Professional Documents
Culture Documents
Dar Disertatsia
Dar Disertatsia
София, 2002
Увод
2
Cf. Geertz 1983-A; Geertz, 1983-B.
3
Cf. Abeles, Jeudy, 1997.
3
Първа част
6
Пост-авангардистката епоха на изкуството от началото на 80-те години погреба
мита за щедрия, безкористен гений. Хумболтовият университет, от храм на
знанието се превръща в предприятие, което продава зание-стока.
9
7
Caillé, 5/1995.
8
Mauss, M. Essai sur le don. Forme et raison de l'echange dans les societes
archaiques (19231924), in : Mauss, 1991.
10
9
Цветан Тодоров основава своята антропология върху нуждата от признанието на
другия, която за него е нещо по-общо от самодоказването в битката изведено в
хегеловата диалектика на господаря и роба: за Тодоров тя е само един частен случай
на екзистенциалната нужда от другия, която започва с търсенето на погледа на
майката от няколкодневното новородено (Тодоров, 1998).
11
11
По време на кризата с “пирамидите” в Албания от 1996 се оказа, че една от
най-активните “банки” била ръководена от една неграмотна жена по прозвище
Циганката, която взимала хиляди долари депозит без да издава какъвто и да
било документ. В известен смиъл банковото дело се оказва подчинено на
даровия обмен – давам ти парите си, очаквам да ми върнеш лихва, а когато не
го направиш се хващам за пушката. Нека добавим и че в съвременна България
под влияние на кризата сферата на непаричния обмен на стоки и услуги, според
някои социолози, вече надхвърля 50 на сто.
14
12
Виж Хабермас, 1999, 17 и другаде.
16
13
София, 1994.
17
14
Споменатата вече теодицея може да се разглежда като един вид космическо
преразпределение.
15
Cf. Godelier, 1982.
16
Интервю с главния преговарящ на Гърция 1976-1979 посланник Б. Теодоропулос
(Атина, 2000).
19
17
Nietzsche, 1968.
20
18
Hegel, 1988. Чета този текст през интерпретацията на Александр Кожев
(Kojeve, 1982), чрез когото той влиза в системата на Лакан.
19
Във вододелното си съчинение Символичния обмен и смъртта (Baudrillard,
1976) Жан Бодрийар дефинира властта именно през този остатък на съхранен
живот в космическия кръговрат.
20
Любопитно е, че интелектуалците, в които Сартр вижда един преобърнат,
конкурентен образ на властта, поемат в модерната епоха тази функция на
отстояване на себе си в конфликта; Симон дьо Бувоар ги сравнява с
“гладиатори”, Юлия Кръстева със “самураи”.
21
От една определена гледна точка във всички тези много различни сами по
себе си ситуации има нещо общо: политическите актьори трупат
престиж, жертвайки или рискувайки да жертват себе си в името на
общото благо. Те стават видими, различни от “обикновените” хора,
натоварват се с амбивалентни емоции и еротични инвестиции.
21
Hobbes, 1968, ch. 41.
23
22
Това е особено видимо в новите източноевропейски демокрации, където
легитимността на новите политически елити е още под въпрос. Нека се ограничим
с примера на първият демократично избран български президент Желев, който
щедро даряваше на домовете за сираци половината си президентска заплата (един
жест в който има и допълнителен символичен момент на “бащата” на нацията).
23
Няма особен смисъл тук да пишем “псевдодарове”, та да демистифицираме
идеологията на властта. Всеки дар е конструкция, артефакт, възможен
благодарение на определени символични операции и в този смисъл, както ще
видим по-нататък, дарът е възможен благодарение на определена доза вяра в
културната конфигурация, която го е направила възможен.
24
Показно даруване или просто унищожение на ресурси, Boas, 1921, (виж и по-
долу).
25
За това, че всяка власт функционира на сцена, виж : Balandier, 1980.
24
26
Понятието “dеpense” пронизва творчеството на Батай. Виж например : Bataille,
1976.
27
“Аз не съм просто коментатор на Ницше, аз съм Ницше” пише той, Bataille,
G., La Souveraineté, Bataille, 1976, 3.
28
Derrida, 1992.
29
La souverainete, Bataille, 1976.
25
30
Caillе, 1995.
31
Abeles, 1997. В сферата на политическата философия тази идея развива Ranciere,
1995.
32
За един класически анализ на политическите взаимоотношения в пред-
държавното “сегментарно” общество на нуерите виж: Evans-Pritchard, 1940.
26
36
Върху необходимостта от известно съгласие (consentment) относно
упражняването на властта настояват Клод Леви-Строс, а след него Морис
Годелие, Марк Абелес и др.
37
Lettre du voyant.
38
Аристотел Никомахова етика, (Аристотел, 1993), кн. 4, гл. 6, 99. Опирам се
върху анализа на Ален Кайе (Caille, 1995-A).
39
Аристотел, 1993, кн. 8, гл. 2, с. 176 и гл. 3, 177.
40
Пак там, кн. 9, гл. 9, 216; кн. 9, гл. 8, 211 и другаде.
29
41
Бърнърд Mандевил (16401733) е автор на прочутата Басня за пчелите, която
показва, че благоденствието е възможно единствено когато всеки мисли за себе
си опитът да се накарат пчелите да работят за общото благо довежда кошера до
икономическа катастрофа. За Мандевил щедростта в примера на основателите
на училища, разгледан в главата: Опит върху милостинята и милосърдните
училища на същото съчинение е единствено израз на суета, пресметливост и
преследване на личния интерес. (Mandeville, 1974). При неговия ученик
Хелвеций обаче се появява едно ново измерение: чистото удоволствие от дара.
За него ние вършим благодеяния по четири причини. 1) Облекчаваме
страданията на другите, за да не ги виждаме повече; 2) за да получим
удовлетворение от гледката на признателността; 3) за да дадем израз на силата
си и 4) заради тоталното чувство на удоволствие, свързано с благодетелността.
В този смисъл егоизмът и хедонизмът съвсем не са в противоречие. (Helvеtius,
1781, t. 3, 122)
42
Discours sur l'origine et les fondements de l'inégalité parmi les hommes in:
Rousseau, 1971, 223224.
30
43
Пак там, 224.
31
мира в империята си, седейки неподвижен два часа с тежка корона върху
главата. Ако не успее и помръдне дори очите си, ще има война и раздори.
Инката се грижи слънцето да изгрява и да залязва. Феодалният владетел
осигурява защитата на поданиците си от враговете. Партийният вожд
познава талвега на историята и държи правилния курс. Икономическият
експерт предлага научнообосновани хипотези за борсовите курсове,
растежа и лихвените проценти. И т. н. Докато вярваме в ресурса на
властта, обменът изглежда приемлив.
44
Както вече казахме, това налага интерпретативния подход в изследването на дара.
32
45
Фамилният роман затова и възниква във въображението на детето – за да го
освободи от тоталната зависимост по отношение на родителите. Виж : Митът
за раждането на героя, в : Ранк, 1998.
33
само любов, към други само омраза. Именно тя ще породи странната идея
за абсолютно безкористния, ангелски дар, за който не се говори, не се
мисли, невъзможен по дефиниция. Ето как представя този проблем
Никола Дюфурк :
49
Тук монотеизмът се различава от предходните форми на религиозно вярване в
това, че не допуска мислене на собствения интерес и “пазарене” с божеството, с
други думи - че радикализира даровата етика.
50
За да не кажем преструвка. За обективистичната, надредна по отношение на
конкретното човешко взаимоотношение гледна точка, на бурдьовисткия анализ
на дара свидетелства такъв един цитнат: “Времето, което разделя дара от
контра-дара, позволява самозалъгването, поддържано и одобрявано колективно,
което представлява условието на функционирането на символичния обмен, на
тази фалшива циркулация на една фалшива монета.”, Bourdieu, 1972, 222.
36
51
Нагоните и тяхната съдба (1915) в: Фройд, 1993, 51.
37
съперничество/идентификация
Субект 1 Субект 2
забрана позволение
обект
52
Фройд, З. За нагоновите трансформации и аналната еротика в: Фройд,
1994, 33.
53
Freud, S. Analyse der Phobie eines fuenfjaerigen Knaben (1909) In: Freud, 1940-
1952.
40
57
Gaudelier, 1997.
58
Извън изследването на кулата, първото по-цялостно представяне на този значим
автор у нас намираме в Бронислав Малиновски и “Научната теория за
културата”, в: Михайловска, 1991.
44
59
Sahlins, 1976.
45
60
Mauss, 1991.
46
62
Смит, 1983, гл. 2. На английски това звучи така: man's “propensity to barter,
truck and exchange one thing for another”. Думата “barter” означава “извършвам
натурална размяна”; “truck” е “плащам в натура, вкл. с услуги”; “exchange” има
най-общото значение на “заменям, разменям, вкл. пари”.
63
Пак там.
49
64
Дължиш не на мен, а на банката, която притежавам. Няма да те продам в
робство, ще оставя с теб да се занимават държавните институции на полицията
и съда.
50
65
Caillе, 1994 (Introduction). Cf. Starobinski, 1994.
52
67
Нека припомним, че във философската система на Кант свободното морално
действие е конструирано като противоположност на познаваемия природен
факт.
54
68
Derrida, 1991, 130132.
69
Beckett, 1970, 3.
55
70
Nietzsche, 1974, § 5, 173174 et passim.
71
Нека припомня, че деветнайсети век мисли сексуалната енергия единствено
като мъжка (това положение се запазва дори при Фройд).
56
72
Nietzsche, 1968, livre I, § 44, 5758. Cf. § 92, 77.
73
Deleuze, Guatari, 1972, 219.
57
Втора част
74
За Изида и Озирис, Фрейзър, 1984. Фрейзър черпи информацията си от
Плутарх.
59
77
Ортега-и-Гасет, 1993, 58.
78
То не е просто исторически инцидент, а структуроопределящ белег на
нацията: идеалната територия е загубена в миналото и се превръща в идеал за
постигане в бъдещето.
62
83
Cf. Polanyi, K. Le marche autoregulateur et les marches fictives: travail, terre et
monnaie, in: Polanyi, 1972.
84
В политическата мисъл този процес е свързан с идеята за прехода от позитивни
към негативни права у мислители като Монтескьо (cf. Todorov, 1992).
85
Ето три емблематични примера, взети без връзка помежду им от различни епохи:
“обичам да обичам” (amo amare) на Августин; ницшевата воля за власт,
65
87
През ХIХ век мъртвите са изхвърлени от социалното пространство по
хигиенни съображения; гробищата започват да приличат на гета, където са
прогонени станалите ненужни тленни останки. В началото на ХХ век за всички
индустриални страни постепенно изчезва практиката на носене на траур,
избледняват ритуалите на възпоминания на мъртвите, свързани с посещение на
гробища, и т. н. Cf. Ariеs, 1977. За градската българска култура този процес
протича с повече от половин век закъснение.
88
Renan, Qu’est-ce qu’une naton ? (1882), in : Renan, 1992.
67
89
Нека припомним примера на Хобсбаум за това, че всъщност ритуалът на
коронясването във Великобритания, който изглежда като най-традиционното
нещо на света, е измислица на 19 век (The Hobsbawm, Ranger, 1983). Подобен
феномен можем да наблюдаваме и в СУ “Климент Охридски” където в
церемонията по награждаване на чужд професор с титлата “доктор хонорис
кауза”, ректорът държи реч на черковнославянски. Човек може да си помисли,
че става дума за университет, чиято традиция почва в средновековието, а не
институция, възникнала в самия край на 19-ти век!
68
90
В последната част ще се върна към този проблем и към съвършено новата
ситуация, в която навлезе света с все по-голямата роля на външните,
международни гаранции, които правят възможно прилагането на принципа за
самоопределение на нациите, издигнат от една страна от Уилсън, от друга от
Ленин.
91
Renan, 1992, 54.
69
92
Само през 1994 година са емигрирали повече хора, отколкото през време на
цялата Втора световна война (т. е. над сто милиона души), Le Monde,
13.01.1995.
93
Cf. The Nation: History and Ideology, in : Eley, Suny, 1996 ; and Propositions sur
la citoyennetе, in : Wihtol de Wenden, 1988.
71
95
Андерсън, 1998.
73
99
По-общият принцип, който прокарваме в настоящата работа е, че няма дар без
забрана, тъй като самото човешко желание, за разлика от природната потребност, се
констуира на базата на някаква забрана.
100
Имам предвид не само дадени вещи и живи същества, но и действия, направени
услуги, които също са необратими, доколкото усилието е разходвано веднъж
завинаги в определен момент.
77
101
Джуд, 1998.
78
Трета част
103
Cf. Ditchev, 1997-A.
83
104
Шопенхауер, 1996.
105
Stirner, 1972, 7981, 397.
84
106
Цит. по Buican, 1989, 129159.
107
Darwin, 1980, 595.
86
културата. Видът няма друга цел и друг морален закон освен собственото
си оцеляване. Няма друг субект извън него, с когото да влиза в културни
отношения на обмен, защото другите видове могат да бъдат само
конкуренти в борбата за ресурси (ако не, самите те ресурс). Над подобен
онтологически самотен вид, сношаващ се вечно със самия себе си, тегне
проклятието на нарушения културен закон: биологизираното
въображение на епохата го привижда като физическо израждане.
111
Zola, 1981, 153.
90
112
Ibid., 96, 134.
113
Ужасът от заличаването на разликите между хората вследствие на
индустриалния машинен прогрес намираме в така различни текстове като
Манифест на комунистическата партия на Маркс и Енгелс и описанието на
Лондон в пътеписа на Достоевски Зимни бележки за летни впечатления.
Метафората на ентропията виртуозно разиграва Мишел Сер (Serres, 1975.)
114
Weininger, 1980, 9. Cf. le Rider, 1982. Фройд е силно повлиян от тази книга
при определянето на половата идентичност като културна конструкция, а
несъзнаваното като безполово (“То”).
91
116
Философия в будоара (1795); цитирам по: Sade, 1995, 5556.
117
Самата тема на романа Философия в будоара е показателна: извършва се
чудовищно, неблагодарно, инцестно отмъщение по отношение на дарителката
на живот майката на младата героиня, която инициират в тайнствата на
свободната любов. Освобождението на сексуалността се мисли като прекъсване
на даровата етика, като трансформация на даруването във война, като обръщане
на агресията навън.
93
118
Marmande, 1994, 40.
94
122
Виж например: Записки от подземието, в: Достоевски, 1981-1983, т. ІV.
96
125
Федоров, 1985, т. 1, 19.
98
126
Свръхчовекът като порок и като добродетел, във : Федоров, 1985, т. 2, 121-
122. Нека добавим, че за “супраморалиста” няма съмнение, че “волята” на
Шопенхауер, интерпретирана силно еротически, е в основата на света. Именно
затова тя трябва да бъде победена, pereat mundus.
127
Freud, 1976, 144150.
128
Fourier, 1966, t. 3.
99
129
С този аналитичен подход Фурие е много близо до Сад, който в Сто и
двадесетте дни на Содом предлага на читателя шестотин различни “блюда”,
сред които той да си избере онова, което му приляга. (Sade, 1986, t. 1, 7880).
Впрочем Фурие високо ценял творчеството на Сад, критикувайки го единствено
че подценявал “пеперудената” и “композитната” (творческата, конструктивната)
страсти. Наистина героите на Сад са замръзнали в една-единствена поза, а
“пеперуденето” е оставено на читателя.
130
Fourier, 1966, 237.
131
Fourier, 1966, 326327.
100
135
Benjamin, 1974-A, bd. 12, 691704.
104
Четвърта част
Омагьосаната модерност
136
Днес изглежда най-малко странна увереността на средния жител на
комунистическите страни, че всичко може да се подслуша или заснеме, всяко
нарушение да се улови и накаже. Странна, особено като се има предид, че става
дума за изостанали страни, където и най-обикновената телефонна линия ту
работи, ту не. Терорът е не само факт, но и разказ, мит, предизвикващ свещен
ужас. Нека спомена и, че темата за вярата пронизва комунистическата
идеология; да заявява, че вярва в комунизма, победата и тъй нататък е едно от
108
145
Пазарът на жилищата в България е окончателно премахнат (т. е. няма пряко
взаимодействие между продавач и купувач, всичко минава през централно
дирижираните градски съвети) през 60-те години. Първата стъпка в
политическото “авторизиране” на висшето образование от страна на режима е
въвеждането на ОФ-бележки веднага след 9. IX.
146
Сред реформаторите в БКП можем да идентифицираме редица деца на
висши партийни дейци, сред които Людмила Живкова, Андрей Луканов, Филип
Боков, Георги Пирински и др.
116
147
По тези въпроси вж. статиите ми Fantasmes monumentaux: l'art monumental
du communisme (Ditchev, 1994) ; Fusеes, immortalitе, communisme. C. Tziolkovski
et le fantasme de la fusеe cosmique en Russie et en URSS (Ditchev, 1992). Върху
въпросните парадигми работи от 1995 година нашият семинар към Философски
факултет на СУ “Св. Кл. Охридски” на тема : Конструкция и деконструкция на
символния свят на комунизма, ръководен от Александър Кьосев.
118
149
За Андрей Райчев личните взаимоотношения и интереси (бичувани като
“малка правда”) представляват “втора мрежа на преразпределение”, която се
оказва необходим компенсаторен механизъм в една система, лишена от
икономическа мотивация и рационалност (Втората мрежа, в: Докладът на
Броуди, 1992). Деян Деянов въвежда и трети член на тази типология: “третата
120
152
Сталин, Й. В., Реч, произнесена пред първия всесъюзен конгрес на
колхозниците-ударници, 19 февруари 1933, в: Сталин, 1949. Казвам
“икономически абсурд”, защото не може в едно планирано, модерно стопанство
преизпълнение на нормите с, примерно, 600 процента да не доведе до
разстройство на производствения цикъл.
122
Утопия руской идеологии, (Гелер, 1984), 56, 1; Linhart, R., Lenine, les paysans
(Linhart, 1976).
124
155
Буквален превод на френския стих: “Du passе faisons table rase!”.
125
156
Изолационистите начело на съветската империя, а после на
социалистическия блок поне разполагаха със значителни ресурси. Съвършено
абсурдна обаче се оказа политиката на революционни режими като този на
Санкара в Буркина Фасо или на Енвер Ходжа в Албания (след скъсването с
Китай през 1978 г.), които опитват да въведат в страните си пълна стопанска
автараксия, да откажат всякакъв международен обмен поради параноичен страх
от задлъжняване, което мислят като заробване.
126
157
Барбюс, 1950.
158
Нека припомним удивлението за западно-германските журналисти през 1990
г. от скромните жилища на номенклатурата в ГДР ; Шпигел ги сравни с
жилището на средна западногерманска фризьорка. Същата реакция наблюдавах
самият аз, когато с двама френски колеги отидохме да интервюираме Тодор
Живков във вилата му през 1993 г. Тук говоря не за реалното богатство на
съответните дейци (тъй като нямам възможност да знам колко и какво са
изнесли в чужди банки), а за чисто символичната роля, която техните
притежания играят в даденат култура. Защото очевидно е, че властта не само
властва, за да притежава, а притежава, за да властва. Замъкът или позлатената
колесница на краля не произтичат от някакви биологически потребности те са
концентриран културен фантазъм, нещо, което другите нямат.
127
159
Виж: Дичев, И., Стъпки по водата (Дичев, 1991).
128
160
Cf. Ditchev, I., La modernitе enchantеe (Ditchev, 1997-B). Подобно
определение трябва да се взима с много бучки сол, тъй като самата Веберова
идея за модерността като “разомагьосване” днес изглежда проблематична.
Бихме могли да кажем, че модерността в западния си вариант ражда утопията
на разомагьосания свят, докато в източния, комунистически утопията на един
по-добре омагьосан свят.
130
162
Программа КПСС, Правда, 30.07.1961. По непроверени мои данни
Бурлацки, на когото Хрушчов възлага написването на Кодекса, се вдъхновява и
следва съзнателно структурата на католическия Катехизис (православието не
познава подобен текст).
163
Вайл, П., Ал. Генис, 60-те. Светът на съветския човек, (Вайл, Генис, 1998),
с. 127, 134135. Към тази статия отправям и в следващия параграф.
132
164
“Ако след петдесет или сто години решат според нашите филми да изследват
обществените отношения на границата на 50-те 60-те години на този век, никой
няма да може да установи имало ли е пари през този период и каква роля са
играли те в живота на хората”, пише кинокритикът Ел. Буман през 1966 (цит.
по Вайл и Генис, 1998, 146).
133
165
Любопитен документ за възстановяване на самоидеологизацията на епохата
са спомените на поета за първия период на неговата кариера Ти си следващият
(Левчев, 1998).
134
166
Появата на вечните теми e знак за улягане, край на миграцията и социалните
катаклизми. В тази връзка можем да посочим изследването на Вайл и Генис за
огромното влияние на романа Майстора и Маргарита, излязъл в края на 60-те
години, върху съветското общество: Булгаков за първи път от десетилетия
публично обосновава една метафизична концепция за човека и света, положена
извън историята и класовата борба (вж. Булгаковский переворот, Вайл и Генис,
1986). С известно закъснение този роман изигра своята роля и сред българската
интелигенция.
167
Фигурата на ракетата и покоряването на космоса анализирам в : Ditchev,
1992.
135
172
Furet, 1995, 31.
141
173
Става дума за известния анализ на параноя, публикуван от Фройд през 1911
г. под заглавието: Psychoanalytische Bemerkungen ueber einen autobiographisch
beschriebenen Fall von Paranoia, in : Freud, 19401952.
144
174
В емисията, посветена на поетесата от 22.01.98, излъчена от френско-
немския ТВ канал Арте.
145
175
Нека припомня и сюжета на Козия рог – първо новела на Н.Хайтов, после
филм на М.Андонов, сочен без колебание за най-добрия бълграски филм на
всички ремена. Бащата, озлобен от извършеното от турците над жена му
насилие, решава да отгледа дъщеря си като мъж, или с други думи да не я даде
никога, на никого за жена. На финала появилият се кандидат (въпреки че е
българин) бива убит от бащата, покрусена дъщерята се самоубива. Става дума
за същата ендогамна съпротива, натоварена с патриотичен смисъл.
146
176
В подобен контекст Хърцфелд говори за “identity kit” - минималния комплект на
националната идентичност (Herzfeld, 1997).
177
Войников, 1976, 68.
147
178
Бай Ганю в операта; Бай Ганю на гости; Бай Ганю в Русия (Константинов,
1943, 9, 52, 84).
148
179
Кьосев, 1990.
149
180
Нека отбележим, че бойкият антивизантизъм в България е породен от
съперничеството между българи и гърци в Османската империя през времето
на Възраждането.
150
181
Позовавам се на свои интервюта от 19971998 с дейци на СДС от първата и
втората вълна, участници във въпросните събития.
182
“Траките са сред нас”, пише още Цани Гинчев. Но както вече се каза в
Романтичният и патриотичният вариант, тракологията става един от стълбовете
на национално ориентираната политика на Людмила Живкова за културно
откъсване от Съветския съюз. Според нейни приближени първите разговори с
нея в тази насока датират от 1970 г.
183
Прабългарската идея, от “хунската теория” на Гаврил Кръстевич до
прабългарските календари на Йордан Вълчев, е в основата си анти-руска,
въображаемо откъсване от убийствената прегръдка на Големия брат. Пример за
антихристиянската нагласа е скандално нашумялата мистификация Веда
словена на Веркович, според който Кирил и Методий са “два волка изедника”, а
“нашите дедови” (дошли в Родопите от самите Хималаи) “са били христиане
много хиляди години преди рождението на Исуса Христа”.
151
184
Cf. Lory, 1996.
152
Пета част
Утопии на дара
185
Заемам този израз от психоанализата, за да подчертая несъзнаваното
(амбивалентно, трансцендиращо субекта…) желание, което лежи в основата на
културната инсценировка на други типове даров обмен, представяни в плана на
съзнанието като по-справедливи, по-адекватни и т. н. Нека припомня, че в съня
сънуващия инсценира противоречивите си желания, за да ги изживее не само в
допустима спрямо нормата форма, но и за да може изобщо да съвмести крайно
противоположните елементи, които те съдържат и които не са му достъпни като
говорещо същество. Cf. Mannoni, 1969; Reve, in: Dictionnaire de la psychanalyse,
1997.
155
5.1. Другият аз
187
Мьйкъл Валзър в цитираната по-горе книга завършва с един паралел между
тези три революционни групи, твърдейки, че за да бъде преобърнат
същуствуващият ред, трябва да има един силен морален заряд, задаващ
вътрешна спойка на групата, дисциплина, жертвоготовност. Няма промяна без
нов морал или в нашата перспектива – без предефиниране на дара и жертвата.
Walser, op. cit.
158
188
Saint-Simon, C-H. de, La physiologie sociale (Saint-Simon, 1965) ; Fourier, Ch.,
op. cit.; Cabet, E., Voyage en Icarie (Cabet, 1848). Виж също: Servier, 1991.
Проблемът за утопизма вече беше засегнат и в Трета част.
159
189
Ситуацията се усложнява от това, че политическото действие се легитимира
чрез наличното (“политиката е изкуството на възможното”); всяка следа от
утопизъм дисквалифицира автоматично дееца поради това, че влиза в
противоречие с наличните идентичности, конструирани от междуличностния
обмен. Утопията действа зад гърба на политическите актьори, тя е един вид
несъзнавано на политическото действие.
160
190
Както вече казахме, християнството първо разкъсва връзката между дар и
контра-дар, призовавайки, от една страна, човека да дава на ближния без да
чака отплата (“лявата ти ръка не знае какво прави дясната”), от друга,
обещавайки му отплата на онзи свят, защото Бог помни всичко (виж Първа
част).
161
191
Situationist International Anthology, Bureau of Public Secrets, in: Ken Knabb,
1981 (виж по-специално: Guy Debord, Report on the Construction of Situations
and on the International Situationist Tendency's Conditions of Organisation and
Action). За философската база на ситуационизма виж: La société du spectacle,
Debord, 1987-1988. До ситуационистите е близък младият Жан Бодрийар, чиито
първи книги (до вододелната : L’еchanche symbolique et la mort) са силно
повлияни от проблематиката на дара, привлечен като радикална критика на
капитализма. Тази тематика ни връща към Жорж Батай, когото вече обсъждах
не веднъж.
162
203
Един такъв механизъм наблюдаваме в трансформацията на спешната помощ
на Европейския съюз за България, станала популярна като “екютата”, в проект
“Красива България” през 1998 г. Безработните бяха организирани да работят за
разкрасяване на градовете си, та да не получават пари “даром” (външният вид
на българските градове явно вълнува Брюксел повече, отколкото българите).
Това малко напомня родителската стратегия, при която детето участва
“наравно” в живота на семейството, като оправя стаята си. Темата за щедрата
чужбина и егоистичната родина беше вече засегната.
168
206
Ross, 1981; Bayart, 1997.
170
207
Виж Месианизмът на периферията (3.4). Тук ще ми се възрази, че
месианизмът не може да бъде фундаментализъм според собственото си
определение. Месианизмът претендира за универсалност, фундаментализмът е
реакция срещу универсалното. Парадоксът на руския месианизъм, такъв,
какъвто го ражда 19 век, е в съревнованието със Запада за това кой е по-
универсален. Това задава една особена реактивност по отношение на
модерността и го прави безусловно руско явление, което не хваща корен в нито
една друга култура. Cf. Heller, Niqueux, 1995; Berdiajev, 1969.
208
В : Дневника на писателя от 1873, Достоевски нарича “моя парадокс” един
странен феномен: в Европа руските либерали стават консерватори,
консерваторите либерали (Достоевски, 1981-1983, т. Х.).
171
211
Както и спомената вече група MAUSS, която до голяма степен развива
идеите му.
173
212
В едно свое прочуто писмо до Флийс от 1901, Фройд казва нещо сходно:
парите не могат да направят човека щастлив, защото не са били обект на
примитивно, инфантилно желание. А щастието, това е “следварително
изпълнение на примитивно желание” (с тази измислена дума опитвам да
преведа немското nachtraeglich).
213
Bayart, 1997; Abeles, Reseaux, in: Carpentier, 1997; Badie, op.cit.
174
215
Най-силните фантазми от това време са тези за страха от франкмасоните и
евреите, могъщи, интернационални, т. е. безотговорни по отношение на
територията, мрежи, които “всъщност” управляват света.
216
"Правене на мрежи”, “участие в мрежи”. То е сред приоритетите на
програми като “Еразмус”, “Сократес”, “Темпус”, “Коперникус” и “Фар”.
176
217
Димитров, 1998.
218
Наблюдението ми се основава на едно микро-проучване върху двете такива
асоциации, работещи в Рен, Франция, през февруари 1998 г. Нека спомена и
още една форма на солидарност, втъкана в пазарната система: отчасти идеално
мотивираните банки, предлагащи лихви, по-ниски от обичайните, които
кредитират рискови начинания, напр. предприятие на безработен. Странното е,
че нивото на риск (случаите на провалени проекти) тук съвсем не надвишава
онова на нормалните банки, което някои обясняват с чувството на морална
задълженост у кредитираните, което се добавя към пазарно-юридическото в
нормалното заемодаване. Cf. Delonnai, 1998.
178
219
Ouest France, 11 novembre 1997.
220
Още по-ясен пример за такава трудност са нелегалните имигранти,
окупиращи църкви, правещи гладни стачки и демонстриращи открито по
площадите, срещу които нито една европейската страна не смее да вземе
изискваните от законите мерки: щедростта, солидарността са станали един вид
категоричен медиатичен императив.
179
221
Напр. “Обществото на приятелите на черните” непосредствено поражда
“Комитета на тридесетте”, който пък е в основата на повечето големи парижки
клубове през 17891791. Duprat, 1993.
180
222
Cf. Walser, 1984.
223
Вебер, 1992; Вебер, 1995.
181
224
Цитирам по Duprat, op. cit., 15. Вж. също: Bec, 1994.
225
Например Карнеги помага на Балканите, Сорос обсипва с пари европейските
роми, Рокфелер развива науката и т. н.
183
227
Неокомунистическото правителство на Виденов престана да внася
договорените по-рано допълващи средства, с което (може би целенасочено?)
спомогна за радикализирането на отношенията към “Отворено общество”.
Кръгът около Български писател го обвиняваше, че организирал шпионско
инвентаризиране на българската култура с цел изкупуване и отнасяне на Запад.
Още по-драматични атаки понесоха клоновете на фондацията в Сърбия,
Беларус, Хърватска.
185
Шеста част
Дарът и медиите
230
Bernard Lang, op. cit.
194
234
Повечето от термините в тази нова галактика циркулират на английски и
нямат винаги добри български съответствия. Превеждайки “share” като
“споделям”, “free” като “безплатен”, и тъй нататък, искам да подчертая много
по-широкия спектър от значения на оригиния израз, влязъл в употреба в
буквалния си вид в много езици. Ето защо в настоящето изложение ще се
появяват и самите английски думи.
235
Richard Barbrook, The Hi-Tech Gift Economy, <http://www.desk.nl/~nettime/>.
Cf. Rishab Aiyer Ghosh, Cooking Pot Markets : an economic model for the trade in
free goods and services on the Internet, <dxm.org/tcok/cookingpot/> ; Andrew
Leonard, Let My Software Go!,
<www.salonmagazine.com/21st/feature/1998/04/cov_14feature.html>
236
The GNU Manifesto, 1985, 1993.
196
237
Тази практика междувременно се наложи : в шеъруеърни продукти се
появява прозорец с адреса на автора и някаква символична сума (например 5
197
238
Downing, 1984.
239
Опасността от комерсиализация, т.е. от това взаимоотношенията между
автори и консуматори да бъде опосредено от паричната мерна единица и
участниците в него да почнат да калкулират съзнателно интереса си, нараства с
усложнаването на техническия носител. Ако подобна трансформация на едно
литературно списание е мъчителна и минава през изпокарването на неговите
сътрудници, при интернет-сървъра тя може да стане мигновено.
199
242
Тема, която пронизва текстовете на Жорж Батай, цитирани в
библиографията.
243
Вариации на тази тема се срещат все по-често в съвременната медиология
ще спомена само Ги Никола, Ален Броса, Режис Дебре и Славой Жижек.
201
субект, твоят дълг е фиксиран към един определен кредитор, чиято власт
над теб е конкретна. Мобилността на дълга става възможна едва когато
през ХIII век в Италия бива изобретено “поемното писмо”: кредиторът,
който има нужда от пари, но няма време да чака да се изплатят, се
подписва, че прехвърля на някой друг бавещия се дълг, срещу което този
друг му изплаща определен процент от дължимата сума. Така успоредно с
циркулацията на пари, гарантирани от лика на суверена, започват да
циркулират дългове, удостоверени единствено от личния подпис на
кредитора (оттук нуждата от укрепване на доверието в този подпис,
доброто име, биографията, индивидуалният престиж и т. н.). Тази
циркулация създава една виртуална етическа връзка на всеки с всеки.244
Или с други думи, именно подмяната на дълга с неговото изображение 245
прави възможно това, той да се откъсне от конкретния друг, да стане
обект на покупка и продажба. (Но тъкмо тук се ражда и перманентното
подозрение във валидността на този дълг.)
244
Agleitta, 1982.
245
Може би оттук и темата за неизобразимостта на “истинския” дълг, която от
Кант насетне пронизва модерната мисъл.
202
250
Alain Brossat, 1996, 441.
251
Clausewitz, 1957, 17; Уводните части, които обсъждам, са преведени в
българското издание, направено в Севлиево, 1899.
206
252
Op. cit., 34.
253
Op. cit., 19.
207
254
Op. cit., 20.
255
Hegel, 1988, 127-136.
256
Lacan, 1975.
208
257
Sigmund Freud, Remarques psychanalytiques sur l’autobiographie d’un cas de
paranoia : Dementia Paranoides (Le president Schreber), in : Freud, 1993, 263-325.
258
Op. cit., 21.
209
259
Op. cit., 29.
210
Но, както пише генералът, “всяка епоха има своя стил за водене
на война”. Съвременната война е дело на медиите, което има за цел да
прелъсти избирателите. Косово, върху което през 1999 се изсипаха
толкова бомби, няма никакво значение нито за НАТО, нито за самите
сърби, които ще живеят далеч по-добре, ако се отърват от изостаналата,
създаваща проблеми провинция. Но нито едната, нито другата страна не
можеше да се спре, поради това, че реалните цели (геополитически,
стратегически, икономически) се оказаха подменени в огледалния свят на
медиите. Ако се беше провалил, НАТО рискуваше да се разпадне, ако
беше отстъпил Косово, Милошевич рискуваше да загуби властта си.
Изведнъж конфликтът бе напуснал сферата на реалността, войната се бе
превърнала в абсолютна.
261
Един такъв позив гласи : “Вече 13 000 югославски военни напуснаха
въоръжените сили, защото не искаха да изпълняват незаконните заповеди на
Милошевич за война срещу цивилното население на Косово. Остани в Косово,
рискувайки сигурна смърт, или напусни частта си и се махай от Косово още
сега. Силите на НАТО ще те нападат безпощадно от всички страни. Изборът е
твой!”.
262
Stroehlein, 1999.
214
267
Прекъснатата идентификация между управляващи и управлявани прави
недопустима идеята, че може да бъде наказано населението на дадена страна за
политическите решения на лидерите му – нещо съсвем ново в сравнение с
Втората световна война, например. Женевската конвенция изрично забранява
нападение на цивилни и основното усилие на НАТО в операция “Решителна
сила” беше в това, да ограничават операцията си върху военни обекти или да
обясняват защо даден нападнат обект “всъщност” е военен.
218
268
Подобни мисли станаха общо място не само в европейския дебат, но и у нас.
Например политологът Иван Кръстев казва: “Моралният проблем на тази война
– НАТО, гледайки на себе си като агент на моралното действие, до този момент
категорично не желае да жертва свои хора”. (Кръстев – Райчев, 1999, стр ІІІ.)
220
269
Може би ще ми се възрази, че ставаше дума за грешки и на едните, и на
другите, но това е грешка тъй да се каже количествена, защото каква друга цел,
ако не прогонване на чужди етнически групи от едната и наказателно
разрушаване на Югославия от другата страна се преследваха в този конфликт?
221
270
Където цивилни албанци бяха убити от натовските бомбандировки.
222
271
Бойко Василев, под печат.
272
Позовавам се на кадри, представени в аналитичното предаване Стоп кадър
на канала Ла сенк от 16.05.99.
223
273
Това дори в най-буквалния смисъл. Според изследването на Центъра за
независима журналистика върху отразяването на войната в Косово в
българските медии между 25.03 и 04.04.99 една четвърт от текстовете не
посочват друг източник освен автора, а 19 на сто – никакъв източник (при ТВ 7
дни този процент е 50). Весела Табакова подчертава учудващото мълчание на
българките държавни институции, станало скандално видимо в случая с
падналата край Трън натовска ракета. (Табакова, 1999).
225
274
Philip Hammond, 1999.
226
275
Кръстев – Райчев, 1999, стр ХІІІ. Нека спомена и тезата на Райчев, която
прекрасно илюстрира казаното дотук, че “Милошевич може да бъде унищожен,
но не и победен”, стр. ХVІІ. Причината за това е, че Югославия е една от онези
страни, в които комунистите взимат властта със собствени сили и поради това
се радват на истинска легитимност.
276
Ако Милошевич продължава да се държи на медийния фронт, това е и
защото на компютърните сиреч абстрактни, неистински кадри на НАТО,
снимани от въздуха, противопоставя “истински” картини.
227
280
Виж: Маркс, 1997, 152-154.
281
Hofnung, 1999.
282
Наред с известните текстове, виж лекцията от 1976, Faire vivre et laisser
mourir : la naissance du racisme, Foucault, 1991.
283
Alain Brossat, 1996. В известен смисъл това е старата теза на франкфуртците
за нацизма като кулминация на надменния технически разум. За историята на
отношението към другия във френската мисъл виж : Tsvetan Todorov, Nous et les
autres, а също На предела. Тук и другаде Тодоров и Броса са доста близо
въпреки различните си политически чувствителности.
232
284
Brossat, op. cit., 29.
285
Например в брой 3 от април 1999, списание Социалдемокация, в разговора
между двама леви професори озаглавен : Кризата в Косово и глобалният свят,
се анализира конфликта изцяло в тази перпектива, включително добавяйки
дори таблици на сравнителния демографски прираст.
233
287
За да не прозвучи този текст релативистки, нека кажа, че за мен с
Милошевич трябваше да се води война с ясно и разумно дефинирани
политически цели, но не и тази хаотична терористическа наказателна акция,
която многократно усложни проблема.
288
La dynamique de l’occident, Elias, 1975, 194 - 195 et passim. Cf. La société des
individus, Elias, 1991.
235
289
Вероятно подобен обрат е настъпил с разпространението на християнството,
когато на мястото на езическите образи на сила, власт и мъжество идват образи
на страдание и примирение.
290
Нека подчертая, че подобен процес е свързан със загуба на реалност:
параноическият персонаж не може да се пипне и види, той, както казахме, е
резултат на интерпретативна процедура и безкрайно се изплъзва от всеки опит
за идентифициране.
236
291
Става дума за появата на “биополитиката”, която ще замени произхода,
миналото, кръвта, волята с тялото, сексуалността, бъдещето благополучие.
“Правото над смъртта е заменено от една власт, която управлява живота” La
volontе de savoir, Foucault, 1976, 165, 179.
237
Заключение
Библиография
Dillon, W., Gifts and Nations: The Obligation to Give, Receive and
Repay, The Hague-Paris, Mouton, 1968.
Hammond, Ph., The War on TV, Broadcast magazine, May 14, 1999.
249
Hyde, L. The Gift. Imagination and the Erotic Life of Proprety, New
York, Random House, 1983.
Pierre, A., Kouchner, B., Dieu et les hommes, Paris, Robert Lafont,
1993.
Roheim, G., The Origin and Function of Culture, New York, 1943.
Veyne, P., Les Grecs ont-ils cru leurs mythes? Essai sur
l’imagination constituante, Paris, Seuil, 1983.
255
Von Clausewitz, C., Vom Kriege, Berlin, Vg. des Ministeriums fuer
nationaler verteidigung, 1957.