт на ценностите се
изкривява от гледане от онези, с които живее и повечето от това достига до тяхното
внимание чрез нетърпеливостта, изразена към тях. Тази нетърпеливост от страна на
онези, от които то е толкова патетично зависимо, засява в тях семената на
раздразнението и повече животи, от колкото могат да бъдат преброени, са
разрушение от тази раздразнителност.

3. Атмосфера на подредена активност, където детето може да научи първите основи

на отговорността. Децата, които се превъплъщават сега и които могат да се възползват
от новият вид образование, задължително са на ръба на съзнанието на душата. Една от
първите индикации за такъв контакт с душата е бързо развиващото се чувство на
отговорност. Това трябва внимателно да се има предвид при поемане на малки
задължения и споделянето на отговорността (което винаги е свързано с някаква форма
на групово отношение) са мощен фактор при определянето на детският характер и
бъдещото призвание.

4. Атмосфера на разбирателство, където детето винаги е сигурно, че причините и

подбудите за неговите действия ще бъдат разпознати и че тези, които са неговите по-

52
старши сътрудници винаги ще разберат естеството на неговите мотивиращи импулси,
дори не винаги да одобряват това, което е направило или неговите действия. Повече от
нещата, които детето прави не са само по себе си неприлични, нечестиви или
умишлено лоши. Те често са подтиквани от осуетен любознателен дух, от желанието да
отмъсти за някаква несправедливост (на базата на липсващо разбиране на
мотивацията му от страна на родителите), от неспособността да ангажира правилно
времето (тъй като волята в тази възраст често е изцяло инертна и волята не става
активна докато съзнанието не започне да функционира) и от желанието да привлече
внимание - нужно желание в развитието на самоосъзнаването, но което има и нужда
от разбиране и много внимателно напътствие.

По-старата генерация е тази, която насърчава в детето чувството на вина, греховност и

злодеяние. Толкова се набляга на дребни малки неща, които в действителност не са
грешни, но досадни на родителите и учителите, че истинското усещане за погрешното
(което е разпознато като неуспех в съхранението на правилните отношения в групата) е
оковано и не е разпознато като това, което наистина е. Многото малки и дребни
грехове наложени на децата чрез постоянното повтаряне на „Не” , чрез използването
на думата „неприлично” и основаващи се предимно на провала на родителите да
разберат и ангажират детето, са неоснователни. Ако тези аспекти на живота на детето
бъдат правилно овладени, тогава истински неправилните неща, нарушаването на
правата на другите, посегателствата на индивидуалните желания над груповите
изисквания и условия и нараняването или увреждането на другите, за да се постигне
личната цел, ще се появят в правилната перспектива и в правилното време. Тогава
гласа на съвестта (което е нашепването на душата) няма да бъде умъртвен и детето
няма да стане антисоциално. То става антисоциално само когато не е срещнало
разбиране и следователно не разбира когато обстоятелствата изискват твърде много от
него.

Тук бихте могли да запитате, имайки предвид тези четири типа атмосфери смятани за
съществени, за предварителните стъпки към новото образование. Как, в този случай, да
вземете под внимание наследените инстинкти, нормалните наклонности основаващи
се на точка в еволюцията и тенденциите на характера, които са определени от силите
на лъчите и астрологичните влияния?

Не съм ги подчертал там, дори да ги смятам са обуславящи фактори, които трябва да

получат внимание, защото тогава се занимавах с ненужното и огромно натрупване на
наложени усложнения, които не са вродени в детето или истинските му особености, но
които са резултат от неговото обкръжение и неуспеха на домашното му обкръжение и
съществуващите образователни учредения правилно да му помогнат да извърши
нагласите си към живота и неговият период. Когато има умно боравене от ранно
детство, когато детето се смята от родителите и учителите за най-важната им грижа
(защото то е бъдещето в зачатък) и когато в същото време бъде учено на правилно
чувство за мярка чрез правилна интеграция в малкият свят, от който е част, ще видим
главните линии на затруднение, основните тенденции на характера и пропуските в
неговите знания и умения ясно ще изникнат. Те няма да бъдат скрити до годините на
юношество от малките грехове и увъртания, и от дребните ембрионални комплекси,
които са му били наложени от други и не са част от неговото вродено оборудване,

53
когато е пристъпил към инкарнация. Тогава тези главни затруднения могат да бъдат
овладени с лекота и онези основни тенденции, които са нежелателни могат да бъдат
отстранени с помощта на мъдростта на преподавателя, плюс сътрудничеството и
разбирането на детето. То ще разбере, защото е разбрано и следователно
безстрашно.

Нека сега формулираме по-разширен план за бъдещото образование на децата на

света. Отбелязахме, че въпреки универсалните образователни процеси и множеството
центрове за обучение във всяка страна, все още не сме успяла да дадем на младите
хора вида образование, което ще им даде възможност да живеят пълноценно и
конструктивно. Развитието на световното образование е прогресирало по три главни
линии, започващо на Изток и кулминиращо днес на Запад. Естествено говоря по
отношение само на последните две- три хиляди години. В Азия, през вековете, сме
имали интензивно обучение на определени внимателно избирани лица и абсолютно
пренебрегване на масите. Азия и само Азия сама е създала онези изключителни
фигури, които днес са обект на световна почит - Лао Це, Конфуций, Буда, Шри Кришна и
Христос. Те са оставили Своят отпечатък върху милиони и все още го правят.

Тогава в Европа вниманието на образованието е било съсредоточено само върху някои

привилегировани групи, като им е давало внимателно планирано културно
образование, но е преподавало на масите само елементарните основи на
образованието. Това периодично е създавало такива важни епохи на културно
изражение като периода на Елизабет, Ренесанса, Викторианските поети и писатели и
поетите и музикантите на Германия, както и съвкупност от художници, чиято памет е
увековечена в Италианската Школа, Холандските и Испанските групи.

Най-накрая, в най-новите страни на света, такива като Съединените Щати, Австралия и

Канада, масовото образование беше учредено и широко копирано навсякъде по
цивилизования свят. Общото ниво на културните постижения се занижи, нивото на
масовата информация и компетентност съществено се повиши. Сега възниква въпроса:
Какво ще бъде следващото еволюционно развитие в света на образованието?

Нека си припомним едно важно нещо: Какво може да направи образованието, заедно
с нежелателни насоки, беше демонстрирано в Германия с разчистване на идеализма,
внедряване на грешни човешки отношения и поведения, и възхвала на всичко, което е
егоистично, брутално и агресивно. Германия доказа, че когато образователните
процеси бъдат правилно организирани и ръководени, систематично планирани и
насочени към идеология, са мощна сила, особено когато детето е взето достатъчно
младо и когато е предпазвано от всички противоположни учения достатъчно дълго
време. Нека в същото време запомним, че тази демонстрирана мощ може да работи в
две посоки и че това, което е ковано заедно с грешни насоки може също така да бъде
успешно заедно с правилните такива.

Има нужда също да разберем, че трябва да направим две неща: Трябва образователно
да наблегнем на тези, които са под шестнадесет годишна възраст (и колкото по-млади,
толкова по-добре) и второ, че трябва да започнем с каквото разполагаме, дори да
разпознаваме ограниченията на сегашните системи. Трябва да подсилим онези

54
аспекти, които са добри и желателни; трябва да развием новото поведение и техники,
които ще пригодят детето към цялостен живот и така да го направим истински човек -
творчески, градивен член на човешкото семейство. Най-доброто от миналото трябва да
бъде съхранено, но трябва да се счита само за основа на по-добра система и по-мъдър
подход към целта на човешката гражданство.

Може да бъде ценно на този етап да дефинирам какво може да бъде образованието,
ако бъде стимулирано от правилна визия и отговорно към усещаните световни нужди и
към изискванията на времето.

Образованието е обучение, интелигентно предоставяно, което ще даде възможност на

младежта на света да се свърже интелигентно и разсъдливо със заобикалящата го
среда и да се приспособи към съществуващите условия. Това в днешни дни е от
първостепенно значение и е един от пътепоказателите в свят разпаднал се на части.

Образованието е процес, чрез който детето е снабдено с информация, която ще му

даде възможност да действа като добър гражданин и да изпълнява функциите на
мъдър родител. То трябва да вземе под внимание неговите наследствени тенденции,
неговите расови и национални принадлежности, и тогава да се опита да прибави към
тях онова познание, което ще го води да работи конструктивно в конкретната му
световна настройка и да се докаже като полезен гражданин. Общата тенденция на
неговото образование ще бъде по-психологична от колкото в миналото и
информацията придобита по този начин ще бъде насочена към специфичната му
ситуация. Всички деца имат определени придобивки и трябва да бъдат научени как да
ги използват; тях те споделят с цялото човечество, независимо от расата или
националността. Преподавателите в бъдеще следователно ще наблягат на:

1. Развиването на ментален контрол върху емоционалната същност.

2. Поглед или възможността да види отвъд това което е, към това, което може да бъде.

3. Наследеното, фактическо познание, върху което ще бъде възможно да се положи

мъдростта на бъдещето.

4. Способността мъдро да се справя с отношенията и да признава и поема отговорност.

5. Силата да използва ума по два начина:

а. Като „здрав разум” (използвайки тази дума в старата и конотация), анализирайки и
синтезирайки информацията, която постъпва от петте сетива.
б. Като прожектор, проникващ в света на идеите и на абстрактната истина.

Познанието идва от две посоки: То е следствие от интелигентното използване на петте

сетива и също се развива от опита да използваме и разбираме идеите. И двете се
изпълняват от любопитството и изследването.

Образованието трябва да бъде три вида. И трите са нужни, за да доведат човечеството

до нужната точка в еволюцията.

55
На първо място то е процес на придобиване на факти - минали и настоящи - и след това
на обучение да се заключава и да събира, от постепенно натрупвана масова
информация, това, което може да бъде практически използвано във всяка определена
ситуация. Този процес включва основите на нашите образователни системи.

Второ това е процес на придобиване на мъдрост като следствие на познанието и

разбиращото схващане на смисъла, който лежи зад външно предаваните факти. То е
силата да се използва познанието по такъв начин, че разумният живот и разбиращата
гледна точка, плюс интелигентната техника на поведение, са естествен резултат. Това
също включва обучение на специални дейности въз основа на вродените тенденции,
таланти и дарби.

Накрая това е процес, чрез който е култивирано обединение или чувство на синтез.
Младите хора в бъдеще ще бъдат учени да мислят за себе си във връзка с групата,
семейното единство и с народа, в който съдбата им ги е поставила. Също така ще бъдат
учени да мислят от гледната точка на световните отношения и на техните народи в
отношение с други народи. Това обхваща обучение за гражданство, родителство и
световно разбирателство. Фактически е психологическо и изразява разбиране на
човечеството. Когато този тип обучение бъде дадено ще трябва да развием мъже и
жени, които са цивилизовани и културни, които също ще имат способността да се
движат напред (така както живота се разгръща) към света на смисъла, който лежи зад
света на проявеното и които ще започнат да виждат човешките събития в смисъла на
по-дълбоките духовни и универсални ценности.

Образованието трябва да бъде процеса, чрез който младежта е учена да разсъждава

между причина и следствие, да знае причината защо определени действия са
неизбежно свързани със създаването на конкретни резултати и защо (според
емоционалното и ментално оборудване, плюс установена психологическа категория)
дадени животни тенденции, могат да бъдат определени и конкретни професии и
животни кариери, които да подсигурят правилната нагласа за развитие и полезни и
изгодни сфери на опитност. Усилия в тази насока бяха направени от някои колежи и
училища в опит да установят психологическите нагласи при момчетата или момичетата
към дадени професии, но цялото усилие е по естество аматьорско. Когато той бъде
извършен по-научно, отваря врати за обучение в науката; придава смисъл и значение
на историята, биографията и обучението и така избягва простото зубрене на факти и
мъчителният процес на памет обучението, което е било характерно за миналите
методи.

Новото образование ще разглежда детето с оглед на неговата наследственост,

социална позиция, национална обусловеност, заобикалящата го среда и
индивидуалното му ментално и емоционално оборудване, и ще се стреми да отвори
към него целият свят на усилията като му посочи, че очевидните пречки на прогрес са
само стимули на обновеният стремеж и по този начин да се стреми „да го изведе”
(истинското значение на думата „образование”) от всякакво ограничаващо състояние, и
да го научи да мисли в смисъла на конструктивното световно гражданство. Ще бъде
наблягано на все повече растеж.

56
Преподавателите на бъдещето ще подхождат към проблема на младежта от гледната
точка на инстинктивните реакции на децата, интелектуалната им способност и
интуитивният потенциал. През ранното детство и най-ранните училищни класове,
развитието на инстинктивните реакции ще бъде наблюдавано и култивирано, в по-
късните класове еквивалентно на висшите училища или гимназиите ще бъде наблягано
на интелектуалното разгръщане и контрола над менталните процеси, докато в
колежите и университетите ще бъдат насърчавано разгръщането на интуицията,
значението на идеалите и идеите и развитието на абстрактното мислене и възприятие;
тази по-късна фаза солидно ще се основава на предишната здрава интелектуална
основа. Тези три фактора - инстинкт, интелект и интуиция - дават основният принцип за
трите схоластични институции, през които ще преминава много младият човек и през
които много хиляди минават днес.

В бъдеще образованието много по-широко ще използва психологията отколкото до

сега. Опредено се вижда тенденция в тази посока. Природата - физическа, витална,
емоционална или ментална - на момче или момиче ще бъде внимателно изследвана и
неговите непоследователни животни цели ще бъдат насочвани по прав път; той ще
бъде учен да вижда себе си като този, който действа, чувства или мисли. Това ще
промени настоящето отношение на младежта на света към тяхното обкръжение и ще
насърчава, от ранна възраст, разпознаването на ролята, която трябва да се играе и
отговорността, която да се поеме, и това, че образованието е метод на подготовка за
това полезно и интересно бъдеще.

Следователно става все по-очевидно, че настъпващото образование може да бъде

определено в нов и по-широк смисъл като Наука за Правилните Човешки Отношения и
за Социалната Организация. Това дава сравнително нова цел на всяка предавана
учебна програма и въпреки това показва, че нищо от досега включеното трябва да
бъде изключено, само ще бъде ясна по-добра мотивация и ще бъде избегнато
националистическото, егоистично поднасяне. Ако например историята е представяна
на основата на обуславящите идеи, които са водели човечеството напред, а не на
основата на агресивните войни и международни или национални кражби, тогава
образованието ще се ангажира с правилното разбиране и използване на идеите,
тяхната трансформация в работещи идеи и използването им като воля за добро, истина
и красота. Също така нужната промяна на човешките цели от настоящите
съревнователни и материалистични цели в такива, които по-цялостно ще изразяват
Златното Правило, ще се случи и ще бъдат установени правилните отношения между
индивидите, групите, страните, народите и в целият международен свят.

Нарастващо образованието трябва да се занимава с целостта на живота както и с

детайлите на ежедневният живот. Детето като индивид ще бъде развито и оборудвано,
подготвено и мотивирано, и обучено на неговите отговорности към цялото и
стойността на приноса, който то може и трябва са направи към групата.

Може би е банално да се каже, че образованието трябва обезателно да се ангажира с

развитието на силите за разсъждаване на детето, а не толкова - както е сега в повечето
случаи - с тренирането на паметта и папагалското запаметяване на факти и дати, и

57
несвързани по между си зле усвоявани елементи на информация. Историята на растеж
на човешките способности за възприятие в различни народни и расови условия е от
основен интерес. Изключителните дейци на историята, литературата и изкуството, и на
религията със сигурност ще бъдат изучавани от гледна точка на техните усилия и
влияние, за добро или за лошо, по тяхно време; ще бъде взето под внимание
качеството и целите на тяхното водачество. Детето също така ще усвоява огромно
количество историческа информация, творческа дейност и идеализъм и философия, не
само с максимална лекота, но и с постоянен ефект върху характера му.
Продължителността на усилието, ефекта върху цивилизациите с древни традиции,
добрите и лоши събития и взаимната игра между различните културни аспекти на
цивилизацията ще бъдат доведени до вниманието му и сухата като прах информация,
дати и имена, ще бъдат изоставени. По този начин всички клонове на човешкото
познание могат да бъдат съживени и да достигнат ново ниво на конструктивна
полезност. Вече съществува определена тенденция в тази посока и тя е добра и
сигурна. Миналото на човечеството като основа на настоящите събития и настоящето
като определящ фактор на бъдещето, ще бъдат все повече приемани и така ще се
случат големи и нужни промени в човешката психология като цяло.

Творческото отношение на човек, в новата ера, трябва да получи пълно внимание;

детето ще бъде подтиквано към индивидуални усилия подходящи за неговият
темперамент и възможност. По този начин то ще бъде подканвано да допринася
каквато може красота към света и правилни мисли към цялото човешко мислене; ще
бъде насърчавано да проучва и света на науката ще се разтвори пред него. Зад всички
тези прилагани стимули ще се намират мотивите на доброжелателност и правилни
човешки отношения.

Най-накрая образованието със сигурност трябва да представя хипотезата за душата в

човека като вътрешен фактор, който създава добро, истина и красота. Творческият
израз и човешкото усилие следователно ще получи логическа основа. Това няма да
бъде направено чрез теологическо или доктринно представяне, какъвто е случаят днес,
но като представен проблем за проучване и усилие да отговори на въпроса: Какво е
човека; какво е неговото присъщо предназначение в схемата на нещата?
Съществуването на влиянието и провъзгласената цел зад постоянната поява на
духовни, културни и художествени световни водачи през вековете, ще бъде изучавано,
а техните ще бъдат подложени на проучване, както исторически така и
психологически. Това ще разкрие пред младежта целият проблем на водачеството и
мотивацията. Образованието следователно ще бъде предавано под формата на
човешкият интерес, човешките постижения и човешките възможности. Това ще бъде
направено по такъв начин, че съдържанието на ума на ученика не само ще бъде
обогатено с исторически и литературни факти, но също ще бъде разпалено неговото
въображение, а неговите амбициите и стремежи ще бъдат предизвикани по истинският
и правилен начин; света на миналите човешки усилия ще му бъде представян в по-ясна
перспектива, а бъдещето ще му бъде отваряно с апел към неговото индивидуално
усилие и личен принос.

Това, което написах по-горе по никакъв начин не предполага обвинение към

инструментите на миналите методи с изключение на това, че света днес сам

58
представлява обвинение; нито пък представлява непрактична визия или мистична
надежда основаваща се на надяващо се мислене. Отнася се до отношение към живота
и бъдещето, което много хиляди хора държат в момента, а сред тях и много, много
преподаватели, във всяка страна. Грешките на миналите техники са очевидни, но няма
смисъл да губим време да ги подчертаваме или да трупаме случаи. Това, което е нужно
е осъзнаването на непосредствената възможност, плюс приемането, че нужната смяна
на целите и промяна на методите ще отнеме много време. Ще трябва да подготвяме
учителите си по различен начин и много време ще бъде загубено в опипване на нови и
по-добри начини, да се развият нови учебници и да се намерят мъже и жени, които да
бъдат впечатлени от новата визия и които ще работят за новата цивилизация. Само се
опитах да подчертая принципите и правя така приемайки, че много от тях в никакъв
случай не са нови, но че те се нуждаят от ново подчертаване. Опитах се да покажа, че
сега е денят на възможността, за да се изгради всичко отново, защото всичко беше
разрушено в по-голямата част от света. Войната демонстрира, че не сме учили
правилно. Следователно трябва да бъде изработена по-добра образователна система,
която по такъв начин ще предостави на човешкото съществуване възможности, че
бариерите ще бъдат разрушени; предразсъдъците отстранени, а обучението дадено на
развиващото се дете, ще му даде възможност когато порасне да живее с други хора в
хармония и доброжелателство. Това може да бъде направено, ако търпението и
разбирателството бъдат развити и ако преподавателите осъзнаят, че „където няма
проникновение хората загиват.”

Международна образователна система разработена чрез съвместно разговаряне на

широко мислещи учители и образователни власти във всяка страна е днес крещяща
нужда и ще осигури основно предимство в запазването на световният мир. Стъпки към
това вече започват да се предприемат и днес групи от преподаватели се събират и
дискутират формирането на по-добра система, която ще гарантира, че децата от
различни народи (започвайки с милионите деца, които сега изискват образование) ще
бъдат обучавани на истина без отклонения и предразсъдъци. Световната демокрация
ще се осъществи, когато хората навсякъде бъдат наистина смятани за равни; когато
момчета и момичета бъдат учени, че няма значение дали човек е азиатец, американец,
европеец, англичанин, евреин или езичник, а само това, че всеки има исторически
контекст и история, която му дава възможност да допринесе нещо за доброто на
цялото и че основното изискване е да има добронамерено поведение и постоянни
усилия за насърчаване на правилни човешки отношения. Световното единство ще стане
факт, когато децата по света бъдат учени, че религиозните различия са в голяма степен
въпрос на раждане; че ако човек е роден в Италия вероятността е той да бъде римо-
католик; ако е роден евреин той ще следва еврейското учение; ако е роден в Азия той
може да бъде мохамеданин, будист или да принадлежи на някоя от сектите на
индуизма; ако е роден в други страни може да бъде протестант и т.н. Ще научи, че
религиозните различия за преди всичко резултат от човешките пререкания относно
интерпретацията на истината. Така постепенно нашите пререкания и различия ще
бъдат отстранени и идеята за Едно Човечество ще заеме мястото си.

Много по-голямо внимание трябва да се обръща на подбора и обучението на

преподавателите на бъдещето. Техните ментални постижения и знания по
определените им предмети ще бъдат от значение, но много по-голямо значение ще

59
има нуждата да бъдат освободени от предразсъдъци и да виждат хората като част от
едно голямо семейство. Преподавателят на бъдещето ще трябва да бъде повече
обучени психолог отколкото днес. Освен да предава академични знания той ще
осъзнае, че основната му задача е да пробуди чувство на отговорност у всички студенти
в класа; без значение какво трябва да преподава - история, география, математика,
езици, наука в различните и разклонения - ще отнася всичко към Науката за
Правилните Човешки Отношения и ще се опитва да дава по-правилен поглед върху
социалната организация отколкото в миналото.

Когато младите хора на бъдещето - под предполагаемото приложение на принципите -

бъдат цивилизовани, културни и откликващи за световното гражданство ще
разполагаме със свят на пробудено човечество, творческо и притежаващо истинско
чувство за ценности и стабилен и конструктивен поглед върху световните дела. Ще
отнеме много време това да се реализира, но не е невъзможно както историята доказа.

Все пак ще е нужен здрав разум, за да бъде осъзнато, че тази интеграция не е

възможна за всеки студент, който минава през ръцете на преподавателите ни. Въпреки
това всички, независимо от първоначалният им капацитет, могат да бъдат обучени в
Науката за Правилните Човешки Отношения и така да отговарят на главната цел на
идващата образователна система. Индикации за това могат да се видят от всички
страни, но все още не се набляга на това при обучението на преподаватели или при
влиянието върху родителите. Много е било направени от просветените групи от хора
по всички земи и те са направили това докато са изучавали изискванията за
гражданство, докато са предприемали изследователска работа свързана с правилните
социални отношения (месни, народни или международни) и чрез много организация,
които се опитват да доведат масата от човешки същества до чувството на отговорност
за човешкото щастие и човешкото благосъстояние. Въпреки всичко, истинската работа
в тази насока трябва да започва от ранно детство, за да може детското съзнание
(толкова лесно направлявано) да формира от ранни дни безкористно отношение към
своите сътрудници. Ако родители поискат то може да започне много лесно; може да
бъде водено прогресивно напред, ако родители и учители демонстрират в собственият
си живот това, което учат. При тези условия ще дойде накрая времето, когато в късното
юношество кризата, нужна и планирана, се утаява в живота на младият човек и тогава
ще се стабилизира по определеният от съдбата начин, за да изпълни задачата си да
реализира правилни взаимоотношения чрез служене в рамките на професионалното
си образование.

Работата, която трябва да се свърши е построяване на мост - мост между това, което е
днес и каквото може да бъде в бъдеще. Ако през следващите 150 години развием тази
техника за преодоляване на многото разделения, с които се срещаме в човешката
история и на отстраняването на расовата ненавист и сепаративните поведения на
народите и хората, ще сме успели за въвеждането на свят, в който войната ще е
невъзможна, а човечеството ще се осъзнава като едно човешко семейство, а не като
борещ се агрегат от много народи и хора, съревноваващи се да вземат най-доброто
един от друг и така успешно да насърчават предразсъдъци и омраза. Това, както
видяхме, е история на миналото. Човек се е развил от изолирано животно, подбуждано
само от инстинктите на себе-съхранението, яденето и чифтосването, през стадиите на

60
семейният живот, племенният живот и народният живот до точката днес, когато все по-
широки идеали са приемани от него - международно единство или главно
функциониране на Едното Човечество. Този нарастващ идеализъм си пробива път в
челните редици на човешкото съзнание вместо всички разделящи вражди. Той е до
голяма степен отговорен за настоящият хаос и за обединяването на Обединените
Нации. Създал е конфликтни идеологии, които търсят световна проява; създал е
драматичната поява на световните спасители (така наречени), световни пророци и
световни служители, идеалисти, опортюнисти, диктатори, изследователи и
хуманитаристи. Тези противоречиви идеализми са здравословен знак независимо дали
сме съгласни с тях или не. Те определено са използване на нуждите на човека -
неотложни и правилни - за по-добри условия, за повече светлина и разбирателство, за
по-голямо сътрудничество, сигурност и мир и изобилие в местата на терор, страх и
глад.

Трудно е за сегашният човек да си представи време, когато няма да има раси, народи
или отделено религиозно съзнание присъстващо в човешкото мислене. По същият
начин е било трудно за праисторическият човек да си представи време, когато е щяло
да има национално мислене и това е добре да имаме предвид. Времето, когато
човечеството ще може да мисли по универсален начин е все още пред нас, но фактът,
че можем да говорим за това, да го желаем и да го планираме е със сигурност
гаранция, че не е невъзможно. Човечеството винаги е прогресирало от степен към
степен на просветление и от слава към слава. Сега сме на път към далеч по-добра
цивилизация отколкото света някога е познавало и към условията, които ще осигурят
много по-щастливо човечество, и която ще види краят на народните различия,
класовите разграничения (дали основани на унаследен или финансов статут) и които
подсигурят по-пълноценен и богат живот за всички.

Ще бъде ясно, че трябва да изминат много десетилетия преди такова състояние на

нещата да се осъществи - но ще бъдат десетилетия, а не векове, ако човечеството може
да научи урока на войната и ако бъде предотвратено реактивните и консервативни
хора на всеки народ да наклонят цивилизацията обратно към лошите стари коловози.
Но началото може да бъде направено веднага. Непринудеността трябва да бъде
нашият лозунг, защото непринудеността ще убие старият ни материалистичен начин на
живот. Съвместната доброжелателност със сигурност е първата идея, която да бъде
представена на масите и изучавана в нашите училища, чрез която да бъде гарантирана
новата и по-добра цивилизация. Любящо разбирателство, интелигентно приложено,
трябва да бъде критерия на културните и по-мъдри групи, плюс усилие от тяхна страна
да отнесат света на смисъла към света на външните усилия - в полза на масите.
Световното гражданство като израз на доброжелателността и разбирателството
трябва да бъде целта на просветлението навсякъде и критерий на духовният човек и
при трите има установени правилни отношения между образованието, религията и
политиката.

Работата, която се извършва сега е преходна и за това е най-трудната. Тя загатва

свързващият процес между старото и новото и ще представи почти непреодолими
трудности поради факта, че идващите две генерации ще донесат тези два типа его,
които са компетентни да се справят с този проблем. Предвид този факт, тези от вас,

61
които сте ангажирани с образователната система и ситуацията, и които са объркани от
представеният поглед и от задачата на сближаване на съкровените възможности,
трябва да се носят с увереност. Ясно мислене, много любов и чувство за истински
компромис (обърнете внимание на този израз) ще направят много да положат нужните
основи и да държат вратата на бъдещето широко отворена. Процеса на балансиране
върви напред през този преходен период и на него преподавателите трябва да
обърнат съответното внимание.

Вероятно мога да обознача естеството на този процес. Тук и на друго място съм казал,
че душата се закотвя в тялото в две точки:

1. Съществува енергийна нишка, която наричаме живот или духовен аспект, закотвена
в сърцето. Тя използва кръвният поток, както е добре познато, за свое средство на
разпространение и посредством кръвта енергията на живота носи съживяваща сила и
координираща енергия към всички физически организми и подържа тялото „цяло”.

2. Съществува енергийна нишка, която наричаме съзнателен аспект или средство на

душевното знание, закотвена в центъра на главата. Тя контролира механизма за
отговор, който наричаме мозък и посредством който тя направлява дейността и
предизвиква осъзнаване на цялото тяло посредством нервната система.

Тези два енергийни фактора, които се приемат от човешкото същество като живот и
знание, или като жива енергия и интелигентност, са двата полюса на детето. Задачата,
която му предстои е съзнателно да развие средният или балансиращ аспект, който е
любовта или груповото отношение, за да може знанието да е подчинено на
груповите нужди и интереси, а живата енергия трябва съзнателно и с намерение да
бъде превърната в груповото цяло. Правейки това ще бъде постигнат истински баланс и
ще бъде създадено съзнаване, че Начина на Служене е научна техника за постигането
на този баланс. Преподаватели следователно трябва да имат предвид три неща по
време на настоящият преходен период:

1. Да преориентират знанието, съзнателният аспект или усещането за осъзнатост в

детето по такъв начин, че то от ранна възраст да осъзнава, че всичко, на което е
научено и е учено е повече с оглед на доброто на останалите отколкото на него самият.
Следователно то определено ще бъде обучавано да гледа напред. Информацията
относно миналата история на расата ще му бъде предоставяна от гледната точка на
расовият растеж в съзнанието, а не толкова от гледната точка на фактите на
материално или агресивно достижение, какъвто е случаят сега. Така както миналото, в
съзнанието на детето, се свързва с настоящето, неговата способност да съотнася,
обединява и свързва в различните аспекти на неговият живот и на различните планове,
ще бъде развита.

2. Да го учи, че животът, който то чувства да пулсира във вените си е само една малка
част от общият живот пулсиращ през всички форми, всички царства на природата,
всички планети и слънчевата система. То ще научи, че в споделя с всичко, което
съществува и че следователно истинско „кръвно Братство” се намира навсякъде.
Следователно от самото начало на своят живот то може да бъде обучено във

62
взаимоотношение и тогава малкото дете ще бъде способно да разбере по-бързо
отколкото средният възрастен, обучен в способите и поведенията на старото време.
Когато тези две действителности - отговорност и взаимоотношение - са насадени в
детето от ранна възраст тогава третата цел на новото образование ще настъпи по-
лесно.

3. Обединяването в съзнанието на импулса на живота и копнежа по знание накрая ще

доведе до планираната дейност. Тази планирана дейност ще съдържа служене, а това
от своя страна обратно ще прави три неща за детето, което е обучено да я практикува:

а. Ще служи като напътстващо средство от ранните години, посочвайки накрая

професия и призвание и по този начин ще помага в избора на кариера в живота.

б. Ще извади най-доброто в детето и ще го направи магнетичен излъчващ център в

мястото където се намира. Това ще му даде възможност да привлича към себе си
онези, които могат да му помогнат или той да помогне на тях, онези които могат да му
служат и на които то може най-добре да служи.

в. Това, следователно, определено ще го направи креативно и по този начин ще му

даде възможност да завърти нишката от енергия, която, когато бъде прибавена към
нишката на живота и тази на съзнанието, ще свърже главата, сърцето и гърлото в едно
цялостно и функциониращо средство.

Срещането на трите горепосочени изисквания ще бъде първоначалната стъпка

(направена в расов мащаб) към изграждането на антакарана или моста между:

1. Различните аспекти на природата на формата.

2. Личността и душата.
3. Човека и другите човешки същества.
4. Човека като член на човешкото семейство и заобикалящият го свят.

От това можете да забележите, че образованието трябва да бъде главно ангажирано с

отношенията и взаимоотношенията, с преодоляването или лекуването на разделенията
и също така с възстановяването на единството и синтеза. Основаването на Науката за
Правилните Отношения е следващата незабавна стъпка в менталното разгръщане на
расата. Това в главната дейност на новото образование.

ЕПОХАТА НА ВОДОЛЕЯ

В резултат на работата по преодоляване, която ще бъде извършена през следващите

сто и петдесет години, техниките по преодоляване на отделните различия намиращи се
в човешкото семейство и по изтъкаването на различните енергийни нишки в едно
силно въже, което все още слабо свързва отделните аспекти на вътрешният човек с
външната форма, ще направи такъв прогрес, че маса от интелигентни хора по света и
всички класи и народи ще бъдат интегрирани личности. Когато това бъде така за
антакарана ще бъде планирана част от тяхното обучение. Сега, когато изучаваме тази
наука и съответните и науки за медитацията и служенето, призива ще бъде само към

63
световните кандидати и ученици. Нейната полза ще бъде само в настоящето за онези
специално въплътени души, които днес се инкарнират с такава бързина в отговор на
световната нужда от помощ. Но по-късно призивът ще бъде общ, а ползата по-
универсална.
За мен е ненужно да ви очертая естеството на образователните системи на Века на
Водолея, защото ще се покажат неподходящи в този момент. Споменавам ги тъй като
е нужно да помним, че свършената работа през следващите два века в областта на
образованието е определено временна и балансираща, и че от изпълнението на
задачата поставена на образованието, ще израснат по-постоянни системи, които през
новият век ще намерят разцвет навсякъде.

Накрая ще доминират три главни науки в сферата на образованието през новият век. Те
няма да отричат дейностите на сегашните науки, а ще ги интегрират в едно субективно
цяло. Тези три науки са:

1. Науката за Антакарана. Това е новата и истинска наука на ума, която ще използва

менталната субстанция за изграждането на мост между личността и душата и по този
начин между душата и духовната триада. Това включва активна работа по-скоро във
фината субстанция, отколкото в субстанцията на трите свята на нормалната човешка
еволюция. Отнася се до субстанцията на трите по-висши нива на менталният план. Тези
символични моста, когато бъдат построени, ще улеснят течението или потока на
съзнанието и ще създадат непрекъснатост на съзнанието или чувството на
безпрепятственото осъзнаване, което накрая ще спре страха от смъртта, отхвърли
чувството на отделеност и ще направи човека откликващ в умственото си съзнание на
впечатленията идващи към него от по-висшите духовни сфери или от Съзнанието на
Бог. По този начин той по-лесно ще бъде иницииран в причината и плановете на
Твореца.

2. Наука за Медитацията. Сега медитацията в съзнанието на човек е свързвана с

религиозните въпроси. Но това се отнася само до основата. Науката може да бъде
приложена във всеки възможен процес от живота. Всъщност тази наука е помощен
клон, подготовка за Науката за Антакарана. В действителност е истинската наука за
окултното изграждане на мост или съединяването в съзнанието. Посредством нея, по-
специално в ранните фази, е улеснен процеса на съединяването. Това е един от
главните начини за духовно функциониране, един от много пътища към Бог; накрая
отнася индивидуалното съзнание към по-висшето, а по-късно към Универсалното
Съзнание. Тя е една от главните изграждащи техники и накрая ще е доминанта за
новите образователни методи в училищата и колежите. Тя е предназначена предимно
да:
а. Създава чувствителност към по-висшите възприятия.
б. Изгражда първата половина на антакарана, тази между личността и душата.
в. Създаде накрая непрекъснатост на съзнанието. Медитацията е по същество наука за
светлината, защото работи в субстанцията на светлината. Един от клоновете и се отнася
до науката за визуализацията, защото както светлината продължава да носи
разкриване силата на визуализацията расте с помощта на просветленият ум, а по-
късната работа за подготовката на ученика да твори става възможна. Тук може да бъде
добавено, че изграждането на втората половина от антакарана (която ще преодолее

64
пропастта в съзнанието между душата и духовната триада) се нарича науката за
виждането, защото както първата половина от моста е построена чрез използването на
менталната субстанция, така втората половина е построена чрез използването на
субстанцията на светлината.

3. Науката за Служенето израства нормално и естествено от успешното приложение

на другите две науки. Така като продължава свързването на душата и личността и както
знанието за плана и светлината на душата се изливат в съзнанието на ума, нормалният
резултат е подчиняването на низшето на висшето. Идентифицирането с
предназначението на групата и плановете е естествен атрибут на душата. Както тази
идентификация е водена напред на ментални и душевни нива, тя създава съответната
дейност в личният живот и тази дейност наричаме служене. Служенето е истинската
наука на творението и е научен метод за установяването на непрекъснатост.
Тези три науки накрая ще бъдат разглеждани като трите главни грижи на
образователният процес и върху тях нарастващо ще бъде наблягано.

Сега положихме основите за разглеждането на трите науки, които ще доминират в

мислите на преподавателите на идващият век. Изграждането и развиването на
антакарана чрез науката за медитацията и също науката за служенето, чрез което
груповият контрол и груповите отношения са насърчени и развити - това са трите
фундаментални науки, които ще напътстват психолога и преподавателя на бъдещето.
Това също ще предизвика радикална промяна в поведението на родителите към
техните деца и в методите, които ангажират да ги подготвят и обучат, когато са много
млади и през формиращите години на тяхното съзнание.

Трябва да се помни, че самите родители ще бъдат въведени в този нов и различен

режим и самите те ще бъдат развити под промененият начин на подход към
образователният процес. Следователно това, което може да ви се струва мистично и
неопределено (заради това, че е ново или поради идеализма и наблягането на
абстрактно изглеждащото групово съзнание) на тях ще се струва нормално и
естествено. Това, което ви очертавам е възможността, която предстои за следващите
две или три генерации; Също така се отнасям до признанието, което естествено ще
позволи на идеологията на новото образование да ръководи режима на обучение.

ГЛАВА IV

Културата на Индивида

Към културата на индивида ще бъде престъпено от три ъгъла, всеки от които

допринася към завършеното цяло, което ще направи индивида: интелигентен
гражданин на два свята (света на обективното съществуване и на вътрешният свят на
смисъла), мъдър родител, контролирана и насочена личност. Сега ще пристъпим към
разглеждането на тези точки.

Не съм разработил обучението на Епохата на Водолея, нито съм се занимавал с

образователните системи на това време. Не е във ваша полза да направя така и не съм

65
способен да помогна на мисълта ви, ако ви хвърля двеста години напред в
цивилизация и култура, за които сега могат да се видят само слаби признаци. По-ценно
е, ако положа акцент върху възникващите идеи, които ще ръководят бъдещата
процедура през следващата генерация и ще носят света през най-трудният преходен
период, който някога е виждан.

Определени основни идеали, възникващи от сегашните идеологии, започват да оказват

въздействие върху публичното съзнание. Тези идеали по същество са човешки реакции
на божествените идеи; следователно те не са съвсем свободни от грешки и са нужно
оцветени от калибъра на съзнанията, които са ги формирали; те са неизбежно
обусловени от миналата история, от народните традиции и от расовите тенденции на
мисълта. Въпреки всичко съществува любопитно единство относно тях, дори когато са
изразени от последователи от широко различаващ се световен идеализъм. Ако трябва
правилно да разберем тези идеи и ако трябва да поставим правилната основа,
вероятно ще бъде ценно да обсъдим някои от тези универсални нагласи и да вземем
предвид какво означават те в светлината на проблемите на днешният свят и
индикациите на идващият свят, които можем в последствие да опишем.

ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ГРАЖДАНСТВОТО

Съществува нарастващо чувство сред гражданите на повечето народи, че главната
задача на образователните системи е да пригодят детето към гражданството. Под това
те имат предвид задачата на Държавата и на данъкоплатците да подготвят детето да
сътруднички, да бъде интелигентна част от това, което организира цялото, което
наричаме народ; да бъде толкова дисциплиниран, че да поеме своята част и да
допринесе към Държавата и така да бъде социално ценен, но също да играе различна
индивидуална роля и в същото време групово насочена роля; в живота на общността, в
която е родено и в която обезателно трябва да отстои себе си; че неговият
индивидуален живот и интереси означават по-малко отколкото общият живот и че
предварителният урок, на който трябва да бъде научен е факта, че той е единица във
функционираща група от подобни единици.
Първоначалният зародиш на тази идея (колкото и невероятна да изглежда) започна,
когато беше организирано първото училище, преди хиляди години. В началото тези
училища са били много малки, обучавали само няколкото предпочитани, с постепенно
водещи (обикновено посредством религиозните организации) към онова масово
образование и задължително обучение, което отличава сегашните Държавни училища,
чиято явна задача е да подготви милиони млади хора по света за интелигентно, но
насочено, гражданство.

Днес, сред така наречените просветлени народи, е наложено върху масите някакъв тип
задължително образование; гражданите на всички народи са учени да четат, пишат и в
основите на аритметиката. Предполага се, че имат обща идеи за общите условия на
света - географски, исторически и икономически - и следователно се предполага да
постигнат някакво признание, обективно и естествено, на процесите и причините, защо
различните народи са станали това, което са и където са и също да са осъзнали общата
планетарна картина. Променящите се контури на тази картина днес създават ментално
гъвкави деца и това, по много начини, определено е придобивка.

66
При създаването на граждани обаче акцента до сега е бил поставян в две части. Целта
на образованието е била да екипира детето така, че когато то достигне зряла възраст
да може да се грижи за себе си в хищния свят на сегашният живот, да печели прехрана
и да стане по възможност богат и независим като индивид и интереса е бил поставен
върху това, какво той ще направи, как той ще живее и какво той може да получи и
постигне в живота.

Съзнавам, че горното е широко обобщение. То оставя извън оценката на вътрешният и

вроден капацитет на детето, достигната точка на душевно развитие и всякакво
разпознаване на силите, с които то навлиза в живота в резултат на много предишни
опитности. То оставя и влиянието на много съвестни, духовно-мислещи и високо
развити учители, които са - през годините - оставили своята следа върху младите хора,
които са учили и по този начин са ги ориентирали и водили напред към по-добри неща.
Занимавам се единствено с институционалният аспект на образователните системи и с
доказаният ефект върху младите на всеки народ, които са били подложени на тези
системи. Осъзнатите цели, които си е поставял институционалният учител са били тесни
и последвалият ефект от неговото обучение и работата му е бил продукт на егоистичен,
материалистично мислещ човек, чиято главна цел е била лично подобряване в
материален смисъл. Това е било поразително подпомагано, където е имало някакви
индивидуални амбиции, което би водело детето охотно да оперира с тесните
егоистични цели на учителя. Естественият идеализъм на детето (а детето не е ли
вроден идеалист?) е бил бавно и непрекъснато задушаван от тежестта на
материализма на машината на световното образование и от егоистичната склонност на
световният бизнес в многото си отрасли, плюс постоянният акцент върху нуждата от
правенето на пари.

Малко по малко това пагубно състояние на нещата (което достига върха си през
ранните години на този век) бавно се е променяло, така че сега в много страни
благосъстоянието на самата Държавата, доброто на Империята, нуждата на Народа са
поставяни пред детето от ранно детство като най-висшият възможен идеал. То е учено,
че трябва да служи на Държавата, Империята или Народа с най-доброто в себе си; в
съзнанието му е силно наложено, че неговият личен живот трябва да бъде подчинен на
по-големият живот на Държавата или Народа и че е негово задължение да отговори на
нуждите, дори за сметка на самият живот. То е учено, че във време на голяма спешност
то, като индивид, няма никаква стойност, а тази на широкото корпоративно цяло, от
което то е безкрайно малка част, е единственият фактор, който има значение. Това е
определена стъпка напред към разширяване на съзнание, което трябва човешката раса
да достигне.

Тук ще ви припомня, че разширяването на съзнанието и създаването на повишаваща се

чувствителност и възприемащо осъзнаване е целта на цялото божествено и
йерархическо усилие. Целта не-подобряване на материалните условия. Това
автоматично ще последва, когато чувството за осъзнатост е постоянно разгънато.
Бъдещето на човечеството е определяно от неговото домогване до и способност да
отговаря на идеализма, който сега залива света.

67
В този момент се осъществява стъпка още по-напред. Навсякъде и във всяка страна
хората са учени от ранни години, че те не са само индивид, не само членове на
държавата, империята или народа и не само хора с индивидуално бъдеще, а че са
предназначени да бъдат представители на определена по-велика групова идеология -
Демократична, Тоталитарна или Комунистическа. В последните анализи, тези
идеологии са материалистични мечти или визии. За това сегашната младеж трябва да
работи и да се стреми и ако е нужно да се бори. Поради това със сигурност е явно, че
зад повърхността на смута и хаоса, днес толкова разрушително присъстващ в
съзнанието на човечеството и зад целият страх и опасение, омразата и разделението,
човешките същества започват да преливат в себе си три състояния на съзнанието - това
на личността, гражданина и идеалиста. Силата да се постигне това и да бъдеш всички
тези състояние едновременно, сега достига долу тези нива на човешкият живот, които
наричаме „потопени класове”.

Всичко това е много добре и е част от предопределеният план. Дали е демократичният

идеал или визията на тоталитарната държава, или мечтата на отдадените на
комунизма, ефекта върху съзнанието на човека като цяло е определено добър.
Неговото усещане за световно осъзнаване определено нараства, силата му да приема
себе си като част от цялото се развива бързо, а всичко това е желателно и правилно и
се съдържа в божественият план.

Разбира се е абсолютно вярно, че процеса е развален и затруднен от методи и мотиви,

които са високо нежелателни, но човешките същества имат навика да развалят това,
което е хубаво; те имат високо развита способност да бъдат егоистични и материални и
защото човешките умове са определено все още необучени и неразвити, те имат малка
сила да различават и малка способност да разграничават между старото и новото или
между правилното и по-правилното. Обучени в егоизма и материалистичните прояви,
докато са под родителски контрол и чрез настоящата образователните системи,
техните тенденции на мислене естествено вървят по тези нежелателни линии.

През Века на Рибите, който отминава, младежта във всяка страна е водена под
влиянието на три основни идеи. Резултатът от тези три идеи може да бъде изразен в
смисъла на следните въпроси:

1. Каква трябва да е моята професия, за да имам толкова от материалният свят, колкото

позволява положението в живота ми и моите желания?

2. Кои са хората над мен, към които трябва да гледат и които да уважавам, и кои са
онези под мен в социалният ред, и колко далеч съм в състояние да се поставя в
социалната стълбица и така да подобря себе си?

3. От детство съм учен, че моите естествени наклонности са да греша, да бъда

невъзпитан или (ако положението е тясно ортодоксално) че съм нищожен грешник и
непригоден за бъдещото щастие. Как мога да избегна наказанията за моите естествени
пристрастия?

68
Целта на всичко това е да отгледа в расата дълбоко вкоренено чувство на материална и
социална амбиция, а също и комплекс на малоценност, който задължително избива в
някаква форма на бунт на индивида, в расови експлозии или отново говорейки
индивидуално, в яростно себе-центрирано отношение към живота. От тези изкривени
тенденции и дегенерационни идеали расата трябва накрая да излезе. Осъзнаването на
това, което в някои нации е създало извънредно наблягане върху националното или
расовото добро и върху Държавата като единица. Това е довело до подкопаване на
йерархичната структура на социалният ред. Тази йерархична структура е основна и
вечна действителност, но концепцията е била толкова изкривена и толкова
злоупотребена, че е предизвикала бунт в човечеството и е създала почти неправилна
реакция към свободата и своеволието, които приемат нежелани размери.

Широко разпространеното търсене днес от младежта по света (в някои страни) на

приятно време, тяхната безотговорност и отказа им да се изправят пред истинските
ценности на живота, е индикация за това. В най-лошият си вид може да бъде видяно в
демократичните страни. В тоталитарните страни не е разрешено в същата степен, тъй
като младежта в тези държави е принудена да се нагърби с отговорност и да се отдаде
на по-голямото цяло, а не на живот от материално влечение и да губи годините си в
това, което вярвам на сленг наричате „приятно време”. Това приятно време
обикновено е за сметка на други и се случва във формиращите години, които
неизбежно обособяват и определят бъдещето на младият човек.

Тук не говоря политически или в защита на някоя правителствена система.

Принудителната дейности и следователно принудителната отговорност се приписват
на голямата част в детският стадий, а човечеството трябва да достига зрялост с
желанието си да се нарами с отговорността и нейните означения, за да бъде душата на
индивида пробудена. Душата на човечеството в това време също масово се пробужда
и от тук следните признаци:

1. Растежа на общества, организации и масови движения за подобряване на

човечеството навсякъде.

2. Нарастващият интерес на маса от хора към общото благосъстояние. До сега горният

слой на обществото е бил заинтересован, дали за лични, себе-съхраняващи причини
или заради вродено покровителствено отношение. Интелигенцията и
професионалните класи са проучвали и изучавали публичното благосъстояние от
гледната точка на менталният и научен интерес, основаващ се на общата материална
основа, а нисшата средна класа естествено е била въвличана в същият интерес от
гледната точка на финансовата и търговка възвръщаемост. Днес този интерес достигна
дъното на социалният ред и всички раси са силно оживени и внимателни към общото,
народно, расово или международни добро. Това е добре и е надежден знак.

3. Хуманитарното и филантропично усилие е в своят връх успоредно с жестокостите,

омразата и аномалиите, които разделението, прекаленото наблягане на националните
идеологии, агресията и амбицията са причинили в живота на всички нации.

69
4. Образованието бързо се превръща в масово усилие и децата на всички нации, от
най-висшите до най-нисшите, са интелектуално подготвени както никога преди.
Усилието е, разбира се, до голяма степен да им даде възможност да отговорят на
материалните и национални условия, да бъдат в помощ на Държавата, а не
икономическа спънка за нея. Общият резултат все пак е в съответствие с божественият
план и несъмнено добър.

5. Нарастващото разпознаване от онези на власт, че човека на улицата се превръща във

фактор в световните дела. Той е достигнат от всички страни от пресата и радиото и днес
е достатъчно интелигентен и заинтересован да се опита да формира собствено мнение
и да достигне до собствените си изводи. Това все още е в зародиш, но признаци за това
усилие несъмнено съществуват; следователно пресата и радиото контролират, както е
във всички страни под една или друга форма, и за това никога не може да има
постоянно избягване от йерархичната структура, която е в основата на планетарният ни
живот. Този контрол се разделя в две категории:

 Финансов контрол, както в Съединените Щати.

 Правителствен контрол, както в Европа и Великобритания.

На хората им се казва само това, което е добро за тях; резервираност и скрита

дипломация оцветяват отношението на правителството към масите, а безпомощността
на човека на улицата (в лицето на органите в сферата на политиката, обуславящи
решения като война или мир, теологичното бреме, както и икономическите
отношения) все още е жалко, въпреки че не е толкова голямо и драстично както беше.
Душата на човечеството се пробужда, а сегашната ситуация може да се счита за
временна.

Предназначението на настъпващите образователни системи ще е да съхранят

индивидуалната цялостност, да популяризират чувството на лична отговорност, да
насърчават развиващото се груповото съзнание на основният индивид, народ и
световни отношения, като междувременно изкарват и организират капацитетът,
интересът и способността. В същото време ще съществуват усилия да се засили
чувството за гражданство, както в осезаемият външен свят на физически план, така и в
Царството на Бог и отношенията на душата.

За да се случи това и така напълно да се променят отношенията в сегашният свят и

грешните акценти, драстичната и катастрофална сегашна планетарна ситуация, е била
позволена.

СИТУАЦИЯТА В СВЕТА И ИДЕОЛОГИИТЕ

Преди да разгледаме по-техническата страна на нашата работа ще ви задържа за

момент, за да поразсъждаваме върху световната ситуация и световните идеологии от
гледната точка на образованието. Бих искал дълбоко да го разгледате от гледната точка
на съществуващите основни групови отношения, предвиждайки нуждата да подготвите
младежта на бъдещето за настъпващият век - чиито очертания сега могат да бъдат
видени само смътно. Бих искал да достигнете, ако е възможно, до общата идея за

70
сегашната световна ситуация, занимавайки се само с широките и общи очертания и да
избегнете всякакво изучаване на детайлни или определени личности, освен по начина
на илюстрирането. В другите си трудове положих основите за това, когато накратко
направих усилия да взема предвид психологическият проблем на различните народи,
неговата причина или причини и специфичният принос, който всеки отделен народ е
трябвало да направи за света.

Ще се опитаме да различим определени изключителни факти, въпреки че тези факти

обикновено могат да бъдат разглеждани по-скоро от езотериците, отколкото от света
като цяло. Но ние работим, или се стараем да работим, като езотерици. Тези факти са:

1. Факта, че съществуват определени основни идеи, които са се случили през вековете

и са довели човечеството до сегашната еволюционна точка. Идеите са субстанцията на
еволюционният подтик.

2. Факта, че съществува скрит контрол, който е продължавал през вековете и за който

може да се направи заключение от ясно изплуващият план, доколкото се отнася до
съзнанието на човека.

3. Факта, че всяко израстване е чрез опита, борбата и постоянството - от тук и сегашният

катаклизъм. Това е от значение за „пробиването през” светлината, светлината на света,
както и за груповата антакарана.

Явно е, че голяма част от това, което ви предоставям в тези инструкции, може да не се

окаже незабавно приложимо, но студентите са призовани да размишляват и мислят по
линии, които посочвам, защото само чрез така формиращото се ядро на мислещи,
които откликват на новото образование, става възможно за Йерархията на Майсторите
да постигнат възнамерените резултати в Тяхната работа за реализирането на
Божествените планове. Майсторите не могат и не работят без Техните избрани фокусни
точки на физически план. Отново бих ви помолил да се смятате за предни постове на
съзнанието на Онези, Които, върху вътрешната страна на живота, се стремят да доведат
нова светлина върху субектите на социалните организации, отношението на индивида
към цялото и новите и желателни тенденции в образованието. Ще ви помоля да си
представите себе си да мислите за обучението имайки това предвид. Обърнете
внимание на начина, по който сложих в думи тази молба: първо, размисляй; после
обучавай. Първо, вярвайте, за да се свържете; после предприетите стъпки да улесните
и развиете тази връзка.

Нашата тема е изучаването на образователната система на човечеството, включваща

съответно (в по-късните си фази) отговорност и правилни действия. Трябва да вземем
предвид в широк аспект развитието на човека от изолирана личностна единици, през
фазата на семейният живот, народният живот, до сегашната фаза на желателно
идеалистично човечество. Този идеализъм и преобладаващото разследване са
отговорни за настоящият световен хаос; те създадоха конфликтните идеологии и
засилената поява на националните спасители, световните пророци и работници,
идеалисти, опортюнисти, диктатори и изследователи на всички страни, всяко
подразделение на човешката мисъл и на всяка земя. Този идеализъм е добър знак. Той

71
също така е отговорен за кипящото вълнение и неотложното изискване за по-добри
условия, повече светлина и разбирателство, по-задълбочено сътрудничество, за
сигурност основана на правилни настройки и за мир и изобилие на мястото на страха,
терора и глада.

Не възнамерявам да се занимавам с тази тема от ъгъла на много модерните учебници

по управление, право или на многото схеми (икономически, политически и т.н.), които
днес толкова доминантно привличат внимание. Не възнамерявам да навлизам в
детайли или дефиниции. Представителите на различните вероизповедания могат да
осигурят нужната литература и да представят техният случай по много по-успешен
начин отколкото мога аз. Протагонистите на дадена идеология могат да изразят своите
вярвания и цели по-пламенно и надеждно отколкото за мен е възможно. Аз ще ви
пиша като този, който вижда появяващият се модел по-ясно от вас, защото мога да го
видя отвътре и отвън, и също в отпечатъка на попечителството на Йерархията. Аз ще
пиша като този, който, в разговор с работещите в Йерархията, се е опитал да разбере
целите и да съдейства при незабавните планове във времена на планетарна криза и
катаклизъм, на драстични промени и на изкачване на човечеството към нови нива на
живот и по-висши състояния на съзнанието; като този, който дълбоко е изучавал
записите на миналото и начините на медитация, и който така е достигнал до мярката за
всеобхватност на миналото, сегашното и бъдещето, което естествено сега не е
възможно за вас.

Някои от плановете и идеите, контролиращи действията на йерархията ще се опитам

да ви представя, като ги оставя да отлежат в ума ви и така да доведа до вас отхвърляне
или убеждение. Аз само се стремя да предложа. От вас зависи да направите
заключение, да направите интелигентни изводи и да мислите по посочената линия.
Старая се да се потопите в тази линия на мисли, така че моята работа с вашите
съзнанията да бъде улеснена и груповото изграждане на нужните мостове на
светлината да може да протича бързо. Не забравяйте, че аз също трябва да направя
усилие да ви предам разбираемо мислите и идеите си, а това може да бъде възможно,
ако Аз демонстрирам мъдрост, а вие демонстрирате интелигентност и постоянство.
Там, където учителят е мъдър, а учениците интелигентни, много може да стане
възможно.

Ще ви помоля отношението ви също да не бъде (поне за известно време) критично;

временно да изоставите предубедените си идеи; да култивирате желание да
осмислите и прецените, не очевидното този път, а вътрешната структура на
езотеричната действителност, като по-важна отколкото външни събития и така да
уловите по някакъв начин предназначението на новото образование. Размишлявайте
върху последната фраза и дълбоко обмислете моят смисъл. Ще спомогна да постигнете
вертикална позиция с хоризонтална перспектива. Премислете също тази фраза.

Изучавайки пътя на човека, така както той пипнешком го извървява от животински

условия до сегашното нарастващо интелектуално отношение, и така както той бърза
напред към бъдещето на по-широки възможности и вероятности, нека винаги помним ,
че за Пазителите на Божият План и Онези, Които разработват новото развитие,
формата като страна от живота, външният осезаем израз, е с второстепенно

72
значение. Вашето виждане често е изкривено от болка и страдание, към които е
подложена формата (дали вашата лична или тази на другите, индивидуално или
масово), така че не виждате ясно причината и неотложната нужда на живота във
форма. Например, за много от вас Световната Война беше върховно бедствие, агонията
да бъде предотвратена в бъдеще на всяка цена, бедствието и ужасно случващото се
показващи слабостите на човека и невероятното сляпо безразличие на Бог. За нас от
вътрешната страна Световната Война беше в природата на голяма хирургическа
операция, направена в опит да бъде запазен живота на пациента. Яростен
стрептококов бацил и инфекция беше застрашила живота на човечеството (говорейки
символично) и операцията беше извършена, за да се продължи възможността и спасен
живота, не да бъде спасена формата. Тази операция беше до голяма степен успешна.
За да се уверите, микробът не е напълно отстранен и прави осезаемо присъствието си в
заразените зони на тялото на човечеството.

Може да се наложи друга хирургическа операция, не за да разруши и да сложи край на

сегашната цивилизация, а за да разсее инфекцията и да се отърве от температурата.
Това обаче може да не е нужно, тъй като процеса на разсейване, разпределяне и
усвояване протича и може да се окаже ефективен. Нека работим в тази крайна посока.
Но в същото време нека никога не забравяме, че Животът, неговото предназначение
и умишлено насочената съдба, са от значение; и също така, че когато формата се
окаже неадекватна или твърде заразена, или твърде осакатена, за да изрази това
предназначение, не е - от гледната точка на Йерархията - никакво бедствие, когато тази
форма трябва да си отиде. Смъртта не е катастрофа, от която трябва да се страхуваме;
работата на Разрушителя не е всъщност зла или нежелателна. Казвам ви това като този,
който самият той е под Лъча на Любовта и знае значението му.

Съществуват две линии на разрушение: тази, с която се срещат човешките същества без
разбирането на предназначението на живота, която действа сляпо и несъзнателно,
подканвана от егоистични желания, любов към властта или от омразата; и също тази,
която е извършвана от душата в определеното и правилно време и настъпва, когато се
желае ново средство за изразяване от обитаваният живот. Следователно съществува
много разрушение, което е позволено от Пазителите на Плана и много зло превърнато
в добро, защото краят се вижда от начало, а съзнанието е достатъчно зряло в опита си,
за да се откаже от формата, заради усетени ползи, които могат да бъдат придобити.
Това е вярно за индивиди, нации и раси. Чувствителността към световното страдание е
велика и божествена характеристика; когато обаче е окачествена от емоция тя става
разделяща при тълкуване и фокусирана върху пристрастие и личности, и така прераства
в блясък и илюзия, объркваща истинският въпрос, ослепявайки човека за божествените
истини.

Ще ви припомня, че езотериците винаги твърдят от универсалното към конкретното.

Това ще правя винаги и по този начин ще компенсирам детайлната гледна точка,
изкривеният преден план и късогледата представа на студента. Ще изучаваме
главните тенденции, широкият размах на появяващото се човешко съзнание,
изискващо - както непрекъснато прави - промяна в образованието, религията и
социалната организация, пропорционално на неговото разгръщане. Цивилизации,
култури, раси и народи се появяват и изчезват, но едни и същи индивидуалности идват

73
и си отиват с тях, събирайки плодовете на опита и прогресивно крачейки към по-пълно
Себе - управление и групова организация и синтез.

Също ще ви припомня, че във всяко човешко същество има особено качество -

вродена, присъща характеристика, която неизбежно присъства - което някой може да
нарече „мистично възприятие”. Използвам този термин в много по-широк смисъл,
отколкото обикновено и бих искал да смятате това качество за мистично възприятие,
включващо:

1. Мистичното виждане на душата, Бог и вселената.

2. Силата да се свързва със света на смисъла и да го цени, на субективният свят на

проявената действителност.

3. Силата да обича и да излезе към това, което е различно от собственото аз.

4. Способността да улавя и усеща идеите.

5. Умението да усеща незнайното, желателното и желаното. Произлизащата

отдаденост и постоянство, които правят човека способен да се стреми, да търси и иска
тази непозната действителност. Мистичната тенденция е тази, която създава великите
мистици със световна известност, големият брой на изследователи, откриватели и
изобретатели.

6. Силата да усещаш, регистрираш и записваш доброто, красотата и истината. Това е

онова, което е създало писателят, поетът, артистът и архитектът.

7. Желанието да прониква и навлиза в тайните на Бог и природата. Това е, което

създава ученият и религиозният човек.

Изучавайки тези дефиниции ще видите колко обхватен е терминът „мистично

възприятие”. То е нито повече нито по-малко от сила, вродена в човек, да търси и улавя
това, което е по-велико и по-добро от него самият, и което го е водело през
прогресивно развиващите се култури и цивилизации до днес, когато той стой на прага
на новото царство в природата. Това е силата да цени и да се стреми към на пръв
поглед недостижимото добро. Затова нека тази широка и обща теза бъде в съзнанието
ви, когато изучаваме развиващата се човешка сила за себе-изразяване, себе-
определяне и самоуправление.

Кои са основните идеи (започвайки с приетите инстинкти), които са водили човека,

стъпка по стъпка, към сегашната му борба за световно подобрение, групова оценка и
естествено себе-определяне с поглед към - несъзнателно за по-голямата част -
осигуряване на по-добър орган за изразяване в рамките на живият организъм,
човечеството?

74
Занимавах се с това другаде, когато обсъждах настоящият Лъчев План за човечеството
на полето на политиката, религията и образованието и бих искал да повторя част от
това, което е казано там, тъй като то има директно отношение към нашата тема:

„В последният анализ главният проблем на световното управление е мъдрото

използване на идеите. Именно тук се усеща силата на речта, както е в отделите на
религията или при образованието се усеща силата на писменото слово, на
напечатаната страница. На полето на политиката масите са овладени от техните
оратори и никога толкова както сега чрез използването на радиото. Великите идеи
проглушават ушите на обществото без прекъсване - теории като диктатура, комунизъм,
нацизъм, фашизъм, марксизъм, национализъм и демократични идеали. Методите на
властване от тази или онази група от мислители са представяни на обществото, без да
им оставя време за обмисляне или за ясно мислене. Расовите антипатии са
разпространени и личностните предпочитания и илюзии намират израз, като
предизвикват заблуда на лекомислието. Човекът, който има златен език, човекът,
който има дарбата да играе с думите и умее изразително да изрази човешките
недоволства, измамникът в статистиките, фанатикът с определен и сигурен лек за
социалните болести и човекът, който обича да подклажда расова омраза, винаги може
да има последователи. Такъв човек с лекота може да разстрои балансът на общността и
да води организация на немислещи съмишленици към преходен успех и мощ или към
позор и забрава.
„В сбора на тази игра с идеи и в постоянното въздействие върху човешкото съзнание на
велики концепции, които лежат назад в нашият еволюционен процес, расата развива
силата да мисли, да избира и да строи сигурна основа. Чрез еволюционното
представяне на тези идеи съществува стабилен ход към свободата на мисълта (чрез
старият метод на опита, изоставяне и възобновено усилие с вечно новите концепции),
която ще позволи на човечеството да изгради верни по величие мисловни модели,
които се намират под външната структура на нашият свят. Внимателните умове на века
постоянно са правени чувствителни към тези модели, така че индивидуалният ум да ги
разпознае и да ги изтръгне от мрака в светлината на деня. Също така истинските
модели ще бъдат достъпни, да играят ролята си във воденето на расата към нейната
съдба, към онези по-дълбоки осъзнавания, които оформят расовите типове и към този
синтез на разбиране, който ще доведе до реализирането на Братството. Също така
мислите играят своята роля, а проблемите на идеите все повече ще се разбират докато
може да дойде времето, когато ще имаме обучени усещащи и мислители, които ще
могат да работят директно в света на концепциите и да донесат (за използване от
расата) модел на идеи, върху които да изграждат. Като казвам това приемам, че мога
да бъда обвинен в романтизъм и в предаване на невъзможното; но времето ще
покаже истината на това, което предрекох. Световната структура излиза от и е
изградена върху определени вътрешни мисловни модели и това са тези мисловни
модели, които създават сегашните наводняващи управленчески експерименти сред
всички народи. Но днес не се предоставя никакво обучение върху процеса на
свързване със света на моделите и върху правилната интерпретация на идеите, а оттам
проблемите. По-късно, когато расата ясно види проблемите си, ще действа мъдро и
внимателно ще обучава своите Наблюдатели и Комуникатори. Това ще бъдат мъже и
жени, в които интуицията се е пробудила под повелята на неотложният ум; това ще
бъдат хора, чиито умове са така подчинени на груповото добро и толкова свободни от

75
всякакво чувство на отделеност, че техните умове не представляват пречка за връзката
със света на реалността и вътрешната истина. Те няма непременно да бъдат хора, които
могат да бъдат обозначени за ‘религиозни’ в обичайният смисъл на тази дума, но ще
бъдат хора на добрата воля, на висшият ментален калибър, с умове добре снабдени и
оборудвани; те няма да имат лични амбиции и егоизъм, оживени от любовта към
човечеството и от желанието да помагат на расата. Такъв човек е духовният човек.”
Трактат за Седемте Лъча, Том I., стр. 179-181.

ПРИЧИНИ ЗА НАСТОЯЩИТЕ СВЕТОВНИ ВЪЛНЕНИЯ

Нека ви изброя някои от причините за сегашното световно неспокойство, като ви

напомням, че много от тях се основават на причини, които лежат в толкова далечното
минало, че история нищо не знае за тях и те изглеждат без значение за вас, защото
нямате ясна представа за естеството на ранното човечество. Схващането на някои
съществени ситуации ще бъде ценно, ако възнамерявате интелигентно да следвате
развитието в бъдеще.

Първо, достигнатата точка от човечеството е една от главните и основни

причини. Този еволюционен статут доведе човечеството на прага на вратата по пътя на
еволюцията и посочи разгръщане, което наложи драстични промени в цялото човешко
отношение към живота и към всичките му световни отношения. Тези промени са само-
инициирани от самият него и не са му наложени от външни сили или по принуда от
човечеството под каквато и да е форма. Това е важна точка да се схване. Следователно
може да се каже, че:

1. Човека сега е в точката, където законите на интелигентността са толкова силно

събудени в него, че нищо не може да спре прогреса му към знанието, което би било
опасно злоупотребено и егоистично приложено, ако не бъде направено нищо да го
спре и така да го предпази от самият него - дори на цената на временна болка. Той
трябва да бъде научен да реагира на по-висше и по-добро чувство за ценности.

2. Милиони човешки същества сега са интегрирани или в момент на интеграция.

Започват да функционират в единство със себе си, като подготовка към по-висш
процес, който ще им позволи съзнателно да се интегрират в по-великото Цяло. От
гледната точка на проявената форма, ума, емоцията и мозъка работят в хармония. Сега
по-висшето съответствие на тези по-нисши сили - мъдрост, любов и посока - трябва да
се появят; по-фините енергии трябва да имат възможност да изразят себе си.
Инстинктивно и мистично, човечеството приема тази нужда с ясна определеност.
Инстинкта да продължиш напред към по-висши постижения, да се запитваш и да
търсиш това, което е по-добро, остава силен. На човечеството може да се има доверие
да натиска напред и да прогресира. Йерархията на Любовта обаче полага усилия да
ускори процеса, като по този начин поема риск с усложненията на това действие.

3. Определени мъже и жени във всяко поле на човешката мисъл изразяват силата на
разгръщането на тяхната достигната интеграция и (ако повярвате в това) реалността на
техният контакт с душата, чрез отделяне от нивото на смъртта на човечеството. Те са
положени по-горе от другарите си чрез същинската сила на тяхната личностна

76
интеграция и поради това те могат да функционират като висша категория и
идеалистическа личност. От височината, на която те се намират (относително високо от
гледната точка на човечеството и интересна от йерархична гледна точка) те се стараят
да моделират човешката мисъл и живот по определен образец, който им изглежда -
според тяхната наклонност, типа и лъча - да е желателен.

Тези индивиди в сферата на управлението, религията, науката, философията,

икономиката и социологията имат единен мощен ефект, някои от които от висш и
добър порядък, други от не толкова добър. Те въздействат върху цивилизацията
материално, ако техният акцент е там; създават културен ефект субективно и в
духовното, ако това е отпечатъка, към който се стремят. Техните мотиви са често
здрави и добри, тъй като всички те имат контакт с истинският идеализъм - бидейки все
още неизпитани по начините на душата - те правят много грешки, пробват по опасни
начини и водят много хора към грешки и проблеми. В дългосрочен план резултатът ще
бъде пробуждане на общественото съзнание, а това винаги е добре.

Второ, появата на нов расов тип. Субективните контури на този тип могат вече ясно да
бъдат видени. Толкова сме очаровани от формата, че днес много се претендира, че
новата раса се намира в Америка. Новата раса се формира във всяка земя, но преди
всичко в земите, където се намира петата или Бялата раса. Сред хората от четвъртата
раса обаче няколко от тези, които се намират между китайците и японците, са обявени
от Йерархията и правят своят истински и езотеричен принос към цялото.

Нека също така направя едно изказване в този момент, което може да предизвика
изненада. Петото царство в природата, духовното, ще се появи от петата коренна раса.
Такъв е езотеричният контрол на Закона на Съответствието. Въпреки всичко ще ви
припомня, че хората от четвъртата коренна раса, които се намират на планетата, са
единствено китайците, японците, различните монголоидни раси в Централна Азия (и те
по някакъв начин са смесени с бялата раса) и хибридните групи намиращи се на
островите във водите на южните води както в океана, така и в полукълбата, както и
потомците на расите, които преди милиони години направиха Южна Америка
континент известен със своята цивилизация. Аз неизбежно широко обобщавам.

Новата раса е по-скоро състояние на съзнанието отколкото физическа форма; тя е по-

скоро състояние на ума отколкото особено проектирано тяло. Въпреки това във
времето състоянието на развитие на съзнанието неизменно обуславя и определя
естеството на тялото и накрая създава определени физически характеристики.
Отличителният тип осъзнатост на идващата нова раса ще бъде широко
разпространеното приемане на факта за мистичното възприятие. Главното му качество
ще бъде интуитивното разбиране и контрол на енергията; неговият принос към
развиващото човечество е трансмутацията на егоистичното желание в групова любов.
Незабелязано може да се види, че това работи дори днес в отношението на великите
народни водачи, които не са по правило вдъхновени въобще от егоистични амбиции, а
са контролирани от любовта на народа им и така от определени форми на идеализъм -
оттук и великите появяващи се идеологии. Размислете върху това, получете по-широка
картина на растежа на човешкото съзнание, схванете до известна степен целта на
новата и идваща образователна система.

77
Трето, краят на Епохата на Рибите, която доведе до точката на кристализация (и
следователно на смърт) всички онези форми, чрез които идеалите на Рибите бяха
формирани. Служиха по своето предназначение и свършиха велика и нужна работа.
Тука може да се попита: Кои са главните идеали на Рибите?

1. Идеята за авторитета. Това доведе до налагане на различни форми на

патернализъм върху расата - политически, образователен, социален и религиозен
патернализъм. Това може да бъде и внимателното вмешателство на
привилегированите класи, стараещи се да облекчат условията на зависимите от тях (и
има много от това); или вмешателството на църквите, световните религии, изразяващи
себе си като църковен авторитет; или вмешателството на образователният процес.

2. Идеята за стойността на скръбта и болката. В процеса на обучаване на расата в

нужните качества за отделяне, с цел неговите желания и планове повече да не бъдат
ориентирани върху формата за живот, Водачите на расата са акцентирали идеята за
добродетелите на скръбта и възпитателната стойност на болката. Тези добродетели са
истински, но акцента е бил прекален от второстепенните учители на расата, така че
расовото отношение днес е това на скръбното и ужасено очакване и на слабата
надежда, че някаква награда (в желана и обикновено материална форма като раят на
различните световни религии) може евентуално да дойде след смъртта и така да
компенсира всичко, през което е минато по време на живота. Расите днес са потопени
в мизерия и нещастно психологическо примирение със скръбта и болката. Ясната
светлина на любовта трябва да помете всичко това, а радостта ще бъде основният
принцип на задаващият се нов век.

3. Горната мисъл трябва да бъде съчетана с идеята за саможертвата. Тази идея в

последно време се премести от индивида и неговата жертва към груповото
представяне. Доброто на цялото сега теоретично се смята да е от такова първостепенно
значение, че групата трябва с готовност да жертва индивида или група от индивиди.
Такива идеалисти са склонни да забравят, че истинската жертва е само тази, която е
самостоятелно инициирана и че когато е насилствена жертва (наложена от по-силна и
по-висше стояща личност или група) в крайна сметка е в състояние да бъде
принуждаване на индивида и неговото насилствено подчинение на по-силна воля.

4. Идеята за задоволяването на желанието. Преди всичко Епохата на Рибите е бил

век на материалното производство и разширяване на търговската дейност, умението
да се продават продуктите на човешките способности, които широката общественост е
обучавана да вярва, че са съществени за щастието. Старата простота и истинските
ценности временно са изпаднали на заден план. Това е било позволено да продължи
без спиране за дълъг период от време, защото Йерархията на Мъдростта търси да
доведе хората до момент на сигурност. Днес ситуацията по света е красноречив
пример за факта, че притежанието и размножаването на материалните блага
представлява пречка, а няма признаци, че човечеството е намерило правилният път
към щастието. Урока е бил научен много бързо и бунта в посока на простотата също
бързо набира скорост. Духът, за който свидетелства комерческата практика, е обречен,
но все още не е свършил. Духът на притежаването и агресивното взимане на желаното

78
се оказа широко обхватен и разделя отношението на народите и расите, както и на
индивидите. Агресията, за да притежаваш е била основният принцип на нашата
цивилизация през изминалите хиляда и петстотин години.

Четвърто, проявяването на Епохата на Водолея. Този факт трябва да подсигури

основата за дълбок и убедителен оптимизъм; нищо не може да спре ефекта -
нарастващ, стабилизиращ и финален - на новите настъпващи влияния. Това неизбежно
ще обуслови бъдещето, ще определи типа култура и цивилизация, ще посочи формата
на управление и ще създаде ефект върху човечеството, както направиха Века на Рибите
или Християнството, или по-ранният период управляван от Овена или Козата. На тези
непрекъснато възникващи влияния със сигурност разчита Йерархията и учениците по
света трябва по същият начин да се научат да зависят от тях. Съзнанието на
универсалното отношение, на субективната интеграция и доказаното и преживяно
единство ще бъдат кулминационният подарък на периода намиращ се пред нас.

През задаващото се състояние в света, индивидуалният гражданин - с удоволствие и

нарочно, и с пълно съзнание за всичко, което се случва - ще подчини личността си на
доброто на цялото. Растежа на организираните братства, партии и групи, отдадени на
някаква кауза или идея, е друг показател за активността на задаващите се сили.
Интересно е да се отбележи, че всички те са по-скоро израз на някаква уловена идея,
отколкото на някакъв специфичен личностно определен и наложен план. Човека от
Рибите е тип идеалист по някаква линия на човешкото развитие. Типа Водолей ще
вземе новите и нововъзникващи идеали и - в групова дейност - ще ги материализира.
Това е концепцията, с която ще работи образованието в бъдеще. Идеализма на типа
Риби и неговият живот на физически план са били като две отделни прояви на човек. Те
често са били широко разделени и рядко съединявани и смесвани. Човека на Водолея
ще доведе проявяването на велики идеали, защото каналът на контакт между душата и
мозъка, чрез ума, ще бъде здраво установен посредством правилното разбирана, а ума
нарастващо ще бъде използван в двойната си дейност - като проникващ в света на
идеите и като осветяващ живота на физически план. Това в крайна сметка ще създаде
синтез на човешкото усилие и израза на истинските ценности и духовните реалности
каквито света никога не е виждал. Такава е и целта на образованието на бъдещето.

Какъв ще бъде синтеза, който ще се създаде по-късно? Позволете ми да изброя

няколко фактора без да ги разработвам:

1. Сливането на диференцираните от човека духовни стремежи, както днес са изразени

в много световни религии, в нова световна религия. Тази нова религия ще приеме
формата на съзнателно обединен групов подход към света на духовните ценности,
пораждащ от своя страна реципрочно действие от Тези, Които са граждани на онзи свят
- планетарната Йерархия и принадлежащите групи.

2. Сливането на голям брой хора в различни идеалистични групи. Те ще оформят във

всяко човешко царство мисъл, а те обратно постепенно ще бъдат абсорбирани във все
по-голям синтез. Ще призова вниманието ви към факта, че ако различните
образователни групи, които се намират в света днес, във всяка страна, бъдат изброени,
ще се появят определени съществени и аналогични тенденции: широката им

79
диверсификация, основният фундамент, положен върху някои идеи за човешкото
подобрение и единната им цел. Многото им разклонения и помощни групи
представляват огромна заключена мрежа по целия свят, която е показателна за две
неща:
а. Постоянно нарастващата сила на човека от улицата да мисли в смисъла на идеалите,
които се намират в определени идеи и които са били изтъкнати от някой голям човек,
основан на интуицията.
б. Постепенната нарастваща чрез тези идеи промяна в стремящото се човешко
съзнание, признаването на идеализма на неговият другар и следващото му обучение в
духа на всеобхватността.

Тази растяща тенденция към идеализма и всеобхватността е, според последният

анализ, тенденция към любов-мъдрост. Факта, че човек днес грешно прилага тези
идеали, занижава виждането и разстройва истинската картина на желателните цели и
продава началното разбиране за красота на задоволяването на егоистичните желания,
не трябва да препятства осъзнаването, че духа на идеализма в света расте и не е, както
в миналото, ограничен само до няколко напреднали групи или един или двама велики
хора на интуицията. Дискусиите на хората на улицата днес са свързани с някоя
политическа, социална, образователна или религиозна философия, основаваща се на
същата школа на идеализма. От позицията на Тези, Които са отговорно за човешкото
еволюционно развитие, през последните двеста години бе направена голяма стъпка
напред. Какви са били темите на интелектуалците и философите през средните векове
са днес точки за оживена дискусия в ресторантите, влаковете или там където хората
общуват, спорят или говорят. Склонно е това да бъде забравяно и бих ви помолил да
размишлявате върху неговите последици и да се осведомите какъв вероятно може да
бъде крайният резултат от тази широко разпространена способност на човешкото
съзнание от гледната точка на по-голямото Цяло, а не само от гледната точка на
личният интерес, и да приложите форми на идеалистическата философия в живота от
практични дела. Днес човек прави и двете неща.

Следователно какво показва това? Това означава тенденция в съзнанието на

човечеството към сливането на индивидуалното с цялото, без, в същото време, да губи
чувството си за индивидуалност. Независимо дали се присъединява към политическа
партия или поддържа някаква форма на хуманитарна работа, или се присъединява към
някоя от многото групи ангажирани с форми на езотерична философия, или става член
на някакъв разпространен „изъм“ или култ, той нарастващо съзнава разширяването на
съзнанието и на желанието да идентифицира личните си интереси с тези на групата,
която има за своя основна цел материализирането на даден идеал. Вярва се, че чрез
този процес условията на живот на човечеството ще се подобрят или ще се изпълнят
някои нужди.

Този процес днес протича във всяка нация и във всички части на света, а преброяването
на световните образователни групи и световните религиозни групи (да спомена само
две от многото възможни категории) би показал изумителен брой на такива
организации и сдружения. Това ще покаже диференцирането на мисълта и в същото
време би обосновало моето заключение, че хората навсякъде се обръщат към синтеза,
сливането, смесването и взаимното сътрудничество за определени предвидени и

80
специфични цели. За човечеството това е ново поле на изразяване и начинание. Оттук
честото неправилно прилагане на по-новите истини, изопачаване на усетените
стойности и извращение на истината, за да е изгодна на индивидуалните цели и
резултати. Но както човек търси своят път в тази насока и както много идеи и различи
идеологии му представят момента на избор и посочват нововъзникващият стандарт на
живот и отношения, той постепенно ще се научи да мисли по-ясно, да разпознава
различните аспекти на истината като израз на основната субективна реалност и – не
отслабвайки нито една част от истината, която освобождава него или неговата група -
той също ще се научи да включва истината на братята заедно с неговата собствена.

Когато това отношение е развито на полето на практичното образование ще намерим

народи и индивиди, които разработват идеите, които изглежда подходящи за
националната или лична психология, като в същото време признават реалността,
потенциала и полезността на гледната точка на другите индивиди и народи. Когато
например идеите, които се съдържат в учението за седемте лъча, бъдат общо приети
ще видим растежа на психологическото разбиране, а народите и световните религии
ще достигнат взаимно разбирателство.

ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА РОДИТЕЛСТВОТО

Започнах с гледната точка на гражданството поради две определени причини: първо,

защото основното правило в езотеризма е винаги да разсъждаваш от универсалното
към конкретното и второ, темата за гражданството, за връзката на отношението на
единното към цялото и на индивида към държавата, е днес увлекателна тема в
световните дела. Със нея се занимават всичко вестници, радио дискусиите и
правителствените призиви. Тази тема обезателно въплъщава целият проблем на
личната свобода и колективната отговорност. Това едва доловимо отношение трябва
да бъде разбрано и изразено от човечеството в сходство с основополагащите принципи
на цялото човечество и планетарната структура. Това е структурата на цялата
всеобхватна Йерархия. Въпреки рационализацията на човешките умове, тази Йерархия
съществува и се простира от атома на субстанцията в дълбочина на проявлението до
цялата слънчева система; в своето степенувано изкачване тя изразява всеки тип
съзнание, от това на безкрайно малкото до това на безкрайно голямото. Малка част от
йерархичната структура - и много малка част на това е тази, с която сме ангажирани.
Нашето поле на изследване е това на Творческата Йерархия, която е йерархията на
човешките същества; тя се отнася до отношенията на членовете на тази йерархия вътре
в йерархичната периферия; също се занимава с възможният обхват на съществуване в
под-човешките царства на по-ниско ниво на стълбата на йерархичното съществуване и
с тази йерархична структура, която се намира веднага над човешката по скалата на
съществата, тази на петото или духовното царство, Царството на Бог.

С онова велико йерархично цяло, което наричаме животинско царство, трето царство в
природата, човек определено е свързан посредством своите плътно, етерно и астрално
тяло. Той също е свързан с царството на душите, защото неговата собствена душа е
неразделна част от това царство, така както неговото физическо тяло е неразделна част
от животинското царство. Аспектът от него, който е строго и специфично човешки, е

81
умът или менталното тяло; това по същество е органа на отношението към всичките
останали човешки раси.

Следователно във връзка с нашата тема, бих искал да ви обърна внимание на това, че
„нишките на просветленото съзнание”, които неизменно създаваме и които накрая
формират антакарана, трябва да бъдат изтъкани между всяка йерархична единица,
както и в самото човешко царство тези свързващи взаимоотношения и съединяващи
фактори, трябва да бъдат установени между единица и единица, и между група и
група.

През ранните фази това се извършва в масов мащаб чрез средствата на влияние на
преобладаващата култура и цивилизация. Това, чрез външното си въздействие и
посредством своето телепатично влияние, прави постепенна и бавна промяна, тъй като
в началото на процеса на еволюционно развитие е толкова бавна, че едва може да се
забележи. Неизбежно, въпреки това, субективните промени са извършени в живота на
индивида. Както еволюцията продължава процеса започва да става нарастващо бърз,
до днес, когато в така наречените цивилизовани страни сферите засегнати от
цивилизацията бързо се разширяват, а културните ефекти бързо се задълбочават.

За сегашният мислител е трудно да си представи времената, когато не е имало расово,

национално или смесено религиозно съзнание каквото се изразява в света днес. Дори
човек с богато въображение не е способен да си представи състояние на ума, където
съзнанието е било чисто инстинктивно, само-погълнато във физически смисъл и
неспособно да регистрира по-широки контакти освен онези с приятели, потомството и
призива на физическите апетити. Пробвано е някакво изследване на такова състояние
на съзнанието във връзка с еволюцията на племената, които бързо измират в
съвременния свят, но дори тук е невъзможно да се направи адекватно допускане на
фините впечатления и влияния, които са следствие от единна мисъл и вътрешен
ментален натиск на цивилизованата част от човечеството. Постепенно човешкият свят
стана нарастващо самоосъзнат и е остро разграничен (същевременно с признатите
връзки) от животинският. Състоянието на съзнание, свързано с царството на душите, се
разделя на различни психологични школи или се нарича окултно или мистично.

Следователно можем, във връзка със съзнанието на човечеството, да разделим цялата

тема на три части:

1. Тази, отнасящата се до осезаемият апарат, животинското тяло, и механизма на

отклик, чрез който са възможни обективните и външни контакти.

2. Тази, отнасяща се до вътрешният или психологическият живот на човек. Тя се състои

основно от желание, придихание, амбиция и ментална дейност, и всичко това може да
се проявява в неговата плътска, психическа, ментална или духовна форми.

3. Тази, отнасяща се до духовният живот на човек или неговото отношение към света на
душите, който между другото включва отношението му към собствената му душа.

82
С напредване на времето, тези три развиващи се аспекта в сферата на съзнанието са
довели човечеството до приемането, не само на човешките лични вътрешни
отношения (между другото водещи до разбирането на собственото си физическо,
психологическо и ментално оборудване), но те също са довели човечеството до
приемането на различни човешки групови взаимоотношения, от които първото или
най-важно досега е била семейната група-единица. Точно тук е една от най-големите
разлики между човешкото състояние на съзнание и това на животното, което се е
развило чрез божественото налагане на Закона на Необходимостта. Този закон е
предоставил възможност за развитие на чувството на отговорност на грижа за
семейството. В момента, в който животно или птица може само физически да се грижи
за себе си, е отбито от родителя или родителите и е оставено на собствени средства. В
случая на човешкото семейство физическата грижа за детето, както и психологическото
разгръщане, постепенно се удължава докато или родителя или детето, общността или
държавата, е отговорна за него за много години - времето варира според държавата на
раждане или социалният статус.

Това изцяло е променило аспекта на делата и следователно първата група, която всяко
дете обикновено осъзнава е семейната група като единица в общността. В тази
определена група отношението, през годините (както символично, така и фактически)
следните фактори - в основата на същинската структура на самото съществуване - се
съхраняват и развиват и се поддържат пред расата като тези, които са абсолютно
идеални:

1. Признаването на йерархичния статус, който, според последният анализ, е

отношението на нисшият към по-висшия, на по-слабия към по-силния и на по-опитния
към по-неопитния. Така е развито чувството на защита, което е работа на една форма
на аспекта на любовта във вселената.

2. Признаването на отговорност, наследена, приложена или поета. Това е

отношението на по-старият към по-младият, на мъдрият към невежият. Така е развита
нуждата от предоставянето на възможности за разгръщане на знанието.

3. Признаването на способността за прошка, която е, или по-скоро трябва да бъде,

израз на отношението между цялото и цялото в рамките на една група, или между
група и група в рамките на по-голямото цяло. Прошката по същество е процес където
всеки дава на всеки по физически пътища и е един от основните изрази на качеството
на саможертвата, която от своя страна е аспекта на волевата природа на Божественото.
Следователно да бъдеш свързан с монадичният или волевият живот е все още
разбирано грешно и е неправилно интерпретирано. В действителност то е усещане за
синтез или идентифициране на „всеки за всички и всички за всеки”. Днес това чувство е
развито както никога преди, но тъй като все още е в зародиша си е трудно да бъде
обяснено с думи. Тази способност за прошка не е форма на великодушно забравяне
или пренебрегване, нито е жест на превъзходство, където плочата е избърсана. То е
същинският дъх на самият живот - даване на всичко на всички и за всички.

83
4. Разпознаването на груповото взаимодействие, в рамките на по-голямо световно
отношение - справедливо, хармонично и ритмично. Това е чувството за правилни
отношения, съзнателно пренесени и хармонично развити.

През предстоящия период и под влиянието на новото образование, тези четири

основни признания ще бъдат запечатвани в ума и преподавани на всяко дете в
училището или колежа. По този начин те ще управляват и развиват нова форма на
семейна единица, която неизбежно ще започне да съществува.

Семейната група (както всичко останало в човешките дела) е споделяла в общото

разединение, егоизъм и индивидуализъм, изолирана изключителност, на основата на
класови различия, наследена традиция, расови отношения и национални обичаи.
Семействата (във всяка категория и класа) представляват единен фронт към света;
родителите защитават собствените си деца, позиция и ситуация, правилна или
неправилна; семейната гордост, традиция, произход прекалено се подчертават, което
води до различни бариери, които днес разделят човек от човека, семейство от
семейство и група от група. Хватката на миналото върху семейството е фактор който до
голяма степен е отговорен за бунта на днешната младеж срещу родителският контрол,
въпреки че други фактори - като въставането срещу налаганата религия и старите
износени стандарти и философии - са също така отговорни. Въпреки това, при
настъпващият световен ред, преподавателите ще подготвят младите хора в училище и
колеж за участие в активен и съзнателен групов живот. Те ще бъдат подготвяни за това
чрез приемането на четирите фактора, които изброих като съществени за човешкият
прогрес в момента. Когато те бъдат усвоени и практикувани ще създадат правилните
нужни отношения и накрая един хармоничен свят.

Йерархия, отговорност, групово взаимодействие и прошка или жертва - това са

четирите категории на приемане, които ще дадат на всеки човек възможност да поеме
ролята си и да вземе участие в съединяването между човек и човек, между група и
група и между народи и народи, като по този начин ще установи новият свят на приети
общи взаимоотношения, които на края ще създадат цивилизацията на светлината и
любовта, която ще бъде характеристиката на Епохата на Водолея.

Това са тези четири концепции, които лежат зад Науката за Антакарана, Науката за
Медитацията и Науката за Служенето. Тяхното значение не трябва да бъде
интерпретирано в сантиментален смисъл или в матрицата на сегашните идеи, а винаги
от гледната точка на подготвената интелигентност и духовно развитото съзнание.

Родителството няма да се разглежда основно като животинска функция или чисто

социална или икономическа функция, които са обикновената линия на подход в
сегашно време. Установяването на обмислено подготвена и конструктивна нишка от
светлина (като определена част от световната антакарана) между родителя и детето,
дори в пренаталната фаза, ще бъде внимателно тренирана. Също така ще бъде
изведено „на светлина” близко разбирателство, обаче без прекомерен ментален
контрол и авторитет. Последното изречение ще ви покаже колко важно е било до днес
да се ускори преподаването на тази нова наука за антакарана. Днес започва да става
възможно да се положи основата за това преподаване, защото младите хора във всяка

84
земя налагат на родителите и учителите си идеята за тяхната съществена и обоснована
независимост. Бунта на младежта, въпреки всички непосредствени и индивидуални
катастрофи, е било желателно нещо и е подготвило пътя за основаването на
правилните и по-добри отношения, основани на твърдението, което положих.

За мен е разбира невъзможно да направя повече от това, освен тук да посоча основите
на новото образование, което ще подготви младежта на света за отговорностите и
задълженията на родител. Целият проблем е свързан с този за секса и също с проблема
на държавата и нейният контрол, повече отколкото общо се предполага. Това са два
проблема, които възникват днес в цялата си важност, а с тях тук не мога да се
занимавам. Да бъдеш родител е резултат, и предопределеният резултат, от две
животински тела и ще ви предизвикам да размишлявате - дори да е безрезултатно -
върху по-широките групови последици от това изказване. Родител е това, което прави
държавата, народа и групата възможни доколкото се отнася за проявлението, и тук
отново мащаба на проблема е зашеметяващ. Родителството има също близко
символично отношение към Йерархията, тъй като семейната единица е символ на
Йерархията на земята и посредством двата факта, този на сексуалните
взаимоотношения и на физическото раждане, огромната Йерархия на Душите може да
достигне физически израз и да постигне духовно съвършенство в трите свята от
човешката еволюция. Човек би могъл (и този факт трябва внимателно да се роди в
съзнанието) да раздели Йерархията на две основни групи:

1. Онези души, които са достигнали съвършенство и са получили статус на божествени

служители.

2. Онези души, които са в процес на еволюция и минават през периоди на

непрекъсната инкарнация.

Идеята за потомство, раждане и последователно проявление върви като водеща нишка

през цялото езотерично мислене. Древните учители на расата, изпращани от време на
време от Йерархията, винаги са ангажирали символизма на естествения процес, за да
илюстрират и изясняват нужните инструкции и да полагат духовни основи за истината,
която през настъпващата епоха ще води расата по нови начини и по нов начин на
мислене. За езотериците съществува процес на раждане в тъмнината на физическата
инкарнация, която - от своя страна - е предопределен подготвителен процес, който
води до раждане в светлината, носен напред през светлината и създаващ външно
проявление на тялото от светлина. Този постоянен процес (тъй като през всичките
години раждането в светлината е продължавало напред) ще създаде този бъдещ свят
на светлината, който е причината естествените процеси на еволюцията да се разкрият.
Това е „второто раждане”, за което се говори в Новият Завет, когато човек е роден
отново в свят на светлина и любов.

От гледната точка на новото образование, тези нови концепции ще управляват

менталното отношение на родителите през идващата цивилизация и младежта трябва
да е подготвена за това. Грешната интерпретация на новите концепции е това, което е
разпространено в сегашно време и по този начин прави така, че да се набляга - в
страни и сред народите на всички страни - на нуждата да се повиши раждаемостта.

85
Вниманието сега е обърнато към нивото на раждаемост, което се качва и пада, да
поправят грижите за майките и децата, дори в периода на родителство и към
обучението на родителите навсякъде. От всичко това накрая трябва да се появят
новите идеи и отношенията, които ще бъдат в синхрон с идващите световна култура и
представи. Но днес мотива за тази загриженост е грешен. Вътрешният импулс да се
справиш с целият проблем на родителството по нов и по-добър начин е правилният.
Въпреки това целите, които са поставени пред расата не са най-висшите или най-
желателните. Нуждата на времената накрая ще създаде радикални промени в подхода
към семейният живот, родителството и подготовката на децата, а за това ядрото
подготвя пътя - или може да направи това, ако е свършена вярната, внимателната и
интелигентната работа.

ТЕНДЕНЦИИ, ПОКАЗВАЩИ ЗА БЪДЕЩОТО РАЗВИТИЕ

Както казах преди, темата за родителството и подготовката на детето е твърде голяма

за обширно или задоволително обсъждане в рамките на тези кратки инструкции, но
определени заявления могат да бъдат направени, които ще бъдат показателни за
бъдещите развития и да обозначат пътя, където промененото отношение може да бъде
очаквано. Нека ги изброя както следва:

1. В бъдеще ударението ще се измести от нуждата да се създават големи семейства

към тази на създаване на качество и интелигентност в поколението. Това ще включи
науката, за която евгениката е изопачен и езотеричен показател. Когато факта за
етерното тяло с неговите силови центрове е научно установен, горното пророчество ще
приеме значение и смисъл.

2. Нуждата от повишена раждаемост в крайна сметка ще бъде счетена за грешка и то

поради три причини, които ще е полезно да изучавате:
а. Много души бързо достигат съвършенство и заедно напускат нашият планетарен
живот. Този процес ще се засили през идващият Век на Водолея. Трябва да се помни,
че вратите ще бъдат за известно време все още затворени за животинското царство и
за дълъг период нито една индивидуализация няма да достигне най-висока точка в
материализацията във физически тела. Технически, нито една индивидуализация,
която може да се случи, няма да бъде тази, която технически се нарича
„индивидуализация в пралая, и там да чака неизбежният повик.” Следователно няма
да има нужда от масово и бързо създаване на човешки форми.

б. Икономическата ситуация ще направи нужно налагането на определени физически

ограничения, защото сега е очевидно, че извън определена точка планетата не може
да подкрепя човечеството. Това е по-съществено в последствията си отколкото
можете да си представите. Отново имаме доказателства за нарастващото реализиране
на расата по тази линия; тази реализация е все още изопачена и грешно
интерпретирана и днес създава безразборното използване на контрацептивни методи.
Тъй като интелигентността на расата се развива (и това става с голяма скорост), тъй
като Законите за Ритъма и Приближаване са усвоени, ще се разбере, че съществуват
определени вродени реакции, които ще отричат концепции, и тогава механичните
средства няма бъдат повече нужни. Това все още звучи твърде смътно и почти

86
невъзможно, но расата бързо достига контрол върху личността (въпреки, че нашата
идея за бързина може да не бъде вашата) и по този начин, в замяна, трябва да създава
определени автоматични и присъщи промени. Тази точка трябва да бъде усвоена от
езотерици.

в. Широко разпространената сексуална безразборност и правилата в някои страни,

които дават право на мъжа да има няколко жени (което е обида за една жена) ще
бъдат в крайна сметка и неизбежно прекратени. Според последният анализ, това е
форма на легализирана проституция и факта, че има потвърждението на религията и
вековната практика, не смекчава позицията, която възприемам. Чрез тази липса на
регулация и съществен ритъм, се появиха естествените последствия и милиони души са
се инкарнирали, без да са възнамерявали да се инкарнират по това време, и са
постигнали външно проявление. Този факт до голяма степен е отговорен за настоящото
икономическо бедствие и за съвременната планетарна дилема. Икономическата
ситуация и нуждата да се снабдява прекомерно голяма популация на планетата лежи
зад повечето от агресията и омразата на народите през вековете, и поради усилието,
което се прави днес, както никога преди, да се предоставят по-добри и по-адекватни
условия за живот. В резултат войната беше неизбежното последствие от тази
неоснователна и безкрайна пропаганда на човешките същества. Липсата на сексуален
контрол приведе в света хиляди нежелани деца, чиято поява е изключително резултат
от случайни и неконтролирани сексуални отношения и по никакъв начина не
обозначава планирано намерение на родителите - планирано, за да предостави
опитност за инкарниращите се души, с осъзнатото намерение да предоставят
възможност за ускоряване на „раждането в светлина” за онези определени души и по
този начин да отдадат служба на божествения план.

3. Науката за евгениката и сексуалната хигиена и развитието на ментално

контролираните взаимоотношения постепенно ще расте. Повечето от това, което сега е
преподавано по тази линия е неправилно и грешно мотивирано, като се основава на
страх, ползата и желанието за подобряване на расовите атрибути и физическото
съвършенство. Правилната форма на научният сексуален контрол, водещ до онези
правилни условия, в които душата може да се инкарнира, не могат да бъдат наложени
със закон. Желаният край може да бъде подпомогнат с правилни образователни
методи и това вече се прави по предварителен и ембрионален начин; но истинската
промяна в нужното човешкото съзнание, ще се появи само когато самата раса е
вкарана в ритмичен закон - според който например, плътските животни функции или
сезонният закон, според който оперират формите в растителното царство - като по този
начин прехвърля цялата концепция на по-високо ниво по еволюционната спирала.
Това, когато бъде осъществено, ще създаде определени основни промени - регулиран
сексуален живот, организиран родителски живот и ментални различия в расовото
отношение към сексуалните връзки и предопределените последствия, Раждането.

4. За сега, само религиозният човек е този, който мисли по отношение на двете

наложителни и неизбежни раждания, физическото и духовното, и той мисли за
връзката между двете като чисто символична, а не като интерпретирана дословно. Все
пак има близка връзка и аналогия между двете, която с течение на времето ще става
по-ясна. Не може да има ново раждане, никаква инкарнация на „тялото от светлина” и

87
никакво „проявление на синовете на Бог” освен процеса на физическата инкарнация.
Не може да има сливане на противоположностите на душата и личността освен
физиологическите процеси на секс, а това го казвам умишлено, тъй като в отношенията
на половете е където елемента на времето навлиза в опита на душата, а разбирането
за това ще дойде когато доктрината за инкарнацията е правилно разбрана и
преподавана универсално. Точно тук магията на секса и вътрешните тантрически
учения са станали толкова печално заблудени и са се съсредоточили върху личното
развитие и достигането на някакво преживяване, което се предполага да подпомогне
духовното постижение. Основната идея, управляваща всичко онова, което е дадено
във връзка със сексуалното отношение до сега, има две последици:

а. Да осигурява тела за инкарниращите се души, така че дадено предопределено

еволюционно разгръщане да продължи и постигането на също така предопределени и
неизбежни духовни разгръщания да станат възможни.

б. Да предава научната процедура, чрез която телата „изградени в тъмнината” да могат

постепенно да бъдат заместени от телата „изградени в светлината.” По този начин ще
бъде предизвикано проявлението на основополагащият аспект на светлината на
света и неговите основни структури.

5. Следователно сексуалната връзка има една основна цел, която е да създава

физически тела за инкарнацията на душата. Връзката между душата и личността е
следователно по-висш аспект на основното сексуално изражение на вселената, а тази
връзка е предназначена да доведе до появата на Божият син в света като светлина,
давайки му възможност да каже, както направи Христос, че е „светлината на света” и
да изпълни разпореждането „нека свети твоята светлина.” И отново, връзката между
човечеството и Йерархията е предназначена да създаде сиянието на груповата
светлина и да причини възникването, от тези две планетарни групи чрез тяхното
сливане и научни взаимовръзки, на онази форма на божествено проявление, на която
Запада даде името „Божието Царство.”

Ще ви помоля да размислите върху тези пет точки или изказвания, които са само
указващи, за да предизвикат мрачна мисъл и да посочат онези основни идеи, които ще
доведат до по-нови поведения в родителската отговорност. Днес по света има много
мислещи мъже и жени, които осъзнават и сериозно желая горното и които работят за
това завършване. Но масата хора в несметният си милион абсолютно несъзнават тази
ситуация, дали в икономически или езотеричен аспект. Една от задачите на
преподавателите на бъдещето ще бъде да преподават смисъла на Закона за
Прераждането и така да доведат до такава основна промяна в расовото отношение
към живота и секса, в раждането и родителството, че сексуалният ритъм, цикличната
опитност, психологическата подготовка и насоченото, контролираното изграждане на
тялото мога да се придвижат напред и да заместят сегашните методи, които се
основават на неконтролиран отговор на сексуалната нужда и желание, и
необмисленото създаване на потомство. Днес голямата част от човечеството по света е
резултат от животинският отговор на онези нужди и на общата безразборност, което
вероятно е отличителният фактор, казано езотерично и от гледната точка на

88
Йерархията, за сегашното световно нещастие, икономическите трудности и
националната агресия. Помислете върху това, защото в него има указание.

На кратко като обобщение бих казал, че целта, която стои пред расата като стъпваща в
новата ера е да „създава в светлината чрез предопределените дейности в тялото от
светлина.” Това включва разбиране на различните изрази на светлината - светлината на
разбирането, светлината на предварително уредените и разбрани процеси и
светлината на опита. С тези едва доловими аспекти на светлината водещи,
контролиращи и направляващи човешкото съзнание във връзка с расовото поколение и
увековечаване на вида, и с науката за светлината (науката, която се занимава с това,
което се отнася до субстанцията и формата, тъй като не трябва да се забравя, че
светлината и субстанцията са синонимни определения), формираща съставна част от
образованието на родители и подрастващи, можем да погледнем напред към
приспособяването и промените, които трябва да настъпят, с убеденост и сигурност, че
всичко ще е наред.

Мотивите, водещи до брака, ще претърпят основни промени през следващите хиляда

години, въпреки че основният мотив - този на любов между двама души - ще остане
непроменен или по-точно подчертан и безкористно изразен. Отношението на
родителите към децата им драстично ще се измени и гледната точка на отговорността
постоянно ще бъде наблягана, въпреки че тази отговорност ще се отнася основно към
времето, възможността и правилността на създаването на форми, в които ще встъпват
инкарниращите се души. Идеята за нуждата от бързото създаване на потомство и
създаването на големи семейства, чрез които държавата да може да постига целта си,
ще се промени. Подготовката на възрастните за задълженият като родители и тяхното
обучение в основните потребности на идващото дете все повече ще се преместват към
менталните и духовни нива на съзнанието и по-малко давани на физическата
подготовка. Светлината, която е в родителите, която в идващите дни ще бъде
ясновидски виждана от все повече хора, ще бъде научно свързана със зародишната
светлина в детето, а нишката от светлина, която свърза родителя и детето (на която е
езотеричен символ пъпната връв) ще бъде умело и търпеливо изградена. Детето ще се
инкарнира вече със своето тяло от светлина, вече вградено и функциониращо във
физическото тяло, а това ще става поради интелигентната ментална работа на
родителите. Това днес не е така, освен в случаите на напреднало его, тъй като тялото от
светлина е недоразвито и разсеяно, и просто стои върху физическата форма на детето,
чакащо за възможност да встъпи и да освети съзнанието. Така ще бъде направена
интеграция в субстанцията от светлина на планетата, която в момента липсва; а
създаването на тази интеграция ще бъде окончателно инициирана от подготвените
родители на новият век и улеснени от, когато детето пораства, обучението и влиянието
на просветлените преподаватели.

Всичко това ви звучи подобаващо странно и твърде абстрактно и пресилено, за да дава

смисъл. Бих искал да запомните, че повечето от това, което ви е познато днес и което
съставя определена част от приетите факти на ежедневният живот в света, преди
няколко стотин години са били също така странни, неразбираеми и невъзможни. Това,
което наистина се случва е ускоряването на процесите на проявлението на светлината,
а това стана възможно поради достигната точка от човечеството и засилената

89
стимулация, която е била приложена от Йерархията, подпомогната от излъчваните от
Шамбала сили.

ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА КОНТРОЛА НА ЛИЧНОСТТА

Много от това, което ще спомена тук ще бъде повторение на това, което вече знаете и
което е било научено. Много от вас, които четат тук моите мисли са пропити от идеите,
които се опитвам да предавам на човечеството през последните години, тъй като през
1919 за първи път започнах да пиша чрез съдействието на А.А.Б. В тези трудове се
стремях да направя две неща:

1. Да преподам основната нужда от определени големи сливания - индивидуални,

расови и духовни:

а. Сливането или интеграцията на отделните аспекти на човешката природа -

физическа, емоционална и ментална. Когато това бъде постигнато ще имаме
проявлението на интегрирани съставни сили, които наричаме Личност, създаващи
проявлението на могъщо, по-самостоятелно, човешко същество от висока класа.

б. Сливането на личността и душата. Това трябва да бъде направено съзнателно и

обмислено, с волята на тези свързани части от великото божествено цяло, да видят
личността подложена на промени и трансмутации, създадени в резултат на контакта с
душата. Това ще доведе до проявлението на обитаващата душа, съзнанието на Христос,
Слънчевият Ангел.

в. Абсолютното сливане на човечеството с Йерархията, създаващо проявлението на

Божественото Царство на земята. Това ще бъде съвършенството на всички останали
сливания и ще създаде определени велики планетарни, расови и национални
сливания, които са произтичащи и нужни за постигането на напредък и неизбежните
резултати в следствие на това.

Тези сливания, както са описани по-горе, не се провеждат по подреден последователен

начин. Съществува такова припокриване и липса на баланс в процеса, но въпреки че
може да има различия и трудности в продължителният процес, завършека е
неизбежен и неизменим. Божието Царство, съвършеният край на всичко това, ще се
появи на планетата.

2. Внедряването на методи, продуктивни по качество, а не само по количество, които

ще улеснят появата на определени велики божествени качества. Това във времето ще
промени света и ще въведе нови отношения и състояния на съзнанието. Когато те
отлежат и бъдат приети, ще приведат появата на култура и цивилизация, която по
отношение на расата е следващото планирано и желано развитие.

Следователно има ли нужда да ви говоря за развитието и контрола на личността? Това

не е ли нещо, което сте обмисляли и върху което сте работи с години? Мога ли да ви
кажа нещо определено съществено, което вече да не знаете и да не сте се борили да
постигнете? Трябва ли да повиша настоящата ви отговорност чрез повторение? Мисля,

90
че не. Новата култура ще възникне и ще съществува, тъй като всички онези, които
притежават съзнанието на светлината и целта на чистото служене (което неизбежно
води до такова съзнание) продължават с поставените им задачи - във всеки случай
задачи поставени от тях самите - на живот и преподаване на истината за светлината,
така както предлага възможността.

ГЛАВА V
Науката за Антакарана

КАТО ПОДГОТОВКА за това, което учениците трябва да усвоят, бих искал да наблегна на
определени точки чрез изреждането на вече дадената информация. Не е лесно да се
научи Науката за Антакарана, заради следващите точки. Подчертаните точки трябва да
бъдат приети от учениците като работна хипотеза преди целият опит за работа:

1. Науката за Антакарана е свързана с целият проблем за енергията, но по-специално с

енергията, с която работи индивида и със силите, чрез които индивида се свързва с
други индивиди или групи. За целта на яснотата ще дадем наименованието:
а. ЕНЕРГИЯ: за всички сили протичащи към индивидуалната форма от каквато и да е
посока или източник. Тези основни енергии обикновено са наричани „сутратма” или
„нишката на живота” или „сребърна нишка”.

б. СИЛА: за всички енергии, които - в следствие на манипулация или концентрация - са

проектирани от индивида или групата в каквато и да е посока и с много възможни
мотиви, някои добри и много егоистични.

2. Науката за Антакарана, казано технически и за нуждите на групата, е главно наука за

светлината на проявлението с нейните резултати на откровение и последвали
промени. Трябва да се помни, че:

а. Светлината е съществена и от гледната точка на духа е връх или висша форма на

материята.

б. Светлината е качеството или главната характеристика на душата в собственото и

царство и на етерното тяло (накрая отражение на душата) в трите човешки свята.

в. Целта на науката, с която се занимаваме, е да слее нисшата и по-висшата светлина,

така че да свети една светлина във физическото проявление и синтеза на светлина в
последствие да бъде осъществен.

г. Технически казано, съществуват две тела от светлина - виталното или етерното и

душевно превозно средство. Едното е резултат от еони от въплъщаващ се живот и с
времето се превръща в мощно хранилище на енергии, събрани от широк спектър от
контакти, но обусловен от типа лъч в трите си аспекта. Етерното тяло съществува и днес
като функционира мощно. Тялото на душата е в процес на бавно изграждане и е онзи
„неръкотворен дом, вечен на небесата”, за който се говори в Новият Завет (II Cor. 5:1).

91
Интересно е да се отбележи, че Старият Завет споменава етерното тяло (Eкл. 12:6-7) и
неговото изграждане, а Новият Завет се занимава с изграждането на духовното тяло.

3. Науката за Антакарана трябва да бъде учена по три начина:

а. Конкретно и във връзка с етерното тяло, което е субстанциална, осезаема форма и

се счита за такава (макар и все още не всеобщо призната) от съвременната наука.

б. Егоистично и във връзка с душата и с „тялото от светлина”, чрез което духовният

човек трябва да функционира в света на душите, и което - когато е прелято и слято с
етерното тяло - създава проявлението на божественото на земята в по-голяма или по-
малка степен, според степента на сливане и от съзнателното разпознаване от
индивида на достигнатото сливане.

в. Абстрактно и във връзка с познание-мъдрост, които са две думи използвани във

връзка със силата и енергията, и използването им от индивида в неговата среда и
контакти. Размислете над тези думи. Ще осъзнаете колко е нужно да има някакъв
капацитет за абстрактно мислене преди истинските последствия от тази нова наука да
бъдат разбрани.

Науката за Антакарана се занимава с тройната нишка, която включва:

а. Монадата, душата и личността, свързващи трите периодични средства и

обединяващи всичките седем принципа.

б. Троичната личност и нейната среда в трите свята на човешкото начинание, а по-

късно другите два свята (правейки пет) на свръхчовешкото изражение.

в. Съзнателният творящ човек и света на идеите. С тях той трябва да се свърже и изрази
чрез творческа работа, като по този начин прави мост със светлината:

1. Между света на душите и света на явленията.

2. Между царството на субективната красота и действителността и останалият осезаем

свят на природата.

3. Между себе си и другите.

4. Между група и група.

5. По-късно, когато божественият План е станал реалност за него, между четвъртото

царство (човешкото) и петото царство (Божието Царство).

6. Най-накрая, между човечеството и Йерархията.

6. Науката за Антакарана е науката за тройната нишка, която съществува от самото

начало на времето и свързва индивидуалният човек с неговият монадичен източник.

92
Приемането на тази нишка и нейното използване, съзнателно, като Пътя и смисъла на
вечно разширяващите се контакти, идва релативно по-късно в еволюционният процес.
Целта на всички кандидати и ученици е да започнат да осъзнават този поток от енергия
в нейните разнообразни диверсификации и съзнателно да ангажира тези енергии по
два начина: вътрешно при самостоятелното разгръщане и в служенето на плана за
човечеството.

7. Науката за Антакарана учи на някои основни истини за нишката, някои от които могат
да бъдат изброени както следва:

а. Нишката на живота идва директно от монадата или Единният. Тази нишка е

закотвена в сърцето по време на инкарнацията. Там е седалището на живота.

б. Нишката на съзнанието идва директно от душата. Закотвена е в главата. Там е

седалището на съзнанието.

в. Нишката на творческата дейност е инициирана и изградена от човека. Закотвена,

когато е остатъчно изградена, в гърлото. Тази нишка е продължение или синтез на
двете основни нишки.

Нишката на творчеството е тройна по същество. Тя бавно е изграждана през вековете

от човек. Когато той става истински жив, от гледната точка на интелигентната
осъзнатост и на желанието изцяло да се изрази, процеса е съществено ускорен. Тези
три самостоятелно създадени по-малки нишки , които изграждат третата нишка на
антакарана, накрая се простират:

1. От физическото тяло към етерното тяло, преминавайки от сърцето към далака и

оттам към тялото на прана, виталното или етерното тяло, обединява със сила от
егоичните венчелистчета на волята.

2. От етерното тяло към астралното тяло. Тази нишка преминава от слънчевият сплит
към сърцето и оттук към астралното тяло, събирайки енергия от нишката спомената по-
горе, се обединява със силата на венчелистчетата на любовта.

3. От астралното тяло към менталното превозно средство. Тази нишка преминава от

центъра аджна към центъра в главата и оттук към менталното тяло, събирайки енергия
от другите две нишки споменати по-горе, се обединява със силата от
венчелистчетата на познанието.

Въпреки, че тези енергийни нишки са вплетени в една финална нишка, остават

отделени. Трябва да се има предвид, че тялото на душата е изградено от чиста бяла
светлина, докато светлината, от която е направено етерното тяло, е златна.

Науката за Антакарана следователно се занимава, с цялата постъпваща система от

енергия, с процеси на употреба и трансформация, и сливане. Тя също се занимава с
излизащите енергии и техните взаимовръзки със средата и е основата на науката за
силовите центрове. Постъпващите и излизащите енергии накрая съставят двата

93
основни енергийни пункта, единият характеризиращ се с сила, а другият с любов, и
всички насочени към просветлението на индивида и човечеството като цяло,
посредством Йерархията изградена от индивидуалности. Това всъщност е Науката за
Пътя.

Антакарана следователно е нишката на съзнанието, интелигентността и действащата

сила за отговор във всички съзнателни реакции. Интересната мисъл, която трябва да се
има предвид и където сега трябва да наблегнем, е че тази нишка на съзнанието е
еволюирала от душата, а не от монадата. Световната Душа излива своята фина нишка
на чувстващото съзнание във всички форми, във всички клетки на тялото и във всички
атоми. Човешката душа, слънчевият ангел, повтаря процеса във връзка със своята сянка
и отражение, личността. Това е част от творческата работа на душата. Но на свой ред
човека трябва също да стане творящ в ментален смисъл на думата и трябва да повтори
процеса, тъй като във всички точки микрокосмоса прилича на макрокосмоса.
Следователно, чрез нишата на живота, душата създава и пресъздава личност, чрез
която да функционира. Тогава чрез изграждането на антакарана душата на първо място
развива чувствителност надолу на физически план, а по-късно преодолява празната -
чрез медитация и служене - между трите ментални аспекта. По този начин завършва
създаването на пътека за връщане към Центъра, който трябва да съответства на пътя за
излизане.

Сега завърших своята въвеждаща презентация на основите, които в следващият век ще

доминират в образователните системи. За всички вас беше нужно - и за всички онези,
които по-късно ще изучават тези инструкции отнасящи се до новото образование - да
имат някаква идея за миналите основни последствия и основни тенденции, и също
някои идеи, колкото и да са неясни, за линията по която могат да се очакват големите
промени. Следователно можете да започнете да работите интелигентно и с малка
загуба на време до колкото е възможно.

Сега остава да осъществим обучението, което практически предоставих чрез неговите

последствия. Новото Образование сега трябва да заеме мястото на старото, което се
доказа толкова погрешно, че не можа да предотврати световният холокост, който
определя годините 1914-1945. То трябва да бъде заместено. Следващата фаза на
човешката еволюция ще се появи като резултат от пречистващото действие на
Световната Война. Има стъпки, които човечеството трябва да предприеме и само
новият тип образование и различното отношение към образователните процеси
(наложено на най-младите на всяка нация) ще даде възможност на човечеството да ги
направи.

Предстои нов цикъл на опит, психологично развитие и на нови образователни процеси.

Това, което дадох тук и на друго място относно Науката за Медитацията, Служенето и
Антакарана дава метод, подход, обещание и смисъл на всичко това.

ТИБЕТЕЦА

94
ВЕЛИКИЯТ ПРИЗИВ
От извора на Светлината в Ума на Бога
да бликне светлина в ума човешки.
Да слезе Светлината на Земята.
От извора на Любовта в сърцето Божие,
Любов да бликне към човешките сърца.
Христос да се завърне на Земята.
От центъра, където Божията воля знаят,
Цел малките човешки воли нека води -
Учителите тази цел познават и ú служат.
От центъра, наричан Род човешки, нека
на Любовта и Светлината Промисълът се изпълни,
И нека той да запечата портата на злото.
И нека Светлина, Любов и Сила
Възстановяват Промисъла на Земята.

„Този Призив или Молитва принадлежи не на отделен човек или на група хора, а на цялото
Човечество. Красотата и силата му се крият в неговата простота и в това, че той очертава
основните истини, които човек споделя естествено и по силата на природата си, а именно:
истината за съществуването на Основополагащ Разум, който ние неопределено наричаме Бог;
истината, че (над очевидността) Любовта е истинската движеща сила на Вселената; истината, че
великата Индивидуалност, наричана от християните Христос, е дошла на Земята за да въплъти
любовта в разбираема за нас форма; истината, че както любовта, така и разумът са следствие
от това, което се нарича Божия Воля; и накрая – тази очевидна истина, че Божествения План да
се осъществи единствено чрез самото Човечество.“
Алиса А. Бейли

РЕЗЮМЕ

Следващият кратък обзор в три раздела има за цел да даде на ученика цялостно
разбиране на идеите, върху които се основава преподаването на Новото
образование. Това не е съдържание, но дава известна представа за естеството на
резултатите, които трябва да бъдат получени. Първи раздел е разработен в тази книга и
полага основата за втори раздел, който се появява в Трактат за седемте лъча,
том. V, представляващ част за по-напреднало обучение. Третият раздел допълва
тезата, като добавя Науката за Служенето, която е целта на цялото начинание.

ОБРАЗОВАНИЕТО ПРЕЗ НОВАТА ЕПОХА

Първи раздел: Целите на бъдещото образование

I. Културното разгръщане на Расата.

95
II. Следващата стъпка в Менталното развитие на расата.
А. През сегашният преходен период.
Б. През Епохата на Водолея.

III. Културата на индивида, за да го направи:

А. Интелигентен гражданин на двата свята.
Б. Мъдър родител.
В. Контролирана и насочвана личност.

Втори раздел: Антакарана

I. Природата на Антакарана.
А. Мостът между трите аспекта на ума:
1. Нисшият конкретен ум, възприемчивият здрав разум.
2. Индивидуализираният ум или душа, духовното его.
3. Висшият абстрактен ум или факторът на интуицията.

Б. Средството на съгласуване между:

1. Ум и мозък или човек в трите свята.
2. Личност и душа.

II. Техники за изграждане на Антакарана.

А. Нейното изграждане до сега.
Б. Непосредствената предстояща задача.
В. Метода на седемте лъча ангажиран в процеса на изграждане.

III. Антакарана и Новото Образование.

А. Практически резултати от новата техника:
1. Ще доведат до цялостност или способността да се вижда живота като едно цяло.
2. Ще насърчи чувството за синтез и следователно груповия дух.
3. Ще развие интуицията и способността за контакт със света на идеите.
4. Ще тренира волята и по-специално волята за добро.

Б. Мистичните резултати ще бъдат:

1. Развитието на мистичния смисъл и мистичното осъзнаване на дуалността.
2. Признаването на нова цел:
а. Целта е да се интегрира личността.
б. След това целта е да се даде видението на душата, централното Аз.
в. Окултните резултати ще бъдат:
1. Постигането на единство или отъждествяване на личността с централното Аз, душата.
2. След това умът ще бъде обучен и ще стане посредник между душата и личността.

Трети раздел: Трите Главни Науки в Епохата на Водолея

I. Науката за Антакарана.
А. Мистичното осъзнаване на дуалността.
1. Проблемът на интегрираната личност.

96
2. Визията на душата, централното Аз.
3. Проблемът на мистика.

Б. Окултно отъждествяване или единство.

1. Интеграция на душата и личността.
2. Умът като посредник.
3. Проблемът за равновесието или устойчивостта.

В. Приложението на тези три концепции в незабавната образователна необходимост.

II. Науката за Медитацията.

А. Медитацията като метод на обучение.
1. Правилен контрол на ума.
2. Двете функции на ума.
3. Умът, докато изгражда антакарана.

Б. Медитацията в света на идеите.

1. Силата на интуицията.
2. Чувствителност и реакция към по-висши впечатления.
3. Функция и разпространение на идеи.

В. Развиването на непрекъснатост на съзнанието.

1. Приемственост на личността.
2. Приемственост и безсмъртие.
3. Приемственост и интуиция.

III. Науката за Служенето.

А. Служенето като резултат от контакта с душата.
Б. Служенето като сътрудничество с плана.
В. Служенето като техника за групово развитие.
Г. Разгръщането на чувството за служене в бъдеще.
Д. Приложението на концепцията за служенето в нашето съвременно развитие на
образованието.

97