Psychological Research, Volume 17,

Number 2, 2014, 493 – 501

Ценностни асоциации
при български студенти

М. Гарвановa
Университет по библиотекознание и информационни технологии, София
magivasileva@yahoo.com

Резюме. Настоящата статия представя резултати от асоциативен експеримент, проведен

през 2010 г. сред 138 български студенти. Целта на изследването е да очертае понятийната
структура на 6 симптоматични за посттоталитарната ситуация ценности и свързаните с
тях нагласи – равенство, социална справедливост, свобода, независимост, богатство и свое
място в света. Данните са обработени с графичната програма Wordle и чрез семантичен анализ.
Получените резултати разкриват, че равенството и социалната справедливост се асоциират с
манифестираните от близкото минало идеологеми и имат негативен конотат. Семантичното
поле на свободата, независимостта, богатството и личното място в света се характеризира
с по-голяма смислова хетерогенност в сравнение с първата група ценности вероятно поради
разнопосочните личностни и социални перспективи за развитие в българското общество след
1989 г.

Увод изпитват удовлетворение от постигането

Ценностите отразяват нравствените пред-
стави за доброто и злото, истината и неис-
тината, правилното и неправилното, спра-
ведливото и несправедливото и т.н. в лич-
ния и социален живот. На индивидуално
ниво на анализ ценностите стоят зад моти-
вите, целите и жизнените приоритети, кои-
то хората преследват, и средствата, стра-
тегиите и поведенческите модели, които
прилагат за тяхното постигане (Schwartz,
1994). На организационно ниво домини-
ращата ценностна ориентация влияе върху
организационното гражданско поведение и
задава параметрите, които подтикват хора-
та да са по-ангажирани в работата си, да
на високи резултати и да надхвърлят роле-
вите споразумения на работното си място
(Митевска-Енчева, 2014).
На културално ниво ценностните при-
оритети са свързани с нормите, идеалите,
символите и практиките, които споде-
лят и обединяват хората в едно общество
(Schwartz, 2008). Българският културен
ценностен модел отразява противоречивия
контекст на миналото, сложния кризисен
заряд на настоящето и неизвестния трево-
жен ракурс на бъдещето. В ситуацията на
преход към демократично управление в
България след 1989 г. с особена острота и
конфликтност се пресичат и наслагват ста-
ри колективистични и нови индивидуалис-
494 М. Гарвановa
тични ценности, продукт на различни со-
циално-исторически реалности – тотали-
тарната и посттоталитарната (Байчинска,
2011). Неслучайно редица емпирични из-
следвания разкриват, че ценностната сис-
тема на съвременния българин e вътрешно
противоречива и в процес на реорганиза-
ция (Пацева и Момов, 1998; Байчинска,
1996, 2011; Гарванова, 2013). Кризисната
ситуация води до преоценка на семанти-
ката на ценностите и тяхната значимост
(Стоицова, 1998).
Цел, задачи и хипотези на изследването
Настоящото изследване има за цел да оч-
ертае понятийната структура на симпто-
матични за младата българска демокрация
ценности и свързаните с тях нагласи след
1989 г. като равенство, социална справед-
ливост, свобода, независимост, богатство и
свое място в света.
Реализирането на поставената цел се
постига с решаването на следните задачи:
•  Провеждане на асоциативен експери-
мент и ранжиране на негрупираните
асоциации.
•  Обединяване на спонтанните спомена-
вания в асоциативни категории и анализ
на най-често срещаните понятия.
Изборът на стимулен материал е про-
диктуван от допускането, че това са ба-
зисни ценности, чиято многопластова и
многопосочна семантика отразява дълбин-
ните процеси в съвременното българско
обществено съзнание. Докато равенството
и социалната справедливост са основни
идеологеми на социалистическата пропа-
ганда, свободата, независимостта, богат-
ството и личното място в света са ключови
идеологеми на либерално-демократичната
доктрина (Байчинска, 1996). Първите две
ценности изразяват колективистичната,
а останалите четири спадат към индиви-
дуалистичната ориентация на личността
(Schwartz, 1994).
Въз основа на данни от литературата
могат да бъдат формулирани следните хи-
потези:
• Вероятно равенството и социалната
справедливост ще имат негативен конотат
и ще се асоциират с манифестираните от
близкото минало идеологеми (Пацева и
Момов, 1998; Русинова-Христова, 2006;
Байчинска, 2011; Гарванова, 2013).
• Може да се допусне, че асоциациите
на свободата, независимостта, богатството
и личното място в света ще се характери-
зират с по-голяма смислова хетерогенност
в сравнение с първата група ценности, тъй
като формират нов мотивационен комплекс
в условията на разнопосочни личностни и
обществени перспективи за развитие след
1989 г. (Пацева и Момов, 1998).
Изследвани лица
Емпиричното изследване се проведе през
2010 г. В него взеха участие 138 студенти
на възраст от 19 до 25 г. (х=22.17, sd=2.93),
от които 57.2% са мъже, а 42.8% – жени.
Студентите учат в бакалавърска и магис-
търска степен на обучение в различни ху-
манитарни, природо-математически, ин-
формационни и технически специалности
в СУ „Св. Климент Охридски“ – София,
ТУ – София, УНСС – София, МГУ „Св.
Иван Рилски“, УниБИТ – София и Тракий-
ски университет – Стара Загора.
Методика на изследването
В проведения асоциативен експеримент
на изследваното лице се предлага списък
от 8 думи-стимули и от него се иска да из-
пълни инструкцията: „Напишете първата
дума, която Ви идва наум, когато каже-
те“: равенство, социална справедливост,
свобода, независимост, богатство и свое
място в света. Използването само на една
дума-асоциация често се среща в областта
на маркетинга за изследване на популяр-
ността на марки или продукти – т.нар. „по-
знаваемост на върха на ума“ (Top-of-Mind
Awareness). В психологическите изслед-
вания асоциативният експеримент върху
ценностите дава информация от по-ниско
ниво на осъзнатост и рационалност при
оценка на ценностния избор (Пацева и Мо-
мов, 1998).
 Ценностни асоциации при български студенти
На първия етап данните са обработе-
ни с графичната програма Wordle, която
генерира „облачни думи“ (Word Clouds).
„Облаците“ отдават по-голям приоритет на
думи, които се появяват по-често в асоци-
ациите на участниците в експеримента, и
визуално са уголемени. На следващия етап
отговорите са подложени на семантичен
анализ с цел формиране на асоциативни
категории с различни смислови акценти.
Резултати и обсъждане
При честотния анализ на първичните (нек-
ласифицирани) асоциации на равенството
(фиг. 1) се вижда, че от 138 думи най-чес-
то се споменава „социална справедли-
вост“ (17; 12.3%), „не съществува“ (11;
8%), „братство“ (8; 5.8%), „еднаквост“ (6;
4.3%), „приятел“ (6; 4.3%), „мир“ (5; 3.6%)
и „еднакви права и задължения“ (5; 3.6%).
Липсващите отговори са 4 или 2.9%.
От данните става ясно, че, от една стра-
на, равенството изгражда семантична мре-
жа с прокламираните социалистически
идеологеми „социална справедливост“,
„братство“ и „мир“. От друга страна, оба-
че, то се привижда като еднакви права и за-
дължения или като еднаквост, което може
да се твърди, че като обществена нагласа
също води началото си от напластяваната
години наред терминология от недалечно-
то минало. Друг нюанс е по отношение на
отрицателната асоциация „не съществува“,
която има много силна позиция и при со-
циалната справедливост вероятно поради
факта, че младите хора оценяват актуал-
ната реалност в България преди всичко в
негативен аспект (Божинова и Таир, 2009).
Водещата роля на приятелските връзки за
изграждане на идентичността в периода на
юношеството и младостта (Ериксън, 1996)
Фигура 1. Спонтанни асоциации на равенството
495
вероятно обяснява общото семантично
поле между равенството и приятелството.
Обединяването на отговорите на рес-
пондентите в сходни асоциативни катего-
рии разкрива други показателни тенден-
ции. Сред най-многочислените понятийни
групи се нареждат: „отрицанието“ – не
съществува, недостижима, невъзможно,
утопия (18; 13%), „социалната справедли-
вост“ (17; 12.3%), „интеграцията“ – обеди-
нение, единство, за всички, между всички
(17; 12.3%), „еднаквостта“ – еднакви права
и задължения (11; 7.9%), „братството“ (8;
5.8%) и т.н. Прави впечатление, че освен
че равенството като концепт има фразеоло-
гични корени в социалистическата лексика
и разкрива социалния скептицизъм на мла-
дежите, новият аспект, който се проявява,
e либерално-демократичният – обединени-
ето и единството на всички хора. Този ре-
зултат се потвърждава и в асоциативните
експерименти на други автори (вж. напр.
Пацева и Момов, 1998) и изразява по-ско-
ро обществените положения, отколкото
икономическо или приходно състояние
(Тахир, 2014).
Интерес представляват и асоциациите
на социалната справедливост на нивото на
негрупираните данни (фиг. 2). Тази цен-
ност се свързва преди всичко с: „еднакви
права и задължения“ (27; 19.6%), „не съ-
ществува“ (15; 10.9%) и „неотговорил“ (11;
8%) и в сравнение с равенството се отлича-
ва с по-високо равнище на стереотипност
(повторяемост на отговорите).
При категоризиране на асоциациите во-
дещите семантични групи не се променят:
„еднакви права и задължения“ – еднаквост,
равноправие (30; 21.8%), „отрицание“ – не
съществува, глупост, непостижима, рядко,
невъзможно, утопия (27; 19.4%) и „неотго-
ворил“ (11; 8%). Може да се каже, че в съз-
496 М. Гарвановa
Фигура 2. Спонтанни асоциации на социалната справедливост
нанието на младия човек социалната спра-
ведливост се полага в две основни плоско-
сти – еднаквост, която се отъждествява с
равенство, и отрицание/негативизъм. Това
до голяма степен е израз както на стерео-
типните представи за социалната справед-
ливост от тоталитарното наследство, така
и нагласите на изследваните лица към ак-
туалната ситуация на социална промяна в
страната (Русинова-Христова, 2006).
В психоаналитичния асоциативен екс-
перимент високият процент на липсващи
отговори може да е индикация за неосъзнат
афективен комплекс на личността (Юнг,
1995). При изследванията в областта на
ценностите, обаче, това вероятно показва
когнитивни затруднения в изграждането
на понятийни връзки между обектите по-
ради абстрактния характер на стимулите
(Пацева и Момов, 1998), което може да e
причина за празните данни на социалната
справедливост при 8% от участниците в
изследването.
Резултатите от проведения асоциативен
експеримент доказват първата хипотеза
на изследването – равенството и социалната
справедливост имат негативен конотативен
ореол и фразеологически корелати в тотали-
тарната лексика, въпреки че при равенство-
то се забелязват и либерално-демократични
аспекти. Тези универсалистки ценности са
водещи европейски демократични ценнос-
ти, които в България все още нямат модерно
гражданско иницииране (Пацева и Момов,
1998; Паунов, 2009; Гарванова, 2013).
По отношение на свободата сред най-
използваните асоциации се нареждат: „не-
зависимост“ (14; 10.1%), „живот“ (11; 8%),
„Васил Левски“ (6; 4.3%), „България“ (5;
3.6%), „избор“ (5; 3.6%), „гълъб“ (5; 3.6%),
„право на избор“ (5; 3.6%) и т.н. (вж. фиг.
3). Прави впечатление, че от 138 асоциации
има само една скептична – „недостижима“
(0.7%). Липсват нулеви отговори.
Семантичният анализ на асоциациите
показва понятийно сходство между цен-
ностите „свобода“ и „независимост“, осо-
бено при „независимостта“, когато и двете
думи се предлагат като стимулен материал.
Водещо място в представите на младите
хора за свободата заема и национално-ис-
торическия стереотип, свързан с героично-
то дело на Апостола на свободата – Васил
Левски и историческия образ на България.
Абстрактните понятия „живот“, „гълъб“,
„избор“, „право на избор“, „еднакви пра-
ва и задължения“, „щастие“ и др. насочват
към едно дуално разбиране за свободата
като обективна реалност, но и като субек-
тивно преживяване и регулативен механи-
зъм в поведението на индивида (Божинова,
2003).
При групиране да данните се установя-
ва, че младите хора възприемат свободата
предимно като: „необходимост“ – живот,
въздух, сърце (18; 12.9%), „независимост“
– самостоятелност, индивидуалност (15;
10.8%), „избор“ – право на избор, право
(14; 10.1%), „спокойствие“ – гълъб, мир,
спокойно място (13; 9.4%) и „върховна
ценност“ – идеал, блян, желание, важна
ценност, цел, мечта (7; 5%). Наблюдава
се голямо смислово разнообразие на из-
ползваните семи, което отличава свобода-
та от другите две ценности – равенство и
социална справедливост. Това вероятно се
дължи на многоаспектния мотивационен
комплекс, който понятието формира в об-
ществените нагласи след 1989 г.
Интересно е, от своя страна, да се анали-
зира психосемантичното поле на спонтан-
ните асоциации на независимостта. Сред
словесните реакции на студентите убеди-
телно води „свобода“ (43; 31.2%), следвана
 Ценностни асоциации при български студенти 497

Фигура 3. Спонтанни асоциации на свободата

от „самостоятелност“ (13; 9.4%) и „матери- след смисловото обединяване на отделните

ално независим“ (12; 8.7%) (фиг 4). За раз-
лика от стимулната дума „свобода“ нивото
на негативните отговори – „не съществу-
ва“, „невъзможно“, „нищо“ – е по-високо
(4; 2.8%). То, обаче, е значително по-ниско
от това на равенството и социалната спра-
ведливост. От 138 случая липсват 6 отго-
вора (4.3%), вероятно защото изследваните
лица са изразили позицията си при „сво-
бодата“ и изпитват асоциативни затрудне-
ния при нейния синоним „независимост“.
Доказателство за това е фактът, че всеки
трети от участниците директно асоциира
независимостта със свободата.
Внимание заслужава по-скоро употре-
бата на асоциации като „самостоятелност“
и „материално независим“, които могат да
бъдат обяснени във възрастово-развитиен
аспект като стремеж на младите хора към
емоционална и финансова независимост от
своите родители и желание за начално ини-
цииране в света на възрастните (Ериксън,
1996). В подкрепа на направеното твърде-
ние е образуването на четвъртата по мно-
гочисленост семантична група, формирана
асоциации. Това е т.нар. „себеизразяване“,
където влизат думи като „индивидуал-
ност“, „да бъда себе си“, „зрялост“, „са-
мочувствие“, „увереност“, „респект“ (11;
7.8%). Така докато свободата се очертава
като фундаментална, общочовешка цен-
ност, независимостта има по-конкретно,
инструментално измерение в съзнанието
на младия човек.
Изненадващи резултати се получават
при думата-стимул „богатство“, която за-
едно с равенството и социалната справед-
ливост e социално-исторически обреме-
нена с негативни стереотипни представи.
Отрицателният образ на „еснафа“, „богата-
ша“ или „капиталиста“ присъства не само
в тоталитарната изказност, но има по-дъл-
боки исторически корени в народопсихо-
логията на българина (Хаджийски, 2002).
Негрупираните данни от асоциативния
експеримент показват, че доминиращите
асоциации при студентите са: „материално
независим“ (28; 20.3%), „власт“ (9; 6.5%),
„бедни“ (6; 4.3%), „възможност“ (6; 4.3%),
злато (5; 3.6%), блага (5; 3.6%) и „прия-

Фигура 4. Спонтанни асоциации на независимостта

498 М. Гарвановa
Фигура 5. Спонтанни асоциации на богатството
тел“ (5; 3.6%) (фиг. 5). Липсва 1 асоциация
(0.7%), а едва 6 имат негативен емоциона-
лен заряд – „нещастие“, „самота“, „тъга“
(4.3%).
Тези и други тенденции дават осно-
вание на някои автори да констатират, че
младите хора в европейска България не са
обременени нито с носталгия към социа-
листическото минало, нито с психологиче-
ската тежест на посттоталитарния преход
(вж. напр. Митев, 2007). Представата за бо-
гатството се свързва предимно с развитий-
ните задачи през младостта, насочени към
автономност, постижения и приятелски
отношения със значимите други. Различен,
но не противоположен семантичен ракурс
представлява асоциацията на богатството
с властта, материалните облаги и понятий-
ната опозиция с бедността.
Класифицирането на думите-реакции в
семантични групи потвърждава изводите,
очертани при единичните асоциации. На
първо място продължава да бъде „матери-
ално независим“ – финансова свобода, не-
зависимост (30; 21.7%). Следват три по-
нятийни клъстера, сходни по численост:
„успех“ – реализация, постигнати мечти,
блян, идеал, важна ценност, възможност
(17; 12.1%), „власт“ – могъщество, нера-
венство, политика (15; 10.8%) и „ползи“
– злато, блага, далавера (14; 10.1%). Оче-
видно, богатството се възприема като ва-
жен аспект на психосоциалната идентич-
ност при българските младежи, насочен
към постигането на личен успех и благо-
получие. Мотивацията за материално бла-
госъстояние активно участва в процеса на
целеполагането при изграждане на житей-
ска стратегия и не е самоцелна фикция.
Както може да се очаква, с най-ниско
ниво на стереотипност е семантичното
поле на последната ценност – „свое мяс-
то в света“, поради саморефлексивност-
та и самооценката, която този концепт
изисква от респондентите. Наблюдава
се значителна дисперсия на отговорите,
между които с по-голямо натрупване се
отличават: „дом“ (12; 8.7%), „реализация“
(8; 5.8%), „тук и сега“ (8; 5.8%), „Бълга-
рия“ (6; 4.3%), „не съществува“ (6; 4.3%),
„вкъщи“ (5; 3.6%) и „Барселона“ (5; 3.6%)
(фиг. 6).
Анализът на понятийните кръгове, гра-
витиращи около стимула „свое място в све-
та“ показва, че най-многобройна е групата
на „семейно-националните топоси“ – дом,
вкъщи, тук и сега, София, България (33;
23.8%), „себеутвърждаването“ – реализа-
ция, признание, кариера, успех, цел, върха
(22; 15.9%) и „извън България“ – Барсело-
на, не в България, част от света, Америка
(10; 7.2%). Прави впечатление трайното
присъствие на семейността в нагласите на
българските младежи, което се засилва в
ситуация на криза и несигурност (Пацева
и Момов, 1998).
Интересна находка от изследването е,
че едва 7.2% от изследваните лица виждат
своята житейска реализация извън пре-
делите на страната, което кореспондира
с данни от други автори за слабите еми-
грантски настроения сред съвременните
български студенти в сравнение с тези от
началото на прехода (Илиева, 2009). Близо
16% от респондентите асоциират своето
място в света със себедоказване и самоак-
туализация, характерно за развитийните
задачи през младостта. Регистрират се 7
отрицателни споменавания или 5% от ду-
мите-реакции – „не съществува“, „нищо“,
а също така и 4 нулеви отговора – 2.9%,
което вероятно разкрива, че част от млади-
 Ценностни асоциации при български студенти
Фигура 6. Спонтанни асоциации на свое място в света
те хора все още са в процес на търсене на
собствена жизнена перспектива.
Може да се обобщи, че представените
резултати потвърждават втората хи-
потеза на изследването – индивидуалис-
тичните ценности свобода, независимост,
богатство и свое място в света се отлича-
ват с по-голяма понятийна хетерогенност в
сравнение с колективистичните ценности
равенство и социална справедливост, веро-
ятно поради многопосочните личностни и
социални перспективи за развитие в Бълга-
рия след 1989 г.
Изводи и заключение
Проведеният през 2010 г. асоциативен екс-
перимент сред 138 български студенти раз-
крива, че:
1. Въпреки че равенството започва да
се възприема като либерално-демократич-
на ценност от „новите млади“, преоблада-
ва клишираната социалистическа лексика
и негативните асоциации като оценка на
актуалната социална реалност в страната.
2. Установява се понятийно сходство
на социалната справедливост със социа-
листическите идеологеми и се регистрира
високо ниво на социален скептицизъм в
499
отговорите на изследваните лица.
3. Свободата се оценява като фунда-
ментална ценност, която съществува като
обективна реалност, но и като субективно
преживяване и поведенчески регулаторен
механизъм.
4. В съзнанието на младежите незави-
симостта има по-скоро инструментален
характер и се свързва с възрастово-разви-
тийните задачи през младостта, ориенти-
рани към автономност, самостоятелност и
себеизразяване.
5. В представите на настоящите студен-
ти липсват негативни исторически или со-
циални конотации на богатството, което
се мисли най-вече като коректив за пости-
гане на житейски успех и психично благо-
получие.
6. Ценността свое място в света гене-
рира разнопосочни жизнени траектории
в думите-реакции на участвалите лица,
насочени главно към дома, семейството и
себереализацията в пределите на страната
или извън нея.
В заключение може да се каже, че ем-
пиричното изследване отчита известно за-
бавяне в процеса на интернализиране на
либерално-демократичните измерения на
колективистичните ценности равенство и
500 М. Гарвановa
социална справедливост, които играят ре-
шаваща роля за реализирането на груповата
солидарност, кооперативност и взаимопо-
мощ. Полисемното размиване на индивиду-
алистичните ценности свобода, независи-
мост, богатство и свое място в света на ни-
вото на социалните представи и нагласи, от
своя страна, вероятно индикира за липсата
на достатъчно утвърдена и общосподелена
нормативно-ценностна структура, необ-
ходима за устойчивото функциониране на
модерното гражданско общество.
Литература
Байчинска, К. (1996). Пътят към демокрация:
свобода или равенство? Политически изслед-
вания, 2, 115-124.
Байчинска, К. (2011). Ценностите на съвремен-
ната българска култура. С., ИК „Гутенберг“.
Божинова, Р. (2003). Психология на свободата
и ситуацията на социална промяна. С., АИ
„Марин Дринов“.
Божинова, Р., Таир, Е. (2009). Представата на
младите хора за реалността в страната. Пси-
хологични изследвания, 2, 13-21.
Гарванова, М. (2013). Трансформация в ценно-
стите на съвременния българин. С., Издател-
ство „За буквите – О писменехь“. Моногра-
фия, 262 с., ISBN 978-954-2946-74-8.
Книгата е налична и на: http://valuesofbulgarians.
com/book.html.
Ериксън, Е. (1996). Идентичност: младост и
криза. С., Издателство „Наука и изкуство“.
Илиева, С. (2009). Ценности и трудова мотива-
ция. С., УИ „Св. Кл. Охридски“.
Митев, П.-Е. (2007). Младите хора в европейска
България. Основни резултати от национално
социологическо изследване. В: П.-Е. Митев и
др. (съст.) Младите хора в европейска Бълга-
рия. Научна конференция София, 29-30 май
2007 г. С., Център за изследване на населени-
ето при БАН, Институт за социални ценности
и структури „Иван Хаджийски“, 25-55.
Митевска-Енчева, М. (2014). Доминираща цен-
ностна ориентация и гражданско поведение.
Психологични изследвания, 1, 79-86.
Паунов, М. (2009). Ценностите на българите:
съвременен портрет на европейски фон (по
първични данни от European Social Surveys
2008). С., УИ „Стопанство“.
Пацева, М., Момов, М. (1998). Ценностно ини-
цииране на 90-те години в България. С., ИК
„АГАТА-А“.
Русинова-Христова, А. (2006). Речник на спра-
ведливостта и социалната промяна в Бъл-
гария. В: И. Григоров (съст.) Активност и
адаптация на личността в условия на проме-
ни. Сборник от научни статии от Втората
национална конференция по психология 29-30
октомври 2004, Благоевград, т. 1, С., УИ „Св.
Кл. Охридски“, 33-36.
Стоицова, Т. (1998). Живеем с другите. Социал-
нопсихологични проблеми. С., НБУ.
Тахир, М. (2014). Аксиологични аспекти на спра-
ведливостта и неравенството. Непублику-
ван ръкопис.
Хаджийски, И. (2002). Бит и душевност на на-
шия народ. Избрани съчинения, т. 1, С., Изда-
телство „ЛИК Издания“.
Юнг, К. Г. (1995). За основите на аналитичната
психология. Тавистокски лекции 1935. Пл.,
Издателство „Евразия Абагар“.
Schwartz, S. H. (1994). Are there universal aspects
in the structure and contents of human values?
Journal of Social Issues, 50, 19-45.
Schwartz, S. H. (2008). Cultural value orientations:
Nature and implications of national differences.
Moscow: State University Higher School of
Economics Press.
 Ценностни асоциации при български студенти 501

Value association
at Bulgarian students
Magdalena Garvanova

Abstract. This paper presents the results from an associative experiment conducted in 2010 among 138
Bulgarian students. The aim of the study is to outline the conceptual structure of the symptomatic for
post-totalitarian situation values and related attitudes such as equality, social justice, freedom, independ-
ence, wealth, and own place in the world. The data are processed by the graphics program Wordle and by
semantic analysis. The results reveal that equality and social justice are associated with the manifest in the
recent past ideologemes and have a negative meaning. Semantic field of freedom, independence, wealth,
and own place in the world is characterized by greater semantic heterogeneity compared to the first group
of values probably due to differing personal and social development prospects in Bulgarian society after
1989.

Гл. ас. д-р Магдалена Гарванова е завършила две специалности в СУ „Св. Климент Охридски“ – социология
и психология, както и докторантура в Института по психология при БАН. Понастоящем е преподавател по
„Статистическа обработка на данни и документи“ и „Социални и политически модели“ в Университета
по библиотекознание и информационни технологии – УниБИТ. Има над 30 научни публикации, от които 1
монография, 1 ръководство (в съавторство) и 1 учебник. Основните й изследователски интереси са свързани с
личностната, възрастовата и кроскултурната психология.